Раздел · Друг документ
Приложение 3
Приложения към доклада по изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г.Приложение 3
АНАЛИЗ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА УТВЪРДЕНИТЕ РАЗХОДИ ПО ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ В ЗДБРБ ЗА 2019 Г.
НА Министерския съвет и министерствата, ПРИЛАГАЩИ ПРОГРАМЕН ФОРМАТ НА БЮДЖЕТ, С АКЦЕНТ ВЪРХУ ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ
СЪДЪРЖАНИЕ
1. · МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ · 2
2. · МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ · 12
3. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ · 18
4. · МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА · 25
5. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ · 36
6. · МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО · 42
7. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА · 48
8. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО · 65
9. · МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА · 74
10. · МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА · 80
11. · МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ · 83
12. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА · 87
13. · МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА · 93
14. · МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА · 100
15. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ · 106
16. · МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО · 113
17. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА · 133
18. · МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА · 141
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Област “Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет” (МС) В тази област са планирани и отчетени дейностите на структурните звена в администрацията на МС, свързани с осигуряване на дейността на МС и необходимите за това финансови, материални и човешки ресурси.
Отчетът включва изпълнението на бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” и бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.
Бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” Основната цел на програмата е да осигури организацията на дейността на МС в съответствие с приоритетите на правителството.
Постигнатите резултати са следните:
-През годината са разработени проекти на актове на МС и на министър-председателя, както и съгласуване на актовете;
-Изготвени са правни становища по проектите на актове на МС и на министър-председателя;
-Изготвяне и представяне на документи и становища, необходими във връзка с процесуалното представителство на МС и на министър-председателя. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат - процесуалноправна защита на актовете на МС и на министър-председателя;
-Постигнато високо ниво на протоколната и церемониална дейност, в съответствие с европейските стандарти и възможностите, които дава българското законодателство;
-Реализирани официални, работни посещения и контакти в чужбина и в страната, начело и по покана на министър-председателя на Република България;
-Организация на заседанията на МС;
-Разработена е и се изпълнява програма за представяне дейността на МС и на неговата администрация;
-Осъществяване на текущ и последващ контрол на изпълнението и отчитането на договорите.
-Съставяне на доклади за резултатите от извършената контролна дейност до главния секретар.
-Идентифициране на потенциални рискови фактори и най-често допускани грешки в процеса на изпълнението и отчитането на договорите.
Бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.
Основната цел на програмата е да ръководи и осъществява мониторинг на изпълнението на ключови хоризонтални политики. Да гарантира изпълнението на политиката на правителството, да подобрява взаимодействието и координацията между администрациите и улеснява процеса на вземане на колективни решения от МС. Да осигурява ефективно и координирано участие на Р България в процеса на вземане на решения в ЕС, изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС и съдействие при разрешаването на презгранични проблеми в областта на вътрешния пазар на ЕС.
Постигнатите резултати са следните:
- Ефективна организация и изпълнение на дейностите по подготовка и произвеждането на изборите за членове на Европейския парламент от Р България, както и на изборите за общински съветници и кметове, в частта на отговорности на администрацията на МС.
-Ефективна поддръжка и актуализация на информационните системи, за които отговаря отдела (Интегрираната информационна система на държавната администрация, Единната информационна система за управление на човешките ресурси и Интегрираната система за легализация на документи), вкл. и методическа помощ за администрациите, което осигури нормалното функциониране на административните структури и звената, ползващи системите при изпълнение на възложените им отговорности.
-Своевременно набиране, обобщаване и анализ на информации и др., както и промени в нормативни актове на МС и др. документи във връзка с функционалната компетентност на отдела.
-Изготвена Концепция за регистрова реформа, приета с РМС № 546 от 2019 г.
-Изготвени нова Методология за провеждане на функционален анализ и Наръчник за прилагане на методологията, одобрени от Съвета за административната реформа на 26 март 2019 г.
-Внедрен модел за предоставяне на споделени услуги в администрацията в 2 администрации – в Министерството на здравеопазването в сферата на управлението на човешките ресурси и в Българската агенция по безопасност на храните в сферата на управлението на човешките ресурси и финансово-счетоводните дейности.
-Разработена методологическа рамка за въвеждане на споделените услуги, с разписани функционални модели за разделение на функциите между звената, предоставящи споделените услуги и администрациите, които те обслужват, изготвени стандарти за ниво на обслужване и стандарти за сравнителен анализ на представянето на пилотните звена -Нормативно стандартизиране на 17 общински услуги чрез изменения в Наредбата за административното обслужване, приети с ПМС №272 от 2019 г.
-Стандартизиране на услугите на областните администрации.
-Проведени две проучвания по метода „таен клиент“ за 34 административни услуги, като всички констатирани слабости са отстранени от наблюдаваните администрации.
-Изготвено Ръководство за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с РМС № 728 от 2019 г.
-Разработени Стандарти за провеждане на обществени консултации, одобрени от Съвета за административната реформа на 16 септември 2019 г.
-Изготвен Наръчник за гражданско участие.
-Стартиране на функционирането на Портал за работа в държавната администрация, който предоставя пълна информация за всички конкурсни процедури (чрез Административния регистър) и процедури за мобилност, за програмата „Старт в кариерата“ и за възможностите за стаж и стипендиантски програми в администрацията.
-Активно участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС чрез отстояване на единни и съгласувани позиции за защита на националния интерес.
-Изпълнение в максимално възможна степен на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, вкл. постигнато съответствие на българското законодателство с правото на ЕС.
-Ограничаване броя на случаите, които преминават от информационна в досъдебната фаза по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/ и предотвратяване вземането на решения за сезиране на Съда на ЕС по чл. 260 от ДФЕС.
-Оказана експертна, техническа и координационна помощ при изготвянето и отчитането на Програмата за управление на правителството на Р България за периода 2017–2021 година.
-Извършени дейности по чл. 41 и чл. 191-193 от Закона за концесиите.
-Подпомагано осъществяването на целите, приоритетите, мерките на правителството в осъществяване на политиката за икономическо и социално развитие.
-Подобряване на координацията и взаимодействието между администрациите в изпълнителната власт и подпомага процеса на вземане на решения от МС по въпросите на икономическото и социалното развитие.
-Проведени работни срещи на ръководителите на инспекторати по чл. 46 от Закона за администрацията на 18.01.2019 г. и 19.02.2019 г. във връзка с изпълнението на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и РМС № 777 от 2018 г. и издадените от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ Практически насоки по спазването на Закона за електронното управление.
-Участие в Петата годишна среща на Инспекторатите по Закона за администрацията, организирана от Института по публична администрация /ИПА/.
-Разработване на обучителна програма на тема „Разработване на антикорупционен план. Отчитане на изпълнението на антикорупционните планове“ съвместно с Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ и ИПА.
-Възложени и извършени общо 38 бр. проверки, от които 19 бр. планови и 19 бр. извънпланови проверки, като за всяка една от тях е изготвен доклад до министър-председателя, съдържащ констатации, изводи и препоръки за подобряване на работата.
-Постъпили общо 267 бр. сигнали по Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. От тях: 164 бр. са препратени по компетентност по реда на чл. 112 от АПК; на 38 бр. са изготвени отговори до подателите; по 19 бр. сигнала със заповед/резолюция на министър-председателя бяха възложени проверки; 23 бр. сигнала бяха приключени по реда на чл. 124 от АПК; 22 бр. сигнала не съдържат данни за нарушения; 1 бр. сигнал, квалифициран като анонимен по чл. 111, ал. 4 от АПК.
-В изпълнение на нормативните изисквания държавни инспектори от Главния инспекторат извършиха проверка на 72 бр. декларации за несъвместимост (чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), подадени от новоназначени служители в администрацията на МС и лица от политическия кабинет на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика.
-Постъпили 3 бр. сигнала за конфликт на интереси срещу лица, заемащи висши публични длъжности (извън тези, избрани/назначени от МС/министър-председателя), които бяха препратени по компетентност в КПКОНПИ.
-Представена информация и документи за единадесет лица, заемащи висши публични длъжности, избрани/назначени от МС или от министър-председателя по искане на КПКОНПИ.
-Участие на Главния инспекторат при изготвянето на отговора по Въпросника за петия кръг на оценка на Групата държавни срещу корупцията „Превенция на корупцията и насърчаване на почтеността в централните правителства (висши длъжностни лица с изпълнителни функции) и правоприлагащите органи.
-Осигуряване експертното и техническото подпомагане на работата на Националния съвет по антикорупционни политики към МС на проведеното на 07.03.2019 г. едно заседание на съвета.
-Участие на ръководителя на Главния инспекторат в Консултативния съвет по контрол и одит в публичния сектор на проведеното на 25.04.2019 г. заседание на съвета.
-Участие на инспектори от Главния инспекторат в работна група за изготвяне на актуални правила по чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и в комисия за извършване на проверка в регистратурата за национална класифицирана информация.
-Подобряване на междуинституционалната координация и взаимодействието с организациите на гражданското общество за изпълнението и мониторинга на Националната стратегия на Р България за интегриране на ромите 2012-2020.
-Подготовка на стратегическите документи за интегриране на ромите в периода след 2020 г.
-Издадени 220 лицензи за износ и внос, удостоверения за регистрация за трансфер и удостоверения за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната.
-Приети за сведение 26 уведомления за промяна на обстоятелствата, при които са издадени документи по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
-Спряно действието на 6 лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната /ПСО/, на 4 удостоверения за регистрация за трансфер на ПСО и на 2 удостоверения за регистрация за брокерска дейност с ПСО.
-Отказано издаване на 2 лиценза за износ и внос на ПСО, на 2 удостоверения за регистрация за трансфер на ПСО и на 2 удостоверения за регистрация за брокерска дейност с ПСО.
-Прекратяване, по заявление на притежателите, 3 лиценза за износ и внос на ПСО, 4 удостоверения за регистрация за трансфер на ПСО и 2 удостоверения за регистрация за брокерска дейност с ПСО.
-Отнет 1 лиценз за износ и внос на ПСО, заличени 1 удостоверение за регистрация за трансфер на ПСО и 2 удостоверения за регистрация за брокерска дейност с ПСО.
-Проверки извършени от междуведомствени комисии на 38 фирми, като Между-ведомственият съвет се запозна и прие резултатите от проверките.
-В областта на отбранително-мобилизационната подготовка на страната и контрола на държавните резерви и военновременни запаси, Междуведомственият съвет разгледа различни въпроси и прие обобщени протоколи от извършени частични проверки на готовността за работа във военно време на 5 области и 1 агенция.
Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Бюджетна програма “Координация при управление на средствата от ЕС“ Постигнат е значителен напредък в реализирането на стратегическата цел за качествено подобряване на икономическата и социална среда на българските граждани чрез изпълнение на целите и приоритетите на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство на ЕС и на други донорски програми. Средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) имат осезаем принос за подобряване качеството на живот на българските граждани. Данните за финансовото изпълнение също демонстрират успешното изпълнение на програмите, съфинансирани от ЕСИФ:
Към 2019 г. са договорени средства в размер на 18 386 769 158 лв., което представлява 78,30% от общия бюджет на програмите.
Разплатените към бенефициентите средства са в размер на 8 783 942 878 лв. или 37,41% от бюджета на програмите.
По отношение на оперативните цели също се наблюдава висока степен на изпълнение. Осигурена е координация на процеса на изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите, обхванати от него. Ефективното функциониране на системата за управление и контрол е обезпечено чрез осигуряване на необходимата нормативна уредба и методологическа подкрепа за прилагането й, уеднаквяване на процедурите за различните програми и пълна електронизация на услугите за кандидатите и бенефициентите с оглед намаляване на административната тежест, включително чрез развитието на ИСУН 2020.
Чрез изпълнението на ОП „Добро управление“ е подобрено административното обслужване и е-управление, осигурено е ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса и прозрачна и ефективна съдебна система.
През 2019 г. особен акцент в изпълнението на политиката в областта на управлението на средствата от ЕС бе поставен върху целта за осигуряване на пълноценното и ефективно участие на страната в Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство на ЕС за програмен период 2021-2027 г. Паралелно с активното участие на България в интензивните преговори по предложенията за регламенти за следващия програмен период, стартира и същинският етап на процеса на програмиране на национално ниво. Осигурена е необходимата нормативна уредба и организация на процеса. Одобрени са приоритетите и целите на политиките, които да бъдат подкрепени, индикативен списък на програмите и водещи ведомства за разработването им, както и индикативното финансово разпределение на средствата от ЕСФ+, ЕФРР и КФ. Приети са правилата за разработването на стратегическите и програмните документи за програмния период 2021-2027 г. С оглед осигуряване на навременното стартиране на изпълнението на програмите е създадена необходимата организация за координиране на процеса по изпълнение на отключващите условия. Предприети са стъпки за организиране на дейността по разработване на Споразумението за партньорство за периода 2021 – 2027 г., както и на Оперативната програма за електронно управление и техническа помощ 2021-2027 г. През отчетния период заложените цели на програмата „Координация при управлението на средствата от европейския съюз” се изпълняват на изключително добро ниво, като 76.3% от заложените целеви стойности по показателите са постигнати.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз · Мерна единица · Целева стойност · Отчет
Наименование на индикатора · · 2019 г- · 2020 г. · 2021 г. · 2019 г.
1. Осъществена хоризонтална координация на процеса на програмиране за периода 2021- 2027 г. · Изготвен проект на Споразумение за партньорство на Република България за периода 2021-2027 г. · 0 · 1 · 0 · 0
2. Осигурена адекватна нормативна уредба за изпълнение на програмите, съфинансирани със средства от ЕСИФ · Брой разработени проекти на нормативни актове, включително актове за изменение и допълнение · 0 · 1 · 3 · 3
3. Функционираща Информационна система за управление и наблюдение · Брой · 1 · 1 · 1 · 1
4. Електронни услуги, подкрепени за предоставянето им в транзакционен режим · Брой · 270 · 30 · 30 · 10
5. Администрации, подкрепени за въвеждане на системи за управление на качеството · Брой · 0 · 10 · 30 · 0
Политиката в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Бюджетна програма “Осъществяване на държавната политика на областно ниво”.
Основната цел на програмата е постигане на по-добро управление на областите при провеждане на държавната политика, защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществяване на административен контрол.
Областният управител /ОУ/ е териториален орган на изпълнителната власт в областта с обща компетентност. Той осъществява държавното управление в областта и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждането на регионалната политика. ОУ се назначава от МС. Правната рамка, очертаваща правомощията на ОУ, съответно структурата, функциите и дейността на ръководената от него администрация е зададена от Конституцията на Р България, Закона за администрацията и Устройствения правилник на областните администрации. Отделни правомощия на ОУ, както и функции на администрациите са уредени в редица специални закони и др. нормативни актове.
Постигнатите резултати са следните:
Осъществен е непрекъснат административен контрол по изпълнението на административните актове и спазването на законността на територията на областите. Постигната е координация в работата с органите на местно самоуправление и местна администрация.
Най-много правомощия и функции са свързани с координация, надзор и контрол – 94, което съответства на конституционно възложените правомощия на ОУ, като орган на изпълнителната власт в областта. Следващите по брой функции са по предоставяне на услуги, което се свързва най-вече с правомощието на ОУ да управлява държавната собственост на територията на областта и такива, свързани с устройство на територията. Функциите по секторна политика са 31 броя, което представлява едва 14.5% от всички типове функции, като основната част от тях са регламентирани в закони.
Политиката в областта на правото на вероизповедание Бюджетна програма “Вероизповедания”.
Основната цел на програмата е координиране на отношенията между изпълнителната власт и вероизповеданията.
Постигнатите резултати от дейностите по разпределение и контрол по усвояване на държавната субсидия за вероизповеданията са следните:
съществяване на първоначални проверки на място, за да се установят нуждите от субсидии за различните вероизповедания (по планираните разходи);
Извършване на разпределение на субсидиите за централните и местните поделения на вероизповеданията;
След одобрението на администрацията на МС, средствата се изпращат по местопредназначение;
Писмено уведомяване на получателите за кредитирането им с държавни субсидии и даване на указания за разходването и отчитането на финансовите средства;
Осъществяване на необходимия контрол (на случаен принцип) или по сигнал на място по усвояването на субсидията;
Приемат се заверени копия от отчетите на централните ръководства, които се подреждат по траншове;
Води регистър на постъпилите искания за отпускане на държавна субсидия.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: Политика в областта на правото на вероизповедания · Мерна единица · Целева стойност · Отчет
Наименование на индикатора · · 2019 г- · 2020 г. · 2021 г. · 2019 г.
1. Усвоени държавни субсидии за ремонт и строителство на молитвени домове · хил. лв. · 5 475 · 5 475 · 5 975 · 36 202
2. Подпомагане на бюджетни инициативи за насърчаване на религиозната толерантност и междурелигиозния диалог · хил. лв. · 25 · 25 · 25 · 40
Политиката в областта на архивното дело Бюджетна програма „Национален архивен фонд“ Основната цел на програмата е съхранение, опазване, обогатяване и популяризиране на Националния архивен фонд /НАФ/. Той е съвкупност от ценни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските, обществени и други организации, независимо от времето, мястото и начина на създаването им. Държавна агенция „Архиви“ провежда държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхранението и използването на документите от Националния архивен фонд, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело.
Постигнатите резултати са следните:
Държавните архиви извършиха контрол и научно-методическо ръководство по организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции. По този начин агенцията гарантира запазването на ценните документи от НАФ. Продължава обогатяването на състава и съдържанието на НАФ, като съставна част от националното културно-историческо наследство.
През 2019 г. бяха реставрирани общо 35 446 листа от първа, втора и трета категория на увреденост. Реставрацията беше извършена в лабораторията по реставрация и консервация в отдел „Реставрация, консервация и микрофилмиране при дирекция „Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“ и в шестте реставрационни лаборатории при дирекция "Държавен военноисторически архив" и в архивите в териториалните центрове на дирекции "Регионален държавен архив" – Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана и Пловдив. Част от архивните документи бяха реставрирани извънпланово, по спешност, за да бъдат безопасно предоставени на читатели, за изложби, дигитализация и др.
В изпълнение на политиката на Държавната агенция „Архиви“ в областта на подбора и комплектуването на документи от НАФ, приети за постоянно запазване са 466 фонда на държавни и общински институции, политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, 128 фонда от личен произход, 239 частични постъпления, 15 допълнителни постъпления към частични постъпления и 13 спомена. Приети са и 3 постъпления от чуждестранни архивохранилища към колекциите Италия и Сърбия. В резултат от осъществени окончателни експертизи, в държавните архиви са регистрирани 401 учрежденски фонда с 424 инвентарни описа и 65 фонда без извършена научно-техническа обработка с обем 31,31 л.м. Важни източници за комплектуване са и документите на значими за обществото личности. В резултат от целенасочените усилия на държавните архиви са приети 128 фонда от личен произход с обем 102,57 л.м., като 41% от тях са нови постъпления.
Една от постоянните задачи в държавните архиви остава научно-техническата обработка на фондове, приети в архивите преди отчетната година. Обработени са 109 фонда от учрежденски и личен произход с 10 108 а.е., което е с 12% повече от 2018 г.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз · Мерна единица · Целева стойност · Отчет
Наименование на индикатора · · 2019 г- · 2020 г. · 2021 г. · 2019 г.
1. Методически архивни изисквания за разработване на система за архивиране на електронни документи, подлежащи на постоянно съхранение · Брой · 1 · 1 · 1 · 0
2. Въведени данни в информационната система на държавните архиви (въведени описания на четирите нива на описание и дигитални образи) · Брой · 420 000 · 20 001 · 20 001 · 527 058 архивни описания и 49 122 дигитални мастер образи
3.Реставрирани листове от архивни документи · Брой · 40 000 · 40 000 · 40 000 · 35 446
4.Изготвени кадри негатив за Застрахователния фонд на Държавна агенция „Архиви“ · Брой · 144 000 · 144 000 · 144 000 · 22
5. Комплектувани постъпления · Брой · 560 · 580 · 590 · 864
6. Ремонтирани архивохранилища · Брой · 2 · 1 · 1 · 0
7. Оборудвани архивохранилища · Брой · 3 · 2 · 1 · 0
Бюджетна програма “Администрация” Основната цел на програмата е осигуряване на подходящи условия за работа на правителството и на администрацията на МС.
Постигнатите резултати са следните:
Разпределен е утвърдения със Закона за държавния бюджет за 2019 г. бюджет на администрацията на МС и второстепенните разпоредители с бюджет. Утвърдени са индивидуални бюджети на второстепенните разпоредители.
Изготвено е месечно разпределение на бюджета за 2019 г. на МС, в т. ч. и разпределение на капиталовите разходи, при спазване указанията на МФ, разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Р България за 2019 г. и ПМС № 344 от 2018 г. за изпълнението на държавния бюджет на Р България за 2019 г.
Извършени са 89 промени по бюджета за осигуряване на средства за дейности на администрацията на МС и второстепенните разпоредители с бюджет.
Набиране и подбор на персонал, както и процеса по назначаването на служителите в администрацията на МС всички поставени задачи са извършени в срок, като са изготвени актове за назначаване и преназначаване на персонала, съгласно нормативните изисквания. Води се заповедна книга, а копия от актовете, подписани от министър-председателя на Р България и тези от главния секретар на МС, се класират в служебните и трудови досиета на служителите и в досиета на първостепенните и второстепенни разпоредители с бюджет към МС.
Приемане, регистриране разпределение, насочване и изпращане на документите от регистратурата, както и приключване, експертиза, текущо и архивно запазване на документите.
Приемане на сигнали и предложения на граждани и организации, съобразно разпоредбите на глава осма „Предложения и сигнали" от АПК. Осъществяване на личен прием на граждани, изпращане на писма до различни институции, даване на отговор и др.
Нормално протичане на дейностите и мероприятията по подготовката и произвеждането на изборите през 2019 г.
В изпълнение на функциите по чл. 5, чл. 6 и чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор и в съответствие с утвърдения от министър - председателя Годишен план за дейността на Звеното за вътрешен одит за 2019 г., са извършени одитни ангажименти в администрацията на МС и второстепенните разпоредители с бюджет към МС.
Осъществено процесуално представителство и правна защита по възникнали спорове по над 98 дела, 77 от които висящи пред различни съдилища в страната.
Процедурите за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки в администрацията на МС, открити през 2019 г. са 36 бр.
Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ Основните цели на програмата са:
Ефективна борба с трафика на хора, с корупцията и организираната престъпност, с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Съхраняване на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи в страната и по света, изграждане на български лобита в чужбина.
Повишаване квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа.
Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги.
Опазване здравето и живота на гражданите на Република България, научна дейност и обучение на студенти, специализанти и докторанти – медицински специалисти.
Ръководство, координиране и контрол на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата.
Съгласно чл. 7, ал. 2 и 3 от Закона за борба с трафика на хора, Националната комисия за борба с трафика на хора /НКБТХ/ определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора и ежегодно разработва Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите от престъплението. Изпълнявайки дейностите от Националната програма посредством своята администрация, НКБТХ организира и координира взаимодействието между ведомства по изпълнение на дейностите, за които същите понякога са пряко отговорни. Реализирани са 3 национални кампании за противодействие на трафика на хора. Има разкрити 5 специализирани услуги за жертви на трафик на хора във Варна и Бургас: 3 услуги от резидентен тип (2 приюта за временно настаняване и 1 приют за последваща реинтеграция) и 2 консултативни услуги.
Относно повишаването на квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа, отговорният орган е ИПА – направени са проучвания и оценка на потребностите от обучение, както за администрацията като цяло, така и за отделни професионални групи или организации в нея. През 2019 г. са проведени общо 58 задължителни обучения за 1 463 новоназначени ръководители и експерти от държавната администрация на всички нива.
Относно борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - регламентираните основни функции на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните /ЦКБППМН/ са в сферите на методическото ръководство и контрол върху местните комисии за БППМН, анализ на данни, изготвяне на прогнози, провеждане на изследвания, програми за превенция и противодействие на детското асоциално поведение, координация на действията на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел по отношение на превенцията и противодействието на противообществените прояви и престъпността при ненавършилите пълнолетие. Основната дейност на Централната и местните комисии за БППМН е свързана с организацията на първичната превенция – съответно на национално и общинско ниво. В тази връзка, на база проведено през 2018 г. изследване, през 2019 г. е изготвен НАРЪЧНИК ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА НАСИЛСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ МАЛОЛЕТНИ ЗА ПЪРВИЧНА И ВТОРИЧНА ПРЕВЕНЦИЯ. Наръчникът е предназначен за секретарите на местните комисии и обществените възпитатели.
Относно съхраняването на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи в страната и по света, изграждане на български лобита в чужбина, отговорният орган е Държавната агенция за българите в чужбина. Централно място в дейността на агенцията заема удостоверяването на българския произход на сънародниците ни, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, както и за постоянно и продължително пребиваване на територията на Р България. Подкрепата на образователната дейност на съотечествениците ни зад граница е стратегически приоритет в работата на Държавната агенция за българите в чужбина. Упражняване на мониторинг върху състоянието на българските училища по света, стимулира изграждането на нови учебни звена, подпомага образователната и културната им дейност, популяризира техни инициативи, посветени на съхраняване на национална идентичност, традиции и историческа памет, реализира значима издателска дейност, посветена на децата от българските общности.
Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги се осъществяват чрез:
осигуряване на необходимите условия за протичането на официални срещи и мероприятия в стопанство „Евксиноград”, обект „Шабла” и комплекс „Бояна”.
предоставяне на необходимите условия за обслужване на представителните мероприятия на централните държавни органи, организиране отдиха на работещите в тях и на други лица, по подпомагане провеждането на квалификацията на кадрите в почивните бази „Слънчев бряг” и „Орлица” – Пампорово.
За изпълнението на целта „Опазване здравето и живота на гражданите на Р България, научна дейност и обучение на студенти, специализанти и докторанти – медицински специалисти“ отговорността е изцяло на болница „Лозенец“, която има за цел да допринася максимално за опазване на здравето и живота на хората.
Да ръководство, координиране и контрол на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата отговорността е на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“. Създаването на администрацията е обусловено от динамичните процеси, свързани с движението по пътищата и произтичащата необходимост от търсене на решения за подобряване на безопасността му. Акцентът в дейността й е насочен върху установяването на системност при решаването на проблемите, полагане на основите за постигане на синхрон между множеството органи с функции в областта на безопасност на движението по пътищата и осигуряване на обективна информация и анализ за вземането на правилни решения.
Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ Провеждане на ефективни политики в областта на международната закрила и поддържане на капацитет за бърза и адекватна реакция в случай на миграционен натиск. Подобряване условията за живот в местата за настаняване на лица, търсещи закрила и поддържане на материално-техническата база на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС.
Постигнатите резултати са следните:
Настаняване на лица, търсещи международна закрила в териториалните поделения на ДАБ при МС;
Постановени решения по молби за предоставяне на международна закрила (решения за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут, откази за предоставяне на статут и прекратяване на производство);
Прилагане на механизма по презаселване съгласно Решение № 750 от 30 ноември 2017 г. за изменение на РМС № 263 от 2016 г. за одобряване на рамка за национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България;
Предоставяне на грижи и услуги на лица, търсещи международна закрила – социално и здравно подпомагане, оказване на психологическа помощ и посредничество на пазара на труда;
Осигуряване на материално-техническа база и условия за настаняване, които отговарят на стандартите на директива на Съвета на ЕС 2013/33/ЕС от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ В изпълнение на своите функции през отчетния период Министерството на финансите положи необходимите усилия за запазване на икономическата и финансова стабилност и създаване на условия за икономически растеж.
За 2019 г. събраните приходи по бюджета на министерството са в размер на 170,5 млн. лв. Най–голям дял имат отчетените приходи от държавни такси в размер на 173,9 млн. лв. За отчетния период държавните такси събрани от Държавна комисия по хазарта са в размер на 170,7 млн. лв. на основание Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта и държавни такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, с изключение на онлайн залагания и двукомпонентни държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания.
Консолидираните разходи, обхванати в отчета на програмния бюджет на Министерството на финансите (МФ) за 2019 г. възлизат на 504,5 млн. лв., в това число по бюджета на МФ – 487,5 млн. лв. и по други бюджети и сметки за средства от ЕС – 17 млн. лв., или 93,5% от средствата по уточнен план в размер на 539,6 млн. лв.
Отчетените средства в размер на 487,5 млн. лв. по бюджета на министерството за 2019 г. основно са акумулирани по четири области на политики и девет бюджетни програми, а именно:
Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси, която включва бюджетна програма „Бюджет и финансово управление” и бюджетна програма „Защита на публичните финансови интереси” – 43,7 млн. лв.
За осъществяване на основните правомощия на министъра на финансите по отношение провеждането на политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси през 2019 г. Министерството на финансите продължи да следва поставените в средносрочен план цели, свързани със запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика за достигане/поддържане на балансиран бюджет, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.
В началото на годината и в изпълнение на Закона за публичните финанси Министерството на финансите разработи проект на решение на Министерския съвет за бюджетната процедура за 2020 г., който беше приет с Решение № 52 от 31.01.2019 г. Планираните срокове за подготовката на бюджетните документи бяха синхронизирани с Европейския семестър за 2019 г. с цел постигане на необходимата координация на икономическите и фискалните политики в Европейския съюз и създаване на условия за по-добро хармонизиране на целите на националните политики по отношение на бюджета, растежа и заетостта, спрямо тези, които са определени на ниво ЕС, както и за отразяване в рамките на бюджетния процес на препоръките и мнението на Европейската комисия/Съвета.
Първият етап на бюджетната процедура приключи с подготовката на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., одобрена от Министерския съвет с Решение № 195 от 11 април 2019 г. С прогнозата беше дефинирана фискалната политика за следващия тригодишен период и перспективите за развитието на публичните финанси, а също така бяха одобрени разходните тавани по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които са база за разработване на проектобюджетите за 2020 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2021 и 2022 г.
Вторият етап на процедурата обхвана подготовката, разглеждането и одобрението от Министерския съвет на Бюджет 2020 и на актуализираната СБП като мотиви към него, както и последващите стъпки за отразяване на одобрените от Народното събрание окончателни бюджетни параметри. При реализацията на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. беше постигната обвързаност между целите на фискалната политика в средносрочен план и финансовото обезпечаване на провежданите политики на правителството – при разчети за балансирана бюджетна позиция в Бюджет 2020 бяха осигурени средства за надграждащи мерки по приоритетни сектори като образование, отбрана, здравеопазване, както и за реализиране на целите в областта на политиката по доходите, пенсионната политика и социалното подпомагане.
За провеждането на политиката за устойчиви и прозрачни публични финанси бяха заложени два основни ключови индикатора:
салдо по КФП - от дефицит 0,5% от БВП през 2019 г. и балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и 2021 г., а съгласно СБП за периода 2020-2022 г. нулевото салдо се предвижда да бъде запазено и през 2022 г. Със ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. беше ревизирана целта за салдото по КФП в размер на -2,1% от БВП, като по последни отчетни данни бюджетната позиция за 2019 г. се очаква да бъде отрицателна в размер на 1% от БВП.
рейтингова оценка за България за открит бюджет от Международното бюджетно партньорство (IBP) - прогнозата е през 2020 г. броят индекс точки да запази достигнатото равнище от 66 с тенденция към повишаване, като очакванията са при проучването през настоящата година оценката за България да бъде завишена. Оценката от проучването през 2019 г. се очаква да бъде официално публикувана през м. април 2020 г.
Съпоставяйки предварителните отчетни данни за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2019 г. със заложените параметри в разчетите към ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо по КФП с около 1,3 млрд. лв. Предварителните данни сочат, че салдото по КФП за 2019 г. е отрицателно в размер на 1 148,3 млн. лв. (0,97 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 040,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 107,5 млн. лева.
Важен елемент за постигане на публичност и прозрачност като част от ефективността на управлението на публичните ресурси е законосъобразно провеждане и разходване на средствата чрез възлагане на обществени поръчки от разпоредителите с бюджет.
В изпълнение на дейностите по защита на публичните финансови интереси чрез извършване на последващи финансови инспекции през отчетния период от Агенцията за държавна финансова инспекция са извършени 451 финансови инспекции и проверки. Проверени са 1 058 обществени поръчки на стойност 1 800 6,2 млн. лв., като при 162 от тях са установени съществени нарушения. От установените нарушения 75 са непроведени процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност 30 073,5 млн. лв. при наличие на законови основания за провеждането им, 47 възлагания на обществени поръчки, без да са събрани оферти чрез публикуване на покана или обява на стойност 2 336,6 млн. лв., както и 12 неоснователно проведени процедури на договаряне без обявление на стойност 23 440,7 млн. лв. Установени са нарушения на бюджетната и финансово-стопанската дисциплина, в т.ч. 131 нарушения на Закона за счетоводството, 329 нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, разходване на средства не за целта, за която са предоставени за 2 006 702 лв. и други. Във връзка с установени нарушения са съставени 913 акта за установяване на административни нарушения, от тях 631 акта са за нарушения при възлагане на обществени поръчки, 282 акта са за нарушения на Закона за публичните финанси, Закона за счетоводството и други нормативни актове, уреждащи бюджетната и финансово-стопанската дейност.
От съществено значение за защитата на държавните финансови интереси е организирането на процесуалното представителство по международните арбитражни дела, предвид значителния им материален интерес. През отчетния период са покрити всички показатели за изпълнение като успеваемостта по делата е 76,9%, които представляват 94,7% от заявения материален интерес, коефициентът на успеваемост е 1,23 и процесуалните срокове са спазени на 100%.
Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи, която включва бюджетна програма „Администриране на държавните приходи” - 353,9 млн. лв.
Политиката по приходите през отчетния период е насочена към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борба с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазени са ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. В международен аспект, данъчната политика е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз и за посрещане на предизвикателствата на глобализацията и дигитализацията на икономиката.
Подобряването на събираемостта на данъците е водещата линия в препоръките на Съвета на ЕС и е от ключово значение за доброто управление на държавата. В изпълнение на специфична препоръка № 1 на Съвета от 2014 г. беше разработена и приета „Единна национална стратегия за повишаване на събираемостта на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството 2015-2017“ (ЕНС) (РМС № 806 от 15.10.2015 г.). Изпълнението на ЕНС и Планът за действие към нея, доведе до задълбочаване междуинституционалната координация и сътрудничество и повишаване качеството на оценката на риска, одита и капацитета в областта на информационните технологии на администрацията. За постигнатия напредък по изпълнението на мерките от Плана за действие към ЕНС са изготвени ежегодни доклади. През март 2019 г. правителството одобри последния четвърти доклад с оценка по прилагането на ЕНС за 2018 г., с което действието на стратегията приключи (Протокол № 13 от 27.03.2019 г. на Министерския съвет). Предвид дадените препоръки и постигнатите положителни резултати при подобряване на събираемостта на приходите, прилагането на заложените похвати на планиране, междуинституционалност и систематизираност продължава и след изтичане на срока на стратегията. Изпълняваните мерки са включени в стратегическите и оперативните документи, които всяка от отговорните институции разработва и прилага и могат да бъдат представени в следните три основни направления: насърчаване на доброволното спазване на законодателството; оптимизиране на контролната дейност на приходните администрации; намаляване на административната тежест, чрез непрекъснато развиване и усъвършенстване на електронните услуги.
През отчетния период продължи изпълнението на доказалите ефективността си за повишаване на приходите от данъци постоянни мерки в областта на данъчната политика. Механизмът за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури цели намаляване на данъчните измами с ДДС, ограничаване на нелоялната конкуренция в отрасъла и предоставяне на значителен допълнителен финансов ресурс на търговците и преработвателите в бранша. Като един от най-ефективните инструменти за предотвратяване на измамите с ДДС и повишаване на приходите в бюджета, срокът на действие на механизма беше удължен до 30.06.2022 година. Механизмът, насочен към предотвратяване на възможностите за злоупотреби и данъчни измами с ДДС при търговията с течни горива продължи да се усъвършенства, чрез прилагане на мерки за осъществяване на цялостен контрол върху процеса, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и обмен на данни между информационните системи на двете приходни агенции. Предприети са допълнителни мерки, свързани с развитие и усъвършенстване на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) на територията на Република България, чрез разширяване на обхвата на списъка със СВФР, откриване на нови фискални пунктове на територията на страната, задължително обезпечение за доставки на стоки от рискови лица.
Подобряването на ефективността на контрола върху акцизните стоки продължава да е една от приоритетните задачи, свързани с намаляване на дела на сенчестата икономика и укриването на данъци. В тази връзка са предприети засилени мерки на данъчната политика за изсветляване на бизнеса с горива и ангажиране на различни компетентни органи за осъществяване на цялостен контрол. Освен това са въведени нови разпоредби в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСИ), като всички потребителски опаковки на тютюневи изделия, произведени или внесени в ЕС след 20 май 2019 г., трябва да бъдат маркирани с уникален идентификатор. Основна цел на маркирането на потребителските опаковки на тютюневите изделия е тяхното проследяване по веригата на доставка, както и разрешаване на проблема с незаконната им търговия. С цел намаляване на административната тежест върху бизнеса и гражданите, бяха въведени мерки, свързани с оптимизиране и опростяване на нормативните режими и процедури, разработване и внедряване на нови електронни услуги от приходните администрации по предоставяне на интегрирана информация на задължените лица и на други институции, увеличаване на подаваните данъчни и осигурителни декларации по електронен път и други.
Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма, която включва бюджетна програма „Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС“, бюджетна програма „Митнически контрол и надзор (нефискален)” и бюджетна програма „Контрол върху организацията и провеждането на хазартни игри” – 49,4 млн. лв.
Приоритетите на администрацията на министерството през 2019 г. бяха насочени към интегрирането на финансовата система на страната във финансовата система на ЕС чрез прилагане на европейските политики и практики в областта на финансовите пазари и финансовите услуги при максимална защита на националните интереси и гарантиране на финансовата стабилност. За реализиране целите на тази политика Министерството на финансите си взаимодействаше с всички национални и международни структури и организации, имащи отношение към финансовата система и гарантирането на финансовата й стабилност, в т.ч. финансовите услуги и движението на капитали.
С цел противодействие на митническите, валутни, акцизни нарушения и на нарушения на законодателството на Европейския съюз през 2019 г. бяха извършени проверки по получавани съобщения от ОЛАФ по повод на провеждани разследвания и административни мисии в трети страни, свързани основно с избягване заплащането на антидъмпингови мита. В резултат от предприетите действия бяха установени и взети под отчет антидъмпингови и конвенционални мита и ДДС при внос, а в някои от случаите бяха наложени административни наказания на съответните вносители. За отчетния период митническите органи съставиха общо 7 415 броя актове за установяване на административни нарушения, от които: 5 220 бр. по реда на Закона за митниците; 2 075 бр. по реда на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС); 108 бр. по Валутния закон; 6 бр. за нарушение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и 6 бр.нарушения на Закона за пътищата. В периода бяха образувани 307 бр. досъдебни производства. През 2019 г. бяха извършени над 19 хиляди физически проверки по реда на ЗАДС. Значителна част от тези проверки са в резултат от осъществявания засилен контрол чрез постоянно физическо присъствие в данъчните складове за производство на тютюневи изделия и етилов алкохол, както и голяма част проверки, извършени съвместно с органите на МВР, НАП и други държавни органи.
През 2019 г., с цел противодействие на нарушения и престъпления на митническото, акцизното и валутното законодателство, митническите мобилни групи извършиха 1 247 проверки, обективирани със съставени протоколи с код на Централно митническо управление и 309 проверки от типа „роуд стоп”. От месец юли 2019 г. в подкрепа на проверките на митническите мобилни групи, беше пусната в действие първата мобилна лаборатория на Агенция „Митници“. Чрез изпитванията на проби от течни горива, извършвани на терен, в близост до проверяваните обекти се осигурява възможността за предоставяне на резултати и приключване на няколко успоредни проверки на митническите органи в рамките на един ден. За периода до края на 2019 г. са осъществени операции на терен, при които е извършено изследване на 83 проби от бензин и дизелови горива.
През 2019 г. митническите служители задържаха общо 10 224 кг, 8 006 л и 266 970 таблетки наркотични вещества и прекурсори за тяхното производство в 70 случая. От тях наркотиците са 2220,140 кг, 265 870 таблетки и 6 л, а прекурсорите – 8003,875 кг, 8000 л и 1100 таблетки. Задържаните количества наркотици бележат ръст с над 70% в сравнение с 2018 г.
През 2019 г. действия на митническите органи по предотвратяването на нарушения на права върху интелектуална собственост бяха предприети в 647 случая. В резултат на това общият брой на задържаните артикули възлиза на над 2 913 174.
През 2019 г. по бюджетна програма “Контрол върху организацията и провеждането на хазартни игри” Държавната комисия по хазарта постигна следните резултати:
Извършени са общо 3 340 проверки и проучвания по подадени искания за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри и дейности;
Извършени са 465 проверки от Държавната комисия по хазарта на хазартни обекти, игри и дейности;
Броят на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по Закона за хазарта е 29, като от страна на ДКХ се осъществява текущо проучване на интернет страниците и техни поддомейни, чрез които се организират хазартни игри и са достъпни от територията на Република България, както и самоограничили се такива.
Политика в областта на управлението на дълга, която включва бюджетна програма „Управление на ликвидността” – 1,8 млн. лв.
През отчетния период целите в областта на управлението на дълга бяха ориентирани към: касово управление и изпълнение на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение, при оптимална цена и приемлива степен на риска; агрегиран контрол и управление на плащанията от страна на Министерство на финансите, чрез залагане на общ лимит за плащания на съответните разпоредители с бюджет, с оглед осигуряване на ритмичност при финансирането на държавните разходи; координация и изготвяне на месечни прогнози за касовите приходи, разходи и финансиращи показатели в съответствие с месечните заявки и оценки на агрегираните касови потоци за постигане на утвърдените бюджетни параметри с ежегодния закон за държавния бюджет.
През 2019 г. дълговото управление беше изцяло съобразено с основните правителствени приоритети, благоприятното макроикономическо развитие и добрите показатели на изпълнение на бюджета. Номиналният размер на държавния дълг към края на 2019 г. възлиза на 22 023,0 млн.лв., от който вътрешен – 5 479,5 млн.лв. и външен – 16 543,5 млн.лв. В номинално изражение дългът бележи намаление с 42,8 млн.лв., в сравнение с нивото, регистрирано към края на предходната година (22 065,8 млн.лв.).
Съотношението държавен дълг/БВП е 18,6 %, в т.ч. вътрешен държавен дълг/БВП – 4,6 % и външен държавен дълг/БВП – 14,0 %. В структурата на дълга относителният дял на вътрешния държавен дълг е 24,9 %, а на външния държавен дълг – 75,1 %. В структурата на държавния дълг по видове инструменти към края на 2019 г. 83,8 % принадлежат на ДЦК (от тях 58,9 % са облигации, емитирани на международните капиталови пазари и 24,9 % ДЦК, емитирани на вътрешния пазар), а делът на държавните заеми е 16,2 %.
Извършените плащания по държавния дълг към 31.12.2019 г. възлизат на 1 808,6 млн. лв., от които по вътрешния дълг 1 104,9 млн.лв. (в т.ч. лихви 184,6 млн.лв. и погашения 920,3 млн.лв.) и по външния държавен дълг – 703,7 млн.лв. (в т.ч. лихви - 423,6 млн.лв. и погашения - 280,1 млн.лв.). В номинално изражение размерът на държавногарантирания дълг също отбелязва намаление, достигайки до 1 731,7 млн.лв. (при 1 876,6 млн.лв. към края на 2018 г.), от който вътрешни държавни гаранции – 65,0 млн.лв. и външни държавни гаранции – 1 666,7 млн.лв. Отчетеното намаление се дължи основно на извършваните регулярни погашения по държавногарантираните заеми. Съотношението държавногарантиран дълг/БВП намалява до 1,5 %.
Бюджетна програма „Национален компенсационен жилищен фонд“ - 13 млн. лв.
Заложената цел по бюджетната програма е финансово компенсиране на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Със Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове се определя изплащането на компенсации на гражданите придобили жилище, или започнали изграждането на такова.
Изплатените средства за финансово компенсиране на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове са в размер на 12,7 млн.лв. за 1 917 бр. лица.
Бюджетна програма „Администрация“ – 25,7 млн. лв.
Изпълнението на дейностите по бюджетната програма води до осигуряване на нормалното функциониране на администрацията, обезпечаване и повишаване ефективността на осъществяваните работни процеси, оптимално използване на ресурсите, адекватна и ефективна система за финансово управление и контрол в Министерството на финансите.
Дейностите по бюджетната програма са насочени към създаване условия за изпълнението на всички бюджетни програми, включени в структурата на програмния бюджет на Министерството на финансите. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги за публичния сектор в необходимото количество, качество, срок и при най-ниска цена.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Област на политика: „Развитие на ефективна дипломатическа служба” Продължиха постоянните усилия за развитие и поддържане на информационните и техническите способности в МВнР, в т.ч. и българските задгранични представителства. В допълнение може да се посочи, че бяха предприети мерки, които да осигурят нивото на мрежовата и информационната сигурност, както и да се предотврати и намали до минимум въздействието на инциденти, засягащи мрежовата и информационната им сигурност.
