Заключение ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на отчетените данни и анализа на изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2024 г. могат да се направят следните изводи:

✓ През първото полугодие на 2024 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на

88 430 млн. лв., което представлява увеличение с 6 % спрямо същия период на 2023 г. Реалният растеж на БВП за полугодието достигна 2 % с положителен принос от вътрешното търсене.

✓ Броят на заетите през първото тримесечие на 2024 г. отбеляза годишен ръст от 0,7 %, като достигна 3 425 хил. души. Основен принос имаха секторът на услугите и на строителството, където броят на работните места се е увеличил съответно с 1,7 % и 2,7 % на годишна база. Проблемите в промишлеността оказват влияние върху динамиката на заетостта в сектора, която е намаляла с 1,8 % спрямо първото тримесечие на 2023 г. Регистрираният през първото тримесечие коефициент на безработица в страната е 5,0 на сто.

✓ Към края на полугодието на 2024 г. средната заплата в страна се повиши номинално със 17,1 %, a в реално изражение (дефлирана с ХИПЦ) темпът се ускори до 13,6 % в сравнение с 2023 г. Ръстът на компенсацията на един нает за първото тримесечие на годината възлезе на 13,7 %, като се ускори спрямо края на предходната година. За отчетеното нарастване на доходите от труд допринесоха заложеното увеличение на минималната работна заплата, както и динамиката на средната работна заплата.

✓ Тенденцията на намаление на инфлацията по месеци на годишна база, която започна от последното тримесечие на 2022 г., продължи през цялата 2023 г., както и през първото полугодие на 2024 г. Процесът на дезинфлация продължи без прекъсване до април 2024 г., когато инфлацията спрямо същия месец на предходната година достигна 2,5 % - най-ниската стойност за последните три години. Намалението на годишната инфлация до април обхващаше всички основни компоненти на ХИПЦ. През май годишният темп на инфлация се ускори до 2,7 %, а през юни – до 2,8 %.

✓ През месец юни Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха конвергентните доклади за 2024 г., в които представят оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Според докладите страната ни изпълнява три от четирите числови критерия за членство в еврозоната, а именно: стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), валутен курс и дългосрочен лихвен процент.

България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци.

✓ Фискалните развития през първото полугодие на 2024 г. бяха доминирани от множество фактори, влияещи разнопосочно върху бюджетните показатели. От една страна, завръщането към нормалния бюджетен процес и приемането на закона за бюджета преди началото на бюджетната година повиши предвидимостта за икономиката и се очаква да подкрепи растежа с одобрената безпрецедентна по размер капиталова програма. Тенденциите на забавяне и спад при инфлацията продължиха, а безработицата остана на ниско равнище. От друга страна обаче, страната отново се завърна към периода на политическа нестабилност, което съответно води до по-голяма неопределеност сред икономическите субекти за политиките и приоритетите, които ще бъдат следвани в краткосрочен и средносрочен план.

✓ Продължителният период на политическа нестабилност допълнително поставя предизвикателства както при изпълнението на бюджета за 2024 г., така и при изпълнението на етапите на бюджетната процедура за изготвянето на законопроекта за държавния бюджет за следващата година, Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025- 61

2027 г. и Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Последният е от изключително значение в контекста на усилията на България за присъединяване към еврозоната.

✓ Рамката по приходите в разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. е планирана амбициозно и изисква максимална мобилизация на приходните администрации за подобряване на събираемостта на приходите, борба със сивата икономика и данъчните престъпления и насърчаване доброволното плащане на дължимите публични вземания.

✓ През първите шест месеца на 2024 г. се наблюдава относително ускорено нарастване на разходите, докато нарастването в частта на приходите е по-умерено, което съответно се отрази във формиране на дефицит в размер на 0,6 млрд. лв. (0,3 % от прогнозния БВП) по консолидираната фискална програма към края на юни 2024 г. За разлика от предходната година, когато през юни и юли еднократните приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия компенсираха натрупания дефицит от предходните месеци, през 2024 г. ръстът на разходите е по-висок от темпа на нарастване на приходите, включително и поради липсата на еднократни приходи, което е причината бюджетното салдо да премине на отрицателна територия още към полугодието.

✓ При отделните елементи на разходите, съпоставено със същия период на предходната година, най-значителен номинален ръст се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи (2,5 млрд. лв. или 18,2 на сто), разходите за персонал (с 1,9 млрд. лв. или 24,5 на сто), капиталовите разходи (на съпоставима база), които нарастват с 1,0 млрд. лв. или 47,9 на сто, и други.

✓ В частта на разходите съществуват потенциални рискове, свързани с възможностите за финансиране в рамките на одобрените разходи за годината на планираните за реализиране през

2024 г. проекти по Инвестиционната програма по чл. 106 и чл. 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., тъй като индикативният размер на прогнозния бюджет в Приложение № 2 към чл. 106, ал. 5 и Приложение № 3 към чл. 107, ал. 13 на ЗДБРБ за 2024 г. е по-висок от заложените разходи в разчетите към закона за бюджета за настоящата година.

✓ В контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната и поддържане на дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ в рамките на критериите за конвергенция при спазване на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж, в краткосрочен план за 2024 г. основните предизвикателства за постигане на заложената цел - дефицитът на сектор „Държавно управление“ да не надвиши 3 на сто от прогнозния БВП, се свързват, от една страна, с постигане на заложените цели по отношение на приходите, и от друга – с недопускане възникването на нови задължения за разходи в края на годината, които независимо че не оказват влияние на касова основа се отразяват като разход за годината по методологията на ЕСС 2010.

✓ По отношение на планираните траншове по Механизма за възстановяване и устойчивост затруднения могат да възникнат при евентуално допълнително забавяне на изпълнението на заложените съгласно актуалния профил за плащане по НПВУ етапи и цели в т.ч. и приемането на необходимите законодателни промени, съответно закъснение при отчитането им и изпращането на ново искане за плащане до Европейската комисия, което ще създаде риск от неполучаване на планирания приход в рамките на финансовата година.

✓ Размерът на фискалния резерв към 30.06.2024 г. е 11 303,1 млн. лв., в т.ч.

9 143,3 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2 159,8 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

62

✓ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФМДР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първите шест месеца на 2024 г. е 2 781,0 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към 30.06.2024 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 2 067,5 млн. лева.

63