Приложение 3

преглед на ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА УТВЪРДЕНИТЕ РАЗХОДИ ПО ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ/ФУНКЦИОНАЛНИ ОБЛАСТИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ В ЗДБРБ ЗА 2023 Г.

НА първостепенните разпоредители с бюджет, ПРИЛАГАЩИ ПРОГРАМЕН ФОРМАТ НА БЮДЖЕТ, С АКЦЕНТ ВЪРХУ ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

1. · НАРОДНО СЪБРАНИЕ(НС) · 3

2. · АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА(АП) · 4

3. · МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ(МС) · 8

4. · КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (КС) · 26

5. · ОМБУДСМАН · 27

6. · СМЕТНА ПАЛАТА (СП) · 28

7. · МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) · 32

8. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) · 47

9. · МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) · 56

10. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) · 77

11. · МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) · 86

12. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП) · 102

13. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ) · 116

14. · МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) · 126

15. · МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) · 137

16. · МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) · 142

17. · МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА (МИИ) · 149

18. · МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА (МИР) · 162

19. · МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) · 164

20. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ (МЗХ) · 185

21. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА и СЪОБЩЕНИЯТА (МТС) · 193

22. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (МЕУ) · 214

23. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) · 224

24. · МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) · 231

25. · МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) · 240

26. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ (ДАНС) · 247

27. · КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (КРДОПБГДСРСБНА) · 249

28. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (КЗД) · 252

29. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (КЗЛД) · 254

30. · КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КПКОНПИ) · 257

31. · НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА (НСО) · 260

32. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ (ДАР) · 262

33. · НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) · 264

34. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) · 265

35. · КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА (КРС) · 270

36. · КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР) · 277

37. · СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТОННИ МЕДИИ (СЕМ) · 278

38. · АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ (АЯР) · 281

39. · КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН) · 282

40. · ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (ДКСИ) · 284

41. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“/ДА „ДРВВЗ“/ · 285

42. · ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) · 287

43. · КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ (КПНРО) · 289

44. · ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ · 292

45. · НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА(НБКСРС) · 298

46. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ"(ДАТО) · 301

НАРОДНО СЪБРАНИЕ(НС)

Отчетът отразява дейността на 48-то Народно събрание и 49-то Народно събрание през 2023 г. С Указ № 28 от 31.01.2023 г. на Президента на Република България 48-то Народно събрание е разпуснато на 03.02.2023 г. 49-то Народно събрание е конституирано на 12.04.2023 г. след проведени избори на 02.04.2023 г.

Програмният формат на отчета на Народното събрание се основава на принципите за ефективност и ефикасност, ясно обоснован е, има измеримо въздействие и е пряко обвързан с показателите за изпълнение.

Отчетът за изпълнението на програмния формат на бюджета на Народното събрание за 2023 г. е насочен към пълноценното функциониране на Парламента, изпълнение на основните конституционни функции и отговорности, основните приоритети и стратегически цели на Народното събрание, които са насочени към:

- Повишаване качеството на приеманите закони;

- Осигуряване на ефективно представителство, публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание;

- Повишаване на ефикасността на парламентарния контрол;

- Приоритизиране на международната дейност на Народното събрание и засилване на междупарламентарното сътрудничество;

- Повишаване на тежестта на електронния обмен в дейността на Народното събрание.

Изготвеният отчет на Народното събрание за 2023 г. е разработен с цел:

- повишаване прозрачността, координацията, стратегическото планиране и отчетността в Народното събрание;

- укрепване на капацитета на администрацията и способността й ефективно да функционира в условията на членство в Европейския съюз.

Отчетените разходи за посочения период обхващат:

- нормативно регламентираните разходи на народните представители, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;

- разходите на администрацията на Народното събрание;

- разходите на второстепенните разпоредители с бюджет;

- разходите на Фискалния съвет.

Разходите по бюджета на Народното събрание са отчетени в четири функционални области и осем програми, както следва:

 Функционална област І. „Представителен и ефективен парламент”:

- Програма 1 „Нормативно определени разходи, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”;

- Програма 2. „Законодателна дейност, парламентарен контрол, парламентарен надзор и конституиране”;

Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Народното събрание за 2023 г.

4

- Програма 3. „Връзка с избирателите и народно представителство”.

- Програма 4. „Парламентарна дипломация”;

 Функционална област ІІ. „Осигуряващи дейности”:

- Програма 5. „Административно обслужване”;

- Програма 6. „Материално-техническо обезпечаване и социално-битово обслужване”;

 Функционална област ІІІ. „Съпътстваща дейност”:

- Програма 7. „Икономически и социален диалог”.

 Функционална област ІV. „Мониторинг на фискалната политика”:

- Програма 8. „Фискален съвет”.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА(АП) В изпълнение на своите функции през отчетния период Администрация на президента обезпечи и осигури осъществяването и изпълнението на конституционните правомощия на президента и вицепрезидента на Република България в интерес на гражданите и обществото.

Функционалната област "Осъществявяне на конституционните правомощия на президента на Република България" обхваща осъществяване на държавната власт в кръга на правомощия, определени от Конституцията на Република България (КРБ). Президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

През 2023 г. в изпълнение на конституционните си правомощия са издадени от президента и вицепрезидента общо 393 бр. укази, в изпълнение на конституционните им правомощия.

През отчетния период президентът на Република България г-н Румен Радев нееднократно се е възползвал от правото си на обръщение към народа, давал е изявления, поздравления и приветствия, изразявал е позиции. От страна на Администрация на президента са били своевременно и напълно обезпечени организационно, логистично и финансово дейностите на президента и вицепрезидента за изпълнение на правомощията им по Конституцията на Република България.

Успешното реализиране на бюджетната програма на Администрация на президента "Подпомагане и осигуряване дейността на президента и вицепрезидента на Република България при изпълнение на конституционните и законовите им правомощия" е свързано с пълноценното и своевременно осигуряване на всички дейности, необходими за изпълнението на конституционните и законови правомощия на президента и вицепрезидента на Република България, в т.ч.:

- защита и реализация на националните интереси на Република България, чрез активно участие в международните отношения;

- устойчиво развитие на българската нация и държава;

- защита на националната сигурност и териториалната цялост на Република България - президентът върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

Основните показатели за изпълнение на бюджетната програма:

Организиране на посещения на президента и вицепрезидента в страната:

През отчетния период бяха обезпечени, организирани и осъществени 62 бр. посещения на президента и вицепрезидента в страната с което е напълно изпълнена поставената целева стойност.

Организиране на официални и работни посещения в чужбина През 2023 г. година бяха осъществени посещения в Австрия, Турция, Белгия, Гернания, Косово,Полша, Азербайджан, Великобритания, Южна Африка, Исландия, Черна гора, Обединени арабски емирства, Сърбия и др. общо 32 бр. реализирани посещения в т. ч и срещи на върха на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО. Постигнатата степен на изпълнение е в съответствие с планираните цели по международната програма на президента и вицепрезидента, като броят посещения надхвърля поставената целева стойност от 20 бр.

Приемане на чужди държавни глави и гости в Република България През отчетния период бяха осъществени посещения на 7 държавни глави и чуждестранни гости в т. ч. федералния канцлер на Австрия Карл Нехамер както и президентът на Румъния Клаус Йоханис бе на официално посещение в България по покана на държавния глава Румен Радев.

Темите за енергийната, икономическа и транспортна свързаност, както и общата перспектива за присъединяване към Шенген бяха във фокуса на визитата на Клаус Йоханис в София.

Организиране и осигуряване провеждането на мероприятия в сградата на Администрация на президента През отчетния период бяха организирани и проведени редица срещи и консултации на „Дондуков“ 2 с министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез, унгарския министър на външните работи и търговията. общо 8 на брои в.т. ч Администрацията на президента отвори врати за граждани, желаещи да се запознаят с историята и дейността на президентската институция. Денят на отворените врати на „Дондуков“ 2 се проведе в рамките на инициативата „Европейски дни на наследството - София 2023“.

Организиране, осигуряване и провеждане на мероприятия в страната и организиране на посещения и мероприятия в страната на президента в качеството на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България Основни мероприятия, в които участва президентската институция през 2023 г.:

На 1 февруари 2023 г. Президентите Румен Радев и Александър Вучич откриха строителните дейности по изграждане на междусистемната газова връзка „България-Сърбия“ (IBS) на българска територия.

На 3 март 2023 г. президентът беше домакин на традиционния прием по случай 3 март Националният празник на Република България, в Централния военен клуб.

На 29 май 2023 г. се проведе традиционният абитуриентски бал за младежи в неравностойно положение. Събитието е част от благотворителната инициатива на държавния глава „Подкрепи една мечта“ и се осъществява чрез финансови средства, набрани от дарителска кампания.

По този показател е напълно изпълнена поставената целева стойност.

Връчване на акредитивни и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представители в страната – акредитивните си писма връчиха 28 бр. посланици Награждаване с ордени и медали – на тържествени церемонии в Гербовата зала на Дондуков 2 бяха наградени 34 изтъкнати българи и чуждестранни граждани, след издадени укази на президента на Република България.

Отчет на разходите по бюджета на Администрация на президента по области на политики/функционални области и бюджетни програми към 31.12.2023 г.

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 10842200 · 10095969 · 9815427

0200.01.00 · Функционална област "Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България". · 10842200 · 10095969 · 9815427

0200.01.01 · Бюджетна програма "Подпомагане и осигуряване дейността на президента и вицепрезидента на Република България при изпълнение на конституционните и законовите им правомощия". · 10842200 · 10095969 · 9815427

Общо извършените разходи по бюджета на Администрация на президента към 31.12.2023 г. са в размер на 9 815 427 лв., при одобрен годишен план 10 095 969 лв. Изпълнението е 97,22 % от средствата по уточнения план.

В изпълнение на своите функции през отчетния период Администрация на президента обезпечи и осигури осъществяването и изпълнението на конституционните правомощия на президента и вицепрезидента на Република България в интерес на гражданите и обществото.

Функционалната област "Осъществявяне на конституционните правомощия на президента на Република България" обхваща осъществяване на държавната власт в кръга на правомощия, определени от Конституцията на Република България (КРБ). Президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

През 2023 г. в изпълнение на конституционните си правомощия са издадени от президента и вицепрезидента общо 393 бр. укази, в изпълнение на конституционните им правомощия.

През отчетния период президентът на Република България г-н Румен Радев нееднократно се е възползвал от правото си на обръщение към народа, давал е изявления, поздравления и приветствия, изразявал е позиции. От страна на Администрация на президента са били своевременно и напълно обезпечени организационно, логистично и финансово дейностите на президента и вицепрезидента за изпълнение на правомощията им по Конституцията на Република България.

Успешното реализиране на бюджетната програма на Администрация на президента "Подпомагане и осигуряване дейността на президента и вицепрезидента на Република България при изпълнение на конституционните и законовите им правомощия" е свързано с пълноценното и своевременно осигуряване на всички дейности, необходими за изпълнението на конституционните и законови правомощия на президента и вицепрезидента на Република България, в т.ч.:

- защита и реализация на националните интереси на Република България, чрез активно участие в международните отношения;

- устойчиво развитие на българската нация и държава;

- защита на националната сигурност и териториалната цялост на Република България - президентът върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

Основните показатели за изпълнение на бюджетната програма:

Организиране на посещения на президента и вицепрезидента в страната:

През отчетния период бяха обезпечени, организирани и осъществени 62 бр. посещения на президента и вицепрезидента в страната с което е напълно изпълнена поставената целева стойност.

Организиране на официални и работни посещения в чужбина През 2023 г. година бяха осъществени посещения в Австрия, Турция, Белгия, Гернания, Косово,Полша, Азербайджан, Великобритания, Южна Африка, Исландия, Черна гора, Обединени арабски емирства, Сърбия и др. общо 32 бр. реализирани посещения в т. ч и срещи на върха на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО. Постигнатата степен на изпълнение е в съответствие с планираните цели по международната програма на президента и вицепрезидента, като броят посещения надхвърля поставената целева стойност от 20 бр.

Приемане на чужди държавни глави и гости в Република България През отчетния период бяха осъществени посещения на 7 държавни глави и чуждестранни гости в т. ч. федералния канцлер на Австрия Карл Нехамер както и президентът на Румъния Клаус Йоханис бе на официално посещение в България по покана на държавния глава Румен Радев.

Темите за енергийната, икономическа и транспортна свързаност, както и общата перспектива за присъединяване към Шенген бяха във фокуса на визитата на Клаус Йоханис в София.

Организиране и осигуряване провеждането на мероприятия в сградата на Администрация на президента През отчетния период бяха организирани и проведени редица срещи и консултации на „Дондуков“ 2 с министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез, унгарския министър на външните работи и търговията. общо 8 на брои в.т. ч Администрацията на президента отвори врати за граждани, желаещи да се запознаят с историята и дейността на президентската институция. Денят на отворените врати на „Дондуков“ 2 се проведе в рамките на инициативата „Европейски дни на наследството - София 2023“.

Организиране, осигуряване и провеждане на мероприятия в страната и организиране на посещения и мероприятия в страната на президента в качеството на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България Основни мероприятия, в които участва президентската институция през 2023 г.:

На 1 февруари 2023 г. Президентите Румен Радев и Александър Вучич откриха строителните дейности по изграждане на междусистемната газова връзка „България-Сърбия“ (IBS) на българска територия.

На 3 март 2023 г. президентът беше домакин на традиционния прием по случай 3 март Националният празник на Република България, в Централния военен клуб.

На 29 май 2023 г. се проведе традиционният абитуриентски бал за младежи в неравностойно положение. Събитието е част от благотворителната инициатива на държавния глава „Подкрепи една мечта“ и се осъществява чрез финансови средства, набрани от дарителска кампания.

По този показател е напълно изпълнена поставената целева стойност.

Връчване на акредитивни и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представители в страната – акредитивните си писма връчиха 28 бр. посланици Награждаване с ордени и медали – на тържествени церемонии в Гербовата зала на Дондуков 2 бяха наградени 34 изтъкнати българи и чуждестранни граждани, след издадени укази на президента на Република България.

Отчет на разходите по бюджета на Администрация на президента по области на политики/функционални области и бюджетни програми към 31.12.2023 г.

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 10842200 · 10095969 · 9815427

0200.01.00 · Функционална област "Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България". · 10842200 · 10095969 · 9815427

0200.01.01 · Бюджетна програма "Подпомагане и осигуряване дейността на президента и вицепрезидента на Република България при изпълнение на конституционните и законовите им правомощия". · 10842200 · 10095969 · 9815427

Общо извършените разходи по бюджета на Администрация на президента към 31.12.2023 г. са в размер на 9 815 427 лв., при одобрен годишен план 10 095 969 лв. Изпълнението е 97,22 % от средствата по уточнения план.

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ(МС)

Област “Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет” (МС) В тази област са планирани и отчетени дейностите на структурните звена в администрацията на Министерския съвет, свързани с осигуряване на дейността на Министерския съвет и необходимите за това финансови, материални и човешки ресурси.

Отчетът включва изпълнението на бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” и бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.

Бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” Основната цел на програмата е да осигури организацията на дейността на Министерския съвет в съответствие с приоритетите на правителството.

Постигнатите резултати са следните:

През 2023 г. са разработени проекти на актове на МС и на министър-председателя, както и съгласуване на актовете;

Изготвени са правни становища по проектите на актове на МС и на министър-председателя. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат осигуряване на законосъобразност в работата на МС и на министър-председателя;

Изготвяне и представяне на документи и становища, необходими във връзка с процесуалното представителство на Министерския съвет и на министър-председателя. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат процесуалноправна защита на актовете на Министерския съвет и на министър-председателя;

Осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт. Методическата помощ и консултациите на администрациите в изпълнителната власт се осигуряват чрез отговори на поставени писмено и устно въпроси и чрез участие в работни групи. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт;

Постигнато високо ниво на протоколната и церемониалната дейност, в съответствие с европейските стандарти и възможности, които дава българското законодателство;

Реализирани официални, работни посещения и контакти в чужбина и в страната, начело и по покана на министър-председателя на Република България;

Организация на заседанията на МС;

Разработена е и се изпълнява програма за представяне дейността на Министерския съвет и на неговата администрация;

Създадена е организация за публични изяви на членовете на Министерския съвет във връзка с представянето на решения на правителството;

Осигурени са условия за провеждането на информационната политика на правителството чрез планиране и провеждане на информационни събития за представяне на конкретни правителствени политики, мерки и действия;

Осъществяване на текущ и последващ контрол на изпълнението и отчитането на договорите;

Съставяне на доклади за резултатите от извършената контролна дейност до главния секретар;

Идентифициране на потенциални рискови фактори и най-често допускани грешки в процеса на изпълнението и отчитането на договорите.

Бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.

Основната цел на програмата е: да ръководи и осъществява мониторинг на изпълнението на ключови хоризонтални политики; да гарантира изпълнението на политиката на правителството, да подобрява взаимодействието и координацията между администрациите и улеснява процеса на вземане на колективни решения от МС; да осигурява ефективно и координирано участие на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС, изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС и съдействие при разрешаването на презгранични проблеми в областта на вътрешния пазар на ЕС.

Постигнатите резултати са следните:

Ефективна поддръжка и актуализация на информационните системи, за които отговаря отдела (Интегрираната информационна система на държавната администрация, Единната информационна система за управление на човешките ресурси в държавната администрация и Интегрираната система за легализация на документи), вкл. и методическа помощ за администрациите, което осигури нормалното функциониране на административните структури и звената, ползващи системите при изпълнение на възложените им отговорности;

Изпълнение на задачите на АМС по подготовката и произвеждането на законосъобразни избори за държавни и местни органи на власт;

Своевременно набиране, обобщаване и анализ на информации и др., както и промени в нормативни актове на Министерския съвет и др. документи във връзка с функционалната компетентност на отдела;

Ефективно подпомагане на служителя по сигурността на информацията при изпълнение на възложените му със Закона за защита на класифицираната информация задачи;

Обновяване на остарели технически средства и осъвременяване на програмните продукти в регистратурите във връзка с новата „НАРЕДБА за сигурността на комуникационните и информационните системи“;

Доставена и въведена в експлоатация деловодна система АИСКИ за автоматизация на процесите по обработка на класифицирана информация в регистратурите – национална, НАТО и ЕС;

Осигуряване изпълнението на функциите по чл. 9 от Наредбата за сигурността на комуникационните и информационните системи (КИС);

Определен е състава на Органа за развитие и експлоатация (ОРЕ) на КИС-МС чрез заповед на министър-председателя, както и администраторите на КИС-МС.

Изготвени и предадени документи за акредитация на КИС-МС на Органа по акредитация на сигурността (ОАС).

Осигуряване на дейностите, свързани с изграждане на Автоматизираната система за управление на Министерския съвет (АСУ-МС), като подсистема на Комплексната автоматизирана система (КАС) за управление на страната.

Осигуряване на дейностите, свързани с Наредбата за дейностите и задачите по отбранително-мобилизационна подготовка и условията и реда за тяхното осъществяване, които държавните органи провеждат отбранително-мобилизационна подготовка(ОМП) като част от подготовката на страната за отбрана.

Прилагане на пропускателния режим в администрацията на Министерския съвет и координация с Националната служба за охрана.

Осигурени организация и координация на процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), чрез участие в срещи на Междуведомствения координационен механизъм, в заседанията на Комитета по публично управление и Комитета за регулаторна политика и организиране на мисия на Комитета за регулаторна политика в България през ноември 2023 година;

Изготвена самооценка по нов правен инструмент на ОИСР - OECD/LEGAL/0484 Декларация за изграждане на доверие и укрепване на демокрацията;

Изготвени самооценки по два правни инструмента на ОИСР - OECD/LEGAL/0498 Recommendation of the Council on Access to Justice and People-Centred Justice Systems/Препоръка на Съвета относно достъпа до правосъдие и правосъдни системи, фокусирани върху хората и OECD/LEGAL/0491 Recommendation of the Council on the Governance of Digital Identity /Препоръка на Съвета управление на дигиталната идентичност;

Проведена обществена поръчка за избор на изпълнители по проект „Трансформация на модела на административно обслужване“ по Дейности 1, 2 и 3;

Изготвен преглед на изпълнението на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г.;

Публикувана нормативна и методологическа рамка на административното обслужване в България на Портала за обществени консултации;

Публикувана информация относно инициативи, свързани с по-доброто регулиране и намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса на Портала за обществени консултации;

Изготвен компонент „Подкрепа за стратегическо управление на човешките ресурси“ по проект „Укрепване на стратегическия подход и иновациите в държавната администрация“, финансиран чрез Инструмента на ЕК за техническа подкрепа;

Изготвено техническото задание за компонент „Иновации в публичния сектор“ по проект „Укрепване на стратегическия подход и иновациите в държавната администрация“, финансиран чрез Инструмента на ЕК за техническа подкрепа;

Подготвени предложения за преодоляване на дисбалансите в заплащането, в т.ч. увеличение на възнагражденията в „изоставащите“ администрации;

Изготвен ежегоден анализ на състоянието на заплащането на служителите от централната администрация към 1 юли 2023 г. целите на Генералната дирекция „Европейска статистика“ към Европейската комисия;

Сключен договор с предмет: „Надграждане на Порталa Портала за работа в държавната администрация - jobs.government.bg";

Изменена и допълнена Наредбата за студентските стажове в държавната администрация;

Подготвена и проведена централизираната кампания за летни студентски стажове в държавната администрация;

Създадена организация за провеждане на „единни“ законодателни инициативи с цел подобряване на качеството на законодателството;

Изготвен проект на План за намаляване на административната тежест;

Изготвен Годишен доклад за оценка на въздействието за 2022 г.;

Изготвен Доклад за изпълнението на Решение № 436 на Министерския съвет от 2022 г. към 31 декември 2022 г. (приет с Решение № 2 по Протокол № 18 от заседанието на Министерския съвет на 26 април 2023 г.);

Сключен договор за надграждане на Портала за обществени консултации;

Организирано публично събитие „Открито управление – цел и фокус на доброто управление“;

Взети участия в четири проучвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската мрежа на публичните администрации (EUPAN) и Европейската комисия;

Изготвена работната програма на Съвета за административната реформа за 2023 г.

Координирано участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС чрез отстояване на единни и съгласувани позиции за защита на националния интерес – изготвена и приета Годишна програма за 2023 г. за участието на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС; изготвени и одобрени Шестмесечни програми за Шведското и Испанското председателство на Съвета на ЕС и 2 отчета за изпълнението на Шестмесечните програми; съгласувани 205 рамкови позиции по проекти на актове, които се разглеждат в рамките на процеса на вземане на решения в ЕС; разпределени 427 нови междуинституционални досиета; съгласувани и приети 112 позиции за заседанията на различните формати на Съвета на ЕС, на Европейския съвет и срещи на върха; съгласувани и приети 99 доклада от участие в заседанията на Съвета на ЕС.

Изпълнение в максимално възможна степен на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, вкл. постигнато съответствие на българското законодателство с правото на ЕС – изготвен и приет План за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС; изготвен годишен отчет за изпълнението на Плана от предходната година; изготвени и приети от МС 3 доклада на всяко тримесечие; изготвени ежемесечни отчети до Съвета по европейските въпроси; разпределени отговорности за въвеждането и прилагането на общо 2168 акта на ЕС, публикувани в ОВ; изготвени становища за съответствие с правото на ЕС; потвърдени 205 нотификации на национални изпълнителни мерки.

Ограничаване броя на случаите, които преминават от информационна в досъдебната фаза по чл. 258 от ДФЕС и предотвратяване вземането на решения за сезиране на Съда на ЕС по чл. 260 от ДФЕС – съгласувани и изпратени на ЕК 33 отговора и допълнителни информации към отговори на запитвания на ЕК в рамките на информационната фаза; в рамките на досъдебната фаза на процедурата за нарушение са съгласувани и изпратени на ЕК общо 109 позиции, допълнителни информации, искания за удължаване на сроковете за отговор по процедури за нарушение и допълнителни информации относно изпълнението на решения на Съда на ЕС; закрити 36 процедури за нарушение срещу България в рамките на досъдебната фаза.

Оказана подкрепа на българските граждани и фирми за упражняване на правата им, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на Вътрешния пазар – получени и анализирани 610 жалби и запитвания на граждани и фирми до Българския СОЛВИТ център; регистрирани общо 245 СОЛВИТ случая срещу други ДЧ; успешно разрешени и затворени 226 случая срещу други ДЧ и 17 случая срещу България.

Извършени са дейности по координиране и подпомагане на министерствата и другите администрации на изпълнителната власт относно постигането на съгласуваност между предлаганите от тях политики -– изготвяне на становища, организиране на работни срещи, изготвяне на доклади.

Извършени са дейности по подпомагане и осъществяване на координация за постигането на съгласуваност относно прилагане на правилата за кръгова икономика, вкл. са идентифицирани органите на изпълнителната власт, ангажирани с политиката за кръгова икономика.

Оказана е експертна, техническа и координационна помощ при изготвянето на Програмата за управление на правителството на Република България за периода юни 2023–декември 2024 г. В рамките на Съвета за развитие при Министерския съвет е създаден Координационен механизъм за разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната. Експертите от ДКПК взеха участие в работни срещи с политическите ръководствата на всички министерства (министри и началници на политически кабинети) и с народни представители от управляващата коалиция по разработване на Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. Създадена платформа за отчитане изпълнението на Програмата за управление на Република България юни 2023 г. – декември 2024 г., включително осигурен достъп за работа в платформата на експерти от АМС и от всички министерства. Осигурено съдействие от страна на експертите от ДИСП на представители на АМС и министерствата за попълване на мерките и условията, при които те се считат за изпълнени, от приетата от Министерски съвет Програма за управление на Република България юни 2023 г. – декември 2024 г. (Програмата) в платформата/таблиците за отчитането им. Разработване на показатели за отчитане на актуалното състояние на изпълнението на мерките от Програмата за управление на страната юни 2023 г. - декември 2024 г.

Изпълняват се дейностите по подпомагането на процеса по вземане на информирано решение от Министерския съвет чрез изготвяне на становища по целесъобразност на политики, предлагани от органите на изпълнителната власт, организации или лица.

Дирекцията изпълнява функциите си на секретариат на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС), в т. ч. е изготвила проект на заповед за определяне на поименния състав на КСЕЗС и доклад относно идентифицирани проблеми при определяне на състава на Комисията за енергиен преход (КЕП); Комисията за устойчива мобилност (КУМ); Комисията за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност (КЕЕ) и Комисията за развитие и прилагане на иновациите и кръговата и био-базирана икономика към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КИКИ).

Изпълняват се функциите по организиране и подпомагане на дейността на Съвета за развитие към МС.

Осъществя се контрол за пълнотата и сроковете за въвеждане на информация в Портала за консултативните съвети.

Извършват се дейностите в изпълнение на функциите на специализирана дирекция от администрацията на Министерския съвет по чл. 41 от Закона за концесиите (ЗК).

Извършват се дейностите по поддържане на Националния концесионен регистър (НКР), в т.ч. публикуване в регистъра на документите, определени със ЗК. През отчетния период са разработени технически спецификации за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Консултантски услуги, свързани със софтуерен продукт – НКР за изготвяне на технически спецификации за надграждане на НКР, съдействие при одобряването му от МЕУ и отразяване на бележките на МЕУ в заданието. Извършено окончателно приемане на изготвените от изпълнителя Технически спецификации; изготвяне на протокол за приемане на изпълнението; изготвяне на предложение за извършване на първото плащане по договора на изпълнителя. Изискано от изпълнителя на ОП редактиране на Техническите спецификации в съответствие с бележката от МЕУ. Изготвени са документи за окончателно плащане по договора за ОП.

Извършва се мониторинг на прилагането на изискванията за възлагане на концесии по ЗК, чрез наблюдение, анализ и оценка относно наличието на системни проблеми.

Изпълняват се дейностите по извършване анализ на решенията на КЗК и на ВАС по жалби, подадени по реда на глава шеста от ЗК относно концесии по ЗК - установени са и текущо се установяват всички решения и определения на КЗК и ВАС от датата на влизане в сила на ЗК – 02.01.2018 г. до 31.12.2023 г. За посочения период общо актовете са 3 определения и 14 решения. Изготвена е справка с информация и данни за установените актове. На базата на изготвената справка е започнало изготвянето на Анализ на решенията на Комисията за защита на конкуренцията и на Върховния административен съд по жалби, подадени по реда на глава шеста от Закона за концесиите.

Извършва се предварителен контрол за спазване на изискванията за възлагане на концесии над европейския праг, както и дейностите по осъществяването на предварителен контрол за прилагането на изискванията за възлагане на концесии.

Изпълняват се дейностите по обобщаване на практиката и издаване на указания за прилагането на изискванията за възлагане на концесии.

Изпълняват се функциите по организиране, подпомагане и участие в дейността на Координационния съвет по концесиите.

Изпълняват се дейностите във връзка с осигуряването на законосъобразност и целесъобразност на актовете на МС, свързани с търсене и/или проучване на подземни богатства, както и с концесии по Закона за подземните богатства (ЗПБ), Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и Закона за водите –(ЗВ) – за добив на минерална вода. – дирекция „Координация на политики и концесии.

Изпълняват се дейностите във връзка с осъществяването на процесуално представителство по дела, свързани с концесии по ЗПБ, ЗУЧК и ЗВ.

Всички експерти от дирекцията участват в състава на комитети за наблюдение на програми, финансирани от ЕС, експертни/тематични работни групи, комисии, съвети и др. по въпроси, свързани с функционалната компетентност на ДКПК.

Осигурена е методическа помощ на централните органи на изпълнителната власт и на администрациите, които ги подпомагат, при формулиране на ежегодните цели на администрацията, съгласно Закона за администрацията, с оглед подобряване по планирането на дейностите в администрациите и обвързването им с постигане на стратегическите цели на политиките. Дадена обратна връзка под формата на срещи и писмени становища на над 150 администрации. Разработени са образци и подробни указания към тях за планиране на ежегодните цели за 2024 г. и отчетите за изпълнение на ежегодните цели за 2023 г.

Насърчено е прилагането на единни стандарти по отношение на стратегическите документи и процеса по тяхното разработване, наблюдение и отчитане чрез изготвени Насоки за подобряване на националната стратегическа рамка и проведени срещи с почти всички министерства за обсъждане на визията им за развитието на националната стратегическа рамка в тяхната област на политика. В този контекст е сформирана и мрежа от експерти в областта на стратегическото планиране и разработването на публични политики, с представители на министерствата и държавните агенции, като през отчетния период са проведени три събития на мрежата за изграждане на капацитет.

Разработен е проект на Закон за стратегическо планиране, мотиви и цялостна предварителна оценка на въздействието към него, с цел нормативно регламентиране на процеса. Проведени са срещи с министерства и други ведомства за обсъждане на възможностите за оптимизиране на стратегическата рамка по области на политики и на необходимите промени в специалните закони. Проектозаконът е публикуван за обществено обсъждане на 22.12.2023 г.

Изготвена и приета е нова процедура по съгласуване на проектите на документи от националната стратегическа рамка и са изменени функциите и правомощията на Съвета за развитие, като през отчетния период е прието Постановление № 77 от 16 май 2023 г. за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет. Координирани са съгласувателните процедури за проектите на стратегически документи и са организирани пет заседания на Съвета в новия формат и две писмени процедури за неприсъствено приемане на решения.

Институционализиран е Съветът за икономически анализи, с което е изпълнена реформа по Националния план за възстановяване и устойчивост. Съветът е създаден с Постановление № 28 от 20 февруари 2023 г., разработена е и актуализирана електронна страница, организирани са 8 заседания, събития за представяне на първите три икономически изследвания и годишна конференция.

Изготвени са два доклада за ефекта от фондовете на Европейския съюз „Фондовете на ЕС в България: Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ през м. март и м. септември 2023 година. Актуализиран и надграден е инструментът за моделиране СИБИЛА 2.0.

Създаден е механизъм за наблюдение и отчитане на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие с разработването и приемането на Постановление № 52 от 10 април 2023 г. Активно е подпомогната дейността на създадената към НСИ Междуведомствена работна група за координиране на дейностите по разработване и актуализиране на Национален списък с показатели за наблюдение и отчитане напредъка по изпълнение на Целите, като са организирани и проведени две присъствени заседания. Разработено и прието Решение на Министерския съвет за приемането на Националния списък. Разработен е Анализ на напредъка на България по изпълнение на Целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие, който е приет от Съвета за развитие.

Разработен е проект на План за действие за изпълнението на НПР БЪЛГАРИЯ 2030 за периода 2024-2026 г., съгласуван с писмена процедура от Координационния комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на НПР БЪЛГАРИЯ 2030.

Оказана е значима подкрепа на НСИ при изпълнението на проект „Технологичен инструмент за по-добро стратегическо планиране и управление на изпълнението на националните стратегически документи“, финансиран по НПВУ, както и се изпълняват дейности по проект 23BG02 „Укрепване на стратегическия подход и иновациите в държавната администрация“, финансиран от Инструмента за техническа подкрепа (TSI) в координация с генерална дирекция „Реформи“ на Европейската комисия и ОИСР.

Извършени са общо 32 бр. проверки, от които 3 бр. планови и 29 бр. извънпланови проверки, като за всяка една от тях е изготвен доклад до министър-председателя, съдържащ констатации, изводи и препоръки за подобряване работата на проверяваните структури, дейности и процеси. В резултат на извършените проверки е предложено да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на двама служители от Националния статистически институт, петима служители от Министерството на икономиката и индустрията, четирима служители от Министерството на културата и трима служители на областната администрация на област София, за които в хода на проверките е констатирано, че са допуснали нарушения. Съобразно разпоредбите на чл. 46, ал. 4, т. 9 от Закона за администрацията за констатираните данни за престъпление при извършената проверка в Министерството на икономиката и индустрията е изпратен сигнал до Софийска градска прокуратура. Освен това, на областния управител на област София са съставени два акта за установяване на административни нарушения и са издадени две наказателни постановления от наказващия орган.

Постъпили са общо 300 бр. сигнали по АПК и по ЗПКОНПИ/ЗПК. От тях: 182 бр. сигнали, ведно с приложенията към тях, са препратени по компетентност; 10 бр. сигнали са приключени на основание на чл. 112, предложение второ от АПК; по 75 бр. сигнали са изготвени отговори до подателите им; по 16 бр. сигнали със заповед на министър-председателя са възложени проверки; по 8 бр. сигнали е извършено предварително проучване по реда на чл. 32 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи, за което са изготвени доклади до министър-председателя; 7 бр. сигнали са приключени по реда на чл. 124 от АПК; 1 бр. сигнал е квалифицирани като анонимен по чл. 111, ал. 4 от АПК; за 1 бр. сигнал е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ЗПКОНПИ/ЗПК.

Извършена е проверка на общо 301 бр. декларации за несъвместимост и за промяна в декларираните обстоятелства (чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПКОНПИ/чл. 49, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПК), от които 157 бр. са подадени от лица, заемащи висши публични длъжности по ЗПКОНПИ/ лица, заемащи публични длъжности по ЗПК, чиито орган по избора/назначаването е министър-председателят или Министерският съвет, и 144 бр. – от лица по § 2, ал. 1, т. 1 и 4 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ/§ 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Обработени са и е осъществен контрол за срочното подаване на 542 бр. декларации за имущество и интереси (чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ/чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК) на служителите в администрацията на Министерския съвет и на лица в политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите.

Не са постъпвали сигнали за конфликт на интереси за лица по § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ/§ 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, чийто орган по назначаването е министър-председателят или заместник министър-председателите.

Двама инспектори от Главния инспекторат са взели участие в работната среща с представители на Европейската комисия във връзка с подготовката на Доклада за върховенството на закона през 2023 г. (13-15 февруари 2023 г. в гр. София) и в Глобален форум за борба с корупцията и за интегритет на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (24-25 май 2023 г. в гр. Париж, Франция).

Служители от Главния инспекторат са включени в състава на работни групи, назначени със заповеди на министър-председателя/министъра на правосъдието, включително и междуведомствени такива (за актуализиране на Вътрешните правила за финансовото управление и контрол в администрацията на Министерския съвет, както и за извършване на преглед на всички действащи заповеди и вътрешноведомствени актове, имащи отношение към финансовото управление и контрол в администрацията на Министерския съвет; за управление на риска в администрацията на Министерския съвет; за проучване на добрите европейски практики и изготвяне на концепция за регулация на лобизма в съответствие с препоръки и стандарти на Европейската комисия, Препоръка CM/Rec (2017) 2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно правната уредба на лобистките дейности в контекста на публичното вземане на решения, която да послужи като основа за изготвяне на законопроект; за изготвяне на проект на Пътна карта за изпълнение на препоръките от Доклада за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GREKO); за разработване на актуализирана Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021-2027 г.) и Пътна карта за изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021-2027 г.); за изготвяне на Наредба за организацията и реда за извършване на проверката на декларациите, както и за установяване на конфликт на интереси; участие в кръгла маса на тема: „Предизвикателства и перспективи пред защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения”; участие във форум на тема „Подобряване на прозрачността и управлението чрез колективни действия”, организиран от МФ и Базелския институт по управление, в партньорство с Американската търговска камара, Българо-швейцарската търговска камара и Асоциация Прозрачност без граници.

Във връзка с определянето на администрацията на Министерския съвет за водеща/партнираща институция на част от комитетите при присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със заповед на главния секретар на Министерския съвет инспектори от Главния инспекторат са определени да отговарят/да вземат участие в осигуряването на съответствието на три от правните инструменти към Комитет по публично управление: OECD/LEGAL/0435 Recommendation of the Council on Public Integrity (препоръка на Съвета за интегритета в публичния сектор); OECD/LEGAL/0379 Recommendation of the Council on Principles for Transparency and Integrity in Lobbying (препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането) и OECD/LEGAL/0316 Recommendation of the Council on OECD Guidelines for Managing Conflict of Interest in the Public Service (препоръка на Съвета относно насоките на ОИСР за управление на конфликта на интереси в държавната служба).

По искане на Министерството на образованието и науката са изготвени 2 бр. становища относно прилагането на административнонаказателните разпоредби на АПК за конкретно лице.

Изготвена информация по въпроси във връзка с петия годишен Доклад за върховенство на правото в Европейския съюз за 2024 г., представена на Министерството на правосъдието.

По искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/Комисията за противодействие на корупцията от Главния инспекторат са изготвени 5 бр. писма с информация и документи за лица, заемащи висши публични длъжности, избрани/назначени от Министерския съвет или от министър-председателя, във връзка с провежданите производства по установяване на конфликт на интерес.

Предоставена е информация по Закона за достъп до обществена информация по 2 бр. заявления, постъпили в администрацията на Министерския съвет.

Проведени са 7 заседания на НСТС и 26 заседания на постоянните комисии, като общо са консултирани 41 проекта на нормативни актове и други документи.

Решенията на НСТС по консултираните проекти на нормативни актове и други документи са оформени в 17 протокола, като 10 от тях са съгласувани на подпис. Протоколите с взетите решения и материалите към тях са публикувани на интернет страницата на Съвета в Портала на Министерския съвет за консултативни съвети.

Проведените присъствени заседания на НСТС са излъчени на живо в залата за журналисти в сградата на Министерския съвет. Заседанията на постоянните комисии към НСТС са проведени дистанционно.

Изпълнението на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите 2021-2030 и Националния план за действие през 2022 г.: изготвен и приет от МС Административен мониторингов доклад за изпълнението през 2022 г. на Националната стратегия на национално и местно ниво; обобщена и предоставена на Европейската комисия, чрез електронната платформа на ЕС, информация във връзка с изпълнението на Националната стратегия и предстоящи дейности по нея;

Приключването на проект ТЕАМ3 (Заедно постигаме повече/ Together wE Achieve More): проектът получи висока оценка от ЕК за изпълнението и постигането на целите му за подобряването на координацията и взаимодействието на национално, областно и местно ниво при прилагане на политиката на равенство, приобщаване и участие на ромите;

Процесът на изготвяне на Националния план за действие за периода 2024-2027 г. на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030).

През 2023 г. са постигнати заложените цели, свързани с осигуряване на организацията на дейността, техническото и административното обслужване на МСОИСД; осъществяване на контрол по изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) и осигуряване на прозрачност в работата на МСОИСД и информираност на бизнеса и гражданите. Проведени са 8 заседания, на които:

Съгласно задачите произтичащи от ЗЕКПСОИТДУ, Междуведомственият съвет през 2023 г. разгледа на заседания на съвета заявленията на 142 фирми, за издаване, спиране, прекратяване, заличаване, отнемане и отказ на лицензи, сертификати, удостоверения за регистрации за външнотърговски дейности с продукти, свързани с отбраната, както и за промяна на обстоятелствата настъпили след тяхното издаване. Издадени са общо 166 лицензи, удостоверения и сертификати.

Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките прие Доклад за дейността на Междуведомствения съвет през 2022 г.

В областта на отбранителната индустрия и на международното отбранително-икономическо и научно-техническо сътрудничество в интерес на отбраната и сигурността Секретариата на Междуведомствения съвет участва в конференции и работни срещи свързани с индустриалното сътрудничество и разгледа въпроси, касаещи отбранителната индустрия.

В областта на отбранително-мобилизационната подготовка на страната и контрола на държавните резерви и военновременни запаси, Междуведомственият съвет разгледа и прие изискуемите от нормативната база документи.

За осигуряване на прозрачност в работата на МСОИСД и информираност на бизнеса и гражданите, при обсъждане на въпроси, свързани с функционалните области на съвета, е публикувана на интернет страницата на МСОИСД необходимата информация.

Цялостната подготовка и организация за провеждането на заседанията на Съвета по сигурността към Министерския съвет (в рамките на календарната година бяха проведени пет заседания), както и предоставянето на взетите решения на членовете на Съвета.

Изготвяне на проект на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България, внасянето му в Народното събрание за разглеждане, както и представянето му пред съответните парламентарни комисии.

Организиране на координацията между държавните структури, свързани с изпълнение на ангажиментите на Република България като член на ЕС, НАТО и ООН.

Изготвяне на ориентировъчни теми, върху които Съветът по сигурността да фокусира работата си през 2024 г.

Изготвяне на ориентировъчен план за работата на Секретариата на Съвета по сигурността през 2024 г.

Подпомагане взаимодействието между държавните органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност, при изпълнение на задачите и дейностите им с оглед текущите предизвикателства.

Осъществяване на междуведомствена координация по отношение на хибридните заплахи в изпълнение на ролята на национална точка за контакт.

Подпомагане на дейността на старшия национален представител по устойчивост г-н Данчо Дяков и осъществяване на цялостна координация по отношение на изготвянето на национални цели за устойчивост по линия на НАТО и план за тяхното изпълнение. Експерт от Секретариата е определен за заместник старши национален представител по устойчивост.

Осъществяване на цялостна координация по планиране и провеждане на събитията по линия на Инициативата за сътрудничество в областта на сигурността, с фокус върху устойчивостта, която се реализира от Европейското командване на силите на САЩ и Института за управление на сигурността (Institute for Security Governance-ISG) за периода 2023-2027.

Осъществяване на междуведомствена координация между Европейския колеж по разузнаване и компетентните ведомства в изпълнение на ролята на национална точка за контакт.

Изготвяне на ежеседмични анализи и ситуационни акценти относно актуалните процеси в международен и вътрешнополитически план, и информационното обезпечаване на министър-председателя относно състоянието на средата за сигурност.

Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Бюджетна програма “Координация при управление на средствата от ЕС“ Постигнат е задоволителен напредък във връзка с реализирането на стратегическата цел за качествено подобряване на икономическата и социална среда на българските граждани чрез изпълнение на целите и приоритетите на Кохезионната политика (КП), Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика по рибарство (ОПР) на ЕС и на други донорски програми. Средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) имат осезаем принос за подобряване качеството на живот на българските граждани. Данните за финансовото изпълнение на програмите, съфинансирани от ЕС, демонстрират успешното изпълнение на тези програми:

към 31.12.2023 г. общо по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 г., вкл. по ОП за храни, договорените средства са в размер на 25 757 768 439,74 лв., което представлява 105,65% от общия бюджет на програмите;

разплатените към бенефициентите средства за същия период са в размер на 19 099 330 964,49 лв. или 78,34% от бюджета на програмите.

По отношение на оперативните цели по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) също се наблюдава висока степен на изпълнение, която се демонстрира от постигнатите стойности на индикаторите. По 66% от количествените показатели целевите стойности към 31.12.2023 г. са изпълнени или преизпълнени, а останалите показатели са отчетени и предстои да бъдат верифицирани през 2024 г.

Ефективното координиране на процеса на изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите за периода 2014-2020 г. допринася за постигане на целите и приоритетите на политиките, финансирани от ЕФСУ. Ефективното функциониране на системата за управление и контрол на средствата от ЕФСУ е обезпечено чрез осигуряване на необходимата нормативна уредба и методологическа подкрепа за прилагането й, уеднаквяване на процедурите за различните програми и пълната електронизация на услугите за кандидатите и бенефициентите с оглед намаляване на административната тежест, включително чрез развитието на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020).

През отчетния период усилията са насочени към осигуряване на необходимите предпоставки за приключване изпълнението на програмите за програмен период 2014-2020 г. и постигане на планираните резултати до края на програмния период, както и към започване на изпълнението на КП, ОСП и ОПР за програмен период 2021-2027 г.

Основен акцент в изпълнението на Политиката за управление на средствата от ЕС през 2023 г. е преходът от етапа на програмиране към реално изпълнение на Споразумението за партньорство 2021 – 2027 г. и включените в него програми, както и на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Важна роля за повишаване на информираността и прозрачността при разходването на средствата от ЕС и другите донорски програми има и активната комуникационна политика. Всички процеси, свързани с управлението на тези програми, протичат при пълна прозрачност и спазване на принципа на партньорство.

От друга страна, изпълнението на ОПДУ допринася за подобряване на административното обслужване и намаляване на административната и регулаторна тежест за гражданите и бизнеса и въвеждане на принципите на „епизоди от живота“ и „бизнес събития”, увеличаване на броя на администрациите, прилагащи механизми за организационно развитие и управление ориентирано към резултатите, подобряване на специализираните знания и умения на служителите в администрацията и развитие на механизми за кариерно развитие, увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики.

Целенасочени инвестиции по ОПДУ има и във връзка с повишаване прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система, подобряване на достъпността и отчетността на съдебната система чрез въвеждане на е-правосъдие, разширяване обхвата и подобряване на качеството на обученията в съдебната система и осъществяване на граждански контрол върху реформата в съдебната система.

През отчетния период е одобрена Индикативната годишна работна програма по Програмата за техническа помощ (ПТП) 2021 – 2027. Разработени са критерии за подбор по шест операции от ИГРП за 2023 г., одобрени от Комитета за наблюдение на ПТП и процедурите са отворени за кандидатстване.

Създадена е неформална „Мрежа за техническа помощ“ - работна група от експерти, чиято цел е да гарантира допълняемост и разграничение при изпълнението на действията по техническа помощ на всяка от програмите от Споразумението за Партньорство и Програма „Техническа помощ“. За периода са проведени 3 срещи на експертната група.

Политиката в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Бюджетна програма “Осъществяване на държавната политика на областно ниво”.

Основната цел на програмата е постигане на по-добро управление на областите при провеждане на държавната политика, защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществяване на административен контрол.

Областният управител е териториален орган на изпълнителната власт в областта с обща компетентност. Той осъществява държавното управление в областта и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждането на регионалната политика. Областният управител се назначава от Министерския съвет. При осъществяване на своите правомощия и функции областният управител се подпомага от заместник областни управители и областна администрация.

Правната рамка, очертаваща правомощията на областния управител, съответно структурата, функциите и дейността на ръководената от него администрация е зададена от Конституцията на Република България, Закона за администрацията и Устройствения правилник на областните администрации. Отделни правомощия на областния управител, както и функции на администрациите са уредени в редица специални закони и др. нормативни актове.

Постигнатите резултати са следните:

Осъществен е непрекъснат административен контрол по изпълнението на административните актове и спазването на законността на територията на областите. Постигната е координация в работата с органите на местно самоуправление и местна администрация.

Най-много правомощия и функции са свързани с координация, надзор и контрол – 94, което съответства на конституционно възложените правомощия на областният управител като орган на изпълнителната власт в областта. Следващите по брой функции са по предоставяне на услуги, което се свързва най-вече с правомощието на областния управител да управлява държавната собственост на територията на областта и такива, свързани с устройство на територията. Функциите по секторна политика са 31 броя, което представлява едва 14.5% от всички типове функции, като основната част от тях са регламентирани в закони.

Политиката в областта на правото на вероизповедание Бюджетна програма “Вероизповедания”.

Основната цел на програмата е координиране на отношенията между изпълнителната власт и вероизповеданията.

Постигнатите резултати от дейностите по разпределение и контрол по усвояване на държавната субсидия за вероизповеданията са следните:

Осъществяване на първоначални проверки на място, за да се установят нуждите от субсидии за различните вероизповедания (по планираните разходи);

Извършване на разпределение на субсидиите за централните поделения на вероизповеданията;

След одобрението, средствата се изпращат на централните ръководства;

Уведомяват се писмено получателите за размера на държавните субсидии и им се дават указания за разходването и отчитането на финансовите средства;

Осъществяване на необходимия контрол (на случаен принцип) или по сигнал на място по усвояването на субсидията;

Приемат се заверени копия от отчетите на централните ръководства, които се подреждат по траншове;

Подредените отчети се съхраняват в дирекция „Вероизповедания”;

Води регистър на постъпилите искания за отпускане на държавна субсидия, съдържащ следната информация:

наименование на молитвения дом, населено място, входящ номер на искането за отпускане на държавна субсидия, дата на разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия, резултат от разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия, отпусната сума, изходящ номер на наше уведомително писмо до бенефициента, входящ номер на постъпило в дирекция „Вероизповедания“ потвърдително писмо от бенефициента за получена субсидия, входящ номер на постъпили заверени копия на разходно-оправдателни документи в дирекция „Вероизповедания“ опис на постъпилите заверени копия на разходно-оправдателни документи.

Политиката в областта на архивното дело Бюджетна програма „Национален архивен фонд“ Основната цел на програмата е съхранение, опазване, обогатяване и популяризиране на Националния архивен фонд (НАФ). Той е съвкупност от ценни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските, обществени и други организации, независимо от времето, мястото и начина на създаването им. Държавна агенция „Архиви“ провежда държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхранението и използването на документите от НАФ, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело.

Постигнатите резултати са следните:

Обогатяването на НАФ с ценни документи е от приоритетно значение за агенцията в дългосрочен план и е една от най-важните дейности, осъществявани от държавните архиви. НАФ е исторически формирала се и постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот на обществото. Той се попълва с определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните и общинските институции, с ценните документи на политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества. Важни източници за комплектуване са и документите на значими за обществото личности, както и документите за историята на България, получени от чуждестранни архиви, други институции, българи и български организации в чужбина. Обогатяването на НАФ е в пряка връзка с разширяване възможностите за достъп до архивна информация на всички заинтересовани страни.

Особено важна е дейността на държавните архиви, свързана с превантивния, текущия и последващ контрол във фондообразувателите за опазване и предаване на документите им, обект на НАФ. Тя се осъществява чрез основни и контролни проверки, а при необходимост – чрез извънредни и инцидентни. Извършените през 2023 г. проверки са 642. От тях 417 са основни, 209 – контролни, 11 извънредни и 5 инцидентни.

През 2023 г. бяха реставрирани 34 454 листа архивни документи. Реставрираните листове са от първа, втора и трета степен на увреденост. Реставрацията беше извършвана в лабораторията по реставрация и консервация в отдел „РКМ” при дирекция ДРКМ, в лабораторията при дирекция ДВИА и в петте лаборатории при РДА: Бургас, Варна, Монтана, Пловдив и Велико Търново. В изпълнение на политиката на ДАА в областта на подбора и комплектуването на документи от НАФ, за периода януари – декември 2023 г. са приети за постоянно запазване общо 628 учрежденски и лични фондове, 169 частични постъпления и 5 спомена.

През 2023 г. в държавните архиви са регистрирани общо 152 395 потребители на архивна информация, от тях 4 398 читатели в читалните и 147 997 посетители в сайтовете на ДАА (административен и тематични от платформата „Архивите говорят“).

Бюджетна програма “Администрация” Основната цел на програмата е осигуряване на подходящи условия за работа на правителството и на администрацията на МС.

Постигнатите резултати са следните:

Изготвени и изпратени в МФ са заявките за лимит;

Разпределен е утвърдения със Закона за държавния бюджет за 2023 г. бюджет на Администрацията на Министерския съвет и второстепенните разпоредители с бюджет. Утвърдени са индивидуални бюджети на второстепенните разпоредители;

Изготвено е месечно разпределение на бюджета за 2023 г. на Министерския съвет, при спазване указанията на МФ, ДР № 3/16.08.2023 г.;

Изготвено и представено в МФ актуализираното очакваното изпълнение на бюджета и актуализираното разпределение на капиталовите разходи съобразно изискванията, сроковете и формата, определени от МФ;

Изготвени и изпратени в определените срокове годишните, месечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета, на сметките за средствата от ЕС и на сметките за чужди средства, както и годишния и тримесечните баланси на МС;

Ежедневно се осъществява контрол по извършването на бюджетните разходи чрез СЕБРА;

Разработена е и представена в Министерство на финансите тригодишна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. - първи и втори етап. Документите са изготвени и представени при спазване на указанията и сроковете, дадени от Министерство на финансите;

Подадена е в срок необходимата информация към МЕУ – чрез Информационна система за бюджетен контрол;

Съставени, оформени и окомплектовани са, съгласно нормативните изисквания, разходни и приходни касови ордери, платежни нареждания и мемориални ордери;

Съгласувани са договори, по които страна е АМС. Положен е втори подпис от директора на дирекция „Бюджет и финанси“;

Осигурено е финансиране и разплащане на сключени договори от АМС;

Осъществен е предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължения и извършване на разходи;

В изпълнение на Заповед № Р-28/15.02.2023 г. на министър-председателя са подписани 30 бр. споразумения между администрацията на Министерския съвет и второстепенни разпоредители с бюджет (ВРБ) по бюджета на Министерския съвет – 28 областни администрации, Национална комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и Национална комисия за борба с трафика на хора, за регламентиране изпълнението на дейности по текущо счетоводно отчитане от дирекция „Бюджет и финанси“ като споделени счетоводни услуги;

Съставени са счетоводни записвания за отразяване на възникналите стопански операции във ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС, въз основа на постъпили документи, чрез Web базирана Платформа за обмен и съхранение на документи (Платформата), при спазване на задължителните основни принципи, определени от Закона за счетоводството; указанията на Министерство на финансите; Счетоводната политика и Индивидуалния сметкоплан на Министерския съвет, и Амортизационната политика на МС;

Обработени са постъпващите чрез Платформата документи, относно изчисляването на месечното възнаграждение на служителите на ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС;

Изготвени са разплащателни ведомости и рекапитулации за работна заплата на служителите, както и на лицата по извънтрудови правоотношения, получили доход, облаган по реда на ЗДДФЛ за ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС;

Набиране и подбор на персонал, както и процеса по назначаването на служителите в администрацията на Министерския съвет (АМС) всички поставени задачи са извършени в срок, като са изготвени актове за назначаване и преназначаване на персонала, съгласно нормативните изисквания. Подготовка и съхраняване на всички актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения. Води се заповедна книга, а копия от актовете, подписани от министър-председателя на Република България и тези от главния секретар на Министерския съвет, се класират в служебните и трудови досиета на служителите и в досиета на първостепенните и второстепенни разпоредители с бюджет към Министерския съвет;

Изготвяне и актуализиране на длъжностните и поименните разписания на длъжностите, същите се изготвят своевременно при промяна на Устройствения правилник на МС и на неговата администрация и при вътрешни трансформации, предложени от ръководителите на съответните звена и одобрени от главния секретар на МС и министър-председателя;

Приемане, регистриране разпределение, насочване и изпращане на документите от регистратурата, както и приключване, експертиза, текущо и архивно запазване на документите;

Приемане на сигнали и предложения на граждани и организации, съобразно разпоредбите на глава осма „Предложения и сигнали" от Административнопроцесуалния кодекс. Осъществяване на личен прием на граждани, изпращане на писма до различни институции, даване на отговор и др.;

Осигуряване на нормално протичане на дейностите и мероприятията по подготовката и произвеждането на изборите;

Извършени одитни ангажименти, съгласно възложени заповеди на министър-председателя;

Изготвено е становище относно съответствието на годишния доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол и въпросника за самооценка на системите за финансово управление и контрол в Министерския съвет за 2022 г. с резултатите от извършената одитна дейност през 2022 г., съгласно изискванията на чл. 9, ал. 8 от Наредбата за формата, съдържанието, сроковете, реда и начина за представяне на информация по чл. 8, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;

Изготвени са проекти на мотивирани предложения, договори и допълнителни споразумения на съществуващи договори, споразумения и протоколи,  проекти на заповеди, представяни са многобройни докладни записки, правни становища, проекти на нормативни и вътрешни административни актове, писма, консултации и мнения по правни въпроси;

Осъществено процесуално представителство и правна защита по възникнали спорове по над 56 дела;

Изготвени и утвърдени Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки в администрацията на Министерския съвет;

Процедурите за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки в администрацията на Министерския съвет, проведени през периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и приключили със сключени договори са 55 бр.;

Организиране ползването и поддържането на сградния и ведомствения жилищен фонд, както и на монтажа и поддържането на машини и съоръжения. През отчетния период са извършени редица мероприятия свързани с полагане на грижа към сградния фонд на МС;

Координиране на ползването и контрола върху управлението на обектите – публична държавна собственост и обектите – частна държавна собственост, предоставени за ползване и управление на администрацията на Министерския съвет;

Осъществяване на дейностите по предоставяне и процесуалното представителство по дела, свързани с предоставянето на достъп до обществена информация;

Информационно обслужване (споделена услуга) - поддържане на счетоводни информационни системи; поддържане и администриране на информационна система за електронни заседания на правителството и др.;

Обезпечаване на всички регулярни и извънредни мероприятия в сградата на МС с технически и човешки ресурс.

Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ Основните цели на програмата са:

Ефективна борба с трафика на хора и с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Повишаване квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа.

Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги.

Ръководство, координиране и контрол на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата.

Съгласно чл. 7, ал. 2 и 3 от Закона за борба с трафика на хора, Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора и ежегодно разработва Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите от престъплението. Към НКБТХ функционират 7 специализирани услуги за жертви на трафик на хора: 4 услуги от резидентен тип и 3 консултативни услуги. За отчетният период подени са общо 72 сигнала, част от които касаят и други сходни на трафика на хора престъпления, в т. ч. съмнителни обяви за работа, както и случай на чужди граждани, които са били в потенциален риск от попадане в ситуация на трафик, нарушени трудови права, изпиране на пари и др. Общият брой лица по всички сигнали за трафик, формално или неформално идентифицирани е 63, включително и децата на жертвите на трафик.

Борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е основен приоритет за Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН). Комисията осъществява методическо ръководство и контрол върху местните комисии за БППМН в страната, както и анализ на данни, изготвяне на прогнози, провеждане на изследвания, програми за превенция и противодействие на детското асоциално поведение, координация на действията на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел по отношение на превенцията и противодействието на противообществените прояви и престъпността при ненавършилите пълнолетие лица. Основната дейност на Централната и местните комисии за БППМН е свързана с организацията на първичната превенция – съответно на национално и общинско ниво. Към настоящия момент в страната функционират 297 местни комисии.

За повишаването на квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа, отговорният орган е Института по публична администрация (ИПА) – направени са проучвания и оценка на потребностите от обучение, както за администрацията като цяло, така и за отделни професионални групи или организации в нея. Института ежегодно актуализира програмите за обучение чрез разработване на нови курсове и по-широко прилагане на дигитални форми на учене, организира и провежда задължително обучение за назначени за първи път на държавна служба и за държавни служители, назначени за първи път на ръководна длъжност.

Да ръководи, координира и контролира политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата отговорността е възложена на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ (ДАБДП). От самото създаване на агенцията, особена важност заемат процесите, свързани с движението по пътищата и произтичащата в тази връзка необходимост от търсене на решения за подобряване на сигурността и безопасността в този процес. Агенцията продължи да инициира, прилага, насърчава и координира съвкупност от мерки, насочени към тематичните направления от Национална стратегия за БДП в Република България 2021-2030 г.: управление, основано на интегритет; социално отговорно поведение: учене през целия живот; ефективен и превантивен контрол; щадяща пътна инфраструктура; превозни средства в защита на човека; спасителна верига за опазване на живота. За целта Агенцията положи системни усилия за координация на установения механизъм за синхронизиране на общодържавните усилия в областта, тъй като БДП изисква провеждането на политика с подчертан хоризонтален характер, която засяга множество структури с компетенции в различни обществени сфери на централно, областно и общинско ниво.

Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги се осъществяват чрез:

осигуряване на необходимите условия за протичането на официални срещи и мероприятия в стопанство „Евксиноград”, комплекс „Бояна” и обект „Шабла”.

предоставяне на необходимите условия за обслужване на представителните мероприятия на централните държавни органи, организиране отдиха на работещите в тях и на други лица, по подпомагане провеждането на квалификацията на кадрите в почивните бази „Слънчев бряг” и „Орлица” – Пампорово.

Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ Провеждане на ефективни политики в областта на международната закрила и поддържане на капацитет за бърза и адекватна реакция в случай на миграционен натиск, както и подобряване условията за живот в местата за настаняване на лица, търсещи закрила и поддържане на материално-техническата база е в правомощията на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС.

ДАБ при МС продължава усилено да работи за оптимизирането и повишаване качеството на процедурата за предоставяне на международна закрила. Това се постига чрез постоянно участие на служители на Агенцията в обучения, организирани от партньорски организации, както и провеждане на тематични обучения относно производството по отношение на интервюиращи органи и регистратори в териториалните поделения. Създадени са механизми за внедряване на наученото от служителите в рамките на работния процес, с цел осигуряване устойчивост на постигнатите резултати. Изграден е системен подход за запознаване на новоназначените служители с нормативната база и практическото й приложение, с цел по-бързо адаптиране към процеса на работа. Разработени са насоки и вътрешни правила за провеждане на процедурните действия при разглеждането на молбите за закрила. Участието в различни обучителни формати допринася за обмяната на опит и добри практики в областта на предоставянето на международна закрила.

Постигнатите резултати са следните:

Настаняване на лица, търсещи международна закрила в териториалните поделения на ДАБ при МС;

Постановени решения по молби за предоставяне на международна закрила (решения за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут, откази за предоставяне на статут и прекратяване на производство);

Прилагане на механизма по презаселване съгласно Решение № 750 от 30 ноември 2017 г. за изменение на Решение № 263 на Министерския съвет от 2016 г. за одобряване на рамка за национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България;

Предоставяне на грижи и услуги на лица, търсещи международна закрила - социално и здравно подпомагане, оказване на психологическа помощ и посредничество на пазара на труда;

Осигуряване на материално-техническа база и условия за настаняване, които отговарят на стандартите на директива на Съвета на ЕС 2013/33/ЕС от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;

Предоставяне на бързо и качествено производство при спазване на всички нормативни изисквания и защита правата, личните данни и законните интереси на кандидатстващите за международна закрила лица чрез повишаване и надграждане на административния капацитет на ДАБ при МС.

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (КС) Програмният формат на бюджет на Конституционен съд за 2022 г. е структуриран в една функционална област „Върховенство на Конституцията“ и една Бюджетна Програма: „Тълкуване на конституцията“.

Към 31.12.2023 г. отчетените разходи по бюджета на Конституционния съд по области на политики и бюджетни програми съдържа консолидирана информация за всички разходи, извършени за периода 1 януари – 31 декември 2023 г. и е както следва:

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет към 31.12.2023 г.

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 5 663 100 · 28 364 937 · 28 140 743

0400.01.00 · Функционална област „Върховенство на Конституцията“ ·   5 663 100 ·   28 364 937 · 28 140 743

0400.01.01 · Програма „ Тълкуване на Конституцията“ ·   5 663 100 ·   28 364 937 · 28 140 743

Целта на дейността на Конституционния съд е осигуряване върховенството на Конституцията.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

0400.01.01 Бюджетна програма „Тълкуване на Конституцията“ (класификационен код и наименование на бюджетната програма)

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Отчет към 31.12.2023.г.

1. Дадени задължителни тълкувания на Конституцията · Брой · 2

2 Решения по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента · Брой · 7

3. Решени спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местно самоуправление и централните изпълнителни органи · Брой · 0

4. Решения по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна · Брой · 0

5. Решения по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения, за законността на избора за президент и вицепрезидент, законността на избора на народен представител, законността на избора на член на Европейския парламент от Република България, установяване на неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции и др. · Брой · 0

През 2023 г. в Конституционния съд са образувани 21 (двадесет и едно) конституционни дела; постановени 9 (девет) решения по конституционни дела; постановени 7 (седем) определения за отклоняване на искането и прекратяване на конституционното дело; с определение са допуснати за разглеждане по същество 16 (шестнадесет) конституционни дела.

ОМБУДСМАН Омбудсманът е застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес. Той е висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание. Омбудсманът в своята дейност се подчинява само на Конституцията законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Едновременно с това неговата фигура се явява носител на гражданския контрол върху държавната и общинската администрация, що се касае до всеки един отделен случай, когато тя застрашава или нарушава правата и свободите на гражданите. От съществено значение в тази връзка са политиките, които националният обществен защитник провежда, продиктувани от нормативно определените му правомощия и принципите на добро управление.

Отчет на разходите по бюджета на ПРБ по функционални области и бюджетни програми:

4000.00.00 · РАЗХОДИ · Закон 2023 · Уточнен план · Отчет 2023

(в лева) Общо разходи по бюджета на ПРБ

4000.01.00 · Функционална област "Защита правата на гражданите" · 4 112 000 · 4 599 700 · 4 044 575

4000.01.01 · Бюджетна програма "Застъпничество и защита на правата и свободите на гражданите" · 4 112 000 · 4 599 700 · 4 044 575

Отчетените разходи за периода са в размер на 4,04 млн. лв.:

1. Заплати и възнаграждения на персонала зает по трудови и приравнени към тях правоотношения – 2,5 млн. лв.

2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 0,1 млн. лв.:

За персонала по извънтрудови правоотношения –0,03 млн. лв.;

Изплатени суми от СБКО – 0,04 млн. лв.;

Обезщетения за персонала с характер на обезщетения – 0,01 млн. лв.;

Други плащания и възнаграждения – 0,02 млн. лв.

3. Задължителни осигурителни вноски от работодателя – 0,35 млн. лв.:

Осигурителни вноски за ДОО от работодателя – 0,2 млн. лв.;

Здравно осигурителни вноски от работодател – 0,09 млн. лв.;

Вноски за ДЗПО – 0,06 млн. лв.

4. Разходите за „Издръжка” за периода са в размер на 0,9 млн. лв. Най-голям относителен дял от тях се пада на разхода за външни услуги в т. ч. за наем на сградата, в която се помещава институцията на омбудсмана /частна собственост/. Останалите разходи са свързани с осигуряване дейността на институцията с доставка на канцеларски материали и офис оборудване и консумативи, разходи за телефони и интернет, отопление, ел. енергия, вода, поддържане на софтуер и хардуер, преводаческа дейност, охрана, текущи ремонти и командировки и други. В значителна степен тези разходи са обвързани с договорни ангажименти и задължения и водят до регулярни плащания.

5. За „Платени данъци и такси и административни санкции“ са отчетени 0,001 млн. лв., данъци на недвижимо и движимо имущество; винетки.

6. За „Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности” са отчетени разходи в размер на 0,01 лв. - членски внос на Европейски институт на омбудсманите, Международен институт на омбудсманите, Организация на омбудсманите и медиаторите от франкофонията и Европейска мрежа на националните институции за защита правата на човека, Европейска мрежа на омбудсманите за деца.

7. Разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи възлизат на 0,01 млн. лева.

СМЕТНА ПАЛАТА (СП) Мисията на Сметната палата е да контролира изпълнението на бюджета и управлението на други публични средства и дейности, като осъществява ефективна, ефикасна и икономична одитна дейност, за да спомогне за подобряване на управлението и отчетността на публичните ресурси.

Отчет на разходите по бюджета на ПРБ по функционални области и бюджетни програми:

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева) Общо разходи по бюджета на Сметната палата

0500.01.00 · Функционална област "Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности" · 25 199 100 · 25 239 038 · 24 413 820

0500.01.01 · Бюджетна програма "Независим, ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“ · 25 199 100 · 25 239 038 · 24 413 820

Отчетените разходи по бюджета на Сметната палата към 31.12.2023 г. са в размер на 24 413 820 лева, както следва:

• · разходите за персонал са в размер на 21 862 754 лв., включващи разходите за възнаграждение на персонала, нает по трудови правоотношения, разходи за възнаграждения на извънщатния персонал, обезщетения по Кодекса на труда и задължителните осигурителни вноски за сметка на работодател.

• · разходите за издръжка са в размер на 2 072 671 лв. са извършени за обезпечаване на одитната и специфична дейност на изнесените работни места (ИРМ) и ЦУ на Сметната палата. В изпълнението, най-голям дял имат разходите за външни услуги в размер на 1 483 934 лв., в т.ч. са разходите за лицензионни такси за продукта за одитната дейност PENTANA, разходите за обучение и командировки. Изплатен е членски внос към ИНТОСАЙ ЕВРОСАЙ и ИСАКА за 2 884 лв. и 72 156 лв. са платените данъци и такси.

В изпълнението на капиталовите разходи са отчетени 403 355 лв. за придобиване на нефинансови активи, в т.ч.: за доставка на сървъри, преносими компютри надграждане на телефонната централа и на системите за видеонаблюдение и ТССигурност, за мобилни апарати, МФУ, служебен микробус, врата противопожарна, климатици за ИРМ, фотоапарат на нуждите на Звеното за връзки с обществеността, четири броя видеоклипове за изборите; за софтуер за управление на човешките ресурси и работната заплата, за лиценз за видеоконферентната връзка в залата на IV и надграждане на ПП ИНВЕНТ за добавяне на ниво на класификация в документите.

Отчет на показателите за изпълнението по бюджетна програма „Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“:

бюджетна програма 0500.01.01 Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности" · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за изпълнение

Годишна програма за одитната дейност основана на оценка на риска и отчитаща интересите на заинтересованите страни · брой · 1 · 1

Одити възложени от Народното събрание · брой · 3 · 0

Извършване на задължителните финансови одити на годишните финансови отчети на бюджетните организации, както и в рамките на петгодишен период на всички общини с обща сума на отчетените разходи по бюджета, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чуждите средства за предходната година под 10 млн. лв., съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗСП · брой · 333 · 334

Предварително проучване, оценка на риска и текущ контрол на периодичните отчети като междинен етап на финансовия одит на ГФО · брой · 61 · 74

Информиране на ръководствата на одитираните обекти за установените несъответствия и насърчаване извършването на корекции, за да се намали броя на изразените модифицирани мнения относно годишните финансови отчети на бюджетните организации · брой  · 394 · 408

Информиране на целевите потребители за резултатите от финансовите одити, чрез интернет страницата на Сметната палата и изпращането на одитните доклади на председателя на Народното събрание и ръководителите на бюджетните организации. · брой · 333 · 334

Планирани одити на изпълнението включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 4 · 4

Годишен план за обученията основан на идентифицирани потребности за обучения в съответствие с годишна програма за одитната дейност и стратегията за дейността на Сметната палата · брой · 1 · 1

Специализирани обучения за одиторите и администрацията · брой · 80 · 285

Участие в работата на работни групи към ЕВРОСАЙ и ИНТОСАЙ · брой работни групи · 5 · 13

Участие в работата на работни групи или мрежи към Контактния комитет · брой работни групи · 1 · 2

Извършени кооперативни одита с други върховни одитни институции · брой · 0 · 0

Планирани одити за съответствие, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 37 · 35

Заети щатни бройки - одитори и служители в администрацията · % на заети щатни бройки · 75% · 74%

Планирани специфични одити, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 5 · 2

Одит на бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии · брой · 1 · 1

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в изборите за членове на Европейския парламент от Република България. · брой · 0 · 0

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в парламентарни избори · брой · 0 · 2

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в президентски избори · брой · 0 · 0

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в избори за общински съветници и за кметове · брой · 0 · 0

Одити извършени в среда Пентана · % · 90% · 81%

Изпълнени препоръки от одитите на Сметната палата · % · 60% · 57%

Отчет за дейността на Сметната палата. Изпратен на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Становище по Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор. Изпратен на Народното събрание и Министерство на финансите · брой · 1 · 0

Становище по Доклада за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет. Изпратен на Народното събрание и Министерство на финансите. · брой · 1 · 1

Обобщен доклад за резултатите от финансовите одити. Изпратен на Министерство на финансите. · брой · 1 · 1

Самооценка на интегритета по методологията IntoSAINT · брой · 0 · 0

Извършване на одит на годишния финансов отчет от независима комисия, определена от Народното събрание (чл. 65 от ЗСП) · брой · 1 · 1

Посещения на интернет страницата на Сметната палата · брой · 100 хил. · 104 хил.

Медийно покритие по одитни доклади · % · над 30 % · над 30 %

Самооценка по Рамката за измерване на изпълнението на ВОИ (SAI PMF) · брой · 0 · 0

Партньорска проверка от друга върховна одитна институция · брой · 0 · 0

Степен на доверие на гражданите в Сметната палата · % · 40 % · 55%

Степен на доверие на одитираните организации и други заинтересовани страни в Сметната палата · % · над 70 % · 96 %

Степента на изпълнение на показателите е според очакванията. Налице е забавяне при становищата по ЗФУКПС, като Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор е получен в началото на месец октомври 2023 г. от Министерски съвет за изразяване на становище от Сметната палата и такова не е изразено в рамките на 2023 г. Налице е забавяне не толкова при стартирането, колкото при изпълнението на одити за съответствие и одити на изпълнението, като основната причина за това е недостига на одитори с необходимата компетентност.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) В изпълнение на своите функции и въпреки икономическата несигурност, породена както от конфликта в Украйна, така и от непредсказуемостта пред развитието на международните цени на основни (енергийни) продукти и услуги, Министерството на финансите продължи да полага усилия за запазване на устойчивостта на публичните финанси и създаване на условия за икономическа стабилност и за постигане на целите.

Консолидираните разходи, обхванати в отчета на програмния бюджет на Министерството на финансите (МФ) за 2023 г. възлизат на 537,7 млн. лв., в това число по бюджета на МФ – 465,7 млн. лв. и по други бюджети и сметки за средства от ЕС – 72,0 млн. лв., или 89,24 % от средствата по уточнен план в размер на 602,5 млн. лв.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на Министерство на финансите · 682 182 300 · 530 255 313 · 465 703 471

1000.01.00 · Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси · 90 347 800 · 86 748 850 · 62 815 570

1000.01.01 · Бюджетна програма “Бюджет и финансово управление” · 19 428 600 · 19 564 250 · 15 804 878

1000.01.02 · Бюджетна програма “Защита на публичните финансови интереси” · 70 919 200 · 67 184 600 · 47 010 692

1000.02.00 · Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи · 484 112 700 · 335 454 371 · 305 497 170

1000.02.01 · Бюджетна програма “Администриране на държавните приходи” · 484 112 700 · 335 454 371 · 305 497 170

1000.03.00 · Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма · 63 068 300 · 66 281 921 · 65 348 131

1000.03.01 · Бюджетна програма "Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС" · 1 757 400 · 1 757 400 · 1 557 312

1000.03.02 · Бюджетна програма “Митнически контрол и надзор (нефискален)” · 61 310 900 · 64 524 521 · 63 790 819

1000.04.00 · Политика в областта на управлението на дълга · 6 598 200 · 6 598 200 · 3 567 194

1000.04.01 · Бюджетна програма “Управление на ликвидността” · 6 598 200 · 6 598 200 · 3 567 194

1000.06.00 · Бюджетна програма "Администрация" · 38 055 300 · 35 171 971 · 28 475 406

Отчетените средства в размер на 465,7 млн. лв. по бюджета на министерството за 2023 г. са акумулирани в рамките на четирите дефинирани в програмния бюджет области на политики и съответните бюджетни програми към тях, а именно:

Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси, която включва бюджетна програма „Бюджет и финансово управление” и бюджетна програма „Защита на публичните финансови интереси” – 62,8 млн. лв.

През отчетния период политиката в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси продължи да се провежда в изключително динамична среда. Изготвянето на окончателен законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. не бе реализирано в рамките на сроковете по Закона за публичните финанси (ЗПФ), което доведе до прилагане на разпоредбите на ЗПФ при неприет бюджет и приемането Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., или т.нар. „удължителен закон“.

След конституирането на 49-то Народно събрание на 12 април 2023 г., във връзка с изтичане на срока на действие на удължителния закон (до 10 юни 2023 г.) и с цел финансиране на функциите и предоставяните услуги от разпоредителите с бюджет до приемането на годишните бюджетни закони Народното събрание на 8 юни 2023 г. определи допълнителен срок за събирането на приходи, за извършването на разходите и за предоставянето на трансфери, съгласно чл. 87, ал. 4 от ЗПФ по предложение на правителството съгласно РМС № 399 от 29 май 2023 г.

С РМС № 402 от 30 май 2023 г. правителството одобри и внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., който беше приет на 15.06.2023 г. и обн. в ДВ, бр. 53 от 20.06.2023 г., с което се осигури стабилност и възможност за финансиране на системите и осъществяване на техните държавни и обществени функции до приемане на Бюджет 2023.

В една такава нетрадиционна ситуация разработването на бюджетната рамка в средносрочен период беше сериозно предизвикателство пред Министерството на финансите, още повече при липсата на редовно правителство с програма за управление в средносрочен хоризонт и на приет Бюджет 2023 като база за разработване на фискалните/бюджетните параметри в средносрочен план. Въпреки това, както и въпреки ситуацията с регионалната сигурност и рисковете от прекъсване на вноса на енергийни суровини от Русия, застрашаващо наличието на достатъчно предлагане на енергийни доставки за икономиката на България, Министерството на финансите продължи да насочва своите усилия в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност в страната и за създаване на условия за икономически растеж.

От гледна точка на устойчивостта на публичните финанси министерството продължи да определя реалистични цели за основните бюджетни параметри, при спазване на установените фискални правила, ограничения, допустими отклонения и приложими изключения както за показателите по консолидираната фискална програма (КФП), така и за тези на сектор „Държавно управление“. Потенциалните рискове наложиха внимателен анализ и плавна пренастройка на фискалната политика и бюджетното планиране към променящата се икономическа ситуация с цел осигуряване на стабилност за фискалната позиция.

В изпълнение на общите цели на фискалната политика министерството се ангажира с поддържане на нивото на държавния дълг в рамките на законово установените ограничения и осигуряване на своевременно и ефективно финансиране на бюджета.

Провеждането на последователна и предвидима фискална политика намира израз както при определянето на основните фискални параметри и показатели на бюджетната рамка, така и при реализирането на мерки за гарантиране на изпълнението на бюджета.

В тези условия Министерството на финансите разработи параметри, допускания и мерки като основа за разработване на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в рамките на ограниченията за дефицита на сектор „Държавно управление“, съобразявайки се с потенциалните рискове и променящата се икономическа ситуация с цел осигуряване на стабилност и предвидимост за фискалната позиция. Продължи наблюдението на всички институционални единици, попадащи в обхвата на сектор „Държавно управление“, както и на юридическите лица, контролирани от държавата и/или общините, с общ размер на задълженията към съответния отчетен период над 0,1 на сто от БВП, които не са част от КФП и не попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“, на базата на което се изготви прогнозата за бюджетната рамка.

През отчетния период едновременно с финализиране на бюджетната процедура за 2023 г. беше разработена бюджетната процедура за 2024 г., приета с РМС № 70 от 27.01.2023 г. В съответствие с определените срокове бе изпълнен първия етап, като МФ разработи и МС одобри с Решение № 348 от 05.05.2023 г. СБП за периода 2024-2026 г., при осигурено съответствие на макроикономическите и бюджетните прогнози и допускания, който са използвани при изготвянето на документите по Европейския семестър – Конвергентна програма и Национална програма за реформи.

С Решение № 830 от 24 ноември 2023 г. Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и АСБП за периода 2024-2026 г. като мотиви към него и ги внесе в Народното събрание. Законът за държавния бюджет на Република България за 2024 г. беше обнародван в „Държавен вестник“, бр. 108 от 30.12.2023 г. (извънреден).

В изпълнение на разпоредбите на ЕС относно координацията на икономическите и фискални политики на държавите членки, Министерството на финансите, в сътрудничество с други институции и ведомства, разработи актуализация за 2023 г. на Националната програма за реформи на Република България и Конвергентната програма (2023-2026), които бяха изпратени на ЕК на в началото на май 2023 г.

Фискалната рамка към приетия в края на юли 2023 г. Закон за държавния бюджет за 2023 г. (ДВ № 66/ 2023 г.) е изготвена при съобразяване с индикаторите и допусканията на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и оценките за ефекта върху основните показатели на КФП от политиките, предопределящи приходите и разходите. Във фискалната рамка бяха отразени, от една страна, нови мерки за повишаване на събираемостта на приходите от приходните администрации и допълнителни мерки по приходите, при допускания да не се увеличават данъците, и от друга, свиване на разходите на база на преглед на капиталовата програма и разходите за издръжка на администрациите по държавния бюджет без да се ограничават социалните плащания, като се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през 2023 година. По отношение на бюджетното салдо е заложен дефицит на начислена основа в рамките на Маастрихтските критерии за гарантиране на устойчивост на публичните финанси. С мотивите към законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. индикативната цел за бюджетното салдо по КФП за 2023 г. бе променена, отчитайки рисковете вторият транш по Плана за възстановяване и развитие да бъде отложен за 2024 г. В очакваното изпълнение за 2023 г. в доклада към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. бе заложено, при допускане за такова забавяне, индикативният размер на дефицита по КФП за 2023 г. да възлезе на 5,8 млрд. лв. (3 % от прогнозния БВП).

Фискалните развития през 2023 г. бяха доминирани от множество фактори, влияещи разнопосочно върху бюджетните показатели. Върху фиска продължиха да оказват влияние волатилните цени на международните пазари на суровини и енергоносители, нарушените вериги за доставка и наложените санкции поради войната в Украйна. Ситуацията през годината обаче бе значително променена – за разлика от шоковото нарастване на цената на енергоносителите и в частност на нефта и природния газ на международните пазари непосредствено след избухването на войната, през първите седем месеца на 2023 година се наблюдаваше значително поевтиняване и завръщане на цените до предвоенните им нива при много от енергоносителите и суровините, което съответно се отрази и върху приходите при облагането при внос и върху данъчната основа при сделки в страната при вътреобщностни придобивания. Подобна е и тенденцията при цените на природния газ и електрическата енергия на регионалните борси.

С продължаване на политиката за поддържане на макроикономическа и фискална стабилност, както и с изготвянето и изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото в България и на Националния план за възстановяване и устойчивост, може да се очаква в следващите години рейтинговите агенции, които оценяват страната, да предприемат положителни промени в оценката си за кредитния рейтинг на България.

В изпълнение на дейностите по защита на публичните финансови интереси чрез извършване на последващи финансови инспекции през отчетния период от Агенцията за държавна финансова инспекция са извършени 454 финансови инспекции и проверки. Представената към момента информация за дейността на агенцията отразява резултатите и предприетите последващи мерки по 415 финансови инспекции и проверки. За останалите 39 инспекции, приключили с доклади, не са изтекли нормативно регламентираните със ЗДФИ срокове за представяне на становища от проверяваните лица, изготвяне на заключения от финансовите инспектори и предприемане на последващи мерки, с оглед на което резултатите от същите не могат да бъдат отчетени към момента. При извършените 415 финансови инспекции и проверки са установени вреди; нарушения на бюджетната, финансово-стопанската и отчетна дейност, както и на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки; съставени са актове за начет и актове за установяване на административни нарушения и са предприети последващи мерки по реда на ЗДФИ, както следва:

 · Проверени са 1 260 обществени поръчки на стойност 4 391,6 млн. лв., като при 525 от тях са установени нарушения.

 · Установени са нарушения на бюджетната и финансово-стопанската дисциплина, в т.ч. 55 - нарушения на Закона за счетоводството, 385 нарушения на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, 73 нарушения на Закона за публичните финанси; 246 – други нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност и други;

 · Съставени са 1059 акта за установяване на административни нарушения, от тях 588 акта са за нарушения при възлагане на обществени поръчки, 687 акта са за нарушения на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, Закона за счетоводството и други нормативни актове, уреждащи бюджетната и финансово-стопанската дейност.

 · Установени са 51 индикатори за измами при 25 финансови инспекции;

 · Предприети са последващи мерки: на органите на прокуратурата са изпратени по компетентност 169 доклада за извършени финансови инспекции и проверки; дадени са 49 писмени указания за преустановяване извършването на нарушения и/или за отстраняване на вредните последици от тях. За установените при финансовите инспекции нарушения са уведомени разпоредителите с бюджет; общинските съвети; органите, упражняващи правата на собственост на държавата или общините в капитала на търговските дружества; финансиращите органи, включително и тези по фондове и програми на Европейския съюз.

През първо полугодие на 2023 г. Одитният орган изпълни планираните дейности и постигна съответните резултати, както актуализира одитните стратегии по оперативните програми и по програмите за трансгранично сътрудничество. През месец декември 2023 г. е извършена актуализация на одитните стратегии по програмите. Направена е нова оценка на риска, като са взети предвид резултатите от извършената одитна дейност по съответните програми през 2023 г., както и друга релевантна информация. Отразена е структурната промяна в Одитния орган, в сила от 22.08.2023 г., като е направен детайлен анализ на разполагаемия одиторски ресурс и предстоящите одитни ангажименти за 2024, 2025 и 2026 г. През отчетния период са разработени Одитни стратегии за програмен период 2021- 2027 по Програма „Храни и основно материално подпомагане“ и Програма „Развитие на човешките ресурси“. Проектите на одитните стратегии са комуникирани с Управляващите органи по съответните програми и след получена обратна връзка от тях са одобрени от изпълнителния директор (версия 1, септември 2023 г.). Предвид допълнително възложените функции на ИА ОСЕС на Одитен орган по програмите, финансирани от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Фонд „Вътрешна сигурност“ за програмен период 2014-2020 г., през четвърто тримесечие на 2023 г. е изготвен проект на одитна стратегия. Стратегията е одобрена от изпълнителния директор през м. декември 2023 г. Одитни доклади, съдържащи независима и обективна оценка относно ефективността на системите за финансово управление и контрол по девет оперативни програми, финансирани със средства от ЕФРР, ЕСФ, КФ, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) и по програмите за трансгранично сътрудничество. През м. февруари 2023 г. Одитният орган издаде 12 бр. годишни контролни доклади и одиторски становища (за осма счетоводна година). Въз основа на извършената одитна дейност и предприетите корективни действия от Управляващите и Сертифициращия органи, Одитният орган с разумна увереност е изразил становище, че разходите в ГСО, поискани от Комисията, са законосъобразни и редовни, че годишните счетоводни отчети дават вярна и честна представа в съответствие с изискванията на чл. 29, параграф 5 от Регламент 480/2014 и системите за управление и контрол на горните 12 програми функционират правилно. В резултат на извършените одити и направените анализи на резултатите от тях, Одитният орган издаде одитно становище с резерви за трите ТГС програми и за Оперативна програма „Околна среда“ за осма счетоводна година (юли 2021 г. – юни 2022 г.), за всички останали програми становището е без резерви. Всички годишни контролни доклади за осмата счетоводна година са изпратени на националните органи и са предоставени на ЕК чрез SFC 2014 в определените срокове. След преглед и оценка, Европейската комисия прие всички 12 годишни контролни доклади и одиторски становища по програмите, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ, КФ, ФЕПНЛ и др. за осмата счетоводна година. Наръчникът за одит на средствата от Европейския съюз за програмен период 2014-2020 г. е актуализиран, като през месец март 2023 г. е одобрен нов образец на контролен лист за проверка на разходите по искане за плащане. През отчетния период Одитният орган проведе 2 броя обучения на 26 представители на управляващия орган на ОП „Околна среда“ и на Националната агенция по Програма „Еразъм+“ и Програма „Европейски корпус за солидарност“, На обучения бяха представени примери за нередности в областта на обществените поръчки, установени от Одитния орган. Одитният орган организира Годишна координационна среща между България и Европейската комисия за одитната дейност по ЕСИФ и ЕФСУ. Срещата се проведе в София на 9 ноември 2023 г. с участието на одитния екип за България от Одитната дирекция по Кохезионната политика към ГД „Регионална и селищна политика“ и „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на ЕК, ръководен от директора г-н Себер и началника на отдела за България г-н Санчес. През първото полугодие на 2023 г. е актуализирана одитна стратегия за НПВУ (версия 2 от м. януари 2023 г.). Одитният орган планира и извърши четири системни одита. През 2023 г. бе извършен и първи одит на случаите на подкрепа за инвестиции и реформи на ключови етапи и цели, включени във второ искане за плащане по ПВУ в дирекция „Национален фонд“ и дирекция „Централно координационно звено“ в Министерството на финансите и ЕСО ЕАД – краен получател. Окончателният одитен доклад е издаден на 05.10.2023 г. През месец октомври 2023 г. бе издадено и обобщение на извършените одити по Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (OB, L 57 от 18 февруари 2021 г.).

С цел осигуряване изпълнението на националната политика в областта на обществените поръчки през отчетния период е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, като се предлагат промени, които са свързани с привеждане на закона в съответствие с изискванията на европейското законодателство, изпълнение на ангажименти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и прецизиране на действащата нормативна уредба с оглед преодоляване на констатирани проблеми в практиката на възложителите по прилагане на закона.

През отчетния период дейността по защитата на държавния интерес в образуваните производства пред правораздавателните органи в страната и чужбина се отчита по бюджета на министерството. От съществено значение за защитата на държавните финансови интереси е организирането на ефективна процесуална защита по международните арбитражни дела, предвид значителния им материален интерес. През отчетния период успеваемостта по делата е 65,6 %, които представляват 74,1 % от заявения материален интерес, коефициентът на успеваемост е 1,13 процесуалните срокове са спазени на 100%.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

№ по ред · Ключови индикатори · Мерна единица · Целева стойност за 2023 г. · Отчет за 2023 г.

1. · Салдо по КФП · % от БВП · В рамките на правилата и ограниченията по чл. 27 от ЗПФ · На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители и общините салдото по консолидираната фискална програма за 2023 г. е дефицит в размер на 2,9 % от прогнозния БВП, което е в рамките на ограничението по чл. 27, ал. 4 от ЗПФ – годишният бюджетен дефицит по КФП на касова основа да не надвишава 3 на сто от БВП.

2. · Рейтингова оценка за България за открит бюджет, присъдена от Международното бюджетно партньорство (IBP) · Брой точки -индекс · Не се присъжда · За недопускане на намаление на рейтинговата оценка от проучването за открит бюджет на Международното бюджетно партньорство от достигнатото равнище от 71 точки са изготвени: информационен бюлетин „Бюджет за гражданите“, бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета – накратко“, инфографики, презентации, периодични информации и доклади за касовото изпълнение на бюджета по основни показатели, методологически указания и др. материали, публикувани на интернет страницата на МФ.

Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи, която включва бюджетна програма „Администриране на държавните приходи” - 305,5 млн. лв.

Политиката по приходите през отчетния период е насочена към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борба с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазени са ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. В международен аспект, данъчната политика е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз, успешното осъществяване на цифровата трансформация на обществото и икономиката в Европа и на дейностите по справяне с климата и околната среда. Отчетените дейности в изпълнение на политиките в областта на приходите, са насочени основно към осигуряването на условия за тяхното ефективно събиране и постигане на заложените бюджетни цели.

Безпрецедентната ситуация, свързана с ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19 в световен мащаб, наложи приемането през 2020 г. на спешни мерки в областта на данъчната политика в подкрепа на бизнеса и заетостта. Някои от тези мерки, като удължения срок за деклариране по ЗКПО и намалените ДДС ставки за доставка на определени стоки, станаха постоянни чрез промени в съответните данъчни закони.