В контекста на кадровото обезпечаване на мотивирана и професионална администрация, през 2019 г. бяха организирани конкурс за стажант-аташе и изпит за присъждане на първи дипломатически ранг „аташе“. Положени бяха усилия за гарантиране на прозрачност в процеса на кариерно развитие, както и при заемане на ръководни длъжности чрез конкурентен подбор.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика „Развитие на ефективна дипломатическа служба“
Наименование на индикатора · Мерна единица · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
Управление на човешките ресурси · Заседания на Кариерна комисия · 6 · 10
Оптимално управление и поддръжка на сградния фонд · Планови ремонти · Посочени са в целевите стойности на показателите за изпълнение в Програма 1 на програмния бюджет на МВнР · 29
Ефективно финансово и бюджетно управление · Финансово обезпечаване на дипломатическата служба · 100 % · 100%
Развитие на информационни системи и технологии · Степен на привеждане на ведомствената информационна и комуникационна инфраструктура в съответствие с програмата за електронно управление и изискванията за защита на информацията · 100 % · 100%
Управление на човешките ресурси:
През 2019 г. бяха организирани и проведени 10 редовни заседания на Кариерната комисия към Министъра на външните работи, насочени към решаването на въпроси от нейната компетентност във връзка с ротацията на служителите, както и във връзка с кариерното развитие на дипломатически служители от ЦУ на МВнР и ЗП. Бяха разгледани и конкурентни подбори за заемане на 19 свободни и освобождаващи се ръководни длъжности в ЦУ на МВнР. През 2019 г. бяха стартирани общо 68 конкурсни процедури, като 57 са приключилите конкурси, а 11 бяха прекратени.
Оптимално управление и поддръжка на сградния фонд:
Предприети мерки за енергийна ефективност чрез подмяна на дограмата в МВНР-ЦУ. За подобряване условията на труд, предвид и на амортизация на подови настилки и др., са извършени ремонтни дейности в сградата на ЦУ. Ремонтирани са помещенията в Културния институт, както и работните помещения на резервния визов център на ул. „Алфред Нобел“ № 2. По отношение на задграничните представителства може да се отбележи, че съобразно получените аргументирани заявки, са необходими средства в размер на ~ 20 млн. лева, ето защо са осъществени само част от тях в съответствие с одобрените разходни тавани на капиталовите разходи, като останалите са отложени за следващ програмен период.
Ефективно финансово и бюджетно управление:
През 2019 година е постигнато 100 % финансово обезпечаване на дипломатическата служба, във връзка с изпълнение на програмния бюджет на МВнР. Поддържа се мрежа от задгранични представителства, които работеха ефективно за изпълнение на външнополитическите приоритети на страната. Осъществявана бе защита на правата и интересите на българските граждани зад граница, както и навременна и адекватна реакция при кризисни събития, в отговор на високите очаквания на българските граждани за ангажимент на държавата към техните проблеми, когато пътуват и пребивават извън страната. След откриването на нови посолства в Абу Даби и Рияд и генерални консулства в Тараклия, през 2019 г. бе открито ново Генерално консулство в Барселона, а консулството ни във Франкфурт вече е с ранг на генерално.
Развитие на информационни системи и технологии:
През 2019 г. се разработваха и прилагаха политиките, стандартите, правилата, както и процедурите по отношение на дейностите в областта на информационните и комуникационните технологии в МВнР, с цел изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2016 – 2020 г., както и актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2023 г., заедно с актуализираната Пътна карта за изпълнението й и с Концепцията за регистрова реформа. В продължение на изпълнение на проект „Поддръжка и обновяване на програмното и техническо осигуряване на националната визова информационна система и на визовата дейност в консулските служби на Република България”, Обособена позиция 2: „Надграждане и обновяване на Националната визова информационна система” новата визова информационна система, бе успешно внедрена в над 40 консулските служби.
Област на политика: „Публична дипломация” Чрез средствата на публичната дипломация се положиха резултатни усилия за информационното присъствие на МВнР в общественото пространство, чрез което се целеше повишаване на степента на доверие към дипломатическата служба, изграждане на отношения на диалог между нея и гражданското общество, формиращо в значителна степен публичните нагласи към провежданата външна политика, развитие на положителен публичен образ в страна и в чужбина
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика „„Публична дипломация““
Наименование на индикатора · Мерна единица · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
Подготвени национални и международни конференции, форуми и публични лекции у нас по основни външнополитически теми · Брой · 22 · 20
Служители от МВнР, обучавани в програми на Дипломатическия институт · Брой · 120 · 98
Служители от държавната администрация, обучавани в програми на ДИ · · Брой · 200 · 76
Осъществени проекти/инициативи по Комуникационната стратегия на България за ЕС · Брой · 100 % от одобрените проекти · 100%
Публичност на дейността на МВНР · Степен на откритост на външнополитическите действия в съответствие с нормативните документи · 100 % · 100%
По отношение на набелязаните ключови индикатори следва да се отчете:
Подготвени национални и международни конференции, форуми и публични лекции у нас по основни външнополитически теми През 2019 г. бяха проведени над 20 публични лекции, конференции и форуми с близо 1100 души аудитория. Участници бяха изявени експерти, водещи политици и дипломати, чието мнение и стратегическо виждане по темите представлява принос както към българската, така и към международната политическа и дипломатическа мисъл и практика. Отделно от това, се отбелязаха се значими годишнини в двустранните отношения: с Италия, Франция, Великобритания, Германия, Русия, Австрия, Белгия, Сърбия, Румъния, Холандия, Япония, Китай. Във връзка с отбелязване на 15 години от приемането на България в НАТО и 70-годишнината на Алианса, в София се състоя Международна конференция “NATO@70: 10 years ahead and 15 years Bulgaria in NATO“ и цикъл от публични лекции.
Служители от МВнР, обучавани в програми на Дипломатическия институт През 2019 г. бяха организирани семинар за "Споделяне на опита на ОИСР" с участието на 26 служители от МВнР; 15-ти Курс за консулска дипломация – 27 участници, специализирани обучения по „Мениджърски умения“ и по „Предмандатна подготовка“ - 52 служители от МВнР. През 2018-2019 учебна година Дипломатическият институт организира и финансира обучение за повишаване на индивидуалната квалификация на служителите на МВнР по 6 езика - английски, френски, испански, италиански, немски и руски, като в курсовете участваха 98 служители на министерството.
Служители от държавната администрация, обучавани в програми на ДИ През 2019 г. бяха организирани Семинар за задълбочаване на знанията и разбирането на сътрудничеството за развитие в контекста на подготовката на България за член на ОИСР с участието на 76 души, представители на цялата централна администрация, както и Специализиран семинар за 28-те областни управители на Р България, в рамките на който участниците да се запознаят с външнополитическите приоритети на България и актуалното състояние на международните отношения, основни протоколни практики и не на последно място – актуални въпроси в сферата на националната сигурност.
Дипломатическият институт към министъра на външните работи организира и международни курсове, в които участват млади дипломати от страните от Западните Балкани, курс по енергийна дипломация, както и семинари за студенти и младежи в България. През 2019 г. в рамките на обучителната, изследователската и проектната дейност на Института са обучени над 530 курсисти.
Осъществени проекти/инициативи по Комуникационната стратегия на България за ЕС През отчетния период бе изпълнявана Работната програма, включваща инициативите по Международния план на Комуникационната стратегия на Република България, чиято основна цел е изграждане и утвърждаване на положителен образ на страната ни в чужбина посредством инструментите на публичната дипломация. В нея бяха заложени 4 приоритета, произтичащи пряко от приоритетите в областта на активната външна политика: Популяризиране на образа на Република България като държава - член на ЕС; Сътрудничество с българските общности за съхраняването и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности; Европейската перспектива на Западните Балкани; Повишаване видимостта на ЕС в страните от Източното партньорство и задълбочаване на сътрудничеството с тях. Важен приоритет бяха събитията, свързани с отбелязването на 140-годишнината на Българската дипломатическа служба, както и от установяването на дипломатическите отношения с редица страни.
Конкретните инициативи бяха подготвени и осъществени от българските дипломатически и консулски представителства, съгласувано с ЦУ на МВнР, като при реализирани икономии, в хода на изпълнението на програмата бяха одобрени и допълнителни инициативи. По Международния план на КС за 2019 г. бяха реализирани над 120 събития в 60 страни, които получиха множество положителни отзиви и бяха широко отразени от български и чужди медии.
Публичност на дейността на МВнР МВнР поддържа електронна страница, както и отделни сайтове за задграничните представителства. През 2019 г. са публикувани над 500 новини само на централния сайт на МВнР, свързани с дейността на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева и заместник-министрите.
Във връзка с медийни запитвания са изпратени над 100 отговора по актуални въпроси на външната политика и дейността на МВнР.
Публикувана бе актуална информация със съвети за пътуващите български граждани.
Оповестявани бяха своевременно изявления по конкретни поводи, организирани интервюта и участия в публицистични предавания в български и чуждестранни медии.
Област на политика: „Активна двустранна и многостранна дипломация“ При отчитане на заложените в Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 външнополитически приоритети, през 2019 г. продължи разработването и отстояването на последователни аргументирани национални позиции за защита на българските интереси и се осъществяваха координирани, целенасочени и системни действия.
Българската дипломация работи в подкрепа на усилията на всички институции, насочени към утвърждаване на облика на България на страна с устойчива икономическа и финансова среда и предпочитана дестинация за развитие на бизнес; разширяване на позициите на българския бизнес на традиционни пазари и разработване на нови пазари за български стоки и технологии чрез координиране на организацията и провеждането на бизнес форуми и съвместни проекти; популяризиране на предлаганите български туристически услуги в чужбина.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика „Активна двустранна и многостранна дипломация“
Наименование на индикатора · Мерна единица · План 2019 г.
Ефективност на консулските служби на Република България в услуга на български и чуждестранни граждани · Степен на ефективност · Постигане на целевите стойности на показателите за изпълнение в програма 9 · 100%
Защита на български физически и юридически лица и български общности зад граница · Степен на ефективност / удовлетвореност · 100 % · 100%
Защита на България пред Съда на ЕС и Общия съд на ЕС · Степен на защита · 100 % · 100%
Управление на българската помощ за развитие · Степен на усвояемост и съотносимост към приоритетите на българската външна политика · 100 % · 100%
Участие на България във формирането на политики на ЕС и НАТО · Подготовка и степен на реализация на български позиции и инициативи · Постигане на целевите стойности на показателите за изпълнение в Програма 5 и 8 · 100%
Активни и прагматични двустранни отношения · Равнище и интензитет на политическия диалог, подписани двустранни споразумения и степен на тяхната реализация, подготвени, разменени двустранни посещения и др. · Постигане на целевите стойности на показателите за изпълнение в програми 6 и 8 · 100%
Дейност на България в глобални и регионални международни организации и други многостранни формати · Постигнат успех за български инициативи и кандидатури · 100 % · 100%
Ефективност на консулските служби на Република България в услуга на български и чуждестранни граждани Беше проведена широка комуникационна кампания за информиране на българските граждани във Великобритания за системата за уседналост като вече повече от 130 000 наши сънародници са подали заявления за статут.
Ефективни мерки бяха предприети за подобряване на качеството и достъпа до консулски услуги: преустановено е плащане с държавни таксови марки, децентрализирана е услугата апостил, предоставена е възможност за получаване на документи по пощата, заплаща се чрез ПОС-терминали и др.
Защита на български физически и юридически лица и български общности зад граница
Консулски служители в рамките на правомощията им и в съответствие с Виенската конвенция за консулските отношения работеха за: · Защитата на правата и интересите на малолетните и непълнолетните български граждани, както и на нашите сънародници от уязвимите социални групи (лица с увреждания, възрастни хора идр.) в Испания, Германия, Великобритания, Гърция, Италия и други страни; Оказвана бе консулска защита и бе организирано завръщане в нашата страна на български граждани пострадали или изпаднали в бедстващо положение поради различни обстоятелства; Продължиха дейностите по защитата на правата на български граждани, които са станали обект на трудова експлоатация или трафик на хора във Великобритания, Франция, Испания, Германия и др.
Защита на България пред Съда на ЕС и Общия съд на ЕС През 2019 г. МВнР от името на българското правителство участва в 17 дела пред Съда на ЕС и пред Общия съд на ЕС.
По делата бяха изготвени и представени от името на правителството на Република България на Съда писмена защита и писмени бележки по девет дела, образувани на основание на преюдициални запитвания от български съдилища, в редица области на правото на Съюза.
В МВнР бяха изготвени устни изказвания и служители в МВнР участваха в шест съдебни заседания по дела пред Съда и пред Общия съд.
Управление на българската помощ за развитие Нарастваща е динамиката на осъществяваната от България помощ за развитие в подкрепа на усилията за постигане на устойчиво развитие, укрепване на международния мир, сигурност и стабилност на основата на ценностите на демокрацията, плурализма, върховенство на закона и зачитането на правата на човека. Бяха осъществени редица проекти по линия на официалната помощ за развитие в размер на над 6 млн. лв. в страните от Западните Балкани и Черноморския регион, оказана бе хуманитарна помощ на населението от бедстващи райони в Африка и Азия.
Участие на България във формирането на политики на ЕС и НАТО През 2019 г. България отбеляза 15-та годишнина от членството на България в НАТО и 70-та годишнина от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор, и имаше възможност в равносметката си да отчете, че осъществява отговорно своите ангажименти. Усилията през отчетния период са свързани с участието на страната ни като надежден и отговорен съюзник в НАТО и в процеса на съгласуване и формулиране на политики на ЕС спрямо трети страни и справяне с актуални предизвикателства пред сигурността. Фокусът бе поставен към запазване на създадената инерция от българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. по поставените приоритети на страната ни и продължаване на активното участие в процесите на формиране и прилагане на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Европейска политика Усилията на Министерството бяха насочени към защита на националните интереси в процеса на взимане на решения на ЕС, както и към съхраняването на единството на Съюза. Активното участие на страната ни в процесите на взимане на решения в ЕС и добрата координация на национално ниво, както и сътрудничеството с държавите членки по приоритетни за страната ни въпроси от дневния ред на ЕС, позволиха ефективното отстояване на националните приоритети. Водещо за страната ни бе утвърждаването на визия за балансираното развитие на Съюза, която да гарантира, че ЕС е способен да се справя с предизвикателствата на бъдещето, като същевременно се съхраняват традиционните дългосрочни приоритети и се надгражда постигнатото до момента. Повишаването на ефективността на ЕС с оглед постигането на реална добавена стойност за неговите граждани продължава да е сред основните ни приоритети. Действията на МВнР са насочени към утвърждаване на предпоставките за задълбочаване на един съюз, в който решенията се приемат възможно най-близо до гражданите, в съответствие с принципите на субсидиарност, пропорционалност и предоставени компетенции.
Активни и прагматични двустранни отношения Бяха осъществени важни визити и срещи в рамките на международни форуми на ниво президент, премиер и външен министър от редица страни – както членки на ЕС и НАТО, така и от региона на Азия, Африка и Близкия изток, Северна и Южна Америка.
Сред тях може да се отбележат посещението на българския министър-председател в САЩ (ноември), където срещата с американския постави началото на качествено нов етап в развитието на стратегическото партньорство. През 2019 г. в България бяха германският президент и германският външен министър. Визита имаше руският премиер Д.Медведев, а за първи път от 9 години български външен министър бе в Москва.
През отчетния период дейността бе фокусирана върху реализирането на дългосрочните български интереси за установяване на стратегическо партньорство с Китай (установено през м. юли 2019 г.), Япония, Индия, Република Корея и Виетнам; развитие на приятелски отношения и сътрудничество с други влиятелни страни от региона като Иран, Индонезия, Австралия, Тайланд, Сингапур, Малайзия, Пакистан, Нова Зеландия; запазване на динамиката в отношенията с Камбоджа и Монголия; подпомагане на сигурността и възстановяването на Афганистан, следвайки политиката на дългосрочна ангажираност.
Дейност на България в глобални и регионални международни организации и други многостранни формати През 2019 г. България бе за пръв път член на Съвета на ООН по правата на човека (СПЧ), където работи по набелязани си приоритети: защитата на правата на детето и гарантиране правата на личността, нейното достойнство, благоденствие и сигурност, в т.ч. равенството на жените и мъжете, правата на хората с увреждания, създаването на толерантни общества. Отчитайки сериозния ангажимент на държавата в хуманитарната сфера през тази година бе създаден Национален комитет по международно хуманитарно право.
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи по бюджета на Министерството на отбраната (МО) за 2019 г. са в размер на 1 414,2 млн.лв., а с Актуализирания ЗДБРБ за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 30.07.2019 г.) – 3 514,2 млн.лв.
По уточнен план разходите по бюджета на МО за 2019 г. възлизат на 3 676,1 млн.лв., а по отчет са 3 665,5 млн. лв.
Общият размер на разходите за отбрана през 2019 г., включително и с извършените разходи (56,5 млн.лв.) в държавните висши военни училища (ДВВУ) възлизат на 3 722,0 млн.лв. Допълнително по Програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността (NSIP), други бюджети и сметки за средства от ЕС са изразходвани 2,4 млн. лв. По този начин разходите за отбрана са в размер на 3 724,4 млн.лв. и представляват 3,14% от БВП за 2019 г.
Информацията, предоставяна в НАТО с документа „Преглед на отбранителните способности на НАТО 2019“ (DPCS-2019) през 2019 г., съдържа обобщени данни за разходите за отбрана, в съответствие с класификацията и изискванията на НАТО. Освен горепосочените разходи, в информацията към НАТО се включват и разходите за пенсии – 33,0 млн.лв. (разликата между изплатените пенсии на пенсионираните военнослужещи и отчисленията към пенсионните фондове на военнослужещите), разходите на военните съдилища и военни прокуратури – 11,1 млн.лв., вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО и разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО, изплащани от бюджета на МВнР – 3,6 млн.лв. По този начин, общият размер на разходите за отбрана за 2019 г. по отчет възлиза на 3 772,1 млн.лв. или 3,18% от БВП Министерството на отбраната прилага Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) на програмен принцип , управлява бюджетните разходи по политики и програми и изготвя бюджет в програмен формат.
За реализиране на приетите секторни политики, целите и приоритетите на отбранителните програми, бюджетът на МО е утвърден по две политики, 12 бюджетни програми и по направления на разходите.
Разпределението на изразходваните финансови средства по бюджета на МО за 2019 г., по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:
/млн.лв./
Област на политика/бюджетна програма · Актуали-зиран Закон 2019 г. · Уточнен план 2019 г. · Отчет 2019 г. · % от общо разходите
Политика в областта на отбранителните способности · 3 431,2 · 3 589,5 · 3 580,3 · 97,7%
Бюджетна програма „Подготовка и използване на въоръжените сили” · 833,6 · 968,2 · 964,7 · 26,3%
Бюджетна програма „Управление на човешките ресурси и резерв” · 16,7 · 16,5 · 16,5 · 0,4%
Бюджетна програма “Военна полиция” · 33,0 · 35,5 · 35,5 · 1,0%
Бюджетна програма “Медицинско осигуряване” · 94,5 · 180,4 · 180,2 · 4,9%
Бюджетна програма „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” · 28,4 · 39,5 · 39,3 · 1,1%
Бюджетна програма „Изследвания и технологии” · 9,1 · 9,4 · 9,2 · 0,3%
Бюджетна програма „Военно образование” · 8,3 · 0,2 · 0,2 · 0,003%
Бюджетна програма „Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” · 248,1 · 102,8 · 102,7 · 2,8%
Бюджетна програма „Сили за специални операции“/ · 24,6 · 24,0 · 24,0 · 0,7%
Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” · 2 135,0 · 2 213,0 · 2 208,2 · 60,2%
Политика в областта на съюзната и международна сигурност · 83,0 · 86,6 · 85,2 · 2,3%
Бюджетна програма „Членство в НАТО и ЕС и международно сътрудничество” · 32,1 · 30,8 · 29,4 · 0,8%
Бюджетна програма „Военна информация” · 50,9 · 55,8 · 55,8 · 1,5%
ВСИЧКО · 3 514,2 · 3 676,1 · 3 665,5 · 100,0%
По направления на разходите, разпределението на изразходваните финансови средства по бюджетите на МО и ДВВУ за 2019 г., в проценти, е показано на следващата графика:
Съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на ВС 2020 (Програма 2020) стремежът е през 2024 г. да се постигне съотношение 60:20:20 между разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталовите разходи. Съгласно Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. това съотношение беше планирано през 2019 г. да достигне нива 58:13:29. Постигнатото през 2019 г. съотношение 28:9:63 е в резултат на сключените договори за придобиване на нов боен самолет.
ПРЕЗ 2019 г. БЯХА ПОСТИГНАТИ СЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ:
Бюджетна програма “Подготовка и използване на въоръжените сили” Основните усилия бяха насочени за усъвършенстване на подготовката на военните формирования от Сухопътни войски (СВ), Военновъздушните сили (ВВС) и Военноморските сили (ВМС), за съвместно участие в операции по гарантиране на сигурността и териториалната цялост на страната, въздушния и морския суверенитет и защита на интересите на държавата в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО на ЕС). Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 964, 7 млн. лв.
Доктрини, концепции и планове През 2019 г. продължи изучаването и прилагането в подготовката на войските на базовите и поддържащите доктрини. Във Въоръжените сили (ВС) е изградена и функционира система за развитие на националните концептуални и доктринални документи, обособени в йерархичен модел. Целта е както да се развиват и поддържат в актуално състояние националните публикации, така и да осигурява тяхното адаптиране и хармонизиране с тези на НАТО и ЕС. През отчетния период бяха актуализирани три базови доктрини: Доктрина за управление на човешките ресурси (НП-1, издание А), Доктрина за финансово осигуряване (НП-8, издание А) и Доктрина за логистиката (НП-4, издание А). Паралелно с процеса на развитие на доктрините на ВС, продължи развитието и актуализирането на приложните документи.
Изпълнение на плановете по подготовката В Съвместно командване на силите (СКС) са проведени 33 оперативни сбора и командирски сборове и занятия, 34 щабни тренировки и 45 учения.
В СВ са проведени 135 тактически учения/тактико-специални учения с рота/батальон, 58 полеви лагери, 17 командно-щабни учения и компютърно подпомагани командно-щабни учения, 16 сертификации за участие в мисии и операции извън територията на Република България.
Във ВВС са проведени 12 летателно-тактически учения, 13 тактически учения, изпълнени са 4 521 летателни часа, което е 79 % от планираното ниво на подготовка за годината, представители на ВВС са участвали в 11 международни учения и тренировки.
Във ВМС са проведени 1 летателно-тактическо учение, 3 дивизионни тактически учения, 46 тактически учения на единичен кораб, 20 батальонни тактически учения, 17 ротни тактически учения, изпълнени са 442 летателни часа на екипажи на вертолети, проведени са средно по 34 дни на море от Силите за развръщане.
Участие в операции и мисии извън територията на страната:
По международни споразумения Република България участва в многонационалната бригада Югоизточна Европа и в Оперативна група “BLACKESEAFOR”.
Участие в операции Военни формирования и отделни военнослужещи от ВС на Република България участват в следните операции и мисии: Операцията на ЕС EUFOR – Босна и Херцеговина, операцията на НАТО KFOR – Косово, с военни наблюдатели в мисията за наблюдение на ЕС в Грузия, с щабни офицери във военноморската операция на ЕС за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия – „АТАЛАНТА”, в постоянните военноморски групи на НАТО, с медицински екип в тренировъчната мисия на ЕС в Мали (EUTM Mali), Мобилен комуникационен модул (DCM), мисия на НАТО „Решителна подкрепа” в Афганистан, във военната операция на ЕС в южната част на централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED) и в операцията на НАТО в Средиземно море за морска сигурност „SEA GUARDIAN”.
Принос към националната сигурност в мирно време През 2019 г. формированията за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ) и групите за евакуация на населението на СВ са участвали в следните дейности и мероприятия:
по разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси – през 2019 г. 11 ФОППБ от СВ, общо в състав 313 военнослужещи и 118 единици техника, взеха участие в 61 мероприятия по разузнаване, транспортиране и унищожаване на открити невзривени бойни припаси на територията на страната. Бяха разузнати и унищожени чрез взривяване общо 159 бойни припаси, разпределени по категории: 38 артилерийски снаряда, 10 танкови и противотанкови снаряда, 30 ръчни гранати, 3 противотанкови мини, 2 противопехотни мини, 2 авиационни бомби и 74 други боеприпаси. Отработени бяха 313 човекодни и 118 машинодни и бяха извършени разходи на финансови средства за тази дейност.
Участие на военни формирования от СВ за оказване съдействие на органите на МВР.
През годината се поддържаха в готовност формирования от СВ за изграждане на временни приемателни центрове и за участие в изграждането на пунктове за първоначален прием на бежанци. В готовност се поддържаха формирования за подпомагане на структурите на местната власт, органите на МВР, ДАНС и ВП за противодействие на тероризма - 30 механизирани/алпийски взводове за действие при терористична заплаха и модул за ядрена, химическа и биологическа защита.
СВ поддържат в 24-часова готовност до 350 военнослужещи за усилване на охраната на държавната граница при нужда. В Командването на СВ има разработени седем плана за охрана на държавната граница на Р България с Р Турция, Р Гърция и Р Северна Македония. На основа на тези планове формированията от СВ са разработили свои планове в касаещия ги обем.
дейност на формированията от СВ за оказване на помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи.
През 2019 г. ФОППБ от СВ в състав общо 489 военнослужещи и 103 единици техника, взеха участие в 13 мероприятия по оказване на помощ на населението при бедствия и аварии и катастрофи.
Формированията от ВВС, в интерес на сигурността на въздухоплаването на територията на страната носеха постоянно дежурство за аварийно-спасително осигуряване със самолет и вертолет. Изпълнените специални задачи са, както следва: специални полети за нуждите на Министерството на здравеопазването - 4 бр. и превоз на ранен военнослужещ от МО -1 бр.; обезвреждане на бойни припаси - бяха разузнати и унищожени бойни припаси от ФОППБ от състава на ВВУБ „Г. Бенковски” и от ФОППБ от състава на 24-та Авиобаза – Крумово. Допълнително поддържаните в готовност личен състав и авиационна техника от 24-та Авиобаза – Крумово изпълниха 8 задачи за разузнаване и гасене на пожари от въздуха.
Формированията от ВМС за оказване на помощ на населението при бедствия извършиха общо 15 мероприятия в източната част на Р България на територията на областите Варна, Добрич и Бургас, в териториалното море и в отговорния район по търсене и спасяване на Р България.
Формированията от ВМС по оказване на помощ на населението при бедствия през 2019 г. са участвали в следните мероприятия: 11 мероприятия по разузнаване и унищожаване на невзривени бойни припаси. Унищожени бяха 9 броя артилерийски снаряди, 1 бр. противотанкова мина, изстрели, ръчни гранати и морски мини; участваха в 1 мероприятие по оказване на помощ при евакуация на член от екипаж на търговски кораб; 1 мероприятие по оказване на съдействие на ИА „Морска администрация” по издирване на рибарска лодка с трима души екипаж и 2 мероприятия по оказване на съдействие на органите на МВР по издирване на съмнителни обекти по бреговата ивица на Р България. При изпълнението на поставените задачи участваха общо над 60 офицери, старшини, матроси, редници и цивилни служители. Използвана беше разнородна транспортна техника и плавателни средства – общо 18 единици.
Съгласно плана за дейността на ВМС през 2019 г. бяха проведени тренировки на Поста за търсене и спасяване на ВМС съвместно с Поста за аварийно-спасителни работи на ВМС с тематика, насочена към действия по издирване на хора, изчезнали вследствие на наводнения и борба с пожари. Проведените тренировки показаха, че постовете и ФОППБ от ВМС са в състояние да окажат необходимото съдействие на населението, държавните структури и обществените организации при възникване на кризисни ситуации.
В изпълнение на „План на СКС за оказване помощ на населението при бедствия”, през 2019 г. в СКС се подготвяха и поддържаха в готовност за действия 5 ФОППБ, но не са участвали в изпълнение на задачи за оказване на помощ на населението при бедствия.
Бюджетна програма “Управление на човешките ресурси и резерв” Създадоха се условия за ефективно повишаване на квалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО и Българската армия (БА). Бяха извършени редица дейности по работата със служителите от резерва, както и при провеждането на кампанията за набиране на кандидати за военна служба и курсанти в ДВВУ.
Изпратени са 195 военнослужещи и цивилни служители за обучение в специализирани курсове в чужбина. Общият брой обучени специализанти от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА през 2019 г. е 1 395 обучаеми. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 16,5 млн. лв.
Бюджетна програма “Военна полиция” („ВП“) Реализирана беше комплексна система от мерки за предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления, за неутрализиране на рискови фактори и заплахи при опазването на реда и сигурността в МО, както и за постигане на оперативна съвместимост със службите за сигурност на страните-членки на НАТО.
В резултат от дейността на Служба „ВП“ беше осигурен редът и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Осигурена беше охраната на 1 652 мероприятия с участие на военнослужещи от БА, съюзнически и чужди войски. Пет военнослужещи от служба „Военна полиция” са участвали в текущи операции на НАТО и ЕС. Бяха осигурени във военно-полицейско отношение 7 международни и национални учения и подготовки. Издадени са 290 разрешения по Закона за защита на класифицираната информация. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 35,5 млн. лв.
Бюджетна програма “Членство в НАТО и ЕС и международно сътрудничество”.
Изпълнението на програмата беше съсредоточено към формиране на отбранителната политика на Република България чрез ефективно военнополитическо сътрудничество както в рамките на НАТО, ЕС така и в регионален мащаб.
През 2019 г. дейностите по линия на НАТО в програмата бяха насочени към създаване на условия за реализиране на членството на България в НАТО чрез финансовото осигуряване на участието на представители на МО в процесите на консултации и вземане на решения в НАТО и изпълнението на поетите съюзнически ангажименти. В областта на ОПСО на ЕС усилията бяха насочени към осигуряване на участието на представители от МО в дейностите на институциите и структурите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, както и участието на България в подготовката и провеждането на операции на ЕС по управление на кризи. През отчетния период продължиха усилията за осъществяване на ефективно регионално и двустранно военно сътрудничество за развитие на отношенията със стратегическите съюзници на България от НАТО и в региона, с цел осигуряване на надеждна колективна сигурност и отбрана. През 2019 г. беше осигурено участието в мероприятия на международните организации (ООН, ОССЕ, ОЗХО и др.), изпълняващи задачи по гарантиране на международния мир и сигурност, както и изпълнение на националните задължения в рамките на договорите и конвенциите, по които Р България е страна. Бяха осигурени разходите по международни ангажименти на МО, включително вноските към бюджетите на НАТО и ЕС, както и българското участие в програми и инициативи на НАТО и ЕС (Програма на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS), Програма на НАТО за придобиване на способности за стратегически въздушен транспорт (SAC-C17), Финонсов механизъм за коопериране в областта на отбраната на ЕС, Програма за индустриално развитие в областта на отбраната на ЕС и др.). Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 29,4 млн. лв.
Бюджетна програма “Медицинско осигуряване” Основните усилия бяха насочени към здравното осигуряване, провеждането на профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на личния състав от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Също така, бяха осигурени медицински екипи при участието на български военнослужещи в операции и мисии, провеждани извън територията на страната.
ВМА работи по договор с Националната здравноосигурителна каса, съгласно Национален рамков договор от 2019 г., както следва: извършва болнична помощ по 646 клинични пътеки, 88 амбулаторни процедури, 5 клинични процедури и 2 бр. комплексно диспансерно наблюдение. Сключени са договори за специализирана извънболнична медицинска помощ по 53 медицински специалности и 9 вида медико-диагностични дейности. В Многопрофилните болници за активно лечение средният брой разкрити легла е 1 421, като са преминали 64 821 болни (105,8% от планираното). Извършени са 299 298 амбулаторни прегледа (117,0% от планираното ниво). В болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация средният брой разкрити легла е 350 и са преминали 13 797 болни (91,7% от планираното). Извършени са 5 310 амбулаторни прегледа (156,2% от планираното ниво). Броят на амбулаторните прегледи в медицинските пунктове е 49 439. ВМА участва в медицинското осигуряване на мероприятията, проведени от МО, Щаба на отбраната и БА с медицински екипи и специализирана техника. През 2019 г. 586 медицински екипа от ВМА с общ брой лица в екипите – 1 218 души, взеха участие в медицинското осигуряване на 347 мероприятия за 1 883 дни. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по основна програма 5 са в размер на 180,2 млн. лв.
Бюджетна програма “Военно-патриотично и военно-почивно дело” Основните усилия бяха насочени към осигуряване на отдиха и възстановяването на личния състав, превръщането на Националния военноисторически музей в средище за военна история, наука, изкуство и култура, както и осъществяване на информационната политика на МО чрез използване на възможностите на военните печатни, аудио-визуални и електронни средства за масова комуникация.
Чрез тази програма се развива културно-художествена дейност в 36 военни клуба. Във военните клубове се създават, организират и поддържат школи, художествени състави и клубове по интереси, като през 2019 г. това са 165 формации. Организирани са 2 068 мероприятия във военните клубове. Поддържат се 7 детски градини. През 2019 г. бяха организирани и предоставени 26 социални кухни.
Обектите на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело” през 2019 г. са посетени от 47 419 души и са реализирани 222 053 леглодни в почивните бази.
Приоритетите на Националния военноисторически музей (НВИМ) през 2019 г. бяха свързани с увеличаване на посетителския поток, чрез разнообразяване и обогатяване на музейните прояви. НВИМ работи с военнослужещи и цивилни служители на МО и с всички социални и възрастови групи, като приоритет е подрастващото поколение, с цел формиране на национална идентичност, култура и историческа памет.
Бяха реализирани 8 760 часа излъчване на Военния телевизионен канал и бяха издадени 52 бр. от вестник „Българска армия”. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 39,3 млн. лв.
Бюджетна програма “Изследвания и технологии” Усилията бяха съсредоточени към създаване на организация за провеждане на изследователска дейност, на научни, научноприложни и приложни изследвания, инженерно-конструкторска и внедрителска дейност в отбраната.
Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров” (ИО) има програмна акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) по 9 докторски програми. През 2019 г. ИО „Проф. Цветан Лазаров“ обучава 9 докторанти. В ИО се извършват следните дейности: научноизследователска и опитно конструкторска работа по 47 теми; сертификационни и надзорни одити на 19 отбранителни продукти; сертификация на 25 системи за управление на качеството. Проведени са лабораторни, специализирани и приемни изпитвания на 4 119 бр. въоръжение, техника и имущества. Извършена е проверка и калибриране на 1 199 бр. средства за измерване за нуждите на БА.
На Централния артилерийски технически изпитателен полигон са проведени полигонни изпитвания на 968 партиди артилерийски, стрелкови, инженерни бойни припаси и пиротехнически средства от запасите. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 9,2 млн. лв.
Бюджетна програма “Военно образование” Фокусът беше насочен към осигуряване на условия за ефективно функциониране на военнообразователната система, с цел повишаване на образованието и квалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.
Във Военна академия “Г.С.Раковски” се проведе обучение по магистърски специалности на 783 слушатели и студенти и в 11 акредитирани научни специалности на 54 докторанти. Бяха организирани и проведени 85 курса с 938 специализанти. В НВУ “В.Левски” са преминали обучение 724 курсанти, 1 117 студенти, 32 докторанти. Във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” са се обучавали 175 курсанти, 2778 студенти, 45 докторанти. Проведени са 10 курса за следдипломна квалификация. В Професионалния сержантски колеж са преминали обучение 98 кадета, а в Професионалния старшински колеж към ВВМУ – 54 кадета. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 56,7 млн. лв., от които 0,2 млн. лв. по бюджета на МО и 56,5 млн. лв. по бюджетите на ДВВУ.
Бюджетна програма “Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” Създадоха се необходимите условия за осигуряване на отбранителни ресурси за подобряване на защитата на информацията, нейния интегритет и достъпност за ефективно командване и управление на структурите от МО и БА. Подобри се управлението и охраната на имотите, управлявани от МО.
На общини, на други ведомства и чрез областни управители са предоставени 11 имота на МО. Във връзка с изпълнението на процеса на администриране и реализацията на инвестиционни проекти, както и с изпълнението и контрола на договорите за доставка на стоки и услуги са извършени дейности по възлагане общо на 139 обществени поръчки. Сключени са 130 договора, 18 рамкови споразумения и 43 допълнителни споразумения към тях за доставка на стоки и предоставяне на услуги за нуждите на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.
Поддържат се мощности за военновременна дейност. За повишаване на ефективността, оптимизиране на процеса на управление и създаване на условия за изпълнението на възложените на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД” задачи чрез усвояване на нови изделия и изпълнение на тренировъчни серии, в рамките на разполагаемите ресурси и приетите планове, усвояването на изделията се извършва по Програма за усвояване на изделия, изпълнявани в търговските дружества на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД”. По осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са проведени 7 контролни проверки на 33 военни формирования и са обучени 790 души. По материално подпомагане са разгледани 2 159 молби за отпускане на материална помощ, от които 2 038 са удовлетворени. По физическо възпитание и спорт са проведени 7 състезания и общоармейски шампионати. През месец октомври представителен отбор от ВС взе участие VII Световни военни летни игри. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 102,7 млн. лв.
Бюджетна програма “Военна информация” („ВИ”) Усилията бяха насочени към осигуряване на политико-военното ръководство на МО и на други потребители с навременна и обективна разузнавателна информация, в интерес на националната сигурност и отбрана на Република България.
През 2019 г. продължи изпълнението на целите и приоритетите, заложени в програмата. Изпълнени са задачи по отношение на разузнаване на операции и мисии на НАТО и ЕС. Основните усилия бяха насочени към добиването на разузнавателна информация и изготвянето на анализи и прогнози, както и информационното осигуряване на дейността на държавното и военното ръководство за ефективно участие във формирането на отбранителната политика на НАТО и на ЕС и за управление на националните контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на Р България. Беше осъществено сътрудничество и обмен на информация с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, както и подпомагане на ръководството на МО при провеждане на военнодипломатическата дейност и военното сътрудничество. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази програма са в размер на 55,8 млн. лв.
Бюджетна програма „Сили за специални операции“ Усилията бяха насочени към подготовката на формированията по стандартите на НАТО, поддържане в готовност на Формированията от състава на 68 бригада „Специални сили” (68 брспс) за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия и за оказване помощ на населението при необходимост.
С цел изпълнение на ангажиментите, произтичащи от мисията „Принос към националната сигурност в мирно време”, в 68 брспс се поддържат 2 формирования за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия за гасене на пожари и за действия при наводнения. Поддържат се в готовност формированията за противодействие на терористични заплахи и ликвидиране на последствията от тях.
През 2019 г. в 68 брспс са проведени 217 бр. стрелкови тренировки, 4 182 бр. парашутни скока, 15 бр. полеви лагера. Отделни военнослужещи и военни формирования участваха в 79 бр. международни учения, семинари, конференции и др. форми на подготовка.
През отчитания период 68 бригада „Специални сили” участва в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната и за гарантиране на мира и сигурността с контингент от 14 военнослужещи на територията на Косово.
През месец ноември 2019 г. 68 бригада „Специални сили” беше реорганизирана в Съвместното командване на специалните операции. Изразходваните финансови средства през 2019 г. по тази са в размер на 24,0 млн. лв.
Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” Тази програма беше създадена от 01.01.2019 г., с цел усъвършенстване на управлението на отбранителните ресурси в МО. В нея са планирани финансови средства за управление на инвестиционните проекти, включени в Портфолиото от проекти на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Целта на програмата е ресурсно осигуряване на инвестиционните проекти за изграждане, поддържане и използване на отбранителни способности и изграждане на модерни, оперативно съвместими Въоръжени сили, с единна система за командване и управление.
През 2019 г. по програмата са изразходвани финансови средства в размер на 2 208,2 млн. лв., като най-голям дял имат разходите (2 187,7 млн.лв.), свързани с изпълнението на договорите, сключени между правителството на САЩ и правителството на Република България за реализация на инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (FMS), които бяха ратифицирани от Народното събрание. С придобиването на нов многоцелеви изтребител ще се издигнат на ново качествено ниво способностите на българската бойна авиация и ще се постигне оперативна съвместимост със съюзниците от НАТО. В посочените разходи по програмата са включени и 92,5 млн. лв., представляващи част от одобрената от Конгреса на САЩ финансова помощ (56,2 млн. щатски долара) по FMS и са за разходи, свързани с изпълнението на основния договор.
В МО продължи прилагането на управление на инвестиционните проекти, свързани с модернизацията на ВС по метода „Управление на инвестиционни проекти в контролирана среда (PRINCE 2)”.
През 2019 г. бяха извършени редица дейности по трите приоритетни за МО инвестиционни проекта:
По проект „Придобиване на нов боен самолет“ са изразходвани финансови средства в размер на 2 187,7 мнл. лв., които са платени авансово.
В хода на изпълнението на дейностите по реализацията на проекта бяха проведени работни срещи с представители на Американското правителство и Lockheed Martin за детайлизиране текстовете по необходимата документация и на 21.02.2019 г. беше изпратено Писмо-запитване за Писмо с оферта и приемане на офертата за самолети F-16 Block 70. В периода 07-10 май 2019 г. бяха проведени преговори в САЩ за предварително договаряне на клаузите и параметрите на договора от екип за провеждане на преговорите, назначен със заповед № Р-26/20.02.2019 г. на министър-председателя на Република България.
На 03.06.2019 г. е публикувана на страницата на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната на САЩ (Defence Security Cooperation Agency) общата финансова рамка на проекта (1 673,0 млн. щатски долара), одобрена от Конгреса на САЩ. Официалните отговори (4 броя LOA’s) на писмото-заявка с окончателното финансово предложение бяха предоставени на 17.06.2019 г. на страната ни и бяха обсъдени между представителите на двете страни.
На основание Решение № 398 на Министерския съвет от 2019 г. през месец юли 2019 г. от българска страна са подписани четири международни договора във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (F-16 Block 70), възлизащи на стойност 1 256,2 млн. щатски долара. В съответствие с договорите за придобиване на осем изтребителя F-16 Block 70, въоръжение и свързаните с него системи за дългосрочна експлоатация и поддръжка, както и цялостна подготовка на пилоти и помощен персонал, от българска страна е направено през м. август 2019 г. еднократно плащане на цялата сума, съобразно договорите в размер на 1 200 млн. щатски долара. За еднократното осигуряване на необходимия ресурс е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (ДВ, бр. 60 от 30.07.2019 г.), одобрен с решение на Народното събрание от 19 юли 2019 г. С левовата равностойност на горната сума е увеличен размерът на разходите по бюджета на Министерството на отбраната за 2019 г. с 2 100,0 млн. лв. (два милиарда и сто милиона лева, изчислени при прогнозен валутен курс на лева спрямо щатския долар от 1.75 лв. за долар).
В периода от 21-24 октомври 2019 г. на територията на авиобаза „Граф Игнатиево” бе проведена среща с представители на „Training Need Assessment Team” от ВВС на САЩ, с цел запознаване с планирането и организирането на летателната дейност, програмите за наземна подготовка и прилаганите процедури от летателния и инженерно-технически състав при експлоатацията на наличната авиационна техника.
В периода от 11-13 ноември 2019 г. във военни формирования 28 000 - Граф Игнатиево и 26 030-Безмер, бяха осъществени визити („Site Survey”) с представители на компанията „Lockheed Martin” и ВВС на САЩ, с цел запознаване със съществуващата и новоизградена инфраструктура на двете летища.
През месец ноември 2019 г. продължиха визитите на представителите от компанията „Lockheed Martin”, по сключено отделно рамково споразумение, като част от намеренията за реализиране на 6 (шест) проекта по двустранно индустриално сътрудничество с нашата страна.
По проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ Процедурата по реализацията на проекта „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“ беше стартирана с Решение № 156 на Министерски съвет от 16.03.2017 г. В определения срок три компании подадоха оферти - „МТГ–Делфин“, „Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG“ и „FINCANTIERI“ S.p.A.
Със заповед № Р-30/28.02.2019 г. на министър-председателя на Р България беше назначена междуведомствена работна група (МВРГ), която да извърши оценка и класиране на постъпилите оферти. В групата са включени експерти от ВМС, МО, Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и Държавна агенция „Национална сигурност“. Въз основа на получените оферти от „Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG”; „МТГ-Делфин” АД и „FINCANTIERI” S.p.A, както и дейността на МВРГ за разглеждане, анализиране и оценка на изпълнител на постъпилите оферти, бяха идентифицирани проблемни въпроси, които не позволиха да бъде извършена оценка и класиране на участниците.
Министърът на отбраната със своя заповед № OX-799/29.08.2019 г. назначи работна група за коригиране на Поканата за представяне на оферта на инвестиционен проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” и приложенията към нея.
