Съпоставка на БВП с прогнозата Съпоставка на отчетните данни за брутния вътрешен продукт с допусканията и параметрите, заложени в макроикономическата прогноза по ЗДБРБ за 2020 г.

При съставяне на бюджета се използва за база макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, която се основава на определени допускания и оценки към момента на нейното изготвяне. Съпоставката на реалните отчетни данни за брутния вътрешен продукт с използваните прогнозни оценки на етапа на планиране дава възможност да се оцени до каква степен изпълнението на бюджета следва прогнозирания макроикономически сценарий и да се обособят факторите, допринесли за отклонение на отчетните данни от прогнозите. Голяма част от тези фактори е трудно да бъдат обхванати и правилно оценени на етапа на изготвяне на прогнозата. Следващите редове обясняват наблюдаваните разлики между прогнозните и отчетните стойности на брутния вътрешен продукт за 2020 година.

Внезапният шок, породен от пандемията от COVID-19 от пролетта на 2020 г., не бе заложен като потенциално възможен сценарий на етапа на планиране на бюджета от есента на 2019 г., тъй като на този етап нямаше налична информация за такава заплаха и възможните последици от избухването на пандемия не бе възможно да бъдат оценени.

Рязката промяна при основните макроикономически индикатори обуслови невъзможност да бъдат постигнати заложените в първоначалните разчети към ЗДБРБ за

2020 г. бюджетни приходи. От друга страна, възникна спешна необходимост от осигуряване на допълнителни разходи в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на действието на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Това бяха и основните фактори, наложили изготвянето и приемането на актуализация на бюджета за 2020 г. В материала е направена съпоставка на отчетните данни за 2020 г. спрямо прогнозата2, с която бе приет ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г.

В очакванията за развитието на външната среда, представени в ЗИД на ЗДБРБ за

2020 г., бе прието допускане, че разпространението на пандемията от коронавирус и свързаните с нея ограничителни мерки ще бъдат облекчени през втората половина на годината, което ще доведе до сравнително бързо възстановяване на световната икономика. Рискът от възникване на нова вълна на разпространение на вируса и по- продължителен период на действие на мерките обаче се реализира, което доведе и до по-голям от очаквания спад на световната и европейската икономики. Въпреки това производството в ЕС и България бързо се адаптира към новите условия, остана по-слабо зависимо от ограничителните мерки и, съответно, спадът на външната търговия със стоки бе значително по-малък от очакваното. Динамиката на услугите беше близка до прогнозното изменение. Номиналната стойност на БВП за 2020 г. (данни на НСИ към април 2021 г. е с 1,3 млрд. лв. по-висока от прогнозата, заложена в ЗИД на ЗДБРБ за

2020 г., изготвена през март 2020 г. Малко над 1 млрд. се дължи на ревизия на данните за БВП за 2019 г., публикувана през октомври 2020 г., а останалата част от разликата е резултат от разминаване между прогноза и отчет. Номиналната стойност на БВП за 2020 г. спадна с 1 % при прогноза за спад от 1,1 %. Реалният спад на БВП бе по-голям от прогнозирания в ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г., но това бе компенсирано от по-висок дефлатор поради по-благоприятни условия на търговия.

Спадът на БВП в реално изражение бе 4,2 % при очакван спад от 3 %. По-голямото намаление основно се дължеше на инвестициите и по-конкретно на изменението на 2 Пролетната прогноза 2020 г. беше публикувана в Конвергентната програма на Република България 2020-

2023 г., https://www.minfin.bg/bg/868 Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2020 г. - накратко“ 4

запасите. Изменението на запасите имаше отрицателен принос за растежа на икономиката през 2020 г. в размер на 1,4 пр. п. при очаквания за неутрален принос. По- ниското производство и временните затруднения във веригите на доставка доведоха до свиване на запасите през първо и най-вече през второ тримесечие. Инвестициите в основен капитал също се свиха повече от очакваното поради високата несигурност и слаба частна инвестиционна активност. По-големият спад на инвестициите беше частично компенсиран от по-доброто представяне на потреблението и по-конкретно на потреблението на домакинствата, където бе регистриран растеж вместо очаквания спад.

По-високото потребление доведе до по-слабо изразен спад на вноса спрямо износа. В резултат нетният износ имаше по-негативен принос за растежа на БВП.

През 2020 г. спадът на заетостта бе много близък до очакванията, залегнали в ЗИД на ЗДБРБ., като беше с 0,2 пр. п. по-висок от прогнозирания. Отклонението бе по-голямо при коефициента на безработица, чиято отчетна стойност бе с 1,1 пр. п. по-ниска от прогнозната, което най-вече се дължеше на по-високия от очакваното поток от заетост към неактивни лица.

Несигурността за икономическото развитие в глобален мащаб в началото на разрастващата се пандемия от COVID-19 през пролетта на 2020 г. доведе до разминаване между реално отчетената стойност за средногодишната инфлация за 2020 г. и прогнозата в ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г. Това преди всичко се свързва с направените допускания за динамиката на международните цени, които съществено се различават от реално отчетените. Сред вътрешните фактори могат да се посочат не само по-ниското вътрешно търсене, но и наблюдаваната промяна в структурата на потребление през годината, вследствие на ефектите от пандемията.

Ефекти от усвояването на средствата по оперативните програми на ЕС