Раздел · Доклад

Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 година

ДОКЛАД ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2025 ГОДИНА Септември, 2026 г.

СЪДЪРЖАНИЕ I. АНАЛИЗ НА ОСНОВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ И ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА ИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА ПРЕЗ 2025 г.

...................................................................................................................................................................... 5

1. Макроикономическо развитие в България през 2025 г. ................................................................... 5

1.1 Брутен вътрешен продукт.......................................................................................................... 5

1.2 Пазар на труда ............................................................................................................................ 5

1.3 Инфлация .................................................................................................................................... 6

1.4 Външен сектор............................................................................................................................ 7

1.5 Паричен сектор ........................................................................................................................... 9

2. Съпоставка на отчетните данни с допусканията и параметрите, заложени в макроикономическата прогноза по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. ......................................................................................... 10

3. Оценка на въздействието на разходите и доходите в бюджетния сектор върху развитието на националната икономика ..................................................................................................................... 12 ІІ. ФИСКАЛНИ РАЗВИТИЯ ПРЕЗ 2025 г................................................................................................ 13

1. Бюджетна рамка и фискални развития.............................................................................................. 13

2. Съответствие на основните фискални параметри по КФП и параметрите за сектор „Държавно управление“ за 2025 г. с изискванията на фискалните правила в Закона за публичните финанси .................................................................................................................................................................... 22

3. Изпълнение на основните дискреционни мерки за 2025 г. ............................................................. 25

4. Промени в данъчното законодателство за 2025 г. ............................................................................ 29

5. Инвестиционна политика ..................................................................................................................... 36

6. Програми за компенсиране на разходите на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия и на операторите на електрическата и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи ..... 39

7. Информация за разходите за хуманитарна помощ, както и за справяне с последствията във връзка с военните действия в Украйна.............................................................................................. 40 ІIІ. ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА 2025 Г.42

1. Мерки на НАП и АМ за повишаване на събираемостта на приходите .............................. 47

2. Изпълнение на приходите по консолидираната фискална програма .................................. 71

2.1 Корпоративни данъци .............................................................................................................. 72

2.2 Данъци върху доходите на физическите лица....................................................................... 74

2.3 Приходи от осигурителни вноски........................................................................................... 77

2.4 Данък върху добавената стойност .......................................................................................... 77

2.5 Акцизи ....................................................................................................................................... 80

2.6 Мита........................................................................................................................................... 84

2.7 Данък върху застрахователните премии ................................................................................ 85

2.8 Други данъци ............................................................................................................................ 85

2.9 Неданъчни приходи ................................................................................................................. 86

2.10 Помощи и дарения ................................................................................................................ 91

3. Изпълнение на разходите по икономически елементи по консолидираната фискална програма за 2025 г. ....................................................................................................................... 92

3.1 Текущи нелихвени разходи ..................................................................................................... 93

3.2 Капиталови разходи ................................................................................................................. 99

3.3 Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина ............................................. 103

3.4 Лихвени разходи..................................................................................................................... 103

3.5 Вноска на Република България в общия бюджет на ЕС..................................................... 104

4. Изпълнение на разходите по функции по консолидираната фискална програма за 2025 г.108

4.1 Общи държавни служби ........................................................................................................ 108

4.2 Отбрана и сигурност .............................................................................................................. 115

4.3 Образование ............................................................................................................................ 122

4.4 Здравеопазване ....................................................................................................................... 125

4.5 Социално осигуряване, подпомагане и грижи .................................................................... 127

4.6 Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда 133

4.7 Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело....................................................... 138

4.8 Икономически дейности и услуги ........................................................................................ 142

4.9 Разходи, некласифицирани в другите функции .................................................................. 153

5. Изпълнение на показателите в частта на финансирането по консолидираната фискална програма за 2025 г. ..................................................................................................................... 154

5.1. Външно финансиране ............................................................................................................ 154

5.2. Вътрешно финансиране ......................................................................................................... 155

5.3. Приватизация.......................................................................................................................... 164

6. Средства, акумулирани по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система................................................................................................. 164 IV. ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ, БЮДЖЕТИ НА ОБЩИНИТЕ, НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ И БЮДЖЕТИ ПО ЧЛ. 13, АЛ. 3 и АЛ. 4 ОТ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ............................................................................................................................................. 166

1. Държавен бюджет ................................................................................................................................. 166

1.1 Бюджет на Народното събрание ........................................................................................... 168

1.2 Бюджет на съдебната власт ................................................................................................... 169

2. Бюджети на общините ......................................................................................................................... 169

3. Бюджети на социалноосигурителните фондове .............................................................................. 175

3.1 Бюджет на държавното обществено осигуряване............................................................... 175

3.2 Бюджет на Учителски пенсионен фонд ............................................................................... 176

3.3 Бюджет на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” ..................... 177

3.4 Бюджет на Националната здравноосигурителна каса ........................................................ 177

4. Бюджети по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси и бюджет на Селскостопанска академия ................................................................................................................................................. 178

4.1 Държавни висши училища .................................................................................................... 178

4.2 Българска академия на науките ............................................................................................ 179

4.3 Селскостопанска академия .................................................................................................... 180

4.4 Българско национално радио ................................................................................................ 180

4.5 Българска национална телевизия.......................................................................................... 181

4.6 Българска телеграфна агенция .............................................................................................. 183

5. Сметки за средствата от Европейския съюз на бюджетни организации ................................... 183

5.1 Сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд .................................. 183

5.2 Сметки за средствата от Европейския съюз, администрирани от Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие” ............................................................................................. 187

5.3 Сметки за средствата от ЕС на общините............................................................................ 191

6. Бюджети по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси ........................................................ 191

6.1 Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда .................... 191

6.2 Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС)............................................. 192

6.3 Държавно предприятие „Научно-производствен център“ ................................................. 192

6.4 Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” .................................. 193 ЗАКЛЮЧЕНИЕ ........................................................................................................................................... 194 2

Използвани съкращения АМ – Агенция „Митници” АПИ –Агенция „Пътна инфраструктура” БВП – брутен вътрешен продукт БДЖ – Български държавни железници БНБ – Българска народна банка БФП – безвъзмездна финансова помощ ВОП – вътреобщностни придобивания ДАНС – Държавна агенция „Национална сигурност” ДБ – държавен бюджет ДВ – Държавен вестник ДВУ – държавни висши училища ДДС – данък върху добавената стойност ДИЗ – държавни инвестиционни заеми ДМА – дълготрайни материални активи ДМП – други международни програми ДОО – държавно обществено осигуряване ДФЗ – Държавен фонд „Земеделие” ЕК – Европейска комисия ЕО – Европейска общност ЕС – Европейски съюз ЕСС – Европейска система от национални и регионални сметки на Общността ЕИП – Европейско икономическо пространство ЗАДС – Закон за акцизите и данъчните складове ЗДБРБ – Закон за държавния бюджет на Република България ЗДДС – Закон за данък върху добавената стойност ЗДДФЛ – Закон за данъците върху доходите на физическите лица ЗИД – Закон за изменение и допълнение ЗКПО – Закон за корпоративното подоходно облагане ЗМДТ – Закон за местните данъци и такси ИСПА – Инструмент на структурните политики за присъединяване ИА – Изпълнителна агенция ИПП – Инструмент за предприсъединителна помощ КСО – Кодекс за социално осигуряване КФП – консолидирана фискална програма МБВР – Международна банка за възстановяване и развитие МВР – Министерство на вътрешните работи МВнР – Министерство на външните работи МВФ – Международен валутен фонд МЕ – Министерство на енергетиката МЗ – Министерство на здравеопазването МЗХ – Министерство на земеделието и храните МИИ – Министерство на икономиката и индустрията МК – Министерство на културата МО – Министерство на отбраната МОН – Министерство на образованието и науката МОСВ – Министерство на околната среда и водите МП – Министерство на правосъдието МПС – Моторни превозни средства МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството 3

МС – Министерски съвет МТС – Министерство на транспорта и съобщенията МТСП – Министерство на труда и социалната политика МФ – Министерство на финансите ММС – Министерство на младежта и спорта НАП – Национална агенция за приходите н. д. – невключени другаде НФМ – Норвежки финансов механизъм ОП – Оперативна програма ПЗР – преходни и заключителни разпоредби ПО – приоритетна ос ПРБ – първостепенни разпоредители с бюджет пр. п. – процентни пункта ПТСВГ – Програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС ПУДООС – Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда ПМС – Постановление на Министерския съвет СКФ – Структурни фондове и Кохезионен фонд СНС – Система за национални сметки СП – Сметна палата УПФ – Учителски пенсионен фонд ФГВРС – Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” ФМ на ЕИП – Финансов механизъм на Европейско икономическо пространство ХИПЦ – хармонизиран индекс на потребителските цени ЦБ – централен бюджет 4

I. АНАЛИЗ НА ОСНОВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ И ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА ИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА ПРЕЗ 2025 г.

1. Макроикономическо развитие в България през 2025 г.

1.1 Брутен вътрешен продукт През 2025 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България се забави до 3,1 % спрямо 3,4 % през 2024 г. Основен фактор за това бе влошаването на външнотърговското салдо, както и отрицателният принос на изменението на запасите. В същото време вътрешното търсене отбеляза съществено нарастване. В номинално изражение БВП бе 226 912,0 млн. лв., което представлява растеж от 10,7 %.

Потреблението на домакинствата се увеличи със 7,8 %, подкрепено от растеж на реалния разполагаем доход и на кредитите отпуснати на домакинствата. При публичното потребление растежът достигна 7,0 %, като съществен принос имаше нарастването на компенсацията на наетите. Увеличението на инвестициите в основен капитал се ускори до 11,4 % с принос от публичните капиталови разходи 8 пр.п., и от частните инвестиции 3,5 пр. п. Частните инвестиции нараснаха подкрепени от растеж на фирмените и жилищните кредити, както и на печалбите на фирмите (измерени чрез брутния опериращ излишък). При публичните инвестиции ефект оказаха разходите за отбрана и изпълнението на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Износът на стоки и услуги спадна с 2,1 % поради временни ограничения в производството и износа на водещи компании. В същото време силното нарастване на потреблението и доставката на военна техника увеличиха вноса на стоки и услуги с 5,9 %. В резултат нетният износ имаше отрицателен принос към растежа на БВП през годината.

Реален растеж и принос на отделните компоненти по елементи на крайното използване ПОКАЗАТЕЛ Реален Принос в Реален Принос в % от БВП растеж растежа растеж растежа (текущи цени) ( %) (п.п.) ( %) (п.п.) Източник: НСИ, МФ От страна на предлагането брутната добавена стойност се повиши с 2,6 %, като бе отчетен спад в индустрията и забавяне на растежа в услугите.

1.2 Пазар на труда През 2025 г. броят на заетите в българската икономика продължи да следва тенденцията на увеличение, наблюдавана от 2022 г. насам, като темпът на растеж на заетостта през последната година съществено се повиши. Ако през периода 2022-2024 г.

броят на заетите се увеличаваше с 1,1 % всяка година, то през 2025 г. годишният растеж на заетостта практически се удвои до 2,2 %. Средногодишният брой на заетите в българската 5

Крайно потребление Инвестиции в основен капитал Изменение на запасите Износ на стоки и услуги Внос на стоки и услуги БВП · 4,6 1,5 1,8 3,9 3,4 · 3,5 0,3 0,8 1,1 -2,3 3,4 · 7,6 11,4 -2,1 5,9 3,1 · 5,9 2,1 -0,5 -1,2 -3,2 3,1 · 77,1 18,3 2,1 56,4 53,9 100 · 79,3 20,1 1,6 50,7 51,8 100

2024 г.

2025 · г. · 2024 г. · 2025г.

икономика достигна 3 595,5 хиляди души. Секторите с основен принос за увеличаването на броя на работните места в икономиката бяха „Строителство“ и „Услуги“, където заетостта се увеличи съответно с 5,5 % и 3,9 % спрямо предходната година. В същото време продължи спадът на броя на заетите в промишления и аграрния сектор.

Коефициентът на икономическа активност на населението между 15 и 64 г. достигна 73,5 % през 2025 г. и намаля с 0,5 пр. п. спрямо предходната година. Коефициентът на заетост на същата възрастова група бе 70,9 % и се задържа на същата стойност на показателя от 2024 година. Коефициентът на безработица бе 3,5 % (намаление с 0,7 пр. п. спрямо 2024 г.). През

2025 г. показателят регистрира най-ниските стойности за цялата история на провеждане на Наблюдението на работната сила.

През 2025 г. растежът на компенсацията на един нает се забави до 10,4 % при 14,1 % през 2024 г. Показателят все още остава висок, движен основно от повишението на минималната работна заплата, според механизма за актуализирането ѝ в Кодекса на труда, както и поради по-високите разходи за заплати в бюджетния сектор. Най-голямо повишение на компенсациите на един нает се наблюдаваше в сектор индустрия (21,1 %), докато растежът в сектор услуги остана по-нисък (6,9 %). Данните за средната работна заплата показват, че през 2025 г. нейният ръст в обществения сектор (12,0 %) леко е надвишил този в частния сектор (11,4 %). Общо за икономиката, средната работна заплата се повиши с 11,6 % в номинално изражение, като реалният ръст на показателя се забави до 7,7 % (дефлиран с ХИПЦ). През 2025 г. реалният растеж на производителността на труда се повиши до 0,9 %.

Продължаващото забавяне на темпа на нарастване на доходите допринесе за забавяне на нарастването на номиналните разходи за труд на единица продукция, които през 2025 г. се повишиха с 9,4 % в сравнение с 11,5 % през 2024 г.

1.3 Инфлация Средногодишната инфлация за 2025 г. беше 3,5 % според ХИПЦ. Годишният темп на инфлация отчете известно ускорение през годината, но се забави също до 3,5 % към декември. Всички основни компоненти на индекса имаха положителен принос, като водещ бе този на храните, следвани от услугите. Факторите за това бяха преобладаващо вътрешни, а сред тях могат да се посочат връщането на стандартната ставка на ДДС за хляба и ресторантьорските услуги от началото на годината, както и повишението на акциза за тютюневите изделия от януари и май. В същото време бе наблюдавано и нарастване на потреблението на домакинствата и повишение на разходите за труд в икономиката. Базисната 1 инфлация беше 2,5 % на годишна база в края на 2025 г.

При храните бе отчетено поскъпване средно с 6,0 % към декември 2025 г. и имаха водещ принос за инфлацията в края на годината – в по-голяма степен преработените, и в по- малка - непреработените хранителни продукти. Влияние в тази група имаше по линия на връщането на стандартната ставка на ДДС за хляба и брашното от началото на годината. В същото време, през януари и февруари бе наблюдавано двуцифрено повишение на цените на производител, което бе резултат както от нарасналите производствени разходи във връзка с поскъпването на енергийните и селскостопанските суровини, а също и нарастването на разходите за труд в икономиката. От своя страна прехвърлянето на по-високите производствени разходи към крайните цени на потребител става по-лесно в условията на силно вътрешно търсене.

1 Базисната инфлация включва услуги и неенергийни промишлени стоки.

ХИПЦ по основни компоненти (изменение в % по месеци на годишна база) Източник: Евростат При услугите първоначално бе наблюдавано ускорение в годишния темп на поскъпване във връзка с връщането на стандартната ставка на ДДС за ресторантьорските услуги. Инфлацията при общественото хранене се ускори до 12,0 % на годишна база към декември, при ръст в цените от 7,2 % в края на 2024 г. От друга страна таксата за леглоден за болнично лечение, която заплащат ЗЗОЛ, беше понижена с 82,8 % през април от 5,80 лв. на

1 лв. с цел намаляване на тежестта на разходите за здравеопазване на домакинствата. Това от своя страна изигра основна роля за наблюдаваното забавяне в темпа на поскъпване на услугите в началото на второто тримесечие на годината.

Енергийните стоки имаха положителен принос поради повишението на административните цени на електрическа и топлинна енергия през юли, което не бе компенсирано от поевтиняването на транспортните горива във връзка с низходящата тенденция при цените на суровия петрол.

При алкохола и цигарите също бе отчетено съществено поскъпване в края на 2025 г.

Акцизните ставки за тютюневите изделия бяха повишени на два пъти през годината – съответно през януари и май и също имаха принос за наблюдаваното развитие в групата, като влиянието на административната корекция се оценява на 0,21 пр.п. към годишния темп на инфлация през декември 2025 г.

Стоките и услугите с административно регулирани цени отчетоха средно 2 поевтиняване с 0,5 % на годишна база към декември 2025 г., при средно поскъпване от 3,2 % за същия период на 2024 г. Таксата за леглоден за болнично лечение имаше основен отрицателен принос (-0,90 пр. п.). В същото време по-съществени повишения в цените бяха отчетени при събиране и изхвърляне на битови отпадъци – с 20,7 %, електроенергия – 11,3 %, пътни такси – 11,9 %, канализационни услуги – с 5,8 %, топлинна енергия – с 5,7 %, висше образование – 4,2 %, водоснабдяване – 2,2 %. Във връзка с динамиката в международните цени на природния газ за Европа, услугата по централно газоснабдяване поскъпваше през първите три месеца на годината, след което цената ѝ следваше низходяща тенденция и към декември отчете поевтиняване от 4,9 % на годишна база.

1.4 Външен сектор През 2025 г. по текущата и капиталовата сметка бе отчетен дефицит в размер на 3,8 млрд. евро (3,3 % от БВП) при излишък от 1,2 млрд. евро през 2024 година.

Дефицитът по текущата сметка нарасна с 5,2 пр. п. до 5,7 % от БВП. Износът на стоки намаля с 3,0 %, докато вносът нарасна с 6,0 %. Това определи и увеличението на търговския дефицит с 3,2 пр. п. спрямо предходната година до 8,0 % от БВП. Понижението на износа в 2 Индексът на контролираните цени се изчислява чрез претегляне на съответните елементарни агрегати.

Месеци · на 2025 · г.

I · II · III · IV · V · VI · VII · VIII · IX · X · XI · XII

Общ ХИПЦ · 3,8 · 3,9 · 4,0 · 2,8 · 2,9 · 3,1 · 3,4 · 3,5 · 4,0 · 3,8 · 3,7 · 3,5

Храни и безалк. напитки · 4,6 · 4,6 · 5,5 · 5,9 · 6,7 · 7,4 · 7,5 · 6,7 · 6,2 · 6,3 · 5,4 · 6,0

Алкохол и цигари · 6,7 · 7,0 · 6,7 · 6,0 · 5,6 · 6,4 · 7,2 · 7,1 · 7,3 · 7,4 · 6,8 · 7,3

Неен. промишлени стоки · -0,1 · 0,4 · 0,5 · 1,0 · 0,9 · 1,0 · 1,0 · 1,1 · 1,6 · 1,1 · 1,5 · 1,0

Енергийни стоки · 1,8 · 1,7 · 0,9 · -1,8 · -2,7 · -1,4 · 0,2 · 0,2 · 1,6 · 1,7 · 2,6 · 1,8

Услуги · 7,4 · 7,3 · 7,1 · 3,6 · 3,6 · 3,2 · 3,4 · 4,1 · 5,2 · 4,7 · 4,5 · 4,0

Базисна инфлация · 3,7 · 3,9 · 3,8 · 2,3 · 2,3 · 2,1 · 2,2 · 2,6 · 3,4 · 3,0 · 3,0 · 2,5

количествено отношение бе определено от по-слабото външно търсене, основно в страните членки на ЕС, както и от временни ограничения в производството и износа на водещи компании. Динамиката при износа бе движена от номиналния спад на търговията с нефт и рафинирани нефтопродукти (спад с 47,4 %), благородни и цветни метали (14,6 %), живи животни (различни от риба) (76,0 %) и електрически машини, апарати и устройства (н. д.) части за тях (3,4 %). Спадът на цените основно при енергийните стоки се изрази във формиране на леко положителни условия на търговия (превишение на дефлатора на износа спрямо този на вноса). По отношение на географската структура, номиналният спад на износа към ЕС достигна 3,8 % и бе формиран от понижение на износа към по-старите страни членки на съюза. Съществен принос за спада на износа имаше търговията с Германия (спад от 6,8 %), Италия (5,8 %), Хърватия (37,0 %) и Албания (50,4 %).

Динамика на износа на стоки (FOB) Източник: Изчисления на МФ по данни на БНБ Номиналният растеж на вноса бе определен както от нарастване на количествата, така и от повишение на цените. Увеличение бе отчетено при вноса на газ, промишлен и природен (ръст от 118,0 %), електрически машини, апарати и устройства (н.д.), части за тях (15,0 %), плавателни съдове, локомотиви, мотриси и вагони, въздухоплавателни и космически средства (81,1 %). В резултат на временното прекъсване на дейността на някои от най- големите предприятия в страната бе отчетен спад на вноса на нефт и рафинирани нефтопродукти (спад с 31,6 %) и на метални руди и метални отпадъци (12,9 %). Вносът от страни членки на ЕС нарасна с 4,6 %, а този от страни извън ЕС - с 6,8 %.

Динамика на вноса на стоки (CIF) Източник: Изчисления на МФ по данни на БНБ Излишъкът при услугите достигна 7,0 % от БВП през 2025 г., при излишък 7,8 % от БВП предходната година. Нарастване бе отбелязано при износа на услуги, свързани с 8

2024 · · 2025

Показатели · растеж % · дял % · растеж % · дял %

Потребителски стоки · -9,6 · 20,9 · 5,7 · 22,7

Суровини и материали · -0,1 · 39,6 · -3,5 · 39,4

Инвестиционни стоки · 2,7 · 28,8 · -0,5 · 29,6

Енергийни стоки · 13,5 · 10,7 · -24,3 · 8,3

Износ към Европейския съюз · 1,5 · 66,1 · -3,8 · 65,5

Износ към страни извън ЕС · -3,3 · 35,4 · -1,4 · 36,0

2024 · · 2025

Показатели · растеж % · дял % · растеж % · дял %

Потребителски стоки · 4,1 · 24,5 · 8,0 · 25,0

Суровини и материали · 1,8 · 33,5 · 2,6 · 32,5

Инвестиционни стоки · -5,2 · 27,8 · 10,1 · 29,0

Енергийни стоки · 21,3 · 14,2 · 0,7 · 13,5

Внос от Европейския съюз · -1,6 · 46,3 · 4,6 · 45,8

Внос от страни извън ЕС · 6,4 · 53,7 · 6,8 · 54,2

посещенията на чужденци в страната (с 6,8 %), информационни технологии и далекосъобщения (4,5 %) и транспорт (5,2 %), което доведе до общо повишение на износа на услуги с 3,6 %. Растежът на вноса на услуги изпревари този на износа и достигна 7,9 %.

Значително повишение бе отчетено при вноса на транспортни услуги (с 12,0 %), пътувания на български граждани в чужбина (10,0 %) и технически услуги, услуги, свързани с търговията и други бизнес услуги (36,3 %). Дефицитът по първичния доход се увеличи до 5,9 % от БВП през 2025 г., при 4,5 % година по-рано. Причината бе повишението на изплатения доход от преки инвестиции към нерезиденти. Излишъкът по вторичния доход достигна 1,1 % от БВП.

През 2025 г. по финансовата сметка бяха отчетени нетни входящи потоци в размер на близо 3,9 млрд. евро, което се отрази в значителното повишение на пасивите с 85,5 %.

Годишните входящи потоци по преките чуждестранни инвестиции се увеличиха с 51,3 % и достигнаха 3,7 % от БВП. Общата динамика на пасивите бе повлияна и от новоемитирания през май и юли външен дълг на сектор „Държавно управление“.

Брутният външен дълг възлезе на 58,6 млрд. евро (50,5 % от БВП) към декември

2025 г., което представлява номинално нарастване от 15,7 % спрямо предходната година. За увеличението допринесоха сектор „Държавно управление“, както и банковият сектор.

Външните задължения на сектор „Държавно управление“ се увеличиха с 2,8 пр. п., достигайки 15,1 % от БВП. Външният дълг на банковия сектор достигна 9,3% от БВП.

1.5 Паричен сектор Основната цел на паричната политика в България е поддържане на ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица. Постигането на тази цел се осъществява чрез режим на паричен съвет с фиксиран валутен курс на националната валута към еврото.

Към края на декември 2025 г. пазарната стойност на брутните международни валутни резерви възлезе на 40,1 млрд. евро, отчитайки спад на годишна база с 4,7 %. Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет динамиката на международните валутни резерви съответства на промяната на балансовата стойност на пасивите на управление „Емисионно“ на Българска народна банка. Основен принос за свиването на валутните резерви имаха банкнотите и монетите в обращение, чието значително понижение през последното тримесечие на годината може да се свърже с внасянето на кешови наличности от страна на бизнеса и домакинствата с цел безплатно и автоматично превалутиране на 1 януари

2026 г. с влизането на България в еврозоната.

В края на 2025 г. годишният растеж на паричното предлагане възлезе на 6,6 % при 8,7 % в края на 2024 г.

През 2025 г. банковата система запази стабилност и продължи да функционира при високи нива на ликвидност и капиталова адекватност. Печалбата на банковата система беше с 1,2 % по-малко в сравнение с реализираната през 2024 г., и възлезе на 3,6 млрд. лева.

Свиването се дължеше на по-голямото увеличение на разходите (административни и разходи за обезценки) спрямо нарастването на приходите, въпреки ускоряването на нетните приходи от такси и комисионни. По-ниският размер на реализирания финансов резултат на банковата система допринесе за влошаване на показателите за доходност на системата.

Търсенето на кредит от частния сектор продължи да се засилва през 2025 г. и увеличението му възлезе на 15,4 % на годишна база при 14,7 % в края на 2024 г. Водеща роля за това имаха кредитите за домакинства, чийто темп на растеж достигна 21,1 % спрямо 20,8 % в края на декември 2024 г. Жилищните кредити, подкрепени от ниските лихвени проценти, ръста на доходите и не на последно място от стабилния двуцифрен ръст на цените на жилищата (15,4 % през третото тримесечие), нараснаха на годишна база с 28,2 % и отчетоха 9

леко забавяне спрямо 29,1 % в края на 2024 г. Потребителските кредити се ускориха леко през 2025 г. с ръст от 13,3 %, при 11,9 % в края на предходната година. За динамиката на двата типа кредити допринесе и изчерпването на базовия ефект от извършената през декември 2024 г. прекласификация на част от потребителските кредити в жилищни.

В края на 2025 г. кредитите за нефинансови предприятия запазиха темпа си на растеж от края на предходната година от 10,1 %. При тях ръстът се дължеше изцяло на редовните кредити, които се ускориха в края на годината до 13,5 % при 3,9 % година по-рано.

Корпоративният овърдрафт, който имаше водеща роля през 2024 г., се забави значително от 21,0 % ръст в края на 2024 г. до 9,5 % в края на 2025 г.

Представената съпоставка на отчетните данни за 2025 г. е спрямо 3 макроикономическата прогноза , с която бе приет ЗДБРБ за 2025 г.

Номиналният брутния вътрешен продукт за 2025 г., според отчетните данни към март

2026 г., е с 11 681 млн. лв. по-висок от прогнозата, направена през ноември 2024 г. и използвана в Закона за държавния бюджет за 2025 г. Основните причини за по-високата стойност спрямо прогнозираната са:

- През март 2025 г. бе отчетен по висок номинален БВП за 2024 г. спрямо прогнозата от Есенната прогноза 2024 г. Разликата между прогнозата и отчетените данни за 2024 г. води до по-висок БВП за 2025 г. от около 1 487,0 млн. лв.;

- През октомври 2025 г. бе направена ревизия на данните за 2024 г., която добави още

2 185,0 млн. лв. към 2025 г.;

- През март 2026 г. бе отчетен по-висок номинален растеж на БВП за 2025 г. от прогнозирания. На разликата между прогноза и отчет за 2025 г. се дължат 8 010,0 млн.

лева.

По-високият номинален растеж на БВП за 2025 г. спрямо прогнозирания се дължи на отчетени по-висок реален растеж (0,3 пр.п.) и по-висок дефлатор (3,5 пр.п.).

По-високият реален растеж се свързва с динамиката на потреблението и инвестициите.

Нарастването на доходите и на кредитната активност доведе до значително увеличение на потреблението на домакинствата в страната през 2025 г. Бе отчетен и по-висок растеж на публичното потребление спрямо очаквания. Разликата в реалния растеж на бруто образуването на основен капитал се дължи както на публичните, така и на частните инвестиции, като при частните инвестиции по-високият растеж може да се свърже със строителната активност.

Разликата между прогноза и отчет за дефлатора на БВП е основна причина за по-високата отчетена номинална стойност на БВП спрямо очакваната. По компоненти най-голяма разлика бе отчетена при дефлатора на бруто образуване на основен капитал. През 2025 г. той достигна 9,3 % и съществено надмина очакванията, както и отчетената инфлация. По данни от Евростат за вид на инвестициите с най-голям принос за дефлатора (6 пр.п.) са инвестициите в строителство. През

2025 г. растежът на индекса на разходите в строителството достигна 11,8 % при 4,0 % през 2024 г.

Вероятно това ускорение е допринесло за високия дефлатор на бруто образуването на основен капитал през 2025 г. При останалите компоненти на БВП разликата между прогнозиран и отчетен дефлатор бе близка до разликата в средногодишната инфлация, която бе по-висока от очакваната.

3 https://www.minfin.bg/upload/60119/MacroForecast_Nov_2024_bg.pdf 10

Външни допускания и основни макроикономически показатели на България през 2025 г.

Основни макроикономически показатели ЗДБРБ 2025 Отчет Разлика МЕЖДУНАРОДНА СРЕДА Световна икономика [реален растеж, %] 3,2 3,5 0,2 Европейска икономика - ЕС 27 [%] 1,5 1,5 0,0 Валутен курс щ.д./евро 1,08 1,13 0,05 Цена на петрол "Брент" [щ.д./барел] 70,8 69,0 -1,8 Цена на неенергийни суровини [в щ.д., %] -0,2 2,6 2,8 EURIBOR 3м. [%] 2,8 2,0 -0,8 БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ БВП [млн. лв.] 215 231 226 912 11 681 БВП [реален растеж %] 2,8 3,1 0,3 Потребление 4,0 7,6 3,6 Бруто образуване на основен капитал 6,9 11,4 4,5 Износ на стоки и услуги 2,7 -2,1 -4,9 Внос на стоки и услуги 5,6 5,9 0,3 ПАЗАР НА ТРУДА И ЦЕНИ Заетост (СНС) [%] 0,5 2,2 1,7 Коефициент на безработица (НРС) [%] 4,1 3,5 -0,6 Компенсации на един нает [%] 9,1 10,4 1,3 Дефлатор на БВП [%] 3,9 7,4 3,5 Средногодишна инфлация (ХИПЦ) [%] 2,4 3,5 1,2 ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС Текуща сметка [% от БВП] -2,0 -5,7 -3,8 Търговски баланс [% от БВП] -6,7 -8,0 -1,4 Преки чуждестранни инвестиции [% от БВП] 3,8 3,7 -0,1 ПАРИЧЕН СЕКТОР М3 [%] 10,5 6,6 -3,9 Вземания от фирми [%] 8,4 10,9 2,5 Вземания от домакинства [%] 15,5 21,1 5,5 Източници: НСИ, БНБ, МФ, Евростат, МВФ, СБ Отчетеният ръст на заетите през 2025 г. надвишава с 1,7 пр. п. стойността, представена в прогнозата. Разликата е съществена и се дължи в много голяма степен на отчетения ръст през годината на самонаетите лица (4,4 %), показател, чиято динамика е трудна за прогнозиране. Освен това, неблагоприятните демографски тенденции ограничават възможностите за задоволяване на високото търсене на труд с вътрешни за страната ресурси.

През 2025 г., обаче, се наблюдава висок ръст на издадените разрешения за работа на чужденци в страната (с над 30 % спрямо 2024 г. или с над 10 хил. разрешения), които очевидно са допринесли за ръста на броя на заетите в българската икономика. На последно място, намалението на коефициента на безработица също е по-високо от предвиденото в прогнозата (с 0,6 пр. п.), което означава, че потокът от безработни към заетост също е по- висок от очаквания (с поне 15 хил. души).

Разминаване се наблюдаваше по отношение на компенсацията на един нает, като прогнозирания номинален темп бе с 1,3 пр. п. по-нисък спрямо отчетните данни.

Реализираният по-висок растеж на индикатора се дължеше от една страна на по-силното 11

увеличение на минималната работна заплата, а от друга на по-високото от очакваното нарастване на заплатите в частния сектор.

Прогнозата за средногодишната стойност на инфлация в страната през 2025 г. бe по- ниска в сравнение с отчетните данни. По-съществена разлика между очаквания и отчет имаше при три от компонентите на ХИПЦ и по-конкретно храни, тютюневи изделия и енергийни стоки. До голяма степен влияние за това имаха направените корекции в ставките на ДДС и акциз през годината, както и при административно регулираните цени.

По отношение на платежния баланс, през 2025 г. бе отчетен дефицит по текущата 4 сметка от 5,7 % от БВП спрямо очаквана отрицателна стойност от 2,0 %. Посоката на изменение в повечето от подстатиите съответстваше на прогнозираното, но темповете на растеж се отклониха от очакванията. Данни за изменение във външната търговия със стоки потвърдиха по-бързо възстановяване при вноса, спрямо това при износа, при отрицателни условия на търговия. Съчетанието на временни ограничения в производството и износа на водещи компании и по-стабилно вътрешно търсене се отразиха в по-съществено разминаване между реалните растежи на вноса и износа спрямо очакваните при съставянето на Бюджета.

Съответно, влошаването на търговския баланс, изразен като съотношение спрямо БВП, бе по-силно от очакваното. Същевременно понижението в излишъка при търговията с услугите също бе по-ясно изразено от прогнозираното, основно повлияно от по-умерено нарастване на износа на туристически услуги и изпреварващо нарастване на вноса на транспортни такива. Салдото на доходните статии през годината достигна дефицит от 4,7 % от БВП, спрямо очакван 1,7 %. Отклонението спрямо прогнозата се дължи почти изцяло на реализирания по-голям дефицит при първичния доход (изплатен доход от преки инвестиции).

Растежът на кредита за неправителствения сектор през 2025 г. бе по-висок спрямо прогнозирания в макроикономическата прогноза, използвана за разработването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. От една страна, това се дължеше на силното ускорение на ръста на редовните кредити за нефинансови предприятия (най-вече дългосрочните), което доведе до общо ускорение на вземанията от предприятия. От друга страна, кредитът за домакинства продължи да се ускорява, подкрепен от все още ниските лихвени проценти по жилищни кредити, продължаващото нарастване на цените на жилищата, както и нарастването на заетостта и доходите.

3. Оценка на въздействието на разходите и доходите в бюджетния сектор върху развитието на националната икономика През 2025 г. публичното потребление нарасна в реално изражение със 7,0 % и допринесе за растежа на БВП с 1,4 пр. п. Нарастването се дължеше най-вече на растеж на компенсацията на наетите и междинното потребление. Публичните инвестиции допринесоха с 1,5 пр. п. за растежа на икономиката, като нарастването им се дължеше най-вече на проекти по ПВУ и разходи за отбрана.

От страна на доходите, номиналното нарастване на разполагаемия доход на домакинствата през 2025 г. възлезе на 10,6 %. Нарастването на заплатите в публичния сектор, както и социалните плащания за пенсии, помощи и обезщетения на домакинствата допринесоха за растежа на доходите и съответно подкрепиха нарастването на потреблението и БВП през годината. Компенсациите на наетите в сектор „Държавно управление;

образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ нараснаха с 14,6 % и допринесоха с 3,3 пр. п. към номиналния растеж на разполагаемия доход през годината. Приносът на пенсиите бе 2,2 пр. п.

4 В параграфа е представено сравнение между прогнозни и отчетни данни по елементи на платежния баланс (аналитичното представяне) 12

ІІ. ФИСКАЛНИ РАЗВИТИЯ ПРЕЗ 2025 г.

1. Бюджетна рамка и фискални развития Основни акценти във връзка с текущото наблюдение на изпълнението на консолидираната фискална програма за 2025 г.

Реформирана рамка за икономическо управление на Европейския съюз На 30 април 2024 г. влязоха в сила нормативни промени в рамката за икономическо управление на Европейския съюз (ЕС), известна като Пакт за стабилност и растеж.

Реформираната рамка има за цел да насърчи поддържането на стабилни публични финанси в съчетание с провеждането на реформи и инвестиции за постигането на устойчив и приобщаващ растеж в отделните държави членки и в ЕС като цяло.

За целите на проследяването на изпълнението на националните ангажименти в сферата на икономическото и фискално управление държавите членки представят информация на ЕК под формата на средносрочни фискално-структурни планове, обхващащи период от четири или пет години в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл на съответната държава. Националният средносрочен фискално-структурен план заменя Конвергентната програма (съответно Програмата за стабилност за държавите от еврозоната) и Националната програма за реформи, като се различава от тях както по времеви обхват и съдържание, така и по отношение на наблюдаваните фискални правила.

На 27 февруари 2025 г. Министерството на финансите представи на ЕК Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025–2028 г., приет с Решение на Министерския съвет № 111 от 26 февруари 2025 г. Националният средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025–2028 г.

(НСФСПРБ) описва визията на българските власти за фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на страната ни през следващите четири години, необходими за насърчаването на стабилни публични финанси и постигането на устойчив и приобщаващ растеж.

На 2 май 2025 г. Министерство на финансите представи на ЕК Годишен доклад за напредъка за 2025 г. по изпълнението на одобрения от ЕК НСФСПРБ. Докладът включва информация за бюджетните развития през 2023 г. и 2024 г., прогноза за бюджетните развития през 2025 г.

и изпълнението на плана на нетните разходи, одобрен от Съвета на ЕС, както и информация за напредъка в изпълнението на включените в Националния план реформи и инвестиции.

Активиране на национална клауза за дерогация за България На 30 април 2025 г. Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) одобри координирано активиране на националната клауза за дерогация за 16 държави членки, включително България. Това решение позволява временно отклонение от фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж за периода 2025–2028 г. с цел финансиране на повишени отбранителни разходи в контекста на влошената геополитическа среда. На 8 юли Съвета на ЕС окончателно активира националната клауза за дерогация за България. С активирането на тази клауза се дава възможност да се увеличат военните разходи с до 1,5 пр. п. от БВП годишно спрямо отчетените разходи за отбрана (по методологията COFOG) в годината преди избухването на войната в Украйна. На 4 юни бе публикувана и Препоръка на Съвета относно разрешаване на България да се отклони от максималните темпове на растеж на нетните разходи, определени от Съвета съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263 (Активиране на националната клауза за дерогация).

