т. 3.1 ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ТРАЕКТОРИЯ НА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ

3.1. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ТРАЕКТОРИЯ НА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ В Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. е заложен фискален план под формата на ограничение на растежа на нетните публичните разходи, гарантиращ поддържането на дефицита под 3% и дълга под 60% от БВП в средносрочен план. На 20 юни 2025 г. Съветът на ЕС прие Препоръка за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на България за периода 2025-2028 г. Препоръката, приета от Съвета, ограничава номиналното 15 В таблицата са включени сметки за средства от ЕС на: ДФ „Земеделие“; Национален фонд и другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС.

23

увеличение на национално финансираните нетни първични разходи до максимум 6,2% през 2025 г. и 4,9% през 2026 г.

Изменението на нетните разходи се изчислява ежегодно и се сравнява с разрешената от Съвета траектория на нетните разходи, за която България се е ангажирала в Националния си фискално-структурен план. Според настоящите прогнози на МФ, нетните разходи, финансирани на национално ниво, се очаква да нараснат с 8,3% през 2025 г. и 6,0% през

2026 г.

Натрупаното салдо по контролната сметка (отчита разликата между реалното/планираното увеличение на нетните разходи и одобреното от Съвета) е в размер на 0,8% от БВП през 2025 г., 1,2% от БВП през 2026 г., 1,2% от БВП през 2027 г.

и 0,0% от БВП през 2028 г.

През юли 2025 г. Съветът активира националната клауза за дерогация за България, предоставяща допълнително бюджетно пространство за увеличаване на разходите за отбрана, в съответствие с фискалните правила на ЕС. Клаузата обхваща период от четири години и предвижда гъвкавост до максимум 1,5% от БВП. Отчитайки тази гъвкавост, кумулативното салдо по контролната сметка намалява до -0,3% от БВП през 2025 г. и 0,7% от БВП през 2026 г., но запазва положителна стойност през 2026 г., т.е. очаква се България да надхвърли максималния темп на растеж през 2026 г. С отчитане на дерогацията за разходите за отбрана, натрупаният в контролната сметка баланс през

2025 г. и през 2026 г. отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 г., т.е. в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

Данните за 2027 и 2028 г. показват, че страната ще продължава да отговаря на изискванията до края на прогнозния хоризонт.

По прогноза на Министерството на финансите бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2025 и 2026 г. е отрицателно в размер на 3,0% от БВП. През 2027 и 2028 г. се очаква разходите за отбрана на начислена основа да достигнат максимални стойности съответно 4 571,5 млн. евро (3,6% от БВП) и 3 363,9 млн. евро (2,5% от БВП).

Този ръст на инвестициите в отбрана ще се отрази и на салдото на сектор „Държавно управление“, като по предварителни оценки на МФ се очаква да достигне до -4,3% от БВП за 2027 г. и до -3,5% от БВП за 2028 г. С оглед на действието на националната клауза за дерогация съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263, това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При отчитане на допустимата гъвкавост на разходите за отбрана по националната клауза за дерогация, дефицита на сектор „Държавно управление“ достига 2,5% за 2026 г.,2,8% за 2027 г. и 2,4% за 2028 г.

В подкрепа на инвестициите за отбрана беше разработен специален инструмент „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ („инструментът SAFE“), създаден с Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 г., по линия на който на държавите членки се предоставя финансова помощ, позволяваща им да направят спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост в отговор на настоящата кризисна обстановка. В тази връзка България е заявила намерение да се възползва от този инструмент за финансиране в размер до 3,2 млрд. евро, който е включен в лимита за дълга за 2026 г.