Предвид създалата се ситуацията, свързана със скока на цените както на нефта, природния газ, електрическата енергия и горивата, така и на цените на основни хранителни продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб, някои от въведените мерки в пакет от антикризисни мерки продължават своето действие и през настоящата година. Променлива величина остава ефектът от протичащите процеси във външноикономически план, включително от военния конфликт в Украйна.

През 2023 г. продължи прилагането на следните данъчни мерки:

Подпомагане на семействата отглеждащи своите деца в условията на усложнена икономическа обстановка, чрез запазване на увеличения размер на действащите данъчни облечения за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за придобитите през 2022 г. и през 2023 г. доходи. Размерите на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2023 г. са идентични с тези, които се ползваха през 2022 г., като по този начин е удължен срокът на ползване в увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ. Направените изменения са приети с § 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ, бр. 66/01.08.2023 г.).

Прилагане като антиинфлационни мерки до 31.07.2023 г. на: режим за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по реда на чл. 24ж от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС); нулеви акцизни ставки върху моторните горива – за втечнен нефтен газ и природен газ; нулева акцизна ставка за произведената топлинна енергия за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; нулева акцизна ставка за електрическата енергия, при условие че произведената електроенергия е от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход; от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации; генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса; генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини и генерирана от горивните клетки. Мерките са отменени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1 август 2023 г. Мотивите за премахването на мерките е съобразен с аргумента, че основна цел на антиинфлационните мерки е да се запази конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените разходи, както и да се овладеят постоянно повишаващите се цени на електроенергията и на горивата. Отчетено е че, ефектът от въведените в такъв широк обхват мерки има негативно въздействие върху приходите от акцизи, което от своя страна оказва съществено влияние върху бюджетния дефицит и налага промени във фискалната политика на страната. По отношение на започналите производства по възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по отменения § 6а от ПЗР на ЗАДС е предвидено да се довършват по досегашния ред, включително и за второто тримесечие на 2023 година.

През годината продължават да действат приетите промени в ЗДДС за прилагане на: ставка на ДДС от 0 % за доставки на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания; намалена ставка на ДДС от 9 % за доставки на природен газ и централно отопление с място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания.

Други доставки (книги, бебешки пелени, храни за бебета и малки деца) с намалена ставката за ДДС от 20 % на 9 % станаха постоянни чрез промени в Закона за данък върху добавената стойност (ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.);

Промяна в ЗДДС за повишаване на прага на оборот за целите на общата регистрация по закона от 50 000 на 100 000 лева. Решението за разрешаване на Република България да въведе дерогация от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност e прието от Съвета на ЕС на 14.11.2022 г. и е публикувано в Официален вестник на ЕС на 17.11.2022 г., като прага от 100 000 лева за регистрация по ЗДДС влиза в сила от 01.01.2023 г.;

През 2023 г. със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1 януари 2023 г.) са приети следните промени в данъчното законодателство:

 · надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България;

 · изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа да се промени в Кодекса на труда – предвидено е, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му да се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната;

 · намаляване на срока за прилагане на освобождаване от акциз на втечнен нефтен газ и природен газ, предназначени за потребление като моторно гориво, както и на електрическа енергия, от 31.06.2025 г. на 31.07.2023 година;

Повишаването на събираемостта на приходите за постигане на заложените бюджетни резултати e приоритетна цел на данъчната политика. За изпълнение на приоритетните цели на данъчната политика се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Повечето от мерките за подобряване събираемостта на приходите в областта на данъчната политика са постоянни и са включени в стратегическите и оперативните документи на съответните звена, които всяка от отговорните институции разработва и прилага и продължават да се изпълняват през 2023 година. Основни инструменти за минимизиране загубите от непостъпили данъчни приходи в бюджета са осъществяващото се взаимодействие на институциите и обмена на информация в национален и в международен мащаб, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Заложените цели са в три основни направления: насърчаване на доброволното спазване на законодателството; оптимизиране на контролната дейност на приходните администрации; намаляване на административната тежест, чрез непрекъснато развиване и усъвършенстване на електронните услуги.

Продължава ефективното прилагане на механизма на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) на територията на Република България. Действието на мярката е свързано със защита на фискалната позиция, предотвратяване нeплащането на данъчни задължения, ограничаване на нелоялната конкуренция и закрила на българските производители на стоки с висок фискален риск. Мярката непрекъснато се подобрява чрез разширяване на обхвата на СВФР, откриване на нови фискални пунктове, задължително обезпечение за доставки на стоки от рискови лица.

Подобряването на ефективността на контрола върху акцизните стоки е една от приоритетните задачи, свързани с намаляване на дела на сенчестата икономика и укриването на данъци. В тази връзка се прилагат засилени мерки на данъчната политика за изсветляване на бизнеса с горива и ангажиране на различни компетентни органи за осъществяване на цялостен контрол. Механизмът, насочен към предотвратяване на възможностите за злоупотреби и данъчни измами с ДДС при търговията с течни горива, включва мерки, свързани с осъществяване на цялостен контрол върху процеса, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и обмен на данни между информационните системи на двете приходни агенции.

Агенция „Митници“ осигурява администрирането на традиционните собствени ресурси (ТСР) за бюджета на Европейския съюз и националния бюджет, като за периода ноември 2022 г. - ноември 2023 г. са установени ТСР (вносни мита) в размер на 374 177 416,00 лв.

През 2023 г. приходите от акциз (касово изпълнение) са в размер на 6 148,0 млн. лева, което е с 441,1 млн. лева (7,7 %) над приходите за 2022 г. и представлява 103,5% изпълнение на приходите от акциз, заложени в ЗДБРБ за 2023 година.

През 2023 г. се наблюдава минимален спад на приходите от пътни такси, начислени от митническите органи във връзка изпълнението на техните функции и задачи, в съответствие с чл. 15, ал. 2, т. 15 от Закона за митниците. За 2023 г. приходите са в размер на 101,4 млн. лв. (при 103,4 млн. лв. за 2022 г.) или с 2 058,2 млн. лв. по-малко на годишна база, което се равнява спад от 2 %.

Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма, която включва бюджетна програма „Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС“ и бюджетна програма „Митнически контрол и надзор (нефискален)” – 65,3 млн. лв.

През разглеждания период една от основните цели на администрацията на Министерството на финансите бе да подпомага министъра на финансите при формирането и осъществяването на държавната политика в областта на финансовите пазари и финансовите услуги чрез изграждане на прозрачни и сигурни финансови пазари и повишаване качеството на финансовите услуги.

Приоритетите на администрацията на министерството през 2023 г. бяха насочени към интегрирането на финансовата система на страната във финансовата система на ЕС чрез прилагане на европейските политики и практики в областта на финансовите пазари и финансовите услуги при максимална защита на националните интереси и гарантиране на финансовата стабилност.

В отговор на предизвикателствата на непрекъснато променящите се условия при осъществяването на контрола за защита на финансовите, социалните и икономическите интереси на ЕС, без да се създават ненужни пречки пред легалния бизнес, българската митническа администрация, продължава да работи за постигането на общите стратегически цели на Митническия съюз.

За изпълнението на тези стратегически цели в тясно сътрудничество с митнически администрации на другите държави членки, с правоприлагащи органи и с икономическите оператори за периода 2021-2023 г. Агенция „Митници” си е поставила следните приоритетни цели:

Защита на обществото и финансовите интереси на Република България и на ЕС;

Подпомагане на конкурентоспособността на националните и европейските икономически оператори;

Улесняване на законната търговия;

Контрол и управление на веригите на доставка, използвани за международното движение на стоки;

Поддържане, развитие и засилване на сътрудничеството с митническите органи на другите държави членки, с правоприлагащите органи, икономическите оператори и други държавни органи;

Предоставяне на обучение в съответствие със стандартите на ЕС, определени в Стратегическата рамка на компетентностите в митническата професия.

С цел противодействие на митническите, валутни, акцизни нарушения и на нарушения на законодателството на Европейския съюз през периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. митническите органи съставиха общо 8 630 броя актове за установяване на административни нарушения, от които: 5 109 броя по Закона за митниците; 1 332 броя по Закона за акцизите и данъчните складове; 181 броя по Валутния закон; 2 броя по Закона за пътищата; 1 996 броя по Закона за движение по пътищата; 3 броя по Закона за управление на отпадъците; 7 броя по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и изделия и технологии с двойна употреба. В периода бяха образувани 346 досъдебни производства.

През периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. митнически служители взеха участие в подготовката, организирането, провеждането, координирането и методическото ръководене на национално ниво на съвместни международни операции, инициирани от Интерпол, Европол, OLAF и Световната митническа организация.

През 2023 г. българските митнически служители задържаха общо 7 664,316 кг, 107 484 табл. и 11,418 л наркотични вещества и прекурсори за тяхното производство в 134 случая. Отчита се ръст от над 3,6 пъти в количествата иззети наркотични вещества (2 085,729 кг за 2022 г.), но спад в количествата иззети прекурсори (38,564 кг, 4 754 300 табл. и 1,160 л за 2022 г.). Броят на случаите остава непроменен.

През 2023 г. e поискана намесата на българските митнически органи с 1456 заявления за прилагане на мерки за закрила на права върху интелектуалната собственост. От тях съюзните заявления са общо 1372, от които едно е подадено пред българската митническа администрация и одобрено от нея. Националните заявления, с които е поискана намесата на българските митнически органи, са 84 броя.

През изминалата година действията на митническите органи по предотвратяването на нарушения на права върху интелектуална собственост на основание Регламент ЕС № 608/2013 г. са предприети в 678 случая. В резултат на това, общият брой на задържаните артикули възлиза на 17 878 006.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

1. · Изпълнение на годишния план за приходите - дял на събраните приходи в общата стойност на планираните приходи на НАП · % · 100% · 97,7% Основната причина за по-ниското изпълнение е неизпълнение на планираните приходи от корпоративен данък. Това се дължи на факта, че през предходната година вследствие на реализираните свръхпечалби имаше значителен ръст на предекларираните авансови вноски в края на годината. През 2023 г. при нормализиране на цените нямаше ръст в предекларираните авансови вноски в края на годината.

Изпълнение на годишния план за приходите - дял на събраните приходи в общата стойност на планираните приходи на АМ · % · 100% · 95,1%

2. · Дял на подадените по електронен път декларации – по чл. 50 ЗДДФЛ (декларациите по ЗДДС, ЗМ и чл. 92 на ЗКПО се подават задължително по електронен път) · % · 84% · 82,6%

3. · Относителен дял на декларираните задължения към НАП, погасени в рамките на календарната година, спрямо общия размер на декларираните през годината задължения · % · 97% · 98,2%

4. · Развитие на контролната дейност на НАП чрез повишаване на капацитета за осъществяване на контрол в дигитална среда - Брой контролни производства:

4.1. · - спрямо лица, осъществяващи търговска дейност в интернет; · Бр. · 2 300 · 4 573 Значителното преизпълнение на заложената целева стойност е в резултат на установен при анализ на наличните на НАП данни риск от недеклариране на извършваните продажби в интернет при повече задължени лица.

4.2. · - в които е използван софтуер за анализ на данни в електронен вид. · Бр. · 350 · 257 Коригирана е бройката на производствата – през 2023 г. са приключили 257 производства /ревизии и проверки/, при които е използван софтуер за анализ на данни в електронен вид. През 2023 г. са предприети действия за преодоляване на проблеми, установени при извършен през 2022 г. мониторинг на е-одита в териториалните структури на агенцията. Оптимизирани са работни процеси и са проведени обучения на служители. Изпълнението на този индикатор е в пряка зависимост от необходимостта и възможността за използване на специализирания софтуер за анализ на данни в контролните производства - следва да се има предвид, че използването му в конкретно производство не винаги е възможно.

5. · Относителен дял на изцяло или частично потвърдените от административна или съдебна инстанция ревизионни актове на АМ (отношение на броя потвърдени РА, спрямо общия брой на издадените РА в рамките на отчетния период) · % · 100% · 100%

6. · Дял на решените заявки от идентифицираните инциденти, проблеми или заявки за услуги, регистрирани в националната автоматизирана система Сървис Деск на АМ · % · 100% · 96%

7. · Дял на подадените по електронен път декларации и документи от икономически оператори, свързани с изпълнение на дейности по митническо и акцизно законодателство в АМ · % · 100% · 99,4%

8. · Осигуряване на наличност на информационни системи на АМ и интерфейси за комуникация със системи на ЕК и други държавни институции · % · 99% · 99%

9. · Проверки и проучвания по подадени искания за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри и дейности · Бр. · 2 000 · 2085

10. · Проверки на лица за спазване на изискванията на ЗХ (Д Контрол и ГДФК) · Бр. · 700 · 713

Политика в областта на управлението на дълга, която включва бюджетна програма „Управление на ликвидността” – 3,6 млн. лв.

През 2023 г. дълговото управление беше насочено към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, което кореспондира с основната цел на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 г. (одобрена с РМС № 464/06.07.2023 г.). Дълговото финансиране на бюджета беше обезпечено чрез пласиране на емисии държавни ценни книжа (ДЦК) на международните капиталови пазари.

През по-голямата част от годината не беше приет Закон за държавния бюджет, като до приемането на ЗДБРБ за 2023 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) управлението на държавния дълг се извършваше съгласно разпоредбите на Закона за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. В съответствие с чл. 4 от него и съобразно чл. 87, ал. 2 от ЗПФ, Министерският съвет можеше да поема държавен дълг единствено за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на 2023 г. (3,0 млрд. лв.). В този смисъл дълговото финансиране за периода до приемане на ЗДБРБ за 2023 г. имаше за цел само осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, като с приемането на закона беше предоставена възможност за поемане на държавен дълг и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. При тези условия емисионната дейност бе осъществена на два етапа, в съкратен времеви хоризонт и концентрирана в кратки периоди, в началото и в края на годината.

Номиналният размер на държавния дълг към края на 2023 г. възлиза на 40 514,0 млн. лв., от който 10 615,4 млн. лв. вътрешен и 29 898,6 млн. лв. външен. Увеличението на дълга от 4 388,3 млн. лв., в сравнение с нивото регистрирано към края на предходната година (36 125,7 млн. лв.), е в резултат на извършените през периода дългови операции, в т.ч. емитиране на ДЦК на международните капиталови пазари (МКП) през януари и ноември с общ номинален обем от 7 432,2 млн. лв., падеж на еврооблигации от 2016 г. и извършени погашения по държавния дълг в общ размер на 2 997,7 млн. лв.

Съотношението държавен дълг/БВП възлиза на 21,2% (при 21,5% към края на 2022 г.), в т.ч. вътрешен държавен дълг/БВП – 5,6% и външен държавен дълг/БВП – 15,6%.

Извършените плащания по държавния дълг през 2023 г. са в общ размер от 3 779,7 млн. лв., от които 466,9 млн. лв. - по вътрешния дълг (в т.ч. лихви и отстъпки – 116,9 млн. лв. и погашения – 350,0 млн. лв.) и по външния държавен дълг – 3 312,7 млн. лв. (в т.ч. лихви и отстъпки – 665,0 млн. лв. и погашения – 2 647,7 млн. лв.).

През разглеждания период показателят лихвени разходи за обслужване на дълга/БВП се увеличава до 0,4% в сравнение с нивото от края на 2022 г. (0,3%).

Съгласно публикуваните от Евростат данни през октомври 2023 г., стойността на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление”/БВП към края на 2022 г. е 22,6%, което нарежда Република България на второ място сред държавите-членки на ЕС с най-ниска задлъжнялост. Отчетените ниски нива са не само далеч под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, но и значително под средните нива за страните в еврозоната и в Европейския съюз, които са съответно 91,0% и 83,5%.

В таблицата е представен ключовия индикатор със заложени целеви стойности за дълговите ограничения и тяхното изпълнение към 31.12.2023 г.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Област на политика: ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪЛГА ·   Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · ЗДБРБ за 2023 г. · Изпълнение към 31.12.2023 г.

1. Дългови ограничения. · млрд./млн. лв. · максимален размер на новия държавен дълг, поет по реда на ЗДД - 7,5 млрд. лв.; максимален размер на държавния дълг към края годината – 40,6 млрд. лв.; максимален размер на новите държавни гаранции /издадени по реда на чл. 71 от ЗДБРБ за 2023 г./ - 1 814 млн. лв. · размер на новия държавен дълг, поет по реда на ЗДД - 7,4 млрд. лв.; размер на държавния дълг към края годината – 40,5 млрд. лв.; размер на новите държавни гаранции /издадени по реда на чл. 71 от ЗДБРБ за 2023 г./ - 686,6 млн. лв.

Бюджетна програма „Администрация“ – 28,5 млн. лв.

Изпълнението на дейностите по бюджетната програма води до осигуряване на нормалното функциониране на администрацията, обезпечаване и повишаване ефективността на осъществяваните работни процеси, оптимално използване на ресурсите, адекватна и ефективна система за финансово управление и контрол в Министерството на финансите.

Дейностите по бюджетната програма са насочени към създаване условия за изпълнението на всички бюджетни програми, включени в структурата на програмния бюджет на Министерството на финансите. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги за публичния сектор в необходимото количество, качество, срок и при най-ниска цена.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) За целите на програмното бюджетиране и предвид административното и функционалното разпределение в дейността на Министерството на външните работи, с оглед отчетност и ефективност са формулирани три политики - „Активна двустранна и многостранна дипломация”, „Публична дипломация и дейности в подкрепа на целите на външната политика“ и „Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание в чужбина“ и петнадесет програми, в рамките на които се систематизират разнородните задачи на дипломатическата служба в изпълнение на външнополитическите цели и приоритети, както и мерките, разписани в редица ключови стратегически документи, като Правителствена програма за управление на Република България за периода 2023 – 2024 г., Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България; Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света; Национална програма за развитие 2030; Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2020-2024 г.; Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление 2019-2025.

Политика в областта на активната двустранна и мнгостранна дипломация Политиката на активна двустранна и многостранна дипломация е съдържанието на дейността на Министерство на външните работи като орган, който съгласно Конституцията на Република България, провежда външната политика на държавата. Чрез осъществяването ѝ се постигат външнополитическите приоритети на страната и се работи за осигуряване на благоприятна и стабилна външнополитическа среда за развитие на българското общество и подобряване качеството на живот на българските граждани.

В контекста на засилващата се несигурност в международен план, породена от войната в Украйна и нападението на „Хамас“ над Израел от 7 октомври 2023 г., бяха положени усилия за максимално реализиране на поставените оперативни цели, разписани в дванадесетте програми: „Принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и участие на България в ОССЕ”, „Европейска политика. Регионално и двустранно сътрудничество с държавите от ЮИЕ. Двустранни отношения с държавите членки на ЕС, ЕИП, ЕАСТ и с Обединеното Кралство“, „Многостранно сътрудничество и глобални политики”, „Двустранни отношения с държави извън ЕС и ЕИП“, „Консулска дипломация и управление на кризи“, „Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ”, „Изграждане на позитивен образ на България зад граница и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина“, „Осигуряване на прозрачност и обществена подкрепа за външната политика“, „Обучение и професионална квалификация на служителите в дипломатическата служба”, „Ефективно функциониране на външнополитическата дейност”, „Администриране и осигуряване на дейността на Централно управление на МВнР” и „Администриране и осигуряване на дейността на задграничните представителства”.

Водещи насоки в работата на структурите на Централно управление на МВнР и задграничните представителства са: активна роля и принос към формирането и реализацията на общите позиции и политиките в рамките на ЕС и НАТО; ефективно участие в работата на ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и други международни организации; ангажираност с принципите на върховенството на правото, правата на човека, демокрацията, международния правов ред и многостранното сътрудничество/мултилатерализма при решаването на глобалните проблеми; активни двустранни отношения и партньорства в регионален и глобален мащаб и ефективна защита на интересите на българските общности, българските граждани и лицата с българско самосъзнание извън страната.

През отчетния период МВнР бе активно ангажирано с организирането и успешното провеждане зад граница на изборите за народни представители, проведени на 02.04.2023 г. Това са петите поред избори през последната година и половина, които МВнР организира в чужбина. Сънародниците ни гласуваха в 737 избирателни секции – от които в 245 с машинно гласуване, в 61 държави, в които гласуваха над 185 хил. български граждани. От 4150 членове на СИК, 737 бяха командировани от България.

Министерството на външните работи последователно отстояваше националните приоритети в разработването и реализирането на политиките на ЕС по ключови теми като: разширяването на ЕС и европейската перспектива на страните от Западните Балкани, добросъседство и регионална свързаност в Югоизточна Европа и Черноморския регион, присъединяване към Шенгенското пространство и еврозоната, икономическо и социално развитие, пълноценно оказване на необходимата подкрепа на Украйна в борбата ѝ срещу агресора и справяне с последиците от войната, повишаването на конкурентоспособността на европейската и националните икономики енергийна и продоволствена сигурност и развитие на дигитализацията и новите технологии.

Присъединяването на България към Шенген бе сред водещите външнополитически приоритети и темата присъстваше във всички разговори с европейските партньори и европейските институции. В резултат, на 30 декември 2023 г. Съветът прие решение за присъединяване на България и Румъния към Шенген и вдигане на контрола по вътрешните въздушни и морски граници на България от 31 март 2024 г. През 2024 г. ще продължат преговорите за фиксиране на конкретна дата и да бъдат обхванати и сухопътните граници.

Присъединяването към еврозоната остана ключов приоритет пред правителството като целта ни остава въвеждането на единната европейска валута в България на 1 януари 2025 г.

България продължи да бъде активен участник в международните усилия за противодействие на агресията и възстановяване на мира и сигурността в Украйна, за подпомагане и облекчаване на страданията на цивилното население, за подслоняване на украинските бежанци, както и за отстояване на правото на страната свободно и суверенно да определя своето бъдеще и път на развитие. България се присъедини към Декларацията на Г-7 в подкрепа на Украйна. България декларира и подкрепата си за „Формулата за мир“ на президента Володимир Зеленски. Участвахме в три работни групи: по „Продоволствена сигурност“ и „Енергийна сигурност“, както и като съпредседател по „Сигурност на околната среда“ заедно с ФР Германия и Финландия. В края на ноември 2023 г. заявихме готовност за присъединяване към още една работна група по „Формулата за мир“ – по т. 7 „Възстановяване на справедливостта“. България бе представена на среща в Киев на 8 декември 2023 г. относно създаването на Международната коалиция за подпомагане на завръщането в Украйна на украински деца, депортирани или принудително преместени от Руската федерация от временно окупираните територии на Украйна като част от „Формулата за мир“. България декларира готовност за позитивен принос към следвоенното възстановяване на Украйна както в двустранен контекст, така и в рамките на общите усилия на ЕС, като българската подкрепа за Украйна продължи в съответствие с наличните възможности и въз основа на решенията на българския парламент. Сътрудничеството по двустранна линия с Руската федерация и Република Беларус практически бе преустановено. Повечето от планираните дейности бяха отменени на базата на въведените санкции от страна на ЕС, САЩ, Великобритания и други партньорски държави и спирането на политическите контакти на високо равнище с Москва и Минск.

С особен приоритет бе отговорът на ЕС и неговите ДЧЕС на конфликта между Армения и Азербайджан, конфликта в Газа, като особено внимание представляваха и военните преврати и влошената сигурност в региона на Сахел, както и хуманитарната, икономическа и политическа криза в Афганистан паралелно с ограничаването на правата на жените. Въоръженият конфликт в Судан, ситуацията в Тунис и Северна Африка и Средиземно море, както и комплексните отношения на ЕС с Китай също бяха обект на дебат, в който България участва ангажирано.

През 2023 г. България продължи своето активно участие в процеса на вземане и изпълнение на решенията в областта на ОВППС и ОПСО в рамките на работните органи на Съвета на ЕС на всички нива. Главна цел бе отстояване на националните интереси, в т.ч. чрез усилия към запазване на единството, решителността и надграждането на сътрудничеството на държавите членки на ЕС по въпроси от общ интерес. Основен акцент бе поставен върху подготовката на българското участие в заседанията на редовните и в неформалните заседания на Съвет „Външни работи“ (11 редовни и 4 неформални заседания), както и 2 неформални заседания във формат „Гимних“. Подготвено бе участието в 3 срещи на министрите на външните работи на ЕС със: страните от Източното партньорство (на 11.12.2023 г.), със страните от Западните Балкани (13.11.2023 г.) и в 46-та среща на министрите на външните работи на ЕС със страните от АКТБ (15.11.2023 г.). Подготвено бе българското участие в 4 редовни заседания на Европейския съвет (23.03., 29-30.06., 26-27.10. и 14-15.12.2023 г.), 1 извънредно заседание на Европейския съвет (09.02.2023 г.), 1 видео заседание на Европейския съвет (17.10.2023 г.) и 1 неформално заседание на Европейския съвет в Гранада (на 06.10.2023 г.).

Успешно бе осъществена подготовката и българското участие в 8 срещи на върха – ЕС-Украйна (03.02.2023 г.), ЕС-Република Корея (22.05.2023 г.), ЕС-Япония (13.07.2023 г.), ЕС-ОДЛАК (17-18.07.2023 г.), ЕС-САЩ (20.10.2023 г.), ЕС-Канада (23-24.11.2023 г.), ЕС-Китай (07.12.2023 г.), ЕС-Западни Балкани (13.12.2023 г.). Подготвено бе българското участие в срещи на министрите на ДЧ на ЕС с АСЕАН (13.07.2023 г.), министерски форум с държавите от Индийско-тихоокеанския регион (13.05.2023 г.). Подготвено бе също и участието на българската делегация в мероприятията в рамките на седмицата на Общия дебат на Общото събрание на ООН (18-22.09.2023 г.) и на двустранните срещи, където усилията на Република България в изпълнение на националния интерес по линия на ЕС бяха насочени към разширяване на дипломатическите контакти и международна подкрепа за Формулата за мир на украинския президент В. Зеленски.

МВнР съдействаше за конструктивно участие на Република България в изпълнението на дейностите на НАТО по линия на трите основни задачи на Алианса – възпиране и отбрана, предотвратяване и управление на кризи и сигурност чрез сътрудничество. България взе активно участие във всички формати на експертно и високо ниво на Алианса за защита на българските национални интереси, в контекста на фундаментално променената среда на сигурност след началото на военната агресия на Русия срещу Украйна. Действията на България в рамките на Алианса бяха насочени към продължаването на безрезервната подкрепа за Украйна и укрепването на способността ѝ за самозащита и правото ѝ свободно и суверенно да определя своето бъдеще и път на развитие. Приоритет за България беше изпълнението на решенията за засилването на сдържащия и отбранителен потенциал на Източния фланг на Алианса, като продължихме да оказваме подкрепа за развитие на партньорските отношения и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани и Черноморския регион. Български представители участваха във всички събития на експертно и високо равнище по темата. Продължи изпълнението на функциите на точка за контакт на НАТО от посолството ни в Белград и оказваното съдействие за развитие на партньорските отношения НАТО-Сърбия.

България остана силно ангажирана с процеса на европейска интеграция и бъдещо членство в ЕС на съседите ни от Западните Балкани като безалтернативен път към укрепване на регионалната и европейската сигурност и постигането на траен просперитет. Следва да се отчете липсата на съществен напредък в процеса на реформи в страните кандидатки от Западните Балкани. Не беше дадено официално начало на преговорите с РСМ, поради неизпълнение от Скопие на изискване за вписване на българите наравно с останалите „части от народи“ във всички съответни разпоредби на нейната Конституция. По отношение на РСМ България се придържаше стриктно към Решението на НС от 24 юни 2022 г. и прилагането на постигнатите през м. юли 2022 г. договорености на европейско ниво и следователно не може да се съгласи с провеждането на която и да е стъпка в присъединителния процес, вкл. одобряването на скрийнинг доклади за РСМ, преди влизането в сила на съответните конституционни изменения. Основно предизвикателство за стабилността в ЗБ през отчетния период остана процесът на нормализация на отношенията между Белград и Прищина и запазването на преговорната динамика в контекста на прилагането на Европейското споразумение и Анекса към него. Средата на сигурност в Северно Косово бе изключително сложна предвид въоръженото нападение срещу Косовската полиция на 24 септември 2023 г. край село Банска и необходимостта от възможно най-скорошно провеждане на предсрочни избори с активното участие на косовските сърби в четирите общини от Северно Косово. Със загриженост бе отбелязано продължаване и засилване на антидемократичните тенденции и действия в Република Сръбска, насочени към ограничаване на основни права и свободи, както и сепаратистката реторика и действия на политическия елит в този ентитет от Босна и Херцеговина.

През отчетния период продължи дейността по развитие на отношенията между Република България и държавите от региона на Източна Европа и Централна Азия във всички актуални сфери от взаимен интерес. Последователно бяха търсени възможности за задълбочаване на сътрудничеството както на двустранна, така и на многостранна основа, като същевременно сред основните теми бяха общите предизвикателства пред сигурността и международния правов ред в региона на наблюдаваните от дирекция „ИЕЦА“ държави и в по-широк контекст – в Европа.

През отчетния период продължи дейността по развитие на отношенията между Република България и държавите от Северна, Централна и Южна Америка в различни сфери от взаимен интерес. Последователно бяха търсени възможности за задълбочаване на сътрудничеството както на двустранна, така и на многостранна основа. Продължи работата на МВнР по включването на България в Програмата на САЩ за безвизови пътувания (U.S. Visa Waiver Program – VWP). Обсъжда се възможността за сключване на двустранно споразумение за социална сигурност със САЩ.

Пълноценното присъединяване на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) остава сред главните приоритети във външнополитическия дневен ред на страната ни. Продължи активното участие на България в дейността на работните органи на ОИСР и присъединяването към нови/ревизирани правни инструменти на Организацията.

През отчетния период задълбочаването на политическия диалог с държавите от региона на Близкия изток и Африка бе повлияно най-вече от нестабилността, генерирана от въоръжения конфликт в Персийския залив след нападението на „Хамас“ над Израел от 07.10.2023 г. МВнР оказа съдействие при евакуиране на български граждани от територията на конфликта. България работи активно както в рамките на ЕС и НАТО, така и в двустранен план в търсенето на трайно мирно решение и ограничаване на неговата ескалация и недопускане на разрастването му в регионален план последиците от евентуална бъдеща ескалация.

През 2023 г. продължи работата за развитието и по-нататъшното задълбочаване на двустранните отношения със страните от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), в т.ч. с четирите страни, стратегически партньори на ЕС – Япония, Китай, Индия и Република Корея, с фокус върху осъществяване на дългосрочните български интереси за прагматично изпълнено със съдържание сътрудничество с изброените страни, както и с приоритетни партньори като Виетнам, Индонезия, Сингапур, Австралия и развитие на приятелски отношения и обмен с други страни от региона като Пакистан, Монголия, Нова Зеландия, Филипините и други.

Ведомството продължи своята работа за реализиране на българската политика на сътрудничество за развитие и оказване на хуманитарна помощ като неразделна част от общите цели и задачи на външната политика на Република България, разширявайки максимално прага на държавите бенефициенти.

В изпълнение на приоритета за засилване на ролята на МВнР за развитие на външноикономическите връзки, привличане на чужди инвестиции и гарантиране на енергийната сигурност, бе стартиран процес на изготвяне на единна външноикономическа концепция, вкл. популяризирането на българския туризъм.

Защитата на интересите на българските граждани в чужбина и ефективното и бързо консулско обслужване на сънародниците ни зад граница остава постоянен приоритет на Дипломатическата ни служба. В тази връзка следва да се отбележат осъществените мерки за облекчаване на достъпа до консулско обслужване, вкл. разширяването на електронните услуги.

През 2023 г. министерството продължи да осъществява своята дейност в областта на управлението на човешките ресурси на базата на анализ, планиране и реализиране на подбора, развитието и квалификацията на служителите с цел подобряване на ефективността в работата на структурните звена на министерството в изпълнение на външнополитическите приоритети на страната. Бяха полагани постоянни и целенасочени усилия за осигуряване на качествени кадри и необходимия персонал за нормално функциониране на дейностите както в ЗП, така и в ЦУ. През отчетния период продължи процесът по управление на професионалното кариерно развитие на дипломатическите служители, усъвършенстването на професионалната и езикова квалификация на служителите в дипломатическата служба, повишаването в дипломатически ранг, годишното атестиране на служителите и ежегодната ротация в дипломатическата служба.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2023 г. · Отчет 2023 г.

1. Защита на български физически и юридически лица и български общности зад граница · Степен на ефективност/ удовлетвореност · 100% · 100%

2. Управление на българската помощ за развитие · Степен на усвояемост и съотносимост към приоритетите на българската външна политика · 100% · 7,21%

Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика Стратегическа цел на политиката е генериране на благоприятна вътрешна и външна среда, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическите цели и приоритети.

През отчетния период Дипломатическият институт към министъра на външните работи продължи да развива своята публична, обучителна, изследователска и издателска дейност.

Държавният културен институт към министъра на външните работи реализира дейности, насочени към: утвърждаване на позитивен образ на България като пълноценен член на ЕС и подобряване на обществените нагласи за страната в чужбина; интегриране на културното измерение в приоритетни външнополитически политики и програми; насърчаване на българския културен сектор за активно участие във водещи за българската външна политика програми; промотиране на българския език и културно-историческо наследство и популяризиране на българската култура и наука.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на публичната дипломация и дейности в подкрепа на целите на външната политика · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2023 г. · Отчет 2023 г.

1. Служители от МВнР, обучавани в програми на Дипломатическия институт · брой · 250 · 424

2. Служители от държавната администрация, обучавани в програми на Дипломатическия институт · · брой · 865 · 1 391

3. Брой реализирани инициативи на Държавния културен институт съвместно с дипломатическите мисии и други партньори · брой · 20 · 35

Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница Държавната политика по отношение на българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България и е свързана с отговорната задача на българската държава да работи в посока съхраняване на българската национална, културна и духовна идентичност на българските граждани по света и на българските общности в чужбина, както и създаване на условия за реинтеграция в обществено-икономическия живот на страната на потенциала на нашите сънародници в чужбина. Акцентът в дейността на ИАБЧ е насочен към работа с младото поколение българи в чужбина В тази връзка реализирането на различни по характер и съдържание дейности в сферата на българските традиции и изкуство е от изключително значение към приобщаването на нашите сънародници в чужбина към техните корени.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2023 г. · Отчет 2023 г.

1. Ефективност при оказване на подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание в чужбина · Степен на ефективност · 100% · 100%

Съобразно своите функции и задачи, през отчетния период Изпълнителната агенция за българите в чужбина участва със свои представители в Междуведомствената работна група по изработването на проект за изменение на ПМС 103/1993 г. Предложените от ИАБЧ промени бяха частично приети, което прави възможно изпълнението на ангажиментите ни към МОН, но в условията на временна необходимост до приемането на законодателни промени, уеднаквяващи административния процес по удостоверяването на български произход.

Изпълнителната агенция за българите в чужбина участва със свои представители в информационна кампания за кандидатстване на лица от български произход, живеещи в чужбина в български висши училища по ПМС 103/1993 г. Представител на агенцията участва в онлайн кампаниите за Украйна и Молдова, както и в пътуванията до Сърбия и Република Северна Македония с цел информиране на кандидатите за обучение в България относно процедурата и необходимите документи за доказване на българския произход.

Експертите на ИАБЧ работят върху изготвяне на анализи на различните видове български организации в чужбина, като: училища, фолклорни и други културни формации, църковни общини, студентски и младежки организации и др. Работата включва разработване на критерии, по които да бъдат анализирани, събиране на информация съгласно съответните критерии и разработване на самия анализ. В рамките на календарната година бе изготвен Анализ на българските фолклорни състави в чужбина, който бе представен на в рамките на Втора творческа среща на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ), проведена в София на 10-12.1.2023 г.

Проведени срещи и извършена работа по подготовка на Меморандуми за сътрудничество с Агенцията за албанците от диаспората към Министерството на външните работи на Албания (юни 2023) и Комитета за азербайджанците по света към Президента на Азербайджан (август 2023).

Към настоящия момент ИАБЧ поддържа активна комуникация със следните дружества и организации в 52 държави по света: Дружества – 290; Електронни медии – 65, Културни формации – 43, Младежки организации – 31, Училища – 303, Фолклорни състави – 141, Църковни общини - 63 , Печатни медии – 22.

В рамките на календарната година през агенцията са минали за да се срещнат с нас 60 представители на български дружества, организации и училища от различни държави, включително далечните САЩ, Австралия, Аржентина.

Агенцията за българите в чужбина има дългогодишна традиция за организиране на конкурси за деца от българските общности в чужбина. Част от тях са:

Кинофестивал с български филми „На един линк разстояние“ – със съдействието на Gledam.bg В периода 27.02.2023 – 08.03.2023 нашите сънародници имаха възможност да се насладят на подбрана колекция от пет български детски филма. Инициативата премина с интерес. Организирахме седмица на детското кино с безплатен достъп до пет филма като гледаемост по отчет от платформата е имало от наши сънародници от САЩ, Канада, Франция, Германия и Швейцария И тази година при забележително участие от страна на сънародниците ни в чужбина бяха проведени и утвърдилите се във времето конкурсите на ИАБЧ за най-младите ни сънародници в чужбина: Литературен конкурс „Стефан Гечев”, Конкурс по рисуване „България в моите мечти"- 22 издание, Конкурс по рисуване „България в моите мечти"- 22 издание, Конкурс по пеене „Любка Рондова” — 13 издание, Откриване на Паметна плоча за загиналите през 1945 г. таврийски българи във Воденската гора, Ловно стопанство „Воден-Ири Хисар“ край гр. Разград, Фестивал на бесарабските българи, Празничен концерт, посветен на Деня на бесарабските българи в Централния военен клуб, Представяне на новия брой XI на алманах „Родолюбец“ в Литературен клуб „Перото“ и др.

Годишна награда на ИАБЧ „Българка на годината „Света Злата Мъгленска” – 2022.

Програма за отбелязването на 120 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ „България-Америка: минало, настояще, бъдеще“, посветена на 120-годишнина от установяване на дипломатическите отношения между България и САЩ, както и 170-годишнината от рождението на първия български посланик във Вашингтон – Стефан Панаретов.

Агенцията традиционно подкрепя редица на утвърдили се инициативи на организации на наши сънародници в чужбина,, а в рамките на изтеклата година, в резултат на активизиране на контактите с българските организации по света се появиха и нови такива Изпълнителна агенция за българите в чужбина традиционно осигурява на българските организации по света литература, учебни помагала и материали за културни и образователни инициативи като също така подпомага дейността на ЗП.

За изминалата година Агенцията е приела 1527 заявления от наши сънародници от Сърбия, Украйна, Руска Федерация, Република Северна Македония, Албания, Република Молдова и др. Издадените удостоверения са 1556.

В рамките на отчетния период ИАБЧ със съдействието на „Визов център” — МВнР, Дирекция „Миграция“ — МВР и ДАНС успя да преодолее затруднението на „Визов център” за издаване на визи Д на основание български произход, като разработи и съгласува с изброените институции подходяща за целта процедура.

ИАБЧ успя да създаде работещ механизъм за потвърждение на българския произход на сънародници от чужбина за целите на Главна инспекция по труда и Изпълнителна агенция по заетостта към МТСП.

В изпълнения на разпоредбите в ЗБГ от март 2021 г. ИАБЧ финализира създаването на предвидения в посочените промени Консултативен съвет към ИАБЧ.

Проведени са многобройни консултации с народни представители от парламентарно представените партии, както и със специалисти в сферата на законотворчеството си относно спешната необходимост от синхронизиране законодателната уредба, касаеща политиката на България по отношение на българите в чужбина и дейността на ИАБЧ в частност.

Отчет на разходите по бюджета на МВнР по области на политики/функционални области и бюджетни програми

Класи фика ционен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 173 237 800 · 194 668 331 · 190 107 487

1100.01.00 · Активна двустранна и многостранна дипломация · 170 396 300 · 191 673 405 · 187 222 141

1100.01.01 · Бюджетна програма "Принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и участие на България в ОССЕ" · 6 924 300 · 8 985 173 · 8 975 389

1100.01.02 · Бюджетна програма "Европейска политика. Регионално и двустранно сътрудничество с държавите от ЮИЕ. Двустранни отношения с държавите-членки на ЕС, ЕИП, ЕАСТ и с Обединеното Кралство." · 481 800 · 2 230 249 · 1 588 684

1100.01.03 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество и глобални политики" · 18 065 900 · 17 480 237 · 17 248 467

1100.01.04 · Бюджетна програма "Двустранни отношения с държавите извън ЕС и ЕИП" · 252 800 · 206 200 · 161 454

1100.01.05 · Бюджетна програма "Консулска дипломация и управление на кризи" · 385 000 · 399 000 · 392 539

1100.01.06 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ" · 6 844 500 · 4 818 391 · 3 892 035

1100.01.07 · Бюджетна програма "Изграждане на позитивен образ на България и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина." · 147 300 · 1 146 836 · 136 590

1100.01.08 · Бюджетна програма "Осигуряване на прозрачност и обществена подкрепа за външната политика" · 50 000 · 50 000 · 7 205

1100.01.09 · Бюджетна програма "Обучение и професионална квалификация на служителите в дипломатическата служба" · 0 · 35 600 · 34 555

1100.01.10 · Бюджетна програма "Ефективно функциониране на външнополитическата дейност" · 460 000 · 548 618 · 509 024

1100.01.11 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дейността на Централно управление на МВнР" · 37 291 700 · 43 975 920 · 43 509 456

1100.01.12 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дейността на Задграничните представителства" · 99 493 000 · 111 797 181 · 110 766 743

1100.02.00 · Политика в областта на публичната дипломация · 1 619 500 · 1 772 926 · 1 669 549

1100.02.01 · Бюджетна програма "Публична дипломация" · 1 112 200 · 1 260 231 · 1 166 430

1100.02.02 · Бюджетна програма "Културна дипломация" · 507 300 · 512 695 · 503 119

1100.03.00 · Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница · 1 222 000 · 1 222 000 · 1 215 797

1100.03.01 · Бюджетна програма "Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница; съхраняване на българското културно-историческо наследство" · 1 222 000 · 1 222 000 · 1 215 797

МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) Разходите за отбрана през 2023 г., съгласно класификацията на НАТО, са в размер на 3 587,6 млн. лв., което представлява 1,95% от БВП (по предварителни данни на НСИ към 21.03.2024 г. БВП възлиза на 183 743,0 млн. лв.), т.е. отчетени са повече разходи за отбрана спрямо определения, с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., процент (1,85% от БВП).

В тези разходи са включени освен отчетените разходи по бюджетите на Министерството на отбраната (3 245,1 млн. лв.) и на държавните висши военни училища (93,0 млн. лв.) и тези по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет в размер на 249,5 млн. лв., разпределени, както следва:

- разходи за пенсии на военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове – 216,8 млн. лв.;

- разходи на военни съдилища и военни прокуратури – 16,9 млн. лв.;

- разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноските на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи – 10,2 млн. лв.;

- вноските на Република България към фонда на НАТО за иновации и към Ускорител в областта на иновациите в отбраната в северния Атлантик DIANA, изплащани от бюджета на Министерството на иновациите и растежа – 5,7 млн.лв.

Допълнително по други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз през 2023 г. са отчетени финансови средства в размер на 67,7 млн. лв., от които 66,9 млн.лв. финансирани по Програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността (NSIP) и изразходвани за изграждане на колективни способности на НАТО на територията на Република България.

Министерството на отбраната (МО) прилага Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) на програмен принцип, планира и управлява бюджетните разходи по политики и програми и изготвя бюджет в програмен формат.

За реализиране на приетите секторни политики, целите и приоритетите на отбранителните програми, бюджетът на МО е утвърден по две политики, 11 бюджетни програми и по направления на разходите.

Отчетът за степента на изпълнение на бюджетните програми има за цел да се анализират постигнатите резултати от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия през 2023 г. и да се оцени до каква степен се реализират приетите области на политика в отбраната (отбранителни, секторни политики), целите и приоритетите на отбранителните програми към края на 2023 г.

Разпределението на отчетените разходи по бюджета на МО за 2023 г., по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:

Класифика-ционен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

1200.00.00 · Общо разходи по бюджета на Министерството на отбраната · 2 382 167 100 · 3 275 397 250 · 3 245 119 053

1200.01.00 · Политика в областта на oтбранителните способности · 2 269 528 300 · 3 159 660 352 · 3 132 018 217

1200.01.01 · Бюджетна програма „Подготовка и използване на въоръжените сили” · 1 309 281 100 · 1 558 307 027 · 1 549 986 200

1200.01.02 · Бюджетна програма „Управление на човешките ресурси и резерв” · 23 241 400 · 24 322 789 · 24 322 523

1200.01.03 · Бюджетна програма „Военна полиция” · 46 522 200 · 53 311 805 · 53 303 109

1200.01.04 · Бюджетна програма „Медицинско осигуряване” · 124 446 100 · 278 887 893 · 278 652 089

1200.01.05 · Бюджетна програма „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” · 39 577 700 · 48 863 196 · 48 602 394

1200.01.06 · Бюджетна програма „Изследвания и технологии” · 12 997 600 · 14 886 234 · 14 590 892

1200.01.07 · Бюджетна програма „Военно образо-вание” · 8 800 000 · 150 298 · 150 293

1200.01.08 · Бюджетна програма „Администра-тивно осигуряване, инфраструктура и управление на риска“ · 385 099 500 · 261 571 694 · 253 231 100

1200.01.09 · Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” · 319 562 700 · 919 359 416 · 909 179 617

1200.02.00 · Политика в областта на съюзната и международната сигурност · 112 638 800 · 115 736 898 · 113 100 836

1200.02.01 · Бюджетна програма "Членство в НАТО и Европейския съюз и международно сътрудничество" · 44 592 400 · 43 884 884 · 41 249 052

1200.02.02 · Бюджетна програма "Военно разузнаване" · 68 046 400 · 71 852 014 · 71 851 784

По направления на разходите, разпределението на изразходваните финансови средства по бюджета на МО за 2023 г., в проценти, е показано на следващата графика:

Съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032) стремежът е да се постигне съотношение 60:20:20 между разходите за персонал, издръжка и други текущи разходи и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната.

ПРЕЗ 2023 г. БЯХА ПОСТИГНАТИ СЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ:

Бюджетна програма “Подготовка и използване на въоръжените сили” Основните усилия във Въоръжените сили (ВС) бяха насочени към поддържане на способностите на войсковите формирования в постоянна готовност за използване; водене на общовойскова и специална подготовка; носене на непрекъснато бойно дежурство за надеждна охрана и гарантиране на неприкосновеността на териториалната цялост, акваторията и въздушното пространство на страната; подготовка и изграждане на способности за управление, бойно осигуряване и поддръжка на формированията, определени за участие в текущи операции на НАТО и ЕС и тези от състава на силите за отговор на НАТО (NRF).

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 1 550,0 млн. лв..

Доктрини, концепции и планове През 2023 г. продължи дейността по администриране на системата за разработване, преглед и актуализиране на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и ВС.

Изпълнение на плановете по подготовката През 2023 т. подготовката във въоръжените сили (ВС) се осъществяваше съгласно плановете и допринесе за съхранение на способностите за изпълнение на задачи и по трите мисии на ВС. От планираните за периода 393 учения са проведени 343 (изпълнението е 87 %).

В резултат на ескалиращата криза в Украйна бяха отменени 14 мероприятия.

Открояващи се учения, проведени на територията на страната и в чужбина бяха, както следва: „Immediate Response 23“, „Тракийска звезда 23“, „SEA SHIELD 2023”, „POSEIDON 2023“, „BLUE BRIDGE 2023”, „Neptune Strike 2023-3”, „IRON STRIKE”, „ШАБЛА 2023”, „БРИЗ 2023”, „МОРСКИ ЩИТ 2023” и Тактическо учение с бойни стрелби „Shiny Night“ на Многонационалната бойна група за изпълнение на дейности по усилена бдителност на НАТО (Enhanced Vigilance Activities – EVA) с рамкова държава Италия.

Участие в операции и мисии извън територията на страната:

По международни споразумения Република България участва със сили и средства в бригада Югоизточна Европа (SEEBRIG).

Участие в операции Военни формирования и отделни военнослужещи от ВС на Република България участваха в следните операции и мисии: Операцията на ЕС EUFOR – Босна и Херцеговина, операцията на НАТО KFOR – Косово, с щабен офицер в небойната мисия на НАТО в Ирак, с военни наблюдатели в мисията за наблюдение на ЕС в Грузия, с щабни офицери във военноморската операция на ЕС за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия – „АТАЛАНТА”, в постоянните военноморски групи на НАТО, с медицински екип в тренировъчната мисия на ЕС в Мали (EUTM Mali), с Мобилен комуникационен модул (DCM-F) в небойната мисия на НАТО в Ирак (NATO Mission Iraq - NMI) и с военнослужещ във военната операция на ЕС в южната част на централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED). Български военнослужещи участват в Силите на НАТО за отговор, в Многонационалната бойна група на ЕС и в мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (Еropean Union Military Assistance Mission in Ukraine – EUMAM UA).

Принос към националната сигурност в мирно време Сухопътни войски (СВ) На основание „План на СВ за оказване на помощ на населението при бедствия“, във формированията бяха разработени нови планове за оказване на помощ на населението при бедствия. Влезлите в сила от началото на годината планове, регламентират активирането и оповестяването на формированията за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ), тяхното окомплектоване с личен състав, техника и материални средства.

СВ подготвят и поддържат в постоянна готовност 64 специализирани ФОППБ и

2 групи за евакуация на населението при ликвидиране на последствията при авария в АЕЦ „Козлодуй“. В тях са включени 1 332 души и 500 единици специална техника.

Във военните формирования подготовката беше планирана и насочена за обучение на възможно най-голям брой военнослужещи, които да придобият знания и умения, с цел ротиране на основния състав при продължителни времеви операции.

През 2023 г. 30 военнослужещи от ФОППБ на СВ за гасене на пожари, проведоха съвместна тренировка с екипажи от ВВС, като бяха отработени въпроси по взаимодействие и координация при съвместна операция по гасене на пожари.

Дейност на формированията от СВ по разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси.

През 2023 г. ФОППБ взеха участие в 43 мероприятия по разузнаване, транспортиране и унищожаване на открити невзривени бойни припаси на територията на страната, като са разузнати и унищожени чрез взривяване общо 145 бойни припаси, разпределени по категории: 55 артилерийски снаряди, 3 зенитни боеприпаси, 1 противотанков снаряд, 2 противопехотни/ противотанкови мини, 19 мини за минохвъргачка, 21 ръчни гранати и 44 боеприпаса от друг вид (взриватели, други бойни припаси). Отработени бяха 202 човекодни и 97 машинодни.

Дейност на ФОППБ от СВ за оказване на помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

През 2023 г. ФОППБ от СВ взеха участие в 9 мероприятия по оказване на помощ на населението и местните власти, с общо 965 военнослужещи и 75 единици техника, както следва:

Оказване помощ при наводнение (1 мероприятие):

При възникналата вследствие на обилните валежи бедствена ситуация на територията на община Берковица и след отправено искане на областния управител на област Враца, в рамките на една седмица през месец юни 2023 г. общо 473 военнослужещи със 23 броя специализирана техника оказваха помощ за разчистването на общинската инфраструктура. Поради мащаба на бедствието в ликвидиране на последствията от наводнението, освен военнослужещите от ФОППБ за действие при наводнения на 10 мб/3 БрК, участваха и 11 военнослужещи с 5 единици техника от 55 инжп (от Белене и Пловдив).

Общо при оказването на помощ на населението при наводнения са участвали 484 военнослужещи с 28 броя техника.

Оказване помощ при пожари (5 мероприятия):

През 2023 г., 5 пъти по искане на областните управители на областите Пловдив (4 пъти) и Хасково (1 път), формирования от 4 ап, 61 мбр и 2 мбр участваха в гасенето на големи пожари в районите на с. Буково и с. Искра, община Първомай, с. Михилци, община Хисаря, с. Войнягово, община Карлово и с. Добростан, община Лъки, област Пловдив, както и в землището между с. Малки Воден и с. Дъбовец, община Любимец, област Хасково.

Общо при оказването на помощ на населението при гасенето на пожари са участвали 243 военнослужещи с 40 броя техника.

Оказване на помощ при тежки зимни условия (3 мероприятия):

През 2023 г. ФОППБ при тежки зимни условия бяха активирани 3 пъти. През януари и ноември, по искане на областния управител на град Враца 30 военнослужещи с 3 единици военна техника от 10 мб/3 БрК оказаха съдействие за овладяването на последиците от тежки зимни условия и разчистването на общинската инфраструктура на гр. Враца и населените места на общината. През ноември, по искане на областния управител на област Русе, военнослужещи от Център за подготовка на водачи и логистични специалисти (ЦПВЛС)/ Център за подготовка на специалисти (ЦПС) – Русе оказаха помощ при овладяването на последиците от тежките зимни условия. 8 военнослужещи и 4 единици техника осигуриха достъп на служителите от Електроразпределение „Север“ до трудно достъпни места, както и доставиха вода в община Две могили.

Общо при оказването на помощ на населението при тежки зимни условия са участвали 38 военнослужещи със 7 броя техника.

Оказване съдействие на органите на МВР.

В изпълнение на мисията на ВС „Принос към националната сигурност в мирно време“ за овладяване на увеличения миграционен натиск, над 300 военнослужещи с повече от 40 единици техника от СВ оказваха съдействие на органите на МВР за охрана на българо-турската държавна граница, операция „Самостоятелен страж”. Операцията включва провеждане на съвместни патрули със служители на ГД „Гранична полиция“ в районите на отговорност на Граничен пропускателен пункт (ГПУ) „Елхово“, ГПУ „Резово“, ГПУ „Малко Търново“ и ГПУ „Средец“ и логистична поддръжка на операцията. Броят на участващия личен състав и техника варира в зависимост от искането на ГД „Гранична полиция“ и получените заповеди от министъра на отбраната и началника на отбраната.

От 01.11.2021 г. формирования от състава на СВ участват в операция „Самостоятелен страж“ на българо-турската граница за подпомагане на МВР при охрана на границата. Oт началото на 2023 г. участието на военнослужещи и цивилни служители от СВ се изразява в 98 127 човекодни. Участващите формирования изпълниха над 17 500 броя автопатрули, над 2 100 броя пеши патрули, над 990 броя секретни поста, над 1 500 курса за превоз на задържани лица и над 2 500 броя други задачи. Участието в операцията продължава.

В края на месец октомври 2023 г. започна и изпълнението на „Съвместен план за организиране на дейностите по извършване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности по инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската държавна граница“. С поредното участие на военнослужещи от инженерните формирования в задача по изграждане на възпиращо съоръжение се затвърдиха уменията по планиране, изпълнение и организиране на взаимодействието с органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР, местните органи и власти. Съсредоточаването на основните усилия на 91 ибоп от 55 инжп в съвместните ремонтно-възстановителни дейности от своя страна затрудни провеждането на планираната подготовка на формированието.

В рамките на седем ротации е възстановен 30 километров участък от прилежащия път на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската държавна граница в зоните на отговорност на ГПУ „Резово“ и ГПУ „Малко Търново“.

Военновъздушни сили (ВВС) Операции и мисии в подкрепа на населението.

По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” на ВС на Република България в интерес на сигурността на въздухоплаването на територията на страната се носеше постоянно дежурство за аварийно-спасително осигуряване със самолет и вертолет.

Участие при осигуряване на въздушен транспорт в интерес на други министерства и ведомства.

През отчетния период, в изпълнение на МЗ № ОХ-56/2010 г., за нуждите на Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи, са изпълнени:

- · 4 мисии за транспортиране на медицински екипи за извършване на органни експлантации от летище Горна Оряховица, летище Варна и от летище Бая Маре, Румъния;

- · 5 мисии за авиомедицинска евакуация в страната и чужбина на цивилни лица в тежко здравословно състояние;

- · 1 мисия за търсене и спасяване от въздуха на пострадал парапланерист в района на връх Мусала, планина Рила.

В изпълнение на МЗ № ОХ-228/06.04.2011 г., относно определяне на реда за използване на въздухоплавателни средства на ВВС от смесени екипажи от състава на ВВС, Авиоотряд 28 и органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН) – МВР за пожарогасене през месец февруари 2023 г., подготвени екипажи от състава на ВВС изпълниха 1 мисия за пожарогасене от въздуха на горски пожар в района на военен полигон „Анево”, гр. Карлово, област Пловдив.

Екипажи със самолети от състава на ВВС са изпълнили 18 мисии за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на Президентството, Министерски съвет, МО и други министерства и ведомства в изпълнение на МЗ № ОХ-513/27.06.2023 г., на положителни резолюции на началника на отбраната върху заявки (искания) за използване на военните въздухоплавателни средства (ВоВС). Мисиите бяха свързани с транспортиране на спасителни екипи и хуманитарна помощ за пострадалите от голямото земетресение в Република Турция през месец февруари 2023 г. Преподаватели и курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” проведоха краткосрочна практика на борда на научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий” и други.

Изпълнени мероприятия по оказване помощ на населението при бедствия.

ФОППБ от състава на ВВС бяха подготвяни и поддържани в готовност за действие, съгласно изготвените и въведени в сила от началото на годината нови планове на военните формирования от състава на ВВС за оказване помощ на населението при бедствия.

Бяха изпълнени задачи, както следва:

- · ФОППБ от състава на в. ф. 52090-Долна Митрополия на 28.08.2023 г. извърши разузнаване и обезвреждане на невзривен боеприпас, открит на брега на р. Вит в района на с. Гложене, общ. Тетевен, обл. Ловеч;

- · ФОППБ за действие при тежки зимни условия от състава на в. ф. 52090-Долна Митрополия на 27.11.2023 г. участва в оказване на помощ при преодоляване на последствията от тежките зимни условия, засегнали републиканската пътна мрежа на територията на област Плевен.

Подготовката на личния състав и техниката на ФОППБ позволи изпълнение на поставените през годината задачи в пълен обем. Участвалият личен състав и техника при оказване на помощ на населението и държавните структури е, както следва:

Мероприятия · Брой · Участвали

Техника (брой ) · Личен състав (брой)

Мисии за разузнаване и пожарогасене от въздуха за нуждите на ГДПБЗН · 17 бр. · 12 бр. x 1 вертолет 5 бр. x 2 вертолета · 154

Мисии за търсене и спасяване от въздуха за нуждите на ГДПБЗН · 8 бр. · 8 бр. x 1 вертолет · 24

Мисии за въздушен транспорт за нуждите на МЗ (медицинска евакуация и донорски) · 13 бр. · 13 бр. x 1 самолет · 41

Мисии за въздушен транспорт за осигуряване на полети със специално предназначение или полети за осигуряване на министерства или ведомства – 38 бр. · 38 бр. · 35 бр. х 1 самолет 1 бр. х 3 самолета 2 бр. x 2 вертолета · 176/16

Задача за обезвреждане на бойни припаси –1 бр. Задача за преодоляване на последствията от тежките зимни условия –1 бр. · 2 бр. · 1 х 4 бр. авто-тракторна техника 1 х 4 бр. авто-тракторна техника · 14

Военноморски сили (ВМС) В отчетния период ВМС са реагирали на над 15 сигнала за миноподобни обекти, като са открити, разузнати и унищожени два броя дрейфващи морски мини и са извлечени голям брой останки (двигатели на ракети) от използвани в конфликта в Украйна боеприпаси. Благодарение на усилията на ВМС не бяха допуснати ограничаване на корабоплаването и възникването на инциденти с кораби и плавателни средства.

През 2023 г. формированията от ВМС за оказване на помощ на населението при бедствия участваха в 24 мероприятия на територията на областите с административни центрове Варна, Добрич и Бургас.

По време на активирането на ФОППБ бяха разузнати и унищожени 15 боеприпаса, в това число снаряди за реактивен противотанков гранатомет, артилерийски боеприпаси, морски мини, минохвъргачни изстрели.

През годината ФОППБ от ВМС два пъти бяха активирани за подпомагане на усилията на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас в овладяването на масивни горски пожари на територията на областта. В началото на годината ФОППБ съдействаха на Областната администрация – Бургас при преодоляване на усложнената обстановка при разлива на р. Велека, като нормалното оттичане на реката беше възстановено чрез контролирани взривове.

През годината се проведоха срещи с областните управители на областите Варна и Добрич, на които бяха обсъдени възможностите за взаимодействие на ФОППБ от ВМС при подпомагане на усилията на Единна спасителна система (ЕСС) за преодоляване на последствията от бедствия и организацията на тяхното активиране. За първи път ФОППБ за разузнаване, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси унищожи минохвъргачен изстрел, монтиран на безпилотно летателно средство, най-вероятно изделие, изхвърлено на бреговата ни ивица. Задачата беше изпълнена без застрашаване на живота на цивилното население и гражданска инфраструктура.

Съгласно Плана за дейността на ВМС през 2023 г., се проведоха 3 тренировки на Поста за търсене и спасяване (ПТС) на ВМС, съвместно с формированията от ВМС, поддържащи ФОППБ. По време на тренировките, офицерите от ПТС на ВМС и Групите за взаимодействие и координация от военните формирования, поддържащи ФОППБ усъвършенстваха уменията си по управление на ФОППБ и подобриха координацията и взаимодействието.

Съвместно командване на силите (СКС) Формированията от СКС за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия са окомплектовани с личен състав, техника и материални средства, съгласно разчета на силите и средствата за изпълнение на задачите и табел за окомплектоване.

Ежемесечно, съгласно утвърдената програма се извършваше подготовка на двете формирования за оказване на помощ на населението при бедствия, като през месеците март и май с ФОППБ за наводнения се проведоха практически действия на яз. „Огняново” по преодоляване на водно препятствие с надуваема лодка и евакуиране на пострадали хора.

ФОППБ са в състояние да действат съгласно плановете, но с ограничения, поради недостатъчен личен състав (ФОППБ за наводнения и ФОППБ за земетресения е невъзможно да се използват едновременно).

През 2023 г. ФОППБ от състава на военните формирования на СКС не са активирани.

Командване за логистична поддръжка (КЛП) Командването поддържа в готовност едно формирование за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия при тежки зимни условия, което е оборудвано на 100 % с основна техника, оборудване и екипировка, съгласно утвърдения от началника на отбраната табел.

През отчетния период ФОППБ на КЛП не е участвало в мероприятия по оказване на помощ на населението при бедствия и аварии.

През годината продължи изпълнението на задачи по логистична поддръжка на МВР при охрана на държавната граница.

Съвместно командване на специалните операции (СКСО) Подготовката и готовността за действие на формированията за участие в потенциални кризисни ситуации на територията на страната се поддържаше в системата за бойно сглобяване, а достигнатата степен на готовност се оценяваше по време на провежданите във войските тренировки и проверки. През периода периодично беше проверявана готовността за действие в специфичните за сезона потенциални опасности.

За изпълнението на ангажиментите, произтичащи от мисията „Принос към националната сигурност в мирно време” в СКСО се поддържат 2 формирования за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия за гасене на пожари и за действия при наводнения с общо личен състав от 52 души и 11 единици специална техника. Същите са окомплектовани с личен състав на 100% и повишаваха подготовката си чрез участието в занятия по обучение на формированията съгласно месечните разчети от плана за подготовка на СКСО.

Периодично по план на Управлението и Щаба на СКСО се провеждаха тренировки, в резултат на които личният състав от ФОППБ повишаваше уменията си за работа със специална техника и използването на индивидуалните средства за защита.

През отчетния период ФОППБ на СКСО не са участвали в мероприятия по оказване на помощ на населението при бедствия и аварии.

Въпреки ограничения финансов ресурс, формированията от програмата притежават оперативни способности за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии.

През отчетния период личен състав от командването участва в операция за подпомагане на МВР по охрана на държавната граница.

От състава на СКСО, считано от 20.03.2023 г. участваха на ротационен принцип до

50 военнослужещи със задача водене на разузнаване в райони в близост до държавната граница за наличие на нелегално преминали лица. Използваната техника е, както следва: 3 бр. „Хамър“, 1 бр. товарен автомобил с повишена проходимост (ТАПП), 1 бр. автобус.

Поддържат се в готовност формированията за противодействие на терористични заплахи и ликвидиране на последствията от тях съгласно графика за дежурните сили и средства на СКСО. През отчетния период формированията за противодействие на терористични заплахи провеждаха подготовка съгласно утвърдените планове.

Бюджетна програма “Управление на човешките ресурси и резерв” Целите на програмата бяха да се осигурят условия за окомплектоването на ВС с подготвен и мотивиран личен състав, за постигането на необходимите отбранителни способности и създаването на среда за професионална реализация на военнослужещите и цивилните служители; придобиване и повишаване на квалификацията и преквалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА за получаване на знания и умения, необходими за кариерното им развитие и заемането на определени длъжности в страната и чужбина и задържане на подготвените и компетентни кадри; окомплектоването на военните формирования от ВС и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с качествени ресурси от резерва.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 24,3 млн. лв.

Бюджетна програма “Военна полиция” („ВП“) През отчетния период дейността на служба „Военна полиция“ (СВП) съответстваше на възложените ѝ функции, мисиите и задачите на ВС на Република България и указанията на ръководството на МО. Съгласно Закона за военната полиция СВП осъществява следните дейности: оперативно-издирвателна дейност; антитерористична дейност; дейност за предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер; експертна и експертно-криминалистична дейност; охранителна дейност; информационна дейност; противопожарен контрол и разследване на авиационни произшествия с военни въздухоплавателни средства.

През 2023 г. СВП следваше планираните дейности по поддържане и развитие на придобитите и изграждане на нови военнополицейски способности по трите мисии на ВС за опазване на реда и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, като през този период беше увеличен спектъра от дейности във вътрешнодържавен и международен план.

Изпълняваха се задачите по антитерористичната, оперативно-издирвателната, контролно-охранителната и административно-наказателна дейност. Неутрализираха се рисковете и заплахите за реда и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

През 2023 г. във военнополицейско отношение бяха осигурени 1 685 бр. мероприятия с участие на военнослужещи от БА, съюзнически и чужди войски, в т.ч. ескорт на автомобилни транспорти от състава на БА и KFOR, охрана на автоколони, военни учения както и военни ЖП ешелони. При осъществяване на контрол на военните транспортни средства от органите на служба „Военна полиция” са проверени 3 984 бр. пътни превозни средства. На виновните водачи са съставени 11 акта за установяване на административни нарушения и 132 фиша по закона за движение по пътищата.

Военнополицейските органи участваха в съвместни мероприятия с отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР за осъществяване на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. През отчетния период нарушенията на ограниченията на скоростта от страна на войскови превозни средства са 54 бр. СВП участва на ротационен принцип с 40 служители и 20 единици автомобилна техника за подпомагане на органите на МВР по охрана на държавната граница поради увеличения миграционен натиск по границата на Република България с Турция.

СВП осигурява денонощна охрана на обекти на МО, намиращи се на ул. „Дякон Игнатий” № 3 и бул. „Тотлебен” № 34, на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, представителен обект на МО в управление на ИА „ВК и ВПД” – резиденция „Лозенец” и на Предна оперативна база „Ново село”.

През отчетния период основните усилия на СВП по отношение на разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства бяха насочени към осъществяването на превантивна дейност, с цел минимизиране на вероятността за допускане на авиационни произшествия при организирането и провеждането на летателна дейност от военните авиационни формирования.

В авиацията на ВС бяха регистрирани и разследвани 35 авиационни произшествия.

17 от тях бяха класифицирани като „авиационен инцидент”, а 3 като „сериозен инцидент”. Заключенията от проведените разследвания от СВП за причините и препоръките за изпълнение на мероприятия за недопускане на повторяемост бяха предоставени на авиационните формирования. Регистрирани бяха и четири авиационни произшествия с чуждестранни военни въздухоплавателни средства, намиращи се на територията на Република България по силата на международни споразумения.

СВП осъществяваше периодичен контрол върху част от разследванията на авиационните произшествия с по-леки последствия, извършвани в авиационните формирования. Базата данни за регистрираните авиационни произшествия и причините за тяхното допускане се поддържаше и обновяваше своевременно. През отчетния период беше изготвен информационен бюлетин с обобщена информация за допуснатите авиационни произшествия, който беше разпространен до авиационните формирования.

Съвместните усилия на СВП, командирите и органите по безопасност на полетите в авиационните формирования за поддържане на едно относително добро ниво на безопасност на полетите във военната авиация постигнаха най-важната си цел – недопускане на загуба на човешки живот и скъпа авиационна техника.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази праграма са в размер на 53,3 млн. лв..

Бюджетна програма “Членство в НАТО и ЕС и международно сътрудничество”.

Основното внимание беше насочено към активното участие на МО на Република България в процеса на формиране на политиките в областта на сигурността и отбраната и асоциираните с тяхното практическо реализиране инициативи и програми в рамките на НАТО, ЕС, двустранното, многостранно, регионално сътрудничество, с оглед осигуряване в максимална степен на защита на националните интереси и приоритети.

През отчетния период програмата пряко допринесе за реализиране на активна отбранителна политика на MO, насочена към провеждането и реализирането на ефективно членство на България в колективната система за сигурност и отбрана. Осигурена беше възможност за адекватно участие в процеса на консултации и вземане на решения в ръководните органи и работните структури на Алианса, с цел защита на националните интереси при формиране на съюзническата политика и подпомагане на изпълнението на поетите от Република България съюзнически ангажименти. По този начин беше утвърдена ролята на страната ни като отговорен и надежден съюзник.

България продължава да бъде активен участник в проекти и инициативи в рамките на ОПСО на ЕС за придобиване на отбранителни способности, задълбочаване на отбранителното сътрудничество между държавите-членки и нарастване на ролята на ЕС като гарант за световната сигурност.

Отчетният период се характеризираше с изключителна динамика на процесите в областта на сигурността и отбраната в ЕС. Динамиката беше продиктувана от продължаващата военна агресия на Русия срещу Украйна и отговора на ЕС в подкрепа на ВС на страната, действията на държавите, членки на ЕС, за превъоръжаване и задълбочаване на отбранителното им сътрудничеството, следването на графика по изпълнението на целите на Стратегическия компас, развитието на проектите по линия на Европейската агенция по отбрана, Европейския фонд за отбрана и Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната, както и ръководените военни мисии и операции на ЕС.

Основно предизвикателство на програмата беше ресурсното осигуряване на издръжката на националните представителства и дългосрочно командированите военнослужещи и цивилни служители на МО към НАТО, ЕС и други международни организации, включително и дългосрочно командированите в щабове и органи на международни организации. Политиката по заемане на национални и международни длъжности в щабове и органи на международни организации следва линията на стриктно спазване на поетите от Република България съюзни ангажименти, като същевременно е съобразена с националните ни интереси и наличните кадрови и материални ресурси. През 2023 г. програмата осигури необходимите финансови ресурси за издръжката на 137 военнослужещи и цивилни служители, командировани на национални и международни длъжности в щабове и органи към международни организации. Общият брой на длъжностите през 2023 г. е 139.

Заеманите до момента длъжности от националната квота в Командната структура на НАТО са заявени и попълнени на основание одобрените от министъра на отбраната предложения на видовете ВС и МО. Длъжностите извън тази квота се заемат на основата на двустранни споразумения или меморандуми за разбирателство. Чрез осигуряването на допълнителни финансови средства бяха осигурени поетите ангажименти, свързани със заемането на национални длъжности в националните представителства към международните организации, както и определени международни позиции от Военните секретариати на НАТО и ЕС, Командната структура и Структурата на силите на НАТО.

През отчетния период програмата изпълняваше целите, свързани с финансовото осигуряване на ангажиментите на Република България към бюджетите на НАТО и ЕС, в това число участието на МО в многонационални инициативи, програми и механизми в контекста на развиването на отбранителни способности и участие в мисии и операции.

В контекста на водената финансова политика, през отчетния период, усилията бяха насочени към оптимизиране на разходите и осигуряване на допълнителни финансови средства за нормативно определената издръжка на военнослужещите и гражданските лица, назначени на национални и международни длъжности в НАТО, ЕС и други международни организации.

През отчетния период беше осигурена и дейността, свързана с провеждането на Българското председателство (01 юли 2021 г. – 30 юни 2023 г.) на Процеса от срещи на министрите на отбраната на страните от ЮИЕ (SEDM) и участие на МО на Република България, като страна-член в инициативата. Беше осъществена подготовка и участие в срещи на политическото и военното ръководство по SEDM, срещи на Политико-военния направляващ комитет на ММСЮИЕ (PMSC) и Координационния комитет на SEDM (SEDM-CC).

Своевременно бяха изплащани всички дължими от Република България плащания под формата на членски внос, споделени разходи, участие в многонационални програми, проекти и др. с характера на членски внос.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 41,2 млн. лв.

Бюджетна програма “Медицинско осигуряване” През 2023 г. се подобри организацията на първичната извънболнична и специализирана болнична помощ, експертизата, профилактиката и рехабилитацията. Структурите на ВМА поддържат необходимата степен на готовност за медицинско осигуряване. Поддържат се способности за медицинско осигуряване, военномедицинска експертиза, хигиенно-противоепидемичен и санитарен контрол и запазване на психичното здраве на личния състав от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

ВМА работи по договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), съгласно Националния рамков договор (НРД) от 2023 г., както следва:

№ по ред · НАИМЕНОВАНИЕ · МБАЛ София · МБАЛ Варна · МБАЛ Пловдив · МБАЛ Сливен · МБАЛ Плевен · БДПЛР Хисар · БДПЛР Банкя

БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА. ПОМОЩ

1. · Клинични пътеки · 239 · 149 · 89 · 109 · 78 · 5 · 4

2. · Амбулаторни процедури · 41 · 16 · 17 · 9 · 15 · 1

3. · Клинични процедури · 5 · 2 · 2

4 · Комплексно диспансерно наблюдение · 2

ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА. ПОМОЩ

5. · СИМП (специалности) · 22 · 11 · 13 · 8 · 2 · 2 · 1

6. · МЕДИКОДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ · 6 · 3 · 2 · 2

Средният брой разкрити легла за 2023 г. във ВМА е 1 801. Изпълнението е 98 %. Преминалите стационарно болни през ВМА са 78 517. Изпълнението е 125% спрямо планираните за годината. Средният брой на амбулаторните прегледи във ВМА е 290 866. Изпълнението е 88 % спрямо планираните за годината амбулаторни прегледи (330 000 за 2023 г.). Средната стойност на разходите за 1 преминал болен в стационарите на ВМА за отчетния период е 1 403 лв. Стойността за 1 леглоден е 279 лв., а за издръжката на едно легло – 61 155 лв..

ВМА участва в медицинското осигуряване на мероприятия, провеждани от МО и Щаба по отбраната с медицински екипи и специализирана техника.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 278,7 млн. лв.

Бюджетна програма “Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” Дейността на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ (ИА „ВК и ВПД“) е свързана с управлението и експлоатацията на военните клубове, имотите от жилищния фонд на МО, осигуряването на отдиха и възстановяването на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, както и обезпечаване на престоя на лица, разселени от Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, поддържането на Националния военноисторически музей като средище за военна история, наука, изкуство и култура, както и осъществяване на информационната политика на МО чрез използване на възможностите на военните печатни, аудио-визуални и електронни средства за масова комуникация.

През 2023 г. ИА „ВК и ВПД“ беше насочила дейността си в следните направления:

- Жилищен фонд:

През 2023 г. МО реализира жилищната си политика чрез ИА „ВК и ВПД“ в следните направления: картотекиране, настаняване на нуждаещите се военнослужещи и цивилни служители по реда на картотеката в свободни жилища и жилищни помещения в общежитията на МО; изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне; освобождаване/изземване на жилищни имоти от неправомерни наематели; продажба на имоти от ведомствения жилищен фонд по реда на Наредба за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, намиращи се в населени места, в които няма структури на МО, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и на БА; освобождаване от жилищни имоти, намиращи се в населени места, в които няма структури на МО и на БА.

През 2023 г. в регистъра на имотите от жилищния фонд на МО (жилища, ателиета и гаражи) бяха заведени на отчет общо 2 086 бр. имоти в 45 населени места в 21 области. Заетите ведомствени жилища, ателиета и гаражи са 1 524, а свободните апартаменти и ателиета са 562. Картотекираните към 30.09.2023 г. са 2 730 нуждаещи се от жилища и 11 от гараж.

В управление на ИА „ВК и ВПД“ са 11 бр. военни общежития (ВО) с общо 988 помещения за настаняване. Към 31.12.2023 г. в жилищните помещения на ВО са изготвени настанителни документи и настанени общо 151 военнослужещи и цивилни служители.

- Почивки в страната:

Съгласно действащите нормативни уредби и инструкции за военно-почивното дело, ежедневно бяха приемани индивидуални и групови резервации за почивка, обработвани са платежни нареждания за постъпили плащания от/и извън кампанията по картите, в т.ч. мероприятия, кореспонденция и поддържане на директни контакти с почивните бази и хотелите във връзка с реализацията на почивките и мероприятията. Извършена беше подготовка и реализация на седемдневна безплатна почивка за военнослужещи от МО, участвали в операции и мисии извън територията на страната и членовете на техните семейства.

През 2023 г. във военнопочивните домове и хотели са настанявани украински граждани, съгласно Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, вследствие на военните действия в Украйна. Общият брой настанени лица е 684, а общият брой реализирани нощувки е 18 400.

През 2023 г. 55 905 души са посетили военно-почивните домове, управлявани от ИА „ВК и ВПД“, в т.ч.: морските военно-почивни домове - 16 988 почиващи; планинските военнопочивни домове и хотели по социална програма - 26 383 почиващи; 12 534 души са нощували в хотел “Шипка”. В Хотелските части към военнните клубове са нощували 19 033 души.

Леглодните за 2023 г. са общо 245 186 дни, в т.ч.: морските военнопочивни домове по социална програма - 120 101 леглодни; планинските военнопочивни домове и хотели по социална програма - 100 471 леглодни; хотел Шипка - 24 614 леглодни. В хотелските части към военнните клубове бяха отчетени 37 245 леглодни.

- Почивки в чужбина:

Организирани бяха груповите и индивидуални почивки извън страната на служителите от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА по линия на международното сътрудничество в рамките на CLIMS (Комитет за връзка със социалните структури на военните министерства в НАТО) или въз основа на международен договор за безвалутен обмен, както и организация на индивидуални почивки в България за чужди военнослужещи и цивилни служители.

Окончателният брой на почиващите български военнослужещи и цивилни служители в чужбина за сезон „ЛЯТО 2023” е 332 души, като с групите са изпратени и 4 съпровождащи лица. Реализираният брой на участниците в пристигащите чужди групи за сезон „ЛЯТО 2023” е 22 души.

- Дейност на представителните обекти на МО:

Ежемесечно бяха изготвяни културни афиши за проведени мероприятия във военните клубове (ВК) и на месечен културен календар на събитията във ВК, които своевременно се публикуваха на интернет-страницата на ИА „ВК и ВПД“. Беше предоставена информация: за възможностите за участие в творческите формации, реализиращи дейност във ВК; за ползване на социалните кухни към МО; за ползване на държавните детски градини към МО; за условията и реда за настаняване в Дома за пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди в с. Орешак, общ. Троян. През годината са изготвени и сключени 124 договора с преподаватели на школи, ръководители на художествени състави и водещи на клубове по интереси, които развиват дейност във военните клубове Осъществена беше дейност по настаняване на командировани служители на МО и БА съгласно Инструкция за работа с „Рецепция“.

През 2023 г. функционираха 26 социални кухни. Капацитетът на социалните кухни е 1 059 души, определен на квотен принцип от Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.

Национален военноисторически музей (НВИМ) С цел формиране на национална идентичност, култура и историческа памет, НВИМ работи с всички социални и възрастови групи в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Националният военноисторически музей е структура от четири музея - Национален военноисторически музей - София и неговите филиали: Военноморски музей - Варна, Парк-музей на бойната дружба 1444 г. „Владислав Варненчик” - Варна и Музей на авиацията - Крумово. През 2023 г. бяха извършени следните дейности:

събиране и изучаване на движими културни ценности, свързани с българската военна история;

съхранение, опазване, реставрация и консервация на движимите културни ценности, собственост на НВИМ и филиалите му;

представяне на високо експозиционно ниво на българската военна история;

организиране на изложби в страната и чужбина;

създаване и развитие на връзки с музеи и галерии в страната и чужбина;

действащи образователни програми;

популяризиране на дейността на НВИМ и военната история чрез специализирани и рекламни издания на хартиен и електронен носител;

издаване на електронен вестник, с цел той да се превърне в периодично научно издание;

публикации за научни издания в страната;

участие в научни конференции и семинари по профила на музея;

изграждане и поддържане на бази данни на колекциите и библиотеките на НВИМ;

обслужване на граждани, чрез музейния фонд и библиотеката;

поддържане на материалната база;

застраховане на движимите културни ценности.

Информационен център на МО (ИЦ на МО) През 2023 г. вестник „Българска армия“ беше издаден 52 пъти, всеки в обем от 24 страници. Цялостната дейност на в. „Българска армия” беше насочена към всеобхватно и пълноценно отразяване на събитията в МО, Щаба на отбраната, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Бяха публикувани материали, които отразяват официалната политика на МО при спазване на етичните стандарти на ведомството и професионалните правила в журналистиката. Публикациите са съсредоточени главно върху ролята, отговорностите и постиженията на военнослужещите, както и върху цялостния процес на изграждане на модерни ВС, поддържащи отбранителни способности, интегрирани в общата система за сигурност на НАТО. Сред основните теми беше също помощта, оказана на Украйна, заради войната.

Военният телевизионен канал (ВТК) и в. „Българска армия” работиха активно по националната кампания, посветена на 100 години Балкански войни. На интернет страницата на ИЦ на МО беше създаден специален юбилеен банер с лого „100 години Балкански войни”. Там се публикуват исторически четива, интервюта, предавания, репортажи и документални филми.

През 2023 г. са представени повече от 100 авторски материала. ВТК произведе и шест кратки информационно-обучителни формати за ключовите битки на Балканските войни. Беше направен и 30-минутен документален филм за годишнината.

ВТК е направил 2 бр. рекламни клипове за привличане на кандидати за военна служба и за доброволния резерв. Телевизията произведе и рекламни клипове за по-големите учения, които се излъчват в програмата на ВТК. Бяха направени и клипове за видовете ВС, които също се излъчват.

ВТК се излъчва 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и се разпространява по сателит, интернет и от 60 национални и регионални телевизионни оператори. Съгласно сключено споразумение с Българската национална телевизия част от документалните и военно-учебните филми на ВТК достигат и до аудиторията на обществената медия.

Сайтът www.armymedia.bg, като най-достъпен, ще остане отворен за по-разнообразна информация, като военната ще е приоритетна. През 2023 г. сайтът има 529 982 посещения на страницата си. Основно на сайта се публикуват новини, изготвени от ВТК и в. „Българска армия”, свързани с развитието на БА, както и видеоматериали за подготовката и ученията, в които участват формирования от БА съвместно със съюзниците от НАТО.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 48,6 млн.лв.

Бюджетна програма “Изследвания и технологии” Усилията бяха съсредоточени към ефективно използване на научните изследвания и технологии за изграждане и поддържане на отбранителните способности на ВС и запазване и развитие на националния научно-технически потенциал.

През 2023 г. продължи изпълнението на 10 бр. проекти от Списъка с приоритизирани научни проекти за периода 2019-2021 г., които са с удължен срок на изпълнение до края на 2023 г. През 2023 г. продължи изпълнението на 9 бр. проекти от Списъка с приоритизирани научни проекти за периода 2022-2024 г. Финансирани са 8 бр. научни мероприятия. Внесени са за разглеждане и приети от Съвета по въоръженията финалните доклади за изпълнението на 5 проекти.

Институтът по отбрана „Проф. Цв. Лазаров” има основна роля при провеждането на научни изследвания, научно-приложни дейности и научно-техническото осигуряване в интерес на отбраната на страната.

През 2023 г. в ИО „Проф. Цв. Лазаров” бяха обучавани 20 докторанти (офицери и цивилни). Броят на хабилитираните научни кадри е 17 души (5 професори и 12 доценти). Всичко това е предпоставка за увеличаване на научния потенциал на института и МО и прилагане на научните постижения в БА. През 2023 г. ИО „Проф. Цв. Лазаров” изпълни на

100 % всички планирани мероприятия, а съща така допълнително поставените и възникнали в процеса на работа дейности и задачи от МО и други министерства и държавни организации.

Съгласно утвърдения от министъра на отбраната „План за извършване на полигонни и лабораторни изпитвания на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на Централен артилерийски технически изпитателен полигон през 2023 г.”, подлежащи на изпитване са 1 824 партиди оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Степента на изпълнение на планираните изпитвания през отчетния период е 69 %.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 14,6 млн. лв.

Бюджетна програма “Военно образование” Фокусът беше насочен към осигуряване на условия за ефективно функциониране на военнообразователната система, с цел повишаване на образованието и квалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

Във Военна академия „Г. С. Раковски“ към 31.12.2022 г се обучават общо 1 406 обучаеми, от които: 63 слушатели: 32 в редовно обучение, 31 – задочно обучение; 1 282 студенти: 244 в редовна форма на обучение, 968 в задочна форма на обучение и 70 в дистанционно обучение; 44 докторанти: 10 в редовна форма на обучение и 34 в самостоятелна подготовка.

Академията организира и провежда над 70 специализирани курса за придобиване и повишаване на квалификацията на експерти, работещи в областта на националната сигурност и отбрана от различни държавни, обществени институции и ведомства. Партньори в обучението са образователни и изследователски институции от страната и чужбина.

Към 31.12.2023 г. са проведени 132 курса със специализанти – офицери и цивилни служители от МО и от органите на изпълнителната власт. През отчетния период бяха осъществени командировки, с цел преподаване, обучение и мобилност по програми Еразъм +, студентски практики на обучаеми и преподаватели във ВА „Г. С. Раковски“, както и конференции с участие на различни партньори и научни институции от страната и чужбина.

През 2023 г. в Националния военен университет (НВУ) „В. Левски” се обучаваха 664 курсанти, 376 студенти, 751 специализанти и 29 докторанти. През отчетния период са завършени 43 курса за следдипломна квалификация. През отчетния период в Професионален сержантски колеж на НВУ „В. Левски” се обучаваха общо 68 кадети, от които 60 кадети задочна форма и 8 кадети редовна форма на обучение.

Във Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров” се обучаваха 276 курсанти, 3 266 студенти, 28 докторанти, общо 3 570 обучаеми или средногодишен приравнен брой учащи - 2 856 души. ВВМУ притежава институционална акредитация. Акредитирани са 3 професионални направления и 5 регулирани специалности. Обучението се извършва в 16 специалности в Образователна квалификационна степен (ОКС) „Бакалавър“, 11 в ОКС „Магистър“ и 13 в Образователна научна степен (ОНС) „Доктор“. Всички специалности са насочени за подготовка на кадри за ВМС и МО, за гражданското корабоплаване, морската индустрия и информационните технологии. Обучението се провежда на равнището на утвърдените международни изисквания в корабоплаването.

В Департамента за следдипломната квалификация (ДСДК) към ВВМУ се обучават офицери, старшини и цивилни служители от МО в курсове по информатика и чужди езици, професионално-квалификационни курсове с продължителност от няколко седмици до няколко месеца. Там се организира чуждоезиково обучение на офицери, старшини, матроси, цивилни служители и преподаватели от училището. Планирането на курсовете за 2023 г. е осъществено от ДСДК при стриктно спазване на изискванията на Наредба Н-11/29.10.2020 г. През 2023 г. са проведени 29 курса с 359 обучаеми.

Следва да се отбележи ролята на придобития Научно – изследователски кораб (НИК) 421 „Св.Св. Кирил и Методий“. След ходови изпитания и подготовка на екипажа, през периода декември 2022 г. - май 2023 г., НИК 421 извърши успешно първото си далечно плаване Варна - остров Ливингстън (Българска антарктическа база в Антарктида) - Варна. По този начин се осигури възможност за извършване на научни изследвания, логистична поддръжка на БАН и българската антарктическа програма и не на последно място – на ротационен принцип беше осигурен плавателен стаж на курсанти от различни специалности, при реални условия, в климатични зони и географски области с максимална сложност на плаване.

Във Висше военновъздушно училище (ВВВУ) „Г. Бенковски“ през отчетния период се обучаваха 185 курсанти, от които 22 жени; 238 студенти, от които 28 редовна форма на обучение и 210 задочна форма на обучение. В самостоятелна форма на обучение 7 докторанти се обучаваха. Съгласно „Регистър на курсовете във военните академии и ДВВУ за 2023 г.” във ВВВУ са проведени 3 курса за повишаване на квалификацията, в които са обучени 177 военнослужещи. В Професионален сержантски колеж на ВВВУ „Г. Бенковски” се обучаваха общо 97 кадети, от които 9 - редовна форма на обучение и 88 - задочна форма на обучение.

Изразходваните финансови средства през 202 г. по тази програма са в размер на 93,1 млн. лв., от които 0,1 млн. лв. по бюджета на МО и 93,0 млн. лв. по бюджетите на ДВВУ.

Бюджетна програма “Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” Бяха създадени необходимите условия за ефективно, ефикасно и икономично управление на ресурсите за отбрана, подобряване на защитата на информацията, при изпълнение на стратегическата цел на отбранителната политика на Република България и на основната цел на политика „Отбранителни способности”. Беше осигурено изплащане на задължения на МО за ползвани външни услуги, платени държавни данъци за съдебни разноски и такси. Финансово обезпечени бяха сключените договори за пощенски и куриерски услуги, публикуването на обяви в печата, устните и писмени преводи, третирането на отпадъци, услугите, свързани с ползване на инкасо и абонаментна поддръжка на счетоводния софтуер.

Администрирането на имотите на МО е част от общото администриране на имотите в Република България. Поддържането на актуална база данни за имотите в изградената Информационна система за управление на войсковите имоти (ИСУВИ) дава възможност за въвеждане на допълнителни данни за военните имоти – земя, сгради и др. информация, която ползват военните структури и ръководството на МО. ИСУВИ осигурява взаимодействие на МО с други структури от държавната администрация.

За охрана на имоти с отпаднала необходимост за МО по договори за физическа охрана и договори за охрана със сигнално-охранителна техника (СОТ), сключени по реда на Закона за обществените пoръчки, са изразходвани 19,0 млн. лв.

През отчетния период продължиха да се поддържат мощности за военновременна дейност. За повишаване на ефективността, оптимизиране на процеса на управление и създаване на условия за изпълнението на възложените на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД задачи чрез усвояване на нови изделия и изпълнение на тренировъчни серии, в рамките на разполагаемите ресурси и приетите планове, усвояването на изделията се извършва по Програма за усвояване на изделия, изпълнявани в търговските дружества на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД. За тази дейност към 31.12.2023 г. са отчетени 1,2 млн.лв.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 253,2 млн. лв.

Бюджетна програма “ Военно разузнаване” Служба „Военно разузнаване“ е един от основните елементи на системата за ранно предупреждение за рисковете и заплахите за националната сигурност и отбраната на Република България чрез предоставяне на разузнавателен продукт за формиране и реализиране на държавната политика в областта на националната сигурност и отбраната, отбранителното планиране, изпълнението на задачите и информационно осигуряване на българските военни контингенти, участващи в операции и мисии на НАТО, ЕС и ООН, трансформацията, модернизацията и развитието на ВС и изпълнението на ангажиментите на страната към разузнавателните общности на НАТО и ЕС и към партньорските служби.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 71,9 млн. лв.

Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” Изпълнението на основната програма подпомага защитата и утвърждаването на националните интереси, чрез ресурсно осигуряване на инвестиционни проекти, включени в Портфолио от проекти на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА за изграждане, развитие и поддържане на адекватни на средата за сигурност отбранителни способности, както и изграждане на оперативно съвместими ВС с единна система за командване и управление.

Изразходваните финансови средства през 2023 г. по тази програма са в размер на 909,2 млн. лв.

През 2023 г. бяха извършени редица дейности по трите приоритетни за МО инвестиционни проекта, а именно:

По проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ Проектът „Придобиване на нов тип боен самолет” включва два етапа за придобиване на самолети F-16 Block 70.

