§ 24 Изменение в Закона за данък върху добавената стойност

§ 24. В Закона за данък върху добавената стойност (oбн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм.

и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от

2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от

2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 г. и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106, 108 от 2023 г. и бр. 42, 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 13, ал. 4 се създава т. 11:

„11. придобиването на стоки, за доставката на които доставчикът има регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани.“

2. В чл. 15а, ал. 10 след думите „са унищожени“ се поставя запетая и се добавя „загубени“.

3. В чл. 20б ал. 5 и 6 се изменят така:

„(5) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен само на територията на страната, се упражнява по реда или на чл. 156, ал. 16, или чрез регистрация по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която:

1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване - при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;

2. завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя - при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.

(6) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен само на територията на една държава членка, различна от страната, се упражнява или чрез регистрация в тази държава членка за прилагане на режим в Съюза или за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез регистрация в страната по чл. 96, ал. 2 и 3 за целите на данъка върху добавената стойност, когато:

1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната

- при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;

2. изпращането или транспортирането на стоката до получателя завършва в страната - при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.“

4. В чл. 21 се създават ал. 12 и 13:

„(12) Мястото на изпълнение при доставка на услугите по достъп до събитие и съпътстващите достъпа услуги по ал. 4, т. 3 се определя по ал. 2, когато се предоставя виртуално на данъчно задължено лице.

(13) Мястото на изпълнение при доставка на услуги и съпътстващите ги услуги по ал.

4, т. 4, буква „а“ е мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато услугите по ал. 4, т. 4, буква „а“ са свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.“

5. В чл. 25, ал. 3 т. 5 се отменя.

6. В чл. 46, ал. 1, т. 6 думите „Фонд на фондовете по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“ се заменят с „Фонд на фондовете и Холдинговия фонд по реда на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление“ и след думите “(OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)” се добавя „и споразумение за финансиране по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OB, L 231 от 30 юни 2021 г.), включително за възстановени средства; това не се прилага за доставки, различни от доставки, свързани с управление на специални инвестиционни фондове, определени като такива в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз“.

7. В чл. 57б, т. 2 думите „чл. 96, ал. 1“ се заменят с „чл. 96“.

8. В чл. 69, ал. 2:

а) в т. 1 думите „извън територията на страната, но“ се заменят с „на територията на Европейски съюз и са обложени с данък там, и“;

б) в т. 2 думите „когато доставките на тези услуги са“ се заменят с „доставки,“.

9. В чл. 70:

а) в ал. 4 след думите „чл. 97а“ се поставя запетая и се добавя „чл. 97г“;

б) създава се ал. 6:

„(6) Няма право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, използвани за доставки, по отношение на които прилага специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“.“

10. В чл. 74, ал. 1 числото „97“ и запетаята след него се заличават.

11. В чл. 78а, ал. 1 думите „чл. 116, ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „чл. 116, ал. 2, 3, 6 и 8“.

12. В чл. 81, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на използваните стоки и услуги от лицата за извършване на доставки, за които прилагат в друга държава членка режима за малки предприятия в Европейския съюз“.

13. В чл. 82, ал. 2:

а) точка 2 се отменя;

б) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите, когато доставчикът има регистрация за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз“.

14. Създава се чл. 85б:

„Лице – платец на данъка при доставки, свързани със земя и сгради Чл. 85б. Данъкът е изискуем от доставчик по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, в обхвата на чл. 97г, ал. 1.“

15. В чл. 87 ал. 3 се изменя така:

„(3) Първият данъчен период обхваща времето от датата на регистрация, включително тази дата, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132, ал. 1 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период. В случаите по чл. 132, ал. 5 първият данъчен период обхваща времето от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, включително датата на създаването му, или от датата на регистрация по закона на съдружник, когато същият се регистрира след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, включително датата на регистрацията му, до края на данъчния период.“

16. В чл. 94:

а) алинея 2 се изменя така:

„(2) С издаване на акт за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 - 4 , чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 97г, чл. 99, ал. 1 и 7 или чл. 100, ал. 1 и 2 на лицето се определя идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". С връчването на акта за регистрация органът по приходите вписва в регистъра по ал. 1 определения идентификационен номер за целите на ДДС на лицето и датата на неговата регистрация по този закон.“

б) създава се ал. 4:

„(4) В регистъра по ал. 1 се вписват идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 на лицата, които прилагат режима за малки предприятия в Европейския съюз, датата на регистрация, и датата на дерегистрация по режима и за съответната държава членка:

1. датата, от която се прилага режимът (активиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прилага режима);

2. датата на прекратяване на прилагането на режима (деактивиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прекратява прилагането на режима).“

17. Член 96 се изменя така:

„Задължителна регистрация по общия ред Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 50 000 евро.

(2) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон, когато:

1. годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 50 000 евро или

2. годишният му оборот в Съюза, определен по реда на чл. 168в, надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.

(3) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.

(4) Всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.

(5) В случаите по ал. 1 - 4 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл.

176, до отпадане на основанието за дерегистрация или на отказа за регистрация, или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

(6) Всяко данъчно задължено лице, което е длъжно да се регистрира по този член, подава заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите:

1. в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза

– в случаите по ал. 1 и 2;

2. не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем – в случаите по ал. 3 и 4.“

18. Член 97 се отменя.

