т. 3.1 Основни показатели на сектор „Държавно управление“ и траектория на нетните разходи

3.1. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ТРАЕКТОРИЯ НА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ В Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. е заложен фискален план под формата на ограничение на растежа на нетните публичните разходи, гарантиращ поддържането на дефицита под 3% и дълга 15 В таблицата са включени сметки за средства от ЕС на: ДФ „Земеделие“; Национален фонд и другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС.

23

под 60% от БВП в средносрочен план. На 20 юни 2025 г. Съветът на ЕС прие Препоръка за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на България за периода 2025-2028 г. Препоръката, приета от Съвета, ограничава номиналното увеличение на национално финансираните нетни първични разходи до максимум 6,2% през 2025 г. и 4,9% през 2026 г.

Изменението на нетните разходи се изчислява ежегодно и се сравнява с разрешената от Съвета траектория на нетните разходи, за която България се е ангажирала в Националния си фискално-структурен план. Според настоящите прогнози на МФ, нетните разходи, финансирани на национално ниво, се очаква да нараснат с 8,3% през 2025 г. и 5,9% през

2026 г.

Натрупаното салдо по контролната сметка (отчита разликата между реалното/планираното увеличение на нетните разходи и одобреното от Съвета) е в размер на 0,8% от БВП през 2025 г., 1,1% от БВП през 2026 г., 1,6% от БВП през 2027 г.

и 0,2% от БВП през 2028 г.

През юли 2025 г. Съветът активира националната клауза за дерогация за България, предоставяща допълнително бюджетно пространство за увеличаване на разходите за отбрана, в съответствие с фискалните правила на ЕС. Клаузата обхваща период от четири години и предвижда гъвкавост до максимум 1,5% от БВП. Отчитайки тази гъвкавост, кумулативното салдо по контролната сметка намалява до -0,3% от БВП през 2025 г. и 0,8% от БВП през 2026 г., но запазва положителна стойност през 2026 г., т.е. очаква се България да надхвърли максималния темп на растеж през 2026 г. С отчитане на дерогацията за разходите за отбрана, натрупаният в контролната сметка баланс през

2025 г. и през 2026 г. отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 г., т.е. в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

Данните за 2027 г. и 2028 г. показват, че страната ще продължава да отговаря на изискванията до края на прогнозния хоризонт.

По прогноза на Министерството на финансите бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. и 2026 г. е отрицателно в размер на 3,0% от БВП. През 2027 г. и

2028 г. се очаква разходите за отбрана на начислена основа да достигнат максимални стойности съответно 4 530,8 млн. евро (3,6% от БВП) и 3 324,6 млн. евро (2,5% от БВП).

Този ръст на инвестициите в отбрана ще се отрази и на салдото на сектор „Държавно управление“, като по предварителни оценки на МФ се очаква то да достигне до -4,1% от БВП за 2027 г. и до -2,9% от БВП за 2028 г. С оглед на действието на националната клауза за дерогация съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263, това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При отчитане на допустимата гъвкавост на разходите за отбрана по националната клауза за дерогация, дефицитът на сектор „Държавно управление“ достига 2,7% от БВП за 2026 г.,2,6% от БВП за 2027 г. и 1,8% от БВП за 2028 г.

В подкрепа на инвестициите за отбрана беше разработен специален инструмент „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ („инструментът SAFE“), създаден с Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 г., по линия на който на държавите членки се предоставя финансова помощ, позволяваща им да направят спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост в отговор на настоящата кризисна обстановка. В тази връзка България е заявила намерение да се възползва от този инструмент за финансиране в размер до 3,2 млрд. евро, който е включен в лимита за дълга за 2026 г., и ще се усвоява поетапно съгласно одобрен от Народното събрание национален план за включване на проекти, одобрени от Европейската комисия и финансирани по инструмента SAFE.