Мярката позволява по-голяма гъвкавост при изпълнение на инвестиционни проекти в отбранителния сектор без необходимост от компенсиращи бюджетни съкращения в други 13

ключови области. Координираното активиране на национална клауза за дерогация от ЕС е част от по-широкия процес на адаптиране на фискалната рамка към новите предизвикателства в сигурността.

Фискални развития през 2025 г.

След година прекъсване фискалната година започна отново без одобрен от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г.

Подготовката на Бюджет 2025 и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г. беше повлияна от различни фактори, като в сложната политическа обстановка реализирането на обичайните стъпки на втория етап от бюджетната процедура за

2025 г. бе предизвикателство в условията на подготовка и провеждане на избори за 51-то Народно събрание на 27 октомври 2024 г. След сформирането на правителство в средата на месец януари 2025 г., внесеният законопроект за бюджета за 2025 г. на служебното правителство бе оттеглен и в кратки срокове през февруари 2025 г. се изготвиха и внесоха за обсъждане в Народното събрание проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г., които съответстват на политическите приоритети на управленския мандат на правителството. Това наложи изпълнението на държавния бюджет до деня на приемането от Народното събрание на ЗДБРБ за 2025 г. да се извършва по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗПФ и при действието на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. На 21 март ЗДБРБ за 2025 г. бе приет от Народното събрание, като във фискалната рамка за годината бяха заложени амбициозни цели както по линия на повишаване на събираемостта на приходите, така и по линия на приоритетните разходни политики, в т. ч. инвестиционна програма, разходите за секторите отбрана, образование, здравеопазване и други, също така и наваксване на изоставането по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

От страна на приходите по КФП през 2025 г. се наблюдаваше нарастване на постъпленията както при данъчно-осигурителните приходи, така и при неданъчните приходи и постъпленията от помощи и дарения. Общо приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. са в размер на 86,1 млрд. лв., което представлява 95,4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2025 година. В номинално изражение приходите по КФП нараснаха с 14,1 млрд. лв. (19,5 на сто) спрямо 2024 г. Основен принос имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с близо 9 млрд. лв. (15,3 на сто), следвани от приходите от помощи и дарения (основно грантове от ЕС), които нарастват с над 2,9 млрд. лв. (80,3 %) и неданъчните приходи, при които нарастването е с близо 2,2 млрд. лв.

(22,4 на сто). Ръстът при помощите се дължи основно на получените втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), като дължимите към страната суми и по двата транша бяха редуцирани поради задържане от ЕК на част от дължимите средства.

Въпреки тези ръстове, съпоставено вече с амбициозните цели, заложени в ЗДБРБ за 2025 г., се отчита значително неизпълнение, основно в частта на косвените данъци, постъпленията в частта на помощите и даренията и други. Данните показват, че общо приходите, помощите и даренията по КФП са с 4,2 млрд. лв. по-ниски от заложените в разчетите по КФП, като това представлява изпълнение на разчета за годината от едва 95,4 на сто. Причините за това неизпълнение се свързани от една страна с твърде амбициозните цели по отношение на приходите в бюджетния план към ЗДБРБ за 2025 г., а от друга, на късното приемане на годишния закон за 2025 г., което ограничи периода за прилагането на промените, свързани с мерките за повишаване на събираемостта на приходите. Твърде амбициозните разчети по 14

приходите бяха идентифицирани като риск в доклади и анализи на редица европейски и национални институции, в т.ч. на ЕК, Фискалния съвет и други.

При неданъчните приходи към края на 2025 г. се отчита също неизпълнение на годишните разчети, но то е доста по-слабо изразено и възлиза на 1,1 на сто. Преизпълнение на разчетите за годината има при приходите и доходи от собственост, глобите, санкции и наказателни лихви, приходи от концесии и другите неданъчни приходи, докато неизпълнение се отчита при държавните и съдебни такси и постъпленията от продажба на нефинансови активи.

Изпълнението на разчетите в частта на помощите за 2025 г. е 88,0 %. Причината за неизпълнението на плана за годината се дължи основно на обстоятелството, че ЕК одобри частично второто и третото искане за плащане на България по ПВУ, като задържа част от средствата поради неизпълнение на ключови реформи в областта на върховенството на закона и противодействието на корупцията. По второто искане бяха задържани приблизително 214,5 млн. евро основно заради неизпълнени ангажименти, свързани с реформата на антикорупционната комисия. По третото искане бяха задържани около 152,8 млн. евро поради непълно изпълнение на мерки, свързани с антикорупционната рамка и отчетността на главния прокурор. Общият размер на временно задържаните средства възлиза на приблизително 367,3 млн. евро, като тяхното изплащане е обвързано с изпълнението на съответните етапи и реформи, договорени с ЕК. Неизпълнението на тези реформи е свързано основно с липсата на политическа подкрепа в Народното събрание за приемане на необходимото законодателство.

От страна на разходите по КФП за 2025 г. се наблюдаваше устойчива тенденция на относително ускорено нарастване на разходите, за което допринесоха основно законодателни промени, одобрени през 2024 г., в т.ч. промените в пенсионната сфера, увеличените размери на възнагражденията в редица администрации, одобрени програми за компенсиране на разходите на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и т. н. Тези тенденции в разходите се запазиха и след влизането в сила на ЗДБРБ за 2025 г., като през второто тримесечие на годината бяха разплатени и редица отложени разходи, включително задължения за разходи от предходната година, а през третото и четвъртото тримесечие фокусът бе наваксване на изоставане при изпълнението на проектите и инвестициите по ПВУ. Положените усилия се потвърждават от постигнатите резултати през 2025 г. по ПВУ – за първи път след 2022 г. България получи траншове от ЕК в общ размер на над 3,7 млрд. лв., а разходите и трансферите по сметката за средства от ЕС на Националния фонд по ПВУ за

2025 г. надвишиха близо два пъти общо усвоените средства за предходните две години.

Разходите по КФП (вкл. вноската в бюджета на ЕС) през 2025 г. възлизат на 92,9 млрд. лв., 5 което е 96,1 % от годишните разчети. Спрямо предходната година на съпоставима база разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 13,5 млрд. лв. (17,1 на сто). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните и здравноосигурителните разходи (4,1 млрд. лв. повече), разходите за персонал (4,1 млрд. лв.

повече), капиталовите разходи и трансфери (3,5 млрд. лв. или с 44,1 на сто повече на съпоставима база) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. целогодишното действие на индекстацията на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“, разходи по реализирането на одобрени от Народното събрание инвестиционни проекти в сферата на отбраната и други инвестиционни разходи, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други. Значителен ръст има и при 5 През месец февруари 2024 г. в изпълнение на чл. 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха възстановени средства в общ размер на 1 200,0 млн. лв., които съгласно бюджетната методология се отчитат като възстановени (отрицателни) разходи. С оглед на съпоставимост на данните с 2025 г., ефектът от тази трансакция е елиминиран в 2024 г.

разходите по сметките за средства от ЕС, като само за 2025 г. разходите и трансферите по НПВУ са в размер над 2,9 млрд. лв.

При отделните елементи на разходите, съпоставено с предходната година, най-значителен номинален ръст се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи (4,14 млрд. лв.

или 11,9 на сто), в т.ч. разходите за пенсии нарастват с 2,5 млрд. лв. (11,4 на сто). Основните мерки в пенсионната сфера, действащи през 2025 г., са: увеличение с 11 на сто на всички пенсии по т. нар. „швейцарско правило“ от 1 юли 2024 г. (мярка, засягаща първото полугодие на 2025 г.) и увеличение на пенсиите от 1 юли 2025 г. пак по „швейцарското правило“ с 8,6 на сто.

Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо предходната година (с 4,11 млрд. лв. или 20,3 на сто), са разходите за персонал. Нарастването на разходите се дължи основно на увеличение на размера на възнагражденията със ЗДБРБ за 2025 г., поради действието на редица законодателни промени и актове на Министерския съвет, които бяха одобрени през 2024 г. и първите шест месеца на 2025 г., в т.ч. промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за висшето образование и други.

Капиталовите разходи и трансфери на съпоставима база нарастват с 3,5 млрд. лв. (44,1 на сто), спрямо 2024 г., като основен принос имат капиталовите разходи, извършени по сметките за средства от ЕС и по държавния бюджет, които нарастват съответно с 2,8 млрд.

лв. по сметките за средства от ЕС и 0,8 млрд. лв. по държавния бюджет (на съпоставима база).

Освен ускореното усвояване на средствата по ПВУ и оперативните програми на ЕС за нарастване на капиталовите разходи влияние оказват и разходите по придобиване на ново въоръжение и техника за въоръжените сили, разходите по Инвестиционната програма за общински проекти и други.

Бюджетна позиция Фискалната рамка към внесения в НС в началото на 2025 г. законопроект за държавния бюджет за 2025 г. (РМС 88/24.02.2025 г.) бе изготвена при допускане индикативният размер на салдото по КФП да възлезе на дефицит в размер на 6 435,2 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП).

На база на данните от годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма за 2025 г. е отрицателно в размер на 6 830,2 млн. лв., което представлява 3,0 % от БВП.

Бюджетното салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5 368,6 млн.

лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1 461,6 млн. лв. Бюджетното салдо по КФП за годината на касова основа е в съответствие с ограничителя във фискалното правило по чл. 27, ал. 4 от ЗПФ.

Заложените в ЗДБРБ за 2025 г. ограничители по отношение на държавния дълг са спазени. В номинално изражение държавният дълг към края на 2025 г. възлиза на 61,4 млрд. лв. (27,1 % от БВП).

Фискален резерв 6 Фискалният резерв към 31.12.2025 г. е 17 467,038 млн. лв., в т. ч. 14 865,883 млн. лв.

депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2 601,155 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Фискалният резерв към края 6 В съответствие с § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби от Закона за публичните финанси 16

на годината е над определения в чл. 68 от ЗДБРБ за 2025 г. минимален размер от 4,5 млрд. лева.

Нетни постъпления от ЕС Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФМДР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки, по ПВУ и др.) за 2025 г. е 7 883,4 млн. лв.

Нетните постъпления от ЕС за 2025 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 5 847,4 млн. лева.

Размер на държавния дълг Заложените в ЗДБРБ за 2025 г. ограничители по отношение на държавния дълг са спазени. В номинално изражение държавният дълг към края на 2025 г. възлиза на 61,4 млрд.

лв. (27,1 % от прогнозния БВП), или под прага на предвиденото в ЗДБРБ за 2025 г. дългово ограничение от 61,7 млрд. лв., съгласно чл. 69 от ЗДБРБ за 2025 г.

Основни показатели за сектор „Държавно управление“ за 2025 г.

Съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга на България салдото на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. е отрицателно в размер на 3,5 % от БВП, при заложена целева стойност за годината дефицит в размер на 3 на сто от БВП. Отчитайки влиянието върху разходите, респективно върху дефицита на сектор „Държавно управление“, от повишените разходи за отбрана през 2025 г. спрямо референтната година, може да се посочи, че отклонението в размера на дефицита от 0,5 пр. п. спрямо референтната стойност от 3 на сто от БВП в Пакта за стабилност и растеж на ЕС се дължи на по-високите разходи за отбрана.

Следва да се отбележи, че при извършената оценка в доклада на ЕК, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз е посочено, че при прилагането на активираната националната клауза за дерогация, Комисията не е установила нарушение по отношение на критерия за дефицита през 2025 г., но в доклада е констатирано значително отклонение от одобрената траектория за нетните разходи на сектор „Държавно управление“ за същата година. Проектирайки отклонението от одобрените параметри за нетните разходи в средносрочен план ЕК констатира последващото очаквано влошаване на бюджетното салдо и превишаването на референтната стойност за дефицита през 2026 г. и 2027 г. В доклада на Комисията е посочено, че това превишение не е временно по своя характер и не може да бъде обосновано единствено с приложението на националната клауза за дерогация за разходите за отбрана. Предвид изложеното с Решение (ЕС) 2026/1244 от 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура по прекомерен дефицит по отношение на България. Съветът също така прие препоръка към България, в която се очертава максималният допустим темп на растеж на нетните разходи, който страната ни трябва да следва, за да бъде прекратен прекомерният ѝ дефицит до 2029 г.

Граф. 3-1 Бюджетен баланс на България (ЕСС 2010, % от БВП) Източник: Евростат На база на публикуваните от Евростат данни за дефицита и дълга на държавите членки през

2025 г. осреднените стойности за дефицита на 27-те държави членки остават на нивата от предходната година, докато дълга отчита влошаване. Осреднената стойност на дефицита за държавите членки на ЕС за 2025 г. се равнява на 3,1 % от БВП при отчетен дефицит в размер на 3,1 % от БВП за 2024 г. За страните от еврозоната осреднената стойност на дефицита на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. възлиза на 2,9 % от БВП, минимално подобрение спрямо отчетения дефицит в размер на 3,0 % от БВП за 2024 г.

По отношение на дълга, България е четвърта след Естония, Люксембург и Дания с най-нисък дълг на сектор „Държавно управление“ в ЕС за 2025 г. – 29,9 % от БВП. Дванадесет държави членки надвишават референтната стойност от 60 % от БВП в Пакта за стабилност и растеж, като средно за ЕС относителният дял на показателя дълг спрямо БВП се влошава с около 1 пр. п. до 81,7 % от БВП.

Основни показатели за сектор · · 2025 · 2025

„Държавно управление“ · EСС 2010 · (млн. лв.) · % от БВП

Общо приходи · TR · 86 561,4 · 38,1%

Общо разходи · TE · 94 604,9 · 41,7%

Нето предоставени/ получени заеми · EDP B.9=TR-TE · -8 043,5 · -3,5%

Лихвени разходи · D.41 · 1 865,0 · 0,8%

Първичен баланс · PB=B.9+D.41 · -6 178,6 · -2,7%

Данъци върху производството и вноса · D.2 · 32 662,1 · 14,4%

Текущи данъци върху доходите, богатството и т.н. · D.5 · 14 725,1 · 6,5%

Данъци върху капитала · D.91 · 790,9 · 0,3%

Социално-осигурителни вноски · D.61 · 20 806,0 · 9,2%

Доход от собственост · D.4 · 3 667,6 · 1,6%

Други · · 13 909,6 · 6,1%

Общо приходи · TR · 86 561,4 · 38,1%

Компенсация на наетите лица · D.1 · 28 245,4 · 12,4%

Междинно потребление · P.2 · 10 972,9 · 4,8%

Общо социални трансфери D.6 34 624,5 15,3% Източник: НСИ Общите приходи на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. като относителен дял от БВП са в размер на 38,1%, което надвишава равнището през 2024 г. с 2,0 пр. п. В номинално изражение общото нарастване е с 12,5 млрд. лв., като се отчита ръст при всички елементи на приходите. Спрямо планираните параметри в миналогодишния доклад за напредък отчетените стойности са по-ниски при повечето елементи, като в този случай с определящо значение са по-ниските отчетени приходи от данъци и осигурителни вноски – както като процент от БВП, така и в номинално изражение.

Данъците върху производството и вноса са в размер на 14,4% от БВП през 2025 г., което е намаление с 0,2 пр.п. спрямо предходната година, но в номинално изражение се отчита ръст от 2,7 млрд. лв. Най-значително номинално увеличение има при приходите от ДДС и в частност при постъпленията от ДДС при сделки в страната и вътреобщностно придобиване, докато при постъпленията от ДДС при внос нарастването е в много по-малък обем и се дължи на спада в обемите и цените при някои суровини и енергоносители, курса на щатския долар и други. Техническото допускане за валутния курс USD/EUR показва средногодишна стойност от 1,13 USD за 1 EUR, което е поскъпване на единната европейска валута с около

5 на сто за 2025 г. Това при други равни условия води до намаление на облагаемата стойност при внос на стоките и суровините, търгувани в USD, респективно по-ниски постъпления от планираните от ДДС от внос. При акцизите има номинално нарастване на приходите в резултат главно от нарасналите ставки и разширения обем на облагани с акциз тютюневите изделия, както и цялостно нарастването на потреблението на акцизни стоки. По-ниските отчетни данни за този вид данъци в сравнение с плана – както номинално, така и като дял от БВП се дължи на: от една страна на амбициозните цели, заложени в разчетите за годината, и от друга, на късното стартиране на мерките за повишаване събираемостта на приходите – през м. май, а за някои мерки и от средата на 2025 г., което не позволи да се постигне целия планиран ръст на постъпленията.

При текущите данъци върху доходите, богатството и др. в сравнение с 2024 г. се отчита номинално нарастване от 1,5 млрд. лв., а относителният им дял от БВП остава непроменен - 6,5 %. Принос за номиналното повишение на приходите имат основно данъкът върху доходите на физическите лица и корпоративните данъци. Основните причини за увеличените постъпления са регистрираните ръстове на възнагражденията както в частния, така и в обществения сектор (вкл. на МРЗ), като номиналното нарастване спрямо предходната година като цяло съответства на ръста на средните възнаграждения в страната. Нарастването на приходите от корпоративни данъци отразява положителните финансови резултати на стопанските единици както от финансовия, така и от нефинансовия сектор. За по-ниските спрямо планираните в миналогодишния ГДН стойности и при този вид данъци влияние оказва сравнително късното стартиране на мерките за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски нарастват с 0,3 пр. п. до 9,2 % като дял от БВП спрямо 2024 г., а номиналният растеж е 2,6 млрд. лв. Основният фактор, който 19

Социални трансфери в натура · D.63 · 5 464,7 · 2,4%

Социални трансфери без тези в натура · D.62 · 29 159,8 · 12,9%

Лихвени разходи · D.41 · 1 865,0 · 0,8%

Субсидии · D.3 · 4 537,5 · 2,0%

Бруто образуване на основен капитал · P.51 · 10 255,4 · 4,5%

Капиталови трансфери · D.9 · 1 616,5 · 0,7%

Други · · 2 487,8 · 1,1%

Общо разходи · TE · 94 604,9 · 41,7%

допринася за това, както и при ДДФЛ, е ръстът на доходите, вкл. на МРЗ, увеличават се също минималните осигурителни прагове и максималния осигурителен доход.

При другите текущи приходи, където влизат доходите от собственост и другите текущи трансфери, се отчита нарастване на приходите като дял от БВП с 1,0 пр. п. до 5,3 % от БВП спрямо предходната година. Номиналният растеж е 3,3 млрд. лв. Това, от една страна, е резултат от увеличението при текущите трансфери от ЕС, и от друга - на внесен от държавните дружества през 2025 г. междинен дивидент за текущата финансова година.

Данъците върху капитала запазват относителния си дял в БВП – 0,3 %, непроменен през

2025 г. в сравнение с 2024 г.

Другите капиталови приходи (получените капиталови трансфери) нарастват като относителен дял в БВП с 0,9 пр. п. до 2,5 % спрямо предходната година. Номиналния ръст също е значителен – 2,3 млрд. лв. Тук се отразяват получените средства за капиталови инвестиции по линия на програмите и фондовете на ЕС, вкл. и по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Общите разходи на сектор „Държавно управление“ през 2025 г. са в размер на 41,7 % от БВП, което е с 2,5 пр. п. по-високо от отчетеното ниво през 2024 г. Нарастване като дял от БВП спрямо 2024 г. се наблюдава при компенсацията на наетите, бруто образуването на основен капитал, междинното потребление, лихвените разходи и социалните плащания, докато при капиталовите трансфери, субсидиите, другите текущи разходи и другите капиталови разходи има намаление. Номиналното нарастване на разходите е 14,3 млрд. лв., като най-значително е при компенсацията на наетите, бруто образуването на основен капитал и социалните разходи, а само при капиталовите трансфери и другите капиталови разходи се отчита намаление. Отчетените общи разходи през 2025 г. са в същия номинален размер както планираните разходи в миналогодишния ГДН.

Разходите за компенсация на наетите лица имат увеличение като дял от БВП с 1,1 пр. п. до 12,4 % в сравнение с 2024 г. Номиналният растеж е 5,0 млрд. лв. Основната причина за това е политиката на нарастване на възнагражденията в обществения сектор, като на първо място е ръстът при заетите в секторите „Обществен ред и сигурност“ и „Отбрана“. Това е резултат от действието на законодателни промени, в т. ч. промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за Министерството на вътрешните работи и други. Чувствителен е ръстът при местната администрация. За увеличението на разходите за компенсация на наетите допринасят също така и: увеличението на минималната работна заплата;

нарастването на заплатите на персонала в сектора на училищното образование; увеличението на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения след промени в Закона за висшето образование, както и увеличенията в други сфери.

При разходите за междинно потребление, където влизат основно разходите за издръжка, има номиналното нарастване от 1,4 млрд. лв., а относителният дял в БВП нараства с 0,2 пр. п.

спрямо 2024 г. до 4,8 на сто от БВП.

Размерът на социалните трансфери като относителен дял от БВП нараства с 0,1 пр. п. до 15,3 % спрямо предходната година. Същевременно номиналният растеж е 3,6 млрд. лв. При социалните трансфери в натура, където се отразяват плащанията към изпълнителите на медицинска помощ, делът на изразходваните средства в БВП се увеличава с 0,08 пр. п. в сравнение с 2024 г., а номиналното увеличение е с 0,7 млрд. лв. Това отразява нарастването на цените по някои клинични пътеки и увеличение на част от плащанията към останалите изпълнители на медицинска помощ, предвидени със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025. Другата категория социални трансфери, различни от тези в натура, отразяват извършените социални плащания за пенсии, помощи и обезщетения към 20

домакинствата, като тук делът им в БВП нараства с 0,05 пр. п. Номиналният растеж обаче е 2,9 млрд. лв. За нарастването на разходите в групата основен принос има индексирането на пенсиите по „швейцарското правило“ (с 11 на сто от 01.07.2024 г. с целогодишно действие през 2025 г. и с 8,6 на сто от 1 юли 2025 г.), както и на изплатените на два пъти еднократни добавки към пенсиите на пенсионерите с пенсии под размера на линията на бедност през април и декември 2025 г. При разходите за социални трансфери и помощи за домакинствата се отчита увеличение на сумите по обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване поради нарасналите възнаграждения, които се използват като база за изчисляване на обезщетенията. Същият аргумент е в сила и за обезщетенията за бременност и майчинство. Увеличават се размерите на помощите за хората с увреждания, които са свързани с линията на бедност. Нараства средномесечният доход, използван като база за отпускане на помощите по Закона за семейните помощи за деца. Има увеличение на помощите по линия на социалното подпомагане, вкл. на помощите за отопление.

Разходите за субсидии остават номинално близки до отчетените за 2024 г., а делът им в БВП намалява с 0,2 пр. п. Основен фактор за запазения номинален размер е ограниченото прилагане на субсидии по програми за изплащане на компенсации за високите цени на електроенергията на потребителите, закупуващи електричество извън регулирания пазар.

При бруто образуването на основен капитал нарастването спрямо 2024 г. е с 1,4 пр. п. – до 4,5 % от БВП, а при капиталовите трансфери има намаление от 0,1 пр. п. до 0,7 % от БВП.

Отчетеният ръст при капиталовите разходи се дължи на първо място на разходите по програмите и фондовете на ЕС, в т. ч. основен принос имат средствата по НПВУ. Също така значителни са разходи по реализирането на одобрени от Народното събрание инвестиционни проекти в сферата на отбраната, в т. ч. придобиването на нови бойни самолети, бойни машини за пехотата и др. Реализирането на проектите по общинската инвестиционна програма също върви с добър темп.

През 2025 г. разходите за лихви нарастват с 0,8 млрд. лв., а делът им в БВП нараства с 0,3 пр. п. спрямо 2024 г. – до 0,8 %. Това отразява нарасналите разходи за обслужването на държавния дълг.

• Новата рамка за фискално управление в Фискални правила по отношение на ЕС от 2024 г. не реферира към структурния дефицит на сектор средносрочна бюджетна цел.

„Държавно управление" Изискванията на фискалното правило не са изпълнени Фискално правило по отношение на • Изискванията на фискалното правило са дефицита на сектор „Държавно изпълнени при хипотезата на чл. 25, ал.

управление“ 3 на ЗПФ

• Изискванията на фискалното правило Фискално правило по отношение на са изпълнени при хипотезата на чл. 26, ръста на бюджетните разходи ал. 1 на ЗПФ

• Изискванията на фискалното правило Фискално правило по отношение на са изпълнени при хипотезата на чл. 27, салдото по КФП ал. 4 на ЗПФ.

Фискално правило по отношение на

• Изискванията на чл. 28 на ЗПФ са максималния размер на разходите по изпълнени КФП Фискално правило по отношение на консолидирания дълг на сектор • Изискванията на чл. 29 на ЗПФ са „Държавно управление“ изпълнени Източник: МФ, Евростат, ЕК Фискални правила по отношение на структурния дефицит на сектор „Държавно управление“ В съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2 от ЗПФ, средносрочната бюджетна цел за структурния баланс на сектор „Държавно управление“ е дефицит в размер до 1,0 % от БВП, като тази цел отчита сравнително ниския размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление”, както и ниските рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. С описаното изискване националното законодателство съответстваше на зададените от Пакта за стабилност и растеж правила до 2024 г. От 2024 г. в рамките на ЕС започна прилагането на нова рамка за фискално управление, която не реферира към средносрочна бюджетна цел. Според новата рамка, се запазват ограниченията за размера на общия дефицит на сектор „Държавно управление“ (до 3% от БВП), но се въвеждат правила за целеви растеж на нетните първични разходи, финансирани на национално ниво. Първата целева година бе 2025 г.

През 2025 г. структурното бюджетно салдо бе оценено на дефицит от 3,4 % от БВП.

Фазата на икономическия цикъл (тоест реализираният през 2025 г. икономически растеж над потенциалния) се отрази в отрицателна корекция (0,2 пр. п.) на бюджетния баланс на сектор "Държавно управление", съответно влошаване от отчетените 3,5 % от БВП до 3,7 % от БВП.

Същевременно, изключването на ефекта от еднократните разходни мерки (0,3 пр. п) се отрази в структурен бюджетен дефицит от 3,4 % от БВП.

Фискално правило по отношение на дефицита на сектор „Държавно управление“ На база на данни от априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга на България салдото на сектор „Държавно управление“ за 2024 г. е дефицит в размер на 3,5 % от БВП. Отчетената стойност надвишава заложената референтна стойност в чл. 25, ал. 2 на ЗПФ. На 8 юли 2025 г. Съвета на ЕС активира за България национална клауза за дерогация по отношение на разходите за отбрана за периода 2025-2028 г., свързана с избухването на войната в Украйна и произтичащата от това необходимост от увеличение на разходите за отбрана, което по същество представлява извънредно обстоятелство извън контрола на правителството. Предвид това фискалното правило за дефицита на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. попада в хипотезата на чл. 25, ал. 3 на ЗПФ. В частта за България на доклада на ЕК, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз е посочено, че за 2025 г. при действието на активираната за България национална клауза за дерогация е налична гъвкавост от увеличените разходи за отбрана в размер на 0,6 на сто от БВП. Това означава, че без отчитане на увеличението на разходите за отбрана спрямо референтната 2024 година дефицитът през

2025 г. би бил 2,9 % от БВП, което е под референтната стойност от 3 % от БВП. В този смисъл отклонението от 0,5 пр. п. спрямо референтната стойност за дефицита на сектор „Държавно управление“ в Пакта за стабилност и растеж от 3 на сто от БВП за 2025 г., се обяснява напълно с увеличаването на разходите за отбрана от референтната година насам.

Следва да се отбележи, че в доклада на Конисията не се установи нарушение по отношение на критерия за дефицита през 2025 г., но е констатирано значително отклонение от одобрената траектория за нетните разходи на сектор „Държавно управление“ за същата година. Проектирайки отклонението от одобрените параметри за нетните разходи в средносрочен план ЕК констатира последващото очаквано влошаване на бюджетното салдо и превишаването на референтната стойност за дефицита през 2026 г. и 2027 г. Предвид изложеното с Решение (ЕС) 2026/1244 от 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура по прекомерен дефицит по отношение на България. Съветът също така прие препоръка към България, в която се очертава максималният допустим темп на растеж на нетните разходи, който страната ни трябва да следва, за да бъде прекратен прекомерният ѝ дефицит до 2029 г.

Фискално правило по отношение на ръста на бюджетните разходи – чл.26, ал.1 от ЗПФ Оценката на съответствието с изискванията на Пакта за стабилност и растеж и ЗПФ по отношение на растежа на бюджетните разходи се базира на общата методология на Европейската комисия за т. нар. бенчмарк на разходите, при отчитането на разделението между финансираните с национални средства и със средства от ЕС публични инвестиции.

Бенчмаркът на разходите се сравнява с нивото на потенциалния средносрочен растеж на БВП, изчислен от ЕК. След реформата на Пакта за стабилност и растеж през 2024 г.

изпълнението на бенчмарка на разходите вече не е показател, който се следи от ЕК при оценката за спазване на фискалните правила в ЕС.

На база направени изчисления изменението в реално изражение на разходния индикатор се оценява съответно на 1,8 % за 2025 г. Според изчисленията на ЕК нивото на референтния растеж се оценява средно на 2,2 % за периода 2024-2028 г.

Фискално правило по отношение на салдото по консолидираната фискална програма Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси дефицитът по КФП на касова основа не може да надвишава 3,0 на сто от БВП. На база на годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет 23

салдото по КФП за 2025 г. е отрицателно (дефицит) в размер на 3,0 на сто от БВП. В този смисъл разпоредбата на чл. 27, ал. 4 е изпълнена.

Фискално правило по отношение на максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма Съгласно разпоредбите на чл. 28 от Закона за публичните финанси разходите по 7 консолидираната фискална програма не могат да надвишават референтната стойност от 40 на сто от БВП. На база на обобщените годишни отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет разходите по КФП за 2025 г., без тези, извършвани от сметки за средства от ЕС, както и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от ЕС и съответното национално съфинансиране, представляват 37,6 на сто от БВП, което съответства на посочената разпоредба.

Фискално правило по отношение на номиналния размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ През 2025 г. фискалното правило по чл. 29 от Закона за публичните финанси относно номиналния размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, който към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт е спазено, запазвайки нивото си далеч под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция. По предварителни данни, съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга към края на 2025 г., стойността на индикатора, определящ степента на държавна задлъжнялост и един от основните критерии за конвергенция – показателят „консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“/БВП“ достига до ниво от 29,9 % (при 23,8 % през

2024 г.). На база на отчетените данни за показателя изискванията на чл. 29 от ЗПФ са изпълнени.

7 В обхвата на разходите не се включват разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, както и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал.

4, от ЗПФ включително свързаното с тях национално съфинансиране.

3. Изпълнение на основните дискреционни мерки за 2025 г.

Дискреционни приходни мерки, изменение спрямо предходната година, млн. лв.

Приходни мерки – годишен ефект План Отчет Отпадане на намалената ставка от 9 % на ДДС за доставките на туристически услуги и на услуга за използване на спортни съоръжения (до 30.06.2024 г.) и 464,9 420,0 за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги (до 31.12.2024 г.) и на 0 % ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно (до 31.12.2024 г.

Положителен ефект върху приходите от акциз и ДДС в резултат на повишаване 252,0 334,2 на акцизната ставка на тютюна и тютюневите изделия Пакет от мерки за повишаване на събираемостта на приходите в областта на фискалния контрол, в т.ч. усъвършенстване на фискалния контрол и разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск, които имат за 1 100,0 400,0 цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци Мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане, в т.ч.

690,0 690,0 включените в Плана за действие на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата - лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се 200,0 160,9 използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ДДС Намаляване на прага за регистрация по ЗДДС от 166 хил. лв. на 100 хил. лв.

139,0 139,0

- за девет месеца, в сила от 01.04.2025 г.

Въвеждане на солидарна отговорност между юридическото лице, предоставящо услугата „лизинг на персонал“ и лицето, ползващо услугата в 8,0 8,0 случай, че дължимите данъци и осигуровки не са начислени и внесени своевременно Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната, в случаите на минимална -6,0 -6,0 помощ, с увеличаване на горния праг на минималната помощ, предоставяна на едно предприятие за период от 3 години от 200 000 на 300 000 евро Приходи от данъци в резултат на увеличение на максималния осигурителен -11,9 -11,9 доход Изменение на параметрите на политиката по дивидентите 1 127,7 1 528,6 Приходи от осигурителни вноски от увеличение на максималния осигурителен 225,8 225,8 доход Допълнителни приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличение с 5% 32,4 32,4 на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет Приходи от оперирането на ТОЛ системата 211,2 141,8 Програми за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на -556,4 185,8 цените на електрическата енергия и природния газ 25

Със ЗДБРБ 2025 г. бяха приети промени в областта на данъчната политика за въвеждането на мерки за намаляване дела на сивата икономика, повишаване на събираемостта на данъците и за оптимизиране на бюджетните приходи. По отношение на планираните за 2025 г. дискреционни политики в приходите, включени в АСБП за периода 2025-2028 г., следва да се посочи, че предвид приетите изменения в областта на данъчната политика и отчетените ефекти за предходната година са направени актуализации в оценката на някои мерки с влияние върху бюджета и са добавени нови, а именно:

- въз основа на постъпила отчетна информация е актуализирана оценката на въздействието върху бюджетните приходи от възстановената стандартна ставка от 20 % в резултат на изтичане срока за прилагането на намалената ставка от 9 % на ДДС за доставките на туристически услуги и на услуги за използване на спортни съоръжения (до 30.06.2024 г.) и за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги (до 31.12.2024 г.); и 0 % ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно (до 31.12.2024 г.). За изчисляване на ефекта за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги са селектирани дружествата, подали Годишен отчет за дейността за 2024 г. с кодове на основна икономическа дейност от посочените услуги. За регистрираните по ЗДДС дружества, попадащи в тези кодове са извлечени данни за дължимия ДДС от подадените Справки-декларации по ЗДДС за касовата 2025 година. По аналогичен начин са изчислени ефектите за доставката на услуги за ползване на спортни съоръжения и доставките на обща туристическа услуга, на екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници. В резултат на направената актуализация инкременталният ефект от мярката е 420,0 млн. лв. (с 44,9 млн. лв. по-нисък от прогнозната стойност).

- въведените промени в ЗАДС (в сила от 01.01.2025 г. и от 01.05.2025 г.), свързани с повишаване на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, водят до нарастване на приходите от акцизи и ДДС за 2025 година. Ефектът върху приходите от акцизи в резултат на приложените мерки е оценен на 278,5 млн. лв., ефектът върху приходите от ДДС е в размер на 55,7 млн. лева. Положителната оценка от действието на мерките е актуализирана въз основа на предварителна отчетна информация за платения акциз и потреблението на акцизните стоки от тази група продукти. Отчетеният общ ефект надвишава с 82,2 млн. лв.

посоченият в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2025 г.

- ефектът от пакета от мерки за повишаване на събираемостта на приходите, в т.ч. в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по- ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци е допълнителни приходи в размер на 400 млн. лв. през 2025 г.

Очакваният ефект от мярката през 2025 г. е по-нисък от планирания (1 100,0 млн. лв.) поради по-късното приемане на ЗДБРБ за 2025 г., което забави изготвянето на съответните поднормативни актове и съкрати времето на действие на планираните мерки. Поради това, че все още не са изтекли законовите срокове за подаване на някои декларации от данъчнозадължените лица и факта, че тези мерки оказват едновременно влияние върху няколко вида данъци, оценките на ефектите от тяхното действие за 2025 г. са предварителни.

- очакваният инкрементален ефект от мярката „Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ДДС“ за 2025 г. е 160,9 млн. лв., което е с 39,1 млн. лв. по-малко от прогнозния ефект.

- ефектът от мерките за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане, в т.ч. включените в Плана за действие на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) е 690,0 млн. лв. и съответства на планирания.

- намаляването на прага за регистрация по ЗДДС от 166 хил. лв. на 100 хил. лв. – за девет месеца, в сила от 1.04.2025 г., е с положителен ефект от 139,0 млн. лв., който съответства на планирания.

- отчетеният ефект от останалите мерки в областта на данъчната политика съответства на планирания.

Най-голям бюджетен ефект беше предвиден от увеличението на максималния осигурителен доход (МОД) на 4 130 лева от 1 април 2025 г. Планираните с АСБП 2025-

2028 г. допълнителните приходи от здравноосигурителни и пенсионноосигурителни вноски, в резултат на повишения максималния осигурителен доход (МОД) на 4 130 лева от 1 април

2025 г., са размер на 225,8 млн. лв. за 2025 г. Отчетените през 2025 г. допълнителни приходи от осигурителни вноски от увеличението на МОД са в размер на 225,8 млн. лв. Оцененият ефект от увеличението на МОД за месеците от април до декември за 2025 г. включва всички осигурителни приходи - ДОО, НЗОК и централизираното разплащане.

Планираните с АСБП 2025-2028 г. допълнителните приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличение с 5% на разходите за персонал по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет са в размер на 32,4 млн. лева. Допълнителните приходи от осигурителни вноски от промяната в политиката по доходите през 2025 г. са в размер на 32,4 млн. евро. Представените ефекти са от възприетата политика по доходите с 5% със Закона за държавния бюджет за 2025 г.

Мярката „Приходи от оперирането на ТОЛ системата“ е с планирано положително въздействие върху приходите в размер на 211,2 млн. лв. и оказва значително влияние върху приходната част на държавния бюджет, като генерира допълнителни постъпления чрез таксуване на тежкотоварните и лекотоварните превозни средства за ползване на републиканската пътна мрежа. През 2025 г. ефектът от мярката възлиза на 141,8 млн. лв., което представлява съществен принос към приходите от държавни такси. Този ръст се дължи на актуализираната тарифа за изминато разстояние и подобрената събираемост.

За смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ, правителството приемаше програми за компенсиране високите цени на енергията и мерки, обхващащи различни периоди през отделните години. Целевите вноски от производители и търговци на електрическа енергия за

2025 г. са отчетени в изпълнение на § 2 от Заключителни разпоредби на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за

2025 г. За 2025 г. техният размер възлиза на 624,9 млн. лв., като е отчетено увеличение на приходите от целеви вноски спрямо 2024 г. (439,1 млн. лв.) в размер на 185,8 млн. лв. което е отразено като ефект от тази дискрециона приходна мярка за 2025 година.

Приходите от дивидент за държавата към 31.12.2025 г. възлизат на 1 901,3 млн. лв., което представлява нарастване с 1 528,6 млн. лв. спрямо отчетеното за 2024 г. (372,7 млн. лв.).

Планираният ефект от мярката за 2025 г., съгласно АСБП 2025–2028 г., е 1 127,7 млн. лв.

Основен принос за отчетения ефект има „БЕХ" ЕАД, с внесен дивидент от 1 569,6 млн. лв.