19. В чл. 97а:

а) в ал. 5 думите „по чл. 96, 97 и 99“ се заменят с „по чл. 96, 97г и 99“;

б) създава се ал. 6:

„(6) Алинея 2 не се прилага, когато данъчно задълженото лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на

изпълнение на територията на друга държава членка, има регистрация в страната за прилагане в тази друга държава членка на режим за малки предприятия в Европейския съюз.“

20. Създава се чл. 97г:

„Задължение за регистрация при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради Чл. 97г. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко лице, което извършва две или повече от две облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната в рамките на една календарна година на:

1. нови сгради или на части от тях, на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях;

2. прехвърляне на правото на собственост или учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка става изискуем, като данъчната основа на извършената доставка подлежи на облагане с данък.

(3) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97а и 99 или за регистрация по избор по чл.

100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

(4) Алинея 1 не се прилага от физически лица, които не са еднолични търговци.“

21. В чл. 99:

а) в ал. 1 думите „чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102“ се заменят с „чл. 96 или чл. 100, ал. 1“;

б) в ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1“;

в) в ал. 6 числото „97“ се заменя с „97г“.

22. В чл. 101:

а) алинея 4 се изменя така:

„(4) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за регистрация и датата, на която възниква това основание за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. В случаите по чл. 100, ал. 5 при заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за годишен оборот.“

б) в ал. 5, изречение второ след думите „приходната администрация“ се добавя „чрез подаване на ново заявление по ал. 1“;

в) в ал. 6 след думите „за регистрация“ се добавя „и издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията,“;

г) алинея 7 се отменя;

д) в ал. 8 думите „ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 96, ал. 9, чл. 97, 97а и 99“ се заменят с „ал. 6 регистрацията по чл. 96, ал. 3 и 4, чл. 97а, чл. 97г и 99“.

23. В чл. 102:

а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Датата на регистрация на лицето по закона е датата на връчване на акта за регистрация.“;

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок.“

в) в ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

2. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“

г) алинея 4 се отменя.

24. Член 103 се изменя така:

„Дата на регистрация Чл. 103. За дата на регистрация по този закон се счита:

1. датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или прага в Съюза

– при регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;

2. по-ранната от двете дати – датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на основание чл. 96, ал. 3 и 4, и чл. 97г, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;

3. датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на друго основание, освен когато законът предвижда друго;

4. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1;

5. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т.

1.“

25. В чл. 104 ал. 1 и 2 се отменят.

26. Член 105 се отменя.

27. В чл. 107:

а) в т. 3, буква „а“ думите „,ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2“ се заличават;

б) в т. 4, буква „б“ след думите „от настъпване на обстоятелството“ се добавя „или пред Агенцията по вписванията при подаване на заявление за вписване на прекратяване на юридическото лице по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“;

в) създават се т. 8 и 9:

„8. регистрация в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, което е регистрирано на основание чл. 96, ал. 2 или 3;

9. прекратяване/заличаване на данъчно задължено лице по законодателството на друга държава, в която е установено по седалище и адрес на управление.“

28. В чл. 108:

а) в ал. 1:

aа) в т. 1 думите „чл. 96, ал. 1, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 1, 2 и 3“;

бб) в т. 4 след думите „чл. 97а“ се поставя запетая и се добавя „чл. 97г или чл. 100, ал.

1“;

вв) точка 5 се изменя така:

„5. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, когато през текущия данъчен период и през предходните 12 данъчни периода не е извършвало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната;“

б) алинея 3 се отменя;

в) алинея 4 се изменя така:

„(4) Освен в случаите по ал. 1, основание за дерегистрация по избор възниква и когато:

1. данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 2, 3 или 4, се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;

2. данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, се регистрира в страната по чл. 154 или 156, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза или режим в Съюза.“

г) създават се ал. 5 и 6:

„(5) Регистрирани лица по чл. 96, ал. 1 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на една календарна година, следваща календарната година, през която националния праг в страната е бил надвишен.

(6) Регистрирани лица по чл. 96, ал. 2 и 3 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на една календарна година, следваща календарната година, през която националния праг в страната и/или прага в Съюза е бил надвишен.“

29. В чл. 109:

а) в ал. 1 след думите „в случаите по чл. 107, т. 3“ се добавя „и т. 9“;

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) В случаите по чл. 108, ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случаите по чл. 108, ал. 4 регистрираното лице подава заявление за дeрегистрация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София в 14- дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.“

30. В чл. 110 се създава ал. 3:

„(3) Регистрацията се прекратява служебно по инициатива на органа по приходите, когато за регистрираното лице е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 8 и се получило потвърждение от държавата членка, в която лицето е установено, че същото е регистрирано за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз.“

31. В чл. 113:

а) в ал. 4 се създава изречение второ:

„Фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация по чл. 96, ал. 1 и 2 за доставка, данъчното събитие за която е възникнало от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация, и за авансово плащане, получено от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация.“

б) създават се ал. 16 и 17:

„(16) Данъчно задължените лица, които са регистрирани на основание чл. 97г, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури за доставки, различни от доставките по чл. 97г, ал. 1.

(17) В случаите на доставки на горива чрез ЕСФП, по които се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде фактура от ЕСФП на датата на възникване на данъчното събитие, като в тези случаи ал. 3, т. 1 и ал. 4 не се прилагат.

Фактурата може да не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 7 и 8, когато получател по доставката е данъчно незадължено физическо лице, като в тези случаи чл. 116 не се прилага.“

32. В чл. 114:

а) в ал. 1, т. 5 и 8 думите „чл. 94, ал. 2“ се заменят с „чл. 94“;

б) алинея 7 се изменя така:

„(7) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато:

1. лицето прилага специални режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“, или

2. сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.“

в) създават се ал. 13 и 14:

„(13) Когато данъчно задължено лице по чл. 168ж прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1 - 4 и

7 - 11, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „– EX“.

