Основни акценти ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА ЗА 2019 г.

Изпълнението на основните параметри по консолидираната фискална програма през

2019 година се разви в съответствие със заложената актуализирана рамка за годината, като 4 приходите бяха изпълнени в пълен размер (изпълнение 100,4 % спрямо годишния разчет ).

Параметрите по разходите са близки до планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2019 г., като разходите и вноската на Република България за общия бюджет на ЕС представляват 97,6 % от актуализираните годишни разчети към ЗДБРБ за 2019 година.

На база на данните от годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма за 2019 г. е отрицателно в размер на 1,0 % от БВП, като влошаването на бюджетния баланс на касова основа за годината се дължи на извършените разходи, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС.

Заложените в ЗДБРБ за 2019 г. ограничители по отношение на държавния дълг са спазени. В номинално изражение държавният дълг за годината възлиза на 22,0 млрд. лв., като индикаторът държавен дълг отнесен към БВП отчита значително подобрение (1,5 пр.п.) спрямо предходната година – относителният дял в БВП на държавния дълг се свива от 20,1 % от БВП за 2018 г. до 18,6 % от БВП за 2019 г.

Съпоставени с предходната година, данъчните, вкл. осигурителните приходи нарастват номинално с 3,0 млрд. лв. (9,4 %), като приходите от данъци по държавния бюджет нарастват с 1,9 млрд. лв. (8,7 %), а приходите от социални и здравноосигурителни вноски отчитат ръст от почти 1,1 млрд. лв. (11,5 %). Основните фактори за ръста на приходите са, от една страна, продължаващото възходящо развитие при някои от важните макроикономически индикатори като потребление, инвестиции и др., както и намаление на нивото на безработица, и от друга, на изпълнението на мерките за повишаване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика, както и други стъпки в тази насока. Подобряването на събираемостта на данъците е отразено в препоръките на Съвета на Европейския съюз и е от ключово значение за доброто управление на държавата. Повечето от мерките в областта на данъчната политика са с постоянен характер и са включени в стратегическите и оперативните документи, които всяка от отговорните институции разработва и прилага. Основните резултати от дейностите за подобряване на събираемостта и повишаване на данъчните приходи са отчетени в Националната програма за реформи на България за 2019 г., в рамките на Европейския семестър.

Параметрите по разходите са близки до планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2019 г., като разходите и вноската на Република България за общия бюджет на ЕС представляват 97,6 % спрямо актуализираните годишни разчети към ЗДБРБ за 2019 година. Приоритетите в частта на разходите бяха насочени основно към мерки в частта на политиката по доходите в бюджетния сектор, социалната и пенсионната система, здравеопазването, образованието, отбраната, транспорта и други. С най-голяма социална значимост и с непосредствен ефект върху 4 благосъстоянието на хората бяха планираните мерки за 2019 г., отнасящи се до политиката по доходите, като през 2019 г. се увеличиха разходите за персонал в бюджетната сфера с 10 %, 4 Актуализирани разчети съгласно ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г.

Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2019 г. - накратко“ 6

възнагражденията на педагогическия персонал - средно с 20 %, също така и мерките в пенсионната политика - от 1 юли 2019 г. бяха увеличени всички пенсии отпуснати до 31 декември 2018 г. с 5,7 % и беше увеличен максималният размер на получаваните една или повече пенсии на 1 200 лв. През 2019 г. за Великден и Коледа бяха изплатени добавки към пенсиите на пенсионерите с най-ниски пенсии. По-високи са и разходите по програмите, дейностите и службите по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта, вкл. и с европейски средства.

Секторите на образованието и здравеопазването за поредна година са във фокуса на водената политика. Разходите за функция „Здравеопазване“ за годината са в размер на 4,5 % от БВП. Съпоставено с годишния разчет, извършените разходи представляват 102,4 %, като превишението на разчета е свързано основно с извършените в края на годината разходи по бюджета на НЗОК за разплащане на задължения към чужбина за сметка на по-доброто изпълнение на приходите по бюджета на НЗОК. Разходите за функция „Образование“ са в размер на 3,8 % от БВП, като за поредна година публичните разходи в сектора нарастват значително.

Развитието на инфраструктурата също е сред приоритетните разходни политики за годината. За поредна година бяха осигурени средства за реализиране на големи инфраструктурни проекти, в т.ч. за изграждането на нови участъци от АМ “Хемус” и АМ „Европа“, както и за ремонти на съоръжения на АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, участъци от първокласна, второкласна и третокласна пътна мрежа и др. Политиките за развитие на транспортната инфраструктура ще допринесат за стимулирането на икономиката в тези региони на страната, които трябва да постигнат изпреварващо развитие и да привлекат нови инвестиции.

Друг акцент в разходните политики за годината бе развитието на националните отбранителни способности. Разходите за функция „Отбрана и сигурност“ за годината са в размер на 5,5 % от БВП. В изпълнение на Решение на Народното събрание от 16 януари 2019 г. бяха проведени преговори с правителството на САЩ за придобиване на нов тип боен самолет, като в резултат бе предложено на Народното събрание да ратифицира четири отделни договора между Република България и правителството на САЩ за реализиране на проекта. Съществен момент във финансовия модел на договорите бе начинът на плащане, който предвиждаше определената цена да се депозира изцяло в кратък срок след тяхното подписване по сметка на федералното правителство. Депозираните средства ще се използват от Агенцията на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността за извършване на плащания през целия ход на изпълнението на договорите. Този финансов модел и значителната стойност на договорите наложиха осигуряването на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2019 г., което от своя страна наложи изготвянето и приемането на ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. С разчетите към актуализирания ЗДБРБ за 2019 г. бе предвидено дефицитът по консолидираната фискална програма за 2019 г. да не надвиши 2,1 % от БВП.

Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2019 г. - накратко“ 7

Основни параметри по консолидираната фискална програма за 2019 г.