Приложение 3

преглед на ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА УТВЪРДЕНИТЕ РАЗХОДИ ПО ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ/ФУНКЦИОНАЛНИ ОБЛАСТИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ В ЗДБРБ ЗА 2024 Г.

НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА МИНИСТЕРСТВА И ВЕДОМСТВА, КОИТО ПРИЛАГАТ ПРОГРАМЕН ФОРМАТ НА БЮДЖЕТ, С АКЦЕНТ ВЪРХУ ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

1. · НАРОДНО СЪБРАНИЕ(НС) · 3

2. · АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА(АП) · 4

3. · МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ(МС) · 6

4. · КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (КС) · 30

5. · ОМБУДСМАН · 31

6. · СМЕТНА ПАЛАТА (СП) · 32

7. · МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) · 36

8. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) · 47

9. · МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) · 54

10. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) · 84

11. · МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) · 93

12. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП) · 106

13. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ) · 129

14. · МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) · 138

15. · МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) · 144

16. · МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) · 150

17. · МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА (МИИ) · 159

18. · МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА (МИР) · 168

19. · МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) · 170

20. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ (МЗХ) · 191

21. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА и СЪОБЩЕНИЯТА (МТС) · 198

22. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (МЕУ) · 214

23. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) · 227

24. · МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) · 234

25. · МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) · 242

26. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ (ДАНС) · 250

27. · КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (КРДОПБГДСРСБНА) · 253

28. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (КЗД) · 256

29. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (КЗЛД) · 257

30. · КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА(КПК) · 260

31. · КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ) · 264

32. · НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА (НСО) · 266

33. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ (ДАР) · 268

34. · НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) · 270

35. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) · 271

36. · КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА (КРС) · 277

37. · КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР) · 279

38. · СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТОННИ МЕДИИ (СЕМ) · 280

39. · АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ (АЯР) · 283

40. · КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН) · 284

41. · ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (ДКСИ) · 286

42. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“/ДА „ДРВВЗ“/ · 288

43. · ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) · 290

44. · КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ (КПНРО) · 292

45. · ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ · 295

46. · НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА(НБКСРС) · 301

47. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ"(ДАТО) · 304

НАРОДНО СЪБРАНИЕ(НС) Отчетът отразява дейността на 49-то Народно събрание, 50-то Народно събрание и 51-вото Народно събрание през 2024 г. След проведени избори на 09.06.2024 г., с Указ № 160 от 17.06.2024 г. на Президента на Република България е определено първото заседание на 50-то Народно събрание на 19.06.2024 г., като от тази дата са прекратени пълномощията на 49-то Народно събрание. След проведени избори на 27.10.2024 г., с Указ № 266 от 05.11.2024 г. на Президента на Република България е определено първото заседание на 51-вото Народно събрание на 11.11.2024 г., като от тази дата са прекратени пълномощията на 50-то Народно събрание.

Програмният формат на отчета на Народното събрание се основава на принципите за ефективност и ефикасност, ясно обоснован е, има измеримо въздействие и е пряко обвързан с показателите за изпълнение.

Отчетът за изпълнението на програмния формат на бюджета на Народното събрание за 2024 г. е насочен към пълноценното функциониране на Парламента, изпълнение на основните конституционни функции и отговорности, основните приоритети и стратегически цели на Народното събрание, които са насочени към:

- · Повишаване качеството на приеманите закони;

- · Осигуряване на ефективно представителство, публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание;

- · Повишаване на ефикасността на парламентарния контрол;

- · Приоритизиране на международната дейност на Народното събрание и засилване на междупарламентарното сътрудничество;

- · Повишаване на тежестта на електронния обмен в дейността на Народното събрание.

Изготвеният отчет на Народното събрание за 2024 г. е разработен с цел:

- · повишаване прозрачността, координацията, стратегическото планиране и отчетността в Народното събрание;

- · укрепване на капацитета на администрацията и способността й ефективно да функционира в условията на членство в Европейския съюз.

Отчетените разходи за посочения период обхващат:

- · нормативно регламентираните разходи на народните представители, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;

- · разходите на администрацията на Народното събрание;

- · разходите на второстепенните разпоредители с бюджет;

- · разходите на Фискалния съвет.

Разходите по бюджета на Народното събрание са отчетени в четири функционални области и осем програми, както следва:

 Функционална област І. „Представителен и ефективен парламент”:

- Програма 1 „Нормативно определени разходи, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”;

- Програма 2. „Законодателна дейност, парламентарен контрол, парламентарен надзор и конституиране”;

- Програма 3. „Връзка с избирателите и народно представителство”.

- Програма 4. „Парламентарна дипломация”;

 Функционална област ІІ. „Осигуряващи дейности”:

- Програма 5. „Административно обслужване”;

- Програма 6. „Материално-техническо обезпечаване и социално-битово обслужване”;

 Функционална област ІІІ. „Съпътстваща дейност”:

- Програма 7. „Икономически и социален диалог”.

 Функционална област ІV. „Мониторинг на фискалната политика”:

- Програма 8. „Фискален съвет”.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА(АП) В изпълнение на своите функции през отчетния период Администрация на президента обезпечи и осигури осъществяването и изпълнението на конституционните правомощия на президента и вицепрезидента на Република България в интерес на Общо извършените разходи по бюджета на Администрация на президента към 31.12.2024 г. са в размер на 10 119 122 лв., при одобрен годишен план 10 147 780 лв. Изпълнението е 99,72 % от средствата по уточнения план.

Разходите за персонал са в размер на 8 130 762 лв., които включват заплатите и възнагражденията на персонала, нает по трудови правоотношения, включително на щатен персонал, на сътрудниците на президентите през периода 1990 г. – 2016 г., на президент и вицепрезидент, други възнаграждения и плащания за персонала, задължителни осигурителни вноски от работодателя.

Текущите разходи, извършени към 31.12.2024 г. са в размер на 1 655 845 лв., а предоставените трансфери по изпълнени полети от Държавния авиационен оператор 760 190 лв.

Отчетените капиталови разходи към 31.12.2024 г. са в размер на 196 984 лв., от които 82 475 лв. от републиканския бюджет и 114 509 лв. от бюджета на Администрация на президента.

Администрация на президента отчита през втората половина на годината като администрирани разходни параграфи по бюджета на администрацията, получени дарения за провеждане на традиционният абитуриентски бал за младежи в неравностойно положение и за осигуряване на еднократна финансова помощ по инициативата „Подкрепи една мечта“ на младежи, настанени в социални услуги или с увреждания, които продължават образованието си във висше училище, както и на ученици в 12 клас, настанени в социални услуги и завършили с отличен успех 11 клас.

Към 31.12.2024 г. са получени дарения в размер на 101 595 лв., като от тях са разходвани средства в размер на 17 815 лв. за организиране и провеждане на абитуриентски бал на младежи в неравностойно положение и 83 780 лв. за осигуряване на еднократна финансова помощ.

През 2024 г. в организационната структура и числеността на персонала на административната структура на Администрация на президента няма настъпили промени.

Настоящата 2024 г. е трета година от петгодишния мандат на президента на Република България.

В Администрация на президента е изграден и функционира необходимия капацитет за осъществяване на функциите, свързани с изпълнение на мандата на президента и вицепрезидента на Република България.

Не са извършвани структурни и/или функционални промени през 2024 г.

Функционалната област "Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България" обхваща осъществяване на държавната власт в кръга на правомощия, определени от Конституцията на Република България (КРБ). Президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

През отчетния период в изпълнение на конституционните си правомощия са издадени от президента и вицепрезидента общо 519 бр. укази, в изпълнение на конституционните им правомощия.

От страна на Администрация на президента са били своевременно и напълно обезпечени организационно, логистично и финансово дейностите на президента и вицепрезидента за изпълнение на включените във функционалната област правомощия.

Успешното реализиране на бюджетната програма на Администрация на президента "Подпомагане и осигуряване дейността на президента и вицепрезидента на Република България при изпълнение на конституционните и законовите им правомощия" е свързано с пълноценното и своевременно ресурсно, организационно и логистично осигуряване на всички дейности, необходими за изпълнението на поставените цели по бюджетната програма, в т.ч.:

- защита и реализация на националните интереси на Република България, чрез активно участие в международните отношения;

- устойчиво развитие на българската нация и държава;

- защита на националната сигурност и териториалната цялост на Република България - президентът върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

Основните показатели за изпълнение на бюджетната програма:

Организиране на посещения на президента и вицепрезидента в страната:

През отчетния период бяха обезпечени, организирани и осъществени 59 бр. посещения на президента и вицепрезидента в страната.

Организиране на официални и работни посещения в чужбина Постигнатата степен на изпълнение е в съответствие с планираните цели по международната програма на президента и вицепрезидента. През 2024 г. бяха осъществени посещения в Турция, Португалия, Румъния, Черна гора, Литва, Азербайджан, Гърция, Германия, Италия, Ватикана, Унгария, Швейцария, Латвия, Великобритания, Франция, Испания, САЩ, Полша, Босна и Херцеговина, Сингапур, Виетнам, Австрия общо 31 бр. реализирани посещения.

Приемане на чужди държавни глави и гости в Република България През отчетния период бяха осъществени 5 бр. работни, официални и неофициални посещения в Република България на президентите на Словения, Италия, Косово, Македония, министър-председателя на Унгария.

Организиране и осигуряване провеждането на мероприятия в сградата на Администрация на президента Основно събития бяха участието в Третата среща на върха за демокрация чрез видеоконферентна връзка и представянето в сградата на Администрация на президента на репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, проведено извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.

Организиране, осигуряване и провеждане на мероприятия в страната и организиране на посещения и мероприятия в страната на президента в качеството на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България През отчетния период бяха организирани и проведени както ежегодни мероприятия на президента, напр. свързани с националните празници на страната, така и по конкретни поводи и инициативи, като напр. второто издание на Международния форум на кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

Връчване на акредитивни и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представители в страната – акредитивните си писма връчиха 27 бр. посланици.

Награждаване с ордени и медали – на тържествени церемонии в Гербовата зала на Дондуков 2 бяха наградени 26 изтъкнати българи и чуждестранни граждани, след издадени укази на президента на Република България.

През 2024 г. Администрация на президента отчита постигане на поставените цели по бюджетната си програма, в т. ч. и над планираните целеви стойности по показателите за изпълнение, в интерес на гражданите и обществото.

Общо извършените разходи по бюджета на Администрация на президента към

31.12.2024 г. са в размер на 10 119,1 хил. лв., при одобрен годишен план 10 147,8 хил. лв. Изпълнението е 99,72 % от средствата по уточнения план.

Отчетените капиталови разходи към 31.12.2024 г. са в размер на 196 984 лв., от които 82 475 лв. от републиканския бюджет и 114 509 лв. от бюджета на Администрация на президента.

Администрация на президента отчита през втората половина на годината като администрирани разходни параграфи по бюджета на администрацията, получени дарения за провеждане на традиционният абитуриентски бал за младежи в неравностойно положение и за осигуряване на еднократна финансова помощ по инициативата „Подкрепи една мечта“ на младежи, настанени в социални услуги или с увреждания, които продължават образованието си във висше училище, както и на ученици в 12 клас, настанени в социални услуги и завършили с отличен успех 11 клас.

Към 31.12.2024 г. са получени дарения в размер на 101 595 лв., като от тях са разходвани средства в размер на 17 815 лв. за организиране и провеждане на абитуриентски бал на младежи в неравностойно положение и 83 780 лв. за осигуряване на еднократна финансова помощ.

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ(МС) Област “Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет” (МС) В тази област са планирани и отчетени дейностите на структурните звена в администрацията на Министерския съвет, свързани с осигуряване на дейността на Министерския съвет и необходимите за това финансови, материални и човешки ресурси.

Отчетът включва изпълнението на бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” и бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.

Бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” Основната цел на програмата е да осигури организацията на дейността на Министерския съвет в съответствие с приоритетите на правителството.

Постигнатите резултати са следните:

През 2024 г. са разработени проекти на актове на МС и на министър-председателя, както и съгласуване на актовете;

Изготвени са правни становища по проектите на актове на МС и на министър-председателя. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат осигуряване на законосъобразност в работата на МС и на министър-председателя;

Изготвяне и представяне на документи и становища, необходими във връзка с процесуалното представителство на Министерския съвет и на министър-председателя. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат процесуалноправна защита на актовете на Министерския съвет и на министър-председателя;

Осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт. Методическата помощ и консултациите на администрациите в изпълнителната власт се осигуряват чрез отговори на поставени писмено и устно въпроси и чрез участие в работни групи. С осъществяването на тази дейност е постигнат резултат осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт;

Постигнато високо ниво на протоколната и церемониалната дейност, в съответствие с европейските стандарти и възможности, които дава българското законодателство;

Реализирани официални, работни посещения и контакти в чужбина и в страната, начело и по покана на министър-председателя на Република България;

Организация на заседанията на МС;

Разработена е и се изпълнява програма за представяне дейността на Министерския съвет и на неговата администрация;

Създадена е организация за публични изяви на членовете на Министерския съвет във връзка с представянето на решения на правителството;

Осигурени са условия за провеждането на информационната политика на правителството чрез планиране и провеждане на информационни събития за представяне на конкретни правителствени политики, мерки и действия;

Осъществяване на текущ и последващ контрол на изпълнението и отчитането на договорите;

Съставяне на доклади за резултатите от извършената контролна дейност до главния секретар;

Идентифициране на потенциални рискови фактори и най-често допускани грешки в процеса на изпълнението и отчитането на договорите.

Бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.

Основната цел на програмата е: да ръководи и осъществява мониторинг на изпълнението на ключови хоризонтални политики; да гарантира изпълнението на политиката на правителството, да подобрява взаимодействието и координацията между администрациите и улеснява процеса на вземане на колективни решения от МС; да осигурява ефективно и координирано участие на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС, изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС и съдействие при разрешаването на презгранични проблеми в областта на вътрешния пазар на ЕС; да осигурява ангажиментите на администрацията на Министерския съвет в организацията и координацията на процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на Република България към организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Постигнатите резултати са следните:

Ефективно администриране и актуализация на информационните системи, за които отговаря отдела (Интегрираната информационна система на държавната администрация, Единната информационна система за управление на човешките ресурси в държавната администрация и Интегрираната система за легализация на документи), вкл. и методическа помощ за администрациите, което осигури нормалното функциониране на административните структури и звената, ползващи системите при изпълнение на възложените им отговорности;

Изпълнение на задачите на АМС по подготовката и произвеждането на законосъобразни избори за държавни и местни органи на власт;

Своевременно набиране, обобщаване и анализ на информации и др., както и промени в нормативни актове на Министерския съвет и др. документи във връзка с функционалната компетентност на отдел „Административна и регионална координация“;

Ефективно подпомагане на служителя по сигурността на информацията при изпълнение на възложените му със Закона за защита на класифицираната информация задачи;

Обновяване на остарели технически средства и осъвременяване на програмните продукти в регистратурите във връзка с новата „НАРЕДБА за сигурността на комуникационните и информационните системи“;

Въведена в експлоатация деловодна система АИСКИ за автоматизация на процесите по обработка на класифицирана информация в регистратурите – национална, НАТО и ЕС;

Обработен брой входящи писма съдържащи класифицирана информация – 4519. Изготвени 231 писма съдържащи класифицирана информация и 116 явни.

Осигуряване изпълнението на функциите по чл. 9 от Наредбата за сигурността на комуникационните и информационните системи (КИС);

Осъществяване развитието и експлоатацията на КИС чрез Орган по развитие и експлоатация (ОРЕ) към отдела.

Координиране процедурите по изграждане и акредитация на КИС съвместно с Органа по акредитация на сигурността (ОАС) Осигуряване на дейностите, свързани с изграждане на Автоматизираната система за управление на Министерския съвет (АСУ-МС), като подсистема на Комплексната автоматизирана система (КАС) за управление на страната.

Осигуряване на дейностите, свързани с Наредбата за дейностите и задачите по отбранително-мобилизационна подготовка и условията и реда за тяхното осъществяване, които държавните органи провеждат отбранително-мобилизационна подготовка(ОМП) като част от подготовката на страната за отбрана;

Прилагане на пропускателния режим в администрацията на Министерския съвет и координация с Националната служба за охрана. Обработени общо 749 пропуска на посетители за АМС и за Конституционния съд на РБ.

Събрана и обобщена информацията във връзка с отчитането на напредъка по изпълнението на Цел 16 във връзка с изготвянето на Втория доброволен национален преглед на постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие в България;

Събрана и обобщена информация и във връзка с изготвянето на План за изпълнение на Националната програма за развитие „България 2030“ за периода 2026 – 2028 г.;

Приет встъпителен доклад, изготвени Доклад за добри практики, Методология за планиране и прогнозиране на човешките ресурси в публичната администрация, Методология за оценка на работното натоварване в публичната администрация и Методология за оценка на длъжностите по компонент 2 „Подкрепа за стратегическо управление на човешките ресурси“ по проект „Укрепване на стратегическия подход и иновациите в държавната администрация“, финансиран чрез Инструмента на ЕК за техническа подкрепа;

Изготвен и изпратен въпросник до администрациите по проект 23BG02 MCP-23LU02 „Проучване на държавните служители в централната администрация в Европейския съюз: Укрепване на основани на доказателства политики и реформи за управление на хора“ финансиран чрез Инструмента на ЕК за техническа подкрепа, с бенефициент администрацията на Министерския съвет. Събрана и обобщена информация;

Събрани данни за възнагражденията на служителите в централната администрация и оказано съдействие на НСИ относно изготвянето на обобщена информация за заплащането в държавната администрация в Република България към Генерална дирекция „Европейска статистика“ на Европейската комисия;

Изготвени 102 становища/отговора по принципни въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител и на подзаконовите актове по неговото прилагане;

Подготвено и прието Решение № 716 на Министерския съвет от 23 октомври 2024 г. за приемане на Списък на специалностите, за които в отделните администрации съществува недостиг на експерти и за които могат да се предоставят стипендии през 2025 г.;

Проведена Централизирана кампания за летните студентски стажове съгласно Наредбата за студентските стажове в държавната администрация;

Взето участие в единайсет проучвания на Европейската мрежа на публичните администрации (EUPAN и в две на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) чрез попълване на въпросници; Взето участие в работата на проведената Седма среща на „Експертната работа група по публична администрация и управление“ към Европейската комисия;

Извършен анализ на възнагражденията на служители, които заемат длъжности, определени в Класификатора на длъжностите в администрацията, и възнагражденията им се определят съгласно наредбата по чл. 67, ал. 3 от Законът за държавния служител и чл. 107а, ал. 10 от Кодекса на труда в изпълнение на чл. 1, ал. 5, т. 8.1. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ 2024 г.);

Подготвено и прието Постановление № 79 на Министерския съвет от 3 април 2024 г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала;

Подготвено и прието Постановление № 123 на Министерския съвет от 29 април 2024 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2024 г. за изпълнение на разпоредбите на ПМС №79/2024 г.;

Прието Решение № 233 от 29.03.2024 г. на Министерския съвет за приемане на План за намаляване на административната тежест;

Осъществен мониторинг на изпълнението на Плана за намаляване на административната тежест и отчет към 31.12.2024 г.;

Разработен и изпратен за предварително съгласуване проект на План за действие за внедряване на административни услуги на принципа „eпизод от живота“;

Изготвен и одобрен от Съвета за административната реформа Годишен доклад за оценка на въздействието за 2023 г.;

Изготвен проект на Програма за развитие на регулаторната политика на Република България;

Съгласувани 229 предварителни оценки на въздействието, от тях 71 на законопроекти и 158 на проекти на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.

Проведени три технически мисии по компонент „Иновации в публичния сектор“ по проект „Укрепване на стратегическия подход и иновациите в държавната администрация“, финансиран чрез Инструмента на ЕК за техническа подкрепа и представен аналитичен доклад за състоянието на иновациите в публичния сектор;

Приет от Министерския съвет Доклад за самооценка на изпълнението на Четвъртия план за действие на България по глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“;

Проведени 4 процедури за неприсъствено вземане на решение на Съвета за административната реформа чрез протокол (на основание чл. 12, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на съвета) за одобряване на внесени предложения за определяне на размери на индивидуални основни месечни заплати на органи на власт; Ръководство за наставници за студентските стажове в държавната администрация и Годишния доклад за оценка на въздействието за 2023 г.;

Одобрен Доклад за дейността на Съвета за административната реформа с Решение № 24 от протокол № 34 от заседанието на Министерския съвет на 14 август 2024 г.;

Организирани и проведени четири заседания на Работна група „Публична администрация“ към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната;

Изготвени дванадесет месечни доклада за дейността на Работна група „Публична администрация“ към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната;

Проведена техническа мисия по Комитета за публично управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с цел подготовка на присъединителен доклад за комитета;

Извършени присъединителни прегледи по четирите ключови за процеса на присъединяване спомагателни органи на Комитета за публично управление на ОИСР;

Получен проект на доклад за оценка на присъединяването на България в областта на публичното управление за проверка на фактите;

Проведени финални прегледи и мисия в България от страна на ОИСР във връзка с работната група за публичен интегритет и антикорупция;

Взето участие в заседанията на Комитета по публично управление и Комитета за регулаторна политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

Взето участие в заседание на Работната група по заетост и управление в публичния сектор (Public Employment and Management Working Party);

Взето участие в онлайн срещи на неформални групи към двата комитета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: Behavioural Insights Network; Network of the Contact Points of the Observatory of Public Sector Innovation; Government at a Glance Steering Group;

Взето участие в срещи на Междуведомствения координационен механизъм – на 25.03., 29.05., 14.10., и 14.11.2024 г., на които е представен напредъкът в преговорния процес по присъединяване на България към ОИСР;

Участие в срещи от компетентността на Работната група за отворено управление. Получен проект на присъединителен доклад по темата „Отворено управление“, който e детайлно прегледан и изпратен на ОИСР с допълнения, корекции и бележки;

Получени положителни присъединителни доклади по три от ключовите спомагателни органа към КПУ - Работна група на висшите служители в областта на електронното управление, Работна група на водещите професионалисти в областта на обществените поръчки и Работна група за отворено управление;

Участие в открита сесия на Комитета по публично управление (КПУ) на ОИСР за представяне на напредъка на публичното управление в сферите, в които са формулирани предварителните препоръки на ОИСР;

Участие в среща с Работната група по заетост и управление в публичния сектор (Public Employment and Management Working Party);

Извършени преглед и корекция на проект на Доклад за оценка на присъединяването на България към ОИСР в областта на регулаторната политика;

Проведено изслушване на българската делегация (представители дирекция „Модернизация на администрацията“) за представяне на напредъка на България по основните препоръки на ОИСР в областта на регулаторната политика.

Координирано участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС чрез отстояване на единни и съгласувани позиции за защита на националния интерес – изготвена и приета Годишна програма за 2024 г. за участието на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС; изготвени и одобрени Шестмесечни програми за Белгийското и Унгарското председателства на Съвета на ЕС, както и отчети за Испанското и Белгийското председателства; разпределени 322 нови междуинституционални досиета на ЕС; съгласувани 183 рамкови позиции по проекти на актове, които се разглеждат в рамките на процеса на вземане на решения в ЕС; съгласувани и приети 110 национални позиции за заседания на различните формати на Съвета на ЕС, на Европейския съвет и срещи на върха; съгласувани и приети 107 доклада от участие в заседанията на Съвета на ЕС; организирани и проведени 32 присъствени заседания на Съвета по европейските въпроси и 17 процедури за неприсъствено вземане на решения; изготвени 49 протокола с 539 решения на СЕВ;

Изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, вкл. постигнато съответствие на българското законодателство с правото на ЕС – изготвен и приет План за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС; изготвен годишен отчет за изпълнението на Плана от предходната година; изготвени и внесени 3 доклада до МС за първите три тримесечия и подготвен годишен доклад до МС за 2024 г.; изготвени ежемесечни отчети до Съвета по европейските въпроси; разпределени отговорности за въвеждането и прилагането на общо 2118 нови акта на ЕС, вкл. 1152 регламента, 913 решения и 53 директиви, публикувани в Официалния вестник на ЕС; изготвени становища за съответствие с правото на ЕС, изготвени становища по Законодателната и Оперативната програма на МС; проверени и потвърдени 203 нотификации на национални изпълнителни мерки; преглед и проследяване на ангажименти по 2502 грами от Постоянното представителство на Република България към ЕС;

Ограничаване броя на случаите, които преминават от информационна в досъдебната фаза по чл. 258 от ДФЕС и предотвратяване вземането на решения за сезиране на Съда на ЕС по чл. 260 от ДФЕС – съгласувани и изпратени на ЕК 30 отговора и допълнителни информации към отговори на запитвания на ЕК в рамките на информационната фаза; в рамките на досъдебната фаза на процедурата за нарушение са съгласувани и изпратени на ЕК общо 107 позиции, допълнителни информации, искания за удължаване на сроковете за отговор по процедури за нарушение и допълнителни информации относно изпълнението на решения на Съда на ЕС; закрити са 24 процедури за нарушения;

Оказана подкрепа на българските граждани и фирми за упражняване на правата им, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на Вътрешния пазар – получени и анализирани 1743 жалби и запитвания на граждани и фирми до Българския СОЛВИТ център; от регистрираните в IMI жалби 485 случая са успешно приключени; 333 случая са затворени от водещия СОЛВИТ център като нерешени; сред останалите случаи има неприети поради несъответствие с критериите за допустимост на СОЛВИТ, все още отворени случаи, по които не е изтекъл срокът за намиране на решение в рамките на СОЛВИТ, или случаи в процес на подготовка. Срещу България са регистрирани 23 нови случая, от които 22 са решени успешно;

Осигурена защита на правата и интересите на Република България пред Съда на Европейския съюз – участие на правителството в 19 нови дела, за които са изготвени и съгласувани съответните съдебни книжа и документи; изготвени 18 становища по проекти на позиции за участие в дела пред Съда на ЕС; участие в 6 съдебни заседания пред Съда на ЕС в Люксембург; проведени 5 срещи с представители на заинтересувани ведомства; водена кореспонденция с компетентните ведомства по 558 новополучени дела; изпратени 16 писма до компетентните ведомства за посочване на мерки за преодоляване на несъответствия, констатирани от Съда на ЕС; актуализиран регистър относно делата в съдебните институции на ЕС, по които Република България участва или е страна; изготвени, съгласувани, приети и изпратени на Министерството на външните работи 5 позиции за одобряване кандидатурите за съдии и генерални адвокати в съдебните институции на ЕС; изготвени и съгласувани 2 бр. указания относно проекти за изменение на Процедурния правилник на Съда на ЕС и на Общия съд; изготвен и изпратен на Министерството на правосъдието принос за обобщения годишен доклад за 2023 г. по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по дела срещу Република България.

Извършени са дейности по координиране и подпомагане на министерствата и другите администрации на изпълнителната власт относно постигането на съгласуваност между предлаганите от тях политики – изготвени становища и доклади организирани работни срещи;

Извършени са дейности по подпомагане и осъществяване на координация за постигането на съгласуваност относно прилагане на правилата за кръгова икономика. Създаден с Постановление № 95 на Министерския съвет от 2024 г. Съвет за кръгова икономика, като постоянно действащ консултативен орган на Министерския съвет за координация на органите на изпълнителната власт по въпросите, свързани с преминаване от линейна към кръгова икономика, който осигурява сътрудничество с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика в областите на кръговата икономика. Изготвена е заповед за определяне състава на Съвета за кръгова икономика;

Оказана експертна, техническа и координационна помощ при отчитане на напредъка по изпълнението на мерките по Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г.(Програмата), изготвена предварителна информация за изпълнението на мерките по Програмата от всички министерства и изготвяне на кратка информация за изпълнението на мерките по Програмата на база проведените работни срещи, изготвени доклади до министър-председателя относно изпълнението на мерките по Програмата, изготвени предложения за изменения и допълнения в Закона за администрацията относно регламентиране на същността, структурата, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната, включително разработени елементи на оценката на въздействието - проблем, предложение, очаквани резултати и конкретни текстове;

Изпълняват се дейностите по подпомагане на процеса по вземане на информирано решение от Министерския съвет чрез изготвяне на становища по целесъобразност на политики, предлагани от органите на изпълнителната власт, организации или лица;

Изпълняват се функциите по организиране и подпомагане на дейността на Съвета за развитие към МС;

Изготвен доклад до главния секретар на МС относно работата на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС). Изготвен доклад от секретаря на КЗЕЗС до министър-председателя. Изготвен пакет документи за определяне на председател на КСЕЗС – проект на доклад на министър-председателя, проект на Решение на Министерския съвет, проект на финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масова информация;

По отношение на Портала за консултативните съвети (ПКС) - участие в работата на комисия (Комисията), създадена със Заповед В-166 от 25.10.2024 г. за извършване на преглед и констатиране на степента на изпълнение на Дейност 2 „Надграждане и развитие на функционалностите на Портала за обществени консултации (включително тестване на надградената система)“ от Договор № МС-61/09.06.2023 г, сключен между администрацията на Министерския съвет и „АСАП“ ЕООД съгласно предвиденото в Техническото задание и в Техническо предложение на изпълнителя, в т. ч.:

Участие в работна среща с представители на дирекция „Модернизация на администрацията“ и представени бележки и предложения за потенциални бъдещи подобрения по системата;

Извършен цялостен преглед на функционалната оперативност на ПКС и съответствието му с Техническото задание на възложителя и Техническото предложение на изпълнителя;

Констатирани несъответствия на функционалната оперативност на ПКС, отразени в контролен лист и представени на председателя и членовете на Комисията;

Участие в изготвянето на Доклад за работата на Комисията до главния секретар на МС в изпълнение на Заповед В-166 от 25.10.2024 г.;

Извършени три прегледа на ПКС във връзка с констатирани несъответствия на функционалната му оперативност (Констативни протоколи № 13 и № 14) с Техническото задание на възложителя и Техническото предложение на изпълнителя.

Извършват се дейностите в изпълнение на функциите на специализирана дирекция от администрацията на Министерския съвет по чл. 41 от Закона за концесиите (ЗК);

Извършват се дейностите по поддържане на Националния концесионен регистър (НКР), в т.ч. публикуване в регистъра на документите, определени със ЗК;

Извършва се мониторинг на прилагането на изискванията за възлагане на концесии по ЗК, чрез наблюдение, анализ и оценка относно наличието на системни проблеми;

Изпълняват се дейностите по извършване анализ на решенията на КЗК и на ВАС по жалби, подадени по реда на глава шеста от ЗК относно концесии по ЗК;

Извършва се предварителен контрол за спазване на изискванията за възлагане на концесии над европейския праг, както и дейностите по осъществяването на предварителен контрол за прилагането на изискванията за възлагане на концесии;

Изпълняват се дейностите по обобщаване на практиката и издаване на указания за прилагането на изискванията за възлагане на концесии;

Изпълняват се функциите по организиране, подпомагане и участие в дейността на Координационния съвет по концесиите;

Изпълняват се дейностите във връзка с осигуряването на законосъобразност и целесъобразност на актовете на МС, свързани с търсене и/или проучване на подземни богатства, както и с концесии по Закона за подземните богатства (ЗПБ), Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и Закона за водите –(ЗВ) – за добив на минерална вода. – дирекция „Координация на политики и концесии;

Изпълняват се дейностите във връзка с осъществяването на процесуално представителство по дела, свързани с концесии по ЗПБ, ЗУЧК и ЗВ;

Всички експерти от дирекцията участват в състава на комитети за наблюдение на програми, финансирани от ЕС, експертни/тематични работни групи, комисии, съвети и др. по въпроси, свързани с функционалната компетентност на дирекция „Координация на политики и концесии“.

Осигурена е методическа помощ на централните органи на изпълнителната власт и на администрациите, които ги подпомагат, при формулиране и отчитане на ежегодните цели на администрацията, съгласно Закона за администрацията, с оглед подобряване по планирането на дейностите в администрациите и обвързването им с постигане на стратегическите цели на политиките. Дадена обратна връзка под формата на бележки, коментари и предложения на над 150 администрации. Изготвен е анализ, с изводи и препоръки, включен в нова т. I.3. „Планиране и изпълнение на стратегическите и ежегодните цели в дейността на администрацията“ на Доклада за състоянието на администрацията през 2023 г., съгласно по чл. 62 от Закона за администрацията;

Насърчено е прилагането на единни стандарти по отношение на стратегическите документи и процеса по тяхното разработване, наблюдение и отчитане чрез изготвени становища по проекти на стратегически документи, доклади, отчети и предложения за разработване на нови национални стратегически документи, както и e предоставяна методическа подкрепа;

През отчетния период приключиха обществените консултации и съгласуването по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация на разработения проект на Закон за стратегическото планиране, с цел нормативно регламентиране на процеса по планиране. Извършен е преглед и анализ на всички получени становища и целесъобразните бележки и предложения са отразени;

Експертно е подпомаган Съветът за развитие, като са координирани съгласувателните процедури за проектите на стратегически документи, отчетите за тяхното изпълнение и докладите за състоянието на определени области на политики. Организирани са три заседания на Съвета и десет писмени процедури за неприсъствено приемане на решения;

Изпълнен е ключов етап от реформа по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) чрез изготвянето и приемане от Съвета за икономически анализи на Годишен доклад за 2023 г. През отчетния период са организирани пет събития за представяне на изследвания и годишна конференция;

Изготвени са два доклада за ефекта от фондовете на Европейския съюз „Фондовете на ЕС в България: Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС“ през м. март и м. септември 2024 г.;

Създаден е механизъм за подготовка на Втори доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие с Решение № 156 от 08 март 2024 г. на Министерския съвет. Организирани са пет заседания и две писмени процедури на Постоянната работна група към Съвета за развитие. Организирани и проведени са два конкурса за идентифициране на добри практики, които да бъдат включени в доклада (в рамките на структурите на държавната администрация, както и сред външните за администрацията заинтересовани страни). Събрана е структурирана обратна връзка от над 80 организации чрез разработен въпросник. Изготвен е проект на Втория доброволен преглед, който е одобрен от работната група през м. декември. Организирана е кръгла маса за обсъждане на напредъка по пет Цели, включително Цел 10, по която АМС е координираща институция, а представители от ДСП са взели участие в редица други кръгли маси, с оглед представяне на координационния механизъм и напредъка по изготвяне на доклада за България. Разработен е проект на План за действие за изпълнението на НПР БЪЛГАРИЯ 2030 за периода 2024-2026 г., съгласуван от Съвета за развитие и приет с Решение № 154 от 7 март 2024 г. на Министерския съвет. Изготвен е анализ на напредъка в изпълнението на НПР БЪЛГАРИЯ 2030 през периода 2021-2023 г., който е разгледан на оперативно съвещание на МС. Разработен е проект на План за действие за изпълнението за периода 2025-2028 г.;

Изпълнявани са функции на секретариат на междуведомствената работна група, създадена със заповед на министър-председателя, за организация и координация на подготовката на Социален план за климата съгласно Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060. Подготвени са материали във връзка със създаването на междуведомствената работна група, организирани са и са проведени 2 заседания на групата. Организирани са 5 срещи на експертни екипи за изготвяне на подход за разработване на дефиниции и събиране на данни, необходими за целите на плана. Изготвен е формат за събиране на информация за съществуващи мерки в тази сфера, обобщаване на отговори и представяне на членовете на работната група. Изготвен е проект на ПМС с координационен механизъм за разработване и изпълнение на Плана. Взето е участие в 2 заседания на експертната работна група на Европейската комисия по политиката по изменение на климата и проведени срещи със службите на Европейската комисия;

Оказана е подкрепа на НСИ при изпълнението на проект „Технологичен инструмент за по-добро стратегическо планиране и управление на изпълнението на националните стратегически документи“, финансиран по НПВУ;

Извършена е цялостна координация при изпълнението на дейностите по проект 23BG02 „Укрепване на стратегическия подход и иновациите в държавната администрация“, финансиран от Инструмента за техническа подкрепа (TSI). Извършен е преглед и са изготвени конкретни бележки и предложения по 5 бр. работни версии на проекти на Методология за стратегическо планиране и на Наръчник към нея. Също така са предоставени бележки по 4 бр. работни версии на проекти на Насоки за подобряване на стратегическото планиране и координацията и Насоки за мониторинга и оценката на стратегически документи, изготвени от ОИСР. Извършен е преглед с предложения по 4 бр. работни версии на проект на списък с области на държавната политика и по работни версии на проект на доклад от извършен преглед на действащите стратегически документи по сектори, с идентифицирани препоръки за подобряване на тяхното съдържание и за тяхното поетапно интегриране. През отчетния период са организирани три семинара с участието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - на 17 април 2024 г., в периода 04-05 юли и 01-02 октомври 2024 г.;

Изготвени са технически спецификации за проектните дейности, както и документи за определяне на екипи за управление на проект 24BG23 „Засилване на капацитета за разработване и мониторинг на публични политики“ и 24BG06 „Укрепване на капацитета на Центъра за управление за изпълнение на сложни приоритети и адресиране на кризи и мегатенденции, чрез партньорски обмен и обучение“, в координация с ЕК и ОИСР. Организирана и координирана е една проучвателна мисия на ОИСР в България в периода 2-5 декември 2024 г.

Извършени са общо 19 бр. проверки, от които 2 бр. планови и 17 бр. извънпланови проверки, като за всяка една от тях е изготвен доклад до министър-председателя, съдържащ констатации, изводи и препоръки за подобряване работата на проверяваните структури, дейности и процеси. В резултат на извършените проверки е предложено образуването на дисциплинарни производства за шестима служители от администрацията на Министерския съвет (с действащи служебни правоотношения) за допуснати нарушения на служебните им задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрацията. Освен това, е предложено да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от двама служители от Звеното за вътрешен одит в Министерството на образованието и науката, както и от главния секретар и от директора на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ в Министерството на културата;

За установените в хода на извършване на проверките данни за извършено престъпление в Министерството на културата са изпратени сигнали до компетентните органи на прокуратурата;

По искане на органите на Столична дирекция на вътрешните работи е предоставена информация за резултатите от извършената проверка в Национален фонд култура към Министерство на културата;

Постъпили са общо 255 бр. сигнали по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). От тях: 102 бр. сигнали, ведно с приложенията към тях, са препратени по реда на чл. 112 от АПК на компетентните органи за разглеждане; по 121 бр. сигнали са изготвени отговори до подателите им; по 17 бр. сигнали със заповед на министър-председателя са възложени проверки; 2 бр. сигнали са приключени по реда на чл. 124, ал. 1 от АПК; 4 бр. сигнали са приключени по реда на чл. 112, предложение второ от АПК; по 8 бр. сигнали е извършено предварително проучване по реда на чл. 32 от НСМЧИРНОДВСКО, за което са изготвени доклади до министър-председателя; 1 бр. сигнал е квалифициран като анонимен по чл. 111, ал. 4 от АПК, поради което не е образувана административна преписка по него;

Извършена е проверка на общо 291 бр. декларации за несъвместимост и за промяна в декларираните обстоятелства (чл. 49, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПК), от които 132 бр. са подадени от лица, заемащи публични длъжности по ЗПК, чиито орган по избора/назначаването е министър-председателят или Министерският съвет, и 159 бр. – от лица по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК;

Обработени са и е осъществен контрол за срочното подаване на 474 бр. декларации за имущество и интереси (чл. 49, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗПК) на служителите в администрацията на Министерския съвет и на лица в политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателя;

Не са постъпвали сигнали за конфликт на интереси за лица по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, чийто орган по назначаването е министър-председателят или заместник министър-председателя;

По искане на Комисията за противодействие на корупцията от Главния инспекторат е представена информация и документи за шест лица, заемащи публични длъжности, избрани/назначени от МС/министър-председателя;

Със заповед № Р-60 от 27.03.2023 г., изм. със заповед № Р-199 от 24.10.2024 г., и заповед № Р-199 от 24.10.2204 г. на министър-председателя седем държавни инспектори са определени да отговарят/да вземат участие в осигуряването на съответствието на три от правните инструменти към Комитет по публично управление (OECD/LEGAL/0435, OECD/LEGAL/0379, OECD/LEGAL/0316) и като членове на Работна група за индикаторите за публична почтеност към Комитета за публично управление на ОИСР и на Работна група за индикаторите за публична почтеност към Комитета за публично управление и Комитета за регулаторна политика на ОИСР;

Държавен инспектор е включен в постоянната работна група за управление на риска в администрацията на МС, създадена със заповед № В-17 от 25.01.2024 г. на министър-председателя;

Ръководителят на Главния инспекторат и един държавен инспектор са включени в състава на създадената със заповед № Р-15 от 23.01.2024 г. на министър-председателя междуведомствена работна група, която да изготви проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията и Кодекс за поведение на лицата, заемащи публичните длъжности в централната изпълнителна власт;

Петима държавни инспектори от Главния инспекторат са взели участие в проведения на 15.05.2024 г. форум на тема „Устойчиво развитие и бизнес интегритет”, организиран от Асоциация „Прозрачност без граници“;

Един държавен инспектор от Главния инспекторат участва в проведено на 29.05.2024 г. в Министерството на външните работи заседание на Междуведомствения координационен механизъм за процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на Република България към ОИСР;

През отчетния период от страна на Главния инспектора е изготвена и предоставена информация за дейността на звеното/администрация на Министерския съвет, във връзка с: ревизиран доклад от проверката на Република България в рамките на Втория кръг от Механизма за преглед на прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC); подготовката на първия Доклад относно перспективите за борба с корупцията за Източна Европа и Централна Азия от Секретариата на Антикорупционната мрежа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Източна Европа и Централна Азия (ACN); представяне приноса от страна на Република България за подготвянето на петия годишен Доклад за върховенство на правото в Европейския съюз за 2024 г. и даване на отговори на допълнително поставени въпроси по повод изготвянето на доклада от Европейската комисия; предстояща среща с представители на Секретариата на ОИСР във връзка с присъединяването на България към Работната група на ОИСР за обществена почтеност и борба с корупцията (PIAC); извършван одит на изпълнението „Мерки за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове“ от Сметната палата; по постъпили в АМС 3 бр. заявления по ЗДОИ; постъпили 6 бр. питания от народни представители от 49-то и 50-то Народно събрание; по искане на Комисията за защита на личните данни е изготвена информация от името на министър-председателя; публикуването в платформата FENIX по линия на изискването за отчитане на два пъти през годината на напредъка на заложените в Плана за възстановяване и устойчивост етапи и цели, както и на мониторинговите стъпки от дирекция „Централно координационно звено“ в Министерството на финансите;

Дадени са 4 бр. становища, от които две са по поставени въпроси от Министерството на отбраната, свързани с прилагането на ЗПК, и две – по искане на дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ по повод воден от тях съдебен спор по ЗДОИ.

Проведени са 5 присъствено заседания на НСТС и 17 заседания на постоянните комисии, като общо са консултирани 29 проекта на нормативни актове и други документи;

НСТС е изготвил 2 проект на Решение на Министерския съвет за определяне на представителите на Министерския съвет в Националния съвет за тристранно сътрудничество и съответните документи към него;

Решенията на НСТС по консултираните проекти на нормативни актове и други документи са оформени в 17 протокола, като 12 от тях са съгласувани на подпис;

Проведените присъствени заседания на НСТС са излъчвани на живо в залата за журналисти в сградата на Министерския съвет. По-голямата част от заседанията на постоянните комисии към НСТС са проведени дистанционно;

Със заповед на председателя на НСТС е обявено началото на процедурата за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище. Служителите на СНСТС са участвали в работата на Комисията към МТСП за проверка на подадените документи от организациите за наличието на критериите за признаване на представителност;

През периода от 01.01.-31.12.2024 г. са постигнати заложените цели, свързани с осигуряване на организацията на дейността, техническото и административното обслужване на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурността на доставките (МСОИСД); осъществяване на контрол по изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) и осигуряване на прозрачност в работата на МСОИСД и информираност на бизнеса и гражданите;

Организирани и проведени са 9 заседания на МСОИСД през 2024 г.;

Съгласно задачите произтичащи от ЗЕКПСОИТДУ, са подготвени, изпратени до членовете на съвета и разгледани на заседанията, заявленията на 206 фирми, за издаване, спиране, прекратяване, заличаване, отнемане и отказ на лицензи, сертификати, удостоверения за регистрации за външнотърговски дейности с продукти, свързани с отбраната, както и за промяна на обстоятелствата настъпили след тяхното издаване. Издадени са общо 269 лицензи, удостоверения и сертификати;

Секретариатът на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките изготви проект на Доклад за дейността на Междуведомствения съвет през 2023 г.;

В областта на отбранителната индустрия и на международното отбранително-икономическо и научно-техническо сътрудничество в интерес на отбраната и сигурността, Секретариата на Междуведомствения съвет участва в конференции, семинари и работни срещи свързани с индустриалното сътрудничество и разгледа въпроси, касаещи отбранителната индустрия;

В областта на отбранително-мобилизационната подготовка на страната и контрола на държавните резерви и военновременни запаси, Междуведомственият съвет разгледа и прие изискуемите от нормативната база документи;

За осигуряване на прозрачност в работата на МСОИСД и информираност на бизнеса и гражданите, при обсъждане на въпроси, свързани с функционалните области на съвета, е публикувана на интернет страницата на МСОИСД необходимата информация.

Подготовка и организация на провеждането на пет заседания на Съвета по сигурността;

Представяне на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2022 г. пред комисиите по култура и медии, електронно управление и информационни технологии, отбрана, транспорт и съобщения в Народното събрание;

Организиране на координацията между държавните структури, свързани с изпълнение на ангажиментите на Република България като член на ЕС, НАТО и ООН;

Секретариатът на Съвета по сигурността имаше координираща роля по линия на редица международни формати, по които държавата ни има своите отговорности и задължения;

Провеждането на срещи и изготвянето на доклади по въпроси като:

подготовката за изборите; противодействието на хибридните заплахи; киберсигурността; управлението на кризи; за разразилите се мащабни пожари на територията на Република България; Мерки за превенция и намаляване на риска от бедствия; „Основни глобални рискове през 2024: Анализ. Оценка. Прогноза“; „Балканите през 2024: предизвикателства и възможности; констатираните проблеми с тежкотоварни превозни средства по границите;

Анализ на постъпващите данни за актуални процеси в международен и вътрешнополитически план.

За отчетния период по темата „домашно насилие“ фокусът на Администрацията на Министерския съвет бе върху две основни неща – да бъде създаден специализирания постоянно действащ Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, който да прилага активно държавната политика в областта на превенцията и защитата на домашното насилие и на следващо място да бъде приведена подзаконовата уредба в съответствие с направените множество промени в Закона за защита от домашното насилие;

През отчетния период, в областта на координацията по въпросите на интеграцията на малцинствата, акцентът бе поставен върху: финализирането на изпълнението на проекта на Национален план за действие за периода 2024 – 2027 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030), който се прие с РМС № 151 от 7 март 2024 г. и изготвянето на Административен мониторингов доклад за изпълнението през 2023 г. на Националната стратегия на национално и местно ниво;

През отчетния период са предприети действия по изготвянето на проект на Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България и на ежегоден План за действие за изпълнение на Стратегията. Обсъждана е възможността за: изготвянето на правила и процедури за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел, както и изготвянето на финансов механизъм за разпределяне на средствата за проектите, за осъществяването на които са необходими изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В края на 2024 г., предвид изтичащия мандат на действащия Съвет, секретариатът на СРГО е стартирал подготовка за провеждане на процедура за избор на нов състав на Съвета.

Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Бюджетна програма “Координация при управление на средствата от ЕС“ Поставените цели са постигнати чрез функционирането на ефективен координационен механизъм за програмиране, управление, наблюдение и оценка на програмите, съфинансирани от ЕС; наличието на конструктивен диалог с европейските и национални партньори; осигурена подкрепа за структурите на централно ниво, отговорни за координацията, управлението и сертифицирането на средствата от ЕСИФ.

През отчетния период усилията са насочени към осигуряване на необходимите предпоставки за приключване изпълнението на програмите за програмен период 2014-2020 г. и постигане на планираните резултати до края на програмния период, както и към ускоряване на изпълнението на Кохезионната политика (КП), Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика по рибарство на ЕС (ОПР) за програмен период 2021-2027 г.

Ефективното функциониране на системата за управление и контрол на средствата от ЕФСУ е обезпечено чрез осигуряване на необходимата нормативна уредба и методологическа подкрепа за прилагането й, уеднаквяване на процедурите за различните програми и пълната електронизация на услугите за кандидатите и бенефициентите с оглед намаляване на административната тежест, включително чрез развитието на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020). През отчетния период се използват всички функционалности на системата, покриващи целия процес на изпълнение на програмите.

Важна роля за повишаване на информираността и прозрачността при разходването на средствата от ЕС и другите донорски програми има активната комуникационна политика. Всички процеси, свързани с управлението на тези програми, протичат при пълна прозрачност и спазване на принципа на партньорство.

През отчетния период продължи работата по изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Проведени бяха серия от технически срещи със службите на ЕК, както и многократно изпращане на актуализирана информация във връзка с изпълнение на реформите и инвестициите по Плана, включени във второ искане за плащане както и в подготвяното трето искане за плащане. Дирекция ЦКЗ участва активно в комуникацията със службите на ЕК по доказване и верифициране на обстоятелствата, заявени с исканията за плащане, с акцент върху реформите.

В рамките на отчетния период, продължи работата на РГ 19 по подготовката на участието на страната в работата на РГ Структурни мерки и отдалечени райони и Експертната група за Регламента относно общоприложимите разпоредби към ЕК.

Данните за изпълнението на Програма „Техническа помощ“ (ПТП) демонстрират устойчиво и успешно изпълнение. През 2024 г. са открити три процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 56 млн. лв., което представлява 23.57% от бюджета на ПТП. Кумулативно към 31.12.2024 г. са открити за кандидатстване общо девет процедури на обща стойност 217.8 млн. лв., което представлява 91.7% от бюджета на програмата. Договорените средства са в размер на 162.7 млн. лева (68.5% от бюджета).

Въз основа на данните по изпълнението на програмата се отчита задоволителен напредък по отношение на реализирането на стратегическата цел на ПТП като са осигурени по-голяма част от предпоставките за повишаване на добавената стойност на системата за управление на средствата от ЕФСУ/ЕСИФ (Системата) по отношение на оптимизиране на средата за изпълнение на Споразумението за партньорство и на укрепването на капацитета на органите, бенефициентите и партньорите по програмите от Споразумението. Продължават усилията в посока на ангажиране на социално-икономическите партньори и организациите на гражданското общество за добро управление на средствата от ЕФСУ, както и за повишаване на прозрачността и комуникиране на постигнатите резултати. През отчетния период от ПТП се предоставя БФП за повишаване на административния капацитет на служителите в Системата, ключови бенефициенти на програмите, съфинансирани от ЕФСУ и партньори, като мерките за капацитет се изпълняват по 9 проекта/финансови планове. Постигнат е напредък по изпълнение на мерки за повишаване на прозрачността, видимостта и комуникацията за Европейската политика на сближаване, възможностите за финансиране и на постигнатите резултати. В допълнение на подкрепата за ЦКЗ за изпълнение на мерки за повишаване на видимостта на подкрепата от ЕФСУ, е осигурена подкрепа от ПТП и за ефективното функциониране на националната мрежа от областни информационни центрове. По отношение на мерките за прозрачност и отчетност, планирани за изпълнение с подкрепата на ПТП, ключово предизвикателство продължава да е прилагането на Пактове за почтеност, както и популяризирането им като инструмент за превенция на корупционни практики.

Данните за финансовото изпълнение на ОПДУ за 2024 г са показател за успешното и́ изпълнение: договорени средства в размер на 103.1% над бюджета на програмата и верифицирани, изплатени и сертифицирани средства - над 99% от бюджета на ОПДУ.

Приносът на извършените инвестиции по ОПДУ от началото на програмния период до края на 2024 е съществен и допринесе за повишаване на ефективността на администрацията чрез въвеждане на е-управление, опростяване и автоматизация на процеси, подобрение на информационните системи и по-ефективно управление на данни, подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса чрез предоставяне на по-достъпни услуги.

Целите на Резерва за приспособяване към Брексит също са постигнати в максимална степен чрез осигурената подкрепа за повишаване на пропускателната способност на граничните контролно-пропускателни пунктове, подобряване на резултатите от противодействието на опитите за нарушаване на митническото и акцизно законодателство, разширяване на възможностите за автоматизиран рисков анализ, улесняването на търговските операции на законния бизнес, повишаване на конкурентоспособността на икономиката, както и подобряване на изпълнението на функциите на Агенция „Митници“ по защита на живота и здравето на хората, както и подпомагане на дейности извършвани от консулското представителство на Република България в Лондон, свързани с променения правен статут на българските граждани, които пребивават в Обединеното кралство и Северна Ирландия.

При изпълнение на дейността си служителите на дирекции „Централно координационно звено“ и „Добро управление“ зачитат принципите на добро финансово управление, прозрачност и недискриминация. Принципът на партньорство е основополагащ както при разработването на програмните документи, така и при изпълнението им. Повишаването на осведомеността на широката общественост относно постигнато с финансирането от ЕС са с цел да се популяризира дейността на Съюза в България, като всички дейности, извършени за осигуряване на прозрачност, комуникация и видимост почиват на вярна, точна и актуална информация.

Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Брой органи/звена, подкрепени по Програма „Техническа помощ“ за ефективното администриране и използване на фондовете в България във връзка с прилагането на политиката на сближаване на ЕС · Брой · 4 · 7

Политиката в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Бюджетна програма “Осъществяване на държавната политика на областно ниво”.

Основната цел на програмата е постигане на по-добро управление на областите при провеждане на държавната политика, защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществяване на административен контрол.

Областният управител е териториален орган на изпълнителната власт в областта с обща компетентност. Той осъществява държавното управление в областта и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждането на регионалната политика. Областният управител се назначава от Министерския съвет. При осъществяване на своите правомощия и функции областният управител се подпомага от заместник областни управители и областна администрация.

Правната рамка, очертаваща правомощията на областния управител, съответно структурата, функциите и дейността на ръководената от него администрация е зададена от Конституцията на Република България, Закона за администрацията и Устройствения правилник на областните администрации. Отделни правомощия на областния управител, както и функции на администрациите са уредени в редица специални закони и др. нормативни актове.

Постигнатите резултати са следните:

Осъществен е непрекъснат административен контрол по изпълнението на административните актове и спазването на законността на територията на областите. Постигната е координация в работата с органите на местно самоуправление и местна администрация.

Най-много правомощия и функции са свързани с координация, надзор и контрол – 94, което съответства на конституционно възложените правомощия на областният управител като орган на изпълнителната власт в областта. Следващите по брой функции са по предоставяне на услуги, което се свързва най-вече с правомощието на областния управител да управлява държавната собственост на територията на областта и такива, свързани с устройство на територията. Функциите по секторна политика са 31 броя, което представлява едва 14.5% от всички типове функции, като основната част от тях са регламентирани в закони.

Политиката в областта на правото на вероизповедание Бюджетна програма “Вероизповедания” Основната цел на програмата е координиране на отношенията между изпълнителната власт и вероизповеданията.

Постигнатите резултати от дейностите по разпределение и контрол по усвояване на държавната субсидия за вероизповеданията са следните:

Осъществяване на първоначални проверки на място, за да се установят нуждите от субсидии за различните вероизповедания (по планираните разходи);

Извършване на разпределение на субсидиите за централните поделения на вероизповеданията;

След одобрението, средствата се изпращат на централните ръководства;

Уведомяват се писмено получателите за размера на държавните субсидии и им се дават указания за разходването и отчитането на финансовите средства;

Осъществяване на необходимия контрол (на случаен принцип) или по сигнал на място по усвояването на субсидията;

Приемат се заверени копия от отчетите на централните ръководства, които се подреждат по траншове;

Подредените отчети се съхраняват в дирекция „Вероизповедания”;

Води регистър на постъпилите искания за отпускане на държавна субсидия, съдържащ следната информация:

наименование на молитвения дом, населено място, входящ номер на искането за отпускане на държавна субсидия, дата на разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия, резултат от разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия, отпусната сума, изходящ номер на наше уведомително писмо до бенефициента, входящ номер на постъпило в дирекция „Вероизповедания“ потвърдително писмо от бенефициента за получена субсидия, входящ номер на постъпили заверени копия на разходно-оправдателни документи в дирекция „Вероизповедания“, опис на постъпилите заверени копия на разходно-оправдателни документи.

Политиката в областта на архивното дело Бюджетна програма „Национален архивен фонд“ Основната цел на програмата е съхранение, опазване, обогатяване и популяризиране на Националния архивен фонд (НАФ). Той е съвкупност от ценни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските, обществени и други организации, независимо от времето, мястото и начина на създаването им. Държавна агенция „Архиви“ провежда държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхранението и използването на документите от НАФ, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело.

Постигнатите резултати са следните:

Обогатяването на НАФ с ценни документи е от приоритетно значение за агенцията в дългосрочен план и е една от най-важните дейности, осъществявани от държавните архиви. НАФ е исторически формирала се и постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот на обществото. Той се попълва с определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните и общинските институции, с ценните документи на политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества. Важни източници за комплектуване са и документите на значими за обществото личности, както и документите за историята на България, получени от чуждестранни архиви, други институции, българи и български организации в чужбина. Обогатяването на НАФ е в пряка връзка с разширяване възможностите за достъп до архивна информация на всички заинтересовани страни.

Особено важна е дейността на държавните архиви, свързана с превантивния, текущия и последващ контрол във фондообразувателите за опазване и предаване на документите им, обект на НАФ. Тя се осъществява чрез основни и контролни проверки, а при необходимост – чрез извънредни и инцидентни. Извършените към 31.12.2024 г. проверки са 705. От тях 510 са основни, 163 – контролни, 27 извънредни и 5 инцидентни.

През 2024 г. бяха реставрирани 37 483 листа архивни документи от първа, втора и трета степен на увреденост. Реставрацията беше извършена в лабораторията при дирекция ДРКМ и в лабораториите по реставрация в отделите „Държавен архив“ – Монтана, Варна, Пловдив, Велико Търново и Бургас. В изпълнение на политиката на ДАА в областта на подбора и комплектуването на документи от НАФ, за периода януари – декември 2024 г. са приети за постоянно запазване общо 736 учрежденски и лични фондове, 196 частични постъпления, 17 спомена и 2 постъпления с документи за българската история от чуждестранни архивохранилища.

През 2024 г. в държавните архиви са регистрирани общо 226 326 потребители на архивна информация, от тях 5 056 читатели в читалните и 221 270 посетители в сайтовете на ДАА. Броят на посещенията на потребители на архивна информация е 235 370, от които 14 100 в читалните на държавните архиви и 221 270 в сайтовете на ДАА (административен и тематични от платформата „Архивите говорят“). Издадените читателски карти през отчетния период са 1 712.

Политика в областта на архивното дело · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Нормативни и/или методически указания в областта на е-архив и е-архивиране · Брой · 1 · 2

2. Въведени архивни описания в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) · Брой · 1 · 22 026

3. Попълване на системата за е-архивиране · Бр. попълнения с ценни е-документи · 1 · 5 (3 постъпления към лични фондове с 993 електронни документи и обем 5972.54 МВ и 2 постъпления към КМФ с 1478 дигитални образа и 8439,54 МВ)

Брой цифрови копия на цифровизирани аудио-визуални документи · 1 · 201 броя дигитални обекта, 201 мастер файла

4. Вписвания в Регистъра на Националния архивен фонд · Брой · 1 · 13

5. Посещения/показвания от потребители на данни от базите на информационната система на държавните архиви, Системата за е-архивиране, Регистъра на Националния архивен фонд и сайтовете на ДАА · Брой · 1 · 300 712

6. Брой реставрирани листове от архивни документи (І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та степен на увреденост) · Брой · 31 500 · 37 483 бр.

7. Изготвени кадри негатив за Застрахователния фонд на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) · Брой · 61 000 · 65 976 бр.

8. Комплектувани постъпления · Брой · 515 · 1 030

9. Потребители/посещения/обсег на достигнати хора на популяризаторските форми · Брой · 151 890/ 269 000 · 310 917/1 214 053

Бюджетна програма “Администрация” Основната цел на програмата е осигуряване на подходящи условия за работа на правителството и на администрацията на МС.

Постигнатите резултати са следните:

Разпределен е утвърдения със Закона за държавния бюджет за 2024 г. бюджет на Администрацията на Министерския съвет и второстепенните разпоредители с бюджет. Утвърдени са индивидуални бюджети на второстепенните разпоредители;

Изготвено е месечно разпределение на бюджета за 2024 г. на Министерския съвет, при спазване указанията на МФ, разпоредбите на ЗДБРБ за 2024 г. и ПМС № 13/29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г.;

Изготвени и изпратени в МФ са заявките за лимит;

Изготвено и представено в МФ актуализираното очакваното изпълнение на бюджета съобразно изискванията, сроковете и формата, определени от МФ;

Извършени са 107 промени по бюджета за осигуряване на средства за дейности на АМС и ВРБ.

Изготвени и изпратени в определените срокове годишните, месечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета, на сметките за средствата от ЕС и на сметките за чужди средства, както и годишния и тримесечните баланси на МС;

Ежедневно се осъществява контрол по извършването на бюджетните разходи чрез СЕБРА;

Разработена е и представена в Министерство на финансите тригодишна бюджетна прогноза за периода 2025-2027 г. - първи етап и за периода 2025-2028 – втори етап. Документите са изготвени и представени при спазване на указанията и сроковете, дадени от Министерство на финансите;

Подадена е в срок необходимата информация към МЕУ – чрез Информационна система за бюджетен контрол;

Съставени, оформени и окомплектовани са, съгласно нормативните изисквания, разходни и приходни касови ордери, платежни нареждания и мемориални ордери;

Съгласувани са договори, по които страна е АМС. Положен е втори подпис от директора на дирекция „Бюджет и финанси“;

Осигурено е финансиране и разплащане на сключени договори от АМС;

Осъществен е предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължения и извършване на разходи;

Осъществявана е кореспонденция с Министерство на финансите във връзка с актуализирана и утвърдена със Заповед № ЗМФ-151 от 15.02.2023 г. на главния секретар на Министерството на финансите „Процедура за управление на потребителските профили в SAP системата на Министерството на финансите – версия 7.0“, съгласно която за подаване на искане за създаване, промяна или изтриване на потребителски профил в SAP на потребителите от първостепенната система на Министерския съвет е необходимо да се изпрати писмо c приложена попълнена и подписана формата на образец за искане на достъп;

Съставени са счетоводни записвания за отразяване на възникналите стопански операции във ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС, въз основа на постъпили документи, чрез Web базирана Платформа за обмен и съхранение на документи (Платформата), при спазване на задължителните основни принципи, определени от Закона за счетоводството; указанията на Министерство на финансите; Счетоводната политика и Индивидуалния сметкоплан на Министерския съвет, и Амортизационната политика на МС;

Обработени са постъпващите чрез Платформата документи, относно изчисляването на месечното възнаграждение на служителите на ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС;

Изготвени са разплащателни ведомости и рекапитулации за работна заплата на служителите, както и на лицата по извънтрудови правоотношения, получили доход, облаган по реда на ЗДДФЛ за ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС;

Набиране и подбор на персонал, както и процеса по назначаването на служителите в администрацията на Министерския съвет (АМС) всички поставени задачи са извършени в срок, като са изготвени актове за назначаване и преназначаване на персонала, съгласно нормативните изисквания. Подготовка и съхраняване на всички актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения. Води се заповедна книга, а копия от актовете, подписани от министър-председателя на Република България и тези от главния секретар на Министерския съвет, се класират в служебните и трудови досиета на служителите и в досиета на първостепенните и второстепенни разпоредители с бюджет към Министерския съвет;

Изготвяне и актуализиране на длъжностните и поименните разписания на длъжностите, същите се изготвят своевременно при промяна на Устройствения правилник на МС и на неговата администрация и при вътрешни трансформации, предложени от ръководителите на съответните звена и одобрени от главния секретар на МС и министър-председателя;

Приемане, регистриране разпределение, насочване и изпращане на документите от регистратурата, както и приключване, експертиза, текущо и архивно запазване на документите;

Приемане на сигнали и предложения на граждани и организации, съобразно разпоредбите на глава осма „Предложения и сигнали" от Административнопроцесуалния кодекс. Осъществяване на личен прием на граждани, изпращане на писма до различни институции, даване на отговор и др.;

Осигуряване на нормално протичане на дейностите и мероприятията по подготовката и произвеждането на изборите;

Извършени одитни ангажименти, съгласно възложени заповеди на министър-председателя;

Изготвено е становище относно съответствието на годишния доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол и въпросника за самооценка на системите за финансово управление и контрол в Министерския съвет за 2023 г. с резултатите от извършената одитна дейност през 2023 г., съгласно изискванията на чл. 9, ал. 8 от Наредбата за формата, съдържанието, сроковете, реда и начина за представяне на информация по чл. 8, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;

Изготвени становища по мотивирани предложения, проекти на договори и допълнителни споразумения на съществуващи договори, споразумения и протоколи,  проекти на заповеди, представяни са многобройни докладни записки, правни становища, проекти на нормативни и вътрешни административни актове, писма, консултации и мнения по правни въпроси, писмени и устни;

Осъществено процесуално представителство и правна защита по възникнали спорове по над 62 дела;

Ежедневна подготовка и осъществяване на процесите и процедурните правила във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки и Правилника за възлагане на обществените поръчки, проведени през периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. и приключили със сключени договори са 31 бр.;

Организиране ползването и поддържането на сградния и ведомствения жилищен фонд, както и на монтажа и поддържането на машини и съоръжения. През отчетния период са извършени редица мероприятия свързани с полагане на грижа към сградния фонд на МС;

Координиране на ползването и контрола върху управлението на обектите – публична държавна собственост и обектите – частна държавна собственост, предоставени за ползване и управление на администрацията на Министерския съвет;

Осъществено процесуално представителство и правна защита по възникнали спорове във връзка с вземане на решения по реда на Закона за достъп до обществена информация;

Информационно обслужване - поддържане и администриране на информационна система за електронни заседания на правителството; правни информационни системи; издаване на квалифицирани електронни подписи; обработени 1 535 заявки от билетната система за управление на ИКТ заявки в АМС;

Обезпечаване на всички регулярни и извънредни мероприятия в сградата на МС с технически и човешки ресурс.

Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ Основните цели на програмата са:

Ефективна борба с трафика на хора и с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Повишаване квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа.

Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги.

Ръководство, координиране и контрол на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата.

Съгласно чл. 7, ал. 2 и 3 от Закона за борба с трафика на хора, Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора и ежегодно разработва Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите от престъплението. Работата на Националната комисия се изпълнява посредством нейната администрация, която има две основни роли – от една страна е еквивалентен механизъм на национален докладчик по въпросите на трафика на хора, по линия на ангажиментите на държавата ни към всички международни инструменти, по които е страна, от друга – координира Националния механизъм за насочване и подкрепа на жертви на трафик на хора. Към НКБТХ функционират 7 специализирани услуги за жертви на трафик на хора: 4 услуги от резидентен тип и 3 консултативни услуги. За отчетният период подени са общо 102 сигнала, част от които касаят и други сходни на трафика на хора престъпления, в т. ч. домашно насилие, нарушени трудови права, съмнителни обяви за работа, както и случаи на чужди граждани, които са били в потенциален риск от попадане в ситуация на трафик др. Общият брой лица по всички сигнали за трафик, формално или неформално идентифицирани е 79, включително и децата на жертвите на трафик.

Борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е основен приоритет за Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН). Комисията осъществява методическо ръководство и контрол върху местните комисии за БППМН в страната, както и анализ на данни, изготвяне на прогнози, провеждане на изследвания, програми за превенция и противодействие на детското асоциално поведение, координация на действията на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел по отношение на превенцията и противодействието на противообществените прояви и престъпността при ненавършилите пълнолетие лица. Основната дейност на Централната и местните комисии за БППМН е свързана с организацията на първичната превенция – съответно на национално и общинско ниво. Към настоящия момент в страната функционират 297 местни комисии.

За повишаването на квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа, отговорният орган е Института по публична администрация (ИПА) – направени са проучвания и оценка на потребностите от обучение, както за администрацията като цяло, така и за отделни професионални групи или организации в нея. Института ежегодно актуализира програмите за обучение чрез разработване на нови курсове и по-широко прилагане на дигитални форми на учене, организира и провежда задължително обучение за назначени за първи път на държавна служба и за държавни служители, назначени за първи път на ръководна длъжност, сътрудничество с институти, университети и други образователни институции в България и чужбина по въпроси, свързани с квалификацията на работещите в държавната администрация.

Да ръководи, координира и контролира политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата отговорността е възложена на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ (ДАБДП). Считано от месец юни 2024 г. ДАБДП е новата национална контактна точка в България за Европейската харта за пътна безопасност. Това е най-голямата платформа на гражданското общество за пътна безопасност, с повече от 4 000 членове. Разнообразната общност от членове на Хартата се състои от компании, неправителствени организации, национални, регионални и местни власти, изследователски институции, университети и училища. Уебсайтът на платформата служи за споделяне и обмяна на опит, по-конкретно за: активност и подкрепа на сдружения, училища, университети, фирми от всякакъв тип и размер, както и национални и местни власти при провеждането на дейности за безопасност на движението по пътищата; популяризиране приноса на гражданското общество към безопасността на движението по пътищата; разпространение и споделяне на знания по проблемите на БДП в ЕС; подкрепа за реален диалог за трансфер на опит и практики в областта на БДП на всички нива на управление в ЕС. Мисията на Европейската харта за пътна безопасност е допълнително да насърчи, стимулира и разшири общността, която работи за постигане на общата Европейска визия за намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания с 50% между 2020 г. и 2030 г. и крайната цел – без загинали по пътищата на ЕС до 2050 г. През 2024 г. са проведени редица национални информационни кампании: за опазване живота и здравето на децата на пътя; радиокампания „Гласът от задната седалка“; информационна кампания за светлоотразителните елементи; конкурс „Талисман, който ни пази на пътя“; кампания „Отново на училище“; кампания „Убий скоростта, спаси дете“; национален ден на безопасността на движението по пътищата – 29 юни; втори годишни награди „Инициативи в подкрепа на безопасността на движението по пътищата“; кампания „Бъди герой“; акция „Зима“ и най-добър млад шофьор на България.

Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги се осъществяват чрез:

осигуряване на необходимите условия за протичането на официални срещи и мероприятия в стопанство „Евксиноград”, комплекс „Бояна” и обект „Шабла”.

предоставяне на необходимите условия за обслужване на представителните мероприятия на централните държавни органи, организиране отдиха на работещите в тях и на други лица, по подпомагане провеждането на квалификацията на кадрите в почивните бази „Слънчев бряг” и „Орлица” – Пампорово.

Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ Провеждане на ефективни политики в областта на международната закрила и поддържане на капацитет за бърза и адекватна реакция в случай на миграционен натиск, както и подобряване условията за живот в местата за настаняване на лица, търсещи закрила и поддържане на материално-техническата база е в правомощията на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС.

ДАБ при МС продължава усилено да работи за оптимизирането и повишаване качеството на процедурата за предоставяне на международна закрила. Това се постига чрез постоянно участие на служители на Агенцията в обучения, организирани от партньорски организации, както и провеждане на тематични обучения относно производството по отношение на интервюиращи органи и регистратори в териториалните поделения. Изграден е системен подход за запознаване на новоназначените служители с нормативната база и практическото й приложение, с цел по-бързо адаптиране към процеса на работа. Разработени са насоки и вътрешни правила за провеждане на процедурните действия при разглеждането на молбите за закрила. Участието в различни обучителни формати допринася за обмяната на опит и добри практики в областта на предоставянето на международна закрила.

Постигнатите резултати са следните:

Настаняване на лица, търсещи международна закрила в териториалните поделения на ДАБ при МС;

Постановени решения по молби за предоставяне на международна закрила (решения за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут, откази за предоставяне на статут и прекратяване на производство);

Прилагане на механизма по презаселване съгласно Решение № 750 от 30 ноември 2017 г. за изменение на Решение № 263 на Министерския съвет от 2016 г. за одобряване на рамка за национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България;

Предоставяне на грижи и услуги на лица, търсещи международна закрила - социално и здравно подпомагане, оказване на психологическа помощ и посредничество на пазара на труда;

Осигуряване на материално-техническа база и условия за настаняване, които отговарят на стандартите на директива на Съвета на ЕС 2013/33/ЕС от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;

Предоставяне на бързо и качествено производство при спазване на всички нормативни изисквания и защита правата, личните данни и законните интереси на кандидатстващите за международна закрила лица чрез повишаване и надграждане на административния капацитет на ДАБ при МС.

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (КС) Програмният формат на бюджет на Конституционен съд за 2024 г. е структуриран в една функционална област „Върховенство на Конституцията“ и една Бюджетна Програма: „Тълкуване на конституцията“.

Към 31.12.2024 г. отчетените разходи по бюджета на Конституционния съд по области на политики и бюджетни програми съдържа консолидирана информация за всички разходи, извършени за периода 1 януари – 31 декември 2024 г. и е както следва:

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет към 31.12.2024 г.

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 8 858 000 · 9 257 609 · 8 740 205

0400.01.00 · Функционална област „Върховенство на Конституцията“ ·   8 858 000 ·   9 257 609 · 8 740 205

0400.01.01 · Програма „ Тълкуване на Конституцията“ ·   8 858 000 ·   9 257 609 · 8 740 205

Целта на дейността на Конституционния съд е осигуряване върховенството на Конституцията.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

0400.01.01 Бюджетна програма „Тълкуване на Конституцията“ (класификационен код и наименование на бюджетната програма)

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Отчет към 31.12.2024.г.

1. Дадени задължителни тълкувания на Конституцията · Брой · 2

2 Решения по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента · Брой · 16

3. Решени спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местно самоуправление и централните изпълнителни органи · Брой · 1

4. Решения по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна · Брой · 0

5. Решения по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения, за законността на избора за президент и вицепрезидент, законността на избора на народен представител, законността на избора на член на Европейския парламент от Република България, установяване на неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции и др. · Брой · 0

През 2024 г. в Конституционния съд са образувани 42 (четирдесет и две) конституционни дела; постановени 16 (шеснадесет) решения по конституционни дела;.

ОМБУДСМАН Омбудсманът е застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес. Той е висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание. Омбудсманът в своята дейност се подчинява само на Конституцията законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Едновременно с това неговата фигура се явява носител на гражданския контрол върху държавната и общинската администрация, що се касае до всеки един отделен случай, когато тя застрашава или нарушава правата и свободите на гражданите. От съществено значение в тази връзка са политиките, които националният обществен защитник провежда, продиктувани от нормативно определените му правомощия и принципите на добро управление.

Отчет на разходите по бюджета на ПРБ по функционални области и бюджетни програми:

4000.00.00 · РАЗХОДИ · Закон 2024 · Уточнен план · Отчет 2024

(в лева) Общо разходи по бюджета на ПРБ

4000.01.00 · Функционална област "Защита правата на гражданите" · 4 669 500 · 4 694 364 · 4 008 535

4000.01.01 · Бюджетна програма "Застъпничество и защита на правата и свободите на гражданите" · 4 669 500 · 4 694 364 · 4 008 535

За периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. постъпилите в институцията жалби и сигнали от граждани и представители на организации са 12 510 бр. Гражданите, потърсили съдействие от омбудсмана на Република България чрез постоянно действащата приемна през горепосочения период са 10 433 бр..

Омбудсмана членува в Европейски институт на омбудсманите, Международен институт на омбудсманите, Организация на омбудсманите и медиаторите от франкофонията и Европейска мрежа на националните институции за защита правата на човека, Европейска мрежа на омбудсманите за деца.

СМЕТНА ПАЛАТА (СП) Мисията на Сметната палата е да контролира изпълнението на бюджета и управлението на други публични средства и дейности, като осъществява ефективна, ефикасна и икономична одитна дейност, за да спомогне за подобряване на управлението и отчетността на публичните ресурси.

Отчет на разходите по бюджета на ПРБ по функционални области и бюджетни програми Сметната палата прилага една функционална област "Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности" и една бюджетна програма "Независим, ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева) Общо разходи по бюджета на Сметната палата

0500.01.00 · Функционална област "Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности" · 33 271 800 · 33 319 387 · 32 367 166

0500.01.01 · Бюджетна програма "Независим, ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“ · 33 271 800 · 33 319 387 · 32 367 166

Отчетените разходи по бюджета на Сметната палата към 31.12.2024 г. са в размер на 32 367 166 лева, както следва:

• · разходи за персонал в размер на 27 252 798 лв., включващи разходите за възнаграждение на персонала, нает по трудови правоотношения, разходи за възнаграждения на извънщатния персонал, обезщетения по Кодекса на труда и задължителните осигурителни вноски за сметка на работодател.

• · разходите за издръжка са в размер на 2 693 295 лв. извършени за обезпечаване на одитната и специфична дейност на изнесените работни места (ИРМ) и ЦУ на Сметната палата. Най-голям дял имат разходите за външни услуги в т.ч. са: разходите за лицензионни такси за продукта за одитната дейност PENTANA, за поддръжка на програмните продукти обезпечаващи дейността, разходите за командировки в страната и за обучения. В това число е и изплатения членски внос към ИНТОСАЙ ЕВРОСАЙ и ИСАКА за 2 466 лв. и 72 760 лв. платените данъци и такси.

• · в изпълнението на капиталовите разходи са отчетени общо 2 421 073 лв., в т.ч. за придобиване на компютри и хардуер 437 410 лв., за придобиване на машини и съоръжения 187 576 лв., за придобиване на транспортни средства 1 667 724 лв., за стопански инвентар 31 034 лв. и за придобиване на програмни продукти и лицензи 97 329 лв.

Отчет на показателите за изпълнението по бюджетна програма „Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“:

бюджетна програма 0500.01.01 Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности" · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за изпълнение

Годишна програма за одитната дейност основана на оценка на риска и отчитаща интересите на заинтересованите страни · брой · 1 · 1

Одити възложени от Народното събрание · брой · 3 · 0

Извършване на задължителните финансови одити на годишните финансови отчети на бюджетните организации, както и в рамките на петгодишен период на всички общини с обща сума на отчетените разходи по бюджета, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чуждите средства за предходната година под 10 млн. лв., съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗСП · брой · 337 · 326

Предварително проучване, оценка на риска и текущ контрол на периодичните отчети като междинен етап на финансовия одит на ГФО · брой · 66 · 70

Информиране на ръководствата на одитираните обекти за установените несъответствия и насърчаване извършването на корекции, за да се намали броя на изразените модифицирани мнения относно годишните финансови отчети на бюджетните организации · брой  · 403 · 396

Информиране на целевите потребители за резултатите от финансовите одити, чрез интернет страницата на Сметната палата и изпращането на одитните доклади на председателя на Народното събрание и ръководителите на бюджетните организации. · брой  · 337 · 326

Планирани одити на изпълнението включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата ·  брой · 4 · 4

Годишен план за обученията основан на идентифицирани потребности за обучения в съответствие с годишна програма за одитната дейност и стратегията за дейността на Сметната палата · брой  · 1 · 1

Специализирани обучения за одиторите и администрацията · брой  · 100 · 100

Участие в работата на работни групи към ЕВРОСАЙ и ИНТОСАЙ · брой работни групи · 12 · 10

Участие в работата на работни групи или мрежи към Контактния комитет · брой работни групи · 3 · 1

Извършени кооперативни одита с други върховни одитни институции · брой · 0 · 0

Планирани одити за съответствие, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 46 · 39

Заети щатни бройки - одитори и служители в администрацията · % на заети щатни бройки · 74% · 76%

Планирани специфични одити, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 4 · 3

Одит на бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии · брой · 1 · 1

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в изборите за членове на Европейския парламент от Република България. · брой · 1 · 1

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в парламентарни избори · брой · 0 · 2

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в президентски избори · брой · 0 · 0

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в избори за общински съветници и за кметове · брой · 2 · 2

Одити извършени в среда Пентана · % · 95% · 92%

Изпълнени препоръки от одитите на Сметната палата · % · 70% · 71%

Отчет за дейността на Сметната палата. Изпратен на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Становище по Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор. Изпратен на Народното събрание и Министерство на финансите · брой · 1 · 1

Становище по Доклада за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет. Изпратен на Народното събрание и Министерство на финансите. · брой · 1 · 1

Обобщен доклад за резултатите от финансовите одити. Изпратен на Министерство на финансите. · брой · 1 · 1

Самооценка на интегритета по методологията IntoSAINT · брой · 1 · 0

Извършване на одит на годишния финансов отчет от независима комисия, определена от Народното събрание (чл. 65 от ЗСП) · брой · 1 · 0

Посещения на интернет страницата на Сметната палата · брой · 80 хил. · 105 хил.

Медийно покритие по одитни доклади · % · 50 % · 50 %

Самооценка по Рамката за измерване на изпълнението на ВОИ (SAI PMF) · брой · 1 · 0

Партньорска проверка от друга върховна одитна институция · брой · 0 · 0

Степен на доверие на гражданите в Сметната палата · % · 50 % · Няма данни

Степен на доверие на одитираните организации и други заинтересовани страни в Сметната палата · % · 90 % · Няма данни

Степента на изпълнение на показателите е според очакванията. Налице е забавяне не толкова при стартирането, колкото при изпълнението на одити за съответствие и одити на изпълнението, като основната причина за това е недостига на одитори с необходима компетентност.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) Консолидираните разходи, обхванати в отчета на програмния бюджет на Министерството на финансите (МФ) за 2024 г. възлизат на 854,3 млн. лв., в това число по бюджета на МФ – 786 млн. лв. и по други бюджети и сметки за средства от ЕС – 68,3 млн. лв., или 90,72 % от средствата по уточнен план в размер на 941,7 млн. лв.

Отчетените средства в размер на 786 млн. лв. по бюджета на министерството за 2024 г. са акумулирани в рамките на четирите дефинирани в програмния бюджет области на политики и съответните бюджетни програми, а именно:

Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси, която включва бюджетна програма „Бюджет и финансово управление” и бюджетна програма „Защита на публичните финансови интереси” – 62 млн. лв.

През отчетния период политиката в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси продължи да се провежда в изключително динамична среда. Въпреки предизвикателствата, Министерството на финансите продължи да следва провежданата фискална политика и през 2024 година, съчетана с осигуряването на необходимите мерки за стимулиране на икономическата активност в страната и да насочи своите усилия в подкрепа на запазване на финансовата стабилност в страната и за създаване на условия за икономически растеж.

От гледна точка на устойчивостта на публичните финанси министерството продължи да определя реалистични цели за основните бюджетни параметри, при спазване на установените фискални правила, ограничения, допустими отклонения и приложими изключения както за показателите по консолидираната фискална програма (КФП), така и за тези на сектор „Държавно управление“. Потенциалните рискове наложиха внимателен анализ и плавна пренастройка на фискалната политика и бюджетното планиране към променящата се икономическа ситуация с цел осигуряване на стабилност за фискалната позиция. В изпълнение на общите цели на фискалната политика министерството се ангажира с поддържане на нивото на държавния дълг в рамките на законово установените ограничения и осигуряване на своевременно и ефективно финансиране на бюджета.

Провеждането на последователна и предвидима фискална политика намира израз както при определянето на основните фискални параметри и показатели на бюджетната рамка, така и при реализирането на мерки за гарантиране на изпълнението на бюджета.

Министерството на финансите следва целите за постигане на устойчива средносрочна фискална рамка, но нейното реализиране изисква редица мерки за повишаване на качеството на публичните финанси, изразяващи се в подобряване на бюджетния процес, усъвършенстване на бюджетните документи, утвърждаване прилагането на добри бюджетни практики (в т.ч. програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране), подпомагане реформите във финансирането на публичните сектори и проследяване на ефектите от провежданите секторни политики с оглед оптимизиране на публичните разходи, както и засилване на капацитета на служителите от публичната администрация за ефективно управление на публичните финанси.

В рамките на първия етап от изпълнението на бюджетната процедура страната ни беше изправена пред две основни предизвикателства - политическата ситуация в страната и липсата на редовно правителство с ясни перспективи за бюджетната рамка и за развитие на политиките и реформите през следващите години и очакваното приемане на ревизираната рамка за икономическо управление.

Във връзка с това с § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., еднократно беше уредена процедурата по подготовката и одобряването от Министерския съвет на основни бюджетни документи като Конвергентната програма и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2027 г., като с одобряването от Министерския съвет на Конвергентната програма на Република България за 2024-2027 г. се счита за одобрена и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2027 г. Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.

Бюджет 2024 е насочен основно в две направления – инвестиции и повишаване на доходите. За първи път в закона за бюджета са изведени приоритетни инвестиционни проекти със съответните стойности на национално и общинско ниво. През 2024 г. правителството предвиди реализирането на капиталов бюджет по национални програми, по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори. За тази цел капиталовите разходи бяха изведени в обособен ресурс в централния бюджет с цел постигане на по-добро планиране и разходване на капиталовите разходи, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционните програми. В рамките на капиталовия бюджет се предвиди и изпълнението на инвестиционна програма за общините, чрез която се реализираха приоритетни инфраструктурни проекти на местните общности, които допринесоха за подобряване на инфраструктурното развитие на регионите и подобряване на благоустройствената среда в населените места. За проследяване провеждането на политиката за устойчиви и прозрачни публични финанси бяха заложени два основни ключови индикатора - салдото по КФП и рейтинговата оценка за България за бюджетна прозрачност в рамките на проучването за открит бюджет от Международното бюджетно партньорство (IBP).

В изпълнение на разпоредбите на ЕС относно координацията на икономическите и фискални политики на държавите членки, Министерството на финансите, в сътрудничество с други институции и ведомства, разработи актуализация за 2024 г. на Националната програма за реформи на Република България и Конвергентната програма (2024-2027), които бяха изпратени на ЕК в края на месец април 2024 г.

С приетото РМС № 501/18.07.2024 г. за изменение и допълнение на Решение № 71 на Министерския съвет от 2024 г. за бюджетната процедура за 2025 г. влиза в сила ревизираната рамка за икономическо управление в ЕС, която изисква изготвянето на нов национален документ - „средносрочен фискално-структурен план“ от всяка държава-членка на Европейския съюз, вкл. и от България. Този документ се различава от сега действащите Програми за стабилност/Конвергентни програми и Национални програми за реформи, както по времеви обхват и съдържание, така и по отношение на наблюдаваните фискални правила. Изискванията към него са да се включват твърди ангажименти за провеждането на политики, реформи и инвестиции в рамките на зададените бюджетни ограничения за период от поне 4 години.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към края на 2024 г. възлизат на 78 137,2 млн. лв., което е 95,9 % от предвидените разчети към ЗДБРБ за 2024 г. Нелихвените разходи за 2024 г. са в размер на 75 535,7 млн. лв., което е 97,0 % от разчетите към закона. Текущите нелихвени разходи са в размер на 68 689,0 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 6 798,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 48,6 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 1 009,3 млн. лв., като изпълнението спрямо разчетите към закона е 99,9 %. Вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 31.12.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1 592,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2024 г. е дефицит в размер на 6 138,0 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП), като той се формира от дефицит в размер на 6 680,4 по националния бюджет и излишък в размер на 542,3 млн. лв. по европейските средства.

През 2024 г. продължиха процедурите по присъединяване към комитетите и работните органи на ОИСР, както и усилията на МФ за по-активно участие в контекста на даденото през 2022 г. официално начало на разговорите за присъединяването на страната към ОИСР и одобрената Пътна карта с параметрите, етапите и условията на присъединителния процес. След попълненото в сътрудничество със заинтересованите външни за МФ институции и изпратено през 2023 г. на дирекция „Публично управление“ в ОИСР Присъединително проучване към Комитета за висши длъжностни лица по бюджета (OECD Senior Budget Officials Survey for Accession Countries), което е в съответствие с Рамката на ОИСР за по-добро разпределение на разходите, през м. септември 2024 г. от страна на ОИСР беше проведена проучвателна мисия, на която бяха конкретизирани и специфицирани определени въпроси от Присъединителното проучване. Това послужи като основа за предварителната оценка относно съответствието на основните елементи на структурата на публичните финанси и бюджетната рамка спрямо критериите на ОИСР и предостави необходимата информация за дискусиите в Комитета за висши служители по бюджета относно финализиране на присъединителната процедура. На проведеното през месец декември заседание, Секретариатът на ОИСР и делегатите показаха своята удовлетвореност от съответствието на системата на публични финанси с критериите на Организацията, като бяха дадени и определени препоръки за по-нататъшно доразвиване и усъвършенстване на политиките в областта на публичните финанси. Впоследствие, в Министерството на финансите беше получено и положително становище от председателя на Комитета за висши длъжностни лица по бюджета, в което се съдържа оценка на усилията на МФ, както и взетото окончателно решение на Комитета за финализиране на присъединителната процедура, с което България става пълноправен член на Комитета за висши длъжностни лица по бюджета.

Министерство на финансите успешно изпълнява ангажиментите на страната по договорите за предоставяне на суверенен кредитен рейтинг от водещите международни рейтингови агенции - Moody’s, Standard&Poor’s и Fitch. През април и октомври международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива. През май рейтингова агенция S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2', като запази положителната перспектива пред рейтинга.

С продължаване на политиката за поддържане на макроикономическа и фискална стабилност, както и с изготвянето и изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото в България и на Националния план за възстановяване и устойчивост, може да се очаква в следващите години рейтинговите агенции, които оценяват страната, да предприемат положителни промени в оценката си за кредитния рейтинг на България.

В изпълнение на дейностите по защита на публичните финансови интереси чрез извършване на последващи финансови инспекции през отчетния период от Агенцията за държавна финансова инспекция са извършени 614 финансови инспекции и проверки. При отразени до края на 2024 г. резултати по 539 финансови инспекции и проверки са установени вреди; нарушения на бюджетната, финансово-стопанската и отчетна дейност, както и на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки; съставени са актове за начет и актове за установяване на административни нарушения и са предприети последващи мерки по реда на ЗДФИ.

През 2024 г. Одитният орган изпълни планираните дейности и постигна съответните резултати, както актуализира одитните стратегии по програмите за програмни периоди 2014-2020 и 2021-2027 и по програмите за трансгранично сътрудничество. През отчетния период са разработени проекти на Одитни стратегии за програмен период 2021- 2027 по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, „Развитие на регионите“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, които са комуникирани с Управляващите органи по съответните програми и след получена обратна връзка от тях са одобрени от изпълнителния директор (версия 1). Извършена бе актуализация на оценки на риска по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) и Програма „Храни и основно материално подпомагане“ (ПХОМП) и актуализираните одитните стратегии по двете програми са одобрени от изпълнителния директор.

През отчетния период приключи одита на проекти за декларираните разходи за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. по ФМ на ЕИП и НФМ 2014–2021 г. (шеста счетоводна година). Бяха издадени Годишният одитен доклад и Годишното становище по ФМ на ЕИП и НФМ за шеста счетоводна година. Извършена е одитна дейност и по други програми и проекти. Подготвен е проект на Наръчник за одит на средствата от ЕС за програмен период 2021-2027 и практическите ръководства към него, включително образците на контролни листове, работни документи и насоки за работа.

През отчетния период от Агенция по обществени поръчки са подготвени проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.

В края на отчетния период приключи и процесът по извършване на последваща оценка на въздействието на ЗОП и ППЗОП за периода от 2016-2024 г. Съгласно изискванията на чл. 22, ал. 3 от Закона за нормативните актове, оценката ще бъде публикувана на Портала за обществени поръчки и на Портала за обществени консултации.

Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи, която включва бюджетна програма „Администриране на държавните приходи” - 614 млн. лв.

Политиката по приходите през отчетния период е насочена към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борба с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазени са ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. В международен аспект, данъчната политика е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз, успешното осъществяване на цифровата трансформация на обществото и икономиката в Европа и на дейностите по справяне с климата и околната среда.

Предвид създалата се ситуацията, свързана със скока на цените както на нефта, природния газ, електрическата енергия и горивата, така и на цените на основни хранителни продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб, някои от въведените мерки в пакет от антикризисни мерки продължават своето действие и през настоящата година. Променлива величина остава ефектът от протичащите процеси във външноикономически план, включително от военния конфликт в Украйна.