(при 280,5 млн. лв. за 2024 г.), следвано от „Държавна консолидационна компания" ЕАД – 220,0 млн. лв. и Българска банка за развитие – 30,0 млн. лв. Нарастването се дължи на прилагането на изменени параметри на политиката по дивидентите, в изпълнение на Разпореждане № 1/02.05.2025 г. на Министерския съвет за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала, включващи: 100% ставка на отчисления, приложима за всички публични предприятия, вкл. дъщерните им дружества и разпределяне на междинен дивидент от еднолични акционерни дружества с държавно участие, въз основа на одитиран междинен финансов отчет към 30.06.2025 г.

Дискреционни разходни мерки, изменение спрямо предходната година, млн. лв.

Разходни мерки – годишен ефект План Отчет Увеличение на заплатите в сектор „Отбрана и сигурност“ 2 148,5 2 177,9 Политика по доходите за 2025 г. - планирано увеличение на разходите 283,7 365,6 за персонал в бюджетната сфера с 5%, вкл. заплати и осигуровки Увеличение на разходите за осигурителни вноски поради покачването на 33,2 72,4 максималния осигурителен доход Увеличение на броя на новоотпуснатите пенсии при зачитането за действителен стаж на периодите на наборна или мирновременна 135,0 164,3 алтернативна служба и на периодите на претърпяна репресия за право на пенсия (от 01.01.2023 г.) Увеличение на размера на вдовишките добавки към пенсиите - от 26,5% 110,0 106,2 на 30% от пенсията на починалия съпруг (от 01.07.2024 г.) Отпадане на задължението за осигурителите да изплащат обезщетение на осигурените лица за третия работен ден от временната 1,0 1,0 неработоспособност (от 01.01.2024 г.) Здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет на разселени лица -0,6 -6,0 от Украйна (от 24.02.2022 г. до 04.03.2025 г.) Програми за смекчаване на икономическите последици от нестабилността -315,4 10,4 на цените на електрическата енергия и природния газ С най-голям бюджетен ефект са средствата, свързани с увеличението на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“. Предвиденият ефект в разходите от увеличението на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, съобразно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и действащи политики в сектора, считано от 01.01.2025 г. е 2 148,5 млн. лв. Отчетните данни за ефекта в разходната част на бюджета за 2025 г. е 2 177,9 млн. лв.

С бюджета за 2025 г. беше разчетено увеличение на разходите за персонал с 5 % за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и за общинската администрация в общ размер на 283,7 млн. лв. Отчетеният общ ефект върху разходите за 2025 г. е 365,6 млн. лв.

Увеличението на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1 април

2025 г., беше свързано с планирани допълнителни разходи за осигурителни вноски в размер на 33,2 млн. лв. Отчетеният ефект от увеличението на максималния осигурителен доход до

4 130 лв. от 1 април 2025 г. е в размер на 72,4 млн. лв.

Ефектът от увеличението на броя на новоотпуснатите пенсии при зачитане за действителен стаж на периодите на наборна или мирновременна алтернативна служба и на периодите на претърпяна репресия за право на пенсия по чл. 68, ал. 3 и чл. 74 от КСО17, се прогнозираше да доведе до нарастване на разходите със 135 млн. лв. през 2025 г. По отчетни данни допълнителните разходи през 2025 г. за изпълнение на мярката са в размер на 164,3 млн. лв.

Очакваните допълнителни годишни разходи от увеличението на размера на добавките към пенсиите по чл. 84 КСО (т.нар. „вдовишки добавки“) от 26,5 % на 30 % от пенсията на 28

починалия съпруг от 1 юли 2024 г. бяха в размер на 110 млн. лв. за 2025 г. Отчетените през

2025 г. допълнителни разходи от увеличението на размера на вдовишките добавки към пенсиите са в размер на 106,2 млн. лв.

Генерираните допълнителни разходи през 2025 г. от отпадането на задължението за осигурителите да изплащат обезщетение на осигурените лица за третия ден от временната неработоспособност (в сила от 01.01.2024 г.) са в размер на 1 млн. лв., което съвпада с предвидените допълнителни разходи със ЗДБРБ за 2025 г.

Изтичането на срока за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна се очакваше да доведе до намаление на разходите за здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет на тези лица с 0,6 млн. лв. през 2025 г., като отчетеното намаление е в размер на 6,0 млн. лв.

Очакваният ефект от извършените разходи във връзка с мерките и програмите в областта на енергетиката за компенсиране високите цени на електроенергията през 2025 г., съгласно РМС № 88 от 2025 г. е намаление на разходите в размер на -315,4 млн. лв.

Отчетеният ефект е увеличение на разходите спрямо предходната година с 10,4 млн. лв.

4. Промени в данъчното законодателство за 2025 г.

През 2025 г. влизат в сила следните изменения и мерки в областта на данъчното облагане:

По Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

- Промени свързани с продължаване прилагането на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната в случаите на минимална помощ по чл. 188 от ЗКПО Целта на промяната е да продължи да се прилага данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 от ЗКПО във връзка с чл. 188 от ЗКПО под формата на минимална помощ, като средство за насърчаване на икономическата активност чрез стимул за инвестиране в материални и нематериални активи в предприятия, намиращи се в общини с безработица по-висока от средната за страната, и се очаква така да се запазят или увеличат нивата на заетост в тези общини.

За продължаване прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ са разработени текстове за минимална помощ, които са в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент (ЕС) 2023/2831), срокът за прилагане на който е от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 година.

Основните промени в условията за прилагане на минимална помощ съгласно Регламент (ЕС) 2023/2831, в сравнение с Регламент (ЕС) № 1407/2013, който се прилагаше до края на 2023 г., са:

o увеличаване на горния праг на минималната помощ, предоставяна на едно предприятие за период от 3 години от левовата равностойност на 200 000 евро на левовата равностойност на 300 000 евро;

o въвеждане на задължение за държавите членки да регистрират помощта de minimis в централен регистър, установен на национално ниво или на ниво Европейски съюз, считано от 1 януари 2026 г.;

o други различия, в т.ч. начина на изчисляване на периода за натрупване на помощта.

- Промени, свързани с необходимостта от уточняване и/или допълнение на текстовете в ЗКПО, свързани с прилагането на режима за облагане на 29

многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък и издадените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) административни насоки към Модела на правила на ОИСР срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) Промените имат за цел прецизиране и осигуряване на съответствие на прилагането на част пета „а“ от ЗКПО с Модела на правила на ОИСР, Коментара към Модела на правила и административните насоки по прилагането на Модела на правила.

С направените изменения и допълнения на ЗКПО, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, ще се преодолее правната несигурност във връзка с прилагането на влезлите вече в сила от 1 януари 2024 г. разпоредби за въвеждане на Директива (ЕС) 2022/2523, както и, предвид т. 24 от преамбюла на същата, ще се въведат някои от разясняващите и насочващи правила на ОИСР за прилагането на Втори стълб.

По Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)

- Прецизиране разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, свързани с правото на ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите Целта на промяната е изрично да се определи поредността на ползване на данъчните облекчения от двамата родители, като едновременно с това да се защитават правата на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

- Промяна в сметката, по която се внасят дължимите данъчни задължения по ЗДДФЛ Приетото изменение е свързано с реализацията на проекта за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Целта на промяната е актуализиране на разпоредбите на закона, свързани с промяната в сметката на Националната агенция за приходите, по която се внасят дължимите данъчни задължения по ЗДДФЛ.

По Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Като мярка, свързана с оптимизиране на бюджетните приходи е прието изменение в размерът на националния праг за освобождаване от облагане, като същия да се намали от

166 000 лева на 100 000 лева.

Направена е законова промяна, с която се намалява възможността за измами с данък върху добавена стойност, свързани с „търговията” с касови бележки и съответно с източване на ДДС.

По закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

- Въвеждане на акцизен календар в периода 2025-2029 г. за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия Мярката е в продължение на наложената вече практика за осигуряване на прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите чрез въвеждането на нов акцизен календар за повишаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия. Повишаването на акцизните ставки върху тютюневите изделия, е в контекста на предстоящото преразглеждане на Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година 30

относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (Директива 2011/64/ЕС на Съвета), с което се очаква да бъдат предложени по-високи минимални нива на данъчно облагане на тютюневите изделия и свързаните с тях продукти. Към настоящия момент в Република България се прилагат минималните нива на облагане с акциз върху тютюневите изделия. В тази връзка и доколкото с преразглеждането на Директива 2011/64/ЕС на Съвета се очакват значително по-високи изисквания към минималните нива на данъчно облагане посредством въвеждането на поетапно увеличаване на акциза ще се намали изоставането на страната ни спрямо останалите държави членки в ЕС, където средните нива на акцизното облагане на цигарите е над 150 евро на хиляда къса, към текущите в България 90 евро на хиляда къса.

Не на последно място следва да се отбележи, че плавното повишаване на акцизните ставки ще предотврати и реалната опасност от увеличаване на незаконната търговия с тютюневи изделия, евентуалните сътресения на пазара, както и негативното отражение върху бюджетните приходи.

Акцизен календар за период от пет години в ЗАДС - в сила от 1 май 2025 г.:

- Увеличена е акцизната ставка за пури и пурети:

▪ 396 лв. за 1000 къса от 1 май 2025 г. (преди 360 лв. за 1000 къса);

▪ 416 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.;

▪ 437 лв. за 1000 къса от 1 януари 2027 г.;

▪ 459 лв. за 1000 къса от 1 януари 2028 г;

▪ 482 лв. за 1000 къса от 1 януари 2029 г.

- Увеличена е акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари):

▪ 222 лв. за килограм от 1 май 2025 г. (преди 202 лв. за килограм);

▪ 238 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.;

▪ 254 лв. за килограм от 1 януари 2027 г.;

▪ 270 лв. за килограм от 1 януари 2028 г.;

▪ 286 лв. за килограм от 1 януари 2029 г.

- Увеличена е акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия:

▪ 400 лв. за килограм от 1 май 2025 г. (преди 380 лв. за килограм);

▪ 420 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.;

▪ 440 лв. за килограм от 1 януари 2027 г.;

▪ 460 лв. за килограм от 1 януари 2028 г.;

▪ 490 лв. за килограм от 1 януари 2029 г.

- Увеличена е акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин:

▪ 0,45 лв. за милилитър от 1 май 2025 г. (преди 0,40 лв. за килограм);

▪ 0,48 лв. за милилитър от 1 януари 2026 г.;

▪ 0,54 лв. за милилитър от 1 януари 2027 г.;

▪ 0,60 лв. за милилитър от 1 януари 2028 г.;

▪ 0,66 лв. за милилитър от 1 януари 2029 г.

- Увеличена е акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин до 20 мг. на единица продукт:

▪ 30 лв. за килограм от 1 май 2025 г. (преди 105 лв. за килограм);

▪ 33 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.;

▪ 40 лв. за килограм от 1 януари 2027 г.;

▪ 45 лв. за килограм от 1 януари 2028 г.;

▪ 55 лв. за килограм от 1 януари 2029 г.

- Увеличена е акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин над 20 мг. на единица продукт:

▪ 115 лв. за килограм от 1 май 2025 г. (преди 105 лв. за килограм);

▪ 118 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.;

▪ 126 лв. за килограм от 1 януари 2027 г.;

▪ 134 лв. за килограм от 1 януари 2028 г.;

▪ 142 лв. за килограм от 1 януари 2029 г.

- Увеличена е акцизната ставка за нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн:

▪ 400 лв. за килограм от 1 май 2025 г. (преди 380 лв. за килограм);

▪ 420 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.;

▪ 440 лв. за килограм от 1 януари 2027 г.;

▪ 460 лв. за килограм от 1 януари 2028 г.;

▪ 490 лв. за килограм от 1 януари 2029 г.“

- Въведено е изменение на специфичния и пропорционалния акциз за цигарите:

1. на специфичния акциз:

▪ 131 лв. за 1000 къса от 1 май 2025 г. (преди 134,5 лв. за 1000 къса);

▪ 141 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.;

▪ 151 лв. за 1000 къса от 1 януари 2027 г.;

▪ 161 лв. за 1000 къса от 1 януари 2028 г.;

▪ 171 лв. за 1000 къса от 1 януари 2029 г.;

2. на пропорционалния акциз:

▪ 22 на сто от продажната цена от 1 май 2025 г. (преди 20,5 на сто от продажната цена);

▪ 21,5 на сто от продажната цена от 1 януари 2026 г.;

▪ 21 на сто от продажната цена от 1 януари 2027 г.;

▪ 20,5 на сто от продажната цена от 1 януари 2028 г.;

▪ 20 на сто от продажната цена от 1 януари 2029 г.

3. Размерът на акциза не трябва да е по-малък от:

▪ 210 лв. на 1000 къса от 1 май 2025 г. (преди 202,5 лв. на 1000 къса);

▪ 222 лв. на 1000 къса от 1 януари 2026 г.;

▪ 234 лв. на 1000 къса от 1 януари 2027 г.;

▪ 246 лв. на 1000 къса от 1 януари 2028 г.;

▪ 258 лв. на 1000 къса от 1 януари 2029 г.

- Ограничаване на данъчнозадължените лица от презапасяване с тютюневи изделия в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки Направени са изменения и допълнения в действащата разпоредба на чл. 64, ал. 8 и 9, с които се въвежда правна норма по отношение на ограничаването на броя на заявявани и получавани бандероли от данъчнозадължените лица. Следва да се отбележи, че с нормативната промяна не се препятства дейността на засегнатите лица, тъй като е осигурена възможност във всеки един момент икономическият оператор да може да разполага с брой необлепени бандероли, който не надвишава сумата от предадения му брой бандероли през последните три месеца, съответно през предходните шест месеца за алкохолните напитки.

На практика това означава, че дори при увеличаване на икономическата си активност три пъти над обичайната, икономическият оператор ще може да удовлетвори нуждите си от брой бандероли. Редакцията на алинея 9 на чл. 64 от проекта създава възможност при разполагаемост с брой бандероли под сумата на предадените за последните три/шест месеца, лицето да може да поиска и да му бъдат предоставени допълнителен брой бандероли.

- Въвеждане на задължение за временно сертифицираните получатели да подават съобщение за получаване чрез компютърната система, при получаване на акцизните стоки и допълване на хипотезите за движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ Допълнена е разпоредбата на чл. 76з, ал. 1 на ЗАДС с цел включване на временно сертифицирания получател при получаване на акцизни стоки на територията на страната да подава към митническите органи съобщение чрез компютърната система. Правната норма се прилага при движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ, което засяга регистрацията на сертифициран получател и на временно сертифицирания получател.

Лицата, които получават акцизни стоки на територията на страната, които са освободени за потребление на територията на другата държава членка, имат задължение при получаване на акцизните стоки да подадат в компютърната система не по-късно от 5 работни дни, съобщение за получаване.

Приетата промяна в чл. 76з, ал. 8 от проекта посочва кога не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 76з от закона, а именно „при движение на енергийни продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 в случаите, когато са в потребителски опаковки до

210 литра (наливно състояние, по смисъла на чл. 14, ал. 4)“.

- Подобряване на контролната дейност на митническите органи Въведената нова регулация с алинея 11 в разпоредбата на чл. 99а от закона предвижда физическите лица да могат да изпращат до или да получават от друга държава членка пощенски пратки съдържащи тютюневи изделия и алкохолни напитки, предназначени за лична или семейна употреба или за подаръци, когато стоките не са укрити, не надхвърлят количествените ограничения, предвидени за въвеждане и изпращане в правилника за прилагане на закона, лицата не са изпращали/получавали пощенски пратки през последните

30 дни и могат да докажат пред митническите органи предназначението и произхода на стоките. Регламентирането на конкретни ограничения за физическите лица при изпращане/получаване на акцизни стоки в пощенски и други пратки и товари, цели да ограничи възможността за осъществяване на незаконна търговия в други държави членки.

Създаден е нов чл. 99б на закона, с който се въвеждат правила по отношение на лицата, които организират транспорта/логистиката или превоза на товари, съдържащи акцизни стоки. Тези правила са идентични с механизма на действие на наложил се вече в практиката по отношение на пощенските пратки. С променените разпоредби на чл. 99б от законопроекта се визират пратките и товарите, които не могат да бъдат дефинирани като пощенски пратки по смисъла на Закона за пощенските услуги. Изменението не поражда допълнителна административна тежест за лицата, тъй като няма изискване за тяхното лицензиране или регистриране.

Други закони и подзаконови нормативни актове

- Контрол на дружества предоставящи услугата „лизинг на персонал“ Чрез промяна в Закона за насърчаване на заетостта (чл. 74л, ал. 7) е въведена солидарна отговорност между предприятие, сключило договор за временна работа с предприятие, което 33

осигурява временна работа (но не е регистрирано по този закон), за дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски за предоставените работници и служители („лизинг на персонал“), в случай че не са начислени и внесени своевременно.

- Изисквания към фискалните устройства в периодите на двойно обозначаване на цените в лева и евро С НИД на Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн., ДВ, бр. 42 от 2025 г.) са въведени функционални изисквания към фискалните устройства с оглед изпълнение на правилата за отчитане на продажбите в периодите на двойно обозначаване на цените в лева и евро и двойно обращение на двете валути съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България;

- Прилагане на методите за определяне на пазарните цени се постига съответствие на правилата за трансферно ценообразуване С Наредба № Н-3 от 07.11.2025 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се постига съответствие на правилата за трансферно ценообразуване в България с препоръките и насоките, съдържащи се в актуалната версия на Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР, разработено от Комитета по фискални въпроси на ОИСР. С правилата на новата наредба се изпълняват препоръки на РГ 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР, направени в рамките на технически преглед в процеса по одобряване на страната ни за членство в Организацията;

- Контрол и изисквания за обменните бюра съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България С НИД на Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра се въвежда контрол за надеждност и почтеност на действителния собственик на обменното бюро, разширяват се възможностите за обмен на валута по безкасов начин, увеличава се общата касова наличност в обменното бюро в края на всеки работен ден и се въвеждат изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България;

- Обмен на информация за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси С Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“ (oбн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2025 г.) е предвиден ред за идентифициране на пътни превозни средства, респективно – притежателя на свидетелство за регистрация и/или собственика на пътни превозни средства, регистрирани в други държави - членки на ЕС, за които са регистрирани нарушения в електронната система за събиране на пътни такси.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2025-2028 г., която представлява мотивите към законопроекта, са заложени и следните параметри:

✓ Запазване на размера на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна (1,6 млрд. лв.) и общия размер на сумата, подлежаща за възстановяване на 34

земеделските стопани от акциза за газьола в съответствие със ЗДБРБ за 2024 г. (ДБ, бр. 108, от дата 30.12.2023 г.) - 100 млн. лв.;

✓ Ползване в увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) и през 2025 г., както следва: 6 000 лв. годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 12 000 лв. - за две ненавършили пълнолетие деца,

18 000 лв. - за три и повече ненавършили пълнолетие деца и съответно, за деца с увреждания в размер на 12 000 лв. годишно, с възможност за авансово ползване през годината;

✓ След 31.12.2024 г. се прилага стандартна 20 % ставка на ДДС за доставката на хляб и за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги.

През 2025 г. продължава действието на приетите в предходната година данъчни изменения:

• Постановено е положително решение на ЕК относно съответствие с Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01) за прилагане на нова схема на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, с което започна 8 преотстъпването на корпоративен данък съгласно чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО , което да се прилага в срок до 31 декември 2027 г. Данъчната преференция се предоставя с 9 цел да насърчи икономическата активност на МСП , като ги стимулира да инвестират в материални и нематериални активи в предприятия, намиращи се в общини с безработица, по- висока от средната за страната, като се очаква така да се запазят или увеличат нивата на заетост в тези общини;

• Въвеждане на минимално ефективно корпоративно данъчно облагане на многонационални групи предприятия и на големи национални групи предприятия в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. С разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2523 се въвежда рамка за глобалното минимално равнище от 15 на сто на данъчно облагане на ниво ЕС на многонационална група предприятия. В страната е въведен и национален допълнителен данък, съгласно който съставните образувания на една многонационална група предприятия, които се намират в Република България, или на голяма национална група предприятия, се предвижда да подлежат на облагане с национален допълнителен данък;

• Въвеждане на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани във връзка с изменение на правната уредба за прилагане на държавна помощ за земеделски стопани под 10 формата на данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО и чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ , съобразно условията на Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от 11 ДФЕС (Регламент (ЕС) № 2022/2472). Новият регламент за групово освобождаване в земеделието - Регламент (ЕС) № 2022/2472 се прилага от 1 януари 2023 г. до 31 декември

2029 година. Регламентът предвижда промяна в интензитета и прага за уведомяване по помощта за инвестиции в земеделски стопанства във връзка с първичното селскостопанско производство, предвид което е разработена нова схема за държавна помощ, която е в 8 Закон за корпоративното подоходно облагане.

9 Малки и средни предприятия.

10 Закон за данъците върху доходите на физическите лица.

11 Договор за функционирането на Европейския съюз.

съответствие с новите правила на Регламент (ЕС) № 2022/2472 и за прилагането на която се получи одобрение от Комисията на 16.01.2024 г. под номер на помощта SA.111877.

5. Инвестиционна политика Основната цел на реализираните публични инвестиции е насърчаване на политиките за постигане на устойчив дългосрочен растеж, подкрепени и чрез усвояване на средства по програмите и фондовете на ЕС.

В таблицата са представени тенденциите в развитието на публичните инвестиционни разходи като дял от БВП на България и за някои държави членки на ЕС.

Публични разходи за инвестиции в основен капитал Източник: Евростат *Данните за 2025 г. са на база DG ECFIN - European Economic Forecast - spring 2026 През 2025 г. публичните разходи за инвестиции в основен капитал са по-високи от средното ниво, отчетено за държавите от Европейския съюз. Като относителен дял от БВП се отчита увеличение от 1,3 пр. п. спрямо 2024 г., което се дължи на по-високите по размер капиталови разходи по сметките за средства от ЕС, в т.ч. основен принос има усвояването на средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост. Съгласно регламенти на Европейския парламент и Съвета на ЕС крайният срок за изпълнение на дейностите/инвестициите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, е 31 август 2026 г. и този срок не подлежи на промяна. В резултат на положените усилия през годината усвоените средства са повече от два пъти по-високи от общо отчетените за предходните две години.

Наред с това значителни са и разходите по реализирането на проектите по общинската инвестиционна програма, стартирала през 2024 г. Съгласно информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по реда на чл. 113 от ЗДБРБ за 2025 г. от началото на програмата към края на 2025 г. броят на сключените споразумения с кметове на общини за финансиране на проектни предложения е 2 364. Общата прогнозна стойност на проектите за 2025 г. по сключените споразумения е 3 319,6 млн. лв. През 2025 г. са одобрени искания за плащане по реда на ПМС № 59/2025 г. на 218 общини по 717 от проектите със сключени споразумения в общ размер на 826,8 млн. лв., от които на общините са предоставени като трансфер от Министерство на регионалното развитие и благоустройството 750,0 млн. лв. и като финансиране чрез Българската банка за развитие 76,8 млн. лева.

Изпълнението на инвестиционните политики през 2025 г. продължи да следва приоритетите от предходните години за модернизиране на екологичната и пътната 36

(% от БВП) · 2019 · 2020 · 2021 · 2022 · 2023 · 2024 · 2025*

Европейски съюз (27 държави-членки) · 3,2 · 3,5 · 3,4 · 3,3 · 3,6 · 3,7 · 3,9

Евро зона (20 държави-членки от 2023 г.) · 3,0 · 3,3 · 3,2 · 3,1 · 3,1 · 3,5 · 3,6

България · 3,4 · 3,3 · 2,7 · 2,4 · 3,8 · 3,2 · 4,5

Ирландия · 2,3 · 2,4 · 2,0 · 2,0 · 2,3 · 2,5 · 2,7

Испания · 2,2 · 2,6 · 2,7 · 2,7 · 3,0 · 2,7 · 2,9

Италия · 2,3 · 2,6 · 2,8 · 2,6 · 3,2 · 3,6 · 3,8

Полша · 4,3 · 4,4 · 4,1 · 3,8 · 5,1 · 4,8 · 5,2

Румъния · 3,4 · 4,4 · 4,1 · 4,3 · 5,4 · 5,9 · 6,0

Словакия · 3,6 · 3,4 · 3,0 · 3,1 · 3,7 · 3,6 · 4,5

инфраструктура, като съществен принос имаха и проектите по програмите, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, както и от други фондове и програми на ЕС.

Капиталовите разходи са разпределени по приоритети в рамките на изпълняваните от първостепенните разпоредители с бюджет политики и програми с цел стимулиране на секторите, генериращи високи икономически и социално-обществени ползи.

Публични капиталови разходи Разпределението на капиталовите разходи за 2025 г. по консолидираната фискална програма по функции отразява секторните приоритети при реализацията на инвестиционната политика в публичната сфера. На графиката по-долу е представено функционалното разпределение на отчетените за 2025 г. капиталови разходи.

Анализът на инвестиционните разходи по функционален признак показва, че най- голям относителен дял през 2025 г. заемат разходите по функция „Икономически дейности и услуги“ – 45,0 % от общите разходи. Размерът на отчетените средства по функцията е 5 190,5 млн. лв., като основната част от разходите в тази функция са отчетени в група В „Транспорт и съобщения”.

По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ) 2014

– 2020 г. са отчетени разходи в размер на 99,44 % от бюджета, като този процес продължава.

Сертифицираните разходи са 99,42 %. Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 -2020 г. е една от десетте оперативни програми у нас, които се финансират от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС. С финансиране от програмата са построени 70 км нови пътища, 28 км рехабилитирани жп линии и 5 реновирани жп гари:

Карнобат, Стара Загора, Подуяне, Казичене и Искър. По ОПТТИ са изградени още 12 км метро линии с нови 12 метро станции, както и метродепо „Земляне“. С европейското съфинансиране е доставена специализирана техника и оборудване за подобряване на корабоплаването по река Дунав, изградени са системи за сигурност, интеграция и 37

визуализация на територията на пристанищата. Платеното по ОПТТИ през годината е в размер на 6,9 млн. лева.

Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 (ПТС) е с бюджет приблизително 1,9 млрд. евро. Програмата е ключова за развитието на транспортната инфраструктура в България и е в съответствие с целите на Зелената сделка и националната транспортна стратегия до 2030 г. Поставя се акцент върху устойчива и интелигентна мобилност, която редуцира емисиите и увеличава ефективността и свързаността в транспортния сектор.

Основните приоритети на програмата включват подобряване на железопътната и пътната инфраструктура, развитие на интермодалността, въвеждане на интелигентни транспортни системи и разширяване на инфраструктурата за алтернативни горива. .

В жп сектора основен приоритет е завършване модернизацията на жп линиите Елин Пелин – Костенец, Пловдив – Бургас, Волуяк – Драгоман, както и изграждането жп връзка между България и Република Северна Македония.

В пътния сектор е заложено изграждането на АМ „Русе – Велико Търново“ и на „Обходен път на гр. Габрово с тунел под връх Шипка“, които ще допринесат за изграждането на връзката между Рейнско-Дунавски коридор и коридор Балтийско море-Черно море- Егейско море в направление Север-Юг. Завършването АМ „Европа“ и на АМ „Струма“ са друг приоритет в оста за пътни проекти.

Програмата продължава политиката за насърчаване на мултимодалния транспорт, посредством подобряване на връзките между отделните видове транспорт, като следва да се подобри цялостната транспортна ефективност, стимулирайки използването на железопътен и воден транспорт. Ще продължат инвестициите за подобряване на условията за корабоплаване по цялото протежение на река Дунав, включително поддържането на високо ниво на информационно и навигационно осигуряване..

Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 осигурява средства в размер на

92 млн. лв. за зарядна инфраструктура за алтернативни горива по републиканската пътна мрежа и в пристанищата. Целта е да се насърчи поетапното изтегляне от употреба на високоемисионните автомобили и замяната им с електромобили.

Към декември 2025 г. са отворени за кандидатстване всички осем процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, свързани с железопътния и пътния транспорт, с подобряване на интермодалността, модернизирани схеми за управление на трафика, подобряване на сигурността и безопасността на транспорта, с интермодалност в градски условия и техническа помощ, като крайният срок за подаване на проектни предложения е 31.10.2029 г. Платеното по ПТС 2021-2027 през 2025 г. е в размер на 483,2 млн. лева.

Инвестициите за функция „Отбрана и сигурност” заемат 16,6 % от капиталовите разходи по КФП. Размерът на отчетените средства по функцията е 1 909,4 млн. лв., от които основна част представляват разходите, отчетени по бюджета на Министерството на отбраната (МО), във връзка с придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи; придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб;

придобиване на зенитно-ракетни комплекси и съпътстващо оборудване за тях; доставка на самолети F-16 Block 70 етап II, както и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет F-16 Block 70; за развитие на способности за транспортно осигуряване на Българската армия; за надграждане и интегрирана логистична поддръжка на самолети C-27J Spartan от състава на ВВС; ремонт на авиационни двигатели и агрегати; безпилотни летателни системи; радиолокационна станция за разузнаване на стрелящи артилерийски системи и др.

През 2025 г. за финансиране на инвестиционните дейности по функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“ са отчетени средства на обща стойност 1 815,8 млн. лв., което представлява 15,8 % от общия размер на инвестиционните разходи. Разходите в група „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство“ са свързани основно с инвестиционната дейност в общините по териториалното развитие и благоустрояване на населените места, както и за изпълнение програмите на МРРБ за „Подобряване на инфраструктурната свързаност на регионите – изграждане и модернизиране на пътната и ВиК инфраструктура“, „Развитие на регионите в страната и намаляване на различията, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси за подобряване качеството на жизнената среда и създаване на работни места“ и „Подобряване на инвестиционния процес чрез развитие на устройственото планиране, усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, стимулиране на публично-частното партньорство, подобряване качеството на превантивния и текущия контрол и прилагане на европейските стандарти”. През годината за тези дейности по оперативни програми (вкл. националното съфинансиране) са изразходвани средства в размер на 465,2 млн. лв. Разходите за 2025 г., определени по решение на общинския съвет, свързани с поддържането на уличната мрежа, водоснабдяване, канализация и други публични услуги, предоставяни на населението, са в размер на 1 020,3 млн. лв. Делът на отчетените капиталови разходи в група Б „Опазване на околната среда” от общо капиталовите разходи по тази функция е 17,2%. Разходите в група „Опазване на околната среда” са свързани с дейностите по изпълнението на приоритетните политики по управлението на водите и управлението на отпадъците. В групата се отчитат и разходите, определени по решение на общинския съвет за дейностите по поддържане на чистота, озеленяване, пречистване на отпадъчни води, управление на отпадъците и други публични услуги с обществено значение. Основната част от разходите в тази група на функцията представляват средства по бюджетите на общините (100,8 млн. лв.) и средствата, изразходвани за тези дейности по оперативни програми в размер на 191,7 млн. лв.

Размерът на инвестиционните разходи по функция „Образование” за 2025 г. е 1 081,7 млн. лв., което представлява 9,4 % от общата сума на отчетените капиталови разходи. От тях 434,1 млн. лв. са отчетените разходи, финансирани с национални средства, в системата на предучилищното и училищното образование и 161,8 млн. лв. в системата на висшето образование. Размерът на инвестиционните разходи по функцията за 2025 г., финансирани от оперативните програми, е 485,3 млн. лева.

Като цяло основната част от инвестиционните разходи през 2025 г. продължи да е насочена към осъществяване на мащабни инфраструктурни проекти, включително съфинансирани със средства от европейските фондове, проекти за модернизиране на българската армия, по рехабилитацията и изграждането на пътна и железопътна инфраструктура, развитие на ВиК сектора, системи за управление на отпадъците и други.

- Програма за компенсиране на разходи на крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г., одобрена с РМС № 294 от 2024 г.

(изменена с РМС № 481 от 2024 г.);

- Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 1 юли 2024 г. до 31 март 2025 г. (630 млн. лв. индикативен 39

бюджет за I-то тримесечие на 2025 г.), приета с РМС № 546 от 2024 г. (актуализирана с РМС № 654 от 2024 г., РМС № 30 от 2025 г. и РМС 235 от 2025 г.);

- Програма за условията е реда за предоставяне на целева финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, останали без електроснабдяване в периода от 21 декември 2024 г. до 31 декември 2024 г. включително, приета с РМС № 87 от 2025 г.;

- Програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители (срок на прилагане от 1 юли

2025 г. до 30 юни 2028 г.), чиито условия и ред за прилагане са определени с ПМС № 237 от

2025 г.

През отчетния период са изплатени общо 772,1 млн. лв. Изплатените разходи са, както следва:

- По Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 1 юли 2024 г. до 31 март 2025 г., одобрена с РМС № 546 от 2024 г. (актуализирана с РМС № 654 от 2024 г. и РМС № 30 от 2025 г. и изменена с РМС № 235 от 2025 г.) - 595,4 млн. лв.;

- По Програма за компенсиране на разходи на крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г., одобрена с РМС № 294 от 2024 г.

(изменена с РМС № 481 от 2024 г.) - 5,4 млн. лв.;

- По Програма за условията и реда за предоставяне на целева финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, останали без електроснабдяване в периода от 21 декември 2024 г. до 31 декември 2024 г. включително, одобрена с РМС № 87 от 2025 г.

- 2,0 млн. лв.;Предоставени компенсации чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за електрическа енергия на битовите крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение и покриване на разходи извършени от крайните снабдители по чл. 94а, ал. 3, определени с решение на КЕВР - 169,3 млн. лв.

7. Информация за разходите за хуманитарна помощ, както и за справяне с последствията във връзка с военните действия в Украйна Отчетените от ПРБ разходи към 31.12.2025 г. по бюджетите им за финансиране на дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, включително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна за сметка на националния бюджет в размер на 13,0 млн. лв. Отчетените разходи за сметка на средства от Европейския съюз са 0,01 млн. лв.

Извършените разходи за хуманитарна помощ и за справяне с последствията от военните действия в Украйна към 31.12.2025 г. по „Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“ възлизат на 10,0 млн. лв., от тях: по РМС № 123/05.03.2025 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2025 г.- отчетените разходи са 2,1 млн.

лв.; ПМС № 58/15.05.2025 г. за финансиране на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2025 г. и РМС № 313/15.05.2025 г. за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Р България – разходи в размер на 2,4 млн. лв.; ПМС № 251 /19.11.25 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на туризма за 2025 г. и РМС № 812/19.11.2025 г. за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Р България - 3,5 млн. лв.; с РМС № 895/16.12.2025 г. е одобрена помощ в размер на 2,0 млн.

лв. на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Р България.

В областта на социалната закрила за периода 01.01.2025 - 31.12.2025 г. са отчетени общо 0,1 млн. лв. социални разходи.

Останалата част от разходите са отчетени по бюджетите на различни ведомства, както следва: по бюджет на Министерството но здравеопазването – 0,1 млн. лв., по бюджета на Министерския съвет – 0,3 млн. лв., по бюджета на Народното събрание – 0,1 млн. лв., по бюджета на МЗХ- 0,7 млн. лв., по бюджета на ДФ „Земеделие“- 0,1 млн. лв., по бюджета на МВнР - 0,5 млн. лв., по бюджет на МО – 0,6 млн. лв. и по бюджета на БАН – 0,5 млн. лв.

ІIІ. ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА 2025 Г.

Изпълнението на основните параметри по КФП за 2025 г., отнесено към предходната година и към програмата е, както следва:

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за

2025 г. са в размер на 86 088,6 млн. лв., което представлява 95,4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2025 г., при 72 015,1 млн. лв. за 2024 г. или ръст от 14 073,5 млн. лева. През

2025 г. приходите, помощите и даренията представляват 37,9 % от БВП при 35,1 % от БВП през 2024 г. Изпълнението на приходите по държавния бюджет е 93,3 %, по бюджета на ДОО – 99,6 %, по бюджета на НЗОК – 99,3 %, по бюджетите на общините – 98,2 %, Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие” (вкл. по бюджетите на бенефициентите) – 67,9 %, Национален фонд (вкл. по бюджетите на бенефициентите по оперативните програми)

– 85,4 %.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) за годината възлиза на 67 677,8 млн. лв. (95,5 % спрямо годишните разчети). Относителният дял на данъчните приходи към общите постъпления по КФП е 78,6 %. Данъчните постъпления за 2025 г. представляват 29,8 % от БВП за годината, при 28,6 % от БВП за 2024 г.

Съпоставени с предходната година, данъчните приходи нарастват номинално с 8 982,8 млн. лв. (15,3 %). В номинален размер приходите от преки данъци възлизат на 14 916,3

12 Поради закръгление в млн. лв. (респективно в проценти), някои сумарни позиции в таблиците и графиките не се изчерпват от съставните им числа.

13 В колоната „програма“ са посочени разчетите към мотивите към ЗДБРБ за 2025 г. (РМС № 88/24.02.2025 г.).

С оглед съпоставимост с отчетните данни на показателите по КФП по програмата:

i) разчетите в позицията „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи” са отнесени в съответните разходни позиции според основното предназначение на планираните средства;

ii) Нетният прираст на държавния резерв е отнесен в позицията „Капиталови разходи”.

12 ПОКАЗАТЕЛИ · Отчет · 13 Програма · Отчет · Изпълнени · Изпълнен ие

2024 г. · 2025 г. · 2025 г. · е спрямо 2024 г. · спрямо програма

Приходи, помощи и дарения -Данъчно-осигурителни приходи Преки данъци Косвени данъци Приходи на социалното и здравното осигуряване Други данъци -Неданъчни приходи -Помощи и дарения Разходи и вноска в бюджета на ЕС -Нелихвени разходи Текущи нелихвени в т.ч. социални и здравно- осигурителни плащания Капиталови разходи Предоставени текущи и капит. трансфери за чужбина -Лихви Външни лихви Вътрешни лихви -Вноска в бюджета на ЕС Дефицит/излишък · 72 015,1 58 695,0 12 517,0 25 854,1 18 015,1 2 308,8 9 687,9 3 632,2 78 178,8 75 577,6 68 726,6 34 656,9 6 802,4 48,6 1 009,0 849,9 159,0 1 592,1 -6 163,6 · 90 270,8 70 843,2 14 630,4 32 968,2 20 963,8 2 280,8 11 988,7 7 438,9 96 706,0 93 062,2 79 482,3 40 287,2 13 552,1 27,7 1 623,2 1 372,7 250,5 2 020,5 -6 435,2 · 86 088,6 67 677,8 14 916,3 29 411,7 20 706,2 2 643,6 11 861,7 6 549,2 92 918,9 89 441,2 77 843,3 38 772,0 11 527,9 70,0 1 441,7 1 201,5 240,2 2 036,0 -6 830,2 · 119,5% 115,3% 119,2% 113,8% 114,9% 114,5% 122,4% 180,3% 118,9% 118,3% 113,3% 111,9% 169,5% 144,0% 142,9% 141,4% 151,0% 127,9% · 95,4% 95,5% 102,0% 89,2% 98,8% 115,9% 98,9% 88,0% 96,1% 96,1% 97,9% 96,2% 85,1% 252,7% 88,8% 87,5% 95,9% 100,8%

млн. лв., приходите от косвени данъци са в размер на 29 411,7 млн. лв., приходите от осигурителни вноски са в размер на 20 706,2 млн. лв., а постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 2 643,6 млн. лева.