Международните договори (LOAs) по първи етап от проекта са, както следва:

- BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка” (F-16 Block 70 aircraft and associated support);

- BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16” (Munitions in support of the F-16);

- BU-P-AAD „Ракети и свързани с тях материали” (Sidewinder AIM-9X Block II Missiles, associated material and services);

- BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация – Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване” (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment);

- BU-D-QAH „За изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на класифицирано оборудване и въоръжение с класификация „US SECRET” за самолети F-16 Block 70”.

Международните договори (LOAs) по втори етап от проекта са, както следва:

- BU-D-SAD „Придобиване на 8 нови самолета F-16C/D Block 70, боеприпаси, средства за обучение, средства за поддръжка, резервни части, първоначална поддръжка и обучение за българските ВВС”;

- BU-P-LBC „Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързана с нея поддръжка и оборудване”;

- BU-P-AAH „Sidewinder AIM 9X Блок II авиационни управляеми ракети и свързани с тях материали и услуги” (финансиран по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (FMS) като FMS Credit (Non-Repayable) по т. нар. Ukraine Supplemental Appropriations Act).

През отчетния период беше извършено следното:

Дванадесет летци се обучават по договор BU-D-SAB в САЩ. Съвместно с американската страна се актуализират периодите и програмите за обучение, в съответствие с очакваното забавяне в доставката на самолетите в Република България и в резултат на сключени договори с американското правителство за провеждане на обучението за F-16 Block 70.

През месеците февруари и юни 2023 г. американска делегация от Institute for Security Governance (ISG) посети в.ф. 28000 Граф Игнатиево, Командването на ВВС и МО, във връзка с оценка на необходимостта от разработването и актуализирането на доктрини и оперативни документи, свързани с придобиването и експлоатацията на нов тип боен самолет.

В периода 27-31 март 2023 г. в авиобаза Граф Игнатиево беше проведен петия преглед на изпълнение на договорите (F-16 Program Management Review #5).

На 30 и 31 март 2023 г. беше проведена работна среща с представители на компанията ILIAS Solution на тема развръщане на системата ILIAS за F-16 Block 70.

На 11 май 2023 г. беше проведена работна среща за представяне на системата за радиоелектронно противодействие и защита „Viper Shield EWS AN/ALQ-254(V)1” за самолети F-16 Block 70.

На 09 юни 2023 г. беше ратифициран международен договор BU-D-QAH „За изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на класифицирано оборудване и въоръжение с класификация „US SECRET” за самолети F-16 Block 70”.

На 14 юли 2023 г. беше проведена оценка на текущото състояние на инфраструктурните обекти в 3-та авиобаза от американски представители.

На 21 юли 2023 г. беше ратифициран международен договор BU-P-LAY „Придобиване на Мултифункционална система за обмен на информация (Multifunctional Information Distribution System/MIDS Joint Tactical Radio System (JTRS)), MIDS Low Volume Terminal (LVT) Block Upgrade 2/BU2) и необходимата поддръжка.

В периода 11-15 септември 2023 г. в гр. Огдън, Юта беше проведена 16-та Годишна среща на Групата за техническа координация за F-16 (Technical Coordination Group F-16-TCG).

В периода 23-25 октомври 2023 г. в гр. Йелоу Спрингс, Охайо беше проведен шестият преглед на изпълнение на договорите (F-16 Program Management Review #6).

В периода 26-27 октомври 2023 г. в гр. Йелоу Спрингс, Охайо беше проведена Конференция за определяне на необходимото оборудване за въоръжението по международен договор BU-D-SAD (Bulgaria II Weapons Definitization Conference).

На 31 октомври 2023 г. беше проведено посещение в завода за производство на самолети F-16 Block 70 в гр. Грийнвил, Южна Каролина.

През месец октомври 2023 г. на 2 летци беше отказано да започнат подготовка в САЩ директно на самолет T-38, за тях се подготвя нова програма за обучение и предстои да заминат за обучение по договор BU-D-SAB в САЩ през 2024 г.

В периода 14-17 ноември 2023 г. беше проведено обучение за работа с логистичната система „ILIAS” от представители на компаниите „ILIAS Solution” и „Lockheed Martin Aero”.

Към края на месец декември 2023 г. 3 военнослужещи от инженерно-техническия състав (ИТС) се обучават във ВВС на САЩ, а един се завърна.

Извършени са доставки на имущества от договорите за придобиване на нов тип боен самолет.

През годината са провеждани регулярни видеоконферентни срещи с представители на програмния офис в САЩ за координация по текущи въпроси. Допълнително се организираха видеоконферентни срещи за решаване на въпроси, свързани с инфраструктурата, симулатора и площадката за тестване на двигатели.

По проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб (ММПК)“ През отчетния период бяха извършени следните дейности:

- проведени са 8 регулярни и 10 извънредни работни срещи с представители на NVL и подизпълнителя SAAB за съгласуване на дейностите по Договора;

- предприети са действия по „Поръчка за промяна 01“ (Change Order – CO 01) от NVL (приет актуализиран ПИР – ДВ, бр. 105 от 19.12.2023 г.) за подписване на допълнително споразумение № 2, с което ще се осигури надграждане на системите LINK и достигане на стандартите на НАТО за автоматизиран обмен на данни;

- стартирани са процедурите за придобиване на криптори за обмен на чуждестранна (чрез NSPA) и национална (чрез „ТЕХНО Логика“ ЕАД) класифицирана информация;

- проведени са срещи (в корабостроителницата на МТГ „Делфин“) с представители на Държавна агенция „Сигурност на информацията“ и NVL, за конкретизиране на изискванията за акредитиране, разположението на сензорите от системата за видеонаблюдение и разположението на сензорите за контрол на достъпа в помещенията на кораба;

- конкретизиран е начинът на изобразяване на корабните имена и бордовите номера, както и наименованията в морския идентификатор за мобилно обслужване (MMSI);

- взето е решение да се инсталира режим на опознаване „свой-чужд“ – 5 (NATO IFF mode 5) без използване на режим за национално опознаване;

- проведена е VTC (на 06.06.2023 г.) с разработчици от „Noris“ за представяне на последния вариант на софтуера за контрол на системата за борба за живучест;

- предоставени са необходимите на NVL електронни карти за провеждане на заводските изпитания на автоматизираната бойна система за управление;

- проучени са възможностите за доставка чрез Програмата на САЩ за FMS на M-Code Card за осигуряване на защитен режим с висока точност на планираната за инсталиране на кораба GPS апаратура;

- проведени са 10 заводски изпитания с участието на представители от ВМС на различните системи и оборудване;

- подготвени са документите за издаване на сертификати за краен потребител (End User Certificate) за доставка на продукти и технологии с двойна употреба от Rheinmetall, Saab, BAE systems, Naval Group, Telephonics Corporation, Thales, MBDA и Safran;

- подготвени са основните документи, регламентиращи корабната организация, разпределението на личния състав, длъжностните разписания и организацията за провеждане на обучение на личния състав от корабите;

- систематично бяха провеждани посещения в корабостроителницата на МТГ „Делфин“ на експерти от ВМС за осъществяване на контролните функции в обхвата на сключения договор, натрупване на професионален опит и обмен на техническа документация.

Във връзка с изпълнението на етапи „Начало на разкроя на стоманата за втория ММПК“ (10.01.2023 г.), „Залагане на кила на втория ММПК“ (10.07.2023 г.) и „Главен двигател на фундамент“ (10.11.2023 г.), на NVL са изплатени общо 200,0 млн. лв., което е и планираната по договора сума за 2023 г. Поради форсмажорни обстоятелства (кибер атака върху компютърната мрежа на NVL) се получи забавяне при изпълнението на етапи „Бояджийски работи по външен корпус на първия ммпк“ (завършен на 12.07.2023 г.) и „Излизане от док на първия ммпк“ (завършен на 04.08.2023 г.), което при запазване на темпа на работа няма да доведе до забавяне при изпълнението на договора за придобиване на двата кораба.

Съгласно предварителните разчети се изпълняват и трите договора за придобиване на боеприпаси за ракетното (противокорабни и зенитноуправляеми ракети) и торпедното въоръжение на ММПК. Към момента няма индикации за забавяне и по трите договора, като за изпълнението им са разплатени общо 54,0 млн. лв.

По проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ В изпълнение на Проект за инвестиционен разход (ПИР) "Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада", ратифициран от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 95/14.11.2023 г.) беше подписан Международен договор (LOA) BU-B-UCP "Придобиване на бойни машини Страйкър", ратифициран от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 102/08.12.2023 г.). Реализирането на договора ще позволи в кратък срок да се преодолее част от дефицита от способности в Сухопътните войски на Българската армия. В края на годината за извършване на първото плащане по международния договор с ПМС № 263/07.12.2023 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на МО за 2023 г. в размер на 479,3 млн. лв.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) В изпълнение на своята мисия Министерството на вътрешните работи (МВР) провежда системни действия за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението, подобряване на административното обслужване на гражданите.

През 2023 г. МВР реализира своите политики в условията на динамично протичащи външни и вътрешни процеси, влияещи върху средата за сигурност. Обхватът на рисковете е във всички аспекти на обществения живот – социални, икономически, демографски, екологични.

Дейностите на МВР се осъществяват успоредно с провеждането на законодателни и административни промени, свързани със структурата и дейността на ведомството.

Утвърдените със ЗДБРБ за 2023 г. разходи на МВР са в размер на 2 407,16 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 2 711,35 млн. лв., а по отчет са 2 700,66 млн. лв.

Основните цели в дейността на министерството през 2023 г. са следните:

ЦЕЛ 1. Ефективна превенция и противодействие на конвенционалната престъпност и опазване на обществения ред, подобряване на контрола на движението по пътищата и намаляване на пътнотранспортния травматизъм.

ЦЕЛ 2. Повишаване на ефективността в противодействието на организираната престъпност, корупцията и киберпрестъпността.

ЦЕЛ 3. Ефективен граничен контрол и противодействие на незаконната миграция.

ЦЕЛ 4. Повишаване на възможностите за осигуряване на надеждна защита на населението и инфраструктурата при пожари, бедствия и други извънредни ситуации.

ЦЕЛ 5. Осигуряване на прозрачност в дейността на МВР, чрез публикуване в отворен формат на информационни масиви и ресурси, които поддържа министерството, достъпът до които е свободен.

ЦЕЛ 6. Развитие и подобряване на административния капацитет, повишаване на професионалната подготовка на служителите.

ЦЕЛ 7. Гарантиране на сигурността, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и осигуряване на пожарната безопасност при произвеждането на изборите през 2023 г.

За реализиране на изброените приоритетни цели и дейностите, свързани с тях, в МВР са обособени следните политики и програми:

1. Политика В ОБЛАСТТА НА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА ПРЕСТЪПНОСТТА И ОПАЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД Бюджетна програма „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”;

2. Политика В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ГРАНИЦИТЕ И КОНТРОЛ НА МИГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ Бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси”;

3. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ Бюджетна програма „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации”;

4. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване”;

Бюджетна програма „Медицинско обслужване”;

Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация”.

Разпределението на отчетените разходи по бюджета на МВР за изминалата година, по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на вътрешните работи

Класифика ционен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на МВР · 2 407 158 500 · 2 711 347 642 · 2 700 664 504

1300.01.00 · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 1 437 803 200 · 1 584 352 542 · 1 584 255 625

1300.01.01 · Бюджетна програма „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” · 1 437 803 200 · 1 584 352 542 · 1 584 255 625

1300.02.00 · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 343 801 400 · 403 120 692 · 402 795 342

1300.02.01 · Бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” · 343 801 400 · 403 120 692 · 402 795 342

1300.03.00 · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 393 163 400 · 422 079 941 · 420 821 749

1300.03.01 · Бюджетна програма „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации” · 393 163 400 · 422 079 941 · 420 821 749

1300.04.00 · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 232 390 500 · 301 794 467 · 292 791 788

1300.04.01 · Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване” · 164 278 100 · 207 703 529 · 199 986 558

1300.04.02 · Бюджетна програма „Медицинско обслужване” · 34 733 000 · 59 330 635 · 58 679 109

1300.04.03 · Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” · 33 379 400 · 34 760 303 · 34 126 121

I. ПОЛИТИКА в областта на ПротиводействиеТО на престъпността И опазванеТО на обществения ред За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 1: „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”.

За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП), Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма (ГДЖСОБТ), Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и Областните дирекции на МВР (ОДМВР), Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС), Научноизследователски институт по криминалистика (НИК).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2023 г. разходи по тази програма са в размер на 1 437,8 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 1 584,35 млн. лв., а по отчет са 1 584,26 млн. лв.

Цели на програмата

1. Противодействие на организираната престъпна дейност, свързана с митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система. Противодействие на трансграничната организирана престъпност за трафик на хора и превеждане на лица през границата на страната.

2. Установяване и пресичане на корупционни практики в органите на държавната власт. Предотвратяване злоупотребите със средства от бюджета на Европейския съюз.

3. Своевременно пресичане дейността на престъпни структури, извършващи отвличания, изнудване и анонимни телефонни заплахи, противодействие на престъпността на местни и транснационални структури, осъществяващи незаконен трафик, производство и разпространение на наркотици.

4. Противодействие на киберпрестъпността. Предотвратяване и своевременно разкриване на подготовка или опити за извършване на терористични или други злонамерени актове на територията на страната.

5. Установяване и пресичане на корупционни практики в органите на държавната власт. Предотвратяване злоупотребите със средства от бюджета на Европейския съюз.

6. Противодействие на престъпността, на престъпленията срещу личността и собствеността на гражданите с акцент върху малките населени места и рисковите групи.

7. Ефективност в дейността по разследването.

8. Превенция насочена към групи, в риск от виктимизиране и криминализиране в малките и отдалечените населени места – деца, възрастни, самотно живеещи, маргинализирани групи и създаване на условия за намаляване на риска от престъпления.

9. Повишаване на ефективността на контрола върху дейности, свързани с разрешителния и лицензионния режим.

10. Превенция на пътнотранспортните произшествия с акцент върху разширяване обхвата на автоматизирания технически контрол по спазване на правилата за движение по пътищата.

11. Противодействие на трансграничната престъпност чрез пълноценно и ефективно използване на инструментите за международно оперативно сътрудничество, повишаване на взаимодействието с партньорските структури при провеждане на международни операции.

12. Изпълнение на политическия цикъл на ЕС за борба срещу престъпността и оперативните планове за действие в приоритетните области, в които България участва, както и ефикасно прилагане на възможностите на платформата EMPACT.

13. Гарантиране на сигурността, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и осигуряване на пожарната безопасност при произвеждането на изборите през 2023 г.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

1300.01.00 Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · ПЛАН за 2023 г. · Отчет за 2023 г.*

1. Намаляване на регистрираните престъпления в резултат на ефективната превантивна дейност и противодействие на престъпността. · процент · 1 · 4,01

2. Дял на върнатите досъдебни производства от общо разследваните за периода, с цел законосъобразното провеждане на разследването, подобряване на дейността по разследване и недопускане на процесуални и други нарушения. · процент · 4 · 2,88

3. Увеличаване на контролната дейност с автоматизирани технически средства (АТС), с цел намаляване на пътнотранспортния травматизъм. · процент · 10 · 35,82 %

4.**Повишаване на ефективността по противодействие на организираната престъпност с цел реализиране на националните политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база брой привлечени към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност спрямо общия брой на лицата, привлечени към наказателна отговорност.** · процент · 200 · 249

5. ДНК регистрирани профили и въведени в АФИС отпечатъци на регистрирани лица · брой · 28 000 · 33 860

6. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ и по двустранно и регионално сътрудничество. · брой · 201 000 · 227 348

* Данните за 2023 г. са предварителни.

** Показател № 4 е променен с нова дефиниция и целева стойност на показателя за изпълнение на бюджетната програма, след направено обосновано предложение в бюджетните прогнози през м. февруари 2023 г.

II. ПОЛИТИКА в областта на ЗащитаТА на границите и контрол на миграционните процеси За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 2: „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и Дирекция „Миграция“ (ДМ).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2023 г. разходи по тази програма са в размер на 343,80 млн. лв., по уточнен план – 403,12 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 402,80 млн. лв.

Цели на програмата

1. Поддържане на ефективен граничен контрол по външните граници на Европейския съюз.

2. Ограничаване на миграционния натиск през Република България и противодействие на нелегалната миграция и незаконното превеждане на лица през границата на страната.

3. Повишаване на ефективността в противодействието на контрабандата с акцизни стоки през държавната граница.

4. Гарантиране точното прохождение на държавната граница чрез осъществяване на геоинформационна дейност.

5. Ефективно управление на законната миграция;

6. Подобряване на административното обслужване на граждани на трети страни, граждани на ЕС, граждани на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства.

7. Засилване на контрола по пребиваването на чужденци на територията на Република България за противодействие на незаконната миграция.

8. Връщане на чужденци, пребиваващи в страната без правно основание, в съответствие с установените стандарти за защита на правата на човека.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

1300.02.00 Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · ПЛАН за 2023 г. · Отчет за 2023 г.*

1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници · брой · 5 000 · 3 795***

2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на незаконната миграция и незаконното превеждане на лица през държавната граница · брой · 1 600 · 925***

3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на граждани на трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период · процент · 1 · 3%

4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно пребиваващите чужденци като елемент от политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци спрямо броя на лицата, настанени в СДВНЧ през отчетния период и подлежащи на връщане** · процент · 6 · 3%

* Данните са на ГДГП и ДМ и обобщени от ДКИАД. Данните за 2023 г. са предварителни.

** От 01 октомври 2022 г. е преустановено издаването на заповеди за налагане на мярка по чл.44, ал. 13 от ЗЧРБ „Краткосрочно настаняване на чужденец с неустановена самоличност в обособено за тази цел звено на специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция „Миграция“. От 01.10.2022 г. в СДВНЧ не се настаняват чужденци краткосрочно, а само такива с наложени принудителни административни мерки (ПАМ), свързани с връщането им от Република България, т.е. всички настанени през 2023 г. чужденци подлежат на връщане, за разлика от настанените през предходната 2022 г.

***Отчетените целеви стойности на показателите за изпълнение № 1 и 2 са с по -ниски стойности. Вследствие на продължаващите вътрешни конфликти и влошената среда за сигурност в страните на произход, миграционните потоци от Афганистан и Сирия към България по пътя им към Централна и Западна Европа продължиха да нарастват. В отговор на тези предизвикателства ГДГП предприе редица мерки за оптимизиране на граничното наблюдение на първа линия в най-натоварените зони. Увеличен беше броя на патрулите си по границата/ВВС, чрез включване на сили и средства и на ГДЖСОБТ. Броят на излъчваните смесени патрули по българо-сръбска граница, както и на провежданите СПО и съвместни операции, координирани от Фронтекс също беше увеличен. Горепосочените мерки доведоха до намаляване на миграционния натиск през втората половина на 2023 г.

III. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), Столична дирекция за пожарна безопасност и защита на населението (СДПБЗН) и Регионалните дирекции за пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН).

За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 3: „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации”

Утвърдените със ЗДБРБ за 2023 г. разходи по тази програма са в размер на 393,16 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 422,08 млн. лв., а по отчет са 420,82 млн. лв.

Цели на програмата

1. Намаляване на риска от пожари, бедствия и извънредни ситуации.

2. Въвеждане на най-добрите европейски практики за пожарна безопасност и защита на населението.

3. Подобряване на системата за защита при бедствия чрез прилагане на препоръките в доклада от проведената обща партньорска проверка от Европейския съюз.

4. Осигуряване на координация и сътрудничество с ЕС, НАТО и други международни организации в областта на защитата при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

5. Развитие и усъвършенстване на изследователската, изпитателната и експертна дейност по пожарна безопасност и защита на населението.

6. Повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност чрез обучение.

7. Усъвършенстване на информационното осигуряване в областта на пожарната безопасност и защита на населението.

8. Експертно и техническо осигуряване на дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

1300.03.00 Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · ПЛАН за 2023 г. · Отчет за 2023 г.*

1. Проверки по спазване на изискванията за пожарна безопасност · брой · 80 000 · 102 821

2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност · брой · 11 000 · 17 575

3. Проведени мероприятия за повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност и защита на населението · брой · 7 400 · 11 577

4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1) · брой · 2 000 · 5 339

5. Повишаване готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН и основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации, чрез провеждане на пожаро-тактически учения от СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от създадените специализирани сектори „Оперативни дейности“, СДВР, ОДМВР, Центровете за спешна медицинска помощ, БЧК и доброволни формирования · брой · 35 · 52

* Данните са на ГДПБЗН и обобщени от ДКИАД. Данните за 2023 г. са предварителни.

IV. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Утвърдените със ЗДБРБ за 2023 г. разходи по тази политика са общо в размер на 232,39 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 301,79млн. лв., а по отчет са 292,79 млн. лв.

За изпълнение на политиката са обособени следните три бюджетни програми, а именно: „Информационно осигуряване и административно обслужване”, „Медицинско обслужване” и бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация”. За тяхното изпълнение са ангажирани дирекциите и административните дирекции на МВР, Медицински институт на МВР (МИ на МВР), Институт по психология (ИП) на МВР, Академия на МВР (АМВР) и други структури на министерството по чл. 37 от ЗМВР.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 4: „Информационно осигуряване и административно обслужване“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2023 г. разходи по тази програма са в размер на 164,28 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 207,70 млн. лв., а по отчет са 200,0 млн. лв.

Цели на програмата

1. Повишаване на институционалния капацитет и подобряване координацията между структурите.

2. Интегрирано развитие на автоматизираните информационни и комуникационни системи за осигуряване на основните и управленски дейности в министерството и при взаимодействие с други държавни и международни организации.

3. Извършване на теоретични и приложни научни изследвания като основно средство за придобиване на познание и създаване на условия за развитие.

4. Повишаване надеждността на комуникационните и информационни системи на полицейските структури.

5. Оптимизиране на процеса по обслужване на спешните повиквания чрез поетапно въвеждане нова технология за обслужване на повикванията към ЕЕН 112, с цел подобряване на взаимодействието между РЦ 112 и ССР.

6. Поетапно въвеждане на NG 112, разработване на проект и задание за преминаване към NG 112.

7. Повишаване ефективността при предоставяне на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

1300.04.01 Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване” · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · ПЛАН за 2023 г · Отчет за 2023 г.*

1. Публикуване на информация в отворен формат на Портала за отворени данни към МС. · брой · 117 · 170

2. Процент на обажданията отговорени до 10-ата секунда · процент · 86,5 · 90,3

3. Изграждане на ТЕТРА обекти · брой · 20 · 0

4. Поддръжка и оптимизация на комуникационни обекти и съоръжения · брой · 255 · 255

5. Национална система за ранно предупреждаване и оповестяване (НСРПО) - изграждане на нови крайни акустични устройства (сирени)* · брой · 465 · 505

6. Изграждане на системи за видео наблюдение. Брой интегрирани камери. · брой · 150 · 178

7. Поддръжка и оптимизация на информационни системи в МВР вкл. ведомствен компонент на ЕИСПП · брой · 75 · 75

8. Осигуряване на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса · брой · 74 · 74

* Отчетените стойности за 2023 г. на показателите за изпълнение са по данни на структурите на МВР, отговорни за изпълнението на програмата и обобщени от ДКИАД.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 5 „Медицинско обслужване“

Утвърдените със ЗДБРБ за 2023 г. разходи по тази програма са в размер на 34,73 млн. лв., по уточнен план – 59,33 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 58,68 млн. лв.

Цели на програмата

1. Подобряване качеството на медицинските услуги чрез оптимално използване на наличната медицинска апаратура, нивата на компетентност на болничните структури и икономическата реалност.

2. Осъществяване на първична извънболнична и специализирана медицинска помощ, насочена към профилактика, ранно откриване, диагностика и лечение на заболявания на служителите от МВР.

3. Ежегодно провеждане на профилактични и целеви прегледи и изследвания за откриване на конкретни заболявания.

4. Осигуряване на медицински екипи при провеждането на различни мероприятия в столицата и страната.

5. Ефективно обучение на медицински кадри и осъществяване на научния обмен.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

1300.04.02 Бюджетна програма „Медицинско обслужване” · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · ПЛАН за 2023 г · Отчет за 2023 г.*

1. Преминали през МИ на МВР служители и други лица (ЦКБ и БПЛР Банкя, Варна и Хисаря)* · брой · 26 876 · 23 376 ЦКБ-13 770 БПЛР (гр. Банкя, гр. Варна, гр. Хисар) -9 606

2. Леглодни (ЦКБ и БПЛР Банкя, Варна и Хисаря) · брой · 175 831 · 136 585 ЦКБ - 62 832 БПЛР (гр. Банкя, гр. Варна, гр. Хисар) - 73 753

3. Съвпадение на диагнози · процент · 86 · 76,54

4. Извършени прегледи в приемно-консултативни кабинети · брой · 117 000 · 105 283

5. Научни публикации и научни съобщения · брой · 125 · 170

6. Прегледани задържани и лишени от свобода лица · брой · 5 000 · 6 336 ЦКБ-2 933 В страната-3 403

7. Извършени прегледи в СДВНЧ · брой · 41 000 · 40 327

8. Съдебно-медицински експертизи за нуждите на следствието и прокуратурата · брой · 35 · 31

9. Освидетелствани кандидати за работа · брой · 7 000 · 7919 ЦЕЛК-2 622 РЕЛК в страната-5297

10. Издадени експертни решения на служители · брой · 1 100 · 858

Отчетените стойности за 2023 г. на показателите за изпълнение са по данни на МИ-МВР и обобщени от ДКИАД.

*Непостигането на стойността за изпълнение при показател едно се дължи на забавянето при сключването на договора за изпълнение на медицински дейности с НЗОК, което породи невъзможност за договаряне и извършване на новите медицински дейности.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 6 „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация“

Утвърдените със ЗДБРБ за 2023 г. разходи по тази програма са в размер на 33,38 млн. лв., по уточнен план – 34,76 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 34,13 млн. лв.

Цели на програмата

1. Осигуряване на теоретична и компетентна практическа подготовка за придобиване на професионална квалификация, осигуряваща успешна реализация в сферата на сигурността.

2. Повишаване квалификацията на служителите на МВР чрез първоначално професионално и последващо специализирано обучение.

3. Оптимизиране и разширяване на дейностите по психологичното подпомагане на ОИД, органите на досъдебното и съдебното производство.

4. Ефективен подбор на кандидати за работа в МВР.

5. Методично и експертно осигуряване на процедурите за кариерно развитие на държавните служители в МВР.

6. Психологично подпомагане на чужди граждани, настанени в домовете за временно пребиваване и психологично осигуряване на служителите в РЦ и СДВНЧ.

7. Осъществяване на организационна диагностика и консултиране за подобряване на организационните култура и климат.

8. Повишаване на психологичната подготовка и на социалните компетенции у служителите на МВР чрез провеждане на специализирани обучения и тренинги.

9. Участие в обезпечаването на критични инциденти.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

1300.04.03 Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · ПЛАН за 2023 г · Отчет за 2023 г.*

1. Обучаеми лица в АМВР · брой · 1 300 · 1 901

2. Обучени лица по професионалното направление · брой · 6 000 · 8 640

3. Научни изследвания и издания · брой · 40 · 65

4. Участия в обезпечаването на критични инциденти · брой · 60 · 29

5. Обучени служители чрез провеждане на обучения за развитие на меки компетенции и по направление психологично осигуряване на дейността · брой · 1 500 · 5 145

6. Изследвани лица по процедури за първоначално назначаване · брой · 5 000 · 3 347

*Отчетените стойности за 2023 г. на показателите за изпълнение са по данни на структурите на МВР, отговорни за изпълнението на програмата и обобщени от ДКИАД. Данните са предварителни.

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) Министерството на правосъдието (МП) разработва, координира и провежда държавната политика в областта на създаването на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Важна част от дейността на МП е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.

Програмният бюджет на Министерството на правосъдието включва седем програми, като шест от тях са насочени към изпълнението на две политики, а седма е програма „Администрация”:

Политиката в областта на правосъдието се изпълнява чрез следните четири програми:

Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” Програма „Регистри” Програма „Охрана на съдебната власт“ Програма „Равен достъп до правосъдие” Политиката в областта на изпълнение на наказанията се изпълнява чрез следните две програми:

Програма „Затвори - изолация на правонарушители" Програма „Следствени арести и пробация" Изпълнението на областите на политики и бюджетни програми през 2022 г. се осъществява от администрацията на Министерството на правосъдието и администрацията на шест второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието:

Агенция по вписванията Централен регистър на особените залози Национално бюро за правна помощ Главна дирекция „Охрана” Бюро по защита на застрашени лица Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията”

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет към 31.12.2023

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 455 462 000 · 478 708 389 · 471 872 588

1400.01.00 · І. Политика в областта на правосъдието · 176 172 900 · 177 169 381 · 174 496 291

1400.01.01 · Бюджетна програма "Правна рамка за функционирането на съдебната система" · 35 927 700 · 33 504 783 · 31 793 608

1400.01.02 · Бюджетна програма "Регистри" · 36 044 600 · 36 255 714 · 35 654 967

1400.01.03 · Бюджетна програма "Охрана на съдебната власт" · 93 201 100 · 95 015 264 · 94 681 087

1400.01.04 · Бюджетна програма "Равен достъп до правосъдие" · 10 999 500 · 12 393 620 · 12 366 629

1400.02.00 · ІІ. Политика в областта на изпълнение на наказанията · 267 466 100 · 291 343 984 · 287 832 332

1400.02.01 · Бюджетна програма "Затвори - изолация на правонарушители" · 192 734 000 · 213 302 983 · 210 074 361

1400.02.02 · Бюджетна програма "Следствени арести и пробация" · 74 732 100 · 78 041 001 · 77 757 971

1400.03.00 · Програма „Администрация” · 11 823 000 · 10 195 024 · 9 543 965

ОТЧЕТ НА КОНСОЛИДИРАНИТЕ РАЗХОДИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ В РАМКИТЕ НА ИЗПЪЛНЯВАНИТЕ ПОЛИТИКИ

Код · ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО (в лева) · Консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи

Общо разходи · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо ведомствени · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо администрирани · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС

Общо разходи · 494 902 069 · 471 872 588 · 23 029 481 · 400 184 794 · 400 184 794 · 0 · 94 717 275 · 71 687 794 · 23 029 481

1400.01.00 · І. Политика в областта на правосъдието · 175 549 752 · 174 496 291 · 1 053 461 · 141 483 341 · 141 483 341 · 0 · 34 066 411 · 33 012 950 · 1 053 461

1400.01.01 · Бюджетна програма "Правна рамка за функционирането на съдебната система" · 32 473 549 · 31 793 608 · 679 941 · 10 262 930 · 10 262 930 · 0 · 22 210 619 · 21 530 678 · 679 941

1400.01.02 · Бюджетна програма "Регистри" · 35 656 884 · 35 654 967 · 1 917 · 35 654 967 · 35 654 967 · 0 · 1 917 · 0 · 1 917

1400.01.03 · Бюджетна програма "Охрана на съдебната власт" · 94 681 087 · 94 681 087 · 0 · 94 541 091 · 94 541 091 · 0 · 139 996 · 139 996 · 0

1400.01.04 · Бюджетна програма "Равен достъп до правосъдие" · 12 738 232 · 12 366 629 · 371 603 · 1 024 353 · 1 024 353 · 0 · 11 713 879 · 11 342 276 · 371 603

1400.02.00 · ІІ. Политика в областта на изпълнение на наказанията · 309 808 352 · 287 832 332 · 21 976 020 · 249 157 488 · 249 157 488 · 0 · 60 650 864 · 38 674 844 · 21 976 020

1400.02.01 · Бюджетна програма "Затвори - изолация на правонарушители" · 232 050 381 · 210 074 361 · 21 976 020 · 175 220 016 · 175 220 016 · 0 · 56 830 365 · 34 854 345 · 21 976 020

1400.02.02 · Бюджетна програма "Арести и пробация" · 77 757 971 · 77 757 971 · 0 · 73 937 472 · 73 937 472 · 0 · 3 820 499 · 3 820 499 · 0

1400.03.00 · Бюджетна програма "Администрация" · 9 543 965 · 9 543 965 · 0 · 9 543 965 · 9 543 965 · 0 · 0 · 0 · 0

Към 31.12.2023 г. за изпълнение на политиките и програмите на Министерство на правосъдието са извършени общо консолидирани разходи в размер на 494 902 069 лв., от които 400 184 794 лв. са ведомствени и 94 717 275 лв. администрирани разходи.

Част от администрираните разходи в размер на 23 029 481 лв. са по проекти, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“, Норвежки финансов механизъм и Европейската комисия.

Основните източници на финансиране на консолидираните разходи за изпълнение на политиките и програмите на Министерството на правосъдието са субсидия от държавния бюджет и собствени приходи.

Към 31.12.2023 г. общата численост на персонала в системата на МП е определена на

7 153 щ. бр., както следва:

- · Агенция по вписванията – 622 щ. бр.;

- · Национално бюро за правна помощ - 23 щ. бр.;

- Бюро по защита на застрашени лица - 121 щ. бр.;

- · Главна дирекция „Охрана” – 1 540 щ. бр.;

- · Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – 4 573 щ. бр.;

- Администрацията на Министерство на правосъдието - 274 щ. бр.

С Постановление № 12 на МС от 26.01.2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет се извършва намаляване числеността на щатната структура на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” с 14 щатни бройки, които се прехвърлят в Министерството на правосъдието – Централна администрация, считано от 31.01.2023 г.

С преходните и заключителните разпоредби на § 10 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. са приети изменения в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози. С тях се удължава срокът за преминаване на ЦРОЗ към Агенцията по вписванията до 1 януари 2023 г. С Постановление № 93 от 14 юни 2023 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет се прие срокът на преминаване на ЦРОЗ към АВ да бъде 1 юли 2023 г. ЦРОЗ е част от АВ от 1 юли 2023 г.

Преглед на изпълнението на Политика в областта на правосъдието Стратегическата цел на политиката в областта на правосъдието е постигането на ефективно, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие.

За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:

Реформиране и оптимизиране работата на съдебната власт;

Гарантиране правовия ред в страната, борбата с престъпността и ограничаване на корупцията.

В рамките на политиката в областта на правосъдието през 2023 г. се изпълняват четири бюджетни програми. Изпълнението на дейностите за пълноценното участие на Република България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз, създаването на ефективно законодателство, усъвършенстването на международната правна помощ и сътрудничество, осигуряването на защитата на пострадалите от престъпления, ускоряването на процедурата относно придобиване, загубване и възстановяване на българско гражданство, подобряването на политиката в областта на международното осиновяване, осигуряването на равен достъп до правосъдие, обезпечаването на сигурността и опазването на обществения ред в съдебните сгради, опазването на здравето и живота на магистрати и свидетели, действията за създаването на единен регистърен център и др. са насочени към изпълнението на стратегическата цел.

Приложение № 5 – Отчет на показателите за полза/ефект

Политика в областта на правосъдието · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

1. Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително, свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП · Брой · 8 · 32

1. Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” включва действия по привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското и осигуряване на пълноценното участие на България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Основен приоритет в нейната дейност е участие в изграждането на справедлива, достъпна и ефективна съдебна система, чрез осигуряване на адекватна правна рамка, с цел защита правата и законните интереси на физическите и юридическите лица.

Цели на програмата Ефективна съдебна система;

Усъвършенстване на законодателната рамка за функциониране на съдебната система;

Утвърждаване на европейските стандарти в правораздаването;

Адаптиране към условията на членство в Европейския съюз;

Постигане на ефективно, бързо, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие;

Усъвършенстване на международното сътрудничество при защита правата на пострадалите от престъпления и тяхната компенсация съгласно Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП);

Реализиране на максимален брой молби за промяна на гражданството и своевременно изготвяне на удостоверенията и уведомленията по чл. 37 и 39 от Закона за българското гражданство (ЗБГ);

Защита правата на гражданите, жертви на домашното насилие.

Организационни структури, участващи в програмата Дейностите по програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” се осъществяват от следните административни структури на Министерство на правосъдието:

Дирекция „Съвет по законодателство”;

Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”;

Инспекторат на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;

Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“;

Дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека”;

Дирекция „Стратегическо развитие и програми“ Дирекция „ Електронно правосъдие и регистри”;

Дирекция „Българско гражданство”;

Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”.

Отговорност за изпълнението на програмата Ресорните заместник-министри, директорите на дирекции от специализираната администрация на Министерство на правосъдието и ръководителят на Инспектората по Закона за съдебната власт.

Постигнати резултати и изпълнени дейности Въз основа на Конституцията на Република България министърът на правосъдието осъществява взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт, като от една страна координира провеждането на държавната политика в областта на правосъдието, а от друга страна оказва сам и чрез съответните структурни звена на Министерството на правосъдието съдействие на органите на съдебната власт при изпълнението на техните функции.

Продължава дейността по изготвяне на законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП.

Активна е дейността на дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси" (МПСЕВ), която подпомага дейността на министъра по въпросите на Европейския съюз, дейността на международните организации в областта на правното сътрудничество и двустранните правни отношения с други държави. За периода 1 януари – 31 декември 2023 г. дирекция МПСЕВ участва активно в законодателната и международната дейност на Министерството на правосъдието, допринасяйки съществено за постигане на важни резултати в изпълнение на целите на министерството. Продължава ефективната защита на интересите на Република България в преговорите по нови актове на ЕС и прилагането на действащото европейско законодателство относно правното сътрудничество и дружественото право, както и участие в управление и мониторинг на програми и проекти, в подкрепа изпълнението на политиките в системата на Министерство на правосъдието, финансирани от фондовете на ЕС и други международни донорски програми.

Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ участва в изпълнението на 35 решения на ЕСПЧ на жалбоподателите са изплатени обезщетения в размер на 1 150 115 лв. Изготвени и изпратени са 40 първоначални становища по допустимост и основателност и 44 становища по възраженията на жалбоподателите и по претенциите им за справедливо обезщетение по общо 49 различни дела. Делата обхващат разнообразни оплаквания относно почти всички права по Конвенцията, включително, но не само правото на живот, забраната за изтезания и нечовешко/унизително отношение, правото на свобода и сигурност, различни аспекти от правото на справедлив процес, презумпцията за невиновност, различни аспекти на правото на личен и семеен живот, свобода на религията и сдружаването, свобода на изразяване, вътрешноправни средства за защита, забрана за дискриминация, забрана за ограничение на правата с ненадлежна цел (чл. 18), право на мирно ползване на притежанията, право на свободни избори, забрана за повторно осъждане или наказание и др. · Приключила е работата по 516 преписки на заявители, пострадали от неразумен срок на съдебните производства. За 2023 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е изпратил на министъра на правосъдието 567 броя заявления. От разгледаните, 238 са приети за основателни, 179 – за неоснователни и 99 – за недопустими. От 2017 г., след промяната на чл. 28 ал. 3 ЗНА, дирекцията е отговорна за изготвянето на справки за съответствие с Конвенцията и практиката на ЕСПЧ на всеки проект на закон или кодекс, който се представя за одобрение от Министерски съвет. През годината са изготвени справки по 84 законопроекта, като по 7 от тях бяха изготвени становища, че съществува риск от противоречие на предлаганите разпоредби с Конвенцията.

Инспекторат на Министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. Дейността на Инспектората на министъра на правосъдието е насочена към подпомагане на министъра на правосъдието при взаимодействието му с органите на съдебната власт, гражданите и юридическите лица.

Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ подпомага министъра на правосъдието по отношение на политиката, целяща постигане на ефективност, прозрачност, бързина, качество, отчетност и борба с корупцията в областта на съдебното изпълнение, нотариалната дейност и дейността на синдиците. Дирекцията активно взаимодейства с органите на съдебната власт в Република България с цел осигуряване на изходни данни за предприемане на действия по постигане на ефективност, прозрачност, бързина, качество, отчетност и борба с корупцията в областта на правоохранителната и правораздавателната дейност.

С оглед правомощията на министъра на правосъдието по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и Закона за защита от домашното насилие, дирекцията осъществява активно съдействие с неправителствени организации и пострадали от престъпления.

Дирекция "Стратегическо развитие и програми" участва в проследяването на изпълнението на етапите и целите и на съответствието на отчетения напредък, като отчита изпълнението на всяка от реформите, за които Министерството на правосъдието е определено за отговорна институция за изпълнението им. Продължава изпълнението на заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост реформи, които представляват съществен елемент от реформата на съдебната система и противодействието на корупцията.

От законопроектите, изработени от МП за обезпечаване на второ плащане (м. декември 2022 г.) и трето плащане (м. юни 2023 г.) по НПВУ, остават да бъдат приети: Закон за несъстоятелност на физическите лица, Закон за допълнение на ТЗ за създаване на законова рамка за постигане ускорена ликвидация на юридически лица.

По мярката за въвеждане на нормативна уредба във връзка с подаването на сигнали за нередности е приет Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Същият е обнародван в ДВ, бр. 11 от 2 февруари 2023 г. и е в сила от 4 май 2023 г. ЗИД на НК относно институтите на "обида" и "клевета" е обнародван в ДВ, бр. 67/04.08.2023 г. ЗИД на ЗЗЛПСПОИ е обнародван в ДВ 88,/20.10.2023 г.

В изпълнение на мярката за законодателните изменения за реформа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е приет Закон за противодействие на корупцията. Същият е обнародван в ДВ бр. 84/6.10.2023 г. Законът е влязъл в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

По отношение на мярката за въвеждане на задължителна съдебна медиация по някои граждански и търговски спорове е предложено изменение в НПВУ за удължаване на срока, предвид отлагателното действие на разпоредбите на закона и необходимостта от техническо обезпечаване и обособяване на центровете по медиация.

Законодателните изменения за гарантиране на ефективността на наказателното производство и подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор – Законът за изменение и допълнение на НПК, свързан с въвеждането на ред за разследване на престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор, е обнародван в ДВ бр. 48 от 02.06.2023 г. В ДВ брой: 86, от дата 13.10.2023 г. са обнародвани промени в ЗСВ, касаещи правомощия на съдийската и прокурорската колегии по отношение на съдиите, прокурорите и следователите по отношение и на заместника на главния прокурор. Съгласно последните промени разпоредбите относно реда за назначаване на прокурор във ВКП, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, се прилагат и в случаите на чл. 411з от НПК за назначаване на прокурор във ВКП, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от заместник на главния прокурор.

По отношение на мярката влизане в сила на Закона за личния фалит – законопроектът за несъстоятелността на физическите лица е приет от НС на първо четене в пленарна зала на 15 юни 2023 Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 е рамков стратегически документ от най-висок порядък, който определя визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление. Документът определя три стратегически цели, групирани в пет области (оси) на развитие и формулира 13 национални приоритета.

С РМС № 33/20.01.2020 г. Министерството на правосъдието е определено като едно от водещите ведомства по Приоритет 10 „Институционална рамка“. Съгласно Тригодишния план в Приоритет 10 „Институционална рамка“ са включени 44 мерки в 5 подприоритета и 13 области на въздействие.

През отчетния период експерти от министерството проведоха ефективна комуникация с отговорните институции по мерките и извърши необходимата координация за своевременно получаване на изискуемата информация. След обобщаване и проверка, информацията е изпратена, ведно с анализ на напредъка и изоставането по индикаторите, до Администрацията на Министерския съвет.

През отчетния период бяха проведени и бе осигурено участието в 46 срещи, като в това число спадат видеоконферентни разговори и комуникация с отговорните институции по прилагане на реформите в областта на върховенството на правото, както и участие във видеоконферентни срещи с представители на ЕК относно конкретизирането на основни насоки за подготовката на Националния план за възстановяване и устойчивост, на таблицата за допълняемост между различните инструменти, систематизирана по цели на политиката, на верификационните механизми от Анекса за одобряване на оперативните договорености на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България след проведения интензивен диалог между страните, срещи в рамките на работна група по Стълб III „Свобода на медиите и медиен плурализъм“, представянето и защитата на българския План за възстановяване и устойчивост в Икономически и финансов комитет, техническа мисия на Европейската комисия по реформите от Плана за възстановяване и устойчивост, както и срещи в рамките на подготовката на третия годишен доклад по Механизма за върховенство на правото.

В рамките на отчетния период създаденият в края на 2022 г. Съвет за криминологични изследвания проведе две заседания - на 9 януари и на 24 февруари 2023 г. На първото за годината заседание бяха определени изследователските екипи за извършване на криминологичните изследвания, част от Годишната работна програма за 2023 г., включваща престъпленията по автомобилния транспорт (чл. 343 - 343г от Наказателния кодекс), престъпленията по чл. 279 - 281 от Наказателния кодекс (незаконното преминаване и превеждане през границата, както и незаконното подпомагане на чужденци да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона) и трафика на хора. На заседанието, проведено на 24 февруари съветът прие: Изследователските програми на криминологичните изследвания, включени в Годишната програма на Съвета за 2023 г., както и методиките, които се съдържат в тях; Размера на необходимите средства за извършване на криминологичните изследвания, включително възнаграждението на членовете на екипите; Сроковете за извършване на криминологичните изследвания.

Министърът на правосъдието ръководи дейностите, свързани с международното осиновяване по Семейния кодекс и осъществява функциите, възложени на министерството като централен орган в областта на международната правна закрила на детето, международното осиновяване и международното сътрудничество по въпросите, свързани със задължения за издръжка, съответстващо на международните правила и добри практики.

Функционалните задължения на дирекция Международна правна закрила на детето и международни осиновявания (МПЗДМО) са насочени в две насоки – международно осиновяване на деца и международна правна закрила на деца. В тази връзка са поставени две основни цели: Отговорна и прозрачна политика в областта на международното осиновяване и подобряване на практическото изпълнение на задълженията на централен орган в областта международната правна закрила на деца при трансгранични родителски отвличания, упражняване правото на лични отношения, мерки за закрила и сътрудничество по задължения за издръжка В Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ усилията са насочени в изпълнение на планираните мерки в Актуализираната пътна карта за изпълнение на Актуализирана Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г., както и информационно-технологично и ресурсно обезпечаване на предоставяните услуги за граждани.

За отчетния период издадените свидетелства за съдимост на хартиен носител са 7430 бр.; издадените справки за съдимост със служебна цел, направени по искане на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи в страната за лица, които са родени извън България или са с неизвестно месторождение са 3317 броя.

Увеличава се и натоварването при реализацията и обслужването на двете електронни административни услуги на МП, които са сред най-масово използваните в държавната администрация. За периода са издадени 169 323 бр. електронни служебни свидетелства за съдимост и 25 516 бр. електронни свидетелства за съдимост.

През отчетния период във връзка с приема на документи за удостоверяване с апостил са обработени и сканирани 20 662 броя документи.

Във връзка със задълженията на ЦБС, като централен орган на България за обмен на данни за съдимост по електронен път чрез ECRIS с компетентните централни органи на ДЧ на ЕС относно съдебния статус на лица, са обработени 82 599 броя нотификации за осъждания на български граждани от съдилища на ЕС и са обработени 72 982 броя запитвания за данни от българския регистър за съдимост.

Чрез ЦАИС „Съдебен статус“ от Министерство на правосъдието са подадени искания за реабилитации 4 640 броя на осъдени лица към районни съдилища, а са получени 251 броя заявки за реабилитация.

Национална програма за развитие на България 2030 е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, техните териториални измерения, като дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ е ангажирана с изпълнението на мерките по приоритет 10 „Институционална рамка“ и по-специално подприоритет 10.3 „Електронно управление“. За отчетния период е предоставена информация за изпълнението на заложените индикатори.

Дирекция „Българско гражданство“ подпомага министъра на правосъдието при прилагане на Закона за българското гражданство. За периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. въз основа на подадените 11 848 молби лично в Министерството на правосъдието и 13 223 молби, подадени в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, и приложените към тях документи, са образувани общо 25 071 броя преписки за промяна на гражданството, при 20 000 броя планирани за годината.

С лицата, подали молби за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство в Министерство на правосъдието са проведени общо 11 848 интервюта в т.ч. с 5572 лица направили предварителна електронна резервация на дата и час за подаване на документи и провеждане на интервю и с 6276 лица, за които не се изисква предварителна резервация.

За посочения период са сканирани и насочени по електронен път към Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ за извършване на съгласувателна процедура общо 26 687 броя преписки.

Във връзка с разпоредбите в Закона за политическите партии, Министерството на правосъдието изплаща държавна субсидия на партиите и партиите в съставите на коалициите. След всяко плащане, на сайта на министерството се публикува подробна информация. През 2023 г. са изплатени общо 19 218 725 лв. държавна субсидия съгласно ЗПП.

2. Програма „Регистри” Стратегическата цел на програмата е осигуряване на правна сигурност в икономическия, обществен и стопански живот на страната, подобряване на условията за инвестиции и предприемачество и подобряване на бизнес средата посредством създаване на законови и икономически условия за предоставяне на ефективни административни услуги чрез създаване, поддържане и развитие на електронните публични регистри и изграждане на Единен електронен регистрационен център.

Оперативна цел на програмата е повишаване на качеството на административното обслужване на физическите и юридически лица чрез предоставяне на ефективни, сигурни и достъпни услуги.

Програмата се изпълнява от Агенцията по вписванията и Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). От 1.07.2023 г. ЦРОЗ е част от Агенцията по вписванията.

Централният регистър на особените залози подпомага министъра на правосъдието като централен едноличен орган на изпълнителната власт в осъществяването на правомощията му по Закона за особените залози (ЗОЗ).

Основната мисия на ЦРОЗ е да осигурява правна сигурност на процесите, свързани с финансиране срещу обезпечение, като поддържа, води и съхранява единен публичен електронен регистър – Централният регистър на особените залози.

В съответствие със стратегическите цели и приоритети, визията за развитието на Централния регистър на особените залози e модернизирането му и пълното му електронизиране посредством прилагането на съвременни информационни и комуникационни технологии за предоставянето на административни услуги по електронен път и прехвърлянето му в Агенцията по вписванията, което се осъществи от 01.07.2023 г. съгласно Постановление № 93 на Министерския съвет от 14 юни 2023 г.

През отчетния период, в изпълнение на оперативни цели, ЦРОЗ реализира следните по-значими дейности:

- Предоставяне на информация, данни и достъп до вписаните обстоятелства и електронните образи на документите в регистъра на особените залози на Агенция по вписванията, включително актуален, пълен и консистентен експорт от базата данни към 30.06.2023 г., в изпълнение на нормативно установените задължения на ЦРОЗ във връзка с преминаването на ЦРОЗ към АВ (параграф § 2 от преходните и заключителни разпоредби от Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози);

- Като присъединен към Средата за междурегистров обмен RegiX регистър, ЦРОЗ е обезпечил възможността за извършването на справки за вписани обстоятелства и електронни образи на документите, въз основа на които са извършени вписванията, на всички потребители на Средата.

- Осигурена е възможност за подаване на заявленията за най-често търсените административни услуги (справки и удостоверения) чрез Системата за сигурно електронно връчване и Средата за електронен обмен на съобщения. Чрез Системата за сигурно електронно връчване е намалена административната тежест за гражданите и бизнеса и е осигурен канал за комуникация с администрацията на ЦРОЗ по електронен път, гарантиращ сигурност и защитеност, гаранция за автентичност на обменените документи, удостоверяване на времето на изпращане и получаване на документите.

С увеличаването на броя на лицата с предоставен служебен достъп чрез средата за междурегистров обмен (RegiX) до данните в ЦРОЗ, броят на издаваните удостоверения, справки и приложения към тях намалява, съответно намаляват приходите от държавни такси за издадените удостоверения и справки. С увеличаване на броя на служебните вписвания (на запорни съобщения, заявявани от НАП), при запазен общ брой на останалите вписвания, приходите от държавни такси за вписвания също намаляват, което се отразява в общия размер на приходите, реализирани от ЦРОЗ за първото полугодие на 2023 г.

Агенцията по вписванията има за цел осигуряване и предоставяне на услуги от правосъдната система към гражданите, бизнеса и държавната администрация чрез използване на информационни технологии.. Тя е създадена по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) като юридическо лице към министъра на правосъдието. Съгласно Закона за регистър БУЛСТАТ и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Агенция по вписванията администрира съответните регистри по тези закони. От 01.10.2009 г. е администратор на приходите по Семейния кодекс, във връзка с воденето и съхранението на Регистър на имуществените отношения на съпрузите (РИОС). От 01.01.2018 г. АВ води и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като осигури техническа възможност да се регистрират, пререгистрират, вписват промени, заличават и обявяват актове по отношение на юридическите лица с нестопанска цел.

Оперативните цели на Агенцията по вписванията са: Надграждане и поддръжка на интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър; Надграждане и поддръжка на Търгавския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; Поддръжка на Регистър БУЛСТАТ; Поддръжка на Регистър на имуществените отношения на съпрузите.

ЦРОЗ е част от АВ от 1 юли 2023 г.

Заявленията и актовете, подлежащи на вписване, заличаване и обявяване, които постъпват в Информационната система на ЦРОЗ се разглеждат незабавно.

За периода 01.07.2023 г. – 31.12.2023 г. в Информационната система на ЦРОЗ са обработени общо 89 709 броя заявления за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове, и са издадени 10 148 броя удостоверения.

Агенция по вписванията попада в списъка на администрациите по РМС № 727 от 05.12.2019 г. и възлага техническата си поддръжка като част от дейностите по системна интеграция на „Информационно обслужване“ АД. Агенция по вписванията е сключила рамков договор с нормативно определения системния интегратор съгласно параграф 45, ал 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕУ. През отчетния период продължиха да се изпълняват дейностите по заявка с предмет „Услуги по мигриране, управление и експлоатация на съществуващи и нови ресурси в ИКИ на АВ“, която включва дейности по поддръжка на системното, комуникационно и СУБД програмно осигуряване на цялата инфраструктура на Агенция по вписванията. Извършват се дейности по администрация, експертна помощ на място и реакция при инциденти, прилагане на препоръки от оценка на риска и изпълнение на задълженията по Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност и прилагането на 24x7 проактивно наблюдение на системен софтуер, СУБД, комуникационно оборудване и т.н. Дейностите по заявката включват и гарантиране на сигурността и целостта на данните, като са базирани на следните основни принципи:

Отчет на показателите за изпълнение на програмата (Приложение № 6)

Показатели за изпълнение на бюджетна програма- 1400.01.02 "Регистри" · Мерна единица · Целева стойност

Бюджет 2023 г. · Отчет 31.12.2023 г.

Предоставени нови електронни услуги Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ · Брой · 1 · 0

Предоставени нови електронни услуги от Имотен регистър · Брой · 1 · 0

Предоставени нови електронни услуги от регистър БУЛСТАТ · Брой · 1 · 0

Предоставени нови електронни услуги от Централния регистър на особените залози · Брой · 32 · 32

Предоставянето на нови електронни услуги от Централния регистър на особените залози е изпълнено във връзка с въвеждането в реална експлоатация на информационната му система на 01.07.2023 г. Нови електронни услуги от другите три регистъра не са предоставяни.

3. Програма „Охрана на съдебната власт“ Целта на програмата е осигуряване висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради; опазване здравето и живота на магистрати;конвоиране на задържани лица до органите на съдебната власт; оказване на своевременно съдействие на органите на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане на лица и привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди, осигуряване на висока степен на сигурност и опазване на живота и здравето на застрашени/защитени лица. Програмата се изпълнява от ГД ”Охрана” и Бюрото по защита на застрашени лица.

Общият брой на обектите, подлежащи на охрана от Главна дирекция „Охрана”, съгласно чл. 391, ал.3, т.1 от ЗСВ, към отчетния период е 246. От тях, поетите под охрана към 31.12.2023 г. са 196 обекта, а 50 обекта са без охрана, поради недостиг на щатен състав. Сгради и обекти на съдебната власт извън областните центрове се охраняват предимно от един до трима служители, което е крайно недостатъчно за обезпечаване на тяхната сигурност.

Охраната на съдиите е от съществено значение за повишаване резултатите в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност. Тяхната сигурност и спокойствие до голяма степен е предпоставка за своевременното правораздаване и за защитата на установения в страната правов ред, чрез вземане на решения, основани на закона и вътрешното им убеждение.

В максимална степен са постигнати очакваните резултати по отношение на въвеждането на ред и сигурност в съдебните сгради при провеждане на съдебния процес и административното обслужване на гражданите. През отчетният период, ефективно се организира и осъществява охраната на поетите под охрана съдебни сгради. Не са допуснати терористични актове, нападения и безредици на територията им.

Висока е степента на постигане на целта, свързана с бързото изолиране на лица, с влезли в сила присъда, както и предаването им в местата за лишаване от свобода, с цел прекъсване на тяхната престъпна дейност. Своевременното задържане на осъдения и предаването му в местата за лишаване от свобода до голяма степен е свързано с осъществяване на целите на индивидуалната и генерална превенция на престъпността.

В оптимална степен е постигната целта, свързана с бързото приключване на съдебните процеси, посредством призоваване и своевременно принудително довеждане на лица, участници в наказателно производство.

В максимална степен е постигната целта, свързана с с привеждане на задържани лица от помещенията на затворите и следствените арести до органите на съдебната власт, при недопускане на нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице, както и недопускане на бягства на задържани лица от конвойния наряд, изпълнение на съдебни поръчки по международни договори по екстрадиция и трансфер на лица, укриващи се от наказателно преследване. Не са допуснати нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице.

През периода не са отчетени негативни въздействия върху застрашени/защитени лица. Осъществени са всички необходими мероприятия по взаимодействие на лицата с правоохранителните органи, както и със съдилищата.

Планираните мероприятия по интеграция в новата среда на защитените лица са изпълнявани съобразно изготвените програми за управление на риска индивидуално за всяко дело по защита, като успешно е завършен процеса по интеграция на лица по едно дело за защита.

Заявените екстрадиции и трансфери от Р България за други държави и от други държави за Р България са изпълнени на 100 процента. Ефектът постигнат от осъществените ЕЗА, екстрадиции и трансфери без да бъдат допуснати грешки при тяхното изпълнение, е приноса на дирекцията към международния авторитет на Р България. Главна дирекция „Охрана” изпълнява самостоятелно последната фаза по реализирането на процедури по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, екстрадиции и трансфери и от други държави за Р България, с което е постигнат и икономически ефект, като са намалени разходите за командироване на служители в чужбина.

При планирани 340 екстрадиции на задържани лица и трансфери на осъдени лица за 2023 год., през отчетния период са осъществени 376 бр. (от други държави за България - 199 бр. и от България за други държави – 177 бр.).

Програма „Равен достъп до правосъдие” Основна цел на програмата е осигуряването защита на правата и законовите интереси на гражданите при гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. За отчетния период институцията е постигнала основната цел - да защитава правата и законовите интереси на гражданите, като гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ. В голяма степен е организирана и предоставена ефективна правна помощ през целия досъдебен и съдебен процес.

До 31.12.2023 г. с решение на председателя на НБПП е предоставена безплатна правна помощ общо на 3540 лица.

В това число са включени 250 броя решения за предоставяне на безплатна правна помощ на лица по чл.22 ал.1 от ЗПП; 66 бр. решения по Закона за домашното насилие; 23 броя решения за предоставяне на безплатна правна помощ на лица по Регламент /ЕО/4/2009г. и по Директива 2003/8/; 3081 броя решения за предоставяне на безплатна правна помощ на чужди граждани, търсещи или получили международна закрила, попадащи в уязвима група по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУБ и правни консултации за подготовка на документи със 101 бр. лица.

Изпълнението на показателя е над 100% спрямо годишно заложените показатели, поради увеличения брой на непридружени малолетни и непълнолетни чужди граждани, търсещи или получили международна закрила, за които са постъпили искания от ДАБ по реда на чл.25 от ЗУБ и и други лица получили правна помощ с решения на председателя на НБПП.

Преглед на изпълнението на Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията осигурява защитата на обществото от правонарушителите, тяхната ресоциализация и социалната им рехабилитация. Усилията са насочени към усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.

Политиката в наказателно-изпълнителната дейност цели утвърждаването на съвременен модел на управление и развитие на пенитенциарната система, в съответствие с международните минимални стандарти, приети за местата за задържане и Европейските правила за затворите.

Стратегическите цели на политиката са:

Реформиране на пенитенциарната система и хуманизиране изпълнението на наказанията;

Ефективно и ефикасно управление и изпълнение на подписаните договори по европейски програми и проекти и засилване на международното сътрудничество;

Организационно развитие и укрепване на административния капацитет, осигуряващ изпълненията на наказанията.

Осъвременяване и модернизиране на концепцията за обучение на персонал и изграждане на организация базирана на познанието, професионална етика и ценности Подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода и засилване на техните социални компетентности за намаляване на рецидива.

Осъществяването на тези стратегически цели е част от процеса на реформиране на пенитенциарната система и отразява намеренията на Министерството на правосъдието за провеждане на последователна и цялостна политика в наказателно-изпълнителната област, с акцентирането на вниманието и усилията върху подобряване условията на бит и живот в българските пенитенциарни институции и привеждането им в съответствие с международните минимални стандарти за третиране в местата за задържане и европейските правила за затворите.

За реализиране на стратегическите цели се работи активно и по реализиране на трансгранични проекти, финансирани от Европейската комисия, Европейския съюз и Фонд за регионално сътрудничество на Европейското икономическо пространство Политиката се изпълнява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието.

Поддържането на сигурността в затворите и надеждността при охраната на осъдените е един от приоритетите в работата на ръководството на ГДИН. Полагат се усилия за нормалното функциониране на системите за видеонаблюдение и контрол в местата за лишаване от свобода, чрез които се предотвратяват и разкриват опитите за внасяне на неразрешени вещи. Осъществява се постоянен контрол на използването и правилното съхранение на числящото се оръжие, боеприпаси, технически съоръжения и помощни средства.

Други приоритети са: осъществяването на общото ръководство и контрол към усъвършенстване на придобитите вече знания, практически умения и навици по носенето на постовата и конвойна служба от служителите от надзорно-охранителния състав; пресичането и ликвидирането на корупционни практики, предотвратяването, пресичането и ликвидирането на опитите за нарушения и престъпления; осигуряването на реда и дисциплината, както и на защитата, безопасността и сигурността на настанените правонарушители, на служителите и на имуществото.

Чрез увеличаване броя на правонарушителите, поставени под електронен мониторинг чрез Системата за електронно наблюдение /СЕН/, като способ за контрол върху поведението на осъдени на пробация, лишени от свобода и лица с наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“, се разширява и оптимизира прилагането на алтернативните мерки на лишаването от свобода в съответствие с европейските стандарти за внедряването на електронния мониторинг.

През отчетния период се запазва броя на лицата, поставени под електронно наблюдение спрямо предишното шестмесечие. Това се дължи на сравнително еднаквия брой лица поставени под „Домашен арест“ с електронно наблюдение. Посочените тенденции ясно показват значимостта на електронното наблюдение в наказателно-изпълнителната система и неговата икономическа и социална ефективност при прилагането му, като алтернатива на рестриктивните мерки при третирането на правонарушителите.

Към 31.12.2023 г. под електронно наблюдение са поставени 369 лица.

Отчет на показателите за полза/ефект (Приложение №5)

Област на политика „Изпълнения на наказанията” · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 31.12.2023 г.

Показатели за полза/ефект

1. Брой на лишените от свобода · Бр. · 6500 · 5650

2.Брой на осъдените на пробация · Бр. · 4000 · 3209

3.Съотношение между броя на рецидивите спрямо общия брой на лишените от свобода · % · 40 · 23

4.Жилищна площ на 1 лишен от свобода · м2 · 4 · 4

5.Времетраене на престоя на задържаните в следствените арести · човекодни · 345 000 · 397 487

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване на общия брой на лишените от свобода.

През отчетния период съотношението между броя на рецидивите и общия брой на правонарушителите е в рамките на плановите параметри. За това допринасят широкият спектър от ресоциализационните мероприятия в местата за лишаване от свобода в условията на пандемична обстановка и успешно провежданите програми за обществено въздействие върху осъдените, с които се подпомага ограничаването на криминалната активност в обществото и ангажирането на осъдените на пробация в позитивни дейности. Сравнявайки данните от отчетния период с тези от предходните година се забелязва увеличаване на общия брой на задържаните лица, а именно:

- при общ брой задържани лица 10 683 за 2020г. – 379 712 човекодни.

- при общ брой задържани лица 10 795 за 2021г. – 317 805 човекодни.

- при общ брой задържани лица 11 308 за 2022 г. – 319 879 човекодни.

- при общ брой задържани лица 12 130 за 2023 г. – 397 487 човекодни Надзорно-охранителният състав е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода. С поддържаната организация на работа, НОС осъществява контрол над всички лица, вещи и предмети, влизащи в МЛС през контролно-пропускателните пунктове, както и контрол по време на провеждане на редовните свиждания и други мероприятия, касаещи правното положение на лишените от свобода. Във всички затвори свижданията се контролират допълнително и чрез системите за видеонаблюдение. Нормалното и безаварийното функциониране на надзорно-охранителната техника е гарант за поддържане на високо ниво на сигурност в местата за лишаване от свобода, недопускане на нарушения и бягства, както и за осигуряване на реда и режима на лишените от свобода. Техниката се поддържа в изправност и в добро състояние, въпреки морално остарялата концепция на повечето съоръжения и системи. С наличните финансови средства се извършват частични ремонти и профилактика, като се закупуват резервни части за ремонт на дефектиралите устройства на отделните системи за сигурност. През отчетния период охраната и надзора на лишените от свобода в затворите продължи да се осъществява при 8, 12 или 24 часов график на дежурства, съгласно изискванията на чл. 301, ал. 3 от ППЗИНЗС. По този начин беше постигната оптимална плътност и ангажираност на служителите от състава за осигуряване сигурността на затворите Засега е преодоляна пренаселеността и се осигурява приблизително около 4 кв. м. жилищна площ на един лишен от свобода. Евентуалното частично регулиране на затворническата популация и ограничаване пренаселеността в затворите на този етап е донякъде възможно само чрез по-мащабното прилагане на пробацията като наказателна мярка и разширяване приложното поле на условно-предсрочното освобождаване.

През периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. приоритет в дейностите в сектор „Социална дейност и възпитателна работа” при Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” беше утвърждаване на постигнатите резултати и подобряване ефективността на социално-възпитателната дейност в местата за лишаване от свобода. Спецификата на работа е свързана с предоставяне на лишените от свобода на практически инструменти за социално интегриране, които да са приложими в обществото, утвърждаване на модели и практики за третиране на осъдените, гарантиращи човешките им права и създаване на условия за правилно осмисляне на престоя им в затвора.

Програма „Администрация” Програма „Администрация” осъществява дейности по управление на човешките ресурси, осигурява правното, финансовото, административното и материално-техническото обслужване на другите програми. Дейностите по програмата са насочени към създаване на условия за изпълнението на всички програми в структурата на програмния бюджет на Министерство на правосъдието. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги в необходимото количество, качество и срок.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) към 31.12.2023 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МТСП за 2023 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция; Трудовите отношения; Социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете; Хората с увреждания; Социалното включване и Жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции, като идентифицира следните стратегически цели:

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Осигуряване на повече и по-квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст.

Политика в областта на трудовите отношения Повишаване на качеството и сигурността на труда и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Оптимизиране на системата за социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост и контрол върху отпускането на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите и дейностите за социално подпомагане, усъвършенстване на нормативната уредба и насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в различни сфери на обществения живот Политика в областта на хората с увреждания Социално приобщаване на хората с увреждания във всички области чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и упражняване на права, при стриктното придържане към индивидуалния подход на определяне на потребностите от адекватна подкрепа за пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот, както и изпълнение на националните ангажименти по прилагане на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Политика в областта на социалното включване Прилагане на комплексни политики за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване, чрез осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги и осигуряване на материална подкрепа за лицата и семействата, които полагат грижи за деца.

Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Изграждане на политика, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата; подобряване на качеството на живот на групи от населението; устойчиво нарастване на доходите и повишаването на жизнения стандарт.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТСП към 31.12.2023 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика

№ · Наименование на областта на политика/бюджетната програма · Разходи (в лева)

Закон · Уточнен план · Отчет

1. · Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · 140 756 800 · 109 465 180 · 107 922 437

1.1. · Бюджетна програма „Активна политика на пазара на труда” · 140 405 400 · 109 113 780 · 107 632 083

1.2. · Бюджетна програма „Свободно движение на работници и трудова миграция” · 351 400 · 351 400 · 290 354

2. · Политика в областта на трудовите отношения · 32 210 000 · 29 765 561 · 28 697 902

2.1. · Бюджетна програма „Осигуряване на подходящи условия на труд” · 32 210 000 · 29 765 561 · 28 697 902

3. · Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · 324 838 200 · 304 608 620 · 298 786 406

3.1. · Бюджетна програма „Социални помощи“ · 324 662 600 · 304 433 020 · 298 610 806

3.2. · Бюджетна програма „Равнопоставеност на жените и мъжете“ · 175 600 · 175 600 · 175 600

4. · Политика в областта на хората с увреждания · 1 242 569 000 · 667 938 531 · 661 079 950

4.1. · Бюджетна програма „Подкрепа на и за хората с увреждания“ · 1 242 569 000 · 667 938 531 · 661 079 950

5. · Политика в областта на социалното включване · 709 242 600 · 686 753 826 · 670 936 207

5.1. · Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“ · 709 242 600 · 686 753 826 · 670 936 207

6. · Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции · 1 225 600 · 1 225 600 · 904 801

6.1. · Бюджетна програма „Насърчаване, координация и мониторинг на демографското развитие, жизненото равнище и доходите от труд“ · 554 300 · 554 300 · 383 835

6.2. · Бюджетна програма „Насърчаване, развитие и мониторинг на социалната икономика и корпоративната социална отговорност“ · 671 300 · 671 300 · 520 966

7. · Бюджетна програма „Администрация“ · 14 173 800 · 16 476 864 · 16 104 258

ОБЩО: · 2 465 016 000 · 1 816 234 182 · 1 784 431 961

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Политиката в областта на пазара на труда бе насочена основно към увеличаване на предлагането на качествена и по-производителна работна сила според потребностите на работодателите и осигуряване на заетост на безработни лица от неравнопоставените групи на пазара на труда. През 2023 г. политиката по заетостта се изпълнява по реда на Закона за насърчаване на заетостта, както и в съответствие с § 4 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. По-конкретно, с § 4 от ПЗР се даде възможност до приемането на Закона за държавния бюджет на Р България за 2023 г. да се сключват нови договори и да се финансира изпълнението на определени програми и мерки, включени в Националния план за действие по заетостта през 2022 (НПДЗ), а именно: програми „Старт на кариерата“, Национална програма за обучение и заетост на бежанци, Програма за заетост и обучение на продължително безработни лица, Национална програма за активиране на неактивните лица и проект „Красива България“, както и по чл. 43а, 46а, 47, 49, 60а и 63 от Закона за насърчаване на заетостта. През 2023 г. продължава и изпълнението на договори, сключени през 2022 г. Националният план за действие по заетостта през 2023 г. е приет с Решение на МС № 621 от 14 септември 2023 г.

Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) показват, че броят на регистрираните безработни и равнището на безработица се увеличават. Достигнатото средномесeчно равнище на безработица за периода януари - декември 2023 г. е 5.34% (при 4.5 % за периода януари - декември 2022 г.). Средномесечният брой на регистрираните безработни в дирекции „Бюро по труда” (ДБТ) за периода януари - декември 2023 г. е 151 496 лица, като в сравнение с предходната година се наблюдава увеличение в абсолютен брой (3 692 безработни лица повече) или 2.5% повече. През 2023 г. спрямо 2022 г. се покачва и младежката безработица в страната. Средномесечно регистрираните безработни до 29 г. през 2023 г. са 16 772 младежи (или 232 лица повече спрямо 2022 г.), а делът им заема близо 11.1 % от всички регистрирани безработни.

Средномесечно продължително безработните за 2023 г. наброяват 32 976 лица, като намаляват с 7,2 % в сравнение с предходната 2022 г. Делът им отчита намаление от 21.77 % за същия период на 2022 г.

Изпълнението на програми и мерки за заетост и обучение оказват въздействие на индивидуално ниво – съдействат за възстановяване трудовите навици на лица с дълъг престой без работа, предоставят възможности за придобиване на доходи от труд и на професионален опит и/или обучение по търсени професии на пазара на труда, но също така влияят върху социално-икономическата ситуация: способстват за намаляване равнището на регистрирана безработица, както и за намаляване броя на регистрираните безработни лица, вкл. от неравнопоставените групи на пазара на труда.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · Мерна единица · Целева стойност за 2023 г. · Отчет за 2023 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Равнище на регистрираната безработица · % · 5.47 · 5.34

2. Регистрирани безработни лица · ср. мес. бр. · 155 000 · 151 496

3. Регистрирани продължително безработни лица · ср. мес. бр. · 33 500 · 32 976

4. Регистрирани безработни младежи (15-29 г.) · ср. мес. бр. · 18 000 · 16 772

5. Брой наети на работа лица по програми и мерки · бр. · 7 300 · 12 099

Равнище на регистрираната безработица – представлява делът на регистрираните безработни лица от икономически активното население на страната /заети + безработни/ във възрастовия диапазон 15–64 г. Равнището на регистрирана безработица измерва динамиката на процесите на пазара на труда, неговото моментно състояние и е индикатор за настъпващи промени. По него се определят сезонните тенденции и цикличност на процесите на пазара на труда. Фактът, че за изчисляването му се използват реални данни от регистъра на АЗ, го прави достоверен източник за реалното състояние на икономиката.

Регистрирани безработни лица – броят на регистрираните безработни и тяхната динамика, както в национален аспект, така и по региони, е индикатор за състоянието на пазара на труда и е ориентир за предлагането на работна сила. За да се изключат сезонните колебания, показателят се изчислява в средномесечен брой и се проследява на годишна база.

Регистрирани продължително безработни лица – това са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на АЗ не по-малко от 12 месеца. Показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с Препоръка на Съвета това е един от ключовите показатели на пазара труда, който се следи в ЕС, включително и в България. Целта на този показател е да се следи ефективността от изпълнението на предприетите мерки по отношение намаляване на броя и относителния дял на продължително безработните с течение на времето. Наблюдението на този индикатор показва доколко са устойчиви резултатите на пазара на труда от изпълнението на Препоръката.

Регистрирани безработни младежи (15 - 29 г.) – показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с изпълнение на Гаранцията на младежта това е един от ключовите показатели на пазара труда, чрез който се проследява ефективността от прилаганите мерки, залегнали в Националния план за изпълнение на Европейската гаранция на младежта (НПИГМ), не само за лицата до 24 г., но и тези до 29 г., т.е. обхватът е по-голям, съобразно законодателството на страната за групи в неравностойно положение, в която попадат всички безработни младежи (§ 1, т. 4а от ЗНЗ).

Брой наети на работа лица по програми и мерки – този показател се изчислява с цел осигуряване на сравнимост на годишна база и между тях, за да се прецени доколко дадена програма или мярка е „работеща” и приемлива в даден момент на пазара на труда и в този смисъл, дали ползите от нея за обществото са налични. Първичната информация се предоставя от Дирекциите „Бюро по труда” и съдържа подробни данни за включените в насърчителни режими по ЗНЗ безработни лица и усвояването на средствата по всеки един от тях, както и групирани: по програми и проекти, по мерки за заетост и обучение и за обучение на възрастни.

Политиката в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция се изразява в осигуряване на работна сила за сектори и икономически дейности, където е идентифициран недостиг на кадри, като се използват възможностите за насърчаване на свободното движение на работници в ЕС и механизмите на трудовата миграция, включително чрез спогодби за регулирането ѝ.

Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог. За постигането ѝ през 2023 г. се реализираха дейности в следните приоритетни направления: развитие на законодателството в съответствие с правото на Европейския съюз и принципите на по-доброто регулиране; повишаване на качеството на контрола по спазване на трудовото законодателство; оптимизиране на осигурителната система; подобряване на условията на труд в предприятията и на мотивацията и производителността на работната сила; усъвършенстване и развитие на социалния диалог и съдействие за уреждане на колективни трудови спорове.

Политиката в областта на трудовите отношения поставя акцент върху гарантирането на сигурни и безопасни условия на труд. Активно се работи за осъществяване на съвкупност от правни, организационни, технически и здравни мерки, насочени към подобряване на благосъстоянието на работещите и удовлетвореността им от работата. Целенасоченото изпълнение на планираните мерки даде резултати, които показват:

- · тенденция за задържане на броя на злополуките на работното място на нива, които през последните години варират с не повече от 10%;

- · недопускане увеличаването на разходите на работодателите за осигуряване и застраховане на работниците и служителите за трудова злополука и професионална болест;

- · създаване на единна и непротиворечива правна рамка за гарантиране трудовите и осигурителните права на работещите;

- · подобряване благосъстоянието на работещите и на удовлетвореността им от работата.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на трудовите отношения · Мерна единица · Целева стойност за 2023 г. · Отчет за 2023 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Запазване под 12% на работещите при неспазени хигиенни норми в проверените предприятия с данни за условия на труд спрямо общия брой работещи в тези предприятия · % спрямо общия брой работещи в проверените предприятия · под 12 · 5

2. Задържане/намаляване честотата на трудовите злополуки (ТЗ) · коефициент на честота · под 1,00 · 1.03

3. Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт · брой · не повече от 125 · 87+1

Чрез тези индикатори се извежда акцентът върху превенцията по спазването на трудовото законодателство и в частност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по работните места.

Коефициентът на честота на трудовите злополуки представлява броя на трудовите злополуки на 1000 осигурени за трудова злополука през съответната година. Окончателният Кч за година х се изчислява в края на година х+1 на база броя потвърдени от ТП на НОИ трудови злополуки, тъй като този брой може значително да се различава от броя на декларираните през годината злополуки. За целта на настоящия отчет Кч е изчислен на база броя на декларираните злополуки по предварителни данни на НОИ, съотнесени към броя на наетите по трудово и служебно правоотношение лица за 2022 г. по предварителни данни на НСИ.

В областта на трудовото право и в контекста на постигане на максимално ниво на защита на работниците е прието Постановление № 44 на МС от 22.03.2023 г. за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната, с което е увеличен минималният размер на дневните пари при командироване, което гарантира адекватния им размер с оглед инфлацията през изминалите години.

В областта на социалното осигуряване с Постановление № 94 на Министерския съвет от 27 юни 2023 г. е увеличен месечният размер на социалната пенсия за старост – 276,64 лв.

За подобряване на безопасността и условията на труд с финансовата подкрепа на Фонд „Условия на труд” (ФУТ), към 31.12.2023 г. по бюджета на фонда са усвоени средства в размер на 4 279 673 лева. Реализирани са 66 договора, сключени през 2023 г. и предходните години.

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете В областта на социалното подпомагане през 2023 г. продължиха действията за оптимизиране на системата за социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост и контрол върху отпускането на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите и дейностите за социално подпомагане, усъвършенстване на нормативната уредба. С оглед на това бяха извършени законови промени за обвързване на размера на месечните социални помощи с линията на бедност, установена в страната за съответната година за гарантирането на по-голяма ефективност по отношение на техния обхват и адекватност на подпомагането спрямо динамичната икономическа среда.

В съответствие с приоритетите в социалната политика и желанието да се осигурява все по-добра социална защита на рисковите групи, както и в изпълнение на специфичните препоръки на Европейската комисия към България от последните няколко години за подобряване на обхвата и адекватността на схемите за минималния доход, бяха направени нормативни промени в периода 15.12.2022 – 02.06.2023 г., които засегнаха всички актове, свързани със социалното подпомагане - ЗСП, ППЗСП и Наредба №07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредбата). Помощите се обвързаха с линията на бедност, с което се увеличава техният размер, осигурява се регулярната им актуализация и се разширява обхватът на правоимащите. С приемането на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) се гарантира прилагането на направените промени в Закона за социално подпомагане от влизането му в сила от 01.06.2023 г.

Месечните социални помощи през 2023 г. са обвързани с линията на бедност 504 лв. и база за определяне 30% от тази линия, с което се създаде възможност за разширяване на обхвата на подпомаганите и увеличаване на размера на помощите в съответствие и с ангажиментите по НПВУ.

С решения на Министерския съвет се одобри изплащането на еднократна финансова помощ на наследниците на лицата, починали вследствие на природните бедствия, както следва:

• · РМС № 636 от 21.09.2023 г. за одобряване изплащането на еднократна финансова помощ на наследниците на лицата, починали при наводнението вследствие на обилните валежи на територията на община Царево на 05 и 06 септември 2023 г.;

• · РМС № 811 от 17.11.2023 г. за одобряване изплащането на еднократна финансова помощ на пострадалите от природните бедствия на 04 ноември 2023 г. в областите Смолян, Силистра, Разград, Търговище, Шумен и Варна;

• · РМС № 913 от 20.12.2023 г. за одобряване изплащането на еднократна финансова помощ на наследниците на лицата, починали вследствие на природните бедствия през месец ноември 2023 г. в областите София и Варна.

В условията на бежанската криза във връзка с войната в Украйна беше създадена необходимата организация за предоставяне на еднократна финансова помощ на разселените лица и семейства от Украйна. Съгласно изпълнение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, имат право на социални помощи. Правото на социално подпомагане на чужденците, ползващи се от временна закрила е регламентирано и в чл. 39 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Лицата, ползващи се с временна закрила имат право на социални помощи по реда на ЗСП и Правилника за неговото прилагане (ППЗСП).

В областта на равнопоставеността на половете и антидискриминацията се изпълняваха дейности с цел насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в различни области на обществения живот и недискриминацията.

Равнопоставеност на жените и мъжете в България се постига чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика, което е и целта на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г., приета с РМС № 969 от 30.12.2020 г. С РМС № 102 от 02.02.2023 г. е приет Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2023-2024 г. Стратегията и планът, чрез който тя се изпълнява, са част от реализацията за отключващите условия за средствата от Европейския съюз (РМС № 368 от 25.06.2019 г.).

Изработен е Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2022 г., който е приет с ПМС № 47 от 18.10.2023 г. Посредством това е осъществен контрол и мониторинг на изпълнението на Националната стратегия. Документът отразява резултатите от изпълнението на политиките в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите, насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения, борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите, преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма.

Стартирана е работа по транспониране на Директива (ЕС) 2022/2381 на ЕП и на Съвета от 23.11.2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсовата търговия, и свързаните с това мерки в националното законодателство.

Фонд „Социална закрила“ (ФСЗ) е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, създаден на основание чл. 25 от Закона за социално подпомагане. ФСЗ реализира своята дейност по финансиране на целеви социални програми в подкрепа на лица и семейства от уязвими социални групи, целеви програми в областта на социалното приобщаване; проекти в подкрепа за осъществяването на социалната дейност и/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия; проекти за изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги. Целевите групи, към които са насочени предоставяните по програмите продукти/услуги са хора с увреждания, в т.ч. и деца с увреждания, лица, настанени в специализирани институции и в общността – резидентен тип, самотни възрастни хора и др.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · Мерна единица · Целева стойност за 2023 г. · Отчет за 2023 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Месечни помощи · Срeдномесечен брой лица и семейства · 42 821 · 20 554

2.Целеви помощи за отопление · Брой лица и семейства · 300 000 · 324 674

3. Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване и социалната подкрепа · Брой лица · 14 535 · 47 006

Тези индикатори отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията за съответните преки адресати на целевите помощи и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката по социална закрила, гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението и осигуряване на достъп до ресурсите на обществото и участие в тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение при съобразяване с конкретните индивидуални потребности на нуждаещите се с оглед осигуряването на качествена подкрепа.

• · Месечните социални помощи допълват доходите на лицата до определен диференциран минимален доход и се отпускат след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение и здравословно състояние, учебна и трудова заетост. Като база за определяне размера на месечните помощи служи гарантирания минимален доход.

• · Целева помощ за отопление имат право да получават лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявление-декларация е по-нисък от индивидуално определен диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

• · Ключовият индикатор „Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване и социалната подкрепа“ поставя акцент върху дейност с пряк ефект върху уязвими групи от населението.

Политика в областта на хората с увреждания Целта в областта на политиката за правата на хората с увреждания е насочена към социалното приобщаване на хората с увреждания във всички области чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и упражняване на права, при стриктното придържане към индивидуалния подход на определяне на потребностите от адекватна подкрепа за пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот, както и изпълнение на националните ангажименти по прилагане на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

В този контекст през 2023 г. изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания бе насочено към създаването на условия за социално приобщаване на хората с увреждания, подкрепа на неправителствения сектор за активно участие в процеса по социално приобщаване, обезпечаване на законодателството в тази област на политика и др., при съобразяване със заложените приоритети на релевантните стратегически документи. Продължи правоприлагането на законодателството в областта на правата на хората с увреждания.

През 2023 г. продължи изпълнението на Плана за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (2021-2026), приет с РМС № 110 от 12.02.2021 г.

Изготвени също проект на Доклад за изпълнението на Плана за действие за периода 2021-2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г. и проект на План за действие за периода 2023-2024 г. за изпълнение на този стратегически документ.

Предвидиха се възможности за подобряване на достъпа до заетост на хората с увреждания, за увеличаване на нивото на икономическата им активност чрез насърчаване на дейности за осигуряване на лична мобилност и достъпност, за ефективно координиране на политиката в тази област и др., чрез инструментите, подкрепени със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, и Механизма за възстановяване и устойчивост.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на хората с увреждания · Мерна единица · Целева стойност за 2023 г. · Отчет за 2023 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Месечна финансова подкрепа за хора с трайни увреждания · Брой · 670 000 · 665 742

2. Механизъм лична помощ · Брой · 51 855 · 51 855

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция. · брой · 3 600 · 4 150

4. Организации на и за хора с увреждания с призната национална представителност с осигурена финансова подкрепа под формата на субсидия · брой · 21 · 21

Месечна финансова подкрепа Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:

Месечна финансова подкрепа, съобразно степента на увреждане, на която имат право хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст;

Целевите помощи съобразно вида на увреждането.

2. Хора, подкрепени с механизма лична помощ – в изпълнение на Закона за личната помощ на общините/районите са преведени финансови средства за предоставяне на механизма лична помощ с оглед осигуряване на асистентска подкрепа.

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция - осигурява се финансиране на проекти на неправителствени организации в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на целевата група. С тази програма се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор за реализиране на мероприятия като – обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. с активното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората с увреждания.

4. Също така разпоредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона за хората с увреждания предвижда държавата да осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност за дейности в областта на правата на хората с увреждания с цел тяхното социално приобщаване, под формата на субсидия от държавния бюджет. Национално представителните организации на и за хората с увреждания, съгласно чл. 104, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания правят предложения за субсидии и разпределение на тяхното предназначение, съпроводени с доклад и с разчет, съгласно бюджетни насоки и срокове за преценка на допустимостта на дейностите и разходите за тях, както и за тяхната целесъобразност.

Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване. За постигане на целите на политиката за социално включване се прилагат редица законодателни мерки и се изпълняват стратегически документи и планове, приети на национално ниво, сред които Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 (НСНБНСВ 2030) (приета с РМС № 976 от 31.12.2020 г., изменена и допълнена с РМС № 368 от 02.06.2022 г.).

Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.

С Решение на Министерския съвет № 879 от 09.11.2022 г. е приет План за действие в изпълнение на Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето (2030), който обхваща водещите мерки за намаляване на бедността сред децата и насърчаване на тяхното социално включване в областта на ранното детско развитие, образованието, здравеопазването, здравословното хранене, жилищното настаняване и други.

Приети са изменения и допълнения в Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г. и бр. 66 от 2023 г.), с които е прецизирана нормативната уредба в областта на подкрепата за децата с право или без право на наследствена пенсия от починал родител; регламентирано е предоставяне на месечни семейни помощи за самотни осиновители в облекчен режим без доходен критерий; разширена е от началото на учебната 2023/2024 година подкрепата за семействата, чиито деца са записани във втори, трети и четвърти клас; регламентирано е и предоставяне на еднократни помощи за ученици за всички деца, независимо от вида на училището, в което са записани; прецизирана е еднократната помощ за ученици, записани в първи клас или записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас.

В Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) (обн., ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) са приети промени, с които се цели подобряване на нормативната уредба в сферата на закрилата на детето. Основната промяна е свързана с обвързване на отпусканите финансови помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) с линията на бедност като база за определяне на критериите за достъп и размера им и премахване на гарантирания минимален доход като такъв показател. Въз основа на тези промени са увеличени както размерите на финансовите помощи и средства, така и размерът на доходния критерий за достъп до месечните помощи за деца, настанени в семейство на роднини или близки по Закона за закрила на детето.

Прието е ПМС № 46 от 30.03.2023 г. за изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 29 от 31.03.2023 г.), които са в съответствие с направените изменения и допълнения в ЗСПД. Промените в правилника са свързани и с намаляване на административната тежест за семействата при подаване на заявления декларации за отпускане на семейни помощи. Прецизиран е и обхватът на обмена на информация между Агенцията за социално подпомагане и Министерството на образованието и науката по отношение на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование, съобразно основните принципи за обработването на лични данни.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на социалното включване · Мерна единица · Целева стойност за 2023 г. · Отчет за 2023г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Подкрепа на деца в риск · ср. мес. бр. случаи · 4 800 · 3 479

2. Еднократна помощ при раждане на дете · брой деца · 60 000 · 56 221

3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД · брой деца · 208 000 · 205 878

4. Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас · брой деца · 50 000 · 52 426

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст · ср. мес. бр. деца · 462 000 · 449 978

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане · ср. мес. бр. случаи · 27 000 · 26 402

Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните. Те са силно зависими от възрастните, с които живеят и не могат сами да осигурят своето съществуване. Отчитайки факторите, пораждащи бедност – безработица, ниско образование, ниски доходи и т.н., е от особена важност да се предотврати предаването на бедността между поколенията, да се намали възможността ограниченият достъп до пазара на труда и ниският образователен статус на родителите да се предаде на техните деца.

1. Подкрепа на деца в риск е специфичен показател, който обхваща следните интервенции:

- "Превенция на изоставянето" е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги. В подкрепа на работата по случаи на превенция на изоставянето на семейството се отпуска финансова помощ. Помощта е еднократна и може да се предоставя от 1.06.2023 г. до шест пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството в биологичното семейство или осиновяването му. За подкрепа на детето и семейството се отпуска финансова помощ. Помощта е еднократна и се предоставя от 1.06.2023 г. до шест пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- Настанени деца при роднини и близки – за деца, настанени за отглеждане при роднини или близки, се отпускат финансови помощи за подкрепа на детето и семейството, в което то е настанено. Помощите са месечна и еднократна. Месечните помощи се отпускат след проверка на доходите на семейството и се диференцират съобразно възрастта на детето. От 1.06.2023 г. еднократната помощ може да се отпуска до шест пъти в годината. Тя е различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- Настанени деца в приемни семейства – за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на сключен договор. Средствата са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето. За отглеждане на детето в приемно семейство може да се предоставя и еднократна помощ, която от 1.06.2023 г. може да е до шест пъти в годината. Еднократната помощ е различна от средствата, предоставяни за отглеждане и възпитание и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

2. Еднократна помощ при раждане на дете. През 2023 г. са отпуснати помощи за 56 221 родени деца. Спрямо 2022 г. се отчита намаление с около 5% (3 360 деца). Отпускането на помощта не е обвързано с дохода на семейството.

3. Еднократна помощ за ученици записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД. С промените в закона, в сила от 01.01.2023 г., се разшири обхвата на помощта, като бяха включени и учениците записани във втори, трети и четвърти клас, независимо от вида на училището. Помощта се изплаща на два пъти на 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. За учебната 2023/2024 г. към 31.12.2023 г. помощта е изплатена за 205 878 деца.

4. Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас – със ЗДБРБ за 2021 г. (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.) еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, се въведе трайно като нова семейна помощ по чл. 10б от ЗСПД, като помощта се предоставя независимо от дохода на семейството. Запазва се принципът за изплащане на помощта на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. През наблюдавания период за учебната 2023/2024 г. към 31.12.2023 г. помощта е изплатена за 52 426 деца. Отчита се увеличение в броя на децата, за които е отпусната помощта за настоящата учебна година с 3 489 деца-осмокласници. Предпоставка за това е въвеждането на помощта в ЗСПД без доходен критерий за нейното отпускане, което се прилага от учебната 2021/2022 г.