24

Табл. II-5: Фискален ангажимент

2025 2026 2027 2028 Препоръка на Съвета Нетни първични разходи, финансирани на 1 национално ниво 6,2 4,9 4,4 4,0 Отчетни данни/прогноза Нетни първични разходи, финансирани на 8,3 6,0 4,8 1,1 2 национално ниво

3 Натрупано салдо по контролната сметка 0,8 1,2 1,2 0,0 (положителна цифра означава, че планът на нетните разходи ще бъде превишен)

4 Натрупано салдо по контролната сметка -0,3 0,7 -0,3 -1,1 след отчитане на увеличението на разходите за отбрана в съответствие с националната клауза за дерогация (положителна цифра означава, че планът на нетните разходи ще бъде превишен) Дефицитът на сектор „Държавно управление“ отчита на начислена основа и времевото изместване при отчитането на разходите за доставки на военна техника, които са платени през предходни години на касова основа, като най-съществено е влиянието през 2027 г.

Съгласно методологията ЕСС 2010, държавните разходи за военно оборудване се отчитат през годината на доставката им.

В областта на отбраната са предвидени значителни инвестиции за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. Също така, с оглед на повишаването на разполагаемите доходи и професионалното развитие в областта на сигурността и отбраната, осигуряване на средства за запазване на сигурността на границите и за гарантиране безопасността на гражданите е разчетено увеличение на разходите за персонал и други текущи разходи в сектор „Отбрана и сигурност“.

Разходите за отбрана са оценени на начислена основа по дефинициите на Европейската 16 система от сметки ЕСС 2010 (КОФОГ 02 - Отбрана) и се получават като към касовите текущи и капиталови разходи по функция „Отбрана“ се включват корекции за времево изместване на база очакванията за доставките на капиталовите активи. Разходи за отбрана по КОФОГ достигат дял от БВП в размер на 1,3%, през 2024 г. 2,5% през 2025 г.,1,8% през 2026 г., 3,6% и 2,5% съответно през 2027 г. и 2028 г.

Табл. II-6: Разходи за отбрана по КОФОГ (в млн. евро)

2024 2025 2026 2027 2028 Разходи за отбрана на касова основа по КФП 1 662,6 2 297,5 2 553,5 2 783,8 3 024,0

– от които инвестиционни разходи по функция „Отбрана“ 648,0 898,0 946,6 1 161,4 1 432,8 Доставка на военна техника 183,4 967,0 492,9 2 160,0 395,9 Касови плащания за отбранителни проекти и оборудване, -528,4 -565,4 -972,3 -493,0 -179,3 които ще бъдат доставени през следващите години 16 КОФОГ - класификация на функциите на държавно управление (Classification of the Functions of Government) 25

2024 2025 2026 2027 2028 Общо: корекция за времево изместени разходи -345,0 401,6 -479,5 1 666,9 216,6 Общо: Разходи за отбрана на начислена основа по КОФОГ 1 412,0 2 817,5 2 197,9 4 571,5 3 363,9 Разходи за отбрана по КОФОГ, дял от БВП 1,3% 2,5% 1,8% 3,6% 2,5% Източник: МФ, НСИ Планираният размер на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за периода 2026-2028 г. ще се реализира при дял на приходите 42,5% от БВП през 2026 г., и 39,6% от БВП през 2028 г. Разходите като дял от БВП достигат 45,4% през 2026 г., след това постепенно намаляват до 43,2% от БВП за 2028 г.

В приходната част на бюджета се запазват основните приоритети на политиката, свързани с подобряване на събираемостта, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. За изпълнение на приоритетните цели на данъчната политика се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Прогнозният растеж на приходите на сектор „Държавно управление“ спрямо предходната година достига до 15,4%.

Растежът на приходите през 2026 г. ще се базира на увеличения, произтичащи от благоприятното въздействие на макроикономическата среда, на мерки за повишаване на събираемостта и намаляване дела на сивата икономика, на увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с 2 пр.п., увеличение на променливата част на таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20% на 25%.

Приходите от данъци върху производството и вноса ще се увеличат с 23,8%, с основен принос – нарастването на приходите от ДДС с 33,8%. Нарастването се дължи на предложените мерки за повишаване на събираемостта на приходите в областта на фискалния контрол, в т.ч. разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск и въвеждането на мобилно приложение за регистриране в реално време на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск. Приходите от акцизи ще нараснат с 8,6%. Положителният ефект върху приходите от акцизи е основно от повишаването на акцизната ставка на всички тютюневи изделия, в сила от 01.01.2026 г.

