Раздел II НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ НА БЮДЖЕТИ ЗА 2026 г. И НА АКТУАЛИЗИРАНИТЕ БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА ПЕРИОДА 2027-2028 г.

II. НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ НА БЮДЖЕТИ ЗА 2026 г. И НА АКТУАЛИЗИРАНИТЕ БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА ПЕРИОДА 2027-2028 г.

В съответствие с ревизираната рамка за икономическо управление в ЕС беше представен на Европейската комисия Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. (НСФСП), приет с Решение № 111 на Министерския съвет от 26 февруари 2025 г. НСФСП описва визията на българските власти за фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на страната ни през следващите четири години, необходими за насърчаването на стабилни публични финанси и постигането на устойчив и приобщаващ растеж, като неговата подготовка беше извършена успоредно с подготовката на националните бюджетни документи – законопроекта за държавни бюджет за 2025 т. и актуализираната средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г. (АСБП 2025- 2028) .

Предвид по-късното разработване на рамката на Бюджет 2025 (одобрените с Решение № 88 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г. законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., представляваща мотиви към законопроекта), което съвпадна с обичайните срокове за разработване и приемане на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. като част от процедурата за подготовката на бюджета за 2026 г., с разпоредбата на чл. 115 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. еднократно беше уреден първият етап от бюджетната процедура, като с одобряването от Министерския съвет на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г. се счита за одобрена и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.

Тъй като заложените в НСФСП за периода 2025-2028 г. политики, реформи и инвестиции, вкл.

фискален план с план за нетните разходи, представляват поет ангажимент и не подлежат на актуализиране в рамките на срока на плана, то и относимите параметри, политики и допускания, заложени в АСБП 2025-2028 са определени и следва да се спазват. В тази връзка първостепенните разпоредители с бюджет следва да извършат задълбочен преглед на разходите по бюджета общо за системата си за 2025 г., както и оценка на възможностите за преразпределение на разходите и/или трансферите по години за периода 2026-2028 г., така че да се постигнат заложените ключовите реформи и инвестиции в НСФСП.

Предвид горното първостепенните разпоредители с бюджет разработват проектобюджетите си за 2026 г. и актуализираните си бюджетни прогнози (в т.ч. по области на политики/функционални области и по бюджетни програми) за периода 2027-2028 г. на базата на:

➢ одобрените им бюджетни параметри със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ЗДБРБ за 2025 г.), без еднократните разходи за 2025 г.;

➢ извършените прегледи и оценки на възможностите за преразпределение на разходите;

➢ основните допускания, таваните на разходите/бюджетните взаимоотношения и други параметри, включени в РМС № 88 от 2025 г.;

➢ утвърдената класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми;

➢ одобрения размер на разходите за персонал за 2025 г., без делегираните бюджети;

➢ действащата към момента нормативна уредба;

➢ мерките, адресиращи препоръката на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 г.

относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика

на България, доколкото същите не са нови и/или актуализирани мерки, изискващи/предполагащи промени в изпълняваните към момента политики.

В контекста на подготовката на Република България за членство в еврозоната и във връзка с изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото, приет с Решение № 344 на Министерския съвет от 2022 г. и актуализиран с РМС № 797 от 2023 г. и РМС № 439 от 2 юли

2025 г., ПРБ следва да предвидят разходи за изпълнението на мерките, касаещи подготовката за въвеждане на еврото, от своя компетентност/ресор. По възможност разработването и реализирането на мерките следва да се ограничи в рамките на утвърдените разходни тавани на ПРБ за периода 2026-2028 г. и при използването на експертния капацитет на съответните административни звена и структури, като в обяснителна записка към проектобюджета за

2026 г. следва да се включи описание на дейността със съответните разчети за всяка мярка.

При разработване на проектобюджетите за 2026 г. и на актуализираните бюджетни прогнози за периода 2027-2028 г. ПРБ следва да отчетат въздействието (за което се предоставя информация в обяснителна записка) на:

➢ всички настъпили промени в нормативната уредба;

➢ уточнените натурални и стойностни показатели, като се изключат еднократните разходи, включени в бюджета на съответния ПРБ за текущата година;

➢ новите и закриващите се структури и функции/дейности;

➢ възможностите за реализиране на икономии с траен характер;

➢ промени по администрирани разходни параграфи, свързани с демографски процеси и/или с промяна на критерии/изисквания за достъп до подпомагане и/или услуги, стандарти и др.;

➢ инвестиционни проекти, за които няма готовност за стартиране/реализиране (в пълен обем) през 2026 г. и следващите години;

➢ рискове и възможности за спиране или отлагане на осъществяването на проекти от 2025 г. за следващ период както за сметка на национално, така и за сметка на европейско финансиране.

Политиките се разработват в съответствие с определените в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 политики за развитие във всички сектори на държавното управление, като следва да са обвързани с ключовите индикатори за измерване на степента на постигане на ползите/ефектите за обществото от провеждането на дадена политика.

За 2026 г. програмен формат на бюджет следва да прилагат първостепенните разпоредители с бюджет, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, включително на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.

Приложенията се попълват в евро, при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (1,95583 лева за 1 евро) и спазване на правилата на чл. 12 от същия закон. При попълване на цифровата информация в отделните приложения всички числа в евро следва да бъдат закръглени така, че да завършват поне на „00“, например 1 257 234 евро следва да бъде посочено в приложенията като 1 257 200 евро. Спазвайки тези насоки в съответните приложения всички числа в хил. евро следва да бъдат посочвани до един знак след десетичната запетая.