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. За 2023 г. са отчетени месечни помощи за деца при 449 978средномесечен брой деца.

Наблюдава се намаление на средномесечния брой на семействата, които получават месечни помощи за деца до завършване на средно образование по чл. 7 от ЗСПД (където се прилага двоен доходен критерий), с около 1,4% (средномесечно 6 513 деца по-малко в сравнение с 2022 г.).

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане. През 2023 г. средномесечно са изплатени месечни помощи за дете с трайно увреждане на 26 402 деца. Отчита се незначително намаление на случаите с около 1% (267 случая).

Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции През 2023 г. политиката в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции следва изпълнението на заложените приоритети и цели, свързани с:

• · Усъвършенстване на инструментариума в съответствие с актуалните изисквания при формирането на минималните подоходни показатели и изграждане на политика в областта на жизненото равнище и доходите, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата.

• · Задаване и поддържане на стратегическа рамка и осигуряване на условия за ефективна и ефикасна координация за изпълнението на демографската политика и задаване и поддържане на стратегическа рамка и осигуряване на условия за ефективна и ефикасна координация за изпълнението на политиката за насърчаване на активния живот на възрастните хора.

• · Повишаване приноса на предприятията от социалната и солидарна икономика и социалните инвестиции към БВП.

• · Създаване на условия, водещи до повишаване броя на социално отговорните предприятия и управленски практики.

Прието е ПМС № 497/29.12.2022 г. за определяне на размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2023 г. – 780 лв. като спрямо 2022 г. е нараснала с 9,9% или със 70 лв.

Прието е ПМС № 193/12.10.2023 г. за определяне на размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2024 г. - 933 лв., като спрямо 2023 г. нарастването е с 19,6%. Ускореният темп на нарастване на минималната работна заплата допринесе за намаляване на риска от бедност сред работещите.

На 01.02.2023 г. Народното събрание прие изменение в Кодекса на труда в чл.244, като измененията се базират на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Съгласно чл.244 от КТ минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година и не може да е по-ниска от определената за предходната година.

Приетата Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС 2022/2041 има срок за транспониране до ноември 2024 г.

Прието е ПМС № 286 от 21.09.2022 г. за определяне на размера на линията на бедност за страната за 2023 г. от 504 лв. Спрямо 2022 г., размерът на линията на бедност за страната се увеличава с 22%, или с 91 лв. Новият размер на линията на бедност за 2023 г. е в съответствие с определената стойност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“ за 2021 г. и бележи най-голям ръст за последните 10 години.

С ПМС № 212 от 02.11.2023 г. е определен нов размер на линията на бедност за страната за 2024 г. - 526 лв. Стойността й е увеличена с 22 лв., или с 4,4 % по-висока в сравнение с линията на бедност за страната през 2023 г. Новият размер на линията на бедност ще допринесе за увеличаване на базата за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания, социалните помощи по Закона за социално подпомагане, финансовите помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето, както и за определяне на достъпа до социална пенсия за старост по Кодекса за социално осигуряване.

В областта на демографската политика през 2023 г. е осъществена необходимата организация за реализиране на продуктите в сферата на демографското развитие по Бюджетна програма „Насърчаване, координация и мониторинг на демографското развитие, жизненото равнище и доходите от труд“.

Приет с РМС №763 от 25.10.2023 г. е План за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.). С Решение №894 от 15 декември 2023 г. е приет План за 2023-2024 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019-2030 г.).

Социалната икономика и социалното предприемачество като израз на социалната ангажираност на държавата за стимулиране на предприемаческата активност, предимно на лица от уязвими групи се осъществява в подкрепа на икономическата устойчивост на страната и социалната приобщеност на гражданите. През 2022 г. се стартира проект П41 „Развитие на социалната икономика“, част от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Проектът е насочен към развитие на регионалния административен капацитет за модернизация на предприятията на социалната и солидарна икономика чрез реформиране на политиката и прилагане на индивидуализиран подход спрямо потребностите на всеки отделен субект на социалната и солидарна икономика от висококвалифициран експертен състав.

Приет е Актуализиран План за действие по социална икономика 2022-2023 г. (Протокол № 20 от заседание на Министерския съвет, 03 май 2023 г.).

Реализирането на дейности в областта на корпоративната социална отговорност съвместно със заинтересованите страни от бизнеса, публичния и гражданския сектор осигурява важни ползи за предприятията по отношение на управлението на риска, спестяване на разходи, достъп до капитал, връзки с клиентите, управление на човешките ресурси, способност за иновации и се основава на ценности, върху които може да се изгради по-сплотено и социално ангажирано общество.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие · Мерна единица · Целева стойност за 2023 г. · Отчет за 2023 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Коефициент на Джини · Стойността варира от 0 до 100 · 39,4 · 38,4

2. Разработен набор от практически мерки на базата на инструментариум за оценка и последващи анализи за съответствие – в областта на социалната и солидарна икономика · брой · 1 · 1

Ключов фактор за осъществяване на политиката е наличието на навременна, пълна и надеждна информация за тенденциите в неравенството на доходите, в т. ч. и от труд; демографското състояние на населението и тенденциите в неговото развитие, за последствията от негативните демографски процеси и за причините, които ги пораждат.

Коефициентът на Джини е обвързан с Цел 3: Намаляване на неравенствата от Националната програма за развитие на България 2030 и се използва за статистическа характеристика на разпределението на разполагаемия доход между бедните и богатите в едно общество. Приема се, че той изразява тяхната неравномерност, като стойността 0 показва пълна еквивалентност или равнопоставеност, а стойност 100 – абсолютната ѝ липса.

Индикатор „Разработен набор от практически мерки на базата на инструментариум за оценка и последващи анализи за съответствие – в областта на социалната и солидарна икономика“. Регистърът на социалните предприятия се поддържа и се извършва периодичен мониторинг по показатели. Актуализирана е страницата по социална икономика. Изготвен е анализ на вписаните към м. юни социални предприятия в Регистъра, съобразно Методиката за оценка на социалната добавена стойност, произвеждана от дейността им и още един анализ към края на годината. Изготвен е и анализ с актуална статистика относно изпълнение на критерия „наемане на хора от уязвими групи“ като част от статута на социалното предприятие.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ)

Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на здравеопазването (МЗ) към 31.12.2023 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МЗ за 2023 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Промоция, превенция и контрол на общественото здраве; Диагностика и лечение и Лекарства и медицински изделия, като идентифицира следните стратегически цели:

Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве Осигуряване на ефективен здравен контрол и ограничаване на заболявемостта, чрез осъществяване на промоция и превенция на незаразните болести, профилактика и надзор на заразните болести, намаляване търсенето на наркотици.

Политика в областта на диагностиката и лечението Осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ и услуги: контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване, осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението, психиатрична помощ, медицинска помощ при спешни състояния, осигуряване на кръв и кръвни продукти, осигуряване на медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване.

Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Осигуряване на навременен достъп до лекарствени продукти и медицински изделия, отговарящи на стандартите за качество, безопасност и ефективност.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЗ към 31.12.2023 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на здравеопазването

Класифика-ционен код · Разходи (в лева) · Закон 2023 г. · Уточнен план към 31.12.2023 г. · Отчет към 31.12.2023 г.

1 · 2 · 3 · 4 · 5

Общо разходи по бюджета на ПРБ Министерство на здравеопазването: · 920 579 400 · 1 103 931 475 · 1 078 741 523

1600-01-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРОМОЦИЯ ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ · 158 462 200 · 295 142 146 · 281 692 029

1600-01-01 · Бюджетна програма "Държавен здравен контрол" · 35 772 000 · 39 022 702 · 38 513 433

1600-01-02 · Бюджетна програма "Промоция и превенция на незаразните болести" · 10 015 800 · 10 373 445 · 10 285 853

1600-01-03 · Бюджетна програма "Профилактика и надзор на заразните болести" · 111 041 300 · 244 019 599 · 231 327 944

1600-01-04 · Бюджетна програма "Намаляване търсенето на наркотични вещества" · 1 633 100 · 1 726 400 · 1 564 799

1600-02-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО · 690 412 100 · 730 983 934 · 719 500 608

1600-02-01 · Бюджетна програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване“ · 34 121 800 · 36 188 634 · 31 481 646

1600-02-02 · Бюджетна програма "Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението" · 115 748 300 · 141 344 158 · 135 610 880

1600-02-03 · Бюджетна програма "Спешна медицинска помощ" · 321 517 700 · 345 310 366 · 344 949 828

1600-02-04 · Бюджетна програма "Психиатрична помощ" · 106 216 900 · 105 765 900 · 105 688 406

1600-02-05 · Бюджетна програма "Осигуряване на кръв и кръвни продукти" · 39 196 800 · 41 395 476 · 41 247 738

1600-02-06 · Бюджетна програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване“ · 73 610 600 · 60 979 400 · 60 522 110

1600-03-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ И МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ · 38 101 000 · 42 869 300 · 42 788 575

1600-03-01 · Бюджетна програма "Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия" · 38 101 000 · 42 869 300 · 42 788 575

1600-04-00 · Бюджетна програма "Администрация" · 33 604 100 · 34 936 095 · 34 760 311

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве” Целта на политиката е осигуряване на ефективен здравен контрол, подобряване здравето на населението и ограничаване на заболяемостта от заразни и незаразни болести, чрез:

Повишаване ефективността на държавния здравен контрол и достигане високо ниво на съответствие с националните и европейските изисквания на обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда.

Подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот чрез промоция на здравословно хранене, физическа активност, ограничаване на тютюнопушенето и употребата на алкохол - рискови фактори за развитието на хронични незаразни болести.

Ограничаване на заболяемостта и смъртността от инфекциозни заболявания чрез провеждане на ефективен епидемиологичен надзор, профилактика и контрол на заразните болести.

Намаляване на злоупотребата с наркотични вещества, използвани за медицински цели; ограничаване въвличането на нови хора в злоупотребата с наркотични вещества.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани четири основни програми:

Програма „Държавен здравен контрол” Програма „Промоция и превенция на незаразните болести” Програма „Профилактика и надзор на заразните болести” Програма „Намаляване търсенето на наркотици” В областта на опазване на общественото здраве, освен контролът по спазване на нормативно определените здравни изисквания се изпълняват и редица национални програми, отнасящи се до първичната профилактика.

За реализиране целите на Министерство на здравеопазването по отношение на повишаване ефективността на държавния здравен контрол, подобряване здравето на населението, повишаване качеството на живот и ограничаване на заболяемостта от незаразни и заразни болести, са предприети мерки и са реализирани редица дейности в областта на общественото здраве, както следва:

Усъвършенстване на подзаконовата нормативна уредба по Закона за здравето, отнасяща се до здравните изисквания към обектите с обществено предназначение и дейностите със значение за здравето на човека;

Усъвършенстване на системите за мониторинг на жизнената среда;

Повишаване капацитета на лабораторната дейност на РЗИ;

Контрол на разпространението на пазара на продукти и стоки със значение за здравето на човека, които не отговарят на нормативните изисквания;

Поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации;

Повишаване готовността на страната за посрещане на пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести;

Опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен риск, своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т. ч. биотероризъм;

Организиране защитата на населението от инциденти с химични и радиоактивни материали от случаен, естествен и умишлен характер;

Повишаване информираността на населението за влиянието на основни рискови фактори върху здравето;

Непрекъснато усъвършенстване и хармонизиране на нормативната уредба в системата на здравеопазването в съответствие с научните достижения и правото на Европейския съюз.

В областта на наркотичните вещества основна цел е осигуряване на необходимите предпоставки и условия за успешно провеждане на политиката в областта за намаляване на търсенето на наркотични вещества, свързана с контрола върху дейностите с наркотични вещества за медицински цели и изпълнение на задълженията, произтичащи от международните договори в областта на наркотиците, по които Република България е страна.

Изразходваните средства към 31.12.2023 г. за реализирането на политиката са в размер на 281,7 млн. лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи, дейности по приети от Министерския съвет национални програми в областта на профилактиката и превенцията на общественото здраве, предоставят се стипендии за обучение на докторанти държавна поръчка и субсидии за осъществяване на болнична помощ.

Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет към 31.12.2023 г.

1. Възникнали значими събития с риск за общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол · брой · 0 · 0

2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност от ваксинопредотвратими заболявания · честота на 100 000 население · 4,5%000/ 0,10%000 · 0,93%000 / 0,01%000

3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението – имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар · % · 94,00 · 93,00

4. Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми) · Честота на 100 000 население · 14,75 · 12,8

5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население – брой на ново регистрираните заболели от ХИВ/СПИН от общото население · Честота на 100 000 население · Непревишаване на средната стойност за ЕС за 2023 · 3,9

6. Относителен дял на преминали успешно лица, обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 от 2005 г. · % · 7 · 10% от общ брой изписани, 3% от общ брой пациенти

Ключов индикатор 1. Възникнали значими събития с риск за общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол През 2023 г. в страната не са регистрирани събития със значение за общественото здраве, свързани с разпространението на заразни болести.

Ключов индикатор 2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност от ваксинопредотвратими заболявания През 2023 г. броят на регистрираните в страната случаи на ваксинопредотвратими заболявания е 60 заболели. Регистрирано е 1 починало лице от тетанус с нарушена имунизационна схема.

Ключов индикатор 3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението - имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар Постигнатият имунизационен обхват при децата съгласно Националния имунизационен календар е 93% и съответства на целевата стойност. Отчита се ръст спрямо 2021 и 2022 г. по отношение на обхванатите лица.

Ключов индикатор 4. Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми) Регистрираната заболяемост от туберкулоза през 2023 г. е 12,8 сл. на 100 000 население. Отчита се лек ръст в сравнение с предходните пандемични години, свързан с оптимизиране на докладването и регистрацията на новозаразените лица, както и достъпа до лечебните заведения за болнична помощ.

Ключов индикатор 5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население /бр. на ново регистрираните заболели от ХИВ/СПИН от общото население България е страна с ниско разпространение на ХИВ сред общата популация. Честотата на новорегистрираните случаи с ХИВ инфекция на 100 000 души население през 2023 г. у нас е 3,9, което е под средния показател за страните от ЕС.

Ключов индикатор 6. Относителен дял на преминали успешно лица, обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34/2005 г.

Броя на пациентите и броя на програмите за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, получаващи Метадон по Наредба № 34/2005 г. се запазва и през 2023 г., в сравнение предходната година, запазва се и тенденцията на повишаване на процента успешно преминали през програмите в сравнение със средния показател за страните от ЕС 7%, като за България за 2023 г. е 10%.

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Диагностиката и лечението” Целта на политиката е осигуряване на достъпни и качествени медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Тя е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката, лечението и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани шест основни програми:

Програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване ” Програма „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението” Програма „Спешна медицинска помощ” Програма „Психиатрична помощ” Програма „Осигуряване на кръв и кръвни продукти” Програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване ” Изпълнението на заложените цели на политиката към 31.12.2023 г. е съобразено и синхронизирано с изпълнението на целите и приоритетите на националните стратегически и програмни документи действащи през 2023 г. Реализирани са редица дейности:

Усъвършенстване на нормативната уредба;

Развитие на единна здравно-информационна система и електронно здравеопазване;

Оптимизиране дейността на органите, осъществяващи контрол върху медицинските дейности и защита правата на пациентите;

Създаване на условия за развитие на интегрирани здравно-социални услуги;

Усъвършенстване на системите на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността;

Осигуряване на качествена медико-статистическа информация за здравния статус на населението;

Обновяване и модернизация на структурите на системата за спешната медицинска помощ, чрез което ще бъде осигурен качествен, равнопоставен и навременен достъп на населението;

Развитие на дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки и последващо наблюдение в посттрансплантационния период;

Осигуряване на равнопоставен достъп и качествено лечение и грижи на хората с психични разстройства;

Осигуряване на необходимите количества кръв и кръвни съставки за нуждите на лечебните заведения;

Осигуряване на продължително медицинско наблюдение, профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми, отглеждани в домовете за медико-социални грижи за деца или такива от семейна среда;

Осигуряване на достъп на български граждани до финансиране за дейности по асистирана репродукция;

Изпълнение на дейности по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030;

Устойчиво развитие на човешките ресурси и повишаване на мотивацията за работа в системата.

За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Държавните психиатрични болници (ДПБ), Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), Центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ), Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ), Районнните центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Центъра за асистирана репродукция, както и персоналът на лечебни заведения за болнична помощ.

Изразходваните средства към 31.12.2023 г. за реализирането на политиката са в размер на 719,5 млн. лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват дейности за централни доставки на медикаменти и консумативи и национални програми, придобиване на специалност, асистирана репродукция, предоставят се субсидии за осъществянане на болнична помощ.

Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет към 31.12.2022* г.

1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 4,3 · 4,8

2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 0,13 · 0,21

3. Средна продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст · бр. години · 17,2 · 14,18

4. Смъртност от болести на органите на кръвообращението (I00 – I99) · бр./100 000 (‰оо) · 1 007 · 1 099.3

5. Смъртност от злокачествени новообразувания (С00 – С97) · бр./100 000 (‰оо) · 243,75 · 251,00

6. Дял на разходите за извънболнична медицинска помощ спрямо общите здравно-осигурителни плащания · % · 17 · 21,4

* Забележка: Степента на изпълнение на целевите стойности за 2023 г., може да се оцени след публикуване на официалните статистически данни на тези показатели, което обичайно става през второ полугодие на следващата календарна година, в случая – 2024 г.

Ключовите индикатори към настоящата политика са формулирани въз основа на оценка на основните здравно-демографски показатели за заболеваемост, смъртност и продължителност на живота, които са пряко свързани с качеството на живот и благополучие на населението, включително и с използваната медицинска помощ. Те са обективни, измерими и съпоставими на национално и международно ниво.

Анализът на данните показва, че при всички здравно-демографски показатели е налице отклонение от заложените цели и само по отношение на разходите за извънболничната медицинска помощ, т.е. разходите за промотивни и профилактични дейности и дейности, свързани с ранна диагностика и своевременно лечение, е постигнат по-висок от целевия резултат (21,4% при 16% за 2022 г.).

Продължава трайно изразената през последните години тенденция за спад на детската смъртност, като през 2022 г. е регистрирана най-ниската стойност до момента – 4,8‰ (5,6‰ за 2021 г.), която се приближава до целевата стойност за 2022 г. от 4,5‰. При диференцираните показатели за детска смъртност също се наблюдават благоприятни тенденции за намаление: перинаталната детска смъртност намалява и е 7,3 на 1 000 родени деца (8,8‰ за 2021 г.); неонаталната детска смъртност след 2000 г. показва ежегодна тенденция за намаляване, като през 2022 г. достига 2,4‰ при 3,1‰ за 2021 г.; постнеонаталната детска смъртност запазва нивото си от 2021 г. и е 2,4 на 1 000 живородени без умрелите до 28-ия ден. Показателят за мъртвораждаемостта през 2022 г. е 5,6‰, при 6,6‰. за 2021 г.

Анализът на умиранията по причини при децата до 1-годишна възраст показва, че най-голям е броят на починалите деца по причина „Някои състояния, възникващи през перинаталния период“ (45,6%), следвани от класовете „Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации“ (17,5%), „Болести на дихателната система“ (13,5%) и „Болести на органите на кръвообращението“ (5,8%). Тези 4 класа обуславят 82,4% от всички умирания на деца до 1-годишна възраст. Не се наблюдава съществена разлика в структурата на умиранията до 1 година по пол.

По отношение на смъртността при деца от 1 до 9 години целевата стойност не е достигната, но не се наблюдава и увеличение. Структурата на смъртността по причини показва, че водещо място имат външните причини за заболеваемост и смъртност, следвани от вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации, болестите на дихателната система, новообразуванията и болестите на органите на кръвообращението. Смъртността е два пъти по-висока във възрастовата група от 1 до 4 години, отколкото при деца от 5 до 9 години.

Това налага да бъдат подкрепени политиките за подобряване на майчиното и детско здраве, с фокус върху дейностите за повишаване на здравната култура и информираността на бъдещите родители, повишаване на обема и обхвата на профилактичните прегледи за бременни и деца, подсилване на превантивни мерки за предотвратяване на усложненията на бременността и раждането. Необходимо е и активизиране на усилията за правилно отглеждане на децата в отдалечените и селските райони, където е налице ограничен достъп до здравни услуги.

По отношение на показателя „Средна продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст“ следва да се отбележи, че в периода 2014 - 2019 г. в България се наблюдаваше бавна и плавна тенденция към повишение, но за периода 2020 - 2022 г. се отбелязва спад. Хроничните незаразни болести (сърдечносъдови заболявания, онкологични заболявания, хронични респираторни заболявания) са причина за 78% от смъртността в България, като COVID-19 заема трета позиция като причина за смърт (7,6%) след болестите на органите на кръвообращението (59,8%) и новообразуванията (13,7%). В хода на изучаване на COVID-19 беше доказано, че най-рисковата група за развитие на тежки усложнения и летален изход от това заболяване са пациентите с хронични заболявания на сърдечно-съдовата система, с диабет и с онкологични заболявания. С оглед това може да се приеме, че намалението на очакваната средна продължителност на живота за хората над 65 години е пряка последица от пандемията.

През 2022 г. се отчита намаление спрямо 2020 г. на показателите за смъртност от болести на органите на кръвообръщението и от онкологични заболявания, но те надвишават целевите стойности за 2022 г. Това се дължи основно на пандемичното разпространение на COVID-19, който предизвиква сериозни усложнения, особено при пациенти с определени хронични заболявания, както е пояснено по-горе. Наблюдаваната през последните години структура на смъртността по причини се промени и през 2022 г. COVID-19 зае трета позиция като причина за смърт.

Увеличението на дела на разходите за извънболнична медицинска помощ спрямо общите здравноосигурителни плащания е с 5,4 % повече от заложената цел, като по този начин е създадена възможност за разширяване на обема и обхвата на профилактичните дейности за ранна диагностика и навременно лечение на хроничните незаразни болести, които се изпълняват в извънболничната част на системата на здравеопазване. Здравният ефект от тези мерки може да бъде отчетен в по-продължителен времеви хоризонт.

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Лекарствените продукти и медицинските изделия” Целта на политиката е гарантиран достъп до качествено, ефективно и съвременно лечение и стойностно-ефективното разходване на публични средства за лекарствени продукти.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката е изпълнявана една основна програма:

Програма „Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия” За изпълнение на адресираните предизвикателства са предприети активни действия, като за целта е извършено::

Наблюдение и укрепване на законодателството в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия;

Предприети са мерки по отношение наличностите на лекарства в аптечната мрежа;

Осигурени са лекарствени продукти и медицински изделия за лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване със средства от държавния бюджет;

Обезпечена е терапията на българските пациенти с лекарствени продукти, използвани за лечение на COVID-19;

Насърчена е рационалната лекарствена употреба;

Утвърдени са и е осигурено устойчиво развитие на дейностите по оценка на здравните технологии и проследяване на ефекта от терапията на лекарствени продукти;

Идентифицирани са областите и населените места с реален недостиг на фармацевтични грижи;

Създаден е консултативен съвет, в който са включени представители на всички заинтересовани институции и организации, чиято задача е да предлага мерки за преодоляване дефицита на лекарствени продукти;

Създадена е работна група, която да изготви законодателни промени в ЗЛПХМ за преодоляване на недостига или липсата на лекарствени продукти.

За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Изпълнителна агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

За изпълнението на дейностите по политиката в областта на лекарствата и медицинските изделия към 31.12.2023 г. от бюджета на МЗ са изразходвани 42,8 млн. лв. В рамките на отчетените средства са осигурени лекарствени продукти за лечение на пациенти със ХИВ/СПИН, туберкулоза, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимости и радиофармацевтици по реда на Наредба № 34/2005 г.

Ключови индикатори и целеви стойности КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет към 31.12.2023 г.

Дял на разходите за лекарствени продукти от общите разходи за здравеопазване · % · достигане до средната стойност за ЕС · 32,62%(2020)*

Генерични и биоподобни лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) · % · 70,00 · 59,83

Относителен дял на стойността заплатена за лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извън болнична помощ · % · 44,94 · 40,89

* Група HC.5 по класификацията на функциите ICHA-HC Източник: Евростат https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/HLTH_SHA11_HC__custom_7190421/default/table?lang=en

Ключов индикатор 3. „Относителен дял на стойността заплатена за лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извън болнична помощ“ Отразява дял на разходите от НЗОК заплатени за лекарствени продукти за домашно лечение, съпоставена съответно с разходите на НЗОК за извън болнична помощ.

Програма „Администрация” В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели в здравеопазването. По тази програма са отнесени разходите за администрацията на Министерството на здравеопазването и дейностите по отбранително-мобилизационна подготовка, както и разходите за участие на Република България в Световната здравна организация, Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа и други. В изпълнение на политиката за финансово подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, Министерството на здравеопазването субсидира Българският Червен кръст.

Изразходваните средства към 31.12.2023 г. за реализирането на програма „Администрация“ са в размер на 34,7 млн. лв., в т.ч. за субсидиране на Български Червен кръст – 6,5 млн. лв.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) Министерството на образованието и науката (МОН) провежда държавната политика в областта на образованието и науката, насочена към осигуряване на образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

С изпълнението на Приоритет 1 „Образование и умения“ и Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие: България 2030, страната ни участва във всички инициативи за по-конкурентоспособна, сплотена, зелена и устойчива Европа.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МОН към 31.12.2023 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

ОТЧЕТ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПО ПОЛИТИКИ И ПРОГРАМИ КЪМ 31.12.2023 Г.

(в лева)

Класификационен код* · Наименование на областта на политика/функционалната област /бюджетната програма · Закон · Уточнен план · Отчет

1700.01.00 · Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 959 792 600 · 808 660 775 · 736 712 741

1700.01.01 · Бюджетна програма „Осигуряване на качеството в системата на предучилищното и училищното образование“ · 175 911 800 · 50 332 712 · 47 733 029

1700.01.02 · Бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование“ · 165 610 500 · 95 783 423 · 80 143 205

1700.01.03 · Бюджетна програма „Училищно образование“ · 585 169 500 · 622 946 306 · 571 592 639

1700.01.04 · Бюджетна програма „Развитие на способностите на децата и учениците“ · 8 560 200 · 14 525 676 · 12 961 915

1700.01.05 · Бюджетна програма „Образование на българите в чужбина“ · 21 231 000 · 21 847 058 · 21 254 048

1700.01.06 · Бюджетна програма „Учене през целия живот“ · 3 309 600 · 3 225 600 · 3 027 905

1700.02.00 · Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · 85 027 800 · 60 217 192 · 52 010 040

1700.02.01 · Бюджетна програма „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование“ · 18 193 500 · 6 548 587 · 5 676 749

1700.02.02 · Бюджетна програма „Студентско подпомагане“ · 14 074 300 · 16 351 613 · 14 054 469

1700.02.03 · Бюджетна програма „Международен образователен обмен“ · 5 863 600 · 3 440 891 · 2 483 334

1700.02.04 · Бюджетна програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка образование - наука - бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“ · 23 101 400 · 10 320 183 · 7 329 786

1700.02.05 · Бюджетна програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа“ · 23 795 000 · 23 555 918 · 22 465 702

1700.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 11 841 900 · 11 865 837 · 11 009 625

Общо разходи · 1 056 662 300 · 880 743 804 · 799 732 406

1. Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот Република България, като част от Европейското образователно пространство и от глобалния свят, споделя визията за развитие на висококачествено, приобщаващо, ценностно-ориентирано и продължаващо през целия живот образование, обучение и учене, съобразявайки се с националните образователни традиции и следвайки националните си приоритети.

Министерството на образованието и науката (МОН) провежда държавната политика в областта на образованието и науката, насочена към осигуряване на образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

За постигане целите на Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот през отчетния период са изпълнявани 6 бюджетни програми.

За ефективно постигане на очакваните ползи/ефекти за обществото се разработват и прилагат цялостни и системни политики, обезпечени с необходимите човешки, финансови и материални ресурси и ползващи се с обществена подкрепа. Реализирането на тези политики се базира на ефективното взаимодействие между институциите, на съвместните усилия на регионалните управления на образованието (РУО), на педагогическите специалисти в детските градини и училищата, на родителите и семействата на децата и учениците, както и всички заинтересовани страни.

Изпълнението на политиките в областта на предучилищното и училищното образование през периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. е насочено към следните ползи за обществото и гражданите.

Към 31.12.2023 г. изпълнението на заложените целеви стойности на ключовите индикатори е следното:

Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 2023 г.

Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност · Отчет* към 31.12.2023 г.

1. Дял на преждевременно напусналите образование и обучение · процент (%) · под 10,2 · 10,3 по данни на НСИ към 27.10.2023 г.

2 Дял на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас** · процент (%) ·  над 90,6 · 82,3 за 2021 г. по данни на Евростат

3. Дял на 15-годишните със слаби постижения по:

3.1. четене · процент (%) · под 27,6 · 52,9

3.2. математика · процент (%) · под 34,4 · 53,6

3.3. природни науки · процент (%) · под 27,6 · 48,0

4. Население (25-64 г.), участващо в образование и обучение · процент (%) · над 5,4 · 1,6 по данни на НСИ към 27.10.2023 г.

1. · Дял на преждевременно напусналите образование и обучение – по този индикатор е заложена целева стойност под 10,2% за 2023 г. Достигната е стойност 10,3% по данни на НСИ към 27.10.2023 г. Индикаторът се обвързва с политики, основани на принципите за равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик; равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и със съответната политика на Европейския съюз, по която се осъществява мониторинг на всички държави членки. През 2023 г. продължава осъществяването на мерки за превенция, интервенция и компенсиране на преждевременното напускане на образователната система, успоредно с анализ на причините за отпадане и преждевременно напускане, включително чрез дейности по Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, създаден с ПМС № 100/08.06.2018 г., изм. и доп. ПМС № 259/14.10.2019 г. Дейността на екипите за обхват по прилагането на Механизма включва децата и учениците на възраст от 5 до 16 години, като се отчитат и данни за учениците до 18 години включително. Това дава възможност да се следят показателите, свързани с обхващането, включването и предотвратяването на отпадането на децата и учениците освен в задължителната предучилищна и училищна възраст и в целия 12-годишен курс на училищно образование.

Предприетите дейности по Механизма оказват положителен ефект по отношение на:

- броя на върнатите след отпадане деца и ученици, които са с 235 повече в сравнение с началото на предходната учебна година;

- броя на върнатите и включени в образователната система ученици в задължителна училищна възраст, които през втория срок на учебната 2022/2023 година не са били в образователната система, а са записани за новата 2023/2024 учебна година, които са с 506 повече в сравнение с началото на предходната учебна година;

- повишена активност на екипите за обхват, изразяваща се в актуализиране на данните на децата и учениците със статус „в чужбина“.

Коефициентът на обхванатите на национално ниво се определя като относителен дял на записаните в предучилищното и училищното образование деца и ученици на задължителна предучилищна и училищна възраст спрямо броя на населението за съответната година на раждане по данни на ГРАО, намален с броя на децата със статус „в чужбина“. Съществен фактор, препятстващ процеса на обхват, е вътрешната и външна мобилност на родителите, при която децата и учениците напускат образователната система без да се декларират промените пред институциите, както и дали продължават обучението си на друго място. При външната мобилност екипите за обхват срещат трудности при констатиране на обективното положение поради липса за възможности за събиране на информация и за обратна връзка с чуждестранни институции заради нормативни изисквания за защита на личните данни.

Продължават дейностите за десегрегация и недопускане на вторична сегрегация в училищата, за привличане и образователно подпомагане на децата и ученици от уязвими групи, включително роми, и за такива, чийто майчин език е различен от българския, за приобщаване и мотивиране на родителите, които имат слабо развито отношение към образованието, с цел разширяване на обхвата и намаляване на отпадащите от образователната система.

2. · Дял на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас – заложена е целева стойност над 90,6% за 2023 г. Последните данни за този показател, публикувани в Евростат, са за 2021 г. с достигната стойност 82,3%.

Ранното включване в предучилищно образование оказва благоприятно влияние върху познавателните и социално-емоционални умения на детето. Ето защо МОН провежда целенасочена и последователна политика за подобряване на обхвата в предучилищното образование и повишаване на неговото качество. С изменение в Закона за предучилищното и училищното образование от 2020 г. се въведе задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст. Промяната влиза в сила след осигуряване на условия от съответната община, но не по-късно от 2023 – 2024 г. Въведеното през 2022 г. пълно повсеместно отпадане на таксите за държавните и общинските детски градини в страната играе допълнителна роля за повишаване на обхвата в предучилищно образование на децата от 4 години до постъпване в първи клас. Процесът се подпомага и чрез изплащане на компенсации на правоимащи родители по Наредбата за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места. За постигане на заложената цел продължава осигуряването на инвестиции за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли и детски градини, като за целта са предвидени средства със ЗДБ на РБ за 2023 г. По НПВУ, инвестиционен проект „Модернизация на образователна инфраструктура“, по процедура "Изграждане на нови сгради на училища и детски градини" е предвидено построяването на 8 нови детски градини, а по процедура „Модернизация на образователна среда“ се предвижда обновяване на съществуващите сгради на 57 детски градини. Кандидатстването е приключило и се извършва класиране на постъпилите проекти.

3. · Дял на 15-годишните със слаби постижения по: четене, математика и природни науки – индикаторът е свързан с резултатите от проучването PISA, провеждано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и отчита нивото на знанията и уменията, които учениците са придобили в края на задължителното училищно образование и които биха им позволили да се конкурират на трудовия пазар и биха дали основа за пълноценна личностна и професионална реализация. Изследването PISA се провежда веднъж на 3 години, като последното изследване, за което са публикувани данни е проведено през 2022 г. PISA 2022 се проведе в периода 21 март – 22 април 2022 г. Резултатите от изследването бяха публикувани на 05.12.2023 година.

Нивото на представянето на българските ученици, измерено чрез PISA се проследява и чрез индикатора „Дял на учениците с резултати, по-ниски от критичните (средно за трите области на изследването), заложен в Приоритет 1 „Образование и умения“ на НПР 2030, като се предвижда до 2030 година стойността на този индикатор да спадне до 25%. Анализът на показателите от PISA 2022 показва негативна тенденция на сериозно отдалечаване от заложеното като цел. По данните от PISA 2022 повече от половината ученици показват резултати, по-ниски от критичните (средно за трите области на изследването). За подобряване на резултатите се провеждат политики, насочени към повишаване качеството на образованието, към по-добра дигитална подготовка на учащите и към стимулиране на иновациите. Базисна политика е въвеждането на компетентностния подход в училище и смяната на фокуса в обучението от преподаване на знания към овладяване на ключови компетентности и развитие на способности за решаване на проблеми. Иновативните методи на преподаване, дигитализацията на образователната среда и изграждането на STEM пространства във всички български училища създават условия за повишаване качеството на учебния процес, придобиване на умения, както и мотивация на учениците за постигане на по-добри резултати. По НПВУ, инвестиционен проект „STEM центрове и иновации в образованието“, по процедура „Училищна STEM среда" се предвижда изграждане или обновяване на лаборатории за STEM във всички държавни и общински училища в РБ.

4. · Население (25 – 64 г.), участващо в образование и обучение – по този индикатор е заложена целева стойност над 5,4% за 2023 г. Достигната е стойност 1,6 по данни на НСИ към 27.10.2023 г. Значимостта на индикатора се обуславя от недостига на специалисти с необходимата квалификация в определени области, което наред с демографската ситуация в страната се разглежда като съществено предизвикателство по отношение на ускореното икономическо развитие и интелигентния растеж. В тази връзка е необходимо да бъдат привлечени все повече хора на възраст 25 – 64 г. към сектора на ученето през целия живот (УЦЖ), за да придобият нови умения, знание и ключови компетентности, които се изискват в отговор на ускорената динамика на процесите на пазара на труда. За целта се осъществяват редица мерки в областта на УЦЖ и в изпълнение на Европейската програма за учене на възрастни (ЕПУВ). Прилагат се приоритетите на Новата европейска програма за учене на възрастни за периода 2021-2030 г. Разширява се спектърът от възможности за учене чрез популяризиране на формалното образование, неформалното обучение и информалното учене и мотивиране на лицата за участие във форми на УЦЖ.

Нивото на участие на населението на 25 – 64 навършени години в образование и обучение ще бъде проследявано до 2030 година чрез мониторинг на изпълнението на целите от Приоритет 1 „Образование и умения“ на НПР 2030, където е заложено до 2030 година делът на населението (25 – 64 г.), участващо в образование и обучение, да достигне 7%.

Постигането на целите на политиката в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование и на ученето през целия живот се подпомага и чрез реализиране на реформите и инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чрез изпълнението на процедурите по Програма Образование 2021-2027 и довършване на процедурите по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г.“.

2. Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал Политиката е насочена към развитие на диференцирана и гъвкава система от висши училища, които функционират като успешни партньори и конкуренти на европейските университети и изпълняват образователна, изследователска и културна мисия в полза на обществото и на отделните индивиди. Изпълнението на политиката осигурява условия за достъп до висше образование, целящо успешна реализация през целия живот; поддържане на необходимото качество на висше образование в отговор на динамиката на обществените процеси; усвояване на добрите практики на висшите училища от държавите-членки на ЕС, включително и чрез изграждането на университетски мрежи. Осъществяват се политики за изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и за постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование.

Ключови аспекти на политиката са увеличаване на съгласуването между потребностите на бизнеса и обществото от една страна, и програмите във висшето образование от друга; поддържане актуалността на учебните програми. Стимулира се по-тясното сътрудничество и комуникация между висшите училища, научните институти и бизнеса в рамките на учебния процес, практическото обучение и научно-изследователските дейности, ориентирани към потребностите на икономиката и обществото и увеличаването на тяхната добавена стойност.

Продължава работата по преструктуриране към професионални направления с по-висока оценка за качество и реализация - повече от половината от финансирането на висшите училища вече зависи от оценката за качество на образованието. Повишени са критериите и са прецизирани изискванията за академично израстване на преподавателския състав във висшите училища.

Визията за развитие на науката в България се свързва с повишаване на качеството и международната разпознаваемост на научноизследователската и иновационна дейност. Акцентът се поставя върху финансиране на научни изследвания в приоритетни и конкурентни области за решаване на важни обществено значими предизвикателства, подпомагане на млади учени и осъществяване на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина и привличане на водещи учени от чужбина.

Важен стимул за поддържане на високо научно ниво на изследователите е въвеждането на диференцирано заплащане, обвързано с постигнатите научни резултати. Усилията са насочени към повишаване привлекателността на научната кариера, привличане и задържане на учени и изследователи, както и към по-тясната интеграция на българската научно-изследователска общност в международната, засилвайки присъствието на български учени в партньорски проекти.

За постигане на заложените стратегически цели НАОА напълно съобразява своите дейности с националното законодателство, с европейските и световни измерения и тенденции в областта на висшето образование. Прилаганата Критериална система за осъществяване на процедури за оценяване, за акредитация (институционална и програмна) и следакредитационно наблюдение и контрол е в пълно съответствие с европейските стандарти и насоки /ESG/. Акредитационните процедури допринасят за гарантиране качеството на обучението във висшите училища и научните организации.

Целите на Национален студентски дом (НСД) по отношение изпълнението на държавната политика в полза на студентите са за все по-пълното удовлетворяване на техните потребности в извънучебно време - в областта на образованието, науката и културата, развивайки и подкрепяйки широк кръг от извънаудиторни форми на работа с тях чрез организацията на дейности на местно, национално и международно ниво. През 2023 г. НСД отчита изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели за разширяване на културната и обществена дейност сред студентите.

За постигане на заложените стратегически и оперативни цели на Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал допринася и изпълнението на проект BG 05M2ОP001-2.013-0001 „Студентски практики – Фаза 2“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г.“.

Проектът е насочен към осигуряване на допълнителна практическа подготовка на студенти от българските висши училища в реална работна среда, което благоприятства за повишаване на качеството на висшето образование. Проектът допринася и за създаване и укрепване на ефективни партньорски взаимоотношения между висшите училища и работодателите в съответствие с потребностите на пазара на труда и за укрепване на връзките между институциите за висше образование, научноизследователския сектор и бизнеса.

За отчетния период са регистрирани 83 191 студенти. Броят на студентите, успешно приключили практическо обучение е 44 008. Регистрация са направили 3840 обучаващи организации, които са публикували 9 368 обяви в информационната система за 144 663 позиции за практическо обучение.

По отношение на индикаторите от стартирането на проекта (13.01.2020 г.) до 31.12.2023 г., са постигнати следните резултати:

• · Брой студенти, включени в студентски практики – 44 439;

• · Студенти, успешно приключили, в област на висше образование "Педагогически науки", подкрепени от дейности по ОПНОИР – 6 609;

• · Студенти в технически специалности, включени в практическо обучение – 7 195;

• · Студенти в област на висше образование „природни науки, математика и информатика“ – 2 856.

Осигурени са и допълнителен брой практики (и средствата за тях) за висши училища-партньори, които отчитат по-голяма активност и по-висок процент на изпълнение на индикативния брой практики и е извършена корекция на индикативните бюджети.

През 2023 г. усилията на МОН за достигане на очакваните ползи/ефекти за обществото в областта на висшето образование са насочени към:

подготовка на висококвалифицирани специалисти с висше образование, необходими за всички сфери на обществото;

осъществяване на приемственост между средното и висшето образование чрез осигуряване на достъп до значителен брой специалности на висшето образование чрез признаване оценките от зрелостните изпити от средното образование;

изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. За целта са изпълнявани редица дейности и мерки, сред които: създаване на профил на компетентностите за всяка специалност, поощряване на диалога на висшите училища с бизнеса относно съдържанието на обучението, целево финансиране на стратегически за страната направления (приоритетни професионални направления и защитени специалности, определени въз основа на приети критерии), финансиране на студентски стажове и практики по време на обучението и създаване на обща информационна мрежа на кариерни центрове.

повишаване на критериите и прецизиране на изискванията за академично израстване на преподавателския състав във висшите училища;

изграждане на академична общност, споделяща общи принципи, ценности и морални норми.

НАОА като пълноправен член на Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование /ENQA/ и вписана в Европейския регистър по осигуряване на качеството на висшето образование /ЕQAR/ способства за разпознаваемост в Европейското пространство за висше образование на акредитираните висши училища и предлаганото от тях обучение, както и на докторските програми на научните организации.

За достигане на очаквания ефект за обществото и спазване на принципите на обективност и прозрачност на процедурите, НАОА включва:

• · в състава на експертните групи като пълноправни членове студенти, докторанти, потребители на кадри и международни експерти;

• · в състава на постоянните комисии на представители на бизнеса (потребители на кадри) – имащи отношение към висшето образование, студенти или докторанти;

• · в Комисията за качеството на дейността на НАОА са включени представители на висши училища и научни организации, на МОН, на браншови организации, на студентски съвети, на синдикати;

• · в състава на Консултативния съвет, актуализиран през м. юни 2022 г., влизат водещи представители от областите на висше образование, съобразно които се извършва оценяването и акредитацията в НАОА;

• · в състава на новата Комисия по възраженията и жалбите влизат водещи представители с висше юридическо образование, един представител на Националния браншов синдикат „Висше образование“, един студент – представител на Националното представителство на студентите.

За постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите заслуга имат и висшите училища, научните организации, МОН и други институции, свързани с висшето образование.

За достигане на очакваните ползи/ефекти за обществото в областта на науката се акцентира върху следното:

Изграждане на благоприятна среда за научна дейност чрез:

Координация на регионалните, европейските и транс-европейските научни и иновационни програми;

Подкрепа за участие на българските учени в двустранни, европейски и международни програми и инициативи на учени;

Изпълнение и развитие на национална пътна карта за научна инфраструктура, обвързана с приоритетите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Иновационната стратегия за интелигентна специализация;

Привличане, насърчаване и развитие на младите учени, както и привличане на изявени български учени, работили в престижни чуждестранни научни институции.

Поддържане на достъпа до електронни бази данни;

Включване в международни научни мрежи и осигуряване на достъп до световни бази данни и обмен на информация на научни знания;

Модернизация на съществуващата научна инфраструктура;

Подобряване статута на учените и тяхното място в обществото;

Дейности, способстващи въвеждането на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност на основата на съпоставимост и съизмерване на качеството й със световните и европейските стандарти.

Насърчаване развитието на научните изследвания в приоритетни научни области, чрез изпълнение на Национални научни програми.

Отчет на показателите за полза/ефект (Приложение № 5)

Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · Мерна единица · 2023 г.

Показатели за полза/ефект · · Целева стойност · Отчет към 31.12.2023 г.

1. Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование · процент (%) · над 36,6 · 33,5 по данни на НСИ към 27.10.2023 г.

2. Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП · процент (%) · над 1,7 · 0.88 по данни на НСИ към 31.10.2023 г.

Забележка: Данните в колона Отчет са публикувани от НСИ Стойностите на първия показател са достъпни на сайта на НСИ, актуализирани към 27.10.2023 г., а информацията по втория показател – за БВП и за НИРД е актуализирана от НСИ към 31.10.2023 г. и отчита данните за 2022 г.

Кратко описание на показателите за полза/ефект Дял на 30 – 34 годишните със завършено висше образование – по този индикатор е заложена целева стойност над 36,6% за 2023 г. Достигната е стойност 33,5 по данни на НСИ към 27.10.2023 г. Чрез този индикатор се отчита напредъкът на България относно провежданите политики във връзка с равния достъп до качествено висше образование. Осъществяват се политики за създаване на по-благоприятни условия за изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и за постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование.

През 2023 г. продължава прилагането на политики за повишаване качеството на обучение, за развитие на иновациите и предприемаческите умения на студентите и преподавателите, за кариерно развитие на академичния състав и превръщане на научните изследвания в интегрална част от висшето образование. Свързването и сътрудничеството между висшите училища повишава тяхната ефективност чрез споделяне на ресурси и сътрудничество в мрежи; допринася за повишаване на тяхната разпознаваемост, включително и международна, и им позволява да изведат на преден план своите силни страни. Основен акцент е ускореното интегриране на висшите училища в европейските образователни и изследователски мрежи и привличане на качествени мотивирани млади преподаватели.

Продължава да се изпълнява политиката за обвързване на предлаганото образование с бъдещото търсене на пазара на труда и повишаване качеството на обучение. Приемът и финансирането са преструктурирани към професионални направления с по-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда и към висши училища с по-висока оценка за качество и реализация - повече от половината от финансирането на висшите училища вече зависи от качествената оценка.

За стимулирането на достъпа до висше образование през 2023 г. продължава прилагането на редица мерки като предоставянето на допълнителни стипендии, освобождаване от такси в направления с очакван недостиг от кадри на пазара на труда и за защитени специалности, както и нововъведения подход за обучение по заявки и договори с работодатели.

Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП – по този индикатор е заложена целева стойност над 1,7% за 2023 г. Достигната е стойност 0.88% по данните за БВП и за НИРД, актуализирани от НСИ към 31.10.2023 г. и отчитащи данните за 2022 г.

Чрез инвестирането в научноизследователска дейност се създават възможности за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж. Повишаването на ролята на науката в икономиката на страната, паралелно с развитието на иновативни предприятия, е предпоставка за създаване на високотехнологична индустриална база. Основната цел на политиката в тази област е повишаването на ефективността на публичните разходи за НИРД, при стремеж за повишаване на качеството, експлоатацията и комерсиализацията на резултатите от изследователската дейност, както и модернизацията на оборудването за извършване на НИРД. Усилията са насочени и към изграждането на капацитет и развитие на човешките ресурси в системата на НИРД с фокус върху повишаване на привлекателността на научната кариера, привличане и задържане на учени и изследователи. За постигане на целта допринася и изпълнението на инвестиционен проект „Изследователски университети“ по НПВУ, процедура „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“, чиято основна задача е създаване на мрежа от изследователски висши училища, които ще изпълняват стратегически научноизследователски и иновационни програми за развитие на научните изследвания, технологичния трансфер и сътрудничеството с индустрията.

От съществено значение е по-тясната интеграция на българската научно-изследователска общност в международната, засилвайки присъствието на български учени в партньорски проекти и на българските патенти и изследвания в световно признати регистри.

Индикаторът, свързан с инвестиции в НИРД в размер от БВП, е заложен като целева стойност в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. Той е заложен и в Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие България 2030, където е предвидено до 2030 година делът на разходите за НИРД да достигне 2,5 % от БВП.

За постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите заслуга имат висшите училища, научните организации, МОН, звена и други институции, свързани с висшето образование и науката в Република България.

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) В програмния отчет на Министерство на културата е представено изпълнението на политиките, утвърдени с чл. 17, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и на програмите, утвърдени от Министерския съвет с приложение № 1 към чл. 1 от ПМС № 108 от 2023 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Програмният формат на бюджета на Министерство на културата е изградена от 10 програми, групирани в две политики (политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство и политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование). През отчетния период няма промени в организационната структура на министерството.

Преглед на изпълнението на „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Изпълнение на бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ Изпълнението на заложените цели по програмата е осъществено посредством дейности в направления, свързани с проучването, опазването и социокултурната интеграция на недвижимото културно наследство в обществото и реализиране на неговите функции като фактор за устойчиво развитие.

Съобразно предоставените средства по програмата основните дейности, които са извършени през отчетния период са насочени към финансиране на проекти, свързани с проучване, опазване и представяне на недвижимото културно наследство. Осигурено е изпълнението на проучвателски, проектантски и технически и дейности по консервация и реставрация, укрепване, защитни покрития и др. на някои от най-значимите обекти на недвижимото културно наследство. Създадени са възможности за ефективната им социализация. Благодарение на финансирането на редовни археологически проучвания е проведен успешно археологическият сезон през 2023 г., в резултат на което не прекъсна научно-проучвателската дейност на обектите и продължи стимулирането в посока все по-активно и качествено извършване на теренна консервация и последваща социализация на археологическото наследство на страната.

Предоставен е статут и са определени режими за опазване на редица недвижими културни ценности, съгласувани са проекти за изграждане и поставяне на паметници и монументално-декоративни структури.

Дейностите, свързани с повишаване ефективността на борбата с посегателствата срещу културното наследство и приложението на предвидените в закона мерки за неговото опазване се изпълняват от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, осъществявайки контрол по спазване на изискванията на Закона за културното наследство и на издадените въз основа на него актове и прилагайки мерки за изпълнението на предвидени в закона действия в процеса на опазването и представянето на недвижимото културно наследство.

Изпълнение на бюджетна програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ Целите на бюджетната програма отговарят на приоритетите на бюджетната политика в областта на опазването и представянето на движимото културно наследство и визуалните изкуства.

Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ участва в изпълнението Програма „Опазване на движимото културно наследство“ с дейности, свързани с осъществяването на контрол по опазването на културното наследство, като извършва проверки, дава предписания за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения или спира дейности, които унищожават или увреждат културни ценности, образува административно наказателни производства за нарушения на Закона за културното наследство и изпълнява други дейности, определени със закон или други нормативни актове.

Изпълнение на ключовите индикатори за изпълнение и техните целеви стойности за 2023 г., утвърдени с Решение № 459 от 2023 г. за одобряване на Актуализираната средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · Мерна единица · Целева стойност · Отчет за 2023 г.

Показатели за полза/ефект

1. Проучване, реставриране и консервация на (обекти от местно, национално и световно занчение) недвижимото културно наследство · брой · 155 · 154

2. Създаване на образователни програми в музеи и галерии · брой · 20 · 21

3. Дигитализация на недвижими културни ценности (НКЦ) и документални архиви, създаване на регистри и бази данни - Национален регистър на недвижими културни ценности · брой · Дигитализация на 4000 досиета от архивния фонд на НКЦ с категории ансамблово значение · Без изпъление, поради липса на финансиране

4. Подкрепени проекти в областта на музейното дело и визуалните изкуства · брой · 82 · 139

5. Брой обекти с предоставен траен статут на НКЦ и определни предписания за опазване чрез изпълнение на ежегодни териоториялни програми за актуализация на регистъра на НКЦ · брой · 5 000 и 5 териториални програми · 57 докладвани обекта; продължение на Териториална програма 2022 г.,от която са изготвени 45 предложения за предоставяне на статут, част от които предстои разглеждане в МК

6. Изграждане на 3D държавен дигитален архив на НКЦ (При осигурено съвременно техническо оборудване) · брой · 50 – изготвени 3D документации за световните културни ценности в България национални културни ценности · 9 броя обекти / 36 броя планови листа и 11 броя ортофотопланове

Преглед на изпълнението на „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование” Изпълнение на бюджетна програма „Националенфонд „Култура“ През 2023 г. Националният фонд „Култура“ прилага промяна в подхода към разпределянето на публичните средства за култура и изкуство. Провеждането на регулярните програми се случва по направленията в изкуствата (сценични изкуства, музика, визуални изкуства, литература и екранни изкуства), целящо по-тясно адресиране на финансовото подпомагане и утвърждаване на качествена конкурентна среда според особеностите на Сектор „Култура“. През годината Фондът провежда девет конкурсни сесии, в чиито цели и приоритети е заложено изпълнението на трите стратегически направления от Индикативната програма за 2023 г.: създаване и разпространение на висококачествен професионален културен продукт; децентрализация на българската култура и изкуство и подкрепа на дебютанти и подпомагане на развитието в страната и чужбина на българските творци.

За реализирането им Националният фонд „Култура” използва следните инструменти: lключване на интерактивни и образователни дейности за осигуряване на достъп до информация за конкурсите в програмата; fсигуряване на прозрачност в оценителния процес и задълбочена дейност проследяваща детайлен мониторинг на одобрените от НФК проекти.

Изпълнение на бюджетна програма „Филмово изкуство“ Стратегическите цели по Програмата са: подпомагане създаването на конкурентно способни български филми с висок художествен и търговски потенциал и възможности за международно признание; насърчаване интереса на публиката към българските филми; разширяване достъпа на публиката до разнообразни форми на филмово творчество. За изпълнението на целите Закона за филмовата индустрия и Правилника за прилагането на ЗФИ, създават условия за обективност и прозрачност на конкурсната процедура при селекцията на филмови проекти и създаване на устойчив механизъм за навлизане на млади автори във филмовия процес.

Изпълнение на бюджетна програма „Сценични изкуства“ В бюджетната програма отчитат дейност 51 държавни културни институти от системата на сценичните изкуства и Централна администрация на Министерство на културата. Организации от системата на сценичните изкуства прилагат система на делегирани бюджети за финансиране.

През 2023 г. държавните културни институти от системата на сценичните изкуства активизират усилията си за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция.

Изпълнение на бюджетна програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ В бюджетна програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ се подкрепят устойчиви и важни събития с национален и международен характер, които формират националната културната визия и развиват българската култура. Те продължават да съхраняват традициите и многообразието на българската култура и изкуства и да създават на условия за подпомагане на културните инициативи по региони.

Анализът на фестивалите и големите национални събития, които се провеждат в България и се подкрепят от министерството на културата, показва пълно възстановяване на мащабите отпреди КОВИД пандемията. Тъй като фестивалите са пространства за срещи и културен обмен, продължава тенденцията за дългосрочно планиране, за международни колаборации, участия, включвания в творчески мрежи. Значимите фестивали и международни събития продължават да са основната форма на разпространение на българската култура в световен мащаб.

Изпълнение на бюджетна програма „Гарантиране защита правата на интелектуалната собственост“ През 2023 г. програмата бе изпълнявана с оглед реализирането на следните основни цели: ефективно правоприлагане по Закона за авторското право и сродните му права; постигане на балансирана законова рамка на авторското право и сродните му права. Хармонизация със законодателството на Европейския съюз; поддържане на публичен регистър и правоприлагане по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги и професионално и ефективно предоставяне на административни услуги и друга помощ на заинтересовани лица и организации.

Изпълнение на бюджетна програма „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища“ Визията на политиката за развитие на секторите включва следните измерения: подкрепа на културната мисия на книгоиздаването, чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света; подобряване на условията за развитие и утвърждаване на обществените библиотеки като съвременни центрове, осигуряващи ефективно библиотечно-информационно обслужване на широк кръг потребители; подобряване на условията за развитие на народните читалища като културни центрове, за разширяване на достъпа на гражданите до културни продукти, участие в културния живот и развитие на творческия потенциал и подобряване на условията за опазване на нематериалното културно наследство.

Изпълнение на бюджетна програма „Популяризиране на българската култура в чужбина“ Цели на програмата са участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз в областта на културата и аудиовизията; утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатически фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България; утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство и разширяване на предлаганата продуктова гама и услуги и утвърждаване на положителния образ на българската култура в чужбина и разширяване на нейното присъствие и влияние.

Изпълнение на бюджетна програма „Обучени ена кадри в областта на изкуството и културата“ Насърчаване и подпомагане на творческата активност на изявени и даровити деца и ученици от училищата по изкуствата чрез стипендии и еднократно подпомагане;

Подобряване и осъвременяване на условията за качествено обучение и творчество в училищата.

В учебния процес са въведени нови учебни планове и учебни програми за специализирана и професионална подготовка по изкуства и по култура.

Повишаване на експертния капацитет, педагогическите качества и ефективността на преподавателския състав.

Изпълнение на бюджетна програма „Администрация“ В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на политиките и програмите, по които работи министерството за постигане на стратегическите цели и изпълнение на годишните задачи на цялата администрация. Числеността на щатния персонал по програма Администрация е 103 души, от които 94 щ. бр. в Центално управление и 9 щ. бр. в Дом на ветераните на културата и изкуствата.

Министерството е структурирано в една главна дирекция, 9 дирекции, инспекторат, звено за вътрешен одит, служител по сигурността на информацията и финансов контрольор.

Изпълнение на ключовите индикатори за изпълнение и техните целеви стойности за 2023 г., утвърдени с Решение № 459 от 2023 г. за одобряване на Актуализираната средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · Мерна единица · Целева стойност · Отчет за 2023 г.

Показатели за полза/ефект

1. Подкрепа за производство на български филми · брой · 50 · 44

2. Популяризирането на българското кино чрез участия в международни фестивали · брой · 65 · 88

3. Подкрепени проекти в областта на сценичните изкуства, литературата, любителското творчество · брой · 150 · 190

4.Организирани изяви на български творци на международна сцена · брой · 36 · 200

5.Подкрепени фестивали, събития и чествания нa национално и международно значение · брой · 25 · 184

6. Представления на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства · брой · 14 700 · 12 562

7. Посетители на представления на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства · брой · 2 240 000 · 1 989 185

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда основната компетентност и отговорност е възложена на Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Провежданата от правителството политика в областта на опазването на околната среда и водите цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, създаване на баланс между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. През изминалата година акцентът на провежданата политика беше насочен към укрепване на връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, както и към подобряване на взаимодействието с бизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на околната среда и водите

№ · Наименование на областта на политика/функционалната област/бюджетната програма · Разходи (в хил. лв.)

Закон · Уточнен · Отчет

план

1900.01.00 · Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · 42 586,4 · 39 778,4 · 39 638,0

1900.01.01 · Бюджетна програма “Оценка, управление и опазване на водите на Република България” · 8 965,2 · 9 954,8 · 9 928,0

1900.01.02 · Бюджетна програма “Интегрирана система за управление на отпадъците и опазване на почвите” · 7 372,6 · 7 226,8 · 7 208,4

1900.01.03 · Бюджетна програма “Намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване качеството на атмосферния въздух” · 2 569,0 · 2 484,2 · 2 478,4

1900.01.04 · Бюджетна програма “Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси” · 15 420,7 · 12 644,2 · 12 597,3

1900.01.05 · Бюджетна програма “Информиране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и прилагане на механизмите за контрол” · 1 931,9 · 1 846,3 · 1 840,9

1900.01.06 · Бюджетна програма “Оценка и управление на въздействието върху околната среда” · 5 448,8 · 4 754,5 · 4 731,7

1900.01.07 · Бюджетна програма “Управление на дейностите по изменение на климата” · 878,2 · 867,6 · 853,3

1900.02.00 · Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · 12 997,0 · 18 627,5 · 18 583,8

1900.02.01 · Бюджетна програма “Национална система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост” · 12 997,0 · 18 627,5 · 18 583,8

1900.03.00 · Политика в областта на Други бюджетни програми · 27 386,1 · 27 531,7 · 25 138,3

1900.03.01 · „Дейности по метеорология, хидрология и агрометеорология" · 27 386,1 · 27 531,7 · 25 138,3

1900.04.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 31 706,1 · 22 627,6 · 22 515,3

ОБЩО: · 114 675,6 · 108 565,1 · 105 875,3

Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Стратегическата цел на политиката е опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, подобряване на управлението на отпадъците, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия.

В рамките на дейностите по прилагане на политиката по управление на водите се осъществява оперативно управление на водите на национално ниво и международно сътрудничество във връзка с прилагане на европейското законодателство. През отчетния период приключи изпълнението на проект „ПУРН – втори цикъл 2022-2027“, финансиран по ОПОС 2014-2020 г. Плановете за управление на риска от наводнения за периода 2022-2027 г. за 4-те района на басейново управление бяха приети с решения на Министреския съвет № 937/28.12.2023 г., № 940/28.12.2023 г., № 941/28.12.2023 г. и № 944/29.12.2023 г. Приключи изпълнението и на проект „Създаване на Система за управление на водите в басейна на река Искър (СУВ-БРИ) като първа фаза на Национална система за управление на водите в реално време (НСУВРВ)“, също финансиран по ОПОС 2014-2020 г. Системата е изградена, като е доставено, монтирано и пуснато в експлоатация оборудването. СУВ-БРИ обобщава и визуализира всички събрани в нея данни, като дава възможност за обстойни анализи, които биха помогнали на потребителите при вземане на информирано решение и намаляване на риска от наводнения в четири района със значителен потенциален риск от наводнения, попадащи в басейна на р. Искър. Приети са НИД на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 43 от 16.05.2023 г.), за транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека, и НИД на Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г.).

Продължава провеждането на целенасочена политика по управление на отпадъците, чиято цел е да допринесе за увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и повишаване значението на дейностите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците, като усилията се насочват за създаване на „рециклиращо общество” и подход, отчитащ целия „жизнен цикъл на продуктите и материалите“. През 2023 г. са издадени 166 разрешения за трансграничен превоз на отпадъци – 80 за внос, 38 за износ и 23 за транзит и 25 изменения, по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и 7 разрешения на организации по оползотворяване на масово разпространени отпадъци, като 6 от тях са изменения на вече издадени разрешения и 1 е ново. Приети са: изменения и допълнения на Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г., посл. доп., ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г., в сила от 1.01.2024 г.); Наредба № Н-4 от 2 юни 2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци (обн., ДВ, бр. 52 от 16.06.2023 г.); ПМС № 82 от 25 май 2023 г. за изменение и допълнение на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС № 11 от 2013 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 30.05.2023 г.); НИД на Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (обн., ДВ, бр. 33 от 10.04.2023 г.) и ПМС № 35 от 10 март 2023 г. за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми, приета с ПМС № 221 от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 14.03.2023 г.).

По отношение на опазването на състоянието и функциите на почвите се прилагат мерки за предотвратяване на рискове за околната среда и човешкото здраве, свързани със замърсяване на почвите, в т.ч. с устойчиви органични замърсители.

Продължава тенденцията за подобряване на качеството на въздуха на национално ниво по отношение на показателя ФПЧ10, като по предварителни данни за 2023 г. не са отчетени превишения на средногодишната норма за ФПЧ10. На 16.03.2023 г. Съдът на ЕС постанови решение, с което отхвърли иска на Европейската комисия срещу Република България като недопустим по Дело С-174/21 за налагане на имуществени санкции на страната за неизпълнение на Решението на Съда по дело С-488/15 за неспазване на нормите по показател ФПЧ10 на територията на страната. През м. април 2023 г. Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) приложи разработената от него „Методика за определяне на превишенията на пределно допустимите стойности на ФПЧ10, които се дължат на емисии на природни източници – пустинен прах“ за данните за 2022 г. След това приспадане на емисиите от природни източници, по предварителни данни за 2022 г., пълно съответствие е постигнато в три РОУКАВ („Агломерация Столична“, „Агломерация Варна“, Югоизточен) от общо шест района, на които е разделена страната. През отчетния период е предоставена информация на ЕК относно предприетите действия за изпълнение на постановеното на 12.05.2022 г. осъдително съдебно решение по дело С-730/19 (Систематично и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности за серен диоксид в зона BG0006 (РОУКАВ Югоизточен), като са посочени мерките, предприети за недопускане на превишения на нормите за качество на атмосферния въздух по показател „серен диоксид“ – осъществяване на засилен контрол от страна на РИОСВ в Хасково и Стара Загора върху работата на топлоцентралите, които имат основен принос за замърсяването. Предварителните данни за 2023 г. от пунктовете за мониторинг, които са част от Националната система за контрол качеството на атмосферния въздух, показват за замърсител „серен диоксид“, че в цялата зона BG0006 не са регистрирани превишения над допустимия брой за календарната година.

През 2023 г. продължава изграждането на Националната екологична мрежа, състояща се от защитени територии и от защитени зони по „Натура 2000“. Издадени и обнародвани в Държавен вестник са заповеди на министъра на околната среда и водите за обявяване на 5 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна по реда на чл. 12 от ЗБР – BG0000614 „Река Огоста“, BG0000503 „Река Лом“, BG0000525 „Тимок“, BG0000631 „Ново село“ и BG0000143 „Караагач“, като разработените специфични и подробни цели на опазване за съответните защитени зони са отразени в заповедите. Издадена е заповед за промяна по реда на чл. 16 от ЗБР – увеличение на площта на защитена зона BG0001001 „Ропотамо“. Определени са специфични и подробни природозащитни цели за 21 защитени зони. Продължава поетапното разработване и приемане на планове за управление на защитени територии, прилагането на действащите такива, както и разработването и прилагането на планове за действие за защитени и редки растителни и животински видове.

Усилията са фокусирани и върху дейностите по предотвратяване на замърсяването и опазване на околната среда и човешкото здраве чрез прилагане на превантивни инструменти, като се търси баланс между развитието на производствените сектори и намаляването на негативното въздействие на икономическите дейности върху околната среда. Цели се облекчаване на административната тежест за бизнеса, осигуряване на условия за законосъобразно осъществяване на икономическите дейности, повишаване на квалификацията на специалистите от индустрията и на експертния капацитет на контролните органи, както и на други участници в процеса – браншови организации, институции, общини, граждани и неправителствени организации. През отчетния период е приета НИД на Наредба № Н-2 от 2.07.2012 г. за реда за регистриране, подновяване на регистрацията и контрол по Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (обн., ДВ, бр. 93 от 07.11.2023 г.) и са утвърдени Заповед № РД-272/20.04.2023 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 05.05.2023 г.) и Заповед № РД-841/20.10.2023 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 31.10.2023 г.) на министъра на околната среда и водите за изменение и допълнение на Заповед № РД-289/27.05.2016 г. за утвърждаване на случаите на освобождаване от ограниченията за употреба на опасни вещества в определени материали и компоненти на електрическо и електронно оборудване. В резултат на проведени процедури по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционни предложения и процедури по екологична оценка на планове и програми са издадени 3175 административни акта.

Във връзка с провеждането на националната политика в областта на изменението на климата, в периода 30 ноември – 12 декември 2023 г. бе взето участие в 28-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP28) в Дубай, ОАЕ. В рамките на конференцията бяха разгледани политиките в областта на климата, които очертават пътя напред за преодоляване на предизвикателствата, свързани с климатичните промени, и целят да осигурят финансиране, ресурси и инструменти за ефективно осъществяване на мащабни действия в областта на климата. България разполагаше със собствен павилион, на който бяха представени редица български фирми и НПО, които имаха възможност да представят своите достижения в областта на климатичните политики и да обменят ценен опит с други международни партньори.

През м. март 2023 г. до ЕК е подадено второто докладване по Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, с което се представят предприетите мерки и постигнатите цели по сектори. В периода 5-15 юни 2023 г. е взето участие в 58-та сесия на Спомагателните органи към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в гр. Бон, Германия. На проведените в рамките на 58-та сесия срещи на Източноевропейската група България представи и защити своята кандидатура за домакин на 29-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP29).

Продължава осигуряването от страна на МОСВ на възможности за участие на обществеността в процеса на вземане на решения за околната среда – проведени са 144 обсъждания на административни и нормативни актове с участието на обществеността. Броят на обществените организации (бизнес, образователни, научни, НПО, местни общности), ангажирани от МОСВ и неговите структури с дейности за изпълнение на политиката за опазване на околната среда, е над 800. Поддържаните бази данни и публични регистри през периода са 407. Подготвени и проведени са 21 национални кампании по повод датите от международния екологичен календар, в рамките на които от МОСВ и неговите структури са проведени над 800 информационно-образователни мероприятия, обхванали над 37 400 деца и ученици от над 2000 училища и детски градини в страната. В традиционната Национална кампания на МОСВ „За чиста околна среда“ са класирани 99 проекта на училища и центрове за подкрепа за личностно развитие/обединени детски комплекси, 106 проекта на детски градини и 134 проекта на общини и кметства. Регионалните структури на МОСВ продължават да поддържат и развиват информационно-посетителски центрове на територията на страната.

Специално място по своята мащабност заема Националната кампания „За чиста околна среда” финансирана от бюджета на ПУДООС, утвърдена през годините като ефективен механизъм да бъдат активирани и финансово подпомогнати общините, училищата и детските градини да предприемат дейности като почистване, залесяване, озеленяване, изграждане или възстановяване на детски площадки, зони за отдих, междублокови пространства и др. Чрез изпълнението на проектите се осигурява навлизане в образователния процес на съвременните тенденции в сферата на опазване на околната среда. Стойността на всеки проект на общини и кметства е в размер до 15 000 лв., а за училища, детски градини, центрове за подкрепа за личностно развитие/обединени детски комплекси – до 7 500 лв.

Следва да се отчете и участието на НДЕФ като партнъор в проект ВИЗИЯ 2045, с партньори от Германия, Полша и Словения, в рамките на Европейската инициатива за климата на Германското федерално правителство (EUKI). Целта на проекта е да подпомогне училищата по техния път към климатична неутралност. Идеята е те да станат носители на промяната и да създават моделите за намаляване на въглеродния отпечатък и да се ангажират за постигане на местните цели в сътрудничество с местните власти и другите заинтересовани страни. За участие в проекта са избрани следните общини и училища: Община Ямбол с ЕГ „Васил Карагьозов“ и ОУ „Любен Каравелов“; Община Добрич със СУ „Петко Рачов Славейков“ и СУ „Димитър Талев“. През 2023 г. е извършено следното: в четирите участващи училища са осъществени дейности за определяне на въглеродния отпечатък на училищата, като е използван специално изготвен за целта онлайн калкулатор; осъществено е учебно пътуване в Германия за учителите от училищата и представители на общините за запознаване с опита на Германия; проведени са четири семинара за създаване на визия за климатично неутрални училища в четирите участващи училища (ноември 2023 г.); проведени са представления на вело-кино с участието на ученици от двете пилотни училища в Община Ямбол (декември 2023 г.).

Основен принос за позитивна промяна на обществените нагласи и отговорно поведение от страна на бизнеса има извършваната ефективна, прозрачна и отговорна контролна дейност за налагане и спазване на екологичното законодателство. В резултат на ефективното взаимодействие и оперативен обмен на информация е осигурено законосъобразно въвеждане на отпадъци на територията на Република България и ежедневно е предоставяна информация за водностопанския баланс на комплексните и значими язовири по Приложение № 1 към Закона за водите, за нивата на реките, метеорологична и хидрологична прогноза за следващ дву-/тридневен период от време.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2023 г. · Отчет 2023 г.

1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения: · бр. жители

- подобрено водоснабдяване; · · 219 712 · 104 338

- подобрено пречистване на отпадъчни води; · · 121 690 · 375 665

- защита от наводнения · · 323 470 · 94 515

2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци · тона · 150 000 · 17 968

3. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител ФПЧ10) · бр. жители · 728 205 · 2 571 292*

4. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи смекчаването на неблагоприятните климатични промени · tCO2eq* · 660 000 · 867 682

* Оценка за показателя е направена по предварителни данни от мониторинга на качеството на атмосферния въздух към 31.12.2023 г., които е възможно да претърпят промяна след тяхната проверка.

Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост Стратегическата цел на политиката е мониторинг на околната среда, анализ и оценка на състоянието на компонентите и факторите на околната среда за изготвяне и предоставяне на информация, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда.

Мониторингът по компоненти и фактори на околната среда се извършва в планирания обхват и в съответствие със заложените целеви стойности в програмния и ориентиран към резултатите бюджет на МОСВ за 2023 г.

Обработена и изготвена е необходимата информация от извършения мониторинг на околната среда съгласно изискванията на националното законодателство и ангажиментите, произтичащи от членството на България в ЕС/Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Съгласно подадените от ЕАОС срокове са извършени докладвания на предварителна и окончателна инвентаризация на емисии на парникови газове за 2021 г. по Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата и по Регламент (ЕС) № 525/2013, национална инвентаризация на емисии на вредни вещества за 2021 г. по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и до Европейската комисия по Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, докладване до Европейската комисия по Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители на данните за емисиите за 2021 г., както и коригираните доклади за предишни години съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 166/2006.

На всеки час се докладват данни от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България към Европейската система за обмен на радиологични данни (EURDEP), както и е осигурен постоянен достъп до информацията от аналогични системи на страните от ЕС.

На всеки час се докладват данни за качеството на атмосферния въздух от Националната автоматизирана система за контрол качеството на въздуха до ЕАОС.

На интернет страницата на ИАОС се предоставят данни по показатели за качеството на атмосферния въздух в реално време (http://eea.government.bg/kav/).

Докладвани са данни и цифрови граници за защитените територии в страната до ЕАОС по приоритетен поток – Национални защитени територии и биоразнообразие.

Функционира Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в реално време, в т.ч. модул за предоставяне на данни за качеството на атмосферния въздух с достъп от общините и SMS оповестяване до заинтересованите институции за превишенията на допустимите норми и алармени прагове за опазване на човешкото здраве.

Изготвени и изпратени за изпълнение са графици за измерване на качеството на атмосферния въздух с мобилни автоматични станции (МАС); графици за измерване на емисии на вредни вещества във въздуха от неподвижни източници и списък на големи неподвижни обекти, източници на вредни вещества в атмосферния въздух, които подлежат на контрол чрез попълване на регистрационни карти.

Проверени са 468 бр. автоматични газанализатори за контрол качеството на атмосферния въздух, 54 бр. автоматични газанализатори за емисионен контрол, 4 бр. многоканални (многокомпонентни) анализатори за емисионен контрол и 42 бр. пробовземни устройства. Калибрирането на автоматичните газанализатори за контрол качеството на атмосферния въздух и емисионен контрол се извършва съгласно международния стандарт EN ISO БДС 17025. Издадени са 216 бр. сертификати от калибриране съгласно действащата система за управление на акредитираната лаборатория по европейски стандарт БДС EN ISO/IEC 17025.

Функционира Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) и информационната система към нея.

Функционира Националната информационна система „Отпадъци“ (НИСО). Системата е въведена в експлоатация с пълната си функционалност с 11 публични регистъра. В резултат на изпълнение на договор с предмет: „Надграждане на Националната информационна система за отпадъци с нови регистри и функционалности“, приключил успешно през м. ноември 2023 г., е изграден публичния регистър по чл. 45, ал. 1, т. 13 от Закона за управление на отпадъците на лицата, които пускат на пазара опаковани стоки. Създадена е възможност за подаване на годишни отчети за отпадъци и водене на отчетни книги по електронен път, за подаване на заявления за издаване на документи за дейности с отпадъци и заявления за регистриране в публичните регистри.

През 2023 г. се изпълняват дейностите, свързани с поддръжка и развитие на информационните системи и публичните регистри; разширява се и се обновява информацията в базите данни за подсистемите на НСМОС; поддържа се и се обновява използвания софтуер.

Ежедневно се изготвят и публикуват на интернет страницата на ИАОС бюлетини за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната, които са реализирани като уеб-приложение, с което автоматично се предоставя информация от базата данни. Изготвени са тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда, до които е осигурен публичен достъп на интернет страницата на ИАОС. Изготвен и публикуван е Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2021 г. Изготвен е и годишен бюлетин за качеството на атмосферния въздух за 2022 г.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2023 г. · Отчет 2023 г.

1. Изпълнени програми за мониторинг на компонентите и факторите на околната среда · брой · 12 · 12

2. Поддържани информационни системи/системи с публичен достъп на НСМОС · брой · 20/12 · 20/12

3. Поддържани регистри с публичен достъп · брой · 21 · 19

На основание чл. 74, ал. 1, чл.76, ал. 2 и чл. 77, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. и § 7, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр.20 от 2022 г.), се регламентира преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология от министъра на образованието и науката към министъра на околната среда и водите. Екипът на НИМХ изготвя навременни предупреждения за опасни хидрометеорологични и агрометеорологични условия и условия за корабоплаване в Черно море, изготвя ежедневни метеорологични, хидрологични и специализирани морски прогнози, осигурява непрекъснат мониторинг на метеорологичното време, състоянието на реките и на подземните води и на агрометеорологичните условия чрез мрежа от станции, както и осигурява обслужването на държавните институции и обществеността с хидрометеорологична информация, прогноза и експертизи. НИМХ извършва фундаментални и приложни научни изследвания, подготовка на докторанти и на висококвалифицирани специалисти самостоятелно, както и съвместно с висши училища и научни организации. Научноизследователският план на НИМХ до 31.12.2023 г. включва общо 49 бр. научноизследователски проекти, ръководени от учени и експерти на НИМХ. Всички проекти са свързани с решаване на актуални научни задачи и в подкрепа на държавата и обществото: развитие на прогностични и диагностични модели в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията; климатични промени и екстремни явления; системи за ранни предупреждения в случай на бедствия от хидрометеорологичен произход, качество на атмосферния въздух; възобновяеми енергийни източници и др. Развитието на научната база се подпомага и с участие в научни програми. През 2023 г. НИМХ продължава участието си в 2 проекта от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ). През отчетния период Институтът е включен и към Център за компетентност „Агрохранителни системи и биоикономика“ – определена от Министерския съвет инфраструктура от НПКНИ (обединение на три инфраструктури в областта на агрохранителните системи и биоикономиката).

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА (МИИ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на икономиката и индустрията към 31.12.2023 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджета на МИИ за 2023 г. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност и Ефективно външноикономическо сътрудничество.

Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Стратегическа цел „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния пазар и пазарите на трети страни”.

Министерството на икономиката и индустрията провежда комплексна политика за подобряване на икономическата среда, конкурентоспособността на промишлеността, постигане на устойчив икономически растеж и намаляване разликите в социално-икономическото развитие на страната. В тази връзка се предприемат мерки за подобряване средата за работа на икономическите субекти и привличане на повече инвестиции.

В последните години България следва политика, осигуряваща макроикономическа и финансова стабилност, което е предпоставка за растеж, но пред икономиката остават трудностите, произлизащи от нестабилната международна обстановка.

През 2022 г. БВП отчете ръст с 3.9% спрямо предходната година. По предварителни данни на НСИ, ръстът на годишна база на БВП през първо, второ и трето тримесечие на 2023 г. е съответно 2.4%, 2.0% и 1.8%.

България не остава изключение сред европейските страни по отношение на инфлацията. През 2022 г. годишната стойност на този показател достигна 15.3%, а през 2023 г. инфлацията намаля до 9.5%.

В края на 2022 г. безработицата в страната достигна 5.4%, a в края на 2023 г. 5.6%.

През 2022 г. в резултат възстановяването на икономиката от здравната криза промишленото производство отчете ръст от 12.8%. В резултат на нови икономически затруднения в страните от ЕС, през 2023 г. промишленото производство намаля с 9.0% на годишна база.

Външнотърговският стокообмен също бе засегнат от здравната криза, но през 2022 г. износът се възстанови с 35.8%, а вносът с 40.6% на годишна база. Вследствие на забавения икономически ръст на европейските икономики, през 2023 г. българският износ бележи спад с 6.8%, а вносът със 10.2% на годишна база.

През 2022 г. в страната са постъпили преки чуждестранни инвестиции на стойност 1 517.0 млн. евро, което е 3.1% от БВП на страната. През 2023 г. преките инвестиции в страната са на стойност 3 370.5 млн. евро или 3.6% от БВП.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

2000.01.00 Област на политика устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2023 г. · Отчет 2023 г.

1. Ръст на индекса на промишленото производство · % YoY · 5.5 · -8.9%

2. Ръст на добавената стойност по факторни разходи на МСП · % YoY · 8.0 · 6.3%

Източник: Национален статистически институт и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията; по точка 2 данните на ЕК – SBA SME fact Sheet и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията.

Провежданата политика е насочена към повишаване на добавената стойност, създавана в икономиката и съответно нарастване на БВП. Целите на икономическата политика са стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната, като крайната цел е подобряване на благосъстоянието на живот.

Ефектът на политиката се изразява в подобрена бизнес среда, по-добро управление на държавните активи, подобрени условия за инвестиции, иновации, високите технологии и предприемаческата активност.

В последните години България следва политика, осигуряваща макроикономическа и финансова стабилност, което е предпоставка за растеж, но икономиката остават ограничена от нестабилната международна обстановка.

Обяснителна информация за изпълнението на ключовите индикатори Източникът за прогнозните данни на индикатора промяна на индекса на промишленото производство е изчисление на Министерството на икономиката и индустрията на база данни на НСИ за минал период. Отчетните данни относно този индикатор се публикуват на официалния сайт на НСИ.

Изпълнението на индикатора ръст на промишленото производство e значително под заложеното като целева стойност за 2023 г. Вследствие настъпилата криза в европейските икономики, от началото на 2023 г. промишленото производство бележи месечен пад на годишна база от порядъка 3-13%. През декември 2023 г. индексът на промишленото производство намалява със 7% спрямо декември 2022 г.

Индикаторът се отнася към Стратегическа цел: „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни”.

Изпълнението на индикатора „Ръст на добавената стойност по факторни разходи” е близо до заложената целева стойност за 2023 г. Това се дължи на продължаващия процес на възстановяване на малките и средните предприятия от последствията от кризата с COVID-19, както и войната в Украйна Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Стратегическа цел „Подобряване на експортния потенциал и провеждане на ефективно външноикономическо сътрудничество”.

Министерство на икономиката и индустрията провежда активна и последователна външноикономическа политика, насочена към създаване на благоприятни условия за развитие и засилване на конкурентоспособността на българското производство и износ, увеличаване на експортния потенциал и по-нататъшна интернационализация на българските предприятия. Политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа и привличането на инвестиции са важни за технологичната модернизация и обновяването на производството, за развитието на иновативни продукти и услуги.

Износът на стоки и услуги и преките чуждестранни инвестиции са едни от основните източници за осигуряване устойчив растеж, основан на експортното ориентиране и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

По предварителни данни на Националния статистически институт през 2023 г. общо за ЕС и трети страни са изнесени стоки за 86 562.7 млн. лв., което е с 6.8% по-малко в сравнение с предходната година, а общата стойност на внесените стоки от ЕС и трети страни е 96 870.7 млн. лв. и отбелязва спад от 10.2% на годишна база.

През 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 8.9% спрямо 2022 г. и е на стойност 55 177.2 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 2.5% и достига 58 103.9 млн. лева.

През 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с -2.9% в сравнение с предходната година и е в размер на 31 385.5 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 19.7% и е на стойност 38 766.8 млн. лева.

В периода 1 януари – 31 декември 2023 г., въпреки предизвикателствата в условията на усложнена глобална икономическа среда и войната в Украйна и режима на търговски санкции в тази връзка, бяха проведени редица мероприятия за поддържане на интензитета на диалога с водещите ни икономически партньори от ЕС, страните от Западните Балкани, страните от Източна Европа и Централна Азия, Азия, Близкия изток и Северна Африка, Северна и Южна Америка, с цел запазване на пазарния достъп на български стоки и услуги до чужди пазари и привличане на потенциални инвеститори. Проведени бяха видеоконферентни разговори, срещи, бизнес форуми и срещи на представителите на бизнеса с потенциални партньори. На българския бизнес бе предоставена информация за изложения, конференции и уебинари, обявени международни търгове, в които биха могли да участват заинтересовани български фирми.

През отчетния период Република България активно участва във формирането и прилагането на Общата търговска политика на ЕС и по-конкретно за защита на българските приоритети и интереси по достъпа до пазара на стоки и услуги, инвестиции, обществени поръчки и други в рамките на водените от ЕС двустранни преговори за търговска либерализация и насърчаване на инвестициите с приоритетни партньори като Китай, Индия, страните от АСЕАН, Меркосур, АКТБ, Евро-Средиземноморския регион и други. Ефективно бяха отстоявани и българските интереси във връзка с водените преговори по Споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Австралия; приемането на решения на Съвета на ЕС за подписване и сключване на ССТ с Нова Зеландия; разрешаването на съществуващите проблеми в търговията и развитието на сътрудничеството ЕС-САЩ в рамките на Съвета по търговия и технологии; изпълнението на задълженията като член на Световната търговска организация (СТО); реформата и водените в СТО преговори. Извършена бе подготовка за участие в 13-та сесия на Министерската конференция на СТО.

С представянето в края на 2022 г. на Първоначалния меморандум на България, през 2023 г. започна нов етап от предприсъединителния процес – провеждането на технически прегледи на България от тематични комитети на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В рамките на прегледите бяха изготвени и изпратени отговори на въпросници от Комитета по търговия, Комитета по стомана и РГ по експортни кредити и кредитни гаранции. Бяха организирани и проведени две проучвателни мисии на Секретариата на ОИСР в България като част от техническите прегледи от Комитета по търговия и Комитета по стомана. МИИ участва активно в заседания на работни органи на ОИСР и в дейността на Междуведомствения координационен механизъм за процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на Република България към ОИСР. Организирано бе изготвянето от МИИ, като водеща и партнираща институция, на самооценки за съответствието на националното законодателство, политики и практики с нови и ревизирани правни инструменти на ОИСР, и бе даден принос по компетентност към отговорите на въпросници по технически прегледи от други тематични комитети на ОИСР и по изпълнението на препоръки на ОИСР. Бе прието Решение на Министерския съвет за приемане на Национална пътна карта с дейности по сътрудничество с ОИСР за тригодишния период от 2023 до 2025 г. с включени дейности за министерството.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

2000.02.00 Област на политика ефективно външноикономическо сътрудничество · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2022 г. · Отчет 2022 г.

1. Износ на стоки · %* · 6,5 · -6,9

2. Внос на стоки · %* · 8,6 · -10,2

Данните са за 2023 г. и са предварителни към 12.03.2024 г., източник: НСИ.

Износът на стоки е основен двигател на икономическия ръст на страната чрез валутните приходи от износа на стоки, а вносът на стоки осигурява основните ресурси за икономическото развитие на страната.

Износът и вносът на Република България през 2023 г. намаляват в сравнение с предходната година, което е видно от данните, посочени в степента на изпълнение на целите на политиката.

Постигането на многостранни и двустранни договорености за икономическо, търговско и техническо сътрудничество осигурява наличието на адекватна договорно-правна рамка и създава благоприятни условия за подобряване на експортния потенциал на българските компании и разширяване на присъствието на български стоки и услуги на чужди пазари.

По предварителни данни на Националния статистически институт, през 2023 г. износът на стоки от България намалява с 6.8% в сравнение с 2022 г., а вносът на стоки намалява с 10.2% на годишна база.

Причините за отклоненията при износа и вноса са предизвикателствата в условията на усложнена глобална икономическа среда, войната в Украйна и режима на търговски санкции в тази връзка, както и конфликта в Близкия изток.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МИ към 31.12.2023 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията (в лева)

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет 2023 г.

Общо разходи по бюджета на Министерство на икономиката · 85 137 900 · 90 002 604 · 84 911 698

2000.01.00 · Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност · 60 107 100 · 65 484 787 · 63 907 949

2000.01.01 · Бюджетна програма "Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги" · 3 903 500 · 3 563 500 · 3 475 952

2000.01.02 · Бюджетна програма "Насърчаване на малките и средните предприятия и индустрията" · 1 322 700 · 978 532 · 937 418

2000.01.03 · Бюджетна програма "Закрила на обектите на индустриална собственост" · 4 059 500 · 4 057 500 · 4 036 185

2000.01.04 · Бюджетна програма "Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката" · 29 711 600 · 33 255 542 · 33 149 258

2000.01.05 · Бюджетна програма "Подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар" · 1 047 800 · 1 032 800 · 930 076

2000.01.06 · Бюджетна програма "Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост" · 13 236 000 · 15 433 324 · 14 323 553

2000.01.07 · Бюджетна програма "Защита на потребителите" · 6 826 000 · 7 163 589 · 7 055 507

2000.02.00 · Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество · 15 381 600 · 14 846 064 · 12 115 401

2000.02.01 · Бюджетна програма "Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз" · 15 381 600 · 14 846 064 · 12 115 401

2000.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 9 649 200 · 9 671 753 · 8 888 348

Бюджетна програма „Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги” Структурите в Министерство на икономиката и индустрията, които са отговорни за изпълнението на програмата, работят последователно за предоставяне на модерно и ефективно административно обслужване в полза на бизнеса. Ръководни принципи са прозрачност, равнопоставеност, ефективност, високо качество. Осигурени са пълен достъп до актуална информация за всяка конкретна услуга чрез публикуване на сайта на министерството и в специализирани страници, спазването на ясно разписани процедури и правила, ефективна организация за своевременно и качествено предоставяне на услугите.

Направени са решителни крачки в посока облекчаване на административната тежест за бизнеса: прилагането на комплексното административно обслужване, промени в нормативната база по отношение на изискваните документи и осигуряването им по служебен път, включително чрез достъп до служебни регистри. Резултатът за бизнеса е намаляване на разходите, на времеви и човешки ресурс.

МИИ осигури предоставянето на услуги с високо качество по прозрачен и ефективен начин в законоустановените срокове въпреки усложненията в условия на епидемия, като дейността отговаря на очакванията на бизнеса за предоставяне на качествено административно обслужване.

Министерство на икономиката и индустрията своевременно прилага правото на ЕС в рамките на своите компетенции. Пряк резултат от усъвършенстването на нормативната уредба е създаването на по-благоприятни условия за бизнеса чрез отпадането, облекчаването и оптимизирането на административните процедури, внасяне на допълнителна яснота по отношение на правилата за прилагането на мерките по контрола на дейностите с продукти, свързани с отбраната, и изделия с двойна употреба. Прозрачността и обменът на информация са сред основните принципи, приети от международната общност в областта на експортния контрол. Прозрачността спомага за общото разбиране на целите на експортния контрол, включително функционирането на националните системи за експортен контрол и на международните организации.

В изпълнение на задължения, произтичащи от членството на България в НАТО и ЕС, МИИ осигурява националното представителство в работни органи на НАТО, участието по компетентност при формирането и изпълнението на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, както и по изпълнението на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP). Последователно се работи за насърчаване и подпомагане на българските фирми, индустриални и научноизследователски организации от сферата на отбраната и сигурността да участват съвместно с бизнеса на страните членки на ЕС в проекти по EDIDP, в широк кръг индустриални дейности и инициативи, програми и проекти в НАТО в областта на изследванията, разработването на решения, производството и доставката на продукти и услуги, свързани с отбраната.

Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) осъществява ефективен контрол върху създаването и дейността на стоковите борси, стоковите тържища, пазарите на производителите, самостоятелните обекти и брокерите на стокови борси в България, както и провеждане на контрол върху дейността на незаконно функциониращи обекти по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата. Комисията събира, обобщава, анализира и разпространява информация за цените на едро на основни хранителни стоки, в съответствие с чл. 60 от Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ).

За осигуряване ефективна проследимост върху лицата, извършващи дейности с дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, през 2023 г. в Министерство на икономиката и индустрията се поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейности с такива съоръжения. Целта е по-засилен контрол върху производството на спиртни напитки, намаляване на нерегламентираното производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки в обекти, които не отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) и Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), ефективна защита на потребителите, прозрачност на пазара и честна конкуренция. Регистърът е публикуван на интернет страницата на Министерство на икономиката и индустрията и е лесно достъпен за всички заинтересовани лица.