През 2024 г. продължи прилагането на следните данъчни мерки:

Подпомагане на семействата отглеждащи своите деца в условията на усложнена икономическа обстановка, чрез запазване на увеличения размер на действащите данъчни облечения за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за придобитите през 2024 г. доходи;

Прилагане на повишен праг на оборот за целите на общата регистрация по ЗДДС от 100 000 лева;

В съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз са направени промени в ЗДДС за намаляване на данъчната основа на доставката при пълно или частично наплащане, което може да стане несъбираемо, с оглед на предвидената възможност в разпоредбата на чл. 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС);

През годината продължават да действат приетите промени в ЗДДС за прилагане на ставка на ДДС от 0 % за доставки на хляб и брашно място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания (от 9.07.2022 г. до 31.12.2024 г., включително);

Прилагане на намалена ставката за ДДС от 20 % на 9 % като данъчно облекчение с временен характер (от 9.07.2022 г. до 31.12.2024 г., включително) за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; доставка на услуга за използване на спортни съоръжения; доставка на обща туристическа услуга, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници;

Промените със ЗИД на ДОПК са свързани с хармонизиране на действащото законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива (ЕС) 2021/514) - сила от 1 януари 2023 година. Разпоредбите на чл. 143г и създадения нов чл. 143л „Съвместни ревизии и проверки“ влизат в сила от 1 януари 2024 г.;

Изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа да се промени в Кодекса на труда;

Промените в данъчното законодателство, в сила от началото на 2024 г., включват:

Реализира се въведеният в ЗАДС акцизен календар за поетапно увеличаване на ставките за период от четири години по отношение на облагането с акциз на тютюна и тютюневите изделия - в сила от 1 март 2023 г., както и на графика за увеличаване на акцизните ставки на заместителите на тютюна и на течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин. В съответствие с този календар от 01.01.2024 г. са в сила нови, по-високи акцизни ставки за облагане на тютюневите изделия;

С промените в ЗАДС в сила от 1 януари 2024 г. е въведен акциз върху нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, на базата на растения, билки или плодове, независимо дали са обработени с никотин;

Във връзка с изпълнение на нормативните изисквания на чл. 66, ал. 3, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), съгласно които редът за изготвяне и образеца на план-сметката, както и начинът за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци да бъдат определени в наредба на Министерския съвет е разработена Наредба за реда за изготвяне и образеца на план-сметката за относимите разходи за извършване на дейностите по предоставяне на услугите, за които се заплаща таксата за битови отпадъци и за начина на изчисляване размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в ЗМДТ, която е приета с ПМС № 93 от 2024 г.;

С цел да се разреши проблемът с измамите с ДДС при електронната търговия чрез засилване на сътрудничеството между данъчните органи и доставчиците на платежни услуги, както и във връзка с въведените с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги са направени съответните изменения в ЗДДС в сила от началото на годината 2024 г.;

Промените в ЗАДС са свързани с прецизиране на нормативната уредба във връзка с отстраняване на констатирани несъответствия от страна на ЕК по отношение на акцизното законодателство относно режима за извършване на дистанционни продажби на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната до лице от друга държава членка, което не е лицензиран складодържател, регистриран получател или сертифициран получател и не извършва независима икономическа дейност;

По отношение на дейността на лицата по чл. 57а от ЗАДС, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност над 1 MW до 5 MW е въведено пояснение, че изискването за инсталирана мощност се прилага за всеки обект поотделно;

Въведена е промяна в разпоредбите на ЗКПО, касаещи трансфера на активи/дейност към друга част на предприятието, разположена извън страната, които са част от общия режим за данъчно регулиране при трансфер между част на едно предприятие, разположена в страната, и друга част на същото предприятие, разположена извън страната;

Въведени са и мерки, свързани с необходимостта от постигане на яснота и синхронизиране на някои текстове на ЗКПО относно елементите на фактически състав на нарушение, изразяващо се в скрито разпределение на печалба. По този начин се избягва некоректно тълкуване на текстовете на ЗКПО във връзка със скрито разпределение на печалбата, както и по-ефективен контрол и уредба на случаите на скрито разпределение на печалбата.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. са приети следните промени в данъчното законодателство:

надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България;

общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане е увеличена от 1,4 млрд. лв. на 1,6 млрд. лв. за 2024 година, като от 1 юли 2024 г. се преминава изцяло към ваучери за храна на електронен носител.

Повишаването на събираемостта на приходите за постигане на заложените бюджетни резултати e приоритетна цел на данъчната политика. За изпълнение на приоритетните цели на данъчната политика се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Основни инструменти за минимизиране загубите от непостъпили данъчни приходи в бюджета са осъществяващото се взаимодействие на институциите и обмена на информация в национален и в международен мащаб, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Заложените цели са в три основни направления: насърчаване на доброволното спазване на законодателството; оптимизиране на контролната дейност на приходните администрации; намаляване на административната тежест, чрез непрекъснато развиване и усъвършенстване на електронните услуги.

Продължава ефективното прилагане на механизма на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) на територията на Република България. Действието на мярката е свързано със защита на фискалната позиция, предотвратяване нeплащането на данъчни задължения, ограничаване на нелоялната конкуренция и закрила на българските производители на стоки с висок фискален риск. Мярката непрекъснато се подобрява чрез разширяване на обхвата на СВФР, откриване на нови фискални пунктове, задължително обезпечение за доставки на стоки от рискови лица.

Подобряването на ефективността на контрола върху акцизните стоки е една от приоритетните задачи, свързани с намаляване на дела на сенчестата икономика и укриването на данъци. В тази връзка се прилагат засилени мерки на данъчната политика за изсветляване на бизнеса с горива и ангажиране на различни компетентни органи за осъществяване на цялостен контрол. Механизмът, насочен към предотвратяване на възможностите за злоупотреби и данъчни измами с ДДС при търговията с течни горива, включва мерки, свързани с осъществяване на цялостен контрол върху процеса, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и обмен на данни между информационните системи на двете приходни агенции.

Повишени са контролът и събираемостта на текущи и просрочени задължения, чрез прилагане на механизма, при който плащанията по договори от разпоредители с бюджет над определен размер да бъдат извършвани само след потвърждение от приходните администрации, че получателите нямат публични задължения. Мярката се усъвършенства, като се предостави възможност на приходните агенции на по-ранен етап – още след сключване на договора – да налагат обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на публичните задължения на лицата–изпълнители по договори/получатели на плащания. Въведен е режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към физически и юридически лица по сключени договори и предявени изпълнителни листове. Този режим е законово развитие на режима, регламентиран чрез РМС № 592/2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, като същевременно е разширен кръга от задължените лица и е променен прага за уведомяване.

Приходите, събрани от НАП към 31.12.2024 г., са в размер на 42 031,8 млн. лв., което е увеличение с 4 027,5 млн. лв. (10,6 %) спрямо предходната година. Приходите за централния бюджет, събрани към 31.12.2024 г. са 24 574,7 млн. лв., което е увеличение с 1 696,4 млн. лв. (7,4 %) спрямо предходната година. Приходите от задължителни осигурителни вноски, събрани от НАП към 31.12.2024 г. са 17 457,1 млн. лв., което е с 2 331,0 млн. лв. (15,4 %) повече от тези за същия период на предходната година. Планираните приходи по реда на чл. 30 от Закона за хазарта (ЗХ) и Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта (ТТЗХ) за 2024 г. са 506,953 млн. лв. Към 31.12.2024 г. отчетените приходи от държавни такси по ЗХ и ТТЗХ на касова основа са в размер на 382,906 млн. лв. към 31.12.2024 г. по реда на чл. 10а от ЗХ са в размер на 9,091 млн. лв. Спрямо планираните приходи по бюджета на НАП за 2024 г. от тези вноски в размер на 7,740 млн. лв. е налице преизпълнение с 1,351 млн. лв.

Постъпленията от ДДС при внос, събрани от Агенция „Митници“ към 31.12.2024 г. са в размер на 6 551,3 млн. лв. или с 8,8 % (529,7 млн. лв.) повече от сумата за 2023 г. Агенция „Митници“ осигурява администрирането на традиционните собствени ресурси (ТСР) за бюджета на Европейския съюз и националния бюджет, като за периода ноември 2023 г. - ноември 2024 г. са установени ТСР (вносни мита) в размер на 359,953 млн. лв.

За периода 01.01. – 31.12.2024 г. събраните суми от отдел ЧДВ са в размер на 8, 632 млн. лева, от които 4,356 млн. лева са платени с компенсаторни инструменти. Събраните суми представляват 287,74 % от планираните за събиране 3 млн. лева. За сравнение приходите от ЧДВ за същия период на 2023 г. са 5,616 млн. лева, а за 2022 г. са в размер на 6,893 млн. лева.

Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма, която включва бюджетна програма „Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС“ и бюджетна програма „Митнически контрол и надзор (нефискален)” – 70 млн. лв.

През разглеждания период една от основните цели на администрацията на Министерството на финансите бе да подпомага министъра на финансите при формирането и осъществяването на държавната политика в областта на финансовите пазари и финансовите услуги чрез изграждане на прозрачни и сигурни финансови пазари и повишаване качеството на финансовите услуги. Приоритетите на администрацията на министерството през 2024 г. бяха насочени към интегрирането на финансовата система на страната във финансовата система на ЕС чрез прилагане на европейските политики и практики в областта на финансовите пазари и финансовите услуги при максимална защита на националните интереси и гарантиране на финансовата стабилност.

За реализиране целите на тази политика Министерството на финансите си взаимодействаше с всички национални и международни структури и организации, имащи отношение към финансовата система и гарантирането на финансовата й стабилност, в т.ч. финансовите услуги и движението на капитали.

В отговор на предизвикателствата на непрекъснато променящите се условия при осъществяването на контрола за защита на финансовите, социалните и икономическите интереси на ЕС, без да се създават ненужни пречки пред легалния бизнес, българската митническа администрация, продължава да работи за постигането на общите стратегически цели на Митническия съюз.

За изпълнението на тези стратегически цели в тясно сътрудничество с митнически администрации на другите държави членки, с правоприлагащи органи и с икономическите оператори Агенция „Митници” си е поставила следните приоритетни цели:

Защита на обществото и финансовите интереси на Република България и на ЕС;

Подпомагане на конкурентоспособността на националните и европейските икономически оператори;

Улесняване на законната търговия;

Контрол и управление на веригите на доставка, използвани за международното движение на стоки;

Поддържане, развитие и засилване на сътрудничеството с митническите органи на другите държави членки, с правоприлагащите органи, икономическите оператори и други държавни органи;

Предоставяне на обучение в съответствие със стандартите на ЕС, определени в Стратегическата рамка на компетентностите в митническата професия.

С цел противодействие на митническите, валутни, акцизни нарушения и на нарушения на законодателството на Европейския съюз през отчетния период митническите органи съставиха общо 8 322 броя акта за установяване на административни нарушения, от които: 6 032 броя по Закона за митниците; 1 602 броя по Закона за акцизите и данъчните складове; 87 броя по Валутния закон; 593 броя по Закона за движение по пътищата; 3 броя по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и изделия и технологии с двойна употреба. В периода бяха образувани 384 досъдебни производства.

През 2024 г. българските митнически служители задържаха общо 10 181.845 кг, 123836 таблетки и 166.654 литра наркотични вещества и прекурсори за тяхното производство в 168 случая. Отчита се ръст от над 25 % в количествата иззети наркотични вещества (7664.316 кг за 2023 г.) и над 20% в броя на констатираните нарушения (134 случая за 2023 г.) .

Във връзка с план от м. февруари 2019 г. за съвместни контролни действия от структурите на Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“ при въвеждане на петролни продукти на територията на Република България с плавателни съдове, изпълнението на същия продължи и през 2024 г. под координацията на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Съвместеният контрол се осъществява при разтоварване на плавателните съдове, доставящи енергийни продукти (основно газьол, пропан-бутан, биодизел и суров петрол) на българските морски и речни пристанища в гр. Бургас, гр. Варна и гр. Русе.

През 2024 г. от страна на притежателите на права върху интелектуална собственост са подадени общо 1 494 заявления, с които е поискана намесата на българските митници за задържане на стоки, за които има съмнение че са фалшифицирани. От тях съюзните заявления са общо 1388, от които едно съюзно заявление е подадено пред българската митническа администрация и одобрено от нея. Националните заявления, с които е поискана намесата на българските митнически органи са 106 броя.

През годината действията на митническите органи по предотвратяването на нарушения на права върху интелектуална собственост на основание Регламент ЕС № 608/2013 г. са предприети в 976 случая. В резултат на това, общият брой на задържаните артикули възлиза на 9 076 296.

Политика в областта на управлението на дълга, която включва бюджетна програма „Управление на ликвидността” – 5,3 млн. лв.

През 2024 г. дълговото управление беше насочено към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, което кореспондира с основната цел на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г. (одобрена с РМС № 846/27.11.2023 г.), като дълговото финансиране на бюджета беше обезпечено чрез пласиране на емисии държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния и външните пазари.

Номиналният размер на държавния дълг към 31.12.2024 г. възлиза на 47 383,9 млн. лв., от който 11 935,4 млн. лв. вътрешен и 35 448,5 млн. лв. външен. Увеличението на дълга, в сравнение с нивото регистрирано към края на предходната година (40 514,0 млн. лв.), се дължи на реализираното положително нетно дългово финансиране на държавния бюджет.

Съотношението държавен дълг/БВП към края на 2024 г. нараства до 23,5% (при 21,9% към края на 2023 г.), в т.ч. вътрешен държавен дълг/БВП – 5,9% и външен държавен дълг/БВП – 17,6%.

В структурата на дълга относителния дял на вътрешния дълг намалява от 26,2% към 31.12.2023 г. до 25,2% към 31.12.2024 г., за сметка на увеличението на дела на външния дълг от 73,8% на 74,8% вследствие от извършените операции по поемане на външен дълг в значително по-големи обеми от вътрешния и направените погашенията по дълга.

В лихвената структура на държавния дълг към 31.12.2024 г. се запазва тенденцията за доминиращ дял на дълга с фиксирани лихвени проценти – 99,7% към 0,3% за този с плаващи лихви, при 99,5% към 0,5% в края на 2023 г. Увеличението на частта на дълга с фиксирани лихвени купони в края на отчетния период е в резултат на поемането на нов дълг при фиксирани лихви в по-големи обеми от извършените погашения по дълга в обращение.

По отношение на валутната структура на дълга към края на 2024 г. се наблюдава намаление на дела на дълга в лева до 24,2% (при ниво от 25,1% през 2023 г.) и на дела на дълга в евро до 69,7% (при ниво от 74,8% през 2023 г.), вследствие на новопоетия външен дълг в щатски долари, заемащ дял от 6,0%. Делът на дълга в други валути запазва своето ниво от 0,1%.

В структурата на държавния дълг по видове инструменти, частта на ДЦК нараства от 88,0% към края на 2023 г. до 90,2% към 31.12.2024 г. (от които 65,0% - облигации, емитирани на МКП и 25,2% - ДЦК, емитирани на вътрешния пазар), а делът на държавните заеми съответно намалява от 12,0% до 9,8% (от които дълг към ЕИБ – 4,1%, към ЕК – 4,0%, към други кредитори – 1,4% и дълг към МБВР (Световна банка) – 0,3%).

Във вътрешната структура на държавните заеми по видове кредитори се отчита нарастване на относителния дял на дълга към ЕС (в т.ч ЕК и ЕИБ) от 81,1% през 2023 г. до 82,3% към 31.12.2024 г. и на този към други кредитори (в т.ч. БРСЕ, KfW, ЯАМС и др.) от 14,5% до 14,7% , за сметка на намалението на дела на дълга към МБВР (Световна банка) от 4,4% до 3,0%.

Положителното нетно дългово финансиране на държавния бюджет в размер на 6 552,7 млн. лв. се формира от постъпленията от емитираните ДЦК на вътрешния пазар (1 678,8 млн. лв.) и на външния пазар (8 366,8 млн. лв.) и извършените погашения по вътрешния държавен дълг (380,0 млн. лв.) и външния държавен дълг (3 112,9 млн. лв.).

Извършените плащания по държавния дълг към 31.12.2024 г. са в общ размер от 4 446,2 млн. лв., от които 3 492,9 млн. лв. – погашения и 953,3 млн. лв. – лихви. По вътрешния дълг са изплатени 502,4 млн. лв., в т.ч. лихви – 122,4 млн. лв. и погашения – 380,0 млн. лв., а по външния държавен дълг – 3 943,8 млн. лв., в т.ч. лихви – 830,9 млн. лв. и погашения – 3 112,9 млн. лв.

През 2024 г. от централния бюджет са изплатени 3 397,5 млн. лв., в т.ч. 2 893,3 млн. лв. – падеж на еврооблигации, емитирани на МКП; 380,0 млн. лв. – падеж на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар; 50,2 млн. лв. – погашения по заеми от МБВР; 64,2 млн. лв. - погашения по заеми от ЕИБ; 9,8 млн. лв. – погашения по заеми от БРСЕ. Извършените погашения по държавните инвестиционни заеми възлизат на 95,3 млн. лв., в т.ч. 86,8 млн. лв. по ДИЗ, управлявани от министерства и ведомства и 8,5 млн. лв. по ДИЗ с краен бенефициент търговско дружество.

Лихвените плащания по държавния дълг към края 2024 г. възлизат на 953,3 млн. лв., като от централния бюджет са изплатени 936,5 млн. лв., а от бюджетите на министерствата и ведомствата (в т.ч. и от крайните бенефициенти - търговски дружества) – 16,8 млн. лв., или са изплатени 98,6% от предвидените разходи за лихви и отстъпки по държавния бюджет за 2024 г.

През разглеждания период показателят лихвени разходи за обслужване на дълга/БВП възлиза на 0,5% при ниво от 0,4% в края на 2023 г.

Държавногарантираният дълг към края на 2024 г. възлиза на 1 700,0 млн. лв. при ниво от 1 583,3 млн. лв. към края на 2023 г. Отчетеното увеличение е в резултат на преобладаващите усвоявания по държавногарантираните заеми, в сравнение с погасените средства по тях. Вътрешните държавни гаранции са в размер на 242,4 млн. лв., а външните в размер на 1 457,6 млн. лв.

Съотношението държавногарантиран дълг/БВП към края на 2024 г. възлиза на 0,8% (при 0,9% към края на 2023 г.).

В лихвената структура държавногарантираният дълг с фиксирани лихви към 31.12.2024 г. намалява до 78,5% (при 93,9% към края на 2023 г.), а този с плаващи лихви съответно нараства до 21,5% (при 6,1% към края на 2023 г.), основно поради преобладаващия обем извършени погашения при заеми с фиксирана лихва.

Промяната във валутната структура на държавногарантирания дълг към края на 2024 г. е обусловена от извършените операции по гарантираните заеми и се изразява в увеличение на дела на дълга в лева от 3,6% към края на 2023 г. до 9,6% към 31.12.2024 г., за сметка на намалението на доминиращия дял на дълга в евро от 91,7% до 86,9% и на дела на дълга в други валути от 4,7% до 3,5%.

Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2024 г. (съгласно ЗДБРБ за 2024 г.) е до 4,5 млрд. лв. В рамките на ограничението през 2024 г. са издадени държавни гаранции в общ размер от 347,8 млн. лв., от които 5,6 млн. лв. - по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти и 342,3 млн. лв. - по Споразумението за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банката за развитие на Съвета на Европа.

Съгласно публикуваните от Евростат данни през октомври 2024 г., стойността на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление”/БВП към края на 2023 г. е 22,9%, което нарежда Република България на второ място сред държавите-членки на ЕС с най-ниска задлъжнялост. Отчетените ниски нива са не само далеч под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, но и значително под средните нива за страните в еврозоната и в Европейския съюз, които са съответно 87,4% и 80,8%.

Бюджетна програма „Администрация“ – 34,7 млн. лв.

Изпълнението на дейностите по бюджетната програма води до осигуряване на нормалното функциониране на администрацията, обезпечаване и повишаване ефективността на осъществяваните работни процеси, оптимално използване на ресурсите, адекватна и ефективна система за финансово управление и контрол в Министерството на финансите.

Дейностите по бюджетната програма са насочени към създаване условия за изпълнението на всички бюджетни програми, включени в структурата на програмния бюджет на Министерството на финансите. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги за публичния сектор в необходимото количество, качество, срок и при най-ниска цена.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) За целите на програмното бюджетиране и предвид административното и функционалното разпределение в дейността на Министерството на външните работи, с оглед отчетност и ефективност са формулирани три политики - „Активна двустранна и многостранна дипломация”, „Публична дипломация и дейности в подкрепа на целите на външната политика“ и „Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание в чужбина“, които се реализират чрез петнадесет програми. В тази рамка се систематизират разнородните дейности на Дипломатическата служба, насочени към реализиране на българския национален интерес в сферата на външната политика и на целите, заложени в редица ключови стратегически документи като Правителствената програма за управление на Република България за периода 2023 – 2024 г.(до м. март 2024 г.), Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България; Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света; Национална програма за развитие 2030; Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2020-2024 г.; Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление 2019-2025 г.

Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация Политиката на активна двустранна и многостранна дипломация е съдържанието на дейността на Министерство на външните работи като орган, който съгласно Конституцията на Република България, провежда външната политика на държавата. Чрез осъществяването ѝ се постигат външнополитическите приоритети на страната и се работи за осигуряване на благоприятна и стабилна външнополитическа среда за развитие на българското общество и подобряване качеството на живот на българските граждани.

В контекста на засилващата се несигурност в международен план, породена от войната в Украйна и нападението на „Хамас“ над Израел от 7 октомври 2023 г., бяха положени усилия за максимално реализиране на поставените оперативни цели, разписани в дванадесетте програми: „Принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и участие на България в ОССЕ”, „Европейска политика. Регионално и двустранно сътрудничество с държавите от ЮИЕ. Двустранни отношения с държавите членки на ЕС, ЕИП, ЕАСТ и с Обединеното Кралство“, „Многостранно сътрудничество и глобални политики”, „Двустранни отношения с държави извън ЕС и ЕИП“, „Консулска дипломация и управление на кризи“, „Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ”, „Изграждане на позитивен образ на България зад граница и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина“, „Осигуряване на прозрачност и обществена подкрепа за външната политика“, „Обучение и професионална квалификация на служителите в Дипломатическата служба”, „Ефективно функциониране на външнополитическата дейност”, „Администриране и осигуряване на дейността на Централно управление на МВнР” и „Администриране и осигуряване на дейността на задграничните представителства”.

Водещи насоки в работата на структурите на Централно управление на МВнР и задграничните представителства са: активна роля и принос към формирането и реализацията на общите позиции и политиките в рамките на ЕС и НАТО; ефективно участие в работата на ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и други международни организации; ангажираност с принципите на върховенството на правото, правата на човека, демокрацията, международния правов ред и многостранното сътрудничество/мултилатерализма при решаването на глобалните проблеми; активни двустранни отношения и партньорства в регионален и глобален мащаб и ефективна защита на интересите на българските общности, българските граждани и лицата с българско самосъзнание извън страната.

През отчетния период МВнР бе активно ангажирано с организирането и успешното провеждане зад граница на комбинираните избори за Европейски парламент и народни представители, проведени на 09.06.2024 г. и изборите за народни представители, проведени на 27.10.2024 г. Това са шестите и седмите поред избори през последната година и половина, които МВнР организира в чужбина. За изборите през м. юни Бяха образувани 769 избирателни секции извън страната в 60 държави, а за тези през м. октомври – 719 в 57 държави. В държавите извън ЕС, избори за членове на Европейския парламент от Република България се проведоха само в избирателни секции на територията на дипломатическите и консулски представителства. За обезпечаването на изборния процес през изминалата година, Министерството на външните работи осигури логистиката на изборни книжа и материали и устройства за машинно гласуване – като дипломатически пратки по наземен и въздушен транспорт, както и по командировани служители и куриери. Ведомството подпомогна работата на секционните избирателни комисии извън страната, като в предизборните дни, изборните дни и изборните нощи непрестанно функционираше щаб на Работна група „Избори“ в МВнР. Беше осъществявана непрекъсната координация между Централната избирателна комисия, дипломатическите и консулски представителства, командированите служители, а така също бяха давани конкретни указания по технически и организационни въпроси.

Руската военна агресия има силно отражение, включително върху двустранния дневен ред в отношенията на България с Украйна и предопределя като текущи акценти в двустранния диалог с Украйна последователната подкрепа за Украйна и необходимостта от противодействие на агресията. България осъжда най-остро военното нападение на Руската федерация срещу Украйна и е последователна в подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници, включително териториални води, както и за европейската и евроатлантическа перспектива на Украйна. България е интегрална част от усилията на ЕС, НАТО и международната демократична общност в подкрепа на Украйна. Оказваната по двустранна линия помощ до момента се определя със седем решения на българския парламент и поставя страната ни на едно от водещите места по подкрепа, измерена като дяла от БВП.

През 2024 г. България продължи своето активно участие в процеса на вземане и изпълнение на решенията в областта на ОВППС и ОПСО. Главна цел бе отстояване на националните интереси, в т.ч. чрез усилия към запазване на единството, решителността и надграждането на сътрудничеството на държавите членки на ЕС по въпроси от общ интерес.

България е сред страните учредители на Международната коалиция за връщане в Украйна на незаконно депортирани и насилствено разселени украински деца. Българското правителство се ангажира с активна подкрепа за работата на Коалицията.

България решително осъжда незаконните действия на Русия за създаване и поддържане на мрежа за преследване на цивилни, както се вижда от свидетелствата на стотици жертви в деокупираните от Украйна територии, включително деца, жени и възрастни хора. Именно в този контекст се присъединихме и към Международната платформа за освобождаване на цивилни лица, незаконно задържани от Руската федерация.

В рамките на програмата, касаеща европейската политика, бяха продължени дейностите, допринасящи за реализирането на външнополитическите приоритети на страната с акцент върху двустранните ни отношения с европейските страни, в съответствие със структурата на програмното бюджетиране.

През 2024 г. дейностите, свързани с присъединяване на България към ОИСР, бяха изключително интензивни. В резултат на положените активни усилия бяха проведени 38 изслушвания на напредъка на страната ни в комитетите и работните групи на организацията. Като част от техническите прегледи, ОИСР проведе и редица мисии на място в България за проверка и допълване на информацията, в рамките на прегледа на законодателството, политиките и практиките на България в съответните области, вкл. срещи със заинтересованите страни – държавни институции, научни институти, представители на бизнеса, неправителствения сектор и др.

През отчетния период продължи дейността по развитие на отношенията между Република България и държавите от Източна Европа и Централна Азия в различни сфери от взаимен интерес. Последователно бяха търсени възможности за задълбочаване на сътрудничеството както на двустранна, така и на многостранна основа, като същевременно сред основните теми бяха общите предизвикателства в региона на наблюдаваните от дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ държави и в по-широк контекст – в Европа.

Активната и последователна дейност през отчетния период доведе до задълбочаване на двустранните отношения и активизиране на политическия диалог с държавите от Северна и Южна Америка. В изпълнението на програмите и политиките в областта на външните отношения ведомството се ръководеше от приоритетите на правителството и националните интереси на Република България.

През отчетния период МВнР продължи работата по развитие на двустранните отношения с държавите от региона на Близкия изток и Африка. Същевременно, редица от планираните събития не бяха реализирани вследствие на конфликта между Израел и „Хамас“ след нападението на терористичната организация срещу Израел на 7 октомври 2023 г. С държавите от Машрека възможностите за сътрудничество са белязани съществено от конфликтите между Израел и „Хамас“ и Израел и „Хизбула“ и цялостната ситуация на нестабилност в региона, падането на режима на Асад в Сирия, острата финансова-икономическа и политическа криза в Ливан. Двустранните отношения с Израел съхраняват своя стратегически характер. Дипломатическите контакти между двете страни остават активни, като през декември 2024 г. бяха проведени двустранни политически консултации на ниво генерален директор. Развитието на диалога с държавите от региона на Африка остана силно затруднен от факта, че на юг от Сахара България разполага само с две нормално действащи посолства (Абуджа и Претория), които обаче функционират в крайно ограничен състав. Формално България има свое дипломатическо представителство и в Адис Абеба, но същото се състои от един дългосрочно командирован служител със статут на управляващ – ситуация, която свежда функциите на въпросното представителство предимно до логистика. С държавите от региона на Северна Африка България поддържа добре структурирани и традиционно активни отношения, които следва да бъдат адаптирани към новите глобални реалности, с цел максимална реализация на съществуващия потенциал. За целта са набелязани редица стъпки, насочени към последователно и устойчиво развитие на диалога и отношенията с държавите от региона.

Продължи работата за развитието и по-нататъшното задълбочаване на двустранните отношения със страните от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), в т.ч. с четирите страни, стратегически партньори на ЕС (Япония, Китай, Индия и Република Корея) с фокус върху осъществяване на дългосрочните български интереси за прагматично и изпълнено със съдържание сътрудничество с изброените страни и с други приоритетни партньори като Виетнам, Индонезия, Сингапур, Австралия, както и развитие на приятелски отношения и обмен със страни от региона като Пакистан, Монголия, Нова Зеландия, Филипините и др.

Министерството продължи да осъществява своята дейност в областта на управлението на човешките ресурси на базата на анализ, планиране и реализиране на подбора, развитието и квалификацията на служителите с цел подобряване на ефективността в работата на структурните звена на министерството в изпълнение на външнополитическите приоритети на страната. Бяха полагани постоянни и целенасочени усилия за осигуряване на качествени кадри и необходимия персонал за нормално функциониране на дейностите както в ЗП, така и в ЦУ. През отчетния период продължи процесът по управление на професионалното кариерно развитие на дипломатическите служители, усъвършенстването на професионалната и езикова квалификация на служителите в Дипломатическата служба, повишаването в дипломатически ранг, годишното атестиране на служителите и ежегодната ротация в Дипломатическата служба.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Защита на български физически и юридически лица и български общности зад граница · Степен на ефективност/ удовлетвореност · 100% · 100%

2. Управление на официалната помощ за развитие и хуманитарна помощ · Степен на усвоените средства за помощ за развитие и хуманитарна помощ · 100% · 70 %

Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика Стратегическа цел на политиката е генериране на благоприятна вътрешна и външна среда, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическите цели и приоритети.

През отчетния период Дипломатическият институт към министъра на външните работи продължи да развива своята публична, обучителна, изследователска и издателска дейност.

Държавният културен институт към министъра на външните работи реализира дейности, насочени към: утвърждаване на позитивен образ на България като пълноправен член на ЕС и подобряване на обществените нагласи за страната в чужбина; интегриране на културното измерение в приоритетни външнополитически политики и програми; насърчаване на българския културен сектор за активно участие във водещи за българската външна политика програми; популяризиране на българския език и културно-историческо наследство, както и на българската култура и наука.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на публичната дипломация и дейности в подкрепа на целите на външната политика · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Служители от МВнР, обучавани в програми на Дипломатическия институт · брой · 300 · 265

2. Служители от държавната администрация, обучавани в програми на ДИ · · брой · 470 · 637

3. Реализирани проекти/инициативи в страната и чужбина, с българските общности в чужбина и други партньори · брой · 20 · 20

Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница Държавната политика по отношение на българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България и е свързана с отговорната задача на българската държава да работи в посока съхраняване на българската национална, културна и духовна идентичност на българските граждани по света и на българските общности в чужбина, както и създаване на условия за реинтеграция в обществено-икономическия живот на страната на потенциала на нашите сънародници в чужбина. Акцентът в дейността на Изпълнителната агенция на българите в чужбина (ИАБЧ) е насочен към работа с младото поколение българи в чужбина. В тази връзка реализирането на различни по характер и съдържание дейности в сферата на българските традиции и изкуство е от изключително значение към приобщаването на нашите сънародници в чужбина към техните корени.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Ефективност при оказване на подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание в чужбина · Степен на ефективност · 100% · 100%

Изпълнителната агенция за българите в чужбина участва със свои представители в информационна кампания за кандидатстване на лица от български произход, живеещи в чужбина в български висши училища по ПМС 103/1993 г. Представител на агенцията участва в онлайн кампаниите за Украйна и Молдова, както и в пътуванията до Сърбия и Република Северна Македония с цел информиране на кандидатите за обучение в България относно процедурата и необходимите документи за доказване на българския произход.

Експертите на ИАБЧ работят върху изготвяне на анализи на различните видове български организации в чужбина, като: училища, фолклорни и други културни формации, църковни общини, студентски и младежки организации и др. Работата включва разработване на критерии, по които да бъдат анализирани, събиране на информация съгласно съответните критерии и разработване на самия анализ.

В рамките на календарната година бе изготвен -Анализ на българските младежките и студентските организации в чужбина -Анализ на българските културни сдружения в чужбина;

-допълнен с нови данни Анализът на българските фолклорни състави в чужбина последните два анализа бяха представени в Министерството на културата на в рамките на Третата творческа среща на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ), проведена в София на 08-10.11.2024 г.

Изготвени Споразумения за междуинституционално сътрудничество в полза на българските общности в чужбина между Изпълнителната агенция за българите в чужбина и, съответно, -Университета за национално и световно стопанство (юни 2024) -Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (август 2024) -Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (септември 2024) -Национален фонд „13 века България“ (септември 2024) -Националното представителство на студентските съвети в Република България (октомври 2024) Изготвено Споразумение за междуинституционално тристранно сътрудничество в полза на българските фолклорни сдружения в чужбина между Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Асоциацията на фолклорните състави в чужбина и ЦИОФФ-България (ноември 2024) Изработен проект на Правилник за работа на Съвета за координация на политиките за българите зад граница (август 2024).

Изработен проект на Национална програма за подпомагане на обединенията на българите по света в областта на изкуството и културата с цел предоставянето му на Министерство на културата (септември 2024);

Изработени становища по плановете за 2025 г. и отчетите за 2024 г. за работата на дипломатическите ни представителства с българските общности в по света, получавани в Агенцията от МВнР (януари 2025, декември 2024 г.).

По инициатива на агенцията бе проведена работна среща „Пазарът на труда в България и българите в чужбина“ на 26.06.2024 г. с участието на държавни институции, неправителствени организации, представители на бизнеса. Бизнесът сподели с какви проблеми се сблъсква при назначаване на чуждестранни граждани от български произход, неправителствените организации споделиха опита си в качеството им на посредник между работодателите в България и чуждестранните граждани от български произход. Обсъдени бяха и етапите от взаимодействието между Агенцията по заетостта, дирекция „Миграция“ и ИАБЧ във връзка с изпълнението на чл.11, т.5 от П.П.от ЗЧРБ - Специфики, затруднения и начин на преодоляване.

И тази година при забележително участие от страна на сънародниците ни в чужбина бяха проведени и утвърдилите се във времето конкурсите на ИАБЧ за най-младите ни сънародници в чужбина - литературен конкурс „Стефан Гечев”, конкурс по рисуване „България в моите мечти", конкурс по пеене „Любка Рондова”.

Изпълнителна агенция за българите в чужбина традиционно осигурява на българските организации по света литература, учебни помагала и материали за културни и образователни инициативи като също така подпомага дейността на задграничните представителства.

ИАБЧ традиционно участва в информационна кампания за кандидатстване на лица от български произход, живеещи в чужбина в български висши училища по ПМС 103/1993 г. Представител на агенцията участва в онлайн кампаниите за Украйна и Молдова, както и в пътуванията до Сърбия и Република Северна Македония с цел информиране на кандидатите за обучение в България относно процедурата и необходимите документи за доказване на българския произход.

За изминалата година Агенцията е приела 1527 заявления от наши сънародници от Сърбия, Украйна, Руска Федерация, Република Северна Македония, Албания, Република Молдова и др. Издадените удостоверения са 1556.

Проведени са многобройни консултации с народни представители от парламентарно представените партии, както и със специалисти в сферата на законотворчеството си относно спешната необходимост от синхронизиране законодателната уредба, касаеща политиката на България по отношение на българите в чужбина и дейността на ИАБЧ в частност.

Представители на ИАБЧ участваха в първото заседание на междуведомствената работна група по Заповед Р-137/27.07.2024 , на което заседание бе взето решение да се разшири задачата на работната група като най-напред бъдат приети дефиниции и критерии за определяне на българския произход. Новата междуведомствена работна група бе създадена със заповед Р-194/15.10.2024 г. , но още не се е събирала на заседания

Отчет на разходите по бюджета на МВнР по области на политики/функционални области и бюджетни програми

Класифи-кационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 179 087 800 · 225 731 773 · 213 426 790

1100.01.00 · Активна двустранна и многостранна дипломация · 176 373 700 · 222 497 404 · 210 133 784

1100.01.01 · Бюджетна програма "Принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и участие на България в ОССЕ" · 8 926 700 · 18 287 427 · 18 287 354

1100.01.02 · Бюджетна програма "Европейска политика. Регионално и двустранно сътрудничество с държавите от ЮИЕ. Двустранни отношения с държавите-членки на ЕС, ЕИП, ЕАСТ и с Обединеното Кралство." · 481 800 · 717 989 · 717 024

1100.01.03 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество и глобални политики" · 20 906 200 · 18 658 927 · 14 068 504

1100.01.04 · Бюджетна програма "Двустранни отношения с държавите извън ЕС и ЕИП" · 210 000 · 174 480 · 124 845

1100.01.05 · Бюджетна програма "Консулска дипломация и управление на кризи" · 385 000 · 450 160 · 449 713

1100.01.06 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ" · 6 844 500 · 6 457 535 · 4 397 131

1100.01.07 · Бюджетна програма "Изграждане на позитивен образ на България и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина." · 0 · 2 936 597 · 2 930 617

1100.01.08 · Бюджетна програма "Осигуряване на прозрачност и обществена подкрепа за външната политика" · 110 000 · 642 452 · 535 022

1100.01.09 · Бюджетна програма "Обучение и професионална квалификация на служителите в дипломатическата служба" · 0 · 46 716 · 46 633

1100.01.10 · Бюджетна програма "Ефективно функциониране на външнополитическата дейност" · 460 000 · 420 339 · 419 316

1100.01.11 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дейността на Централно управление на МВнР" · 32 353 200 · 42 251 902 · 39 330 857

1100.01.12 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дейността на Задграничните представителства" · 105 696 300 · 131 452 880 · 128 826 768

1100.02.00 · Политика в областта на публичната дипломация · 1 504 700 · 1 809 978 · 1 875 380

1100.02.01 · Бюджетна програма "Публична дипломация" · 1 007 900 · 1 276 451 · 1 342 023

1100.02.02 · Бюджетна програма "Културна дипломация" · 496 800 · 533 527 · 533 357

1100.03.00 · Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница · 1 209 400 · 1 424 391 · 1 417 626

1100.03.01 · Бюджетна програма "Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница; съхраняване на българското културно-историческо наследство" · 1 209 400 · 1 424 391 · 1 417 626

МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) Разходите за отбрана през 2024 г., съгласно класификацията на НАТО, са в размер на 3 978,4 млн. лв., което представлява 1,96% от БВП (по предварителни данни на НСИ към 07.03.2025 г. БВП възлиза на 202 861,0 млн. лв.), т.е. отчетени са по-малко разходи за отбрана спрямо определения, с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., процент (2,00% от БВП).

В тези разходи са включени освен отчетените разходи по бюджетите на Министерството на отбраната (3 577,4 млн. лв.) и на държавните висши военни училища (119,4 млн. лв.) и тези по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет в размер на 281,6 млн. лв., разпределени, както следва:

- разходи за пенсии на военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове – 236,4 млн. лв.;

- разходи на военни съдилища и военни прокуратури – 19,7 млн. лв.;

- разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноските на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи – 19,7 млн. лв.;

- вноските на Република България към фонда на НАТО за иновации и към Ускорител в областта на иновациите в отбраната в северния Атлантик DIANA, изплащани от бюджета на Министерството на иновациите и растежа – 5,8 млн.лв.

Допълнително по други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз през 2024 г. са отчетени финансови средства в размер на 32,4 млн. лв., от които 31,4 млн.лв. по Програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността (NSIP), изразходвани за колективни способности на НАТО на територията на Република България.

Министерството на отбраната (МО) прилага Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) на програмен принцип, планира и управлява бюджетните разходи по политики и програми и изготвя бюджет в програмен формат.

За реализиране на приетите секторни политики, целите и приоритетите на отбранителните програми, бюджетът на МО е утвърден по две политики, 11 бюджетни програми и по направления на разходите.

Отчетът за степента на изпълнение на бюджетните програми има за цел да се анализират постигнатите резултати от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия през 2024 г. и да се оцени до каква степен се реализират приетите области на политика в отбраната (отбранителни, секторни политики), целите и приоритетите на отбранителните програми към края на 2024 г.

Разпределението на отчетените разходи по бюджета на МО за 2024 г., по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:

Класифика-ционен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

1200.00.00 · Общо разходи по бюджета на Министерството на отбраната · 2 129 194 000 · 3 580 063 666 · 3 577 393 201

1200.01.00 · Политика в областта на oтбранителните способности · 2 005 531 900 · 3 449 620 571 · 3 446 937 766

1200.01.01 · Бюджетна програма „Подготовка и използване на въоръжените сили” · 1 443 752 600 · 1 743 227 129 · 1 743 046 305

1200.01.02 · Бюджетна програма „Управление на човешките ресурси и резерв” · 26 665 000 · 28 071 382 · 28 071 332

1200.01.03 · Бюджетна програма „Военна полиция” · 53 206 200 · 60 739 851 · 60 640 916

1200.01.04 · Бюджетна програма „Медицинско осигуряване” · 138 241 900 · 319 921 993 · 319 212 824

1200.01.05 · Бюджетна програма „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” · 44 273 000 · 55 815 804 · 55 763 392

1200.01.06 · Бюджетна програма „Изследвания и технологии” · 13 044 000 · 16 675 534 · 16 661 233

1200.01.07 · Бюджетна програма „Военно образование” · 8 800 000 · 133 289 · 133 284

1200.01.08 · Бюджетна програма „Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска“ · 276 849 200 · 240 987 942 · 240 714 773

1200.01.09 · Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” · 700 000 · 984 047 647 · 982 693 707

1200.02.00 · Политика в областта на съюзната и международната сигурност · 123 662 100 · 130 443 095 · 130 455 435

1200.02.01 · Бюджетна програма "Членство в НАТО и Европейския съюз и международно сътрудничество" · 47 295 100 · 43 861 401 · 43 873 796

1200.02.02 · Бюджетна програма "Военно разузнаване" · 76 367 000 · 86 581 694 · 86 581 639

По направления на разходите, разпределението на изразходваните финансови средства по бюджета на МО за 2024 г., в проценти, е показано на следващата графика:

Съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032) стремежът е да се постигне съотношение 60:20:20 между разходите за персонал, издръжка и други текущи разходи и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната.

ПРЕЗ 2024 г. БЯХА ПОСТИГНАТИ СЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ:

Бюджетна програма “Подготовка и използване на въоръжените сили” Основните усилия във въоръжените сили (ВС) бяха насочени към поддържане на способностите на войсковите формирования в постоянна готовност за използване; водене на общовойскова и специална подготовка; носене на непрекъснато бойно дежурство за надеждна охрана и гарантиране на неприкосновеността на териториалната цялост, акваторията и въздушното пространство на страната; подготовка и изграждане на способности за управление, бойно осигуряване и поддръжка на формированията, определени за участие в текущи операции на НАТО и ЕС и тези от състава на силите за отговор на НАТО (NRF).

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 1 743,0 млн. лв..

Доктрини, концепции и планове През 2024 г. продължи дейността по администриране на системата за разработване, преглед и актуализиране на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и ВС.

Изпълнение на плановете по подготовката През 2024 т. подготовката във ВС се осъществяваше съгласно плановете и допринесе за съхранение на способностите за изпълнение на задачи и по трите мисии на ВС.

Планираните през 2024 г. мероприятия за колективна подготовка бяха проведени. При подготовката на щабовете се проведоха редица командно-щабни учения (КЩУ), разделни, единни и съвместни щабни тренировки и компютърно подпомагани учения, на които се отработиха различни елементи по планиране, управление и ръководене на операции по съгласуване на процедурите по преподчиняване и управление на сили и средства и др.

Проведоха се мероприятия по сертифициране на декларираните формирования за НАТО и формированията от БА за участие в операции и мисии извън територията на страната.

Участие в операции и мисии извън територията на страната:

По международни споразумения Република България участва със сили и средства в бригада Югоизточна Европа (SEEBRIG).

Участие в операции Военни формирования и отделни военнослужещи от ВС на Република България участваха в следните операции и мисии: Операцията на ЕС EUFOR – Босна и Херцеговина, операцията на НАТО KFOR – Косово, в небойната мисия на НАТО в Ирак, с военни наблюдатели в мисията за наблюдение на ЕС в Грузия, с щабни офицери във военноморската операция на ЕС за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия – „АТАЛАНТА”, в постоянните военноморски групи на НАТО, с Мобилен комуникационен модул (DCM-F) в небойната мисия на НАТО в Ирак (NATO Mission Iraq - NMI) и с военнослужещ във военната операция на ЕС в централната част на Средиземно море (EUNAVFOR MED operation SOPHIA/IRINI). В изпълнение на „Меморандум за разбирателство за създаване на Противоминна военноморска група в Черно море (MCM BLACK SEA)“ и на Решение № 380 на Министерски съвет от 31.05.2024 г. Република България участва с военни кораби и военнослужещи от състава на ВМС. Български военнослужещи участват в мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (Еropean Union Military Assistance Mission in Ukraine – EUMAM UA).

Принос към националната сигурност в мирно време Сухопътни войски (СВ) Активното участие по оказване на помощ на населението при бедствия издигна престижа на СВ и БА като една надеждна опора за справяне с възникнали кризисни ситуации на територията на цялата страна.

От началото на 2024 г. влязоха в сила новите планове на формированията за оказване на помощ на населението при бедствия, в които са регламентирани редът за активиране и оповестяване на формированията за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ), тяхното окомплектоване с личен състав, техника и материални средства.

Офицерите от групите за управление на формированията активно участваха в мероприятията на областните и общински комисии за защита на населението при бедствия, което се отрази благоприятно на взаимодействието при съвместното изпълнение на задачи с местната държавна администрация.

СВ подготвят и поддържат в постоянна готовност 64 специализирани ФОППБ и 2 групи за евакуация на населението при ликвидиране на последствията от авария в АЕЦ „Козлодуй“. В тях са включени над 1 300 души и 500 единици специална техника.

Формированията проведоха редица практически занятия, включително с участието на личен състав от регионалните подразделения на Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) на МВР.

Като проблемен въпрос може да се посочи нуждата от осъвременяване и доокомплектоване на оборудването на ФОППБ за действие при земетресения, промишлени аварии и аварии в АЕЦ. Тъй като през последните 15 г. не е имало бедствия от подобен характер, формирования от този тип не са активирани и няма как да се направи обективен анализ на техните реални възможности и евентуални проблеми.

Дейност на формированията от СВ по разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси.

През 2024 г. формированията за разузнаване и обезвреждане на невзривени боеприпаси бяха активирани повече от 60 пъти, при което бяха разузнати и унищожени чрез взривяване общо 140 боеприпаси на територията на страната (23 артилерийски снаряди, 66 зенитни боеприпаси, 2 авиационни бомби, 2 противопехотни и противотанкови мини, 4 мини за минохвъргачка, 30 ръчни гранати и 13 боеприпаси от друг вид).

Изразходваните финансови средства за разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси за 2024 г. са в размер на 36 378 лв.

Дейност на ФОППБ от СВ за оказване на помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

През 2024 г. СВ взеха участие в потушаването на редица пожари в почти цялата страна – селата Мелница, Воден, Малък/Голям Манастир, Странджа (област Ямбол), селата Пролом, Отец Паисиево, Иван Вазово, местността „Беклемето“ (област Пловдив), селата Кърпелево, Сенокос, Бистрица, Гелешево – планината „СЛАВЯНКА“ (област Благоевград), гр. Асеновград – язовир „40те извора“, гр. Сливен – хълм „Св. Георги“, гр. Стара Загора – „7ми км.“ и други.

Общо формированията участваха в потушаването на над 20 големи пожари с личен състав до 2 600 военнослужещи и близо 483 единици различни видове специална техника. Продължителността на някои от пожарите достигна до над двадесет денонощия (в планината „СЛАВЯНКА“ – 23 дни).

По разпореждане на началника на отбраната във връзка с утежнената пожароопасна обстановка в страната, бяха сформирани и поставени в ежедневна готовност допълнително 67 групи с обща численост над 1 000 военнослужещи, за усилване и подпомагане на дейността на ФОППБ при потушаването на пожари.

През месец май 2024 г. 10 военнослужещи и 3 единици специализирана техника от 38 батальон за ЯХБЗ и Е – Мусачево, съвместно с екипи на МВР и ВМА, извършиха действия по разследване на наличието на опасни химически вещества в района на село Сланотрън, област Видин, като проведоха ядрено, химическо и биологическо разузнаване и взеха проби от определен обект за разследване.

От 24.12 до 29.12.2024 г. 153 военнослужещи и 26 единици техника от 2 механизирана бригада участваха в оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на безследно изчезнало лице на територията на община Гурково. По време на издирването бяха използвани специализирани технически средства – термовизионни прибори и дронове за покриване на по-голяма и труднодостъпна площ при издирването.

Оказване съдействие на органите на МВР.

СВ имат основен принос в дейностите по подпомагане на органите на МВР по охрана на държавната граница и пресичане на нелегалната миграция и в този аспект те играят активна роля в подпомагане на общите усилия за включване на Република България в Шенгенското пространство.

СВ поддържаха в готовност формирования за действие при временна закрила „Съвместна подкрепа“, включващо изграждане на временни приемателни центрове (ВПЦ) и участие в изграждането на пунктове за първоначален прием на бежанци (ППП).

За противодействие на тероризма е разработен „План на СВ за действие на подчинените формирования по противодействие на тероризма“. На основание Плана и по график се носеше дежурство с нарастваща степен на готовност в съответствие с рисковете и заплахите, за оказване на съдействие на МВР от определени формирования при провеждане на съвместна антитерористична операция или за овладяване на последствията от терористичен акт. През 2024 г. формирования от СВ не бяха активирани в изпълнение на плана.

В Командването на СВ са разработени планове за участие в операции „Съвместен страж“, „Родопски страж“, „Самостоятелен страж“ и Оперативен план за участие в операция по усилване на способностите на МВР за наблюдение и контрол на югозападната граница на Република България и за подпомагане на МВР при охрана на държавната граница.

Разработените планове и процедури за подпомагане на МВР при охрана на държавната граница създават необходимата организация за оповестяване, реагиране и управление на определените сили и средства от състава на СВ и осигуряват успешното изпълнение на поставените задачи.

СВ поддържаха в 24-часова готовност до 350 военнослужещи за усилване на охраната на държавната граница при възникване на извънредна ситуация, вследствие на увеличен миграционен натиск – операция „Съвместен страж“ (за българо-турската граница) и операция „Родопски страж“ (за българо-гръцката граница).

В изпълнение на мисията на ВС „Принос към националната сигурност в мирно време“, за овладяване на увеличения миграционен натиск, около 300 военнослужещи с около 50 единици техника от СВ оказваха съдействие на органите на МВР за охрана на българо-турската държавна граница – операция „Самостоятелен страж”, включващо провеждане на съвместни патрули със служители на ГД „Гранична полиция“ в районите на отговорност на ГПУ „РЕЗОВО“ – село Резово и село Граматиково, ГПУ „Малко Търново“, ГПУ „Болярово“, ГПУ „Средец“ и ГПУ „Елхово“, както и логистична поддръжка на операцията.

През 2024 г. бяха извършени 27 ротации на личния състав, което се изразява в 97 211 човекодни. Участващите формирования изпълниха над 8 400 бр. автопатрули, над 620 бр. пеши патрули, над 60 бр. секретни поста, над 40 курса за превоз на задържани лица и над 1 200 бр. други задачи. Участието в операцията продължава.

От 24.09.2024 г. до 27.11.2024 г. военнослужещи от 55 инжп – Белене извършиха неотложни ремонтно-възстановителни дейности по прилежащия път на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската държавна граница, като беше възстановен участък с обща дължина 15 940 м. Участие взеха общо 42 военнослужещи с 8 единици транспортна и специализирана техника.

Военновъздушни сили (ВВС) Операции и мисии в подкрепа на населението.

По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” на ВС на Република България в интерес на сигурността на въздухоплаването на територията на страната се носеше постоянно дежурство за аварийно-спасително осигуряване със самолет и вертолет.

Участие при осигуряване на въздушен транспорт в интерес на други министерства и ведомства.

През отчетния период, в изпълнение на заповед МЗ № ОХ-56/2010 г., за нуждите на Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи, са изпълнени следните дейности:

4 мисии за транспортиране на медицински екипи за извършване на органна експлантация на територията на страната;

7 мисии за транспортиране на пациенти в тежко здравословно състояние, от които 4 в чужбина и 3 на територията на страната (1 с вертолет);

2 мисии, за търсене и спасяване от въздуха на тежко пострадали граждани в труднодостъпни местности в Рила и Стара планина.

През 2024 г. в съответствие със МЗ № ОХ-228/06.04.2011 г., относно определяне на реда за съвместно използване на въздухоплавателни средства на ВВС от смесени екипажи от състава на ВВС, Авиоотряд 28 и органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР за пожарогасене, бяха изпълнени 20 мисии за разузнаване и пожарогасене на полски и горски пожари от въздуха. Подготвени екипажи от състава на ВВС реализираха нальот от 308 летателни часа, от които с вертолет Ми-17 – 154 часа и с вертолет AS-532 „Cougar” – 154 часа. При изпълнението им бяха изпълнени 2 082 захода и са хвърлени над 3 700 т. вода.

В изпълнение на МЗ ОХ-513/27.06.2023 г. и положителни резолюции на началника на отбраната върху заявки за използване на военни въздухоплавателни средства (ВоВС), екипажи със самолети и вертолети от състава на ВВС са изпълнили 22 мисии за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на Президентството, Народното събрание, Министерски съвет, МО и други министерства и ведомства, както следва:

- 4 мисии за въздушен транспорт на територията на страната, в интерес на Президентството;

- 1 мисия за въздушен транспорт на територията на страната, в интерес на Народното събрание;

- 5 мисии за въздушен транспорт в интерес на Министерски съвет, от които две на територията на страната (1 с вертолет);

- 2 мисии за въздушен транспорт до Кралство Испания за превоз на преподаватели и курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” за провеждане на краткосрочна практика на борда на научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий”;

- 10 мисии за въздушен транспорт, извън територията на страната, в интерес на МО.

Изпълнени мероприятия по оказване помощ на населението при бедствия.

През 2024 г. ФОППБ, от състава на ВВС бяха поддържани в готовност за действие, съгласно „План на ВВС за оказване на помощ на населението при бедствия”. На 08.05.2024 г. беше активирано ФОППБ от състава на в.ф. 52090-Долна Митрополия за извършване на разузнаване, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси (2 бр. 85 мм снаряди), открити в местността „Печковец” (обл. Ловеч) в района на складова база на ОДМВР – Ловеч.

В периода от 18.07. до 22.07.2024 г. ФОППБ за гасене на пожари от състава на 22-ра авиобаза участва в потушаването на сложен горски пожар на територията на община Болярово, област Ямбол.

На 30.07.2024 г. ФОППБ за неутрализиране на невзривени боеприпаси от състава на 24-та авиобаза извърши разузнаване, транспортиране и унищожаване на 82 мм мина, открита в промишлената зона на гр. Смолян, област Пловдив.

Участвалият личен състав и техника при оказване на помощ на населението и държавните структури е, както следва:

Мероприятия · Участвали

Техника (брой ) · Личен състав (брой)

Пожарогасене и разузнаване от въздуха –308 летателни часа · 3 вертолета · 200

Мисии за въздушен транспорт за нуждите на МЗ – 11 бр. · 10 бр. x 1 самолет 1 бр. x 1 вертолет · 36 4

Мисии за въздушен транспорт за осигуряване на полети със специално предназначение или полети за осигуряване на министерства или ведомства – 22 бр. · 19 бр. х 1 самолет 3 бр. x 1 вертолет · 92 12

Мисии за търсене и спасяване – 2 бр. · 1 бр. х 1 вертолет 1 бр. x 2 вертолета · 12

ФОППБ Задача за обезвреждане на бойни припаси –2 бр. Задача за гасене на пожари – 1 бр. · 2 х 3 броя автомобилна техника 1 х 29 броя автомобилна техника · по 8 125

Военноморски сили (ВМС) Във връзка със заплахата от дрейфващи мини, с цел поддържане на постоянна ситуационна осведоменост, във Военноморски координационен елемент (ВМКЕ) продължи носенето на 24 часово дежурство, което осигури функционирането му като основна точка за контакт при наличието на сигнали за наблюдавани дрейфващи мини или миноподобни обекти. ВМКЕ осъществява регулярен обмен на информация с морските оперативни центрове на Румъния и Турция, военноморското командване на НАТО, с МОЦ на 6-ти флот на САЩ и центъра за корабоплаване на НАТО по въпроси, свързани с минната опасност в западната част на Черно море.

Предприети са действия по всички получени сигнали за дрейфващи мини или миноподобни обекти. През 2024 г. от силите на ВМС са открити и унищожени две дрейфващи мини от тип ЯМ и КПМ.

На основание на разработените и действащи инструкции и планове, ВМС поддържаха готовност и взеха участие в мероприятия по оказване на помощ на населението при бедствия. Също така поддържаха способности за оказване на съдействие на органите на МВР и местните власти при осъществяване на охрана на държавната граница, пресичане и предотвратяване на терористични заплахи.

През 2024 г., ФОППБ от ВМС участваха в 21 мероприятия на територията на областите с административни центрове Варна, Добрич и Бургас.

По време на активирането на формированията за унищожаване на невзривени бойни боеприпаси бяха разузнати и унищожени 14 боеприпаси, в това число ръчни гранати, артилерийски бойни припаси, морски мини и беше извлечено едно безпилотно летателно средство.

През годината ФОППБ от ВМС два пъти бяха активирани за подпомагане на усилията на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна в овладяването на масивни горски пожари на територията на областта.

Съгласно Плана за дейността на ВМС през 2024 г. бяха проведени три тренировки на Поста за търсене и спасяване (ПТС) на ВМС, съвместно с формированията от ВМС, поддържащи ФОППБ. По време на тренировките, офицерите от ПТС на ВМС и Групите за взаимодействие и координация от военните формирования, поддържащи ФОППБ усъвършенстваха уменията си по управление на ФОППБ и подобриха координацията и взаимодействието.

Съвместно командване на силите (СКС) ФОППБ от СКС са окомплектовани с личен състав, техника и материални средства, съгласно разчета на силите и средствата за изпълнение на задачите и табел за окомплектоване. Подготовката на личния състав и окомплектоването на ФОППБ позволяват формированията да се използват при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за защита на населението при бедствия и аварии.

В пряко подчинените на СКС военни формирования подготовката на ФОППБ беше планирана и насочена за обучение на възможно най-голям брой военнослужещи, които да придобият знания и умения, с цел ротиране на основния състав при продължителни времеви операции. Обърна се сериозно внимание и на качеството на тяхната подготовка. Изучаваха се регламентиращите документи и мерките за безопасност, проведоха се редица практически занятия, включително с участието на личен състав от регионалните подразделения на ГДПБЗН - МВР.

Проблемен въпрос се явява неосигуряването на необходимите резервни части и консумативи за техниката съветско производство, включена в състава на формированията, което оказва влияние върху подготовката и готовността на формированията.

През 2024 г. ФОППБ от състава на военните формирования на СКС не са активирани.

Командване за логистична поддръжка (КЛП) Командването поддържа в готовност едно формирование за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия при тежки зимни условия, което е оборудвано на 100 % с основна техника, оборудване и екипировка, съгласно утвърдения от началника на отбраната табел. Изготвен е план за оказване на помощ на населението при бедствия, с който се изпълняват в пълна степен заложените задачи и мероприятия в „План на МО за защита при бедствия” и „План на БА за оказване на помощ на населението при бедствия”.

През 2024 г. продължи изпълнението на задачи от КЛП по логистична поддръжка на МВР при охрана на държавната граница. КЛП участваше и продължава да участва с до 50 военнослужещи и до 14 единици техника от състава на Транспортен батальон.

През отчетния период са превозени 14 726 бежанци, изпълнени са 829 бр. курсове, изминати са 70 344 км. и са изразходвани 44 780 литра ГСМ.

Своевременното изпълнение на задачите по логистична поддръжка на МВР осигури надеждната охрана на държавната граница.

Съвместно командване на специалните операции (СКСО) Подготовката и готовността за действие на формированията за участие в потенциални кризисни ситуации на територията на страната се поддържаше в системата за бойно сглобяване, а достигнатата степен на готовност се оценяваше по време на провежданите във войските тренировки и проверки. През 2024 г. периодично беше проверявана готовността за действие в специфичните за сезона потенциални опасности.

За изпълнението на ангажиментите, произтичащи от мисията „Принос към националната сигурност в мирно време” в СКСО се поддържат 2 ФОППБ за гасене на пожари и за действия при наводнения с общо личен състав от 62 души и 11 единици специална техника. Същите са окомплектовани с личен състав на 100% и повишаваха подготовката си чрез участието в занятия по обучение на формированията съгласно месечните разчети на учебното време от плана за подготовка на СКСО.

Периодично по план на Управлението и Щаба на СКСО се провеждаха тренировки в резултат на които личният състав от ФОППБ повиши уменията си за работа със специална техника и използването на индивидуалните средства за защита.

През отчетния период ФОППБ на СКСО не са участвали в мероприятие по оказване на помощ на населението при бедствия и аварии. Въпреки ограничения финансов ресурс, формированията от програмата притежават оперативни способности за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии. През отчетния период личен състав от командването участва в операция за подпомагане на МВР по охрана на държавната граница.

От състава на СКСО участваха на ротационен принцип до 50 военнослужещи, със задача водене на разузнаване в райони в близост до държавната граница за наличие на нелегално преминали лица. Използваната техника е, както следва: 3 бр. „Хамър“, 1 бр. ТАПП, 1 бр. автобус.

Поддържат се в готовност формированията за противодействие на терористични заплахи и ликвидиране на последствията от тях съгласно графика за дежурните сили и средства на СКСО. През отчетния период формированията за противодействие на терористични заплахи провеждаха подготовка съгласно утвърдените планове.

Бюджетна програма “Управление на човешките ресурси и резерв” Целта на програмата беше осигуряването на условия за окомплектоването на въоръжените сили с подготвен и мотивиран личен състав, за постигането на необходимите отбранителни способности и създаването на среда за професионална реализация на военнослужещите и цивилните служители. Придобиване и повишаване на квалификацията и преквалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА за получаване на знания и умения, необходими за кариерното им развитие и заемането на определени длъжности в страната и чужбина, и задържане на добре подготвените и компетентни кадри. Една от главните цели на програмата е окомплектоване на военните формирования от ВС и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с качествени ресурси от резерва.

През 2024 г. се проведе подбор и изготвяне на необходимите документи за изпращане на 161 военнослужещи и цивилни служители за обучение в специализирани курсове в чужбина.

В изпълнение на „План № РД-39-27/01.09.2023 г. за придобиване и повишаване на квалификацията във военните академии и ДВВУ на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА през 2024 г.“, броят на преминалите обучение специализанти е общо 2 250, а проведените обучения са 135.

В обучителни институции извън системата на военните академии и ДВВУ през 2024 г. са обучени 120 военнослужещи и цивилни служители от администрацията на МО.

С влизането в сила на Наредба № Н-2/22.02.2023 г. за условията и реда за разработване и планиране на курсове, кандидатстване и обучение на военнослужещи и цивилни служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА в курсове, провеждани във военните академии, ДВВУ, професионалните сержантски (старшински) колежи и в чуждестранни образователни институции (ДВ, бр. 19 от 28.02.2023 г.), са актуализирани административните и учебни документации на всички курсове от Регистъра на курсовете във военните академии и ДВВУ.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 28,1 млн.лв.

Бюджетна програма “Военна полиция” („ВП“) През отчетния период дейността на служба „Военна полиция“ (СВП) съответстваше на възложените ѝ функции, мисиите и задачите на ВС на Република България и указанията на ръководството на МО. Съгласно Закона за военната полиция СВП осъществява следните дейности: оперативно-издирвателна дейност; антитерористична дейност; дейност за предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер; експертна и експертно-криминалистична дейност; контролно-охранителна дейност; информационна дейност; противопожарен контрол и разследване на авиационни произшествия с военни въздухоплавателни средства.

През 2024 г. СВП следваше планираните дейности по поддържане и развитие на придобитите и изграждане на нови военнополицейски способности по трите мисии на ВС за опазване на реда и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА и увеличаване на спектъра от дейности във вътрешнодържавен и международен план.

През отчетния период се изпълняваха задачите, свързани с поддържане на изградените способности по ЦС-2021 и тези във връзка с поетите ангажименти от службата в съответствие с Националния план за противодействие на тероризма.

Изпълняваха се задачите по антитерористичната, оперативно-издирвателната, контролно-охранителната и административно-наказателна дейност. Неутрализираха се рисковете и заплахите за реда и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

Оперативно-издирвателната дейност, военнополицейското досъдебно производство, разкриването и предотвратяването на посегателства срещу икономическата и финансова сигурност в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА се осъществяваха съгласно регламентиращите документи.

През отчетния период осигурените масови мероприятия, военни делегации, конференции и инспекции по договорености в областта на отбраната, национални и войскови празници, охрана на обекти и лица, контрол на охранителната дейност и охранителни обследвания бяха 667 бр.

С командирите на военни формирования се осъществи взаимодействие по отношение на спазване на дисциплината в гарнизоните, превенция по спазване на правилата за движение по пътищата, предотвратяване на нарушения и инциденти по носене на караулната и патрулна служба, на пропускателния режим във войсковите райони и по съхранението на военната техника и имущества. На командирите на военни формирования беше предоставяна информация за състоянието на охраната и бяха отправени препоръки за подобряването ѝ, в т.ч. и за вземане на допълнителни мерки за предотвратяване на неправомерно проникване, извършване на кражби и защита при терористични заплахи.

През 2024 г. във военнополицейско отношение бяха осигурени 1824 бр. мероприятия с участие на военнослужещи от БА, съюзнически и чужди войски, в т.ч. ескорт на автомобилни транспорти от състава на БА и KFOR, охрана на автоколони, военни учения както и военни ЖП ешелони.

При осъществяване на контрол на военните транспортни средства от органите на служба „Военна полиция” са проверени 4 372 бр. пътни превозни средства. На виновните водачи са съставени 26 акта за установяване на административни нарушения и 124 фиша по Закона за движение по пътищата.

Военнополицейските органи участваха в съвместни мероприятия с отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР за осъществяване на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. През отчетния период нарушенията на ограниченията на скоростта от страна на войскови превозни средства са 46 бр.

СВП участва на ротационен принцип с 40 служители и 20 единици автомобилна техника за подпомагане на органите на МВР по охрана на държавната граница поради увеличения миграционен натиск по границата на Република България с Турция.

СВП осигурява денонощна охрана на обекти на МО, намиращи се на ул. „Дякон Игнатий” № 3 и бул. „Тотлебен” № 34, на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, представителен обект на МО в управление на ИА „ВК и ВПД” – резиденция „Лозенец” и на Предна оперативна база „Ново село”.

През отчетния период основните усилия на СВП по отношение на разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства бяха насочени към осъществяването на превантивна дейност, с цел минимизиране на вероятността за допускане на авиационни произшествия при организирането и провеждането на летателна дейност от военните авиационни формирования.

В авиацията на ВС бяха регистрирани и разследвани 34 авиационни произшествия. Тридесет и три от тях бяха класифицирани като „авиационен инцидент” и едно като катастрофа.

СВП осъществяваше периодичен контрол върху част от разследванията на авиационните произшествия с по-леки последствия, извършвани в авиационните формирования.

Изготвен беше годишен и шестмесечен анализ за нивото на безопасността на полетите в авиацията на ВС.

Съвместните усилия на СВП, командирите и органите по безопасност на полетите в авиационните формирования за поддържане на едно относително добро ниво на безопасност на полетите във военната авиация не постигнаха най-важната си цел – недопускане на загуба на човешки живот и скъпа авиационна техника. При катастрофа двама пилоти загубиха живота си, а един самолет беше напълно разрушен.

При осъществяването на противопожарен контрол през 2024 г. са организирани следните дейности :

- извършени са 11 броя проверки на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за военната полиция;

- изпратени са до юридически лица 20 разпореждания и 34 писма за констатирани нередности по спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност в стопанисвани от тях обекти;

- издадени са 102 броя становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на представени в службата инвестиционни проекти;

- взето е участие в 6 комисии за провеждането на 72 часови проби;

- взето е участие в заседания на 29 приемателни комисии за разрешаване на ползването на строежи/въвеждане в експлоатация;

- взето е участие в междуведомствената работна група за разглеждане на инвестиционни проекти за инфраструктурни обекти, предвидени за изграждане на летище Граф Игнатиево, във връзка с придобиване и експлоатация на самолет F-16.

- през 2024 г. са направени 4 пожаро-технически експертизи.

При извършени от СВП проучвания по Закона за защита на класифицираната информация през отчетния период са издадени 225 разрешения за достъп до класифицирана информация, а 214 са прекратени.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 60,6 млн. лв..

Бюджетна програма “Членство в НАТО и ЕС и международно сътрудничество”.

Основното внимание беше насочено към активното участие на МО в процеса на формиране на политиките в областта на сигурността и отбраната и асоциираните с тяхното практическо реализиране инициативи и програми в рамките на НАТО, ЕС, двустранното, многостранно и регионално сътрудничество, с оглед осигуряване на защита на националните интереси и приоритети.

България продължи да участва активно в дейностите и мерките, свързани с укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса и изпълнение на засиления му ангажимент към Източния фланг и сигурността в региона на Черно море, в т.ч. чрез увеличаване на предното присъствие, включително и в България, както и по изграждане на необходимите отбранителни способности, вкл. способностите на страна-домакин. В контекста на процеса по отбранително планиране на НАТО (NDPP), през 2024 г. основният фокус беше насочен към многостранните консултации на България с НАТО в рамките на етап 5 „Преглед на резултатите“ от процеса, в резултат на които беше приета оценката на НАТО за Република България по изпълнението на националните отбранителни планове и тяхното финансово осигуряване.

С програмата се финансираше участието на български представители в организираните на различни нива и формати дейности и прояви от календара на НАТО (заседания, конференции, семинари и др.), чрез които се осигуряваха процесите на консултации и вземане на решения, и се подпомагаше практическото изпълнение на приетите съюзни политики и решения. Адекватното представяне на България в заседания и други дейности на НАТО позволяваше активно ангажиране в разработването на документите и решенията на НАТО и в контекста на отразяване на националните интереси и приоритети, както и поддържане на осведоменост относно развитията и очертаващите се тенденции в работата на Алианса. Участието на българските представители в подобни форуми предоставяше възможност и за разширяване на експертизата и създаване на професионални контакти.

Темата за отбранителната готовност на ЕС получи силен фокус с приемането на Европейската стратегия за отбранителна индустрия (EDIP). Целта ѝ е да стимулира съвместното придобиване от държавите-членки, да подсили производствените способности на отбранителната индустрия за осигуряване на наличието на отбранителни продукти и техните компоненти и да насърчи отбранителното индустриално сътрудничество с Украйна. Стартираха дискусиите по изготвянето на Европейска програма за отбранителна индустрия като първа стъпка към реализиране на предвидените в Стратегията мерки и инструменти. Страната ни продължи участието си в процеса на изпълнение на приоритетите на Стратегическия компас на ЕС за справяне с предизвикателствата пред сигурността в европейски и световен мащаб. Във фокуса на усилията бяха: операционализирането на Капацитета на ЕС за бързо развръщане и на Звеното за планиране и провеждане на военни мисии и операции, ускоряване на развитието на военната мобилност, Стратегията на ЕС за сигурност и отбрана в космическото пространство, подготовката на ВС за изменението на климата, засилване на ролята на Сателитния център на ЕС, създаването на инструменти за противодействие на хибридни и кибер заплахи и дезинформация, развитието на партньорствата и др. За насърчаване на съвместното изграждането на отбранителни способности ЕС продължи да развива вече стартирали отбранителни инициативи. През 2024 г. беше направен преглед на изпълнението на проектите по линия на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната на ЕС (PESCO) и на Годишния координиран преглед на отбраната. В ход беше изпълнението на Работната програма на Европейския фонд за отбрана (EDF).

Програмата осигуряваше участието на български представители в ключовите направления от дейността на Алианса и прилагането на съюзните решения от срещите на най-високо равнище с акцент върху тези, които пряко ангажират страната ни в процеса на изпълнение и имат директни импликации върху сигурността ѝ. Тя помогна за постигане на максимална ефективност при осъществяване на отбранителната политика, с оглед адекватно развитие на способностите за гарантиране на националната и колективна отбрана. Чрез нея се финансираха дейности и инициативи на Алианса, които подпомагат изпълнението на дефинираните в национален контекст приоритети в изграждането и развитието на отбранителни способности и възложените на България Цели за способности на НАТО - 2021.

Осигурено беше представителство на политическото и военно ръководство на МО в ключовите форуми на високо равнище на НАТО и ЕС и основни мероприятия на работните органи и структури на международните организации, на които страната ни е член, чрез които планираните главна цел и приоритети на програмата бяха постигнати. Съществено значение за сближаване на националните позиции и изграждане на консенсус по ключовите теми на дебатите в НАТО и ЕС имаха и регулярните срещи на директорите по отбранителна политика. Във фокуса на стратегическите дебати бяха поставени приоритетни за държавите-членки теми и взети решения за продължаване на политическата и практическа подкрепа за Украйна.

Кулминационна проява в календара на НАТО през 2024 г. беше проведената на 09-11 юли 2024 г. юбилейна среща на върха на Алианса. Срещата във Вашингтон отбеляза 75-та годишнина от създаването на най-успешния и силен алианс в историята, който запазва ключовата си роля в архитектурата на европейската сигурност и продължава да бъде гарант за сигурността и териториалната цялост на своите членове.

Осигурена беше и издръжката на националните и международни длъжности в щабове и органи на международни организации при стриктно спазване на поетите от Република България съюзни ангажименти. Политиката, свързана със заемането на длъжности извън страната беше съобразена с националните ни интереси и наличните кадрови и материални ресурси.

През отчетния период програмата изпълни целите, свързани с финансовото осигуряване на ангажиментите на Република България към НАТО и Европейския съюз, в това число участието на МО в многонационални инициативи, програми и механизми в контекста на развиването на отбранителни способности и участие в мисии и операции.

С присъединяването на страните към международни организации, държавите-членки поемат определени ангажименти, включително и такива, свързани със заемането на национални длъжности в националните представителства към международните организации, както и определени международни позиции от Военните секретариати на НАТО и ЕС, Командната структура и Структурата на силите на НАТО. В тази връзка програмата подпомагаше и изпълнението на поети от България в рамките на Алианса ангажименти за принос, в т.ч. провеждане на домакински мероприятия. Основен приоритет на програмата беше ресурсното осигуряване на издръжката на националните представителства и дългосрочно командированите военнослужещи и цивилни служители на МО към НАТО, ЕС и други международни организации, включително и дългосрочно командированите в щабове и органи на международни организации. Процентното попълване на длъжностите в представителствата на Р България към международни организации и в щабовете и органите им за 2024 г. е 99%.

МО продължи да бъде активен и добре подготвен участник във всички процеси, произтичащи от развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО на ЕС), както и по линия на осигуряване на международния мир и сигурност в рамките на договорите и конвенциите, по които Република България е страна (ООН, ОССЕ и Организацията за забрана на химическите оръжия). Активното българско участие в планираните мероприятия е знак за съюзна солидарност и готовност за поемане на ангажименти в областта на европейската и световна сигурност и отбрана.

През 2024 г. продължи активното участие на МО на Република България, като страна член в Инициативата по подготовката и провеждането на срещи на страните от Югоизточна Европа, продължи активното участие в регионалните инициативи и Процеса от срещи на министрите на отбраната на страните от ЮИЕ (SEDM).

Със средства от програмата беше осигурена подготовката и участието в срещи на политическото и военното ръководство по SEDM, срещи на Политико-военния направляващ комитет на ММСЮИЕ (PMSC) и Координационния комитет на SEDM (SEDM-CC), както и провеждането на експертни срещи по регионални инициативи.

Програмата подпомагаше процеса на формиране, провеждане, координиране и контрол по политиките в областта на международното сътрудничество, двустранното, многостранното и регионалното сътрудничество в областта на националната и колективна сигурност и отбрана и военнотехническо взаимодействие.

През отчетния период програмата допринасяше пряко за реализиране на активна отбранителна политика на МО, насочена директно към провеждането и реализирането на ефективно членство в НАТО и ЕС и участие на Република България в колективната система за сигурност и отбрана. Чрез нейното реализиране се даваше възможност за ефективно и адекватно провеждане на регионалното и двустранното военно сътрудничество за развитие на специални отношения със стратегически съюзници от НАТО и в региона за изпълнение на целта по осигуряване на надеждна колективна сигурност и отбрана.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 43,9 млн. лв.

Бюджетна програма “Медицинско осигуряване” През 2024 г. се подобри организацията на първичната извънболнична и специализирана болнична помощ, експертизата, профилактиката и рехабилитацията. Структурите на ВМА поддържат необходимата степен на готовност за медицинско осигуряване. Поддържат се способности за медицинско осигуряване, военномедицинска експертиза, хигиенно-противоепидемичен и санитарен контрол и запазване на психичното здраве на личния състав от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

ВМА работи по договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), съгласно Националния рамков договор (НРД) от 2024 г., както следва:

№ по ред · НАИМЕНОВАНИЕ · МБАЛ София · МБАЛ Варна · МБАЛ Пловдив · МБАЛ Сливен · МБАЛ Плевен · БДПЛР Хисар · БДПЛР Банкя

БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА. ПОМОЩ

1. · Клинични пътеки · 239 · 149 · 89 · 115 · 78 · 5 · 4

2. · Амбулаторни процедури · 41 · 16 · 17 · 12 · 15 · 1

3. · Клинични процедури · 5 · 2 · 2

4 · Комплексно диспансерно наблюдение · 2

ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА. ПОМОЩ

5. · СИМП (специалности) · 22 · 11 · 13 · 8 · 2 · 2 · 1

6. · МЕДИКОДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ · 6 · 3 · 2 · 2

Средният брой разкрити легла за 2024 г. във ВМА е 1 829. Преминалите стационарно болни през ВМА са 86 522 души. Средният брой на амбулаторните прегледи във ВМА е 312 272. Средният брой на амбулаторните прегледи в медицинските пунктове е 61 766.

Средната стойност на разходите за 1 преминал болен в стационарите на ВМА за отчетния период е 1 443 лв. Стойността за 1 леглоден е 289 лв., а за издръжката на едно легло са изразходвани 68 280 лв.

ВМА участва в медицинското осигуряване на мероприятия, провеждани от МО и Щаба на отбраната с медицински екипи и специализирана техника.

През 2024 г. ВМА участва в медицинското осигуряване на 231 мероприятия със 315 медицински екипи, общ брой лица в екипите - 402 за 1 210 дни. Подготвени са медицински екипи за участие в международни мисии.

Модулните военномедицински формирования (МВМФ) на ВМА през 2024 г. проведоха следните мероприятия:

- Извършиха се общо 5 ротации на медицинските екипи за мисиите в Косово и Босна и Херцеговина.

- Поддържат се постигнатите способности и оперативна готовност от медицинските екипи, работили в Босна и Херцеговина, Афганистан и Мали.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 319,2 млн. лв.

Бюджетна програма “Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” Дейността на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ (ИА „ВК и ВПД“) е свързана с управлението и експлоатацията на военните клубове, имотите от жилищния фонд на МО, осигуряването на отдиха и възстановяването на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, както и обезпечаване на престоя на лица, разселени от Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, поддържането на Националния военноисторически музей като средище за военна история, наука, изкуство и култура, както и осъществяване на информационната политика на МО чрез използване на възможностите на военните печатни, аудио-визуални и електронни средства за масова комуникация.

През 2024 г. ИА „ВК и ВПД“ беше насочила дейността си в следните направления:

- Жилищен фонд:

През 2024 г. МО реализира жилищната си политика чрез ИА „ВК и ВПД“ в следните направления: картотекиране, настаняване на нуждаещите се военнослужещи и цивилни служители по реда на картотеката в свободни жилища и жилищни помещения в общежитията на МО; изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне; освобождаване/изземване на жилищни имоти от неправомерни наематели; освобождаване от жилищни имоти, намиращи се в населени места, в които няма структури на МО и БА.

През 2024 г. в регистъра на имотите от жилищния фонд на МО (жилища, ателиета и гаражи) са заведени на отчет общо 2 086 бр. имоти, от които: апартаменти – 1 918 бр.; ателиета - 51 бр.; гаражи - 104 бр.; други - 13 бр. Заетите са 1 524 бр., а свободните са 562. Картотекираните служители за жилища са 2 730 и за гаражи са 11.

- Почивки в страната:

Съгласно действащите нормативни уредби и инструкции за военно-почивното дело, ежедневно са приемани индивидуални и групови резервации за почивка, обработвани са платежни нареждания за постъпили плащания от и извън кампанията по картите, в т. ч. мероприятия, кореспонденция и поддържане на директни контакти с почивните бази и хотелите във връзка с реализацията на почивките и мероприятията.

Извършена е подготовка и реализация на седемдневна безплатна почивка за военнослужещи от МО, участвали в операции и мисии извън територията на страната и членовете на техните семейства.

През 2024 г. 59 479  души са посетили ВПД, управлявани от ИА „ВК и ВПД“, в т.ч.: морски ВПД по социална програма - 15 574 души; планински ВПД и хотели по социална програма - 29 371 души; 14 534 души са нощували в хотел „Шипка”. В хотелските части към ВК са нощували 19 464 души.

През 2024 г. леглодните са общо 243 069 дни, в т.ч.: в морските ВПД по социална програма - 124 282 леглодни; в планинските ВПД и хотели по социална програма - 90 141 леглодни; в хотел Шипка - 26 846 леглодни. В хотелските части към ВК леглодните са 37 646 бр.

С оглед на поет ангажимент от страна на МО и във връзка с изпълнение на Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България, вследствие на военните действия в Украйна, в хотел „Рибарица“ са настанени 193 бежанци и са реализирани 5 645 нощувки.

- Почивки в чужбина:

Организирани бяха груповите и индивидуални почивки извън страната на служителите от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА по линия на международното сътрудничество в рамките на CLIMS (Комитет за връзка със социалните структури на военните министерства в НАТО) или въз основа на международен договор за безвалутен обмен. Бяха организирани индивидуални почивки в България за чужди военнослужещи и цивилни служители.

Окончателният брой на почиващите български военнослужещи и цивилни служители в чужбина за сезон „Лято 2024” е 382 души, като с групите са изпратени и 4 съпровождащи лица. Реализираният брой на участниците в пристигащите чужди групи е 81 души. За сезон „Зима 2024/2025” планираният брой на почиващите български военнослужещи, цивилни служители и членове на техните семейства в чужбина е 40 души и 2 съпровождащи.

- Дейност на представителните обекти на МО:

През 2024 г. бяха проведени мероприятия в представителните обекти на МО, както следва:

Централен военен клуб - проведени бяха външни мероприятия - 203 бр.; мероприятия на военно-патриотичните организации - 59 бр.; мероприятия на МО - 107 бр.; други (комисии, конкурси, съвещания, работни срещи и концерти на Централната армейска музикална школа) - 169 бр.

Централна армейска музикална школа - действащи школи по изучаването на различните музикални инструменти - 10 класа, 3 групи по солфеж, клас по поп и джаз пеене и детска вокална група. Общият брой на класовете и групите е 14 със средно месечно посещение на 120 деца, от които 32 са деца на военнослужещи МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

Централната армейска библиотека - активно беше използван богатият библиотечен фонд от военнослужещи и цивилни служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, членовете на техните семейства, запасни, резервисти, а също така и от външни ползватели.

През 2024 г. е подредена постоянна експозиция с новопостъпилите книги във фонда на Централната армейска библиотека, като броят на ползвателите е 2162, броят на раздадените книги е 9 826, закупени книги със средства от ИА „ВК и ВПД“ са 43, дарените книги са 70.

Военни клубове - ежемесечно бяха изготвяни културни афиши за проведени мероприятия във ВК (общо 181 бр.) и месечен културен календар на събитията във ВК, които своевременно се публикуваха на интернет-страницата на ИА „ВК и ВПД“. Беше предоставена информация за възможностите за участие в творческите формации, реализиращи дейност във ВК; за ползване на социалните кухни към МО; за ползване на държавните детски градини към МО; за условията и реда за настаняване в Дома за пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди в с. Орешак, общ. Троян.

През 2024 г. местата за настаняване към ВК са 15. Беше открита хотелска част към ВК-Шумен с капацитет 8 легла.

Социални кухни - през 2024 г. функционират 26 социални кухни. Капацитетът на социалните кухни е 1 059 души, определен на квотен принцип от Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалитe.

Детски градини към МО (ДДГ) През 2024 г. са постъпили 180 заявления за прием на деца в ДДГ. Проведени са 40 заседания на Комисията по подбор и прием на деца и са приети 160 деца. Учебно-възпитателният процес е провеждан съобразно държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка.

Дом за пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали в с. Орешак, общ. Троян През 2024 г. са настанени 8 души. Подписани са 2 договори и 6 допълнителни споразумения за удължаване на срока на сключени договори и промяна в размера на месечната такса, във връзка с актуализиране на пенсиите на ползвателите от 01.07.2024 г.

Национален военноисторически музей (НВИМ) С цел формиране на национална идентичност, култура и историческа памет, НВИМ работи с всички социални и възрастови групи в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Националният военноисторически музей е структура от четири музея - Национален военноисторически музей - София и неговите дирекции - филиали: Военноморски музей - Варна, Парк-музей на бойната дружба 1444 г. „Владислав Варненчик” - Варна и Музей на авиацията - Крумово.

През 2024 г. бяха извършени следните дейности: събиране и изучаване на движими културни ценности, свързани с българската военна история; съхранение, опазване, реставрация и консервация на движимите културни ценности, собственост на НВИМ и дирекциите-филиали; представяне на високо експозиционно ниво на българската военна история; организиране на изложби в страната и чужбина; създаване и развитие на връзки с музеи и галерии в страната и чужбина; действащи образователни програми; популяризиране на дейността на НВИМ и военната история чрез специализирани и рекламни издания на хартиен и електронен носител; издаване на електронен вестник, с цел той да се превърне в периодично научно издание; публикации за научни издания в страната; участие в научни конференции и семинари по профила на музея; изграждане и поддържане на бази данни на колекциите и библиотеките на НВИМ; дейности, регламентирани от изискванията на наредбите на Министерство на културата - експертни оценки, регистрация и идентификация на колекции, протоколи за износ и др.; обслужване на граждани, чрез музейния фонд и библиотеката; поддържане на материалната база; застраховане на движимите културни ценности.

Информационен център на МО (ИЦ на МО) През 2024 г. в. „Българска армия“ беше издаден 52 пъти, всеки в обем от 24 страници. Цялостната дейност на в. „Българска армия” беше насочена към всеобхватно и пълноценно отразяване на събитията в МО, Щаба на отбраната, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Както и досега бяха публикувани материали, които отразяват официалната политика на МО при спазване на етичните стандарти на ведомството и професионалните правила в журналистиката. Публикациите са съсредоточени главно върху ролята, отговорностите и постиженията на военнослужещите, както и върху цялостния процес на изграждане на модерни ВС, поддържащи отбранителни способности, интегрирани в общата система на НАТО. Сред основните теми беше също помощта, оказана на Украйна, заради войната. В представянето на актуалните събития от дневния ред на българското общество се спазваха правилата за деполитизация и безпартийност, които са основата в работата на военните журналисти.

През 2024 г. ВТК е излъчвал 8 784 часа, като са разработени и представени 14 предавания и 750 емисии новини на живо. ВТК се излъчва 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и се разпространява по сателит, интернет и от 60 национални и регионални телевизионни оператори. Съгласно сключено споразумение с Българската национална телевизия част от документалните и военно-учебните филми на ВТК достигат и до аудиторията на обществената медия.

Сайтът www.armymedia.bg като най-достъпен ще остане отворен за по-разнообразна информация, като военната ще е приоритетна.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 55,8 млн.лв.

Бюджетна програма “Изследвания и технологии” Усилията бяха съсредоточени за ефективно използване на научните изследвания и технологии за изграждане и поддържане на отбранителните способности на ВС и запазване и развитие на националния научно-технически потенциал.

Институтът по отбрана „Проф. Цв. Лазаров“ (ИО „Проф. Цв. Лазаров”) има основна роля при провеждането на научни изследвания, научно-приложни дейности и научно-техническото осигуряване в интерес на отбраната на страната. През 2024 г. в ИО „Проф. Цв. Лазаров” бяха обучавани 20 докторанти (офицери и цивилни). Броят на хабилитираните научни кадри е 17 души (5 професори и 12 доценти). Това е предпоставка за увеличаване на научния потенциал на института и МО и прилагане на научните постижения в БА.

През 2024 г. бяха извършени следните дейности и мероприятия, насочени към постигане на целите на програмата и свързани с осигуряване на посещения на делегация от МО на изложения и демонстрации на въоръжение и техника (ВиТ); по военнотехническо и индустриално сътрудничество; за провеждането на Международната изложба на отбранителна техника „Хемус 2024“; командировки в страната и чужбина, свързани с администриране на инвестиционни проекти и дейности на националния директор по въоръженията; извършване на превод на документи по FMF/FMS и инициативата на ФР Германия за съвместно придобиване на земно базирани средства за противоракетна и противовъздушна отбрана (ПРО и ПВО) „Щит на Европейското небе“ (European Sky Shield Initiative).

Съгласно утвърдения от министъра на отбраната „План за извършване на полигонни и лабораторни изпитвания на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на Централния артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) през 2024 г.”, подлежащи на изпитване са 1 533 партиди оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Степента на изпълнение на планираните изпитвания е 39 %.

Командването на ЦАТИП продължава осигуряването на необходимата специализирана апаратура и съоръжения за извършване на изпитване на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 16,7 млн. лв.

Бюджетна програма “Военно образование” Усилията бяха насочен към осигуряване на условия за ефективно функциониране на военнообразователната система, с цел повишаване на образованието и квалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Усъвършенстват се моделите за обучение и придобиване на образование и компетентности, подходяща мотивация, оптимални физически и психически качества, съответстващи на потребностите на ВС за изграждане на отбранителни способности. Военна академия (ВА) „Г. С. Раковски” и Държавните висши военни училища (ДВВУ) се утвърждават като значими образователни и научни институции в национален и международен план, съответстващи на европейските стандарти за обучение, научна дейност, подготовка и формиране на лидери в областта на националната сигурност и отбраната.

Преподавателският състав на ВА „Г. С. Раковски” е 145 души, от които 70 са хабилитирани преподаватели. В двата факултета на ВА се обучават общо 1 399 обучаеми, от които:

– · 100 слушатели – 52 редовно обучение, 48 – задочно обучение;

– · 1 299 студенти – 266 редовна форма на обучение, 977 – задочна форма на обучение и 56 – дистанционно обучение;

– · 53 докторанти – 10 в редовна форма на обучение и 43 в самостоятелна подготовка.

ВА „Г. С. Раковски” организира и провежда над 70 специализирани курса за придобиване и повишаване на квалификацията на експерти, работещи в областта на националната сигурност и отбрана от различни държавни, обществени институции и ведомства. Партньори в обучението са образователни и изследователски институции от страната и чужбина. Проведени са 132 курса със специализанти – офицери и цивилни служители от МО и от органите на изпълнителната власт.

През отчетния период в НВУ „В. Левски” се обучаваха 624 курсанти, 376 студенти, 721 специализанти и 27 докторанти. През периода са завършени 30 курса за следдипломна квалификация. Съотношението на обучаемите в НВУ „В. Левски” към преподаватели на основен трудов договор е 10 към 1 при 5 към 1 в цивилните висши учебни заведения.

През отчетния период се обучаваха 62 кадети задочна форма и 8 кадети редовна форма, общо 69 кадети в Професионален сержантски колеж на НВУ „В. Левски”.

Във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна се осъществява обучение в 27 бр. специалности и 11 бр. специализации. Курсантите се обучават в образователно-квалификационна степен „Бакалавър” на специалността „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ в 7 специализации. Курсантите получават висше образование едновременно по военните специалности, свързани с ВМС и МО и по гражданските специалности, свързани с търговско корабоплаване, морска индустрия и информационни технологии.

Във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна се обучават студенти по следните граждански специалности: в образователно-квалификационна степен „Бакалавър” - извършва се обучение на студентите в 17 граждански специалности, в това число и новата специалност „Интелигентни системи в транспорта (мехатроника)“; в образователно-квалификационна степен „Магистър”- извършва се обучение в 13 граждански специалности, в това число и новата специалност „Интегрирани системи за дистанционно наблюдение и контрол“. Стартира и новата специалност „Дигитална трансформация“.

За учебната 2024/2025г., се подготвя и планира за добавяне в учебната програма следната нова специалност за образователно-квалификационна степен „Магистър” - „Симулационно инженерство“ и свързаните със специалността три специализации.

Разработва се и се подготвя новата специализация „Интелигентни системи за отбрана“. Последните, актуални военни събития в региона показват значимостта на Безпилотните дистанционно управляеми апарати, Безекипажните катери, Бойните информационно-управляващи системи /БИУС/, системите за сателитно целеследене и целеуказване, както и необходимостта от приоритетно подготвяне на кадри за работа с тях. Вече е подготвена и планирана новата Магистърска програма „Космическо инженерство и технологии“ , съвместно с фирма EnduroSat.

