т. 3.3 Дискреционни мерки и фискални ефекти на начислена основа

3.3. ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ И ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ НА НАЧИСЛЕНА ОСНОВА Дискреционни мерки са всички нови мерки и политики на правителството – приети или планирани, които имат пряко въздействие върху бюджетните параметри и основните фискални показатели. Те представляват мерки, предприети по преценка и решение на правителството, с цел постигането на определени приоритети (напр. повишаване събираемостта на приходите). Отнасят се до промяна в политиката на приходите (данъчната база и/или ставка) или промяна в разходните политики и трансферите от страна на правителството с цел стимулиране на икономиката и увеличаване на доходите.

В бюджетната прогноза са оценени всички приходни и разходни дискреционни мерки, които са приети през предходните години и имат бюджетен ефект през прогнозния период 2026-2028 г., като е отразено допълнителното им въздействие за съответната година спрямо предходната.

Приходни дискреционни мерки Приходните дискреционни мерки се очаква да доведат до общо нетно увеличение на приходите в размер на 3 453,4 млн. евро за периода 2026-2028 г. През 2026 г. се очаква нетно увеличение на приходите с 2 063,9 млн. евро или 1,72% от БВП, през 2027 г. – нетно увеличение на приходите с 506,7 млн. евро или 0,40% от БВП, през 2028 г. - нетно увеличение на приходите с 882,8 млн. евро или 0,66% от БВП.

С най-голям бюджетен ефект в приходната част през 2026 г. са мерките, свързани с фискалния контрол. Мерките за повишаване на събираемостта на приходите в областта на фискалния контрол, в т.ч. усъвършенстване на фискалния контрол и разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск, се очаква да доведат до допълнителни приходи в размер на 878,5 млн. евро през 2026 г. Разширяването на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск, чрез GPS устройства и мобилно приложение се очаква да доведе до допълнителни приходи в размер на 550,0 млн. евро през 2026 г.

Значителен бюджетен ефект в приходната част има вдигането на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт от 1 януари 2027 г. и с 2 процентни пункта от 1 януари 2028 г. – допълнителни очаквани приходи в размер на 321,2 млн. евро. за 2027 г.

30

2025 · 2026 · 2027 · 2028

Показатели, млн. евро · Базисен Изменение сценарий спрямо основния сценарий, % · Базисен Изменение сценарий спрямо основния сценарий, % · Базисен Изменение сценарий спрямо основния сценарий, % · Базисен Изменение сценарий спрямо основния сценарий, %

15. Брутообразуване на основен капитал 16. Други капиталови разходи · 5 210,4 57,4% 495,3 -46,9% % от БВП · 5 200,8 -0,2% 653,5 31,9% % от БВП · 6 032,0 16,0% 653,3 0,0% % от БВП · 5 481,4 -9,1% 824,5 26,2% % от БВП

17. Общи правителствени приходи 18. Общи правителствени разходи · 42 801,0 37,9% 46 400,7 41,1% · 46 067,5 38,3% 51 101,3 42,5% · 46 900,9 36,9% 53 868,4 42,4% · 48 684,7 36,4% 55 215,2 41,3%

и 732,5 млн. евро за 2028 г. Промяната в ставката на осигурителните вноски оказва автоматично въздействие върху данъчната основна за облагане на доходите на физическите лице, в резултат на което се очаква намаление на приходите от ДДФЛ в размер на 12,1 млн. евро през 2027 г. и 24,5 млн. евро през 2028 г.

Допълнителните приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличението на максималния осигурителен доход (2 300 евро за 2026 г., 2 505 евро за 2027 г. и 2 659 евро за 2028 г.) са в размер на 230,0 млн. евро за 2026 г. и общо 427,0 млн. евро за периода 2026-2028 г. Повишаването на максималния осигурителен доход води автоматично до намаляване на данъчната основа и съответно приходите от ДДФЛ в размер на 7,5 млн.

евро през 2026 г. и общо 17,6 млн. евро за периода 2026-2028 г.

Допълнителните приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличение с 10% на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет са в размер на 168,8 млн. евро за 2026 г.

Ефектът върху приходите от акцизи в резултат на повишаването на акцизната ставка на тютюна и всички тютюневи изделия е оценен на 129,9 млн. евро допълнителни приходи за 2026 г. и общо 284,5 млн. евро допълнителни приходи за целия прогнозен период.

Положителният ефект от ДДС от увеличаване на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия е оценен на 26,0 млн. евро допълнителни приходи за 2026 г. и общо 56,9 млн. евро допълнителни приходи за целия прогнозен период.

Допълнителните очаквани приходи за 2026 г., свързани с оперирането на ТОЛ системата, са в размер на 28,7 млн. евро. Така планираният ефект е на база очакваното изпълнение на приходите през 2025 г. и реализираните в тази връзка приходи от оперирането на ТОЛ системата.

За периода 2026-2028 г. са планирани приходи в размер на 66,5 млн. евро във връзка със спазване на изискванията за въвеждането на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Планираните допълнителни приходи са в изпълнение на чл. 10б, ал. 6 от Закона за пътищата, съгласно който се 18 предвижда и диференциране на ТОЛ таксите в зависимост от клас емисии СО2 и специфични емисии СО2 на пътните превозни средства. Техният първоначален ефект е отразен през 2026 г., като за следващите години размерът им се запазва.

Предвижданите промени в чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от Закона за хазарта, свързани с увеличаване на променливата част на таксите от 20 на сто на 22 на сто, считано от 1 януари 2026 г., се очаква да доведат до допълнителни приходи от 12,8 млн. евро през

2026 г.

