Съпоставка БВП Съпоставка на отчетните данни за брутния вътрешен продукт с допусканията и параметрите, заложени в макроикономическата прогноза по ЗДБРБ за 2022 г.

Съпоставка на отчетните данни за брутния вътрешен продукт с допусканията и параметрите, заложени в макроикономическата прогноза по ЗДБРБ за 2022 г.

При съставяне на бюджета се използва за база макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, която се основава на определени допускания и оценки към момента на нейното изготвяне. Съпоставката на реалните отчетни данни за брутния вътрешен продукт с използваните прогнозни оценки на етапа на планиране дава възможност да се оцени до каква степен изпълнението на бюджета следва прогнозирания макроикономически сценарий и да се обособят факторите, допринесли за отклонение на отчетните данни от прогнозите. Голяма част от тези фактори е трудно да бъдат обхванати и правилно оценени на етапа на изготвяне на прогнозата. Следващите редове обясняват наблюдаваните разлики между прогнозните и отчетните стойности на брутния вътрешен продукт за 2022 година.

Представената съпоставка на отчетните данни за 2022 г. е спрямо 2 макроикономическата прогноза , с която бе приет ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.

Номиналната стойност на брутния вътрешен продукт за 2022 г. по отчетни данни към април 2023 г. е с 14 890 млн. лв. по-висока от прогнозата, използвана в ЗИД на ЗДБРБ за

2022 г., изготвена през май 2022 г. Около 7,1 млрд. лв. от разликата се дължи на ревизия на данните за БВП за 2021 г., публикувана през октомври 2022 г., а останалата част (7,8 млрд.

лв.) е резултат от разминаване между прогноза и отчет. Номиналната стойност на БВП за

2022 г. нарасна с 19 % при прогноза за растеж от 13,4 %.

Реалният растеж на БВП бе по-висок от прогнозирания в ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. с 0,5 пр. п. Компонентите с по-голям положителен принос за растежа от очаквания бяха крайното потребление и изменението на запасите. В същото време бруто образуването на основен капитал и нетният износ бяха с по-съществен отрицателен принос. Публичното и частното потребление бяха компонентите с най-голямо разминаване в положителна посока.

Очакванията бяха, че по-слабото нарастване на реалния разполагаем доход и повишената несигурност ще доведат до по-съществено забавяне в растежа на потреблението на домакинствата, но неговото увеличение се оказа устойчиво.

Освен по-висок спрямо очакванията реален растеж бе регистриран и по-голям дефлатор на БВП (с 4,9 пр. п.). Принос за второто имаха всички компоненти, но най-вече дефлаторът на потреблението на домакинствата, който достигна 16,6 % и надмина средногодишната инфлация както по ХИПЦ, така и по ИПЦ.

През 2022 г. растежът на заетостта (съгласно дефиницията на ЕСС 2010) бе с 0,4 пр. п.

по-нисък от прогнозирания в актуализирания вариант на бюджета от май 2022 г. Основната причина за това е по-ниският брой на украински бежанци, които бяха интегрирани на българския пазар на труда през втората половина на годината. Допускането бе, че към края на 2022 г. около 35 хиляди украинци ще бъдат заети в български фирми и предприятия, докато в действителност техният брой бе около 7 хиляди души. Отчетената стойност на коефициента на безработица е много близък до прогнозирания коефициент (с 0.2 пр. п. по- нисък от него).

По-съществено разминаване се наблюдаваше по отношение на компенсацията на един нает, като заложеният номинален темп на показателя бе с 9,1 пр. п. по-нисък спрямо отчетните данни.

2 https://www.minfin.bg/upload/52199/MacroForecast_May2022_bg.pdf Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2022 г. - накратко“ 4

Последното отразяваше ревизията на данните, очакванията за по-ниска икономическа активност, по-нисък принос на публичния сектор, както и липсата на ефект по линия на интеграцията на украинските бежанци.

Развитието на войната в Украйна промени съществено очакванията в средносрочен период за международните цени на основните суровини, което доведе и до ускорение на инфлацията над очакваното. Разликата между прогноза и отчетено изменение на ХИПЦ в страната беше по-малка по отношение на средногодишната инфлация в сравнение с тази в края на 2022 г., което се свързва най-вече с наблюдаваното по-късно забавяне на годишния темп на инфлация. Най-съществено различие имаше по отношение на прогнозата за поскъпването на енергийните стоки, като може да бъде обяснено най-вече със същественото поскъпване на природен газ и твърди горива на международните пазари, което и при двете суровини бе почти два пъти над очакваното.

По отношение на платежния баланс, през 2022 г. бе отчетен дефицит по текущата сметка от 0,7 % от БВП, докато в актуализираната прогноза от 2022 г. бе очаквана отрицателна стойност от 2,4 %. При търговията със стоки влошаването на баланса, изразено като съотношение спрямо БВП, бе по-слабо от очакваното. Реализираният износ бе малко по-нисък от прогнозирания, като бе отчетено по-високо количествено нарастване, при малко по-ниски от очакваното цени. По-високият реален растеж бе породен от високата икономическа активност в ЕС, въпреки войната в Украйна и шока в енергийния сектор, което се отрази в по-благоприятно външно търсене. Наред с това, в създалата се среда страната ни реализира значителен износ на минерални горива (вкл. нефтопродукти и електроенергия).

Вносът също нарасна по-значително в количествено отношение, докато ценовият ефект бе по-слаб от прогнозния. Реализираното ниво на внос на стоки съответстваше на прогнозата.

Отчетеният баланс при търговията с услугите бе по-нисък от прогнозирания, основно повлиян от по-силното вътрешно търсене, като номиналните темпове както на износа, така и на вноса изпревариха очакванията, отразявайки по-високите ценови нараствания.

Излишъкът при търговията със стоки и услуги бе 0,5% от БВП или с 0,4 пр. п. по-висок спрямо прогнозния. Общото салдо на доходните статии през годината достигна дефицит от 1,2 % от БВП, спрямо очаквани 2,6 %. Отклонението спрямо прогнозата се дължи почти изцяло на реализирания по-малък дефицит при първичния доход, при подценени очаквания за входящите потоци друг първичен доход.

Кредитът за неправителствения сектор през 2022 г. се ускори в по-голяма степен спрямо макроикономическата прогноза, използвана за разработване на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Това се дължи на по-консервативно допускане в прогнозата по отношение на растежа на кредита за нефинансови предприятия, предвид неблагоприятните перспективи пред частните инвестиции.

Кредитът за домакинствата също се ускори в по-голяма степен от прогнозираното.

Основен принос за това имаха жилищните кредити, подкрепени от средата на ниски лихвени проценти и продължаващото нарастване на цените на жилищата. Високата инфлация през

2022 г. и завишените инфлационни очаквания също допринесоха за по-високото търсене на жилища като алтернативна форма за инвестиция или за съхранение на стойността.

Потребителските кредити също се повишиха повече спрямо очакваното, което съответства и на по-високия спрямо прогнозата отчетен ръст на частното потребление.

Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2022 г. - накратко“ 5