Заключение ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на отчетените данни и анализа на изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2025 г. могат да се направят следните изводи:

✓ През първото полугодие на 2025 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 97 309 млн. лв., което представлява номинално увеличение от 6,3 % спрямо първото полугодие на 2024 г. Реалният растеж на БВП за полугодието бе 3,1 % на годишна база, с основен принос от вътрешното търсене.

✓ През първото тримесечие на 2025 г. броят на заетите нарасна с 1,4 % на годишна база и достигна 3 474,6 хил. души (според ЕСС 2010). Регистрираният през второто тримесечие коефициент на безработица в страната е 3,6 на сто.

✓ През първата половина на 2025 г. номиналното увеличение на средната работна заплата в страната достигна 11,6 %. Повишението отразяваше и нарастването на минималната работна заплата в страната в съответствие с приетите промени за нейната актуализация. За полугодието растежът на заплатите в частния и обществения сектор бяха изравнени.

✓ Годишният темп на инфлация според ХИПЦ отчете известно ускорение през първото полугодие на 2025 г. до 3,1 % за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г.

✓ На 8 юли 2025 г. ЕКОФИН прие окончателните правнообвързващи актове, с които се потвърждава присъединяването на България към еврозоната. Решението определя официалната дата за въвеждане на еврото в страната – 1 януари 2026 г., като националната валута лев ще бъде заменена по фиксирания курс от 1 евро за 1,95583 лв. С приетите актове България официално се присъединява към еврозоната и става двадесет и първият член на валутния съюз от 1 януари 2026 г. Решението следва положителната оценка от извънредните конвергентни доклади, публикувани от Европейската комисия и Европейската централна банка през юни 2025 г.

✓ Рамката по приходите в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. изисква максимална мобилизация на приходните администрации за още по-голямо повишаване на събираемостта на приходите, борбата със сивата икономика и данъчните престъпления и насърчаване доброволното плащане на дължимите публични вземания. Късното приемане на годишния закон за 2025 г. ограничи периода, през който да се прилагат мерките за повишаване на събираемостта на приходите. В тази връзка приходните администрации са ангажирани да предприемат активни мерки за разширяване на обхвата и засилване на фискалния контрол, засилване на обмена на информация по електронен път между отделните контролни органи, както и други административни действия за повишаване на събираемостта на приходите.

✓ За първите шест месеца на 2025 г. се наблюдава нарастване на данъчно- осигурителните и неданъчните приходи, докато приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо същия период на предходната година. В номинално изражение приходите по КФП нарастват с над 4,5 млрд. лв. (13,1 на сто) спрямо първите шест месеца на 2024 г., като основната част от този ръст се формира от данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с близо 4,7 млрд. лв. (17,1 на сто), следвани от неданъчните приходи, които нарастват с 0,5 млрд. лв.

(9,2 на сто). Приходите от помощи и дарения (основно грантове от ЕС) са с 0,6 млрд. лв.

по-ниски от отчетените за същия период на 2024 г.

✓ Спрямо същия период на предходната година на съпоставима база, разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с близо 6,1 млрд. лв. (16,8 на сто).

За нарастването на разходите допринесоха основно законодателни промени, одобрени през 2024 г., в т.ч. промените в пенсионната сфера, увеличените размери на възнагражденията в редица администрации, разходите по реализирането на одобрени от 56

Народното събрание инвестиционни проекти в сферата на отбраната и други инвестиционни разходи, одобрени програми за компенсиране на разходите на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и т.н. В отделните разходни показатели най- значително нарастване има при социалните и здравноосигурителните разходи (2,3 млрд.

лв. или 14,3 на сто), в т.ч. разходите за пенсии нарастват с 1,3 млрд. лв. (13,0 на сто), разходите за персонал (1,9 млрд. лв. или 20,3 на сто), капиталовите разходи и други.

Основните мерки в пенсионната сфера, действащи през първото полугодие на 2025 г., влязоха в сила през 2024 г.: от 1 юли 2024 г. бяха увеличени пенсиите по т. нар.

„швейцарско правило“, като съвкупният ефект от тази промяна засяга общо около 2 милиона пенсионери. Предвид обстоятелството, че посочените мерки не са действали през първото полугодие на 2024 г. при съпоставката със същия период на предходната година се наблюдава базов ефект, което обуславя относително високия номинален ръст.

✓ Дефицитът по консолидираната фискална програма към края на юни 2025 г. е в размер на 3,36 млрд. лв. (1,5 % от прогнозния БВП). Той се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 2,32 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1,04 млрд. лв., главно поради ускореното усвояване на разходите по МВУ и другите програми и фондове на ЕС.

✓ По отношение на планираните траншове по МВУ към момента може да се обобщи, че в голяма степен е наваксано изоставането на втория транш (през юли бе изпратено към ЕК повторно второто искане за плащане), а в контекста на планираното с разчетите за годината постъпване и на третия транш се полагат максимални усилия по отношение на етапите и целите, които са задължителни условия за получаването му. При негативен сценарий за забавяне на третия транш по МВУ, при други равни условия, потенциалното неизпълнение на разчетите по приходите на Националния фонд за годината може да достигне близо 3,2 млрд. лева.

✓ Фискалният резерв към 30.06.2025 г. е в размер на 13 160,7 млн. лв., в т. ч.

12 458,1 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 702,6 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

✓ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФМДР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първото полугодие на 2025 г. е

2 169,3 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към 30.06.2025 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 1 150,5 млн.

лева.

57