т. 2 Основни акценти във връзка с текущото наблюдение на изпълнението на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2025 г.

2. Основни акценти във връзка с текущото наблюдение на изпълнението на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2025 г.

След сформирането на ново редовно правителство в средата на месец януари 2025 г., внесеният законопроект за бюджета за 2025 г. на служебното правителство бе оттеглен и в кратки срокове през февруари 2025 г. се изготвиха и внесоха за обсъждане в Народното събрание проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г На 21 март ЗДБРБ за 2025 г. бе окончателно приет от Народното събрание, като, в АСБП за периода 2025–2028 г. индикативният размер на салдото по консолидираната фискална програма се прогнозира да бъде дефицит в размер на 3 на сто от прогнозния БВП, което съответства на фискалното правило по чл. 27, ал. 4 от ЗПФ.

За първите шест месеца на 2025 г. се наблюдава нарастване на данъчно-осигурителните и неданъчните приходи, докато приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо същия период на предходната година. В номинално изражение приходите по КФП нарастват с над 4,5 млрд.

лв. (13,1 на сто) спрямо първите шест месеца на 2024 г., като основната част от този ръст се формира от данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с близо 4,7 млрд. лв.

(17,1 на сто), следвани от неданъчните приходи, които нарастват с 0,5 млрд. лв. (9,2 на сто). Приходите от помощи и дарения (основно грантове от ЕС) са с 0,6 млрд. лв. по-ниски 7

от отчетените за същия период на 2024 г., тъй като в началото на 2024 г. се получиха по- високи приходи от ЕК свързани с концентрирането на разходи по европейски проекти в края на 2023 г., поради приключване на предходния програмен период (2013-2020).

Изпълнението на планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. данъчни и осигурителни приходи към края на първото полугодие на 2025 г. е 45,0 на сто от годишния план. По- късното приемане на ЗДБРБ за 2025 г., съответно въвеждане на част от мерките за повишаване на събираемостта на приходите, ограничи периода, през който те се прилагат.

Известно забавяне при изпълнението на приходите от данъци и осигуровки се наблюдава при косвените данъци и по-конкретно при приходите от ДДС от внос, като за това обективно влияят обемите на внесените стоки, пораждащи ДДС, курсът на щатския долар, цената на суровия петрол и суровините на международните пазари и други. Предприетите действия от приходните администрации за повишаване на събираемостта вече започват да оказват ефект върху постъпленията от ДДС, като за полугодието на 2025 г. те отчитат номинален ръст от 14,9 на сто спрямо същия период на 2024 г.

Неданъчните приходи към полугодието нарастват номинално с 9,2 на сто и са близки до прогнозите за периода.

Изпълнението на разчетите в частта на помощите е повлияно от очакваните постъпления по втория и третия транш по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Към настоящия момент второто искане за плащане, което е изпратено повторно към ЕК на

23.07.2025 г., е в етап на оценка, а за третия транш се полагат максимални усилия за компенсиране на изоставането и своевременно изпращане на трето искане за плащане по МВУ.

4 Спрямо същия период на предходната година на съпоставима база , разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с близо 6,1 млрд. лв. (16,8 на сто). За нарастването на разходите допринесоха основно законодателни промени, одобрени през

2024 г., в т.ч. промените в пенсионната сфера, увеличените размери на възнагражденията в редица администрации, разходите по реализирането на одобрени от Народното събрание инвестиционни проекти в сферата на отбраната и други инвестиционни разходи, одобрени програми за компенсиране на разходите на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и т.н. През второто тримесечие на годината бяха разплатени и редица отложени разходи, включително задължения за разходи от предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните и здравноосигурителните разходи (2,3 млрд. лв. или 14,3 на сто), в т.ч. разходите за пенсии нарастват с 1,3 млрд. лв. (13,0 на сто), разходите за персонал (1,9 млрд. лв. или 20,3 на сто), както и капиталовите разходи, които на съпоставима база нарастват с 0,9 млрд. лв.

(28,4 на сто). Основните мерки в пенсионната сфера, действащи през първото полугодие на 2025 г., влязоха в сила през 2024 г.: от 1 юли 2024 г. бяха увеличени пенсиите по т. нар.

„швейцарско правило“, като съвкупният ефект от тази промяна засяга общо около 2 милиона пенсионери. Предвид обстоятелството, че посочените мерки не са действали през първото полугодие на 2024 г. при съпоставката със същия период на предходната година се наблюдава базов ефект, което обуславя относително високия номинален ръст.

Дефицитът по консолидираната фискална програма към края на юни 2025 г. е в размер на 3,36 млрд. лв. (1,5 % от прогнозния БВП). Той се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 2,32 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1,04 млрд. лв., формиран главно поради ускореното усвояване на разходите по МВУ и другите програми и фондове на ЕС. Дефицитът по КФП към полугодието на предходната година бе в размер на 0,6 млрд. лв. и се формираше от дефицит по националния бюджет в размер на 1,4 млрд. лв. и излишък в размер на 0,7 млрд. лв. по европейските средства, поради 4 През месец февруари 2024 г. в изпълнение на чл. 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) бяха възстановени средства в общ размер на 1,2 млрд. лв., които се отразяват в намаление на разходите. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на юни 2024 г. са 36,3 млрд. лв.

8

приходите, получени от ЕК, свързани с изтичане на крайните срокове за финансиране по предходния програмен период и слабо усвояване на средствата по ПВУ.