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 14 916,3 млн. лв., което представлява 102,0 % от планираните за годината. Постъпленията от преки данъци за 2025 г.

представляват 6,6 % от БВП при 6,1 % от БВП за 2024 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 29 411,7 млн. лв., което представлява 89,2 % от годишния разчет. Постъпленията от косвени данъци представляват 13,0 % от БВП при 12,6 % за 2024 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 2 643,6 млн. лв., което представлява 115,9 % спрямо годишните разчети за 2025 година.

Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски за 2025 г. са в размер на

20 706,2 млн. лв., 98,8 % спрямо планираните за 2025 г. и с 2 691,1 млн. лв. (14,9 %) повече спрямо предходната година. Отнесени към БВП, приходите от социално и здравноосигурителни вноски за 2025 г. представляват 9,1 % при 8,8 % от БВП за 2024 г.

Постъпилите през 2025 г. приходи от социалноосигурителни вноски са в размер на 15 009,4 млн. лв., което е 98,6 % изпълнение на заложените за 2025 г. разчети и с 2 001,2 млн. лв. (15,4 %) повече спрямо 2024 г. Приходите от здравноосигурителни вноски, постъпили по бюджета на НЗОК, са в размер на 5 696,8 млн. лв., което е 99,1 % изпълнение на заложените в ЗБНЗОК за 2025 г. средства и с 689,9 млн. лв. (13,8 %) повече спрямо 2024 г.

Неданъчните приходи са 11 861,7 млн. лв., което представлява 98,9 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Неданъчните приходи са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (главно при постъпленията от продажба на материални, нематериални активи и земя), поради по-ниски от планираните държавни и общински такси и други. Относителният дял на неданъчните приходи към общите постъпления по КФП е 13,8 %. Неданъчните постъпления за 2025 г. представляват 5,2 % от БВП за годината, при 4,7 % от БВП за 2024 г.

Помощите и даренията (основно помощи от фондовете на ЕС) за 2025 г. са в размер

6 549,2 млн. лв., което представлява 88,0 % от разчета за годината. Постъпленията от помощи и дарения остават под заложените в разчета към ЗДБРБ за 2025 г. (7 438,9 млн. лв.), което се дължи основно на удържане от страна на ЕК на част от втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост и на неизпълнението на разчетите по част от планираните приходи по програми на ЕС. Постъпилите помощи и дарения за 2025 г. представляват 2,9 % от БВП за годината, при 1,8 % от БВП за 2024 г.

Приходи по КФП за 2024 г. и 2025 г., представени като процент от БВП *В частта на преките данъци са включени и другите данъци Общият размер на разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за годината възлиза на 92 918,9 млн. лв., което е 96,1 % от годишните разчети. По-ниски от планираните са разходите основно по сметките за средства от ЕС, докато при разходите по националния бюджет неизпълнението на разчетите за годината е сравнително по-малко. По-ниско е усвояването на планираните средства по ПВУ, както и при някои от оперативните програми по новия програмен период. За сравнение, разходите по КФП за 2024 г. бяха в размер на 78 178,8 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните с 2024 г., разходите за 2025 г. нарастват с 13 540,1 млн. лв. (17,1 %). Лихвените плащания възлизат на 1 441,7 млн. лв. (88,8 % спрямо планираните за 2025 г.), текущите нелихвени разходи са в размер на 77 843,3 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 11 527,9 млн.

лв. и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 70,0 млн.

лева. Разходите по КФП, представени като процент от БВП, представляват 40,9 % от БВП за

2025 г. при 38,2 % от БВП за 2024 г.

Разгледани по икономически елементи разходите нарастват основно в: частта на социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влезлите в сила увеличения от юли 2024 г. и юли 2025 г., в частта на капиталовите разходи, поради повишените разходи за отбрана и разходите за изпълнение на проекти по програмите и фондовете от ЕС, както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията в бюдетната сфера, увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал, на лицата от академичния състав в държавните висши училища и др., в резултат основно на въведените в редица закони автоматични механизми за растеж на възнагражденията.

Разходи по икономически елементи за 2024 г. и 2025 г. като процент от БВП ➢ Разходите по КФП, разгледани по функционален признак, отразяват основните направления и приоритети в секторните политики през 2025 г.

14 В разходите по функции не е включена Вноската на Република България в общия бюджет на ЕС.

15 С оглед постигане на съпоставимост на данните, в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. резервът за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия е прекласифициран от IX-та функция във II-ра функция, група Д ”Защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии”, а резервът по бюджетите на НС, на съдебната власт и на НЗОК е прекласифициран, съответно в I-ва, II-ра и IV-та функция, където са отчетени усвоените средства.

млн. лв. · · · % от БВП

14 РАЗХОДИ ПО ФУНКЦИИ · Отчет · 15 Програма · Отчет · Отчет · Програма · Отчет

2024 г. · 2025 г. · 2025г. · 2024 г. · 2025 г. · 2025 г.

I. ОБЩИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ II. ОТБРАНА И СИГУРНОСТ III. ОБРАЗОВАНИЕ IV. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ V.СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ГРИЖИ VI. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, БЛАГОУСТРОЙСТВО, КОМУНАЛНО СТОПАНСТВО И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА VII. КУЛТУРА, СПОРТ, ПОЧИВНИ ДЕЙНОСТИ И РЕЛИГИОЗНО ДЕЛО VIII. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ IХ. РАЗХОДИ, НЕКЛАСИФИЦИРАНИ В ДРУГИТЕ ФУНКЦИИ · 3 951,0 8 858,3 8 689,5 10 018,4 29 657,8 2 148,0 1 573,2 10 681,4 1 009,0 · 4 920,4 11 834,1 10 236,6 11 820,7 33 917,9 4 080,4 1 518,2 14 733,8 1 623,2 · 4 497,4 11 359,4 10 095,5 11 475,8 33 760,1 3 767,3 1 822,8 12 662,9 1 441,7 · 1,9% 4,3% 4,2% 4,9% 14,5% 1,0% 0,8% 5,2% 0,5% · 2,3% 5,5% 4,8% 5,5% 15,8% 1,9% 0,7% 6,8% 0,8% · 2,0% 5,0% 4,4% 5,1% 14,9% 1,7% 0,8% 5,6% 0,6%

ОБЩО РАЗХОДИ · 76 586,6 · 94 685,4 · 90 882,9

При анализа на разходите по функции, представени като относителен дял в БВП, отчетните данни за 2024 г. и 2025 г. са отнесени към БВП (по данни на НСИ –

204 906,9 млн. лв. за 2024 г. и 226 912,0 млн. лв. за 2025 г.), а за разчета към програмата за

2025 г. е използвана прогнозата за БВП, заложена в мотивите към ЗДБРБ за 2025 г. (215 230,5 млн. лв.).

С най-голям относителен дял в разходите по КФП за 2025 г. са средствата за сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи. Общите разходи за функцията за годината възлизат на 33 760,1 млн. лв. или 14,9 % от БВП. С най-голям относителен дял във функцията са разходите в група „Пенсии“, отчетени по бюджетите на ДОО и УПФ, които възлизат на 24 245,9 млн. лв. и нарастват с 2 475,5 млн. лв. (11,4 %) спрямо предходната година. Основните причини за това увеличение са: ефектите от изплащане на увеличените пенсии от 1 юли 2024 г., вкл. увеличението на минималната пенсия; увеличение с 8,6 % от 1 юли 2025 г. на всички пенсии, с изключение на максималната пенсия; изплащане през м.

април и декември на еднократни добавки в размер съответно на 50 и 120 лева на пенсионерите, чиито пенсии са под линията на бедност за 2025 г. Разходите, извършени в сферата на отбраната и сигурността през 2025 г., са в размер на 11 359,4 млн. лв., което представлява 5,0 % от БВП. С извършените разходи са обезпечени дейностите по осигуряване на националната сигурност и отбраната, опазването на обществения и правовия ред, поддържането на отбранителния потенциал на страната, издръжката на съдебната власт и администрацията на затворите и защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии. Сред основните приоритети за 2025 г. бяха и политиките в сферата на образованието, като общият размер на разходите за функцията е 10 095,5 млн. лв.

или 4,4 % от БВП. През 2025 г. образователните политики, провеждани в областта на предучилищното и училищното образование са насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, качествено и достъпно образование и обучение, мотивация за усвояване на ключови компетентности с акцент върху придобиването на аналитични умения и креативното мислене, насърчаване на иновациите, дигитализация и STEM обучение, 46

квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции. Осигуряването на равен достъп до предучилищно и училищно образование и намаляването на дела на отпадналите и преждевременно напусналите ученици, осигуряването на качествено образование за всички, следвайки принципа на учене през целия живот са ключови фактори при създаването на благоприятни условия за личностна и професионална реализация. Извършените разходи през 2025 г. в сферата на здравеопазването са в размер на 11 475,8 млн. лв. или 5,1 % от БВП. С извършените разходи са обезпечени дейностите по разработване и провеждане на националните политики в областта на опазване на общественото здраве, диагностиката и лечението, осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия. Разходите за функция „Икономически дейности и услуги” са в размер на 12 662,9 млн. лв. или 5,6 % от БВП. Изразходваните средствата по тази функция, са основно за: постигане на устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие; развитие, поддържане, модернизация и изграждане на пътната и железопътната инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност;

подпомагане на земеделските производители. Разходите за функция „Общи държавни служби” са в размер на 4 497,4 млн. лв. (2,0 % от БВП). Разходите за дейностите по жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда са в размер на 3 767,3 млн. лв. (1,7 % от БВП). Извършените разходи през годината за финансиране на сферата на култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело са в размер на 1 822,8 млн. лв. или 0,8 % от БВП. Разходите, некласифицирани в другите функции (без вноската за бюджета на ЕС), включват лихвените плащания по обслужване на държавния и общинския дълг и са в размер на 1 441,7 млн. лв., което представляват 0,6 % от БВП.

➢ Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2025 г. е отрицателно в размер на 6 830,2 млн. лв. (3,0 % от БВП), като то се формира от дефицит в размер на

5 368,6 млн. лв. по националния бюджет и дефицит в размер на 1 461,6 млн. лв. по европейските средства.

1. Мерки на НАП и АМ за повишаване на събираемостта на приходите Превенцията и борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане е основен правителствен приоритет за подобряване на събираемостта на приходите от данъци.

Основните насоки, свързани с тази цел се отнасят до осъществяване на законодателна политика за предотвратяване на данъчните измами и прилагане на тясно оперативно сътрудничество и междуинституционален подход между заинтересованите институции.

Мерки, предприети от НАП І. Данъчно-осигурителен контрол за 2025 г.

1. Резултати по основни дейности на данъчно-осигурителния контрол Основните производства и действия, чрез които се осъществява данъчно- осигурителен контрол са ревизии, проверки, вкл. проверки в обекти във връзка с осъществяван фискален контрол на стоки с висок фискален риск.

Проверки по прихващане и възстановяване (ППВ) се осъществяват в случаите на възстановяване на недължимо внесени суми, или декларирани за възстановяване данъци, или осигурителни вноски.

Тенденциите относно обема на осъществените (приключилите) през 2025 г. контролни действия са илюстрирани в следващата графика, като детайли относно специфични видове ревизии и проверки са разгледани в съответните части на отчета.

Контролни действия, тенденции за периода 2023-2025 г.

Източник: НАП В изпълнение на стратегическите цели на НАП при извършване на контролната дейност се прилага подход за стимулиране на доброволното спазване на задълженията. В този контекст и в хода на контролните дейности и производства, както и в хода на селекция, към лицата се отправят покани за подаване на коригиращи декларации, с които да бъдат отстранени допуснати грешки, несъответствия или неправилно третиране при документирането или отчитането на конкретни стопански операции.

През 2025 г. при 17 741 бр. производства или селекции са връчени общо 19 744 покани за корекции по чл. 103 от ДОПК, свързани с общо 65 635 бр. данъчни или осигурителни декларации. Връчени са и 1 625 покани за корекции в случаите на неправилно данъчно третиране на доставки по ЗДДС, свързани с 4 801 бр. декларации. В резултат на връчените покани са коригирани 52 837 бр. декларации, в т.ч. 41 877 бр. - по ЗДДС; 3 855 бр. - по ЗКПО; 3 896 бр. - по ЗДДФЛ и 3 209 бр. - по КСО и/или ЗЗО. Общият фискален ефект е 134 475 537,0 лв., в т.ч. 103 703 759,0 лв. допълнително декларирани данъци и 30

771 779,0 лв. допълнително декларирани осигурителни вноски. С 863 бр. коригиращи декларации по ЗКПО и ЗДДФЛ е намалена декларирана данъчна загуба на обща стойност

25 841 898,0 лв.

Тенденции на доброволно спазване при контролни производства 48

Източник: НАП

1.1. Ревизии Показатели за ревизии и резултати от тях за периода 2023-2025 г.

Източник: НАП През 2025 г. се запазва тенденцията за намаляване на общия брой извършени ревизии, като в същото време се увеличава броят на проверките за установяване на факти и обстоятелства, при които чрез покани и коригиращи декларации доброволно се коригират допуснати грешки и несъответствия, поради което не се налага осъществяване на ревизионни производства за установяване на задължения на проверяваните лица.

Допълнителен индикатор за подобряване на ефективността е отчетеният ръст при показателите, измерващи резултатите от ревизиите, приключени през отчетния период спрямо предходните.

Значителен дял (6,0 %) заемат и ревизиите за установяване на отговорност за неплатени задължения на трети лица. Приключили са 413 бр. ревизии с установена солидарна отговорност на трети лица, като от тях 352 бр. са за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК на органи на управление на юридически лица и 61 бр. са за установяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС за случаи на злоупотреби с ДДС. Общата сума на установената отговорност за данъци и задължителни осигурителни вноски е 90 322 057,0 лева.

1.2. Проверки В рамките на контролната дейност на НАП се извършват няколко основни вида проверки, в зависимост от повода, целите и резултатите от извършването им:

• Проверки по прихващане и възстановяване (ППВ);

• Проверките за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) – широка гама от проверки, в т.ч. проверки за съпоставка на имущество и доходи на физически лица, проверки за наличие на основание за прилагане на чл. 19 от ДОПК, проверки за спазване на 49

Показатели · Мерна единица · Отчет 2023 г. · Отчет 2024 г. · Отчет 2025 г. · Изменение 2025/ 2024

Издадени ревизионни актове (РА) · (брой) · 8 175 · 7 503 · 6 791 · -9%

- в т.ч. РА за осигурителни вноски · (брой) · 1 399 · 1 063 · 1 028 · -3%

- в т.ч. РА , в които е използван софтуер за анализ на данни в електронен вид · (брой) · 150 · 281 · 157 · -44%

Допълнително установени задължения · (хил. лв.) · 979 907 · 938 293 · 1 112 985 · 19%

- в т.ч. по осигурителни вноски · (хил. лв.) · 10 889 · 11 897 · 11 280 · -5%

Намалена данъчна загуба · (хил. лв.) · 123 240 · 109 082 · 47 761 · -56%

Отн. дял на РА с допълнително установени задължения над 10 000 лв. · (%) · 53% · 57% · 61% · 4%

Среден размер на допълнително установени задължения на един РА · (хил. лв.) · 152 · 132,5 · 164 · 24%

осигурителното законодателство или във връзка с ползване на държавни помощи и други, с които се установява спазване на законодателството или са от значение за установяване на задълженията на лицата;

• Насрещни проверки и проверки по делегация – процесуални механизми с цел събиране на годни доказателства и доказателствени средства, необходими за други производства.

Извършени проверки по видове за периода 2023-2025 г.

Източник: НАП Броят на всички извършени през 2025 г. проверки са с 4,0 % повече от извършените през 2024 г., като е необходимо да се отчете качествена промяна в тенденциите, сочещи сериозен спад на ППВ за сметка на увеличените ПУФО, а във връзка с тях и насрещни проверки и проверки по делегация.

Намалението на ППВ през 2025 г. като тенденция и от предходни периоди се дължи основно на подобрените процедури за автоматизирани оценки на риска на декларациите с декларирани данъци за възстановяване. В резултат на тези процедури и на основания чл. 130 или 130а от ДОПК през 2025 г. са възстановени или прихванати надвнесени данъци по общо

53 670 бр. данъчни декларации, в т.ч. 44 322 бр. по ЗДДС; 595 бр. по чл. 50 от ЗДДФЛ и 8 753 бр. по чл. 92 от ЗКПО. Общата прихваната или възстановена сума надхвърля 1,2 млрд. лева.

1.3. Развиване на капацитета на НАП за осъществяване на контрол в цифрова среда През 2025 г. органите по приходите на агенцията са използвали специализиран софтуер за анализ на данни в хода на 157 бр. производства. Допълнително установените задължения в приключилите ревизионни производствата, в които е използван софтуерът са общо в размер на 8 439 944,0 лева.

Засилен остава контролът върху лицата, извършващи електронна търговия, което е свързано с нарастване броя на извършваните онлайн продажби на стоки и услуги. През 2025 50

Видове проверки · Мерна единица · Отчет 2023 г. · Отчет 2024 г. · Отчет 2025г. · Изменение 2025/2024 г.

Общо извършени проверки, в т.ч. : · брой · 243 228 · 221 548 · 230 756 · 4%

Проверки за прихващане и възстановяване (ППВ) · брой · 158 834 · 142 495 · 131 729 · -8%

Проверки за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), в т.ч. в обекти · брой · 41 036 · 39 014 · 46 987 · 20%

Насрещни проверки и проверки по делегация · брой · 42 777 · 40 039 · 51 472 · 29%

Проверки за съпоставка на имущество и доходи на физически лица (ПСИДФЛ) · брой · 581 · 841 · 568 · -32%

Относителен дял на обжалваните актове за прихващане и възстановяване (АПВ) · % · 0,1% · 0,2 · 0,2 · 0%

Относителен дял на ППВ, приключили в първоначално определения срок · % · 83% · 88% · 83% · -5%

Относителен дял на останалите проверките (без ППВ), приключили в първоначално определения срок · % · 88% · 83% · 78% · -5%

г. в НАП са предприети контролни действия спрямо лица, недекларирали доходи от тази дейност - възложени са 612 бр. ревизионни производства и 4 715 бр. проверки. В резултат на приключилите през годината 442 бр. ревизии допълнително са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски общо в размер на 9 196 258,0 лв. В хода на контролните производства са направени и доброволни корекции на подадени декларации, като е деклариран допълнително данък в общ размер на 1 380 095,0 лева.

В предварително попълнените годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ са включени получените от лицата суми от наложен платеж за изпратени пощенски пратки, за които НАП получава информация от лицензираните пощенски оператори. След приключване на кампанията за подаване на декларациите е направен анализ, при който е установено, че 11 345 лица са декларирали в подадените декларации доход, съответстващ изцяло на размера на предварително попълнената в декларациите им сума на получените от тях суми от наложен платеж. Общата сума на декларираната данъчна основа е 59 812 234,0 лв., съответно общата сума на декларирания данък е 6 319 675,0 лева.

През 2025 г. са възложени 142 бр. контролни производства на лица, които са получатели на приходи/доходи от създаване на съдържание в интернет чрез публикуване на постове и съдържание в техни канали в различни социални мрежи - Youtube.com, Instagram.com, TikTok, OnlyFans.com и др. През изминалата година е проведена кампания спрямо лица, които са получили доходи чрез платформа за споделяне на видеосъдържание за възрастни, като в хода на същата, чрез различни канали (в хода на контролни производства, информационни телефонни кампании, ел. съобщения), са изпратени покани до създатели на съдържание за деклариране на получените от платформата доходи. В резултат на изпратените покани са декларирани доброволно доходи в общ размер на 13 314 589,0 лв. На

6 бр. лица, създатели на съдържание в тази платформа, са издадени ревизионни актове, с които са установени допълнителни задължения в общ размер 178 000,0 лева. През 2025 г. са приключили и 10 бр. проверки за установяване на факти и обстоятелства на лица, които са получили доходи от платформи, различни от горепосочената, в резултат на които доброволно са декларирани доходи в общ размер 1 908 243,0 лв. и са внесени 158 485,0 лв.

дължими данъци и осигурителни вноски.

През 2025 г. НАП извърши необходимите дейности, свързани с внедряването на Стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T). През изминалата година е приета нормативната рамка за внедряване на SAF-T, като са определени кръга на задължените лица, обхвата на подаваната с файла информация, ред за подаване и формат на данните и др. С приетите законодателни промени е въведено поетапно внедряване на реформата с хоризонт до 2030 г., когато задължение за подаване на SAF-T ще имат всички регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност лица. Считано от 01.01.2026 г. задължение за подаване на файла възниква за първата група лица, отговарящи на посочените в ДОПК изисквания.

След приемане на нормативната рамка са проведени обществени консултации за проект на заповедта, с която се определя реда за подаване и формата на файла. На интернет страницата на НАП е публикувана таблицата с резултатите от проведените обществени консултации по проекта на заповедта. Издадена е заповед на изпълнителния директор на НАП, с която е утвърден форматът и редът за подаване на Стандартен одитен файл за данъчни цели, XSD- схема на файла, примерни XML-файлове, описание в табличен вид на елементите на файла, както и изисквания за формата и реда за подаването му. Заповедта е публикувана на интернет страницата на агенцията. Разработени са изисквания и е извършено тестване на е-услуга за приемане на Стандартен одитен файл за данъчни цели, включително за валидиране на подаваните с файла данни. Извършени са функционални и потребителски тестове на е- услугата и разработения валидационен модул, както и тестове за натовареност. През месец декември в Портала за електронни услуги на НАП е внедрена тестова услуга за подаване на SAF-T файлове от лица, които са задължени да подават счетоводни данни по новия 51

унифициран стандарт, както и за разработчици на софтуери. На уеб сайта на НАП е създадена специализирана рубрика „Въпроси и отговори“, в която са публикувани въпроси и отговори, свързани с внедряването на стандартния одитен файл за данъчни цели. Сформирана е работна група за разработване на изисквания за разработка на софтуерно приложение, чрез който ще се достъпват и анализират подаваните данни със SAF-T.

1.4. Многостранни ревизии През 2025 г. НАП взе участие в 11 бр. многостранни ревизии (МСР), 1 бр. присъствие в административни сгради и участие в административни, производства (ПАСУАП) и 2 бр.

срещи за селекция за многостранни ревизии. Обект на облагане с ДДС, трансферно ценообразуване и корпоративен данък. В резултат на цитираните участия в международно сътрудничество и обмен на информация от НАП са възложени контролни производства на

12 български дружества. В хода на две от проверките дружествата са коригирали ДДС декларациите. В резултат на корекцията са внесени ефективно в бюджета 108 164,0 лева. По повод осъществени многостранни ревизии са приключени 3 бр. ревизии на български дружества, при които са издадени ревизионни актове с общ размер на установените задължения на 1 895 692,0 лева.

По повод осъществен ПАСУАП и събрани в хода на обмена документи е издаден ревизионен акт с установени задължения в размер на 12 335 200,0 лв., след обжалване от страна на дружеството същият е потвърден от дирекция „Обжалване на данъчно- осигурителна практика“ (ОДОП).

Като допълнителен ефект от използването на многостранни ревизии и ПАСУАП като инструменти на международно административно сътрудничество се наблюдава коригиране в поведението на проверяваните лица, изразено в съществено увеличаване на реално внесения ДДС.

1.5. Проведени тематични кампании за контрол През 2025 г. приключи стартиралата през 2024 г. кампания по извършване на контролни производства на лица, при които е идентифициран риск от неспазване на данъчното законодателство и/или намаляване на дължимите данъчни задължения, във връзка с отчетени в годишните финансови отчети за 2022 г. значителни, спрямо обема на извършваната дейност, стойности на наличните материални запаси (МЗ). В рамките на кампанията са осъществени контролни действия спрямо 1 372 задължени лица. В хода на проверки за установяване на факти и обстоятелства са извършени проверки за установяване на налични активи (инвентаризации) на 1 073 лица. Над 40,0 % от проверените лица са подали коригиращи декларации или са предприели действия за начисляване на ДДС за установените липси на МЗ, както и са бракували или отчели продажби на МЗ. Освен това са отчетени и други стопански операции, довели като цяло до доброволно отчитане/начисляване от лицата на задължения за ДДС, корпоративен данък, дивидент и др. на обща стойност 4 075 558,0 лв.

Към края на отчетния период са приключили 112 бр. ревизии, възложени в резултат на проверките, с допълнително установени задължения на обща стойност 6 666 457,0 лева.

През 2025 г. продължиха контролните действия по кампанията спрямо български лица, придобили и/или продали през 2018 г. недвижими имоти, находящи се на територията на Република Гърция. От възложените 695 бр. проверки за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) и 22 бр. проверки за съпоставка на имущество и доходи на физическите лица (ПСИДФЛ) към 31.12.2025 г. са приключени 683 бр. проверки и 20 бр.

ПСИДФЛ. В хода на контролните действия са подадени 288 бр. коригиращи декларации с общ размер на коригираната сума на декларирания доход 526 007,0 лв. В резултат на извършените проверки са възложени 67 бр. ревизии на физически лица, от които 51 бр. са приключили с допълнително установени задължения в размер на 314 926,0 лева.

През м. май 2025 г. НАП организира кампания спрямо български лица, придобили и/или продали през 2019 г. недвижими имоти, находящи се на територията на Република Гърция. В рамките на кампанията са възложени 466 бр. проверки за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) и 2 бр. проверки за съответствие на доходи и имущество. Към

31.12.2025 г. са приключени 380 бр. от възложените ПУФО. В хода на контролните действия са подадени 99 бр. коригиращи декларации с общ размер на коригираната сума на декларирания доход 1 010 412,0 лв. В резултат на извършените проверки са възложени 37 бр.

ревизии на физически лица, които не са приключили към края на отчетния период.

През 2025 г. продължи стартиралата през м. декември 2024 г. кампания за предприемане на контролни действия спрямо лица, посочили в счетоводните си баланси за

2021 г., 2022 г., 2023 г. касови наличности над 100 000 лв. До 703 бр. задължени лица са изпратени писма, с които са информирани за последиците от реалната липса на посочените във финансовите отчети като касови наличности суми и третирането на този факт като „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5, б. „а” от ДР на ЗКПО. След извършена селекция са възложени 4 071 бр. проверки и 175 бр. ревизии на дружества.

Извършени са 1 561 бр. инвентаризации за установяване на фактическата наличност на парични средства в брой. При 2 043 бр. задължени лица е установено несъответствие между документално отразените парични средства по счетоводен баланс и установените суми при проверката, като стойността на несъответствието е 574 564 808,0 лв. В хода на контролните действия към 31.12.2025 г. са подадени 1 256 бр. декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл.

201, ал. 1 от ЗКПО. Сумата на разпределения дивидент към 31.12.2025 г. е 252 327 660,0 лв.

Деклариран е данък по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ на обща стойност 13 083 135,0 лв., от който е внесен - 7 761 080,0 лв. До края на 2025 г. са приключили 3 733 бр. проверки. За 447 лица са изготвени доклади за иницииране на селекция за възлагане на ревизии, възложени са 283 бр.

ревизии. Приключили са 14 бр. ревизии, установени са допълнително задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО за 1 421 873,0 лева.

Във връзка с контрола, осъществяван от органите по приходите по спазване разпоредбите на ЗДДС, ежегодно се организират и извършват действия спрямо лица с установени несъответствия при автоматизираните насрещни проверки на данни в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС. Действията на Агенцията се насочени към лица с некоректно декларирани данни и определени несъответствия, при които съществува действителен риск от неспазване на данъчното законодателство, като целта е установените грешки или несъответствия в отчетните регистри да бъдат доброволно коригирани от лицата.

В края на 2024 г. НАП внедри нова електронна услуга „Предоставяне на информация за несъответствия в дневниците за покупките и дневниците за продажбите по ЗДДС“, която осигурява възможност на задължените лица своевременно да получават информация за установени несъответствия с фискален ефект при извършените автоматизирани насрещни проверки в дневниците по ЗДДС. Във връзка с внедряването на услугата през 2025 г. е реализиран подход за уведомяване на лицата за установените несъответствия за 2024 г., като след изпратени съобщения до 5 072 лица и проведена информационна кампания за уведомяване на клиентите на НАП са възложени проверки само на 11,0 % от уведомените лица. Част от тях са извършили доброволни корекции за общо 1 514 182,0 лв. непосредствено след уведомяването, а 1 306 лица са извършили корекции за 931 208,0 лв. след връчени покани по чл. 103 от ДОПК в хода на селекция. В резултат са възложени 570 бр. проверки за установяване на факти и обстоятелства и 14 бр. ревизии.

През 2025 г. са довършени действията, възложени през 2024 г. спрямо лица с установени несъответствия в дневниците за покупки и продажби. Приключили са общо 694 бр. проверки, в резултат на които са направени доброволни корекции на декларации по ЗДДС за 5 224 783,0 лв. и 6 бр. ревизии с допълнително установени задължения за 717 148,0 лв.

Освен това през 2025 г. в резултат на допълнително изпратени уведомителни писма са 53

извършени доброволни корекции за 704 274,0 лв. във връзка с несъответствия в отчетните регистри по ЗДДС за периода 2020 – 2023 година.

Във връзка с ангажимента на НАП за контрол на схема за държавна помощ, представляваща преотстъпване до 60 на сто от корпоративния данък на данъчно задължените лица, регистрирани като земеделски стопани за печалбата им от производство на непреработена растителна и животинска продукция, през 2025 г. бяха приключени 135 бр.

проверки и 61 бр. ревизии на задължени лица, декларирали преотстъпен корпоративен данък на основание чл. 189б от ЗКПО и чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2018 г. Производствата са част от кампания, стартирала през 2024 г., в рамките на която е осъществен контрол спрямо общо

969 задължени лица, ползвали преотстъпване на 211 612 675,0 лв. корпоративен данък общо за периода 2018-2022 г. В хода на проверките 71 лица са увеличили доброволно декларираните задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски за общо

2 807 054,0 лв., издадени са 2 акта за установяване на задължения за общо 29 544,0 лв.

Приключилите през 2025 г. ревизии са с допълнително установени задължения общо

6 763 662,0 лева.

От месец септември 2025 г. са възложени 236 бр. проверки за установяване на факти и обстоятелства и 45 бр. ревизии на земеделски производители, ползвали преотстъпване на

35 985 865,0 лв. корпоративен данък общо за периода 2019 г. – 2024 г. Към края на отчетния период няма приключили контролни производства.

През 2025 г. стартира кампания за осъществяване на контролни действия спрямо задължени лица, при които е идентифициран риск от неспазване на данъчното законодателство и/или намаляване на дължимите данъчни задължения във връзка със закупени недвижими имоти, несвързани с дейността на предприятията. Към края на 2025 г.

са извършени 186 селекции на задължени лица, като са възложени 183 бр. проверки.

Установено е, че същите са ползвали при закупуване на недвижими имоти данъчен кредит в размер на 1 208 254,0 лева.

През 2025 г. продължи стартиралата през 2024 г. кампания за предприемане на контролни действия спрямо лица, за които са получени данни по линия на автоматичния обмен на информация за получени доходи от източници в чужбина. На база на информацията от автоматичния обмен са подбрани 73 физически лица с получени доходи над 5 000 евро, спрямо които е извършена индивидуална оценка на риска от неспазване на данъчно- осигурителното законодателство и са възложени 71 бр. проверки. Към края на 2025 г. са приключили 69 бр. проверки. Установени са 62 местни лица. При 28 задължени лица е установено разминаване между декларирани и получени доходи като стойността на несъответствието е 1 656 370,0 лв. В хода на проверките са подадени 26 бр. коригиращи декларации, като коригираната сума е в размер на 1 622 856,0 лв. При 23 бр. проверки са приложени СИДДО. За 2 лица са изготвени доклади за иницииране на селекция за възлагане на ревизии, възложени са 1 бр. ревизия и 1 бр. проверка, които не са приключили.

Във връзка с получен обмен на информация между държавите-членки на ЕС по чл. 3, т. 2 от Регламент 79/2012, подкатегория нови превозни средства, през 2025 г. са възложени проверки на 58 нерегистрирани по ЗДДС лица, придобили нови превозни средства, от които

15 приключили. Възложени са и 2 бр. ревизии, които са текущи. От възложените през 2024 г.

контролни производства през отчетния период са приключили 50 бр. проверки и една ревизия. Съставени са 10 акта за установяване на административно нарушение и са издадени

7 бр. наказателни постановления. От всички приключили контролни производства са отчетени допълнително установени задължения по ЗДДС на обща стойност 1 720 580,0 лв.

През м. ноември 2025 г. е организирана кампания спрямо лица, придобили през 2023 г.

и 2024 г. моторни превозни средства от висок ценови клас. В хода на кампанията са възложени 148 бр. ПУФО, като към м. декември са приключени 13 бр. от тях. В хода на проверките са подадени 2 бр. декларации, с които е допълнително са декларирани доходи в 54

размер на 76 137,0 лв. В резултат на извършените проверки е възложена една ревизия, която не е приключила.

През м. август 2025 г. са предприети контролни действия спрямо физически лица, придобили имоти с материален интерес над 750 000,0 лв. през периода 2023 г. - 2024 г.

Възложени са 1 433 бр. ПУФО, от които са приключили 412 броя. Установени са несъответствия при 47 лица на обща стойност 3 708 960,0 лв. Подадени са 17 бр. коригиращи декларации, като коригираните суми са в размер на 918 472,0 лв. Възложени са 2 ПСИДФЛ, които са приключили, като са установени несъответствия в размер на 100 000 лв. В резултата на извършените проверки са възложени 8 бр. ревизии, които не са приключили към момента.

Във връзка с ежегодния ангажимент на НАП за осъществяване на контрол по чл. 89, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ) са приключени 151 бр. проверки на лица, определени за проверки през 2024 г. За установени при проверките извършени нарушения са съставени 31 акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Освен това са приключили 6 ревизии на лица, получили лицензи за осъществяване на дейност по ЗХ, с допълнително установени задължения за корпоративен данък 106 130,0 лв.

През 2025 г. са възложени нови проверки на 252 лица, получили лицензи за осъществяване на дейност по ЗХ - организатори на хазартни игри и организатори на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Към 31.12.2025 г. 110 бр. от проверките са приключени. За едно лице е изготвен доклад за иницииране на последващи действия.

През 2025 г. във връзка с изпълнението на Стратегията по отношение на превенцията срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма 2024 г. – 2027 г. и повишаване на контрола по спазване разпоредбите на Валутния закон (ВЗ) и Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Правилника за прилагането му и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и на разпространението на оръжия за масово унищожение са организирани и извършени контролни действия на задължени лица, извършващи сделки с валута в наличност в обменни бюра. Възложени са общо 271 бр.

проверки. В хода на контролните действия са установени общо 33 бр. административни нарушения, за които са съставени съответните АУАН. При проверките са установени общо

9 бр. нарушения на разпоредбите на ЗМИП и Правилника за прилагане, за които е уведомена по компетентност Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция за национална сигурност.

През 2025 г. приключиха всички 304 бр., възложени през 2024 г., проверки на задължени лица - осигурители, които за 2021 и 2022 г. в справка по чл. 73 от ЗДДФЛ са декларирали данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения на физически лица над определен размер и получателите на доходите не са подали годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година. В хода на контролните производства на лицата, които не са начислили и удържали ЗОВ върху изплатените суми по извънтрудови правоотношения са връчени 168 покани по чл. 103 от ДОПК за подаване на коригиращи декларации по Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. В резултат на извършените проверки и отправените покани от страна на проверяваните лица са декларирани допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) общо 2 403 651,0 лв.

и задължения за данъци 413 473,0 лв. За установените нарушения в хода на проверките са съставени 18 акта за установяване на административни нарушения, за 102 лица са изготвени доклади за иницииране на последващи действия и в хода на три от проверките е изпратено искане за предприемане на контролни действия по компетентност от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В хода на проверките от органите по приходите са извършени

3 494 бр. насрещни проверки на получатели на доходи по извънтрудови правоотношения. За установените в хода на насрещните проверки несъответствия в декларираните от физическите лица данни са връчени 1 192 покани. Част от лицата в процеса на проверките са 55

подали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и са декларирали задължения за ЗОВ общо 31 664,0 лв. и за ДДФЛ на обща стойност 151 176,0 лв. За установени при проверките извършени нарушения от физически лица, от органите по приходите са съставени 12 акта за установяване на административни нарушения и за 30 лица са изготвени доклади за иницииране на последващи действия.

През 2025 г. започна извършването на проверки за установяване и събиране на вноски за фонд „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС) съгласно § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за

2022 г. (обн. ДВ. бр. 104 от 30 декември 2022 г., изм. и доп. ДВ. бр. 53 от 20 юни 2023 г.), § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., (обн. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г.) и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., (обн. ДВ. бр. 108 от 30 декември 2023г., изм. ДВ. бр. 38 от 30 април 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 9 август 2024г., изм. ДВ. бр. 83 от 1 октомври 2024г.). Възложени са проверки на 259 лица, за които е подадена информация от ФСЕС, че не са внесени, или некоректно са декларирали или не са декларирали дължимите от тях вноски. Към края на 2025 г. са приключили 166 бр. проверки, в хода на които са издадени и връчени 7 бр. акта за установяване на задължения с обща стойност на установените задължения за вноски във ФСЕС 270 939,0 лв.

1.6. Контролни мерки във връзка с Програма за спазване на законодателството и намаляване на нивата на риск за периода от април 2024 г. до март 2026 г.

Програмата за спазване на законодателството и минимизиране нивата на риск за период от м. април 2024 до м. март 2026 г., утвърдена от изпълнителния директор на НАП е актуализирана във връзка с изпълнение на Мярка 29: „Включване на допълнителен обем мерки за третиране по Програмата за спазване 2024-2026 г.“ от утвърдения със заповед З- ЦУ-30-418/28.03.2025 г. План за „Допълнителни мерки за повишаване на събираемостта за

2025 г.“.

