Въведение Въведение

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026- 2028) е изготвена на основание чл. 79 от Закона за публичните финанси. Тя представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Приемането на бюджетната процедура е от ключово значение за изготвянето на основните бюджетни документи, тъй като тя включва сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията за съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет и обхваща всички бюджетни организации, както и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.

Бюджетната процедура за 2026 г. беше приета с Решение № 474 от 17 юли 2025 г. на Министерския съвет на основание чл. 67, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Съставянето на Бюджет 2026 е на база на националните бюджетни документи и приетите бюджетни закони за 2025 г., както и на други документи, чието изготвяне е регламентирано в бюджетната процедура за 2025 г., а също и на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 година, одобрен с Решение № 111 на Министерския съвет от 2025 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт.

В кратки срокове през м. февруари 2025 г. се изготвиха проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г., които да съответстват на политическите приоритети за управленския мандат на правителството.

С Решение № 88 от 24 февруари 2025 г. на Министерския съвет бяха одобрени законопроектът за държавния бюджет за 2025 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.

Законът за държавния бюджет на Република България за 2025 г. беше приет от Народното събрание на 21 март 2025 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 26

(извънреден) от 27 март 2025 г.

Постановление № 28 от 16 април 2025 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. беше прието и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 33 (извънреден) от 17.04.2025 г.

Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-

2028 г. са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики.

Параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. са съобразени с фискалните правила, ограниченията, допустимите отклонения и активираните клаузи за дерогации, предвидени в реформираната и ревизирана европейска рамка за икономическо управление и други актове на ЕС, които предстои да бъдат транспонирани и в националното бюджетно законодателство. Те са в съответствие и с приоритетите и целите, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025- 5

2029 г. - за постигане на балансирана фискална политика, завършване на процеса на присъединяване на България към еврозоната и въвеждане на еврото като официална валута в България.

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. се изготвят в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Разчетите в АСБП за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.

Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, за всяка година от прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.

При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по КФП като дял от БВП са съответно - 42,8% от БВП през 2026 г. и 40,5% от БВП през 2027 г. и 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 39,6% от БВП през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през

2025 г., които не се проявиха в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

През 2027 г. и 2028 г. се очаква стабилно задържане на нивото на приходите над 40 на сто от БВП, като намалението спрямо 2026 г. се дължи основно на намаление на приходите от помощи и дарения от ЕС поради приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и на постигнатата по-висока база на приходите по националния бюджет през 2026 г. в резултат на очаквания ефект от предвидените дискреционни приходни мерки.

При общите разходи по КФП се наблюдава същата тенденция - като дял от БВП са съответно - 45,8% от БВП през 2026 г. и 43,6% от БВП през 2027 г. и 43,5% от БВП през

2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо програмата за 2025 г., която е на ниво от 44,9% от БВП, се дължи основно на ефекта от разходните политики, вкл. на такива от 2025 г.

С въвеждането на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС водещо става новото правило за ограничението на ръста на нетните разходи. Следва да се отбележи, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект върху прилагането на националното правило по чл.

28, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

По прогноза на Министерството на финансите бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2025 и 2026 г. е отрицателно в размер на 3,0% от БВП. През 2027 и 2028 г. се очаква разходите за отбрана на начислена основа да достигнат максимални стойности съответно 4 571,5 млн. евро (3,6% от БВП) и 3 363,9 млн. евро (2,5% от БВП).

Този ръст на инвестициите в отбрана ще се отрази и на салдото на сектор „Държавно управление“, като по предварителни оценки на МФ се очаква да достигне до -4,3% от БВП за 2027 г. и до -3,5% от БВП за 2028 г. С оглед на действието на националната клауза за дерогация съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263, това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаване на фискалната устойчивост 6

в дългосрочен план. При отчитане на допустимата гъвкавост на разходите за отбрана по националната клауза за дерогация, дефицита на сектор „Държавно управление“ достига 2,5% за 2026 г., 2,8% за 2027 г. и 2,4% за 2028 г.

В подкрепа на инвестициите за отбрана беше разработен специален инструмент „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ („инструментът SAFE“), създаден с Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май

2025 г., по линия на който на държавите членки се предоставя финансова помощ, позволяваща им да направят спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост в отговор на настоящата кризисна обстановка. В тази връзка България е заявила намерение да се възползва от този инструмент за финансиране в размер до 3,2 млрд. евро, който е включен в лимита за дълга за 2026 г.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.

Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се забави до 2,7% през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5%.

Средногодишната инфлация ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г.

През периода 2026-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:

• Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

• Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;

• Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;

• Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;

• Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и 7

тютюневите изделия (ТТИ) с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;

• Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.;

• Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.

От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 25 на сто.

Осигурителната политика за периода 2026-2028 г. предвижда:

• От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 пр.п. и от 1 януари 2028 г. - с 1 пр.п.;

• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от

1 януари 2026 г. на 620,20 евро;

• Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2 352 евро, за 2027 г. на 2 505 евро и за 2028 г. на 2 659 евро.

Разходни политики Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:

• Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;

• Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;

• Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8- годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;

• Повишава се размерът от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;

• Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар.

„швейцарско правило“;

• Увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5%, а за определени сектори - съгласно действащата нормативна база и политики в секторите;

8

• Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;

• Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.

Инвестиционна политика В съответствие с наличния бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026-2028 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 г., като срокът на програмата е съобразен с Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Средствата за капиталови разходи през 2026 г. за финансово обезпечаване на приоритетните стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране са в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2026 г.

Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Това ще осигури възможност за изпълнение на стартиралите проекти, ще позволи да се постигнат заложените цели за подобряване на инфраструктурата в общините и икономическото им развитие, както и ще даде възможност за подобряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението.

9

III.

Икономически перспективи за периода 2025-2028 г.