(14) Когато данъчно задължено лице по чл. 168к, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1 - 4 и 7 - 11, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168к, ал. 5 с окончание „–EX“.“

33. В чл. 115, ал. 5 след думата „Известието“ се добавя „на хартиен носител“.

34. В чл. 116 се създава ал. 8:

„(8) При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2 фактури и известия към тях, издадени след датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, се коригират по реда на този член не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.“

35. В чл. 117а, ал. 3 думата „получателя“ се заменя с „издателя“.

36. В чл. 118:

а) алинея 3 се изменя така:

„(3) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.“

б) създава се нова ал. 3а:

„(3а) В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“

в) досегашна ал. 3а става ал. 3б;

г) в ал. 4 се създава т. 10:

„10. редът и начинът за комуникацията между ИАСУТД и информационни системи/софтуери, използвани от лицата.“

д) в ал. 5 се създава изречение второ: „При работа с ЕСФП лицата сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП.“.

37. В чл. 119:

а) в ал. 1 думите „или протокол“ се заличават;

б) създава се ал. 5:

„(5) Лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1, ако е регистрирано и за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а, за доставките, за които прилага тези режими, съставя отделен отчет за извършените продажби по ал. 1, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се посочва общата сума на данъчните основи.”

38. В чл. 125, ал. 1 думите „чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 96, 97а, 97г, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2“.

39. В чл. 131, ал. 1 след думите „е регистрирано по този закон лице“ се добавя „на основание, различно от чл. 97а, 97г, 99 и чл. 100, ал. 2“.

40. В чл. 132, ал. 1 и 5 накрая се добавя „по чл. 96 и чл. 100, ал. 1“.

41. В чл. 133:

а) в ал. 1 думите „или за регистрация по избор“ се заличават;

б) в ал. 2 думите „или регистрация по избор“ се заличават.

42. Член 149 се отменя.

43. В чл. 151а:

а) в ал. 1:

аа) в основния текст думите „чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96 и чл. 100, ал. 1“;

бб) точка 1 се изменя така:

„1. имат годишен оборот в Съюза не повече от 500 000 евро;“

б) в ал. 5, изречение първо думите „и 7“ се заличават и в изречение второ думите „ал.

7“ се заменят с „ал. 6“.

44. В чл. 159 се създава ал. 17:

„(17) В справка-декларацията по ал. 4 се посочват само доставки на стоки и услуги, в обхвата на режим в Съюза, с място на изпълнение на територията на държави членки, в които данъчно задълженото лице не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз.“

45. В чл. 159б:

а) в ал. 2 и 5 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 4“;

б) в ал. 3 и 4 думите „чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 2, 3 или 4“;

в) в ал. 6 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 1 и 4“.

46. В чл. 159в, ал. 1 и 2 думите „чл. 96, 97“ се заменят с „чл. 96“.

47. В чл. 165 думите „когато са налице условията по чл. 92, ал. 4“ се заменят с „ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166“.

48. В чл. 166:

а) в заглавието накрая се добавя „за прилагане на схема за минимална помощ“;

б) в ал. 1, т. 4 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и

108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 2023/2831 от 15 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2023/2831“;

в) в ал. 3 т. 6 и 7 се изменят така:

„6. декларация от лицето за размера на получени минимални помощи, за период от три години, преди датата на предоставяне на разрешението; в случаите на преобразуване на дружества и прехвърляне на предприятие лицето подава декларацията съгласно условията на чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 2023/2831;

7. декларация от лицето/лицата за размера на получените минимални помощи за период три години преди датата на предоставяне на разрешението, когато отговарят на определението за „едно и също предприятие“ по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2023/2831.“

г) алинеи 4 и 5 се изменят така:

„(4) Получените минимални помощи по ал. 3, т. 6 и 7, независимо от тяхната форма и източник, за периода от три години преди датата на предоставяне на разрешението, не трябва да надхвърлят праг от 300 000 евро, независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз.

(5) Минималната помощ за одобрения инвестиционен проект се натрупва с минимална и държавна помощ при условията на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/2832 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (ОВ, L 2023/2832 от 15 декември 2023 г.).“

д) създава се нова ал. 11:

„(11) Съобразно чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 2023/2831 максималният размер на индивидуалната помощ по схемата за помощ de minimis за едно предприятие е до 300

000 евро.“

е) създава се ал. 12:

„(12) Дата на предоставяне на помощта е датата на издаване на разрешението по ал. 6.“

ж) досегашната ал. 11 става ал. 13.

49. В чл. 167:

а) в ал. 1 думите „праговете или“ се заменят с „прага по чл. 166, ал. 4 или прага по чл.

5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2023/2831 и“;

б) алинея 4 се изменя така:

„(4) Корекции в издадено разрешение не се допускат. Разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на вече одобрен инвестиционен проект, може да се издаде в срок 6 месеца от издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6.

Издаването на ново разрешение се разглежда като нова минимална помощ.“

50. В чл. 167а, т. 3 думите „чл. 96, 97“ се заменят с „чл. 96“.

51. В чл. 168, ал. 1 думите „чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99“ се заменят с „чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 97г, чл. 99 или чл. 100, ал. 2“.

52. В чл. 168а се създава ал. 5:

„(5) Специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“ не се прилагат за следните доставки:

1. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, когато мястото на изпълнение на доставката е в Северна Ирландия;

2. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено в Северна Ирландия, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.“

53. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л:

„Глава двадесет и първа „б“ Специални режими за малки предприятия Раздел I Общи положения Специални режими за малки предприятия

Чл. 168б. (1) Специалните режими по тази глава са режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз.