Общият брой на научно-преподавателският състав по щат е 160 души. По списък научно-преподавателският състав е 150 души, от които преподаватели – 129 бр., в това число– 63 бр. хабилитирани. Научно-преподавателският състав е окомплектован със специалисти с висше образование, подбрани с оглед на изучаваните дисциплини и съгласно Закона за висшето образование и Закона за научните степени и научните звания. Към 31.12.2024 г. в училището се обучават общо 3 687 обучаеми, в това число: 283 курсанти, 3 377 студенти, 27 докторанти.

ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ е първото висше училище, което въвежда система за управление на качеството. Първоначално само по стандарт БДС EN ISO 9001:1994, а от декември 2003 г. е внедрена цялостна Система за управление на качеството на обучението и на академичния състав по стандарт BS EN ISO 9001:2000. Към текущия актуален международен стандарт за качество ISO 9001:2015 ВВМУ преминава през 2018 г. Сертифицираща и одитираща организация е Lloyd`s Register Quality Assurance (LRQA).

В Департамента за следдипломната квалификация (ДСДК) към ВВМУ се обучават офицери, старшини и цивилни служители от МО в курсове по информатика и чужди езици, професионално-квалификационни курсове с продължителност от няколко седмици до няколко месеца. Провежда се чуждоезиково обучение на офицери, старшини, матроси, цивилни служители и преподаватели от ВВМУ. Планирането на курсовете се осъществява от ДСДК при стриктно спазване на изискванията на Наредба Н-11/29.10.2020 г. За периода от 01.01.2024 до 31.12.2024 г. са проведени 40 курса за 460 обучаеми.

Следва да се отбележи ролята на придобития Научно-изследователски кораб (НИК) 421 „Св.Св. Кирил и Методий“. През периода от 11.2023 г. до 04.2024 г. НИК 421 извърши успешно второто си антарктическо плаване, съгласно графика.

Чрез НИК 421 и осъществените плавания се осигури възможността за извършване на: специални задачи, възлагани от ВМС, научни изследвания, логистична поддръжка на БАН и българската антарктическа програма и не на последно място – на ротационен принцип се осигурява плавателен стаж за курсантите от различните специалности, при реални условия, в климатични зони и географски области с максимална сложност на плаване.

В допълнение, трябва да се отбележи придобиването на катер „Асен“ – НИКА 422 „Асен“, който е планиран да извършва подобни задачи в териториалните ни води. Към момента са извършени експертни оценки и са изготвени планове за необходимите ремонтни дейности, за постигането на пълна функционална готовност на катера за плаване. Извършено е първото плаване с тестова и учебно-научна цел по дължината на цялото българско крайбрежие.

През отчетния период във ВВВУ „Г. Бенковски” се обучаваха 207 курсанти, от които

26 жени; 251 студенти, от тях: 36 – редовна форма и 215 задочна форма на обучение. Обучаваха се 7 докторанти - всички задочна форма на обучение. През отчетния период, съгласно „Регистър на курсовете във военните академии и ДВВУ за 2024 г.” са проведени 3 курса за повишаване на квалификацията, в които са обучени 252 военнослужещи. През отчетния период в Професионален сержантски колеж на ВВВУ „Г. Бенковски” се обучаваха общо 115 кадети - всички редовна форма на обучение.

Съотношението на обучаемите във ВВВУ „Г. Бенковски” към преподаватели на основен трудов договор е 5 към 1 за курсантите и 5 към 1 за студентите. Средната учебна натовареност на академичния състав от ВВВУ „Г. Бенковски” за отчетния период е съобразена с изискванията на МЗ № 512/19.08.2004 г. и е 561 ч.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 119,5 млн. лв., от които 0,1 млн. лв. по бюджета на МО и 119,4 млн. лв. по бюджетите на ДВВУ.

Бюджетна програма “Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” Бяха създадени необходимите условия за ефективно, ефикасно и икономично управление на ресурсите за отбрана, подобряване на защитата на информацията, при изпълнение на стратегическата цел на отбранителната политика на Република България и на основната цел на политика „Отбранителни способности“.

Администрирането на имотите на МО е част от общото администриране на имотите в Република България. Поддържането на актуална база данни за имотите в изградената Информационна система за управление на войсковите имоти (ИСУВИ) дава възможност за въвеждане на допълнителни данни за военните имоти – земя, сгради и др. информация, която ползват военните структури и ръководството на МО. ИСУВИ дава възможност за взаимодействие на МО с други структури от държавната администрация.

За охрана на имоти с отпаднала необходимост за МО по договори за физическа охрана и договори за охрана със сигнално-охранителна техника (СОТ), сключени по реда на Закона за обществените пoръчки, са изразходвани 19,0 млн. лв.

На базата на договорни отношения през 2024 г. МО финансирана дейностите и задачите по ОМП на юридическото лице с военновременни задачи „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД, като за целта към 31.12.2024 г. са отчетени 1,2 млн.лв.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 240,7 млн. лв.

Бюджетна програма “ Военно разузнаване” Служба „Военно разузнаване“ е един от основните елементи на системата за ранно предупреждение за рисковете и заплахите за националната сигурност и отбраната на Република България чрез предоставяне на разузнавателен продукт за формиране и реализиране на държавната политика в областта на националната сигурност и отбраната, отбранителното планиране, изпълнението на задачите и информационно осигуряване на българските военни контингенти, участващи в операции и мисии на НАТО, ЕС и ООН, трансформацията, модернизацията и развитието на ВС и изпълнението на ангажиментите на страната към разузнавателните общности на НАТО и ЕС и към партньорските служби.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 86,6 млн. лв.

Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” Изпълнението на програмата подпомага модернизацията и превъоръжаването на ВС, чрез реализация на инвестиционни проекти, включени в Портфолио от проекти на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА и Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. за изграждане, развитие и поддържане на адекватни на средата за сигурност отбранителни способности, както и изграждане на оперативно съвместими ВС с единна система за командване и управление.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 982,7 млн. лв.

През 2024 г. бяха извършени редица дейности по трите приоритетни за МО инвестиционни проекта, а именно:

По проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” през 2024 г. са извършени разходи за 541 ,9 млн.лв.

По проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ Проектът „Придобиване на нов тип боен самолет” включва два етапа за придобиване на самолети F-16 Block 70, като през отчетния период беше извършено следното:

В ход е летателно обучение на 16 летци (четиринадесет летци по договорите от първи етап и двама - по договорите от втори етап) в САЩ.

Петнадесет военнослужещи от инженерно-техническия състав (ИТС) са преминали обучение във ВВС на САЩ. В началото на м. август стартира теоретичното обучение на ИТС от компанията-производител на самолета Lockheed Martin RMS в Република България, а м. ноември заминаха за САЩ първите обучаеми за практическа подготовка на първия български самолет F-16 Block 70.

Проведена бе конференция за определяне на потребности от резервни части и оборудване по FMS договорите от Етап 2 на проекта през месец януари в САЩ.

През месеците февруари и юни американска делегация от Institute for Security Governance (ISG) посети Командването на ВВС, във връзка с оценка на необходимостта от разработването и актуализирането на доктрини и оперативни документи, свързани с придобиването и експлоатацията на нов тип боен самолет и дейностите по изграждане на нова организационна структура.

През месец март представители на МО и ВВС взеха участие в годишна среща на потребителите на двигатели General Electric в Синсинати, САЩ.

През месеците март и август бе извършена оценка на текущото състояние на инфраструктурните обекти във в. ф. 28000, подлежащи на сертифициране.

През месец април в авиобаза Граф Игнатиево бе проведен седмия преглед на изпълнение на договорите.

През месец април в авиобаза Граф Игнатиево бе проведен преглед на възможностите за провеждане на обучение на ИТС в Република България.

В периода 28.04.-03.05.2024 г. представители на МО и ВВС взеха участие в годишна среща на потребителите на ракети AIM-120 AMRAAM във Финикс, САЩ.

В периода 13-15.05.2024 г. представители на ВВС взеха участие в годишна среща, свързана с използването на компютърно базирана техническа документация за самолети F-16 в Оклахома, САЩ.

През месеците февруари, март, април и юни бяха проведени практически занятия за работа с логистичната система ILIAS от представители на компаниите ILIAS Solution и Lockheed Martin Aero.

През месец юли в авиобаза Граф Игнатиево, мобилен тим от Авиано проведе обучение за работа с наземно оборудване и курс за работа с он-лайн платформи, свързани с дейности по поддръжка на F-16.

Извършена бе оценка на текущото състояние на изграждащите се складове за авиационни управляеми ракети в авиобаза Граф Игнатиево. След проверка на склада за съхранение на авиационни управляеми ракети, същият е сертифициран за една година.

През месец август бе проведен преглед на изпълнение на линиите за осигуряване на авиационни двигатели по FMS договорите за придобиване на самолети F-16.

В периода 08.09.-15.09.2024 г. представители на МО и ВВС взеха участие в годишна среща на потребителите на самолети F-16 в Огдън, САЩ.

Проведена бе среща в МО с представители на PMO-F-16, във връзка с рисковете за осъществяване на доставките на самолети F-16 през 2025 г.

В периода 28.10.-01.11.2024 г. в Ноксвил, САЩ бе проведен осмия преглед на изпълнение на договорите.

В периода 04.11.-08.11.2024 г. представители на МО и ВВС взеха участие в годишна среща на потребителите на ракети AIM-9X в Кий Вест, САЩ.

През месец ноември бе извършено посещение, с цел проверка на количеството на доставено оборудване по договорите за самолети F-16, съхранението му и оценка на възможностите за приемане на самолетите от логистична гледна точка.

В периода 19-22 ноември бе проведена работна среща с ISG, относно придобиване на първоначални оперативни способности със самолети F-16 Block 70.

Извършени са доставки на имущества по линии от международните договори за придобиване на самолети F-16 Block 70.

През периода са провеждани регулярни видеоконферентни срещи с представители на програмния офис в САЩ за координация по текущи въпроси. Допълнително се организират видеоконферентни срещи за решаване на въпроси, свързани с обекти от инфраструктурата и оборудването на самолетите.

По проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб (ММПК)“ През годината се проведоха 11 регулярни работни срещи с представители на NVL по напредъка на проекта и отделни срещи по въпросите на сигурността на информацията, курсовете за обучение на екипажите, разработването на софтуер за борбата за живучест на кораба, провеждането на тестовите изпитания на кораба, както и тристранни видеоконферентни срещи с представители на подизпълнителя SAAB, отговорен за интегрирането на бойната информационна система на кораба и системите Link-22 и Link-16. По време на съвещанията бяха съгласувани дейности по Договора и технически решения в съответствие с изискванията на ТТЗ.

През отчетния период бяха изпълнени дейности в следните направления:

Доставка на комуникационно оборудване и информация от Възложителя (Government Furnished Equipment/Information – GFE/GFI) Стартира процедурата по доставка на криптографски средства за системата LINK-22, по линия на програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (FMS). Подписан е документа „Letter of Acceptance – LOA” и с решение на МС № 4/10.01.2025 г. се предлага проектa на договор да се ратифицира от НС; Предоставена е техническа информация на Изпълнителя за крайни и периферни устройства на оборудването за системата LINK-16 (BU2); Стартирала е процедурата за доставка на криптори „KIV 7M” за комуникационните системи и IFF чрез Агенцията на НАТО за придобиване и поддръжка (NSPA).

Изпратено е писмо-заявка (LOR) до Офиса за военно сътрудничество със САЩ (ODC) за доставката на хардуер с военни кодове (М-Code Card) за функциониране на GPS апаратурата в защитен режим с висока точност;

На 12.10.2024 г., се проведе среща в МО между представители на Възложителя от ДПВ, ДКИС, КВМС и КВВС и представители на NVL и SAAB. Бяха обсъдени проблемните въпроси по доставката на комуникационно оборудване от страна на Възложителя (ОДВ). Разгледаха се и важни аспекти от процедурата за предоставяне на ползването на трети страни („Third Party Transfer - TPT”) на оборудване, документация и софтуер за системите за обмен на информация Link-22 и Link-16 (BU2). Впоследствие, с решение на МС е приет доклад на министъра на отбраната за упълномощаването му да подписва документи, свързани с TPT за доставки по FMS;

На 09.12.2024 г., в ДПВ – МО е получено писмо от помощник-секретаря за международни програми на ВМС на САЩ, касаещо придобиването на терминали Multifunctional Information Distribution System (MIDS), от типа Joint Tactical Radio Systems (JTRS) и Low Volume Terminals (LVT), по програма FMS. В писмото се подчертава, че се очаква забавяне в доставката, повишаване на цената за MIDS LVT и се предлага българската страна да разгледа възможността за потенциалната му замяна с тип MIDS JTRS. Със своя ДЗ Рег. № 7870/20.12.2024 г., командирът на ВМС докладва свое становище по изнесените в писмото обстоятелства до зам.-министъра на отбраната с предложение да бъдат доставени договорените в ДС № 2 към основния договор с NVL терминали за Link 16 тип MIDS-LVT(4) BU2, като се осигурят допълнителни финансови средства в размер на 369 000 USD за покриване на настъпилото увеличение на цената.

Електронни карти във формат S-57 за извършване на заводските изпитания на навигационните системи и бойно-информационните системи - картите бяха предадени от ВМС на NVL в края на 2023 г. Представителите на NVL уточниха, че за провеждане на ходовите изпитания (SAT) ще са необходими електронни карти, покриващи по-голям район на плаване. ВМС има възможност да осигури необходимите електронни карти преди провеждане на изпитанията;

Софтуер за системата за контрол на борбата за живучест на кораба (DCS), разработен от фирма Noris – софтуерът беше предаден на ВМС на електронен носител. Продължава неговото тестване и разучaване;

Сигурност на информацията - на 11.01.2024 г. се проведе работна среща с NVL по въпросите на сигурността на информацията. Бяха дискутирани въпроси, касаещи съхранението на оборудване с ниво на класификация национално и на НАТО, което следва да се монтира на корабите в процеса на строителство. По молба на NVL специалисти от ВМС посетиха завода МТГ „Делфин“, за да се запознаят с възможностите за съхранение на класифицирана информация. В завода е разкрита регистратура за класифицирана информация до национално ниво „Секретно“, което позволява съхранението на документи и оборудване до ниво „NATO Restricted“, съгласно Договора с NVL. На работна среща с NVL на 18.12.2024 г., беше заявено от представителите на NVL, че през месец декември 2024 г. е получено от корабостроителница MTG „Делфин” оборудване за зенитните ракети с ниво на класификация „Секретно“. Монтирането на това оборудване на борда на кораба ще изисква провеждането на допълнителни процедури за придобиване на необходимите сертификати от персонала на NVL и подписване на споразумение за повишаване на нивото на класификация по Договора с NVL.

Подготовка и обучение - на 12.06.2024 г. се проведе работна среща с представители на NVL по въпросите, касаещи логистичното осигуряване на курсовете за обучение на екипажите на корабите. Предвидено е курсовете (общо 70) да се проведат в периода от 28.10.2024 г. до 16.04.2026 г., както в България така и на територията на фирмите-подизпълнители или доставчици. Уточнено бе, че съгласно Договора NVL ще осигури транспорта, настаняването, храненето и 30% от дневните командировъчни пари на участниците, съгласно „Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина“. В допълнение, NVL със свое писмо от 01.07.2024 г. декларира, че поема и разходите за вечеря в рамките на 35 % от дневните командировъчни пари. Медицинските застраховки ще са за сметка на МО. През 2024 г. бяха проведени следните курсове за обучение на екипажите:

Система за изстрелване на торпеда А244/Mod.3 „Leonardo” – 28.10-01.11 за оператори и 04.11-15.11 за техници по поддръжката в гр. Ливорно, Италия;

Основни данни и устройство на ммпк – 2 курса в периода 02.12-13.12 в гр. Варна;

Уточняване на процедурите по провеждане на заводски изпитания (FAT) – проведени са всички 25 заводските изпитания за първия кораб и 7 от планираните 25 за втория кораб. За времето от 27.05 до 30.05.2024 г., представителите на ВМС участваха във FAT на бойната информационна система (Combat Management System) и системата за управление на стрелбата (Fire Control System) за втория ммпк, проведени от фирма SAAB в гр. Стокхолм, Швеция.

Приемни изпитания - Съгласно раздел XII и Анекс 7 от Договора започна подготовката, както от страна на NVL, така и от ВМС за провеждане на изпитвания в пристанище (Harbor Acceptance Tests – HAT). NVL планират HAТ на ммпк 1 да започнат в началото на 2025 г. и да приключат до м. юли 2025 г. Съгласно чл. 52 (1) от Договора, Изпълнителят NVL започна разработването на Методика и спецификации за тестови изпитвания. До момента са предоставени на ВМС 51 от общо 64 тестови спецификации, които са изпратени за съгласуване до Института по отбраната „Проф. Цветан Лазаров“, който е определен за представител на Възложителя по отношение на оценка на съответствието, съгласно чл. 15. (1) от Договора.

Отчет за състоянието на техническата документация - за отчетния период, от ВМС бяха одобрени 17 чертежа. За информация, бяха получени 33 чертежа. Към момента, всички технически чертежи и схеми, предвидени за одобрение от Възложителя, са предоставени на ВМС. Проектните схеми за изграждане на системите за контрол на достъпа и видеонаблюдение (IDS, PACS, CCTV) в помещенията за съхранение на класифицирана информация бяха одобрени от Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“.

Изпълнение на Споразумението за индустриално сътрудничество (ИС) - към момента са сключени споразумения:

между „Leonardo s.p.a.”, като подизпълнител на NVL и „ТЕРЕМ – Флотски арсенал“, за сътрудничество в областта на обслужването, поддръжката и ремонта на ниво 3 от ремонтните органи на системата за изстрелване на торпеда на ммпк.

между „MTU“ и „Вест Болканс Машинъри БГ ЕООД“, за обслужване на главните двигатели.

Допълнителни споразумения (ДС).

На 16.01.2024 г. бе сключено ДС № 2 към Договора между МО и NVL за интегриране на системи Link-22 и Link-16(BU2). Съгласно споразумението, започна подготовка от страна на интегратора SAAB и през м. март 2024 г. на Възложителя бе предоставен документа „Преглед на производствената готовност (PRR)“, във връзка с който се подписа протокол за приемане на етапа и се извърши първо плащане.

На 14.08.2024 г. бе подписано ДС № 3 за изпълнение на Опция 1 „Системи за електронна война“ и Опция 2 „Радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници“, към основния Договор с NVL. Споразумението направи изменения, както в основния договор, така и в ДС № 2 за системите Link. Въведе се нов график за строежа на корабите, според който първият кораб ще се приеме във ВМС в края на 2025 г. (без Опции 1 и 2 и Link), а вторият напълно оборудван в началото на 2027 г. През 2027 г. ще се извърши надграждане на способностите на първия кораб до окончателното му приемане в началото на 2028 г. Съгласно споразумението, цената по Договора се увеличава с 194,3 млн.лв. с ДДС.

Издаване на сертификати за краен потребител (End-User Certificate) за доставка на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, съгласно националното законодателство в Република България - издадени бяха сертификати за краен потребител, съгласно националното законодателство в Република България на фирма „Leonardo s.p.a.”, за доставка на пиропатрони за торпеда и на фирма „Elbit Systems”, за доставка на модем SPC 1940/2 от системата Link-22.

Доставка на боеприпаси - във връзка с придобиването на боеприпаси бяха извършени следните действия:

В изпълнение на договора с „Leonardo S.p.a“ (УД 03-57/16.11.2022 г.) за доставка на торпеда А244/Mod.3, се проведоха две видео-конферентни срещи, на 05.02.2024 г. и

05.04.2024 г., между представители на ВМС и на фирмата, с цел приемане на доклади за извършените дейности (Progress Production Review Report). Докладите бяха приети без забележки. По покана на италианската страна, двама офицери от ВМС посетиха в периода 18-22.03.2024 г. заводите на Leonardo в гр. Ла Специя и складовете за съхранение на боеприпаси от ВМС на Италия в гр. Аула. Срещата беше ползотворна и даде възможност на специалистите от ВМС да се запознаят с производствения процес и с изискванията за съхранение на боеприпасите. Тези изисквания ще бъдат приложени при подготовката на склад за съхранение и торпедна работилница за обслужване на торпедата. През м. март 2024 г. беше извършено трето авансово плащане по постъпила фактура на стойност 19,2 млн. лв.

По договора за доставка на ПКР „RBS 15 Mk3“ (УД 03-47/26.08.2022г.), в края на 2024 г. бяха получени два комплекта техническа документация в рамките на интегрираната логистична поддръжка.

Във връзка с придобиването на артилерийски боеприпаси и средства за радиоелектронна защита, с РМС № 412/17.06.2024 г. е приет Доклад за наличието на основен интерес, свързан със сигурността на страната, който да се прилага при провеждане на обществени поръчки и сключване на договори за доставка. След обявяването на решението се проведоха работни срещи с представителите на компаниите-изпълнители, като до м. декември 2024 г. работна група от МО и ВМС успя да подготви два международни договора, с „Leonardo”, Италия – за доставка на 76 мм боеприпаси за артилерийски комплекс за далечно действие OTO Melara SR/MF и с „NAVAL Group”, Франция – за доставка на 130 мм боеприпаси за хидроакустическа защита на кораба „CANTO”. Към момента договорите не са подписани. Преговорите с доставчиците на 35 мм снаряди за артилерийски комплекс за близко действие „Oerlikon Millennium Gun“ и на средства за радиоелектронна защита с “Rheinmetall”, Германия са планирани да се проведат в началото на 2025 г.

Форсмажорни събития - на 26.03.2024 г., в Командването на ВМС беше получено писмо от NVL (Ref: Letter 94) във връзка с форсмажорните събития, случили се в подразделенията на NVL през 2023 г. Към писмото е приложен документ от Службата за сигурност на Германската телекомуникационна компания, удостоверяващ, че на 06.04.2023 г. офисите на NVL са били обект на организирана кибератака, което е довело до рестриктивни мерки, съпроводени със спиране на определени дейности на NVL. В писмото се подчертава, че съгласно чл. 117 от Договора, срокове за приемане на корабите се изместват с 3 месеца, в съответствие със срока на действие на форсмажорните обстоятелства.

Инцидентни събития - с писмо от Изпълнителя NVL (Ref. Letter-121/11.10.2024) Командването на ВМС беше информирано, че поради инцидентно замърсяване на главните разпределителни ел. табла на двата кораба, се налага тяхната подмяна с нови. Подмяната е планирана за месец февруари 2025 г. Това ще доведе до отлагане на завършването на междинен етап „Въвеждане в експлоатация на дизел-генераторите на ммпк №1“ от 10.01.2025 г. на 08.05.2025 г.

Времеви обхват - сключеният първоначално Договор между МО и NVL B.V & Co. KG предвиждаше доставката на първия кораб с включени ЗИП и обучение през м. август 2025 г., а втория кораб през м. юни 2026 г. Гаранцията, предоставена от Изпълнителя е валидна за период от 1 година след приемането на съответния кораб, а интегрираната логистична поддръжка обхваща период от 3 години след изтичане на гаранцията. Тези срокове бяха съответно удължени с три месеца след обявяване на форсмажорни обстоятелства от Изпълнителя NVL през 2023 г., а впоследствие адаптирани към графика в съответствие с ДС № 2 и ДС № 3 към Договора, както следва:

Приемане на ммпк № 1 (без Link-22/16 и Опции 1 и 2) – ноември 2025 г.;

Приемане на ммпк № 2 (включително с Link-22/16 и Опции 1 и 2)– януари 2027 г.;

Надграждане на способности на ммпк № 1 – от март 2027 г. до януари 2028 г.;

Приемане на ммпк № 1 (включително с Link-22/16 и Опции 1 и 2) –януари 2028 г.

През отчетния период бяха извършени следните плащания:

по Договора за ММПК, ДС № 2 и ДС № 3 - общо 165,8 млн. лв. с ДДС, както следва:

преглед на производствената готовност (PRR) за интегриране на Link-22 и Link-16BU2 по ДС №2 – 4,8 млн. лв.;

монтиране на главно оръдие на MMПК №1 – 73,8 млн. лв.;

завършен корпус на ММПК № 2 – 54,8 млн. лв.;

авансово плащане по ДС № 3 – 32,4 млн. лв.

по Договора за ПКР RBS-15 – общо 17,9 млн. лв. (без ДДС), както следва:

трето авансово плащане на стойност 16,6 млн. лв.;

доставка на документация за 1,3 млн.лв.

по Договора за торпеда А244/Mod.3 – общо 19,2 млн. лв. (без ДДС).

Във ВМС е разработен „План с основните дейности и мероприятия, свързани с процеса на усвояване на ММПК“. Издадена е заповед на командира на ВМС относно създаване на организация за планиране, провеждане и осъществяване на контрол и помощ на дейностите, свързани с процеса по подготовка на личния състав, осигуряването, изпитанията и усвояването на ММПК. Изготвени са график и програма за провеждане на обучение на екипажите и персонала от ремонтните органи на ВМС по английски език и теоретична подготовка във ВВМУ.

Създадена е организация за ежеседмично посещение в корабостроителницата „МТГ Делфин“ от специалисти от ВМС и членове на екипажите, с цел наблюдение и контрол процеса на строителство на корабите.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) В изпълнение на своята мисия Министерството на вътрешните работи (МВР) провежда системни действия за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението, подобряване на административното обслужване на гражданите.

През 2024 г. МВР реализира своите политики в условията на динамично протичащи външни и вътрешни процеси, влияещи върху средата за сигурност. Обхватът на рисковете е във всички аспекти на обществения живот – социални, икономически, демографски, екологични.

Дейностите на МВР се осъществяват успоредно с провеждането на законодателни и административни промени, свързани със структурата и дейността на ведомството.

Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи на МВР са в размер на 2 767,3 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 3 100,6 млн. лв., а по отчет са 3 094,6 млн. лв.

Основните цели в дейността на министерството през 2024 г. са следните:

ЦЕЛ 1. · Повишаване на ефективността за противодействие на организираната престъпност с акцент върху борбата с незаконния трафик, производство и разпространение на наркотични вещества, киберпрестъпността и трафика на хора. Установяване и пресичане на корупционни практики в органите на държавната и местната власт, в т. ч. и злоупотреби със средства, предоставени от Европейския съюз;

ЦЕЛ 2. · Опазване на обществения ред, превенция и противодействие на конвенционалната престъпност с приоритет към малките населени места, противодействието на престъпленията срещу личността и собствеността на гражданите, домашното насилие, кражбите и грабежите;

ЦЕЛ. 3. · Ограничаване на пътнотранспортния травматизъм чрез повишаване на контролната дейност по спазване на Закона за движение по пътищата и противодействие на нарушенията и престъпленията, свързани с управлението на МПС след употреба на алкохол и на наркотични вещества;

ЦЕЛ 4. · Противодействие на незаконната миграция, чрез повишаване ефективността на граничния контрол и засилване на борбата с незаконното превеждане през границата на лица в условията на засилен миграционен натиск;

ЦЕЛ 5. · Интегриране, надграждане и оптимизация на процесите по превенция, готовност и реагиране при рискове от пожари, бедствия и други извънредни ситуации. Повишаване на капацитета на доброволните формирования и съставните части на Единната спасителна система;

ЦЕЛ 6. · Разработване на стратегическа рамка за противодействие на заплахите от радикализация, насилствения екстремизъм и тероризъм. Борба с дезинформацията и хибридните заплахи;

ЦЕЛ 7. · Подобряване на административното обслужване на гражданите. Осигуряване на прозрачност в дейността на МВР, чрез публикуване в отворен формат на информационни масиви и ресурси, които поддържа министерството, достъпът до които е свободен;

ЦЕЛ 8. · Подобряване на административния капацитет на МВР. Развитие на експертната, научната и административната дейност за осигуряване на основните управленски дейности;

ЦЕЛ 9. · Гарантиране на сигурността, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и осигуряване на пожарната безопасност при произвеждането на изборите за Народно събрание и членове на Европейския парламент от Република България през 2024 г.

За реализиране на изброените приоритетни цели и дейностите, свързани с тях, в МВР са обособени следните политики и програми:

1. Политика В ОБЛАСТТА НА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА ПРЕСТЪПНОСТТА И ОПАЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД Бюджетна програма „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”;

2. Политика В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ГРАНИЦИТЕ И КОНТРОЛ НА МИГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ Бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси”;

3. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ Бюджетна програма „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации”;

4. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване”;

Бюджетна програма „Медицинско обслужване”;

Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация”.

Разпределението на отчетените разходи по бюджета на МВР за изминалата година, по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на вътрешните работи

Класифика ционен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на МВР · 2 767 327 800 · 3 100 580 537 · 3 094 575 090

1300.01.00 · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 1 676 279 900 · 1 780 703 603 · 1 779 601 487

1300.01.01 · Бюджетна програма „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” · 1 676 279 900 · 1 780 703 603 · 1 779 601 487

1300.02.00 · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 387 930 900 · 420 390 497 · 418 889 441

1300.02.01 · Бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” · 387 930 900 · 420 390 497 · 418 889 441

1300.03.00 · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 448 510 000 · 467 484 175 · 467 285 502

1300.03.01 · Бюджетна програма „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации” · 448 510 000 · 467 484 175 · 467 285 502

1300.04.00 · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 254 607 000 · 432 002 262 · 428 798 660

1300.04.01 · Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване” · 175 973 000 · 320 166 166 · 317 615 417

1300.04.02 · Бюджетна програма „Медицинско обслужване” · 42 205 000 · 73 610 291 · 73 377 950

1300.04.03 · Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” · 36 429 000 · 38 225 805 · 37 805 293

I. ПОЛИТИКА в областта на ПротиводействиеТО на престъпността И опазванеТО на обществения ред За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 1: „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”.

За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП), Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма (ГДЖСОБТ), Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и Областните дирекции на МВР (ОДМВР), Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС), Научноизследователски институт по криминалистика (НИК).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи по тази програма са в размер на 1 676,3 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 1 780,7 млн. лв., а по отчет са 1 779,6 млн. лв.

Цели на програмата

1.  · Противодействие на престъпността, на престъпленията срещу личността и собствеността на гражданите с акцент върху малките населени места и рисковите групи.

2.  · Противодействие на организираната престъпна дейност, свързана с митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система. Противодействие на трансграничната организирана престъпност за трафик на хора и превеждане на лица през границата на страната.

3.  · Установяване и пресичане на корупционни практики в органите на държавната власт. Предотвратяване на злоупотребите със средства от бюджета на Европейския съюз.

4.  · Противодействие на трансграничната престъпност чрез пълноценно и ефективно използване на инструментите за международно оперативно сътрудничество, повишаване на взаимодействието с партньорските структури при провеждане на международни операции.

5.  · Противодействие на киберпрестъпността. Провеждане на мероприятия по противодействие на престъпления, свързани с кибератаки, финансови престъпления и противоправно съдържание в интернет.

6.  · Своевременно пресичане дейността на престъпни структури, занимаващи се с преработка, съхранение, търговия и трафик на огнестрелни оръжия, боеприпаси и общо опасни средства, противодействие на престъпността на местни и транснационални структури, осъществяващи незаконен трафик и производство на наркотици.

7.  · Изпълнение на политическия цикъл на ЕС за борба срещу престъпността и оперативните планове за действие в приоритетните области, в които България участва, както и ефикасно прилагане на възможностите на платформата EMPACT.

8.  · Ефективност в дейността по разследването.

9.  · Превенция насочена към групи, в риск от виктимизиране и криминализиране в малките и отдалечените населени места - деца, възрастни, самотно живеещи, маргинализирани групи и създаване на условия за намаляване на риска от престъпления.

10.  · Превенция на пътнотранспортните произшествия с акцент върху разширяване обхвата на автоматизирания технически контрол по спазване на правилата за движение по пътищата.

11.  · Повишаване на ефективността на контрола върху дейности, свързани с разрешителния и лицензионния режим.

12.  · Охрана на стратегически обекти, дипломатически представителства и други обекти.

13.  · Предотвратяване и своевременно разкриване на подготовка или опити за извършване на терористични или други злонамерени актове на територията на страната.

14.  · Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред при произвеждането на изборите за Народно събрание и членове на Европейския парламент от Република България през 2024 г.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Намаляване на регистрираните престъпления. · процент · 1 · 4,33

2. Дял на върнатите досъдебни производства за периода. · процент · 4 · 2,39

3. Увеличаване на контролната дейност с автоматизирани технически средства (АТС). · процент · 10 · -4,25*

4. Повишаване на ефективността по противодействие на организираната престъпност с цел реализиране на национални политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база брой привлечени към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност, в т.ч. и повдигнатите обвинения на отделни лица, уличени в изпиране на пари, корупция в органите на държавната власт и компютърните престъпления. · брой · 200 · 343

5. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ и по двустранно и регионално сътрудничество. · брой · 205 000 · 234 012

• Индикатори от 1-5 измерват степента на изпълнение на стратегическа цел:

Превенция, координирано противодействие на конвенционалната престъпност и опазване на обществения ред, засилване на контролната дейност върху участниците в движението по пътищата. Противодействие на организираната престъпност, ефективно противодействие на тероризма и киберпрестъпността.

II. ПОЛИТИКА в областта на ЗащитаТА на границите и контрол на миграционните процеси За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 2: „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и Дирекция „Миграция“ (ДМ).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи по тази програма са в размер на 387,9 млн. лв., по уточнен план – 420,4 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 418,9 млн. лв.

Цели на програмата

1. Поддържане на ефективен граничен контрол по външните граници на Европейския съюз.

2. Ограничаване на миграционния натиск върху Република България и противодействие на нелегалната миграция и незаконното превеждане на лица през границата на страната.

3. Повишаване на ефективността в противодействието на контрабандата с акцизни стоки през държавната граница.

4. Гарантиране точното прохождение на държавната граница чрез осъществяване на геоинформационна дейност.

5. Ефективно управление на законната миграция.

6. Подобряване на административното обслужване на граждани на трети страни, граждани на ЕС, граждани на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства.

7. Засилване на контрола по пребиваването на чужденци на територията на Република България за противодействие на незаконната миграция.

8. Ефективно изпълнение на процедурите по връщане на незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци, в т.ч. при изпълнението на програми по фонд „Убежище, миграция и интеграция“, чрез активно сътрудничество с Международната организация по миграция при изпълнението на дейности по насърчаване на доброволното връщане и чрез провеждането на съвместни операции с участието на други държави-членки на ЕС и Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на защита на границите и контрол на миграционните процеси · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници. · брой · 5 900 · 5 048*

2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на незаконната миграция и незаконното превеждане на лица през държавната граница. · брой · 1 700 · 1 106**

3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на граждани на трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период. · процент · 1 · 32

4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно пребиваващите чужденци като елемент от политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци от националности, които могат да бъдат връщани в страната на произход спрямо общият брой на лицата, подлежащи на връщане от тези националности. · процент · 6 · 34

• Индикатори от 1-4 измерват степента на изпълнение на стратегическа цел:

Осъществяване на ефективен граничен контрол, защита на границите на страната и противодействие на нелегалната миграция.

III. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), Столична дирекция за пожарна безопасност и защита на населението (СДПБЗН) и Регионалните дирекции за пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН).

За изпълнение на целите на политиката е обособена:

БЮДЖЕТНА Програма № 3: „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации”

Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи по тази програма са в размер на 448,5 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 467,5 млн. лв., а по отчет са 467,3 млн. лв.

Цели на програмата

1. · Намаляване на риска от пожари, бедствия и извънредни ситуации.

2. · Въвеждане на най-добрите европейски практики за пожарна безопасност и защита на населението.

3. · Подобряване на системата за защита при бедствия чрез прилагане на препоръките в доклада от проведената обща партньорска проверка от Европейския съюз.

4. · Осигуряване на координация и сътрудничество с ЕС, НАТО и други международни организации в областта на защитата при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

5. Развитие и усъвършенстване на изследователската, изпитателната и експертната дейност по пожарна безопасност и защита на населението.

6. · Повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност чрез обучение.

7. · Усъвършенстване на информационното осигуряване в областта на пожарната безопасност и защита на населението.

8. · Експертно и техническо осигуряване на дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Проверки по спазване на изискванията за пожарна безопасност. · брой · 80 000 · 94 213

2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност. · брой · 11 000 · 16 499

3. Проведени мероприятия за повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност и защита на населението. · брой · 6 800 · 11 304

4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1). · брой · 2 000 · 5 206

5. Повишаване на готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН и основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации чрез провеждане на пожаро-тактически учения от СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от създадените специализирани сектори оперативни дейности (СОД), СДВР, ОДМВР, Центровете за спешна медицинска помощ, БЧК и доброволни формирования. · брой · 35 · 42

6. Публикувани материали в областта на ПБЗН в медиите и Интернет. · брой · 15 000 · 15 279

• Индикатори от 1-6 измерват степента на изпълнение на стратегическа цел:

Превенция, осигуряване на надеждна защита и намаляване на риска за населението и обектите от критичната инфраструктура при пожари, бедствия и други извънредни ситуации.

IV. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи по тази политика са общо в размер на 254,6 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 432,0млн. лв., а по отчет са 428,8 млн. лв.

За изпълнение на политиката са обособени следните три бюджетни програми, а именно: „Информационно осигуряване и административно обслужване”, „Медицинско обслужване” и бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация”. За тяхното изпълнение са ангажирани дирекциите и административните дирекции на МВР, Медицински институт на МВР (МИ на МВР), Институт по психология (ИП) на МВР, Академия на МВР (АМВР) и други структури на министерството по чл. 37 от ЗМВР.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на управлението и развитието на системата на МВР · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Поддръжка и оптимизация на комуникационните системи на МВР. · брой · 6 · 6

2. Поддръжка и оптимизация на информационните системи на МВР. · брой · 80 · 80

3. Процент на обажданията, отговорени до 10-тата секунда. · процент · 87 · 89,72

4. Обучени лица по професионалното направление. · брой · 6 000 · 6 349

5. Брой лица, с които е проведено психологично изследване. · брой · 5 500 · 5 344 *

6. Лекувани в МИ-МВР (ЦКБ и БПРЛ в Хисаря, Банкя и Варна) пациенти, съгласно ЗМВР и ЗЗО. · брой · 28 000 · 25 894 **

• Индикатори от 1-6 измерват степента на изпълнение на стратегическа цел:

Подобряване на административния капацитет на МВР. Повишаване качеството на информационно-аналитичната, експертната, научната и административната дейност и дейността по здравеопазване.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 4: „Информационно осигуряване и административно обслужване“ Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи по тази програма са в размер на 176,0 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 320,2 млн. лв., а по отчет са 317,6 млн. лв.

Цели на програмата

1. · Повишаване на институционалния капацитет и подобряване координацията между структурите.

2. · Интегрирано развитие на автоматизираните информационни и комуникационни системи за осигуряване на основните и управленски дейности в министерството и при взаимодействие с други държавни и международни организации.

3. · Извършване на теоретични и приложни научни изследвания като основно средство за придобиване на познание и създаване на условия за развитие.

4. · Повишаване надеждността на комуникационните и информационни системи на полицейските структури.

5. · Оптимизиране на процеса по обслужване на спешните повиквания чрез поетапно въвеждане нова технология за обслужване на повикванията към ЕЕН 112, с цел подобряване на взаимодействието между РЦ 112 и ССР.

6. · Поетапно въвеждане на NG 112, разработване на проект и задание за преминаване към NG 112.

7. · Повишаване ефективността при предоставяне на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 5 „Медицинско обслужване“

Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи по тази програма са в размер на 42,2 млн. лв., по уточнен план – 73,6 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 73,4 млн. лв.

Цели на програмата

1. Провеждане на първична профилактика, осигуряваща превенция на социално-значимите заболявания при служителите на МВР.

2. Повишаване качеството на ранната диагностика и специализирана извънболнична медицинска помощ.

3. Осигуряване на навременно и качествено осигуряване на полицейски мероприятия от медицинските екипи на МИ-МВР

4. Предоставяне на високотехнологични диагностични и лечебни медицински услуги, в съответствие с медицинските стандарти и изискванията на НЗОК.

5. Осъществяване на навременна медицинска експертиза на здравословното състояние на лицата лишени от свобода и такива настанени в домовете за временно настаняване на чужди граждани към Дирекция "Миграция".

6. Извършване на прецизна медицинска експертиза за временна и трайна нетрудоспособност и годност за работа в МВР .

7. Повишаване квалификацията на медицинските специалисти по линия на непрекъснатото медицинско обучение. Развитие на академичния състав и развитие на медицинската наука.

8. Планиране и организиране на мероприятия свързани с превенция и високоефективен контрол на епидемични взривове.

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 6 „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация“

Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи по тази програма са в размер на 36,4 млн. лв., по уточнен план – 38,2 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 37,8 млн. лв.

Цели на програмата

1. · Осигуряване на теоретична и компетентна практическа подготовка за придобиване на професионална квалификация, осигуряваща успешна реализация в сферата на сигурността.

2. · Повишаване квалификацията на служителите на МВР чрез първоначално професионално и последващо специализирано обучение.

3. · Оптимизиране и разширяване на дейностите по психологичното подпомагане на ОИД, органите на досъдебното и съдебното производство.

4. · Ефективен подбор на кандидати за работа в МВР.

5. · Методично и експертно осигуряване на процедурите за кариерно развитие на държавните служители в МВР и при провеждане на психологични изследвания по заявки на структурните звена в съответствие с действащата нормативна уредба.

6. · Конструиране (адаптиране), стандартизация и въвеждане в употреба на нови психодиагностични методики.

7. · Психологично подпомагане на чужди граждани, настанени в домовете за временно пребиваване и психологично осигуряване на служителите в РЦ и СДВНЧ.

8. · Осъществяване на организационна диагностика и консултиране за подобряване на организационните култура и климат.

9. · Повишаване на психологичната подготовка и на социалните компетенции у служителите на МВР чрез провеждане на специализирани обучения и тренинги.

10. · Участие в обезпечаването на критични инциденти.

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) Министерството на правосъдието (МП) разработва, координира и провежда държавната политика в областта на създаването на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Важна част от дейността на МП е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.

Програмният бюджет на Министерството на правосъдието включва седем програми, като шест от тях са насочени към изпълнението на две политики, а седма е програма „Администрация”:

Политиката в областта на правосъдието се изпълнява чрез следните четири програми:

Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” Програма „Регистри” Програма „Охрана на съдебната власт“ Програма „Равен достъп до правосъдие” Политиката в областта на изпълнение на наказанията се изпълнява чрез следните две програми:

Програма „Затвори - изолация на правонарушители" Програма „Следствени арести и пробация" Изпълнението на областите на политики и бюджетни програми през 2024 г. се осъществява от администрацията на Министерството на правосъдието и администрацията на пет второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието:

Агенция по вписванията Национално бюро за правна помощ Главна дирекция „Охрана” Бюро по защита на застрашени лица Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет към 31.12.2024

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 486 990 600 · 530 520 094 · 521 538 543

1400.01.00 · І. Политика в областта на правосъдието · 183 062 300 · 198 551 109 · 191 828 893

1400.01.01 · Бюджетна програма "Правна рамка за функционирането на съдебната система" · 35 757 100 · 37 270 138 · 34 405 364

1400.01.02 · Бюджетна програма "Регистри" · 31 968 300 · 40 868 448 · 37 800 294

1400.01.03 · Бюджетна програма "Охрана на съдебната власт" · 103 338 600 · 106 640 132 · 106 334 282

1400.01.04 · Бюджетна програма "Равен достъп до правосъдие" · 11 998 300 · 13 772 391 · 13 288 953

1400.02.00 · ІІ. Политика в областта на изпълнение на наказанията · 292 863 800 · 319 461 072 · 317 384 551

1400.02.01 · Бюджетна програма "Затвори - изолация на правонарушители" · 213 406 100 · 237 153 668 · 235 812 256

1400.02.02 · Бюджетна програма "Следствени арести и пробация" · 79 457 700 · 82 307 404 · 81 572 295

1400.03.00 · Програма „Администрация” · 11 064 500 · 12 507 913 · 12 325 099

ОТЧЕТ НА КОНСОЛИДИРАНИТЕ РАЗХОДИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ В РАМКИТЕ НА ИЗПЪЛНЯВАНИТЕ ПОЛИТИКИ

Код · ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО (в лева) · Консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи

Общо разходи · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо ведомствени · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо администрирани · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС

Общо разходи · 544 954 206 · 521 538 543 · 23 415 663 · 456 249 555 · 456 249 555 · 0 · 88 704 651 · 65 288 988 · 23 415 663

1400.01.00 · І. Политика в областта на правосъдието · 196 123 290 · 191 828 893 · 4 294 397 · 157 696 033 · 157 696 033 · 0 · 38 427 257 · 34 132 860 · 4 294 397

1400.01.01 · Бюджетна програма "Правна рамка за функционирането на съдебната система" · 35 370 619 · 34 405 364 · 965 255 · 12 436 507 · 12 436 507 · 0 · 22 934 112 · 21 968 857 · 965 255

1400.01.02 · Бюджетна програма "Регистри" · 40 641 702 · 37 800 294 · 2 841 408 · 37 800 294 · 37 800 294 · 0 · 2 841 408 · 0 · 2 841 408

1400.01.03 · Бюджетна програма "Охрана на съдебната власт" · 106 334 282 · 106 334 282 · 0 · 106 198 802 · 106 198 802 · 0 · 135 480 · 135 480 · 0

1400.01.04 · Бюджетна програма "Равен достъп до правосъдие" · 13 776 687 · 13 288 953 · 487 734 · 1 260 430 · 1 260 430 · 0 · 12 516 257 · 12 028 523 · 487 734

1400.02.00 · ІІ. Политика в областта на изпълнение на наказанията · 336 505 817 · 317 384 551 · 19 121 266 · 286 228 423 · 286 228 423 · 0 · 50 277 394 · 31 156 128 · 19 121 266

1400.02.01 · Бюджетна програма "Затвори - изолация на правонарушители" · 254 933 522 · 235 812 256 · 19 121 266 · 208 328 350 · 208 328 350 · 0 · 46 605 172 · 27 483 906 · 19 121 266

1400.02.02 · Бюджетна програма "Арести и пробация" · 81 572 295 · 81 572 295 · 0 · 77 900 073 · 77 900 073 · 0 · 3 672 222 · 3 672 222 · 0

1400.03.00 · Бюджетна програма "Администрация" · 12 325 099 · 12 325 099 · 0 · 12 325 099 · 12 325 099 · 0 · 0 · 0 · 0

Към 31.12.2024 г. за изпълнение на политиките и програмите на Министерство на правосъдието са извършени общо консолидирани разходи в размер на 544 954 206 лв., от които 456 249 555 лв. са ведомствени и 88 704 651 лв. администрирани разходи.

Част от администрираните разходи в размер на 23 415 663 лв. са по проекти, финансирани по Норвежки финансов механизъм, Оперативна програма „Добро управление“ и Европейската комисия.

Основните източници на финансиране на консолидираните разходи за изпълнение на политиките и програмите на Министерството на правосъдието са субсидия от държавния бюджет и собствени приходи.

Към 31.12.2024 г. общата численост на персонала в системата на МП е определена на 7 152 щ. бр., както следва:

- · Агенция по вписванията – 622 щ. бр.;

- · Национално бюро за правна помощ - 23 щ. бр.;

- Бюро по защита на застрашени лица - 121 щ. бр.;

- · Главна дирекция „Охрана” – 1 540 щ. бр.;

- · Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – 4 573 щ. бр.;

- Администрацията на Министерство на правосъдието - 273 щ. бр.

Преглед на изпълнението на Политика в областта на правосъдието Стратегическата цел на политиката в областта на правосъдието е постигането на ефективно, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие.

За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:

1. Укрепване на върховенството на правото, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Повишаване ефективността и ефикасността на Министерството на правосъдието.

2. Осигуряване на модерна наказателна политика, ефективно противодействие на престъпността и хуманизиране на наказателно-изпълнителната система.

3. Повишена законова и институционална защита на правата на гражданите. Ефективна защита на националните интереси в областта на правосъдието.

4. Подобряване на достъпа до електронно правосъдие и дигитализация на съдебната система.

В рамките на политиката в областта на правосъдието през 2024 г. се изпълняват четири бюджетни програми. Изпълнението на дейностите за пълноценното участие на Република България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз, създаването на ефективно законодателство, усъвършенстването на международната правна помощ и сътрудничество, осигуряването на защитата на пострадалите от престъпления, ускоряването на процедурата относно придобиване, загубване и възстановяване на българско гражданство, подобряването на политиката в областта на международното осиновяване, осигуряването на равен достъп до правосъдие, обезпечаването на сигурността и опазването на обществения ред в съдебните сгради, опазването на здравето и живота на магистрати и свидетели, действията за създаването на единен регистърен център и др. са насочени към изпълнението на стратегическата цел.

Отчет на показателите за полза/ефект

Политика в областта на правосъдието · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

1. Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително, свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП · Брой · 8 · 33

1. Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” включва действия по привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското и осигуряване на пълноценното участие на България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Основен неин приоритет е участието в изграждането на справедлива, достъпна и ефективна съдебна система, чрез осигуряване на адекватна правна рамка, с цел защита правата и законните интереси на физическите и юридическите лица.

Цели на програмата Ефективна съдебна система;

Усъвършенстване на законодателната рамка за функциониране на съдебната система и утвърждаване на европейските стандарти в правораздаването;

Изпълнение на ангажиментите на Република България в условията на членство в ЕС и в други международни организации;

Подпомагане постигането на приоритетите от Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система чрез реализиране на програми и проекти;

Постигане на ефективно, бързо, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие;

Реализиране на максимален брой молби за промяна на гражданството и своевременно изготвяне на удостоверенията и уведомленията по чл. 37 и 39 от Закона за българското гражданство;

Защита правата на гражданите, пострадали от престъпления Международна правна закрила и международно осиновяване във висш интерес на детето;

Осъществяване на процесуалното представителство на Министерството на правосъдието и държавата, представлявана от министъра на правосъдието, в предвидените от закона случаи в образуваните съдебни, арбитражни и други свързани с тях производства.

Организационни структури, участващи в програмата Дейностите по програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” се осъществяват от следните административни структури на Министерство на правосъдието:

Дирекция „Съвет по законодателство”;

Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”;

Инспекторат на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;

Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“;

Дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека”;

Дирекция „Стратегическо развитие и програми“ Дирекция „ Електронно правосъдие и регистри”;

Дирекция „Българско гражданство”;

Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”.

Отговорност за изпълнението на програмата Ресорните заместник-министри, директорите на дирекции от специализираната администрация на Министерство на правосъдието и ръководителят на Инспектората по Закона за съдебната власт.

Постигнати резултати и изпълнени дейности Въз основа на Конституцията на Република България министърът на правосъдието осъществява взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт, като от една страна координира провеждането на държавната политика в областта на правосъдието, а от друга страна оказва сам и чрез съответните структурни звена на Министерството на правосъдието съдействие на органите на съдебната власт при изпълнението на техните функции.

Продължава дейността по изготвяне на законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП.

Активна е дейността на дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси" (МПСЕВ), която подпомага дейността на министъра по въпросите на Европейския съюз, дейността на международните организации в областта на правното сътрудничество и двустранните правни отношения с други държави.

Дирекция "Стратегическо развитие и програми" участва в разработването на стратегии за развитие на правосъдната система; подпомага експертно министъра при осъществяването на функциите му на програмен оператор, бенефициент и др. във връзка с международни програми и проекти; анализира резултатите за Република България, публикувани в Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието; участват в дейности във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост.

През отчетния период приключи изпълнението на проектите на програма „Правосъдие“ на НФМ 2014-2021. Съгласно правната рамка на НФМ 2014-2021 крайният срок на допустимост на разходите по проекти е до 30 април 2024 г. Бенефициенти на проектите бяха Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Националният институт на правосъдието, Висшият съдебен съвет, Националното бюро за правна помощ и дирекция “Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека” в администрацията на МП, 8 неправителствени организации и една община. Проектите, общо 17 на брой, попадат в двете програмни области на НФМ 2014-2021: 19. Корекционни услуги и задържане преди съдебния процес и 21. Ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на правовата държава. Основен акцент в Програмна област 19 е изпълнението на проект „Подобряване на капацитета на затворническия персонал, изграждане на пилотно затворническо съоръжение, свързано с център за обучение и подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода“, чиято цел е изграждането на нов тип затвор, отговарящ на европейските изисквания. Проектите в Програмна област 21 бяха изпълнени навреме и в цялост. Редица целеви стойности по планираните индикатори бяха надвишени.

В процес на програмиране е новият период на Норвежкия финансов механизъм 2021-2028. В рамките на новия период се предвижда изпълнение на програма „Правосъдие“ 2021-2028 с индикативен бюджет 38 244 000 евро, която включва три програмни области - ПО 10 „Домашно насилие и насилие, основано на полов признак”; ПО 11 „Достъп до правосъдие” и ПО 12 „Корекционни услуги”.

През отчетния период продължи прилагането на индивидуален подход при преценката на условията за международно осиновяване за всяко дете, чиито документи са постъпили в Министерството на правосъдието, активното взаимодействие със социалните служби и международните партньори и в усложнената епидемична обстановка в страната и в чужбина. Продължиха и активните действия за подпомагане на министъра на правосъдието при осъществяването на контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване с цел подобряване на дейността им.

Дирекция „Българско гражданство“ подпомага министъра на правосъдието при прилагане на Закона за българското гражданство. Изпълнени са 147 броя указа на Вицепрезидента на Република България, с които е променено гражданството на 16 545 лица.

В Централно бюро съдимост (ЦБС) се обслужват двете електронни административни услуги на МП, които са сред най-масово използваните в държавната администрация. През 2024 г. са издадени: 165 368 бр. електронни служебни свидетелства за съдимост и 34 315 бр. електронни свидетелства за съдимост.

Във връзка с приема на документи за удостоверяване с апостил, са обработени 20 205 бр.

Водят се и се поддържат и Единен регистър на медиаторите, Специален регистър на чужденците, получили разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България, който не е публичен и Информационна система за единна входна точка за запори на движими вещи, подлежащи на регистрация по силата на закон. Със Заповед № ЛС-04-63/01.03.2024 г. на министъра на правосъдието е внедрена автоматизирана информационна система „Търговска несъстоятелност“. Събирането на статистическите данни ще стане възможно след реализиране на необходимите функционалности и доработка на системи от страна на ВСС. На 20.03.2024 г. е внедрена информационната система на Регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Чрез електронния регистър, който е публичен, се предоставят три административни услуги (вписване в регистъра, промени на вписаните обстоятелства и заличаване на вписването) като вписването на лицата в регистъра е условие да извършват по занятие посочените в чл. 4, т. 16 от ЗМИП дейности.

В изпълнение на 19 решения на ЕСПЧ на жалбоподателите бяха изплатени обезщетения в размер на 3 797 698 лв. По реда на глава ІІІА от Закона за съдебната власт са изплатени обезщетения в размер общо на 1 024 720 лева.

През 2024 г. са проведени 10 заседания на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления. На тези заседания са разгледани 111 молби за финансова компенсация. На 30 пострадали граждани е одобрена финансова компенсация в общ размер на 194 521 лв.

Във връзка с разпоредбите в Закона за политическите партии, на партиите и партиите в съставите на коалиции е изплатена държавна субсидия в размер на 16 996 673 лв. от Министерството на правосъдието

2. Програма „Регистри” Стратегическата цел на програмата е осигуряване на правна сигурност в икономическия, обществен и стопански живот на страната, подобряване на условията за инвестиции и предприемачество и подобряване на бизнес средата посредством създаване на законови и икономически условия за предоставяне на ефективни административни услуги чрез създаване, поддържане и развитие на електронните публични регистри и изграждане на Единен електронен регистрационен център.

Оперативна цел на програмата е повишаване на качеството на административното обслужване на физическите и юридически лица чрез предоставяне на ефективни, сигурни и достъпни услуги.

Програмата се изпълнява от Агенцията по вписванията, която има за цел осигуряване и предоставяне на услуги от правосъдната система към гражданите, бизнеса и държавната администрация чрез използване на информационни технологии.

Агенцията по вписванията е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието. На Агенцията по вписванията е възложено администрирането на пет регистъра с национално значение – Кадастър и имотен регистър, Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, Регистър БУЛСТАТ, Регистър на имуществените отношения на съпрузите и Централния регистър на особените залози. Тя е създадена по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) като юридическо лице към министъра на правосъдието. Съгласно Закона за регистър БУЛСТАТ и Закона за търговския регистър, Агенцията по вписванията администрира съответните регистри по тези закони. От 01.10.2009 г. Агенция по вписванията е администратор на приходите по Семейния кодекс, във връзка с воденето и съхранението на Регистър на имуществените отношения на съпрузите (РИОС). От 01.01.2018 г. АВ води регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като осигури техническа възможност да се регистрират, пререгистрират, вписват промени, заличават и обявяват актове по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. От 01.07.2024 г. води Централния регистър на особените залози.

Оперативните цели на Агенцията по вписванията са:

Надграждане и поддръжка на интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър;

Надграждане и поддръжка на Търгавския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

Поддръжка на Регистър БУЛСТАТ;

Поддръжка на Регистър на имуществените отношения на съпрузите;

Централен регистър на особените залози.

Заявленията и актовете, подлежащи на вписване, заличаване и обявяване, които постъпват в Информационната система на ЦРОЗ се разглеждат незабавно.

Длъжностните лица по вписванията за отчетния период са изготвили множество отговори по искания за предоставяне на информация, становища и отговори, по поставени въпроси от граждани, търговци, държавни органи и др. Длъжностните лица по вписванията изготвят правни становища по подадени жалби срещу постановени откази.

За периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. в Информационната система на ЦРОЗ са обработени общо 168 692 броя заявления за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове, и са издадени 17 466 броя удостоверения.

За същия период постановените от ДЛВ откази са 2 779 броя, от които обжалвани са 56 броя. Средно отменените откази са в рамките на около 2 %, което е показател за високото качество на извършената работа, независимо от големия обем.

За периода от 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. в ЦРОЗ е създадена организация, съгласно която всички постъпили заявления в ИС на ЦРОЗ и постъпилите чрез автоматичен обмен от НАП запори се обработват незабавно. Потребителите на услуги извършват устни и писмени справки, издават се всички предвидени в нормативната уредба удостоверения. Предоставянето на навременни и качествени услуги на потребителите се осигурява чрез увеличаване на продължителността на работния ден и натовареността на служителите. Удостоверенията се издават в рамките на деня на подаването им, а произнасянията на ДЛВ се осъществяват в срок до 24 часа от подаването на заявлението. Осигурява се висок стандарт на предоставените административни услуги на потребителите на ЦРОЗ.

Агенция по вписванията попада в списъка на администрациите по РМС № 727 от 05.12.2019 г. и възлага техническата си поддръжка като част от дейностите по системна интеграция на „Информационно обслужване“ АД. Агенция по вписванията е сключила рамков договор с нормативно определения системния интегратор съгласно параграф 45, ал 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕУ. През отчетния период продължиха да се изпълняват дейностите по заявка с предмет „Услуги по мигриране, управление и експлоатация на съществуващи и нови ресурси в ИКИ на АВ“, която включва дейности по поддръжка на системното, комуникационно и СУБД програмно осигуряване на цялата инфраструктура на Агенция по вписванията. Извършват се дейности по администрация, експертна помощ на място и реакция при инциденти, прилагане на препоръки от оценка на риска и изпълнение на задълженията по Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност и прилагането на 24x7 проактивно наблюдение на системен софтуер, СУБД, комуникационно оборудване и т.н. Дейностите по заявката включват и гарантиране на сигурността и целостта на данните, като са базирани на следните основни принципи:

Политики и процедури – политики за контрол на достъпа, управление на защитните механизми, наблюдение, процедури за реакция в случай на инцидент и други;

Защити на периметъра – Основната цел при защитата на периметъра е да се спре ненужното и да се контролира и наблюдава всичко останало. Основни инструменти за защита на това ниво са защитните стени на мрежово и приложно ниво (NGFW и WAF), както и системи за превенция на атаки от тип разпределен отказ от услуга – DdoS (Distributed Denial of Service).

Мрежови защити – Следващ слой на защита е вътрешната комуникационна мрежа. Между отделните мрежови сегменти се прилагат различни нива на достъп, ако е необходим такъв. Защитата се осигурява основно посредством мрежовите устройства – защитни стени, маршрутизатори и комутатори.

Защити на крайните устройства – Основните инструменти, които се използват са антивирусни програми и агенти за събиране на системна информация (HIDS/HIPS, AV, EDR) и превенция на комуникацията със зловредни Интернет адреси (URL/WEB Filtering), ограничаване на преносимите носители на памет (CD/DVD дискове, флаш памети и външни хард дискове), ограничаване на административните права за инсталиране на софтуер от потребителите, ограничаване на Интернет достъпа и т.н.

Защита на приложенията – Използват се специализирани системи за защита на уеб заявките – WAF (Web Application Firewalls), proxy сървъри, балансиране на заявките.

Защита на информацията – Използват се специализирани системи за защита на информацията, които могат да управляват достъпа до нея на база множество параметри (потребители, системи или мрежови адреси и др.).

Отчет на показателите за изпълнение на програмата

Показатели за изпълнение на бюджетна програма- 1400.01.02 "Регистри" · Мерна единица · Целева стойност

Бюджет 2024 г. · Отчет 31.12.2024 г.

Предоставени нови електронни услуги Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ · Брой · 2 · 2

Предоставени нови електронни услуги от Имотен регистър · Брой · 1 · 1

Предоставени нови електронни услуги от регистър БУЛСТАТ · Брой · 1 · 0

3. Програма „Охрана на съдебната власт“ Целта на програмата е осигуряване висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради; опазване здравето и живота на магистрати;конвоиране на задържани лица до органите на съдебната власт; оказване на своевременно съдействие на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане на лица и привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди, осигуряване на висока степен на сигурност и опазване на живота и здравето на застрашени/защитени лица. Програмата се изпълнява от ГД ”Охрана” и Бюрото по защита на застрашени лица.

Общият брой на обектите, подлежащи на охрана от Главна дирекция „Охрана”, съгласно чл. 391, ал.3, т.1 от ЗСВ, към отчетния период е 246. От тях, поетите под охрана към 31.12.2024 г. са 198 обекта, а 48 обекта са без охрана, поради недостиг на щатен състав. Сгради и обекти на съдебната власт извън областните центрове се охраняват предимно от един до трима служители, което е крайно недостатъчно за обезпечаване на тяхната сигурност.

Охраната на съдиите е от съществено значение за повишаване резултатите в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност. Тяхната сигурност и спокойствие до голяма степен е предпоставка за своевременното правораздаване и за защитата на установения в страната правов ред, чрез вземане на решения, основани на закона и вътрешното им убеждение.

В максимална степен е осигурено опазването на сигурността, живота и здравето на съдии, прокурори и следователи, застрашени във връзка с изпълнение на служебните им задължения.

В максимална степен са постигнати очакваните резултати по отношение на въвеждането на ред и сигурност в съдебните сгради при провеждане на съдебния процес и административното обслужване на гражданите. През отчетният период, ефективно се организира и осъществява охраната на поетите под охрана съдебни сгради. Не са допуснати терористични актове, нападения и безредици на територията им.

Висока е степента на постигане на целта, свързана с бързото изолиране на лица, с влезли в сила присъда, както и предаването им в местата за лишаване от свобода, с цел прекъсване на тяхната престъпна дейност. Своевременното задържане на осъдения и предаването му в местата за лишаване от свобода до голяма степен е свързано с осъществяване на целите на индивидуалната и генерална превенция на престъпността.

В оптимална степен е постигната целта, свързана с бързото приключване на съдебните процеси, посредством призоваване и своевременно принудително довеждане на лица, участници в наказателно производство.

В максимална степен е постигната целта, свързана с с привеждане на задържани лица от помещенията на затворите и следствените арести до органите на съдебната власт, при недопускане на нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице, както и недопускане на бягства на задържани лица от конвойния наряд, изпълнение на съдебни поръчки по международни договори по екстрадиция и трансфер на лица, укриващи се от наказателно преследване. Не са допуснати нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице.

През периода не са отчетени негативни въздействия върху застрашени/защитени лица. Осъществени са всички необходими мероприятия по взаимодействие на лицата с правоохранителните органи, както и със съдилищата.

Планираните мероприятия по интеграция в новата среда на защитените лица са изпълнявани съобразно изготвените програми за управление на риска индивидуално за всяко дело по защита.

Заявените екстрадиции и трансфери от Република България за други държави и от други държави за Република България са изпълнени на 100 процента. Ефектът, постигнат от осъществените ЕЗА, екстрадиции и трансфери без да бъдат допуснати грешки при тяхното изпълнение, е приноса на дирекцията към международния авторитет на Република България. Главна дирекция „Охрана” изпълнява самостоятелно последната фаза по реализирането на процедури по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, екстрадиции и трансфери и от други държави за Р България.

При планирани 360 екстрадиции на задържани лица и трансфери на осъдени лица за 2024 год., през отчетния период са осъществени 358 бр. (от други държави за България - 168 бр. и от България за други държави – 190 бр.).

От началото на 2024 г. основните затруднения при изпълнение на екстрадиционни процедури са свързани с намалените или анулирани самолетни полети и в тази връзка невъзможност за получаване на разрешение за транзитно преминаване през трети държави.

Програма „Равен достъп до правосъдие” Основна цел на програмата е осигуряването защита на правата и законовите интереси на гражданите при гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. За отчетния период институцията е постигнала основната цел - да защитава правата и законовите интереси на гражданите, като гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ. В голяма степен е организирана и предоставена ефективна правна помощ през целия досъдебен и съдебен процес.

До 31.12.2024 г. с решение на председателя на НБПП е предоставена безплатна правна помощ общо на 2 996 лица.

В това число безплатна правна помощ е предоставена на: 273 лица по чл. 22 ал. 1 от ЗПП; 139 лица по Закона за домашното насилие; 24 лица по Регламент /ЕО/4/2009г. и по Директива 2003/8/; 2 431 чужди граждани, търсещи или получили международна закрила, попадащи в уязвима група по смисъла на §1, т. 17 от ДР на ЗУБ.

Изпълнението на показателя е 99,9 % спрямо годишно заложените показатели. В сравнение с 2023 г. има намаление на броя на непридружени малолетни и непълнолетни чужди граждани, търсещи или получили международна закрила, за които са постъпили искания от ДАБ по реда на чл. 25 от ЗУБ и с решения на председателя на НБПП са назначени адвокати за техни представители.

Преглед на изпълнението на Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията осигурява защитата на обществото от правонарушителите, тяхната ресоциализация и социалната им рехабилитация. Усилията са насочени към усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.

Политиката в наказателно-изпълнителната дейност цели утвърждаването на съвременен модел на управление и развитие на пенитенциарната система, в съответствие с международните минимални стандарти, приети за местата за задържане и Европейските правила за затворите.

Стратегическите цели на политиката са:

Реформиране на пенитенциарната система и хуманизиране изпълнението на наказанията;

Ефективно и ефикасно управление и изпълнение на подписаните договори по европейски програми и проекти и засилване на международното сътрудничество;

Организационно развитие и укрепване на административния капацитет, осигуряващ изпълненията на наказанията;

Осъвременяване и модернизиране на концепцията за обучение на персонал и изграждане на организация, базирана на познанието, професионална етика и ценности;

Подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода и засилване на техните социални компетентности за намаляване на рецидива.

Осъществяването на тези стратегически цели е част от процеса на реформиране на пенитенциарната система и отразява намеренията на Министерството на правосъдието за провеждане на последователна и цялостна политика в наказателно-изпълнителната област, с акцентирането на вниманието и усилията върху подобряване условията на бит и живот в българските пенитенциарни институции и привеждането им в съответствие с международните минимални стандарти за третиране в местата за задържане и европейските правила за затворите.

Дейностите по реализиране на политиката се изпълняват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието.

За повишаване на сигурността на затворите и арестите се полагат усилия за нормалното функциониране на системите за видеонаблюдение и контрол в местата за лишаване от свобода, чрез които се предотвратяват и разкриват опитите за внасяне на неразрешени вещи. Осъществяване на постоянен контрол на използването и правилното съхранение на числящото се оръжие, боеприпаси, технически съоръжения и помощни средства. Надзорно-охранителният състав е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода.

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване общия брой на лишените от свобода.

През отчетния период съотношението между броя на рецидивите и общия брой на правонарушителите е относително близко до плановите параметри. За това допринасят широкият спектър от ресоциализационни мероприятия и успешно провежданите програми за обществено въздействие върху осъдените, с които се подпомага ограничаването на криминалната активност в обществото и ангажирането на осъдените на пробация в позитивни дейности.

Поддържането на сигурността в затворите и надеждността при охраната на осъдените е един от приоритетите в работата на ръководството на ГДИН. Полагат се усилия за нормалното функциониране на системите за видеонаблюдение и контрол в местата за лишаване от свобода, чрез които се предотвратяват и разкриват опитите за внасяне на неразрешени вещи. Осъществява се постоянен контрол на използването и правилното съхранение на числящото се оръжие, боеприпаси, технически съоръжения и помощни средства.

Други приоритети са: осъществяването на общото ръководство и контрол към усъвършенстване на придобитите вече знания, практически умения и навици по носенето на постовата и конвойна служба от служителите от надзорно-охранителния състав; пресичането и ликвидирането на корупционни практики, предотвратяването, пресичането и ликвидирането на опитите за нарушения и престъпления; осигуряването на реда и дисциплината, както и на защитата, безопасността и сигурността на настанените правонарушители, на служителите и на имуществото.

Чрез увеличаване броя на правонарушителите, поставени под електронен мониторинг чрез Системата за електронно наблюдение /СЕН/, като способ за контрол върху поведението на осъдени на пробация, лишени от свобода и лица с наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“, се разширява и оптимизира прилагането на алтернативните мерки на лишаването от свобода в съответствие с европейските стандарти за внедряването на електронния мониторинг.

През отчетния период се запазва броят на лицата, поставени под електронно наблюдение. Посочените тенденции ясно показват значимостта на електронното наблюдение в наказателно-изпълнителната система и неговата икономическа и социална ефективност при прилагането му, като алтернатива на рестриктивните мерки при третирането на правонарушителите.

Към 31.12.2024 г. под електронно наблюдение са поставени 323 лица, като от тях домашен арест - 432, с наложена пробационна мярка “ограничение в свободното придвижване“ - 1, лишаване от свобода, поставени под ЕН - 8.

Отчет на показателите за полза/ефект

Област на политика „Изпълнения на наказанията” · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 31.12.2024 г.

Показатели за полза/ефект

1. Брой на лишените от свобода · Бр. · 6 500 · 5 430

2.Брой на осъдените на пробация · Бр. · 4 000 · 3 156

3.Съотношение между броя на рецидивите спрямо общия брой на лишените от свобода · % · 40 · 10

4.Жилищна площ на 1 лишен от свобода · м2 · 4 · 4

5.Времетраене на престоя на задържаните в арестите · човекодни · 345 000 · 392 332

През 2024 г. в пробационните служби са изпълнявани 3 156 присъди. От тях 2 731 присъди с наказание „Пробация“, 265 условно предсрочно освободени и 160 условни присъди с пробационен надзор. От осъдените: 938 са със срокове на мерките до 6 месеца, 1 366 са тези със срок от 6 месеца до 1 година и 762 са тези със срокове от 1 година до 3 години. Най-голям е броят на осъдените за престъпления против собствеността чл. 194-197, следват осъдените за престъпления против личността чл. 128-132, престъпления против стопанството чл. 234-238 и престъпления против брака, семейството и младежта.

Отчита се намаление на броя на лишените от свобода през отчетния период в сравнение с този от предходната година.

През отчетния период съотношението между броя на рецидивите и общия брой на правонарушителите е в рамките на плановите параметри. За това допринасят широкият спектър от ресоциализационните мероприятия в местата за лишаване от свобода и успешно провежданите програми за обществено въздействие върху осъдените, с които се подпомага ограничаването на криминалната активност в обществото и ангажирането на осъдените на пробация в позитивни дейности. Сравнявайки данните от отчетния период с тези от предходните година се забелязва увеличаване в общия брой на задържаните лица, а именно:

- при общ брой задържани лица 10 795 за 2021 г. – 317 805 човекодни;

- при общ брой задържани лица 11 308 за 2022 г. – 319 879 човекодни;

- при общ брой задържани лица 12 130 за 2023 г. – 397 487 човекодни;

- при общ брой задържани лица 12 312 за 2024 г. – 392 332 човекодни.

Надзорно-охранителният състав (НОС) е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода. Охраняват цялата територия на затвора, всички жилищни помещения, промишлени зони и други, където се намират лишени от свобода. Служителите от НОС привеждат в изпълнение дисциплинарни наказания, заповеди за изолация, контролират свиждания, проверяват хранителни пратки, следят за реда сред лишените от свобода, спазването на ПВР и се грижат за хигиената на районите, които охраняват. С поддържаната организация на работа, НОС осъществява контрол над всички лица, вещи и предмети, влизащи в МЛС през контролно-пропускателните пунктове, както и контрол по време на провеждане на редовните свиждания и други мероприятия, касаещи правното положение на лишените от свобода. Във всички затвори свижданията се контролират допълнително и чрез системите за видеонаблюдение. Нормалното и безаварийното функциониране на надзорно-охранителната техника е гарант за поддържане на високо ниво на сигурност в местата за лишаване от свобода, недопускане на нарушения и бягства, както и за осигуряване на реда и режима на лишените от свобода. Техниката се поддържа в изправност и в добро състояние, въпреки морално остарялата концепция на повечето съоръжения и системи. С наличните финансови средства се извършват частични ремонти и профилактика, като се закупуват резервни части за ремонт на дефектиралите устройства на отделните системи за сигурност. През отчетния период охраната и надзора на лишените от свобода в затворите продължи да се осъществява при 8, 12 или 24 часов график на дежурства, съгласно изискванията на чл. 301, ал. 3 от ППЗИНЗС. По този начин беше постигната оптимална плътност и ангажираност на служителите от състава за осигуряване сигурността на затворите.

Засега е преодоляна пренаселеността и се осигурява приблизително около 4 кв. м. жилищна площ на един лишен от свобода. Евентуалното частично регулиране на затворническата популация и ограничаване пренаселеността в затворите на този етап е донякъде възможно само чрез по-мащабното прилагане на пробацията като наказателна мярка и разширяване приложното поле на условно-предсрочното освобождаване.

През периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. приоритет в дейностите в сектор „Социална дейност и възпитателна работа” при Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” беше утвърждаване на постигнатите резултати и подобряване ефективността на социално-възпитателната дейност в местата за лишаване от свобода. Спецификата на работа е свързана с предоставяне на лишените от свобода на практически инструменти за социално интегриране, които да са приложими в обществото, утвърждаване на модели и практики за третиране на осъдените, гарантиращи човешките им права и създаване на условия за правилно осмисляне на престоя им в затвора.

Програма „Администрация” Програма „Администрация” осъществява дейности по управление на човешките ресурси, осигурява правното, финансовото, административното, информационното и материално-техническото обслужване на другите програми. Дейностите по програмата са насочени към създаване на условия за изпълнението на всички програми в структурата на програмния бюджет на Министерство на правосъдието. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги в необходимото количество, качество и срок.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) към 31.12.2024 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МТСП за 2024 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция; Трудовите отношения; Социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете; Хората с увреждания; Социалното включване и Жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции, като идентифицира следните стратегически цели:

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Осигуряване на повече и по-квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст.

Политика в областта на трудовите отношения Повишаване на качеството и сигурността на труда и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Оптимизиране на системата за социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост и контрол върху отпускането на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите и дейностите за социално подпомагане, усъвършенстване на нормативната уредба и насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в различни сфери на обществения живот.

Политика в областта на хората с увреждания Социално приобщаване на хората с увреждания във всички области чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и упражняване на права, при стриктното придържане към индивидуалния подход на определяне на потребностите от адекватна подкрепа за пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот, както и изпълнение на националните ангажименти по прилагане на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Политика в областта на социалното включване Прилагане на комплексни политики за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване, чрез осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги и осигуряване на материална подкрепа за лицата и семействата, които полагат грижи за деца.

Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Изграждане на политика, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата; подобряване на качеството на живот на групи от населението; устойчиво нарастване на доходите и повишаването на жизнения стандарт.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТСП към 31.12.2024 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика

№ · Наименование на областта на политика/бюджетната програма · Разходи (в лева)

Закон · Уточнен план · Отчет

1. · Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · 154 845 300 · 111 779 483 · 87 311 090

1.1. · Бюджетна програма „Активна политика на пазара на труда” · 154 493 900 · 111 467 583 · 86 999 190

1.2. · Бюджетна програма „Свободно движение на работници и трудова миграция” · 351 400 · 311 900 · 311 900

2. · Политика в областта на трудовите отношения · 32 116 400 · 32 549 608 · 32 165 440

2.1. · Бюджетна програма „Осигуряване на подходящи условия на труд” · 32 116 400 · 32 549 608 · 32 165 440

3. · Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · 398 755 600 · 367 697 413 · 367 675 814

3.1. · Бюджетна програма „Социални помощи“ · 398 580 000 · 367 516 613 · 367 495 014

3.2. · Бюджетна програма „Равнопоставеност на жените и мъжете“ · 175 600 · 180 800 · 180 800

4. · Политика в областта на хората с увреждания · 1 494 897 600 · 732 410 156 · 731 144 832

4.1. · Бюджетна програма „Подкрепа на и за хората с увреждания“ · 1 494 897 600 · 732 410 156 · 731 144 832

5. · Политика в областта на социалното включване · 767 504 800 · 770 307 225 · 770 142 321

5.1. · Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“ · 767 504 800 · 770 307 225 · 770 142 321

6. · Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции · 1 225 600 · 976 200 · 963 734

6.1. · Бюджетна програма „Насърчаване, координация и мониторинг на демографското развитие, жизненото равнище и доходите от труд“ · 554 300 · 422 600 · 422 600

6.2. · Бюджетна програма „Насърчаване, развитие и мониторинг на социалната икономика и корпоративната социална отговорност“ · 671 300 · 553 600 · 541 134

7. · Бюджетна програма „Администрация“ · 12 875 700 · 16 149 896 · 16 065 348

ОБЩО: · 2 862 221 000 · 2 031 869 981 · 2 005 468 579

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция

Политиката в областта на пазара на труда е насочена основно към подобряване на услугите за активиране на безработните, за бързо устройване на нова работа и намаляване на продължителността на безработицата; активиране на неактивни, в т.ч. обезкуражени лица; повишаване на квалификацията и уменията на заети и безработни лица чрез разнообразни обучения и осигуряване на заетост на безработни лица от неравнопоставените групи на пазара на труда. В бюджета за 2024 г. са включени дейности за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата, особено сред неравнопоставените групи на пазара на труда. Действията са съобразени с изискванията на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), правилниците за тяхното прилагане и свързаните с тях нормативни актове. Предвидените действия способстват за реализиране на целите на Стратегията по заетостта на Р България (2021-2030 г.) и поетите ангажименти от страната в изпълнение на Плана за изпълнение на Европейския стълб на социалните права; специфичните препоръки на Съвета на ЕС към България; Европейската програма за уменията; мерките, включени в Националната програма за реформи; Националната програма за развитие България 2030 г.; Националната стратегия по миграция на Република България (2021-2025); Европейската гаранцията за младежта; Препоръката на Съвета на ЕС за интегриране на дълготрайно безработните лица на пазара на труда и др.

Изпълнението на програмите и мерките за заетост и/или обучение, финансирани със средства от държавния бюджет, е допринесло за постигане на планираните показатели.

Средномесeчно равнище на безработица за периода януари - декември 2024 г. е 5.45% (при 5.34 % за периода януари - декември 2023 г.). Средномесечният брой на регистрираните безработни в дирекции „Бюро по труда” (ДБТ) за периода януари - декември 2024 г. е 154 604 лица, като в сравнение с предходната година се наблюдава увеличение в абсолютен брой (3 108 безработни лица повече) или 2.05% повече. През 2024 г. спрямо 2023 г. се покачва и младежката безработица в страната. Средномесечно регистрираните безработни до 29 г. през 2024 г. са 17 841 младежи (или 1 069 лица повече спрямо 2023 г.), а делът им заема близо 11,54 % от всички регистрирани безработни.

Средномесечно продължително безработните за 2024 г. наброяват 34 237 лица, и се увеличават с 3,82 % в сравнение с предходната 2023 г. Делът им заема близо 22.14 % от всички регистрирани безработни.

През отчетния период по програми и мерки за обучение и заетост и обучение на възрастни са включени 13 022 лица, 214 295 лица са включени в индивидуално професионално ориентиране и 26 754 са включените в групово професионално ориентиране.

Изпълнението на програми и мерки за заетост и обучение оказват въздействие на индивидуално ниво – съдействат за възстановяване трудовите навици на лица с дълъг престой без работа, предоставят възможности за придобиване на доходи от труд и на професионален опит и/или обучение по търсени професии на пазара на труда, но също така влияят върху социално-икономическата ситуация: способстват за намаляване равнището на регистрирана безработица, както и за намаляване броя на регистрираните безработни лица, вкл. от неравнопоставените групи на пазара на труда.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Равнище на регистрираната безработица · % · 5.47 · 5.45

2. Регистрирани безработни лица · ср. мес. бр. · 155 000 · 154 604

3. Регистрирани продължително безработни лица · ср. мес. бр. · 33 000 · 34 237

4. Регистрирани безработни младежи (15-29 г.) · ср. мес. бр. · 18 000 · 17 841

5. Брой наети на работа лица по програми и мерки · бр. · 7 705 · 13 022

Равнище на регистрираната безработица – представлява делът на регистрираните безработни лица от икономически активното население на страната /заети + безработни/ във възрастовия диапазон 15–64 г. Равнището на регистрирана безработица измерва динамиката на процесите на пазара на труда, неговото моментно състояние и е индикатор за настъпващи промени. По него се определят сезонните тенденции и цикличност на процесите на пазара на труда. Фактът, че за изчисляването му се използват реални данни от регистъра на АЗ, го прави достоверен източник за реалното състояние на икономиката.

Регистрирани безработни лица – броят на регистрираните безработни и тяхната динамика, както в национален аспект, така и по региони, е индикатор за състоянието на пазара на труда и е ориентир за предлагането на работна сила. За да се изключат сезонните колебания, показателят се изчислява в средномесечен брой и се проследява на годишна база.

Регистрирани продължително безработни лица – това са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на АЗ не по-малко от 12 месеца. Показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с Препоръка на Съвета това е един от ключовите показатели на пазара труда, който се следи в ЕС, включително и в България. Целта на този показател е да се следи ефективността от изпълнението на предприетите мерки по отношение намаляване на броя и относителния дял на продължително безработните с течение на времето. Наблюдението на този индикатор показва доколко са устойчиви резултатите на пазара на труда от изпълнението на Препоръката.

Регистрирани безработни младежи (15 - 29 г.) – показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС относно „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“ това е един от ключовите показатели на пазара труда, чрез който се проследява ефективността от прилаганите мерки за интеграцията на пазара на труда на безработните младежи на възраст 15 – 29 навършени години, не само за лицата до 24 г., но и тези до 29 г., т.е. обхватът е по-голям, съобразно законодателството на страната за групи в неравностойно положение, в която попадат всички безработни младежи (§ 1, т. 4а от ЗНЗ) Брой наети на работа лица по програми и мерки – този показател се изчислява с цел осигуряване на сравнимост на годишна база и между тях, за да се прецени доколко дадена програма или мярка е „работеща” и приемлива в даден момент на пазара на труда и в този смисъл, дали ползите от нея за обществото са налични. Първичната информация се предоставя от Дирекциите „Бюро по труда” и съдържа подробни данни за включените в насърчителни режими по ЗНЗ безработни лица и усвояването на средствата по всеки един от тях, както и групирани: по програми и проекти, по мерки за заетост и обучение и за обучение на възрастни.

Политиката на България в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция е обвързана с националния интерес на страната и е съобразена с произтичащите от членството ѝ в ЕС ангажименти, както и с новите тенденции в глобален и регионален план. Специализираните дейности на МТСП за осъществяване на европейската координация в тази област по своя характер са хоризонтални политики, взаимосвързани с редица други политики и програми.

В областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция са постигнати и следните резултати:

Приети са от Народното събрание изменения и допълнения на Закона за насърчаване на заетостта (изм. и доп. ДВ. бр. 25 от 22 Март 2024 г.) ;

Одобрено е от Министерския съвет Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта (ПМС № 61 от 21.03.2024 г.);

Приет с Решение № 327 от 9 май 2024 г. е Национален план за действие по заетостта през 2024 г.;

Одобрен от Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност е План за действие в областта на трудовата миграция за 2024 г.;

Стартиран е проект BG05SFPR002-1.015-0001 „Адресиране на предизвикателствата на пазара на труда“ по П РЧР 2021 – 2027 г.;

Утвърдени са 28 регионални програми за заетост, по които с финансиране в размер на около 12,6 млн. лв. e осигурена заетост на пълно или непълно работно време на 2 911 лица за период до 6 месеца;

В изпълнение на разпоредбите на ЗТМТМ са предоставени положителни становища за достъп до пазара на труда на 19 160 граждани на трети държави и е регистрирана краткосрочна заетост на 14 000 чужденци.

Прието е и Постановление на Министерския съвет № 389 от 07.11.2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Чрез Работна група 2 „Свободно движение на хора“ към Съвета по европейските въпроси се осъществява координация по въпросите на ЕС в областта на свободното движение на работници.

Одобрен от Министерския съвет на 22 март 2024 г. (РМС № 205) проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (ЗИД на ЗЧРБ), с приемането на който трябва да приключи процесът по въвеждане в националното законодателство на изискванията на новата директива за „Синята карта на ЕС“. Законопроектът беше внесен в 49-то Народно събрание, но не беше разгледан от ресорните комисии и в пленарната зала. ЗИД на ЗЧРБ беше одобрен отново от МС на 28 юни 2024 г. (РМС № 458) и законопроектът беше внесен и в 50-то Народно събрание, което също не го разгледа.

Продължава работата по изпълнението на подписаните двустранни спогодби за регулиране на трудовата миграция.

Политиката в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция се изразява в осигуряване на работна сила за сектори и икономически дейности, където е идентифициран недостиг на кадри, като се използват възможностите за насърчаване на свободното движение на работници в ЕС и механизмите на трудовата миграция, включително чрез спогодби за регулирането ѝ.

Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог.

Стратегическата цел на политиката в областта на трудовите отношения на МТСП съчетава три основни стратегически направления: повишаване на качеството и сигурността на труда; продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.

За постигането ѝ, през първото полугодие на 2024 г. се реализираха дейности в следните приоритетни направления: развитие на законодателството в съответствие с правото на Европейския съюз и принципите на по-доброто регулиране; повишаване на качеството на контрола по спазване на трудовото законодателство; оптимизиране на осигурителната система; подобряване на условията на труд в предприятията и на мотивацията и производителността на работната сила; усъвършенстване и развитие на социалния диалог и съдействие за уреждане на колективни трудови спорове.

По оперативни данни на НОИ през 2024 г. в страната са регистрирани общо 2 823 трудови злополуки (2 709 за 2023 г.). От тях 2 376 броя злополуки по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - станали по време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието (при 2 287 бр. за същия период през 2023 г. ); 53 броя смъртни трудови злополуки по чл. 55, ал. 1 от КСО от общо 64 случая с летален изход (при общо 87 броя за 2023 г., от които 71 броя по чл. 55, ал. 1 от КСО); няма регистрирана злополука с резултат трайно намалена работоспособност /инвалидност за пострадалия (при 1 бр. през 2023 г.). При смъртните злополуки намалението на годишна база е с 18 броя или с 25%. В резултат на трудови злополуки на работното място през 2024 г. са загубени 137 063 работни дни при 140 317 през 2023 г., или намаление от 2.3%.

В сравнение с 2023 г. при злополуките, станали по време и във връзка, или по повод на извършваната работа (по чл. 55, ал. 1 на КСО) – има увеличение с 89 броя, или с около 3,9 %, което може да се обясни с повишаването на икономическата активност, в т.ч. в секторите на строителството, търговията, транспортните услуги и куриерските услуги и др. при които има по-голям риск. Допълнителен фактор е „изсветляването“ на икономиката и по-високата степен на докладване на травматизма. Независимо от това не се регистрира нарастване на тежестта на травматизма в сравнение с 2023 г., показател за която са както броят на смъртните и инвалидните злополуки, така и броят на загубените работни дни. При смъртните злополуки намалението на годишна база е с 18 броя или с 25%. В резултат на трудови злополуки на работното място през 2024 г. са загубени 137 063 работни дни при 140 317 през 2023 г., или намаление от 2,3%.

Политиката в областта на трудовите отношения поставя акцент върху гарантирането на сигурни и безопасни условия на труд. Активно се работи за осъществяване на съвкупност от правни, организационни, технически и здравни мерки, насочени към подобряване на благосъстоянието на работещите и удовлетвореността им от работата. Целенасоченото изпълнение на планираните мерки даде резултати, които показват:

- · тенденция за задържане на броя на злополуките на работното място на нива, които през последните години варират с не повече от 10%;

- · недопускане увеличаването на разходите на работодателите за осигуряване и застраховане на работниците и служителите за трудова злополука и професионална болест;

- · създаване на единна и непротиворечива правна рамка за гарантиране трудовите и осигурителните права на работещите;

- · подобряване благосъстоянието на работещите и на удовлетвореността им от работата.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на трудовите отношения · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Запазване под 12% на работещите при неспазени хигиенни норми в проверените предприятия с данни за условия на труд спрямо общия брой работещи в тези предприятия · % спрямо общия брой работещи в проверените предприятия · под 12 · 4,7

2. Задържане/намаляване честотата на трудовите злополуки (ТЗ) · коефициент на честота · под 1,00 · 1.06

3. Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт · брой · не повече от 125 · 53

Коефициентът на честота на трудовите злополуки представлява броя признати трудови злополуки на 1000 осигурени лица. Официалните данни се публикуват от НОИ за година n в година n+2. За целите на отчета Кч е изчислен на база предварителни статистически данни за средния списъчен брой на наетите лица през 2024 г. (2 231 677лица), публикуван на сайта на НСИ: https://www.nsi.bg..Чрез тези индикатори се извежда акцентът върху превенцията по спазването на трудовото законодателство и в частност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по работните места.

В областта на трудовото право:

Приет е Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се усъвършенства нормативната уредба, приложима към работата от разстояние и се регламентира отговорност за гарантиране на трудовите възнаграждения на работниците и служителите при веригите от подизпълнители.

С Постановление № 216 на Министерския съвет от 13.06.2024 г. са приети изменения и допълнения в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), с които се осигурява правото на удължен платен годишен отпуск на служителите, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, и се регламентират ред за прехвърляне на отпуск поради бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето на един от родителите на майката или на бащата и ред за прехвърляне на отпуск при осиновяване на дете на един от родителите на осиновителката или осиновителя.

С Постановление № 267 на Министерския съвет е приета Наредбата за вписване в регистъра на заетостта и промени в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. С промените се гарантира премахването на хартиените трудови книжки след 1 юни 2025 г. и се определят ясни правила за вписване в регистъра на заетостта на данни, свързани с трудовите отношения.

В областта на социалното осигуряване:

Със Закона за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Албания (обн., ДВ, бр. 18 от 1 март 2024 г.) са изпълнени всички вътрешни изисквания за влизане в сила на международния договор.

За осигуряване на ефективността и бързината в административните производства, намаляване на административната тежест и отпадане на необходимостта от предоставяне на информация и доказване на факти и обстоятелства за лица или обекти, вписани в регистър, на които е предоставен идентификатор, са приети промени в:

- Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (ПМС № 159 от 2 май 2024 г.);

- Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ПМС № 92 от 4 април 2024 г.);

- Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (ПМС № 88 от 3 април 2024 г.);

- Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (ПМС № 89 от 3 април 2024 г.).

С оглед гарантиране правата на новата категория осигурени лица, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, с Постановление № 90 на Министерски съвет от 3 април 2024 г. е изменена Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Приети са изменения в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски с оглед привеждането й в съответствие с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и Кодекса за социално осигуряване (ПМС № 9 от 25 януари 2024 г.).

С Постановление № 222 на Министерския съвет от 19 юни 2024 г. е определен нов размер на социалната пенсия за старост - 307,07 лв.

С Постановления на Министерския съвет № 48 от 13 март 2024 г. и № 179 от 23 май 2024 г. № 294 от 15 август 2024 г. и № 459 от 18 декември 2024 г. са одобрени допълнителни трансфери по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. за разплащане на извършените разходи по предоставените дейности и услуги на правоимащите лица по чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

С Постановление № 435 на Министерския съвет от 11 декември 2024 г. е одобрен допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за изплащане на коледни добавки от 100 лв. към пенсиите на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г. е в размер до 526,00 лв. включително.

С Решение № 514 от 19 юли 2024 г. на Министерския съвет е одобрен проектът на Протокол за изменение на Споразумението между Националния осигурителен институт на Република България и Министерството на труда и социалната политика на Украйна за прилагане на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване от 4 септември 2001 г.