В изпълнение на планираните мерки, включително след утвърдената актуализация на Програмата, през 2025 г. са възложени и приключени следните контролни действия:

Планирани и изпълнени контролни действия въз основа на анализи на риска Източник: НАП

1.7. Превенция и противодействие на данъчни и/или осигурителни измами Основна цел на борбата с данъчните и/или осигурителните измами е ограничаване на щетите за бюджета, редуциране на злоупотребите с данък и намаляване на неблагоприятния ефект от тях, чрез дейности в няколко основни направления:

Контролни действия · Общо планирани мерки за периода април 2024 г. - март 2026 г. след Актуализацията · Общо възложени производства по Програмата · Общо приключени производства по Програмата · Изпълнение на планираните спрямо приключените действия към 31.12.2025 г.

Ревизии и ПУФО · 19 330 · 19 225 · 10 603 · 55%

Проверки в обект · 5 810 · 7 015 · 6 955 · 120%

Предприети действия по противодействие на данъчни и/или осигурителни измами за периода 2023-2025 г.

Източник: НАП Във връзка с постъпила информация и с цел превенция на данъчни и/или осигурителни измами е извършен анализ на задължени лица, като за установените случаи на отклонение от данъчно облагане са изготвени доклади с предложени мерки за противодействие спрямо 127 задължени лица и техни контрагенти. Одобрени са следните мерки: 104 бр. проверки, 18 бр. ревизии и 69 бр. други подходящи мерки.

Във връзка с предприети действия свързани със засилване борбата срещу измами, целящи избягване плащане на данъци и осигуровки, през последното тримесечие на годината е извършен анализ на 1 246 лица, като за 507 лица с осигурителни задължения и задължения за ДДФЛ в размер на 36,0 млн. лв. са предложени съответните действия.

През 2025 г., след преглед и анализ на получени данни от мрежата за бърз обмен и ранно предупреждение за данъчни измами с ДДС при общностни сделки (EUROFISC) и извършен анализ на национално ниво, е изготвена и предоставена информация към EUROFISC за 1 075 квалификации на български задължени лица. Издадени са 13 бр. доклада с одобрени мерки за противодействие на национално ниво спрямо 201 лица.

1.8. Контрол на търговията с горива През 2025 г. продължи оптимизирането на работата на ИС „Контрол на горивата“ (ИСКГ). Като основна информационна система за проследяване на движението на горивата (с платен акциз) за свободно обръщение/потребление на територията на страната, чрез подобряване на алгоритмите на въведените в действие автоматизирани известявания (в реално време) на рискови събития, свързани с лица, попадащи в изключенията за предоставяне на обезпечения – лица по чл. 176в, ал. 15 от Закона за данък върху добавената стойност, бюджетни предприятия и земеделски производители. Оптимизирани са рискови събития, свързани с продажбата на горива от "петролни бази". Предприети са своевременно всички действия по адаптиране на ИСКГ, свързани с въвеждане на еврото в България.

Показатели · Мерна единица · 2023 г. · 2024 г. · 2025 г.

Доклади за организирани данъчни и/или осигурителни измами (ОДОИ) и становища за нови мерки и лица към тях · брой · 60 · 97 · 107

Участници в организирани данъчни и/или осигурителни измами общо · брой · 848 · 1 455 · 1 280

Предполагаем размер на нанесената щета на бюджета съгласно доклади за ОДОИ и становища · хил. лв. · 177 502 · 228 532 · 246 944

Проверки във връзка с доклади за ОДОИ и становища · брой · 414 · 529 · 660

Ревизии във връзка с доклади за ОДОИ и становища · брой · 115 · 179 · 118

Установени задължения за внасяне с ревизионен акт по доклади за измама (главница) · хил. лв. · 27 014 · 53 324 · 39 463

Установени лихви върху задължения за внасяне с РА по ревизии, възложени по доклади за измами · хил. лв. · 5 292 · 15 077 · 11 005

Задължени лица, въведени в База данни "Рискови субекти" · брой · 2 636 · 9 874 · 5 217

През 2025 г. по данни ИСКГ са изведени рискови събития по предварително заложени критерии 338 случаи за анализ на риска по чл. 176в, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДДС и 14 096 случаи за анализ, с декларирани/недекларирани съдове в НАП за съхранение на горива от задължени лица, както и натрупано гориво от едно задължени лица над вместимостта на притежаваните от него съдове/съоръжения за съхранение на горива за собствени нужди.

Селектирани са 160 бр. обекти за търговия и съхранение на горива във връзка с планиране и извършване на контролни действия, координирани от Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари (МКЦПККДРСТ) към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.

1.9. Взаимодействие с правоохранителните органи: Прокуратура на Република България, МВР, ДАНС, Агенция „Митници“ Съгласно Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Софийска градска прокуратура и Национална агенция за приходите е създадено аналитично звено за борба срещу данъчните и/или осигурителните измами. Споразумението цели осигуряване на необходимите условия за взаимодействие при разследванията по дела за престъпления против данъчната и/или осигурителната система на Република България.

През 2025 г., при извършени анализи са идентифицирани 245 лица, участници в измами. Изготвени са общо 211 описания на механизмите и схеми на данъчни измами.

През 2025 г. са изготвени 4 бр. уведомления със съмнение за пране на пари до САД "Финансово разузнаване", ДАНС.

През 2025 г. са изготвени 118 бр. писма за предоставяне на информация на външни институции (МВР, ДАНС и прокуратура) при постъпили искания от тяхна страна.

В качеството си на член на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС (АФКОС) и в изпълнение на чл. 8а от ПМС №18/2003 г. през 2025 г., НАП е изготвила и предоставила в дирекция „Защита на финансовите интереси на ЕС“ към МВР (АФКОС) 12 месечни справки за предприетите действия по обезпечаване и принудително събиране на публичните и частни държавни вземания, предадени в НАП от управляващите европейски средства държавни органи и институции като случаи на нередности и/или измами, засягащи финансовите интереси на ЕС и националния бюджет.

2. Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск Дейността на Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) през 2025 г. беше фокусирана върху предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, които се извършват във връзка с движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) на територията на България, осъществяване на контролни действия с цел ограничаване на загубите за бюджета и не на последно място - стимулиране на изрядно поведение на данъкоплатците и спазване на приложимото данъчно законодателство.

През 2025 г. фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната се осъществи основно на 602 бр. фискални контролни пунктове (ФКП), позиционирани в близост до граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) и във вътрешността на страната – контролни точки от републиканската пътна мрежа, територията на големите борси и тържища, пристанища, данъчни складове за съхранение и разпространение на течни горива и на местата на получаване / разтоварване на стоките.

Стоките с висок фискален риск са идентифицирани като рискови и са предимно бързооборотни стоки като плодове, зеленчуци, месо и месни продукти, захар и продукти за 58

производство на захар, мляко и млечни продукти, ядки, кафе, течни горива, строителни материали, торове и др. През 2025 г. общият брой на наблюдаваните стоки е 692 броя.

Резултатите от извършените контролни действия са:

Извършени проверки на превозни средства, превозващи СВФР:

➢ на ФКП – 211 239 бр.;

➢ на място на получаване/ разтоварване на СВФР – 18 702 бр.;

➢ поставени технически средства за контрол (ТСК) – 9 616 бр.

Установени административни нарушения:

➢ общо съставени актове за установяване на административно нарушение (АУАН)

- 371 бр.;

➢ наказателни постановления (НП) – 134 бр.;

➢ обща стойност на наложените глоби/ санкции – 1 257 727,0 лв.

В резултат на извършения фискален контрол, през 2025 г. са предприети действия за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК – 1 478 бр. срещу

1 112 задължени лица. Общата стойност на наложените обезпечения е 9 007 083,0 лева.

От 01.10.2023 г. НАП въведе режим за задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 тона. Въвеждането на режима за предварителното деклариране на данни е превантивна мярка за противодействие срещу измамите, свързани с ДДС чрез осъществяване на целенасочен и ефективен контрол спрямо рискови лица въз основа на „анализ на риска“ и на база предварително декларираните данни.

За периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. общо 11 135 лица са подали данни за превози през електронната услуга. Издадени са общо 612 584 бр. УНП (универсален номер за превоз), от тях:

➢ 148 126 бр. - за превози, започващи от територията на друга държава–членка на Европейския съюз (ЕС) и завършват на територията на страната;

➢ 66 600 бр. – за превози, започващи от територията на страната и завършват на територията на друга държава-членка на Европейския съюз;

➢ 26 190 бр. - за превози, започващи от територията на трета страна и завършват на територията на страната - след приключване на митническия режим;

➢ 371 668 бр. – за превози/ доставки, извършвани на територията на страната.

За улеснение на бизнеса, НАП предостави и възможност за автоматизирано подаване на данни чрез услуга от типа „система-система“/ приложно-програмен интерфейс (API) – генерираните УНП са 107 482 бр. на 28 задължени лица.

2.1. Проверки в търговски обекти В рамките на контролната дейност на ГДФК ежедневно се извършват проверки в търговски обекти на територията на цялата страна с цел контрол върху спазването на данъчно-осигурителното законодателство (проверки за хазартни игри; за копиране на информация от софтуер за управление на продажбите; по чл. 16а, ал.3 от Наредба Н- 18/2006 г.; за установяване на налични активи (инвентаризация); наблюдение; режим 40/42, и др.). Проверките в обекти, които са специфичен вид контролни действия, целят установяване спазването на приложимата нормативна база по отношение на търговските обекти и заетите лица, както и събиране на годни доказателствени средства за установяване на задължения за данъци и осигуровки.

Резултатите от извършените контролни действия при проверки в търговски обекти са:

➢ 38 555 бр. проверени обекти;

➢ 13 963 бр. съставени АУАН;

➢ 7 487 бр. издадени НП.

През 2025 г. във връзка с установени нарушения в хода на извършени проверки в обекти са издадени 2 484 бр. заповеди за налагане на ПАМЗО (принудителна административна мярка „запечатване на обект“).

Във връзка с осъществяване на контрол по спазване на Закона за хазарта е създадена организация за възлагане на контролни действия по чл. 89, ал. 3 от ЗХ и във връзка с постъпила информация от външни за администрацията източници за нарушения на разпоредби от ЗХ и нормативните актове за неговото прилагане. За периода 01.01.2025 г. до

31.12.2025 г. са приключени 801 бр. проверки (планирани проверки и във връзка с постъпили сигнали) в обекти на лица, получили лицензи за осъществяване на дейност по ЗХ - организатори на хазартни игри и организаторите на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване.

В активните туристически сезони – зима и лято, през 2025 г. се проведоха ежегодните кампании за осигуряване на данъчен и осигурителен контрол в търговски обекти, находящи се в курортни комплекси, градове, селища и др.

По време на зимната кампания са извършени общо 1 509 бр. проверки в търговски обекти. Установени са общо 479 бр. административни нарушения.

По време на лятната кампания са извършени общо 5 043 бр. проверки в търговски обекти. Контролните действия, извършени съвместно с органи на други институции са 199 броя. Установени са общо 1 299 бр. административни нарушения.

Организация на дейността на ГДФК във връзка с влизане на Република България в Еврозоната Отчитайки предизвикателствата пред държавните институции в процеса на въвеждане на еврото в Република България, на 06.06.2025 г. се подписа Споразумение за сътрудничество между Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), Комисия за защита на потребителите (КЗП) и НАП, целта на което е установяване и развитие на ползотворно сътрудничество между страните чрез навременен обмен на информация, която е необходима за подпомагане дейността на органите във връзка с осъществяване на техните правомощия, както и на координация за обезпечаване и спазване на изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), включително по отношение на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите, правилното преизчисляване на цените и др. Подписан е меморандум между НАП и КЗП.

Във връзка с изпълнение на Решение № 20 от 2025 г., от проведено на 27.08.2025 г.

заседание, относно механизма за координация на наблюдението и контрола при въвеждане на еврото в Република България, НАП съгласува изготвената от КЗП „Методика за проверка обосноваността на повишението на цените на стоки и услуги в периода на двойното обозначаване на цените“, която се прилага при осъществяване на контролни действия относно спазване на изискванията, посочени в чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ за формиране на цените на стоките и услугите, в периода на двойно обозначаване. В изпълнение на т. 3 от Решение № 20/2025 г. относно извършване на проверки при формиране на цените на услугите се извърши селекция на търговски обекти, предлагащи услуги в следните направления:

почистване на превозни средства, социални услуги, услуги в областта на културата (театри и кина), услуги в областта на развлеченията и спорта, услуги свързани с пътнически автомобилен транспорт и такси за паркиране, обекти, в които се извършват фризьорски, козметични и други разкрасителни услуги, обекти за фото и видео услуги и обекти, в които се извършват медицински услуги (лаборатории, клиники, медицински кабинети). На

01.10.2025 г. от НАП са възложени проверки на 127 от 256 търговци, задължени да публикуват или предоставят информация на основание чл. 55б, ал. 1, 2 и 3 от ЗВЕРБ. Всяка от институциите изисква информация съобразно своите правомощия при спазване разпоредбите на чл. 55а от ЗВЕРБ. От търговците е изискана информация за цените на 60

стоките по утвърден формат (съгласуван между НАП и КЗП) позволяващ автоматизирана обработка чрез ИT инструменти, предоставени от КЗП.

От НАП допълнително бяха селектирани 112 обекта за търговия с хранителни стоки, на които са извършени проверки относно спазване разпоредбите на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ за стоките от голямата потребителска кошница. На всички дружества, при които е установено завишение на цените на предлаганите продукти от голямата потребителска кошница са извършени повторни посещения, при които е изискана допълнителна информация

(документи) за цените на наблюдаваните стоки. Извършени са 700 проверки в обекти, относно ценови равнища в хранителни магазини, магазини за бяла и черна техника, бензиностанции и други обекти на територията на страната, съвместно с КЗП и самостоятелно, и над 8 000 бр. проверки, относно двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото и правилното преизчисляване на цените на стоките и услугите.

Контролната дейност на ГДФК се осъществява на място или косвено, чрез използване на информационните масиви на НАП. Тази стратегия осигурява гъвкавост в предварителния анализ и оценка на риска, което дава възможност за реализиране на повишена оперативност и конкретност при осъществяването на същинските проверки. Постигнатите резултати се дължат и на успешното оперативно взаимодействие на ГДФК, както с компетентните дирекции на НАП, така и с други държавни контролни органи. Наред с целогодишния денонощен контрол, който се осъществява на територията на цялата страна, целенасочено се работи и за предотвратяване на корупционни практики и минимизиране на рискове от корупция в дейността. В този аспект се използват антикорупционни процедури и механизми за проверка, мониторинг и осъществяване на контрол за законосъобразност.

ІІ. Събиране на просрочени публични вземания

1. Резултати от събиране на просрочени публични вземания

1.1. Мерки, целящи стимулиране на доброволното изпълнение и минимизиране на административните разходи – изпращане на персонални електронни съобщения до лица с нововъзникнали задължения и/или провеждане на преговори по телефон за поемане на конкретни ангажименти от страна на длъжниците за заплащане на дължимите от тях публични задължения в най-кратки срокове.

1.1.2 Електронни съобщения Чрез внедрена в края на 2017 г. автоматизирана функционалност, за всяко нововъзникнало публично вземане до съответното задължено лице се изпращат до 4 уведомителни /напомнителни/ предупредителни електронни съобщения.

В периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са изпратени общо 2 978 968 бр. електронни съобщения до лица с непогасени в срок публични задължения.

Съгласно отчетените данни за 2025 г., над половината от лицата с нововъзникнали задължения (57,0 %) са погасили дълга си, във връзка с който им е изпратено поне едно уведомително съобщение, в тримесечен срок от изпращане на съобщението, а размерът на третирания с мярката дълг е намалял в посочения срок с над 80,0 %.

В резултат на изпратено предупредителни електронни съобщения преди образуването на изпълнително производство близо 74,0 % от лицата са предприели действия за пълно/частично погасяване на дълга и е отпаднала необходимостта от предприемането на последващи действия от страна на публичните изпълнители.

1.1.2.Телефонни кампании От Информационния център на НАП са инициирани обаждания по 42 изходящи телефонни кампании (ИТК) към 173 239 лица с просрочени задължения, заявени от дирекция „Събиране“. Осъществен е успешен контакт с 121 884 лица (70,0 %). Отчетени са резултати свързани с намаляване и пълно погасяване на задълженията при 57,0 % от лицата с осъществен контакт в размер на 130,9 млн. лева при 35,0 % от лицата с осъществен контакт са погасили напълно задължения в размер на 67,8 млн. лева. Постигнати са и допълнителни резултати, свързани с пълно погасяване на задължения, за които е съществувал риск от изтичане на давност и/или задължения от външни за НАП взискатели в размер на 1,8 млн. лева при 52,0 % от селектираните лица с подобни задължения. Лицата, които въпреки горепосочените мерки не са погасили задълженията си и не са инициирали контакт с администрацията за уточняване начините за погасяването им, са обект на приоритетни действия за обезпечаване и събиране на дълга.

1.2. Изпращане на уведомително електронно съобщение при включване на ново лице в списъка на длъжници с неуредени публични задължения по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК.

Мярката е с постоянен характер и се прилага от 2024 г., като целта й е лицата да бъдат стимулирани към активни действия от тяхна страна за погасяване/обезпечаване на дълга.

В периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са изпратени електронни съобщения до

15 949 бр. задължени лица, включени през 2025 г. в електронната услуга „Предоставяне на информация за длъжници с неуредени публични задължения“. В рамките на 1 месец от изпращане на електронните съобщения, за 3 932 бр. от горепосочените задължени лица има данни за постъпили суми по сметката за принудително изпълнение на НАП в общ размер на 40,5 млн. лева.

1.3. Осъществяване на мониторинг върху предприетите действия за обезпечаване и събиране на публични задължения на лица с най-големи по размер дългове, категоризирани като събираеми и частично събираеми Мярката включва провеждането на персонални срещи от страна на директорите на ТД на НАП с лицата, като целта е предоставяне на обезпечения и/или извършване на цялостни или частични плащания на просрочените дългове, ефективно наблюдение на поетите от длъжниците ангажименти и навременен контрол за третирането им от страна на компетентните органи – актуална оценка на икономическия статус на задълженото лице, своевременно налагане на обезпечителни мерки, издаване на разрешения за неотложни плащания, разсрочване/отсрочване, реализиране на имуществото, извършване на ревизии и проверки при необходимост и други.

При 2 380 от наблюдаваните лица е отчетено намаление на размера на дълга в периода, в който са обект на мониторинг - с 296,7 млн. лв., като 271 от тях са погасили изцяло общите си задължения в размер на 60,6 млн. лева. Събраните в резултат от изпълнително производство суми от лицата, обект на мониторинг през 2025 г. са с 42,0 % повече, спрямо същия период на

2024 година.

1.4. Осъществяване на текущо наблюдение върху формирането на публични задължения от търговци на течни горива, както и от лица, притежаващи лицензии и разрешения за производство и съхранение на акцизни стоки под режим „отложено плащане“, за организиране на хазартни игри и дейности по смисъла на чл. 4 от Закона за хазарта, или упражняващи дейност по Закона за частната охранителна дейност и лица – лицензирани превозвачи по Закона за автомобилните превози, извършващи обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Общността 62

Мярката има превантивен характер и цели промяна на поведението на наблюдаваните лица в посока плащане на задълженията в срок. За лицата, които системно не изпълняват задълженията си, се уведомяват съответните лицензиращи органи с оглед предприемане на действия по отнемане на предоставените им лицензи.

1.5. Насочване на изпълнението към вземания на длъжници - земеделски производители, от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) През 2025 г., на база на Инструкцията за взаимодействие и обмен на информация между НАП и ДФЗ, в НАП са постъпили 24 списъка с лица – земеделски производители, одобрени за получаване на парични помощи от ДФЗ по различни схеми и програми за подпомагане за 2025 г., в т.ч. – над 18 хил. лица, с просрочени публични задължения. Същите са били предмет на приоритетни действия от страна на публичните изпълнители в НАП, като при липса на доброволно плащане на дълга е наложен запор на вземането или са запорирани банковите им сметки, по които са изплащани сумите от ДФЗ.

1.6. Насочване на изпълнението към вземания на длъжници (изпълнители по договори) от трети лица - разпоредители с бюджет Една от основните мерки за събиране на публичните задължения от длъжници, явяващи се изпълнители по договори с лица - разпоредители с бюджетни средства, е приоритетно насочване на изпълнението към предстоящите плащания по тези договори.

През 2025 г. по реда на глава двадесет и първа „а“ от ДОПК в информационната система, обезпечаваща процеса, са регистрирани 1 458 587 бр. (с 33,9 % повече от 2024 г.) уведомления за предстоящи плащания, като 72 392 бр. от тях са насочени за предприемане на действия от публичен изпълнител в компетентната ТД на НАП.

Във връзка с постъпилите уведомления през 2025 г. са събрани суми в размер на 474,8 млн. лв., при 356,2 млн. лв. постъпили през 2024 г., т.е. има ръст от 33,3 % (118,6 млн. лв.) спрямо предходната година.

Мярката е доказала ефективността си, като в резултат от прилагането ѝ реално постъпилите суми от въвеждането ѝ в края на 2014 г. до края на 2025 г. са в размер на

3 085,1 млн. лева.

1.7. Проверка по електронен път в НАП за удостоверяване на задължения при сделки с недвижими имоти и моторни превозни средства През 2025 г. чрез електронната услуга на НАП с контролиран достъп „Справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 от ДОПК“ са направени 1 908 701 бр.

проверки от нотариуси, съдии по вписванията или длъжностни лица от Агенцията по вписванията, като при 378 580 бр. от проверките са установени задължения към момента на справката. Платените суми по сметки на НАП за погасяване на задълженията са в размер на 226,6 млн. лева.

1.8. Насочване на изпълнението към вземания на длъжници, подали искания по реда на по Наредба Н-9 от 16.12.2009 г. на МФ, за възстановяване на ДДС в друга държава-членка на Европейския съюз През 2025 г. са проведени 4 кампании, като са изпратени общо 306 бр. искания за събиране на вземания по реда на гл. XXVII „а“ от ДОПК. Постъпилите през годината суми от държавите-членки на Европейския съюз във връзка с изпратените искания за събиране на вземания, по отношение на декларирано в рамките на Съюза ДДС за възстановяване, са в общ размер на 2,6 млн. лева.

1.9. Увеличаване на дела на комуникацията с длъжници, публични взискатели и заинтересовани страни по електронен път 63

През 2025 г. чрез функционалностите на ИС „Събиране“, даващи възможност за издаване и съхраняване на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, както и за автоматизираното им връчване по електронен път чрез информационна система „Връчване“, са връчени 1 081 143 бр. документи за целите на принудителното събиране на просрочени публични задължения – с 49 324 бр. (4,8 %) повече спрямо 2024 година.

Чрез изградената интеграция между ИС „Събиране“ и системата на Централния регистър за особените залози към Агенция по вписванията са връчени 109 782 броя електронни съобщения за вписване, подновяване или отмяна на наложени запори по реда на ДОПК.

Продължава процесът по присъединяване на публични взискатели към електронната услуга на НАП за предявяване на публични вземания за принудително събиране по реда на ДОПК. До края на 2024 г. е предоставен достъп на 410 публични взискатели и техни структури, а през 2025 г. на още 8 взискатели, като за 39 взискатели данните за достъп са актуализирани.

В резултат на комплексното прилагане на горепосочените мерки, както и текущите действия по водените срещу длъжниците изпълнителни производства, през 2025 г. се отчита:

▪ ръст на събраните суми за погасяване на неплатените в срок данъци и задължителни осигурителни вноски - 6 146,6 млн. лв. към 31.12.2025 г. при 5 334 млн. лв. към

31.12.2024 г., което е увеличение от 812,6 млн. лв. (ръст от 15,2 %);

▪ ръст на общата събираемост на просрочените публични задължения с взискател НАП - 17,0 % по-висока събираемост през 2025 г., спрямо 2024 г.;

▪ 98,4 % от всички новодекларирани задължения са погасени до 31.12.2025 г. включва както доброволното изпълнение, така и събраните нови просрочия, което е с 0,3 % процентни пункта по-високо в сравнение с 2024 година.

2. Държавни вземания

2.1. Продажба на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата и придобитите в производството по несъстоятелност имущества През 2025 г. приходите от реализация на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата вещи са в размер на 6,2 млн. лева. От тях 3,4 млн. лева са от продажба на имущества, възложени на НАП по реда на Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ - отм.), Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ). Няма имущества, придобити от държавата в производства по несъстоятелност.

Основната част от приходите е формирана от вещи, които са приети от НАП по актове на органи на съдебната власт, включително постановени по ЗОПДНПИ (отм.), ЗПКОНПИ и ЗОНПИ.

От търгове, проведени по реда на ДОПК, са реализирани приходи за 3,9 млн. лева.

Чрез други способи – продажба на съсобствени вещи, продажба на валута и други, са реализирани имущества за още 2,3 млн. лева.

Няма промяна по отношение на затруднената реализация на недвижимите имоти, предвид лошото им състояние, наличието на тежести върху част от тях (ипотеки, възбрани) и други.

През 2025 г. са актуализирани 12 процедури за осъществяване на дейности по приемане, управление, съхранение и продажба на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества.

2.2. Действия по събиране на публични вземания в производствата по несъстоятелност 64

НАП осъществява процесуално представителство на държавата в производствата по несъстоятелност, в които държавата е кредитор.

Събраните публични вземания от търговци в открити производства по несъстоятелност през 2025 г. са в размер на 9,1 млн. лева.

Събраните суми са формирани от разпределение на суми в производството по несъстоятелност, в резултат от осребряване на имущества на несъстоятелни търговци – 8,4 млн. лв. и от доброволни плащания от трети лица – 0,7 млн. лева.

През 2025 г. е осъществен контрол върху изготвени от синдиците на търговци в открито производство по несъстоятелност 702 акта, от които 453 са в списъка на приети, респективно неприети вземания, и 249 бр. сметки за разпределение. Предприети съответните процесуални действия, чрез изготвянето на 143 бр. възражения, от които 87 бр. с правно основание чл. 690 от ТЗ и 56 възражения с правно основание чл. 728 от ТЗ.

2.3. Действия по събиране на частни държавни вземания През 2025 г. събраните суми за частни държавни вземания са в размер на 6,9 млн. лв., от които 1,8 млн. лв. са платени с компенсаторни инструменти.

Администрирани са вземания по чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закон за Националната агенция за приходите (ЗНАП) срещу 357 длъжници (по програми САПАРД, ФАР, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, ОП „Околна среда”, ОП „Регионално развитие” и др.), като преписките по 25 лица от тях са приключени през годината.

Събирането на средствата, подлежащи на възстановяване по европейски програми, продължава да е приоритет в работата по обезпечаване и събиране на частни държавни вземания. През 2025 г. са постъпили 0,1 млн. лв. във връзка с предадени през предходни години преписки, като за сравнение през 2024 г. са събрани 0,2 млн. лева.

През 2025 г. на НАП са предадени за събиране 4 908 изпълнителни листа, издадени в полза на Националното бюро за правна помощ (НБПП), 3 бр. преписки за вземания по чл. 3, ал. 7, т. 5 и 6 от ЗНАП и 57 бр. преписки по Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД). В информационната система за администриране на частни държавни вземания са въведени 5 013 бр. изпълнителни листа за длъжници на НБПП, 2 712 бр. изпълнителни листа за разноски, присъдени в полза на НАП и 100 % от преписките за останалите видове вземания.

С оглед предприемане на действия по установяване и събиране на частни държавни вземания (ЧДВ), през 2025 г. са изготвени 8 582 бр. молби за образуване/присъединяване по изпълнителни дела при 9 613 бр. за 2024 г. През 2025 г. са издадени 3 акта за установяване на ЧДВ за вземания.

През 2025 г. са получени 22 495 бр. призовки и съобщения, по които са предприети последващи действия. За сравнение, през 2024 г. са приети 23 536 бр., а през 2023 г. – 20 938 бр. призовки и съобщения.

От предадените за събиране през 2025 г. преписки е извършвано проучване на имущественото състояние на всички лица, за които през периода са изготвени молби за образуване/присъединяване по изпълнителни дела за вземания на НБПП, както и по отношение на 100 % от получените през 2025 г. преписки за останалите видове администрирани вземания, за които е било необходимо.

Мерки, предприети от Агенция „Митници“ През 2025 г. митническите органи, при осъществяване на контролните си функции и реализиране на административнонаказателна отговорност на лицата, нарушили Закона за митниците (ЗМ), Валутния закон (ВЗ), Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), 65

Закона за движение по пътищата (ЗДвП), Закона за пътищата (ЗП), Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ), Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) и Закона за безмитната търговия (ЗБТ) са съставили общо 6 139 бр. актове за установяване на административни нарушения, по-малко с около 26,2 % спрямо тези през

2024 година.

През разглеждания период в резултат на контролни действия са съставени:

- 4 872 бр. АУАН за установяване на нарушения по ЗМ;

- 70 бр. АУАН за нарушения на ВЗ;

- 1 021 бр. АУАН за установяване на нарушения по ЗАДС;

- 171 бр. АУАН за установяване на нарушения на ЗДвП;

- 1 бр. АУАН за установяване на нарушения на ЗП;

- 2 бр. АУАН за нарушения на ЗТТСТИ;

- 1 бр. АУАН за нарушение на ЗАРИДСНПНП;

- 1 бр. АУАН за нарушения на ЗБТ.

По реда на Наказателно-процесуалния кодекс през 2025 г. са образувани 299 бр.

досъдебни производства, от които:

- 87 бр. досъдебни производства за престъпления по чл. 234 от НК;

- 165 бр. досъдебни производства за престъпления по чл. 242 от НК;

- 4 бр. досъдебни производства за престъпления по чл. 242а от НК;

- 43 бр. досъдебни производства за престъпления по чл. 251 от НК.

През 2025 г. българските митнически органи са установили, пренасяна през границите на страната недекларирана валута в общо 73 случая, на стойност 14 125 838,57 лв. За сравнение, през предходната 2024 г. случаите са 94 бр., на стойност 13 903 423,00 лв. Предвид разликата от 222 415,37 лв. повече при 21 случая по-малко, може да се твърди, че през 2025 г.

тенденцията отново е да се пренасят и укриват по-големи суми. Установените недекларирани парични средства са в различни валути. И през 2025 г. най-голям е делът на установените банкноти в евро. След тях се нареждат щатски долари, следвани от британски лири.

С оглед активните действия на митническите органи, свързани с прилагане на правомощията им по реда на ЗАДС и ЗМ, както и тези за разследване на престъпления, са обезпечени като доказателства по ЗАДС, задържани по ЗМ и иззети по реда на Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) следните количества акцизни стоки:

- 50 781 084 къса цигари;

- 3 406 кг тютюн за пушене (вкл. тютюн за наргиле);

- 39 560 литра етилов алкохол и високоалкохолни напитки;

- 3 005 литра бира;

- 981 литра вино;

- 54 502 литра и 48 583 кг енергийни продукти;

- 188 684 къса нагреваеми тютюневи изделия;

- 1 065 литри течности за електронни цигари.

През отчетния период, в резултат на осъществения акцизен и митнически контрол са предотвратени щети за бюджета в размер на над 8,3 млн. лв. като около 97,1 % (8,0 млн. лв.) се формира от акциз за тютюн и тютюневи изделия.

Считано от месец април 2025 г. се осъществява засилен контрол чрез постоянно физическо присъствие (мониторинг) в 47 данъчни склада, от които 40 осъществяват дейности, свързани с производство и/или складиране на енергийни продукти, в 6 данъчни склада се извършва производство и складиране на етилов алкохол и един данъчен склад е за производство и складиране на тютюн и тютюневи изделия. Инициативата е насочена към предотвратяване и разкриване на нарушения/престъпления, свързани с нерегламентирано производство, съхранение, транспортиране и въвеждането/извеждането на акцизни стоки от 66

данъчните складове. Всички лица, поставени на засилен контрол формират приблизително 44% от общите приходи от акциз, събрани през изтеклата година.

След анализ на поведението на лицата, степента на риск и начислените от тях приходи от акциз, през годината от постоянния мониторинг отпаднаха част от данъчните складове, като контролът продължи да се осъществява чрез дистанционен видеоконтрол.

През 2025 г. са извършени 30 729 физически проверки в обекти на данъчнозадължени лица (данъчни складове, специализирани малки обекти за дестилиране, обекти за винопроизводство на независим малък винопроизводител и др.), както и в обекти на други лица, извършващи дейности с акцизни стоки (обекти за търговия на едро и дребно, питейни заведения, обекти за зареждане с моторни горива, обектите за настаняване, частни имоти и пр.). Предвид стартиралия през месец април засилен контрол чрез постоянно физическо присъствие (мониторинг) в данъчни складове, почти 17 000 от общия брой проверки са извършени съвместно с органите на МВР в данъчни складове, подложени на мониторинг.

Част от проверките са извършени по искане и/или съвместно с органите на МВР, НАП и други държавни органи.

Извършван е периодичен обмен на информация с НАП с цел предотвратяване и разкриване на дейности, свързани с данъчни и акцизни нарушения при вътреобщностни сделки с енергийни продукти.

Продължава изпълнението и прилагането на влезлия в сила от месец февруари

2019 г. план за изпълнение на съвместни контролни действия от структури на МВР и Агенция „Митници” при въвеждане на петролни продукти на територията на Република България от плавателни средства в пристанища на територията на Русе, Бургас и Варна.

През 2025 г. българските митнически служители задържаха общо 2 345 кг, 167 л и

255 262 таблетки наркотични вещества и прекурсори в общо 121 случая.

Действията на митническите органи по предотвратяването на нарушения на права върху интелектуална собственост на основание Регламент ЕС № 608/2013 г. са осъществени в 456 случая. Общият брой на задържаните артикули през 2025 г. възлиза на 11 149 223 броя.

През отчетния период българските митнически органи прилагат RIA-анализ (Risk Intelligence Analysis) – процес на събиране, анализиране и използване на информация за идентифициране, оценка и управление на потенциални рискове. Той комбинира традиционния анализ на риска с методи от разузнавателната дейност за по-ефективно прогнозиране и предотвратяване на заплахи. На базата на изготвения RIA-анализ са дефинирани конкретни рискови събития.

В резултат на RIA-метода и текущия рисков анализ, са задържани:

- Текстилни изделия и обувки – 358 781 бр.;

- Валута – 768 000 евро;

- Злато – 2 005 грама;

- Надуваеми лодки – 25 бр.;

- Стоки, обект на контрабанда – 65 861 артикула;

- Стоки, нарушаващи интелектуалната собственост по Регламент (ЕС) № 608/2013 (фалшиви стоки) – 208 428 артикула.

Във връзка с разработената методика за обмен на рискова информация и правилата за действие на митническите служители при обработка на железопътни товари, са реализирани задържания на 65 861 артикула и 1 бр. минибагер, обект на контрабанда.

Вследствие на подадена рискова информация към Великобритания са задържани

600 000 къса цигари, като предотвратената щета за бюджета възлиза на 331 158 GBP.

В резултат на извършени „Роуд-стоп“ (road-stop) проверки за периода са задържани:

- Цигари – 280 292 къса;

- Текстилни изделия, обувки и чанти – 36 387 артикула;

- Парфюми – 1 598 бр.;

- Хранителни добавки – 2 304 бр.;

- Тютюн за пушене – 8 750 грама;

- Електронни цигари и течности за тях – 6 600 бр.;

- Етилов алкохол – 5 303 литра;

- Замразено пилешко месо – 174 кг;

- Маслиново масло – 622 литра;

- Пчелен мед – 312 кг;

- Марихуана (открита в пощенска пратка) – 500 грама.

