т. 2.16 Политика в областта на електронното управление

2.16. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ Мисията на Министерството на електронното управление (МЕУ) е да провежда политиката на цифровата трансформация на Република България, като създава необходимите нормативни и технологични условия за развитие на електронното управление, информационните технологии и информационното общество, осигурява мрежовата и информационна сигурност на услугите и ресурсите, които предоставя на другите администрации, гражданите и бизнеса в съответствие с изискванията на потребителите и при спазване на националното и европейското законодателство.

Провежданата държавна политика, включвайки електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор в машинно четим отворен формат и създаването, съхранението, управлението и споделянето на данни, допринася икономическата и социалната среда да е все по-конкурентоспособна и бързо развиваща се.

Ключов приоритет е подобряване и развитие на електронното управление като основен инструмент за реализиране на важни политики, които правят икономическата и социалната среда все по-конкурентноспособна и бързо развиваща се. Политиката в областта на електронното управление цели да допринесе за постигането на значителен интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж, който да гарантира максималното използване на иновационния икономически и социален потенциал на информационните технологии (ИТ) като подготви българските граждани да придобият умения за живот и работа в цифрова среда. Създаването на цифрови институции е основополагащо за постигането на действителен единен цифров пазар. Цифровата трансформация на администрацията и публичните институции води до повишаване на качеството на административните услуги, преминаване към рационални електронни процеси на функциониране и управление в публичния сектор и за достъп по електронен път и повторно използване на информацията. Основната платформа за цифровата трансформация е електронното управление.

През последното десетилетие световната икономика осезаемо се превръща в цифрова.

Секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) трайно навлиза във всички области на социалния и икономическия живот. Това все по-широко и стремително навлизане на цифровите технологии в бизнеса, обществения живот и административното управление е причината за промяна на подхода на Европейската комисия към темата за бъдещото развитие и координация на процесите на цифровата трансформация. По тази причина е разработена политическата програма „Цифрово десетилетие” до 2030 г., която влезе в сила на 8 януари 2023 г. Програмата поставя амбициозни цели пред Европейския съюз в четири основни политически области на цифровата трансформация: цифрови умения; цифрова свързаност; цифровизация на предприятията и цифровизация на обществените услуги.

Напредъкът в развитието на електронното управление се свързва с прилагането на принципите и изискванията на Закона за електронното управление, както и привеждането в съответствие с него на законодателната рамка в отделните области на 82

политики, в които нормативни актове въвеждат изключения от реда, предвиден в Закона за електронното управление.

Наред с нормативния аспект, важна роля за развитие на електронното управление има и изграждането и надграждането на информационните ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният и автоматизиран обмен на данни и информация, и се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е в основата на ефективното, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията. Без висококачествена и устойчива цифрова инфраструктура не само ефективното използване на цифрови услуги е ограничено или затруднено, но и използването и развитието на технологиите и различните иновативни решения.

Основополагащ елемент от цялостната архитектура е наличието на технологична възможност за електронна идентификация, чрез която се гарантира високо ниво на сигурност при предоставянето на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса. Тя представлява отключващ фактор за повишаване на използваемостта на електронните административни услуги и повишаване на доверието при взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи.

С оглед осигуряване на възможност за трансгранична електронна идентификация на българските граждани и гражданите на страните-членки на Европейския съюз при заявяване на електронни административни услуги МЕУ поддържа и надгражда eIDAS възел.

Усилията за изграждане на електронно управление ще продължат чрез доизграждане на необходимата инфраструктура, свързване на ключови регистри и осигуряване на оперативна съвместимост за преминаване към автоматизиран обмен на данни и електронни документи.

Политиката в сферата на електронното управление цели минимизиране на инстанциите, пътя и времето, които са нужни на гражданите и бизнеса за ползването на административни услуги, намалявайки административната тежест и подобрявайки условията за живот и правене на бизнес, като ще се направят инвестиции за цифровизацията на административни услуги както на централно, така и на местно ниво.

Ключов аспект в тази политика ще e предоставянето на удобен потребителски интерфейс и консолидирането на точките за ползване на цифрови административни услуги чрез ясно обособени интернет портали. За целта ще са нужни и инвестиции в цифровизацията на всички бази данни, имащи отношение към предоставянето на административните услуги, включително държавни и местни архиви, както и разширяване на използването от административните органи на хоризонталните системи на електронното управление и на средата за междурегистров обмен. Важен елемент ще бъде и преминаването към използването на споделените ресурси на електронното управление, като Държавен хибриден частен облак и Единна електронна съобщителна мрежа.

Активно ще се работи за внедряването и прилагането на нови технологии в администрацията, базирани на Интернет на нещата, изкуствен интелект, блокчейн, и др., които способстват за автоматизираното предоставяне на информация в реално време, за обработката на големи масиви от данни и за защита и проследимост на използването на 83

данни. Политиката за отворени данни също ще продължи да се развива чрез отварянето на нови масиви от данни на публичните институции. Предвижда се да се акцентира и върху политиката за създаване, съхранение, управление и споделяне на данни с цел да се оползотвори потенциала на данните като ключов капитал на обществото, включително чрез създаване на устойчиви механизми, процеси и структури за улесняване на повторното използване, управление и споделяне на определени категории защитени данни от обществения сектор, повишаване на доверието в посредническите услуги за данни и насърчаване на алтруизма по отношение на данните.

Министерството на електронното управление активно ще участва в изграждането на интегрирана национална екосистема за киберсигурност със способности за адаптиране към динамиката на глобалните киберзаплахи и за реакция при мащабни атаки срещу българските информационни ресурси. Тя ще бъде напълно интегрирана в системата за киберсигурност на Европейския съюз и призната за надежден партньор на водещите европейски структури.