Борда за управление на портфолиото от проекти в МО разгледа и одобри промените в актуализираната покана и приложенията към нея, която след утвърждаване от министъра на отбраната, беше получена от представители на участниците в процедурата по избор на Изпълнител за инвестиционен проект ”Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“.
В изпълнение на Заповед № Р-30/28.02.2019 г., изменена със Заповеди № № Р-60/17.04.2019 г., Р-64/02.05.2019 г., Р-89/08.07.2019 г., № Р-97/31.07.2019 г. и Р-160/11.12.2019 г. на министър-председателя на Република България, МВРГ разгледа, анализира и оцени постъпилите Актуализирани оферти, и изготви окончателен Доклад за резултатите от дейността на МВРГ, който беше утвърден от министъра на отбраната. (рег. № RN211000-001-03/3-29/07.02.2020 г.) По проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ Проектът е за придобиване на 150 единици техника – 90 бр. бойна техника и 60 бр. специална техника за 3 (три) батальонни бойни групи.
Проектът има за цел поддържане на способности за участие в операции по гарантиране на националния суверенитет, защита на териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО в условията на активиран чл. 5 от Вашингтонския договор. Постигане на планираните способности на батальонните бойни групи ще допринесе за противодействие на асиметричните заплахи и рискове пред сигурността на евроатлантическата зона; поддържане на способности за ликвидиране на последствията от бедствия аварии и катастрофи; намаляване на критичната зависимост от доставките на въоръжението и изграждане на индустриален капацитет за поддръжка на придобитите отбранителни продукти през целия жизнен цикъл, чрез лицензионен трансфер за производство и за реализация в трети страни.
Проектът е свързан с изпълнение на Целите за способности на НАТО - 2017.
През 2019 г. беше одобрено „Предложение за иницииране на проект”. Разработена е техническа спецификация за отбранителни продукти, предвидени за придобиване в обхвата на проекта. Разработен е и е одобрен „Документ за иницииране на проект”. Изготвена е промяна в разчета за придобиване от 12 на 8 години, като същият е изпратен до участниците в процедурата, приети са оферти от поканените фирми. Процесът на анализ на офертите продължава, очаква се да завърши през месец юни-юли 2020 г. Следващият етап е извършването на двумесечен полеви тест. След като бъдат завършени преговорите с доставчика ще се подпише окончателният договор до края на 2020 г. Първата доставка на новите машини се очаква през 2021 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи на МВР са в размер на 1 514.8 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 1 633.5 млн.лв., а по отчет са 1 632.8 млн.лв.
За реализиране на приоритетните цели и дейностите, свързани с тях, в МВР са обособени следните политики и програми:
I. ПОЛИТИКА в областта на ПротиводействиеТО на престъпността И опазванеТО на обществения ред За изпълнение на целите на политиката е обособена:
БЮДЖЕТНА Програма № 1: „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”.
Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи по тази програма са в размер на 877.7 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 934.5 млн.лв., а по отчет са 934.2 млн.лв.
Цели на програмата
1. Противодействие на организираната престъпна дейност, свързана с митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система. Противодействие на трансграничната организирана престъпност за трафик на хора и превеждане на лица през границата на страната.
2. Своевременно пресичане дейността на престъпни структури, извършващи отвличания, изнудване и анонимни телефонни заплахи, противодействие на престъпността на местни и транснационални структури, осъществяващи незаконен трафик, производство и разпространение на наркотици.
3. Противодействие на киберпрестъпността. Предотвратяване и своевременно разкриване на подготовка или опити за извършване на терористични или други злонамерени актове на територията на страната.
4. Противодействие на престъпността, на престъпленията срещу личността и собствеността на гражданите с акцент върху малките населени места и рисковите групи.
5. Повишаване на ефективността на контрола върху дейности, свързани с разрешителния и лицензионния режим.
6. Охрана на стратегически обекти, дипломатически представителства и други обекти.
7. Превенция на пътнотранспортните произшествия с акцент върху разширяване обхвата на автоматизирания технически контрол по спазване на правилата за движение по пътищата.
8. Превенция, насочена в малките и отдалечените населени места към групи, в риск от виктимизиране и криминализиране - деца, възрастни, самотноживеещи, маргинализирани групи и създаване на условия за намаляване на риска от престъпления.
9. Противодействие на трансграничната престъпност чрез пълноценно и ефективно използване на инструментите за международно оперативно сътрудничество, повишаване на взаимодействието с партньорските структури при провеждане на международни операции.
10. Изпълнение на политическия цикъл на ЕС за борба срещу престъпността и оперативните планове за действие в приоритетните области, в които България участва, както и ефикасно прилагане на възможностите на платформата EMPACT.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред“ Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност
Програма 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Намаляване на регистрираните престъпления. · процент · 0,5 · 11,3
2. Дял на върнатите досъдебни производства от общо разследваните за периода. · процент · 4 · 1,9
3. Увеличаване на контролната дейност с автоматизирани технически средства (АТС). · процент · 5 · 14,08
4. Повишаване на ефективността по противодействие на организираната престъпност с цел реализиране на националните политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база брой привлечените към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност спрямо общия брой на лицата, привлечени към наказателна отговорност. · процент · 65 · 75
5. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ и по двустранно и регионално сътрудничество. · брой · 197 000 · 203 232
II. ПОЛИТИКА в областта на ЗащитаТА на границите и контрол на миграционните процеси За изпълнение на целите на политиката е обособена:
БЮДЖЕТНА Програма № 2: „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи по тази програма са в размер на 212.0 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 219.5 млн.лв., а по отчет са 219.5 млн.лв.
Цели на програмата
1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение на държавната граница (морска, речна и сухоземна).
2. Ограничаване на миграционния натиск върху Република България и противодействие на нелегалната миграция и незаконното превеждане на лица през границата на страната.
3. Поддържане на ефективен граничен контрол по външните граници на Европейския съюз.
4. Гарантиране точното прохождение на държавната граница чрез осъществяване на геоинформационна дейност.
5. Повишаване на ефективността в противодействието на контрабандата с акцизни стоки през държавната граница.
6. Осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденците в Република България и административно обслужване на граждани на ЕС, гражданите на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства.
7. Засилване на контрола по пребиваването на чужденци на територията на Република България за противодействие на незаконната миграция.
8. Ефективно изпълнение на процедурите по връщане на незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци, в т.ч. при изпълнението на програми по фонд „Убежище, миграция и интеграция“, чрез активно сътрудничество с Международната организация по миграция при изпълнението на дейности по насърчаване на доброволното връщане и чрез провеждането на съвместни операции с участието на други държави-членки на ЕС и агенция „Фронтекс“.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: „Защита на границите и контрол на миграционните процеси” Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност
Програма 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници · брой · 900 · 911
2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на незаконната миграция и незаконното превеждане на лица през държавната граница · брой · 420 · 383
3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на граждани на трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период · процент · 1 · 6%
4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно пребиваващите чужденци като елемент от политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци спрямо броя на лицата, настанени в СДВНЧ през отчетния период и подлежащи на връщане.* · процент · 4 · 75%
*През 2019 г. се наблюдава повишаване на ефективността при изпълнение на процедурите по връщането, като от страната са изведени 865 незаконно пребиваващи граждани на трети страни или 75 % от броя на чужденците, настанени в центровете от затворен тип към дирекция „Миграция“ и подлежащи на връщане.
III. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ За изпълнение на целите на политиката е обособена:
БЮДЖЕТНА Програма № 3: „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации” Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи по тази програма са в размер на 257.8 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 261.2 млн.лв., а по отчет са 261.2 млн.лв.
Цели на програмата Намаляване на риска от пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Осигуряване на надеждна защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Повишаване на готовността за ефективни действия при възникване на пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Въвеждане на най-добрите европейски практики за пожарна безопасност и защита на населението.
Подобряване на системата за защита при бедствия чрез прилагане на препоръките в доклада от проведената обща партньорска проверка от Европейския съюз.
Осигуряване на координация и сътрудничество с ЕС, НАТО и други международни организации в областта на защитата при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Развитие и усъвършенстване на изследователската, изпитателната и експертна дейност по пожарна безопасност и защита на населението.
Повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност чрез обучение.
Усъвършенстване на информационното осигуряване в областта на пожарната безопасност и защита на населението.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: „Пожарна безопасност и защита на населението при извънредни ситуации” Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност
Програма 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Проверки по спазване на изискванията за пожарна безопасност · брой · 120 000 · 120 069
2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност · брой · 13 000 · 12 573
3. Проведени мероприятия за повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност и защита на населението (ПБЗН) * · брой · 7 400 · 7 675
4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 2) · брой · 2 000 · 4 871
5. Проведени пожаро-тактически учения от СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от сектори „Специализирани оперативни дейности“, СДВР, ОДМВР, ЦСМП, БЧК и доброволни формирования с цел повишаване на готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН и основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации. · брой · 28 · 38
*Забележка – Индикатор №2 „Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност“ – целевата стойност не е изпълнена. Подадената за достигане стойност за 2019 г. е индикативна, на база предоставените през 2018 г. административни услуги.
IV. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКА „УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА НА МВР“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи по тази политика са общо в размер на 167.2 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 218.2 млн.лв., а по отчет са 217.9 млн.лв.
За изпълнение на политиката са обособени следните три програми:
БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 4: „Информационно осигуряване и административно обслужване“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи по тази програма са в размер на 129.9 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 161.2 млн.лв., а по отчет са 160.9 млн.лв.
Цели на програмата
1. Развитие на информационно-аналитичната дейност с цел подпомагане процеса по извеждане на ефективни управленски решения.
2. Повишаване на институционалния капацитет и подобряване координацията между структурите.
3. Интегрирано развитие на автоматизираните информационни и комуникационни системи за осигуряване на основните и управленски дейности в рамките на министерството и при взаимодействие с други държавни и международни организации.
4. · Осигуряване на оптимална среда в районните центрове 112 по приемане на сигнали от граждани, посредством подмяна на хардуерното оборудване на система 112.
5. Популяризиране на услугите, предоставяни от ЕЕН 112 чрез провеждане на информационни инициативи с цел повишаване осведомеността на гражданите за функциите и предназначението на услугата 112.
6. Подобряване на взаимодействието между РЦ 112 и Националните служби за спешно реагиране (НССР) при обслужване на спешни повиквания.
БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 5 „Медицинско обслужване“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи по тази програма са в размер на 18.8 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 35.6 млн.лв., а по отчет са 35.6 млн.лв.
Цели на програмата
1. Осъществяване на качествена първична и специализирана медицинска помощ.
2. Осигуряване на качествена диагностика и лечение на заболявания в МИ-МВР.
3.Осъществяване на качествена първична извънболнична и специализирана медицинска помощ, насочена към профилактика, ранно откриване, диагностика и лечение на заболявания на служителите от МВР.
4.Медицинско осигуряване на досъдебното производство и задържаните лица.
5.Осигуряване на медицинско обслужване на настанените в СДВНЧ граждани на трети страни.
6. Обучение на студенти, специализанти и курсанти от АМВР.
7. Повишаване квалификацията на лекарите и другите медицински специалисти, работещи в МИ-МВР.
8. Сътрудничество с Висшите медицински училища и другите лечебни и здравни заведения.
9. Издаване на научна литература.
БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 6 „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2019 г. разходи по тази програма са в размер на 18.5 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 21.4 млн.лв., а по отчет са 21.4 млн.лв.
Цели на програмата
1. Усъвършенстване на образованието и квалификацията в нов по-висш стадий на развитие, отговарящ на потребностите на отделната личност, на гражданското общество и на европейските стандарти.
2. Повишаване квалификацията на служителите на МВР чрез първоначално професионално и последващо специализирано обучение.
3. Оптимизиране и разширяване на дейностите по психологичното подпомагане на ОИД, органите на досъдебното и съдебното производство.
4. Методично и експертно осигуряване на процедурите за кариерно развитие на държавните служители в МВР и при провеждане на психологични изследвания по заявки на структурните звена в съответствие с действащата нормативна уредба.
5. Конструиране (адаптиране), стандартизация и въвеждане в употреба на нови психодиагностични методики.
6. Психологично подпомагане на чужди граждани, настанени в домовете за временно пребиваване, и психологично осигуряване на служителите в РЦ и СДВНЧ.
7. Осъществяване на организационна диагностика и консултиране за подобряване на организационните култура и климат.
8. Ефективност при участието в обезпечаването на критични инциденти.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Област на политика: „Управление и развитие на системата на МВР“ Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност
Програма 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Поддръжка и оптимизация на комуникационните системи на МВР. · брой · 6 · 6
2. Поддръжка и оптимизация на информационните системи на МВР. · брой · 45 · 45
3. Процент на обажданията, отговорени до 10-тата секунда. · процент · 80 · 82.2
4. Обучени лица по професионално направление в Академията на МВР. · брой · 6 000 · 5 101
5. Брой лица, с които е проведено психологично изследване. · брой · 6 000 · 4 856
6. Преминали болни служители и други лица през Медицинския институт на МВР. * · брой · 16 500 · 26 867
*Показателят включва преминалите лица през Централна клинична лаборатория на МИ и болниците за продължително лечение и рехабилитация в Банкя, Варна и Хисаря.
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО Министерството на правосъдието (МП) разработва, координира и провежда държавната политика в областта на създаването на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Важна част от дейността на МП е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.
Програмният бюджет на Министерството на правосъдието включва седем програми, като шест от тях са насочени към изпълнението на две политики, а седма е програма „Администрация”:
Политиката в областта на правосъдието се изпълнява чрез следните четири програми:
Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” Програма „Регистри” Програма „Охрана на съдебната власт“ Програма „Равен достъп до правосъдие” Политиката в областта на изпълнение на наказанията се изпълнява чрез следните две програми:
Програма „Затвори - изолация на правонарушители" Програма „Следствени арести и пробация" Изпълнението на областите на политики и бюджетни програми през 2019 г. се осъществява от администрацията на Министерството на правосъдието и администрацията на пет второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието:
Агенция по вписванията Централен регистър на особените залози Национално бюро за правна помощ Главна дирекция „Охрана” Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” Към 31.12.2019 г. за изпълнение на политиките и програмите на Министерство на правосъдието са извършени общо консолидирани разходи в размер на 277 млн. лв.
Основните източници на финансиране на консолидираните разходи за изпълнение на политиките и програмите на Министерството на правосъдието са субсидия от държавния бюджет и собствени приходи.
В разходите, определени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. са включени средства за персонал за увеличаване на персонала на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със 134 щ. бр. и на Главна дирекция "Охрана" с 66 щ. бр. за обезпечаване на възложените им със закони функции.
С Постановление № 5 на МС от 11.01.2019 г. се увеличи числеността на персонала в Министерството с 3 бр. и се намали в Агенция по вписванията с 3 бр.
І. Политика в областта на правосъдието
Стратегическата цел на политиката в областта на правосъдието е постигането на ефективно, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие.
За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:
Реформиране и оптимизиране работата на съдебната власт;
Гарантиране правовия ред в страната, борбата с престъпността и ограничаване на корупцията.
1. Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” включва действия по привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското и осигуряване на пълноценното участие на България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Основен приоритет в нейната дейност е участие в изграждането на справедлива, достъпна и ефективна съдебна система, чрез осигуряване на адекватна правна рамка, с цел защита правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Програмата се изпълнява от специализираната администрация на МП.
През 2019 г. продължава дейността по изготвяне на законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП.
Активна е дейността на дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси" (МПСЕВ), която подпомага дейността на министъра по въпросите на Европейския съюз, дейността на международните организации в областта на правното сътрудничество и двустранните правни отношения с други държави.
Дирекция "Стратегическо развитие и програми" участва в разработването на стратегии за развитие на правосъдната система; подпомага експертно министъра при осъществяване на функциите му на програмен оператор, бенефициент и др. във връзка с международни програми и проекти; анализира резултатите за Република България, публикувани в Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието. През отчетния период се извърши мониторинг, оказване на методическа подкрепа и докладване на изпълнението на 14 проекта по Оперативна програма „Добро управление“ и изпълнение на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021. Проектите подкрепят изпълнението на целите и мерките от пътните карти към Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016-2020 г. и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014-2020 г. Проектите подпомагат финансово и ускоряват реформата в сектор „Правосъдие“.
Министерство на правосъдието е Програмен оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021 г. В програмата са включени две програмни области 19 „Корекционни услуги и предварително задържане“ и 21 „Ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на върховенството на закона“. Общият бюджет на програмата възлиза на 35 294 118 евро, като от тях 30 000 000 евро са безвъзмездна финансова помощ и 5 294 118 евро - съфинансиране от националния бюджет.
През периода продължи прилагането на индивидуален подход при преценката на условията за международно осиновяване за всяко дете, чиито документи са постъпили в Министерството на правосъдието, активното взаимодействие със социалните служби и международните партньори в областта. Продължиха и активните действия за подпомагане на министъра на правосъдието при осъществяването на контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване с цел подобряване на дейността им.
Дирекция „Българско гражданство“ подпомага министъра на правосъдието при прилагане на Закона за българското гражданство. През отчетния период са разгледани общо 19 987 преписки. Изготвени са 80 протоколи с мнението на Съвета по гражданството, както и 80 предложения на министъра на правосъдието до Вицепрезидента на Република България за издаване на указ или отказ за издаване на указ. Изпълнени са 189 броя укази на Вицепрезидента на Република България, с които е променено гражданството на 9 529 лица.
В Централно бюро съдимост (ЦБС) са извършени общо 221 260 броя услуги като са изготвени 27 978 броя справки за съдимост за служебна цел, направени по искане на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи в страната за лица, които са родени извън България или са с неизвестно месторождение и са издадени 6 517 броя свидетелства за съдимост.
През отчетния период във връзка с приема на документи за удостоверяване с апостил, са приети и обслужени 10 267 граждани.
В изпълнение на 20 решения на ЕСПЧ на жалбоподателите бяха изплатени обезщетения в размер на 768 274 лв.
През 2019 г. са проведени 5 заседания на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП), на които са разгледани 89 молби за финансова компенсация. На 34 пострадали граждани по смисъла на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления е предоставена финансова компенсация.
През 2019 г. Министерство на правосъдието е обявило конкурс за финансиране на проекти по чл. 6, ал. 7 от ЗЗДН, като са финансирани и са сключени договори с 11 организации, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социалното подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
2. Програма „Регистри” Дейността по Програма „Регистри” има за цел осигуряване на правна сигурност в икономическия, обществен и стопански живот на страната посредством създаване на законови и икономически условия за предоставяне на ефективни административни услуги чрез създаване, поддържане и развитие на електронните публични регистри и изграждане на Единен електронен регистрационен център. Програмата се изпълнява от Агенция по вписванията /АВ/ и Централен регистър на особените залози /ЦРОЗ/.
Основната мисия на ЦРОЗ е да осигурява правна сигурност на процесите, свързани с финансиране срещу обезпечение, като поддържа, води и съхранява единен публичен електронен регистър. ЦРОЗ реализира следните дейности:
- · Привеждане в съответствие със Закона за особените залози на подзаконовата нормативна уредба, регламентираща дейностите по воденето, съхраняването и достъпа до ЦРОЗ;
- · Предоставяне на достъп на държавни органи и институции чрез средата за междурегистров обмен (RegiX) до 3 бр. електронни услуги на ЦРОЗ, разработени в средата за междурегистров обмен (справка за търсене на участници; справка за вписванията по партида и справка за вписванията по определена сделка) за извършване в реално време на справки в изпълнение на нормативно установени задължения.
Агенцията по вписванията е създадена по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) като юридическо лице към министъра на правосъдието. Съгласно Закона за регистър БУЛСТАТ и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Агенция по вписванията администрира съответните регистри по тези закони. От 01.10.2009 г. е администратор на приходите по Семейния кодекс, във връзка с воденето и съхранението на Регистър на имуществените отношения на съпрузите (РИОС). От 01.01.2018 г. АВ води и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като осигури техническа възможност да се регистрират, пререгистрат, вписват промени, заличават и обявяват актове по отношение на юридическите лица с нестопанска цел.
В изпълнение на Решение № 496 от 29.08.2017 г. на МС за изпълнение на Решение № 338 на МС от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални документи на хартиен носител от страна на Агенция по вписванията е осъществена свързаност със средата за междурегистров обмен (RegiX), която предоставя възможност за реализиране на интерфейс за автоматизирано подаване и обслужване на стандартизирани заявки за административни услуги по електронен път. Осигурена е възможност за потребителите на информация автоматично да извличат данни от регистър БУЛСТАТ, Имотен регистър и Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Чрез системата за достъп Regix, се предоставя безплатен достъп на всички държавни институции, които заявят такъв, до различни видове справки, а именно:
- · Регистър Булстат – актуално състояние
- · Имотен регистър – справка по физическо, юридическо лице и справка по имот
- · Търговки регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел – актуално състояние.
3. Програма „Охрана на съдебната власт“ Целта на програмата е осигуряване на висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради; опазване здравето и живота на магистрати; оказване на своевременно съдействие на органите на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане на лица и привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди. Програмата се изпълнява от ГД ”Охрана”, създадена на основание Закона за съдебната власт за осъществяване охраната на органите на съдебната власт.
Общият брой на обектите, подлежащи на охрана от Главна дирекция „Охрана” към отчетния период е 260. От тях, поетите под охрана към 31.12.2019 г. са 193 обекта, а 67 обекта са без охрана, поради недостиг на щатен състав. Сгради и обекти на съдебната власт извън областните центрове се охраняват предимно от един до трима служители, което е крайно недостатъчно за обезпечаване на тяхната сигурност.
Охраната на съдии, прокурори и следователи, която се извършва единствено от ГД “Охрана”, е от съществено значение за повишаване резултатите в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност. Тяхната сигурност и спокойствие до голяма степен е предпоставка за своевременното правораздаване и за защитата на установения в страната правов ред, чрез вземане на решения, основани на закона и вътрешното им убеждение.
В максимална степен са постигнати очакваните резултати по отношение на въвеждането на ред и сигурност в съдебните сгради при провеждане на съдебния процес и административното обслужване на гражданите.
Във висока степен е постигната целта, свързана с бързото изолиране на лица, с влезли в сила присъда, както и предаването им в местата за лишаване от свобода, с цел прекъсване на тяхната престъпна дейност. Своевременното задържане на осъдения и предаването му в местата за лишаване от свобода до голяма степен е свързано с осъществяване на целите на индивидуалната и генерална превенция на престъпността.
В оптимална степен е постигната целта, свързана с бързото приключване на съдебните процеси посредством призоваване и своевременно принудително довеждане на лица, участници в наказателно производство.
В максимална степен е постигната целта, свързана с привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди и мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и конвоирането на задържани лица от помещенията на затворите и следствените арести до органите на съдебната власт и изпълнение на съдебни поръчки по международни договори по екстрадиция, Европейска заповед за арест и трансфер на лица, укриващи се от наказателно преследване. Не са допуснати нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице.
Програма „Равен достъп до правосъдие” Основна цел на програмата е осигуряването на защита на правата и законовите интереси на гражданите при гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. За отчетния период институцията е постигнала основната цел - да защитава правата и законовите интереси на гражданите, като гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ. В голяма степен е организирана и предоставена ефективна правна помощ през целия досъдебен и съдебен процес.
С извършените допълнения в чл. 22 ал. 3 на Закона за правна помощ се разшири кръгът на лицата имащи право на безплатна правна помощ, въвеждайки критерия за допустимост „линия на бедност“.
Чрез въведените нови форми за правна помощ – национален телефон за правна помощ и регионални центрове за консултиране към адвокатските колегии се предоставят консултации и правни съвети. В резултат на тази дейност за отчетния период бяха консултирани 3 298 лица по НТПП и РКЦ.
На 26 264 граждани е предоставена правна помощ от НБПП, разследващи органи и съда за процесуално представителство по образувани граждански, наказателни и административни производства.
Степента на изпълнение на заложените целеви стойности за 2019 г. за дефинираните ключови индикатори на Политика в областта на правосъдието, е следната:
Наименование на индикатора за изпълнение на Политика в областта на правосъдието · Мерна единица · Целева стойност
Бюджет 2019 г. · Отчет 2019 г.
Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително, свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП · Брой · 8 · 20
Въвеждане на методология за оценка на прилагането на Гражданския процесуален кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс · Въведена методология · 1 · 1
Анализ на прилагането на Наказателния кодекс и оценка на изпълнението на Концепцията за наказателната политика 2010-2014г. · Извършен анализ и оценка · 1 · 1
Разработване на нова Концепция за наказателна политика · Брой · 1 · 1
Брой свързани регистри за изграждане на интегрирана свързаност на регистрите · Брой · 3 · 2
Брой реализирани нови функционалности в Имотния регистър · Брой · 11 · 3
Брой нови електронни услуги в Търговския регистър · Брой · 18 · 18
ІІ. Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията осигурява защитата на обществото от правонарушителите, тяхната ресоциализация и социалната им рехабилитация. Тя е насочена към превъзпитание на лишените от свобода и към усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.
Стратегическите цели на политиката са:
Реформиране на пенитенциарната система и хуманизиране изпълнението на наказанията;
Ефективно и ефикасно управление и изпълнение на подписаните договори по европейски програми и проекти и засилване на международното сътрудничество;
Организационно развитие и укрепване на административния капацитет, осигуряващ изпълненията на наказанията.
Осъществяването на тези стратегически цели е част от процеса на реформиране на пенитенциарната система и отразява намеренията на Министерството на правосъдието за провеждане на последователна и цялостна политика в наказателно-изпълнителната област, с акцентирането на вниманието и усилията върху подобряване условията на бит и живот в българските пенитенциарни институции и привеждането им в съответствие с международните минимални стандарти за третиране в местата за задържане и европейските правила за затворите.
Политиката се изпълнява от ГД „Изпълнение на наказанията” - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието.
За повишаване на сигурността на затворите и следствените арести се полагат усилия за нормалното функциониране на системите за видеонаблюдение и контрол в местата за лишаване от свобода, чрез които се предотвратяват и разкриват опитите за внасяне на неразрешени вещи. Осъществяване на постоянен контрол на използването и правилното съхранение на числящото се оръжие, боеприпаси, технически съоръжения и помощни средства. Надзорно-охранителният състав е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода.
Чрез регламентирането и въвеждането на системата за електронно наблюдение, като способ за контрол върху поведението на някои категории лица, ще се разшири и оптимизира прилагането на пробационните мерки в съответствие с европейските стандарти за внедряването на електронния мониторинг. Проведено е обучение в използването на технологията за електронно наблюдение на служители на ГДИН от пробационните служби, които ще отговарят по места за лицата, поставени под електронно наблюдение и представители на заинтересованите страни. През 2019 г. обект на електронно наблюдение са 65 лица.
За броя на лишените от свобода през отчетния период се отчита намаление в сравнение с този от предходната година.
В съотношението между броя на рецидивите и общия брой на правонарушителите се отчита нарастване в сравнение с този от предходната година, но е относително близко до плановите параметри. За това допринасят увеличеният обем на ресоциализационните мероприятия и успешно провежданите програми за обществено въздействие върху осъдените, с които се подпомага ограничаването на криминалната активност в обществото и ангажирането на осъдените на пробация в позитивни дейности.
Реформирането на затворната система е насочено към утвърждаване на модели и практики за третиране на осъдените, гарантиращи човешките им права и създаване на условия за извличане на полза от престоя им затвора. В контекста на тази реформа през последните години усилията на сектор СДВР и социалните колеги по места са насочени към разгръщане на широк спектър от дейности, които спомагат за намаляване на отрицателното влияние на затворите.
Наказанието „пробация“ се изпълнява от пробационните служби. Броят на областните пробационни служби „Изпълнение на наказанията“ е 7, като към всяка от тях в района на действие на всеки районен съд е създадена пробационна служба – звено. Към края на 2019 г. се изпълняват 3 783 съдебни акта. Прави впечатление, че постъпващите присъди са вече с по-дълги срокове на пробационните мерки, което ги прави по-трудни за изпълнение от страна на инспекторите пробация. Увеличи се броят на условно-предсрочно освободените лица с пробационен надзор.
Наблюдава се значително увеличаване на рецидива сред пробационните клиенти, извършили престъпления по чл. 197 и чл. 198 от НК, което налага извода за акцент на работата на служителите с този тип правонарушители.
Степента на изпълнение на заложените целеви стойности за 2019 г. за дефинираните ключови индикатори на Политика в областта на изпълнение на наказанията, е следната:
Наименование на индикатора за изпълнение на Политика в областта на изпълнение на наказанията · Мерна единица · Целева стойност
Бюджет 2019 г. · Отчет 2019 г.
Процент на настанените в места за лишаване от свобода, които не са в съответствие с европейските стандарти за затворите (включително 4 м2 на задържан) · % · 5 · 3
Процент на лицата в пробация, получили работа в рамките на 1 година след освобождаването им · % · 28 · 9
Процент на бившите затворници, завърнали се обратно в пенитенциарната система в рамките на 1 година след освобождаването * · % · 5
Процент на бившите затворници, завърнали се обратно в пенитенциарната система в рамките на 2 година след освобождаването * · % · 10
*Индикаторите са въведени през 2019 г. и поради тази причина за част от тях не са събрани достатъчно данни за представителност по отчитането им.
8. Програма „Администрация” Програма „Администрация” осъществява дейности по управление на човешките ресурси, осигурява правното, финансовото, административното и материално-техническото обслужване на другите програми. Дейностите по програмата са насочени към създаване на условия за изпълнението на всички включени програми в структурата на програмния бюджет на Министерство на правосъдието. През 2019 г. са извършени разходи в размер на 6,4 млн. лв.
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА І. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЗАЕТОСТТА Активната политика на пазара на труда е насочена към осигуряване на повече и по-квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст.
Основен принос към нейната реализация има Агенция по заетостта чрез своите териториални поделения.
Отговорност за разпределението на публичните разходи за политиката
Консолидирани разходи по политиката, които ПРБ разходва пряко чрез бюджета и отговаря за разпределението/разчитането на разходи по други бюджети и ССЕС;
Отчет за 2019 г. (в лева)
Политика в областта на заетостта Класификационен код · Общо консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи
Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС
1500.01.00 · 344 209 115 · 33 147 073 · 33 147 073 · 0 · 311 062 042 · 52 221 152 · 258 840 890
Информация за финансиране на дейности, услуги и други форми на въздействие за сметка на средства, които се планират и разходват по други бюджети и ССЕС в рамките на КФП, но не са от отговорност на ПРБ.
Прилагането на интегриран подход между отделните политики – икономическа, социална и политика по заетостта е в основата на постигането на заложените цели в политиката на пазара на труда. Разкриването на работни места е в пряка зависимост от провежданата икономическа, финансова и данъчна политика. Осигуряването на качествена работна сила е свързано с провежданата политика от Министерство на образованието и науката. Намаляване на регионалните различия в страната по отношение на заетостта и безработицата е в тясна връзка с изпълняваните политики от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, както и с политиката за развитие на селските региони.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на заетостта · Мерна единица · Ключови индикатори
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Равнище на регистрираната безработица · % · 6,0 · 5.6
2. Регистрирани безработни лица · ср.мес.бр. · 198 000 · 185 266
3. Регистрирани продължително безработни лица · ср.мес.бр. · 64 000 · 47 871
4. Регистрирани безработни младежи (15-29 г.) · ср.мес.бр. · 27 000 · 23 998
5. Брой наети на работа лица по програми и мерки · бр. · 11 730 · 14 958
Равнище на регистрираната безработица - представлява делът на регистрираните безработни лица от икономически активното население на страната /заети + безработни/ във възрастовия диапазон 15 – 64 г., определено при последното Преброяване. Равнището на регистрирана безработица измерва динамиката на процесите на пазара на труда, неговото моментно състояние и е индикатор за настъпващи промени. По него се определят сезонните тенденции и цикличност на процесите на пазара на труда. Фактът, че за изчисляването му се използват реални данни от регистъра на АЗ, го прави достоверен източник за реалното състояние на икономиката. Този индикатор участва в прогнозното определяне на месечното равнище на безработица между две наблюдения на работната сила провеждани от НСИ, които Евростат обявява ежемесечно.
Съгласно административната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) отчетеното средномесeчно равнище на безработица през 2019 г. е 5.6% (при 6.2 % за 2018 г.).
Регистрирани безработни лица – броят на регистрираните безработни и тяхната динамика, както в национален аспект, така и по региони, е индикатор за състоянието на пазара на труда и е ориентир за предлагането на работна сила. За да се изключат сезонните колебания, показателят се изчислява в средномесечен брой и се проследява на годишна база.
Средномесечният брой на регистрираните безработните лица в бюрата по труда през 2019 г. е 185 266, като при сравнение с 2018 г. се наблюдава намаление от 8.7%. През 2019 г. е налице тенденция на намаление на средномесечния брой регистрирани безработни лица от всички наблюдавани уязвими групи на пазара на труда.
Регистрирани продължително безработни лица –съгласно §1, т.2 от ЗНЗ "Продължително безработни" са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца. Показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с Препоръката на Съвета от февруари 2016 г. това е един от ключовите показатели на пазара труда, който се следи в ЕС, включително и в България. Целта на този показател е да се следи ефективността от прилагането на Препоръката и изпълнението на предприетите мерки по отношение намаляване на броя и относителния дял на продължително безработните с течение на времето. Наблюдението на този индикатор показва доколко са устойчиви резултатите на пазара на труда от изпълнението на Препоръката.
Продължително безработните лица през 2019 г. са 47 871 средномесечно, като намаляват съществено - с 26.4% в сравнение с 2018 г. Делът им също отчита значително намаление от 6.3 п.п., от 32.1% през 2018 г. до 25.8% през 2019 г.
Регистрирани безработни младежи до 29 г. - показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с изпълнение на Гаранцията на младежта това е един от ключовите показатели на пазара труда, който се следи. Чрез него се проследява ефективността от прилаганите мерки, залегнали в НПИГМ, не само за лицата до 24 г., но и тези до 29 г., т.е. обхватът е по-голям, съобразно законодателството на страната за групи в неравностойно положение, в която попадат всички безработни младежи (§ 1, т. 4а от ЗНЗ).
Регистрираните безработни младежи до 29 г. (включващи и тези до 24 г.) са 23 998 лица средно през 2019 г., а делът им заема 13.0% от всички безработни и спрямо 2018 г. намаляват с 10.4% (2 789 лица).
Брой наети на работа лица по програми и мерки - за изчисляването му се използват данни на АЗ и се характеризира степента на постигнат напредък при реализацията на активната политика на пазара на труда.
На всяко безработно лице, регистрирано в бюрата по труда, се изготвя индивидуален план за действие, който се основава на комплексна оценка на индивидуалните потребности на лицето и включва конкретни мерки и услуги, с които се цели устройване на работа на безработното лице. За активиране на неактивни и безработни лица се работи за подобряване на качеството и достъпността до услугите по заетост. Предоставят се специализирани индивидуални и интегрирани услуги, като психологически консултации, професионално ориентиране и насочване, осигуряване на достъп до социални и др. услуги, от специално обучени трудови медиатори за работа с представители на уязвими групи. Прилагат се различни активни програми и мерки за обучение и заетост.
През 2019 г. в нова заетост са включени 14 958 лица и в обучение – 12 546 лица. По програми и мерки за заетост, средномесечно са работили общо 9 465 лица. През отчетния период се реализират редица програми за насърчаване на заетостта сред уязвими групи на пазара на труда: Програма „Старт на кариерата”, Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, Национална програма „Активиране на неактивни лица”, Национална програма „Помощ за пенсиониране”, Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, Програма „Мелпомена” и др.
Всички ключови индикатори характеризират степента на постигнат напредък при предоставяне на посредническите услуги за заетост и реализацията на активната политика на пазара на труда. Намалението в броя на регистрираните безработни лица в т.ч. продължително безработни и безработни младежи до 29 г. е реципрочно свързано с постигането на основната цел в областта на заетостта (20-64 г.) за България във връзка с реализиране на Стратегия „Европа 2020“.
ІІ. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог. Основните предизвикателства, които определят насоките за действие в областта на трудовите отношения са: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работа от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро, малките и средни предприятия (МСП); промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Не на последно място стоят въпросите, свързани законовите задължения на работодателите в областта на трудовите и осигурителните отношения и безопасните и здравословни условия на труд.
Отговорност за разпределението на публичните разходи за политиката Консолидирани разходи по политиката, които ПРБ разходва пряко чрез бюджета и отговаря за разпределението/разчитането на разходи по други бюджети и ССЕС;
Отчет за 2019 г. (в лева)
Политика в областта на трудовите отношения Класификационен код · Общо консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи
Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС
1500.02.00 · 39 389 145 · 11 952 130 · 11 952 130 · 0 · 27 437 015 · 3 600 849 · 23 836 166
Информация за финансиране на дейности, услуги и други форми на въздействие за сметка на средства, които се планират и разходват по други бюджети и ССЕС в рамките на КФП, но не са от отговорност на ПРБ.
Разработването и провеждането на политиката в областта на трудовите отношения се осъществява в сътрудничество с признатите за представителни на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите. За постигане целите на политиката допринасят всички участници в процеса на труда.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на трудовите отношения · Мерна единица · Ключови индикатори
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Намаляване на дела на работещите при неспазени норми за условия на труд в проверените предприятия · % спрямо общия брой работещи в проверените предприятия · под 12% · 10 %
2. Задържане/намаляване честотата на трудовите злополуки (ТЗ) · коефициент на честота (брой ТЗ спрямо ср. спис.бр. осигур. за ТЗ*1000) · под 1,00 · 0,77
3. Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт · брой · Не повече от 130 · 85
Запазване под 12% на работещите при неспазени норми за условия на труд в проверените предприятия Задържане/намаляване честотата на трудовите злополуки Намаляване броя на трудовите злополуки довели до трайна неработоспособност или смърт Чрез тези индикатори се извежда акцентът върху превенцията по спазването на трудовото законодателство и в частност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по работните места.
Коефициентът на честота на трудовите злополуки представлява броя на трудовите злополуки на 1000 осигурени за трудова злополука през съответната година. Окончателният Кч за година х се изчислява в края на година х+1 на база броя потвърдени от ТП на НОИ трудови злополуки, тъй като този брой може значително да се различава от броя на декларираните през годината злополуки. За целта на настоящия отчет Кч е изчислен на база броя на декларираните злополуки по предварителни данни на НОИ, съотнесени към броя на наетите по трудово и служебно правоотношение лица за 2019 г. по предварителни данни на Националния статистически институт, които към края на декември 2019 г. достигат 2.29 милиона.
ІІІ. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНАТА ЗАКРИЛА И РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ Политиката по социална закрила и равни възможности гарантира социалната защита на уязвимите групи от населението, създава условия за пълноценно социално включване, спомага за осигуряване на равен достъп до ресурсите на обществото и равноправно участие в създаването и тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение, независимо от пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вяра, сексуална ориентация и др.
Отговорност за разпределението на публичните разходи за политиката Консолидирани разходи по политиката, които ПРБ разходва пряко чрез бюджета и отговаря за разпределението/разчитането на разходи по други бюджети и ССЕС;
Отчет за 2019 г. (в лева)
Политика в областта на социалната закрила и равните възможности Класификационен код · Общо консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи
Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС
1500.03.00 · 266 214 665 · 31 432 300 · 31 432 300 · 0 · 234 782 365 · 157 643 817 · 77 138 548
Информация за финансиране на дейности, услуги и други форми на въздействие за сметка на средства, които се планират и разходват по други бюджети и ССЕС в рамките на КФП, но не са от отговорност на ПРБ.
За изпълнението на политиката по социална закрила и равни възможности МТСП си сътрудничи и координира своите действия с различни институции – Министерство на финансите, Министерство на образованието и науката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието, Министерство на здравеопазването, Министерство на икономиката, Министерство на енергетиката, Министерство на туризма, Министерство на културата, Министерство на младежта и спорта, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието,храните и горите, Министерство на отбраната, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Национален осигурителен институт, Национален статистически институт, Държавна агенция за бежанците, Държавна агенция за закрила на детето, Националната комисия за трафика на хора, Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта, Националното сдружение на общините в Република България, Комисията за защита от дискриминация, социалните партньори, неправителствените организации и др.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на социалната закрила и равните възможности · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Месечни помощи · Срeдно месечен брой лица и семейства · 31 800 · 23 699
2. Целеви помощи за отопление* · Брой лица и семейства · 220 000 · 252 616
3. Лица бенефициенти на целеви социални програми и проекти за предоставяне на социалната услуга „обществена трапезария“ · Брой лица · 4 040 · 4 051
Тези индикатори отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията за съответните преки адресати на целевите помощи и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката по социална закрила, гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението и осигуряване на достъп до ресурсите на обществото и участие в тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение при съобразяване с конкретните индивидуални потребности на нуждаещите се с оглед осигуряването на качествена подкрепа.
• · Месечните социални помощи допълват доходите на лицата до определен диференциран минимален доход и се отпускат след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение и здравословно състояние, учебна и трудова заетост. Като база за определяне размера на месечните помощи служи гарантирания минимален доход, който е в размер на 75 лева.
През 2019 г. в страната са подпомогнати средномесечно 23 699 лица и семейства, като се наблюдава намаляване през 2019 г. на броя на лицата, получаващи месечни социални помощи в сравнение с 2018 г.
• · *Целева помощ за отопление имат право да получават лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявление-декларация е по-нисък от индивидуално определен диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
Помощите се отпускат след преценка на доходното, имущественото, здравословното състояние, възрастта и семейното положение, като основен приоритет са самотно живеещите възрастни хора, хората с трайни увреждания и родителите, които сами отглеждат децата си. Предоставяната целева помощ за отопление е за период от 5 месеца, който обхваща времето от 1-ви ноември на настоящата календарна година до 31-ви март на следващата календарна година, като задължително се заявява вида на ползваното отопление. Размерът на помощите се определя ежегодно, съобразно промените в цените на електроенергията.
Размерът на целевата помощ за отопление за новия отоплителен сезон 2019/2020 г. е 93,18 лв. за месец или 465,90 лв. за пет месеца. За отоплителен сезон 2018/2019 г. размерът на целевата помощ за отопление е 74,83 лв. за месец или 374,15 лв. за пет месеца.
За отоплителен сезон 2019/2020 г. увеличението на размера на целевата помощ за отопление е в резултат на увеличаване на броя на киловатчасовете електроенергия, въз основа на които се определя този размер. Предишната база от 380 кВтч, в т. ч. 280 кВтч дневна и 105 кВтч нощна електроенергия, беше увеличена съответно на 500 кВтч общо, в т. ч. 300 кВтч дневна и 200 кВтч нощна електроенергия.
• · Обществените трапезарии са създадени с цел подобряване качеството на живот и осигуряване на помощ и подкрепа на най-нуждаещите се от това лица и семейства с ниски месечни доходи.
Услугата „обществена трапезария“ се предоставя на социално слаби лица, като средният брой на обслужваните лица през годината е 4051. Размерът на финансирането за 1 лице за 1 ден е 2,90 лв. и включва топла храна за обяд (супа, основно ястие и хляб) и други режийни разходи, като транспортни, консумативи и др. Услугата се предоставя целогодишно, с изключение на двама доставчика, които предоставят услугата с прекъсване през летните месеци.
ІV. ПОЛИТИКА В областта на хората с увреждания Политиката за интеграция правата на хората с увреждания е насочена към създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, недискриминация, пълноценно социално приобщаване и упражняване на правата на хората с увреждания,чрез осигуряването на социално-икономическа подкрепа, предоставянето на целенасочени подкрепящи и насърчителни мерки, имащи благоприятно въздействие върху качеството на живот и превенция от социално изключване.. Тази политика е тясно свързана с прилагането на интегриран подход с хоризонтално въздействие, обединяващ ресурсите в различни секторни политики. Развива се в съответствие с изпълнението на националните ангажименти, съгласно изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и приоритетите на релевантните стратегически документи.
Отговорност за разпределението на публичните разходи за политиката Консолидирани разходи по политиката, които ПРБ разходва пряко чрез бюджета и отговаря за разпределението/разчитането на разходи по други бюджети и ССЕС;
Отчет за 2019 г. (в лева)
Политика в областта на хората с увреждания Класификационен код · Общо консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи
Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС
1500.04.00 · 577 522 858 · 12 744 280 · 12 744 280 · 0 · 564 778 578 · 454 637 341 · 110 141 237
Информация за финансиране на дейности, услуги и други форми на въздействие за сметка на средства, които се планират и разходват по други бюджети и ССЕС в рамките на КФП, но не са от отговорност на ПРБ.