През 2025 г. митническата администрация участва в провеждането на следните международни операции в рамките на СМО, Европол, Интерпол и ОЛАФ:

• Оперативна дейност 3.8 в рамките на EMPACT, насочена към външни транзитни пратки с фалшиви стоки с произход Турция;

• LUDUS V, насочена срещу разпространението на фалшиви и неотговарящи на стандарта детски играчки, предназначени за европейския пазар, провеждана по инициатива на Европол и в тясно сътрудничество и координация с ОЛАФ;

• OPSON XIV, насочена срещу разпространението на фалшифицирани и неотговарящи на стандартите за безопасност хранителни продукти и напитки;

• PANGEA XVІI, провеждане по инициатива на ИНТЕРПОЛ и в сътрудничество със СМО и насочена към предотвратяване на контрабандата и трафика на незаконни фармацевтични продукти;

• STOP IV, насочена срещу пресичането и изземването на фалшифицирани и неотговарящи на стандартите лекарства, ваксини, медицинско оборудване, както и продукти за ежедневна употреба, като облекла, обувки, чанти, очила, часовници, мобилни телефони и аксесоари за тях, играчки, козметика, самобръсначки и др., които се търгуват по електронен път;

• FAKE STAR, LUDUS и APHRODITE, насочена срещу разпространението и предотвратяване на трафика на фалшиви и неотговарящи на стандарта игри и играчки, парфюми и козметика, облекла и обувки;

• оперативна дейност JAD Пирати 3 в рамките на ЕМПАКТ, насочена срещу пренасянето на фалшиви стоки (облекла, козметика електронни устройства и играчки) чрез пътнически трафик, контейнери и товарни камиони с произход Турция и Китай. Координатори на операцията бяха Фронтекс - Европейската агенция за гранична и брегова охрана, България и Португалия. Участие взеха и правоприлагащи органи от Белгия, Чехия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Испания, Украйна и Сърбия;

• Съвместна митническа и полицейска операция DECOY, инициирана от Европол в рамките на EMPACT, с основна цел предотвратяване използването на пощенски пратки за разпространението на подправени банкноти, монети или заготовки за техното изготвяне;

• Операция ARMSTRONG XII, част от Оперативна дейност 3.2, насочена към противодействие на нелегалния трафик на огнестрелни оръжия и техните основни компоненти, транспортирани с експресни куриерски и пощенски пратки;

• JAD FINESTRA 5 на FRONTEX за противодействие на незаконния трафик, производство и търговия с тютюневи изделия;

• DANUBE SECURE II, организирана от унгарската митническа администрация за противодействие на незаконния трафик и контрабандата на тютюневи изделия по река Дунав;

• VAPE, организирана от ОЛАФ с участието на държави-членки на ЕС и СМО с фокус върху контрабандата и нелегалното разпространение на електронни цигари и течности за тях;

• Българската митническа администрация регулярно участва в международни операции в обхвата на ЕМПАКТ „Акцизи“, насочени към проследяване движенията на територията на ЕС на дизайнерски горива;

• Операция AMBER ROAD II/2025. Като пряк резултат от провеждането им се отчита събирането на разузнавателна информация във връзка с български дружества, посредници в тристранни операции на дизайнерски горива;

• LAKE 2024-2025 (живи екземпляри), насочена срещу трафика на живи екземпляри от европейска змиорка (Anguilla Anguilla);

• ELL LICIT 2024-2025 (месо от змиорки), насочена срещу трафика на месо от европейска змиорка (Anguilla Anguilla);

• DEMETER XI, незаконния трафик на опасни и други отпадъци, озоноразрушаващи вещества (ODS), най-вече хлорофлуоровъглеводороди (CFCs) и хидрохлорофлуоровъглеводороди (HCFC);

• PANDORA X, насочена срещу незаконния трафик на културни ценности;

• TUNDER 2025, насочена срещу незаконния трафик и търговия със защитени растителни и животински видове;

• Оперативна дейност 7.1, свързана с трафика на отпадъци и флуорсъдържащи парникови газове по ЕМРАСТ;

• CUSTOS VIRIDIS 2025, срещу незаконния трафик на отпадъци и флуорсъдържащи парникови газове (не е прилкючила);

• LAKE 2025-2026, насочена срещу трафика на живи екземпляри от европейска змиорка (Anguilla Anguilla);

• ELL LICIT 2025-2026, насочена срещу трафика на месо от европейска змиорка (Anguilla Anguilla);

• Международна митническа операция „NOXIA II“, организирана от OLAF, с фокус:

прекурсори, цигари, пестициди и отпадъци, проведена в периода 10 - 21.02.2025 година. В рамките на операцията са реализирани следните изземвания: 356 380 къса цигари в 187 случая, 287 кг тютюн в 3 случая, 96 бр. електронни цигари, 84 л препарати за растителна защита в 2 случая, 123 кг флуорсъдържащи парникови газове и 90 ролки коркофан;

• Мероприятия, насочени към мониторинг и засилен контрол по отношение на описаните в Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) 111/2005 на Съвета субстанции химикали, използвани за производство на синтетични наркотици. Действията са извършени в рамките на EMPACT SYD/NPS, оперативна дейност ОА 2.1, съгласно оперативни план 2024-

2025 г. (ISF Crystal Palace), по време на седмицата за действие по EU ROADPOL - Truck & Bus от 05-11 май 2025 година;

• Международна операция на Интерпол „NEPTUN VII“, насочена към движението на чуждестранни терористични бойци, използващи морския маршрут през Средиземно море;

• Международна операция „LIONFISH“, инициирана от ИНТЕРПОЛ, насочена към борбата срещу трафика на наркотици и проведена в периода 24.11. – 05.12.2025 година. В рамките на операцията за иззети 22,560 кг марихуана и 69 400 къса цигари в 2 случая;

• Национална митническа операция „FENTANYL PRECURSORS“ за противодействие трафика на прекурсори и химически субстанции за производство на фентанил, съвместно с офиса на DEA в гр. София. Заложени са рискови профили за внос на химикали от 4 тарифни позиции с произход Китай, Хонконг, Индия и 69

Шри Ланка и са осъществени контролни действия, в резултат на които са иззети 2 л GBL в 2 случая, 1 кг H4-CBD, 0.100 кг кратом и 0.020 кг катинони;

• Еднодневна международна операция „VICTOR ROMEO“ по дейност 6.2 „Тайници в превозни средства“ от Оперативния план за действие по ЕМРАСТ „Канабис, кокаин и хероин“. В рамките на оперативната фаза са докладвани 5 случая, при които след физически проверки на превозни средства (леки и товарни автомобили) са открити и иззети недекларирани тютюневи изделия;

• Международна операция „SHIELD VI“ на Европол, насочена към противодействие на нелегалната търговия, трафик и разпространение на лекарствени средства, анаболни стероиди и допинг субстанции. В рамките на оперативната фаза на операцията, в периода 01.04.2025 – 15.11.2025 г., в дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление са докладвани 40 случая на изземване, при които са съставени 28 бр. АУАН. Иззети са над 15 882 бр. опаковки с различни видове лекарства, допинг субстанции и хранителни добавки, което включва 34 693 бр. таблетки, 91 281 бр. сашета и 6 490 бр. ампули.

През 2025 г. от звената за последващ контрол в Агенция „Митници“ е осъществена контролна дейност по прилагане на акцизното и митническото законодателство, както следва:

- Извършени са 51 ревизии за установяване, изменяне и/или прихващане на задължения за акциз, както и за възстановяване и/или прихващане на недължимо платени или събрани от лицето суми по реда на ДОПК, във връзка с разпоредбите на ЗАДС. Установените с ревизионни актове задължения за заплащане на акциз са в размер на 4 361 192,47 лв., лихви за просрочие 2 220 146,71 лв. и надвнесени суми за акциз – 788 762,62 лева;

- Извършени са 567 проверки (насрещни, по делегация, за установяване на факти и обстоятелства и за възстановявания);

- Извършени са 87 бр. проверки в рамките на последващия контрол на основание чл.84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците. В резултат от тях са установени публични държавни вземания за досъбиране в размер на 8 944 793 лв., в т. ч. от:

o мита - 4 741 597 лв.;

o ДДС - 4 180 236 лв.;

o акциз - 22 960 лв.

- Осъществени са 56 бр. повторни проверки на митнически декларации, по реда на чл.

84, ал. 1, т. 1. от Закона за митниците. В резултат на тях са установени публични държавни вземания за досъбиране в размер на 25 645 лв., в т. ч. от:

o мита - 20 908 лв.;

o ДДС - 4 737 лева.

2. Изпълнение на приходите по консолидираната фискална програма Отчетът на общите приходи, помощи и дарения по КФП за периода 2023 г. – 2025 г. по основни групи, представени и като процент от БВП, е както следва:

Приходи, помощи и дарения по КФП за периода 2023 г. – 2025 г.

Данъчни приходи 52 318,4 28,3% 58 695,0 28,6% 67 677,8 29,8% Преки данъци 11 222,2 6,1% 12 517,0 6,1% 14 916,3 6,6% Корпоративни данъци 4 914,8 2,7% 5 345,6 2,6% 6 563,5 2,9%

- от нефин.

предприятия * 4 450,5 2,4% 4 771,3 2,3% 5 272,4 2,3%

- финансов сектор 464,3 0,3% 574,3 0,3% 1 291,0 0,6% ДДФЛ 6 307,3 3,4% 7 171,4 3,5% 8 352,8 3,7% Приходи на социално

15 626,3 8,5% 18 015,1 8,8% 20 706,2 9,1% осигурителни фондове Косвени данъци 22 747,4 12,3% 25 854,1 12,6% 29 411,7 13,0% ДДС 16 216,5 8,8% 18 539,8 9,0% 21 511,2 9,5% Акцизи 6 148,0 3,3% 6 904,7 3,4% 7 423,7 3,3% Мита и митнически такси 322,7 0,2% 339,0 0,2% 398,3 0,2% Данък върху застрахователните премии 60,3 0,0% 70,6 0,0% 78,6 0,0% Други данъци 2 722,4 1,5% 2 308,8 1,1% 2 643,6 1,2% Неданъчни приходи 10 891,8 5,9% 9 687,9 4,7% 11 861,7 5,2% *вкл. постъпленията от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите Общият размер на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за 2025 г. е 86 088,6 млн. лв. (37,9 % от БВП при 35,1 % от БВП за 2024 г.).

В номинален размер данъчните приходи възлизат на 67 677,8 млн. лв. (29,8 % от БВП), а неданъчните приходи са в размер на 11 861,7 млн. лв. (5,2 % от БВП). Приходите от помощи и дарения са в размер на 6 549,2 млн. лв. (2,9 % от БВП).

Данъчни приходи Постъпленията от данъци по КФП за 2025 г. са в размер на 67 677,8 млн. лв., което е 95,5 % от заложеното в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. В частта на данъчните приходи по КФП, при съпоставка с предходната година, постъпленията от преки данъци нарастват с 19,2 % (2 399,3 млн. лв.), косвените данъци нарастват с 13,8 % (3 557,6 млн. лв.), социално и здравноосигурителни вноски нарастват с 14,9 % (2 691,1 млн. лв.), докато постъпленията от други данъци са с 14,5 % (334,8 млн. лв. по-малко).

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 14 916,3 млн. лв., което представлява 102,0 % спрямо разчета за 2025 г. Приходите от косвени данъци са в размер на

29 411,7 млн. лв., което представлява 89,2 % от предвидените в ЗДБРБ за 2025 г.

Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др.

данъци) са в размер на 2 643,6 млн. лв., което представлява 115,9 % спрямо годишния разчет.

2023 г. · 2024 · г. · 2025 · г.

(млн. лв.) · Отчет · %БВП · Отчет · %БВП · Отчет · %БВП

ОБЩО ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 67 040,8 · 36,3% · 72 015,1 · 35,1% · 86 088,6 · 37,9%

Помощи и дарения · 3 830,7 · 2,1% · 3 632,2 · 1,8% · 6 549,2 · 2,9%

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 20 706,2 млн. лв. или 98,8 % от разчета за 2025 година.

Структура на данъчните приходи по КФП

2024 г. 2025 г.

2.1 Корпоративни данъци Постъпленията от корпоративни данъци в консолидираната фискална програма включват постъпленията от корпоративен данък и данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица. За 2025 г.

приходите от корпоративни данъци възлизат на 6 563,5 млн. лв. или 99,2 % изпълнение на годишния план и представляват 2,9 % от БВП за годината. Отнесени към общо постъпилите данъчни приходи по КФП, корпоративните данъци заемат дял от 9,7 %. В сравнение с 2024 г.

събраните приходи нарастват с 1 217,9 млн. лв. (22,8 %).

Източник: Министерство на финансите 72

През 2025 г. се запазват регламентираните срокове за деклариране на данъчния финансов резултат за 2024 г. и за внасяне на дължимия корпоративен данък по ГДД (до 30 юни 2025 г.), както и сроковете за деклариране и внасяне на авансов данък.

Необходимо е да се отбележи, че авансовите вноски от корпоративен данък са голяма част от касовите постъпления през годината като съществува практика на внасяне на по- високи суми в края на периода, обусловена в известна степен от възможността за промяна на авансовите вноски до 15 ноември на текущата година, както и от регламентираната в закона лихва, в случаите на превишение с над 25 на сто на допустимото разминаване между дължимия годишен корпоративен данък и внесените авансови вноски.

Корпоративен данък Касовите постъпления от корпоративен данък от нефинансови предприятия (вкл.

организации с идеална цел) и финансови институции, възлизат на 6 416,1 млн. лв., което представлява 99,6 % изпълнение на годишнине разчети в ЗДБРБ за 2025 година. Предвид законоустановените срокове за деклариране на данъчния финансов резултат за 2024 г. и за внасяне на дължимия корпоративен данък за отчетната година (до 30 юни), постъпленията в края на м. юни и първите дни на м. юли 2025 г. са на обичайно високо ниво, като за това допринася и календарният ефект на крайния срок - 30 юни 2025 година. Традиционно, в периода от 15-ти ноември до 1-ви декември постъпленията също са високи, в следствие на регламентираните срокове за внасяне на последните за календарната година месечни и тримесечни авансови вноски (за месечни – до 15-то число на месеца, като за м. декември и за третото тримесечие, в срок до 1-ви декември). Изпълнението за 2025 г. отчита повишение на годишна база от 22,9 % (1 196,8 млн. лв.) и отчита темп на прираст от 14,7 п. п. на годишна база (8,2 % за 2024 г.).

Постъпленията от корпоративен данък през 2025 г. са в пряка зависимост от следните показатели (по информация на НАП към 31.12.2025 г.):

• Декларираният данък за довнасяне по годишни данъчни декларации за 2024 г. е в размер на 1 987,6 млн. лв. или ръст спрямо предходната година от 102,3 млн. лева (5,4 %);

• Общият размер на декларираните авансови вноски към 31.12.2025 г. е 4 566,8 млн. лв.

(с допълнителните авансови вноски от банките), като в сравнение с предходната година се увеличава с 31,7 % спрямо 2024 г., в т.ч. допълнителните авансови вноски от банките.

• Надвнесеният корпоративен данък по ГДД е 160,1 млн. лв., което е със 71,2 млн. лв.

по-малко (30,8 % спад) в сравнение с предходната година.

Източник: Министерство на финансите 73

Приходите от корпоративен данък от нефинансови предприятия (вкл. организации с идеална цел) към 31.12.2025 г. са в размер на 5 125,1 млн. лв. или 88,7 % изпълнение на плана за годината и са с 480,0 млн. лв. (10,3 %) повече, в сравнение със събраните през 2024 година.

Приходите от нефинансовите институции формират 79,9 % от общите приходи от корпоративен данък.

Постъпленията от корпоративен данък от финансови институции (вкл.

застрахователни дружества) са в размер на 1 291,0 млн. лв. или 193,3 % спрямо плана за годината. Съпоставено с 2024 г. се отчита ръст от 716,7 млн. лв. (124,8 %). Приходите от финансови институции (вкл. застрахователни дружества) формират 20,1 % от общите приходи от корпоративен данък за отчетния период при 11,0 % за 2024 г. Най-голям прираст се наблюдава при корпоративния данък от финансови институции със 148,7 % (709,7 млн.

лв.) спрямо отчета за 2024 г., основно от увеличения размер на авансовите вноски спрямо предходната година, както и от допълнителни авансови вноски от банките. При постъпленията от корпоративен данък от застрахователни дружества, също се наблюдава нарастване като през периода те са внесли със 7,3 % (7,0 млн. лв.) повече корпоративен данък спрямо 2024 година.

16 Реализираната печалба в банковата система за 2025 г. е в размер на 3,6 млрд. лв. .

Начислените към 2025 г. разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 753,0 млн. лв. или с 93,0 млн. лв. (14,2 %) повече спрямо отчетените през 2024 година. Влияние върху печалбата в банковия сектор има и размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата и размера на административните разходи, като повишението на размера им има негативен ефект върху реализираната печалба на сектора.

Данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни юридически лица (ЧЮЛ) и данък върху доходите на ЧЮЛ За 2025 г. постъпленията от данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове на местни и чуждестранни юридически лица и доходите на ЧЮЛ са в размер на 147,4 млн. лв.

или 84,5 % от разчета за годината. Съпоставено с предходната година, приходите са с 21,1 млн. лв. повече (16,7 %). Постъпленията от данъците върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица зависят от състоянието на икономиката и осъществяващите се процеси по покупко-продажба на фирмена собственост в страната и имат случаен характер.

2.2 Данъци върху доходите на физическите лица Приходите от данъците върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) за 2025 г. са в размер на 8 352,8 млн. лв. или 104,3 % спрямо годишния план за 2025 година. Постъпленията от ДДФЛ представляват 12,3 % от общия размер на данъчните приходи по КФП и формират 3,7 % от БВП за отчетния период. Тези приходи са с 1 181,4 млн. лв. или 16,5 % повече спрямо отчета за предходната година.

16 По надзорни данни на БНБ - https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/bs_202512_a7_bg.pdf 74

Източник: Министерство на финансите С най-голям относителен дял са приходите от трудови и приравнени на тях правоотношения – 84,4 %, приходите от окончателният данък на местните и чуждестранни физически лица и данъкът върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица са 8,9 %, а постъпленията от извънтрудови правоотношения - 6,5 %.

Върху размера на постъпленията от ДДФЛ основно влияние имат развитието на параметрите на пазара на труда и предприетите законодателни и административни мерки в областта на трудовото, социалното и данъчното законодателство. За повишаване на приходите от ДДФЛ влияние оказват и предприетите мерки за намаляване на недекларирания труд, мерките за повишаване на събираемостта на задължения за минали периоди и тематичните кампании за контрол, провеждани от НАП.

Постъпленията от трудови правоотношения възлизат на 7 046,8 млн. лв., което е 103,2 % изпълнение на годишния план за 2025 година. Спрямо предходната година приходите са с 985,0 млн. лв. (16,2 %) повече.

Нарастването на приходите от ДДФЛ се дължи на положителното развитие на основните параметри на пазара на труда през 2025 г.:

- ръст на заплащането на труда - през 2025 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 2 603 лв. и нараства с 12,0 % на годишна база;

- ръст на заетостта - през 2025 г. броят на заетите лица (СНС) е 3 595,5 хил. и е нараснал с 2,2 % спрямо 2024 г.;

- ниско ниво на безработицата - коефициентът на безработица за 2025 г. е 3,5 % и намалява с 0,7 п. п. на годишна база.

Друг съществен фактор за нарастване на данъчните постъпления оказва и приетото от правителството увеличение от 1 януари 2025 г. на минималната работна заплата за страната

17 По предварителни годишни данни на НСИ за 2025 г.: https://www.nsi.bg/statistical-data/173/560

18 НСИ: Заети лица (ЕСС 2010) – годишни данни: https://nsi.bg/bg/content/2245/заети-лица-национално-ниво.

19 НСИ, Наблюдение на работната сила – годишни данни.

от 933 лв. на 1077 лв. (15,4 % ръст), както и увеличението на заплатите в сферата на образованието и на разходите за персонал в бюджетните организации с приемането на ЗДБРБ за 2025 г. и действието на редица законодателни промени и актове на Министерския съвет.

Ползването на облекченията за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ чрез подаване на декларация по образец при работодателя през месец декември и чрез подаване на годишната данъчна декларация за доходите, придобити през 2024 г., както и авансовото ползване при работодател за придобитите доходи през 2025 г., оказва въздействие в посока намаление върху приходите от трудови правоотношения през отчетната година.

От извънтрудови правоотношения (ЕТ, свободни професии, граждански договори, годишен и авансов данък и др.) приходите от данъка за 2025 г. са в размер на 546,8 млн. лв.

или 111,2 % спрямо годишния план. Съпоставени с 2024 г. постъпленията са с 83,8 млн. лв.

повече (18,1 % ръст). Основно влияние върху тези приходи оказват резултатите от годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ (дължим данък за довнасяне или надвнесен данък) и дължимите авансови вноски, както и плащанията за минали години и размера на възстановения и прихванат данък. По данни на НАП към 31.12.2025 г. плащанията по декларации нарастват с 18,7 % (59,3 млн. лв.) спрямо края на 2024 г., авансовите вноски нарастват с 6,6 % (7,6 млн. лв.), а ръстът на плащанията за минали години е 9,8 % (15,7 млн.

лв.). Размерът на възстановения и прихванат данък нараства на годишна база с 8,1 % (12,0 млн. лв.) и се отразява като намаление на приходите от тази група данъци. Това се дължи основно на ползването с подаването на годишните декларации на постановените в ЗДДФЛ данъчни облекчения, от които с най-голям ефект за намаляване на данъчните приходи са облекченията за деца и за деца с увреждания, и данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност.

Постъпленията от окончателния данък на местните и чуждестранни физически лица, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2025 г. възлизат на 740,2 млн. лв., което е 113,5 % спрямо годишния план.

Съпоставено с 2024 г. приходите са със 111,7 млн. лв. повече (17,8 % ръст). По-високите приходи през 2025 г. от тази група данъци са от данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица – увеличение със 112,6 млн. лева (18,9 % ръст) спрямо 2024 година. Ръстът на тази група данъци се дължи, както на отчетените финансови резултати от нефинансовите предприятия през 2024 г., така и от предприетите законодателни и контролни мерки. Влияние за по-високото изпълнение на приходите от данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически и юридически лица имат предприетите контролни действия от НАП за проверка на касови наличности. Контролните действия са насочени приоритетно към лица, за които има информация за висока касова наличност, и при които има риск от наличие на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, наличието на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Скритото разпределение на печалбата се третира като дивидент, за който се внася 5 % данък върху разпределените суми. Влияние върху постъпленията от данъка върху дивидентите има и действащата разпоредба от Закона за ограничаване на плащанията в брой (чл. 3, ал. 4, т. 3), плащанията на територията на страната на дивиденти, със стойност равна на или надвишаваща 1000 лв., да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.

През 2025 г. приходите от окончателен годишен (патентен) данък и данък върху таксиметров превоз на пътници, администриран от общините, са в размер на 18,9 млн. лв., което е 48,6 % от годишния разчет.

2.3 Приходи от осигурителни вноски Постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски за 2025 г. са в размер на

20 706,2 млн. лв., което представлява 98,8 % изпълнение на разчетите и 9,1 % от БВП.

Данните показват увеличение на приходите от осигурителни вноски с 2 691,1 млн. лв.

(14,9 %) спрямо предходната година.

Факторите, които оказват влияние на приходите от задължителни осигурителни вноски през годината, са:

♦ минималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица от 1 януари 2025 г. до 31 март 2025 г. е 933 лв.;

♦ определи се минимален месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица от 1 април 2025 г. 1 077 лв.;

♦ увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал; увеличение на разходите за персонал с 5 % за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.

Приходите от осигурителни вноски по бюджетите на социално-осигурителните фондове (вкл. ДОО, ФГВРС и УПФ) са в размер на 15 009,4 млн. лв., което представлява 98,6 % изпълнение на годишните разчети и с 2 001,2 млн. лв. повече спрямо предходната година. Здравноосигурителните вноски по бюджета на НЗОК възлизат на 5 696,8 млн. лв., което е 99,1 % от заложените в разчета за годината и с 689,9 млн. лв. повече спрямо

2024 година.

2.4 Данък върху добавената стойност Приходите от ДДС формират най-голяма част от данъчните постъпления по КФП – 31,8 %. За 2025 г. нетните приходи от ДДС възлизат на 21 511,2 млн. лв. или 86,6 % изпълнение на плана за годината и представляват 9,5 % от БВП за годината. В сравнение с

2024 г., се отчита увеличение от 16,0 % (2 971,3 млн. лв.), което е в резултат на повишеното потребление, ръстът в цените на стоките и предприетите мерки от приходните агенции за подобряване на митническия и данъчен контрол.

Източник: Министерство на финансите 77

Постъпления от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания (ВОП) Приходите от ДДС от сделки в страната и ВОП (нето) за 2025 г. са в размер на 14 826,6 млн. лв. или 90,9 % изпълнение на годишния план, като в сравнение с 2024 г. е отчетен ръст от 2 838,1 млн. лв. (23,7 %) на годишна база. Относителният дял на приходите от сделки в страната в общите приходи от ДДС е 68,9 % за отчетния период, при 64,7 % за 2024 година.

Основните показатели, които формират нетните приходи от ДДС при сделки в страната и ВОП са следните:

- Ефективно внесеният ДДС по сметките на НАП, формиран като данък от справки- декларации от сделки в страната и ВОП и допълнително внесените суми, разкрити по данъчно-ревизионни актове, възлиза на 25 498,0 млн. лв. и спрямо предходната година се увеличава с 3 108,9 млн. лв. (13,9 %);

- Общо възстановеният ДДС (чрез прихващане и ефективно) е в размер на 10 611,8 млн.

лв., като се увеличава с 211,2 млн. лв. (2,0 %) на годишна база;

- Съотношението на възстановения ДДС към ефективно внесения данък е 41,6 %, при 46,7 % за 2024 г.;

- Декларираният ДДС за внасяне (след приспадане) за 2025 г. е 25 019,5 млн. лв., като се отчита увеличение с 2 895,3 млн. лева (13,1 %) на годишна база;

- Декларираният ДДС, подлежащ за възстановяване, е 10 660,9 млн. лв. за 2025 г., като спрямо предходната година е отчетено увеличение с 231,2 млн. лева (2,2 %);

- Постъпилите приходи от ДДС при електронна търговия в Европейския съюз през

2025 г. са общо в размер на 430,9 млн. лева, което е със 118,1 млн. лева (37,7 %) повече в сравнение с 2024 г.;

- Невъзстановеният данъчен кредит (НДК) 2025 г. е в размер на 41,1 млн. лв., като намалява с 15,7 млн. лв. (27,6 % по-малко) спрямо 2024 година.

Приходи от ДДС от внос от страни извън ЕС Нетните постъпленията от ДДС от внос от трети страни за 2025 г. са в размер на

6 684,6 млн. лв., което представлява 78,5 % от годишния план, и се увеличават с 133,3 млн.

лв. (2,0 %), в сравнение с 2024 година. Относителният дял на тези постъпления от внос към общите приходи от ДДС за 2025 г. е 31,1 % при 35,3 % за 2024 година.

Ефектът от прилагането на режима за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки от трети страни, в съответствие с разпоредбата на чл. 167а от Закона за данък върху добавената стойност, за 2025 г. е неначислен ДДС при внос в размер на 1 533,4 млн.

лв., което е с 68,3 млн. лв. повече спрямо 2024 г., като се регистрира ръст от 4,3 %. Стоките с най-голям дял в прилагането на този режим са следните: руди, шлаки и пепели – 826,6 млн.

лв. (намаление с 202,0 млн. лв., 19,6 % спад), мед и изделия от мед – 305,0 млн. лв.

(увеличение с 66,8 млн. лева, 28,0 % ръст) и чугун, желязо и стомана – 180,6 млн. лв.

(увеличение с 20,6 млн. лева, 12,9 % ръст).

Сред водещите групи стоки, при които се отчита значителен ръст на начисления ДДС при внос през 2025 г. спрямо предходната година са:

• eлектрически машини и апарати, електроматериали и техните части – повишение с 213,6 млн. лв. (32,8 %) основно от внос на системи за съхранение на енергия от възобновяеми енергийни източници, батерии и компоненти за тях;

• eлектрически машини и апарати, електроматериали и техните части - повишение от 196,4 млн. лв. (1 144,9 %) като резултат от внос на осем изтребителя за Министерството на отбраната;

• ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми; части за тези машини или апарати – повишение от 85,7 млн. лв. (15,2 %);

• маслодайни семена и плодове - повишение от 36,6 млн. лв. (39,9 %);

• кафе, чай, мате, подправки - ръст от 22,6 млн. лв. (48,9 %).

Най-голям спад на начислените суми от ДДС при внос през 2025 г. спрямо 2024 г. се наблюдава при следните групи стоки:

• минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация – спад от 572,4 млн. лв. (32,7 %);

• мазнини и масла от животински или растителен произход…– намаление с 43,4 млн.

лв. (32,2 %);

• пластмаси и пластмасови изделия – спад от 27,1 млн. лв. (8,5 %).

Разглеждайки декларирания ДДС при внос по групи стоки, съобразно Класификатора на широките икономически категории (BEC), през 2025 г. спрямо 2024 г. се наблюдава повишение при всички групи стоки с изключение на групата „Горива и смазочни материали“.

Отчита се понижение на индекса на цените на стоките, обложени с ДДС при внос с 6,1 %, докато количествата нарастват с 8,7 %. При стоките без суров нефт се наблюдава понижение на цените с 2,9 %, докато количествата се увеличават със 17,8 % спрямо 2024 година.

Постъпленията от внос по групи стоки са, както следва:

Източник: Агенция „Митници“ Промишлени доставки Начисленият ДДС при внос на промишлени доставки е в размер на 1 905,1 млн. лв.

или ръст от 87,6 млн. лв. (4,8 %). Индексът на цените на промишлените доставки, допуснати за свободно обращение и крайна употреба намалява с 3,2 %, а индексът на количествата се увеличава с 8,3 %.

Най-значимо е увеличението в начисления ДДС при внос на торове с ръст от 18,0 млн.

лв. (21,2 %) повече спрямо 2024 година.

Най-голям спад се отчита при декларираните суми за ДДС при внос на пластмаси и пластмасови изделия от 27,8 млн. лв. (10,0 %).

Горива и смазочни материали През 2025 г. начисленият ДДС при внос на горива и смазочни материали е в размер на

1 166,9 млн. лв., с 547,6 млн. лв. (31,9 %) по-малко спрямо предходната година. Цените на стоките, допуснати за свободно обращение и крайна употреба намаляват със 17,4 %, а количествата със 17,6 %.

Начислените суми за ДДС при внос на суров петрол през 2025 г. са в размер на 870,7 млн. лв., при 1 459,9 млн. лв. през 2024 г. (спад от 589,3 млн. лева, 40,4 %). Касовите 79

Групи стоки с начислен ДДС от внос · Отчет 31.12.2024 · Отчет 31.12.2025 · Относителен дял · Ръст 2025/2024

Промишлени доставки · 1 817,5 · 1 905,1 · 28,8% · 4,8%

Горива и смазочни материали · 1 714,5 · 1 166,9 · 17,7% · -31,9%

Инвестиционни стоки · 1 156,8 · 1 250,0 · 18,9% · 8,1%

Транспортно оборудване · 367,5 · 774,6 · 11,7% · 110,7%

Потребителски стоки, храни, напитки и др. · 1 413,6 · 1 507,6 · 22,8% · 6,6%

Начислен ДДС от внос · 6 469,9 · 6 604,2 · 100,0% · 2,1%

Касови постъпления на ДДС от внос (нето) · 6 551,3 · 6 684,6 · · 2,0%

постъпления от суров петрол през отчетния период са 880,2 млн. лв., с 613,1 млн. лв. (41,1 %) по-малко спрямо 2024 година.

Динамиката на начислените суми за ДДС при внос на суров петрол в зависимост от изменението на физическия обем, цената и валутния курс се разпределя, както следва:

• Ефектът от спада на количеството в барели (27,2 %) се изразява в понижение на събраните суми за ДДС при внос с 396,7 млн. лв. и от понижение на цената - със 153,6 млн. лв. или с 14,4 %;

• Ефектът от спада в осреднения валутен курс на долара спрямо лева с 4,3 % за внесения през изследвания период суров петрол се изразява в понижение на ДДС при внос с 39,2 млн. лева.

През 2025 г. е отчетен ръст от 34,8 млн. лева (21,4 %) при ДДС при внос на нефтени масла или масла от битуминозни минерали, различни от суровите спрямо 2024 година.

Считано от 20.12.2024 г. влиза в сила пълна забрана за внос на стоки от Руската федерация, класирани в кодове по КН 2711 12, 2711 13, 2711 14, 2711 19 (различни видове нефтен газ) и 7202, на основание чл. 3вб от Регламент (ЕС) № 833/2014.

Инвестиционни стоки и транспортно оборудване Декларираните суми от ДДС при внос на инвестиционни стоки достигат 1 250,0 млн.

лв., като се регистрира повишение с 93,2 млн. лв. спрямо 2024 г. (8,1 %). Наблюдава се увеличение на внесените количества с 13,7 % и понижение на цените при внос с 4,9 %. Най- голям ръст е отчетен в начисления ДДС при внос на стоки от група ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми; части за тези машини или апарати – повишение с 80,8 млн.

лева (15,6 %).

При внос на транспортно оборудване са начислени 774,6 млн. лв., с 407,1 млн. лв.

(110,7 %) повече в сравнение с 2024 година. Индексът на физическите обеми на внесено транспортно оборудване се увеличава със 136,6 %, а индексът на цените намалява с 10,9 % спрямо 2024 година. Отчетеният ръст е резултат от вноса на изтребителите F-16 и нарасналия внос на литиево-йонни батерии/системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници.

Потребителски стоки, храни, напитки и други Декларираните суми от ДДС при внос на потребителски стоки, храни, напитки и други са в размер на 1 507,6 млн. лв., като се увеличават с 94,0 млн. лв. (6,6 %) в сравнение с предходната година. Постъпленията от внос на потребителски стоки са в размер на 666,8 млн.

лв. като се регистрира се повишение с 51,0 млн. лв. (8,3 %) в сравнение с 2024 г., а постъпленията от храни и напитки са в размер на 717,7 млн. лв. и отчитат ръст от 51,1 млн.

лв. (7,7 %). Количествата на внесените потребителски стоки се повишават с 9,9 %, а количествата на храните и напитките намаляват с 3,0 %. Докато при потребителски стоки цените спадат с 0,5 % спрямо предходната година, то при храните и напитките се отчита повишение с 11,0 %.

2.5 Акцизи През 2025 г. касовото изпълнение на приходите от акцизи от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки възлиза на 7 423,7 млн. лева. Приходите от акцизи представляват 11,0 % от данъчните постъпления по КФП. Относителният дял на постъпленията от акцизи към БВП е 3,3 % за 2025 г., при 3,4% за 2024 година. Събраната сума е с 519,0 млн. лв. (7,5 %) над приходите за 2024 г. и 80

представлява 96,5 % изпълнение на заложените приходи в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година. Основна причина за реализирането на ръст в приходите от акцизи е въведеният акцизен календар за поетапно увеличаване на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, съгласно който акцизните ставки на тези стоки бяха увеличени от 01.01.2025 г., както и от 01.05.2025 година.

Във връзка с прилагането на схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, през 2025 г. е изплатена сума в размер на 100,0 млн. лева.

Източник: Министерство на финансите Делът на постъпленията от акцизи при сделки в страната е 99,8 %, а при внос е 0,2 % от касовите постъпления на акцизи през 2025 година.

С най-голям относителен дял през годината са приходите от тютюн и тютюневи изделия (56,7 %, при 55,8 % дял през 2024 г.), следвани от постъпленията от горива, включително природен газ (38,0 %), алкохол, алкохолни напитки и бира (4,7 %), както и други акцизни стоки, включително електрическа енергия (0,6 %).

Източник: Министерство на финансите Приходи от акцизи по групи стоки за 2025 г.

млн. лв.

Източник: Министерство на финансите Акцизи за тютюн и тютюневи изделия Приходите от акциз за тютюн и тютюневи изделия възлизат на 4 210,3 млн. лв. През

2025 г. се отчита ръст от 9,2 % (354,5 млн. лв.) спрямо 2024 година.

Основните фактори, определящи този резултат, са:

- увеличаване на акцизните ставки за облагаемите продукти в групата на тютюна и тютюневите изделия от 01.01.2025 г. и от 01.05.2025 г. в съответствие със законоустановения акцизен календар за поетапно увеличение на ставките на тютюневите изделия. Като пряк ефект, мярката за увеличаване на акцизните ставки за продуктите от групата на тютюна и тютюневите изделия доведе до допълнителни приходи от акциз през 2025 г. в размер на 278,5 млн. лева;

- увеличаване на количествата тютюн и тютюневи изделия, освободени за потребление на територията на страната;

- нетния годишен ефект от внесените и усвоени авансови суми за акциз за тютюн и тютюневи изделия.

Постъпленията от акциз за цигари през 2025 г. (в т.ч. постъпили авансово суми) са

3 827,4 млн. лв. (увеличение от 222,1 млн. лв., 6,2 % спрямо 2024 г.). Количествата на обложените с акциз цигари нарастват с 2,7 % (от 18 012,3 млн. къса за 2024 г. до 18 496,6 млн. къса за 2025 г.). Средните ставки на акциза при цигарите са 200,16 лв./1000 къса за

2024 г. и 206,92 лв./1000 къса за 2025 г. (ръст от 3,4 %). Среднопретеглената продажна цена на дребно за потребителска опаковка от 20 къса през 2025 г. е 6,59 лева и нараства със 7,9 % (0,48 лв.) в сравнение с отчетената през 2024 г., когато е 6,11 лева. По смисъла на чл. 8, параграф 2 от Директива 2011/64/ЕС от 21 юни 2011 година за сближаване на данъците върху цигарите, среднопретеглената продажна цена на дребно се изчислява, като общата стойност на всички освободени за потребление цигари, получена въз основа на продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси, се раздели на общото количество освободени за потребление цигари.

Най-търсените ценови категории цигари през 2025 г. са тези с продажна цена 6,20 лв., 6,00 лв. и 6,40 лв., а след тях са 6,70 лв. и 7,30 лева. През 2024 г. най-търсената ценова категория при потреблението на цигари е 5,70 лв./потребителска опаковка (кутия от 20 къса).

Следват потребителските опаковки с цена 6,10 лв., 5,50 лв., 5,80 лв. и 6,30 лева. Делът на петте най-продавани ценови категории през 2025 г. е 63,0 % от общото количество освободени за потребление цигари, докато през 2024 г. петте най-продавани ценови категории формират 62,7 % от освободените за потребление количества.

За 2025 г. количествата тютюн за пушене, обложени с акциз намаляват с 1,2 % спрямо

2024 година (от 504,2 тона през 2024 г. до 498,3 тона през 2025 г.). Нетните приходи от акциз за тютюн за пушене през 2025 г. са в размер на 102,8 млн. лв., с 11,5 млн. лв. (12,6 %) над 82

Приходи от акцизи · 2024 г. · 2025 г. · Ръст · Ръст, %

отчет · отчет · 2025/2024 · 2025/2024

Приходи от акцизи, в т.ч.: · 6 904,7 · 7 423,7 · 519,0 · 7,5 %

- от тютюн и тютюневи изделия · 3 855,8 · 4 210,3 · 354,5 · 9,2 %

- от горива (вкл. природен газ) · 2 668,4 · 2 821,0 · 152,6 · 5,7 %

- от алкохол, алкохолни напитки и бира · 346,5 · 345,3 · -1,2 · -0,3 %

- от други стоки (вкл. ел. енергия) · 34,0 · 47,1 · 13,1 · 38,5 %

събраните през 2024 година. Осреднената акцизна ставка на тютюна за пушене през 2025 г.

нараства с 13,9 % (от 181,11 лв./кг през 2024 г. до 206,34 лв./кг през 2025 г.).

Постъпленията от акциз за нагреваеми тютюневи изделия (в т.ч. нагреваеми изделия със съдържание различно от тютюн) са в размер на 265,6 млн. лв., със 116,3 млн. лв. над събраните приходи през 2024 година. При обложените с акциз количества пури и пурети през

2025 г. се отчита ръст от 5,4 % (от 16,5 млн. къса за 2024 г. до 17,4 млн. къса през 2025 г.).

Приходите от акциз за пури и пурети са в размер на 7,2 млн. лв. или ръст от 22,8 % (1,3 млн.

лв.) спрямо приходите, събрани през предходната година. През 2025 г. са постъпили и 12,6 млн. лева нетни приходи от акциз за освободени за потребление течности за електронни цигари (съдържащи/несъдържащи никотин) и заместители на тютюна, съдържащи никотин, което е с 1,8 млн. лв. над събраните за 2024 година.

Акцизи за горива (вкл. природен газ) Постъпленията от акциз за горива през 2025 г. са в размер на 2 821,0 млн. лв. и отбелязват ръст от 5,7 % или 152,6 млн. лв. повече в сравнение с 2024 година. Групата стоки формира 38,0 % от общите приходи от акциз.

Приходите от акциз за горива са формирани основно от газьол, бензин и втечнен нефтен газ, като при първите два продукта се регистрира нарастване на приходите от акциз спрямо 2024 г., съответно за газьол - с 85,9 млн. лв., за бензин – с 48,2 млн. лв., а при третия вид продукт (втечнен нефтен газ) се отбелязва спад от 10,2 млн. лева.

