Заключение ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на отчетените данни и анализа на изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2023 г. могат да се направят следните изводи:

✓ През първото полугодие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на

80 929 млн. лв., което представлява увеличение с 10,9 % спрямо същия период на 2022 г.

Реалният растеж на БВП за полугодието достигна 2 % с положителен принос от нетния износ.

✓ Динамиката на пазара на труда през първото полугодие на 2023 г. дава разнопосочни сигнали. През първото тримесечие броят на заетите (според ЕСС 2010) бе 3 428 хил. души и регистрира относително висок годишен растеж от 1,8%. В същото време се наблюдават първи сигнали, че постоянният тренд на намаление на безработицата, който бе отчитан почти без прекъсване от началото на 2021 г., вероятно е достигнал до точка на пречупване. През второто тримесечие на 2023 г. коефициентът на безработица в страната бе 4,6% и се увеличи както на тримесечна (+0,2 пр. п.), така и на годишна (+0,1 пр. п.) база.

✓ През първото тримесечие на 2023 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает възлезе на 14,0 % и се забави спрямо края на предходната година.

✓ Тенденцията на намаление на инфлация в страната, която започна през последното тримесечие на 2022 г., се запази и през първото полугодие на 2023 г. Годишният темп на инфлация според ХИПЦ към юни бе 7,5 %. Това до голяма степен се дължеше на понижението в цените на основните суровини, търгувани на международните пазари, както и проявлението на базов ефект от ускореното нарастване на показателя през предходната година.

✓ Полугодието на 2023 г. завърши без приет от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ЗДБРБ за 2023 г.). Политическата нестабилност и решението на служебното правителство да не внесе проект на ЗДБРБ за 2023 г. в законово определения срок по чл. 79, ал. 4 на Закона за публичните финанси доведоха до тази необичайна ситуация, при която за период от повече от шест месеца събирането на приходи и извършването на разходи и предоставянето на трансфери по държавния бюджет се извършваше съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 на ЗПФ при действието на Закона за прилагане на разпоредбите на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. За разлика от предходната година, когато прилагането на аналогична законова рамка през първите два месеца на годината доведе до известно задържане на разходите, през 2023 г. се наблюдава противоположна тенденция на относително нарастване на разходите, за което допринасят основно законодателни промени, одобрени през 2022 г., в т.ч. промените в пенсионната сфера, увеличените размери на възнагражденията в редица администрации, одобрени програми за компенсиране на разходите на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия и т.н.

✓ След близо година липса на редовно правителство и управление на служебни правителства, в началото на юни 2023 г. с подкрепата на двете водещи политически формации в Народното събрание бе сформирано ново редовно правителство, което постави във фокуса на своята политика максимално бързото приемане на законопроекта за държавния бюджет за настоящата година при спазване на ангажиментите на страната в контекста на присъединяването към Еврозоната. Разчетите по проекта на ЗДБРБ за 2023 г. и АСБП за периода 2023-2025 г. бяха разработени въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ и при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през тази година, а по отношение на фискалната политика дефицитът да е в рамките на Маастрихтските критерии за гарантиране на устойчивост на публичните финанси.

✓ Фискалната рамка към внесения в началото на юли 2023 г. законопроект за държавния бюджет за 2023 г. (РМС № 459/05.07.2023 г.) е изготвена при съобразяване с индикаторите и допусканията в пролетната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта върху основните показатели на КФП от политиките, 59

предопределящи приходите и разходите. Във фискалната рамка са отразени, от една страна, нови мерки за повишаване на събираемостта на приходите от приходните администрации и допълнителни мерки по приходите, и от друга, свиване на разходите на база на преглед на капиталовата програма и разходите за издръжка на администрациите по държавния бюджет при запазване на социалните плащания, с което бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2023 г. се предвижда да бъде дефицит от 2,5 % от БВП, а на сектор „Държавно управление“ е дефицит от 3,0 % от БВП.

✓ Рамката по приходите в разчетите към ЗДБРБ за 2023 г. изисква максимална мобилизация на приходните администрации за подобряване на събираемостта на приходите, борба със сивата икономика и данъчните престъпления и насърчаване доброволното плащане на дължимите публични вземания. Допълнително предизвикателство е краткото време за прилагане на набелязаните мерки, поради късното приемане на ЗДБРБ за 2023 г.

✓ По отношение на планирания транш по Механизма за възстановяване и устойчивост затруднения могат да възникнат при евентуално забавяне на изпълнението на заложените съгласно актуалния профил за плащане по НПВУ етапи и цели в т.ч. и приемането на необходимите законодателни промени, съответно закъснение при отчитането им и изпращането на Искане за плащане до Европейската комисия, което ще създаде риск от неполучаване на планирания приход в рамките на финансовата година.

✓ В контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари

2025 г. и поддържане на дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ в рамките на критериите за конвергенция при спазване на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж, в краткосрочен план за 2023 г. основните предизвикателства за постигане на заложената цел - дефицитът на сектор „Държавно управление“ да не надвиши 3 на сто от прогнозния БВП, се свързват, от една страна, с постигане на заложените цели по отношение на приходите, и от друга – с недопускане възникването на нови задължения за разходи в края на годината, които независимо че не оказват влияние на касова основа се отразяват като разход за годината по методологията на ЕСС 2010.

✓ Размерът на фискалния резерв към 30.06.2023 г. е 12,9 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв.

депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

✓ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФМДР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първото полугодие на 2023 г. е

2 768,2 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към 30.06.2023 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 1 920,6 млн. лева.

60