С Решение № 304 на Министерския съвет от 29 април 2024 г. са утвърдени промени в състава на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;

С Решение № 774 от 14 ноември 2024 г. на Министерския съвет е отпусната персонална пенсия по Кодекса за социално осигуряване на една жена, родила и отгледала шест деца, която няма право на друг вид пенсия.

В областта на условията на труд:

Със закони са ратифицирани Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, (обн., ДВ, бр. 17 от 27 февруари 2024 г.) и Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, (обн., ДВ, бр. 17 от 27 февруари 2024 г.).

С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа (oбн., ДВ, бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 5.04.2024 г.) е транспонирана изцяло Директива (ЕС) 2022/431 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2022 година за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа.

С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (oбн., ДВ, бр. 54 от 25.06.2024 г., в сила от 27.09.2024) се уреждат нормативно изискванията за провеждането и документирането на инструктаж по безопасност и здраве чрез използването на информационни и телекомуникационни технологии.

По програмата се осъществява и цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство.

През 2024 г. са извършени общо 49 858 проверки от ИА ГИТ. Проверени са 41 863 предприятия от всички икономически дейности с общо 1 755 669 зает персонал в тях. По време на проверките са констатирани общо 202 810 нарушения на нормите на трудовото законодателство и на законодателството за насърчаване на заетостта, 1593 нарушения са за неизпълнени предписания или само 0,8% от всички констатирани нарушения.

За отстраняване на констатираните нарушения са приложени общо 195 042 принудителни административни мерки. За периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. са изплатени над 8,7 млн. лв. забавени дължими трудови възнаграждения в резултат на извършените проверки от контролните органи на ИА ГИТ.

По бюджетната програма "Осигуряване подходящи условия на труд" се реализират и дейности с финансовата подкрепа на Фонд „Условия на труд” (ФУТ).

За периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. са реализирани 48 договора, сключени през 2023 г. и 2024 година, като от тях: 33 бр. за финансиране на проекти на отделните предприятия; 8 бр. за обучение по безопасност и здраве при работа на работниците и служителите от национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, и на държавни институции; 3 бр. за дейности, свързани с диагностиката на професионалните болести; 1 бр. за дейности, свързани със закупуване на информационни материали по безопасност и здраве при работа; 1 бр. семинар в областта на безопасността и здравето при работа; 2 бр. за техническо и абонаментно поддържане.

Изплатени са средства на обща стойност 1 649 887,40 лв., по договори с 33 предприятия, сключени с ФУТ през настоящата и предходната година, чрез които са подобрени условията на труд на 2015 работници и служители. Сключени са договори със социалните партньори и институции, свързани с обучението на работещите по безопасност и здраве. Обучителните мероприятия, общо 205, са проведени в различни населени места на територията на страната. Със средства на Фонд „Условия на труд“ през годината са обучени 5 835 работещи в областта на безопасността и здравето при работа.

Сключени са и договори за диагностика на професионалните болести с три болнични заведения в страната. За периода, в болничните отделения на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” ЕАД – гр. София, на УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД – гр. Пловдив и на УМБАЛ „д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен по професионални заболявания са извършени медицински прегледи и диагностика на хоспитализирани общо 804 пациенти. Извършени са и групови медицински прегледи за ранно откриване на професионалните болести на 3 640 работещи в специфични условия на труд от 21 предприятия в страната.

По програмата се реализира и дейността на Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА).

През периода са разработени: Основна информация за действащите колективни трудови договори (КТД) и споразумения за държавния служител (СДСл) към 31.12.2023, както и данни за обхвата на КТД и СДСл за периода 2023-2011 г; информация за договорената минимална работна заплата (МРЗ) с колективните трудови договори на равнище "предприятие", към 31.03.2024 г. и в периода 2023-2017 г.; информация за постигнатите договорености между страните по КТД и СДСл относно трудовите възнаграждения към 31.12.2023 г.

От 01 януари до 30-ти юни 2024 г. в информационната система е въведена информация за 1244 КТД и анекси към тях. Информацията е публикувана на интернет страницата на НИПА.

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете В областта на социалното подпомагане през 2024 г. продължиха действията за оптимизиране на системата за социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост и контрол върху отпускането на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите и дейностите за социално подпомагане, усъвършенстване на нормативната уредба.

В областта на социалното подпомагане за периода януари – декември 2024 г. с месечни помощи по реда на чл. 9 от ППЗСП в страната са подпомогнати средномесечно 29 846 случая на лица и семейства. Изплатената сума e 99 798 989 лв. Направените нормативни промени в периода 15.12.2022 – 02.06.2023 г. засегнаха всички актове, свързани със социалното подпомагане - ЗСП, ППЗСП и Наредба №07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредбата). Така се изпълниха ангажиментите по ПВУ във връзка с реформата на схемата за минимален доход. Помощите се обвързаха с линията на бедност, с което се увеличава техният размер, осигурява се регулярната им актуализация и се разширява обхватът на правоимащите.

Общият брой на отпуснатите еднократни помощи по чл. 16 в страната е 7 182 бр., за които са изплатени 7 627 257 лв., в т.ч. за украински граждани 286 брой заповеди и изплатени средства в размер на 141 314 лв.

С решение на Министерски съвет № 144 от 10.03.2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 04.03.2022 г. за срок от една година, считано от 24.02.2022 г. е изменен Националния план за действие при временна закрила в Р България. В съответствие с регламента на чл. 2 от ЗСП българските граждани, чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности.

За новия отоплителен сезон 2024/2025 към 31.12.2024 г. са начислени общо помощи по 338 923 издадени заповеди за отпускане на помощта, а изплатената сума е в размер на 187 123 639 лв., в т.ч. възстановени суми в размер на 55 210 лв. от предходния отоплителен сезон.

По целева програма „Подобряване материалната база и автопарка за разнос на храна на Домашен социален патронаж“ – сключени са договори с 56 общини, общият брой на бенефициентите по към 31.12.2024г. е 21 807 потребители.

В областта на равнопоставеността на жените и мъжете през 2024 г. са подготвени указания и позиции за участието на българските представители в заседанията на Работната група по социални въпроси към Съвета на ЕС по няколко досиета. Регулярно е предоставяна информация в съответствие със запитвания и въпросници на Европейската комисия, Съвета на Европа и други организации и институции, свързани с равенството между половете и недискриминацията.

Проведена е процедура за подбор и връчване на Отличителен знак за ефективно изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете за 2024 г. и е организирано специално тържествено събитие за неговото връчване. С ПМС № 43 от 15 октомври 2024 г. е приет Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2023 г. Изготвен е проект на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2025-2026 г. Изготвен е Национален доклад за изпълнението на Пекинската декларация и Платформа за действие в контекста на провеждания глобален преглед Пекин +30.

Осъществени са участия в заседания на Групата на високо ниво по въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете към ЕК, Консултативния комитет по равнопоставеност на жените и мъжете към ЕК, Комисията по равнопоставеност между жените и мъжете към Съвета на Европа, Групата на високо ниво по недискриминация, равенство и разнообразие към ЕК, заседания на Управителния съвет на ЕИРП и други информационни и експертни форуми.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Месечни помощи · Срeдномесечен брой лица и семейства · 32 500 · 29 844, (2 на украински граждани)

2.Целеви помощи за отопление · Брой лица и семейства · 340 400 · 338 923

3. Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване и социалната подкрепа · Брой лица · 14 535 · 28 228

Тези индикатори отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията за съответните преки адресати на целевите помощи и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката по социална закрила, гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението и осигуряване на достъп до ресурсите на обществото и участие в тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение при съобразяване с конкретните индивидуални потребности на нуждаещите се с оглед осигуряването на качествена подкрепа.

• · Месечните социални помощи допълват доходите на лицата до определен диференциран минимален доход и се отпускат след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение и здравословно състояние, учебна и трудова заетост. Като база за определяне размера на месечните помощи служи гарантирания минимален доход.

• · Целева помощ за отопление имат право да получават лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявление-декларация е по-нисък от индивидуално определен диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

• · Ключовият индикатор „Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване и социалната подкрепа“ поставя акцент върху дейност с пряк ефект върху уязвими групи от населението.

В областта на равнопоставеността на половете и антидискриминацията се изпълняваха дейности с цел насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в различни области на обществения живот и недискриминацията, произтичащи от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете (обн. ДВ, бр. 33 от 26 април 2016 г.), Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС, Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, Стратегическия и Оперативен план на МТСП.

Равнопоставеност на жените и мъжете в България се постига чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика, което е и целта на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г., приета с РМС № 969 от 30.12.2020 г.

Приключи изпълнението на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2023-2024 г. Стратегията и планът, чрез който тя се изпълнява, са част от реализацията за отключващите условия за средствата от Европейския съюз (РМС № 368 от 25.06.2019 г.). С ПМС № 43 от 15 октомври 2024 г. е приет Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2023 г. Документът отразява резултатите от изпълнението на политиките в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите, насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения, борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите, преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма. Изготвен е проект на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2025-2026 г. Изготвен е Национален доклад за изпълнението на Пекинската декларация и Платформа за действие в контекста на провеждания глобален преглед Пекин +30, от междуведомствена работна група сформирана със Заповед № РД-02-82/19.06.2024 г.

На национално и областно ниво продължи работата и комуникацията с координаторите по равнопоставеност на жените и мъжете, които участват в разработването и провеждането на цялостната националната политика по равнопоставеност на жените и мъжете. В съответствие с чл. 16 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете е организирана и проведена процедура за получаване на Отличителен знак от институциите/организациите със значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България за 2024 г. Постъпилите кандидатури са одобрени по време на заседание на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС, което се проведе на 1 април 2024 г.

Осъществена е работа по транспониране на Директива (ЕС) 2022/2381 на ЕП и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсовата търговия, и свързаните с това мерки в националното законодателство. Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, в който са предложени промени, свързани с транспониране на Директивата, който беше одобрен на заседание на МС през декември 2024 г.

Фонд „Социална закрила“ (ФСЗ) е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, създаден на основание чл. 25 от Закона за социално подпомагане. ФСЗ реализира своята дейност по финансиране на целеви социални програми в подкрепа на лица и семейства от уязвими социални групи, целеви програми в областта на социалното приобщаване; проекти в подкрепа за осъществяването на социалната дейност и/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия; проекти за изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги. Социална подкрепа на лица и семейства от уязвими социални групи се осъществява чрез реализиране на целеви социални програми, като редът за предоставянето ѝ се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика. В рамките на бюджета на ФСЗ Управителният съвет на фонда взема решение за откриване на процедури за набиране на предложения за финансиране, приема критерии за оценка, одобрение и реализиране на проектите.

Средствата във ФСЗ за 2024 г. са предоставени по Програма „Социални помощи“ към политиката на МТСП в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете. За полугодието на 2024 г. ФСЗ не администрирал приходи по бюджета си и няма постъпили суми от приходи по сметката на фонда. Освен утвърдените направления, по които работи ФСЗ се приемат допълнителни програми в зависимост от конкретните приоритети.

Целевите групи, към които са насочени предоставяните по програмите продукти/услуги са хора с увреждания, в т.ч. и деца с увреждания, деца и младежи, настанени в специализирани институции и в общността – резидентен тип, самотни възрастни хора и други.

Дейностите за предоставяне на продуктите/услугите по програмата към Политиката в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете са обособени в две направления:

- · дейности, свързани с финансирането на проекти;

- · дейности, свързани с отпускането на социални помощи.

Политика в областта на хората с увреждания Целта в областта на политиката за правата на хората с увреждания е насочена към социалното приобщаване на хората с увреждания във всички области чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и упражняване на права, при стриктното придържане към индивидуалния подход при определяне на потребностите от адекватна подкрепа за пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот, както и изпълнение на националните ангажименти по прилагане на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

В този контекст през 2024 г. изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания бе насочено към създаването на условия за социално приобщаване на хората с увреждания, подкрепа на неправителствения сектор за активно участие в процеса по социално приобщаване, обезпечаване на законодателството в тази област на политика и др., при съобразяване със заложените приоритети на релевантните стратегически документи. Продължи правоприлагането на законодателството в областта на правата на хората с увреждания.

Предвидиха се възможности за подобряване на достъпа до заетост на хората с увреждания, за увеличаване на нивото на икономическата им активност чрез насърчаване на дейности за осигуряване на лична мобилност и достъпност, за ефективно координиране на политиката в тази област и др.

Основната цел и очаквани резултати на програмата са създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, недискриминация и пълноценно участие на хората с увреждания във всички области на обществения живот, както и упражняване на техните права чрез осигуряване на социално-икономическа подкрепа, предоставяне на насърчителни и подкрепящи мерки/услуги за тях и техните семейства в сферата на заетостта, достъпната среда и социалното включване са постигнати.

Ключовите индикатори и целеви стойности по политиката за правата на хората с увреждания са свързани с изпълнението на 4 конкретни мерки, както следва:

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на хората с увреждания · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Месечна финансова подкрепа за хора с трайни увреждания · Брой · 698 000 · 697 525

2. Механизъм лична помощ · Брой · 64 500 · 64 282

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция. · брой · 3 600 · 6 100

4. Организации на и за хора с увреждания с призната национална представителност с осигурена финансова подкрепа под формата на субсидия · брой · 21 · 21

Месечна финансова подкрепа Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:

Месечна финансова подкрепа, съобразно степента на увреждане, на която имат право хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст;

Целевите помощи съобразно вида на увреждането.

За периода от началото на годината до 31.12.2024 г. средномесечният брой на лицата с трайни увреждания с осигурена месечна финансова подкрепа е 697 525, а разходваният финансов ресурс от държавния бюджет възлиза на 685 078 764 лв.

2. Хора, подкрепени с механизма лична помощ – в изпълнение на Закона за личната помощ на общините/районите са преведени финансови средства за предоставяне на механизма лична помощ с оглед осигуряване на асистентска подкрепа.

За обезпечаване на дейностите по предоставяне на механизма лична помощ в изпълнение на Закона за личната помощ през периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г на общините/районите са преведени финансови средства в размер на 891 339 277 лв. с оглед осигуряването на този специфичен вид асистентска грижа, съобразно индивидуалните нужди на 64 282 средномесечен брой ползватели.

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция - осигурява се финансиране на проекти на неправителствени организации в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на целевата група. С тази програма се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор за реализиране на мероприятия като – обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. с активното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората с увреждания.

Включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция, през отчетния период са финансирани 29 проекта на неправителствени организации за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания, на обща стойност 397 498 лв. Чрез реализиране на дейностите по проектите подкрепа са получили 6 100 лица с трайни увреждания.

4. Също така разпоредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона за хората с увреждания предвижда държавата да осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност за дейности в областта на правата на хората с увреждания с цел тяхното социално приобщаване, под формата на субсидия от държавния бюджет. Национално представителните организации на и за хората с увреждания, съгласно чл. 104, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания правят предложения за субсидии и разпределение на тяхното предназначение, съпроводени с доклад и с разчет, съгласно бюджетни насоки и срокове за преценка на допустимостта на дейностите и разходите за тях, както и за тяхната целесъобразност.

За отчетния период е осигурена финансова подкрепа под формата на субсидия на 21 организации на и за хора с увреждания с призната национална представителност в общ размер от 5 097 619 лв.

През отчетния период продължи изпълнението на Плана за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (2021-2026), приет с Решение № 110 на Министерския съвет от 12.02.2021 г. С цел проследяване на напредъка е предвидено изготвяне на доклад на всеки две години, както за План за действие за периода 2023-2024 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г.

През отчетния период са създадени условия за заетост на хората с увреждания в обичайна, специализирана и защитена работна среда. Реализират се мерки за подкрепа на работодателите за финансиране на дейности за осигуряване на достъп до съществуващи или разкрити нови работни места за хора с трайни увреждания в трудоспособна възраст; за приспособяване на съществуващите работни места; за оборудване на новите работни места, съобразно нуждите и характера на заболяването на работника или служителя; за квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие.

Други мерки в подкрепа на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания са свързани посредством финансиране на проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност, целеви проекти и програми на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания, проекти за създаване на центрове за защитена заетост и други.

Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване. За постигане на целите на политиката за социално включване се прилагат редица законодателни мерки и се изпълняват стратегически документи и планове, приети на национално ниво.

Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (обн., ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) са увеличени размерите на доходните критерии по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и на някои видове семейни помощи за деца, както следва:

• · Увеличение на размера на средномесечния доход на член от семейството за достъп до еднократната помощ при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година – от 610 лв. на 810 лв.;

• · Увеличение на размера на средномесечния доход на член от семейството за достъп до месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст:

- от 510 лв. на 710 лв. – за получаване на пълен размер на помощта;

- от 510,01 лв. до 610 лв. на 710,01 лв. до 810 лв. включително – за получаване на помощта в размер 80 на сто от пълния ѝ размер;

• · Увеличение на размера на еднократната помощ при раждане от 250 лв. на 375 лв. за първо дете, от 600 лв. на 900 лв. за второ дете, от 300 лв. на 450 лв. за трето дете и от 200 лв. на 300 лв. за четвърто и всяко следващо дете. Това увеличение се отразява и на еднократната помощ при осиновяване на дете, тъй като размерът ѝ е в зависимост от размера на помощта при раждане на първо дете (от 250 лв. на 375 лв.);

• · Увеличение на размера на еднократната помощ при бременност от 150 лв. на 225 лв.;

• · Увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД, както следва:

за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), в т.ч.:

- за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – от 930 лв. на 1 180 лв.,

- за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – от 450 лв. на 570 лв.,

- за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – от 350 лв. на 450 лв.

за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от ЗЗДет., в т.ч.:

- за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – от 490 лв. на 620 лв.,

- за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – от 420 лв. на 530 лв.,

- за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – от 350 лв. на 450 лв.

Разработени и приети са с Постановление № 46 на Министерския съвет от 08.03.2024 г. изменения и допълнения на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места (обн., ДВ, бр. 22 от 2024 г.). Пред отчетния период са разработени и приети промени в Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (ПМС № 266 от 26.07.2024 г.). Приети са и промени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция, а също така и изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ПМС № 266 от 26.07.2024 г.). Разработена и издадена от министъра на труда и социалната политика е Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване.

От 2024 г. с увеличението на минималната работна заплата за страната от 780 лв. на 933 лв. се увеличи и размерът на месечното възнаграждение на професионалните приемни семейства, който се определя като процентно съотношение от минималната месечна работна заплата, установена за страната и броя на настанените в семейството деца.

Приет е първият двугодишен оперативен план за периода 2023-2024 г. във връзка с Плана за действие в изпълнение на Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето (2030), на заседание на Междуведомствената работна група (МРГ) за управление и координация на процеса по изпълнение на Плана за действие, проведено на 08.02.2024 г. Приет е и Доклад за изпълнението на Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето на заседание на МРГ, проведено на 19.06.2024 г. Докладът е изпратен на ЕК.

Приет е Доклад за изпълнението за 2023 г. на Плана за действие за периода 2022-2027 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, на заседание на Междуведомствената работна група (МРГ) за управление и координация на процеса на деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания на заседание, проведено на 25.06.2024 г.

На заседанието на 25.06.2024 г. на МРГ за управление и координация на процеса на деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания е одобрен и Доклад за изпълнението на Препоръката на Съвета относно достъпа до финансово приемливи висококачествени дългосрочни грижи (2022/c 476/01), който обхваща периода 08.12.2022 г. – 31.05.2024 г., който е изпратен на ЕК.

С Решение № 574 на Министерския съвет от 08.08.2024 г. е приета Националната карта на социалните услуги.

Изразходваните средства за 2024 г. по програма „Подкрепа за децата и семействата“ са в общ размер на 674 730 335 лв., което представлява над 98% от бюджета по тази програма, която е в размер на 687 170 000 лв. Допълнително 32 796 143 лв. са трансферирани средства от държавния бюджет към общините за професионални приемни семейства и настанените при тях деца.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на социалното включване · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Подкрепа на деца в риск · ср. мес. бр. случаи · 4 800 · 1 993/1 441

2. Еднократна помощ при раждане на дете · брой деца · 60 000 · 55 112

3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД · брой деца · 208 000 · 201 168

4. Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас · брой деца · 50 000 · 49 629

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст · ср. мес. бр. деца · 439 161 · 439 161

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане · ср. мес. бр. случаи · 28 500 · 28 146

Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните. Те са силно зависими от възрастните, с които живеят и не могат сами да осигурят своето съществуване. Отчитайки факторите, пораждащи бедност – безработица, ниско образование, ниски доходи и т.н., е от особена важност да се предотврати предаването на бедността между поколенията, да се намали възможността ограниченият достъп до пазара на труда и ниският образователен статус на родителите да се предаде на техните деца.

1. Подкрепа на деца в риск е специфичен показател, който обхваща следните интервенции:

- "Превенция на изоставянето" е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги. В подкрепа на работата по случаи на превенция на изоставянето на семейството се отпуска финансова помощ. Помощта е еднократна и може да се предоставя до шест пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството в биологичното семейство или осиновяването му. За подкрепа на детето и семейството се отпуска финансова помощ. Помощта е еднократна и се предоставя до шест пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- Настанени деца при роднини и близки – за деца, настанени за отглеждане при роднини или близки, се отпускат финансови помощи за подкрепа на детето и семейството, в което то е настанено. Помощите са месечна и еднократна. Месечните помощи се отпускат след проверка на доходите на семейството и се диференцират съобразно възрастта на детето. Еднократната помощ може да се отпуска до шест пъти в годината. Тя е различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- Настанени деца в приемни семейства – за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на сключен договор. Средствата са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето. За отглеждане на детето в приемно семейство може да се предоставя и еднократна помощ до шест пъти в годината. Еднократната помощ е различна от средствата, предоставяни за отглеждане и възпитание и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

2. Еднократна помощ при раждане на дете. Предоставя се на майката при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Размерът на помощта се диференцира според поредността на децата, родени от майката, като за първо, второ и трето дете е по-висок. При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете. Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер, определен ежегодно със ЗДБРБ за съответната година, но не по-малък от предходната година.

3. Еднократна помощ за ученици записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас. Предоставя се в пари и/или в натура на семействата, чиито деца са записани или продължават обучението си в съответния клас на училище, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Помощта е предназначена да покрие част от разходите в началото на учебната година и се предоставя без доходен критерий за нейното отпускане. Еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето, както и за деца, настанени в семейства на роднини или близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Размерът на помощта се определя ежегодно със ЗДБРБ за съответната година, но не по-малък от предходната година. Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

4. Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас – предоставя се в пари и/или в натура на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Помощта се отпуска независимо от дохода на семейството и е предназначена да покрие част от разходите в началото на учебната година. Еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето, както и за деца, настанени в семейства на роднини или близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в ЗДБРБ за съответната година, но не по-малък от предходната година. Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Предоставят се в пари и/или в натура на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4а от ЗСПД, който се определя ежегодно със ЗДБРБ за съответната година, но не може да бъде по-малък от предходната година. В зависимост от определения доходен критерий месечната помощ се отпуска в пълен размер или в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Размерът на помощите също се определя ежегодно в ЗДБРБ за съответната година, като не може да бъде по-малък от предходната година. Помощта се отпуска, при условие че семейството живее постоянно в страната и детето: не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет.; редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; живее постоянно в страната. За семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, за деца, настанени по реда на чл. 26 от ЗЗДет., за децата със или без право на наследствена пенсия от починал родител и за децата, които се отглеждат от техните самотни осиновители, помощта се отпуска без оглед на доходите на семейството. Помощта се предоставя за дете с трайно увреждане само в случай, че за детето не се получава месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД. Месечната помощ се прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната, когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини. В тези случаи месечната помощ може да бъде отпусната отново не по-рано от една година от датата на прекратяването.

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане. Предоставят се на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Независимо от доходите на семейството, тези помощи се предоставят и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от ЗЗДет. За всички деца с трайни увреждания помощта е предназначена за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности. За децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от своите родители (осиновители), както и за семействата на роднини или близки и доброволните приемни семейства, при които такива деца са настанени по чл. 26 от ЗЗДет., помощта се предоставя и за осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда. От размера на помощта за семействата на роднини или близки и доброволните приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, се приспада размерът на месечните финансови помощи (за издръжка и добавката за дете с трайно увреждане) съгласно ЗЗДет., ако семействата получават такива. Размерът на месечните помощи за дете с трайно увреждане се определя ежегодно със ЗДБРБ, като не може да бъде по-малък от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им. Помощта се предоставя на семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания, ако децата не са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, за срок, по-дълъг от един месец.

В отчетния период е приета Националната карта на социалните услуги. Изготвени са анализ на потребностите на национално ниво от социални и интегрирани здравно-социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и предложения на общините, въз основа на които е разработен проект на Национална карта на социалните услуги. Тъй като Картата е заложена като ключов етап по Националния план за възстановяване и устойчивост (Milestone № 291 - C11.R2: Реформа на социалните услуги – „Национална карта на социалните услуги“) и след получените указания за задължително предварително съгласуване на Картата със службите на Европейската комисия преди внасянето ѝ за разглеждане от Министерския съвет, информацията за публикуваните материали на Портала за обществени консултации на Министерски съвет на Република България е изпратена на Европейската комисия на 12.03.2024 г. На 24.07.2024 г. службите на Европейската комисия по електронна поща информират, че нямат възражения по проекта на Карта. С Решение № 574 от 08.08.2024 г. МС прие Националната карта на социалните услуги.

Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции През 2024 г. политиката в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции следва изпълнението на заложените приоритети и цели.:

• · Усъвършенстване на инструментариума в съответствие с актуалните изисквания при формирането на минималните подоходни показатели и изграждане на политика в областта на жизненото равнище и доходите, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата;

• · Задаване и поддържане на стратегическа рамка и осигуряване на условия за ефективна и ефикасна координация за изпълнението на демографската политика и задаване и поддържане на стратегическа рамка и осигуряване на условия за ефективна и ефикасна координация за изпълнението на политиката за насърчаване на активния живот на възрастните хора.

• · Повишаване приноса на предприятията от социалната и солидарна икономика и социалните инвестиции към БВП.

• · Създаване на условия, водещи до повишаване броя на социално отговорните предприятия и управленски практики.

В съответствие с провежданите политики за намаляване на бедността и запазване и подобряване на жизненото равнище на населението в страната ежегодно се актуализира размера на линията на бедност за страната и размера на минималната работна заплата за страната.

Политиката в областта на демографското развитие се разработва и изпълнява в съответствие с приоритетите, направленията и мерките от Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г. и Националната програма за развитие България 2030.

Приоритетите в областта на социалната икономика и корпоративната социална отговорност се реализират в изпълнение на Националната концепция за социална икономика, Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и подзаконовата нормативна уредба. Разработена и утвърдена е Политика за корпоративна социална отговорност, която е в отговор на динамично развиващата се европейска нормативна уредба в областта и се явява естествено продължение на вече приключила изпълнението си, Стратегия за корпоративна социална отговорност 2019-2023 г.

През 2024 г. изпълнението на стратегическите и оперативни цели е следното:

В областта на жизненото равнище:

С ПМС № 359/23.10.2024 г. е определен размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2025 г. - 1 077 лв., като спрямо 2024 г. е нараснал с 15,4%. През последните години МРЗ нараства с ускорени темпове и отбелязва устойчив ръст в унисон с икономическия ръст през последните години. През четвърто тримесечие на 2024 г. наетите на минимална работна заплата са около 419 359 души. Наблюдава се нарастване на техния брой с 0,3% спрямо същото тримесечие на 2023 г.

Във връзка с транспонирането на Директива 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в ЕС, която има за цел да подобри адекватността на работните заплати, както и да отговори на предизвикателствата на пазара на труда през 2024 г. са проведени осем заседания на междуведомствената работна група, създадена със заповед на министъра на труда и социалната политика. В рамките на установения срок за транспонирането на Директива 2022/2041 (15 ноември 2024 г.), съгласно ангажиментите си от членството в ЕС, България е предоставила на Европейската комисия таблица за съответствие съгласно действащото национално законодателство.

С Постановление на Министерския съвет № 328 от 30.09.2024 г. е определен размер на линията на бедност за страната за 2025 г. от 638 лв. Спрямо 2024 г. размерът на линията на бедност за страната се увеличава с 21,3%, или със 112 лв. Новият размер на линията на бедност ще допринесе за увеличаване на базата за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания, социалните помощи по Закона за социално подпомагане, финансовите помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето, както и за определяне на достъпа до социална пенсия за старост по Кодекса за социално осигуряване.

Организирани са и проведени три заседания на Комисията по доходи и жизнено равнище (КДЖР) към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) през 2024 г.

В областта на демографската политика през 2024 г. е осъществена необходимата организация за реализиране на продуктите в сферата на демографското развитие.

През 2024 година беше актуализиран съставът на междуведомствената работна група по демографските въпроси към министъра на труда и социалната политика (МРГ) със заповед на министъра на труда и социалната политика №РД-02-50 от 15.04.2024 г. С работата на МРГ продължи координацията по изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.).

Приет с РМС №609 от 16.08.2024 г. е План за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.). С РМС Протокол от заседанието №49 от 27 ноември 2024 г. е приет Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.). Изпълнението на дейностите по мониторинг и координация по демографските въпроси съдейства за поддържане на междусекторен и междуинституционален подход за изпълнение на дейностите в демографската сфера. Осигурява се широко представителство на множество институции и организации в процеса, чрез което се постига висока степен на адекватност по отношение на адресирането на широкия кръг предизвикателства в сферата на демографските въпроси.

През 2024 г. са предприети действия за модернизиране и актуализиране на политиката за демографското развитие. Изготвено и одобрено беше предложение на МТСП за дейности в сферата на демографската политика по Инструмента за техническа подкрепа на ЕК. Предложението е на тема „Идентифициране на иновативни подходи за адресиране на негативните демографски тенденции в България“. Основните дейности по техническата помощ стартираха през месец юни 2024 г. и ще бъдат реализирани за период от 24 месеца, като една от тях е извършването на междинна оценка на изпълнението на Актуализираната стратегия за демографско развитие на населението на Република България (2012-2030 г.).

Приоритетите в областта на социалната икономика и корпоративната социална отговорност се реализират в изпълнение на Националната концепция за социална икономика, Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и подзаконовата нормативна уредба.

Разработена и утвърдена е Политика за корпоративна социална отговорност, която е в отговор на динамично развиващата се европейска нормативна уредба в областта и се явява естествено продължение на вече приключила изпълнението си, Стратегия за корпоративна социална отговорност 2019-2023 г.

С Протоколно Решение на МС от заседание проведено на 15.10.2024 г. е приет План за действие по социална икономика 2024-2025 г.

През 2024 г. са проведени 36 заседания на Комисията за разглеждане на заявленията за вписване в и заличаване от Регистъра на социалните предприятия (Регистъра). Разгледани са постъпили документи за вписване в Регистъра от 107 субекти на социалната и солидарна икономика, като на 86 са издадени заповеди за вписване, 14 заповеди за отказ от вписване и 86 Удостоверения за вписване. Към 31.12.2024 г. в Регистъра са вписани 129 социални предприятия.

През м. април 2024 г., по време на ХХVII Международен панаир на учебно-тренировъчните фирми ТФ ФЕСТ 2024 „Млад предприемач” в Международен панаир-Пловдив, е организиран и проведен „Конкурс за социална иновация“. На победителите от учебно-тренировъчните фирми са връчени награди и грамоти за отличното представяне. По време на панаира е проведено обучение за връзката между социалното предприемачество и корпоративната социална отговорност на преподаватели от професионалните гимназии с икономическа насоченост от страната Подписано е двустранно споразумение за сътрудничество с цел насърчаване развитието на социалната икономика и социалното предприемачество между Министерството на труда и социалната политика на Република България и Министерството на труда и социалната икономика на Кралство Испания. Създаден е контактен екип от експерти в МТСП и други заинтересовани страни, който да инициира и координира реализацията на дейности съгласно Меморандума;.

В рамките на проект П 41, част от НПВУ, през годината са проведени общо 84 събития (базари, кръгли маси, семинари, обучения и др.), на които са присъствали 2 024 човека.

Регионалните центрове за развитие на социалната икономика са съдействали за сключването на 5 (пет) споразумения за изграждане на мрежи за сътрудничество между субекти на социалната и солидарна икономика. Създадените партньорски мрежи целят промотиране и популяризиране на марката „Продукт на социално предприятие“, надграждане и модернизиране на репутацията, въздействието, ползите и предимствата му, включително маркетингово, престижно, бизнес отговорно и интегриране на световни тенденции в предприемаческата дейност; организиране на съвместни събития, дискусии, форуми, конференции, обучения; създаване на съвместни инициативи и проекти, които да адресират общи социални предизвикателства. Министерство на труда и социалната политика сключи Споразумения за сътрудничество с Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и друго, с Югозападен университет „Неофит Рилски“.

По инициатива на екипа на Регионалния център за развитие на социалната икономика в Североизточна България, Общинският съвет на Варна създаде Фонд за подкрепа на социалните предприятия с бюджет от 150 000 лв. Със средствата ще се финансират проекти на социални предприятия, регистрирани в регистъра на Министерство на труда и социалната политика.

През 2024 г. в резултат от работата на служителите в регионалните центрове са проведени 4 517 консултации с институции, физически и юридически лица.

Създадена е организация (съвместно с МИР) за изработване на българската позиция във връзка с Директивата относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (Due Diligence) и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937. Текстът на Директивата е окончателно приет на 13 юни 2024 г. и е публикуван в официалния вестник на Европейския съюз, като срокът на транспонирането ѝ в българското законодателство е две години. Съветът по европейски въпроси разпредели водещо ведомство при транспониране на Директивата да бъде МТСП съвместно с МИР.

През първото полугодие е проведена церемония за връчване на Годишната награда за социално отговорен стратегически мениджмънт 2023 на МТСП. Отличени са повече от 40 проекта в категориите „Общество“, „Човешки ресурси“ и „Околна среда“..

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет за 2024 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Коефициент на Джини · Стойността варира от 0 до 100 · 39,4 · 37,2

2. Разработен набор от практически мерки на базата на инструментариум за оценка и последващи анализи за съответствие – в областта на социалната и солидарна икономика · брой · 1 · 1

Ключов фактор за осъществяване на политиката е наличието на навременна, пълна и надеждна информация за тенденциите в неравенството на доходите, в т. ч. и от труд; демографското състояние на населението и тенденциите в неговото развитие, за последствията от негативните демографски процеси и за причините, които ги пораждат.

Коефициентът на Джини е обвързан с Цел 3: Намаляване на неравенствата от Националната програма за развитие на България 2030 и се използва за статистическа характеристика на разпределението на разполагаемия доход между бедните и богатите в едно общество. Приема се, че той изразява тяхната неравномерност, като стойността 0 показва пълна еквивалентност или равнопоставеност, а стойност 100 – абсолютната ѝ липса.

Индикатор „Разработен набор от практически мерки на базата на инструментариум за оценка и последващи анализи за съответствие – в областта на социалната и солидарна икономика“.

Регистърът на социалните предприятия се поддържа и се извършва периодичен мониторинг по показатели. Актуализирана е страницата по социална икономика. Изготвен е анализ на вписаните социални предприятия в Регистъра, съобразно Методиката за оценка на социалната добавена стойност, произвеждана от дейността им и още един анализ към края на годината. Изготвен е и анализ с актуална статистика относно изпълнение на критерия „наемане на хора от уязвими групи“ като част от статута на социалното предприятие.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ)

Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на здравеопазването (МЗ) към 31.12.2024 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани от МЗ, като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Промоция, превенция и контрол на общественото здраве; Диагностика и лечение и Лекарства и медицински изделия, като идентифицира следните стратегически цели:

Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве Осигуряване на ефективен здравен контрол, подобряване здравето на населението и ограничаване на заболяемостта от заразни и незаразни болести.

Политика в областта на диагностиката и лечението Политиката е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката, лечението и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Гарантиран достъп до качествено, ефективно и съвременно лечение и стойностно-ефективното разходване на публични средства за лекарствени продукти.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на здравеопазването

Класифика-ционен код · Разходи (в лева) · Закон 2024 г. · Уточнен план към 31.12.2024 г. · Отчет към 31.12.2024 г.

1 · 2 · 3 · 4 · 5

Общо разходи по бюджета на ПРБ Министерство на здравеопазването: · 1 058 723 400 · 1 156 836 292 · 1 129 357 372

1600-01-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРОМОЦИЯ ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ · 183 673 300 · 176 811 717 · 167 227 644

1600-01-01 · Бюджетна програма "Държавен здравен контрол" · 41 293 100 · 45 527 269 · 45 437 605

1600-01-02 · Бюджетна програма "Промоция и превенция на незаразните болести" · 10 585 200 · 15 681 493 · 14 509 207

1600-01-03 · Бюджетна програма "Профилактика и надзор на заразните болести" · 130 094 400 · 113 993 562 · 105 677 602

1600-01-04 · Бюджетна програма "Намаляване търсенето на наркотични вещества" · 1 700 600 · 1 609 393 · 1 603 230

1600-02-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО · 788 093 400 · 891 082 292 · 874 087 847

1600-02-01 · Бюджетна програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване“ · 31 365 600 · 35 578 760 · 34 307 185

1600-02-02 · Бюджетна програма "Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението" · 152 057 400 · 200 619 017 · 192 849 921

1600-02-03 · Бюджетна програма "Спешна медицинска помощ" · 382 728 500 · 424 922 882 · 424 334 545

1600-02-04 · Бюджетна програма "Психиатрична помощ" · 106 192 500 · 113 909 339 · 111 070 339

1600-02-05 · Бюджетна програма "Осигуряване на кръв и кръвни продукти" · 39 628 700 · 42 717 999 · 42 492 570

1600-02-06 · Бюджетна програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване“ · 76 120 700 · 73 334 295 · 69 033 287

1600-03-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ И МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ · 48 475 900 · 45 676 993 · 45 283 323

1600-03-01 · Бюджетна програма "Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия" · 48 475 900 · 45 676 993 · 45 283 323

1600-04-00 · Бюджетна програма "Администрация" · 38 480 800 · 43 265 290 · 42 758 558

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве” Целта на политиката е осигуряване на ефективен здравен контрол, подобряване здравето на населението и ограничаване на заболяемостта от заразни и незаразни болести, чрез:

Повишаване ефективността на държавния здравен контрол и достигане високо ниво на съответствие с националните и европейските изисквания на обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда.

Подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот чрез промоция на здравословно хранене, физическа активност, ограничаване на тютюнопушенето и употребата на алкохол - рискови фактори за развитието на хронични незаразни болести.

Ограничаване на заболяемостта и смъртността от инфекциозни заболявания чрез провеждане на ефективен епидемиологичен надзор, профилактика и контрол на заразните болести.

Намаляване на злоупотребата с наркотични вещества, използвани за медицински цели; ограничаване въвличането на нови хора в злоупотребата с наркотични вещества.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет към 31.12.2024 г.

1. Възникнали значими събития с риск за общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол · брой · 0 · 1

2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност от ваксинопредотвратими заболявания · Честота на 100 000 население · 4,5%000/ 0,10%000 · 42,9%000/ 0,05%000

3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението – имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар · % · 94,00 · 94,5

4. Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми) · Честота на 100 000 население · 14,02 · 13,5

5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население – брой на ново регистрираните заболели от ХИВ/СПИН от общото население · Честота на 100 000 население · Непревишаване на средната стойност за ЕС за 2024 · 4,4

6. Относителен дял на преминали успешно лица, обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 от 2005 г. · % · 7 · 11% от общия брой изписани и 3,5% от общия брой пациенти

Ключов индикатор 1. Възникнали значими събития с риск за общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол: През 2024 г. в страната е регистрирано 1 събитие със значение за общественото здраве, свързано с разпространението на заразни болести.

Ключов индикатор 2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност от ваксинопредотвратими заболявания: През 2024 г. в страната са регистрирани 2 765 случая на ваксинопредотвратими заболявания (срещу заболявания, за които МЗ осигурява ваксини и съответните възрастови групи) и 3 смъртни случая от ваксинопредотвратими заболявания (коклюш).

Ключов индикатор 3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението - имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар: Постигнатият имунизационен обхват при децата, съгласно Националния имунизационен календар е 94,5% и съответства на целевата стойност. Отчита се ръст спрямо 2023 г. по отношение на обхванатите лица.

Ключов индикатор 4. Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми): Регистрираната заболяемост от туберкулоза през 2024 г. е 13,5 сл. на 100 000 население. Отчита се лек ръст в сравнение с предходните пандемични години, свързан с оптимизиране на докладването и регистрацията на новозаразените лица, както и достъпа до лечебните заведения за болнична помощ.

Ключов индикатор 5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население /бр. на ново регистрираните заболели от ХИВ/СПИН от общото население: България е страна с ниско разпространение на ХИВ сред общата популация. Честотата на новорегистрираните случаи с ХИВ инфекция на 100 000 души население през 2024 г. у нас е 4,4.

Ключов индикатор 6. Относителен дял на преминали успешно лица, обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34/2005 г.: Броя на пациентите и броя на програмите за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, получаващи Метадон по Наредба № 34/2005 г. се запазва и през 2024 г., в сравнение предходната година, запазва се и тенденцията на повишаване на процента успешно преминали през програмите в сравнение със средния показател за страните от ЕС 7%, като за България за 2024 г. е 11%.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани четири основни програми:

Програма „Държавен здравен контрол” Програма „Промоция и превенция на незаразните болести” Програма „Профилактика и надзор на заразните болести” Програма „Намаляване търсенето на наркотици” За реализиране целите на Министерство на здравеопазването по отношение на повишаване ефективността на държавния здравен контрол, подобряване здравето на населението, повишаване качеството на живот и ограничаване на заболяемостта от незаразни и заразни болести, са предприети мерки и са реализирани редица дейности в областта на общественото здраве, както следва:

Усъвършенстване на подзаконовата нормативна уредба по Закона за здравето, отнасяща се до здравните изисквания към обектите с обществено предназначение и дейностите със значение за здравето на човека;

Усъвършенстване на системите за мониторинг на жизнената среда;

Повишаване капацитета на лабораторната дейност на РЗИ;

Контрол на разпространението на пазара на продукти и стоки със значение за здравето на човека, които не отговарят на нормативните изисквания;

Поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации;

Повишаване готовността на страната за посрещане на пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести;

Опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен риск, своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т. ч. биотероризъм;

Организиране защитата на населението от инциденти с химични и радиоактивни материали от случаен, естествен и умишлен характер;

Повишаване информираността на населението за влиянието на основни рискови фактори върху здравето;

Непрекъснато усъвършенстване и хармонизиране на нормативната уредба в системата на здравеопазването в съответствие с научните достижения и правото на Европейския съюз.

В областта на опазване на общественото здраве, освен контролът по спазване на нормативно определените здравни изисквания се изпълняват и редица национални програми, отнасящи се до първичната профилактика. Те са ориентирани към различни възрастови и социално-уязвими групи по отношение ограничаване заболяемостта и смъртността от заразни заболявания с различно социално въздействие и повишаване информираността на населението за най-честите социално-значими хронични незаразни заболявания и основните поведенчески рискови фактори за възникването им.

В областта на наркотичните вещества основна цел е осигуряване на необходимите предпоставки и условия за успешно провеждане на политиката в областта за намаляване на търсенето на наркотични вещества, свързана с контрола върху дейностите с наркотични вещества за медицински цели и изпълнение на задълженията, произтичащи от международните договори в областта на наркотиците, по които Република България е страна.

Изразходваните средства към 31.12.2024 г. за реализирането на политиката са в размер на 167,2 млн. лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи, дейности по приети от Министерския съвет национални програми в областта на профилактиката и превенцията на общественото здраве, предоставят се стипендии за обучение на докторанти държавна поръчка и субсидии за осъществяване на болнична помощ.

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Диагностиката и лечението” Целта на политиката е осигуряване на достъпни и качествени медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Тя е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечението на заболявания и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет към 31.12.2023 г.*

1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 4,2 · 4,9

2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст · бр./1000 (‰) · 0,12 · 0,21

3. Средна продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст · бр. години · 17,3 · 14,8

4. Смъртност от болести на органите на кръвообращението (I00 – I99) · бр./100 000 (‰оо) · 1 005 · 957,1

5. Смъртност от злокачествени новообразувания (С00 – С97) · бр./100 000 (‰оо) · 243,5 · 258,8

6. Дял на разходите за извънболнична медицинска помощ спрямо общите здравно-осигурителни плащания · % · 17,5 · 21,4

* Забележка: Степента на изпълнение на целевите стойности за 2024 г. може да се оцени след публикуване на официалните статистически данни на тези показатели, което обичайно става през второ полугодие на следващата календарна година, в случая – 2025 г.

Анализът на данните показва различна степен на напредък при постигането на целевите стойности на ключовите индикатори, като най-голям успех се отчита по отношение на показателя „Смъртност от болести на органите на кръвообръщението“, който намалява значително в сравнение с предходните години (1 099,3 за 2022 г. и 1 163,2 за 2021 г.) и вече е под целевата стойност. Продължава и благоприятната тенденция за нарастване на дела на разходите за извънболничната медицинска помощ, при който също е постигнат по-висок от предходните години и от определената целева стойност. По този начин е създадена възможност за разширяване на обема и обхвата на профилактичните дейности за ранна диагностика и навременно лечение на хроничните незаразни болести, които се изпълняват в извънболничната част на системата на здравеопазване.

Показателят „Детска смъртност“, който е с много висока степен на зависимост от качеството на предоставяните здравни услуги за майките и децата, през 2023 г. задържа нивото си от 2022 г. (4,8), което е обективно доказателство за постигнат положителен резултат от провеждането на политики и предприетите активни действия за подобряване на детското и майчино здравеопазване. Смъртността при деца от 1 до 9 години също запазва нивото си от предходната година.

С оглед това е необходимо да бъдат подкрепени политиките за подобряване на майчиното и детско здраве чрез повишаване на здравната култура и информираност на бъдещите родители, прилагане на превантивни мерки за предотвратяване на усложненията на бременността и за правилното отглеждане на децата, с фокус върху отдалечените и селските райони, където здравната култура и достъпът до здравни услуги не са на необходимото ниво.

По отношение на показателя „Средна продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст“ следва да се отбележи, че в периода 2014 - 2019 г. в България се наблюдаваше бавна и плавна тенденция към повишение, но през периода 2020 - 2022 г. бе отбелязан спад, пряко свързан с последиците от пандемията от COVID-19. През 2023 г. се наблюдава благоприятна тенденция за увеличение на продължителността на живота, но целевата стойност все още не е постигната.

Смъртността от онкологични заболявания продължава да нараства и вече е по-висока от средната стойност за страните от ЕС. С оглед това е необходимо да бъдат подкрепени и изпълнявани активно политики, насочени към превенция и профилактика на онкологичните заболявания.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани шест основни програми:

Програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване ” Програма „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението” Програма „Спешна медицинска помощ” Програма „Психиатрична помощ” Програма „Осигуряване на кръв и кръвни продукти” Програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване ” Изпълнението на заложените цели на политиката към 31.12.2024 г. е съобразено и синхронизирано с изпълнението на целите и приоритетите на националните стратегически и програмни документи действащи през 2024 г. Реализирани са редица дейности:

Усъвършенстване на нормативната уредба;

Развитие на единна здравно-информационна система и електронно здравеопазване;

Оптимизиране дейността на органите, осъществяващи контрол върху медицинските дейности и защита правата на пациентите;

Създаване на условия за развитие на интегрирани здравно-социални услуги;

Усъвършенстване на системите на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността;

Осигуряване на качествена медико-статистическа информация за здравния статус на населението;

Обновяване и модернизация на структурите на системата за спешната медицинска помощ, чрез което ще бъде осигурен качествен, равнопоставен и навременен достъп на населението;

Развитие на дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки и последващо наблюдение в посттрансплантационния период;

Осигуряване на равнопоставен достъп и качествено лечение и грижи на хората с психични разстройства;

Осигуряване на необходимите количества кръв и кръвни съставки за нуждите на лечебните заведения;

Осигуряване на продължително медицинско наблюдение, профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми, отглеждани в домовете за медико-социални грижи за деца или такива от семейна среда;

Осигуряване на достъп на български граждани до финансиране за дейности по асистирана репродукция;

Изпълнение на дейности по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030;

Устойчиво развитие на човешките ресурси и повишаване на мотивацията за работа в системата.

За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Държавните психиатрични болници (ДПБ), Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), Центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ), Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ), Районнните центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), Центъра за асистирана репродукция, както и персоналът на лечебни заведения за болнична помощ.

Изразходваните средства към 31.12.2024 г. за реализирането на политиката са в размер на 874,1 млн. лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват дейности за централни доставки на медикаменти и консумативи и национални програми, придобиване на специалност, асистирана репродукция, предоставят се субсидии за осъществянане на болнична помощ.

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Лекарствените продукти и медицинските изделия” Целта на политиката е гарантиран достъп до качествено, ефективно и съвременно лечение и стойностно-ефективното разходване на публични средства за лекарствени продукти.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност за 2024 г. · Отчет към 31.12.2024 г.

Дял на разходите за лекарствени продукти от общите разходи за здравеопазване · % · достигане до средната стойност за ЕС · 32,62 (2020)*

Генерични и биоподобни лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) · % · 70,00 · 58,94%

Относителен дял на стойността заплатена за лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извън болнична помощ · % · 44,98 · 38,9

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката е изпълнявана една основна програма:

Програма „Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия” За изпълнение на адресираните предизвикателства са предприети активни действия, като за целта е извършено:

Наблюдение и укрепване на законодателството в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия;

Предприети са мерки по отношение наличностите на лекарства в аптечната мрежа;

Осигурени са лекарствени продукти и медицински изделия за лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване със средства от държавния бюджет;

Насърчена е рационалната лекарствена употреба;

Утвърдени са и е осигурено устойчиво развитие на дейностите по оценка на здравните технологии и проследяване на ефекта от терапията на лекарствени продукти;

Въведена е политика за задължително електронно предписване и отпускане на антидиабетни и антибактериални лекарствени продукти за системна употреба;

Повишено е нивото на заплащане на списък от лекарствени продукти за домашно лечение, предназначени за лечение на хронични сърдечно-съдови заболявания.

За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Изпълнителна агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

За изпълнението на дейностите по политиката в областта на лекарствата и медицинските изделия към 31.12.2024 г. от бюджета на МЗ са изразходвани 45,3 млн. лв. В рамките на отчетените средства са осигурени лекарствени продукти за лечение на пациенти със ХИВ/СПИН, туберкулоза, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимости и радиофармацевтици по реда на Наредба № 34/2005 г.

Програма „Администрация” В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели в здравеопазването. По тази програма са отнесени разходите за администрацията на Министерството на здравеопазването и дейностите по отбранително-мобилизационна подготовка, както и разходите за участие на Република България в Световната здравна организация, Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа и други. В изпълнение на политиката за финансово подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, Министерството на здравеопазването субсидира Българският Червен кръст.

Изразходваните средства към 31.12.2024 г. за реализирането на програма „Администрация“ са в размер на 42,8 млн. лв., в т.ч. за субсидиране на Български Червен кръст – 7,8 млн. лв.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) Министерството на образованието и науката (МОН) провежда държавната политика в областта на образованието и науката, насочена към осигуряване на образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите и дигитализация, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

С изпълнението на Целите на ООН (ЦУР на ООН) за устойчиво развитие и на Приоритет 1 „Образование и умения“ и Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие: България 2030 страната ни участва във всички европейски и световни инициативи за по-конкурентоспособна, сплотена, зелена и устойчива Европа.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МОН към 31.12.2024 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

ОТЧЕТ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПО ПОЛИТИКИ И ПРОГРАМИ КЪМ 31.12.2024 Г.

Класификационен код* · Наименование на областта на политика/функционалната област /бюджетната програма · Закон · Уточнен план · Отчет

1700.01.00 · Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 1 034 326 100 · 870 754 502 · 832 273 622

1700.01.01 · Бюджетна програма „Осигуряване на качеството в системата на предучилищното и училищното образование“ · 174 814 100 · 52 866 327 · 52 327 995

1700.01.02 · Бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование“ · 194 577 700 · 144 374 982 · 119 073 759

1700.01.03 · Бюджетна програма „Училищно образование“ · 630 125 000 · 630 551 440 · 619 747 540

1700.01.04 · Бюджетна програма „Развитие на способностите на децата и учениците“ · 8 961 100 · 16 155 073 · 15 464 070

1700.01.05 · Бюджетна програма „Образование на българите в чужбина“ · 22 485 000 · 23 495 473 · 22 433 816

1700.01.06 · Бюджетна програма „Учене през целия живот“ · 3 363 200 · 3 311 207 · 3 226 442

1700.02.00 · Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · 86 927 700 · 64 833 269 · 55 920 248

1700.02.01 · Бюджетна програма „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование“ · 17 641 800 · 10 460 608 · 6 262 140

1700.02.02 · Бюджетна програма „Студентско подпомагане“ · 15 149 600 · 14 823 539 · 14 577 068

1700.02.03 · Бюджетна програма „Международен образователен обмен“ · 6 289 500 · 3 604 435 · 3 559 924

1700.02.04 · Бюджетна програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка образование - наука - бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“ · 23 118 500 · 11 084 150 · 7 779 770

1700.02.05 · Бюджетна програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа“ · 24 728 300 · 24 860 537 · 23 741 346

1700.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 11 971 400 · 13 436 754 · 11 783 229

Общо разходи · 1 133 225 200 · 949 024 525 · 899 977 099

1. Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот Република България, като част от Европейското образователно пространство и от глобалния свят, споделя визията за развитие на висококачествено, приобщаващо, ценностно-ориентирано и продължаващо през целия живот образование, обучение и учене, съобразявайки се с националните образователни традиции и следвайки националните си приоритети.

Министерството на образованието и науката (МОН) провежда държавната политика в областта на образованието и науката, насочена към осигуряване на образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

За постигане целите на Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот през отчетния период са изпълнявани 6 бюджетни програми.

За ефективно постигане на очакваните ползи/ефекти за обществото се разработват и прилагат цялостни и системни политики, обезпечени с необходимите човешки, финансови и материални ресурси и ползващи се с обществена подкрепа. Реализирането на тези политики се базира на ефективното взаимодействие между институциите, на съвместните усилия на регионалните управления на образованието (РУО), на педагогическите специалисти в детските градини и училищата, на родителите и семействата на децата и учениците, както и всички заинтересовани страни.

Изпълнението на политиките в областта на предучилищното и училищното образование през периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. е насочено към следните ползи за обществото и гражданите.

• · Повишаване на обхвата и качеството в предучилищното образование, предвид неговата базисна значимост за постигане на по-високи образователни резултати в училище и за успешно реализиране на пазара на труда

• · Успешно включване на децата и учениците в системата на училищното образование и намаляване дела на преждевременно напусналите училище

• · Повишаване качеството на училищното образование за подобряване на образователните резултати, включително за намаляване дела на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг в международното изследване PISА

• · Повишаване нивото на компютърните и цифрови умения, на дигиталните умения и компетенции с цел широко използване на ИКТ и базираните на тях услуги, както и на образователните иновации

• · Постигане на цялостен обновен облик на образователните институции

•Повишаване на привлекателността и престижа на учителската професия и обезпечаване на системата с необходимите специалисти

• · Развитие на личностния потенциал на децата и учениците, откриване и развитие на заложбите и талантите им чрез разнообразни педагогически форми и дейности по интереси

• · Разширяване на професионалното образование и обучение (ПОО), приложимост на училищното образование и постигане на професионална реализация; повишаване компетентностите на хората в трудоспособна възраст и ефективно предлагане на възможности за учене през целия живот (УЦЖ)

Отчет на показателите за полза/ефект

Политиката в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 2024 г.

Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към 31.12.2024г.

1. Дял на преждевременно напусналите образование и обучение · процент (%) · под 10 · 9,3 по данни на НСИ към 15.03.2024 г.

2 Дял на обхванатите в предучилищното образование деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас · процент (%) ·  над 90,8 · 90,4 за 2023/2024 г. по данни на НСИ (деца в детски градини на 4 г. – 88,78 %, на 5- 93,20 % на 6 - 89,22 %)

3. Дял на 15-годишните със слаби постижения по:

3.1. четене · процент (%) · 27,0 · 52,9

3.2. математика · процент (%) · 34,0 · 53,6

3.3. природни науки · процент (%) · 27,0 · 48,0

4. Население (25-64 г.), участващо в образование и обучение · процент (%) · над 5,4 · 1,4 по данни на НСИ към 15.03.2024 г.

Забележка: Данните по т. 1 и т. 4 в колона Отчет са достъпни на сайта на НСИ в раздел „Специфични показатели“ към 15.03.2024 г. Актуализирана информация ще бъде представена след м. 03.2025 г.

2. Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал Политиката е насочена към развитие на диференцирана и гъвкава система от висши училища, които функционират като успешни партньори и конкуренти на европейските университети и изпълняват образователна, изследователска и културна мисия в полза на обществото и на отделните индивиди. Изпълнението на политиката осигурява условия за достъп до висше образование, целящо успешна реализация през целия живот; поддържане на необходимото качество на висше образование в отговор на динамиката на обществените процеси; усвояване на добрите практики на висшите училища от държавите-членки на ЕС, включително и чрез изграждането на университетски мрежи. Осъществяват се политики за изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и за постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. Стартира проект за въвеждане на дуалното обучение във висшето образование чрез включване на практическо обучение в бакалавърски и магистърски програми.

Ключови аспекти на политиката са увеличаване на съгласуването между потребностите на бизнеса и обществото от една страна, и програмите във висшето образование от друга; поддържане актуалността на учебните програми. Стимулира се по-тясното сътрудничество и комуникация между висшите училища, научните институти и бизнеса в рамките на учебния процес, практическото обучение и научно-изследователските дейности, ориентирани към потребностите на икономиката и обществото и увеличаването на тяхната добавена стойност.

Продължава работата по преструктуриране към професионални направления с по-висока оценка за качество и реализация - повече от половината от финансирането на висшите училища вече зависи от оценката за качество на образованието. С 65% е увеличен коефициентът за финансиране на обучението на студентите по педагогически специалности. Това ще позволи да се насочат повече средства за практическа подготовка на бъдещите учители.

Публикувана е новата Рейтингова система на висшите училища в България за 2024 г. В Четиринадесето издание за пръв път се публикуват данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени. От настоящата година на платформата на Рейтинговата система за първи път се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование.

За стимулиране на професионалното развитие на академичния състав в държавните висши училища (ДВУ), за привличането и задържането на млади и мотивирани преподаватели, изследователи и специалисти, през 2024 г. след изменение и допълнение на Закона за висшето образование бе нормативно регламентиран нов по-висок размер на минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в ДВУ. Постигнато бе съгласие и бе приложена методика, основана на качеството на обучението във висшите училища за разпределяне на допълнителните средства за университетите, осигурени от правителството. С бюджета за 2024 г. за първи път средствата, отпускани от държавата за държавните висши училища в страната, надхвърлиха 1 млрд. лева.

За изпълнението на политиката в областта на равния достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал през 2024 година се реализират следните бюджетни програми:

Бюджетна програма „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование“ Бюджетна програма „Студентско подпомагане“ Бюджетна програма „Международен образователен обмен“ Бюджетна програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка „образование - наука – бизнес“ като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“ Бюджетна програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа“.

За постигане на заложените стратегически и оперативни цели на Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал допринесе и изпълнението на проект BG 05M2ОP001-2.013-0001 „Студентски практики – Фаза 2“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“. Проектът е приключил. Дейностите са изпълнени и са постигнати заложените цели.

Проектът беше насочен към осигуряване на практическо обучение на студенти в реална работна среда за осигуряване на по-добро качество на висшето образование и за задълбочаване на връзките на висшите училища с пазара на труда. Целта беше подобряване на практическите умения на студентите, в зависимост от нуждите на пазара на труда и укрепване на връзките между висшите училища и работодателите, повишаване на ефективността на партньорства между тях.

Постигнати са следните резултати:

Брой студенти, включени в студентски практики – 44 439;

Студенти в област на висше образование „Педагогически науки“, успешно приключили – 6609;

Студенти в технически специалности, включени в практическо обучение – 7195;

Студенти в област на висше образование „Природни науки, математика и информатика“ – 2856.

За достигане на очакваните ползи/ефекти за обществото в областта на науката се акцентира върху следното:

Изграждане на благоприятна среда за научна дейност чрез:

Координация на регионалните, европейските и транс-европейските научни и иновационни програми;

Подкрепа за участие на българските учени в двустранни, европейски и международни програми и инициативи на учени;

Изпълнение и развитие на национална пътна карта за научна инфраструктура, обвързана с приоритетите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Иновационната стратегия за интелигентна специализация;

Привличане, насърчаване и развитие на младите учени, както и привличане на изявени български учени, работили в престижни чуждестранни научни институции.

Поддържане на достъпа до електронни бази данни;

Включване в международни научни мрежи и осигуряване на достъп до световни бази данни и обмен на информация на научни знания;

Модернизация на съществуващата научна инфраструктура;

Подобряване статута на учените и тяхното място в обществото;

Дейности, способстващи въвеждането на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност на основата на съпоставимост и съизмерване на качеството й със световните и европейските стандарти.

Насърчаване развитието на научните изследвания в приоритетни научни области, чрез изпълнение на Национални научни програми.

Отчет на показателите за полза/ефект

Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · Мерна единица · 2024 г.

Показатели за полза/ефект · · Целева стойност · Отчет към 31.12.2024 г.

1. Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование · процент (%) · над 36,7 · 35,0 по данни на НСИ към 15.03.2024 г.

2. Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП · процент (%) · над 1,8 · 0.85 по данни на НСИ към 31.10.2024 г.

Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП – по този индикатор е заложена целева стойност над 1,8% за 2024 г. Достигната е стойност 0.85% по данните за БВП и за НИРД, актуализирани от НСИ към 31.10.2024 г. и отчитащи данните за 2023 г.

Инвестирането в научноизследователска дейност и повишаването на ролята на науката в икономиката на страната са предпоставки за създаване на високотехнологична индустриална база. Модернизацията на оборудването за НИРД се осъществява чрез изпълнение на мерките по Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ). За 2024 г. са отпуснати над 21 млн. лв. за финансиране на част от обектите от НПКНИ. Средствата са предназначени за научни изследвания на българската Антарктическа база „Св. Климент Охридски“ и разработки на Института за научни изследвания в областта на компютърните науки (INSAIT) към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Изгражда се конкурентоспособна национална научна инфраструктура като елемент от Европейското изследователско пространство. Стимулира се членството в престижни международни научноизследователски организации и инфраструктури като един от способите за достъп до световно знание и работа с последно поколение съоръжения. От съществено значение е по-тясната интеграция на българската научно-изследователска общност в международната, засилвайки присъствието на български учени в партньорски проекти и на българските патенти и изследвания в световно признати регистри.

Усилията са насочени към изграждането на капацитет и развитие на човешките ресурси в системата на НИРД, към повишаване на привлекателността на научната кариера, насърчаване и развитие на младите учени, привличане на изявени български учени, работили в престижни чуждестранни научни институции. Подкрепят се българските учени за участие в европейски и международни програми и инициативи, за включване в международни научни мрежи и осигуряване на достъп до световни бази данни и обмен на информация и научни знания.

Основната цел на политиката в тази област е повишаването на ефективността на публичните разходи за НИРД, при стремеж за повишаване на качеството, експлоатацията и комерсиализацията на резултатите от изследователската дейност, както и модернизацията на оборудването за извършване на НИРД.

За постигане на целта допринася и изпълнението на инвестиционен проект „Изследователски университети“ по НПВУ, процедура „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“, чиято основна задача е създаване на мрежа от изследователски висши училища, които ще изпълняват стратегически научноизследователски и иновационни програми за развитие на научните изследвания, технологичния трансфер и сътрудничеството с индустрията.

Индикаторът, свързан с инвестиции в НИРД в размер от БВП, е заложен като целева стойност в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. Той е заложен и в Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие България 2030, където е предвидено до 2030 година делът на разходите за НИРД да достигне 2,5 % от БВП.

За постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите заслуга имат висшите училища, научните организации, МОН, звена и други институции, свързани с висшето образование, науката и научните изследвания в Република България.

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) В програмния отчет на Министерство на културата е представено изпълнението на политиките, утвърдени с чл. 17, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и на програмите, утвърдени от Министерския съвет с приложение № 1 към чл. 1 от ПМС № 13 от 2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. Програмният формат на бюджета на Министерство на културата е изградена от 10 програми, групирани в две политики (политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство и политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование). През отчетния период няма промени в организационната структура на министерството.

Преглед на изпълнението на „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Изпълнение на бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ Изпълнението на заложените цели по програмата е осъществено посредством дейности в направления, свързани с проучването, опазването и социокултурната интеграция на недвижимото културно наследство в обществото и реализиране на неговите функции като фактор за устойчиво развитие.

Съобразно предоставените средства по програмата основните дейности, които са извършени през отчетния период са насочени към финансиране на проекти, свързани с проучване, опазване и представяне на недвижимото културно наследство. Осигурено е изпълнението на проучвателски, проектантски и технически и дейности по консервация и реставрация, укрепване, защитни покрития и др. на някои от най-значимите обекти на недвижимото културно наследство. Създадени са възможности за ефективната им социализация. Благодарение на финансирането на редовни археологически проучвания е проведен успешно археологическият сезон през 2024 г., в резултат на което не прекъсна научно-проучвателската дейност на обектите и продължи стимулирането в посока все по-активно и качествено извършване на теренна консервация и последваща социализация на археологическото наследство на страната.

Предоставен е статут и са определени режими за опазване на редица недвижими културни ценности, съгласувани са проекти за изграждане и поставяне на паметници и монументално-декоративни структури.

Дейностите, свързани с повишаване ефективността на борбата с посегателствата срещу културното наследство и приложението на предвидените в закона мерки за неговото опазване се изпълняват от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, осъществявайки контрол по спазване на изискванията на Закона за културното наследство и на издадените въз основа на него актове и прилагайки мерки за изпълнението на предвидени в закона действия в процеса на опазването и представянето на недвижимото културно наследство.

Изпълнение на бюджетна програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ Целите на бюджетната програма отговарят на приоритетите на бюджетната политика в областта на опазването и представянето на движимото културно наследство и визуалните изкуства.

Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ участва в изпълнението Програма „Опазване на движимото културно наследство“ с дейности, свързани с осъществяването на контрол по опазването на културното наследство, като извършва проверки, дава предписания за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения или спира дейности, които унищожават или увреждат културни ценности, образува административно наказателни производства за нарушения на Закона за културното наследство и изпълнява други дейности, определени със закон или други нормативни актове.

Изпълнение на ключовите индикатори за изпълнение и техните целеви стойности за 2024 г., утвърдени с Решение № 16 от 2024 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочната бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г., одобрена с решение № 830 на министрския съвет от 2023 г.

Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · Мерна единица · Целева стойност · Отчет за 2024 г.

Показатели за полза/ефект

1. Проучване, реставриране и консервация на (обекти от местно, национално и световно занчение) недвижимото културно наследство · брой · 160 · 197

2. Създаване на образователни програми в музеи и галерии · брой · 23 · 22

3. Дигитализация на недвижими културни ценности (НКЦ) и документални архиви, създаване на регистри и бази данни - Национален регистър на недвижими културни ценности · брой · Дигитализация на 2000 досиета от архивния фонд на НКЦ · 0

4. Подкрепени проекти в областта на музейното дело и визуалните изкуства · брой · 90 · 139

5. Брой обекти с предоставен траен статут на НКЦ и определни предписания за опазване чрез изпълнение на ежегодни териоториялни програми за актуализация на регистъра на НКЦ · брой · 1 000 и 2 териториални програми · 0

6. Изграждане на 3D държавен дигитален архив на НКЦ (При осигурено съвременно техническо оборудване) · брой · 100 – изготвени 3D документации за национални недвижими културни ценности · 0

Преглед на изпълнението на „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование” Изпълнение на бюджетна програма „Националенфонд „Култура“ През 2024 г. Националният фонд „Култура“ (НФК) следва логиката в подхода към разпределянето на публичните средства за култура и изкуство от 2023 г. Провеждането на регулярните програми се случва по направленията в изкуствата (сценични изкуства, музика, визуални изкуства, литература и екранни изкуства), целящо по-тясно адресиране на финансовото подпомагане и утвърждаване на качествена конкурентна среда според особеностите на Сектор „Култура“.

През 2024 г. Националният фонд “Култура” обявява регулярно програмите за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ.

За 2024 г. Националният фонд „Култура“ определя четири основни приоритета за финансирането на културата и изкуствата у нас: извеждане на стратегически направления с тесен, специализиран и конкретен фокус; децентрализация на българската култура и изкуство, културно разнообразие и достъп, както в страната, така и в чужбина; подкрепа на дебютанти и подпомагане на развитието в страната и чужбина на българските творци и пряко насочване на публичен ресурс за стимулиране и прецизиране на творческия културен продукт с висока художествена стойност в конкретна конкурентна среда.

От началото на 2024 г. насам Националният фонд “Култура” провежда активен мониторинг на подкрепените през 2022 г. и 2023 г. проекти в областта на културата, като се извършва надлежна проверка по целесъобразността и законосъобразността на разходването на публични средства.

За реализирането им Националният фонд „Култура” използва следните инструменти: включване на интерактивни и образователни дейности за осигуряване на достъп до информация за конкурсите в програмата; осигуряване на прозрачност в оценителния процес и задълбочена дейност проследяваща детайлен мониторинг на одобрените от НФК проекти.

Изпълнение на бюджетна програма „Филмово изкуство“ Стратегическите цели по Програмата са: подпомагане създаването на конкурентно способни български филми с висок художествен и търговски потенциал и възможности за международно признание; насърчаване интереса на публиката към българските филми; разширяване достъпа на публиката до разнообразни форми на филмово творчество. За изпълнението на целите Закона за филмовата индустрия и Правилника за прилагането на ЗФИ, създават условия за обективност и прозрачност на конкурсната процедура при селекцията на филмови проекти и създаване на устойчив механизъм за навлизане на млади автори във филмовия процес.

Изпълнение на бюджетна програма „Сценични изкуства“ В бюджетната програма отчитат дейност 51 държавни културни институти от системата на сценичните изкуства и Централна администрация на Министерство на културата. Организации от системата на сценичните изкуства прилагат система на делегирани бюджети за финансиране.

През 2024 г. държавните културни институти от системата на сценичните изкуства активизират усилията си за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция.

Изпълнение на бюджетна програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ В бюджетна програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ се подкрепят устойчиви и важни събития с национален и международен характер, които формират националната културната визия и развиват българската култура. Те продължават да съхраняват традициите и многообразието на българската култура и изкуства и да създават на условия за подпомагане на културните инициативи по региони.

Анализът на фестивалите и големите национални събития, които се провеждат в България и се подкрепят от министерството на културата. Тъй като фестивалите са пространства за срещи и културен обмен, продължава тенденцията за дългосрочно планиране, за международни колаборации, участия, включвания в творчески мрежи. Значимите фестивали и международни събития продължават да са основната форма на разпространение на българската култура в световен мащаб.

Изпълнение на бюджетна програма „Гарантиране защита правата на интелектуалната собственост“ През 2024 г. програмата бе изпълнявана с оглед реализирането на следните основни цели: ефективно правоприлагане по Закона за авторското право и сродните му права; постигане на балансирана законова рамка на авторското право и сродните му права. Хармонизация със законодателството на Европейския съюз; поддържане на публичен регистър и правоприлагане по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги и професионално и ефективно предоставяне на административни услуги и друга помощ на заинтересовани лица и организации.

Изпълнение на бюджетна програма „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища“ Визията на политиката за развитие на секторите включва следните измерения: подкрепа на културната мисия на книгоиздаването, чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света; подобряване на условията за развитие и утвърждаване на обществените библиотеки като съвременни центрове, осигуряващи ефективно библиотечно-информационно обслужване на широк кръг потребители; подобряване на условията за развитие на народните читалища като културни центрове, за разширяване на достъпа на гражданите до културни продукти, участие в културния живот и развитие на творческия потенциал и подобряване на условията за опазване на нематериалното културно наследство.

Изпълнение на бюджетна програма „Популяризиране на българската култура в чужбина“ Цели на програмата са участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз в областта на културата и аудиовизията; утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатически фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България; утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство и разширяване на предлаганата продуктова гама и услуги и утвърждаване на положителния образ на българската култура в чужбина и разширяване на нейното присъствие и влияние.

Изпълнение на бюджетна програма „Обучени ена кадри в областта на изкуството и културата“ Насърчаване и подпомагане на творческата активност на изявени и даровити деца и ученици от училищата по изкуствата чрез стипендии и еднократно подпомагане;

Подобряване и осъвременяване на условията за качествено обучение и творчество в училищата.

В учебния процес са въведени нови учебни планове и учебни програми за специализирана и професионална подготовка по изкуства и по култура.

Повишаване на експертния капацитет, педагогическите качества и ефективността на преподавателския състав.

Изпълнение на бюджетна програма „Администрация“ В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на политиките и програмите, по които работи министерството за постигане на стратегическите цели и изпълнение на годишните задачи на цялата администрация. Числеността на щатния персонал по програма Администрация е 114 души, от които 105 щатни броики в центално управление и 9 щатни броики в Дом на ветераните на културата и изкуствата.

Министерството е структурирано в една главна дирекция, 9 дирекции, инспекторат, звено за вътрешен одит, служител по сигурността на информацията и финансов контрольор.

Изпълнение на ключовите индикатори за изпълнение и техните целеви стойности за 2024 г., утвърдени с Решение № 16 от 2024 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочната бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г., одобрена с решение № 830 на министрския съвет от 2023 г.

Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · Мерна единица · Целева стойност · Отчет за 2024 г.

Показатели за полза/ефект

1. Подкрепа за производство на български филми · брой · 50 · 60

2. Популяризирането на българското кино чрез участия в международни фестивали · брой · 65 · 60

3. Подкрепени проекти в областта на сценичните изкуства, литературата, любителското творчество · брой · 150 · 1800

4. Организирани изяви на български творци на международна сцена · брой · 36 · 40

5. Подкрепени фестивали, събития и чествания нa национално и международно значение · брой · 25 · 221

6. Представления на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства · брой · 14 700 · 13 171

7. Посетители на представления на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства · брой · 2 365 000 · 2 026 788

Причини за голямото увеличение на отчетната стойност на показетел № 3 (Подкрепени проекти в областта на сценичните изкуства, литературата, любителското творчество) спрямо целевата стойност са както следва:

През 2024 г. са приети 2 нови програми в Министерство на културата, свързани с любителското творчество и насърчаване на четенето, а именно това са : Програма „Нематериално културно наследство“ (професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство)“ и Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“. По двете програми са сключени общо около 40 бр. договори.

На следващо място през 2024 г. бюджетът на Програма Помощ за книгата бе увеличен почти двойно, въз основа на което бяха сключени двойно повече договори по програмата, за разлика от предходните години. Броят на подкрепените проекти се увеличи почти с 60 бр. през 2024 г.

По Програма „Българските библиотеки-съвременни центрове за четене и информираност” са повече от 1 200 проекта през 2024 г., тъй като срокът за кандидатстване по тази програма през 2024 г. е удължен, а възможностите за кандидатстване по програмата са разширени, като освен на хартия, кандидатстването ставаше и по електронен път. Това разширява обхвата на програмата и позволява на повече кандидати да участват с проекти, което увеличава бройката на подкрепените проекти – малко над 1 200 проекта са финансирани през 2024 г. Отделно от това, поради неясноти около приемането на държавните бюджети през предходните години и неяснота около съществуването на тази програма, целевите стойности по програмата не са включвани при изготвяне на прогнозите, което допринася за появяването на разлика при отчитането през 2024 г., което вече е направено на реална база подкрепени проекти.

На последно място по програмата за пряко финансиране на фестивали, конкурси, събития и чествания от културния календар на министерството са получили финансиране проекти, свързани любителското творчество и литературата, което допълнително е повишило броя на отчетените проекти.

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда основната компетентност и отговорност е възложена на Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Провежданата от правителството политика в областта на опазването на околната среда и водите цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, създаване на баланс между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. През изминалата година акцентът на провежданата политика беше насочен към укрепване на връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, както и към подобряване на взаимодействието с бизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на околната среда и водите

№ · Наименование на областта на политика/функционалната област/бюджетната програма · Разходи (в хил. лв.)

Закон · Уточнен · Отчет

план

1900.01.00 · Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · 50 053,4 · 46 441,2 · 46 257,4

1900.01.01 · Бюджетна програма “Оценка, управление и опазване на водите на Република България” · 8 475,2 · 13 650,7 · 13 634,1

1900.01.02 · Бюджетна програма “Интегрирана система за управление на отпадъците и опазване на почвите” · 4 657,0 · 4 335,5 · 4 312,7

1900.01.03 · Бюджетна програма “Намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване качеството на атмосферния въздух” · 3 294,6 · 3 069,4 · 3 053,7

1900.01.04 · Бюджетна програма “Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси” · 25 261,4 · 15 021,1 · 14 943,2

1900.01.05 · Бюджетна програма “Информиране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и прилагане на механизмите за контрол” · 1 885,1 · 2 132,3 · 2 109,7

1900.01.06 · Бюджетна програма “Оценка и управление на въздействието върху околната среда” · 4 707,9 · 6 184,5 · 6 160,5

1900.01.07 · Бюджетна програма “Управление на дейностите по изменение на климата” · 1 772,2 · 2 047,7 · 2 043,5

1900.02.00 · Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · 10 689,6 · 16 547,2 · 16 526,3

1900.02.01 · Бюджетна програма “Национална система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост” · 10 689,6 · 16 547,2 · 16 526,3

1900.03.00 · Политика в областта на Други бюджетни програми · 26 990,4 · 30 415,5 · 27 992,6

1900.03.01 · „Дейности по метеорология, хидрология и агрометеорология" · 26 990,4 · 30 415,5 · 27 992,6

1900.04.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 30 253,0 · 32 434,6 · 31 812,5

ОБЩО: · 117 986,4 · 125 838,5 · 122 588,8

Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Стратегическата цел на политиката е опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, подобряване на управлението на отпадъците, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия.

В рамките на дейностите по прилагане на политиката по управление на водите се осъществява оперативно управление на водите на национално ниво и международно сътрудничество във връзка с прилагане на европейското законодателство. Плановете за управление на риска от наводнения за периода 2022-2027 г. за 4-те района на басейново управление и Морската стратегия на Република България бяха приети с решения на Министреския съвет № 917/31.12.2024 г., № 918/31.12.2024 г. № 919/31.12.2024 г., № 920/31.12.2024 г. и № 921/31.12.2024 г. От началото на 2024 г. в процес на изпълнение са националните програми от мерки към ПУРН 2022-2027 г. за 4-те района за басейново управление. През отчетния период е изготвен проект на ЗИД на Закона за водите, с който ще се създадат условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2020/741, като се въведе разрешителен режим за повторно използване на вода, определят се органите и компетентностите им при разрешаване и контрол на дейността, както и се въведе система от санкции, приложими при нарушения на изискванията.Приключи изпълнението и на проект „Създаване на Система за управление на водите в басейна на река Искър (СУВ-БРИ) като първа фаза на Национална система за управление на водите в реално време (НСУВРВ)“, също финансиран по ОПОС 2014-2020 г. Системата е изградена, като е доставено, монтирано и пуснато в експлоатация оборудването. СУВ-БРИ обобщава и визуализира всички събрани в нея данни, като дава възможност за обстойни анализи, които биха помогнали на потребителите при вземане на информирано решение и намаляване на риска от наводнения в четири района със значителен потенциален риск от наводнения, попадащи в басейна на р. Искър. През годината се изпълняват задълженията за измервания, наблюдения, полеви и лабораторни изследвания съгласно чл. 171, ал. 2 от ЗВ, включително и задълженията на НИМХ във връзка с изпълнение на мониторинга на количеството на валежите, подземните и повърхностните води и задълженията на ИАОС по изпълнение на програмите за мониторинг на екологично и химично състояние на повърхностните и подземните води от ИАОС съгласно Заповед № РД-24/12.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите.

Чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и водите (ПУДООС сафинансиране на проекти и дейности, в сектор „Управление на водите“, с цел осигуряване на оптимално количество и качество на вода за населението чрез: изграждане на малки водоснабдителни обекти, като за периода са финансирани проекти на общините Стрелча, Сандански, Перущица, Пазарджик и Златарица; изграждане или реконструиране водопроводна мрежа или изграждане на нови водоизточници, реконструкция на довеждаща инфраструктура към съществуващата водопреносна система при констатиран недостиг на вода и/или липса на резервни водоизточници. За отчетния период са финансирани проекти на общините Антон, Бойчиновци, Болярово, Ветрино, Горна Оряховица, Долни чифлик, Лесичово, Раднево, Стрелча, Суворово, Царево; за колектори и канализации са финансирани проекти на общините Аксаково, Бургас, Марица, Перущица, Перущица, Петрич, Раковски; по програмата на ВиК холдинг са финансирани проекти на общините Долна Баня, Ихтиман, Угърчин и Ябланица.

Продължава провеждането на целенасочена политика по управление на отпадъците, чиято цел е да допринесе за увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и повишаване значението на дейностите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците, като усилията се насочват за създаване на „рециклиращо общество” и подход, отчитащ целия „жизнен цикъл на продуктите и материалите“. Основни моменти при изпълнението на политиката по управление на отпадъците са координирането на дейностите за нейното осъществяване, координацията и контрола при проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за третиране на отпадъците. През 2024 г. са издадени 155 разрешения за трансграничен превоз на отпадъци – 84 за внос, 47 за износ и 24 за транзит, по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Разработени са проект на ЗИД на Закона за управление на отпадъците и проект на ПМС за изменение и допълнение на нормативни актове, с който се правят изменения и допълнения в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти и Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства. Разработена и приета е НИД на Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (обн., ДВ, бр. 95 от 08.11.2024 г.). В сектор „Управление на отпадъците“ от чрез ПУДООС са финансирани дейности за изграждане и разширение на общински депа за битови отпадъци, закриване и рекултивация на общински депа за битови отпадъци, за съфинансиране на техническата рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания за общините Велико Търново, Димитровград, Дупница и Тетевен, както и са финансирани проекти на общините Самоков, Свищов и Суворово за компостиране.По отношение на опазването на състоянието и функциите на почвите се прилагат мерки за предотвратяване на рискове за околната среда и човешкото здраве, свързани със замърсяване на почвите, в т.ч. с устойчиви органични замърсители.

Основен проблем за страната от гледна точка на постигането и поддържането на добро качество на атмосферния въздух в населените места са наднормените нива на фини прахови частици (ФПЧ). Продължава тенденцията за подобряване на качеството на въздуха на национално ниво по отношение на показателя ФПЧ10, като през 2024 г. за четвърта поредна година Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не е отчела превишения на средногодишната норма за ФПЧ10 на национално ниво. През м. април 2024 г. Изпълнителната агенция по околна среда приложи разработената от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) „Методика за определяне на превишенията на пределно допустимите стойности на ФПЧ10, които се дължат на емисии на природни източници – пустинен прах“ за данните за 2023 г. След това приспадане на емисиите от природни източници, за 2023 г. пълно съответствие е постигнато в пет РОУКАВ (Агломерация Столична, Агломерация Варна, Северен/Дунавски, Югоизточен, Югозападен) от общо шест района, на които е разделена страната. През отчетния период е изготвена информация за ЕК относно предприетите действия за изпълнение на постановеното на 12.05.2022 г. осъдително съдебно решение по дело С-730/19 (Систематично и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности за серен диоксид в в района на Гълъбово, като са посочени мерките, предприети за недопускане на превишения на нормите за качество на атмосферния въздух по показател „серен диоксид“ – в т.ч. осъществяването на засилен контрол върху големите горивни инсталации (ГГИ), проведените срещи с операторите на ГГИ и представените от тях конкретни мерки, които да гарантират, че дейността на инсталациите е в съответствие с нормативните изисквания, и др.

Във връзка със решение на Европейската комисия за стартиране на процедура за нарушение срещу Република България за неизпълнение на задължението за намаляване на емисиите по отношение на замърсителя амоняк (NH3) през 2020 г., както и неизпълнение на задълженията по чл. 6, пар. 1 от Директива (EС) 2016/2284 България е приела Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, която не ограничава националните емисии до равнището на националното задължение за намаляване за годините 2020-2029 г. за замърсител NH3. На ЕКе предоставена актуална информация относно предприетите действия и мерки, а именно: сключване на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги (Подкрепа за контрола на замърсяването на въздуха) между МОСВ и МБВР и получено одобрение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект № BG16FFPR002-5.007-0001 „Актуализиране на Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ) 2020-2030 г. Подкрепа за идентифициране на подобрения в Националната инвентаризация на емисиите на вредни вещества, както и подобряване на прогнозите на емисиите“ по процедура № BG16FFPR002-5.007 „Национални стратегически документи в сектор „Въздух“ по приоритет 5 „Въздух“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.

През 2024 г. продължава изграждането на Националната екологична мрежа, състояща се от защитени територии и от защитени зони по „Натура 2000“. През отчетния период въвеждането на единния подход за управление на мрежата „Натура 2000“ е на етап сформиране на органи за управление на „Натура 2000“ на национално и регионално ниво, което представлява последващо действие от изменението и допълнението на Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2024 г.) и изменението и допълнението на правилниците за дейността, организацията на работа и състава на РИОСВ, ДНП и БД (обн., ДВ, бр. 41 от 10.05.2024 г.) по линия на привеждането на нормативната рамка в съответствие с приетия ЗИД на Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г.). Издадени и обнародвани в Държавен вестник са 38 заповеди на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна по реда на чл. 12 от ЗБР, както и 12 заповеди за обявяване на нови защитени територии, 1 заповед за увеличаване на площта на съществуваща защитена територия, 1 заповед за промяна в режима на дейностите на съществуваща защитена територия и 6 заповеди за актуализация на площта на защитени територии на основание чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ във връзка с извършени по-точни замервания. Със заповеди на министъра на околната среда и водите за промяна по реда на чл. 16 от ЗБР е увеличена площта на две защитени зони за местообитания (BG0000103 „Галата“ и BG0000100 „Плаж Шкорпиловци“), а за защитени зони BG0000573 „Комплекс Калиакра“ са изменени и допълнение забраните в границите на зоната за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и за опазване на дивите птици в защитена зона BG0002051 „Калиакра”. Разработени са специфични и подробни цели на опазване на 4 защитени зони – BG0000495 „Рила“, BG0002129 „Рила буфер“, BG0001386 „Яденица“ и BG0000636 „Ниска Рила“, като същите са разгледани и принципно одобрени на заседание на Националния съвет по биологично разнообразие, проведено на 10.12.2024 г. Утвърдени са специфични и подробни природозащитни цели за 21 защитени зони.

Продължава поетапното разработване и приемане на планове за управление на защитени територии, прилагането на действащите такива, както и разработването и прилагането на планове за действие за защитени и редки растителни и животински видове.

Усилията са фокусирани и върху дейностите по предотвратяване на замърсяването и опазване на околната среда и човешкото здраве чрез прилагане на превантивни инструменти, като се търси баланс между развитието на производствените сектори и намаляването на негативното въздействие на икономическите дейности върху околната среда. Цели се облекчаване на административната тежест за бизнеса, осигуряване на условия за законосъобразно осъществяване на икономическите дейности, повишаване на квалификацията на специалистите от индустрията и на експертния капацитет на контролните органи, както и на други участници в процеса – браншови организации, институции, общини, граждани и неправителствени организации.

Във връзка с провеждането на националната политика в областта на изменението на климата, в периода 03-13.06.2024 г. бе взето участие в 60-та сесия на Спомагателните органи към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в гр. Бон, Германия. В рамките на конференцията се проведоха срещи на Източноевропейската група, на които България даде своя глас в подкрепа на кандидатурата на страна от Източноевропейската група за член на Борда по загуби и щети. През първото полугодие на 2024 г. стартира извършването на Втория доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие. В тази връзка бе създаден механизъм за партньорство със заинтересованите страни по изпълнението на Цел 13 „Борба с климатичните промени“, в рамките на който се проведоха редица комуникационни дейности, срещи и събития. В периода 27.07.2024 – 02.08.2024 г. България беше домакин на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Пленарната сесия събра над 500 учени и правителствени делегати от над 150 държави. На форума бяха обсъдени ключови теми, свързани с процеса на обезпечаване на научния принос, на база на който държавите взимат решения за планирането и провеждането на климатични политики. За да поставят акцент върху повишаване на обществената информираност и самосъзнание за екстремните климатични явления, МОСВ и УО на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. инициираха проект „Хоризонт“, който е посветен на изменението на климата и припомня за неразривната връзка на човека с природата, както и за отговорността, която носим за бъдещето на човечеството и планетата. С изпълнението на проекта, ПОС 2021-2027 г. постави фокус върху мерките за изграждане на цялостна система за превенция и предотвратяване на риска от бедствия. За откриването на пленарната сесия, като част от проект „Хоризонт“, беше организиран дрон-спектакъл с 200 дрона, които осветиха небето с послания за важното значение на действията за климата. В периода 11-22.11.2024 г. бе осигурено участие в 29-ата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP29), в рамките на преговорните сесии в групата на Европейския съюз, и в срещите на Източноевропейската група.

Продължава осигуряването от страна на МОСВ на възможности за участие на обществеността в процеса на вземане на решения за околната среда – проведени са 166 обсъждания на административни и нормативни актове с участието на обществеността. Броят на обществените организации (бизнес, образователни, научни, НПО, местни общности), ангажирани от МОСВ и неговите структури с дейности за изпълнение на политиката за опазване на околната среда, е над 650. Поддържаните бази данни и публични регистри през периода са 469. Подготвени и проведени са 25 национални кампании по повод датите от международния екологичен календар, в рамките на които от МОСВ и неговите структури са проведени над 1000 информационно-образователни мероприятия, обхванали над 53 000 деца и ученици от близо 1000 училища и центрове за подкрепа за личностно развитие/обединени детски комплекси и детски градини в страната. В традиционната Национална кампания на МОСВ „За чиста околна среда“ са класирани 150 проекта на училища и центрове за подкрепа за личностно развитие/обединени детски комплекси, 150 проекта на детски градини и 323 проекта на общини и кметства. Регионалните структури на МОСВ продължават да поддържат и развиват информационно-посетителски центрове на територията на страната.

Специално място по своята мащабност заема Националната кампания „За чиста околна среда” финансирана от бюджета на ПУДООС, утвърдена през годините като ефективен механизъм да бъдат активирани и финансово подпомогнати общините, училищата и детските градини да предприемат дейности като почистване, залесяване, озеленяване, изграждане или възстановяване на детски площадки, зони за отдих, междублокови пространства и др. Чрез изпълнението на проектите се осигурява навлизане в образователния процес на съвременните тенденции в сферата на опазване на околната среда. Стойността на всеки проект на общини и кметства е в размер до 15 000 лв., а за училища, детски градини, центрове за подкрепа за личностно развитие/обединени детски комплекси – до 7 500 лв. В кампанията за 2024 г. са класирани 150 проекта на училища и центрове за подкрепа за личностно развитие/обединени детски комплекси, 150 проекта на детски градини и 323 проекта на общини и кметства.

Следва да се отчете и участието на НДЕФ като партнъор в проект ВИЗИЯ 2045, с партньори от Германия, Полша и Словения, в рамките на Европейската инициатива за климата на Германското федерално правителство (EUKI). Целта на проекта е да подпомогне училищата по техния път към климатична неутралност. Идеята е те да станат носители на промяната и да създават моделите за намаляване на въглеродния отпечатък и да се ангажират за постигане на местните цели в сътрудничество с местните власти и другите заинтересовани страни. За участие в проекта са избрани следните общини и училища: Община Ямбол с ЕГ „Васил Карагьозов“ и ОУ „Любен Каравелов“; Община Добрич със СУ „Петко Рачов Славейков“ и СУ „Димитър Талев“. През 2024 г. е извършено следното: в четирите участващи училища са осъществени дейности за определяне на въглеродния отпечатък на училищата; разработени са планове за действие за постигане на климатична неутралност до 2045 г.; генерираните идеи за конкретни дейности са оценени по предварително избрани критерии, в резултат на което е избрана по една пилотна дейност, която да бъде реализирана; проведени са два училищни обмена на опит и знания между участващите в проекта училища от градовете Ямбол и Добрич (октомври 2024 г.).

През отчетния период стартира кампания „Нашата планета, нашият климат”, част от мерките за видимост, прозрачност и комуникация по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. Инициативата популяризира мерките по приоритет „Риск и изменение на климата“ на Програмата. Мерките са насочени, от една страна, към превенция и защита, и от друга – към осигуряване на информираност и готовност на населението при бедствия, свързани с климата. Кампанията цели именно повишаване на осведомеността и мотивацията сред младите хора за справяне с климатичните промени чрез поредица от научни работилници сред ученици и студенти в цялата страна. Кампанията се провежда в периода 15.05.2024 г. – 30.04.2025 г. През 2024 г. са изработени калкулатор за персонални емисии (за личен въглероден отпечатък) с 4 категории – жилище, транспорт, консумация на храна и консумация на стоки, и инструмент за събиране на данни и калкулация на въглеродни емисии на учебните заведения, който участниците в груповите проекти ще използват след проведени обучения. Проведени са 19 работилници „Климатична фреска“ с общо 493 участници.

