Приложение 3

преглед на ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА УТВЪРДЕНИТЕ РАЗХОДИ ПО ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ/ФУНКЦИОНАЛНИ ОБЛАСТИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ В ЗДБРБ ЗА 2022 Г.

НА първостепенните разпоредители с бюджет, ПРИЛАГАЩИ ПРОГРАМЕН ФОРМАТ НА БЮДЖЕТ, С АКЦЕНТ ВЪРХУ ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

1. · НАРОДНО СЪБРАНИЕ(НС) · 3

2. · АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА(АП) · 4

3. · МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ(МС) · 6

4. · КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (КС) · 22

5. · ОМБУДСМАН · 23

6. · СМЕТНА ПАЛАТА (СП) · 24

7. · МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) · 29

8. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) · 40

9. · МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) · 48

10. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) · 64

11. · МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) · 72

12. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП) · 80

13. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ) · 93

14. · МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) · 100

15. · МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) · 106

16. · МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) · 111

17. · МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА (МИИ) · 118

18. · МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА (МИР) · 128

19. · МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) · 130

20. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО (МЗм) · 157

21. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА и СЪОБЩЕНИЯТА (МТС) · 168

22. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (МЕУ) · 187

23. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) · 197

24. · МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) · 205

25. · МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) · 214

26. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ (ДАНС) · 223

27. · КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (КРДОПБГДСРСБНА) · 225

28. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (КЗД) · 228

29. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (КЗЛД) · 229

30. · КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КПКОНПИ) · 231

31. · НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА (НСО) · 234

32. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ (ДАР) · 235

33. · НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) · 238

34. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) · 240

35. · КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА (КРС) · 245

36. · КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР) · 251

37. · СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТОННИ МЕДИИ (СЕМ) · 252

38. · АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ (АЯР) · 253

39. · КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН) · 254

40. · ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (ДКСИ) · 256

41. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“/ДА „ДРВВЗ“/ · 257

42. · ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) · 260

43. · КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ (КПНРО) · 262

44. · ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ · 264

45. · НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА(НБКСРС) · 269

46. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ"(ДАТО) · 272

НАРОДНО СЪБРАНИЕ(НС) Отчетът отразява дейността на 47-то Народно събрание и на 48-то Народно събрание. С Указ № 213 от 01.08.2022 г. на президента на Република България мандатът на 47-то Народно събрание е предсрочно прекратен, считано от 02.08.2022 г.

Програмният формат на отчета на Народното събрание се основава на принципите за ефективност и ефикасност, ясно обоснован е, има измеримо въздействие и е пряко обвързан с показателите за изпълнение.

Отчетът за изпълнението на програмния формат на бюджета на Народното събрание за 2022 г. е насочен към пълноценното функциониране на Парламента, изпълнение на основните конституционни функции и отговорности, основните приоритети и стратегически цели на Народното събрание, които са насочени към:

- Повишаване качеството на приеманите закони;

- Осигуряване на ефективно представителство, публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание;

- Повишаване на ефикасността на парламентарния контрол;

- Приоритизиране на международната дейност на Народното събрание и засилване на междупарламентарното сътрудничество;

- Повишаване на тежестта на електронния обмен в дейността на Народното събрание.

Изготвеният отчет на Народното събрание за 2022 г. е разработен с цел:

- повишаване прозрачността, координацията, стратегическото планиране и отчетността в Народното събрание;

- укрепване на капацитета на администрацията и способността й ефективно да функционира в условията на членство в Европейския съюз.

Отчетените разходи за посочения период обхващат:

- нормативно регламентираните разходи на народните представители, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;

- разходите на администрацията на Народното събрание;

- разходите на второстепенните разпоредители с бюджет;

- разходите на Фискалния съвет.

Разходите по бюджета на Народното събрание са отчетени в четири функционални области и осем програми, както следва:

Функционална област І. „Представителен и ефективен парламент”:

- Програма 1 „Нормативно определени разходи, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”;

- Програма 2. „Законодателна дейност, парламентарен контрол, парламентарен надзор и конституиране”;

- Програма 3. „Връзка с избирателите и народно представителство”.

- Програма 4. „Парламентарна дипломация”;

Функционална област ІІ. „Осигуряващи дейности”:

- Програма 5. „Административно обслужване”;

- Програма 6. „Материално-техническо обезпечаване и социално-битово обслужване”;

Функционална област ІІІ. „Съпътстваща дейност”:

- Програма 7. „Икономически и социален диалог”.

Функционална област ІV. „Мониторинг на фискалната политика”:

- Програма 8. „Фискален съвет”.

Отчетените разходи по функционални области и програми за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. са в общ размер на 78 742 713 лв., което представлява изпълнение от 85,35 % спрямо уточнения бюджет.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА(АП) В изпълнение на своите функции през отчетния период Администрация на президента обезпечи и осигури осъществяването и изпълнението на конституционните правомощия на президента и вицепрезидента на Република България в интерес на гражданите и обществото.

Функционалната област "Осъществявяне на конституционните правомощия на президента на Република България" обхваща осъществяване на държавната власт в кръга на правомощия, определени от Конституцията на Република България (КРБ). Президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

През 2022 г. в изпълнение на конституционните си правомощия са издадени от президента и вицепрезидента общо 456 бр. укази, в изпълнение на конституционните им правомощия.

През отчетния период президентът на Република България г-н Румен Радев нееднократно се е възползвал от правото си на обръщение към народа, давал е изявления, поздравления и приветствия, изразявал е позиции. От страна на Администрация на президента са били своевременно и напълно обезпечени организационно, логистично и финансово дейностите на президента и вицепрезидента за изпълнение на включените във функционалната област правомощия.

Успешното реализиране на бюджетната програма на Администрация на президента "Подпомагане и осигуряване дейността на президента и вицепрезидента на Република България при изпълнение на конституционните и законовите им правомощия" е свързано с пълноценното и своевременно ресурсно, организационно и логистично осигуряване на всички дейности, необходими за изпълнението на поставените цели по бюджетната програма, в т.ч.:

- защита и реализация на националните интереси на Република България, чрез активно участие в международните отношения;

- устойчиво развитие на българската нация и държава;

- защита на националната сигурност и териториалната цялост на Република България - президентът върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

Основните показатели за изпълнение на бюджетната програма:

Организиране на посещения на президента и вицепрезидента в страната:

През годината бяха обезпечени, организирани и осъществени 63 бр. посещения на президента и вицепрезидента в страната, с което е напълно изпълнена поставената целева стойност.

Организиране на официални и работни посещения в чужбина През 2022 г. година бяха осъществени посещения в Полша, Румъния, Белгия, Италия, Северна Македония, Германия, Испания, Чехия, Обединени арабски емирства, Хърватия, Молдова, Египет, Албания, Турция и др. общо 32 бр. реализирани посещения в т. ч и срещи на върха на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО. Постигнатата степен на изпълнение е в съответствие с планираните цели по международната програма на президента и вицепрезидента, като броят посещения надхвърля поставената целева стойност от 20 бр.

Приемане на чужди държавни глави и гости в Република България През отчетния период бяха осъществени посещения на 11 държавни глави и чуждестранни гости в т. ч. и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По този показател е напълно изпълнена поставената целева стойност.

Организиране и осигуряване провеждането на мероприятия в сградата на Администрация на президента Обезпечаването на дейностите в сградата на Администрация на президента в условията на COVID 19 наложи въвеждане на ограничения, което доведе до отпадане на планирани мероприятия, като част от тях бяха технически осигурени и организирани посредством провеждане на видеоконферентна връзка и видео сесии.

Организиране, осигуряване и провеждане на мероприятия в страната и организиране на посещения и мероприятия в страната на президента в качеството на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България Постигнатата степен на изпълнение на заложените целеви стойности в началото на годината отново бе в зависимост от ситуацията, свързана с COVID-19 в страната.

Основно събитие през 2022 г. бе официалното въвеждане в експлоатация на междусистемната газова връзка Гърция-България - IGB. Българският държавен глава беше домакин на събитието, което събра в София председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев, президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски, президентът на Република Сърбия Александър Вучич, министър-председателят на Република Гърция Кириакос Мицотакис, министър-председателят на Румъния Николае Чука.

Връчване на акредитивни и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представители в страната – акредитивните си писма връчиха 18 бр. посланици Награждаване с ордени и медали – на тържествени церемонии в Гербовата зала на Дондуков 2 бяха наградени 30 изтъкнати българи и чуждестранни граждани, след издадени укази на президента на Република България.

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ(МС)

Област “Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет” (МС) В тази област са планирани и отчетени дейностите на структурните звена в администрацията на Министерския съвет, свързани с осигуряване на дейността на Министерския съвет и необходимите за това финансови, материални и човешки ресурси.

Отчетът включва изпълнението на бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” и бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.

Бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му”

Основната цел на програмата е да осигури организацията на дейността на Министерския съвет в съответствие с приоритетите на правителството.

Постигнатите резултати са следните:

През 2022 г. са разработени проекти на актове на МС и на министър-председателя, както и съгласуване на актовете;

Изготвени са правни становища по проектите на актове на МС и на министър-председателя. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат осигуряване на законосъобразност в работата на МС и на министър-председателя;

Изготвяне и представяне на документи и становища, необходими във връзка с процесуалното представителство на Министерския съвет и на министър-председателя. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат процесуалноправна защита на актовете на Министерския съвет и на министър-председателя;

Осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт. Методическата помощ и консултациите на администрациите в изпълнителната власт се осигуряват чрез отговори на поставени писмено и устно въпроси и чрез участие в работни групи. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт;

Постигнато високо ниво на протоколната и церемониалната дейност, в съответствие с европейските стандарти и възможности, които дава българското законодателство;

Реализирани официални, работни посещения по покана на министър-председателя на Република България;

Организация на заседанията на МС;

Разработена е и се изпълнява програма за представяне дейността на Министерския съвет и на неговата администрация;

Създадена е организация за публични изяви на членовете на Министерския съвет във връзка с представянето на решения на правителството;

Извършван е ежедневен мониторинг на публикации и предавания в средствата за масово осведомяване и на общественото мнение за дейността на правителството;

Осъществяване на текущ и последващ контрол на изпълнението и отчитането на договорите;

Съставяне на доклади за резултатите от извършената контролна дейност до главния секретар;

Идентифициране на потенциални рискови фактори и най-често допускани грешки в процеса на изпълнението и отчитането на договорите.

Бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.

Основната цел на програмата е: да ръководи и осъществява мониторинг на изпълнението на ключови хоризонтални политики; да гарантира изпълнението на политиката на правителството, да подобрява взаимодействието и координацията между администрациите и улеснява процеса на вземане на колективни решения от МС; да осигурява ефективно и координирано участие на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС, изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС и съдействие при разрешаването на презгранични проблеми в областта на вътрешния пазар на ЕС.

Постигнатите резултати са следните:

Ефективно администриране и актуализация на информационните системи, за които отговаря отдела (Интегрираната информационна система на държавната администрация, Единната информационна система за управление на човешките ресурси в държавната администрация и Интегрираната система за легализация на документи), вкл. и методическа помощ за администрациите, което осигури нормалното функциониране на административните структури и звената, ползващи системите при изпълнение на възложените им отговорности.

Изпълнение на задачите на АМС по подготовката и произвеждането на законосъобразни избори за държавни и местни органи на власт;

Своевременно набиране, обобщаване и анализ на информации и др., както и промени в нормативни актове на Министерския съвет и др. документи във връзка с функционалната компетентност на отдела;

Отдел „Сигурност на информацията“ е създаден с Постановление № 340 на МС от 21.10.2022 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 85 от 25.10.2022 г.);

Изготвени мерки от компетентността на дирекция „Модернизация на администрацията“ (ДМА), които са включени в Приоритет 10 „Институционална среда“ на Плана за действие за периода 2022-2024 г. по Националната програма за развитие (приет с РМС № 671 от 2022 г.);

Изготвен и приет от ДМА доклад с препоръки за подобряване на административно-наказателната система на България и конкретни предложения за изменение на Закона за административните нарушения и наказания и повече от 20 специални закона по приключен през 2022 г. проект „Реформа на административно наказателната дейност“, изпълняван от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);

Изготвени и приети от ДМА доклади, съдържащи анализ, добри практики и препоръки в областите: стратегическо планиране и координация на политики, регулаторна политика и интегритет в държавната администрация по приключен през 2022 г. проект „Напредване на реформата в публичната администрация“, финансиран от Службата за подкрепа на структурни реформи на Европейската комисия;

Изготвени предложения за възможна оптимизация на щатната численост на част от министерствата;

Участие на ДМА в изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие;

Изготвен Правилник за организация на дейността на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка;

Подготвен пакет документи за приемане на Решение на Министерския съвет за определяне на България за страна домакин за световната среща на ООН по изменение на климата (СОР 26);

Подготвено Решение за одобряване от Министерския съвет на ЗИД на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки;

Прието Постановление № 27 от 10 март 2022 г. за изменение на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията;

Изготвен доклад с предложения за подобряване на модела по осъществяване на процесуално представителство по дела водени от и срещу администрацията;

Приет с Решение № 299 на Министерския съвет от 10 май 2022 г. Наръчник за организацията на административното обслужване по телефона;

Изготвено и прието Постановление на Министерския съвет за определяне на „Български пощи“ ЕАД за стратегически обект от националната сигурност на Република България;

Във връзка със създаването на пилотни центрове за комплексно административно обслужване в „Български пощи“ ЕАД в няколко пощенски станции се определиха десет административни услуги, които да се предоставят за гражданите и бизнеса;

Осъществен контрол за прилагането на Наредбата за административното обслужване по отношение на непрекъсваемото работно време на центровете за административно обслужване;

Одобрен с Решение № 970 на Министерския съвет от 2022 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, съвместно с представители на дирекция „Модернизация в администрацията“;

Осъществено надграждане на Портала за работа в държавната администрация www.jobs.government.bg и Платформата за провеждане на тестове;

Създадена възможност в областта на заплащането с Постановление № 230 от 1 август 2022 г. заплатите за специфични ИТ длъжности и за ръководители на звена, в които има такива длъжности да надвишават с до 80 на сто максималния размер;

Приети промени в Класификатора на длъжностите в администрацията с ПМС № 27 от 10 март 2022 г. за въвеждане на нова длъжност, регламентирана в Закона за електронните съобщения;

Извършена подготовка на централизираната кампания за стажовете в държавната администрация;

Приет с Решение № 175 на Министерския съвет от 12 октомври 2022 г. списък на специалностите, за които в отделните администрации съществува недостиг на експерти и за които могат да се предоставят стипендии през 2023 г.;

Изготвен ежегоден анализ на състоянието на заплащането на служителите от централната администрация към 1 юли 2022 г. за целите на Генералната дирекция „Европейска статистика“ към Европейската комисия;

Изготвени 67 становища по принципни въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител и на подзаконовите актове към него;

Одобрен от Съвета за административната реформа Годишен доклад за оценка на въздействието за 2021 г.;

Прието Решение № 218 от 07 април 2022 г. на Министерския съвет за създаване на организация за извършване на оценка на въздействието;

Прието Решение № 436 на Министерския съвет от 05 юли 2022 г. за определяне на 18 законопроекта, на които да бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието и 22 действащи закона, на които да бъде извършена последваща оценка на въздействието през 2022 г.;

Оказвана методическа подкрепа на представители на задължени субекти и на външни потребители на Платформата за достъп до обществена информация;

Приет с Решение № 539 на Министерския съвет Четвъртия национален план действие (Плана) на Република България в рамките на инициативата „Партньорство за открито управление“;

Изготвени самооценки по три правни инструмента на ОИСР към Комитета за регулаторна политика;

Изготвени самооценки по три правни инструмента на ОИСР към Комитета по публично управление;

Проведени 2 заседания на Съвета за административната реформа и 11 процедури за неприсъствено вземане на решение;

Представени на заседание на САР концепции за оптимизация на системите на МВР, МОСВ, МЕУ, МП, МТС;

Внесени и одобрени от Съвета за административната реформа с Протокол № 76 от 28.07.2022 г. Правила за институционална идентичност на интернет страниците на администрацията;

Създадена Експертна мрежа за оценка на въздействието към Съвета за административната реформа;

Създадена Работна група за развитие на човешките ресурси към Съвета за административната реформа;

Конституиран Съвет за развитие на гражданското общество с Решение на МС от 16.02.2022 г. и проведени 12 заседания на Съвета;

Координирано участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС чрез отстояване на единни и съгласувани позиции за защита на националния интерес – изготвена и приета от МС Годишна програма за 2022 г. за участието на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС; изготвена и одобрена от МС Шестмесечна програма за Френското председателство на Съвета на ЕС; изготвена и одобрена от МС Шестмесечна програма за Чешкото председателство на Съвета на ЕС; анализирани и разпределени 435 нови междуинституционални досиета; съгласувани 213 рамкови позиции по проекти на актове, които се разглеждат в рамките на процеса на вземане на решения в ЕС; съгласувани и приети 113 позиции за заседания на различните формати на Съвета на ЕС и 9 позиции за заседанията на Европейския съвет и срещи на върха; съгласувани и приети 107 доклада от участие в заседанията на Съвета на ЕС; организирани и проведени 33 присъствени заседания на Съвета по европейските въпроси; 2 заседания, проведени чрез видеоконферентна връзка, и 18 процедури за неприсъствено вземане на решения; изготвени, приети от МС и внесени в НС отчети за участието на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС по време на Словенското и Френското председателство на Съвета на ЕС;

Изпълнение в максимално възможна степен на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, вкл. постигнато съответствие на българското законодателство с правото на ЕС – изготвен и приет План за действие за 2022 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС; изготвен Годишен отчет за изпълнението на Плана от предходната година; изготвени и приети от МС 3 доклада за всяко тримесечие; изготвени ежемесечни отчети до Съвета по европейските въпроси; разпределени отговорности за въвеждането и прилагането на общо 1 974 законодателни акта на ЕС, публикувани в ОВ; изготвени становища за съответствие с правото на ЕС; потвърдени към ЕК 135 нотификации на национални изпълнителни мерки; ежемесечен мониторинг относно транспонирането на директивите с изтекъл или изтичащ срок, включени в Таблото за вътрешния пазар (Single Market Scoreboard);

Ограничаване броя на случаите, които преминават от информационна в досъдебната фаза по чл. 258 от ДФЕС и предотвратяване вземането на решения за сезиране на Съда на ЕС по чл. 260 от ДФЕС – съгласувани и изпратени на ЕК 32 отговора и допълнителни информации към отговори на запитвания на ЕК в рамките на информационната фаза; в рамките на досъдебната фаза на процедурата за нарушение са съгласувани и изпратени на ЕК общо 115 позиции, допълнителни информации, искания за удължаване на сроковете за отговор по процедури за нарушение и допълнителни информации относно изпълнението на решения на Съда на ЕС.

Оказана подкрепа на българските граждани и фирми за упражняване на правата им, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на Вътрешния пазар – получени и анализирани 555 жалби и запитвания на граждани и фирми до Българския СОЛВИТ център; регистрирани общо 202 СОЛВИТ случая срещу други държави членки и 17 срещу България; успешно разрешени и затворени 189 случая срещу други ДЧ и 19 случая срещу България;

Извършени дейности по чл. 41 и чл. 191-193 от Закона за концесиите;

Извършване на предварителен контрол за прилагането на изискванията за възлагане на концесии;

Обобщаване на практиката и издаване на указания за прилагането на изискванията за възлагане на концесии;

Организиране, подпомагане и участие в дейността на Координационния съвет по концесиите;

Подпомагано осъществяването на целите, приоритетите, мерките на правителството в осъществяване на политиката за икономическо и социално развитие;

Подобряване на координацията и взаимодействието между администрациите в изпълнителната власт и подпомагане на процеса на вземане на решения от МС по въпросите на икономическото и социалното развитие;

Оказана експертна, техническа и координационна помощ при изготвянето на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2022–2025 г.;

Подпомагане на разработването на общата политика за административното регулиране на стопанската дейност - във връзка с изпълнение на задача, възложена от политическия кабинет на заместник министър-председателя по ефективно управление по отношение на политиката за държавните такси, е изготвен пакет от документи за изменение на Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители за намаляване на размера на 20 такси от тарифата. Изготвен и представен на началника на политическия кабинет на заместник министър-председателя по ефективното управление пакет от документи за създаване на междуведомствена работна група за разработване на нов Закон за държавните такси;

Организиране и подпомагане на дейността на Съвета за развитие към МС;

Осъществяване на контрол за пълнотата и сроковете за въвеждане на информация в Портала за консултативните съвети;

Осигуряване на методическа помощ на органите на изпълнителната власт и на администрациите, които ги подпомагат, при формулиране и отчитане на годишните цели на администрацията, включваща разработването на формуляр за ежегодни цели на администрацията за 2023 г. и указания за попълването му, както и проведени консултации с институциите за попълване на формуляра за ежегодните цели за 2023 г.;

Създаване и насърчаване прилагането на единни стандарти по отношение на стратегическите документи и процеса по тяхното разработване, наблюдение и отчитане като е осигурена методическа помощ на органите на изпълнителната власт и на администрациите чрез организирани и проведени срещи за обсъждане на стратегическата рамка в отделните области на държавно управление и/или за осигуряване на методическа помощ чрез предоставяне на бележки и предложения по проекти на стратегически документи, както и извършване на преглед и изготвяне на обобщена информация на стратегическата рамка в областта на околната среда и водите, земеделието, здравеопазването, електронното управление, правосъдието, труда и социалната политика, икономиката, иновациите и растежа, туризма, младежта и спорта;

Институционализиране на работата на Съвета за икономически анализи като е разработен работен вариант на проект на Постановление за създаване на Съвет за икономически анализи и е изготвен проект на вътрешни правила за организацията на дейността на Съвета;

Принос за изпълнението на проект „Технологичен инструмент за по-добро стратегическо планиране и управление на изпълнението на националните стратегически документи“, финансиран от Европейската комисия, включващ коментари по План-график за изпълнение на проекта и техническа спецификация по обществена поръчка с предмет „Надграждане на информационната система „Мониторстат“;

Изготвен работен вариант на проект на Постановление на Министерския съвет за организация и координационен механизъм за наблюдението и отчитането на изпълнението на Целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие;

извършени са общо 33 бр. извънпланови проверки, като за всяка една от тях е изготвен доклад до министър-председателя, съдържащ констатации, изводи и препоръки за подобряване работата на проверяваните структури, дейности и процеси. В резултат на извършените проверки е предложено образуването на дисциплинарни производства за 5 бр. служители от администрацията на Министерския съвет, както и да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на служители от Националната агенция за приходите, Областната администрация на област София, Министерството на правосъдието и Министерството на туризма, за които в хода на проверките е констатирано, че са допуснали нарушения. При извършването на проверка в Министерството на правосъдието е съставен акт за установяване на административно нарушение на служител от министерството и е издадено наказателно постановление от наказващия орган;

постъпили са общо 351 бр. сигнали по АПК и по ЗПКОНПИ. От тях: 205 бр. сигнали, ведно с приложенията към тях, са препратени по компетентност; 17 бр. сигнали са приключени на основание на чл. 112, предложение второ от АПК; по 71 бр. сигнали са изготвени отговори до подателите им; по 19 бр. сигнали със заповед на министър-председателя са възложени проверки; по 11 бр. сигнали е извършено предварително проучване по реда на чл. 32 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи, за което са изготвени доклади до министър-председателя; 24 бр. сигнали са приключени по реда на чл. 124 от АПК; по 4 бр. сигнали, квалифицирани като анонимни по смисъла на чл. 111, ал. 4 от АПК, не е образувано производство;

извършена е проверка на общо 362 бр. декларации за несъвместимост и за промяна в декларираните обстоятелства (чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ), от които 228 бр. са подадени от лица, заемащи висши публични длъжности по ЗПКОНПИ, чиито орган по избора/назначаването е министър-председателя или Министерския съвет, и 134 бр. – от лица по § 2, ал. 1, т. 1 и 4 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ;

обработени са 577 бр. декларации за имущество и интереси (чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ), подадени от служителите в администрацията на Министерския съвет и от лица в политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите;

не са постъпвали сигнали за конфликт на интереси за лица по § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, чийто орган по назначаването е министър-председателят или заместник министър-председателите;

на 10-11 март 2022 г. държавен инспектор от Главния инспекторат взе участие в проведената on-line работна среща с представители на Европейската комисия във връзка с подготовката на третия годишен Доклад за върховенството на закона през 2022 г.;

в проведените през периода 31 май – 3 юни 2022 г. заседания при посещението на представители на GRECO за оценка на България двама инспектори взеха участие на тема „Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в централните правителства (висши изпълнителни функции) и правоприлагащите органи“;

подготвени са проекти на доклад и постановление за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики. Обобщени са становищата от проведеното междуведомствено съгласуване и обществено обсъждане на проекта на изменение и допълнение на посоченото постановление. В тази връзка от Министерския съвет е прието Постановление № 41 от 01.04.2022 г. за изменение и допълнение на Постановление № 136 от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики, с което министър-председателят става председател на Националният съвет по антикорупционни политики, а Главният инспекторат – Секретариат на Съвета;

на 30.06.2022 г. се проведе заседание на Националния съвет по антикорупционни политики, на което присъстваха ръководителят на Главния инспекторат, който е негов член, и двама държавни инспектори. В тази връзка от Главния инспекторат беше осъществено техническо и експертно подпомагане работата на Съвета. В изпълнение на взетото решение на това заседание след встъпването в длъжност на служебното правителство ръководителят на Главния инспекторат писмено докладва на министър-председателя за необходимостта от стартиране на процедура за изменение и допълнение на Постановление № 136 от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики. След одобрението на доклада от дирекция „Правна“ е изготвен проект на постановление за изменение и допълнение на постановлението от 2015 г., а от дирекция „Модернизация на администрацията“ – частична предварителна оценка на въздействието, които са изпратени до всички членове на Гражданския съвет към НСАП за представяне на бележки и предложения по тях;

служители от Главния инспекторат са включени в състава на работни групи, назначени със заповеди на министър-председателя, включително и междуведомствени такива;

във връзка с определянето на администрацията на Министерския съвет за водеща/партнираща институция на част от комитетите при присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със заповед на главния секретар на Министерския съвет инспектори от Главния инспекторат са определени да отговарят/да вземат участие в осигуряването на съответствието на три от правните инструменти към Комитет по публично управление: OECD/LEGAL/0435 Recommendation of the Council on Public Integrity (препоръка на Съвета за интегритета в публичния сектор); OECD/LEGAL/0379 Recommendation of the Council on Principles for Transparency and Integrity in Lobbying (препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането) и OECD/LEGAL/0316 Recommendation of the Council on OECD Guidelines for Managing Conflict of Interest in the Public Service (препоръка на Съвета относно насоките на ОИСР за управление на конфликта на интереси в държавната служба);

изготвени са 8 бр. становища по конкретни въпроси, свързани с прилагането на нормативни актове;

изготвена е информация по въпросника на ГРЕКО, представена в Министерството на правосъдието, и относно Базовия проспект на Република България, представена на Министерството на финансите;

изготвени са 17 бр. писма-отговори с информация за лица, заемащи висши публични длъжности, избрани/назначени от Министерския съвет или от министър-председателя, по искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и 2 бр. – на Комисията по превенция и противодействие на корупцията към 47-то Народно събрание;

предоставена е информация по Закона за достъп до обществена информация по 4 бр. заявления, постъпили в администрацията на Министерския съвет;

През отчетния период заложените цели са постигнати, като са изпълнени всички дейности за осигуряване на дейността, техническото и административното обслужване на НСТС;

Проведени са 10 заседания на НСТС и 26 заседания на постоянните комисии, като общо са консултирани 59 проекта на нормативни актове и други документи;

Решенията на НСТС по консултираните проекти на нормативни актове и други документи са оформени в 20 протокола, като 10 от тях са съгласувани на подпис. Протоколите с взетите решения и материалите към тях са публикувани на интернет страницата на Съвета в Портала на Министерския съвет за консултативни съвети;

Проведените присъствени заседания на НСТС са излъчени на живо в залата за журналисти в сградата на Министерския съвет. Заседанията на постоянните комисии към НСТС са проведени дистанционно;

Основното събитие за отчетния период в областта на координацията по въпросите на интеграцията на малцинствата е приемането от Министерския съвет на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите 2021-2030 и Национален план за действие 2022-2023. Документите се изработиха под координацията на Секретариата на НССЕИВ. На основата на приетите национални стратегически документи Секретариатът на НССЕИВ изработи и предостави на областните и общинските администрации методически насоки за разработване на областни стратегии и местни планове за действие за периода след 2020 г. Проведените работни срещи и дискусии, с участието на всички заинтересовани страни, в рамките на по проект ТЕАМ3 (Заедно постигаме повече/ Together wE Achieve More), спомогнаха за подобряването. на координацията и взаимодействието на национално, областно и местно ниво при прилагане на политиката на равенство, приобщаване и участие на ромите;

В изпълнение на заложените цели на Секретариата на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките през 2022 г., са изпълнени всички дейности за осигуряване на дейността, техническото и административното обслужване на Съвета;

Съгласно задачите произтичащи от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), Междуведомственият съвет през 2022 г. разгледа на заседания на съвета заявленията на 132 фирми, за издаване на лицензи и удостоверения за регистрации за външнотърговски дейности с продукти, свързани с отбраната, както и за промяна на обстоятелствата настъпили след тяхното издаване;

Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките прие Доклад за дейността на Междуведомствения съвет през 2021 г. Докладът е одобрен от Министерския съвет с Решение № 550 от 29 юли 2022 г.;

В областта на отбранителната индустрия и на международното отбранително-икономическо и научно-техническо сътрудничество в интерес на отбраната и сигурността Секретариата на Междуведомствения съвет участва в изложения, конференции и работни срещи свързани с индустриалното сътрудничество, както и в мероприятия по представяне и демонстрация на отбранителна техника;

В областта на отбранително-мобилизационната подготовка на страната и контрола на държавните резерви и военновременни запаси, Междуведомственият съвет разгледа и прие изискуемите от нормативната база документи;

За осигуряване на прозрачност в работата на МСОИСД и информираност на бизнеса и гражданите, при обсъждане на въпроси, свързани с функционалните области на съвета е публикувани на интернет страницата на МСОИСД необходимата информация;

Подготовка и организация на провеждането на пет заседания на Съвета по сигурността;

Организиране на координацията между държавните структури, свързани с изпълнение на ангажиментите на Република България като член на ЕС, НАТО и ООН;

Маркиране на конкретни проблеми в законовата и подзаконовата нормативна уредба, касаеща работата на Секретариата и Съвета по сигурността и дефинирането на мерки за тяхното отстраняване;

Изготвени планове и теми за разглеждане на предстоящите редовни заседания на Съвета по сигурността;

Координация с разузнавателната общност относно тяхната дейност по посочената линия през 2023 г.;

Изготвяне на оценки за Секретаря относно обстановката по сигурността в широкия Черноморски регион и предоставяне на редовен брифинг за хода на бойните действия в Украйна.

Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Бюджетна програма “Координация при управление на средствата от ЕС“

През 2022 г. е постигнат задоволителен напредък във връзка с реализирането на стратегическата цел за качествено подобряване на икономическата и социална среда на българските граждани чрез изпълнение на целите и приоритетите на Кохезионната политика (КП), Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика по рибарство (ОПР) на ЕС и на други донорски програми. Средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) имат осезаем принос за подобряване качеството на живот на българските граждани. Данните за финансовото изпълнение на програмите, съфинансирани от ЕС, демонстрират успешното изпълнение на тези програми:

Към 31.12.2022 г. общо по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 - 2020 г. договорените средства са в размер на 23 402 598 357,14 лв., което представлява 95,12 % от общия бюджет на програмите;

Разплатените към бенефициентите средства за същия период са в размер на 15 899 002 374,70 лв. или 64,62% от бюджета на програмите.

По отношение на оперативните цели по програмата също се наблюдава висока степен на изпълнение, която се демонстрира от постигнатите стойности на индикаторите. По 79% от количествените показатели целевите стойности за 2022 г. са изпълнени или преизпълнени, а по останалите показатели към края на отчетния период са постигнати средно 79 % от целевите стойности за годината.

През отчетния период усилията бяха насочени към осигуряване на необходимите предпоставки за ефективно и ефикасно изпълнение на програмите за програмен период 2014-2020 г., постигане на добър темп на плащанията към бенефициентите с оглед ефективно усвояване на разполагаемия ресурс и постигане на планираните резултати до края на програмния период, както и към финализиране на процеса на програмиране за осигуряване на пълноценното и ефективно участие на Република България в Кохезионната политика (КП), Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика по рибарство на ЕС (ОПР) за програмен период 2021-2027 г.

Един от основните акценти в изпълнението на Политиката за управление на средствата от ЕС през 2022 г. е финализирането на преговорите с ЕК по Споразумението за партньорство 2021 – 2027 г. и по Националния план за възстановяване и устойчивост и тяхното одобрение, както и осигуряване на необходимата координация по стартиране на изпълнението им.

Ефективното функциониране на системата за управление и контрол на средствата от ЕСИФ е обезпечено чрез осигуряване на необходимата нормативна уредба и методологическа подкрепа за прилагането й, уеднаквяване на процедурите за различните програми и пълната електронизация на услугите за кандидатите и бенефициентите с оглед намаляване на административната тежест, включително чрез развитието на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020). Важна роля за повишаване на информираността и прозрачността при разходването на средствата от ЕС и другите донорски програми има и активната комуникационна политика. Всички процеси, свързани с управлението на тези програми, протичат при пълна прозрачност и спазване на принципа на партньорство.

От друга страна, изпълнението на Оперативна програма „Добро управление“ допринася за подобряване на административното обслужване и намаляване на административната и регулаторна тежест за гражданите и бизнеса и въвеждане на принципите на „епизоди от живота“ и „бизнес събития”, увеличаване на броя на администрациите, прилагащи механизми за организационно развитие и управление ориентирано към резултатите, подобряване на специализираните знания и умения на служителите в администрацията и развитие на механизми за кариерно развитие, увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики.

Целенасочени инвестиции по ОПДУ има и във връзка с повишаване прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система, подобряване на достъпността и отчетността на съдебната система чрез въвеждане на е-правосъдие, разширяване обхвата и подобряване на качеството на обученията в съдебната система и осъществяване на граждански контрол върху реформата в съдебната система.

През отчетния период, с Решение С(2022) 7206 от 05.10.2022 г. на Европейската комисия, беше одобрена Програмата за техническа помощ 2021 - 2027. Предстои разработването на Индикативната годишна работна програма, критериите за подбор на операции и отваряне на процедури по програмата.

Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности

Област на политика: Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Електронни услуги, подкрепени за предоставянето им в транзакционен режим ·  Брой · 12 · 9

Политиката в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Бюджетна програма “Осъществяване на държавната политика на областно ниво”.

Основната цел на програмата е постигане на по-добро управление на областите при провеждане на държавната политика, защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществяване на административен контрол.

Областният управител е териториален орган на изпълнителната власт в областта с обща компетентност. Той осъществява държавното управление в областта и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждането на регионалната политика. Областният управител се назначава от Министерския съвет. При осъществяване на своите правомощия и функции областният управител се подпомага от заместник областни управители и областна администрация.

Правната рамка, очертаваща правомощията на областния управител, съответно структурата, функциите и дейността на ръководената от него администрация е зададена от Конституцията на Република България, Закона за администрацията и Устройствения правилник на областните администрации. Отделни правомощия на областния управител, както и функции на администрациите са уредени в редица специални закони и др. нормативни актове.

Постигнатите резултати са следните:

Осъществен е непрекъснат административен контрол по изпълнението на административните актове и спазването на законността на територията на областите. Постигната е координация в работата с органите на местно самоуправление и местна администрация.

Най-много правомощия и функции са свързани с координация, надзор и контрол – 94, което съответства на конституционно възложените правомощия на областният управител като орган на изпълнителната власт в областта. Следващите по брой функции са по предоставяне на услуги, което се свързва най-вече с правомощието на областния управител да управлява държавната собственост на територията на областта и такива, свързани с устройство на територията. Функциите по секторна политика са 31 броя, което представлява едва 14.5% от всички типове функции, като основната част от тях са регламентирани в закони.

Политиката в областта на правото на вероизповедание Бюджетна програма “Вероизповедания”.

Основната цел на програмата е координиране на отношенията между изпълнителната власт и вероизповеданията.

Постигнатите резултати от дейностите по разпределение и контрол по усвояване на държавната субсидия за вероизповеданията са следните:

Осъществяване на първоначални проверки на място, за да се установят нуждите от субсидии за различните вероизповедания (по планираните разходи);

Извършване на разпределение на субсидиите за централните поделения на вероизповеданията;

След одобрението, средствата се изпращат на централните ръководства;

Уведомяват се писмено получателите за размера на държавните субсидии и им се дават указания за разходването и отчитането на финансовите средства;

Осъществяване на необходимия контрол (на случаен принцип) или по сигнал на място по усвояването на субсидията;

Приемат се заверени копия от отчетите на централните ръководства, които се подреждат по траншове;

Подредените отчети се съхраняват в дирекция „Вероизповедания”;

Води регистър на постъпилите искания за отпускане на държавна субсидия, съдържащ следната информация:

наименование на молитвения дом, населено място, входящ номер на искането за отпускане на държавна субсидия, дата на разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия, резултат от разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия, отпусната сума, изходящ номер на наше уведомително писмо до бенефициента, входящ номер на постъпило в дирекция „Вероизповедания“ потвърдително писмо от бенефициента за получена субсидия, входящ номер на постъпили заверени копия на разходно-оправдателни документи в дирекция „Вероизповедания“, опис на постъпилите заверени копия на разходно-оправдателни документи.

За периода от 01.01. - 31.12.2022 г. дирекция „Вероизповедания” на МС по предоставяните от нея продукти/услуги „Регулиране на взаимоотношенията между вероизповеданията и държавата и между самите вероизповедания“ и „Разпределение и контрол по усвояване на държавната субсидия за вероизповеданията“ е обработила 1 242 преписки с общ брой издадени документи 882.

Политиката в областта на архивното дело Бюджетна програма „Национален архивен фонд“

Основната цел на програмата е съхранение, опазване, обогатяване и популяризиране на Националния архивен фонд (НАФ). Той е съвкупност от ценни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските, обществени и други организации, независимо от времето, мястото и начина на създаването им. Държавна агенция „Архиви“ провежда държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхранението и използването на документите от НАФ, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело.

Постигнатите резултати са следните:

Обогатяването на НАФ с ценни документи е от приоритетно значение за агенцията в дългосрочен план и е една от най-важните дейности, осъществявани от държавните архиви. НАФ е исторически формирала се и постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот на обществото. Той се попълва с определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните и общинските институции, с ценните документи на политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества. Важни източници за комплектуване са и документите на значими за обществото личности, както и документите за историята на България, получени от чуждестранни архиви, други институции, българи и български организации в чужбина. Обогатяването на НАФ е в пряка връзка с разширяване възможностите за достъп до архивна информация на всички заинтересовани страни.

Особено важна е дейността на държавните архиви, свързана с превантивния, текущия и последващ контрол във фондообразувателите за опазване и предаване на документите им, обект на НАФ. Тя се осъществява чрез основни и контролни проверки, а при необходимост – чрез извънредни и инцидентни. Общият брой на проверките през 2022 г. е 763, от които 559 основни, 188 контролни, 12 извънредни и 4 инцидентни.

За 2022 г. бяха реставрирани 36 381 листа архивни документи при планиран в Стратегията на ДАА очакван резултат 30 500. Реставрираните листове са от първа, втора и трета степен на увреденост. Реставрацията беше извършена в лабораторията по реставрация и консервация при дирекция ДРКМ, лабораторията при дирекция ДВИА и петте реставрационни лаборатории при РДА: Бургас, Варна, Монтана, Пловдив и Велико Търново.

В изпълнение на оперативна цел 2.2 за постигане на стратегическа цел 2. Опазване, съхранение и обогатяване на документалното наследство на нацията от Стратегията на Държавна агенция „Архиви“ за периода 01 юли 2021 г. – 31 декември 2026 г. са приети за постоянно запазване общо 639 учрежденски и лични фонда, 182 частични постъпления, 7 спомена и 1 постъпление на документи от чужди архиви (КМФ 23-03 Хърватска, инв. № 1090). В резултат от осъществени окончателни експертизи в държавните архиви са регистрирани 451 фонда на държавни и общински институции, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества с 526 инвентарни описа (инв. оп.) и 18 649 архивни единици (а.е.), а обемът им в линейни метри (л.м.) е 289,72. Постъпили на държавно съхранение са и 58 фонда без извършена научно-техническа обработка със 174,01 л.м., с които общият брой учрежденски фондове възлиза на 507. От тях 63 са на фондообразуватели, които за първи път предават документи в държавен архив. Отчита се намаляване на броя на архивните единици при НТО на необработените постъпления в учрежденските фондове (обработени 58 фонда с 4633 а.е.) и фондовете от личен произход (68 фонда с 8929 а.е.). Броят на пресъставените инвентарни описи в държавните архиви за отчетната година е 20. Работата по научно-справочния апарат е насочена и към усъвършенстването на инвентарни описи, с цел увеличаване на тяхната информационна стойност и отстраняване на неточности на данните за документите в архивните единици. В държавните архиви през отчетния период са усъвършенствани 72 инвентарни описа, с 3 244 архивни единици.

През 2022 г. в държавните архиви са регистрирани общо 118 279 потребители на архивна информация, от тях 3 988 читатели в читалните и 114 291 посетители в сайтовете на ДАА. Броят на посещенията на потребители на архивна информация е 224 148, от които 11 574 в читалните на държавните архиви и 212 574 – в сайтовете на ДАА (административен и тематични от платформата „Архивите говорят“).

Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности

Област на политика: Политика в областта на архивното дело · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Нормативни и/или методически указания в областта на е-архив и е-архивиране · Брой · 1 · 0

2. Въведени архивни описания в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) · Брой · 11 · 9 708

3. Вписвания в Регистъра на Националния архивен фонд · Брой · 1 · 13

4. Посещения/показвания от потребители на данни от базите на информационната система на държавните архиви, Регистъра на Националния архивен фонд и сайтовете на ДАА · Брой · 1 · 308 661

5. Реставрирани листове от архивни документи (І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та степен на увреденост) · Брой · 30 500 · 36 381

6. Изготвени кадри негатив за Застрахователния фонд на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) · Брой · 60 000 · 74 635

7. Комплектувани постъпления · Брой · 505 · 910

8. Потребители/посещения/обсег на достигнати хора на популяризаторските форми · Брой · 5 770/ 111 000 · 243 258/1 706 813

Целевата стойност на показателя е „1”, в Бюджета за 2022 г. и актуализирана бюджетна прогноза за 2023 г. и 2024 г. на Министерския съвет в програмен формат бележката под линия не е отразена и е посочена стойност „11”.

2 От тях: 9708 броя метаданни (архивни описания на документи) към дигитални мастер обекти.

3 От тях: 48731броя показвания на дигитални обекти през публичната част на ИСДА, 1186 – посещения в НЕРА, 258 744 посещения/показвания в сайтовете на ДАА.

4 Посочена е само реставрацията на документи от І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та степен на увреденост, извършена в реставрационни лаборатории, без т.н. „малка реставрация”, неизискваща специализирани реставрационни дейности, която изкривява отчетните данни.

Бюджетна програма “Администрация”

Основната цел на програмата е осигуряване на подходящи условия за работа на правителството и на администрацията на МС.

Постигнатите резултати са следните:

Разпределен е утвърдения със Закона за държавния бюджет за 2022 г. бюджет на Администрацията на Министерския съвет и второстепенните разпоредители с бюджет. Утвърдени са индивидуални бюджети на второстепенните разпоредители;

Изготвено е месечно разпределение на бюджета за 2022 г. на Министерския съвет, при спазване указанията на МФ, ДР № 2/22.03.2022 г.

Изготвени и изпратени в МФ са заявките за лимит;

Изготвени са годишните, месечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета, на сметките за средствата от ЕС и на сметките за чужди средства, както и годишния и тримесечния баланс на МС;

Ежедневно се осъществява контрол по извършването на бюджетните разходи чрез СЕБРА;

Извършени са 95 промени по бюджета за осигуряване на средства за дейности на АМС и ВРБ;

Разработена е и представена в Министерство на финансите тригодишна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. - първи и втори етап. Документите са изготвени и представени при спазване на указанията и сроковете, дадени от Министерство на финансите;

Подадена е в срок необходимата информация към МЕУ – чрез Информационна система за бюджетен контрол;

Съставени, оформени и окомплектовани са, съгласно нормативните изисквания, разходни и приходни касови ордери, платежни нареждания и мемориални ордери;

Съгласувани са договори, по които страна е АМС. Положен е втори подпис от директора на дирекция „Бюджет и финанси“;

Осигурено е финансиране и разплащане на сключени договори от АМС;

Осъществен е предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължения и извършване на разходи;

Внедрена Интегрирана финансово-информационна система, базирана на SAP ECC 6.0 (ИФИС SAP ECC 6.0), за извършване на единна счетоводна отчетност в системата на Министерския съвет от всички разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет. За целта, в ИФИС SAP ECC 6.0 са въведени всички салда по счетоводни сметки, уточнен план и отчетните данни на ВРБ и АМС към 31.07.2022 г. Всички служители-потребители на системата са преминали обучение чрез онлайн платформата Microsoft Teams. През месеците август и септември 2022 г., счетоводната отчетност е осъществявана едновременно в счетоводния софтуер „Ажур L“ и ИФИС SAP ECC 6.0 и от 01.10.2022 г. изцяло единствено в ИФИС SAP ECC 6.0. Обобщаването на месечните/тримесечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите, на сметките за средства от Европейския съюз и на сметките за чужди средства за четвърто тримесечие на 2022 г. е извършено чрез модул „Бюджет“ в ИФИС SAP ECC 6.0.;

Набиране и подбор на персонал, както и процеса по назначаването на служителите в администрацията на Министерския съвет (АМС) всички поставени задачи са извършени в срок, като са изготвени актове за назначаване и преназначаване на персонала, съгласно нормативните изисквания. Подготовка и съхраняване на всички актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения. Води се заповедна книга, а копия от актовете, подписани от министър-председателя на Република България и тези от главния секретар на Министерския съвет, се класират в служебните и трудови досиета на служителите и в досиета на първостепенните и второстепенни разпоредители с бюджет към Министерския съвет;

Изготвяне и актуализиране на длъжностните и поименните разписания на длъжностите, същите се изготвят своевременно при промяна на Устройствения правилник на МС и на неговата администрация и при вътрешни трансформации, предложени от ръководителите на съответните звена и одобрени от главния секретар на МС и министър-председателя;

Приемане, регистриране разпределение, насочване и изпращане на документите от регистратурата, както и приключване, експертиза, текущо и архивно запазване на документите;

Приемане на сигнали и предложения на граждани и организации, съобразно разпоредбите на глава осма „Предложения и сигнали" от Административнопроцесуалния кодекс. Осъществяване на личен прием на граждани, изпращане на писма до различни институции, даване на отговор и др.;

Осигуряване на нормално протичане на дейностите и мероприятията по подготовката и произвеждането на изборите;

Извършени одитни ангажименти, съгласно възложени заповеди на министър-председателя;

Изготвено е становище от ръководителят на Звеното за вътрешен одит, относно съответствието на годишния доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол и въпросника за самооценка на системите за финансово управление и контрол в Министерския съвет за 2021 г. с резултатите от извършената одитна дейност през 2021 г., съгласно изискванията на чл. 9, ал. 8 от Наредбата за формата, съдържанието, сроковете, реда и начина за представяне на информация по чл. 8, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;

Осъществено процесуално представителство и правна защита по възникнали спорове по над 68 дела;

Ежедневна подготовка и осъществяване на процесите и процедурните правила във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки и Правилника за възлагане на обществените поръчки (изготвяне на докладни записки за определяне на CPV код/кодове, относно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки и изготвяне на становища за приложим ред за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП);

Проведени процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки в администрацията на Министерския съвет през периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и приключили със сключен договор – 33 бр.;

Организиране ползването и поддържането на сградния и ведомствения жилищен фонд, както и на монтажа и поддържането на машини и съоръжения. През отчетния период са извършени редица мероприятия свързани с полагане на грижа към сградния фонд на МС;

Координиране на ползването и контрола върху управлението на обектите – публична държавна собственост и обектите – частна държавна собственост, предоставени за ползване и управление на администрацията на Министерския съвет;

Осъществяване на дейностите по предоставяне и процесуалното представителство по дела, свързани с предоставянето на достъп до обществена информация;

Информационно обслужване (споделена услуга) - поддържане на счетоводни информационни системи; поддържане и администриране на информационна система за електронни заседания на правителството и др.;

Обезпечаване на всички регулярни и извънредни мероприятия в сградата на МС с технически и човешки ресурс.

Бюджетна програма „Други дейности и услуги“

Основните цели на програмата са:

Ефективна борба с трафика на хора и с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Съхраняване на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи в страната и по света, изграждане на български лобита в чужбина.

Повишаване квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа.

Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги.

Ръководство, координиране и контрол на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата.

Съгласно чл. 7, ал. 2 и 3 от Закона за борба с трафика на хора, Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора и ежегодно разработва Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите от престъплението. За периода 01.01. – 31.12.2022 г. са реализирани дейности по превенция на национално и местно ниво, насочени към различни уязвими групи, в т. ч. и към украинските граждани, които търсят убежище от войната, в синхрон с препоръките на европейските и международните органи, имащи отношение по проблема. Хората, търсещи спасение от военни конфликти, в т. ч. и мигрантите от Украйна, са изключително уязвими към въвличане в трафик на хора и експлоатация. За отчетния периода на национално и местно ниво са организирани и проведени общо 30 събития за надграждане капацитета на специалистите, работещи в областта на трафика на хора, с фокус от една страна върху подобряване на механизмите за разслеване и преследване, от друга – за подобряване на механизмите за идентификация на пострадали от трафик на хора лица. Към НКБТХ функционират 7 специализирани услуги за жертви на трафик на хора: 4 услуги от резидентен тип и 3 консултативни услуги.

Борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е основен приоритет за Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН). Комисията осъществява методическо ръководство и контрол върху местните комисии за БППМН в страната, както и анализ на данни, изготвяне на прогнози, провеждане на изследвания, програми за превенция и противодействие на детското асоциално поведение, координация на действията на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел по отношение на превенцията и противодействието на противообществените прояви и престъпността при ненавършилите пълнолетие лица. Основната дейност на Централната и местните комисии за БППМН е свързана с организацията на първичната превенция – съответно на национално и общинско ниво.

За повишаването на квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа, отговорният орган е Института по публична администрация (ИПА) – направени са проучвания и оценка на потребностите от обучение, както за администрацията като цяло, така и за отделни професионални групи или организации в нея. През 2022 г. са проведени общо 73 задължителни обучения за новоназначени служители, а броя служители успешно преминали обученията е 1 495. Осъществено бе сътрудничество с институти, университети и други образователни институции в България и чужбина по въпроси, свързани с квалификацията на работещите в държавната администрация. За отчетния период ИПА организира и проведе национални и международни конференции, годишни срещи и други форуми за трансфер на знания и изграждане на професионални мрежи сред служителите.

Относно съхраняването на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи в страната и по света, изграждане на български лобита в чужбина, отговорният орган е Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Централно място в дейността на агенцията заема удостоверяването на българския произход на сънародниците ни, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, както и за постоянно и продължително пребиваване на територията на Република България. Подкрепата на образователната дейност на съотечествениците ни зад граница е стратегически приоритет в работата на ДАБЧ. Упражняване на мониторинг върху състоянието на българските училища по света, стимулира изграждането на нови учебни звена, подпомага образователната и културната им дейност, популяризира техни инициативи, посветени на съхраняване на национална идентичност, традиции и историческа памет, реализира значима издателска дейност, посветена на децата от българските общности.

Да ръководи, координира и контролира политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата отговорността е възложена на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ (ДАБДП). От самото създаване на агенцията, особена важност заемат процесите, свързани с движението по пътищата и произтичащата в тази връзка необходимост от търсене на решения за подобряване на сигурността и безопасността в този процес. С приетите разпоредби на Закона за пътищата са възложени функции на агенцията по обследване на пътната инфраструктура извън населените места във връзка с процедура за цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа на Република България. През 2022 г. беше изготвен Годишният доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България, включващ Доклад за пътнотранспортната обстановка и Доклад за изпълнение на Плана за действие. ДАБДП подготви и изпрати до всички областни управители констатации от изготвения от агенцията годишен доклад 2020-2021 г. за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България и изпълнението на Националната стратегия за БДП 2021-2030 г. с цел предприемане на последващи действия на областно и общинско ниво.

Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги се осъществяват чрез:

осигуряване на необходимите условия за протичането на официални срещи и мероприятия в стопанство „Евксиноград”, комплекс „Бояна” и обект „Шабла”.

предоставяне на необходимите условия за обслужване на представителните мероприятия на централните държавни органи, организиране отдиха на работещите в тях и на други лица, по подпомагане провеждането на квалификацията на кадрите в почивните бази „Слънчев бряг” и „Орлица” – Пампорово.

Предвид сезонния характер на дейностите, извършвани в обектите за представителните и социалните нужди на централните държавни органи, изпълнението на целите на програмата може да се определи като добро. Като цяло целите са постигнати.

Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ Провеждане на ефективни политики в областта на международната закрила и поддържане на капацитет за бърза и адекватна реакция в случай на миграционен натиск, както и подобряване условията за живот в местата за настаняване на лица, търсещи закрила и поддържане на материално-техническата база е в правомощията на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС.

ДАБ при МС продължава усилено да работи за оптимизирането и повишаване качеството на процедурата за предоставяне на международна закрила. Това се постига чрез постоянно участие на служители на Агенцията в обучения, организирани от партньорски организации, както и провеждане на тематични обучения относно производството по отношение на интервюиращи органи и регистратори в териториалните поделения. Създадени са механизми за внедряване на наученото от служителите в рамките на работния процес, с цел осигуряване устойчивост на постигнатите резултати. Изграден е системен подход за запознаване на новоназначените служители с нормативната база и практическото й приложение, с цел по-бързо адаптиране към процеса на работа. Разработени са насоки и вътрешни правила за провеждане на процедурните действия при разглеждането на молбите за закрила. Участието в различни обучителни формати допринася за обмяната на опит и добри практики в областта на предоставянето на международна закрила.

Постигнатите резултати са следните:

Настаняване на лица, търсещи международна закрила в териториалните поделения на ДАБ при МС;

Постановени решения по молби за предоставяне на международна закрила (решения за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут, откази за предоставяне на статут и прекратяване на производство);

Прилагане на механизма по презаселване съгласно Решение № 750 от 30 ноември 2017 г. за изменение на Решение № 263 на Министерския съвет от 2016 г. за одобряване на рамка за национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България;

Предоставяне на грижи и услуги на лица, търсещи международна закрила - социално и здравно подпомагане, оказване на психологическа помощ и посредничество на пазара на труда;

Осигуряване на материално-техническа база и условия за настаняване, които отговарят на стандартите на директива на Съвета на ЕС 2013/33/ЕС от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;

Предоставяне на бързо и качествено производство при спазване на всички нормативни изисквания и защита правата, личните данни и законните интереси на кандидатстващите за международна закрила лица чрез повишаване и надграждане на административния капацитет на ДАБ при МС.

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (КС) Програмният формат на бюджет на Конституционен съд за 2022 г. е структуриран в една функционална област „Върховенство на Конституцията“ и една Бюджетна Програма: „Тълкуване на конституцията“.

Към 31.12.2022 г. отчетените разходи по бюджета на Конституционния съд по области на политики и бюджетни програми съдържа консолидирана информация за всички разходи, извършени за периода 1 януари – 31 декември 2022 г. и е както следва:

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет към 31.12.2022 г.

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 5 503 800 · 5 502 957 · 5 407 912

0400.01.00 · Функционална област „Върховенство на Конституцията“ · 5 503 800 · 5 502 957 · 5 407 912

0400.01.01 · Програма „ Тълкуване на Конституцията“ · 5 503 800 · 5 502 957 · 5 407 912

Целта на дейността на Конституционния съд е осигуряване върховенството на Конституцията.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

0400.01.01 Бюджетна програма „Тълкуване на Конституцията“ (класификационен код и наименование на бюджетната програма)

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Отчет към 31.12.2022.г.

1. Дадени задължителни тълкувания на Конституцията · Брой · 2

2 Решения по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента · Брой · 13

3. Решени спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местно самоуправление и централните изпълнителни органи · Брой · 0

4. Решения по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна · Брой · 0

5. Решения по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения, за законността на избора за президент и вицепрезидент, законността на избора на народен представител, законността на избора на член на Европейския парламент от Република България, установяване на неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции и др. · Брой · 0

ОМБУДСМАН Омбудсманът е застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес. Той е висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание. Омбудсманът в своята дейност се подчинява само на Конституцията законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Едновременно с това неговата фигура се явява носител на гражданския контрол върху държавната и общинската администрация, що се касае до всеки един отделен случай, когато тя застрашава или нарушава правата и свободите на гражданите. От съществено значение в тази връзка са политиките, които националният обществен защитник провежда, продиктувани от нормативно определените му правомощия и принципите на добро управление.

Отчет на разходите по бюджета на ПРБ по функционални области и бюджетни програми:

4000.00.00 · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева) Общо разходи по бюджета на ПРБ

4000.01.00 · Функционална област "Защита правата на гражданите" · 3678900 · 3729588 · 3540361

4000.01.01 · Бюджетна програма "Застъпничество и защита на правата и свободите на гражданите" · 3678900 · 3729588 · 3540361

Отчетените разходи за периода са в размер на 3,5 млн. лв.:

1. Заплати и възнаграждения на персонала зает по трудови и приравнени към тях правоотношения – 2,3 млн. лв.

2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 0,1 млн. лв.:

За персонала по извънтрудови правоотношения –0,03 млн. лв.;

Изплатени суми от СБКО – 0,03 млн. лв.;

Обезщетения за персонала с характер на обезщетения – 0,02 млн. лв.;

Други плащания и възнаграждения – 0,02 млн. лв.

3. Задължителни осигурителни вноски от работодателя – 0,3 млн. лв.:

Осигурителни вноски за ДОО от работодателя – 0,2 млн. лв.;

Здравно осигурителни вноски от работодател – 0,08 млн. лв.;

Вноски за ДЗПО – 0,03 млн. лв.

4. Разходите за „Издръжка” за периода са в размер на 0,9 млн. лв. Най-голям относителен дял от тях се пада на разхода за външни услуги в т. ч. за наем на сградата, в която се помещава институцията на омбудсмана /частна собственост/. Останалите разходи са свързани с осигуряване дейността на институцията с доставка на канцеларски материали и офис оборудване и консумативи, разходи за телефони и интернет, отопление, ел. енергия, вода, поддържане на софтуер и хардуер, преводаческа дейност, охрана, текущи ремонти и командировки и други. В значителна степен тези разходи са обвързани с договорни ангажименти и задължения и водят до регулярни плащания.

5. За „Платени данъци и такси и административни санкции“ са отчетени 0,001 млн. лв., данъци на недвижимо и движимо имущество; винетки.

6. За „Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности” са отчетени разходи в размер на 0,03 лв. - членски внос на Европейски институт на омбудсманите, Международен институт на омбудсманите, Организация на омбудсманите и медиаторите от франкофонията и Европейска мрежа на националните институции за защита правата на човека, Европейска мрежа на омбудсманите за деца.

7. Разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи възлизат на 0,07 млн. лева.

СМЕТНА ПАЛАТА (СП) Мисията на Сметната палата е да контролира изпълнението на бюджета и управлението на други публични средства и дейности, като осъществява ефективна, ефикасна и икономична одитна дейност, за да спомогне за подобряване на управлението и отчетността на публичните ресурси.

Отчет на разходите по бюджета на ПРБ по функционални области и бюджетни програми:

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева) Общо разходи по бюджета на Сметната палата

0500.01.00 · Функционална област "Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности" · 23 538 800 · 23 556 311 · 22 425 537

0500.01.01 · Бюджетна програма "Независим, ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“ · 23 538 800 · 23 556 311 · 22 425 537

Отчетените разходи по бюджета на Сметната палата към 31.12.2022 г. са в размер на 22 425 537 лева, както следва:

• · разходи за персонал в размер на 19 892 786 лв., включващи разходите за възнаграждение на персонала, нает по трудови правоотношения, разходи за възнаграждения на извънщатния персонал, обезщетения по Кодекса на труда и задължителните осигурителни вноски за сметка на работодател.

• · разходите за издръжка са в размер на 1 881 903 лв. извършени за обезпечаване на одитната и специфична дейност на изнесените работни места (ИРМ) и ЦУ на Сметната палата. В изпълнението най-голям дял имат разходите за външни услуги в размер на 39,3 на сто, в т.ч. са разходите за лицензионни такси за продукта за одитната дейност PENTANA, разходите за обучение и командировки. Изплатен е членски внос към ИНТОСАЙ ЕВРОСАЙ и ИСАКА за 2714 лв. и 79 028 лв. са платените данъци и такси.

В изпълнението на капиталовите разходи са отчетени 569 106 лв. за закупуване на: преносими компютри за 99 696 лв.; дисков масив за 68 220 лв.; ведеоконферентна система за зала 4-ти етаж за 30 000 лв.; защитна стена и антиспам устройство за 57 606 лв.; пожароизвестителна система за 41 652 лв.; климатици за изнесените работни места на Сметната палата за 3 930 лв.; кабелна инсталация за нова компютърна система за 112 505 лв.; МФУ 2 броя за 5 856 лв.; извършен редизайн на вътрешен портал за 12 967 лв.; надграждане на АИС на Административно наказателната дейност за 25 560 лв. и система за интеграционно IT управление за 82 740 лв.

Отчет на показателите за изпълнението по бюджетна програма „Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“:

бюджетна програма 0500.01.01 Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности" · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за изпълнение

1. Годишна програма за одитната дейност основана на оценка на риска и отчитаща интересите на заинтересованите страни · брой · 1 · 1

2.  Одити възложени от Народното събрание · брой · 2 · 1

3.  Извършване на задължителните финансови одити на годишните финансови отчети на бюджетните организации, както и в рамките на петгодишен период на всички общини с обща сума на отчетените разходи по бюджета, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чуждите средства за предходната година под 10 млн. лв., съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗСП · брой · 288  · 288

4. Предварително проучване, оценка на риска и текущ контрол на периодичните отчети като междинен етап на финансовия одит на ГФО · брой · 95 · 75

5. Информиране на ръководствата на одитираните обекти за установените несъответствия и насърчаване извършването на корекции, за да се намали броя на изразените модифицирани мнения относно годишните финансови отчети на бюджетните организации · брой  · 383 · 363

6. Информиране на целевите потребители за резултатите от финансовите одити, чрез интернет страницата на Сметната палата и изпращането на одитните доклади на председателя на Народното събрание и ръководителите на бюджетните организации. · брой  · 288  · 275

7. Планирани одити на изпълнението включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата ·  брой · 5 · 5

8. Годишен план за обученията основан на идентифицирани потребности за обучения в съответствие с годишна програма за одитната дейност и стратегията за дейността на Сметната палата · брой  · 1 · 1

9. Специализирани обучения за одиторите и администрацията · брой  · 86 · 94

10.  Участие в работата на работни групи към ЕВРОСАЙ и ИНТОСАЙ · брой работни групи · 11 · 10

11. Участие в работата на работни групи или мрежи към Контактния комитет · брой работни групи · 3 · 3

12.  Извършени кооперативни одита с други върховни одитни институции · брой · 0 · 0

13.  Планирани одити за съответствие, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 46 · 44

14. Заети щатни бройки - одитори и служители в администрацията · % на заети щатни бройки · 75% · 74%

15. Планирани специфични одити, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 9 · 6

16.  Одит на бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

17.   Одит на отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

18.   Одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

19.   Одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

20.   Одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии · брой · 1 · 1

* · Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в изборите за народни представители за Народно събрание, проведени на 2 октомври 2022 г. · брой · 0 · 1

21.   Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в изборите за членове на Европейския парламент от Република България. · брой · 0 · 0

22.   Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в избори за общински съветници и за кметове · брой · 0 · 0

23. Одити извършени в среда Пентана · % · 92 · 90%

24.  Изпълнени препоръки от одитите на Сметната палата · % · 80 · 73%

25.  Отчет за дейността на Сметната палата. Изпратен на Народното събрание. · брой · 1 · 1

26.   Становище по Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор. Изпратен на Народното събрание и Министерство на финансите · брой · 1 · 1

27.   Становище по Доклада за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет. Изпратен на Народното събрание и Министерство на финансите. · брой · 1 · 1

28.   Обобщен доклад за резултатите от финансовите одити. Изпратен на Министерство на финансите. · брой · 1 · 1

29.    Самооценка на интегритета по методологията IntoSAINT · брой · 0 · 0

30.    Извършване на одит на годишния финансов отчет от независима комисия, определена от Народното събрание (чл. 65 от ЗСП) · брой · 1 · 0

31.   Посещения на интернет страницата на Сметната палата · брой · 110 хил. · 109 хил.

32.   Медийно покритие по одитни доклади · % · над 50 % · над 50 %

33.   Самооценка по Рамката за измерване на изпълнението на ВОИ (SAI PMF) · брой · 0 · 0

34.    Партньорска проверка от друга върховна одитна институция · брой · 1 · 0

35.    Степен на доверие на гражданите в Сметната палата · % · 40% · 55%

36.    Степен на доверие на одитираните организации и други заинтересовани страни в Сметната палата · % · над 80 % · 91%

Степента на изпълнение на тези показатели е според очакванията. Изключение е намаляване на броя изпълнени предварителни проучвания в рамките на извършените финансови одити, като основната причина за това е недостига на одитори с необходимата компетентност. Както и неизпълнение на първоначално планирания брой специфични одити поради възлагането на одит на „Български пощи“ ЕАД от Народното събрание и нов задължителен одит във връзка с изборите за Народно събрание, проведени на 2 октомври 2022 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) В изпълнение на своите функции и въпреки продължаващата икономическа несигурност и външни рискове за страната, породени от конфликта в Украйна, както и липсата на редовно правителство от лятото на 2022 г. Министерството на финансите продължи да полага усилия за запазване на устойчивостта на публичните финанси и създаване на условия за икономическа стабилност и за постигане на целите.

Консолидираните разходи, обхванати в отчета на програмния бюджет на Министерството на финансите (МФ) за 2022 г. възлизат на 1 055,1 млн. лв., в това число по бюджета на МФ – 1 041,5 млн. лв. и по други бюджети и сметки за средства от ЕС – 13,6 млн. лв., или 96,23 % от средствата по уточнен план в размер на 1 096,4 млн. лв.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на Министерство на финансите · 624 217 200 · 1 066 951 293 · 1 041 473 961

1000.01.00 · Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси · 39 751 500 · 98 175 200 · 89 906 211

1000.01.01 · Бюджетна програма “Бюджет и финансово управление” · 20 487 300 · 28 936 500 · 26 781 364

1000.01.02 · Бюджетна програма “Защита на публичните финансови интереси” · 19 264 200 · 69 238 700 · 63 124 847

1000.02.00 · Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи · 487 527 100 · 872 079 610 · 863 711 975

1000.02.01 · Бюджетна програма “Администриране на държавните приходи” · 487 527 100 · 872 079 610 · 863 711 975

1000.03.00 · Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма · 51 347 300 · 54 519 260 · 54 016 678

1000.03.01 · Бюджетна програма "Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС" · 1 546 300 · 1 560 600 · 1 247 372

1000.03.02 · Бюджетна програма “Митнически контрол и надзор (нефискален)” · 49 801 000 · 52 958 660 · 52 769 306

1000.04.00 · Политика в областта на управлението на дълга · 6 206 600 · 6 242 200 · 3 499 855

1000.04.01 · Бюджетна програма “Управление на ликвидността” · 6 206 600 · 6 242 200 · 3 499 855

1000.05.00 · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 296 700 · 296 700 · 156 111

1000.05.01 · Бюджетна програма "Национален компенсационен жилищен фонд" · 296 700 · 296 700 · 156 111

1000.06.00 · Бюджетна програма "Администрация" · 39 088 000 · 35 638 323 · 30 183 131

Отчетените средства в размер на 1 041,5 млн. лв. по бюджета на министерството за 2022 г. са акумулирани в рамките на четирите дефинирани в програмния бюджет области на политики и съответните бюджетни програми към тях, а именно:

Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси, която включва бюджетна програма „Бюджет и финансово управление” и бюджетна програма „Защита на публичните финансови интереси” – 89,9 млн. лв.

Политиката в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси през отчетния период се осъществяваше в условията на затихваща пандемия от COVID-19, икономическа несигурност и външни рискове за страната, породени от конфликта в Украйна, както и липсата на редовно правителство от лятото на 2022 г. Отчитайки предизвикателствата, Министерството на финансите продължи да следва провежданата благоразумна фискална политика и през 2022 година, съчетана с осигуряването на необходимите мерки за стимулиране на икономическата активност в страната.

Министерството на финансите се стреми да определя реалистични цели за основните бюджетни параметри при спазване на установените фискални правила, ограничения, допустими отклонения и приложими изключения както за показателите по консолидираната фискална програма (КФП), така и за тези на сектор „Държавно управление“. Потенциалните рискове наложиха плавна пренастройка на фискалната политика и бюджетното планиране към променящата се икономическа ситуация с цел осигуряване на стабилност за фискалната позиция. Продължи наблюдението на всички институционални единици, попадащи в обхвата на сектор „Държавно управление“, както и на юридическите лица, контролирани от държавата и/или общините, с общ размер на задълженията към съответния отчетен период над 0,1 на сто от БВП, които не са част от КФП и не попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“, на базата на което се изготвиха и прогнозите за бюджетната рамка през следващия тригодишен период.

Провеждането на последователна и предвидима фискална политика намери израз както при определянето на основните фискални параметри и показатели на бюджетната рамка за периода 2023-2025 г., така и при реализирането на мерки за гарантиране на изпълнението на бюджета за 2022 г.

В изпълнение на основни цели от Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. – 2025 г. на правителството в частта на Финансите през отчетния период бяха постигнати следните резултати:

разработен е проект на Закон за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2021 г., ЗБДОО за 2021 г. и ЗБНЗОК за 2021 г., последващо приет и обн., ДВ, бр. 8 от 2022 г. с цел полагането на всички усилия за приемане на БЮДЖЕТ 2022 до края на м. януари 2022 г. и осигуряване на възможност за обезпечаване финансирането на публичните дейности и услуги за периода януари-март 2022 г.;

разработени бяха проект на ЗДБРБ за 2022 г. (последващо приет и обн., ДВ, бр. 18 от 2022 г.) и постановление за неговото изпълнение с актуални разчети за дефинирани политики в средносрочен хоризонт, залегнали в определените приоритети в коалиционното споразумение (прието ПМС № 31 от 17 март 2022 г.);

в проекта на ЗДБРБ за 2022 г. са включени разпоредби за приемане на разходи по централния бюджет за изпълнение на политики в различни области по направления, с което се цели прозрачно и контролирано от парламента разпределение на разходи за конкретни мерки с целево предназначение;

параметрите на бюджетната рамка са разработени на основата на базови политики и допускания с относително постоянни трендове и перспективи предвид необходимостта от остойностяване на определени политики и реформи в сектори, предоставящи публични услуги, при разумни нива на дефицита и дълга и с разходи, насочени към инвестиции, по-висока добавена стойност и растеж, което ще доведе до провеждането на балансирана фискална политика и гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с осигурена предсказуемост и добра инвестиционна среда;

разчетените в ЗДБРБ за 2022 г. разходи по КФП са в размер на 44,2% от БВП, които преизчислени по разходното правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ са 40% от БВП с цел в средносрочен план, при липса на извънредни обстоятелства, делът на консолидираните разходи да бъде в рамките на ограничението по Закона за публичните финанси, при осигуряване в максимална степен на публичните политики в условия на необходимост от подкрепа за бизнеса, гражданите и уязвими социални групи;

проектът на ЗДБРБ за 2022 г. е разработен при дефицит по КФП от 4,1% от БВП (с включени COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация в средносрочен план с цел бюджетният дефицит за 2022 г. да бъде в рамките на 3,5 - 4,5% от БВП като антициклична мярка за стимулиране на икономическия растеж и подпомагане на бизнеса и гражданите, без да се прилагат мерки за увеличение на данъчната тежест.

разработен е проект на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., последващо приет и обн., ДВ, бр. 104 от 2022 г. се предвиди уредба с цел постигането на правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите за прилагане на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения до приемането на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

При разработването на Бюджет 2022 заложената целева стойност по ключовия индикатор „Салдо по КФП“ е в рамките на правилата и ограниченията по чл. 27 от ЗПФ. Тук се отчитат и мерките, свързани с преодоляване на ефектите от продължаващото разпространение на COVID-19 в съответствие с активираната обща клауза за дерогация на европейско ниво.

По отношение на ключовия индикатор за рейтинговата оценка за България за бюджетна прозрачност следва да се отбележи, че през 2021 г. бе проведено осмото регулярно проучване от Международното бюджетно партньорство, и МФ в качеството му на представител на правителството участва в проучването, като направи преглед на попълнения от независими изследователи въпросник за България и изрази мнение по направените оценки и информацията, на която те се базират. През м. май 2022 г. беше присъдена и публикувана на интернет страницата на Международното бюджетно партньорство регулярната оценка за бюджетната прозрачност на страната, която се запази на 71 пункта, с което България запазва и позицията си сред втората група държави с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), което предполага, че се предоставя „значителна информация“ за бюджета. Настоящият резултат е оценка на усилията на правителството и на Министерството на финансите за предоставяне на повече информация в бюджетните документи и на лесен достъп до тях в разбираем за широката публика формат при управлението на публичните финанси.

В изпълнение на разпоредбите на ЕС относно координацията на икономическите и фискални политики на държавите членки, Министерството на финансите, в сътрудничество с други институции и ведомства, разработи актуализация за 2022 г. на Националната програма за реформи на Република България и Конвергентната програма (2022-2025), които бяха изпратени на ЕК на 29 април 2022 г.

В началото на месец юни последното редовно правителство изготви и внесе в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.). Предложен бе спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към преодоляване на негативните последствия от нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта бе да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от войната в Украйна и да се смекчат шоковете, породени от високите цени на енергоносителите и суровините, за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България. Законопроектът бе окончателно одобрен от Народното събрание в края на месец юни и обнародван в началото на месец юли (ДВ, бр. № 52 от 5.07.2022 г.), фискалната цел за годината на касова основа бе запазена на равнището от началото на годината – дефицит в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП.

Отчетените от ПРБ и общините разходи към 31.12.2022 г. за финансиране на дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, включително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна от националния бюджет са в размер на 580,1 млн. лв., в т.ч. 56,4 млн. лв. за сметка на одобрени средства по реда на чл. 110 от ЗДБРБ за 2022 г. Разходите за сметка на средства от ЕС са 142,0 млн.

Основната част от социално-икономическите мерки за борба с COVID-19 и облекчаване на негативните последствия от пандемията за бизнеса и най-уязвимите групи от населението бяха предвидени и се прилагаха през първото полугодие на 2022 г., като през второто полугодие на годината бяха изплатени основно сумите за последния месец от периода на прилагането на мерките. Част от мерките се реализират чрез прилагане на намалени данъчни ставки за определени стоки и услуги и при други равни условия водят до по-ниски данъчни приходи. По прогнозни ефектът от действието на мерките за цялата 2022 г. се оценява на около 0,6 млрд. лв. по-малко данъчни приходи. От страна на разходите, общо изразходените средства по линия на националния бюджет към 31.12.2022 г. са в размер на 2,61 млрд. лв., като в тази сума са включени 1,14 млрд. лв. плащания от сметки за чужди средства за сметка на заделените в края на 2021 г. суми в изпълнение на постановления на МС от края на 2021 г. за прехвърляне на суми с цел разплащането им през 2022 г. В касовите отчети на ПРБ и общините към 31.12.2022 г. са отчетени 1 473,9 млн. лв. разходи за мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията, от които за мерки в подкрепа на домакинствата – 375,7 млн. лв.; за мерки в подкрепа на бизнеса – 351,0 млн. лв. и за мерки за органите на държавното управление – 747,2 млн. лв. Средствата от ЕС, изразходвани във връзка с мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19 и лечението му, са в размер на 0,11 млрд. лв.

В изпълнение на дейностите по защита на публичните финансови интереси чрез извършване на последващи финансови инспекции през отчетния период от Агенцията за държавна финансова инспекция са извършени 419 финансови инспекции и проверки. Проверени са 910 обществени поръчки на стойност 6 875 682 078 лв лв., като при 351 от тях са установени нарушения. От установените нарушения 75 са невъзложени обществени поръчки по ЗОП на стойност 270 819 424 лв лв.; 4 възложени обществени поръчки не съобразно стойността им на стойност 16 562 010 лв.; 30 неоснователно проведени процедури на стойност 57 916 174 лв. Установени са нарушения на бюджетната и финансово-стопанската дисциплина, т.ч. 236 - нарушения на Закона за счетоводството, 239 нарушения на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, 46 нарушения на Закона за публичните финанси; 62 - нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност и други. Във връзка с установени нарушения са съставени 914 акта за установяване на административни нарушения, от тях 483 акта са за нарушения при възлагане на обществени поръчки, 431 акта са за нарушения на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, Закона за счетоводството и други нормативни актове, уреждащи бюджетната и финансово-стопанската дейност.

През 2022 г. Одитният орган изпълни планираните дейности и постигна съответните резултати, като на Европейската комисия бяха предоставени актуализираните одитни стратегии по всички 9 оперативни програми и трите програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС. В допълнение по време на приключилите 10 системни одити не са формулирани констатации с високо ниво на значимост. През месец декември 2022 г. всички посочени одитни стратегии са обновени (версия декември 2022 година). Актуализацията е извършена въз основа на оценката на риска, направена през месец декември 2022 г. на база резултатите от приключилите системни одити и одити на операциите. За всички приключили системни одити финалната оценка на Одитния орган е, че съществуващите системи за управление и контрол по програмите функционират правилно и в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Делегиран Регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията. Съгласно указанията на ЕК оценките на системите по програмите са определени на ниво 2 от четиристепенната скала („Функционира. Необходимо е известно подобрение”), което съответства на средно ниво на сигурност. Всички посочени доклади от системни одити са надлежно представени на ЕК чрез системата SFC2014. През периода Одитният орган издаде 12 бр. годишни контролни доклади и одиторски становища.

През 2022 г. продължи участието на водещи одитори в проверката на адекватността на финансовия ресурс на проектите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), във връзка с възложената през 2021 г. извънредна задача по оценяване на обосноваността и реалистичността на предвидените разходи по проектните предложения в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, предложени за финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Важен елемент за постигане на публичност и прозрачност като част от ефективността на управлението на публичните ресурси е законосъобразно провеждане и разходване на средствата чрез възлагане на обществени поръчки от разпоредителите с бюджет.

С цел осигуряване изпълнението на националната политика в областта на обществените поръчки през отчетния период е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, като се предлагат промени, които са свързани с привеждане на закона в съответствие с изискванията на европейското законодателство, изпълнение на ангажименти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и прецизиране на действащата нормативна уредба с оглед преодоляване на констатирани проблеми в практиката на възложителите по прилагане на закона.