(2) Данъчно задължено лице, установено на територията на страната, може да прилага или режим за малки предприятия в страната, или режим за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки, или режим за малки предприятия в Европейския съюз само в други държави членки.

(3) Данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, може да прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз.

(4) Данъчно задължено лице, което прилага някой от специалните режими за малки предприятия по тази глава, не облага с данък върху добавената стойност извършените облагаеми доставки на стоки и услуги по отношение на които се прилага този режим.

(5) За целите на специалните режими за малки предприятия по тази глава:

1. „годишен оборот в страната“ е общата сума от данъчните основи на извършените от данъчно задължено лице доставки на стоки и услуги, с място на изпълнение на територията на страната през календарната година;

2. „годишен оборот в Съюза“ е общата сума от данъчните основи на всички извършени от данъчно задължено лице доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на Европейския съюз, през календарната година;

3. „държава членка на освобождаване“ е държавата членка, която позволява да не се облагат с данък върху добавената стойност доставките на стоки и услуги, с място на изпълнение на нейна територия, извършени от данъчно задължени лица, отговарящи на условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз;

4. „държава членка на установяване“ е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, прилагащо режим за малки предприятия, е установено.

Годишен оборот в страната и годишен оборот в Съюза Чл. 168в. (1) Годишният оборот в страната по чл. 168б, ал. 5, т. 1 е общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице:

1. доставки, които биха били облагаеми, ако са извършени по общия ред за облагане на доставките, включително облагаеми с намалена ставка и вътреобщностни доставки на стоки;

2. доставки, които са освободени с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета;

3. доставки на финансови услуги по чл. 46;

4. доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

5. облагаеми и освободени доставки на недвижими имоти.

(2) В годишния оборот в страната по ал. 1 не се включват извършените от лицето:

1. доставки по ал. 1, т. 5, когато тези доставки са съпътстващи доставки;

2. доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето;

3. доставки, които са освободени без право на приспадане на данъчен кредит по глава четвърта, включително доставките по ал. 1, т. 3 и 4, когато тези доставки са съпътстващи доставки.

(3) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект в страната от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в годишния оборот в страната на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него през текущата календарна година, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики:

предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

(4) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, когато е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице до датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда по ал. 1 и 2.

(5) При определяне на годишния оборот в страната, когато данъчно задълженото лице извършва на територията на страната доставки на стоки и услуги по чл. 143 и по чл. 136, се прилагат разпоредбите на този член, като се включва общата сума, получена от или дължима на лицето във връзка с доставките.

(6) При определяне на годишния оборот в страната, когато данъчно задълженото лице извършва на територията на страната както доставки на стоки и услуги, така и доставки на инвестиционно злато по чл. 160, ал. 1, се прилагат разпоредбите на този член, като се включват сумите от данъчните основи на всички извършени от лицето доставки на стоки и услуги, включително и на доставките на инвестиционно злато.

(7) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, което извършва дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на страната, се включват сумите от данъчните основи на тези доставки на стоки и услуги, ако лицето е регистрирано за режим в Съюза в държавата членка на установяване и не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз или е регистрирано по чл. 96.

(8) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на страната не се включва стойността на извършени от лицето дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на други държави членки, когато лицето:

1. е регистрирано за режим в Съюза по чл. 156 и не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на тези доставки, или

2. е регистрирано в тази държава членка по общия ред.

(9) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, се включват и сумите от получените авансови плащания за доставките по ал. 1, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(10) При определяне на годишния оборот в страната се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие за доставката.

(11) При определяне на годишния оборот в страната се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96 или 100, ал. 1 през текущата календарна година на преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на

предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи.

(12) При определяне на годишния оборот в Съюза по чл. 168б, ал. 5, т. 2 се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, които формират годишния оборот в страната, определен по реда на този член, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки.

Доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия Чл. 168г. (1) Специалните режими за малки предприятия по тази глава се прилагат по отношение на извършените от данъчно задълженото лице:

1. облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната;

2. вътреобщностни доставки на стоки;

3. освободени доставки с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета.

(2) Алинея 1 не се прилага за извършените от лицето:

1. вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 2;

2. доставки по чл. 97г.

(3) В случаите, когато данъчно задължено лице избере да прилага специален режим за малки предприятия, режимът се прилага за всички доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия.

(4) Данъчно задължено лице, което прилага режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по глава осемнадесета не може да прилага специалните режими за малки предприятия по тази глава.

(5) За доставките по чл. 97г извършени от данъчно задължени лица, които са физически лица, различни от еднолични търговци се прилага ал. 1.

Раздел II Режим за малки предприятия в страната Условия за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в страната Чл. 168д. (1) Режимът за малки предприятия в страната може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. лицето е установено на територията на страната;

2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режима;

3. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.

(2) Националният праг за годишния оборот в страната е в размер на 50000 евро.

(3) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режим за малки предприятия в страната, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които се прилага този режим.

(4) Правото за прилагане на режима за малки предприятия в страната по ал. 1 се счита за упражнено, когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1.

(5) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1, или се регистрира по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз.

(6) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило задължението си за задължителна регистрация по 96, ал. 1 в срок.

(7) Лицето не може да прилага режима за малки предприятия в страната за период от една календарна година, ако националният праг е бил надвишен през предходната календарна година.