Приходите от текущите данъци върху доходите и богатството ще се увеличат с 15,7% спрямо предходната година. Влияние за нарастването на тези приходи оказва въвеждането на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите и увеличаването на данъка върху дохода от дивиденти и ликвидационни дялове за физическите и юридическите лица от 5 на 10 на сто.

С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО (първи стълб) от

01.01.2026 г. с 2 пр.п., както и увеличаване на минималния осигурителен доход от 550,66 евро на 620,20 евро и на максималния осигурителен доход от 2 112 евро на 2 352 евро.

Като се вземат предвид тези ефекти, ръстът на приходите от социални осигуровки възлиза на 13,0%.

При неданъчните приходи растежът се дължи на нарастването на приходите от продажби и другите текущи приходи. Предвидени са промени в Закона за хазарта - увеличаване на 26

променливата част на таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20% на 25%.

Предвидено е диференциране на ТОЛ таксите в зависимост от въглеродните емисии на пътните превозни средства.

Разходите на сектор „Държавно управление“ през 2026 г. се очаква да възлязат на 45,4% от БВП, което е с 3,3 пр.п. по-високо от нивото през предходната година. С най- висок дял в структурата на разходите остават компенсацията на наетите (12,7% от БВП) и социалните трансфери без тези в натура (14,3% от БВП), като последните бележат най- висок ръст от 0,9 пр.п. Намаление в номинално и процентно изражение се наблюдава при капиталовите трансфери. Брутообразуването на основен капитал се очаква да нарасне слабо в номинално и процентно изражение до 5,1% от БВП.

Нарастването на разходите за компенсация на наетите лица през 2026 г. е 10,8% и се дължи основно на нарастването на разходите за персонал в сектори „Образование“ и „Отбрана и сигурност“ вследствие на увеличаване на средната брутна работна заплата, на предвиденото увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера с 5%, на повишените разходи за осигурителни вноски поради предвиденото покачване на минималния и максималния осигурителен доход, на осигурителната вноска, както и на нарастването на минималната работна заплата.

При социалните трансфери в натура, където се отразяват плащанията към изпълнителите на медицинска помощ, делът на разходите като дял от БВП през 2026 г. се увеличава с 0,4 пр.п. до 3,6% от БВП в сравнение с 2025 г. Другата категория социални трансфери, различни от тези в натура, отразява извършените социални плащания за пенсии, помощи и обезщетения към домакинствата, като тук делът им в БВП нараства с 0,9 пр.п. до 14,3% от БВП, най-вече поради нарастване на разходите за пенсии и увеличаването на размерите на обезщетенията и помощите за домакинствата.

През 2026 г. субсидиите се увеличават с 0,1 пр.п. от БВП до 2,0%, което се дължи на разходите, свързани с програмите и мерките за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ за небитови крайни клиенти. Разходите за лихви нарастват с 0,2 пр.п до 1,0% от БВП.

Разходите за брутообразуване на основен капитал нарастват с 0,5 пр.п. от БВП през 2026 г. до 5,1% от БВП. Значително въздействие върху капиталовите разходи оказват тези, финансирани от държавния бюджет и общините, както и по програми на ЕС в рамките на програмния период 2021-2027 г. и по НПВУ. Национално финансираните капиталови разходи за 2026 г. се очаква да достигнат до 3,3% от БВП, а тези, финансирани по програми на ЕС – 1,8% от БВП.

Общият ефект от предприятията и болниците, включени в сектор „Държавно управление“, върху баланса на сектора е отрицателен за периода 2026-2028 г. – съответно: -426,7 млн. евро за 2026 г., -291,2 млн. евро за 2027 г и -415,5 млн. евро за

2028 г. За отрицателния ефект върху баланса на сектора най-голямо влияние имат Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и БДЖ-ПП.

