т. 1.1 Данъчна политика

1.1. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА Прогнозните данъчни приходи за периода 2026-2028 г. са базирани на основните показатели от есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, планираните законодателни изменения на данъчните закони и на резултатите от прилаганите мерки от страна на приходните агенции за подобряване на събираемостта.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид предложените изменения в данъчното законодателство, както следва:

• Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск. Към момента фискалният контрол се осъществява спрямо 590 кода от Комбинираната номенклатура на ЕС, която включва общо 9885 кода. С мярката се предвижда да се разшири обхвата на 21 Организация за икономическо сътрудничество и развитие.

43

стоките, подлежащи на фискален контрол, което ще даде възможност за увеличаване на физическия контрол върху движението на тези стоки и реалното отчитане на приходите от осъществените с тях доставки;

• Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск. С мярката се предвижда със специална разпоредба в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) да се въведе задължение при превоз на стоки с висок фискален риск превозвачът или лицето, организиращо превоза, да осигури предаването на данни на Националната агенция за приходите за движението и местоположението на превозното средство по време на превоза в реално време посредством мобилно приложение на Националната агенция за приходите или чрез бордово устройство. С въвеждането на тази мярка се цели ефективна превенция и противодействие на данъчните измами и укриването и невнасянето на задължения за бюджета, в т.ч. и вследствие отчитане на фиктивни доставки. По този начин ще се преустанови възможността стоките, декларирани като транзитно преминаващи през територията на страната, да бъдат разтоварени на територията на страната, без да се заплатят дължимите данъци след тяхната последваща реализация;

• Предложено е въвеждане на постоянно действащо равнопоставено третиране на доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на пазар за растеж, с доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар чрез допълнение в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. През 2020 г. Министерството на финансите предложи пилотен режим, чрез който от 1 януари 2021 г. до 31 декември

2025 г. данъчното третиране на доходите от лихви по облигации и други дългови ценни книжа и доходите от разпореждане с финансови инструменти, търгувани на пазар за растеж (специална категория място за търговия, дефинирани в Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти) се изравнява с тези, търгувани на регулиран пазар. Целта на продължаване на действието на мярката е да се насърчи развитието на пазара за растеж като алтернативен източник на финансиране за компании с ограничен достъп до банково кредитиране поради по-кратката си история;

• Предложено е въвеждане на данъчно облекчение за извършване на научноизследовятелска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с

25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив. Целта на мярката е да стимулира на компаниите да инвестират повече в иновации и нови технологии, което се очаква да доведе до повишаване на конкурентоспособността на бизнеса и до ускоряване на трансфера на знания към реалната икономика. Подобни мерки подпомагат създаването на висококвалифицирани работни места и насърчават предприемаческата активност, което в дългосрочен план води до по-висока производителност, устойчив икономически растеж и подобряване на международната позиция и престиж на страната;

• Във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), Реформа 5 „Електрическа мобилност“, Компонент 8 „Транспорт“ и по- конкретно Цел 178 от Решението за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (CID Annex), се предлагат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, 44

предоставящи възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили, а именно годишна данъчна амортизационна норма, не по- висока от 50 на сто.

При прогнозиране на приходите от данъци е отчетено продължаващото действие на следните мерки в данъчното законодателство:

• Въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия. Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия. България е с най- ниско ниво на акцизно облагане на тютюна и тютюневите изделия, включително за новите нагреваеми изделия, електронни цигари и изделия, съдържащи никотин;

22

• Ползване в увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) и през 2026 г., както следва: 6 000 лв. (3 067,75 евро) годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 12 000 лв. (6 135,50 евро) - за две ненавършили пълнолетие деца, 18 000 лв. (9 203,25 евро) - за три и повече ненавършили пълнолетие деца и съответно, за деца с увреждания в размер на 12 000 лв. (6 135,50 евро) годишно, с възможност за авансово ползване през годината;

• Облагане с национален допълнителен данък (domestic top-up tax) за дружествата от многонационални групи предприятия във връзка с Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. Данъкът беше въведен през 2024 г. като ефектът от него се очаква да се прояви на касова основа през 2026 г.

1.2. ДАНЪЧНИ ПРИХОДИ