Мотиви към промените в други закони Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2026 г.

Със законопроекта за държавния бюджета на Република България за 2026 г. се предлагат промени в други закони. Мотивите за тези предложения са, както следва:

• В Закона за социалните услуги В Закона за социалните услуги е регламентирано, че Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) следва да бъдат закрити до 31 декември 2025 г. Закриването обаче може да се осъществи само след извеждането на всички настанени деца. В тази връзка е необходимо да бъде продължен срокът за функционирането на ДМСГД в гр.

Варна и гр. Плевен до 31 декември 2027 г., съответно до изграждане на необходимата инфраструктура за изваждане на всички настанени деца. Независимо, че дирекции „Социално подпомагане“ в страната ежемесечно предприемат мерки за извеждане на деца от домовете, към 31 декември 2025 г. не би могло да бъде осигурена алтернативна грижа за всички настанени деца към настоящия момент. В тази връзка единственият целесъобразен вариант за грижа за децата, особено за децата с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи, е да се удължи срока за функционирането на ДМСГД в гр. Варна и в гр. Плевен до 31 декември 2027 г.

Останалите промени са свързани с отлагане на влизането в сила на новите стандарти за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности по чл. 45 от Закона за социалните услуги. Основният мотив за това е наличието в общините на сериозни по размери преходни остатъци по функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, което води до необективна оценка за нивото на разходите в отделните услуги и до невъзможност за определяне на реалните средства за издръжка на услугите. Освен това, предстоят промени в Наредбата за качеството на социалните услуги, които касаят и изискванията за минимален брой на потребителите. Предвид настоящия етап от годината и нуждата от технологично време както за общините, така и за Агенцията за социално подпомагане, за да се трансформират съгласно Закона за социалните услуги всички съществуващи стари форми на социални услуги (без домовете за лица с увреждания), не е реалистично да се очаква, че оставащият период до 31 декември 2025 г. ще бъде достатъчен за постигане на тази цел. Ако не се отложи влизането в сила на стандартите, ще се наложи да се предвиди преходен период, в който да се прилагат два режима на финансиране – старите услуги по старите стандарти и новите услуги по новите.

• В Закона за местните данъци и такси С предложеното изменение в Закона за местни данъци и такси се предвижда когато до

31 януари 2026 г. общинските съвети не са одобрили план-сметката за 2026 г. и/или не 140

са приели съотвените актове, таксата за битови отпадъци за 2026 г. да се определя по реда, по който е определена за 2025 г.

Предвижда се до края на 2028 г. общините да предоставят в края на всяко шестмесечие в Министерството на финансите информация за отчетения напредък по приемане на актовете за размера на таксата.

• В Закона за хазарта Предвижданото увеличение на дължимите от организаторите на хазартни игри такси е насочено към генериране на допълнителни приходи в държавния бюджет и осигуряване по този начин на допълнителни средства за социални и икономически разходи, което е от засилен обществен интерес.

• В Закона за корпоративното подоходно облагане Предлага се въвеждане на постоянно действащо равнопоставено третиране на доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на пазар за растеж, с доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар чрез допълнение в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

През 2020 г. Министерството на финансите предложи пилотен режим, чрез който от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г. данъчното третиране на доходите от лихви по облигации и други дългови ценни книжа и доходите от разпореждане с финансови инструменти, търгувани на пазар за растеж (специална категория място за търговия, дефинирани в Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти) се изравнява с тези, търгувани на регулиран пазар.

На 30 септември 2025 г. Европейската комисия в рамките на Стратегията за спестовни и инвестиционни сметки препоръча на държавите членки въвеждане на преференциални данъчни режими с цел стимулиране на инвеститорите на дребно да участват на капиталовия пазар. Също така, при прегледите на България в рамките на процеса по присъединяване към Комитета за финансови пазари и Комитета за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към България бяха отправени препоръки за предприемане на мерки, които да подпомогнат достъпа до финансиране през пазара, включително разглеждане на възможността за удължаване на данъчното облекчение на пазара за растеж.

50 За периода 2021-2025 г. на българския пазар за растеж BEAM са осъществени успешно

19 първични публични предлагания. Съгласно публично достъпни данни на Българската фондова борса, през 2023 г. съотношението на сделките с акции на BEAM спрямо сделките с акции на регулиран пазар е 0,03, съответно 0,06 през 2024 г. В този смисъл, непродължаването на данъчните облекчения за пазарите за растеж не се очаква да доведе до значителни бюджетни приходи, а същевременно ефектът би бил негативен и ще подкопае усилията за развитието на пазара за растеж като алтернативен източник на финансиране за компании с ограничен достъп до банково кредитиране поради по- кратката си история.

50 BEAM (Bulgarian Enterprise Accelerator Market) е пазар на растеж за малки и средни предприятия.

Пазарът е организиран от Българска фондова борса АД (БФБ).

141

С оглед на горепосоченото, се предлага трансформиране на режима в постоянно действащ, считано от 1 януари 2026 г.

Също така във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), Реформа 5 „Електрическа мобилност“, Компонент 8 „Транспорт“ и по-конкретно Цел 178 от Решението за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (CID Annex), се предлагат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, предоставящи възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили, а именно годишна данъчна амортизационна норма, не по- висока от 50 на сто.