Политиката за правата на хората с увреждания се основава на определена стратегическа рамка и многообразна нормативна уредба, която ангажира множество правителствени институции. Държавните и местните органи в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в областта на хората с увреждания. За изпълнение на политиката допринасят второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на труда и социалната политика -Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания. Министерството на труда и социалната политика в своята дейност тясно си взаимодейства в една или друга степен с редица институции, като например: НОИ, МЗ, МОН, МРРБ, МИ, НСИ, ТЕЛК/НЕЛК и др. В процеса активно са включени и частни фирми и неправителствени организации.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на хората с увреждания · Мерна единица · Ключови индикатори
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Месечни добавки за социална интеграция- общо · ср. мес. бр. лица · 502 000 · 497 887
2. Медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения (МИПСПС) по ЗИХУ · ср. мес. бр. лица · 10 000 · 6 854
3. Лица с увреждания и лица над 65 г. в невъзможност за самообслужване, за които се прилага услуга за личен асистент, социален асистент и домашен помощник · ср. мес.бр.. лица · 20 600 · 23 272
4.Интегрирани хора с увреждания в обществото, посредством осигуряването им на преводачи и придружители за посещения в обществени, здравни и културни заведения. · брой · 36 500 · *
5. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция. · брой · 3 600 · 3 658
6. Финансова подкрепа за хора с трайни увреждания · ср. мес. бр. лица · 502 000 · 636 093*
* Месечна финансова подкрепа за хора с трайни увреждания по чл. 69, т. 1 от ЗХУ
1. Месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ (отм.) – представляват парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за достъпна информация, за балнеолечение и рехабилитация, за диетично хранене и лекарствени продукти, наем на общинско жилище, съобразно потребностите на човека с увреждане.
2. Медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения по ЗИХУ (отм.) – подпомагат воденето на независим начин на живот от страна на хората с увреждания. Осигуряват адаптиране и мобилност в градска среда, самостоятелно задоволяване на ежедневни потребности, водещо до социално приобщаване и недопускане на изолация, поради липса на достъпност.
Поради спецификата на отчитане изплащането на отпуснатите месечни добавки за социална интеграция по реда на чл. 42 от ЗИХУ (отм.), до 31.01.2019 г. са изплатени 12 709 588 лв. за подпомагане на 497 887 лица с трайни увреждания.
Към 31.12.2019 г. изплатените средства за предоставени помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания са общо в размер на 32 605 079 лв., в т.ч.:
на 6 854 брой лица са изплатени 2 378 364 лв. за м. януари 2019 г. по ЗИХУ;
за февруари-декември 2019 г. изплатените на 6 994 средно месечен брой лица средства са в размер на 30 226 715 лв., които намират отражение в целевите помощи по ЗХУ.
3. Лица с увреждания и лица над 65 г. в невъзможност за самообслужване, за които се прилага услуга за личен асистент, социален асистент и домашен помощник – чрез предоставянето на социалните услуги „Личeн асистент”, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ се подкрепят хора с увреждания и лица над 65 г. с ограничения или в невъзможност за самообслужване в изпълнение на ПМС № 344/2018 г., чрез получаване на необходимата грижа.
С разпоредбата на чл. 19 от Постановление на Министерския съвет № 344/21.12.2018 г. (ПМС № 344/2018г.) за изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., средствата за предоставяне на услугите „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ за периода от 1 януари 2019 г. до 31 август 2019 г. се осигуряваха на общините чрез АСП. В обхвата на осигуреното финансиране попадаха лица с увреждания и лица над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване, на които е извършена оценка по правилата на Операция „Независим живот“, финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г., както и на нови потребители по разработени критерии, утвърдени от кмета на общината, на които е извършена индивидуална оценка на потребностите. В изпълнение на ПМС № 344/2018г., АСП сключи двустранни споразумения с 293 общини/райони за периода от 01.01.2019 г. до 31.08.2019 г.
По предложението на МТСП със заключителна разпоредба на Постановление № 180 от 18 юли 2019 г. на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МТСП за 2019 г. се измени чл. 19 ПМС № 344/2018 г., като бе удължен срокът за предоставяне на услугите „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ до 31.12.2019 г. В тази връзка през месец август 2019 г. АСП сключи допълнителни споразумения с 293 общини/райони на общини за прилагане на новите разпоредби.
Към 31.12.2019 г. общият размер на средствата по сключените споразумения с общините достигна 75 727 970 лв. за подпомагане на 23 272 средно месечен брой лица.
4.Интегрирани хора с увреждания в обществото, посредством осигуряването им на преводачи и придружители за посещения в обществени, здравни и културни заведения - тези помощи се предоставяха по реда на ЗИХУ (отм.). До началото на 2019 г. се отразяваха разходваните средства след сключване на договори със СГБ, ССБ, СИБ и БАЛИЗ на основание чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 53а от ППЗИХУ (отм.) за изплащането на целеви помощи за хора с увреждания. След влизане в сила на ЗХУ е направена компенсирана корекция на бюджета, при съобразяване с новите правни норми.
5. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция - осигурява се финансиране на проекти на неправителствени организации в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на целевата група. С тази програма се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор за реализиране на мероприятия като – обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. с активното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората с увреждания.
6. Осигуряване на месечна финансова подкрепа за хора с трайни увреждания.
Право на месечна финансова подкрепа имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:
1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност – 24,36 лв. за 2019 г.;
2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност – 52,20 лв.;
3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност – 87,00 лв.;
4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност – 104,40 лв.;
5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност - в размер 57 на сто от линията на бедност – 198,36 лева.
За периода февруари – декември са изплатени средства в размер на 435 544 349 лв. за осигуряване на месечна финансова подкрепа на 636 093 средно месечен брой лица и целеви помощи по ЗХУ на 8 485 средно месечен брой лица.
Със Закона за хората с увреждания, в сила от 1 януари 2019 г., се уреждат по нов начин обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република България и оказване на адекватна подкрепа. Това поражда необходимостта и от предефиниране на бюджетната програма, с оглед в пълна степен да обхване всички промени в законодателството, регламентиращи предоставянето на новите мерки за подкрепа, които са насочени към хората с увреждания. С новия нормативен акт се регламентира промяна в модела за определяне на финансовото подпомагане за хората с увреждания. Уредиха се видовете финансова подкрепа за хората с увреждания, като новата база за изчисляване на размера на подкрепата е линията на бедност - динамичен монетарен показател с ежегодна индексация, което предпоставя по-благоприятно икономическо положение. С Постановление № 170 на Министерския съвет от 17.08.2018 г. е определен размер на линията на бедност за страната за 2019 г. - 348 лв. Финансовата подкрепа за хората с увреждания е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. Състои се от два компонента: месечна финансова подкрепа и целеви помощи, посредством заявена и установена потребност при индивидуално оценяване и при спазване на нормативните изисквания и условия. При определянето на размера на месечната финансова подкрепа се вземат предвид степента на увреждане, а в хипотезите на чл. 70, т. 4 и 5 от закона, релевантно условие е и вида на пенсията, получавана от лицето към момента на отпускане на месечната финансова подкрепа, което предпоставя интензитета на подкрепата. Съгласно разпоредбите на Закона за хората с увреждания се разшири кръга от лица, обект на новите форми на подкрепа. Увеличава се размера на получаваните месечни финансови средства от хората с увреждания.
С цел създаване на по-добра нормативна уредба за осигуряване на финансова устойчивост на асистентската подкрепа бе приет и влезе в сила от 01.01.2019 г. Закона за личната помощ с предмет да уреди условията и реда за предоставяне и ползване на лична помощ от хора с увреждания, регламентирана като механизъм, основаващ се на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и личен избор. Фактическото предоставяне и финансиране на посочения механизъм се осъществява от 01.09.2019 г. Регулярните отчетни данни показаха устойчива тенденция за повишаване на целевите стойности за обезпечаване на механизма лична помощ в подкрепа на правоимащите - броят на ползвателите за периода 01.09.2019 г. – 31.12.2019 г. е както следва: за м. септември - 5 125 ползватели, за м. октомври -8 971 ползватели, за м. ноември -11 909 ползватели и м. декември – 14 440 ползватели. В изпълнение на законовите разпоредби АСП извърши плащания по бюджетите на съответните общини/райони на общини, в качеството им на Доставчици на личната помощ, в размер на 18 909 341лв. за финансиране предоставянето на механизма лична помощ на 9 092 средно месечен брой ползватели.
Посочените ключови индикатори осигуряват прозрачност на изпълнение на политиката и отговарят на промените в нормативната база, отнасяща се за хората с увреждания.
V. Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване. Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.
Отговорност за разпределението на публичните разходи за политиката Консолидирани разходи по политиката, които ПРБ разходва пряко чрез бюджета и отговаря за разпределението/разчитането на разходи по други бюджети и ССЕС;
Отчет за 2019 г. (в лева)
Политика в областта на социалното включване Класификационен код · Общо консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи
Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС
1500.05.00 · 607 352 280 · 39 418 152 · 39 418 152 · 0 · 567 934 128 · 525 808 897 · 42 125 231
Информация за финансиране на дейности, услуги и други форми на въздействие за сметка на средства, които се планират и разходват по други бюджети и ССЕС в рамките на КФП, но не са от отговорност на ПРБ.
За изпълнението на политиката в областта на социалното включване МТСП си сътрудничи с различни институции – МФ, МОН, МРРБ, МП, МЗ, МИ, МВР, МВнР, НОИ, НСИ, ДАЗД, социалните партньори, общините и неправителствените организации, областни управи.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на социалното включване · Мерна единица · Ключови индикатори
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Подкрепа на деца в риск · ср. мес. бр. случаи · 6 600 · 3 127
2. Еднократна помощ при раждане на дете · брой деца · 64 000 · 63 069
3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас · брой деца · 43 800 · 31 856
4. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст · ср. мес. бр. деца · 616 735 · 572 790
5. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане · ср. мес. бр. случаи · 27 000 · 26 113
Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните. Те са силно зависими от възрастните, с които живеят и не могат сами да осигурят своето съществуване. Отчитайки факторите, пораждащи бедност – безработица, ниско образование, ниски доходи и т.н., е от особена важност да се предотврати предаването на бедността между поколенията, да се намали възможността ограниченият достъп до пазара на труда и ниският образователен статус на родителите да се предаде на техните деца.
1. Подкрепа на деца в риск е специфичен показател, който обхваща финансовата подкрепа по Закона за закрила на детето, която е част от работата по превенция на изоставянето, реинтеграция, при настаняване на деца в семейства на роднини и близки или в приемни семейства:
- "Превенция на изоставянето" е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги. В подкрепа на работата по случаи на превенция на изоставянето на семейството се отпуска финансова помощ и/или помощ в натура. Помощта е еднократна и може да се предоставя до четири пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
- "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, ал. 1, т. 2, 4 – 6 от Закона за закрила на детето, в биологичното семейство или осиновяването му. За подкрепа на детето и семейството се отпуска финансова помощ и/или помощ в натура. Помощта е еднократна и се предоставя до четири пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
- Настанени деца при роднини и близки – за деца, настанени за отглеждане при роднини или близки, се отпускат финансови помощи за подкрепа на детето и семейството, в което то е настанено. Помощите са месечна и еднократна. Месечните помощи са финансови и/или помощ в натура. Отпускат се след проверка на доходите на семейството и се диференцират съобразно възрастта на детето. Еднократната помощ може да се отпуска до четири пъти в годината. Тя е различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
- Настанени деца в приемни семейства – за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на сключен договор по чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето. Средствата са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето. За отглеждане на детето в приемно семейство може да се предоставя и еднократна помощ до четири пъти в годината. Еднократната помощ е различна от средствата, предоставяни за отглеждане и възпитание и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
2. Еднократна помощ при раждане на дете по реда на чл. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) се предоставя на майката при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Размерът на помощта се диференцира според поредността на децата, родени от майката, като за първо, второ и трето дете е по-висок. При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете. Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер, определен ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас, по реда на чл. 10а от ЗСПД се предоставя в пари и/или в натура на семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Помощта се отпуска с доходен критерий и е предназначена да покрие част от разходите в началото на учебната година. За семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, за деца с един жив родител, както и за деца, настанени по реда на чл. 26 от ЗЗД, помощта се отпуска без оглед на доходите на семейството. Размерът на помощта се определя с Постановление на Министерски съвет. В сила от 01.08.2019 г., помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Помощта се възстановява, ако: детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на първи клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
4. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по реда на чл. 7 от ЗСПД се предоставят в пари и/или в натура на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4а от ЗСПД, който се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не може да бъде по-малък от предходната година. В зависимост от определения доходен критерий месечната помощ се отпуска в пълен размер или в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Размерът на помощите също се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, като не може да бъде по-малък от предходната година. Помощта се отпуска, при условие че семейството живее постоянно в страната и детето: не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; редовно посещава групите в детските градини или групите в училищата за задължителна предучилищна подготовка на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; живее постоянно в страната. За семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, за деца с един жив родител, както и за деца, настанени по реда на чл. 26 от ЗЗД, помощта се отпуска без оглед на доходите на семейството. Помощта се предоставя за дете с трайно увреждане само в случай, че за детето не се получава месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД. В сила от 01.08.2019 г., месечната помощ се прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната, когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини. В тези случаи месечната помощ може да бъде отпусната отново не по-рано от една година от датата на прекратяването.
5. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д от ЗСПД се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Независимо от доходите на семейството, тези помощи се предоставят и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. За всички деца с трайни увреждания помощта е предназначена за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности. За децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от своите родители (осиновители), помощта се предоставя и за осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда. Размерът на месечните помощи за дете с трайно увреждане се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъде по-малък от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им. Помощта се предоставя на семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания, ако децата не са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции и социални услуги от резидентен тип, за срок, по-дълъг от един месец.
VІ. политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие Политиката в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие се разработва в съответствие с приоритетите заложени в Националната програма за реформи и Програмата на правителството на Република България и е насочена към създаване на съвременни мерки, които да са хармонизирани с прилаганите политики на Европейския съюз за намаляване на бедността сред работещите, постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението, което е в пълно съответствие с утвърдените практики в страните членки на ЕС за защита на доходите и жизнения стандарт на нископлатените работници и на „работещите бедни“, както и за прилагането на минимални стандарти за гарантиране на приемливо жизнено равнище. В подкрепа на тази политика е и развитието на социалната икономика и социалното предприемачество. Посрещането на демографските предизвикателства има пряко значение за изпълнение на заложените приоритети. Повишаването на качествените параметри на възпроизводството на населението се превръща в основно предизвикателство пред демографската политика на страната в контекста на концепцията за устойчиво развитие в процеса на пълноправно европейско членство на България и изграждане на икономика, основана на знанията Отговорност за разпределението на публичните разходи за политиката Консолидирани разходи по политиката, които ПРБ разходва пряко чрез бюджета и отговаря за разпределението/разчитането на разходи по други бюджети и ССЕС;
Отчет за 2019 г. (в лева)
Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие Класификационен код · Общо консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи
Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС
1500.06.00 · 583 584 · 412 300 · 412 300 · 0 · 171 284 · 171 284 · 0
Информация за финансиране на дейности, услуги и други форми на въздействие за сметка на средства, които се планират и разходват по други бюджети и ССЕС в рамките на КФП, но не са от отговорност на ПРБ.
За изпълнение на целите на политиката МТСП си сътрудничи и координира своите действия с всички министерства, НОИ, НСИ, НСОРБ, ДАБЧ, ДАЗД, БЧК, БАН, социални партньори, неправителствени организации, комисиите към Народното събрание, европейски и международни организации и структури.
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие · Мерна единица · Ключови индикатори
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Анализ на тенденциите в неравенството на доходите, с акцент върху регионалните особености - райони на планиране и области · брой · 1 · 1
2. Мониторинг на политиката по доходите от труд · брой · 1 · 1
3. Разработен набор от практически мерки на базата на утвърдена Национална концепция за социална икономика; анализи и предложение за обединяване на правните основния за социалната икономика в един нормативен документ; последващи анализи за съответствие - жизнено равнище и социална икономика · брой · 1 · 1
4. Изготвяне на Методика за оценка на въздействието на законодателството за балансирано демографско развитие. · Брой документи · 1 · 1
5. Изготвяне на Двугодишен мониторингов доклад за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.) в секторните политики. · Брой · - · 1
Ключов фактор за осъществяване на политиката е наличието на навременна, пълна и надеждна информация за тенденциите в неравенството на доходите, в т. ч. и от труд; демографското състояние на населението и тенденциите в неговото развитие, за последствията от негативните демографски процеси и за причините, които ги пораждат. Единствено наличието на подходящо информационно осигуряване прави възможно концентрирането на общественото внимание върху проблемите на неравенството на доходите, демографското развитие, регионалните особености.
През 2019 г. са изготвени:
- информационни материали за изменението на доходите на домакинствата и покупателната способност - общ доход на домакинствата и покупателна способност на домакинствата.
- информационни материали за равнището на доходите на населението по области, в изпълнение на водещите инициативи Европа 2020; информационно аналитични материали за ръста на работните заплати: общо за страната; обществен сектор; бюджетен сектор; частен сектор.
- регулярно се извършва мониторинг на политиката в областта на доходите, поддържат се динамични редове на показатели в областта на доходите от 2007 г. Данните са годишни и системата е актуализирана към 2019 г.
- аналитични материали и презентации за равнището на жизнения стандарт и различията в жизненото равнище по области /за всички 28 области/. Актуализира се интернет базираното приложение с основни социално-икономически показатели по области.
В изпълнение на ключов индикатор 3 е разработен проект на Плана за действие по социална икономика 2020 – 2021 г. През 2019 г. са изпълнявани дейности заложени в Плана за действие по социална икономика 2018 – 2019 г.
Създадена изцяло нова нормативна уредба, уреждаща обществените отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както и условията и реда за дейността на социалните предприятия (Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, Правилник за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и Методика за оценка на социалната добавена стойност).
С Решение на Министерския съвет (Протокол № 36 от 28 август 2019 г.) е приета Стратегия за корпоративна социална отговорност 2019 – 2023 г. и придружаващите я Планове за изпълнение на Стратегията – 2019 г. и 2020 – 2021 г.
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е отговорно за разработването, провеждането, мониторинга и отчитането на напредъка в сферата на демографската политика. МТСП ръководи и поддържа национален механизъм за координация, изпълнение и отчитане на националните действия в сферата на демографското развитие на населението чрез ръководство на Междуведомствена работна група по демографските въпроси, доходите и жизненото равнище. Осъществява се и мониторинг по Система от показатели и индикатори, координация по изготвяне на Годишни планове и Годишни отчети за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г., както и двугодишни отчети и планове за изпълнение на мерките от Националната стратегия за активен живот на възрастните хора 2019 – 2030 г. Координацията и мониторингът на политиката за демографско развитие бе допълнително развита чрез Националния съвет за демографска политика.
VІІ. Политика в областта на свободното движение, миграцията и интеграцията Провеждането на политиката по свободно движение на работници, управление на външната трудова миграция и интеграцията на имигранти е съобразена с политиката на ЕС и потребностите на българския трудов пазар за ограничаване на недостига на работна сила. Политиката на България в тази област е обвързана с националния интерес на страната и е съобразена с произтичащите от членството й в ЕС ангажименти и с новите тенденции в глобален и регионален план.
Отговорност за разпределението на публичните разходи за политиката Консолидирани разходи по политиката, които ПРБ разходва пряко чрез бюджета и отговаря за разпределението/разчитането на разходи по други бюджети и ССЕС;
Отчет за 2019 г. (в лева)
Политика в областта на свободното движение, миграцията и интеграцията Класификационен код · Общо консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи
Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС
1500.07.00 · 145 000 · 145 000 · 145 000 · 0 · 0 · 0 · 0
Информация за финансиране на дейности, услуги и други форми на въздействие за сметка на средства, които се планират и разходват по други бюджети и ССЕС в рамките на КФП, но не са от отговорност на ПРБ.
В изпълнение на тази политика са ангажирани освен МТСП и изпълнителните агенции към министъра на труда и социалната политика – АЗ, ИА ГИТ, ДАЗД, АСП, така също и други министерства и ведомства с компетенции в специфични аспекти в областта на миграцията (МВР, МВнР, ДАБ, ДАБЧ, НАП, НСИ, НОИ, НЗОК и др.).
Ключови индикатори и целеви стойности
Политика в областта на свободното движение, миграцията и интеграцията · Мерна единица · Ключови индикатори
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Намалена недекларирана заетост на български граждани в държави-членки на ЕС (относително намаление в %) · процент · 65 · 65
2. Степен на успешно интегриране на граждани на трети държави и членове на техните семейства на българския пазар на труда (годишно увеличение в % спрямо предната година) · процент · 30 · 30
Изборът на ключовите индикатори позволява в синтезиран вид да се отрази ефекта на политиката върху:
- спазване на базовото право за свободното движение на работниците в условията на регламентираната социална сигурност и гарантиране в пълен обем на равнопоставеността в областта на мобилността за всички европейски работници;
- заетостта на чужденци–граждани на трети държави, на територията на Република България при спазване на трудовото и социално законодателство, като се отчитат потребностите на българския трудов пазар за ограничаване на недостига на работна сила.
Ключовите индикатори допринасят за стратегическата цел - провеждането на политиката по свободно движение на работници, управление на външната трудова миграция и интеграцията на имигранти, съобразена с политиката на ЕС и потребностите на българския трудов пазар.
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на здравеопазването (МЗ) за 2019 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МЗ за 2019 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Промоция, превенция и контрол на общественото здраве; Диагностика и лечение и Лекарства и медицински изделия, като идентифицира следните стратегически цели:
Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве Осигуряване на ефективен здравен контрол и ограничаване на заболявемостта, чрез осъществяване на ПРОМОЦИЯ И ПРЕВЕНЦИЯ на незаразните болести, профилактика и надзор на заразните болести, намаляване търсенето на наркотици.
Политика в областта на диагностиката и лечението Осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ и услуги: контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване, осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението, психиатрична помощ, медицинска помощ при спешни състояния, осигуряване на кръв и кръвни продукти, осигуряване на медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване.
Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Осигуряване на навременен достъп до лекарствени продукти и медицински изделия, отговарящи на стандартите за качество, безопасност и ефективност.
В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЗ за 2019 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:
Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на здравеопазването
млн.лв.
Класифика-ционен код · Разходи (в лева) · Закон 2019 г. · Уточнен план към 31.12.2019 г. · Отчет към 31.12.2019 г.
1 · 2 · 3 · 4 · 5
Общо разходи по бюджета на ПРБ Министерство на здравеопазването: · 548,6 · 612,2 · 606,6
1600-01-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРОМОЦИЯ ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ · 101,1 · 91,5 · 90,1
1600-01-01 · Бюджетна програма "Държавен здравен контрол" · 17,7 · 17,6 · 17,6
1600-01-02 · Бюджетна програма "Промоция и превенция на незаразните болести" · 8,9 · 9,6 · 9,4
1600-01-03 · Бюджетна програма "Профилактика и надзор на заразните болести" · 72,9 · 62,8 · 61,6
1600-01-04 · Бюджетна програма "Намаляване търсенето на наркотични вещества" · 1,6 · 1,5 · 1,5
1600-02-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО · 392,7 · 473,6 · 470,0
1600-02-01 · Бюджетна програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване“ · 17,4 · 9,9 · 9,9
1600-02-02 · Бюджетна програма "Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението" · 50,4 · 96,4 · 95,3
1600-02-03 · Бюджетна програма "Спешна медицинска помощ" · 189,3 · 216,9 · 215,9
1600-02-04 · Бюджетна програма "Психиатрична помощ" · 63,9 · 71,2 · 70,6
1600-02-05 · Бюджетна програма "Осигуряване на кръв и кръвни продукти" · 20,0 · 26,7 · 26,4
1600-02-06 · Бюджетна програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване“ · 51,5 · 52,5 · 51,8
1600-03-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ И МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ · 34,4 · 29,5 · 29,3
1600-03-01 · Бюджетна програма "Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия" · 34,4 · 29,5 · 29,3
1600-04-00 · Бюджетна програма "Администрация" · 20,4 · 17,6 · 17,3
Преглед на изпълнението на политика в областта на „Промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве” Целта на политиката е осигуряване на ефективен здравен контрол и ограничаване на заболеваемостта от незаразни и заразни болести, чрез:
Повишаване ефективността и качеството на държавния здравен контрол и достигане високо ниво на съответствие с националните и европейските изисквания на обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда;
Подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболяемостта и последствията за здравето от основните хронични незаразни болести, свързани с качеството и чистотата на факторите и компонентите на околната и жизнената среда и дейностите, имащи значение за здравето на населението;
Ограничаване на заболяемостта и смъртността от инфекциозни заболявания чрез усъвършенстване и подобряване ефективността на епидемиологичния надзор, профилактиката и контрола на заразните болести.
За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани четири основни програми:
Програма „Държавен здравен контрол” Програма „Промоция и превенция на незаразните болести” Програма „Профилактика и надзор на заразните болести” Програма „Намаляване търсенето на наркотици” В областта на опазването на общественото здраве, освен контролът по спазване на нормативно определените здравни изисквания се изпълняват и редица национални програми, планове и стратегии.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2019 г. · Отчет към 31.12.2019 г.
1. Възникнали значими събития с риск за общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол · брой · 0 · 1
2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност от ваксинопредотвратими заболявания (ВПЗ) · честота на 100 000 население · 5.64%000 0.25 %000 · 18,79%000 0%000
3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението - имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар · Процент · 93% · 93.1%
4. Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми) · Честота на 100 000 население · 21,5 · 18,5/100 000 за 2019 г. по предварителни данни
5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население /бр. на ново регистрираните заболели от ХИВ/СПИН от общото население · Честота на 100 000 население · 3,6 · 4,4 за 2018 г.
6. Относителен дял на преминали успешно лица, обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 · % · 6.5% · 6,5 %
* За 2019 г. е отчетен показател за регистрирана годишна заболяемост и смъртност от ваксинопредотвратими заболявания от 18,79%000 при целева годишна стойност от 5,64%000, което се дължи на внос и разпространение на морбили в 15 области на страна. Регистрирани са 1 231 случая на морбили. Предприети са мерки за контрол на инфекцията по отношение на заболели, контактни лица, неимунизирани деца, медицински персонал, лечебни заведения, вкл. и извънредна имунизационна кампания в 5 административни райони.
За реализирането на целите на Министерството на здравеопазването по отношение повишаване ефективността на държавния здравен контрол, подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот и ограничаване на заболеваемостта от незаразни и заразни болести, са предприети мерки и са реализирани редица дейности в областта на общественото здраве:
Усъвършенстване на подзаконовата нормативна уредба по Закона за здравето, отнасяща се до здравните изисквания към обектите с обществено предназначение и дейностите за намаляване търсенето на наркотици; антиретровирусното лечение и мониторинг на възрастни лица с ХИВ-инфекция; диагностиката, профилактиката и контрола на туберкулозата;
Усъвършенстване на системите за мониторинг на жизнената среда;
Повишаване капацитета на лабораторната дейност на Регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ (като орган на държавен здравен контрол);
Контрол на разпространението на пазара на продукти и стоки със значение за здравето на човека, които не отговарят на нормативните изисквания;
Поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации;
Повишаване готовността на страната за посрещане на грипна пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести;
Опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен риск, своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т.ч. биотероризъм;
Организиране защитата на населението от инциденти с химични и радиоактивни материали от случаен, естествен и умишлен характер;
Повишаване информираността на населението за влиянието на основни рискови фактори върху здравето;
Повишаване на капацитета на специалисти, работещи по проблемите на наркоманиите, здравни медиатори и социални работници по превенция на туберкулоза; лекари от отделенията за лечение на туберкулоза и отделенията за лечение на пациенти с ХИВ. Обучени са ученици и младежи доброволци, за водене на здравословен начин на живот;
Подобряване на профилактиката сред уязвимите групи от населението;
Подобряване на контрола за ограничаването на тютюневи и свързани с тях изделия;
Ограничаване употребата на наркотични и нови психоактивни вещества и формиране на положителна нагласа към утвърждаване на здравословен начин на живот.
Изразходваните средства през 2019 г. за реализирането на политиката са в размер на 90,1 млн.лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи, както и дейностите по приети от Министерския съвет национални програми в областта на профилактиката и превенцията на общественото здраве.
Преглед на изпълнението на политика в областта на „Диагностиката и лечението” Целта на политиката е осигуряване на равен достъп до медицинска помощ с необходимото качество на всички български граждани.
Тя е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечение на заболяванията и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани шест основни програми:
1. · Програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване ”
2. · Програма „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението”
3. · Програма „Спешна медицинска помощ”
4. · Програма „Психиатрична помощ”
5. · Програма „Осигуряване на кръв и кръвни продукти”
6. · Програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване ”
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2019 г. · Отчет към 31.12.2018 г.
1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 6,0 · 5,8
2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 0,18 · 0,25
3. Средна продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст · бр. години · 16,4 · 16,13
4. Смъртност от болести на органите на кръвообращението (I00 – I99) · бр./100 000 (‰оо) · 1 015,0 · 1 004,2
5. Смъртност от злокачествени новообразувания (С00 – С97) · бр./100 000 (‰оо) · 244,75 · 247,2
6. Дял на разходите за извънболнична медицинска помощ спрямо общите здравно-осигурителни плащания · % · 13 · 10,9
Детската смъртност (във възрастовата група от 0 до 1-годишна възраст) отразява честотата на умиранията на децата в тази възраст спрямо живородените през същия период, като достигнатото през 2018 г. ниво не само е достигнало определената целева стойност за 2019 г., но е и под нея. Това ниво на детска смъртност е най-ниското в историята на демографската статистика в България. През последните години е налице трайна тенденция за намаление, което дава основания да се направи прогноза, че нивото на детската смъртност ще продължи да спада. Смъртността във възрастовата група от 1 навършена до 9-годишна възраст отразява честотата на умиранията в тази възраст спрямо общия брой население от същата възрастова група. Видно от данните, по този показател все още не е постигнат очаквания резултат, въпреки мерките по отношение на разширяване на пакета здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и финансиране на дейностите извън обхвата на здравното осигуряване от бюджет на МЗ. Осигуряването на устойчивост и развитие на настоящите политики, насочени към подобряване на здравето на майките и децата, е от изключително значение за намаление на смъртността при децата от 1 до 9 годишна възраст.
Следва да се отбележи, че смъртността в тези две възрастови групи се влияе от редица фактори, като от съществено значение са своевременната диагностика и лечение на заболяванията. Към тези мерки, които са елемент на политиката в областта на диагностиката и лечението, трябва да се добавят и мерките по профилактика на заболяванията, както и скрининговите програми за ранно диагностициране на определени заболявания, които са елемент на политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве. Съществена роля за детското здраве имат и всички превантивни мерки за предотвратяване на усложненията на бременността и раждането и за правилното отглеждане на децата, особено в отдалечените и селските райони с по-ограничен достъп до здравни услуги.
Средна продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 години е индикатор, който съществено се повлиява от нивото на здравеопазването, тъй като тогава се проявяват редица възрастово обусловени заболявания, както и техните усложнения. Статистическите данни за този индикатор сочат бавен темп на нарастване (увеличение с 0,10 през 2018 г. спрямо стойностите за 2017 г.) и значително отклонение от целевата стойност. Следва да се отбележи, че освен специфичните мерки, пряко насочени към подобряване на здравето на възрастните хора, за постигането на резултат основно значение имат мерките, прилагани за насърчаване на здравословен начин на живот през целия жизнен цикъл, със специален акцент за хората над 50 годишна възраст. Този индикатор отчита ефективността на цялостната държавна политика за подобряване на качеството на живот на гражданите, в т.ч. социално-икономическите мерки, мерките в областта на опазване на околната среда, образованието, спорта и др. Не на последно място трябва да се подчертае, че този показател е най-инерционен, като ефектът от настоящите политики може да бъде напълно обективизиран в по-дългосрочен план.
Смъртността от определени социално-значими заболявания е важен индикатор за възможностите на здравната система да се справи със заболяванията, които имат най-голям дял за умиранията сред населението. По данни на НСИ, през последното десетилетие в България водещата причина за смърт и инвалидизация са болестите на органите на кръвообращението (67,5 % от причините за смърт през 2010 г. и 65% през 2018 г.) и злокачествени новообразувания (15,1 % от причините за смърт през 2010 г. и 16,1% през 2018 г.). От данните за тези два класа болести за 2018 г. е видно, че тенденцията се запазва – смъртността от болести на органите на кръвообръщението намалява, а смъртността от злокачествени новообразувания бележи леко увеличение. Посочените тенденции могат да бъдат съотнесени към определени здравни политики и настъпили промени в здравната система, имащи пряко отношение към постигнатите резултати. Инвестициите в ефективни високотехнологични дейности дават значим здравен резултат, измерим с намаление на смъртността от определени заболявания. Пример за това е интензивното развитие на структурите по инвазивна кардиология в страната, което доведе до чувствителен спад на смъртността от исхемична болест на сърцето - 74,2‰оо през 2010 г. и 66,6‰оо през 2018 г. Същевременно стандартизираният коефициент на смъртност от мозъчно-съдова болести за същия период показва минимално намаление, като една от вероятните причини за това е недостатъчна активност на политиките, свързани с подобряване на възможностите за интервенционално лечение на мозъчно-съдовите заболявания. По отношение на смъртността от злокачествени новообразувания следва да се отбележи, че ретроспективните данни за последните години сочат нестабилна динамика на стойностите на показателя – 251.0 ‰оо за 2015 г., 242,6 ‰оо за 2016 г., 246,3 ‰оо за 2017 г. и 247,2‰оо за 2018 г. В същото време е налице положителна тенденция за намаляване на заболеваемостта – 447,2‰оо за 2015 г., 435,5‰оо за 2016 г., 424,8‰оо за 2017 г. и 406,7‰оо за 2018 г. За подобряването на тези ключови здравни индикатори са необходими както инвестиции във високотехнологични дейности, така и засилени мерки по отношение на промоцията на здраве и профилактика на социално-значимите заболяванията, които са елемент на политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве.
В изпълнение на заложените в стратегическите и програмни документи мерки, ежегодно се увеличава делът на разходите за извънболнична медицинска помощ спрямо общите здравно-осигурителни плащания от бюджета на НЗОК. Но въпреки, че в разходната част на бюджета на НЗОК за 2019 г. за първична извънболнична медицинска помощ са заложени 17.8 млн. лв. повече спрямо 2018 г., а за специализирана извънболнична медицинска помощ - 28.4 млн. лв. повече, относителният дял за извънболнична помощ е 11,6% от общите здравно-осигурителни плащания и не е достигнал целевата стойност от 13 %. Постигането на целевите стойности на този индикатор има пряко отношение към подобряването на здравните показатели на населението, тъй като с тези средства се осигурява разширяването на обхвата на профилактичните прегледи и скрининговите програми с фокус върху социално-значимите заболявания и върху заболяванията, водещи до трайна неработоспособност или инвалидизация.
Изпълнението на заложените цели на политиката за 2019 г. е съобразено и синхронизирано с изпълнението на целите и приоритетите на националните стратегически и програмни документи: Националната програма за развитие България 2020, Национална програма за реформи, Национална здравна стратегия 2020 и Програма за управление на правителството на Република България – 2017 – 2021 г.
За постигане на целите основните усилия бяха насочени към разширяване на обхвата на профилактичните прегледи и скрининговите програми с фокус върху социално-значимите заболявания, осигуряване приложението на Националната здравна карта, с която се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, обновяване и модернизация на оборудването на структурите на системата за спешната медицинска помощ, чрез което ще бъде осигурен качествен, равнопоставен и навременен достъп на населението, актуализиране на медицинските стандарти, гарантиращи качеството на предоставяната медицинска помощ, оптимизиране дейността на органите, осъществяващи контрол върху медицинските дейности и защита правата на пациентите, създаване на условия за развитие на интегрирани здравно-социални услуги, усъвършенстване на системите на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността, устойчиво развитие на човешките ресурси и повишаване на мотивацията за работа в системата.
През 2019 г. са реализирани редица дейности:
Развитие на единна здравно-информационна система и електронно здравеопазване;
Усъвършенстване на механизмите за контрол и мониторинг върху дейността на лечебните заведения и на структурите, свързани със задължителното и доброволно здравно осигуряване;
Осигуряване на качествена медико-статистическа документация за здравния статус на населението и за ресурсите и дейността на лечебните заведения, отговаряща на нуждите на управлението и международния обмен на данни;
Дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки и осигуряване на достъп на максимален брой нуждаещи се граждани до трансплантационно лечение в страната и чужбина и необходимото последващо наблюдение в посттрансплантационния период;
Издадени са експертизи на временна неработоспособност и на трайно намалена работоспособност;
Своевременна диагностика, лечение, генетично консултиране и профилактика на най-честите наследствени болести и най-честите вродени аномалии;
Подобряване на диагностиката, лечението и рехабилитацията;
Финансово са подпомогнати български деца до 18 години, които се нуждаят от диагностични и лечебни процедури, за които няма условия за извършването им в страната и лекувани от чужди специалисти – до 31.03.2019 г.; изпратени са на лечение в чужбина български граждани, за които няма достатъчно ефикасни средства, апаратура и методи за лечение;
Подобряване на изградената система за спешна медицинска помощ, с цел осигуряване на равнопоставен достъп на гражданите до спешна медицинска помощ в съответствие с най-добрите европейски практики и изисквания за своевременност, достатъчност, качество и безопасност, в съответствие с приетата от МС Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014 г. – 2020 г.;
Осигуряване на равнопоставен достъп и качествено лечение и грижи на всички хора с психични разстройства;
Осигурени са медицински изделия за вземане и съхраняване на диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки, както и реактиви за имунохематологична диагностика;
Осигурени са за употреба на лечебните заведения необходимите количества диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки от трансфузионните центрове;
Осигуряване на продължително медицинско наблюдение, профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми, отглеждани в домовете за медико-социални грижи за деца или такива от семейна среда;
Продължава процеса и подготовката за преминаване от институционален тип грижи за деца в риск към грижи, приоритетно ориентирани към семейна и близка до семейната среда, в изпълнение на Актуализирания план за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, както и в съответствие с Концепцията за деинституционализация на децата от ДМСГД Осигуряване на достъп на български граждани до финансиране за дейности по асистирана репродукция.
За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Държавните психиатрични болници (ДПБ), Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ), Регионалните центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ) – до 31.03.2019 г., Център „Фонд за лечение на деца” (ЦФЛД) – до 31.03.2019 г., Център за асистирана репродукция, както и персоналът на преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие.
Изразходваните средства през 2019 г. за реализирането на политиката са в размер на 470,0 млн.лв., което е с 64,6 млн.лв. или 15,9 % повече спрямо отчетените средства за реализиране на политиката през предходната година. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи и национални програми, лечение в чужбина, както и се предоставят субсидии за лечебните заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие.
Преглед на изпълнението на политика в областта на „Лекарствените продукти и медицинските изделия” Целта на политиката е осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, които отговарят на стандартите за качество, безопасност и ефикасност.
За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката е изпълнявана една основна програма:
Програма „ Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия”
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2019 г. · Отчет към 31.12.2019 г.
1. Публични разходи за лекарствени продукти като процент от БВП · % · 1% · 1,04%*
2. Дял на генеричните лекарства в реимбурсния фармацевтичен пазар · % · 70% · 67,1%**
3. Относителен дял на стойността заплатена за лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извънболнична помощ · % · 54% · 49,73%***
*По показател 2 В Позитивния лекарствен списък общият брой на включените лекарствени продукти към 02.01.2020 г. е 4 602, от които:
1. Генерични и биоподобни лекарствени продукти, включени в ПЛС - 3 088 бр., което представлява 67,1%;
2. Референтни лекарствени продукти по смисъла на чл. 28 от ЗЛПХМ и биологични лекарствени продукти, включени в ПЛС - 1 514, което представлява 32,9%.
Приложеният подход за изброяване на лекарствените продукти е до ниво концентрация на активното вещество и окончателна опаковка.
Представената информация не сочи делът на генеричните лекарствени продукти, съгласно наименованието на индикатора за изпълнение на целеви стойности.
За постигане на целта са извършени следните дейности:
Усъвършенстване на нормативната уредба в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия, отговаряща на правото на Европейския съюз;
Осигуряване на непрекъснат контрол и мониторинг на качеството, безопасността и ефикасността на разрешените за употреба лекарствени продукти в страната, както и текущо актуализиране на нормите и стандартите за производство, разрешаване на употреба, разпространение, предписване и отпускане на лекарствени продукти и медицински изделия;
Усъвършенстване на провеждана реимбурсна и ценова политика в областта на лекарствените продукти, осъществявана от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП);
За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Изпълнителна агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
За изпълнението на дейностите по политиката в областта на лекарствата и медицинските изделия през 2019 г. от бюджета на МЗ са изразходвани 29,3 млн.лв. В рамките на отчетените средства са осигурени лекарствени продукти за лечение на пациенти със ХИВ/СПИН, туберкулоза, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимости и радиофармацевтици по реда на Наредба № 34/2005 г.
Програма „Администрация” В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели в здравеопазването. По тази програма са отнесени разходите за администрацията на Министерството на здравеопазването и дейностите по “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”, както и разходите за лихви по заеми от международни организации и институции.
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
В програмния отчет на Министерство на културата е представено изпълнението на политиките, утвърдени с чл. 17, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и на програмите, утвърдени от Министерския съвет с приложение № 1 към чл. 1 от ПМС № 344 от 21 декември 2018 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. Програмният формат на бюджета на Министерство на културата е изградена от 10 програми, групирани в две политики (политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство и политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование). През отчетния период няма промени в организационната структура на министерството.
Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Стратегически и оперативни цели на политиката:
Опазване на културното наследство и неговото социализиране като важен елемент от културната политика за по-широк достъп на по-голям кръг от населението до него; създаване на система за популяризиране на богатото ни наследство у нас и по света;
Усъвършенстване подходите на управление за разширяване участието на гражданите и бизнес сектора при вземане на решения относно развитието и финансирането на видовете културни институти и дейности;
Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги;
Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти;
Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство.
Основни приоритети:
Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;
Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
Развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа;
Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.
Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели на политиката:
В областта на опазването на недвижимото културно наследство продължава дейността по проучването, опазването и социо-културната интеграция на недвижимото културно наследство в обществото и реализиране на неговите функции като фактор за устойчиво развитие, а именно: културната значимост на обектите на недвижимото културно наследство; степента на риска; възможностите за ефективна социализация. Осигурено е изпълнение на технически и проучвателски научни дейности по реставрация и консервация, укрепване, защитни покрития, вертикална планировка на някои от най-значимите обекти на недвижимото културно наследство, определени са режими за опазване на редица недвижими културни ценности, финансирани са редовни археологически проучвания, съгласувани са проекти за изграждане и поставяне на паметници и монументално-декоративни структури.
Дейността по опазване на движимите културни ценности включва физическото им опазване, консервацията, реставрацията, контрола и редица други дейности, заложени в Закона за културното наследство и подзаконовата нормативна уредба. Паралелно продължава представянето на движимото културно наследство пред публика, както и дигитализация и онлайн достъп до експозициите и движимите културни ценности в музеите, специализираното обучение на служителите в музеите, обновяването на експозициите, развитието на устойчив културен туризъм, образователните инициативи, изложбите в България и чужбина и др.
Реформата при държавните културни институти в областта на културното наследство насърчи националните музеи да бъдат самостоятелни, отговорни и да прилагат по-ефективно управление.
Министерството реализира политиката посредством следните програми: „Опазване на недвижимото културно наследство” и „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства”.
Ключови индикатори за изпълнение на целеви стойности
Показатели за изпълнение · Мерна единица · План · Отчет
1. проучване, реставриране и консервация на /обекти от национално и световно значение/ недвижимо културно наследство · брой · 123 · 153
2. създаване на образователни програми в музеи и галерии · брой · 15 · 12
3. дигиталицазия на недвижими културни ценности /НКЦ/ и документални архиви, създаване на регистри и база данни НИНКН – в процес на изпълнение · Брой фотограметрични плаки · 350 · 350
4.Подкрепени проекти в областта на музейното дело и визуалните изкуства · брой · 19 · 47
Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите: Народно събрание; Министерски съвет; Министерство на финансите; Министерство на вътрешните работи; Министерство на външните работи; Министерство на образованието и науката; Министерство на икономиката; Министерство на туризма; Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на труда и социалната политика; Министерство на земеделието, храните и горите; Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към МС; Национално сдружение на общините в Република България; Агенция „Митници”; Гранична полиция; Прокуратура на Република България; Общини; Културни институти в областта на културното наследство и граждански сектор.
Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика:
Министърът, ресорните заместник-министри, директорите на второстепенните разпоредители с бюджет и специализираните дирекции в министерството.
Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование
Стратегически и оперативни цели на политиката:
Утвърждаване на българската национална култура като равнопоставена на другите култури в епохата на глобализация;
Утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатичeски фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България.
Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги;
Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство;
Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти, разработване и внедряване на съвременни форми на разпространение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти, неправителствения и стопански сектор;
Популяризиране на българската култура зад граница чрез организиране на седмици и дни на българското изкуство в рамките на международни фестивали у нас и в чужбина; на покази и разпространение чрез целеви културни страници в Интернет;
Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура;
Задълбочаване процеса на взаимно обуславяне на учебните програми с конкретните задачи в културните институти, с цел повишаване степента на реализация на кадрите на българското образование в училищата по изкуствата и културата;
Разширяване полето за реализация на подготвените творчески кадри чрез утвърждаване на нови форми за подпомагане творчески иновации и инициативи.
