§ 37 Изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

§ 37. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр.

46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от

2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 145

г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 36 и 70 от 2024 г., бр. 82 от 2024 г., бр. 26, 49, 54, 63 и 65 от 2025 г. и бр. 16, 17, 30 и 51 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 182а:

а) в заглавието след думите „сключен договор“ се поставя запетая и се добавя „влязло в сила съдебно решение“.

б) в алинея 1:

аа) в изречение първо след думите „Разпоредителите с бюджет“ думите „както и“ се заличават, след думите „Закона за обществените поръчки“ се добавя „както и лицата, представляващи публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия“, а думите „10 000 лв.“ се заменят с „5 000 евро“.

бб) създава се изречение второ:

„Уведомяване се извършва и за всеки договор на стойност под 5 000 евро, когато с едно и също лице са сключени няколко договора, които не са прекратени и общата им стойност е равна на или надвишава 5 000 евро.“

в) алинея 4 се изменя така:

„(4) Разпоредителите с бюджет по ал. 1 уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и при наличие на влязло в сила съдебно решение или предявен изпълнителен лист, въз основа на което следва да платят сума на стойност, равна на или надвишаваща 500 евро, на лице, различно от разпоредител с бюджет.“

г) в ал. 6 след думата „получаването“ се добавя „на влязло в сила съдебно решение или“.“

2. В чл. 182б:

а) в заглавието след думите „платежен документ“ се поставя запетая и се добавя „влязло в сила съдебно решение“.

б) в ал. 1 думите „на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., при липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки“ се заменят с „по първичен платежен документ на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 евро“;

в) ал. 2 се изменя така:

„(2) Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума е на стойност под 5 000 евро, съответно под 500 евро по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист, но не по-малко от 50 евро, когато представлява част от парична престация по договор или по първичен платежен документ, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 евро или е част от дължима сума по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист на стойност, равна на или надвишаваща 500 евро. Уведомление се изпраща и за суми на стойност под 50 евро, когато върху вземането е наложен запор от страна на Националната агенция за приходите или Агенция „Митници“ и предстоящото плащане е след датата на налагане на запора.“ 146

г) в ал. 5 думите „по реда на чл. 182а, ал. 5“ се заменят с „и при условие, че по уведомлението няма получено потвърждение за плащане от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.“

3. В чл. 182в, ал. 1 думите „100 лева“ се заменят с „50 евро“.

4. В чл. 182г се създават т. 6, 7 и 8:

„6. договори и плащания, извършвани на борсов пазар, чиято дейност е уредена в националното законодателство или произтича от норми на международното право;

7. договори и плащания към лица без национален идентификатор;

8. договори, сключени с банки или други доставчици на платежни услуги, и плащанията по тях.“

5. В чл. 202 се създава ал. 8:

„(8) Запорът върху вземания на длъжника по чл. 215, ал. 2 се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото лице и на банките и другите доставчици на платежни услуги, в които е открита платежната сметка на третото лице. Запорът се смята за наложен по правилата на ал. 3.“

6. В чл. 204 се правят следните допълнения:

а) В заглавието след думите „Запор върху“ се добавя „налични“.

б) В текста след думите „чл. 215, ал. 2 върху“ се добавя „налични“.

7. Създава се чл. 204а:

„Запор върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице Чл. 204а. Налагането на запор върху парични средства от продажби на стоки или услуги, постъпващи в брой в обект на длъжника, се извършва чрез връчване на запорно съобщение на длъжника. Запорът се смята наложен от деня и часа на получаване на запорното съобщение.“

8. В чл. 206, ал. 2 в изречение първо след думата „длъжника“ се добавя „нито да се разпорежда с тях“.

9. В чл. 211, ал. 1 се изменя така:

„(1) Който изплати на длъжника вземания, предаде му вещи или се разпореди с тях, въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. Солидарна отговорност се носи и ако третото лице не изпълни нареждането на публичния изпълнител по чл. 230, ал. 4.“

10. В чл. 215, ал. 2:

а) в изречение първо след думата „каси“ се поставя запетая и се добавя „депозитни касети“.

147

б) създава се изречение второ:

„За вземане на длъжника се смятат и сумите, постъпващи от търговска, професионална и всяка друга стопанска дейност на длъжника по платежна сметка на трето лице в банка или друг доставчик на платежни услуги, когато публичният изпълнител разполага с доказателства за това.“.

11. Създава се чл. 229а:

„Разрешение за неотложни плащания при запор върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице Чл. 229а. (1) Публичният изпълнител с разпореждане до длъжника може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите за съответния ден средства в брой в обекта на длъжника да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат правилата на чл. 229, ал. 2-4 и ал. 6.“

12. Създава се чл. 230а:

„Изпълнение върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице Чл. 230а. След налагане на запора длъжникът внася по сметката на публичния изпълнител постъпилите за съответния ден парични средства в брой в обекта. Сумата за деня се внася най-късно в 7-дневен срок от постъпването ѝ в обекта.“

13. Чл. 278е се изменя така:

„Чл. 278е. Лице, което не изпълни задължение по чл. 182а, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 500 до 2 500 евро.“

14. Чл. 278ж се изменя така:

„Чл. 278ж. Лице по чл. 182а, което не изпълни задължение по чл. 182б, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 500 до 2 500 евро.“

15. Чл. 278з се изменя така:

„Чл. 278з. Лице по чл. 182а, което извърши плащане по договор, първичен платежен документ, по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист, без да са налице условията на чл. 182в, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 2 000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 2

000 до 4 000 евро.“