Предлага се въвеждане на данъчно облекчение за извършване на научноизследовятелска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив. Мярката е изготвена с цел стимулиране на компаниите да инвестират повече в иновации и нови технологии, което се очаква да доведе до повишаване на конкурентоспособността на бизнеса и до ускоряване на трансфера на знания към реалната икономика. Подобни мерки подпомагат създаването на висококвалифицирани работни места и насърчават предприемаческата активност, което в дългосрочен план води до по-висока производителност, устойчив икономически растеж и подобряване на международната позиция и престиж на страната.

• В Закона за данъците върху доходите на физическите лица Във връзка с предложената промяна в ЗКПО по отношение на пазара за растеж са предложени съответните релевантни промени и в ЗДДФЛ.

• В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Предлага се въвеждане на задължение при превозите на стоки с висок фискален риск с превозни средства с товароносимост над 3,5 тона да се предават данни, позволяващи наблюдението на движението на превозното средство. Мярката ще способства за по- ефективен фискален контрол върху движението на стоките на територията на страната и има за цел да осигури в максимална степен плащането в бюджета на дължимите данъци при доставките на стоки. Анализът на риска от загуби на бюджета при търговията със стоки показва, че въпреки контролните действия от страна на НАП са налице относително високи потенциални щети. Това се дължи основно на наличието на значителни стокови потоци, които не са документирани коректно в количествено и/или стойностно изражение, т.е. документират се по-малки количества и/или се занижават цени. С въвеждането на мярката допълнително ще се ограничат възможностите за злоупотреби, водещи до неправомерни данъчни предимства на пазара и загуби за бюджета, изразяващи се в продажби на по-ниски цени, отчитане на нереални разходи, неправомерно приспадане на ДДС и укриване на данъци.

• В Закона за радиото и телевизията Предложените промени са във връзка с удължаването на срока за финансиране на Съвета за електронни медии, както и за финансиране на дейности със средства от държавния бюджет на Българската национална телевизия и Българското национално радио, при запазване на досегашния модел на финансиране.

142

• В Закона за движението по пътищата С предложението се създава нормативна възможност разходите за отговорния служител, който подпомага кмета на общината в изпълнението на дейностите по организиране, координиране и контролиране на изпълнението на държавната политика по безопасност на движението по пътищата на общинско ниво, дейностите по планирането и докладването на изпълнението на мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата в общината, възложени като отговорност на кметовете на общините, както и осъществяването на информационно-превантивна дейност по безопасност на движението по пътищата, обследване на състоянието на общинската пътна и улична мрежа и документиране на пространствени данни по указания на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да се финансират като делегирана от държавата дейност.

• В Закона за културното наследство В страната 112 от общинските музеи се финансират по стандарти, като делегирани от държавата дейности с натурални и стойностни показатели, а останалите 49 общински музея се финансират от общинските бюджети като местни дейности. Това обстоятелство ги поставя в изключително неравнопоставено положение спрямо останалите музеи. В тях също се опазва, изучава и представя пред публика материалното културно наследство на страната ни, което е безценно. С предложените промени се създава нормативна възможност по предложение на министъра на културата ежегодно да се предвиждат средства за допълнително целево подпомагане на общинските музеи от държавния бюджет въз основа на стандарти за делегирана от държавата дейност. За включване във финансирането по стандарти за делегирана от държавата дейност, общинският музей следва да е осъществявал дейност през последните 5 години по реда на този закон и да е бил финансиран като местна дейност най-малко 5 години.

• В Закона за съдебната власт Съгласно действащата разпоредба на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт основното „месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“ (НСИ). Разпоредбата не конкретизира периода, който следва да послужи за база за определяне на тези възнаграждения. Това се извършва един път в годината, тъй като в предложения от Министерския съвет вариант на бюджет на съдебната власт се осигуряват средства за еднократно индексиране на трудовите възнаграждения с определен процент на база получаваните възнаграждения от предходната година.

Данните на НСИ относно заплатите в бюджетната сфера обаче се публикуват за всяко тримесечие. Автоматичното актуализиране на възнагражденията за най-ниската длъжност (младшите магистрати) би довело до непредвидена необходимост от увеличаване на бюджетните разходи в хода на годината. Тъй като принципът в публичния сектор е актуализацията да се случва един път в годината на база постигнатото възнаграждение през предходната година, се предлага при определяне възнагражденията за младшите магистрати да се съобразява размерът на заплатата на заетите лица в бюджетната сфера на база предходната година.

Също така, в някои случаи данните на НСИ могат да сочат размер, по-голям от този, заложен като индексация по бюджета на съдебната власт, при което възнаграждението на младши магистратите би надвишавало това на следващите нива, поради което следва 143

като горна граница на тяхното възнаграждение да се предвиди 90% от възнаграждението на магистратите в районен съд или районна прокуратура.

• В преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Националната служба за охрана се предлага за 2026 г. да не се прилагат съответните разпоредби относно обвързването със средната работна заплата на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение/основната месечна заплата, като за 2026 г. се предлага да бъде запазена базата от 2025 г., индексирана с 10%.

Прилагането на автоматичните механизми по отношение на определянето на възнагражденията в някои сектори от бюджетната сфера и тяхната обвързаност със средната работна заплатаоказа значителен натиск върху държавния бюджет и задълбочи диспропорциите в заплащането в публичния сектор.

144

Приложения