Раздел · Проект на решение на Министерския съвет

§ 19 Изменение в Закона за насърчаване на заетостта

Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и материалите към него

Законопроект

§ 19. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ., бр. 112 от 2001г., изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр.10 , 32, 41 и 74 от
2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр.15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г., бр.54, 79, 101 и 102 от 2015г., бр. 33, 59 и 88 от 2016 г., бр. 97 и 103 от
2017 г., бр. 24 и 91 от 2018 г., бр. 17, 24, 101 от 2019 г., бр. 21 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 41 от 2022 г., бр. 82 от 2023 г., бр. 25 от 2024 г.) в чл. 74л се създава ал. 7:
„(7) Предприятието ползвател, което е сключило договор за временна работа с предприятие, което осигурява временна работа, но не е регистрирано съгласно Глава осма „а“ е солидарно отговорно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за дължимите от предприятието, осигурило временна работа, данъци и задължителни осигурителни вноски за предоставените работници и служители, както и за дължимия данък върху добавената стойност по доставката. Отговорността е до размера на невнесеното задължение за съответния период.“

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.