Дирекция „Регулиране на икономически дейности” провежда институционалната политика на министерството в областта на икономическите дейности, свързани с търговията с нефт и продукти от нефтен произход, като прилага мерките за постигане на сигурност и предвидимост в тази сфера чрез регистрирането, мониторинга и контрола върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с тези продукти, в съответствие с правомощията си съгласно Законa за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

През 2023 г. постигнатите резултати по отношение на контролната дейност от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата надвишават планираните за периода, а при регистрационната са близки до заложените целеви стойности. Има значителен ръст на превенцията при осъществяване на контролната дейност и свързаното с това намаление на относителния дял на установените нарушения. Във връзка с регистрационната дейност Комисията е разгледала всички подадени заявления и се е произнесла в срок. ДКСБТ ежеседмично събира, обобщава, анализира пазарната информация за цените на едро на храните и я разпространява чрез медиите за обществото и бизнеса, информира Министерски съвет, Министерство на финансите, Министерство на икономиката и индустрията, Министерство на земеделието и храните, Агенция Митници и други ведомства, общини, за които тази информация е необходима включително и при възлагателни процедури по ЗОП, с цел максимална защита на интересите на Държавата при разходването на бюджетни средства.

През отчетния период в дирекция „Икономическа политика” са изготвени анализи по сектори както и материали за българската икономика.

Бюджетна програма „Насърчаване на малките и средните предприятия и индустрията” През 2023 г. мерките за изпълнение на заложените в програмата цели са насочени основно към изпълнението на НПР България 2030, Закона за индустриалните паркове и Националната стратегия за насърчаване на МСП и нейното изпълнение предимно чрез бюджета на МИИ от настоящата програма.

През 2023 г. са разработени Доклад за изпълнение на Годишната програма за 2022 г. и Годишната програма за 2023 г. по Националната стратегия за МСП 2021 – 2027 г. Годишната програма за 2023 г. включва 27 мерки и 52 дейности от Националната стратегия, които ще бъдат изпълнявани през настоящата година от МИИ и всички заинтересовани ведомства в съответствие с плана за действие към Стратегията.

През 2023 г. в информационната база данни на работодателите, които отговарят на изискванията за участие в партньорства за осъществяване на обучение чрез работа са включени 926 обучаеми, които работодателите желаят и имат готовност да включат в дуална система на обучение – 825 ученици, 69 младежи до 29-годишна възраст и 32 възрастни над 29-годишна възраст. Броят на обучаемите, навършили 16-годишна възраст, които работодателите са включили в обучение чрез работа е 463 ученици и 3-ма младежи до 29-годишна възраст. Общият брой на предприятията регистрирани в Информационната база данни е 93, от които 16 микропредприятия, 26 малки, 26 средни предприятия (64 МСП) и 25 големи предприятия.

В рамките на ежегодно организираната от Европейската комисия Асамблея на МСП се провижда конкурса Европейски награди за насърчаване на предприемачеството. В тази връзка е проведен националния етап на конкурса и е избран националният победител – „9Academy”, В категория „Инвестиране в предприемачески умения” в европейския етап на конкурса обучителната програма бе селектирана в краткия списък с проекти, от който бяха излъчени победителите във всяка категория.

За отчетния период са разгледани 16 броя заявления за вписване на индустриални паркове в регистъра по чл. 21, ал. 1 от Закона за индустриалните паркове, и са подготвени съответно 14 броя заповеди за вписване, (с които регистрираните индустриални паркове стават 32) и 2 броя за прекратяване на производството по вписване. За отчетния период са разгледани и 4 броя заявления за промяна в обстоятелствата на индустриални паркове вписани в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП, съответно са издадени четири броя заповеди за това.

С РМС №1044/21.12.2022 г., съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за индустриалните паркове е одобрен списък на ключовите индустриални паркове, на база изготвен актуален анализ. Към 31.12.2023 г. е създадена работна група за актуализиране на анализа за ключовите индустриални паркове и при необходимост изготвяне на нов списък на ключови индустриални паркове със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната, който да бъде предложен за приемане от Министерския съвет. Към настоящия момент е изготвен работен проект на анализ на ключовите индустриални паркове, но не е проведено заседание на работната група предвид настъпили промени в състава на работната група.

През периода е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение за Закона за индустриалните паркове, който е подложен на обществено обсъждане.

През 2023 г. бе изготвено Искане за разработване на Индустриална стратегия на България 2025 г. – 2030 г. по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия в рамките на цикъла за 2024 г. към ГД „Реформи”. Предстои провеждане на окончателно класиране на предложенията от ЕК. Проектът на стратегия включва държавните приоритети в областта на индустриалната политика – намаляване на въглеродния отпечатък на индустрията, повишаване на дигитализацията на производствата, подобряване на ресурсната и енергийната ефективност и въвеждане на кръгови модели на производство.

През отчетния период е проведено заседание на Консултативния съвет за насърчаване на МСП. На заседанието са представени Годишната програма към Националната стратегия и съответните мерки и дейности, планирани за изпълнение през 2023 г., както и отчет на мерки, реализирани в подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за преодоляване на последствията от пандемията Ковид 19.

През отчетния период д-р Милена Ангелова - Посланик на МСП е взела участие в четирите заседания на Посланиците на МСП. Д-р Ангелова представи България в качеството на Посланик на МСП и чрез участие в ежегодното международно конферентно събитие, което се организира от Европейската комисия – Асамблея на МСП (14-15 ноември 2023 г. гр. Билбао, Испания).

Предвид механизма за отчитане и наблюдение, описан в Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021-2027 г. (НСМСП 2021-2027 г.) предстои изготвянето на междинна оценка и анализ на състоянието на МСП за 2023 г. Във връзка с това е подготвена документация за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на междинна оценка на НСМСП 2021-2027 г.“, която включва анализ на състоянието на МСП Във връзка с членството на България към ОИСР, през отчетния период, дирекция ИП подготви участието на министъра на икономиката и индустрията в среща на министрите в рамките на Комитета за малки и средни предприятия и предприемачество на ОИСР в гр. Париж. Представители на МИИ взеха участие в 4-та и 5-та сесия на Комитета за малки и средни предприятия и предприемачество на ОИСР.

Бюджетна програма „Закрила на обектите на индустриална собственост” За 2023 година, Патентно ведомство на Република България, успешно реализира целите, залегнали в програма „Закрила на обектите на индустриална собственост”.

За годината продължи ползотворно взаимодействието със Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС), Европейското патентно ведомство (ЕПВ), национални институции по закрила на интелектуалната собственост на други държави, както и български държавни и неправителствени организации, като сътрудничеството е осъществявано преимуществено чрез участие в различни проекти.

През отчетния период беше приет от 48-то Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, обнародван в ДВ, бр. 13 от 07.02.2023 г.

С Постановление на Министерския съвет № 195 от 17 октомври 2023 г. беше обнародвана в ДВ, бр. 88 от 20 октомври 2023 г. Наредба за оформяне, подаване и разглеждане на заявки за патенти за изобретения и полезни модели по Закона за патентите и регистрация на полезните модели (ЗПРПМ).

Определените в бюджетна програма дейности се изпълняват в посочените за това срокове и параметри, като планираните годишни целеви стойности се изпълняват съгласно заложеното.

Изложените данни в отчета водят до извода, че Патентно ведомство на Република България продължава да се справя с предизвикателствата, произтичащи от икономическата и обществена динамика и със задачите си, като полага значителни усилия за изпълнението на заложените показатели за осъществяване на политиката и конкретната програма от програмния бюджет.

Бюджетна програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” Заложените по Програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” цели са свързани със: създаване и поддържане на доверие в техническата компетентност на органи за оценяване на съответствието; осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията; постигане на по-висока степен на доверие при обществените отношения, основани на измерванията; предоставяне на метрологични знания и опит на високо научно и техническо ниво в подкрепа на конкурентоспособността; ефективен контрол за спазване на законодателството, осигуряващо условия за свободно движение на стоки и преодоляване на техническите бариери пред търговията; ефективен надзор за безопасността на продуктите пуснати на пазара и в действие; надежден и ефективен контрол, пресичане на нечестната конкуренция и защита на обществото от неверни измервания; превенция експлоатацията на опасни съоръжения с повишена опасност; надежден и ефективен контрол и защита на околната среда от използване на некачествени течни и твърди горива; надежден и ефективен контрол на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях; участие в процеса на подготовка и приемане на актове и решения на ЕС за развитие на Общностната политика и принципите, заложени в хармонизираното техническо законодателство; подобрен достъп до услуги по оценяване на съответствието; осигуряване на предпоставки за признато съответствие на българските продукти; развитие и подобряване на националната инфраструктура по качеството.

Дейностите и мерките, подлежащи на изпълнение по програмата, осигуряват провеждането на държавната политика за осъществяване на надзор на пазара, технически надзор на съоръжения с повишена опасност, метрологичен контрол на средства за измерване, издаване на разрешения за оценяване на съответствието, и са свързани със защита на интересите на държавата, повишаване на доверието в икономическите оператори, развитие на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, пресичане на нечестната конкуренция и живота и здравето на хората, защита на интересите на потребителите и опазване на околната среда, спазване на принципите, заложени в хармонизираното законодателство, преодоляване на техническите пречки пред търговията, и като цяло развитие на инфраструктурата за подобряване на качеството в българската икономика.

Бюджетна програма „Подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар” Заложените в програмата цели са свързани с: хармонизиране на българското законодателство, попадащо в обхвата на Работни групи „Свободно движение на стоки” и „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги” по Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. Продуктовите групи, попадащи в обхвата на компетентност са продукти, за които има нормативно определени изисквания за безопасност. От нехармонизираната област и хоризонталните въпроси на Законодателството на Европейския съюз компетентността на Дирекция „Техническа хармонизация” обхваща обществени поръчки, енергийна ефективност на енергопотребяващи продукти, шум от машини и битови уреди, законова метрология и предварително опаковани продукти, акредитация и стандартизация. Изпълняват се задълженията на звено за контакт относно продукти по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 764/2008 и на Национален информационен център за обмен на информация за проекти на технически регламенти с Европейската комисия. Координират се дейностите във връзка с правилното прилагане на изискванията и разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар, свързани с установяването и трансграничното предоставяне на услуги, включително от националните компетентни органи, функционирането на Единното звено за контакт за доставчиците на услуги, координира се участието на Република България в информационната система на вътрешния пазар на ЕС в частта относно доставчиците на услуги и техните дейности.

Подобряването на възможностите за участие в Единния пазар на ЕС е свързано с разширяване на възможностите за трансфери на стоки, чрез отчитане на българските интереси в актовете, приемани от органите на ЕС.

Бюджетна програма „Преструктуриране и ефективна управление на държавната собственост” Програмата обхваща кръга от дейности, свързани с упражняване правата на държавата като собственик на капитала на публичните предприятия, в т.ч. преструктуриране и управление на тези предприятия, раздържавяване на държавното участие в тях, контрол върху изпълнението на поетите от купувачите по приватизационни сделки ангажименти и защита на държавния интерес, удовлетворяване на реституционни претенции, осъществяване на диалог с отрасловите работодателски и синдикални структури, както и на дейностите по управление на проекти за отстраняване на щетите, нанесени на околната среда от добива и преработката на природни ресурси.

Като цяло, в преобладаващата си част, към 31.12.2023 г. заложените цели са постигнати.

Факторите и причините, оказали въздействие върху непостигането на планираните/заявените целеви стойности са свързани с: неизпълнение от публичните предприятия на изискванията за отчетност и разкриване на информация, в съответствие със ЗПП и ППЗПП, недостатъчна координация, диалог и сътрудничество между АППК, в качеството ѝ на координационното звено и органите, упражняващи правата на държавата в публичните предприятия, както и с другите организации, участващи в осъществяването на публичната политика. Ефект би оказало също и изменението на нормативната рамка, което води до промяна на приоритетите, както и настъпването на форсмажорни обстоятелства, възпрепятстващи одобрението, изпълнението/подготовката на проектите по техническа ликвидация и рекултивация по ПМС 74/1998 г., ПМС 140/1992 г. и ПМС 195/2000 г. и недостатъчно съдействие от страна на дружествата, осъществяващи дейности по ПМС 74/1998 г., ПМС 140/1992 г. и ПМС 195/2000 г.

По отношение на реализиране на външнополитическия приоритет за присъединяване на България към ОИСР, като фактор за непостигане на целите може да се отчете недостатъчния финансов ресурс и/или нормативни и структурни промени, възпрепятстващи реализиране участието в заседанията на Комитета за корпоративно управление и работната група „Държавна собственост и приватизационни практики” към ОИСР, както и дейностите по организиране и провеждане на публично събитие към Комитета за корпоративно управление.

С Решение № 1025 от 16.12.2022 г. на Министерски съвет е одобрен Годишен план за извършване от АППК на независим външен контрол на изпълнението на 5 бр. концесионни договори за 2023 г.

С Решение № 135 от 22.02.2023 година на Министерският съвет е одобрен Годишния обобщен доклад за дейността на публичните предприятия за 2021 г. Докладът е публикуван на интернет страницата на АППК на български и на английски език.

За определяне на изпълнението през 2022 г. на бизнес програмите на публичните предприятия, категоризирани като „големи” и Плана за извършване на оценки на изпълнението през 2022 г. на бизнес-програмите на определен брой от категоризираните като „микро-”, „малки” и „средни” публични предприятия, през четвъртото тримесечие на предходната година бяха изготвени 58 бр. становища с констатации и заключения, с оглед постигането на финансовите цели и 45 бр. становища с оглед постигането на нефинансовите цели.

През периода 12-15.06.2023 г е проведена първата проучвателна мисия на ОИСР в България, към Комитета по корпоративно управление, организирани са 20 работни срещи между представители на Секретариата и различни институции и заинтересовани страни; проведена е среща между представителите на Секретариата на ОИСР и представители на МИИ от дирекция ИОУДУ и дирекция ВИП и са обсъдени актуални въпроси по присъединителния процес, прилагането на практика на ЗПП и ППЗПП, както и предизвикателства и очаквания по отношения на антикорупционната политика.

Реализирано е участие в 41-то заседание на Работната група „Държавна собственост и приватизационни практики” в closed session, което се проведе на 25.10.2023 г. в гр. Париж, Франция, на което министър Богданов представи разработената от дирекция ИОУДУ презентация за състоянието на държавните предприятия в България.

Бюджетна програма „Защита на потребителите ” Предвидените в програмата дейности се изпълняват от МИИ, съвместно с Комисията за защита на потребителите. През 2023 г. заложените в програмата цели са изпълнени.

В резултат на извършените дейности българското законодателство за защита на потребителите е хармонизирано с изискванията на европейското законодателство –изготвен е проект на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, въвеждащ в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, който предстои да бъде разгледан и приет от НС.

През 2023 г. бе осигурено активно участие в заседанията на работните групи на Европейската комисия и на Съвета на ЕС при обсъждане на предложеното ново законодателство на ЕС за защита на потребителите, изпълнени са поставените задачи във връзка с изпълнението на мерките, включени в Пътната карта за присъединяване на РБ към ОИСР и Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в България.

Бюджетна програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз” Политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа и привличането на инвестиции са важни за технологичната модернизация и обновяването на производството, за развитието на иновативни продукти и услуги, за подобряване на конкурентоспособността и постигането по този начин на целите за ускорен растеж и нови работни места.

Свободният достъп до пазари на трети страни и преките чуждестранни инвестиции са едни от основните външни източници за осигуряване на устойчив растеж, основан на експортното ориентиране и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

През 2023 г., въпреки предизвикателствата в условията на усложнена глобална икономическа среда и войната в Украйна и режима на търговски санкции в тази връзка, бяха проведени редица мероприятия за поддържане на интензитета на диалога с водещите ни икономически партньори от ЕС, страните от Западните Балкани, страните от Източна Европа и Централна Азия, Азия, Близкия изток и Северна Африка, Северна и Южна Америка, с цел запазване на пазарния достъп на български стоки и услуги до чужди пазари и привличане на потенциални инвеститори. Проведени бяха видеоконферентни разговори, срещи, бизнес форуми и срещи на представителите на бизнеса с потенциални партньори. На българския бизнес бе предоставена информация за изложения, конференции и уебинари, обявени международни търгове, в които биха могли да участват заинтересовани български фирми.

България продължи активно да участва в процеса на изработване, приемане и прилагане на Общата търговска политика на ЕС. В рамките на този процес ефективно бяха отстоявани българските приоритети и интереси във връзка с водените от ЕС двустранни търговски преговори за търговска либерализация и насърчаване на инвестициите с приоритетни партньори като Китай, Индия, страните от АСЕАН, Меркосур, АКТБ, Евро-Средиземноморския регион и други. Ефективно бяха отстоявани и българските интереси във връзка с водените преговори по Споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Австралия; приемането на решения на Съвета на ЕС за подписване и сключване на ССТ с Нова Зеландия; разрешаването на съществуващите проблеми в търговията и развитието на сътрудничеството ЕС-САЩ в рамките на Съвета по търговия и технологии; изпълнението на задълженията като член на Световната търговска организация (СТО); реформата и водените в СТО преговори. Извършена бе подготовка за участие в 13-та сесия на Министерската конференция на СТО.

С представянето в края на 2022 г. на Първоначалния меморандум на България, през 2023 г. започна нов етап от предприсъединителния процес – провеждането на технически прегледи на България от тематични комитети на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В рамките на прегледите бяха изготвени и изпратени отговори на въпросници от Комитета по търговия, Комитета по стомана и РГ по експортни кредити и кредитни гаранции. Бяха организирани и проведени две проучвателни мисии на Секретариата на ОИСР в България като част от техническите прегледи от Комитета по търговия и Комитета по стомана. МИИ участва активно в заседания на работни органи на ОИСР и в дейността на Междуведомствения координационен механизъм за процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на Република България към ОИСР. Организирано бе изготвянето от МИИ, като водеща и партнираща институция, на самооценки за съответствието на националното законодателство, политики и практики с нови и ревизирани правни инструменти на ОИСР, и бе даден принос по компетентност към отговорите на въпросници по технически прегледи от други тематични комитети на ОИСР и по изпълнението на препоръки на ОИСР. Бе прието Решение на Министерския съвет за приемане на Национална пътна карта с дейности по сътрудничество с ОИСР за тригодишния период от 2023 до 2025 г. с включени дейности за министерството.

През отчетния период бяха изготвени позиции във връзка с прилаганите инструменти на търговска защита при внос/износ в/от Европейския съюз.

Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация.Поставената цел за своевременното осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси, управление при кризисни ситуации, защита на класифицираната информация и правното, административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на структурните звена на МИИ и на служителите е изпълнена. Стриктното изпълнение на дейностите възложени на служителите от общата администрация подпомага изпълнението на останалите програми и допринася за постигане на стратегическите цели на МИИ във всички области на политики, като същевременно подкрепя изпълнението на всички хоризонтални политики насочени към по-доброто управление в публичния сектор и осигурява публичност и проследимост на вземаните управленски решения.

МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА (МИР) Министерство на иновациите и растежа разработва, координира и провежда държавната политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет към 31.12.2023 г.

1. Преки чуждестранни инвестиции · % от БВП · 2,6 · 3,8

Програмният бюджет на Министерството на иновациите и растежа включва две програми които са насочени към изпълнението на една политика:

Политиката в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика се изпълнява чрез следните две програми:

Програма „Насърчаване на иновациите” Програма „Насърчаване на инвестициите” В отчета за 2023 г. за изпълнение на политиката и програмите на Министерство на иновациите и растежа са заложени общо консолидирани разходи в размер на 175 370 353 лв., от които 16 594 924 лв. са ведомствени и 158 775 429 лв. са администрирани разходи.

От администрираните разходи - 158 775 429 лв. са по други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз.

Политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика Стратегическата цел на политиката в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика е повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за интернационализация и изграждане на международна конкурентоспособност на българските компании.

За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:

Основни цели на програма „Насърчаване на иновациите”:

1. Развитие и позициониране на България като център на средно- и високотехнологични иновации в стратегически области, в които страната има утвърден капацитет и пазарни позиции, както и признати компетенции да се конкурира на световния пазар, повишавайки националното и регионалното иновационно представяне на страната.

2. Създаване на условия за засилване на иновационната и международната активност на предприятията, за да нарасне броя на МСП, въвели нов продукт, услуга, технология и маркетингова или организационна иновация, или са излезли на международните пазари.

3. Нарастване на разходите за иновации и НИРД в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027.

4. Подкрепа за разгръщането и утвърждаването на устойчива, модерна, динамична, приобщаваща, основана на данни и глобално свързана изследователска, иновативна и предприемаческа екосистема в България.

5. Превръщане на България в иновативна, интелигентна, зелена, цифрова и свързана страна чрез нова обща политика за взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите.

6. Повишаване на международното и междусекторното сътрудничество и интензивно използване на данни за ускорена специализация в продукти и услуги с висока технологична и научна интензивност и значими икономически въздействия за устойчива конкурентоспособност, технологична трансформация на икономиката, повишаване на ресурсната ефективност и цифровизацията.

7. Създаване на условия за трансфер на знания и технологии в и към индустрията и МСП, за да се постигне повишаване на конкурентоспособността на международни пазари на българските предприятия, което ще се постигне чрез реализирани партньорства с научноизследователски организации и екипи, въведени и създадени иновации, нови спин-офф и стартиращи компании и създаване на работни места.

Основни цели на програма „Насърчаване на инвестициите“:

1. Подобряване на инвестиционния образ и рейтинг на страната и популяризиране на условията за инвестиране в България;

2. Повишаване на инвестиционната активност за създаване на нови предприятия или разширение на съществуващи с нови продукти и технологии;

3. Нарастване на инвестициите в страната и подобряване на тяхната отраслова и регионална структура, създаване на нови работни места в производства и услуги с висока добавена стойност;

4. Създаване на нови способности и съвместимост, повишаване сигурността на доставките и оперативната независимост чрез прилагането на индустриално сътрудничество.

5. Ефективно и ефикасно изпълнение на ПКИП и ПВУ и успешно приключване на ОПИК и ОПИМСП с цел повишаване на иновационната дейност, производителността и експортния потенциал на предприятията, осъществяване на зеления и цифровия преход, улесняване достъпа до финансиране за МСП и подобряване на бизнес средата.

6. Подобряване на условията за привличане на индустриални инвестиции в страната чрез стартиране изпълнението на инвестиция C3.I1 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“ от Националния план за възстановяване и устойчивост.

7. Принос към привличането на чуждестранни инвеститори и разрастване и развитие на предприемаческата общност в страната чрез издаване на удостоверения за високотехнологичен и/или иновативен проект (Стартъп виза).

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) Отчетът за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са проведени в рамките на бюджетната година, и инструментите на политиките. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени, както и получения ефект за обществото в резултат от провежданите от министерството политики.

Към 31.12.2023 г. отчетът на консолидираните разходи е в общ в размер на 4 309 472 376 лв., от които 3 404 779 537 лв. са отчетени по бюджета на МРРБ, а 904 692 839 лв. - по оперативни и други програми, по които МРРБ е бенефициент.

През годината са финансирани разходи за провеждане на следните политики и програми:

2100.01.00 ПОЛИТИКА ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАСТЕЖ И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА

2100.01.00 Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда

Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност · Отчетено с натрупване към 31.12.2023 г.

Индикатори за полза/ефект по ефект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., като следва да се има предвид, че изпълнението на мерките по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 е в начален етап

Намаляване на дела на мигриралото население (вътрешна миграция) · % · 2,02 · 2,04

Показатели за полза/ефект на дейностите по стратегическо планиране на регионалното развитие

Изпълнение на Пътна карта за нови подходи в регионалната политика · % · 10 · 10

Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на програмите за ТГС ИНТЕРРЕГ-ИПП 2014-2020, по които дирекция УТС е Управляващ орган:

Брой реконструирани/възстановени културни и исторически обекти · брой · 55 · 48

Население, възползващо се от мерки за защита от наводнения или горски пожари · брой · 4 400 856 · 5 313 875

Общ брой младежи, включени в схеми за младежко предприемачество и инициативи · брой · 573 · 573

Брой участници в инициативи за обучение и квалификация · брой · 150 · 1275

Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на административно – териториалното устройство:

Нарастване потенциала на АТЕ за ефективно и ефикасно планиране, управление и използване на ресурсите за устойчиво местно развитие (нарастване дела на общините, отчитащи резултати над средните за страната по показатели за финансова самостоятелност и инвестиционна активност) · (%) · 1,1

За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 3 989 998 лв. и средства като бенефициент по оперативни и други програми в размер на – 51 626 873 лв.

Политиката се осъществява по три бюджетни програми:

По програма 2100.01.01 „Стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, децентрализация и териториално сътрудничество“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 700 478 лв. и средства по оперативни и други програми в размер – 23 491 680 лв.

Програмата се изпълнява от Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ и дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“.

Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ (ГД СППРР) От началото на програмен период 2014-2020 г., Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е обявил общо 27 процедури за предоставяне на грантово финансиране на обща стойност над 3,12 млрд. лв., като по този начин е достигнато обявяване на 100% от бюджета на Програмата за кандидатстване.

В рамките на отчетния период:

По ОПРР 2014-2020 г. сключените договори са 46 бр. на обща стойност 223,2 млн. лв.; изплатените средства са в размер на 571,8 млн. лв. или 18,28 % от бюджета на програмата; сертифицирани са разходи в размер на 431,42 млн. лв. или 13,79 % от бюджета на програмата; приключили са 62 бр. проекта по договори за предоставяне на БФП със стойност на изплатените средства 129,9 млн. лв.

По ПРР 2021-2027 г. - 1 бр. сключен договор на обща стойност 462,1 млн. лв.; изплатените средства са в размер на 138,6 млн. лв., или 2,14 % от бюджета на програмата; сертифицирани са разходи в размер на 138,6 млн. лв. или 2,14 % от бюджета на програмата.

За отчетния период са изготвени общо 8 стратегически, аналитични и информационни документи, свързани със стратегическото планиране на регионалното развитие, както следва: Одобрен 1 бр. Морски пространствен план, 1 бр. изменен Правилник за прилагане на Закона на регионалното развитие(ЗРР), Одобрени 1 бр. Единни указания за кандидатстване с концепции за ИТИ. Изготвени 3 бр. процедурни правила за РСР за изпълнение на функциите им по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗРР – част 1,2,3. Изготвени са 2 бр. технически спецификации: за извършване на последващи оценки (ПО) на Националната стратегия за регионално развитие и на ЗРР.

За отчетния период са проведени 30 броя заседания и координационни срещи, както следва: 6 бр. заседания на РСР в съответните региони за планиране от ниво 2; 4 бр. заседания на КН на ОПРР; 14 бр. със заинтересовани страни в областта на: спортна инфраструктура, образователна инфраструктура, индустриални паркове и зони, прилагане на ФИ, 6 бр. за представяне на възможностите за подкрепа по ПРР 2021 – 2027 г. и Фонда за справедлив преход в гр. Перник, Кюстендил и Стара Загора.

Отчетът на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ представя информация за изпълнението на целите и програмите, администрирани от дирекцията, въз основа на изпълнените дейности в рамките на отчетния период по програмите за териториално сътрудничество, в които България участва.

Отчетът включва информация за изпълнението на всяка от програмите за териториално сътрудничество 2014 – 2020 г, в които Република България участва, включително преглед на реализираните през отчетния период дейности по тези програми.

Основните дейности по програмите за трансгранично сътрудничество за програмен период 2014-2020, за които дирекцията е Управляващ орган, са свързани с контрол на изпълнението на дейностите и верифициране на декларираните от бенефициентите средства, извършване на плащания, изготвяне и подаване на доклади по сертификация до Сертифициращия орган.

По програмите за териториално сътрудничество и добросъседство, за които дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ е Национален орган за програмен период 2014-2020, основните изпълнявани дейности са свързани с извършване на плащания по договори за национално съ-финансиране, осигуряване навременна верификация на разходите на българските партньори посредством системата за първо ниво на контрол и администриране на нередности.

Отчетът съдържа информация за напредъка по програмите за териториално сътрудничество за програмен период 2021 – 2027. Основните дейности по тези програми са свързани с организацията, подготовката и публикуването на поканите за набиране на проектни предложения, оценката им и сключването на договори.

Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ - в областта на административно-териториалното устройство е постигнат напредък за е постигнат напредък за изпълнение на поставените цели, като реализираните дейности и използваните ресурси са допринесли за:

- · По-добро информационно осигуряване, консултиране и решаване на въпроси, свързани с административно-териториалното устройство на страната;

- · Продължаване на подкрепата за развитие на местното самоуправление и насърчаване прилагането на европейски стандарт за качество на управлението в общините;

- · Укрепване на междуинституционалното партньорство, актуализиране на стратегическите документи и разработване на нови проекти в областта на децентрализацията.

По програма 2100.01.02 „Подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи от населението“ са усвоени бюджетни средства в размер на 723 344 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 27 858 054 лв.

В изпълнение на заложените цели, през отчетния период дирекция „Жилищна политика“ (ДЖП) се създават условия за подобряване състоянието на сградния жилищен фонд чрез подобряване на енергийните характеристики на сградите и на работещ механизъм за осигуряване на достъпни жилища.

Постигането на целите е свързано:

С реализирането на „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ (НПЕЕМЖС/програмата) в изпълнение на ПМС № 18 на Министерски съвет от 2 февруари 2015 г. Към 31.12.2023 г. са обновени и въведени в експлоатация 1965 жилищни сгради, от които окончателно разплатени са 1954 жилищни сгради. НПЕЕМЖС се намира в заключителна фаза на изпълнение. Във връзка с отчетен недостиг на средства за окончателно приключване на програмата и завършване на 2022 жилищни сгради е прието ПМС № 228/17.11.2023 г., съгласно което МРРБ сключи споразумения за трансфер на средства за окончателното завършване и енергийно обновяване на 48 жилищни сгради, които ще бъдат завършени със одобрените средства по постановлението.

С изпълнението на Подмярка 1 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ (Подмярка 1), част от инвестиция C4.I1 “Подкрепа за обновяване на сградния фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и реформи в компонент № 4 „Нисковъглеродна икономика“ на НПВУ.

Изпълнението на инвестицията се намира на етап сключване на партньорски споразумения с водещите партньори – общински и районни администрации, след извършена оценка на 3068 проектни предложения. Към 31.12.2023 г. в изпълнение на Подмярка 1 е извършено следното: приключи оценяването на 3068 проектни предложения (респ. за енергийно обновяване на 3068 жилищни сгради) от 152 общини. Резултатите са публикувани в ИСУН 2020 и на официалната интернет страница на МРРБ. Предстои сключване на партньорски споразумения.

Във връзка със Заповед № РД-02-14-666/ 21.06.2023 г. на министъра на РРБ, ДЖП е определена и отговаря за изпълнението на следните реформи в компонент № 4 „Нисковъглеродна икономика“ на НПВУ:

Реформа C4.R5: „Създаване на звена на принципа „Обслужване на едно гише“;

Реформа C4.R2: „Улесняване на инвестициите в енергийно-ефективното обновяване на жилищни сгради“.

Към 31.12.2023 г. по Реформа C4.R5 с РМС № 623/14.09.2023 г. 28 областни информационни центрове са определени за структури за предоставяне на консултации на граждани, в които обслужването се извършва на принципа „Обслужване на едно гише“. 6 от тези звена вече функционират като пилотен проект.

Към 31.12.2023 г. по Реформа С4.R.2 в ДВ. бр. 82 от 29.09.2023 г. е обнародван Закона за изменение и допълнение на ЗУЕС, целящ улесняване и облекчаване на взимането на решение от общото събрание на собствениците в жилищните сгради по въпроси, свързани с обновяването на общите части на сградата, както и участието на сдруженията на собствениците в проекти за обновяване.

По програма 2100.01.03 „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 566 176 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 277 139 лв.

Дирекция „Държавна собственост и търговски дружества“ При осъществяване на поставените цели и във връзка с функционалната компетентност на дирекция „Държавна собственост и търговски дружества“ към 31.12.2023 г. се подготвят, реализират и финализират:

Проекти на актове на Министерския съвет за промяна в характера на собствеността на имоти - държавна собственост, за безвъзмездното им предоставяне за управление, за безвъзмездното им прехвърляне в собственост, за учредяване на право на ползване върху тях, за учредяване на ограничени вещни права върху имоти – публична държавна собственост, проекти на актове на МС за изменение и допълнение на актове на МС; проекти на решения на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждането на национални обекти, както и актове (заповеди) на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждането на различни обекти; становища и предложения за даване на съгласия/откази за даване на съгласие за продажба на имоти – частна държавна собственост по реда на Закона за насърчаване на инвестициите; заповеди за отписване, респ. откази за отписване от актовите книги за имотите - държавна собственост, на имоти - публична държавна собственост, както и тези свързани с държавната тайна или със сигурността и отбраната на страната, които са съставени неправилно или чието основание за актуване е отпаднало; съставяне на актове за изключителна държавна собственост, в т.ч. актове за поправка на АИДС; отговори на жалби, молби и искания на становища по нормативни актове от ведомства, търговски дружества, граждани и общини, и съответното им изпращане на компетентния да се произнесе по искането държавен орган в т.ч. упражнено методическо ръководство по отношение на имотите – държавна собственост.

Също така през 2023 г. дейностите в обхвата на Програмата са създали необходимите предпоставки и условия за ефективно функциониране и добро управление на търговските дружества с над 50% държавно участие от системата на МРРБ. Спазени са изискванията на действащата нормативна уредба, като предприетите мерки и предложения, свързани с компетенциите на министъра на РРБ при упражняване правата на държавата в дружествата с над 50% държавно участие от системата на МРРБ са осигурили вземането на своевременни управленски решения, допринасящи за изпълнение на политиките и целите на администрацията.

Заложените чрез програмата цели по отношение на управлението на търговските дружества с над 50% държавно участие са постигнати, като ползите за обществото се изразяват в поддържането на условия за функциониране на жизнеспособни и конкурентни дружества, които предоставят качествени услуги на потребителите. Създадена е необходимата организация за продължаване на структурната реформа в отрасъл „Води“, подпомогната е процедурата, свързана с приемането на бизнес-плановете и утвърждаването, и одобряването на цените на предоставяните от ВиК операторите услуги за регулаторния период 2023 – 2027 г. Изпълняват се предвидените мерки за окрупняване и консолидиране на обособените територии на действие на регионалните ВиК дружества.

Финализирана е процедурата по прехвърляне/апортиране на държавното участие във „ВиК“ ООД, гр. Исперих в капитала на „Български ВиК холдинг“ ЕАД – София, а в края на 2023 г. е стартирала същата процедура и за „ВиК“ ООД – гр. Силистра;

Издадени са 56 броя протоколи за одобрение от министъра на РРБ на взети решения от „Български ВиК холдинг“ ЕАД за кредитиране/финансиране на дъщерни дружества ВиК оператори, на обща стойност 559 503 564 лв, за оборотни нужди и покриване на нарасналата стойност на собственото им участие от индексация на СМР по сключените договори по ЗОП при изпълнение на проекти по ОПОС 2014-2020 г. От тях за 7 дъщерни ВиК дружества сумите са предоставени чрез увеличение на капитала им и придобиване от БВиК холдинг ЕАД на дялове в тях, на обща стойност 108 442 205 лв.;

В изпълнение на изискванията на ЗПП и ППЗПП към 31.12.2023 г. са стартирани 9 конкурсни процедури за избор на управителни и контролни органи на публичните предприятия от системата на МРРБ като от тях приключени са 4 конкурсни процедури за избор на трима членове на съвета на директорите на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, гр. София, за избор на управител на „Водоснабдяване и канализация - Йовковци“ ЕООД, гр. Велико Търново, управител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе и трима членове на съвета на директорите на „Автомагистрали“ ЕАД, гр. София. Стартирани са 5 конкурсни процедури за избор на управителни органи в „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД, гр. София, „Български ВиК холдинг“ ЕАД – София, „Геозащита“ ЕООД, гр. Варна, „Геозащита Перник“ ЕООД, гр. Перник, „Геозащита Плевен“ ЕООД, гр. Плевен;

Изпълнена е процедура за преобразуване чрез отделяне на „Геозащита“ ЕООД, гр. Варна в съответствие с чл. 262в от Търговския закон. Образувани са три нови самостоятелни дружества, с цел по-ефективно функциониране и предосавяне на услуги по предмета на дейност на територията на страната.

Осъществени са промени в Устава на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, като е приета нова двустепенна система на управление и са избрани чрез конкурс в АППК и в МРРБ членовете на Надзорния съвет на дружеството.

В резултат на изпълнените дейности и процедираните решения, касаещи публичните предприятия от системата на МРРБ са осигурени възможности и предпоставки за ефективно функциониране на дружествата и за предвидимост при прогнозиране на развитието и поведението им в динамична бизнес среда. За ВиК операторите от системата на МРРБ, които изпълняват договори по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“ в качеството си на бенефициенти, а така също и за тези, които предстои да бъдат бенефициенти по „Околна среда 2021 – 2027 г.“ през настоящия програмен период са осигурени предпоставки да осъществяват дейността си като жизнеспособни, финансово устойчиви и независими предприятия и да не се третират като „дружества в затруднено положение“ с цел достъп до безвъзмезден финансов ресурс през новия програмен период, а така също и за финализиране на процедурите на въвеждане в предвидените срокове на изгражданата от бенефициентите публична ВиК инфраструктура през програмен период 2014-2020г.

Представеният отчет е изготвен въз основа на реално постигнатите резултати, съпоставени с планираните, като всички от заявените целеви стойности са постигнати, като следва да бъде отбелязано, че броят на издадените актове на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждане на различни обекти, и броят на съставените актове за изключителна държавна собственост, в т.ч. актове за поправка на АИДС, кореспондира с броя на заявените в МРРБ искания в тази насока.

2100.02.00 ПОЛИТИКА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС, ПОДДЪРЖАНЕ, МОДЕРНИЗАЦИЯ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА

2100.02.00 Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

Рехабилитирани и новоизградени участъци · Км. · 305,70 · 122,424

Текущ ремонт и поддържане на РПМ · Км. · 19 925.233 · 19 971,66

Брой продадени електронни винетки · Броя · 6 300 000 · 6 261 944

Решения на МС за изменения и допълнения на Списък на общинските пътища · бр. · 1 · 2

Завършен благоустройствен пътен обект/подобрена жизнена среда · бр. · 71 · 31

Повишена сигурност на обитаване в общини след изпълнение на геозащитни мерки и дейности · бр. · 5 · 6

Контролирана свлачищна територия · ха · 1000 · 1450

Обезпечаване на територията на страната с общи устройствени планове. · % от територията · 7 · 7

Подобряване качеството на предоставяните услуги по „Водоснабдяване и канализация“, чрез увеличаване броя на жителите, на които се предоставя питейна вода с подобрени качествени показатели и/или на които се осигурява непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя подобрена услуга отвеждане и пречистване на отпадъчните води. · брой жители · 15 000 · 1500

Подобряване условията на жизнената среда в сградите чрез контрол, осъществяван от ДНСК, гарантиращ безопасно и здравословно обитаване при въвеждане в експлоатация на строежи от I, II и III категория · % · 100 · 93,2

Гарантиране спазването на нормативните изисквания за сигурност, устойчивост, безопасност и достъпност на строежите чрез повишен контрол в/у инвестиционния процес в строителството и действията на общинската администрация · % · Min.(1) · 102,0

Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти · брой · 800 · 3519

Поддържане на регулаторна база от технически нормативни актове за обследване, проектиране, изграждане и поддържане на строежите · брой · 75 · 93

Участие в заседания за хармонизиране на националното законодателство с европейското и разработване на национални стратегически документи за изпълнение на политики на Европейския съюз · брой · 5 · 25

Предоставени услуги от геодезически, топографски и кадастрални данни · млн. бр. · 2,95 · 4,35

За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 3 380 321 429 лв. и средства в размер на 852 631 512 лв., като бенефициент по Оперативни програми, като същата се осъществява по три бюджетни програми:

По програма 2100.02.01 „Рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура“ са усвоени бюджетни средства в размер на 2 114 778 142 лв. и средства в размер на 648 776 942 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС

По отношение на дейността на дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности“ (ВиК и БД) През отчетния период с Решение № 384/18.05.2023 г. на Министерския съвет е изменена собствеността от публична държавна в публична общинска и обратно на пътни участъци и улична мрежа на територията на гр. Петрич. Разгледани са документации за изменение и допълване на списъка на общинските пътища с пътни трасета на територията на общините Ардино, Белица, Марица, Момчилград, Ветово и Велинград, както и за промяна на собствеността от публична държавна в публична общинска и обратно на територията на общините Гоце Делчев и Петрич. С Решения № 707/12.10.2023 г. и № 888/14.12.2023 г. на МС е допълнен списъка на общинските пътища с пътни трасета на територията на общините Ардино, Марица и Велинград.

Продължава изпълнението на пътни обекти чрез сключените споразумения за трансфер на средства/допълнителни споразумения с общинските администрации, одобрени с Решение № 711/30.09.2022 г. на Министерския съвет, изменено и допълнено с Решение № 1039/21.12.2022 г. на Министерския съвет, като малка част от тях са приключили в рамките на 2023 г. През третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. бяха отпуснати останалите средства, необходими за довършване и въвеждане в експлоатация на обектите.

Продължи дейността по актуализацията на базата данни за техникоексплоатационното състояние на общинските пътища в страната и съоръженията към тях, по общини и категории пътища.

През периода приключи изпълнението на пътни обекти от общинската пътна мрежа, финансово подпомогнати чрез споразумения за трансфер на средства на територията на общините Елена, Белослав, Шумен, Първомай, Приморско и Момчилград.

През 2023 г. бяха сключени споразумения за трансфери за обекти за възстановяване на общински пътища на териториите на общините Момчилград, Велинград, Джебел, Ветрино, Марица, Априлци, Белица, Угърчин, Каолиново, Гурково, Варна и Мъглиж със срок на завършване 2025 г.

По отношение на Агенция „Пътна инфраструрктура“ (АПИ) Основната цел на изпълняваната политика е описана в Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, приета с протокол №67 на Министерски съвет от 02.12.2020 г., като през периода 2022-2024 г. ще продължи да бъде осигуряването на по-добра свързаност и достъпност между населените места в страната. Усилията за подобряване на съществуващата инфраструктура за автомобилен транспорт ще доведат до подобряване на условията за бизнес и търговия, като същевременно способстват и за постигането на по-високо ниво на безопасност в транспортната система на страната. Приоритетът ще има значителна роля в изпълнението на Цел 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“ и Цел 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“ от Целите за устойчиво развитие на ООН.

Общо постъпилите приходи за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. са в размер на 898 920 351 лв., като основната част са формирани от държавни такси, които са в размер на 850 055 446 лв., в т.ч.:

Винетни такси за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства (събират се на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата) – 266 143 110 лв.;

Тол такса за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства (събира се на основание чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата) – 491 615 757 лв., от които 440 256 992 лв. от тол такси и 51 358 765 лв. от маршрутни карти;

Други такси по тарифата в размер на 112 296 579 хил. лв., реализирани от кантарни такси, от таксите за преминаване на Дунав мост в посока „Русе – Гюргево”; от такси за крайпътни обслужващи обекти и рекламни съоръжения; от такси за влизане в Република България или за транзитно преминаване на ППС с чуждестранна регистрация, както и от такси за движение на тежки и извънгабаритни превозни средства по републиканските пътища.;

От наложени глоби и заплатени компенсаторни такси от нарушители са постъпили суми в размер на 25 090 749 лв.

Разходите за ведомствена и администрирана издръжка към 31.12.2023 г. са в размер на 1 293 492 281 лв., като администрираните разходи по §§10-30 „Текущ ремонт” са в размер на 1 182 451 225 лв. и съставляват над 91% от общо извършените разходи за издръжка.

Oт тях 109 919 801,55 лв. са изразходени за зимно поддържане, 3 326 231,02 лв. с ДДС за производство, доставка и монтаж на вертикална сигнализация, 135 129 495,21 лв. с ДДС за доставка и монтаж на ограничителни системи и 33 441 247,80 лв. с ДДС за полагане на хоризонтална маркировка. Остатъка е изразходван за дейности свързани с поддържането на РПМ: ремонт на съоръжения; ремонт на пътната настилка; отводнителни мероприятия – подравняване на банкети, почистване на окопи и водостоци; ландшафтно оформление – косене, рязане на храсти, оформяне короните на крайпътните дървета и др.

Основен ремонт За бюджет 2023 г. средствата, предвидени за основен ремонт, съгласно ЗДБРБ за 2023 г. са в размер на 61 272 980 лв. Разходваните средства в размер на 61 172 980 лв. са за дейности по:

Изпълнение на Програма „Аварийни ремонти“ Дейности по основен ремонт за извършване на строителство, упражняване на строителен и авторски надзор.

Извършване на дейности по проучвателно-проектантски работи Проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“(ОПРР).

Проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 (ОПОС).

Изграждане на инфраструктурни обекти За бюджет 2023 г. средствата, предвидени за изграждане на инфраструктурни обекти, съгласно ЗДБРБ за 2023 г. са в размер на 644 842 910 лв. Разплатените средства възлизат на 644 840 910 лв.

Изграждане на пътища I-ви, II-ри и III-ти клас от РПМ, финансирани с бюджетни средства:

Модернизация на Път I-1 (Е79) Път I-1 „Видин – п.в. Макреш“ от км 3+757 до км 33+400.

Модернизация на път I-1 (Е79) „Видин – Ботевград” от км 33+400 до км 102+060 Път I-1 „п.в. Бела – Ружинци“: от км 47+000 (километраж по проект) до км 61+750 (км 58+128.47 – километраж по проект), с дължина 11,128.47 км.

Допълнително проектиране и строителство на път І-1 /Е-79/ Мездра – Ботевград Лот 2 от км 161+367 до км 174 +800 Актуализация на техническия проект и строителство на път І-1 /Е-79/ Мездра – Ботевград от км Лот 1 от км 174+800 до км 194+164.89.

Изграждане на АМ „Хемус“ от Боаза до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново от км 87+800 до км 222+000 Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект: Път „Калотина – пътен възел Храбърско“ от км 15+500 до км 32+447,20.

Обходен път на гр. Бургас от км 230+700 на път I-9 Сарафово – Бургас до км 493+550 на път I-6 Ветрен – Бургас и локални платна“.

Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.

АМ Струма Лот 3.1, „Благоевград – Крупник” „Изработване на технически проект и изпълнение на част от мерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле, посочени в Решение по ОВОС № 3-3/2017 г., чрез изграждане и модифициране на оградни и дефрагментационни съоръжения по път I-1 от км 380+300 до км 396+137 (част от дясното платно на АМ Струма лот 3.2) и повишаване на безопасността в участъка“ По проект №BG16M1OP001-4.001-0002 „Разработване и внедряване на интелигентна транспортна система в обхвата на автомагистрала Тракия”.

"Подготовка на проект: Път I-1/E-79/ "Видин-Монтана-Враца", финансиран по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ АМ „Европа“ от км 32+447,20 до км 48+903“ АМ „Струма“ Лот 3.2 Проекти изпълнявани по Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) Проект Модернизация на път І–8 „Калотина – Софийски околовръстен път”, от км 1+000 до км 15+500 и етапна връзка.

Модернизация на път I-8 „Калотина – Софийски околовръстен път“ в участъка от източната граница на поземлен имот с идентификатор 35479.1.531 по КККР Придобиване на земя За бюджет 2023 г. средствата, предвидени за придобиване на земя, съгласно закон към м. декември са в размер на 10 000 000. За отчетният период са разплатени 14 348 158 лв. за обезщетения на собственици на отчуждени имоти и части от имоти от влезли в сила постановени Решения на МС, издадени Заповеди на Областни управители.

Ведомствени капиталови разходи За бюджет 2023 г. средствата, предвидени за ведомствени капиталови разходи, съгласно закон 2023 са в размер на 19 008 320 лв. За отчетния период разплатените средства са в размер на 19 005 212 лв.

Придобиване на ДМА Придобиване на компютри и хардуер – 14 720 343 лв.

Придобиване на сгради – 50 000 лв.

Придобиване на друго оборудване, машини и съоръжения – 3 997 921 Придобиване на стопански инвентар – 12 117 лв.

Придобиване на други ДМА – 14 280 лв.

Придобиване на нематериални дълготрайни активи Придобиване на програмни продукти и лицензи за програмни продукти – 210 551 лв.

Еднократно плащане за ограничено вещно право (преминаване, прокарване) на теренно ползване (Сервитутни права) – 487 034 лв.

Държавни инвестиционни заеми Агенция „Пътна инфраструктура” е бенефициент на заемите с Европейската инвестиционна банка по Проект „Транзитни пътища” 4; Проект „Транзитни пътища 5”, Автомагистрала „Тракия”, както и на Международната банка за възстановяване и развитие за Проект ”Рехабилитация на пътната инфраструктура” Световна банка.

Средствата за погашения по държавни инвестиционни заеми са в размер на 50 677 957 лв., а за лихви - 12 840 051 лв.

По програма 2100.02.02 „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“ са усвоени бюджетни средства в размер на – 1 251 440 123 лв. и средства в размер на 203 854 570 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС

Програмата се изпълнява от дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство”, дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности” (ВиК и БД) и АГКК.

Дирекция „ВиК и БД“ Част „Геозащита“ През отчетния период беше сключен нов Договор № РД-02-29-7/01.02.2023 г. и Допълнително споразумение № РД-02-29-7(1)/04.08.2023 г. с предмет „Превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие и на районите с абразионни процеси по Черноморското крайбрежие“ с държавните дружества „Геозащита” ЕООД – Варна, „Геозащита Плевен“ ЕООД и „Геозащита Перник“ ЕООД, произтичащи от задълженията на МРРБ съгласно чл. 95 от Закона за устройство на територията и е изпълнен мониторинг на 216 свлачища.

Приключено е изпълнението на обект „Гр. Царево – укрепване свлачище северен бряг“, свързан с укрепване на свлачище и брегоукрепване на северния бряг на гр. Царево. Строежът е приет с Държавна приемателна комисия и е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-35/26.01.2023 г.

Приключено е изпълнението на договор с предмет: „Прединвестиционни проучвания и обща укрепителна схема на морски залив Ахелой, община Поморие“, окончателната разработка е приета от специализиран ЕСУТ на община Поморие, извършено е окончателно плащане.

Приключено е изпълнението на Договор № РД-02-29-41/16.03.2022 г. с предмет „Актуализация на Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие за периода 2021-2027 г.“, подготвен е финален вариант на програмата, съгласувателна таблица, доклад и заповед за одобряване на програмата. Програмата е одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и е публикувана на сайта на МРРБ.

Стартирана е обществена поръчка с предмет „Актуализация на Наредба № 12 от 03.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони и на Наредба № 1 от 20.01.1994 г. за геозащитната дейност“, прекратена през м. септември 2023 г.

Сключен е договор с предмет „Ремонтно-възстановителни работи на брегоукрепителните съоръжения – плажна зона, гр. Варна“ – хармонизиране на инвестиционния проект с европейското законодателство (ЕВРОКОД)“, след проведена обществена поръчка. Приключено е изпълнението на I етап от договора, внесена документация.

Сключен е Договор № РД-02-29-113/10.11.2023 г. с предмет „Научна задача за подпомагане на процеса по допълване на доклада по ОВОС по проект “FAST Danube”, проведени срещи, кореспонденция, представен доклад за изпълнението на първи етап от задачата, извършена проверка на представените документи, приети и разплатена извършената работа.

Стартирана е процедура по ЗОП с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „Брегоукрепване в района на крайбрежна плажна ивица на гр. Ахтопол” за избор на изпълнител, отворена е оферта, проведени са заседания на оценителната комисия.

През 2023 г. продължи изпълнението на обекти със сключени договори, усилията за провеждане на процедури по ЗОП за значими обекти, както и изпълнението на сключени в предходни години на 40 споразумения за трансфер за изпълнение на проекто-проучвателни работи (ППР) и/или строителни и монтажни работи (СМР) по предложения на общини, свързани с укрепване на свлачищни райони на територията на 28 общини: Бяла, Сухиндол, Смолян, Правец, Приморско, Белово, Иваново, Мездра, Омуртаг, Своге, Белене, Бойчиновци, Брезник, Брусарци, Велики Преслав, Велико Търново, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Златоград, Каварна, Ловеч, Оряхово, Ракитово, Сатовча, Свищов, Тетевен, Трън и Царево.

В съответствие с финансовия ресурс в началото на 2023 г. отново е отправена покана до всички общински администрации чрез Националното сдружение на общините и областните управители за представяне на предложения за финансиране на ППР и/или СМР за извършване на геозащитни мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, абразионните процеси по Черноморското крайбрежие или ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие. След проведени от началото на 2023 г. четири работни срещи, е извършена оценка и приоритизация по одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството критерии за оценка на допустимите предложения и са сключени 15 нови споразумения – в 12 общини: Сливен-2, Стражица, Тутракан, Балчик-2, Несебър-2, Бургас, Приморско, Ардино, Златоград, Плевен и Баните и в община Русе.

Приключени са споразумения за трансфер на финансови средства за извършване на геозащитни дейности с общини Сухиндол, Смолян, Правец, Омуртаг, Своге-2, Белене, Брезник-2, Златоград, Сатовча-4, Ловеч-3, Оряхово, Тетевен и Приморско.

За периода от 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. е осъществен предварителен контрол на постъпили 88 искания във връзка с инвестиционни намерения в свлачищни райони.

Част „Благоустройствени дейности“ През периода продължи изпълнението на преходни обекти по сключени на предходен етап споразумения за трансфер на средства на териториите на общините Правец, Летница и Родопи.

През периода приключи изпълнението на обекти, финансово подпомогнати чрез споразумения за трансфер на средства на териториите на общините Белово, Неделино, Разлог, Пещера, Троян и Ямбол.

През отчетния период е прекратено едно споразумение за трансфер за обект на територията на община Белово.

Продължават да се изпълняват обекти възстановяване на улична мрежа, които са одобрени с Решение № 711/30.09.2022 г. на Министерски съвет, изменено и допълнено с Решения № 1039/21.12.2022 г. и № 152/01.03.2023 г. на Министерския съвет чрез сключени споразумения за трансфер с общинските администрации, като част от тях са приключили в рамките на 2023 г. През третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. бяха отпуснати останалите средства, необходими за довършване и въвеждане в експлоатация на обектите.

През 2023 г. бяха сключени споразумения за трансфери за обекти за възстановяване на улична мрежа на териториите на общините Първомай, Рудозем, Варна, Върбица, Кнежа, Гурково, Бяла Слатина, Цар Калоян и Левски, чието изпълнение следва да завърши през 2025 г.

Част „Водоснабдяване и канализация“ През периода продължи изпълнението на „Проект за развитие на общинска инфраструктура“. Изпълнението на СМР на обект „Рехабилитация на яз. Студена“ приключи на 02.08.2021 г., на 18.01.2022 г. от Дирекция за национален и строителен контрол (ДНСК) е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-25/18.01.2022 г., с което строеж „Рехабилитация на язовир „Студена“ е въведен в експлоатация. На 02 август 2022 г., съгласно договора, приключи срокът за съобщаване на дефекти. Изготвени са окончателни документи по договорите и през отчетния период са извършени финалните разплащания за обекта. Изпълнението на дейностите за обект „Строителство на язовир „Луда Яна“ и пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ)“ продължава и през 2023 г. Съгласно последната представена строителна програма, строителството ще продължи до м. октомври 2024 г.

Във връзка със сключен договор за „Обследване на извършеното строителство и изготвяне на проектна документация за завършване на пречиствателна станция за питейни води, гр. Сливен“ през отчетния период е изготвен работен проект за завършване на ПСПВ, гр. Сливен и са проведени част от съгласувателните процедури с компетентните органи по реда на ЗУТ във връзка с неговото одобряване и издаване на разрешение за строеж. Подготвена е и предстои одобряване на процедура по реда на Закона за обществените поръчки за „Изготвяне на доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите на проектна документация за завършване на пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ), гр. Сливен“ и осъществяване на строителен надзор по време на строително - монтажните работи на обект "Пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ), гр. Сливен“.

Продължава изпълнението на 105 бр. ВиК обекти, които са одобрени с Решение № 711/30.09.2022 г. на Министерски съвет, изменено и допълнено с Решения № 1039/21.12.2022 г. и № 152/2023 г. на Министерския съвет чрез сключени споразумения за трансфер с общинските администрации. Извършва се документален мониторинг на представяните доклади. Към момента някои от обектите/етапи от обектите са изпълнени, а други все още се изпълняват, в рамките на предоставеното финансиране чрез споразумения за трансфер през 2022 г. и допълнителни споразумения, сключени през 2023 г. Срокът за изпълнение на дейностите за ВиК обектите по подписаните споразумения и допълнителни споразумения е до 31.10.2024 г.

През 2023 г., извън средствата за споразуменията, подписани в съответствие с РМС № 711/09.09.2022 г., от бюджета на МРРБ са подписани споразумения с 11 бр. общини за предоставяне на средства за 12 бр. ВиК обекти, изпълнението на които ще продължи и през 2024 г.

През периода приключи изпълнението на проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК – етап 2”, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”. Приети са всички доклади по договорите за изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания (РПИП) за областите Велико Търново, Габрово, Плевен, Софийска област, Търговище и Хасково. По проекта са проведени също семинари, мероприятия за добри практики и информационни събития. Срокът за изпълнение на проекта беше до 31.12.2023 г.

През отчетния период продължи подпомагането на Асоциациите по ВиК с методическа помощ за организиране на 55 броя заседания на общите събрание на асоциациите и е осигурено финансирането от държавния бюджет за тяхната дейност, съгласно чл.198в, ал.12 и ал.13 на Закона за водите. Дейността на асоциациите е изцяло съобразена с изпълнение на нормативните изисквания и договорите за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги, подписани със съответните ВиК оператори.

Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ (УТАТУ) В изпълнение на разпоредбата на § 123, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за финансово подпомагане изработването на проекти на ОУПО, през отчетния период в изпълнение на действащи споразумения, са извършени финансови трансфери към общини-бенефициенти в размер на 773 941,86 лв.

Окончателният проект на ОУП на община Шабла е разгледан и приет от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и е одобрен със Заповед № РД-02-15-95/04.07.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Изменение на ОУП на община Царево е възложено за изпълнение на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД по реда на чл. 14, ал. 1, , т. 5 от Закона за обществените поръчки.

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Основната цел, която беше поставена, е със законопроекта да се определи статута на строежи на техническата инфраструктура, които са започнати или изградени, реконструирани, ремонтирани без изискващите се по ЗУТ строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. По естеството си тези строежи са с предназначение за трайно задоволяване на обществени нужди, като голяма част от тях представляват национални обекти и/или обекти с национално значение, както и обекти с първостепенно общинско значение. Поради това със законопроекта се предвижда преходна разпоредба, която да определи необходимите условия за регламентиране статута „търпимост“ на горепосочените строежи, в резултат на което същите няма да подлежат на премахване и забрана за ползване, както и се регламентират условията и реда за тяхното завършване и въвеждане в експлоатация с оглед гарантиране на обществения интерес, на тяхната безопасност, опазването на околната среда. Законът не е гласуван в Народното събрание.

По инициатива на народни представители, на 11.07.2023 г. в Народното събрание бе проведена кръгла маса на тема „Регулация на дивото и свободно къмпингуване“ с участие на народни представители, представители на заинтересованите министерства, кметове на Черноморски общини, както и представители на НПО сектора. По време на кръглата маса не се постигна консенсус за приемане на наредбата, като се посочваха мотиви относно необходимостта от приемане на стратегия за развитие на къмпинг туризма, ограничения обхват на наредбата (само за зона „А“ и зона „ Б“ по Черноморското крайбрежие), нуждата нормативно да се регламентира „свободното къмпингуване“ като туристическа дейност за цялата територия на Република България, като се определят общи правила, които да регулират, а да не забраняват тази дейност.

Предвид гореизложеното, със Заповед № РД-02-14-1076/17.10.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е създадена нова междуведомствена работна група със задача да продължи работата по анализиране на нормативната уредба и обсъждане на предложения във връзка с изработването на проекта на наредба по чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК.

След проведени обсъждания работна група взе решение проектът на наредба по чл. 10а, ал. 3 от ЗУЧК да не бъде одобряван. За решаване на проблемите, свързани със свободното къмпингуване е необходимо Министерството на туризма да актуализира стратегическите документи по чл. 5, ал. 2 от Закона за туризма с цел определяне на насоки за развитие на къмпинг туризма, вкл. „свободното къмпингуване“, както и да бъдат подготвени предложения за нормативни промени в Закона за туризма, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, и др., с които да се регламентират условията и реда за „свободно къмпингуване“ на територията на цялата страна, а не само по Черноморското крайбрежие.

Експерти от дирекцията са взели участие в изготвяне на Наръчник за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници.

За осигуряване на устройствена планова основа за изграждане на приоритетни обекти на пътната, пристанищната и друга инфраструктура, са издадени 23 бр. разрешения на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изработване на общи и подробни устройствени и техните изменения, проведени са 25 заседания на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика за разглеждане на ОУП, ПУП и техни изменения, както и на Морския пространствен план на Република България и са издадени 23 бр. заповеди за одобряване на ОУП, ПУП и техни изменения.

Съгласно правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството са одобрени 92 бр. инвестиционни проекта и са издадени 97  бр. разрешения за строеж и допълнения на издадени разрешения за строеж за обекти в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в т.ч. обекти на пътната инфраструктура, на електропреносната мрежа, на железопътната инфраструктура, на пристанищната инфраструктура и др. Презаверени са 2 разрешения за строеж, издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на които е изтекъл срокът на правно действие. Регистрирани са 61 бр. технически паспорти за завършени строежи, чиито разрешения за строеж е издал министърът на регионалното развитие и благоустройството.

Агенция по геодезия, картография и кадастър Стратегическата цел на АГКК е увеличаване покритието на Република България с КККР и тяхното поддържане, актуализиране и съхраняването им в съответствие с утвърдения бюджет, както и развитие на геодезическата и картографската дейност с цел задоволяване на държавните потребности и обслужване на потребителите с информация от нея.

Оперативни цели на АГКК за 2023 г. са покриване на територията на страната с кадастрална карта, подобряване на качеството на услугите за клиентите с геоинформация, увеличаване дела на електронните услуги, допълване и обновяване на електронния геоинформационен архив, съдържащ всички картографски материали налични в Геокартфонда на АГКК, поддържане на адекватна нормативна уредба, текущо обновяване на картните материали и необходимите за нуждите на устройственото планиране, поддържане на Държавната нивелачна мрежа, мареографните станции, създаване на геодезически мрежи с местно предназначение и др.

Приходите към 31.12.2023 г. са в размер на 25.7 млн. лева.

Продукти /услуги и дейности извършвани по програмата:

Създаване и поддържане на КККР;

Създаване на специализирани карти и регистри по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;

Геодезия и картография;

Предоставяне на услуги на физически и юридически лица;

Регистрация на правоспособни лица.

Показатели за полза/ефект и за изпълнение на програмата:

Извършени услуги – 4.35 млн. бр.;

Дейности по създаване на КККР – одобрени КККР на урбанизираните територии на 110 бр. населени места;

Преизмерване на държавната нивелачна мрежа – 613 км.;

Мареографни измервания се извършват в 2 мареографни станции;

Контрол на координатите на базовите станции на инфраструктурните ГНСС мрежи – осъществява се и за 4-те мрежи, получили удостоверение за оценка на съответствие.

Разходите по програмата към 31.12.2023 г. са в размер на 29 784 904 лева, представляващи ведомствени разходи по бюджета на АГКК.

По програма 2100.02.03 „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“ са усвоени бюджетни средства в размер на 14 103 164 лв.

Дирекция „Технически правила и норми“ Изпълнението на индикаторите с натрупване към 31.12.2023 г. спрямо целевите им годишни стойности по бюджетна програма 2100.02.03 Бюджетна програма „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“, са преизпълнени за 2023 г.

Утвърденият бюджет на дирекция ТПН за 2023 г. е 160 000 лв. От него към 31.12.2023 г. са разплатени (усвоени) 30 000 лв. с ДДС и не са усвоени 130 000 с ДДС поради забавени обществени поръчки за две важни за дирекцията и МРРБ задачи. Тези задачи ще бъдат изпълнени и за тях ще бъде поет ангажимент през 2024 г, което изцяло нарушава тригодишната бюджетна прогноза за периода 2024 г. – 2026 г. съответно цялото планиране на работата на дирекцията през следващите години.

Анализът на изпълнението на задачите от програмния формат на бюджета към 31.12.2023 г. показва, че дирекция ТПН въпреки финансовите пречки успешно изпълнява задачите от програмния бюджет въпреки недостига на бюджетни средства и нарушеното планиране.

Към 31.12.2023 г. дирекция ТПН показва висок потенциал при извършване на нормативната дейност от функционалната компетентност на дирекцията, както и високо професионално ниво при изпълнение на функциите, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) № 305/2011 и Регламент (ЕС) № 2019/515 и на Звено за контакт относно строителните продукти.

Дирекция за национален строителен контрол В изпълнение на стратегическите цели по провеждане на държавната политика в областта на националния строителен контрол, Дирекция за национален строителен контрол е извършила за периода от 01.01.2023 до 31.12.2023 год., както следва:

Извършени проверки на строежи, на строителни книжа и строителни продукти за спазването на основните изисквания към строежите, включително спазване на плановете за безопасност и здраве (ПБЗ) – общо 44 131 бр.

Дейност по премахване на незаконни строежи Издаване на административни актове в резултат на осъществен контрол Въвеждане в експлоатация на строежите от I, II и III категория Съставени АУАН-за установени нарушения на разпоредбите на ЗУТ и нормативните актове по прилагането му са съставени общо 517 акта по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Проведени административнонаказателни производства Проведени процедури по издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор и отразяване на промени на обстоятелствата по издадено удостоверение Дейност по обработване на постъпили запитвания, жалби, сигнали и молби на физически и юридически лица

9.  Реализирани приходи - през 2023 г. от ДНСК са реализирани приходи по Тарифа 14 от такси за въвеждане в експлоатация на строежи; от наложени глоби и имуществени санкции по наказателни постановления; от събрани вземания във връзка с извършени разходи по принудително премахнати незаконни строежи и от такси за предоставяне на достъп до обществена информация, на обща стойност 5 056 907 лв., в това число 512 296 лв. от събрани вземания във връзка с извършени разходи по принудително премахнати незаконни строежи и наложени глоби и имуществени санкции по наказателни постановления и споразумения.

По програма 2100.03.00 „Ефективна администрация и координация“ са усвоени бюджетни средства в размер на 20 468 110 лв. и средства в размер на 434 454 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС

В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на останалите програми за постигането на стратегическите цели на МРРБ. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите във всички области на политиките, разходите за тях са изведени в самостоятелна програма „Ефективна администрация и координация“.

Дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) През отчетния период 01.01.2023 – 31.12.2023 г. дейността на дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) предостави комплексни бизнес ориентирани информационни услуги с гарантирано качество. Осигури информационната сигурност на системите, работещи с некласифицирана и класифицирана информация с оглед защитата им срещу неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване, доколкото такива събития или действия могат да нарушат достъпността, автентичността, целостта и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни, а също така на предоставяните електронни услуги, свързани с тези системи.

Дирекция ИОСС осигури непрекъсваемостта и качеството на работните ИТ процеси в МРРБ чрез планиране и осигуряване администрирането, поддръжката и развитието на информационните обекти: хардуер, софтуер, мрежова инфраструктура, информационни системи.

Дирекцията координира и подпомага провеждането на държавната политика в областта на сигурността - защитата на класифицираната информация, защитата при бедствия, противодействие на тероризма и отбранително-мобилизационната подготовка (ОМП).

Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“ Организирана е дейността по набиране и подбор на персонала, кариерно израстване и развитие на служителите от министерството, повишаване на професионалната квалификация и обучение, като са обявени и проведени конкурсни процедури, процедури по мобилност, подбори и обучения. Изготвени са административни актове, свързани с възникване, изменение и прекратяване на служебни и трудови правоотношения, заповеди за разрешаване/прекратяване ползването на отпуск на служителите, за провеждане на обучения. Изготвени са документи, свързани с управлението на човешките ресурси и вътрешния документооборот, обработени са болнични листове. Проведени са профилактични медицински прегледи и изследвания за превенция и диагностика на ранни форми на заболявания. Попълнена и актуализирана е информацията в Интегрираната информационна система на държавната администрация.

Организирано е движението на документите и кореспонденцията в министерството чрез деловодната система АИС „АКСТЪР-ОФИС“ и съпътстващите комуникационни канали. Изпълняват се дейностите по административното обслужване на юридически и физически лица на „едно гише“ и по поддържане на учрежденския архив чрез деловодната система. Координирана е подготовката на материалите на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет за заседанията на Министерския съвет.

Инспекторатът на МРРБ За периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г., Инспекторатът на МРРБ е извършил общо 48 (четиридесет и осем) проверки.

Основните приоритети на Инспектората са насочени към предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията чрез независима и обективна оценка на дейността.

При някои от извършените проверки са установени пропуски и нарушения, с оглед което са дадени препоръки за подобряване на дейността. Ръководителите на проверените структури са предоставили необходимата информация за изпълнението на препоръките.

През периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. са постъпили 35 (тридесет и пет) броя сигнали по Административнопроцесуалния кодекс, по които са предприети съответните действия.

В изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2021 г. – 2027 г. е изготвен Антикорупционен план на МРРБ за 2023 г., който включва мерки и по отношение на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра. За изпълнението на предвидените в плана антикорупционни мерки са изготвени шестмесечен и годишен отчет, които са публикувани на официалната интернет страница на министерството в раздел „Антикорупция“.

Инспекторатът е извършил проверка на всички декларации за несъвместимост на назначените служители за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г.

Дирекция „Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество“ Подготвени и разпространени са 283 съобщения до медиите, включително за обществени консултации. Организирани и проведени са 73 интервюта. Отговорено е на 119 запитвания от медии. Подготвена е информация за 73 публични събития или посещения в страната. Съгласувани са 153 проекта на съобщения за медиите, част от пакета с документи за разглеждане от МС. Публикувани за обществено обсъждане са 26 проекта на документи.

Изготвени са 95 поздравителни адреса или благодарствени писма и 120 заповеди за командировка на служители на министерството в чужбина.

Организирани са срещи на министъра с четирима посланици, участието на заместник-министър в конференция за възстановяването на Украйна в Лондон и експертна среща с представители на посолството на Канада по проблеми на ВиК сектора. Подготвено е участието в заседание на Националния координационен механизъм по правата на човека.

Дирекция ВОПМС участва в дейностите по присъединяване на България към ОИСР. Подготвени са отговори на въпросници в рамките на техническите прегледи от 16 от комитетите на организацията. Извършено е плащане на членския внос за текущата година. Организирани са участията в заседания на Междуведомствения координационен механизъм и изготвянето на Пътна карта до 2025 г. и провеждането на мисията на екип от КПРР през м. ноември 2023 г.

Като Секретариат на Националната група за координация на дейностите за изпълнението на Дунавската стратегия отдел ЕКМСА изпълнява регулярно ангажиментите по Дунавската и другите макрорегионални стратегии.

Звеното координира цялостната дейност на МРРБ, свързана с членството на България в ЕС: участва в 47 заседания на СЕВ, отчита изпълнението на Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС; изготвени са 12 месечни отчета за статуса на мерките от Плана и 8 доклада до ЕК.

Предоставени са материали, необходими за участие на високо държавно и дипломатическо ниво, по теми, свързани с международното сътрудничество с 39 държави и 7 други формата.

Изготвени са 275 резюмета на материали за заседанията на МС. Осигурени са 147 писмени превода на документи и 12 устни превода при официални срещи или събития.

Всички официални срещи в министерството са осигурени протоколно и са отразени.

Дирекция „Вътрешен одит“ В периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. дирекция „Вътрешен одит” е изготвила Годишен доклад за дейността по вътрешен одит за 2022 г. Докладът съдържа обобщена информация за дейността по вътрешен одит, включително на второстепенните разпоредители с бюджет и търговските дружества с държавно участие в капитала към МРРБ, в които има изградени самостоятелни структури за вътрешен одит. Докладът е предоставен на министъра на финансите в нормативно определения срок. В периода е изготвен Стратегически план за 2024 г. – 2026 г. и Годишен план за дейността на дирекция „Вътрешен одит“ за 2024 г. Извършен е анализ на информация за целите, процесите, дейностите и структурите в МРРБ. Идентифицирани са одитните единици и е извършена оценка на риска по съответните рискови фактори. Определени са ниско, средно и високо рисковите структури, процеси и дейности в МРРБ. Определена е одитната стратегия, като и потребността от одиторски персонал.

Дирекция „Вътрешен одит“ е постигнала целите, заложени в Стратегическия план за 2023 г. – 2025 г. Изпълнени са 15 одитни ангажименти. През отчетния период са направени 172 констатации, като 117 от тях са с отрицателен характер. Дадени са 38 препоръки, които са приети от ръководството. Ефектът от изпълнението на препоръките ще доведе до подобряване на функционирането на вътрешния контрол и съответствие на процесите с действащото законодателство, което от своя страна потвърждава значимостта на вътрешния одит за подобряване на дейността на одитираните единици.

Дирекция „Финансово-стопански дейности“ изготви тригодишната бюджетна прогноза; изготви и представи ежемесечно заявка за осигуряване на лимит на МРРБ, изготви консолидирани ежемесечни и тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета, на сметките за СЕС и по други международни програми и договори, организира, координира и обобщи отчета за изпълнението на капиталовите разходи. Организира и осъществи финансовата и счетоводната политика на министерството в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, Закона за счетоводството, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Сметкоплана на бюджетните организации, приложимите счетоводни стандарти и други нормативни актове, регламентиращи финансовата дейност. Дирекцията осъществява и стопанските дейности в министерството като осигурява поддръжката и ремонта на движимото и недвижимото имущество, контролира и отговаря за правилната техническа експлоатация и поддръжка на ведомствения автотранспорт и др.

Дирекция „Обществени поръчки“ В изпълнение на възложените й функции дирекция „Обществени поръчки“ планира, организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки а именно: изготви План-график за провеждането на обществените поръчки в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2023 г.; извърши преглед на постъпилите 79 докладa за стартиране на обществени поръчки и приложени към тях технически спецификации и методики, за пълнота и законосъобразност в съответствие с ЗОП и Вътрешните правила за управление на цикъла на ОП в МРРБ; изготви общо 60 документации по процедурите за възлагане на обществените поръчки, обяви с приложенията по чл. 20, ал. 3 от ЗОП, покани с приложенията по чл. 82 от ЗОП, и договори за директно възлагане; проведе възлагането на 53 обществени поръчки в съответствие с нормативните изисквания и приложимите правила за обществените поръчки; изготви и организира сключването на 67 договора за възлагане на обществените поръчки; изготви и организира сключването на 32 допълнителни споразумения към договори за обществени поръчки; извърши предварителен контрол на 61 проектa на решения за откриване, обявления и документации на обществени поръчки на АПИ, АГКК и ДНСК; изготви 6 становища по подадени жалби и наложени финансови корекции и осъществи процесуално представителство пред съдебните институции и КЗК; води регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки; подготви и изпрати за публикуване необходимата информация при възлагането на обществени поръчки до Агенцията по обществени поръчки и „Официален вестник“ на Европейския съюз; съхрани документацията по проведените обществени поръчки.

Дирекция „Правна“ През отчетния период служителите от дирекция „Правна“ са оказвали правна помощ на ръководството и на звената в министерството с оглед законосъобразното осъществяване на техните функции. Осъществено е процесуално представителство на държавата, министъра и МРРБ по около 960 дела, голям процент от които са дела, образувани поради наложени финансови корекции по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативни програми „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. и „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., както и по програмите за трансгранично сътрудничество към дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Изготвени и депозирани са искови молби, отговори на искови молби, жалби, становища и други документи, необходими за представяне пред органите на съдебната власт. Изготвени са значителен брой становища и отговори по постъпили запитвания, включително и от други дирекции в МРРБ, по въпроси от компетентността на министерството, свързани с прилагането на Закона за собствеността, Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията и др. приложими нормативни актове. Изготвени са множество становища и са предоставени документи и информация на разследващите органи в Република България. Предприети са необходимите правни действия за събиране вземанията на министерството, като са изготвени покани за доброволно изпълнение. Образувани са изпълнителни производства пред частен или държавен съдебен изпълнител.

В дирекцията са постъпили и разгледани 148 заявления за достъп до обществена информация. На 52 заявления са изготвени отговори до заявителите с предоставяне на исканата информация. По 16 от постъпилите заявления са изготвени решения за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ въз основа на представено мотивирано становище от съответната дирекция за наличието на информацията и нейния характер, а по едно от заявленията е изготвено решение, с което е отказан достъп до исканата информация. По 11 заявления е предоставен частичен достъп до исканата обществена информация. По 57 заявления са изготвени писма, с които заявленията са препратени по компетентност съгласно чл. 32 от ЗДОИ.

Ежедневно служителите от дирекция „Правна“ осъществяват проверка по законосъобразност на документация по процедури по Закона за обществените поръчки, проекти на договори и споразумения, страна по които е МРРБ и др.

Осъществява се участие в работни групи и комисии, в които се поставят за разрешаване въпроси от компетентността на дирекция „Правна“. Представители на дирекция „Правна“ участват и в междуведомствени работни групи за разрешаването на приоритетни задачи от компетенциите на МРРБ.

Осъществява се и участие в обсъждането и подготовката на проекти на нормативни и административни актове, като включително се изготвят и окомплектоват преписки за внасяне в Министерския съвет.

ГД “ГРАО“ Информационната система на ГРАО е базова информационна система по отношение на данните от гражданската регистрация и една от най-важните информационни системи в страната. В резултат от изпълнението на програмата се съхраняват и поддържат в актуално състояние данните на лицата, подлежащи на гражданска регистрация, които се ползват при административното обслужване на физическите лица и се предоставят на други институции за изпълнение на законоустановените им задълженията (Национална агенция по приходите, МВР, НОИ, НЗОК и др.). Предоставените от информационната система данни за гражданската регистрация на лицата имат задължителен характер за останалите информационни системи.

Осигурени са всички дейности, произтичащи като задължения на ГД ГРАО от Изборния кодекс, във връзка с проведените избори.

Изпълнението на програмата е създало предпоставки за подобряване на контрола и методологията на дейностите, свързани с гражданската регистрация и подобряване на административното обслужване на физическите лица и органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ (МЗХ) Отчет на разходите по бюджета на Министерство на земеделието и храните по области на политики и бюджетни програми

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на МЗХ · 289 563 200 · 337 954 697 · 333 978 690

2200.01.00 · Политика в областта на земеделието и селските райони · 223 770 900 · 266 745 000 · 262 768 484

2200.01.01 · Бюджетна програма „Земеделски земи” · 52 125 200 · 56 900 111 · 56 897 603

2200.01.02 · Бюджетна програма „Природни ресурси в селските райони” · 99 000 · 102 115 · 102 115

2200.01.03 · Бюджетна програма „Растениевъдство” · 33 948 900 · 41 825 754 · 41 825 753

2200.01.04 · Бюджетна програма „Хидромелиорации” · 35 495 000 · 36 701 390 · 32 746 040

2200.01.05 · Бюджетна програма „Животновъдство” · 4 263 200 · 6 034 053 · 6 034 053

2200.01.06 · Бюджетна програма „Организация на пазарите и държавни помощи” · 2 104 600 · 2 214 632 · 2 214 632

2200.01.07 · Бюджетна програма „Агростатистика, анализи и прогнози” · 1 150 000 · 968 723 · 968 723

2200.01.08 · Бюджетна програма „Научни изследвания” · 0 · 0 · 0

2200.01.09 · Бюджетна програма „Съвети и консултации” · 1 445 000 · 1 473 988 · 1 473 988

2200.01.10 · Бюджетна програма „Земеделска техника” · 1 139 000 · 783 338 · 783 338

2200.01.11 · Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига” · 91 103 000 · 119 267 942 · 119 249 285

2200.01.12 · Бюджетна програма „Подобряване на живота в селските райони” · 898 000 · 472 954 · 472 954

2200.02.00 · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 7 219 000 · 7 999 166 · 7 999 166

2200.02.01 · Бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” · 7 219 000 · 7 999 166 · 7 999 166

2200.03.00 · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 35 612 200 · 39 238 446 · 39 238 508

2200.03.01 · Бюджетна програма „Специализирани дейности в горските територии” · 30 612 200 · 34 232 145 · 34 232 207

2200.03.02 · Бюджетна програма „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита” · 5 000 000 · 5 006 301 · 5 006 301

2200.04.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 22 961 100 · 23 972 085 · 23 972 532

Отчет на консолидираните разходите по бюджетните програми в рамките на съответните области на политики/функционални области

ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ на · Kонсолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи

Министерството на земеделието и храните

Класификационен код · (в лева) · Общо разходи · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо ведомствени · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо администрирани · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС

Общо разходи · 463 706 136 · 333 978 690 · 129 727 446 · 400 067 979 · 286 351 380 · 113 716 599 · 63 638 157 · 47 627 310 · 16 010 847

2200.01.00 · Политика в областта на земеделието и селските райони · 383 185 818 · 262 768 484 · 120 417 334 · 319 658 104 · 215 218 712 · 104 439 392 · 63 527 714 · 47 549 772 · 15 977 942

2200.01.01 · Бюджетна програма „Земеделски земи” · 56 902 636 · 56 897 603 · 5 033 · 56 397 923 · 56 392 890 · 5 033 · 504 713 · 504 713 · 0

2200.01.02 · Бюджетна програма „Природни ресурси в селските райони” · 102 115 · 102 115 · 0 · 102 115 · 102 115 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.03 · Бюджетна програма „Растениевъдство” · 42 489 928 · 41 825 753 · 664 175 · 42 414 316 · 41 750 141 · 664 175 · 75 612 · 75 612 · 0

2200.01.04 · Бюджетна програма „Хидромелиорации” · 32 746 040 · 32 746 040 · 0 · 7 401 390 · 7 401 390 · 0 · 25 344 650 · 25 344 650 · 0

2200.01.05 · Бюджетна програма „Животновъдство” · 6 034 053 · 6 034 053 · 0 · 5 524 548 · 5 524 548 · 0 · 509 505 · 509 505 · 0

2200.01.06 · Бюджетна програма „Организация на пазарите и държавни помощи” · 2 214 632 · 2 214 632 · 0 · 2 214 632 · 2 214 632 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.07 · Бюджетна програма „Агростатистика, анализи и прогнози” · 2 307 057 · 968 723 · 1 338 334 · 2 307 057 · 968 723 · 1 338 334 · 0 · 0 · 0

2200.01.08 · Бюджетна програма „Научни изследвания” · 79 135 300 · 0 · 79 135 300 · 78 616 137 · 0 · 78 616 137 · 519 163 · 0 · 519 163

2200.01.09 · Бюджетна програма „Съвети и консултации” · 7 500 475 · 1 473 988 · 6 026 487 · 7 500 475 · 1 473 988 · 6 026 487 · 0 · 0 · 0

2200.01.10 · Бюджетна програма „Земеделска техника” · 783 338 · 783 338 · 0 · 783 338 · 783 338 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.11 · Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига” · 144 813 217 · 119 249 285 · 25 563 932 · 108 239 146 · 98 133 993 · 10 105 153 · 36 574 071 · 21 115 292 · 15 458 779

2200.01.12 · Бюджетна програма „Подобряване на живота в селските райони” · 8 157 027 · 472 954 · 7 684 073 · 8 157 027 · 472 954 · 7 684 073 · 0 · 0 · 0

2200.02.00 · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 15 078 232 · 7 999 166 · 7 079 066 · 15 040 542 · 7 961 476 · 7 079 066 · 37 690 · 37 690 · 0

2200.02.01 · Бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” · 15 078 232 · 7 999 166 · 7 079 066 · 15 040 542 · 7 961 476 · 7 079 066 · 37 690 · 37 690 · 0

2200.03.00 · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 40 279 521 · 39 238 508 · 1 041 013 · 40 243 888 · 39 235 780 · 1 008 108 · 35 633 · 2 728 · 32 905

2200.03.01 · Бюджетна програма „Специализирани дейности в горските територии” · 35 273 220 · 34 232 207 · 1 041 013 · 35 237 587 · 34 229 479 · 1 008 108 · 35 633 · 2 728 · 32 905

2200.03.02 · Бюджетна програма „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита” · 5 006 301 · 5 006 301 · 0 · 5 006 301 · 5 006 301 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.04.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 25 162 565 · 23 972 532 · 1 190 033 · 25 125 445 · 23 935 412 · 1 190 033 · 37 120 · 37 120 · 0

ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Стратегическите цели на политиката са:

Политиката в аграрния сектор е съобразена с приоритетите и целите на Националната програма за развитие България 2030, която установява стратегическата рамка за развитие на страната в периода до 2030 г. Един от включените в Програмата приоритети е Устойчиво селско стопанство, изразено чрез подприоритетите за Структурна и секторна балансираност на селското стопанство, Доходи на земеделските производители, Конкурентоспособност на селското стопанство, Роля на аграрния отрасъл за опазване на околната среда, Управление на рибарството и аквакултурите. Реализацията им гарантира последователност на прилаганата до момента политика в сектора и укрепване на устойчивостта на селското стопанство в дългосрочен план.

Съществено отражение върху аграрната политика има прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет, одобрен от Европейската комисия през м. декември 2022 г. Изпълнението на Плана стартира през 2023 г., чрез адресиране на потребностите от модернизиране и технологично обновяване на сектора, засилване трансфера на знания, задълбочаване на взаимовръзките между наука и практика, екологизиране на земеделските практики, диверсификация на икономическите дейности в селските райони, подобряване качеството на храните, укрепване на стопанствата на млади фермери, на малки и средни стопанства.

Важни приоритети на аграрната политика се реализират и чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). За устойчиво селско стопанство чрез НПВУ се предвижда да бъдат изпълнени инвестиции, целящи повишаване на конкурентоспособността и екологичната устойчивост на аграрния отрасъл, ускоряване на технологичната модернизация на земеделските стопанства и широко навлизане в практиката на дигитални иновации, позволяващи по-ефективно използване на ресурсите.

В периода 2023-2025 г. в аграрната сфера се прилагат и политики, произтичащи от разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за животновъдството, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за храните, Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за лозата и виното и др.

Оперативни цели:

Структурна и секторна балансираност на селското стопанство; Технологична и екологична модернизация на земеделските стопанства, съчетана с ускорено въвеждане на иновациите и дигиталните решения в земеделската практика; Нарастване на производството на биологични продукти; Устойчиво използване и ефективно управление на природните ресурси; Качествени и безопасни храни за потребителите; Висок здравословен статус на животните и хуманно отношение към тях; Въвеждане на икономическите механизми от Общата селскостопанска политика на ЕС за развитие на устойчиви земеделски стопанства; Развитие на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор в условията на членство в ЕС и други.

Разплатените към 31.12.2023 г. субсидии по ПРСР 2014-2020 представляват 70 % от целия наличен бюджет на ПРСР, или 5 190,3 млн.лв. публични средства (общо средства от ЕЗФРСР и от национален бюджет).

Договорените средства (без отчитане на поети бъдещи и преходни задължения по мерките с многогодишен ангажимент от ПРСР) представляват 92,7 на сто, спрямо целия бюджет на ПРСР, или 6 880,8 млн.лв. публични средства.

На 19 ноември 2021 г., с Решение C(2021) 8541 на ЕК бе одобрено най-голямото изменение в Програмата, с което се прибавят към текущите 2,9 млрд. евро нови 900 милиона евро, като общият бюджет на цялата програма се увеличава до 3,8 млрд. евро (7.4 млрд. лева), които вече са на разположение на бенефициентите. Следвайки старите разчети, процентът разплащане, съответно договаряне към 31.12.2023 г. е 92% разплатени, при договорени 100% по Програмата.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел за съответната област на политика Изпълнението на стратегическата и оперативните цели на политиката за развитие на селските райони в края на програмния период ще доведе до следните ползи/ефекти за обществото: Създаване на благоприятна икономическа среда за развитие на селските райони; Увеличаване на производството на преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване качеството на произвежданата преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване и модернизация на инфраструктурата в селските райони; Намаляване на миграцията от селските райони; Подкрепа на предприемачеството в селските райони; Въвеждане и прилагане на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за постигане на устойчив модел на управление на земята, за опазване на водите и почвените ресурси, на ценни местообитания и природни системи; Разширяване на инвестициите в земеделието за производството на висококачествени, екологично чисти и разнообразни земеделски продукти; Оползотворяване на продуктовия потенциал от национални ресурси - почва, вода, климат, работна ръка, както и прилагане на иновационни технологии в производството на растителни продукти; Запазване на националния растителен генофонд за нуждите на селекцията; Повишено предлагане на екологично чисти и разнообразни растителни продукти; Подобрено усвояване на средствата от Европейските фондове и Националния бюджет; Ефективна организация, производство и управление на животновъдството, в т.ч. на развъдната дейност; Осигуряване на условия за развитие на биологично производство, което от своя страна допринася едновременно за: опазване на околната среда - укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието, производство на здравословни храни; Високоефективен контрол за стриктното спазване на правилата за производство в лозаро-винарския сектор, с което се гарантира на обществото автентичността, произхода и качеството на крайния продукт – виното; Гарантиране конкурентоспособността на българските вина на европейския и световен пазар; Извършване на качествени услуги по селекция и репродукция, водещи до повишаване на продуктивността и ефективно използване на селскостопанските животни; Съхраняване на уникалните национални генетични ресурси в животновъдството; Поддържане и съхранение на автохтонните национални породи, чрез Националния генетичен резерв; Запазване генетичното разнообразие, чрез криоконсервационна програма за ex situ управление на генетичните ресурси в Република България; Повишаване интереса на фермерите към отглеждане на високопродуктивни животни под селекционен контрол. както и редица други.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.01.00 Политика в областта на земеделието и селските райони Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2023 г.

1 · Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП) · Млн. ха · 5 · 5

2 · Минимален дял на обработваемата земя в ИЗП · % · 66 · 69

3 · Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 3 600 · 4119

4 · Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство – БДС/ГРЕ* · Хил. лева/ГРЕ · 15,0 · 27

5 · Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 2 500 · 1067

6 · Подпомогнати земеделски стопани чрез директни плащания за подкрепа на дохода · Брой · 61 000 · 61 000

7 · Консултирани земеделски стопани · Брой · 16 000 · 15 240

8 · Съхранени породи животни · Брой · 44 · 48

9 · Стойност на спасената земеделска продукция в резултата на проведени активни противоградови въздействия · Млн. лева · 160 · 190

10 · Контрол, управление и регулиране на дейностите в областта на растителната защита · % · 100 · 100

11 · Контрол, управление и регулиране на дейностите по здравеопазване на животните и безопасността на храните · % · 100 · 100

Източник: НСИ – Икономически сметки за селското стопанство, първа оценка за 2023 г. – стойност на икономическите индикатори; *ГРЕ – годишна работна единица (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство)

Данните за стойностите на ключовите индикатори на политиката в областта на земеделието и селските райони за 2023 г. показват превишение спрямо заложената прогноза по показателите „Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство“ - с 14,4% и „Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство“ - със 79,8%.

При показателя „Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство“ е налице изоставане спрямо целевата стойност с 57,3%. Като се има предвид, че стойността на показателя се формира и под влияние на изплатените на земеделските стопани през годината субсидии, една от възможните причини за недостигане на поставената цел е прехвърлянето на по-голямата част от плащанията за Кампания `2023 към оторизация през 2024 г. През 2023 г. за първи път се прилагат интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и въвеждането на нови изисквания и контролни механизми обуславя забавянето на плащания, които традиционно се извършват през същата календарната година, в която се провежда приемът за съответната кампания.

Отчетената стойност на индикатора „Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП)“ е на нивото на заложената. Зададената рамка на политики в аграрната сфера – области на политики, стратегически и оперативни цели и цели на бюджетните програми е съобразена със заложените приоритети и цели в Националната програма за развитие България 2030 – документ, установяващ националната стратегическа рамка за развитие на страната до 2030 г., Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони в периода 2023-2027 г.