С най-голям дял в приходите от акциз за горива са приходите от акциз за газьол (71,5 % дял). Обложените с акциз количества газьол през 2025 г. са 3 297,2 млн. литра, с 4,2 % (133,0 млн. литра) повече в сравнение с количествата през предходната година. Размерът на възстановения акциз за газьол през разглеждания период отбелязва малък спад – с 0,5 % спрямо възстановения за предходната година (108,4 млн. лв. през 2025 г. при възстановени 108,9 млн. лева през 2024 г.). Нетните постъпления от акциза за газьол в държавния бюджет през 2025 г. са 2 017,8 млн. лева, което е с 85,9 млн. лева (4,4 %) над събраните през

2024 година. Приходите от акциз за бензин представляват 20,8 % дял от приходите от акцизи за горива. Постъпилите суми от акциз за бензин през 2025 г. са в размер на 587,6 млн. лв. или с 48,2 млн. лева (8,9 %) над събраните през 2024 година. Освободените за потребление количества бензин от сделки в страната и от внос, за които е заплатен акциз през разглеждания период са 838,5 млн. литра, което представлява ръст от 8,6 % в сравнение с предходната година. Нетният размер на акциза за керосин през 2025 г. e 29,5 млн. лева, като се отбелязва ръст от 18,3 % (4,6 млн. лв.) спрямо предходната година. Брутните приходи от акциз за керосин за разглеждания период са в размер на 190,4 млн. лева и намаляват с 1,6 % (3,1 млн. лева) в сравнение с 2024 година. Възстановеният акциз за керосин намалява с 4,6 % в сравнение с предходната година (160,8 млн. лева през 2025 г. при 168,5 млн. лв. през

2024 г.). Приходите от акциз за втечнен нефтен газ формират 4,6 % от приходите от акцизи за горива през 2025 г. и са в размер на 128,5 млн. лева. Отчетен е спад от 10,2 млн. лв. или 7,4 % по-малко нетни приходи са реализирани в сравнение с 2024 година. Общо освободените за потребление количества ВНГ през 2025 г. намаляват с 9,2 % спрямо

2024 година. През 2025 г. нетните приходи от акциз за природен газ формират 1,1 % от приходите от акциз за горива. Отчетените нетни приходи от акциз за природен газ през периода са в размер на 31,1 млн. лв., което е с 2,1 млн. лв. (7,2 %) над събраните през 2024 г.

суми. Освободените за потребление на територията на страната количества природен газ възлизат на 113,1 млн. гигаджаула, което е с 0,8 % (1,0 млн. гигаджаула) по-малко спрямо количествата, освободени за потребление през 2024 година.

Акцизи за алкохол, алкохолни напитки и бира 83

Нетните приходи от акцизи за алкохол, алкохолни напитки и бира през 2025 г.

възлизат на 345,3 млн. лв. и отчитат спад от 0,3 % (1,2 млн. лв.) спрямо 2024 година. Тази група има дял 4,7 % от общите приходи от акциз през периода.

С най-висок дял на постъпленията в тази група стоки са приходите от акциз за алкохолни напитки (74,4 % дял в групата), които са 257,0 млн. лв. и бележат спад през периода от 1,0 % (2,6 млн. лв.). Количествата алкохолни напитки, за които е заплатен акциз (с приложена ставка различна от нула лева) през 2025 г. намаляват с 1,6 % спрямо 2024 година.

Постъпленията от акциз за бира през 2025 г. са 70,0 млн. лева, с 6,2 % (4,6 млн. лв.) под събраните през 2024 година. Приходите от акциз за бира имат сравнително малък дял (0,9 %) в общите постъпления от акцизи за тази група стоки. Освободените за потребление количества бира през 2025 г. са 47,5 млн. хектолитра за градус Плато и отбелязват спад от 6,1 % спрямо 2024 година.

Акцизи за електрическа енергия и други акцизни стоки Общият размер на нетните приходи от тази група през 2025 г. е 47,1 млн. лв.

Постъпленията от акциз за електрическа енергия през 2025 г. формират 73,2 % от тази група приходи и достигат 34,5 млн. лв., като се отчита спад от 0,7 % (0,2 млн. лв.) в сравнение с

2024 година. Приходите от акциз за въглища и кокс също бележат спад от 3,0 % спрямо

2024 г. и достигат 5,4 млн. лева.

2.6 Мита Приходите от мита са традиционен собствен ресурс на ЕС и законодателството, което се прилага за тях е изцяло на ниво ЕС. Търговската политика на ЕС е все по-либерална, вследствие на което има множество сключени споразумения или предоставени на автономно основание преференциални мита.

През 2025 г. приходите от мита при внос на стоки от трети страни са в размер на 398,3 млн. лв., което представлява 108,5 % изпълнение на годишния план за 2025 г. или с 31,3 млн. лева (8,5 %) над планираните в ЗДБРБ. Приходите от мита представляват 0,6 % от общия размер на данъчните приходи по КФП. В сравнение с отчета за 2024 г. събраните мита са с 59,3 млн. лв. (17,5 %) повече.

През 2025 г. е установена трайна тенденция на нарастване на дела на стойностния обем на стоките, обложени със ставки за мита различни от „0“ спрямо общия стойностен обем на вноса, като от 15,1 % през 2024 г. този дял достига 18,0 % през 2025 година.

Източник: Агенция “Митници” 84

Спрямо 2024 г., през 2025 г. обобщените данни за декларираните и обложени с мита стоки показват ръст на количествените обеми (34,9 %), което е в основата на постигнатите резултати.

В зависимост от произхода на внасяните стоки през 2025 г. най-голям е делът на начислените приходи от мита при внос на стоки от Китай. Декларираната сума е 234,6 млн.

лв., което представлява 58,6 % от всички начислени мита, а спрямо 2024 г. е отчетен ръст от 31,9 %. На второ място са приходите от мита при внос на стоки с произход Турция (27,1 млн.

лв., 6,8 % относителен дял и ръст от 48,0 %). Следват приходите от мита при внос на стоки с произход САЩ (16,1 млн. лв., 4,0 % относителен дял и ръст от 20,3 %).

2.7 Данък върху застрахователните премии Приходите от данъка върху застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори през 2025 г. са в размер на 78,6 млн. лв. или 105,3 % спрямо плана за 2025 година.

В сравнение с 2024 г. приходите отчитат ръст от 8,0 млн. лв. (11,3 %).

Изпълнението на приходите от данъка върху застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете, по които са поети от застрахователи, зависят основно от ръста или спада на записаните застрахователни премии.

2.8 Други данъци Другите данъци включват основно алтернативните данъци по ЗКПО и имуществените данъци по Закона за местните данъци и такси. Приходите от други данъци по КФП са в размер на 2 643,6 млн. лв. (1,2 % от БВП), което представлява 115,9 % изпълнение на ЗДБРБ за 2025 година.

Други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане Приходите от позицията „Други данъци по ЗКПО“ в края на 2025 г. възлизат на 231,9 млн. лв. или 101,9 % спрямо годишния план. В сравнение с 2024 г. постъпленията от тази група данъци се увеличават с 21,8 млн. лв. (10,4 %) на годишна база. Основен дял в увеличението имат постъпленията от окончателен данък върху залози за хазартни игри и хазартни съоръжения. В края на 2025 г. приходите от тези данъци са в размер на 119,8 млн.

лв., като отчитат повишение от 8,3 млн. лв. или 7,4 % на годишна база.

С най-голям ръст от 17,2 % (5,1 млн. лв.) са постъпленията от данък върху социалните разходи, предоставяни в натура, следвани от приходите от данък върху представителните разходи съответно с 13,0 % (4,9 млн. лв.) ръст и от данък върху приходите на бюджетните предприятия с отчетен ръст от 11,4 % (3,5 млн. лв.) на годишна база.

Постъпленията от „Други данъци“ са в размер на 624,9 млн. лв. при планирани 400,1 млн. лв. в годишния разчет.

Имуществени данъци по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) Имуществените данъци включват данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху превозните средства, данък върху придобиването на имущество по дарения и възмезден начин, туристически данък и постъпват по бюджетите на общините.

Ставките на имуществените данъци се определят от общинските съвети в законово фиксирани граници съгласно Закона за местните данъци и такси. Това дава добри възможности за гъвкаво управление на приходните политики от страна на общинската администрация.

От имуществени данъци в общинските бюджети през 2025 г. са постъпили общо

1 786,8 млн. лв., 108,1 % спрямо годишния разчет и с 247,8 млн. лв. (16,1 %) повече от тези за 2024 г. С най-значителен дял в приходите от имуществени данъци е данък при придобиване на имущество по дарения и възмезден начин – 44,2 %, следват данък върху превозните средства – 27,0 %, данък върху недвижимите имоти – 26,8 % и туристически данък – 2,0 %. Данъкът върху наследствата, освен че има инцидентен характер, предвид нормативно определения изключително ограничен обхват, е от несъществено значение в общите приходи от имуществени данъци.

2.9 Неданъчни приходи Постъпленията от неданъчни приходи по КФП за 2025 г. са в размер на 11 861,5 млн.

лв., което представлява 98,9 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Неданъчните приходи по държавния бюджет за 2025 г. са в размер на

6 556,4 млн. лв. или 93,9 % от планираните за годината.

Изпълнението на неданъчните приходи по централния бюджет за 2025 г. е в размер на 2 878,2 млн. лв., което представлява 97,1 % от годишните разчети. Дивидентите по централния бюджет за 2025 г. са в размер на 1 901,3 млн. лв., при заложени в разчетите по ЗДБРБ за 2025 г. 1 927,7 млн. лв. и формират 66,1 % от общия размер на неданъчните приходи.

Сред най-големите вносители през 2025 г. са БЕХ ЕАД - 1,6 млрд. лв., като холдингът внесе в пълен размер планирания за дружеството дивидент, в т.ч. междинен; ДКК ЕАД –

220 млн. лв. при разчетени 253,8 млн. лв.; Дунав мост Видин Калафат АД - 28,9 млн. лв.;

„Българска фондова борса - София“ АД - 11,3 млн. лв.; ДП "Ръководство на въздушното движение" - 10,2 млн. лв. и др.

„Българска банка за развитие“ ЕАД също внесе дивидент за държавата в размер на

30 млн. лв., в резултат на проведена процедура по надзорен диалог с БНБ.

Неизпълнението на приходите от дивидент през 2025 г., спрямо планираните в ЗДБРБ за 2025 г. е в размер на 26,4 млн. лв. Същото се дължи на реализирани загуби от дружества и предприятия, които в хода на бюджетната процедура за прогнозирали положителни финансови резултати, като: ТЕРЕМ Холдинг ЕАД, част от държавните горски предприятия 86

и др., реализирани печалби в значително по-нисък от прогнозирания размер от НКИЗ ЕАД и др., както и на внесен дивидент от ДКК в непълен размер.

По бюджетите на министерствата и ведомствата са постъпили 3 548,6 млн. лв.

неданъчни приходи, което е 91,9 % от планираните със ЗДБРБ за 2025 г. средства. В структурно отношение отчетените неданъчни приходи включват приходи от такси (64,7 %), приходи и доходи от собственост (14,0 %), глоби, санкции и наказателни лихви (8,1 %), други неданъчни приходи (6,7 %), приходи от концесии (4,2 %) и постъпления от продажба на нефинансови активи (2,3 %).

По-голямата част от неданъчните приходи по държавния бюджет са по бюджетите на следните министерства и ведомства:

Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) – постъпилите неданъчните приходи по бюджета на министерството през 2025 г. са в размер на 1 169,0 млн. лв., като изпълнението е 99,9 % от планираните със ЗДБРБ за 2025 г. В сравнение с предходната година неданъчните приходи по бюджета на МРРБ са нараснали с 13,3 %.

Приходите от държавни такси са в размер на 1 132,2 млн. лв., което представлява 97,2% от планираните със ЗДБРБ за 2025 г. Приходите от пътни такси по Тарифата събирани от АПИ са в размер на 997,4 млн. лв., в т.ч.:

• винетни такси за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства в размер на 319,6 млн. лв.;

• приходи от тол такси – 628,0 млн. лв.;

• приходи от маршрутни карти – 49,8 млн. лв.;

• други такси по тарифата в размер на 134,8 млн. лв., реализирани от кантарни такси, от таксите за преминаване на Дунав мост в посока Русе – Гюргево, от такси за крайпътни обслужващи обекти и рекламни съоръжения, от такси за влизане в Република България или за транзитно преминаване на ППС с чуждестранна регистрация, както и от такси за движение на тежки и извънгабаритни превозни средства по републиканските пътища.

Постъпилите приходи от глоби, санкции и наказателни лихви са в размер на 29,5 млн.

лева.

Министерство на енергетиката (МЕ) - постъпилите през 2025 г. по бюджета на министерството неданъчни приходи са в размер на 497,7 млн. лв. Изпълнението им спрямо приетите със ЗДБРБ за 2025 г. е 102,2 %.

В сравнение с предходната година (314,8 млн. лв.) неданъчните приходи по бюджета на МЕ са нараснали с 58,1 процента.

С най-голям относителен дял от всички приходи са другите неданъчни приходи – 95,5 %. Постъпленията от други приходи са в общ размер на 475,3 млн. лв., като изпълнението им отговаря на определените със ЗДБРБ за 2025 г. Основна част на другите приходи са постъпленията във фондовете „Радиоактивни отпадъци” и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. Отчетените постъпления в двата фонда са в размер на 233,6 млн. лв. и са изпълнени спрямо определените със ЗДБРБ 235,4 млн. лв. на 99,2 %.

Приходите от концесии са изпълнени на 104,9 %, като при приети със ЗДБРБ за 2025 г.

81,9 млн. лв. са отчетени 85,9 млн. лева.

През 2025 г. са отчетени приходи от лихви в размер на 16,2 млн. лв. във връзка с предоставен с РМС № 594 от 11.08.2022 г. заем на „Булгаргаз“ ЕАД за определени дейности, в т.ч. за закупуване на природен газ, при планирани със ЗДБРБ за 2025 г. 7,4 млн. лв.

Постъпленията от такси са в размер на 2,8 млн. лв. и са изпълнени на 100,0 % спрямо приетите със ЗДБРБ за 2025 г. 2,8 млн. лв.

Изпълнението на приходите от глоби, санкции и наказателни лихви е 76,7 %, като от приетите със ЗДБРБ за 2025 г. 4,3 млн. лв. са постъпили 3,3 млн. лв.

Внесените данъци към края на отчетния период са в размер на (-) 26,4 млн. лв. и изпълнението им спрямо приетите със ЗДБРБ за 2025 г. (-) 24,6 млн. лв. е 107,3 %.

Министерство на финансите (МФ) – постъпилите неданъчни приходи по бюджета на Министерството на финансите през 2025 г. са в размер на 415,7 млн. лв., което представлява 80,7 % от утвърдените 515,2 млн. лв. със ЗДБРБ за 2025 г. В сравнение с 2024 г. (398,0 млн.

лв.) неданъчните приходи по бюджета на МФ са нараснали с 4,5 %.

Най-голям дял от събраните приходи по бюджета на МФ за отчетния период заемат постъпленията от държавни такси, събирани от Националната агенция за приходите, Министерството на финансите и Агенция „Митници“. Отчетените постъпления от тези приходи са в размер на 396,5 млн. лв., 77,8 % от заложените в ЗДБРБ за 2025 г.

В този параграф се отчитат държавни такси, събирани от Националната агенция за приходите постъпили от: държавни такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, с изключение на онлайн залагания (чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ);

двукомпонентни държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания (чл. 30, ал. 4 от ЗХ); държавни такси за поддържане на лиценз и за издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино съгласно (чл. 30, ал. 5 от ЗХ); държавни такси за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати съгласно (чл. 30, ал. 6 от ЗХ); такси по чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта (ТТЗХ), за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи по ЗХ; такси за разглеждане на документи по подадено по електронен път искане за вземане на решение по чл.5, ал.3 изречение трето от ЗХ, съгласно чл.1, ал.4 от ТТЗХ; такси по чл. 3 от ТТЗХ за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ; такси по чл. 4 от ТТЗХ за продължаване действието на издаден лиценз по чл. 36, ал. 1 от ЗХ; такси за разглеждане на документи по подадени искания за извършване на промени по издадени лицензи съгласно чл. 5 от ТТЗХ;

такси за издаване на удостоверение с вписана промяна по издаден лиценз съгласно чл. 6 от ТТЗХ; такси по чл. 7 от ТТЗХ за разглеждане на документи по подадено искане за включване на лаборатория в списъка по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ; такса за издаване на удостоверение, препис-извлечение от решение на изпълнителния директор на НАП и на копие на друг документ съгласно чл. 11 от ТТЗХ, държавни такси за вписване и промяна на данни в публичния регистър на НАП на лицата, извършващи дейност като обменно бюро (съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2003 г. на МФ и чл. 3, ал. 5 от Валутния закон и държавни такси за проверка и маркиране на златни и сребърни изделия съгласно т. 4, буква „и” от Закона за държавните такси.

Отчетените приходи от глоби, санкции и наказателни лихви са в размер на 4,6 млн. лв., което представлява 213,7 % изпълнение от средствата по уточнен план – 2,2 млн. лв. и са реализирани от администрацията на МФ, АМ, НАП, АДФИ.

Министерство на вътрешните работи (МВР) – постъпилите през 2025 г. неданъчни приходи по бюджета на МВР са в размер на 381,8 млн. лв., което е 83,5 % от утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. С най-голям абсолютен и относителен дял от изпълнението на собствените приходи са приходите от глоби, санкции и наказателни лихви – 193,4 млн. лв. (75,8 % от утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г.), отчетени по § 28-00 „Глоби, санкции и наказателни лихви“. Второ място в абсолютно и относително изражение заемат приходите от държавни такси, отчетени по § 25-00 „Държавни такси“ – 129,5 млн. лв. (84,7 % от утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г.). Трето място в абсолютно и относително изражение заемат приходите и доходите от собственост, отчетени по § 24-00 „Приходи и доходи от собственост“ – 106,1 млн. лв. (162,0 % спрямо утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г.).

Отчетените приходите от глоби и санкции по издадени от органите на министерството актове за установяване на административно нарушение, наказателни постановления, електронни фишове и обикновени фишове, на касова основа. Приходите от глоби се налагат по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Закона за българските лични документи, Закона за частната охранителна дейност, Закона за устройство на територията, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за административните нарушения и наказания, Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и други. Глобите по Закона за движение по пътищата, се администрират с помощта на Автоматизирана информационна система „Управление на наложени глоби по наказателни постановления и извършване на плащания по тях през Интернет, SMS и WAP“ (АИС-АНД), но системата не дава надеждна информация за целите на счетоводното отчитане.

Министерство на земеделието и храните – Отчетените за 2025 г. неданъчни приходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните са в размер на 260,8 млн. лв., при утвърден годишен план 220,6 млн. лв., или изпълнението е 118,2 % спрямо утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. Отчетеното преизпълнение на бюджета в приходната му част, в размер на 40,4 млн. лв. е реализирано основно от приходи от държавни такси по предоставянето на административни и други услуги и дейности.

Съществен дял в изпълнението заемат също и приходите от продажба на услуги, стоки и продукция, отчетени от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Приходите и доходите от собственост са 107,1 млн. лв., като основна част от тях са приходите от наеми на земя, отчетени основно от областните дирекции „Земеделие“, съгласно сключени договори за наем и аренда на земи от Държавния поземлен фонд.

Нетните приходи от продажби на услуги, стоки и продукция (§§ 24-04) са в размер на 13,6 млн. лв., като 10,8 млн. лв. са събрани от БАБХ. Същите представляват приходи по ценоразпис, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, съгласно чл. 3, ал. 5 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, като най-голям дял от тях заемат приходите от товаро-разтоварни услуги, извършени на територията на граничен пункт „Капитан Андреево“, както и приходите от лабораторно-диагностична дейност.

Приходите от държавни такси (§ 25-00) в системата на Министерство на земеделието и храните, се събират на основание Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за горите, Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, Закона за защита на растенията и други. През 2025 г. в системата на МЗХ са събрани държавни такси в общ размер на 131,6 млн. лева.

Събраните приходи от глоби, санкции и наказателни лихви са в размер на 7,0 млн. лв.

при утвърден годишен план от 7,0 млн. лв., като с най-голям относителен дял са отчетените като „глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви, обезщетения и начети“, реализирани 89

основно от БАБХ, ОД „Земеделие“, Централна администрация на МЗХ, Изпълнителната агенция по горите и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

По отношение на постъпленията от продажба на нефинансови активи (§ 40-00) същите са в размер на 25,2 млн. лв. и са реализирани основно от продажба на земя от Централната администрация на МЗХ и Изпълнителната агенция по горите и продажба на нематериални дълготрайни активи.

Постъпилите приходи от предоставянето и осъществяването на концесионна дейност от министерствата за 2025 г. са общо в размер на 148,2 млн. лв. с ДДС при планирани 142,7 млн. лв. приходи с ДДС за годината. Преизпълнението на приходите от държавни концесии е с 5,5 млн. лв., съставляващи 3,8 процента. Преизпълнение на планираните приходи е отчетено от Министерство на енергетиката в размер на 4,0 млн. лв., Министерство на транспорта и съобщенията – 2 млн. лв., Министерство на околната среда и водите – 0,37 млн. лв. и от Министерски съвет – 0,003 млн. лв. Неизпълнение е отчетено по бюджета на Министерство на туризма в размер на 0,91 млн. лв.

За 2025 г. с най-голям относителен дял от 58 % в приходите от държавни концесии е Министерството на енергетиката (по концесионни договори за добив на подземни богатства), което е реализирало приходи от 85,9 млн. лв. с ДДС. Министерството на транспорта и съобщенията (по концесионни договори за пристанищни терминали, за граждански летища и Интермодален терминал Пловдив) е отчело приходи от 46,0 млн. лв. с ДДС, съставляващи 31,0 % от общите приходи. За 2025 г. Министерството на околната среда и водите (по концесионни договори за добив на минерална вода и за „Ски-зона Пирин” – част от Национален парк Пирин, е отчело приходи от концесии в размер на 3,8 млн. лв. с ДДС, или 2,6 % от общите приходи. Министерството на туризма (по концесионни договори за морски плажове) е реализирало приходи в размер на 10,6 млн. лв. с ДДС, съставляващи 7,1 % от общите приходи. По бюджета на Министерския съвет (приходи в размер на 10 % от годишните концесионни плащания по концесионните договори за морски плажове, постъпили по бюджетите на областните администрации, на чиито територии се намират плажовете) са отчетени приходи в размер на 1,9 млн. лв., съставляващи 1,3 % от общите постъпления за 2025 г.

Освен горното, с § 5 от ПЗР към ЗДБРБ за 2025 г., за концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31 декември 2024 г. концесионните договори са влезли в сила, бе въведено еднократно задължение същите да заплатят годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката.

Основен мотив за включването на разпоредбата на § 5 от ПЗР към ЗДБРБ за 2025 г. бе нереформираната и неосъвременена нормативна уредба по отношение определянето на размера на концесионните възнаграждения/плащания от концесионерите по договорите за добив на подземни богатства и постигане на по-справедливо разпределение на икономическите ползи между концесионерите и концедента от концесиите за добив на подземни богатства. Мярката се въведе еднократно и солидарно за всички видове подземни богатства.

Годишната вноска следваше да се заплати на четири равни тримесечни части, по бюджета на МЕ, като планираните постъпления по този ред бяха в размер на 130,0 млн. лв.

Към 31.12.2025 г., от еднократни годишни вноски по § 5 от ПЗР към ЗДБРБ за 2025г., по бюджета на МЕ са постъпили и средства в размер на 143 895,6 хил. лв.

Предвид гореизложеното, общият размер на приходите от концесионна дейност и свързаните с нея еднократни годишни вноски по § 5 от ПЗР към ЗДБРБ за 2025 г. е 368 878 хил. лева.

Общият размер на неданъчните приходи по местните бюджети (формират 55,7 % от общия размер на приходите и помощите) е 2 319,9 млн. лв., което представлява 118,5 % спрямо отчета за 2024 г. и 92,3 % от предвидените по КФП за 2025 г. разчети. От неданъчните приходи с най-голям относителен дял са общинските такси – 54,2 % или 1 256,5 млн. лв.

Изпълнението им е 117,5 % спрямо предходната година и 102,2 % от разчета за 2025 г.

2.10 Помощи и дарения Постъпленията от помощи и дарения по КФП за 2025 г. са в размер на

6 549,2 млн. лв., 88,0 % от планираните, в т.ч. 5 033,7 млн. лв. по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+, Механизма за възстановяване и устойчивост, ФМ на ЕИП 2014–2021 г., НФМ 2014–2021 г. и ШБПС, като в тази сума са включени и отразените (нето) в отчетността на НФ операции по постъпването по банковите бюджетни сметки на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на чуждото финансиране по двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на EС (ПТСВГ) и изплатените средства от получения ресурс към бенефициенти извън страната и 635,1 млн. лв., постъпили по сметката за средства от Европейския съюз на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” (вкл. по сметките на бенефициенти) за 2025 г.

от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за гарантиране на земеделието (EФГЗ) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

3. Изпълнение на разходите по икономически елементи по консолидираната фискална програма за 2025 г.

Разходите по консолидираната фискална програма по икономически елементи за периода 2023 г. - 2025 г., представени и като процент от БВП, са както следва:

* вкл. разходите за членски внос, участия в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции Разходите (вкл. вноската в бюджета на ЕС) по КФП за 2025 г. са в размер на 92 918,9 млн. лв., което е 96,1 % от годишните разчети. Общите разходи, отнесени като процент от БВП, нарастват от 39,3 на сто от БВП за 2023 г. до 40,9 % от БВП за 2025 г. За сравнение, разходите по КФП за 2024 г. бяха в размер на 78 178,8 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните с 2024 г., разходите за

2025 г. нарастват с 13 540,1 млн. лв. (17,1 %). Този ръст се дължи основно на нарастването при социалните и здравноосигурителните разходи (с 4 115,1 млн. лв. или 11,9 на сто повече), както и при разходите за персонал (с 4 106,7 млн. лв. или 20,3 на сто повече), капиталовите разходи и капиталови трансфери (3 525,5 млн. лв. или с 44,1 на сто повече на съпоставима база) и други. Данните покават, че високият ръст при капиталовите разходи се дължи основно на значителното нарастване на плащанията за проектите по сметките за средства от ЕС, като само по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) разходите и предоставените трансфери от Националния фонд към бенефициентите са в размер на 2 945,2 млн. лв. Това означава, че само през 2025 г. разходите по ПВУ са близо два пъти по-високи спрямо общо 92

млн. лв. · · 2023 · 2024 · · · 2025

ОТЧЕТ · % БВП · ОТЧЕТ · % БВП · ОТЧЕТ · % БВП

ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС · 72 658,9 · 39,3% · 78 178,8 · 38,2% · 92 918,9 · 40,9%

Общо нелихвени разходи · 69 978,2 · 37,9% · 75 577,6 · 36,9% · 89 441,2 · 39,4%

Текущи нелихвени разходи Разходи за персонал Стипендии Издръжка* Субсидии Социални и здравноосигурителни разходи в т.ч. пенсии Капиталови разходи и прираст на държавния резерв Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина Лихвени разходи Вноска в общия бюджет на ЕС · 60 712,4 17 226,7 139,2 7 219,1 6 180,3 29 947,3 19 208,4 9 201,3 64,5 830,8 1 849,9 · 32,8% 9,3% 0,1% 3,9% 3,3% 16,2% 10,4% 5,0% 0,0% 0,4% 1,0% · 68 726,6 20 238,0 160,2 7 549,6 6 121,8 34 656,5 21 769,4 6 802,4 48,6 1 009,0 1 592,1 · 33,5% 9,9% 0,1% 3,7% 3,0% 16,9% 10,6% 3,3% 0,0% 0,5% 0,8% · 77 843,3 24 344,7 187,8 8 314,5 6 224,1 38 772,0 24 245,3 11 527,9 70,0 1 441,7 2 036,0 · 34,3% 10,7% 0,1% 3,7% 2,7% 17,1% 10,7% 5,1% 0,0% 0,6% 0,9%

отчетените плащания за предходните две години, което е резултат от ускореното изпълнение по проектите по ПВУ през изминалата година.

Разгледани по икономически елементи, разходите нарастват основно в частта на социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след осъвременяването им през 2024 г. и извършеното увеличение на всички пенсии от 1 юли 2025 г. с 8,6 %, както и при разходите за персонал, основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2024 г. и ЗДБРБ за 2025 г.

3.1 Текущи нелихвени разходи Отчетените текущи нелихвени разходи по консолидираната фискална програма за

2025 г. са в размер на 77 843,3 млн. лв. или 34,3 % от БВП и 97,9 % от годишния разчет.

Разходи за персонал През 2025 г. разходите за персонал на консолидирано ниво са в размер на 24 344,7 млн. лв., което представлява 10,7 % от БВП. Разходите за персонал включват заплатите и възнагражденията на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения и осигурителните вноски. През 2025 г. номиналното годишно увеличение на общите разходи за заплати и възнаграждения на персонала възлиза на 20,3 %. В структурно отношение разходите за персонал са с висок относителен дял в общите разходи по КФП (26,2 %).

Разгледани по съставни бюджети, най-съществена част от номиналното нарастване на разходите за персонал се формира по държавния бюджет, където те нарастват с 2,5 млрд. лв.

(25,5 на сто), следвани от бюджетите на общините, които нарастват с близо 1,3 млрд. лв. (15,4 на сто). В разходите за персонал по бюджетите на общините се включват и разходите за други възнаграждения на персонала, които се изплащат за сметка на трансфери от бюджета на МТСП за осъществявани социални услуги. Увеличението на разходите за персонал през

2025 г. е във връзка с възприетата политика по доходите със Закона за държавния бюджет на Р България за 2025 г.

Издръжка Разходите за издръжка по КФП за 2025 г. са в размер на 8 314,5 млн. лв., което представлява 89,0 % от годишните разчети. Като относителен дял от БВП разходите за издръжка представляват 3,7 % от БВП.

В разходите за издръжка се включват текущата издръжка, разходите за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платените от първостепенните разпоредители с бюджет данъци, такси и административни санкции. Разходите за текуща издръжка обхващат разходите за храна, медикаменти, научно-изследователски разходи и книги, горива и енергия, външни услуги, текущ ремонт и други разходи. В структурно отношение разходите за издръжка са с висок относителен дял в общите разходи по КФП (8,9 %). При разходите за текуща издръжка и през 2025 г. се запазва тенденцията с най-висок относителен дял (38,7 %) да са разходите за външни услуги (за ползване на външни услуги, разходи за консултантски и транспортни услуги, за поддръжка и ремонт на хардуер и софтуер и др.), следвани от разходите за текущ ремонт – 25,5 % и разходите за материали, горива и енергия - 19,6 % и др.

Средствата за компенсиране на транспорта на деца и ученици, съгласно чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование и на безплатните и по намалени цени превози на определени категории пътници, ползващи обществен автомобилен и железопътен транспорт, се планират като разходи за външни услуги в частта на издръжката.

По пътя на изпълнението на бюджета предоставените по бюджетите на общините средства за безплатни и по намалени цени пътувания се отчитат от тях като текущи трансфери, обезщетения и помощи.

През 2025 г. за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, на общините са предоставени общо средства в размер на 294,3 млн. лв. или с 14,8 млн. лв. повече спрямо

2024 г., както следва:

➢ За пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт общо 201,0 млн. лв. или със 7,9 млн. лв. повече спрямо 2024 г.;

➢ За транспорт на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование – 76,2 млн. лв. или с 6,9 млн. лв. повече спрямо 2024 г.;

➢ За превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в изпълнение на разпоредбите на определени закони – 17,0 млн. лв.

За компенсиране със средства от държавния бюджет на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници пътуващи по железопътния транспрот, на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД за

2025 г. са предоставени средства в размер на 11,2 млн. лв.

Средствата от държавния бюджет за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, са предназначени да покрият разликата между цената на издадените превозни документи с намаление и тази по редовна тарифа на определени категории пътници, в т.ч. ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социалното осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс, деца до 7 навършени години и деца от 7 до 14 навършени години, ученици, студенти и докторанти в редовна форма на обучение, многодетни майки, инвалиди и други правоимащи лица.

Чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (в т.ч. и Агенция „Пътна инфраструктура“) за издръжка са изразходени средства в размер на 1 440,3 млн. лв. От тях за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътната мрежа през 2025 г. са усвоени средства в размер на 1 258,4 млн. лв., от които: 944,9 млн. лв. са изразходени за дейности свързани с поддържането на РПМ: ремонт на съоръжения; ремонт на пътната настилка; отводнителни мероприятия – подравняване на банкети, почистване на окопи и водостоци; ландшафтно оформление – косене, рязане на храсти, оформяне короните на крайпътните дървета; за зимно поддържане; 12,3 млн. лв. за производство, доставка и монтаж на вертикална сигнализация; 125,3 млн. лв. за доставка и монтаж на ограничителни системи; 20,5 млн. лв. за полагане на хоризонтална маркировка, 154,9 млн. лв. по спогодби за промяна на стойността на изпълнени дейности и 0,4 млн. лв. с ДДС по спогодби за главници, лихви и разноски по дела (като сумата е само за лихви и разноски по дела).

Чрез бюджета на Министерството на отбраната са изплатени 468,7 млн. лв. основно за:

- подготовка, поддържане и изграждане на способности на Въоръжените сили, с оглед изпълнение на целите и приоритетите на отбранителните програми;

- доставка на боеприпаси и горива;

- подготовката на щабовете и формированията за изпълнение на задачите по мисиите на Въоръжените сили;

- поддръжка на комуникационни, информационни и навигационни системи от състава на Българската армия;

- участие в мисии и международни учения;

- разходи за дейности на Военномедицинска академия;

Министерството на вътрешните работи през 2025 г. е изплатило 277,6 млн. лв., като с най-голям относителен дял са отчетените разходи: за закупуване на оборудване и за 94

извънгаранционна поддръжка, финансирани със средства от Фонда за безопасност на движението (ФБДв); финансово обезпечаване на дейностите, свързани с издаването на българските лични документи; финансово обезпечаване на дейности по реализацията на модела за Централизирана система за персонализация за български лични документи;

извършени разходи за текущи ремонти на движимо и недвижимо имущество, в т.ч. за текущи ремонти на сгради в системата на МВР; извършени разходи за експертизи и преводачески услуги; изпащане на вещево имущество за униформения състав на МВР; за доставка на горива и смазочни материали; за изплащане на командировки предимно в страната и в чужбина.

Министерството на здравеопазването е изплатило 174,5 млн. лв. за издръжка, като с най-висок относителен дял са отчетени разходите за медикаменти са в размер на 96,5 млн.

лв., в т. ч. за централни доставки за ваксини и тестове, за лекарствени продукти за пациенти със СПИН, туберкулоза и психически и поведенчески зависимости.

Разходите за издръжка, отчетени чрез бюджета на Министерството на финансите, са 171,8 млн. лв., като с най-висок относителен дял са отчетени разходите за външни услуги в размер на 120,0 млн. лв. Включват се разходи за: наеми на сграден фонд и техника; наеми за наети складове под митнически контрол; охрана; вещи лица и експертизи; консултантски услуги; поддръжка на машини, съоръжения и оборудване; поддръжка и профилактика на рентгенови апарати; медицинско обслужване по договор за профилактични прегледи на служители, работещи с йонизиращи лъчения; трудова медицина; транспортни услуги;

телекомуникационни и пощенски разходи; интернет и кабелна телевизия; наемане на линии за мрежата за предаване на данни на МФ; квалификация и преквалификация на персонала;

преводи, отпечатване и обяви; почистване и дезинфекция; поддръжка на хардуер и софтуер;

поддръжка на стопански инвентар и служебни автомобили; разходи за задържани стоки и активи; абонаментно поддържане на техниката; охрана на складове и други разходи. Отчетени са разходи за дейности по системна интеграция, попадащи в обхвата на чл. 7с от Закона за електронното управление за нуждите на МФ – 11,0 млн. лв., за поддържане на приложния софтуер на Интегрираната финансово информационна система за общините ИФИСО в размер на 4,5 млн. лв. Извършени са плащания за годишни такси за присъждане на държавен кредитен рейтинг на Република България на рейтинговите агенции Fitch Ratings LTD, Standard & Poor’s, Law Debenture Corporate Services Limited, Moody's, Clifford Chance и годишна такса за поддържане на идентификационен LEI код – 2,5 млн. лв. Отчетени са разходи във връзка с организирането на защитата на Република България по образуваните международни арбитражни производства в размер на 12,5 млн. лв.

Чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните през 2025 г. са изплатени 165,3 млн. лв., като с най-голям относителен дял са отчетените извършени разходи за външни услуги, в размер на 84,4 млн. лв., следвани по тежест от разходите за договорни санкции и неустойки, съдебни обезщетения и разноски – 41,6 млн. лв. (като най- голям дял от тях заемат разходите извършени от БАБХ, в размер на 40,6 млн. лв. за изплащането на дължими плащания по присъдени вземания по съдебен път във връзка с получени изпълнителни листа, издадени въз основа Решения на съда).

Разходите за издръжка, отчетени чрез бюджета на Министерството на образованието и науката са в размер на 152,2 млн. лв., като основната част от тези средства е усвоени в структурите на второстепенните разпоредители с бюджет на МОН за делегираните от държавата дейности за „Образование“. Най-голям дял в структурно отношение заемат разходите за външни услуги – 49 %, разходите за текущ ремонт – 10 %, разходите за вода, горива и енергия – 12 % и разходите за материали – 15 %.

Отчетените разходи за издръжка по общинските бюджети са в размер на 3 293,2 млн. лева.

Субсидии Общата сума на средствата, предоставени за субсидии за системата на здравеопазването, за предприятията от реалния сектор (вкл. организациите с нестопанска цел) и на финансови институции на консолидирана база през 2025 г. e 6 224,1 млн. лв., което представлява 2,7 % от БВП.

✓ Субсидии за нефинансовите предприятия, организациите с нестопанска цел и финансови институции Общата сума на средствата, изразходвани за субсидии за реалния сектор, организации с нестопанска цел и финансови институции, на консолидирано равнище е

5 875,7 млн. лв. или 89,5 % от предвидените за 2025 г. разчети.

Субсидиите бяха предназначени за следните отрасли и дейности:

▪ Транспорт Железопътен транспорт В съответствие с чл. 54 от Закона за железопътния транспорт, със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се разчитат средства за субсидии за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. Средствата за субсидии се предоставят за осигуряване на изпълнението на задължението за извършване на обществени превозни услуги на пътници по железопътен транспорт, в съответствие със сключения договор между министъра на транспорта и съобщенията и дружеството. Субсидията е предназначена за компенсиране на дружеството във връзка с финансовите тежести, произтичащи от прилагането на тарифи и условия, наложени в интерес на потребителите.

