Данъчна политика

През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към 1

поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци сред тях са:

• Усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска.

• Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия. Свързана е с оптимизиране на бюджетните приходи като подобен подход се прилага и към момента в акцизното законодателство с оглед на значителния дял на постъпленията от акциз върху тютюна и тютюневите изделия от общите данъчни приходи в държавния бюджет. В този смисъл мярката е предложена като продължение на наложената вече практика за осигуряване на прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите. В тази връзка и доколкото с преразглеждането на Директива 2011/64/ЕС на Съвета се очакват значително по-високи изисквания към минималните нива на данъчно облагане посредством въвеждането на поетапно увеличаване на акциза ще се намали изоставането на страната ни спрямо останалите държави членки в ЕС.

• Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Предвидената законова промяна намалява възможностите за измами с данък върху добавена стойност, свързани с „търговията” с касови бележки и съответно с източване на ДДС;

• Оптимизиране на процеса по анализ на просрочените задължения чрез насочване на административния ресурс към задълженията с най-голям фискален ефект;