Изпълняват се и политики, произтичащи от разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за животновъдството, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за храните, Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за лозата и виното и др.

Заложеният показател „Консултирани земеделски стопани“ е изпълнен на 95%. Всички желаещи земеделски стопани да получат съветнически услуги са обслужени, включително услуги се предоставят дистанционно - през платформите за видеовръзки и/или чрез отговори на постъпили запитвания по електронната поща/рубриката „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НССЗ. На земеделските стопани се оказва методическа и техническа помощ при прилагане на новата законодателна рамка за Общата селскостопанска политика, изискванията за базовата и социална условност, при комуникацията им с администрацията чрез все по-широко навлизащите електронни системи.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане

Политиката в сектор „Рибарство” включва дейностите, свързани с риболов (с цел търговия, любителски риболов, аквакултури и рибопреработвателната промишленост) и допринася за поддържане и възстановяване на биооразнообразието във водните екосистеми; · осигуряване на условия за устойчива експлоатация на морските биологични ресурси; прилагане на европейските стандарти по отношение на производство, преработка и маркетинг на риба от стопански риболов и аквакултури и други. Това се постига чрез превръщане на сектор „Рибарство” в модерен и конкурентоспособен сектор, с помощта на прилагането на иновационни дейности, подпомогнати от научни разработки; превръщане в гъвкав, саморегулиращ се икономически сектор, в резултат на изградено партньорство и съвместни дейности между частните предприятия, организации и съответните национални институции и европейски структури, и в икономически стабилен сектор, посредством повишаване на асортимента, качеството и количеството на произведената продукция от риба. Също така, секторът допринася за по-добро интегриране с другите сектори на икономиката, като туризъм, услуги и други.

Политиката в областта на рибарството и аквакултурите има за цел създаване на условия за устойчиво развитие на сектор „Рибарство“ (стопански и любителски риболов, производство на аквакултури, търговия и преработка на продукти от риболов и аквакултури).

През 2023 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предприе редица действия за постигане на тази цел, в това число чрез въвеждане на мерки за опазване на рибните ресурси и осъществяване на контрол над операторите в сектора на рибарството. Представяни и защитавани са националните интереси в сектор Рибарство при участието на Република България в международни срещи и работни групи, чрез изготвени становища, опорни точки, теми за дискусия, позиции и указания.

През последните няколко години сектор „Рибарство“ бе значително засегнат от настъпилата криза вследствие от разпространението на COVID-19, като бе изправен пред редица предизвикателства и трудности, свързани със свития пазар и търсене, повишените цени на използваните електроенергия, горива, фуражи, кислород и суровини. В резултат от възникналата усложнена политическа ситуация и започналата война в Украйна българският риболовен флот бе изправен пред допълнителни затруднения, довели до спад в риболовните дейности, включително поради заплахата за безопасността на корабоплаването в Черно море. С оглед смекчаване на последствията, МЗХ, в сътрудничество с Европейската комисия, отправи искане за запазване през 2024 г. на прилаганите през настоящата година нива на общия допустим улов (ОДУ) и квота за улов на калкан, както и за прехвърляне към риболовните възможности на Република България за 2024 г. на неусвоените през 2022 г. количества квота за улов на калкан. В резултат, общите риболовни възможности за улов на калкан на Република България през 2024 г. са определени в размер на 95 тона. С цел предоставяне на достъпна и разбираема информация на потребителите относно предлаганите на пазара продукти от риболов и аквакултури за продажба, са предприети действия за актуализиране и допълване на националния списък с използваните търговски обозначения на продукти от риболов и аквакултури, в съотвествие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета, относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури. Списъкът съдържа научното наименование на всеки вид, търговското обозначение, наименованието на вида на официалния език, както и друго наименование или наименования, възприети на местно или регионално ниво.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.02.00 Политика в областта на рибарството и аквакултурите Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2023 г.

1 · Повишаване произведената продукция от аквакултури · Тон · 12 700 · 15 014*

2 · Годишна консумация на риба · Кг / човек · 5,2 · 6,1**

3 · Въведени мерки за управление на риболова и аквакултурите · Брой · 4 · 4

Данните, които се отчитат в края на 2023 г., отразяват последните налични данни:

* произведените количества от рибовъдните стопанства през 2022 г., източник ИАРА ** годишно потребление на риба и рибни продукти на лице от домакинство през 2022 г., източник Националния статистически институт.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪХРАНЯВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА

Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане Стратегическата цел на политиката в областта на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча е устойчиво развитие в дългосрочен план на горския сектор, опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча.

Оперативните цели са контрол и планиране; изпълнение на международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство и участие в работни форуми на Европейския съюз, подпомагащи политиките му в областта на горския сектор, както и осигуряване на международното сътрудничество по проблемите на горите; консултантски услуги на граждани и собственици на гори, на юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство. С изпълнението на стратегическите и оперативни цели се постига: Съхраняване и увеличаване на горите и дивеча; Контрол в горските територии; Опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча; Повишаване ефективността на превенцията и борбата с горските пожари и незаконните действия в горите; Устойчивост, в планирането на дейностите в горските територии и ефективно усвояване на средствата от европейски и международни програми за съхранение на горите.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.03.00 Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2023 г.

1 · Издадена на български и на английски език Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г. · Брой · 500 ·  0

2 · Инвентаризация на горските територии и изработване на планове за ловностопански дейности и дейности по опазване на горските територии от пожари · Хил. ха · 480 · 501

3 · Изработване на областни планове за развитие на горските територии. · Брой · 2 · 2

5 · Състояние на запаса на благороден елен · Брой · 30 000 · 38 434

6 · Извършени проверки, свързани с контролната дейност по съхраняване и увеличаване на горите и дивеча. · Брой · 126 350 · 331 534

7 · Консултирани собственици на гори и ползватели на дървесина. · Брой · 500 · 500

Инвентаризацията на горите е процесът, при който периодично се установява състоянието на горите в страната с пробни площи и самолетни снимки. Основните задачи на инвентаризацията на горските територии са: създаване на актуална база данни за горските територии и ресурси, и изработване на горскостопанска карта. Планирането в горските територии има за основна цел постигане на устойчивост при ползване и възпроизводство на горските ресурси и функции, с цел да се гарантира опазването на биологичното разнообразие.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел Към отчетния период е достигната добра степен на изпълнение на очакваната полза/ефект за обществото в областта на политиката по отношение на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча, което е видно от изпълнение на заложените показатели и целеви стойности. Ефектът от изпълнението на политиката е постигнат при оптимално използване на наличните ресурси. За ключов индикатор „Изработване на областни планове за развитие на горските територии“ при заложена целева стойност от 9 бр. има изработен и утвърден 1 бр. областен план за развитие на горските територии; възложено е изработването на 2 бр. областни плана за развитие на горските територии (1 бр. обл. план за развитие на горските територии е в процедура по екологична оценка в МОСВ, за която се очаква произнасяне и 1 бр. обл.план за развитие на горските територии е в съдебна фаза – оспорва се становището по Екологична оценка, изработени са задания за 2 бр. бр.планове и 2 бр. са в процес на адаптация за стартиране, поради факта, че релевантната подзаконова нормативна база не позволява прилагане на една от съществените иновации, въведени с областните планове, а именно приета наредба по реда на чл. 249, ал. 8 от Закона за горите).

Фактори, които оказват въздействие върху постигането на резултати по програмата са: недостатъчно развита информационна система за горите, липсата на горски кадастър и на Национална инвентаризация на горските територии, недостатъчно интегриране на дейностите по запазването на биологичното разнообразие с горското планиране и липсата на разработени и приети методики за остойностяване на обществените екосистемни ползи.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА и СЪОБЩЕНИЯТА (МТС) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) към 31.12.2023 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджета на МТС за 2023 г., като първостепенен разпоредител с бюджет.

Транспортният сектор на България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната. В тази връзка, мисията на Министерството на транспорта и съобщенията е постигането на устойчива и високоефективна транспортна система, която да съчетава по един балансиран начин всички видове транспорт и да подпомага регионалното развитие.

През отчетния период МТС концентрира усилията си към провеждане на една целенасочена, мотивирана и съобразена с европейските принципи транспортна политика. Опитахме се да постигнем по-добра координация в действията си и да обезпечим ефективната връзка между дейността на министерството и предварително дефинираните приоритети, която да гарантира развитието на транспортната система на Република България. Стремим се да продължим политиката на стриктен контрол върху разходите на дружествата от системата на МТС, както и да насърчаваме инвестиционната активност на бизнеса в транспорта, включително и чрез развитие на нормативната уредба.

Развитието на метрото в София значително улеснява ежедневието на жителите и посетителите на столицата с оглед на спестеното време и средства. В допълнение се подобряват и сигурността, надеждността и комфорта при пътуване в градски условия и се насърчава употребата на екологосъобразни видове транспорт, което води до по-чиста околна среда.

Основната цел на компонент „Транспортна свързаност“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е намаляване на въглеродния отпечатък на транспортния сектор чрез инвестиции в модернизацията и цифровизацията на железопътния сегмент. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат принос към зеления и цифров преход, повишаване на безопасността, както и към териториалната балансираност на растежа. Предложенията в компонент „Транспортна свързаност“ са в синхрон с приоритетите за развитие на екологосъобразните видове транспорт.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТС към 31.12.2023 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 859 009 400 · 881 708 455 · 869 961 287

2300.01.00 · Политика в областта на транспорта · 767 805 300 · 780 763 594 · 769 241 171

2300.01.01. · Бюджетна програма "Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура" · 230 481 000 · 236 482 188 · 228 566 509

2300.01.02. · Бюджетна програма "Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност" · 530 350 000 · 540 931 312 · 537 633 060

2300.01.03. · Бюджетна програма "Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт" · 6 174 500 · 2 550 294 · 2 517 015

2300.01.04. · Бюджетна програма "Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт" · 799 800 · 799 800 · 524 587

2300.02.00 · Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност · 62 909 400 · 62 586 400 · 62 583 360

2300.02.01. · Бюджетна програма "Развитие на съобщенията и цифровата свързаност" · 62 909 400 · 62 586 400 · 62 583 360

2300.03.00  ·  Бюджетна програма "Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза" · 28 294 700 · 38 358 461 · 38 136 756

Преглед на изпълнението на политика в областта на транспорта Основните цели на министерството в рамките на политиката в областта на транспорта са свързани с:

Интегриране на българската транспортна система в европейската и утвърждаване на приоритетната й роля в региона;

Повишаване на икономическата ефективност;

Повишаване на конкурентоспособността на българската транспортна система;

Осигуряване на транспортни услуги на населението на достъпни цени;

Подобряване на условията за лоялна конкуренция между и в различните видове транспорт;

Устойчив ръст на вътрешните и международните превози;

Постигане на високо ниво на енергийна ефективност на транспортния сектор;

Постигане и поддържане висока степен на безопасност и сигурност;

Висока надеждност на експлоатацията;

Намаляване на негативното влияние на транспортната дейност върху околната среда;

Намаляване броя и щетите от произшествията;

Постигане на високо ниво на професионална компетентност.

Изразходваните средства към 31.12.2023 г. за реализирането на политиката са в размер на 769,2 млн. лв.

Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2023 г. е както следва:

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Политика в областта на транспорта ·   Мерна единица

Наименование на индикатора · · Програма 2023 г. · Отчет 2023 г.

1.Повишаване на среднoпретеглена скорост на движение по железопътната инфраструктура · Км/ч · 78,4 · 78,4

2. Реализирани влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД · Влаккм · 22 258 840 · 21 854 727

Ключов индикатор за изпълнението на политиката в областта на транспорта, който отчита подобряването на състоянието на железопътния транспорт е Повишаване на среднoпретеглена скорост на движение по железопътната инфраструктура. По-високата скорост на движение по жп мрежата е свързана с по-добра инфраструктура и гарантира намаляване времепътуването и повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт. За отчетния период са постигнати 78,4 км/ч, което представлява 100% изпълнение на заложените в плана за 2023 г.

От 2022 г. като ключов показател е одобрен и се отчита Повишаване среднопретеглените скорости на движение по железопътната инфраструктура. Промяната в ключовия индикатор е с цел да се избегнат всички външни и непредвидени фактори, които биха оказали негативно влияние върху индикатора. Също така, новият индикатор отчита обективно състоянието на железопътната инфраструктура на цялата територия на Р. България, а не само в ремонтираните участъци.

Показател за полза/ефект от изпълнението на Политиката в областта на транспорта, пряко отчитащ подобряването на състоянието на железопътния транспорт, са Реализираните влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, който отчита извършената влакова работа като включва, както превозите обект на задължителните превозни услуги (ЗОУ), така и търговските превози. За отчетния период са реализирани 21 854 727 влаккилометри, което представлява 98,18% от планираните за 2023 г. (в отчетените влаккилометри са включени и тези, извършени от резервен и извънреден автобусен транспорт).

В обхвата на Политика в областта на транспорта попадат следните бюджетни програми:

Програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ Програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ Програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ Програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.

Бюджетна програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ 228,6 млн. лв.

Транспортният сектор е ключов за българската (и всяка друга) икономика, както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори в икономиката, така и заради собствения му принос в брутната добавена стойност и заетостта.

Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията през 2023 г. са отчетени средства за капиталови трансфери в общ размер на 224 183,8 хил. лв., в т.ч. за ДП „Национална компания "Железопътна инфраструктура“ в размер на 153 852,5 хил. лв., за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД в размер на 49 000,0 хил. лв. и за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура"в размер на 29 247,0 хил. лв. През 2023 г. „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД възстанови капиталов трансфер, предоставен през 2022 г. в размер на (-7,9 млн. лв.).

Дейностите в ДП НКЖИ са регламентирани от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, международните споразумения за железопътни превози, по които Република България е страна и са съобразени с изискванията на директивите и Регламентите на Европейската комисия. Съгласно действащото законодателство на Компанията е възложено стопанисването и управлението на предоставените ѝ активи (публична и частна държавна собственост) и изпълнението на посочените дейности.

Като управител на железопътната инфраструктура в България, НКЖИ организира дейността си в съответствие с 5-годишен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията, от една страна, и НКЖИ, от друга страна по чл. 25 (1) от ЗЖТ, 10-годишна програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура и нейната безопасна и надеждна експлоатация, включително при бедствия, терористични действия и военни конфликти по чл. 27 от ЗЖТ, бизнес-програма за пет годишен период, годишна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура по чл. 28 от ЗЖТ. Предоставяните по реда на Закона за държавния бюджет средства на ДП НКЖИ под формата на капиталов трансфер за ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) и субсидия за текуща дейност покриват само разходи, свързани с изпълнението на възложените от държавата дейности. С предоставените средства като капиталов трансфер през 2023 г. се осигурява изпълнението и съответното финансиране на проекти от инвестиционната програма на предприятието за ремонт, рехабилитация и изграждане на обекти от железопътната инфраструктура, някои от които са:

ПРОЕКТ 3 „Ремонт на железния път и съоръженията за поддържане на достигнатите скорости“. Към 31.12.2023 година усвоените капиталови трансфери са в размер на 26 785 066,20 лв.

Обект № 1. „Реконструкция на гърловините и коловозното развитие на гара Своге, изграждане на нова маршрутно-компютърна централизация и преустройство на контактната мрежа“. Гара Своге е част от 2-ра главна железопътна линия, която в отсечката София-Мездра е с категория „Железопътна магистрала”. Съществуващото горно строене включва шест коловоза от които два глухи, обикновени стрелки тип-49 1:9 300 и 1:9 190 и едностранни и двустранни английски стрелки. Ефект от изпълнение на строително-монтажните работи:

облекчаване на експлоатационната дейност и поддръжка на гарата;

увеличаване на пропускателната способност;

подобряване на комфорта на пътуване;

осигуряване на безпрепятствено движение на возилата в района на гарата.

Обект № 2. „Механизирано подновяване на железопътната инфраструктура и съоръженията към нея в междугарието Каспичан - Провадия път № 2 участък Каспичан-спирка Невша“ В момента скоростта по книжка разписание е 80 км/час. Проектна скорост 130 км/час.

Ефект от изпълнение на строително-монтажните работи:

С изпълнението на ремонта на железния път и стрелките в съответствие с техническите норми за поддържане и ремонт, ще се гарантира сигурност и безопасност на движение на влаковете и тяхната надеждност, като се осигурява:

управлението на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност, гарантиращи надеждна експлоатация;

скоростни условия, гарантиращи устойчив График на движение на влаковете. Запазване на скоростта по книжка разписание;

ще се завиши скоростта на движение на влаковете от 80 на 130 км/час и ще се намали времепътуването от 21,31 минути (21 минути и 19 секунди) на 13,11 минути (13 минути и 7 секунди) с 8,20 минути (8 минути и 12 секунди);

капацитет на трафика, даващ възможност за ефективно използване на направления по железопътната мрежа;

комфорт на пътуване за запазване и привличане на клиенти;

подобряване параметрите на железния път в геометрично отношение и като конструкция;

понижаване на разходите за текущо поддържане на железния път и съоръженията;

намаляване на времепътуването.

Обект № 3. „Изграждане на предпазна ограда и видеонаблюдение в междугарието Илиенци-Курило, в дясно на път № 1 (преди и след спирка Кумарица)“. Изграждането на предпазната ограда е необходимо с цел недопускане на нерагламентирани пресичания на железния път от хора и животни. Предпазната ограда се разполага в дясно на път № 1 в междугарието Илиянци-Курило, от км 9+650 до км 10+270 и от км 10+435 до км 11+150, по нарастване на километража, в сервитута на железния път.

Обект № 4. „Доставка и влагане на прелезни настилки“. Железопътните прелези, като елемент от железния път представляват неговата пресечна точка с пътища и улици от Републиканската и общинска пътна мрежа. Те трябва да гарантират безопасно и безаварийно влаково движение и в същото време да позволяват безопасно, плавно и безконфликтно преминаване на пътни превозни средства. Еластичните прелезни настилки монтирани през последните двадесетина години на някои от най-натоварените с автомобилно движение железопътни прелези по железопътната мрежа на България на практика доказват своите качества по отношение на високата износоустойчивост на контактната повърхност, здравина на отделните панели, нехлъзгаемост на гумите на ППС, висока издръжливост при големи транспортни натоварвания, лесен демонтаж и монтаж при извършване на ремонтни работи по железния път в зоната на прелеза и дълъг експлоатационен живот.

Обект № 5. „Подновяване на железния път и контактната мрежа в междугарието Дъбово-Гурково с дължина 15 810 м“. Железният път в междугарието е безнаставов с релси тип S49, на стоманобетонови траверси СТ-4 със скрепление ПАК-68И и е с нормално междурелсие 1435 мм. Състоянието на релсовото скрепление в кривите е силно компрометирано, което се изразява най-вече в множество счупени реброви подложки, посукани траверси, разбити изолационни и уплътнителни втулки. Вследствие на дългогодишна експлоатация и просрочени с години срокове за подновяване и механизиран среден ремонт на железния път в междугарието Дъбово –Гурково железният път е с влошено техническо състояние. През 1988 г. за последен път е извършвано подновяване на железния път в междугарието Дъбово – Гурково, а през 1999 г. за последно е извършен механизиран среден ремонт на железния път.

Обект № 6. „Механизирано подновяване на железния път и контактната мрежа в междугарието Гурково–Твърдица 8 623 м“. Вследствие на дългогодишна експлоатация и просрочени с години срокове за подновяване и механизиран среден ремонт на железния път в междугарието железния път е с влошено техническо състояние. Железният път е безнаставов с релси тип S49, на стоманобетонови траверси СТ-4 (със скрепление ПАК-И) и е с нормално междурелсие 1435 мм. Състоянието на релсовото скрепление в кривите е силно компрометирано, което се изразява най-вече в множество счупени железни подложки, посукани траверси, разбити изолационни и уплътнителни втулки.

ПРОЕКТ 4: „Модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства“.

Към 31.12.2023 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 12 663 925,09 лв.

Обект № 1. „Електрификация на 83-та железопътна линия Симеоновград-Нова Загора“ Във връзка с електрификацията на 83-та линия се налага подмяна на всички сигнални кабели в участъка с нови кабели за електрифициран участък. В обекта ще бъдат включени и трансформатори от контактна мрежа за осигуряване на резервно захранване на апаратурата за сигнализация и телекомуникации.

Ще се извърши преустройство на въздушни линии 0,4 кv, на EVN-ЕРП Юг, в кабелни линии, поради нарушаване габарита, спрямо ново изградената контактна мрежа.

Обект № 2. „Оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите в Република България, съгласно ЗУТ и упражняване на строителен надзор за обект: „Възстановяване на диспечерска централизация на гари, съоръжени с МРЦ в участък София-Карлово – по обособени позиции“.

С изграждането на диспечерска централизация в участъка София – Карлово ще се създаде възможност гарите да се управляват от единен диспечерски център в ЦГ София, с което ще се повиши пропускателната способност в цитирания участък. Успешното изпълнение на обекта ще доведе до намаляване на експлоатационен персонал на Поделение УДВК.

Обект № 3. „Изграждане на 20 бр. автоматични прелезни устройства“ – по обособени позиции.

Обектът предвижда проектиране, изграждане и пресъоръжаване на 20 броя прелеза. За охраната на прелезите на междугарие, съоръжени с ръчни бариери, управлявани от прелезопазач се разчита единствено на субективния фактор. Подава се разпореждане от дежурния ръководител движение в една от съседните гари към прелезопазача за своевременно затваряне на прелеза преди изпращане на влака, като времето, през което прелезът е затворен е твърде голямо. Като резултат се обостря търпението на водачите на пътни превозни средства и често се стига до конфликти. Има и случаи на преминаване на ППС през прелез в междугарие с ръчни бариери при спуснати бариерни греди.

Обект № 4. „Оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка София-Мездра-Червен бряг – по обособена позиция 1: „Изграждане на оптична кабелна мрежа в участък София-Мездра от 2-ра главна жп линия – етап 1“ и обособена позиция 2 „Изграждане на оптична кабелна мрежа в участък Мездра-Червен бряг от 2-ра главна жп линия – етап 2“.

Съществуващата телекомуникационна мрежа на ДП НКЖИ се базира на медни магистрални съобщителни кабели, които са с понижени параметри и множество повреди. В експлоатация са от над 40 години и реално са на границата на техният експлоатационен ресурс. Същите са без никакви възможности и капацитет за предоставяне на съвременни телекомуникационни услуги.

Обект № 5. „Доставка, инсталиране и конфигуриране на цифрова телекомуникационна апаратура за модернизация на съобщителната мрежа по 5-та главна жп линия в участъка Благоевград-Кулата“.

В участъка има изградена цифрова телекомуникационна мрежа през 2007 г. В експлоатация е от 11 години. Не се произвеждат и поддържат резервни части. Липсва софтуер за ъпдейт. Цифровата телекомуникационна мрежа е морално и технически остаряла, но е необходимо да се осигурява непрекъсната и надеждна работа на ТК мрежа на ДП НКЖИ.

Обект № 6. „„Модернизация на осигурителните системи по трета главна жп линия в участъка Дунавци-Желю войвода“ по обособени позиции: Обособена позиция 1: „Инженеринг в гарите Казанлък, Гурково, Твърдица, Шивачево, Гаврилово и Желю войвода по трета главна линия, чрез модернизация на съществуващите осигурителни техники“; Обособена позиция 2: „Проектиране и изграждане на компютърна визуализация за участъка Дунавци-Желю войвода при влаков диспечер в гара Пловдив“.

Гарите Казанлък, Гурково, Твърдица, Шивачево, Гавраилово, Желю войвода са съоръжени с маршрутно-релейни централизации тип Н-68 с импулсни и фазочуствителни релсови вериги 25 Hz пуснати в експлоатация в периода 1969 – 1974 г.

Обект № 7. „Доставка и инсталиране на апаратура в три броя гари: Бов, Плевен и Раднево, с цел модернизация и рехабилитация на системите на ОТ, ТК и ЕС по обособени позиции“.

Системите за сигнализация, телекомуникации и електроснабдяване са едни от най-важните елементи в осигуряването на безопасността на движението на влаковете. Осигуряването на непрекъсната им 24 часова работа е задължително и се извършва от служители на Поделение „Сигнализация и телекомуникации”. Голяма част от системите за сигнализация, телекомуникации и електроснабдяване са морално остарели и се нуждаят от рехабилитация и модернизация. Основно това са електромеханични централизации (ЕМЦ) и релейни уредби за ключови зависимости (РУКЗ) и телекомуникационни кабелни линии с влошени параметри.

Обект № 8. „Монтаж на апаратура от демонтирани АПУ след изграждане на надлези от обекта Пловдив -Бургас Фаза 2 – 6 броя за 2023 г.“.

Обектът предвижда пресъоръжаване на АПУ с технологично остаряла апаратура и с изчерпан експлоатационен ресурс с годна апаратура, демонтирана от обекта Пловдив -Бургас Фаза 2 по изграждане на нови пътни надлези.

Прелезите са със много стара и амортизирана апаратура. Необходима е подмяна на вътрешната и външната апаратура. С изпълнението на обекта ще се намали броя на отказите и подобри безопасността на преминаващите през прелеза МПС.

ПРОЕКТ 5: „Модернизация и реконструкция на тягови подстанции“.

Към 31.12.2023 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 1 067 569,52 лв.

Обект № 1. „Рехабилитация на контактната мрежа от км 363+500 до км 365+200 по ІІ-ра жп линия София-Горна Оряховица-Варна, спирка Караджата“.

В участъка от км. 363+500 до км. 365+200 по 2-ра главна жп линия София – Горна Оряховица – Варна се намира бивша гара Караджата, електрифицирана и пусната в редовна експлоатация през 1986 г., а през 2004 г. гарата е закрита, като статута ѝ е променен в жп спирка. Контактната мрежа в участъка не е преустроена, като стълбовете, изграждащи съществуващите напречниците са на голямо отстояние от оста на прилежащите коловози в експлоатация, което прави труден достъпа до тях с РССМ за контактна мрежа. При необходимост, достъп до стълба е възможен с автовишка или чрез изкачване по железорешетъчните стълбове. Предвиждат се следните мероприятия преустройство на стълбовната линия в единична самостоятелна за път 1 и 2, подмяна на контактен проводник, носещо въже струнни и струнни клеми, като и преустройство на съществуващата неутралната вставка. Подмяна на амортизирани траверси СТ-4 ПАК с нови траверси СТ-6 тип 49 с еластично безподложно скрепление SKL-14. Разрушаване на сградите на ПЗ, VC, магазията и пост 1 и 2 с извозване на отпадъци, доставка и поставяне на фургон с размери 300/600 см. оборудван с ел. инсталация. Изграждане на нова пътека към пероните, както и възстановяване на съществуващите перони. Изграждане на осветление и система за видеонаблюдение на спирката.

ПРОЕКТ 7: „Удвояване и електрификация на железопътна линия Карнобат-Синдел“. Към 31.12.2023 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 12 587 878,73 лв.

Обект № 1. „Жп участък Лозарево-Прилеп от км 18+663 до км 23+108, включително жп тунел № 1“. Обектът е преходен от 2013 г. Строителните работи по изграждане на тунелната конструкция са преустановени.

С цел контрол на състоянието на тунелната конструкция, за 2021 година са предвидени геодезически измервания в жп тунел 1, с които се цели установяване на периодично наблюдаване на деформациите на тунелната изработка и своевременно предприемане на мерки в случай на необходимост. Плануваните измерванията са на всяко тримесечие. В рамките на авторския надзор и на основание данните от измерванията, в ДП „НКЖИ“ се внася обобщен годишен доклад за техническото състояние на изградената тунелна конструкция. Тунел 1 в участъка Лозарево - Прилеп представлява двупътен железопътен тунел с дължина 2811 м, от които 2426 м се изграждат по тунелен способ (NATM с изпреварваща калота по взривен метод – ~ 2030 м, механичен способ ~ 396 м) и 385 м – по открит способ (Cut & Cover method). Към момента напълно завършени са 1749 м (~ 62 %) – остават 1062 м, от които 777 м по тунелен способ и 285 м по открит способ. С изграждането му проектната скорост на участъка Лозарево – Прилеп се повишава до 130 км/ч, а дължината на железния път се намалява с 5 434,92 м, което е най-голямото скъсяване при реализацията на проекта за удвояване и електрификация на железопътната линия Карнобат - Синдел.

ПРОЕКТ 11: „Възстановяване на проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна“. Към 31.12.2023 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 33 911 909,96 лв.

Жп линията Русе – Варна е първата железопътна линия, построена на територията на Република България. Железопътната линия е най-пряката жп връзка между Русе и Варна, респективно пристанище Русе на р. Дунав и черноморското пристанище Варна. В този аспект железопътната линия Русе – Варна осъществява транспортната комуникация между общоевропейски транспортни коридори №№ VІІ и VІІІ (при жп гара Синдел).

От Русе до Варна железопътната линия е с дължина 226 км, изградена от релси тип 49 кг/м върху стоманобетонни траверси. През 1983 г. е въведена в експлоатация електрификацията на железопътното трасе. Същото се състои от два участъка:

Русе- Каспичан - с дължина 141 км, еднопътна и електрифицирана; железопътна линия № 9 - първа категория в схемата на железопътната мрежа на Република България. Осигурителната техника, обезпечаваща влаковото движение е морално остаряла, в преобладаващата част на гарите е РУКЗ. В междугарията движението на влаковете се осигурява от ПАБ тип “Степанов”. В план и в профил състоянието на железопътното трасе се характеризира с минимален радиус на хоризонталните криви 320 м. Около 70 броя от хоризонталните криви са с радиус под 350 м. Сумарната дължина на тези криви е около 8 км. Съществуващите проектни скорости са 70- 95 км/ч.

Каспичан-Варна - с дължина 85 км, двупътна и електрифицирана, част от магистрална железопътна линия № 2 София- Мездра- Горна Оряховица- Каспичан- Синдел - Варна. Осигурителната техника в жп гарите е от типа МРЦ и ЕМЦ. В междугарията движението на влаковете се осигурява от ПАБ тип “Степанов” с обезличаване на пътищата на двойната линия. В участъка Каспичан – Варна трасето е относително благоприятно в ситуационно отношение. Около половината от трасето е в права. Независимо от това и тук има хоризонтални криви с малки радиуси. Минималният радиус на хоризонталните криви в този участък е 460 м, а около 30 броя от кривите са с радиус по-малък от 800 м. Съществуващите проектни скорости са 100- 130 км/ч.

Намалената поддръжка на железопътната линия влияе неблагоприятно върху нейните експлоатационни характеристики и системно понижаване на скоростите на движение на влаковете, с оглед гарантиране на минимални условия за безопасност на превозите. Ако съществуващата тенденция за намаляване на проектните скорости се запази и не се инвестира в железопътната инфраструктура, може да се прогнозира, че железопътният транспорт в този регион на страната е с едно не особено оптимистично бъдеще. Трябва да се отчете и демографския характер на населението, както и факта, че за голяма част от него железницата е единствения начин на придвижване.

Проект № 11 ще бъде изпълнен в следните подобекти:

ПРОЕКТ 11.1: „Възстановяване проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна в междугарията“ През 2023 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 14 335 113,75 лв.

Обект № 1. „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Самуил-Висока поляна от км 89+213 до км 95+220 по ІХ-та жп линия“.

С възстановяване на проектните параметри на жп инфраструктурата в гара Сеново и междугарието Самуил-Висока поляна ще се постигне една цялостна оптимизация на железния път – достигане на проектна скорост, ефективно отводняване и опростяване на геометрията на железния път. Достигането на проектната скорост ще доведе до устойчив График на движение на влаковете, капацитет на трафика, безопасност, надеждност и сигурност на влаковата работа.

Обект № 2. „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Хитрино-Плиска от км 110+781 до км 129+161 с дължина 18 380 м“ Обект № 3. „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Русе разпределителна-Образцов чифлик от км 0+823 до км 10+205 с дължина 9 349 м“.

Обект № 4 „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Образцов чифлик-Ястребово от км 11+064 до км 21+550 с дължина 10 486 м“.

Изпълнението на ремонта има за цел постигане на сигурност на влаковото движение и осигуряване на условия за безопасна експлоатационна работа, подобряване параметрите на железния път в геометрично отношение и като конструкция, понижаване на разходите за текущо поддържане на железния път и съоръженията и осигуряване на по-добър комфорт и сигурност на пътуване.

Обект № 5. „Подновяване на железният път от км 34+882 до км 38+203 и от км 41+585 до км 46+897 с обща дължина 8 633 метра в междугарието Ветово – Сеново по 9-та жп линия“.

Железният път в междугарието е наставов с релси тип 49, на стоманобетонови траверси СТ-4 със скрепление ПАК-68И и е с нормално междурелсие 1435 мм. Състоянието на релсовото скрепление в кривите е силно компрометирано, което се изразява най-вече в множество счупени реброви подложки, посукани траверси, разбити изолационни и уплътнителни втулки. От извършеното измерване с пътеизмерителна лаборатория, се констатират голям брой неизправности по ниво и междурелсие.

Обект № 6 „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Висока поляна - Хитрино с дължина 13 520 м“.

Вследствие дългогодишната експлоатация и просрочените с години срокове за подновяване, железният път в междугарието Висока Поляна–Хитрино е с влошено техническо състояние: релсите са износени и с набити краища, траверсите са напукани и посукани с разбити ПАК болтове, скъсани тирфони и счупени подложки, а баластовата призма е замърсена.

ПРОЕКТ 11.2: „Възстановяване проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна в гари“ През 2023 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 19 576 796,21 лв.

Обект № 1. „Възстановяване на проектните параметри в гара Разград от км 65+850 до км 66+950 с дължина 1 100 м по ІХ-та жп линия“ Гара Разград е построена като междинна гара по девета жп линия Русе-Каспичан. Гара Разград с ос приемно здание на км 66+350 се намира между гарите Просторно и Самуил. В гарата има 6 коловоза.

Обект № 2. „Възстановяване на проектните параметри в гара Хитрино от км 109+475 до км 110+700 с дължина 1 225 м по ІХ-та жп линия“.

Гара Ветово е построена като междинна гара с ос приемно здание на км 34+432.93 по девета жп линия Русе - Каспичан и се намира между гарите Ястребово и Сеново.

Обект № 3. „Възстановяване на проектните параметри в гара Плиска от км 129+100 до км 130+175 м с дължина 1 075 м по ІХ-та жп линия“.

Гара Плиска е построена като междинна гара с ос приемно здание на км 129+735.60 по девета жп линия Русе - Каспичан и се намира между гарите Хитрино и Каспичан.

Обект № 4. „Възстановяване на проектните параметри в гара Ястребово от км 21+553 до км 22+500 по ІХ-та жп линия“ С изпълнението на ремонта на железния път в съответствие с техническите норми за поддържане и ремонт, ще се гарантира сигурност и безопасност на движение на влаковете и постигане на проектната скорост, като се осигурява една цялостна оптимизация на гарата.

ПРОЕКТ 20: „Строителство и ремонт на сгради и съоръжения в съответствие с европейските изисквания“ През 2023 година усвоените капиталови трансфери са в размер на 5 645 266,91 лв.

ДП „НК ЖИ”, като управител на железопътната инфраструктура, стопанисва гари, спирки, разделни постове, сгради на железопътни участъци и четни помещения, сгради на маршрутно-релейни централизации (МРЦ), трафопостове, тягови подстанции, стрелкови кабини и др. Голяма част от сградите са построени преди 1980 г. Необходимо е да се подобри обслужването, условията на труд, санитарно-хигиенните норми, да се осигури достъпност на лица с намалена подвижност, сградите да отговарят на изискванията за енергийна ефективност и привеждането им в съответствие с европейските директиви.

ПРОЕКТ: „Доставка жп механизация“.

През 2023 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 24 722 590,50 лв.

Обект № 1. „Доставка на два броя железопътен моторен влекач с товарна платформа и краново устройство за междурелсие 760 мм и свързаните с него допълнителни оборудвания, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи“.

Железопътните моторни влекачи са движещи се по релси железопътни машини (On track machines - OTMs), предназначени за изграждане и поддръжка на железопътната инфраструктура.

Обект № 2. „Доставка, хомологация, обучение на персонала и гаранционно поддържане на 16 броя релсови самоходни специализирани машини (РССМ) за изграждане, поддържане и инспекция на контактната мрежа“.

Обект № 3. „Доставка, хомологация, обучение на персонала и гаранционно поддържане на 4 броя релсови самоходни специализирани машини (РССМ) за дигитализация и визуализация на параметрите на контактната мрежа“.

С доставяне на нови съвременни специализирани машини, ще се гарантира бързо реагиране при бедствени и аварийни ситуации, засягащи контактната мрежа на територията на страната и налагащи извършването на спешни ремонтни работи, както и ще е възможно да се намали средното време за отстраняване на една повреда по контактната мрежа, тъй като служителите ще могат да достигат лесно и безопасно всички точки на контактната мрежа и нейните елементи, което от своя страна ще доведе до намаление време закъснението на влаковете, в следствие повреди по вина на поделение „Електроразпределение“.

Обект № 4. „Доставка и въвеждане в експлоатация на композиция от четири броя специализирани вагони за превоз на инертни материали и отсевки за междурелсие 1435 и свързаните с тях допълнителни оборудвания, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи“.

За гарантиране безопасността на движение и спазване графика за движение на влаковете със заложените скорости е необходимо баластовото легло да бъде чисто с правилна форма.

Обект № 5. „Един брой баластопресевна машина и свързаните с нея допълнителни оборудвания, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи и обучение“.

Обект № 6. „Един брой баластопланираща машина и свързаните с нея допълнителни оборудвания, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи и обучение“.

Обект № 7. „Един брой траверсоподбивна машина за укрепване на два броя траверси тип дуоматик с циклично движение по време на работния процес допълнителни оборудвания, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи и обучение“.

Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) на ЕС имат решаваща роля във финансирането на транспортните и екологични инфраструктурни проекти.

Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията през 2023 г. за съфинансиране на проекти, финансирани по Механизма за свързване на Европа са предоставени средства за следните проекти:

Развитие на железопътен възел София – железопътен участък София – Волуяк;

Модернизация на железопътния участък София – Елин Пелин;

Модернизация на железопътния участък Костенец – Септември;

Развитие на железопътен възел Пловдив;

„FAIRway Danube“ – Координирано изпълнение на Генералния план за рехабилитация и поддържане на плавателния път по р. Дунав и плавателните ѝ притоци и др.;

Със средствата от капиталовия трансфера за ДП НКЖИ се осигурява изпълнението и съответното финансиране на проекти от инвестиционната програма на предприятието за ремонт, рехабилитация и изграждане на обекти от железопътната инфраструктура.

Със средства от капиталовия трансфер в размер на 49 млн. лв. за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД е извършен ремонт и преустройство на локомотиви, пътнически вагони за някои от следните обекти:

Извършване на техническа поддръжка с включени основни и възстановителни ремонти за 5 годишен срок на ДМВ серия 10 и ЕМВ серия 30 и серия 31 (само частта, касаеща основни, възстановителни ремонти и др. за капитализиране) по договор, сключен с Алстом Транспорт С.А. През 2023 г., усвоените средства от капиталов трансфер са в размер на 14 995 809 лв. В резултат на извършените ремонти се гарантира безотказността при експлоатация на мотрисните влакове, повиши се надеждността на мотрисните влакове в експлоатация, удължи се полезният им експлоатационен живот.

Модернизация на дизел-хидравлични локомотиви, серия 77000 за срок от две години по договор, сключен с „Експрес Сервиз” ООД. През 2023 г. е извършена 1 бр. модернизация на локомотив със средства от капиталов трансфер в размер на 1 402 800 лв. През 2023 г. беше модернизиран теснолинеен локомотив № 77 009, който ще се използва по единствената в България теснопътна линия, която обслужва влакове на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД от Септември до Добринище.

За планов/среден и капитален ремонт на 9 броя пътнически вагони по договор, сключен през 2022 г. с вагонен- завод - „Коловаг” АД, за периода 01.01.2023 - 31.12.2023 г. са извършени 6 бр. ремонти на пътнически вагони, като общият размер на усвоените средства за ремонтиране на тези вагони е 908 800 лв.

Извършване на ремонти за капитализиране на подвижен железопътен състав (вагони и локомотиви) в депата на „БДЖ — Пътнически превози“ ЕООД. Усвоените средства от капиталов трансфер са в размер на 10 060 843 лв.

С извършените ремонти на вагони в депата на Дружеството е удължена експлоатационната годност на вагоните средно с 5 години. Извършени са дейности по изпитване и подмяна на основни агрегати и възли от отоплителни, охладителни и осветителни инсталации, спирачни системи и теглично - отбивачни съоръжения: От ходовата част /талиги/ са подменени дефектирали пружини, амортисьори, колооси и други части от вагоните. При необходимост се подменя тапицерията на седалките на вагоните, частично са сменени подове и стени и са извършени дейности по пребоядисване.

За извършване на капитален ремонт и преустройство на 10 броя електрически локомотиви извън експлоатация серия 44000 и 45000 по договор, сключен с „Жос Врутки” АС, през 2023 г. са изразходвани средства в размер на 2 793 894 лв.

Извършването на капитален ремонт и преустройство на локомотивите доведе до подобряване техническото състояние и удължи живота им. С извършената подмяна при преустройството на определените в изискванията основни възли и агрегати на локомотивите е постигната по-висока надеждност при експлоатация, и редица чести откази и повреди, като повреди по въздушни компресори, контактори, пантографи, скоростомери и др. са сведени до минимум.

Доставка на 10 броя нови локомотиви по договор, сключен с ДЗЗД „Сименс Трон”. През 2023 г. изразходваните от капиталов трансфер средства са в размер на 14 670 820 лв. и представляват заплатен аванс във връзка със закупуването им.

С доставката на 10 бр. нови електрически локомотива ще се избегне недостигът от локомотиви за обслужване на графика за движение на влаковете. Предвид новите технологии, въведени в строителството на нов подвижен състав и увеличените пробези на техническо обслужване, значително ще се съкратят времето и средствата за техническа поддръжка на новите локомотиви. Също така, в условията за доставка на локомотивите е заложено да са с монтирана бордова система за сигурност ERTMS/ETCS, което ще позволи локомотивите да се движат с максималната си скорост по железния път.

Модернизация на 15 бр. пътнически вагона В84 за междурелсие 1435 мм по договор, сключен с ВЗ „Интерком” ЕООД, през 2023 г. са изразходвани средства в размер на 796 691 лв. До настоящия момент не е предаден надлежно нито един от петнадесетте вагона от страна на изпълнителя и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД предприе действия по прекратяване на договор № 74/22.04.2021 г., поради пълно неизпълнение.

Извършване на капитален ремонт и преустройство на 10 броя електрически локомотиви извън експлоатация серия 44000 и 45000, за които „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД сключи договор с Обединение ДЗЗД „Рейл Сървисиз”. През е 2023 г. е заплатен остатъкът от 1 бр. капитален ремонт на стойност 417 578 лв. Извършването на капитален ремонт и преустройство на локомотиви извън експлоатация доведе до увеличаване броя изправни локомотиви за обслужване на ГДВ.

Капитален ремонт R1 на 15 бр. локомотиви Siemens Smartron по договор, сключен с ДЗЗД „Сименс -Трон”. През 2023 г. са изразходвани средства в размер на 2 952 765 лв., които представляват заплатен аванс във връзка е извършването на капиталните ремонти.

С „Извършване на техническа поддръжка на 15 броя магистрални електрически локомотиви Siemens X4-E-Lok-D серия 1080 - Smartron, за 9 годишен период“ се осигуряват: Извършване на R1, предварително дефиниран брой смяна на моноблокови колела, в т.ч. всички материали и резервни части, необходими за извършването на ремонтите.

В съответствие с предмета на дейност на ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДП ПИ), а именно: изграждане на пристанища и пристанищни терминали – държавна собственост, както и реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищните терминали – държавна собственост; обезпечаване на достъп до пристанищата по чл. 93, т.1-4 от ЗМПВВППВБ; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения, мрежи и съоръжения на общата техническа инфраструктура, вкл. инфраструктура за достъп, в пристанищата по чл.106а и в пристанищата за обществен транспорт; осъществяване на навигационно осигуряване на корабоплаването в териториалното море, вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДБРБ за 2023 г. на ДП „Пристанищна инфраструктура“ са предоставени 29 247 хил. лв. капиталови трансфери.

Бюджетна програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ 537,6 млн. лв.

През отчетния период продължи работата по политиката на МТС за постоянно повишаване на изискванията и контрола при обучението и провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

През 2023 г. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА АА) продължава да осъществява контролните си функции, предвидени в: Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), Европейската спогодба за превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които се ползват при тези превози (ATP), Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) и др.

За осъществяване на политиката за регулиране на достъпа до пазара на обществените автомобилни превози на пътници в страната ИА АА извършва актуализиране, развитие и усъвършенстване на републиканската транспортна схема (PTC) с цел доближаване на превозните услуги по място, време и честота до действителните потребности на населението и повишаване ефективността и безопасността на превозите.

Извършени са проверки на 477 бр. маршрутни разписания по автобусни линии от РТС и междуобластната транспортна схема (МоТС) във връзка с чл. 19, ал. 6 от Закона за автомобилните превози за съответствие с нормативното изискване на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.

Считано от 04.09.2023 г. практическите изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се провеждат с техническо средство за определяне на маршрутите съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 38. С внедряването на електронни системи в изпитите на кандидатите за водачи се повишава контролът и се намалява субективният фактор и нерегламентираните практики. Новият модул е въведен в съществуващата електронна система за практическите изпити, като за това не са изразходвани бюджетни средства и няма да се събират допълнителни такси.

Нововъведението позволява преди началото на изпита електронната система автоматично да определя маршрута, по който кандидатът трябва да премине. До сега маршрутите се определяха от председателите на изпитни комисии, което пораждаше съмнения, че на някои кандидати се дават по-лесни маршрути. Приложението показва посоката на предстоящата и следващата маневра, като кандидатът няма да следи картата, а командите на къде да завие ще бъдат подавани от председателя на изпитната комисия.

С цел преодоляване на регионалната изолация и осигуряване на по-голям достъп на населението до транспортните услуги. За нейното постигане със средства от държавния бюджет се покрива нетният финансов ефект от извършване на вътрешноградски и междуселищни превози в слабонаселени планински и други райони и се компенсират превозвачите от намалените им приходи от прилагането на преференциални цени за пътуване по автомобилния транспорт за някои групи граждани, както следва:

ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали;

деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години;

учащи се в дневна форма на обучение и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение (учащи се);

лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс (възрастни граждани).

Двата основни инструмента за постигане целите са определените в държавния бюджет средства за преки компенсации и субсидии.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ЗДБРБ), обн. ДВ, бр. 60 от 01.08.2023 г., са приети субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони в размер на 72 000 000 лв. /за всички общини в страната без Столична община/.

Общо определените средства за субсидии, предвидени за цялата 2023 г. са 72 000 000 лв. /за всички общини в страната без Столична община/, които са разпределени по реда на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата).

27 000 000 лв. са средствата, предоставени по Постановление № 11 на Министерския съвет от 25.01.2023 г. за прилагане на политиката по чл. 1, ал. 5, т. 13.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г,. чрез трансфери за други целеви разходи на общините за субсидиране на превоз на пътниците по междуселищни автобусни линии извън тези по § 4, ал. 1 и 2 от Заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози за 2023 г.

С Постановление № 108 на Министерския съвет от 09.08.2023 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ПМС № 108), обн. ДВ, бр. 69 от 11.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., са определени средства за компенсации в размер на 64 000 000 лв. и определените в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 10 на Министерския съвет от 25.01.2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ПМС № 10), обн. ДВ, бр. 9 от 2023 г., в сила от 1.02.2023 г., средства за компенсации за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт за определените групи правоимащи са в размер на 73 000 000 лв. Определените средства за компенсации за цялата 2023 г. за определени категории пътници, които са в размер на 137 000 000 лв. са предоставени по реда на Наредбата по общини в страната.

През отчетния период и в съответствие с горното, както и съгласно разпоредбите на Наредбата са изготвени списъци с първоначално определените годишни лимити за 2023 г. по общини в страната – 265, на средствата за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания на ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, учащи се, деца до 7 навършени години, деца от 7 до 10 навършени години и възрастни граждани на база бройки правоимащи и категорията на общината. В съответствие с първоначално определените годишни лимити е извършено разпределението на средствата за компенсации за първото тримесечие на годината по общини.

На общините в страната, които по отчетни данни са усвоили под 65 на сто от първоначално определените им годишни лимити за компенсации през предходната година е спрян трансферът на средства за второ тримесечие на 2023 г. Общо 162 общини със спрян трансфер за второ тримесечие представиха до 10 юни в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ справки по приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Справките съдържат фактически издадените абонаментни карти и дължимите суми на превозвачите за 5-те месеца на 2023 г. по групи правоимащи. След тяхната обработка и анализ е установено:

- 95 общини не са доказали необходимост от средства и не са им заложени лимити за трето тримесечие на 2023 г.;

- на 64 общини, подали справката, са преизчислени и заложени средства на база отчетните им данни и в рамките на първоначално утвърдените им лимити за периода до 30 септември 2023 г., в съответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 3 от Наредбата.

- три общини не са се отчели – Бобошево, Пирдоп и Челопеч и съответно не са им заложени лимити за трето тримесечие на 2023 г.

Извършеното е с цел оптималното и ефективно използване на предоставяните от централния бюджет средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

Отчет на степента на изпълнението на администрираните разходни параграфи Определените средства за компенсации в общ размер на 137 000 000 лв. за 2023 г. са разпределени по групи правоимащи, както следва:

а) за ветерани, военноинвалиди и военнопострадали – 1 600 000 лв.

б) за деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години – 36 000 000 лв., от които 16 000 000 по ПМС № 108 и 20 000 000 лв. по ПМС № 10;

в) за учащи се – 43 000 000 лв., от които 20 000 000 лв. по ПМС № 108 и 23 000 000 лв. по ПМС № 10;

г) за възрастни граждани – 56 400 000 лв., от които 26 400 000 лв. по ПМС № 108 и 30 000 000 лв. по ПМС № 10.

Окончателното актуализирано разпределение на средствата за компенсации за 2023 г. общо е в размер на 137 000 000 лв., като по групи правоимащи и видове постановления е следното:

1. Ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали – ПМС № 108 – 1 224 001 лв.

2. Деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години – ПМС № 108 – 17 892 545 лв. и ПМС № 10 – 16 078 659 лв., общо – 33 971 204 лв.

3. Учащи се – ПМС № 108 –23 193 960 лв. и ПМС № 10 – 27 783 463 лв., общо – 50 977 423 лв.

4. Възрастни граждани – ПМС № 108 – 21 689 494 лв. и ПМС № 10 – 29 137 878 лв., общо – 50 827 372 лв.

С предоставените средства за компенсации се осигурява възможност за ценови облекчения за около 3,2 млн. души от населението на страната, по-голям достъп до транспортната услуга и решаване на социални проблеми. Чрез средствата за субсидии се разширява обществения транспорт в изоставащи слабонаселени региони в страната и се противодейства срещу регионалната изолация. В общонационален мащаб се постига социален ефект, изразяващ се в стимулиране използването на обществен транспорт и поддържане на по-добро равнище на транспортно обслужване.

За повишаване нивото на безопасността, сигурността и качеството на предоставяните транспортни услуги се усъвършенства координацията на МТС, изпълнителните агенции, държавните предприятия и търговски дружества от системата на транспорта и съобщенията за превенция и реагиране при бедствия, терористични актове и инциденти. Поддържат се в актуално състояние плановете за защита при бедствия и терористични заплахи. Извършват се проверки за установяване на състоянието на съоръженията с повишена опасност, монтирани и експлоатирани на територията на пристанищните комплекси. В резултат на превенцията не се допуска работа със съоръжения с повишена опасност, които не отговорят на изискванията. Предприемат се мерки за предотвратяване на пътнотранспортните произшествия чрез инсталиране на системи за видеонаблюдение на натоварени участъци, градски кръстовища и жп прелези и др. ИА „Морска администрация“ работи за поддържане на високо ниво на държавен пристанищен контрол, съизмерим със стандартите на Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол (ДПК).

Бюджетна програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ – 2,5 млн. лв.

Изграждането на системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт произтича от изискванията на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, Международната конвенция за търсене и спасяване по море и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, вменяващи задължения за всяка от договарящите се държави за координиране на действията и оказване на помощ на въздухоплавателните средства и корабите търпящи бедствие на територията на страната или в отговорния район на Р. България за търсене и спасяване в акваторията на Черно море.

Чрез системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт се създава единна централизирана организация за управление на дейностите по координация на национално ниво, а при необходимост – за взаимодействие със съседни страни. Намиращата се в денонощен режим на готовност за действие и ефективно функционираща система е задължително условие за гарантиране на надеждна и своевременна реакция за спасяване на пострадали хора в екстремални ситуации във водния и въздушен транспорт.

При денонощен режим на работа ГД ГВА заедно с ИА МА поддържа сили и средства в съвместния авиационен и морски Координационен център за търсене и спасяване. В случаите на авиационни произшествия ръководи и координира операции по търсене и спасяване на човешки живот и оказва помощ на търпящи бедствие въздухоплавателни средства и хора във въздушното пространство на Р. България и на нейната сухоземна територия, както и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване при авиационни произшествия и във вътрешните водни пътища на Р. България.

Съвместно с Румънската морска администрация (RNA), ИА МА изпълни проект „Повишаване на транспортната безопасност в общия българо-румънски участък на р. Дунав, чрез подобряване реакцията при бедствени ситуации посредством трансгранично сътрудничество” – Dаnube Safety Net. Финансирането е от Европейския фонд за регионално развитие – 85% и национално съфинансиране – 15%.

В резултат на сключените в рамките на проекта договори, бяха доставени две специализирани несамоходни плавателни средства (баржи) за нуждите на ИА МА, снабдени със специализирано оборудване за реакция в извънредни ситуации.

В изпълнение на проекта бяха създадени Аварийно-спасителни центрове (Emergency Response Centers) в градовете Русе, Лом и Констанца. Центровете ще подпомагат двете партниращи си институции в изпълнението на техните отговорности, свързани с аварийно-спасителната дейност на реката и при необходимост от съвместни действия в общия българо-румънски участък на р. Дунав, осигурявайки необходимите информационни ресурси, техническа готовност и оборудване.

Изготвен и приет е План за действие за провеждане на съвместни операции по търсене и спасяване на ИА МА и Румънската морска администрация в общия българо-румънски участък на река Дунав. Планът за действие включва ясно установени правила, принципи, срокове, условия, правомощия и методи за реакция на всеки от партньорите, които ще бъдат спазвани в случай на възникнала необходимост от съвместни действия на отговорните институции по търсене и спасяване в общия българо-румънски участък на р. Дунав.

ИА МА участва като партньор по проект „Внедряване на Интегрирано българско морско наблюдение (ИнБулМарС/InBulMars), базирано на обща среда за обмен на информация (Common Information Sharing Environment – CISE) за наблюдение на морската територия на Европейския съюз“ (InBulMars 2). Финансирането е от Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство – 75% и национално съфинансиране – 25%.

Бюджетна програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ – 0,5 млн. лв.

Целите на програмата включват повишаване на нивото на безопасност на въздушния транспорт посредством разследване на авиационни произшествия, сериозни инциденти, контрол върху разследваните от ГД ГВА и авиационните оператори инциденти, определяне на мерки за безопасност и осъществяване на превантивна дейност; повишаване на нивото на безопасност на морския транспорт; подобряване на безопасността на железопътния транспорт чрез извършване на разследване с цел установяване на причините, довели до възникване на произшествия и инциденти в съответствие със Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 и даване на препоръки за безопасност с оглед недопускане на други произшествия в бъдеще.

С Постановление № 6/22.01.2020 г. на Министерския съвет е създаден Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт.

През отчетния период в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт са разследвани и са в процес на разследване следните събития:

Авиационни произшествия с ВС на българска територия – 4 бр.

Авиационни произшествия с ВС на чужда територия – 1 бр.

Сериозни инциденти с чужди ВС на българска територия – 2 бр.

Сериозни инциденти с български ВС в страната и чужбина – 4 бр.

Тежки и много тежки морски произшествия – 4 бр.

Железопътни произшествия – 4 бр.

Тежко железопътно произшествие – 1 бр.

Информацията за разследваните събития е на разположение в министерството, като в частта за авиационни събития данните са въведени в единната европейска програма ECCAIRS, в частта за морските произшествия – в система EMCIP, а в частта за железопътните произшествия са въведени в системата ERAIL.

Преглед на изпълнението на политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга – процесите на хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености.

Осигуряване на условия за свободна, лоялна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния пазар в Европейския съюз (ЕС);

Преглед и ревизиране на нормативната рамка с цел създаване на благоприятни условия за разгръщането на мрежи с много голям капацитет;

Ефективно използване на ограничените ресурси и създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи и услуги от пето поколение;

Насърчаване на инвестициите и намаляване на инвестиционните разходи, в т.ч. чрез използване на механизмите на ЕК;

Разработване и усъвършенстване на програмни и стратегически документи с цел подобряване на бизнес средата в ИКТ сектора, иницииране и реализиране на проекти в тази насока;

Изпълнение на дейности като Национална компетентна служба в областта на широколентовия достъп (Broadband Competence Office – BCO) с цел осигуряване на техническа и експертна помощ в областта на инвестициите в широколентова инфраструктура и услуги, базирани на нея;

Разширяване на капацитета и функционалностите на Единната информационна точка;

Насърчаване на предоставянето и използването на данни;

Изпълнение на консултативни дейности за бизнеса и администрацията за по-широкото използване на облачни технологии и услуги чрез повсеместно внедряване и използване на ММГК, което ще осигури база за нови бизнес модели и ще подпомогне на организациите да се възползват от т. нар. големи данни чрез подобряване на скоростта на предаване на данни, ще допринесе за развитието на иновативни технологии;

Популяризиране на инициативи за внедряване на конкурентни, зелени и сигурни облачни инфраструктури и услуги чрез частни, национални и европейски инвестиции;

Участие в европейски инициативи за създаване на Европейски облак от следващо поколение;

Дейности по управление и изпълнение на проектно предложение „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Плана за възстановяване и устойчивост“;

Изразходваните средства към 31.12.2023 г. за реализирането на политиката са в размер на 62,6 млн. лв.

Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2023 г. е както следва:

Ключов показател: DESI 2023 dashboard for the Digital Decade Индексът измерва степента на навлизане на цифровизацията в икономиката и обществото. Той е съставен индекс, който обобщава съответните показатели за цифровизацията в Европа като цяло и в държавите членки на ЕС поотделно. През 2021 г. Комисията извърши корекции в DESI, за да бъдат отразени двете основни политически инициативи, които оказват въздействие върху цифровата трансформация в ЕС - Механизъм за възстановяване и устойчивост и Цифрово десетилетие. Програмата за цифровото десетилетие отрежда на DESI нова и важна роля за наблюдение на напредъка, постигнат от ЕС. В съответствие с Решението за създаване на Цифровото десетилетие до 2030 г. DESI е интегриран в доклада за състоянието на Цифровото десетилетие и се използва за наблюдение на напредъка по отношение на цифровите цели. DESI dashboard for the Digital Decade е структурирана, прозрачна и споделена система за мониторинг въз основа на индекса DESI, чрез която ще се измерва напредъкът по всяка от целите за 2030 г.

И през 2023 г. дейностите за реализиране на стратегическата цел са подчинени на разбирането, че развитието на цифровата свързаност е споделена цел, т.е. изпълнението на стратегическата цел е функция за постигане на национален консенсус по въпроса как се изгражда цифрова свързаност в условия на силна децентрализация и неравномерно разпределен експертен потенциал между всички заинтересовани страни.

ОТЧЕТ НА КЛЮЧОВ ПОКАЗАТЕЛ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Ползи/ефекти:

Показател за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 2023

1. Покритие с високоскоростен достъп от следващо поколение · % домакинства, DESI dashboard · 94 · 86

2. Покритие на фиксираните мрежи с много голям капацитет · % домакинства, DESI dashboard · 86 · 86

3. 5G покритие · % населени територии, DESI dashboard · 45 · 67

4. Разпространение на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 Mbps · % домакинства, DESI dashboard · 24 · 39

Съгласно Доклада за цифровото десетилетие за 2023 г., България е постигнала много голям напредък в областта на фиксираната широколентова свързаност. Връзките с оптични линии до отделните жилища (FTTP) са се подобрили значително дори в сравнение с резултатите от миналата година (от 81% на 86%), които вече бяха по-високи от средните за ЕС 56%. Започнато е активно внедряване на мобилни 5G мрежи, а покритието се е увеличило до 67% през 2022 г. Що се отнася до пионерните ленти за 5G, позволяващи подобрена производителност, през декември 2022 г. е извършено разпределение на тестови ленти спектъра в 700 MHz и 800 MHz, които допълват лицензите за 3.6 GHz и 26 GHz ленти, които преди това са разпределени на операторите на мобилни мрежи.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката за развитие на съобщенията и цифровата свързаност се изпълнявана в една основна програма:

Бюджетна програма „Развитие на съобщенията и цифровата свързаност“ Съобщения Стратегическата цел на политиката в областта на електронните съобщения е задоволяване на нуждите на населението и бизнеса от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги, а в пощенския сектор - устойчиво развитие на националния пощенския сектор чрез създаване на условия за функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги и предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги за обществото в съответствие с европейските и световните изисквания.

Дефинираната цел в пощенския сектор е устойчиво развитие, либерализиран, икономически стабилен пазар на пощенските услуги с цел предоставяне на съвременни, ефективни и качествени услуги за обществото в съответствие с европейските и световни изисквания в дългосрочен план и поддържане на ефективна конкуренция. Политиката в сектора е насочена към гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга. Това се реализира чрез планиране и предоставяне на необходимите средства на „Български пощи“ ЕАД, пощенският оператор със задължение за предоставяне на универсалната пощенска услуга, съгласно Закона за пощенските услуги. В изпълнение на задължението за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга през 2023 г. на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 33,7 млн. лв. През 2023 г. за компенсиране на извършването на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа, на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 27,6 млн. лв. Изпълнява се Секторната пощенска политика на Република България, която определя насоките за развитие на пощенския сектор. Тя е основа за постигане на целите на провежданата политика в част „Устойчиво развитие на пощенския сектор“. Прилагат се разпоредбите на Закона за пощенските услуги, хармонизирани с изискванията в европейското и световно законодателство в областта на пощенските услуги.

Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ 38,1 млн. лв.

По програмата Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза през 2023 г. са извършени 119 092 броя експертни болнични прегледа и освидетелстване, преминали са 7 904 болни за стационарно лечение и са извършени 6 365 бр. психологически прегледи.

МИНИСТЕРСТВО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (МЕУ) Министерството на електронното управление (МЕУ или Министерството) провежда държавната политика в областта на електронното управление, електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, инфраструктурата за пространствена информация, информацията от обществения сектор в машинночетим отворен формат, информационните технологии и информационното общество, мрежовата и информационната сигурност.

Политиката в областта на електронното управление е ориентирана към постигане на необратима цифрова трансформация в публичния сектор, свързана с трансформация на модела на предоставяне на електронни административни услуги, ориентирани към потребителя, чрез промяна на технологичните и административни процеси, които стоят зад тях. Резултатът е намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса, цифрова трансформация на публичния сектор, основана на данни, изграждане на модерна цифрова администрация, включително внедряване на онлайн инструменти за гражданско участие, високо ниво на мрежова и информационна сигурност и качествена поддръжка на споделените ресурси на е-управлението.

Изпълнението на политиката в областта на електронното управление е в съответствие с националните цели и приоритети от Националната програма за развитие на България 2030 г. и Програмата за управление на Република България юни 2023-декември 2024 г.

Дейностите по политиката са насочени към устойчиво и последователно въвеждане и развитие на електронното управление, съгласно Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., Пътната карта към нея, Закона за електронното управление (ЗЕУ) и наредбите към него, Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД), Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Закона за киберсигурност (ЗКС) и други нормативни документи в областта. Наред с нормативния аспект, важна роля за развитие на електронното управление има и изграждането, надграждането и поддръжката на информационни ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният автоматизиран обмен на данни и информация, и чрез които се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е в основата на ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията.

Отчетът за изпълнението на програмния бюджет на Министерство на електронното управление за 2023 г. представя финансова информация за събираните приходи и извършените разходи по бюджета на изпълняваната бюджетна програма „Електронно управление и информационно общество”, по политика в областта на електронното управление и е в размер на 68 168 479 лв.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

7500.00.00 · Общо разходи по бюджета на Министерство на електронното управление · 66 664 500 · 70 259 930 · 68 168 479

7500.01.00 · Политика в областта на електронното управление · 66 664 500 · 70 259 930 · 68 168 479

7500.01.01 · Бюджетна програма „Електронно управление и информационно общество” · 66 664 500 · 70 259 930 · 68 168 479

Устройственият правилник на МЕУ е синхронизиран с разпоредбите на ЗИД на ЗЕУ, обнародван на 22.02.2022 г., и включва функциите по подпомагане изпълнението на всички правомощия на министъра на електронното управление съгласно законодателството със съответната структура и щатна численост.

Общата администрация в структурата на министерството е организирана в четири дирекции: дирекция „Административно обслужване“, дирекция „Стратегически комуникации", дирекция „Финанси и управление на активи“, дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“, а специализираната администрация - в пет: дирекция „Политики за електронно управление“, дирекция „Системи и компоненти на електронното управление“, дирекция „Управление на програми и проекти“, дирекция „Мрежова и информационна сигурност“, дирекция „Информационни технологии, информационно общество, европейска координация и международно сътрудничество“.

Към министъра на електронното управление функционира и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), второстепенен разпоредител с бюджет, чрез която се реализират утвърдените политики: изпълнение на функциите по ефективно оперативно наблюдение; поддръжка на хоризонталните системи, споделените ресурси и инфраструктурата на електронното управление, както и за наблюдението и реакцията при инциденти с мрежовата и информационна сигурност.

Изпълнението на политиката в областта на електронното управление е в съответствие с националните цели и приоритети от Националната програма за развитие на България 2030 г. и Програмата за управление на Република България юни 2023-декември 2024 г.

Дейностите по политиката са насочени към устойчиво и последователно въвеждане и развитие на електронното управление, съгласно Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., Пътната карта към нея, Закона за електронното управление (ЗЕУ) и наредбите към него, Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД), Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Закона за киберсигурност (ЗКС) и други нормативни документи в областта. Наред с нормативния аспект, важна роля за развитие на електронното управление има и изграждането, надграждането и поддръжката на информационни ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният автоматизиран обмен на данни и информация, и чрез които се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е в основата на ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията.

Основополагащ елемент от цялостната архитектура на електронното управление е наличието на технологична възможност за електронна идентификация, чрез която се гарантира високо ниво на сигурност при предоставянето на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса. Тя представлява отключващ фактор за повишаване на използваемостта на електронните административни услуги и повишаване на доверието при взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи.

За осъществяване на цялостна координация, сътрудничество и консултация при разработването, провеждането, мониторинга и оценката на държавната политика в областта на цифровата трансформация в Република България, с Постановление № 60 от 19 април 2023 г. за изменение на Постановление № 38 на Министерския съвет от 29 март 2022 г., е създаден Съвет по цифровото десетилетие, като орган на Министерския съвет. Председател на съвета е министърът на електронното управление.

Министерството на електронното управление осъществява двустранното и многостранното сътрудничество и взаимодействие по въпросите на електронното управление, информационното общестно и информационните технологии в Р България с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), трети страни, с институциите на ЕС и с други международни организации. Министерството активно участва в процеса на вземане на решения в институциите на ЕС, ОИСР, Съвета на Европа (СЕ) и други международни организации чрез координиране на политиките в областите на компетентност на МЕУ и експерти от министерството се включват в работата на групи и комитети на ЕК и Съвета на ЕС в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество, електронната идентификация, електронните удостоверителни услуги, отворените данни, инфраструктурата за пространствени данни, мрежовата и информационната сигурност.

През 2023 г. МЕУ обезпечава постигането на следните стратегически и оперативни цели:

По стратегическа цел 1: Развитие и контрол на политиката за електронно управление.

През 2023 г. МЕУ работи за развитие на нормативната и стратегическата рамка на публичния сектор в областта на цифровизацията. С Решение № 309 на Министерския съвет от 21.04.2023 г. е одобрен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (ЗИД на ЗЕУ) и е внесен за разглеждане от 49-то Народното събрание. През септември ЗИД на ЗЕУ е приет и обнародван в Държавен вестник (бр. 80 от 19 Септември 2023 г.).

Изготвянето на ЗИД на ЗЕУ е ключов етап от изпълнението на реформа К10.Р6: „Регистрова реформа за разгръщане потенциала на електронното управление за подобряване на бизнес средата“ по Компонент № 10 „Бизнес среда“ на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

С приетите изменения и допълнения се цели съществено ускоряване на процеса на развитие на електронното управление в Република България и реални ползи за гражданите и бизнеса, за намаляване на административната тежест и стимулиране на потреблението на електронни административни услуги.

За спазване на нормативните изисквания за електронното управление и мрежовата и информационната сигурност е извършен контрол и са наложени санкции при неизпълнението им. През отчетния период са направени 433 бр. проверки, от които 420 бр. планови проверки за спазване на изискванията на ЗЕУ, ЗКС и подзаконовите нормативни актове по прилагането им и 13 бр. проверки по постъпили сигнали от граждани и организации, и в изпълнение на предварителните условия на Оперативна програма „Добро управление“. Съставен е 1 акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

За осигуряване на прозрачност и целесъобразност на дейностите и разходите за е-управление и ИКТ са извършени 707 проверки за целесъобразност на разходите на административните органи за е-управление и ИКТ по реда на чл. 7г от ЗЕУ и чл. 49 от НОИИСРЕАУ, 636 проверки за утвърждаване на проекти и дейности за е-управление и ИКТ по реда на чл. 7в, ал. 2, т. 10 от ЗЕУ и чл. 53 от НОИИСРЕАУ и 82 проверки за удостоверяване на съответствие на технически спецификации за съответствие с изискванията на чл. 58а от ЗЕУ и НОИИСРЕАУ. През отчетния период са съставени и връчени общо 56 акта за установени административни нарушения на общински и централни администрации.

За съответствие с изискванията за достъпност до информация, предоставяна от обществени организации чрез уебсайтове и мобилни приложения, включително за лица с увреждания са извършени проверки на 273 уебсайта и 13 мобилни приложения, съгласно чл. 58в от ЗЕУ, на лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗЕУ.

По стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.

Оперативни цели:

Създаване на възможности за използване на потенциала на данните/ Създаване и развитие на инструментариум за обработка и преизползване на данни;

Създаване на предпоставки за управление на данните и развитие на услуги тип „епизоди от живота/ бизнеса“, включително трансгранични и проактивни услуги;

Развитие на инфраструктурата за пространствени данни; предоставяне на публична информация в отворен машинночетим формат, позволяващ нейната повторна употреба;

Развитие на електронната идентификация и електронните удостоверителни услуги;

Развитие на хоризонталните и централизираните системи на електронното управление;

Развитие на изцяло електронен документооборот;

Осигуряване на оперативна съвместимост на информационните ресурси по подразбиране;

Популяризиране на политиката и дейностите в областта на е-управление и повишаване на ползваемостта на електронните услуги.

В съответствие с тенденциите за развитие през новото десетилетие, като съществен приоритет в цифровата трансформация на публичния сектор са изведени данните, които се определят като ключов капитал за обществото. В изпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) 2022/868 и Регламент (ЕС) 2023/138 със заповед на министъра на електронното управление е сформирана работна група, която изготви доклад с предложения за действие по Акта за управление на данните (АУД). С РМС № 670/29.09.2023 г. са определени националните компетентни органи по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 година, относно европейска рамка за управление на данните. Одобрен е план за действие, обхващащ следните мерки: изготвяне на законопроект за въвеждане на разпоредбите от АУД; създаване на Единна информационна точка; разработване на практически механизми за получаване и предаване заявки за предоставяне на данни с автоматизирани средства към администрациите; изготвяне на указания за организациите, които предоставят достъп до данни, попадащи в обхвата на АУД; изготвяне и публикуване на списък с категориите повторни ползватели, за които се прилага по-ниска такса или не се прилага такса, заедно с критериите за това.

Реализирането на управление, базирано на данни и преходът към икономика на знанието, основано на данните, и киберсигурността се подкрепя от мерки по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021 – 2027 (ПНИИДИТ), Приоритет 2 „Цифрова трансформация на публичния сектор“. През отчетния период по Приоритетно направление 1: „Данните като ключов капитал на обществото“, D1: „Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление и за оперативна съвместимост на данните“ са финализирани преговорите относно обхвата и съдържанието на дейностите, които се изпълняват в рамките на D1 със Световната банка, част от групата на Международната банка за възстановяване и развитие. Предстои подписване на оперативно споразумение, във връзка с Рамково споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, ратифицирано със закон, приет от 47-ото Народно събрание на 29 юли 2022 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2022 г.).

МЕУ работи и по дейностите, свързани с прилагането на Единния модел за заявяване, плащане и предоставяне на ЕАУ (Единния модел) чрез интеграция на хоризонталните системи на електронното управление. Осигурено е централизирано заявяване на административни услуги през Единния портал за достъп до електронни административни услуги на електронното управление по всяко време, от всяко място и чрез различни устройства. Всички необходими хоризонтални системи на електронното управление за реализацията на Единния модел са налични към момента. Разработена и внедрена в реална експлоатация е системата за създаване и управление на електронни форми и работни процеси - еФорми, необходими за предоставяне на образци на документи и формуляри и поддържане на специфична за всеки потребител на електронни услуги информация.

Разработена е нова функционалност за „Извличане в реално време на информация за дължими публично правни задължения и плащането им по електронен път чрез Централен Виртуален ПОС терминал“. Присъединени са 217 общински администрации.

За повишаване на степента на взаимодействие по електронен път между граждани, бизнес и администрация чрез създаване на проактивни услуги и услуги, свързани с уведомяване при настъпването на събития за постигане на по-високо ниво на зрялост в управлението, базирано на използването на данни е разработен механизъм за уведомяване при настъпването на събития.

Във връзка с изпълнение на законодателните промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) от 01.08.2023 г., в чл.189 ал. 4а и подобряване събираемостта на глобите за нарушения на ЗДвП е реализирана функционалност за уведомяване на водачи на моторно превозно средство (МПС) за нарушения на пътя и заплащане на задълженията от физически лица и юридически лица за издадени фишове, е-фишове и наказателни постановления от МВР през системата еПлащане.

В съвместен проект с „Български пощи“ ЕАД за разработване на услуги, които да се предоставят чрез пощенските станции на Български пощи ЕАД са разработени 85 услуги на Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта и Националния осигурителен институт, като за отчетния период разработените услуги са 35. Общия брой на станциите, предоставящи услуги е 32.

Реализирана е възможност за заявяване на превод на получено съобщение (и прикачени към него документи) в Системата за сигурно електронно връчване чрез изграждане на интеграция с Платформата за многоезичност на ЕК eTranslation.

Схемата за електронна идентификация, разработена от „Евростръст Технолъджис“ АД е призната за национална схема за електронна идентификация с нива на осигуреност „значително“ и „високо“. Извършена е нотификация на схемата пред ЕК по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Публикувана е в Официалния вестник на Европейския съюз на 05.07.2023 г.

По стратегическа цел 3: Развитие на споделените ресурси на електронното управление.

Оперативни цели:

Поддръжка, развитие и предоставяне на услуги чрез Държавен хибриден частен облак (ДХЧО);

Осигуряване на сигурна, надеждна и качествена комуникационна свързаност чрез развитие и поддръжка на единна електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ);

Поддръжка и експлоатация на специализирани обекти със специално предназначение (СОСП).

За постигане на целта през 2023 г. МЕУ чрез ИАИЕУ работи за повишаване на капацитета на ЕЕСМ чрез проектиране и изграждане на нови оптични кабелни линии и увеличаване на транспортния капацитет на мрежата. Осигурена е резервираност 24/7 на ИС и ЕЕСМ. Освен това и за повишаване на използването на облачните технологии, като цялостно решение за изпълнение на политиките на държавата е разширен обхватът за предоставяне на облачни услуги, както следва: „Инфраструктура като услуга“ – 44 организации; Web електронна поща – 95 организации и услуга „Back up“ – 38 организации. През отчетния период в изпълнение на процедурите по Споразумение за предоставяне за ползване на информационно-комуникационна услуга „Колокация“ на Министерство на финансите между ИАИЕУ, МЕУ и Министерството на финансите (МФ) е изградена инженерната инфраструктура на резервен център за данни на електронното управление.

Осигурена е поддръжката на ДХЧО за осигуряване на достатъчно изчислителни ресурси, както и поддържане на работоспособността на инженерно-техническите системи (ИТС).

По стратегическа цел 4: Повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност.

Оперативни цели:

Осигуряване на по-високо ниво на мрежова и информационна сигурност;

Изграждане и развитие на капацитет, включително на Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за предоставяне на реактивни и проактивни услуги.

През отчетния период МЕУ работи за транспониране на директива NIS2 в българското законодателство, сформирана е работна група за изработване на предложение за ЗИД на ЗКС съгласно директива ЕС 2022/2555. Определен е състава, задачите на групата, както и начинът на работа. Подготвен е анализ на Национална стратегия за киберсигурност.

Във връзка с изграждането на национален орган по киберсертификация, съгласно Директива 2019/881 се очаква публикуване на сертификационни схеми от Европейската агенция по киберсигурност ENISA.

За развитие на капацитета на Националния координационен център (НЦК) към European Cybersecurity Competence Center ( ЕССС ) е спечелен проект към фонд Digital Europe.

По стратегическа цел 5: Осигуряване на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им (Политика за информационно общество) Оперативни цели:

Управление на цифровата трансформация през Политическата програма „Цифрово десетилетие“ Разработване, актуализиране и координиране на национални стратегически и нормативни документи;

Създаване на механизъм на управление на цифровата трансформация в България, в изпълнение на европейската политическа рамка:

Цифров компас за 2030 г.: Как да начертаем пътя към цифровото бъдеще на ЕС?“ Политическа програма на ЕС до 2030 г. „Цифрово десетилетие“ Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие;

Анализ, мониторинг и координация на цифровите политики, вкл. чрез измеренията и показателите на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) чрез изготвяне на:

национални прогнозни траектории в изпълнение на европейската Политическа програма „Цифрово десетилетие“;

Национална стратегическа пътна карта в изпълнение на европейската Политическа програма „Цифрово десетилетие“;

принос към годишен Доклад за цифровото десетилетие;

Представителство на България в Управителния съвет за цифровото десетилетие към ЕК.

Разработване и координиране на ефективна политика в областта на управлението на интернет, в т.ч. управление на националните интернет ресурси чрез:

Развитие на благоприятна интернет среда за бизнеса и гражданите;

Подпомагане въвеждането на нови интернет технологии и протоколи;

Представителство на страната в съответните международни организации –Световната среща на върха за информационно общество - глобална платформа на ООН за много заинтересовани страни (WSIS), Световния Форум за управление на Интернет (IGF), Интернет корпорацията за присвоени имена и номера (ICANN) и др.;

Международно право и интернет управление - Uniform Domain-Name Dispute Resolution Policy (UDRP).

Разработване и координиране на ефективна политика в областта на иновативните цифрови технологии при изпълнение на следните мерки:

Провеждане на политики, в т. ч. съгласуване на нормативната уредба, дефиниране на стратегии и планове за действие, провеждане на разяснителни кампании и подпомагане въвеждането на нови технологии, включително квантови и високоизчислителни компютри, облачни технологии;

Участие в Европейското блокчейн партньорство;

Координиране изграждането на национална блокчейн инфраструктура за услуги като част от европейската;

Реализиране на различни форми на ефективен обществен диалог за разработване на общи стандарти при използването на изкуствения интелект в процеса на цифровизация с цел осигуряване на гаранции за равен достъп и зачитане на правата на човека;

Провеждане на политика в областта на Изкуствения интелект;

Развитие и поддържане на контакти с българския ИТ бизнес с цел консултиране при определянето на държавната политика в областта на информационното общество;

Участие в дейности, свързани с електронната търговия.

Разработване и координиране на ефективна политика в областта на цифровите принципи и права, установени в „Европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие“ чрез:

Координиране участието на България в работата на Съвета на Европа в областта на информационното общество;

Оценяване развитието на интернет в България чрез приетата рамка на индикаторите за Интернет универсалност на ЮНЕСКО;

Координиране на дейности по: дезинформация, погрешна информация и недостатъчна информация; безопасност на децата онлайн; социални мрежи, онлайн посредници, онлайн платформи; равнопоставеност на половете и др.

Осигуряване на адекватна информационна среда за разясняване политиката на ЕС в областта на информационното общество, както и информационни кампании по инициативи и програми в тази област;

Участие в дейности и инициативи в областта на цифровата трансформация и интернет управлението на международни организации - WSIS, Европейската платформа за Интернет управление (EuroDIG), Европейския диалог по Интернет управление за страните от Югоизточна Европа (SEEDIG), IGF, ООН, ЮНЕСКО и др.

Цифровата трансформация е главното предизвикателство в обществения живот, основано на динамичното развитие на технологиите на изкуствения интелект (ИИ), блоковите вериги (блокчейн) и високо-скоростните оптични мрежи и системи за предаване, обработка, съхранение и ефективна защита на ежедневно продуцираните в огромни количества съдържание и данни във всички области: управление, образование, здравеопазване, енергетика, промишлено производство, транспорт и доставки, услуги, медии, финанси и т.н. България, като част от Европейския съюз участва в разработването на европейските цели и политики в тази област. МЕУ, чрез определените функции и правомощия свързани с координиране и подпомагане процеса на цифровата трансформация е национална контактна точка и доверен партньор във формирането на новата цифрова екосистема.

За постигане на целите заложени в Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ 2030 г., както и в изпълнение на мерките на изпълнителната власт на Програмата за управление на Р. България за периода юни 2023 г.-декември 2024 г., МЕУ разработи пакет от документи. Изготвен е анализ, проследяващ състоянието на цифровата трансформация в България, който е приет на първото заседание на Съвета по цифрово десетилетие към Министерския съвет. Аналитичният доклад е разработен със съдействието на Световната банка и всички ангажирани институции в България, като са използвани национални, европейски и международни изследвания, анализи и доклади, свързани с цифровата трансформация в страната. Целта на аналитичния доклад е да бъде картографиран пътят, който е изминат и да бъде очертана основата, върху която ще се развиват отделните секторни политики на цифровата трансформация. Всяка част на аналитичиния доклад включва политики, правна и регулаторна среда в отделните области, ръководство и координация, настоящата ситуация, както текущи и планирани инициативи. Освен обобщения преглед на мястото на България в световните и европейските класации в отделните части е разгледано състоянието на четирите основни направления, като са добавени и още две значими теми – данните като ключов ресурс и киберсигурността. Втората част съдържа SWOT анализ, препоръки и речници с използвани термини.

Разработени и утвърдени са националните прогнозни траектории за постигане на цифровите цели в четирите основни области: цифрови умения, цифрови инфраструктури, цифровизация на предприятията и цифровизация на обществените услуги, заложени в Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Националните траектории служат за подготовка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие („национални пътни карти“). В процес на разработването е Националната стратегическа пътна карта, както и актуализиране на националния стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“.

Анализът за състоянието на цифровата трансформация в България и националните прогнозни траектории за равнището на цифровите цели на България по европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2023 г. са част от мерките, заложени в управленската програма на правителството (МИВ-20.2.10 и МИВ-20.2.11), които са изпълнени в рамките на поставените срокове през месец ноември 2023 г.

Проследено е развитието на цифровизацията у нас за 2022 г. чрез обобщаване на данните по комплексния индикатор за цифровата трансформация DESI. Докладът за напредъка на държавите членки в областта на цифровите технологии, чрез измерване на показателите на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) е публикуван през септември 2023 г. Според класацията по индекса за навлизането на цифровите технолигии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г., България се нарежда на 26-о място от 27-те държави-членки на ЕС.

Изготвен е отчет на изпълнението на програмата Цифрова България за 2022 г., който е публикуван на интернет страницата на МЕУ (Цифрова България), с приложения към нея: Приложение 1: НСИ; Приложение 2: Екосистемата на изкуствения интелект в България; Приложение 3: Иновации България 2022; Приложение 4: БАСКОМ барометър 2022. Актуализирана е пътната карта към Националната програма „Цифрова България 2025“ за 2022 г. с шест приоритетни области, публикувана на интернет страницата на МЕУ (Цифрова България). Информацията, включена в отчета по изпълнение на програмата Цифрова България се използва при разработване на пакета документи, които са необходими за реализиране на Програмата „Цифрово десетилетие“ 2030 г.

МЕУ като институция, представляваща България в Управителния съвет за цифровото десетилетие (УСЦД), координира и управлява дейностите за включване на страната ни в новосъздаващите се консорциуми за европейската цифрова инфраструктура в областите „Езици“, „Блокчейн“, консорциумите за „1+Милион генома“ и „Квантовите компютри“. От страна на България, чрез МЕУ и по искане на Министерството на транспортаи съобщенията (МТС) и Института за български език на БАН е подадена заявка за участие. За консорциумите в област „Езици“, „1+Милион генома“ и „Квантовите компютри“ министерството заявява участие без финансиране, а за консорциума в област „Блокчейн“ е с финансиране като член с право на глас.

През 2023 г. започна подготовката по изграждане на националната блокчейн инфраструктура за услуги като част от европейската мрежа EBSI. Създадена е експертна работна група, включваща представители от МЕУ и ИА ИЕУ, която да подпомогне внедряването на блокчейн в инфраструктурата на публичните услуги, като информира и ангажира останалите ключови ведомства в държавата да използват блокчейн технологията за предоставяне на трансгранични европейски публични услуги.

В изпълнение на проект "Оценяване развитието на интернет в България чрез приетата рамка на индикаторите за Интернет универсалност на ЮНЕСКО" е избран изпълнител - консорциум от три неправителствени организации. Проведени са две работни срещи, които са свързани с приемане на План за действие по изпълнение на проектните дейности и вземане на решения, свързани с идентифицирани затруднения от страна на Изпълнителя за попълване на списък с липсващи индикатори. Проектът е представен на международна сесия на ЮНЕСКО по време на годишния Европейски диалог за управление на интернет. Информация за изпълнението на проектните дейности е представена на работните срещи, провеждани в Министерския съвет.

В тематична област „Почтено управление и борба с корупцията“, мярка № 4 „Реализиране на различни форми на ефективен обществен диалог за разработване на общи стандарти при използването на изкуствения интелект в процеса на дигитализация са проведени работни срещи, включително с правозащитни организации с отношение по темата „Защита на правата на човека в процеса на дигитализация и използване на ИИ системи“. Партньор на МЕУ в изпълнение на мярката е Българският център за нестопанско право. Целта на проектните дейности е насочена към разработване на общи стандарти при използването на изкуствения интелект в процеса на дигитализация, за осигуряване на гаранции за равен достъп и зачитане правата на човека, а също така и реализиране на различни форми на обществен диалог, който е необходим, за да се премахнат различни страхове в обществото, свързани с новите технологии.

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на енергетиката (МЕ) към 31.12.2023 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на проведените през отчетния период дейности, финансирани в рамките на на одобрените по бюджета на МЕ за 2023 г. средства.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЕ към 31.12.2023 г. по област на политика и бюджетни програми.

Класифика- ционен код* · РАЗХОДИ · Закон 2023 г. · Уточнен план към 31.12.2023 г. · Отчет Към 31.12.2023 г.

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 73 269 100 · -344 868 805 · -350 295 746

2400.01.00 · Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие · 64 498 400 · - 353 676 175 · -356 236 589

2400.01.01 · Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари” · 2 418 900 · 2 368 900 · 1 790 524

2400.01.02 · Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС” · 55 885 800 · -362 789 125 · -363 912 036

2400.01.03 · Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие” · 3 562 600 · 3 612 600 · 2 959 221

2400.01.04 · Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания” · 2 631 100 · 3 131 450 · 2 925 702

2400.02.00 · Програма „Администрация” · 8 770 700 · 8 807 370 · 5 940 843

Ползите за обществото Министерство на енергетиката постига съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Изпълнението на бюджета в програмен формат към 31.12.2023 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на провежданата политика от Министерство на енергетиката в областта на енергетиката.

Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие Стратегическата цел на политиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика.

Оперативните цели са: гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари; ефективно и екологосъобразно енергийно развитие; ефективно управление на енергийните ресурси.

България е изправена пред сериозното предизвикателство да осигури надеждни, устойчиви, икономически достъпни и конкурентни енергийни доставки за всички граждани. Прекомерната зависимост от малко на брой доставчици, особено на природен газ, поставя страната в уязвимо положение по отношение прекъсванията на доставките.

Постигането на напредък трябва и може да се осъществи в контекста на петте взаимно допълващи се измерения на Европейския енергиен съюз: сигурност на доставките, солидарност и доверие; вътрешен енергиен пазар; енергийната ефективност като средство за ограничаване на търсенето на енергия; декарбонизация на икономиката; научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.

Националните цели, механизми, график и срокове за тяхното изпълнение в горепосочените направления са определени в Енергийната стратегия на Р България до 2020 г., като са предприети действия за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. Целта на енергийната политика на Република България е гарантиране на енергийната сигурност на страната, чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване:

Изграждане на междусистемни гаови връзки между България и съседните страни.

Пълна либерализация на пазарите на електроенегия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители.

Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по-рационално използване на изкопаемите, минимизиране влиянието на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси.

Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика.

Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

Работи се за оптимизирано оползотворяване на възможностите за финансиране на проекти със средства от европейски фондове и програми.

Финансовата подкрепа за въвеждането на чисти енергийни технологии, подобряването на енергийната ефективност и развитието на енергията от възобновяеми източници (ВИ) следва да се разглеждат като част от мерките, заложени в Програмата за управление на Правителството на Република България и съобразени със стратегическите документи като Националната програма за развитие „България 2030“ и Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ), Европейският стратегически план за енергийните технологии (SET-план), който има за цел да се ускори въвеждането и навлизането на пазара на нисковъглеродни и ефективни енергийни технологии.

Също следва да бъдат взети предвид и допълнителните усилия за преход към неутрална по отношение на климата икономика, в контекста на амбициозните цели на Европейската зелена сделка, които ще бъдат финансирани през Механизма за справедлив преход на базата на Планове за справедлив преход.

В рамките на законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ и Регламент 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз, Министерство на енергетиката съвместно с всички заинтересовани министерства и институции (МОСВ, МРРБ, МТС, МЗХГ, МИ, МФ, МТСП и др.) изготви Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021-2030 г. .(ИПЕК). За постигане на националните цели за декарбонизация до 2030 г. Р България е заложила както съществуващи, така и допълнителните мерки. Те са разработени в съответствие с приоритетите и насоките на европейската енергийна и климатична политика и въз основа на предишния опит на Република България в областта на декарбонизацията. ИПЕК предвижда плавен преход и поетапно извеждане от експлоатация на въглищни мощности.

Планът предвижда:

• · България да използва в максимална степен съществуващия потенциал на местните въглища в страната при спазване на екологичните изисквания;

• Ролята на местните въглища като стратегически енергиен ресурс, по отношение на енергийната и национална сигурност на страната;

• · Постепенно намаляване на производството на енергия от твърди горива от 2020 г. до 2040 г., тъй като не се предвижда да бъдат пускани в експлоатация нови инсталации на лигнитни въглища.

При предстоящото преразглеждане на ИПЕК през 2023 г., в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 ще бъде разработена цялостна стратегия за декарбонизация за 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Законодателния пакет на ЕК „Подготвени за 55“ („Fit for 55“), който представлява набор от предложения и инициативи за преразглеждане и актуализация на законодателството на ЕС и привеждането му в съответствие с по-амбициозните цели за климата за 2030 г., а именно:

- · намаляване емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г.;

- · най-малко 40% дял за възобновяема енергия

- · поне 36-39% подобрение в енергийната ефективност в крайното и първичното енергийно потребление.