Раздел III Режим за малки предприятия в Eвропейския съюз Условия за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз Чл. 168е. (1) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. лицето е установено на територията на страната;

2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и/или на други държави членки, по отношение на които в страната и в съответната държава може да се прилага този режим;

3. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;

4. сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги:

а) в страната и в другите държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в страната, съответно националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка) или

б) в други държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година (както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка).

(2) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. лицето е установено на територията на друга държава членка;

2. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага този режим;

3. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;

4. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, приложим в страната, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.

(3) Прагът в Съюза за годишния оборот в Съюза е в размер на 100 000 евро.

(4) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по ал. 1, може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки или само в други държави членки.

(5) Данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, буква „а“, когато избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, прилага този режим както в страната, така в другите държави членки.

(6) Данъчно задължено лице, което е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, буква „б“ може да избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз само в другите държави членки.

(7) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага режима съгласно законодателството в страната и в съответната държава членка в случаите по ал. 5, а в случаите по ал. 6 - съгласно законодателството в съответната държава членка.

(8) Данъчно задълженото лице по ал. 2, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които в страната се прилага режима.

(9) Лицето по ал. 1 не може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.

(10) Лицето по ал. 2 не може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако националният праг и/или прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.

Регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, установено на територията на страната Чл. 168ж. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 1 и което избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, подлежи на регистрация за целите на този режим.

(2) Правото на избор по ал. 1 се упражнява, като лицето подаде до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите първоначално предварително заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона.

Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.

(3) В предварителното заявление по ал. 2 лицето посочва най-малко следните данни:

1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;

2. държавите членки, в които лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, включително страната, а когато някоя от държавите членки е определила стопански сектори – и избрания от лицето стопански сектор;

3. идентификационен номер за целите на данък върху добавената стойност в държавите членки, в които желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, ако лицето има такъв;

4. идентификационен номер за целите на прилагане на режим в Съюза, ако лицето има валиден такъв;

5. годишен оборот на всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз, реализиран през текущата календарна година до датата на подаване на заявлението;

6. годишен оборот на всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз, реализиран през предходната календарна година.

(4) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, изисква информация за реализирания годишен оборот в тази държава членка и за годината, предхождаща предходната календарна година, лицето посочва в заявлението и тези данни.

(5) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, за целите на прилагане на режима е определила национални секторни прагове, лицето посочва в заявлението и данни за реализирания годишен оборот в тази държава за годините по ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 4 и по съответните сектори.

(6) Сумите на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочват в евро, като се прилага обменният курс на първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или, ако няма публикуван такъв, за следващия ден, за който има публикуван.

(7) Когато лицето не е извършвало доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, за съответните суми на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочва „0“.

(8) В срок 35 работни дни от датата на постъпване на предварителното заявление по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличието на основание за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всяка от посочените в заявлението държави членки, включително страната, в които лицето желае да прилага режима. В хода на извършване на проверката органът по приходите изисква потвърждение от компетентните органи на всяка от тези държави членки, че лицето отговаря на условията за прилагане на режима.

(9) Допуснати грешки в подадено предварително заявление по ал. 2 могат да бъдат отстранени от лицето в срока по ал. 8 като подаде коригирано предварително заявление за регистрация по реда на ал. 2, което замества предходно подаденото. В този случай срокът по ал.

8 започва да тече, считано от датата на постъпване на коригираното заявление. Когато в подадено предварително заявление лицето е пропуснало да посочи държава членка, включително страната, в която желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, се счита, че не е налице допусната грешка, като се прилага редът на ал. 18.

(10) Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки, включително страната, посочени в предварителното заявление, не може да надвишава срока по ал. 8. Когато компетентният орган на държава членка, в която лицето желае да прилага режима, е уведомил органа по приходите, че с цел предотвратяване на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка дали лицето отговаря на условията за прилагане на режима в тази държава, срокът по ал. 8 може да бъде удължен съответно.

(11) За целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него е поставено окончание „–EX“.

(12) Идентификационният номер по ал. 11 подлежи на вписване в регистъра по чл. 94, ал. 4.

(13) Когато след получено потвърждение от компетентния орган на една/няколко държави членки, посочени в предварителното заявление, органът по приходите установи, че лицето изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, издава своевременно акт за регистрация на лицето за прилагане на режима, като го информира за издадения му идентификационен номер по ал. 11 и за тази/тези държави членки на освобождаване, в които може да прилага режима, включително стопанския сектор, когато държава членка е определила стопански сектори. При получаване на потвърждение от компетентния орган на една/няколко други държави членки, посочени в предварителното заявление, след издаване на акта по изречение първо, органът по приходите издава акт на лицето за прилагане на режима в тази/тези други държави на освобождаване под същия идентификационен номер. Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима във всички държави членки, включително страната, посочени в предварителното заявление, не може да надвишава срока по ал. 8, освен в случаите по ал. 10, само по отношение на държавата членка, изпратила уведомление, че се нуждае от допълнително време.

(14) Датата, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в държава членка, посочена в предварителното заявление, е датата на връчване на акта за прилагане на режима в тази държава по ал. 13.

(15) Когато в срока по ал. 8, при извършване на проверката, органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт, с който мотивирано отказва да регистрира лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки, посочени в предварителното заявление. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове.

(16) Когато в срока по ал. 8 се получи отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, органът по приходите издава акт, с който мотивирано отказва на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка като прилага и доказателство за получения отказ. В акта се посочват редът и срокът за обжалване в държавата членка, отказала прилагане на режима.

(17) Когато в срока по ал. 8 не е получено потвърждение или отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, и органът по приходите не е установил, че лицето не изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка на освобождаване, същият издава акт на лицето за прилагане на режима в тази държава.