24

Табл. II-5: Фискален ангажимент

2025 2026 2027 2028 Препоръка на Съвета Нетни първични разходи, финансирани на 1 национално ниво 6,2 4,9 4,4 4,0 Отчетни данни/прогноза Нетни първични разходи, финансирани на 8,3 5,9 5,7 0,7 2 национално ниво

3 Натрупано салдо по контролната сметка 0,8 1,1 1,6 0,2 (положителна цифра означава, че планът на нетните разходи ще бъде превишен)

4 Натрупано салдо по контролната сметка -0,3 0,8 0,1 -0,9 след отчитане на увеличението на разходите за отбрана в съответствие с националната клауза за дерогация (положителна цифра означава, че планът на нетните разходи ще бъде превишен) Дефицитът на сектор „Държавно управление“ отчита на начислена основа и времевото изместване при отчитането на разходите за доставки на военна техника, които са платени през предходни години на касова основа, като най-съществено е влиянието през 2027 г.

Съгласно методологията ЕСС 2010, държавните разходи за военно оборудване се отчитат през годината на доставката им.

В областта на отбраната са предвидени значителни инвестиции за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. Също така, с оглед на повишаването на разполагаемите доходи и професионалното развитие в областта на сигурността и отбраната, осигуряване на средства за запазване на сигурността на границите и за гарантиране безопасността на гражданите е разчетено увеличение на разходите за персонал и други текущи разходи в сектор „Отбрана и сигурност“.

Разходите за отбрана са оценени на начислена основа по дефинициите на Европейската 16 система от сметки ЕСС 2010 (КОФОГ 02 - Отбрана) и се получават като към касовите текущи и капиталови разходи по функция „Отбрана“ се включват корекции за времево изместване на база очакванията за доставките на капиталовите активи. Разходите за отбрана по КОФОГ достигат дял от БВП в размер на 1,3% през 2024 г., 2,5% през 2025 г.,1,7% през 2026 г., 3,6% и 2,5% съответно през 2027 г. и 2028 г.

Табл. II-6: Разходи за отбрана по КОФОГ (в млн. евро)

2024 2025 2026 2027 2028 Разходи за отбрана на касова основа по КФП 1 662,6 2 297,5 2 361,6 2 743,1 2 984,7

– от които инвестиционни разходи по функция „Отбрана“ 648,0 898,0 744,6 1 161,4 1 432,8 Доставка на военна техника 183,4 967,0 492,9 2 160,0 395,9 Касови плащания за отбранителни проекти и оборудване, -528,4 -565,4 -972,3 -493,0 -179,3 които ще бъдат доставени през следващите години 16 КОФОГ - класификация на функциите на държавно управление (Classification of the Functions of Government).

25

2024 2025 2026 2027 2028 Общо: корекция за времево изместени разходи -345,0 401,6 -479,5 1 666,9 216,6 Общо: Разходи за отбрана на начислена основа по КОФОГ 1 412,0 2 817,5 2 006,0 4 530,8 3 324,6 Разходи за отбрана по КОФОГ, дял от БВП 1,3% 2,5% 1,7% 3,6% 2,5% Източник: МФ, НСИ Планираният размер на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за периода 2026-2028 г. ще се реализира при дял на приходите 41,2% от БВП през 2026 г., и 40,1% от БВП през 2028 г. Разходите като дял от БВП достигат 44,3% през 2026 г., след това постепенно намаляват до 43,0% от БВП за 2028 г.

В приходната част на бюджета се запазват основните приоритети на политиката, свързани с подобряване на събираемостта, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. За изпълнение на приоритетните цели на данъчната политика се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Прогнозният растеж на приходите на сектор „Държавно управление“ спрямо предходната година достига до 12,1%.

Растежът на приходите през 2026 г. ще се базира на увеличения, произтичащи от благоприятното въздействие на макроикономическата среда, на мерки за повишаване на събираемостта и намаляване дела на сивата икономика, на увеличение на минималния и на максималния осигурителен доход, увеличение на променливата част на таксите по чл.

30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20% на 22%.

Приходите от данъци върху производството и вноса ще се увеличат с 21,3%, с основен принос – нарастването на приходите от ДДС с 29,2%. Нарастването се дължи на предложените мерки за повишаване на събираемостта на приходите в областта на фискалния контрол, в т.ч. разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск и въвеждането на мобилно приложение за регистриране в реално време на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск. Приходите от акцизи ще нараснат с 10,6%. Положителният ефект върху приходите от акцизи е основно от повишаването на акцизната ставка на всички тютюневи изделия, в сила от 01.01.2026 г.