27

Табл. II-7: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2025-2028 г. 17 17 Поради закръгление (в млн. евро и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

28

Показатели, · 2025 · 2026 · 2027 · 2028

млн. евро · Проект Изменение, % · Проект Изменение, % · Проект Изменение, % · Проект Изменение,%

1. Данъци върху производството и вноса 2. Текущи данъци върху доходите, богатството и др. 2a. - в т.ч. платени от домакинствата 2b. - в т.ч. платени от фирмите 3. Социално- осигурителни вноски 3a. - в т.ч. действително платени вноски 4. Други приходи, вкл. приходи от продажби 5. Общо текущи приходи 6. Компенсация на наетите лица 7. Междинно потребление 8. Социални трансфери в натура 9. Социални трансфери без тези в натура 10. Лихвени разходи 11. Субсидии 12. Други текущи плащания 13. Общо текущи разходи 14. Брутни спестявания (5-13) 15. Капиталови трансфери, получени 16. Брутообразуване на основен капитал 17. Други капиталови разходи · 16 990,3 10,7% 7 965,2 17,4% 4 648,9 21,6% 3 316,3 12,1% 10 759,5 15,9% 10 759,5 15,9% 5 975,2 36,2% 41 690,2 16,5% 13 813,3 16,3% 4 964,5 1,9% 3 572,8 46,5% 15 035,6 12,2% 970,8 79,2% 2 084,7 -9,8% 1 467,2 9,9% 41 908,9 13,9% -218,6 -77,9% 24,1% 2 537,2 57,4% 5 210,4 -46,9% 495,3 % от БВП · 21 031,9 23,8% 9 214,0 15,7% 5 118,4 10,1% 4 095,6 23,5% 12 157,5 13,0% 12 157,5 13,0% 6 133,9 2,7% 48 537,3 16,4% 15 307,5 10,8% 5 324,4 7,2% 4 342,7 21,5% 17 124,3 13,9% 1 259,5 29,7% 2 362,3 13,3% 1 940,4 32,3% 47 661,0 13,7% 876,3 -500,8% -1,6% 2 497,4 16,9% 6 091,8 73,1% 857,5 % от БВП · 20 949,0 -0,4% 9 771,5 6,1% 5 416,3 5,8% 4 355,2 6,3% 12 768,8 5,0% 12 768,8 5,0% 6 327,6 3,2% 49 816,8 2,6% 15 571,7 1,7% 5 573,3 4,7% 4 539,0 4,5% 18 253,7 6,6% 1 565,8 24,3% 1 970,9 -16,6% 2 126,8 9,6% 49 601,2 4,1% 215,6 -75,4% -55,4% 1 112,7 0,7% 6 137,0 -20,9% 678,3 % от БВП · 21 653,8 3,4% 10 347,6 5,9% 5 709,6 5,4% 4 638,0 6,5% 13 660,7 7,0% 13 660,7 7,0% 6 372,1 0,7% 52 034,1 4,5% 15 917,4 2,2% 5 308,0 -4,8% 4 699,1 3,5% 19 195,3 5,2% 1 850,3 18,2% 1 936,6 -1,7% 2 481,9 16,7% 51 388,7 3,6% 645,5 199,4% -11,4% 985,4 -9,9% 5 531,4 21,6% 824,5 % от БВП

18. Общи правителствени приходи 19. Общи правителствени разходи 20. Баланс 20a. - първичен баланс 21. Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ · 44 227,5 39,2% 47 614,6 42,2% -3 387,1 -3,0% -2 416,3 -2,1% 32 327,3 28,6% · 51 034,7 42,5% 54 610,4 45,4% -3 575,7 -3,0% -2 316,2 -1,9% 38 573,9 32,1% · 50 929,5 40,1% 56 416,5 44,4% -5 487,0 -4,3% -3 921,1 -3,1% 44 239,5 34,8% · 53 019,5 39,6% 57 744,6 43,2% -4 725,1 -3,5% -2 874,8 -2,1% 49 624,6 37,1%

Източник: МФ