(18) Лице, регистрирано по ал. 1, в срок 3 работни дни от настъпване на промяна в идентификационните данни или откриване на грешки в данните в предварителното заявление, подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на данните, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилагат ал. 8, 10, 13 - 17.

(19) Лице, регистрирано по ал. 1, което желае да прилага режима в държава членка или държави членки, различни от посочените в предварителното заявление за регистрация, подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на предварителното заявление, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилага ал. 8, 10, 13 - 17.

(20) В заявлението за актуализиране по ал. 18 и 19 се посочват оборотите по ал. 3, т. 5 и ал. 5 за текущата календарна година от началото на календарната година до датата на подаване на заявлението.

Прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната Чл. 168з. (1) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано по 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по 168ж, ал. 2, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето надвиши националния праг на страната или националния праг на някоя от държавите членки, в които прилага режима;

2. лицето избере да прекрати прилагането на режима в страната, в една или в няколко държави членки.

(2) Заявлението за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като се посочва страната, една или няколко държави членки, в които се прекратява прилагането на режима, и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 2, заявлението се подава преди настъпване на съответното обстоятелство, а по ал. 1, т. 1 - в срок 15 работни дни от датата на надвишаване на националния праг в страната или на държавата членка на освобождаване.

(3) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие.

(4) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1, когато е надвишен националният праг на страната е датата на настъпване на това обстоятелство, а когато е надвишен националният праг на съответната държава членка, е датата, определена в законодателството на тази държава членка.

(5) На датата на прекратяване на прилагането в държава членка на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 3 и 4 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата същият е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка.

(6) За прекратяването на прилагане в една или няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за прекратяване на прилагането на режима и съответната държава членка, в която се прекратява прилагането на режима. Актът се връчва на лицето по електронен път. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове.

(7) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато се установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1 за прекратяване на прилагането в страната на режима, или когато е получено уведомление от компетентния орган на държава членка по освобождаване, че държавата членка прекратява прилагането на режима от лицето. В акта се посочват редът и срокът за обжалване, включително в случаите на обжалване в държавата членка по освобождаване, изпратила уведомлението.

(8) Когато регистрирано лицето по чл. 168ж прилага режима в страната и в други държави членки прекрати прилагането в страната, в една или в няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима. Когато лицето прилага режима само в други държави членки и прекрати прилагането в една или в няколко от тези държави членки, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима.

(9) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал.

1, т. 2 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, независимо че националният праг не е надвишен през текущата календарна година, като лицето се регистрира по чл. 100, ал.

1.

(10) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 1 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, като лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1.

Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната Чл. 168и. (1) Регистрацията в страната и във всички държави членки на освобождаване за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано в страната по 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по 168ж, ал. 2, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в Съюза надвиши прага в Съюза;

2. лицето избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима в страната и във всички държави членки;

3. лицето промени държавата членка на установяване;

4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация.

(2) Заявление за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис като се посочва и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 2 - 4, заявлението се подава преди настъпване на съответното обстоятелство, а по ал. 1, т. 1 - в срок 15 работни дни от датата на надвишаване на прага в Съюза.

(3) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие.

(4) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1 и 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство.

(5) Когато лицето се дерегистрира за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на основание ал. 1, т. 1 и 2:

1. лицето може да избере да прилага режим за малки предприятия в страната или да се регистрира по чл. 100, ал. 1, ако националният праг не е надвишен през текущата календарна година;

2. лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1, ако националният праг е надвишен през текущата календарна година.

(6) Регистрацията по чл. 168ж за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато:

1. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1;

2. установи наличие на обстоятелство по чл. 107, което води до заличаване на лицето или прекратяване на дейността му;

3. лицето не е декларирало по чл. 168л извършвани доставки, по отношение на които се прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, за период от 8 последователни календарни тримесечия; това не се прилага, когато органът по приходите разполага с доказателства, че лицето продължава да извършва дейност.

(7) Датата на дерегистрацията на лицето за прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 6 е:

1. датата на надвишаване на прага за годишния оборот в Съюза – в случаите по ал. 6, т. 1;

2. датата на настъпване на съответното обстоятелство - в случаите по ал. 6, т. 2;

3. датата на връчване на акта за дерегистрацията на лицето по режима - в случаите по ал. 6, т. 3.

(8) От датата на дерегистрацията по ал. 3, 4 и 7 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки.

(9) За дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 и 6 орган по приходите издава акт, в който посочва основанието за дерегистрация за прилагане на режима във всички държави членки. Актът се връчва на лицето по електронен път, освен в случаите, когато то е заличено. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове.

Прилагане в страната и прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка Чл. 168к. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 2, може да избере да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, когато е регистрирано за целите на този режим в държавата членка на установяването му.

(2) При постъпване в Националната агенция за приходите на искане за потвърждение от компетентните органи на държавата членка на установяване на лицето, в срок 15 работни дни орган по приходите извършва проверка за наличие на основание за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз. В този срок, когато с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане или избягването на данъци орган по приходите се нуждае от допълнително време, за да извърши проверката, същият уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето за необходимия срок, с който да се удължи проверката.

(3) След приключване на проверката и в срока по ал. 2, органът по приходи уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето, че са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз.

(4) В срока по ал. 2, когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт, с който мотивирано отказва на лицето да прилага режима в страната и уведомява държавата членка на установяване на лицето като ѝ изпраща акта. Актът може да бъде обжалван по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на ревизионни актове.