Във връзка с продължаване действието на програми и мерки за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ за небитови крайни клиенти и за предоставяне на компенсации чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за електрическа енергия на битовите крайни клиенти, се предвижда през 2026 г. да постъпят приходи от целеви вноски от производителите и търговците на ел. енергия в размер на 281,9 млн. евро, което е отразено в приходите по бюджета на фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Ефектът в приходите от целеви вноски от производители и търговци на ел. енергия за финансиране на програмите и мерките в областта на енергетиката за смекчаване на 18 Въглероден диоксид.

31

икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ e оценен на намаление в приходите с 19,8 млн. евро през 2026 г. спрямо

2025 г.

Табл. II-9: Дискреционни приходни мерки на начислена основа, млн. евро Приходни мерки - изменение спрямо предходна година 2026 г. 2027 г. 2028 г.

Мерки за повишаване на събираемостта на приходите в областта на фискалния контрол, в т.ч. усъвършенстване на фискалния контрол и 878,5 разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск, чрез 550,0 GPS устройства и мобилно приложение Вдигане на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 1 пр.п. от 1 януари 321,2 732,5

2027 г. и с 2 пр.п. от 1 януари 2028 г., без сектор „Отбрана“ Приходи от данъци върху доходите на физическите лиц в резултат на увеличаване на осигурителните вноски с 1 пр.п. от 1 януари 2027 г. и с 2 -12,1 -24,5 пр.п. от 1 януари 2028 г Приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличение на 230,0 103,8 93,2 максималния осигурителен доход Приходи от данъци върху доходите на физическите лица в резултат на -7,5 -5,3 -4,8 увеличение на максималния осигурителен доход Допълнителни приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличение с 10% на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с 168,8 бюджет Приходите от акцизи от повишаването на акцизната ставка на тютюна и 129,9 82,6 72,0 всички тютюневи изделия Приходите от ДДС от повишаването на акцизната ставка на тютюна и 26,0 16,5 14,4 всички тютюневи изделия Увеличение на приходите от оперирането на ТОЛ системата 28,7 Диференциране на ТОЛ таксите в зависимост от въглеродните емисии на 66,5 пътните превозни средства Увеличение на променливата компонента на таксите и комисионните от 12,8 хазартна дейност от 20 на 22% Приходи от целеви вноски от производители и търговци на ел.енергия -19,8 Общо: 2 063,9 506,7 882,8 Източник: МФ Разходни дискреционни мерки Разходните дискреционни мерки се очаква да доведат до общо нетно увеличение на разходите с 1 071,4 млн. евро за периода 2026-2028 г. През 2026 г. се очаква нетно увеличение на разходите с 901,1 млн. евро или 0,75% от БВП, през 2027 г. – нетно увеличение на разходите с 60,3 млн. евро или 0,05% от БВП., през 2028 г. - нетно увеличение на разходите със 110,0 млн. евро или 0,08% от БВП.

С най-голям бюджетен ефект в разходната част на дискреционните мерки за 2026 г. е политиката по доходите - планираното увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, включително за заплати и осигуровки, се очаква да доведе до допълнителни разходи от 659,7 млн. евро през 2026 г. В този ефект е отразено компенсирането на възнагражденията в определени сектори в резултат на отпадането на автоматичните механизми за индексиране и определяне на размера на възнагражденията спрямо динамиката на средната работна заплата.

32

Разходите във връзка с мерките и програмите в областта на енергетиката за компенсиране на високите цени на електроенергията, изпълнявани през 2025 г., са в размер на 307,2 млн. евро, като се предвижда действието на тези мерки и програми да продължи и през 2026 г. Като дискреционна разходна мярка за 2026 г. е отразен ефектът от действието на програми и мерки за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ за небитови крайни клиенти, и за предоставяне на компенсации чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за електрическа енергия на битовите крайни клиенти. Като ефект в разходните дискреционни мерки е показана разликата от 204,6 млн. евро за 2026 г. спрямо 2025 г.

Ефектът от вдигането на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт от 1 януари 2027 г. и с 2 процентни пункта от 1 януари 2028 г., без сектор отбрана, е допълнителни разходи в размер на 43,3 млн. евро през 2027 г. и 89,5 млн. евро през 2028 г.

Покачването на максималния осигурителен доход е свързано с допълнителни разходи за осигуровки в размер на 24,2 млн. евро през 2026 г. и общо 64,5 млн. евро за тригодишния прогнозен период.

Повишаването на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро от

01.01.2026 г. и повишаването на размера от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се очаква да доведе до допълнителни разходи в размер на 12,6 млн. евро през 2026 г.

Табл. II-10: Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. евро Разходни мерки - изменение спрямо предходна година 2026 г. 2027 г. 2028 г.

Политика по доходите. - планирано увеличение на разходите за персонал 659,7 в бюджетната сфера с 10%, вкл. заплати и осигуровки Програми за смекчаване на икономическите последици от 204,6 нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ Вдигане на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 1 пр.п. от 1 януари 43,3 89,5

2027 г. и с 2 пр.п. от 1 януари 2028 г., без сектор „Отбрана“ Увеличение на разходите за осигурителни вноски поради покачването на 24,2 19,8 20,5 максималния осигурителен доход Повишаване на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2- годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата

(осиновителя) от 780 лв. на 460,17евро от 01.01.2026 г. и повишаване 12,6 размера от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст Здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет на разселени лица -2,8 от Украйна Общо: 901,1 60,3 110,0 Източник: МФ 33