Раздел ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА ЗА 2023 г.

Фискалните развития през 2023 г. бяха доминирани от множество фактори, влияещи разнопосочно върху бюджетните показатели. Върху фиска продължиха да оказват влияние волатилните цени на международните пазари на суровини и енергоносители, нарушените вериги за доставка и наложените санкции поради войната в Украйна. Ситуацията през 2023 г.

обаче е значително променена – за разлика от шоковото нарастване на цената на енергоносителите и в частност на нефта и природния газ на международните пазари непосредствено след избухването на войната, през първите седем месеца на 2023 г. се наблюдаваше значително поевтиняване и завръщане на цените към предвоенните им нива при много от енергоносителите и суровините, което съответно се отрази и върху приходите при облагането при внос и върху данъчната основа при сделки в страната и при вътреобщностни придобивания. Подобна е и тенденцията при цените на природния газ и електрическата енергия на регионалните борси.

Салдото по КФП на касова основа за 2023 г. е отрицателно в размер на 5 618,1 млн. лева.

Отнесен към БВП, дефицитът по КФП за 2023 г. представлява 3,1 % от БВП (по предварителни данни). С мотивите към законопроекта за държавния бюджет за 2024 г.

(РМС №830/24.11.2023 г.) индикативната цел за бюджетното салдо по КФП за 2023 г. бе променена спрямо заложената с мотивите към ЗДБРБ за 2023 г. (РМС №459/05.07.2023 г.), отчитайки рисковете вторият транш по Плана за възстановяване и устойчивост да бъде отложен. В резултат индикативният размер на дефицита по КФП за 2023 г. в разчетите за годината възлиза на 5,8 млрд. лв., което означава, че салдото по КФП за 2023 г. съответства на заложеното в програмата за годината.

Заложените в ЗДБРБ за 2023 г. ограничители по отношение на държавния дълг са спазени. В номинално изражение държавният дълг към края на 2023 г. възлиза на 40,5 млрд. лв. (22,0 % от БВП), или под прага на предвиденото в ЗДБРБ дългово ограничение от 40,6 млрд. лв., съгласно чл. 68 от ЗДБРБ за 2023 г.

Приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 г. са в размер на 67,0 млрд. лв. и нарастват номинално с 2,3 млрд. лв. спрямо отчетените за 2022 г., за което основен принос имат данъчните приходи. Приходите останаха по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2023 г. главно поради забавянето на втория транш за България по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Параметрите по изпълнението при основните данъци и осигурителни вноски са добри, като данъчните приходи нарастват номинално с 11,8 на сто (5,5 млрд. лв.) спрямо 2022 г. Постъпленията в групата са в размер на 52,3 млрд. лв., като съпоставено с плана за годината повечето данъци и осигурителни вноски отчитат превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2023 г., с изключение на приходите от ДДС от внос и в по-малка степен от корпоративните данъци и мита. Поради забавянето при тези данъци общите приходи в групата на данъчно-осигурителните приходи представляват 98,4 на сто от разчета за годината.

Най-осезаемо забавяне спрямо годишния план има при приходите от ДДС от внос, където негативно влияние върху динамиката на приходите от този данък оказаха средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни. Поради тези фактори постъпленията в частта на косвените данъци останаха с 659,1 млн. лв. под заложените с разчетите по ЗДБРБ за 2023 г. и представляват 97,2 на сто от плана за годината.

При преките данъци преизпълнението на разчетите при данъците върху доходите на физическите лица компенсира частично неизпълнението на разчетите за приходите от корпоративни данъци, с което приходите в групата са с 402,1 млн. лв. по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2023 г. или 96,5 на сто изпълнение на плана за годината.

Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2023 г. - накратко“ 6

От страна на разходите, също както при приходите, се отчита по-слабо усвояване на планираните разходи, основно по държавния бюджет, като следва да се отбележи, че то се дължи на по-ниско усвояване на текущите разходи (основно разходи за субсидии, издръжка и други), докато капиталовите разходи и капиталовите трансфери надвишават разчета за годината. Значителен ръст на разходите, съпоставен с предходната година (повече от 60 на сто), се отчита по сметките за средства от ЕС, което е свързано с по-високите разходи във връзка с приключването на проектите за програмния период 2014-2020 г. Съгласно чл. 65 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и Съвета (Регламента) крайният срок, в който бенефициентите по оперативните програми, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-2020, можеха да извършат разходи по изпълняваните от тях проекти бе 31.12.2023 г. Това е и причината за извършване на значителен обем разплащания през втората половина на годината и особено в края 2023 г. С цел усвояване на средствата по програмите и успешното приключване на проектите бенефициентите положиха огромни усилия за своевременно извършване на всички разходи по изпълняваните от тях проекти, а Управляващите органи - да верифицират и предоставят (разплатят) договорената безвъзмездна финансова подкрепа към бенефициентите. Именно високият ръст на капиталовите разходи по сметките за средства от ЕС, подкрепен и от нарастването на инвестиционните разходи по държавния бюджет и бюджетите на общините, е причината за значителния ръст при капиталовите разходи на консолидирано ниво спрямо предходната година от над 60 на сто.

При отделните елементи на разходите забавяне при усвояването на разчетите се отчита при разходите за издръжка, разходите за субсидии за нефинансови предприятия и други. За разлика от 2022 г., когато високите цени на електрическата енергия, търгувана извън регулирания пазар и одобрените програми за изплащане на компенсации към бизнеса доведоха до значително увеличение на изплатените субсидии за нефинансови предприятия, през по-голямата част на 2023 г. цените на електрическата енергия на сегмента „ден напред“ на Българската независима енергийна борса останаха под законово регламентирания праг от 200 лв. на мегават час за изплащане на компенсации, което доведе до значително свиване на разходите за субсидии. Освен това бяха отчетени и по-ниски от планираните разходи за издръжка в редица разпоредители с бюджет по държавния бюджет, с което салдото по държавния бюджет отчете подобрение спрямо заложеното в ЗДБРБ за 2023 г.

Мерки в частта на приходите относно социално-икономическите последици, свързани с енергийната криза и инфлационния натиск и информация за разходите по програмите за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия и на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количества електрическа енергия, потребена за технологични разходи