Основни акценти ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА ЗА 2024 г.

Фискалните развития през 2024 г. бяха доминирани от множество фактори, влияещи разнопосочно върху бюджетните показатели. Тенденцията на забавяне и спад при инфлацията продължи през цялата година, а безработицата остана на ниско равнище. От друга страна обаче, страната отново се завърна към период на политическа нестабилност, което съответно доведе до по-голяма неопределеност сред икономическите субекти за политиките и приоритетите, които ще бъдат следвани в краткосрочен и средносрочен план. Върху фиска продължиха да оказват влияние цените на международните пазари на суровините и енергоносителите, нарушените вериги за доставка, наложените санкции поради войната в Украйна и други.

Салдото по консолидираната фискална програма на касова основа за 2024 г. е отрицателно в размер на 6 163,6 млн. лева. Отнесен към БВП, дефицитът по КФП за 2024 г. представлява 3,0 % от БВП. Индикативният размер на дефицита по КФП за 2024 г. в разчетите към ЗДБРБ за 2024 г.

възлиза на 6 219,3 млн. лв., което означава, че салдото по КФП за 2024 г. съответства на заложеното в програмата за годината.

Заложените в ЗДБРБ за 2024 г. ограничители по отношение на държавния дълг са спазени. В номинално изражение държавният дълг към края на 2024 г. възлиза на 47,4 млрд. лв. (23,4 % от прогнозния БВП), или под прага на предвиденото в ЗДБРБ за 2024 г. дългово ограничение от 48,0 млрд. лв., съгласно чл. 68 от ЗДБРБ за 2024 г.

От страна на приходите се наблюдаваше нарастване на данъчните приходи, докато приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) и неданъчните приходи се свиха спрямо отчетените за предходната година. В номинално изражение приходите по КФП възлязоха на 72,0 млрд. лв., което представлява 95,7 на сто от планираните приходи и помощи с разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост). Приходите по националния бюджет са близки до плана за годината, като преизпълнението на разчетите при данъчните приходи компенсира изцяло неизпълнението на разчетите при неданъчните приходи. Данъчните приходи по КФП (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58,7 млрд. лв., което представлява изпълнение 101,3 на сто спрямо разчета за годината. Съпоставено с 2023 г., приходите в групата нарастват в номинално изражение с 6,4 млрд. лв. (12,2 на сто).

Неданъчните приходи са в размер на около 9,7 млрд. лв., като остават по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. (10,3 млрд. лв.), което се дължи основно на по-ниски от планираните постъпления от продажба на квоти за емисии на парникови газове по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), по-ниски приходи от държавни и общински такси и други. Приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на около 3,6 млрд. лв., като остават значително под заложените в разчета към ЗДБРБ за 2024 г. (7,1 млрд. лв.). Това се дължи на непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС (неизпълнение на разчетите по приходите от помощи и дарения по КФП с около 3,4 млрд. лв.).

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2024 г. са в размер на 78,2 млрд. лв., което представлява 95,9 % от планираните с разчетите към ЗДБРБ за Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2024 г. - накратко“ 6

2024 г. По-ниски от планираните са разходите основно по сметките за средства от ЕС, докато разходите по националния бюджет превишават разчетите за годината, което се дължи на по- високи от планираните разходи по бюджетите на общините. По-ниско от планираното е усвояването на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и при някои от оперативните програми по новия програмен период, което изцяло компенсира неизпълнението в частта на приходите и помощите, представено по-горе.

При отделните елементи на разходите, съпоставено с предходната година, най- значителен номинален ръст се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи (4,7 млрд. лв. или 15,7 на сто), в т. ч. разходите за пенсии нарастват с 2,6 млрд. лв. (13,3 на сто).

Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо предходната година (с 3,0 млрд. лв. или 17,5 на сто) са разходите за персонал. Разгледани по съставни бюджети, най-съществена част от номиналното нарастване на разходите за персонал се формира по бюджетите на общините, които нарастват с близо 1,3 млрд. лв. (18,5 на сто), следвани от разходите за персонал по държавния бюджет, където те нарастват с 1,4 млрд. лв.

(15,9 на сто). В разходите за персонал по бюджетите на общините се включват и разходи за други възнаграждения, които се изплащат за сметка на трансфери от бюджета на МТСП за осъществявани социални услуги. Нарастването на разходите в частта на заплатите се дължи основно на увеличение на размера на възнагражденията със ЗДБРБ за 2023 г. и 2024 г., както и на редица законодателни промени и актове на Министерския съвет, които бяха одобрени през второто полугодие на 2023 г. и през 2024 г., вкл. одобреното увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища за достигане на средната брутна заплата до не по-малко от 180 на сто от средната брутна заплата за страната, което бе одобрено с промени в Закона за висшето образование.

Разходите за издръжка и субсидии остават близки до отчетените за 2023 г., докато капиталовите разходи отчитат значително свиване поради базов ефект в предходната година от по-високите разходи по приключилите проекти по предходния програмен период 2013-2020 г., допустими за разплащане до края на 2023 г. Това концентрира значителни по размер разходи по сметките за средства от ЕС в края на 2023 г., докато през 2024 година усвояването на разходите по програмите и фондовете на ЕС е по-равномерно и такава концентрация на разходи не се наблюдава. Съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. усвояването на разходите по сметката за средства от ЕС на Национален фонд се запазва ниско. Отчетените разходи са 44,4 % спрямо заложените разчети. Изпълнението на разходите по оперативните програми от програмен период 2014-2020 г. и програмите от програмен период 2021-2027 г.

(включително и програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на ЕС) е 71,1%, което се дължи основно на наваксване на изпълнението на програмите от ПП 2021-2027.

Основното неизпълнение на заложените разходи за 2024 г. е в частта на НПВУ - усвояването е едва 29,9 %, причина за което е късното стартиране и все още слабия ритъм за изпълнение, върху които влияе и предоговарянето на Плана по линия на чл. 21 от Регламент (EU) 2021/241.

Принципът на изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост, а именно постигане на резултат, комплексно по инвестиции и реформи, и не прякото му обвързване с разходи, създава затруднения при необходимост от адаптиране на изпълнението на инвестициите и води до несигурност по отношение на финансирането, което ще бъде получено от ЕС за извършените разходи.

Основните предизвикателства в хода на бюджетното изпълнение през 2024 г. и потенциални ефекти върху бюджета за 2025 г.