Основни приоритети:
Оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти;
Разширяване на равнопоставения достъп до култура и културно наследство;
Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;
Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти;
Разширяване на гамата от предлаганите културни продукти и услуги в чужбина;
Подкрепа на деца с изявени дарби в областта на изкуствата;
Модернизиране на учебната база на училищата по изкуствата.
Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели на политиката:
Развиват се инициативите си като предоставя информационна и експертна подкрепа, която да стимулира повишаването на капацитета на културния сектор и да способства създаването и развитието на културни политики. Държавните културни институти активизират усилията си за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценична продукция, продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Финансовите условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните.
Продължава подпомагането на създаването на конкурентно способни български филми с висок художествен и търговски потенциал и възможности за международно признание; насърчаване интереса на публиката към българските филми; разширяване достъпа на публиката до разнообразни форми на филмово творчество, създаване на условия за обективност и прозрачност на конкурсната процедура при селекцията на филмови проекти и създаване на устойчив механизъм за навлизане на млади автори във филмовия процес.
Друга основна дейност по „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование” е осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес и подготовка на високо квалифицирани кадри в областта на изкуствата и културата. В тази връзка по Програма „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата” се оказва подкрепа и методическо ръководство на 23 училища по изкуствата и по културата, които на основание чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата имат роля и функция не само на национални образователни институции, но и на културни институти, с възможности да осъществяват активна художествено-творческа дейност. Училищата провеждат обучение по стратегически за страната професии и специалности, свързани със съхраняване на националната идентичност, традициите и културата, с кадровото осигуряване на художествено-творческия потенциал, с развитието на българската култура и изкуства и с осъществяването на културната политика на България.
През периода Министерство на културата финансира приоритетно големите фестивални форуми в областта на театъра, музиката и танца, и киното. Международни фестивали като: „Варненско лято“ (театрален и музикален), „Международен балетен конкурс“ - Варна, „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“ -Русе, „Сцена на кръстопът“ - Пловдив, „София филм фест“ и други, все повече се разрастват, привличат имена на световната сцена и кино, художественото ниво на продукциите е конкурентно както в Европа, така и в света. Подкрепата на тези фестивали увеличава зрителския интерес и създава нови публики, както и все по-силна необходимост за нови и по-качествени продукции в културния календар на българската театрални, музикални и филмови сцени.
Комуникационната стратегия През м. юни 2019 г. бе обявена Покана за подаване на проектни предложения за популяризиране на съвременното европейско изкуство в рамките на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз, в рамките на Приоритет 2 „Живото културно наследство на Европа: Европейски съюз – културно многообразие и етническа толерантност, приносът на Република България към европейските ценности“. Целта на Поканата е да бъдат финансирани проектни предложения, които представят и популяризират българското изкуство и културно наследство, като част от Eвропейската и световна култура. Общата стойност на наличното финансиране за проектни предложения е 100 000 лв. По поканата бяха подадени 27 проектни предложения от читалища, фондации и културни институти, като след проведен процес на оценка – одобрени за финансиране са 8 проектни предложения.
„Норвежка програма“ Министерство на културата е Програмен оператор (ПО) на Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ на обща стойност – 11 764 706 €, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Общата цел на Програмата е да бъде подобрено социалното и икономическо развитие чрез културно сътрудничество, културно предприемачество и управление на културното наследство. Програмата поставя акцент върху подобряване на условията и качеството на репрезентиране на богатото културно наследство, част от фондовете на музеи, галерии, библиотеки и читалища чрез прилагане на интерактивни методи и чрез създаване на предприемачески идеи, които да създадат по-широк интерес към наследството и да генерират приходи. Програмата припознава и необходимостта от насърчаване на разнообразието в културата и изкуствата в рамките на европейското културно наследство, както и тази за съхраняването на наследството за бъдещи поколения. В добавка, специален фокус е поставен и върху подкрепа за дейности и инициативи с цел осигуряване на широка обществена достъпност до културно съдържание, което от една страна да подчертава европейската идентичност и от друга – да насърчава културното многообразие.
Финансирането по Програмата ще бъде разпределено на конкурентен подбор чрез обявяване на шест (6) Покани за набиране на проектни предложения, организирани в 3 тематични резултата. В рамките на отчетния период, министерството в качеството му на Програмен оператор извърши следното:
ПО и Партньорът от Страните донори – Норвежки съвет по изкуствата - организираха доста успешно събитие за иницииране на партньорства ориентирано към Резултат 2 „Подобрен достъп до култура и изкуства“ за културните оператори от България и Страните донори, което се състоя на 30-ти и 31-ви януари, 2019 г. в София, България. С цел гарантиране на бъдещи качествени партньорства, равен достъп и повишаване на осведомеността за Програмата и Резултата, на 12 декември 2018 г. ПО обяви Покана за участие в събитието. За заинтересованите организации от държавите донори, ПО възстанови разходите за пътуване, дневни и квартирни разходи. ПO и Партньора с радост отчете, че събитието събира заедно организации от трите държави донори. Този интерес гарантира за необходимите условия, които ще позволят на ПО и Партньора да постигнат двустранните показатели на програмата.
Продължи да функционира Схема за подкрепа на пътуванията (Подкрепа за учебни визити) по Фонда за двустранни отношения на програмата ниво. Финансирането, което е 100 000 евро, е предназначено за установяване на партньорства и подготовка на съвместни проектни предложения по отделните Резултати по Програмата. Схемата за подкрепа на пътуванията ще бъде активна през целия период на действие на Програмата (до 2024 г.) и до изчерпването на бюджета на Фонда за двустранни отношения.
Програмният оператор подготви и съгласува с Централно координационно звено на Министерски съвет и с Норвежки съвет по изкуствата цялата документация във връзка с обявяване на Първата покана за набиране на проектни предложения по Резултат 2 „Подобрен достъп до култура и изкуства“. Наличното финансиране по Поканата е в размер на 1 582 353 евро, като проектните предложения могат да варират между 50 000 и 200 000 евро. Резултат 2 ще финансира проекти за създаване на ново културно съдържание (фестивали, събития, пърформанси), които целят да разширят обхвата на културните дейности както на местно, така и на регионално ниво. Предстои обявяване на Поканата.
Проекти финансирани от ЕС Продължава работата и по проект „Реконструкция и нова многофункционална зала на НУФИ „Филип Кутев“, гр. Котел.“, финансиран по Оперативна програма „Региони в разтеж“ 2014-2020 г., на когото Министерство на културата е бенефициент. Дейностите по проекта предвиждат обновяване на училището, включително прилежащото дворно пространство, изграждане на нова многофункционална зала, доставка и монтаж на ново оборудване и обзавеждане и мерки, свързани с подобряване на достъпа на хора с увреждания. Бюджет: 3 769 481.09 лв.
Министерство на културата е конкретен бенефициент по Оперативна програма „Добро управление“ 2014–2020г., сключен договор № BG05SFOP001-1.002-0017-C01 „Дигитализация на архива на недвижимите културни ценности от световно и национално значение, изграждане на специализирана информационна система, електронен регистър и публичен портал“. Проектът предвижда изграждане и внедряване на специализирана информационна система (СИС) за регистриране, събиране, дигитализация, обработка и съхранение на Националния документален архив на НИНКН и създаване на електронен публичен регистър на недвижимите културни ценности. Бюджет: 2 000,0 хил. лв. Дата на стартиране 01.08.2017 - Дата на приключване 31.05.2020 г. В рамките на отчетния период бе доставено оборудване, което съставя необходимата материална база за реализация на процеса по дигитализация. Провежда се и процедура по ЗОП за избор на изпълнител за дигитализиране на фотограметрични плаки.
Министерството реализира политиката посредством следните програми: „Национален фонд “Култура”; „Филмово изкуство”; „Сценични изкуства”; Фестивали, конкурси, събития и чествания”; „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”; „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”; „Популяризиране на българската култура в чужбина”и „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“.
Ключови индикатори за изпълнение на целеви стойности
Показатели за изпълнение · Мерна единица · План · Отчет
1. подкрепа на производството на български филми · брой филми · 32 · 34
2. популяризиране на българското кино чрез участия в международни фестивали · брой зрители · 60 · 120
3. подкрепени проекти в областта на сценичните изкуства, литературата, любителското творчество · брой · 150 · 154
4. организирани изяви на български творци на международна сцена · брой · 28 · 60
5. подкрепени фестивали, събития и чествания с национално и международно значение · брой · 22 · 15
6. представления на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства · брой · 11 880 · 13 227
7. посетители на представления на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства · брой · 1 830 000 · 2 034 821
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Изпълнението на Политиката в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот през 2019 година беше насочено към осъществяване на целенасочени и последователни политики за осъществяване на основните национални приоритети в областта на предучилищното и училищното образование:
Осигуряване на равен достъп до образование и отваряне на образователната система чрез интегрирани политики за подобряване на обхвата на децата и учениците в предучилищното и училищното образование и намаляване дела на преждевременно напусналите училище;
Повишаване качеството на предучилищното и училищното образование;
Постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие и ще спомогне за постигането на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж на икономиката;
Обвързаност на образователните програми с реалните нужди на икономиката;
Създаване на условия и среда за реализиране целите на Националната стратегията за учене през целия живот;
Привличане и задържане на младите специалисти в учителската професия;
Повишаване на квалификацията на педагогически специалисти.
С оглед постигането на целевите стойности на ключовите индикатори (показателите за полза/ефект) за изпълнение на политиката са значими следните аспекти:
По отношение на постигане на Националната цел за образование: Намаляване дела на преждевременно напусналите училища до 2020 под 11% се прилагат политики, които се основават на принципите за равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик; равнопоставеност и недопускане на дискриминация. За осъществяване на посочената цел се изпълняват политики и мерки от План за 2018 - 2020 година за изпълнение на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013 - 2020). Основополагаща роля за постигане целта на Стратегията е изпълнението на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, създаден с ПМС № 100 от 08 юни 2018 г., изменено и допълнено, бр. 82 от 18.10.2019 г. В тази връзка през 2019 година са положени усилия за усъвършенстване на взаимодействието между заинтересованите страни с цел постигане по-висока степен на ефективност на политиката. Работата по Механизма в настоящата 2019/2020 учебна година се префокусира от осигуряване на ежедневната посещаемост към превенция на отпадането и ежедневна работа по задържането на интереса на децата в клас.
По отношение на повишаване дела на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас от 87.8% през 2012 г. на 90% през 2020 г. Министерството на образованието и науката продължава да провежда целенасочена и последователна политика за подобряване на обхвата в предучилищното образование и повишаване на неговото качество. Тя е насочена и към осъществяване на заложената в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 - 2021 г. мярка 341 „Повишаване обхвата на 5- и 6-годишните деца в задължително предучилищно образование в подготвителните групи. Регламентиране на задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст.“ Предучилищното образование е изключително важно за създаване на мотивация за учене и за полагане на основите за учене през целия живот. Ключов фактор за успеха на политиките в предучилищно образование е взаимодействието между заинтересованите страни на национално и местно равнище.
По отношение на намаляване на дела на 15-годишните със слаби постижения по четене, математика и природни науки се провеждат политики, насочени към провокиране на мисленето и прилагане на изследователски подход в обучението и повишаване на образователните резултати на учениците. Значим акцент в посочените политики е осъществяването на компетентностния подход, който се очаква да окаже позитивно въздействие по отношение качеството на образованието и във връзка с неговата практическа ориентация. Друг съществен фокус е поставен върху проучвания и анализи (на национално и на регионално равнище) относно резултатите от националното външно оценяване и от държавните зрелостни изпити и препоръките за подобряване на политиките в тази връзка. За повишаване на качеството в училищното образование се изпълняват и мерки за достигане на Цел 96 от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 - 2021 г. „Постигане равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие и ще спомогне за постигането на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж на икономиката”. Осъществяват се и политики и мерки от Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 - 2020 г.).
По отношение на повишаване участието на населението на 25-64 навършени години в образование и обучение от 1.7% през 2012 г. на повече от 5% през 2020 г. се осъществяват мерки в рамките на приоритетите на политиката за учене през целия живот. Действията са насочени към изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014 - 2020 г. и осигуряване на условия за реализиране на политиката за учене през целия живот в България чрез създаване на условия на всеки гражданин в Република България да развива личностните и професионалните си способности с цел подобряване качеството на живот и конкурентоспособността на националната икономика.
За постигане целите на Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот през отчетния период се изпълняват следните бюджетни програми:
-Бюджетна програма „Осигуряване на качеството в системата на предучилищното и училищното образование” -Бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование” -Бюджетна програма „Училищно образование” -Бюджетна програма „Развитие на способностите на децата и учениците” -Бюджетна програма „Образование на българите в чужбина” -Бюджетна програма „Учене през целия живот”
Чрез провежданите политики и мерки за изпълнение на стратегическите оперативни цели на Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал през 2019 г. са постигнати следните основни ползи за обществото:
Усъвършенствани са условията за равен достъп до качествено висше образование на българските граждани и за повишаване качеството на висшето образование, базирано на развитието на научноизследователската дейност и иновациите, развиващо активни умения и способности на студентите, насочени към нуждите на националния и европейския пазар на труда;
Подобрена е средата за изграждане на конкурентоспособна национална научна инфраструктура като елемент от Европейското изследователско пространство, за засилване на интеграцията между елементите на „триъгълника на знанието” – образование, научни изследвания и иновации, както и за модернизация на научните организации и повишаване статута на учения в обществото.
Във връзка с постигането на целевите стойностите на ключовите индикатори (показателите за полза/ефект) за изпълнение на политиката може да се отбележи следното:
По отношение на Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование (36%) през 2019 г. продължава осъществяването на мерки в изпълнение на целите на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 - 2020 г., както и на мерките за висше образование от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 - 2021 г. За подобряване на условията за достъп и повишаване на качеството във висшето образование се прилагат мерки и се осъществяват дейности за подпомагане на студенти, докторанти и специализанти чрез: предоставяне на стипендии, помощи и награди със средства от държавния бюджет и от Европейските структурни и инвестиционни фондове; студентско кредитиране; субсидирано ползване на студентски столове и общежития и др. Осъществени са политики за създаване на по-благоприятни условия за изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и за постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. Приложени са и политики, насочени към усъвършенстване на процедурите за кариерно развитие на академичния състав, както и за подкрепа за развитието на млади учени, докторанти, постдокторанти.
По отношение на Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП (1,5%) в отчетния период са осъществени политики от Оперативния план за изпълнение на първия етап на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 - 2030 г., от Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура 2017 - 2023 г. и са реализирани мерки по Приоритет 31: „Укрепване и модернизиране на научните организации в страната за конкурентоспособни научни изследвания. Прозрачно и справедливо финансиране на научните изследвания съобразно националните приоритети“ от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 - 2021 г. Усилията са насочени към въвеждане на модел на финансиране, ориентиран към резултатите от научноизследователската дейност и тяхното практическо приложение, към оценка и анализ на научноизследователската и иновативна дейност на научните организации. Посочените политики и мерки целят повишаване ефективността на научноизследователската и развойна дейност в полза на икономиката и обществото, изграждане на благоприятна среда за научна дейност, научна кариера, професионално израстване и квалификация, интернационализация на българската наука и интегрирането й в европейското изследователско пространство и в глобалната информационна научна мрежа.
За изпълнението на политиката в областта на равния достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал през 2019 година се реализират следните бюджетни програми:
-Бюджетна програма „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование“
- Бюджетна програма „Студентско подпомагане“
- Бюджетна програма „Международен образователен обмен“
- Бюджетна програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка образование - наука - бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“
- Бюджетна програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа“.
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда основната компетентност и отговорност е възложена на Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
И през 2019 г. провежданата от правителството политика в областта на опазването на околната среда и водите цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, създаване на баланс между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. Акцентът през 2019 г. беше насочен към укрепване на връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, както и към подобряване на взаимодействието с бизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.
Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда обхваща прилагането и развиването на комплекс от инструменти, които допринасят във висока степен за опазване чистотата на водите, почвите и въздуха, предотвратяване образуването на отпадъците и увеличаване на оползотворяването на отпадъците, адаптиране към измененията на климата и ефективно използване на ресурсите в икономическия цикъл на страната.
Политиката по управление на водите се основава на факта, че водите са общонационален неделим природен ресурс и общо наследство, което трябва да се опазва и защитава.
Ключов елемент в изпълнението на националната политика по управление на отпадъците е координиране на дейностите за нейното осъществяване, координация и контрол при проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за третиране на отпадъците.
Изпълнението на политиката за почвите - опазване, устойчиво ползване и възстановяване на техните функции, цели обезпечаване опазването на почвите от ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване, свлачища, осигуряване устойчиво ползване, запазване за бъдещите поколения и осигуряване при необходимост възстановяване на земите и функциите на почвите.
През отчетния период са финансирани проекти, свързани с предотвратяване, намаляване и ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и използването им като ресурс за икономиката.
Основен проблем за страната от гледна точка постигането и поддържането на добро качество на атмосферния въздух в населените места са наднормените нива на фини прахови частици, вследствие на което през отчетния период са преприети допълнителни мерки и е постигнат напредък. Една от предприетите мерки е въвеждането на изисквания за качеството на въглища и брикети, използвани за битово отопление.
През 2019 г. продължи поетапното разработване и приемане на планове за управление на защитени територии, прилагането на действащите такива, както и разработване и прилагане на планове за действие на защитени и редки растителни и животински видове.
В края на отчетния период е одобрена Националната стратегия и План за действие за адаптиране към изменението на климата на Република България, референтен документ, определящ рамка за действия за адаптиране към изменението на климата и приоритетни направления до 2030 г.
Осигурени са квотите за стационарните инсталации, участващи в ЕСТЕ за 2019 г. – издадени са безплатни квоти на 118 оператора на инсталации и са издадени безплатни квоти от резерв „Нови участници“. Осигурено е участието на България в търговете на квоти за емисии на парникови газове, като в резултат от проведените търгове и предложеното количество квоти за продажба 23 824 500 квоти за емисии праникови газове от инсталации и 44 000 авиационни квоти са генерирани приходи съответно 439 255 850 евро и 1 108 670 евро.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения: · бр. жители
- подобрено водоснабдяване; · · 115 200 · 113 408
- подобрено пречистване на отпадъчни води; · · 374 677 · 110 117
- защита от наводнения · · 90 979 · 54 128
2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци · тона · 20 000 · 33 149
3. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител ФПЧ10) · бр. жители · 335 854 · 534 700
4. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи смекчаването на неблагоприятните климатични промени · tCO2eq* · 640 000 · 762 211
* tCO2eq - тон въглероден диоксид еквивалент Видно от информацията в горната таблица отчетените стойности за 2019 г. на индикатора Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и: защита от наводнения; подобрено водоснабдяване; подобрено пречистване на отпадъчни води показват:
- за 113 408 жители е подобрено водоснабдяването, т.е. целевата стойност е почти достигната;
- за 110 117 жители е подобрено пречистването на отпадъчните води, като недостигането на планираната целева стойност се дължи на забавяне изпълнението на част от текущите инфраструктурни проекти;
- за 54 128 жители са изпълнени предвидените мерки за защита от наводнения, с което показателят за годината от 90 979 бр. жители, защитени от наводнения за четирите района на басейново управление, не е достигнат, поради недостатъчно финансиране изпълнението на мерки от ПУРН в рамките на бюджетите на отговорните институции. Останалите ключови индикатори са изпълнени във висока степен.
Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост Политиката в тази област се реализира чрез дейности за изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), която гарантира достоверност, пълнота, актуалност, прозрачност и публичност на информацията за състоянието на околната среда, за целите на публичната власт и в полза на обществото. През 2019 г. е осигурено постоянното докладване на данни от извършвания мониторинг по компоненти и фактори на околната среда в съответствие с европейското и националното законодателство. Изготвени са и 10 доклада за състоянието на околната среда и 31 докладвания до международни институции.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ
Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · Мерна единица · Целева стойност
Наименование на индикатора · · План 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Изпълнени програми за мониторинг на компонентите и факторите на околната среда · брой · 12 · 12
2. Поддържани информационни системи/системи с публичен достъп на НСМОС · брой · 16/8 · 16/8
3. Поддържани регистри с публичен достъп · брой · 18 · 18
Видно от горната таблица целевите стойности по ключовите индикатори са напълно изпълнени.
Финансиране на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация В АСБП за периода 2019-2021 г. е посочено, че с изпълнението на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация се цели трайно отстраняване на замърсяването от промишлената и добивна дейност на повърхностните и подземни води и почви, с оглед подобряване на работната и околната среда на работещите в предприятията и населените места в района на дружествата, като през 2019 г. е предвидено средства в размер на 10,0 млн. лв. да бъдат насочени към изпълнение на програмите за отстраняване на минали екологични щети на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, „Оловно цинков комплекс“ АД – Кърджали и „Агрополихим” АД – Девня.
Няма как да не отбележим, че програмите за отстраняване на минали екологични щети се изпълняват със закъснение от първоначално утвърдените графици, поради различни причини (обявяване на процедури по несъстоятелност/продажба на активи/неплатежоспособност/ликвидация на изпълнителя на програмата; неизпълнение на програмата за привеждане на дружеството в съответствие с нормативната уредба по околна среда, която е условие за изпълнение на програмата за отстраняване на миналите щети/неоказване на съдействие от новия собственик на изпълнителя на програмата, който е избран по ЗОП; продажба на обекти, включен в одобрени програми, както и изместване във времето на сроковете за изпълнение поради задължението на изпълнителите на програми да възлагат дейностите по реда на ЗОП). Към настоящия момент МОСВ, МФ и АПСК предприемат действия за изпълнение на отговорността на държавата по сключените договори за програми за отстраняване на минали екологични щети („Агрополихим“ АД и „Геосол“ АД) съобразно Споразумение между министъра на околната среда и водите и министъра на финансите за провеждане на процедури по ЗОП за възлагане на обществени поръчки за случаите по чл. 10, ал. 4 на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация.
Предвид големия брой подадени заявления за вписване в публичния регистър по Закона отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети са изпълнени действия за разработване и внедряване на информационна система за централизирано управление и поддръжка на регистъра, като се създаде възможност за електронно подаване на информацията и за ефективен достъп до регистъра.
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА През отчетния период Министерство на енергетиката извършва дейността си по 1 политика и 5 бюджетни програми, които са инструмента за постигане на поставените оперативни цели. Разходите по програми са разделени на ведомствени и администрирани и отразяват извършваните дейности по разработване, планиране и изпълнение на дадена програма. Те са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.
Министерството на енергетиката идентифицира следната политика и бюджетни програми в областта на енергетиката:
Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“ Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и при управлениe на РАО и ИЕЯС“ Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие“ Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания“ Бюджетна програма „Администрация“
Ползите за обществото Министерство на енергетиката постига съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Изпълнението на бюджета по политиката в програмен формат към 31.12.2019 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на провежданата политика от Министерство на енергетиката в областта на енергетиката.
І. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УСТОЙЧИВОТО И КОНКУРЕНТОСПОСОБНО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИ
Стратегическа цел: „Създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика.”
Оперативни цели:
1. „Гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари”
2. „Ефективно и екологосъобразно енергийно развитие”
3. „Ефективно управление на енергийните ресурси”
България е изправена пред сериозното предизвикателство да осигури надеждни, устойчиви, икономически достъпни и конкурентни енергийни доставки за всички граждани. Прекомерната зависимост от малко на брой доставчици, особено на природен газ, поставя страната в уязвимо положение по отношение прекъсванията на доставките.
Постигането на напредък трябва и може да се осъществи в контекста на петте взаимно допълващи се измерения на Европейския енергиен съюз: сигурност на доставките, солидарност и доверие; вътрешен енергиен пазар; енергийната ефективност като средство за ограничаване на търсенето на енергия; декарбонизация на икономиката; научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.
Националните цели, механизми, график и срокове за тяхното изпълнение в горепосочените направления са определени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., като са предприети действия за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България за периода 2020-2030 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, с хоризонт до 2050 г., в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. Целта на енергийната политика на България е:
Гарантиране на енергийната сигурност на страната чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване – изграждане на междусистемните газови връзки между България и съседните ни страни. Реализация на Газов разпределителен център на територията на Република България – хъб „Балкан“.
Пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители.
Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по-рационално използване на изкопаемите и възстановяеми източници /ВИ/, минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси.
Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика. Продължаване на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.
Работи се за оптимизирано оползотворяване на възможностите за финансиране на проекти със средства от европейски фондове и програми. Подобен е подходът и по отношение на съществуващите национални инструменти като Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници”, Националния доверителен екофонд и др.
Финансовата подкрепа за въвеждането на чисти енергийни технологии, подобряването на енергийната ефективност/ЕЕ/ и развитието на енергията от ВИ, следва да се разглеждат като част от мерките, заложени в Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г. и съобразени със стратегическите документи като Националната програма за реформи на Република България за изпълнение на приетата през 2010 г. „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, Националната програма за развитие „България 2020“, Програмата „Хоризонт 2020“, която е основното средство на ЕС за насърчаване на научните изследвания в областта на енергетиката, Европейският стратегически план за енергийните технологии (SET-план), който има за цел да се ускори въвеждането и навлизането на пазара на нисковъглеродни и ефикасни енергийни технологии. В рамките на законодателната инициатива „Чиста енергия за всички европейци“ и приетия Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, публикуван в официалния вестник на Европейския съюз на 21.12.2018 г., държавите членки следва до 1 януари 2019 г. да изготвят интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г., както и за следващите десетгодишни периоди.
Политиката се формулира в съответствие с целите на ЕС 2020, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. и за България са:
Диверсификация на трасета и доставки на природен газ;
Гарантиране на енергийната сигурност на страната, чрез увеличаване на местния добив на енергийни ресурси, разработване на дадените на концесия участъци и разработване на нови чрез концесия за проучване и за добив на нефт и газ.
Намаляване с 20 % на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г.;
Изпълнение на националната задължителна цел за 16 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление в страната, включваща задължителен 10 % дял на енергията от ВИ в транспорта до 2020 г.;
Изпълнение на определената индикативна цел за дял на биогоривата от „ново поколение“ в крайното потребление на енергия в транспорта до 2020 г. в размер на 0.05 %;
Повишаване с 25% на енергийната ефективност на страната до 2020 г.;
Постигане на енергийни спестявания в крайното енергийно потребление (КЕП) - 716 ktoe и енергийно спестяване в първичното енергийно потребление (ПЕП) – 1590 ktoe.
През периода енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата. Това определя и приоритетните области, по които следва да се работи:
Ограничаване на външната зависимост от енергиен внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергия от ВИ;
Либерализиране на енергийния пазар с оглед обезпечаване на достъпна и сигурна енергия на потребителите;
Ограничаване на климатичните промени, чрез използване потенциала на схемата на ЕС за търговия с емисии като основен европейски инструмент за постигане на целите в областта на енергетиката и климата за 2020 г. с хоризонт 2030 г.;
Изпълнението на политиката по ЕЕ е ключов елемент за устойчивото развитие. ЕЕ е основна цел и е особено важна за постигане на дългосрочната ни енергийна стратегия и цели за климата. Тя е най-рентабилният начин за:
намаляване на емисиите;
подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;
поддържане на ниски енергийни разходи.
Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия.
Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – така наречените "умни" енергийни мрежи.
Усилията ни ще бъдат насочени и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място, ще се спестят значими инвестиции, необходими за изграждане на преоразмерената мрежа.
Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на последствията от нови газови кризи обуславят ускоряване изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави. Тези проекти се изпълняват или ще бъдат изпълнени със собствени средства на енергийните компании, със средства от европейския план за икономическо възстановяване, от Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020", както и с използване на възможностите за привличане на средства от ЕБВР, ЕИБ и стандартни търговски кредити.
В Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата са формулирани дългосрочните национални цели за развитието на енергийния сектор до 2030 г. с хоризонт 2050 г. в съответствие с европейските цели, заложени в законодателната инициатива „Чиста енергия за всички европейци“ на ЕС:
Обвързваща цел за намаляване с най-малко 40% на емисиите парникови газове в ЕС с спрямо равнището им от 1990 г.;
Постигане на минимум 32 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия на ЕС без индивидуални национални показатели за отделните държави членки;
Индикативна цел от 32.5 % подобряване на ЕЕ;
Минимална цел от 15 % от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност.
За изпълнението на БП "Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари" са изразходвани 2,5 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:
Ускорена реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, свързани с развитието на подходяща национална, регионална и транс-континентална енергийна инфраструктура – целта е изпълнена за отчетния период;
Създаване на ефективно функциониращ енергиен сектор чрез преструктуриране и създаване на адекватни корпоративни структури, в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики – целта е изпълнена за отчетния период;
Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС– целта е изпълнена за отчетния период;
Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС– целта е изпълнена за отчетния период;
Активно участие в международното енергийно сътрудничество, както в рамките на ЕС, така и на двустранна и многостранна основа, за гарантиране на енергийната сигурност - целта е изпълнена за отчетния период;
Ефективно функциониращ енергиен сектор и адекватни корпоративни структури, в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики – целта е изпълнена за отчетния период;
Взето е участие в проект на Министерство на финансите и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за „Модернизиране рамката на управление на държавните дружества“, който има за цел подобряване на управлението на държавните предприятия чрез привеждане на националното законодателство в съответствие с Насоките за държавните предприятия. Проектът се подпомага финансово от ГД „Служба за подкрепа на структурните реформи“ на Европейския съюз.
Взето е участие при разработването и предоставянето на бележки по новия Закон за публичните предприятия, който е приет на 26 септември 2019 г. и обнародван в Държавен вестник, бр.79 от 8 октомври 2019 година. С новия закон се цели отстраняване на основните уязвими места в практиките на упражняване на държавното участие в контекста на прегледа на държавните предприятия и се създава законодателна основа за по - добра координация и мониторинг на държавното участие; за по-независими, квалифицирани и прозрачно определяни съвети на директорите; подобрено разкриване на информацията /оповестяване както на ниво отделни предприятия, така и на ниво държава; по-равнопоставени условия на конкуренция с частните дружества чрез предвиденото постепенно преобразуване на правноорганизационната форма „държавни предприятия“ за държавните предприятия, които реализират търговска дейност.
Обобщавани са бележки, правени са предложения и коментари по проекта на правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия.
Осигуряване на ефективно функциониране, управление и преструктуриране на търговските дружества, в които министърът на енергетиката упражнява правата на собственост в капитала – целта е изпълнена за отчетния период;
През 2019 г. е събрана и изготвена цялостната документация във връзка с преобразуването на „Редки метали“ ЕООД (л). Съставен е протокол на Министъра на енергетиката за преобразуване на „Редки метали“ ЕООД (л), чрез вливането му в „Българска нефтена компания“ ЕООД (л) и за освобождаване на ликвидатора.
Подпомагане провеждането на държавната политика в сферата на управление на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и запазване на държавните интереси в търговските дружества с миноритарно държавно участие в капитала им – целта е изпълнена за отчетния период;
През отчетния период е извършена подготвка на цялостната документация във връзка с протоколните решения на министъра на енергетиката в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружествата от системата на МЕ. Изготвяни са периодични анализи, становища, доклади, писма и други, свързани с дейността на търговските дружества.
Осъществяване на ефективен диалог с отрасловите работодателски и синдикални структури – целта е изпълнена за отчетния период.
За изпълнението на БП "Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС" са изразходвани 46,2 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:
Контрол на енергийната система по отношение осигуряването на непрекъснатост на енергийните доставки за задоволяване потребностите на обществото от енергия и енергийни ресурси, съобразено с изискванията за баланс, надежност, безопасност и опазване на околната среда - целта е изпълнена за отчетния период;
Ефективно и безопасно управление на количествата радиоактивни отпадъци в страната и на процеса по извеждане от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД - целта е изпълнена за отчетния период;
Подпомагане на развитието на ядрената и конвенционалната енергетика в страната - целта е изпълнена за отчетния период.
Съгласно отчета на заложените показатели в бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и при управления на РАО и ИЕЯС” за 2019г. Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" е преработило 1 679 кубични метра РАО получени от експлоатацията на АЕЦ "Козлодуй“.
Също така, ДП "РАО" е реализирало дейности по следните 4 мерки от тригодишната си програма:
1. Изграждане на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци.
2. Модернизация на ЦПРАО, ССКРАО и площадка „Варово стопанство” в СП РАО-Козлодуй.
3. Технически основи за извеждане от експлоатация на СП РАО-Козлодуй и СП ПХРАО-Нови хан.
4. Технически основи за извеждане от експлоатация и демонтаж на блокове 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй".
За изпълнението на БП "Устойчиво енергийно развитие" са изразходвани 2,0 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:
Мониторинг на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. ;
Изготвяне на нова Енергийна стратегия на Република България до 2030 г. и с хоризонт до 2050 г.;
Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС, в областта на развитието на енергийните пазари, енергийната ефективност (ЕЕ) и енергията от възобновяеми източници (ВИ);
Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;
Повишаване конкурентоспособността на българската икономика;
Развитие на напълно конкурентен вътрешен пазар на електрическа енергия и на природен газ;
Интегриране на националните пазари на електрическа енергия и природен газ в регионалните и общоевропейския енергиен пазар;
Постигане на спестяване в първичното енергийно потребление до 2020 г. – 1 590 ktoe, определен в Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., в съответствие с изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност;
Реализиране на енергийни спестявания в крайното енергийно потребление до 2020 г. в размер на 716 ktoе, определен в Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., в съответствие с изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност;
Развитие на енергията от ВИ съгласно предвижданията в Националния план за действие за енергията от ВИ за постигане на задължителния за България 16 % дял от брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., включваща задължителен 10 % дял на енергията от ВИ в транспорта;
Постигане на определената национална цел за потреблението на биогоривата от „ново поколение“ в транспорта в размер на 0,05 процентни пункта енергийно съдържание от общия дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия във всички видове транспорт до 2020 г.;
Ограничаване вредното влияние върху околната среда от производството на енергия чрез повишаване на ЕЕ и използването на енергия от ВИ;
Създаване на условия за постигане на устойчиво енергийно развитие на регионално и местно ниво;
Определяне на дългосрочните национални цели за развитието на енергийния сектор за 2030 г., в съответствие с приоритетите в енергийната политика на ЕС;
Изготвяне на Национален план в областта на енергетиката и климата в рамките на управлението на Енергийния съюз. Приет е с протоколно решение на МС от 27.02.2020г.
Заложените в програмата цели успешно са изпълнени за отчетния период и ще продължат да се изпълняват.
За изпълнението на БП "Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания" са изразходвани 2,0 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:
Предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив на подземни богатства;
Осъществяване на контрол по изпълнението на действащите концесионни договори и договори за търсене и проучване и за проучване;
Издаване на удостоверения за геоложки/ търговски открития Поставени цели са изпълнени за отчетния период.
За изпълнението на БП "Администрация" са изразходвани 3,9 млн. лв. В бюджетна програма „Администрация” са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на четирите програми за постигането на стратегическите цели на Министерство на енергетиката. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите в областта на политиката изпълнявана от МЕ, разходите за нея са изведени в самостоятелна програма – ”Администрация”.
Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на енергетиката и повишаване готовността на страната за превенция, работа при кризисни ситуации и военно време, постигане на по-високи нива на сигурност и подобряване защитата на обектите от енергетиката в съответствие с европейското законодателство, както и предотвратяване нарушаването или унищожаването на инфраструктури от енергетиката и предотвратяване на значителни трансгранични последици (пострадали, икономически последици, обществени последици); повишаване професионалните умения на администрацията на министерството и на служителите в търговски дружества за работа при кризисни ситуации и във военно време.
Мерната единица е в проценти (%), които отчитат степента на постигане от цялостното изпълнение на дейността, като 100% е изцяло завършена дейност и/или постигане напълно завършено състояние на обекта. Степента на постигане от цялостното изпълнение на дейността не винаги е свързана с дейности, за които са необходими бюджетни разходи.
МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Провежданата област на политика е насочена към повишаване на добавената стойност, създавана в икономиката и съответно нарастване на БВП. Целите на икономическата политика са стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната, като крайната цел е подобряване на благосъстоянието на живот. Ефектът на политиката се изразява в подобрена бизнес среда, по-добро управление на държавните активи, подобрени условия за инвестиции, иновации, високите технологии и предприемаческата активност.
Износът на стоки и услуги и преките чуждестранни инвестиции са едни от основните източници за осигуряване устойчив растеж, основан на експортното ориентиране и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Според предварителните данни на НСИ за 2019 г. износът на Република България възлиза на 57 901.4 млн. лв., като нараства с 3.3% в сравнение с 2018 г. През 2019 г. износът на Република България за страните от Европейския съюз е нараснал с 2.8% спрямо 2018 г. и е в размер на 38 771.0 млн. лева. Основни търговски партньори на Република България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират над 66% от износа за ЕС. През 2019 г. износът ни за трети страни е в размер на 19 130.4 млн. лв., което представлява ръст от 4.4% спрямо 2018 г.
По данни на НСИ вносът през 2019 г. възлиза на 61 272.8 млн. лв., като намалява с 2.5% в сравнение с 2018 г. През 2019 г. вносът на Република България от страните от ЕС е нараснал с 2.8% спрямо 2018 г. и е в размер на 41 027.1 млн. лева. През 2019 г. вносът от трети страни е в размер на 20 245.7 млн. лв., като намалява с 11.9% спрямо 2018 г.
Подобрени са и условията за българския бизнес на чуждестранните пазари чрез създаване на договорна рамка, като са постигнати многостранни и двустранни договорености за икономическо, търговско и техническо сътрудничество, включително и чрез подписване на меморандуми за сътрудничество.
Преките чуждестранни инвестиции в България през последните години се запазват на относително стабилно ниво. През периода януари-ноември 2019 г. са в размер на 989.2 млн. евро или 1.6% от БВП.
Планираните целеви стойности на показателите за изпълнение преобладаващо са постигнати, а част от тях са преизпълнени. Под въздействието на външните фактори, се отчита неизпълнение на планираните стойности на някои показатели.
Бюджетна програма- „Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги” За постигане целите на програмата през 2019 г. ефикасно се прилагаха утвърдените процедури за предоставяне на административните услуги по програмата при осигурена висока информираност и прозрачност, чрез своевременно публикуване на актуална и подробна информация на сайта на министерството и в специализираните страници.
Направени са решителни крачки в посока облекчаване на административната тежест за бизнеса: прилагането на комплексното административно обслужване, промени в нормативната база по отношение на изискваните документи и осигуряването им по служебен път, включително чрез достъп до служебни регистри. Резултатът за бизнеса е намаляване на разходите, на времеви и човешки ресурс.
С промяна в Устройствения правилник на МИ е създадена дирекция „Регулиране на икономически дейности”, чиято дейност е свързана с приетият Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с който се въвежда регистрационен режим за лицата осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукт от нефтен произход. Регистрацията ще започне след издаване на Наредбата по чл. 4, ал. 4 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
През 2019 г. заложените в програмата цели са изпълнени в определените за това срокове и в съответствие с графика, като в края на отчетния период планираните цели са постигнати максимално.
Бюджетна програма „Насърчаване на предприемачеството и иновациите” Тази бюджетна програма включва дейности, заложени в Националната програма за реформи, Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 г. и в Националната стратегия за насърчаване на МСП в България 2014 – 2020 г.
През 2019 г., мерките за изпълнение на заложените в програмата цели са насочени основно към изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация, чрез финансовата подкрепа на ОПИК 2014-2020 г. и на Националния иновационен фонд (НИФ), както и на Националната стратегия за насърчаване на МСП и нейното изпълнение предимно чрез бюджета на МИ от настоящата програма.
През 2019 г. е обявена нова 10-та конкурсна сесия на НИФ. Преведена е авансово безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 5 541 322,80 лв. за предстоящи етапи от изпълнение по договори на 22 броя бенефициери на база представени от тях банкови гаранции за възстановяване на аванс. През периода в изпълнение са общо 12 договора от 8-ма конкурсна сесия, като отчетената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 479 041 лв., а одобрената безвъзмездна финансова помощ – 1 447 936 лв. По 9-та конкурсна сесия в изпълнение са 16 договора, като отчетената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 013 714 лв., а одобрената – 998 084 лв.
За 2019 г. годишната вноска за България за членство в Европейската Космическа Агенция (ЕКА) се равнява на 1 375 007, 22 евро. В резултат на съвместната работа между ЕКА и МИ за стимулиране активността на българските фирми в програмата за 2019 г., ЕКА отвори 2 тръжни процедури за България.
През първото полугодие на 2019 г. приключи окончателно изпълнението на проектите на 13 бенефициента, финансирани през 2017 г. по „Техностарт 3”.
През 2018 г. стартира проект „sTARTs VI”, който се реализира чрез директно възлагане на обществена поръчка по реда на чл.20, ал. 4, т. 2 в съответствие с Приложение № 2 от ЗОП за Образователни и учебно-тренировъчни услуги по сключен Договор №92/30.11.2018 г. между Министерството на икономиката и изпълнителя - фондация „Джуниър Ачийвмънт България” за периода 30.11.2018 г. – 15.08.2019 г. Проектът е на стойност 34 690 лв. Обучени са ученици от общо 5 училища в България – 2 училища по изкуства и 3 спортни училища.
Бюджетна програма „Закрила на обектите на индустриална собственост” През отчетния период Патентно ведомство на Република България изпълнява активно целите, залегнали в програмата, като извършва стриктно и отговорно заложените дейности. Отчетът показва активното участие на институцията в съвместно финансирани международни проекти в областта на индустриалната собственост в резултат на продължаващото ползотворно сътрудничество с международни организации като Световната организация за интелектуална собственост, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, Европейската патентна организация, институции по закрила на интелектуалната собственост на други държави, както и български държавни и неправителствени организации.
Патентно ведомство активно участва при изготвянето на следващия Стратегически план 2025 на СЕСИС, като e изпратило своите предложения за посоката, в която да се развива сътрудничеството и конкретните проекти, които биха спомогнали за надграждането на услугите, предоставяни на крайните потребители. През 2019 г. Патентно ведомство взе активно участие при изготвянето на новия Стратегически план на Европейското патентно ведомство 2023, като изпрати редица предложения за двустранно сътрудничество.
През 2019 г. данните за патенти, полезни модели, сортове растения и породи животни, и сертификати за допълнителна закрила сочат преизпълнение на 80 % от заложената целева стойност за 2019 г., което се дължи на подобрена организация на дейностите във ведомството, електронизиране и опростяване на дейностите. Наблюдава се повишаване на изпълнението по експертизата на заявки за издаване на патент, спрямо 2018 г.
По отношение на промишления дизайн има изпълнение на почти 50 % от общия заложен план за 2019 г., което сочи добра ритмичност на работата като се затвърждава тенденцията за ускоряване на сроковете на разглеждане и изпълнениета.
Целевата стойност за целия период по отношение на марките и географските означения е 4500 бр., като изпълнението е в рамките на заявените целеви стойности към първата половина на годината и надвишават 50 % от заложените такива.
Бюджетна програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” Заложените по програмата цели са свързани с: повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез акредитацията на качествени и признати от европейския пазар услуги по оценяване на съответствието, предоставяни от органи за оценяване на съответствието; подобряване на бизнес средата; защита на потребителите и околната среда чрез акредитация на органите за оценяване на съответствието на продукти и услуги; осъществяване на ефективен надзор на пазара, защита на интересите на потребителите, защита на обществото и околната среда от опасни и несъответстващи на съществените изисквания продукти; осъществяване на надежден и ефективен контрол, защита на околната среда от използване на некачествени течни горива; осигуряване на безопасна експлоатация на язовирите чрез извършване на надежден и ефективен контрол на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях; развитие и подобряване на националната инфраструктура по качеството.
Дейностите и мерките, подлежащи на изпълнение по програмата, осигуряват провеждането на държавната политика за осъществяване на надзор на пазара, технически надзор на съоръжения с повишена опасност, метрологичен контрол на средства за измерване, издаване на разрешения за оценяване на съответствието и са свързани със защита на интересите на държавата, повишаване на доверието в икономическите оператори, развитие на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, Изпълнението на предвидените дейности и мерки е отчетено чрез конкретно посочените в отчета стойности и показатели.
През 2019 г. целевите стойности по показателите за изпълнение са планирани на годишна база и постигнатите резултати показват, че преобладаващо от тях са изпълнени, а някой от тях са преизпълнени.