През отчетния период дейността по защитата на държавния интерес в образуваните производства пред правораздавателните органи в страната и чужбина се отчита по бюджета на министерството. От съществено значение за защитата на държавните финансови интереси е организирането на процесуалното представителство по международните арбитражни дела, предвид значителния им материален интерес. През отчетния период успеваемостта по делата е 44,9 %, които представляват 58,1 % от заявения материален интерес, коефициентът на успеваемост е 1,29 процесуалните срокове са спазени на 100%.

Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи, която включва бюджетна програма „Администриране на държавните приходи” - 863,7 млн. лв.

Политиката по приходите през отчетния период е насочена към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борба с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазени са ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. В международен аспект, данъчната политика е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз и за посрещане на предизвикателствата на глобализацията и дигитализацията на икономиката.

Безпрецедентната ситуация, свързана с ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19 в световен мащаб, наложи приемането през 2020 г. на спешни мерки в областта на данъчната политика в подкрепа на бизнеса и заетостта. Някои от тези мерки, като удължения срок за деклариране по ЗКПО, станаха постоянни чрез промени в съответните данъчни закони.

През 2022 г. продължи прилагането на данъчните мерки, свързани с преодоляване на последиците от пандемията от COVID-19:

 · Подпомагане на семействата отглеждащи своите деца в условията на усложнената епидемиологична обстановка и затруднения във връзка с пандемията от COVID-19, чрез увеличаване на размера на действащите данъчни облечения за деца (чл. 22в от ЗДДФЛ) и за деца с увреждания (чл. 22г от ЗДДФЛ) за придобитите през 2021 г. доходи;

 · Прилагане на намалена ставката за ДДС от 20 % на 9 %%, като облекчение с временен характер, на което срокът на прилагане се удължи до 31.12.2023 година, за: доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; доставка на услуга за използване на спортни съоръжения, на обща туристическа услуга, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници;

 · Други доставки (книги, бебешки пелени, храни за бебета и малки деца) с намалена ставката за ДДС от 20 % на 9 % станаха постоянни чрез промени в Закона за данък върху добавената стойност (ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.;

 · Облагане с нулева ставка на доставките на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини, както и на медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези изделия до 31.12.2022 година;

 · Прилагане до 30 юни 2022 г. на освобождаване от облагане с мита и ДДС върху вноса на стоки от медицински характер, включително ваксини срещу COVID-19;

 · Прилагане на нулева ставка за вноса и облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато получатели са Европейската комисия или агенция или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, когато Европейската комисия или такава агенция или орган закупуват тези стоки или услуги при изпълнението на задачите, възложени им от правото на Европейския съюз в отговор на пандемията от COVID-19.

 · Възможност данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания да се ползват за съответната година, чрез приспадане от сумата от годишните данъчни основи на лицата, имащи право да ползват данъчното облекчение, но които са починали през данъчната година. Прилагането в тези случаи е с подаване на годишна данъчна декларация за починалото лице от страна на наследниците по закон или по завещание, както и заветниците или техните законни представители, включително и при ползване на данъчните облекчения за 2022 г. (ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.);

 · Промяна в ЗДДФЛ (ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.), с която работодателите ще бъдат задължени да предоставят информация за всички изплатени през годината доходи (облагаеми и необлагаеми), попадащи в обхвата на чл. 24 от ЗДДФЛ. Разширен е обхватът на необлагаемите доходи, за които се предоставя информация със справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Създадена е и възможност лицата да декларират всичките си доходи, които са освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ, както и доходите, които са обложени с окончателен данък (дивиденти, доходи от доброволно осигуряване и застраховане и др. по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ).

С приетия от Народното събрание в края на м. юни Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е предвиден спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса, в т. ч. в областта на данъчната политика:

 · Допълнително увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ (за едно ненавършило пълнолетие дете от 4500 лв. на 6000 лв. годишно, за две ненавършили пълнолетие деца от 9000 лв. на 12000 лв., за три и повече ненавършили пълнолетие деца от 13 500 на 18 000 лв.,) и на данъчното облекчение на деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ (от 9000 лв. на 12000 лв. годишно), прилагани за 2022 г. като е въведена възможност за тяхното авансово прилагане в хода на текущата година;

 · Приети изменения в ЗАДС и въвеждане на режим за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по чл. 24ж от закона, който ще се прилага до 30 юни 2025 г.; прилагане на нулеви акцизни ставки върху моторните горива – за втечнен нефтен газ и природен газ; въвеждане на нулева акцизна ставка за произведената топлинна енергия за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; както и въвеждане на нулева акцизна ставка за електрическата енергия, при условие че произведената електроенергия е от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход; от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации; генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса; генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини и генерирана от горивните клетки;

 · Приети са промени в ЗДДС за разширяване на обхвата на прилагане на намалената ставка на данъка от 9 % и за въвеждането на допълнителна ставка от 0 %. Предложените разпоредби са приложими за периода от 9 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. както следва: ставка на ДДС от 0 % за доставки на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания и намалена ставка на ДДС от 9 % за доставки на природен газ и централно отопление с място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания.

През отчетния период продължи изпълнението на доказалите ефективността си за повишаване на приходите от данъци постоянни мерки в областта на данъчната политика. Механизмът за обратно начисляване на ДДС при доставки на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС е ефективен инструмент за противодействие и борба с данъчните измами с ДДС за определени категории стоки. След въвеждането на механизма се наблюдава значителен спад на нивото на данъчните измами с ДДС при доставките на зърнени и технически култури, ограничаване на нелоялната конкуренция в отрасъла и предоставяне на значителен допълнителен финансов ресурс на търговците и преработвателите в бранша. В тази връзка е удължен срокът за прилагане на механизма за обратно начисляване при доставки на зърнени и технически култури и при доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове от 30.06.2022 г. до 31.12.2026 година;

Продължава ефективното прилагане на механизма на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) на територията на Република България. Действието на мярката е свързано със защита на фискалната позиция, предотвратяване нeплащането на данъчни задължения, ограничаване на нелоялната конкуренция и закрила на българските производители на стоки с висок фискален риск. Мярката непрекъснато се подобрява чрез разширяване на обхвата на СВФР, откриване на нови фискални пунктове, задължително обезпечение за доставки на стоки от рискови лица.

Подобряването на ефективността на контрола върху акцизните стоки е една от приоритетните задачи, свързани с намаляване на дела на сенчестата икономика и укриването на данъци. В тази връзка се прилагат засилени мерки на данъчната политика за изсветляване на бизнеса с горива и ангажиране на различни компетентни органи за осъществяване на цялостен контрол. Механизмът, насочен към предотвратяване на възможностите за злоупотреби и данъчни измами с ДДС при търговията с течни горива, включва мерки, свързани с осъществяване на цялостен контрол върху процеса, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и обмен на данни между информационните системи на двете приходни агенции.

Повишени са контролът и събираемостта на текущи и просрочени задължения, чрез прилагане на механизма, при който плащанията по договори от разпоредители с бюджет над определен размер да бъдат извършвани само след потвърждение от приходните администрации, че получателите нямат публични задължения. Мярката се усъвършенства, като се предостави възможност на приходните агенции на по-ранен етап – още след сключване на договора – да налагат обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на публичните задължения на лицата–изпълнители по договори/получатели на плащания.

Агенция „Митници“ осигурява администрирането на традиционните собствени ресурси (ТСР) за бюджета на Европейския съюз и националния бюджет, като за периода декември 2021 г. - октомври 2022 г. са установени ТСР в размер на 401,6 млн.лв.

През 2022 г. приходите от акциз (касово изпълнение) са в размер на 5 706,9 млн. лева, което представлява 98,1% от заложените приходи от акциз в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година.

През отчетния период бяха събрани 103,4 млн.лв. от пътни такси, което е с 26 % повече пътни такси в сравнение със същия период за 2021 г., като този резултат е постигнат въпреки сложната международна обстановка във връзка с войната в Украйна, която засяга и работата на митническата администрация.

Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма, която включва бюджетна програма „Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС“ и бюджетна програма „Митнически контрол и надзор (нефискален)” – 54 млн. лв.

През 2022 г. провежданата от Министерството на финансите политика в областта на финансовите пазари и финансовите услуги е насочена към осигуряване на стабилността и устойчивост в условията на продължаващата Ковид-19 пандемична обстановка и войната в Украйна.

Във връзка с присъединяването на страната към Банковия съюз, допълнителен приоритет през 2022 г. в областта на финансовите услуги бе участието в дискусиите в работните формати към Съвета на ЕС и Европейската комисия по темите за завършване на Банковия съюз. Във връзка с договореното в края на 2020 г. ранно въвеждане на общата мярка за подкрепа на Единия фонд за преструктуриране ЕФП, бяха предприети необходимите действия за ратифициране на споразумението за изменение на Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноските в ЕФП и на Паралелно споразумение за защитен механизъм. Споразумението за изменение на Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноските в ЕФП беше подписано от всички държави членки, включително България, на 27.01.2021 г. и 08.02.2021 г., и ратифицирано със закон (ДВ, бр. 9 от 28.01.2022 г.). Паралелното споразумение за защитен механизъм беше подписано през ноември 2021 г. и ратифицирано със закон (ДВ, бр. 9 от 28.01.2022 г.).

Продължи работата по проследяване на ефектите от пандемията от COVID-19, включително докладване към Европейския съвет за системен риск. Във връзка с войната в Украйна продължи активната работа в различни формати на ЕС и на национално ниво в областта на финансовите санкции и някои мерки за подкрепа на бежанците.

Приоритетен въпрос беше също подготовката за присъединяване към Еврозоната и изпълнението на мерките след присъединяването към ERM II (т.нар. Post ERM II commitments). Основен акцент бе изпълнението на ангажиментите на България в сферата на мерките срещу изпиране на пари и небанковия финансов сектор.

Осъществен беше обмен на информация с компетентните институции в други държави членки на ЕС с цел запознаване с и прилагане на добри практики в областта на финансовите услуги и финансовите пазари. През периода продължи активното участие на България в дейностите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на процеса на присъединяване към нея. Бяха изготвени и предоставени на ОИСР самооценките по правните инструменти към Комитета по финансови пазари (КФП) и Комитета по застраховане и частно пенсионно осигуряване (КЗЧПО), които в последствие бях включени в Първоначалният меморандум по присъединяването на Република България към ОИСР. Има създадени две междуведомствени работни групи с водещата роля на МФ, като дирекция „Регулация на финансовите пазари“ координира цялостния процес по прегледа на правните инструменти към КФП и КЗЧПО.

С цел противодействие на митническите, валутни, акцизни нарушения и на нарушения на законодателството на Европейския съюз през отчетния период митническите органи съставиха общо 9 435 броя актове за установяване на административни нарушения, от които: 5 332 броя по Закона за митниците; 1 298 броя по Закона за акцизите и данъчните складове; 197 броя по Валутния закон; 4 броя по Закона за пътищата; 2 596 броя по Закона за движение по пътищата, 5 броя по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход и 3 броя по Закона за безмитна търговия.

През 2022 г. българските митнически служители задържаха общо 2085,729 кг, 5212762 таблетки и 172,792 л наркотични вещества и прекурсори за тяхното производство в 134 случая. От тях наркотиците са 2047,165 кг, 458462 табл. и 171,632 л, а прекурсорите – 38,564 кг, 4754300 табл. и 1,160 л. Отчита се голямо увеличение в броя на залавянията (80 случая за 2021 г.), петкратно увеличение на броя таблетки психотропни вещества (68295 таблетки за 2021 г.) и почти двукратно увеличение на таблетки с лекарствени препарати, съдържащи прекурсори (2639870 таблетки за 2021 г.). Има спад в количествата в килограми иззети наркотични вещества и прекурсори (8764,935 кг за 2021 г.).

През периода 01.01.2022 – 31.12.2022 г. митнически служители взеха участие в подготовката, организирането, провеждането, координирането и методическото ръководене на национално ниво на съвместни международни операции, инициирани от Интерпол, Европол, OLAF и Световната митническа организация.

Във връзка с план от м. февруари 2019 г. за съвместни контролни действия от структурите на Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“ при въвеждане на петролни продукти на територията на Република България с плавателни съдове, изпълнението на същия продължи и през 2022 г. под координацията на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (МКЦПККДРСТ). Съвместеният контрол се осъществява при разтоварване на плавателните съдове, доставящи енергийни продукти (основно газьол, пропан-бутан, биодизел и суров петрол) на българските морски и речни пристанища в гр. Бургас, гр. Варна и гр. Русе.

През 2022 г. e поискана намесата на българските митнически органи с 1587 заявления за прилагане на мерки за закрила на права върху интелектуалната собственост. От тях съюзните заявления са общо 1499. Националните заявления, подадени пред българската митническа администрация и разгледани и одобрени от нея, са 88 броя.

През изминалата година действията на митническите органи по предотвратяването на нарушения на права върху интелектуална собственост на основание Регламент ЕС № 608/2013 г. са предприети в 744 случая. В резултат на това, общият брой на задържаните артикули през 2022 г. възлиза на 3383856.

Политика в областта на управлението на дълга, която включва бюджетна програма „Управление на ликвидността” – 3,5 млн. лв.

През 2022 г. дълговото управление беше насочено към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и финансиране на планираните нива на дефицит по държавния бюджет, което кореспондира с основната цел на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2022 - 2024 г. Дълговото финансиране на бюджета беше обезпечено чрез пласиране на емисии ДЦК на вътрешния пазар и външния пазар и усвояване на средства по държавен заем.

Номиналният размер на държавния дълг към края на 2022 г. възлиза на 36 125,7 млн. лв., от който 10 965,4 млн. лв. вътрешен и 25 160,3 млн. лв. външен. Увеличението на дълга от 4 907,7 млн. лв., в сравнение с нивото, регистрирано към края на предходната година (31 218,0 млн. лв.), е вследствие на емитираните ДЦК на вътрешния пазар и на международните капиталови пазари (МКП), усвоените средства по държавен заем и на извършените погашения по дълга.

Съотношението държавен дълг/БВП възлиза на 21,8 % (при 22,5 % към края на 2021 г.), в т.ч. вътрешен държавен дълг/БВП – 6,6 % и външен държавен дълг/БВП – 15,2 %.

Извършените плащания по държавния дълг през 2022 г. са в общ размер от 3 584,8 млн. лв., от които 412,5 млн. лв. - по вътрешния дълг (в т.ч. лихви и отстъпки – 108,6 млн. лв. и погашения – 303,9 млн. лв.) и по външния държавен дълг – 3 172,3 млн. лв. (в т.ч. лихви и отстъпки – 485,0 млн. лв. и погашения – 2 687,3 млн. лв.).

През разглеждания период показателят лихвени разходи за обслужване на дълга/БВП запазва нивото си от края на 2021 г. в размер на 0,4 %. В номинално изражение размерът на държавногарантирания дълг към края на 2022 г. намалява до 1 700,9 млн. лв. (при 1 938,9 млн. лв. към края на 2021 г.), от който вътрешни държавни гаранции – 62,4 млн. лв. и външни държавни гаранции – 1 638,5 млн. лв.

Съгласно последните данни, публикувани от Евростат през м. април 2023 г., стойността на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление”/БВП към края на четвърто тримесечие на 2022 г. е 22,9 %, което нарежда Република България на второ място сред държавите-членки на Европейския съюз с най-ниска задлъжнялост, след Естония (18,4 %). Отчетените ниски нива са не само далеч под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, но и значително под средните нива за страните в Еврозоната и в Европейския съюз, които съответно са 91,6 % и 84,0 %.

Бюджетна програма „Национален компенсационен жилищен фонд“ – 0,2 млн. лв.

По бюджетната програма са отчетени средства за персонал и издръжка на НКЖФ, както и възстановени средства в размер на (-3 752 лв.) на основание § 16 от Правилника за прилагане на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

Бюджетна програма „Администрация“ – 30,2 млн. лв.

Изпълнението на дейностите по бюджетната програма води до осигуряване на нормалното функциониране на администрацията, обезпечаване и повишаване ефективността на осъществяваните работни процеси, оптимално използване на ресурсите, адекватна и ефективна система за финансово управление и контрол в Министерството на финансите.

Дейностите по бюджетната програма са насочени към създаване условия за изпълнението на всички бюджетни програми, включени в структурата на програмния бюджет на Министерството на финансите. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги за публичния сектор в необходимото количество, качество, срок и при най-ниска цена.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) За целите на програмното бюджетиране и предвид административното и функционалното разпределение в дейността на МВнР, за постигане на по-голяма отчетност са формулирани три политики, а именно: „Активна двустранна и многостранна дипломация”, „Публична дипломация и публични дейности в подкрепа на целите на външната политика” и „Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница”, които се реализират чрез петнадесет програми. В тази рамка се систематизират разнородните дейности на дипломатическата служба, насочени към реализиране на българския национален интерес в сферата на външната политика и на целите, заложени в редица ключови стратегически документи, като Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България; Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света; Национална програма за развитие 2030; Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2020-2024 г.; Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление 2019-2025 г. До края на м. юли 2022 г., дейността на Министерството се ръководеше и от политиките и мерките, разписани в Приложение 18 „Международни отношения“ към Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. – 2025 г.

Политика в областта на активната двустранна и мнгостранна дипломация Политиката на активна двустранна и многостранна дипломация е съдържанието на дейността на Министерство на външните работи като орган, който съгласно Конституцията на Република България, провежда външната политика на държавата. Чрез осъществяването ѝ се постигат външнополитическите приоритети на страната и се работи за осигуряване на благоприятна и стабилна външнополитическа среда за развитие на българското общество и подобряване качеството на живот на българските граждани.

В контекста на засилващата се несигурност в международен план, породена от войната в Украйна, бяха положени усилия за максимално реализиране на поставените оперативни цели, разписани в дванадесетте програми: „Принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и участие на България в ОССЕ”, „Европейска политика. Регионално и двустранно сътрудничество с държавите от ЮИЕ. Двустранни отношения с държавите-членки на ЕС, ЕИП, ЕАСТ и с Обединеното Кралство“, „Многостранно сътрудничество и глобални политики”, „Двустранни отношения с държави извън ЕС и ЕИП“, „Консулска дипломация и управление на кризи“, „Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ”, „Изграждане на позитивен образ на България зад граница и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина“, „Осигуряване на прозрачност и обществена подкрепа за външната политика“, „Обучение и професионална квалификация на служителите в дипломатическата служба”, „Ефективно функциониране на външнополитическата дейност”, „Администриране и осигуряване на дейността на Централно управление на МВнР” и „Администриране и осигуряване на дейността на задграничните представителства”.

Водещи насоки в работата на МВнР и задграничните представителства продължават да са: активна позиция и принос на страната към формирането и реализацията на политиките в рамките на ЕС и НАТО; ефективно участие в работата на ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и други международни организации; ангажираност с принципите на върховенството на правото, човешките права, демокрацията, международното право и мултилатерализма при решаването на глобалните проблеми; активна двустранна политика и ефективна защита на интересите на българските общности и българските граждани извън страната.

През отчетния период, МВнР бе активно ангажирано с организирането и успешното провеждане зад граница на изборите за народни представители, проведени на 02.10.2023 г. Това са четвъртите поред последната година и половина, които МВнР организира в чужбина.. Сънародниците ни гласуваха в 755 избирателни секции, разположени в 62 държави като изборният ден премина без констатирани нарушения на изборния процес. С активното съдействие на дипломатическите и консулските представителства и съгласно решение на ЦИК са били назначени около 4 200 души като членове на секционни избирателни комисии в чужбина. 1400 са били представителите на политическите партии, 755 души - на министъра на външните работи, а останалите - на българските общности в чужбина. Гласувалите в чужбина са малко над 178 000 български граждани: около 58 000 са гласували в Турция, 27 000 - във Великобритания, 22 000 - в Германия, 11 000 - в Испания, 10 000 – в САЩ. На базата на проведените избори, както и въз основа на опита от минали години, Министерството на външните работи обобщи следните изводи и препоръки, които евентуално биха могли да се вземат предвид от Народното събрание за организиране на изборния процес:

Потенциален проблем е редът за попълване на секционните избирателни комисии – начинът, по който е регламентиран в момента, крие рискове от напрежение, поради което МВнР препоръчва той да бъде преосмислен;

МВнР многократно е подчертавало, че сроковете за изпращане и прибиране на изборните книжа и бюлетините, и машините са твърде кратки, което създава допълнителни трудности при организацията, особено при по-далечните дестинации;

Необходимо е по-ясно регламентиране на задълженията на МВнР в изборния процес зад граница;

МВнР многократно е предлагало формирането на отделна районна избирателна комисия „Чужбина“, което ще улесни организацията и ще даде възможност за по-активно и пряко участие на ЦИК;

МВнР предлага гласуването на сънародниците ни в чужбина да се извършва по пощата след активна регистрация или по интернет, което е разпространена практика в много страни – членки на ЕС.

През изминалата година най-сериозното предизвикателство и заплаха за европейската сигурност стана започналата на 24 февруари 2022 г. и продължаваща до днес военна агресия на Русия срещу Украйна. Като безспорен успех може да се открои успешното евакуиране, със съдействието на МВнР, на над 3300 български граждани и членове на техните семейства, както и украински и чужди граждани от Украйна до България. Благодарение на активното съдействие на МВнР, успешно бе осигурено безопасното отплаване на корабите „Рожен“ (акостирал на пристанището в гр. Черноморск) и „Царевна“ (акостирал на пристанището в гр. Мариупол) – и двата с български граждани сред членовете на екипажа.

България застана решително сред преобладаващото мнозинство държави в ООН, които категорично осъдиха руската военна агресия срещу Украйна. Страната ни, също така, подкрепи безрезервно всички мерки и действия, предприети от ЕС и НАТО в отговор на руската агресия и в защита на суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. В този контекст, МВнР изготви съгласувани национални позиции и осигури ефективното участие на България във всички нива на процеса на консултации и вземане на решения в организациите, в които членува.

Войната в Украйна се превърна в мощен фактор за укрепване на единството между държавите членки на НАТО и ЕС. Взети бяха важни решения за укрепване на колективната отбрана и отбранителния потенциал на държавите от Източния фланг на Алианса, включително чрез изграждане на четири нови многонационални бойни групи, една от които е базирана в България. В условията на силно влошената среда на сигурност, Европейският Съюз и НАТО приеха нови стратегически документи – съответно „Стратегически компас“ и Стратегическа концепция, очертаващи нов етап в съвместното им партньорство за гарантиране на евроатлантическата сигурност. България подкрепи присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, с което Алиансът придоби нова геополитическа позиция и тежест.

Агресията на Русия срещу Украйна наложи съсредоточаването на основните усилия в посока предотвратяване на рисковете за стабилността и сигурността на държавите-членки на ЕС, предприемане на мерки за подпомагане на Украйна и прием на бежанци от войната, както и мерки за оказване на натиск върху Русия за прекратяване на агресията. България активно подкрепи решението за даване на статут на кандидат за членство в Европейския съюз на Украйна и Молдова, както и за приемане на бъдещо такова решение по отношение на Грузия. На преден план бяха изведени и теми, свързани с енергийната сигурност на Европа, поради зависимостта от доставките на руски газ и нефт, както и ключовия въпрос за стратегическата автономия на ЕС в глобален мащаб.

България остава силно ангажирана с процеса на европейска интеграция и бъдещо членство в ЕС на съседите ни от Западните Балкани, като безалтернативен път към укрепване на регионалната и европейската сигурност и към траен просперитет за гражданите в региона. Българската дипломация продължи за работи за създаване на нов климат на доверие, пълноценен и конструктивен двустранен диалог за намиране на решения на отворените политически въпроси с Република Северна Македония. По европейската перспектива на РСМ бяха проведени редица срещи и разговори с комисаря по разширяване и с ДЧ на ЕС, които доведоха до нарастващо разбиране към българската позиция по РСМ. Нашите последователни усилия намериха своето отражение в предложения от Френското председателство на Съвета ревизиран проект на преговорна рамка за присъединяване на РСМ към ЕС, отразяващ чувствителните за България въпроси и предоставящ възможност за отстояване на националния интерес в рамките на преговорите за присъединяване на РСМ към ЕС. МВнР имаше активна роля в договарянето на пакета от документи на Френското председателство, както и съдейства с необходимата експертиза за подготовка на дискусиите и Решението на НС от 24.06.2022 г. и за приемане на Рамкова позиция на МС от 29.06.2022 г. В приетите през м. юли 2022 г. Заключения на Съвета на ЕС и Преговорна рамка за Северна Македония се прави изрична връзка между добросъвестното изпълнение на Договора за приятелство от 2017 г. и Протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от него и напредъка на Скопие в преговорите за членство. Включването на българите в Северна Македония в конституцията, наравно с останалите народи в страната, е задължителната следваща стъпка в преговорния процес за Скопие. Едва след реализирането на конституционните промени може да бъде затворена фазата по отваряне на преговорите за членство на страната и тяхното реално започване. Ангажиментът за конституционни промени е залегнал и в подписания на 17 юли двустранен Протокол, одобрен с решение на Министерския съвет от 7 септември 2022 г. Освен по този ключов за България въпрос, в документа с конкретни срокове са разписани гаранциите, търсени от страната ни, в защита на националния интерес, по отношение на: цялостното гарантиране на правата на българите в Северна Македония; механизъм за промяна на съдържанието на учебната програма и обществена информация в Северна Македония съгласно постигнатите резултати от Съвместната историческа комисия; механизъм за премахване на малцинствени и териториални претенции към България, включително в учебната програма в Северна Македония (при запазване на асиметричността в Договора от 2017 г.); механизъм за противодействие на говора на омраза; стартиране на процес на реабилитация на жертвите на Югославския комунистически режим, преследвани и репресирани заради българския си произход или самосъзнание; ефективен механизъм за защита на правата на българите в Северна Македония; мерки за продължаване на активизираното от началото на 2022 г. сътрудничеството между двете страни в сектори от взаимен интерес, с цел постигане на ефективни резултати в полза на гражданите на двете държави, вкл. и като важен инструмент за създаване на положителна обществена среда и нагласи.

В рамките на ЕС страната ни продължи да работи активно за присъединяване към Шенген и Еврозоната. По отношение на заложената цел за присъединяване на България към Шенген бе активизиран диалогът с водещите по въпроса държави-членки (Франция, Германия, Нидерландия). Темата бе поставена приоритетно във всички разговори на високо ниво с европейските партньори, като категорична подкрепа за присъединяването ни към Шенген бе потвърдена от Чехия (председател на Съвета на ЕС през втората половина на 2022 г.), Полша, Словакия, Унгария, Гърция, Кипър Италия, Испания, прибалтийските държави. В резултат на положените дипломатически усилия, подкрепата за членството ни в Шенген бе консолидирана, като Съвет „ПВЕ“ на 8 декември 2022 г, всички ДЧ, с изключение на Нидерландия и Австрия, гласуваха в полза на присъединяването на България. Не бе допуснато разделяне на решението за присъединяване на България и Румъния.

Присъединяването към еврозоната остана основен приоритет на българските власти. Този ангажимент беше препотвърден на 27 октомври 2022 г., когато Народното събрание прие решение, с което възложи на правителството и Националната банка да ускорят консултациите и преговорите с европейските институции и държавите членки от еврозоната с оглед приемането на еврото, считано от 1 януари 2024 г. Възложи и на българските власти да ускорят техническата подготовка за въвеждането на еврото. Парламентът гласува с огромно мнозинство в подкрепа на решението. Това е недвусмислено доказателство, че е налице конституционно парламентарно мнозинство в подкрепа на въвеждането на еврото. Решението ангажира както сегашното служебно правителство, така и предстоящите редовни правителства. Работата по практическата подготовка на България продължава в съответствие с приетия Национален план за въвеждане на еврото. Успоредно с това продължи активната работа по изпълнението на ангажиментите след Валутния механизъм II (ERM II) и необходимите реформи. Изпълнението на повечето от мерките напредва според плана.

Членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) остава приоритет във външнополитическия дневен ред на страната ни. Отбелязано бе началото на качествено нова фаза в отношенията ни в организацията след като, на 25.01.2022 г., към България бе отправена официална покана за започване на разговори за присъединяване. В този контекст бяха положени активни усилия за укрепване на междуведомствената координация за структурирана подготовка за ефективно провеждане на разговорите за членство. Паралелно с това продължи активното участие на България в дейността на работните органи на ОИСР и присъединяването към нови правни инструменти на Организацията.

Следва да се отбележи, също така, поетото от България в началото на годината председателство на Централноевропейската инициатива /ЦЕИ/ и определените като приоритети социално-икономическо възстановяване след пандемията от COVID-19, укрепването на свързаността, подкрепата за младите хора и насърчаването на сътрудничеството на равнище общини и региони. Проведените форуми за последните шест месеца успешно надградиха постиженията на предходните председателства, като и занапред ще разчитаме на установените механизми за многостранен диалог, с цел трансформиране на политическите приоритети в измерими практически резултати.

През 2022 г. бяха активизирани контактите на страната ни по двустранна линия с редица европейски партньори. По време на провелите се разговори бяха засегнати важни теми като развитието на двустранните отношения в сферите от взаимен интерес, присъединяването на страната ни към Еврозоната и Шенгенското пространство, както и въпроси от европейския дневен ред като руската агресия спрямо Украйна, европейската интеграция на държавите от региона на Западните Балкани, миграцията, енергийната сигурност и др.

През отчетния период продължи дейността по развитие на отношенията между Република България и държавите от Северна, Централна и Южна Америка в различни сфери от взаимен интерес. Последователно бяха търсени възможности за задълбочаване на сътрудничеството както на двустранна, така и на многостранна основа. Продължи работата на МВнР по включването на България в Програмата на САЩ за безвизови пътувания (U.S. Visa Waiver Program – VWP). Обсъжда се възможността за сключване на двустранно споразумение за социална сигурност със САЩ. Министерството предприемаше необходимите действия за активизиране на двустранния диалог със страните от Източна Европа и Централна Азия, Близкия Изток и Африка и Азиатско-тихоокеанския регион.

Ведомството продължи своята работа за реализиране на българската политика на сътрудничество за развитие и оказване на хуманитарна помощ, като неразделна част от общите цели и задачи на външната политика на Република България.

В изпълнение на приоритета за засилване на ролята на МВнР за развитие на външноикономическите връзки, привличане на чужди инвестиции и гарантиране на енергийната сигурност, бе стартиран процес на изготвяне на единна външноикономическа концепция, вкл. популяризирането на българския туризъм.

Защитата на интересите на българските граждани в чужбина и ефективното и бързо консулско обслужване на сънародниците ни зад граница остава постоянен приоритет на Дипломатическата ни служба. В тази връзка следва да се отбележат осъществените мерки за облекчаване на достъпа до консулско обслужване, вкл. разширяването на електронните услуги.

Положени бяха усилия за осигуряването на ефективно функционираща и (в рамките на бюджетната рамка) ресурсно обезпечена администрация, за поддържане на административно-информационни и технически способности, съответстващи на съвременната технологична среда, привличане и задържане на компетентни кадри. Поддържана бе мрежата от задгранични представителства, които работеха ефективно за изпълнение на външнополитическите приоритети на страната.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Защита на български физически и юридически лица и български общности зад граница · Степен на ефективност/ удовлетвореност · 100% · 100%

2. Управление на българската помощ за развитие · Степен на усвояемост и съотносимост към приоритетите на българската външна политика · 100% · 91,3%

Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика Стратегическа цел на политиката е генериране на благоприятна вътрешна и външна среда, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическите цели и приоритети.

През отчетния период Дипломатическият институт към министъра на външните работи продължи да развива своята публична, обучителна, изследователска и издателска дейност.

Държавният културен институт към министъра на външните работи реализира редица дейности, насочени към: утвърждаване на позитивен образ на България като пълноценен член на ЕС и подобряване на обществените нагласи за страната в чужбина; интегриране на културното измерение в приоритетни външнополитически политики и програми; насърчаване на българския културен сектор за активно участие във водещи за българската външна политика програми; промотиране на българския език и културно-историческо наследство и популяризиране на българската култура и наука.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на публичната дипломация и дейности в подкрепа на целите на външната политика · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Служители от МВнР, обучавани в програми на Дипломатическия институт · брой · 120 · 342

2. Служители от държавната администрация, обучавани в програми на Дипломатическия институт · · брой · 200 · 1 367

3. Брой реализирани инициативи на Държавния културен институт съвместно с дипломатическите мисии и други партньори · брой · 50 · 85

Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница Държавната политика по отношение на българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България и е свързана с отговорната задача на българската държава да работи в посока съхраняване на българската национална, културна и духовна идентичност на българските граждани по света и на българските общности в чужбина, както и създаване на условия за реинтеграция в обществено-икономическия живот на страната на потенциала на нашите сънародници в чужбина. Акцентът в дейността на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) е насочен към работа с младото поколение българи в чужбина В тази връзка реализирането на различни по характер и съдържание дейности в сферата на българските традиции и изкуство е от изключително значение към приобщаването на нашите сънародници в чужбина към техните корени.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Ефективност при оказване на подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание в чужбина · Степен на ефективност · 100% · 100%

Съобразно своите функции и задачи, през отчетния период ИАБЧ участва в реализирането на държавната политика към младото и най-младото поколение българи по света. В тясна връзка с постигането на заложените цели в тази област е участието на ИАБЧ в комисията във връзка с Националната програма „Роден език у култура”. Представителите на ИАБЧ участват в разглеждането на постъпилите проекти от български училища в чужбина, тяхната оценка и изготвяне на класирането на участниците.

Отчет на разходите по бюджета на МВнР по области на политики/функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 156 478 300 · 178 151 753 · 172 191 855

1100.01.00 · Активна двустранна и многостранна дипломация · 154 110 200 · 175 806 280 · 170 011 309

1100.01.01 · Бюджетна програма "Принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и участие на България в ОССЕ" · 5 784 700 · 4 784 700 · 4 703 948

1100.01.02 · Бюджетна програма "Европейска политика. Регионално и двустранно сътрудничество с държавите от ЮИЕ. Двустранни отношения с държавите-членки на ЕС, ЕИП, ЕАСТ и с Обединеното Кралство" · 188 000 · 1 762 182 · 1 645 431

1100.01.03 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество и глобални политики" · 9 601 100 · 21 120 071 · 21 067 373

1100.01.04 · Бюджетна програма "Двустранни отношения с държавите извън ЕС и ЕИП" · 153 000 · 301 970 · 193 431

1100.01.05 · Бюджетна програма "Консулска дипломация и управление на кризи" · 385 000 · 468 600 · 460 795

1100.01.06 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ" · 7 273 200 · 6 891 908 · 6 343 761

1100.01.07 · Бюджетна програма "Изграждане на позитивен образ на България и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина" · 0 · 997 567 · 985 582

1100.01.08 · Бюджетна програма "Осигуряване на прозрачност и обществена подкрепа за външната политика" · 110 000 · 110 000 · 1 108

1100.01.09 · Бюджетна програма "Обучение и професионална квалификация на служителите в дипломатическата служба" · 0 · 70 000 · 28 900

1100.01.10 · Бюджетна програма "Ефективно функциониране на външнополитическата дейност" · 460 000 · 517 259 · 481 618

1100.01.11 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дейността на Централно управление на МВнР" · 32 534 700 · 29 793 124 · 27 574 493

1100.01.12 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дейността на Задграничните представителства" · 97 620 500 · 108 988 899 · 106 524 869

1100.02.00 · Политика в областта на публичната дипломация · 1 250 000 · 1 506 444 · 1 397 295

1100.02.01 · Бюджетна програма "Публична дипломация" · 810 200 · 1 059 468 · 952 776

1100.02.02 · Бюджетна програма "Културна дипломация" · 439 800 · 446 976 · 444 519

1100.03.00 · Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница · 1 118 100 · 839 029 · 783 251

1100.03.01 · Бюджетна програма "Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница; съхраняване на българското културно-историческо наследство" · 1 118 100 · 839 029 · 783 251

МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) Разходите за отбрана през 2022 г., съгласно класификацията на НАТО, са в размер на 2 672,0 млн. лв., което представлява 1,62% от БВП (по предварителни данни на НСИ към 24.03.2023 г. БВП възлиза на 165 384,0 млн. лв.), т.е. отчетени са по-малко разходи за отбрана спрямо определения, с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., процент (1,70% от БВП).

В тези разходи са включени освен отчетените разходи по бюджетите на Министерството на отбраната (2 453,8 млн. лв.) и на държавните висши военни училища (87,7 млн. лв.) и тези по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет в размер на 130,5 млн. лв., разпределени, както следва:

- разходи за пенсии на военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове – 108,0 млн. лв.;

- разходи на военни съдилища и военни прокуратури – 15,0 млн. лв.;

- разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноската на страната ни към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на МВнР – 7,5 млн. лв.

Допълнително по други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз през 2022 г. са отчетени финансови средства в размер на 22,6 млн. лв., от които 17,7 млн.лв. финансирани по Програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността (NSIP) и изразходвани за изграждане на колективни способности на НАТО на територията на Република България.

Ако отчетените разходи за отбрана за 2022 г. (2 672,0 млн. лв.) се отнесат към БВП (143 024,0 млн. лв.), с който са разработени разчетите по ЗДБРБ за 2022 г., то същите достигат 1,87% от БВП, т.е. надвишават определения с Националния план процент.

Министерството на отбраната (МО) прилага Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) на програмен принцип , планира и управлява бюджетните разходи по политики и програми и изготвя бюджет в програмен формат.

За реализиране на приетите секторни политики, целите и приоритетите на отбранителните програми, бюджетът на МО е утвърден по две политики, 12 бюджетни програми и по направления на разходите.

Отчетът за степента на изпълнение на бюджетните програми има за цел да се анализират постигнатите резултати от изпълнението на бюджетните програми на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия през 2022 г. и да се оцени до каква степен се реализират приетите области на политика в отбраната (отбранителни секторни политики), целите и приоритетите на отбранителните програми към края на 2022 г.

Разпределението на отчетените разходи по бюджета на МО за 2022 г., по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:

Класифика-ционен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

1200.00.00 · Общо разходи по бюджета на Министерството на отбраната · 1 882 425 800 · 2 476 633 317 · 2 453 832 189

1200.01.00 · Политика в областта на oтбранителните способности · 1 788 247 000 · 2 378 655 637 · 2 349 617 918

1200.01.01 · Бюджетна програма „Подготовка и използване на въоръжените сили” · 1 097 151 100 · 1 293 082 210 · 1 267 555 436

1200.01.02 · Бюджетна програма „Управление на човешките ресурси и резерв” · 20 370 400 · 21 524 408 · 21 524 191

1200.01.03 · Бюджетна програма „Военна полиция” · 39 977 200 · 45 188 124 · 45 149 149

1200.01.04 · Бюджетна програма „Медицинско осигуряване” · 111 848 100 · 242 904 774 · 242 786 078

1200.01.05 · Бюджетна програма „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” · 35 294 500 · 44 566 619 · 43 954 753

1200.01.06 · Бюджетна програма „Изследвания и технологии” · 11 387 600 · 12 905 064 · 12 676 991

1200.01.07 · Бюджетна програма „Военно образование” · 8 800 000 · 305 943 · 305 941

1200.01.08 · Бюджетна програма „Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска“ · 198 909 000 · 275 539 418 · 274 950 943

1200.01.09 · Бюджетна програма "Сили за специални операции" · 35 509 100 · 42 368 440 · 42 368 410

1200.01.10 · Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” · 229 000 000 · 400 270 637 · 398 346 026

1200.02.00 · Политика в областта на съюзната и международната сигурност · 94 178 800 · 97 977 680 · 104 214 271

1200.02.01 · Бюджетна програма "Членство в НАТО и Европейския съюз и международно сътрудничество" · 34 886 400 · 28 975 589 · 35 212 194

1200.02.02 · Бюджетна програма "Военно разузнаване" · 59 292 400 · 69 002 091 · 69 002 077

По направления на разходите, разпределението на изразходваните финансови средства по бюджета на МО за 2022 г., в проценти, е показано на следващата графика:

Съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032) стремежът е да се постигне съотношение 60:20:20 между разходите за персонал, издръжка и други текущи разходи и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната.

ПРЕЗ 2022 г. БЯХА ПОСТИГНАТИ СЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ:

Бюджетна програма “Подготовка и използване на въоръжените сили” Основните усилия във Въоръжените сили (ВС) бяха насочени към поддържане на способностите на войсковите формирования в постоянна готовност за използване; водене на общовойскова и специална подготовка; носене на непрекъснато бойно дежурство за надеждна охрана и гарантиране на неприкосновеността на територията, акваторията и въздушното пространство на страната; подготовка и изграждане на способности за управление, бойно осигуряване и поддръжка на формированията, определени за участие в текущи операции на НАТО и ЕС и тези от състава на силите за отговор на НАТО (NRF).

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 1 267,6 млн. лв..

Доктрини, концепции и планове През 2022 г. продължи дейността по администриране на системата за разработване, преглед и актуализиране на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и ВС.

Изпълнение на плановете по подготовката В Съвместно командване на силите (СКС) са проведени 19 оперативни сбора и командирски сборове и занятия, 33 щабни тренировки и 30 учения.

В Сухопътни войски (СВ) са проведени 19 тактически учения/тактико-специални учения с рота/батальон, 52 полеви лагери, 30 командно-щабни учения и компютърно подпомагани командно-щабни учения, 6 сертификации за участие в мисии и операции извън територията на Република България.

Във Военновъздушни сили (ВВС) са проведени 33 тактически учения, изпълнени са 664 летателни смени, което е 96% от планираното ниво на подготовка за годината. За периода общият нальот във ВВС е 5438 часа, което е 75 % от планирания нальот за годината.

Във Военноморски сили (ВМС) са проведени 1 летателно-тактическо учение, 1 флотилийно тактическо учение, 4 дивизионни тактически учения, 46 тактически учения на единичен кораб, 20 батальонни тактически учения, 19 ротни тактически учения, 13 международни учения, изпълнени са 497 летателни часа на екипажи на вертолети. При стандарт на НАТО от 108 дни, декларираните кораби имат средно 21 дни (19 %) от необходимите дни на море. Корабите от формированията, включени в състава на силите за отбрана, са били на море между 4 и 27 дни, а катерите - до 53 дни.

Участие в операции и мисии извън територията на страната:

По международни споразумения Република България участва в многонационалната бригада Югоизточна Европа и в Оперативна група “BLACKESEAFOR”.

Участие в операции Военни формирования и отделни военнослужещи от ВС на Република България участваха в следните операции и мисии: Операцията на ЕС EUFOR – Босна и Херцеговина, операцията на НАТО KFOR – Косово, с военни наблюдатели в мисията за наблюдение на ЕС в Грузия, с щабни офицери във военноморската операция на ЕС за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия – „АТАЛАНТА”, в постоянните военноморски групи на НАТО, с медицински екип в тренировъчната мисия на ЕС в Мали (EUTM Mali), Мобилен комуникационен модул (DCM) във военната операция на ЕС в южната част на централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED) и в операцията на НАТО в Средиземно море за морска сигурност „SEA GUARDIAN”. Български военнослужещи участват в Силите на НАТО за отговор, в Многонационалната бойна група на ЕС, в многонационално модулно медицинско формирование на ЕС. Военнослужещи от ВМС на Република България участват в международни операции на НАТО, ЕС и/или ООН, на борда на кораби от ВМС на страни членки на НАТО. Съгласно Плана за дейността на ВМС през 2022 г. и поетите ангажименти от Република България на Глобалната конференция за генериране на сили на НАТО за 2022 г. за периода на развръщане на двете групи в Черно море, беше предвидено участието на минен ловец „Цибър“ и фрегата „Дръзки“, съответно в състава на SNMCMG2 и в състава на SNMG2. Планираното участие на ВМС на Република България в Постоянните военноморски групи на НАТО през 2022 г. беше отложено във връзка с кризата в Украйна и текущата ситуация в Черноморския регион.

Принос към националната сигурност в мирно време Сухопътни войски За изпълнение на ангажиментите, произтичащи от мисията „Принос към националната сигурност в мирно време”, СВ поддържат 67 специализирани формирования за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ), с общо личен състав около 1 800 души и над 500 единици специализирана и друга техника.

ФОППБ поддържат нивото си на подготовка, като провеждат занятия с материалната част и практико-приложни занятия за действие в различна тактическа обстановка за преодоляване на последствията от бедствия и оказване помощ на населението.

През изминалата година се прилагаше единна процедура за охрана, съпровождане и ескорт на ФОППБ от органите на служба „Военна полиция“, което осигурява своевременното и безопасно придвижване към заповяданите райони/обекти, организиране на охранителните мероприятия в районите/обектите, подложени на въздействието на възникнали бедствия и аварии, както и ограничаване на достъпа на лица, неучастващи в спасително-възстановителните работи, в определения безопасен периметър. Всичко това води до по-навременно и ефективно подпомагане на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

Дейност на формированията от СВ по разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси.

През 2022 г. ФОППБ взеха участие в 55 мероприятия по разузнаване, транспортиране и унищожаване на открити невзривени бойни припаси на територията на страната, като са разузнати и унищожени чрез взривяване общо 168 бойни припаси. Отработени бяха 238 човекодни и 132 машинодни.

Дейност на ФОППБ от СВ за оказване на помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

През 2022 г. ФОППБ от СВ взеха участие в 9 мероприятия по оказване на помощ на населението и местните власти, с общо 3 800 военнослужещи и 380 единици техника, както следва:

Оказване помощ при наводнение (1 мероприятие):

През месец септември 2022 г. над 1 900 военнослужещи и 177 единици транспортна и специализирана техника от 61 мбр, 110 лп и 91 инженерен батальон за обща поддръжка (ибоп) /55 инжп оказваха помощ на населението от селата Богдан, Каравелово и Слатина, община Карлово, за преодоляване на последствията от наводненията, след падналите обилни дъждове. До 10 октомври 2022 г. военнослужещи от СВ с многоцелеви ескаватор „Комацу“ продължиха да участват в довършителните аварийно-възстановителни дейности в село Слатина, община Карлово.

Военнослужещите разчистваха пътната инфраструктура, почистваха дворовете и домовете на хората от дървета, натрупани клони, тиня, кал и други предмети, довлачени от водата. Помогнаха за изхвърлянето на унищожената битова техника, за спасяването на оцелялата покъщнина и за разчистването на затрупани коли. С военни водоноски беше осигурена вода в бедстващите райони, а до възстановяване на водоснабдителната система в Карлово военнослужещи разнасяха вода, осигурена от Българския червен кръст за болницата и детските градини и ясли в града.

Оказване помощ при пожари (7 мероприятия).

Оказване помощ на местните власти (1 мероприятие).

Оказване съдействие на органите на МВР.

СВ поддържаха в готовност формирования за действие при временна закрила „Съвместна подкрепа“, включващо изграждане на временни приемателни центрове (ВПЦ) и за участие в изграждането на пунктове за първоначален прием на бежанци (ППП).

За противодействие на тероризма в СВ е разработен „План на СВ за действие на подчинените формирования по противодействие на тероризма“. На негова база по график се носи дежурство с нарастваща степен на готовност в съответствие с рисковете и заплахите за оказване на съдействие на МВР при съвместна антитерористична операция или за овладяване на последствията от терористичен акт от определените формирования.

През 2022 г. формирования от СВ не са действали по този план.

В изпълнение на мисията на ВС „Принос към националната сигурност в мирно време“ и за овладяване на увеличения миграционен натиск над 300 военнослужещи с повече от 40 единици техника от СВ оказваха съдействие на органите на МВР за охрана на българо-турската държавна граница – операция „Самостоятелен страж”. Операцията включва провеждане на съвместни патрули със служители на ГД „Гранична полиция“ в районите на отговорност на ГПУ-Елхово, ГПУ-Резово, ГПУ-Малко Търново и ГПУ-Средец и логистична поддръжка на операцията. Броят на участващия от СВ личен състав и техника варира в зависимост от искането на ГД „Гранична полиция“ и получени заповеди от министъра на отбраната и началника на отбраната. Участието в операцията продължава.

През 2022 г. СВ извършиха неотложни ремонтно-възстановителни дейности по инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница в участъците на ГПУ – Елхово, ГПУ – Резово, ГПУ – Малко Търново и ГПУ – Средец, за възстановяване на целостта на проблемните участъци от съоръжението, причинени от природни бедствия и човешка намеса, вследствие на увеличения миграционен натиск.

В ремонтно-възстановителните дейности участваха общо 131 военнослужещи и 8 единици транспортна и специализирана техника от 55 инжп (на 5 ротации).

Възстановен е целият участък на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип от ГрП № 170 до секция № 37, с обща дължина 110 км. Ремонтирани са 847 броя оградни пана и 76 броя опорни колони, 2 броя оградни пана са подменени, възстановени са 9 430 м. спирала режеща тел, почистени от растителност са 165 кв.м. Ремонтираните участъци са сдадени с приемо-предавателни протоколи на представители на ГД „Гранична полиция”.

Военновъздушни сили По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” на ВС на Република България и в интерес на сигурността на въздухоплаването на територията на страната се носеше постоянно дежурство за аварийно-спасително осигуряване със самолет и вертолет.

В периода от 16.09.2022 г. до 05.10.2022 г. бяха изпълнени 15 мисии за осигуряване на воденето на визуално въздушно разузнаване в интерес на МВР за превенция на закононарушения по българо-турската граница. За изпълнението на тези мисии е реализиран 50:19 часа нальот на вертолет Bell-206.

През отчетния период, за нуждите на Министерството на здравеопазването, подготвени екипажи със самолети С-27J изпълниха 7 мисии за въздушен транспорт, както следва:

- 6 мисии за въздушен транспорт на медицински екип за извършване на органна експлантация на територията на страната;

- 1 мисия до летище Щутгарт, Федерална република Германия, за медицинска евакуация Роля 4 на 9-годишно дете в критично състояние с военно-транспортен самолет C-27J от състава на 16 аб, съвместно с ВМА – София и СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев”.

През месеците май, юли, август и ноември 2022 г., подготвени екипажи от състава на ВВС изпълниха мисии за разузнаване на полски и горски пожари и пожарогасене от въздуха на 10 пожарни огнища на територията на страната.

Екипажи със самолети от състава на ВВС, изпълниха и 63 мисии с над 130 полета за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на Президентството, Министерския съвет и МО.

През 2022 г. ФОППБ в рамките на ВВС бяха поддържани в готовност за действие, съгласно „План на ВВС за оказване на помощ на населението при бедствия”. ФОППБ за разузнаване и унищожаване на невзривени боеприпаси от състава на ВВС бяха активирани 3 пъти, при което бяха унищожени 3 потенциално опасни авиационни боеприпаса. В периода от 04.09.2022 г. до 23.09.2022 г. ФОППБ при земетресения от в. ф. 28000 – Граф Игнатиево и ФОППБ при пожари от в. ф. 32040 – Крумово участваха в дейностите по ликвидиране на последствията от голямото наводнение по поречието на река Стряма, засегнало селата Богдан, Каравелово и Слатина в община Карлово, област Пловдив.

Успешното изпълнение на тези мисии, изискващи поради спецификата си бърза, точна и своевременна намеса на участвалия личен състав от състава на ВВС, доведе до спасяването на човешки животи, с което се демонстрира високото ниво на подготовка, отговорност и изключителен професионализъм на екипажите и личния състав от ВВС при изпълнение на специални задачи в мирно време по оказване помощ и защита на населението.

Военноморски сили В изпълнение на мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” определените ФОППБ) от ВМС изпълниха всички поставени задачи. Техниката се поддържаше в готовност за незабавно използване. Състоянието на ФОППБ от ВМС позволява своевременното им включване в мероприятия по оказване на помощ на населението и преодоляване на последствията от бедствия.

Съвместно командване на силите За изпълнение на задачи по мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ основните дейности на СКС бяха насочени към готовността за подпомагане на населението и националното стопанство при кризи от невоенен характер, като за целта са сформирани модулни формирования за оказване на помощ на населението при бедствия.

На 20.09.2022 г. се проведе съвместна щабна тренировка за оперативно планиране и управление на ФОППБ при участие в съвместна операция, ръководена от СКС. В тренировката взеха участие представители на видовете въоръжени сили, СКСО и КЛП. Тренировката допринесе за поддържане на добро ниво на координация и взаимодействие между участващите структури при активиране и управление на ФОППБ от БА. Беше повишена практическата натренираност за прилагане на процедури за управление, като се извърши преглед и актуализация на Постоянно действаща оперативна процедура 307 и на „Модел за работа на Оперативната група (ОГ) на командира на СКС по вариант 3”.

ФОППБ от СКС са окомплектовани с личен състав, техника и материални средства, съгласно разчета на силите и средствата за изпълнение на задачите и табел за окомплектоване.

През 2022 г. ФОППБ от състава на военните формирования на СКС не са активирани.

Бюджетна програма “Управление на човешките ресурси и резерв” Целите на програмата бяха да се осигурят условия за окомплектоването на ВС с подготвен и мотивиран личен състав, за постигането на необходимите отбранителни способности и създаването на среда за професионална реализация на военнослужещите и цивилните служители; придобиване и повишаване на квалификацията и преквалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА за получаване на знания и умения, необходими за кариерното им развитие и заемането на определени длъжности в страната и чужбина и задържане на подготвените и компетентни кадри; окомплектоването на военните формирования от ВС и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с качествени ресурси от резерва.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 21,5 млн. лв.

Бюджетна програма “Военна полиция” („ВП“) През отчетния период дейността на служба „Военна полиция“ (СВП) съответстваше на възложените ѝ функции, мисиите и задачите на ВС на Република България и указанията на ръководството на МО. Съгласно Закона за военната полиция СВП осъществява следните дейности: оперативно-издирвателна дейност; антитерористична дейност; дейност за предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер; експертна и експертно-криминалистична дейност; охранителна дейност; информационна дейност; противопожарен контрол и разследване на авиационни произшествия с военни въздухоплавателни средства.

Отчита се нарастване на мероприятията по военнополицейско осигуряване на територията на страната, вследствие на промяната в средата за сигурност в региона. Службата участваше и извършваше военнополицейско осигуряване на ученията на ВС, проведени на територията на страната, в т.ч. и тези с международно участие. Осъществявано е взаимодействие с командирите на военни формирования, с цел предотвратяване на нарушения и инциденти по време на службата, осъществяване на пропускателния режим във войсковите райони и съхранението на военната техника и имущества. Във връзка с увеличения миграционен натиск СВП участва при подпомагане на органите на МВР в охраната на държавната граница с Турция.

Регистрираните авиационни произшествия бяха своевременно разследвани, като заключенията от проведените разследвания за причините и препоръките за изпълнение на мероприятия за недопускане на повторяемост бяха предоставени на формированията от ВВС. Службата осъществяваше периодичен контрол върху част от разследванията на авиационните произшествия с по-леки последствия, извършвани в авиационните формирования и изготвяше допълнителни препоръки за недопускане на повторяемост. Необходимите доклади бяха изготвени и предоставени в заповядания срок.

По отношение на противопожарната дейност, извършеният противопожарен контрол от СВП беше насочен към спазване и изпълнение на предписаните мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност, както и поддържането на добър противопожарен режим в обектите на МО, структурите на пряко подчинение на министър на отбраната и БА за недопускане на запалвания и пожари. Проведоха се пожаро-технически обследвания на обекти и райони от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, извършени са комплексни и тематични проверки. Разгледани и съгласувани са инвестиционните проекти за ново строителство, ремонт, реконструкция и модернизация на обектите за съответствието им със строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, задължителни за страната ни.

Подготовката в СВП се проведе с ограничения, в условията на висока ангажираност на личния състав, но с поддържане на необходимите способности за гарантиране на реда и сигурността на МО и БА, изпълнение на ЦС-2021, както и поддържане на готовност на военнополицейските сили за изпълнение на задачи по Националния план за противодействие на тероризма. Успешно се извърши подготовката и окомплектоването на военнополицейски екип за участие в състава на българския контингент в многонационалното формирование на територията на страната с водеща рамкова нация Република Италия.

През отчетния период се извърши подготовка и сертификация на декларираните военнополицейски сили по ЦС-2021.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази праграма са в размер на 45,1 млн. лв..

Бюджетна програма “Членство в НАТО и ЕС и международно сътрудничество”.

През 2022 г. продължи да се изпълнява основният приоритет, свързан с финансовото осигуряване на участието на представители на МО в процесите на консултации и вземане на решения в Алианса и подпомагане на изпълнението на поетите съюзнически ангажименти. Осигурено беше представителство на МО в ключовите форуми на високо равнище на НАТО и ЕС и основни мероприятия на работните органи и структури на международните организации, на които страната ни е член.

Със средства от програмата беше осигурено участието, както в трите редовни срещи и организираната през м. март 2022 г. в отговор на войната в Украйна извънредна среща на министрите на отбраната на страните-членки на Алианса, така и в три заседания във формат „Букурещ-9”. Важна роля от гледна точка на адекватното отразяване на националните интереси в приетите военни съвети и препоръки в хода на придвижване на актуалния дневен ред на НАТО изиграха и проведените заседания на Военния комитет на НАТО на ниво началници на отбраната. Съществено значение за сближаване на националните позиции и изграждане на консенсус по ключовите теми на дебата в Алианса имаха и регулярните срещи на директорите по отбранителна политика на страните-членки на НАТО през април и декември 2022 г.

Осигурено беше участието на българските национални представители в заседанията на основните комитети и работни органи на НАТО, участието на експерти на МО в разработването на ключови документи и съпътстващите ги отбранителни инициативи, както и в мероприятия, свързани с изграждането на способности и повишаването на оперативната съвместимост на ВС.

През 2022 г. МО продължи да бъде активен участник в процесите, свързани с развитието на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС, както и тези по линия на ООН, ОССЕ, ОЗХО и други международни организации. България продължи участието си в мероприятия, свързани с развитието на проекти по линия на Постоянното структурирано сътрудничество и Европейската агенция по отбрана. Продължи и участието на български военнослужещи в мисии и операции на ЕС по линия на ОПСО. ЕС взе множество решения в подкрепа на ВС на Украйна и стартира военна мисия в страната, в която България участва.

Осигурена беше и дейността, свързана с Българското председателство (01 юли 2021 г. – 30 юни 2023 г.) на Процеса от срещи на министрите на отбраната на страните от ЮИЕ (SEDM) и участието на МО на Република България, като страна член в инициативата. Извършена беше подготовка и участие в срещи на политическото и военното ръководство по SEDM, срещи на Политико-военния направляващ комитет на ММСЮИЕ (PMSC) и Координационния комитет на SEDM (SEDM-CC), както и други експертни срещи по регионалните инициативи. Бяха постигнати основните цели, свързани с приноса при формиране на отбранителната политика на Република България и нейното реализиране за развитие на отношенията на страната със страните-съюзници и партньори.

Бяха осигурени разходите по международни ангажименти на МО, включително вноските към бюджетите на НАТО и ЕС, както и българското участие в програми и инициативи на НАТО и ЕС-Програма на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS), Програма на НАТО за придобиване на способности за стратегически въздушен транспорт (SAC-C17) и др.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 35,2 млн. лв.

Бюджетна програма “Медицинско осигуряване” През 2022 г. се подобри организацията на първичната извънболнична и специализирана болнична помощ, експертизата, профилактиката и рехабилитацията. Структурите на ВМА поддържат необходимата степен на готовност за медицинско осигуряване. Поддържат се способности за медицинско осигуряване, военномедицинска експертиза, хигиенно-противоепидемичен и санитарен контрол и запазване на психичното здраве на личния състав от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Установи се завишаване на разходите по някои показатели за текуща издръжка на структурите от състава на ВМА, поради засилената диагностично-лечебна дейност за периода. Извършва се поетапно реновиране на обекти от инфраструктурата на ВМА. В Центъра за професионално обучение се подготвиха санитарни инструктори.

ВМА работи по договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) съгласно Националния рамков договор (НРД) от 2022 г., както следва: извършва болнична помощ по 662 клинични пътеки (КП), 94 амбулаторни процедури (АПр), 6 клинични процедури (КПр) и 2 бр. комплексно диспансерно наблюдение (КДН). Сключени са договори за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по 63 медицински специалности и 11 вида медико-диагностични дейности (МДД).

Средният брой разкрити легла във ВМА е 1 840 за 2022 г. Изпълнението е 100%. Преминалите стационарно болни през ВМА са 69 665 (планирани 63 000 за 2022 г.). Изпълнението е 110%, спрямо планираните за годината стационарно болни. Средният брой на амбулаторните прегледи във ВМА е 261 431 (планирани 325 000 за 2022 г.). Изпълнението е 80% спрямо планираните за годината амбулаторни прегледи. Средната стойност на разходите за 1 преминал болен в стационарите на ВМА за отчетния период е 1 458 лв. Стойността за 1 леглоден е 285 лв., а за издръжката на едно легло – 55 221 лв. Средният брой на амбулаторните прегледи в медицинските пунктове е 36 539 (планирани 63 000 за 2022 г.). Изпълнението е 58% спрямо планираните амбулаторни прегледи за годината. ВМА участва в медицинското осигуряване на мероприятия, провеждани от МО и Щаба на отбраната с медицински екипи и специализирана техника.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 242,8 млн. лв.

Бюджетна програма “Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” Основно дейността на ИА “Военни клубове и военно-почивно дело” е свързана с управлението на имоти от жилищния фонд на МО, осигуряването на отдиха и възстановяването на военнослужещите и цивилните служители в условията на въведените противоепидемични мерки в страната, свързани с COVID-19, поддържането на Националния военноисторически музей (НВИМ) като средище за военна история, наука, изкуство и култура, както и осъществяване на информационната политика на МО чрез използване на възможностите на военните печатни, аудио-визуални и електронни средства за масова комуникация.

Чрез тази програма се развива културно-художествена дейност в 36 военни клуба, в които се създават, организират и поддържат школи, художествени състави и клубове по интереси, като през 2022 г. са организирани 130 творчески формации. Организирани са общо 1 979 мероприятия във военните клубове. Поддържат се 7 детски градини. През 2022 г. бяха организирани и предоставени 26 социални кухни в различни градове, като в тях се хранят месечно по 664 души.

Обектите на ИА “Военни клубове и военно-почивно дело” през 2022 г. са посетени от 52 000 души и са реализирани 267 179 леглодни в почивните бази, хотелите на Агенцията и в местата за настаняване към Военните клубове.

Приоритетите на НВИМ през 2022 г. бяха свързани с увеличаване на посетителския поток чрез разнообразяване и обогатяване на музейните прояви. НВИМ работи с военнослужещи и цивилни служители на МО и с всички социални и възрастови групи, като приоритет е подрастващото поколение, с цел формиране на национална идентичност, култура и историческа памет. Активирано е приложение виртуален музей на сайта на НВИМ, с цел улесняване посещението на гражданите.

През 2022 г. главните цели на „Информационен център на МО“ бяха своевременно и адекватно противодействие чрез военните медии – ВТК, вестник „Българска армия” и интернет сайта www.armymedia.bg на предизвикателствата и заплахите, произтичащи от хибридната война, в която се намира света, NATO и България. Сред обществото се наложи медийното присъствие на Военния телевизионен канал и вестник „Българска армия”, с цел изграждане на положително отношение към основните дейности на МО и патриотичната, национално-значима тематика. Издадени са 52 броя в. „Българска армия“ и са излъчени 8 760 часа на Военния телевизионен канал. Излъчени са 12 предавания на Военния телевизионен канал и 720 емисии „Новини на живо“.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 44,0 млн.лв.

Бюджетна програма “Изследвания и технологии” Усилията бяха съсредоточени върху ефективно използване на научните изследвания и технологии за изграждане и поддържане на отбранителните способности на ВС и запазване и развитие на националния научно-технически потенциал.

Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров” има програмна акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация по 9 докторски програми. През 2022 г. институтът обучава 16 докторанти. В него се извършват следните дейности: разработени са 46 бр. научноизследователски теми и работни проекти, изготвени са технически спецификации, анализи, становища, методики и програми за полигонни и войскови изпитвания на 347 бр. отбранителни продукти. Извършени са 48 бр. сертификация на системи за контрол на физическия достъп, 16 бр. сертифициране и надзор на отбранителни продукти и 21 бр. сертифициране на системи за управление на качеството в съответствие с изискванията на съюзните публикации на НАТО – AQAP. Изпълнен е надзор на 38 системи за управление на качеството в съответствие с изискванията на съюзните публикации на НАТО – AQAP. Проведени са 831 бр. лаборатории и специализирани изпитвания на въоръжение, техника и имущества;

1349 бр. проверка и калибриране на средства за измерване /СИ/. Сертифицирани за летателна годност са 29 бр. военни въздухоплавателни средства. Извършени са 181 дейности по осигуряване на качеството, 25 одити на процеса за удължаване ресурса на авиационната техника и авиационни управляеми ракети, 25 проверки на военни въздухоплавателни средства с издадени сертификати за летателна годност, 677 дейности по линия на стандартизацията.

Съгласно утвърдения от министъра на отбраната „План за извършване на полигонни и лабораторни изпитвания на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на Централния артилерийски технически изпитателен полигон през 2022 г.”, подлежащи на изпитване са 869 партиди боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (БВВПИ). Степента на изпълнение на планираните изпитвания на БВВПИ през отчетния период е 62%.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 12,7 млн. лв.

Бюджетна програма “Военно образование” Фокусът беше насочен към осигуряване на условия за ефективно функциониране на военнообразователната система, с цел повишаване на образованието и квалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

В двата факултета на Военна академия „Г. С. Раковски“ към 31.12.2022 г се обучават общо 1 403 обучаеми, от които: 62 слушатели: 32 в редовно обучение, 30 – задочно обучение; 1 341 студенти: 271 в редовна форма на обучение, 1000 в задочна форма на обучение и 70 в дистанционно обучение; 45 докторанти: 8 в редовна форма на обучение и 37 в самостоятелна подготовка.

Академията организира и провежда над 100 специализирани курса за придобиване и повишаване на квалификацията на експерти, работещи в областта на националната сигурност и отбрана от различни държавни, обществени институции и ведомства. Партньори в обучението са образователни и изследователски институции от страната и чужбина.

Към 31.12.2022 г. са проведени 82 курса със 758 специализанти – офицери и цивилни служители от МО и от органите на изпълнителната власт.

В Националния военен университет (НВУ) „В. Левски” се обучаваха: 655 курсанта; 21 докторанти; 187 редовни студенти; 352 задочни студенти; 95 кадети в задочна форма; 29 кадети в редовна форма; 829 специализанти; 150 войници доброволна служба.

Във Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров” се обучаваха 277 курсанти, 3 238 студенти, 33 докторанти, общо 3 548 обучаеми или средногодишен приравнен брой учащи - 3 029 души. ВВМУ притежава институционална акредитация. Акредитирани са 3 професионални направления и 5 регулирани специалности. Обучението се извършва в 16 специалности в Образователна квалификационна степен (ОКС) „Бакалавър“, 11 в ОКС „Магистър“ и 13 в Образователна научна степен (ОНС) „Доктор“.

Във Висшето военновъздушно училище (ВВВУ) „Г. Бенковски“ се обучаваха 344 обучаеми по категории, както следва: Общо 174 курсанти, от тях: 171 курсанти - редовна форма на обучение; 3 курсанти - задочна форма на обучение. Общо 170 студенти, от тях: 33 студенти - редовна форма на обучение ОСК „Бакалавър“; 90 студенти - задочна форма на обучение ОКС „Бакалавър“; 39 студенти - задочна форма на обучение ОКС „Магистър“; 8 докторанти - ОНС „доктор“ - задочна форма на обучение. През отчетния период в Професионален сержантски колеж на ВВВУ „Г. Бенковски” се обучаваха общо 87 кадети, от тях: 9 - редовна форма на обучение и

78 - задочна форма на обучение.

Изразходваните финансови средства през 202 г. по тази програма са в размер на 88,0 млн. лв., от които 0,3 млн. лв. по бюджета на МО и 87,7 млн. лв. по бюджетите на ДВВУ.

Бюджетна програма “Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” Бяха създадени необходимите условия за ефективно, ефикасно и икономично управление на ресурсите за отбрана, при изпълнение на стратегическата цел на отбранителната политика на Република България и на основната цел на политика „Отбранителни способности”.

На общини, на други ведомства и чрез областни управители са предоставени 54 имота на МО. Продадени са 4 имота с отпаднала необходимост. Поддържат се мощности за военновременна дейност. За повишаване на ефективността, оптимизиране на процеса на управление и създаване на условия за изпълнението на възложените на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД задачи чрез усвояване на нови изделия и изпълнение на тренировъчни серии, в рамките на разполагаемите ресурси и приетите планове, усвояването на изделията се извършва по Програма за усвояване на изделия, изпълнявани в търговските дружества на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД. По материално подпомагане са разгледани 1 510 молби за отпускане на материална помощ, от които 1 070 молби са удовлетворени.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 275,0 млн. лв.

Бюджетна програма “ Военно разузнаване” Служба „Военно разузнаване“ е един от основните елементи на системата за ранно предупреждение за рисковете и заплахите за националната сигурност и отбраната на Република България чрез предоставяне на разузнавателен продукт за формиране и реализиране на държавната политика в областта на националната сигурност и отбраната, отбранителното планиране, изпълнението на задачите и информационно осигуряване на българските военни контингенти, участващи в операции и мисии на НАТО, ЕС и ООН, трансформацията, модернизацията и развитието на ВС и изпълнението на ангажиментите на страната към разузнавателните общности на НАТО и ЕС, и към партньорските служби.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 69,0 млн. лв.

Бюджетна програма „Сили за специални операции“ Усилията бяха насочени към изграждане, поддържане и развитие на необходимите отбранителни способности на формированията от състава на Съвместното командване за специални операции (СКСО), допринасящи за националната и колективната сигурност и отбрана. През отчетния период всички планирани мероприятия бяха проведени в обем, гарантиращ поддържане на придобитите способности и повишаване на оперативната съвместимост на формированията от състава на СКСО с формирования на коалиционните партньори.

През 2022 г. в СКСО са проведени 232 бр. стрелкови тренировки, 3 826 бр. парашутни скока, 14 бр. полеви лагера, 21 тактически учения. През 2022 г. СКСО участва в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната и за гарантиране на мира и сигурността с контингент от 16 военнослужещи на територията на Косово.

За изпълнението на ангажиментите, произтичащи от мисията „Принос към националната сигурност в мирно време” в СКСО се поддържат 2 ФОППБ за гасене на пожари и за действия при наводнения. Поддържат се в готовност формированията за противодействие на терористични заплахи и ликвидиране на последствията от тях съгласно графика за дежурните сили и средства на СКСО.

Изразходваните финансови средства през 2022 г. по тази програма са в размер на 42,4 млн. лв.

Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” Изпълнението на основната програма подпомага защитата и утвърждаването на националните интереси, чрез ресурсно осигуряване на инвестиционни проекти, включени в Портфолио от проекти на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА за изграждане, развитие и поддържане на адекватни на средата за сигурност отбранителни способности, както и изграждане на оперативно съвместими ВС с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи. В МО продължи прилагането на управление на инвестиционните проекти, свързани с модернизацията на ВС по метода „Управление на инвестиционни проекти в контролирана среда (PRINCE 2)”.

Изразходваните финансови средства през 2021 г. по тази програма са в размер на 398,4 млн. лв.

През 2022 г. бяха извършени редица дейности по трите приоритетни за МО инвестиционни проекта, а именно:

По проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ По проекта са сключени следните договори между Правителството на САЩ и Правителството на Република България по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (FMS|), които бяха ратифицирани от Народното събрание:

BU-D-SAB „Aircraft and Associated Support”;

BU-D-AAA „Munitions in support of the F-16”;

BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and service”;

BU-P-LAR (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment).

През отчетния период беше извършено следното:

Съвместно с американската страна се актуализират периодите за обучение в съответствие с очакваното забавяне на доставката на самолетите в Република България и своевременното заместване на отпадналите от обучението летци;

По време на прегледа на изпълнението на договорите (Program Management Review #3 - PMR3) беше проведена отделна среща за резултатите от летателната подготовка и бяха обсъдени възможности за повишаване на успеваемостта ú;

В периода 27.03-06.04.2022 г. личен състав от ВВС посети авиобаза McGhee Tyson, щата Тенеси, САЩ и авиобаза McEntire, щата Южна Каролина, САЩ, с цел запознаване с инфраструктурата и организацията на техническата експлоатация на самолети F-16;

В периода 21-23.03.2022 г. в авиобаза Граф Игнатиево беше проведен третият преглед на изпълнение на договорите (F-16 Program Management Review #3);

В периoда 24-25.03.2022 г. в МО беше проведена работна среща с американски представители за осъществяване на проверка, линия по линия, на изискванията и разходите по проект на договор (BU-D-SAD) за придобиване на втора партида самолети F-16 Block 70;

На 02.06.2022 г. беше проведена работна среща с регионалния мениджър на компанията ILIAS Solution на ХЕМУС 2022 на тема „Развръщане на системата ILIAS за F-16 Block 70”;

В периода 07-09.09.2022 г. в гр. Огдън, САЩ беше проведен четвърти преглед на изпълнение на договорите (F-16 Program Management Review #4);

В периода 12-16.09.2022 г., представители от ВВС взеха участие в 15-та Годишна среща на Групата за техническа координация за „F-16“ (Technical Coordination Group F-16-TCG);

В периода 07-11.11.2022 г. представители на компанията посетиха основната оперативна база на самолетите F-16 Block 70;

В периода 08-10.11.2022 г., в САЩ беше проведено мероприятие „Simulators Critical Design Review”, касаещо изработването на тренажора за самолет F-16 Block 70;

Извършени са доставки на отделни имущества по линии 32 (Remote operated video enhanced receiver (ROVER) 6I) и 76 (Unclassified PMEL Ancillary Devices and Spare Parts) от договор BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка” (F-16 Block 70 aircraft and associated support).

През 2022 г. бяха провеждани регулярни видеоконферентни срещи с представители на програмния офис в САЩ за координация по текущи въпроси.

Проектът за инвестиционен разход на втори етап беше приет от Народното събрание на 04.11.2022 г. и обнародван в ДВ, бр. 89 от 08.11.2022 г. Международните договори (LOAs) бяха ратифицирани от Народното събрание на 25.11.2022 г. и обнародвани в ДВ, бр. 96/02.12.2022 г. и са, както следва:

- · договор BU-D-SAD „Придобиване на 8 нови самолета F-16C/D Block 70, боеприпаси, средства за обучение, средства за поддръжка, резервни части, първоначална поддръжка и обучение за българските ВВС“;

- · договор BU-P-LBC „Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързана с нея поддръжка и оборудване”.

Американската страна финансира по Програма FMS Credit (Non-Repayable) по т. нар. „Ukraine Supplemental Appropriations Act” договора BU-P-AAH – Sidewinder AIM 9X Блок II авиационни управляеми ракети и свързани с тях материали и услуги.

През 2022 г. бяха извършени плащания в размер на:

- 9 630 960 лв. за ДДС и мито за самолети F-16 Block 70 и свързаната с тях поддръжка;

- 81 118 лв. за многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързана с нея поддръжка и оборудване (договор BU-P-LBC от етап II на проект „Придобиване на нов тип боен самолет”).

- 29 324 613 лв. за доставка на самолети F-16 Block 70, първа вноска на етап II.

По проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ Към края на отчетния период (31.12.2022 г.) е извършено следното:

- извършени са плащания в общ размер от 358 млн. лв. (2020 г. – 21 млн. лв., 2021 г. – 150 млн. лв. и 2022 г. – 187 млн. лв.), което е 36,4 % от общата сума (984 млн. лв.) по договора с № RN211000-001-03/3-133/12.11.2020 г. между МО и „NVL B. V. & Co. KG“;

- няма индикации за забавяне и/или отклонения при изпълнение на планираните дейности по сключения договор.

С МЗ № ОХ-101/01.02.2022 г. е актуализиран поименният състав на екипната структура на инвестиционния проект, а с МЗ № ОХ-161/17.02.2022 г. е прецизирана създадената организация за изпълнение на дейностите по сключения договор между МО и „NVL B. V. & Co. KG“.

В съответствие с договора са изпълнени следните дейности:

- завършена е фаза „Проектиране“ – реализирани са всички междинни етапи, включващи одобряване на плана за стоманата, преглед на системните изисквания, провеждане на тестове за кавитация и устойчивост и сключване на договор с класификационна организация;

- изпълнява се фаза „Производство на първия кораб“ – доставка на стомана за 6 месечно производство, осигуряване на данни за разкрояване за строителството, подготвителни дейности за строителство, грундиране на стоманените листи (профили), залагане на кила, монтаж на инсталация за студена вода, главни двигатели и разпределително табло, производство и доставка на перата на рулите и за двата кораба;

- изпълнява се фаза „Производство на втория кораб“ – доставка на стомана за 6 месечно производство, завършени са изчисленията за удароустойчивост на кила и кораба, направени са изчисления за разкрояване, грундиране на стоманените листи (профили), начало на разкрояването на стоманата;

- на „NVL B. V. & Co. KG“ е предоставена информация за процесите на придобиване на комуникационното оборудване – LINK-16 и LINK-22, чиято доставка и интегриране се планира да се осъществи по програма FMS;

- по VTC с участие на специалисти от ВМС са извършени заводски изпитания (Factory Acceptance Tests – FAT) на електрическа система на рулево устройство, водоопреснителна установка, редуктори на двигатели и електрическа пропулсивна система, фановосточна система, хидравлична система на винтовете, дизел-генератори, подкилна хидроакустична станция, механична система на рулевото устройство, главно разпределително табло и пера на рулите;

- под ръководството на експерти от Командването на ВМС се подготвят документите за корабната организация и индивидуалната подготовка на екипажа;

- сключиха се договори между МО и „Diehl Defence GmbH & Co.KG“ (противокорабни ракети „RBS-15 Mk. 3“), „MBDA missile systems“ (зенитно управляеми ракети „VL MICA“) и „Leonardo SpA“ (324 мм. торпеда „A244 Mod. 3“);

- извършват се проучвания за избор на доставчик на боеприпаси – за хидроакустична защита, радиолокационна и топлинна защита, 76 мм. снаряди за артилерийска установка „OTO Melara“ и 35 мм. снаряди за артилерийска установка „Oerlikon Millenium Gun“.

По проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ Изпълнението на проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ временно е преустановено и планираните за 2022 г. финансови средства са преразпределени.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) Утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи на МВР са в размер на 2 060,18 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 2 494,66 млн. лв., а по отчет са 2 485,56  млн. лв.

За реализиране на приоритетните цели и дейностите, свързани с тях, в МВР са обособени следните политики и програми:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на вътрешните работи

Класифика ционен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на МВР · 2 060 180 000 · 2 494 660 722 · 2 485 559 745

1300.01.00 · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 1 208 753 900 · 1 380 521 547 · 1 378 842 763

1300.01.01 · Бюджетна програма „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” · 1 208 753 900 · 1 380 521 547 · 1 378 842 763

1300.02.00 · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 288 055 800 · 355 387 304 · 353 869 170

1300.02.01 · Бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” · 288 055 800 · 355 387 304 · 353 869 170

1300.03.00 · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 350 963 700 · 374 553 983 · 369 860 913

1300.03.01 · Бюджетна програма „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации” · 350 963 700 · 374 553 983 · 369 860 913

1300.04.00 · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 212 406 600 · 384 197 888 · 382 986 899

1300.04.01 · Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване” · 165 205 300 · 296 920 439 · 297 002 252

1300.04.02 · Бюджетна програма „Медицинско обслужване” · 24 016 200 · 55 273 240 · 55 183 061

1300.04.03 · Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” · 23 185 100 · 32 004 209 · 30 801 586

I. ПОЛИТИКА в областта на ПротиводействиеТО на престъпността И опазванеТО на обществения ред За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 1: „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”.

