Раздел II НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ НА БЮДЖЕТИ ЗА 2022 г. И НА АКТУАЛИЗИРАНИТЕ БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА 2023 И 2024 г.

II. НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ НА БЮДЖЕТИ ЗА 2022 г. И НА АКТУАЛИЗИРАНИТЕ БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА 2023 И 2024 г.

Първостепенните разпоредители с бюджет разработват проектобюджетите си за 2022 г. и актуализираните си бюджетни прогнози (в т.ч. по области на политики/функционални области и по бюджетни програми) за 2023 и 2024 г. на базата на:

➢ одобрените им бюджетни параметри със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (ЗДБРБ за 2021 г.), без еднократните разходи за 2021 г., в т.ч. и еднократни разходи, свързани с COVID-19;

➢ основните допускания, таваните на разходите/бюджетните взаимоотношения и други параметри, включени в Решение № 963 на Министерския съвет от 2020 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-

2023 г., одобрена с Решение № 778 на Министерския съвет от 2020 г. (РМС № 963 от

2020 г.);

➢ утвърдената класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми, съгласно РМС № 891 от 2020 г., за ПРБ, които прилагат програмен формат на бюджет;

➢ действащата към момента нормативна уредба;

➢ одобрения размер на разходите за персонал за 2021 г., без делегираните бюджети;

➢ произтичащите ангажименти от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от

14.05.2020 г.), които имат бюджетно въздействие през периода 2022-2024 г.;

➢ мерките, адресиращи Специфичните препоръки за 2019 г. и 2020 г. на Съвета на Европейския съюз относно Националната програма за реформи на България за 2019 г. и

2020 г. и становището на Съвета относно Конвергентната програма на България (2019-

2022 г. и 2020-2023 г.), както и препоръката на Съвета относно фискалната политика в Конвергентната програма на Република България 2021-2023 г., доколкото същите не са нови и/или актуализирани мерки, изискващи/предполагащи промени в изпълняваните към момента политики, в т.ч. тези, свързани с влиянието на пандемията COVID-19 и мащабното ѝ отражение върху всички области на политики.

При разработване на проектобюджетите за 2022 г. и на актуализираните бюджетни прогнози за

2023 и 2024 г. ПРБ следва да отчетат въздействието на:

➢ всички настъпили промени в нормативната уредба при съобразяване с актуалната макроикономическа прогноза;

➢ уточнените натурални и стойностни показатели, като се изключат еднократните разходи, включени в бюджета на съответния ПРБ за текущата година, в т.ч. и еднократни разходи, свързани с COVID-19;

➢ новите и закриващите се структури и функции/дейности;

➢ други структурни промени, свързани с оптимизация на дейността и функциите.

При разработване на проектобюджетите за 2022 г. и на актуализираните бюджетни прогнози за 2023 и 2024 г. ПРБ по държавния бюджет следва да предложат мерки за оптимизиране на разходите, в резултат на идентифицирани неефективни, дублиращи се или с отпаднала необходимост структури, системи и процеси.

13

Препоръчва се на администрацията на Народното събрание и на Висшия съдебен съвет при разработване на проектобюджетите за 2022 г. и на актуализираните бюджетни прогнози за

2023 и 2024 г. да предложат мерки за оптимизиране на разходите, в случай на идентифицирани неефективни, дублиращи се или с отпаднала необходимост структури, системи и процеси.

Целите на политиките следва да се съобразят с определените в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 политики за развитие във всички сектори на държавното управление, като следва да са обвързани с ключовите индикатори за измерване на степента на постигане на ползите/ефектите за обществото от провеждането на дадена политика.

За 2022 г. програмен формат на бюджет следва да прилагат първостепенните разпоредители с бюджет, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, с изключение на бюджета на съдебната власт.

Препоръчва се нови инициативи и предложения за промени в нормативната уредба, представляващи нови ангажименти за разходи, да се предлагат само при осигурено финансиране на вече поетите ангажименти и текущите задължения за разходи в рамките на одобрените разходни тавани и при съобразяване с одобрените размери на бюджетните взаимоотношения за

2022 и 2023 г. Прогнозата за 2024 г. следва да е съобразена с тенденциите в разходите от предходните две години (като се елиминират еднократните разходи, в т.ч. и еднократни разходи, свързани с COVID-19).

Първостепенните разпоредители с бюджет, без кметовете на общини, при разработването на проектите си на бюджети за 2022 г. и при актуализирането на бюджетните си прогнози за 2023 и

2024 г. могат да предвиждат поемането на нови ангажименти за разходи само в случаите, при които се запазват или намаляват задълженията им към доставчици спрямо предходната година.

Общините при разработването на проектите си на бюджети за 2022 г. и при актуализирането на бюджетните си прогнози за 2023 и 2024 г. не могат да предвиждат поемането на ангажименти за разходи, ако не са привели показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗПФ.

Новите инициативи и предложения, които генерират допълнителни разходи, дължащи се на промени в количествени и качествени параметри на целите на политиките, следва да се вместят в рамките на одобрените тавани на разходите и при съобразяване с одобрените размери на бюджетните взаимоотношения, като се осигурят за сметка на вътрешни компенсирани промени.

За тях, както и за разходите извън параметрите на одобрените разходни тавани, следва да се представят мотиви, придружени с разчети и източници за финансиране на допълнителните разходи.

Първостепенните разпоредители с бюджет разработват проектобюджетите си за 2022 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2023 и 2024 г. при запазване на допусканията за развитието на хоризонталните политики от 2021 г. и при непроменени политики.

При попълване на цифровата информация в отделните приложения всички числа в лева следва да бъдат закръглени така, че да завършват поне на „00“, например 1 257 234 лв. следва да бъде посочено в приложенията като 1 257 200 лв.

Спазвайки тези насоки, в приложение № 3 всички числа следва да бъдат посочени в хил. лева до един знак след десетичната запетая.

14