Бюджетна програма „Подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар” Заложените по програмата цели са свързани с: ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на законодателството на ЕС в областта на свободното движение на стоки и услуги; активно търсене и отчитане на мнението на бизнеса при формулирането на националните позиции при развитие на европейското законодателство в разглежданите области; навременно въвеждане на новото европейско законодателство в областта на свободното движение на стоки и услуги и осигуряване на условия за тяхното ефективно прилагане, както и информиране на бизнеса за произтичащите от това задължения и за развитието на европейски политики и инициативи; създаване на предпоставки за ефективна работа на бизнеса в условията на лоялна конкурентна среда в рамките на Единния пазар на ЕС и за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
За изпълнение на целта по програмата са стартирали мерки на обща стойност 2, 484 млрд. лв., което представлява 92.16% от бюджета на ОПИК и ОПИМСП. През 2019 г. по ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 са:
1) Разработени проекти на Условия за кандидатстване и пакет документи към тях по следните процедури:
BG16RFOP002-1.001 „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията”.
BG16RFOP002-1.002 „Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия”.
BG16RFOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации”.
2) Процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на фаза 2 и надграждане на проект за създаване на София Тех Парк:
BG16RFOP002-1.003 - Фаза 2 на проект „Създаване на научно-технологичен парк”.
3) Процедура за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на агенции, свързани с предоставянето на услуги за подкрепа на НИРД и иновации в бизнеса:
BG16RFOP002-1.004 „Развитие на модерна система за индустриална собственост чрез подкрепа за дейността на Патентно ведомство на Република България” и др.
През 2019 г. заложените в програмата цели са постигнати в края на отчетния период, като за това са предоставени съответните продукти/услуги и планираните нормативно установени функции и дейности са изпълнени в предвидените обеми. Голяма част от планираните целеви стойности на показателите за изпълнение са постигнати, като някои от тях са преизпълнени.
Бюджетна програма „Насърчаване на инвестициите за повишаване на конкурентоспособността на икономиката” През 2019 г. по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) са издадени 31 сертификата - 26 за клас А и 5 за клас Б. Общо предвидените с проектите инвестиции възлизат на 420.45 млн. лв. и се очаква разкриване на 2 911 нови работни места. Двадесет и пет от проектите се осъществяват извън столицата, 4 – в общини с висока безработица и 12 от проектите са във високотехнологични производства и услуги. За други шест проекта е удължен срока на издадения сертификат.
Съобразно заложените показатели за 2019 г. е налице значително преизпълнение. Най-голямо преизпълнение се наблюдава по отношение на броя на стартирали инвестиционни проекти, получили обслужване от Българската агенция за инвестиции (БАИ); броя проведени промоционални мероприятия с цел промотиране на България сред потенциални инвеститори, както и в броя обхванати инвеститори в промоционалните дейности. Значителен интерес се наблюдава към възможностите за получаване на постоянно пребиваване на чужденци от трети страни на основание извършени инвестиции, предвид броя удостоверителни документи, издадени от МИ и БАИ по реда на ЗЧРБ.
Бюджетна програма „Преструктуриране и ефективна управление на държавната собственост" С извършените през 2019 г. действия са достигнати очакваните резултати в областта на преструктуриране и корпоративно управление на търговските дружества, като изцяло са покрити широкия кръг от дейности, които са възложени за изпълнение на министъра на икономиката по отношение упражняване правата на собственост на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. През 2019 г. е приет Закона за публичните предприятия (ЗПП), с който Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е преименувана на Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), и с който са ѝ възложени функции на звено, което осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия. Със Закона за публичните предприятия са въведени промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), които да отразят разширяването на правомощията на Агенцията с оглед функциите ѝ по ЗПП. През 2019 г. АППК обяви 47 бр. тръжни процедури за продажба на обекти, представляващи имоти-частна държавна собственост (имоти-ЧДС), за които бяха завършени необходимите подготвителни работи. АППК осъществи приватизационни продажби на 16 бр. имоти-ЧДС, с което достигна степен на изпълнение на показателя „приватизирани обекти” в размер на 64% от заложената цел в програмата за 2019 г. От страна на Агенцията са положени усилия за привличане на инвеститори и рекламиране на предлаганите за приватизация имоти-ЧДС. Осъществени са маркетингови мероприятия по отношение на 38 бр. обекти, за които през отчетния период са разработвани приватизационни проекти. Анализирани и приключени с констатации са отчетите по 77 бр. приватизационни договори, като по 75 от договорите се отчита изпълнение на поетите задължения. В изпълнение на възложените на АППК функции по чл. 42 от Закона за концесиите, бяха извършени планови проверки на изпълнението на 5 бр. концесионни договори, определени в одобрения от Министерския съвет Годишен план за извършване на независим външен контрол на концесионни договори за 2019 г.
По програмата за отчетния период са изразходвани 5 729 179 лв. за администрирани разходи във връзка с изпълнение на програми за техническа ликвидация и консервация на обекти от миннодобивния отрасъл и за саниране на околната среда.
Като цяло през 2019 г. в преобладаващата си част заложените целеви стойности на показателите за изпълнение на програмата са постигнати, като по някои показатели се отчита преизпълнение. В областта на приватизацията, като основен фактор, оказващ влияние върху постигане целите на програмата, се откроява слабият инвеститорски интерес и съответно степента на изпълнение на показателя „приватизирани обекти” е 64% от заложената цел.
Бюджетна програма „Защита на потребителите” Министерство на икономиката и Комисия за защита на потребителите са осъществили предвидените за 2019 г. по тази програма дейности, като са постигнати заложените в програмата цели. Посочените цели, съобразно планираните целеви стойности и показателите за изпълнението им през годината са постигнати. Целите, свързани с изготвяне на законодателство за защита на потребителите, което напълно да съответства на европейското законодателство за защита на потребителите и задачите, произтичащи от членството на РБ в ЕС са изпълнени успешно в пълния обем на заложените дейности.
Осъществено е представителство на интересите на потребителите при участие в работните групи и комитети към Европейската комисия и Съвета на ЕС и при провеждане на международни форуми посредством: участие в комитети, работни групи и конференции на ЕК; участие и подготовка на становища в заседания на междуправителствени експертни формати за защита на потребителите към ООН и ОИСР; участие в работните групи на Съвета на ЕС; подготовката и изпращането на отговори по запитвания на ЕК и позиции по процедури за нарушения, получени чрез системата EU Pilot в обхвата на РГ 21 „Защита на потребителите През 2019 г. са реализирани дейностите по целите, предвиждащи осъществяване надзор на пазара, защита на икономическите интереси на потребителите и предоставянето на информация за техните права. Налице е преизпълнение на по-голяма част от заложените целеви стойности. Не са постигнати планираните целеви стойности по 4 от заложените показателя, поради: получен по-малък брой сигнали за възлагане на продукти за изпитване в лаборатории за съответствието им с изискванията за безопасност, по-малък брой извършени проверки от КЗП за спазване на Закона за електронната търговия, по-малък брой извършени проверки от КЗП за спазване на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите и по-малък брой извършени проверки за възлагане за изпитване на тютюневи изделия за съответствие с нормативните изисквания.
Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Бюджетна програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз” През 2019 г. са осъществени мероприятия за разширяване на търговско–икономическото сътрудничество, подписани са и са съгласувани споразумения, меморандуми и други договори в областта на икономиката. Организирани са информационни и промоционални кампании в Република България и в чужбина, както и са насърчавани контактите на бизнес ниво и е предоставяна богата информация на интернет страницата на министерството.
През отчетния период са реализирани редица мероприятия за активизиране и насърчаване на българския износ към Руската федерация, популяризиране на български стоки и услуги на руския пазар, информиране на българските фирми — износителки, с цел улесняване на достъпа им до руския пазар, рекламиране на българското производство, туризъм и инвестиционен климат в България.
През отчетния период бе постигнат напредък във водените от ЕК преговори за сключване на преференциални търговски споразумения с трети страни и региони и многостранни инициативи в Световната търговска организация, в контекста на дейностите, насочени към подобряване интегрирането на българската икономика в международната търговска система, чрез прилагане на Общата търговска политика на Европейския съюз и координиране на изпълнението на задълженията на страната по сключените от ЕС международни споразумения и договорености. Република България участва в дейността на Световната търговска организация (СТО) и формирането на позицията на ЕС във връзка с провежданите в СТО многостранни търговски преговори. Изготвени са отговори на въпросник на СТО по експортната конкуренция в селското стопанство и предоставени на ЕК за обобщение на ниво ЕС. Изготвени отговори на въпроси на САЩ по информацията на България за експортната конкуренция.
Разработени са анализи и оценки за прилагане на инструментите на търговската защита в Европейския съюз. На национално ниво са реализирани и редица дейности, свързани със защита от нелоялна конкуренция на вноса и повишаване конкурентоспособността на българските фирми.
През 2019 г. основната част от целевите стойности на показателите за изпълнение на програмата са постигнати. Реализирани са участия в международни проекти; участие в проект по Програма за междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020; организирани и проведени са обучения, форуми, конференции, свързани с насърчаване на предприемачеството и развитието на предприемаческия дух, уменията и интернационализацията на българските предприятия; организирани са 11 на брой колективни участия на МСП в международни панаири и конференции в чужбина и в страната.
Бюджетна програма – „Администрация” Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на икономиката и повишаване готовността на страната за превенция, работа при кризисни ситуации и военно време, постигане на по-високи нива на сигурност, повишаване професионалните умения на администрацията на министерството за работа при кризисни ситуации и във военно време, чрез своевременно осигуряване на дейностите по управление на човешките ресурси и административното, информационното, правното, финансовото и материално-техническото обслужване на структурните звена на МИ.
Целта на програма „Администрация” е постигната за 2019 г. чрез своевременното осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси и правното, административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на структурните звена на МИ и на служителите, както и чрез поддържане в оперативна готовност на органите за управление и силите за реагиране при кризи от военен и невоенен характер.
Осъществените дейности за 2019 г. подпомагат изпълнението на останалите програми с цел постигане на стратегическите цели на МИ във всички области на политики.
МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма” Цели на програмата: Приоритетните цели на програмата са съобразени с основните цели на провежданата правителствена политика в областта на туризма за създаване на условия за неговото развитие като приоритетен отрасъл за страната, а именно: Усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и бизнес средата в туристическия сектор; Развитие на туристическите продукти за подобряване на преживяването на туристите в дестинацията; Постигане на ефективна координация между институциите и интегриране на туризма в свързаните с него секторни политики. Взаимодействие с туристическия бизнес; Създаване на система за ефективен контрол на качеството на предоставяните туристически услуги; Намаляване на сивата икономика в сектора; Създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони; Развитие на човешките ресурси в туристическия сектор; Увеличаване на трудовата заетост в туризма и осигуряване на целогодишна ангажираност на кадрите в туризма; Утвърждаване на България като лидер в туристическото развитие на ЕС и региона; Организиране на процедурите по отдаване на морските плажове на концесия и под наем и последващ контрол по изпълнението по договорите.
Постигането на заложените в програмата цели се осъществява като се предприемат конкретни мерки и действия, гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез развитие на конкурентноспособен туристически продукт, стимулиране развитието на специализираните видове туризъм и изпълнение на заложените мерки в Плана за действие 2017-2021 г. към Актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014-2030 г.и на Годишните цели на Министерство на туризма за 2019 г., утвърдени със Заповед № Т-РД-04-3/08.03.2019 г.
Актуализирана е законовата нормативна база в диалог с неправителствените организации в туризма с цел намаляване на административната тежест и непрекъснато гарантиране правата и сигурността на потребителите, както и на качеството на предлаганите туристически продукти и услуги.
Приоритетното организиране на действия по предоставяне на концесия и отдаване под наем на морски плажове намалява броят на неохраняемите плажове, осигурява безопасното ползване на морските плажове и доброто им стопанисване. Постоянният контрол по изпълнение на договорните задължения на концесионерите и наемателите, води до все по-навременна и пълна събираемост на приходите и до предоставяне на по-качествена услуга на туристите по Черноморието.
Заложените в програмата цели се изпълняват в степен, съотносима с динамиката и особеностите на туристическия пазар при стриктно спазване на изискванията и регламентите както на национално ниво, така и в съответствие с водещите европейски и световни организации и политики.
Усъвършенства се нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и бизнес средата в туристическия сектор.
Приети са изменения със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за туризма (ЗТ) като предвидените в него промени са от съществено значение за по-добрата регулация на туристическия сектор и за повишаване качеството на туристическите услуги. Поради необходимостта от регламентиране на статута на националните курорти със законопроекта се разширява и детайлизира правната уредба по отношение на критериите и изискванията към дейността на територията на националните курорти. През отчетния период са приети изменения и допълнения на пет подзаконови нормативни акта, както следва: Наредба № 1 от 5 януари 2016 г. за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „екскурзовод“; Наредба № 3 от 7 март 2016 г. за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Планински водач“; Наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни - самостоятелни или прилежащи към места за настаняване; Наредбата за Националния туристически регистър; Наредба № 04 от 9 октомври 2019 г. за условията и реда за сертифициране на "Балнолечебен (медикъл СПА) център" "СПА център", "Уелнес център" и "Таласотерапевтичен център" е издадена съвместно от министъра на туризъма и министъра на здравеопазването В посока разработване, изпълнение, мониторинг, контрол и докладване по проекти по оперативните програми, изпълнявани от МТ като директен бенефициент, е изготвен втори проект по ОП “Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и на 25.06.2019 г. е подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 4 601 318,42 лв. за изпълнение на проект “Повишаване качеството на услугите на МСП в туризма чрез използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и уеб-базиран маркетинг“.
През 2019 г. продължава изпълнението на проект „Повишаване на капацитета на МСП /Малки и средни предприятия/ в сектор туризъм чрез оказване на подкрепа за създаване и функциониране на Организациите за Управление на Туристическите Райони“/ОУТР/. Целта му е повишаване конкурентоспособността на малките и средни предприятия за устойчиво развитие на туризма посредством институционална подкрепа за създаване и функциониране на Организациите за управление на туристическите райони.
В посока участие в процеса на разработване, изпълнение, мониторинг, контрол и докладване и партньорство по проекти и програми, финансирани от други външни източници, през 2019 г. продължи успешното участие в изпълнението на общо 11 проекта, както следва: 2 проекта по програма „Дунав“ 2014-2020, 1 проект по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България 2014-2020 г., 2 по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., 2 проекта по програма COSME на Европейския съюз, 3 по ОП „Добро управление“ 2014-2020 г. и 1 проект по програма за трансгранично сътрудничество Гърция – България 2014-2020 г. От тях през 2019 г. успешно бяха приключени 5 проекта - 1 по програма COSME на Европейския съюз, 1 проект по Програмата за ТГС Румъния - България 2014-2020 г., 2 проекта по програма „Дунав“ 2014-2020 г. и 1 по ОП „Добро управление“ 2014-2020 г.
През периода 01.01 – 31.12.2019 г. е одобрен и изпълнен проект „European Destinations of Excellence (EDEN) – Selection 2018” (с акроним BULGARIA Sanus Per Aquam), финансиран по програма COSME на стойност 51 026 евро, чрез изпълнението на който се промотираха български туристически дестинации в областта на здравния и балнео туризъм.
През 2019 г. продължи изпълнението на проект „Комуникационна кампания за популяризиране на EDEN дестинациите от България-III”, финансиран от Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия (EASME) към Европейската комисия на стойност 55 894 евро (109 319 лв.).
В отчетния период започна изпълнението на проектно предложение по програма ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020” с наименование „Иновативни инструменти за съхранение и промотиране на културното и природно наследство в трансграничния регион - TOURISM-e“. На 05.07.2019 г. е сключен административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Проектът е в изпълнение, с продължителност 24 месеца.
По програма „Дунав“ се изпълниха два проекта – проект за подкрепа на координаторите по Приоритетна област (ПО) 3 на Дунавската стратегия и проект „Дунавска културна платформа – креативни места на 21 в“. По проекта за подкрепа на координаторите по ПО 3 на Дунавската стратегия, през 2019 г. се реализираха редица събития. По проекта за Дунавска културна платформа бяха доставени четири интерактивни киоск терминала и инсталирани във важни културни и туристически точки в град Видин.
През 2019 г. бяха подадени 2 проектни предложения по програма „Дунав“ 2014-2020 г.
Министерството на туризма е партньор по проект „Надграждане на хоризонталните и централни системи на електронното управление във връзка с прилагане на Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги“ по ОП „Добро управление“. Бенефициент по проекта е Държавна агенция „Електронно управление“, а МТ като партньор ще изпълни поддейност „Интеграция на информационните системи на Министерството на туризма с хоризонталните системи на е-управление“ на стойност 60 810 лв с ДДС.
Проект „Нови политики за устойчив високопланински туризъм” изпълняван в партньорство по процедура „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“. Водещ партньор Сдружение „Експертен пул – България“ е приключил през декември 2019 г. Министерството на туризма е провело конференция със заинтересованите страни и целеви групи за представяне на добрите практики и препоръки от проекта.
При изпълнението на целта за утвърждаване на България като лидер в туристическото развитие на ЕС и региона от ключово значение е осъществяваната дейност по реализацията на Стратегия на ЕС за Дунавския регион и ролята на МТ като координатор на Приоритетна област 3 „Насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората”.
За отчетният период за обезпечаване на летен сезон 2019 г. са сключени 10 нови договора за наем на морски плажове и 7 нови концесионни договора.
През летен сезон 2019 са извършени 287 проверки на място за изпълнение на договорните задължения на концесионери и наематели като събраните средства от глоби, лихви, неустойки и санкции са в размер общо на 212 934 лв.
Към 31.12.2019 г. по програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма ” са отчетени разходи в размер на 2 млн.лв.
Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ Цели на програмата: Популяризиране на туристическата марка „България“ и утвърждаване на позитивен имидж на страната сред целевите групи; Засилване на информираността за България и интереса към разнообразните туристически продукти с цел да се превърне в целогодишна туристическа дестинация, която предлага богати възможности за лятна и зимна почивка, с древна култура, богата на исторически и архитектурни паметници, с минерални източници и красива и съхранена природа, като дестинация, предлагаща сигурност и спокойствие на своите гости; Прилагане на най-ефективните маркетинг инструменти за позициониране и промоция на България като атрактивна туристическа дестинация, съгласуван с браншовите организации и големите туроператори, работещи на целеви пазари за България чрез таргетирани послания на различните пазари, насочени към целевите групи в следствие на анализи от подробни проучвания; Сътрудничество на Република България с международните органи и организации в областта на туризма; Активна работа на място на националните туристически представителства на България на основни целеви пазари съвместно с държавни институции, мисии и посолства зад граница и неправителствени организации.
Дейностите по изпълнение на програмата за отчетния период са ориентирани към изграждане на имидж на България като целогодишна туристическа дестинация чрез пазарно позициониране на основни и нови пазари, както и чрез активно рекламно присъствие на вътрешния и външния пазар.
Осъществени са участия с национални и информационни щандове на 30 международни туристически борси и туристически изложения в България. Проведени са 2 рекламни кампании във водещи национални радио и телевизионни канали, целящи насърчаване на вътрешния туризъм, които да мотивират туристите в България да осъществят почивки в страната. Проведени са комуникационни кампании на 16 целеви пазари. Осъществена е международна кампании в политематичния медиен канал BBC с покритие в регион ЕМЕА / регион Европа, Близък Изток и Африка/. Организирани са 3 посещения на чуждестранни снимачни екипи за промотиране на тематични туристически маршрути. Проведени са 4 акции по насърчаване на продажбите съвместно с водещи туроператори на целеви пазари, съвместни участия в презентации, е-маркетинг и организиране на експедиентски турове. Осъществени са и 5 презентации за представяне на специализирани форми на туризъм – културно-познавателен, еко-, балнео- и спа туризъм, гурме-туризъм и винарски турове, спортен, конгресен и др. и разнообразяване на традиционните масови продукти с цел утвърждаване на България като туристическа дестинация на четирите сезона.
През 2019 г. са насочени усилия в посока развитие двустранното сътрудничество както с държави, които са целеви туристически пазари, така и с такива които са перспективни туристически пазари за страната ни. Организирано е участие на Министерството на туризма в 8 международни форума на високо равнище в областта на туризма в 7 държави, както и работни посещения в Брюксел, Египет, Русия, Германия. Организирани са над 50 двустранни международни срещи на политическото ръководство на Министерството на туризма.
За отчетния период са подписани споразумение за публично-частно партньорство с китайски партньор – с HiSeas International Travel Group и меморандуми за разбирателство и сътрудничество в областта на туризма – с Министерството на търговията, туризма и телекомуникациите на Република Сърбия, с Министерството на туризма на Арабска република Египет, както и Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Правителството на Хашемитско кралство Йордания за сътрудничество в областта на туризма. Проведени са преговори за подписването на редица международни споразумения в областта на туризма – с Министерството на външните работи и външната търговия на Унгария, Меморандум за сътрудничество в областта на туризма, Японската агенция по туризъм, Министерството на туризма на Република Мавриций, Министерството на икономиката на Обединените Арабски Емирства, Министерство на туризма и околната среда на Република Албания и Министерството на икономическото развитие на Босна и Херцеговина.
Туристическите представителства поддържат интензивни контакти с централите на повечето от големите и водещи туроператори за България. Организирани са пресконференции, кръгли маси, журналистически турове с разнообразна насоченост. Разпращат информационно-рекламни пакети за туроператори, туристически групи и самостоятелни туристи; семейства, туристически целеви групи.
Към 31.12.2019 г. по бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ са отчетени разходи в размер на 14,9 млн.лв.
Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация и ръководителите на административни структури на пряко подчинение на министъра на туризма, както и служители на пряко подчинение на министъра на туризма.
Цели на програмата Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на туризма и повишаване професионалните умения на администрацията. Осъществените дейности възложени на служителите от общата администрация за отчетния период подпомагат изпълнението на останалите програми и допринасят за постигането на стратегическите цели на Министерство на туризма.
Към 31.12.2019 г. по програма „Администрация“ са отчетени разходи в размер на 2,6 млн.лв.
Отчет на показателите за полза/ефект
Политика в областта на устойчвото развитие на туризма Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност за 2019 г. · Отчет
1. Ръст на броя на туристическите посещения от чужденци · % спрямо предходната година · 1% · + 0,4%
2. Ръст на броя на българските туристи, реализирали нощувки в страната в категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла · % спрямо предходната година · 2% · + 5,9%
3. Принос на туризма и свързани с него икономически дейности към БВП. · дял от БВП в % · 11,6% · 10,8%
1. Ръст на броя на туристическите посещения от чужденци През 2019 г. общият брой туристически посещения на чужденци в България е 9 311 681. Ръстът спрямо 2018 г. е 0,4%.
Годината приключва с благоприятни резултати на редица пазари.
Посещения на гръцки туристи са над 1,1 млн., като те се увеличават с 4,7%, на турски туристи 648 хил. и ръст 3,8%, на украински туристи 471 хил. и ръст от 24%, на британски туристи над 470 хил. и ръст 20,7%, на молдовски туристи 256 хил. и ръст от 10,6%, на френски туристи 207 хил. и ръст 2,2%, на нидерлански туристи 134 хил. и ръст от 6,9% и др.
Същевременно лошото финасово състояние на Томас Кук повлия отрицателно върху резултатите от редица пазари. Посещенията на немски туристи са 761 хил. и спад от -10,5%, на полски туристи 420 хил. и спад от -1%, на чешски туристи 189 хил. и спад от -7,6%, на словашки туристи 77 хил. и спад от -4,9. Това е и основната причина за ниския ръст тази година. Поради ниския курс на руската рубла и високата конкуренция от Турция, туристопотока от Русия спадна с -12%, като посещенията на руски туристи са 450 хил. през 2019 г.
2. Ръст на броя на българските туристи, реализирали нощувки в страната в категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла Вследствие предприетите мерки и стартираните две кампании през 2019 г., за стимулиране и насърчаване на вътрешния туризъм, ръстът на пренощувалите български граждани в места за настаняване с 10 и повече легла е 5,9%, като резултатите значително надхвърлят заложената целева стойност.
Ръст по този показател се наблюдава в област София столица с 5,9 %, в област Благоевград с 5,4 %, в област Смолян с 9,4 %, в област Варна с 3,8 %, в област Велико Търново с 6,8%, в област Стара Загора 8,2% и др.
3. Принос на туризма и свързани с него икономически дейности към БВП – По този показател е отчетен спад през 2019 г., в следствие предимно на лошото финансово състояние на Томас и Кук и последвалия фалит, тъй като беше един от основните туроператори за България. При публикуване на окончателните данни на НСИ и тези данни има вероятност да се променят.
Информация за данните по показателите за полза/ефект – използвани са наличните данни в МТ, НСИ, БНБ и други български и чуждестранни източници.
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ
Министерството на земеделието, храните и горите осъществява държавната политика в областта на земеделието, селските райони, горите, риболова и аквакултурите. Неговата дейност е насочена към повишаване на конкурентоспособността и разширяване на експортния капацитет на българското селско стопанство при спазване на строги стандарти за опазване на околната среда; осъществяване на единен контрол по хранителната верига за осигуряване на безопасност на храните и хуманно отношение към животните; разнообразяване на икономиката и подобряване на условията на живот в селските райони; създаване на условия за устойчиво развитие на рибарския и горския сектори.
Стратегическите цели на политиката са: Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси; Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие.
Оперативни цели: Балансирано секторно и структурно развитие на отрасъла; Модернизация и технологично обновление на стопанствата и инфраструктурата, съчетани с ускореното въвеждане на иновациите в земеделската практика; Постигане на по-висока професионална квалификация и информираност на земеделските производители; Превръщане на земеделското производство в привлекателен бизнес, осигуряващ стабилни и справедливи доходи на заетите в него; Устойчиво използване и управление на природните ресурси; Високо ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите по отношение на храните.
Постигнатите през 2019 г. икономически резултати дават основание да се направи оценка, че изпълняваните мерки и дейности в областта на земеделието и селските райони са допринесли за реализацията на заложените стратегически и оперативни цели на политиката.
През отчетната година аграрният отрасъл продължава да се развива със стабилни темпове. По данни от втората оценка на НСИ на крайната продукция в селското стопанство за 2019 г., създадената в отрасъла Брутна добавена стойност (БДС) по текущи цени е нараснала с 2,1% спрямо предходната година. Физическият обем на показателя бележи ръст от 3,8% на годишна база.
По отношение на ключовите индикатори, касаещи политиката в областта на земеделието и селските райони, през 2019 г. е налице висока степен на изпълнение спрямо заложените в програмния бюджет на МЗХГ целеви стойности.
Създадената БДС от отрасъл Селско стопанство през 2019 г. е с 10% по-висока спрямо предвидената стойност за показателя, а при индикатора „Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство“ е постигнато превишение от 38,7% спрямо прогнозата. Тъй като данните на НСИ са предварителни и не отчитат пълния размер на субсидиите, които следва да бъдат изплатени на земеделските стопани за 2019 г., стойността на предприемаческия доход е под заложената, но вероятно ще бъде коригирана на по-късен етап.
Отчетената стойност на индикатора „Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП)“ е на нивото на заложената.
Зададената рамка на политики в аграрната сфера – области на политики, стратегически и оперативни цели и цели на бюджетните програми е съобразена с действащите национални стратегически документи:
• · Националната програма за развитие: България 2020 и плановете за нейното изпълнение
• · Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.
• · Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.
Политиките се прилагат и в изпълнение на разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за животновъдството, Закона за храните, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за горите и др.
В изпълнение на държавната политика през 2019 г. са предоставени висококачествени консултантски услуги за осигуряване на подходящо ниво на технически и икономически знания и умения в земеделския и горския сектор с цел приложение на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и повишаване на конкурентоспособността на българския производител в единния европейски пазар.
Част от дейностите, с които се гарантира изпълнението на заложените цели в политиката, са свързани с: Насърчаване развитието на биологичното земеделие; Насърчаване на земеделските производители да предоставят екологични услуги и услуги, свързани с климата; Поддържане на земеделските дейности в райони с природни или други специфични ограничения. Като използвайки наличния технически ресурс и съвременните методи и технологии за противоградова защита, МЗХГ подпомага българското земеделие чрез опазване на земеделските култури от неблагоприятни атмосферни явления. Ползата от тази дейност може да бъде увеличена чрез разширяване на защитаваната от градушки територия. Полагат се усилия и се предприемат действия по постигане на ефективно и конкурентноспособно земеделие, чрез устойчиво използване на поземлените ресурси. Извършват се дейности по отношение на контрола върху здравето на животните и опазване здравето на хората, безопасността по хранителната верига и опазване територията на страната и другите държави-членки на ЕС от внасяне и разпространение на карантинни вредители по растенията и растителните продукти. През отчетния период приоритетите в областта на политиката по земеделие и селски райони са свързани и със създаване и установяване на всички необходими условия за функциониране на отрасъла в рамките на политиката и практиката на ЕС.
Съгласно политиката на ЕС средствата за подпомагане на развитието на селските райони както за приключилият вече период 2007-2013 г., така и за периода 2014-2020, са отделени в самостоятелен фонд - Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Регламент на Съвета (ЕС) № 1305/2013 задава правната рамка на подкрепата за развитието на селските райони. След приключването на ПРСР 2007-2013 на 31.12.2015 г., от съществено значение за българското земеделие и селски райони към момента е текущият програмен период - 2014-2020 г., като едно от най-важните събития е официалното одобрение от Европейската комисия (ЕК) с Решение C (2015) 3480 от 26 май 2015 г., на ПРСР 2014-2020 г. Програмата е изготвена в съответствие с чл. 8 на Регламент 1305/2013 г. Последното одобрено изменение на Програмата е четвъртото, от 18 май 2018 г.
Общият бюджет на ПРСР 2014-2020 г. е в размер на 2 912 024 673 евро, в т.ч. принос от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 2 366 716 966 евро и национално съфинансиране – 545 307 707 евро. В съответствие с целите на политиката на ЕС за развитие на селските райони ПРСР 2014 – 2020 г. има три цели:
• · Първа цел: Повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското и горското стопанство и преработваща промишленост;
• · Втора цел: Опазване на екосистемите и устойчиво управление, използване на природните ресурси в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост, предотвратяване на климатичните промени и приспособяване към тях;
• · Трета цел: Социално-икономическо развитие на селските райони, осигуряващо нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот.
Програмата е структурирана около 5 тематични приоритета + 1 хоризонтален и 16 приоритетни области на политиката за развитие на селските райони:
Приоритет 1 (хоризонтален, допринася за трите цели): Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони;
Приоритет 2 (допринася за 1-ва цел): Повишаване на жизнеспособността на земеделските стопанства и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички региони, и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите – заделен бюджет в размер на 372 млн. евро публични средства (12,8% от всички средства по ПРСР);
Приоритет 3 (допринася за 1-ва цел): Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти, на хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство – заделен бюджет в размер на 317 млн. евро публични средства (10,9% от всички средства по ПРСР);
Приоритет 4 (допринася за 2-ра цел): Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство – заделен бюджет в размер на 979 млн. евро публични средства (33,6% от всички средства по ПРСР);
Приоритет 5 (допринася за 2-ра цел): Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горското стопанство – заделен бюджет в размер на 385 млн. евро публични средства (13,2% от всички средства по ПРСР);
Приоритет 6 (допринася за 3-та цел): Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическо развитие в селските райони – заделен бюджет в размер на 815,2 млн. евро публични средства (27,99% от всички средства по ПРСР);
Техническа помощ – заделен бюджет в размер на 44,1 млн. евро публични средства (1,5% от всички средства по ПРСР) Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел за съответната област на политика Изпълнението на стратегическата и оперативните цели на политика води до следните ползи/ефекти за обществото: Осигурена хранителна сигурност на страната - достатъчно количество земеделски продукти с гарантирани качество и безопасност; Стабилен пазар на земеделски продукти; Сигурност на земеползването и подобрена структура на земеделските стопанства; Нарастване на консумацията на храни, произведени по биологичен начин; Повишаване на доходите от земеделска дейност;Опазване и поддържане на националния растителен и животински генофонд; Опазване на селските райони с техните културни особености, традиции и бит и предотвратяване обезлюдаването им; Опазване на околната среда и биологичното разнообразие; Създаване на благоприятна икономическа среда за развитие на селските райони; Увеличаване на производството на преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване качеството на произвежданата преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване и модернизация на инфраструктурата в селските райони; Намаляване на миграцията от селските райони; Осигуряване на алтернативни възможности за заетост и по–високи доходи; Намаляване на безработица в селските райони; Подкрепа на предприемачеството в селските райони;
Въвеждане и прилагане на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за постигане на устойчив модел на управление на земята, за опазване на водите и почвените ресурси, на ценни местообитания и природни системи.
Предлагане на населението на екологично чисти и разнообразни земеделски продукти- Целите и задачите, които се изпълняват са част от цялостната политика на Министерство на земеделието, храните и горите по отношение на контрола върху здравето на животните и опазване здравето на хората, безопасността по хранителната верига и опазване територията на страната и другите държави-членки на ЕС от внасяне и разпространение на карантинни вредители по растенията и растителните продукти.
Ключови индикатори и целеви стойности Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности
Област на политика: 2200.01.00 „ЗЕМЕДЕЛИЕ И СЕЛСКИ РАЙОНИ“ · Мерна единица · Целева стойности
№ · Показатели за изпълнение · · Бюджет · Отчет
2019 г. · 2019 г.
1 · Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП) · Млн. ха · 5 · 5
2 · Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 3 400 · 3 741
3 · Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство – БДС/ГРЕ* · Хил. лева/ГРЕ · 14,2 · 20
4 · Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 2 300 · 2 260
Източник на данните за индикатор: Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП) са изготвяните в МЗХГ ежегодни бюлетини „БАНСИК“-Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България“. Бюлетините се публикуват в края на календарната година, за която се отнася направеното изследване за заетостта и използването на земята.
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане Политиката в областта на рибарството и аквакултурите има за цел създаване на условия за устойчиво развитие на сектор „Рибарство“ (стопански и любителски риболов, производство на аквакултури, търговия и преработка на продукти от риболов и аквакултури).
През 2019 г. МЗХГ предприе редица действия за постигане на тази цел, в това число чрез въвеждане на мерки за опазване и възстановяване на рибните ресурси.
Проведено е редовно заседание на Консултативния съвет по рибарство към министъра на земеделието, храните и горите (09 април 2019 г.). Във връзка с опазването на ресурсите и запазване на екосистемите в Черно море бяха обсъдени редът, условията и възможностите за улов на бели пясъчни миди, включително въвеждането на ограничение на улова при пролетното размножаване. В резултат на обсъжданията бе взето решение за въвеждане на забрана за улов на бели миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina в Черно море за период от 30 дни. В изпълнение на взетото решение със Заповед № РД09-478/22.05.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите бе въведена забрана за улов на бели пясъчни миди в българската акватория на Черно море за период от 30 календарни дни. С въвеждането ѝ се цели опазване на запасите от бяла пясъчна мида в Черно море по време на размножителния им период. Обсъдена бе и националната позиция във връзка с преразглеждането през 2019 г. на подхода за определяне на общ допустим улов и квоти за улов на калкан в Черно море, както и различни теми и проблеми в сектор „Рибарство” и се набелязаха конкретни мерки за справяне с тях.
Представяни и защитавани са националните интереси в сектор „Рибарство” при участието на Република България в международни срещи, работни групи и семинари, чрез изготвени становища, опорни точки, теми за дискусия, позиции и указания. В резултат на предприетите действия риболовните възможности на България за улов на калкан в Черно море са увеличени с 32% за период от три години (2020 - 2022 г.), а тези за цаца са запазени на същото ниво като 2019 г. Не са въведени ограничения за риболов на други видове в Черно море.
Организирано е представяне в България на информация от Европейската комисия относно проучване на тема „Навици на потребителите на ЕС за продукти от риболов и аквакултури”, което предоставя информация за предпочитанията на потребителите, навиците за хранене и закупуване, както и отношението им към рибите и морските храни в ЕС като цяло. Проучването е изключително полезно за разбирането на предпочитанията на потребителите, дава светлина по отношение на пазарното търсене и предоставя информация за посоката на развитие на пазара на ЕС на продукти от риболов и аквакултури. В рамките на събитието е представена и информация относно пазара на рибни продукти в ЕС (EU SeaFood Market) и възможностите на Европейска обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури (EUMOFA).
Проведени са поредица от срещи с представители на сектор рибарство във връзка с определянето на възможностите за риболов в Черно море и национална методика за разпределянето им, борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, идентифициране на подходящи решения на проблеми и трудности при производството на аквакултури, ситуацията с инфекциозното заболяване „кои херпес вирус“ по шарана, необходимостта от законодателни промени и др.
В следствие на приетите през 2018 г. законодателни промени, насочени към определяне на условията и реда за признаването на професионалните организации в сектора на рибарството (организации на производители на продукти от риболов и на продукти от аквакултури, асоциации на организации на производители и междубраншови организации в сектора на рибарството), одобрението на плановете за производство и предлагане на пазара на организациите на производителите, както и осъществяването на контрола върху тях, са предприети действия по прилагане на общата организация на пазара на продуктите от риболов и аквакултури. В резултат през 2019 г. са признати една междубраншова организация в сектора на рибарството, една организация на производители на продукти от риболов и е одобрен планът ѝ за производство и предлагане на пазара.
Постоянната комисия за признаване на организации на производители на продукти от риболов и/или на продукти от аквакултури, асоциации на организации на производители и междубраншови организации в сектора на рибарството и за осъществяване на контрол върху дейността им, сформирана със Заповед № РД 09-1067/05.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, изменена и допълнена със Заповед № РД 09-630/28.06.2019 г., проведе редица заседания.
В рамките на 43-та сесия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море са дискутирани различни теми във връзка с управление на морските рибарства и аквакултури в Средиземно и Черно море, касаещи основните заключения, съветите за управление и работния план за 2019-2021 г., произтичащи от двадесет и първата сесия на Научно-консултативния комитет по рибарство (SАС) (Египет, 24–27 юни 2019 г.), осмата среща на Работната група за Черно море (WGBS) (Турция, 19–20 септември 2019 г.), единадесетата среща на Комитета по аквакултури (CAQ) (Испания, 10–12 септември 2019 г.) и тринадесетата сесия на Комитета за съответствие (CoC) (Албания, 19 юли 2019 г.). Приети са редица препоръки и резолюции, отразяващи идентифицирани проблеми, заплахи или научни съвети. От съществено значение за България е одобрената препоръка за изменение на многогодишния план за управление на риболова на калкан в Черно море, с която се определя общ допустим улов на калкан в Черно море от 857 тона, включващ увеличение на квотата за улов на калкан за ЕС в Черно море с 32% от 114 на 150 тона (за България увеличението е от 57 на 75 тона).
С последните промените в ЗРА, влезли в сила на 13.12.2019 г. (обн., ДВ, бр. 98 от 2019 г.) е разрешено извършването на любителски риболов само от брега през тъмната част на денонощието през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Редът, условията и обектите, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Присъствието на любители риболовци в близост до водоемите през тъмната част на денонощието би оказало възпиращ ефект върху бракониерски дейности.
С оглед осигуряването на прозрачност, обективност, публичност, равнопоставеност и защита на интересите на заинтересованите лица в сектор „Рибарство“, през 2019 г. са дефинирани ясни административни правила, като са обнародвани:
- Наредба № 7 от 21 ноември 2019 г. за водене на регистрите по чл. 16, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите – с нея се определя съдържанието и редът за водене на регистъра на издадените разрешителни за стопански риболов, на риболовния флот, на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, на издадените билети за любителски риболов и др.
- Наредба № 8 от 21 ноември 2019 г. за условията и реда за управление на риболовния флот на Република България – с нея се регламентират условията и редът за вписване и отписване в Регистъра на риболовните кораби на плавателни съдове, използвани за извършване на стопански риболов или превоз на продукти от стопански риболов във водите на Черно море, река Дунав и на такива, използвани при производство на аквакултури във водите на Черно море. Със същата се определят условия и редът за разпределяне на свободен риболовен капацитет в морския флот.
- Прието е Постановление № 280 от 7 ноември 2019 г. за изменение и допълнение на Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, транспониращо Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета за изпълнение на Споразумението във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда, сключено на 21 май 2012 година между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (Europêche).
Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел Добро екологично състояние на рибните ресурси;
Осигурен по-висок жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности и аквакултурите;
Конкурентоспособност на произведените продукти;
Повишаване на потреблението на риба и други водни организми.
През 2019 г. е достигната задоволителна степен на изпълнение на очакваните ползи/ефекти от прилагане на политиката в областта на рибарството и аквакултурите. Следва да се има предвид, че прилагането на структурната политика на ЕС в областта на рибарството и усвояването на средства от Европейски фонд за морско дело и рибарство също оказват влияние върху степента на постигане на полза/ефект за обществото през отчетния период.
Ключови индикатори и целеви стойности Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности
Област на политика: 2200.02.00 „РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ“ · Мерна единица · Целева стойности
№ · Показатели за изпълнение · · Бюджет · Отчет
2019 г. · 2019 г.
2 · Годишна консумация на риба · Кг / човек · 5 · 5,2*
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪХРАНЯВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане Стратегическата цел на политиката в областта на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча е устойчиво развитие в дългосрочен план на горския сектор, опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча.
Оперативни цели са контрол и планиране; изпълнение на международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство и участие в работни форуми на Европейския съюз, подпомагащи политиките му в областта на горския сектор, както и осигуряване на международното сътрудничество по проблемите на горите; консултантски услуги на граждани и собственици на гори, на юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство.
С изпълнението на стратегическите и оперативни цели се постига: Съхраняване и увеличаване на горите и дивеча; Контрола в горските територии; Опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча; Повишаване ефективността на превенцията и борбата с горските пожари и незаконните действия в горите; Устойчиво планиране на дейностите в горските територии; Ефективно усвояване на средствата от европейски и международни програми за съхранение на горите.
Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел За 2019 г. е достигната добра степен на изпълнение на очакваната полза/ефект за обществото в областта на политиката по отношение на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча, което е видно от изпълнение на заложените показатели и целеви стойности. Ефектът от изпълнението на политиката е постигнат при оптимално използване на наличните ресурси.
С изпълнението на заложените стратегически цели се постигат следните ползи за обществото при изпълнение на политиката:
1. Екологичен аспект – опазването и съхраняването на горите и дивеча е условие за борба с измененията на климата, осигуряване на питейната вода, опазване на биоразнообразието и местообитанията, защита срещу ерозията.
2. Социален аспект – правилното планиране на дейностите в горите, като създаване на нови гори, добив на дървесина и други лесовъдски мероприятия, създават допълнителна трудова заетост. Развитието на екотуризма поражда необходимост от допълнителни услуги, което също е предпоставка за висока степен на заетост. Подпомагане на собствениците на поземлени имоти в горските територии.
3. Икономически аспект – увеличаването и опазването на горските ресурси и дивечовите запаси, търсенето на възможности за възмездяване на екосистемните ползи от горите, подобряване на ефективността от контрола, опазването на горите от пожари и незаконни действия гарантира увеличаването на приходите в горския сектор, респективно в държавния бюджет.
Ключови индикатори и целеви стойности Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности
Област на политика: 2200.03.00 „СЪХРАНЯВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА“ · Мерна единица · Целева стойности
№ · Показатели за изпълнение · · Бюджет · Отчет
2019 г. · 2019 г.
1 · Планове за инвентаризация в горските територии, ловностопански планове, горскостопански планове и дейности по опазване от пожари на горските територии. · Хил. ха · 380 · 460
2 · Изработване на областни планове за развитие на горските територии. · Брой · 12 · 3
3 · Проведени мероприятия за опазване и мониторинг на биологичното разнообразие. · Брой · 160 · 180
4 · Състояние на запаса на благороден елен · Брой · 30 000 · 31 227
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Отчетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2019 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са проведени в рамките на бюджетната година, и инструментите на политиките. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени, както и получения ефект за обществото в резултат от провежданите от министерството политики.
Към 31.12.2019 г. отчетът на консолидираните разходи е в общ в размер на 1 831 599 568 лв., от които 1 521 942 624 лв. са отчетени по бюджета на МРРБ, а 309 656 944 лв. - по оперативни и други програми, по които МРРБ е бенефициент, През 2019 г. са финансирани разходи за провеждане на следните политики и програми:
2100.01.00 ПОЛИТИКА ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ, ЕФЕКТИВНО И ЕФИКАСНО ИЗПОЛЗАВНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ И ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАСТЕЖ И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА За изпълнението на тази политика за отчетния период са изразходвани бюджетни средства в размер на 2 464 041 лв. и средства като бенефициент по оперативни и други програми в размер на 27 955 015 лв.
Политиката се осъществява по две бюджетни програми:
По програма 2100.01.01 „Стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие и управление на финансовите инструменти за регионално и местно развитие и териториално сътрудничество“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 904 840 лв. и средства по оперативни и други програми в размер 27 955 015 лв.
Програмата се изпълнява от Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ и дирекция „ Управление на териториалното сътрудничество“.
Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ (ГД СППРР) провежда политика за регионално развитие, насочена към подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.:
От началото на програмен период 2014-2020 Управляващият орган на ОПРР е обявил общо 17 процедури за предоставяне на грантово финансиране на обща стойност над 3 млрд.лв., като по този начин е достигнато обявяване на 100% от бюджета на Програмата за кандидатстване.