За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП), Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма (ГДЖСОБТ), Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и Областните дирекции на МВР (ОДМВР), Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС), Научноизследователски институт по криминалистика (НИК).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по тази програма са в размер на 1208,75 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 1 380,52 млн. лв., а по отчет са 1 378,84 млн. лв.

Цели на програмата

1. Противодействие на престъпността, на престъпленията срещу личността и собствеността на гражданите с акцент върху малките населени места и рисковите групи;

2. Противодействие на организираната престъпна дейност, свързана с митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система. Противодействие на трансграничната организирана престъпност за трафик на хора и превеждане на лица през границата на страната;

3. Установяване и пресичане на корупционни практики в органите на държавната власт. Предотвратяване на злоупотребите със средства от бюджета на Европейския съюз;

4. Своевременно пресичане дейността на престъпни структури, занимаващи се с преработка, съхранение, търговия и трафик на огнестрелни оръжия, боеприпаси и общо опасни средства, противодействие на престъпността на местни и транснационални структури, осъществяващи незаконен трафик и производство на наркотици;

5. Противодействие на киберпрестъпността. Провеждане на мероприятия по противодействие на престъпления, свързани с кибератаки, финансови престъпления и противоправно съдържание в интернет;

6. Предотвратяване и своевременно разкриване на подготовка или опити за извършване на терористични или други злонамерени актове на територията на страната;

7. Ефективност в дейността по разследването;

8. Превенция насочена към групи, в риск от виктимизиране и криминализиране в малките и отдалечените населени места - деца, възрастни, самотно живеещи, маргинализирани групи и създаване на условия за намаляване на риска от престъпления;

9. Превенция на пътнотранспортните произшествия с акцент върху разширяване обхвата на автоматизирания технически контрол по спазване на правилата за движение по пътищата;

10. Повишаване на ефективността на контрола върху дейности, свързани с разрешителния и лицензионния режим;

11. Охрана на стратегически обекти, дипломатически представителства и други обекти;

12. Противодействие на трансграничната престъпност чрез пълноценно и ефективно използване на инструментите за международно оперативно сътрудничество, повишаване на взаимодействието с партньорските структури при провеждане на международни операции;

13. Изпълнение на политическия цикъл на ЕС за борба срещу престъпността и оперативните планове за действие в приоритетните области, в които България участва, както и ефикасно прилагане на възможностите на платформата EMPACT.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Област на политика: ·   Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Целева стойност за 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Намаляване на регистрираните престъпления. · процент · 1 · -7*

2. Дял на върнатите досъдебни производства за периода. · процент · 4 · 3,23

3. Увеличаване на контролната дейност с автоматизирани технически средства (АТС). · процент · 10 · 16,5

4. Повишаване на ефективността по противодействие на организираната престъпност с цел реализиране на националните политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база брой привлечените към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност спрямо общия брой на лицата, привлечени към наказателна отговорност. · процент · 50 · 51

5. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ и по двустранно и регионално сътрудничество. · брой · 201 000 · 200 877

* Показателят показва увеличение на регистрираните през годината престъпления със 7%.

II. ПОЛИТИКА в областта на ЗащитаТА на границите и контрол на миграционните процеси За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 2: „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и Дирекция „Миграция“ (ДМ).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по тази програма са в размер на 288,06 млн. лв., по уточнен план – 355,39 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 353,87 млн. лв.

Цели на програмата

1. Поддържане на ефективен граничен контрол по външните граници на Европейския съюз;

2. Ограничаване на миграционния натиск през Р България и противодействие на нелегалната миграция и незаконното превеждане на лица през границата на страната;

3. Повишаване на ефективността в противодействието на контрабандата с акцизни стоки през държавната граница;

4. Гарантиране точното прохождение на държавната граница чрез осъществяване на геоинформационна дейност;

5. Ефективно управление на законната миграция;

6. Подобряване на административното обслужване на граждани на трети страни, граждани на ЕС, граждани на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства;

7. Засилване на контрола по пребиваването на чужденци на територията на РБългария за противодействие на незаконната миграция;

8. Връщане на чужденци, пребиваващи в страната без правно основание, в съответствие с установените стандарти за защита на правата на човека.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Област на политика: · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Целева стойност за 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници. · брой · 2 500 · 5 701

2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на незаконната миграция и незаконното превеждане на лица през държавната граница. · брой · 850 · 1 284

3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на граждани на трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период. · процент · 1 · 7

4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно пребиваващите чужденци като елемент от политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци спрямо броя на лицата, настанени в специални домове за временно настаняване на чужденци през отчетния период и подлежащи на връщане. · процент · 6 · 6,6*

* Процентът на върнатите през 2022 г. лица спрямо броя настанени в СДВНЧ, подлежащи на връщане, е изчислен като е взет общият брой на върнатите от дирекция „Миграция“ през отчетния период лица и е изчислен какъв процент представлява той от броя на настанените през периода чужденци с наложени ПАМ, съгласно ЗЧРБ, които подлежат на връщане в страна на произход, транзитна или трета страна. Тъй като през отчетния период общо върнатите от дирекция „Миграция“ чужденци са 325 лица, а настанените с ПАМ в СДВНЧ са 4888, процентът е 6,6.

III. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), Столична дирекция за пожарна безопасност и защита на населението (СДПБЗН) и Регионалните дирекции за пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН).

За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 3: „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации”

Утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по тази програма са в размер на 350,96 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 374,55 млн. лв., а по отчет са 369,86 млн. лв.

Цели на програмата

1. Намаляване на риска от пожари, бедствия и извънредни ситуации;

2. Въвеждане на най-добрите европейски практики за пожарна безопасност и защита на населението;

3. Подобряване на системата за защита при бедствия чрез прилагане на препоръките в доклада от проведената обща партньорска проверка от Европейския съюз;

4. Осигуряване на координация и сътрудничество с ЕС, НАТО и други международни организации в областта на защитата при пожари, бедствия и извънредни ситуации;

5. Развитие и усъвършенстване на изследователската, изпитателната и експертна дейност по пожарна безопасност и защита на населението;

6. Повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност чрез обучение;

7. Усъвършенстване на информационното осигуряване в областта на пожарната безопасност и защита на населението;

8. Експертно и техническо осигуряване на дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Област на политика: ·   Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Целева стойност за 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Проверки по спазване на изискванията за пожарна безопасност. · брой · 80 000 · 84 581

2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност. · брой · 11 000 · 13 698

3. Проведени мероприятия за повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност и защита на населението (ПБЗН). · брой · 7 400 · 7 594

4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1). · брой · 2 000 · 5 339

5. Повишаване на готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН и основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации чрез провеждане на пожаро-тактически учения от СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от създадените специализирани сектори оперативни дейности (СОД), СДВР, ОДМВР, Центровете за спешна медицинска помощ, БЧК и доброволни формирования. · брой · 35 · 76

IV. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по тази политика са общо в размер на 212,41 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 384,2 млн. лв., а по отчет са 382,99 млн. лв.

За изпълнение на политиката са обособени следните три бюджетни програми, а именно: „Информационно осигуряване и административно обслужване”, „Медицинско обслужване” и бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация”. За тяхното изпълнение са ангажирани дирекциите и административните дирекции на МВР, Медицински институт на МВР (МИ на МВР), Институт по психология (ИП) на МВР, Академия на МВР (АМВР) и други структури на министерството по чл. 37 от ЗМВР.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Област на политика: ·   Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Целева стойност за 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Поддръжка и оптимизация на комуникационните системи на МВР. · брой · 6 · 6

2. Поддръжка и оптимизация на информационните системи на МВР. · брой · 46 · 46

3. Процент на обажданията, отговорени до 10-тата секунда. · процент · 86 · 89,1

4. Обучени лица по професионалното направление. · брой · 6 000 · 7 436

5. Брой лица, с които е проведено психологично изследване. · брой · 5 500 · 3 241

6. Преминали през МИ на МВР пациенти, съгласно ЗМВР и ЗЗО (ЦКБ и БПЛР Банкя, Варна и Хисаря) · брой · 26 876 · 19 936 ЦКБ - 11 866 БПЛР (гр. Банкя, гр. Варна и гр. Хисар) – 8 070

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 4: „Информационно осигуряване и административно обслужване“

Утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по тази програма са в размер на 165,21 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 296,92 млн. лв., а по отчет са 297,0 млн. лв.

Цели на програмата

1. Повишаване на институционалния капацитет и подобряване координацията между структурите;

2. Интегрирано развитие на автоматизираните информационни и комуникационни системи за осигуряване на основните и управленски дейности в министерството и при взаимодействие с други държавни и международни организации.

3. Извършване на теоретични и приложни научни изследвания като основно средство за придобиване на познание и създаване на условия за развитие;

4. Оптимизиране на процеса по обслужване на спешните повиквания чрез поетапно въвеждане нова технология за обслужване на повикванията към ЕЕН 112, с цел подобряване на взаимодействието между РЦ 112 и ССР;

5. Подобряване на взаимодействието между РЦ 112 и ССР в процеса по обслужване на спешни повиквания;

6. Популяризиране на услугите, предоставяни от ЕЕН 112 чрез провеждане на информационни инициативи с цел повишаване осведомеността на гражданите за функциите и предназначението на услугата 112.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 5 „Медицинско обслужване“

Утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по тази програма са в размер на 24,02 млн. лв., по уточнен план – 55,27 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 55,18 млн. лв.

Цели на програмата

1. Подобряване качеството на медицинските услуги чрез оптимално използване на наличната медицинска апаратура, нивата на компетентност на болничните структури и икономическата реалност;

2. Осъществяване на първична извънболнична и специализирана медицинска помощ, насочена към профилактика, ранно откриване, диагностика и лечение на заболявания на служителите от МВР;

3. Ежегодно провеждане на профилактични и целеви прегледи и изследвания за откриване на конкретни заболявания;

4. Осигуряване на медицински екипи при провеждането на различни мероприятия в столицата и страната;

5. Ефективно обучение на медицински кадри и осъществяване на научния обмен.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 6 „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация“

Утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по тази програма са в размер на 23,19 млн. лв., по уточнен план – 32,0 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 30,8 млн. лв.

Цели на програмата

1. Осигуряване на теоретична и компетентна практическа подготовка за придобиване на професионална квалификация, осигуряваща успешна реализация в сферата на сигурността;

2. Повишаване квалификацията на служителите на МВР чрез първоначално професионално и последващо специализирано обучение;

3. Оптимизиране и разширяване на дейностите по психологичното подпомагане на ОИД, органите на досъдебното и съдебното производство;

4. Ефективен подбор на кандидати за работа в МВР;

5. Методично и експертно осигуряване на процедурите за кариерно развитие на държавните служители в МВР;

6. Психологично подпомагане на чужди граждани, настанени в домовете за временно пребиваване и психологично осигуряване на служителите в РЦ и СДВНЧ;

7. Осъществяване на организационна диагностика и консултиране за подобряване на организационните култура и климат;

8. Повишаване на психологичната подготовка и на социалните компетенции на служителите на МВР чрез провеждане на специализирани обучения и тренинги;

9. Участие в обезпечаването на критични инциденти.

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) Министерството на правосъдието (МП) разработва, координира и провежда държавната политика в областта на създаването на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Важна част от дейността на МП е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.

Програмният бюджет на Министерството на правосъдието включва седем програми, като шест от тях са насочени към изпълнението на две политики, а седма е програма „Администрация”:

Политиката в областта на правосъдието се изпълнява чрез следните четири програми:

Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” Програма „Регистри” Програма „Охрана на съдебната власт“ Програма „Равен достъп до правосъдие” Политиката в областта на изпълнение на наказанията се изпълнява чрез следните две програми:

Програма „Затвори - изолация на правонарушители" Програма „Следствени арести и пробация" Изпълнението на областите на политики и бюджетни програми през 2022 г. се осъществява от администрацията на Министерството на правосъдието и администрацията на шест второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието:

Агенция по вписванията Централен регистър на особените залози Национално бюро за правна помощ Главна дирекция „Охрана” Бюро по защита на застрашени лица Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията”

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието

Класифика-ционен код* · РАЗХОДИ · Закон 2022 г. · Уточнен план 31.12.2022 г. · Отчет 31.12.2022 г.

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 372 434 800 · 421 497 629 · 416 241 458

1400.01.00 · І. Политика в областта на правосъдието · 130 606 400 · 160 626 248 · 156 549 291

1400.01.01 · Бюджетна програма "Правна рамка за функционирането на съдебната система" · 35 557 300 · 32 625 307 · 29 911 744

1400.01.02 · Бюджетна програма "Регистри" · 1 011 300 · 32 506 271 · 31 954 565

1400.01.03 · Бюджетна програма "Охрана на съдебната власт" · 83 844 200 · 84 651 070 · 84 129 796

1400.01.04 · Бюджетна програма "Равен достъп до правосъдие" · 10 193 600 · 10 843 600 · 10 553 186

1400.02.00 · ІІ.Политика в областта на изпълнение на наказанията · 229 528 200 · 252 157 345 · 251 433 648

1400.02.01 · Бюджетна програма "Затвори - изолация на правонарушители" · 161 783 000 · 186 834 504 · 186 120 430

1400.02.02 · Бюджетна програма "Следствени арести и пробация" · 67 745 200 · 65 322 841 · 65 313 218

1400.03.00 · Програма „Администрация” · 12 300 200 · 8 714 036 · 8 258 519

Към 31.12.2022 г. за изпълнение на политиките и програмите на Министерство на правосъдието са извършени общо консолидирани разходи в размер на 431 865 313 лв., от които 349 126 302 лв. са ведомствени и 82 739 011 лв. администрирани разходи.

Част от администрираните разходи в размер на 15 623 855 лв. са по проекти, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“, Норвежки финансов механизъм и Европейската комисия.

Основните източници на финансиране на консолидираните разходи за изпълнение на политиките и програмите на Министерството на правосъдието са субсидия от държавния бюджет и собствени приходи.

С Постановление № 5 на МС от 21.01.2022 г. за изменение на Постановление № 155 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието се извършва намаляване числеността на щатната структура на Бюрото по защита на застрашени лица (БЗЗЛ) с 25 щатни бройки, които се прехвърлят в Главна дирекция „Охрана“, считано от 01.02.2022 г.

С преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЗЛЗВНП са направени промени в разпоредбата на чл. 391, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) относно правомощията на Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) към министъра на правосъдието, с които е възложено на ГДО да организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи, застрашени във връзка с изпълнение на служебните им задължения, като условията и редът за организиране и осъществяване на охраната се определят с инструкция на министъра на правосъдието, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет.

Намаляването на числеността на щатната структура на БЗЗЛ е обусловено от ЗИД на ЗЗЛЗВНП, с който разпоредбите на чл. 14, ал. 3, т. 2 и 3, касаещи функциите по принудително довеждане на лица до органи на съдебната власт и функциите по охраняване и обезпечаване на действията по разследване от служителите на БЗЗЛ са отменени.

Преглед на изпълнението на Политика в областта на правосъдието Стратегическата цел на политиката в областта на правосъдието е постигането на ефективно, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие.

За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:

Реформиране и оптимизиране работата на съдебната власт;

Гарантиране правовия ред в страната, борбата с престъпността и ограничаване на корупцията.

1. Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” включва действия по привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското и осигуряване на пълноценното участие на България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Основен приоритет в нейната дейност е участие в изграждането на справедлива, достъпна и ефективна съдебна система, чрез осигуряване на адекватна правна рамка, с цел защита правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Програмата се изпълнява от специализираната администрация на МП.

Продължава дейността по изготвяне на законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП.

Активна е дейността на дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси" (МПСЕВ), която подпомага дейността на министъра по въпросите на Европейския съюз, дейността на международните организации в областта на правното сътрудничество и двустранните правни отношения с други държави.

Дирекция "Стратегическо развитие и програми" участва в разработването на стратегии за развитие на правосъдната система; подпомага експертно министъра при осъществяване на функциите му на програмен оператор, бенефициент и др. във връзка с международни програми и проекти; анализира резултатите за Република България, публикувани в Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието. През отчетния период е подписано Рамково споразумение между правителството на България и Федералния съвет на Швейцария за изпълнението на Втори швейцарски принос към избрани държави членки на ЕС за намаляване на икономическите и социалните различия в ЕС. Предвидено е Министерство на правосъдието да бъде програмен оператор на програмата за борба с корупцията и насърчаване на интегритета. През отчетния период се извърши мониторинг, оказване на методическа подкрепа и докладване на изпълнението на три проекта по Оперативна програма „Добро управление“, един по Програма „Правосъдие“ на Европейската комисия и два по Инструмента за техническа подкрепа на ЕК. Проектите подпомагат финансово и ускоряват реформата в сектор „Правосъдие“.

Министерство на правосъдието е Програмен оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021 г. В програмата са включени две програмни области 19 „Корекционни услуги и предварително задържане“ и 21 „Ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на върховенството на закона“. На основание чл. 6.9 от Регламента за изпълнението на НФМ 2014-2021 екипът за управление изготви модификация на програма „Правосъдие“, свързано с финансовото обезпечаване на изграждането на пилотния затвор, предвиден по предефиниран проект № 2 на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) „Повишаване на капацитета на персонала, изграждане на пилотен затвор, свързан с учебен център и подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода“.

По програмата е предвидено изпълнение и на проекти, финансирани чрез малка грантова схема. Чрез нея ще бъдат подкрепени проекти, които допринасят за повишаване на капацитета и информираността в областта на детското правосъдие и на противодействието на домашното насилие и насилието срещу жени.

През отчетния период продължи прилагането на индивидуален подход при преценката на условията за международно осиновяване за всяко дете, чиито документи са постъпили в Министерството на правосъдието, активното взаимодействие със социалните служби и международните партньори и в усложнената епидемична обстановка в страната и в чужбина. Продължиха и активните действия за подпомагане на министъра на правосъдието при осъществяването на контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване с цел подобряване на дейността им.

Дирекция „Българско гражданство“ подпомага министъра на правосъдието при прилагане на Закона за българското гражданство. Изпълнени са 134 броя укази на Вицепрезидента на Република България, с които е променено гражданството на 10 327 лица.

В Централно бюро съдимост (ЦБС) се увеличава натоварването при реализацията и обслужването на двете електронни административни услуги на МП, които са сред най-масово използваните в държавната администрация. През 2022 г. са издадени: 111 139 бр. електронни служебни свидетелства за съдимост и 16 928 бр. електронни свидетелства за съдимост. Изготвени са 31 426 броя справки за съдимост за служебна цел, направени по искане на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи в страната за лица, които са родени извън България или са с неизвестно месторождение и са издадени 7552 броя свидетелства за съдимост на хартиен носител по заявление на лица.

Във връзка с приема на документи за удостоверяване с апостил, са обработени 20 946 бр.

Водят се и се поддържат и Единен регистър на медиаторите и Специален регистър на чужденците, получили разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България. Регистърът не е публичен.

В изпълнение на 49 решения на ЕСПЧ на жалбоподателите бяха изплатени обезщетения в размер на 1 059 699 лв., като по 4 от решенията плащанията са частични.

През 2022 г. са проведени 7 заседание на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП). Разгледани са 54 молби за финансова компенсация. На 16 пострадали граждани по смисъла на закона е предоставена финансова компенсация в общ размер на 42 562 лв.

На основание Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2022 г. се финансира Национална телефонна линия за пострадали от домашно насилие – 0800 1 8676 или 02/981 76 86, която се поддържа от Фондация „Асоциация Анимус“.

Във връзка с промени в Закона за политическите партии през 2022 г., на партиите и партиите в съставите на коалиции е изплатена субсидия в размер на 18 192 655 лв. от Министерството на правосъдието.

2. Програма „Регистри” Дейността по Програма „Регистри” има за цел осигуряване на правна сигурност в икономическия, обществен и стопански живот на страната посредством създаване на законови и икономически условия за предоставяне на ефективни административни услуги чрез създаване, поддържане и развитие на електронните публични регистри и изграждане на Единен електронен регистрационен център. Програмата се изпълнява от Агенция по вписванията (АВ) и Централен регистър на особените залози (ЦРОЗ).

В съответствие със стратегическите цели и приоритети, визията за развитието на Централния регистър на особените залози e модернизирането му и пълното му електронизиране посредством прилагането на съвременни информационни и комуникационни технологии за предоставянето на административни услуги по електронен път и прехвърлянето му в Агенцията по вписванията (ЗИД на ЗОЗ, бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г., изм.бр.65/2018г., в сила от 07.08.2018г., бр.102/2019г., в сила от 31.12.2019 г.) Агенцията по вписванията е създадена по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) като юридическо лице към министъра на правосъдието. Съгласно Закона за регистър БУЛСТАТ и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Агенция по вписванията администрира съответните регистри по тези закони. От 01.10.2009 г. е администратор на приходите по Семейния кодекс, във връзка с воденето и съхранението на Регистър на имуществените отношения на съпрузите (РИОС). От 01.01.2018 г. АВ води и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като осигури техническа възможност да се регистрират, пререгистрират, вписват промени, заличават и обявяват актове по отношение на юридическите лица с нестопанска цел.

През отчетния период са реализирани следните дейности, свързани с изпълнение и прилагане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса:

От 16.12.2022 г. Агенцията по вписванията предоставя нова услуга за гражданите, които ползват Единния портал за заявяване на електронни административни услуги за търговския, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и имотния регистър. Извършването на справки и услуги чрез използването на функционалността с портала за електронно разплащане на Министерство на електронното управление е без такси и комисионни. Услугата е възможна благодарение на интегрирането на системите на Агенцията по вписванията и на Министерството на електронното управление за електронно плащане.

В изпълнение на РМС № 103/17.02.2015 г., АВ публикува данни за всички вписвания в ИС на ТРРЮЛНЦ, на Портала за отворени данни в машинно-четим формат (.xml), като информацията, която се предоставя е със заличени лични данни. Предвид значението на отворените данни като стратегически ресурс с огромен потенциал за редица потребители, които могат да извлекат полезна за себе си и за обществото информация, цитираните действия допринасят за подобряване на публичните услуги и са изцяло в полза на гражданите и бизнеса.

В административния регистър – https://iisda.government.bg Агенция по вписванията осигурява достъп до новите услуги, реализирани за Имотния регистър, като е описан начинът на заявяване, начинът на получаване, дължимите такси и срокове за предоставянето им.

3. Програма „Охрана на съдебната власт“ Целта на програмата е осигуряване висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради и обекти; опазване здравето и живота на магистрати; оказване на своевременно съдействие на органите на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане на лица и привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди, осигуряване на висока степен на сигурност и опазване на живота и здравето на застрашени/защитени лица. Програмата се изпълнява от ГД ”Охрана” и Бюрото по защита на застрашени лица.

Общият брой на обектите, подлежащи на охрана от Главна дирекция „Охрана”, съгласно чл. 391, ал.3, т.1 от ЗСВ, към отчетния период е 248. От тях, поетите под охрана към 31.12.2022 г. са 196 обекта, а 52 обекта са без охрана, поради недостиг на щатен състав. Сгради и обекти на съдебната власт извън областните центрове се охраняват предимно от един до трима служители, което е крайно недостатъчно за обезпечаване на тяхната сигурност.

Охраната на съдиите е от съществено значение за повишаване резултатите в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност. Тяхната сигурност и спокойствие до голяма степен е предпоставка за своевременното правораздаване и за защитата на установения в страната правов ред, чрез вземане на решения, основани на закона и вътрешното им убеждение.

В максимална степен са постигнати очакваните резултати по отношение на въвеждането на ред и сигурност в съдебните сгради при провеждане на съдебния процес и административното обслужване на гражданите. През отчетният период, ефективно се организира и осъществява охраната на поетите под охрана съдебни сгради. Не са допуснати терористични актове, нападения и безредици на територията им.

Висока е степента на постигане на целта, свързана с бързото изолиране на лица, с влезли в сила присъда, както и предаването им в местата за лишаване от свобода, с цел прекъсване на тяхната престъпна дейност. Своевременното задържане на осъдения и предаването му в местата за лишаване от свобода до голяма степен е свързано с осъществяване на целите на индивидуалната и генерална превенция на престъпността.

В оптимална степен е постигната целта, свързана с бързото приключване на съдебните процеси, посредством призоваване и своевременно принудително довеждане на лица, участници в наказателно производство.

В максимална степен е постигната целта, свързана с с привеждане на задържани лица от помещенията на затворите и следствените арести до органите на съдебната власт, при недопускане на нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице, както и недопускане на бягства на задържани лица от конвойния наряд, изпълнение на съдебни поръчки по международни договори по екстрадиция и трансфер на лица, укриващи се от наказателно преследване. Не са допуснати нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице.

През периода не са отчетени негативни въздействия върху застрашени/защитени лица. Осъществени са всички необходими мероприятия по взаимодействие на лицата с правоохранителните органи, както и със съдилищата.

Програма „Равен достъп до правосъдие” Основна цел на програмата е осигуряването защита на правата и законовите интереси на гражданите при гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. За отчетния период институцията е постигнала основната цел - да защитава правата и законовите интереси на гражданите, като гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ. В голяма степен е организирана и предоставена ефективна правна помощ през целия досъдебен и съдебен процес.

През отчетния период общо 37 423 лица са получили правна помощ, от които 28 683 лица са получили правна помощ за процесуално представителство, 5066 лица са получили консултации и правни съвети и 3631 лица достъп правна помощ с решение на Председателя на НБПП. За отчетния период е изпълнена основната цел по ЗПП, относно предоставяне на безплатна правна помощ на граждани, отговарящи на изискванията на закона по тяхна молба, по преценка и искане на органите по чл. 25 от ЗПП, както и в случаите, когато интересите на правосъдието налагат това.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на правосъдието · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително, свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП · Брой · 8 · 35

Преглед на изпълнението на Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията осигурява защитата на обществото от правонарушителите, тяхната ресоциализация и социалната им рехабилитация. Тя е насочена към усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.

Стратегическите цели на политиката са:

Реформиране на пенитенциарната система и хуманизиране изпълнението на наказанията;

Ефективно и ефикасно управление и изпълнение на подписаните договори по европейски програми и проекти и засилване на международното сътрудничество;

Организационно развитие и укрепване на административния капацитет, осигуряващ изпълненията на наказанията.

Осъществяването на тези стратегически цели е част от процеса на реформиране на пенитенциарната система и отразява намеренията на Министерството на правосъдието за провеждане на последователна и цялостна политика в наказателно-изпълнителната област, с акцентирането на вниманието и усилията върху подобряване условията на бит и живот в българските пенитенциарни институции и привеждането им в съответствие с международните минимални стандарти за третиране в местата за задържане и европейските правила за затворите.

Политиката се изпълнява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието.

За повишаване на сигурността на затворите и следствените арести се полагат усилия за нормалното функциониране на системите за видеонаблюдение и контрол в местата за лишаване от свобода, чрез които се предотвратяват и разкриват опитите за внасяне на неразрешени вещи. Осъществяване на постоянен контрол на използването и правилното съхранение на числящото се оръжие, боеприпаси, технически съоръжения и помощни средства. Надзорно-охранителният състав е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода.

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване общия брой на лишените от свобода.

През 2022 г. съотношението между броя на рецидивите и общия брой на правонарушителите е относително близко до плановите параметри. За това допринасят широкият спектър от ресоциализационни мероприятия и успешно провежданите програми за обществено въздействие върху осъдените, с които се подпомага ограничаването на криминалната активност в обществото и ангажирането на осъдените на пробация в позитивни дейности.

Реформирането на затворната система е насочено към утвърждаване на модели и практики за третиране на осъдените, гарантиращи човешките им права и създаване на условия за извличане на полза от престоя им затвора.

Наказанието „пробация“ се изпълнява от пробационните служби. Броят на областните пробационни служби „Изпълнение на наказанията“ е 7, като към всяка от тях в района на действие на всеки районен съд е създадена пробационна служба – звено. През отчетния период се отчита запазване на броя на осъдените на пробация и тенденция за преобладаване на осъдените лица с краткосрочни присъди.

Чрез увеличаване броя на правонарушителите поставени под електронен мониторинг чрез Системата за електронно наблюдение (СЕН), като способ за контрол върху поведението на осъдени на пробация, лишени от свобода и лица с наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“, се разширява и оптимизира прилагането на алтернативните мерки на лишаването от свобода в съответствие с европейските стандарти за внедряването на електронния мониторинг.

С изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, в сила от 23.12.2021 г. се въведе изпълнение на административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ от пробационните служби, което започна своето изпълнение през март 2022 г. През 2022 г. в пробационните служби са получени за изпълнение 57 административни наказания „безвъзмезден труд в полза на обществото“, като приведени в изпълнение са 54.

Програма „Администрация” Програма „Администрация” осъществява дейности по управление на човешките ресурси, осигурява правното, финансовото, административното и материално-техническото обслужване на другите програми. Дейностите по програмата са насочени към създаване на условия за изпълнението на всички програми в структурата на програмния бюджет на Министерство на правосъдието.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП)

Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) към 31.12.2022 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МТСП за 2022 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция; Трудовите отношения; Социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете; Хората с увреждания; Социалното включване и Жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции, като идентифицира следните стратегически цели:

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Осигуряване на повече и по-квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст.

Политика в областта на трудовите отношения Повишаване на качеството и сигурността на труда и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Оптимизиране на системата за социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост и контрол върху отпускането на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите и дейностите за социално подпомагане, усъвършенстване на нормативната уредба и насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в различни сфери на обществения живот Политика в областта на хората с увреждания Социално приобщаване на хората с увреждания във всички области чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и упражняване на права, при стриктното придържане към индивидуалния подход на определяне на потребностите от адекватна подкрепа за пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот, както и изпълнение на националните ангажименти по прилагане на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Политика в областта на социалното включване Прилагане на комплексни политики за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване, чрез осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги и осигуряване на материална подкрепа за лицата и семействата, които полагат грижи за деца.

Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Изграждане на политика, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата; подобряване на качеството на живот на групи от населението; устойчиво нарастване на доходите и повишаването на жизнения стандарт.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТСП към 31.12.2022 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика

№ · Наименование на областта на политика/бюджетната програма · Разходи (в хил. лв.)

Закон · Уточнен план · Отчет

1. · Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · 133 425,70 · 25 146,49 · 18 654,02

1.1. · Бюджетна програма „Активна политика на пазара на труда” · 133 133,30 · 24 824,59 · 18 436,36

1.2. · Бюджетна програма „Свободно движение на работници и трудова миграция” · 292,40 · 321,90 · 217,66

2. · Политика в областта на трудовите отношения · 22 182,50 · 25 476,75 · 24 671,07

2.1. · Бюджетна програма „Осигуряване на подходящи условия на труд” · 22 182,50 · 25 476,75 · 24 671,07

3. · Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · 281 778,70 · 340 242,75 · 329 576,64

3.1. · Бюджетна програма „Социални помощи“ · 281 632,50 · 340 081,85 · 329 416,20

3.2. · Бюджетна програма „Равнопоставеност на жените и мъжете“ · 146,20 · 160,90 · 160,44

4. · Политика в областта на хората с увреждания · 1 003 918,70 · 568 497,29 · 533 450,89

4.1. · Бюджетна програма „Подкрепа на и за хората с увреждания“ · 1 003 918,70 · 568 497,29 · 533 450,89

5. · Политика в областта на социалното включване · 729 820,70 · 657 074,09 · 634 321,24

5.1. · Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“ · 729 820,70 · 657 074,09 · 634 321,24

6. · Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции · 1 132,60 · 1 201,60 · 796,63

6.1. · Бюджетна програма „Насърчаване, координация и мониторинг на демографското развитие, жизненото равнище и доходите от труд“ · 501,30 · 535,80 · 229,32

6.2. · Бюджетна програма „Насърчаване, развитие и мониторинг на социалната икономика и корпоративната социална отговорност“ · 631,30 · 665,80 · 567,31

7. · Бюджетна програма „Администрация“ · 14 737,90 · 17 268,93 · 16 206,63

ОБЩО: · 2 186 996,80 · 1 634 907,90 · 1 557 677,12

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Политиката в областта на пазара на труда бе насочена основно към увеличаване на предлагането на качествена и по-производителна работна сила според потребностите на работодателите и осигуряване на заетост на безработни лица от неравнопоставените групи на пазара на труда. Политиката се изпълнява чрез Националния план за действие по заетостта през 2022 г., който включва дейности за стабилизиране функционирането на пазара на труда в условията след Ковид пандемията. Целта е не само да се възстанови заетостта на нивата от 2019 г., но и да се развива човешкият капитал, за да отговори на потребностите на икономиката и да е в състояние за бърза адаптация към промените в търсенето на работната сила, породени както от пандемичните условия, така и от новите технологии.

Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) показват, че броят на регистрираните безработни и равнището на безработица намаляват. Достигнатото средномесeчно равнище на безработица за периода януари - декември 2022 г. е 4.5% (при 5.5 % за периода януари - декември 2021 г.). Средномесечният брой на регистрираните безработни в дирекции „Бюро по труда” (ДБТ) за периода януари - декември 2022 г. е 147 804 лица, като в сравнение с предходната година се наблюдава намаление в абсолютен брой (33 682 безработни лица по-малко) или 18.6% по-малко. През 2022 г. спрямо 2021 г. намалява и младежката безработица в страната. Средномесечно регистрираните безработни до 29 г. през 2022 г. са 16 540 младежи (или 3 690 лица по-малко спрямо 2021 г.), а делът им заема 11.2 % от всички регистрирани безработни.

Средномесечно продължително безработните за 2022 г. наброяват 35 525 лица, като намаляват с 16.9 % в сравнение с предходната 2021 г. Делът им отчита увеличение от 0.4 п.п., от 23.6 % за периода януари – декември 2021 г. до 24.0 % за същия период на 2022 г.

Безработните над 50 г. са 62 097 лица средно месечно, като тази група намалява по численост с 16.8 % спрямо 2021 г., а делът им от общия брой на безработните в страната се установява на 42.0 %, като се увеличава с 0.9 п.п.

Изпълнението на програми и мерки за заетост и обучение оказват въздействие на индивидуално ниво – съдействат за възстановяване трудовите навици на лица с дълъг престой без работа, предоставят възможности за придобиване на доходи от труд и на професионален опит и/или обучение по търсени професии на пазара на труда, но също така влияят върху социално-икономическата ситуация: способстват за намаляване равнището на регистрирана безработица, както и за намаляване броя на регистрираните безработни лица, вкл. от неравнопоставените групи на пазара на труда.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Равнище на регистрираната безработица · % · 5.8 · 4.5

2. Регистрирани безработни лица · ср. мес. бр. · 191 000 · 147 804

3. Регистрирани продължително безработни лица · ср. мес. бр. · 42 000 · 35 525

4. Регистрирани безработни младежи (15-29 г.) · ср. мес. бр. · 24 000 · 16 540

5. Брой наети на работа лица по програми и мерки · бр. · 8 900 · 20 537

Равнище на регистрираната безработица – представлява делът на регистрираните безработни лица от икономически активното население на страната /заети + безработни/ във възрастовия диапазон 15–64 г. Равнището на регистрирана безработица измерва динамиката на процесите на пазара на труда, неговото моментно състояние и е индикатор за настъпващи промени. По него се определят сезонните тенденции и цикличност на процесите на пазара на труда. Фактът, че за изчисляването му се използват реални данни от регистъра на АЗ, го прави достоверен източник за реалното състояние на икономиката.

Регистрирани безработни лица – броят на регистрираните безработни и тяхната динамика, както в национален аспект, така и по региони, е индикатор за състоянието на пазара на труда и е ориентир за предлагането на работна сила. За да се изключат сезонните колебания, показателят се изчислява в средномесечен брой и се проследява на годишна база.

Регистрирани продължително безработни лица – това са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на АЗ не по-малко от 12 месеца. Показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с Препоръка на Съвета това е един от ключовите показатели на пазара труда, който се следи в ЕС, включително и в България. Целта на този показател е да се следи ефективността от изпълнението на предприетите мерки по отношение намаляване на броя и относителния дял на продължително безработните с течение на времето. Наблюдението на този индикатор показва доколко са устойчиви резултатите на пазара на труда от изпълнението на Препоръката.

Регистрирани безработни младежи (15 - 29 г.) – показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с изпълнение на Гаранцията на младежта това е един от ключовите показатели на пазара труда, чрез който се проследява ефективността от прилаганите мерки, залегнали в Националния план за изпълнение на Европейската гаранция на младежта (НПИГМ), не само за лицата до 24 г., но и тези до 29 г., т.е. обхватът е по-голям, съобразно законодателството на страната за групи в неравностойно положение, в която попадат всички безработни младежи (§ 1, т. 4а от ЗНЗ).

Брой наети на работа лица по програми и мерки – този показател се изчислява с цел осигуряване на сравнимост на годишна база и между тях, за да се прецени доколко дадена програма или мярка е „работеща” и приемлива в даден момент на пазара на труда и в този смисъл, дали ползите от нея за обществото са налични. Първичната информация се предоставя от Дирекциите „Бюро по труда” и съдържа подробни данни за включените в насърчителни режими по ЗНЗ безработни лица и усвояването на средствата по всеки един от тях, както и групирани: по програми и проекти, по мерки за заетост и обучение и за обучение на възрастни.

Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог. За постигането ѝ през 2022 г. се реализираха дейности в следните приоритетни направления: развитие на законодателството в съответствие с правото на Европейския съюз и принципите на по-доброто регулиране; повишаване на качеството на контрола по спазване на трудовото законодателство; оптимизиране на осигурителната система; подобряване на условията на труд в предприятията и на мотивацията и производителността на работната сила; усъвършенстване и развитие на социалния диалог и съдействие за уреждане на колективни трудови спорове.

Политиката в областта на трудовите отношения поставя акцент върху гарантирането на сигурни и безопасни условия на труд. Активно се работи за осъществяване на съвкупност от правни, организационни, технически и здравни мерки, насочени към подобряване на благосъстоянието на работещите и удовлетвореността им от работата. Целенасоченото изпълнение на планираните мерки даде резултати, които показват:

- · тенденция за задържане на броя на злополуките на работното място на нива, които през последните години варират с не повече от 5%;

- · недопускане увеличаването на разходите на работодателите за осигуряване и застраховане на работниците и служителите за трудова злополука и професионална болест;

- · създаване на единна и непротиворечива правна рамка за гарантиране трудовите и осигурителните права на работещите;

- · подобряване благосъстоянието на работещите и на удовлетвореността им от работата.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на трудовите отношения · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Намаляване на дела на работещите при неспазени норми за условия на труд в проверените предприятия · % спрямо общия брой работещи в проверените предприятия · под 12 · 6

2. Задържане/намаляване честотата на трудовите злополуки (ТЗ) · коефициент на честота · под 1,00 · 0.67

3. Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт · брой · не повече от 125 · 69+3

Чрез тези индикатори се извежда акцентът върху превенцията по спазването на трудовото законодателство и в частност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по работните места.

Коефициентът на честота на трудовите злополуки представлява броя на трудовите злополуки на 1000 осигурени за трудова злополука през съответната година. Окончателният Кч за година х се изчислява в края на година х+1 на база броя потвърдени от ТП на НОИ трудови злополуки, тъй като този брой може значително да се различава от броя на декларираните през годината злополуки. За целта на настоящия отчет Кч е изчислен на база броя на декларираните злополуки по предварителни данни на НОИ, съотнесени към броя на наетите по трудово и служебно правоотношение лица за 2022 г. по предварителни данни на НСИ.

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете В областта на социалното подпомагане през 2022 г. продължиха действията за оптимизиране на системата за социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост и контрол върху отпускането на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите и дейностите за социално подпомагане, усъвършенстване на нормативната уредба. С оглед на това бяха извършени законови промени за обвързване на размера на месечните социални помощи с линията на бедност, установена в страната за съответната година за гарантирането на по-голяма ефективност по отношение на техния обхват и адекватност на подпомагането спрямо динамичната икономическа среда.

С приетите промени социалните помощи се обвързват с линията на бедност, гарантираният минимален доход отпада при определяне и отпускане на социалните помощи и се въвежда механизъм за регулярно актуализиране на достъпа до подпомагане и размера на помощите. Осъществи се плавен преход чрез актуализиране на индивидуалните проценти за отделните рискови групи с корекционен коефициент, който отразява съответната промяна на линията на бедност, определена съобразно Изследването на доходите и условията на живот (SILC) по утвърдената в България методика за периода 2022 – 2024 г. При това беше взета под внимание препоръката на ЕК да се осигури размер на помощта, не по-малък от 30% от линията на бедност.

След започване на военните действия на територията на Р Украйна на 24.02.2022 г., украинските граждани, които са получили временна закрила в Р България могат да ползват правата си по общия ред на ЗСП и Правилника за неговото прилагане (ППЗСП), Наредба № РД 07-5/2008 за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и ПМС №17 / 2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес.

С РМС № 500 от 19.07.2022 г. беше одобрено изплащането на допълнителни средства на лицата и семействата, на които е отпусната целева помощ за отоплителен сезон 2022/2023 г. Допълнителните средства са в размер на 20 лв. месечно или 100 лв. за целия отоплителен сезон. В изпълнение на ПМС № 349 от 27.10.2022 г са одобрени допълнителни разходи за изплащане на еднократна финансова подкрепа за отопление за компенсиране на увеличените цени на енергоизточниците, като е осигурена помощ в размер на 400 лв. за лица и семейства, които не са получили целева помощ за отопление и отговарят на определените в Постановлението условия. С ПМС № 383 от 30.11.2022 г. са одобрени допълнителни разходи за 2022 г. за изплащане на помощта за отопление в размер на 300 лв. за лица и семейства, които не са получили целева помощ за отопление и отговарят на определените в Постановлението условия.

В областта на равнопоставеността на половете и антидискриминацията се изпълняваха дейности с цел насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в различни области на обществения живот и недискриминацията.

Равнопоставеност на жените и мъжете в България се постига чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика, което е и целта на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г., приета с РМС № 969 от 30 декември 2020 г. Продължава изпълнението на Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2021-2022 г., приет с Решение на МС № 454 от 17 юни 2021 г. Стратегията и планът, чрез който тя се изпълнява, са част от реализацията за отключващите условия за средствата от Европейския съюз (РМС №368 от 25.06.2019 г.). Гарантирането и насърчаването на равенството в третирането и възможностите между жените и мъжете във всички области е залегнало и в най-новия инструмент за възстановяване от последиците от пандемията, а именно Плана за възстановяване и устойчивост на Република България за периода 2021-2026 г.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Месечни помощи · Срeдномесечен брой лица и семейства · 28 822 · 19 620

2.Целеви помощи за отопление -ПМС 349 -ПМС 383 · Брой лица и семейства · 300 320 16 268 47 331 · 300 320 16 116 46 956

3. Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване и социалната подкрепа · Брой лица · 14 535 · 20 042

Тези индикатори отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията за съответните преки адресати на целевите помощи и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката по социална закрила, гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението и осигуряване на достъп до ресурсите на обществото и участие в тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение при съобразяване с конкретните индивидуални потребности на нуждаещите се с оглед осигуряването на качествена подкрепа.

• · Месечните социални помощи допълват доходите на лицата до определен диференциран минимален доход и се отпускат след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение и здравословно състояние, учебна и трудова заетост. Като база за определяне размера на месечните помощи служи гарантирания минимален доход.

• · Целева помощ за отопление имат право да получават лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявление-декларация е по-нисък от индивидуално определен диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

• · Ключовият индикатор „Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване и социалната подкрепа“ поставя акцент върху дейност с пряк ефект върху уязвими групи от населението.

Политика в областта на хората с увреждания Целта в областта на политиката за правата на хората с увреждания е насочена към социалното приобщаване на хората с увреждания във всички области чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и упражняване на права, при стриктното придържане към индивидуалния подход на определяне на потребностите от адекватна подкрепа за пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот, както и изпълнение на националните ангажименти по прилагане на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

В този контекст през 2022 г. изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания бе насочено към създаването на условия за социално приобщаване на хората с увреждания, подкрепа на неправителствения сектор за активно участие в процеса по социално приобщаване, обезпечаване на законодателството в тази област на политика и др., при съобразяване със заложените приоритети на релевантните стратегически документи. Продължи правоприлагането на законодателството в областта на правата на хората с увреждания.

Предвидиха се възможности за подобряване на достъпа до заетост на хората с увреждания, за увеличаване на нивото на икономическата им активност чрез насърчаване на дейности за осигуряване на лична мобилност и достъпност, за ефективно координиране на политиката в тази област и др., чрез инструментите, подкрепени със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, и Механизма за възстановяване и устойчивост.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на хората с увреждания · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Месечна финансова подкрепа за хора с трайни увреждания · Брой · 670 000 · 651 976

2. Механизъм лична помощ · Брой · 44 400 · 43 534

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция. · брой · 3 600 · 3 850

4. Организации на и за хора с увреждания с призната национална представителност с осигурена финансова подкрепа под формата на субсидия · брой · 21 · 21

Месечна финансова подкрепа Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:

Месечна финансова подкрепа, съобразно степента на увреждане, на която имат право хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст;

Целевите помощи съобразно вида на увреждането.

2. Хора, подкрепени с механизма лична помощ – в изпълнение на Закона за личната помощ на общините/районите са преведени финансови средства за предоставяне на механизма лична помощ с оглед осигуряване на асистентска подкрепа.

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция - осигурява се финансиране на проекти на неправителствени организации в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на целевата група. С тази програма се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор за реализиране на мероприятия като – обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. с активното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората с увреждания.

4. Също така разпоредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона за хората с увреждания предвижда държавата да осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност за дейности в областта на правата на хората с увреждания с цел тяхното социално приобщаване, под формата на субсидия от държавния бюджет. Национално представителните организации на и за хората с увреждания, съгласно чл. 104, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания правят предложения за субсидии и разпределение на тяхното предназначение, съпроводени с доклад и с разчет, съгласно бюджетни насоки и срокове за преценка на допустимостта на дейностите и разходите за тях, както и за тяхната целесъобразност.

Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване. Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.

С Решение на Министерския съвет № 879 от 09.11.2022 г. е приет План за действие в изпълнение на Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето (2030), който обхваща водещите мерки за намаляване на бедността сред децата и насърчаване на тяхното социално включване в областта на ранното детско развитие, образованието, здравеопазването, здравословното хранене, жилищното настаняване и други.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на социалното включване · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Подкрепа на деца в риск · ср. мес. бр. случаи · 3 950 · 2 229

2. Еднократна помощ при раждане на дете · брой деца · 64 000 · 59 581

3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас · брой деца · 56 000 · 50 557

4. Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас · брой деца · 52 450 · 48 937

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст · ср. мес. бр. деца · 498 400 · 456 491

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане · ср. мес. бр. случаи · 27 000 · 26 669

Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните. Те са силно зависими от възрастните, с които живеят и не могат сами да осигурят своето съществуване. Отчитайки факторите, пораждащи бедност – безработица, ниско образование, ниски доходи и т.н., е от особена важност да се предотврати предаването на бедността между поколенията, да се намали възможността ограниченият достъп до пазара на труда и ниският образователен статус на родителите да се предаде на техните деца.

1. Подкрепа на деца в риск е специфичен показател, който обхваща следните интервенции:

- "Превенция на изоставянето" е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги. В подкрепа на работата по случаи на превенция на изоставянето на семейството се отпуска финансова помощ. Помощта е еднократна и може да се предоставя до четири пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството в биологичното семейство или осиновяването му. За подкрепа на детето и семейството се отпуска финансова помощ. Помощта е еднократна и се предоставя до четири пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- Настанени деца при роднини и близки – за деца, настанени за отглеждане при роднини или близки, се отпускат финансови помощи за подкрепа на детето и семейството, в което то е настанено. Помощите са месечна и еднократна. Месечните помощи се отпускат след проверка на доходите на семейството и се диференцират съобразно възрастта на детето. Еднократната помощ може да се отпуска до четири пъти в годината. Тя е различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- Настанени деца в приемни семейства – за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на сключен договор. Средствата са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето. За отглеждане на детето в приемно семейство може да се предоставя и еднократна помощ до четири пъти в годината. Еднократната помощ е различна от средствата, предоставяни за отглеждане и възпитание и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

2. Еднократна помощ при раждане на дете. През 2022 г. са отпуснати помощи за 59 581 родени деца. Спрямо 2021 г. се отчита намаление с около 1% (771 деца). Отпускането на помощта не е обвързано с дохода на семейството.

3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас. С промените в закона, в сила от 01.08.2019 г., се въведе изплащане на два пъти на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас – 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. За учебната 2022/2023 г. към 31.12.2022 г. помощта е изплатена за 50 557 деца. Отчита се намаление в броя на децата, за които е отпусната помощта за настоящата учебна година с 1 095 деца-първокласници.

4. Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас – със ЗДБРБ за 2021 г. (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.) еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, се въведе трайно като нова семейна помощ по чл. 10б от ЗСПД, като помощта се предоставя независимо от дохода на семейството. Запазва се принципът за изплащане на помощта на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. През наблюдавания период за учебната 2022/2023 г. към 31.12.2022 г. помощта е изплатена за 48 937 деца. Отчита се увеличение в броя на децата, за които е отпусната помощта за настоящата учебна година с 1 052 деца-осмокласници. Предпоставка за това е въвеждането на помощта в ЗСПД без доходен критерий за нейното отпускане, което се прилага от учебната 2021/2022 г.

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. За 2022 г. с месечни помощи за деца средномесечно са подпомогнати 312 791 семейства за 456 491 средномесечен брой деца, в т.ч. средномесечно 2 025 семейства за 2 245 деца са получили помощта си под формата на ваучери.

Наблюдава се намаление на средномесечния брой на семействата, които получават месечни помощи за деца до завършване на средно образование по чл. 7 от ЗСПД (където се прилага двоен доходен критерий), с около 3% (средномесечно 8 887 семейства по-малко в сравнение с 2021 г.).

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане. През 2022 г. средномесечно са изплатени месечни помощи за дете с трайно увреждане на 26 669 деца. Отчита се незначително намаление на случаите с около 3% (734 случая).

Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции През 2022 г. политиката в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции следва изпълнението на заложените приоритети и цели, свързани с:

• · Усъвършенстване на инструментариума в съответствие с актуалните изисквания при формирането на минималните подоходни показатели и изграждане на политика в областта на жизненото равнище и доходите, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата.

• · Задаване и поддържане на стратегическа рамка и осигуряване на условия за ефективна и ефикасна координация за изпълнението на демографската политика и задаване и поддържане на стратегическа рамка и осигуряване на условия за ефективна и ефикасна координация за изпълнението на политиката за насърчаване на активния живот на възрастните хора.

• · Повишаване приноса на предприятията от социалната и солидарна икономика и социалните инвестиции към БВП.

• · Създаване на условия, водещи до повишаване броя на социално отговорните предприятия и управленски практики.

Прието е ПМС № 37/24.03.2022 г. за определяне на размер на минималната работна заплата за страната от 01.04.2022 г. – 710 лв. С приемане на Постановлението се увеличи размерът на минималната работна заплата за страната с 9,2% или 60 лв., което оказва положително въздействие за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите, за намаляване на подоходното неравенство и за стимулиране на вътрешното търсене. · Прието е ПМС № 497/29.12.2022 г. за определяне на размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2023 г. – 780 лв. Устойчивият ръст на МРЗ спомага за намаляване на неравенствата в разпределението на доходите и редуцира риска от бедност сред работещите.

Прието е ПМС № 286 от 21.09.2022 г. за определяне на размера на линията на бедност за страната за 2023 г. от 504 лв. Спрямо 2022 г., размерът на линията на бедност за страната се увеличава с 22%, или с 91 лв. Новият размер на линията на бедност за 2023 г. е в съответствие с определената стойност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“ за 2021 г. и бележи най-голям ръст за последните 10 години.

През 2022 г. продължи работата по укрепване и развиване на Националния механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на хоризонталната, междуинституционална и междусекторна демографска политика с основна цел – ограничаване на негативните въздействия на демографските дисбаланси върху публичните финанси и социалните системи и към преодоляване на последиците от разпространението на COVID-19. И през 2022 г. продължават негативните демографски тенденции, отчетени през последните години. През 2021 г. населението в България продължава да намалява. По данни от 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България, населението на страната в края на 2021 г. е 6 519 789. В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души, или с 11.5%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0.7 през периода 2001 - 2011 г. на 1.2 през периода 2011 - 2021 година. Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години.

Социалната икономика и социалното предприемачество като израз на социалната ангажираност на държавата за стимулиране на предприемаческата активност, предимно на лица от уязвими групи се осъществява в подкрепа на икономическата устойчивост на страната и социалната приобщеност на гражданите. През 2022 г. се стартира проект П41 „Развитие на социалната икономика“, част от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Проектът е насочен към развитие на регионалния административен капацитет за модернизация на предприятията на социалната и солидарна икономика чрез реформиране на политиката и прилагане на индивидуализиран подход спрямо потребностите на всеки отделен субект на социалната и солидарна икономика от висококвалифициран експертен състав.

Реализирането на дейности в областта на корпоративната социална отговорност съвместно със заинтересованите страни от бизнеса, публичния и гражданския сектор осигурява важни ползи за предприятията по отношение на управлението на риска, спестяване на разходи, достъп до капитал, връзки с клиентите, управление на човешките ресурси, способност за иновации и се основава на ценности, върху които може да се изгради по-сплотено и социално ангажирано общество.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Коефициент на Джини · Стойността варира от 0 до 100 · 39,2 · 39,7

2. Доклад за мониторинг на политиката по доходите от труд · брой · 1 · 1

3. Разработен набор от практически мерки на базата на инструментариум за оценка и последващи анализи за съответствие – в областта на социалната и солидарна икономика · брой · 1 · 1

Ключов фактор за осъществяване на политиката е наличието на навременна, пълна и надеждна информация за тенденциите в неравенството на доходите, в т. ч. и от труд; демографското състояние на населението и тенденциите в неговото развитие, за последствията от негативните демографски процеси и за причините, които ги пораждат.

Коефициентът на Джини е обвързан с Цел 3: Намаляване на неравенствата от Националната програма за развитие на България 2030 и се използва за статистическа характеристика на разпределението на разполагаемия доход между бедните и богатите в едно общество. Приема се, че той изразява тяхната неравномерност, като стойността 0 показва пълна еквивалентност или равнопоставеност, а стойност 100 – абсолютната ѝ липса.

В изпълнение на ключов индикатор 2 се изготвят информационни материали за равнището на доходите на населението по области. Поддържа се информация за жизненото равнище и доходите по области и общо за страната. Изготвят се периодични информационно-аналитични материали за ръста на работните заплати: общо за страната; обществен сектор; бюджетен сектор; частен сектор.

С РМС № 232/15.04.2022 г. беше прието предложение до Икономическия и социален съвет за разработване на становище на тема „Изработване на становище по обхвата и адекватността на Кодекса за социална подкрепа. Рискове и предизвикателства пред въвеждането на интегриран подход за подкрепа“ и на анализ на тема „Анализ на актуалното състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки“.

Индикатор „Разработен набор от практически мерки на базата на инструментариум за оценка и последващи анализи за съответствие – в областта на социалната и солидарна икономика“. Регистърът на социалните предприятия се поддържа и се извършва периодичен мониторинг по показатели. Актуализирана е страницата по социална икономика. Изготвен е анализ на вписаните към м. юни социални предприятия в Регистъра, съобразно Методиката за оценка на социалната добавена стойност, произвеждана от дейността им и още един анализ към края на годината. Изготвен е и анализ с актуална статистика относно изпълнение на критерия „наемане на хора от уязвими групи“ като част от статута на социалното предприятие.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ)

Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на здравеопазването (МЗ) към 31.12.2022 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МЗ за 2022 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Промоция, превенция и контрол на общественото здраве; Диагностика и лечение и Лекарства и медицински изделия, като идентифицира следните стратегически цели:

Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве Осигуряване на ефективен здравен контрол и ограничаване на заболявемостта, чрез осъществяване на ПРОМОЦИЯ И ПРЕВЕНЦИЯ на незаразните болести, профилактика и надзор на заразните болести, намаляване търсенето на наркотици.

Политика в областта на диагностиката и лечението Осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ и услуги: контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване, осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението, психиатрична помощ, медицинска помощ при спешни състояния, осигуряване на кръв и кръвни продукти, осигуряване на медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване.

Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Осигуряване на навременен достъп до лекарствени продукти и медицински изделия, отговарящи на стандартите за качество, безопасност и ефективност.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЗ към 31.12.2022 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на здравеопазването

Класифика-ционен код · Разходи (в лева) · Закон 2022 г. · Уточнен план към 31.12.2022 г. · Отчет към 31.12.2022 г.

1 · 2 · 3 · 4 · 5

Общо разходи по бюджета на ПРБ Министерство на здравеопазването: · 825 600 400 · 1 213 475 624 · 1 197 419 948

1600-01-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРОМОЦИЯ ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ · 153 386 700 · 437 288 571 · 427 116 583

1600-01-01 · Бюджетна програма "Държавен здравен контрол" · 27 491 900 · 33 250 197 · 31 512 186

1600-01-02 · Бюджетна програма "Промоция и превенция на незаразните болести" · 7 344 800 · 8 804 777 · 8 521 245

1600-01-03 · Бюджетна програма "Профилактика и надзор на заразните болести" · 116 886 900 · 393 601 297 · 385 453 245

1600-01-04 · Бюджетна програма "Намаляване търсенето на наркотични вещества" · 1 663 100 · 1 632 300 · 1 629 907

1600-02-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО · 604 450 200 · 705 385 389 · 700 972 882

1600-02-01 · Бюджетна програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване“ · 34 485 900 · 28 958 858 · 26 616 462

1600-02-02 · Бюджетна програма "Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението" · 128 232 400 · 206 148 849 · 205 768 153

1600-02-03 · Бюджетна програма "Спешна медицинска помощ" · 257 030 700 · 281 823 241 · 281 823 090

1600-02-04 · Бюджетна програма "Психиатрична помощ" · 89 373 100 · 98 317 000 · 98 313 289

1600-02-05 · Бюджетна програма "Осигуряване на кръв и кръвни продукти" · 35 597 000 · 34 379 891 · 34 362 238

1600-02-06 · Бюджетна програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване“ · 59 731 100 · 55 757 550 · 54 089 650

1600-03-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ И МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ · 37 179 200 · 38 663 100 · 38 188 295

1600-03-01 · Бюджетна програма "Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия" · 37 179 200 · 38 663 100 · 38 188 295

1600-04-00 · Бюджетна програма "Администрация" · 30 584 300 · 32 138 564 · 31 142 188

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве” Целта на политиката е осигуряване на ефективен здравен контрол и ограничаване на заболеваемостта от незаразни и заразни болести, чрез:

Повишаване ефективността и качеството на държавния здравен контрол и достигане високо ниво на съответствие с националните и европейските изисквания на обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда;

Подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот чрез промоция на здравословно хранене, физическа активност, ограничаване на тютюнопушенето и употребата на алкохол - рискови фактори за развитието на хронични незаразни болести;

Ограничаване на заболяемостта и смъртността от инфекциозни заболявания чрез усъвършенстване и подобряване ефективността на епидемиологичния надзор, профилактиката и контрола на заразните болести.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани четири основни програми:

Програма „Държавен здравен контрол” Програма „Промоция и превенция на незаразните болести” Програма „Профилактика и надзор на заразните болести” Програма „Намаляване търсенето на наркотици” В областта на опазването на общественото здраве, освен контролът по спазване на нормативно определените здравни изисквания се изпълняват и редица национални програми, планове и стратегии.

За реализирането на целите на Министерството на здравеопазването по отношение повишаване ефективността на държавния здравен контрол, подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот и ограничаване на заболеваемостта от незаразни и заразни болести, са предприети мерки и са реализирани редица дейности в областта на общественото здраве:

Усъвършенстване на подзаконовата нормативна уредба по Закона за здравето, отнасяща се до здравните изисквания към обектите с обществено предназначение и дейностите със значение за здравето на човека;

Усъвършенстване на системите за мониторинг на жизнената среда;

Разработване на механизми за подобряване качеството на извършваната контролна дейност от Регионалните здравни инспекции;

Контрол на разпространението на пазара на продукти и стоки със значение за здравето на човека, които не отговарят на нормативните изисквания;

Поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации;

Повишаване готовността на страната за посрещане на грипна пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести;

Опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен риск, своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т. ч. биотероризъм;

Организиране защитата на населението от инциденти с химични и радиоактивни материали от случаен, естествен и умишлен характер.

Повишаване информираността на населението за влиянието на основни рискови фактори върху здравето;

Непрекъснато усъвършенстване и хармонизиране на нормативната уредба в системата на здравеопазването в съответствие с научните достижения и правото на Европейския съюз.

Изразходваните средства към 31.12.2022 г. за реализирането на политиката са в размер на 427,1 млн.лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи, дейности по приети от Министерския съвет национални програми в областта на профилактиката и превенцията на общественото здраве, както и за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 за закупуване на ваксини и лекарствени продукти за лечение срещу COVID-19, за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини срещу COVID-19.

Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2022 г. · Отчет към 31.12.2022 г.

1. Възникнали значими събития с риск за общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол · брой · 0 · 1

2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност от ваксинопредотвратими заболявания · честота на 100 000 население · 4,5%000/ 0,10%000 · 0,77%000/ 0,01%000

3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението – имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар · % · 94 · 91,2

4. Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми) · Честота на 100 000 население · 18,5 · 10 за 2021*

5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население /бр. на ново регистрираните заболели от ХИВ/СПИН от общото население · Честота на 100 000 население · 4,2 · 3,4 за 2021*

6. Относителен дял на преминали успешно лица, обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 · % · 7 · 11

Забележка: Постигането на полза/ефект, измерено чрез съпоставяне на достигнатите стойности на горните показатели с целевите стойности за 2022 г., може да се оцени след публикуване на официалните статистически данни на тези показатели, което обичайно става през второ полугодие на следващата календарна година

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Диагностиката и лечението” Целта на политиката е осигуряване на равен достъп до медицинска помощ с необходимото качество на всички български граждани.

Тя е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечение на заболяванията и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани шест основни програми:

1. · Програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване ”

2. · Програма „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението”

3. · Програма „Спешна медицинска помощ”

4. · Програма „Психиатрична помощ”

5. · Програма „Осигуряване на кръв и кръвни продукти”

6. · Програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване ”

Изпълнението на заложените цели на политиката към 31.12.2022 г. е съобразено и синхронизирано с изпълнението на целите и приоритетите на националните стратегически и програмни документи през 2022 г. Реализирани са редица дейности:

Усъвършенстване на нормативната уредба;

Развитие на единна здравно-информационна система и електронно здравеопазване;

Актуализиране на медицинските стандарти, гарантиращи качеството на предоставяната медицинска помощ;

Оптимизиране дейността на органите, осъществяващи контрол върху медицинските дейности и защита правата на пациентите;

Създаване на условия за развитие на интегрирани здравно-социални услуги;

Усъвършенстване на системите на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността;

Усъвършенстване на механизмите за контрол и мониторинг върху дейността на лечебните заведения и на структурите, свързани със задължителното и доброволно здравно осигуряване;

.Осигуряване на качествена медико-статистическа документация за здравния статус на населението и за ресурсите и дейността на лечебните заведения, отговаряща на нуждите на управлението и международния обмен на данни;

Своевременна диагностика, лечение, генетично консултиране и профилактика на най-честите наследствени болести и най-честите вродени аномалии;

Подобряване на диагностиката, лечението и рехабилитацията;

Обновяване и модернизация на оборудването на структурите на системата за спешната медицинска помощ, чрез което ще бъде осигурен качествен, равнопоставен и навременен достъп на населението;

Дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки и осигуряване на достъп на максимален брой нуждаещи се граждани до трансплантационно лечение в страната и чужбина и необходимото последващо наблюдение в посттрансплантационния период;

Осигуряване на равнопоставен достъп и качествено лечение и грижи на всички хора с психични разстройства;

Осигурени са медицински изделия за вземане и съхраняване на диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки, както и реактиви за имунохематологична диагностика;

Осигурени са за употреба на лечебните заведения необходимите количества диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки от трансфузионните центрове;

Осигуряване на продължително медицинско наблюдение, профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми, отглеждани в домовете за медико-социални грижи за деца или такива от семейна среда;

Продължава процеса и подготовката за преминаване от институционален тип грижи за деца в риск към грижи, приоритетно ориентирани към семейна и близка до семейната среда, в изпълнение на Актуализирания план за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, както и в съответствие с Концепцията за деинституционализация на децата от ДМСГД;

Осигуряване на достъп на български граждани до финансиране за дейности по асистирана репродукция;

Осигуряване изпълнението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030;

Устойчиво развитие на човешките ресурси и повишаване на мотивацията за работа в системата.

За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Държавните психиатрични болници (ДПБ), Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ), Регионалните центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Център за асистирана репродукция, както и персоналът на преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие.

Изразходваните средства към 31.12.2022 г. за реализирането на политиката са в размер на 701,0 млн. лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи и национални програми, както и се предоставят субсидии за осъществяване на болнична помощ.

Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2022 г. · Отчет към 31.12.2021* г.

1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 4,5 · 5,6

2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 0,14 · 0,23

3. Средна продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст · бр. години · 17,0 · 15,17

4. Смъртност от болести на органите на кръвообращението (I00 – I99) · бр./100 000 (‰оо) · 1 009 · 1 163,2

5. Смъртност от злокачествени новообразувания (С00 – С97) · бр./100 000 (‰оо) · 244,00 · 250,4

6. Дял на разходите за извънболнична медицинска помощ спрямо общите здравно-осигурителни плащания · % · 16 · 19,5

* Забележка: Степента на изпълнение на целевите стойности за 2022 г., може да се оцени след публикуване на официалните статистически данни на тези показатели, което обичайно става през второ полугодие на следващата календарна година, в случая – 2023 г.

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Лекарствените продукти и медицинските изделия” Целта на политиката е осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, които отговарят на стандартите за качество, безопасност и ефикасност.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката е изпълнявана една основна програма:

Програма „ Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия” За постигане на целта са извършени следните дейности:

Наблюдение и усъвършенстване на нормативната уредба в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия.

Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия за лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване със средства от държавния бюджет;

Провеждане на процедури за сключване на предварителни рамкови споразумения по реда на чл. 262 ал. 14 от ЗЛПХМ;

Създадени предпоставки за електронно предписване на лекарствени продукти;

Оказано е активно съдействие при процедурите по сключване на Рамкови споразумения чрез Електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения към Централния орган за обществени поръчки в здравеопазването.

За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Изпълнителна агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

За изпълнението на дейностите по политиката в областта на лекарствата и медицинските изделия към 31.12.2022 г. от бюджета на МЗ са изразходвани 38,2 млн.лв. В рамките на отчетените средства са осигурени лекарствени продукти за лечение на пациенти със ХИВ/СПИН, туберкулоза, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимости и радиофармацевтици по реда на Наредба № 34/2005 г.

Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2022 г. · Отчет към 31.12.2022 г.

Дял на разходите за лекарствени продукти от общите разходи за здравеопазване · % · достигане до средната стойност за ЕС · 32,62 (2020)*

Генерични и биоподобни лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) · % · 70,00 · 61,70

Относителен дял на стойността заплатена за лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извън болнична помощ · % · 58,5 · 41,3

*Източник:

https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/HLTH_SHA11_HC__custom_4934693/default/table?lang=en Програма „Администрация” В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели в здравеопазването. По тази програма са отнесени разходите за администрацията на Министерството на здравеопазването и дейностите по „Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка“, както и разходите за участие в международни организации и институции. В изпълнение на политиката за финансово подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, Министерството на здравеопазването субсидира Българският Червен кръст, съгласно Закона за държавния бюджет за 2022 г.

Изразходваните средства към 31.12.2022 г. за реализирането на програма „Администрация“ са в размер на 31,1 млн.лв., в т.ч. за субсидия и капиталови трансфери за Български Червен кръст – 6,4 млн. лв.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) Министерството на образованието и науката (МОН) провежда държавната политика в областта на образованието и науката, насочена към осигуряване на образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

С изпълнението на Приоритет 1 „Образование и умения“ и Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие: България 2030, страната ни участва във всички инициативи за по-конкурентоспособна, сплотена, зелена и устойчива Европа.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МОН към 31.12.2022 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

ОТЧЕТ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПО ПОЛИТИКИ И ПРОГРАМИ КЪМ 31.12.2022 г.

Класифика ционен код* · Наименование на областта на политика/функционалната област /бюджетната програма · Закон · Уточнен план · Отчет

1700.01.00 · Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 771 994 700 · 736 770 115 · 657 410 300

1700.01.01 · Бюджетна програма „Осигуряване на качеството в системата на предучилищното и училищното образование“ · 136 188 500 · 57 469 022 · 46 027 443

1700.01.02 · Бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование“ · 131 462 100 · 136 865 211 · 124 257 377

1700.01.03 · Бюджетна програма „Училищно образование“ · 476 008 700 · 506 866 980 · 455 953 953

1700.01.04 · Бюджетна програма „Развитие на способностите на децата и учениците“ · 8 277 300 · 11 517 245 · 8 972 446

1700.01.05 · Бюджетна програма „Образование на българите в чужбина“ · 17 120 900 · 21 116 771 · 19 477 322

1700.01.06 · Бюджетна програма „Учене през целия живот“ · 2 937 200 · 2 934 886 · 2 721 759

1700.02.00 · Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · 81 867 300 · 62 328 499 · 51 452 933

1700.02.01 · Бюджетна програма „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование“ · 18 660 600 · 9 265 191 · 5 444 974

1700.02.02 · Бюджетна програма „Студентско подпомагане“ · 10 090 400 · 12 170 516 · 11 530 156

1700.02.03 · Бюджетна програма „Международен образователен обмен“ · 4 802 400 · 3 410 105 · 2 617 600

1700.02.04 · Бюджетна програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка образование - наука - бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“ · 26 538 700 · 16 973 790 · 13 088 793

1700.02.05 · Бюджетна програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа“ · 21 775 200 · 20 508 897 · 18 771 410

1700.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 7 312 900 · 8 345 443 · 6 853 421

Общо разходи · 861 174 900 · 807 444 057 · 715 716 654

1. Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот Политиките в предучилищното и училищното образование са насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряването на равен достъп до качествено образование, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието. Приоритетно се изпълняват мерки за намаляване на неравенствата и насърчаване на социалното включване, мотивация на децата и учениците за образование и усвояване на ключови компетентности с акцент върху придобиване на аналитични умения и развиване на креативна мисъл. Реализирането на политиките за обхващане на подлежащи на образование деца и ученици, за превенция на отпадането от училище и за намаляване дела на преждевременно напусналите се базира на ефективното взаимодействие между институциите и съвместните усилия на педагогическите специалисти, родителите и всички заинтересовани страни. Осигуряването на равен достъп до предучилищно и училищно образование и намаляването на дела на отпадналите и преждевременно напусналите ученици, осигуряването на качествено образование за всички през целия живот, следвайки принципа на учене през целия живот са ключови фактори при създаването на благоприятни условия за личностна и професионална реализация.

За постигане целите на Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот през отчетния период са изпълнявани 6 бюджетни програми.

За оценка на ползите/ефектите от изпълнението на политиката са дефинирани ключови индикатори, чието изпълнение се проследява съгласно Решение № 141 от 10 март 2022 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., одобрена с Решение № 42 на МС от 2022 г. (АСБП 2022-2024 г.).

Към 31.12.2022 г. изпълнението на заложените целеви стойности на ключовите индикатори е следното:

Област на политика: Политиката в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 2022 г.

Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност · Отчет* към 31.12.2022 г.

1. Дял на преждевременно напусналите образование и обучение · процент (%) · 10,2 · 12,2 по данни на НСИ към 17.03.2022 г.

2 Дял на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас** · процент (%) ·  90,6 · 82,4 за 2020 г. по данни на Евростат

3. Дял на 15-годишните със слаби постижения по: ***

3.1. четене · процент (%) · 27,6 · 47,1

3.2. математика · процент (%) · 34,4 · 44,4

3.3. природни науки · процент (%) · 27,6 · 46,5

4. Население (25-64 г.), участващо в образование и обучение · процент (%) · 5,4 · 1,8 по данни на НСИ към 17.03.2022 г. Данни за 2022 г. – след м. април 2023 г.

1. Делът на преждевременно напусналите образование и обучение (ПНУ) достигна стойност 12, 2% по данни на НСИ към 17.03.2022 г. при заложена целева стойност 10,2% за 2022 г. Индикаторът се обвързва с политики, основани на принципите за равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик; равнопоставеност и недопускане на дискриминация, в съответствие с политиката на ЕС, по която се осъществява мониторинг на всички държави членки. Продължават дейностите за десегрегация и недопускане на вторична сегрегация в училищата, за привличане и образователно подпомагане на децата и ученици от уязвими групи, включително роми, и за такива, чийто майчин език е различен от българския, за приобщаване и мотивиране на родителите, които имат слабо развито отношение към образованието, с цел разширяване на обхвата и намаляване на отпадащите от образователната система.

2. Делът на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас достигна стойност 82,4%, като последните данни за този показател, публикувани в Евростат, са за 2020 г., при заложена целева стойност 90,6% за 2022 г. Въведено е задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст и възможност за подпомагане на родителите при заплащане на такси за децата в задължителна предучилищна възраст, посещаващи държавна или общинска детска градина/училище. От 01.04.2022 г. повсеместно отпадат таксите за държавните и общинските детски градини в страната, което допълнително спомага за повишаване на обхвата на децата от 4 години в предучилищното образование до постъпване в първи клас. За постигане на заложените цели продължава осигуряването на инвестиции за изграждането на нова и пристрояването на допълнителна инфраструктура и за подобряване на образователната среда в предучилищното образование. Процесът се подпомогна и чрез компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места. Изплащат се компенсации на правоимащи родители.

3. Делът на 15-годишните със слаби постижения по: четене, математика и природни науки е свързан с резултатите от проучването на PISA, провеждано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и отчита нивото на знанията и уменията, които учениците са придобили в края на задължителното училищно образование и които биха им позволили да се конкурират на трудовия пазар и биха дали основа за пълноценна личностна и професионална реализация. Нивото на представянето на българските ученици, измерено чрез PISA се проследява и по Приоритет 1 „Образование и умения“ на НПР 2030, като се предвижда до 2030 година стойността на този индикатор да спадне до 25%. В тази връзка се провеждат политики, насочени към повишаване качеството на образованието, към по-добра дигитална подготовка на учащите и към стимулиране на иновациите. Базисна политика е въвеждането на компетентностния подход в училище и смяната на фокуса в обучението от преподаване на знания към овладяване на ключови компетентности и развитие на способности за решаване на проблеми. Иновативните методи на преподаване, дигитализацията на образователната среда и изграждането на STEM пространства във всички български училища създават условия за повишаване качеството на учебния процес, придобиване на умения, както и мотивацията на учениците за постигане на по-добри резултати. Последното изследване PISA 2022 се проведе в периода 21 март – 22 април 2022 г. Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в края на 2023 година.

4. Делът на населението на възраст 25 – 64 г., участващо в образование и обучение е достигнал 1,8% по данни на НСИ към 17.03.2022 г., при заложена целева стойност 5,4% за 2022 г. Значимостта на индикатора се обуславя от недостига на специалисти с необходимата квалификация в определени области, което наред с демографската ситуация в страната се разглежда като съществено предизвикателство по отношение на ускореното икономическо развитие и интелигентния растеж. В тази връзка е необходимо да бъдат привлечени все повече хора на възраст 25 – 64 г. към сектора на ученето през целия живот, за да придобият нови умения, знание и ключови компетентности, които се изискват в отговор на ускорената динамика на процесите на пазара на труда. За целта се осъществяват редица мерки в рамките на политиката за учене през целия живот (УЦЖ) - разширява се спектърът от възможности за учене чрез популяризиране на формалното образование, неформалното обучение и информалното учене и мотивиране на лицата за участие във форми на УЦЖ.

2. Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал Политиката е насочена към осигуряване на условия за достъп до висше образование, целящо успешна реализация през целия живот; поддържане на необходимото качество на висше образование в отговор на динамиката на обществените процеси; усвояване на добрите практики на висшите училища от държавите-членки на ЕС, включително и чрез изграждането на университетски мрежи. Осъществяват се политики за изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и за постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование.

Ключов аспект на политиката е увеличаване на съгласуването между потребностите на бизнеса и обществото от една страна, и програмите във висшето образование от друга чрез поддържане актуалността на учебните програми. Стимулира се по-тясното сътрудничество и комуникация между висшите училища, научните институти и бизнеса в рамките на учебния процес, практическото обучение и научно-изследователските дейности, ориентирани към потребностите на икономиката и обществото.

Визията за развитие на науката в България се свързва с повишаване на качеството и международната разпознаваемост на научноизследователската и иновационна дейност. Акцентът се поставя върху финансиране на научни изследвания в приоритетни и конкурентни области за решаване на важни обществено значими предизвикателства, подпомагане на млади учени и осъществяване на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина и привличане на водещи учени от чужбина. Важен стимул за поддържане на високо научно ниво на изследователите е въвеждането на диференцирано заплащане, обвързано с постигнатите научни резултати.

За изпълнение на политиките в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал Министерството на образованието и науката разходва пряко чрез бюджета си средствата, определени със закона за държавния бюджет за 2022 година за изпълнение на дейностите на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката.

За изпълнението на Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал през отчетния период са изпълнявани 5 бюджетни програми.

За оценка на ползите/ефектите от изпълнението на политиката са дефинирани ключови индикатори, чието изпълнение се проследява съгласно Решение № 141 от 10 март 2022 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., одобрена с Решение № 42 на МС от 2022 г. (АСБП 2022-2024 г.).

Към 31.12.2022 г. изпълнението на заложените целеви стойности на ключовите индикатори е следното:

Област на политика: Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · Мерна единица · 2022 г.

Показатели за полза/ефект · · Целева стойност · Отчет към 31.12.2022 г.

1. Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование · процент (%) · 36,6 · 32,7 по данни на НСИ към 17.03.2022 г.

2. Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП · процент (%) · 1,7 · 0.98 по данни на НСИ към 08.03.2022 г.

1. Делът на 30 – 34 годишните със завършено висше образование има заложена целева стойност 36,6% за 2022 г. Достигна е стойност 32,7 по данни на НСИ към 17.03.2022 г. Чрез този индикатор се отчита напредъкът на България относно провежданите политики във връзка с равния достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал. През 2022 г. продължи прилагането на политики за повишаване качеството на обучение, за развитие на иновациите и предприемаческите умения на студентите и преподавателите, за кариерно развитие на академичния състав и превръщане на научните изследвания в интегрална част от висшето образование.

