§ 24 Изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане

§ 24. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр.

52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр.

19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от

2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г. и бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 182, ал. 1, т. 4 думите „възнамеряват да затворят или“ се заменят с „не се ангажират да не затворят или да не“.

2. В чл. 189, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ числото „117“ се заменя с „111-118“.

3. В чл. 204, ал. 1, т. 2:

а) в буква „б“ накрая се добавя „на хартиен носител“;

б) създава се буква „в“:

„в) разходите за ваучери за храна на електронен носител.“

4. В чл. 209:

а) в заглавието накрая се добавя „на хартиен носител“;

б) в ал. 1 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител“;

в) в ал. 2, т. 6:

аа) в основното изречение след думите „ваучер за храна“ се добавя „на хартиен носител“;

бб) в буква „г“ след думите „ваучера за храна“ се добавя „на хартиен носител“;

вв) в буква „д“ след думите „ваучера за храна“ се добавя „на хартиен носител“;

гг) в буква „е“ след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител“;

дд) в буква „к“ след думите „ваучерът за храна“ се добавя „на хартиен носител“;

108

ее) в буква „л“ след думите „ваучерът за храна“ се добавя „на хартиен носител“.

г) в ал. 3, т. 4 навсякъде след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител;

д) в ал. 7 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител;

е) в ал. 8 след думите „ваучери за храна“ и „ваучерите за храна“ се добавя „на хартиен носител.

5. Създава се чл. 209а:

„Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител Чл. 209а. (1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;

3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

(2) Лице, получило разрешение от министъра на финансите по чл. 209, ал. 2 има право да издава ваучери за храна на електронен носител.

(3) Условията и редът за издаване на ваучери за храна на електронен носител, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор във връзка с ваучерите за храна на електронен носител се определят с наредбата по чл. 209, ал. 6.

(4) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(5) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна на електронен носител само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна на електронен носител, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.

(6) Операторът сключва договори за обслужване с ваучери за храна на електронен носител само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.“

6. В чл. 214:

а) в ал. 1 думите „буква „б““ се заменят с „букви „б“ и „в““;

б) в ал. 2 думите „буква „б““ се заменят с „букви „б“ и „в““;

в) в ал. 3 след думите „чл. 209“ се добавя „ и чл. 209а“.

7. В чл. 277а навсякъде след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“.

8. В чл. 277б след думите „(осребрени) ваучери“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“.

109

9. В чл. 277в след думите „чл.209, ал. 8“ се добавя „и чл. 209а, ал. 5“ и след думите „предоставени ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“.

10. В § 1 от допълнителните разпоредби:

а) в т. 35 след думите след думите „ваучерите за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“;

б) в т. 36 след думите след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител“;

в) създава се т. 36а“ „36а. „Ваучери за храна на електронен носител“ са платежни карти, които са предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване, обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи.“

в) създава се т. 119:

„119. „Преместване“ за целите на чл. 182, ал. 1, т. 4 е това по смисъла на Насоките за регионална държавна помощ (2021/С 153/01).“