Обща бюджетна рамка

Изготвянето на Бюджет 2024 в рамките на втория етап на бюджетната процедура за

2024 г. беше повлияно от късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., като в него намериха отражение целогодишните ефекти от измененията в политиките и основните допускания, приети с Бюджет 2023.

Параметрите и допусканията, при които е разработена общата рамка на Бюджет 2024 и прогнозата за 2025 г. и 2026 г., се базират на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, на действащото законодателство, прилагане на възприетите политики и допускания от правителството за 2024-2026 г., отчетни данни и оценка на възможностите за реализиране на инвестиционните разходи в рамките на бюджетната година, предприетите оптимизиращи приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени.

Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметки за средства от ЕС.

Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3,0% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г.

Планираната консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ до 2026 г.

се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. По този начин се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната.

Бюджетното салдо по КФП е дефицит от 3,0% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС.

Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 37,7 - 38,1% от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 40,7 - 41,1%.

Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ и през плановия период варират в диапазона 36,3 - 36,6 % от БВП.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансирането на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 49,0 млрд. лв. (23,8% от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 57,2 млрд. лв. (26,3% от БВП) и 66,5 млрд. лв. (28,8% от БВП).

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.