За стимулирането на достъпа до висше образование през 2022 г. продължава прилагането на редица мерки като повишаване стипендиите на студенти и докторанти, предоставянето на допълнителни стипендии, кредитирането по ЗКСД, освобождаване от такси в направления с очакван недостиг от кадри на пазара на труда и за защитени специалности, както и нововъведения подход за обучение по заявки и договори с работодатели.

2. Инвестициите в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП достигат стойност 0.98% по данни на НСИ към 08.03.2022 г., при заложена целева стойност 1,7% за 2022 г. Основната цел на политиката в тази област е повишаването на ефективността на публичните разходи за НИРД, при стремеж за повишаване на качеството, експлоатацията и комерсиализацията на резултатите от изследователската дейност, както и модернизацията на оборудването за извършване на НИРД. Усилията са насочени и към изграждането на капацитет и развитие на човешките ресурси в системата на НИРД с фокус върху повишаване на привлекателността на научната кариера, привличане и задържане на млади учени и изследователи. От съществено значение е по-тясна интеграция на българската научно-изследователска общност в международната, засилвайки присъствието на български учени в партньорски проекти и на българските патенти и изследвания в световно признати регистри.

През 2022 г. беше актуализиран списъкът на изследователските висши училища, в който участват 10 университета. Статутът на изследователско висше училище бе въведен в Закона за висшето образование през 2020 г. През 2021 г. за първи път 7 висши училища получиха статут на изследователски университети за период от четири години за значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност. Тези университети ще получат допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност от Националния план за възстановяване и устойчивост.

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК)

В програмния отчет на Министерство на културата е представено изпълнението на политиките, утвърдени с чл. 17, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и на програмите, утвърдени от Министерския съвет с приложение № 1 към чл. 1 от ПМС № 31 от 2022 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. Програмният формат на бюджета на Министерство на културата е изградена от 10 програми, групирани в две политики (политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство и политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование). През отчетния период няма промени в организационната структура на министерството.

Преглед на изпълнението на „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Изпълнение на бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ Изпълнението на заложените цели по програмата е осъществено посредством дейности в направления, свързани с проучването, опазването и социокултурната интеграция на недвижимото културно наследство в обществото и реализиране на неговите функции като фактор за устойчиво развитие.

Съобразно предоставените средства по програмата основните дейности, които са извършени през отчетния период са насочени към финансиране на проекти, свързани с проучване, опазване и представяне на недвижимото културно наследство. Осигурено е изпълнението на проучвателски, проектантски и технически и дейности по консервация и реставрация, укрепване, защитни покрития и др. на някои от най-значимите обекти на недвижимото културно наследство. Създадени са възможности за ефективната им социализация. Благодарение на финансирането на редовни археологически проучвания е проведен успешно археологическият сезон през 2022 г., в резултат на което не прекъсна научно-проучвателската дейност на обектите и продължи стимулирането в посока все по-активно и качествено извършване на теренна консервация и последваща социализация на археологическото наследство на страната.

Предоставен е статут и са определени режими за опазване на редица недвижими културни ценности, съгласувани са проекти за изграждане и поставяне на паметници и монументално-декоративни структури.

Дейностите, свързани с повишаване ефективността на борбата с посегателствата срещу културното наследство и приложението на предвидените в закона мерки за неговото опазване се изпълняват от ГД ИОКН, осъществявайки контрол по спазване на изискванията на Закона за културното наследство (ЗКН) и на издадените въз основа на него актове и прилагайки мерки за изпълнението на предвидени в закона действия в процеса на опазването и представянето на недвижимото културно наследство.

Изпълнение на бюджетна програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ Целите на бюджетната програма отговарят на приоритетите на бюджетната политика в областта на опазването и представянето на движимото културно наследство и визуалните изкуства.

Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ участва в изпълнението Програма „Опазване на движимото културно наследство“ с дейности, свързани с осъществяването на контрол по опазването на културното наследство, като извършва проверки, дава предписания за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения или спира дейности, които унищожават или увреждат културни ценности, образува административно наказателни производства за нарушения на Закона за културното наследство и изпълнява други дейности, определени със закон или други нормативни актове.

Изпълнение на ключовите индикатори за изпълнение и техните целеви стойности за 2022 г., утвърдени с Решение № 268 от 2022 г. за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · Мерна единица · Целева стойност · Отчет за 2022 г.

Показатели за полза/ефект

1. Проучване, реставриране и консервация на (обекти от местно, национално и световно занчение) недвижимото културно наследство · брой · 150 · 168

2. Създаване на образователни програми в музеи и галерии · брой · 17

3. Дигитализация на недвижими културни ценности (НКЦ) и документални архиви, създаване на регистри и бази данни - Национален регистър на недвижими културни ценности · брой · Дигитализация на 2500 досиета от архивния фонд на НКЦ – категории от местно значение

4. Подкрепени проекти в областта на музейното дело и визуалните изкуства · брой · 75

5. Брой обекти с предоставен траен статут на НКЦ и определни предписания за опазване чрез изпълнение на ежегодни териоториялни програми за актуализация на регистъра на НКЦ · брой · 2 500 и триториални програми

6. Изграждане на 3D държавен дигитален архив на НКЦ (При осигурено съвременно техническо оборудване) · брой · 50 – изготвени 3D документации за световните културни ценности в България национални културни ценности

Преглед на изпълнението на „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование” Изпълнение на бюджетна програма „Националенфонд „Култура“ През 2022 година Националният фонд "Култура" продължава тенденцията от 2020 г. и 2021г.  в посока подкрепа за културния сектор за справяне с последствията от кризата с COVID - 19. Националният фонд  „Култура“ отново е разпознат от държавата като основен инструмент, чрез който спешна финансова помощ да стигне до най-уязвимите групи от културния сектор.

През 2022 година като част от антикризисните мерки в областта на културата в Националния фонд „Култура“ постъпват 30 000 000 лева за финансова подкрепа на програми и проекти в областта на културата и изкуствата,  като една част от средствата  са насочени към физически лица под формата на награди и стипендии, а друга - към юридически лица под формата на програми за възстановяване и развитие. Чрез нея са подкрепени финансово, както частни културни организации, така и държавни, регионални и общински културни институти.

През първата половина на 2022 година Националният фонд  „Култура” продължава своите дейности за реализирането на поставените цели: Инициативи в подкрепа на културния сектор, подкрепа и развитие на съвременното изкуство, децентрализация на култура в България и творчески продукти и дейности, които са съобразени и/или отразяват влиянието на пандемията от COVID-19.

Изпълнение на бюджетна програма „Филмово изкуство“ Описание на степента на изпълнение на заложените в програмата цели Стратегическите цели по Програмата са: подпомагане създаването на конкурентно способни български филми с висок художествен и търговски потенциал и възможности за международно признание; насърчаване интереса на публиката към българските филми; разширяване достъпа на публиката до разнообразни форми на филмово творчество. За изпълнението на целите Закона за филмовата индустрия и Правилника за прилагането на ЗФИ, създават условия за обективност и прозрачност на конкурсната процедура при селекцията на филмови проекти и създаване на устойчив механизъм за навлизане на млади автори във филмовия процес.

Изпълнение на бюджетна програма „Сценични изкуства“ В бюджетната програма отчитат дейност 51 държавни културни институти от системата на сценичните изкуства и Централна администрация на Министерство на културата. Организации от системата на сценичните изкуства прилагат система на делегирани бюджети за финансиране.

През 2022 г. държавните културни институти от системата на сценичните изкуства активизират усилията си за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция.

Периодът е свързан с възстановяване на нормалния ритъм на работа след налаганите ограничиелни мерки поради пандемията от Ковид 19 през изминалите две години.

Изпълнение на бюджетна програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ В бюджетна програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ се подкрепят устойчиви и важни събития с национален и международен характер, които формират националната културната визия и развиват българската култура. Те продължават да съхраняват традициите и многообразието на българската култура и изкуства и да създават на условия за подпомагане на културните инициативи по региони. Анализът на фестивалите и големите национални събития, които се провеждат в България и се подкрепят от министерството на културата, показва опит за възстановяване на мащабите преди КОВИД пандемията. Голяма част от фестивалите и значимите събития, които традиционно се провеждат в първото полугодие се отлагат планирано за второто. Тъй като фестивалите са пространства за срещи и културен обмен, продължава тенденцията, макар и в ситуация на невъзможност за дългосрочно планиране за международни колаборации, участия, включвания в творчески мрежи. Макар и в по-ограничена степен значимите фестивали и международни събития продължават да са основната форма на разпространение на българската култура в световен мащаб.

Изпълнение на бюджетна програма „Гарантиране защита правата на интелектуалната собственост“ През 2022 г. програмата бе изпълнявана с оглед реализирането на следните основни цели: ефективно правоприлагане по Закона за авторското право и сродните му права; постигане на балансирана законова рамка на авторското право и сродните му права. Хармонизация със законодателството на Европейския съюз; поддържане на публичен регистър и правоприлагане по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги и професионално и ефективно предоставяне на административни услуги и друга помощ на заинтересовани лица и организации.

Изпълнение на бюджетна програма „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища“ Визията на политиката за развитие на секторите включва следните измерения: подкрепа на културната мисия на книгоиздаването, чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света; подобряване на условията за развитие и утвърждаване на обществените библиотеки като съвременни центрове, осигуряващи ефективно библиотечно-информационно обслужване на широк кръг потребители; подобряване на условията за развитие на народните читалища като културни центрове, за разширяване на достъпа на гражданите до културни продукти, участие в културния живот и развитие на творческия потенциал и подобряване на условията за опазване на нематериалното културно наследство.

Изпълнение на бюджетна програма „Популяризиране на българската култура в чужбина“ Цели на програмата са участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз в областта на културата и аудиовизията; утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатически фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България; утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство и разширяване на предлаганата продуктова гама и услуги и утвърждаване на положителния образ на българската култура в чужбина и разширяване на нейното присъствие и влияние.

Изпълнение на бюджетна програма „Обучени ена кадри в областта на изкуството и културата“ Насърчаване и подпомагане на творческата активност на изявени и даровити деца и ученици от училищата по изкуствата чрез стипендии и еднократно подпомагане;

Подобряване и осъвременяване на условията за качествено обучение и творчество в училищата.

В учебния процес са въведени нови учебни планове и учебни програми за специализирана и професионална подготовка по изкуства и по култура.

Повишаване на експертния капацитет, педагогическите качества и ефективността на преподавателския състав.

Изпълнение на бюджетна програма „Администрация“ В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на политиките и програмите, по които работи министерството за постигане на стратегическите цели и изпълнение на годишните задачи на цялата администрация. Числеността на щатния персонал по програма Администрация е 103 души, от които 94 щ. бр. в Центално управление и 9 щ. бр. в Дом на ветераните на културата и изкуствата.

Министерството е структурирано в една главна дирекция, 9 дирекции, инспекторат, звено за вътрешен одит, служител по сигурността на информацията и финансов контрольор.

Изпълнение на ключовите индикатори за изпълнение и техните целеви стойности за 2022 г., утвърдени с Решение № 268 от 2022 г. за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · Мерна единица · Целева стойност · Отчет за 2022 г.

Показатели за полза/ефект

1. Подкрепа за производство на български филми · брой · 44 · 42

2. Популяризирането на българското кино чрез участия в международни фестивали · брой · 60 · 94

3. Подкрепени проекти в областта на сценичните изкуства, литературата, любителското творчество · брой · 150 · 1326

4. Организирани изяви на български творци на международна сцена, включително он-лайн · брой · 30 · 130

5. Подкрепени фестивали, събития и чествания нa национално и международно значение · брой · 25 · 143

6. Представления на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства · брой · 14 550 · 11 070

7. Посетители на представления на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства · брой · 2 235 000 · 1 556 900

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда основната компетентност и отговорност е възложена на Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Провежданата от правителството политика в областта на опазването на околната среда и водите цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, създаване на баланс между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. През изминалата година акцентът на провежданата политика беше насочен към укрепване на връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, както и към подобряване на взаимодействието с бизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на околната среда и водите

№ · Наименование на областта на политика/функционалната област/бюджетната програма · Разходи (в хил. лв.)

Закон · Уточнен · Отчет

план

1900.01.00 · Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · 68 509 400,0 · 71 149 854,0 · 70 853 334,0

1900.01.01 · Бюджетна програма “Оценка, управление и опазване на водите на Република България” · 12 708 400,0 · 9 588 906,0 · 9 546 361,0

1900.01.02 · Бюджетна програма “Интегрирана система за управление на отпадъците и опазване на почвите” · 16 921 600,0 · 4 377 438,0 · 4 368 404,0

1900.01.03 · Бюджетна програма “Намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване качеството на атмосферния въздух” · 2 425 000,0 · 2 384 107,0 · 2 377 828,0

1900.01.04 · Бюджетна програма “Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси” · 24 780 400,0 · 11 630 181,0 · 11 525 950,0

1900.01.05 · Бюджетна програма “Информиране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и прилагане на механизмите за контрол” · 6 060 100,0 · 2 289 906,0 · 2 260 006,0

1900.01.06 · Бюджетна програма “Оценка и управление на въздействието върху околната среда” · 4 896 400,0 · 4 920 788,0 · 4 825 514,0

1900.01.07 · Бюджетна програма “Управление на дейностите по изменение на климата” · 717 500,0 · 35 958 528,0 · 35 949 271,0

1900.02.00 · Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · 23 616 300,0 · 21 529 100,0 · 21 102 531,0

1900.02.01 · Бюджетна програма “Национална система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост” · 23 616 300,0 · 21 529 100,0 · 21 102 531,0

1900.03.00 · Политика в областта на Други бюджетни програми · 22 421 800,0 · 19 373 466,0 · 17 762 581,0

1900.03.01 · „Дейности по метеорология, хидрология и агрометеорология" · 22 421 800,0 · 19 373 466,0 · 17 762 581,0

1900.04.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 20 324 400,0 · 22 698 281,0 · 22 114 124,0

ОБЩО: · 134 871 900,0 · 134 750 701,0 · 131 832 570,0

Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Стратегическата цел в изпълнение на политиката е опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, подобряване на управлението на отпадъците, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия.

В рамките на дейностите по прилагане на политиката по управление на водите се осъществява оперативно управление на водите на национално ниво и международно сътрудничество във връзка с прилагане на европейското законодателство. През отчетния период са извършени дейности във връзка с разработените и приети Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) 2016-2021 г. и Национални програми за прилагането им в изпълнение на изискванията на Рамковата директива за водите, Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) 2016-2021 г. в изпълнение на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения и Морска стратегия на Република България (МС) в изпълнение на Рамковата директива за морска стратегия и в съответствие със заложените мерки в изготвените програми от мерки към ПУРБ, ПУРН и МС и прилагане на националната политика за управление на водите. Приет е ЗИД на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 20 от 11.03.2022 г.) за регламентиране на действието на ПУРБ и ПУРН след 31.12.2021 г. и до приемане на новите ПУРБ и ПУРН. Чрез бюджета на ПУДООС са разплатени общо 35,9 млн. лв. за дейности по изграждането или реконструкцията на водопроводна мрежа, което способства за осигуряване на оптимално количество и качество на водата, ползвана от населението на посочените общини.

Провежда се целенасочена политика по управление на отпадъците и опазване на почвите. Цели се увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и повишаване значението на дейностите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците, като усилията се насочват за създаване на „рециклиращо общество” и подход, отчитащ целия „жизнен цикъл на продуктите и материалите“. През отчетния период е въведена в експлоатация компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци на Община Ямбол с капацитет от 2400 т/г. Издадени са общо 133 разрешения за трансграничен превоз на отпадъци – за внос, износ и транзит, по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Издадени са 32 разрешения на организации по оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Чрез бюджета на ПУДООС са разплатени общо 6,1 млн. лв. за дейности по изграждане и разширение на съществуващи общински депа за битови отпадъци на територията на 2 общини – Перник и Пловдив, както и за закриване и рекултивация на общиски депа за битови отпадъци на територията на 2 общини - Гурково и Крушари По отношение на опазването на състоянието и функциите на почвите се прилагат мерки за предотвратяване на рискове за околната среда и човешкото здраве, свързани със замърсяване на почвите, в т.ч. с устойчиви органични замърсители.

Продължава тенденцията за подобряване на качеството на въздуха на национално ниво по отношение на показателя ФПЧ10. През 2022 г. за втора поредна година Националната система за мониторинг на качеството на въздуха не отчита превишения на средногодишната норма за ФПЧ10 на национално ниво. Може да се приеме, че това е в резултат включително на предприетите мерки за ограничаване на емисиите на фини прахови частици, финансирани от общините, но и чрез оперативните програми. Съгласно предварителните данни за 2022 г. от мониторинга на качеството на атмосферния въздух тенденцията за спазване на нормите за качество на атмосферния въздух се запазва в общините Девня, Плевен, Пирдоп, Благоевград, Добрич, Сливен, Гълъбово, Стара Загора, Ловеч, Димитровград, Несебър, Велико Търново, Хасково, Пазарджик, Враца, Шумен, Кърджали и Варна. Потвърждава се съответствието с нормите за РОУКАВ „Агломерация Варна“. Постигнати са изискванията за съответствие с нормите за първи път в още една община – Асеновград. Постигната е също така средногодишната норма по показател ФПЧ2,5 съгласно наличните предварителни данни в градовете София и Русе, която от 1 януари 2020 г. е 20 µg/m3.

През отчетния период продължава изграждането на Националната екологична мрежа, състояща се от защитени територии и от защитени зони по „Натура 2000“. Издадени и публикувани в Държавен вестник са заповеди на министъра на околната среда и водите за обявяване на 4 защитени зони – BG0000116 „Камчия“, BG0001500 „Аладжа банка“, BG0001501 „Емона“ и BG0001502 „Отманли“, и за изменение на защитени зони BG0002098 „Рупите“ и BG0002021 „Сакар“. Приети са ЗИД на Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 45 от 17.06.2022 г.) и 7 плана за действие, касаещи 10 вида животни и растения. Възложено е разработването на специфични и подробни природозащитни цели за 86 защитени зони.

Усилията са фокусирани и върху дейностите по предотвратяване на замърсяването и опазване на околната среда и човешкото здраве чрез прилагане на превантивни инструменти и са насочени към очакваните ползи/ефекти за обществото за постигане на баланс за създаване на благоприятни условия за развитие на производствените сектори и намаляване на негативното въздействие на икономическите дейности върху околната среда. Изпълнението на целите е насочено към облекчаване на административната тежест за бизнеса, осигуряване на условия за законосъобразно осъществяване на икономическите дейности, повишаване на квалификацията на специалистите от индустрията и на експертния капацитет на контролните органи, както и на други участници в процеса – браншови организации, институции, общини, граждани и неправителствени организации. През 2022 г. в областта на предотвратяване на замърсяването и опазване на околната среда и човешкото здраве са приети ЗИД на Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 42 от 07.06.2022 г.), ПМС № 239 от 2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.) и НИД на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда (обн., ДВ, бр. 24 от 25.03.2022 г.). В резултат на проведени процедури по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционни предложения и процедури по екологична оценка на планове и програми са издадени 2 574 административни акта.

През отчетния период продължават дейностите по създаване и подобряване на стратегическата рамка за осъществяване на националната политика за адаптация към климатичните изменения, свързани с изпълнението на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Плана за действие към нея за периода до 2030 г., и по-конкретно – в процес на изготвяне е втори отчет. С РМС № 809 от 21.10.2022 г. е приета Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България И през 2022 г. МОСВ продължава да осигурява възможности за участие на обществеността в процеса на вземане на решения за околната среда – проведени са 91 обсъждания на административни и нормативни актове с участието на обществеността. Броят на обществените организации (бизнес, образователни, научни, НПО, местни общности), ангажирани от МОСВ и неговите поделения с дейности за изпълнение на политиката за опазване на околната среда, е над 800. Поддържаните бази данни и публични регистри през периода са 433. Подготвени и проведени са 19 национални кампании по повод датите от международния екологичен календар, в рамките на които от МОСВ и неговите поделения са проведени 936 информационно-образователни мероприятия, обхванали 60 789 деца и ученици от 2011 училища и детски градини в страната. В областта на повишаване на екологичното съзнание и култура традиционно ПУДООС провежда национална кампания „Чиста околна среда“, бенефициенти по която са общини, кметства, училища, детски градини и ЦПЛР/ОДК. През 2022г. са разплатени средства в размер на 4,9 млн. лв. по 989 договора Основен принос за позитивна промяна на обществените нагласи и отговорно поведение от страна на бизнеса има извършваната ефективна, прозрачна и отговорна контролна дейност за налагане и спазване на екологичното законодателство. В резултат на ефективното взаимодействие и оперативен обмен на информация, е осигурено законосъобразно въвеждане на отпадъци на територията на Република България и ежедневно е предоставяна информация за водностопанския баланс на комплексните и значими язовири по Приложение № 1 на Закона за водите, за нивата на реките, метеорологична и хидрологична прогноза за следващ дву-/тридневен период от време, както и ежедневна информация по показатели за качеството на атмосферния въздух от автоматичните измервателни станции.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения: · бр. жители

- подобрено водоснабдяване; · · 320 600 · 201 659*

- подобрено пречистване на отпадъчни води; · · 21 131 · 89 337

- защита от наводнения · · 301 916 · 265 074**

2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци · тона · 100 000 · 15 600***

3. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител ФПЧ10) · бр. жители · 524 243 · 979 144****

4. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи смекчаването на неблагоприятните климатични промени · tCO2eq* · 660 000 · 856 371

* Целевата стойност на показателя не е постигната поради забавяне в изпълнението на ВиК проектите.

** Непостигането на целевата стойност на показателя е вследствие на късно стартиране на изпълнението на мерките от отговорните органи поради неосигурено и/или късно финансиране.

*** Целевата стойност на показател № 2 не е постигната, тъй като не са завършени и въведени в експлоатация финансираните по ОПОС 2014-2020 г. компостиращи и сепариращи инсталации. Също така, не са стартирали процедурите за надграждане на РУСО чрез системи за разделно събиране и инсталации за рециклиране по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.

**** Оценка за показател № 3 е направена по предварителни данни от мониторинга на качеството на атмосферния въздух към 31.12.2022 г., които е възможно да претърпят промяна след тяхната проверка.

Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост Стратегическата цел на политиката е мониторинг на околната среда, анализ и оценка на състоянието на компонентите и факторите на околната среда за изготвяне и предоставяне на информация, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда.

Мониторингът по компоненти и фактори на околната среда се извършва в планирания обхват и в съответствие със заложените целеви стойности в програмния и ориентиран към резултатите бюджет на МОСВ за 2022 г.

Обработена и изготвена е необходимата информация от извършения мониторинг на околната среда съгласно изискванията на националното законодателство и ангажиментите, произтичащи от членството на България в ЕС/Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Съгласно подадените от ЕАОС срокове са извършени докладвания на предварителна и окончателна инвентаризация на емисии на парникови газове за 2020 г. по Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата и по Регламент (ЕС) № 525/2013, национална инвентаризация на емисии на вредни вещества за 2020 г. по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и до Европейската комисия по Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, докладване до Европейската комисия по Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители на данните за емисиите за 2020 г., както и коригираните доклади за предишни години съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 166/2006.

На всеки час се докладват данни от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България към Европейската система за обмен на радиологични данни (EURDEP), както и е осигурен постоянен достъп до информацията от аналогични системи на страните от ЕС.

На всеки час се докладват данни за качеството на атмосферния въздух от Националната автоматизирана система за контрол качеството на въздуха до ЕАОС.

На интернет страницата на ИАОС се предоставят данни по показатели за качеството на атмосферния въздух в реално време (http://eea.government.bg/kav/).

Докладвани са данни и цифрови граници за защитените територии в страната до ЕАОС по приоритетен поток – Национални защитени територии и биоразнообразие.

Ежедневно се изготвят и публикуват на интернет страницата на ИАОС бюлетини за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната, които са реализирани като уеб-приложение, с което автоматично се предоставя информация от базата данни. Изготвени са тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда и „Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2020 г.”, до които е осигурен публичен достъп на интернет страницата на ИАОС. Изготвен е и годишен бюлетин за качеството на атмосферния въздух.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Изпълнени програми за мониторинг на компонентите и факторите на околната среда · брой · 12 · 12

2. Поддържани информационни системи/системи с публичен достъп на НСМОС · брой · 20/12 · 19*/11*

3. Поддържани регистри с публичен достъп · брой · 22 · 19**

* Срокът на договора с Изпълнителя на обществена поръчка с предмет „Разработване на информационна система за събиране и обработване на данни за флуорсъдържащи парникови газове“ продължава и през 2023 г., а Информационната система за автоматична оценка на данните за качеството на атмосферния въздух съгласно Решение 2011/850/ЕС за формулиране на правила за прилагането на директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО и Директива (ЕС) 2015/1480 е предназначена за извършване на експертни оценки и не се налага публичен достъп.

** Липсва нормативен акт, определящ изискванията, по които да се разработи Регистър на лицата, които пускат на пазара обувки и текстил. Изграждането на регистъра е част от дейностите по Договор с предмет „Надграждане на Националната информационна система за отпадъци с нови регистри и функционалности“, сключен на 30.11.2022 г. Прекратена е поддръжката на Регистъра на складовете и съхраняваните в тях негодни за употреба пестициди и на Таксономичния регистър на видовете и местообитанията, защото не отговарят на понятието „регистър“ по смисъла на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.

Проверени са 463 бр. автоматични газанализатори за контрол качеството на атмосферния въздух, 54 бр. автоматични газанализатори за емисионен контрол, 5 бр. многоканални (многокомпонентни) анализатори за емисионен контрол и 39 бр. пробовземни устройства. Калибрирането на автоматичните газанализатори за контрол качеството на атмосферния въздух и емисионен контрол се извършва съгласно международния стандарт EN ISO БДС 17025. Издадени са 220 бр. сертификати от калибриране съгласно действащата система за управление на акредитираната лаборатория по европейски стандарт БДС EN ISO/IEC 17025;

Специално място по своята мащабност заема Националната кампания „За чиста околна среда” финансирана от бюджета на ПУДООС, утвърдена през годините като ефективен механизъм да бъдат активирани и финансово подпомогнати общините, училищата и детските градини да предприемат дейности като почистване, залесяване, озеленяване, изграждане или възстановяване на детски площадки, зони за отдих, междублокови пространства и др. Чрез изпълнението на проектите се осигурява навлизане в образователния процес на съвременните тенденции в сферата на опазване на околната среда. В изданието на кампанията през 2022 г. са класирани 102 проекта на училища и центрове за подкрепа за личностно развитие/общински детски комплекси, 104 проекта на детски градини и 135 проекта на общини и кметства.

На основание чл. 74, ал. 1, чл.76, ал. 2 и чл. 77, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. и § 7, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр.20 от 2022 г.), се регламентира преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология от министъра на образованието и науката към министъра на околната среда и водите. Екипът на НИМХ изготвя навременни предупреждения за опасни хидрометеорологични и агрометеорологични условия и условия за корабоплаване в Черно море, изготвя ежедневни метеорологични, хидрологични и специализирани морски прогнози, осигурява непрекъснат мониторинг на метеорологичното време, състоянието на реките и на подземните води и на агрометеорологичните условия чрез мрежа от станции, както и осигурява обслужването на държавните институции и обществеността с хидрометеорологична информация, прогноза и експертизи.

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА (МИИ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на икономиката и индустрията към 31.12.2022 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджета на МИИ за 2022 г. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност и Ефективно външноикономическо сътрудничество.

Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Стратегическа цел „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния пазар и пазарите на трети страни”.

Министерството на икономиката и индустрията провежда комплексна политика за подобряване на икономическата среда, конкурентоспособността на промишлеността, постигане на устойчив икономически растеж и намаляване разликите в социално-икономическото развитие на страната. В тази връзка се предприемат мерки за подобряване средата за работа на икономическите субекти и привличане на повече инвестиции.

В последните години България следва политика, осигуряваща макроикономическа и финансова стабилност, което е предпоставка за растеж, но пред икономиката остават трудностите, произлизащи от нестабилната международна обстановка.

В периода 2015 г. – 2019 г. българската икономика отчита годишен ръст в размер на 3.4% - 4.0%. През 2020 г. в резултат на кризата с COVID-19 БВП отчете намаление от 4.0% спрямо предходната година. През 2021 г. бе отчетен ръст на БВП с 7.6% на годишна база. По предварителни данни на НСИ, през 2022 г. ръстът на БВП е 3.4% на годишна база.

България не остава изключение по отношение на инфлацията, която се отчита на глобално ниво. През 2021 г. този показател достигна 3.3%, а през 2022 г. 15.3%.

В резултат на кризата от COVID-19 в края на 2020 г. безработицата в страната нарасна до 6.7%. В края на 2021 г. безработицата отчете намаление, като достигна 4.8%, a в края на 2022 г. 5.4%.

През 2020 г. в резултат на кризата с COVID-19 индексът на промишленото производство намаля с 6.2% на годишна база. През 2021 г. в резултат на възстановяването на икономиката промишленото производство отчита ръст от 10.1%. Ръстът на промишленото производство през 2022 г. е 12.8% на годишна база.

Външнотърговският стокообмен също бе засегнат от кризата. През 2020 г. експортът отчете спад с 6.3%, а вносът с 8.9% на годишна база. По данни на НСИ, през 2021 г. износът се възстановява с 24.9% на годишна база, а вносът с 27.6%. През 2022 г. износът нараства с 36.6%, а вносът с 40.8% на годишна база.

През 2020 г. преките чуждестранни инвестиции в България бележат ръст, когато достигат 2 974.2 млн. евро или 4.8% от БВП. През 2021 г. в страната са постъпили преки чуждестранни инвестиции на стойност 1 600.1 млн. евро, което е 2.3% от БВП на страната. През 2022 г. преките инвестиции в страната са на стойност 2 378.7 млн. евро или 2.8% от БВП.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

2000.01.00 Област на политика устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Ръст на индекса на промишленото производство · % YoY · 1 · 12.8%

2. Ръст на добавената стойност по факторни разходи на МСП · % YoY · 7.9 · 15.8%

*Източник: по точка 1 Национален статистически институт и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията; по точка 2 данните на ЕК – SBA SME fact Sheet и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията Провежданата област на политика е насочена към повишаване на добавената стойност, създавана в икономиката и съответно нарастване на БВП. Целите на икономическата политика са стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната, като крайната цел е подобряване на благосъстоянието на живот.

Ефектът от провежданата политика е силно повлиян от здравна криза вследствие разпространението на COVID-19, както и от военните действия в Украйна, като отрицателен ефект бе отчетен през периода януари-септември 2022 г. върху инфлацията.

За преодоляване на негативния ефект от настъпилата криза, политиката е насочена към подобряване на условията за инвестиции, стимулиране на иновациите, високите технологии и предприемаческата активност и мерки за намаляване на инфлацията.

Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Стратегическа цел „Подобряване на експортния потенциал и провеждане на ефективно външноикономическо сътрудничество”.

Министерство на икономиката и индустрията провежда активна и последователна външноикономическа политика, насочена към създаване на благоприятни условия за развитие и засилване на конкурентоспособността на българското производство и износ, увеличаване на експортния потенциал и по-нататъшна интернационализация на българските предприятия. Политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа и привличането на инвестиции са важни за технологичната модернизация и обновяването на производството, за развитието на иновативни продукти и услуги.

В последните години България следва политика, осигуряваща макроикономическа и финансова стабилност, което е предпоставка за растеж, но пред икономиката остават трудностите, произлизащи от нестабилната международна обстановка.

В периода 2015 г. – 2019 г. българската икономика отчита годишен ръст в размер на 3.4% - 4.0%. През 2020 г. в резултат на кризата с COVID-19 БВП отчете намаление от 4.0% спрямо предходната година. През 2021 г. бе отчетен ръст на БВП с 7.6% на годишна база. По предварителни данни на НСИ, през 2022 г. ръстът на БВП е 3.4% на годишна база.

България не остава изключение по отношение на инфлацията, която се отчита на глобално ниво. През 2021 г. този показател достигна 3.3%, а през 2022 г. 15.3%.

В резултат на кризата от COVID-19 в края на 2020 г. безработицата в страната нарасна до 6.7%. В края на 2021 г. безработицата отчете намаление, като достигна 4.8%, a в края на 2022 г. 5.4%.

През 2020 г. в резултат на кризата с COVID-19 индексът на промишленото производство намаля с 6.2% на годишна база. През 2021 г. в резултат на възстановяването на икономиката промишленото производство отчита ръст от 10.1%. Ръстът на промишленото производство през 2022 г. е 12.8% на годишна база.

Външнотърговският стокообмен също бе засегнат от кризата. През 2020 г. експортът отчете спад с 6.3%, а вносът с 8.9% на годишна база. По данни на НСИ, през 2021 г. износът се възстановява с 24.9% на годишна база, а вносът с 27.6%. През 2022 г. износът нараства с 36.6%, а вносът с 40.8% на годишна база.

През 2020 г. преките чуждестранни инвестиции в България бележат ръст, когато достигат 2 974.2 млн. евро или 4.8% от БВП. През 2021 г. в страната са постъпили преки чуждестранни инвестиции на стойност 1 600.1 млн. евро, което е 2.3% от БВП на страната. През 2022 г. преките инвестиции в страната са на стойност 2 378.7 млн. евро или 2.8% от БВП.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

2000.02.00 Област на политика ефективно външноикономическо сътрудничество · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Износ на стоки · %* · 2,2 · 36,6

2. Внос на стоки · %* · 4,7 · 40,8

* Изменението в % се изчислява на база регистрираната абсолютна стойност на показателя за предходната година. При отсъствието на знак (+/-), предхождащ относителното изменение на показателя за съответната година, се приема, че промяната в % е в положителна посока.

Провежданата политика е насочена към повишаване на добавената стойност, създавана в икономиката и съответно нарастване на БВП. Целите на икономическата политика са стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната, като крайната цел е подобряване на благосъстоянието на живот.

Ефектът от провежданата политика е силно повлиян от здравна криза вследствие разпространението на COVID-19, както и от военните действия в Украйна, като отрицателен ефект бе отчетен през периода януари-септември 2022 г. върху инфлацията.

За преодоляване на негативния ефект от настъпилата криза, политиката е насочена към подобряване на условията за инвестиции, стимулиране на иновациите, високите технологии и предприемаческата активност и мерки за намаляване на инфлацията.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МИ към 31.12.2022 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет 2022 г.

Общо разходи по бюджета на Министерство на икономиката · 112 431 200 · 111 969 376 · 76 811 193

2000.01.00 · Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност · 89 485 800 · 90 076 174 · 57 493 133

2000.01.01 · Бюджетна програма "Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги" · 3 914 800 · 3 309 200 · 3 139 043

2000.01.02 · Бюджетна програма "Насърчаване на малките и средните предприятия и индустрията" · 1 141 200 · 1 262 621 · 733 128

2000.01.03 · Бюджетна програма "Закрила на обектите на индустриална собственост" · 3 758 500 · 4 030 400 · 3 599 697

2000.01.04 · Бюджетна програма "Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката" · 32 807 400 · 35 346 448 · 30 905 962

2000.01.05 · Бюджетна програма "Подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар" · 895 500 · 940 100 · 861 344

2000.01.06 · Бюджетна програма "Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост" · 41 176 600 · 39 104 563 · 12 230 910

2000.01.07 · Бюджетна програма "Защита на потребителите" · 5 791 800 · 6 082 842 · 6 023 049

2000.02.00 · Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество · 13 781 200 · 12 784 600 · 11 151 437

2000.02.01 · Бюджетна програма "Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз" · 13 781 200 · 12 784 600 · 11 151 437

2000.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 9 164 200 · 9 108 602 · 8 166 623

Бюджетна програма „Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги” Структурите в Министерство на икономиката и индустрията, които са отговорни за изпълнението на програмата, работят последователно за предоставяне на модерно и ефективно административно обслужване в полза на бизнеса. Ръководни принципи са прозрачност, равнопоставеност, ефективност, високо качество. Осигурени са пълен достъп до актуална информация за всяка конкретна услуга чрез публикуване на сайта на министерството и в специализирани страници, спазването на ясно разписани процедури и правила, ефективна организация за своевременно и качествено предоставяне на услугите.

Направени са решителни крачки в посока облекчаване на административната тежест за бизнеса: прилагането на комплексното административно обслужване, промени в нормативната база по отношение на изискваните документи и осигуряването им по служебен път, включително чрез достъп до служебни регистри. Резултатът за бизнеса е намаляване на разходите, на времеви и човешки ресурс.

МИИ осигури предоставянето на услуги с високо качество по прозрачен и ефективен начин в законоустановените срокове въпреки усложненията в условия на епидемия, като дейността отговаря на очакванията на бизнеса за предоставяне на качествено административно обслужване.

Министерство на икономиката и индустрията своевременно прилага правото на ЕС в рамките на своите компетенции. Пряк резултат от усъвършенстването на нормативната уредба е създаването на по-благоприятни условия за бизнеса чрез отпадането, облекчаването и оптимизирането на административните процедури, внасяне на допълнителна яснота по отношение на правилата за прилагането на мерките по контрола на дейностите с продукти, свързани с отбраната, и изделия с двойна употреба. Прозрачността и обменът на информация са сред основните принципи, приети от международната общност в областта на експортния контрол. Прозрачността спомага за общото разбиране на целите на експортния контрол, включително функционирането на националните системи за експортен контрол и на международните организации.

В изпълнение на задължения, произтичащи от членството на България в НАТО и ЕС, МИИ осигурява националното представителство в работни органи на НАТО, участието по компетентност при формирането и изпълнението на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, както и по изпълнението на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP). Последователно се работи за насърчаване и подпомагане на българските фирми, индустриални и научноизследователски организации от сферата на отбраната и сигурността да участват съвместно с бизнеса на страните членки на ЕС в проекти по EDIDP, в широк кръг индустриални дейности и инициативи, програми и проекти в НАТО в областта на изследванията, разработването на решения, производството и доставката на продукти и услуги, свързани с отбраната.

Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) осъществява ефективен контрол върху създаването и дейността на стоковите борси, стоковите тържища, пазарите на производителите, самостоятелните обекти и брокерите на стокови борси в България, както и провеждане на контрол върху дейността на незаконно функциониращи обекти по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата. Комисията събира, обобщава, анализира и разпространява информация за цените на едро на основни хранителни стоки, в съответствие с чл. 60 от Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ).

За осигуряване ефективна проследимост върху лицата, извършващи дейности с дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки в МИИ се поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейности с такива съоръжения. Целта е по-засилен контрол върху производството на спиртни напитки, намаляване на нерегламентираното производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки в обекти, които не отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) и Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), ефективна защита на потребителите, прозрачност на пазара и честна конкуренция. Регистърът е публикуван на интернет страницата на Министерство на икономиката и е лесно достъпен за всички заинтересовани лица.

Дирекция „Регулиране на икономически дейности” провежда институционалната политика на министерството в областта на икономическите дейности, свързани с търговията с нефт и продукти от нефтен произход, като прилага мерките за постигане на сигурност и предвидимост в тази сфера чрез регистрирането, мониторинга и контрола върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с тези продукти, в съответствие с правомощията си съгласно Законa за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Бюджетна програма „Насърчаване на малките и средните предприятия и индустрията” През 2022 г. мерките за изпълнение на заложените в програмата цели са насочени основно към изпълнението на НПР България 2030, Закона за индустриалните паркове и Националната стратегия за насърчаване на МСП и нейното изпълнение предимно чрез бюджета на МИИ от настоящата програма.

През 2022 г. са разработени Доклад за изпълнение на Годишната програма за 2021 г. и Годишната програма за 2022 г. по Националната стратегия за МСП 2021 – 2027 г. Годишната програма за 2022 г. включва 51 мерки от Националната стратегия, които ще бъдат изпълнявани през настоящата година от МИИ и всички заинтересовани ведомства в съответствие с плана за действие към Стратегията.

Във връзка с ангажимента на Министерството на икономиката и индустрията за насърчаване на участието на МСП в дуално обучение Министерството поддържа публичен електронен регистър на фирмите, които отговарят на изискванията за дуално обучение, съгласно Наредба № 04/2019 г. за условията и реда за създаване и поддържане на информационна база данни на работодателите, които отговарят на изискванията за участие в партньорства за осъществяване на обучение чрез работа, са включени 907 обучаеми, които работодателите желаят и имат готовност да включат в дуална система на обучение – 806 ученици, 69 младежи до 29-годишна възраст и 32 възрастни над 29-годишна възраст. Броят на обучаемите, навършили 16-годишна възраст, които работодателите са включили в обучение чрез работа е 441 души, от които 438 ученици и 3-ма младежи до 29-годишна възраст. Общият брой на предприятията регистрирани в Информационната база данни е 89, от които 16 микропредприятия, 25 малки, 23 средни предприятия (64 МСП) и 25 големи предприятия. В допълнение през отчетния период са изпратени са 730 заявки в 13 специалности до Министерството на образованието и науката за включване на предприятия по Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодатели.

В рамките на ежегодно организираната от Европейската комисия Асамблея на МСП се провижда конкурса Европейски награди за насърчаване на предприемачеството. В тази връзка е проведен националния етап на конкурса и е избран националният победител – „Академия за местни предприемачи”, който участва на европейския етап на конкурса.

В изпълнение задълженията на МИИ да поддържа регистър по Закона за индустриалните паркове, за отчетния период са разгледани 12 броя заявления за вписване на индустриални паркове в регистъра по чл. 21, ал. 1 от Закона за индустриалните паркове, и са подготвени съответно 9 броя заповеди за вписване, от общо вписани 18 индустриални парка и 3 писма за прекратяване на производството по вписване.

За отчетния период е изготвен и е приет от Министерския съвет списък на ключовите индустриални паркове с РМС №1044/21.12.2022 г., съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за индустриалните паркове, на база изготвен актуален анализ.

Във връзка с присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по правния инструмент на Организацията относно политиката за малките и средните предприятия и предприемачеството е изготвено и прието с Протокол № 24 от заседанието на Министерския съвет на 8 юни 2022 г. Решение на Министерския съвет за одобряване на намерението на Република България за присъединяване към Препоръка на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно политиката за малките и средните предприятия и предприемачеството.

Бюджетна програма „Закрила на обектите на индустриална собственост” През отчетния период Патентно ведомство на Република България изпълнява активно целите, залегнали в програма „Закрила на обектите на индустриална собственост”, като извършва стриктно и отговорно заложените дейности за предоставяне на продукти и услуги по програмата. Отчетът показва активното участие на институцията в съвместно финансирани международни проекти в областта на индустриалната собственост в резултат на продължаващото ползотворно сътрудничество с международни организации като Световната организация за интелектуална собственост, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, Европейското патентно ведомство, институции по закрила на интелектуалната собственост на други държави, както и български държавни и неправителствени организации.

Изложените данни в отчета водят до извода, че Патентно ведомство на Република България продължава да се справя с предизвикателствата, произтичащи от икономическата динамика и със задачите си, като полага значителни усилия за изпълнението на заложените показатели за осъществяване на политиката и конкретната програма от програмния бюджет.

Бюджетна програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” Заложените по Програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” цели са свързани със: създаване и поддържане на доверие в техническата компетентност на органи за оценяване на съответствието, осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията, постигане на по-висока степен на доверие при обществените отношения, основани на измерванията, предоставяне на метрологични знания и опит на високо научно и техническо ниво в подкрепа на конкурентоспособността, ефективен контрол за спазване на законодателството, осигуряващо условия за свободно движение на стоки и преодоляване на техническите бариери пред търговията, ефективен надзор за безопасността на продуктите пуснати на пазара и в действие, участие в процеса на подготовка и приемане на актове и решения на ЕС за развитие на Общностната политика и принципите, заложени в хармонизираното техническо законодателство, подобрен достъп до услуги по оценяване на съответствието, осигуряване на предпоставки за признато съответствие на българските продукти и развитие и подобряване на националната инфраструктура по качеството.

Дейностите и мерките, подлежащи на изпълнение по програмата, осигуряват провеждането на държавната политика за осъществяване на надзор на пазара, технически надзор на съоръжения с повишена опасност, метрологичен контрол на средства за измерване, издаване на разрешения за оценяване на съответствието, и са свързани със защита на интересите на държавата, повишаване на доверието в икономическите оператори, развитие на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, пресичане на нечестната конкуренция и живота и здравето на хората, защита на интересите на потребителите и опазване на околната среда, спазване на принципите, заложени в хармонизираното законодателство, преодоляване на техническите пречки пред търговията, и като цяло развитие на инфраструктурата за подобряване на качеството в българската икономика.

Бюджетна програма „Подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар” Заложените в програмата цели са свързани с: хармонизиране на българското законодателство, попадащо в обхвата на раздели „Свободно движение на стоки” и „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги” по Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. Продуктовите групи, попадащи в обхвата на компетентност са продукти, за които има нормативно определени изисквания за безопасност. От нехармонизираната област и хоризонталните въпроси на Законодателството на Европейския съюз компетентността на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” обхваща обществени поръчки, енергийна ефективност на енергопотребяващи продукти, шум от машини и битови уреди, законова метрология и предварително опаковани продукти, акредитация и стандартизация. Изпълняват се задълженията на звено за контакт относно продукти по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008 и на Национален информационен център за обмен на информация за проекти на технически регламенти с Европейската комисия. Координират се дейностите във връзка с правилното прилагане на изискванията и разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар, свързани с установяването и трансграничното предоставяне на услуги, включително от националните компетентни органи, функционирането на Единното звено за контакт за доставчиците на услуги, координира се участието на Република България в информационната система на вътрешния пазар на ЕС в частта относно доставчиците на услуги и техните дейности.

Подобряването на възможностите за участие в Единния пазар на ЕС е свързано с разширяване на възможностите за трансфери на стоки, чрез отчитане на българските интереси в актовете, приемани от органите на ЕС.

Бюджетна програма „Преструктуриране и ефективна управление на държавната собственост” Програмата обхваща кръга от дейности, свързани с упражняване правата на държавата като собственик на капитала на публичните предприятия, в т.ч. преструктуриране и управление на тези предприятия, раздържавяване на държавното участие в тях, контрол върху изпълнението на поетите от купувачите по приватизационни сделки ангажименти и защита на държавния интерес, удовлетворяване на реституционни претенции, осъществяване на диалог с отрасловите работодателски и синдикални структури, както и на дейностите по управление на проекти за отстраняване на щетите, нанесени на околната среда от добива и преработката на природни ресурси.

Наблюдава се слаб инвеститорски интерес към предлаганите за приватизационна продажба обекти - недвижими имоти и обособени части от търговски дружества.

През периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. в резултат на успешно проведени електронни търгове Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК) осъществи 7 приватизационни продажби, в т.ч. за 6 бр. имоти частна държавна собственост (имоти-ЧДС) и 1 продажба на обособена част от имуществото на търговско дружество.

Извършва се контрол на изпълнението на поетите задължения по приватизационните договори. Анализирани и приключени с констатации са отчетите по 65 бр. приватизационни договори.

През отчетния период АППК приложи усилия за навременно и ефективно осъществяване на функциите, произтичащи от Закона за публичните предприятия (ЗПП) и Правилника за неговото прилагане (ППЗПП). Изготвени са нормативни документи, свързани с изпълнението на поставените цели в програмата.

Предстои да бъде изготвена методика за реда, начина и критериите за оценка на постигането на финансовите и нефинансовите цели на държавните публични предприятия на базата на заложените в бизнес програмите показатели по чл. 7 от ППЗП.

Бюджетна програма „Защита на потребителите ” Предвидените в програмата дейности се изпълняват от МИИ, съвместно с Комисията за защита на потребителите.

В резултат на извършените дейности българското законодателство за защита на потребителите е хармонизирано с изискванията на европейското законодателство – приет е Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, въвеждащ изискванията на Директива (ЕС) 2019/2161 по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите и е изготвен проект на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, въвеждащ в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.

През 2022 г. бе осигурено активно участие в заседанията на работните групи на Европейската комисия и на Съвета на ЕС при обсъждане на предложеното ново законодателство на ЕС за защита на потребителите, изпълнени са поставените задачи във връзка с изпълнението на мерките, включени в Пътната карта за присъединяване на РБ към ОИСР и Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в България.

Бюджетна програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз” Износът на стоки и услуги и преките чуждестранни инвестиции са едни от основните източници за осигуряване устойчив растеж, основан на експортното ориентиране и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

През 2022 г., въпреки предизвикателствата в условията на усложнена геополитическа и глобална икономическа среда и здравна обстановка, бяха проведени редица мероприятия за поддържане на интензитета на диалога с водещите ни икономически партньори от ЕС, страните от Западните Балкани, страните от Източна Европа и Централна Азия, Азия, Близкия изток и Северна Африка, Северна и Южна Америка, с цел запазване на пазарния достъп на български стоки и услуги до чужди пазари и привличане на потенциални инвеститори. Проведени бяха видеоконферентни разговори, онлайн срещи, онлайн бизнес форуми и срещи на представителите на бизнеса с потенциални партньори. На българския бизнес бе предоставена информация за онлайн изложения, конференции и уебинари, обявени международни търгове, в които биха могли да участват заинтересовани български фирми.

България продължи активно да участва в процеса на изработване, приемане и прилагане на Общата търговска политика на ЕС. В рамките на този процес ефективно бяха отстоявани българските интереси във връзка с водените от ЕС двустранни търговски преговори с Австралия и Нова Зеландия, Меркосур, Мексико, Чили, Индия, Индонезия и др., преговорите в Световната търговска организация (СТО), разрешаването на съществуващите проблеми в търговията ЕС-САЩ, развитието на сътрудничеството ЕС-САЩ в рамките на Съвета по търговия и технологии и в СТО, прилагането и надграждането на търговските споразумения между ЕС и трети страни. Завършени бяха преговорите по споразумение за свободна търговия между ЕС и Нова Зеландия.

България участва активно и в подготовката и провеждането на 12-та сесия на Министерската конференция на СТО и заседанията на Съвет Външни работи/Търговия на ЕС преди и по време на конференцията.

Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация. Поставената цел за своевременното осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси, управление при кризисни ситуации, защита на класифицираната информация и правното, административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на структурните звена на МИ и на служителите е изпълнена. Стриктното изпълнение на дейностите възложени на служителите от общата администрация подпомага изпълнението на останалите програми и допринася за постигане на стратегическите цели на МИ във всички области на политики, като същевременно подкрепя изпълнението на всички хоризонтални политики насочени към по-доброто управление в публичния сектор и осигурява публично и проследимост на вземаните управленски решения.

МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА (МИР) Министерство на иновациите и растежа разработва, координира и провежда държавната политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност   2022 г. · Отчет към 31.12.2022 г.

1. Преки чуждестранни инвестиции · % от БВП · 3,5 · 3,4

Програмният бюджет на Министерство на иновациите и растежа включва две програми, които са насочени към изпълнението на една политика:

І. Политиката в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика се изпълнява чрез следните две програми:

Програма „Насърчаване на иновациите” Програма „Насърчаване на инвестициите” Изпълнението на политиката и бюджетни програми през 2022 г. се осъществява от администрацията на Министерство на иновациите и растежа и администрацията на два второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на иновациите и растежа:

Българска агенция за инвестиции Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия Тази политика е насочена към достигане на националните цели в Националната програма за развитие България 2030, Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия и Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027.

Стратегическа цел: „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за интернационализация и изграждане на международна конкурентоспособност на българските компании".

Оперативни цели:

1. „Укрепване на потенциала за устойчив растеж на българската икономика чрез адресирането на възпиращи фактори в бизнес и инвестиционната среда и намаляване на административната и регулаторна тежест";

2. „Повишаване на конкурентоспособността чрез осигуряване на бързо внедряване на иновации, увеличаване на технологичния трансфер в подкрепа на зеления и дигиталния преход на предприятията и привличане на инвестиции в производства и услуги с висока добавена стойност" Програми и проекти БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА – 7400.01.01 „НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНОВАЦИИТЕ“ Цели на бюджетната програмата Програма №7400.01.01 “Насърчаване на иновациите” на Министерството на иновациите и растежа включва дейности, в съответствие с целите, заложени в Националната програма за развитие България 2030, Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 и в Националната стратегия за насърчаване на МСП в България

Основни цели на програмата са:

Създаване на условия за засилване на иновационна и международната активност на предприятията, за да нарасне броя на МСП, въвели нов продукт, услуга, технология и маркетингова или организационна иновация, или са излезли на международните пазари.

Създаване на условия за трансфер на знания и технологии в и към индустрията и МСП, за да се постигне повишаване на конкурентоспособността на международни пазари на българските предприятия, което ще се постигне чрез реализирани партньорства с научноизследователски организации и екипи, въведени и създадени иновации, нови спин-офф и стартиращи компании и създаване на работни места.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА – 7400.01.02 „НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ“ Цели на бюджетната програмата Политиката за насърчаване на инвестициите е насочена към привличането и подкрепата на значими инвестиции с висока добавена стойност за постигане на висок и устойчив икономически растеж, подобряване на конкурентоспособността на икономиката и на експортния потенциал, както и за балансираното регионално развитие.

Основни цели на програмата са:

1. Подобряване на инвестиционния образ и рейтинг на страната и популяризиране на условията за инвестиране в България;

2. Повишаване на инвестиционната активност за създаване на нови предприятия или разширение на съществуващи с нови продукти и технологии;

3. Нарастване на инвестициите в страната и подобряване на тяхната отраслова и регионална структура, създаване на нови работни места в производства и услуги с висока добавена стойност;

4. Ефективно и ефикасно изпълнение на ОПИК, ОПИМСП, ПКИП, ПНИИДИТ и ПВУ с цел повишаване на иновационната дейност, производителността и експортния потенциал на предприятията, осъществяване на зеления и цифровия преход, улесняване достъпа до финансиране за МСП и подобряване на бизнес средата.

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) Отчетът за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са проведени в рамките на бюджетната година, и инструментите на политиките. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени, както и получения ефект за обществото в резултат от провежданите от министерството политики.

Към 31.12.2022 г. отчетът на консолидираните разходи е в общ в размер на 2 035 349 334 лв., от които 2 343 117 455 лв. са отчетени по бюджета на МРРБ, а (-)307 768 121 лв. - по оперативни и други програми, по които МРРБ е бенефициент.

През годината са финансирани разходи за провеждане на следните политики и програми:

2100.01.00 ПОЛИТИКА ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАСТЕЖ И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 3 803 147 лв. и средства като бенефициент по оперативни и други програми в размер на – 12 516 313 лв.

2100.01.00 Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда

Ключови индикатори · Мерна единица · Целева стойност · Целева стойност 2024 · Отчетено с натрупване към 31.12.2022 г. · Отчетено за периода 01.01.-31.12.2022 г.

Индикатори за полза/ефект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Намаляване на дела на мигриралото население (вътрешна миграция) · % · 2,02 ·   · 2,04 · НП

Индикатори за полза/ефект на дейностите по стратегическо планиране на регионалното развитие

Изпълнение на Пътна карта за нови подходи в регионалната политика · % · 100 ·   · 100 · НП

Индикатори за измерването и отчитането на изпълнението на програмите за ТГС ИНТЕРРЕГ-ИПП 2014-2020, по които дирекция УТС е Управляващ орган:

Брой реконструирани/възстановени културни и исторически обекти · брой ·   · 55 · 44

Население, възползващо се от мерки за защита от наводнения или горски пожари · брой ·   · 4 400 856 · 4 285 987

Общ брой младежи, включени в схеми за младежко предприемачество и инициативи · брой ·   · 573 · 573

Брой участници в инициативи за обучение и квалификация · брой ·   · 150 · 1 241

Индикатори за измерването и отчитането на изпълнението на административно – териториалното устройство:

Нарастване потенциала на АТЕ за ефективно и ефикасно планиране, управление и използване на ресурсите за устойчиво местно развитие (нарастване дела на общините, отчитащи резултати над средните за страната по показатели за финансова самостоятелност и инвестиционна активност) · (%) · 1,0 ·   · · 1,0

Политиката се осъществява по три бюджетни програми:

По програма 2100.01.01 „Стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, децентрализация и териториално сътрудничество“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 972 445 лв. и средства по оперативни и други програми в размер – 12 379 092 лв.

Програмата се изпълнява от Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, дирекция „ Управление на териториалното сътрудничество“ и дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“.

Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ (ГД СППРР) От началото на програмен период 2014-2020 Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е обявил общо 24 процедури за предоставяне на грантово финансиране на обща стойност над 3,14 млрд. лв., като по този начин е достигнато обявяване на 100% от бюджета на Програмата за кандидатстване.

В рамките на отчетния период:

16 бр. са сключените договори на обща стойност 151,34 млн. лв.

Изплатените средства са в размер на 171,7 млн. лв. или 5,46 % от бюджета на програмата Сертифицирани са разходи в размер на 201,8 млн. лв. или 6,41 % от бюджета на програмата Приключили са 86 бр. проекта по договори за предоставяне на БФП със стойност на изплатените средства 260 797 426,99 лв.

За отчетния период са изготвени общо 29 стратегически, аналитични и информационни документи, свързани със стратегическото планиране на регионалното развитие, както следва: Одобрени са Министерски съвет 6 броя интегрирани териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране (ИТСР) от ниво; Одобрени са Министерски съвет 6 броя последващи оценки на РПР; Одобрена е Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г.; Изготвени са 1 бр. Правила за структуриране на звената и комитетите за подбор на Приоритет 1 на ПРР 2021-2027 г.; Изготвена е 1 бр. концепция/подход за изпълнение и координация на интегрирания териториален подход; Изготвени са 6 бр. Доклади по наблюдението и контрола на въздействието върху околната среда при прилагането на РПР, вкл. и мерките за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на плановете за шестте региона; Изготвена е 1 бр. обобщена справка във връзка с изискванията на чл.29, ал.1 от Наредбата за извършване на екологична оценка за съответствието на МПП с предписанията на съгласувателните становища на МОСВ; Изготвени са 6 бр.обобщени справки във връзка с изискванията на чл.29, ал.1 от Наредбата за извършване на екологична оценка за съответствието на ИТСР с предписанията на съгласувателните становища на МОСВ; Изготвена е 1 бр. техническа документация с цел стартиране на обществена поръчка с предмет: „Технологично оборудване за обезпечаване на работата на регионалните съвети за развитие (РСР)“ .

Проведени са 27 заседания и координационни срещи, както следва: 1 бр. заседание на Тематичната работна група за разработването на Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г.; 6 бр. заседания на РСР в съответните региони за планиране от ниво 2.; 7 бр. информационни събития в 7 града в страната – Кюстендил, Благоевград, Видин, Стара Загора, Плевен, Габрово и Бургас с близо 400 участника; 1 бр. заседание на Съвета по регионална политика.; 2 бр. заседания на Комитета за наблюдение на ОПРР; 1 бр. Годишно информационно събитие на ОПРР; 4 участия в заседания и срещи, свързани с дейността на ГД СППРР по отношение на изпълнение на стратегиите и плановете за регионално и местно развитие в районите от ниво 2 и прилагане на новия интегриран териториален подход; Проведени са 5 броя срещи с Министерство на околната среда и водите за одобряване на МПП и Екологичната оценка на ИТСР.

Отчетът на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ за изпълнението на провежданите политики за периода 01.01–31.12.2022 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите, администрирани от дирекцията, въз основа на изпълнените дейности в рамките на отчетния период по програмите за териториално сътрудничество, в които България участва.

Отчетът включва информация за изпълнението на всяка от програмите за териториално сътрудничество 2014 – 2020 г, в които Република България участва, включително преглед на реализираните през отчетния период дейности по тези програми.

Основните дейности по програмите за трансгранично сътрудничество за програмен период 2014-2020, за които дирекцията е Управляващ орган, са свързани със сключване на договори за субсидия, контрол на изпълнението на дейностите и верифициране на декларираните от бенефициентите средства, извършване на плащания, изготвяне и подаване на доклади по сертификация до Сертифициращия орган.

По програмите за териториално сътрудничество и добросъседство, за които дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ е Национален орган за програмен период 2014-2020, основните изпълнявани дейности са свързани с извършване на плащания по договори за национално съ-финансиране, осигуряване навременна верификация на разходите на българските партньори посредством системата за първо ниво на контрол (верифициране на разходи) и администриране на нередности.

Отчетът съдържа информация за напредъка в подготовката и одобрението на програмите за териториално сътрудничество за програмен период 2021 – 2027.

Настоящият отчет за изпълнението на политиките и програмите е съобразен с програмния формат на бюджета на МРРБ за 2022 г.

Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ - в областта на административно-териториалното устройство е постигнат напредък за изпълнение на поставените цели, като реализираните дейности и използваните ресурси са допринесли за:

- · По-добро информационно осигуряване, консултиране и решаване на въпроси, свързани с административно-териториалното устройство на страната;

- · Продължаване на подкрепата за развитие на местното самоуправление и насърчаване прилагането на европейски стандарт за качество на управлението в общините;

- · Укрепване на междуинституционалното партньорство, актуализиране на стратегическите документи и разработване на нови проекти в областта на децентрализацията.

По програма 2100.01.02 „Подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи от населението“ са усвоени бюджетни средства в размер на 533 588 лв. и средства по оперативни и други програми в размер 85 419 лв.

В изпълнение на заложените цели през отчетния период дирекция „Жилищна политика“ продължи да администрира процеса по реализацията на „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ (НПЕЕМЖС/ Програмата), имаща за цел обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Република България.

Към 31.12.2022 г. изпълнението на Програмата е както следва:

Подобрена жилищна инфраструктура, кв.м. РЗП · · · 11 042 477

Бр. обновени жилища · · · · · · · 130 650

Бр. жители, облагодетелствани от подобрената инфраструктура · 277 405

Бр. въведени в експлоатация жилищни сгради · · · 1 953

През отчетния период от утвърдения бюджет на дирекцията с лимит от 162 000 лв. с ДДС са извършвани и разплатени разходи по сключени договори с външни изпълнители на обща стойност 13 917,59 лв. с ДДС, като неизразходваните средства от бюджета за 2022 г. възлизат на 148 082,41 лв. с ДДС.

По програма 2100.01.03 „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 297 114 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 51 802 лв.

Дирекция „Търговски дружества и концесии“ През 2022 г. дейностите в обхвата на програмата са създали необходимите предпоставки и условия за ефективно функциониране и добро управление на търговските дружества с над 50% държавно участие от системата на МРРБ. Спазени са изискванията на действащата нормативна уредба, като предприетите мерки и предложения, свързани с компетенциите на министъра на РРБ при упражняване правата на държавата в дружествата с над 50% държавно участие и държавните предприятия от системата на МРРБ са осигурили вземането на своевременни управленски решения, допринасящи за изпълнение на политиките и целите на администрацията.

Заложените чрез програмата цели по отношение на управлението на търговските дружества с над 50% държавно участие са постигнати, като ползите за обществото се изразяват в поддържането на условия за функциониране на жизнеспособни и конкурентни дружества, които предоставят качествени услуги на потребителите. Създадена е необходимата организация за продължаване на структурната реформа в отрасъл „Води“, подпомогната е процедурата, свързана с приемането на бизнес-плановете и утвърждаването, и одобряването на цените на предоставяните от ВиК операторите услуги за регулаторния период 2022 – 2026 г. Изпълняват се предвидените мерки за окрупняване и консолидиране на обособените територии на действие на регионалните ВиК дружества.

През 2022 г. е апортирано държавното участие в капитала на „ВиК“ ООД – Кърджали (51 % от капитала на дружеството) в капитала на „Български ВиК холдинг“ ЕАД – гр. София, През 2022 г. са одобрени предложения от „Български ВиК холдинг“ ЕАД за предоставяне на целеви заеми на дъщерни дружества, като са процедирани 22 (двадесет и два) броя разрешения за предоставяне на заеми на дъщерни дружества на обща стойност 194 134 211 лева за погасяване на просрочени задължения за потребена ел.енергия, и други задължения към кредитори и за финансиране на собственото самоучастие на ВиК дружествата при изпълнение на инвестиционни проекти във В и К инфраструктура по „ОПОС „2014-2020 г.“.

Извършени са дейности по координация, планиране и организация при изпълнение на процедурите, свързани с участието на представителите на държавата в годишните, или извънредни общи събрания на съдружниците на търговски дружества с над 50% участие в капитала съгласно чл. 137 и чл. 221 от Търговския закон . В резултат са изготвени са 23 броя заповеди за упълномощаване на представители на държавата в общите събрания, на които са взети важни решения по дейността и управлението на публичните предприятия.

Изпълнени са поредица от мерки за финансово подпомагане от страна на държавата на дружествата от отрасъл ВиК за непредвидените им разходи за потребена ел. енергия. Одобрени са 3 индивидуални програми за компенасиране на ВиК операторите: за периода от 01.01.2022 до 31.03.2022 г., за м. април 2022 г. и за м. май и м.юни 2022 г. Програмите са администрирани от МРРБ. Обект на мярката за подпомагане са 53 дружества, предоставящи ВиК услуги, включително и 29-те дружества с държавно участие от системата на МРРБ.

Общата сума на изплатените средства за компенсации по програмите е в размер на 38 641 756 лева, в т.ч.:

по програмата за първо тримесечие на 2022 г. – 19 887 809 лева;

по програмата за м. април 2022 г. – 5 586 676 лева;

по програмата за м. май и м.юни 2022 г. – 13 167 271 лева.

С тези средства са погасени просрочени задължения на дружествата за потребена ел. енергия за тези периоди, намалена е междуфирмената задлъжнялост и са създадени предпоставки тези предприятия да изпълняват инвестиционните си ангажименти за изграждане на публична ВиК инфраструктура, включително и за спазване на сроковете и максимално усвояване на безвъзмезден финансов ресурс по ОП „Околна среда“ 2014-2020 г.

Съгласно ЗПП и Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП) са разработени от публичните предприятия от системата на МРРБ и представени в в МРРБ и в АППК бизнес програми за развитието им. С тях са утвърдени прогнозните показатели и цели, които са обект на ежегодно отчитане. Бизнес програмите са актуализирани и одобрени в МРРБ, във връзка с Решение № 776 на МС от 12.10.2022 г. за приемане на Политика за участието на държавата в публичните предприятия Стартирана е процедура за преобразуване на Геозащита“ ЕООД, гр. Варна и клоновете му „Геозащита“ ЕООД – клон Плевен и „Геозащита“ ЕООД – клон Перник в самостоятелни дружества – „Геозащита“ ЕООД, гр. Варна, „Геозащита“ ЕООД, гр. Плевен и „Геозащита“ ЕООД, гр. Перник чрез отделяне в съответствие с чл. 262в от Търговския закон.

С Решение № 750 на Министерският съвет от 07.10.2022 г. е дадено съгласие да се увеличи капитала на „Фонд ФЛАГ“ ЕАД, гр. София, чрез увеличение на дела на държавата като едноличен собственик на капитала с 50 млн. лв. от бюджета на МРРБ. Вследствие на извършеното капитализиране е увеличен капацитетът на „Фонд ФЛАГ“ ЕАД за предоставяне на заемно финансиране на местните власти (общините) при изпълнение на регионални обекти, обект на БФП и по Европейски програми инициативи. Осигуряват се възможности за създаване на нов финансов инструмент за подпомагане на инвестиционни проекти на българските общини, свързани със зелената трансформация и ресурс от допълващи средства за бенефициенти при изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост.

В изпълнение на изискванията на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане са проведени конкурси за избор на управители и членове на съвети на директорите на търговските дружества от системата на МРРБ, съгласно одобрен индикативен график. Към 31.12.2022 г. са приключени 3 конкурсни процедури за избор на членове на съвета на директорите на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД, гр. София, за избор на управител на „Проинвекс“ ЕООД, гр. София и за избор на трима представители на държавата, в състава на съвета на директорите на „Автомагистрали“ ЕАД, гр. София.

В резултат на изпълнените дейности и процедираните решения, касаещи публичните предприятия са осигурени възможности и предпоставки за ефективно функциониране на дружествата и за предвидимост при прогнозиране на развитието и поведението им в динамична бизнес среда. За ВиК операторите от системата на МРРБ, които изпълняват договори по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“ в качеството си на бенефициенти, а така също и за тези, които предстои да бъдат бенефициенти по „Околна среда 2021 – 2027 г.“ през настоящия програмен период са осигурени предпоставки да осъществяват дейността си като жизнеспособни, финансово устойчиви и независими предприятия и да не се третират като „дружества в затруднено положение“ с цел достъп до безвъзмезден финансов ресурс през новия програмен период, а така също и за финализиране на процедурите на въвеждане в предвидените срокове на изгражданата от бенефициентите публична ВиК инфраструктура през програмен период 2014-2020г.

При осъществяване на поставените цели по Програмата и във връзка с функционалната компетентност на дирекция „Държавна собственост“ пряко свързана с изготвянето на проекти на Решения на Министерския съвет, касаещи имотите – държавна собственост, и в резултат на приетите от МС решения, се създаде възможността за:

- трайно задоволяване на обществени нужди от местно значение и реализиране на отделни проекти с обществена значимост;

- задоволяване административните нужди на различни ведомства и организации на бюджетна издръжка;

- изграждането на линейни обекти, което е пряко свързано с осигуряването на съвременни модерни експлоатационни условия и подобряване стандарта на обслужване на вътрешния и международния трафик, и подобряване безопасността и сигурността на движението.

2100.02.00 ПОЛИТИКА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС, ПОДДЪРЖАНЕ, МОДЕРНИЗАЦИЯ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 2 316 885 436 лв. и средства в размер на (-)320 268 924 лв., като бенефициент по Оперативни програми.

2100.02.00 Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Ключови индикатори

Рехабилитирани и новоизградени участъци /в т.ч. аварийни дейности/ · Км. · 127,42 · 106,965

Текущ ремонт и поддържане на РПМ · Км. · 19 917,18 · 19 917,18

Брой продадени винетки, Категория 1, Категория 2, Категория 3 · Броя · 6 300 000 · 5 924 920

Решения на МС за изменения и допълнения на Списък на общинските пътища · бр. · 1 · 2

Завършен благоустройствен пътен обект/подобрена жизнена среда · бр. · 135 · 3

Завършени геозащитни обекти · бр./% · 5 · 6 бр

Брегоукрепване · м · 300 · 316

Контролирана свлачищна територия · ха · 1000 · 1224

Обезпечаване на територията на страната с общи устройствени планове. · % от територията · 15 · 15

Подобряване качеството на предоставяните услуги по „Водоснабдяване и канализация“, чрез увеличаване броя на жителите, на които се предоставя питейна вода с подобрени качествени показатели и/или на които се осигурява непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя подобрена услуга отвеждане и пречистване на отпадъчните води. · брой жители · 630 000 · 630 000

Подобряване условията на жизнената среда в сградите чрез контрол, осъществяван от ДНСК, гарантиращ безопасно и здравословно обитаване при въвеждане в експлоатация на строежи от I, II и III категория · % · 100 · 84,24

Гарантиране спазването на нормативните изисквания за сигурност, устойчивост, безопасност и достъпност на строежите чрез повишен контрол в/у инвестиционния процес в строителството и действията на общинската администрация · % · Min.(1) · 25,32

Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти · брой · 800 · 6496

Поддържане на регулаторна база от технически нормативни актове за обследване, проектиране, изграждане и поддържане на строежите · брой · 73 · 95

Участие в заседания за хармонизиране на националното законодателство с европейското и разработване на национални стратегически документи за изпълнение на политики на Европейския съюз · брой · 5 · 20

Предоставени услуги от геодезически, топографски и кадастрални данни · млн. бр. · 2,95 · 4,97

Преизмерване на ДНМ (нивелация I – около 5500 км) · км · 451 · 451

Политиката се осъществява по три бюджетни програми:

По програма 2100.02.01 „Рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура“ са усвоени бюджетни средства в размер на 2 263 239 585 лв. и средства в размер на 113 961 653 лв., като бенефициент.

По отношение на дейността на дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“ През отчетния период са одобрени с РМС № 552/29.07.22 г. и Решение № 1028/16.12.2022 г. допълнения на списъка на общинските пътища с пътни трасета на териториите на общините Правец и Садово. Разгледана е документация за изменение и допълване на списъка с пътни трасета на територията на общините Сливен, Ямбол, Тунджа, Иваново, Твърдица, Садово и Първомай.

През периода значителен брой обекти за основен ремонт и/или реконструкция и/или рехабилитация на общински пътища бяха разгледани, анализирани и селектирани. В резултат, беше одобрен с Решение № 711/30.09.2022 г. на Министерския съвет, изменено и допълнено с Решение № 1039/21.12.2022 г. Списък на инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления/обекти за целево финансиране, с включени 97 бр. обекта за общински пътища в рамките на бюджета на програмата за 2022 г., които имат проектна готовност, разрешения за строеж и посочени от съответната общинска администрация като най-приоритетни. Сключиха се споразумения за трансфер на средства/допълнителни споразумения с всички общински администрации и са разплатени в рамките на бюджета на МРРБ за 2022 г. средствата за всеки обект, одобрен с горецитираните решения на Министерския съвет. Обектите са със срок на завършване през 2023 г.

Продължи дейността по актуализацията на базата данни за техникоексплоатационното състояние на общинските пътища в страната и съоръженията към тях, по общини и категории пътища. Извършен е анализ на състоянието на общинските пътища и съоръженията към тях, като през периода са предоставени данни или коригирани/допълнени такива от редица общини и/или области. Направен е обобщен актуален анализ на получените данни и същият след одобрение от министъра на регионалното развитие и благоустройството ще се предостави на НСОРБ и ДАБДП.

През отчетния период приключи изпълнението на пътен обект, финансово подпомогнат чрез Споразумение за трансфер на средства на територията на община Нова Загора. Продължаващо е изпълнението на пътни обекти на територията на общините Елена, Белослав, Шумен, Първомай, Приморско и Момчилград, с период на завършване през 2023 г.

По отношение на Агенция „Пътна инфраструрктура“ (АПИ) Стратегическа визия на АПИ: До 2024 г. България да има устойчива пътна мрежа, интегрирана в Европейската транспортна система.

Основната цел на изпълняваната от АПИ политика е описана в Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, приета с протокол №67 на Министерски съвет от 02.12.2020 г., като през периода 2022-2024 г. ще продължи да бъде осигуряването на по-добра свързаност и достъпност между населените места в страната. Усилията за подобряване на съществуващата инфраструктура за автомобилен транспорт ще доведат до подобряване на условията за бизнес и търговия, като същевременно способстват и за постигането на по-високо ниво на безопасност в транспортната система на страната. Приоритетът ще има значителна роля в изпълнението на Цел 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“ и Цел 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“ от Целите за устойчиво развитие на ООН.

Стратегически цели:

Развитие на устойчива пътна инфраструктура;

Интеграция на пътната инфраструктура в Европейската транспортна мрежа;

Подобряване на безопасността на пътната инфраструктура;

Ефективно управление на пътния сектор.

Оперативни цели:

Привеждане на пътната инфраструктура в устойчиво състояние;

Подобряване достъпността до периферните и слабо урбанизираните територии;

Ускорено изграждане на магистралите и интеграция на националната пътна мрежа с европейската транспортна инфраструктура;

Поддържане и развитие на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт чрез изграждане на националната мрежа от магистрали и скоростни пътища, свързването й с европейските транспортни коридори;

Оптимизиране финансирането на пътния сектор;

Осигуряване съпоставимо с европейската практика високо ниво на транспортна достъпност на територията на Република България;

Въвеждане на Планове за управление на околната среда, Мерки за непредвидени замърсявания и Планове за наблюдение на въздействието върху околната среда (съдържащи и описание на организацията за изпълнението), вкл. изисквания по отношение на води, въздух, климат, отпадъци, биоразнообразие и шум, като неразделна част от договорите за строителство;

Предотвратяване появата и разрастването на свлачищни процеси, на ерозията и абразията на водата и възстановяване на нанесените щети на населените места и техническата инфраструктура;

Въвеждане на модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили.

Осигуряване на възможност за ефективно управление на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние и спазване на изискванията за оперативна съвместимост със системите на доставчиците на услуга за електронно събиране на такса Осигуряване на добро експлоатационно състояние и ниво на безопасност на съществуващата пътна мрежа. Модернизация и обновяване.

Общо постъпилите приходи за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. са в размер на 690 048 хил. лв., като основната част са формирани от държавни такси, които са в размер на 658 791 хил. лв., в т.ч.:

Винетни такси за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства (събират се на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата) – 282 398 хил. лв.;

Тол такса за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства (събира се на основание чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата) – 271 302 хил. лв., от които 243 647 лв. от тол такси и 27 655 лв. от маршрутни карти;

Други такси по тарифата в размер на 108 693 хил. лв., реализирани от кантарни такси, от таксите за преминаване на Дунав мост в посока „Русе – Гюргево”; от такси за крайпътни обслужващи обекти и рекламни съоръжения; от такси за влизане в Република България или за транзитно преминаване на ППС с чуждестранна регистрация, както и от такси за движение на тежки и извънгабаритни превозни средства по републиканските пътища.;

От наложени глоби и заплатени компенсаторни такси от нарушители са постъпили суми в размер на 27 655 хил. лв.

Разходите за ведомствена и администрирана издръжка към 31.12.2022 г. на АПИ са в размер на 1 520 625 102 лв., като администрираните разходи по §§10-30 „Текущ ремонт” са в размер на 1 424 070 962 лв. и съставляват над 94% от общо извършените разходи за издръжка.

В изпълнение на дейности по „Текущ ремонт и поддържане“ към 31.12.2022 год. са усвоени средства в размер на 1 424 070 962 лв., като от тях 84 143 913,48 лв. са изразходени за зимно поддържане, 4 580 328,38 лв. за производство, доставка и монтаж на вертикална сигнализация, 112 229 277,94 лв. за доставка и монтаж на ограничителни системи и 22 152 307,39 лв. за полагане на хоризонтална маркировка. Остатъка е изразходван за дейности свързани с поддържането на РПМ: ремонт на съоръжения; ремонт на пътната настилка; отводнителни мероприятия – подравняване на банкети, почистване на окопи и водостоци; ландшафтно оформление – косене, рязане на храсти, оформяне короните на крайпътните дървета и др.

Държавни инвестиционни заеми Агенция „Пътна инфраструктура” е бенефициент на заемите с Европейската инвестиционна банка по Проект „Транзитни пътища” 4; Проект „Транзитни пътища 5”, Автомагистрала „Тракия”, както и на Международната банка за възстановяване и развитие за Проект ”Рехабилитация на пътната инфраструктура” Световна банка.

Средствата необходими за извършване на разходи в рамките на проекти с държавни инвестиционни заеми са за лихви и погашения. За отчетният период са отчетени средства за лихви по ДИЗ в размер на 13 917 646 лв.

Основен ремонт За бюджет 2022 г. средствата, предвидени за основен ремонт, съгласно уточнения план към 31.12.2022 г. са в размер на 12 047 305 лв. Разходваните средства са в размер на 12 047 305 лв.

За дейности по основен ремонт за извършване на строителство, упражняване на строителен и авторски надзор за отчетният период са разплатени средства в размер на 7 455 037 лв.

За извършване на дейности по проучвателно-проектантски работи към 31.12.2022 г. изразходваните средства са в размер на 3 088 744 лв.

За дейности по „Аварийни ремонти“ за 2022г. са предвидени средства в размер на 1 503 524 лв. Обектите, които са включени в програма „Аварийни ремонти“ за 2022 г. са 89 (осемдесет и девет) и са определени по следния принцип:

Проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“(ОПРР). Отчетени са средства в размер на 26 902 758 лв.

Проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 (ОПОС). Отчетени са средства в размер на 6 397 966 лв.

Проекти, изпълнявани по Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014–2020г. Към 30.09.2022 г. са отчетени са средства в размер на 3 632 530 лв.

Проекти, изпълнявани по Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 г. Към 31.12.2022 г. са отчетени са средства в размер на 1 739 210 лв.

Изграждане на инфраструктурни обекти За бюджет 2022 г. средствата, предвидени за изграждане на инфраструктурни обекти, съгласно уточненият план към м. декември, са в размер на 650 055 168 лв. Разплатените средства за изграждане на инфраструктурни обекти са в размер на 650 055 168 лв.

Изграждане на пътища I-ви, II-ри и III-ти клас от РПМ, финансирани с бюджетни средства.

1. · Изграждане на АМ „Хемус“:

• · Изграждане на АМ „Хемус“ от Боаза до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново от км 87+800 до км 222+000 /трасето е съставено от 6 участъка/.

Платени средства към 31.12.2022 г. за обект: „Изграждането на 6 участъка от АМ Хемус: Участък 1 от км 87+800 до км 94+980км и от км 96+600 до км 103+060, включително пътен възел „Дерманци“; Участък 2 от края на пътен възел „Дерманци“ (пресичане с път ІІІ-307) до пресичането с път ІІІ-3005, включително пътен възел „Каленик“, от км 103+060 до км 122+260 и Участък 3 от края на пътен възел „Каленик“ (пресичане с път ІІІ-3005) до пресичането с път ІІ-35, включително пътен възел „Плевен“ от км 122+260 до км 126+780 и от км 127+100 до км 139+340;Участък 4 от края на пътен възел Плевен (пресичане с път II-35) до път III-301 включително пътен възел „Летница“, от км 139+340 до км 166+144.09; Участък 5 от края на пътен възел „Летница“ (пресичане с път III 301) до път III 303 включително пътен възел, от км 166+144,09 до км 189+344; Участък 6 от края на пътен възел на път III 303 до Път I 5 включително пътен възел, от км 189+344 до км 222+000” – 98 613 727 лв.

Доизграждане на АМ „Хемус“ от км 222+000 до км 310+940 (участък в строителство) Към 31.12.2022 г. са платени 1 412 147 лв. за Консултантска услуга във връзка с изграждането АМ Хемус от км 222+000 до км 310+940, разделен на три участъка - 7 участък - от км 222+000 до км 265+600; участък 8 - от км265+60 до км 299+000; участък 9 от км 299+000 до км 310+940.

Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект: АМ Хемус, участък от км 310+940 до км 327+260.

Приблизителен процент на изпълнението на обекта – 100%, като то е възоснова на база количествата за целия обект.

Платени средства към 31.12.2022 г. за обекта са в размер на 5 640 703 лв.

2. Модернизация на Път I-1 (Е79) Път I-1 „Видин – п.в. Макреш“ от км 3+757 до км 33+400. Общата дължина е 29,643 км.

Издадено е Разрешение за строеж № РС-33/16.06.2022 г. за реконструкции на електропроводи 20 kV, съобщителни и оптични кабели и напоителни тръбопроводи. Към момента РС не е влязло в сила.

За целия обект е подписан Акт 10 от 01.12.2021 г. Разплатени са 356 160 лв към 31.12.2022 г.

Модернизация на път I-1 (Е79) „Видин – Ботевград” от км 33+400 до км 102+060 (км 99+193 – километраж по проект), разделен на пет участъка:

Участък 1 – Път I-1 „п.в. Макреш – п.в. Бела“: от км 33+400 (километраж по проект) до км 47+000 (километраж по проект);

Изпълнeни са следните дейности: Фактическото изпълнение на СМР е 19 %. Платените средства за обекта към 31.12.2022 г. са в размер на 194 172 023 лв. за СМР, СН и АН.

Допълнително проектиране и строителство на път І-1 /Е-79/ Мездра – Ботевград Лот 2 от км 161+367 до км 174 +800.

Приблизителния процент на изпълнение за обекта 38%. Процентното изпълнение е на база количествата за целия обект. Платени средства към 31.12.2022 г. - 78 823 277 лв. за СМР и СН.

Актуализация на техническия проект и строителство на път І-1 /Е-79/ Мездра – Ботевград от км Лот 1 от км 174+800 до км 194+164.89.

Приблизителния процент на изпълнение за обекта 47 %. Процентното изпълнение е на база количествата за целия обект. Платени средства към 31.12.2022 г. - 4 561 984 лв.

„Обходен път на гр. Бургас от км 230+700 на път I-9 Сарафово – Бургас до км 493+550 на път I-6 Ветрен – Бургас и локални платна“.

Фактическото изпълнение на СМР около 90 %. Платено към 31.12.2022 г. – 36 247 544 лв.;

Път I-9, Слънчев бряг – Бургас, обход гр. Поморие, участък от км 217+000 до км 222+849.41 (километраж по проект).

С писмо с наш вх. №32-00-116/11.08.2022г. е представено Наказателно постановление №45/29.07.2022г. на и.д. Директора на РИОСВ-Бургас, с което е наложена имуществена санкция на Агенция „Пътна инфраструктура“ в размер на 5 000,00 лв, във връзка с което е представен Доклад с изх. №66-Бс-1423/24.08.2022г. от Директора на ОПУ Бургас за несъгласие относно съдържащата информация.

Софийски околовръстен път в участъка от км 35+260 до км 41+340 /пътен възел „Цариградско шосе до пътен възел „Младост”/.

Издадено Разрешение за ползване № СТ-05-172 от 31.03.2022 г. Издаден е сертификат за приемане на обекта от дата 31.03.2022 г., изпратен с писмо наш изх. № 53-00-3898/14.04.2022 г. През настоящия период е проведена 2ра среща съгласно договорните условия в периода за съобщаване на дефекти. Платено към 31.12.2022 г. - 7 426 471 лв. за СН и СМР.

Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект: Път „Калотина – пътен възел Храбърско“ от км 15+500 до км 32+447,20.

Постъпило писмо изх. № ОВОС-55/07.10.2022 г. от МОСВ относно заявените параметри в ИП, с което ни уведомяват, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Постъпило писмо изх. № ОВОС-55/10.10.2022 г. от МОСВ за допускане прилагането на чл. 91, ал. 2 от ЗООС, че приложимата процедура за одобряване на проекта ПУП-ПП е проведена в МОСВ процедура по реда на Глава шеста. Постъпило писмо изх. № ОВОС-55/10.10.2022 г. от МОСВ за допускане прилагането на чл. 91, ал. 2 от ЗООС, че приложимата процедура за одобряване на проекта ПУП-ПП е проведена в МОСВ процедура по реда на Глава шеста, раздел III (ОВОС) от ЗООС, като не се изисква провеждане на процедура по екологична оценка.

Извършване на археологически проучвания по трасето на обект: Автомагистрала „Хемус“, участъци 3, 4 и 5 – 104 943 лв.

„Извършване на спасителни теренни археологически проучвания по трасетата на инфраструктурни проекти“ – 2 129 676 лв.

АМ Струма Лот 3.1 и Лот 3.3 и тунел "Железница" от км 359+000 до км 420+624 – 13 609 828 лв.

„Изработване на технически проект и изпълнение на част от мерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле, посочени в Решение по ОВОС № 3-3/2017 г., чрез изграждане и модифициране на оградни и дефрагментационни съоръжения по път I-1 от км 380+300 до км 396+137 (част от дясното платно на АМ Струма лот 3.2) и повишаване на безопасността в участъка“. Разплатените средства към 31.12.2022 г. са в размер на 1 148 268 лв.

„Път ІІІ-5004 „Обход на гр. Габрово”, от км 0+000 до км 31+ 000, участък от км 0+000 до км 20+124.50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130" – 132 000 лв.

На 13.06.2022г. са изпратени и получени, от изпълнителите по договорите, уведомления за стартиране на дейностите по договорите. Тече срок за проектиране /240дни/ от 13.06.2022г. до 07.02.2023г.

АМ „Европа“ от км 32+447,20 до км 48+903“ – 25 413 285 лв.

АМ „Русе – Велико Търново“ На 21.12.2022г. е представен Сертификат за авансово плащане за изпълнение на проектантски работи и през м. декември 2022 г. е платен аванс в размер на 100 197 210,98 лв. с ДДС.

II. · Изготвяне на проекти за пътища от РПМ, финансирани с бюджетни средства.

Изработване на Информация по преценка от необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно предложение „Път II-35 „Плевен - Ловеч - Кърнаре“ – югоизточен обход на гр. Плевен – 7 757 лв.

Изработване на акустичен и конструктивен проект за изграждане на шумозащитни съоръжения за жилищни територии с установено наднормено ниво на шум в близост до пътни участъци от РПМ с трафик над 3 млн. МПС годишно за обект: "АМ "СТРУМА" в участък 1 от км 19+561 до км 19+931 и участък 2 от км 20+285 до км 22+144, жилищна територия на кв. Църква, град Перник" – 19 080 лв.

Изработване на технически проект за доизграждане на път ІІІ-303 "Обходен път на град Павликени" – 38 400 лв.

Изработване на технически проект и ПУП-ПП Околовръстен път на град Пловдив - привеждане към габарит Г23,5 Об.п. 1:  Път ІІІ-805 „/Път І-8 „Пазарджик-Пловдив”/ - ПВ "Царацово -Съединение" от 0+000 до км 1+460 и участък за привързване към съществуващия път и Път II-86 „/Път І-8 „Пазарджик-Пловдив”/ – Асеновград – Смолян” от км 0+000 до км 0+640 и участък за привързване към съществуващия път – 161 017 лв.

Изработване на технически проект и ПУП-ПП за обект: Околовръстен път на град Пловдив - привеждане към габарит Г23,5  Об.п. 2: Път ІІІ-805 „/Път І-8 „Пазарджик-Пловдив”/ - ПВ Царацово - Съединение” от км 1+460 до км 4+120 – 110 400 лв.

Изработване на технически проект и ПУП-ПП за обект: Околовръстен път на град Пловдив - привеждане към габарит Г23,5 Об.п. 3: Път ІІ-86 „/Път І-8 „Пазарджик-Пловдив”/ – Асеновград – Смолян” от км 0+640 до км 14+600 – 1 190 784 лв.

Изработване на технически проект за НОВ пътен надлез над път II-17 „(Мездра - Ботевград) - п.в. на I-3 - п.в. Ботевград на АМ „Хемус“, осигуряващ връзка на общински път SFO 3059 със земеделските земи, включително привързване към общинския и селскостопанския път – 50 400 лв.

Изработване на проект за път ІІІ-1008 „Струмяни - ГКПП „Клепало” – 244 440 лв.

Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. За отчетният период разходваните бюджетни средства са в размер на 35 767 140 лв.

АМ Струма Лот 3.1 и Лот 3.3 и тунел "Железница" - Разплатени са 35 753 340 лв. за СМР;

АМ Струма Лот 3.1, „Благоевград – Крупник” На 29.09.2022г. е подписан Протокол – образец 16 и е издадено Разрешение за ползване №СТ-05-479/30.09.2022г. за участъка от км 370+400 до км 373+100. Движението в участъка е пуснато в условията на временна организация на движението.

АМ Струма, Лот 3.1 – тунел Железница от км 366+000 до км 370+400.

За Обособена позиция №1:

През 2021 г. е завършено избутването на всички сегменти, като връхната конструкция и на двете платна на моста е готова на 100 %. Предвид проявили се на обекта свлачищни процеси, на 03.12.2021 г. е подписан акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (акт обр. 10) за участъка от км 366+000 до км 366+080. Завършено е изпълнението на всички видове СМР с изключение на тези в спрения за строителство участък.

През м. април е представено и прието от ЕТИС на АПИ проектно решение за изграждане на укрепително съоръжение в основата на свлачището, както и допълнително предпазно съоръжение за защита на магистралата от евентуално свличане на скална маса.

С писмо от 06.10.2022 г. от страна на Министъра на регионалното развитие е получено предварително съгласие по реда на чл. 96, ал. 3 от Закона за устройство на територията за извършване на геозащитни мерки.

За Обособена позиция №2:

Подписан е Акт образец 15 на 06.06.2022 г. за подобект „Хеликоптерна площадка“.

На 30.11.2022г. е проведена инспекция на място за одит на етап „Пускане в експлоатация“. Входиран е доклад от председателя на звеното за извършената проверка.

През м. декември са проведени изпитвания на технологичното оборудване и системи за оповестяване и сигурност.

Проведени са 72-часови проби при експлоатационни условия при завършване на работите на тунел „Железница“ на технологичното оборудване и системи за оповестяване и сигурност. В резултатите от проведените изпитвания са съставени и подписани Протоколи образец №17, съгласно Глава втора, чл.7, т.17, от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

За Обособена позиция №3:

Подучастък № 3, с обща дължина 1,4 км, е готов на 87,52 %. Завършени на 100 % са земните работи, реконструкция на съоръжения средно и ниско напрежение, 7 бр. водостоци, подлез при км 370+110. Изпълняват се асфалтови и пътни работи, трасиране на кабелна линия за ИТС и полагане на улеи тип "Италиански".

През м. декември е представен Комплексен доклад и коригиран технически проект за обезопасяване на участък от км 369+220 до км 369+510 и е внесена документация в МРРБ за издаване на Заповед за допълване на издаденото Разрешение за строеж, която се очаква.

АМ „Струма“ Лот 3.3, участък „Кресна-Сандански“ от км 397+000 до км 420+624 Строителните работи по автомагистрала Струма Лот 3.3, участък Кресна–Сандански, от км 397+000 до км 420+624, са изцяло завършени и обектът е въведен в експлоатация.

Извършват се ежемесечни инспекции на площадката от страна на ОПУ-Благоевград.

АМ „Русе – Велико Търново“ – подготовка – 13 800 лв.

III. · Проекти изпълнявани по Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)

Модернизация на път І–8 Калотина – Софийски околовръстен път от км 1+000 до км 15+500 и етапна връзка – 26 306 932 лв.

Целият обект е в етап строителство. Изпълненият обем СМР е 96%. Проектантските работи са изпълнени на 100%.

Придобиване на земя За бюджет 2022 г. средствата, предвидени за придобиване на земя, съгласно уточненият план към м. декември са в размер на 6 002 845 лв. За отчетният период са разплатени 6 002 844 лв. за обезщетения на собственици на отчуждени имоти и части от имоти от влезли в сила постановени Решения на МС, издадени Заповеди на Областни управители.

Придобиване на нематериални дълготрайни активи Придобиване на програмни продукти и лицензи за програмни продукти Еднократно плащане за ограничено вещно право (преминаване, прокарване) на теренно ползване (Сервитутни права) – 17 497 лв.

Ведомствени капиталови разходи За бюджет 2022 г. средствата, предвидени за ведомствени капиталови разходи, съгласно уточненият план към м. декември са в размер на 4 425 676 лв. За отчетния период разплатените средства са в размер на 4 382 464 лв.

По програма 2100.02.02 „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“ са усвоени бюджетни средства в размер на – 41 289 990 лв. и средства, отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС, в размер на (-) 434 230 577лв.

Програмата се изпълнява от дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство”, дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности” и дирекция „Водоснабдяване и канализация”.

Дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“ Част „Геозащита“ През отчетния период продължи изпълнението на договор с предмет „Превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на Република България и на районите с ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие и абразионни процеси по Черноморското крайбрежие“, по който са изпълнени превантивни дейности, предвидени съгласно Индикативните годишни програми за изпълнение за 2022 г. Договорът приключи на 31.12.2022 г.

Продължи изпълнението на обект „Гр. Царево – укрепване свлачище северен бряг“, свързан с укрепване на свлачище и брегоукрепване на северния бряг на гр. Царево. Строежът е приет с Държавна приемателна комисия и е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-35/26.01.2023 г.

Завършен и приет Етап I от договор с предмет: „Прединвестиционни проучвания и обща укрепителна схема на морски залив Ахелой, община Поморие“.

Издадени са от СГКК – Добрич удостоверения за приети проекти за изменение на КККР във връзка с изпълнението на договора с предмет „Брегоукрепителна дамба КК „Албена“ – гр. Балчик – участък от КК „Албена“ до Момчилово дере – проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри“ и договорът е приключен.

Изработена е Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие за периода 2022-2027 г. от Геологическия институт при БАН.

Изработени „Прединвестиционни проучвания на свлачище „Албена“, община Балчик“, договорът е приключен.

Изготвени са и са одобрени документации за стартиране на процедура за възлагане на обществени поръчки с предмет: „Актуализация на Наредба № 12 за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони и на Наредба № 1 за геозащитната дейност“, и с предмет „Ремонтно-възстановителни работи на брегоукрепителните съоръжения – плажна зона, гр. Варна“ – хармонизиране на инвестиционния проект с европейското законодателство (ЕВРОКОД)“, както и е преработена техническата спецификация, методиката за оценка и доклада за стартиране на процедура по ЗОП за избор на изпълнител на СМР на обект: „Брегоукрепване в района на крайбрежна плажна ивица на гр. Ахтопол”.

Проведени са работни срещи за постъпилите от общините искания за финансиране. Извършена е финална оценка и приоритизация по утвърдени от министъра критерии. Изготвен е окончателен списък на приоритизираните обекти за финансиране на геозащитни мерки и дейности, одобрен от ресорния заместник-министър доклад с предложения за финансиране, подготвени са и са подписани споразумения за трансфер на средства за 34 геозащитни обекти – за изпълнение на 29 проекто-проучвателни работи в общини Белене, Бойчиновци, Брезник, Брусарци, Велики Преслав, Велико Търново, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Златоград, Каварна, Ловеч, Оряхово, Приморско, Ракитово, Сатовча, Свищов, Тетевен, Трън и Царево и 5 споразумения за изпълнение на геозащитни мерки и дейности в общини Иваново, Мездра, Омуртаг и Своге.

Приключи изпълнението на споразумения за финансово подпомагане на общини Своге, Враца, Сливен, Неделино и Белово за изпълнение на геозащитни мерки и дейности.

Продължи изпълнението на сключени споразумения за реализиране на геозащитни мерки и дейности на общини Бяла, Сухиндол, Правец, Белово и Приморско, както и за изпълнение на проекто-проучвателни работи на община Смолян.

За периода от 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. е осъществен предварителен контрол на постъпили 69 искания във връзка с инвестиционни намерения в свлачищни райони.

Част „Благоустройствени дейности“ През периода продължава изпълнението на преходни обекти по сключени на предходен етап споразумения за трансфер на средства на териториите на общините Белово и Неделино. Поради редица възникнали обстоятелства при изпълнението на обектите са подписани допълнителни споразумения за удължаване на сроковете, съответно с община Белово до 30.06.2023 г. и с община Неделино до 01.04.2023 г. По подписани споразумения през 2021 г. също продължава изпълнението на обектите на територията на общините Пещера, Троян и Ямбол.

Обектите на територията на общините Рила и Луковит бяха завършени, приети са с разрешения за ползване и са извършени окончателни плащания в сроковете на споразуменията.

След извършен анализ и приоритизация финансово са подпомогнати чрез споразумения за трансфер на средства, обекти на територията на общините Правец, Разлог, Родопи и Летница.

През периода значителен брой обекти насочени към подобряване на уличната мрежа в населените места бяха разгледани, анализирани и селектирани. В резултат, беше одобрен с Решение № 711/30.09.2022 г. на Министерски съвет, изменено и допълнено с Решение № 1039/21.12.2022 г. Списък на инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления/обекти за целево финансиране, разпределени за 36 бр. обекта, които имат проектна готовност, разрешения за строеж и посочени от съответната общинска администрация като най-приоритетни. Сключиха се споразумения за трансфер/допълнително споразумение с всички общински администрации и са разплатени в рамките на бюджета на МРРБ за 2022 г. средствата за всеки обект, одобрен с горецитираните решения на Министерския съвет. Обектите са със срок на завършване през 2023 г.

Дирекция „Водоснабдяване и канализация“ През отчетния период дирекция „Водоснабдяване и канализация“ (към настоящия момент част от дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности“) подпомогна министъра на регионалното развитие и благоустройството при провеждане на държавната политика в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ на национално ниво, като изпълнява дейности за реализация на инвестиционни проекти в областта на водоснабдяването и канализацията, планира развитието на ВиК инфраструктурата, извършва дейности и подготвя документи, свързани със стратегическото управлението на отрасъла.

Дирекция „Водоснабдяване и канализация” изпълнява целите на програма „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация”, в частта отнасяща се за водоснабдяване и канализация, като изпълнява дейности за реализация на инвестиционни проекти в областта на водоснабдяването и канализацията; планиране развитието на ВиК инфраструктурата; дейности, свързани със стратегическото управление на ВиК отрасъла. Разплатените средства за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. по Програмата са в размер на 145 989 305 лв.

През 2022 г. продължи изпълнението на „Проект за развитие на общинска инфраструктура Изпълнението на СМР на обект „Рехабилитация на яз. Студена“ приключи през м. август 2021 г. Срокът за съобщаване на дефекти приключи на 02 август 2022 г. и в момента се извършват предвидените по договора дейности, свързани с неговото приключване. Съгласно последната представена строителна програма, строителството на яз. Луда Яна и ПСПВ ще продължи до м. октомври 2023. През 2022 г. по договорите по проекта са разплатени 8 596 645 лв.

През отчетния период са подписани 108 бр. споразумения за трансфери към общински администрации, от които 105 бр. за 126 566 331 лв., са в изпълнение на РМС № 711 от 30.09.2022 г., 3 бр. на стойност 4 781 447 лв. към общини Белово, Златица и Рудозем, в рамките на утвърдения бюджет за 2022 г. Срокът за изпълнение на дейностите за ВиК обектите по подписаните 105 бр. споразумения по РМС № 711 от 30.09.2022 г. е до 31.10.2023 г.

Разплатените средства по сключените 108 бр. споразумения са в размер на 131 345 176 лв.

Дирекцията изпълнява проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК – етап 2”, по който е бенефициент на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” Основните дейности по проекта са свързани с изготвянето на 6 регионални прединвестиционни проучвания (РПИП) за областите Габрово, Плевен, Хасково, Велико Търново, Софийска област и Търговище. По проекта са проведени също семинари, мероприятия за добри практики и информационни събития. През отчетния период са извършени плащания по сключените договори по проект „Подпомагане на регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК – етап 2“ в размер на 6 047 484 лв.

Към 31.12.2022 г. дирекцията подпомогна Асоциациите по ВиК с методическа помощ за организиране на 87 броя заседания на общите събрание на асоциациите и с финансиране от държавния бюджет, съгласно чл.198в, ал.12 и ал.13 на Закона за водите, в размер на 419 849 лв. Дейността на асоциациите е изцяло съобразена с изпълнение на нормативните изисквания и договори за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги, подписани със съответните ВиК оператори.

Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ (УТАТУ) В изпълнение на разпоредбата на § 123, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за финансово подпомагане изработването на проекти на ОУПО, през отчетния период в изпълнение на действащи споразумения, са извършени финансови трансфери към общини-бенефициенти в размер на 987 166,44 лв.

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИДЗУТ). Основните цели на законопроекта са:

- уреждане на последиците от Решение № 14/15.10.2020 г. по конституционно дело № 2/2020 г. на КСРБ, с което бяха обявени за противоконституционни чл. 208, ал. 1 от ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ и чл. 215, ал. 6 от ЗУТ;

- регламентиране статута на строежите или части от тях, представляващи елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 от ЗУТ, като транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.); преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия; преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия; хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите, които отговарят на техническите правила и норми, но са изградени, реконструирани, ремонтирани без изискващите се строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.

Законопроектът е приет с Решение № 970 от 2 декември 2022 г. на Министерския съвет и е внесен за разглеждане в Народното събрание на Република България.

Изготвена е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Наредбата е одобрена от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството и обнародвана в Държавен вестник, бр. 84 от 21.10.2022 г.

За осигуряване на устройствена планова основа за изграждане на приоритетни обекти на пътната, пристанищната и друга инфраструктура, са издадени 7 бр. разрешения на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изработване на подробни устройствени и парцеларни планове и техните изменения, проведени са 20 заседания на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика за разглеждане на подробни устройствени планове (ПУП) и са издадени 19 бр. заповеди за одобряване на ПУП.

Съгласно правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Закона за устройство на територията са одобрени 72 бр. инвестиционни проекта и са издадени 79  бр. разрешения за строеж и допълнения на издадени разрешения за строеж за обекти в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в т.ч. обекти на пътната инфраструктура, на електропреносната мрежа, на железопътната инфраструктура, на пристанищната инфраструктура и др. Регистрирани са 47 бр. технически паспорти за завършени строежи, чиито разрешения за строеж е издал министърът на регионалното развитие и благоустройството.

Агенция по геодезия, картография и кадастър Стратегическата цел на АГКК е увеличаване покритието на Република България с КККР и тяхното поддържане, актуализиране и съхраняването им в съответствие с утвърдения бюджет, както и развитие на геодезическата и картографската дейност с цел задоволяване на държавните потребности и обслужване на потребителите с информация от нея.

Оперативни цели на АГКК за 2022 г. са покриване на територията на страната с кадастрална карта, подобряване на качеството на услугите за клиентите с геоинформация, увеличаване дела на електронните услуги, допълване и обновяване на електронния геоинформационен архив, съдържащ всички картографски материали налични в Геокартфонда на АГКК, поддържане на адекватна нормативна уредба, текущо обновяване на картните материали и необходимите за нуждите на устройственото планиране, поддържане на Държавната нивелачна мрежа, мареографните станции, създаване на геодезически мрежи с местно предназначение и др.

Приходите към 31.12.2022 г. са в размер на 26.1 млн. лева.

Продукти /услуги и дейности извършвани по програмата:

Създаване и поддържане на КККР;

Създаване на специализирани карти и регистри по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;

Геодезия и картография;

Предоставяне на услуги на физически и юридически лица;

Регистрация на правоспособни лица.

Показатели за изпълнение на политиката и програмата:

Извършени услуги – 4.97 млн. бр.;

Преизмерване на държавната нивелачна мрежа – 451 км.;

Дейности по създаване на КККР – одобрени КККР на урбанизираните територии на 189 бр. населени места;

Мареографни измервания се извършват в 1 мареографна станция - Варна;

Контрол на координатите на базовите станции на инфраструктурните ГНСС мрежи – осъществява се и за 4-те мрежи, получили удостоверение за оценка на съответствие.

Разходите по програмата към 31.12.2022 г. са в размер на 24 610 745 лева, представляващи ведомствени разходи по бюджета на АГКК.

По програма 2100.02.03 „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“ са усвоени бюджетни средства в размер на 12 355 861 лв.

Дирекция „Технически правила и норми“

1. По политика 2100.02.00:

1.1. По показател „Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти“ с целева стойност 800 бр./год. се отчитат 6496 бр.

1.2. По показател „Участия в заседания на европейско и национално ниво за хармонизиране на националното законодателство с европейското и/или в разработването или отчитането на национални стратегически документи за изпълнение на политики на Европейския съюз“ с целева стойност 5 бр./год. се отчитат 20 бр.

1.3. По показател „Поддържане на регулаторна база от технически нормативни актове за обследване, проектиране, изграждане и поддържане на строежите“ при целева стойност 73 бр./год. се отчитат 95 бр.

2. По програма 2100.02.03 Бюджетна програма "Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството":

2.1. По показател „Разработени или актуализирани нормативни актове, издавани самостоятелно от министъра на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) или съвместно с компетентните ведомства“ с целева стойност 3 бр./год. се отчитат 7 бр.

2.2. По показател „Извършени проучвания, анализи и оценки свързани с прилагането на нормативните актове или проведена научноизследователска дейност за изработване на национални разпоредби за прилагане на европейски стандарти, изисквания и технологии за целите на техническата нормативна уредба, разработвана от дирекция ТПН“ с целева стойност 1 бр./год. се отчитат 2 бр.

2.3. По показател „Разработени национални приложения за прилагане на европейските спесификации от приложното поле на Регламент (ЕС) № 305/2011, на национални изисквания за влагане на строителни продукти в строежите в зависимост от тяхната употреба и/или методики за оценка на третирани строителни отпадъци и продукти за повторна употреба.“ с целева стойност 2 бр./год. се отчитат 8 бр.

2.5 По показател „Оправомощени лица за оценяване на строителни продукти и за издаване на технически одобрения/оценки, в т.ч. нотифицирани пред Европейската комисия“ с целева стойност 25 бр./год. се отчитат 26 бр.

2.6. По показател „Упражнен контрол върху дейността на оправомощени лица за оценяване на строителни продукти в т.ч. и нотифицирани пред Европейската комисия“ с целева стойност 18 бр./год. се отчитат 26 бр.

Анализът на изпълнението на задачите от програмния формат на бюджета към 31.12.2022 г. показва следното:

Изпълнението на индикаторите с натрупване към 31.12.2022 г. спрямо целевите им годишни стойности по бюджетна програма 2100.02.03 Бюджетна програма "Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството", са преизпълнени за 2022 г.

Утвърденият бюджет на дирекция ТПН за 2022 г. е 160 000 лв. От него към 31.12.2022 г. са разплатени (усвоени) 95 000 лв. с ДДС, което в относителен дял е 59 %.

Дейностите, свързани с показателите за полза/ефект, които са изпълнени със и без използване на бюджетни средства, са посочени в подробния отчет.

Дирекция за национален строителен контрол ДНСК упражнява контрол по спазването на ЗУТ и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, в т.ч. влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряване на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите.

Ползата от дадената политика се изразява в недопускане въвеждането в експлоатация на строежи от първа, втора и трета категория, изпълнени в нарушение на изискванията на чл.169, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, със строителни продукти несъответстващи на съществените изисквания към строежите, без да е упражняван строителен надзор, в нарушение предвижданията на ПУП и др. Голяма част от въвежданите в експлоатация строежи от първа до трета категория са с важно обществено значение – железопътни линии, пътища, пристанища, летища, болници, цялостни градски водопроводни и канализационни системи и пречиствателни станции за питейна и отпадъчна вода, съоръжения за третиране на отпадъци, обекти за подобряване на градската среда, на културно-историческото наследство, включително и строежи в територии с особена защита – дюни, свлачища и природни паркове и други.

Голямо обществено значение има и дейността на ДНСК, свързана със спирането и премахването на незаконни строежи и забраната за ползването на строежи, които не са въведени в експлоатация по нормативно установения ред През отчетния период 01.01.-31.12.22 г. в ДНСК са реализирани приходи по Тарифа 14 от такси за въвеждане в експлоатация на строежи; от наложени глоби и имуществени санкции по наказателни постановления; от събрани вземания във връзка с извършени разходи по принудително премахнати незаконни строежи, от такси за предоставяне на достъп до обществена информация и др. на обща стойност 3 863 525 лв. Изпълнението на приходната част на бюджета на ДНСК към 31.12.2022 г. е в размер на 94.03 % от предвиденото по план.

Извършените разходи за отчетния период 01.01-31.12.2022 г. по бюджетната програма съответстват на утвърдения план със закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г. на ДНСК. Общо извършените разходи са в размер на 11 576 750 лв., преобладаваща част от които са за персонал, а разходите за издръжка са предимно от комунално-битов характер и капиталови разходи. Изпълнението на разходната част на бюджета е в размер на 99.99 %.

По програма 2100.03.00 „Ефективна администрация и координация“ са усвоени бюджетни средства в размер на 22 428 872 лв. и средства, отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС, в размер на (-) 15 510 лв.

В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на останалите програми за постигането на стратегическите цели на МРРБ. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите във всички области на политиките, разходите за тях са изведени в самостоятелна програма „Ефективна администрация и координация“.

Дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) През отчетния период 01.01.2022 – 31.12.2022 г. дейността на дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) предостави комплексни бизнес ориентирани информационни услуги с гарантирано качество. Осигури информационната сигурност на системите работещи с некласифицирана и класифицирана информация с оглед защитата им срещу неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване, доколкото такива събития или действия могат да нарушат достъпността, автентичността, целостта и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни, а също така на предоставяните електронни услуги, свързани с тези системи.

Дирекция ИОСС осигури непрекъсваемостта и качеството на работните ИТ процеси в МРРБ чрез планиране и осигуряване администрирането, поддръжката и развитието на информационните обекти: хардуер, софтуер, мрежова инфраструктура, информационни системи.

Дирекцията координира и подпомага провеждането на държавната политика в областта на сигурността - защитата на класифицираната информация, защитата при бедствия, противодействие на тероризма и отбранително-мобилизационната подготовка (ОМП).

Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“ Организирана е дейността по набирането и подбора на персонала, кариерното израстване и развитието на служителите от министерството, повишаването на професионалната квалификация и обучението, като са обявени и проведени конкурсни процедури, процедури по мобилност, подбори и обучения. Изготвени са административни актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения, заповеди за разрешаване/прекратяване ползването на отпуск на служителите, за провеждане на обучения, документи, свързани с управлението на човешките ресурси и вътрешния документооборот. Обработени и предадени са в НОИ болнични листове и декларации на служители от министерството. Своевременно е актуализирана информацията в Административния регистър относно административната структура на МРРБ и провежданите конкурси.

Организирано е движението на документите и кореспонденцията в министерството чрез деловодната система АИС „АКСТЪР-ОФИС“ и съпътстващите комуникационни канали. Изпълняват се дейностите по административното обслужване на юридически и физически лица на „едно гише“ и по поддържане на учрежденския архив чрез деловодната система. Координирана е подготовката на материалите на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет за заседанията на Министерския съвет.

Инспекторатът на МРРБ Основните приоритети на Инспектората са насочени към предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията чрез независима и обективна оценка на дейността.

При някои от извършените проверки са установени пропуски и нарушения. За подобряване работата на проверените структурни звена, Инспекторатът е направил препоръки, някои от които към момента са изпълнени, а други са в процес на изпълнение.

През периода 01.01.2022 – 31.12.2022 г. в Инспектората са постъпили и са разгледани 81 броя сигнали по Административнопроцесуалния кодекс, по които са предприети съответните действия.

През отчетния период е изготвен антикорупционен план на МРРБ, включващ мерки и по отношение на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра.

Инспекторатът е извършил проверка на всички декларации за несъвместимост, подадени от назначените служители през 2022 г. и е упражнил контрол за срочното подаване на декларациите за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Дирекция „Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество“ (ВОПМС) Подготвени и разпространени са 398 съобщения до медиите, включително за обществени консултации. В резултат обществеността е запозната с резултатите от направените от вицепремиера Караджов в мандата на последното редовно правителство и от министър Шишков инспекции на пътни инфраструктурни проекти, проверката на министър Шишков на възстановяването на засегнатите от наводнението през месец септември 2022 г. карловски села. Широко разпространена в медиите е информацията за активното участие на министър Шишков в координацията на действията по завършване на газовия интерконектор с Гърция.

Организирани и проведени са 105 интервюта. Отговорено е на 135 запитвания от медии. Подготвена е информация за 86 публични събития или посещения в страната. Съгласувани са 192 проекта на съобщения за медиите, част от пакета с документи за разглеждане от МС. Публикувани за обществено обсъждане са 43 проекта на документи. В мандата на редовното правителство са организирани и проведени 10 приемни на вицепремиера Гроздан Караджов в София със 119 граждани. Организирани са и две изнесени приемни – на министъра във Видин и на зам.-министър Иванова в Габрово. Изготвени са 117 поздравителни адреса или благодарствени писма и 89 заповеди за командировка на служители на министерството в чужбина.

Организирани са срещи на министъра с еврокомисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра; с посланиците на 11 държави; с представители на СБ, ЕИБ, компанията „Бехтел“ и с делегация от Косово. Подготвено беше: участието в официалната делегация за съвместното заседание на правителствата на България и РСМ; участие в съвместна среща с министрите на транспорта на България и Румъния; среща с министъра на регионалното развитие на РСМ в рамките на среща на кметовете от граничните общини на двете страни. Организирани бяха среща със заместник-министъра на външните работи на Турция и с посланика на Израел. Подготвени бяха участия в Международна конференция по регионално развитие в Косово и в IX заседание на Националния координационен механизъм по правата на човека. Проведена е среща на служебния зам.-министър Десислава Георгиева с делегация от федерална провинция Баден-Вюртенберг.

Като Секретариат на Междуведомствената работна група за сътрудничество с РСМ в областите инфраструктура, транспорт и свързаност, дирекцията организира заседанията и координира изготвянето на периодични отчети за дейността и годишната програма за 2022 г.

Дирекция ВОПМС организира и координира участието на МРРБ в дейността на ОИСР. Направено е разпределение на отговорни звена и служители за осъществяването на техническите прегледи и осигуряването на съответствието с правните инструменти на организацията.

Отдел ЕКМСА координира и участва в съгласуването и/или одобрението на стратегически документи на европейско ниво, свързани с изпълнението на ДС; организира участието на НК в онлайн срещи на НК и на координаторите на приоритетни области.

Звеното работи по текущи въпроси, свързани с дейността на СЕВ и работните групи към него. Представители на МРРБ участваха в 55 заседания на Съвета. Изготвени са позиции във връзка с прилагането на европейски актове в българското законодателство. Предоставена е актуална информация за изпълнението на Плана за действие за 2022 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС. Изготвени са 12 месечни отчета за статуса на мерките от Плана за действие за 2022 г., 11 от които са с отговорна институция МРРБ. Отбелязан е съществен напредък по изпълнение на мерки № 81 и № 115 от Плана. Изготвени са мерките от компетенциите на МРРБ и е съгласуван Планът за действие за 2023 г.

Координирано е предоставянето на обобщена информация във връзка с изработването на национални позиции относно: писмо от четирима мандатоносители на Специални процедури в системата по правата на човека на ООН относно признаване на правото на полово определение на трансджендър лица; изготвяне на Плана за действие за изпълнение на приетите от България препоръки в рамките на Третия цикъл на Универсалния периодичен преглед на съответствието на националното законодателство, политики и дейности със задълженията на страната съгласно международноправните инструменти в областта на правата на човека в рамките на Съвета по правата на човека на ООН, подготвено е българското участие в Срещата на високо равнище по изпълнението на Новата програма за градовете в Ню Йорк; предприетите от правителството действия, с цел изготвяне на Национален доклад по Европейската социална харта (ревизирана), по колективни жалби срещу България.

Съгласувани са отчетите за 2021 г. и плановете за работа през 2022 г. на българските дипломатически мисии в чужбина. Предоставени са справки от компетенциите на МРРБ за двустранните отношения с 28 държави и 4 регионални формата.

Осигурени са 83 писмени и 9 устни превода. Изготвени са 262 резюмета на материали с международен/европейски характер, включени в заседанията на МС. Всички официални срещи в министерството са осигурени протоколно и са отразени.

Дирекция „Вътрешен одит“ В периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. дирекция „Вътрешен одит” е изготвила Годишен доклад за дейността по вътрешен одит за 2021 г. Докладът съдържа обобщена информация за дейността по вътрешен одит, включително на второстепенните разпоредители с бюджет и търговските дружества с държавно участие в капитала към МРРБ, в които има изградени самостоятелни структури за вътрешен одит. Докладът е предоставен на министъра на финансите в нормативно определения срок. В периода е изготвен Стратегически план за 2023 г. – 2025 г. и Годишен план за дейността на дирекция „Вътрешен одит“ за 2023 г. Извършен е анализ на информация за целите, процесите, дейностите и структурите в МРРБ. Идентифицирани са одитните единици и е извършена оценка на риска по съответните рискови фактори. Определени са ниско, средно и високо рисковите структури, процеси и дейности в МРРБ. Определена е одитната стратегия, като и потребността от одиторски персонал.

Дирекция „Вътрешен одит“ е постигнала целите, заложени в Стратегическия план за 2022 г. – 2024 г. Изпълнени са 18 одитни ангажименти, от които 11 планирани и 7 извънредни одитни ангажименти. През отчетния период са направени 276 констатации, като 156 от тях са с отрицателен характер. Дадени са 90 препоръки, които са приети от ръководството. Ефектът от изпълнението на препоръките ще доведе до подобряване на функционирането на вътрешния контрол и съответствие на процесите с действащото законодателство, което от своя страна потвърждава значимостта на вътрешния одит за подобряване на дейността на одитираните единици.

Дирекция „Финансово-стопански дейности“ изготви тригодишната бюджетна прогноза, проектобюджет и бюджет на министерството, месечно разпределение на приетия годишен бюджет по елементи на Единната бюджетна класификация и по програми, осигури чрез извършването на необходимите промени по бюджета; изготви и представи ежемесечно заявка за осигуряване на лимит на МРРБ, изготви консолидирани ежемесечни и тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета, на сметките за СЕС и по други международни програми и договори, организира, координира и обобщи отчета за изпълнението на капиталовите разходи. Организира и осъществи финансовата и счетоводната политика на министерството в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, Закона за счетоводството, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Сметкоплана на бюджетните организации, приложимите счетоводни стандарти и други нормативни актове, регламентиращи финансовата дейност. Дирекцията осъществява и стопанските дейности в министерството като осигурява поддръжката и ремонта на движимото и недвижимото имущество, контролира и отговаря за правилната техническа експлоатация и поддръжка на ведомствения автотранспорт и др.

Дирекция „Обществени поръчки“ В изпълнение на възложените й функции дирекция „Обществени поръчки“ планира, организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки а именно: изготви План-график за провеждането на обществените поръчки в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2022 г.; извърши преглед на постъпилите 80 докладa за стартиране на обществени поръчки и приложени към тях технически спецификации и методики, за пълнота и законосъобразност в съответствие с ЗОП и Вътрешните правила за управление на цикъла на ОП в МРРБ; изготви общо 73 документации по процедурите за възлагане на обществените поръчки, обяви с приложенията по чл. 20, ал. 3 от ЗОП, покани с приложенията по чл. 82 от ЗОП, и договори за директно възлагане; проведе възлагането на 37 обществени поръчки в съответствие с нормативните изисквания и приложимите правила за обществените поръчки; изготви и организира сключването на 77 договора за възлагане на обществените поръчки на обща стойност 6 383 494,24 лв. без ДДС; изготви и организира сключването на 30 допълнителни споразумения към договори за обществени поръчки; извърши предварителен контрол на 94 проектa на решения за откриване, обявления и документации на обществени поръчки на АПИ и АГКК; изготви 8 становища по подадени жалби и наложени финансови корекции и осъществи процесуално представителство пред съдебните институции и КЗК; води регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки; подготви и изпрати за публикуване необходимата информация при възлагането на обществени поръчки до Агенцията по обществени поръчки и „Официален вестник“ на Европейския съюз; съхрани документацията по проведените обществени поръчки.

Дирекция „Правна“ През отчетния период служителите от дирекция „Правна“ са оказвали правна помощ на ръководството и на звената в министерството с оглед законосъобразното осъществяване на техните функции. Осъществено е процесуално представителство на държавата, министъра и МРРБ по около 734 дела, голям процент от които са дела, образувани поради наложени финансови корекции по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативни програми „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. и „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., както и по програмите за трансгранично сътрудничество към дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Изготвени и депозирани са искови молби, отговори на искови молби, жалби, становища и други документи, необходими за представяне пред органите на съдебната власт. Изготвени са значителен брой становища и отговори по постъпили запитвания, включително и от други дирекции в МРРБ, по въпроси от компетентността на министерството, свързани с прилагането на Закона за собствеността, Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията и др. приложими нормативни актове. Изготвени са множество становища и са предоставени документи и информация на разследващите органи в Република България. Предприети са необходимите правни действия за събиране вземанията на министерството, като са изготвени покани за доброволно изпълнение. Образувани са изпълнителни производства пред частен или държавен съдебен изпълнител.

В дирекцията са постъпили и разгледани 144 заявления за достъп до обществена информация. На 70 заявления са изготвени отговори до заявителите с предоставяне на исканата информация. По 19 от постъпилите заявления са изготвени решения за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ въз основа на представено мотивирано становище от съответната дирекция за наличието на информацията и нейния характер, а по две заявления са изготвени решения, с които се предоставя частичен достъп, а в останалата част заявленията са препратени за отговор по компетентност съгласно чл. 32 от ЗДОИ. По 48 заявления са изготвени писма, с които заявленията са препратени по компетентност съгласно чл. 32 от ЗДОИ.

Ежедневно служителите от дирекция „Правна“ осъществяват проверка по законосъобразност на документация по процедури по Закона за обществените поръчки, проекти на договори и споразумения, страна по които е МРРБ и др. Осъществява се и участие в работата на комисии във връзка с процедури по възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки, както и в работни групи и комисии, в които се поставят за разрешаване други въпроси от компетентността на дирекция „Правна“. Представители на дирекция „Правна“ участват в конкурсни комисии по Закона за държавния служител.

Осъществява се и участие в обсъждането и подготовката на проекти на нормативни и административни актове, като включително се изготвят и окомплектоват преписки за внасяне в Министерския съвет.

ГД “ГРАО“ Постигнатите резултати от изпълнението на програма „Гражданска регистрация и административно обслужване” за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. съответстват на планираните, като в повечето от случаите ги надвишават.

Информационната система на ГРАО е базова информационна система по отношение на данните от гражданската регистрация и една от най-важните информационни системи в страната. В резултат от изпълнението на програмата се съхраняват и поддържат в актуално състояние данните на лицата, подлежащи на гражданска регистрация, които се ползват при административното обслужване на физическите лица и се предоставят на други институции за изпълнение на законоустановените им задълженията (Национална агенция по приходите, МВР, НОИ, НЗОК и др.). Предоставените от информационната система данни за гражданската регистрация на лицата имат задължителен характер за останалите информационни системи.

Развит и усъвършенстван е приложният софтуер за поддържаните от ГД ГРАО електронни регистри. Осигурена е точност, пълнота и взаимообвързаност на данните от гражданската регистрация и е осигурена адекватна защита на обработваните лични данни.

Осигурени са всички дейности, произтичащи като задължения на ГД ГРАО от Изборния кодекс, във връзка с проведените избори.

Изпълнението на програмата е създало предпоставки за подобряване на контрола и методологията на дейностите, свързани с гражданската регистрация и подобряване на административното обслужване на физическите лица и органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО (МЗм)

Отчет на разходите по бюджета на Министерство на земеделието по области на политики и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

2200.01.00 · Политика в областта на земеделието и селските райони · 127 738 300 · 238 716 735 · 238 701 921

2200.01.01 · Бюджетна програма „Земеделски земи“ · 48 528 500 · 54 353 945 · 54 353 264

2200.01.02 · Бюджетна програма „Природни ресурси в селските райони“ · 79 000 · 103 230 · 103 222

2200.01.03 · Бюджетна програма „Растениевъдство“ · 30 545 900 · 45 350 281 · 45 350 248

2200.01.04 · Бюджетна програма „Хидромелиорации“ · 34 145 000 · 31 863 520 · 31 863 475

2200.01.05 · Бюджетна програма „Животновъдство“ · 3 277 200 · 7 087 022 · 7 086 890

2200.01.06 · Бюджетна програма „Организация на пазарите и държавни помощи“ · 2 319 600 · 1 919 395 · 1 919 380

2200.01.07 · Бюджетна програма „Агростатистика, анализи и прогнози“ · 1 070 000 · 792 300 · 792 277

2200.01.08 · Бюджетна програма „Научни изследвания“ · 0 · 0 · 0

2200.01.09 · Бюджетна програма „Съвети и консултации“ · 1 225 000 · 1 419 562 · 1 419 548

2200.01.10 · Бюджетна програма „Земеделска техника“ · 1 096 000 · 651 030 · 651 003

2200.01.11 · Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига“ · 4 514 100 · 94 789 933 · 94 776 112

2200.01.12 · Бюджетна програма „Подобряване на живота в селските райони“ · 938 000 · 386 517 · 386 502

2200.02.00 · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 6 724 200 · 7 242 011 · 7 231 074

2200.02.01 · Бюджетна програма „Рибарство и аквакултури“ · 6 724 200 · 7 242 011 · 7 231 074

2200.03.00 · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 607 100 · 36 367 043 · 36 366 671

2200.03.01 · Бюджетна програма „Специализирани дейности в горските територии“ · 607 100 · 30 262 568 · 30 262 196

2200.03.02 · Бюджетна програма „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита“ · 0 · 6 104 475 · 6 104 475

2200.04.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 18 313 300 · 20 874 637 · 20 893 699

Общо разходи · 153 382 900 · 303 200 426 · 303 193 365

ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ Стратегическите цели на политиката са:

Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси; Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие; Ефективно и конкурентноспособно земеделие; Управление и контрол на производствения потенциал на РБългария, изграждане и ефективно прилагане на система за контрол и координация на контрола в лозаро-винарския сектор на страната в съответствие с изискванията на Европейския съюз; Гарантиране на качествено производство на лозаро-винарски продукти, чрез изграждане на система за проверка на спазване изискванията на Законодателството и изграждане на система за ефективен контрол върху вината, предназначени за износ; Устойчиво, конкурентоспособно и пазарно ориентирано селско стопанство, чрез опазване на биологичното разнообразие и генофонда в животновъдството; Осигуряване на качествени и безопасни земеделски и преработени продукти; Устойчиво развитие на селските райони.

Оперативни цели:

Превръщане на земеделското производство в привлекателен бизнес, осигуряващ стабилни и справедливи доходи на заетите в него; Въвеждане на икономическите механизми от Общата селскостопанска политика на ЕС за развитие на устойчиви земеделски стопанства; Високо ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите по отношение на храните; Развитие на ефективен растениевъден сектор; Устойчиво използване на поземлените ресурси; Модернизация и технологично обновление на стопанствата и инфраструктурата, съчетани с ускореното въвеждане на иновациите в земеделската практика; Постигане на по-висока професионална квалификация и информираност на земеделските производители; Устойчиво използване и управление на природните ресурси; Развитие на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор в условията на членство в ЕС. Устойчиво развито растениевъдство; Възстановяване и развитие на традиционни за страната аграрни производства и преструктуриране на отделни сектори в растениевъдството; Въвеждане на правилата и механизмите на кръстосаното съответствие в земеделието; Компетентни земеделски производители - повишаване знанията на земеделските производители за новости в растениевъдното, правила и механизми на ОСП, форми на подпомагане и иновации в растениевъдството; Подкрепа на доходите на заетите в земеделието, включително и на засегнатите от политиката на ЕС за преструктуриране на сектори като тютюнопроизводството; Постоянна защита на интересите на българския земеделски сектор и на българските земеделски производители, чрез ефективно участие в процеса на работа на европейските институции. Адаптиране дейността на земеделските производители към промените на климата; Ефективен контрол по отношение безопасността по цялата хранителна верига.

Част от дейностите, с които се гарантира изпълнението на заложените цели в политиката са свързани с:

Предоставяне на консултантски услуги на заетите в отрасъла; Повишаване на професионалната квалификация и знания на заетите в аграрния отрасъл; Насърчаване сдружаването на производителите и кооперирането на участниците във веригата за предлагане на земеделски продукти и храни; Насърчаване развитието на биологичното земеделие; Насърчаване на земеделските производители да предоставят екологични услуги и услуги, свързани с климата; Поддържане на земеделските дейности в райони с природни или други специфични ограничения.

Своевременна актуализация на лозарския регистър; Идентификация на лозарските стопанства; Поддържане на кадастрална база данни в лозарския регистър; Поддържане и управление на системата от разрешения за засаждане; Наблюдение на фенофазите и контрол на агротехническите мероприятия; Издаване на удостоверения за участие по мерките от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2019-2023 години; Издаване на удостоверения за среден годишен добив; Издаване на удостоверения за приключени дейности; Контрол на производителите на лозаро-винарски продукти, оцет и плодово вино; Издаване на Сертификат за безопасност на вино за износ за трети страни;

Съгласно политиката на ЕС средствата за подпомагане на развитието на селските райони както за приключилият вече период 2007-2013 г., така и за периода 2014-2020, са отделени в самостоятелен фонд - Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Регламент на Съвета (ЕС) № 1305/2013 задава правната рамка на подкрепата за развитието на селските райони.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е официално одобрена от Европейската комисия (ЕК) с Решение C (2015) 3480 от 26 май 2015 г. Към момента са извършени тринадесет изменения в Програмата.

Общият бюджет на ПРСР 2014-2020 г. е в размер на 3 795 425 418 евро (към 31.12.2022 г. е в сила 14-то изменение на ПРСР), в т.ч. принос от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 3 129 044 775 евро и национално съфинансиране – 666 380 643 евро. В съответствие с политиката на ЕС за развитие на селските райони, ПРСР 2014 – 2020 г. има три цели:

Първа цел: Повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското и горското стопанство и преработваща промишленост;

Втора цел: Опазване на екосистемите и устойчиво управление, използване на природните ресурси в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост, предотвратяване на климатичните промени и приспособяване към тях;

Трета цел: Социално-икономическо развитие на селските райони, осигуряващо нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот.

Програмата е структурирана около 5 тематични приоритета + 1 хоризонтален и 16 приоритетни области на политиката за развитие на селските райони:

Приоритет 1 (хоризонтален, допринася за трите цели): Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони;

Приоритет 2 (допринася за 1-ва цел): Повишаване на жизнеспособността на земеделските стопанства и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички региони, и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите – заделен бюджет в размер на 732 млн. евро публични средства (19 % от всички средства по ПРСР);

Приоритет 3 (допринася за 1-ва цел): Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти, на хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство – заделен бюджет в размер на 462 млн. евро публични средства (12 % от всички средства по ПРСР);

Приоритет 4 (допринася за 2-ра цел): Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство – заделен бюджет в размер на 1 152 млн. евро публични средства (30 % от всички средства по ПРСР);

Приоритет 5 (допринася за 2-ра цел): Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горското стопанство – заделен бюджет в размер на 488 млн. евро публични средства (13 % от всички средства по ПРСР);

Приоритет 6 (допринася за 3-та цел): Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическо развитие в селските райони – заделен бюджет в размер на 906 млн. евро публични средства (24 % от всички средства по ПРСР);

Техническа помощ – заделен бюджет в размер на 55 млн. евро публични средства (1,4% от всички средства по ПРСР) Към 31.12.2022 г. са обнародвани 21 наредби по различни мерки и подмерки от ПРСР 2014-2020.

Разплатените към 31.12.2022 г. субсидии по ПРСР 2014-2020 представляват 60,6% от целия наличен бюджет на ПРСР, или 2 297 472 447 евро публични средства (средства от ЕЗФРСР + такива от национален бюджет).

Договорените средства (без отчитане на поети бъдещи+преходни задължения по мерките с многогодишен ангажимент от ПРСР) представляват 72,1 % спрямо целия бюджет на ПРСР, или 2 735 728 930 евро публични средства.

На 19 ноември 2021 г., с Решение C(2021) 8541 на ЕК бе одобрено най-голямото изменение в Програмата, с което се прибавят към текущите 2,9 млрд. евро нови 900 милиона евро, като общият бюджет на цялата програма се увеличава до 3,8 млрд. евро, които вече са на разположение на бенефициентите. Следвайки старите разчети, процентът разплащане, съответно договаряне към 31.12.2022 г. би бил 79,4% разплатени, при договорени 93,7% по Програмата.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел за съответната област на политика

Изпълнението на стратегическата и оперативните цели на политиката за развитие на селските райони в края на програмния период ще доведе до следните ползи/ефекти за обществото: Създаване на благоприятна икономическа среда за развитие на селските райони; Увеличаване на производството на преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване качеството на произвежданата преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване и модернизация на инфраструктурата в селските райони; Намаляване на миграцията от селските райони; Осигуряване на алтернативни възможности за заетост и по–високи доходи; Намаляване на безработица в селските райони; Подкрепа на предприемачеството в селските райони; Въвеждане и прилагане на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за постигане на устойчив модел на управление на земята, за опазване на водите и почвените ресурси, на ценни местообитания и природни системи; · Стабилизиране и устойчиво развитие на растениевъдното производство, чрез правилно управление и използване на националните ресурси, което води до повишаване на ефективността; Разширяване на инвестициите в земеделието за производството на висококачествени, екологично чисти и разнообразни земеделски продукти; Високо продуктивно производство с ниски вложения и енергоемкост, опазващо почвеното плодородие; · Оползотворяване на продуктовия потенциал от национални ресурси - почва, вода, климат, работна ръка, както и прилагане на иновационни технологии в производството на растителни продукти; Запазване на националния растителен генофонд за нуждите на селекцията; Повишено предлагане на екологично чисти и разнообразни растителни продукти; Информирани земеделски производители за прилагане правилата на Общата селскостопанска политика в областта на растениевъдното производство; Подобрено усвояване на средствата от Европейските фондове и Националния бюджет; Повишени доходи на земеделските производители и стабилни пазари на земеделски продукти; Наличие на нормативна база позволяваща ефективна организация, производство и управление на животновъдството, в т.ч. на развъдната дейност;Запазване, усъвършенстване, управление и ефективно използване на генетичния потенциал в животновъдството; Възстановяване и развитие на традиционните за страната с експортна насоченост животновъдни дейности – овцевъдство, биволовъдство, месодайно животновъдство;

Осигуряването на условия за развитие на биологично производство допринася едновременно за: опазване на околната среда - укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа; производство на здравословни храни - тази форма на земеделие отговаря на нуждите на нарастващ брой потребители, тъй като използва безопасни, прозрачни и контролирани методи на производство; социален ефект - създава заетост в селските райони и повече работни места.

Контрол за стриктното спазване на правилата за производство в лозаро-винарския сектор, с което се гарантира на обществото автентичността, произхода и качеството на крайния продукт - виното. Защита и максимална информираност на потребителите в България, в Европейската общност и на световния пазар, относно качеството на крайния продукт – виното. Гарантиране на достъпа на производителите в лозаро-винарския сектор до европейските фондовете за подпомагане, с цел постигане повишаването стандарта на живот и благосъстоянието на производителите в лозаро-винарския сектор. Гарантиране конкурентоспособността на българските вина на европейския и световен пазар, с което се създадат повече възможности за промотиране на българските вина като визитна картичка на България. създаване на предпоставки за развитие на винен туризъм, а от там цялостно популяризиране на страната ни. Бързо и качествено получаване на полезна информация и административно обслужване на потребителите.

Повишаване доходите на фермерите чрез гарантиране извършването на качествени услуги по селекция и репродукция, водещи до повишаване на продуктивността и ефективно използване на селскостопанските животни; Съхраняването на уникалните национални генетични ресурси в животновъдството подпомага световната общност да съхранява генетичното разнообразие на Планетата - дейност с неоценим ефект за поколенията; Подпомагне развитието на балансирано, конкурентоспособно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени животновъдство; Намаляване риска от безвъзвратна загуба на качествени наследствени гени, които носят автохтонните национални породи чрез поддържането на Националния генетичен резерв; Създаване на система за реагиране и предотвратяване изчезването на породата Източнобалканска свиня.; Запазване генетичното разнообразие чрез изпълнение на дългосрочна криоконсервационна програма за ex situ управление на генетичните ресурси в Р. България; Възстановяване на изчезнали видове или видове, които са сериозно застрашени от изчезване, чрез изготвяне на специални програми; Осигуряване на фермерите и животновъдите на разнообразен генетичен материал, с който те могат да адаптират отглежданите породи към последствията от измененията на климата; Подпомагане целенасочено и ефективно използване на средствата от националния бюджет и европейските фондове и предотвратява злоупотребата с държавни средства; Повишаване конкурентноспособността на стопанствата чрез повишаване интереса на фермерите към отглеждане на високопродуктивни животни под селекционен контрол.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.01.00 ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към

Наименование на ключовите индикатори · · Закон 2022 г. · 31.12.2022 г.

1. Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП) · Млн. ха · 5 · 5

2. Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 3 550 · 5 677

3. Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство – БДС/ГРЕ* · Хил. лева/ГРЕ · 14,8 · 39

4. Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 2 450 · 3 634

Източник: отдел „Агростатистика“, ГДЗРП, МЗм – ИЗП; НСИ – Икономически сметки за селското стопанство, първа оценка за 2022 г. – стойност на икономическите индикатори;

*ГРЕ – годишна работна единица (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство)

През 2022 г. селското стопанство бе изправено пред значителни трудности, свързани с прояви на екстремни климатични събития, нестабилност на земеделските пазари, все още непреодолени негативни последици от пандемията от COVID-19.

Допълнително, руската инвазия в Украйна постави селскостопанското производство пред сериозни предизвикателства, произтичащи от безпрецедентния ръст на цените на основни производствени ресурси - торове, фуражи, горива, електроенергия и нарушени вериги на доставки.

Въпреки натрупването на кризи от различен характер, аграрният сектор запази своята стабилност основно в резултат от нарастването на цените на селскостопанската продукция. По данни на Националния статистически институт от първата оценка на крайната продукция в селското стопанство за 2022 г., създадената в отрасъла Брутна добавена стойност (БДС) по текущи цени е нараснала с 9,9% спрямо предходната година.

Данните за ключовите индикатори на политиката в областта на земеделието и селските райони за 2022 г. показват превишение спрямо заложената прогноза. Отчита се по-висока стойност на показателя „Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство“ - с 59,9%, на показателя „Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство“ - със 162,8% и на показателя „Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство“ - с 48,3%.

Отчетената стойност на индикатора „Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП)“ е на нивото на заложената.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане Политиката в сектор „Рибарство” (сектор „Рибарство” включва дейностите, свързани с риболов с цел търговия, любителски риболов, аквакултури и рибопреработвателната промишленост) допринася за:

- поддържане и възстановяване на биооразнообразието във водните екосистеми, чрез прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството и аквакултурите;

- осигуряване на условия за устойчива експлоатация на морските биологични ресурси, основаваща се на подхода на предпазливост;

- създаване на достъпна храна за населението, популяризираща здравословен модел на хранене;

- прилагане на европейските стандарти по отношение на производство, преработка и маркетинг на риба от стопански риболов и аквакултури;

- превръщане на сектор „Рибарство” в модерен и конкурентоспособен сектор, с помощта на прилагането на иновационни дейности, подпомогнати от научни разработки;

- превръщане в гъвкав, саморегулиращ се икономически сектор, в резултат на изградено партньорство и съвместни дейности между частните предприятия, организации и съответните национални институции и европейски структури;

- превръщане на сектор „Рибарство” в икономически стабилен сектор, посредством повишаване на асортимента, качеството и количеството на произведената продукция от риба, носеща значителни приходи на лицата, ангажирани с риболова и аквакултурите;

-по-добро интегриране с другите сектори на икономиката (туризъм, услуги и др.).

Политиката в областта на рибарството и аквакултурите има за цел създаване на условия за устойчиво развитие на сектор „Рибарство“ (стопански и любителски риболов, производство на аквакултури, търговия и преработка на продукти от риболов и аквакултури).

През 2022 г. Министерството на земеделието (МЗм) е предприело редица действия за постигане на тази цел, в това число чрез въвеждане на мерки за опазване на рибните ресурси и осъществяване на контрол над операторите в сектора на рибарството.

През последните няколко години сектор „Рибарство“ бе значително засегнат от настъпилата криза вследствие от разпространението на COVID-19, като продължава да е изправен пред редица предизвикателства и трудности, свързани със свития пазар и търсене, повишените цени на използваните електроенергия, горива, фуражи, кислород и суровини. В тази връзка МЗм активно си сътрудничи с представители на бранша и с Европейската комисия (ЕК), с цел осигуряване на условия за подпомагане на операторите, както по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство, така и чрез използване на възможностите на Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 27 юни 2014 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите. За осигуряване на устойчивост на производството на продукти от аквакултури и запазване на конкурентоспособността на производителите, през 2022 г. са предприети конкретни действия за смекчаване на последствията от значителното повишаване на цените на фуража през 2021 г., като рибопроизводителите, отглеждащи сладководна риба са подпомогнати чрез държавна помощ de minimis.

В резултат от възникналата усложнена политическа ситуация и започналата война в Украйна през 2022 г., българският риболовен флот бе изправен пред допълнителни затруднения. Наблюдаван е силен спад в риболовните дейности, включително поради заплахата за безопасността на корабоплаването в Черно море. Ръстът на цените на горивата допълнително затрудни и влоши икономическото представяне на операторите. С оглед смекчаване на последствията от продължаващото увеличение на цените на горивата, електроенергията, суровините, както и от нарушените пазари, МЗм отправи към ЕК спешно искане за извънредна подкрепа за сектор Рибарство, както и за запазване през 2023 г. на прилаганите нива на общия допустим улов (ОДУ) и квота за улов на калкан.

Взето е участие в 15-тата годишна сесия на Комитета за съответствие със законодателството (CoC) към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), на която е прието за допустимо прехвърляне на неусвоената от Република България през 2021 г. квота за улов на калкан към риболовните възможности за 2023 г.

През отчетния период са проведени и е взето участие в срещи, включително чрез видеоконферентна връзка с представители на сектор Рибарство и други заинтересовани лица и ведомства за обсъждане на целесъобразността от въвеждане на забрана за улов на бели пясъчни миди, значимите проблеми при управлението на водите във връзка с актуализацията на Плановете за управление на речните басейни, въвеждането на различни ограничения за риболов в зони от мрежата „НАТУРА 2000“, проблемите и затрудненията в сектор Рибарство, породени от войната в Украйна и другите съпътстващи кризи, възможности, срокове за подпомагане и др.

Взето е участие в кръгла маса, организирана от представители на сектор Рибарство на тема „Бъдещето на морския риболов и перспективи за риболовния сектор на България“, на която е представена информация за подхода при управление на приоритетни видове в Черно море и за състоянието на запасите им.

Представяни и защитавани са националните интереси в сектор Рибарство при участието на Република България в международни срещи и работни групи, чрез изготвени становища, опорни точки, теми за дискусия, позиции и указания.

В рамките на технически срещи с ЕК по въпроси, свързани с GFCM, са дискутирани възможностите за запазване на определените и прилагани нива на ОДУ и квота за улов на калкан през 2023 г., в контекста на многогодишния план за управление на риболова на вида, продължаването през 2023 г. на научноизследователската програма за рапана и др.

Взето е участие в 45-ата годишната среща на GFCM. В рамките на срещата са дискутирани различни теми във връзка с опазване на морските биологични ресурси и управлението на морските рибарства и аквакултури в Средиземно и Черно море, касаещи основните заключения и съветите за управление, произтичащи от 23-та сесия на Научно-консултативния комитет по рибарство (SАС) (Италия, юни 2022 г.), 12-тата среща на Научно-консултативния комитет по аквакултури (CAQ) (Мароко, юни 2022 г.) и 15-тата сесия на CoC (Кипър, май 2022 г.). Приети са редица препоръки и резолюции, отразяващи идентифицирани проблеми, заплахи или научни съвети. От съществено значение за България са приетите препоръки за изменение на многогодишния план за управление на риболова на калкан в Черно море, като е удължено прилагането през 2023 г. на определените нива на общ допустим улов и квоти за вида (150 тона за ЕС), за удължаване действието на регионалната научноизследователска програма за рапана в Черно море, за установяване на минималните стандарти за управление на зони с ограничение за риболов, за трансбордиране на море, резолюция относно регионалния план за действие за дребномащабния риболов в Средиземно и Черно море и др.

През отчетния период са извършени 10 (десет) проверки на организации на производителите на продукти от риболов по отношение на планове за производство и предлагане на пазара и установяване степента на изпълнението им, проверка за отстраняване на констатирани несъответствия с условията за признаване на междубраншови организации в сектора на рибарството и на заявление за признаване на междубраншова организации в сектора на рибарството С цел опазване на популациите от риба и други водни организми през 2022 г. са издадени редица административни актове на министъра на земеделието, въвеждащи временни ограничения за улов на определени видове (бели пясъчни миди и европейска речна змиорка), в зона или период от време или такива, определящи специфични условия за извършване на дейности в областта на рибарството (извършване на зарибяване, осъществяване на любителски риболов през тъмната част на денонощието, използване на бийм трал). Проведени са обществени консултации във връзка с издаване на заповед на министъра на земеделието за въвеждане на ограничение на любителския риболов в язовир „Панчарево“ за срок от една година с цел опазване на рибните популации, като мярка за подобряване и дълготрайно положително въздействие върху екологичното състояние на водоема.

С цел постигане на съгласуваност между политиките в областта на рибарството и околната среда са изразени становища във връзка с въвеждането на защитени зони и морски защитени територии, приемането на планове за управление на природни паркове и др., както и за заседанията на Националния съвет по биологично разнообразие.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел Дейностите, осъществени през 2022 г., допринасят за постигане на задоволителна степен на изпълнение на очакваните ползи/ефекти от прилагане на политиката в областта на рибарството и аквакултурите. Същевременно, последствията от кризата с COVID-19, повишените цени на електроенергия, горива, фуражи, кислород и суровини, както и войната в Украйна и усложнената политическа ситуация в Черно море, оказват въздействие върху степента на изпълнение на заложените показатели и цялостния ефект от прилагане на политиката в областта на рибарството и аквакултурите.

Следва да се има предвид, че прилагането на структурната политика на ЕС в областта на рибарството и степента на усвояване на средства от Европейски фонд за морско дело и рибарство също оказват влияние върху степента на постигане на полза/ефект за обществото през 2022 г.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.01.00 ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към

Наименование на ключовите индикатори · · Закон 2022 г. · 31.12.2022 г.

1. Годишна консумация на риба · Кг/човек · 5,1 · 6,2

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪХРАНЯВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА

Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане

Стратегическата цел на политиката в областта на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча е устойчиво развитие в дългосрочен план на горския сектор, опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча.

Оперативни цели са контрол и планиране; изпълнение на международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство и участие в работни форуми на Европейския съюз, подпомагащи политиките му в областта на горския сектор, както и осигуряване на международното сътрудничество по проблемите на горите; консултантски услуги на граждани и собственици на гори, на юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство.

С изпълнението на стратегическите и оперативни цели се постига:

- · Съхраняване и увеличаване на горите и дивеча.

- · Контрола в горските територии.

- · Опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча.

- · Повишаване ефективността на превенцията и борбата с горските пожари и незаконните действия в горите.

- · Устойчиво планиране на дейностите в горските територии.

- · Ефективно усвояване на средствата от европейски и международни програми за съхранение на горите.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.03.00 ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪХРАНЯВАНЕТО И УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към

Наименование на ключовите индикатори · · Закон 2022 г. · 31.12.2022 г.

1.Изработване на областни планове за развитие на горските територии ·  Брой · 9 · 1

2.Инвентаризация на горските територии и изработване на планове за ловностопански дейности и дейности по опазване на горските територии от пожари · Хил. ха · 500 · 500

3.Състояние на запаса на благороден елен · Брой · 30 000 · 35 121

Инвентаризация на горите е процесът, при който периодично се установява състоянието на горите в страната с пробни площи и самолетни снимки. Основните задачи на инвентаризацията на горските територии са да създаде актуална база данни за горските територии и ресурси; да изработи горскостопанска карта. Инвентаризацията цели да подпомогне процеса на вземане на решения и планирането на средствата за управление и изпълнение на стратегическите документи, свързани с горите.

Планиране в горските територии е постигане на устойчиво ползване и възпроизводство на горските ресурси и функции, така, че да се гарантира опазването на биологичното разнообразие.

За ключов индикатор „Изработване на областни планове за развитие на горските територии“ - В показателя за изпълнение в т. 1 „Изработване на областни планове за развитие на горските територии“ заложената целева стойност е 9 бр. и е на следния етап:изработен и утвърден 1 бр. областен план за развитие на горските територии;

възложено е изработването на 2 бр. областни плана за развитие на горските територии;

за 1 бр. областен план за развитие на горските територии се провежда процедура по екологична оценка в МОСВ, за която се очаква произнасяне;

1 бр. областен план за развитие на горските територии е в съдебна фаза – оспорва се становището по Екологична оценка;

изработвани са задания за 2 бр. областни планове за развитие на горските територии;

изработването на 2 бр. областни планове за развитие на горските територии не е възложено, поради следното:

• · липсват съществени положителни практики до момента – въпреки, че са разработени областни планове за областите Монтана, Добрич и Смолян, по време на провеждане на задължителните обществени обсъждания е отчетен много слаб интерес от заинтересовани страни и обществото, като цяло;

• · към настоящия момент релевантната подзаконова нормативна база не позволява прилагане на една от съществените иновации, въведени с областните планове, а именно приета наредба по реда на чл. 249, ал. 8 от Закона за горите;

• · пълно картиране на екосистемните ползи и услуги от горските територии не е извършено, причината за което е липсата на разработени и приети методики за остойностяване на обществените екосистемни ползи.

Фактори, които оказват въздействие върху непостигането на отлични резултати по програмата са: недостатъчно развита информационна система за горите, липсата на горски кадастър и на Национална инвентаризация на горските територии, недостатъчно интегриране на дейностите по запазването на биологичното разнообразие с горското планиране и със стопанисването на горите.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел Към отчетния период е достигната добра степен на изпълнение на очакваната полза/ефект за обществото в областта на политиката по отношение на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча, което е видно от изпълнение на заложените показатели и целеви стойности. Ефектът от изпълнението на политиката е постигнат при оптимално използване на наличните ресурси.

С изпълнението на заложените стратегически цели се постигат следните ползи за обществото при изпълнение на политиката:

1. Екологичен аспект – опазването и съхраняването на горите и дивеча е условие за борба с измененията на климата, осигуряване на питейната вода, опазване на биоразнообразието и местообитанията, защита срещу ерозията.

2. Социален аспект – правилното планиране на дейностите в горите, като създаване на нови гори, добив на дървесина и други лесовъдски мероприятия, създават допълнителна трудова заетост. Развитието на екотуризма поражда необходимост от допълнителни услуги, което също е предпоставка за висока степен на заетост. Подпомагане на собствениците на поземлени имоти в горските територии.

3. Икономически аспект – увеличаването и опазването на горските ресурси и дивечовите запаси, търсенето на възможности за възмездяване на екосистемните ползи от горите, подобряване на ефективността от контрола, опазването на горите от пожари и незаконни действия гарантира увеличаването на приходите в горския сектор, респективно в държавния бюджет.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА и СЪОБЩЕНИЯТА (МТС) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) към 31.12.2022 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджета на МТС за 2022 г., като първостепенен разпоредител с бюджет.

Транспортният сектор на България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната. В тази връзка, мисията на Министерството на транспорта и съобщенията е постигането на устойчива и високоефективна транспортна система, която да съчетава по един балансиран начин всички видове транспорт и да подпомага регионалното развитие.

През отчетния период МТС концентрира усилията си към провеждане на една целенасочена, мотивирана и съобразена с европейските принципи транспортна политика. Транспортът беше един от най-засегнатите сектори от пандемията от COVID-19. Нарушените транспортни доставки и спрените производствени процеси доведоха до редица затруднения за някои от транспортните фирми. Най-голям удар понесоха пътническите превози, при които беше отчетен голям спад. Въпреки всички трудности заради пандемията, секторът доказа своята решаваща роля за запазването на вътрешния ни пазар, като гарантира, че всички товари продължават да постъпват към населението и в условията на извънредно положение.

Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор са свързани с повишаване на ефективността и конкурентоспособността на транспортния сектор, подобряване на транспортната свързаност и достъпност (вътрешна и външна), както и ограничаване на отрицателните ефекти от развитие на транспортния сектор. Основен приоритет на Европейската зелена сделка по отношение на сектор „Транспорт“ е прехвърлянето на 75% от вътрешните товари, превозвани с автомобилен транспорт към железопътния и вътрешноводния транспорт. Това налага въвеждането на силни стимули за развитие на екологичните видове транспорт. За постигането на тези цели, а и за да се повиши ефективността на транспортната система, МТС разработи Национален план за развитие на комбинирания транспорт в периода до 2030 г., в който са изготвени анализи на инфраструктурата за комбиниран транспорт, товарния трафик и нормативната база. Разгледани са добри практики в други страни членки на ЕС. На основата на анализите е съставен списък от мерки, които да спомогнат за повишаване на дела на комбинираните превози.

Развитието на метрото в София значително улеснява ежедневието на жителите на столицата с оглед на спестеното време и средства. В допълнение се подобряват и сигурността, надеждността и комфорта при пътуване в градски условия и се насърчава употребата на екологосъобразни видове транспорт, което води до по-чиста околна среда.

Основната цел на компонент „Транспортна свързаност“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е намаляване на въглеродния отпечатък на транспортния сектор чрез инвестиции в модернизацията и цифровизацията на железопътния сегмент. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат принос към зеления и цифров преход, повишаване на безопасността, както и към териториалната балансираност на растежа. Предложенията в компонент „Транспортна свързаност“ са в синхрон с приоритетите за развитие на екологосъобразните видове транспорт.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТС към 31.12.2022 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 751 117 000 · 804 286 233 · 800 331 745

2300.01.00 · Политика в областта на транспорта · 724 551 900 · 722 541 118 · 719 275 290

2300.01.01. · Бюджетна програма "Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура" · 238 396 700 · 231 254 980 · 230 959 437

2300.01.02. · Бюджетна програма "Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност" · 478 856 400 · 486 190 759 · 484 878 577

2300.01.03. · Бюджетна програма "Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт" · 6 541 100 · 4 337 679 · 2 872 790

2300.01.04. · Бюджетна програма "Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт" · 757 700 · 757 700 · 564 486

2300.02.00 · Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност · 952 400 · 36 642 101 · 36 373 418

2300.02.01. · Бюджетна програма "Развитие на съобщенията и цифровата свързаност" · 952 400 · 36 642 101 · 36 373 418

2300.03.00  ·  Бюджетна програма "Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза" ·  25 612 700 · 45 103 014 · 44 683 037

Преглед на изпълнението на политика в областта на транспорта Основните цели на министерството в рамките на политиката в областта на транспорта са свързани с:

Интегриране на българската транспортна система в европейската и утвърждаване на приоритетната й роля в региона;

Повишаване на икономическата ефективност;

Повишаване на конкурентоспособността на българската транспортна система;

Осигуряване на транспортни услуги на населението на достъпни цени;

Подобряване на условията за лоялна конкуренция между и в различните видове транспорт;

Устойчив ръст на вътрешните и международните превози;

Постигане на високо ниво на енергийна ефективност на транспортния сектор;

Постигане и поддържане висока степен на безопасност и сигурност;

Висока надеждност на експлоатацията;

Намаляване на негативното влияние на транспортната дейност върху околната среда;

Намаляване броя и щетите от произшествията;

Постигане на високо ниво на професионална компетентност.

Изразходваните средства към 31.12.2022 г. за реализирането на политиката са в размер на 719,3 млн. лв.

Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2022 г. е както следва:

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Политика в областта на транспорта ·   Мерна единица

Наименование на индикатора · · Програма 2022 г. · Отчет 2022 г.

1.Повишаване на среднoпретеглена скорост на движение по железопътната инфраструктура · Км/ч · 78,4 · 78,3

2. Реализирани влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД · Влаккм · 21 030 222 · 21 569 411

Ключов индикатор за изпълнението на политиката в областта на транспорта, който отчита подобряването на състоянието на железопътния транспорт е Повишаване на среднoпретеглена скорост на движение по железопътната инфраструктура. По-високата скорост на движение по жп мрежата е свързана с по-добра инфраструктура и гарантира намаляване времепътуването и повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт. За отчетния период са постигнати 78,3 км/ч, което представлява 99,9% изпълнение на заложените в плана за 2022 г.