Приходите от текущите данъци върху доходите и богатството ще се увеличат с 10,5% спрямо предходната година. Влияние за нарастването на тези приходи оказва нарастването на компенсацията на наетите съгласно макроикономическата прогноза.

С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено увеличаване на минималния осигурителен доход от 550,66 евро на 620,20 евро и на максималния осигурителен доход от 2 112 евро на 2 300 евро. Като се вземат предвид тези ефекти, ръстът на приходите от социални осигуровки възлиза на 8,4%.

При неданъчните приходи растежът се дължи на нарастването на приходите от продажби и другите текущи приходи. Предвидени са промени в Закона за хазарта - увеличаване на променливата част на таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20% на 22%.

Предвидено е диференциране на ТОЛ таксите в зависимост от въглеродните емисии на пътните превозни средства.

26

Разходите на сектор „Държавно управление“ през 2026 г. се очаква да възлязат на 44,3% от БВП, което е с 2,1 пр.п. по-високо от нивото през предходната година. С най- висок дял в структурата на разходите остават компенсацията на наетите (12,7% от БВП) и социалните трансфери без тези в натура (14,3% от БВП), като последните бележат най- висок ръст от 0,9 пр.п. Увеличение в номинално и процентно изражение се наблюдава при капиталовите трансфери. Брутообразуването на основен капитал се очаква да намалее слабо в номинално и процентно изражение до 4,3% от БВП.

Нарастването на разходите за компенсация на наетите лица през 2026 г. е 10,5% и се дължи на нарастването на разходите за персонал в сектор „Образование“ и на предвиденото увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, на повишените разходи за осигурителни вноски поради предвиденото покачване на минималния и максималния осигурителен доход, както и на нарастването на минималната работна заплата.

При социалните трансфери в натура, където се отразяват плащанията към изпълнителите на медицинска помощ, делът на разходите като дял от БВП през 2026 г. се увеличава с 0,2 пр.п. до 3,4% от БВП в сравнение с 2025 г. Другата категория социални трансфери, различни от тези в натура, отразява извършените социални плащания за пенсии, помощи и обезщетения към домакинствата, като тук делът им в БВП нараства с 0,9 пр.п. до 14,3% от БВП, най-вече поради нарастване на разходите за пенсии и увеличаването на размерите на обезщетенията и помощите за домакинствата.

През 2026 г. субсидиите се увеличават с 0,1 пр.п. от БВП до 2,0%, което се дължи на разходите, свързани с програмите и мерките за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ за небитови крайни клиенти. Разходите за лихви нарастват с 0,2 пр.п до 1,0% от БВП.

Разходите за брутообразуване на основен капитал като дял от БВП намаляват с 0,3 пр.п.

през 2026 г. до 4,3% от БВП. Значително въздействие върху капиталовите разходи оказват тези, финансирани от държавния бюджет и общините, както и по програми на ЕС в рамките на програмния период 2021-2027 г. и по НПВУ. Национално финансираните капиталови разходи за 2026 г. се очаква да достигнат до 2,8% от БВП, а тези, финансирани по програми на ЕС – 1,5% от БВП.

Общият ефект от предприятията и болниците, включени в сектор „Държавно управление“, върху баланса на сектора е отрицателен за периода 2026-2028 г. – съответно: -426,7 млн. евро за 2026 г., -291,2 млн. евро за 2027 г и -415,5 млн. евро за

2028 г. За отрицателния ефект върху баланса на сектора най-голямо влияние имат Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и „БДЖ-Пътнически превози“.

Табл. II-7: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2025-2028 г. 17

1. Данъци върху производството и вноса 16 990,3 10,7% 20 603,0 21,3% 21 410,2 3,9% 22 424,7 4,7% 17 Поради закръгление (в млн. евро и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

27

Показатели, · 2025 · 2026 · 2027 · 2028

млн. евро · Проект Изменение, % · Проект Изменение, % · Проект Изменение, % · Проект Изменение, %

Източник: МФ