(5) Данъчно задълженото лице по ал. 1 прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз от датата, определена от компетентния орган на държавата членка на установяване, като използва издадения от този орган идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на този режим, съдържащ накрая окончание „–EX“.

(6) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз задължително се прекратява в държавата членка на установяване от лице, регистрирано в друга държава членка, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в страната надвиши националния праг и/или годишният му оборот в Съюза надвиши прага в Съюза;

2. лицето избере да прекрати прилагането в страната на режима;

3. лицето промени държавата членка на установяване;

4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация по законодателството на държавата членка на установяването му.

(7) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 1 е по-ранната от двете дати:

1. датата на надвишаване на националния праг в страната, или

2. датата на надвишаване на прага в Съюза.

(8) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 2 и 3 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето - когато заявяването е направено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето - когато заявяването е направено през последния месец на календарното тримесечие.

(9) Дата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 6, т. 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство, посочена от компетентния орган на държавата членка на установяване.

(10) В случаите по ал. 6, т. 1 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, ако лицето надвиши националния праг в страната.

(11) В случаите по ал. 6, т. 2 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3, ако лицето продължи да извършва достави с място на изпълнение на територията на страната.

(12) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лице, установено на територията на друга държава членка, се прекратява от държавата членка на установяване по инициатива на орган по приходите, когато установи, че лицето отговаря на условията за задължителна регистрация по 96, ал. 2 и не е изпълнило в срок задължението си за регистрация по общия ред на закона. Органът по приходите регистрира лицето по реда на чл.

102 и уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.

(13) При регистрация по чл. 96, ал. 2 по инициатива на лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, органът по приходите уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.

(14) Когато лице, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, е закъсняло с подаване в държавата членка на установяване на отчет за реализираните обороти за календарно тримесечие с повече от 30 дни или последователно е подало два или повече такива отчети със закъснение, орган по приходите може да инициира прекратяване на прилагането на режима от лицето в страната чрез уведомяване по електронен път на компетентния орган на държавата членка на установяване.

Деклариране на извършените доставки от данъчно задължено лице, регистрирано в страната за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз Чл. 168л. (1) Лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в една или повече държави членки на освобождаване подава отчет за реализираните обороти за всяко календарно тримесечие, който съдържа следните данни:

1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;

2. идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11;

3. реализираните обороти през календарното тримесечие:

а) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната или „0“, когато не са реализирани такива обороти;

б) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка поотделно, независимо дали лицето прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в нея, или „0“, когато не са реализирани такива обороти.

4. реализираните обороти през календарното тримесечие – общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка, поотделно по сектори, когато тази държава членка прилага различни национални прагове по сектори, или „0“, когато не са реализирани такива обороти.

(2) Отчетът за реализираните обороти по ал. 1 се подава по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в срок до края на месеца, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася, по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.

(3) Сумите на реализираните обороти по ал. 1, т. 3 и 4 се посочват в евро, като се използва обменният курс, приложим в първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или - когато няма публикуван такъв за този ден – за следващия ден, за който има публикуван.

(4) Отчет по ал. 1 се подава, независимо дали през календарното тримесечие лицето е извършвало доставки на стоки и услуги, за които се прилага режимът.

(5) Първият отчет за реализираните обороти обхваща времето от датата на подаденото първоначално предварително заявление за регистрация до края на календарното тримесечие.

(6) Последният отчет за реализираните обороти обхваща времето от началото на календарното тримесечие, през което е прекратена регистрацията на лицето за прилагане в страната на режима, до датата на дерегистрацията, включително.

(7) Когато прагът в Съюза е надвишен през текущата календарна година, отчетът за реализирания оборот за последния период по ал. 6 се подава в срок 15 работни дни от датата на надвишаване на този праг.

(8) Когато лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, не подаде в срока по ал. 2 отчет за реализирания оборот по ал. 1 за съответното календарно тримесечие Националната агенция за приходите изпраща напомнително съобщение до лицето по електронен път в 10 - дневен срок от изтичането на срока за подаване на отчета.

(9) Допуснати грешки (неотразени или неправилно отразени суми, погрешно съставени или поправени документи, които са анулирани), в резултат на които следва да бъдат променени стойностите по ал. 1, т. 3 и 4 в подаден отчет за реализираните обороти за календарното тримесечие, се коригират чрез подаване за същото календарно тримесечие на нов отчет за реализираните обороти.“

54. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „чл. 96, 97, 97а, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 151а и чл. 156, ал. 1 и 16“ се заменят с „чл. 96, 97а, 97г, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 151а, чл. 156, ал. 1 и 16 и чл.

168ж, ал. 11“.

55. В чл. 176:

а) в т. 6 накрая точката се заменя с точка и запетая;

б) създава се т. 7:

„7. привидно извършва независима икономическа дейност.“

56. В чл. 178:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

„(2) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168ж лице, което е длъжно, но не подаде заявление за актуализиране на предварително заявление за регистрация в установените по чл. 168ж, ал. 18 или по чл. 168и, ал. 2 във връзка с чл. 168и, ал. 1, т. 2, 3 и 4 срокове.“

57. В чл. 179 се създава ал. 4:

„(4) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168и лице, което не подаде за календарното тримесечие отчет за реализирания оборот по чл. 168л или не го подаде в предвидения срок.“

58. Член 182 се изменя така:

„Чл. 182. (1) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, или не състави отчет за извършените продажби по чл. 119, ал. 1, или не отрази съставения отчет в дневника за продажбите за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лв.