От 2022 г. като ключов показател е одобрен и се отчита Повишаване среднопретеглените скорости на движение по железопътната инфраструктура. Промяната в ключовия индикатор е с цел да се избегнат всички външни и непредвидени фактори, които биха оказали негативно влияние върху индикатора. Също така, новият индикатор отчита обективно състоянието на железопътната инфраструктура на цялата територия на Р. България, а не само в ремонтираните участъци.

Показател за полза/ефект от изпълнението на Политиката в областта на транспорта, пряко отчитащ подобряването на състоянието на железопътния транспорт, са Реализираните влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, който отчита извършената влакова работа като включва, както превозите обект на задължителните превозни услуги (ЗОУ), така и търговските превози. За отчетния период са реализирани 21 569 411 влаккилометри, което представлява 102,6% от планираните за 2022 г. (в отчетените влаккилометри са включени и тези, извършени от резервен и извънреден автобусен транспорт).

В обхвата на Политика в областта на транспорта попадат следните бюджетни програми:

Програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ Програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ Програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ Програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.

Бюджетна програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ 231 млн. лв.

Транспортният сектор е ключов за българската (и всяка друга) икономика, както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори в икономиката, така и заради собствения му принос в брутната добавена стойност и заетостта.

Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията през 2022 г. са отчетени средства за капиталови трансфери в общ размер на 225 223,3 хил. лв., в т.ч. за ДП „Национална компания "Железопътна инфраструктура“ в размер на 152 038,9 хил. лв., за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД в размер на 30 730,0 хил. лв. и за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура"в размер на 42 454,4 хил. лв.

Дейностите в ДП НКЖИ са регламентирани от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, международните споразумения за железопътни превози, по които Република България е страна и са съобразени с изискванията на директивите и Регламентите на Европейската комисия. Съгласно действащото законодателство на Компанията е възложено стопанисването и управлението на предоставените ѝ активи (публична и частна държавна собственост) и изпълнението на посочените дейности.

Като управител на железопътната инфраструктура в България, НКЖИ организира дейността си в съответствие с 5-годишен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията, от една страна, и НКЖИ, от друга страна по чл. 25 (1) от ЗЖТ, 10-годишна програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура и нейната безопасна и надеждна експлоатация, включително при бедствия, терористични действия и военни конфликти по чл. 27 от ЗЖТ, бизнес-програма за пет годишен период, годишна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура по чл. 28 от ЗЖТ. Предоставяните по реда на Закона за държавния бюджет средства на ДП НКЖИ под формата на капиталов трансфер за ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) и субсидия за текуща дейност покриват само разходи, свързани с изпълнението на възложените от държавата дейности. С предоставените средства като капиталов трансфер през 2022 г. се осигурява изпълнението и съответното финансиране на проекти от инвестиционната програма на предприятието за ремонт, рехабилитация и изграждане на обекти от железопътната инфраструктура, някои от които са:

ПРОЕКТ 3 „Ремонт на железния път и съоръженията за поддържане на достигнатите скорости“. Към 31.12.2022 година усвоените капиталови трансфери са в размер на 28 670 929,50 лв. в т.ч. от централния бюджет са в размер на 3 451 752,93 лв.; чрез бюджета на МТС в размер на 25 219 176,57 лв.

Обект № 1 „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Стражица-Славяново текущ път № 1 и № 2 от км 336+000 до км 344+400 с обща дължина 16 808 м“. Вследствие дългогодишната експлоатация и просрочените с години срокове за подновяване и механизиран среден ремонт железният път в междугарието Стражица – Славяново текущ път № 2 от км 336+000 до 344+404 е с влошено техническо състояние: релсите са износени и с набити краища, траверсите са напукани и посукани с разбити гнезда на ПАК болтове, скъсани тирфони и счупени подложки, а баластовата призма е силно замърсена. Горепосоченото междугарие е изградено в смесен профил като траншеята е от страната на път № 2, кривите са с малък радиус, като тези с R ≤ 325 м са с обща дължина 3 878 м и са изцяло на дървена траверсова скара. Голяма част от отводнителните съоръжения от страната на път № 2 са затлачени, на места компрометирани и с намалена водопропускливост. Вследствие на дългогодишна интензивна експлоатация и под влиянието на метеорологичните условия се наблюдава прогресиращо влошаване на параметрите на железния път, като сегашното им състояние се характеризира със силно закаляна баластова призма, деформации по ос и ниво.

Обект № 2. „Реконструкция на гърловините и коловозното развитие на гара Своге, изграждане на нова маршрутно-компютърна централизация и преустройство на контактната мрежа“ Гара Своге е част от 2-ра главна железопътна линия, която в отсечката София-Мездра е с категория „Железопътна магистрала”.

Обект № 3. „Механизирано подновяване на железопътната инфраструктура и съоръженията към нея в междугарието Каспичан - Провадия път № 2“. Дължината на подлежащия на ремонт железен път е 28 413 метра.Километричното положение на ремонтирания участък е от км.459+1186 (край стрелка № 3 в гара Каспичан) до км.488+582 (начало стрелка № 2 в гара Провадия) с дължина 28 413 метра. Километър 460 е с дължина 1 355 метра. В момента скоростта по книжка разписание е 80 км/час. Проектна скорост 130 км/час.

Обект № 4. „Механизирано подновяване на железопътната инфраструктура и съоръженията към нея в междугарието Реброво-Своге път № 1 с дължина 7 171 м /включително коловоз № 3 гара Реброво/ с механизация на ЖП Секция Враца“. Междугарието Реброво - Своге път №1 е част от 2-ра главна железопътна линия, която в отсечката София-Мездра е с категория „Железопътна магистрала”, съгласно “Наредба за категоризация на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии”. Последното подновяване на железният път в междугарието е извършено преди повече от 30 години. Проектната скорост е 70 км/час.

Обект № 5. „Изграждане на предпазна ограда и видеонаблюдение в междугарието Илиянци-Курило, в дясно на път № 1 (преди и след спирка Кумарица)“. Изграждането на предпазната ограда е необходимо с цел недопускане на нерагламентирани пресичания на железния път от хора и животни. Предпазната ограда се разполага в дясно на път № 1 в междугарието Илиянци-Курило, от км 9+650 до км 10+270 и от км 10+435 до км 11+150, по нарастване на километража, в сервитута на железния път. За изпълнението на СМР има изготвен технически проект, приет на експертен съвет от ДП НКЖИ. Изпълнява се договор 11752 от 26.10.2022 г. с фирма ДЗЗД „ЖП РЕМОНТСТРОЙ“ – София Обект № 6. „Доставка и влагане на прелезни настилки“. Железопътните прелези, като елемент от железния път представляват неговата пресечна точка с пътища и улици от Републиканската и общинска пътна мрежа. Те трябва да гарантират безопасно и безаварийно влаково движение и в същото време да позволяват безопасно, плавно и безконфликтно преминаване на пътни превозни средства.

Еластичните прелезни настилки монтирани през последните двадесетина години на някои от най-натоварените с автомобилно движение железопътни прелези по железопътната мрежа на България на практика доказват своите качества по отношение на високата износоустойчивост на контактната повърхност, здравина на отделните панели, нехлъзгаемост на гумите на ППС, висока издръжливост при големи транспортни натоварвания, лесен демонтаж и монтаж при извършване на ремонтни работи по железния път в зоната на прелеза и дълъг експлоатационен живот.

Обект № 7. „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Курило- Световрачене от км 0+868 до км 5+428 с дължина 4 560 м“.Реализирането на модернизацията на железопътната инфраструктура на Централна гара София, в участъците София – Волуяк заедно с гара Волуяк и Елин Пелин – Костенец наложи движението на всички товарни влакове от Драгоман/Перник за Пловдив/Свиленград и обратно, които в момента преминават през Централна гара София и Вакарел, да става по обходен маршрут през гара Илиянци и Карлово. Това силно увеличава обема на преминаващите товарни влакове през гара Илиянци, част от които ще се наложи да се преработват в Илиянци вместо във Волуяк.

Обект № 10. „Механизирано подновяване на железния път и контактната мрежа в междугарието Гурково–Твърдица 8 623 м“ /включително 2-ри коловоз г. Твърдица/. Вследствие на дългогодишна експлоатация и просрочени с години срокове за подновяване и механизиран среден ремонт на железния път в междугарието железния път е с влошено техническо състояние. Железният път е безнаставов с релси тип S49, на стоманобетонови траверси СТ-4 (със скрепление ПАК-И) и е с нормално междурелсие 1435 мм. Състоянието на релсовото скрепление в кривите е силно компрометирано, което се изразява най-вече в множество счупени железни подложки, посукани траверси, разбити изолационни и уплътнителни втулки ПРОЕКТ 4: „Модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства“.

Към 31.12.2022 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 9 685 622,87 лв. в т.ч. 7 430 594,71 лв. чрез бюджета на МТС и 2 255 028,16 лв. от централния бюджет.

Обект № 1. „Проектиране, доставка и изграждане на маршрутно-компютърна централизация (МКЦ) в гара Синдел – по обособени позиции“ – Преходен 2018-2022 г.

Гара Синдел разпределителна се намира на втора и на трета ж. п. линия, в двупътен участък, електрифициран за тягов състав на променлив ток – 25kV/50Hz. В момента гара Синдел разпределителна е съоръжена с маршрутно-релейна централизация тип WSSB. Гара Синдел е с интензивна влакова и маневрена дейност, с шест направления. Тя е начална гара за товарни и пътнически влакове. В съществуващата МРЦ са включени осем приемно-отправни коловоза, три отправни коловоза, страна гара Разделна 46 бр. стрелки и 2 вагоноизхвъргачки. Сигнализацията е тип БДЖ (обикновена), с немска оптика. Междугарията с гара Провадия, гара Разделна, гара Юнак се осигуряват с получавтоматична блокировка, работеща по оптичен кабел, като в междугарията Синдел – Разделна и Синдел – Провадия има специализация на движението. С гара Разделна по път № 3 – с полуавтоматична блокировка (ПАБ) работеща по оптичен кабел. С гара Варна Фериботна движението се осигурява по телефонен способ.

Обект № 2. „Оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка София-Мездра-Червен бряг – по обособена позиция 1: „Изграждане на оптична кабелна мрежа в участък София-Мездра от 2-ра главна жп линия – етап 1“ и обособена позиция 2 „Изграждане на оптична кабелна мрежа в участък Мездра-Червен бряг от 2-ра главна жп линия – етап 2“ Обектът е преходен 2019-2022 година.

Съществуващата телекомуникационна мрежа на ДП НКЖИ се базира на медни магистрални съобщителни кабели, които са с понижени параметри и множество повреди. В експлоатация са от над 40 години и реално са на границата на техният експлоатационен ресурс. Същите са без никакви възможности и капацитет за предоставяне на съвременни телекомуникационни услуги. Описание на обекта в частта Оптична кабелна мрежа – включва инсталиране на 141 км. оптичен кабел с 48 броя оптични влакна, въздушно на стълбовете на КМ; изграждане на отклонения до всички прелези, помещения на ОТ, ОСП, Подрайони, подстанции, и др. характерни точки. Изграждане на структурно окабеляване в гарите. Ремонт на помещения за осигуряване на бъдещо инсталиране на апаратури. Измервателна техника и уреди за ремонт и поддръжка на оптичният кабел и автомобили за екипите по поддръжка.Обект № 6. „Изграждане на 20 бр. автоматични прелезни устройства“ – по обособени позиции. Обектът предвижда проектиране, изграждане и пресъоръжаване на 20 броя прелеза. За охраната на прелезите на междугарие, съоръжени с ръчни бариери, управлявани от прелезопазач се разчита единствено на субективния фактор. Подава се разпореждане от дежурния ръководител движение в една от съседните гари към прелезопазача за своевременно затваряне на прелеза преди изпращане на влака, като времето, през което прелезът е затворен е твърде голямо. Като резултат се обостря търпението на водачите на пътни превозни средства и често се стига до конфликти. Има и случаи на преминаване на ППС през прелез в междугарие с ръчни бариери при спуснати бариерни греди. Статистиката показва, че произшествията с най-много смъртни случаи са станали на такива прелези. Освен гореизложеното, разходите за охрана на тези прелези са от 5 до 8 пъти по-големи от разходите за прелезите, съоръжени с автоматични прелезни устройства /АПУ/.Тези неблагоприятни ситуации, с критично ниво на риск могат да бъдат избегнати с реализирането на обекта, както и с изпълнението на програмата за модернизация на процеса на управление на железопътния трафик. С изпълнението му ще се намалят около 70 служители на регионалните поделения ‏УДВГД – прелезопазачи.

ПРОЕКТ 5: „Модернизация и реконструкция на тягови подстанции“.

Към 31.12.2022 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 1 339 069,45 лв. чрез бюджета на МТС.

Обект № 2. „Рехабилитация на контактната мрежа от км 363+500 до км 365+200 по ІІра жп линия София-Горна Оряховица-Варна, спирка Караджата“.

В участъка от км. 363+500 до км. 365+200 по 2-ра главна жп линия София – Горна Оряховица – Варна се намира бивша гара Караджата, електрифицирана и пусната в редовна експлоатация през 1986 г., а през 2004 г. гарата е закрита, като статута ѝ е променен в жп спирка. Контактната мрежа в участъка не е преустроена, като стълбовете, изграждащи съществуващите напречниците са на голямо отстояние от оста на прилежащите коловози в експлоатация, което прави труден достъпа до тях с РССМ за контактна мрежа. При необходимост, достъп до стълба е възможен с автовишка или чрез изкачване по железорешетъчните стълбове. Предвиждат се следните мероприятия преустройство на стълбовната линия в единична самостоятелна за път 1 и 2, подмяна на контактен проводник, носещо въже струнни и струнни клеми, като и преустройство на съществуващата неутралната вставка. Подмяна на амортизирани траверси СТ-4 ПАК с нови траверси СТ-6 тип 49 с еластично безподложно скрепление SKL-14. Разрушаване на сградите на ПЗ, VC, магазията и пост 1 и 2 с извозване на отпадъци, доставка и поставяне на фургон с размери 300/600 см оборудван с ел. инсталация. Изграждане на нова пътека към пероните, както и възстановяване на съществуващите перони. Изграждане на осветление и система за видеонаблюдение на спирката.

ПРОЕКТ 7: „Удвояване и електрификация на железопътна линия Карнобат-Синдел“. Към 31.12.2022 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 695 218,22 лв. в т.ч. 518 864,47 лв. от централния бюджет и 176 353,75 лв. чрез бюджета на МТС.

Същите са разпределени в следните обекти:

Обект № 1. „Жп участък Лозарево-Прилеп от км 18+663 до км 23+108, включително жп тунел № 1“. Обектът е преходен от 2013 година. Строителните работи по изграждане на тунелната конструкция са преустановени. С цел контрол на състоянието на тунелната конструкция, за 2021 година са предвидени геодезически измервания в жп тунел 1, с които се цели установяване на периодично наблюдаване на деформациите на тунелната изработка и своевременно предприемане на мерки в случай на необходимост. Плануваните измерванията са на всяко тримесечие. В рамките на авторския надзор и на основание данните от измерванията, в ДП „НКЖИ“ се внася обобщен годишен доклад за техническото състояние на изградената тунелна конструкция. Тунел 1 в участъка Лозарево - Прилеп представлява двупътен железопътен тунел с дължина 2811 м, от които 2426 м се изграждат по тунелен способ (NATM с изпреварваща калота по взривен метод – ~ 2030 м, механичен способ ~ 396 м) и 385 м – по открит способ (Cut & Cover method). Към момента напълно завършени са 1749 м (~ 62 %) – остават 1062 м, от които 777 м по тунелен способ и 285 м по открит способ. С изграждането му проектната скорост на участъка Лозарево – Прилеп се повишава до 130 км/ч, а дължината на железния път се намалява с 5 434,92 м, което е най-голямото скъсяване при реализацията на проекта за удвояване и електрификация на железопътната линия Карнобат - Синдел.

ПРОЕКТ 8: „Възстановяне на проектни параметри на жп линията София - Карлово - Зимница“. Към 31.12.2022 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 450 200,96 лв. в т.ч. 246 730,53 лв. чрез бюджета на МТС и 203 470,43 лв. от централния бюджет.

Обект № 1. “Рехабилитация на жп изкуствените съоръжения, съоръженията и устройствата на системата за електроснабдяване от жп инфраструктура в участъка гара Копривщица-гара Стряма от км 100+526 до км 106+341 с обща дължина 5 815 м“.

В междугарието Копривщица-Стряма е изграден най-дългия железопътен тунел в Република България – Козница, на който от изграждането му са извършвани само текущи ремонти. В момента скоростта на движение на подвижния железопътен състав е 25 км/ч. ДП „НК ЖИ“ разполага с проект по част „Железен път“ за жп линията София-Карлово, на основание на който е издадено разрешение за строеж. Предвидени са средства за изготвяне на проект за рехабилитация на тунела, в който да бъдат предложени иновативни решения за изпълнение на ремонтни дейност, които да изискват минимални срокове за реализация, отчитайки факта за натоварения трафик в участъка и намаления капацитет на железопътната инфраструктура като цяло, което ще доведе до намаляване на предпоставките за аварии и последващо спиране на движението в участъка, ще се възстанови проектната скорост, ще се намали времепътуването и повиши комфорта на пътуване.

ПРОЕКТ 11: „Възстановяване на проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна“. Към 31.12.2022 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 23 452 642,86 лв. в т.ч. 19 583 649,42 лв. чрез бюджета на МТС и 3 868 993,44 лв. от централния бюджет.

Жп линията Русе – Варна е първата железопътна линия, построена на територията на Република България. Железопътната линия е най-пряката жп връзка между Русе и Варна, респективно пристанище Русе на р. Дунав и черноморското пристанище Варна. В този аспект железопътната линия Русе – Варна осъществява транспортната комуникация между общоевропейски транспортни коридори №№ VІІ и VІІІ (при жп гара Синдел).

От Русе до Варна железопътната линия е с дължина 226 км, изградена от релси тип 49 кг/м върху стоманобетонни траверси. През 1983 г. е въведена в експлоатация електрификацията на железопътното трасе. Същото се състои от два участъка:

Русе- Каспичан - с дължина 141 км, еднопътна и електрифицирана; железопътна линия № 9 - първа категория в схемата на железопътната мрежа на Република България. Осигурителната техника, обезпечаваща влаковото движение е морално остаряла, в преобладаващата част на гарите е РУКЗ. В междугарията движението на влаковете се осигурява от ПАБ тип “Степанов”. В план и в профил състоянието на железопътното трасе се характеризира с минимален радиус на хоризонталните криви 320 м. Около 70 броя от хоризонталните криви са с радиус под 350 м. Сумарната дължина на тези криви е около 8 км. Съществуващите проектни скорости са 70- 95 км/ч.

Каспичан-Варна - с дължина 85 км, двупътна и електрифицирана, част от магистрална железопътна линия № 2 София- Мездра- Горна Оряховица- Каспичан- Синдел - Варна. Осигурителната техника в жп гарите е от типа МРЦ и ЕМЦ. В междугарията движението на влаковете се осигурява от ПАБ тип “Степанов” с обезличаване на пътищата на двойната линия. В участъка Каспичан – Варна трасето е относително благоприятно в ситуационно отношение. Около половината от трасето е в права. Независимо от това и тук има хоризонтални криви с малки радиуси. Минималният радиус на хоризонталните криви в този участък е 460 м, а около 30 броя от кривите са с радиус по-малък от 800 м. Съществуващите проектни скорости са 100- 130 км/ч.

Намалената поддръжка на железопътната линия влияе неблагоприятно върху нейните експлоатационни характеристики и системно понижаване на скоростите на движение на влаковете, с оглед гарантиране на минимални условия за безопасност на превозите. Ако съществуващата тенденция за намаляване на проектните скорости се запази и не се инвестира в железопътната инфраструктура, може да се прогнозира, че железопътният транспорт в този регион на страната е с едно не особено оптимистично бъдеще. Трябва да се отчете и демографския характер на населението, както и факта, че за голяма част от него железницата е единствения начин на придвижване.

Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) на ЕС имат решаваща роля във финансирането на транспортните и екологични инфраструктурни проекти.

Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията през 2022 г. за съфинансиране на проекти, финансирани по Механизма за свързване на Европа са предоставени средства в размер на 149 405,4 хил. лв., за следните проекти:

Развитие на железопътен възел София – железопътен участък София – Волуяк;

Модернизация на железопътния участък София – Елин Пелин;

Модернизация на железопътния участък Костенец – Септември;

Развитие на железопътен възел Пловдив;

„FAIRway Danube“ – Координирано изпълнение на Генералния план за рехабилитация и поддържане на плавателния път по р. Дунав и плавателните ѝ притоци;

Със средствата от капиталовия трансфера за ДП НКЖИ се осигурява изпълнението и съответното финансиране на проекти от инвестиционната програма на предприятието за ремонт, рехабилитация и изграждане на обекти от железопътната инфраструктура.

Със средства от капиталовия трансфер за БДЖ е извършен ремонт и преустройство на локомотиви, пътнически вагони за някои от следните обекти:

Извършване на ремонт и преустройство на 10 броя електрически локомотиви извън експлоатация серия 44000 и 45000, /68Е/, с номера № 44 070; 44 085; 44 087; 44 150; 44 121; 44 160; 44 180; 44 204; 44 187 и 44 205, собственост на „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД“ и обучение на персонал за двугодишен период за които „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД сключи договор с Обединение ДЗЗД „Рейл Сървисиз”. Договора е удължен с допълнително споразумение със 180 дни поради възникнали форсмажорни обстоятелства в следствие на СОVID - 19 и към настоящия момент са предадени за извършване на ремонт 10 броя локомотива, като през 2022 г. е извършен капитален ремонт и са предадени за експлоатация 4 броя локомотива с номера № 44 121; 44 085; 44 204; и 44 180 на стойност 8 463 438 лв.С извършената подмяна при преустройството на определените в изискванията основни възли и агрегати на локомотивите е постигната по висока надеждност при експлоатация.

Извършване на ремонти за капитализиране на подвижен железопътен състав (вагони и локомотиви) в депата на „БДЖ — Пътнически превози“ ЕООД. Усвоените средства от капиталов трансфер са в размер на 9 684 878 лв.

С извършените ремонти на вагони в депата на Дружеството е удължена експлоатационната годност на вагоните средно с 5 години. Извършени са дейности по изпитване и подмяна на основни агрегати и възли от отоплителни, охладителни и осветителни инсталации, спирачни системи и теглично - отбивачни съоръжения. От ходовата част /талиги/ са подменени дефектирали пружини, амортисьори, колооси и други части от вагоните. При необходимост се претапицират седалките на вагоните, частично са сменени подове и стени и са извършени дейности по пребоядисване.

Извършване на техническа поддръжка с включени основни и възстановителни ремонти за 5 годишен срок на ДМВ серия 10 и ЕМВ серия 30 и серия 31 (само частта, касаеща основни, възстановителни ремонти и др. за капитализиране) по договор, сключен с Алстом Транспорт С.А, „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД в размер на 10 256 355 лв. С извършване на плановата поддръжката на парка ЕМВ серии 30 и 31 се осъществява обслужване на ГДВ. Към 31.12.2022 г. изпълнителят по договора е завършил 4 бр. основни ремонта на ЕМВ и 2 бр. възстановителни ремонта на ДМВ.

Извършване на капитален ремонт и преустройство на 10 броя електрически локомотива от експлоатация, серии 44000 и 45000 /68Е/, собственост на „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД“ за тригодишен период по договор с „ЖОС Врутки” С.А., През 2022 г. е извършен ремонт на локомотив №44 062 с обща стойност 1 609 320 лв.

Извършването на капитален ремонт и преустройство на локомотивите доведе до подобряване техническото състояние и удължи живота на локомотивите. С извършената подмяна при преустройството на определените в изискванията основни възли и агрегати на локомотивите е постигната по висока надеждност при експлоатация, и редица чести откази и повреди като повреди по въздушни компресори, контактори, пантографи, скоростомери и др., са сведени до минимум а от там и по добро обслужване на ГДВ.

За модернизация на 2 броя теснопътни локомотива серия 77 по сключен договор с „Експрес Сервиз” ООД, усвоените средства от капиталов трансфер през 2022 г. са в размер на 1 402 800 лв., като е модернизиран теснолинеен локомотив № 77 002, който се използва по единствената в България теснопътиа линия, която обслужва влакове на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД от Септември до Добринище.

Двигателя е сменен с най-модерния американски двигател с екологична норма STAGE V. Подменени са редица компоненти, части, инсталации, системи, направени са изцяло нови кабини и изцяло нова обшивка на локомотива. Решенията за безопасността и за самото управление за локомотива се вземат не от самия машинист, а от контролери, които управляват това.

Ремонт и преустройство на 9 бр. теснопътни пътнически вагона с междурелсие 760 мм по сключен договор с „Коловаг“ АД, усвоените средства от капиталов трансфер, получен от бюджета на Министерство на транспорта и съобщенията са авансово плащане в размер на 364 600 лв.

Извършване на ремонт на модернизация на електрически локомотив № 46 229 в „БДЖ - Булвагон” ЕАД, усвоените средства от капиталов трансфер са в размер на 528 000 лв.

Смяна на моноблокови колела на 15 броя новопроизведени магистрални електрически локомотиви Siemens Smartron съгласно сключени допълнителни споразумения към основния договор с ДЗЗД Сименс Трон. Към 31.12.2022 г. усвоените средства от капиталов трансфер, получен от бюджета на Министерство на транспорта и съобщенията са в размер на 3 630 454 лв.

В съответствие с предмета на дейност на ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДП ПИ), а именно: изграждане на пристанища и пристанищни терминали – държавна собственост, както и реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищните терминали – държавна собственост; обезпечаване на достъп до пристанищата по чл. 93, т.1-4 от ЗМПВВППВБ; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения, мрежи и съоръжения на общата техническа инфраструктура, вкл. инфраструктура за достъп, в пристанищата по чл.106а и в пристанищата за обществен транспорт; осъществяване на навигационно осигуряване на корабоплаването в териториалното море, вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата.

Бюджетна програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ 484,9 млн. лв.

През отчетния период продължи работата по политиката на МТС за постоянно повишаване на изискванията и контрола при обучението и провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

През 2022 г. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА АА) продължава да осъществява контролните си функции, предвидени в: Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), Европейската спогодба за превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които се ползват при тези превози (ATP), Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) и др.

За осъществяване на политиката за регулиране на достъпа до пазара на обществените автомобилни превози на пътници в страната ИА АА извършва актуализиране, развитие и усъвършенстване на републиканската транспортна схема (PTC) с цел доближаване на превозните услуги по място, време и честота до действителните потребности на населението и повишаване ефективността и безопасността на превозите.

Извършени са проверки на 257 бр. маршрутни разписания по автобусни линии от РТС и междуобластната транспортна схема (МОТС) във връзка с чл. 19, ал. 6 от Закона за автомобилните превози и в съответствие с Наредба № 2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.

Издавани са разрешителни на български превозвачи за откриване на нови или продължаване действието на съществуващи международни автобусни линии, след разглеждане и съгласуване с компетентните органи на съответните държави – 51 броя, както и разрешителни на чуждестранни превозвачи за откриване на нови или продължаване действието на съществуващи международни автобусни линии – 25 броя;

С цел преодоляване на регионалната изолация и осигуряване на по-голям достъп на населението до транспортните услуги. За нейното постигане със средства от държавния бюджет се покрива нетният финансов ефект от извършване на вътрешноградски и междуселищни превози в слабонаселени планински и други райони и се компенсират превозвачите от намалените им приходи от прилагането на преференциални цени за пътуване по автомобилния транспорт за някои групи граждани, както следва:

ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали;

деца до 7 навършени години;

деца от 7 до 10 навършени години;

учащи се;

възрастни граждани;

Двата основни инструмента за постигане целите са определените в държавния бюджет средства за преки компенсации и субсидии.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ), обн. ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., са приети субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони в размер на 55 000 000 лв. /за всички общини в страната без Столична община/ С приетите промени в ЗДБРБ от 01.07.2022 г. са отпуснати допълнително средства за субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони в размер на 16 500 000 лв. /за всички общини в страната без Столична община/ Общо определените средства за субсидии, предвидени за цялата 2022 г. са 71 500 000 лв. /за всички общини в страната без Столична община/, които са разпределени по реда на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата).

20 000 000 лв. са средствата, предоставени по Постановление № 283 от 19 септември 2022 г. за изменение на Постановление № 216 на Министерския съвет от 2022 г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2022 г. за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорта в планински и други райони за 2022 г. и за превоз на пътници по междуселищни автобусни линии извън тези по § 4, ал. 1 и 2 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози за 2022 г. Тези средства са вече преведени по общини в страната.

С Постановление № 31 на Министерския съвет от 17.03.2022 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. (изм. и доп., бр. 62 от 5.08.2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) са определени средства за компенсации за цялата 2022 г. за определени категории пътници, в размер на 64 000 000 лв. /първоначално са определени 44 000 000 лв. и впоследствие още 20 000 000 лв./, които са предоставени по реда на Наредбата по общини в страната.

През отчетния период и в съответствие с горното, както и съгласно разпоредбите на Наредбата са изготвени списъци с първоначално определените годишни лимити за 2022 г. по общини на средствата за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания на ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, учащи се, деца до 7 навършени години, деца от 7 до 10 навършени години и възрастни граждани на база бройки правоимащи и категорията на общината, както и списък на разпределените по общини субсидии за вътрешноградски пътнически превози и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други райони за 2022 г., на база анализ на получените справки за финансовите резултати за 9-те месеца на 2021 г., предложените за субсидиране пробези по двата вида превози за 2022 г., придружени с маршрутни разписания и информация относно тяхното възлагане.

На общините в страната, които по отчетни данни са усвоили под 65 на сто от първоначално определените им годишни лимити за компенсации през предходната година е спрян трансферът на средства за второ тримесечие на 2022 г. Общо 167 общини със спрян трансфер за второ тримесечие са представили до 10 юни в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ справки по приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Справките съдържат фактически издадените абонаментни карти и дължимите суми на превозвачите за 5-те месеца на 2022 г. по групи правоимащи. След тяхната обработка и анализ е установено:

- 137 общини не са доказали необходимост от средства и не са им заложени лимити за трето тримесечие на 2022 г.;

- на 30 общини, подали справката, са преизчислени и заложени средства на база отчетните им данни и в рамките на първоначално утвърдените им лимити за периода до 30 септември 2022 г., в съответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 3 от Наредбата.

Извършеното е с цел оптималното и ефективно използване на предоставяните от централния бюджет средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

Отчет на степента на изпълнението на администрираните разходни параграфи Първоначално определените средства за компенсации в размер на 44 000 000 лв. за 2022 г. са предоставени на 265 общини.

а) за ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали 1 500 000 лв.

б) за деца до 7 навършени години и от 7 до 10 навършени години 14 400 000 лв.

в) за учащи се 10 400 000 лв.

г) за възрастни граждани 17 700 000 лв.

Преведените средства по отчет за 2022 г. след актуализиране на годишните лимити от средства за компенсации по общини са както следва:

а) за ветерани, военноинвалиди и военнопострадали - 1 367 636 лв.

б) за деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години - 15 550 177 лв.

в) за учащи се - 19 644 993 лв.

г) за възрастни граждани - 26 039 596 лв.

Общо по отчет за 2022 г. ефективно усвоените от общините средства са в размер на 62 602 402 лв. или 97,8 % от плана.

По отчетни данни реалният брой на издадените безплатни и по намалени цени превозни документи през 2022 г. на правоимащите е 4 298 767 броя.

С предоставените средства за компенсации се осигурява възможност за ценови облекчения за около 3,3 млн. души от населението на страната, по-голям достъп до транспортната услуга и решаване на социални проблеми. Чрез средствата за субсидии се разширява обществения транспорт в изоставащи слабонаселени региони в страната и се противодейства срещу регионалната изолация. В общонационален мащаб се постига социален ефект, изразяващ се в стимулиране използването на обществен транспорт и поддържане на по-добро равнище на транспортно обслужване.

За повишаване нивото на безопасността, сигурността и качеството на предоставяните транспортни услуги се усъвършенства координацията на МТС, изпълнителните агенции, държавните предприятия и търговски дружества от системата на транспорта и съобщенията за превенция и реагиране при бедствия, терористични актове и инциденти. Поддържат се в актуално състояние плановете за защита при бедствия и терористични заплахи. Извършват се проверки за установяване на състоянието на съоръженията с повишена опасност, монтирани и експлоатирани на територията на пристанищните комплекси. В резултат на превенцията не се допуска работа със съоръжения с повишена опасност, които не отговорят на изискванията. Предприемат се мерки за предотвратяване на пътнотранспортните произшествия чрез инсталиране на системи за видеонаблюдение на натоварени участъци, градски кръстовища и жп прелези и др. ИА „Морска администрация“ работи за поддържане на високо ниво на държавен пристанищен контрол, съизмерим със стандартите на Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол (ДПК).

Бюджетна програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ – 2,9 млн. лв.

Изграждането на системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт произтича от изискванията на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, Международната конвенция за търсене и спасяване по море и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, вменяващи задължения за всяка от договарящите се държави за координиране на действията и оказване на помощ на въздухоплавателните средства и корабите търпящи бедствие на територията на страната или в отговорния район на Рeпублика България за търсене и спасяване в акваторията на Черно море.

Чрез системата за търсене и спасяване във водния и въздушен транспорт се създава единна централизирана организация за управление на дейностите по координация на национално ниво, а при необходимост – за взаимодействие със съседни страни. Намиращата се в денонощен режим на готовност за действие и ефективно функционираща система е задължително условие за гарантиране надеждна и своевременна реакция за спасяване на пострадали хора в екстремални ситуации във водния и въздушен транспорт.

При денонощен режим на работа ГД ГВА заедно с ИА „Морска администрация“ (ИА МА) поддържа сили и средства в съвместния авиационен и морски координационен център за търсене и спасяване. В случаите на авиационни произшествия ръководи и координира операции по търсене и спасяване на човешки живот и оказва помощ на търпящи бедствие въздухоплавателни средства и хора във въздушното пространство на Република България и на нейната сухоземна територия, както и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване при авиационни произшествия и във вътрешните водни пътища на Р. България.

Съвместно с Румънската морска администрация (RNA), ИА МА изпълнява проект „Повишаване на транспортната безопасност в общия българо-румънски участък на р. Дунав, чрез подобряване реакцията при бедствени ситуации посредством трансгранично сътрудничество” – Dаnube Safety Net. Финансирането е от Европейския фонд за регионално развитие 85% и национално съфинансиране 15%.

През 2022 г. изпълнението на проекта навлезе в заключителен етап. В резултат на сключените в рамките на проекта договори, бяха доставени две специализирани несамоходни плавателни средства (баржи) за нуждите на ИА МА, снабдени със специализирано оборудване за реакция в извънредни ситуации.

Баржите са предназначени за провеждане на аварийно-спасителни дейности на река Дунав, в случай на възникнали инциденти и бедствия и при операции по ограничаване и ликвидиране на разливи от нефтени продукти и опасни субстанции. Двата съда разполагат със специализирано оборудване и са базирани в пристанищата на Русе и Лом, откъдето ще могат да бъдат дислоцирани при необходимост, в която и да е част на българския и румънския участък от реката.

На 6-7.10.2022 г. в гр. Русе се проведе заключителна среща и пресконференция по проекта, на която беше отчетено изпълнението на работните пакети и бяха представени постигнатите резултати.

В изпълнение на проекта бяха създадени Аварийно-спасителни центрове (Emergency Response Centers) в градовете Русе, Лом и Констанца. Центровете ще подпомагат двете партниращи си институции в изпълнението на техните отговорности, свързани с аварийно-спасителната дейност на реката и при необходимост от съвместни действия в общия българо-румънски участък на р. Дунав, осигурявайки необходимите информационни ресурси, техническа готовност и оборудване.

Изготвен и приет е План за действие за провеждане на съвместни операции по търсене и спасяване на ИА МА и Румънската морска администрация в общия българо-румънски участък на река Дунав. Планът за действие включва ясно установени правила, принципи, срокове, условия, правомощия и методи за реакция на всеки от партньорите, които ще бъдат спазвани в случай на възникнала необходимост от съвместни действия на отговорните институции по търсене и спасяване в общия българо-румънски участък на р. Дунав.

ИА МА участва като партньор по проект „Внедряване на Интегрирано българско морско наблюдение (ИнБулМарС/InBulMars), базирано на обща среда за обмен на информация (Common Information Sharing Environment – CISE) за наблюдение на морската територия на Европейския съюз“ (InBulMars 2). Финансирането е от Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство 75% и национално съфинансиране 25%.

Бюджетна програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ – 0,6 млн.лв.

Целите на програмата включват повишаване на нивото на безопасност на въздушния транспорт посредством разследване на авиационни произшествия, сериозни инциденти, контрол върху разследваните от ГД ГВА и авиационните оператори инциденти, определяне на мерки за безопасност и осъществяване на превантивна дейност; повишаване на нивото на безопасност на морския транспорт; подобряване на безопасността на железопътния транспорт чрез извършване на разследване с цел установяване на причините, довели до възникване на произшествия и инциденти в съответствие със Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 и даване на препоръки за безопасност с оглед недопускане на други произшествия в бъдеще.

С Постановление № 6/22.01.2020 г. на Министерския съвет е създаден Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт.

През отчетния период в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт са разследвани и са в процес на разследване следните събития:

Авиационни произшествия с чужди ВС на българска територия – 1 бр.

Авиационни произшествия с български ВС в страната и чужбина – 1 бр.

Сериозни инциденти с чужди ВС на българска територия – 4 бр.

Сериозни инциденти с български ВС в страната и чужбина – 2 бр.

Много тежки морски произшествия – 2 бр.

Железопътни произшествия – 4 бр.

Тежко железопътно произшествие – 1 бр.

Информацията за разследваните събития е на разположение в министерството, като в частта за авиационни събития данните са въведени в единната европейска програма ECCAIRS, в частта за морските произшествия – в система EMCIP, а в частта за железопътните произшествия са въведени в системата ERAIL.

През отчетния период приключи разследването на тежко морско произшествие: засядане на м/к “VERA SU” на българския бряг на 20.09.2021 г. Произшествието е приключено с окончателен доклад на 12.09.2022 г. Формулирани са 6 бр. препоръки за безопасност към турския корабен оператор, 2 бр. към ИА „Морска администрация“ и 1 бр. към ДП „Пристанищна инфраструктура“. Окончателният доклад е публикуван на интернет страницата на МТС (https://www.mtc.government.bg/sites/default/files/vera_su_final_report_bgp.pdf) на български и на английски език и е изпратен до Международната морска организация и до Европейската агенция за морска безопасност.

Преглед на изпълнението на политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга – процесите на хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености.

Формиране и провеждане на държавната политика в областта на цифрова свързаност, в съответствие с европейските и национални стратегически и програмни документи;

Преглед и ревизиране на нормативната рамка с цел създаване на благоприятни условия за рагръщането на мрежи с много голям капацитет;

Насърчаване на инвестициите и намаляване на инвестиционните разходи, в т.ч. чрез използване на механизмите на ЕК;

Засилване използването на европейско финансиране от оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони и Механизма за свързване на Европа;

Разработване и усъвършенстване на програмни и стратегически документи с цел подобряване на бизнес средата в ИКТ сектора, иницииране и реализиране на проекти в тази насока;

Изпълнение на функции на Национална компетентна служба в областта на широколентовия достъп (Broadband Competence Office – BCO) с цел осигуряване на техническа и експертна помощ в областта на инвестициите в широколентова инфраструктура и услуги, базирани на нея;

Разширяване на капацитета и функционалностите на Единната информационна точка;

Насърчаване на предоставянето и използването на данни;

Изпълнение на консултативни дейности за бизнеса и администрацията за по-широкото използване на облачни технологии и услуги чрез повсеместно внедряване и използване на ММГК, което ще осигури база за нови бизнес модели и ще подпомогне на организациите да се възползват от т. нар. големи данни чрез подобряване на скоростта на предаване на данни, ще допринесе за развитието на иновативни технологии;

Популяризиране на инициативи за внедряване на конкурентни, зелени и сигурни облачни инфраструктури и услуги чрез частни, национални и европейски инвестиции;

Участие в европейски инициативи за създаване на Европейски облак от следващо поколение;

Дейности по управление и изпълнение на проектно предложение „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Плана за възстановяване и устойчивост“;

Дейности по изпълнение на мярка „Актуално „картографиране“ на съществуващата частна и публична инфраструктура за широколентов достъп;

Дейности по координация на Приоритет 8 „Цифрова свързаност“ от Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030;

Участие при разработване на механизъм за добри практики във връзка с Директива 2014/61/ЕС (Connectivity Toolbox) и ежегодно отчитане на Пътната карта за изпълнение на Connectivity Toolbox;

Популяризиране на ползите от споделяне на езикови ресурси.

Изразходваните средства към 31.12.2022 г. за реализирането на политиката са в размер на 36,4 млн. лв.

Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2022 г. е както следва:

КлючовИ индикатори ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност

Наименование на индикатора · Мерна единица · Програма 2022 · Отчет 2022

1. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital Economy and Society Index, DESI) за България · 0- 100 · 38 · 37,7

Ключов индикатор за отчитане изпълнението на политиката в областта на съобщенията и информационните технологии е „Съставният индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за България“, който измерва степента на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото.

Съставният индекс за цифрова икономика и общество (DESI) е преизчислен за всички държави за предходните години, за да се отразят промените в избора на показатели и корекциите в основните данни. Поради това, резултатите и класирането на държавите може да са се променили в сравнение с предходни публикации. Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на DESI: https://ec.europa.eu/digitalsingle-market/en/desi

Поради преизчисление на DESI 21 в ЕК има различие в стойностите. От тази таблица се вижда че бележим напредък всяка година:

Индекс DESI · България резултат

DESI 2022 · 38

DESI 2021 · 36,8

DESI 2020 · 36,4

DESI 2019 · 33,8

DESI 2018 · 33,5

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката за развитие на съобщенията и цзифровата свързаност се изпълнявана в една основна програма:

Бюджетна програма „Развитие на съобщенията и цифравата свързаност“ Съобщения Стратегическата цел на политиката в областта на електронните съобщения е задоволяване на нуждите на населението и бизнеса от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги, а в пощенския сектор - устойчиво развитие на националния пощенския сектор чрез създаване на условия за функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги и предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги за обществото в съответствие с европейските и световните изисквания.

Дефинираната цел в пощенския сектор е устойчиво развитие, либерализиран, икономически стабилен пазар на пощенските услуги с цел предоставяне на съвременни, ефективни и качествени услуги за обществото в съответствие с европейските и световни изисквания в дългосрочен план и поддържане на ефективна конкуренция. Политиката в сектора е насочена към гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга. Това се реализира чрез планиране и предоставяне на необходимите средства на „Български пощи“ ЕАД, пощенският оператор със задължение за предоставяне на универсалната пощеска услуга, съгласно Закона за пощенските услуги. В изпълнение на задължението за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга през 2022 г. на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 19 млн.лв. През 2022 г. за компенсиране на извършването на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа, на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 16,5 млн.лв. Изпълнява се Секторната пощенска политика на Република България, която определя насоките за развитие на пощенския сектор. Тя е основа за постигане на целите на провежданата политика в част „Устойчиво развитие на пощенския сектор“. Прилагат се разпоредбите на Закона за пощенските услуги, хармонизирани с изискванията в европейското и световно законодателство в областта на пощенските услуги.

Изпълнени са дейности във връзка с процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), включващи разглеждане на правните инструменти на ОИСР, изготвяне на самооценка (първоначална и подробна) на съответствието на българското законодателство, политики и практики с правните инструменти на ОИСР, извършване на анализ и предоставяне на становища по изготвени самооценки, както и участие в работни срещи (национални и международни) и провеждане на кореспонденция;

Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ 44,7 млн. лв.

По програмата Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза през 2022 г. са извършени 99 853 броя експертни болнични прегледа и освидетелстване, преминали са 7 105 болни за стационарно лечение и са извършени 4 653 бр. психологически прегледи.

МИНИСТЕРСТВО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (МЕУ) Министерството на електронното управление (МЕУ или Министерството) реализира политика, която допринася икономическата и социалната среда да е все по-конкурентоспособна и бързо развиваща се. Министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт.

Провежданата държавната политика включва и електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, мрежовата и информационна сигурност, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор в машинно-четим отворен формат.

Политиката в областта на информационното общество, информационните и комуникационни технологии и интернет управлението ще допринесе за постигането на значителен интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж. Изпълнението ѝ изисква добре работещ координационен механизъм, обхващащ всички нива на управление. Министерството на електронното управление (МЕУ) формира и развива националната политическа рамка в сътрудничество с останалите държавни институции и участва във формирането на европейската политическа рамка.

Отчетът за изпълнението на програмния бюджет на Министерство на електронното управление (МЕУ) за 2022 г. представя финансова информация за събираните приходи и извършените разходи по бюджета на изпълняваната бюджетна програма „Електронно управление и информационно общество”, по политика в областта на електронното управление и е в размер на 53 174 271 лв.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

7500.00.00 · Общо разходи по бюджета на Министерство на електронното управление · 38 220 000 · 54 301 180 · 53 174 271

7500.01.00 · Политика в областта на електронното управление · 38 220 000 · 54 301 180 · 53 174 271

7500.01.01 · Бюджетна програма „Електронно управление и информационно общество” · 38 220 000 · 54 301 180 · 53 174 271

През 2022 г. настъпват промени в организационната структура, управляваща политиката за електронно управление, информационното общество и информационните технологии. С Постановление № 89 на Министерския съвет от 19.05.2022 г. се създава Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и се прие Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и нов Устройствен правилник на Министерството на електронното управление.

Новият устройствен правилник на МЕУ е синхронизиран с разпоредбите на ЗИД на ЗЕУ, обнародван на 22.02.2022 г., и включва функциите по подпомагане изпълнението на всички правомощия на министъра на електронното управление съгласно законодателството със съответната структура и щатна численост.

Общата администрация в структурата на министерството е организирана в четири дирекции: дирекция „Административно обслужване“, дирекция „Стратегически комуникации", дирекция „Финанси и управление на активи“, дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“, а специализираната администрация - в пет: дирекция „Политики за електронно управление“, дирекция „Системи и компоненти на електронното управление“, дирекция „Управление на програми и проекти“, дирекция „Мрежова и информационна сигурност“, дирекция „Информационни технологии, информационно общество, европейска координация и международно сътрудничество“. Общата численост на персонала на министерството и на изпълнителната агенция е 609 щатни бройки.

Дейностите по политиката са насочени към устойчиво и последователно въвеждане и развитие на електронното управление, съгласно Актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019–2025 г., Пътната карта към нея, Закона за електронното управление (ЗЕУ) и наредбите към него, Закона за достъп до пространствени данни, Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Закона за киберсигурност (ЗКС) и други нормативни документи в областта.

За цялостната координация на изпълнението на политиката за електронното управление, с Постановление № 38 на Министерския съвет от 29.03.2022 г. се създаде Съвет за електронно управление (СЕУ) при Министерския съвет. Министерството на електронното управление изпълнява функциите на Секретариат на СЕУ като осъществява организационно-техническото, експертното и финансовото обслужване на дейността на съвета.

Приоритетните области, по които работи министерството, са актуализация на нормативната уредба в областта на електронното управление, осъществяването на контролни функции, развитието на електронните услуги, достъпът по електронен път до информация, оперативната съвместимост на информационните системи (включително семантична) и мрежовата и информационна сигурност. Създаването на сигурност и доверие в потребителите, както и повишаване на тяхната информираност и осъзнатост е предпоставка за повсеместно навлизане на новите информационни технологии и електронните услуги във всекидневието на гражданите и за успешното им приобщаване към информационното общество.

През отчетения период продължиха дейностите, свързани с реализация на Единния модел за заявяване, плащане и предоставяне на ЕАУ чрез интеграция на хоризонталните системи на електронното управление. В процес на разработване са Системата за еФорми и Системата за поддържане на потребителски профили, които са необходими за предоставяне на образци на документи и формуляри и поддържане на специфична за всеки потребител на електронни услуги информация.

Фокусът в областта на електронното управление и през 2022 г. е насочен към намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса чрез използване на създадените технологични възможности за централизирано заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги. Към момента на Единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ) е публикувана информация за 1 788 услуги, от тях 1 203 електронни административни услуги са реализирани чрез централизирано заявяване. За заявяването им са разработени над 1 700 електронни форми на услугите и съпътстващите документи.

През отчетния период са реализирани 272 нови електронни административни услуги за централизирано заявяване. Публикувана е информация за 142 електронни административни услуги, предоставяни децентрализирано от Патентно ведомство, НАП и НОИ.

През 2022 г. МЕУ обезпечава постигането на следните стратегически и оперативни цели:

По стратегическа цел 1: Развитие и контрол на политиката за електронно управление.

През отчетния период продължава активната работа по усъвършенстване на нормативната рамка с отношение към електронното управление.

Подготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, свързан с разрешаването на няколко съществени проблема относно ефективното, сигурно и лесно предоставяне на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса, дейността при предоставянето на електронни административни услуги, както и относно разрешаване на пречки пред осъществяването на комплексно административно обслужване. Проектът е публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации на адрес https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6891.

С цел повишаване на прозрачността при процеса на възлагане на обществени поръчки за проекти и дейности в сферата на електронното управление и информационните и комуникационни технологии в администрациите е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Проектът е публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации на адрес https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6913.

Доработен е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, въвеждащ разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор. Проектът беше представен за обществени консултации в периода 16-29 март 2022 г. на адрес https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6679.

С Протоколно решение № 13.31 на Министерския съвет от 23.03.2022 г. е приет Докладът по изпълнението на Решение № 435 на МС от 2020 г. за приемане на Списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни през 2020 г.

С Решение № 406 на Министерския съвет от 23.06.2022 г. е приет Списък с набори от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни през 2022 г. (https://data.egov.bg/document/view/19).

С Решение № 21 от 2022 г. от Протокол № 76 от 28.07.2022 г. на Съвета за административна реформа са одобрени Правилата за институционална идентичност на интернет сайтовете и порталите на държавната администрация.

Актуализирана и утвърдена от министъра на електронното управление е Методология за наблюдение и проверки на достъпността на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения на лицата по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕУ и приложенията към нея.

На 05.12.2022 г. е официално одобрена от Службите на Европейската комисия Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) 2021 – 2027. По Приоритет 2 „Цифрова трансформация на публичния сектор“. се предвижда съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие на действия, свързани с прилагането на Европейската стратегия за данните и изграждането на национални пространства от данни в приоритетни сектори и области на политики и в киберсигурността.

В изпълнение на Постановление № 242 на Министерския съвет от 11 август 2022 година за организация и координация на процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), МЕУ е водещо ведомство в Комитета по политика в областта на цифровата икономика. Във връзка с осъществяването на техническите прегледи на ОИСР, в качеството на подпомагащо ведомство, министерството е включено в работата на следните комитети: Комитет за научна и технологична политика, Комитет по здравеопазване, Комитет по публично управление, Комитет по корпоративно управление Комитет по финансови пазари, Комитет по регулаторна политика, Комитет по търговия и Работна група по експортни кредити и кредитни гаранции, Комитет по потребителска политика.

През 2022 г. за спазване на изискванията на ЗЕУ, ЗКС и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, са извършени 298 броя проверки, от които 287 бр. планови проверки и 11 броя проверки по постъпили сигнали от граждани и организации. В резултат на извършените проверки са съставени 291 бр. протоколи/резултати от извършени проверки със дадени задължителни предписания, изготвени са 4 броя доклади след извършени проверки по ЗКС и са съставени 2 броя актове за установяване на административно нарушение.

По стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.

През 2022 г., предвид изискванията, произтичащи от приет Регламент (ЕС) 2018/1724 Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, процедури и услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми, са изпълнени следните дейности:

Взето е решение за интегриране на информацията, налична на портала „Вашата Европа“, на Единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ) – www.egov.bg, в качеството му на Единна национална точка. На надградения Единен портал за достъп до електронни административни услуги са създадени области и раздели съгласно Приложения I, II и III на Регламент (ЕС) 2018/1724. Публикувана е и цялата информация на български език по приложенията, като същата е достъпна за потребителите на Единния портал.

Изготвено и внесено в Министерския съвет е предложение за допълнение в Закона за електронното управление, съгласно което порталът по чл. 12, ал. 1 следва да бъде определен за национална интернет страница съгласно Приложение II от Регламент (ЕС) 2018/1724 по смисъла на член 4, точка 1, за осигуряване на базови трансгранични услуги. Заедно с това административните органи, съобразно законоустановените си функции и правомощия, осигуряват актуална, вярна и цялостна информация по Приложенията на Регламента.

Във връзка с изпълнение на ангажиментите на МЕУ съгласно Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в Република България, през месец декември 2022 г. е изготвена първоначална версия на проект на Методически указания към административните органи относно адаптирането на информационните системи във връзка с въвеждането на еврото в Република България. Проектът на указания е внесен за обсъждане в работна група „Публична администрация“ към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната;

Във връзка с публикуването на масиви от пространствени данни на инфраструктурата за пространствена информация и процесите, свързани с обмен на пространствени данни съгласно Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД) и изискванията на Директива 2007/2/EО за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE), на Националния портал за пространствени данни през второто полугодие на годината беше регистрирано намаляване на броя на публикуваните метаданни, масиви от пространствени данни и услуги за тях. При извършената на 15 декември 2022 г. проверка (харвест) от Европейската комисия, през Европейския портал INSPIRE, беше установено, че валидираните записи от 244 за 2021 година са намалели до 166, а по отношение на услугите - от 97 през 2021 г. са отчетени 37 за 2022 г., което показва, че ангажираността на администрациите в процеса на изпълнение на задълженията им по ЗДПД е намаляла и броят на наборите от валидирани данни и услуги бележи спад. Към 31.12.2022 г. на Портала за отворени данни (ПОД) (https://data.egov.bg/) са публикувани 11 015 набора от данни от 536 на брой организации.През 2022 година продължиха усилията за разширяването на възможностите на средата за Междурегистров обмен на справочна и удостоверителна информация RegiX. Използва се възможността от всички общини да се извършват проверки чрез Средата за междурегистров обмен RegiX. Инсталират се електронни печати в администрациите за целите на предоставяне на удостоверителни услуги. Към средата са свързани 82 основни регистъра, администрирани от 28 централни администрации – министерства и изпълнителни агенции, и са реализирани 218 справки към регистрите.

За отчетния период са постъпили и обработени 245 заявления за достъп до данни. Издадени са 35 протокола с 236 заповеди за присъединяване на консуматори към средата.

Системата за eАвтентикация, разработена за нуждите на електронното управление, която реализира процеса, свързан с идентификация и автентикация (удостоверяване на самоличността) на заявители на предоставяните от административните органи електронни услуги или други уеб приложения, през 2022 г. е надградена с версия 2.0, като е добавено средство за идентификация персонален идентификационе код (ПИК) на НОИ. Така в системата са изпълнени два програмни интерфейса, съответно към НОИ и към НАП.

Системата за електронно плащане (еПлащане) е реализирана като система за управление на единната среда за електронни разплащания и е предназначена да осъществи взаимовръзка между заявителите на електронни административни услуги (ЕАУ), техните доставчици и доставчиците на платежни инструменти (банки). Актуализирани са Общи условия за присъединяване на административни органи и на доставчици на платежни услуги към Единната входна точка за електронни плащания в централната и местната администрация и използване на функционалността „Централен виртуален ПОС терминал“ (ЦВПОС), поддържана от Министерство на електронното управление. През 2022 г. към Системата за електронно плащане и функционалността ЦВПОС са присъединени 161 бр. АИС клиенти. Извършените трансакции са 43 865 бр., а обработените заявления за присъединяване са 221 бр.

Система за проверка валидността на персонален сертификат (еВалидиране) е средство за проверка и потвърждаване на валидността на квалифициран електронен подпис, удостоверение за време (time stamp), електронно подписан документ в реално време, както и възможност за разпечатване на електронен документ, преобразуване на съдържанието на документ на хартиен носител в електронна форма. Валидирането на удостоверението за време включва и процеса на валидиране на електронния подпис на издателя на удостоверението за време. Към системата са добавени около 700 удостоверителни (Root) сертификати от доверителния списък, администриран от Европейската комисия относно валидиране на електронен подпис. Системата е интегрирана със Системата за сигурно електронно връчване.

Системата за електронно връчване (еВръчване) е реализирана като система за управление на изпращането и/или получаването и съхраняването на електронни документи за/от публични органи, физически и юридически лица при еднозначно удостоверяване на момента на изпращане, получаване и връчване, както и за гарантиране на авторството и интегритета на същите. В съответствие с Регламент 910/2014, системата реализира услуга електронна препоръчана поща, която е електронен еквивалент на услугата препоръчаната поща с обратна разписка. Към 31.12.2022 г. в Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) регистрираните потребители са 216 434, от които 195 148 физически лица, 2 169 административни органи, 8 955 лица, предоставящи обществени и публични функции и 10 178 фирми.

Единният портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ) e реализиран като единна точка за достъп до електронни административни услуги. През отчетния период продължи развитието на ЕПДЕАУ и актуализацията на съдържанието му. За 2022 г. на единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ) е публикувана информация за 1 788 услуги, от тях 1 203 електронни административни услуги са реализирани чрез централизирано заявяване по одобрения Единен модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни услуги. За заявяването им са разработени над 1 700 електронни форми на услугите и съпътстващите документи.

Присъединените административни органи към Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на ЕАУ са 501, от които 49 са централни, 302 общински и техни райони и подделения, 27 областни и 123 специализирани териториални администрации.

Системата за управление на електронни форми (еФорми) е система, която дава възможност за избор на услуга и автоматизиране на последващите процеси на взаимодействие между заявител и доставчик при предоставяне на заявената услуга. Системата позволява достъп на автентикирани вече потребители до списък от електронни административни услуги  и попълване на съответната електронна форма и подаване към административния орган, извършващ услугата. Чрез прототипа на системата за електронни форми се предоставят централизирано 1 203 електронни услуги, разработени и публикувани по Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на ЕАУ. Всички форми са разработени по стандарт, с цел унифициране на формуляри. Системата е интегрирана със Системата за сигурно електронно връчване, системата за еАвтентикация и с Единния портал за достъп до електронни административни услуги. За 2022 г. броят на заявените услуги е 68 385, което е близо 2 пъти повече от предходната 2021 г. година, когато заявяванията са 35 090.

По стратегическа цел 3: Развитие на споделените ресурси на електронното управление.

За отчетния период е извършено проектиране на оптични кабелни линии за следните три обекта на основание Договор №125/11.11.2019 г. със „Съобщително строителство и възстановяване“ ЕАД за „Поддръжка и развитие на електронна съобщителна инфраструктура от Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност“ - чл. 1, ал. 2, т. 4, Развитие на мрежата - изграждане на нови оптични кабелни линии или отклонения от съществуващата мрежа:

1. „Проектиране и изграждане на оптични кабелни линии за нуждите на органите на държавната власт между Борика с адрес бул. Цар Борис III №41 с опорен възел ИАОС с адрес бул. Цар Борис III №136, Борика с адрес бул. Цариградско шосе №117 с опорен възел ДАЕУ и структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес бул. Цариградско шосе №117 към ВД – СОСП София 3“, между нова разклонителна муфа в съществуваща кабелна шахта от ОКЛ ОА Перник – ЦСМП Перник и бившата Минна болница“, от разклонителна муфа пл. „Христо Ботев“ до Административен съд, Окръжна следствена служба и Окръжна прокуратура в гр. Благоевград“, 9-то РПУ – Банкя, ВВВУ „Георги Бенковски“ – Община Долна Митрополия, Изместване на участък от ОКЛ Варна – Бургас, в.з. Крушките .

Разширена е Единната електронна съобщителна мрежа, което даде възможност на много административни структури за ползване на услуги от Държавния хибриден частен облак, като структурите на областните и общински администрации използват възможностите за архивиране на данни в него, обмен на съобщения посредством Системата за сигурно електронно връчване, Системата за електронен обмен на съобщения (междуведомствен документооборот), WEB електронни пощи и използване на възможностите за създаване на федерирани портали.

През2022 г. са осигурени изчислителни ресурси в Държавния хибриден частен облак за изграждане на домейновата инфраструктура, пощенска услуга, документнооборотна система на Министерство на електронното управление. Оказано е съдействие при изграждането на федериран портал с официалния сайт на министерството.

По стратегическа цел 4: Повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност.

В съответствие със Закон за киберсигурност министерството осъществява функциите на Национално единно звено за контакт, което отговаря за координацията на въпросите, свързани с мрежовата и информационната сигурност и за трансграничното сътрудничество със съответните органи в други държави членки. МЕУ е и национален компетентен орган за административните органи и сектор „Инфраструктура на финансовия пазар“ и изпълнява функции на Национален екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (CSIRT). Чрез реализирането на автоматично докладване на инциденти от организации, които са изградили собствени центрове за управление на сигурността ще се ускори времето на реакция и ще се повиши общото ниво на мрежова и информационна сигурност.

Изграждането и развитието на Национален център за реагиране при инциденти в компютърната сигурност е изискване съгласно чл. 19 от Закона за киберсигурност и ще пивиши значително нивото на мрежоватат и информационната сигурност. Центърът ще разшири и развие услугите, които Националния и Секторните ЕРИКС предоставят на конституентите си, като предостави инструменти за анализ на инциденти и установяване на причините и начините за възникването им.

През 2022 г. в изпълнение на проект са създадени две лаборатории – лаборатория за forensic анализ и лаборатория за malware анализ, които ще спомогнат за повишаване на капацитета и способностите на Националния екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (НЕРИКС). В рамките на проекта е реализирана и локална платформа MeliCERTes, която позволява обмен на оперативна информация, свързана с киберсигурността с Европейската мрежа от CSIRT. Изградена е зала за обучение и платформа за кооперация със Секторните ЕРИКС.

По стратегическа цел 5: Осигуряване на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им (Политика за информационно общество) МЕУ играе координираща роля относно политиката за информационно общество като разработва стратегически и програмни документи чрез събиране и анализ на информация за изпълнението им от отделните министерства и ведомства. Представители на министерството участват в дейността на работните групи на Съвета по европейски въпроси, междуведомствени работни групи и комитети и групи към Европейската комисия.

Сред основните задачи на министерството е и проследяването на различни индикатори за развитие на ИТ и извършването на анализи от български и международни информационни и аналитични източници, свързани с тенденциите и прогнозите, което се залага в политическите документи за развитие на информационното общество и в частност на ИТ сектора. Проследяването на индикатори за напредъка в развитието на информационното общество е постоянна дейност. Представители на министерството участват в дискусии относно индикаторите и анализа на състоянието на базата на DESI (Digital Economy and Society Index), както и в консултациите по изготвянето на годишния доклад по държави на базата на DESI. В тази връзка представители на мвинистерството участват в Стратегическа група цифров единен пазар и техническа група по индикатори DESI.

Политиката за електронно управление е хоризонтална политика и нейното изпълнение се осъществява във взаимоотношение с всички административни органи, както и с лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, академична общност, заинтересовани страни от частния сектор.

Определените показатели за изпълнение отразяват изпълнението на конкретните нормативно установени дейности, извършвани от отговорните за изпълнението структурни звена при изпълнение на възложените им функции. Целевите стойности по показателите за изпълнение са планирани на годишна база и постигнатите резултати показват, че преобладаващо от тях са изпълнени, а някой от тях са преизпълнени. Някой от целевите стойности на показателите не са изпълнени в пълен обем, като основна причина за това са преструктуриране, нововъзникнали функции, както и липсата на достатъчен персонал. В тази връзка и предвид факта, че изпълнението на целите е в съответствие с утвърдения график може да се счита, че целевите стойности в своята цялост са постигнати.

Фактори, оказали въздействие върху постигането на планираните/заявените целеви стойности:

Административни проблеми, липса на ясно разграничение на отговорността по споделените дейности между институциите Крайно недостатъчен финансов и човешки ресурс за изпълнение на цялостната дейност Децентрализирано управление на цифровата трансформация в България Липсва Програма на правителството Липсва държавна политика за:

Критични интернет ресурси Управление на ccTLDs Управление на резервираните и блокирани имена за България в .eu Интернет сигурност Политика за универсално приемане (Universal acceptance) Юрисдикция и международно законодателство Намиране на кадри с широкоспектърна експертиза и опит - техническа, правна, по европейски въпроси и осигуряване на конкурентни условия за работа в държавната администрация Нужда от специализирани обучения.

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ)

Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на енергетиката (МЕ) към 31.12.2022 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на проведените през отчетния период дейности, финансирани в рамките на на одобрените по бюджета на МЕ за 2022 г. средства.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЕ към 31.12.2022 г. по област на политика и бюджетни програми.

Класифика- ционен код* · РАЗХОДИ · Закон 2022 г. · Уточнен план към 31.12.2022 г. · Отчет Към 31.12.2022 г.

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 74 443 000 · 524 188 818 · 522 847 980

2400.01.00 · Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие · 68 871 500 · 518 648 082 · 517 880 368

2400.01.01 · Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари” · 2 093 400 · 2 029 673 · 1 735 073

2400.01.02 · Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС” · 61 804 600 · 511 576 980 · 511 479 463

2400.01.03 · Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие” · 2 684 600 · 2 594 600 · 2 283 507

2400.01.04 · Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания” · 2 288 900 · 2 446 829 · 2 382 325

2400.02.00 · Програма „Администрация” · 5 571 500 · 5 540 736 · 4 967 612

Ползите за обществото Министерство на енергетиката постига съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Изпълнението на бюджета по политиката в програмен формат към 31.12.2022 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на провежданата политика от Министерство на енергетиката в областта на енергетиката.

Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие Стратегическата цел на политиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика.

Оперативните цели са: гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари; ефективно и екологосъобразно енергийно развитие; ефективно управление на енергийните ресурси.

България е изправена пред сериозното предизвикателство да осигури надеждни, устойчиви, икономически достъпни и конкурентни енергийни доставки за всички граждани. Прекомерната зависимост от малко на брой доставчици, особено на природен газ, поставя страната в уязвимо положение по отношение прекъсванията на доставките.

Постигането на напредък трябва и може да се осъществи в контекста на петте взаимно допълващи се измерения на Европейския енергиен съюз: сигурност на доставките, солидарност и доверие; вътрешен енергиен пазар; енергийната ефективност като средство за ограничаване на търсенето на енергия; декарбонизация на икономиката; научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.

Националните цели, механизми, график и срокове за тяхното изпълнение в горепосочените направления са определени в Енергийната стратегия на Р България до 2020 г., като са предприети действия за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. Целта на енергийната политика на Република България е гарантиране на енергийната сигурност на страната, чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване:

Изграждане на междусистемни гаови връзки между България и съседните страни.

Пълна либерализация на пазарите на електроенегия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители.

Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по-рационално използване на изкопаемите, минимизиране влиянието на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси.

Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика.

Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

Работи се за оптимизирано оползотворяване на възможностите за финансиране на проекти със средства от европейски фондове и програми.

Финансовата подкрепа за въвеждането на чисти енергийни технологии, подобряването на ЕЕ и развитието на енергията от ВИ следва да се разглеждат като част от мерките, заложени в Програмата за управление на Правителството на Република България и съобразени със стратегическите документи като Националната програма за развитие „България 2030“ и Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, Европейският стратегически план за енергийните технологии (SET-план), който има за цел да се ускори въвеждането и навлизането на пазара на нисковъглеродни и ефективни енергийни технологии.

Следва да бъдат взети предвид и допълнителните усилия за преход към неутрална по отношение на климата икономика, в контекста на амбициозните цели на Европейската зелена сделка, които ще бъдат финансирани през Механизма за справедлив преход на базата на Планове за справедлив преход.

В рамките на законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ и Регламент 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз Министерство на енергетиката съвместно с всички заинтересовани министерства и институции (МОСВ, МРРБ, МТИТС, МЗХГ, МИ, МФ, МТСП и др.) изготви Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021-2030 г. (ИНПЕК). България е заложила както съществуващи, така и допълнителните мерки. Те са разработени в съответствие с приоритетите и насоките на европейската енергийна и климатична политика и въз основа на предишния опит на България в областта на декарбонизацията. ИНПЕК предвижда плавен преход и поетапно извеждане от експлоатация на въглищни мощности.

Планът предвижда:

• · България да използва в максимална степен съществуващия потенциал на местните въглища в страната при спазване на екологичните изисквания;

• Ролята на местните въглища като стратегически енергиен ресурс, по отношение на енергийната и национална сигурност на страната;

• · Постепенно намаляване на производството на енергия от твърди горива от 2020 г. до 2040 г., тъй като не се предвижда да бъдат пускани в експлоатация нови инсталации на лигнитни въглища.

При предстоящото преразглеждане на ИНПЕК през 2023 г., в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 ще бъде разработена цялостна стратегия за декарбонизация за 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Законодателния пакет на ЕК „Подготвени за 55“ („Fit for 55“), който представлява набор от предложения и инициативи за преразглеждане и актуализация на законодателството на ЕС и привеждането му в съответствие с по-амбициозните цели за климата за 2030 г., а именно:

намаляване емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г.;

най-малко 40% дял за възобновяема енергия поне 36-39% подобрение в енергийната ефективност в крайното и първичното енергийно потребление.

Съгласно ПВУ през 2022 г. бе създадена Комисия за енергиен преход (КЕП, Комисията), като ресорна под-комисия към Консултативния съвет за европейската зелена сделка (КСЕЗС, Съвета), която да разработи сценарии за декарбонизация на икономиката на страната, които включват различни индикативни дати за постепенно прекратяване на използването на въглищата, вкл. 2040 г. като песимистичен, 2038 г. като реалистичен и ускорен 2035 г. сценарий, предложен от бизнеса. На базата на сценариите, Комисията ще разработи и Пътна карта за постепенно прекратяване на използването на въглища, която ще включва конкретни стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 година. Всички те ще бъдат предложени за решение на Народното събрание. В края на 2022 г. поради структурни и персонални промени в КСЕЗС, рефлектиращи пряко върху структурата и състава на КЕП, Комисията не постигна обединение около основните сценарии, като се очаква нейната работа да продължи до изпълнение на постевните с ПВУ задачи.

Амбициозните климатични цели, които си поставя Европейския съюз за нетно намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г., и ангажимент за климатична неутралност до 2050 г. поставят редица предизвикателства пред държавите членки с висок дял на енергията от въглища в енергийния им микс и с енергийно-интензивни икономики, сред които е и България.

Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата. Това определя и приоритетните области, по които следва да се работи:

Ограничаване на външната зависимост от внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергията от ВИ;

Пълна либерализация на пазара на дребно на електрическа енергия и развитие на пазара на природен газ;

Изпълнението на политиката по ЕЕ е ключов елемент за устойчивото развитие. ЕЕ е основна цел и е особено важна за постигане на дългосрочната ни енергийна стратегия и цели за климата. Тя е най-рентабилният начин за:

Намаляване на емисиите;

Подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;

Поддържане на ниски енергийни разходи.

Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия. Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – т.нар. "умни" енергийни мрежи.

Усилията ще се насочат и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място, ще се спестят значителни инвестиции, необходими за изграждането ѝ.

За постигането на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ се изпълняват проекти за изграждане на междусистемните газови връзки със съседните държави. Предвидено е проектите да се изпълняват със собствени средства на енергийните компании, със средства от европейския план за икономическо възстановяване, от Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020", както и с използване на възможностите за привличане на средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и стандартни търговски кредити. Съществени усилия ще се насочат и към максимално използване на геотермалната енергия, производството и използването на зелен водород.Формулирани са дългосрочните национални цели до 2030 г. с хоризонт 2050 г., които са в съответствие с приетите за ЕС цели за най-малко 32 % дял на на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия; най-малко 32,5 % подобряване на енергийната ефективност, както и за постигането на национална цел от 15 % междусистемна електроенергийна свързаност. Конкретните национални цели са определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., окончателният вариант на който е разработен в изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския съвет и на Парламента от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2019/994/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и по-специално член 9, параграф 2 от него (Регламент (ЕС) 2018/1999). Националната цел за дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. е в размер на 27,09 %. Целта за енергийна ефективност, определена в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата е, както следва: намаляване на първичното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 в размер на 17 466 ktoe или 27,89 %, намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 в размер на 10 318 ktoe или 31,67 %.

За изпълнението на БП "Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари" са изразходвани 1,7 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Ускорена реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, свързани с развитието на подходяща национална, регионална и транс-континентална енергийна инфраструктура;

Създаване на ефективно функциониращ енергиен сектор чрез преструктуриране и създаване на адекватни корпоративни структури, в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики;

Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС;

Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;

Активно участие в международното енергийно сътрудничество, както в рамките на ЕС, така и на двустранна и многостранна основа, за гарантиране на енергийната сигурност;

Осигуряване на ефективно функциониране, управление на търговските дружества, в които министърът на енергетиката упражнява правата на собственост в капитала;

Подпомагане провеждането на държавната политика в сферата на управление на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и запазване на държавните интереси в търговските дружества с миноритарно държавно участие в капитала им;

Осъществяване на ефективен диалог с отрасловите работодателски и синдикални структури.

За изпълнението на БП "Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС" са изразходвани 511,5 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Контрол на енергийната система по отношение осигуряването на непрекъснатост на енергийните доставки за задоволяване потребностите на обществото от енергия и енергийни ресурси, съобразено с изискванията за баланс надеждност, безопасност и опазване на околната среда - целта е изпълнена за отчетния период;

Ефективно и безопасно управление на количествата радиоактивни отпадъци в страната, и на процеса по извеждане от експлоатация на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"- целта е изпълнена за отчетния период;

Подпомагане на развитието на ядрената и конвенционалната енергетика в страната - целта е изпълнена за отчетния период.

През отчетния период е продължена доставката на оборудване за: демонтажни дейности, радиационна защита, дезактивиране, сигурност и др., поетапно, в съответствие с подписаните договори по проекти от МФ”Козлодуй”. Демонтирани са 547,076 тона оборудване и материали от контролирана зона на блокове 1 до 4 на АЕЦ"Козлодуй, което представлява 45.6 % изпълнение от заложеното в бюджетната прогроза за 2021 г..

Също така, ДП "РАО" е реализирало дейности по следните 2 мерки от тригодишната си програма:

1. Изграждане на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци.

2. Технически основи за извеждане от експлоатация и демонтаж на блокове 1. 2, 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй".

Финансирано е компенсилането на високите цени на енергийните ресурси и горивата.

За изпълнението на БП "Устойчиво енергийно развитие" са изразходвани 2,3 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Мониторинг на изпълнението на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.;

Изготвяне на нова Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. и с хоризонт до 2050 г.;

Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС, в областта на развитието на енергийните пазари, енергийната ефективност (ЕЕ) и енергията от възобновяеми източници (ВИ);

Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;

Повишаване конкурентоспособността на българската икономика;

Развитие на либерализиран вътрешен пазар на електрическа енергия и на природен газ;

Интегриране на националните пазари на електрическа енергия и природен газ в регионалните и общоевропейския енергиен пазар;

Постигане на спестяване в първичното енергийно потребление до 2030 г. в размер на 17 466 ktoe или 27.89 %, , определен в Итегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г.;

Реализиране на енергийни спестявания в крайното енергийно потребление до 2030 г. в размер на 10 318 ktoе или 31.67 %, определен в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г.;

Развитие на енергията от ВИ съгласно Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. за постигане определената национална цел от 27.09 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г., включваща цел в размер на 14.20 % дял на енергията от ВИ в транспорта;

Ограничаване вредното влияние върху околната среда от производството на енергия чрез повишаване на ЕЕ и използването на енергия от ВИ;

Създаване на условия за внедряване на високоефективни енергийни технологии.

Поставените цели се изпълняват успешно.

За изпълнението на БП "Подобраване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания" са изразходвани 2,4 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив на подземни богатства;

Осъществяване на контрол по изпълнението на действащите концесионни договори и договори за търсене и проучване и за проучване;

Издаване на удостоверения за геоложки/ търговски открития Поставени цели са изпълнени за отчетния период.

Ключови индикатори и целеви стойности

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1.Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление * · % · 20.9 · 17,0

2.Дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия в транспорта * · % · 9.9 · 7,6

3.Национална цел за енергийни спестявания в първичното потребление** · ktoe · 18 506 · 18 578,1

4.Национална цел за енергийни спестявания в крайното потребление** · ktoe · 10 054 · 10 247,1

5. Степен на осигуряване на минерално-суровинния баланс на държавата · % · 100 % · над 100 %

*Данните за дял на енергията от ВИ като показатели: целева стойност и отчетна стойност са към 2021 г., последната година, за която има официалните данни от НСИ и SHARES tool 2021.

** Данните за изпълнението на националната цел за енергийни спестявания в първичното и в кайното енергийно потребление като целева стойност са за 2021 г., съгласно Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. и представят енергийното потребление. Отчетната стойност на двата показателя са към 2021 г., последната година, за която има официални данни от НСИ.

За изпълнението на БП "Администрация" са изразходвани 5,0 млн. лв.

В бюджетна програма „Администрация” са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на четирите програми за постигането на стратегическите цели на Министерство на енергетиката. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите в областта на политиката изпълнявана от МЕ, разходите за нея са изведени в самостоятелна програма –.”Администрация”.

Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на енергетиката и повишаване готовността на страната за превенция, работа при кризисни ситуации и военно време, постигане на по-високи нива на сигурност и подобряване защитата на обектите от енергетиката в съответствие с европейското законодателство, както и предотвратяване нарушаването или унищожаването на инфраструктури от енергетиката и предотвратяване на значителни трансгранични последици (пострадали, икономически последици, обществени последици); повишаване професионалните умения на администрацията на министерството и на служителите в търговски дружества за работа при кризисни ситуации и във военно време.

МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и Постановление № 31 на Министерския съвет от 2022 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г., разходите по бюджета на Министерство на младежта и спорта за 2022 г. са утвърдени по програми в рамките на пет области на политики:

Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Бюджетна програма „Спорт за учащи” Бюджетна програма ”Спорт в свободното време” Политика в областта на спорта за високи постижения Бюджетна програма „Олимпийска подготовка” Бюджетна програма „Спорт за високи постижения” Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения” Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Бюджетна програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм” Политика в областта на младите хора Бюджетна програма „Младите в действие” Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на младежта и спорта (ММС) към 31.12.2022 г. представя информация за изпълнението на целите и приоритетите по провежданите от министерството политики в областта на спорта, физическото възпитание и младежта.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. по бюджета на ММС са утвърдени разходи в размер на 123,5 млн. лв. Разходите по уточнен план 2022 г. са в размер на 114,2 млн. лв. във връзка с извършени промени по бюджета на ММС по реда на чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси.

Класифи-кационен код · Отчет на разходите по области на политики/бюджетни програми за 2021 г. · Закон · Уточнен план · Отчет 31.12.2022 г.