Съгласно ПВУ през 2022 г. бе създадена Комисия за енергиен преход (КЕП, Комисията), като ресорна под-комисия към Консултативния съвет за европейската зелена сделка (КСЕЗС, Съвета), която да разработи сценарии за декарбонизация на икономиката на страната, които включват различни индикативни дати за постепенно прекратяване на използването на въглищата, вкл. 2040 г. като песимистичен, 2038 г. като реалистичен и ускорен 2035 г. сценарий, предложен от бизнеса. На базата на сценариите и аналитичния доклад, който ги описва, Комисията разработи и Пътна карта за климатична неутралност с постепенно прекратяване на използването на въглища, която включва конкретни стъпки до 2024 г., 2026 г., 2030 г., 2035 г. и 2038 г. Всички те бяха предложени за решение на Народното събрание (НС). През 2023 г. с Решение № 618 на Министерския съвет от 2023 г. е приета Пътна карта за климатична неутралност и актуализирана с Решение № 702 на Министерския съвет от 2023 г.

Правителството, чрез Министерство на енергетиката, представи на Народното събрание предложение за постепенно преустановяване на използването на въглища въз основа на Доклад със сценарии и препоръки от Комисията за енергиен преход към КСЗЕС. Разгледаните сценарии от КЕП предлагат необходимите стъпки за декарбонизация на енергийния сектор, които включват конкретни етапи за постепенно спиране изгарянето на въглища до 2030г., но не по-късно от 2038г. в България и плавен преход към нисковъглеродна икономика. Документът е изработен въз основа на доклада със сценариите и препоръките, разработени от Комисията за енергиен преход, и одобрен от 49- то Народно събрание с Решение от 06.10.2023 г. обн. ДВ, бр. 86/2023 г.

Всички последващи дейности, след приемането на Пътната карта за климатична неутралност през м. октомври 2023 г., наложиха хармонизиране на стратегическите документи в сектор „Енергетика“, включително тяхното отражение върху Пътната карта, както и ясни стъпки за постигането на нейните междинните цели. Предвид разработването на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., актуализацията на Интегрирания план „Енергетика и климат“, както и заявените инвестиционни намерения от някои от водещите оператори в страната, намерили отражение и във вече одобрените от ЕК Териториални планове за справедлив преход, бе предпоставена необходимостта от одобряване на актуализирана Пътна карта за климатична неутралност от Народното събрание, която е от ключово значение за изпълнение на реформите, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост.

Амбициозните климатични цели, които си поставя Европейския съюз (ЕС) за нетно намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г., и ангажимент за климатична неутралност до 2050 г. поставят редица предизвикателства пред държавите членки с висок дял на енергията от въглища в енергийния им микс и с енергийно-интензивни икономики, сред които е и България.

Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата. Това определя и приоритетните области, по които следва да се работи:

Ограничаване на външната зависимост от внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергийно спестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и оползотворяване на енергията от ВИ;

Пълна либерализация на пазара на дребно на електрическа енергия и развитие на пазара на природен газ.

Изпълнението на политиката по енергийна ефективност е ключов елемент за устойчивото развитие. Енергийната ефективност е основна цел и е особено важна за постигане на дългосрочните ни цели в областта на енергетиката и климата. Тя е най-рентабилният начин за:

Намаляване на емисиите;

Подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;

Поддържане на ниски енергийни разходи.

Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия. Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – т.нар. "умни" енергийни мрежи.

Усилията ще се насочат и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място, ще се спестят значителни инвестиции, необходими за изграждането ѝ. Съществени усилия ще се насочат и към максимално използване на геотермалната енергия, както и производството и използването на зелен водород.

За изпълнението на БП "Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари" са изразходвани 1,8 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Ускорена реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, свързани с развитието на подходяща национална, регионална и транс-континентална енергийна инфраструктура;

Създаване на ефективно функциониращ енергиен сектор чрез преструктуриране и създаване на адекватни корпоративни структури, в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики;

Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС;

Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;

Провеждане на ефективно международно сътрудничество в областта на енергетиката и изграждане на партньорства в национален, регионален, общоевропейски и международен план;

Осигуряване на ефективно функциониране, управление на търговските дружества, в които министърът на енергетиката упражнява правата на собственост в капитала;

Подпомагане провеждането на държавната политика в сферата на управление на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и запазване на държавните интереси в търговските дружества с миноритарно държавно участие в капитала им.

За изпълнението на БП "Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС" са отчетени (-) 363,9 млн. лв., което е резултат от възстановени средства по държавния бюджет в размер на 418,6 млн. лв. (с ПМС № 138 от 2023 г., ПМС № 165 от 2023 г. и ПМС № 201 от 2023 г.) и действително извършени разходи в размер на 54,7 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Контрол на енергийната система по отношение осигуряването на непрекъснатост на енергийните доставки за задоволяване потребностите на обществото от енергия и енергийни ресурси, съобразено с изискванията за баланс надеждност, безопасност и опазване на околната среда - целта е изпълнена за отчетния период;

Ефективно и безопасно управление на количествата радиоактивни отпадъци в страната, и на процеса по извеждане от експлоатация на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"- целта е изпълнена за отчетния период;

Подпомагане на развитието на ядрената и конвенционалната енергетика в страната - целта е изпълнена за отчетния период.

През отчетния период ДП "РАО" е реализирало дейности по следните 2 мерки от тригодишната си програма:

1. Изграждане на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци.

През първото полугодие продължава изграждането сграда №1 - /Контрол на достъпа/, сграда № 2 - /Сграда за приемане и временно съхранение на опаковки с РАО/, сграда № 3 - /Основна обслужваща сграда/, сграда №4 - /Сграда за физическа защита и командна зала/, сграда №5 - /Административна сграда/, сграда № 6 - /Сграда на обслужващи системи/, възлова станция 20kV, басейн за дъждовни води, вътрешни пътища и други подобекти.

През второто полугодие строителните дейности са съсредоточени в изграждане на инфраструктурата на площадката, довършващи дейности в зоната на клетките за погребване и довършителни работи в съпътстващите сгради.

Основното строителство е завършено. Извършват се довършващи дейности по съпътстващите сгради и инфраструктурата на обекта. Съгласно актуализирания график на строителя дейностите по договора следва да приключат в края на м. април 2024 г.

2. Технически основи за извеждане от експлоатация и демонтаж на блокове 1. 2, 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй".

Блокове 1 до 4 са в процес на извеждане от експлоатация. Извършва се демонтаж в Реакторно отделение. Изпълняват се дейностите по годишния план-график за демонтаж на оборудване по програма „Демонтаж на системи и оборудване на блокове 1 до 4, през 2023 г.“ и програма „Управление на материалите от демонтаж на оборудване 1÷4 блок през 2023г.“ на ДП РАО, както и дейностите, свързани с изпълнението на тези програми. Демонтирани са 2 380 тона оборудване и материали от контролирана зона на блокове от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй“, което представлява 198,33% изпълнение от заложеното в бюджетната прогноза за 2023 г.

За изпълнението на БП "Устойчиво енергийно развитие" са изразходвани 3,0 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Актуализиране на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021 – 2030 г.;

Мониторинг и докладване на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021 – 2030 г.;

Изготвяне на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.;

Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС, в областта на развитието на енергийните пазари, енергийната ефективност и енергията от ВИ;

Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;

Повишаване конкурентоспособността на българската икономика;

Развитие на либерализиран вътрешен пазар на електрическа енергия и на природен газ;

Интегриране на националните пазари на електрическа енергия и природен газ в регионалните и общоевропейския енергиен пазар;

Намаление на първичното енергийно потребление до 2030 г. с 27.89 %, спрямо референтния сценарии PRIMES 2007, определен в ИПЕК;

Намаление на крайното енергийно потребление до 2030 г. с 31.67 %, спрямо референтния сценарии PRIMES 2007, определен в ИПЕК;

Увеличаване използването на енергията от ВИ, съгласно ИПЕК за постигане определената национална цел от 27.09 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г., включваща цел в размер на 14.20 % дял на енергията от ВИ в крайното потребление на енергия в транспорта;

Ограничаване вредното влияние върху околната среда от производството на енергия чрез повишаване на ЕЕ и използването на енергия от ВИ;

Създаване на условия за внедряване на високоефективни енергийни технологии.

Поставените цели се изпълняват успешно.

За изпълнението на БП "Подобраване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания" са изразходвани 2,9 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив на подземни богатства;

Осъществяване на контрол по изпълнението на действащите концесионни договори и договори за търсене и проучване и за проучване;

Издаване на удостоверения за геоложки/ търговски открития Поставените цели са изпълнени за отчетния период.

Ключови индикатори и целеви стойности

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление* · % · 22.22 · 19,1

2.Дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия в транспорта** · % · 9.94 · 7,67

3.Първично енергийно потребление1 · ktoe · 18 480 · 18 930

4.Крайно потребление на енергия1 · ktoe · 10 163 · 9 854

5. Степен на осигуряване на минерално-суровинния баланс на държавата · % · 100 % · над 100 %

* Данните за дял на енергията от ВИ като показатели: целева стойност и отчетна стойност са към 2022 г., последната година, за която има официални данни от НСИ и SHARES tool 2022.

** Данните за националната цел за енергийни спестявания в първичното и в крайното енергийно потребление като целева стойност са за 2022 г., съгласно Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г. и представят енергийното потребление. Отчетната стойност на двата показателя са към 2022 г., последната година, за която има официални данни от НСИ.

*** По предварителни данни към 31.12.2023 г. БЕХ ЕАД отчита увеличение на финансовия резултат, спрямо същия период на 2022 г. при прогнозирано намаление в целевата стойност.

Забележка: Считано от 07.12.2023 г. орган упражняващ правата на държавата в „Минпроект“ ЕАД е БЕХ ЕАД.

За изпълнението на БП "Администрация" са изразходвани 5,9 млн. лв.

В бюджетна програма „Администрация” са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на четирите програми за постигането на стратегическите цели на Министерство на енергетиката. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите в областта на политиката изпълнявана от МЕ, разходите за нея са изведени в самостоятелна програма – ”Администрация”.

Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на енергетиката и повишаване готовността на страната за превенция, работа при кризисни ситуации и военно време, постигане на по-високи нива на сигурност и подобряване защитата на обектите от енергетиката в съответствие с европейското законодателство, както и предотвратяване нарушаването или унищожаването на инфраструктури от енергетиката и предотвратяване на значителни трансгранични последици (пострадали, икономически последици, обществени последици); повишаване професионалните умения на администрацията на министерството и на служителите в търговски дружества за работа при кризисни ситуации и във военно време.

МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и Постановление № 108 на Министерския съвет от 2023 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г., разходите по бюджета на Министерство на младежта и спорта за 2023 г. са утвърдени по програми в рамките на пет области на политики:

Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Бюджетна програма „Спорт за учащи” Бюджетна програма ”Спорт в свободното време” Политика в областта на спорта за високи постижения Бюджетна програма „Олимпийска подготовка” Бюджетна програма „Спорт за високи постижения” Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения” Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Бюджетна програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм” Политика в областта на младите хора Бюджетна програма „Младите в действие” Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на младежта и спорта (ММС) към 31.12.2023 г. представя информация за изпълнението на целите и приоритетите по провежданите от министерството политики в областта на спорта, физическото възпитание и младежта.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. по бюджета на ММС са утвърдени неданъчни приходи в размер на 38,7 млн. лв. Отчетените приходи към 31.12.2023 г. са 38,6 млн. лв.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. по бюджета на ММС са утвърдени разходи в размер на 137,1 млн. лв. Разходите по уточнен план 2023 г. са в размер на 144,5 млн. лв. във връзка с извършени промени по бюджета на ММС по реда на чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси.

Класифи-кационен код · РАЗХОДИ (в млн. лв.) · Закон · Уточнен план · Отчет 31.12.2023 г.

2500.01.00 · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 27 ,6 · 29,4 · 27,8

2500.01.01 · Бюджетна програма «Спорт за учащи» · 20,5 · 22,4 · 21,1

2500.01.02 · Бюджетна програма «Спорт в свободното време» · 7,1 · 7,0 · 6,7

2500.02.00 · Политика в областта на спорта за високи постижения · 82,8 · 86,8 · 85,7

2500.02.01 · Бюджетна програма «Олимпийска подготовка» · 16,8 · 31,5 · 31,4

2500.02.02 · Бюджетна програма «Спорт за високи постижения» · 66,0 · 55,3 · 54,3

2500.03.00 · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 14,0 · 15,6 · 9,4

2500.03.01 · Бюджетна програма «Спортни обекти и съоръжения» · 14,0 · 15,6 · 9,4

2500.04.00 · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 0,6 · 0,6 · 0,6

2500.04.01 · Бюджетна програма «Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм» · 0,6 · 0,6 · 0,6

2500.05.00 · Политика в областта на младите хора · 8,3 · 8,2 · 4,6

2500.05.01 · Бюджетна програма «Младите в действие» · 8,3 · 8,2 · 4,6

2500.06.00 · Бюджетна програма “Администрация” · 3,8 · 3,9 · 3,6

Общо разходи на ММС : · 137,1 · 144,5 · 131,6

Изпълнението на разходите по бюджета към 31.12.2023 г. е в размер на 131,6 млн. лв. или с 27,5 млн. лв. повече в сравнение с отчетените разходи за 2022 г. От отчетените текущи разходи с най-голям относителен дял са разходите за финансово подпомагане реализирането на спортни и младежки дейности 64,9% (81,2 млн. лв.) – предоставени субсидии на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане реализирането на дейности и проекти на спортни организации /77,3 млн. лв./ и за младежки дейности (4,0 млн. лв.).

По-ниската сума разходи по отчетни данни 131,6 млн. лв. спрямо реално отчетените за периода разходи – 138,0 млн. лв., е във връзка с възстановени средства в размер на 6,3 млн. лв. за минал период от време, в т.ч. 5,3 млн. лв. по сключени договори през 2020 г. за изграждане на физкултурни салони в училища в страната (ПМС № 32 от 2020 г.); 0,7 млн. лв. по договори за финансиране на спортни дейности и 0,3 възстановени разходи за издръжка.

По-късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. затрудни изпълнението на програмите, тъй като основната част от мероприятията по Международния спортен календар приключват в края на месец септември на съответната година. Общите консолидирани разходи за 2023 г., отчетени по програмния и ориентиран към резултатите бюджет на ММС са в размер на 144,9 млн. лв.

В рамките на отчетния период са извършвани плащания по: проекти, изпълнявани от ММС, финансирани по програмите „Еразъм +”, ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, програми и проекти за развитие на ученическия и студентския спорт по бюджетна програма „Спорт за учащи”, договори за финансово подпомагане дейността на многоспортови федерации и осигуряване на възможности за физическа активност, спортно състезателна дейност и спортни резултати - програма „Спорт за децата в свободното време”, подпомагане на програми за проект „Научи се да плуваш”, „Програма за развитие на спорта за всички“, проект „Децата и спортния клуб”, проект „Тенисът спорт за всички” , Програма „Развитие на детската лека атлетика”, проект „Децата и бадминтона”; Програма за развитие на хора с увреждания, финансиране дейността на български спортни федерации и спортни клубове; месечни премии за олимпийски шампиони и техните треньори, прекратили активна състезателна дейност; финансово подпомагане организацията и провеждането на домакинства на състезания от международния спортен календар; договори за участие на българските делегации в олимпийски прояви и младежки фестивали; подпомагане на спортни организации и общини стопанисващи и управляващи обекти общинска или държавна собственост за ремонт, реконструкция и модернизация на обектите и съоръженията; на други дейности в областта на олимпийската подготовка и спорта за високи постижения, дейности по осъществяване на държавната политика в областта на младежта в страната.

За периода са предоставени средства в размер на 4,2 млн. лв. на държавни и общински училища за капиталови разходи за сметка на постъпления от хазартните игри, организирани от ДП „Български спортен тотализатор“ (чл. 14, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Закона за хазарта) и за дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ в размер на 4,2 млн. лв. (чл. 14, ал. 3, т. 3 и ал. 6 от Закона за хазарта).

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА УЧАЩИ И СПОРТА В СВОБОДНОТО ВРЕМЕ С изпълнението на политиката постепенно се променя съществуващата ниска двигателна активност на гражданите и учащите с оглед постигане на по-високо ниво на здравния им статус и преустановяване на част от негативните тенденции в начина на живот на населението. С реализиране на целите на бюджетната програмата през 2023 г. се предоставят възможности и условия за практикуване на физически упражнения и спорт сред учениците, студентите и децата в риск, изграждане на двигателни умения и навици и насърчаване към здравословен начин на живот. Създадена е и се поддържа мотивация за участие в организирана или самостоятелна спортна дейност на учащите, за практикуване на спорт, изява и развитие на спортния талант. През 2023 г. определените цели в областта на спорта за всички и спорта за учащи са постигнати в оптимална степен.

За изпълнението на дейностите и проектите по програмите в бюджетната програма „Спорт за учащи” за 2023 г., предоставените средства са общо в размер на 1,4 млн. лв. Общият брой на обхванатите в спортни занимания и състезания учащи е 87 420 участници. Възстановено е провеждането на Ученическите игри за ученици от V до ХІІ клас през учебната 2022/2023 г.

За изпълнението на дейностите и проектите по програмите в бюджетната програма „Спорт в свободното време” за 2023 г. предоставените средства са общо в размер на 5,2 млн. лв. Общият брой на включените в спортни прояви и занимания по програмата участници е над 60 000.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Област на политика:

Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет 2023 г.

1. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС ученици към общия брой на учениците · % · 12,81% · 2,13%

2. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС студенти към общия брой студенти · % · 2,64% · 2,97%

3. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности за спорт в свободното време, подпомагани от ММС лица към населението на Република България · % · 2,85% · 0,93%

Първите два индикатора измерват осъществяването на стратегическата цел за подобряване здравето, физическата и психическата годност на учащите от различните възрастови групи, студентите и децата в риск чрез създаване на необходимите условия за системни занимания с физическо възпитание и спорт и възможности за спортна изява. Общият брой на обхванатите в спортни дейности ученици, за които ММС е предоставило средства през 2023 г. е 83 420, което е 12,13% от общия брой на учениците в държавните, общинските и частните училища на територията на страната, който през учебната 2022/2023 г. е 687 497 ученици. Общият брой на обхванатите в спортни дейности студенти е 4 000, което е 2,97 % от общия брой на студентите в държавните и частните висши училища на територията на страната, който през учебната 2022/2023 г. е 134 709 студенти.

Индикатор 3 отразява общия брой на участниците (деца, лица от различни възрастови и социални групи от населението) включени в спортни занимания, начално обучение по вид спорт, в състезания и други спортни дейности и прояви в областта на спорта за всички към населението на Република България. Същият измерва степента на изпълнение на стратегическа цел „Създаване на условия и възможности за физическа активност, практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност от населението“. Общият брой на обхванатите в спортни дейности - в спортни прояви и занимания по участници е над 60 000, което е приблизително 0,93% от населението на Република България и не отговаря на заложената целева стойност за 2023 г.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ Целите на политиката са: реализиране на програми за елитен спорт и осигурен ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво; развитие на потенциала на младите талантливи спортисти; разработване и внедряване на нови методики за оптимизиране на методите за контрол и оценка на ефективността на тренировъчните въздействия; предотвратяване на употребата на допинг в спорта и борба с това явление до окончателното му премахване. Осигурени са възможности на състезателите с потенциал за спортна подготовка и участие в състезания от МСК, което ще даде възможност за определяне на проектоолимпийския отбор на Република България и определяне на олимпийският резерв от състезатели с възможности за постигане на квоти и стандарти за получаване на право на участие в различните олимпийски видове спорт в Летните олимпийски игри в Париж 2024 г. и Зимните олимпийски игри в Милано 2026 г.

В рамките на бюджетните параметри по програмите са създадени оптимални условия и възможности за развитие на елитния спорт на регионално, национално и международно ниво чрез реализиране на програми, оптимизиране управлението на спортната подготовка и подобряване на координацията между държавните институции, общините и спортните организации. Предвид предстоящите през 2024 г. летни олимпийски и паралимпийски игри в Париж, Франция, са създадени предпоставки за ефективна подготовка на спортистите и участие на състезателите в международни състезания, позволяващи спечелването на квоти за участие в олимпиадата.

Чрез въвеждане на нови методики, способстващи за подобряване на качеството на информацията, относно ефективността на използваните тренировъчни средства, се подобрява координацията и контрола на спортната подготовка и се оптимизират тренировъчните натоварвания и методи за постигане на желания спортен резултат.

Предоставяните обективна информация и анализи с високо качество, относно динамиката на функционалния капацитет и физическите качества на спортиста, осигуряват база за оптимизиране и ефективно управление на тренировъчния и състезателния процес.

Проведени са кампании срещу употребата на допинг.

Осъществява се постоянен методически контрол и мониторинг за изпълнението на одобрените проекти и реализиране на оперативните цели по програмите Изготвени са анализи за постигнатите от спортистите резултати на проведените състезания.

Основните стратегически цели се изпълняват чрез бюджетните програми на ММС за олимпийска подготовка и за развитие на спорта за високи постижения. Дейностите насочени към предотвратяване на употребата на допинг се осъществяват от Антидопинговия център. По програмата на ММС за олимпийска подготовка за полугодието на 2023 г. са одобрени проектите на 23 спортни федерации. По програмата за развитие на спорта за високи постижения за 2023 г. са одобрени проектите на 31 спортни федерации. За одобрените проекти са сключени договори за финансово подпомагане на дейностите по проектите.

През 2023 г. е утвърдена и се изпълнява „Програма за олимпийска подготовка и развитие на спорта за високи постижения за 2023 г.“, предназначена за финансово подпомагане на лицензираните спортни федерации. Целта на програмата е да се осигурят условия, средства и възможности за високоефективен, тренировъчен и състезателен процес, за постигане на върхови спортни резултати и повишаване на авторитета на страната ни, чрез реализиране потенциала на елитните български спортисти и треньори на национално и международно ниво, с визия за устойчиво развитие в периода 2023-2026 г. Отчетените средства за финансово подпомагане на спортни организации по програмата са 30,7 млн. лв.

През 2023 г. по програма „Спорт за високи постижения“ е обхванат е по-широк контингент от висококласни състезатели и състезатели от детско-юношеските възрасти и са създадени предпоставки за приемственост между поколенията и заинтересованост за развитието на спорта. Изготвени са 995 годишни договори за 2023 г. за размера на средствата за финансово подпомагане на спортните клубове. Предоставени са субсидии на организации с нестопанска цел по договори за организиране и провеждане на домакинства на състезания и първенства от Международния спортен календар – 12,1 млн. лв. Ежемесечно са изплащани премии на олимпийски и паралимпийски медалисти, прекратили активна състезателна дейност, премии на треньори на олимпийски медалисти и предоставени парични ежемесечни помощи на деца на починали медалисти в общ размер на 8,1 млн. лв. Одобрени са 29 проекта на спортни федерации за домакинства на състезания и първенства от международния спортен календар. Извършени са 856 планови допинг проби и 281 броя проби по заявки на български и международни спортни федерации. Отчетените средства за финансово подпомагане на спортни организации по програмата са 52,2 млн. лв.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на спорта за високи постижения · Мерна единица · 2023 г.

Наименование на индикатора · · Целева стойност 2023 г. · Отчет 2023 г.

1. Относителен дял на спортисти, които са финансово подпомогнати за участия в състезания от МСК от всички картотекирани състезатели: - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри - зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 18,9% · 46,0%

2. Брой медали, спечелени на олимпийски и европейски игри, световни и европейски първенства (всички възрастови групи) · Бр. · 230 · 462

3. Относителен дял на класиранията до 8-мо място в състезания от МСК към броя на финансово подпомогнатите от ММС спортисти - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри- зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 91,0% · 115,0%

4. Относителен дял на финансово подпомаганите за СВП спортни клубове спрямо всички вписани в Националния регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове · % · 23,0% · 24,0%

Показател 1 – с този показател се измерва относителния дял на финансово подпомогнатите спортисти за подготовка и участие в състезанията от най-висок ранг (световни и европейски първенства и олимпийски игри) в изпълнение на стратегическата цел – създаване на условия на националните състезатели и отбори за ефективна подготовка и реализиране на високи спортни резултати на световни и европейски първенства в различните възрастови групи за повишаване на авторитета на българския спорт. Отчетените по-високи стойности са свързани с по-голям потенциал за участие на българските спортисти на състезанията от международния спортен календар и завоюване на призови класирания.

Показател 2 – ключов количествен показател, свързан с постигането на стратегическите цели: постигане на силен социален ефект чрез отразяване на постиженията на националните състезатели и отбори и увеличена популярност на спорта сред подрастващите; създаване на олимпийски резерв от състезатели с възможности за постигане на квоти и стандарти за получаване на право на участие в различните олимпийски видове спорт на Летните олимпийски игри в Париж 2024 г. Този показател е свързан и с осъществяването на ползата за обществото, а именно популяризирането на спорта сред населението и повишаване мотивацията на младите хора за практикуване на двигателна активност и спорт чрез спечелване на призови класирания (1-8 място) от българските спортисти на състезанията от най-висок ранг.

Показател 3 – ключов качествен показател за измерването на ефективността за целевото разходване на средствата за подготовка и участия на българските спортисти на състезанията от международния спортен календар от най-висок ранг – световни и европейски първенства и състезанията под егидата на олимпийските игри (летни, зимни, паралимпийски, младежки, европейски и др.).

Показател 4 – мотивите за включването на показател 4 са свързани с обстоятелството, че клубовете са основно звено за селекция на талантливи деца и юноши и за тяхната спортна подготовка.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА СПОРТНИТЕ ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ВЪВ ВИД, ОТГОВАРЯЩ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ Основната цел е изграждането на нова спортна инфраструктура, реконструкция и модернизация на съществуващите спортните обекти и съоръжения, в съответствие с изискванията на съответните международни нормативи и създаване на условия за достъп до тях на хора с увреждания.

Изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия за спортна подготовка и възстановяване на спортисти, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международен спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция на зависимости.

Създават се условия за достъпност до спортните обекти и съоръжения на хора с двигателни и сензорни дефицити с цел разширяване възможностите им за спорт, повишаването на двигателната им активност, подпомагане на моторно-двигателните им умения и посещение на спортни мероприятия.

През 2023 г. е възложен и изготвен анализ на състоянието на спортната инфраструктура в страната. В него спортната инфраструктура се изследва от гледна точка на състоянието на спортните обекти и съоръжения, демографското развитие на регионите, икономическото развитие, спортната активност и традиции и др. фактори.

През 2023 г. е разработена и стартира изпълнението на Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти. С критериите за финансиране по програмата, формирани на база изводите от многофакторния анализ на спортната инфраструктура, се гарантира дългосрочна използваемост на спортните обекти и съоръжения. Одобрени за финансиране с ПМС 350 от 2023 г. са 20 обекта, като сключването на договорите ще се извърши през 2024 г.

През 2023 г. ремонтираните/реконструирани обекти по бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения са 21, в т.ч. 9 обекта по съвместна годишна програма на министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката в изпълнение на чл.14, ал. 3, т. 2 от Закона за хазарта.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика: Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международните стандарти

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет 2023 г.

Ремонтирани и реконструирани обекти/съоръжения · Бр. · 10 · 21

Посоченият индикатор е избран като ключов, тъй като изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия за спортна подготовка и възстановяване на спортисти, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международния спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция на зависимости. Модерната спортна инфраструктура създава подходящи условия за повишаване на квалификацията на треньори, рехабилитатори и медицински лица, обслужващи спорта посредством целеви обучения, семинари и обмяна на опит.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА УСВОЯВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА ДОБРИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРАКТИКИ ЗА СПОРТА Стратегическа и оперативни цели са: утвърждаване на позитивния образ на България и в частност на българския спорт в Европейския съюз и на международно ниво; участие в разработването на политиките на ЕС и на Съвета на Европа в областта на спорта и прилагането им в спортната политика на национално ниво; подкрепа на дейността на спортните организации за въвеждане на нови европейски и световни управленски практики; изграждане на целеви мрежи за двустранно и многостранно сътрудничество с държавите-членки на ЕС и други европейски държави.

Осъществени са стъпки за подобряване на двустранното и многостранно сътрудничество в областта на младежта и спорта чрез споразумения, протоколи, меморандуми, обмен на информация, изготвени са двустранни и многостранни договори за сътрудничество в областта на младежта и спорта, по които Министерството на младежта и спорта е страна. Представени становища и предложения на ММС за обсъждане и включване в новите програми на ЕС за периода 2021-2027 г.

Разработването и изпълнението на проекти с финансиране от европейски програми допринася за постигането на стратегическата цел за трансфер на добри международни практики и обмен на опит в областта на спортната политика с други държави. Осъществена е координация на работна група № 36 „Младеж и спорт” към Съвета по европейските въпроси и изготвяне на национални позиции в областта на младежта и спорта. Осъществена е организацията на Европейската седмица на спорта в България 2023 г. - разработено е проектно предложение, осъществени са контакти с държавни институции, общини, спортни клубове и спортни федерации, образователни институции.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА Политиката за младежта се разработва с оглед подобряване на качеството на живот на младите хора и създаването на условия за успеха на всеки млад човек през създаване на устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и мобилизиране на потенциала на развитието на младите хора в България и ЕС.

Изпълнението на политиката през 2023 г. е в унисон с европейската година на младежта. Инструментите за постигане на целите са следните. Международният ден на младежта т.г. се проведе под формата на мащабно младежко изложение, където младежки организации от цялата страна имаха възможност да представят дейността, целите и идеите си, като в края на събитието се проведе и отворена дискусия с младежи на теми, свързани с младежките политики в Република България и проект на Закона за доброволчеството.

Национална програма за младежта (2021-2025) Национална програма за младежта 2021-2025 г. (Програмата) е разработена в отговор на наблюдаваните тенденции по отношение на различни обществени процеси, с цел постигане на устойчиви резултати за подобряване на общото състояние на младежкия сектор (неправителствени организации работещи в областта на младите хора). Годишният бюджет по програмата е в размер на 0,8 млн. лв. През м. октомври 2022 г. е обявена нова процедура по набиране на проектни предложения по Национална програма за младежта 2021-2025 г. със срок на кандидатстване – 07.11.2022 г. От постъпилите 72 проекта са одобрени за финансиране 27, като договорите за финансиране са сключени през месец юли 2023 г.

Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025) Общият размер на средствата по програмата е 6,6 млн. лв. и сключени договори за изпълнение на 67 проекта.

Основният приоритет на програмата е осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната, чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на различни форми на зависимости и/или агресия, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора.

Двете програми са ефективни инструменти за достигане на млади хора от 15-29 години като спомагат за тяхното ефективно и устойчиво развитие.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Област на политика: · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет 2023 г.

Политика в областта на младите хора Наименование на индикатора

1. Относителен дял на обхванатите младежи от услуги за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за младежта от общия брой младежи на същата възраст в страната. · % · 16,50% · 12,13%

2. Относителен дял на обхванатите младежи от разнообразни инициативи за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за изпълнение на младежки дейности (по чл. 10а от Закона за хазарта) от общия брой младежи на същата възраст в страната. · % · 20% · 2,97%

Индикаторите измерват следните цели:

Осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната, чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на различни форми зависимости и/или агресия, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора;

Улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им.

МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на туризма (МТ) към 31.12.2023 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МТ за 2023 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданата от министерството политика в областта на туризма като идентифицира следните цели:

Политика в областта на устойчивото развитие на туризма Политиката в областта на туризма в сегашните условия на глобални кризи наложени от пандемията, военните действия в Украйна, негативните ефекти от пандемията, нарушените вериги на доставки и произхождащата от това инфлация е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, като провеждането ѝ гарантира възстановяването на туристическия сектор, повишаване на конкурентоспособността му в новите реалности за създаване на правилно и реалистично позициониране на българския туристически продукт и оттам за насърчаване на туристическите посещения на чужденци в България. Политиката в туризма е ориентирана към справяне с безпрецедентния натиск върху туристическата екосистема с все по–силен акцент върху запазване на работните места и умело използване на механизми за подкрепа на предприятията в туризма.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на туризма

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 28 254 500 · 36 475 001 · 36 405 251

7100.01.00 · Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · 24 692 900 · 32 913 401 · 32 868 753

7100.01.01 · Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ · 4 126 700 · 16 308 993 · 16 449 119

7100.01.02 · Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ · 20 566 200 · 16 604 408 · 16 419 634

7100.02.00 · Програма „Администрация“ · 3 561 600 · 3 561 600 · 3 536 498

Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото развитие на туризма Провежда интегрирана политика за подобряване на сектора на туризма, като приоритетен за икономиката отрасъл, в пълен синхрон с политиката на правителството, с цел запазването на икономическата стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж;

Прилага се политика на устойчиво развитие на туризма, която се основава на прилагане принципите на икономическа логика и целесъобразност, яснота и прозрачност в туризма, защита на държавния и обществен интерес, стратегически подход при вземане на решения и публичност и се изпълнява съвместено в откритост и диалог с бизнеса, браншовите, неправителствените организации, научните институции и медиите при ясно посочен ангажимент на държавата.

Развива се институционалната и законодателна рамка регулираща отрасъла и съответстваща на значението му за националната икономика и насоките на ЕК за устойчиво развитие на туризма и туристическите дестинации. Предприети са действия, гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на конкурентноспособен туристически продукт, реализиране на мерки за повишаване на неговото качество и добавена стойност и стимулиране развитието на специализираните видове туризъм. В съответствие с тези мерки се провежда маркетинговата и рекламна политика на националния туристически продукт, която да подобри неговия имидж и позициониране на туристическия пазар.

Подържа се външна реклама с водещи наши генериращи пазари с ясно послание, че България предлага отлични условия за почивка, и същевременно е сигурна дестинация – нашето Черно море е сигурна и спокойна зона.

Въпросът с обезпечаването на подготвени кадри за туристическия ни сектор е постоянна задача на Министерството и тема, както в рамките на Националния съвет по туризъм, така и на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма (МСКТ).

Ускорена е отчетността по хуманитарните програми за украинските бежанци, като плащанията вече са регулярни. Идентифицирани са проблемите по отчетността и са предприети действия за тяхното решаване. Внедрен е специализиран софтуер за обработка на данните по хуманитарните програми, който минимизира фактора „човешка грешка“ и чрез него се извършва пълна проверка на плащанията по първата хуманитарна програма, което ще позволи нейното затваряне;

В международен план се постигна успех и признание за България, която бе домакин на 68-та сесия на Регионална комисия Европа на Световната организация по туризъм в периода 30 май- 2 юни 2023 г. Това даде възможност българският туристически продукт да бъде представен пред изключително широка и професионално ориентирана аудитория – над 20 министри и държавници от повече от 40 делегации, представители на бизнеса, на академичните среди и др. Същевременно по време на срещата България беше избрана за член на Изпълнителния съвет на Световната организация по туризъм за пълния мандат, който обхваща периода 2023-2027 г.

Страната бе домакин и участва в организиране на 109-та среща на Борда на директорите на Европейската туристическа комисия, която се състоя през септември 2023 г., гр. София.

В резултат от засилената контролна дейност по плажовете се подобри координацията и взаимодействието с концесионери и наематели на морски плажове, като преди лято 2023 г. се подготви и започна масирана информационна кампания за стриктно спазване на изискванията на концесионните и наемните договори, като самите концесионери и наемателите заявиха готовност да работят за подобряване на качеството на услугите по плажовете. Има и рекорден брой плажове със сертификат" Син Флаг".

Отчет на показателите за полза/ефект

7100.01.00. Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

1. Годишен ръст на броя на туристическите посещения от чужденци* · % спрямо предходната година · 5% спрямо 2022 г. · 20,5% ръст за 2023 спрямо 2022 г.

2. Годишен ръст на броя на българските туристи, реализирали нощувки в страната в категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла ** · % спрямо предходната година · 2% спрямо 2022г. · 10,3% ръст за 2023 спрямо 2022 г.

3. Принос на туризма и свързани с него икономически дейности към БВП *** · Дял от БВП в % · 6% · Данните на WTTC предстои да бъдат публикувани

* Отчетени съгласно методологията на Световната организация по туризъм, но без транзит. В данните не са включени лица от Украйна, пристигнали през периода февруари- юни 2022г.

** Съгласно методологията на отчитане на НСИ на показателя пренощували лица ***Данните на WTTC предстои да бъдат публикувани

Изминалата 2023 г. е значителна по-успешна за туристическия бранш спрямо 2022 г., като ръстът на входящия туризъм е свързан с процеса на възстановяване на туризма след отпадане на ограниченията при пътувания във връзка с Пандемията от COVID-19, както и с активната маркетингова дейност. През 2023 г. резултатите* на пазари Румъния, Турция и др. надхвърлят предпандемичното равнище. През 2023 г. се наблюдава сериозен ръст на посещенията на полски, сръбски, италиански, френски и испански туристи в сравнение с 2022 г.;

Основните предизвикателства за туризма са свързани с възстановяването на туристопотока от пазари Германия, Великобритания и търсенето на алтернативни пазари, които да заместят туристите от пазар Русия. В последните месеци от 2023 г. се наблюдаваше и сериозен спад на туристопотока от Израел по обективни причини, което е нововъзникващо предизвикателство пред българския туризъм;

През 2023 г. при вътрешния туризъм се наблюдават значително по–добри резултати спрямо 2022 г., като интерес има към морския туризъм, културния туризъм, СПА туризма, ски, планински, еко, фестивален и др. видове туризъм. През 2023 г. общият брой регистрации на български туристи** в местата за настаняване с 10 и повече легла е 5 019 035, което е увеличение с 10,3% спрямо 2022 г.;

Сред областите, към които има най-висок интерес от български туристи** са област Бургас 812 485 регистрации за 2023 г. и ръст 7,5% спрямо 2022 г., област Благоевград 506 742 регистрации и ръст 22,4%, област Пловдив 502 397 регистрации и ръст 0,2%, област София (столица) 443 186 регистрации и ръст 4,4%, област Пазарджик 429 070 регистрации и ръст 33,8%.

Кратко описание на показателите за полза/ефект Очакваните ползи/ефекти от изпълнението на политиката, могат да бъдат обобщени до няколко направления – подобрено състояние на текущата сметка от платежния баланс; подобряване на баланса по статията услуги на платежния баланс. Ръстът на приходите от туризъм е пряко обвързан със създаването на по-високи нива на добавена стойност от икономиката, респективно реален растеж на БВП, като водят до подобряване на състоянието на платежния баланс, увеличаване на заетостта, понижаване на безработицата. Развитието на туризма оказва положителен ефект и върху цялостното регионално развитие.

Източници на информацията за данните по показателите за полза/ефект Наличните данни в МТ, НСИ и други български и/или чуждестранни източници на информация.

За постигането на стратегическите и оперативни цели на политикатата в областта на туризма са изпълнявани 2 основни програми:

Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма” Цели на програмата: Приоритетните цели на програмата са съобразени с основните цели на провежданата правителствена политика в областта на туризма за създаване на условия за неговото развитие като приоритетен отрасъл за страната, а именно:

Усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и бизнес средата, и редуциране на административната тежест в туристическия сектор;

Развитие на туристическите продукти за подобряване на преживяването на туристите в дестинацията;

Постигане на ефективна координация между институциите и интегриране на туризма в свързаните с него секторни политики. Взаимодействие с туристическия бизнес;

Ефективно функциониране на единната информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в националния туристически регистър лица и заинтересованите такива от централни и териториални органи на изпълнителната власт. Намаляване на сивата икономика в сектора;

Създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони;

Развитие на човешките ресурси в туристическия сектор;

Утвърждаване на България като лидер в туристическото развитие на ЕС и региона;

Намаляване на броя неохраняеми морски плажове чрез възлагането им на концесия и отдаване под наем;

Eфективно използване потенциала на европейски и други международни източници на финансиране за въвеждане на конкретни мерки за активна промоция на специализирани туристически продукти;

Обръщане на специално внимание на дигитализацията – подобрено дигитално представяне с цел повишаване конкурентоспособността на туристическия сектор, изнесена е като нова цел по програмата.

Постигането на заложените в програмата цели се осъществява чрез:

Предприемане на конкретни мерки и действия през календарната 2023 г. за осигуряване на незабавен прием в Р България на разселени лица от Украйна;

Мерки гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез развитие на конкурентноспособен туристически продукт, стимулиране развитието на специализираните видове туризъм и изпълнение на заложените мерки в Актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014-2030 г.

Диалог с неправителствените организации в туризма с цел непрекъснато гарантиране правата и сигурността на потребителите и на качеството на предлаганите туристически продукти и услуги.

Насърчаване на екологичното и дигитално трансформиране, предвид променената бизнес среда с цел дългосрочна промяна на модела за развитие на туризма от модел, базиран на количеството към модел, основан на качеството.

Приоритетното организиране на действия по предоставяне на концесия и отдаване под наем на морски плажове намалява броят на неохраняемите плажове, осигурява безопасното ползване на морските плажове и доброто им стопанисване. Постоянният контрол по изпълнение на договорните задължения на концесионерите и наемателите води до все по-навременна и пълна събираемост на приходите и до предоставяне на по-качествена услуга на туристите по Черноморието.

Изпълнение на проекти с европейско финансиране, насочени към развитие и популяризиране на туристическия продукт на регионално, национално и транснационално ниво, както и такива, насочени към възстановяване на разходи за настаняване на разселени лица от Украйна.

Организиране на кампания, в контекста на обявената от Европейската комисия 2023-та за Европейска година на уменията, включваща серия от срещи в професионалните гимназии по туризъм в страната насочена към сътрудничество със специализираните училища по туризъм, с цел привличане на повече млади хора, които се готвят за кариера в сектор „Туризъм“.

Заложените в програмата ПРОГРАМА-7100.01.01 цели се изпълняват в степен, съотносима с динамиката и особеностите на туристическия пазар при стриктно спазване на изискванията и регламентите както на национално ниво, така и в съответствие с водещите европейски и световни организации и политики, както и съобразявайки се с последиците от пандемията COVID-19 и войната в Украйна.

През отчетния период са изпълнени следните дейности:

Отчетени са дейности по План за действие за периода до 2025 г. Изготвен е обобщен мониторингов доклад за периода до 31.12.22 г., изготвена е и Междинна оценка на НСУРТРБ.

Изготвен е проект на модел на Гаранционен фонд за обезпечаване отговорността на туроператорите съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за обсъждане с широк кръг заинтересовани страни, въз основа на сключен договор с Българското актюерско дружество.

Изготвена е Концепция за пространство за данни в туризма във връзка с Европейското пространство за данни в туризма (април 2023);

Направен е преглед на показателите, свързани с туризма за включване в Националния списък с показатели за наблюдение и отчитане по постигане напредъка по Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (май-юни 2023 г.);

Стартира нова за Министерството на туризма Програмата за финансиране на маркетингови дейности на туристически услуги в Черноморските общини в България. С Протокол № 40 от заседанието на Министерския съвет на 07 септември 2023 г., е приет за сведение Доклад за одобряване стартирането на Програма за финансиране на маркетингови дейности на туристически услуги в черноморските общини в Република България.

Запазена е диференцираната ставка от 9% ДДС за ресторанти, туроператори,транспортни услуги, спортни съоръжения и туристически услуги, която продължи да действа до края на 2023-та година.

Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ Цели на програмата:

Стимулиране на развитието на културен, екологичен, балнео, спа и уелнес, специализирани сегменти на туризъм с висока добавена стойност на туристическите продукти – организация и участие в тематични семинари, конгреси, кръгли маси, изложения, дискусии и презентации на тема специализирани видове туризъм по време на събития в страната и чужбина.

Участия на около 20 международни туристически и специализирани изложения на основни и перспективни пазари, с цел имиджово представяне на страната, повишаване информираността на туристите относно разнообразните възможности за туризъм, осъществяване на контакти с чуждестранни туроператори и агенции за включване на България в програмите им за 2022/2023 г. или за тяхното обогатяване. Представянето ще се осъществява на регионален / продуктов принцип в зависимост от предлагането на съизложителите – туристически фирми, организации и общински администрации, заявили участие на българските щандове;

Водещото послание, на които бе подчинено представянето на България на международни туристически изложения е „България – Открий и Сподели”. Всички рекламни щандове на България следват идейния проект и са с единна визия и послание.

Акцент в тези участия бе представянето на България с национален щанд на световните изложения в град Берлин, Германия през м. март и в град Лондон през м. ноември. На двата национални щанда бяха организирани съпътстващи мероприятия – анимационна програма и дегустации. На националния щанд на България на ITB – Берлин, Германия участваха 44 съизложители, на WTM – Лондон, Великобритания участваха 23 съизложители.

За периода януари – декември 2023 г. бяха организирани и успешно проведени следните международни туристически изложения в присъствена форма (20 бр.): CMT Щутгарт, Германия, FITUR – Мадрид, Испания, IMTM – Тел Авив, Израел; EMITT – Истанбул, Турция, ITB – Берлин, Германия, TTR – Букурещ, Румъния, f.re.e Мюнхен, Германия, Ferien Messe Wien Виена, Австрия, Tourism, Leisure & Hotels Кишинев, Молдова, Arabian Travel Market – Дубай, ОАЕ, IMEX – Франкфурт, Германия, IFT – Белград, Република Сърбия, Global Bird Fair – Рутланд, Великобритания, Top Resa - Париж, Франция, IGTM – International Golf Travel Market - Лисабон, Португалия, WTM - Лондон, Великобритания, TTR - Букурещ, Румъния, PHILOXENIA - Солун, Гърция, Touristik & Caravaning International - Лайпциг, Германия, TT Warsaw Варшава, Полша.

През второто полугодие на 2023 година, Министерство на туризма стартира подготовката за 9 изложения и представянето на страната ни и на представители на туристическия сектор на туристически изложения и форуми през 2024 г.:

Участия на над 3 национални туристически форума – общи и със специализиран характер, както и организиране на паралелна програма – дискусионна, презентации и съпътстваща реклама.

На пазар България бяха реализирани информационни щандове на: Ваканция и СПА Експо в град София, Български туристически награди в гр. София, Национален събор на Староселци „Тракийски отпечатък върху българската култура“ в с. Старосело, Трън Ултра Рън в гр. Трън, „Културен туризъм“ в гр. Велико Търново, Camping & Caravaning Expo в гр. София, Дефиле „Вино и гурме“ в гр. Пловдив, „Уикенд туризъм“ в гр. Русе, „Байк и рън за Чепън 2023“ в гр. Драгоман, 115 годишнината от създаването на първия български курорт „Св. св. Константин и Елена“, Годишна конференция на Алианс на градските дестинации (City Destinations Alliance) в гр. София, Национално състезание по професии в к.к. Албена и редица други.

В периода на отчет на програмата са представени данни за Координация и реализация участието на България в двустранни комисии за сътрудничество в областта на туризма, както следва:

участие в сесии на двустранни междуправителствени комисии за търговско, икономическо, научно-техническо сътрудничество в сферата на туризма и заседания на други форми на двустранно сътрудничество в областта на туризма;

осигуряване на текущата работа и координиране изпълнението на поставените задачи, съвместно с други заинтересувани ведомства при подготовка и провеждане на сесиите и заседанията;

Координация на дейностите по отношение на договорно-правната база в областта на туризма на Република България, включително и споразумения на база публично-частно партньорство:

Изготвяне на проекти на международни споразумения, водене на преговори, подготовка за подписването им;

Координация на дейностите свързани с членството на България в ЕС в областта на туризма, както следва:

Изготвяне на проекти на международни споразумения, водене на преговори, подготовка за подписването им;

Изготвяне на проект на Споразумение за сътрудничество в областта на туризма между България и Великобритания Финализиране на проект и преговорите по подписване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за сътрудничество в областта на туризма.

Финализиране на проект и преговорите по подписване на Меморандум за разбирателство в областта на туризма между Министерството на туризма на Република България и Министерството на външната търговия и икономическите отношения на Босна и Херцеговина.

Договорен текст на Меморандум за разбирателство между Министерството на туризма на Република България и Министерството на туризма и спорта на Република Казахстан за сътрудничество в областта на туризма. Предстои да се подпише през 2024 г., Координация на дейността в областта на туризма на задграничните представителства на Република България. Проведени са редица срещи и инициативи от страна на туристическите представителства в приемащата страна за разширяване на институционалните контакти, идентифициране на нови сфери на сътрудничество и създаване на условия и предпоставки за разширяване на бизнес контактите.

Координиране дейността по участието на Република България в международни инициативи с туристическа насоченост, осъществяване оперативното ръководство на дейността на туристическите представителства и аташета по туризъм към задграничните представителства на Република България в отделните страни;

Координиране дейността с други ведомства по разработването на мерки за облекчаване на формалностите по пристигането и пребиваването на чуждестранни туристи в Република България и по гарантирането на тяхната сигурност;

Подпомагане представянето на Република България в международни форуми от високо равнище и насърчаване на партньорствата с държавни, регионални и местни институции от дунавските страни;

Участие в работата на международни туристически организации и смесени комисии, в т.ч. Световната организация по туризъм към ООН, Европейската туристическа комисия, Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, ОИСР и др.;

Към 31.12.2023 г. по бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ са отчетени разходи в размер на 16,4 млн. лв.

Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация и ръководителите на административни структури на пряко подчинение на министъра на туризма, както и служители на пряко подчинение на министъра на туризма.

Цели на програмата Основна цел на програмата е подобряване на държавната управление в областта на туризма и повишаване професионалните умения на администрацията.

Целта на програма „Администрация“ за отчетния период е постигната, чрез навременно осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси и административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на служителите от специализираната и общата администрация.

Осъществените дейности, възложени на служителите от общата администрация, за отчетния период подпомагат изпълнението на останалите програми и допринасят за постигането на стратегическите цели на Министерство на туризма.

Към 31.12.2023 г. по програма „Администрация“ са отчетени разходи в размер на 3,5 млн. лв.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ (ДАНС)

Държавна агенция „Национална сигурност е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на държавната политика по защита на националната сигурност и ключов елемент от Системата за защита на националната сигурност. Развитието на способностите на Агенцията е подчинено изцяло на мисията ѝ за защита на гражданите, националните интереси и държавността.

През 2023 г. ДАНС продължи да изпълнява провежданата от нея политика в областта на защитата на националната сигурност чрез бюджетна програма „Национална сигурност”, като разходите по тази програма бяха съобразени със стратегическата цел „Ефективна защита на националната сигурност” и оперативните цели: оперативна цел 1: „Своевременно разкриване и адекватно противодействие на посегателства срещу националната сигурност” и оперативна цел 2: „Оптимално информационно осигуряване на висшите органи на държавна власт за вземане на управленски решения при провеждане на политиката по защита на националната сигурност и по участието на страната в колективните системи за сигурност”.

Отчетените към 31.12.2023 г. разходи по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" по области на политики и бюджетни програми, са както следва:

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

3000.00.00  · Общо разходи по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" · 163 827 700  · 171 126 531  · 170 038 201

3000.01.00 · Политика в областта на защитата на националната сигурност · 163 827 700 · 171 126 531 · 170 038 201

3000.01.01 · Бюджетна програма "Национална сигурност" · 163 827 700 · 171 126 531 · 170 038 201

Изпълнението на политиката в областта на защитата на националната сигурност и бюджетна програма „Национална сигурност”, както и постигането на основните стратегически и оперативни цели, осигуряват успешното противодействие на посегателствата срещу националната сигурност, в т.ч. чрез предоставяне на пълноценен информационен продукт за подпомагане на управленския процес на най-високо държавно ниво.

Реализирането на политиката в областта на защитата на националната сигурност е обвързано със степента на постигане на стратегическата цел „Ефективна защита на националната сигурност”, която съгласно утвърдената методика се определя в съответствие с констатациите в Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“.

През отчетния период от страна на ДАНС са предприети всички възможни действия за изследване и оптимизация на работните и управленските процеси и за адаптивност и гъвкавост с цел по-ефективно изпълнение на законовите функции и задачи при отчитане на актуалната среда на сигурност и прогнозите за нейната динамика. Идентифицирани са значимите рискове и заплахи за националната сигурност и субектите – техни носители, извършен е анализ на интензитета и честотата на проявление, определени са приоритетите в дейността на Агенцията, предприемани са преки и системни мерки за превенция и противодействие по компетентност за минимизиране и неутрализиране на рисковите процеси и произтичащите от тях негативни последици. На структурите на държавната власт е предоставяна своевременно информация с оглед подпомагане вземането на оптимални управленски решения. Изложеното определя максимална степен на изпълнение на стратегическата цел.

Ползата/ефектът за обществото от изпълнението на политиката в областта на защитата на националната сигурност се изразява в снижаване нивото на рисковете за националната сигурност чрез мониторинг и въздействие върху обекти на законов интерес с оглед осигуряване на нормалното функциониране на обществените и икономическите системи в държавата и ограничаване или намаляване на последствията от целенасочени действия или бездействия, които водят до нарушаване на състоянието на националната сигурност.

Отделните показатели за измерване на ползата/ефекта отразяват степента на постигане на стратегическата цел. Те са селектирани на основата на законовите функции на Агенцията, като достигането на целевите стойности по тях осигурява високо ниво на защитеност на страната и гражданите. Отчитането им се извършва чрез детайлен анализ на динамиката на средата на сигурност.

В бюджетна програма „Национална сигурност” е заложена оперативна цел „Оптимално обезпечаване и противодействие на рисковите фактори, представляващи заплаха за националната сигурност”, която с оглед по-прецизно формулиране на стратегическата насоченост на дейностите в ДАНС е декомпозирана в две оперативни цели:

- оперативна цел 1: „Своевременно разкриване и адекватно противодействие на посегателства срещу националната сигурност”;

- оперативна цел 2: „Оптимално информационно осигуряване на висшите органи на държавната власт за вземане на управленски решения при провеждане на политиката по защита на националната сигурност и по участието на страната в колективните системи на сигурност”.

Целите открояват основните измерения в дейността на Агенцията – директното противодействие на посегателствата срещу националната сигурност и информационното осигуряване за подпомагане на управленския процес по вземане на решения.

Реализацията на целите е осъществена в предвидената степен, съответстваща на заложените критерии и съобразно наличните в Агенцията ресурси.

Продуктите и услугите, предоставяни на външни потребители по бюджетна програма „Национална сигурност”, включват:

Продукти:

- информационно-аналитични материали до висшите органи на държавната власт;

- справки за уведомяване на органите на досъдебното производство;

- информация до български специални и правоохранителни структури;

- информация до чужди специални и правоохранителни структури;

- информации по оперативни преписки, насочени по компетентност;

- осъществена комуникация с чужди финансово-разузнавателни звена и международни организации по противодействие на изпирането на пари;

- обменена информация по аналитични проекти.

Услуги:

- предоставяне на информация на висшите органи на държавната власт и органите на досъдебното производство;

- осигуряване на защита на държавата от посегателства, свързани с действия на чужди специални служби;

- осигуряване на защита на критичната инфраструктура;

- осигуряване на защита от действия на международни терористични и екстремистки групи;

- осигуряване на защита на класифицираната информация;

- осигуряване на защита на обществото и икономиката от финансови измами и изпиране на пари;

- осигуряване на защита срещу посегателства, оказващи негативно влияние върху рискови миграционни процеси;

- недопускане осъществяването на нерегламентирана търговия с оръжие и с изделия и технологии с двойна употреба;

- осъществяване на методическо ръководство и обучение по Закона за защита на класифицираната информация, Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма;

- изготвяне на становища във връзка с осъществяваната от ДАНС контролна и съгласувателна дейност;

- издаване на сертификати, разрешения, откази и прекратявания;

- осигуряване на криптографската и електронната сигурност на класифицираната информация в държавната администрация;

- осъществяване на комуникациите и осигуряване на криптографската сигурност на дипломатическите и консулските представителства на Република България.

КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (КРДОПБГДСРСБНА)

Дейността на КРДОПБГДСРСБНА е свързана с предоставяне на информация и запознаването с документите на бившите тайни служби чрез предоставяне на достъп до първичната информация и до предварително обработена информация.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА Функционална област „АРХИВ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ“ През отчетния период в изпълнение на стратегическите и оперативните си цели, КРДОПБГДСРСБНА изпълнява политиката в областта на архива на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия за предоставяне на висококачествени услуги.

Визията за организационно развитие на Комисията е насочена към непрекъсваното подобряване на възможностите за ефективно планиране и изпълнение на приоритетни задачи, подобряване на капацитета на отделните звена в администрацията, както и на всеки отделен служител, с цел по-добро управление и по-ефективна работа на екипа. Стремежът е осигуряване на ясна и съгласувана рамка в дейността на администрацията на КРДОПБГДСРСБНА в полза на гражданите и обществото като цяло.

ОПИСАНИЕ НА СТЕПЕНТА НА ДОСТИГАНЕ НА ОЧАКВАНАТА ПОЛЗА/ЕФЕКТ ЗА ОБЩЕСТВОТО И РЕЗУЛТАТИ, ОТНОСИМИ КЪМ СЪОТВЕТНАТА ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ През отчетния период 01.01-31.12.2023 г. КРДОПБГДСРСБНА продължава да води целенасочена политика в изпълнение на задълженията си от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), приетия стратегически план за периода 2020-2025 г. и съгласно утвърдения програмен бюджет за 2023 г. в три приоритетни направления, а именно:

да установява и обявява принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности, извършвали или завършващи публични дейности;

да комплектува и съхранява в Централизирания архив документите на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, съставени в периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.;

да осигури достъп до тези документи.

Целите на Комисията произтичат от заложените изисквания в ЗДРДОПБГДСРСБНА и приетия Стратегически план за периода 2020-2025 г. Дейностите за изпълнение на бюджетната програма са систематизирани в отделни задачи, изпълнението на които взаимно се допълват и конкретизират за изпълнението на цялостната политика. По-долу са посочени отделните цели, всяка от които има заложени показатели за изпълнение на конкретната дейност, произтичаща от закона.

В програмния бюджет на Комисията са дефинирани показатели за изпълнение на бюджетната програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ с заложени целеви стойности по тях. Те служат за измерване на основните резултати от разнообразните дейности, извършвани в Комисията, групирани в продукт/услуги, предоставяни за обществото. Преобладаваща част от показателите са количествени или такива, носещи информация за изпълнението на резултатите в планирания срок.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1: Цялостно и последователно изпълнение на разпоредбите на ЗДРДОПБГДСPCБНА, във връзка с установяване и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, включително техните предшественици и правоприемници за периода от 9 септември 1944 до 16 юли 1991 г.

Проверени са 25 191 лица, които са около 85 % от общо посочената прогнозна стойност за проверените лица за 2023 г. Броят на проведените заседания на КРДОПБГДСРСБНА е 85 % от общо посочения брой за годината. Лицата с установена принадлежност са 70 %, лицата с обявена принадлежност 62 %, приетите решения са 109 % от предполагаемите целеви стойности за 2023 г.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2: Поддържане на Централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, в който да се съберат и съхраняват всички документи на ДС и РС на БНА.

Приети са 2 210 дела, които в голяма степен надвишават прогнозирания брой за годината. Това се дължи на допълнително открити от Министерство на вътрешните работи дела, които не са водени на архивен отчет в ДИА-МВР. В тази връзка и в изпълнение на чл. 22 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са приети в Комисията над 2 100 допълнително открити документи. Обработени са 9 791 дела, които са 75 % от посочената прогнозна стойност. Дигитализирани са 262 562 листа от 3 071 дела, което е 122 % от общо посочената прогнозна стойност за листовете и 68 % от броя на делата. Създаден е научно-справочен апарат за 31 002 дела, което представлява 103 % от посочената прогнозна стойност.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3: Осигуряване достъп на гражданите за запознаване с документите на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и тяхното използване за публицистична и научноизследователска дейност.

Степента на изпълнение на заложените в програмата цели зависи единствено от броят на подадените заявления от гражданите и е процес, който не зависи от служителите в администрацията. Заложените прогнозни стойности по показатели са на база подадени заявления от предходни години.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4: Поддържане на висок институционален авторитет на Комисията в национален и международен план и укрепване на общественото доверие към дейността й.

Целта на издателската дейност на Комисията е документите, публикувани в изданията да достигнат до максимално голям брой читатели. Публични представяния се организират както в столицата, така и в страната под различни форми – лекции, беседи и дискусии. Комисията участва и в публично партньорски проекти с университети от цялата страна.

Съгласно чл. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията издава два пъти в годината, на шест месеца, Бюлетин, в който публикува информация за своята дейност и за взетите решения. В бюлетина се публикуват и отчетните доклади пред Народното събрания. От печат излезе Бюлетин № 31и № Бюлетин 32.

Очакваните ползи/ефекти от публичната дейност на Комисията е публикуваните документи да добият общественост сред гражданството и академичната общност.

Усилията на служителите от отдел „Изследване и публичност на архивите“ бяха насочени от една страна в посока дигитализиране-сканиране, създаване и оформяне на мастер обекти и от друга страна анонимизиране и оптимизиране на дигиталните дела за публикуване на интернет страницата на Комисията. През посочения период значително се увеличи и работата по организирането и осъществяването на публичната и международна дейност на Комисията, която надвиши значително поставените цели.

За отчетния период са приети 1 808 заявления на лица по чл. 31, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. 672 лица са отправили искане да се запознаят с материали събирани от Държавна сигурност за тях или за техни починали близки по права линия до втора степен по чл. 31, ал.1, т.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Във връзка с прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица са постъпили 84 заявления, от които на 30 са издадени удостоверения за политическа репресия, за 64 не са налични документи доказващи претърпяна репресия.

По заявки са предоставени 98 701 листа с копия на архивни документи от които:

- · на хартиен носител – 16 550 листа

- · на електронен носител – 64 269 листа.

От тях приблизително на 52 016 листа е извършено анонимизиране.

Предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 31, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, във връзка с чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация - 200 са по повод публицистична и проучвателна дейност.

Потребител на услугата и изискванията на потребителя – Граждани и ЮЛНЦ.

За периода 01.01.2023-31.12.2023 г. са постъпили 936 заявления за извършване на проверка по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона. От тях за 40 заявителя КРДОБГДСРСБНА е установила с Решение принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, а за 896 не е установила документи, установяващи принадлежност.

Публикуваните архивни документи са 530 дела, които се равняват на 36 000 изображения.

Отчет на разходите по бюджета на КРДОПБГДСРСБНА за 2023 г. по функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на КРДОПБГДСРСБНА · 4 797 400 · 4 797 400  · 3 729 855

3200.01.00 · Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ · 4 797 400  · 4 797 400  · 3 729 855

3200.01.01 · Бюджетна програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ · 4 797 400  · 4 797 400  · 3 729 855

* Класификационен код съгласно Решение № 780 на Министерския съвет от 2023 г.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (КЗД)

КЗД предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация. Ангажираността на институцията за съдействие на гражданите е категорична. КЗД работи в изпълнение на устойчивата си визия за равенство в третирането, ограничаване на социалната уязвимост и предотвратяване създаването на нови уязвими социални формирования, както чрез централното си звено, така и чрез добре развитата си мрежа от регионални представителства на територията на страната. След отпадането на ограничителните мерки във връзка с разпространението от Covid-19 се наблюдава увеличен брой на постъпили жалби и сигнали, свързани с пандемията, увеличен брой на извършените консултации в приемните на КЗД с оглед оказване на независима правна помощ на гражданите, което води до увеличаване обема на работа и отговорности, въпреки не отпадналия риск за здравето на служителите. В изпълнение на своите функции през отчетния период КЗД положи усилия за постигане на целите си. Специфичната обстановка доведе до промени в организацията на работния процес. Срещите се провеждат хибридно – на живо и в он-лайн среда, при спазване на завишените изисквания за киберсигурност. С това са свързани повишените разходи за обезпечаване с технически средства за осигуряване на платформи за отдалечен достъп, сигурна връзка и подготвен персонал. Максимално са улеснени информационните системи и платформи, които се наложиха. Въпросът за мрежовата и информационна сигурност и за достъпа до информация, на база Регламента за защита на личните данни, беше на преден план и наложи постоянно внимание, наблюдение и контрол във всички аспекти. В резултат на направения вътрешен одит на информационната среда на КЗД, подробно са изследвани аспектите на мрежовата и информационна сигурност в контекста на Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност Започна изготвяне на стратегия за привеждане на информационната среда на КЗД в съответствие с изискванията, съгласно тази Наредба. Използването на съвременна технологична платформа за реализация на деловодната система в КЗД ще позволи на по-късен етап да бъдат развити и въведени практики и инструменти за прилагане на правилата и препоръките по Общия регламент относно защитата на данните, ОРЗД и GDPR.

Това неминуемо е свързано със значителни разходи в издръжката на комисията.

Комисията продължава да провежда открити заседания на които се събират доста хора и е необходимо с обезпечаване с дезинфектанти и предпазни средства, с оглед спазване на въведените санитарно-хигиенни изисквания. Служителите от деловодството, регистратурата, юрисконсултите и регионалните представители работят ежедневно с граждани и те са изложени на риск.

През 2023 г. в деловодството на КЗД са обработени 9138 бр. документи, като се наблюдава увеличение на документооборота на комисията.

За полугодието в комисията са постъпили множество жалби и сигнали от граждани-640 бр., от тях 620 бр. жалби, 20 бр. сигнали, 149бр. запитвания и 22 доклади за самосезиране. Инициативните документи съдържат оплаквания за нарушаване на принципа на равно третиране на гражданите, извършени на територията на Република България. Запазва се тенденцията за повишено чувствително отношение на използване на езика на омразата в електронните медии, публично изказване и публикации във връзка с етническата принадлежност и сексуалната ориентация на гражданите -8 бр. жалби. Постъпила са 32 жалби за дискриминация по признак етническа принадлежност.

Голям е броя и на постъпилите жалби, касаещи критериите за прием в първи клас и детските градини.

Запазва се трайната тенденция най – голям брой образувани производства да са свързани със защита при упражняване правото на труд.

Отчет на показателите за изпълнение по бюджетните програми

3300.01.01 Бюджетна програма „Противодействие на дискриминация" Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Постъпили жалби и сигнали · Брой · 800 · 640

2 Образувани преписки · Брой · 900 · 485

3. Постановени решения · Брой · 700 · 498

4. Самосезирания · Брой · 300 · 22

5.Оказана независима правна помощ на жертви от дискриминация · Брой · 1200 · 788

6 Открити приемни, организирани от регионални представители · Брой · 700 · 422

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (КЗЛД)

Основното направление на дейност на КЗЛД през 2023 година остава изпълнението на правомощията и задачите, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общия регламент относно защитата на данните) и Закона за защита на личните данни в качеството ѝ на надзорен орган по защита на данните. Наред с него, водещ акцент в дейността на Комисията през отчетния период е поставен върху задълженията, произтичащи от приетия в началото на 2023 г. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). Обнародван на 2 февруари 2023 г. и влязъл в сила на 4 май, този закон възлага на Комисията функциите на централен орган за външно подаване на сигнали и въвежда множество задължения за работодателите от публичния и частния сектор (т.нар. задължени субекти) по линия на разглеждането на сигнали за нарушения на българското и европейското законодателство, които застрашават или увреждат обществения интерес и правото на Европейския съюз. Разширяването на областите на компетентност на КЗЛД с този закон е основният фактор, довел до засилена вътрешноадминистративна подготвителна дейност от страна на Комисията през целия отчетен период и до сериозна информационно-разяснителна кампания, насочена към задължените субекти.

През 2023 г. непрекъснато са изпълнявани заложените във функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“ стратегически и оперативни цели. Акцент в работата на Комисията е поставен върху засилена надзорна дейност чрез осъществяване на проверки на място на територията на цялата страна, предоставянето на формални и неформални консултации на физическите лица и администраторите на лични данни с цел гарантиране на техните права и задължения в областта на защитата на личните данни, както и активно международно сътрудничество посредством участие в мероприятия чрез онлайн канали за комуникация. По линия на ЗЗЛПСПОИН успешно са положени основите на националната система за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

КЗЛД изпълнява една бюджетна програма „Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни“ във функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) са утвърдени разходите по функционалната област в размер на 6 985 000 лева. През отчетния период са извършвани промени на показателите по бюджета. На основание чл. 112, ал. 2 от ЗПФ са извършени вътрешни компенсирани промени в намаление на показател „Издръжка“ и увеличение на показател „Капиталови разходи“ със сумата в размер на 75 200 лв. Общо отчетените разходи към 31.12.2023 г. са в размер на 6 530 369 лв., които представляват 93,49% от утвърдения годишен бюджет. Извършените разходи за персонал са в размер на 3 778 671 лв. или 89,62 % от годишните разчети. Отчетени са разходи за издръжка и държавни данъци и такси в размер на 998 942 лв. или 99,54% от уточнения план по § 10-00 “Издръжка” и § 19-00 “Платени данъци, такси и административни санкции”. Отчетените капиталови разходи, подпомагащи административната дейност са в размер на 1 752 756 лв. или 99,30% от уточнения план по бюджета. С извършените разходи през отчетния период е обезпечена дейността на КЗЛД и на нейната администрация.

Комисията за защита на личните данни администрира приходи от наложени от нея административни наказания „глоби“ и „имуществени санкции“, в изпълнение на надзорните й правомощия по Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. Реализираните към 31.12.2023 г. приходи в размер на 122 951 лв. (17,56% от годишния план) представляват глоби и имуществени санкции, наложени с решения, издадени от КЗЛД като колегиален орган и с наказателни постановления, издадени от нейния председател, както и получени суми за разноски по съдебни решения и юрисконсултски възнаграждения. От общо отчетените приходи сумата от 31 231 лв., представляваща просрочени публични държавни вземания, е принудително събрана от органите на НАП. През 2023 г. от НАП са събрани 4,05% от всички предоставени за събиране вземания в размер на 770 467 лв. (вкл. и предоставени от предходните години). Традиционно факторите, които оказват влияние върху размера на събраните приходи, са възможностите за съдебно обжалване на индивидуалните административни актове на КЗЛД, с които се налагат административни наказания, редуцирането на размера на наложените санкции в резултат на съдебно обжалване, предоставената възможност за доброволно изпълнение и ефективното събиране на просрочени вземания от НАП. Доброволното заплащане на наложените санкции е изключително труден процес поради възможност за администраторите на лични данни да забавят плащането чрез прибягване до двуинстанционно обжалване, като за този период съответните юридически лица са препродадени или обявени в ликвидация или прибягват до други правни способи с цел непонасяне тежестта на наложената санкция и избягването на отговорност. НАП не събира вземанията по наложени санкции с приоритет в изискуемите срокове, същите се погасяват по давност, което обезсмисля работата на Комисията и на служителите от нейната администрация.

В изпълнение на заложените цели в бюджетната програма към функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“ през 2023 г. КЗЛД е реализирала дейности в следните направления:

1. По отношение на превенцията на нарушения в областта на защитата на личните данни и повишаване на информираността на физическите лица и администраторите са предоставени 610 писмени консултации под формата на становища, отговори на запитвания и разяснения по въпроси в областта на защитата на личните данни, както и 3576 неформални устни консултации по телефона за консултации по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 и на националното законодателство за защита на личните данни, вкл. по линия на висящи административни производства пред КЗЛД.

2. По отношение на надзора за законосъобразно обработване на лични данни са разгледани 397 жалби, 555 сигнали и искания за упражняване на надзорни правомощия, извършени са 273 проверки (на място и по документи) и са предприети действия по 51 уведомления за нарушения на сигурността на личните данни.

3. По линия на международната дейност в областта на защитата на личните данни са изготвени отговори/позиции и е осъществено участие в различни международни инициативи - общо 663 бр.

4. По линия на защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, изцяло е приключил процесът по привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие със ЗЗЛПСПОИН, разработени са концептуални информационно-разяснителни материали от значение за практическото приложение на този закон, издадени са ключови методически указания към задължените субекти (работодатели от публичния и частния сектор), разгледани са 36 бр. сигнали за нарушения. Информация за правно-нормативната уредба и разяснителната дейност на КЗЛД е достъпна на интернет страницата на Комисията.

С цел предотвратяване и ограничаване на незаконните форми на обработване на лични данни и нарушаване правата на физическите лица, през цялата 2023 г. КЗЛД е търсена за съдействие при упражняване на правата на физическите лица по чл. 15-22 от Регламент 2016/679 пред съответните администратори на лични данни. Акцент през целия отчетен период е поставен върху запитвания, респ. отговори, касаещи реда за упражняване на права, в т.ч. относно начина на упражняване на правото на жалба за нарушения в областта на защитата на личните данни и относно компетентността на КЗЛД.

Преобладаващата част от подадените пред Комисията сигнали касаят въпроси, засягащи значителен брой физически лица - предимно нарушения, свързани с облачни технологии; нарушения, извършени от администратори, извършващи куриерска дейност, видеонаблюдение, сектор здравеопазване, банки и други финансови институции, хазарт, политически субекти, участващи в изборния процес и други. По постъпилите през годината сигнали и искания за упражняване на надзорни правомощия са дадени разяснения относно упражняване на правата на физическите лица пред КЗЛД или пред администраторите на лични данни, направени са проучвания, разследвания и са искани становища с цел изясняване на казусите.

По редица въпроси от обществен интерес, имащи отношение към обработването и защитата на личните данни, през отчетния период КЗЛД e осъществила ползотворно сътрудничество, вкл. в оперативен порядък, с множество държавни органи, сред които Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерство на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на правосъдието, Министерството на електронното управление, Министерството на финансите.

Отчет на показателите за изпълнение на бюджетната програма (количествени, качествени, времеви)

3400.01.01 Бюджетна програма „Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Разгледани жалби · брой · 420 · 397

2. Разгледани сигнали и искания за упражняване на надзорни правомощия · брой · 450 · 555

3. Извършени проверки · брой · 270 · 273

4. Предоставени писмени консултации по приложение на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД (становища, отговори на запитвания и разяснения по въпроси от областта на защитата на личните данни) · брой · 650 · 610

5. Разгледани уведомления за нарушения на сигурността на личните данни · брой · 80 · 51

6. Осъществени участия, изготвени отговори и позиции в международен контекст · брой · 500 · 663

7. Разгледани сигнали за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. · брой · 200 · 36

КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КПКОНПИ) Отчетът за изпълнението на бюджета в програмен формат на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) включващ и отчетната информация на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) е изготвен в изпълнение на разпоредбите на чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

Комисиите прилагат програмен формат на бюджет , който се основава на принципите за ефективности ефикасност, ясно обоснован е, има измеримо въздействие и е пряко обвързан с показателите за изпълнние. Отчетът за изпълнението за 2023 г. отразява пълноценното функциониране на Комисиите, изпълнението на основните онговорности, основните приоритети, стратегическите и оперативни цели, дефинирани със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) дейности по превенция и противодействие на корупцията, установяване на конфликт на интереси, отнемане на незаконно придобитото имущество и сътрудничество на международно ниво.

От обичайната си дейност КПКОНПИ реализира приходи от наеми на имущество; приходи от глоби; приходи от санкции; приходи от неустойки; приходи от наказателни лихви, обезщетения и начети. Реализираните приходи са на основание глава осма и глава девета от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ, отм. ДВ., бр. 7 от 19 Януари 2018 г.), както и на основание глава пета, глава осма, глава петнадесета и §5 от Преходните и заключителни разпоредби (за неприключили производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания) на ЗПКОНПИ. Размерът на тези приходи, съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. е 40 000 лв.

Към 31.12.2023 г са отчетени приходи от доброволно платени глоби и санкции, свързани с дейността на дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“, принудително събрани суми от Национална агенция за приходите (НАП) по наложени глоби и санкции по ЗПКОНПИ и ЗПК, от наеми на имущество, от застрахователни обезщетения, от получени суми за юрисконсултско възнаграждение и продадени отпадъци на фирма, сертифицирана за дейности по приемане, извозване и третиране на отпадъци общо в размер на 458 776 лв.

Извършените разходи по бюджета на КПКОНПИ, КПК и КОНПИ през 2023 г. са по показателите за персонал (заплати, възнаграждения и осигурителни вноски), данъци и такси, издръжка и капиталови разходи.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план. · Отчет

Общо разходи по бюджета на КПКОНПИ: · 26 613 100 · 26 616 176 · 23 790 036

3700.01.00 · Функционална област „Осъществяване на превенция и противодействие на корупцията и публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности“ · 26 613 100 · 26 616 176 · 23 790 036

3700.01.01 · Бюджетна програма „Превенция и противодействие на корупцията, публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, установяване конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество“ · 26 613 100 · 26 616 176 · 26 790 036

Изпълнение на бюджетната програма по показатели

3700.01.01 Бюджетна програма „Превенция и противодействие на корупцията, публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, установяване конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност за 2023 г. · Отчет за 2023 г.

1. Образувани проверки за установяване на незаконно придобитото имущество · бр. · 2 490 · 2 396

2. Водени дела за отнемане на незаконно придобитото имущество · бр. · 983 · 737

3. Отнето незаконно придобитото имущество - движимо и недвижимо · лева · 9 350 000 · 12 365 522

4. Декларации за имущество и интереси · бр. · 10 100 · 21 549

5. Наложени глоби и постановено отнемане по чл. 81 от ЗПКОНПИ по решения, с които е установен конфликт на интереси · лева · 400 000 · 398 9053

6. Антикорупционно обучение, семинари и информационни кампании · бр. · 5 · 3

7. Проучване на общественото мнение · бр. · 3 · 0

Изпълнението на показател „Образувани проверки за установяване на незаконно придобитото имущество“ е 96,22 %.

КПКОНПИ/КОНПИ през 2023 г. работи в условията на обвъзана компетентност и образува проверки предимно след получено уведомление от Прокуратурата на Република България. Прогнозирането и планирането на целевите стойности на показателя за съответната година е извършено въз основа на постъпилите уведомления от прокуратурата през предходните три години. Намаляването броя на постъпилите уведомления през годината се дължи на реорганизация в структурата на Прокуратурата на Република България.

Основният дял проверки започват на основание уведомление от прокуратурата за привличане на лице като обвиняем за извъшване на конкретно изброени в закона престъпления. В тази връзка по-малкият брой проверки може да е следствие промяна в криминогенната обстановка т. е. по-малък брой деяния попадащи в обхвата на закона. Това от своя страна е положителна тенденция, доколкото би било индикатор за положителната превантивна роля на закона. Също така дял в образуваните проверки имат и такива, започнати срещу лица, заемащи висши длъжности, неподали или неподали в срок съответните декларации за имущество и интереси – встъпителна, годишна, финална, втора финална. Тези проверки съща са функция от действия на трети лица – тези задължени по закона. Комисиите имат активна информационна политика по отношение на задължените лица с оглед именно своевременното подаване на декларации.

Изпълнението на показател „Водени дела за отнемане на незаконно придобито имущество“ е 74,97 %.

Заложеният брой дела е функция от броя на образувани производства за отнемане на незаконно придобито имущество, както и от срочността на приключване на съдебните производства, доколкото при планирането е съобразена условната продължителност на един граждански процес развиващ се на три инстанции.

Изпълнението на показател „Отнето незаконно придобитото имущество – движимо и недвижимо“ е 132,25 %.

Въпреки изпълнението на показателя, следва да се отбележи влиянието на постановеното ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, което доведе до оттегляне/отказ и отхвърляне на искове за отнемане на незаконно придобито имущество. Преди постановяване на ТР такива искове бяха уважавани и съответно в полза на държавата се присъждаха паричните суми, за които съдът приемаше, че са получени от незаконно придобито имущество или представляват такова.

Изпълнението на показател „Декларации за имущество и интереси“ е 213,36 %. Изпълнението на показателя е свързано с дейността по превенция и противодействие на корупцията чрез осигуряване на публичност на имуществото, доходите и интересите на лицата, заемащи висши длъжности в обхвата на чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ, респ. чл. 6, ал. 1 от ЗПК. През 2023 г. са приети и обработени общо 21 549 броя декларации за имущество и интереси по ЗПКОНПИ, съответно ЗПК, включително: встъпителни декларации за имущество и интереси – 9 003 бр.; ежегодни декларации за имущество и интереси за 2023 г. – 8 605 бр.; финални декларации за имущество и интереси – 3 323 бр.; втори финални декларации за имущество и интереси – 618 бр.

Изпълнението на показател „Наложени глоби и постановено отнемане по чл. 81 от ЗПКОНПИ, чл. 99 от ЗПК по решения, с които е установен конфликт на интереси“ е 99,73 %.

През 2023 г. КПКОНПИ е постановила 11 решения, по които е установен конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности въз основа на извършени проверки. През отчетния период Върховният административен съде е потвърдил 14 решения с установен конфлликт на интереси, които са влезли в сила. Едно от лицата с установен конфликт на интереси не е обжалвало решението и същото е влязло в сила.

Изпълнението на показател „Антикорупционно обучение, семинари и информационни кампании“ е 60,00 %. През отчетния период служители от дирекция „Превенция на корупцията“ са провели две специализирани обучения. По покана на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи, за служители на министерството е организирано обучение „Антикорупционни мерки, нормативна база, институционално взаимодействие и практически казуси“. представители на КПКОНПИ/КПК взеха участие в семинар на Националната асоциация на преседателите на общински съвети в Република България, на който представиха презентация на тема „Задължения на председателите на общински съвети и общинските съветници по ЗПКОНПИ“.

Продължава и дейността на дирекция „Превенция на корупцията“ във връзка с предоставяне на информация по запитвания по прилагането на ЗПКОНПИ, по-специално Глава пета „Декларации“ и Глава осма „Конфликт на интереси“, като за периода са предоставени 231 отговора/становища по отправени към КПКОНПИ и КПК въпроси.

Изпълнението на показател „Проучване на общественото мнение“ .

През отчетния период дирекция „Превенция на корупцията“ не е инициирала самостоятелни проучвания на общественото мнение поради факта, че е използвала общодостъпни данни от проучване на „Евробарометър“, проведено в периода април – май 2023 г., което съдържа данни за отношението на гражданите към корупцията в ЕС, включително и за България, както и данни от „Прозрачност без граници“, представящи индекс за възприятие на корупццията и индекс за местната система за почтеност на общините в 27-те областни центрове в България.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА (НСО) Национална служба за охрана е специализирана военна държавна служба към президента на републиката, чиято дейност е елемент от дейността по защита на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените със Закона за Националната служба за охрана лица, обекти и мероприятия. Национална служба за охрана е първостепенен разпоредител с бюджет.

Мисията на Националната служба за охрана е, чрез законово определените й функции по прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охраняваните лица и обекти, да постигне и поддържа високо ниво на сигурност на държавните органи и пребиваващите в страната чуждестранни делегации и гости с висок ранг, както и други лица, посочени в регламентиращите дейността й документи.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., чл. 33, ал. 1 и ал. 2 на НСО са утвърдени разходи в размер на 48,16 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 53,22 млн. лв., а по отчет са - 53,45 млн. лв.

За реализиране на приоритетните цели и дейности, свързани с тях, в службата са обособени функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ и бюджетна програма „Държавна охрана“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Национална служба за охрана

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

3800.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Национална служба за охрана · 53 448 500 · 54 327 000 · 54 297 570

3800.01.00 · Функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ · 53 448 500 · 54 327 000 · 54 297 570

3800.01.01 · Бюджетна програма ,,Държавна охрана" · 53 448 500 · 54 327 000 · 54 297 570

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „ОСИГУРЯВАНЕ БАЗОПАСНОСТТТА НА ОХРАНЯВАНИТЕ ЛИЦА И ОБЕКТИ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАН ТРАНСПОРТ“ За изпълнение на целите на функционалната област е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „ДЪРЖАВНА ОХРАНА“.

Цели на програмата

1. Осигуряване на ефективна защита на живота, телесната неприкосновеност, здравето и достойнството на охраняваните лица от противозаконни посегателства;

2. Възпрепятстване на неправомерно проникване на лица в охраняваните обекти;

3. Осигуряване на надежден и безопасен специализиран транспорт;

4. Координирано и гъвкаво управление на ресурсите за удовлетворяване на нуждите на службата.

Поради специфичния характер на дейността НСО няма формулирани целеви стойности на показатели за изпълнение, в т.ч. ключови индикатори. Сведенията за службата, способите, средствата и информацията, използвани, съгласно законовите разпоредби, попадат в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Спецификата на дейност на НСО не дава възможност за детайлно определяне на качествени и количествени показатели.

При разходване на средствата са спазени основните принципи за постоянна обвързаност между поставените цели за развитие на службата и потребността от ресурси за тяхното постигане, както и за осигуряване на условия за ефективен контрол и прозрачност на извършваните разходи. Приоритетно ресурсите са насочени към звената, отговорни за създаване на основния продукт от дейността. Заложена е стратегия за използване и разпределение на ресурсите, съобразно целите и приоритетите на програмния бюджет, за осигуряване на високо ниво на сигурност на охраняваните по закон лица и обекти и предотвратяване и пресичане на посегателства срещу тях.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ (ДАР) Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) изпълнява основните си функции по защитата на националната сигурност и интересите на Република България чрез информационно-аналитично осигуряване в областта на асиметричните и хибридните рискове и заплахи, външната политика и икономика.

През 2023 г. Държавна агенция “Разузнаване” работи по изпълнение на утвърдените от министър-председателя на Република България основни задачи и приоритети, както и по-нови възникнали проблеми.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., чл. 34, ал. 1 и ал. 2 на ДАР са утвърдени разходи в размер на 48,69 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 42,23 млн. лв., а по отчет са 39,68 млн. лв.

За реализаране на приоритетните цели и дейности, свързани с тях, в агенцията е обособена една политика, а именно „Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България“ и бюджетна програма „Разузнаване“.

Отчет на разходите по област на политика и бюджетна програма по бюджета на Държавна агенция “Разузнаване”

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

3900.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Държавна агнеция „Разузнаване“ · 48 695 500 · 42 228 174 · 39 678 582

3900.01.00 · Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България · 48 695 500 · 42 228 174 · 39 678 582

3900.01.01 · Бюджетна програма “Разузнаване” · 48 695 500 · 42 228 174 · 39 678 582

ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО РЪКОВОДСТВО, ПОДПОМАГАЩО ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ С ЦЕЛ ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ За изпълнение на целите на политиката е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „РАЗУЗНАВАНЕ“.

Цели на програмата:

1. Информационно-аналитичната работа, съответстваща на определените от държавното ръководство приоритети, както и на интересите на партньорите ни от ЕС и НАТО. Информационно-аналитичните материали покриват развитието на процесите (политически, икономически и по линия на сигурността) в регионите, в които ДАР оперира, като:

- борбата за надмощие на глобалните и регионални сили и прилагане на външна политика и политика за сигурност, изцяло подчинена на националните им интереси;

- въздействия, насочени към оказване на влияние върху политически, икономически, социални, по линия на сигурността и др. процеси в различни региони и страни, включително и на Балканите и България;

- динамиката на международните отношения и на различните кризисни процеси, генериращи рискове за икономическата и енергийната сигурност на Република България;

- променливите баланси в международните отношения, обуславящи засилване на някои от досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за националната сигурност и интересите на страната;

- кризите и стремежът към регионална хегемония на някои държави в регионите на Близкия изток и Северна Африка, явяващи се основен източник на нестабилност, ислямски екстремизъм, тероризъм и миграционен натиск.

2. Външнополитическо разузнаване: придобиване на разузнавателна информация относно плановете и намеренията на водещи глобални и регионални сили, страните в криза и такива, които потенциално може да попаднат в криза, влияещи пряко върху общата среда за сигурност, както и конкретно върху нашата страна. Съседните страни, страните от постсъветското пространство, регионите на Балканите, БИСА и Централна Азия остават във фокуса на ДАР;

3. Асиметрични заплахи: придобиване на информация относно рискове и заплахи за терористична дейност; проблемите на миграцията; дейността на организираната престъпност; дейността на чуждите разузнавателни и контраразузнавателни служби срещу интересите на страната ни. От съществено значение по тези въпроси са както самостоятелната работа на ДАР, така и сътрудничеството и обменът на информация с Националния контратерористичен център към ДАНС, МВР, българските специални служби, различни партньорски такива от НАТО, ЕС и трети страни, относно:

- тероризмът, като транснационален фактор, явяващ се постоянна заплаха по линия на сигурността в глобален и регионален аспект. Тенденцията за нарастване на тежестта на хибридния инструментариум в реализирането на външнополитическите цели на държавни и недържавни субекти с възможности в тази сфера, както и усъвършенстването и задълбочаващата се комплексност на задействаните методи и средства;

- миграционният натиск спрямо Европа, като континентът продължава да бъде притегателен център за легална и нелегална миграция от Северна Африка, Сахел, Близкия изток, Централна и Южна Азия. Основните прояви на този фактор са свързани с нелегалната миграция и каналите за нейното осъществяване;

- развитието на процесите в Западните Балкани, както и националистическите елементи в политиката на някои от страните, обуславящи рискове за стабилността в региона;

- продължаващите опити за политическо влияние и намеса във вътрешните работи на Р България от страна на някои заинтересовани държави, които преследват цели, противоречащи на българските национални интереси.

4. Икономическата сигурност: придобиване на информация за общото икономическо състояние на разузнаваните страни и региони, както и по основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на страната ни, възможностите за диверсификация на енергийните доставки, международни енергийни проекти. Особено внимание се отделя на влиянието на общата тенденция за либерализация на икономическите отношения и тяхното обвързване с политическите фактори, влияещи в отделните страни и региони - обект на разузнавателна работа на ДАР;

5. Хибридни рискове и заплахи: придобиване на информация относно планове, намерения и действия на държавни и недържавни субекти, генериращи основните хибридни рискове и заплахи по отношение на страната ни; оценки и прогнози за реализиращи се, планирани и предстоящи хибридни мероприятия по отношение на Р България; данни за съществуващи и новопоявяващи се хибридни хъбове. Войната в киберпространството, генерира нарастващи рискове за интересите на страната ни и за националната ни сигурност;

6. Комплексният анализ дава възможност за открояване на взаимовръзките между политическата нестабилност в дадена страна или регион, възникналите или предстоящи икономически кризи, последиците за енергийната сигурност, произтичащите от това бежански потоци, причините за радикализация и промени в ценностната система, водещи до терористична дейност.

Изпълнението на целите на ДАР е базирано на конкретните разузнавателни способности, изразяващи се главно в организацията на работата, човешкия фактор (основно служителите на Агенцията и нашите разузнавателни източници), техническото осигуряване и средата за работа. През 2023 г. ДАР продължи да бъде важна съставна част от системата за опазване на националната сигурност и защита на държавните интереси на Р България и институция с принос при формирането на външната политика и политиката за сигурност на страната. ДАР се налага и като надежден, предвидим и компетентен партньор в рамките на ЕС и НАТО.

Показатели на полза/ефект и целеви стойности.

През периода беше осигурена изпреварваща информация относно: рискове и заплахи за националната сигурност и интереси на Р България (политически и икономически); противодействие на международния тероризъм и на трансграничната организирана престъпност; факторите, оказващи катализиращо въздействие върху миграционните процеси и др.

Посочените показатели имат и количествени измерения, които отразяват степента на постигане на стратегическата цел на Агенцията. Информация за наличността и качеството на данните се съхранява в ДАР.

Поради спецификата на дейността на ДАР, не са дефинирани ключови индикатори.

През отчетния период е осъществяван непрекъснат контрол на стриктното спазване на финансовата дисциплина при разходване на бюджетните средства, както и на законосъобразното им управление и разходване, при строга отчетност и отговорност.

Предприемани са действия за усъвършенстване дейността на ДАР и качеството на продукта, който същата предоставя, посредством подобряване на организацията на работата, взаимодействието с държавни структури в страната, както и сътрудничеството със служби на държави - съюзници по линия на НАТО и ЕС, и партньорски служби от трети страни.

НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) Дейността на Националния статистически институт попада в обхвата на функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“.

Към 31.12.2023 г. от НСИ са отчетени общо разходи в размер на 30.6 млн. лв., като изпълнението на разходите възлиза на 99,0 на сто спрямо уточнения план нa същите за 2023 г. Разходите по функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“ са разпределени в една бюджета програма „Национална статистическа програма“.

Разходите по Бюджетна програма „Национална статистическа програма“ към 31.12.2023 г. са ведомствени разходи в размер на 30.6 млн. лв и включват:

разходи за персонал в размер на 23,0 млн. лв.;

разходи за издръжка в размер на 3,9 млн. лв.;

разходи за данъци, такси и административни санкции са в размер на 0,2 млн. лв.;

разходи за членски внос са в размер на 0,05 млн. лв.;

капиталови разходи в размер на 3.4 млн. лв.