(2) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ, или е съставило или отразило отчета в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден, съставен или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 250 лв.“

59. В чл. 186, ал. 1, т. 4, буква „а“ накрая се добавя „или в състава им функционират средства за измерване, които не са изпитани и одобрени за работа с тях“.

60. В чл. 187, ал. 4 думата „молба“ се заменя със „заявление“.

61. В чл. 192 в основния текст след думите „фискални устройства“ се добавя „или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“.

62. В допълнителните разпоредби:

а) в § 1:

аа) точка 11 се изменя така:

„11. „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или с постоянен обект на територията на страната, а когато няма такова седалище или обект – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. За целите на прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, изречение второ не се прилага.“

бб) създава се т. 11а:

„11а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на страната“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“ вв) точка 12 се изменя така:

„12. „Лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или с постоянен обект на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз.“ гг) създава се т. 12а:

„12а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на Европейския съюз“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което e със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, с изключение на лицата, установени на територията на Северна Ирландия.“ дд) точка 67 се изменя така:

„67. „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е система за регистриране и отчитане на продажби/сторно операции на стоки или услуги чрез издаване на системни бонове. ИАСУТД осигурява автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в търговския обект до счетоводното отчитане на реализацията ѝ. Допуска се част от тези дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система /софтуер при условие, че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.“ ее) в т. 93 думите „чл. 96, ал. 10“ се заменят с „чл. 168в, ал. 3“;

жж) създава се т. 105:

„105. „Съпътстваща доставка“ по смисъла на чл. 168в, ал. 2 е доставка, която не е свързана с основната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер и за извършването и са използвани стоки и услуги, за които размерът на ползвания данъчен кредит е незначителен.“

б) в § 1а се създава т. 26:

„26. Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (OB, L 62 от 2 март 2020 г.).“

63. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 15ж, 15з, 15и и § 15к:

„§ 15ж. (1) Периодът от три години преди датата на предоставяне на разрешението по т. 48 относно чл. 166, ал. 4 се определя съгласно член 3, параграф 1, точка 2 и член 3, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (OB, L 124 от 8 юни

1971 г.).

(2) Специалният ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ се прилага до 31 декември 2030 г., включително.

§ 15з. (1) За всяко данъчно задължено лице към датата на влизане в сила на този закон възниква задължение за регистрация по т. 17 относно чл. 96, ал. 1, когато към тази дата, лицето е с годишен оборот от 50 000 евро или повече за текущата календарна година. В тези случаи лицето подава заявление за регистрация в 7-дневен срок от влизане в сила на този закон, като регистрацията се извършва по реда на този закон. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон.

(2) Всяко данъчно задължено лице, за което към датата на влизане в сила на този закон са налице условията по т. 53 относно чл. 168д, ал. 1, т. 1 и 2, може да прилага режим за малки предприятия в страната, когато към тази дата лицето не е регистрирано по досегашния чл. 96 или 100 от Закона за данък върху добавената стойност и годишният му оборот не надвишава прага от 50 000 евро за текущата календарна година.

(3) За всяко регистрирано лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната по досегашния чл. 96, ал. 1 или 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност към датата на влизане в сила на този закон възниква право за прекратяване на регистрацията по реда на този закон, когато за текущата календарна година годишен оборот в страната на лицето не надвишава прага от 50 000 евро. В тези случаи т. 28 относно чл. 108, ал. 5 не се прилага. Лицето упражнява правото си в 7 - дневен срок от датата на влизане в сила на този закон.

(4) Когато към датата на влизане в сила на този закон данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност се счита за регистрирано по т. 17 относно чл. 96, ал. 2, а когато е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност се счита за регистрирано по т. 17 относно чл. 96, ал. 3. В тези случаи регистрацията се извършва служебно от органа по приходите, като идентификационният номер по досегашния чл. 94 от Закона за данък върху добавената стойност се запазва.

(5) Когато към датата на влизане в сила на този закон всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 или 9, чл. 97, или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност се счита за регистрирано по т. 17 относно чл. 96, ал. 4. В тези случаи регистрацията се извършва служебно от органа по приходите, като идентификационният номер по досегашния чл. 94 от Закона за данък върху добавената стойност се запазва.

(6) Към датата на влизане в сила на този закон започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашни глави девета и десета от Закона за данък върху добавената стойност се довършват по реда на т. 22 – т. 30.

§ 15и. Прагът по т. 17 относно чл. 96, ал. 1 и 2, т. 48, б. „г“ относно чл. 166, ал. 4 и т. 53 относно чл. 168д, ал. 2 и чл. 168е, ал. 3 и сумата по т. 32, б. „б“ относно чл. 114, ал. 7, се определя по официалния валутен курс на лева към еврото до датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл.

140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета

на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

§ 15к. (1) Смята се, че правомерно е извършена корекция на документирани доставки по приложение № 2, част първа към глава деветнадесета „а“, за които е променен данъчният режим от 1 януари 2023 г., когато в срока по чл. 109 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс доставчикът е анулирал съставените фактури, издал е нови по реда на чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност, и общината като получател е анулирала съставените протоколи по реда на чл. 117а. В тези случаи се приема, че данъкът не е включен в договорената цена.

(2) Когато не е извършена корекция по ал. 1, данъкът, внесен в държавния бюджет от общините като получатели на доставки по приложение № 2, част първа към глава деветнадесета „а“, се смята за внесен от доставчика и не подлежи на възстановяване на общините.

(3) Претенции между общините и доставчиците, възникнали от неточности в сумите, за които е приложена ал. 1 или 2, се уреждат по общия ред.

(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.”