2500.01.00 · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 23,0 · 23,8 · 22,2

2500.01.01 · Бюджетна програма «Спорт за учащи» · 16,4 · 17,9 · 16,7

2500.01.02 · Бюджетна програма «Спорт в свободното време» · 6,6 · 5,9 · 5,5

2500.02.00 · Политика в областта на спорта за високи постижения · 73,1 · 74,8 · 73,2

2500.02.01 · Бюджетна програма «Олимпийска подготовка» · 13,5 · 14,7 · 14,0

2500.02.02 · Бюджетна програма «Спорт за високи постижения» · 59,6 · 60,1 · 59,2

2500.03.00 · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 17,3 · 4,8 · 0,1

2500.03.01 · Бюджетна програма «Спортни обекти и съоръжения» · 17,3 · 4,8 · 0,1

2500.04.00 · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 0,5 · 0,5 · 0,4

2500.04.01 · Бюджетна програма «Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм» · 0,5 · 0,5 · 0,4

2500.05.00 · Политика в областта на младите хора · 7,4 · 7,0 · 5,1

2500.05.01 · Бюджетна програма «Младите в действие» · 7,4 · 7,0 · 5,1

2500.06.00 · Бюджетна програма “Администрация” · 2,2 · 3,3 · 3,0

Общо разходи на ММС : · 123,5 · 114,2 · 104,1

По-ниската сума разходи по отчетни данни 104,1 млн. лв. спрямо реално отчетените за периода разходи – 111,0 млн. лв., е в резултат от възстановени през 2022 г. средства в размер на 6,9 млн. лв. по сключени договори през предходните години, в т.ч.: 2,7 млн. лв. по договори за финансиране на спортни и младежки дейности и 4,2 млн. лв. по договори за изграждане на физкултурни салони в училища в страната (ПМС № 32 от 2020 г.). По-ниският размер отчетени разходи е резултат също на предоставените трансфери на общини по реда на наредба № 4 от 2019 г. за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост, както и на предоставените трансфери за ремонт на училища по утвърден от Министерството на образованието и науката списък.

При отчитане спецификата на дейностите и проектите, финансирани за провеждане на политиките в областта на младежта и спорта, отчетените общо бюджетни разходи за 2022 г. са в размер на 104,1 млн. лв. или 93,7% изпълнение на разходите по уточнен план. С най-висок относителен дял (66,3%) от общите разходи е изпълнението на субсидиите на организации с нестопанска цел, което произтича, както от спецификата на финансираните дейности. Общите консолидирани разходи за 2022 г., отчетени по програмния и ориентиран към резултатите бюджет на ММС, са в размер на 127,4 млн. лв.

В рамките на отчетния период са извършвани плащания по: проекти, изпълнявани от ММС, финансирани по програмите „Еразъм +”, ОПРЧР и ОПДУ, ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", програми и проекти за развитие на ученическия и студентския спорт по бюджетна програма „Спорт за учащи”, договори за финансово подпомагане дейността на многоспортови федерации и осигуряване на възможности за физическа активност, спортно състезателна дейност и спортни резултати - програма „Спорт за децата в свободното време”, подпомагане на програми за проект „Научи се да плуваш”, „Програма за развитие на спорта за всички“, проект „Децата и спортния клуб”, проект „Тенисът спорт за всички” , Програма „Развитие на детската лека атлетика”, проект „Децата и бадминтона”; Програма за развитие на спорта за хора с увреждания, проект „Да открием 200 таланта за леката атлетика в България“; финансиране дейността на български спортни федерации и спортни клубове; месечни премии за олимпийски медалисти, прекратили активната си състезателна дейност и за треньори; финансово подпомагане организацията и провеждането на домакинства на състезания от международния спортен календар; договори за участие на българските делегации в олимпийски прояви и младежки фестивали; подпомагане на спортни организации и общини стопанисващи и управляващи обекти общинска или държавна собственост за ремонт, реконструкция и модернизация на обектите и съоръженията; на други дейности в областта на олимпийската подготовка и спорта за високи постижения, дейности по осъществяване на държавната политика в областта на младежта в страната.

За периода са предоставени средства в размер на 4,2 млн. лв. на държавни и общински училища за капиталови разходи за сметка на постъпления от хазартните игри, организирани от ДП „Български спортен тотализатор“ (чл. 14, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Закона за хазарта) и за дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ в размер на 4,2 млн. лв. (чл. 14, ал. 3, т. 3 и ал. 6 от Закона за хазарта).

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА УЧАЩИ И СПОРТА В СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Цели на политиката: създаване на условия и възможности за физическа активност, практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност от населението чрез разработване и изпълнение на програми за развитие на спорта за всички и спортно-туристическата дейност и финансово подпомагане реализирането на проекти на спортни организации чрез оптимизиране на управлението на спорта и осигуряване на подходяща спортна база; подобряване здравето, физическата и психическа годност на учащите от различните възрастови групи, децата в риск, учениците от спортните училища чрез създаване на необходимите условия за системни занимания с физическо възпитание и спорт и възможности за спортно усъвършенстване и изява; осигуряване на ефективен учебно-тренировъчен процес и спортно-техническа подготовка на учениците в спортните училища за създаване на високо мотивирани състезатели с възможности за спечелване на призови класирания от държавни, европейски, световни първенства и олимпийски игри.

Изпълнението на целите на политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време през 2022 г. се реализира чрез бюджетните програми „Спорт в свободното време” и „Спорт за учащи”. Осигурени са оптимални условия за практикуване на спорт, изява, развитие и реализиране на лични спортни резултати. Осъществена е ефективна координация със спортните организации, бенефициенти по програмите, с оглед поддържане на мотивацията и интереса на различни групи от населението за участие в организирана или самостоятелна спортна дейност. През отчетния период определените цели в областта на спорта за учащи и спорта за всички са постигнати в оптимална степен.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Област на политика:

Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС ученици към общия брой на учениците · % · 12,81% · 0,25%

2. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС студенти към общия брой студенти · % · 2,64% · 1,88%

3. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности за спорт в свободното време, подпомагани от ММС лица към населението на Република България · % · 2,85% · 0,93%

Първите два индикатора отразяват обхванатите ученици и студенти във връзка с осъществяването на стратегическата цел за подобряване здравето, физическата и психическа годност на учащите от различните възрастови групи, студентите и децата в риск чрез създаване на необходимите условия за системни занимания с физическо възпитание и спорт и възможности за спортна изява. Общият брой на обхванатите в спортни дейности ученици е 1 400, което е 0,25% от общия брой на учениците в държавните, общинските и частните училища на територията на страната, който през учебната 2012/2022 г. е 558 000 ученици. Поради въведените противоепидемични мерки е проведен само първият етап – вътрешни училищни и общински състезания от Ученическите игри за ученици от V до ХІІ клас за учебната 2021/2022 г., в които са обхванати около18 500 ученици. Общият брой на обхванатите в спортни дейности студенти е 4 000, което е 1,88% от общия брой на студентите в държавните и частните висши училища на територията на страната, който през учебната 2021/2022 г. е 212 600 студенти.

Индикатор 3 отразява общия брой на участниците (деца, лица от различни възрастови и социални групи от населението) включени в спортни занимания, начално обучение по вид спорт, в състезания и други спортни дейности и прояви в областта на спорта за всички към населението на Република България във връзка с изпълнението на стратегическата цел „Подобряване на условията и осигуряване на възможности за физическа активност и практикуване на спорт от всички граждани, създаване на възможности за изява, реализиране на лични спортни резултати и укрепване на здравето на населението, насърчаване към здравословна физическа активност и спорт на хората с увреждания и на децата в риск.”. Общият брой на обхванатите в спортни дейности - в спортни прояви и занимания по участници е над 63 151, което е приблизително 0,93% от населението на страната и не отговаря на заложената целева стойност за 2022 г.

Причината за по-ниският процент на обхванатото население в спортни дейности е пандемията от COVID-19 и предприетите противоепидемични мерки срещу разпространението му в страната, невъзможността за провеждане на значими и мащабни масови спортни прояви.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ Цели на политиката: реализиране на програми за елитен спорт и осигурен ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво; развитие на потенциала на младите талантливи спортисти; разработване и внедряване на нови методики за оптимизиране на методите за контрол и оценка на ефективността на тренировъчните въздействия; предотвратяване на употребата на допинг в спорта.

В рамките на бюджетните параметри по програмите са създадени оптимални условия и възможности за развитие на елитния спорт на регионално, национално и международно ниво чрез реализиране на програми, оптимизиране управлението на спортната подготовка и подобряване на координацията между държавните институции, общините и спортните организации. Изготвени са анализи за постигнатите от спортистите резултати на проведените Олимпийски игри в Токио 2022 г., световни и европейски първенства. Сключени са договори с 54 спортни федерации за реализиране на включените в проектите по Програмата за развитие на спорта за високи постижения дейности. Подпомогнато е участието на спортистите от националните отбори на световни и европейски първенства и на международни състезания, като са спечелени 426 броя медали от световни и европейски първенства за мъже и жени и за юноши и девойки. Изготвени са 931 годишни договори за 2022 г. за размера на средствата за финансово подпомагане на спортните клубове. Ежемесечно са изплащани премии на олимпийски и паралимпийски медалисти, прекратили активна състезателна дейност, премии на треньори на олимпийски медалисти и предоставени парични ежемесечни помощи на деца на починали медалисти в общ размер на 7,3 млн. лв. Одобрени са 20 проекта на спортни федерации за домакинства на състезания и първенства от международния спортен календар. Към 31.12.2022 г. са проведени 858 допинг тествания по план и 492 допинг проби по заявки на български федерации и клубове, на международни федерации, проведени са антидопингови обучения. През 2022 г. са проведени общо 1 702 бр. специализирани за вида спорт тестове и методики, за проследяване на функционалните и спортно-техническите качества на национални и олимпийски състезатели от 44 вида спорт. Обработени са и анализирани 5 899 бр. лактатни проби за всички спортисти обхванати по методиката - биохимичен анализ. Данните от всички проведени тестове са обработени, анализирани и обсъдени с треньорските ръководства. За отчетния период са извършени общо 1 217 процедури за физикално възстановяване на 272-ма спортисти от 14 вида спорт.

Клубовете са основно звено за селекция на талантливи деца и юноши и за тяхната спортна подготовка. За финансово подпомагане на спортните клубове са изразходвани 13,1 млн. лв., като средствата са прездоставени на 27,5% от вписаните в Регистъра спортни клубове, осъществявакщи дейността си в обществена полза. Политиката се осъществява чрез бюджетни програми „Олимпийска подготовки“ и Спорт за високи постижения“.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на спорта за високи постижения · Мерна единица · 2022 г.

Наименование на индикатора · · Целева стойност 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Относителен дял на спортисти, които са финансово подпомогнати за участия в състезания от МСК от всички картотекирани състезатели: - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри - зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 18,9% · 19%

2. Брой медали, спечелени на олимпийски и европейски игри, световни и европейски първенства (всички възрастови групи) · Бр. · 210 · 426

3. Относителен дял на класиранията до 8-мо място в състезания от МСК към броя на финансово подпомогнатите от ММС спортисти - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри- зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 91% · 93%

4. Относителен дял на финансово подпомаганите за СВП спортни клубове спрямо всички вписани в Националния регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове · % · 23% · 27,5% (931/3825)

Показател 1 – с този показател се измерва относителния дял на финансово подпомогнатите спортисти за подготовка и участие в състезанията от най-висок ранг (световни и европейски първенства и олимпийски игри) в изпълнение на стратегическата цел – създаване на условия на националните състезатели и отбори за ефективна подготовка и реализиране на високи спортни резултати на световни и европейски първенства в различните възрастови групи за повишаване на авторитета на българския спорт. Отчетените по-високи стойности са свързани с по-голям потенциал за участие на българските спортисти на състезанията от международния спортен календар и завоюване на призови класирания.

Показател 2 – ключов количествен показател, свързан с постигането на стратегическите цели: постигане на силен социален ефект чрез отразяване на постиженията на националните състезатели и отбори и увеличена популярност на спорта сред подрастващите; и създаване на олимпийски резерв от състезатели с възможности за постигане на квоти и стандарти за получаване на право на участие в различните олимпийски видове спорт на Летните олимпийски игри в Париж 2024 г. Този показател е свързан и с осъществяването на ползата за обществото, а именно популяризирането на спорта сред населението и повишаване мотивацията на младите хора за практикуване на двигателна активност и спорт чрез спечелване на призови класирания (1-8 място) от българските спортисти на състезанията от най-висок ранг.

Показател 3 – ключов качествен показател за измерването на ефективността за целевото разходване на средствата за подготовка и участия на българските спортисти на състезанията от международния спортен календар от най-висок ранг – световни и европейски първенства и състезанията под егидата на олимпийските игри (летни, зимни, паралимпийски, младежки, европейски и др.).

Показател 4 – мотивите за включването на показател 4 са свързани с обстоятелството, че клубовете са основно звено за селекция на талантливи деца и юноши и за тяхната спортна подготовка.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА СПОРТНИТЕ ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ВЪВ ВИД, ОТГОВАРЯЩ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ Държавната политика в тази област е насочена към привеждане на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

Основната цел е изграждането на нова спортна инфраструктура, реконструкция и модернизация на съществуващите спортни обекти и съоръжения, в съответствие с изискванията на съответните международни нормативи и създаване на условия за достъп до тях на хора с увреждания. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция на зависимости. Модерната спортна инфраструктура създава подходящи условия за повишаване на квалификацията на треньори, рехабилитатори и медицински лица, обслужващи спорта посредством целеви обучения, семинари и обмяна на опит.

Пряко или в резултат на възлагане на обществени поръчки са сключени договори от страна на Министерството на младежта и спорта (ММС) за изграждане, реконструкция и модернизация на спортни обекти и съоръжения (национални, държавни или общински), предоставени за ползване на спортни организации чрез финансово подпомагане на проекти по реда на Наредба № 4 от 2019 г. за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост. През 2022 г. по реда на наредбата са подпомогнати финансово 41 обекта, в т.ч. 5 на спортни клубове. Реализирането на стратегическите цели на ММС в областта на спорта за учащи е свързано с поетапното осигуряване на подходяща материално-техническа база и оборудване със спортни уреди и пособия на субекти, изпълняващи функции в областта на спорта за учащи. Чрез бюджета на ММС са осигурени 4,2 млн. лв. по утвърдена за 2022 г. от министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката годишни програма по чл. 14, ал. 3, т. 2 от Закона за хазарта. През 2022 г. са одобрени от Министерството на образованието и науката 20 бр. обекти, средствата в размер на 4,2 млн. лв., за които са преведени на съответните първостепенни разпоредители с бюджет. Доколкото ММС предоставя средствата, тези обекти са включени в отчета, с което общият брой на изпълняваните обекти е 61.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика: Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международните стандарти

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2022 г. · Отчет 2022 г.

Ремонтирани и реконструирани обекти/съоръжения · Бр. · 17 · 61

Посоченият индикатор е избран като ключов, тъй като изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия за спортна подготовка и възстановяване на спортисти, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международния спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция на зависимости. Модерната спортна инфраструктура създава подходящи условия за повишаване на квалификацията на треньори, рехабилитатори и медицински лица, обслужващи спорта посредством целеви обучения, семинари и обмяна на опит.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА УСВОЯВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА ДОБРИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРАКТИКИ ЗА СПОРТА Целта на политиката е внедряване на европейския опит и добрите международни практики в Република България. Изпълнението на политиката се постига чрез: участие в разработването на политиките на ЕС и на Съвета на Европа в областта на спорта и прилагането им в спортната политика на национално ниво; подкрепа на дейността на спортните организации за въвеждане на нови европейски и световни управленски практики; изграждане на двустранно и многостранно сътрудничество с държавите-членки на ЕС и други европейски държави.

Предоставянето на информация относно възможностите за усвояване на европейски средства допринася за постигането на стратегическата цел за трансфер на добри международни практики и обмен на опит в областта на спортната политика с други държави. Повишаването на броя на подадените проектни предложения и проектите, в процес на изпълнение, способства за разширяване на възможностите за укрепване на международното сътрудничество и изграждането на нови партньорства със спортни организации от държавите-членки на Европейския съюз.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА Политиката за младежта се разработва с оглед подобряване на качеството на живот на младите хора и създаването на условия за успеха на всеки млад човек чрез създаване на устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и мобилизиране на потенциала на развитието на младите хора в България и Европейски съюз. Целите на политиката са свързани с: улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им; осигуряване на възможности за пълноценно участие на младите хора в гражданския живот и за приобщаването им към основните демократични ценности и стандарти; развитие на доброволчеството сред младите хора и превенция срещу рисково поведение и различни форми на зависимост.

I. Националната програма за младежта (2021-2025) През 2021 г. е разработена нова Национална програма за младежта (2021-2025) като инструмент за изпълнение на целите на държавната политика за младежта. Основен приоритет на програмата е осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на българските младежи. Програмата е одобрена с Решение № 573 на Министерски съвет от 2021 г. Отчетните данни, събрани на база изпълнени индикатори по програмата, показват следните резултати: броят на обхванатите младежи на възраст от 15 до 29 години е 231 048, проведени са 42 обучения, 19 броя дискусионни форуми, кръгли маси, семинари и др., насочени към потребностите на младите, а чрез социалните мрежи са реализирани 85 дейности.

II. Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2022 г.

Програмата е изготвена във връзка с отчетените негативни тенденции по отношение на рисковото поведение на младите хора и попадането под различните форми на зависимост. Целта на програмата е създаване на условия за изграждане на социално отговорно поведение чрез насърчаване на здравословен начин на живот, превенция на агресия и различни форми на зависимости сред младите хора. Целта на програмата е осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната, чрез изграждане на социално отговорно поведение, превенция на различни форми зависимости, агресия, кибертормоз и злоупотреби онлайн, неразпространение на фалшиви новини, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора и да се насърчи тяхната солидарност и съпричастност.

За 2022 г. по програмата е осигурен финансов ресурс в размер на 6,0 млн. лв., от трансфери за младежки дейности по чл. 10а, ал .4 от Закона за хазарта. В резултат на процеса на селекция и оценка на проектните предложения са финансирани 35 проекта на неправителствени организации, разпределени в пет тематични области: Тематична област 1: „Превенция на различни форми на зависимости“; Тематична област 2: „Превенция на агресията сред младите хора“; Тематична област 3: „Насърчаване на здравословен начин на живот за физическо,  психично и емоционално здраве“; Тематична област 4: „Превенция на кибертормоз и злоупотребите онлайн, дезинформацията и разпространение на фалшиви новини“; Тематична област 5: „Насърчаване на доброволчеството, включително в ситуация на кризи“. Общата стойност на проектното финансиране е в размер на 4 ,5 лв. В проектните дейности са обхванати 9 922 младежи на възраст от 15 до 29 г. Предоставени са общо 313 бр. услуги, в това число: 89 обучения, 60 доброволчески кампании и инициативи, 77 дискусионни форуми, кръгли маси и други форми, насочени към формиране на социално отговорно поведение у младите хора, осъществени са 87 демонстрации и спортни прояви за насърчаване на здравословния начин на живот и/или превенция на рисково поведение сред младите хора. Също така са организирани 18 концерта с тематични послания, свързани с превенция на зависимости, чрез които са достигнати общо 12 350 младежи. Общо в мерките за информираност и публичност по програмата са обхванати 508 859 младежи.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Област на политика: · Мерна единица · Целева стойност 2022 г. · Отчет 2022 г.

Политика в областта на младите хора Наименование на индикатора

1. Относителен дял на обхванатите младежи от услуги за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за младежта от общия брой младежи на същата възраст в страната. · % · 16,50% · 23,9%

2. Относителен дял на обхванатите младежи от разнообразни инициативи за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за изпълнение на младежки дейности /по чл. 10а от Закона за хазарта/ от общия брой младежи на същата възраст в страната. · % · 20% · 33%

Индикаторите измерват следните цели:

Осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната, чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на различни форми зависимости и/или агресия, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора;

Улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им.

МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на туризма (МТ) към 31.12.2022 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МТ за 2022 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданата от министерството политика в областта на туризма като идентифицира следните цели:

Политика в областта на устойчивото развитие на туризма Осигуряване изпълнение на стратегиите за устойчиво развитие на местно и национално ниво на този сектор, повишаване на броя на нощувките и на приходите от туризъм и свързани с него дейности.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на туризма

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 27 163 200 · 124 600 931 · 122 030 024

7100.01.00 · Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · 23 925 973 · 121 364 628 · 118 996 990

7100.01.01 · Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ · 3 996 781 · 101 435 436 · 100 425 896

7100.01.02 · Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ · 19 929 192 · 19 929 192 · 18 571 094

7100.02.00 · Програма „Администрация“ · 3 237 227 · 3 236 303 · 3 033 034

Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото развитие на туризма Провежда интегрирана политика за подобряване на сектора на туризма, като приоритетен за икономиката отрасъл, в пълен синхрон с политиката на правителството, с цел запазването на икономическата стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж;

Прилага Затвърждаване на България като предпочитана дестинация за устойчив туризъм в четири сезона посредством стимулиране на посещенията във вътрешността на страната извън активните летен и зимен сезон;

Развива се институционалната и законодателна рамка регулираща отрасъла и съответстваща на значението му за националната икономика и насоките на ЕК за устойчиво развитие на туризма и туристическите дестинации. Предприети са действия, гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на конкурентноспособен туристически продукт, реализиране на мерки за повишаване на неговото качество и добавена стойност и стимулиране развитието на специализираните видове туризъм. В съответствие с тези мерки се провежда маркетинговата и рекламна политика на националния туристически продукт, която да подобри неговия имидж и позициониране на туристическия пазар.

Устойчиво целогодишно развитие на конкурентноспособен туристически продукт, реализиране на мерки за повишаване на неговото качество и добавена стойност и стимулиране развитието на специализираните видове туризъм;

Провеждане на маркетинговата и рекламна политика на националния туристически продукт, която да подобри неговия имидж и позициониране на туристическия пазар;

Осъществява се държавната политика в областта на концесиите на морски плажове, организира и се осъществява дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са предоставени на концесия, както и контрол по изпълнение на сключените договори за предоставяне на концесии и отдаване под наем на морски плажове;

След две години епидемични ограничения срещу COVID-19 през началото на 2022 г. последва нов удар върху българския туризъм от войната между Русия и Украйна.

В условията на влошената макросреда българският туризъм бе изправен пред нови предизвикателства, които промениха облика на сектора в целия регион - високи разходи за създаване на туристически продукт, обезценени валути, бежански потоци, разрушени партньорски и комуникационни връзки.

Отчет на показателите за полза/ефект

7100.01.00. Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

1. Годишен ръст на броя на туристическите посещения от чужденци* · % спрямо предходната година · 3,5% спрямо 2021 г. · 66,9% ръст за 2022 спрямо 2021 г.

2. Годишен ръст на броя на българските туристи, реализирали нощувки в страната в категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла ** · % спрямо предходната година · 1% спрямо 2021г. · 21,2% ръст за 2022 спрямо 2021 г.

3. Принос на туризма и свързани с него икономически дейности към БВП *** · Дял от БВП в % · 5,9% · Данните предстои да бъдат публикувани

* Отчетени съгласно методологията на Световната организация по туризъм, но без транзит. В данните не са включени лица от Украйна, пристигнали през периода февруари- юни 2022г.

** Съгласно методологията на отчитане на НСИ на показателя пренощували лица ***Данните на WTTC предстои да бъдат публикувани Отпадането на Ковид ограниченията доведе до много по-бързо възстановяване на туризма спрямо предварителните очаквания. Отчетеният ръст на входящия туризъм* за 2022 г. спрямо 2021 г. е 66,9%. Туристопотокът на ГКПП от някои основни наши пазари напр. Румъния и Чехия вече доближава до равнището от предпандемичната 2019 г. Сериозен ръст на туристите през 2022 г. спрямо 2021 г. се наблюдава и от пазари Великобритания, Израел, Италия, Полша, Словакия, и др.

Предизвикателство за бранша за 2022 г. остава бавното възстановяване на немския пазар, както и търсенето на алтернативни пазари, които да заместят туристите от пазар Русия.

През 2022 г. вътрешният туризъм надмина предпандемичното равнище. Сред най–предпочитаните видове туризъм от българите са морския, културния и СПА туризма, но интерес има и към ски, планински, еко, фестивален и др. видове туризъм. Най-голям брой посещения на българи с отсядане в място за настаняване** през 2022 г. са отчетени в област Бургас – над 755 хил., в област Пловдив – над 501 хил., в област София столица – над 424 хил., в област Благоевград – над 414 хил., в област Варна – над 348 хил. и в област Пазарджик – над 320 хил. Висок ръст за 2022 г. спрямо 2021 на българските туристи** се наблюдава в област Пловдив 27,5%, в област София (столица) 48,6%,в област Благоевград 25,6%,в област Пазарджик 56,1%, като общия ръст за страната на българските туристи** за 2022 г. спрямо 2021 г. е 21,2%.

Кратко описание на показателите за полза/ефект Очакваните ползи/ефекти от изпълнението на политиката, могат да бъдат обобщени до няколко направления – подобрено състояние на текущата сметка от платежния баланс; подобряване на баланса по статията услуги на платежния баланс. Ръстът на приходите от туризъм е пряко обвързан със създаването на по-високи нива на добавена стойност от икономиката, респективно реален растеж на БВП, като водят до подобряване на състоянието на платежния баланс, увеличаване на заетостта, понижаване на безработицата. Развитието на туризма оказва положителен ефект и върху цялостното регионално развитие.

Източници на информацията за данните по показателите за полза/ефект Наличните данни в МТ, НСИ, БНБ и други български и чуждестранни източници на информация.

За постигането на стратегическите и оперативни цели на политикатата в областта на туризма са изпълнявани 2 основни програми:

Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма” Цели на програмата: Приоритетните цели на програмата са съобразени с основните цели на провежданата правителствена политика в областта на туризма за създаване на условия за неговото развитие като приоритетен отрасъл за страната, включително в условия на пандемията от Ковид-19.

Постигането на заложените в програмата цели се осъществява чрез:

Предприемане на конкретни мерки и действия през 2022 г. за подпомагане на ликвидността и преодоляване на трудностите от липсата на оперативни средства за разплащане на туроператори и турагенти и за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19.

Мерки гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез развитие на конкурентноспособен туристически продукт, стимулиране развитието на специализираните видове туризъм и изпълнение на заложените мерки в Актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014-2030 г. и на Приоритет 14 от Коалиционното споразумение, действащо в периода на първото полугодие на 2022 г.

Диалог с неправителствените организации в туризма с цел непрекъснато гарантиране правата и сигурността на потребителите и на качеството на предлаганите туристически продукти и услуги.

Насърчаване на екологичното и дигитално трансформиране за справяне на последиците от COVID-19, с цел дългосрочна промяна на модела за развитие на туризма от модел, базиран на количеството към модел, основан на качеството.

През 2022 г. не са открити процедури за възлагане на концесия за морски плажове, но броят на обявените търгове за отдаване под наем на морски плажове е общо тридесет и девет, от които единадесет последващи, като за отчетният период са сключени от министъра на туризма деветнадесет нови договора за отдаване под наем на морски плажове.

За 2022 г. са реализирани приходи от концесии в общ размер на 13 737 058 лв.

Заложените в бюджетна програма цели се изпълняват в степен, съотносима с динамиката и особеностите на туристическия пазар при стриктно спазване на изискванията и регламентите както на национално ниво, така и в съответствие с водещите европейски и световни организации и политики, както и съобразявайки се с последиците от пандемията COVID-19 и войната в Украйна.

През отчетния период са изпълнени следните дейности:

Администриране на работна група „Настаняване“, считано от м. Март 2022 г., Министерство на туризма подпомогна Министерски съвет в целия период на кризата с войната в Украйна и настаняването на разселени лица от 24.02.2022 г. Във връзка с последствията от войната в Украйна, стартирала в началото на година, и по повод предприемане на конкретни действия от държавата за осигуряване на първоначален прием и незабавна подкрепа на лицата, разселени от Украйна, на които е предоставена временна закрила чрез възстановяване на разходи за предоставена услуга от места за настаняване/подслон – нощувка и изхранване, на Министерството на туризма беше възложен ангажимента да администрира две програми за хуманитарна помощ, както следва:

В периода след 24 февруари 2022 г., във връзка с Решение № 145 от 10 март 2022 г. на Министерски съвет, Министерството на туризма е администратор на помощ по „Програмата за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна“ (първа фаза на Програмата). Програмата е по повод предприемане на конкретни действия от държавата за осигуряване на първоначален прием и незабавна подкрепа на лицата, разселени от Украйна, на които е предоставена временна закрила чрез възстановяване на разходи за предоставена услуга. Работна група „Настаняване“, бе ангажирана с процеса по настаняване на разселените лица от Украйна, както и цялостна комуникация и информационна обезпеченост с лицата предоставящи услуги в местата за настаняване и местата за подслон. Ангажиментите към този процес включват разработка и съгласуване на самата Програма, обезпечаване на законосъобразното обработване на лични данни на настанените разселени лица от Украйна, извършване на оценка на заявленията и подготовка на Проектите на РМС и Проектите ПМС за съответният броя плащания през финансовата 2022 г.

С Решение № 317 от 2022 г. на Министерски съвет от 01.05.2022 г. Министерството на туризма е администратор и на помощ по „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“ (втора фаза на Програмата) С цел разработване на секторни политики и мерки с оглед преодоляване на ликвидната криза на туристическия бранш вследствие на COVID-19 и възстановяване на туристическия сектор през 2022 г. се изплатиха финансови помощи (одобрени през 2021 г.) в размер на 60 млн. лв. (две схеми за подпомагане на туристическия сектор по 30 млн. лв.) и 6 млн. лв. за туроператори и с цел преодоляване на последиците от COVID-19 Възстанови се мярката 35 евро за седалка за стимулиране на входящия туризъм, праниранани за 2022 г. на стойност до 25 млн. лв. за туроператори, които използват въздушни превозвачи, притежаващи лиценз за чартърни полети до Република България с цел туризъм в размер на 35 евро за всяка заета седалка. По мярката са обработени 139 предприятия, подали заявления за участие. Средствата, които се разплатиха към 31.12.2022 г. възлизат на 9 571 590 лв.

С цел осигуряване на достъп до достатъчно и разнообразно финансиране за МСП бяха договорени по-добри условия за кредитиране на бранша от страна на Българската банка за развитие (ББР). Подписан бе меморандум за сътрудничество между Министерството на туризма и ББР и бе отворена Програмата „Подкрепа за туризма“ целяща подобряване на ликвидността на фирмите. Българската банка за развитие, създаде конкретни продукти „Ликвидна помощ за хотелиери“и „Ликвидна помощ за ресторантьори“, включващ оборотен капитал за средства, необходими за разплащане на материални запаси, заплати, разходи за труд и режийни разходи в т.ч. разходи за наем и за реклама, рефинансиране на съществуващи задължения към държавата и към доставчици и др., както и рефинансиране на съществуващи задължения към финансови институции (в т.ч. и с просрочия до 90 дни).

С цел подобряване на условията за сигурност и безопасност на туристите в България бе изготвен проект на Правилник за създаване, маркиране и поддръжка на пешеходни маршрути и маршрути за планинско колоездене в Република България.

Разработен бе проект на Национален велосипеден план от Междуведомствена работна група с представители на Министерството на туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройство, Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) и НПО, свързани с велосипедната общност. Националният велосипеден план е публично представен на Национална велосипедна конференция на 03.11.2022 г., организирана в партньорство с БААТ. Този план е важен инструмент при взимане на информирани решения, в планирането и провеждането на ефективни национални политики за развитието на колоезденето в България.

С цел повишаване конкурентоспособността на винения туризъм в България, Министерство на туризма сформира междуведомствена работна група съвместно с Министерство на земеделието, Българската асоциация на винените професионалисти и Института по лозарство – гр. Плевен, която подготви кандидатура за включване на винопроизводството в националния списък на елементите на нематериалното културно наследство, което ще е основание и винени обекти да се указват с кафявите табели и ще доведе до Нормативно регулиране на указателни табели (пътен знак) за винен път/район/дестинация. В началото на м. Декември 2022 г. винопроизводството беше официално вписано като елемент на нематериалното културно наследство.

Стартирана бе подготовката на нова инициатива „Култура на фокус“- ежемесечно електронно издание, което има за цел да популяризира културни събития на територията на страната и да насърчи основно вътрешния туризъм. Инициативата се изпълнява съвместно с Организациите за управление на туристическите райони.

С приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. на 30.06.2022г., обнародван в Държавен вестник брой 52/05.07.2022 г. съгласно §18 от Преходните и заключителните разпоредби се правят изменения и допълнения в §1 от ЗДБРБ за 2022, с които законодателно се урежда правото на притежателите на ваучери за храна да ги използват и за заплащане на туристически услуги съгласно Закона за туризма за цялата 2022 г. Създадена е възможността за плащане с ваучери за храна по смисъла на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като бъдат използвани и като средства за заплащане на туристически услуги на територията на Република България. По този начин ще се допринесе за стимулиране на вътрешния пазар на туристическите услуги, което ще се отрази положително и на други сектори по веригата на стоки и услуги, както и при запазването на работни места. Предоставена е възможност използването на ваучерите след като доставчиците на туристически услуги сключат договор за обслужване с оператор на ваучери за храна.

Запазена е диференцираната ставка 9% ДДС за ресторанти, туроператори, транспортни услуги, спортни съоръжения и туристически услуги и ще продължи да действа и през 2023-та година, или до приемането на ЗДБРБ за 2023 год.

Изготвен е проект на стратегическа рамка, която да очертае дейността на къмпинг туризма.Изготвен е проект на модел на Гаранционен фонд за обезпечаване отговорността на туроператорите съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г за обсъждане с широк кръг заинтересовани страни, въз основа на сключен договор с Българското актюерско дружество.

Изготвена е Концепция за разработка на единна информационна система за интегриране на данни и регистри в сектор „Туризъм“ (април 2022).

Подготвен е преглед на събираните данни в туризма за включването на данни за България в Европейския туристически Dashboard и Европейското пространство за данни в туризма. България е сред държавите, които активно участват в инициативата на Европейската комисия за създаване на Европейския туристически Dashboard, който официално беше публикуван през октомври 2022 г.

Направен е обзор на политиките и тенденциите за развитие на туризма за ОИСР с акцент върху справянето с последиците от Ковид пандемията (октомври 2022) за двугодишното издание за политиките и тенденциите на ОИСР , показващо най-добрите практики в държавите членки и кандидатите за членство в организацията.

Направен е преглед на нормативната рамка в туризма във връзка с изпълнението на препоръките на правните инструменти на ОИСР за приемането на България като пълноправен член на Организацията (ноември 2022).

Разработени са интерактивни графики за аналитично представяне на данни в туризма на сайта на Министерство на туризма, които целят по-доброто и базирано на знание планиране и развитие на туристическия сектор в страната (септември 2022).

Представители на министерството активно участват и осъществяват ефективна координация между институциите и туристическия бранш за интегриране на туризма в свързаните с него секторни политики. Проведено бе обсъждане с представителите на туристическия бранш на идеята за единна браншова организация с цел да се провери реалната готовност на сектора за нея и същевременно той да бъде мотивиран да работи заедно за решаване на важните за неговото развитие въпроси.

Продължава изпълнението на два проекта, насочени в подкрепа на Организациите за управление на туристически райони. Допълнително, за ограничаване последиците за туристическия сектор от въведените ограничителни мерки за справяне с кризата с коронавируса, продължава изпълнението на проект по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19, на стойност 10 млн. лв. като се извърши през 2022 г. мониторинг на получените от крайните бенефициенти финансови средства.

За възстановяване на разходи по настаняване на разселени лица от Украйна са сключени и са в изпълнение 4 проекта за предоставяне на безвъзмездни средства на Министерството на туризма по ОПИК 2014-2020 г., ОПДУ 2014-2020 г. и по ОПОС 2014 – 2020 г. на обща стойност 106 814 836 лв. В допълнение, през отчетния период МТ, като администратор на общо 8 бр. схеми за държавна помощ в подкрепа на туристическия сектор, проведе кандидатстване и оценка през Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ) на 3 бр. схеми на обща стойност 61 млн. лв., за 4 схеми предприе мерки за процедиране на процеса по мониторинг на предоставените финансови средства.

Продължава участието на Министерството на туризма и като координатор на Приоритетна област 3 „Насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората” на Стратегията на ЕС за дунавския регион.

Към 31.12.2022 г. по програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма ” са отчетени разходи в размер на 100,4 млн. лв.

Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ Цели на програмата:

Целите на програмата насочени към популяризиране на туристическата марка „България“ и утвърждаване на позитивен имидж на страната сред целевите групи, засилване на информираността за България и интереса към разнообразните туристически продукти, прилагане на най-ефективните маркетинг инструменти за позициониране и промоция на България като атрактивна туристическа дестинация, съгласуван с браншовите организации и големите туроператори.

Дейностите по програмата за отчетния период са ориентирани към изграждане на имидж на България като целогодишна туристическа дестинация чрез пазарно позициониране на основни и нови пазари, както и чрез активно рекламно присъствие на вътрешния и външния пазар. Осъществени са участия с национални и информационни щандове на 16 /шестнадесет/ международни туристически борси в чужбина и 19 /деветнадесет/ туристически изложения в България. Осъществени са 22 /двадесет и две/ комуникационни кампании на целеви пазари. Организирани са 7 /седем/ журналистически тура за промотиране на тематични туристически маршрути. Проведени са 3 /три/ акции по насърчаване на продажбите с големи чуждестранни туроператори. Проведена е кампания в социалните мрежи Facebook и Instagram и редизайн на уебсайта www.bulgariatravel.org като посетители на официалния туристически сайт за периода са се увеличили с 25% спрямо 2021 г.

За отчетния период Република България участва активно в дейността на Европейските институции, Световната организация по туризъм към ООН и Организацията за икономическо сътрудничество, като тя до голяма степен бе дефинирана от процеса на възстановяване на туризма от пандемия от коронавирус и войната в Украйна. Бяха положени усилия за надграждане на нивата на международния туристообмен.

През 2022 г. продължи активното функциониране на туристическите представителства на България в Германия, Полша и до определена степен в Русия в началото на 2022 г., вземайки под внимание войната в Украйна и прекъснатите въздушни връзки между България и Руската федерация.

Проведени са множество срещи на високо ниво, кампании и други дейности в подкрепа на двустранните връзки в сектора с приоритетните за страната ни партньори и туристически пазари. В отчета са представени деветнадесет срещи с работни посещения на ниво министър и зам. – министри за участие във форуми и срещи с борда на директорите.

В периода на отчет на програмата са представени данни за Координация и реализация участието на България в двустранни комисии за сътрудничество в областта на туризма, както следва:

участие в сесии на двустранни междуправителствени комисии за търговско, икономическо, научно-техническо сътрудничество в сферата на туризма и заседания на други форми на двустранно сътрудничество в областта на туризма;

осигуряване на текущата работа и координиране изпълнението на поставените задачи, съвместно с други заинтересувани ведомства при подготовка и провеждане на сесиите и заседанията;

Координация на дейностите по отношение на договорно-правната база в областта на туризма на Република България, включително и споразумения на база публично-частно партньорство:

Изготвяне на проекти на международни споразумения, водене на преговори, подготовка за подписването им;

Координация на дейностите свързани с членството на България в ЕС в областта на туризма, както следва:

Участие в Консултативния комитет по въпросите на туризма съм Европейската комисия и в други консултативни органи в сферата на международния туризъм – 15-17 май 2022 г.

Координация на дейността в областта на туризма на задграничните представителства на Република България. Проведени са редица срещи и инициативи от страна на туристическите представителства в приемащата страна за разширяване на институционалните контакти, идентифициране на нови сфери на сътрудничество и създаване на условия и предпоставки за разширяване на бизнес контактите.

Координиране дейността с други ведомства по разработването на мерки за облекчаване на формалностите по пристигането и пребиваването на чуждестранни туристи в Република България и по гарантирането на тяхната сигурност. В тази връзка бе сформирана група за оптимизиране на визовите режими, включваща представители на МВнР, службите за сигурност, както други институции – като Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и др. Проведени са 4 заседания на работната група в рамките на 6-месечния период от началото на 2022 г. и бе изготвен доклад с предложения за оптимизиране на визовите режими. Организиране и координиране на среща между представители на туристическия бранш и Министерство на външните работи, с цел увеличаване на туристопотока от трети страни.

През 2022 г. страната ни участва в работата на международни туристически организации и смесени комисии, в т.ч. Световната организация по туризъм към ООН, Европейската туристическа комисия, Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, ОИСР и др.;

Към 31.12.2022 г. по бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ са отчетени разходи в размер на 18,6 млн. лв.

Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация и ръководителите на административни структури на пряко подчинение на министъра на туризма, както и служители на пряко подчинение на министъра на туризма.

Цели на програмата Основна цел на програмата е подобряване на държавната управление в областта на туризма и повишаване професионалните умения на администрацията.

Целта на програма „Администрация“ за отчетния период е постигната, чрез навременно осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси и административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на служителите от специализираната и общата администрация.

Осъществените дейности, възложени на служителите от общата администрация, за отчетния период подпомагат изпълнението на останалите програми и допринасят за постигането на стратегическите цели на Министерство на туризма.

Към 31.12.2022 г. по програма „Администрация“ са отчетени разходи в размер на 3 млн. лв.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ (ДАНС)

Държавна агенция „Национална сигурност е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност и ключов елемент от Системата за защита на националната сигурност. Развитието на способностите на Агенцията е подчинено изцяло на мисията ѝ за защита на гражданите, националните интереси и държавността чрез наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замисляни, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност на Република България.

Противодействието на посегателства срещу икономическата, финансовата, екологичната сигурност, националната система за защита на класифицирана информация и други системи, които имат съществено значение за нормалното функциониране на държавата и обществото, е неотменен елемент в процеса на защита на националната сигурност.

През 2022 г. ДАНС продължи да изпълнява провежданата от нея политика в областта на защитата на националната сигурност чрез бюджетна програма „Национална сигурност”, като разходите по тази програма бяха съобразени със стратегическата цел „Ефективна защита на националната сигурност” и оперативните цели: оперативна цел 1: „Своевременно разкриване и адекватно противодействие на посегателства срещу националната сигурност” и оперативна цел 2: „Оптимално информационно осигуряване на висшите органи на държавна власт за вземане на управленски решения при провеждане на политиката по защита на националната сигурност и по участието на страната в колективните системи за сигурност”.

Отчетените към 31.12.2022 г. разходи по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" по области на политики и бюджетни програми, са както следва:

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева) Общо разходи по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност"

3000.01.00 · Политика в областта на защитата на националната сигурност · 138 289 700 · 148 658 658 · 145 158 058

3000.01.01 · Бюджетна програма "Национална сигурност" · 138 278 700 · 148 658 658 · 145 158 058

Изпълнението на политиката в областта на защитата на националната сигурност и бюджетна програма „Национална сигурност”, както и постигането на основните стратегически и оперативни цели, осигуряват успешното противодействие на посегателствата срещу националната сигурност, в т.ч. чрез предоставяне на пълноценен информационен продукт за подпомагане на управленския процес на най-високо държавно ниво.

Реализирането на политиката в областта на защитата на националната сигурност е обвързано със степента на постигане на стратегическата цел „Ефективна защита на националната сигурност”, която съгласно утвърдената методика се определя в съответствие с констатациите в Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“.

През отчетния период от страна на ДАНС са положени усилия за постигане на адаптивност и гъвкавост, адекватни на средата на сигурност и съобразени с тенденциите в нейното изменение. Идентифицирани са значимите рискове и заплахи за националната сигурност и субектите - техни носители, извършен е анализ на интензитета и честотата на проявление, определени са приоритетите в дейността на Агенцията, предприемани са преки и системни мерки за противодействие по компетентност за минимизиране и неутрализиране на рисковите процеси и произтичащите от тях негативни последици. На структурите на държавната власт е предоставяна своевременно информация с оглед подпомагане вземането на оптимални управленски решения. Изложеното определя максимална степен на изпълнение на стратегическата цел.

Ползата/ефектът за обществото от изпълнението на политиката в областта на защитата на националната сигурност се изразява в снижаване нивото на рисковете за националната сигурност чрез мониторинг и въздействие върху обекти на законов интерес с оглед осигуряване на нормалното функциониране на обществените и икономическите системи в държавата и ограничаване или намаляване на последствията от целенасочени действия или бездействия, които водят до нарушаване на състоянието на националната сигурност.

Отделните показатели за измерване на ползата/ефекта отразяват степента на постигане на стратегическата цел. Те са селектирани на основата на законовите функции на Агенцията, като достигането на целевите стойности по тях осигурява високо ниво на защитеност на страната и гражданите. Отчитането им се извършва чрез детайлен анализ на динамиката на средата на сигурност.

В бюджетна програма „Национална сигурност” е заложена оперативна цел „Оптимално обезпечаване и противодействие на рисковите фактори, представляващи заплаха за националната сигурност”, която с оглед по-прецизно формулиране на стратегическата насоченост на дейностите в ДАНС е декомпозирана в две оперативни цели:

- оперативна цел 1: „Своевременно разкриване и адекватно противодействие на посегателства срещу националната сигурност”;

- оперативна цел 2: „Оптимално информационно осигуряване на висшите органи на държавната власт за вземане на управленски решения при провеждане на политиката по защита на националната сигурност и по участието на страната в колективните системи на сигурност”.

Целите открояват основните измерения в дейността на Агенцията – директното противодействие на посегателствата срещу националната сигурност и информационното осигуряване за подпомагане на управленския процес по вземане на решения.

Реализацията на целите е осъществена в предвидената степен, съответстваща на заложените критерии и съобразно наличните в Агенцията ресурси.

Продуктите и услугите, предоставяни на външни потребители по бюджетна програма „Национална сигурност”, включват:

Продукти:

- информационно-аналитични материали до висшите органи на държавната власт;

- справки за уведомяване на органите на досъдебното производство;

- информация до български специални и правоохранителни структури;

- информация до чужди специални и правоохранителни структури;

- информации по оперативни преписки, насочени по компетентност;

- осъществена комуникация с чужди финансово-разузнавателни звена и международни организации по противодействие на изпирането на пари;

- обменена информация по аналитични проекти.

Услуги:

- предоставяне на информация на висшите органи на държавната власт и органите на досъдебното производство;

- осигуряване на защита на държавата от посегателства, свързани с действия на чужди специални служби;

- осигуряване на защита на критичната инфраструктура;

- осигуряване на защита от действия на международни терористични и екстремистки групи;

- осигуряване на защита на класифицираната информация;

- осигуряване на защита на обществото и икономиката от финансови измами и изпиране на пари;

- осигуряване на защита срещу посегателства, оказващи негативно влияние върху рискови миграционни процеси;

- недопускане осъществяването на нерегламентирана търговия с оръжие и с изделия и технологии с двойна употреба;

- осъществяване на методическо ръководство и обучение по Закона за защита на класифицираната информация, Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма;

- изготвяне на становища във връзка с осъществяваната от ДАНС контролна и съгласувателна дейност;

- издаване на сертификати, разрешения, откази и прекратявания;

- осигуряване на криптографската и електронната сигурност на класифицираната информация в държавната администрация;

- осъществяване на комуникациите и осигуряване на криптографската сигурност на дипломатическите и консулските представителства на Република България.

КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (КРДОПБГДСРСБНА)

Дейността на КРДОПБГДСРСБНА е свързана с предоставяне на информация и запознаването с документите на бившите тайни служби чрез предоставяне на достъп до първичната информация и до предварително обработена информация.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА Функционална област „АРХИВ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ“ През отчетния период в изпълнение на стратегическите и оперативните си цели, КРДОПБГДСРСБНА изпълнява политиката в областта на архива на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия за предоставяне на висококачествени услуги.

Визията за организационно развитие на Комисията е насочена към непрекъсваното подобряване на възможностите за ефективно планиране и изпълнение на приоритетни задачи, подобряване на капацитета на отделните звена в администрацията, както и на всеки отделен служител, с цел по-добро управление и по-ефективна работа на екипа. Стремежът е осигуряване на ясна и съгласувана рамка в дейността на администрацията на КРДОПБГДСРСБНА в полза на гражданите и обществото като цяло.

Целите на Комисията произтичат от заложените изисквания в ЗДРДОПБГДСРСБНА и Стратегическия план на Комисията за периода 2020-2025 г. Дейностите за изпълнение на бюджетната програма са систематизирани в отделни задачи, изпълнението на които взаимно се допълват и конкретизират за изпълнението на политиката. По-долу са посочени отделните цели, всяка от които има заложени показатели за изпълнение на конкретната дейност, произтичаща от закона.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия носи отговорност пред българското общество и пред историята да изпълни разпоредбите на закона, регламентиращи основните й правомощия, които са нейни стратегически цели, а именно:

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1: Цялостно и последователно изпълнение на разпоредбите на ЗДРДОПБГДСPCБНА, във връзка с установяване и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, включително техните предшественици и правоприемници за периода от 9 септември 1944 до 16 юли 1991 г.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2: Поддържане на Централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, в който да се съберат и съхраняват всички документи на ДС и РС на БНА.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3: Осигуряване достъп на гражданите за запознаване с документите на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и тяхното използване за публицистична и научноизследователска дейност.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4: Поддържане на висок институционален авторитет на Комисията В програмния бюджет на Комисията са дефинирани показатели за изпълнение на бюджетната програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ с заложени целеви стойности по тях. Преобладаваща част от показателите са количествени или такива, носещи информация за изпълнението на резултатите в планирания срок.

За проверените 20 429 лица, са изготвени необходимите списъци и са извършени всички необходими справки. Информация за проверените лица е въведена в АИС на Централизирания архив, а наличните картони за лицата са сканирани, описани и включени в автоматизираната информационна система. Установена е принадлежност на 695 лица, а с обявена принадлежност са 435 лица. Проведени са 39 заседания, на които са разгледани и приети 200 решения за установяване и обявяване на принадлежност към ДС и PC на БНА.

За отчетния период 2 654 дела са приети на съхранение, които са включени в съответните регистри и описи на фондовете и са систематизирани и подредени в съответните архивохранилища.

26 333 дела са обработени, като на около 7 500 от тях са им поставени щемпели, контролни листа и са съставени картон-заместители. Делата са подшити, а при констатиране на допълнителни документи, класирани в пликове към тях същите са описани в материалите към делата. Прегледани са полистно за документи след периода и за наличие на данни за секретни сътрудници, на които Комисията не е обявила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. Останалите дела са обработени, като са полистно почистени след преминаване на процес по обезпаразитяване (чрез метода на „Аноксия“), премахнати са всички метални крепители и след като са класирани в папки са систематизирани и подредени в съответните архивохранилища.

3 912 дела (270 036 листа) са дигитализирани и информацията за тях е въведена в регистъра на дигитализираните документи, включени в Дигиталния архив.

29 843 са делата, за които е създаден научно-справочен апарат.

За отчетния период са приети 1 123 заявления на лица по чл. 31, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. 469 лица са отправили искане да се запознаят с материали събирани от Държавна сигурност за тях или за техни починали близки по права линия до втора степен по чл. 31, ал.1, т.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Във връзка с прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица са постъпили 92 заявления, от които на 64 са издадени удостоверения за политическа репресия, за 28 не са налични документи доказващи претърпяна репресия.

По заявки са предоставени 101 544 листа с копия на архивни документи, от които: на хартиен носител – 5 378 листа и на електронен носител – 96 166 листа. От тях приблизително на 46 714 листа е извършено анонимизиране.

Предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 31, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, във връзка с чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация - 166 са по повод публицистична и проучвателна дейност.

За периода 01.01.-31.12.2022 г. са постъпили 488 заявления за извършване на проверка по чл.31, ал.1, т.2 от Закона. От тях за 35 заявителя КРДОБГДСРСБНА е установила с Решение принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, а за 453 не е установила документи, установяващи принадлежност.

Публикуваните архивни документи са 425 дела, които се равняват на 29 680 изображения.

Отчет на разходите по бюджета на КРДОПБГДСРСБНА за 2022 г. по функционални области и бюджетни програми

№ · Наименование на функционалната област/бюджетната програма · Разходи (в хил. лв.)

Закон · Уточнен план · Отчет

1. · 3200.01.00 Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ · 4 461.3 · 4 461.3 · 3 579.6

1.1. · 3200.01.01 Бюджетна програма "Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия" · 4 461.3 · 4 461.3 · 3 579.6

ОБЩО: · 4 461.3 · 4 461.3 · 3 579.6

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (КЗД)

Комисията предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация, провежда независими проучвания относно дискриминацията. Ангажираността на институцията за съдействие на гражданите е категорична и работи в изпълнение на устойчивата си визия за равенство в третирането, ограничаване на социалната уязвимост и предотвратяване създаването на нови уязвими социални формирования както чрез централното си звено, така и чрез добре развитата си мрежа от регионални представителства на територията на страната.

През 2022 г. в Комисията са постъпили множество жалби и сигнали от граждани. Свързани са с дискриминационни действия в обществения живот на гражданите на територията на страната. Значително се е увеличил процентът на оплаквания, свързан с език на омразата в електронните медии, публично изказване и публикации във връзка с назован етнос. При сформиране на преценката дали дадена форма на изразяване или разпространяване на информация нарушава забраната за дискриминация в практиката на КЗД се прилагат адекватни аналитични стандарти: думите се преценяват и анализират не изолирано, а техният смисъл и внушение се оценяват въз основа на цялото съдържание на изказването/публикацията, обществените нагласи и настроения, целта, намерението и въздействието му в публичното пространство.

Комисията спазва задължението си за осъществяване на контрол на влезлите в сила нейни решения. Постъпили са 54 уведомителни писма във връзка с предприети мерки в изпълнения на наложени задължителни предписания. В някои от случаи на регионалните представители е възложено извършването на допълнителна проверка преди да се приеме изпълнението. Изпратени са 48 покани за доброволно изпълнение по влезли в сила решения за 2022 г. Общата стойност на събраните глоби и имуществени санкции и съдебни разноски възлизат на 17 250 лв.

Справка за разходите по области на политики/функционални области и бюджетни програми, утвърдени със ЗДБРБ за 2022 г.

към 31.12.2022 г. по бюджета на Комисия за защита от дискриминация

№ · Наименование на областта на политика/функционалната област/бюджетната програма · Разходи (в хил. лв.)

Закон · Уточнен план · Отчет

I. · Функционална област "Противодействие и защита на гражданите от дискриминация" · 3 288,1 · 3 494,5 · 3 478,0

Бюджетна програма "Противодействие на дискриминация" · 3 288,1 · 3 494,5 · 3 478,0

ОБЩО: · 3 288,1 · 3 494,5 · 3 478,0

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (КЗЛД)

Основното направление на дейност на КЗЛД през 2022 година остава изпълнението на правомощията и задачите, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общия регламент относно защитата на данните) и Закона за защита на личните данни.

КЗЛД изпълнява една бюджетна програма „Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни“ във функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“. Със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. е утвърден бюджета по нея в размер на 3 732 700 лева.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма "Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение"

1. По отношение на превенцията на нарушения в областта на защитата на личните данни и повишаване на информираността на физическите лица и администраторите са предоставени 660 писмени консултации под формата на становища и отговори на запитвания и 7837 неформални устни консултации по телефона за консултации по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 и на националното законодателство за защита на личните данни, вкл. по линия на висящи административни производства пред КЗЛД;

2. По отношение на надзора за законосъобразно обработване на лични данни са разгледани 391 жалби и 380 сигнала, извършени са 286 проверки (на място и по документи) и са предприети действия по 80 уведомления за нарушения на сигурността на личните данни;

3. По линия на международната дейност в областта на защитата на личните данни са изготвени отговори/позиции и е осъществено участие в различни международни инициативи - общо 658 бр.

С цел предотвратяване и ограничаване на незаконните форми на обработване на лични данни и нарушаване правата на физическите лица, през цялата 2022 г. КЗЛД е търсена за съдействие при упражняване на правата на физическите лица по чл. 15-22 от Регламент 2016/679 пред съответните администратори на лични данни. Акцент през целия отчетен период е поставен върху запитвания, респ. отговори, касаещи реда за упражняване на права, в т.ч. относно начина на упражняване на правото на жалба за нарушения в областта на защитата на личните данни и относно компетентността на КЗЛД.

Преобладаващата част от подадените пред Комисията сигнали касаят въпроси, засягащи значителен брой физически лица - предимно нарушения, свързани с облачни технологии; незаконосъобразно обработване на лични данни, изхвърлени на нерегламентирани сметища; нарушения, извършени от администратори, извършващи куриерска дейност, видеонаблюдение, сектор здравеопазване, банки и други финансови институции, политическа дейност, хазарт и други. По постъпилите от началото на годината сигнали и искания за упражняване на надзорни правомощия са дадени разяснения относно упражняване на правата на физическите лица пред КЗЛД или пред администраторите на лични данни, направени са проучвания, разследвания и са искани становища с цел изясняване на казусите.

По редица въпроси от обществен интерес, имащи отношение към обработването и защитата на личните данни, през отчетния период КЗЛД e осъществила ползотворно сътрудничество, вкл. в оперативен порядък, с множество държавни органи, сред които Народното събрание на Република България, включително чрез Комисията по културата и медиите и Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество и както и отделни народни представители, Висшия съдебен съвет, Националния осигурителен институт, Министерство на вътрешните работи, Министерство на образованието, Агенцията за социално подпомагане, Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за закрила на детето.

Приложение № 1– Отчет на показателите за изпълнение на бюджетната програма

3400.01.01 Бюджетна програма „Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Разгледани жалби · брой · 400 · 391

2. Разгледани сигнали · брой · 350 · 380

3. Извършени проверки · брой · 170 · 286

4. Предоставени писмени консултации по приложение на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД (становища и отговори на запитвания) · брой · 650 · 660

5. Разгледани уведомления за нарушения на сигурността на личните данни · брой · 70 · 80

6. Осъществени участия, изготвени отговори и позиции в международен контекст · брой · 450 · 658

КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КПКОНПИ) Отчетът за изпълнението на бюджета в програмен формат на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) е изготвен на основание чл. 109, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

Комисията прилага програмен формат на бюджет по Функционална област „Осъществяване на превенция и противодействие на корупцията и публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности“ и Бюджетна програма „Превенция и противодействие на корупцията, публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, установяване на конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество“.

От обичайната си дейност КПКОНПИ реализира приходи от наеми на имущество; приходи от глоби; приходи от санкции; приходи от неустойки; приходи от наказателни лихви, обезщетения и начети. Реализираните приходи са на основание глава осма и глава девета от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ, отм. ДВ., бр. 7 от 19 Януари 2018 г.), както и на основание глава пета, глава осма, глава петнадесета и §5 от Преходните и заключителни разпоредби (за неприключили производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания) на ЗПКОНПИ. Размерът на тези приходи, съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е 40 000 лв.

Към 31.12.2022 г са отчетени приходи от доброволно платени глоби и санкции, свързани с дейността на дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“, принудително събрани суми от Национална агенция за приходите (НАП) по наложени глоби и санкции по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, от наеми на имущество, от застрахователни обезщетения, от получени суми за юрисконсултско възнаграждение и продадени отпадъци на фирма, сертифицирана за дейности по приемане, извозване и третиране на отпадъци и внесен данък върху приходите от стопанска дейност общо в размер на 388 482 лв.

Извършените разходи по бюджета на КПКОНПИ през 2022 г. са по показателите за персонал (заплати, възнаграждения и осигурителни вноски), данъци и такси, издръжка и капиталови разходи.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план. · Отчет

Общо разходи по бюджета на КПКОНПИ: · 24 679 900 · 24 688 439 · 21 253 764

3700.01.00 · Функционална област „Осъществяване на превенция и противодействие на корупцията и публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности“ · 24 679 900 · 24 688 439 · 21 253 764

3700.01.01 · Бюджетна програма „Превенция и противодействие на корупцията, публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, установяване конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество“ · 24 679 900 · 24 688 439 · 21 253 764

Изпълнение на бюджетната програма по показатели

3700.01.01 Бюджетна програма „Превенция и противодействие на корупцията, публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, установяване конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност за 2022 г. · Отчет за 2022 г.

1. Образувани проверки за установяване на незаконно придобитото имущество · бр. · 2 445 · 2 234

2. Водени дела за отнемане на незаконно придобитото имущество · бр. · 873 · 964

3. Отнето незаконно придобитото имущество - движимо и недвижимо · лева · 8 240 000 · 13 782 523

4. Декларации за имущество и интереси · бр. · 12 000 · 11 915

5. Наложени глоби и постановено отнемане по чл. 81 от ЗПКОНПИ по решения, с които е установен конфликт на интереси · лева · 350 000 · 342 323

6. Антикорупционно обучение, семинари и информационни кампании · бр. · 5 · 3

7. Проучване на общественото мнение · бр. · 3 · 1

Изпълнението на показател „Образувани проверки за установяване на незаконно придобитото имущество“ е 91,37 %. Проверките за установяване на незаконно придобито имущество започват на основание уведомления от компетентните органи по закона. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество работи в условията на обвързана компетентност и образува проверки предимно след получено уведомление от Прокуратурата на Република България. При общ брой 2 234 броя проверки, образувани през 2022 г., по уведомления от прокуратурата са започнали 1 978 броя проверки. Прогнозирането и планирането на показателите и целевите стойности на показателите за съответната година, е извършено въз основа на постъпилите брой уведомления от прокуратурата през предходните три години. Намаляването броя на постъпилите уведомления се дължи на реорганизация в структурата на Прокуратурата на Република България.

Реалното изпълнение на показател „Водени дела за отнемане на незаконно придобито имущество“ е 110,42 %, което е относителна величина, която зависи от образуваните проверки, установените несъответствия и образуваните съдебни производства. Изпълнението към 31.12.2022 г. надхвърля очакваното.

Изпълнението на показател „Отнето незаконно придобитото имущество – движимо и недвижимо“ е 167,26 %. По отношение на отнетото незаконно придобито имущество, текущо от териториалните дирекции на КПКОНПИ постъпва информация за уважените искове и влезлите в сила съдебни решения, с които е постановено отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и имущество придобито от престъпна дейност. С влезлите в сила за отчетния период съдебни решения, е постановено отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна и незаконна дейност, на обща стойност 13 782 523 лева. След постановяване на решение по Тълкувателно дело №1/2018 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на 04.06.2020 г., много от спрените във връзка с делото, съдебни производства са възобновени и решени с окончателен съдебен акт до 31.12.2022 г.

Изпълнението на показател „Декларации за имущество и интереси“ е 99,29 %. Изпълнението на показателя е свързано с дейността по превенция и противодействие на корупцията чрез осигуряване на публичност на имуществото, доходите и интересите на лицата, заемащи висши длъжности в обхвата на чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ. За 2022 г. задължените лица са 10 886. Приетите и обработени от дирекция „Публичен регистър” декларации за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4, подадени пред Комисията от лицата по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ за 2022 г. са общо 11 915 бр., като разпределението по техния вид е следното: встъпителни декларации за имущество и интереси – 1 262 бр.; ежегодни декларации за имущество и интереси за 2022 г. – 8 584 бр.; финални декларации за имущество и интереси – 1 196 бр.; втори финални декларации за имущество и интереси – 873 бр. През 2022 г. са обработени и 3 253 бр. коригиращи декларации на задължени лица, постъпили след получаване на уведомителни писма за установени непълноти, с което общия брой на обработените декларации от дирекция „Публичен регистър“ е 15 168.

Изпълнението на показател „Наложени глоби и постановено отнемане по чл. 81 от ЗПКОНПИ по решения, с които е установен конфликт на интереси“ е 97,81 %.

През 2022 г. КПКОНПИ е постановила 25 решения, по които е установен конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности въз основа на извършени проверки. Общата сума на наложените глоби и постановено отнемане по чл. 81 от ЗПКОНПИ по решения, с които е установен конфликт на интереси, както и издадени наказателни постановления за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. е в размер на 342 323 лева.

При влизане в сила на решенията с установен конфликт на интереси, законът дава възможност на лицата да платят доброволно сумите, които подлежат на събиране, като за целта им се изпращат покани за доброволно изпълнение. В случай, че същите не изпълнят доброволно задълженията си в указания в поканите срок, решенията се изпращат на Националната агенция за приходите за принудително събиране на вземанията по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Изпълнението на показател „Антикорупционно обучение, семинари и информационни кампании“ е 60,00 %. През отчетния период служители от дирекция „Превенция на корупцията“ са провели две специализирани обучения и една информационна кампания, като изпълнението по показателя е 60,00 % от определената целева стойност. По покана на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи за служители на министерството е организирано обучение „Антикорупционни мерки, нормативна база и практически казуси“. Обучение на тема „Декларации за имущество и интереси. Общи положения и задължения, произлизащи от ЗПКОНПИ и добри практики по проверка на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности“ е проведено за служители на Министерство на труда и социалната политика и второстепенни разпоредители с бюджет към него.

Продължава и дейността на дирекция „Превенция на корупцията“ във връзка с предоставяне на информация по запитвания по прилагането на ЗПКОНПИ, по-специално Глава пета „Декларации“ и Глава осма „Конфликт на интереси“, като за периода са предоставени 128 отговора/становища по отправени към КПКОНПИ въпроси.

Изпълнението на показател „Проучване на общественото мнение“ е 33,33%.

В изпълнение на сключен договор между КПКОНПИ и социологическа агенция за предоставяне на данни от национални представителни за пълнолетното население на страната социологически проучвания на общественото мнение, през отчетния период е проведено едно тематично проучване през месец март, имащо отношение към дейността на дирекцията. Изпълнението на показателя е 33,3% от определената целева стойност, поради приключването до месец юни на договора със социологическа агенция.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА (НСО) Национална служба за охрана е специализирана военна държавна служба към президента на републиката, чиято дейност е елемент от дейността по защита на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените със Закона за Националната служба за охрана лица, обекти и мероприятия. Национална служба за охрана е първостепенен разпоредител с бюджет.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., чл. 33, ал. 1 и ал. 2 на НСО са утвърдени разходи в размер на 48,16 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 53,22 млн. лв., а по отчет са - 53,21 млн. лв.

За реализиране на приоритетните цели и дейности, свързани с тях, в службата са обособени функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ и бюджетна програма „Държавна охрана“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Национална служба за охрана

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 48 1561 300 · 53 219 300 · 53 206 511

3800.01.00 · Функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ · 48 156 300 · 53 219 300 · 53 206 511

3800.01.01 · Бюджетна програма ,,Държавна охрана” · 48 156 300 · 53 219 300 · 53 206 511

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „ОСИГУРЯВАНЕ БАЗОПАСНОСТТТА НА ОХРАНЯВАНИТЕ ЛИЦА И ОБЕКТИ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАН ТРАНСПОРТ“ За изпълнение на целите на функционалната област е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „ДЪРЖАВНА ОХРАНА“.

Цели на програмата

1. Осигуряване на ефективна защита на живота, телесната неприкосновеност, здравето и достойнството на охраняваните лица от противозаконни посегателства;

2. Възпрепятстване на неправомерно проникване на лица в охраняваните обекти;

3. Осигуряване на надежден и безопасен специализиран транспорт;

4. Координирано и гъвкаво управление на ресурсите за удовлетворяване на нуждите на службата.

Поради специфичния характер на дейността НСО няма формулирани целеви стойности на показатели за изпълнение, в т.ч. ключови индикатори. Сведенията за службата, способите, средствата и информацията, използвани, съгласно законовите разпоредби, попадат в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Спецификата на дейност на НСО не дава възможност за детайлно определяне на качествени и количествени показатели.

При разходване на средствата са спазени основните принципи за постоянна обвързаност между поставените цели за развитие на службата и потребността от ресурси за тяхното постигане, както и за осигуряване на условия за ефективен контрол и прозрачност на извършваните разходи. Приоритетно ресурсите са насочени към звената, отговорни за създаване на основния продукт от дейността. Заложена е стратегия за използване и разпределение на ресурсите, съобразно целите и приоритетите на програмния бюджет, за осигуряване на високо ниво на сигурност на охраняваните по закон лица и обекти и предотвратяване и пресичане на посегателства срещу тях.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ (ДАР) Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) изпълнява основните си функции по защитата на националната сигурност и интересите на Република България чрез информационно-аналитично осигуряване в областта на асиметричните и хибридните рискове и заплахи, външната политика и икономика.

През 2022 г. Държавна агенция “Разузнаване” работи по изпълнение на утвърдените от министър-председателя на Република България основни задачи и приоритети, както и по нови възникнали проблеми.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., чл. 34, ал. 1 и ал. 2 на ДАР са утвърдени разходи в размер на 43,63 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 38,66 млн. лв., а по отчет са 35,84 млн. лв.

За реализаране на приоритетните цели и дейности, свързани с тях, в агенцията е обособена една политика, а именно „Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България“ и бюджетна програма „Разузнаване“.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Държавна агенция “Разузнаване”

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 43 627 700 · 38 655 421 · 35 844 463

3900.01.00 · Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България · 43 627 700 · 38 655 421 · 35 844 463

3900.01.01 · Бюджетна програма ,,Разузнаване” · 43 627 700 · 38 655 421 · 35 844 463

ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО РЪКОВОДСТВО, ПОДПОМАГАЩО ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ С ЦЕЛ ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ За изпълнение на целите на политиката е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „РАЗУЗНАВАНЕ“.

Цели на програмата:

1. Информационно-аналитичната работа, съответстваща на определените от държавното ръководство приоритети, както и на интересите на партньорите ни от ЕС и НАТО. Информационно-аналитичните материали покриват развитието на процесите (политически, икономически и по линия на сигурността) в регионите, в които ДАР оперира, като:

- борбата за надмощие на глобалните и регионални сили и прилагане на външна политика и политика за сигурност, изцяло подчинена на националните им интереси;

- въздействия, насочени към оказване на влияние върху политически, икономически, социални, по линия на сигурността и др. процеси в различни региони и страни, включително и на Балканите и България;

- динамиката на международните отношения и на различните кризисни процеси, генериращи рискове за икономическата и енергийната сигурност на Република България;

- променливите баланси в международните отношения, обуславящи засилване на някои от досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за националната сигурност и интересите на страната;

- кризите и стремежът към регионална хегемония на някои държави в регионите на Близкия изток и Северна Африка, явяващи се основен източник на нестабилност, ислямски екстремизъм, тероризъм и миграционен натиск.

2. Външнополитическо разузнаване: придобиване на разузнавателна информация относно плановете и намеренията на водещи глобални и регионални сили, страните в криза и такива, които потенциално може да попаднат в криза, влияещи пряко върху общата среда за сигурност, както и конкретно върху нашата страна. Съседните страни, страните от постсъветското пространство, регионите на Балканите, БИСА и Централна Азия остават във фокуса на ДАР;

3. Асиметрични заплахи: придобиване на информация относно рискове и заплахи за терористична дейност; проблемите на миграцията; дейността на организираната престъпност; дейността на чуждите разузнавателни и контраразузнавателни служби срещу интересите на страната ни. От съществено значение по тези въпроси са както самостоятелната работа на ДАР, така и сътрудничеството и обменът на информация с Националния контратерористичен център към ДАНС, МВР, българските специални служби, различни партньорски такива от НАТО, ЕС и трети страни, относно:

- тероризмът, като транснационален фактор, явяващ се постоянна заплаха по линия на сигурността в глобален и регионален аспект. Тенденцията за нарастване на тежестта на хибридния инструментариум в реализирането на външнополитическите цели на държавни и недържавни субекти с възможности в тази сфера, както и усъвършенстването и задълбочаващата се комплексност на задействаните методи и средства;

- миграционният натиск спрямо Европа, като континентът продължава да бъде притегателен център за легална и нелегална миграция от Северна Африка, Сахел, Близкия изток, Централна и Южна Азия. Основните прояви на този фактор са свързани с нелегалната миграция и каналите за нейното осъществяване;

- развитието на процесите в Западните Балкани, както и националистическите елементи в политиката на някои от страните, обуславящи рискове за стабилността в региона;

- продължаващите опити за политическо влияние и намеса във вътрешните работи на Р България от страна на някои заинтересовани държави, които преследват цели, противоречащи на българските национални интереси.

4. Икономическата сигурност: придобиване на информация за общото икономическо състояние на разузнаваните страни и региони, както и по основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на страната ни, възможностите за диверсификация на енергийните доставки, международни енергийни проекти. Особено внимание се отделя на влиянието на общата тенденция за либерализация на икономическите отношения и тяхното обвързване с политическите фактори, влияещи в отделните страни и региони - обект на разузнавателна работа на ДАР;

5. Хибридни рискове и заплахи: придобиване на информация относно планове, намерения и действия на държавни и недържавни субекти, генериращи основните хибридни рискове и заплахи по отношение на страната ни; оценки и прогнози за реализиращи се, планирани и предстоящи хибридни мероприятия по отношение на Р България; данни за съществуващи и новопоявяващи се хибридни хъбове. Войната в киберпространството, генерира нарастващи рискове за интересите на страната ни и за националната ни сигурност;

6. Комплексният анализ дава възможност за открояване на взаимовръзките между политическата нестабилност в дадена страна или регион, възникналите или предстоящи икономически кризи, последиците за енергийната сигурност, произтичащите от това бежански потоци, причините за радикализация и промени в ценностната система, водещи до терористична дейност.

Изпълнението на целите на ДАР е базирано на конкретните разузнавателни способности, изразяващи се главно в организацията на работата, човешкия фактор (основно служителите на Агенцията и нашите разузнавателни източници), техническото осигуряване и средата за работа. През 2022 г. ДАР продължва да бъде важна съставна част от системата за опазване на националната сигурност и защита на държавните интереси на Р България и институция с принос при формирането на външната политика и политиката за сигурност на страната. ДАР се налага и като надежден, предвидим и компетентен партньор в рамките на ЕС и НАТО.

Полза - ефект за обществото - Дейността на ДАР във всичките и аспекти допринася за обществото, предоставяйки информация, позволяваща противодействие на реалните и потенциални рискове и заплахи за националната сигурност на страната и предотвратяване, ограничаване или намаляване на вредите за държавата и обществото от целенасочени действия срещу националната сигурност.

Показатели на полза/ефект и целеви стойности - През периода беше осигурена изпреварваща информация относно: рискове и заплахи за националната сигурност и интереси на Република България (политически и икономически); противодействие на международния тероризъм и на трансграничната организирана престъпност; факторите, оказващи катализиращо въздействие върху миграционните процеси и др.

Посочените показатели имат и количествени измерения, които отразяват степента на постигане на стратегическата цел на агенцията. Информация за наличността и качеството на данните се съхранява в агенцията.

Поради спецификата на дейността на ДАР, не са дефинирани ключови индикатори.

През отчетния период е осъществяван непрекъснат контрол на стриктното спазване на финансовата дисциплина при разходване на бюджетните средства, както и на законосъобразното им управление и разходване, при строга отчетност и отговорност.

Предприемани са действия за усъвършенстване дейността на ДАР и качеството на продукта, който същата предоставя, посредством подобряване на организацията на работата, взаимодействието с държавни структури в страната, както и сътрудничеството със служби на държави - съюзници по линия на НАТО и ЕС, и партньорски служби от трети страни.

НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ)

Дейността на Националния статистически институт попада в обхвата на функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“.

Към 31.12.2022 г. от НСИ са отчетени общо разходи в размер на 34,9 млн. лв., като изпълнението на разходите възлиза на 98,6 на сто спрямо уточнения план на същите и 122 на сто, съпоставено с утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по бюджета на НСИ. Превишението на отчетените разходи над утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи по бюджета на НСИ се дължи основно на предоставените с ПМС № 75/05.05.2022 г. допълнителни разходи в размер на 4,7 млн. лв. по бюджета на НСИ за ресурсно осигуряване на дейностите по преброяването на населението и жилищния фонд на Република България през 2021 г.

Разходите по функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“ са разпределени в две бюджетни програми - бюджетна програма „Национална статистическа програма“ и бюджетна програма „Преброяване 2021“ Отчетените разходи по бюджетна програма „Национална статистическа програма“ към 31.12.2022 г. са в размер на 30,4 млн. лв., като изпълнението им представлява 99,0 на сто от уточнения план на разходите по упоменатата бюджетна програма.

През 2022 г., всички статистически изследвания, дефинирани в Националната статистическа програма са стартирани в срок.

Отчетените разходи по бюджетна програма „Преброяване 2021“ към 31.12.2022 г. са в размер на 4,5 млн. лв., като изпълнението им представлява 95,7 на сто от уточнения план на разходите по упоменатата бюджетна програма.

В изпълнение на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., (обн., ДВ, бр. 20 от 8.03.2019 г., изм., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г.) (ЗПНЖФ2021), от 7 септември до 10 октомври 2021 г. беше проведено 18-ото преброяване в страната. През 2022 година са извършени следните дейности:

Въвеждане на данни Въвеждането на данни от хартиените преброителни карти е осъществено в периода октомври 2021 - май 2022 година. Въвеждането е извършено в ИС „Преброяване“ от лица, наети по Закона за договорите и задълженията и беше организирано и координирано в Териториалните статистически бюра.

Обработка, валидиране, кодиране и редактиране на данните от преброяването С цел валидиране на обхвата и качеството на преброените обекти - сгради, жилища и население, от НСИ е разработена Методика за оценка на обхвата на преброеното население и точността на регистрацията с информация от административни регистри.

Обвързани са данни от десет регистъра, поддържани от различни ведомства. Направен е анализ, унифициране, прекодиране на данните от административните източници с оглед на тяхното използване за оценка на качеството и обхвата на данните от преброяването.

Обработени са данните от двете извадкови изследвания за раждаемостта и репродуктивното поведение на населението и миграцията и миграционното поведение на населението, както и от двете изследвания за контрол на обхвата и качеството на данните от преброяването.

Изграждане и тестване на референтна инфраструктура за свързване на данните от преброяването със CensusHub, технологично решение на ЕК (Евростат) за представяне на данните от преброяванията на потребителите За целите на представяне на данните от преброяването и в изпълнение на Регламент (ЕС) 2017/712 на Комисията за определяне на референтната година и програмата за статистическите данни и за метаданните за преброяването на населението и жилищния фонд, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета, от НСИ е осигурена референтна инфраструктура за съхранение на данните от преброяването, по съдържание, обхват и структура, определени в Регламента, като са изградени връзки между националната инфраструктура и CensusHub.

Публикуване и разпространение на данните от Преброяване 2021 В изпълнение на § 4, т.1 от Заключителните разпоредби на ЗПНЖФ2021, е подготвен Доклад за организацията и провеждането на преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., внесен в Министерския съвет с писмо, изх. № 07-03-155/10.10.2022 година.

В изпълнение на чл. 43, ал.1 от ЗПНЖФ2021, е разработен календар за публикуване на данните от преброяването, списък на стандартните статистически показатели и правилник за разпространение на данните. Първите резултати от преброяването са публикувани на 3 октомври 2022 година. В периода октомври – декември 2022 г. последователно са публикувани данни по различни теми от преброяването свързани с демографските, социално-икономически, етнокултурни характеристики на населението, както и данни за раждаемостта, миграцията, ежедневните трудови пътувания и здравния статус н населението.

В изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1799, чл.9, т.1 са предоставени данни на Европейската Комисия (Евростат) за броя на населението от Преброяване 2021, разпределено в мрежа от 1 кв.км.

Комуникационна кампания Приоритет в комуникационната дейност на НСИ през 2022 г. е обявяването на резултатите от Преброяване 2021.

Проведени са две пресконференции - в началото на януари 2022 г. - за обявяване на предварителните оценки за броя на населението, и в началото на октомври 2022 г. - за обявяване на първите окончателни резултати.