През 2023 г., всички статистически изследвания, дефинирани в Националната статистическа програма са стартирани в срок.

Развитието на методологията, производството и разпространението на статистическа информация в Националната статистическа система на Република България се осъществява на базата на приети единни европейски стандарти и хармонизирани методи. Включените нови изследвания и дейности в Националната статистическа програма за 2023 г. са свързани с нуждите на потребителите и с приоритетите заложени в Годишната европейска статистическа програма за 2023 г. Новите изследвания и дейности са:

- Ревизиране на данните за населението към 31.12.;

- Разработване на прогнози за населението;

- Наблюдение на структурата на заплатите 2022;

- Читалища;

- Пенсионни права в социалното осигуряване;

- Биомаса;

- Профилиране на многонационални групи предприятия с национално значение;

- Координация и докладване на статистически данни за оценяване на напредъка по Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН;

- Длъжности, заемани в органите на съдебната власт по пол към 31.12.;

- Териториални единици за статистически цели и териториални типологии;

- Ревизия на КИД-2008 и КПИД-2015;

- Провеждане на Международен конкурс за статистически плакат;

- Брой регистрирани безработни лица и брой започнали работа лица по седмици;

- Брой регистрирани безработни украински граждани със статут на временна закрила;

- Брой неактивни за пазара на труда лица;

- Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г. (IFS2023).

Резултатите от статистическите изследвания, включени в Националната статистическа програма, са достъпни за всички потребители. Сроковете, формата и видът, в които се предоставят резултатите, са съобразени с изискванията на Евростат.

Във връзка с оптимизирането на разходите и намаляване натоварването на респондентите са направени промени в организацията на някои изследвания и съкращаване на сроковете за предоставяне на статистическата информация на потребителите.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) Отчет на разходите по функционални области и бюджетни програми към 31.12.2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК)

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4200.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ · 7 203 200 · 7 203 200 · 6 416 098

4200.01.00 · Функционална област „Защита на конкуренцията и контрол на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ · 7 203 200 · 7 203 200 · 6 416 098

4200.01.01 · Бюджетна програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ · 7 203 200 · 7 203 200 · 6 416 098

Бюджетна програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ Цели на програмата:

В работния процес на Комисията през отчетния период бяха предвидени и осъществени дейности, които в своята съвкупност да доведат до изпълнението на заложените оперативни цели:

Осигуряване на защита срещу споразумения, решения и съгласувана практика, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

Осигуряване на защита срещу нелоялна конкуренция и други действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

Осигуряване на защита срещу злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара;

Осъществяване на контрол върху концентрациите на предприятия, с цел предотвратяване на сделки, които водят до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар;

Избягване въвеждането на разпоредби, които неоправдано ограничават свободната стопанска инициатива и лишават потребителите от преимуществата на ефективен и работещ пазар;

Извършване на мониторинг и анализ на конкурентната среда на сектори, отрасли, подотрасли, в които конкуренцията може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена;

Гарантирано и непротиворечиво прилагане на европейските правила на конкуренция и на общностното право в областта на антитръста;

Повишаване на информираността на обществото и стопанските субекти за правилата в областта на конкуренцията.

Осигуряване на защита срещу незаконосъобразни решения, действия и бездействия на възложителите на обществени поръчки.

Осигуряване на защита срещу незаконосъобразни решения, действия и бездействия на концедентите.

Основна стратегическа цел на Комисията е да гарантира защитата и създава условия за развитие на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност, и осъществява контрол за законосъобразност на решенията, действията и бездействията на възложители по процедури за възлагане на обществени поръчки и на концеденти по процедури за предоставяне на концесии.

КЗК фокусира работата си основно върху борбата срещу забранените споразумения, предотвратяването на съгласувани практики на пазара, прекратяване на нелоялни търговски практики и прецизно разрешаване на спорове по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Комисията поставя като акцент в своята дейност и ориентирането на нейните решения както към гарантиране на защита и разширяване на конкуренцията, така и към защита интересите на потребителя. Това е породено от необходимостта да бъде отчетено, че нарушенията на конкуренцията пряко или непряко засягат благосъстоянието на потребителите.

За изпълнението на целите на Комисията допринася взаимодействието с други институции, национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз, държавни органи, органи по изпълнителната власт и други.

В работния процес на Комисията през отчетния период бяха предвидени и осъществени дейности, които в своята съвкупност да доведат до изпълнението на заложените в програмата оперативни цели. Постигнатите резултати по предоставяните услуги, заложени в бюджетната програма, могат да се обобщят както следва:

Издаване на индивидуални административни актове по Закона за защита на конкуренцията Решения и Определения по Глава ІІI и по Глава IV от ЗЗК През 2023 г. Комисията образува 6 производства, които имат за предмет установяване наличието или липсата на нарушение по Глава трета „Забранени споразумения, решения и съгласувани практики“ от ЗЗК и/или по чл. 101 от Договора за Функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС).

Две от производствата са образувани на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на засегнато лице, както по чл. 15 от ЗЗК, така и по чл. 101 от ДФЕС. Едното производство касае евентуално извършено нарушение, засягащо конкуренцията на пазара на дистрибуция на сладоледени изделия на територията на България, а другото за евентуално нарушение на конкуренцията във връзка с дейността по предоставяне на услуги в областта на инвестиционното проектиране.

Останалите четири производства са образувани с решение на Комисията, по нейна инициатива, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК. Три от тях са инициирани във връзка с проучване наличието на евентуално антиконкурентно поведение по чл. 15 от ЗЗК и/или чл.101 от ДФЕС от страна на редица участници на всички нива на дистрибуция в хранителния сектор и техни обединения. Предмет на производствата е установяване на евентуално антиконкурентно поведение от страна на участници на пазара, чиято цел или резултат е предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията при търговията с хранителни продукти, както и по отношение на производството, дистрибуцията и/или търговията на дребно с млечни продукти и яйца в страната. Повод за самосезиране на Комисията бе наблюдаваното в началото на 2023 г. значително увеличение на цените на основните бързооборотни стоки в страната. В тази връзка КЗК първоначално инициира извършването на икономически анализ на пазарната ситуация, който безспорно установи, че значителният ценови ръст на хранителните продукти на едро и на дребно чисто обективно не намира пазарна обосновка в разходите на производителите и другите участници във веригата за дистрибуция, като за целта, Комисията сравни волатилността при стойностите на основните ценообразуващи фактори за съответния период. Така събраната информация даде основание КЗК да се самосезира, за да провери дали повишението на цените се дължи на антиконкурентно координирано поведение между основните пазарни участници, сред които несъмнено са и големите търговски вериги.

Решения и Определения по Глава VІІ по ЗЗК През посочения период в Комисията са образувани общо 46 (четиридесет и шест) производства, от тях 44 имащи за цел да установят наличието или липсата на нарушения по Глава VІІ от ЗЗК „Нелоялна конкуренция“, едно производство по Глава VІІа (отм.) от ЗЗК „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“ (върнато от ВАС за ново разглеждане) и едно производство по Глава VІІб от ЗЗК „Забранени търговски практики“ (самосезиране). От тях 36 (тридесет и шест) са образувани по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК, 6 (шест) на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК с Решение на КЗК (самосезиране) и 4 (четири) върнати от АССО и ВАС за ново произнасяне.

С 23 решения Комисията е наложила имуществени санкции и/или глоби общо в размер на 1 750 704 лв. за извършени нарушения по Глава VII от ЗЗК.

Най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция, установени през 2023 г., са свързани с нарушения по чл. 35 от ЗЗК (имитация), следвани от нарушения по чл. 29 от ЗЗК (нарушение на общата забрана за извършване на нелоялна конкуренция) и нарушение на забраната за нелоялно привличане на клиенти по чл. 36 от ЗЗК.

Разработване и провеждане на политика по защита на конкуренцията по европейски стандарт, изготвяне на нормативни актове, становища, приемане на единни позиции и други.

През 2023 г. са образувани общо 7 производства, по които КЗК е упражнила правомощията си по чл. 28 от ЗЗК, както следва:

а) 2 от образуваните производства са по искане на държавен орган;

б) 3 по искане на юридическо лице с твърдение за противоречие на нормативни или административни актове с правилата на конкуренцията;

в) 2 по собствена инициатива за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на проекти или на действащи нормативни актове.

През 2023 г. Комисията е постановила общо 9 решения, с които са приети становища по проекти или действащи нормативни или административни актове и установяващи наличието или липсата на противоречие с правилата на конкуренция. С някои от приетите становища са отправени препоръки, тъй като е установено противоречие с правилата на конкуренцията в обществено значими сектори. Така например КЗК прие, че въвеждането на ценова регулация с фиксирани надценки по нива на реализация на лекарствените продукти без лекарско предписание, би ограничило допълнително конкуренцията на съответния пазар. Също така със свое становище КЗК предложи допълнение в Закона за платежните услуги и платежните системи с цел улесняване достъпа до платежна сметка за основни операции за физически лица. През отчетния период обект на оценка бе също Проект на Наредба за Централния регистър за проследимост на храните.

През 2023 г. броят на образуваните производства, като и броят на приетите решения продължават да се задържат на по-ниски нива в сравнение с 2019 г. От една страна този спад се дължи на намаления брой искания както от страна на държавни органи, така и от юридически лица. От друга страна, намалението в броя на образуваните производства по искане на държавен орган, които са едва 2, се дължи и до голяма степен на липсата на задължение за другите държавни органи да извършват предварителна оценка за съответствието с правилата на конкуренцията.

Комисията популяризира в рамките на своето участие в различни междуведомствени работни групи, приетите с Решение на КЗК № 1777/20.12.2011 г. „Насоки за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция”. Целта на Насоките е да подпомогнат държавните органи, включително органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, още при подготовката на регулаторна рамка да идентифицират възможните антиконкурентни въздействия. Насоките представят критерии, чрез които може лесно да се прецени дали проектът на нормативен акт би могъл да доведе до ограничаване на конкуренцията чрез контролен списък за първоначална оценка на възможните ограничения на конкуренцията, разделени в 4 основни групи под формата на въпроси. В същото време Насоките биха могли да послужат като ориентир и за лицата, които считат, че техните интереси са засегнати от актове, издадени в противоречие с правилата на конкуренцията.

Водене на електронен регистър за издаваните актове.

Публикуването в електронния регистър се извършва в изпълнение на чл. 68 от ЗЗК с цел осигуряване на публичност на актовете на Комисията и публикуваните съобщения за образувани производства. Тази услуга е действаща, с рутинен характер и осигурява възможност на всички заинтересовани лица да упражняват правото си на защита като обжалват публикуваните актове от датата на тяхната публикация в регистъра или да изразят становище по образуваните производства.

Оповестяването на актовете на КЗК в публичния регистър позволява на всички лица, освен заинтересованите от постановения акт, да се запознаят с практиката на Комисията, както и с правилата на конкуренция. За периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. в регистъра са публикувани общо 813 решения и 530 определения.

Публикуването в регистъра се извършва при спазване на законовите срокове, определени в чл. 68, ал. 4 от ЗЗК. Регистърът се актуализира своевременно.

Производства по обжалване, в рамките на които, при наличие на нормативноустановените предпоставки, се осъществява проучване и се постановява акт по законосъобразността на обжалваните решения, действия и бездействия на възложители по Закона за обществените поръчки и на концеденти по ЗК.

Дейност по Закона за обществените поръчки За периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., в КЗК са депозирани 1 344 жалби по ЗОП. Издадени са 253 разпореждания на председателя на КЗК, с които е отказано образуване на производство. За същия период са образувани 1088 преписки.

КЗК е постановила общо 1 221 акта (701 решения и 520 определения), с които е приключила образувани пред нея производства по ЗОП или се е произнесла по искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, искане за допускане на предварително изпълнение или искане за допълнение или изменение, в частта за разноските, както и определения касаещи спиране, съответно възобновяване на спряно производство.

С 467 решения подадената пред КЗК жалба е оставена без уважение. Постановени са 63 решения, с които са отменени решения на възложителите за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки. По 174 производства КЗК е отменила незаконосъобразното решение на възложителя, като е върнала преписката със задължителни указания по хода на процедурата. В 5 производства КЗК е установила незаконосъобразност на обжалвано решение.

В 5 решения КЗК е наложила на възложителя имуществени санкции, от които в 4 решения имуществената санкция е в размер до 3 % от стойността на сключения договор, и едно решение в размера на санкцията до 10 % от стойността на сключения по поръчката договор.

Следва да се отчита, че има производства, по които КЗК се е произнесла с повече от един диспозитив (когато са постъпили повече от една жалби срещу решение/действие/бездействие на възложител и те са обединени за разглеждане в общо производство или когато жалбата касае различни обособени позиции по една процедура на възложител).

С 138 определения КЗК е оставила без уважение направено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, в 52 определения е наложила мярката, а в 38 случая искането е оставено без разглеждане.

С 48 определения КЗК е допуснала предварително изпълнение на обжалваното решение на възложителя, с 40 определения отправеното искане е оставено без уважение, а в 2 случай - без разглеждане.

Постановени са 170 определения, с които жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното пред КЗК производство е прекратено.

Останалите 67 броя определяния, касаят спиране (9 бр.), съответно възобновяване на спряно производство (7 бр.), както и произнасяне по искане за изменение и/или допълнение на решение/определение на КЗК, в частта за разноските (51 бр.).

Дейност по Закона за концесиите За периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., в КЗК са депозирани 2 жалби по Закона за концесиите. За посочения едногодишен период е издадено 1 разпореждане на председателя на КЗК, за отказ от образуване на производство. За същия период е образувана 1 преписка срещу решение за определяне на концесионер в процедура за възлагане на концесия, по която е постановено решение, с което жалбата е оставена без уважение.

За посочения едногодишен период няма издадени определения на КЗК по повод отправено искане за допускане на предварително изпълнение на обжалваното решение на концедента или отправено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за предоставяне на концесия, нито постановени определения за искане за изменение на решение в частта за разноските.

КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА (КРС)

Отчет на разходите по бюджета на КРС по Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“, Бюджетна програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги“ към 31.12.2023 г.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4300.00.00 · Общо разходи по бюджета на КРС · 29 591 400 · 29 591 400 · 29 129 528

4300.01.00 · Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги” · 29 591 400 · 29 591 400 · 29 129 528

4300.01.01 · Бюджетна програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги” · 29 591 400 · 29 591 400 · 29 129 528

През 2023 г. Комисията изпълни дейности по следните три стратегически цели:

Стратегическа цел 1: Ефективна и ориентирана към бъдещето регулаторна среда

Участие на различни нива и в различни формати на национално ниво при изготвянето на подзаконовата нормативна уредба в съответствие със законовите промени, с цел прилагането на Европейски кодекс за електронни съобщения (Кодекса).

КРС приведе в съответствие с новите подзаконови актове разрешенията за ползване на ограничен ресурс, както следва:

1. 410 разрешения за наземно радиоразпръскване, приведени в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (обн. ДВ, бр. 20 от 2021 г.) – (ЗИД на ЗЕС), Правилата за използване на радиочестотния спектър от електронни съобщителни мрежи от радиослужба радиоразпръскване (Обн. ДВ. бр. 6 от 21 Януари 2022 г., изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.), Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, приета с ПМС № 374/29.12.2011 г. (обн. ДВ. бр. 40 от 04.04.2023 г.) (Тарифата) и приетото типово разрешение.

2. 38 разрешения за електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба от вида „точка към точка”, приведени в съответствие с Тарифата.

3. 20 разрешения за ползване на номерационни ресурси, приведени в съответствие с Тарифата и приетото Типово разрешение за ползване на номерационни ресурси.

4. 2 разрешения за електронни съобщителни мрежи от спътникови радиослужби, приведени в съответствие с Тарифата.

5. 140 броя разрешения за електронни съобщителни мрежи от подвижна радиослужба са приведени в съответствие със ЗИД на ЗЕС, Правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи от подвижна радиослужба след издаване на разрешения (Обн. ДВ. бр.98 от 23 ноември 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 11 март 2022 г.) и Тарифата.

Изготвен е проект на Методика за определянето на административна годишна такса за контрол, с оглед постигане на по-висока степен на прозрачност, проследимост и регулаторна предвидимост. С Решение на КРС № 133/27.04.2023 г. се откри процедура за обществена консултация на проекта на Методика. В резултат съгласно становища на Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията, постъпили по време на провеждането на общественото обсъждане, според които всички въпроси, свързани с определянето на таксите, е необходимо да бъдат включени в тарифата и не е налице правно основание за приемането на отделен акт на КРС, е направена промяна на наименованието на акта от Методика за определянето на такса контрол на Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения. Съответно с Решение на КРС № 235/10.08.2023 г. са приети резултатите от обществените консултации и КРС прие вътрешен акт с протоколно решение, който за целите на прозрачността е публикуван на интернет страницата на Комисията.

През 2023 г. беше извършен анализ относно необходимостта за промяна в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за пощенските услуги. В резултат на посочения анализ работната група, назначена със Заповед на председателя изготви проект на „Вътрешни правила за определяне на административната годишна такса контрол по Закона за пощенските услуги“ и предложение за изменение на чл. 62 от ЗПУ, с оглед окончателното им приемане.

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, с оглед за въвеждане на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Акт за цифровите услуги/ Регламента). Законопроектът е изпратен на Министерство на транспорта, с оглед провеждане на процедура по реда на Закона за нормативните актове.

През 2023 г. е взето участие в дейностите и работата на междуведомствена работна група между представители на КРС, ДАНС и други надзорни органи, която изготви проект на ЗИД на ЗМИП, както и междуведомствената работна група за изготвяне на проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Също така е взето участие в работата на междуведомствена работна група за докладване напредъка на България пред FATF и комитета MONEYVAL.

През годината приключи дейността и по изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. В ЗЕС бяха въведени санкции за нарушения на Регламент (ЕС) 2022/612 за роуминга в рамките на Европейски съюз. В ЗЕС се въведоха и санкции за нарушения на Делегиран регламент (ЕС) 2021/654 за допълнение на Директива (ЕС) 2018/1972 чрез определяне на единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни и фиксирани мрежи в рамките на съюза. Беше въведено и нормативно задължение за доставчиците на мобилни услуги, свързани със системата BG-ALERT“.

През 2023 г. представител на КРС взе участие в работата на междуведомствена работна група по Заповед № Р-24/14.02.23 г. на Министерски съвет за изготвяне на проект на изменение на ЗЕС във връзка с достъпа до данни по чл. 251б от ЗЕС. Работата в работната група ще продължи и в следващата година.

През 2023 г. експерти на комисията бяха част от екипа за координация и реализация на проект „Разработване и внедряване на Система за клетъчно излъчване и разпространение на съобщения за предупреждение на населението „BG-ALERT“. Към момента се подготвя Наредба за реда за изграждане, поддържане, развитие и използване на системата BG-ALERT от специално създадена междуведомствена работна група, в която участват представители на КРС.

През 2023 г. представители на КРС са взели участие в междуведомствена работна група, създадена със Заповед № МЕУ-11510/25.07.2023 г. със задача да изготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност с оглед новата Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). Работата по тази задача продължава и в 2024 г.

Стратегическа цел 2: Насърчаване на устойчив конкурентен пазар и защита на потребителите С доклад на Заместник министър-председателя по икономическите политики и Министър на транспорта и съобщенията, Министъра на електронното управление и Министъра на икономиката и индустрията, приет на оперативно заседание на Министерски съвет на 15.02.2023 г., Комисията за регулиране на съобщенията е определена за национален координатор на цифрови услуги за Република България по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги. В тази връзка беше сформирана междуведомствена работна група председателствана от КРС, със задача да анализира разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/2065 и да изготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронни съобщения (ЗИД на ЗЕС). Поставените задачи на междуведомствената работна група са изпълнени с изготвянето на проект на ЗИД на ЗЕС.

През 2023 г. представители на КРС взеха участие в дейността на работна група за цифрови услуги на Европейската комисия и съответната подгрупа ИКТ към работната група за цифрови услуги, разглеждащи въпроси свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 и със системата за обмен на информация съгласно чл. 85 от регламента. Представител на КРС взе участие в заседания на неформалната мрежа за сътрудничество и координация на бъдещите координатори за цифровите услуги, създадена в съответствие с препоръката на Европейската комисия (ЕК) от 20 октомври 2023 г. за координиране на реагирането при инциденти, възникващи по-специално от разпространението на незаконно съдържание, преди пълното влизане в сила на Регламент (ЕС) 2022/2065.

През 2023 г. бяха проведени 9 процедури по даване на задължителни указания и 2 процедури по оказване на съдействие за доброволно решаване на спорове по реда на ЗЕСМФИ.

По-важни решения на КРС бяха тези свързани със спорове по искания за даване на задължителни указания по отношение на цените за достъп до и/или съвместно ползване на подземна канална мрежа на Виваком,. По отношение на едната група искания КРС се произнесе, като даде задължителни указания на Виваком за прилагане на цените преди 31.12.2022 г. С Решение 161/01.06.2023 г.,  КРС даде задължителни указания на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да прилага цените си за достъп до и/или съвместно ползване на пасивната си инфраструктура в сила към 31.12.2022 г., с което е спряно увеличението на цената на услугата с 25%. Решението пряко ползва всички оператори на електронните съобщителни мрежи, включително такива с много голям капацитет, като осигурява запазване на ценовите условия за достъп до пасивна инфраструктура, в която разполагат своите мрежи.

По отношение на исканията за даване на указания във връзка с изменение на цените на ВИВАКОМ, приложими от 01.09.2023 г., КРС потвърди повишаването на цените за канална мрежа с указания към ограниченията в модела за разходите на Виваком.

Проведоха се и три процедури по искания на оператори за даване на задължителни указания на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД във връзка с предприемане на действия по премахване на електронни съобщителни мрежи, разположени върху стълбовната мрежа на ЕРЮГ.

Към 31.12.2023 г. има пет висящи спора по искания за даване на задължителни указания, по които са определени специализирани комисии, които провеждат законовата процедура.

Като се има предвид, че достъпът до пасивна инфраструктура е значим фактор за технологичното развитие на мрежите, в т. ч. разполагането на електронните съобщителни мрежи, включително и тези с много голям капацитет, както и е от голям обществен интерес предвид факта, че осигуряването на повсеместна свързаност чрез тези мрежи е основна цел в действащата регулаторна рамка с оглед оценка на необходимостта от регулация на достъпа до пасивна инфраструктура със свое решение № 215/20.07.2023 г. КРС изиска информация от всички предприятия, регистрирани в регистъра на КРС по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС, независимо дали са осъществявали дейност, относно:

• селищна подземна канална мрежа и/или стълбове, собственост на предприятието;

• подземна канална мрежа и/или стълбове под наем;

• планове за изграждане и развитие на собствена селищна пасивна (физическа) инфраструктура - канална мрежа и/или стълбове;

• наличие на свободен капацитет в изградени оптични кабели (тъмно влакно). При изграждането на оптичната мрежа осигурена ли е техническа възможност за отдаване под наем на тъмно влакно на друго предприятие. Данни за отдаване под наем и наемане.

Въз основа на събраната информация стартира определяне и анализ на отделен пазар на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, с оглед установяване на необходимостта от регулаторна намеса за осигуряване на устойчива конкурентна среда и защита на интересите на крайните ползватели.

С Решение № 265/31.08.2023 г. КРС се произнесе по отношение на предложение на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за промяна на цените за достъп до и/или съвместно ползване на пасивната си инфраструктура, приложими от 01.09.2023 г., като потвърди стойността при съобразяване с посоченото в приложението към решението и отхвърли искането за даване на задължителни указания на „А1 България“ ЕАД.

В рамките на процедура по искане за даване на задължителни указания с Решение № 317/02.11.2023 г. преповтори установеното с Решение № 265/31.08.2023 г. относно изменението на цените за достъп до и/или съвместно ползване на пасивната инфраструктура на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

С цел изпълнение на мярка C7.R2: Ефективно използване на радиочестотния спектър при усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) (Код RRP139), представители на КРС участваха в срещи, свързани с провеждането на тестовете между ВВС и предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги в обхвати 700 MHz и 800 MHz.

КРС прие резултатите от проведените обществени консултации на проект на Позиция на КРС относно перспективите и условията за ползване на свободния ресурс в радиочестотни обхвати 700 MHz и 800 MHz, открита с Решение № 372/10.11.2022 г. на КРС. В резултат с Решение № 121 от 20 април 2023 г. прие Позиция относно перспективите и условията за ползване на свободния ресурс в радиочестотни обхвати 700 MHz и 800 MHz.

С цел изпълнение на мярка C7.R2: Ефективно използване на радиочестотния спектър при усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) (Код RRP139), са изготвени проекти на материали относно обсъждане и приемане на решение за обявяване, на основание чл. 90, ал. 2 във връзка чл. 89, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, на намерение за ограничаване на броя на издаваните разрешения за ползване на честотен ресурс. Изготвена е предварителна информация до Европейската комисия във връзка с изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост за намеренията на КРС за ограничаване на броя на разрешенията в обхвати 700 MHz и 800 MHz, която в изпълнение на Протоколно решение № 5 от 30.03.2023 г. е изпратена на МТС.

КРС прие решения, с които издаде, измени и/или допълни: 80 бр. разрешения за ползване на ограничен ресурс, с които са предоставени 63 радиочестоти за PMR/PAMR мрежи; 17 разрешения за мрежи от вида „точка към точка”, с които е предоставен спектър за 870 нови участъка, изменени и допълнени са техническите данни на 1 321 участъка и са заличени 501 участъка; 20 разрешения за ползване на радиочестотен спектър за спътникови мрежи за свързване с 21 спътникови системи; 60 изменения на разрешения за наземно радиоразпръскване, с които са изменени технически параметри на 49 станции, 8 бр. разрешения (от които 7 бр. от тях са издадени след прехвърляне) и са одобрени технически параметри за 2 нови радиопредавателни станции; 5 бр. разрешения за ползване на номерационни ресурси и 9 бр. временни разрешения с предоставени 68 радиочестоти. Прекратените/отнети или с изтекъл срок разрешения са 29 бр.

Извършено е проучване за възможността за предоставяне на честотен ресурс за 19 населени места по искане на Съвета за електронни медии.

През 2023 г. в резултат на обработените и анализирани публикации в двуседмичните циркуляри BRIFIC за наземните радиослужби бяха координирани:

- 187 радиочестотни назначения на чужди администрации със съответните им технически параметри, съгласно условията на Регионалното споразумение за използването на честотен обхват 87.5-108.0 MHz за УКВ (FM) звуково радиоразпръскване, Женева, 1984 г.;

- 1 радиочестотно назначение беше публикувано в Part B1 на цифровия план GE06D със съответните технически параметри, съгласно Регионалното споразумение за въвеждане на наземното цифрово радио- и телевизионно разпръскване в честотни обхвати 174-230 MHz и 470-862 MHz (Женева-2006 г.);

- за международна координация са подадени за публикуване 14 радиочестотни назначения на български УКВ радиостанции съгласно условията на Споразумение Женева -1984 г.

До края на м. декември са извършени изследвания на изискванията за електромагнитна съвместимост на радиочестотни назначения за УКВ-ЧМ радиоразпръсквателни станции с въздухоплавателните системи ILS, VOR и COM на 70 български и 103 чуждестранни УКВ станции.

Валидирани и изпратени в Международния съюз по далекосъобщения (МСД) са файлове със заявки за 225 броя радиочестоти наземно аналогово и цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхвати 5900 kHz и 26100 kHz, по чл. 12 на Радиорегламента, както и заявки за 4 радиочестотни назначения на български УКВ радиостанции съгласно Регионалното споразумение за използването на честотен обхват 87.5-108.0 MHz за УКВ (FM) звуково радиоразпръскване, Женева, 1984 г.

В резултат на обработката и анализа на двуседмичните циркуляри за спътниковите радиослужби на Бюрото по радиосъобщения към МСД чрез специализираните софтуерни продукти на МСД са подадени 121 писмени възражения/коментари (съответно по чл. 7 на Приложения 30/30А, чл. 9.3 и чл. 9.7 от Радиорегламента на МСД) и 124 възражения/коментари чрез специализирани програмни продукти на МСД (съответно по чл. 9.3, чл. 9.12А и чл. 9.14 от Радиорегламента).

Извършено е национално координиране на 2337 радиочестоти.

Разгледани са 73 уведомления за осъществяване на обществени електронни съобщения и 89 за прекратяване. В резултат, в Публичния регистър на лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги са вписани 41 и заличени 79 предприятия. Издадени са 11 удостоверения за вписване.

Проведени са 9 изпита за придобиване на правоспособност на радиолюбители в градовете София, Пловдив и Габрово, като са изпитани 292 лица. Издадени са 319 разрешителни за правоспособност, 29 HAREC свидетелства, 64 СЕРТ лицензии. Предоставени са 327 опознавателни знаци.

Продължава работата на създадената постоянно действаща експертна комисия в КРС за разглеждане на сигнали на потребителите в областта на електронните съобщителни услуги и пощенските услуги, с цел решаване и минимизиране на проблеми в двата сектора. Провеждат се регулярни срещи с операторите, на които се набелязват за решаване потребителски въпроси. Чрез администрирането на постъпващите в регулатора сигнали, оплаквания и запитвания на потребителите и индикирането на съответните проблеми, се следи за необходимостта от предприемане на регулаторни действия, включително и за промени в действащата нормативна уредба. В допълнение, КРС сезира Комисията за защита на потребителите, във всички случаи, в които може да се открои въпрос от компетентността на този държавен орган.

Стратегическа цел 3: Устойчиво институционално развитие и международно партньорство През 2023 година, съгласно приетия Индикативен план за международната дейност и на база получени покани, представители на Комисията взеха участие в общо осемдесет и три събития (пленарни заседания, асамблеи, симпозиуми, заседания на работни групи и др.), организирани от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC), Групата на независимите регулатори (IRG), Международния съюз по далекосъобщения (ITU), Групата на европейските регулатори на пощенските услуги (ERGP), Комитета по електронни съобщения (ECC), Всемирния пощенски съюз (UPU), Мрежата на националните регулаторни органи в областта на електронните съобщения (FRATEL) и други европейски и международни организации.

В началото на отчетния период, представители на КРС участваха в Министерска програма на Асоциацията за мобилни технологии (GSMA), в рамките на която е проведена среща BEREC – GSMA по въпроси , свързани с въздействието на инфлацията и енергийната криза върху сектора и последиците, произтичащи от повишаване на фокуса върху европейския суверенитет, цифровите цели и недостига на инвестиции и цифровия преход и устойчивостта.

През второто полугодие на 2023 г. Комисията участва в редица значими събития на ITU, сред които Световния симпозиум на регулаторите (GSR-23), Регионалния регулаторен форум за Европа, годишната Сесия на Съвета и Световната конференция по радиосъобщения (WRC-23).

Представители на КРС взеха участие и в извънреден Конгрес на Всемирния пощенски съюз (UPU), както и в среща за дискусия по напредъка на България по процедурата за наблюдение на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF).

Във връзка със сключени Меморандуми за разбирателство в областта на електронните съобщения между КРС и националните регулаторни органи на Румъния и Турция, експерти на Комисията участваха в двустранна среща за обмяна на опит с експерти на Националния орган за регулиране на съобщенията на Румъния (ANCOM) по въпроси свързани с мониторинга и контрола на спектъра, както и в работен семинар за мониторинг и инженеринг на спектъра и 14-та Международна конференция за регулатори за електронни съобщения, проведени в Анкара, Турция.

Участието на КРС в дейността на европейските и международни организации в областта на съобщенията и пощенските услуги и проведените през 2023 г. партньорски срещи, дават възможност на Комисията активно да участва в изготвянето, приемането и вземането на решения по редица важни документи, свързани с европейското законодателство и международните норми, както и до прилагането на добри регулаторни практики, обмяна на опит и по-добро функциониране на вътрешния пазар за електронни съобщителни мрежи и услуги.

През месеци март и април 2023 г. бяха пуснати в реална експлоатация разработените от КРС две нови информационни системи, а именно: информационна система, обезпечаваща предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър въз основа на регистрационен режим и информационна система, обезпечаваща дейностите по регистрация на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и точките за безжичен достъп с малък обхват.

През октомври месец 2023 г. стартира обществена поръчка с предмет: „Надграждане на информационна система „Лицензиране и регистри“ и Портала за електронни административни услуги на КРС“, като през месец декември беше избран изпълнител за реализирането на обществената поръчка, като периода за надграждането на системата и портала е 12 месеца.

През април 2023 г. приключи стартирания одит на информационните системи и мрежи в КРС, като бяха предприети действия по установените уязвимости с цел повишаване на сигурността на системите.

През месец септември 2023 г. бяха подновени използваните в КРС лицензи за антиспам и уеб филтър.

През месец октомври 2023 г. бяха подновени лицензите за многофакторна автентикация използвани от служителите в КРС.

Към 31.12.2023 г. по функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“ са отчетени разходи в размер на 28,9 млн. лв.

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР)

През отчетния период Комисията за енергийно и водно регулиране извършва дейността си по една бюджетна програма, която е инструмент за постигане на оперативните цели. Разходите по програмата, които по отчет са в размер на 21,5 млн. лв. (в т.ч. 10,6 млн. лв. изплатени от Комисията за енергийно и водно регулиране дължими суми по съдебни решения), отразяват извършваните по програмата дейности по нейното разработване, планиране и изпълнение. Разходите са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.

Комисията за енергийно и водно регулиране идентифицира функционална област „Държавна регулация в енергетиката и ВиК сектора“ и бюджетна програма „Държавно регулиране на дейностите в енергетиката и ВиК сектора“.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2023 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на функционалната област от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са насочени към:

- подобряване на регулаторната рамка чрез усъвършенстване на съществуващите регулаторни подходи и принципи въз основа на международния опит и добрите европейски практики;

- насърчаване на доверието в енергийния пазар чрез спазване на основните принципи за равнопоставеност, прозрачност и справедливост за постигане на последователна и предвидима регулаторна политика;

- минимизиране на регулаторната тежест; съкращаване на времето при вземането на решения; подобряване на ефективността на административните процеси;

- ефективен контрол по изпълнение на условията на издадените лицензии на дружествата в подсектори „електроенергетика“, „топлоенергетика“ и „природен газ“;

- ефективен контрол по изпълнение на одобрените бизнес планове на ВиК операторите и по прилагането на утвърдените цени на предоставяните ВиК услуги на потребителите;

- предприемане на мерки за съществено подобряване на работата на регулираните дружества с потребителите и разрешаване на спорове;

- активно сътрудничество с други регулатори и участие в процеса на формиране на добри регулаторни практики.

Целта на Комисията е да осъществява ефективно държавно регулиране в енергийния и ВиК сектори. Същевременно с това КЕВР развива активна дейност по подобряване на регулаторните практики, използваните наредби, методики, указания, рамки и ценови модели, с цел оптимизиране на цялостния процес при лицензиране, ценово регулиране и осъществяване на ефективен контрол в двата сектора. Комисията осъществява контрол и постоянен мониторинг върху дейността на дружествата в енергетиката и ВиК сектора. Въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата; гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги; ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик, равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция.

Ползите/ефектите за обществото са:

въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата и В и К операторите;

гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги;

ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик;

равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция;

чрез ефективна защита правата на потребителите да намаляват жалбите в двата сектора;

извършване на контрол по преминаването от пазар по регулирани цени към организиран пазар по свободно договорени цени в съответствие с правилата за търговия с природен газ.

СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТОННИ МЕДИИ (СЕМ)

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и Постановление № 108 на Министерския съвет от 2023 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. разходите по бюджета на Съвета за електронни медии за 2023 г. са утвърдени по бюджетна програма „Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими“, в рамките на функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове“.

За 2023 г. по бюджета на Съвета за електронни медии (СЕМ) са утвърдени разходи в размер на 3,0 млн. лв. Разходите по уточнен план 2023 г. са в размер на 3,1 млн. лв. във връзка с извършени промени по бюджета на СЕМ по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

Класифи-кационен код · Отчет на разходите по функционална област/бюджетна програма за 2023 г. · Закон · Уточнен план · Отчет 2023 г.

4400.01.00 · Функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове “ · 3,0 · 3,1 · 2,9

4400.01.01 · Бюджетна програма «Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими» · 3,0 · 3,1 · 2,9

Общо разходи на СЕМ : · 3,0 · 3,1 · 2,9

Съветът за електронни медии осъществява дейността и приоритетите си в следните основни насоки:

регулира медийните услуги чрез издаване на лицензии и регистрации за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, вписва лицата, заявили намерение да осъществяват услуги по заявка и заявили намерение да предоставят услуги на платформа за споделяне на видеоклипове;

осъществява надзор върху дейността на доставчиците на линейни медийни услуги относно спазването на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, на условията на издадените им лицензии, съответно заявените при регистрацията програмни ангажименти; осъществява надзор за спазване на закона от доставчиците на нелинейни медийни услуги и надзор върху платформите за споделяне на видеоклипове.

За изпълнението на целите и приоритетите по провежданата от СЕМ политика за регулиране на медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, предоставяни от лица под юрисдикцията на Република България са отчетени разходи в размер на 2,9 млн. лв. или 92,2% изпълнение на разходите по уточнен план.

През 2023 г. са проведени две специализирани наблюдения, свързани с предизборни кампании: за избор на народни представители на 2 април 2023 г. и за избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. и балотаж на 5 ноември 2023 г. Експертите на СЕМ проследиха съответствието на предизборното поведение на доставчиците на медийно съдържание с медийното и с изборното законодателство при провеждането на кампаниите. Отчетено е спазването на основни професионални стандарти, изискванията за обективност, равнопоставеност и баланс в програмите при представянето на политическите претенденти и при отчитане на многообразието на мненията. В случаите на нарушаване на правилата СЕМ своевременно е сезирал Централната избирателна комисия. Така за предсрочните избори на 2 април 2023 г. до ЦИК са изпратени 19 сигнала, а за изборите за местна власт – 22.

Осъществени са наблюдения за изпълнение на условията на издадените лицензии за доставяне на аудио-визуална медийна услуга БНТ1 на Българската национална телевизия и за доставяне на радиоуслуга ХОРИЗОНТ на Българското национално радио.

Реализирани са множество фокусирани наблюдения, свързани с отразяването на конкретни събития (земетресението в Турция и Сирия; войната „Хамас“ – Израел; побоят над Християн Пендиков и честването 151 г. от рождението на Гоце Делчев в Република Северна Македония; случаят с насилие над 18 годишно момиче в Стара Загора; убийството на Алексей Петров; футболните протести на 16.11.2023 г.), Реалите предавания; предаванията с гадатели, магове, екстрасенси; телевизионни програми със специализиран профил – филмов, периодични проверки на звука на рекламите с цел спазване Единния стандарт за регулация на нивата на звука в рекламата, приет в индустрията.

През отчетния период е осъществяван надзор по отношение на спазването на авторските и сродните на авторското права. На проведена през месец май 2023 г. среща организацията на автори и композитори МУЗИКАУТОР, организацията на продуценти и изпълнители ПРОФОН и СЕМ потвърдиха намерение за търсенето на по-ефективни методи за защита на авторските и сродни на авторското права и засилване на контрола по отношение на правомерното използване на музикално съдържание от доставчиците на медийни услуги.

Множество индикирани през годините проблеми, свързани с упражняване на журналистическата професия и с дейността на медиите в по-широк смисъл, провокираха СЕМ да организира редица събития:

Дискусия на тема „Автоцензурата - проблем на българската журналистика?“. Повод за разговора е проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти във връзка с отчетен в края на 2022 г. ръст на автоцензурата сред журналистите. Според данните в изследването, най-голям външен натиск върху репортерите оказват политици, държавни институции, икономически субекти и рекламодатели.

Дискусия на тема „Търговското слово в медиите“, на която се дискутираха законовата рамка за представянето на търговско слово, забранените търговски съобщения, представянето на каузи и търговски марки в редакционното съдържание – проблемни и добри практики. Обсъдени бяха предизвикателствата, с които се сблъскват и медиите, и рекламодателите, въпросите за редакционната свобода и независимостта на доставчиците при включване на търговски съобщения в създаваните от тях медийни услуги; автоцензурата – има ли такава и води ли до информационен дефицит; конкуренцията с рекламата в интернет и  промотирането на продукти и услуги от инфлуенсъри – зони, които не са регулирани от закона.

Кръгла маса на тема „Филмопроизводството в България“ с участие на представители на Министерството на културата, ИА „Национален филмов център“, Българската национална телевизия, организации на продуценти, сценаристи, режисьори.

Кръгла маса на тема „Медийна грамотност“, в която експерти от Министерство на културата, Министерството на образованието и науката, доставчици на медийни услуги, саморегулаторни органи, сдружения на медии и на журналисти обсъдиха политиката и развитието на медийната грамотност в България.

Важен акцент в дейността на регулатора е защита на детската аудитория. В началото на 2023 г. влезе в сила Кодексът за поведение по чл. 17а от Закона за радиото и телевизията. Документът е изготвен съвместно с представители на СЕМ, АБРО, БНТ и БНР и предвижда мерки за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Регулярните и фокусираните наблюдения на медийни услуги винаги следят и за съответствие с изискванията на Кодекса.

Съветът за електронни медии за първи път възложи изследване за потреблението на медийно съдържание от деца. Изследването е реализирано от Сова Харис в периода 6 – 19 ноември 2023 г. и обхваща 1305 деца на възраст 3-18 години; 1305 родители на деца на възраст 3-18 години; 230 родители на деца на възраст 0-2 години. Резултатите от него показват, че най-масовият тип медия, която децата потребяват, остава телевизията, като преобладаваща част от тях (67%) гледат телевизия всеки ден. Голям е делът на домакинствата (45%), в които телевизорът е включен дори и никой да не го гледа, което потенциално излага децата на медийно съдържание, независимо дали е ефективно или фоново. Най-често използваното електронно устройство от деца е смартфонът. Мобилните устройства като смартфон/ таблет/ лаптоп се ползват за гледане на видеа (92%), гледане на филми и/или сериали (61%) и за чатове, писане с приятели (34%). Социалните мрежи (YouTube, Facebook, TikTok, Instagram) са най-често посещавани. Резултатите от изследването показват, че родителите не са достатъчно запознати със съдържанието, което потребяват децата им, независимо дали гледат телевизия, играят видео игри на конзола или играят на телефона или таблета си.

Основен аспект от дейността на СЕМ е лицензирането, регистрирането и вписването на доставчици на медийни услуги.

Към 31.12.2023 г. регулираната от СЕМ среда включва:

В радиосектора: 55 доставчици на медийни услуги, които притежават индивидуални лицензии за доставяне на 75 програми чрез наземно аналогово радиоразпръскване. 18 регистрирани доставчици на радиоуслуги създават същия брой радиопрограми за разпространение чрез кабелни мрежи.

В сектора на аудио-визуалните медийни услуги: 94 регистрирани (за разпространение по кабел и сателит) български доставчици, които създават 126 телевизионни програми. 5 доставчици на аудио-визуални медийни услуги създават 8 програми, които се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

Вписаните доставчици на нелинейни медийни услуги към 31.12.2023 г. са 66, като СЕМ продължава последователните си усилия за насърчаване на лица, доставящи услуги по заявка към вписване и осъществяване на мониторинг на дейността им.

През 2023 г. няма вписани нови доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове.

АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ (АЯР)

През отчетния период Агенцията за ядрено регулиране извършва дейността си по една бюджетна програма, която е инструмент за постигане на целите. Разходите по програмата, които по отчет са в размер на 7,6 млн. лв., отразяват извършваните по програмата дейности свързани с нейното разработване, планиране и изпълнение. Разходите са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.

Агенцията за ядрено регулиране идентифицира функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“ и бюджетна програма „Регулиране и контрол на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2023 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на функционалната област от Агенцията за ядрено регулиране.

Основните дейности извършвани от АЯР, са:

Издаване на лицензии и разрешения за дейности в ядрени съоръжения с източници на йонизиращи лъчения, както и издаване на лицензии за специализирано обучение;

Издаване на удостоверения за регистрация на дейности по чл. 56, ал. 3 от ЗБИЯЕ и удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;

Регулаторен контрол за безопасно използване на ядрени съоръжения и източници на йонизиращи лъчения;

Поддържане на аварийна готовност;

Развитие на нормативната уредба по безопасно използване на ядрената енергия;

Осигуряване на международното сътрудничество на Република България в тази област и изпълнение на международните конвенции и договори;

Информиране на обществеността за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита в страната.

Чрез извършените дейности се постигат следните резултати:

поддържане на съвременното ниво на нормативната база в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

осигуряване на правилно прилагане на нормативната база в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

осигуряване на законосъобразен лицензионен, разрешителен, регистрационен и уведомителен режим;

регулаторен контрол за спазването на нормативните изисквания по безопасност, условията на издадените лицензии и разрешения и прилагане на добри практики;

осъществяване на международно сътрудничество за повишаване равнището на ядрената и радиационна безопасност;

повишаване качеството на административните услуги;

открито управление чрез поетапно публикуване в интернет на информационни масиви и ресурси.

Ползата/ефекта за обществото от извършваните от АЯР дейности е, че чрез компетентното и ефективно провеждане на политиките и постигането на резултати, се постига осигуряване на безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН) Комисията за финансов надзор (КФН) е специализиран държавен орган за регулиране и финансов надзор, създаден със Закона за Комисията за финансов надзор. При осъществяване на своите правомощия Комисията за финансов надзор е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание. Комисията за финансов надзор е юридическо лице на бюджетна издръжка. Председателят на КФН е първостепенен разпоредител с бюджет.

Основната цел на Комисията за финансов надзор в обществено-икономическия живот на България е да осигурява стабилност, доверие и предвидимост в небанковия финансов сектор, като участва в усъвършенстването на регулаторната дейност и постоянно развива надзорна дейност с цел защита интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Провежданите от КФН политики оказват пряко въздействие върху устойчивостта на публичните финанси чрез ефективно и ефикасно планиране и извършване на разходи.

Програмният формат на бюджет на КФН за 2023 г. е структуриран във функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“ и бюджетна програма „Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор“.

Отчет на разходите по бюджета на КФН по функционални области и бюджетни програми

Класифи-кационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4700.00.00 · Общо разходи по бюджета на КФН · 21 859 200 · 21 859 200 · 21 763 182

4700.01.00 · Функционална област: "Регулация и надзор на небанковия финансов сектор" · 21 859 200 · 21 859 200 · 21 763 182

4700.01.01 · Бюджетна програма: "Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор" · 21 859 200 · 21 859 200 · 21 763 182

През отчетния период Комисията за финансов надзор взе активно участие в процеса на обсъждане и подготовка на европейски актове в областта на финансовите пазари. Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на участник в Европейската система за финансов надзор (ESFS), е активно ангажирана в дейността на Европейските регулаторни органи - Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и Европейският борд за системен риск (ESRB).

Извършените изменения и допълнения в подзаконовата нормативна уредба през 2023 г., по отношение на инвестиционната дейност, застрахователния и осигурителния пазар целят по-задълбочено интегриране на българския пазар в капиталовите пазари на ЕС, адаптиране към приетите законови изменения и въвеждане на най-добрите международни практики.

Премахването на нормативни и административни тежести за участниците на финансовите пазари е цел и на извършените изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове, приети от КФН през отчетния период.

В изпълнение на своите надзорни функции Комисията за финансов надзор продължи да осъществява предварителен надзор, който обхваща одобрението или утвърждаването на различни документи с основно значение за дейността, както и одобрение на избор на членове на управителни или контролни органи на участниците в небанковия финансов сектор.

Текущият надзор за законосъобразност върху дейността на инвестиционните посредници, управляващите дружества, колективните инвестиционни схеми, алтернативните и националните инвестиционни фондове, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, „Централен депозитар“ АД, „Българска фондова борса“ АД, обвързаните агенти и многостранните системи за търговия продължи да се осъществява дистанционно и чрез проверки на място.

За периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г Комисията за финансов надзор продължи да осъществява контрол върху дейността на застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници за спазване изискванията на Кодекса на застраховането, актовете по неговото прилагане, както и актовете на Европейската комисия по прилагане на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II).

Текущият надзор за законосъобразност върху дейността на пенсионноосигурителните дружества, фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, фондовете за извършване на плащания и на банките - попечители по Кодекса за социално осигуряване продължи да се осъществява дистанционно и чрез проверки на място.

През 2023 г. Комисията за финансов надзор продължи да осъществява активно взаимодействие с държавните институции, които пряко или косвено влияят върху надзора и ефективното функциониране на финансовите пазари.

Комисията за финансов надзор няма администрирани разходи, а отчетените към 31.12.2023 г. ведомствени разходи по бюджета на Комисията са в размер на 21 763 182 лв., което представлява 99,56 % изпълнение спрямо годишния план.

Към 31.12.2023 г. са отчетени общо 1 021 746 лв. за разходи в областта на електронното управление и използваните информационни и комуникационни технологии, от които 589 904 лв. текущи и 431 842 лв. капиталови разходи. Извършените разходи са за поддръжка на софтуер, поддръжка и ремонт на хардуер, абонамент за информационни системи, придобиване на програмни продукти и лицензи и хардуерно оборудване.

Комисията за финансов надзор има сключен договор за изпълнение на проект BG05SFOP001-1.011-0001 за изграждане на Единна информационна система (ЕИС), осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Към 31.12.2023 г. отчетените разходи по сметки за средства от ЕС са в размер на 3 583 982 лв. От тях 3 306 247 лв. са капиталови разходи и са свързани с плащания за изграждането на Единната информационна система на Комисията и доставка на лицензи, необходими за обезпечаване на ефективносттa, сигурносттa и защитата на данните в ЕИС. Текущите разходи в размер на 177 459 лв. са за проведено обучение за работа с ЕИС, комуникационни и други материали и външни услуги свързани с осигуряване публичност на проекта. Изплатени са и средства в размер на 100 276 лв. за възнаграждения за работа по проекта.

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (ДКСИ)

Държавната комисия по сигурността на информацията e държавен орган, който осъществява политиката на Република България в областта на защитата на класифицираната информация, съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита на класифицираната информация. Законът възлага на комисията задължения, свързани с осигуряване на еднаквата защита на националната и чуждестранната класифицирана информация.

Със ЗДБРБ за 2023 г., чл. 41, ал. 1 и ал. 2 на ДКСИ са утвърдени разходи в размер на 14,38 млн. лв., а по отчет са 14,04 млн. лв. През 2023 г. по бюджета на комисията не са извършвани промнени.

За реализиране на приоритетните цели и дейностите, свързани с тях, в комисията е обособена функционална област „Защита на класифицираната информация“ и бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата и защита в национален и международен план“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

4800.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Държавна комиися по сигурността на информацията · 14 382 300 · 14 382 300 · 14 042 390

4800.01.00 · Функционална област „Защита на класифицираната информация“ · 14 382 300 · 14 382 300 · 14 042 390

4800.01.01 · Бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата и защита в национален и международен план“ · 14 382 300 · 14 382 300 · 14 042 390

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „Защита на класифицираната информация“ БЮДЖЕТНА Програма „ОРГАНИЗИАРНЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ, КООРДИНИРАНЕ И КОНТРОЛИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНАКВАТА И ЗАЩИТА В НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУАНРОДЕН ПЛАН”

Цели на програмата Защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп.

Усъвършенстване, развитие, координация и общ контрол на системата за защита на класифицираната информация по персонална, документална, физическа, индустриална сигурност, сигурност на комуникационните и информационни системи и криптографска сигурност.

Усъвършенстване на системата за обучение по защита на класифицирана информация с цел изграждане на съзнание за сигурност сред лицата, ангажирани с дейности по опазване и защита на класифицираната информация.

Подобряване на институционалния и административен капацитет на ДКСИ за успешно изпълнение на мисията и функциите.

Чрез изпълнението на поставените цели се постига усъвършенстване на националната система за защита на класифицираната информация, гарантираща сигурността както на националната, така и на чуждестранната класифицирана информация, предоставена на Република България.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защита на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата й защита в национален и международен план“ · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Програма 2023 г. · Отчет към 31.12.2023 г.

1. Обучени лица за работа с класифицирана информация · бр. · 450 · 517

2. Пренесени и доставени документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация · бр. · 130 000 · 200 525

През 2023 г. ДКСИ поддържа устойчиво ниво на функциониране и продължи успешно да изпълнява възложените й функции в необходимия обем, следвайки начертаните приоритети и водена от идеята за приемственост и последователност в дейността по осигуряване на необходимата защита на класифицираната информация. По този начин комисията запазва водещото си място като централно звено в Националната система за защита на класифицираната информация, продължава и дейността към непрекъснат анализ и оценка на рисковете и опасностите пред Националната система за защита на класифицираната информация и предлагане на решения за нейното развитие и усъвършенстване.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“/ДА „ДРВВЗ“/

ДРВВЗ провежда държавната политика в областта на планирането, създаването, съхраняването, опазването, обновяването, поддържането, освобождаването, ползването, отчитането, финансирането и контролирането на държавните резерви, военновременните запаси и запасите от нефт и нефтопродукти на страната, в съответствие с интересите на националната сигурност, както и националната и европейска икономическа и енергийна стабилност.

Една от основните функции на агенцията е не само създаване на запаси и резерви от стратегически стоки и материали, съгласно нормативната уредба, номенклатурните списъци и нормативите за тях, за случаите на бедствия, аварии, кризисни ситуации, военно и извънредно положение, но и свързаното с процеса на натрупване, опазване в съответното количество и качество, на създадените резерви и запаси и поддържането им в състояние на пълна готовност за ползване.

Област на политика: Политика в областта на "Държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти" Кратко описание на обхвата на областта на политиката, за която ПРБ отговаря Повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ) с оглед - постигане на оптимална обезпеченост и осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост. Обновяване, в рамките на бюджета на агенцията, на стоки, материали и продукти, управлявани от ДА „ДРВВЗ“, които са с изтичащ срок на съхранение, както и съобразно тяхната специфика и стратегическа тежест с оглед поддържането им в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване.

Достигане на 30 дни обезпеченост на средно дневния нетен внос и ВОП на горива в страната по категории нефтопродукти, които следва да се създадат и поддържат за сметка на държавния бюджет. Обновяване на запаси от нефтопродукти, с изтичащ срок на съхранение и поддържането им в съответното количество и качество за осигуряване на адекватна реакция в случай на извънредна ситуация, свързана с намаляване и/или прекъсване на доставките от нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в млн. лв.)

Общо разходи по бюджета на ДА ДРВВЗ · 68,9 · 110,2 · 109,8

5300.01.00 · Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти · 68,9 · 110,2 · 109,8

5300.01.01 · Бюджетна програма "Държавни резерви и военновременни запаси" · 52,7 · 54,0 · 27,6

5300.01.02 · Бюджетна програма "Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти" · 16,2 · 56,2 · 82,2

Ключови индикатори и целеви стойности (попълва се за всяка област на политика) Ключовите индикатори са:

Донатрупване на държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ);

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с основния предмет на дейност на агенцията, съответно една от основните й цели - повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ), с оглед – осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост.

Обновяване на ДР и ВВЗ;

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с поддържането на вече създадените стоки, материали, продукти, водени на отчет като ДР и ВВЗ, в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване.

Донатрупване на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН);

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с достигане на броя дни обезпеченост на среднодневния нетен внос и ВОП за сметка на държавния бюджет, съгласно нормативната уредба (30 дни) и в изпълнение на съответното право на ЕС.

Обновяване на ЗИС по ЗЗНН - в количествено изражение – мерна единица „тон“;

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с обновяване на създадените, вече, запаси за извънредни ситуации за сметка на държавния бюджет и поддържането им в непрекъсната готовност за ползване в случаите, както са представени в българското и европейско законодателство в областта на сигурността на доставките.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Област на политика: политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти ·   Мерна единица · · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Целева стойност за 2023г. · Отчет 2023 г.

1. Донатрупване на ДР и ВВЗ · % осигуреност · 42 · 43

2 . Обновяване на ДР и ВВЗ · % осигуреност · 25 · 0

3. Донатрупване по ЗЗНН · дни · 30 · 22,6

4 . Обновяване по ЗЗНН · тон · 70 095 · 0

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК)

Централната избирателна комисия (ЦИК, Комисията) е създадена с Изборния кодекс като независим държавен орган. Нейната мисия е организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми; осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас; повишаване на доверието в изборния процес и конституираните органи, с оглед на социалната значимост на изборния процес за утвърждаване на демокрацията. Дейността на Комисията се осъществява при спазване принципите на върховенство на закона, публичност и прозрачност.

Централната избирателна комисия прилага програмен формат на бюджет във Функционалната област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ и Бюджетни програми за 2023 г. – „Избори и национални референдуми“ и „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“.

Отчет на разходите по бюджета на ЦИК за 2023 г. по функционални области и бюджетни програми

Класификацио-нен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

8200.00.00 · Общо разходи по бюджета на ЦИК · 7 134 100 · 66 806 414 · 65 053 082

8200.01.00 · Функционална област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ · 7 134 100 · 66 806 414 · 65 053 082

8200.01.01 · Бюджетна програма „Избори и национални референдуми“ · 0 · 59 767 084 · 59 767 084

8200.01.02 · Бюджетна програма „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“ · 7 134 100 · 7 039 330 · 5 285 998

Към 31 декември 2023 г. извършените разходи по бюджетна програма „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“ са в размер на 5 285 998 лв., като разходите за персонал са в размер на 4 248 842 лв., разходите за издръжка са 959 734 лв. и капиталовите разходи са в размер на 77 422 лв. Разходите за персонал включват заплати и осигурителни вноски на членовете на ЦИК и служителите от администрацията, за обезщетения за временна нетрудоспособност и други плащания на персонала, както и за наети лица по извътрудови правоотношения във връзка с тестването на софтуерни продукти за СУЕМГ. Разходите за издръжка са във връзка с текущата дейност на Комисията и включват вода, горива и енергия, текущи разходи за канцеларски и други материали, преводачески услуги, пощенски и телекомуникационни услуги, наем на склад за съхранение на устройствата за електронно машинно гласуване и за съхранине на батерии на СУЕМГ, застраховка на 12 837 бр. специализирани устройства за електронно машинно гласуване и други разходи, свързани с дейността на ЦИК. Капиталовите разходи са за закупен софтуер, цифрова микрофонна система, компютри и хардеурно оборудване. Централната избирателна комисия е направила разходи за развитие на капацитета на членовете на Комисията чрез обмен на опит и утвърждаване на добрите практики с международни организации и органи на управление на избори. Членове на ЦИк са участвали в програмата за международно наблюдение на изборите в Грузия и в събитие на високо равнище в Брюкел по въпросите на изборите.

Отчетените разходи по бюджетна програма „Избори и национални референдуми“ за организационно-техническа подготовка на изборите за народни представители на 2 април 2023 г. и за общински съветници и за кметове през 2023 г. са в размер на 59 767 084 лв., които включват възнаграждения по граждански договори с включени осигурителни вноски в размер 576 566 лв., разходи за издръжка са 57 025 064 лв. и капиталовите разходи са в размер на 2 165 454 лв.

Разходите за възнаграждения по граждански договори са за предоствавяне на стенографски услуги, технически услуги, контрол на достъпа по време на избори, приемане на информация и изборни документи, подреждане на изборни материали, връзка и комуникация с членовете на ЦИК.

Разходите за издръжка включват материално-техническо осигуряване на изборния процес в това число отпечатването на хартиени бюлетини и ролки със специализирана хартия за машинно гласуване, такса по тарифа 12, компютърна обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите, издаване на цифрови сертификати, разяснителна кампания, медийни пакети на партиите, коализиите и инициативните комитети, техническо осигуряване на машинното гласуване и слуги материали и услуги.

Капиталовите разходи са направени за надграждане на софуер за машинно гласуване и параметризиращ софтуер за произвеждане на избори за общински съветници и за кметове.

Най-голям дял в разходите по бюджетната програма имат услугите по договорите за подготовката, мидифицирането и параметризирането на софуера на СЕУМГ, транспорта, логистиката и техническото обслужване по време на изборите, за компютърна обработка на данните от гласуването и издаване на бюлетин с резултатите, за разяснителна кампания, както и за софтуерни продукти.

КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ (КПНРО) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) е независим орган, юридическо лице на бюджетна издръжка, за регулиране и надзор върху професионалната дейност на регистрираните одитори и дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), както и за наблюдение на пазара на одиторските услуги.

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е създадена със Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), в съответствие с изискванията на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и Съвета за задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Комисията е надзорен орган, който осъществява дейността си при спазване принципите за законност, публичност и прозрачност, като се избира и отчита дейността си пред Народното събрание. Нейната дейност се реализира чрез самостоятелното планиране на надзорната дейност и осъществяването й в съответствие със закона.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. е одобрен бюджет на комисията в размер на 2 339 000 лв.

Определеният бюджет е прогнозиран и съобразен с изискванията за законосъобразно, целесъобразно и икономично разходване на бюджетни средства, с оптимизирането и ограничаването на разходите, за постигане на максимален ефект по отношение на управлението и отчетността на бюджетните средства в съответствие с изискванията на законодателството.

В изпълнение на своите функции през отчетния период КПНРО е положила необходимите усилия за постигане на целите си, свързани със:

-упражняване на компетентен надзор, открит за конструктивно взаимодействие с всички заинтересовани лица;

-поддържане на среда, създаваща условия за качествено извършване на одиторските услуги;

-развитие на КПНРО като модерна институция, в т.ч. ефективно използване на информационните технологии при осъществяването на дейността й;

-поддържане на активни международни позиции, с цел обмяна на добри практики и сътрудничество между надзорните органи, както и участие в развитието на европейските норми в областта на одита;

-повишаване на доверието на обществото към качеството на предоставяните одиторски услуги, чрез постигане на по-голяма прозрачност и информираност .

Отчет на разходите по бюджета на КПНРО по области и политики/функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

8300.00.00 · Общо разходи по бюджета на КПНРО: · 2 339 000 · 2 339 000 · 2 274 711

8300.00.01 · Функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 339 000 · 2 339 000 · 2 274 711

8300.01.01 · Бюджетна програма „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 339 000 · 2 339 000 · 2 274 711

Отчет на показателите за изпълнение по бюджетните програми

8300.01.01 Бюджетна програма „Публичен надзор над регистрираните одитори” ·    Целева стойност

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към 31.12.2023г.

1. брой проверки за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори · бр. · 68 · 53

2. брой разследвания при получени сигнали за предполагаеми нарушения и налагане наказания в определените от закона случай · бр. · 10 · 4

3. брой командировки за осъществяване на сътрудничество със съответните органи на ЕС, с надзорни органи на държави-членки на ЕС, или на трети държави, отговарящи за независимия финансов одит · бр. · 7 · 7

4. брой на подзаконови актове с цел прилагане в пълнота на изискванията на националното и общоевропейското законодателство · бр. · 5 · 9

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори успешно изпълнява своите задължения и отговорности по прилагането на Закона за задължителния финансов одит, Директива 2006/43/ЕО, Директива 2014/56/ЕС и Регламент (ЕС) № 537/2014.

Тясното сътрудничество на Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори с регулаторните органи на държавите членки на Европейския съюз, както и с Международния форум на независимите одитни регулатори, налага участие съответно в работата на международните организации и групи, в които КПНРО представлява България.  За да може българският регулаторен орган да отговори на високите изисквания към контролната му дейност, както и да изпълнява ефективно и качествено възлаганите задачи, Комисията трябва да разполага с адекватни ресурси и висок административен капацитет.

Представители на Комисията активно участват във всички международни събития, съответно за това се заплащат предвидените такси, както и разходи, свързани с тези процеси на международно ниво.  Това обуславя размера на  необходимите разходи за командировки в чужбина през следващите години.

В резултат на промените в европейското и българското законодателство през изтеклите години, на комисията бяха възложени нови функции, като наблюдение на пазара на одиторските услуги и дейността на одитните комитети, администрирането на регистри, както и множество задължения произтичащи от дейността на Комитета на европейските органи за надзор над одита (КЕОНО). С оглед качественото изпълнение на функциите и отговорностите при запазване на съществуващата численост на администрацията, от КПНРО последователно се предприеха действия, като оптимизация на дейностите чрез електронизация и автоматизация на работните процеси, съвместяване на функционални задължения от служителите в администрацията и въвеждане на ключови въпроси на елементи на матричната организация и автоматизация на работните процеси, аутсорсинг на експертни и рутинни дейности към външни специалисти.

С горепосоченото се създават перспективни предпоставки за по-нататъшно подобряване на дейността на КПНРО, в т.ч.: на надзора върху регистрираните одитори на предприятия от обществен интерес, надзора върху делегираните на ИДЕС функции, наблюдението на пазара на одиторски услуги и на дейността на одитните комитети на предприятията от обществен интерес, нарастване на административния капацитет на надзорния орган.

Главен акцент в работата на КПНРО и през изминалата 2023 година остава повишаване качеството на инспекциите чрез засилен контрол на качеството на две равнища – текущ контрол върху работата по инспекциите на равнище дирекция „Инспекции и разследвания“ и преглед за контрол на качеството преди приключването на инспекциите на равнище комисия. Приоритет продължава да бъде и засиленото методологическо и методическо осигуряване на работата на инспекторите в областта на счетоводството, одита и правото.

Важна част от дейността на Комисията е свързана със сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над регистрираните одитори и одиторските дружества в другите държави-членки на Европейския съюз, и трети държави. Като представител на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е задължена да участва активно и да отстоява позицията на Република България пред Съвета на ЕС, Комитета на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО/СЕАОВ) и подгрупите към него, Международния форум на независимите одитни регулатори (МФНОР/IFIAR) и Одитния Регулаторен комитет към ЕК.

От 2009 г. КПНРО е член в Международния Форум на независимите одитни регулатори, в който към този момент членуват повече от 50 държави. Членският внос в организацията е в размер на 7 802 евро на година, но е с тенденция да се увеличи.

Европейската комисия организира редица работни срещи и семинари, с цел подпомагане на страните членки в процеса по транспониране на европейските актове. Съгласно разпоредбите на чл. 32, параграф 3 на Регламент (ЕС) № 537/2014 г., също така се провеждат пленарни заседания на колегиите от представители на компетентните органи на страните – членки за диалог с четирите най-големи одиторски мрежи (Deloitte, EY, KPMG, PWC), с цел преглед на качеството, разследвания, инспекции и санкции. Подобни срещи се организират и на глобално ниво с посредничеството на IFIAR.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит. Упражняването на ефективен надзор върху независимия одит допринася за обслужване на обществения интерес, засилване защитата на инвеститорите и повишава доверието на обществото в процеса на финансовата отчетност.

Представители на Комисията активно участват във всички международни събития и съответно за това се заплащат предвидените такси, както и разходи, касаещи тези процеси на международно ниво. Това обуславя размера на разходите за командировки в чужбина.

С цел повишаване на ефективността на надзорните органи и доверието на обществото в предоставянето на одиторските услуги, както и с цел предотвратяване на възможността за незаконно влияние от страна на задължителните одитори или одиторски дружества се засилват функциите на одитните регулатори в Европейския съюз по отношение на анализ на риска при инспекциите за гарантиране на качеството на регистрираните одитори и одиторските дружества.

С цел привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Европейската правна рамка в областта на независимия финансов одит, дейността на КПНРО създава предпоставки за ефективна надзорна дейност чрез инспекции за гарантиране на качеството и разследванията.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори полага системни грижи за подпомагане процесите на подобряване на качеството и усъвършенстването на дейността, с цел правилното разбиране за ролята и отговорността на проверките и разследванията.

ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“

Отчетът обхваща изпълнението на програмния бюджет на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), включително на сметката за средствата от Европейския съюз (ССЕС), по области на политики и бюджетни програми към 31.12.2023 г.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ Държавен фонд „Земеделие” участва в прилагането на политиката на Министерството на земеделието в областта на земеделието и селските райони.

Дейността на фонда е основана на Закона за подпомагане на земеделските производители, чието изпълнение е възложено на министъра на земеделието, храните и горите. Фондът споделя дългосрочната визия на Република България, обвързана с изграждане на конкурентно, ефективно, икономически и екологично устойчиво българско селско стопанство, защита на пазара на земеделски продукти от сътресения и подобряване качеството на живот в селските райони.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Развитие на селските райони” Програмата допринася към целите на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, подпомагайки развитието на селските райони чрез прилагане на набор от мерки.

През 2023 г. програмата е допринесла към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони чрез прилагане на мерките и схемите по Програмата за развитие на селските райони период 2014 - 2020 г.

През периода се прилагат и усъвършенстват разработените процедури по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството”, мярка 4 „Инвестиции в материални активи”, мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки“, мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони", мярка 8 „Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване на жизнеспособността на горите“, мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители", мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, мярка 19 „Подкрепа за местно развитие по LEADER (ВОМР — водено от общностите местно развитие)", мярка 20 „Техническа помощ държави членки“. През отчетния период бе обявено и подпомагане по подмярка 22.2 „Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от мярка 22 „Извънредно временно подпомагане за земеделски стопани и малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“.

Изпълнението на ПРСР 2014 - 2020 през 2023 г. е в размер на 700 038 хил. лв., а изплатените средства за ДДС на общините са 21 779 хил. лв.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Селскостопански пазарни механизми” Програмата допринася към целите на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, обезпечавайки финансово използването на един от основните инструменти на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, изразяващ се в пазарната подкрепа за земеделските производители.

Основна цел на програмата е прилагането на пазарните мерки на земеделски продукти на Европейския съюз, които са част от ОСП и се финансират от ЕФГЗ.

В сектора на виното се прилагат мерките, включени в 5-годишните национални програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В сектора на месото се прилага публична интервенция на продукти от говеждо и телешко месо и частно складиране на продукти от говеждо и телешко месо, свинско месо, овче месо, козе месо. В сектора на пчеларството се прилагат се прилагат интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. В сектора на млякото се прилага схемата „Училищно мляко”. В сектора на плодовете и зеленчуците се прилагат оперативните програми и схема „Училищен плод”. Прилагат се още: схема „Промоционални програми” и схема „Популяризиране на пазарите на трети държави”, включена в 5-годишните национални програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

През 2023 г. програмата е допринесла към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, осигурявайки пазарна подкрепа за земеделските производители чрез прилагане на промоционални програми и финансово подпомагане в лозаро-винарския сектор, както и в секторите „Мляко”, „Месо и пчеларство” и „Плодове и зеленчуци”. Стартирала е работата по разработване и прилагането на секторните интервенции, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 -2027 г.

Изплатени бяха и средства по две извънредни мерки за спешна финансова помощ на земеделските стопани, отглеждащи слънчоглед.

Изпълнението на програмата по пазарните мерки през 2023 г. е в общ размер на 150 501 хил. лв., а възстановените средства за ДДС по училищните схеми са 7 392 хил. лв.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Директни плащания и мерки за специфично подпомагане” През 2023 г. програмата е допринесла към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, чрез повишаване на стандарта на живот на фермерите; повишаване на конкурентоспособността на българските селскостопански продукти; предоставяне на качествени административни услуги на земеделските производители; предоставяне на помощ на земеделските производители чрез директни плащания; предоставяне на помощ на земеделските производители по схеми за специфично подпомагане.

Новата ОСП предвижда подобряване на екологичните параметри на земеделските земи чрез въвеждането на задължителен компонент „екологизиране“ на директните плащания, които да подкрепят селскостопанските практики, благоприятни за климата и околната среда. С тази цел е въведена и новата Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания). Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по СЕПП, трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, в зависимост от структурата на земеделското стопанство, неговия размер и отглежданите култури, практики за диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочените площи.

От кампания 2023 г. започна прилагането на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

Към 31.12.2023 г. по програмата са извършени плащания за отделени от производството директни плащания и други директни плащания в общ размер на 1 340 359 хил. лв.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Държавни помощи, национални доплащания и САПАРД” Програмата допринася към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, чрез предоставяне на допълнително подпомагане на земеделските производители чрез държавни помощи и национални доплащания.

Държавни помощи ДФ „Земеделие” осъществява държавно подпомагане, в т.ч. безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието и храните и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС в областта на държавните помощи.

През 2023 г. се прилагат следните схеми на държавни помощи - ДП за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция; ДП за насърчаване производството и използването на висококачествени семена; помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae); помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera), помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период; ДП за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните; ДП за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери в резултат на природни бедствия; ДП за участие в селскостопански изложения и панаири - за участие в изложения и панаири в сектор „Животновъдство” и „Растениевъдство; схеми на държавна помощ за хуманно отношение към птиците и свинете; ДП за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните; помощ за компенсиране на разходите при отстраняване и унищожаване на мъртви животни; помощ за сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBALG.A.P.; подпомагане по линия на de minimis помощите и държавни помощи за инвестиции. През 2023 г. бяха осигурени допълнителни финансови средства за държавно подпомагане в сектор „Земеделие”, насочено към разрешаване на специфични проблеми на земеделските стопани чрез прилагането на извънредни мерки за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури“.

Оторизираните и изплатени средства за държавни помощи към 31.12.2023 г. са 625 759 хил. лв.

Държавна помощ по схема „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ Схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство” е нотифицирана пред Европейската комисия (ЕК) и на 16.09.2016 г. е публикувана в регистъра на държавните помощи на ЕК под номер SA. 46425. Механизмът по схемата за държавна помощ се прилага за календарните години от 2016 до 2023 г. включително. Във връзка с удължаване срока на прилагане на Регламент (ЕС) 651/2014 до 31.12.2023 г., на 08.12.2020 г. чрез системата SANI2 беше нотифицирано удължаване на срока на прилагане на схемата до 31.12.2023 г. Помощта се предоставя на земеделските стопани под формата на намаление на акцизната ставка на газьола, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.

Краткосрочно кредитиране от националния бюджет ДФ „Земеделие“ допринася към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони и като подпомага земеделските стопани чрез отпускане на нисколихвени краткосрочни кредити, след вземане на решение от Управителния съвет.

Инвестиционни схеми за подпомагане от националния бюджет ДФ „Земеделие” осъществява дейността по кредитирането на земеделските производители съгласно утвърдените от МС годишен доклад и програма по чл. 3, ал. 2 от ЗПЗП и приетите въз основа на тях от УС на Фонда програми за изпълнение на дейностите, посочени в чл.12, ал.1 и ал. 2 от ЗПЗП, чрез отпускане на целеви инвестиционни кредити, утвърдени от Управителния съвет.

Преходна национална помощ Земеделските стопани получават допълнителни средства по одобрени схеми и интервенции за преходна национална помощ, в т.ч. доплащания за площ, за брой животни и за тютюн. Схемите са предварително съгласувани с Европейската комисия. Целта им е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави-членки и да повиши конкурентоспособността им. Схемите и интервенциите се определят от Министерството на земеделието и храните съобразно водената политика, след одобрена нотификация от Европейската комисия. Финансирането им е изцяло от националния бюджет.

Към 31.12.2023 г. по прилаганите схеми за преходна национална помощ бяха оторизирани и изплатени средства в общ размер на 123 193 хил. лв.

Програма САПАРД След изтичане на крайния срок за извършване на плащания с европейски средства по програма САПАРД - 31.12.2009 г., всички плащания по неразплатени проекти в рамките на програмата след приключване на всички проверки от компетентните органи, включително и на база съдебни решения се извършват със средства от държавния бюджет.

Справка за степента на изпълнение на ключовите индикатори за изпълнение и техните целеви стойности към 31.12.2023 г.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Област на политика:

Политика на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет 2023 г.

Изпълнение на бюджета по ПРСР 2014 - 2020 съгласно правилото N+3 · хил. лв. · 700 000 · 582 327

Изпълнение на мерките за подкрепа на пазара и на организациите на производителите · хил. лв. · 111 100 · 68 954

Изпълнение на директните плащания към земеделските производители · хил. лв. · 1 500 000 · 1 340 359

Държавни помощи · хил. лв. · 164 450 · 633 629

Схеми за преходна национална помощ · хил. лв. · 126 000 · 123 193

Съгласно европейското законодателство бюджетът на Програмата за развитие на селските райони е разделен по години от 2014 до 2020 г., като средствата за всяка година могат да бъдат разплатени единствено в рамките на следващите три години. Съгласно Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година България следва да ползва в текущия програмен период бюджета за 2021 г. и 2022 г. от следващия период. Следователно целевите стойности на индикатора са съобразени с плана на програмата за целия период 2014 - 2025 г., като е заложен оптимален ритъм на плащанията за осигуряване на пълно усвояване на бюджета.

По отношение на Стратегическия план, съгласно новата европейска нормативна уредба неизпълнението на одобрените междинни финансови цели или отклонението от планираната стойност на крайния продукт може да доведе до финансови корекции или отмяна на ангажименти за финансиране от страна на Европейската комисия.

Индикаторът е разработен в съответствие с така утвърдените годишни финансови рамки с цел оптимално изпълнение на бюджета от ЕЗФРСР и минимизиране на риска от загубата на средства.

Изпълнение на мерките за подкрепа на пазара и на организациите на производителите:

Отнася се за следните мерки: оперативни програми и схеми за групи производители в сектора на плодовете и зеленчуците, преструктуриране и конверсия на винени лозя, промоции в трети страни и популяризиране на пазарите на трети държави от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, промоционални програми, национални програми по пчеларство, училищен плод и училищно мляко.

Индикаторът Изпълнение на директните плащания към земеделските производители включва както отделените от производството плащания, така и обвързаната подкрепа.

Изпълнението на индикатора държавни помощи се осъществява чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на земеделските стопани със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието и храните и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС в областта на държавните помощи.

Преходна национална помощ - целта им е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави-членки и да повиши конкурентоспособността им. Схемите и интервенциите се определят от Министерство на земеделието и храните съобразно водената политика, след одобрена нотификация от Европейската комисия. Финансирането им е изцяло от националния бюджет.

Изпълнението на директните плащания е 89%, а на преходната национална помощ 98% от целевата стойност на индикаторите. С извършените извънредни плащания изпълнението на държавните помощи е 385%. По отношение на пазарните мерки изпълнението на индикатора e 62% (68,95 млн. лв. от 111,1 млн. лв.) Изпълнение на бюджета по ПРСР 2014 - 2020 по правилото N+3 е 83% или 582,33 млн. лв. платени при целева стойност 700 млн. лв.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Държавен фонд „Земеделие” участва в прилагането на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите като изпълнява делегирани функции по верификация на разходите по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г., Програмата за морско дело и рибарство 2014 - 2020 г. и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027 г.

Изпълнява и функциите на Сертифициращ орган по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. и по Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” ДФ „Земеделие“ изпълнява националните стратегически цели като работи за устойчиво развитие на конкурентоспособен сектор „Рибарство”. В изпълнение на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите, ДФЗ прилага бюджетна програма „Рибарство и аквакултури”.

През 2023 г. програмата е осигурила финансова помощ за развитие на аквакултурата, опазване и устойчива експлоатация на рибните ресурси и е подпомогнала развитието на конкурентноспособен сектор „Рибарство” чрез ефективно усвояване на средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

Изпълнението на плащанията към 31.12.2023 г. по ПМДР 2014 – 2020 г. е в размер на 22 528 хил. лв., а изплатените средства за ДДС на общините са 966 хил. лв.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Област на политика:

Политика на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет 2023 г.

Изпълнение на бюджета по ПМДР 2014 - 2020 по правилото N+3 (ЕФМДР) · хил. лв. · 40 400 · 17 988

Чрез индикатора „Изпълнение на бюджета по ПМДР 2014 - 2020 по правилото N+3 (ЕФМДР)” се оценява финансовата подкрепа за гарантиране на риболов и аквакултура, устойчиви от екологична, икономическа и социална гледна точка, за осигуряване на здравословна храна на гражданите, както и за осигуряване на справедлив стандарт на живот за риболовните общности.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „АДМИНИСТРАЦИЯ” В програмата са включени дейности, създаващи условия за изпълнението на всички други програми, включени в структурата на програмния бюджет.

НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА(НБКСРС)

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС, Националното бюро) е постоянно действащ независим държавен орган, осъществяващ наблюдение на процедурите по искане, разрешаване и прилагане на специалните разузнавателни средства (СРС), както и съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях и има за задача да защитава правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното им използване.

Мисията на НБКСРС е гарантиране на законното използване на СРС чрез наблюдение на гореописаните процедури.

Със ЗДБРБ за 2023 г., чл. 47, ал. 1 и ал. 2 на НБКСРС са утвърдени разходи в размер на 1,92 млн. лв., а по отчет са 1,45 млн. лв. През 2023 г. по бюджета на бюрото не са извършвани корекции.

За реализиране на целите си и свързаните с тях дейности бюрото осъществява бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ във функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Национално бюро за контрол на СРС

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

8500.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства · 1 921 100 · 1 921 100 · 1 454 237

8500.01.00 · Функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“ · 1 921 100 · 1 921 100 · 1 454 237

8500.01.01 · Бюджетна програма ,,Контрол на специалните разузнавателни средства” · 1 921 100 · 1 921 100 · 1 454 237

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРОЕЦДУРИТЕ ПО РАЗРЕШАВАНЕ, ПРИЛАГАНЕ И ИЗПЪЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА“ Бюджетна програма „КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА“

Цели на програмата Подобряване режима на разрешаване, прилагане и използване на СРС, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.

Покриване на международните и европейски стандарти по отношение на процедурите по прилагане и използване на СРС, срещу произволни действия на държавните структури спрямо граждани и техни права и свободи.

Унифициране на практиката по отношение на регламентираните процедури по разрешаване, прилагане и използване на СРС и тяхното документиране.

Подобряване на комуникацията и съвместната работа с неправителствени организации с цел анализиране на констатирани пропуски, нарушения и несъответствия при използване на СРС и търсене на решения, повишаващи защитата на конституционните права на гражданите.

Организационно развитие и укрепване на институционалния и административен капацитет, осигуряващ качество на процедурите по наблюдение и контрол.

Основните стратегически цели на Националното бюро се реализират чрез:

– осигуряване на по-широк и лесен достъп на гражданите до дейността на НБКСРС и повишаване прозрачността относно работата му.

– активно участие в международно сътрудничество и взаимодействие с европейски национални органи за надзор; изучаване и анализиране на международен опит, законодателни решения и добри практики в други държави, свързани със защита правата на гражданите, с цел усъвършенстване на националното законодателство и процедури свързана с прилагане на СРС;

подобряване комуникацията и поддържане на добър междуинституционален диалог с органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт, както и неправителствения сектор;

усъвършенстване на националното законодателство и процедури свързани с прилагане на специални разузнавателни средства При осъществяване на дейността си НБКСРС взаимодейства и с органите, които осигуряват и прилагат СРС – Държавна агенция „Технически операции“, специализирана дирекция „Технически операции“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Министерството на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието и главния прокурор на РБ, др. органите на съдебната власт.

С цел повишаване ефективността на процедурите, разписани в Закона за СРС (ЗСРС) се предприемат системни действия за повишаване административния капацитет на служителите от структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 ЗСРС. Те включват провеждане на семинари, лекции и други подобни форми на обучения, чрез които да се зададат еднакви стандарти по отношение на правилно тълкуване и прилагане на правни норми.

Предоставяните по програмата продукти/услуги са, както следва:

1. Продукт/услуга: Методология (на контрола) - Реализираните дейности включват:

– изготвяне и внасяне до 31 май в Народното събрание доклад за извършената дейност през 2021 г., съдържащ обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на СРС, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното им използване. – Приет от Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на СРС и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения към Народното събрание на заседание от 09.06.2022 г.;

извършване на комплексни проверки на органите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 ЗСРС относно спазването на закона;

– извършване на проверки по постъпили мотивирани сигнали от граждани за незаконосъобразно прилагане на СРС и при самосезиране.

2. Продукт/услуга: Контрол - НБКСРС извършва контрол в следните направления: наблюдение на процедурите по изготвяне на писмени мотивирани искания за използване на СРС; постановяване на съответни съдебни актове по постъпилите искания за използването на СРС; даване на писмени разпореждания за прилагане, прекратяване и незапочване прилагането на СРС; съхраняване на получената чрез СРС информация и унищожаване на такава, която не е послужила за изготвянето на веществени доказателствени средства.

Реализираните през 2023 г. дейности включват:

– изискване на информация от органите и структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС в рамките на своята компетентност;

– проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 от ЗСРС за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;

– в изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 от ЗСРС Националното бюро е издало задължителни за органите, осигуряващи и прилагащи специални разузнавателни средства, указания, свързани с подобряване режима на тяхното използване и прилагане;

– сезирани са органите на прокуратурата, ръководителите на органите и структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС – при наличие на данни за неправомерно разрешаване, използване и прилагане на СРС, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация.

През 2023 година в НБКСРС са постъпили 72 сигнала от граждани с твърдения, че спрямо тях са прилагани неправомерно СРС, по които са извършени проверки. По сигнали на граждани и самосезиране през 2022 г., са приети 5 доклада през 2023 г.

Към 31.12.2023 г. от НБКСРС са приети 215 доклада от комплексни проверки на органите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 от ЗСРС.

Отчет на показателите за изпълнение на бюджетната програма

Информацията за наличността и качеството на данните по показателите за изпълнение на програмата се събира, обобщава, анализира и съхранява в НБКСРС. Данните са достатъчно надеждни и качествени.

Националното бюро за контрол на СРС не отговаря за формулирането, разработването и осъществяването на държавната политика в определени области/сектори, поради което липсват дефинирани ключови индикатори за проследяване на постигнатия напредък от провежданите политики.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ"(ДАТО)

Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО) е специализиран орган към Министерския съвет, на който със закон са определени функции по осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) и изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) за нуждите на наказателния процес, във взаимодействие с компетентните държавни органи.

Държавна агенция „Технически операции” заема своето място в системата за национална сигурност на Република България, като извършва своята дейност за подпомагане работата на оправомощените институции, на които са възложени задачи и дейности по противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност и гарантиране защитеността на гражданите, демократичните институции и конституционния ред.

Мисията на ДАТО е, чрез законово определените ѝ функции по осигуряване и прилагане на СРС и изготвяне на ВДС за нуждите на наказателния процес, във взаимодействие с компетентните държавни органи, да се постигне състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната, и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции.

Дейността на Агенцията през 2023 г. се осъществява в съответствие с променената среда за сигурност, в рамките и реалностите, в които работят всички служби за сигурност, като компоненти на системата за национална сигурност.

Със ЗДБРБ за 2023 г., чл. 48, ал. 1 и ал. 2 на ДАТО са утвърдени разходи в размер на 83,27 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 86,90 млн. лв., а по отчет са 85,85 млн. лв.

Отчет на разходите по политика и бюджетна програма по бюджета на Държавната агенция „Технически операции“

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

8600.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Държавна агенция „Технически операции“ · 83 265 100 · 86 900 058 · 85 851 503

8600.01.00 · Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред · 83 265 100 · 86 900 058 · 85 851 503

8600.01.01 · Бюджетна програма ,,Технически операции” · 83 265 100 · 86 900 058 · 85 851 503

За реализиране на приоритетите и дейностите в агенцията е обособена една политика:

„ПОЛИТИКА В ОБАСТТА НА ОСИГУРЯВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА С ЦЕЛ ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД“

За изпълнението на целите на програмата е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ”

Цели на програмата

1. Осигуряване и прилагане на СРС за предотвратяване, разкриване и документиране на тежки умишлени престъпления и защита на националната сигурност;

2. Изграждане и развитие на комуникационни и информационни системи, информационни фондове, специализирани системи за защита и одит, софтуерни продукти и технически средства, предназначени за подпомагане и пряко изпълнение на дейностите по осигуряване и прилагане на СРС.

Отчитайки факта, че при използването на СРС временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището, и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, в ДАТО се поддържат високи нива на контрол и отчетност при осъществяване на задачите и дейностите на Агенцията за постигане на заложените стратегическа и оперативни цели.

През отчетния период, изпълнявайки политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, с оглед подпомагане изпълнението на заложените цели, се реализират задачи по:

- обезпечаване на оперативно-издирвателните и разузнавателни структури, органите на досъдебното производство и съда с информация, получена от прилагането на СРС, при стриктно спазване изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс и ЗСРС;

- разработване и въвеждане в експлоатация на нови съвременни специфични технически средства и системи за обезпечаване прилагането на СРС, които да са адекватни на средата и на постиженията в областта на техниката и технологиите;

- поддържане на необходимото ниво на взаимодействие с оперативните служби, с предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, с операторите, предоставящи пощенски услуги, както и с държавните регулаторни органи, имащи пряко отношение към дейността на ДАТО;

- подобряване на институционалния и административен капацитет на ДАТО, усъвършенстване и утвърждаване на системите за обучение и повишаване на професионалната квалификация, и усъвършенстване на вътрешноведомствените документи в Агенцията;

- имплементиране на необходимия комплекс от мерки за защита на класифицираната информация и на информацията, придобита при прилагане на СРС;

- изграждане на системи за сигурност за повишаване нивата на конфиденциалност, интегритет и достъпност на информацията, както и за осигуряване на автентичност и безотказност на информационните ресурси, системи и услуги;

Ползата/ефектът за обществото от изпълнението на политиката се изразява в предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, посредством ефективно прилагане на дейностите, свързани със защита на националната сигурност и подпомагане на наказателния процес.

Сведения за организацията, способите, средствата и информацията за прилаганите, съгласно законовите разпоредби СРС от ДАТО, попадат в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, съгласно Приложение № 1 към чл. 25 на Закона за защита на класифицираната информация. В програмния бюджет на ДАТО, отчитайки спецификата на дейност на Агенцията, която не дава възможност за детайлно определяне на качествени и количествени показатели, са дефинирани показатели за изпълнение, в т.ч. и ключов индикатор по политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, и е заложена целева стойност по него.

При изпълнението на бюджетна програма „Технически операции” са спазени основните принципи за постоянна обвързаност между поставените цели за развитие и потребността от ресурси за тяхното постигане, както и за осигуряване на условия за ефективен контрол и прозрачност на извършваните разходи. Приоритетно ресурсите са насочени към звената, отговорни за създаване на основния продукт от дейността, като се осигурява законосъобразно, ефективно и прозрачно организиране на дейностите и процесите при провеждане на обществени поръчки и разходване на финансови средства. Разработват се и се въвеждат в експлоатация нови съвременни технически средства и системи за обезпечаване прилагането на СРС, които да са адекватни на средата и на постиженията в областта на техниката и технологиите. Изграждат се системи за сигурност за повишаване нивата на конфиденциалност, интегритет и достъпност, както и за осигуряване на автентичност и безотказност на информационните ресурси, системи и услуги.

Във връзка с дейността по осигуряване и прилагане на СРС, Агенцията предоставя следните продукти/услуги: обезпечаване оперативно-издирвателната дейност и дейността по разкриване и доказване на престъпления от органите по чл. 13 от ЗСРС, чрез осигуряване и прилагане на СРС; използване на СРС за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това; използване на СРС по отношение на дейности, свързани със защита на националната сигурност.

За предоставяне на посочените услуги ДАТО извършва определените от законодателя в чл. 19б от ЗСРС дейности.

През отчетния период изпълняваните приоритети от ДАТО са, както следва:

- качествено, стриктно и с висок професионализъм изпълнение на поставените задачи;

- продължаване на работата по отношение на повишаването на ефикасността и контрола при прилагане на СРС, защита на класифицираната информация, както и поддържане необходимото ниво на взаимодействие между субектите на ЗСРС;

- осигуряване на съвременни технически средства и материална база за обезпечаване на дейността по прилагане на СРС;

- обучение на служителите съобразно обема и спецификата на извършваните дейности в агенцията и информацията, която се обработва в ДАТО;

- изграждане на система за сигурност, която да доведе до повишаване нивата на конфиденциалност, интегритет, достъпност, автентичност и отказоустойчивост на информационните ресурси, системи и услуги;

- продължаване на процеса по изграждане и акредитация на криптографски мрежи и комуникационни и информационни системи, използвани за създаване, обработване, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация.

Агенцията усъвършенства постоянно организацията на работа, което осигурява устойчивост на наложените добри практики за всички процеси и изпълнявани дейности и създава условия за организационно самоусъвършенстване.