Заключение ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на отчетените данни и анализа на изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2020 г. могат да се направят следните изводи:

✓ БВП нарасна в реално изражение с 2,4 % за първо тримесечие спрямо същия период на миналата година, но спадна с 8,2 % през второ тримесечие (експресни оценки).

Основен принос за спада през второ тримесечие имаха инвестициите.

✓ В следствие на извънредното положение срещу разпространението на COVID-19, основните показатели на пазара на труда се влошиха. Броят на заетите намаля, а нивото на безработица през второто тримесечие на 2020 г. се повиши до 5,9 % - най-високата стойност на показателя от три години насам.

✓ На прага на безпрецедентната криза, породена от внезапно избухналата пандемия, България бе в много добра кондиция по отношение на основните фискални индикатори.

Благодарение на формираното превишение на приходите над разходите през първите три месеца на годината негативните фискални ефекти от второто тримесечие не са толкова силно изразени по отношение на бюджетното салдо. Традиционно по-ниското усвояване на разходите през първото полугодие и добрите параметри на изпълнението на бюджета за периода преди кризата са основните фактори, допринесли за отчетеното положително бюджетно салдо по КФП към края на първото полугодие на 2020 г. в размер на 1 610,2 млн. лв. (1,4 % от прогнозния БВП).

✓ Изпълнението на приходите, помощите и даренията по КФП за полугодието представлява 48,3 на сто от актуализирания годишен разчет. При допускане за липса на втора вълна на заразата с COVID-19 и повторно налагане на по-строги карантинни мерки и ограничения до края на годината, може да се очаква постепенно възстановяване на вътрешното потребление, с което постъпленията от косвени данъци също могат да отчетат известно ускоряване. При такава хипотеза и на база на текущите параметри, прогнозите в годишен план очертават изпълнение на планираните данъчни приходи по националния бюджет.

✓ Рискове по отношение на изпълнението на актуализираните разчети за годината при по-негативен от планирания сценарий могат да възникнат основно при постъпленията от акцизи, ДДС от внос, корпоративни данъци, здравноосигурителни вноски, приходи от ТОЛ такси и други.

✓ Параметрите по разходите се развиват съобразно разчетите към ЗИД на ЗДБРБ за

2020 г. Усвояването на разходите през първото полугодие е традиционно ниско - разходите по КФП, включително вноската в общия бюджет на ЕС, за първите шест месеца на 2020 г. представляват 41,4 на сто от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2020 г. Това се дължи основно на изместване на голяма част от инвестиционните и капиталови разходи за последното тримесечие на годината.

✓ Натиск от страна на разходите може да възникне при по-негативен сценарий от планирания с актуализацията от март 2020 г. по отношение на необходимия ресурс за финансиране на социално-икономически мерки, насочени към най-засегнатите сектори на икономиката и уязвимите групи от населението. Одобрените от правителството в края на месец юли социално-икономически мерки по втория антикризисен пакет на стойност 1,2 млрд. лв. за справяне с проблемите, породени от кризата с пандемията с COVID-19, води до изместване на голяма част от разходите за годината в третото и четвъртото тримесечие, което от своя страна обуславя значителния ръст на разходите през второто полугодие.

✓ Потенциалното влошаване на ситуацията с пандемията и налагане на повторни по- строги карантинни мерки, необходимост от нов допълнителен пакет антикризисни мерки, по-слабо от прогнозираното възстановяване при косвените данъци и други негативни 72

ефекти в приходите до края на годината се оценяват като потенциални рискове за изпълнение на заложените цели. В случай на материализиране на подобен сценарий е възможно да се наложи изготвянето на нов законопроект за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г., но на настоящия етап Министерството на финансите се придържа към одобрената фискална рамка с разчетите към ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г. от април 2020 г.

✓ Отчетените просрочени задължения в някои бюджетни системи изискват предприемане на мерки за тяхното своевременно разплащане и подсилване на системите за финансово управление и контрол от съответните разпоредители с бюджет.

✓ Размерът на фискалния резерв към 30.06.2020 г. е 9,89 млрд. лв., в т.ч. 9,84 млрд.

лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,05 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

✓ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първото полугодие на 2020 г. е

2 989,1 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към 30.06.2020 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 2 300,5 млн.

лева.

73