През ноември 2022 г. е проведен семинар за национални и регионални медии, обявени са данните за етно-културните характеристики на населението, направен е анализ на предстоящите процеси в икономиката и в социален план, произтичащи от промяната в демографската ситуация от външни експерти от научните среди и неправителствения сектор.

Осигурено е покритие и в социалните мрежи, като основните канали там са институционалните профили на НСИ. Социалните медии са използвани активно и за получаване на обратна връзка за процеса.

Заради информационната кампания за Преброяване 2021от комуникационен екип на НСИ е спечелено първо място в конкурса „ПР Приз 2022“ в категория „Комуникационен проект в публичния сектор“. Конкурсът е организиран от Българското дружество за връзки с обществеността, като в надпреварата са участвали 78 комуникационни проекта, разпределени в 15 категории.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) Отчет на разходите по функционални области и бюджетни програми към 31.12.2022 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК)

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4200.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ · 5 971 600 · 6 233 017 · 5 612 700

4200.01.00 · Функционална област „Защита на конкуренцията и контрол на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ · 5 971 600 · 6 233 017 · 5 612 700

4200.01.01 · Бюджетна програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ · 5 971 600 · 6 233 017 · 5 612 700

Бюджетна програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ Цели на програмата: Комисия за защита на конкуренцията осъществява дейност в областта на защитата на конкуренцията и контрола на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии. В изпълнение на своята дейност, през отчетния период КЗК съблюдаваше за стриктното спазване на Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки (ЗОП), Закона за концесиите (ЗК) и отговаряше за прилагането на Общностното право в областта на конкуренцията.

Основна стратегическа цел на Комисията е да гарантира защитата и създава условия за развитие на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност, и осъществява контрол за законосъобразност на решенията, действията и бездействията на възложители по процедури за възлагане на обществени поръчки и на концеденти по процедури за предоставяне на концесии.

КЗК фокусира работата си основно върху борбата срещу забранените споразумения, предотвратяването на съгласувани практики на пазара, прекратяване на нелоялни търговски практики и прецизно разрешаване на спорове по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Комисията поставя като акцент в своята дейност и ориентирането на нейните решения както към гарантиране на защита и разширяване на конкуренцията, така и към защита интересите на потребителя. Това е породено от необходимостта да бъде отчетено, че нарушенията на конкуренцията пряко или непряко засягат благосъстоянието на потребителите.

За изпълнението на целите на Комисията допринася взаимодействието с други институции, национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз, държавни органи, органи по изпълнителната власт и други.

В работния процес на Комисията през отчетния период бяха предвидени и осъществени дейности, които в своята съвкупност да доведат до изпълнението на заложените в програмата оперативни цели. Постигнатите резултати по предоставяните услуги, заложени в бюджетната програма, могат да се обобщят както следва:

Издаване на индивидуални административни актове по Закона за защита на конкуренцията Решения и Определения по Глава ІІI и по Глава IV от ЗЗК През 2022 г. Комисията образува 4 (четири) производства , които имат за предмет установяване наличието или липсата на нарушение по Глава трета Забранени споразумения, решения и съгласувани практики от ЗЗК и/или по чл. 101 от Договора за Функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС). Едно от производствата е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на засегнато лице, както по чл. 15 от ЗЗК, така и по чл. 101 от ДФЕС . Останалите три производства са образувани с решение на Комисията, по нейна инициатива, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК. През отчетния период Комисията е постановила общо 7 решения в производства по Глава трета от ЗЗК, три от които са по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК за образуване на производство . Постановено е едно решение, с което на основание чл. 60, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК Комисията е установила извършени нарушения по чл. 15 от ЗЗК между вносителя и дилърите на нови МПС и резервни части от марката Хюндай, състоящи се в споразумения за определяне на цени, ограничаване на търговията и разпределяне на пазари при продажбата на нови МПС с марка Хюндай, резервни части и извънгаранционно сервизно обслужване. През 2022 г. в Комисията са образувани 7 (седем) производства с предмет установяване наличието или липсата на извършени нарушения по Глава четвърта „Злоупотреба с монополно или господстващо положение“ от ЗЗК, като всичките са образувани по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК.

По така образуваните производства експертите на Комисията извършиха редица процесуални действия в изпълнение на законоустановените правомощия на КЗК по събиране на информация при извършване на проучванията и изискаха писмени и електронни доказателства от страните в производствата, други предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление. През 2022 г. Комисията постанови 5 (пет) решения в производства по Глава четвърта от ЗЗК, и 1 (едно) определение предявено на „Лукойл-България“ ЕООД. Същото съдържа твърдения за извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите.

През 2022 Комисията извърши следните дейности свързани с правоприлагането по Глава ІІI и по Глава IV от ЗЗК: Предварителни проучвания по получени сигнали, съгласно чл. 38а от ЗЗК; Мониторинг върху фармацевтичния и хранително-вкусовия сектор; Мониторинг върху търговията с течни и твърди горива; Противодействие срещу тръжните манипулации и други.

Решения и Определения по Глава V от ЗЗК През 2022 г. постъпиха общо 35 уведомления за разрешаване на концентрации между предприятия, по които Комисията образува общо 35 производства на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗЗК. За отчетния период КЗК образува едно производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК във връзка с публикации в медиите и постъпили сигнали за осъществена концентрация в нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК. През 2022 г. Комисията постанови общо 38 решения по Глава пета от ЗЗК, три от които по образувани в края на 2021 г. производства и едно по образувано през 2018 г., производство, възобновено и прекратено с решение през 2022 г. През отчетния период КЗК постанови общо 3 определения, две за възобновяване и едно за спиране на образувани производства по концентрации между предприятия.

В качеството си на национален орган по конкуренция и в изпълнение на своите законови правомощия по Глава V от ЗЗК, Комисията извършва постоянен мониторинг на процесите по придобиване на дялове, части от предприятия и предприети преобразувания, с цел да установи кои от тези сделки представляват концентрация между предприятия по смисъла на чл. 22 от ЗЗК и подлежат на задължително предварително уведомяване по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК.

През 2022 г. Комисията, в съответствие с приетите в края на 2020 г. Правила за осъществяване на преднотификационни контакти относно контрола върху концентрациите между предприятия, извърши общо две преднотификационни срещи.

Освен уточняване на необходимата информация и доказателства, които следва да представят страните по съответната планирана концентрация, в рамките на преднотификационните срещи се дискутираха и въпроси, свързани с правната форма на сделката, начина на изчисляване на праговете за оборот по реда на чл. 24 от ЗЗК и дефинирането на съответните пазари, върху които концентрацията се очаква да окаже въздействие.

Секторни анализи (Глава ХI от ЗЗК) С Решение № 292/14.04.2022 г. КЗК образува едно производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия на слънчогледово олио и пшенично брашно на територията на страната. С едно Решение № 1072/22.12.2022 г., постановено по преписка № КЗК-318/2020 г., КЗК прие секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство, пренос, доставка и дялово разпределение на топлинна енергия в Република България.

През разглеждания период Комисията продължи работата по образувания с Решение № 1145/25.11.2021 г. на КЗК секторен анализ на конкурентната среда на пазара на електронна търговия с потребителски стоки и услуги на територията на страната продължава събирането на информация от компетентните държавни органи, съответните браншови организации и участниците на пазара. През отчетния период бяха проведени срещи с Българска Е-Комерс Асоциация и Българска Хотелиерска и Ресторантьорска Асоциация, на които бяха обсъдени условията за търговия, бариерите за навлизане, тенденциите за развитие и проблемите, които пазарните участници срещат в електронната търговия със стоки и услуги.

Решения и Определения по Глава VІІ по ЗЗК През посочения период са образувани общо 30 производства, от тях 29 имащи за цел да установят наличието или липсата на нарушения по Глава VІІ от ЗЗК „Нелоялна конкуренция“ и едно производство по Глава VІІа (отм.) от ЗЗК „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“ (върнато от ВАС за ново разглеждане). От тях 18 са образувани по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК, 4 на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК с Решение на КЗК (самосезиране) и 8 върнати от АССО и ВАС за ново произнасяне. През същия период са постановени общо 44 решения във връзка с прилагането на Глава VІІ, в това число 4 решения за образуване на производство по собствена инициатива.

Със 17 решения Комисията е наложила имуществени санкции и/или глоби общо в размер на 1 643 199 лв. за извършени нарушения по Глава VII от ЗЗК.

Най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция, установени през 2022 г., са свързани с нарушения по чл. 29 от ЗЗК (нарушение на общата забрана за извършване на нелоялна конкуренция) следвани от нарушения по чл. 35, от ЗЗК (имитация) и нарушение на забраната за увреждане на доброто име по чл. 30 от ЗЗК.

Разработване и провеждане на политика по защита на конкуренцията по европейски стандарт, изготвяне на нормативни актове, становища, приемане на единни позиции и други.

През 2022 г. са образувани общо 8 производства, по които КЗК е упражнила правомощията си по чл. 28 от ЗЗК, както следва:

а) 3 от образуваните производства са по искане на държавен орган, от които:

2 за съгласуване на проекти на нормативни актове, решения и др.;

1 за съответствието с правилата на конкуренция на действащи нормативни актове;

б) 3 по искане на юридическо лице с твърдение за противоречие на нормативни актове с правилата на конкуренцията;

в) 2 по собствена инициатива за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на проекти или на действащи нормативни актове.

През 2022 г. Комисията е постановила общо 6 решения, с които са приети становища по проекти или действащи нормативни или административни актове и установяващи наличието или липсата на противоречие с правилата на конкуренция.

През 2022 г. Комисията за защита на конкуренцията, като водещо ведомство в РГ 5 „Конкуренция“ на Съвета по европейски въпроси (СЕВ), продължи да изпълнява задълженията си, произтичащи от Постановление № 85 от 17 април 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз. КЗК участваше в разглеждането в Съвета на Европейския съюз проект на проекти на актове в областта на конкуренцията. Представителите на КЗК, в качеството им на членове в различни работни групи към СЕВ, участваха в съгласуването и на други документи, попадащи в обхвата на координационния механизъм по европейските въпроси.

През 2022 г. КЗК участва в 6 присъствени и 27 виртуални заседания на хоризонтални работни групи и секторни подгрупи (специализирани по сектори на икономиката) към ЕМК, в които се обменят идеи и опит по въпроси от интерес за членовете на мрежата.

В качеството си на член на Международната мрежа по конкуренция (ММК) през 2022 г. КЗК продължи активното си участие в работните групи на Мрежата. ММК разглежда въпроси в областта на законодателството и политиката на конкуренция. Целта е да се задълбочи взаимодействието между органите по конкуренция и да се постигне сближаване на законодателството и правоприлагането. Представители на КЗК взеха участие в редица виртуални семинари, организирани в рамките на работните групи на ММК.

През 2022 г. Комисията за защита на конкуренцията продължи участието си в дейността на Комитета по конкуренцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и неговите работни органи, както и в дейността на Регионалния център на ОИСР в Будапеща. Активното участие на представители на националните органи в работата на ОИСР е приоритет на българското правителство с оглед на поставената цел за приемането на Република България в организацията.

Водене на електронен регистър за издаваните актове.

Публикуването в електронния регистър се извършва в изпълнение на чл. 68 от ЗЗК с цел осигуряване на публичност на актовете на Комисията и публикуваните съобщения за образувани производства. За периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. в регистъра са публикувани общо 656 решения и 421 определения. Публикуването в регистъра се извършва при спазване на законовите срокове, определени в чл. 68, ал. 4 от ЗЗК. Регистърът се актуализира своевременно.

Производства по обжалване, в рамките на които, при наличие на нормативноустановените предпоставки, се осъществява проучване и се постановява акт по законосъобразността на обжалваните решения, действия и бездействия на възложители по Закона за обществените поръчки и на концеденти по ЗК.

Дейност по Закона за обществените поръчки За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в КЗК са депозирани 966 жалби по ЗОП. Издадени са 194 разпореждания на председателя на КЗК, с които е отказано образуване на производство. За същия период са образувани 774 преписки.

КЗК е постановила общо 936 акта (537 решения и 399 определения), с които е приключила образувани пред нея производства по ЗОП или се е произнесла по искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, искане за допускане на предварително изпълнение или искане за допълнение или изменение, в частта за разноските, както и определения касаещи спиране, съответно възобновяване на спряно производство.

Дейност по Закона за концесиите За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в КЗК са депозирани 13 жалби по Закона за концесиите. За посочения едногодишен период са издадени 3 разпореждания на председателя на КЗК, за отказ от образуване на производство. За същия период са образувани 10 преписки от които 3 жалби срещу решение за определяне на концесионер и 7 жалби срещу решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия.

КЗК е постановила общо 15 акта: 12 решения и 3 определения. В 4 решения, издадени за посочения период, КЗК е оставила подадените жалби без уважение, а с 8 от решенията жалбите са уважени и Комисията е отменила решенията на концедентите. С 3 определения КЗК е оставила без уважение искането на концедента за изменение на решението в частта за разноските.

Бюджетната програма решава въпроси, свързани с дейността на Комисията по изпълнението на Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Поради това изискването за формулиране на показатели за изпълнение и планиране на целеви стойности по тях не е приложимо.

Към 31.12.2022 г. по програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ са отчетени разходи в размер на 5.6 млн. лв.

КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА (КРС)

Отчет на разходите по бюджета на КРС по Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“, Бюджетна програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги“ към 31.12.2022 г.

Класифика-ционен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4300.00.00 · Общо разходи по бюджета на КРС · 18 577 900 · 18 577 900 · 18 043 854

4300.01.00 · Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги” · 18 577 900 · 18 577 900 · 18 043 854

4300.01.01 · Бюджетна програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги” · 18 577 900 · 18 577 900 · 18 043 854

През 2022 г. Комисията изпълни дейности по следните три стратегически цели:

Стратегическа цел 1: Ефективна и ориентирана към бъдещето регулаторна среда

Участие на различни нива и в различни формати на национално ниво при изготвянето на подзаконовата нормативна уредба в съответствие със законовите промени, с цел прилагането на Европейски кодекс за електронни съобщения (Кодекса).

През 2022 г. продължи процеса по разработване на проекти на подзаконови актове с цел привеждането им в съответствие с новите изменения в ЗЕС (ЗИД на ЗЕС, обн., ДВ, бр. 20 от 9 март 2021 г., в сила от 13 март 2021 г.).

КРС приведе в съответствие с новите подзаконови актове 435 бр. разрешения за ползване на ограничен ресурс.

КРС взе участие в работата на създадени междуведомствени подгрупи по конкретни теми и/или проблематика към работни групи от Приложение № 3 към чл. 7, ал. 2 от ПМС № 85 на Министерски съвет от 17.04.2007 г.

Комисията участва в семинар на националния регулаторен орган на Белгия (BIPT) относно пазара за широколентов достъп и в срещи на контактната мрежа (КМ) и 1-то Пленарно заседание на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC) и във форума на BEREC със заинтересованите страни.

КРС взе участие и в срещи на работните подгрупи към „Групата на европейските регулатори в областта на пощенските услуги“ (ERGP). Попълнени и изпратени бяха въпросници към подгрупи „Достъп“, „Потребители и пазарни индикатори“, „Устойчивост“ и „Трансгранична доставка на колетни пратки“. Представители на КРС взеха участие в двете срещи на Контактна мрежа (КМ) на ЕRGP и двете пленарни заседания, проведени през 2022 г.

Стратегическа цел 2: Насърчаване на устойчив конкурентен пазар и защита на потребителите Въведени са разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1067 относно хармонизираното използване на радиочестотния спектър в радиочестотна лента 5945-6425 MHz за внедряване на безжични системи за достъп, включително локални радиомрежи (WAS/RLAN), Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1730 на Комисията относно хармонизираното използване на сдвоените радиочестотни ленти 874,4-880,0 MHz и 919,4-925,0 MHz и на несдвоената радиочестотна лента 1900-1910 MHz за мобилни железопътни радиовръзки (RMR - Railway Mobile Radio, железопътно подвижно радио от следващо поколение); Решение за изпълнение (ЕС) 2022/172 за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1538 относно хармонизиране на радиочестотния спектър за използване от устройства с малък обсег на действие в честотните ленти 874-876 MHz и 915-921 MHz; Решение за изпълнение (ЕС) 2022/179 относно хармонизираното използване на радиочестотния спектър в честотната лента от 5 GHz за внедряване на безжични системи за достъп, включително локални мрежи с достъп чрез радиовръзка и за отмяна на Решение 2005/513/ЕО и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/180 за изменение на Решение 2006/771/ЕО по отношение на актуализирането на хармонизираните технически условия в областта на използването на радиочестотния спектър за устройства с малък обсег на действие.

В резултат на проведена процедура за предоставяне на радиочестотен спектър в обхват 26 GHz, КРС издаде разрешения на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, „Йеттел България” ЕАД и „А1 България” ЕАД. С предоставяне на общо 1600 MHz честотен ресурс в обхвата на трите мобилни предприятия КРС изпълни мярка C7.R2: Ефективно използване на радиочестотния спектър при усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) (Код RRP138).

През месец февруари КРС обяви намерение (Решение № 69 от 24.02.2022 г., на основание чл. 89, ал. 1 от ЗЕС) за ограничаване на броя на издаваните разрешения за ползване на радиочестотен спектър от електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване в радиочестотна лента 174-230 MHz. С Решение № 160 от 12.05.2022 г.  резултатите бяха приети. В рамките на определения срок, в КРС постъпиха пет намерения, а в последствие четири предприятия подадоха заявления по чл. 83 от ЗЕС. Във връзка с подадени заявления по чл. 83 от ЗЕС за издаване на 7 бр. разрешения за ползване на честотен ресурс от радиочестотна лента 174-230 MHz, отказ на предприятия за 3 от тях и невъзможността за приключване на стартиралата процедура с Решение № 69/24.02.2022 г. на КРС, Комисията изпрати писмо до Министерство на културата, Министерство на транспорта и съобщенията и Съвета за електронни медии във връзка с необходимостта от промяна на правната уредба и предприемане на действия по изменение на Закона за радиото и телевизията.

Предоставен е допълнителен честотен ресурс в обхват 1800 MHz на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, „Йеттел България” ЕАД и „А1 България” ЕАД, като по този начин се дава възможност на предприятията за бъдещо развитие на мрежите им и предоставяне на високоскоростен пренос на данни, включително такива, базирани на 5G мрежи;

КРС предостави по 20 MHz допълнителен радиочестотен спектър на „А1 България“ ЕАД, „Йеттел България“ ЕАД и „Виваком България“ ЕАД в обхват 3.6 GHz. С това бяха осигурени условия за ефективно използване на спектъра и бъдещо развитие на мрежите;

С цел изпълнение на мярка C7.R2: Ефективно използване на радиочестотния спектър при усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) (Код RRP139), Председателят на КРС съгласува споразумение, между ВВС и предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за провеждане на тестове в двата обхвата с цел да се установи възможността за съвместно използване на 2х30 MHz в обхват 700 MHz и 2х30 MHz в обхват 800 MHz. В изпълнение на Споразумението КРС издаде временни разрешения на А1, Йеттел и Виваком за съвместно ползване на радиочестотни ленти 703-733 MHz/758-788 MHz и 791-821 MHz/832-862 MHz. С временните разрешения трите предприятия имат право да провеждат тестове за установяване на взаимното влияние между радиоелектронно оборудване на Военновъздушните сили и предприятията, както и осигуряване на техническата съвместимост на мрежови съоръжения, целостта и сигурността на мрежите и качеството на предоставяните услуги. В зависимост от резултатите от тестовете предстои провеждане на процедура по издаване на постоянни разрешения.

С Протоколно решение № 3 от 07.04.2022 г. КРС прие Позиция относно използване на заглушители на територията на Република България, в която са актуализирани разпоредбите на ЗЕС;

През 2022 г. продължиха дейностите по осигуряване на възможност български предприятия да експлоатират геостационарни и негеостационарни спътникови системи и съответно да увеличат присъствието на България на пазара на спътникови услуги. Предоставен е честотен ресурс за експлоатация на 5 земни станции, свързващи се с 23 броя спътникови системи на нетеостационарна орбита (НГСО), в т.ч. Старлинк, OneWeb и 1 земна станция, свързваща се с спътникова система на геостационарна орбита.

Актуализирана е информацията в Информационната система за радиочестоти - EFIS и в Базата данни за решения, препоръки и доклади - DocDB към Европейското бюро по радиосъобщения (ECO).

След проведена процедура по обществено обсъждане, с Решение № 96 от 24.03.2022 г., КРС прие Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди (Обн. ДВ. бр. 29 от 12 април 2022 г.).

През 2022 г. са извършвани дейности, свързани с подготовката на Република България за участие в Световната конференция по съобщения WRC-23.

Във връзка с изменението на ЗЕС и приетите правила за използване на радиочестотен спектър, с Протоколно решение № 1 от 12.05.2022 г. КРС прие типови разрешения за ползване на радиочестотен спектър. Започна процеса по привеждане в съответствие на издадените разрешения за ползване на радиочестотен спектър и за номерационни ресурси.

Комисията е приела решения за издаване, изменение и/или допълнение на общо 671 разрешения за ползване на радиочестотен спектър.

Извършено е национално координиране и съгласуване на 2339 планирани радиочестоти и радиочестотни ленти с всички заинтересовани държавни органи, ведомства и служби в Консултативния съвет за национално координиране и съгласуване на радиочестоти и радиочестотни ленти към КРС.

По искане на Съвета за електронни медии е извършено честотно планиране за 2 населени места за УКВ-ЧМ радиопредавателни станции, а по желание на предприятията е извършено планиране на 27 бр. радиочестоти. Анализирани са 63 бр. технически параметри на мрежи за наземно радиоразпръскване.

В резултат на обработените и анализирани двуседмични циркуляри (BR International Frequency Information Circular - BRIFIC), издадени от Бюрото по радиокомуникации към Международния съюз по далекосъобщения (МСД) за наземните радиослужби бяха координирани техническите параметри на 261 бр. радиочестотни назначения на чужди администрации, съгласно Регионалното споразумение за използването на честотен обхват 87.5-108.0 MHz за УКВ (FM) звуково радиоразпръскване, Женева, 1984 г. и техническите параметри на 8 радиочестотни зони за изменение на цифровия план GE06D, съгласно Регионалното споразумение за въвеждане на наземното цифрово радио- и телевизионно разпръскване в честотни обхвати 174-230 MHz и 470-862 MHz, Женева, 2006 г.

Изпратени са искания до Бюрото по радиокомуникации за добавяне на 4 бр. радиочестотни назначения на български УКВ-ЧМ радиостанции и са координирани 164 бр. радиочестотни назначения за сезон А и 116 за сезон В в обхвата на късите вълни.

С оглед стартиране на процедура по международна координация на канали от 5 до 10, които да се използват за цифрово звуково радиоразпръскване по стандарт T- DAB, бяха анализирани 122 бр. технически характеристики на радиочестотни назначения в лента 174.0-230.0 МHz.

Извършени са изследвания за електромагнитна съвместимост на 87 бр. български и 230 бр. чуждестранни УКВ-ЧМ радиостанции с въздухоплавателните системи ILS, VOR и COM. Поради установяване на вероятни смущения, получавани при работа на близко разположени УКВ-ЧМ радиопредавателни станции до въздухоплавателните системи са подадени за измерване по „Методиката за измерване на интермодулационни продукти от тип „А1“ 16 бр. назначения.

Обработени и анализирани радиочестотните назначения за спътникови мрежи от двуседмичните циркуляри BRIFIC за радиослужби неподвижна-спътникова и радиоразпръскване-спътниково. С оглед осигуряване на защита от радиосмущения на българските позиции на геостационарна и негеостационарна орбити и назначенията за неподвижна радиослужба, КРС изпрати 220 бр. възражения и коментари, съгласно процедурните правила на Радиорегламента до МСД и до администрациите, чиито спътникови мрежи биха могли потенциално да засегнат българските мрежи.

Разгледани са 50 бр. уведомления за осъществяване на обществени електронни съобщения и 35 бр. за прекратяване. В резултат, в публичния регистър на лицата, уведомили КРС за намеренията си да предоставят обществени електронни мрежи и/или услуги са вписани 24 бр. предприятия и са заличени 30 бр. По искане на предприятия са издадени 12 удостоверения за вписване в регистъра.

Проведени са 9 изпита за придобиване на правоспособност на радиолюбители и са изпитани 268 лица.

Издадени са 290 бр. разрешителни за радиолюбителска правоспособност, 27 бр. хармонизирани радиолюбителски свидетелства (HAREC) и 37 бр. CEPT лицензии. Предоставени са 475 бр. опознавателни знаци.

През второто тримесечие на 2022 г. беше приключена процедурата по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация, относно проект на решение за одобрение на „Споразумение между КРС и Органа за информационни и комуникационни технологии на Република Турция относно взаимно включване на техните територии в зоните на обслужване на спътниковите им мрежи в плановите честотни ленти, регулирани по приложение 30Б на Радиорагламента на МСД“. Споразумението беше одобрено на заседание на МС с Решение № 343 от 30.05.2022 г.

Във връзка с отказа на „Булсатком“ ЕООД от ползването на блок от 1 милион национално значими номера след код за достъп до мобилна мрежа „996“ и отпадането на предприятието от домейна за преносимост на мобилни номера, беше определен размера на групите, които се предоставят на участници от домейна при отпадане на доставчик и бяха извършени дейности, с оглед предоставянето им на други предприятия.

През първото полугодие на 2022 г. КРС завърши прегледа във връзка с провеждане на трети кръг на анализ и оценка на пазара на едро на резервиран капацитет (пазар 2 от Препоръка 2020/2245/ЕС на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, подлежащи на регулиране ex ante), като проведе обществено обсъждане и преднотификационна среща с представители на Европейската комисия (ЕК). В резултат на полученото положителното становище на ЕК, е прието окончателното решение на КРС № 222/30.06.2022 г., съгласно което пазарът на едро на резервиран капацитет не подлежи на ex ante регулация, тъй като не са изпълнени кумулативно трите критерия за определяне на съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране.

КРС предприе действия по стартиране на пети кръг на анализ на съответните пазари на едро на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи и на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи (пазари 1 и 2 от Препоръка 2014/710/ЕС относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения). КРС изготви проекти на решения за определяне, анализ и оценка на съответните пазари.

КРС завърши прегледа на анализа на съответните пазари, като обобщи получените становища в рамките на общественото обсъждане, нотифицира пред ЕК съответните проекти на решения на КРС и в резултат на получените положителни становища на ЕК прие окончателни решения №№ 398 и 399 от 24.11.2022 г., съгласно които съответните пазари на едро на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи и на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи не подлежат на ex ante регулация, тъй като не са изпълнени кумулативно трите критерия за определяне на съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране.

КРС извърши анализ на услугите, които предоставят онлайн платформите в България и критериите, които се прилагат на европейско ниво за определяне на онлайн платформите като пощенски оператори. През разглеждания период, в съответствие с действащите нормативни разпоредби и съдебната практика в областта на пощенските услуги, КРС изготви проект на дискусионни въпроси относно приемане на критерии за определяне на онлайн платформите за пощенски оператори, които бяха изпратени до водещите пощенски оператори, формиращи 90% от пощенския пазар, до действащите по-популярни онлайн платформи и до Българската Е-комерс Асоциация за становище и принос в изготвянето на бъдеща позиция на КРС.

С решение № 143/26.04.2022г. КРС е приела становище относно внесен хипотетичен сценарий от „Български пощи“ ЕАД за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга през 2021 г. С Решение № 332 от 13 октомври 2022 г. КРС определи размера на несправедливата финансова тежест от извършване на УПУ през 2021 г. и в изпълнение на чл. 29а, ал. 7 от ЗПУ е представила решението си и материалите към него на Министерство на транспорта и съобщенията.

С Решение на КРС № 80/10.03.2022 г. е стартирана процедура по обществено обсъждане на Механизъм за наблюдение и измерване на качеството на услугата за достъп до интернет за целите на прилагането на чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2015/2120, като средство за правна защита в случай на непрекъснато или редовно повтарящо се несъответствие между действителните показатели за скоростта на услугата за достъп до интернет или други параметри за качеството на услугата и показателите, обявени от доставчика на услуги за достъп до интернет. С Решение № 333/13.10.2022 г. КРС одобри Механизма и потребителите могат да извършват измервания за качеството на услугата за достъп до интернет през фиксирана мрежа чрез портала https://nettest.crc.bg и https://egov.bg, а за услуга през мобилна мрежа чрез мобилното приложение CRC Network Quality, достъпно в Google play и App store.

Комисията осъществява мониторинг относно спазването на законовите изисквания при предоставянето на роуминг услуги от страна на предприятията.

С Решение на КРС № 107/31.03.2022 г. е изискана информация от предприятията за регулирани комуникации в рамките на Европейското икономическо пространство.

В изпълнение на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки, КРС изготви оценка на трансграничните тарифи за единични колетни пратки, които са предмет на задължение за УПУ. Изводът от направената оценка е, че посочените цени покриват всеки един от елементите, посочени в чл. 6 от Регламента и КРС няма основание да счита, че те са необосновано високи. С протоколно решение № 1 от 30.06.2022 г. КРС прие изготвената оценка и същата е изпратена на ЕК.

Стратегическа цел 3: Устойчиво институционално развитие и международно партньорство Стартирани са необходимите процедури по Закона за обществените поръчки за осигуряване на специализирана измервателна апаратура за по-ефективно изпълнение на контролните функции на КРС и развитие и осъвременяване на изградената Национална система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди (НСМРЧС).

С цел подобряване на административния капацитет на служителите чрез поддържане на актуални знания, повишаване на квалификацията и разширяване на компетентността, в администрацията на КРС са бучени 197 служители в 58 теми.

Представители на администрацията на КРС участваха в дейността на специализираните организации на европейско и световно ниво, сред които Комитетът по електронни съобщения (ECC) към CEPT, Работната група по управление на спектъра (WG FM), Работната група „Номера и мрежи“ (NaN), Групата за подготовка за Световната конференция по радиосъобщения (WRC-23).

Проведена беше среща с представители на Агенцията за електронни комуникации (АЕК) на Република Северна Македония, в рамките на която бяха обсъдени възможностите за намаляване на тарифите за международен роуминг между Република България и Република Северна Македония.

Продължиха дейностите, свързани с разработване, внедряване и поддръжка на информационна система, обезпечаваща дейностите по регистрация на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и точките за безжичен достъп с малък обхват и информационна система, обезпечаваща предоставянето на права за ползване на радиочестотен спектър въз основа на регистрация.

Резултатите от действията, предприети от КРС за отчетния период, са:

Съответствие на подзаконовата нормативна уредба с разпоредбите на Кодекса и със ЗЕС.

Осигуряване на условия за навлизане на пазара на нови технологии и услуги в интерес на крайните потребители.

Национално и международно координиране на радиочестотен спектър.

Осигуряване на ефективно и ефикасно използване на РЧС.

Осигуряване на хармонизирано използване на РЧС в съответствие с европейските норми.

Осигуряване на облекчени условия за надграждане на приемно-предавателните станции и изграждането на точките за безжичен достъп с малък обхват с цел бързо въвеждане на 5G мрежи.

Осигуряване на облекчени условия за използване на радиочестотния спектър след регистрация.

Към 31.12.2022 г. по функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“ са отчетени разходи в размер на 18 млн. лв.

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР)

През отчетния период Комисията за енергийно и водно регулиране извършва дейността си по една бюджетна програма, която е инструмент за постигане на оперативните цели. Разходите по програмата, които по отчет са в размер на 40,4 млн. лв. (в т.ч. 31,3 млн. лв. изплатени от Комисията за енергийно и водно регулиране дължими суми по съдебни решения), отразяват извършваните по програмата дейности по нейното разработване, планиране и изпълнение. Разходите са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.

Комисията за енергийно и водно регулиране идентифицира функционална област „Държавна регулация в енергетиката и ВиК сектора“ и бюджетна програма „Държавно регулиране на дейностите в енергетиката и ВиК сектора“.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2022 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на функционалната област от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са насочени към:

- подобряване на регулаторната рамка чрез усъвършенстване на съществуващите регулаторни подходи и принципи въз основа на международния опит и добрите европейски практики;

- насърчаване на доверието в енергийния пазар чрез спазване на основните принципи за равнопоставеност, прозрачност и справедливост за постигане на последователна и предвидима регулаторна политика;

- минимизиране на регулаторната тежест; съкращаване на времето при вземането на решения; подобряване на ефективността на административните процеси;

- ефективен контрол по изпълнение на условията на издадените лицензии на дружествата в подсектори „електроенергетика“, „топлоенергетика“ и „природен газ“;

- ефективен контрол по изпълнение на одобрените бизнес планове на ВиК операторите и по прилагането на утвърдените цени на предоставяните ВиК услуги на потребителите;

- предприемане на мерки за съществено подобряване на работата на регулираните дружества с потребителите и разрешаване на спорове;

- активно сътрудничество с други регулатори и участие в процеса на формиране на добри регулаторни практики.

Целта на Комисията е да осъществява ефективно държавно регулиране в енергийния и ВиК сектори. Същевременно с това КЕВР развива активна дейност по подобряване на регулаторните практики, използваните наредби, методики, указания, рамки и ценови модели, с цел оптимизиране на цялостния процес при лицензиране, ценово регулиране и осъществяване на ефективен контрол в двата сектора. Комисията осъществява контрол и постоянен мониторинг върху дейността на дружествата в енергетиката и ВиК сектора. Въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата; гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги; ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик, равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция.

Ползите/ефектите за обществото са:

въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата и В и К операторите;

гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги;

ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик;

равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция;

чрез ефективна защита правата на потребителите да намаляват жалбите в двата сектора;

извършване на контрол по преминаването от пазар по регулирани цени към организиран пазар по свободно договорени цени в съответствие с правилата за търговия с природен газ.

СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТОННИ МЕДИИ (СЕМ)

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и Постановление № 31 на Министерския съвет от 2022 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г., разходите по бюджета на Съвета за електронни медии за 2022 г. са утвърдени по бюджетна програма „Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими“, в рамките на функционална област „Регулиране на радио и телевизионния пазар“.

За 2022 г. по бюджета на Съвета за електронни медии (СЕМ) са утвърдени разходи в размер на 2,5 млн. лв. Разходите по уточнен план 2022 г. са в размер на 2,6 млн. лв. във връзка с извършени промени по бюджета на СЕМ по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

Класифи-кационен код · Отчет на разходите по функционална област/бюджетна програма за 2022 г. · Закон · Уточнен план · Отчет 2022 г.

4400.01.00 · Функционална област „Регулиране на радио и телевизионния пазар“ · 2,5 · 2,6 · 2,5

4400.01.01 · Бюджетна програма «Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими» · 2,5 · 2,6 · 2,5

Общо разходи на СЕМ : · 2,5 · 2,6 · 2,5

Съветът за електронни медии осъществява дейността и приоритетите си в следните основни насоки:

регулира медийните услуги чрез издаване на лицензии и регистрации за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, вписва лицата, заявили намерение да осъществяват услуги по заявка и заявили намерение да предоставят услуги на платформа за споделяне на видеоклипове;

осъществява надзор върху дейността на доставчиците на линейни медийни услуги относно спазването на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, на условията на издадените им лицензии, съответно заявените при регистрацията програмни ангажименти; осъществява надзор за спазване на закона от доставчиците на нелинейни медийни услуги и надзор върху платформите за споделяне на видеоклипове.

За изпълнението на целите и приоритетите по провежданата от СЕМ политика за регулиране на медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, предоставяни от лица под юрисдикцията на Република България са отчетени разходи в размер на 2,6 млн. лв. или 98,3% изпълнение на разходите по уточнен план.

АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ (АЯР)

През отчетния период Агенцията за ядрено регулиране извършва дейността си по една бюджетна програма, която е инструмент за постигане на целите. Разходите по програмата, които по отчет са в размер на 6,6 млн. лв., отразяват извършваните по програмата дейности свързани с нейното разработване, планиране и изпълнение. Разходите са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.

Агенцията за ядрено регулиране идентифицира функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“ и бюджетна програма „Регулиране и контрол на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2022 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на функционалната област от Агенцията за ядрено регулиране.

Основните дейности извършвани от АЯР, са:

Издаване на лицензии и разрешения за дейности в ядрени съоръжения с източници на йонизиращи лъчения, както и издаване на лицензии за специализирано обучение;

Издаване на удостоверения за регистрация на дейности по чл. 56, ал. 3 от ЗБИЯЕ и удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;

Регулаторен контрол за безопасно използване на ядрени съоръжения и източници на йонизиращи лъчения;

Поддържане на аварийна готовност;

Развитие на нормативната уредба по безопасно използване на ядрената енергия;

Осигуряване на международното сътрудничество на Република България в тази област и изпълнение на международните конвенции и договори;

Информиране на обществеността за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита в страната.

Чрез извършените дейности се постигат следните резултати:

поддържане на съвременното ниво на нормативната база в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

осигуряване на правилно прилагане на нормативната база в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

осигуряване на законосъобразен лицензионен, разрешителен, регистрационен и уведомителен режим;

регулаторен контрол за спазването на нормативните изисквания по безопасност, условията на издадените лицензии и разрешения и прилагане на добри практики;

осъществяване на международно сътрудничество за повишаване равнището на ядрената и радиационна безопасност;

повишаване качеството на административните услуги;

открито управление чрез поетапно публикуване в интернет на информационни масиви и ресурси.

Ползата/ефекта за обществото от извършваните от АЯР дейности е, че чрез компетентното и ефективно провеждане на политиките и постигането на резултати, се постига осигуряване на безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН)

Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и финансов надзор, създаден със Закона за Комисията за финансов надзор. Чрез своята дейност Комисията за финансов надзор осигурява стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България и подобрява начина на функциониране на небанковия финансов сектор и поведението на участниците в него, в услуга на потребителите, бизнеса, икономиката и обществото като цяло.

Програмният формат на бюджет на КФН за 2022 г. е структуриран във функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“ и бюджетна програма „Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор“.

Отчет на разходите по бюджета на КФН към 31.12.2022 г. 2022 г., млн. лв.

Класифи-кационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4700.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ · 20, 1 · 20,1 · 19, 9

4700.01.00 · Функционална област: "Регулация и надзор на небанковия финансов сектор" · 20, 1 · 20,1 · 19, 9

4700.01.01 · Бюджетна програма: "Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор" · 20, 1 · 20,1 · 19,9

За периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. са отчетени 1,4 млн. лв.в т.ч. текущи 0,5 и 0,9 млн. лв. капиталови разходи в областта на електронното управление и използваните информационни и комуникационни технологии. Разходите са основно за поддръжка на софтуер, поддръжка и ремонт на хардуер, абонамент за информационни системи и придобиване на компютърно оборудване и на програмни продукти и лицензи.

Към 31.12.2022 г. КФН е извършила разходи във връзка с мерки за предотвратяване на разпространението на COVID-19 в размер на 19,7 хил. лв. Разходите за закупуване на дезинфекционни материали (дезинфектанти, белина, спирт) и предпазни средства (маски за многократна и еднократна употреба, ръкавици), дезинфекция на помещенията в административната сграда на КФН и за извършени тестове на служители за наличие на вирусна инфекция COVID-19.

МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА АНГАЖИМЕНТИТЕ ЗА РАЗХОДИ И МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА НОВИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАЗХОДИ.

В Справките за поетите ангажименти и за новите задължения за разходи по бюджета и сметките за средствата от ЕС е представен уточнения план на ангажиментите за разходи и новите задължения за разходи по бюджета на КФН за 2022 г. и отчетените данни по тези показатели към 31.12.2022 г. по бюджета на КФН и сметките за средствата от ЕС.

По бюджета на КФН - по уточнен план показателят „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г.“ е в размер на 11, 4 млн.лв., а отчетеният към 31.12.2022 г. – 10, 2 млн. лв. В справката за поетите ангажименти по бюджета е отразена информация за всички възникнали и реализирани за периода ангажименти, касаеща всички сключени договори през периода, както и ангажиментите с незабавна реализация. Показателят „Максимален размер на новите задължения, които могат да бъдат натрупани през 2022 г.“ по уточнен план е в размер на 6, 3 млн. лв. По отчетни данни към 31.12.2022 г. новите задължения за разходи за КФН, са в размер на 6 ,1 млн.лв., от които 5,1 лв. за текущи разходи и 1,0 млн. лв. за капиталови разходи.

По сметките за средства от ЕС към 31.12.2022 г. са реализирани ангажименти и нови задължения за разходи в размер на 1,0 млн.лв., във връзка с междино плащане по договор за проект за изграждане на Единна информационна система.

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (ДКСИ)

Държавната комисия по сигурността на информацията e държавен орган, който осъществява политиката на Република България в областта на защитата на класифицираната информация, съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита на класифицираната информация. Законът възлага на комисията задължения, свързани с осигуряване на еднаквата защита на националната и чуждестранната класифицирана информация.

Със ЗДБРБ за 2022 г., чл. 41, ал. 1 и ал. 2 на ДКСИ са утвърдени разходи в размер на 13,25 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 13,33 млн. лв., а по отчет са 13,11 млн. лв.

За реализиране на приоритетните цели и дейностите, свързани с тях, в комисията е обособена функционална област „Защита на класифицираната информация“ и бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата и защита в национален и международен план“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 13 251 500 · 13 334 665 · 13 108 108

4800.01.00 · Функционална област „Защита на класифицираната информация“ · 13 251 500 · 13 334 665 · 13 108 108

4800.01.01 · Бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата и защита в национален и международен план“ · 13 251 500 · 13 334 665 · 1 3108 108

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „Защита на класифицираната информация“ БЮДЖЕТНА Програма „ОРГАНИЗИАРНЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ, КООРДИНИРАНЕ И КОНТРОЛИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНАКВАТА И ЗАЩИТА В НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУАНРОДЕН ПЛАН”

Цели на програмата

1. Защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп.

2. Усъвършенстване, развитие, координация и общ контрол на системата за защита на класифицираната информация по персонална, документална, физическа, индустриална сигурност, сигурност на комуникационните и информационни системи и криптографска сигурност;

3. Усъвършенстване на системата за обучение по защита на класифицирана информация с цел изграждане на съзнание за сигурност сред лицата, ангажирани по Закон за защина на класифицирана информация;

4. Подобряване на институционалния и административен капацитет на ДКСИ за успешно изпълнение на мисията и функциит.

Резултат: Усъвършенстване на националната система за защита на класифицираната информация, гарантираща сигурността както на националната, така и на чуждестранната класифицирана информация, предоставена на Република България.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защита на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата й защита в национален и международен план“ · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Програма 2022 г. · Отчет към 31.12.2022 г.

1. Обучени лица за работа с класифицирана информация · бр. · 450 · 582

2. Пренесени и доставени документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация · бр. · 130 000 · 206 789

През 2022 г. ДКСИ поддържа устойчиво ниво на функциониране и продължи успешно да изпълнява възложените й функции в необходимия обем, следвайки начертаните приоритети и водена от идеята за приемственост и последователност в дейността по осигуряване на необходимата защита на класифицираната информация. По този начин комисията запазва водещото си място като централно звено в Националната система за защита на класифицираната информация, продължава и дейността към непрекъснат анализ и оценка на рисковете и опасностите пред Националната система за защита на класифицираната информация и предлагане на решения за нейното развитие и усъвършенстване.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“/ДА „ДРВВЗ“/

ДРВВЗ провежда държавната политика в областта на планирането, създаването, съхраняването, опазването, обновяването, поддържането, освобождаването, ползването, отчитането, финансирането и контролирането на държавните резерви, военновременните запаси и запасите от нефт и нефтопродукти на страната, в съответствие с интересите на националната сигурност, както и националната и европейска икономическа и енергийна стабилност.

Една от основните функции на агенцията е не само създаване на запаси и резерви от стратегически стоки и материали, съгласно нормативната уредба, номенклатурните списъци и нормативите за тях, за случаите на бедствия, аварии, кризисни ситуации, военно и извънредно положение, но и свързаното с процеса на натрупване, опазване в съответното количество и качество, на създадените резерви и запаси и поддържането им в състояние на пълна готовност за ползване.

Област на политика: Политика в областта на "Държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти" Кратко описание на обхвата на областта на политиката, за която ПРБ отговаря Повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ) с оглед - постигане на оптимална обезпеченост и осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост. Обновяване, в рамките на бюджета на агенцията, на стоки, материали и продукти, управлявани от ДА „ДРВВЗ“, които са с изтичащ срок на съхранение, както и съобразно тяхната специфика и стратегическа тежест с оглед поддържането им в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване.

Достигане на 30 дни обезпеченост на средно дневния нетен внос и ВОП на горива в страната по категории нефтопродукти, които следва да се създадат и поддържат за сметка на държавния бюджет. Обновяване на запаси от нефтопродукти, с изтичащ срок на съхранение и поддържането им в съответното количество и качество за осигуряване на адекватна реакция в случай на извънредна ситуация, свързана с намаляване и/или прекъсване на доставките от нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в млн. лв.)

Общо разходи по бюджета на ДА ДРВВЗ · 67,8 · 149,3 · 147,4

5300.01.00 · Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти · 67,8 · 149,3 · 147,4

5300.01.01 · Бюджетна програма "Държавни резерви и военновременни запаси" · 51,7 · 83,2 · 82,8

5300.01.02 · Бюджетна програма "Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти" · 16,1 · 66,1 · 64,6

Ключови индикатори и целеви стойности (попълва се за всяка област на политика) Ключовите индикатори са:

Донатрупване на държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ);

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с основния предмет на дейност на агенцията, съответно една от основните й цели - повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ), с оглед – осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост.

Обновяване на ДР и ВВЗ;

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с поддържането на вече създадените стоки, материали, продукти, водени на отчет като ДР и ВВЗ, в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване.

Донатрупване на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН);

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с достигане на броя дни обезпеченост на среднодневния нетен внос и ВОП за сметка на държавния бюджет, съгласно нормативната уредба (30 дни) и в изпълнение на съответното право на ЕС.

Обновяване на ЗИС по ЗЗНН - в количествено изражение – мерна единица „тон“;

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с обновяване на създадените, вече, запаси за извънредни ситуации за сметка на държавния бюджет и поддържането им в непрекъсната готовност за ползване в случаите, както са представени в българското и европейско законодателство в областта на сигурността на доставките.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Област на политика: ·   Мерна единица · · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Закон 2022 г. · Уточнен план 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Донатрупване на ДР и ВВЗ · % осигуреност · 46 · 58 · 53,2

2 . Обновяване на ДР и ВВЗ · % осигуреност · 29 · 35 · 35,73

3. Донатрупване на ЗЗНН · дни · 0 · 30 · 20,9

4 . Обновяване на ЗЗНН · тон · 55 585 · 55 585 · 7 780,267

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК)

Централната избирателна комисия е създадена с Изборния кодекс като независим държавен орган. Нейната мисия е организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми; осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас; повишаване на доверието в изборния процес и конституираните органи, с оглед на социалната значимост на изборния процес за утвърждаване на демокрацията. Дейността на Комисията се осъществява при спазване принципите на върховенство на закона, публичност и прозрачност.

Централната избирателна комисия прилага програмен формат на бюджет във Функционалната област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ и Бюджетни програми за 2022 г. – „Избори и национални референдуми“ и „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“.

Отчет на разходите по бюджета на ЦИК за 2022 г. по функционални области и бюджетни програми

Класификацио-нен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

8200.00.00 · Общо разходи по бюджета на ЦИК · 8 132 000 · 25 773 278 · 23 336 007

8200.01.00 · Функционална област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ · 8 132 000 · 25 773 278 · 23 336 007

8200.01.01 · Бюджетна програма „Избори и национални референдуми“ · 0 · 17 844 431 · 17 769 847

8200.01.02 · Бюджетна програма „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“ · 8 132 000 · 7 298 847 · 5 566 160

Към 31 декември 2022 г. извършените разходи по бюджетна програма „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“ са в размер на 5 566 160 лв. В тях се включват разходите за заплати и осигурителни вноски на членовете на ЦИК и служителите от администрацията, за обезщетения за временна нетрудоспособност и за наети лица по извънтрудови правоотношения. Разходите по извънтрудовите правоотношения са направени за дейности по:

предаване знания на ЦИК чрез 3-то ниво отдалечени софтуерни консултации от производителя Смартматик Интернешънъл холдинг Б.В. на специализираните устройства за машинно електронно гласуване (СУЕМГ), с цел придобиване на способност от ЦИК за автономно управление и модифициране на софтуера за всякакви вид избори, предвидени в Изборния кодекс, без намеса на доставчика и производителя на СУЕМГ;

подготовка и тестване на софтуера на СУЕМГ, въвеждане на данните и параметризиране бюлетините за СУЕМГ; техническа поддръжка на СУЕМГ , подготовка и обучение на техниците за поддръжка на СУЕМГ, техническа поддръжка по телефон на специализираните устройства за частичните местни избори на 27 февруари и 3 юли 2022 г.

подпомагане дейността на Централната избирателна комисия при извършване на инвентаризация на 12 837 бр. СУЕМГ в склада на тяхното съхранение. Извършва се проверка на съдържанието на куфарите за наличие в тях на СУЕМГ, външно захранващо устройство (батерия), удължител, паравани, захранващи кабели, като се отделя външното захранващо устройство (батерията) и се извършва дейност по преместване и подреждане на СУЕМГ.

Във връзка с подготовката и произвеждането на изборите за народни представители на 2 октомври 2022 г. са сключени граждански договори за:

стенографски услуги , технически услуги и контрол на достъпа на хора в изборните помещения, приемане на информация и изборни документи от районните избирателни комисии (РИК) в изборните дни, подреждане на изборни материали, връзка и комуникация с членовете на ЦИК.

Разходите за издръжка са във връзка с осъществяване на обичайната дейност на ЦИК. Отчетени са разходи за канцеларски материали, за вода, горива и енергия, преводачески, пощенски и телекомуникационни услуги, наем за склад за съхранение на устройствата за електронно машинно гласуване и са застраховани 12 837 бр. специализирани устройства за електронно машинно гласуване.

В условията на извънредна епидемична обстановка (до 30.03.2022 г.), отчитайки обективните условия, налагащи провеждането на по-рестриктивна политика по отношение изпълнението на поетите ангажименти Централната избирателна комисия създаде необходимата организация за ефективно и икономично разходване на бюджетните средства.

Централната избирателна комисия е направила разходи за развитие капацитета на членовете на Комисията чрез обмен на опит и утвърждаване на добрите практики с международни организации и органи за управление на избори, като членове на Комисията са участвали в събитие по откриване на „Регионалната европейска мрежа за оказване на подкрепа на жените при провеждане на избори (RENEWE) и семинар/обучение, както и в наблюдателна мисия - наблюдение на републиканския референдум за изменения и допълнения в Конституцията на Република Казахстан.

Централната избирателна комисия работи с намален административен персонал, поради това че разполага с ограничен брой работни помещения в сградата, в която ЦИК е настанена.

Направените разходи за организационно-техническа подготовка на изборите за народни представители на 2 октомври 2022 г. и за частичните избори за кметове на 09 и 23 октомври 2022 г. са в размер на 17 769 847,00 лв. от които:

за възнаграждения, включително осигурителни вноски на заетите по трудови и граждански договори в размер на 274 291,00 лв.;

за материално-техническо осигуряване на изборния процес в размер на 17 495 556,00 лв. както следва:

за отпечатване на хартиени бюлетини – 2 263061,00 лв.;

за компютърна обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите – 4 560 000,00 лв.;

за разяснителна кампания – 453 937,00 лв.;

материално осигуряване – 33 875,00 лв.;

за медийни пакети на партиите, коалициите и инициативните комитети - 708 740,00 лв.;

за техническо осигуряване на машинното гласуване – 9 381 649,00 лв.

КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ (КПНРО) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е специализиран държавен орган за регулиране и надзор над регистрираните одитори, който осъществява периодични проверки на одиторските фирми, които извършват одити на предприятия от обществен интерес, изразяващи се в извършване на проверки за контрол на качеството на услугите с цел постигане на високо качество на предоставяните одиторски услуги. Комисията, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит.

Комисията извършва проверки, свързани с дейността на одиторите. Тя осъществява сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над одиторите в другите държави-членки на ЕС. Приоритет на комисията е утвърждаването на правилата и процедурите за извършване на проверки на качеството на дейността на регистрираните одитори, както и годишните планове за проверки.

Дейността на комисията попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“. В изпълнение на своите функции през отчетния период КПНРО положи необходимите усилия за постигане на целите си, свързани със:

Упражняване на компетентен надзор, открит за конструктивно взаимодействие с всички заинтересовани лица;

Поддържане на среда, създаваща условия за качествено извършване на одиторските услуги;

Поддържане на активни международни позиции, с цел обмяна на добри практики и сътрудничество между надзорните органи, както и участие в развитието на европейските норми в областта на одита;

Повишаване на доверието на обществото към качеството на предоставяните одиторски услуги, чрез постигане на по-голяма прозрачност и информираност

Отчет на разходите по бюджета на КПНРО по области и политики/функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

8300.00.00 · Общо разходи по бюджета на КПНРО: · 2 127 600 · 2 127 600 · 2 067 572

8300.00.01 · Функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 127 600 · 2 127 600 · 2 067 572

8300.01.01 · Бюджетна програма „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 127 600 · 2 127 600 · 2 067 572

Отчет на показателите за изпълнение по бюджетните програми

8300.01.01 Бюджетна програма „Публичен надзор над регистрираните одитори” (класификационен код и наименование на бюджетната програма) ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ · Целева стойност

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към 31.12.2022 г.

1.Извършени проверки за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори · бр. · 68 · 51

2. Разследвания при получени сигнали за предполагаеми нарушения и налагане наказания в определените от закона случаи · бр. · 20 · 4

3. Командировки за осъществяване на сътрудничество със съответните органи на ЕС, с надзорни органи на държави членки на ЕС, или на трети държави, отговарящи за независимия финансов одит · бр. · 7 · 7

4. Подзаконови актове с цел прилагане в пълнота на изискванията на Регламента № 537/2014 · бр. · 6 · 5

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори успешно изпълнява своите задължения и отговорности по прилагането на Закона за задължителния финансов одит, Директива 2006/43/ЕО, Директива 2014/56/ЕС и Регламент (ЕС) № 537/2014.

В резултат на промените в европейското и българското законодателство през изтеклите години, на комисията бяха възложени нови функции, като наблюдение на пазара на одиторските услуги и дейността на одитните комитети, администрирането на регистри, както и множество задължения произтичащи от дейността на Комитета на европейските органи за надзор над одита (КЕОНО). С оглед качественото изпълнение на функциите и отговорностите при запазване на съществуващата численост на администрацията, от КПНРО последователно се предприеха действия, като оптимизация на дейностите чрез електронизация и автоматизация на работните процеси, съвместяване на функционални задължения от служителите в администрацията и въвеждане на ключови въпроси на елементи на матричната организация и автоматизация на работните процеси, аутсорсинг на експертни и рутинни дейности към външни специалисти.

Главен акцент в работата на КПНРО и през 2022 г. остава повишаване качеството на инспекциите чрез засилен контрол на качеството на две равнища – текущ контрол върху работата по инспекциите на равнище дирекция „Инспекции и разследвания“ и преглед за контрол на качеството преди приключването на инспекциите на равнище комисия. Приоритет продължава да бъде и засиленото методологическо и методическо осигуряване на работата на инспекторите в областта на счетоводството, одита и правото.

Важна част от дейността на Комисията е свързана със сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над регистрираните одитори и одиторските дружества в другите държави-членки на Европейския съюз, и трети държави. Като представител на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е задължена да участва активно и да отстоява позицията на Република България пред Съвета на ЕС, Комитета на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО/СЕАОВ) и подгрупите към него, Международния форум на независимите одитни регулатори (МФНОР/IFIAR) и Одитния Регулаторен комитет към ЕК.

През изтеклия период се проведе международна конференция „Съвместният одит в България – 4 години по-късно“ с цел, на база натрупаният през последните години опит, да се обсъдят и оценят предимствата и недостатъците, ефективността и ефективността, влиянието върху концентрацията на пазара на одиторски услуги, както и специфичните характеристики на съвместния одит в България. В конференцията участваха представители на съвместните одитори, клиентите на съвместния одит и техните регулаторни органи, както и представители на Европейската комисия, Висшия съвет за задължителен одит на Франция и одиторската група „Мазарс“.

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит. Упражняването на ефективен надзор върху независимия одит допринася за обслужване на обществения интерес, засилване защитата на инвеститорите и повишава доверието на обществото в процеса на финансовата отчетност.

Представители на Комисията активно участват във всички международни събития и съответно за това се заплащат предвидените такси, както и разходи, касаещи тези процеси на международно ниво. Това обуславя размера на разходите за командировки в чужбина. В резултат на пандемията от COVID-19 не можаха да се осъществят по-голяма част от международните участия на комисията.

С цел повишаване на ефективността на надзорните органи и доверието на обществото в предоставянето на одиторските услуги, както и с цел предотвратяване на възможността за незаконно влияние от страна на задължителните одитори или одиторски дружества се засилват функциите на одитните регулатори в Европейския съюз по отношение на анализ на риска при инспекциите за гарантиране на качеството на регистрираните одитори и одиторските дружества.

ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“

Отчетът обхваща изпълнението на програмния бюджет на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), включително на сметката за средствата от Европейския съюз (ССЕС), по области на политики и бюджетни програми към 31.12.2022 г.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ Държавен фонд „Земеделие” участва в прилагането на политиката на Министерството на земеделието в областта на земеделието и селските райони.

Дейността на фонда е основана на Закона за подпомагане на земеделските производители, чието изпълнение е възложено на министъра на земеделието, храните и горите. Фондът споделя дългосрочната визия на Република България, обвързана с изграждане на конкурентно, ефективно, икономически и екологично устойчиво българско селско стопанство, защита на пазара на земеделски продукти от сътресения и подобряване качеството на живот в селските райони.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Развитие на селските райони” Програмата допринася към целите на политиката на МЗм в областта на земеделието и селските райони, подпомагайки развитието на селските райони чрез прилагане на набор от мерки.

През 2022 г. програмата е допринесла към политиката на Министерството на земеделието в областта на земеделието и селските райони чрез прилагане на мерките и схемите по Програмата за развитие на селските райони период 2014 - 2020 г.

През периода се прилагат и усъвършенстват разработените процедури по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството”, мярка 4 „Инвестиции в материални активи”, мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки“, мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони", мярка 8 „Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване на жизнеспособността на горите“, мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители", мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, мярка 19 „Подкрепа за местно развитие по LEADER (ВОМР — водено от общностите местно развитие)" и мярка 20 „Техническа помощ държави членки“. Започна прилагането на мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19” и мярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от Руското нашествие в Украйна“.

Годишното изпълнение на ПРСР 2014 - 2020 към 31.12.2022 г. е в размер на 683 507 хил. лв., а изплатените средства за ДДС на общините са 26 666 хил. лв.През 2022 г. ДФЗ предприе мерки и действия по оптимизиране на работата и контролните процедури с цел максимално усвояване на средствата по ПРСР 2014 - 2020 г.

Извършеният цялостен анализ на процеса по договориране на средствата от стартирането на ПРСР показа, че предприетите мерки и действия по оптимизиране на работата и контролните процедури са довели до значително повишаване на процента на договориране на предвидените средствата по ПРСР.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Селскостопански пазарни механизми” Програмата допринася към целите на политиката на МЗм в областта на земеделието и селските райони, обезпечавайки финансово използването на един от основните инструменти на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, изразяващ се в пазарната подкрепа за земеделските производители.

Основна цел на програмата е прилагането на пазарните мерки на земеделски продукти на Европейския съюз, които са част от ОСП и се финансират от ЕФГЗ.

В сектора на виното се прилагат мерките, включени в 5-годишните национални програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор за преструктуриране и преобразуване на лозови масиви, застраховане на реколтата, инвестиции, помощ за кризисно съхранение на вино, реколта на зелено и популяризиране на пазарите на трети държави.

В сектора на месото и пчеларството се прилагат мерките, включени в 3-годишните национални програми по пчеларство.

В сектора на млякото се прилага схемата „Училищно мляко”.

В сектора на плодовете и зеленчуците се прилагат оперативните програми и схема „Училищен плод”.

През 2022 г. програмата е допринесла към политиката на Министерството на земеделието в областта на земеделието и селските райони, осигурявайки пазарна подкрепа за земеделските производители чрез прилагане на промоционални програми и финансово подпомагане в лозаро-винарския сектор, както и в секторите „Мляко”, „Месо и пчеларство” и „Плодове и зеленчуци”, както и на мярка за извънредна финансова помощ във връзка с преодоляване на последиците от войната в Украйна.

Изпълнението на програмата по пазарните мерки към 31.12.2022 г. е в общ размер на 128 931 хил. лв., а изплатените средства за ДДС по училищните схеми са 6 992 хил. лв.Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Директни плащания и мерки за специфично подпомагане” През 2022 г. програмата е допринесла към политиката на МЗм в областта на земеделието и селските райони, чрез повишаване на стандарта на живот на фермерите; повишаване на конкурентоспособността на българските селскостопански продукти; предоставяне на качествени административни услуги на земеделските производители; предоставяне на помощ на земеделските производители чрез директни плащания; предоставяне на помощ на земеделските производители по схеми за специфично подпомагане.

За новия програмен период Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в България продължава да се прилага до 31 декември 2020 г., като целта е постигането на последователност в прилаганата политика и отчитането в максимална степен на националната специфика.

Новата ОСП предвижда подобряване на екологичните параметри на земеделските земи чрез въвеждането на задължителен компонент „екологизиране“ на директните плащания, които да подкрепят селскостопанските практики, благоприятни за климата и околната среда. С тази цел е въведена и новата Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания). Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по СЕПП, трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, в зависимост от структурата на земеделското стопанство, неговия размер и отглежданите култури, практики за диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочените площи.

Към 31.12.2022 г. по програмата са извършени плащания за отделени от производството директни плащания и други директни плащания в общ размер на 1 557 784 хил. лв.Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Държавни помощи, национални доплащания и САПАРД” Програмата допринася към политиката на МЗм в областта на земеделието и селските райони, чрез предоставяне на допълнително подпомагане на земеделските производители чрез държавни помощи и национални доплащания.

Държавни помощи ДФ „Земеделие” осъществява държавно подпомагане, в т.ч. безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС в областта на държавните помощи.

През 2022 г. се прилагат следните схеми на държавни помощи - ДП за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция; ДП за насърчаване производството и използването на висококачествени семена; помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae); помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera), помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период; ДП за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните; ДП за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери в резултат на природни бедствия; ДП за участие в селскостопански изложения и панаири - за участие в изложения и панаири в сектор „Животновъдство” и „Растениевъдство; схеми на държавна помощ за хуманно отношение към птиците и свинете; ДП за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните; помощ за компенсиране на разходите при отстраняване и унищожаване на мъртви животни; помощ за сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBALG.A.P.; подпомагане по линия на de minimis помощите и държавни помощи за инвестиции. През 2022 г. бяха осигурени допълнителни финансови средства за държавно подпомагане в сектор „Земеделие”, насочено към разрешаване на специфични проблеми на земеделските стопани чрез прилагането на две извънредни мерки за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID-19” за 2022 г. и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2022 г. Оторизираните и изплатени средства за държавни помощи към 31.12.2022 г. са 751 882 хил. лв.

Държавна помощ по схема „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ Схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство” е нотифицирана пред Европейската комисия (ЕК) и на 16.09.2016 г. е публикувана в регистъра на държавните помощи на ЕК под номер SA. 46425. Механизмът по схемата за държавна помощ се прилага за календарните години от 2015 до 2020 г. включително. Във връзка с удължаване срока на прилагане на Регламент (ЕС) 651/2014 до 31.12.2023 г., на 08.12.2020 г. чрез системата SANI2 беше нотифицирано удължаване на срока на прилагане на схемата до 31.12.2023 г.

Помощта се предоставя на земеделските стопани под формата на намаление на акцизната ставка на газьола, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.

Краткосрочно кредитиране от националния бюджет ДФ „Земеделие“ допринася към политиката на МЗм в областта на земеделието и селските райони и като подпомага земеделските стопани чрез отпускане на нисколихвени краткосрочни кредити, след вземане на решение от Управителния съвет.

Инвестиционни схеми за подпомагане от националния бюджет ДФ „Земеделие” осъществява дейността по кредитирането на земеделските производители съгласно утвърдените от МС годишен доклад и програма по чл. 3, ал. 2 от ЗПЗП и приетите въз основа на тях от УС на Фонда програми за изпълнение на дейностите, посочени в чл.12, ал.1 от ЗПЗП, чрез отпускане на целеви инвестиционни кредити, утвърдени от Управителния съвет.

Схеми за преходна национална помощ Земеделските стопани получават допълнителни средства по одобрени схеми за преходна национална помощ, в т.ч. доплащания за площ, за брой животни и за тютюн. Схемите са предварително съгласувани с Европейската комисия. Целта им е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави-членки и да повиши конкурентоспособността им. Схемите се определят от МЗм съобразно водената политика, след одобрена нотификация от Европейската комисия. Финансирането им е изцяло от националния бюджет.

Към 31.12.2022 г. по прилаганите схеми за преходна национална помощ бяха оторизирани и изплатени средства в общ размер на 145 200 хил. лв.

Програма САПАРД След изтичане на крайния срок за извършване на плащания с европейски средства по програма САПАРД - 31.12.2009 г., всички плащания по неразплатени проекти в рамките на програмата след приключване на всички проверки от компетентните органи, включително и на база съдебни решения се извършват със средства от държавния бюджет.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Държавен фонд „Земеделие” участва в прилагането на политиката на Министерството на земеделието в областта на рибарството и аквакултурите като изпълнява делегирани функции по верификация на разходите по ОПРСР 2007 - 2013 г. и ПМДР 2014 - 2020 г.

Изпълнява и функциите на Сертифициращ орган по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" (ОПРСР) и по Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 (ПМДР).

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” Бюджетната програма „Рибарство и аквакултури” се изпълнява чрез прилагане на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.

През 2022 г. програмата е осигурила финансова помощ за развитие на аквакултурата, опазване и устойчива експлоатация на рибните ресурси и е подпомогнала развитието на конкурентноспособен сектор „Рибарство” чрез ефективно усвояване на средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

Изпълнението на плащанията към 31.12.2022 г. по ПМДР 2014 – 2020 г. в размер на 22 704 хил. лв., а изплатените средства за ДДС на общините са 1 111 хил. лв. · ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „АДМИНИСТРАЦИЯ”

В програмата са включени дейности, създаващи условия за изпълнението на всички други програми, включени в структурата на програмния бюджет.

НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА(НБКСРС)

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС, Националното бюро) е постоянно действащ независим държавен орган, осъществяващ наблюдение на процедурите по искане, разрешаване и прилагане на специалните разузнавателни средства (СРС), както и съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях и има за задача да защитава правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното им използване.

Мисията на НБКСРС е гарантиране на законното използване на СРС чрез наблюдение на гореописаните процедури.

Със ЗДБРБ за 2022 г., чл. 47, ал. 1 и ал. 2 на НБКСРС са утвърдени разходи в размер на 1,79 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 1,81 млн. лв., а по отчет са 1,32 млн. лв.

За реализиране на целите си и свързаните с тях дейности бюрото осъществява бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ във функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Национално бюро за контрол на СРС

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 1 791 300 · 1 811 300 · 1 315 950

8500.01.00 · Функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“ · 1 791 300 · 1 811 300 · 1 315 950

8500.01.01 · Бюджетна програма ,,Контрол на специалните разузнавателни средства” · 1 791 300 · 1 811 300 · 1 315 950

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРОЕЦДУРИТЕ ПО РАЗРЕШАВАНЕ, ПРИЛАГАНЕ И ИЗПЪЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА“ Бюджетна програма „КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА“

Цели на програмата

1. Подобряване режима на разрешаване, прилагане и използване на СРС, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация;

2. Покриване на международните и европейски стандарти по отношение на процедурите по прилагане и използване на СРС, срещу произволни действия на държавните структури спрямо граждани и техни права и свободи;

3. Унифициране на практиката по отношение на регламентираните процедури по разрешаване, прилагане и използване на СРС и тяхното документиране;

4. Подобряване на комуникацията и съвместната работа с неправителствени организации с цел анализиране на констатирани пропуски, нарушения и несъответствия при използване на СРС и търсене на решения, повишаващи защитата на конституционните права на гражданите;

5. Организационно развитие и укрепване на институционалния и административен капацитет, осигуряващ качество на процедурите по наблюдение и контрол.

При осъществяване на дейността си Националното бюро взаимодейства и с органите, които осигуряват и прилагат СРС – Държавна агенция „Технически операции“, специализирана дирекция „Технически операции“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Министерството на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието и главния прокурор на РБ, др. органите на съдебната власт. Националното бюро осъществи сътрудничество и взаимодействие с аналогични държавни органи на държави от Европейския съюз и международни организации, посредством участие в международни инициативи и обмен на информация.

С цел повишаване ефективността на осъществяваните процедури по наблюдение и контрол, както и защита правата на гражданите се предприемат мерки за повишаване административния капацитет на служителите от структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 ЗСРС, чрез които да се зададат еднакви стандарти по отношение тълкуване и прилагане на правните норми.

Полза/ефект за обществото и резултати, относими към функционалната област Основната цел на наблюдението и контрола на процедурите, разписани в ЗСРС е да се оценят действията на съответните органи и усъвършенства дейността им; да се установи, че е гарантирана защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно използване на СРС; анализиране на нормативната уредба, с оглед нейното усъвършенстване и привеждане в съответствие с добрите европейски практики.

Съществено значение за дейността има и превенцията, целяща осигуряване на възможност за предотвратяване опорочаване на процедурите по искане, разрешаване и прилагане на СРС и по съхраняване и унищожаване на получената чрез тях информация и уведомяване на компетентните държавни органи, като предпоставка за намаляване риска от допускане на случаи на неправомерно прилагане на СРС.

Упражняваният обективен и независим надзор създава среда за повишаване доверието в службите за сигурност и правоохранителните органи и допринася за намиране на баланса при спазването правата на гражданите.

Спецификата на дейността на органите, попадащи в обхвата на контрол и техните правомощия не дава възможност за определяне точни и ясни количествени и/или качествени показатели за полза/ефект. Значителна част от сведенията и данните, които се достъпват, събират, анализират и съхраняват представляват класифицирана информация.

През отчетния период не са настъпили промени в нормативната уредба, касаещи правомощията на НБКСРС. Промените в Закона за изменение и допълнение на закона за съдебната власт не предвиждат промяна по същество на процедурата по използване и прилагане на СРС. С тази промяна, за реализиране правомощията на НБКСРС възниква необходимост от допълнителни проверки, предвид промяната на родовата подсъдност, свързано с допълнителни финансови ресурси по бюджета на институцията.

При изпълнение на бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ са спазени основните принципи за обвързаност между поставените цели и потребността от ресурси за постигането им, както и на условия за осигуряване на ефективен контрол и прозрачност на извършените разходи. Използването и разпределението на ресурсите е съобразно целите и приоритетите на програмния бюджет, с цел осъществяване на ефективно наблюдение и контрол от страна на НБКСРС.

Предоставяните по програмата продукти/услуги са, както следва:

1. Продукт/услуга: Методология (на контрола) - Реализираните дейности включват:

– изготвяне и внасяне до 31 май в Народното събрание доклад за извършената дейност през 2021 г., съдържащ обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на СРС, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното им използване. – Приет от Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на СРС и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения към Народното събрание на заседание от 09.06.2022 г.;

извършване на комплексни проверки на органите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 ЗСРС относно спазването на закона;

– извършване на проверки по постъпили мотивирани сигнали от граждани за незаконосъобразно прилагане на СРС и при самосезиране.

2. Продукт/услуга: Контрол - НБКСРС извършва контрол в следните направления: наблюдение на процедурите по изготвяне на писмени мотивирани искания за използване на СРС; постановяване на съответни съдебни актове по постъпилите искания за използването на СРС; даване на писмени разпореждания за прилагане, прекратяване и незапочване прилагането на СРС; съхраняване на получената чрез СРС информация и унищожаване на такава, която не е послужила за изготвянето на веществени доказателствени средства.

Реализираните през 2022 г. дейности включват:

– изискване на информация от органите и структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС в рамките на своята компетентност;

– проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС за дейността им по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;

– издаване на задължителни за органите, осигуряващи и прилагащи СРС, указания, свързани с подобряване режима на тяхното използване и прилагане;

– сезиране на органите на прокуратурата, ръководителите на органите и структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС при наличие на данни за неправомерно разрешаване, използване и прилагане на СРС, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация.

През 2022 година в НБКСРС са постъпили 54 сигнала от граждани с твърдения, че спрямо тях са прилагани неправомерно СРС, по които са извършени проверки. По сигнали на граждани, постъпили в НБКСРС през 2021 г. са приети 33 доклада през 2022 г.

Към 31.12.2022 г. от НБКСРС са приети 233 доклада от комплексни проверки на органите по чл. 13, чл. 15, чл 34н и чл. 20 ЗСРС.

Отчет на показателите за изпълнение на бюджетната програма

Националното бюро за контрол на СРС не отговаря за формулирането, разработването и осъществяването на държавната политика в определени области/сектори, поради което липсват дефинирани ключови индикатори за проследяване на постигнатия напредък от провежданите политики.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ"(ДАТО)

Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО) е специализиран орган към Министерския съвет, на който със закон са определени функции по осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) и изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) за нуждите на наказателния процес, във взаимодействие с компетентните държавни органи.

Държавна агенция „Технически операции” заема своето място в системата за национална сигурност на Република България, като извършва своята дейност за подпомагане работата на оправомощените институции, на които са възложени задачи и дейности по противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност и гарантиране защитеността на гражданите, демократичните институции и конституционния ред.

Мисията на ДАТО е, чрез законово определените ѝ функции по осигуряване и прилагане на СРС и изготвяне на ВДС за нуждите на наказателния процес, във взаимодействие с компетентните държавни органи, да се постигне състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната, и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции.

Дейността на Агенцията през 2022 г. се осъществява в съответствие с променената среда за сигурност, в рамките и реалностите, в които работят всички служби за сигурност, като компоненти на системата за национална сигурност.

Със ЗДБРБ за 2022 г., чл. 48, ал. 1 и ал. 2 на ДАТО са утвърдени разходи в размер на 70,84 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 72,87 млн. лв., а по отчет са 72,81 млн. лв.

Отчет на разходите по политика и бюджетна програма по бюджета на Държавната агенция „Технически операции“

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 70 841 000 · 72 872 224 · 72 808 201

8600.01.00 · Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред · 70 841 000 · 72 872 224 · 72 808 201

8600.01.01 · Бюджетна програма ,,Технически операции” · 70 841 000 · 72 872 224 · 72 808 201

За реализиране на приоритетите и дейностите в агенцията е обособена една политика:

„ПОЛИТИКА В ОБАСТТА НА ОСИГУРЯВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА С ЦЕЛ ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД“

За изпълнението на целите на програмата е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ”

Цели на програмата

1. Осигуряване и прилагане на СРС за предотвратяване, разкриване и документиране на тежки умишлени престъпления и защита на националната сигурност;

2. Изграждане и развитие на комуникационни и информационни системи, информационни фондове, специализирани системи за защита и одит, софтуерни продукти и технически средства, предназначени за подпомагане и пряко изпълнение на дейностите по осигуряване и прилагане на СРС.

През отчетния период, изпълнявайки политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, с оглед подпомагане изпълнението на заложените цели, се реализират задачи по:

- обезпечаване на оперативно-издирвателните и разузнавателни структури, органите на досъдебното производство и съда с информация, получена от прилагането на СРС, при стриктно спазване изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс и ЗСРС;

- разработване и въвеждане в експлоатация на нови съвременни специфични технически средства и системи за обезпечаване прилагането на СРС, които да са адекватни на средата и на постиженията в областта на техниката и технологиите;

- поддържане на необходимото ниво на взаимодействие с оперативните служби, с предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, с операторите, предоставящи пощенски услуги, както и с държавните регулаторни органи, имащи пряко отношение към дейността на ДАТО;

- подобряване на институционалния и административен капацитет на ДАТО, усъвършенстване и утвърждаване на системите за обучение и повишаване на професионалната квалификация, и усъвършенстване на вътрешноведомствените документи в Агенцията;

- имплементиране на необходимия комплекс от мерки за защита на класифицираната информация и на информацията, придобита при прилагане на СРС;

- изграждане на системи за сигурност за повишаване нивата на конфиденциалност, интегритет и достъпност на информацията, както и за осигуряване на автентичност и безотказност на информационните ресурси, системи и услуги;

Ползата/ефектът за обществото от изпълнението на политиката се изразява в предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, посредством ефективно прилагане на дейностите, свързани със защита на националната сигурност и подпомагане на наказателния процес.

Сведения за организацията, способите, средствата и информацията за прилаганите, съгласно законовите разпоредби СРС от ДАТО, попадат в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, съгласно Приложение № 1 към чл. 25 на Закона за защита на класифицираната информация. В програмния бюджет на ДАТО, отчитайки спецификата на дейност на Агенцията, която не дава възможност за детайлно определяне на качествени и количествени показатели, са дефинирани показатели за изпълнение, в т.ч. и ключов индикатор по политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, и е заложена целева стойност по него.

При изпълнението на бюджетна програма „Технически операции” са спазени основните принципи за постоянна обвързаност между поставените цели за развитие и потребността от ресурси за тяхното постигане, както и за осигуряване на условия за ефективен контрол и прозрачност на извършваните разходи. Приоритетно ресурсите са насочени към звената, отговорни за създаване на основния продукт от дейността, като се осигурява законосъобразно, ефективно и прозрачно организиране на дейностите и процесите при провеждане на обществени поръчки и разходване на финансови средства. Разработват се и се въвеждат в експлоатация нови съвременни технически средства и системи за обезпечаване прилагането на СРС, които да са адекватни на средата и на постиженията в областта на техниката и технологиите. Изграждат се системи за сигурност за повишаване нивата на конфиденциалност, интегритет и достъпност, както и за осигуряване на автентичност и безотказност на информационните ресурси, системи и услуги.

Във връзка с дейността по осигуряване и прилагане на СРС, Агенцията предоставя следните продукти/услуги: обезпечаване оперативно-издирвателната дейност и дейността по разкриване и доказване на престъпления от органите по чл. 13 от ЗСРС, чрез осигуряване и прилагане на СРС; използване на СРС за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това; използване на СРС по отношение на дейности, свързани със защита на националната сигурност.

За предоставяне на посочените услуги ДАТО извършва определените от законодателя в чл. 19б от ЗСРС дейности.

Основно направление и приоритет в дейността на ДАТО е поддържане на високо ниво на контрол по отношение на всички процеси, свързани с осигуряване и прилагане на СРС. Продължава наблюдението за устойчивост на наложените добри практики за всички процеси и дейности, като се използват и всички създадени условия за организационно самоусъвършенстване. По този начин до голяма степен са неутрализирани рисковете и заплахите за сигурността и възможността за неправомерни действия от страна на служители на ДАТО.

Основен акцент остава ефективността и ефикасността на изразходваните публични разходи, с оглед осигуряване на по-високо качество на получените резултати от прилаганите от Държавна агенция „Технически операции“ специални разузнавателни средства.