Основен принос за позитивна промяна на обществените нагласи и отговорно поведение от страна на бизнеса има извършваната ефективна, прозрачна и отговорна контролна дейност за налагане и спазване на екологичното законодателство. В резултат на ефективното взаимодействие и оперативния обмен на информация, през отчетния период е осигурено законосъобразно въвеждане на отпадъци на територията на Република България и ежедневно е предоставяна информация за внесените в страната отпадъци, предназначени за оползотворяване, за водностопанския баланс на комплексните и значими язовири по Приложение № 1 на Закона за водите, както и за качеството на атмосферния въздух.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения: · бр. жители

- подобрено водоснабдяване; · · 202 070 · 345 116

- подобрено пречистване на отпадъчни води; · · 121 000 · 217 883

- защита от наводнения · · 255 660 · 125 823

2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци · тона · 55 000 · 73 112

3. Управление и защита на природни местообитания и видове чрез: - приети планове за управление на защитени територии и защитени зони и планове за действие за растителни и животински видове; - осигуряване на екологосъобразно и контролирано ползване на природни ресурси в националните паркове (паша, дървесина, сенокос, лечебни растения, гъби и диворастящи плодове) · брой · 12 900 · 0* 1 347

4. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител ФПЧ10) · бр. жители · 788 713 · 2 575 253**

5. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи смекчаването на неблагоприятните климатични промени · tCO2eq* · 670 000 · 914 872

* Заложените 12 бр. планове за действие за растителни и животински видове са приети в периода м. октомври - м. декември 2023 г. и са отчетени в отчета за 2023 г. Предвид че приемането им е след актуализирането на бюджетната прогноза за периода 2024-2026 г., направено през м. септември 2023 г., целевата стойност на показателя за 2024 г. не е актуализирана.

** Оценка за показателя е направена по предварителни данни от мониторинга на качеството на атмосферния въздух към 31.12.2024 г., които е възможно да претърпят промяна след тяхната проверка.

Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост Стратегическата цел на политиката е мониторинг на околната среда, анализ и оценка на състоянието на компонентите и факторите на околната среда за изготвяне и предоставяне на информация, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда.

Мониторингът по компоненти и фактори на околната среда се извършва в планирания обхват и в съответствие със заложените целеви стойности в програмния и ориентиран към резултатите бюджет на МОСВ за 2024 г.

Обработена и изготвена е необходимата информация от извършения мониторинг на околната среда съгласно изискванията на националното законодателство и ангажиментите, произтичащи от членството на България в ЕС/Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Съгласно подадените от ЕАОС срокове са извършени докладвания на предварителна и окончателна инвентаризация на емисии на парникови газове за 2022 г. по Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и по Регламент (ЕС) № 2018/1999, национална инвентаризация на емисии на вредни вещества за 2022 г. по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) и до Европейската комисия по Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, докладване до Европейската комисия по Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители на данните за емисиите за 2022 г., както и коригираните доклади за предишни години съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 166/2006.

На всеки час се докладват данни от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България към Европейската система за обмен на радиологични данни (EURDEP), както и е осигурен постоянен достъп до информацията от аналогични системи на страните от ЕС. Докладват се и данни за качеството на атмосферния въздух от Националната система за мониторинг на качеството на въздуха, както и данни и цифрови граници за защитените територии в страната до ЕАОС. На интернет страницата на ИАОС се предоставят данни по показатели за качеството на атмосферния въздух в реално време (http://eea.government.bg/kav/).

Функционира Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в реално време, в т.ч. модул за предоставяне на данни за качеството на атмосферния въздух с достъп от общините и SMS оповестяване до заинтересованите институции за превишенията на допустимите норми и алармени прагове за опазване на човешкото здраве.

Изготвени и изпратени за изпълнение са графици за измерване на качеството на атмосферния въздух с мобилни автоматични станции (МАС); графици за измерване на емисии на вредни вещества във въздуха от неподвижни източници и списък на големи неподвижни обекти, източници на вредни вещества в атмосферния въздух, които подлежат на контрол чрез попълване на регистрационни карти.

Проверени са 528 бр. автоматични газанализатори за контрол качеството на атмосферния въздух, 36 бр. автоматични газанализатори за емисионен контрол, 2 бр. многоканални (многокомпонентни) анализатори за емисионен контрол и 42 бр. пробовземни устройства. Калибрирането на автоматичните газанализатори за контрол качеството на атмосферния въздух и емисионен контрол се извършва съгласно международния стандарт EN ISO БДС 17025. Издадени са 248 бр. сертификати от калибриране съгласно действащата система за управление на акредитираната лаборатория по европейски стандарт БДС EN ISO/IEC 17025;

Извършена е оценка на данните от мониторинга на качеството на почвите за 2022 г. и са въведени данните за 2023 г. Програмите за мониторинг на почвите през 2024 г. са утвърдени от изпълнителния директор на ИАОС за изпълнение.

Функционира Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) и информационната система към нея.

Функционира Националната информационна система „Отпадъци“ (НИСО). Системата е въведена в експлоатация с пълната си функционалност с 12 публични регистъра регистъра в изпълнение на чл. 45, ал. 1 от ЗУО.Създадена е възможност за подаване на годишни отчети за отпадъци и водене на отчетни книги по електронен път, за подаване на заявления за издаване на документи за дейности с отпадъци и заявления за регистриране в публичните регистри.

През 2024 г. се изпълняват дейностите, свързани с поддръжка и развитие на информационните системи и публичните регистри; разширява се и се обновява информацията в базите данни за подсистемите на НСМОС; поддържа се и се обновява използвания софтуер.

През отчетния период са актуализирани пунктовете за мониторинг на повърхностни и подземни води, седиментни и биота в поддържаните информационни системи във връзка с изпълнение на програмите за мониторинг, утвърдени със Заповед № РД-24/12.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите.

Ежедневно се изготвят и публикуват на интернет страницата на ИАОС бюлетини за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната, които са реализирани като уеб-приложение, с което автоматично се предоставя информация от базата данни. Изготвен е и годишен бюлетин за качеството на атмосферния въздух за 2023 г. Изготвени са тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда, до които е осигурен публичен достъп на интернет страницата на ИАОС. Изготвен и публикуван на интернет страницата на ИАОС е Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2022 г.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Изпълнени програми за мониторинг на компонентите и факторите на околната среда · брой · 12 · 12

2. Поддържани информационни системи/системи с публичен достъп на НСМОС · брой · 20/12 · 20/12

3. Поддържани регистри с публичен достъп · брой · 20 · 19

4. Изготвени доклади за състоянието на околната среда 5. Докладвания до международни институции · брой брой · 10 25 · 10 16

На основание чл. 74, ал. 1, чл.76, ал. 2 и чл. 77, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. и § 7, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр.20 от 2022 г.), се регламентира преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология от министъра на образованието и науката към министъра на околната среда и водите. Екипът на НИМХ изготвя навременни предупреждения за опасни хидрометеорологични и агрометеорологични условия, изготвя ежедневни метеорологични, хидрологични и специализирани морски прогнози, осигурява непрекъснат мониторинг на метеорологичното време, състоянието на реките и на подземните води и на агрометеорологичните условия чрез мрежа от станции, както и осигурява обслужването на държавните институции и обществеността с хидрометеорологична информация, прогноза и експертизи. НИМХ извършва фундаментални и приложни научни изследвания, подготовка на докторанти и на висококвалифицирани специалисти самостоятелно, както и съвместно с висши училища и научни организации. Научноизследователският план на НИМХ до 31.12.2024 г. включва общо 58 бр. научноизследователски проекти, ръководени от учени и експерти на НИМХ. Всички проекти са свързани с решаване на актуални научни задачи и в подкрепа на държавата и обществото: развитие на прогностични и диагностични модели в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията; климатични промени и екстремни явления; системи за ранни предупреждения в случай на бедствия от хидрометеорологичен произход, качество на атмосферния въздух; възобновяеми енергийни източници и др. Развитието на научната база се подпомага и с участие в научни програми. През 2024 г. НИМХ продължава участието си в 2 проекта от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ). В отчетния период се проведе първата Национална научна конференция по околна среда на НИМХ. Събитието премина с голям успех под егидата на министъра на околната среда и водите. Мисията на конференцията бе засилване на сътрудничеството между учени от различни научни институции на национално ниво и насърчаване на младите учени към активно участие в интердисциплинарни изследвания.

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА (МИИ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на икономиката и индустрията към 31.12.2024 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата, одобрени по бюджета на МИИ за 2024 г. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност и Ефективно външноикономическо сътрудничество.

Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Стратегическа цел „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния пазар и пазарите на трети страни”.

Министерството на икономиката и индустрията провежда комплексна политика за подобряване на икономическата среда, конкурентоспособността на промишлеността, постигане на устойчив икономически растеж и намаляване разликите в социално-икономическото развитие на страната. В тази връзка се предприемат мерки за подобряване на бизнес средата, по-добро управление на държавните активи, подобрени условия за инвестиции, иновации, високите технологии и предприемаческата активност.

В последните години България следва политика, осигуряваща макроикономическа и финансова стабилност, което е предпоставка за растеж, но върху икономиката оказва негативно влияние нестабилната международна обстановка.

През 2023 г. БВП отчете ръст с 1.9% спрямо предходната година. По предварителни данни на НСИ, ръстът на БВП през 2024 г. е 2.8%.

По отношение на инфлацията България не остава изключение сред европейските страни, като през 2023 г. годишната стойност на този показател достигна 9.6%, а през следващата 2024 г. инфлацията намаля до 2.4%. В края на 2023 г. безработицата в страната достигна 5.6%, a в края на 2024 г. намаля до 5.2%.

През 2023 г. промишленото производство отчете спад на годишна база от 8.3%, а през 2024 г. спадът в промишлеността намаля до 3.6% на годишна база.

Външнотърговският стокообмен също бе засегнат от нарушените вериги на доставки и спад на търсенето в някои икономики. В резултат на това, през 2023 г. износът отчете спад на годишна база с 6.5%, а вносът с 10.0%. През 2024 г. спадът на износа намаля на 2.5%, а вносът отчете ръст с 10.4% на годишна база.

През 2023 г. в страната са постъпили преки чуждестранни инвестиции на стойност 3 284 млн. евро, което е 3.5% от БВП на страната. През 2024 г. преките инвестиции са на стойност 1 498 млн. евро или 1.5% от БВП.

Провежданата политика е насочена към повишаване на добавената стойност, създавана в икономиката и съответно нарастване на БВП. Целите на икономическата политика са стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната, като крайната цел е подобряване на благосъстоянието на живот.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

2000.01.00 Област на политика устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Ръст на индекса на промишленото производство · % YoY · 4.9 · -3.6%

2. Ръст на добавената стойност по факторни разходи на МСП · % YoY · 8.2 · 5.6%

Източник: по точка 1 Национален статистически институт и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията; по точка 2 данните на ЕК – SBA SME fact Sheet и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията.

Обяснителна информация за изпълнението на ключовите индикатори Източникът за прогнозните данни на индикатора промяна на индекса на промишленото производство е изчисление на Министерството на икономиката и индустрията на база данни на НСИ за минал период. Отчетните данни относно този индикатор се публикуват на официалния сайт на НСИ.

Изпълнението на индикатора ръст на промишленото производство e значително под заложеното като целева стойност за 2024 г. Вследствие настъпилата криза в европейските икономики, от началото на 2023 г. промишленото производство бележи месечен спад на годишна база от порядъка 2-12%. За неизпълнението на индикатора основна роля имат, както и здравната криза от COVID-19, така и военните конфликти в Украйна и Близкия Изток, вследствие на които бяха нарушени множество вериги на доставки и се повишиха цените на енергийните ресурси. Поради тези събития, редица икономически дейности изпитаха трудности, изразяващи се в както в затруднени доставки на материали и суровини, така и свито пазарно потребление, което съответно се отрази негативно и на промишленото производство.България не е изключение по отношение спада на промишленото производство, като през 2024 г. спад на този индикатор е отчетен в редица европейски страни, като Германия, Италия, Австрия, Унгария и др.

Изпълнението на индикатора „Ръст на добавената стойност по факторни разходи на МСП” е близо до заложената целева стойност за 2024 г. Това се дължи на продължаващия процес на възстановяване на малките и средните предприятия от последствията от кризата с COVID-19, както и военните конфликти в региона.

Изпълнението на Политиката в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност се рализира чрез изпълнието на следните бюджетни програми:

Бюджетна програма „Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги” Структурите в Министерство на икономиката и индустрията, които са отговорни за изпълнението на програмата, работят последователно за предоставяне на модерно и ефективно административно обслужване в полза на бизнеса. Ръководни принципи са прозрачност, равнопоставеност, ефективност, високо качество. Осигурени са пълен достъп до актуална информация за всяка конкретна услуга чрез публикуване на сайта на министерството и в специализирани страници, спазването на ясно разписани процедури и правила, ефективна организация за своевременно и качествено предоставяне на услугите.

Направени са решителни крачки в посока облекчаване на административната тежест за бизнеса: прилагането на комплексното административно обслужване, промени в нормативната база по отношение на изискваните документи и осигуряването им по служебен път, включително чрез достъп до служебни регистри. Резултатът за бизнеса е намаляване на разходите, на времеви и човешки ресурс.МИИ осигури предоставянето на услуги с високо качество по прозрачен и ефективен начин в законоустановените срокове, като дейността отговаря на очакванията на бизнеса за предоставяне на качествено административно обслужване.

През отчетния период са положени необходимите усилия и са изпълнени планираните дейности, с оглед изпълнение на заложените в програмата цели, както следва:

- Модерно и ефективно административно обслужване в полза на бизнеса и оптимизиране на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими.

- Изпълнение на ангажиментите на Република България като участник в международни режими и организации

- Постигане на ефективен контрол и надзор върху създаването и дейността на стоковите борси – борсови членове, брокери, стоковите тържища, пазарите на производителите и самостоятелните обекти

- Аналитична подкрепа и повишаване на публичността и информираността на обществото за развитието на българската икономика чрез предоставяне на икономическа информация

- Постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход Бюджетна програма „Насърчаване на малките и средните предприятия и индустрията” Бюджетна програма „Насърчаване на малките и средни предприятия и индустрията” включва дейности, заложени в Националната програма за реформи, НПР България 2030, в Националната стратегия за насърчаване на МСП в България 2014 – 2020 г. и Закона за индустриалните паркове.

Целите на програмата по отношение на предприемачеството се изразяват предимно в създаване на благоприятна среда за развитие и подкрепа на предприемачеството, вкючително семейни и занаятчийски сдружения и предприятия в националните и регионалните приоритетни сектори.

През 2024 г. са разработени Доклад за изпълнение на Годишната програма за 2023 г. и Годишната програма за 2024 г. по Националната стратегия за МСП 2021 – 2027 г. Годишната програма за 2024 г. включва 23 мерки и 50 дейности от Националната стратегия, които ще бъдат изпълнявани през настоящата година от МИИ и всички заинтересовани страни, съгласно плана за изпълнение на Стратегията.

В съответствие със Закона за индустриалните паркове (ЗИП), министърът на икономиката и индустрията е създадал и поддържа електронен регистър на индустриалните паркове, който осигурява обмен на данни, документи и информация във връзка с вписването и публикуването в регистъра. Регистърът осигурява публичен достъп чрез интернет до информацията по чл. 21, ал. 2 от ЗИП и документите по чл. 21, ал. 3 от ЗИП, като по този начин се повишава качеството и ефективността на предоставяните от Министерството на икономиката и индустрията електронни услуги.

На 26-ти март 2024 г. Европейската Комисия официално одобри проекта на Министерството на икономиката и индустрията за разработване на Национална индустриална стратегия за преработващата и минната промишленост на Република България. Стратегията ще бъде разработена чрез финансовата подкрепата на Инструмента за техническа помощ към ГД „Реформи” на ЕК, съгласно Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета, в рамките на цикъла за 2024 г.

Бюджетна програма „Закрила на обектите на индустриална собственост” През 2024 година Патентното ведомство на Република България успешно реализира целите, залегнали в програма „Закрила на обектите на индустриална собственост”. Продължи ползотворното взаимодействие със Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС), Европейското патентно ведомство (ЕПВ), национални институции по закрила на интелектуалната собственост на други държави, както и български държавни и неправителствени организации, като сътрудничеството е осъществявано преимуществено чрез участие в различни проекти.

През отчетния период продължи подготовката на проект на Закон за изменение на Закона за марките и географските означения (ЗИД на ЗМГО), стартирала в края на 2023 г., във връзка с изпълнение на препоръки от извършен от Министерството на икономиката и индустрията планов одитен ангажимент. Другата част от измененията, които се подготвят, са свързани с въвеждането на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2411 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година относно защитата на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1001 и (ЕС) 2019/1753. През отчетния период беше внесен проект на нова Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България, с цел да приведе подзаконовата нормативна уредба в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и е в изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото в Република България.

Бюджетна програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” Заложените по програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” цели са свързани със: създаване и поддържане на доверие в техническата компетентност на органи за оценяване на съответствието; осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията; постигане на по-висока степен на доверие при обществените отношения, основани на измерванията; предоставяне на метрологични знания и опит на високо научно и техническо ниво в подкрепа на конкурентоспособността; ефективен контрол за спазване на законодателството, осигуряващо условия за свободно движение на стоки и преодоляване на техническите пречки в търговията; ефективен надзор за безопасността на продуктите пуснати на пазара и в действие; надежден и ефективен контрол, пресичане на нечестната конкуренция и защита на обществото от неточни измервания; превенция експлоатацията на опасни съоръжения с повишена опасност; надежден и ефективен контрол и защита на околната среда от използване на некачествени течни и твърди горива; надежден и ефективен контрол на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях; участие в процеса на подготовка и приемане на актове и решения на ЕС за развитие на Общностната политика и принципите, заложени в хармонизираното техническо законодателство; подобрен достъп до услуги по оценяване на съответствието; осигуряване на предпоставки за признато съответствие на българските продукти; развитие и подобряване на националната инфраструктура по качеството.

Бюджетна програма „Подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар” Заложените по програма цели са свързани с: хармонизиране на българското законодателство, попадащо в обхвата на Работни групи „Свободно движение на стоки” и „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги” по Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. Продуктовите групи, попадащи в обхвата на компетентност са продукти, за които има нормативно определени изисквания за безопасност. От нехармонизираната област и хоризонталните въпроси на Законодателството на Европейския съюз компетентността на Дирекция „Техническа хармонизация” (името на дирекцията е променено с УП на МИИ от 01.07.2024 г. на Дирекция „Европейски въпроси и законодателство на ЕС за стоки и услуги”) обхваща обществени поръчки, енергийна ефективност на енергопотребяващи продукти, шум от машини и битови уреди, законова метрология и предварително опаковани продукти, акредитация и стандартизация. Изпълняват се задълженията на звено за контакт относно продукти по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008 и на Национален информационен център за обмен на информация за проекти на технически регламенти с Европейската комисия. Координирани са дейностите във връзка с правилното прилагане на изискванията и разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар, свързани с установяването и трансграничното предоставяне на услуги, включително от националните компетентни органи, функционирането на Единното звено за контакт за доставчиците на услуги, координира се участието на Република България в информационната система на вътрешния пазар на ЕС в частта относно доставчиците на услуги и техните дейности.

Бюджетна програма „Преструктуриране и ефективна управление на държавната собственост” Програмата обхваща кръга от дейности, свързани с упражняване правата на държавата като собственик на капитала на публичните предприятия, в т.ч. преструктуриране и управление на тези предприятия, раздържавяване на държавното участие в тях, контрол върху изпълнението на поетите от купувачите по приватизационни сделки ангажименти и защита на държавния интерес, удовлетворяване на реституционни претенции, осъществяване на диалог с отрасловите работодателски и синдикални структури, управление на проекти за отстраняване на щетите, нанесени на околната среда от добива и преработката на природни ресурси, както и дейностите по присъединяване на Република България към ОИСР в частност към Комитета за корпоративно управление.

В преобладаващата си част, заложените цели през 2024 г. са постигнати и с извършените през периода действия са достигнати очакваните резултати в областта на ефективното корпоративно управление, като са покрити широкия кръг от дейности, които са възложени за изпълнение на министъра на икономиката и индустрията по отношение упражняване правата на собственост на държавата в публичните предприятия.

Факторите и причините, оказали въздействие върху непостигането на част от планираните/заявените целеви стойности са свързани с: неизпълнение от публичните предприятия на изискванията за отчетност и разкриване на информация, в съответствие със Закона за публичните предприятия (ЗПП) и Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП), недостатъчна координация, диалог и сътрудничество между АППК, в качеството ѝ на координационно звено и органите, упражняващи правата на държавата в публичните предприятия, както и с другите организации, участващи в осъществяването на публичната политика. Ефект оказва също и изменението на нормативната рамка, което води до промяна на приоритетите, както и настъпването на форсмажорни обстоятелства, възпрепятстващи одобрението, изпълнението и подготовката на проектите по техническа ликвидация и рекултивация по ПМС № 74/1998 г., ПМС № 140/1992 г. и ПМС № 195/2000 г. и недостатъчно съдействие от страна на дружествата, осъществяващи дейности по горецитираните постановления. Към 31.12.2024 г. не е приключено оценяването на изпълнението през 2023 г. на бизнес програмите на публични предприятия, определени в Плана за извършване на оценки на изпълнението през 2023 г. на категоризираните като „микро”, „малки” и „средни” публични предприятия. Причина за забавянето е неизпълнение на изискванията за отчетност и разкриване на информация, в съответствие със ЗПП и ППЗПП.

С Решение № 440 от 24.06.2024 година на Министерския съвет е одобрен Годишния обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2022 г. Докладът е публикуван на интернет страницата на АППК. Изготвен е проект на Годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2023 г.

През 2024 г. представители на МИИ и АППК са взели участие в 42-то и 43-то заседание на Работната група по държавна собственост и приватизационни практики. По време на заседанието са приети окончателните текстове на ревизираните Насоки на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия. В тази връзка е изготвена и изпратена на ОИСР самооценка за съответствието на националното законодателство, политики и практики с ревизирания правен инструмент за корпоративното управление на държавните предприятия. Предприети са действия за популяризиране и разпространение в България на „Насоки за корпоративно управление в държавните предприятия”.

Бюджетна програма „Защита на потребителите ” Министерство на икономиката и индустрията, съвместно с Комисията за защита на потребителите осъществява предвидените по програма „Защита на потребителите” дейности, като през 2024 г. успява да изпълни заложените в програмата цели.

В резултат на извършените дейности българското законодателство за защита на потребителите е хармонизирано с изискванията на европейското законодателство –изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има за цел, както транспониране в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828, така и създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно общата безопасност на продуктите. Предвид, предсрочно прекратяване на пълномощията на 50-то Народно събрание, законопроектът е внесен за ново разглеждане и гласуване в 51-то Народно събрание през декември 2024 г., с което се очаква цел 1 да бъде изпълнена.

През 2024 г. е осигурено е активно участие в заседанията на работните групи на Европейската комисия и на Съвета на ЕС при обсъждане на предложеното ново законодателство на ЕС за защита на потребителите, изпълнени са поставените задачи във връзка с изпълнението на мерките, включени в Пътната карта за присъединяване на РБ към ОИСР и Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в България.

Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Стратегическа цел „Подобряване на експортния потенциал и провеждане на ефективно външноикономическо сътрудничество”.

В рамките на политиката Министерството на икономиката и индустрията изпълнява бюджетна програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз” Министерство на икономиката и индустрията провежда активна и последователна външноикономическа политика, насочена към създаване на благоприятни условия за развитие и засилване на конкурентоспособността на българското производство и износ, увеличаване на експортния потенциал и по-нататъшна интернационализация на българските предприятия. Политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа и привличането на инвестиции са важни за технологичната модернизация и обновяването на производството, за развитието на иновативни продукти и услуги.

Износът на стоки и услуги и преките чуждестранни инвестиции са едни от основните източници за осигуряване устойчив растеж, основан на експортното ориентиране и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

През 2024 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 84 369.5 млн. лв., което е с 2.9 % по-малко в сравнение с предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 97 391.0 млн. лв. и регистрира ръст от 0.3 % на годишна база.

През 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 2.1 % спрямо 2023 г. и е на стойност 53 975.8 млн. лв. Вносът на стоки от ЕС намалява с 4.0 % и достига 55 805.5 млн. лева.

През 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 4.3 % в сравнение с предходната година и е в размер на 30 393.7 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 6.8 % и е на стойност 41 585.5 млн. лева. Източник:(https://www.nsi.bg/bg/content/7501/).

За периода 1 януари – 31 декември 2024 г., въпреки предизвикателствата, в условията на усложнена глобална икономическа среда, войната в Украйна и режима на търговски санкции в тази връзка, възникналия конфликт между Израел и Хамас и обстановката в района на Близкия Изток, са проведени редица мероприятия за поддържане на интензитета на диалога с водещите ни икономически партньори от ЕС, страните от Западните Балкани, страните от Източна Европа и Централна Азия, Северна и Южна Америка, Далечния и Близкия изток и Северна Африка, с цел запазване на пазарния достъп на български стоки и услуги до чужди пазари и привличане на потенциални инвеститори. Проведени бяха сесии на смесени междуправителствени комисии, видеоконферентни разговори, бизнес форуми и срещи на представителите на бизнеса с потенциални партньори. На българския бизнес бе предоставена информация за изложения, конференции и уебинари, обявени международни търгове, в които биха могли да участват заинтересовани български фирми.

През отчетния период Република България активно участва във формирането и прилагането на Общата търговска политика на ЕС и в защитата на българските приоритети и интереси по достъпа до пазара на стоки и услуги, инвестиции, обществени поръчки и други свързани с търговията области във водените от ЕС двустранни преговори за либерализация на търговията и насърчаване на инвестициите.

Ефективно бяха отстоявани българските интереси в преговорите в Световната търговска организация (СТО), в дискусиите по реформата на организацията и в работата по изпълнение на решенията на министерските конференции на СТО. Своевременно бяха изпълнявани задълженията на страната в СТО. Българска правителствена делегация, ръководена от министъра на икономиката и индустрията, взе участие в 13-та сесия на Министерската конференция на СТО (26 февруари – 2 март 2024 г., Абу Даби).

Продължи активната подготовка за провеждането на преглед на присъединяването на България от Комитета по търговия на ОИСР. Представители на Министерството участваха активно в заседанията на органите на ОИСР, във форуми и конференции на ОИСР по свързани с търговията и други въпроси.

Организирано бе изготвянето от МИИ, като водеща институция, на самооценки за съответствието на националното законодателство, политики и практики с нови и ревизирани правни инструменти на ОИСР, и бе даден принос по компетентност към отговорите на въпросници по технически прегледи от други тематични комитети на ОИСР, по изпълнението на препоръки на ОИСР и съгласуването на национални позиции по прегледи за присъединяването в други свързани тематични области.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

2000.02.00 Област на политика ефективно външноикономическо сътрудничество · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Износ на стоки · %* · 4.3 · -2.9*

2. Внос на стоки · %* · 6.4 · 0.3*

*Данните са за 2024 г. и са предварителни към 12.03.2025 г., източник: НСИ (https://www.nsi.bg/bg/content/7501).

Обяснителна информация за изпълнението на ключовите индикатори По предварителни данни на Националния статистически институт, през 2024 г. износът на стоки от България намалява с 2.9 % в сравнение с 2023 г., а вносът на стоки бележи минимален ръст от 0.3 % на годишна база.

Причините за отклоненията при износа и вноса са предизвикателствата в условията на усложнена глобална икономическа среда, войната в Украйна и режима на търговски санкции в тази връзка, както и възникналия конфликт между Израел и Хамас и обстановката в района на Близкия Изток.

Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация.

Поставената цел за своевременното осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси, медийно и протоколно осигуряване дейността на МИИ, управление при кризисни ситуации, защита на класифицираната информация и правното, административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на структурните звена на МИИ и на служителите е изпълнена. Стриктното изпълнение на дейностите възложени на служителите от общата администрация подпомага изпълнението на останалите програми и допринася за постигане на стратегическите цели на МИИ във всички области на политики, като същевременно подкрепя изпълнението на всички хоризонтални политики насочени към по-доброто управление в публичния сектор и осигурява публичност и проследимост на вземаните управленски решения.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МИ към 31.12.2024 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията (в хил. лева)

Класификацио-нен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет 2024 г.

Общо разходи по бюджета на Министерство на икономиката · 92 469,7 · 116 185,5 · 111 192,5

2000.01.00 · Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност · 65 669,2 · 90 969,9 · 88 319,7

2000.01.01 · Бюджетна програма "Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги" · 4 006,3 · 4 306,9 · 4 144,5

2000.01.02 · Бюджетна програма "Насърчаване на малките и средните предприятия и индустрията" · 1 319,7 · 1 375,7 · 1 197,2

2000.01.03 · Бюджетна програма "Закрила на обектите на индустриална собственост" · 4 073,0 · 5 486,4 · 5 474,1

2000.01.04 · Бюджетна програма "Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката" · 30 599,5 · 49 622,3 · 49 018,1

2000.01.05 · Бюджетна програма "Подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар" · 1 047,8 · 1 296,4 · 1 169,9

2000.01.06 · Бюджетна програма "Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост" · 17 542,4 · 19 993,0 · 18 584,6

2000.01.07 · Бюджетна програма "Защита на потребителите" · 7 080,5 · 8 889,2 · 8 731,3

2000.02.00 · Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество · 17 625,9 · 13 703,6 · 12 461,0

2000.02.01 · Бюджетна програма "Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз" · 17 625,9 · 13 703,6 · 12 461,0

2000.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 9 174,6 · 11 512,0 · 10 411,8

МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА (МИР) Министерство на иновациите и растежа разработва, координира и провежда държавната политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2023 г. · Отчет към 31.12.2023 г.

1. Преки чуждестранни инвестиции · % от БВП · 3,3 · 3,8

Програмният бюджет на Министерството на иновациите и растежа включва две програми които са насочени към изпълнението на една политика:

Политиката в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика се изпълнява чрез следните две програми:

Програма „Насърчаване на иновациите” Програма „Насърчаване на инвестициите” В отчета за 2024 г. за изпълнение на политиката и програмите на Министерство на иновациите и растежа са заложени общо консолидирани разходи в размер на 430 543 596 лв., от които 55 007 319 лв. са ведомствени и 375 536 277 лв. са администрирани разходи.

От администрираните разходи – 350 354 793 лв. са по други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз.

Политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика Стратегическата цел на политиката в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика е повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за интернационализация и изграждане на международна конкурентоспособност на българските компании.

За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:

Основни цели на програма „Насърчаване на иновациите”:

1. Създаване на условия за засилване на иновационна и международната активност на предприятията, за да нарасне броя на МСП, въвели нов продукт, услуга, технология и маркетингова или организационна иновация, или са излезли на международните пазари.

2. Повишаване икономическия растеж и конкурентоспособността на българската икономика чрез създаването на по-благоприятни условия за трансфер на знания и технологии, както и за повишаване броя на новосъздадените спин-офф и стартиращи компании;

3. Развитие на изследователска, иновативна и предприемаческа екосистема и осигуряване на тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни на национално и международно равнище за идентифициране на предизвикателствата и възможностите за подобряване иновационното представяне на страната.

Основни цели на програма „Насърчаване на инвестициите“:

1. Подобряване на инвестиционния образ и рейтинг на страната и популяризиране на условията за инвестиране в България.

2. Повишаване на инвестиционната активност за създаване на нови предприятия или разширение на съществуващи с нови продукти и технологии.

3. Нарастване на инвестициите в страната и подобряване на тяхната отраслова и регионална структура, създаване на нови работни места в производства и услуги с висока добавена стойност.

4. Ефективно и ефикасно изпълнение на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и Плана за възстановяване и устойчивост и успешно приключване на ОПИК и ОПИМСП с цел повишаване на иновационната дейност, производителността и експортния потенциал на предприятията, осъществяване на зеления и цифровия преход, улесняване достъпа до финансиране за МСП и подобряване на бизнес средата.

5. Подобряване на условията за привличане на индустриални инвестиции в страната чрез изпълнение на инвестиция C3.I1 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“ от Националния план за възстановяване и устойчивост.

6. Принос към привличането на чуждестранни инвеститори и разрастване и развитие на предприемаческата общност в страната чрез издаване на удостоверения за високотехнологичен и/или иновативен проект (Стартъп виза).

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) Отчетът за периода 01.01.2024 г. - 31.12.2024 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са проведени в рамките на бюджетната година, и инструментите на политиките. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени, както и получения ефект за обществото в резултат от провежданите от министерството политики.

Към 31.12.2024 г. отчетът на консолидираните разходи е в общ в размер на 1 767 205 607 лв., от които 1 119 301 077 лв. са отчетени по бюджета на МРРБ, а 647 904 530 лв. - по оперативни и други програми, по които МРРБ е бенефициент.

През годината са финансирани разходи за провеждане на следните политики и програми:

2100.01.00 ПОЛИТИКА ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАСТЕЖ И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА

2100.01.00 Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда

Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност · Отчетено с натрупване към 31.12.2024 г.

Индикатори за полза/ефект по ефект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., като следва да се има предвид, че изпълнението на мерките по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 е в начален етап

Намаляване на дела на мигриралото население (вътрешна миграция) · % · 2,02 · 2,04

Показатели за полза/ефект на дейностите по стратегическо планиране на регионалното развитие

Пътна карта за реализиране на регионалната политика с цел създаване на условия за балансирано териториално развитие с изпълнение до 2025 г. при прилагане на разпоредбите на Закона за регионалното развитие · % · 30 · 70

Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на програмите за ТГС ИНТЕРРЕГ-ИПП 2014-2020, по които дирекция УТС е Управляващ орган:

Брой реконструирани/възстановени културни и исторически обекти · брой · 50 · 0

Население, възползващо се от мерки за защита от горски пожари · брой · 314 500 · 0

Подкрепена специализирана велосипедна инфраструктура · км · 30 · 0

Изграден гранично контролно пропускателен пункт (ГКПП) · брой · 1

Подкрепени с безвъзмездна финансова помощ малки и средни предприятия (МСП) · брой · 64 · 0

Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на административно – териториалното устройство:

Нарастване потенциала на АТЕ за ефективно и ефикасно планиране, управление и използване на ресурсите за устойчиво местно развитие (нарастване дела на общините, отчитащи резултати над средните за страната по показатели за финансова самостоятелност и инвестиционна активност) · (%) · 1,2 · 1,2

За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 3 899 457 лв. и средства като бенефициент по оперативни и други програми в размер на – 26 094 489 лв.

Политиката се осъществява по три бюджетни програми:

По програма 2100.01.01 „Стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, децентрализация и териториално сътрудничество“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 034 877 лв. и средства по оперативни и други програми в размер – 23 465 239 лв.

Програмата се изпълнява от Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ и дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“.

Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ (ГД СППРР) По ОПРР 2014-2020 г. изплатените средства са в размер на 160,9 млн. лв. или 5,14% от бюджета на програмата; сертифицирани са разходи в размер на 656,48 млн. лв. или 20,98 % от бюджета на програмата; приключили са 152 бр. проекта по договори за предоставяне на БФП със стойност на изплатените средства 929,6 млн. лв.;

По ПРР 2021-2027 г. - 8 бр. сключени договори/заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 160,8 млн. лв.; изплатените средства са в размер на 56,1млн. лв., или 0,86 % от бюджета на програмата; сертифицирани са разходи в размер на 138,6 млн. лв. или 2,14 % от бюджета на програмата.

За отчетния период са изготвени общо 11 стратегически, аналитични и информационни документи, свързани със стратегическото планиране на регионалното развитие, както следва:

1 бр. Указания за кандидатстване с проектни идеи по Приоритет 1 на ПРР; 1 бр. последваща оценка на въздействието на Закона за регионалното развитие и Правилника за неговото прилагане за периода 2013 – 2022 г.; 1 бр. последваща оценка и изготвяне на окончателен доклад за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г.“; 1 бр. техническа спецификация за стартиране на обществена поръчка с предмет: “Извършване на последваща оценка и изготвяне на окончателен доклад за изпълнението на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г., включително актуализацията ѝ от 2020 г.“; 1 бр. техническа спецификация за стартиране на обществена поръчка с предмет: „Разработване на Национална концепция за регионално и пространствено развитие за периода 2026-2040 г.“; 1 бр. Процедурни правила за подбор на проектни идеи по Приоритет 1 на ПРР; 1 бр. Встъпителен доклад по изпълнение на обществена поръчка с предмет „Цялостен преглед и предварително проучване на обхвата на задачите за предстоящата актуализация на МППРРБ 2021-2035 - Етап I“; 3 бр. междинни доклада по изпълнение на обществена поръчка с предмет „Цялостен преглед и предварително проучване на обхвата на задачите за предстоящата актуализация на МППРБ 2021-2035 - Етап I“; 1 бр. Окончателен доклад по изпълнение на обществена поръчка с предмет „Цялостен преглед и предварително проучване на обхвата на задачите за предстоящата актуализация на МППРБ 2021-2035 - Етап I“ и 1 бр. процедурни правила за работа на под комитета за координация на инструмента „Интегрирани териториални инвестиции“ (ИТИ) към КН на ПРР 2021-2027 г.

За отчетния период са проведени над 40 броя заседания и координационни срещи, както следва: 18 бр. заседания/писмени процедури на регионалните съвети за развитие; 4 бр. заседания на под комитетите по ФСП в Перник, Кюстендил и Стара Загора към ПРР 2021-2027 г.; 1 бр. хибридно Пето заседание на Комитета за наблюдение на ПРР 2021-2027 г.; 1 бр. Шесто присъствено заседание на КН на ПРР 2021-2027 г.; 5 бр. писмени процедури за вземане на решения от КН на ПРР 2021-2027 г. свързани с одобряване на методология и критерии за избор на операции по ПРР 2021-2027 г. и 11 бр. събития, свързани с Приоритет 4 „Справедлив преход“ по ПРР 2021-2027.

По НПВУ за отчетния период изплатените средства са в размер на 22,8 млн. лв.:

4.020 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ – 12 058 878.54 лв.;

4.021 „Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите“ – общо  76 298.14 лв.;

4.022 „Повишаване на енергийната ефективност в публични сгради на Българска академия на науките“ – общо 0,00 лв.;

4.030 „Техническа помощ за изпълнение на инвестиция C4.I1, подмярка 2 и 3 “ – общо  288 368,70 лв.;

8.013 „Екологосъобразна мобилност “ – общо  10 390 273.82 лв.

Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ представя информация за изпълнението на целите и програмите, администрирани от дирекцията, въз основа на изпълнените дейности в рамките на отчетния период по програмите за териториално сътрудничество, в които България участва.

Проектите по програмите за ТГС ИНТЕРРЕГ ИПП 2014-2020 приключиха своето изпълнение в края на 2023 г. През 2024 г. се извършиха проверки и верификация на отчетените разходи. Основните дейности за програмен период 2014-2020, за които дирекцията е Управляващ орган, са свързани с верифициране на декларираните от бенефициентите средства, извършване на плащания, изготвяне и подаване на доклади по сертификация до Сертифициращия орган.

По програмите за териториално сътрудничество и добросъседство, за които дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ е Национален орган за програмен период 2014-2020, основните изпълнявани дейности са свързани с извършване на плащания по договори за национално съ-финансиране, осигуряване навременна верификация на разходите на българските партньори посредством системата за първо ниво на контрол и администриране на нередности.

Отчетът съдържа информация за напредъка по програмите за териториално сътрудничество за програмен период 2021 – 2027. Основните дейности по тези програми са свързани с организацията, подготовката и публикуването на поканите за набиране на проектни предложения, оценката им и сключването на договори за субсидия.

Настоящият отчет за изпълнението на политиките и програмите е съобразен с програмния формат на бюджета на МРРБ за 2024 г.

Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ - през отчетния период е осигурено:

При изпълнението на Политика 2100.01.00 „Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда“ в областта на административно-териториалното устройство е постигнат напредък за изпълнение на поставените цели, като реализираните дейности и използваните ресурси са допринесли за:

- · По-добро информационно осигуряване, консултиране и решаване на въпроси, свързани с административно-териториалното устройство на страната;

- · Продължаване на подкрепата за развитие на местното самоуправление и насърчаване прилагането на европейски стандарт за качество на управлението в общините;

- · Укрепване на междуинституционалното партньорство, актуализиране на стратегическите документи и разработване на нови проекти в областта на децентрализацията.

По програма 2100.01.02 „Подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи от населението“ са усвоени бюджетни средства в размер на 909 081 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 2  629 250 лв.

Дирекция „Жилищна политика“ В изпълнение на заложените цели, през отчетния период дирекция „Жилищна политика“ (ДЖП) продължи да администрира процеса по реализацията на „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ (НПЕЕМЖС/ Програмата), имаща за цел обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Р България.

Към 31.12.2024 г. изпълнението на Програмата е както следва:

Подобрена жилищна инфраструктура РЗП (кв.м) - 11 539 027 Обновени жилища (брой) - 136 104 Жители, облагодетелствани от подобрената инфраструктура (брой) - 287 343 Въведени в експлоатация жилищни сгради (брой) - 1 968 ДЖП е определена и отговаря за изпълнението на следните реформи в компонент № 4 „Нисковъглеродна икономика“ на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като докладвани към ЕК и изпълнени са следните реформи:

Реформа C4.R5: „Създаване на звена на принципа „Обслужване на едно гише“;

Реформа C4.R2: „Улесняване на инвестициите в енергийно-ефективното обновяване на жилищни сгради“.

Във връзка със Заповед № РД-02-14-650/19.06.2023 г. на министъра на РРБ, ДЖП е определена и отговорна за изпълнението на Подмярка 1 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ (Подмярка 1), част от инвестиция C4.I1 “Подкрепа за обновяване на сградния фонд“ от НПВУ.

Към 31.12.2024 г. в изпълнение на Подмярка 1 са сключени 622 бр. договори за предоставяне на БФП.

.

По програма 2100.01.03 „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 955 499 лв.

Дирекция „Държавна собственост и търговски дружества“ При осъществяване на поставените цели по Програмата и във връзка с функционалната компетентност на дирекция «Държавна собственост и търговски дружества» към 31.12.2024 г. са подготвени, реализирани и финализирани:

114 бр. проекти на актове на Министерския съвет за промяна в характера на собствеността на имоти - държавна собственост, за безвъзмездното им предоставяне за управление, за безвъзмездното им прехвърляне в собственост, за учредяване на право на ползване върху тях, за учредяване на ограничени вещни права върху имоти – публична държавна собственост, проекти на актове на МС за изменение и допълнение на актове на МС;

8 бр. проекти на решения на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждането на национални обекти;

4 бр. актове (заповеди) на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждането на различни обекти; становища и предложения за даване на съгласия/откази за даване на съгласие за продажба на имоти – частна държавна собственост по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;

4 бр. заповеди за отписване, респ. откази за отписване от актовите книги за имотите - държавна собственост, на имоти - публична държавна собственост, както и тези свързани с държавната тайна или със сигурността и отбраната на страната, които са съставени неправилно или чието основание за актуване е отпаднало;

29 бр. съставени актове за изключителна държавна собственост, в т.ч. актове за поправка на АИДС;

143 бр. отговори на жалби, молби и искания на становища по нормативни актове от ведомства, търговски дружества, граждани и общини, и съответното им изпращане на компетентния да се произнесе по искането държавен орган в т.ч. упражнено методическо ръководство по отношение на имотите – държавна собственост.

Също така през 2024 г. дейностите в обхвата на програмата са създали необходимите предпоставки и условия за ефективно функциониране и добро управление на търговските дружества с над 50% държавно участие от системата на МРРБ. Спазени са изискванията на действащата нормативна уредба, като предприетите мерки и предложения, свързани с компетенциите на министъра на РРБ при упражняване правата на държавата в дружествата с над 50% държавно участие от системата на МРРБ са осигурили вземането на своевременни управленски решения, допринасящи за изпълнение на политиките и целите на администрацията.

Заложените чрез програмата цели по отношение на управлението на търговските дружества с над 50% държавно участие са постигнати, като ползите за обществото се изразяват в поддържането на условия за функциониране на жизнеспособни и конкурентни дружества, които предоставят качествени услуги на потребителите. Създадена е необходимата организация за продължаване на структурната реформа в отрасъл „Води“, подпомогната е процедурата, свързана с приемането на бизнес-плановете и утвърждаването, и одобряването на цените на предоставяните от ВиК операторите услуги за регулаторния период 2022 – 2026 г. Изпълняват се предвидените мерки за окрупняване и консолидиране на обособените територии на действие на регионалните ВиК дружества.

- издадени са 28 броя протоколи за одобрение от министъра на РРБ на взети решения от „Български ВиК холдинг“ ЕАД за кредитиране/финансиране на дъщерни дружества ВиК – публични предприятия от системата на МРРБ, на обща стойност над 104 698 хил. лв., в т.ч. и чрез увеличение на капитала, на обща стойност 27 485,7 хил. лв., за осигуряване на средства за изпълнение на инвестиционни проекти (в т.ч. и за проектите по ОПОС), оборотни нужди, рефинансиране или погасяване на стари кредити, сключени с банкови институции, промяна на условията по сключени вече договори за заем и др.;

- изготвени 5 броя заповеди на министъра на РРБ за упълномощаване на представители на държавата за участие в общите събрания на съдружниците на търговски дружества с над 50% държавно участие в капитала;

- финализирана е процедурата по прехвърляне/апортиране на държавното участие във „ВиК“ ООД – гр. Силистра в капитала на „Български ВиК холдинг“ ЕАД – София;

- изготвена преписка и взето решение на МС, и последваща документация и кореспонденция относно обявяване на имоти – ПДС за имоти - ЧДС и апортирането им в капитала на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на холдинга и съответните промени в устава, и за предоставяне на имот на Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание;

- изготвена съгласувателна преписка и прието решение на МС за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „НЦТР“ ЕАД – гр. София с имоти, намиращи се в гр. София, ул. „Алабин“ № 16-20 и безвъзмездно предоставяне за управление на имот – публична държавна собственост на МРРБ за нуждите на ГД ГРАО;

- организирани и проведени 3 броя заседания на работната група за приемане на експертни оценки за разпореждане с ДМА на търговските дружества от системата на МРРБ;

- проведени/приключили в МРРБ и в АППК конкурсни процедури за избор на двама представители на държавата и двама независими членове в съвета на директорите на „Автомагистрали“ ЕАД, в изпълнение на ЗПП и ППЗПП;

- изготвени 13 броя протоколи за приемане на индивидуалните и консолидирани ГФО за 2023 г. на търговските дружества с принципал министърът на РРБ, в т.ч. и оценка на изпълнението на бизнес програмите за 2023 г. на 9 броя дружества, предвид изискването на ППЗПП;

- изготвени 9 броя протоколи на министъра на РРБ за одобряване на бизнес програмите на дружествата от системата на МРРБ за периода 2022-2026 г.

- изготвени 16 броя протоколи на министъра на РРБ по въпроси от компетенциите на министъра на РРБ по ТЗ, ЗПП и ППЗПП, касаещи одобряване на взети решения на СД на „Автомагистрали“ ЕАД за: сключване на договор за особен залог с „Търговска банка Д“ АД: сключване на споразумения/спогодби за разплащане на изпълнени СМР с АПИ и подизпълнители за извършени дейности на участъци от АМ „Хемус“, „Тракия“ и „Люлин“; за закупуване на имот в гр. Перник; за отдаване под наем на офиси;

- предприети са действия за продължаване на срока за завършване на ликвидацията на „Родна индустрия“ ЕООД – в ликвидация, гр. Разград, избор на ликвидатор на „ВиК“ ООД – в ликвидация, гр. Димитровград и продължаване срока за завършване на ликвидацията на „Универс“ ЕАД – в ликвидация, гр. София.

- изискана, обработена и предоставена информация по искане на държавни структури, касаещи търговски дружества от системата на МРРБ – на Агенцията за публичните предприятия и контрол (във връзка с изготвяне на годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2023 г., съгласно чл. 30 от ЗПП и чл. 22 от ППЗПП) и на Сметната палата;

В резултат на изпълнените дейности и процедираните решения, касаещи публичните предприятия от системата на МРРБ са осигурени възможности и предпоставки за ефективно функциониране на дружествата и за предвидимост при прогнозиране на развитието и поведението им в динамична бизнес среда. За ВиК операторите от системата на МРРБ, които изпълняват договори по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“ в качеството си на бенефициенти, а така също и за тези, които предстои да бъдат бенефициенти по „Околна среда 2021 – 2027 г.“ през настоящия програмен период са осигурени предпоставки да осъществяват дейността си като жизнеспособни, финансово устойчиви и независими предприятия и да не се третират като „дружества в затруднено положение“ с цел достъп до безвъзмезден финансов ресурс през новия програмен период, а така също и за финализиране на процедурите на въвеждане в предвидените срокове на изгражданата от бенефициентите публична ВиК инфраструктура през програмен период 2014-2020г.

Представеният отчет е изготвен въз основа на реално постигнатите резултати, съпоставени с планираните, като всички от заявените целеви стойности са постигнати, като следва да бъде отбелязано, че броят на издадените актове на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждане на различни обекти, и броят на съставените актове за изключителна държавна собственост, в т.ч. актове за поправка на АИДС, кореспондира с броя на заявените в МРРБ искания в тази насока.

2100.02.00 ПОЛИТИКА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС, ПОДДЪРЖАНЕ, МОДЕРНИЗАЦИЯ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА

2100.02.00 Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

Рехабилитирани и новоизградени участъци · Км. · 465.36 · 76.818

Текущ ремонт и поддържане на РПМ · Км. · 19 925.233 · 19 968.434

Брой продадени електронни винетки · Броя · 6 300 000 · 6 568 043

Решения на МС за изменения и допълнения на Списък на общинските пътища · бр. · 1 · 1

Завършен благоустройствен пътен обект/подобрена жизнена среда · бр. · 27 · 6

Повишена сигурност на обитаване в общини след изпълнение на геозащитни мерки и дейности · бр. · 5 · 4

Контролирана свлачищна територия · ха · 1000 · 1345

Обезпечаване на територията на страната с общи устройствени планове. · % от територията · 40 · 13

Подобряване качеството на предоставяните услуги по „Водоснабдяване и канализация“, чрез увеличаване броя на жителите, на които се предоставя питейна вода с подобрени качествени показатели и/или на които се осигурява непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя подобрена услуга отвеждане и пречистване на отпадъчните води. · брой жители · 10 600 · 19000

Подобряване условията на жизнената среда в сградите чрез контрол, осъществяван от ДНСК, гарантиращ безопасно и здравословно обитаване при въвеждане в експлоатация на строежи от I, II и III категория · % · 100 · 94.52

Гарантиране спазването на нормативните изисквания за сигурност, устойчивост, безопасност и достъпност на строежите чрез повишен контрол в/у инвестиционния процес в строителството и действията на общинската администрация · % · Min.(1) · 0.86

Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти · брой · 800 · 3585

Поддържане на регулаторна база от технически нормативни актове за обследване, проектиране, изграждане и поддържане на строежите · брой · 75 · 88

Участие в заседания за хармонизиране на националното законодателство с европейското и разработване на национални стратегически документи за изпълнение на политики на Европейския съюз · брой · 5 · 33

Предоставени услуги от геодезически, топографски и кадастрални данни · млн. бр. · 3 · 5.2

За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 1 089 610 687 лв. и средства в размер на 621 801 930 лв., като бенефициент по Оперативни програми, като същата се осъществява по три бюджетни програми:

По програма 2100.02.01 „Рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура“ са усвоени бюджетни средства в размер на 2 219 350 844 лв. и средства в размер на 93 795 172 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС

По отношение на дейността на дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности“ (ВиК и БД):

През отчетния са разгледани документации за изменение и допълване на списъка на общинските пътища с пътни трасета на територията на общините Ардино, Белица, Баните, Вършец, Белене, Гоце Делчев, Искър, Брезник, Неделино и Черноочене, както и за промяна на собствеността от публична държавна в публична общинска и обратно на територията на общините Бургас, Несебър, Разлог, Белица, Свиленград, Попово и Ветово.

Продължава изпълнението на пътни обекти чрез сключените споразумения за трансфер на средства/допълнителни споразумения с общинските администрации, одобрени с Решение № 711/30.09.2022 г. на Министерския съвет, изменено и допълнено с Решение № 1039/21.12.2022 г. на Министерския съвет, като част от тях са приключили в рамките на отчетния период.

Продължи дейността по актуализацията на базата данни за техникоексплоатационното състояние на общинските пътища в страната и съоръженията към тях, по общини и категории пътища.

През периода приключи изпълнението на пътни обекти от общинската пътна мрежа, финансово подпомогнати чрез споразумения за трансфер на средства на територията на общините Момчилград и Джебел.

Продължава изпълнението на сключени в предходен етап споразумения за трансфери за обекти за възстановяване на общински пътища на териториите на общините Велинград, Ветрино, Марица, Априлци, Белица, Угърчин, Каолиново, Гурково, Варна и Мъглиж.

По отношение на Агенция „Пътна инфраструрктура“ (АПИ) Стратегическа визия на АПИ: България да има устойчива пътна мрежа, интегрирана в Европейската транспортна система.

Основната цел на изпълняваната от АПИ политика е описана в Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, приета с протокол №67 на Министерски съвет от 02.12.2020 г., като през периода 2024-2027 г. ще продължи да бъде осигуряването на по-добра свързаност и достъпност между населените места в страната. Усилията за подобряване на съществуващата инфраструктура за автомобилен транспорт ще доведат до подобряване на условията за бизнес и търговия, като същевременно способстват и за постигането на по-високо ниво на безопасност в транспортната система на страната. Приоритетът ще има значителна роля в изпълнението на Цел 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“ и Цел 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“ от Целите за устойчиво развитие на ООН.

Описание на разходите Разходите за ведомствена и администрирана издръжка към 31.12.2024 г. на АПИ са в размер на 1 378 407 641 лв.

За отчетния период са извършени 17 и 2 броя оценки на въздействието броя одити за пътна безопасност на обща стойност 187 194 лв.

Администрираните разходи за „Текущ ремонт на пътища” са в размер на 1 257 352 035 лв. и съставляват над 90 % от общо извършените разходи за издръжка.

От тях 457 828 810,44 лв. с ДДС за поддържане на РПМ, 10 857 355,46 лв. с ДДС за производство, доставка и монтаж на вертикална сигнализация, 117 109 551,30 лв. с ДДС за доставка и монтаж на ограничителни системи, 15 360 441,34 лв. с ДДС за полагане на хоризонтална маркировка, 599 695 475,77 лв. с ДДС по Спогодби за промяна на стойността на изпълнени дейности и 56 530 503,80 лв. с ДДС по Спогодби за главници, лихви и разноски по дела (като сумата е само за лихви и разноски по дела). Остатъкът е изразходван за дейности свързани с поддържането на РПМ: ремонт на съоръжения; ремонт на пътната настилка; отводнителни мероприятия – подравняване на банкети, почистване на окопи и водостоци; ландшафтно оформление – косене, рязане на храсти, оформяне короните на крайпътните дървета и др.

Основен ремонт За бюджет 2024 г. средствата, за основен ремонт, съгласно уточнения план са в размер на 101 780 910 лв. Разходваните средства са в размер на 94 678 230 лв.

В касовия отчет §51-00 е намален със сумата от 1 641 600, прекласифицирана в БЮДЖЕТ като трансфе𠧧62-02 и отразена огледално в СЕС по §§62-01 и по съответния разходен параграф.

Изграждане на инфраструктурни обекти За бюджет 2024 г. средствата, предвидени за изграждане на инфраструктурни обекти, съгласно закон 677 720 332 лв. Разплатените средства за изграждане на инфраструктурни обекти са в размер на 665 606 039 лв. В касовият отчет §§ 52-06 е намален с 78 158 120, прекласифицирани в БЮДЖЕТ като трансфе𠧧62-02 и отразени огледално в СЕС по §§62-01 и по съответния разходен параграф..

По направление на проект „Видин – Ботевград“ общо разплатените средства за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 са на стойност 287 917 096 лв.

По напрвление на проект АМ „Хемус“ общо разплатените средства за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 са на стойност 88 219 340 лв.

По напрвление на проект АМ „Струма“ общо разплатените средства за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 са на стойност 139 537 451 лв.

По напрвление на проект АМ „Европа“ общо разплатените средства за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 са на стойност 134 815 955 лв.

ДЗЗД „Европейски пътища“ е изискано удължаване срока на валидност на банковата гаранция - 179 400 лв. с ДДС.

Придобиване на нематериални дълготрайни активи – 222 830 лв.

Придобиване на програмни продукти и лицензи за програмни продукти - 69 379 лв.

Придобиване на други нематериални дълготрайни активи – 153 451 лв.

Придобиване на земя За бюджет 2024 г. средствата, предвидени за придобиване на земя, съгласно утчнен план към за 2024 г. са в размер на 21 769 121 лв. За отчетният период са разплатени - 20 474 243 лв. През отчетния период във връзка с Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020, №BG16MOP001-2.001-0006 „Обходен път на гр. Бургас „ (Обходен път на гр.Бургас от км 230+700 на път I-9 Сарафово –Бургас до км 493+550 на път I-6 Ветрен-Бургас и локални платна ) и в изпълнение на т.26 от ДДС 01/2015 г. на МФ касовите разходи в общ размер на 83 400 175 лв., пряко свързани с проекта, извършени от бюджета на АПИ преди одобряване на проекта за финансиране със европейски средства, са прекласифицирани в БЮДЖЕТ като трансфе𠧧62-02 и са отразени огледално в СЕС по §§62-01 и по съответните разходни параграфи, като по разходен параграф § 54-00 „ Придобиване на земя“ - /-/ 5 170 115 лв.;

Ведомствени капиталови разходи За бюджет 2024 г. ведомствени капиталови разходи за отчетния период разплатените средства са в размер на 298 895 лв.

Държавни инвестиционни заеми Агенция „Пътна инфраструктура” е бенефициент на заемите с Проект „Транзитни пътища 5”, Автомагистрала „Тракия”, както и на Международната банка за възстановяване и развитие за Проект ”Рехабилитация на пътната инфраструктура” Световна банка.

Средствата за погашения по държавни инвестиционни заеми са в размер на - 44 574 676 лв.

Други субсидии и плащания – 50 000 000 лв.

Средствата са на основание Решение на Министерски съвет №127 от февруари 2024 година за одобряване на Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България“. Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари.

.

По програма 2100.02.02 „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“ са усвоени бюджетни средства в размер на – (-) 1 146 248 583 лв. и средства в размер на 527 287 478 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС

Програмата се изпълнява от дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство”, дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности” (ВиК и БД) и Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Дирекция „ВиК и БД“ Част „Геозащита“ През отчетния период продължи работата по сключения Договор № РД-02-29-7/01.02.2023 г. и Допълнително споразумение № РД-02-29-7(1)/04.08.2023 г. с предмет „Превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие и на районите с абразионни процеси по Черноморското крайбрежие“ с държавните дружества „Геозащита” ЕООД – Варна, „Геозащита Плевен“ ЕООД и „Геозащита Перник“ ЕООД, произтичащи от делегирани на МРРБ задължения съгласно чл. 95 от Закона за устройство на територията и е изпълнен мониторинг на 242 свлачища. Осъществена е проверка на състоянието на 50 бр. дренажни съоръжения (водопонизителни системи) в 20 свлачища, намиращи се на територията на общини Варна, Аксаково и Балчик.

Приключено е изпълнението на Договор № РД-02-29-87/29.08.2023 г. с предмет „Ремонтно-възстановителни работи на брегоукрепителни съоръжения - плажна зона, гр. Варна“ - хармонизиране на инвестиционния проект с европейското законодателство (ЕВРОКОД)“ - ППР.

Приключен е Договор № РД-02-29-113/10.11.2023 г. с предмет „Научна задача за подпомагане на процеса по допълване на доклада по ОВОС по проект “FAST Danube”, проведени срещи, кореспонденция, представен доклад за изпълнението на втори етап от задачата, извършена проверка, приета и разплатена извършената работа.

Сключен е Договор № РД-02-29-562/14.08.2024 г. между МРРБ и Геологическия институт „Страшимир Димитров“ при БАН с предмет: „Актуализация на анализа, оценката и картите на геоложкия риск“, който се изпълнява.

Подготвена е документация за възлагане за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Осъвременяване на изискванията за проучване и проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони в Наредба № 12 от 03.07.2001 г. и хармонизирането им с Европейските стандарти „Еврокод“ и националните приложения към тях“, подготвен допълнителен доклад.

За обект: Брегоукрепване в района на крайбрежна плажна ивица на гр. Ахтопол е сключен е договор за СМР след проведена процедура по ЗОП. Предприети са действия за съгласуване на проектната документация с централните ведомства и специализираните контролни органи с оглед последващата реализация на проекта. Подготвена е документация, в т.ч. техническа спецификация, покана, доклад за стартиране на обществена поръчка за комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите.

Продължи изпълнението на обекти със сключени договори, провеждане на процедури по ЗОП за обекти, както и изпълнението на сключени в предходни години споразумения за трансфер за изпълнение на проекто-проучвателни работи (ППР) и/или строителни и монтажни работи (СМР), свързани с укрепване на свлачищни райони на територията на общини: Ардино, Балчик, Баните, Белово, Бойчиновци, Брусарци, Бургас, Бяла (Варна), Велики Преслав, Велико Търново, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Златоград, Иваново, Мездра, Несебър, Плевен, Приморско, Ракитово, Свищов, Сливен, Стражица, Трън, Тутракан, Царево и област Русе. През 2024 г. е извършена оценка и приоритизация по одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството критерии за оценка на допустими предложения за геозащитната дейности, постъпили от общини и са предложени приоритетни обекти за финансиране в проектобюджета за 2025 г..

През периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. е осъществен предварителен контрол на постъпили 86 искания във връзка с инвестиционни намерения в свлачищни райони.

Част „Благоустройствени дейности“ През периода продължи изпълнението на преходни обекти по сключени на предходен етап споразумения за трансфер на средства на териториите на общините Правец, Априлци, Първомай, Рудозем, Варна, Върбица, Кнежа, Гурково, Цар Калоян и Левски.

През периода приключи изпълнението на обекти, финансово подпомогнати чрез споразумения за трансфер на средства на териториите на общините Летница, Бяла Слатина и Родопи.

Продължи изпълнението на 35 бр. обекти възстановяване на улична мрежа, които са одобрени с Решение № 711/30.09.2022 г. на Министерски съвет, изменено и допълнено с Решения № 1039/21.12.2022 г. и № 152/01.03.2023 г. на Министерския съвет чрез сключени споразумения за трансфер с общинските администрации, като част от тях приключиха.

Част „Водоснабдяване и канализация“ През периода продължи изпълнението на „Проект за развитие на общинска инфраструктура“. Изпълнението на дейностите по Проекта в периода 2010 г. - 31.12.2019 г. се финансира чрез държавен инвестиционен заем от Международна банка за възстановяване и развитие и от държавния бюджет, а от края на април 2020 г. дейностите се финансират само от държавния бюджет. През отчетния период са отчетени дейности по изпълнението на обект „Строителство на язовир „Луда Яна“ и пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Съгласно последната представена строителна програма строителството ще продължи до 07.02.2025 г. Разплатените средства за обекта през отчетния период са 7 913 512 лв.;

Във връзка със сключен договор за „Обследване на извършеното строителство и изготвяне на проектна документация за завършване на пречиствателна станция за питейни води, гр. Сливен“ е извършен преглед и анализ на наличната документация, обследване и заснемане на изпълненото строителство на ПСПВ, гр. Сливен и е изготвен работен проект за завършване на ПСПВ гр. Сливен. Проведени са съгласувателните процедури на изготвения работен проект с компетентните органи по реда на ЗУТ. Подготвена е техническа документация и предстои обявяване на обществена поръчка за изготвяне на доклад за оценка на съответствието на проекта, след което проектът ще бъде внесен в община Сливен за одобрение и за издаване на разрешение за строеж. Охрана на пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ) гр. Сливен – до избор на изпълнител на СМР, се осъществява охрана на ПСПВ, съгласно договор от 2022г.

През периода продължава изпълнението на ВиК обектите съгласно Решение № 711/2022 г. на Министерския съвет, изменено и допълнено с Решение № 1039/2022 г. на Министерския съвет, на които срокът за завършване е през 2024 г. съгласно сключените споразумения/допълнителни споразумения за трансфер на средства с общинските администрации. Срокът за изпълнение на част от обектите е 30.10.2025 г., а две общини са възстановили предоставените им средства в пълен размер.

През периода продължава изпълнението на 12 ВиК обекта, в изпълнение на подписани споразумения с общинските администрации в края на 2023 г. за финансиране на ВиК обекти от бюджета на МРРБ.

В края на 2024 г. са подписани 9 споразумения с общинските администрации за финансиране на ВиК обекти от бюджета на МРРБ. Срокът за завършване на обектите е до 30.10.2025 г.

През отчетния период продължи подпомагането на Асоциациите по ВиК с методическа помощ за организиране на 59 броя заседания на АВиК, от които 28 редовни и 31 извънредни. На заседанията са разглеждани въпроси, свързани с: отчет на дейността на АВиК за 2023 г.; отчет за изпълнение на бюджета за 2023 г. на АВиК; приемане на бюджет за 2024 г., предложения за проектобюджет за 2025 г. на АВиК; съгласуване на 22 бр. подробни инвестиционни програми на ВиК операторите; подписване на допълнителни споразумения към договорите за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги за 6 обособени територии, ВиК операторите на които са бенефициенти на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.

В изпълнение на РМС № 156 от 08 март 2024 г. през отчетния период продължи извършването на Втория доброволен национален преглед на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в Република България. Прегледът има за цел да представи напредъка на страната ни в изпълнението на целите спрямо Първия доброволен национален преглед от 2020 г. МРРБ, като водеща институция относно координацията на наблюдението и отчитането на ЦУР 6 „Осигуряване на наличие и устойчиво управление на вода и канализация за всички“ изиска информация от партниращите институции и заинтересованите страни и на 28 май 2024 г. организира кръгла маса за обсъждане на напредъка на целите. В резултат на събраната информация и проведената кръгла маса е изготвен доклад до Министерския съвет за обобщаване на резултатите по Цел 6.

Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ (УТАТУ):

В изпълнение на разпоредбата на § 123, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за финансово подпомагане изработването на проекти на ОУП, през отчетния период в изпълнение на действащи споразумения, са извършени финансови трансфери към общини-бенефициенти в размер на 690 385,84 лв. Към настоящия момент 205 общини от общо 265 общини в Република България разполагат с одобрени ОУП за цялата им територия.

От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е дадена положителна оценка на качеството на Доклад за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) на ОУП на община Каварна върху предмета и целите на опазване на защитени зони BG0000130 „Крайморска Добруджа“, BG0000573 „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, BG0002051 „Калиакра“, BG0002115 „Било“ и BG0002097 „Белите скали“ за опазване на дивите птици.

Със заповед. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено изработването на проект на ОУП на община Несебър с възложител общината.

За осигуряване на устройствена планова основа за изграждане на обекти в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството са издадени 23 бр. заповеди, с които е разрешено изработването на ПУП, СПУП и техни изменения, проведени са 29 заседания на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и са издадени 23 бр. заповеди за одобряване на ОУП, ПУП, СПУП и техни изменения.

Съгласно правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Закона за устройство на територията и ЗМПВВППРБ са одобрени 98 бр. инвестиционни проекта, издадени са 102 бр. разрешения за строеж, заверена е екзекутивна документация за обекти, строителството на които е било разрешено от министъра на регионалното развитие и благоустройството и е приключило и са регистрирани 48 бр. технически паспорти за завършени строежи.

Агенция по геодезия, картография и кадастър Стратегическата цел на АГКК е увеличаване покритието на Република България с КККР и тяхното поддържане, актуализиране и съхраняването им в съответствие с утвърдения бюджет, както и развитие на геодезическата и картографската дейност с цел задоволяване на държавните потребности и обслужване на потребителите с информация от нея.

Оперативни цели на АГКК за 2024 г. са покриване на територията на страната с кадастрална карта, подобряване на качеството на услугите за клиентите с геоинформация, увеличаване дела на електронните услуги, допълване и обновяване на електронния геоинформационен архив, съдържащ всички геодезически и картографски материали, налични в Геокартфонда на АГКК, поддържане на адекватна нормативна уредба, текущо обновяване на картните материали и необходимите за нуждите на устройственото планиране, поддържане на Държавната нивелачна мрежа, мареографните станции, създаване на геодезически мрежи с местно предназначение, първо обновяване на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК и др.

Продукти /услуги и дейности извършвани по програмата:

Създаване и поддържане на КККР;

Създаване на специализирани карти и регистри по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;

Геодезия и картография;

Предоставяне на услуги на физически и юридически лица;

Регистрация на правоспособни лица.

Показатели за полза/ефект и за изпълнение на програмата:

Извършени услуги – 5.2 млн. бр.;

Дейности по създаване на КККР – одобрени КККР на урбанизираните територии на 146 бр. населени места;

Преизмерване на държавната нивелачна мрежа – 814 км.;

Мареографни измервания се извършват в 2 мареографни станции;

Контрол на координатите на базовите станции на инфраструктурните ГНСС мрежи – осъществява се и за 4-те мрежи, получили удостоверение за оценка на съответствие.

Разходите по програмата към 31.12.2024 г. са в размер на 37 154 966 лева, представляващи ведомствени разходи по бюджета на АГКК.

По програма 2100.02.03 „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“ са усвоени бюджетни средства в размер на 16 508 426 лв. и средства в размер на 719 280 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС.

Дирекция „Технически правила и норми“ (ТПН) Показатели и резултати към 31.12.2024 г.:

1. По политика 2100.02.00:

1.1. По показател „Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти“ с целева стойност 800 бр./год. се отчитат 3 585 бр.

1.2. По показател „Участия в заседания на европейско и национално ниво за хармонизиране на националното законодателство с европейското и/или в разработването или отчитането на национални стратегически документи за изпълнение на политики на Европейския съюз“ с целева стойност 5 бр./год. се отчитат 33 бр.

1.3. По показател „Поддържане на регулаторна база от технически нормативни актове за обследване, проектиране, изграждане и поддържане на строежите“ при целева стойност 73 бр./год. се отчитат 88 бр.

2. По програма 2100.02.03 Бюджетна програма „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“:

2.1. По показател „Разработени или актуализирани нормативни актове, издавани самостоятелно от министъра на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) или съвместно с компетентните ведомства“ с целева стойност 3 бр./год. се отчитат 10 бр.

2.2. По показател „Извършени проучвания, анализи и оценки свързани с прилагането на нормативните актове или проведена научноизследователска дейност за изработване на национални разпоредби за прилагане на европейски стандарти, изисквания и технологии за целите на техническата нормативна уредба, разработвана от дирекция ТПН“ с целева стойност 1 бр./год. се отчитат 4 бр.

2.3. По показател „Разработени национални приложения за прилагане на европейските спесификации от приложното поле на Регламент (ЕС) № 305/2011, на национални изисквания за влагане на строителни продукти в строежите в зависимост от тяхната употреба и/или методики за оценка на третирани строителни отпадъци и продукти за повторна употреба.“ с целева стойност 2 бр./год. се отчитат 13 бр.

2.5 По показател „Оправомощени лица за оценяване на строителни продукти и за издаване на технически одобрения/оценки, в т.ч. нотифицирани пред Европейската комисия“ с целева стойност 25 бр./год. се отчитат 27 бр.

2.6. По показател „Упражнен контрол върху дейността на оправомощени лица за оценяване на строителни продукти в т.ч. и нотифицирани пред Европейската комисия“ с целева стойност 18 бр./год. се отчитат 27 бр.

Анализът на изпълнението на задачите от програмния формат на бюджета към 31.12.2024 г. показва следното:

Изпълнението на индикаторите с натрупване към 31.12.2024 г. спрямо целевите им годишни стойности по бюджетна програма 2100.02.03 „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“, са преизпълнени за 2024 г.

Утвърденият бюджет на дирекция ТПН за 2024 г. е 200 653 лв. с ДДС. Утвърдените средства са усвоени изцяло като плащанията са по договори с външни изпълнители, избрани след проведени процедури по реда на Закона за обществените поръчки. Тези задачи продължават да се изпълняват през 2025 г.

Анализът на изпълнението на задачите от програмния формат на бюджета към 31.12.2024 г. показва, че дирекция ТПН успешно изпълнява задачите от програмния бюджет.

В допълнение на възложените си функции дирекция ТПН изпълнява Инвестиция C10.I6 „Подкрепа на пилотна фаза за въвеждане на строително информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството като основа за цифрова реформа на строителния сектор в България“ (Инвестиция C10.I6) от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

В условията на голямо натоварване, допълнителен сериозен ангажимент, свързан с изпълнение на инвестицията по НПВУ и намален състав, планираните дейности на дирекцията са изпълнени ефективно с оглед постигане целите на административното звено.

Към 31.12.2024 г. дирекция ТПН показва висок потенциал при съвместяването на изпълнението на нетипични за дирекцията дейности от Инвестиция C10.I6 с извършване на нормативната дейност от функционалната компетентност на дирекцията, както и високо професионално ниво при изпълнение на функциите, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) № 305/2011 и Регламент (ЕС) № 2019/515 и на Звеното за контакт относно строителните продукти.

Дирекция за национален строителен контрол В изпълнение на стратегическите цели по провеждане на държавната политика в областта на националния строителен контрол, Дирекция за национален строителен контрол е извършила за периода от 01.01.2024 до 31.12.2024 год., както следва:

Извършени проверки на строежи, на строителни книжа и строителни продукти за спазването на основните изисквания към строежите, включително спазване на плановете за безопасност и здраве (ПБЗ) – общо 38 748 бр.

Дейност по премахване на незаконни строежи Издаване на административни актове в резултат на осъществен контрол Въвеждане в експлоатация на строежите от I, II и III категория Съставени АУАН-за установени нарушения на разпоредбите на ЗУТ и нормативните актове по прилагането му са съставени общо 389 акта по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Проведени административнонаказателни производства Проведени процедури по издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор и отразяване на промени на обстоятелствата по издадено удостоверение Дейност по обработване на постъпили запитвания, жалби, сигнали и молби на физически и юридически лица През 2024 г. от ДНСК са реализирани приходи по Тарифа 14 от такси за въвеждане в експлоатация на строежи; от наложени глоби и имуществени санкции по наказателни постановления; от събрани вземания във връзка с извършени разходи по принудително премахнати незаконни строежи и от такси за предоставяне на достъп до обществена информация, на обща стойност 5 539 047 лв., в това число  407 569 лв. от събрани вземания във връзка с извършени разходи по принудително премахнати незаконни строежи и наложени глоби и имуществени санкции по наказателни постановления и споразумения.

По програма 2100.03.00 „Ефективна администрация и координация“ са усвоени бюджетни средства в размер на 25 790 933 лв. и средства в размер на 8 111 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС

В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на останалите програми за постигането на стратегическите цели на МРРБ. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите във всички области на политиките, разходите за тях са изведени в самостоятелна програма „Ефективна администрация и координация“.

Дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) - през отчетния период 01.01.2024 – 31.12.2024 г. дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) предостави комплексни бизнес ориентирани информационни услуги с гарантирано качество. Осигури информационната сигурност на системите, работещи с некласифицирана и класифицирана информация с оглед защитата им срещу неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване, доколкото такива събития или действия могат да нарушат достъпността, автентичността, целостта и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни, а също така на предоставяните електронни услуги, свързани с тези системи.

Дирекция ИОСС осигури непрекъсваемостта и качеството на работните ИТ процеси в МРРБ чрез планиране и осигуряване администрирането, поддръжката и развитието на информационните обекти: хардуер, софтуер, мрежова инфраструктура, информационни системи.

Дирекцията координира и подпомага провеждането на държавната политика в областта на сигурността - защитата на класифицираната информация, защитата при бедствия, противодействие на тероризма и отбранително-мобилизационната подготовка (ОМП).

Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“ - В следствие на дейностите и функциите, които осъществява дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“, към 31.12.2024 г. са постигнати следните резултати:

Организирана е дейността по набиране и подбор на персонала, кариерно израстване и развитие на служителите от министерството, повишаване на професионалната квалификация и обучение, като са обявени и проведени конкурсни процедури, процедури по мобилност, подбори и обучения. Изготвени са административни актове, свързани с възникване, изменение и прекратяване на служебни и трудови правоотношения, заповеди за разрешаване/прекратяване ползването на отпуск на служителите, за провеждане на обучения. Изготвени са документи, свързани с управлението на човешките ресурси и вътрешния документооборот, обработени са болнични листове. Проведени са годишните профилактични прегледи на очите и оценка на състоянието на зрението на служителите. Попълнена и актуализирана е информацията в Интегрираната информационна система на държавната администрация.

Организирано е движението на документите и кореспонденцията в министерството чрез деловодната система АИС „АКСТЪР-ОФИС“ и съпътстващите комуникационни канали. Изпълняват се дейностите по административното обслужване на юридически и физически лица на „едно гише“ и по поддържане на учрежденския архив чрез деловодната система. Координирана е подготовката на материалите на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет за заседанията на Министерския съвет.

Инспекторатът на МРРБ - за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., Инспекторатът на МРРБ е извършил общо 45 /четиридесет и пет/ проверки, в т.ч. на декларациите за несъвместимост, подадени от назначените служители през 2024 г.

При някои от проверките са установени пропуски, с оглед на което са дадени препоръки за подобряване на дейността и в определените от Инспектората срокове, ръководителите на проверените структури са представили необходимата информация за изпълнение на препоръките. Във връзка с констатирани нарушения са изготвени актове за установяване на административно нарушение срещу виновните длъжностни лица и е образувано едно дисциплинарно производство.

През периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. са постъпили двадесет и шест сигнала по реда на Административнопроцесуалния кодекс, по които са предприети съответните действия.

В изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2021 г. – 2027 г. е изготвен Антикорупционен план на МРРБ за 2024 г., който включва мерки и по отношение на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра.

Инспекторатът е осъществил контрол по спазване на нормативно определените срокове за подаване на декларациите за имущество и интереси (ежегодни и встъпителни) от лицата по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК, чиито орган по назначаването е министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Дирекция „Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество“ - Подготвени и разпространени са 211 съобщения до медиите, включително за обществени консултации. Организирани и проведени са 17 интервюта. Отговорено е на 150 запитвания от медии. Подготвена е информация за 89 публични събития, посещения или работни срещи, включително с международен характер. Съгласувани са 144 проекта на съобщения за медиите, част от пакета с документи за разглеждане от МС. Публикувани за обществено обсъждане са 24 проекта на документи. Изготвени са 66 поздравителни адреса или благодарствени писма и 112 заповеди за командировка на служители на министерството в чужбина, за които са издадени билети и медицински застраховки.

Представител на дирекцията участва в подготовката и в проведения на 16 май 2024 г. в Париж преглед по присъединяването в рамките на КПРР на ОИСР, завършил с положително становище за България.

Дирекцията координира наблюдението и отчитането на изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН, както и в сферата на правата на човека. Като Секретариат на Националната група за координация на дейностите за изпълнението на Дунавската стратегия се изпълняват регулярно ангажиментите по стратегията.

Координира се цялостната дейност на МРРБ, свързана с членството на България в ЕС..

Изготвени са  255 резюмета на материали за заседанията на МС. Осигурени са 77 писмени и устни преводи. Всички официални срещи в министерството са осигурени протоколно и са отразени.

Дирекция „Вътрешен одит“ - В периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. дирекция „Вътрешен одит” е изготвила Годишен доклад за дейността по вътрешен одит за 2023 г. Докладът съдържа обобщена информация за дейността по вътрешен одит, включително на второстепенните разпоредители с бюджет и търговските дружества с държавно участие в капитала към МРРБ, в които има изградени самостоятелни структури за вътрешен одит. Докладът е предоставен на министъра на финансите в нормативно определения срок. В периода е изготвен и Годишен план за дейността на дирекция „Вътрешен одит“ за 2025 г.

Дирекция „Вътрешен одит“ е постигнала целите, заложени в Стратегическия план за 2023 г. – 2025 г. Изпълнени са 13 одитни ангажименти. През отчетния период са направени 107 констатации, като 79 от тях са с отрицателен характер. Дадени са 32 препоръки, които са приети от ръководството. Ефектът от изпълнението на препоръките ще доведе до подобряване на функционирането на вътрешния контрол и съответствие на процесите с действащото законодателство, което от своя страна потвърждава значимостта на вътрешния одит за подобряване на дейността на одитираните единици.

Дирекция „Финансово-стопански дейности“ изготви тригодишната бюджетна прогноза; изготви и представи ежемесечната заявка за осигуряване на лимит на МРРБ, изготви консолидирани ежемесечни и тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета, на сметките за СЕС и по други международни програми и договори, организира, координира и обобщи отчета за изпълнението на капиталовите разходи. Организира и осъществи финансовата и счетоводната политика на министерството в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, Закона за счетоводството, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Сметкоплана на бюджетните организации, приложимите счетоводни стандарти и други нормативни актове, регламентиращи финансовата дейност. Дирекцията осъществява и стопанските дейности в министерството като осигурява поддръжката и ремонта на движимото и недвижимото имущество, контролира и отговаря за правилната техническа експлоатация и поддръжка на ведомствения автотранспорт и др.

Дирекция „Обществени поръчки“ - в изпълнение на възложените ѝ функции дирекция „Обществени поръчки“ планира, организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки а именно: изготви План-график за провеждането на обществените поръчки в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2024 г.; извърши преглед на постъпилите 82 докладa за стартиране на обществени поръчки и приложени към тях технически спецификации и методики, за пълнота и законосъобразност в съответствие с ЗОП и Вътрешните правила за управление на цикъла на ОП в МРРБ; изготви общо 47 документации по процедурите за възлагане на обществените поръчки, обяви с приложенията по чл. 20, ал. 3 от ЗОП, покани с приложенията по чл. 82 от ЗОП, и договори за директно възлагане; проведе директно възлагане на 34 обществени поръчки в съответствие с нормативните изисквания и приложимите правила за обществените поръчки; изготви и организира сключването на 67 договора за възлагане на обществените поръчки; изготви и организира сключването на 19 допълнителни споразумения към договори за обществени поръчки; извърши предварителен контрол на 58 проектa на документации на обществени поръчки на АПИ и АГКК; изготви 8 становища по подадени жалби и осъществи процесуално представителство пред съдебните институции и КЗК; води регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки; подготви и изпрати за публикуване необходимата информация при възлагането на обществени поръчки до Агенцията по обществени поръчки и „Официален вестник“ на Европейския съюз; съхрани документацията по проведените обществени поръчки.

Дирекция „Правна“ - през отчетния период служителите от дирекция „Правна“ са оказвали правна помощ на ръководството и на звената в министерството с оглед законосъобразното осъществяване на техните функции. Осъществено е процесуално представителство на държавата, министъра и МРРБ по около 500 дела, голям процент от които са дела, образувани поради наложени финансови корекции по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативни програми „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. и „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., както и по програмите за трансгранично сътрудничество към дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Изготвени и депозирани са искови молби, отговори на искови молби, жалби, становища и други документи, необходими за представяне пред органите на съдебната власт. Изготвени са значителен брой становища и отговори по постъпили запитвания, включително и от други дирекции в МРРБ, по въпроси от компетентността на министерството, свързани с прилагането на Закона за собствеността, Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията и др. приложими нормативни актове. Изготвени са множество становища и са предоставени документи и информация на разследващите органи в Република България. Предприети са необходимите правни действия за събиране вземанията на министерството, като са изготвени покани за доброволно изпълнение. Образувани са изпълнителни производства пред частен или държавен съдебен изпълнител.

В дирекцията са постъпили и разгледани 137 заявления за достъп до обществена информация. На 62 заявления са изготвени отговори до заявителите с предоставяне на исканата информация. По 24 от постъпилите заявления са изготвени решения за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ въз основа на представено мотивирано становище от съответната дирекция за наличието на информацията и нейния характер, а по едно от заявленията е изготвено решение, с което е отказан достъп до исканата информация. По 6 заявления е предоставен частичен достъп до исканата обществена информация. По 29 заявления са изготвени писма, с които заявленията са препратени по компетентност съгласно чл. 32 от ЗДОИ.

Ежедневно служителите от дирекция „Правна“ осъществяват проверка по законосъобразност на документация по процедури по Закона за обществените поръчки, проекти на договори и споразумения, страна по които е МРРБ и др.

Осъществява се участие в работни групи и комисии, в които се поставят за разрешаване въпроси от компетентността на дирекция „Правна“. Представители на дирекция „Правна“ участват и в междуведомствени работни групи за разрешаването на приоритетни задачи от компетенциите на МРРБ.

Осъществява се и участие в обсъждането и подготовката на проекти на нормативни и административни актове, като включително се изготвят и окомплектоват преписки за внасяне в Министерския съвет.

ГД “ГРАО“ - постигнатите резултати от изпълнението на програма „Ефективна администрация и координация” за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. съответстват на планираните, като в повечето от случаите ги надвишават.

Информационната система на ГРАО е една от най-важните информационни системи в страната, тя е базова информационна система по отношение на данните от гражданската регистрация. Предоставяните от ЕСГРАОН данни за гражданската регистрация на лицата имат задължителен характер за останалите информационни системи, извършващи административно обслужване на населението.

В резултат от изпълнението на програмата се съхраняват и поддържат в актуално състояние данните на лицата, подлежащи на гражданска регистрация, които се ползват при административното обслужване на физическите лица и се предоставят на други институции за изпълнение на законоустановените им задълженията (Национална агенция по приходите, МВР, НОИ, НЗОК и др.). Предоставените от информационната система данни за гражданската регистрация на лицата имат задължителен характер за останалите информационни системи. Развит и усъвършенстван е приложният софтуер за поддържаните от ГД ГРАО електронни регистри. Осигурена е точност, пълнота и взаимообвързаност на данните от гражданската регистрация и е осигурена адекватна защита на обработваните лични данни. В резултат от изпълнението на програмата се съхраняват и поддържат в актуално състояние данните на лицата, подлежащи на гражданска регистрация. Осигурени са и всички дейности, произтичащи Изборния кодекс, във връзка с проведените избори. Всички постъпили подписки по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление са проверени в срок. Изпълнението на програмата е създало предпоставки за подобряване на контрола и методологията на дейностите, свързани с гражданската регистрация и подобряване на административното обслужване на физическите лица и органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ (МЗХ) Отчет на разходите по бюджета на Министерство на земеделието и храните по области на политики и бюджетни програми

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на МЗХ · 303 743 700 · 442 467 320 · 442 125 425

2200.01.00 · Политика в областта на земеделието и селските райони · 234 390 600 · 358 616 349 · 358 356 417

2200.01.01 · Бюджетна програма „Земеделски земи” · 53 009 100 · 66 358 101 · 66 354 495

2200.01.02 · Бюджетна програма „Природни ресурси в селските райони” · 99 000 · 117 249 · 117 249

2200.01.03 · Бюджетна програма „Растениевъдство” · 34 039 900 · 55 724 340 · 55 723 761

2200.01.04 · Бюджетна програма „Хидромелиорации” · 31 279 000 · 34 252 695 · 34 222 208

2200.01.05 · Бюджетна програма „Животновъдство” · 4 263 200 · 7 416 426 · 7 416 426

2200.01.06 · Бюджетна програма „Организация на пазарите и държавни помощи” · 2 104 600 · 2 373 115 · 2 373 115

2200.01.07 · Бюджетна програма „Агростатистика, анализи и прогнози” · 1 150 000 · 958 931 · 958 931

2200.01.08 · Бюджетна програма „Научни изследвания” · 0 · 0 · 0

2200.01.09 · Бюджетна програма „Съвети и консултации” · 1 445 000 · 1 837 766 · 1 837 766

2200.01.10 · Бюджетна програма „Земеделска техника” · 1 139 000 · 828 916 · 828 916

2200.01.11 · Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига” · 104 963 800 · 188 364 617 · 188 139 357

2200.01.12 · Бюджетна програма „Подобряване на живота в селските райони” · 898 000 · 384 193 · 384 193

2200.02.00 · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 7 169 000 · 10 032 244 · 9 994 508

2200.02.01 · Бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” · 7 169 000 · 10 032 244 · 9 994 508

2200.03.00 · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 40 262 200 · 48 220 803 · 48 220 638

2200.03.01 · Бюджетна програма „Специализирани дейности в горските територии” · 35 262 200 · 40 571 369 · 40 571 204

2200.03.02 · Бюджетна програма „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита” · 5 000 000 · 7 649 434 · 7 649 434

2200.04.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 21 921 900 · 25 597 924 · 25 553 862

Отчет на консолидираните разходите по бюджетните програми в рамките на съответните области на политики/функционални области

ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ на · Kонсолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи

Министерството на земеделието и храните

Класификационен код · (в лева) · Общо разходи · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо ведомствени · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо администрирани · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС

Общо разходи · 619 357 688 · 442 125 425 · 177 232 263 · 506 291 312 · 366 025 778 · 140 265 534 · 113 066 376 · 76 099 647 · 36 966 729

2200.01.00 · Политика в областта на земеделието и селските райони · 530 734 958 · 358 356 417 · 172 378 541 · 418 167 815 · 282 698 338 · 135 469 477 · 112 567 143 · 75 658 079 · 36 909 064

2200.01.01 · Бюджетна програма „Земеделски земи” · 66 354 495 · 66 354 495 · 0 · 65 838 193 · 65 838 193 · 0 · 516 302 · 516 302 · 0

2200.01.02 · Бюджетна програма „Природни ресурси в селските райони” · 117 249 · 117 249 · 0 · 117 249 · 117 249 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.03 · Бюджетна програма „Растениевъдство” · 56 274 963 · 55 723 761 · 551 202 · 56 190 774 · 55 639 572 · 551 202 · 84 189 · 84 189 · 0

2200.01.04 · Бюджетна програма „Хидромелиорации” · 34 222 208 · 34 222 208 · 0 · 4 922 208 · 4 922 208 · 0 · 29 300 000 · 29 300 000 · 0

2200.01.05 · Бюджетна програма „Животновъдство” · 7 416 426 · 7 416 426 · 0 · 5 726 935 · 5 726 935 · 0 · 1 689 491 · 1 689 491 · 0

2200.01.06 · Бюджетна програма „Организация на пазарите и държавни помощи” · 2 373 115 · 2 373 115 · 0 · 2 373 115 · 2 373 115 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.07 · Бюджетна програма „Агростатистика, анализи и прогнози” · 4 305 986 · 958 931 · 3 347 055 · 4 305 986 · 958 931 · 3 347 055 · 0 · 0 · 0

2200.01.08 · Бюджетна програма „Научни изследвания” · 95 768 743 · 0 · 95 768 743 · 95 111 903 · 0 · 95 111 903 · 656 840 · 0 · 656 840

2200.01.09 · Бюджетна програма „Съвети и консултации” · 7 576 614 · 1 837 766 · 5 738 848 · 7 576 614 · 1 837 766 · 5 738 848 · 0 · 0 · 0

2200.01.10 · Бюджетна програма „Земеделска техника” · 828 916 · 828 916 · 0 · 828 916 · 828 916 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.11 · Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига” · 247 162 505 · 188 139 357 · 59 023 148 · 166 842 184 · 144 071 260 · 22 770 924 · 80 320 321 · 44 068 097 · 36 252 224

2200.01.12 · Бюджетна програма „Подобряване на живота в селските райони” · 8 333 738 · 384 193 · 7 949 545 · 8 333 738 · 384 193 · 7 949 545 · 0 · 0 · 0

2200.02.00 · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 14 243 069 · 9 994 508 · 4 248 561 · 14 114 316 · 9 865 755 · 4 248 561 · 128 753 · 128 753 · 0

2200.02.01 · Бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” · 14 243 069 · 9 994 508 · 4 248 561 · 14 114 316 · 9 865 755 · 4 248 561 · 128 753 · 128 753 · 0

2200.03.00 · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 48 712 202 · 48 220 638 · 491 564 · 48 376 642 · 47 942 743 · 433 899 · 335 560 · 277 895 · 57 665

2200.03.01 · Бюджетна програма „Специализирани дейности в горските територии” · 41 062 768 · 40 571 204 · 491 564 · 41 001 710 · 40 567 811 · 433 899 · 61 058 · 3 393 · 57 665

2200.03.02 · Бюджетна програма „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита” · 7 649 434 · 7 649 434 · 0 · 7 374 932 · 7 374 932 · 0 · 274 502 · 274 502 · 0

2200.04.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 25 667 459 · 25 553 862 · 113 597 · 25 632 539 · 25 518 942 · 113 597 · 34 920 · 34 920 · 0

ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Стратегическите цели на политиката са:

Политиката в аграрния сектор е съобразена с приоритетите и целите на Националната програма за развитие България 2030, която установява стратегическата рамка за развитие на страната до 2030 година. Един от включените в Програмата приоритети е Устойчиво селско стопанство, изразено, чрез подприоритетите за Структурна и секторна балансираност на селското стопанство, Доходи на земеделските производители, Конкурентоспособност на селското стопанство, Роля на аграрния отрасъл за опазване на околната среда, Управление на рибарството и аквакултурите. Реализацията им гарантира последователност на прилаганата до момента политика в сектора и укрепване на устойчивостта на селското стопанство в дългосрочен план.

