т. 2.16 ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ

2.16. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ Мисията на Министерството на електронното управление е да провежда политиката на цифровата трансформация на Република България, като създава необходимите нормативни и технологични условия за развитие на електронното управление, информационните технологии и информационното общество, осигурява мрежовата и информационна сигурност на услугите и ресурсите, които предоставя на другите администрации, гражданите и бизнеса в съответствие с изискванията на потребителите и при спазване на националното и европейското законодателство.

Провежданата държавна политика, включвайки електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор в машинно четим отворен формат и създаването, съхранението, управлението и споделянето на данни, допринася икономическата и социалната среда да е все по-конкурентоспособна и бързо развиваща се.

Ключов приоритет е подобряване и развитие на електронното управление като основен инструмент за реализиране на важни политики, които правят икономическата и социалната среда все по-конкурентноспособна и бързо развиваща се. Политиката в областта на електронното управление цели да допринесе за постигането на значителен интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж, който да гарантира максималното използване на иновационния икономически и социален потенциал на информационните технологии (ИТ) като подготви българските граждани да придобият умения за живот и работа в цифрова среда. Създаването на цифрови институции е основополагащо за постигането на действителен единен цифров пазар. Цифровата трансформация на администрацията и публичните институции води до повишаване на качеството на административните услуги, преминаване към рационални електронни процеси на функциониране и управление в публичния сектор и за достъп по електронен път и повторно използване на информацията. Основната платформа за цифровата трансформация е електронното управление.

През последното десетилетие световната икономика осезаемо се превръща в цифрова.

Секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) трайно навлиза във всички области на социалния и икономическия живот. Това все по-широко и стремително навлизане на цифровите технологии в бизнеса, обществения живот и административното управление е причината за промяна на подхода на Европейската комисия (ЕК/Комисията) към темата за бъдещото развитие и координация на процесите на цифровата трансформация. По тази причина е разработена политическата програма „Цифрово десетилетие” до 2030 г., която влезе в сила на 8 януари 2023 г. Програмата поставя амбициозни цели пред Европейския съюз в четири основни политически области на цифровата трансформация: цифрови умения; цифрова свързаност; цифровизация на предприятията и цифровизация на обществените услуги.

Напредъкът в развитието на електронното управление се свързва с прилагането на принципите и изискванията на Закона за електронното управление, както и привеждането в съответствие с него на законодателната рамка в отделните области на политики, в които нормативни актове въвеждат изключения от реда, предвиден в Закона за електронното управление.

82

Наред с нормативния аспект, важна роля за развитие на електронното управление има и изграждането и надграждането на информационните ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният и автоматизиран обмен на данни и информация, и се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е в основата на ефективното, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията. Без висококачествена и устойчива цифрова инфраструктура, не само ефективното използване на цифрови услуги е ограничено или затруднено, но и използването и развитието на технологиите и различните иновативни решения.

Основополагащ елемент от цялостната архитектура е наличието на технологична възможност за електронна идентификация, чрез която се гарантира високо ниво на сигурност при предоставянето на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса. Тя представлява отключващ фактор за повишаване на използваемостта на електронните административни услуги и повишаване на доверието при взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи.

С оглед осигуряване на възможност за трансгранична електронна идентификация на българските граждани и гражданите на страните-членки на Европейския съюз при заявяване на електронни административни услуги МЕУ поддържа и надгражда eIDAS възел.

Усилията за изграждане на електронно управление ще продължат чрез доизграждане на необходимата инфраструктура, свързване на ключови регистри и осигуряване на оперативна съвместимост за преминаване към автоматизиран обмен на данни и електронни документи.

Политиката в сферата на електронното управление цели минимизиране на инстанциите, пътя и времето, които са нужни на гражданите и бизнеса за ползването на административни услуги, намалявайки административната тежест и подобрявайки условията за живот и правене на бизнес, като ще се направят инвестиции за цифровизацията на административни услуги както на централно, така и на местно ниво.

Ключов аспект в тази политика ще e предоставянето на удобен потребителски интерфейс и консолидирането на точките за ползване на цифрови административни услуги чрез ясно обособени интернет портали. За целта ще са нужни и инвестиции в цифровизацията на всички бази данни, имащи отношение към предоставянето на административните услуги, включително държавни и местни архиви, както и разширяване на използването от административните органи на хоризонталните системи на електронното управление и на средата за междурегистров обмен. Важен елемент ще бъде и преминаването към използването на споделените ресурси на електронното управление, като Държавен хибриден частен облак и Единна електронна съобщителна мрежа.

Активно ще се работи за внедряването и прилагането на нови технологии в администрацията, базирани на Интернет на нещата, изкуствен интелект, блокчейн, и др., които способстват за автоматизираното предоставяне на информация в реално време, за обработката на големи масиви от данни и за защита и проследимост на използването на данни. Политиката за отворени данни също ще продължи да се развива чрез отварянето на нови масиви от данни на публичните институции. Предвижда се да се акцентира и върху политиката за създаване, съхранение, управление и споделяне на данни с цел да се 83

оползотвори потенциала на данните като ключов капитал на обществото, включително чрез създаване на устойчиви механизми, процеси и структури за улесняване на повторното използване, управление и споделяне на определени категории защитени данни от обществения сектор, повишаване на доверието в посредническите услуги за данни и насърчаване на алтруизма по отношение на данните.

Министерството на електронното управление активно ще участва в изграждането на интегрирана национална екосистема за киберсигурност със способности за адаптиране към динамиката на глобалните киберзаплахи и за реакция при мащабни атаки срещу българските информационни ресурси. Тя ще бъде напълно интегрирана в системата за киберсигурност на Европейския съюз и призната за надежден партньор на водещите европейски структури.