В рамките на отчетния период:
92 бр. са подадените проектни предложения по актуалните процедури за предоставяне на БФП;
74 са сключените договори на обща стойност 151 млн. лв., което представлява 5 % от бюджета на програмата;
Изплатените средства са в размер на 412,2 млн. лв. или 13,66 % от бюджета на програмата;
Сертифицирани са разходи в размер на 468,4 млн. лв. или 15,52 % от бюджета на програмата Приключили са 187 проекта по договори за предоставяне на БФП със стойност на изплатените средства 348 373 847,12 лв.
За отчетния период са изготвени общо 15 стратегически, аналитични и информационни документи, свързани със стратегическото планиране на регионалното развитие, както следва: изготвени 6 броя годишни доклади за наблюдение изпълнението на регионалните планове за развитие за 2018 г., изготвени 5 броя Методически указания за разработване на документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, изготвени изменени 1 бр. Методически насоки за разработване и прилагане на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, изготвен 1бр. окончателен доклад със социално-икономически анализ на районите, изготвен и одобрен от Министерски съвет, изготвен 1 бр. проект на ЗИД на ЗРР, изготвено, съгласувано и подписано от всички партньори по проект MARSPLAN BS II 1 бр. Споразумение за сътрудничество между партньорите по проекта.
Проведени са 29 координационни срещи, събития и форуми в районите от ниво 2, както следва: проведени 24 заседания на Регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2, проведено заседание на Съвета по регионална политика към министъра на регионалното развитие и благоустройството; проведен семинар с участието на Световна банка, проведено първо заседание на ТРГ за подготовка на оперативна програма за подкрепа на регионите 2021-2027 г., проведена 1 бр. въвеждаща среща на партньорите, встъпителна конференция и среща на управителния комитет по проект MARSPLAN BS II, проведен първи тематичен работен семинар във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, по отношение на силните и слаби страни на проект на нова Система за разделно движение в корабоплаването, Варна, 12 декември 2019 г.
По четвърто заявление на фонд „Солидарност“ - 2018BG16SPO001 за щетите от природните бедствия в периода 25-30 октомври 2017 г., са сключени два договора – с община Бургас и с община Камено на обща стойност 4 309 140,33 лв. В отчетния период е приключил договорът на община Бургас като е подадено и верифицирано искане за окончателно плащане, а по проекта на община Камено е подадено и платено авансово плащане.
Отчетът на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ за изпълнението на провежданите политики за периода 01.01. - 31.12.2019 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите, администрирани от дирекцията, въз основа на изпълнените дейности в рамките на отчетния период по програмите за териториално сътрудничество, в които България участва.
Отчетът включва информация за изпълнението на всяка от програмите за териториално сътрудничество 2014 – 2020 г, в които Република България участва, включително преглед на реализираните през отчетния период дейности по тези програми. Финансовият напредък по програмите за териториално сътрудничество отчита степента на изпълнение на целите за отчетния период.
Основните дейности по програмите за трансгранично сътрудничество за програмен период 2014-2020, за които дирекцията е Управляващ орган, са свързани със сключване на договори за субсидия, верифициране на декларираните от бенефициентите средства, извършване на плащания, изготвяне и подаване на доклади по сертификация до Сертифициращия орган, публикуване на обяви за набиране на проектни предложения и последващата им оценка.
По програмите за териториално сътрудничество и добросъседство, за които дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ е Национален партниращ орган за програмен период 2014-2020, основните изпълнявани дейности са свързани с извършване на плащания по договори за национално съ-финансиране, осигуряване навременна верификация на разходите на българските партньори посредством системата за първо ниво на контрол (верифициране на разходи), осъществяване на контрол върху функционирането на системата за първо ниво на контрол и администриране на нередности.
Настоящият отчет за изпълнението на политиките и програмите е съобразен с програмния формат на бюджета на МРРБ за 2019 г.
По програма 2100.01.02 „Подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи от населението“ са усвоени бюджетни средства в размер на 559 201 лв.
В изпълнение на заложените цели през отчетния период дирекция „Жилищна политика“ продължи да администрира процеса по реализацията на „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ (НПЕЕМЖС/Програмата), имаща за цел обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Република България.
Към 31.12.2019 г. изпълнението на Програмата е както следва:
Подобрена жилищна инфраструктура, кв.м. РЗП - 10 170 631,21 Бр. обновени жилища - 120 589 Бр. жители, облагодетелствани от подобрената инфраструктура - 256 347
Бр. въведени в експлоатация жилищни сгради · - 1 820
През отчетния период от бюджета на дирекцията с лимит от 162 000 лв. са направени плащания на обща стойност 44 378,98 лв. както следва:
- 21 600,00 лева – изпълнение на проучвателни дейности по отношение на жилищна сграда в гр. Русе, ул. Шести септември № 90,блок Русия, договор № РД-02-30-33/02.07.2018 г., контрагент община Русе.
- 22 778,98 лева – окончателни плащания по сключени договори за изготвени технически обследвания на жилищни сгради по проект „ЕОБД“.
2100.02.00 ПОЛИТИКА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ, МОДЕРНИЗАЦИЯ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА, СВЪРЗАНА С ПОДОБРЯВАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА ДОСТЪПНОСТ И ИНТЕГРИРАНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ И ГЕОЗАЩИТА За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 1 478 210 756 лв. и средства в размер на 279 690 717 лв., като бенефициент по Оперативни програми, като същата се е осъществявала по две бюджетни програми:
По програма 2100.02.01 „Рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 414 050 359 лв. и средства в размер на 259 405 816 лв., като бенефициент.
Програмата се изпълнява от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“.
АПИ изпълнява държавната политика в областта на стратегическото планиране и развитие на пътната инфраструктура, като е разработена и приета Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Р България 2016-2022.
Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура в контекста на устойчиво и интегрирано развитие на Република България до 2022 г. са определени в съответствие с цялостната стратегия на Европейския съюз за „Европа 2020".
През отчетният период се продължиха дейностите по модернизация и обновяване на републикански пътища, осигуряващи териториално сътрудничество на Република България със съседни страни и повишаване пропускателната способност на основните вътрешни транспортни направления.
Реализираха се ангажиментите на АПИ по административно, нормативно, правно и финансово управление на процесите, свързани със съхраняване и развитие на републиканската пътна мрежа.
Получени общо собствени приходи – 467 521 хил. лв., като основната част са формирани от държавни такси в размер на 456 021 хил. лв., в т.ч. винетни такси за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства в размер на 388 767 хил. лв. в т.ч. от електронни винетки 384 627 хил. лв. За предходната 2018 г., отчетените приходи са в размер на 413 256 хил. лв., като Държавните такси са в размер на 410 138 хил. лв., в т.ч. 347 441 хил. лв. от винетни такси. Налице е ръст от близо 12% държавни такси, като от тях приходите от винетни такси имат ръст от близо 11%. В сравнение със предходната 2018 г. приходите от “Други такси по тарифата” /62 697 хил. лв./ също формират ръст от близо 22%.
Постигнати основни резултати:
За осигуряване на проходимост и поддържане на пътната мрежа с цел недопускане на опасни деформации и повреди, застрашаващи безопасното движение общо изразходените средства са в размер на 416 147 хил. лв. За дейности по зимно поддържане са разходвани средства в размер на 67 245 хил. лв.; за производство, доставка и монтаж на вертикална сигнализация – 440 хил. лв.; за доставка и монтаж на ограничителни системи – 27 435 хил. лв. и 8 815 хил. лв. за полагане на хоризонтална маркировка, а остатъка е изразходван за дейности свързани с възстановяването на пътното платно след зимния сезон, както и за други видове ремонти извършени по цялата РПМ. Изпълнени са дейности като: ремонт на съоръжения; ремонт на пътната настилка; отводнителни мероприятия – подравняване на банкети, почистване на окопи и водостоци; ландшафтно оформление – косене, рязане на храсти, оформяне короните на крайпътните дървета и др. С ПМС № 249/2019 г. и № 329/10.12.2019 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на МРРБ, респ. АПИ за 2019 г. в размер на 72 400 175 лв. за ремонтно-възстановителни дейности по републиканската пътна мрежа.
Основен ремонт на републиканска пътна инфраструктура, в т.ч. извършване на неотложни ремонтно - възстановителни дейности са отчетени 186 592 хил. лв. Средствата са разходвани приоритетно за: Път ІІ-59 „Момчилград - Крумовград – Ивайловград“ участък от км 18+250 до км 18+820“ /по договор/; участък от км 18+124 до км 18+850“ /по проект/; АМ „Черно море”, виадукт „Звездица” от км 2+511 до км 2+911 (рехабилитация); Лот 9 ТП4 - арбитражно дело; Лот 6 „Път II-86 Пловдив - Асеновград от км 14+860 до км 25+150 с обща дължина 10,290 км, област Пловдив”.
С Решение на Министерски съвет № 687/14.11.2019 г. е подписан договор РД-39-1/11.12.2019 г. за обект: Основен ремонт на Път III-4904 /O.п Разград-Кубрат/-ж.п. гара Разград-/Разград-Дянково/ от км 0+000 до км 4+607, с обща дължина 4,607 км., във връзка с прилагане на насърчителна мярка за изграждане на елементи на техническа инфраструктура по реда на чл. 22 б от ЗНИ.
През 2019 г. е сключен договор с „Автомагистрали“ ЕАД за изготвяне на технически проекти и изпълнение на строително-монтажни работи по 74 обособени позиции за укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления. С ПМС № 223/2019 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на МРРБ, респ. АПИ за 2019 г. в размер до 31 000 000 лв., за укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления.
Изграждане на инфраструктурни обекти – 589 629 хил. лв. Средствата са разходвани приоритетно за строителство на следните обекти: Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект: Път I-8 Калотина - пътен възел Храбърско от км 15+500 до км 32+447.20; Реконструкция на кръстовището при ул. "Орловска", "Търновско шосе" "Лазурна" и булевард "Бойката" в кръгово, община Габрово; Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“, Обход на Ахелой от км 207+800 до км 212+233.06; Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас", обход гр. Поморие, участък от км 217+000 до км 222+849.49; Софийски околовръстен път в участъка от км 35+260 до км 41+340 /пътен възел "Цариградско шосе до пътен възел "Младост"/; Разрушаване на етапна връзка на път I-1 (Е-79) при км 424+100 на АМ „Струма“ Лот 4 и превключване на движението към Лот 3.3 на АМ „Струма“; Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект: АМ Хемус, участък от км 78+500 до км 87+800; Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект: АМ Хемус, участък от км 310+940 до км 327+260; Изграждане на следните участъци от АМ „Хемус“: Участък 1 от км 87+800 до км 103+060, включително пътен възел „Дерманци“; Участък 2 от края на пътен възел „Дерманци“ (пресичане с път ІІІ-307) до пресичането с път ІІІ-3005, включително пътен възел „Каленик“, от км 103+060 до км 122+260; Участък 3 от края на пътен възел „Каленик“ (пресичане с път ІІІ-3005) до пресичането с път ІІ-35, включително пътен възел „Плевен“ от км 122+260 до км 139+340, Участък 4 от края на пътен възел Плевен (пресичане с път II-35) до път III-301 включително пътен възел „Летница“, от км 139+340 до км 166+144.09, Участък 5 от края на пътен възел „Летница“ (пресичане с път III 301) до път III 303 включително пътен възел, от км 166+144,09 до км 189+344 и Участък 6 от края на пътен възел на път III 303 до Път I 5 включително пътен възел, от км 189+344 до км 222+000. В края на декември 2018 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕАД е сключен договор за изграждането на 134,14 км от автомагистрала „Хемус“ в участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичането с път I-5 Русе - Велико Търново. Той е на основание чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, приложим за публични възложители, какъвто е АПИ. С Постановление на МС № 308/2018 г. са отпуснати целеви средства за изграждане на обекта в размер на 1 349 856 000 лв. Цялата сума е в открита набирателна сметка в БНБ.
С ПМС № 336 от 13.12.2019 се одобряват допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за 2019 г. в размер 483 000 000 лв. за изграждане на Автомагистрала „Хемус“ от км 222+000 до км 310+940, разделен на три участъка: Участък 7 от км 222+000 (след пресичането на път I-5) до км 265+600 (след пътен възел „Ковачевско Кале“, пресичане с път II-51 - по идеен проект); Участък 8 от км 265+500 (след пътен възел „Ковачевско Кале“, пресичане с път II-51- по идеен проект) до км 299+000 (след пътен възел „Лозница“, пресичане с път II-49 – по идеен проект); Участък 9 от км 299+000 (след пътен възел „Лозница“, пресичане с път II-49 – по идеен проект) до км 310+940 (начало на участък в строителство), включително пътен възел „Буховци – Юг“ (при пресичането на път I-4 с път III-5102). Средствата са в банкова сметка за чужди средства на МРРБ, открита в изпълнение на Постановление № 308 на Министерския съвет от 2018 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г.). Съгласно ПМС № 336/2019 г. се увеличава показателят по чл. 22, ал. 3, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. /Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019г./ със сумата от 1 380 000 000 лв. Подписан е договор № РД-33-16/18.12.2019 г. с държавното предприятие "Автомагистрали" ЕАД по реда на чл. 14, ал. 1, т. 5 от ЗОП на стойност за СМР: 1 380 000 000 лв. с ДДС.
Сключени са договори за изпълнението на Проект „Път I-1 (Е-79) Мездра – Ботевград от км 161+367 до км 194+122”. С Постановление на Министерски съвет № 232 от 16.09.2019 г. е постановено, че финансирането на поетите ангажименти за проекта за периода 2020-2023 г. ще се осъществява за сметка на реализираните приходи от въвеждане на модела на смесена система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – електронна винетка – за леки автомобили и тол такса на базата на изминато разстояние – за тежкотоварните автомобили.
Сключен е договор по Проект „Модернизация на Път I-1 (Е79) „Видин – Ботевград“ от км 3+757 до км 58+128,47“ за подучастък Модернизация на Път I-1 (Е79) Път I-1 „ Видин – п.в. Макреш“ от км 3+757 до км 33+400. С постановление на Министерски съвет № 258 от 10.10.2019 г. е постановено, че финансирането на поетите ангажименти за проекта за периода 2020-2023 г. ще се осъществява за сметка на реализираните приходи от въвеждане на модела на смесена система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – електронна винетка – за леки автомобили и тол такса на базата на изминато разстояние – за тежкотоварните автомобили.
Извършени разходи за придобиване на ДМА, в т.ч. придобиване на компютри и хардуер; придобиване на друго оборудване, машини и съоръжения; придобиване на транспортни средства; придобиване на други ДМА – 56 295 хил. лв. разходвани основно по договора за изпълнение на проект „Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т. (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка)“ и др.
Извършени разходи за Придобиване на нематериални дълготрайни активи – 25 784 хил.лв., разходвани за: Програмни продукти за нуждите на НТУ; Еднократно плащане за ограничено вещно право (преминаване, прокарване) на теренно ползване (Сервитутни права); Разработване на актуализирана Стратегическа карта за щум (СКШ) на 1122.606км пътни участъци в РБ, с трафик над 3млн МПС годишно; Изграждане на оптична свързаност между НИСИ и МВР.
Извършени общо разходи за придобиване на земя – 21 397 хил. лв. Разходвани са за обезщетения на собственици на отчуждени имоти и части от имоти от влезли в сила постановени Решения на МС, издадени Заповеди на Областни управители разходвани за: Обходен път на град Бургас І-ви етап от км 230+700 на път І-9 "Сарафово - Бургас" до км 493+550 на път І-6 "Ветрен - Бургас" и локални платна; АМ "Хемус", участък от края на ПВ "Каленик" до пресичането с път II-35, включително ПВ "Плевен", от км 122+260 до км 139+340; Софийски околовръстен път в участъка от км 35+300 до км 41+400 /пътен възел "Цариградско шосе до пътен възел "Младост"/; Изплащане на увеличените размери на парични обезщетения, на собственици на отчуждени имоти и части от имоти, съгласно Решения на ВАС и др. С ПМС № 249/2019 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на МРРБ, респ. АПИ за 2019 г. в размер на 5 500 000 лв. за изплащане на равностойните парични обезщетения на собствениците на отчуждените имоти и части от имоти, засегнати от обект „Обходен път на град Бургас І етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово – Бургас“ до км 493+550 на път І-6 „Ветрен – Бургас“ и локални платна“.
На 15.01.2018 г. е подписан договора за изпълнение на проект „Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т. (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка)“. Дейността на НТУ е изцяло насочена към постигане на заложената в Програмата на правителството (2017-2021) стратегическата цел за въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка – за леки автомобили, и тол такса за изминато разстояние – за тежкотоварните автомобили.
Напълно завършен е първи етап от Електронната система - таксуване на база време (електронна винетка). Системата се въведе в експлоатация, при успешно проведени тестове и изпитания и доказана ефективност, функционалност и заложени параметри. Считано от 01.01.2019 г. се преустанови продажбата на хартиени винетки и започна издаването на електронни винетки, както и процеса по конвентиране в електронната система на валидни хартиени винетки. За целите на обслужване на клиентите (ползватели на платената пътна мрежа) се разкриха клиентски центрове в Областните пътни управления и в зоните на ключовите ГКПП, осигуриха се терминали за самообслужване с национално покритие (430) и се разкриха повече от 7000 пунктове на продажба „на гише“ от партньори на НТУ. Изгради се и се оборудва кол център за обслужване на клиенти, като дейността му ресурсно е обезпечена в 12 часов режим на работа на единен номер 0700 10 876 и електронен адрес info@bgtoll.bg- всеки ден от 8 до 20 ч., при капацитет за обслужване средно по 50-60 обаждания на час. През 2019 г. се създадоха 9-те регионални тол центрове за контрол и правоприлагане.
През месец август 2019 г. се прие вторият модул от Електронната система - таксуване на база изминато разстояние (тол такса ). Системата е въведена в техническа експлоатация и е в тестови режим, считано от 16 август 2019 г. Откриха се 4 демонстрационни центъра - в София, Пловдив, Варна и Русе, в които превозвачите могат да тестват издаването на маршрутни карти за тежкотоварни автомобили от четирите канала, по които АПИ ще ги продава – терминал за самообслужване, сайта www.bgtoll.bg, мобилното приложение и от гише. Започнаха и реалните тестове с бордови устройства, монтирани в ППС над 3.5 т. За целите на тол таксуването се изградиха 200 нови и дооборудвани стационарни контролни точки, в процес на дооборудване са още 95 контролни точки.
Предстои търговското въвеждане на електронната система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа на базата на изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т (Тол). Крайният срок, съгласно Закона за пътищата е 1 март 2020 г. като за целите на търговското опериране на тол системата, АПИ получи код по ISO, съгласно стандарт БДС ЕN ISO 14816.
С ПМС № 370 / 20.12.2019 г. е приета тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, - определени са размерите на тол таксите за различните категории и класове ППС над 3,5 т. Определен е и обхвата на пътната мрежа, за чието ползване ще се дължи тол такса –автомагистралите и частите от пътищата първи и втори клас.
По отчетни данни за периода 01.01.2019 – 31.12.2019 г. са отчетени приходи от винетни такси (§25-00) в размер на 391 млн. лв. разпределени, както следва:
- автомобили с тегло до 3,5 т. - 270 млн.лв.; · 5 876 200 бр.
- товарни автомобили с тегло над 3,5 т. - 23 млн. лв.; 379 370 бр.
товарни автомобили с тегло над 12 т. - 98 млн. лв.; 1 976 881 бр.
Броя на реализирани e-винетки общо е 8 232 451, от който: за ППС под 3,5 т. - 5 876 200; За ППС 3,5 т. – 12 т. - 379 370 бр.; За ППС над 12 т. - 1 976 881 бр.
Отчетени през периода са и приходи от събрани суми от компенсаторни такси и глоби (§28-00) - 7 477 982 лв. в т.ч. събрани суми от компенсаторни такси преди съставяне на АУАН - 6 814 247 лв., събрани суми от компенсаторни такси след съставяне на АУАН - 624 682 лв., събрани суми от наложени глоби (НП) - 39 053 лв. Общо проверки 1 381 773 бр. в т.ч. проверени тежкотоварни ППС 14 357 бр., проверени ППС с чужда регистрация 330 926 бр. Издадени наказателни постановления 1 260 бр. Съставени АУАН 11 400 бр. Събрани компенсаторни такси преди съставяне на АУАН 90 759 бр.
В периода 01.01.2019 г – 31.12.2019 г. с ускоряване на изпълнението на предвидените инфраструктурни проекти се подобри техническото състояние на пътната инфраструктура, а от там надеждното транспортно обслужване на жителите в населените места, туризма и икономическите връзки. Ускореното изграждане на магистралите и интеграция на националната пътна мрежа с европейската транспортна инфраструктура са тясно обвързани с подготовката на пътни инфраструктурни проекти, както и осигуряването в максимална степен на пълнотата и коректността на техническата документация, преди одобрението на проектите от Национален експертен съвет към МРРБ.
Целите на програмата е да се осигури съпоставимо с европейската практика високо ниво на транспортна достъпност на територията на Република България, както и оказване на съдействие на общините за постигане на устойчива и достъпна общинска пътна мрежа, и осигуряване на актуална информация за общинската пътна мрежа, което се постига чрез изпълнение на включените в програмата продукти/услуги, от компетентността на дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“.
През периода изпълнението на дейностите на дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“ по отношение на нормативната и приложна дейност в областта на пътната инфраструктура е осъществено, като са разгледани предложения от общините Доспат, Сърница, Каолиново, Никола Козлево и Суворово за включване на пътно трасе в списъка на общинските пътища, за изменение на дължината на съществуващ общински път и за изключване на пътно трасе от списъка. Също така са разгледани предложения, ведно със становища на Агенция „Пътна инфраструктура“ за промени собствеността от публична държавна в публична общинска на пътни участъци на територията на общините Белица, Варна, Павликени, Рила, Сливен, Челопеч и Шумен. За част от общините предложенията са приемливи, като общинските администрации са уведомени за предприемане на последващи действия от тяхна страна. Дейността е с постоянен характер поради постоянно постъпващи предложения от общинските администрации и същата ще продължи и през 2020 г.
Във връзка с утвърденият нов списък на републиканските пътища, съгласно Решение № 959/31.12.2018 г. на Министерския съвет, както и приетите промени в наименованията на определени населени места и граници на общини, с Решение № 359/20.06.2019 г. на Министерския съвет е изменен списъка на общинските пътища.
С цел поддържане на актуална база данни за състоянието на общинските пътища и запазване на провеждания диалог със Националното сдружение на общините в Република България (Сдружението) в посока развитие и подобряване на сигурността на общинската пътна инфраструктура, МРРБ официално е информирало Сдружението, като е изискано съдействие за предоставяне на изискана на предходен етап информация от страна на общинските администрации, непреддставили такава. Базата данни ще подпомогне процеса на вземане на решения, както за общините в процеса на тяхната инвестиционна политика, така и за МРРБ, базирайки се на законоустановените му компетенции, за оказване на финансова подкрепа на общините за дейности, насочени към развитие и рехабилитация на общинските пътища.
По отношение на изпълнението на инфраструктурни проекти е постигнат заложения показател, като за обект: „Рехабилитация и реконструкция на общински път от п.к. ІІІ-865 Букова поляна – Буково – Галище, км 0+000 до км 14+000”, с издадено Разрешение за ползване № СТ-05-1537/14.12.2018 г., през отчетния период е извършено окончателно плащане към изпълнителят извършващ строителен надзор. Също така окончателно е завършен пътен обект: „Възстановяване на пътно платно на общински път SFO2579 /II-82, Самоков – София/ – Горни Окол – Долни Окол – /II-82/ (в това число подпорна стена) при км 8+700“, на територията на община Самоков, финансово подпомогнат през 2018 г. чрез споразумение за трансфер на финансови средства. Обектът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Сф-41/07.10.2019 г.
През 2019 г. по одобрена Методика за оценка на представени предложения от общините за подкрепа реализацията на обекти, които са с висока социална значимост, подобряват достъпа до населените места и социалните услуги на територията на общините, както и подобряват безопасността на движение по общинските пътища е извършена приоритизация. Сключено е споразумение за трансфер на финансови средства за изпълнението на пътен обект: „Рехабилитация на общински път MON1110 /ІІІ-815 Боровци - Видлица/ - Гаврил Геново /III-1024/, от км 0+000 до км 2+200, община Георги Дамяново“, на територията на община Георги Дамяново.
По програма 2100.02.02 „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“ са усвоени бюджетни средства в размер на 64 160 397 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 20 284 901 лв.
Програмата се изпълнява от дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство”, дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности” и дирекция „Водоснабдяване и канализация”.
Дейността на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство” през периода се основава на Политика 2100.02.00 „Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита“ и бюджетна програма 2100.02.02 „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“, с оперативна цел – „Осигуряване и поддържане устройството на територията“.
Актуализация на действащи и изработване на нови нормативни актове:
Подготвени проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, във връзка с:
засилване на административния контрол върху дейността на участниците в строителния процес;
изпълнението на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване.
За осигуряване на устройствена планова основа за изграждане на приоритетни обекти на пътната, железопътната, енергийната и съобщителната инфраструктура, са издадени 26 бр. разрешения на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изработване на подробни устройствени и парцеларни планове и техните изменения, както и 56 бр. заповеди за одобряване на ПУП. Съгласно изискванията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие със Заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен Общият устройствен план на община Балчик.
Съгласно правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Закона за устройство на територията са одобрени 130 бр. инвестиционни проекта и са издадени 130 бр. разрешения за строеж и допълнения на издадени разрешения за строеж.
Извършени са 4 броя тематични анализи и оценки, свързани с административно-териториалното устройство на страната.
Изпълнени са 5 броя проектно-проучвателни дейности с бюджетно и/или външно финансиране в областта на децентрализацията и доброто управление на местно ниво.
През периода дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности” спомогна значително за постигане на стратегическата и оперативната цел на политиката, свързана с ограничаване разрастването на свлачищните процеси и на абразията по Черноморското крайбрежие чрез изпълнение на инвестиционни проекти за укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения и строг предварителен контрол за инвестиционни намерения в свлачищни райони.
Усилията бяха насочени към извършване на мониторингови измервания в свлачищните райони, регистрационен режим, свързан с нововъзникналите (10) и активизирани свлачищни процеси (58) от 01.01. до 31.12.2019 г., както и извършване на техническа помощ на общини и други ведомства в областта на геозащитната дейност и продължаване на работата по изграждане на противосвлачищни и противоабразионни съоръжения на обект „Укрепване свлачище кв. „Сарафово – етап ІІІ.2“.
Беше сключен и изпълнен договор за „Превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на Република България и на районите с ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие и абразионни процеси по Черноморското крайбрежие“ за изпълнение на нормативно възложени със Закона за устройство на територията на МРРБ дейности с държавното дружество за геозащита.
Усилено продължи строителството на обект „Укрепване свлачище кв. „Сарафово – етап ІІІ.2“. Завършено е строителството на два подобекта, като е напълно изградено цялото противоабразионно съоръжение с дължина 1430 м и предстои въвеждането му в експлоатация.
За периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е осъществен предварителен контрол на постъпили 68 искания във връзка с инвестиционни намерения в свлачищни райони, от които са издадени 25 бр. предварителни съгласия.
Предвид предаварийното състояние на редица обекти на територията на страната, през 2019 г. са сключени споразумения за трансфер на финансови средства на общини за изпълнение на строително-монтажни работи на следните обекти: „Укрепване на свлачище в кв. 17, кв. 18 в с. Габровица, община Белово“, „Укрепване на регистрирани свлачищни участъци в района на туристическа и колоездачна пътека в местност „Леден врис“, гр. Неделино“, „Укрепване на свлачище с рег. № VRC10.12259.01 над ул. "Черни Дрин", гр. Враца (под водоем Среченска бара)“, „Укрепване на свлачище PVN 24.37856.01 в урбанизираната територия на с. Коиловци, община Плевен, засягащо път III-3402“ и „Укрепване на локално свлачище в м. „Ъгъла“, кв. „Сарафово“, гр. Бургас“.
За обекти „Укрепване на свлачища с рег. № PVN 24.06999.01 и № PVN 24.06999.02 в района на РСУО на регион Плевен, с. Буковлък, община Плевен І етап“, „Укрепване свлачище с рег. № VAR 06.10135-06-04 в местност „Свети Никола“, гр. Варна“ І етап“, „Укрепване на свлачище № VRC 31.54020.15 на ул. Проф. Цеко Торбов, гр. Оряхово“ продължи изпълнението на сключените споразумения.
За обекти „Укрепване свлачище в кв. 33 в с. Плетена, община Сатовча“ и „Аварийно укрепване свлачище в кв. „Изток“, гр. Оряхово в района под водоема "Средна зона", подобект: Дренажна шахта № 7 е приключено изпълнението на споразуменията за трансфер и обектите са въведени в експлоатация съответно с Разрешение за ползване № СТ-05-1157/18.09.2019 г. и Разрешение за ползване № СТ-05І290/28.02.2019 г. на ДНСК.
През периода продължиха дейностите за постигане на стратегическата и оперативна цели на програмата за осигуряване на транспортна достъпност в населените места и подобрена транспортно-комуникационна система на общините, и изпълнение на проекти за развита и модернизирана жизнена среда, а именно:
Продължи дейността по осъществяване на наблюдение на изпълнението на обекти, включително с предоставена на предходен етап финансова подкрепа, чрез споразумения за трансфер на финансови средства, на следните общински администрации:
- община Сливен за обект: „Довършителни строително-монтажни работи на паркинг, изграден върху корекцията на р. Асеновска в участъка от км 6+910 до к 7+210, гр. Сливен“;
- · община Априлци за обект: „Изработване на проектна документация и изпълнение на основен ремонт на улица „Свинова поляна“ в гр. Априлци“;
- община Свиленград за обект: „Инженеринг на обект: Улици с осови точки от о.т. 4016 до о.т. 4026 и от о.т. 4026 до о.т. 4028 в гр. Свиленград";
- община Мъглиж за обект: „Възстановяване и основен ремонт на съществуваща сграда – Бански комплекс – консервационна реставрация на съществуваща сграда – Минерална баня в с. Ягода, община Мъглиж – частично финансиране за изпълнение на СМР“;
Извършена е приоритизация, съгласно одобрена през 2019 г. Методика на обекти, които са с висока социална значимост, подобряват достъпа до населените места и социалните услуги на територията на общините, както и подобряват уличната мрежа и са сключени нови споразумения за трансфер на финансови средства на следните общини:
- община Кнежа за обект: „Рехабилитация на улична мрежа в гр. Кнежа след извършени ремонти на канализационна система, на територията на община Кнежа“;
- община Белово за обект: „Реконструкция и рехабилитация на улици „Чавдар войвода“, „Априлско въстание“, „Ал. Константинов“, „Азово“, „Балабаница“, „19-та“, на територията на община Белово“;
- община Белово за обект: „Подобряване на жизнената среда и публичните пространства в общ. Белово чрез рехабилитация на улична мрежа в с. Момина клисура, на територията на община Белово“;
- община Аврен за обект: „Инженеринг за проект: „Рехабилитация на част от улица „Лонгоз“ от о.т. 114 към о.т. 116, о.т. 117 през о.т. 125, о.т. 127, о.т. 128 до о.т. 129 по плана на с. Дъбравино, на територията на община Аврен“.
В процес на изпълнение е договор № BG16M1OP002-4.003.0003-C01 за реализиране на проект „Превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони“ по Процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16M1OP002-4.003 „Превенция и противодействие на свлачищните процеси за ограничаване на риска от тях“ (вкл. по републиканската пътна мрежа), включена към приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ към Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., по която МРРБ (дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“) е бенефициент за изпълнение на превантивни дейности и провеждане на инструментален мониторинг на 26 свлачища/обекти с обща индикативна стойност 2 500 932 лв. (Бобов дол, Брегово, Варна, Габрово, Гулянци, Долни Чифлик, Златарица, Котел, Кърджали, Лом, Лясковец, Несебър, Оряхово, Плевен, Стражица, Тетевен). Целта на проекта е изграждане на КИС за изпълнение на превантивни дейности чрез провеждане на инструментален мониторинг съгласно Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015 - 2020 г. с оглед ранно предупреждение, оповестяване и други превантивни действия, свързани с опазване живота и здравето на хората в свлачищните райони. През отчетният период са разработени технически спецификации, пазарни проучвания съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗОП и са стартирали процедури за възлагане на обществени поръчки за:
• · „Изпълнение на превантивни дейности чрез изграждане/ възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси“ по обособени позиции;
• · „Популяризиране на проект за изпълнение на превантивни дейности в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси чрез организиране на публични събития и изработка на информационни материали“;
• · „Популяризиране на проект за изпълнение на превантивни дейности в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси чрез изработване/брандиране и доставка на рекламни материали“.
През периода дирекция „Водоснабдяване и канализация“ допринесе за постигане на следните стратегическите и оперативни цели:
ВиК отрасълът да отговаря на националните/европейските изисквания;
ВиК отрасълът да е екологосъобразен, финансово и технически жизнеспособен;
Цените на ВиК услугите да са социално поносими за потребителите;
Качеството на услугите и ефективността на ВиК операторите да съответстват на добрите европейски практики;
Услугите за ВиК да са технически и финансово устойчиви;
Повишаване ефективността на ВиК дружествата;
Повишаване участието на местната власт и държавата в процеса на управление и контрол върху предоставяне на ВиК услугите.
Степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел на политиката от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в областта на отрасъл „ВиК“ намира отражение в следните показатели:
подобряване качеството на питейните води;
непрекъснатост на водоснабдяването;
увеличаване на процента на отведените и пречистени отпадъчни води;
намаляване на потенциалния риск от замърсяване на подпочвените води, почвата и речните води;
намаляване на загубите на питейна вода и съхраняване на ресурса;
намаляване рисковете за здравето на хората;
правилно разпределение на инвестициите във ВиК отрасъла чрез планиране,
чрез изпалнение на следните проекти и дейности:
Проект „Развитие на общинска инфраструктура“.
Проектът се финансира чрез Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ (Споразумението) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) и от държавния бюджет.
Срокът за усвояване на средства по Заемното споразумение приключи на 31.12.2019 г., но същото позволява разплащане на извършените дейности в същият срок до 30.04.2020 г.
Съгласно действащото споразумение проектът се състои от три компонента: Компонент 1 (Част А), който осигурява помощ по изпълнението на проекта чрез дейности за проучване, проектиране на язовир „Пловдивци”, язовир „Луда Яна” и язовир „Нейковци”, пречиствателни станции за питейни води към тях, както и за рехабилитация на язовир „Студена”, строителен надзор, одит, управление, обучение и др.; Компонент 2 (Част Б), касаещ изготвянето на 51 регионални генерални плана за водоснабдяване и канализация, и Компонент 3 (Част В), с който се осигурява изпълнението на строително-монтажните дейности за завършването на язовири, предназначени приоритетно за питейно водоснабдяване – язовир „Пловдивци”, язовир „Луда Яна” и рехабилитация на язовир „Студена”, както и изграждане или реконструкция и модернизация на пречиствателни станции за питейни води към тях.
Проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК”.
Проектът се финансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България, чрез оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” съгласно договор за безвъзмездна финансова помощ (БФП) № Д-34-2 от 10.02.2016 г.
Обща стойност и източник на финансиране - 58 414 263,78 лв., Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“;
Основни цели на проекта – подобряване инвестиционното планиране и управление на отрасъл ВиК;
Срок за изпълнение на проекта – 10.12.2019 г.;
Постигнати резултати за отчетния период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.:
Дейност 1 - Изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания (РПИП) за обособените територии на 14 ВиК оператори. Идейни проекти за линейната ВиК инфраструктура и формуляри за кандидатстване за безвъзмездни финансови средства по ОПОС 2014-2020 г. за агломерации над 10 000 е.ж.
Дейност 2 - Консултантски услуги по осигуряване на качеството, контрол и одобрението на РПИП.
Дейност 3 - Допълнителни мерки за съответствие и ефективност на документацията за обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ЕООД, гр.Смолян Дейност 4 от Проекта по договор № РД-02-29-310 от 05.09.2018 г., с предмет: „Изготвяне на оценка на публичните активи за 29 ВиК оператора“ са предоставени и приети следните доклади:
Дейност 5 - Организация, управление и публичност на проекта.
Проект „Подпомагане на ефективността, управлението и институционалния капацитет в отрасъл ВиК“.
Проектът се финансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България, чрез оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” съгласно договор за безвъзмездна финансова помощ (БФП) № BG16M1OP002-1.003-0001-C01 (Д-34-11) от 16.03.2016 г.
• · Обща стойност и източник на финансиране – 15 378 161,00 лв., Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“;
• · Основни цели на проекта – да се развие и надгради институционалния капацитет на отговорните страни в отрасъл ВиК за постигане на ефективност и добро управление на ВиК инфраструктурата и предоставянето на услуги;
• · Срок за изпълнение на проекта – 16.09.2020 г.;
• · Постигнати резултати за отчетния период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.:
Дейност 1 - Консултантски услуги за повишаване на ефективността при предоставяне на услугите в отрасъл ВиК.
Дейност 2 - Създаване на Единна информационна система (ЕИС) за ВиК услугите и регистър на ВиК операторите и асоциациите по ВиК и Информационна система на водностопанските системи и съоръжения (ИС на ВСС).
Дейност 3 - Укрепване на административния капацитет на заинтересованите страни в отрасъл ВиК.
Дейност 4 - Консултантски услуги за изготвяне на становища, анализи и документи, свързани с инвестиции, управление и предоставяне на ВиК услугите, и предложения за промени в приложимата нормативна уредба.
Дейност 5 - Организация, управление и публичност на проекта.
Трансфериране на целеви средства за изпълнение на конкретни обекти във връзка с рехабилитацията и реконструкцията на ВиК системи и съоръжения с конкретни общини.
Дирекция „Водоснабдяване и канализация“ цели да постигне подобряване качеството на предоставяните услуги по ВиК, чрез увеличаване броя на жителите, на които се предоставя питейна вода с подобрени качествени показатели и/или на които се осигурява непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя подобрена услуга отвеждане и пречистване на отпадъчните води..
2100.03.00 ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС ЧРЕЗ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ПРЕВАНТИВНИЯ И ТЕКУЩ КОНТРОЛ В СТРОИТЕЛСТВОТО И НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 27 111 098 лв. и средства в размер на 2 011 212 лв., като бенефициент по оперативни програми.
Политиката се осъществява по две бюджетни програми.
По програма 2100.03.01 „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“ са усвоени бюджетни средства в размер на 10 724 456 лв.
Програмата се изпълнява от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) и дирекция „Технически правила и норми“ в МРРБ Показатели и резултати към 31.12.2019 г. на дирекция „Технически правила и норми“:
1. По показател към политиката „Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти“ с целева стойност 1565 бр./год. се отчитат 4967 бр.
2. По програма 2100.03.01:
2.1. По показател „Разработени или актуализирани нормативни актове, издавани самостоятелно от министъра на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) или съвместно с компетентните ведомства“ с целева стойност 2 бр./год. се отчитат 11 бр.
2.2. По показател „Извършени проучвания и анализи на резултатите от прилагането на нормативните актове чрез възлагане, участие в дискусии, работни срещи и други форми, организирани от висшите училища, браншовите камари и неправителствени организации“ с целева стойност 1 бр./год. се отчита 1 бр.
2.3. По показател „Разработени национални приложения за прилагане на европейските спесификации от приложното поле на Регламент (ЕС) № 305/2011, на национални изисквания за влагане на строителни продукти в строежите в зависимост от тяхната употреба“ с целева стойност 2 бр./год. се отчитат 21 бр.
2.4. По показател „Методики за оценяване на третирани строителни отпадъци и продукти за повторна употреба“ с целева стойност 1 бр./год. се отчита 1 бр.
2.5 По показател „Оправомощени и нотифицирани пред ЕК лица за оценяване на строителни продукти и за издаване на технически одобрения/оценки и упражнен ефективен контрол върху дейността им“ с целева стойност 35 бр./год. се отчитат 38 бр.
Дейностите, свързани с показателите за полза/ефект, които са изпълнени със и без използване на бюджетни средства, са посочени в подробния отчет.
Дейността, извършвана от Дирекция ТПН, е твърде голяма за ограничения й бюджет и намаления й състав.
Изготвените подробен отчет и кратко резюме за пореден път недвусмислено показват необходимостта да се повиши в дългосрочен план таванът на бюджетни средства за изпълнение на функциите и дейностите на дирекция ТПН в МРРБ, както и да се повиши численият й състав.
ДНСК упражнява контрол по спазването на ЗУТ и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, в т.ч. влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряване на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите.
Строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация, съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 ЗУТ, въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК.
Ползата от дадената политика се изразява в недопускане въвеждането в експлоатация на строежи от първа, втора и трета категория, изпълнени в нарушение на изискванията на чл.169, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, със строителни продукти несъответстващи на съществените изисквания към строежите, без да е упражняван строителен надзор, в нарушение предвижданията на ПУП и др.
Спирането и премахването на незаконни строежи и забрана ползването на строежи, които не са въведени в експлоатация по нормативно установения ред за строежи от първа, втора и трета категория се извършва от ДНСК.
По програма 2100.03.02 „Геодезия, картография и кадастър“ са усвоени бюджетни средства в размер на 16 386 642 лв. и средства в размер на 2 011 212 лв. като бенефициент.
Стратегическата цел на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) е увеличаване покритието на Република България с кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) и тяхното поддържане, актуализиране и съхраняването им в съответствие с утвърдения бюджет както и развитие на геодезическата и картографската информация с цел задоволяване на държавните потребности и обслужване на потребителите с нея.
Основните приоритети на АГКК за 2019 г. са ускоряване процеса по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на страната, чрез изработване на КККР за неурбанизираната територия, подобряване качеството на предоставяните кадастрални услуги, развитие на интегрираната информационна система на кадастъра и имотния регистър. Едновременно с това, нарасналото търсене на геодезическа и картографска информация в цифров вид за нуждите на планирането, инвестиционното проектиране, изграждането на инфраструктурни обекти, решаването на проблеми при бедствия, опазване на околната среда и др. наложиха бързото развиване на дейностите в областта на геодезията и картографията в съответствие с Европейските и световни стандарти.
Приходите към 31.12.2019 г. са в размер на 24.1 млн. лева.
Продукти /услуги и дейности извършвани по програмата:
Създаване и поддържане на КККР;
Създаване на специализирани карти и регистри по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;
Отстраняване на явна фактическа грешка на земеделските територии;
Геодезия и картография;
Предоставяне на услуги на физически и юридически лица;
Разработване на нормативни актове;
Регистрация на правоспособни лица.
Показателите за изпълнение на политиката и програмата:
Извършени услуги – 4.4 млн. бр.;
Дейности по създаване на КККР - одобрени – 2 173 732 ха, приети – 32 131 ха и в процес на изработване – 82 673 ха;
Мареографни измервания се извършват в 1 мареографна станция – Варна.
Разходите по програмата към 31.12.2019 г. са в размер на 18 397 854 лева, от които 16 367 548 лева са ведомствени разходи по бюджета на АГКК, 2 011 212 лева са ведомствени разходи по други бюджети и сметки за средства от ЕС (проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Добро управление“), а 19 094 лева са администрираните разходи по бюджета на АГКК (лихви по заем от Световна банка).
За изпълнението на тези програми за отчетния период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 5 561 075 лв.
По програма 2100.04.01 „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането“ са усвоени бюджетни средства в размер на 873 439 лв.
Програмата се изпълнява от дирекция „Държавна собственост“ и дирекция „Концесии и търговски дружествя“ През 2019 г. дейностите в обхвата на програмата, изпълнени от Дирекция „Търговски дружества и концесии“, са създали необходимите предпоставки и условия за ефективно функциониране и добро управление на търговските дружества с над 50% държавно участие от системата на МРРБ. Спазени са изискванията на действащата нормативна уредба, като предприетите мерки и предложения, свързани с компетенциите на министъра на РРБ при упражняване правата на държавата в дружествата с над 50% държавно участие от системата на МРРБ са осигурили вземането на своевременни управленски решения, допринасящи за изпълнение на политиките и целите на администрацията.
Заложените чрез програмата цели по отношение на управлението на търговските дружества с над 50% държавно участие са постигнати, като ползите за обществото се изразяват в поддържането на условия за функциониране на жизнеспособни и конкурентни дружества, които предоставят качествени услуги на потребителите. Създадена е необходимата организация за реализация на структурната реформа в отрасъл „Води“, ускорена е процедурата, свързана с приемането на бизнес-плановете и утвърждаването и одобряването на цените на предоставяните от ВиК операторите услуги за регулаторния период 2017 – 2021 г. Изпълняват се предвидените мерки за окрупняване и консолидиране на обособените територии на действие на регионалните ВиК дружества.
Подпомогната е дейността на 14 бр. ВиК оператори, за които има изготвени Регионални прединвестиционни проучвания (РПИП), като бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г. да сключат административни договори с УО на ОПОС при Министерството на околната среда и водите за получаване на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ. Разрешено е предоставянето на гаранции от страна на дружествата към УО на ОПОС за авансово предоставяне на до 10% от безвъзмездната стойност по договорите, с цел мостово финансиране при изпълнението на проектите във ВиК инфраструктура.