Съществено отражение върху аграрната политика има прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет, одобрен от Европейската комисия през м. декември 2022 г. Изпълнението на Плана стартира през 2023 г., чрез адресиране на потребностите от модернизиране и технологично обновяване на сектора, засилване трансфера на знания, задълбочаване на взаимовръзките между наука и практика, екологизиране на земеделските практики, диверсификация на икономическите дейности в селските райони, подобряване качеството на храните, укрепване на стопанствата на млади фермери, на малки и средни стопанства.

Важни приоритети на аграрната политика се реализират и чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). За устойчиво селско стопанство чрез НПВУ се предвижда да бъдат изпълнени инвестиции, целящи повишаване на конкурентоспособността и екологичната устойчивост на аграрния отрасъл, ускоряване на технологичната модернизация на земеделските стопанства и широко навлизане в практиката на дигитални иновации, позволяващи по-ефективно използване на ресурсите.

В периода 2023-2025 г. в аграрната сфера се прилагат и политики, произтичащи от разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за животновъдството, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за храните, Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за лозата и виното и др.

Оперативни цели:

Структурна и секторна балансираност на селското стопанство; Технологична и екологична модернизация на земеделските стопанства, съчетана с ускорено въвеждане на иновациите и дигиталните решения в земеделската практика; Нарастване на производството на биологични продукти; Устойчиво използване и ефективно управление на природните ресурси; Качествени и безопасни храни за потребителите; Висок здравословен статус на животните и хуманно отношение към тях; Въвеждане на икономическите механизми от Общата селскостопанска политика на ЕС за развитие на устойчиви земеделски стопанства; Развитие на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор в условията на членство в ЕС и други.

Според разпоредбите на ПМС 302/2022 г. за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕФСУ, за програмен период 2021 – 2027 г., след формирането на Комитет за наблюдение на Стратегическия план 2023-2027 г., функциите на Комитета за наблюдение на ПРСР се поемат от Комитета за наблюдение на Стратегическия план. Разплатените към 31.12.2024 г. субсидии по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. представляват 78,8% от целия наличен бюджет на ПРСР, или 5 841,6 млн. лв. публични средства (общо: средства от ЕЗФРСР и от национален бюджет). Същевременно, договорените средства (без отчитане на поети бъдещи+преходни задължения по мерките с многогодишен ангажимент от ПРСР) представляват 94,0 % спрямо целия бюджет на ПРСР, или 6 969,8 млн. лв. публични средства.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел за съответната област на политика Изпълнението на стратегическата и оперативните цели на политиката за развитие на селските райони в края на програмния период ще доведе до следните ползи/ефекти за обществото: Създаване на благоприятна икономическа среда за развитие на селските райони; Увеличаване на производството на преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване качеството на произвежданата преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване и модернизация на инфраструктурата в селските райони; Намаляване на миграцията от селските райони; Подкрепа на предприемачеството в селските райони; Въвеждане и прилагане на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за постигане на устойчив модел на управление на земята, за опазване на водите и почвените ресурси, на ценни местообитания и природни системи; Разширяване на инвестициите в земеделието за производството на висококачествени, екологично чисти и разнообразни земеделски продукти; Оползотворяване на продуктовия потенциал от национални ресурси - почва, вода, климат, работна ръка, както и прилагане на иновационни технологии в производството на растителни продукти; Запазване на националния растителен генофонд за нуждите на селекцията; Повишено предлагане на екологично чисти и разнообразни растителни продукти; Подобрено усвояване на средствата от Европейските фондове и Националния бюджет; Ефективна организация, производство и управление на животновъдството, в т.ч. на развъдната дейност; Осигуряване на условия за развитие на биологично производство, което от своя страна допринася едновременно за: опазване на околната среда - укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието, производство на здравословни храни; Високоефективен контрол за стриктното спазване на правилата за производство в лозаро-винарския сектор, с което се гарантира на обществото автентичността, произхода и качеството на крайния продукт – виното; Гарантиране конкурентоспособността на българските вина на европейския и световен пазар; Извършване на качествени услуги по селекция и репродукция, водещи до повишаване на продуктивността и ефективно използване на селскостопанските животни; Съхраняване на уникалните национални генетични ресурси в животновъдството; Поддържане и съхранение на автохтонните национални породи, чрез Националния генетичен резерв; Запазване генетичното разнообразие, чрез криоконсервационна програма за ex situ управление на генетичните ресурси в Република България; Повишаване интереса на фермерите към отглеждане на високопродуктивни животни под селекционен контрол. както и редица други.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.01.00 Политика в областта на земеделието и селските райони Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2024 г.

1 · Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП) · Млн. ха · 5 · 5

2 · Минимален дял на обработваемата земя в ИЗП · % · 66 · 69

3 · Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 4 200 · 3 799

4 · Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство – БДС/ГРЕ* · Хил. лева/ГРЕ · 25,3 · 29,2

5 · Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 3 000 · 889

6 · Подпомогнати земеделски стопани чрез директни плащания за подкрепа на дохода · Брой · 61 000 · 64 941

7 · Консултирани земеделски стопани · Брой · 16 000 · 15 774

8 · Съхранени породи животни · Брой · 44 · 48

9 · Стойност на спасената земеделска продукция в резултата на проведени активни противоградови въздействия · Млн. лева · 160 · 158

10 · Контрол, управление и регулиране на дейностите в областта на растителната защита · % · 100 · 100

11 · Контрол, управление и регулиране на дейностите по здравеопазване на животните и безопасността на храните · % · 100 · 100

Източник: НСИ – Икономически сметки за селското стопанство, първа оценка за 2023 г. – стойност на икономическите индикатори; *ГРЕ – годишна работна единица (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство)

По показателя „Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство“ се отбелязва превишение с 15,4% спрямо заложената за годината прогноза.

При показателите „Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство“ и „Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство“ е налице изоставане спрямо целевите стойности, съответно с 9,5% и със 70,4%, дължащо се основно на непропорционалния тренд на понижение на цените на производител на земеделската продукция спрямо тези на цените на стоките и услугите за текущо потребление в селското стопанство през 2023 г. и 2024 година. Допълнително влияние върху икономическите резултати на сектора оказва затруднената реализация на селскостопанската продукция на международните пазари, особено на важните за българския аграрен износ зърнени и маслодайни култури. Нестабилната външнополитическа обстановка, както и засиленият внос на украински земеделски продукти в ЕС и трети страни, са предпоставка за ограничаване на експортните възможности на българските аграрни и хранителни продукти.

Отчетената стойност на индикатора „Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП)“ е на нивото на заложената.

Заложеният показател „Консултирани земеделски стопани“ е изпълнен на 99 %. Всички желаещи земеделски стопани да получат съветнически услуги са обслужени, включително се предоставяха услугите дистанционно - през платформите за видеовръзки и/или чрез отговори на постъпили запитвания по електронната поща / рубриката „въпроси и отговори“ на интернет страницата на НССЗ.

Основните показатели за икономическата ефективност от противоградовата дейност – „стойност на спасената продукция“ в резултат на проведени активни въздействия и „спасена продукция на 1 лев текущи разходи“, се отчитат въз основа на „Методика за определяне икономическата ефективност на противоградовата защита” – УНСС, 1990 година. За определяне на непосредствения ефект от дейността на противоградовата защита в Република България от 1990 г. се използва методът на историческа регресия. Той се основава на сравняване на едни и същи показатели, характеризиращи събитието „град“ през текущата година и през поредица от години, аналогични по степен на градова активност до момента на изграждане на противоградовата система.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане Политиката в областта на рибарството и аквакултурите има за цел създаване на условия за устойчиво развитие на сектор „Рибарство“ (стопански и любителски риболов, производство на аквакултури, търговия и преработка на продукти от риболов и аквакултури).

През 2024 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изпълни редица действия за постигане на тази цел, в това число въвеждане на мерки за опазване на рибните ресурси и осъществяване на контрол над операторите в сектора на рибарството.

През последните години сектор „Рибарство“ бе значително засегнат от поредицата кризи следствие на Covid-19 и войната в Украйна, като бе изправен пред редица трудности и предизвикателства. С оглед смекчаване на последствията от тях, както и с цел стимулиране на операторите в сектора, през 2024 г. бе договорено увеличение на общия допустим улов (ОДУ) на калкан в Черно море (10% увеличение на квотата на Европейския съюз/ЕС) за следващите 4 години. В допълнение бе одобрено искането за прехвърляне на неусвоеното от ЕС (България и Румъния) през 2023 г. количество квота за улов на калкан (за България в размер на 7,76 тона) към риболовните възможности за 2025 година. В резултат, общите риболовни възможности на страната за улов на калкан през 2025 г. възлизат на 90,26 тона.

През отчетния период МЗХ активно участва в срещи с Европейската комисия (ЕК) и Генералната комисия по рибарство на Средиземно море (GFCM) на политическо и експертно ниво, сред които 17-ото заседание на Комитета за съответствие към GFCM през месец май 2024 г. и 47-ата годишна сесия на GFCM през месец ноември 2024 г., в рамките на която са приети редица мерки за управление на рибарството и опазване на рибните ресурси в Черно море (увеличаване на ОДУ и квотите за улов на калкан, в контекста на многогодишния план за управление на риболова на вида, удължаване срока за прилагането на преходни мерки за управление на черноморската бодлива акула и цацата, въвеждане на преходни мерки за управление на риболова на рапан, въвеждане на регионална пълна забрана за риболов на есетрови видове риба в Черно море и др.).

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.02.00 Политика в областта на рибарството и аквакултурите Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2024 г.

1 · Повишаване произведената продукция от аквакултури · Тон · 12 700 · 14 387,62*

2 · Годишна консумация на риба · Кг / човек · 6,0 · 6,2**

3 · Въведени мерки за управление на риболова и аквакултурите · Брой · 5 · 10

Данните, които се отчитат в края на 2024 г., отразяват последните налични данни:

* произведените количества от рибовъдните стопанства през 2022 г., източник ИАРА ** годишно потребление на риба и рибни продукти на лице от домакинство през 2023 г., източник Националния статистически институт.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪХРАНЯВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА

Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане Стратегическата цел на политиката в областта на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча е устойчиво развитие в дългосрочен план на горския сектор, опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча.

Оперативните цели са контрол и планиране; изпълнение на международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство и участие в работни форуми на Европейския съюз, подпомагащи политиките му в областта на горския сектор, както и осигуряване на международното сътрудничество по проблемите на горите; консултантски услуги на граждани и собственици на гори, на юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство. С изпълнението на стратегическите и оперативни цели се постига съхраняване и увеличаване на горите и дивеча, осъществява се контрол в горските територии; Опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча; Повишаване ефективността на превенцията и борбата с горските пожари и незаконните действия в горите; Устойчивост, в планирането на дейностите в горските територии и ефективно усвояване на средствата от европейски и международни програми за съхранение на горите.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.03.00 Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2024 г.

1 · Издадена на български и на английски език Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г. · Брой · 500 · 0

2 · Инвентаризация на горските територии и изработване на планове за ловностопански дейности и дейности по опазване на горските територии от пожари · Хил. ха · 430 · 446

3 · Изработване на областни планове за развитие на горските територии. · Брой · 2 · 2

5 · Състояние на запаса на благороден елен · Брой · 30 000 · 41 443

6 · Извършени проверки, свързани с контролната дейност по съхраняване и увеличаване на горите и дивеча. · Брой · 140 350 · 345 752

7 · Консултирани собственици на гори и ползватели на дървесина. · Брой · 2 600 · 2 600

Инвентаризацията на горите е процесът, при който периодично се установява състоянието на горите в страната с пробни площи и самолетни снимки. Основните задачи на инвентаризацията на горските територии са: създаване на актуална база данни за горските територии и ресурси, и изработване на горскостопанска карта. Планирането в горските територии има за основна цел постигане на устойчивост при ползване и възпроизводство на горските ресурси и функции, с цел да се гарантира опазването на биологичното разнообразие.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел Към отчетния период е достигната добра степен на изпълнение на очакваната полза/ефект за обществото в областта на политиката по отношение на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча, което е видно от изпълнение на заложените показатели и целеви стойности. Ефектът от изпълнението на политиката е постигнат при оптимално използване на наличните ресурси. За ключов индикатор „Изработване на областни планове за развитие на горските територии“ при заложена целева стойност от 2 бр. има изработени и утвърдени 2 броя.

Фактори, които оказват въздействие върху постигането на резултати по програмата са недостатъчно развитата информационна система за горите, липсата на горски кадастър и на Национална инвентаризация на горските територии, недостатъчно интегриране на дейностите по запазването на биологичното разнообразие с горското планиране и липсата на разработени и приети методики за остойностяване на обществените екосистемни ползи.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА и СЪОБЩЕНИЯТА (МТС) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) към 31.12.2024 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджета на МТС за 2024 г., като първостепенен разпоредител с бюджет.

Транспортният сектор на България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната. В тази връзка, мисията на Министерството на транспорта и съобщенията е постигането на устойчива и високоефективна транспортна система, която да съчетава по един балансиран начин всички видове транспорт и да подпомага регионалното развитие.

През отчетния период МТС концентрира усилията си към провеждане на една целенасочена, мотивирана и съобразена с европейските принципи транспортна политика. Чрез по-добра координация в действията си и да обезпечим ефективната връзка между дейността на министерството и предварително дефинираните приоритети, която да гарантира развитието на транспортната система на Република България. Продължава политиката на стриктен контрол върху разходите на дружествата от системата на МТС, както и да насърчаваме инвестиционната активност на бизнеса в транспорта, включително и чрез развитие на нормативната уредба.

Развитието на метрото в София значително улеснява ежедневието на жителите и посетителите на столицата с оглед на спестеното време и средства. В допълнение се подобряват и сигурността, надеждността и комфорта при пътуване в градски условия и се насърчава употребата на екологосъобразни видове транспорт, което води до по-чиста околна среда.

Основната цел на компонент „Транспортна свързаност“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е намаляване на въглеродния отпечатък на транспортния сектор чрез инвестиции в модернизацията и цифровизацията на железопътния сегмент. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат принос към зеления и цифров преход, повишаване на безопасността, както и към териториалната балансираност на растежа. Предложенията в компонент „Транспортна свързаност“ са в синхрон с приоритетите за развитие на екологосъобразните видове транспорт.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТС към 31.12.2024 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 696 301 800 · 1 071 729 312 · 1 057 531 492

2300.01.00 · Политика в областта на транспорта · 582 336 800 · 940 190 418 · 938 787 720

2300.01.01. · Бюджетна програма "Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура" · · 280 624 961 · 280 624 961

2300.01.02. · Бюджетна програма "Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност" · 577 148 800 · 653 737 963 · 652 526 092

2300.01.03. · Бюджетна програма "Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт" · 4 425 300 · 5 044 085 · 5 022 048

2300.01.04. · Бюджетна програма "Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт" · 762 700 · 783 409 · 614 619

2300.02.00 · Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност · 88 115 300 · 92 526 008 · 79 783 045

2300.02.01. · Бюджетна програма "Развитие на съобщенията и цифровата свързаност" · 88 115 300 · 92 526 008 · 79 783 045

2300.03.00  ·  Бюджетна програма "Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза" · 25 849 700 · 39 012 886 · 38 960 727

Преглед на изпълнението на политика в областта на транспорта Основните цели на министерството в рамките на политиката в областта на транспорта са свързани с:

Интегриране на българската транспортна система в европейската и утвърждаване на приоритетната й роля в региона;

Повишаване на икономическата ефективност;

Повишаване на конкурентоспособността на българската транспортна система;

Осигуряване на транспортни услуги на населението на достъпни цени;

Подобряване на условията за лоялна конкуренция между и в различните видове транспорт;

Устойчив ръст на вътрешните и международните превози;

Постигане на високо ниво на енергийна ефективност на транспортния сектор;

Постигане и поддържане висока степен на безопасност и сигурност;

Висока надеждност на експлоатацията;

Намаляване на негативното влияние на транспортната дейност върху околната среда;

Намаляване броя и щетите от произшествията;

Постигане на високо ниво на професионална компетентност.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Политика в областта на транспорта ·   Мерна единица

Наименование на индикатора · · Програма 2024 г. · Отчет 2024 г.

1.Повишаване на среднoпретеглена скорост на движение по железопътната инфраструктура · Км/ч · 78,5 · 78,5

2. Реализирани влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД · Влаккм · 21 042 909 · 21 571 603

Ключов индикатор за изпълнението на политиката в областта на транспорта, който отчита подобряването на състоянието на железопътния транспорт е Повишаване на среднoпретеглена скорост на движение по железопътната инфраструктура. По-високата скорост на движение по жп мрежата е свързана с по-добра инфраструктура и гарантира намаляване времепътуването и повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт. За отчетния период са постигнати 78,5 км/ч, което представлява 100% изпълнение на заложените в плана за 2024 г.

Показател за полза/ефект от изпълнението на Политиката в областта на транспорта, пряко отчитащ подобряването на състоянието на железопътния транспорт, са Реализираните влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, който отчита извършената влакова работа като включва, както превозите обект на задължителните превозни услуги (ЗОУ), така и търговските превози. За отчетния период са реализирани 21 571 603 влаккилометри, което представлява 102,51% от планираните за 2023 г. (в отчетените влаккилометри са включени и тези, извършени от резервен и извънреден автобусен транспорт).

В обхвата на Политика в областта на транспорта попадат следните бюджетни програми:

Програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ Програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ Програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ Програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.

Бюджетна програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ Транспортният сектор е ключов за българската икономика, както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори в икономиката, така и заради собствения му принос в брутната добавена стойност и заетостта.

Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията през 2024 г. са отчетени средства за капиталови трансфери в общ размер на 277 732,9 хил. лв., в т.ч. за ДП „Национална компания "Железопътна инфраструктура“ в размер на 145 675,5 хил. лв., за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД в размер на 61 538,9 хил. лв. и за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура"в размер на70 518,5 хил. лв.

Дейностите в ДП НКЖИ са регламентирани от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, международните споразумения за железопътни превози, по които Република България е страна и са съобразени с изискванията на директивите и Регламентите на Европейската комисия. Съгласно действащото законодателство на Компанията е възложено стопанисването и управлението на предоставените ѝ активи (публична и частна държавна собственост) и изпълнението на посочените дейности.

Като управител на железопътната инфраструктура в България, НКЖИ организира дейността си в съответствие с 5-годишен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията, от една страна, и НКЖИ, от друга страна по чл. 25 (1) от ЗЖТ, 10-годишна програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура и нейната безопасна и надеждна експлоатация, включително при бедствия, терористични действия и военни конфликти по чл. 27 от ЗЖТ, бизнес-програма за пет годишен период, годишна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура по чл. 28 от ЗЖТ. Предоставяните по реда на Закона за държавния бюджет средства на ДП НКЖИ под формата на капиталов трансфер за ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) и субсидия за текуща дейност покриват само разходи, свързани с изпълнението на възложените от държавата дейности.

С предоставените средства като капиталов трансфер през 2024 г. се осигурява изпълнението и съответното финансиране на проекти от инвестиционната програма на предприятието за ремонт, рехабилитация и изграждане на обекти от железопътната инфраструктура, някои от които са:

ПРОЕКТ 3 „Ремонт на железния път и съоръженията за поддържане на достигнатите скорости“. Към 31.12.2024 година усвоените капиталови трансфери са в размер на 15 929 137 лв.

Обект № 1. „Реконструкция на гърловините и коловозното развитие на гара Своге, изграждане на нова маршрутно-компютърна централизация и преустройство на контактната мрежа“. Гара Своге е част от 2-ра главна железопътна линия, която в отсечката София-Мездра е с категория „Железопътна магистрала”. Съществуващото горно строене включва шест коловоза от които два глухи, обикновени стрелки тип-49 1:9 300 и 1:9 190 и едностранни и двустранни английски стрелки. Ефект от изпълнение на строително-монтажните работи:

облекчаване на експлоатационната дейност и поддръжка на гарата;

увеличаване на пропускателната способност;

подобряване на комфорта на пътуване;

осигуряване на безпрепятствено движение на возилата в района на гарата.

Обект № 2. „Подновяване на железния път и контактната мрежа в междугарието Дъбово-Гурково с дължина 15 810 м“ Ефект от изпълнение на строително-монтажните работи:

С изпълнението на ремонта на железния път в съответствие с техническите норми за поддържане и ремонт, ще се гарантира сигурност и безопасност на движение на влаковете и тяхната надеждност, като се осигурява:

управлението на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност, гарантиращи надеждна експлоатация;

скоростни условия, трайно възстановяване на проектната скорост 100 км/час гарантиращо устойчив График на движение на влаковете;

капацитет на трафика, даващ възможност за ефективно използване на направления по железопътната мрежа;

комфорт на пътуване за запазване и привличане на клиенти;

подобряване параметрите на железния път в геометрично отношение и като конструкция.

понижаване на разходите за текущо поддържане на железния път и съоръженията.

Обект № 3. „Механизирано подновяване на железния път и контактната мрежа в междугарието Гурково–Твърдица 8 623 м“ /включително 2-ри коловоз г. Твърдица/.

Очакван ефект от изпълнението на поръчката:

С изпълнението на ремонта на железния път и стрелките в съответствие с техническите норми за поддържане и ремонт, ще се гарантира сигурност и безопасност на движение на влаковете и тяхната надеждност, като се осигурява:

управлението на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност, гарантиращи надеждна експлоатация;

скоростни условия, гарантиращи устойчив График на движение на влаковете. Запазване на скоростта по книжка разписание;

капацитет на трафика, даващ възможност за ефективно използване на направления по железопътната мрежа;

комфорт на пътуване за запазване и привличане на клиенти;

подобряване параметрите на железния път в геометрично отношение и като конструкция;

понижаване на разходите за текущо поддържане на железния път и съоръженията.

Обект № 4. „ЖП линия № 2 София-Горна Оряховица-Варна – реконструкция – Неотложно укрепване на изветрял скален откос от км 470+542 до км 471+250 път 1 и от км 470+584 до км 471+250 път 2 в междугарието Каспичан-Провадия“.

Трасето на железния път в участъка от км. 470+460 до км. 471+200 по 2-ра главна жп линия София – Горна Оряховица – Варна преминава през траншея със стръмни откоси с наклон към път №1 и път №2 в междугарието Каспичан - Провадия и височина до 15 м. Геологията на траншеята е изградена от изветрели и силно напукани варовикови скали, с наклон спрямо железния път 60-700 ПРОЕКТ 4: „Модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства“.

Към 31.12.2024 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 3 950 870 лв.

Обект № 1. „Оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка София-Мездра-Червен бряг – по обособена позиция 1: „Изграждане на оптична кабелна мрежа в участък София-Мездра от 2-ра главна жп линия – етап 1“ и обособена позиция 2 „Изграждане на оптична кабелна мрежа в участък Мездра-Червен бряг от 2-ра главна жп линия – етап 2“.

Описание на обекта в частта Оптична кабелна мрежа – включва инсталиране на 141 км. оптичен кабел с 48 броя оптични влакна, въздушно на стълбовете на КМ.; изграждане на отклонения до всички прелези, помещения на ОТ, ОСП, Подрайони, подстанции, и др. характерни точки. Изграждане на структурно окабеляване в гарите. Ремонт на помещения за осигуряване на бъдещо инсталиране на апаратури. Измервателна техника и уреди за ремонт и поддръжка на оптичният кабел и автомобили за екипите по поддръжка.

Обект № 2. „Доставка, инсталиране и конфигуриране на цифрова телекомуникационна апаратура за модернизация на съобщителната мрежа по 5-та главна жп линия в участъка Благоевград-Кулата“.

Цифровата телекомуникационна мрежа е морално и технически остаряла, но е необходимо да се осигурява непрекъсната и надеждна работа на ТК мрежа на ДП ДП НКЖИ.

Подмяната ще даде възможност за въвеждане на нови IT и телематични приложения и програми. Предоставяне на свободен капацитет на МВР, ДА ЕУ и др.

Обект № 3. „Модернизация на осигурителните системи по трета главна жп линия в участъка Дунавци-Желю войвода“ по обособени позиции:

Обособена позиция 1: „Инженеринг в гарите Казанлък, Гурково, Твърдица, Шивачево, Гаврилово и Желю войвода по трета главна линия, чрез модернизация на съществуващите осигурителни техники“; Обособена позиция 2: „Проектиране и изграждане на компютърна визуализация за участъка Дунавци-Желю войвода при влаков диспечер в гара Пловдив“.

Гарите Казанлък, Гурково, Твърдица, Шивачево, Гавраилово, Желю войвода са съоръжени с маршрутно-релейни централизации тип Н-68 с импулсни и фазочуствителни релсови вериги 25 Hz пуснати в експлоатация в периода 1969 – 1974 г.

Обект №4. „Монтаж на апаратура от демонтирани АПУ след изграждане на надлези от обекта Пловдив -Бургас Фаза 2 – 6 броя“.

Обектът предвижда пресъоръжаване на АПУ с технологично остаряла апаратура и с изчерпан експлоатационен ресурс с годна апаратура, демонтирана от обекта Пловдив -Бургас Фаза 2  по изграждане на нови пътни надлези.

ПРОЕКТ 5: „Модернизация и реконструкция на тягови подстанции“.

Към 31.12.2024 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 148 893 лв.

Обект №1. „Ремонт на контактната мрежа от км. 304+650 до км. 306+100 по ІІ-ра главна жп линия София-Горна Оряховица-Варна (Козаревец)“.

С изпълнението на проекта ще се постигне:

- повишаване надеждността, безопасността и цялостното функциониране на подсистемата, чрез замяна на съществуващото (морално остаряло) оборудване със съвременно ПРОЕКТ 7: „Удвояване и електрификация на железопътна линия Карнобат-Синдел“. Към 31.12.2024 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 14 765 788 лв.

Обект № 1. „Жп участък Лозарево-Прилеп от км 18+663 до км 23+108, включително жп тунел № 1“. Обектът е преходен от 2013 г. Строителните работи по изграждане на тунелната конструкция са преустановени.

Тунел 1 в участъка Лозарево - Прилеп представлява двупътен железопътен тунел с дължина 2811 м, от които 2426 м се изграждат по тунелен способ (NATM с изпреварваща калота по взривен метод – ~ 2030 м, механичен способ ~ 396 м) и 385 м – по открит способ (Cut & Cover method). Към момента напълно завършени са 1749 м (~ 62%) – остават 1062 м, от които 777 м по тунелен способ и 285 м по открит способ. С изграждането му проектната скорост на участъка Лозарево – Прилеп се повишава до 130 км/час, а дължината на железния път се намалява с 5 434,92 м, което е най-голямото скъсяване при реализацията на проекта за удвояване и електрификация на железопътната линия Карнобат - Синдел ПРОЕКТ 11: „Възстановяване на проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна“. Към 31.12.2024 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 25 631 883 лв.

Жп линията Русе – Варна е първата железопътна линия, построена на територията на Република България. Железопътната линия е най-пряката жп връзка между Русе и Варна, респективно пристанище Русе на р. Дунав и черноморското пристанище Варна. В този аспект железопътната линия Русе – Варна осъществява транспортната комуникация между общоевропейски транспортни коридори №№ VІІ и VІІІ (при жп гара Синдел).

От Русе до Варна железопътната линия е с дължина 226 км, изградена от релси тип 49 кг/м върху стоманобетонни траверси. През 1983 г. е въведена в експлоатация електрификацията на железопътното трасе. Същото се състои от два участъка:

Русе- Каспичан - с дължина 141 км, еднопътна и електрифицирана; железопътна линия № 9 - първа категория в схемата на железопътната мрежа на Република България. Осигурителната техника, обезпечаваща влаковото движение е морално остаряла, в преобладаващата част на гарите е РУКЗ. В междугарията движението на влаковете се осигурява от ПАБ тип “Степанов”. В план и в профил състоянието на железопътното трасе се характеризира с минимален радиус на хоризонталните криви 320 м. Около 70 броя от хоризонталните криви са с радиус под 350 м. Сумарната дължина на тези криви е около 8 км. Съществуващите проектни скорости са 70- 95 км/ч.

Каспичан-Варна - с дължина 85 км, двупътна и електрифицирана, част от магистрална железопътна линия № 2 София- Мездра- Горна Оряховица- Каспичан- Синдел - Варна. Осигурителната техника в жп гарите е от типа МРЦ и ЕМЦ. В междугарията движението на влаковете се осигурява от ПАБ тип “Степанов” с обезличаване на пътищата на двойната линия. В участъка Каспичан – Варна трасето е относително благоприятно в ситуационно отношение. Около половината от трасето е в права. Независимо от това и тук има хоризонтални криви с малки радиуси. Минималният радиус на хоризонталните криви в този участък е 460 м, а около 30 броя от кривите са с радиус по-малък от 800 м. Съществуващите проектни скорости са 100- 130 км/ч.

Проект № 11 е изпълнен със следните подобекти:

ПРОЕКТ 11.1: „Възстановяване проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна в междугарията“ През 2024 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 14 038 429 лв.

Обект № 1.„Механизирано подновяване на железния път в междугарието ХитриноПлиска от км 110+781 до км 129+161 с дължина 18 380 м“.

Изпълнението на обекта ще гарантира сигурност и безопасност на движение на влаковете и тяхната надеждност Обект № 2. „Подновяване на железният път от км 34+882 до км 38+203 и от км 41+585 до км 46+897 с обща дължина 8 633 метра в междугарието Ветово – Сеново по 9-та жп линия“.

Обект № 3. „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Висока поляна - Хитрино с дължина 13 520 м“.

Изпълнението на ремонта има за цел постигане на сигурност на влаковото движение и осигуряване на условия за безопасна експлоатационна работа, подобряване параметрите на железния път в геометрично отношение и като конструкция, понижаване на разходите за текущо поддържане на железния път и съоръженията и осигуряване на по-добър комфорт и сигурност на пътуване.

ПРОЕКТ 11.2: „Възстановяване проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна в гари“ През 2024 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 11 593 453 лв.

Обект № 1. „Възстановяване на проектните параметри в гара Разград от км 65+850 до км 66+950 с дължина 1 100 м по ІХ-та жп линия“ Гара Разград е построена като междинна гара по девета жп линия Русе-Каспичан. Гара Разград с ос приемно здание на км 66+350 се намира между гарите Просторно и Самуил. В гарата има 6 коловоза.

Обект № 2. „Възстановяване на проектните параметри в гара Хитрино от км 109+475 до км 110+700 с дължина 1 225 м по ІХ-та жп линия“.

Гара Ветово е построена като междинна гара с ос приемно здание на км 34+432.93 по девета жп линия Русе - Каспичан и се намира между гарите Ястребово и Сеново.

Обект № 3. „Възстановяване на проектните параметри в гара Плиска от км 129+100 до км 130+175 м с дължина 1 075 м по ІХ-та жп линия“.

Гара Плиска е построена като междинна гара с ос приемно здание на км 129+735.60 по девета жп линия Русе - Каспичан и се намира между гарите Хитрино и Каспичан.

С изпълнението на ремонта на железния път в съответствие с техническите норми за поддържане и ремонт, ще се гарантира сигурност и безопасност на движение на влаковете и постигане на проектната скорост, като се осигурява една цялостна оптимизация на гарата.

ПРОЕКТ 20: „Строителство и ремонт на сгради и съоръжения в съответствие с европейските изисквания“ През 2024 година усвоените капиталови трансфери са в размер на 8 200 357 лв.

ДП НК ЖИ, като управител на железопътната инфраструктура, стопанисва гари, спирки, разделни постове, сгради на железопътни участъци и четни помещения, сгради на маршрутно-релейни централизации (МРЦ), трафопостове, тягови подстанции, стрелкови кабини и др. Голяма част от сградите са построени преди 1980 г. Необходимо е да се подобри обслужването, условията на труд, санитарно-хигиенните норми, да се осигури достъпност на лица с намалена подвижност, сградите да отговарят на изискванията за енергийна ефективност и привеждането им в съответствие с европейските директиви.

ПРОЕКТ: „Доставка жп механизация“.

През 2024 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 5 351 914 лв.

Обект № 1. „Доставка на седем броя многофункционални хидравлични багери с обратна кофа, на автомобилен и железопътен ход, за междурелсие 1435 мм и свързаните с тях допълнително оборудване, работни устройства, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи“.

Обект № 2„Доставка на пет броя нови комбинирани багери-товарачи, на автомобилен ход с допълнително оборудване, с допълнителна хидравлична линия за прикачен инвентар с климатик и технически документи и документи за поддръжка и ремонтни дейности“.

ПРОЕКТ: „Доставка на релсови самоходни специализирани машини“.

Към 31.12.2024 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 22 496 812,80 лв.

Обект № 1. „Доставка, хомологация, обучение на персонала и гаранционно поддържане на 16 броя релсови самоходни специализирани машини (РССМ) за изграждане, поддържане и инспекция на контактната мрежа“.

Обект № 2. „Доставка, хомологация, обучение на персонала и гаранционно поддържане на 4 броя релсови самоходни специализирани машини за дигитализация и визуализация на параметрите на контактната мрежа“.

ПРОЕКТ: Съфинансиране на ДП НКЖИ за проект: "Модернизация на железопътната линия София-Пловдив - жп участъка Елин Пелин – Костенец, фаза 1" Проектът включва модернизация на около 51 км. двойна железопътна линия за скорост 160 км/час за пътнически транспорт и 120 км/час за товарни влакове, подновени и новопостроени 24 моста и виадукта, изградени еднопътни (двутръбни) с обща дължина 15,4 км. и 8 двупътни (еднотръбни) тунела с обща дължина 5,48 км. Разплатените средства са в размер на 9 089 701 лв.

ПРОЕКТ: „Съфинансиране на ДП НКЖИ за проект: "Развитие на железопътен възел Пловдив" Обхват на проекта: Проектното предложение обхваща жп линиите около гр. Пловдив. Обхватът на предложението включва Пътническа гара Пловдив, Източна товарна гара Пловдив, гара Скутаре, гара Крумово и жп участъците между гарите.

Общата дължина на жп линиите във възела е около 23 км. двойна жп линия. Максималното натоварване е 22.5 т/ос. Максималния наклон достига 6,4 %о, а минималния радиус на кривата е 475 м. Целият възел се снабдява с електроенергия (25кV/50Hz) от 2 трансформатора. Разплатените средства са в размер на 1 673 540 лв.

Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) на ЕС имат решаваща роля във финансирането на транспортните и екологични инфраструктурни проекти.

Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията през 2024 г. за съфинансиране на проекти, финансирани по Механизма за свързване на Европа са предоставени средства за някои от проектите:

Развитие на железопътен възел София – железопътен участък София – Волуяк, като разплатените средства са в размер на 19 815 527 лв.;

Модернизация на железопътния участък София – Елин Пелин, като разплатените средства са в размер на 12 230 589 лв.;

Развитие на железопътен възел Пловдив са разходвани 64 307 992 лв.;

Техническа помощ за проект „Удвояване на участъци от жп линията Пловдив-Свиленград-граница с Република Турция“ са разплатени 11 918 635 лв.

Техническа помощ за подготовка на проект „Модернизация на жп линията Мездра-Медковец“ са разплатени 9 578 248 лв.

„Модернизация на Тягови подстанции Враца и Перник, част от основния мрежов коридор Ориент/Източно-Средиземноморски”са разплатени 6 267 800 лв.

„Достъп от коридора Ориент/Източно-Средиземноморски до летище Бургас. Изграждане на връзка между железопътната инфраструктура и летище Бургас“са разплатени 2 468 631 лв.;

Със средства от капиталовия трансфер в размер на 61.5 млн. лв. за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД е извършен ремонт и преустройство на локомотиви, пътнически вагони за някои от следните обекти:

- „Ремонт на дизелови мотриси влакове серия 10, електрически мотриси влакове серия 30 и 31 за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД“ – 12 млн. лв.;

- „Капиталови ремонти на локомотиви и вагони в депата на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД“ – 10,2 млн. лв.;

- „Извършване на капиталов ремонт и преустройство на 10 броя електрически локомотиви извън експлоатация серия 44000 и 45000“ – 8,1 млн. лв.;

- „Капиталов ремонт на 9 бр. пътнически вагони за междурелсие 760 мм“ – 0,3 млн. лв.;

- „Доставка на 76 броя пътнически вагони за междурелсие 1435 мм, използвани в конвенционалната железопътна система на ЕС“ – 30,5 млн. лв.;

- ,,Доставка, внедряване и поддръжка на система за издаване, продажба и проверка на превозни документи на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, изграждане и поддръжка на оперативна съвместимост със системи за издаване на превозни документи, структуриране, обработка и поддръжка на данни, структури от данни и интерфейси за обмен на данни, включително интерфейси за обмен на данни в отворен формат“ – 0,4 млн. лв.

В съответствие с предмета на дейност на ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДП ПИ), а именно: изграждане на пристанища и пристанищни терминали – държавна собственост, както и реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищните терминали – държавна собственост; обезпечаване на достъп до пристанищата по чл. 93, т.1-4 от ЗМПВВППВБ; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения, мрежи и съоръжения на общата техническа инфраструктура, вкл. инфраструктура за достъп, в пристанищата по чл.106а и в пристанищата за обществен транспорт; осъществяване на навигационно осигуряване на корабоплаването в териториалното море, вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата, През 2024 г. на ДП „Пристанищна инфраструктура“ са предоставени 70 518,5 хил. лв. капиталови трансфери.

Бюджетна програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ През отчетния период продължи работата по политиката на МТС за постоянно повишаване на изискванията и контрола при обучението и провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

През 2024 г. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА АА) продължава да осъществява контролните си функции, предвидени в: Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), Европейската спогодба за превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които се ползват при тези превози (ATP), Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) и др.

Извършени са проверки на 467 бр. маршрутни разписания по автобусни линии от РТС и междуобластната транспортна схема (МоТС) във връзка с чл. 19, ал. 6 от Закона за автомобилните превози за съответствие с нормативното изискване на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.

С цел преодоляване на регионалната изолация и осигуряване на по-голям достъп на населението до транспортните услуги. За нейното постигане със средства от държавния бюджет се покрива нетният финансов ефект от извършване на вътрешноградски и междуселищни превози в слабонаселени планински и други райони и се компенсират превозвачите от намалените им приходи от прилагането на преференциални цени за пътуване по автомобилния транспорт за някои групи граждани, както следва:

ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали;

деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години;

учащи се в дневна форма на обучение и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение (учащи се);

лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс (възрастни граждани).

Двата основни инструмента за постигане целите са определените в държавния бюджет средства за преки компенсации и субсидии.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ), са приети субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и/или гранични райони в размер на 99 000 000 лв. /за всички общини в страната без Столична община/.

Общо определените средства за субсидии, предвидени за цялата 2024 г. са 99 000 000 лв. /за всички общини в страната без Столична община/, които са разпределени по реда на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите Субсидиите се разпределят на база получена от общините информация за финансовите резултати във вътрешноградски пътнически превози и междуселищни пътнически превози и предложен пробег по двата вида превози. Извършеното първоначално разпределение на средствата за субсидии по общини е както следва: 60 203 559 лв. по вътрешноградски пътнически превози; 20 602 390 лв. по междуселищни пътнически превози.

При изпълнение на гореизложеното до определените в Закона за държавния бюджет за 2024 г. – 99 000 000 лв. за 2024 г. останаха средства в размер на 18 194 051 лв., които надхвърлят размера на резерва, който следва да бъде оставен за разпределение в края на годината (до 5% от определените в Закона за държавния бюджет за 2024 г. средства) и същите бяха разпределени след получаване на отчетните справки от общините за периода 01.01.2024 г. – 30.09.2024 г. Актуализираното разпределение на средствата за субсидии за 2024 г. по общини в размер на предвидените в Закона за държавния бюджет за 2024 г. средства е: 76 257 485 лв. за вътрешноградски пътнически превози и 22 742 515 лв. за междуселищни пътнически превози.

Определените с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ПМС № 13) средства за компенсации за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт са в размер до 141 400 000 лв.

С оглед създаването на по-благоприятни условия за пътуване по вътрешноградския автобусен, тролейбусен и трамваен транспорт, включително метрополитена, и на междуселищния автомобилен транспорт по общински, областни и републиканска транспортни схеми на някои групи граждани, с Постановление № 353 от 28.12.2023 г. на Министерския съвет, влязло в сила от 01.02.2024 г., са извършени промени в Постановление № 66 на Министерския съвет от 15.04.1991 г. за определяне на минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани.

С извършените промени се завиши възрастовата граница на правоимащите лица, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорта в страната, а именно децата до 14 годишна възраст. Определени бяха по-големи намаления от редовната цена на абонаментните карти за превози на учащи и лица, получаващи пенсия, както във вътрешноградския, така и в междуселищния автомобилен транспорт. Също така се въведе и нова категория правоимащи, а именно хора с увреждания, с намалена работоспособност над 70,99 на сто. Вследствие на тези нормативни промени през 2024 г. се наблюдава значително нарастване на пътуванията от страна на правоимащите лица, съответно силно завишение на издаваните превозни документи, които подлежат на компенсиране със средства от държавния бюджет и се формира недостиг от средства за компенсации спрямо определените в началото на годината за целта средства в държавния бюджет.

В тази връзка бе изготвено от ИА АА и прието Постановление № 440 на Министерския съвет от 12.12.2024 г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2024 г. в размер до 51 728 600 лв., с оглед покриване на недостига от средства за компенсации.

Абонаментните карти за ветерани, военноинвалиди и военнопострадали и деца до 14 навършени години се компенсират на 100%, в съответствие с нормативната уредба. За категориите учащи се и лица, получаващи пенсия нормативно определеният процент на намалението е 50% от цената на абонаментната карта, а за нововъведената категория хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто е 25%. Децата до 7 навършени години пътуват безплатно с билет с нулева стойност, а децата от 7 до 14 навършени години ползват намаление с 50% от цената по редовна тарифа на билетите по междуселищния автомобилен транспорт.

От 01.03.2024 г. децата до 7-годишна възраст пътуват безплатно с влак. Мярката е регламентирана с Постановление № 60 от 21.03.2024 г. за изменение и допълнение на Постановление № 295 на Министерския съвет от 20.01.2001 г. за определяне на групите пътници, имащи право на безплатно и намалено пътуване с железопътен транспорт, и за определяне на размера на намалението. За изпълнението на Постановление № 295 ежегодно се отпускат средства от държавния бюджет под формата на компенсация за изпълнение на тарифно задължение.

С предоставените средства за компенсации се осигурява възможност за ценови облекчения за около 3,5 млн. души от населението на страната, по-голям достъп до транспортната услуга и решаване на социални проблеми. Чрез средствата за субсидии се разширява общественият транспорт в изоставащи слабонаселени региони в страната и се противодейства срещу регионалната изолация. В общонационален мащаб се постига социален ефект, изразяващ се в стимулиране използването на обществен транспорт и поддържане на по-добро равнище на транспортно обслужване.

Като цяло изграждането на системата HEMS трябва да осигури устойчиво функциониране и развитие на адаптирана система за оказване на своевременна, адекватна и квалифицирана медицинска помощ с безопасно изпълнение на полети с хеликоптери, с интегрирани медицински, авиационен, информационен, логистичен и поддържащ компонент, с изградени единни протоколи (процедури) за оценка на обстановката, вземане на решение, изпълнение, взаимодействие и управление на цялостния процес.

В периода от 04 Юни 2024 до момента „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД е изпълнила 46 мисии за нуждите на спешната медицинска помощ, от които 7 за първични мисии (блок часове - 10 часа и 27 минути), в които пациентът е взет от мястото на инцидента и е транспортиран до лечебно заведение и 39 са вторични мисии (блок часове 63 часа и 34 минути). Предоставена е държавна субсидия в размер на 2 млн. лв.

Реализираните мисии по оказване на спешна медицинска помощ по въздуха най-често са от т.нар. hospital to hospital, когато по преценка на медицинските специалисти се налага пациент да бъде транспортиран от една болница до друга. Най-малкият транспортиран по въздуха пациент е дете на 4-годишна възраст, а най-възрастният е на 92-годишна възраст.

Бюджетна програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ – Изграждането на системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт произтича от изискванията на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, Международната конвенция за търсене и спасяване по море и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, вменяващи задължения за всяка от договарящите се държави за координиране на действията и оказване на помощ на въздухоплавателните средства и корабите търпящи бедствие на територията на страната или в отговорния район на Р. България за търсене и спасяване в акваторията на Черно море.

Чрез системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт се създава единна централизирана организация за управление на дейностите по координация на национално ниво, а при необходимост – за взаимодействие със съседни страни. Намиращата се в денонощен режим на готовност за действие и ефективно функционираща система е задължително условие за гарантиране на надеждна и своевременна реакция за спасяване на пострадали хора в екстремални ситуации във водния и въздушен транспорт.

При денонощен режим на работа ГД ГВА заедно с ИА МА поддържа сили и средства в съвместния авиационен и морски Координационен център за търсене и спасяване. В случаите на авиационни произшествия ръководи и координира операции по търсене и спасяване на човешки живот и оказва помощ на търпящи бедствие въздухоплавателни средства и хора във въздушното пространство на Р. България и на нейната сухоземна територия, както и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване при авиационни произшествия и във вътрешните водни пътища на Р. България.

През 2024 г. България пое председателството на Регионалния консултативен комитет за търсене и спасяване при авиационни произшествия (RASARAC). RASARAC е междубалкански комитет, имащ за цел да формализира, стандартизира и подобри регионалното сътрудничество за по-ефективно провеждане на международни операции по търсене и спасяване при авиационни произшествия. Ротационното председателство е изпълнено успешно и са проведени 2 официални срещи с участници от работните групи и управителния съвет на RASARAC.

Бюджетна програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ Целите на програмата включват повишаване на нивото на безопасност на въздушния транспорт посредством разследване на авиационни произшествия, сериозни инциденти, контрол върху разследваните от ГД ГВА и авиационните оператори инциденти, определяне на мерки за безопасност и осъществяване на превантивна дейност; повишаване на нивото на безопасност на морския транспорт; подобряване на безопасността на железопътния транспорт чрез извършване на разследване с цел установяване на причините, довели до възникване на произшествия и инциденти в съответствие със Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 и даване на препоръки за безопасност с оглед недопускане на други произшествия в бъдеще.

С Постановление № 6/22.01.2020 г. на Министерския съвет е създаден Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт.

През отчетния период в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт са разследвани и са в процес на разследване следните събития:

Авиационни произшествия на българска територия – 6 бр.

Сериозни инциденти с чужди ВС на българска територия – 2 бр.

Сериозни инциденти с български ВС в страната и чужбина – 4 бр.

Тежки и много тежки морски произшествия – 1 бр.

Разследвано железопътно произшествие – 5 бр.

Разследвано тежко железопътно произшествие – 2 бр.;

В процес на разследване на тежко железопътно произшествие – 1 бр.;

Информацията за разследваните събития е на разположение в министерството, като в частта за авиационни събития данните са въведени в единната европейска програма ECCAIRS, в частта за морските произшествия – в система EMCIP, а в частта за железопътните произшествия са въведени в системата ERAIL.

Преглед на изпълнението на политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга – процесите на хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености.

Осигуряване на условия за свободна, лоялна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния пазар в Европейския съюз (ЕС);

Преглед и ревизиране на нормативната рамка с цел създаване на благоприятни условия за разгръщането на мрежи с много голям капацитет;

Ефективно използване на ограничените ресурси и създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи и услуги от пето поколение;

Насърчаване на инвестициите и намаляване на инвестиционните разходи, в т.ч. чрез използване на механизмите на ЕК;

Разработване и усъвършенстване на програмни и стратегически документи с цел подобряване на бизнес средата в ИКТ сектора, иницииране и реализиране на проекти в тази насока;

Изпълнение на дейности като Национална компетентна служба в областта на широколентовия достъп (Broadband Competence Office – BCO) с цел осигуряване на техническа и експертна помощ в областта на инвестициите в широколентова инфраструктура и услуги, базирани на нея;

Разширяване на капацитета и функционалностите на Единната информационна точка;

Насърчаване на предоставянето и използването на данни;

Изпълнение на консултативни дейности за бизнеса и администрацията за по-широкото използване на облачни технологии и услуги чрез повсеместно внедряване и използване на ММГК, което ще осигури база за нови бизнес модели и ще подпомогне на организациите да се възползват от т. нар. големи данни чрез подобряване на скоростта на предаване на данни, ще допринесе за развитието на иновативни технологии;

Популяризиране на инициативи за внедряване на конкурентни, зелени и сигурни облачни инфраструктури и услуги чрез частни, национални и европейски инвестиции;

Участие в европейски инициативи за създаване на Европейски облак от следващо поколение;

Дейности по управление и изпълнение на проектно предложение „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Плана за възстановяване и устойчивост“;

Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2024 г. е както следва:

Ключов показател: DESI dashboard for the Digital Decade Индексът измерва степента на навлизане на цифровизацията в икономиката и обществото. Той е съставен индекс, който обобщава съответните показатели за цифровизацията в Европа като цяло и в държавите членки на ЕС поотделно. През 2021 г. Комисията извърши корекции в DESI, за да бъдат отразени двете основни политически инициативи, които оказват въздействие върху цифровата трансформация в ЕС - Механизъм за възстановяване и устойчивост и Цифрово десетилетие. Програмата за цифровото десетилетие отрежда на DESI нова и важна роля за наблюдение на напредъка, постигнат от ЕС. В съответствие с Решението за създаване на Цифровото десетилетие до 2030 г. DESI е интегриран в доклада за състоянието на Цифровото десетилетие и се използва за наблюдение на напредъка по отношение на цифровите цели. DESI dashboard for the Digital Decade е структурирана, прозрачна и споделена система за мониторинг въз основа на индекса DESI, чрез която ще се измерва напредъкът по всяка от целите за 2030 г.

И през 2024 г. дейностите за реализиране на стратегическата цел са подчинени на разбирането, че развитието на цифровата свързаност е споделена цел, т.е. изпълнението на стратегическата цел е функция за постигане на национален консенсус по въпроса как се изгражда цифрова свързаност в условия на силна децентрализация и неравномерно разпределен експертен потенциал между всички заинтересовани страни.

ОТЧЕТ НА КЛЮЧОВ ПОКАЗАТЕЛ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Ползи/ефекти:

Показател за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 2024

1. Покритие на фиксираните мрежи с много голям капацитет · % домакинства, DESI dashboard · 87 · 88.6

2. 5G покритие · % населени територии, DESI dashboard · 68 · 70.9

3. Разпространение на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 Mbps · % домакинства, DESI dashboard · 39 · 53.4

Съгласно Доклада за цифровото десетилетие за 2024 г. в областта на цифровата инфраструктура и свързаност България е един от лидерите в ЕС. Страната има сериозен принос за постигането на целта на ЕС за цифровото десетилетие по отношение на мрежите с много голям капацитет (ММГК). 88,6% от домакинствата в страната се обслужват от оптични линии до отделните жилища (FTTP) при средно за ЕС 64% и увеличение с 3 пункта в сравнение с 2023 г. 5G в честотната лента 3,4-3,8 GHz, която е от съществено значение за осигуряването на възможност за работа с модерни приложения, изискващи голяма честотна лента, обхваща 45,1 % от българските домакинства през 2023 г., което е малко под средната стойност за ЕС (50,6 %).

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката за развитие на съобщенията и цифровата свързаност се изпълнявана в една основна програма:

Бюджетна програма „Развитие на съобщенията и цифровата свързаност“ Съобщения Стратегическата цел на политиката в областта на електронните съобщения е задоволяване на нуждите на населението и бизнеса от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги, а в пощенския сектор - устойчиво развитие на националния пощенския сектор чрез създаване на условия за функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги и предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги за обществото в съответствие с европейските и световните изисквания.

Дефинираната цел в пощенския сектор е устойчиво развитие, либерализиран, икономически стабилен пазар на пощенските услуги с цел предоставяне на съвременни, ефективни и качествени услуги за обществото в съответствие с европейските и световни изисквания в дългосрочен план и поддържане на ефективна конкуренция. Политиката в сектора е насочена към гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга. Това се реализира чрез планиране и предоставяне на необходимите средства на „Български пощи“ ЕАД, пощенският оператор със задължение за предоставяне на универсалната пощенска услуга, съгласно Закона за пощенските услуги. В изпълнение на задължението за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга през 2024 г. на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 29,1 млн. лв. През 2024 г. за компенсиране на извършването на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа, на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 30,8 млн. лв. За изпълнение на възложената на „Български пощи“ ЕАД услуга по посредничество при заявяване на административни и електронни административни услуги и получаване на резултата от тях чрез пощенски станции са предоставени 18,4 млн. лв. Изпълнява се Секторната пощенска политика на Република България, която определя насоките за развитие на пощенския сектор. Тя е основа за постигане на целите на провежданата политика в част „Устойчиво развитие на пощенския сектор“. Прилагат се разпоредбите на Закона за пощенските услуги, хармонизирани с изискванията в европейското и световно законодателство в областта на пощенските услуги.

Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ Чрез програмата за Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза през 2024 г. са финансирани дейности за двете многопрофилни транспортни болници в системата на МТС, а именно Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис III” - София и Многопрофилна транспортна болница в Пловдив, които изпълняват специфични функции в областта на превенцията на здравето и професионалната експертиза на работещите в сферата на транспорта. В НМТМ „Цар Борис III“ през 2024 са преминали 4 110 болни, извършени са 77 670 експертни прегледа и 4 305 психологически идследвания.

В Многопрофилна транспортна болница Пловдив основно се извършват първични и повторни експертни прегледи във връзка с безопасността на движение, както и профилактични непланови и планови прегледи. Направено е авансово плащане 50 % и за нов съвременен компютърен томограф в размер 355 200 лв. Апаратът е доставен и въведен в експлоатация. Предстои заплащане на останалите 50%.

МИНИСТЕРСТВО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (МЕУ) Министерството на електронното управление (МЕУ) провежда политиката на дигиталната трансформация на Република България, като създава необходимите нормативни и технологични условия за развитие на електронното управление, информационните технологии и информационното общество и осигурява мрежовата и информационна сигурност на услугите и ресурсите, които предоставя на другите администрации, гражданите и бизнеса в съответствие с изискванията на потребителите и при спазване на националното и европейското законодателство.

Провежданата държавна политика в областта на електронното управление, вкл. електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, инфраструктурата за пространствена информация, информацията от обществения сектор в машинночетим отворен формат, информационните технологии и информационното общество, мрежовата и информационната сигурност допринасят икономическата и социалната среда да е все по-конкурентоспособна и бързо развиваща се.

Политиката за електронно управление е хоризонтална политика и нейното изпълнение се осъществява във взаимоотношение с всички административни органи, както и с лица, осъществяващи публични функции, с организации, предоставящи обществени услуги, с академичната общност, заинтересовани страни от частния сектор.

Резултатът от провежданата политика е ориентиран към намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса, цифрова трансформация на публичния сектор, основана на данни, изграждане на модерна цифрова администрация, включително внедряване на онлайн инструменти за гражданско участие, високо ниво на мрежова и информационна сигурност и качествена поддръжка на споделените ресурси на е-управлението.

Изпълнението на политиката в областта на електронното управление е в съответствие с националните цели и приоритети от Националната програма за развитие на България 2030 г.

Дейностите по политиката са насочени към устойчиво и последователно въвеждане и развитие на електронното управление, съгласно Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., Закона за електронното управление (ЗЕУ) и наредбите към него, Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД), Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Закона за киберсигурност (ЗКС), Закона за електронната идентификация и други нормативни документи в областта. Наред с нормативния аспект, важна роля за развитието на електронното управление има и изграждането, надграждането и поддръжката на информационните ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният автоматизиран обмен на данни и информация и чрез които се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е в основата на ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията.

Отчетът за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на електронното управление за 2024 г. представя финансова информация за събираните приходи и извършените разходи по бюджета на изпълняваната бюджетна програма „Електронно управление и информационно общество”, по политика в областта на електронното управление и е в размер на 67 199 306 лв.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

7500.00.00 · Общо разходи по бюджета на Министерство на електронното управление · 42 935 600 · 70 241 501 · 67 199 306

7500.01.00 · Политика в областта на електронното управление · 42 935 600 · 70 241 501 · 67 199 306

7500.01.01 · Бюджетна програма „Електронно управление и информационно общество” · 42 935 600 · 70 241 501 · 67 199 306

Устройственият правилник на МЕУ е синхронизиран с разпоредбите на ЗИД на ЗЕУ, обнародван на 22.02.2022 г., и включва функциите по подпомагане изпълнението на всички правомощия на министъра на електронното управление съгласно законодателството със съответната структура и щатна численост.

Общата администрация в структурата на министерството е организирана в четири дирекции: дирекция „Административно обслужване“, дирекция „Стратегически комуникации", дирекция „Финанси и управление на активи“, дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“, а специализираната администрация - в пет: дирекция „Политики за електронно управление“, дирекция „Системи и компоненти на електронното управление“, дирекция „Управление на програми и проекти“, дирекция „Мрежова и информационна сигурност“, дирекция „Информационни технологии, информационно общество, европейска координация и международно сътрудничество“.

Към министъра на електронното управление функционира и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), второстепенен разпоредител с бюджет, чрез която се реализират утвърдените политики: изпълнение на функциите по ефективно оперативно наблюдение; поддръжка на хоризонталните системи, споделените ресурси и инфраструктурата на електронното управление, както и за наблюдението и реакцията при инциденти с мрежовата и информационна сигурност.

През отчетния период не са извършени промени в организационната структура.

Изпълнението на политиката в областта на електронното управление е в съответствие с националните цели и приоритети от Националната програма за развитие на България 2030 г.

Дейностите по политиката са насочени към устойчиво и последователно въвеждане и развитие на електронното управление, съгласно Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., Закона за електронното управление (ЗЕУ) и наредбите към него, Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД), Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Закона за киберсигурност (ЗКС), Закона за електронната идентификация и други нормативни документи в областта. Наред с нормативния аспект, важна роля за развитието на електронното управление има и изграждането, надграждането и поддръжката на информационните ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният автоматизиран обмен на данни и информация и чрез които се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е в основата на ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията Основополагащ елемент от цялостната архитектура на електронното управление е наличието на технологична възможност за електронна идентификация, чрез която се гарантира високо ниво на сигурност при предоставянето на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса. Тя представлява отключващ фактор за повишаване на използваемостта на електронните административни услуги и повишаване на доверието при взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи.

Министерството на електронното управление осъществява двустранното и многостранното сътрудничество и взаимодействие по въпросите на електронното управление, информационното общество и информационните технологии в Р България с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), трети страни, с институциите на ЕС и с други международни организации. Министерството активно участва в процеса на вземане на решения в институциите на ЕС, ОИСР, Съвета на Европа (СЕ) и други международни организации чрез координиране на политиките в областите на компетентност на МЕУ и експерти от министерството се включват в работата на групи и комитети на ЕК и Съвета на ЕС в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество, електронната идентификация, електронните удостоверителни услуги, отворените данни, инфраструктурата за пространствени данни, мрежовата и информационната сигурност.

През 2024 г. МЕУ обезпечава постигането на следните стратегически и оперативни цели:

По стратегическа цел 1: Развитие и контрол на политиката за електронно управление.

МЕУ работи за развитие на нормативната и стратегическата рамка на публичния сектор в областта на цифровизацията:

Изготвен е проект на Закон за данните. Той е във връзка с изпълнението на задълженията на Р България, произтичащи от: Регламент (ЕС) № 2022/868 относно Европейска рамка за управление на данните (Акт за управление на данните), Регламент (ЕС) № 2023/2854 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. - за хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и за тяхното използване и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и Директива (ЕС) 2020/1828 (Акт за данните). По законопроекта е изготвен консултационен документ. През юни 2024 г. документът е публикуван на портала за обществени консултации, портала за отворени данни и на официалния сайт на МЕУ. Инициираната обществена консултация е част от дейността по изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействието. Изготвена е цялостната предварителна оценка на въздействието по законопроекта. Предстои съгласуването й с дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

Изготвен и утвърден със Заповед № МЕУ-13600/22.08.2024 г. на министъра на електронното управление на Механизъм за определяне на размера на компенсациите по чл. 45, ал. 2 от Закона за публичните финанси във връзка с предоставянето от общините на административни услуги по електронен път с намалена такса по чл. 10а, ал. 1 и 2, с промените в ЗЕУ по отношение на таксите за предоставяне на електронни административни услуги и § 27 от Заключителните разпоредби на закона.

Извършен е мониторинг и анализ на националните цифрови политики чрез измерване показателите на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI):

Актуализиран е Национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2024-2030 г.“ Документът е одобрен от Съвета по цифровото десетилетие, Съвета за развитие и е приет с Решение № 264 на Министерския съвет от 4 април 2024 година.

В изпълнение на Политическата програма „Цифрово десетилетие“ е изготвeн и приет пакет документи, целящ да представи постигнатото и да покаже настоящото състояние в областта на цифровата трансформация, с оглед предприемане на ефективни последващи действия. Разработена е Национална пътна карта до 2030 г., която е одобрена от Съвета по цифровото десетилетие, Съвета за развитие и е приета с Решение № 264 на Министерския съвет от 4 април 2024 г.

С Решение № 843 от 11.12.2024 год. на Министерския съвет проектът на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗКС е приет и внесен на 12.12.2024 г. в Народното събрание на Република България. С проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност (ЗИД на ЗКС) се предлагат изменения и допълнения в действащия нормативен акт. Наложените промени са следствие от транспонирането на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС)№ 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). С изготвянето на Закона за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност се преодолява недостатъчната законова уредба от гледна точка на разгръщане на секторите, създаване на нови регулаторни функции, както и правила за управление на риска, свързан с ИКТ и се въвеждат предвидените изменения в националното законодателство.

Изготвен е окончателен вариант на „Единна политика за информационните ресурси на електронното управление на Република България“ през февруари 2024 г. е, който е съгласуван и одобрен, както от КС на ИКТ общността към министъра на електронното управление, така и от министъра на електронното управление.Извършен е контрол за спазване на нормативните изисквания за електронното управление и мрежовата и информационната сигурност, като през отчетния период са направени 390 бр. проверки за спазване на изискванията на Закона за електронното управление, Закона за киберсигурност, Закона за достъп до обществена информация и Закона за достъп до пространствени данни и подзаконовите нормативни актове по прилагането им..

Извършени са 936 проверки за целесъобразност на разходите на административните органи за е-управление и ИКТ по реда на чл. 7г от ЗЕУ, 364 проверки за утвърждаване на проектни предложения и дейности за е-управление и ИКТ по чл. 7в, ал.2, т.10 от ЗЕУ и 77 проверки на технически спецификации за съответствие с изискванията на чл. 58а от ЗЕУ и НОИИСРЕАУ;

Проверени за съответствие с изискванията за достъпност до информация, съгласно чл. 58в от ЗЕУ са 272 уебсайта на административни органи, лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги;

Извършена е дистанционна проверка на 265 общински администрации за съответствие по чл. 24 ал 1 т.2, т.12 и т.12 и чл. 25 т.5 от Наредбата за минималните изисквания на мрежова и информационна сигурност (НМИМИС).

По стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.

В съответствие с тенденциите за развитие през новото десетилетие, като съществен приоритет в цифровата трансформация на публичния сектор са изведени данните, които се определят като ключов капитал за обществото. В изпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) 2022/868 и Регламент (ЕС) 2023/138 е разработеният проект на Закон за данните.

Създадени са възможности за използване на потенциала на данните и развитие на инструментариум за обработка и преизползване на данни чрез реализирането на управление, базирано на данни и преходът към икономика на знанието, основано на данните. То се подкрепя от мерки по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021 - 2027 (ПНИИДИТ), Приоритет 2 „Цифрова трансформация на публичния сектор“. На 21.05.2024 г. е сключено оперативно споразумение със Световната банка за изпълнение на дейностите, които се реализират по Приоритетно направление 1: „Данните като ключов капитал на обществото“, в рамките на D1: „Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление и за оперативна съвместимост на данните“. На 23.07.2024 между МЕУ и Междинното звено към Управляващия орган по ПНИИДИТ г. е подписан Договор № BG16RFPR002-2.010-0001-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по горепосочения проект („Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление и за оперативна съвместимост на данните“ - d1), който ще се изпълнява в периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2025 г.

За привеждането на Националния портал за пространствени данни със стандарт GeoDCAT-AP в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/138 на Комисията от 21 декември 2022 г. е изготвен проект на техническа спецификация за награждане на Националния портал е изготвен проект на техническа спецификация за надграждане на Националния портал за пространствени данни със стандарт GeoDCAT-AP. Предстои провеждане на пазарни консултации и обявяване на обществена поръчка.

През отчетния период е обявявена от Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ обществена поръчка за осигуряване на работоспособността и надграждане на Портала за отворени данни. Към момента на изготвяне на настоящия отчет е сключен договор с избрания изпълнител (20.02.2025 г.) и предстои изпълнението му. Целта на надграждането на Портала е усъвършенстване на управлението и разпространението на данните, осигурявайки тяхното съответствие с европейските законодателни актове и стандарти, с оглед улесняване на търсенето и откриването на информация (отворени и защитени данни) за повторната употреба на едно място.

Прието е ПМС № 76/02.04.2024 г.за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда, начина, сроковете и обхвата на подлежащата на публикуване информация от Системата за електронни бюджетни разплащания (Наредбата). С ПМС-то е разширен обхватът на Наредбата в отговор на повишения обществен интерес към постигане на по-висока зрялост и прозрачност в управлението, базирано на използването на данни от разпоредителите с бюджет. С промените се осигурява пълна прозрачност по отношение на извършените плащания през Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА): посочени са данните, които се публикуват, предвидена е анонимизация за осигуряване защитата на лични данни, регламентирани са данните за плащания чрез СЕБРА, които не подлежат на публикуване.

В изпълнение на произтичащите задължения на Портала за отворени данни (ПОД) са публикувани анонимизираните данни за индивидуални плащания, инициирани с бюджетни платежни искания и финализирани в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), с кодове за вид плащане в СЕБРА от 10 до 90 включително, на стойност равна или превишаваща 5000 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2023 г., за периода от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г., за периода от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г. и за периода от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г.

В областта на електронната идентификация приключи проверката на схемата, разработена от „Борика“ АД, за която е поискано да бъде извършено уведомление по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., така че същата да бъде призната за национална схема за електронна идентификация и българските граждани и фирми да могат да се идентифицират чрез нея, когато заявяват електронни административни услуги, предоставяни от публичните органи в страната и на територията на ЕС. Изготвен е доклад от екипа, съдържащ констатации от извършената проверка и предложение относно признаването на схемата като национална схема за електронна идентификация. Министерският съвет е информиран за посочената схема с нарочен доклад и за престоящата пренотификация на схемата по смисъла на чл. 9 от Регламент № 910/2014 г.

Продължава свързването на надградения национален eIDAS възел с националните възли на другите държави – членки като се правят поетапни тестове в тестова и продукционна среда. За отчетния период е осъществена свързаност с 8 държави – членки.

Разработена е Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа на чужденци в РБългария, в изпълнение на рамков договор № Д-5/25.07.2022 (проект „Синя карта“). Целта за изграждане на платформата е намаляване на административната тежест за всички участници (физически лица, юридически лица и административни органи) и дигитализация на процесите свързани с издаването на разрешителни за пребиваване и работа на чужденци в Република България. Като краен резултат се цели въвеждането на по-атрактивна и ефективна схема за привличане на висококвалифицирани работници от ЕС и трети страни чрез промяна в условията и реда за издаване на разрешителни за работа.

Внедрената платформа e съставена от вътрешна – служебна част, и външна – публична част за гражданите и бизнеса, достъпна на адрес: https://workinbulgaria.egov.bg .

МЕУ работи и по дейностите, свързани с прилагането на Единния модел за заявяване, плащане и предоставяне на електронни административни услуги (ЕАУ), (Единния модел) чрез интеграция на хоризонталните системи на електронното управление Осигурено е централизирано заявяване на административни услуги през Единния портал за достъп до ЕАУ на електронното управление по всяко време, от всяко място и чрез различни устройства. Всички необходими хоризонтални системи на електронното управление за реализацията на Единния модел са налични към момента.

Прилагането на Единния модел допринася за устойчивостта на съществуващите системи за електронно управление, като се използват съвременни технологични средства за подобряване на достъпа до ЕАУ. В края на 2024 г. на eGov.bg е публикувана информация за 2 124 електронни услуги, от които 1 244 са реализирани чрез централизирано и унифицирано заявяване по Единния модел.

За повишаване на доверието в онлайн услугите и удобството при ползването им през второто полугодие на 2024 г. бе внедрена в експлоатация пълнофункционална система за управление на електронни форми, чиято основна цел е постигане на по-висока степен на автоматизиране на процеса по заявяването, заплащането и предоставянето на електронни услуги. Чрез новоразработената система през 2024 г. е предоставена възможност на потребителите да заявяват 516 електронни услуги чрез уеб-базирани форми. Над 348 000 услуги са заявени по електронен път от гражданите и бизнеса, като през отчетния период техният брой е 116 021. Част от функционалността на портала е поддържането на работно пространство за граждани, бизнес и администрация, като за гражданите това е „Моето пространство“. Регистрираните потребители в секция „Моето пространство“ са 286 253, като 164 857 от тях са новорегистрирани през отчетния период.

До 31.12.2024 г. са реализирани постижения в областта на електронните плащания и събирането на публичноправни задължения. Общият брой на плащанията достига 5823 084, на стойност 38 007 999 лева. От тях, през Централния виртуален ПОС терминал (ЦВПОС) са платени 780 353 задължения на стойност 33 872 546 лева, която е двадесет пъти по голяма от събраната сума през 2023 г.

Системата за сигурно електронно връчване (еВръчване) е реализирана като система за управление на изпращането и/или получаването и съхраняването на електронни документи за/от публични органи, физически и юридически лица при еднозначно удостоверяване на момента на изпращане, получаване и връчване, както и за гарантиране на авторството и интегритета на същите. Активните профили в системата към края на 2024 г. са 395 520.

За подпомагане на администрациите при взаимодействието им с гражданите и бизнеса функционира централизираната система - информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX). През 2024 г. продължават усилията за разширяване на възможностите за служебен обмен на данни като вътрешни електронни административни услуги (ВЕАУ) между административните органи чрез RegiX. През 2024 г. са свързани 20 нови основни регистъра и са реализирани 63 нови справки.

Въведената функционалност за извличане на справка за дължими публичноправни задължения и плащането им през ЦВПОС терминала, започнала да функционира от първото тримесечие на 2024 г., показа своето значение. За 2024 година са платени 432 190 задължения за местни данъци и такси (МДТ) на стойност 14 057 663 лева.

Подобрена е и събираемостта на глобите за нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). През системата еПлащане на МЕУ са платени 237 038 е-фишове и наказателни постановления, като събраната сума възлиза на 17 434 190 лв.

През 2024 година към Информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) са присъединени:

Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ), поддържана от НЕЛК, на основание чл. 108а, ал. 1 от Закона за здравето. В ИСКМЕ се обработват данни на лицата, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане след 15.10.2020 г.

Нови 5 (пет) регистри (чрез разработени от ПАД адаптери - https://info-regix.egov.bg/public/administrations/BABH/registries ) поддържани от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Regix. В тази връзка МЕУ разработи 77 електронни форми за заяване на ЕАУ от посочените регистри на БАБХ. Формите са публикувани на Портала на електронното управление. По този начин е постигната оптимизация и електронизация на регистри и работни процеси. С изпълнение на посочените дейности, елктронно могат да се заявават 77 услуги към петте регистъра.

Добавени са нов вид справки (https://info-regix.egov.bg/public/administrations/MP/registries ), извършвани посредством средата за междурегистров обмен на данни RegiX, чрез регистър „ЦАИС „Съдебен статус“(Министерство на правосъдието), касаещи съдебният статус на лицата, със справки:,,Е-справка за съдимост”и ,,Справка за съдимост -само по ЕГН или ЛНЧ.“(чрез разработени от ПАД адаптери) поддържани от Министерство на правосъдието към Regix.

Нови регистри (чрез разработени от ПАД адаптери - https://info-regix.egov.bg/public/administrations/AGKK/registries) поддържани от Агенция по геодезия, картография и кадастъркъм Regix са:

Кадастрална карта и кадастрални регистри.

Справка за имот/сграда/СОС по кадастрален идентификатор.

Съгласно приетите изменения и допълнения в Закона за електронното управление (ЗЕУ), обнародвани в ДВ, бр. 80 от 19.09.2023 г., регистрите на административните органи следва да бъдат приведени към начин на водене, съответстващ на изискванията за законосъобразност, сигурност, надеждност и оперативна съвместимост. За централизираното изграждане, поддържане и дигитализиране на регистри, водени от административните органи, в съответствие с изискванията на чл. 52а от Закона за електронно управление е извършен анализ и са идентифицирани различни динамики по отношение на актуалното състояние на включените в графика на ПМС № 232 от 2023 г. регистри. Установените динамики са свързани с регистри, които не отговарят на изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1 от ЗЕУ, регистри, които вече са част от съществуваща информационна система, набори от данни, които не представляват регистри по смисъла на ЗЕУ и наличие на регистри, съставени от множество подрегистри.

В изпълнение на Регламент 2022/1463 на Комисията от 5 август 2022 г. за определяне на техническите и оперативните спецификации на техническата система за трансграничен автоматизиран обмен на удостоверителни документи и прилагането на принципа на еднократност в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета е изготвен проект на техническа спецификация за „Разработка на националните компоненти на Техническата система, основана на принципа на еднократност“.

Съгласно приетите изменения и допълнения в Закона за електронното управление (ЗЕУ), обнародвани в ДВ, бр. 80 от 19.09.2023 г., регистрите на административните органи следва да бъдат приведени към начин на водене, съответстващ на изискванията за законосъобразност, сигурност, надеждност и оперативна съвместимост. Новата уредба в закона регламентира: понятието регистър (чл. 4а, ал. 1 от ЗЕУ); задължението на административните органи да водят регистрите, възложени им със закон, в електронна форма (чл. 4а, ал. 2 от ЗЕУ); общите правила за водене на регистри (чл. 52б от ЗЕУ); общ ред за вписване, заличаване и удостоверяване (чл. 52в от ЗЕУ).

Успешното изпълнение на задълженията на Министерството на електронното управление (МЕУ), уредени в § 40 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 80 от 2023 г.), регламентиращ привеждането на всички регистри на административните органи в съответствие със ЗЕУ в срок не по-късно от 31 март 2025 г., както и разпоредбата на чл. 52а от ЗЕУ (в сила от 31.03.2024 г.), обуславя необходимостта от промени в ПМС № 232 от 2023 г. с цел адаптиране на поставените с него задачи към актуалното състояние на регистрите, залегнали в приложения график.

Въз основа на анализ, извършен на базата на изискана от администрациите информация, както и на нормативните актове, регламентиращи изграждането и поддържането на регистри, са установени промени по отношение на актуалното състояние на включените в ПМС № 232 от 2023 г. регистри. Промените са от различно естество, като най-често срещаните са свързани с наличие на регистри, които не отговарят на изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1 от ЗЕУ; регистри, които вече са част от съществуваща информационна система; набори данни, които не представляват регистри по смисъла на ЗЕУ; наличие на регистри, съставени от по-голям брой самостоятелни регистри.

Във връзка с допълнително получени писма и информация от административните органи е изготвен повторен анализ от страна на МЕУ. При него са идентифицирани голям брой регистри, които следва да отпаднат от ПМС № 232 от 2023 г. В тази връзка от постановлението са премахнати онези от регистрите, за които в МЕУ е получена информация от административните органи, че: са част от друга информационна система; са дигитализирани; не са регистри; не са в съответствие с чл. 4а от ЗЕУ. По този начин са разработени проекти на две приложения към ПМС № 232 от 2023 г. – Приложение № 1 съдържа регистрите, които отговарят изцяло на изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1 от ЗЕУ, а Приложение № 2 съдържа регистрите, които следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 52б, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗЕУ, тъй като в закона, който предвижда воденето на регистъра, не са определени обстоятелствата, актовете и фактите, които се вписват в регистъра.

В края на отчетния период е открита процедура по съгласуване на предложение за изменение на ПМС № 232/20.11.2023 г. за приемане на график за привеждане на регистрите на административните органи в съответствие със Закона за електронното управление (ЗЕУ) чрез използването на Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри (ИСЦИПР), съгласно чл. 32 и чл. 33 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.

Същевременно, въз основа на анализ, извършен на базата на предоставена от администрациите информация, както и на нормативните актове, регламентиращи изграждането и поддържането на регистри, започна дигитализирането на 5 бр. пилотни регистри в съответствие с чл.52а ЗЕУ.

По Рамков договор № Д-5/25.07.2022 г., сключен между МЕУ и „Информационно обслужване“ АД, при изпълнението на заявка по ред 1 „Централизирано изграждане, поддържане и дигитализиране на регистри, водени от административните органи, в съответствие с изискванията на чл. 52а от Закона за електронно управление“ по Дейност 1 е приет Етап 1 „Анализ на данните и изискванията“ и Етап 2 „Изготвяне на Системен проект“.

Изпълнението на заявката е възобновено на 22.10.2024 г., след нейното временно спиране до прецизиране на обхвата на дейностите. Приет е подетап 3.1 – „Разработка на базова функционалност на софтуерното решение“ за Дейност 1, Етап 3 „Разработване на софтуерното решение“. Заявката се изпълнява до приключване на срока на Рамков договор Д-5/25.07.2022 г., а именно 31.12.2025 г.

В изпълнение на Регламент 2022/1463 на Комисията от 5 август 2022 г. за определяне на техническите и оперативните спецификации на техническата система за трансграничен автоматизиран обмен на удостоверителни документи и прилагането на принципа на еднократност в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета е изготвен проект на техническа спецификация за „Разработка на националните компоненти на Техническата система, основана на принципа на еднократност“.

В края на отчетния период са извършени и финализирани следните дейности от представителите на МЕУ в работна група „Публична администрация“ към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната:

1. Изготвен пакет документи – доклад, покана, техническа спецификация и образец на индикативно ценово предложение за провеждане на пазарно проучване и предоставяне на индикативни ценови оферти за изграждане на Платформата за автоматизиране на процесите по планиране, отчитане на напредъка, комуникация, наблюдение и контрол на административните органи (АО) във връзка с адаптирането на информационните им системи за работа с евро.

2. Изготвена Методика за определяне на приоритети на информационните системи (ИС) на административните органи (АО) във връзка с адаптирането им за работа с евро, която е утвърдена със заповед № МЕУ-20842/14.12.2023 г.

3. Изградена Платформа за автоматизиране на процесите по координация, отчитане на напредъка, комуникация и контрол във връзка с адаптирането на информационните системи на административните органи за работа с еврото - https://evro.egov.bg/.

4. Утвърдени са Правила за работа с платформа за автоматизиране на процесите по координация, отчитане на напредъка, комуникация и контрол във връзка с адаптирането на информационните системи на административните органи за работа с еврото (Правилата) и Методически указания за адаптирането на информационните системи, обработващи финансова информация, във връзка с въвеждането на еврото в Република България (съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗВЕРБ).

5. Изготвени са уведомителни писма до АО и ОА за приемането на РМС 608/16.08.2024 г. и подаване на оторизирани лица.

6. Сключен е Договор № Д-14/28.08.2024 г. между Министерството на електронното управление и „Информационно обслужване“ АД за предоставяне на ИТ услуги във връзка с дейностите по планиране, отчитане на напредъка, комуникация, наблюдение и контрол на АО във връзка с адаптирането на информационните им системи за работа с евро чрез специализирана уеб-базирана платформа

7. От страна на МЕУ се наблюдават 602 административни структури, които са информирани за задължението, съгласно Решение на Министерския съвет № 608 от 16 август 2024 г., за организация на дейностите по координация, отчитане на напредъка, комуникация и контрол във връзка с адаптирането на информационните системи (ИС) на административните органи (АО) за работа с еврото, свързани с изпълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България (РМС 608/2024 г.), да подават план/ отчети към Платформата за автоматизиране на процесите по координация, отчитане на напредъка, комуникация и контрол във връзка с адаптирането на информационните системи на административните органи за работа с еврото По стратегическа цел 3: Развитие на споделените ресурси на електронното управление.

Държавният хибриден частен облак (ДХЧО) е основен компонент на споделените ресурси на електронното управление. Ефективното им използване зависи в голяма степен от осигуряването на необходимия ресурс за технологична поддръжка, популяризиране на техните възможности и налагане използването на услугите на облака. Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност е модерна интегрирана мрежа, собственост на държавата и управлявана от нея, с точки на достъп в 28 областни града. ЕЕСМ пренася едновременно данни, глас и видео с гарантирано качество, като осигурява обслужване 24х7х365 и управление на услугите в реално време.

Използваните в ЕЕСМ съвременни технологии позволяват виртуално да се обединят в единна национална информационна инфраструктура корпоративните мрежи на министерствата, ведомствата и местната администрация, като се запази тяхната информационна самостоятелност, автономното им управление и се изключи всяка форма на нерегламентиран достъп до пренасяната информация.

Увеличението на обема информация/трафик по Единната електронна съобщителна мрежа налага оптимизиране на топологията и увеличаване на преносния капацитет на ЕЕСМ, чрез изграждане на оптична свързаност до общините и увеличаване на нейния преносен капацитет.

За постигане на целта през първите шест месеца на 2024 г. МЕУ чрез ИАИЕУ работи за повишаване на капацитета на ЕЕСМ чрез проектиране и изграждане на нови оптични кабелни линии и увеличаване на транспортния капацитет на мрежата. Осигурена е резервираност 24/7 на ИС и ЕЕСМ. За повишаване използването на облачните технологии е разширен обхватът за предоставяне на облачни услуги, както следва„Инфраструктура като услуга“ - 61 организации; Web електронна поща - 110 организации и услуга „Back up“ - 42 организации. През отчетния период е извършено обединение на ресурси и реализиране на 133 бр. многопотребителски среди.

Осигурена е поддръжката на ДХЧО за осигуряване на достатъчно изчислителни ресурси, както и поддържане на работоспособността на инженерно-техническите системи.

По стратегическа цел 4: Повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност.

През отчетния период в резултат на работата на сформираната междуведомствена работна група е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност с цел хармонизиране на националното законодателство в съответсвие с изискванията на Директива 2022/2555 (ЕС) от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза. Проектът предвижда разгръщане на секторите, създаване на нови регулаторни функции, както и правила за управление на риска, свързан с ИКТ. С Решение № 843 от 11.12.2024 год. на Министерския съвет проектът е приет и внесен на 12.12.2024 г. в Народното събрание на Република България.

През февруари 2024 г. Европейската комисия прие регламента относно прилагане схемата на ЕС за сертифициране на киберсигурността по общи критерии (EUCC), която следва да се прилага от 27 февруари 2025 г. За развитие на капацитета на Националния координационен център (НЦК) към European Cybersecurity Competence Center (ЕССС) е спечелен проект към фонд Digital Europe. Прави се проучване на нуждите от осигуряване на киберсигурността на малките и средни предприятия.

През 2024 г. представители на МЕУ са участвали в 7 онлайн срещи на Ад Хок Работна група по схемата за сертифициране на облачни услуги на ENISA и в 4 онлайн срещи на Европейската група за сертифициране на киберсигурността, както и в работни срещи за обсъждане внедряването и стандартизацията в проектозакона за киберустойчивост.

За развитие на капацитета на Националния координационен център (НЦК) към European Cybersecurity Competence Center ( ЕССС ) продължава изпълнението на проект “Национален координационен център - България” по Програма „Цифрова Европа“ (Digital Europe Programme). Целта на проекта е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за българските малки и средни предприятия за да покрият съвременните изисквания за киберсигурност. През 2024 г. НКЦ България бе съорганизатор в две събития, едно от които на международно ниво на тема “ECCC Access-2-Finance".

През 2024 г. са получени 8951 бр. сигнали за нарушения от и в българското интернет пространство, от които 3775 бр. са регистрирани като инциденти. Всички сигнали се обработват по определена методика и критерии, следвайки таксономията на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA - European Union Agency for таксономията на ENISA. През отчетния период най-многобройни са инцидентите, свързани с фишинг сайтове, следвани от тези със зловреден код.

МЕУ организира участието на РБългария в широкомащабното киберучение „Cyber Europe 2024“ на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), което се провежда веднъж на всеки две години с цел да се подобрят сътрудничеството и способностите в областта на киберсигурността на европейско и национално ниво.

Експерти от ИАИЕУ участват в ежегодното Global CyberDrill 2024, в Cyber Europe 2024 – учение, организирано от европейската агенция ENISA и CERT-EU за симулация на мащабни Кибератаки в страните-членки на европейския съюз, в две ежегодни срещи на CERTs/CSIRTs мрежата, в която организация членуват всички национални CERT екипи (Национални ЕРИКС екипи) на държавите-членки на ЕС, на която CERT България е член, а Европейската комисия участва в мрежата като наблюдател, в удостоверяването на ТУМГ за парламентарни и европейски избори, обновяване на 22 системи от SOAR/SIEM платформата, като бяха повдигнати от RHEL7 на RHEL8 и последна актуална версия на платформата.

От ИАИЕУ е изградена централизирана автентикация Identity and access management, с компоненти на SingleSignOn и многофакторна автентикация за администрация и управление на идентичност за MeliCERTes платформата на НЕРИКС.

Изготвено и предоставено за оценка чрез системата на ИСУН до управляващия орган е проектно предложение по процедура: BG16RFPR002-2.005 - Изграждане на обучителен център като елемент от националната система за киберсигурност (CS 1), Оперативна програма Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация", с кандидат Министерство на електронното управление и наименование: „Изграждане на обучителен център като елемент от националната система за киберсигурност (CS 1)“ По стратегическа цел 5: Осигуряване на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им (Политика за информационно общество) МЕУ играе координираща роля относно политиката за информационно общество като разработва стратегически и програмни документи чрез събиране и анализ на информация за изпълнението им от отделните министерства и ведомства. Представители на Министерството участват в дейността на работните групи на Съвета по европейски въпроси, междуведомствени работни групи и комитети и групи към Европейската комисия.

Цифровата трансформация е главното предизвикателство в обществения живот, основано на агресивното развитие на технологиите на изкуствения интелект (ИИ), блоковите вериги (блокчейн) и високо-скоростните оптични мрежи и системи за предаване, обработка, съхранение и ефективна защита на ежедневно продуцираните в огромни количества съдържание и данни във всички области: управление, образование, здравеопазване, енергетика, промишлено производство, транспорт и доставки, услуги, медии, финанси и т.н. Р България, като част от ЕС, участва в разработването на европейските цели и политики в тази област.

В изпълнение на Политическата програма „Цифрово десетилетие“ МЕУ е координатор за България. Изготвeни и приети са пакет от документи, одобрени от Съвета по цифровото десетилетие и Съвета за развитие, с РМС № 264/04.04.2024 г.

Напредъкът по Новата европейската политическа програма „ Цифрово десетилетие“ до 2030 г., приета с Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. се измерва в 4 ключови области: цифрова инфраструктура, цифрови умения, цифровизация на обществените услуги и цифровизация на бизнеса чрез Индекса на цифровата икономика и общество (DESI). Индексът на цифровата икономика и общество (DESI) е основаван на набор от индикатори, съобразен с цифровите цели и включва всички ключови показатели (KPI), за които са налични или прогнозирани стойности на национално ниво - общо 36 индикатора, 15 от които са KPI на цифровото десетилетие. Необходимо е технологично време за изпълнение на решението да се заложи индекса DESI в неговия нов формат.

По силата на Регламента на ЕС за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (АктDESI), който влиза в сила на 12 август т.г., са създадени 2 нови формата – Европейски съвет по изкуствен интелект (Съвет по ИИ) и Комитет по изкуствен интелект по смисъла на Регламента за комитологията (Регламент (ЕС) 182/2011). И в двата формата МЕУ номинира свои представители. Номинирани са и представители на МЕУ за различни позиции към новосъздадения Съвет по оперативно съвместима Европа към Европейската комисия.

Политиката за електронно управление е хоризонтална политика и нейното изпълнение се осъществява във взаимоотношение с всички административни органи, както и с лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, академична общност, заинтересовани страни от частния сектор.

Определените показатели за изпълнение отразяват изпълнението на конкретните нормативно установени дейности, извършвани от отговорните за изпълнението структурни звена при изпълнение на възложените им функции. Целевите стойности по показателите за изпълнение са планирани на годишна база и постигнатите резултати показват, че през 2024 г. заложените в програма 7500.01.01 „Електронно управление и информационно общество“ цели в по-голямата си степен са постигнати, като за това са предоставени съответните продукт/услуги и планираните нормативно установени дейности са изпълнени в предвидените обеми, което се основава на данните от отчета на показателите за изпълнение.

Фактори, оказали въздействие върху постигането на планираните/заявените целеви стойности:

Недостатъчен финансов и човешки ресурс за изпълнение на съществуващите и за своевременно поемане на нови отговорности и ангажименти;

Намиране на кадри с широкоспектърна експертиза и опит - техническа, правна, по европейски въпроси и осигуряване на конкурентни условия за работа в държавната администрация;

Децентрализирано управление на цифровата трансформация в България;

Нужда от специализирани обучения.

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на енергетиката (МЕ) към 31.12.2024 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на проведените през отчетния период дейности, финансирани в рамките на на одобрените по бюджета на МЕ за 2024 г. средства.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЕ към 31.12.2024 г. по област на политика и бюджетни програми.

Класифика- ционен код* · РАЗХОДИ · Закон 2024 г. · Уточнен план към 31.12.2024 г. · Отчет Към 31.12.2024 г.

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 67 132 500 · 74 145 148 · 73 737 144

2400.01.00 · Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие · 60 352 600 · 66 747 424 · 66 443 552

2400.01.01 · Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари” · 2 418 900 · 2 202 740 · 2 162 315

2400.01.02 · Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС” · 52 337 800 · 57 349 611 · 57 328 419

2400.01.03 · Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие” · 2 964 800 · 3 725 693 · 3 575 704

2400.01.04 · Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания” · 2 631 100 · 3 469 380 · 3 377 114

2400.02.00 · Програма „Администрация” · 6 779 900 · 7 397 724 · 7 293 592

Ползите за обществото Министерство на енергетиката постига съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Изпълнението на бюджета в програмен формат към 31.12.2024 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на провежданата политика от Министерство на енергетиката в областта на енергетиката.

Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие Стратегическата цел на политиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика.

Оперативните цели са: гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари; ефективно и екологосъобразно енергийно развитие; ефективно управление на енергийните ресурси.

България е изправена пред сериозното предизвикателство да осигури надеждни, устойчиви, икономически достъпни и конкурентни енергийни доставки за всички граждани. Прекомерната зависимост от малко на брой доставчици, особено на природен газ, поставя страната в уязвимо положение по отношение прекъсванията на доставките.

Постигането на напредък трябва и може да се осъществи в контекста на петте взаимно допълващи се измерения на Европейския енергиен съюз: сигурност на доставките, солидарност и доверие; вътрешен енергиен пазар; енергийна ефективност, допринасяща за ограничаване на потреблението; декарбонизация на икономиката; научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.

Целта на енергийната политика на България е гарантиране на енергийната сигурност на страната чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване:

Изграждане на междусистемните газови връзки между България и съседните страни.

Либерализация на пазара на електрическа енергия и неговото интегриране в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители.

Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по-рационално използване на изкопаемите ресурси, минимизиране влиянието на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси.

Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика.

Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

Работи се за оптимизирано оползотворяване на възможностите за финансиране на проекти със средства от европейски фондове и програми.

Финансовата подкрепа за въвеждането на чисти енергийни технологии, подобряването на енергийната ефективност и развитието на енергията от възобновяеми източници (ВИ) следва да се разглеждат като част от мерките, заложени в Програмата за управление на Правителството на Република България и съобразени със стратегическите документи като Националната програма за развитие „България 2030“ и Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ), Европейският стратегически план за енергийните технологии (SET-план), който има за цел да се ускори въвеждането и навлизането на пазара на нисковъглеродни и ефективни енергийни технологии.

Също следва да бъдат взети предвид и допълнителните усилия за преход към неутрална по отношение на климата икономика, в контекста на амбициозните цели на Европейската зелена сделка, които ще бъдат финансирани чрез Механизма за справедлив преход на базата на Планове за справедлив преход.

В рамките на законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ и Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (Регламент (ЕС) 2018/1999) Министерство на енергетиката съвместно с всички заинтересовани министерства и институции (МОСВ, МРРБ, МТС, МЗХ, МИИ, МИР МФ, МТСП и др.) изготви Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021-2030 г. (ИНПЕК). В изпълнение на чл. 14 на Регламента, ИНПЕК е актуализиран и след неговото процедиране съобразно националното законодателство (обществени консултации и отразяване на постъпилите становища) беше представен на вниманието на ЕК. За постигане на националните цели за декарбонизация до 2030 г. България е заложила както съществуващи, така и допълнителните мерки. Те са разработени в съответствие с приоритетите и насоките на европейската енергийна и климатична политика и въз основа на предишния опит на България в областта на декарбонизацията. ИНПЕК предвижда плавен преход и поетапно извеждане от експлоатация на въглищни мощности.

Планът предвижда:

България да използва в максимална степен съществуващия потенциал на местните въглища в страната при спазване на екологичните изисквания;

Ролята на местните въглища като стратегически енергиен ресурс, по отношение на енергийната и национална сигурност на страната;

Постепенно намаляване на производството на енергия от твърди горива от 2020 г. до 2040 г., тъй като не се предвижда да бъдат пускани в експлоатация нови инсталации на лигнитни въглища.

При настоящото преразглеждане на ИНПЕК през 2023 г. и продължило през 2024 г., в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 е разработена цялостна стратегия за декарбонизация до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Законодателния пакет на ЕК „Подготвени за 55“ („Fit for 55“), който представлява набор от предложения и инициативи за преразглеждане и актуализация на законодателството на ЕС и привеждането му в съответствие с по-амбициозните цели за климата за 2030 г., а именно:

Намаляване на нетните емисии на парникови газове (ПГ) с най-малко 55% в сравнение с 1990 г. до 2030 г.;

Намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС с 40% до 2030 г. в сравнение с нивото от 2005 г. в секторите, които не са обхванати от европейската схема за търговия с емисии;

Намаляване на потреблението на енергия в ЕС с най-малко 11.7% през 2030 г. в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., така че крайното енергийно потребление на Съюза да не надхвърля 763 Mtoе. Постигане на поне 42.5% дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС до 2030 г. със стремеж този дял да достигне 45% през 2030 г.;

Осигуряване на минимум 15% ниво на междусистемна електроенергийна свързаност между държавите членки.

В изпълнение на Реформа C4.R9 от ПВУ през 2022 г. бе създадена Комисия за енергиен преход (КЕП, Комисията), като ресорна под-комисия към Консултативния съвет за европейската зелена сделка (КСЕЗС, Съвета), която да разработи сценарии за декарбонизация на икономиката на страната, включващи различни индикативни дати за постепенно прекратяване на използването на въглищата, вкл. 2040 г. като песимистичен, 2038 г. като реалистичен и ускорен до 2035 г. сценарий, предложен от бизнеса. На базата на сценариите и аналитичния доклад, който ги описва, Комисията разработи и Пътна карта за климатична неутралност с постепенно прекратяване на използването на въглища, която включва конкретни стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 година. Същата е приета с Решение № 618 и актуализирана с Решение № 702 на Министерския съвет от 2023 г., Решение № 59 и Решение № 482 на Министерския съвет от 2024 г. С Решение № 482 на Министерския съвет от 2024 г. е предложено на Народното събрание да одобри актуализирана Пътна карта за климатична неутралност, базирана на доклада по т. 1 от Решение № 618 на Министерския съвет от 2023 г. (доклада със сценарии и препоръки на КЕП). Амбициозните климатични цели, които си поставя Европейския съюз за нетно намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г., и ангажимент за климатична неутралност до 2050 г. поставят редица предизвикателства пред държавите членки с висок дял на енергията от въглища в енергийния им микс и с енергийно-интензивни икономики, сред които е и България.

Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата. Това определя и приоритетните области, по които следва да се работи:

Ограничаване на външната зависимост от внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергийно спестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и оползотворяване на енергията от ВИ;

Пълна либерализация на пазара на дребно на електрическа енергия и развитие на пазара на природен газ.

Изпълнението на политиката по енергийна ефективност е ключов елемент за устойчивото развитие. Енергийната ефективност е основна цел и е особено важна за постигане на дългосрочните ни цели в областта на енергетиката и климата. Тя е най-рентабилният начин за:

Намаляване на емисиите;

Подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;

Поддържане на ниски енергийни разходи.

Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия. Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – т.нар. "умни" енергийни мрежи.

Усилията ще се насочат и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място, ще се спестят значителни инвестиции, необходими за изграждането ѝ. Съществени усилия ще се насочат и към максимално използване на геотермалната енергия, както и производството и използването на зелен водород.

За изпълнението на БП "Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари" са изразходвани 2,1 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Ускорена реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, свързани с развитието на подходяща национална, регионална и транс-континентална енергийна инфраструктура;

Създаване на ефективно функциониращ енергиен сектор чрез преструктуриране и създаване на адекватни корпоративни структури, в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики;

Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС;

Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;

Провеждане на ефективно международно сътрудничество в областта на енергетиката и изграждане на партньорства в национален, регионален, общоевропейски и международен план;

Осигуряване на ефективно функциониране, управление на търговските дружества, в които министърът на енергетиката упражнява правата на собственост в капитала;

Подпомагане провеждането на държавната политика в сферата на управление на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и запазване на държавните интереси в търговските дружества с миноритарно държавно участие в капитала им.

За изпълнението на БП "Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС" са отчетени 57,3 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Контрол на енергийната система по отношение осигуряването на непрекъснатост на енергийните доставки за задоволяване потребностите на обществото от енергия и енергийни ресурси, съобразено с изискванията за баланс надеждност, безопасност и опазване на околната среда - целта е изпълнена за отчетния период;

Ефективно и безопасно управление на количествата радиоактивни отпадъци в страната, и на процеса по извеждане от експлоатация на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"- целта е изпълнена за отчетния период;

Подпомагане на развитието на ядрената и конвенционалната енергетика в страната - целта е изпълнена за отчетния период.

През отчетния период ДП "РАО" е реализирало дейности по следните 3 мерки от тригодишната си програма:

1. Изграждане на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци.

Статусът на подобектите е отчетен като „завършен“, като е отбелязано, че това не означава готовност за незабавно провеждане на Държавна приемателна комисия. Провеждат се инспекции преди подписване на акт 15, както и ограничени СМР – коригиращи дейности.

2. Технически основи за извеждане от експлоатация и демонтаж на блокове 1. 2, 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй".

Блокове 1 до 4 са в процес на извеждане от експлоатация. Извършва се демонтаж в Реакторно отделение. Изпълняват се дейностите по годишния план-график за демонтаж на оборудване по програма „Демонтаж на системи и оборудване на блокове 1 до 4, през 2024 г.“ и програма „Управление на материалите от демонтаж на оборудване 1÷4 блок през 2024г.“ на ДП РАО, както и дейностите, свързани с изпълнението на тези програми. Демонтирани са 2 734 тона оборудване и материали от контролирана зона на блокове от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй“, което представлява 248,5 % изпълнение от заложеното в бюджетната прогноза за 2024 г.

3. Модернизация на обектите в СП „РАО Козлодуй".

Назначена е комисия за преглед на полученото на 30.10.2023 г. тръжно предложение Съгласно препоръките на ЕВБР е извършен преглед на Техническата спецификация за прецизиране на обема й. Конкретните решения за прецизиране обема на ТС са приети на Технически съвет на СП „РАО-Козлодуй“ с Протокол №Пр-ТС-4/27.05.2024 г. Изготвени са актуализирани тръжни документи, които са пратени на ЕВБР за преглед през септември месец.

Показателя за извършване на мониторингов отчет по изпълнението на Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци е предвиден след приемане на актуализирания проект на документа от Министерския съвет, което не се случи през 2024 г.

За изпълнението на БП "Устойчиво енергийно развитие" са изразходвани 3,6 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Актуализиране на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021 – 2030 г.;

Изготвяне на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.;

Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС, в областта на развитието на енергийните пазари, енергийната ефективност и енергията от ВИ;

Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;

Повишаване конкурентоспособността на българската икономика;

Развитие на либерализиран вътрешен пазар на електрическа енергия и на природен газ;

Интегриране на националните пазари на електрическа енергия и природен газ в регионалните и общоевропейския енергиен пазар;

Намаление на първичното енергийно потребление до 2030 г. с 15.42 %, спрямо референтния сценарий 2020, съгласно актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.;

Намаление на крайното енергийно потребление до 2030 г. с 11.61 %, спрямо референтния сценарий 2020, съгласно актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.;

Увеличаване използването на енергията от ВИ, съгласно актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. за постигане определената национална цел от 34.96 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г., включваща цел в размер на 29.93 % дял на енергията от ВИ в крайното потребление на енергия в транспорта;

Ограничаване вредното влияние върху околната среда от производството на енергия чрез повишаване на ЕЕ и използването на енергия от ВИ;

Създаване на условия за внедряване на високоефективни енергийни технологии.

Поставените цели се изпълняват успешно.

За изпълнението на БП "Подобраване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания" са изразходвани 3,4 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Рационално използване на подземните богатства чрез предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив на подземни богатства;

Повишаване на суровинния баланс на страната и осигуряване на геоложка информация;

Изпълнение на задълженията на титулярите на разрешения за търсене и проучване или проучване и на концесионерите по сключените договори. Програмата се разработва и изпълнява в съответствие с Национална стратегия за развитие на минната индустрия и Енергийната стратегия на Република България, Закона за енергетиката, Закона за подземните богатства, Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Решения на Министерския съвет и други.

Поставените цели са изпълнени за отчетния период.

Ключови индикатори и целеви стойности

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление* · % · 21.17 · 22,55

2.Дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия в транспорта** · % · 8.31 · 8,09

3.Първично енергийно потребление1 · ktoe · 17 854 · 16 576

4.Крайно потребление на енергия1 · ktoe · 9 481 · 9 520

5. Степен на осигуряване на минерално-суровинния баланс на държавата · % · 100 · 88.58

* Данните за дял на енергията от ВИ като показатели: целева стойност и отчетна стойност са към 2023 г., последната година, за която има официални данни от НСИ и SHARES tool 2023. Целевите стойности са съгласно актуализирания ИНПЕК, който е представен в ЕК през септември 2024 г.

** Данните за националната цел за първично и крайно енергийно потребление като целева стойност са за 2023 г., съгласно актуализирания ИНПЕК 2021 - 2030 г. и представят енергийното потребление. Отчетната стойност на двата показателя са към 2023 г., последната година, за която има официални данни от НСИ.

За изпълнението на БП "Администрация" са изразходвани 7,3 млн. лв.

В бюджетна програма „Администрация” са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на четирите програми за постигането на стратегическите цели на Министерство на енергетиката. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите в областта на политиката изпълнявана от МЕ, разходите за нея са изведени в самостоятелна програма – ”Администрация”.

Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на енергетиката и повишаване готовността на страната за превенция, работа при кризисни ситуации и военно време, постигане на по-високи нива на сигурност и подобряване защитата на обектите от енергетиката в съответствие с европейското законодателство, както и предотвратяване нарушаването или унищожаването на инфраструктури от енергетиката и предотвратяване на значителни трансгранични последици (пострадали, икономически последици, обществени последици); повишаване професионалните умения на администрацията на министерството и на служителите в търговски дружества за работа при кризисни ситуации и във военно време.

МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г., разходите по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2024 г. са утвърдени по програми в рамките на пет области на политики:

Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Бюджетна програма „Спорт за учащи” Бюджетна програма ”Спорт в свободното време” Политика в областта на спорта за високи постижения Бюджетна програма „Олимпийска подготовка” Бюджетна програма „Спорт за високи постижения” Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения” Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Бюджетна програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм” Политика в областта на младите хора Бюджетна програма „Младите в действие” Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на младежта и спорта (ММС) към 31.12.2024 г. представя информация за изпълнението на целите и приоритетите по провежданите от министерството политики в областта на спорта, физическото възпитание и младежта.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. по бюджета на ММС са утвърдени разходи в размер на 137,4 млн. лв. Разходите по уточнен план 2024 г. са в размер на 149,3 млн. лв. във връзка с извършени промени по бюджета на ММС по реда на чл. 109, 110 и 112 от Закона за публичните финанси. По бюджета на ММС са възстановени средства в размер на 2,2 млн. лв. от сметката за чужди средства, съгласно ПМС № 232 от 2024 г., които средства са отразени в намаление на разходите по уточнен план.

Изпълнението на разходите по бюджета към 31.12.2024 г. е в размер на 138,6 млн. лв. или с 7,0 млн. лв. (5,3%) повече в сравнение с отчетените разходи за 2023 г. По-ниската сума разходи по отчетни данни 138,6 млн. лв. спрямо реално отчетените за периода разходи – 147,2 млн. лв., се дължи на отчетени разходи за изпълнението на Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2023 г., в общ размер на – 3,9 млн. лв., отнесени в намаление на § 52-06 – изграждане на инфраструктурни обекти и като предоставени трансфери. За периода са отчетени и възстановени средства за минал период от време общо в размер на 2,6 млн. лв., в т.ч. 0,8 млн. лв. предоставени по договори за финансиране на спортни дейности и 1,7 млн. лв. предоставени по сключени договори през 2020 г. за изграждане на физкултурни салони в училища в страната (ПМС № 32 от 2020 г.).

Консолидираните разходи по бюджетните програми са 150,4 млн. лв. и са разпределени по програми, както следва:

Класифи-кационен код · РАЗХОДИ (в млн. лв.) · Закон · Уточнен план · Отчет 31.12.2024 г.

2500.01.00 · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 30,2 · 37,4 · 35,6

2500.01.01 · Бюджетна програма «Спорт за учащи» · 23,1 · 29,5 · 27,8

2500.01.02 · Бюджетна програма «Спорт в свободното време» · 7,1 · 7,9 · 7,8

2500.02.00 · Политика в областта на спорта за високи постижения · 91,3 · 98,0 · 97,2

2500.02.01 · Бюджетна програма «Олимпийска подготовка» · 19,8 · 25,6 · 25,3

2500.02.02 · Бюджетна програма «Спорт за високи постижения» · 71,5 · 72,4 · 71,9

2500.03.00 · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 2,0 · 0,1 · - 5,5

2500.03.01 · Бюджетна програма «Спортни обекти и съоръжения» · 2,0 · 0,1 · -5,5

2500.04.00 · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 0,6 · 0,7 · 0,7

2500.04.01 · Бюджетна програма «Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм» · 0,6 · 0,7 · 0,7

2500.05.00 · Политика в областта на младите хора · 9,4 · 9,1 · 6,5

2500.05.01 · Бюджетна програма «Младите в действие» · 9,4 · 9,1 · 6,5

2500.06.00 · Бюджетна програма “Администрация” · 3,9 · 4,0 · 4,0

Общо разходи на ММС : · 137,4 · 149,3 · 138,6

В рамките на отчетния период са извършвани плащания по: проекти, изпълнявани от ММС, финансирани по програмите „Еразъм +”, ОП „Добро управление“, Национален план за възстановяване и устойчивост, програми и проекти за развитие на ученическия и студентския спорт по бюджетна програма „Спорт за учащи”, договори за финансово подпомагане дейността на многоспортови федерации и осигуряване на възможности за физическа активност, спортно състезателна дейност и спортни резултати - програма „Спорт за децата в свободното време”, „Програма за развитие на спорта за всички“, проект „Децата и спортния клуб”, проект „Тенисът спорт за всички” , Програма „Развитие на детската лека атлетика”, проект „Децата и бадминтона”, Програма „Спортен час“; Програма за развитие на хора с увреждания, Програма „Спортът начин на живот“, финансиране дейността на български спортни федерации и спортни клубове; месечни премии за олимпийски медалисти, прекратили активната си състезателна дейност и техните треньори; финансово подпомагане организацията и провеждането на домакинства на състезания от международния спортен календар; договори за участие на българските делегации в олимпийски прояви и младежки фестивали; подпомагане на спортни организации и общини стопанисващи и управляващи обекти общинска или държавна собственост за ремонт, реконструкция и модернизация на обектите и съоръженията, на други дейности в областта на олимпийската подготовка и спорта за високи постижения, дейности по осъществяване на държавната политика в областта на младежта в страната.

За периода са предоставени средства в размер на 0,8 млн. лв. на държавни и общински училища за капиталови разходи за сметка на постъпления от хазартните игри, организирани от ДП „Български спортен тотализатор“ (чл. 14, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Закона за хазарта) и за дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ в размер на 4,7 млн. лв. (чл. 14, ал. 3, т. 3 и ал. 6 от Закона за хазарта).

І. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА УЧАЩИ И СПОРТА В СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Целите на политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време са разработени при отчитане ролята на спорта като важен фактор за човешкото развитие и необходимостта от осигуряване на възможност за избор и достъп на целевите групи да практикуват физически упражнения и спорт. С изпълнението на тази политика постепенно се променя съществуващата ниска двигателна активност на гражданите и учащите с оглед постигане на по-високо ниво на здравния им статус и преустановяване на част от негативните тенденции в начина на живот на населението. Програмите и дейностите, чрез които се осъществя политиката в областта на спорта за всички, приоритетно са насочени към децата и младите хора в трудоспособна възраст. Дейността в областта на спорта за учащи е насочена към постепенното приобщаване на учащите към активен двигателен режим и здравословен начин на живот, постигане на високо ниво на спортна подготовка и устойчиво развитие на спорта в спортните училища чрез усъвършенстване на учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност.

Изпълнението на целите на политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време през 2024 г. се реализира чрез бюджетните програми „Спорт в свободното време” и „Спорт за учащи”. Разработени са и осъществени две нови пилотни програми – „Спортен час“ и „Спортът начин на живот“. Осигурени са оптимални условия за практикуване на спорт, изява, развитие и реализиране на лични спортни резултати. Осъществена е ефективна координация със спортните организации, бенефициенти по програмите, с оглед поддържане на мотивацията и интереса на различни групи от населението за участие в организирана или самостоятелна спортна дейност. През отчетния период определените цели в областта на спорта за всички и спорта за учащи са постигнати в оптимална степен. За изпълнението на дейностите и проектите по „Спорт в свободното време” през 2024 г. отчетените средства са общо в размер на 5,9 млн. лв. Общият брой на включените в спортни прояви и занимания по програмата участници е над 91 773 бр.

За изпълнението на дейностите и проектите по програмите в бюджетната програма „Спорт за учащи” за 2024 г. отчетените средства са общо в размер на 2,1 млн. лв. Общият брой на обхванатите в спортни занимания и състезания учащи е 96 160 участници.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Област на политика:

Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС ученици към общия брой на учениците · % · 12,81% · 12,01%

2. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности, подпомагани от ММС студенти към общия брой студенти · % · 2,96% · 4,46%

3. Относителен дял на обхванатите в спортни дейности за спорт в свободното време, подпомагани от ММС лица към населението на Република България · % · 2,85% · 1,42%

Първите два индикатора измерват осъществяването на стратегическата цел за подобряване здравето, физическата и психическата годност на учащите от различните възрастови групи, студентите и децата в риск чрез създаване на необходимите условия за системни занимания с физическо възпитание и спорт и възможности за спортна изява. Общият брой на обхванатите в спортни дейности ученици, за които ММС е предоставило средства през 2024 г. е 85 477, което е 12,01% от общия брой на учениците в държавните, общинските и частните училища на територията на страната, който през учебната 2023/2024 г. е 711 581 ученици. Общият брой на обхванатите в спортни дейности студенти е 8 500, което е 4,46 % от общия брой на студентите в държавните и частните висши училища на територията на страната, който през учебната 2023/2024 г. е 190 513 студенти.

Индикатор 3 отразява общия брой на участниците (деца, лица от различни възрастови и социални групи от населението) включени в спортни занимания, начално обучение по вид спорт, в състезания и други спортни дейности и прояви в областта на спорта за всички към населението на Република България. Същият измерва степента на изпълнение на стратегическа цел „Създаване на условия и възможности за физическа активност, практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност от населението“. Общият брой на обхванатите в спортни дейности - в спортни прояви и занимания по участници е над 91 722, което е приблизително 1,42% от населението на Република България и не отговаря на заложената целева стойност за 2024 г.

ІІ. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ Основните стратегически цели на политиката се изпълняват чрез програмите на ММС за олимпийска подготовка и за развитие на спорта за високи постижения.

В рамките на бюджетните параметри по програмите са създадени оптимални условия и възможности за развитие на елитния спорт на регионално, национално и международно ниво чрез реализиране на програми, оптимизиране управлението на спортната подготовка и подобряване на координацията между държавните институции, общините и спортните организации. Осигурени са средства за подготовката на олимпийските състезатели, участието им на първенства за спечелване на квоти за олимпийските игри в Париж 2024 г. България завърши на 26-о място в крайното класиране по медали на Олимпийските игри в Париж от 91 страни участнички и това е най-доброто за страната ни класиране от 2004 г. Българските спортисти спечелиха три златни, един сребърен и три бронзови отличия. Само 28 държави имат спечелени по три титли и Република България е сред тях.

Създадени са условия за оптимална подготовка и на паралимпийските състезатели. Страната ни се представи във френската столица с трима спортисти с увреждания - и тримата в леката атлетика, които спечелиха едно златно отличие и две четвърти места.

През 2024 г. Програмата за финансово подпомагане на проекти за развитие на спорта за високи постижения е разделена в следните направления: Програма за финансово подпомагане на проекти за развитие на спорта за високи постижения за олимпийски спортове за 2024 г.; Програма за финансово подпомагане на проекти за развитие на спорта за високи постижения за неолимпийски спортове за 2024 г.; Програмата за финансово подпомагане на проекти за развитие на спортните клубове за 2024 г.; Програма за финансово подпомагане на проекти за кадрово и научно-методическо осигуряване на спортните федерации за 2024 г. Сключени са договори с 25 спортни федерации за реализиране на дейности в проекти по Програма за развитие на спорта за високи постижения за неолимпийски спортове за 2024 г. и с 22 спортни федерации за реализиране на дейности в проекти по Програма за развитие на спорта за високи постижения за олимпийски спортове за 2024 г. Подпомогнато е участието на спортистите от националните отбори на световни и европейски първенства и на международни състезания, като са спечелени медали от световни и европейски първенства за мъже и жени и за юноши и девойки. Изготвени са 918 годишни договори за 2024 г. за размера на средствата за финансово подпомагане на спортните клубове. Одобрени са 46 проекта на спортни федерации за домакинства на състезания и първенства от международния спортен календар.

Чрез въвеждане на нови методики, способстващи за подобряване на качеството на информацията, относно ефективността на използваните тренировъчни средства, се подобрява координацията и контрола на спортната подготовка и се оптимизират тренировъчните натоварвания и методи за постигане на желания спортен резултат.

Предоставяните обективна информация и анализи с високо качество, относно динамиката на функционалния капацитет и физическите качества на спортиста, осигуряват база за оптимизиране и ефективно управление на тренировъчния и състезателния процес.

Проведени са кампании срещу употребата на допинг.

Осъществява се постоянен методически контрол и мониторинг за изпълнението на одобрените проекти и реализиране на оперативните цели по програмите Изготвени са анализи за постигнатите от спортистите резултати на проведените състезания.

Отчетените средства за финансово подпомагане на дейности на спортни организации са в размер на 77,8 млн. лв., в т.ч. 24,4 млн. лв. по програма за олимпийска подготовка и 53,4 млн. лв. по програма за развитие на спорта за високи постижения.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на спорта за високи постижения · Мерна единица · 2024 г.

Наименование на индикатора · · Целева стойност 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Относителен дял на спортисти, които са финансово подпомогнати за участия в състезания от МСК от всички картотекирани състезатели: - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри - зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 18,9% · 30,0% (123/395)

2. Брой медали, спечелени на олимпийски и европейски игри, световни и европейски първенства (всички възрастови групи) · Бр. · 230 · 439

3. Относителен дял на класиранията до 8-мо място в състезания от МСК към броя на финансово подпомогнатите от ММС спортисти - на Европейски първенства - на Световни първенства - на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри -зимни, летни, паралимпийски игри- зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри) · % · 91,0% · 68,0% (270/395)

4. Относителен дял на финансово подпомаганите за СВП спортни клубове спрямо всички вписани в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортните клубове – техни членове по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗФВС · % · 23,0% · 21,5% (918/4259)

Показател 1 – с този показател се измерва относителния дял на финансово подпомогнатите спортисти за подготовка и участие в състезанията от най-висок ранг (световни и европейски първенства и олимпийски игри) в изпълнение на стратегическата цел – създаване на условия на националните състезатели и отбори за ефективна подготовка и реализиране на високи спортни резултати на световни и европейски първенства в различните възрастови групи за повишаване на авторитета на българския спорт. Отчетените по-високи стойности са свързани с по-голям потенциал за участие на българските спортисти на състезанията от международния спортен календар и завоюване на призови класирания.

Показател 2 – ключов количествен показател, свързан с постигането на стратегическите цели: постигане на силен социален ефект чрез отразяване на постиженията на националните състезатели и отбори и увеличена популярност на спорта сред подрастващите; създаване на олимпийски резерв от състезатели с възможности за постигане на квоти и стандарти за получаване на право на участие в различните олимпийски видове спорт на Олимпийските игри в Париж 2024 г. Този показател е свързан и с осъществяването на ползата за обществото, а именно популяризирането на спорта сред населението и повишаване мотивацията на младите хора за практикуване на двигателна активност и спорт чрез спечелване на призови класирания (1-8 място) от българските спортисти на състезанията от най-висок ранг.

Показател 3 – ключов качествен показател за измерването на ефективността за целевото разходване на средствата за подготовка и участия на българските спортисти на състезанията от международния спортен календар от най-висок ранг – световни и европейски първенства и състезанията под егидата на олимпийските игри (летни, зимни, паралимпийски, младежки, европейски и др.).

Показател 4 – мотивите за включването на показател 4 са свързани с обстоятелството, че клубовете са основно звено за селекция на талантливи деца и юноши и за тяхната спортна подготовка.

ІІІ. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА СПОРТНИТЕ ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ВЪВ ВИД, ОТГОВАРЯЩ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ Държавната политика в тази област е насочена към привеждане на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

Реконструираната и добре поддържаната спортна инфраструктура създава подходящи условия за ефективен тренировъчен процес и възстановяване на спортистите, провеждането на турнири и състезания, както и адекватност по отношение на европейските изисквания в областта на спортните съоръжения. Със ЗДБРБ за 2023 г. за реализирането на Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти е определена сума в размер на 10,0 млн. лв. На базата на многофакторен анализ са разработени критерии за финансиране на спортните обекти и съоръжения, с които се гарантира дългосрочна използваемост на новоизградените/ремонтирани спортни обекти и съоръжения. С Постановление № 350 на Министерския съвет от 28 декември 2023 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г., на база на списък с одобрени проекти са получени 9,9 млн. лв. и са прехвърлени по сметката за чужди средства на министерството. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ПМС № 350 от 2023 г. средствата се съхраняват и разходват от сметката за чужди средства на ММС. В хода на сключване на договорите, във връзка с постъпили писма със заявени откази за сключване на договор за две от класираните проектни предложения, от общия размер на предоставените средства е освободен финансов ресурс в размер на 2,2 млн. лв. Предвид отпадналата необходимост, на основание чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 15 от Закона за публичните финанси, с ПМС № 232 от 2024 г., сумата е възстановена чрез бюджета на ММС в централния бюджет за 2024 г. През 2024 г. ММС е сключило договори за предоставяне на средства в размер на 7,6 млн. лв. за реализацията на 17 проекта, в съответствие с Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2023 г.

Частично е изпълнена годишна програма за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища, чл. 14, ал. 3, т. 2 от Закона за хазарта като са предоставени 0,8 млн. лв. за сметка на преизпълнение на приходите от ДП „Български спортен тотализатор“ за 3 от одобрените 5 обекта.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Област на политика: Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност 2024 г. · Отчет 2024 г.

Ремонтирани и реконструирани обекти/съоръжения · Бр. · 10 · 19

Посоченият индикатор е избран като ключов, тъй като изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия за спортна подготовка и възстановяване на спортисти, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международния спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция на зависимости. Модерната спортна инфраструктура създава подходящи условия за повишаване на квалификацията на треньори, рехабилитатори и медицински лица, обслужващи спорта посредством целеви обучения, семинари и обмяна на опит.

Изпълнението е по-високо от планираната стойност, поради реализиране на обекти по Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2023 г. Отчетната стойност е отрицателна, тъй като предоставените средства по Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2023 г. се отразява с отрицателен знак по §52-06 „изграждане на инфраструктурни обекти“, по който параграф са отчетени по бюджета на ММС за 2023 г.

ІV. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА УСВОЯВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА ДОБРИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРАКТИКИ ЗА СПОРТА Стратегическа и оперативни цели са: утвърждаване на позитивния образ на България и в частност на българския спорт в Европейския съюз и на международно ниво; участие в разработването на политиките на ЕС и на Съвета на Европа в областта на спорта и прилагането им в спортната политика на национално ниво; подкрепа на дейността на спортните организации за въвеждане на нови европейски и световни управленски практики; изграждане на целеви мрежи за двустранно и многостранно сътрудничество с държавите-членки на ЕС и други европейски държави.

Взето е участие в проведени заседания на тематичните работни групи за разработване на програмите за периода 2021-2027 г. Разработването и изпълнението на проекти с финансиране от европейски програми допринася за постигането на стратегическата цел за трансфер на добри международни практики и обмен на опит в областта на спортната политика с други държави. Изготвени са двустранни и многостранни договори за сътрудничество в областта на младежта и спорта, по които Министерството на младежта и спорта е страна.

V. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА Политиката за младежта се разработва с оглед подобряване на качеството на живот на младите хора и създаването на условия за успеха на всеки млад човек през създаване на устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и мобилизиране на потенциала на развитието на младите хора в България и Европейския съюз.

Целите на политиката са: улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им; превенция срещу рисково поведение и различни форми на зависимост.

Национална програма за младежта (2021-2025) Националната програма за младежта 2021-2025 г. е разработена в отговор на наблюдаваните тенденции по отношение на различни обществени процеси, с цел постигане на устойчиви резултати за подобряване на състоянието на младежкия сектор и създаване на условия за развитие на младите хора и реализацията им в страната. Проектите по сключени договори през 2023 г. са изпълнени и отчетени и са извършени окончателни плащания в размер на 0,1 млн. лв.

Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025) Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта е разработена за периода 2023-2025 г.

Основният приоритет на програмата е осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната, чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на различни форми на зависимости и/или агресия, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора.

Сключени са договори със 77 младежки организации на стойност 6,6 млн. лв.

Двете програми са ефективни инструменти за достигане на млади хора от 15-29 години като спомагат за тяхното ефективно и устойчиво развитие.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Област на политика: · Мерна единица · Целева стойност 2024 г. · Отчет 2024 г.

Политика в областта на младите хора Наименование на индикатора

1. Относителен дял на обхванатите младежи от услуги за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за младежта от общия брой младежи на същата възраст в страната. · % · 16,50% · 16,50%

2. Относителен дял на обхванатите младежи от разнообразни инициативи за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за изпълнение на младежки дейности (по чл. 10а от Закона за хазарта) от общия брой младежи на същата възраст в страната. · % · 20% · 17,4%*

Забележка: Към 31.12.2024 г. все още има проекти, одобрени по втората процедура със срок на кандидатстване 25.09.2024 г., които са в процес на изпълнение.

Индикаторите измерват следните цели:

Улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им;

Осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната, чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на различни форми зависимости и/или агресия, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора.

МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) Отчетът на всяка отделна програма съдържа консолидирана информация за всички разходи, извършени към 31.12.2024 г. и финансирани от бюджета на Министерството на туризма (МТ), както и от други бюджети, фондове и сметки, допринасящи за изпълнението на целите на програмата.

Отчетът показва и степента на достигане на планираните целеви стойности по показатели за изпълнение на програмите и включените в тях продукти/услуги.

Политика в областта на устойчивото развитие на туризма Политиката в областта на туризма в сегашните условия на глобални кризи наложени от пандемията, военните действия в Украйна, негативните ефекти от пандемията, нарушените вериги на доставки и произхождащата от това инфлация е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, като провеждането ѝ гарантира възстановяването на туристическия сектор, повишаване на конкурентоспособността му в новите реалности за създаване на правилно и реалистично позициониране на българския туристически продукт и оттам за насърчаване на туристическите посещения на чужденци в България. Политиката в туризма е ориентирана към справяне с безпрецедентния натиск върху туристическата екосистема с все по–силен акцент върху запазване на работните места и умело използване на механизми за подкрепа на предприятията в туризма.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на туризма

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 28 342300 · 49 560 922 · 47 872 357

7100.01.00 · Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · 24 822 900 · 45 394 168 · 43 818 964

7100.01.01 · Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ · 4 218 100 · 25 500 116 · 24 363 462

7100.01.02 · Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ · 20 604 800 · 19 894 052 · 19 182 502

7100.02.00 · Програма „Администрация“ · 3 519 400 · 4 166 754 · 4 053 393

Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото развитие на туризма Провежда интегрирана политика за подобряване на сектора на туризма, като приоритетен за икономиката отрасъл, в пълен синхрон с политиката на правителството, с цел запазването на икономическата стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж;

Прилага се политика на устойчиво развитие на туризма, която се основава на прилагане принципите на икономическа логика и целесъобразност, яснота и прозрачност в туризма, защита на държавния и обществен интерес, стратегически подход при вземане на решения и публичност и се изпълнява съвместено в откритост и диалог с бизнеса, браншовите, неправителствените организации, научните институции и медиите при ясно посочен ангажимент на държавата.

Развива се институционалната и законодателна рамка регулираща отрасъла и съответстваща на значението му за националната икономика и насоките на ЕК за устойчиво развитие на туризма и туристическите дестинации. Предприети са действия, гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на конкурентноспособен туристически продукт, реализиране на мерки за повишаване на неговото качество и добавена стойност и стимулиране развитието на специализираните видове туризъм. В съответствие с тези мерки се провежда маркетинговата и рекламна политика на националния туристически продукт, която да подобри неговия имидж и позициониране на туристическия пазар.

Подържа се външна реклама с водещи наши генериращи пазари с ясно послание, че България предлага отлични условия за почивка, и същевременно е сигурна дестинация – нашето Черно море е сигурна и спокойна зона.

Въпросът с обезпечаването на подготвени кадри за туристическия ни сектор е постоянна задача на Министерството и тема, както в рамките на Националния съвет по туризъм, така и на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма (МСКТ).

Ускорена е отчетността по хуманитарните програми за украинските бежанци, като плащанията вече са регулярни. Идентифицирани са проблемите по отчетността и са предприети действия за тяхното решаване. Внедрен е специализиран софтуер за обработка на данните по хуманитарните програми, който минимизира фактора „човешка грешка“ и чрез него се извършва пълна проверка на плащанията по първата хуманитарна програма, което ще позволи нейното затваряне;

Отчет на показателите за полза/ефект

7100.01.00. Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

1. Годишен ръст на броя на туристическите посещения отт чужденци* · % спрямо предходната година · 4% спрямо 2023 г. · 6,2% ръст за 2024 спрямо 2023 г.

2. Годишен ръст на броя на българските туристи, реализирали нощувки в страната в категоризирани места за настаняване с 10 и повечеелегла ** · % спрямо предходната година · 1% спрямо 2023г. · 3,9% ръст за 2024 спрямо 2023 г.

3. Принос на туризма и свързани с него икономически дейности към БВП *** · Дял от БВП в % · 8,3% · Към момента на изготвяне на отчета данните на World travel tourism council за 2024 г. все още не са публикувани.

* Отчетени съгласно методологията на Световната организация по туризъм, но без транзит.

** Съгласно методологията на отчитане на НСИ на показателя пренощували лица

През 2024 г. заложените целеви стойности за ръст на вътрешния и входящия туризъм (първите 2 индикатора в таблицата) бяха надминати. Постигнатите по-добри резултати спрямо първоначалните цели са следствие от ефективно провежданата политика за развитие на туризма и повишаване на качеството на туристическия продукт, активната маркетингова и рекламна дейност, както и подобряването на общата конюнктура след Пандемията. През 2024 г. местата за настаняване отчитат подобрение и по други показатели спрямо 2023 г. напр. ръст на приходите от нощувки, ръст на заетостта на леглата и др. Същевременно предизвикателствата пред бранша остават сериозни – войната в Украйна и нестабилната ситуация в Близкия изток, които влияят върху туристопотока от основни наши пазари, острия недостиг на кадри в туризма и др.

Вътрешният туризъм вече значително надмина предпандемичното равнище и продължава да се развива. През 2024 г. в местата за настаняване с 10 и повече легла в страната e отчетен ръст на българските туристи** с 3,9% спрямо на 2023 г., като значителен ръст на българските туристи ** има в област Видин с 11,3%, област Монтана с 12,7%, област Велико Търново с 10,9%, област Варна с 9,6%, Хасково с 20,5% и др. В разглеждания период има значителен интерес от българи към градски, културен и СПА туризъм и др., през летния сезон рязко се увеличава интересът към туризъм сред природата, морски туризъм, планински туризъм и др.Входящият туризъм също отчита по-добри резултати, като през 2024 г. общият брой посещения на чуждестранни туристи без транзит се е увеличил с 6,2% спрямо 2023 г. Увеличение на посещаемостта се наблюдава от Румъния, Гърция, Турция, Чехия, Унгария, Испания, Китай, Белгия и др. В началото на годината значителен брой посещения на чуждестранни туристи са с цел културен, градски и ски туризъм, а през летния сезон с водещо значение е морският туризъм. Средният престой на чуждестранен турист в място за настаняване с 10 и повече легла в страната е 4 нощувки през 2024 г по данни на НСИ.

Кратко описание на показателите за полза/ефект Очакваните ползи/ефекти от изпълнението на политиката, могат да бъдат обобщени до няколко направления – подобрено състояние на текущата сметка от платежния баланс; подобряване на баланса по статията услуги на платежния баланс. Ръстът на приходите от туризъм е пряко обвързан със създаването на по-високи нива на добавена стойност от икономиката, респективно реален растеж на БВП, като водят до подобряване на състоянието на платежния баланс, увеличаване на заетостта, понижаване на безработицата. Развитието на туризма оказва положителен ефект и върху цялостното регионално развитие.

Източници на информацията за данните по показателите за полза/ефект Наличните данни в МТ, НСИ, БНБ и други български и чуждестранни източници на информация.

Отговорност за изпълнение на целите в областта на политиката за устойчиво развитие на туризма Директорите на дирекция „Туристическа политика“, дирекция „Маркетинг и реклама“, дирекция „Програмиране и управление на проекти“, дирекция „Контролна и инспекционна дейност“, дирекция „Концесиониране, наемна и регулаторна дейност в туризма“, дирекция „Международна дейност и визови режими“.

Преглед на настъпили промени на нормативната уредба през отчетния период Промяната е от 2023 г., отчита се в настоящ период ефекта от мярката настъпила с промените, а именно:

В бр. 56 на ДВ от 30.06.2023 г. бе обнародван Закон за допълнение на Закона за туризма. С акта се въвежда изключение от Закона за обществените поръчки за някои договори за онлайн реклама на националния туризъм. С промените се регламентира, че за изпълнението на Годишната програма за национална туристическа реклама министърът на туризма не прилага разпоредбите на ЗОП в случаите, в които рекламата се изпълнява чрез директно възлагане към дружества от актуалния списък на определените много големи онлайн платформи или много големи търсачки.

Към 31.12.2024 г. са приети промени по Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване.

За постигането на стратегическите и оперативни цели на политикатата в областта на туризма са изпълнявани 2 основни програми:

Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма” Цели на програмата: Приоритетните цели на програмата са съобразени с основните цели на провежданата правителствена политика в областта на туризма за създаване на условия за неговото развитие като приоритетен отрасъл за страната, а именно:

Усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и бизнес средата, и редуциране на административната тежест в туристическия сектор;

Развитие на туристическите продукти за подобряване на преживяването на туристите в дестинацията;

Постигане на ефективна координация между институциите и интегриране на туризма в свързаните с него секторни политики. Взаимодействие с туристическия бизнес;

Ефективно функциониране на единната информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в националния туристически регистър лица и заинтересованите такива от централни и териториални органи на изпълнителната власт. Намаляване на сивата икономика в сектора;

Създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони;

Развитие на човешките ресурси в туристическия сектор;

Утвърждаване на България като лидер в туристическото развитие на ЕС и региона;

Намаляване на броя неохраняеми морски плажове чрез възлагането им на концесия и отдаване под наем;

Eфективно използване потенциала на европейски и други международни източници на финансиране за въвеждане на конкретни мерки за активна промоция на специализирани туристически продукти;

Обръщане на специално внимание на дигитализацията – подобрено дигитално представяне с цел повишаване конкурентоспособността на туристическия сектор, изнесена е като нова цел по програмата.

Постигането на заложените в програмата цели се осъществява чрез:

Оптимизиране на нормативната уредба.

Мерки гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез развитие на конкурентноспособен туристически продукт, стимулиране развитието на специализираните видове туризъм и изпълнение на заложените мерки в Актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014-2030 г.

Диалог с неправителствените организации в туризма с цел непрекъснато гарантиране правата и сигурността на потребителите и на качеството на предлаганите туристически продукти и услуги.

Насърчаване на екологичното и дигитално трансформиране, предвид променената бизнес среда с цел дългосрочна промяна на модела за развитие на туризма от модел, базиран на количеството към модел, основан на качеството.

Приоритетното организиране на действия по предоставяне на концесия и отдаване под наем на морски плажове намалява броят на неохраняемите плажове, осигурява безопасното ползване на морските плажове и доброто им стопанисване. Постоянният контрол по изпълнение на договорните задължения на концесионерите и наемателите води до все по-навременна и пълна събираемост на приходите и до предоставяне на по-качествена услуга на туристите по Черноморието.

Изпълнение на проекти с европейско финансиране, насочени към развитие и популяризиране на туристическия продукт на регионално, национално и транснационално ниво, както и такива, насочени към възстановяване на разходи за настаняване на разселени лица от Украйна.

Организиране на събития, в рамките на подписано Споразумение за сътрудничество с Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство , включваща серия от срещи в професионалните гимназии по туризъм в страната насочена към сътрудничество със специализираните училища по туризъм, с цел привличане на повече млади хора, които се готвят за кариера в сектор „Туризъм“.

Предприемане на конкретни мерки и действия през календарната 2024 г. за осигуряване на прием в Р България на разселени лица от Украйна; Заложените в програмата ПРОГРАМА-7100.01.01 цели се изпълняват в степен, съотнесена с динамиката и особеностите на туристическия пазар при стриктно спазване на изискванията и регламентите както на национално ниво, така и в съответствие с водещите европейски и световни организации и политики, както и съобразявайки се с последиците от пандемията COVID-19, войната в Украйна и конфликта в Близкия Изток.

През отчетния период са изпълнени следните дейности:

Запазена е диференцираната ставка от 9% ДДС за общата туристическа услуга, която продължи да действа до края на м. юни 2024-та година и ставка от 9% ДДС за ресторантите до края на 2024 г.

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма (ЗИД на ЗТ), свързан с постигане на по-добро административно регулиране на услугите в сектор „Туризъм“ за изменение и допълнение на Закона за туризма с отразени предложения от обществените консултации. Предстои да се извърши междуведомствено съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, след което пакетът документи с проекта на ЗИД на ЗТ ще се внесе за разглеждане на заседание на Министерския съвет и внасяне в Народното събрание. Законопроектът е свързан с постигане на по-добро административно регулиране на услугите в сектор „Туризъм“, намаляване на административната тежест за бизнеса и балансирано упражняване на справедлив и ефективен административен контрол.

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма (ЗИД на ЗТ) за Гаранционен фонд за обезпечаване отговорността на туроператорите (ТГФ) съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. и разработване на предложение за проект за изменение на нормативната уредба. Създаването на Туристически гаранционен фонд е изцяло в защита на интереса на крайните потребители. Продължена беше дейността на работната група по финализиране на законопроекта за създаване на Гаранционен фонд, след обществените консултации, който да получи одобрението на целия сектор и заинтересованите страни.

По инициатива на Министерството на туризма, в рамките на шест дни беше придвижен проектът за ЗИД на Закона за чужденците, така че в края на своя мандат 49-то Народно събрание гласува в един ден на първо и второ четене промени в Закона за чужденците в Република България, с които позволи на работниците от трети страни да удължават престоя си в страната с цел да гарантират обслужване на целия туристически сезон.

С постановление на Министерския съвет беше разрешен правният казус с липсата на правна регламентация относно концесионерите и наемателите на морски плажове, които са организирали дейността си преди приемането на новата Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяването на морски плажове. Преодоля се и съществуващата празнота по отношение на реда за упражняване на контрол на морските плажове. Създадени бяха условия за нормалната и спокойна работа на туристическите обекти през летен сезон.

Изготвен е проект на наредба по чл. 10а, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от междуведомствена работна група (МРГ). МРГ продължава работата си по изготвяне на актуализиран проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, със срок до 07.05.2025 г.

Взето бе участие в работна група към Министерство на образованието и науката за промени в Наредбата за дуалното обучение. В рамките на работната група МТ предложи промени, които считаме, че са полезни и за насърчаване на интереса на представителите на туристическите предприятия. Промените са в посока повече гъвкавост при преминаване между дневна и дуална форма и сезонното провеждане на обучение чрез работа по посочен от бизнеса график; Наредбата бе обнародвана в ДВ бр.74 на 30.08.2024 г.

Взето бе участие и в Секторен съвет „Туризъм“, във връзка с изменение на Списъка на професиите за професионално образование и обучение.

Изготвено предложение към ЗИД на ЗТ проекта, приключил обществено обсъждане/ в частта дефиниция на понятията „посетител“, „турист“ и „екскурзиант“ съобразно „Международни препоръки за статистика на туризма - 2008“ на Световната организация по туризъм;

Администриране и участие в създадената Междуведомствената работна група за извършване на преглед, анализ и актуализиране на съществуващата правна рамка, съгласно Глава четвърта „а“- „Национални курорти“ от Закона за туризма.

Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ Цели на програмата:

Стимулиране на развитието на културен, екологичен, балнео, спа и уелнес, специализирани сегменти на туризъм с висока добавена стойност на туристическите продукти – организация и участие в тематични семинари, конгреси, кръгли маси, изложения, дискусии и презентации на тема специализирани видове туризъм по време на събития в страната и чужбина.

Участия на 24 международни туристически и специализирани изложения на основни и перспективни пазари, с цел имиджово представяне на страната, повишаване информираността на туристите относно разнообразните възможности за туризъм, осъществяване на контакти с чуждестранни туроператори и агенции за включване на България в програмите им за 2024/2025 г. или за тяхното обогатяване. Представянето ще се осъществява на регионален / продуктов принцип в зависимост от предлагането на съизложителите – туристически фирми, организации и общински администрации, заявили участие на българските щандове;

Акцент в тези участия бе представянето на България с национален щанд на световното изложения в град Берлин, Германия през м. март. На националния щанд бяха организирани съпътстващи мероприятия – винени дегустации, VR презентации, музикален съпровод.

За периода януари – декември 2024 г. бяха организирани и успешно проведени следните международни туристически изложения в присъствена форма (24 бр.): CMT Щутгарт, Германия; FITUR – Мадрид, Испания; EMITT – Истанбул, Турция; IFT – Белград, Република Сърбия; ITB – Берлин, Германия; МАТКА - Хелзинки, Финландия; TTR /пролетно издание/ – Букурещ, Румъния; International Tourism Trade Show - Вроцлав, Полша; f.re.e Мюнхен, Германия; Ferien Messe Wien Виена, Австрия; Tourism, Leisure & Hotels Кишинев, Молдова; Travel + Будапеща, Унгария; Arabian Travel Market – Дубай, ОАЕ; IMEX – Франкфурт, Германия; IFTM – Top Resa – Париж, Франция; Tourism EXPO JAPAN - Токио, Япония; IGTM – Лисабон, Португалия; TTR /есенно издание/ – Букурещ, Румъния; WTM - Лондон, Великобритания; Philoxenia – Солун, Гърция; TT Warsaw – Варшава, Полша; Touristik & Caravaning International - Лайпциг, Германия; Global Bird Fair – Рутланд, Великобритания, Ваканция и СПА – София, България.

Координация на дейностите свързани с членството на България в ЕС в областта на туризма, както следва:

Участие в процеса на хармонизация на националната нормативната база в областта на туризма съобразно европейското законодателство;

Взето участие в заседание на РГ на Съвета „Конкурентоспособност и растеж-Туризъм“ в първо заседание на Координационната група за единни цифрови входящи точки.

Взети участия в заседания на Експертна работна група за Пространство за данни в туризма. Разгледани са теми свързани и с преразглеждане на Директивата за пакетните пътувания в ЕС.

Координация на дейността в областта на туризма на задграничните представителства на Република България. Проведени са редица срещи и инициативи от страна на туристическите представителства в приемащата страна за разширяване на институционалните контакти, идентифициране на нови сфери на сътрудничество и създаване на условия и предпоставки за разширяване на бизнес контактите.

Координация на дейностите свързани с членството на България в ЕС в областта на туризма.

Координация на дейностите по отношение на договорно-правната база в областта на туризма на Република България, включително и споразумения на база публично-частно партньорство.

Координация и реализация участието на България в двустранни комисии за сътрудничество в областта на туризма.

Провеждане на чуждестранни посещения и срещи на държавно и правителствено равнище и подготвяне на позиции по въпросите на международното сътрудничество в областта на туризма.

Активна работа на място на националните туристически представителства на България на основни целеви пазари съвместно с държавни институции, мисии и посолства зад граница и неправителствени организации.

Акции по насърчаване на продажбите с големи чуждестранни туроператори, авиокомпании, сдружения и др.

Популяризиране на специализирани видове туризъм и организиране на експедиентски и журналистически турове, включително чрез промотиране на тематични туристически маршрути.

Осъществяване на комуникационни кампании на основни целеви пазари с цел утвърждаване на позитивния имидж на България като дестинация и насърчаване на избора й от целевите групи.

Координиране дейността по участието на Република България в международни инициативи с туристическа насоченост, осъществяване оперативното ръководство на дейността на туристическите представителства и аташета по туризъм към задграничните представителства на Република България в отделните страни;

Насърчаване участието на неправителствения туристически сектор в международни браншови и продуктови организации;

Подпомагане представянето на Република България в международни форуми от високо равнище и насърчаване на партньорствата с държавни, регионални и местни институции от дунавските страни;

Участие в работата на международни туристически организации и смесени комисии, в т.ч. Световната организация по туризъм към ООН (СОТ), Европейската туристическа комисия (ЕТК), Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и др.;

Към 31.12.2024 г. по бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ са отчетени разходи в размер на 19,2 млн. лв.

Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация и ръководителите на административни структури на пряко подчинение на министъра на туризма, както и служители на пряко подчинение на министъра на туризма.

Цели на програмата Основна цел на програмата е подобряване на държавната управление в областта на туризма и повишаване професионалните умения на администрацията.

Целта на програма „Администрация“ за отчетния период е постигната, чрез навременно осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси и административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на служителите от специализираната и общата администрация.

Осъществените дейности, възложени на служителите от общата администрация, за отчетния период подпомагат изпълнението на останалите програми и допринасят за постигането на стратегическите цели на Министерство на туризма.

Към 31.12.2024 г. по програма „Администрация“ са отчетени разходи в размер на 4,1 млн. лв.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ (ДАНС) Държавна агенция „Национална сигурност“ е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на държавната политика по защита на националната сигурност и ключов елемент от Системата за защита на националната сигурност. Развитието на способностите на Агенцията е подчинено изцяло на мисията ѝ за защита на гражданите, националните интереси и държавността.

През 2024 г. ДАНС продължи да изпълнява провежданата от нея политика в областта на защитата на националната сигурност чрез бюджетна програма „Национална сигурност”, като разходите по тази програма бяха съобразени със стратегическата цел „Ефективна защита на националната сигурност” и оперативните цели: оперативна цел 1: „Своевременно разкриване и адекватно противодействие на посегателства срещу националната сигурност” и оперативна цел 2: „Оптимално информационно осигуряване на висшите органи на държавна власт за вземане на управленски решения при провеждане на политиката по защита на националната сигурност и по участието на страната в колективните системи за сигурност”.

Отчетените към 31.12.2024 г. разходи по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" по области на политики и бюджетни програми, са както следва:

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

3000.00.00  · Общо разходи по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" · 171 035 500  · 218 657 289  · 217 928 558

3000.01.00 · Политика в областта на защитата на националната сигурност · 171 035 500  · 218 657 289  · 217 928 558

3000.01.01 · Бюджетна програма "Национална сигурност" · 171 035 500  · 218 657 289  · 217 928 558

Изпълнението на политиката в областта на защитата на националната сигурност и бюджетна програма „Национална сигурност”, както и постигането на основните стратегически и оперативни цели, осигуряват успешното противодействие на посегателствата срещу националната сигурност, в т.ч. чрез предоставяне на пълноценен информационен продукт за подпомагане на управленския процес на най-високо държавно ниво.

Реализирането на политиката в областта на защитата на националната сигурност е обвързано със степента на постигане на стратегическата цел „Ефективна защита на националната сигурност”, която съгласно утвърдената методика се определя в съответствие с констатациите в Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“.

През отчетния период от страна на ДАНС са предприети всички възможни действия за изследване и оптимизация на работните и управленските процеси и за адаптивност и гъвкавост с цел по-ефективно изпълнение на законовите функции и задачи при отчитане на актуалната среда на сигурност и прогнозите за нейната динамика. Идентифицирани са значимите рискове и заплахи за националната сигурност и субектите – техни носители, извършен е анализ на интензитета и честотата на проявление, определени са приоритетите в дейността на Агенцията, предприемани са преки и системни мерки за превенция и противодействие по компетентност за минимизиране и неутрализиране на рисковите процеси и произтичащите от тях негативни последици. На структурите на държавната власт е предоставяна своевременно информация с оглед подпомагане вземането на оптимални управленски решения. Изложеното определя максимална степен на изпълнение на стратегическата цел.

Ползата/ефектът за обществото от изпълнението на политиката в областта на защитата на националната сигурност се изразява в снижаване нивото на рисковете за националната сигурност чрез мониторинг и въздействие върху обекти на законов интерес с оглед осигуряване на нормалното функциониране на обществените и икономическите системи в държавата и ограничаване или намаляване на последствията от целенасочени действия или бездействия, които водят до нарушаване на състоянието на националната сигурност.

Отделните показатели за измерване на ползата/ефекта отразяват степента на постигане на стратегическата цел. Те са селектирани на основата на законовите функции на Агенцията, като достигането на целевите стойности по тях осигурява високо ниво на защитеност на страната и гражданите. Отчитането им се извършва чрез детайлен анализ на динамиката на средата на сигурност.

В бюджетна програма „Национална сигурност” е заложена оперативна цел „Оптимално обезпечаване и противодействие на рисковите фактори, представляващи заплаха за националната сигурност”, която с оглед по-прецизно формулиране на стратегическата насоченост на дейностите в ДАНС е декомпозирана в две оперативни цели:

- оперативна цел 1: „Своевременно разкриване и адекватно противодействие на посегателства срещу националната сигурност”;

- оперативна цел 2: „Оптимално информационно осигуряване на висшите органи на държавната власт за вземане на управленски решения при провеждане на политиката по защита на националната сигурност и по участието на страната в колективните системи на сигурност”.

Целите открояват основните измерения в дейността на Агенцията – директното противодействие на посегателствата срещу националната сигурност и информационното осигуряване за подпомагане на управленския процес по вземане на решения.

Реализацията на целите е осъществена в предвидената степен, съответстваща на заложените критерии и съобразно наличните в Агенцията ресурси.

Продуктите и услугите, предоставяни на външни потребители по бюджетна програма „Национална сигурност”, включват:

Продукти:

- информационно-аналитични материали до висшите органи на държавната власт;

- справки за уведомяване на органите на досъдебното производство;

- информация до български специални и правоохранителни структури;

- информация до чужди специални и правоохранителни структури;

- информации по оперативни преписки, насочени по компетентност;

- осъществена комуникация с чужди финансово-разузнавателни звена и международни организации по противодействие на изпирането на пари;

- обменена информация по аналитични проекти.

Услуги:

- предоставяне на информация на висшите органи на държавната власт и органите на досъдебното производство;

- осигуряване на защита на държавата от посегателства, свързани с действия на чужди специални служби;

- осигуряване на защита на критичната инфраструктура;

- осигуряване на защита от действия на международни терористични и екстремистки групи;

- осигуряване на защита на класифицираната информация;

- осигуряване на защита на обществото и икономиката от финансови измами и изпиране на пари;

- осигуряване на защита срещу посегателства, оказващи негативно влияние върху рискови миграционни процеси;

- недопускане осъществяването на нерегламентирана търговия с оръжие и с изделия и технологии с двойна употреба;

- осъществяване на методическо ръководство и обучение по Закона за защита на класифицираната информация, Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма;

- изготвяне на становища във връзка с осъществяваната от ДАНС контролна и съгласувателна дейност;

- издаване на сертификати, разрешения, откази и прекратявания;

- осигуряване на криптографската и електронната сигурност на класифицираната информация в държавната администрация;

- осъществяване на комуникациите и осигуряване на криптографската сигурност на дипломатическите и консулските представителства на Република България.

КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (КРДОПБГДСРСБНА)

Дейността на КРДОПБГДСРСБНА е свързана с предоставяне на информация и запознаването с документите на бившите тайни служби чрез предоставяне на достъп до първичната информация и до предварително обработена информация. Достъпът е безплатен. В сила от 22.03.2022 г. е Наредба №-1 на министъра на финансите за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация– цените са за ксерокопие на 1 лист Формат (A4) – 0,01 лв.; разход за тонер за едностранно отпечатване на лист хартия Формат (A4) - 0,02 лв.; 0,26 лв. за 1 бр. CD диск 700 МВ и 0, 30 лв. за 1 бр. DVD диск 4,7 МВ.

Всички разходи на КРДОПБГДСРСБНА към 31.12.2024 г. по Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ са ведомствени. В изпълнение на програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ Комисията не администрира чужди средства - нито Администрирани разходи по други бюджети и сметки за средства от ЕС, нито средства за изпълнение на проекти.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА Функционална област „АРХИВ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ“ През отчетния период в изпълнение на стратегическите и оперативните си цели, КРДОПБГДСРСБНА изпълнява политиката в областта на архива на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия за предоставяне на висококачествени услуги.

Визията за организационно развитие на Комисията е насочена към непрекъсваното подобряване на възможностите за ефективно планиране и изпълнение на приоритетни задачи, подобряване на капацитета на отделните звена в администрацията, както и на всеки отделен служител, с цел по-добро управление и по-ефективна работа на екипа. Стремежът е осигуряване на ясна и съгласувана рамка в дейността на администрацията на КРДОПБГДСРСБНА в полза на гражданите и обществото като цяло.

Целите на Комисията произтичат от заложените изисквания в ЗДРДОПБГДСРСБНА и Стратегическия план на Комисията за периода 2020-2025 г. Дейностите за изпълнение на бюджетната програма са систематизирани в отделни задачи, изпълнението на които взаимно се допълват и конкретизират за изпълнението на политиката. По-долу са посочени отделните цели, всяка от които има заложени показатели за изпълнение на конкретната дейност, произтичаща от закона.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия носи отговорност пред българското общество и пред историята да изпълни разпоредбите на закона, регламентиращи основните й правомощия, които са нейни стратегически цели, а именно:

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1: Цялостно и последователно изпълнение на разпоредбите на ЗДРДОПБГДСPCБНА, във връзка с установяване и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, включително техните предшественици и правоприемници за периода от 9 септември 1944 до 16 юли 1991 г.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2: Поддържане на Централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, в който да се съберат и съхраняват всички документи на ДС и РС на БНА.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3: Осигуряване достъп на гражданите за запознаване с документите на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и тяхното използване за публицистична и научноизследователска дейност.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4: Поддържане на висок институционален авторитет на Комисията в национален и международен план и укрепване на общественото доверие към дейността й.

В програмния бюджет на Комисията са дефинирани показатели за изпълнение на бюджетната програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ със заложени целеви стойности по тях. Преобладаваща част от показателите са количествени или такива, носещи информация за изпълнението на резултатите в планирания срок.

За проверените 28 941 лица, са изготвени необходимите списъци и са извършени всички необходими справки. Извършени са и множество допълнителни проверки в различни бази данни, публични регистри и др. с цел доуточняване на подадени в списъците лица, но въпреки положените усилия част от лицата не са идентифицирани по безспорен начин и съответно не са включени в окончателните списъци за проверка. Информация за проверените лица е въведена в АИС на Централизирания архив, а наличните картони за лицата са сканирани, описани и включени в автоматизираната информационна система. Установена е принадлежност на 464 лица, а с обявена принадлежност са 401 лица. Проведени са 36 заседания, на които са разгледани и приети 69 решения за установяване и обявяване на принадлежност към ДС и PC на БНА.

За отчетния период 502 дела са приети на съхранение, които са включени в съответните регистри и описи на фондовете и са систематизирани и подредени в съответните архивохранилища.

6 252 дела са обработени, като са им поставени щемпели, контролни листа и са съставени картон-заместители. Делата са подшити, а при констатиране на допълнителни документи, класирани в пликове към тях същите са описани в материалите към делата. Прегледани са полистно за документи след периода и за наличие на данни за секретни сътрудници, на които Комисията не е обявила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона.

3 180 дела (205 671 листа) са дигитализирани и информацията за тях е въведена в регистъра на дигитализираните документи, включени в Дигиталния архив.

18 403 са делата, за които е създаден научно-справочен апарат.

За отчетния период са приети 1 330 заявления на лица по чл. 31, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. 1 330 лица са отправили искане да се запознаят с материали събирани от Държавна сигурност за тях или за техни починали близки по права линия до втора степен по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Във връзка с прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица са постъпили 116 заявления, от които на 67 са издадени удостоверения за политическа репресия, за 49 не са налични документи доказващи претърпяна репресия.

По заявки са предоставени 108 119 листа с копия на архивни документи, от които: на хартиен носител – 26 787 листа и на електронен носител – 81 332 листа. От тях на 41 178 листа е извършено анонимизиране.

Предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, във връзка с чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация - 227 са по повод публицистична и проучвателна дейност.

За периода 01.01.-31.12.2024 г. са постъпили 516 заявления за извършване на проверка по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона. От тях за 29 заявителя КРДОБГДСРСБНА е установила с Решение принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, а за 487 не е установила документи, установяващи принадлежност.

Организационни структури, участващи в програмата За изпълнението на програмата основна роля имат членовете на Комисията, подпомагани в своята работа от цялата администрация на КРДОПБГДСРСБНА, и специализирана и обща.

Отчет на разходите по бюджета на КРДОПБГДСРСБНА за 2024 г. по функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на КРДОПБГДСРСБНА · 4 855 000  · 5 107 423  · 4 081 954

3200.01.00 · Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ · 4 855 000  · 5 107 423  · 4 081 954

3200.01.01 · Бюджетна програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ · 4 855 000  · 5 107 423  · 4 081 954

* Класификационен код съгласно Решение № 780 на Министерския съвет от 2023 г.

Всички разходи на КРДОПБГДСРСБНА към 31.12.2024 г. по Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ са ведомствени. Комисията не администрира други разходи по бюджета си.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2024 г. в разходната част спрямо уточнения план е 4 081 954 лв. или 80% Във ведомствените разходи по бюджета на Комисията са отчетени средства за персонал (заплати, други възнаграждения и осигурителни вноски) и средства за издръжка.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (КЗД)

КЗД предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация. Ангажираността на институцията за съдействие на гражданите е категорична. КЗД работи в изпълнение на устойчивата си визия за равенство в третирането, ограничаване на социалната уязвимост и предотвратяване създаването на нови уязвими социални формирования, както чрез централното си звено, така и чрез добре развитата си мрежа от регионални представителства на територията на страната. След отпадането на ограничителните мерки във връзка с разпространението от Covid-19 се наблюдава увеличен брой на постъпили жалби и сигнали, свързани с пандемията, увеличен брой на извършените консултации в приемните на КЗД с оглед оказване на независима правна помощ на гражданите, което води до увеличаване обема на работа и отговорности, въпреки не отпадналия риск за здравето на служителите. В изпълнение на своите функции през отчетния период КЗД положи усилия за постигане на целите си. Специфичната обстановка доведе до промени в организацията на работния процес. Срещите се провеждат хибридно – на живо и в он-лайн среда, при спазване на завишените изисквания за киберсигурност. С това са свързани повишените разходи за обезпечаване с технически средства за осигуряване на платформи за отдалечен достъп, сигурна връзка и подготвен персонал. Максимално са улеснени информационните системи и платформи, които се наложиха. Въпросът за мрежовата и информационна сигурност и за достъпа до информация, на база Регламента за защита на личните данни, беше на преден план и наложи постоянно внимание, наблюдение и контрол във всички аспекти. В резултат на направения вътрешен одит на информационната среда на КЗД, подробно са изследвани аспектите на мрежовата и информационна сигурност в контекста на Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност Започна изготвяне на стратегия за привеждане на информационната среда на КЗД в съответствие с изискванията, съгласно тази Наредба. Използването на съвременна технологична платформа за реализация на деловодната система в КЗД ще позволи на по-късен етап да бъдат развити и въведени практики и инструменти за прилагане на правилата и препоръките по Общия регламент относно защитата на данните, ОРЗД и GDPR.

Това неминуемо е свързано със значителни разходи в издръжката на комисията.

Комисията продължава да провежда открити заседания на които се събират доста хора и е необходимо с обезпечаване с дезинфектанти и предпазни средства, с оглед спазване на въведените санитарно-хигиенни изисквания. Служителите от деловодството, регистратурата, юрисконсултите и регионалните представители работят ежедневно с граждани и те са изложени на риск.

През 2024 г. в деловодството на КЗД са обработени 8786 бр. документи, като се наблюдава увеличение на документооборота на комисията.

За полугодието в комисията са постъпили множество жалби и сигнали от граждани-270 бр., от тях 235 бр. жалби, 15 бр. сигнали, 112б р. запитвания и 15 доклади за самосезиране. Инициативните документи съдържат оплаквания за нарушаване на принципа на равно третиране на гражданите, извършени на територията на Република България. Запазва се тенденцията за повишено чувствително отношение на използване на езика на омразата в електронните медии, публично изказване и публикации във връзка с етническата принадлежност и сексуалната ориентация на гражданите -5 бр. жалби. Постъпила са 28 жалби за дискриминация по признак етническа принадлежност. Голям е броя и на постъпилите жалби, касаещи критериите за прием в първи клас и детските градини.

Запазва се трайната тенденция най – голям брой образувани производства да са свързани със защита при упражняване правото на труд. Спецификата на забраната за дискриминация в сферата на труда се определя от особеностите на инкорпорирането в обективното трудово право на принципа на равенството. Неравното третиране на служителите/работници е забранено от КТ. Освен общата забрана на дискриминацията, законът предвижда и специална защита при упражняване правото на труд- - задължава работодателят да осигурява еднакви условия на труд, равно възнаграждение за еднакъв труд, да прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. Статистически най-често оплакванията са срещу работодатели от частния сектор. · Анализът на разгледаните преписки, свързани с упражняване правото на труд, касаят основно заплащането и преминаването към нов начин за определяне на възнаграждението.

С разпореждане на Председателя на комисията са образувани 120 производства за защита от дискриминация Най – често разглеждани случаи от КЗД са свързани с оплаквания за множествена дискриминация. По смисъла на ЗЗДискр. множествената дискриминация е свързана с повече от един признак. тези случаи се разглеждат от разширен състав от петима членове на комисията, които не са константни, а се определят с изрично разпореждане за всяка отделна преписка.

През отчетения период са образувани производства по жалби на засегнати лица, по сигнали физически и юридически лица, но особен приоритет са образуваните производства по инициатива на КЗД-152 производства. Постоянен акцент в работата на Комисията са проверките за достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. Образуваните преписки се намират в различна фаза на производството – на проучване, такива които са влезли в във фаза на открити и преписки по които е постановено решение.

Дългогодишната практика на Комисията за защита от дискриминация показва, че доброто решение за страните, от което всички страни са доволни е споразумението. През последната година, вследствие на извършената медиаторска дейност се увеличава броя на постигнатите и одобрени с решения на КЗД споразумения - 112 бр.

Постановените по образувани преписки административни актове на КЗД подлежат на съдебен контрол. Юрисконсултите на комисията са осъществили процесуално представителство в общо 149 съдебни заседания по 121 дела, включително пред АССГ, ВАС, АС – София град, СРС и 28 бр. заседания пред административни съдилища на територията на страната.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (КЗЛД) Основното направление на дейност на КЗЛД през 2024 година остава изпълнението на правомощията и задачите, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общия регламент относно защитата на данните) и Закона за защита на личните данни в качеството ѝ на надзорен орган по защита на данните и от задълженията ѝ на централен орган за външно подаване на сигнали по приетия в началото на 2023 г. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН).

През отчетния период непрекъснато са изпълнявани заложените във функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“ стратегически и оперативни цели. Акцент в работата на Комисията е поставен върху засилена надзорна дейност чрез осъществяване на проверки на място на територията на цялата страна, надзор за спазването на правилата за обработване на лични данни във Визовата информационна система (чрез осъществяване на проверки на българските дипломатически представителства в Истанбул и Белград), предоставянето на формални и неформални консултации на физическите лица и администраторите на лични данни с цел гарантиране на техните права и задължения в областта на защитата на личните данни, както и активно международно сътрудничество посредством участие в мероприятия на място, чрез онлайн канали за комуникация или хибридно. По линия на ЗЗЛПСПОИН фокус е поставен върху провеждането на обучителни семинари за повишаване на информираността по този специален закон и изработването на правила с вътрешноведомствен характер с цел създаване на условия за ефективно изпълнение на задачите на КЗЛД като централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на сигнализиращите лица.

КЗЛД изпълнява една бюджетна програма „Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни“ във функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. са утвърдени разходите по функционалната област в размер на 5 808 900 лева. През първото полугодие са извършени следните промени по бюджета:

- На основание ПМС № 57 от 21.03.2024 г. и ПМС № 107 от 23.04.2024 г. са увеличени капиталовите разходи със сумата общо в размер на 169 900 лв.

- На основание ПМС № 135 от 29.04.2024 г. за одобряване на допълнителни разходи за персонал по бюджета на КЗЛД за 2024 г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала, са увеличени разходите за персонал със сумата в размер на 274 603 лв.

- На основание ПМС № 338 от 04.10.2024 г. за одобряване на допълнителни разходи, са увеличени разходите за издръжка със сумата в размер на 150 000 лв.

След извършените промени утвърдените разходи във функционалната област и съответно в бюджетната програма са в размер на 6 403 403 лв.

Общо отчетените разходи към 31.12.2024 г. са в размер на 6 198 880 лв., които представляват 96,81 % от утвърдения годишен бюджет.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) администрира приходи от наложени от нея административни наказания „глоби“ и „имуществени санкции“, в изпълнение на надзорните ѝ/контролните ѝ правомощия по Регламент (ЕС) 2016/679, Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), както и от получени суми за присъдени съдебни разноски и юрисконсултски възнаграждения. Към 31.12.2024 г. са отчетени приходи от санкции, глоби, съдебни разноски и юрисконсултски възнаграждения с 627 647 лв. (89,66%) повече спрямо заложените в бюджета, което се дължи на обстоятелството, че 1 000 000 лв. (75,32% от отчетените приходи) са платени от един администратор на лични данни по наложена имуществена санкция с Наказателно постановление от 2019 г., което е потвърдено на втора съдебна инстанция на 11.01.2024 г.

Традиционно факторите, които оказват влияние върху размера на събраните приходи, са възможностите за съдебно обжалване на индивидуалните административни актове на КЗЛД, с които се налагат административни наказания, редуцирането на размера на наложените санкции в резултат на съдебно обжалване, предоставената възможност за доброволно изпълнение и ефективното събиране на просрочени вземания от НАП. Отчита се много ниска събираемост от страна на НАП на просрочените публични държавни вземания, които са й предоставени от КЗЛД за събиране. От общо изпратените за събиране просрочени вземания в размер на 1 101 067 лв. (вкл. и от предходните години), от началото на годината до 31.12.2024 г. са събрани само 32 000 лв.(2,91%). НАП не събира вземанията по наложени санкции с приоритет в изискуемите срокове, същите се погасяват по давност, което обезсмисля работата на Комисията и на служителите от нейната администрация.

В изпълнение на заложените цели в бюджетната програма към функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“ през отчетната 2024 г. КЗЛД е реализирала дейности в следните направления:

1. По отношение на превенцията на нарушения в областта на защитата на личните данни и повишаване на информираността на физическите лица и администраторите са предоставени 518 писмени консултации под формата на становища и отговори на запитвания и 4274 неформални устни консултации по телефона за консултации по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 и на националното законодателство за защита на личните данни, вкл. по линия на висящи административни производства пред КЗЛД;

2. По отношение на надзора за законосъобразно обработване на лични данни са разгледани 568 жалби и 593 сигнала, извършени са 299 проверки (на място и по документи) и са предприети действия по 73 уведомления за нарушения на сигурността на личните данни;

3. По линия на международната дейност в областта на защитата на личните данни са изготвени отговори/позиции и е осъществено участие в различни международни инициативи - общо 630 бр.;

4. По линия на защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, са разгледани 101 сигнала за нарушения и са извършени 4 проверки на място.

Продължила е тенденцията, с цел предотвратяване и ограничаване на незаконните форми на обработване на лични данни и нарушаване правата на физическите лица, през целия отчетен период КЗЛД да бъде търсена за съдействие при упражняване на правата на физическите лица по чл. 15-22 от Регламент 2016/679 пред съответните администратори на лични данни.

И през този отчетен период се запазва тенденцията от последните години за обработване на сигнали, засягащи значителен брой физически лица, предимно свързани с нарушения, свързани с облачни технологии; нарушения, извършени от администратори, извършващи куриерска дейност, видеонаблюдение, сектор здравеопазване, банки и други финансови институции, хазарт, политически субекти, участващи в изборния процес и други. По постъпилите от началото на годината сигнали и искания за упражняване на надзорни правомощия са дадени разяснения относно упражняване на правата на физическите лица пред КЗЛД или пред администраторите на лични данни, направени са проучвания, разследвания и са искани становища с цел изясняване на казусите.

По редица въпроси от обществен интерес, имащи отношение към обработването и защитата на личните данни, през отчетния период КЗЛД e осъществила ползотворно сътрудничество, вкл. в оперативен порядък, с множество държавни органи, сред които Националната агенция за приходите, Централната избирателна комисия, Националния институт по криминалистика, Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерство на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на правосъдието, Министерството на електронното управление, Министерството на финансите, органите на прокуратурата.

Отчет на показателите за изпълнение на бюджетната програма (количествени, качествени, времеви)

3400.01.01 Бюджетна програма „Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Разгледани жалби · брой · 420 · 568

2. Разгледани сигнали и искания за упражняване на надзорни правомощия · брой · 450 · 593

3. Извършени проверки · брой · 270 · 299

4. Предоставени писмени консултации по приложение на Регламент (ЕС) 2016/679, ЗЗЛД и ЗЗЛПСПОИН (становища, отговори на запитвания и разяснения по въпроси от областта на защитата на личните данни и/или на защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения) · брой · 650 · 518

5. Разгледани уведомления за нарушения на сигурността на личните данни · брой · 80 · 73

6. Осъществени участия, изготвени отговори и позиции в международен контекст · брой · 500 · 630

7. Разгледани сигнали за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. · брой · 80 · 101

КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА(КПК) Отчетът за изпълнението на бюджета в програмен формат на Комисията за противодействие на корупцията (КПК, Комисията), първостепенен разпоредител с бюджет (ПРБ), е изготвен на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

Отчетът отразява дейността на Комисията през 2024 г. по отношение на:

противодействие на прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности;

установяване на конфликт на интереси;

установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности;

взаимодействие на Комисията с други държавни органи и международно сътрудничество.

През 2024 г. КПК прилага програмен формат на бюджета по Функционална област „Осъществяване на превенция, ефективно противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси“ и Бюджетна програма „Превенция и противодействие на прояви за корупция от лица, заемащи публични длъжности, и установяване конфликт на интереси“.

От обичайната си дейност Комисията за противодействие на корупцията през периода реализира приходи от глоби и санкции, и приходи от наеми на имущество. Реализираните приходи са на основание глава пета и глава осма от Закона за противодействие на корупцията, глава пета, глава осма, глава петнадесета и §5 от Преходните и заключителни разпоредби (за неприключили производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания) на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, загл. изм. на Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.). Плановият размер на тези приходи, съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е 30 000 лв.

Към 31.12.2024 г. са отчетени приходи от доброволно платени глоби и санкции, свързани с дейността на дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“, принудително събрани суми от Национална агенция за приходите (НАП) по наложени глоби и санкции по ЗПК и ЗПКОНПИ, от наеми на имущество, от получени присъдени суми за юрисконсултски възнаграждения и продадени отпадъци на фирма, сертифицирана за дейности по приемане, извозване и третиране на отпадъци общо в размер на 465 412 лв.

Изпълнението на приходите към 31.12.2024 г. е 465 412 лв. или 1 551,37 % спрямо уточнения план за 2024 г.

С най-голям относителен дял от отчетените приходи през 2024 г. са тези от глоби, санкции и наказателни лихви, които са в размер на 570 981 лева, при уточнен план 30 000 лв., както и принудително събрани суми от териториалните дирекции на НАП постъпили по банковите сметки на приходната агенция, по наказателни производства в размер на (-) 108 346 лв.

Извършените разходи по бюджета на КПК през 2024 г. са по показателите за персонал (заплати, възнаграждения и осигурителни вноски), издръжка, данъци и такси, и капиталови разходи.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета · 10 887 100 · 15 342 082 · 12 408 857

8100.01.00 · Функционална област „Осъществяване на превенция, ефективно противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси“ · 10 887 100 · 15 342 082 · 12 408 857

8100.01.01 · Бюджетна програма „Превенция и противодействие на прояви за корупция от лица, заемащи публични длъжности, и установяване конфликт на интереси“ · 10 887 100 · 15 342 082 · 12 408 857

Уточненият план на разходите по бюджета на Комисията за противодействие на корупцията към 31.12.2024 г. е в размер на 15 342 082 лв., а изпълнението е в размер на 12 408 857 лв., или 80,88 % от средствата по уточнен план.

Отчетените ведомствени разходи по бюджета на КПК са по следните показатели:

Разходи за персонал в размер на 11 078 696 лв., които включват заплатите и възнагражденията за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения; други плащания и възнаграждения, разходи за възнаграждения на извънщатния персонал, обезщетения по Кодекса на труда и Закона за държавния служител; задължителните осигурителни вноски от работодател. Разходите за персонал са извършвани съгласно нормативната уредба и утвърденото разписание на длъжностите в КПК.

Разходи за издръжка на КПК в размер на 1 250 387 лв. Най-голяма част от разходите са за материали, горива и енергия, за поддръжка на хардуер и софтуер, поддръжка на техника и системи, пощенски разходи, ремонти, разходи за застраховки, за данъци, държавни и съдебни такси и други, необходими за осигуряването на нормалния процес на работа в КПК.

Средствата за капиталови разходи са размер на 79 774 лв. и представляват основно разходи в областта на електронното управление и използваните информационни и комуникационни технологии.

В програмния бюджет са отразени и разходите на средства от други източници на финансиране, в размер на 6 063 лв., представляващи разходи за възнаграждения по Програма „Вътрешни работи“ на Норвежки финансов механизъм, съгласно договор за безвъзмездна финансова помощ № BGHOMEAFFAIRS-4.004-0001-СО 1/22.07.2020 г.

С тях общият размер на отчетените разходи от Комисията за противодействие на корупцията е 12 414 920 лв.

Изпълнение на бюджетната програма по показатели

8100.01.01 Бюджетна програма „Превенция и противодействие на прояви за корупция от лица, заемащи публични длъжности, и установяване конфликт на интереси” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Декларации за имущество и интереси · бр. · 10 800 · 18 093

2. Наложени глоби и постановено отнемане по чл. чл. 99 от ЗПК по решения, с които е установен конфликт на интереси · лева · 400 000 · 478 897

3. Антикорупционно обучение, семинари и информационни кампании · бр. · 3 · 3

4. Проучване на общественото мнение · бр. · 2 · 0

Изпълнението на показател „Декларации за имущество и интереси“ е 167,53 %. Изпълнението е свързано с дейността на КПК по превенция и противодействие на корупцията чрез осигуряване на публичност на имуществото, доходите и интересите на лицата, заемащи публични длъжности, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 1 от ЗПК. През 2024 г. от дирекция „Публичен регистър“ на КПК са приети и обработени 18 093 броя декларации за имущество и интереси по ЗПК.

Високата степен на изпълнение се дължи на увеличения брой задължени лица по чл. 6, ал. 1, след приемане на изменението му със Закона за противодействие на корупцията.

В резултат на приключилата проверка на 8 597 ежегодни декларации за имущество и интереси подадени през 2023 г., проверката през 2024 г. по чл. 61, ал. 1 от ЗПК е приключила с доклад за установени несъответствия по 2 565 от тях.

През отчетния период е извършена проверка и на 1 735 встъпителни и финални декларации за имущество и интереси, подадени през 2023 г. В резултат на извършената проверка се установи, че за 354 задължени лица проверката приключи с констатация за несъответствие.

През периода стартира процедура за извършване проверка на 14 656 ежегодни декларации за имущество и интереси, подадени през 2024 г. Същевременно продължава извършването на проверка на 12 118 встъпителни и финални декларации, подадени през периода 06.10.2023 г. до 31.12.2023 г.

Изпълнението на показател „Наложени глоби и постановено отнемане по чл. 99 от ЗПК (чл. 81 от ЗПКОНПИ) по решения, с които е установен конфликт на интереси“ е 119,72 %.

През 2024 г. Комисията за противодействие на корупцията е постановила 24 решения, с които въз основа на извършени проверки са установени 49 конфликта на интереси и несъвместимост на лица, заемащи публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от ЗПК. В изпълнение на административнонаказателните ѝ функции, свързани с установени нарушения съставляващи конфликт на интереси, Комисията е наложила санкции в размер на 478 897 лв., от които глоби по чл. 113 от ЗПК в размер на 245 000 лв. и отнемания по чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК  в размер на 233 897 лв. От общия размер на начислените санкции, суми по 4 решения на Комисията в размер на 56 791 лв. са платени през същия отчетен период без съдебни производства.

Дирекцията „Конфликт на интереси“ е осъществила процесуално представителство по общо 57 дела. През 2024 г. Върховният административен съд е потвърдил 12 решения на Комисията, с които е установен конфликт на интереси, отменил е 6 решения, две решения са върнати за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а 1 е върнато за разглеждане от същия състав.

В резултат на влезли в сила решения с установен конфликт на интереси през периода са приети 10 решения за сезиране на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за извършване на проверка по реда на Глава десета, чл. 108, ал. 5 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Изпълнението на показател „Антикорупционно обучение, семинари и информационни кампании“ е 100,00 %.

През 2024 г., в изпълнение на дейностите по превенция на корупцията са проведени две специализирани обучения:

- · през месец октомври 2024 г. се организира обучение на тема: „Конфликт на интереси - процедури по предотвратяване, установяване и последици по Закона за противодействие на корупцията“. Обучението се проведе в контекста на превенция на корупцията със средства от Европейския съюз (ЕС), като бяха обучени служители на Министерство на транспорта и съобщенията и Управляващия орган и бенефициентите на Програма „Транспортна свързаност“ 2021 г. – 2027 г.;

- · по покана на Командването на Военновъздушните сили се проведе двудневно обучение по темата: „Задължени лица по Закона за противодействие на корупцията. Подаване, регистриране и публикация на декларациите по ЗПК. Видове декларации. Съдържание и ред за подаване. Понятие за конфликт на интереси, частен интерес, свързани лица и облага по смисъла на ЗПК. Забрани след освобождаване от публична длъжност. Процедура за установяване и санкциониране на конфликт на интереси“.

През отчетния период дирекция „Превенция на корупцията“ е извършила дейност, обект на отчитане по показателя, която включва предоставяне на информация по запитвания относно прилагането на Закона за противодействие на корупцията, по-специално по Глава пета „Декларации“ и Глава осма „Конфликт на интереси“. За периода са предоставени 147 отговора/становища по поставени от заинтересовани лица принципни въпроси по приложението на закона.

Изпълнението на показател „Проучване на общественото мнение“.

За изпълнение на дейността си през отчетния период от дирекция „Превенция на корупцията“ са използвани данни от Специално проучване на Евробарометър на тема „Нагласи на гражданите към корупцията в ЕС през 2024 г.“, проведено през периода 07 февруари – 03 март 2024 г., включително и за България, като и данни от „Прозрачност без граници“ за 2024 г., представящи „Индекс за възприятие на корупцията“ в страните от Западна Европа и ЕС.

КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ) Отчетът за изпълнението на бюджета в програмен формат на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) е изготвен на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и Указанията на министъра на финансите.

Отчетът отразява дейността на Комисията през 2024 г. Програмният формат на отчета се основава на принципите за ефективност и ефикасност, ясно е обоснован, има измеримо въздействие и е пряко обвързан с показателите за изпълнение. Отчетът за изпълнението на програмния формат на бюджета на КОНПИ за 2024 г. отразява пълноценното функциониране на Комисията, изпълнение на основните отговорности, основните приоритети, стратегически и оперативни цели, дефинирани със Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), дейности по предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имуществото и разпореждането с него, отнемане на незаконно придобитото имущество и сътрудничество на международно ниво.

От обичайната си дейност КОНПИ реализира приходи от санкции, неустойки, наказателни лихви, обезщетения и начети, и приходи от наеми на имущество, както и приходи в полза на държавата, отчитани като събрани средства и извършени плащания от/за Централни бюжет на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (за неприключили производства по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г.) , по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество отм. (ДВ. бр. 7 от 19 Януари 2018 г.) Към 31.12.2024 г. са реализирани приходи от санкции, неустойки, наказателни лихви, обезщетения и начети, и приходи от наеми на имущество както и приходи в полза на държавата, отчитани като събрани средства и извършени плащания от/за Централни бюжет на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (за неприключили производства по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г.) , по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество отм. (ДВ. бр. 7 от 19 Януари 2018 г.) Извършените разходи по бюджета на КОНПИ през 2024 г. за по показателите за персонал (възнаграждения и осигурителни вноски), данъци и такси, издръжка и капиталови разходи.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план. · Отчет

Общо разходи по бюджета на КОНПИ: · 14 214 500 · 14 927 771 · 14 473 430

3700.01.00 · Функционална област: „Предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество“ · 14 214 500 · 14 927 771 · 14 473 430

3700.01.01 · Бюджетна програма „Установяване и отнемане на незаконно придобитото имущество“ · 14 214 500 · 14 927 771 · 14 473 430

Изпълнение на бюджетната програма по показатели

3700.01.01 Бюджетна програма „Установяване и отнемане на незаконно придобитото имущество” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет.

1. Образувани проверки за установяване на незаконно придобитото имущество · бр. · 2 510 · 2 833

2. Водени дела за отнемане на незаконно придобитото имущество · бр. · 1 083 · 687

3. Отнето незаконно придобитото имущество - движимо и недвижимо · лева · 10 460 000 · 3 372 777

Изпълнението на показател „Образувани проверки за установяване на незаконно придобитото имущество“ е 113 %.

Заявената целева стойност за всички териториални дирекции на КОНПИ, измерващи очакваните резултати за 2024 г. e 2 510 броя. Към 31.12.2024 г. възложените проверки на инспектори са 2 833 броя.

Извършването на имуществени проверки от органите на Комисията е в основата за изпълнението на последващите показатели, доколкото в резултати от извършваните проверки могат да бъдат образувани производства, в рамките на които да бъдат внесени искове за отнемане. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество работи в условията на обвързана компетентност и образува проверки предимно след получено уведомление от Прокуратурата на Република България.

Осъщественото взаимодействие на КОНПИ с другите държавни органи и международното сътрудничество допринесе за достигане на очакваните резултати по този показател през отчетния период.

Реалното изпълнение на показател „Водени дела за отнемане на незаконно придобито имущество“ е 63 %.

По отношение на показателя приложим критерий е и стойността на иска, но това не винаги е ясно съпоставима величина от гледна точка на използвания ресурс. Доколкото е възможно да има множество дела, чието водене ангажира значителен ресурс при ниска цена на иска и общата им стойност може да не доближи тази на едно дело с висока цена на иска. В тази връзка предложеният критерий е брой.

Основна причина за неизпълнението на показателя е настъпилата промяна в нормативната основа, конкретно приетото ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 на Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС), преодоляващо противоречивата практика на съдилищата по прилагането на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), и което изяснява съдържанието на понятието имущество по смисъла на ЗОНПИ.

Съгласно чл.130 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) тълкувателните решения са задължителни за съдебните и административни органи, които следва да прилагат закона в смисъла даден в тълкувателния акт. С цитираното решение от понятието „имущество“, което може да бъде предмет на отнемане, се изключиха парични суми, които не са налични в края на проверявания период. До постановяването му те бяха предмет на искове за отнемане в полза на държавата. Ограничаване съдържанието на понятието за имущество (на практика, ако една сума с незаконен произход е похарчена през проверявания период, от лицето не може да бъде поискано нейното възстановяване) има като ефект отпадане на част от заявените претенции за отнемане, предявени в съответствие със закона и практиката и съответно намаляване броя на водените дела. С оглед даденото от ВКС тълкуване на Закона, Комисията е преразгледала висящите дела за отнемане, като е извършен повторен анализ на събраните доказателства в съответствие с разрешенията, дадени в тълкувателното решение. В резултат на допълнителните анализи са предприети действия за изменение и/или отказ от предявените искове по отношение на претенциите за отнемане на имущество, неналично в патримониума на лицата в края на проверявания период и за което не е установено преобразуването му в друго имущество, съгласно правомощията на органите на Комисията.

3. Изпълнението на показател „Отнето незаконно придобитото имущество – движимо и недвижимо“ е 32 %.

При изпълнението на показателя следва да се има предвид, че с ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 на ОСГК, ВКС даде едно стеснително тълкуване на понятието имущество, изключвайки от него парични суми, които не са налични в края на проверявания период и на практика ограничи възможността сума с установен незаконен произход, която лицето е похарчило, да бъде поискана. Стесненото понятие има като ефект намаляване на прогнозната стойност на отнетото незаконно придобито имущество именно поради нормативната промяна (ЗСВ задължава съдебните и административни органи да прилагат тълкуваната разпоредба в смисъла, вложен в решението в случая на понятието „имущество“ по смисъла на ПЗР на ЗОНПИ).

Влияние върху работата на органите на Комисията и извършваните от тях проверки и водени дела има и влязлото в сила през февруари 2024 решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Йорданов и други с/у България“ (жалби №265/17 и 26473/18). Решението касае прилагането на националното законодателството в областта на „гражданската конфискация“ и застъпва тезата (§124), че националните съдилища следва да предоставят някои данни относно нарушенията, за който се твърди, че са извършени и са показали по обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и процесното имущество. Прилагането на изискването за връзка между придобитото имущество и осъществената дейност на свой ред би имало като ефект редуциране стойността на отнетото имущество с онази част, за което няма да бъде установена свързаност.

Горепосочените обстоятелства обуславят намаляването на процента на изпълнението на целевата стойност за 2024 г.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА (НСО) Национална служба за охрана е специализирана военна държавна служба към президента на републиката, чиято дейност е елемент от дейността по защита на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените със Закона за Националната служба за охрана лица, обекти и мероприятия. Национална служба за охрана е първостепенен разпоредител с бюджет.

Мисията на Националната служба за охрана е, чрез законово определените й функции по прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охраняваните лица и обекти, да постигне и поддържа високо ниво на сигурност на държавните органи и пребиваващите в страната чуждестранни делегации и гости с висок ранг, както и други лица, посочени в регламентиращите дейността й документи.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., чл. 34, ал. 1 и ал. 2 на НСО са утвърдени разходи в размер на 66,6 млн. лв., по уточнен план и по отчет същите възлизат на 73,0 млн. лв.

За реализиране на приоритетните цели и дейности, свързани с тях, в службата са обособени функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ и бюджетна програма „Държавна охрана“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Национална служба за охрана

Класификационен код · НАИМЕНОВАНИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ОБЛАСТ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ · Закон за 2024 г. · Уточнен план · Отчет към 31.12.2024 г.

(лева) · (лева) · (лева)

1 · 2 · 3 · 4 · 5

3800.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ · 66 618 400 · 72 967 118 · 72 937 226

3800.01.00 · Функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ · 66 618 400 · 72 967 118 · 72 937 226

3800.01.01 · Бюджетна програма ,,Държавна охрана" · 66 618 400 · 72 967 118 · 72 937 226

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „ОСИГУРЯВАНЕ БАЗОПАСНОСТТТА НА ОХРАНЯВАНИТЕ ЛИЦА И ОБЕКТИ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАН ТРАНСПОРТ“ За изпълнение на целите на функционалната област е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „ДЪРЖАВНА ОХРАНА“.