Съгласно Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите и за квалификацията на персонала им, приета с Постановление № 11 от 21.01.2018 г. на Министерския съвет са проведени конкурсни процедури за избор на управителни органи на дружествата от отрасъл ВиК.
Във връзка с концесионната дейност е създадена необходимата организация за определянето на обекти за бъдещо концесиониране, които да се включат в плана за действие за държавните концесии по новия Закон за концесиите.
При осъществяване на поставените цели по Програмата и във връзка с функционалната компетентност на дирекция „Държавна собственост“ се подготвят, реализират и финализират:
Проекти на актове на Министерския съвет (МС) за промяна в характера на собствеността на имоти - държавна собственост, за безвъзмездното им предоставяне за управление, за безвъзмездното им прехвърляне в собственост, за учредяване на право на ползване върху тях, за учредяване на ограничени вещни права върху имоти – публична държавна собственост, проекти на актове на МС за изменение и допълнение на актове на МС; проекти на решения на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждането на национални обекти, както и актове (заповеди) на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждането на различни обекти; становища и предложения за даване на съгласия/откази за даване на съгласие за продажба на имоти – частна държавна собственост по реда на Закона за насърчаване на инвестициите; заповеди за отписване, респ. откази за отписване от актовите книги за имотите - държавна собственост, на имоти - публична държавна собственост, както и тези свързани с държавната тайна или със сигурността и отбраната на страната, които са съставени неправилно или чието основание за актуване е отпаднало; съставяне на актове за изключителна държавна собственост (АИДС), в т.ч. актове за поправка на АИДС; отговори на жалби, молби и искания на становища по нормативни актове от ведомства, търговски дружества, граждани и общини, и съответното им изпращане на компетентния да се произнесе по искането държавен орган в т.ч. упражнено методическо ръководство по отношение на имотите – държавна собственост.
Представеният отчет е изготвен въз основа на реално постигнатите резултати, съпоставени с планираните, като всички от заявените целеви стойности са постигнати към 31.12.2019 г., като следва да бъде отбелязано, че броят на издадените актове на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждане на различни обекти, кореспондира с броя на заявените в МРРБ искания в тази насока.
По програма 2100.04.02 „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“ са усвоени бюджетни средства в размер на 4 687 636 лв.
Постигнатите резултати от изпълнението на програма „Гражданска регистрация и административно обслужване” през 2019 г. съответстват на планираните, като в повечето от случаите значително ги надвишават.
В резултат от изпълнението на програмата се осигурява актуалност на данните, които се ползват при административното обслужване на физическите лица и се предоставят на други институции за изпълнение на законоустановените им задълженията (Национална агенция по приходите, МВР, НОИ, НЗОК и др.).
Развит и усъвършенстван е приложният софтуер за поддържаните от ГД ГРАО електронни регистри. Осигурена е точност, пълнота и взаимообвързаност на данните от гражданската регистрация и е осигурена адекватна защита на обработваните лични данни.
Изпълнението на програмата през 2019 г. е създало предпоставки за подобряване на контрола и методологията на дейностите, свързани с гражданската регистрация.
По програма 2100.05.00 „Ефективна администрация и координация“ са усвоени бюджетни средства в размер на 8 595 654 лв.
В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на останалите програми за постигането на стратегическите цели на МРРБ. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите във всички области на политиките, разходите за тях са изведени в самостоятелна програма „Ефективна администрация и координация“.
През отчетния период 01.01.2019 – 31.12.2019 г. дейността на дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ През отчетния период 01.01.2019 – 31.12.2019 г. дейността на дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) предостави комплексни бизнес ориентирани информационни услуги с гарантирано качество. Осигури информационната сигурност на системите работещи с некласифицирана и класифицирана информация с оглед защитата им срещу неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване, доколкото такива събития или действия могат да нарушат достъпността, автентичността, целостта и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни, а също така на предоставяните електронни услуги, свързани с тези системи.
Дирекция ИОСС осигури непрекъсваемостта и качеството на работните ИТ процеси в МРРБ чрез планиране и осигуряване администрирането, поддръжката и развитието на информационните обекти: хардуер, софтуер, мрежова инфраструктура, информационни системи.
Дирекцията координира и подпомага · провеждането на държавната политика в областта на сигурността - защитата на класифицираната информация, защитата при бедствия, противодействие на тероризма и отбранително-мобилизационната подготовка /ОМП/.
В следствие на функциите и дейностите, които осъществява дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“, към 31.12.2019 г., са постигнати следните резултати:
В следствие на дейностите, които осъществява дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“ към 31.12.2019 г. са постигнати следните резултати:
Организирана е дейността по набирането и подбора на персонала, развитието и кариерното израстване, обучението и повишаването на професионалната квалификация на служителите като са обявени и проведени конкурсни процедури, конкурентни подбори и обучения. Издадени са значителен брой административни актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения, заповеди за отпуск, за обучения, обработени са болнични листове за временна неработоспособност на служителите.
Съгласно нормативните изисквания са организирани и проведени профилактични очни прегледи на служителите.
Извършени са дейностите по административното обслужване на юридически и физически лица на „едно гише“, като е осъществен и приема на постъпващи предложения, сигнали, жалби и молби на граждани. Движението на документите и кореспонденцията в министерството, както и поддържането на учрежденския архив, са организирани и се осъществяват чрез деловодната система АИС „АКСТЪР-ОФИС“.
Координирана е подготовката на материалите на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет за заседанията на Министерския съвет.
От дирекция „Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество“ От отдел ВОП са подготвени и разпространени близо 385 съобщения до медиите. Проведени са 13 интервюта. Отговорено е на 112 запитвания от медии. Подготвена е информация за над 60 публични събития или посещения в страната. Съгласувани са 166 проекта на съобщения за медиите, част от пакета с документи за внасяне за разглеждане от МС. Подготвени са 94 поздравителни адреса. Публикувани за обществено обсъждане са 32 проекта на документи на Портала за обществени консултации и на електронната страница на министерството, като са изготвени, съгласувани и разпространени и прессъобщения. Изготвени са 197 заповеди за командировки на служители на министерството.
За първото полугодие на 2019 г. отдел ЕКМСА организира участията на министър Аврамова в Четвъртата министерска среща в рамките на Комитета по политиката за регионално развитие на ОИСР в Атина, Съвместното заседание на правителствата на България и Румъния в Букурещ и в Неформалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за градската политика, в Румъния.
Осигурени са подготовката и провеждането на сесия на Междуправителствената българо-туркменистанска комисия за икономическо сътрудничество и на заседание на Българо-узбекската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, чийто съ-председател е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Подготвено и осъществено е и участието на МРРБ в заседания на други междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество. Предоставени са справки за двустранните отношения от компетенциите на МРРБ с други държави.
Подготвено и осъществено беше подписването на Меморандум за разбирателство между МРРБ и Министерството на местното самоуправление на Република Северна Македония. Изготвени са предложения по Проект на Меморандум за разбирателство между правителствата на държавата Кувейт и на Република България относно сътрудничество в областта на регионалното развитие, строителството, поддръжката на пътища и изграждане на канализация.
Осигурени са 80 писмени превода на документи и 20 устни превода.
Дирекцията осъществи протоколното осигуряване и отразяването на вътрешни и международни срещи, проведени в министерството, включително обезпечи провеждането на срещи на министъра с чуждестранни делегации.
За периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. от дирекция „Вътрешен одит“ са изпълнени В съответствие с изискванията на Глава четвърта „Планиране, извършване и докладване на вътрешния одит” от Закона за вътрешен одит в публичния сектор (ЗВОПС), Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит и методологията, утвърдена от министъра на финансите, дирекция „Вътрешен одит” е изготвила Годишен доклад за дейността по вътрешен одит за 2018 г. Докладът съдържа обобщена информация за дейността по вътрешен одит, включително на второстепенните разпоредители с бюджет и търговските дружества с държавно участие в капитала към МРРБ. Докладът е предоставен на министъра на финансите в нормативно определения срок.
За периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. от дирекция „Вътрешен одит“ са изпълнени 17 (седемнадесет) официални одитни ангажименти, приключени с връчен одитен доклад.
Дирекция „Вътрешен одит“ е изпълнила 4 (четири) неофициални одитни ангажименти за консултиране. Вътрешните одитори са взели участие в две работни групи, съгласно заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
През 2019 г. беше извършена външната оценка на качеството на одитната дейност на дирекция „Вътрешен одит“ при МРРБ. Оценката за дейността по вътрешен одит на дирекция „Вътрешен одит“ при МРРБ е „работи в съответствие”.
През отчетния период дирекция „Финансово-стопански дейности“ изготви тригодишната бюджетна прогноза, проектобюджет и бюджет на министерството, месечно разпределение на приетия годишен бюджет по елементи на Единната бюджетна класификация и по програми, осигури чрез извършването на необходимите промени по бюджета; изготви и представи ежемесечно заявка за осигуряване на лимит на МРРБ, изготви консолидирани ежемесечни и тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета, на сметките за СЕС и по други международни програми и договори, организира, координира и обобщи отчета за изпълнението на капиталовите разходи. Организира и осъществи финансовата и счетоводната политика на министерството в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, Закона за счетоводството, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Сметкоплана на бюджетните организации, приложимите счетоводни стандарти и други нормативни актове, регламентиращи финансовата дейност. Дирекцията осъществява и стопанските дейности в министерството като осигурява поддръжката и ремонта на движимото и недвижимото имущество, контролира и отговаря за правилната техническа експлоатация и поддръжка на ведомствения автотранспорт и др.
Отчет на показателите за полза/ефект
2100.01.00 “Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда“
Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност · Целева стойност 2023* · Отчетено с натрупване към 31.12.2019 г. · Отчетено за периода 01.01.-31.12.2019 г.
Индикатори за полза/ефект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.
Намаляване на дела на мигриралото население (вътрешна миграция) · % · 2,02 · · 2,04 · НП
Показатели за полза/ефект на дейностите по стратегическо планиране на регионалното развитие
Изпълнение на Пътна карта за нови подходи в регионалната политика · % · 60 · · 60
Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на програмите за ТГС ИНТЕРРЕГ-ИПП 2014-2020, по които дирекция УТС е Управляващ орган:
Брой реконструирани/възстановени културни и исторически обекти · брой · · 55 · · 19
Население, възползващо се от мерки за защита от наводнения или горски пожари · брой · · 2 620 000 · · 3 930 179
Общ брой младежи, включени в схеми за младежко предприемачество и инициативи · брой · · 300 · · 527
Брой участници в инициативи за обучение и квалификация · брой · · 150 · · 2444
Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на програмата за обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Република България.
Подобряване състоянието на съществуващия жилищен сграден фонд – брой обновени жилища · брой · 147 761 · · · 120 589
Облагодетелстване на обитателите от подобрената жилищна инфраструктура – брой обитатели · брой · 340 705 · · · 256 347
Въведени в експлоатация жилищни сгради · брой · 2022** · · · 1820
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/ осъществява своята дейност в две основни области на политика: Политика в областта на транспорта (520,4 млн.лв.) и Политика в областта на съобщенията и информационните технологии (22,8 млн.лв.). МТИТС изпълнява самостоятелна бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза”, в коята са отчетени средства в размер на 22,9 млн.лв. За реализирането на посочените политики са разходвани общо 566,1 млн.лв.
Политика в областта на транспорта Бюджетна програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“- 243,6 млн.лв.
Политиката в областта на транспорта е насочена към развитие на базисната транспортна инфраструктура, като условие за поддържане на устойчив икономически растеж. Ефективните транспортни системи са важни за просперитета на България и оказват голямо влияние върху икономическия растеж, социалното развитие и околната среда.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява политиката в областта на транспорта в качеството си на Управляващ орган по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. /ОПТТИ/. Към 31.12.2019 г. са подадени 69 проектни предложения, от които на 49 е предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) – 4 са в етап на оценка, 3 са отхвърлени, а 13 са оттеглени. Сключените договори/издадените заповеди за предоставяне на БФП по ОПТТИ са на стойност 3 075 918 895,58 лв., което е 83,32% от бюджета на програмата, реално изплатените средства са 1 467 296 013,32 лв., които представляват 39,74%.
В настоящия програмен период на оперативната програма продължава да се инвестира в оставащи отсечки, които допълват започнатите жп участъци през първия програмен период. С въвеждането в експлоатация на пътните проекти има всички предпоставки да се очаква облекчаване на трафика, увеличаване на средната скорост, респективно съкращаване на времето за пътуване и намаляване на вредните газове, което ще осигури сигурност и комфорт на движение по пътищата, както и значително оптимизиране на разходите за транспорт. Развитието на метрото в София значително улеснява ежедневието на жителите на столицата с оглед на спестеното време и средства. В допълнение се подобряват и сигурността, надеждността и комфорта при пътуване в градски условия и се насърчава употребата на екологосъобразни видове транспорт, което води до по-чиста околна среда.
Изпълнявани проекти по приоритетни оси:
Приоритетна ос 1 „Развитие на железопътната инфраструктура по „основната” Трансевропейска транспортна мрежа” Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2 Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец Техническа помощ за подготовка на проект „Модернизация на железопътната линия София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Македония” Възстановяване, ремонт и модернизация на тягови подстанции Бургас, Карнобат и Ямбол
Приоритетна ос 2 „Развитие на пътната инфраструктура по „основната“ и разширената Трансевропейска транспортна мрежа“ Автомагистрала „Струма“ - Лот 3.1, Лот 3.3, тунел „Железница“ и Лот 3.2, участък „Крупник – Кресна”.
Автомагистрала „Русе – Велико Търново” Приоритетна ос 3 „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт” Проект за разширение на метрото в София – трети метродиаметър.
Реконструкция на гарови комплекси Подуяне, Искър, Казичене, Карнобат, Стара Загора и Нова Загора Приоритетна ос 4 „Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“ Проектиране и изграждане на технически системи за превенция на риска и повишаване на сигурността на територията на морските пристанища (RPSSP);
Техническа помощ за подготовката и реализацията на проект „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на пристанищни приемни съоръжения (ППС) в българските пристанища за обществен транспорт с национално значение“;
Териториално разширяване на обхвата и допълване на функциите на Информационната система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS) – Фаза 4;
Модернизация и оптимизация на дейностите по рехабилитация на корабоплавателния път в общия българо-румънски участък на река Дунав, чрез доставка на оборудване.
Разработване и внедряване на интелигентна транспортна система в обхвата на Автомагистрала „Тракия”.
Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” Подготовка на проект: Път I-1 (E-79) „Видин – Монтана –Враца”
Проекти, финансирани по Механизма за свързване на Европа (с трансграничен ефект и съпроводени с поети ангажименти за подходящи инвестиции от съответната съседна страна)
Развитие на железопътен възел София – железопътен участък София – Волуяк;
Модернизация на железопътния участък София – Елин Пелин;
Модернизация на железопътния участък Костенец – Септември;
Развитие на железопътен възел Пловдив;
„FAIRway Danube“ – Координирано изпълнение на Генералния план за рехабилитация и поддържане на плавателния път по р. Дунав и плавателните ѝ притоци;
Модернизация на път I-8 „Калотина-Софийски околовръстен път“ от км 1+000 до км 15+500 и етапна връзка · .
През 2019 г. в тази програма са отчетени 208,0 млн.лв. капиталов трансфер за НК „Железопътна инфраструктура“ за погасяване на възмездна финансова помощ, предоставена с ПМС № 62 от 2016 г. за одобряване на допълнителни плащания от централния бюджет по бюджета на МТИТС за приключване на инвестиционни проекти на НК „Железопътна инфраструктура“ по Оперативна програма „Транспорт“ 2002-2013г. Средствата са предоставени с ПМС № 346/18.12.2019 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МТИТС за 2019 г.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Политика в областта на транспорта · Мерна единица
Наименование на индикатора · · Програма 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Повишаване скоростите на движение по жп мрежата в ремонтираните участъци · Км/ч · 89.1 · 89,6
2. Реализирани влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД · Влаккм · 21 030 222 · 20 143 804
Ключов индикатор за изпълнението на политиката в областта на транспорта, който отчита подобряването на състоянието на железопътния транспорт е „Повишаване скоростите на движение по жп мрежата в ремонтираните участъци“. По-високата скорост на движение по жп мрежата е свързана с по-добра инфраструктура и гарантира намаляване времепътуването и повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт. За отчетния период са постигнати 89,6 км/ч, което е 100,56% от заложените в плана за 2019 г. – 89,1 км/ч.
Ключов индикатор от изпълнението на политиката в областта на транспорта, пряко отчитащ подобряването на състоянието на железопътния транспорт, са „Реализираните влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД“, който отчита извършената влакова работа като включва, както превозите обект на задължителните превозни услуги, така и търговските превози. За отчетния период са реализирани 20 143 804 влаккилометри, което е с 0,27% повече спрямо 2018 г. и представлява 96% от планираните за 2019 г.
Неизпълнението на показателя е в резултат на отмяна движение на някои влакове през 2019 г. поради следните причини:
- повреди на тягов подвижен състав по време на движение;
- недостиг на тягов подвижен състав;
- външни причини (влошена зимна обстановка, ПТП на прелези и др.) По договора за извършване на обществени превозни услуги неизпълнението на основния показател влаккилометри е в рамките на допустимото отклонение (минус 5%). В по-голяма част от случаите при необходимост за обслужване на пътниците се организира извънреден автобусен транспорт.
Бюджетна програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ – 275,1 млн.лв.
По тази бюджетна програма МТИТС осъществява регулиране на достъпа до пазара и професията.
За осъществяване на политиката за регулиране на достъпа до пазара на обществените автомобилни превози на пътници в страната, ИА „Автомобилна администрация“ извършва актуализиране, развитие и усъвършенстване на републиканската транспортна схема с цел доближаване на превозните услуги по място, време и честота до действителните потребности на населението и повишаване ефективността и безопасността на превозите. През отчетния период при реализирането на тези функции са променени 106 броя маршрутни разписания и са закрити 45 броя маршрутни разписания. Издадени са 50 бр. разрешителни на BG и 18 бр. разрешителни на чуждестранни превозвачи за откриване на нови или продължаване действието на съществуващи международни автобусни линии. Издадени са 354 бр. разрешителни за извършване на совалкови превози на пътници, 1746 еднократни разрешителни за извършване на случайни превози на пътници; 797 бр. книжки с пътнически ведомости Интербус, 513 бр. книжки с пътни формуляри. Предоставяени са 75 684 бр. еднократни разрешителни на BG превозвачи, извършващи международни автомобилни превози на товари. Издадените многократно ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за превоз на товари са 2 143 броя.
За реализиране на общодостъпен транспорт чрез бюджета на МТИТС са изплатени субсидии в размер на 172,9 млн.лв. на БДЖ „Пътнически превози” ЕООД като изпълнител по договора за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт на територията на Република България.
По тази програма МТИТС осъществява контрол и осигуряване на стандарти във всички видове транспорт – автомобилен, железопътен, въздушен и воден транспорт, както и проучване и поддържане на водните пътища и управление при кризи и превенция на риска. В рамките на програмата се реализират полетите със специално предназначение от Авиоотряд 28, който за 2019 г. е изпълнил 346 полета, пролетени са 572,58 часа, проведени са 22 тренажорни подготовки, извършени са 31 летателни одита и 102 одита по организацията на авиационната техника.
През отчетния период МТИТС продължи работа по политиката за постоянно повишаване на изискванията и контрола при обучението и провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. През 2019 г. ИА „Автомобилна администрация“ продължи да осъществява контролните си функции, предвидени в Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Закона за управление на отпадъците, Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС) и др. Подготвени са проекти на три нови закона: Закон за движението по пътищата, Закон за водачите на моторни превозни средства и Закон за пътните превозни средства, като се предвижда отмяна на действащия към момента Закон за движението по пътищата.
За повишаване нивото на безопасността, сигурността и качеството на предоставяните транспортни услуги се усъвършенства координацията на МТИТС, изпълнителните агенции, държавните предприятия и търговски дружества от системата на транспорта и съобщенията за превенция и реагиране при бедствия, терористични актове и инциденти. Поддържат се в актуално състояние плановете за защита при бедствия и терористични заплахи. Извършват се проверки за установяване на състоянието на съоръженията с повишена опасност, монтирани и експлоатирани на територията на пристанищните комплекси. В резултат на превенцията не се допуска работа със съоръжения с повишена опасност, които не отговорят на изискванията. Предприемат се мерки за предотвратяване на пътнотранспортните произшествия чрез инсталиране на системи за видеонаблюдение на натоварени участъци, градски кръстовища и жп прелези и др. ИА „Морска администрация“ работи за поддържане на високо ниво на държавен пристанищен контрол, съизмерим със стандартите на Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол (ДПК).
Бюджетна програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ – 1,4 млн.лв.
Изграждането на системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт произтича от изискванията на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, Международната конвенция за търсене и спасяване по море и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, вменяващи задължения за всяка от договарящите се държави за координиране на действията и оказване на помощ на въздухоплавателните средства и корабите търпящи бедствие на територията на страната или в отговорния район на Рeпублика България за търсене и спасяване в акваторията на Черно море.
Чрез системата за търсене и спасяване във водния и въздушен транспорт се създава единна централизирана организация за управление на дейностите по координация на национално ниво, а при необходимост – за взаимодействие със съседни страни. Намиращата се в денонощен режим на готовност за действие и ефективно функционираща система е задължително условие за гарантиране надеждна и своевременна реакция за спасяване на пострадали хора в екстремални ситуации във водния и въздушен транспорт.
При денонощен режим на работа ГД ГВА заедно с ИА „Морска администрация“ поддържа сили и средства в съвместния авиационен и морски координационен център за търсене и спасяване. В случаите на авиационни произшествия ръководи и координира операции по търсене и спасяване на човешки живот и оказва помощ на търпящи бедствие въздухоплавателни средства и хора във въздушното пространство на Република България и на нейната сухоземна територия, както и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване при авиационни произшествия и във вътрешните водни пътища на Р. България.
ИА „Морска администрация“ през 2019 г. е обработила на 100% получените сигнали за бедствие, проведени са 7 бр. планови учения и тренировки. ГД ГВА в изпълнение на своите отговорности е извършила летателни проверки на средствата за навигация, комуникация, наблюдение и кацане, както и проверка и обработка на документи. Издадените удостоверения за експлоатационна годност на съоръжения за въздушна навигация и кацане съгласно изискванията на Наредба № 141/ 2002 г. са 64 бр. През отчетния период е извършена доставка, инсталиране и пускане в експлоатация на система за изобразяване на радиолокационна и планова информация CIMACT в Координационния център за търсене и спасяване при авиационни произшествия.
Бюджетна програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ – 0,3 млн.лв.
Целите на програмата включват повишаване на нивото на безопасност на въздушния транспорт посредством разследване на авиационни произшествия, сериозни инциденти, контрол върху разследваните от ГД „ГВА” и авиационните оператори инциденти, определяне на мерки за безопасност и осъществяване на превантивна дейност; повишаване на нивото на безопасност на морския транспорт; подобряване на безопасността на железопътния транспорт чрез извършване на разследване с цел установяване на причините, довели до възникване на произшествия и инциденти в съответствие със Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 и даване на препоръки за безопасност с оглед недопускане на други произшествия в бъдеще.
Специализираните звена за разследване на произшествия и инциденти във видовете транспорт са разследвали:
авиационни произшествия с български ВС в страната и чужбина – 7 бр.;
авиационни произшествия с чужди ВС на българска територия – 1 бр.;
сериозни инциденти с чужди ВС на българска територия – 6 бр.;
сериозни инциденти с български ВС в страната и чужбина – 7 бр.;
морски тежки произшествия – 3 бр.;
железопътни произшествия - 6 бр.
Политика в областта на съобщенията и информационните технологии – 22,8 млн.лв.
Бюджетна програма „Развитие на съобщенията и информационните технологии“- 22,8 млн.лв.
Съобщения Стратегическата цел на политиката в областта на електронните съобщения е задоволяване на нуждите на населението и бизнеса от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги, а в пощенския сектор - устойчиво развитие на националния пощенския сектор чрез създаване на условия за функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги и предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги за обществото в съответствие с европейските и световните изисквания.
В изпълнение на тези стратегически цели през 2019 г. е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, актуализирана е политиката в областта на електронните съобщения на Република България 2019-2022 г., изменен и допълнен е Националния план за разпределение на радиочестотния спектър в обхвати: 700 MHz, 400/450 MHz, 26 GHz, 23 GHz и 8025-8400 МHz; реализирани са участия в международни организации и групи.
Дефинираната цел в пощенския сектор е устойчиво развитие, либерализиран, икономически стабилен пазар на пощенските услуги и поддържане на ефективна конкуренция. Политиката в сектора е насочена към гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга. Това се реализира чрез планиране и предоставяне на необходимите средства на „Български пощи“ ЕАД, пощенският оператор със задължение за предоставяне на универсалната пощеска услуга, съгласно Закона за пощенските услуги. В изпълнение на задължението за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга през 2019 г. на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 21,4 млн.лв.
Информационни технологии През 2019 г. дейностите по изпълнение на стратегическите цели на политиката са подчинени на разбирането, че развитието на информационните технологии е споделена цел. Широкото въвеждане и използване на електронни публични услуги подпомага за значителното намаляване на разходите, ускорява оборота, създава нови пазари, стимулира производството на продукти и услуги с висока добавена стойност. МТИТС координира процеса по прилагане на Стратегическата рамка за развитие на информационното общество в България до 2020 г., формира политиката за разитие на широколентовия достъп и изпълнение на приложни поректи в областта на информационните технологии и подпомага научните изследвания, технологичното развитие и иновациите в областта на инфрмационните и комуникационни технологии.
По отношение на оперативните цели е постигнат значителен количествен напредък по реализацията на цел „Координиране на процеса по изпълнение на политиката за развитие на информационното общество в Република България“. През 2019 г. достъпът на домакинствата до широколентов интернет е достигнал до 74,9%, а предприятията с достъп до широколентов интернет са 80,5%.
Добри показатели са постигнати при реализирането на целта за подпомагане на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите в областта на ИКТ чрез предоставяне на експертна подкрепа за организации от сектора на ИКТ, кандидатстващи по програмите на Европейската общност. Ползите за българските участници – ИКТ фирми, университети, институти на БАН, държавни институции и неправителствени организации се изразяват не само в директната финансова помощ от Европейската общност, но и във възможностите за изграждане на делови партньорства, осигуряване на достъп до европейския и световен пазар и др. Финансирани са 8 проекта с българско участие по програма ИКТ от „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа, сектор „Телекомуникации“. Одобреното финансиране за български участници по програмите на ЕО в областта на ИКТ 2 545 хил евро. Проведени са 95 бр. консултации с потенциални участници по ИКТ програми на Европейската общност.
КлючовИ индикатори ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Политика в областта на съобщенията и информационните технологии
Наименование на индикатора · Мерна единица · Програма 2019 · Отчет 2019
1. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital Economy and Society Index, DESI) за България · 0- 100 · 45 · 36,2
2. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital Economy and Society Index, DESI) средно за ЕС · 0 -100 · 60 · 52,5
Ключов индикатор за отчитане изпълнението на политиката в областта на съобщенията и информационните технологии е „Съставният индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за България“, който измерва степента на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото.
Причините за неизпълнение на показателя се коренят в ниското ниво на цифрови умения и внедряването на цифровите технологии в предприятията. Въпреки че образователната система е в процес на реформи на всички равнища и е реализиран значителен напредък по отношение на уменията в областта на цифровите технологии, показателите в измерението „Човешки капитал“ са далеч под средното равнище за ЕС. Това налага по-всеобхватни действия, както чрез образователната система, така и чрез повишаването на квалификацията на работната сила. В измерението „Внедряване на цифровите технологии“ България е под средното равнище за ЕС, особено по отношение развитието на електронната търговия. Планираните мерки в подкрепа на цифровизацията са адекватни, но е необходима всеобхватна стратегия за цифровата трансформация на икономиката.
Съставният индекс за цифрова икономика и общество (DESI) беше преизчислен за всички държави за предходните години, за да се отразят промените в избора на показатели и корекциите в основните данни. Поради това, резултатите и класирането на държавите се променят в сравнение с предходни публикации.
Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ – 22,9 млн.лв.
По програмата Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза са отчетени средствата в размер 22,9 млн.лв., изразходвани за централната администрация на министерството, както и за транспортните болници в системата на МТИТС, в които през 2019 г. са извършени около 181 хил. експертни болнични прегледа и освидетелстване, преминали са 9 767 болни за стационарно лечение и са извършени 7 060 бр. психологически прегледи.
МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и Постановление № 344 от 21 декември 2018 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г., разходите по бюджета на Министерството на младежта и спорта (ММС) за 2019 г. са утвърдени по програми в рамките на пет области на политики:
Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Бюджетна програма „Спорт за учащи” Бюджетна програма ”Спорт в свободното време” Политика в областта на спорта за високи постижения Бюджетна програма „Олимпийска подготовка” Бюджетна програма „Спорт за високи постижения” Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения” Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Бюджетна програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм” Политика в областта на младите хора Бюджетна програма „Младите в действие” Утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2019 г. разходи са в размер на 79,7 млн. лв. За отчетния период разходите по бюджета на ММС са нараснали с 6,2 млн. лв. във връзка с извършени промени по бюджета на министерството по реда на чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси и общият размер на разходите възлиза на 85,9 млн. лв.
При отчитане спецификата на дейностите и проектите, финансирани за провеждане на политиките в областта на младежта и спорта, отчетените разходи по бюджета на ММС са в размер на 84,6 млн. лв., което представлява 98,4% от разходите по уточнен план (85,9 млн. лв.). По-ниският процент изпълнение се дължи основно на неусвоени средства за дейности в средното образование (0,7 млн. лв.) и възстановени средства по договори за минал период от време (0,2 млн. лв.).
С най-голям относителен дял (64,8%) от общите разходи е изпълнението на субсидиите на организации с нестопанска цел, което произтича от спецификата на финансираните дейности.
Отчетените за периода разходи за финансово подпомагане реализирането на спортни и младежки дейности са в размер на 54,8 млн. лв., в т.ч.: 52,0 млн. лв. предоставени субсидии на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане реализирането на дейности и проекти на спортни организации и 2,8 млн. лв. за младежки дейности.
/в млн. лв./
Класифи-кационен код · ОТЧЕТ НА РАЗХОДИТЕ за 2019 г. · Закон · Уточнен план · Отчет
2500.01.00 · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 17, 5 · 18,3 · 17,4
2500.01.01 · Бюджетна програма „Спорт за учащи“ · 12, 2 · 12, 9 · 12, 1
2500.01.02 · Бюджетна програма „Спорт в свободното време“ · 5,3 · 5, 4 · 5,3
2500.02.00 · Политика в областта на спорта за високи постижения · 52 ,7 · 58, 4 · 58,0
2500.02.01 · Бюджетна програма „Олимпийска подготовка“ · 11,8 · 9,6 · 9,5
2500.02.02 · Бюджетна програма „Спорт за високи постижения“ · 40, 9 · 48, 8 · 48, 5
2500.03.00 · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 3, 5 · 3,4 · 3,4
2500.03.01 · Бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения“ · 3,5 · 3,4 · 3,4
2500.04.00 · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 0,3 · 0,3 · 0,3
2500.04.01 · Бюджетна програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм“ · 0,3 · 0,3 · 0,3
2500.05.00 · Политика в областта на младите хора · 3,3 · 3,3 · 3,3
2500.05.01 · Бюджетна програма „Младите в действие“ · 3,3 · 3,3 · 3,3
2500.06.00 · Бюджетна програма “Администрация” · 2,4 · 2,1 · 2,1
Общо разходи на ММС : · 79,7 · 85,9 · 84,6
Общите консолидирани разходи за 2019 г., отчетени по програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерство на младежта и спорта са в размер на 90,7 млн. лв. и са извършвани при спазване на действащото в страната законодателство.
В рамките на отчетния период са извършени разходи по:
бюджетна програма „Спорт за учащи”- програми и проекти за развитие на ученическия и студентския спорт, договори за финансово подпомагане дейността на многоспортови федерации и осигуряване на възможности за физическа активност, спортно състезателна дейност и спортни резултати; ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“;
програма „Спорт за децата в свободното време”- подпомагане на програми за развитието на детския футбол и програми „Научи се да плуваш”, „Научи се да караш ски”, „Децата и спортния клуб”, „Тенисът спорт за всички”, „Голфът спорт без граници”, „Развитие на детската лека атлетика”, „Децата и бадмингтона”; Програма за развитие на хора с увреждания;
бюджетна програма „Олимпийска подготовка“ - договори за участие на българските делегации в олимпийски прояви и младежки фестивали; на други дейности в областта на олимпийската подготовка и спорта за високи постижения;
бюджетна програма „Спорт за високи постижения“ - финансиране дейността на български спортни федерации и спортни клубове; месечни премии за олимпийски медалисти и техните треньори, прекратили активна състезателна дейност; финансово подпомагане организацията и провеждането на домакинства на състезания от международния спортен календар;
бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения“ - подпомагане на спортни организации и общини стопанисващи и управляващи обекти общинска или държавна собственост за ремонт, реконструкция и модернизация на обектите и съоръженията;
бюджетна програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм“ - дейности по международния обмен и внедряването на добри практики в областта на младежта и спорта;
бюджетна програма „Младите в действие“- дейности по осъществяване на държавната политика в областта на младежта в страната;
бюджетна програма „Администрация“ – дейността по подпомагане на специализираната администрация за изпълнение на програмите, проекти, изпълнявани от ММС, финансирани по програмите „Еразъм +”, ОП “Развитие на човешките ресурси“, ОП “Региони в растеж“ и ОП „Добро управление“.
Преглед на изпълнението на политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Целите на политиката в областта на ученическия и студентския спорт, децата в детските градини, децата в риск и с увреждания през прогнозния период се реализират чрез изпълнение на бюджетна програма “Спорт за учащи” и чрез разработване, финансиране и реализиране на програми „Спорт за деца в риск” и „Програма за развитие на спорта за учащи”, както и чрез осъществяване на координация и контрол на изпълнението на проекти на спортни организации, финансирани по програмата „Спорт за учащи” и свързани с развитието на ученическия и студентския спорт. Програмите и дейностите, чрез които се осъществява политиката в областта на спорта в свободното време, приоритетно са насочени към децата и младите хора в трудоспособна възраст, тъй като за всички хора не може да се осигурят условия за свободно практикуване на спорт. През отчетния период водещата цел на политиката по отношение на спортните училища е насочена към осигуряване на условия за качествен подбор на деца със спортен талант, конкурентна среда за развитие, възможности за спортно усъвършенстване, създаване на условия за реализиране на „двойна кариера“ и мотивираща среда за професионалната и личностната им реализация.
Постигната е висока степен на изпълнение на определените цели.
За постигане на ползата/ефекта в областта на политиката по отношение на спорта за всички и спорта за учащи са разработени, финансирани и реализирани програми и дейности. Чрез тези програми са осигурени условия и е предоставена възможност на спортни организации за кандидатстване с проекти, създадени са условия и възможности за достъп на различни възрастови, отраслови и социални групи от населението до разнообразни услуги в областта на спорта и ефективно ползване на спортните обекти и съоръжения.
Отчет на показателите за полза/ефект
Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС ученици към общия брой на учениците · % · 12,79 · 13,49
2. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС студенти към общия брой на студентите · % · 2,62 · 2, 62
3. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности за спорт в свободното време, подпомагани от ММС лица към населението на Република България · % · 2,4 · 2,4
Преглед на изпълнението на политиката в областта на спорта за високи постижения Реализирани са програми за елитен спорт и е осигурен ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво. Създават се условия за развитие на потенциала на младите талантливи спортисти. Разработват се и се прилагат нови методики за оптимизиране на методите за контрол и оценка на ефективността на тренировъчните въздействия. Постигнат е добър социален ефект чрез отразяване на постиженията на елитните спортисти. Постиганата е по-висока ефективност и целесъобразност при разходване на средствата чрез въведените точни параметри по програмите и контрол по изпълнение на целите, заложени в проектите. Подобрява се координацията и контрола на спортната подготовка и оптимизиране на тренировъчните натоварвания чрез въвеждане в практиката на най-новите достижения в спортната наука, способстващи за подобряване на качеството на информацията, относно ефективността на използваните тренировъчни средства и методи за постигане на желания спортен резултат. Предприемат се действия за предотвратяване на употребата на допинг в спорта и борба с това явление до окончателното му премахване.
Основните стратегически цели се изпълняват чрез програмата на ММС за развитие на спорта за високи постижения. По Програмата за развитие на спорта за високи постижения за 2019 г. са одобрени проектите на 44 спортни федерации, като са сключени договори за финансово подпомагане на дейностите по проектите.
Извършен е преглед на изпълнението на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта /2015 - 2024г./ за периода 2018-2019 г. Предвидените в Плана дейности, съответстват на двете основни цели на стратегията - превенция на употребата на допинг в спорта за високи постижения и в спорта през свободното време и ограничаване на разпространението на допинг чрез нормативни и регулативни мерки. През 2019 г. Антидопинговия център (АЦ) е извършил 942 проби, управлявал 10 неблагоприятни аналитични резултати и 2 неаналитични; Управлявани са и 29 нарушения на изискванията за местонахождение, свързани със задължението на спортиста да бъде на разположение за извън състезателно тестване, включително неуспешно подаване на местонахождение и пропуснати проверки. Извършено е проучване и разследване на 8 потенциални антидопингови нарушения по сигнал. В програмата за биологичен паспорт на спортиста за 2019 г. АЦ първоначално е включил 9 спортиста, които същевременно са част от регистъра на спортистите за тестване на АЦ. Към края на отчетния период спортистите са 8, поради включване на един от тях в РСТ на съответната международна федерация и изключването му от РСТ на АЦ. Взети са общо 18 кръвни проби за биологичен паспорт на 9-те състезатели.
Основните стратегически цели по програмата се изпълняват чрез бюджетни програми „Олимпийска подготовка“ и „Спорт за високи постижения“. Изготвени са анализи за постигнатите от спортистите резултати на проведените световни и европейски първенства. Използва се специализираната апаратура за усъвършенстване на методиките, прилагани при тестиранията на националните и олимпийски състезатели. Прилаганата система на финансиране на спортната подготовка по програма „Спорт за високи постижения“ дава възможност за осигуряване на интензивен тренировъчен процес на състезатели и отбори, които не са покрили критериите на програма „Олимпийска подготовка“, но имат възможности за спечелване на квоти за олимпийските игри. Ефектът от прилаганата система се отразява в броя на спечелените медали на европейски и световни първенства, както и на броя на завоюваните квоти за олимпийските игри.
Отчет на показателите за полза/ефект
Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности Политика в областта на спорта за високи постижения
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Относителен дял на спортисти, които са финансово подпомогнати за участия в състезания от МСК от всички картотекирани състезания: - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри- зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 18,5 · 19,0
2. Брой медали, спечелени на олимпийски и европейски игри, световни и европейски първенства · Бр. · 182 · 187
3. Относителен дял на класиранията до 8-мо място в състезания от МСК към броя на финансово подпомогнатите от ММС спортисти - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри- зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 90,0 · 91,0
4. Относителен дял на финансово подпомаганите за СВП спортни клубове спрямо всички вписани в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортните клубове – техни членове по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗФВС · % · 22,5 · 21,0
Преглед на изпълнението на политиката в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Държавната политика в тази област е насочена към привеждане на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти. Изпълнението на заложените цели по политиката се постига чрез:
Изграждането на нова спортна инфраструктура, реконструкция и модернизация на съществуващите спортните обекти и съоръжения, в съответствие с изискванията на съответните международни нормативи и създаване на условия за достъп до тях на хора с увреждания.
Изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия за спортна подготовка и възстановяване на спортисти, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международен спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция на зависимости.
Отделяне на средства за ремонт, реконструкция и модернизация на съществуващата спортна инфраструктура на територията на страната, тъй като в голямата си част е амортизирана и неотговаряща на съвременните изисквания за спортни занимания.
Реконструкция и модернизацията на спортни съоръжения в училищата.
Реализирането на стратегическите цели на ММС в областта на спорта за учащи е свързано с поетапното осигуряване на подходяща материално-техническа база и оборудване със спортни уреди и пособия на субекти, изпълняващи функции в областта на спорта за учащи. В част от държавните спортни училища модернизацията е завършила или е в процес на извършване. Завършен е цялостен ремонт и модернизация на СУ „Георги Бенковски“, гр. Варна. Приключени са и строително-монтажните работи в СУ „Майор Атанас Узунов“, гр. Русе, като се очаква разрешение за изграждане на външна връзка с топлопровод и в последствие въвеждане на училището и общежитието в редовна експлоатация. В процес е проектиране са необходимите мерки за енергийна ефективност и на сградата и общежитието на СУ „Генерал Владимир Стойчев“, гр. София. Интервенциите и в трите училища се финансират по ОП „Региони в растеж“ (2014-2020). Започна подготовката на документи за подаване на проект за финансиране по ОП „Региони в растеж“ (2014-2020) и СУ „Юрий Гагарин“, гр. Бургас.
Отчет на показателите за полза/ефект
Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2019 г. · Отчет 2019 г.
1.Ремонтирани и реконструирани обекти/съоръжения · Бр. · 6 · 9
Преглед на изпълнението на политиката в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Стратегическа цел на програмата е внедряване на модерния европейски опит и добрите международни практики в Република България.През 2019 г. изпълняваните проекти от ММС, в качеството на партньор и национално координационно звено за отбелязване на Европейската седмица на спорта, спомогнаха за създаването на устойчиви партньорски мрежи, трансфер на добри европейски практики в областта на спорта и подпомагане на спортните федерации и клубове за пълноценно включване в реализирането на европейските политики.
Изпълняваните проекти по Програма „Еразъм+“ бяха насочени в няколко направления: създаване на подходящи условия за равнопоставеност в спорта на деца, ученици и младежи от различни социални групи; спортно доброволчество; приобщаване на деца с увреждания в спортни занимания в извънучебно време; насърчаване на физическата активност и здравословния начин на живот, и доброто управление в спорта.
Дейностите по проектите се изпълняваха в сътрудничество с други държавни институции на национално и местно ниво, организации от неправителствения сектор от областта на спорта и образователни институции.
Преглед на изпълнението на политиката в областта на младите хора Основната стратегическа цел в политиките за младежта е подобряване на качеството на живот на младите хора и създаването на условия за успеха на всеки млад човек през създаване на устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и мобилизиране на потенциала на развитието на младите хора в България и Европейския съюз.
Политиките в областта на младите хора се изпълняват посредством бюджетна програма „Младите в действие“. През отчетния период оперативните цели в областта на младежката политика са насочени към развитието и изпълнението на основни стратегически документи в областта: Европейската младежка стратегия (2019-2027) и работа по Националната стратегия за младежта (2010-2020). През отчетния период са проведени две процедури за кандидатстване с проекти по Националната програма за младежта - Подпрограма 2 „Националната младежки кампании и инициативи“ на Националната програма за младежта (2016-2020) за 2019 г. По процедурите са финансирани 54 проектни предложения.
Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10 а от Закона за хазарта за 2019 г. Програмата е изготвена във връзка с отчетените негативни тенденции по отношение на рисковото поведение на младите хора и попадането под различните форми на зависимост. Чрез Програмата се осигурява годишен финансов ресурс в размер на 2,0 млн. лв., благодарение на което неправителственият сектор има възможност да реализира множество инициативи и по този начин да постигне по-пълен обхват на млади хора в дейности, важни за тяхното развитие. В срока на кандидатстване са подадени 138 проектни предложения по обявените направления. За финансово подпомагане са одобрени 41 проекта на неправителствени организации. Значителният обхват на младежи по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта се дължи на факта, че едно от направленията на програмата е изцяло насочено към реализиране на информационни кампании по съответните теми чрез различни канали – телевизия, радиа, социални мрежи, онлайн платформи/медии и др., като се отчита младежката аудитория, до която са достигнали посланията. Подобен подход се разработва и за популяризиране на дейностите по Национална програма за младежта за предстоящия програмен период.
Отчет на показателите полза ефект
Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности Политика в областта на младите хора
Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2019 г. · Отчет 2019 г.
1. Относителен дял на обхванатите младежи от услуги за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за младежта от общия брой младежи на същата възраст в страната · % · 16,5 · 2,1
2. Относителен дял на обхванатите младежи от разнообразни инициативи за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за изпълнение на младежки дейности /по чл. 10а от Закона за хазарта/ от общия брой младежи на същата възраст в страната · % · 7,69 · 71,2
Отчетеният висок процент изпълнение на индикатор 2. се дължи на факта, че едно от направленията на програмата е изцяло насочено към реализиране на информационни кампании по съответните теми чрез различни канали – телевизия, радиа, социални мрежи, онлайн платформи/медии и др., като се отчита младежката аудитория, до която са достигнали посланията.