Цели на програмата

1. Осигуряване на ефективна защита на живота, телесната неприкосновеност, здравето и достойнството на охраняваните лица от противозаконни посегателства;

2. Възпрепятстване на неправомерно проникване на лица в охраняваните обекти;

3. Осигуряване на надежден и безопасен специализиран транспорт;

4. Координирано и гъвкаво управление на ресурсите за удовлетворяване на нуждите на службата.

Поради специфичния характер на дейността НСО няма формулирани целеви стойности на показатели за изпълнение, в т.ч. ключови индикатори. Сведенията за службата, способите, средствата и информацията, използвани, съгласно законовите разпоредби, попадат в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Спецификата на дейност на НСО не дава възможност за детайлно определяне на качествени и количествени показатели.

Извършваните разходи по бюджета на службата през 2024 г. са обвързани с поставените цели за развитие на службата и осигуряване на ефективен контрол и прозрачност при разходване на ресурси за тяхното постигане, спазвайки разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. Приоритетно ресурсите се насочваха към звената, отговорни за създаване на основния продукт от дейността, като постигнатите резултати от извършените разходи са свързани основно с достигането на по - високо ниво на сигурност на охраняваните по закон лица и обекти. С разходваните средства се осигури дейността на НСО, прилагане на утвърдените процедури за охрана, както и ограничаване на текучеството на подготвени кадри.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ (ДАР) Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) изпълнява основните си функции по защитата на националната сигурност и интересите на Република България чрез информационно-аналитично осигуряване в областта на асиметричните и хибридните рискове и заплахи, външната политика и икономика.

През 2024 г. Държавна агенция “Разузнаване” работи по изпълнение на утвърдените от министър-председателя на Република България основни задачи и приоритети, както и по-нови възникнали проблеми.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., чл. 35, ал. 1 и ал. 2 на ДАР са утвърдени разходи в размер на 49,5 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 46,8 млн. лв., а по отчет са 45,0 млн. лв.

За реализаране на приоритетните цели и дейности, свързани с тях, в агенцията е обособена една политика, а именно „Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България“ и бюджетна програма „Разузнаване“.

Отчет на разходите по област на политика и бюджетна програма по бюджета на Държавна агенция “Разузнаване”

Класификационен код · Наименование на областта на политика/бюджетна програма · Закон 2024 · Уточнен план 2024 · Отчет към 31.12.2024

1 · 2 · 2 · 4

3900.01.00 · Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България · 49 467 000 · 46 750 656 · 45 042 662

3900.01.01 · Бюджетна програма “Разузнаване” · 49 467 000 · 46 750 656 · 45 042 662

3900.00.00 · Общо разходи по бюджета · 49 467 000 · 46 750 656 · 45 042 662

ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО РЪКОВОДСТВО, ПОДПОМАГАЩО ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ С ЦЕЛ ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ За изпълнение на целите на политиката е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „РАЗУЗНАВАНЕ“.

Цели на програмата:

Цялостната дейност на ДАР по придобиване и обработване на разузнавателна информация е подчинена на заложените в закона функции и ангажименти за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност на страната, свързани пряко със специфичната външна среда на сигурност, характеризираща се с:

1. Информационно-аналитичната работа съответства на определените от държавното ръководство приоритети, както и на интересите на партньорите ни от ЕС и НАТО. Информационно-аналитичните материали покриват развитието на процесите (политически, икономически и по линия на сигурността) в регионите, в които ДАР оперира, като:

- борбата за надмощие на глобалните и регионални сили и прилагане на външна политика и политика за сигурност, изцяло подчинена на националните им интереси;

- въздействия, насочени към оказване на влияние върху политически, икономически, социални, по линия на сигурността и др. процеси в различни региони и страни, включително и на Балканите и България;

- динамиката на международните отношения и на различните кризисни процеси, генериращи рискове за икономическата и енергийната сигурност на Р България;

- променливите баланси в международните отношения, обуславящи засилване на някои от досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за националната сигурност и интересите на Р България;

- кризите и стремежът към регионална хегемония на някои държави в регионите на Близкия изток и Северна Африка, явяващи се основен източник на нестабилност, ислямски екстремизъм, тероризъм и миграционен натиск.

2. Външнополитическо разузнаване: придобиване на разузнавателна информация относно плановете и намеренията на водещи глобални и регионални сили, страните в криза и такива, които потенциално може да попаднат в криза, влияещи пряко върху общата среда за сигурност, както и конкретно върху нашата страна. Съседните страни, страните от постсъветското пространство, регионите на Балканите, БИСА и Централна Азия остават във фокуса на ДАР.

3. Асиметрични заплахи: придобиване на информация относно рискове и заплахи за терористична дейност; проблемите на миграцията; дейността на организираната престъпност; дейността на чуждите разузнавателни и контраразузнавателни служби срещу интересите на страната ни. От съществено значение по тези въпроси са както самостоятелната работа на ДАР, така и сътрудничеството и обменът на информация с Националния контратерористичен център към ДАНС, МВР, българските специални служби, различни партньорски такива от НАТО, ЕС и трети страни, относно:

- тероризмът, като транснационален фактор, явяващ се постоянна заплаха по линия на сигурността в глобален и регионален аспект. Тенденцията за нарастване на тежестта на хибридния инструментариум в реализирането на външнополитическите цели на държавни и недържавни субекти с възможности в тази сфера, както и усъвършенстването и задълбочаващата се комплексност на задействаните методи и средства;

- миграционният натиск спрямо Европа, като континентът продължава да бъде притегателен център за легална и нелегална миграция от Северна Африка, Сахел, Близкия изток, Централна и Южна Азия. Основните прояви на този фактор са свързани с нелегалната миграция и каналите за нейното осъществяване;

- развитието на процесите в Западните Балкани, както и националистическите елементи в политиката на някои от страните, обуславящи рискове за стабилността в региона;

- продължаващите опити за политическо влияние и намеса във вътрешните работи на Република България от страна на някои заинтересовани държави, които преследват цели, противоречащи на българските национални интереси.

4. Икономическата сигурност: придобиване на информация за общото икономическо състояние на разузнаваните страни и региони, както и по основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на страната ни, възможностите за диверсификация на енергийните доставки, международни енергийни проекти. Особено внимание се отделя на влиянието на общата тенденция за либерализация на икономическите отношения и тяхното обвързване с политическите фактори, влияещи в отделните страни и региони - обект на разузнавателна работа на ДАР.

5. Хибридни рискове и заплахи: придобиване на информация относно планове, намерения и действия на държавни и недържавни субекти, генериращи основните хибридни рискове и заплахи по отношение на страната ни; оценки и прогнози за реализиращи се, планирани и предстоящи хибридни мероприятия по отношение на Р България; данни за съществуващи и новопоявяващи се хибридни хъбове;

Войната в киберпространството, генерира нарастващи рискове за интересите на страната ни и за националната ни сигурност.

6. Комплексният анализ дава възможност за открояване на взаимовръзките между политическата нестабилност в дадена страна или регион, възникналите или предстоящи икономически кризи, последиците за енергийната сигурност, произтичащите от това бежански потоци, причините за радикализация и промени в ценностната система, водещи до терористична дейност.

Постоянно предприемане на действия за усъвършенстване дейността и качеството на продукта на ДАР, посредством подобряване на организацията на работата, взаимодействието с държавни структури в страната, както и сътрудничеството със служби на държави - съюзници по линия на НАТО и ЕС, и партньорски служби от трети страни. Изпълнението на целите на ДАР е базирано на конкретните разузнавателни способности, изразяващи се главно в организацията на работата, човешкия фактор (основно служителите на Агенцията и нашите разузнавателни източници), техническото осигуряване и средата за работа. През 2024 г. ДАР продължи да бъде важна съставна част от системата за опазване на националната сигурност и защита на държавните интереси на Р България и институция с принос при формирането на външната политика и политиката за сигурност на страната. ДАР се налага и като надежден, предвидим и компетентен партньор в рамките на ЕС и НАТО.

Показатели на полза/ефект и целеви стойности.

През изминалата година е осигурена разузнавателна информация, съдържаща данни, оценки и прогнози относно: рискове и заплахи (политически, икономически и хибридни) за националната сигурност и интереси на Р България; актуалните кризисни развития в глобален аспект и произтичащите от тях негативни ефекти; противодействие на международния тероризъм и на трансграничната организирана престъпност; динамиката на миграционните процеси и съпътстващите я рискове за страната ни, и др Посочените показатели имат и количествени измерения, които отразяват степента на постигане на стратегическата цел на Агенцията. Информация за наличността и качеството на данните се съхранява в ДАР.

Поради спецификата на дейността на ДАР, не са дефинирани ключови индикатори.

През отчетния период е осъществяван непрекъснат контрол на стриктното спазване на финансовата дисциплина при разходване на бюджетните средства, както и на законосъобразното им управление и разходване, при строга отчетност и отговорност.

НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) Дейността на Националния статистически институт попада в обхвата на функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“.

Основната част от собствените приходи на НСИ се формират от продажба на статистическа инфорация, издаване на удостоверения за код на икономическа деъности, заверени копия на годишни отчети от предходни години, наеми и др.

Към 31.12.2024 година реализираните приходи на НСИ са в размер на 0,4 млн. лв., като изпълнението на приходите възлиза на 42,8 на сто спрямо уточнения план на същите за 2024 г.

Към 31.12.2024 година от НСИ са отчетени общо разходи в размер на 39,5 млн. лв., като изпълнението на разходите възлиза на 98,7 на сто спрямо уточнения план нa същите за 2024 г. Разходите по функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“ са разпределени в една бюджета програма „Национална статистическа програма“.

Разходите по Бюджетна програма „Национална статистическа програма“ към 31.12.2024 г. са ведомствени разходи в размер на 39,5 млн. лв и включват:

разходи за персонал в размер на 31,6 млн. лв.;

разходи за издръжка в размер на 5,3 млн. лв.;

разходи за данъци, такси и административни санкции са в размер на 0,2 млн. лв.;

разходи за членски внос са в размер на 0,05 млн. лв.;

капиталови разходи в размер на 2,3 млн. лв.

Развитието на методологията, производството и разпространението на статистическа информация в Националната статистическа система на Република България се осъществява на базата на приети единни европейски стандарти и хармонизирани методи. Включените нови изследвания и дейности в Националната статистическа програма за 2024 г. са свързани с нуждите на потребителите и с приоритетите заложени в Годишната европейска статистическа програма за 2024 г. Новите изследвания и дейности са:

- Потребление на енергия в транспорта;

- Потребление на енергия в услугите;

- Водород;

- Дейтатон;

- Изследване на потребностите на заинтересованите страни от статистическа информация;

- Изследване на употребата на продукти за растителна защита;

- Месечно събиране на декларации от икономически оператори, осъществяващи дейности с акцизни стоки;

- Месечно събиране на декларации от лица/икономически оператори, осъществяващи внос/износ на стоки от/за трети страни.

Резултатите от статистическите изследвания, включени в Националната статистическа програма, са достъпни за всички потребители. Сроковете, формата и видът, в които се предоставят резултатите, са съобразени с изискванията на Евростат.

Във връзка с оптимизирането на разходите и намаляване натоварването на респондентите са направени промени в организацията на някои изследвания и съкращаване на сроковете за предоставяне на статистическата информация на потребителите.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) Отчет на разходите по функционални области и бюджетни програми към 31.12.2024 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК)

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4200.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ · 6 960 500 · 7 389 186 · 6 982 383

4200.01.00 · Функционална област „Защита на конкуренцията и контрол на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ · 6 960 500 · 7 389 186 · 6 982 383

4200.01.01 · Бюджетна програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ · 6 960 500 · 7 389 186 · 6 982 383

Бюджетна програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ Цели на програмата:

В работния процес на Комисията през отчетния период бяха предвидени и осъществени дейности, които в своята съвкупност да доведат до изпълнението на заложените оперативни цели:

Осигуряване на защита срещу споразумения, решения и съгласувана практика, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

Осигуряване на защита срещу нелоялна конкуренция и други действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

Осигуряване на защита срещу злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара;

Осъществяване на контрол върху концентрациите на предприятия, с цел предотвратяване на сделки, които водят до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар;

Избягване въвеждането на разпоредби, които неоправдано ограничават свободната стопанска инициатива и лишават потребителите от преимуществата на ефективен и работещ пазар;

Извършване на мониторинг и анализ на конкурентната среда на сектори, отрасли, подотрасли, в които конкуренцията може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена;

Гарантирано и непротиворечиво прилагане на европейските правила на конкуренция и на общностното право в областта на антитръста;

Повишаване на информираността на обществото и стопанските субекти за правилата в областта на конкуренцията.

Осигуряване на защита срещу незаконосъобразни решения, действия и бездействия на възложителите на обществени поръчки.

Осигуряване на защита срещу незаконосъобразни решения, действия и бездействия на концедентите.

Комисия за защита на конкуренцията осъществява дейност в областта на защитата на конкуренцията и контрола на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии. В изпълнение на своята дейност, през отчетния период КЗК съблюдаваше за стриктното спазване на Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки (ЗОП), Закона за концесиите (ЗК) и отговаряше за прилагането на Общностното право в областта на конкуренцията.

КЗК фокусира работата си основно върху борбата срещу забранените споразумения, предотвратяването на съгласувани практики на пазара, прекратяване на нелоялни търговски практики и прецизно разрешаване на спорове по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Комисията поставя като акцент в своята дейност и ориентирането на нейните решения както към гарантиране на защита и разширяване на конкуренцията, така и към защита интересите на потребителя. Това е породено от необходимостта да бъде отчетено, че нарушенията на конкуренцията пряко или непряко засягат благосъстоянието на потребителите.

За изпълнението на целите на Комисията допринася взаимодействието с други институции, както следва:

Комисията сътрудничи с Европейската комисия и другите национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз, по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004;

Комисията предлага на компетентните държавни органи и органи на местното самоуправление да отменят или изменят издадени от тях административни актове, които водят или могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

Комисията взаимодейства с държавните органи, включително с органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, както и с институции и неправителствени организации чрез участие в разработването на проекти на нормативни актове, изразяване на становища по проекти, както и по действащи нормативни и общи административни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество.

В работния процес на Комисията през отчетния период бяха предвидени и осъществени дейности, които в своята съвкупност да доведат до изпълнението на заложените оперативни цели:

Издаване на индивидуални административни актове по Закона за защита на конкуренцията Решения и Определения по Глава ІІI и по Глава IV от ЗЗК

През 2024 г. Комисията образува 4 (четири) производства , които имат за предмет установяване наличието или липсата на нарушение по Глава трета „Забранени споразумения, решения и съгласувани практики“ от ЗЗК и/или по чл. 101 от Договора за Функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС).

Две от производствата са образувани на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на засегнато лице, както по чл. 15 от ЗЗК, така и по чл. 101 от ДФЕС. Едното производство касае евентуално извършено нарушение, изразяващо се в забранено споразумение за манипулиране на множество обществени поръчки, провеждани от различни възложители в страната. След образуването с Определение на Комисията е конституирана още една ответна страна в производството. Предмет на проучване на второто производство, образувано по искане на Сдружение „Българска асоциация на заведенията“, засяга дейността на Организация за колективно управление на авторски и сродните им права (ОКУП) във връзка с налагане на цени за услуги, които не почиват на икономическата логика, различно третиране на ползвателите на съдържание по отношение на определянето на цените и отстъпките, както и поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения.

Останалите две производства са образувани с решение на Комисията, по нейна инициатива, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК. Едно от производствата отново засяга проучване на дейността на Организация за колективно управление на авторски и сродните им права (ОКУП) , свързана с прилагането на нелоялни практики при определянето и изплащането на възнагражденията на правоносителите, като същевременно си осигурява извличане на ползи под формата на приходи. Такова поведение би могло да лиши правоносителите от полагаемите им се приходи, което би довело до намаляване на стимулите за създаване на нови произведения и следователно би повлияло на конкурентния процес между правоносителите от различните категории. Това от своя страна би лишило и потребителите от ползите от творческите постижения на авторите на музикални произведения, автори на текстове към музикално произведение, на аранжименти и други.

Последното производство, образувано по инициатива на Комисията е във връзка със съмнения за съществено и едновременно повишаване на размера на застрахователната премия за „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, извършващи таксиметров превоз. Информацията, събрана от Комисията, съгласно данни от участниците и регулатора в сектора доведе до изводите, че това повишение, не се счита за обосновано от обективни икономически фактори, като например наличието на увеличение на вноските на застрахователите към Гаранционния фонд по застрахователните полици „Гражданска отговорност“. Посочените данни представляват индикация за евентуално координирано поведение на застрахователни компании, предлагащи застраховки „Гражданска отговорност“, свързано с определяне на цени за клиенти, осъществяващи таксиметров превоз в страната, което потенциално би могло да ограничи или наруши конкуренцията на съответния продуктов и географски пазар. Всичко това даде достатъчно основания на Комисията да се самосезира, за да установи дали е налице извършено нарушение по чл.15 от ЗЗК и по чл. 101 от ДФЕС.

Решения и Определения по Глава VІІ по ЗЗК През посочения период в Комисията са образувани общо 35 производства, от тях 33 имащи за цел да установят наличието или липсата на нарушения по Глава VІІ от ЗЗК „Забрана за нелоялна конкуренция“, едно производство по Глава VІІ „а“ (отм.) от ЗЗК „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“ (върнато от ВАС за ново разглеждане) и едно производство по Глава VІІ „б“ от ЗЗК „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“ (самосезиране). От тях 23 са образувани по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК, 4 на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК с Решение на КЗК (самосезиране) и 8 върнати от АССО и ВАС решения на КЗК за ново произнасяне.

С двадесет и едно решения Комисията е наложила имуществени санкции и/или глоби общо в размер на 1 224 121 лв. за извършени нарушения по Глава VII от ЗЗК.

Най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция, установени през 2024 г., са свързани с нарушения по чл. 29 от ЗЗК (нарушение на общата забрана за извършване на нелоялна конкуренция), следвани от нарушения по чл. 35 от ЗЗК (имитация) и по чл. 31 от ЗЗК (забрана за въвеждане в заблуждение относно съществени характеристики на стоките или услугите или начина на тяхното предлагане).

През 2024 г. Комисията с 1 брой разпореждане отказва образуване на производство по постъпило искане за установяване на извършени нарушения по глава седма от ЗЗК.

Разработване и провеждане на политика по защита на конкуренцията по европейски стандарт, изготвяне на нормативни актове, становища, приемане на единни позиции и други.

През 2024 г. са образувани общо 7 производства, по които КЗК е упражнила правомощията си по чл. 28 от ЗЗК, както следва:

а) 5 от образуваните производства са по искане на държавен орган;

в) 2 по собствена инициатива за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на проекти или на действащи нормативни актове.

През 2024 г. Комисията е постановила общо 11 решения, с които са приети становища по проекти или действащи нормативни или административни актове и установяващи наличието или липсата на противоречие с правилата на конкуренция.

Приетите от КЗК през 2024 г. становища, с които се отправят препоръки за изменение на действащи нормативни разпоредби или на проекти на нови разпоредби, имат за цел да предотвратят съществуването на необосновани, прекомерни или ненужни регулации, които възпрепятстват свободната конкуренция. Тези препоръки изискват от други държавни органи да предприемат действия в области, в които КЗК няма правомощия. Например, КЗК отправи препоръки към нормативната уредба, регламентираща паралелния внос на лекарства в страната, тъй като тя създава определени пречки, свързани с административните процедури за достъп на тези лекарства до българския пазар. Също така със свое становище КЗК прие, че нормативната уредба, регулираща дейността на екскурзоводите съдържа ограничения на конкуренцията, което може в някаква степен да стесни броя на участниците на пазара. Комисията анализира също Проект на Закон за посредническите услуги при сделки с недвижими имоти, в резултат на което достигна до заключението, че проектът съдържа множество ограничения на конкуренцията. Освен становищата относно регулиране на свободните професии, през отчетния период КЗК прие също становище относно съответствие с правилата на конкуренцията на разпоредбите в Закона за храните по отношение на помирителното производство. Индиректно становищата по застъпничество за конкуренцията целят да осигурят и защита на потребителите и подобрение на качеството и стандартите на услугите чрез отправяне проконкурентни препоръки.

През 2024г. се наблюдава увеличение в броя на приетите решения по застъпничество спрямо периода 2021 година – 2023 година, през който мерките срещу Covid-19 и опитите за формиране на коалиционни правителства значително намалиха предлаганото законодателство и броя на проектозаконите за оценка. От друга страна, броят на образуваните производства по искане на държавен орган, които са едва 5, се дължи и до голяма степен на липсата на задължение за другите държавни органи да извършват предварителна оценка за съответствието с правилата на конкуренцията.

През 2024 година Комисията продължи да популяризира в рамките на своето участие в различни междуведомствени работни групи приетите с Решение на КЗК № 1777/20.12.2011 г. „Насоки за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция”. Целта на Насоките е да подпомогнат държавните органи, включително органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, още при подготовката на регулаторна рамка да идентифицират възможните антиконкурентни въздействия. Насоките представят критерии, чрез които може лесно да се прецени дали проектът на нормативен акт би могъл да доведе до ограничаване на конкуренцията чрез контролен списък за първоначална оценка на възможните ограничения на конкуренцията, разделени в 4 основни групи под формата на въпроси. В същото време Насоките биха могли да послужат като ориентир и за лицата, които считат, че техните интереси са засегнати от актове, издадени в противоречие с правилата на конкуренцията.

Водене на електронен регистър за издаваните актове.

Публикуването в електронния регистър се извършва в изпълнение на чл. 68 от ЗЗК с цел осигуряване на публичност на актовете на Комисията и публикуваните съобщения за образувани производства. Тази услуга е действаща, с рутинен характер и осигурява възможност на всички заинтересовани лица да упражняват правото си на защита като обжалват публикуваните актове от датата на тяхната публикация в регистъра или да изразят становище по образуваните производства.

Оповестяването на актовете на КЗК в публичния регистър позволява на всички лица, освен заинтересованите от постановения акт, да се запознаят с практиката на Комисията, както и с правилата на конкуренция. За периода 01.01.2024 г. - 31.12.2024 г. в регистъра са публикувани общо 896 решения и 486 определения.

Публикуването в регистъра се извършва при спазване на законовите срокове, определени в чл. 68, ал. 4 от ЗЗК. Регистърът се актуализира своевременно.

Производства по обжалване, в рамките на които, при наличие на нормативноустановените предпоставки, се осъществява проучване и се постановява акт по законосъобразността на обжалваните решения, действия и бездействия на възложители по Закона за обществените поръчки и на концеденти по ЗК.

Дейност по Закона за обществените поръчки За периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., в КЗК са депозирани 1351 жалби по ЗОП. Издадени са 244 разпореждания на председателя на КЗК, с които е отказано образуване на производство. За същия период са образувани 1091 преписки.

КЗК е постановила общо 1276 акта (795 решения и 481 определения), с които е приключила образувани пред нея производства по ЗОП или се е произнесла по искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, искане за допускане на предварително изпълнение или искане за допълнение или изменение, в частта за разноските, както и определения касаещи спиране, съответно възобновяване на спряно производство.

С 473 решения подадената пред КЗК жалба е оставена без уважение. Постановени са 70 решения, с които са отменени решения на възложителите за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки. По 268 производства КЗК е отменила незаконосъобразното решение на възложителя, като е върнала преписката със задължителни указания по хода на процедурата. В 1 производствo КЗК е установила незаконосъобразност на обжалвано решение.

В 3 решения КЗК е наложила на възложителя имуществена санкция, която е в размер от едно до три на сто от стойността на сключения договор ( чл.215, ал.2, т.4 от ЗОП).

Следва да се отчита, че има производства, по които КЗК се е произнесла с повече от един диспозитив (когато са постъпили повече от една жалби срещу решение/действие/бездействие на възложител и те са обединени за разглеждане в общо производство или когато жалбата касае различни обособени позиции по една процедура на възложител).

С 132 определения КЗК е оставила без уважение направено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, в 16 определения е наложила мярката, а 50 случая искането е оставено без разглеждане.

С 29 определения КЗК е допуснала предварително изпълнение на обжалваното решение на възложителя, с 27 определения отправеното искане е оставено без уважение, а в 6 случая- без разглеждане.

Постановени са 90 определения, с които жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното пред КЗК производство е прекратено, a 92 определения – оттегляне на жалба.

Останалите 73 броя определяния, касаят спиране (11 бр.), съответно възобновяване на спряно производство (13 бр.), както и произнасяне по искане за изменение и/или допълнение на решение/определение на КЗК, в частта за разноските (49 бр.).

Дейност по Закона за концесиите За периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., в КЗК е депозирана една жалба по Закона за концесиите. За посочения период няма издадени разпореждания на председателя на КЗК за отказ от образуване на производство. За същия период има образувана една преписка по повод жалба по ЗК. За календарната година 2024 няма постановени решения или определения по ЗК по повод отправено искане за допускане на предварително изпълнение на обжалваното решение на концедента или отправено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за предоставяне на концесия.

КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА (КРС)

Отчет на разходите по бюджета на КРС по Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“, Бюджетна програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги“ към 31.12.2024 г.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4300.00.00 · Общо разходи по бюджета на КРС · 15 466 300 · 32 258 691 · 31 319 696

4300.01.00 · Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги” · 15 466 300 · 32 258 691 · 31 319 696

4300.01.01 · Бюджетна програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги” · 15 466 300 · 32 258 691 · 31 319 696

През 2024 г. Комисията изпълни дейности по следните три стратегически цели:

Стратегическа цел 1: Ефективна и ориентирана към бъдещето регулаторна среда

Участие на различни нива и в различни формати на национално ниво при изготвянето на подзаконовата нормативна уредба в съответствие със законовите промени, с цел прилагането на Европейски кодекс за електронни съобщения (Кодекса). КРС с Решение № 141 от 17.05.2024 г. прие Инструкция за взаимодействие между Комисията за регулиране на съобщенията, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавната агенция „Национална сигурност“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Дирекция за национален строителен контрол.

Стратегическа цел 2: Насърчаване на устойчив конкурентен пазар и защита на потребителите КРС предприе действия по стартиране на анализ на пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура. С Решение № 41 от 22.02.2024 г. Комисията прие проект на решение за определяне, анализ и оценка на пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура и откри процедура за обществено обсъждане.

КРС прие решения за издаване на 31 разрешения за ползване на радиочестотен спектър, с които за мрежите от подвижна радиослужба са предоставени 92 радиочестоти; за мрежите от спътникови радиослужби са предоставени 4 радиочестоти за връзка с 3 спътникови системи. Издадени са 18 временни разрешения, с които са предоставени 198 честотни назначения.

КРС прие решения за 125 изменения и/или допълнения на разрешения за ползване на радиочестотен спектър, с които за мрежите от неподвижна радиослужба от вида „точка към точка” е предоставен радиочестотен спектър за 691 нови участъка, изменени са техническите данни на 968 участъка и са заличени 360 участъка; за мрежите за наземно аналогово и цифрово радиоразпръскване са изменени техническите параметри на 48 станции.

Прекратените/отнети или с изтекъл срок разрешения за ползване на радиочестотен спектър са 29 бр.

Разгледани са 7 заявления за регистрация на 435 бр. участъка и 5 бр. заявления за заличаване на регистрация на 81 бр. участъка и едно за изменение на 4 участъка за  мрежи от вида „точка към точка” за ползване на радиочестотен спектър в обхват 71-76 GHz/81-86 GHz.

В Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и точки за безжичен достъп с малък обхват са: вписани 5 бр. приемно-предавателни станции, променени 126 бр., заличени 10 бр. приемно-предавателни станции и вписани 57 бр. точки за безжичен достъп с малък обхват, променени 2 бр. точки за безжичен достъп с малък обхват и заличени 4 бр. точки за безжичен достъп с малък обхват.

Стратегическа цел 3: Устойчиво институционално развитие и международно партньорство Въведени в експлоатация са 9 (девет) нови компактни системи за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди на територията на градовете Стара Загора, Плевен, Търговище, Ловеч, Шумен, Казанлък, Ямбол, Сливен и Габрово. Въведени са в експлоатация и 3 (три) мобилни станции за радиомониторинг до 26,5 GHz. В процес на тестване е 1 (една) мобилна станция за измервания на мобилни мрежи, предназначена за региона на Централна Южна България. Извършено е подновяване на системната поддръжка на система за измервания на мобилни мрежи NEMO.

Продължава изграждането на сградата за лабораторията за електромагнитна съвместимост съгласно издаденото Разрешение за строеж по Закона за устройство на територията и одобрения Работен проект. Изграждането започна с откриване на строителна площадка на 09.05.2024 г. За извършените дейности до 30.11.2024 г. са подписа-ни 3 бр. Протоколи за приемане на СМР № 3 (АКТ ОБРАЗЕЦ № 19). Изграждането на сградата за лабораторията е на етап завършен груб строеж, за което на 23.12.2024 г. е съставен Акт за приемане на конструкция (Образец АКТ № 14) и е подадено заявление в Направление „Архитектура и Градоустройство“ на Столична община за издаване на удостоверение за "груб строеж".

През м. юни 2024 г. е подписан Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност между КРС и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Меморандумът има за цел подобряване на ефективността на взаимодействие между двете комисии, осигуряване на по-високо ниво на защита на потребителите, утвърждаване на добрите практики за обмен на информация и опит между КРС и КЗП, както и при необходимост извършване на съвместни проверки от двата органа. Двете институции се договориха още да си сътрудничат срещу нелоялните търговски практики по смисъла на Закона за защита на потребителите, нарушеното право на информираност и едностранна промяна в договорите.

Към 31.12.2024 г. по функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“ са отчетени разходи в размер на 31,3 млн. лв.

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР)

През отчетния период Комисията за енергийно и водно регулиране извършва дейността си по една бюджетна програма, която е инструмент за постигане на оперативните цели. Разходите по програмата, които по отчет са в размер на 12,7 млн. лв., отразяват извършваните по програмата дейности по нейното разработване, планиране и изпълнение. Разходите са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.

Комисията за енергийно и водно регулиране идентифицира функционална област „Държавна регулация в енергетиката и ВиК сектора“ и бюджетна програма „Държавно регулиране на дейностите в енергетиката и ВиК сектора“.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2024 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на функционалната област от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са насочени към:

- подобряване на регулаторната рамка чрез усъвършенстване на съществуващите регулаторни подходи и принципи въз основа на международния опит и добрите европейски практики;

- насърчаване на доверието в енергийния пазар чрез спазване на основните принципи за равнопоставеност, прозрачност и справедливост за постигане на последователна и предвидима регулаторна политика;

- минимизиране на регулаторната тежест; съкращаване на времето при вземането на решения; подобряване на ефективността на административните процеси;

- ефективен контрол по изпълнение на условията на издадените лицензии на дружествата в подсектори „електроенергетика“, „топлоенергетика“ и „природен газ“;

- ефективен контрол по изпълнение на одобрените бизнес планове на ВиК операторите и по прилагането на утвърдените цени на предоставяните ВиК услуги на потребителите;

- предприемане на мерки за съществено подобряване на работата на регулираните дружества с потребителите и разрешаване на спорове;

- активно сътрудничество с други регулатори и участие в процеса на формиране на добри регулаторни практики.

Целта на Комисията е да осъществява ефективно държавно регулиране в енергийния и ВиК сектори. Същевременно с това КЕВР развива активна дейност по подобряване на регулаторните практики, използваните наредби, методики, указания, рамки и ценови модели, с цел оптимизиране на цялостния процес при лицензиране, ценово регулиране и осъществяване на ефективен контрол в двата сектора. Комисията осъществява контрол и постоянен мониторинг върху дейността на дружествата в енергетиката и ВиК сектора. Въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата; гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги; ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик, равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция.

Ползите/ефектите за обществото са:

въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата и В и К операторите;

гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги;

ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик;

равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция;

чрез ефективна защита правата на потребителите да намаляват жалбите в двата сектора;

извършване на контрол по преминаването от пазар по регулирани цени към организиран пазар по свободно договорени цени в съответствие с правилата за търговия с природен газ.

СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТОННИ МЕДИИ (СЕМ)

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. разходите по бюджета на Съвета за електронни медии за 2024 г. са утвърдени по бюджетна програма „Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими“, в рамките на функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове“.

За 2024 г. по бюджета на Съвета за електронни медии (СЕМ) са утвърдени разходи в размер на 2,9 млн. лв. Разходите по уточнен план 2024 г. са в размер на 3,2 млн. лв. във връзка с извършени промени по бюджета на СЕМ по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

/ в млн. лв./

Класифи-кационен код · Отчет на разходите по функционална област/бюджетна програма за 2024 г. · Закон · Уточнен план · Отчет 2024 г.

4400.01.00 · Функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове “ · 2,9 · 3,2 · 3,1

4400.01.01 · Бюджетна програма «Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими» · 2,9 · 3,2 · 3,1

Общо разходи на СЕМ : · 2,9 · 3,2 · 3,1

Съветът за електронни медии осъществява дейността и приоритетите си в следните основни насоки:

регулира медийните услуги чрез издаване на лицензии и регистрации за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, вписва лицата, заявили намерение да осъществяват услуги по заявка и заявили намерение да предоставят услуги на платформа за споделяне на видеоклипове;

осъществява надзор върху дейността на доставчиците на линейни медийни услуги относно спазването на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, на условията на издадените им лицензии, съответно заявените при регистрацията програмни ангажименти; осъществява надзор за спазване на закона от доставчиците на нелинейни медийни услуги и надзор върху платформите за споделяне на видеоклипове.

За изпълнението на целите и приоритетите по провежданата от СЕМ политика за регулиране на медийните услуги и услугите на платформи за споделяне на видеоклипове, предоставяни от лица под юрисдикцията на Република България са отчетени разходи в размер на 3,1 млн. лв. или 98,2% изпълнение на разходите по уточнен план. През отчетния период са положени усилия към частично технологично обновление, отчитайки важността на адекватна техническа инфраструктура в контекста на все по-дигитализирана и динамична медийна среда. Въпреки че ресурсите остават ограничени, са предприети реални стъпки за подновяване на амортизираното оборудване и поддържане на основните системи за мониторинг и контрол.

През 2024 г. един от приоритетите в дейността на СЕМ е повишаването на медийната грамотност. Изработен е аудио- и аудио-визуален клип, чието послание е „Провери, преди да се довериш“. В рамките на проведената тримесечна кампания клипът получи широко разпространение, както в програмите на търговски доставчици – членове на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и в програмите и онлайн платформите на Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Съветът за електронни медии се включи и в комуникационна кампания за по-добра осведоменост във връзка с изборите за Европейски парламент. Европейската комисия заедно с Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), от която СЕМ е част, стартира съвместна кампания за информиране на гражданите относно свързаните рискове, насърчаване на критичното мислене и предоставяне на практически съвети за идентифицирането и ограничаването на дезинформацията. Изработеният видеоклип на български и на другите официални езици в Европейския съюз, се излъчи във всички държави членки, като България бе една от първите.

Съветът за електронни медии прие и препоръки за „Препоръчително екранно време за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание“, изготвени с участието на широк кръг представители на държавни институции, медии, академични среди, неправителствени организации в областта на защита на децата и детското здраве.

Кръгла маса на тема „Децата и медиите“, на която е представено проведеното от СЕМ в края на 2023 г. проучване на потреблението на медийно съдържаниe от деца, е част от множеството инициативи, на които бе домакин или присъства Съветът.

През отчетния период отново във фокуса на мониторинга са специализираните наблюдения за извънредни избори за 50-то Народно събрание на 9 юни 2024 г., както и за 51-во Народно събрание на 27 октомври 2024 г.

Предизвикателство при реализиране на фокусираното наблюдение на изборите на 9 юни е, че на същата дата се провеждат и изборите за представители в Европейския парламент.

Традиционно между СЕМ и Централната избирателна комисия (ЦИК) са сключени споразумения, в които са разписани параметрите на мониторинга, вкл. наблюдаваните медийни услуги. В кампанията за 9 юни са проследени 13 телевизионни програми, 13 радиопрограми и 12 нелинейни услуги. В кампанията за 27 октомври са проследени 15 телевизионни услуги, 12 радиоуслуги, 8 нелинейни услуги по заявки и платформата за видеосподеляне VBox7, която е под юрисдикцията на България.

В хода на предизборните кампании СЕМ е сезирал ЦИК за констатираните отклонения от изборните правила. Преобладаваща част от сигналите са за огласяване на резултати от екзитпол преди края на изборния ден; за липса на съобщение, че купуването и продаването на гласове е престъпление или че агитацията е безплатна или платена; за нарушаване на добрите нрави; за несвоевременно публикуване на договори за излъчване на агитационни материали и др.

Съветът за електронни медии проведе и множество фокусирани наблюдения, свързани с отразяването на важни за обществото ни теми като:

войната в Украйна - двуседмично наблюдение проследява съдържанието в 12 линейни и 9 нелинейни услуги, както във VBox7;

войните в Близкия изток – четириседмично наблюдение проследява предаванията в 6 линейни медийни услуги;

влизането на България в еврозоната – две двуседмични наблюдения, включващи 14 линейни и 11 нелинейни услуги в първия период, и 21 линейни и 9 нелинейни медийни през втория период на наблюдение;

образът на бежанците, мигрантите и чуждите граждани – десетдневен мониторинг на 14 линейни и 5 нелинейни услуги, вкл. и на VBox7;

кончината на патриарх Неофит, интронизацията на патриарх Даниил, взрива на склада за фойерверки в гара Елин Пелин и др.

Реализирани са наблюдения, свързани и със спазване изискванията на Закона за радиото и телевизията относно търговското слово, включително за търговските съобщения за храни и напитки, относно защита на детската аудитория, принципите на радио- и телевизионната дейност. Проследени са над 12 риалити формата в програмите на двата търговски доставчика на медийни услуги с най-голямо влияние.

В рамките на 2024 г. е осъществена проверка за спазване на условията на издадени индивидуални лицензии за доставяне на аудио-визуални или радиоуслуги, както и за спазване на заявените програмни намерения от регистрирани доставчици на медийни услуги. Осъществени са едноседмични наблюдения на съдържанието на над 20 радио- и телевизионни програми.

Програмите на обществените доставчици на медийни услуги Българската национална телевизия и Българското национално радио са наблюдавани както в рамките на фокусираните наблюдения, обхващащи и други медийни услуги, така и самостоятелно за спазване на изискванията в лицензиите им.

Към 31.12.2024 г. регулираната от СЕМ радио- и телевизионната среда включва:

В радиосектора: 54 доставчици на медийни услуги, които притежават индивидуални лицензии за доставяне на 74 програми чрез наземно аналогово радиоразпръскване. 17 регистрирани доставчици на радиоуслуги създават същия брой радиопрограми за разпространение чрез кабелни мрежи.

В сектора на аудио-визуалните медийни услуги: 91 регистрирани (за разпространение по кабел и сателит) български доставчици, които създават 127 телевизионни програми. 5 доставчици на аудио-визуални медийни услуги създават 8 програми, които се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

Вписаните доставчици на нелинейни медийни услуги са 63, 1 е вписаният доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове.

През 2024 г. нараства делът на образуваните административни производства за удължаване срока на индивидуални лицензии за радиодейност. Доколкото над 65 на сто от лицензиите са издадени през 2000 г. и 2001 г. и са със срок 25 години, то се очаква този процес да се засили и през 2025 и 2026 година.

Не се отчита активност при регистрираните услуги – само три са регистрациите за телевизионна дейност.

По отношение на услугите по заявка, които са на уведомителен режим, се наблюдава тенденция за заличаване от регистъра на СЕМ - 4 са новите нелинейни услуги, а заличените са 7.

Европейският акт за свободата на медиите, публикуван на 17.04.2024 г. в Официален вестник на Европейския съюз, и подготовката за прилагането му в страните членки, е фокус на обсъжданията в Групата на европейските регулатори на аудиовизуални медийни услуги (ERGA).

В началото на 2025 г. вече се конституира Европейският съвет за медийни услуги, който е правоприемник на ERGA.

През отчетния период активно се дебатираха и въпроси, свързани с последователното прилагане на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, с взаимодействието с Акта за цифрови услуги, с Акта за изкуствения интелект, с Регламента относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

Очакванията в рамките ERGA (сега Европейски съвет за медийни услуги) са националните медийните регулатори да бъдат натоварени с ангажиментите, произтичащи от Европейския акт за свобода на медиите, като: изсветляване на собствеността на медиите; по-ефективна защита на журналистите; гарантирано и обезпечаващо обществената мисия финансиране на обществените медии; медийни концентрации и др.

Съветът за електронни медии организира публично събитие – дискусия на тема Европейският акт за свободата на медиите - възможности и предизвикателства, в която участие взеха медийни експерти, представители на медии, на академичната общност, на неправителствени организации.

АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ (АЯР)

През отчетния период Агенцията за ядрено регулиране извършва дейността си по една бюджетна програма, която е инструмент за постигане на целите. Разходите по програмата, които по отчет са в размер на 8,3 млн. лв., отразяват извършваните по програмата дейности свързани с нейното разработване, планиране и изпълнение. Разходите са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.

Агенцията за ядрено регулиране идентифицира функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“ и бюджетна програма „Регулиране и контрол на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2024 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на функционалната област от Агенцията за ядрено регулиране.

Основните дейности извършвани от АЯР, са:

Издаване на лицензии и разрешения за дейности в ядрени съоръжения с източници на йонизиращи лъчения, както и издаване на лицензии за специализирано обучение;

Издаване на удостоверения за регистрация на дейности по чл. 56, ал. 3 от ЗБИЯЕ и удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;

Регулаторен контрол за безопасно използване на ядрени съоръжения и източници на йонизиращи лъчения;

Поддържане на аварийна готовност;

Развитие на нормативната уредба по безопасно използване на ядрената енергия;

Осигуряване на международното сътрудничество на Република България в тази област и изпълнение на международните конвенции и договори;

Информиране на обществеността за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита в страната.

Чрез извършените дейности се постигат следните резултати:

поддържане на съвременното ниво на нормативната база в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

осигуряване на правилно прилагане на нормативната база в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

осигуряване на законосъобразен лицензионен, разрешителен, регистрационен и уведомителен режим;

регулаторен контрол за спазването на нормативните изисквания по безопасност, условията на издадените лицензии и разрешения и прилагане на добри практики;

осъществяване на международно сътрудничество за повишаване равнището на ядрената и радиационна безопасност;

повишаване качеството на административните услуги;

открито управление чрез поетапно публикуване в интернет на информационни масиви и ресурси.

Ползата/ефекта за обществото от извършваните от АЯР дейности е, че чрез компетентното и ефективно провеждане на политиките и постигането на резултати, се постига осигуряване на безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН) Комисията за финансов надзор (КФН) е специализиран държавен орган за регулиране и финансов надзор, създаден със Закона за Комисията за финансов надзор. При осъществяване на своите правомощия Комисията за финансов надзор е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание. Комисията за финансов надзор е юридическо лице на бюджетна издръжка. Председателят на КФН е първостепенен разпоредител с бюджет.

Основната цел на Комисията за финансов надзор в обществено-икономическия живот на България е да осигурява стабилност, доверие и предвидимост в небанковия финансов сектор, като участва в усъвършенстването на регулаторната дейност и постоянно развива надзорна дейност с цел защита интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Провежданите от КФН политики оказват пряко въздействие върху устойчивостта на публичните финанси чрез ефективно и ефикасно планиране и извършване на разходи.

Програмният формат на бюджет на КФН за 2024 г. е структуриран във функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“ и бюджетна програма „Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор“.

Отчет на разходите по бюджета на КФН по функционални области и бюджетни програми

Класифи-кационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4700.00.00 · Общо разходи по бюджета на КФН · 21 050 400 · 21 444 078 · 21 399 122

4700.01.00 · Функционална област: "Регулация и надзор на небанковия финансов сектор" · 21 050 400 · 21 444 078 · 21 399 122

4700.01.01 · Бюджетна програма: "Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор" · 21 050 400 · 21 444 078 · 21 399 122

През отчетния период Комисията за финансов надзор взе активно участие в процеса на обсъждане и подготовка на европейски актове в областта на финансовите пазари. Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на участник в Европейската система за финансов надзор (ESFS), е активно ангажирана в дейността на Европейските регулаторни органи - Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и Европейският борд за системен риск (ESRB).

Извършените изменения и допълнения в подзаконовата нормативна уредба през 2024 г., по отношение на инвестиционната дейност, застрахователния и осигурителния пазар целят по-задълбочено интегриране на българския пазар в капиталовите пазари на ЕС, адаптиране към приетите законови изменения и въвеждане на най-добрите международни практики.

Премахването на нормативни и административни тежести за участниците на финансовите пазари е цел и на извършените изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове, приети от КФН през отчетния период.

В изпълнение на своите надзорни функции Комисията за финансов надзор продължи да осъществява предварителен надзор, който обхваща одобрението или утвърждаването на различни документи с основно значение за дейността, както и одобрение на избор на членове на управителни или контролни органи на участниците в небанковия финансов сектор.

Във връзка с процесите на въвеждане на еврото в страната, Комисията периодично информира поднадзорните ѝ лица и техните браншови организации за предстоящите действия и мерки, които следва да бъдат предприети от тях във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България и актуализирания План за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, както и осъществява кореспонденция/срещи за изясняване на възникнали въпроси.

Текущият надзор за законосъобразност върху дейността на инвестиционните посредници, управляващите дружества, колективните инвестиционни схеми, алтернативните и националните инвестиционни фондове, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, „Централен депозитар“ АД, „Българска фондова борса“ АД, обвързаните агенти и многостранните системи за търговия продължи да се осъществява дистанционно и чрез проверки на място.

През 2024 г. Комисията за финансов надзор продължи да осъществява контрол върху дейността на застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници за спазване изискванията на Кодекса на застраховането, актовете по неговото прилагане, както и актовете на Европейската комисия по прилагане на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II).

Текущият надзор за законосъобразност върху дейността на пенсионноосигурителните дружества, фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, фондовете за извършване на плащания и на банките - попечители по Кодекса за социално осигуряване продължи да се осъществява дистанционно и чрез проверки на място.

През 2024 г. Комисията за финансов надзор продължи да осъществява активно взаимодействие с държавните институции, които пряко или косвено влияят върху надзора и ефективното функциониране на финансовите пазари.

Комисията за финансов надзор няма администрирани разходи, а отчетените към 31.12.2024 г. ведомствени разходи по бюджета на Комисията са в размер на 21 399 122 лв., което представлява 99,79 % изпълнение спрямо годишния план.

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (ДКСИ)

Държавната комисия по сигурността на информацията e държавен орган, който осъществява политиката на Република България в областта на защитата на класифицираната информация, съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита на класифицираната информация. Законът възлага на комисията задължения, свързани с осигуряване на еднаквата защита на националната и чуждестранната класифицирана информация.

Със ЗДБРБ за 2024 г., чл. 42, ал. 1 и ал. 2 на ДКСИ са утвърдени разходи в размер на 13,7 млн. лв., по уточнен план са 14,8 млн. лв.,2 а по отчет същите възлизат на 14,7 млн. лв.

За реализиране на приоритетните цели и дейностите, свързани с тях, в комисията е обособена функционална област „Защита на класифицираната информация“ и бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата и защита в национален и международен план“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон 2024 г. · Уточнен план 2024 г. · Отчет към 31.12.2024 г.

(в лева)

4800.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Държавна комиися по сигурността на информацията

4800.01.00 · Функционална област „Защита на класифицираната информация“ · 13 730 900 · 14 795 058 · 14 680 607

4800.01.01 · Бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата и защита в национален и международен план“. · 13 730 900 · 14 795 058 · 14 680 607

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „Защита на класифицираната информация“ БЮДЖЕТНА Програма „ОРГАНИЗИАРНЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ, КООРДИНИРАНЕ И КОНТРОЛИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНАКВАТА И ЗАЩИТА В НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУАНРОДЕН ПЛАН”

Цели на програмата Защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп.

Усъвършенстване, развитие, координация и общ контрол на системата за защита на класифицираната информация по персонална, документална, физическа, индустриална сигурност, сигурност на комуникационните и информационни системи и криптографска сигурност.

Усъвършенстване на системата за обучение по защита на класифицирана информация с цел изграждане на съзнание за сигурност сред лицата, ангажирани с дейности по опазване и защита на класифицираната информация.

Подобряване на институционалния и административен капацитет на ДКСИ за успешно изпълнение на мисията и функциите.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защита на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата й защита в национален и международен план“ · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Програма 2024 г. · Отчет към 31.12.2024 г.

1. Издадени актове по ЗЗКИ, включително разрешения за достъп до класифицирана информация · бр. · 360 · 1 157

2. Издадени разрешения за унищожаване на документи, съдържащи класифицирана информация · бр. · 500 · 853

3. Извършени проверки по глава V от ЗЗКИ · бр. · 13 000 · 22 869

4. Жалби по актове на органи по ЗЗКИ · бр. · 25 · 36

5. Въведени документи в регистъра по чл. 35 от ЗЗКИ · бр. · 220 000 · 569 591

6. Обучени лица за работа с класифицирана информация · бр. · 550 · 502

7. Пренесени и доставени документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация · бр. · 200 000 · 204 721

Чрез изпълнението на поставените цели се постига усъвършенстване на националната система за защита на класифицираната информация, гарантираща сигурността както на националната, така и на чуждестранната класифицирана информация, предоставена на Република България.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“/ДА „ДРВВЗ“/

ДА „ДРВВЗ” провежда държавната политика в областта на планирането, създаването, съхраняването, опазването, обновяването, поддържането, освобождаването, ползването, отчитането, финансирането и контролирането на държавните резерви, военновременните запаси и запасите от нефт и нефтопродукти на страната, в съответствие с интересите на националната сигурност, както и националната и европейска икономическа и енергийна стабилност.

Една от основните функции на агенцията е не само създаване на запаси и резерви от стратегически стоки и материали, съгласно нормативната уредба, номенклатурните списъци и нормативите за тях, за случаите на бедствия, аварии, кризисни ситуации, военно и извънредно положение, но и свързаното с процеса на натрупване, опазване в съответното количество и качество, на създадените резерви и запаси и поддържането им в състояние на пълна готовност за ползване.

Област на политика: Политика в областта на "Държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти" Кратко описание на обхвата на областта на политиката, за която ПРБ отговаря Повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ) с оглед - постигане на оптимална обезпеченост и гарантиране на националната сигурност в рамките на компетенциите на агенцията, както и осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост и в съответствие с нормативната уредба. Обновяване, в рамките на бюджета на агенцията, на стоки, материали и продукти, управлявани от нея, които са с изтичащ срок на съхранение, както и съобразно тяхната специфика и стратегическа тежест с оглед - поддържането им в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване. В изпълнение на три годишната програма, утвърдения Предварителен списък на планираните обществени поръчки за 2024г. и Годишен план за създаване, попълване, обновление и финансиране на държавни резерви и военновременни запаси за 2024г., съобразно наличните финансови средства, са открити и проведени процедури за възлагане на обществени поръчки за обновяване и донатрупване на ДР и ВВЗ с цел – повишаване на процентната обезпеченост както и поддържане на стоките и материалите в готовност за ползване. Изготвени са технически спецификации за доставка и обновяване на сухо мляко, зрял фасул, консервирани хранителни продукти, хлебна пшеница, кашкавал от краве малко, лекарствени продукти и медицински изделия, минерални масла и смазки. Извършена е доставка за оборудване за изграждане на полеви лагери при извънредни ситуации и бедствия на преносими модулни палатки. Предвид зачестилите природни бедствия и за преодоляване на кризисната ситуация от обявени бедствено положение в страната, агенцията е участвала активно с предоставяне на безвъзмездно бутилирана вода за питейни нужди, консервирани хранителни продукти и медицински стоки.

Достигане на 30 дни обезпеченост на средно дневния нетен внос и ВОП на горива в страната по видове нефтопродукти, които следва да се създадат и поддържат за сметка на държавния бюджет, за осигуряване на адекватна реакция на правителството, в случай на извънредна ситуация, свързана с намаляване и/или прекъсване на доставките от нефт и нефтопродукти в страната, както и по препоръка на Европейската Комисия - в други държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси. Към 31.12.2024 г. създадените и поддържани от ДА „ДРВВЗ”, нива на ЗИС обезпечават 21,8 дни среднодневен нетен внос и ВОП в страната от общо изискуемите 30 дни. За донатрупване остават количества нефтопродукти, обезпечаващи 8,2 дни, съгласно определените за агенцията нива на запаси от нефтопродукти за периода 2024 – 2025 г.

Обновяване на запаси от нефтопродукти, с изтичащ срок на съхранение и поддържането им в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване. За отчетния период са реализирани, с цел обновяване, 124 054 тона запаси за извънредни ситуации.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ДА ДРВВЗ · 58,2 · 89,7 · 87,2

5300.01.00 · Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти · 58,2 · 89,7 · 87,2

5300.01.01 · Бюджетна програма "Държавни резерви и военновременни запаси" · 41,9 · 78,6 · 76,1

5300.01.02 · Бюджетна програма "Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти" · 16,3 · 11,1 · 11,1

Ключови индикатори и целеви стойности (попълва се за всяка област на политика) Ключовите индикатори са:

Донатрупване на държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ);

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с основния предмет на дейност на агенцията и нормативно определените й функции, съответно една от основните й цели - повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, определени с Решения на МС, съответно водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ), с оглед – осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост, в контекста на националната сигурност, в частта, попадаща в компетенциите на ДА „ДРВВЗ”.

Обновяване на ДР и ВВЗ;

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с поддържането на вече създадените стоки, материали, продукти, водени на отчет като ДР и ВВЗ, в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване.

Донатрупване на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН);

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с нормативно определените функции на ДА „ДРВВЗ” по националното законодателство, за създаване и поддържане на 30 дни обезпеченост на среднодневния нетен внос и ВОП в страната за сметка на държавния бюджет и са в изпълнение на националното и европейско законодателство.

Обновяване на ЗИС по ЗЗНН - в количествено изражение – мерна единица „тон“;

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с обновяване на създадените вече, петролни запаси за извънредни ситуации за сметка на държавния бюджет и поддържането им в непрекъсната готовност за ползване в случаите, както са определени в българското и европейско законодателство в областта на сигурността на петролните доставките.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Област на политика: Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти ·   Мерна единица

Наименование на ключовите индикатора · · Целева стойност за 2024г. · Отчет 2024 г.

1. Донатрупване на ДР и ВВЗ · % осигуреност · 51,5 · 42

2 . Обновяване на ДР и ВВЗ · % осигуреност · 25 · 24,6

3. Донатрупване по ЗЗНН · дни · 30 · 21,8

4 . Обновяване по ЗЗНН · тон · 124 054 · 124 054

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК)

Централната избирателна комисия (ЦИК, Комисията) е създадена с Изборния кодекс като независим държавен орган. Нейната мисия е организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми; осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас; повишаване на доверието в изборния процес и конституираните органи, с оглед на социалната значимост на изборния процес за утвърждаване на демокрацията. Дейността на Комисията се осъществява при спазване принципите на върховенство на закона, публичност и прозрачност.

Централната избирателна комисия прилага програмен формат на бюджет във Функционалната област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ и Бюджетни програми за 2024 г. – „Избори и национални референдуми“ и „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“.

Отчет на разходите по бюджета на ЦИК за 2024 г. по функционални области и бюджетни програми

Класификацио-нен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

8200.00.00 · Общо разходи по бюджета на ЦИК · 7 360 800 · 50 228 592 · 49 108 599

8200.01.00 · Функционална област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ · 7 360 800 · 50 228 592 · 49 108 599

8200.01.01 · Бюджетна програма „Избори и национални референдуми“ · 0 · 43 370 703 · 42 860 094

8200.01.02 · Бюджетна програма „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“ · 7 360 800 · 6 857 889 · 6 248 505

По бюджетна програма „Избори и национални референдуми“ са отчетени разходи за организационно-техническа подготовка на изборите за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България на 9 юни 2024 г., за произвеждането на изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г. и за частични и нови избори през 2024 г. Основните разходи по програмата са свързани с осигуряване на машинното гласуване, отпечатване на хартиени бюлетини и доставка на ролки за СУЕМГ, компютърна обработка, разяснителна кампания и материално-техническо осигуряване на изборния процес, медийни пакети, възнаграждения по граждански и трудови договори. Осигурена висока степен на информираност и прозрачност за дейността на Централната избирателна комисия и администрацията, като на страницата на Комисията своевременно са публикувани взетите решения, актуална информация по организационни въпроси и отговори на често срещани запитвания. Създадена е организация за проследяване на заседанията на Централната избирателна комисия в реално време и е осигурен достъп до архив.

По бюджетна програма „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“ са отчетени разходите за възнаграждения и други плащания за персонал на членовете на ЦИК, служителите от администрацията и наети лица по граждански договори, разходи за издръжка във връзка с текущата дейност на Комисията – за наеми на складови помещения, застраховки на имущество, пощенски и телекомуникационни услуги, материали и други, както и капиталови разходи. Изпълнението на програмата е насочено към своевременното административно, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на Централната избирателна комисия, като се спазват изискванията за добро финансово управление и контрол в публичния сектор.

Централната избирателна комисия е направила разходи за развитие на капацитета на членовете на Комисията чрез обмен на опит и утвърждаване на добрите практики с международни организации и органи на управление на избори. Членове на Централната избирателна комисия са участвали в програмата за международно наблюдение на избори в Азербайджан и за участие в съвместна програма с Международната фондация за избирателни системи за избори в САЩ през 2024 г.

Централната избирателна комисия е осигурила пълна прозрачност при организацията и произвеждането на избори и изпълнението на текущата ѝ дейност. Дейстията ѝ са насочени към законосъобразност, повишаване на доверието в изборния процес и осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас.

КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ (КПНРО) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) е независим орган, юридическо лице на бюджетна издръжка, за регулиране и надзор върху професионалната дейност на регистрираните одитори и дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), както и за наблюдение на пазара на одиторските услуги.

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е създадена със Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), в съответствие с изискванията на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и Съвета за задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Комисията е надзорен орган, който осъществява дейността си при спазване принципите за законност, публичност и прозрачност, като се избира и отчита дейността си пред Народното събрание. Нейната дейност се реализира чрез самостоятелното планиране на надзорната дейност и осъществяването й в съответствие със закона.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е одобрен бюджет на комисията в размер на 2 317 000 лв.

Определеният бюджет е прогнозиран и съобразен с изискванията за законосъобразно, целесъобразно и икономично разходване на бюджетни средства, с оптимизирането и ограничаването на разходите, за постигане на максимален ефект по отношение на управлението и отчетността на бюджетните средства в съответствие с изискванията на законодателството.

В изпълнение на своите функции през отчетния период КПНРО е положила необходимите усилия за постигане на целите си, свързани със:

-упражняване на компетентен надзор, открит за конструктивно взаимодействие с всички заинтересовани лица;

-поддържане на среда, създаваща условия за качествено извършване на одиторските услуги;

-развитие на КПНРО като модерна институция, в т.ч. ефективно използване на информационните технологии при осъществяването на дейността й;

-поддържане на активни международни позиции, с цел обмяна на добри практики и сътрудничество между надзорните органи, както и участие в развитието на европейските норми в областта на одита;

-повишаване на доверието на обществото към качеството на предоставяните одиторски услуги, чрез постигане на по-голяма прозрачност и информираност .

Отчет на разходите по бюджета на КПНРО по области и политики/функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

8300.00.00 · Общо разходи по бюджета на КПНРО: · 2 317 000 · 2 484 530 · 2 441 649

8300.00.01 · Функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 317 000 · 2 484 530 · 2 441 649

8300.01.01 · Бюджетна програма „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 317 000 · 2 484 530 · 2 441 649

Отчет на показателите за изпълнение по бюджетните програми

8300.01.01 Бюджетна програма „Публичен надзор над регистрираните одитори” ·    Целева стойност

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към 31.12.2024г.

1. брой проверки за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори · бр. · 68 · 63

2. брой разследвания при получени сигнали за предполагаеми нарушения и налагане наказания в определените от закона случай · бр. · 10 · 5

3. брой командировки за осъществяване на сътрудничество със съответните органи на ЕС, с надзорни органи на държави-членки на ЕС, или на трети държави, отговарящи за независимия финансов одит · бр. · 7 · 12

4. брой на подзаконови актове с цел прилагане в пълнота на изискванията на националното и общоевропейското законодателство · бр. · 5 · 4

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори успешно изпълнява своите задължения и отговорности по прилагането на Закона за задължителния финансов одит, Директива 2006/43/ЕО, Директива 2014/56/ЕС и Регламент (ЕС) № 537/2014.

Тясното сътрудничество на Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори с регулаторните органи на държавите членки на Европейския съюз, както и с Международния форум на независимите одитни регулатори, налага участие съответно в работата на международните организации и групи, в които КПНРО представлява България.  За да може българският регулаторен орган да отговори на високите изисквания към контролната му дейност, както и да изпълнява ефективно и качествено възлаганите задачи, Комисията трябва да разполага с адекватни ресурси и висок административен капацитет.

Представители на Комисията активно участват във всички международни събития, съответно за това се заплащат предвидените такси, както и разходи, свързани с тези процеси на международно ниво.  Това обуславя размера на  необходимите разходи за командировки в чужбина през следващите години.

В резултат на промените в европейското и българското законодателство през изтеклите години, на комисията бяха възложени нови функции, като наблюдение на пазара на одиторските услуги и дейността на одитните комитети, администрирането на регистри, както и множество задължения произтичащи от дейността на Комитета на европейските органи за надзор над одита (КЕОНО). С оглед качественото изпълнение на функциите и отговорностите при запазване на съществуващата численост на администрацията, от КПНРО последователно се предприеха действия, като оптимизация на дейностите чрез електронизация и автоматизация на работните процеси, съвместяване на функционални задължения от служителите в администрацията и въвеждане на ключови въпроси на елементи на матричната организация и автоматизация на работните процеси, аутсорсинг на експертни и рутинни дейности към външни специалисти.

С горепосоченото се създават перспективни предпоставки за по-нататъшно подобряване на дейността на КПНРО, в т.ч.: на надзора върху регистрираните одитори на предприятия от обществен интерес, надзора върху делегираните на ИДЕС функции, наблюдението на пазара на одиторски услуги и на дейността на одитните комитети на предприятията от обществен интерес, нарастване на административния капацитет на надзорния орган.

Главен акцент в работата на КПНРО и през изминалата 2024 година остава повишаване качеството на инспекциите чрез засилен контрол на качеството на две равнища – текущ контрол върху работата по инспекциите на равнище дирекция „Инспекции и разследвания“ и преглед за контрол на качеството преди приключването на инспекциите на равнище комисия. Приоритет е и засиленото методологическо и методическо осигуряване на работата на инспекторите в областта на счетоводството, одита и правото.

Важна част от дейността на Комисията е свързана със сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над регистрираните одитори и одиторските дружества в другите държави-членки на Европейския съюз, и трети държави. Като представител на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е задължена да участва активно и да отстоява позицията на Република България пред Съвета на ЕС, Комитета на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО/СЕАОВ) и подгрупите към него, Международния форум на независимите одитни регулатори (МФНОР/IFIAR) и Одитния Регулаторен комитет към ЕК.

От 2009 г. КПНРО е член в Международния Форум на независимите одитни регулатори, в който към този момент членуват повече от 50 държави. Членският внос в организацията е в размер на 8 802 евро на година, но е с тенденция да се увеличи.

Европейската комисия организира редица работни срещи и семинари, с цел подпомагане на страните членки в процеса по транспониране на европейските актове. Съгласно разпоредбите на чл. 32, параграф 3 на Регламент (ЕС) № 537/2014 г., също така се провеждат пленарни заседания на колегиите от представители на компетентните органи на страните – членки за диалог с четирите най-големи одиторски мрежи (Deloitte, EY, KPMG, PWC), с цел преглед на качеството, разследвания, инспекции и санкции. Подобни срещи се организират и на глобално ниво с посредничеството на IFIAR.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит. Упражняването на ефективен надзор върху независимия одит допринася за обслужване на обществения интерес, засилване защитата на инвеститорите и повишава доверието на обществото в процеса на финансовата отчетност.

Представители на Комисията активно участват във всички международни събития и съответно за това се заплащат предвидените такси, както и разходи, касаещи тези процеси на международно ниво. Това обуславя размера на разходите за командировки в чужбина.

С цел повишаване на ефективността на надзорните органи и доверието на обществото в предоставянето на одиторските услуги, както и с цел предотвратяване на възможността за незаконно влияние от страна на задължителните одитори или одиторски дружества се засилват функциите на одитните регулатори в Европейския съюз по отношение на анализ на риска при инспекциите за гарантиране на качеството на регистрираните одитори и одиторските дружества.

С цел привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Европейската правна рамка в областта на независимия финансов одит, дейността на КПНРО създава предпоставки за ефективна надзорна дейност чрез инспекции за гарантиране на качеството и разследванията.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори полага системни грижи за подпомагане процесите на подобряване на качеството и усъвършенстването на дейността, с цел правилното разбиране за ролята и отговорността на проверките и разследванията.

ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“

Отчетът обхваща изпълнението на програмния бюджет на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), включително на сметката за средствата от Европейския съюз (ССЕС), по области на политики и бюджетни програми към 31.12.2024 г.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ДФЗ участва в прилагането на политиката на Министерството на земеделието в областта на земеделието и селските райони, чрез предоставяне на целеви кредити в областта на земеделието и прилагане държавни помощи в областта на земеделието и рибарството, със средства от централния бюджет, и изпълнява функциите на единствена Разплащателна агенция, в съответствие със Закона за подпоматане на земеделските производители (ЗПЗП), за което е акредитиран, по изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. и Стратегическия план 2023-2027 година.

Дейността на фонда е основана на ЗПЗП, чието изпълнение е възложено на министъра на земеделието и храните. Фондът споделя дългосрочната визия на Република България, обвързана с изграждане на конкурентно, ефективно, икономически и екологично устойчиво българско селско стопанство, защита на пазара на земеделски продукти от сътресения и подобряване качеството на живот в селските райони.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Развитие на селските райони” Програмата допринася към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, подпомагайки развитието на селските райони, чрез прилагане на набор от мерки основно чрез повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство и жизнеспособността на стопанствата за повишаване на доходите на производителите, както и осигуряване на доставката на качествени хранителни продукти; опазване на екосистемите и устойчиво управление за използване на природните ресурсите в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост и насърчаване на иновациите в производството, пазарната организация и управлението.

През 2024 г. програмата е допринесла към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони чрез прилагане на мерките и схемите по Програмата за развитие на селските райони период 2014 - 2020 г., като основната услуга в рамките на бюджетната програма е предоставяне на финансова помощ на бенефициери от бюджета на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020) и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. (СПРЗСР 2023-2027).

Съгласно Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година България следва да ползва в текущия програмен период част от бюджета за следващият програмен период. В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване (ЕИВ) с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19, за периода 2021-2025 г. се предоставят и допълнителни средства със 100% финансиране от ЕЗФРСР. В резултат, срокът за плащане по ПРСР 2014-2020 г. беше удължен до края на 2025 г., а бюджетът увеличен до 7 416,15 млн. лв. публични разходи.

От тях публичните средства за директни плащания по ПРСР са 2 245,60 млн. лв., разпределени равномерно по кампании. Бюджетът за развитие на селските райони е 5 170,55 млн. лв., от които към 31.12.2024 г. са договорени 4 863,27 млн. лв.

Към 31.12.2024 г. усвояването на база разходи за деклариране пред ЕК след извършени оторизации и плащания е 5 844,82 млн. лв. (79% от бюджета), от които 4 762,91 млн. лв. от ЕЗФРСР. В това число през календарната 2024 г. са изплатени 651,62 млн. лв. (555,71 млн. лв. от ЕЗФРСР).

Таблица за извършените плащания по ПРСР 2014-2020 г. към 31.12.2024 г. (мерки, хил. лв.)

МЯРКА · ЕЗФРСР · НБ · ОБЩО

1. Трансфер на знания и действия за осведомяване · 870.02 · 96.67 · 966.69

2. Консултантски услуги · 5 282.21 · 932.15 · 6 214.37

4.1.(4.1.2) Инвестиции в земеделски стопанства и по ТПП · 153 804.25 · 25 196.24 · 179 000.49

4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти · 108 315.88 · 19 225.35 · 127 541.23

4.3. Подкрепа за инвестиции в инфраструктура · 15 192.10 · 5 064.03 · 20 256.13

5. Възстановяване на потенциала за селскостопанска продукция и превенция · 6 304.01 · 1 112.47 · 7 416.49

6.1. Стартова помощ за млади земеделски производители · 12 931.94 · -38.79 · 12 893.15

6.3. Стартова помощ за развитието на малки стопанства (ТПП) · 8 083.78 · -18.77 · 8 065.01

6.4.1. Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности · 7 970.57 · 1 406.57 · 9 377.14

7.2. Инвестиции в инфраструктура. · 117 288.91 · 20 698.04 · 137 986.95

7.6. Поддържане и възстановяване на културното и природното наследство на селата. · 11 905.85 · 2 101.03 · 14 006.89

8. Инвестиции в развитието на горските площи · 7 593.48 · 1 340.03 · 8 933.50

9. Учредяване на групи и организации на производителите · 405.09 · 45.01 · 450.10

10. Агроекология и климат · 22 859.21 · 7 540.55 · 30 399.76

11. Биологично земеделие · 9 220.58 · 3 073.53 · 12 294.11

12. Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите · 5.57 · 1.86 · 7.43

13. Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения · 56.47 · 18.82 · 75.30

14. Хуманно отношение към животните · 99.02 · 17.47 · 116.49

16. Сътрудничество · 1 970.20 · 218.91 · 2 189.12

19. Водено от общностите местно развитие · 56 462.29 · 6 273.58 · 62 735.87

20. Техническа помощ · 16 123.57 · 2 845.34 · 18 968.91

21. COVID · 0.00 · 0.00 · 0.00

22. Украйна · -27.48 · -4.85 · -32.33

Финансов инструмент · -7 009.86 · -1 237.03 · -8 246.90

ОБЩО · 555 707.67 · 95 908.22 · 651 615.89

Съгласно чл. 84 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Държавен фонд „Земеделие" извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност (ДДС) на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014-2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021-2027 г. Разходите на общините бенефициери по тези програми за данък върху добавената стойност са недопустим разход за финансиране с европейски средства, поради което се финансират от националния бюджет.Изпълнението на ПРСР 2014 - 2020 през 2024 г. е в размер на 555 708 хил. лв., а изплатените средства за ДДС на общините са 25 356 хил. лв.

Утежнената процедура по осигуряване на средствата през 2024 г. забавя плащанията от страна на ДФЗ към общините, както и от страна на общините по сключените договори с доставчиците, което увеличава риска от неусвояване на ресурса по програмите, което от своя страна води до генериране на допълнителен дефицит, предвид отпуснатите аванси, незавършване на проектите и в резултат - невъзстановяване на финансов ресурс от страна на Европейската комисия, в рамките на текущата година.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Селскостопански пазарни механизми” Програмата допринася към целите на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, обезпечавайки финансово използването на един от основните инструменти на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, изразяващ се в пазарната подкрепа за земеделските производители.

Основна цел на програмата е прилагането на пазарните мерки на земеделски продукти на Европейския съюз, които са част от ОСП и се финансират от ЕФГЗ. Основна цел на програмата е прилагането на пазарните мерки на земеделски продукти на ЕС, които са част от ОСП и се финансират от ЕФГЗ, като: промоционални програми, мерки и интервенции в лозаро-винарския сектор, мерки и интервенции в секторите „Мляко”, „Месо“, „Пчеларство” и „Плодове и зеленчуци”. Степента на изпълнение към 31.12.2024 г. е висока.

В сектора на виното се прилагат мерките, включени в 5-годишните национални програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В сектора на месото се прилага публична интервенция на продукти от говеждо и телешко месо и частно складиране на продукти от говеждо и телешко месо, свинско месо, овче месо, козе месо. В сектора на пчеларството се прилагат се прилагат интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 година. В сектора на млякото, се прилага схемата „Училищно мляко”. В сектора на плодовете и зеленчуците, се прилагат оперативните програми и схема „Училищен плод”. Прилагат се още схеми „Промоционални програми” и „Популяризиране на пазарите на трети държави”.

През 2024 г. програмата е допринесла към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, осигурявайки пазарна подкрепа за земеделските производители, чрез прилагане на промоционални програми и финансово подпомагане в лозаро-винарския сектор, както и в секторите „Мляко”, „Месо и пчеларство” и „Плодове и зеленчуци”. Стартирала е работата по разработване и прилагането на секторните интервенции, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 -2027 г.

Към 31.12.2024 г. по пазарните мерки и извънредно подпомагане са изплатени 78,6 млн. лв. публични средства, от които 40,39 млн. лв. за сметка на ЕФГЗ и 38,2 млн. лв. за сметка на националния бюджет. Допълнително са възстановени близо 8,2 млн. лв. разходи за ДДС по училищните схеми.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Директни плащания и мерки за специфично подпомагане” През 2024 г. програмата е допринесла за постигане на целите на политиката на Министерството на земеделието и храните, в областта на земеделието и селските райони, чрез повишаване на стандарта на живот на фермерите, повишаване на конкурентоспособността на българските селскостопански продукти, предоставяне на качествени административни услуги на земеделските производители, предоставяне на помощ на земеделските производители през директни плащания и по схеми за специфично подпомагане.

Към 31.12.2024 г. по програмата са извършени плащания за отделени от производството директни плащания и други директни плащания, както следва:

Директни плащания от ЕФГЗ към 31.12.2024 г. (млн.лв.)

Схема · Код · Сума

Основно подпомагане на доходите за устойчивост · BISS · 781,3

Обвързано с производството подпомагане на доходите · CIS · 346,4

Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани · CIS-YF · 14,7

Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост · CRISS · 164,1

Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните · Eco-scheme · 416,7

Специално плащане за култура — памук · CSPC · 1,9

Доплащания за стари кампании ·   · 0,9

Възстановени суми ·   · -1,1

Общо ·   · 1 724.9

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Държавни помощи, национални доплащания и САПАРД” Програмата допринася към изпълнението на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, по предоставяне на допълнително подпомагане на земеделските производители, чрез държавни помощи и национални доплащания.

Държавни помощи ДФ „Земеделие” осъществява държавно подпомагане, в т.ч. безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието и храните и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС, в областта на държавните помощи.

През 2024 г. са прилагани схемите на държавни помощи: за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период (изплатена сума: 8,7 млн.лв.; подпомогнати са 6 077 бр. земеделски стопани); за компенсиране разходите при отстраняване и унищожаване на мъртви животни (екарисажи/инсинератори) - изплатена сума: 26,0 млн.лв., с 2 броя оператори; за сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBALG.A.P. (изплатени 0,077 млн.лв.за 56 бр. подпомогнати); за участие в селскостопански изложения и панаири секторите „Животновъдство” и „Растениевъдство” - изплатени 3,7 млн. лв., като броя на подпомогнатите асоциации и/или организации през 2024 г. е 39; изплатени 1,2 млн.лв. за насърчаване производството и използването на висококачествени семена, която се предоставя на малки и средни предприятия в растениевъдството, получили разрешение за производство на посевен материал; за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните е изплатена сумата от 22,5 млн.лв. като ползватели са били 961бр. ветеринарни лекари; за изпълнение на мерки по Националната програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae) е изплатен 1,3 млн.лв. на 274 бр. земеделески производители; за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция през 2024 г. изплатената сума е 3,0 млн.лв., а броя на подпомогнатите е 678; за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните, броят на подпомогнатите развъдни организации е 51, а изплатената сума е 9,8 млн.лв.; за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis) изплатената сума е 1,0 млн.лв., а броя на подпомогнатите – 256.

При спазване на правилата Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, Европейската комисия одобри държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури“. Прилаганите помощи през 2024 г. бяха пренотифицирани към службите на Европейската комисия (ЕК), със срок на прилагане - до 31.12.2024 г., съобразно действието на Временната рамка. Изплатената сума е в размер на 653,1 млн.лв., а подпомогнатите земеделски стопани - 52 027 броя и други.

Оторизираните и изплатени средства за държавни помощи към 31.12.2024 г. са 845,7 млн.лв.

Държавна помощ по схема „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ На 22.05.2024 г. Европейската комисия регистрира схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”, с регистрационен номер SA.114171. Схемата замени прилаганата в периода 2016-2023 схема със същото име. Агенция „Митници" възстановява частта от стойността на акциза по схемата за държавна помощ по реда на чл. 47ж от Закона за подпомагане на земеделските производители - за сметка на централния бюджет, чрез Държавен фонд „Земеделие" до размера, определен с ежегодния Закон за държавния бюджет на Република България – 100 млн. лв. за 2024 г.

За прием 2024 г. по схемата за държавна помощ са одобрени за подпомагане 14 640 бр. земеделски стопани, с общ размер на държавната помощ 99,2 млн.лв.

Инвестиционни схеми за подпомагане от националния бюджет ДФ „Земеделие” осъществява дейността по кредитирането на земеделските производители, съгласно утвърдените от МС годишен доклад и програма по чл. 3, ал. 2 от ЗПЗП и приетите въз основа на тях от УС на Фонда програми за изпълнение на дейностите, посочени в чл.12, ал.1 и ал. 2 от ЗПЗП, чрез отпускане на целеви инвестиционни кредити, утвърдени от УС. През периода 01.01.-31.12.2024 г. са постъпили и одобрени 2 заявления за кандидатстване по схема за кредитиране, с общ размер 4,9 млн.лв.

Преходна национална помощ От кампания 2023 г., започва прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. (СПРЗСР 2023-2027). В него е предвидено прилагането на три интервенции за преходна национална помощ - за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1), за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3) и за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ). Тези интервенции са продължение на така прилаганите схеми от програмния период 2014-2020 г., като целта им е да се приближи нивото на българските производители с останалите държави-членки и да се повиши конкурентоспособността им. Финансирането им е изцяло от националния бюджет. Финансирането им е изцяло от националния бюджет, като общо изплатените средства по интервенциите към 31.12.2024 г. са в размер на 119,7 млн. лв., в т.ч. близо 1 млн. лв. за национални доплащания от предходни кампании, включително и по съдебни решения.

Програма САПАРД След изтичане на крайния срок за извършване на плащания с европейски средства по програма САПАРД - 31.12.2009 г., всички плащания по неразплатени проекти в рамките на програмата след приключване на всички проверки от компетентните органи, включително и на база съдебни решения се извършват със средства от държавния бюджет. Към 31.12.2024 г. няма изплатени средства по програма САПАРД.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Държавен фонд „Земеделие” участва в прилагането на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите като изпълнява делегирани функции по верификация на разходите по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г., Програмата за морско дело и рибарство 2014 - 2020 г. и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027 г.

Изпълнява и функциите на Сертифициращ орган по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. и по Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020, като изпълнява и делегирани функции по осъществяване на мониторингови проверки за изпълнение на производствени програми, изпълнение на мониторинговите индикатори за резултат и всички свързани дейности в обхвата на мониторинга.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” ДФ „Земеделие“ изпълнява националните стратегически цели като работи за устойчиво развитие на конкурентоспособен сектор „Рибарство”. В изпълнение на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите, ДФЗ прилага бюджетна програма „Рибарство и аквакултури”. С последната промяна на ПМДР 2014-2020 г., общият бюджет възлиза приблизително на 204,0 млн.лв. (158,0 лв. от ЕФМДР и 46,0 млн.лв. от национален бюджет).

През 2024 г. програмата е осигурила финансова помощ за развитие на аквакултурата, опазване и устойчива експлоатация на рибните ресурси и е подпомогнала развитието на конкурентноспособен сектор „Рибарство” чрез ефективно усвояване на средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

Степента на изпълнение през 2024 г. на ключовите индикатори, заложени в АСБП 2024-2026 г. за осъществяване на дейностите по финансовата подкрепа за гарантиране на риболов и аквакултура - устойчиви от екологична, икономическа и социална гледна точка, осигуряването на здравословна храна на гражданите, както и осигуряването на справедлив стандарт на живот за риболовните общности е отчетена като изпълнение на бюджета на ЕФМДР/ЕФМДРА в размер на 28,5 млн.лв., при определена целева стойност за 2024 г., в размер на 34,2 млн.лв.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „АДМИНИСТРАЦИЯ” В програмата са включени дейности, създаващи условия за изпълнението на всички други програми в структурата на програмния бюджет.

НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА(НБКСРС)

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС, Националното бюро) е постоянно действащ независим държавен орган, осъществяващ наблюдение на процедурите по искане, разрешаване и прилагане на специалните разузнавателни средства (СРС), както и съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях и има за задача да защитава правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното им използване.

Мисията на НБКСРС е гарантиране на законното използване на СРС чрез наблюдение на гореописаните процедури.

Със ЗДБРБ за 2024 г., чл. 48, ал. 1 и ал. 2 на НБКСРС са утвърдени разходи в размер на 2,1 млн.лв., които по отчет възлизат на 1,6 млн. лв.

За реализиране на целите си и свързаните с тях дейности бюрото осъществява бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ във функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Национално бюро за контрол на СРС

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон 2024 г. · Уточнен план 2024 г. · Отчет към 31.12.2024 г.

(в лева)

8500.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства

8500.01.00 · Функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“ · 2 142 400 · 2 142 400 · 1 596 059

8500.01.01 · Бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“. · 2 142 400 · 2 142 400 · 1 596 059

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРОЕЦДУРИТЕ ПО РАЗРЕШАВАНЕ, ПРИЛАГАНЕ И ИЗПЪЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА“ Бюджетна програма „КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА“

Цели на програмата

1. · Подобряване режима на разрешаване, прилагане и използване на СРС, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.

2. · Покриване на международните и европейски стандарти по отношение на процедурите по прилагане и използване на СРС, срещу произволни действия на държавните структури спрямо граждани и техни права и свободи.

3. · Унифициране на практиката по отношение на регламентираните процедури по разрешаване, прилагане и използване на СРС и тяхното документиране.

4. · Подобряване на комуникацията и съвместната работа с неправителствени организации с цел формулиране и анализиране на констатирани пропуски, нарушения и несъответствия при използване на СРС и търсене на решения, които да водят до повишаване защитата на конституционните права на гражданите.

5. · Организационно развитие и укрепване на институционалния и административен капацитет, осигуряващ качество на процедурите по наблюдение и контрол.

При осъществяване на своята дейност Националното бюро взаимодейства и с органите, които осигуряват и прилагат СРС – Държавна агенция „Технически операции“, специализирана дирекция „Технически операции“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Министерството на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието и главния прокурор на Република България, органите на съдебната власт и др. За изпълнението на функции и дейности в посочената функционална област НБКСРС тясно си сътрудничи и с Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на СРС и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения към Народното събрание.

Полза/ефект за обществото и резултати, относими към функционалната област Постигането на стратегическите и оперативни цели води до подобряване режима на разрешаване, използване и прилагане на СРС, и гарантира защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС.

Основната цел на НБКСРС при осъществяване на наблюдението и контрола на процедурите, разписани в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), е да се оценят действията на съответните компетентни органи и усъвършенства дейността им; да се установи, че е гарантирана защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно използване на СРС; анализиране на нормативната уредба, с оглед нейното усъвършенстване и привеждане в съответствие с добрите европейски практики..

Друга цел на наблюдението и контрола е подобряването на регулаторната рамка и оказване на въздействие върху задължените органи по ЗСРС за точно спазване на нормативните актове в тази сфера. Съществено значение за цялостната дейност има и превенцията, чрез която се осигурява възможност за предотвратяване опорочаването на процедурите по ЗСРС, както и уведомяване на компетентните държавни органи при констатиране на неправомерност, което е предпоставка за намаляването на риска от допускане на случаи на незаконосъобразно прилагане на СРС, за да се гарантира в голяма степен защитата на правата и свободите на гражданите. Защитата на правата и свободите на гражданите, като основни ценности на обществото, се постига както с общото наблюдение и надзор на процедурите, така и чрез извършването на проверки по подадени от тях индивидуални жалби и сигнали.

Упражняваният обективен и независим надзор от НБКСРС ще създаде среда за повишаване на доверието в службите за сигурност и правоохранителните органи и ще допринесе за намиране на баланса при спазването правата на гражданите.

Спецификата на дейността на органите, попадащи в обхвата на осъществявания от Националното бюро контрол, и техните правомощия не дава възможност да бъдат определени точни и ясни количествени и/или качествени показатели за полза/ефект. Значителна част от сведенията и данните, които се достъпват, събират, анализират и съхраняват при осъществяване дейността на Националното бюро представляват класифицирана информация.

През отчетния период не са настъпили промени в нормативната уредба, касаещи правомощията на НБКСРС.

При изпълнение на бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ са спазени основните принципи за обвързаност между поставените цели и потребността от ресурси за тяхното постигане, както и на условия за осигуряване на ефективен контрол и прозрачност на извършените разходи. Използването и разпределението на ресурсите е съобразно целите и приоритетите на програмния бюджет, с цел осъществяване на ефективно наблюдение и контрол от страна на НБКСРС.

Продукти/услуги, предоставяни по програмата Предоставяните по програмата продукти/услуги са, както следва:

1. Продукт/услуга: Методология (на контрола) Реализираните през 2024 г. дейности по предоставяне на продукта/услугата включват:

– изготвяне и внасяне в срок до 31 май в Народното събрание доклад за извършената дейност през 2023 г. Докладът за дейността на НБКСРС през 2023 г. е изготвен в изпълнение на чл. 34б, ал. 7 от ЗСРС и е приет с решение от заседание, проведено на 30.05.2024 г., за представяне в Народното събрание;

извършване на комплексни проверки на органите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 от ЗСРС относно спазването на закона;

– извършване на проверки по постъпили мотивирани сигнали от граждани за незаконосъобразно прилагане на СРС и при самосезиране.

2. Продукт/услуга: Контрол Националното бюро извършва контрол в следните направления:

– наблюдение на процедурите по изготвяне на писмени мотивирани искания за използване на СРС;

– постановяване на съответни съдебни актове по постъпилите искания за използването на СРС;

– даване на писмени разпореждания за прилагане, прекратяване и незапочване прилагането на СРС;

– съхраняване на получената чрез СРС информация;

– унищожаване на получената чрез СРС информация, която не е послужила за изготвянето на веществени доказателствени средства.

Реализираните през отчетната 2024 г. дейности по предоставяне на продукта/услугата включват:

– изискване на информация от органите и структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС в рамките на своята компетентност;

– проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 от ЗСРС за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;

– в изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 от ЗСРС Националното бюро е издало задължителни за органите, осигуряващи и прилагащи СРС, указания, свързани с подобряване режима на тяхното използване и прилагане.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Програма 2024 г. · Отчет към 31.12.2024 г.

1. Брой проверки · бр. · 300 · 266

През 2024 година в НБКСРС са постъпили 48 сигнала от граждани с твърдения, че спрямо тях са прилагани неправомерно СРС. От тях по 14 сигнала НБКСРС не е извършвало проверка поради несъответствие с Вътрешните правила за работа по сигнали. По 34 сигнала проверките са приключили. Към 31.12.2024 г. НБКСРС е извършило 266 комплексни, инцидентни и тематични проверки на органите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 от ЗСРС.

Цялата информация за наличността и качеството на данните по показателите за изпълнение на програмата се събира, обобщава, анализира и съхранява в НБКСРС. Данните са достатъчно надеждни и качествени.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ"(ДАТО)

Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО) е специализиран орган към Министерския съвет, на който със закон са определени функции по осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) и изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) за нуждите на наказателния процес, във взаимодействие с компетентните държавни органи.

Държавна агенция „Технически операции” заема своето място в системата за национална сигурност на Република България, като извършва своята дейност за подпомагане работата на оправомощените институции, на които са възложени задачи и дейности по противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност и гарантиране защитеността на гражданите, демократичните институции и конституционния ред.

Мисията на ДАТО е, чрез законово определените ѝ функции по осигуряване и прилагане на СРС и изготвяне на ВДС за нуждите на наказателния процес, във взаимодействие с компетентните държавни органи, да се постигне състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната, и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции.

Дейността на Агенцията през 2024 г. се осъществява в съответствие с променената среда за сигурност, в рамките и реалностите, в които работят всички служби за сигурност, като компоненти на системата за национална сигурност.

Със ЗДБРБ за 2024 г., чл. 49, ал. 1 и ал. 2 на ДАТО са утвърдени разходи в размер на 85,6 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 103,6 млн. лв., а по отчет са 103,0 млн. лв.

Отчет на разходите по политика и бюджетна програма по бюджета на Държавната агенция „Технически операции“

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 85 623 900 · 103 619 651 · 102 998 173

8600.01.00 · Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред · 85 623 900 · 103 619 651 · 102 998 173

8600.01.01 · Бюджетна програма ,,Технически операции” · 85 623 900 · 103 619 651 · 102 998 173

За реализиране на приоритетите и дейностите в агенцията е обособена една политика:

„ПОЛИТИКА В ОБАСТТА НА ОСИГУРЯВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА С ЦЕЛ ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД“

За изпълнението на целите на програмата е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ” Цели на програмата

1. Осигуряване и прилагане на СРС за предотвратяване, разкриване и документиране на тежки умишлени престъпления и защита на националната сигурност.

2. Изграждане и развитие на комуникационни и информационни системи, информационни фондове, специализирани системи за защита и одит, софтуерни продукти и технически средства, предназначени за подпомагане и пряко изпълнение на дейностите по осигуряване и прилагане на СРС.

Отчитайки факта, че при използването на СРС временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището, и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, в ДАТО се поддържат високи нива на контрол и отчетност при осъществяване на задачите и дейностите на Агенцията за постигане на заложените стратегическа и оперативни цели.

През отчетния период, изпълнявайки политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, ДАТО допълнително, с оглед подпомагане изпълнението на заложените цели, работи активно за формиране на модерни, технически обезпечени и ефективни структурни звена с висококвалифициран и мотивиран персонал, ползващ и прилагащ в своята дейност съвременни средства и способи, съобразени с тенденциите в средата за сигурност; с цел пълноценно осигуряване на оперативно-издирвателните и разузнавателните структури, органите на досъдебното производство и съда с информация, получена в резултат на прилагане на СРС, при стриктното спазване на нормативните актове, регламентиращи тази дейност.

Ползата/ефектът за обществото от изпълнението на политиката се изразява в предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, посредством ефективно прилагане на дейностите, свързани със защита на националната сигурност и подпомагане на наказателния процес.

Сведения за организацията, способите, средствата и информацията за прилаганите, съгласно законовите разпоредби СРС от ДАТО, попадат в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, съгласно Приложение № 1 към чл. 25 на Закона за защита на класифицираната информация. В програмния бюджет на ДАТО, отчитайки спецификата на дейност на Агенцията, която не дава възможност за детайлно определяне на качествени и количествени показатели, са дефинирани показатели за изпълнение, в т.ч. и ключов индикатор по политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, и е заложена целева стойност по него.

При изпълнението на бюджетна програма „Технически операции” са спазени основните принципи за постоянна обвързаност между поставените цели за развитие и потребността от ресурси за тяхното постигане, както и за осигуряване на условия за ефективен контрол и прозрачност на извършваните разходи. Приоритетно ресурсите са насочени към звената, отговорни за създаване на основния продукт от дейността, като се осигурява законосъобразно, ефективно и прозрачно организиране на дейностите и процесите при провеждане на обществени поръчки и разходване на финансови средства.

Спецификата на дейността, осъществявана от ДАТО, не дава възможност за детайлно определяне на целеви стойности по показателите за изпълнение.

Цялата информация за наличността и качеството на данните по показателите за изпълнение на програмата се събира, обобщава, анализира и съхранява в ДАТО. Данните са достатъчно надеждни и качествени, за да покажат напредъка на Агенцията в постигането на поставените цели на програмата.

Във връзка с дейността по осигуряване и прилагане на СРС, Агенцията предоставя следните продукти/услуги: обезпечаване оперативно-издирвателната дейност и дейността по разкриване и доказване на престъпления от органите по чл. 13 от ЗСРС, чрез осигуряване и прилагане на СРС; използване на СРС за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това; използване на СРС по отношение на дейности, свързани със защита на националната сигурност.

За предоставяне на посочените услуги ДАТО извършва определените от законодателя в чл. 19б от ЗСРС дейности.

През отчетния период изпълняваните дейности от Държавна агенция „Технически операции”, свързани основно с предоставяните продукти/услуги, включват:

1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства;

2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;

3. проследяване на лица и обекти;

4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;

5. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за контрол на други лица, които извършват такава проверка;

6. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето им на органа, направил искането;

7. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани;

8. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

9. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

10. получаване на информация от другите държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

11. изграждане и използване на информационен фонд;

12. привличане на граждани за доброволно сътрудничество;

13. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;

14. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби;

15. създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати.

Агенцията усъвършенства постоянно организацията на работа, което осигурява устойчивост на наложените добри практики за всички процеси и изпълнявани дейности и създава условия за организационно самоусъвършенстване.