През 2025 г. за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД са предоставени средства в размер на 226,9 млн. лв. въз основа на сключен дългосрочен договор за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт на територията на Република България. Субсидията е предназначена за компенсиране на разликата между реализираните приходи и направените разходи за осъществяване на превозната услуга.

Субсидията се предоставя по утвърден месечен график.

Съгласно действащото законодателство, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е единствен управител на железопътната инфраструктура, който стопанисва и управлява предоставеното му имущество – публична и частна държавна собственост и на когото е възложено изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура.

В изпълнение на чл. 25 от Закона за железопътния транспорт, държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. По силата на тази разпоредба, размерът на финансирането се определя в рамките на дългосрочен договор между държавата, представлявана от министъра на транспорта и съобщенията, и Национална компания „Железопътна инфраструктура“. На основание договора между Република България и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. за компанията са утвърдени 353,2 млн. лв. субсидия. Усвоената субсидия към 31.12.2025 г. е в размер на 353,2 млн. лв. и е насочена към дейностите по текущо поддържане, изплащане на възнаграждения и осигуровки на персонала и експлоатация на железопътната инфраструктура, които не се покриват от реализираните приходи от дейността.

Автомобилен транспорт В съответствие с § 4, ал. 1, т. 1 от заключителните разпоредби към Закона за автомобилните превози, ежегодно в държавния бюджет се предвиждат средства за 96

субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Администрирането на предоставените средства се осъществява чрез общините, които разпределят средствата между превозвачите на база сключени договори с общините и при съблюдаване изискванията на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163/2015 г.

Средствата за субсидиране на превозите са предназначени за търговски дружества, осъществяващи превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. По своя характер те са обществени превозни услуги от общ икономически интерес и имат предимно социална насоченост – масови превози до и от работните места в рамките на града и превози до малки отдалечени селища, осигуряващи връзка с общинския център.

През 2025 г. предоставените на общините за тази цел средства са общо в размер на 227,4 млн. лв. Спрямо предоставените за същата цел през 2024 г. средства в размер на 188,0 млн.

лв. е налице увеличение с 39,4 млн. лв.

От тях на Столична община са предоставени средства в размер на 106,0 млн. лв. за вътрешноградския транспорт, а по бюджетите на останалите общини са предоставени общо 121,4 млн. лева.

Чрез този вид финансово подпомагане държавата осигурява задоволяване потребностите на населението от пътнически превози при определено гарантирано качествено ниво и достъпни цени, съобразени с покупателната способност, посредством въвеждането на определени задължения за превоз за транспортните оператори.

Изпълнението на параметрите за качество, надеждност и достъпни цени на автомобилните превози съдейства и за постигане на целите за повишаване на мобилността и комуникациите на населението, минимизиране на регионалните различия, подобряване на заетостта и намаляване на безработицата.

Пощенски услуги В съответствие с чл. 29 от Закона за пощенските услуги се предоставят средства за субсидии на „Български пощи“ ЕАД за изпълнението на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга. С ПМС № 113/2020 г. на „Български пощи“ ЕАД е възложено извършването на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията на Република България.

През 2025 г. за „Български пощи“ ЕАД е предоставена държавна субсидия в общ размер на 104,5 млн. лв. За изпълнение на задължението за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на универсалната пощенска услуга (УПУ) по Закона за пощенските услуги на „Български пощи“ ЕАД са предоставени общо 31,1 млн. лв., в т. ч.

1,8 млн. лв. за докомпенсиране извършването на услугата през 2023 г. (0,9 млн. лв.) и 2024 г.

(0,9 млн. лв.) За компенсиране на извършването на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 31,7 млн. лв., в т. ч. 2,3 млн. лв. за докомпенсиране извършването на услугата през 2021 г.

(0,3 млн. лв.) и 2024 г. (2 млн. лв.). За предоставяне на услугата от общ икономически интерес по посредничество при заявяване на административни и електронни административни услуги и получаване на резултата от тях чрез пощенски станции са предоставени 18,7 млн.

лв. За подготовка по предоставяне на услугата от общ икономически интерес за обмяна на 97

каса на банкноти и монети от левове в евро, чрез пощенски станции на територията на Република България от 1 януари 2026 г. са предоставени и отчетени 22,6 млн. лв. За комуникационни дейности, предвидени в Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, чрез мрежата от пощенските станции на територията на страната са отчетени 0,4 млн. лв.

▪ Земеделие За 2025 г. чрез бюджета на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) и сметката за средства от Европейския съюз на ДФ „Земеделие” са изплатени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия и юридически лица с нестопанска цел в размер на 845,4 млн. лв., в т. ч. за нефинансови предприятия – 819,2 млн. лв.: държавна помощ в размер на 225,5 млн. лв. млн. лв.; преходна национална помощ за животни – 44,8 млн. лв.;

преходна национална помощ за тютюн – 70,7 млн. лв.; средства за ДДС по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ – 9,1 млн. лв.; текущи субсидии за пазарни мерки – 70,8 млн. лв.;

национално съфинансиране към ЕЗФРСР за директни плащания в размер на 298,6 млн. лв., 96,3 млн. лв. текущи субсидии по Програмата за развитие на селските райони и текущи субсидии по Програмата за морско дело и рибарство – 2,1 млн. лв. Изплатените субсидии и други текущи трансфери през 2025 г. на юридически лица с нестопанска цел са в размер на 26,1 млн. лв. и са основно по линия на държавна помощ - 12,6 млн. лв. и средства по Програмата за развитие на селските райони – 12,3 млн. лева.

▪ Енергетика Разходите за субсидии по бюджета на Министерство на енергетиката са в размер на 54,5 млн. лв. при 51,1 млн. лв. изплатени през предходната година. Отчетените по бюджета на МЕ разходи за субсидии, в т.ч. 28,7 млн. лв. финансирани от фонд „Радиоактивни отпадъци“ и 25,8 млн. лв. финансирани от фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“, са за осигуряване изпълнението на извършваните от ДП „Радиоактивни отпадъци“ дейности по управление на радиоактивни отпадъци и по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения.

Чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са извършени разходи за субсидии в размер на 2 429,0 млн. лв. в т. ч. за финансиране изпълнението на одобрените от Министерския съвет програми за компенсиране високите цени на енергията (чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката), за покриване на извършените разходи от енергийното предприятие в качеството му на обществен доставчик за изкупуване на електрическа енергия по дългосрочни договори и по преференциални цени, както и тези, произтичащи от задължението му за изкупуване на електрическа енергия в качеството му на търговец на електрическа енергия, определени с решение на КЕВР, вкл. за минали регулаторни периоди, на разходите за предоставяне на премия на производителите по чл.

162а от ЗЕ и производител с обект на обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), включително за минали регулаторни периоди, за предоставяне на компенсации чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за електрическа енергия на битовите крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, на разходите извършени от крайните снабдители по чл. 94а, ал. 3 от ЗЕ, определени с решение на КЕВР.

Програми за заетост Предоставените субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия от бюджета на МТСП за 2025 г. са в размер на 41,7 млн. лв., от които 29,6 млн. лв. за програми и мерки за заетост по сключени договори по Националния план за действие по заетостта през

2025 г.

✓ Субсидии за системата на здравеопазването Субсидиите за осъществяване на болнична помощ през 2025 г. са в размер на 348,5 млн. лв. Чрез бюджета на Министерство на здравеопазването са предоставени субсидии за болнична помощ в размер на 318,9 млн. лв. и са за финансиране на медицински дейности, които са държавна отговорност, съгласно действащото законодателство в областта на здравеопазването – психиатрична помощ, спешна медицинска помощ, лечение на болни от ХИВ/СПИН, трансплантация на тъкани, органи и клетки, медицинска експертиза на работоспособността и др., и за финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението. В рамките на този ресурс на болниците е предоставена изравнителна субсидия за дейностите, изпълнени по договорите до края на

2024 година.

Социални и здравноосигурителни разходи Социалноосигурителните разходи на консолидирана база за 2025 г. възлизат на

38 772,0 млн. лв., което представлява 17,1 % от БВП. Социалните разходи и здравноосигурителните плащания продължиха да бъдат основен приоритет сред разходните политики. В структурно отношение те са с най-висок относителен дял (41,7 %) в общите разходи (вкл. вноската в бюджета на ЕС) по КФП. Социалните и здравноосигурителните разходи нарастват с 4 115,1 млн. лв. (11,9 %) спрямо предходната година.

Разходите за пенсии за 2025 г. възлизат на 24 245,3 млн. лв. или 10,7 % от БВП и 100,1 % спрямо предвидените разчети за 2025 г. В тази сума са включени разходите за пенсии от ДОО и УПФ. Спрямо предходната година отчетените разходи за пенсии са с 2 476,0 млн.

лв. (11,4 %) повече.

Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2025 г. е 976,90 лв. като номиналното нарастване спрямо 2024 г. е 10,6 на сто.

На консолидирана основа през 2025 г. са извършени разходи за социални помощи и обезщетения в размер на 5 649,8 млн. лв., което представлява 2,5 % от БВП. В структурно отношение това са разходи, които се извършват по държавния бюджет (главно по бюджета на МТСП), бюджетите на ДОО и общините. Размерът на усвоените разходи за социални помощи и обезщетения по държавния бюджет е 1 963,5 млн. лв. По бюджета на ДОО за социални помощи и обезщетения по КСО са отчетени 2 958,0 млн. лв. В разходите по КСО са включени основно разходите за обезщетения при временна неработоспособност;

разходите за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст; разходите за обезщетения при безработица и др.

Като текущи трансфери за домакинствата се отчитат и изплатените през 2025 г.

средства за сметка на преведения трансфер от МЗ за дейности за здравнонеосигурени лица, лекарствени продукти и за потребителска такса в размер на 220,6 млн. лева.

Отчетените разходи за социални помощи и обезщетения по общинските бюджети са в размер на 372,1 млн. лева.

Общият размер на здравноосигурителните плащания за 2025 г. е 8 876,9 млн. лв., което представлява 97,0 % от предвидените със ЗБНЗОК (вкл. резерва, в т.ч. за непредвидени и неотложни разходи) за 2025 г. и 96,3 % от общите разходи на НЗОК за 2025 година.

3.2 Капиталови разходи Структурата на капиталовите разходи за 2025 г. по икономически елементи отразява икономическия характер на публичните средства, усвоени в процеса на създаване на обществени блага и включва разходите за основен на ремонт на дълготрайни материални активи, придобиването на дълготрайни материални активи и нематериални дълготрайни активи, както и предоставените капиталови трансфери. Капиталовите разходи по КФП за 99

2025 г. и са в размер на 11 506,1 млн. лв. (не включващи нетен прираст на държавния резерв), което представлява 85,1 % от годишните разчети. Като относителен дял от БВП капиталовите разходи представляват 5,1 % от БВП.

През 2025 г. в отчетените консолидирани капиталови разходи най-висок относителен дял – 46,2 % заемат разходите за придобиване на ДМА, в структурата на които преобладават разходите, свързани с изграждане на инфраструктурни обекти - пътища от републиканската пътна мрежа, изграждане на пътни участъци и улична мрежа, изграждане на водоснабдителни обекти, дейностите за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места и геозащита, закупуване на оборудване, машини и съоръжения, компютърна техника, финансиране на политики в областта на превенцията и защитата при бедствия и аварии, закупуване на медицинско оборудване, оборудване в сферата на образованието и науката. Съществени по размер са и разходите за капиталови трансфери – 27,8 %. Разходите за основен ремонт на дълготрайни активи представляват 22,3 % от общата сума на отчетените капиталови разходи.

На следващата графика е представен икономическият характер на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма за 2025 година:

С най-голям дял са отчетените капиталови разходи/трансфери по бюджетите на Министерство на отбраната, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите и Министерство на здравеопазването както следва:

• Чрез бюджета на Министерството на отбраната са изплатени 1 358,8 млн. лв.

Спрямо предходната година има ръст на капиталовите разходи (с 83,8 млн. лв.), свързан с изпълнение на инвестиционната програма на министерството.

Извършените към 31 декември 2025 г. по-значителни капиталови разходи от бюджета на МО на касова основа са:

- придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи

– 514, 2 млн. лв.;

- придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС – 199,1 млн. лв.;

100

- ракети, торпеда и други боеприпаси за модулни патрулни кораби – 26,4 млн. лв.;

- лихви по сметката на МО във Федералната резервна банка на Ню Йорк (FRBNY) – 90,7 млн. лв.;

- доставка на самолети F-16 Block 70 етап II – 46,4 млн. лв.;

- придобиване на зенитно-ракетни комплекси и съпътстващо оборудване за тях – 104,2 млн. лв.;

- инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет F-16 Block 70 – 183,5 млн. лв.;

- надграждане и интегрирана логистична поддръжка на самолети C-27J Spartan от състава на ВВС – 8,6 млн. лв.;

- развитие на способности за транспортно осигуряване на Българската армия – 34,4 млн. лв.;

- ремонт на авиационни двигатели и агрегати – 16,9 млн. лв.;

- радиолокационна станция за разузнаване на стрелящи артилерийски системи – 14,3 млн. лв.;

- безпилотни летателни системи – 12,4 млн. лв.;

- по договори за основен ремонт на въоръжение, техника и сграден фонд, придобиване на компютри, хардуер, електронно и комуникационно оборудване, криптографско оборудване, оптически прибори, въоръжение и други машини и съоръжения – 108,0 млн. лeва.

• Чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са изплатени 777,9 млн. лв., като по-значимите капиталови разходи от тях са за:

- основен ремонт на републиканската пътна инфраструктура – разходваните средства са в размер на 194,2 млн. лв.

- аварийни ремонти – разходваните средства са в размер на 8,9 млн. лв.

- изграждане на инфраструктурни обекти – 521,9 млн. лв. По-важните инфраструктурни обекти са: „Изграждане на участъци от АМ Хемус“, „Модернизация на път I-1 (Е79) "Видин - Ботевград" по три основни позиции“, „Път І-1 /Е-79/ Мездра – Ботевград“ и др.;

• Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията са изплатени 606,5 млн. лв. Отчетените средства за капиталови трансфери през 2025 г. са в общ размер на 582,8 млн. лв., в т. ч. за ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – 452,1 млн. лв., за изпълнение на дейности по проекти на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД – 71,9 млн. лв. За Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ - 58,7 млн. лв.

• Чрез бюджета на Министерство на вътрешните работи са изплатени 222,9 млн. лв., като по-значимите разходи от тях са за:

- извършване на основен ремонт на ДМА;

- придобиване на компютри и хардуер;

- закупуване на оборудване, машини и съоръжения;

- придобиване на транспортни средства;

- капиталови разходи, финансирани със средства от Фонд безопасност на движението (ФБД);

- за радиолокационна система за детекция и класификация на нисколетящи обекти до

3000 м.;

- за реализация на модела за Централизирана система за персонализация на български лични документи.

101

• Чрез бюджета на Министерство на финансите са изплатени 204,1 млн. лв., като по-значимите разходи от тях са:

- за инженеринг (проектиране, строителство и осъществяване на авторски надзор) за обекти на Агенция "Митници" в т. ч.:

- реконструкция на ГКПП "Капитан Андреево" и изграждане на рентгенови площадки на различни ГКПП и МБ на АМ - 13,1 млн. лв.;

- за обект ГКПП "Калотина"- етап 3 – 11,6 млн. лв.;

- основен ремонт и преустройство на ГКПП "Калотина" етап 2 – 2,8 млн. лв.;

- реконструкция на ГКПП „Лесово“ – 16,0 млн. лв.;

- за обект ГКПП "Станке Лисичково" – 7,6 млн. лв.;

- за доставка на високотехнологични средства за митнически контрол, специализирано техническо оборудване и технически средства с източници на йонизиращо лъчение - 30 бр. /авансово плащане/. – 37,5 млн. лв.;

- за „Осигуряване на отказоустойчива, резервирана, производителна, защитена и документирана информационна и комуникационна инфраструктура (ИКИ) на НАП по Дейност 4 доставени 18 014 бр. лицензи. – 18,3 млн. лв.;

- за Развитие и въвеждане на Институционалната архитектура на АМ по отношение на Интегрирана платформа за събиране, обмен и анализ на данни (БИРИС етап 3) върху Сloud архитектура – 18,0 млн. лв.

• Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването са изплатени 64,9 млн. лв., разпределени както следва: за капиталови трансфери за строителство, ремонти и апаратура реализирани от лечебните заведения за болнична помощ - 39,3 млн. лв. и за основни ремонти, закупуване на апаратура, транспортни средства за нуждите на ЦСМП, компютърно оборудване и стопански инвентар от МЗ и бюджетните организации, второстепенни разпоредители към министъра на здравеопазването – 25,6 млн. лв.;

За 2025 г. по бюджета на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” за капиталови трансфери за нефинансови предприятия са планирани 1 202,4 млн. лв., а към

31.12.2025 г. са отчетени 831,0 млн. лв., представляващи 69,1 % от годишния план.

Разпределението по дейности е, както следва:

- капиталови трансфери по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) – 5,7 млн.

лв., 38,2 % изпълнение на годишния план (14,8 млн. лв.);

- капиталови трансфери по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – 824,9 млн. лв., 69,9% изпълнение на годишния план, възлизащ на 1 180,5 млн. лв.;

- капиталови трансфери за пазарни мерки – 0,4 млн. лв., при годишен разчет 7,1 млн.

лв., или изпълнение 5,9 %.

Годишните разчети за капиталови трансфери за организации с нестопанска цел за

2025 г. възлизат на 50,4 млн. лв. Към 31.12.2025 г. са отчетени 29,8 млн. лв., като степента на изпълнение е 59,1 %. През същия период на предходната година са отчетени 16,3 млн. лв.

Отчетът по дейности е с приблизително изцяло за капиталови трансфери по ПРСР – 29,8 млн. лв., 59,1% изпълнение на годишния план от 50,4 млн. лв.

Размерът на капиталовите трансфери, разплатени чрез сметките на Национален фонд за 2025 г. възлиза на 1 596,8 млн. лв. и представляват извършени разходи главно по Плана за възстановяване и устойчивост (1 014,6 млн. лв.) и по оперативни програми „Околна среда“, „Програма за транспортна свързаност“ и “Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията”.

Отчетените към 31.12.2025 г. капиталови разходи от общините са в размер на

2 341,2 млн. лв., което представлява изпълнение от 227,3 % спрямо годишния им разчет за

2025 г. и 97,1 % от отчетените през 2024 г. Увеличението спрямо закона за 2025 г. е в размер на 1 311,2 млн. лв. Спрямо отчета за 2024 г. се наблюдава намаление със 68,8 млн. лв. Най- 102

голям относителен дял в отчетените от общините капиталови разходи заемат разходите за основен ремонт на дълготрайни материални активи – 1 206,7 млн. лв. (51,5 %), следвани от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи – 1 054,8 млн. лв. (45,1%).

И през 2025 г. продължи изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти, която стартира през 2024 г. Съгласно информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по реда на чл. 113 от ЗДБРБ за 2025 г. от началото на програмата към края на 2025 г. броят на сключените споразумения с кметове на общини за финансиране на проектни предложения е 2364. Общата прогнозна стойност на проектите за 2025 г. по сключените споразумения е 3 319,6 млн. лв.

През 2025 г. са одобрени искания за плащане по реда на ПМС № 59/2025 г. на 218 общини по 717 от проектите със сключени споразумения в общ размер на 826,8 млн. лв., от които са предоставени на общините като трансфер от Министерство на регионалното развитие и благоустройството 750,0 млн. лв. и като финансиране чрез Българската банка за развитие 76,8 млн. лева.

3.3 Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина на консолидирана база за 2025 г. са в размер на 70,0 млн. лв. Основна част от средствата са предоставени чрез бюджетите на министерствата и ведомствата и сметките за средства от Европейския съюз.

Чрез бюджета на Министерството на образованието и науката са предоставени 17,8 млн. лв. и представляват изплатените средства за Тараклийски държавен университет в Молдова, съгласно Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Молдова, ратифицирано със Закон приет от 39-то Народно събрание на 8.12.2004 г.

Чрез бюджета на Министерството на външните работи в изпълнение на ангажиментите на Република България по линия на предоставянето на официална помощ за развитие и хуманитарна помощ през отчетния период са изплатени 5,2 млн. лв.

През 2025 г. регулярно и в срок бе превеждана вноската съгласно Споразумението за финансов принос (СФП) между Република България и ЕК съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета, който се отнася до създаването на инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г. (макрофинансова помощ +). Чрез сключените споразумения за принос България и останалите държави членки се ангажираха, при определените в Регламент (ЕС) 2022/2463 и СФП условия, да покриват т.нар. „лихвена субсидия“ в периода 2024-2027 г. във връзка с поемането от страна на ЕС на лихви по отпуснатия през 2023 г. на Украйна заем в размер до 18 млрд. евро под формата на инструмента „макрофинансова помощ +“.

Заложеният в ЗДБРБ за 2025 г. размер от 6,9 млн. лева на вноската съгласно СФП бе прогнозиран в съответствие с приложеното в споразумението за финансов принос разпределение за максималния размер на вноските по държави членки за периода 2024-

2027 г. При това бяха взети предвид предоставените при обсъжданията на СФП разяснения от страна на ЕК, че прогнозите ѝ за вноските по държави членки са изготвени при предвиждане на равни годишни вноски.

Платената на общо четири транша през 2025 г. вноска съгласно СФП бе в съответствие с получените искания за плащане от Европейската комисия и възлезе на общо 5,9 млн. лева, вкл. дължимите банкови такси, (т. е. изпълнение от 85,5%), което означава излишък от 1,0 млн. лева.

3.4 Лихвени разходи Лихвените плащания по КФП през 2025 г. са в размер на 1 441,7 млн. лв., което представлява 88,8 % от предвидените с разчетите към ЗДБРБ за 2025 г.

103

В структурно отношение по-висок относителен дял в лихвените плащания заемат плащанията на лихви по външни заеми (разходи по външния дълг) – 83,3 %, срещу 16,7 % за лихвените плащания по вътрешни заеми (разходи по вътрешния дълг).

Разходи за лихви по външни заеми Лихвените плащания по външни заеми през 2025 г. са в размер на 1 201,5 млн. лв. (вкл.

лихвите по ДИЗ), което представлява 87,5 % от планираните за годината. Разходите за лихви по външни заеми по централния бюджет са 1 165,2 млн. лв. По ДИЗ, управлявани от министерства и ведомства са изплатени 13,3 млн. лв. (от тях 0,7 млн. лв. са лихвите по заемите с краен бенефициент - търговско дружество).

През отчетния период не са използвани средства за покриване на риска от активиране на държавни гаранции.

Лихвените плащания от общинските бюджети по външни заеми през 2025 г. са в размер на 23,1 млн. лв. (97,8 % от годишния разчет) и бележат увеличение с 21,1 % спрямо платените лихви през предходната година.

Всички плащания са извършвани надлежно и в съответствие с предвидените в кредитните споразумения срокове и условия.

Разходи за лихви по вътрешни заеми Общият размер на платените лихви по вътрешни заеми през 2025 г. е 240,2 млн. лв. (95,9 % от годишния разчет) и представляват основно лихви по емисии на ДЦК на вътрешния пазар.

Платените лихви от ЦБ по ДЦК са в размер на 151,1 млн. лв., 65,8 млн. лв. са платените отстъпки и реализираните при аукционните премии над номинала от емисии на ДЦК (отчетени в намаление на разходите за лихви по вътрешния дълг) възлизат на (-8,8) млн. лв.

Общият размер на платените от общините лихви по вътрешни заеми и други лихви през 2025 г. е 29,2 млн. лв. По облигационни заеми платените лихви от общините са 1,1 млн.

лв. или с 0,5 млн. лв. по-малко спрямо същия период на предходната година. По заеми към местни лица от страната (заеми от банки, заеми от „ФЛАГ“ ЕАД и др. местни лица) отчетените от общините разходи за лихви са 24,3 млн. лв., като при тях е отчетено и най- голямото намаление спрямо същия период на 2024 г. (към 31.12.2024 г. те са били 28,8 млн.

лв. или с 4,5 млн. лв. повече). Отчетените лихвени разходи по задължения, представляващи форми на общински дълг (лихви по финансов лизинг и търговски кредити) са в размер на 0,2 млн. лв. Платените от общините през 2025 г. законни лихви по невъзстановени от тях в срок заеми към централния бюджет и др. бюджетни организации са в размер на 0,9 млн. лв. (с 0,2 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на предходната година). Общините отчитат и други разходи за лихви към местни лица в размер на 2,7 млн. лв. (с 0,5 млн. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година).

3.5 Вноска на Република България в общия бюджет на ЕС През 2025 г. регулярно и в срок бе превеждана вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз в изпълнение на действащото законодателство в областта на 20 собствените ресурси на ЕС, в сила от 01.01.2021 г.

Вноската на България за 2025 г. в общия бюджет на ЕС се формира от следните категории собствени ресурси: традиционни собствени ресурси (ТСР) от събраните мита и т.нар. „национална вноска“, състояща се от собствени ресурси, изчислени на база данъка 20 Регламент (ЕС, Евратом) 2022/615 на Съвета от 5 април 2022 година за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 с цел подобряване на предвидимостта за държавите членки и изясняване на процедурите за уреждане на спорове при предоставяне на традиционните собствени ресурси и собствените ресурси на база ДДС и на база БНД влезе в сила на двадесетия ден след публикуването му (на 13.04.2022 г.) в Официален вестник на Европейския съюз 104

върху добавената стойност (ДДС), брутния национален доход (БНД) и количеството нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса и от вноски за участие на България във финансирането на брутните намаления за Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция и за корекция за неучастие на дадени държави членки в някои политики за свобода, сигурност и правосъдие.

Заложената в Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г.

вноска на България в общия бюджет на ЕС за 2025 г. бе в размер на 2 020,5 млн. лева.

През месеците юни и ноември на 2025 г. от дирекция „Европейски въпроси и политики“ бяха предприети и извършени преразпределения на средствата по видове собствени ресурси при запазване на общия размер на вноската на България в бюджета на ЕС, заложен в ЗДБРБ за 2025 г. Причините, довели до необходимостта от преразпределенията, са, както следва:

• преразпределение през месец юни – възникнал недостиг за следващите месеци поради платената през месец юни допълнителна вноска по собствения ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса вследствие извършването от Европейската комисия (ЕК) за всички държави членки на предвиденото в европейското законодателство ежегодно балансиращо упражнение по този собствен ресурс“, както и поради факта, че приходите от мита (извършени към онзи момент и очаквани до края на годината) изпреварваха значително заложената стойност за ТСР (мита) и не на последно място поради това, че в одобрените на

26.05.2025 г. от Консултативния комитет по собствените ресурси – Подкомитет „Прогнози“ актуализирани прогнози за 2025 г. предвиждаха по-високи бази за България за ДДС и за БНД спрямо използваните при разработването на ЗДБРБ за

2025 г.

• преразпределение през месец ноември – недостиг за плащането през месец декември 2025 г. на националната вноска (по линия на собствения ресурс на база БНД) поради ефекта от посочената по-горе актуализирана прогноза за базата на БНД в съчетание с повишаване размера на разходите от бюджета на ЕС, а от там и закономерно на размера на вноските на държавите членки на база БНД.

В допълнение към предприетите две преразпределения, описани по-горе, вземането предвид на дължимата през месец декември последна за годината вноска за ТСР (мита) доведе до прогнозирано надвишаване на заложения в ЗДБРБ за 2025 г. размер на вноската в бюджета на ЕС (с 15 500,0 хил. лв.). Поради това с Постановление № 305 от 16.12.2025 г.

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по централния бюджет за 2025 г. за окончателно изплащане по вноската на Република България в бюджета на ЕС за 2025 г.

С това общо платената вноска в бюджета на ЕС за 2025 г. възлиза на 2 036,0 млн. лева (т. е. изпълнение от 100,8 %).

По-долу са представени елементите, формиращи вноската на Република България в общия бюджет на ЕС по план и извършените касови плащания от централния бюджет за

2025 г.

105

Вноска на Република България в общия бюджет на ЕС за 2025 г. – общо и по видове собствени ресурси* (млн. лева) Източник: МФ * Стойността на вноските по видове собствени ресурси в колона „ЗДБРБ за 2025 г. (млн. лв.)“ е представена в съответствие с описаните по-горе преразпределения през месеците юни и ноември на 2025 г. на средствата по видове собствени ресурси при запазване на общия размер на вноската на България в бюджета на ЕС, заложен в ЗДБРБ за 2025 г.

В допълнение, в течение на годината бяха одобрени три коригиращи бюджета към бюджета на ЕС за 2025 г. С първия от тях бе прехвърлен излишъкът от бюджета на ЕС за предходната година, с втория бяха отразени споменатите по-горе актуализирани прогнози по видове собствени ресурси по държави членки, както и допълнителни разходи предимно за плащания по Общата селскостопанска политика в размер на 3,5 млрд. евро за целия ЕС, а третият включваше промени по различни разходни пера и приходи от глоби в приходната част.

Ефектът от първите два коригиращи бюджета се отрази с плащането на националните вноски съответно през месеците август и декември 2025 г. Поради късното приемане на третия коригиращ бюджет за годината, финансовият ефект от него ще се отрази с плащането на първата за 2026 г. национална вноска през месец януари 2026 г.

3.6 Изпълнение на утвърдените ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2025 г. и на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2025 г. от първостепенните разпоредители с бюджет В резултат на предприети действия и въведените контролни процедури от страна на Министерството на финансите за своевременно уведомяване на първостепенните разпоредители с бюджет за предприемане на мерки в процеса на поемането на ангажименти, произтичащи от сключване на договори, споразумения, решения, нормативни актове и др. и недопускане на превишение на определените им максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи, които могат да бъдат поети или натрупани през

2025 г. болшинството ПРБ по ДБ са спазили утвърдените им максимални размери на тези показатели.

106

ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС · ЗДБРБ за 2025 г. (млн. лв.) · Отчет за 2025 г. (млн. лв.) · Отчет за 2025 г. към ЗДБРБ за 2025 г.

Вноска на база брутен национален доход · 1 162,8 · 1 162,8 · 100,0%

Вноска на база данък върху добавената стойност · 328,7 · 328,7 · 100,0%

Вноска на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса · 154,4 · 154,4 · 100,0%

Вноска от традиционни собствени ресурси – мита · 270,5 · 285,9 · 105,7%

Участие във финансирането на брутното намаление за Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция и вноска за корекция за неучастие на съответни държави членки в някои политики за свобода, сигурност и правосъдие · 104,1 · 104,1 · 100,0%

ОБЩО ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА 2025 г. · 2 020,5 · 2 036,0 · 100,8%

Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през

2025 г. съгласно ЗДБРБ за 2025 г. е 15 380,54 млн. лв., в т. ч. министерства и ведомства, Сметна палата, Народно събрание и ВСС. От тях за министерствата и ведомствата максималните размери са 15 067,5 млн. лв. или 97,96 % от общо определените със закона.

По уточнен план общата сума е в размер на 16 114,92 млн. лв. или с 4,8 % повече от първоначално предвиденото в ЗДБРБ за 2025 г. Максималните размери на ангажиментите за разходи за министерствата и ведомствата по уточнен план са 15 820,7 млн. лв. и представляват 98,2 % от общо одобрените. Отчетеният общ размер на поетите ангажименти за разходи през 2025 г. е 10 992,8 млн. лв., което представлява 68,2 % от максималния размер на ангажиментите за разходи по уточнен план.

Анализите на годишните отчети по отношение на максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2025 г., показват, че почти всички първостепенни разпоредители с бюджет са отчели поети ангажименти за разходи през годината в рамките на утвърдените им размери по уточнен план за 2025 г. с изключение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Отчетеното превишение за периода в размер на 0,09 млн. лв. (9,7 % над уточнения план) се дължи на счетоводни записвания за поети ангажименти по договори, регистрирани през 2025 г., но отнасящи се за отчетен период 01.01.2026 г. – 31.12.2026 г.

Съгласно ЗДБРБ през 2025 г. максималният размер на новите задължения за разходи е 11 932,7 млн. лв., в т. ч. министерства и ведомства, Сметна палата, Народно събрание и ВСС. От тях за министерствата и ведомствата максималните размери са 11 737,7 млн. лв. или 98,4 % от общо определените със закона. С уточнения план е приет максимален размер на натрупаните нови задължения за разходи 12 207,2 млн. лв., или с 2,3 % повече от първоначално приетия със ЗДБРБ за 2025 г. Максималните размери на натрупаните нови задължения за разходи за министерствата и ведомствата по уточнен план са 12 031,14 млн.

лв. и представляват 98,56 % от общо одобрените.

Анализите на годишните отчети по отношение на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2025 г., показват, че болшинството от ПРБ са отчели изпълнение на показателя в рамките на утвърдените им размери по уточнен план за 2025 г. с изключение на две ведомства.

Министерството на здравеопазването отчита превишение в размер на 14,1 млн. лв., или 2,3 % над уточнения план, което се дължи на обема на реално извършената дейност на определени видове медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване (спешна медицинска помощ, лечение на психични заболявания, туберкулоза, медицинска експертиза и др.), които се финансират от държавния бюджет. Тези дейности са нормативно определени като държавна отговорност и не могат да бъдат отказвани на пациентите или поставяни в зависимост от наличието или изчерпването на бюджетни средства, тъй като това би довело до ограничаване на конституционно гарантирани им права.

В случаите, когато обемът на реално извършената дейност надвишава осигурените средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година, това не променя правния характер на извършената дейност като държавно възложена и законово дължима, тъй като представлява изпълнение на нормативно установено задължение в защита на живота и здравето на гражданите и поражда насрещно задължение за държавата за нейното финансиране.

Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ отчита превишение в размер на 14,2 млн. лв., което е 8,8 % над уточнения план, което се дължи на обстоятелството, че част от задължения за разходи възникват при реализацията на поети вече ангажименти по сключени договори през предходни години, и реализирани през 2025 г.

107

4. Изпълнение на разходите21 по функции по консолидираната фискална програма за

2025 г.

Прегледът на разходите по консолидираната фискална програма по функционален признак представя политиките в отделните области на публичните услуги. Някои от тях са отговорност на министерствата и ведомствата, докато за други отговорностите са и на общините или социалноосигурителните фондове.

4.1 Общи държавни служби Функция „Общи държавни служби” отразява финансирането на публичната администрация – централна и местна, както и средства в областта на науката. Общата сума на разходите по тази функция на консолидирана основа е 4 497,4 млн. лв. или 2,0 % от БВП.

21 В разходите по функции не е включена вноската на Република България в общия бюджет на ЕС 108

Група А: „Изпълнителни и законодателни органи” В тази група се включват разходите, предоставени за финансовото обезпечаване на основните функции на Администрацията на президента, Народното събрание, Сметна палата, Комисия за финансов надзор, централната администрация на министерствата и ведомствата, както и дейностите на областните и общински администрации, държавните и изпълнителните агенции, търговските служби, посолствата и консулствата в чужбина и други новосъздадени администрации.

Общата сума на разходите на консолидирана основа за тази група е 3 622,8 млн. лв., което представлява 94,4 % от предвидените в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. разходи за група „Изпълнителни и законодателни органи”. В структурно отношение преобладават текущите разходи по бюджетите на министерствата, ведомствата и общините, което се обуславя от спецификата на функцията и групата. Капиталовите разходи в тази група са в размер на 436,5 млн. лв. или 95,3 % от разчета за годината. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 5,1 млн. лв.

Средствата в групата са за реализиране на следните стратегически цели и приоритетни политики:

22Средствата по други международни програми и договори са получени по международни програми и договори извън средствата от Европейския съюз.

23Средствата от Европейския съюз са предоставени от фондове и институции на Европейския съюз. Те включват разходите по програмите, съфинансирани по Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селск ите райони и Европейския фонд за рибарство, както и други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС, вкл. националното съфинансиране.

109

ОТЧЕТ 2025 г. · КФП · ДБ · ДВУ · БАН · ССА · Общи- ни · 22 ДМП · Европ. средст 23 ва · ДП НПЦ · др. сметки /чужди ср/ва на министерст ва и ведомства/

I. ОБЩИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ А. ИЗПЪЛНИТЕЛНИ И ЗАКОНОДАТЕЛНИ ОРГАНИ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Б. ОБЩИ СЛУЖБИ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи в т.ч. прираст на държавния резерв Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина В. НАУКА Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина · 4 497,4 3 622,8 3 181,2 436,5 5,1 193,2 127,2 64,7 21,8 1,3 681,4 612,5 65,0 3,8 · 2 249,5 1 987,6 1 717,4 265,1 5,1 180,6 117,4 63,3 21,8 81,4 74,9 6,5 · 57,8 57,8 45,4 12,4 · 305,9 305,9 290,5 15,2 0,2 · 105,9 105,9 103,5 2,3 · 1 393,5 1 393,5 1 349,4 44,1 · 4,0 3,5 3,5 0,004 0,4 0,4 0,02 · 376,8 237,2 109,9 127,4 12,6 9,8 1,5 1,3 126,9 94,7 28,5 3,7 · 3,1 3,1 3,1 0,04 · 0,9 0,9 0,9

 Защита и реализация на националните интереси на Република България чрез активно и адекватно участие в международните отношения;

 Определяне и осъществяване на вътрешната и външната политика на Република България в съответствие с приоритетите на правителството;

 Запазване на Валутния борд до пълното членство в еврозоната;

 Подобряване ефективността на дейностите по обслужване, контрол и събиране на публичните вземания от приходните агенции;

 Повишаване на събираемостта на приходите чрез противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане;

 Координация и ефективно управление на средствата от Европейския съюз;

 Гарантиране на правовия ред в страната, борба с престъпността и ограничаване на корупцията;

 Запазване на икономическата и финансова стабилност и създаване на условия за икономически растеж;

 Реализиране на стратегията за усъвършенстване на данъчната система, осигуряваща повишаване събираемостта на данъците;

 Провеждане на държавната митническа политика и координиране на връзките с международни организации по проблемите на митата и митническия контрол.

 Защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп и осигуряване на нейната еднаква защита;

 Усъвършенстване, развитие, координация и общ контрол на националната система за защита на класифицираната информация чрез прилагане на мерки по персонална, документална, физическа, индустриална сигурност, сигурност на комуникационните и информационните системи и криптографска сигурност;

 Защита на класифицираната информация, предоставяна на Република България от друга държава и/или международна организация;

 Усъвършенстване на системата за обучение по защита на класифицирана информация с цел изграждане на съзнание за сигурност у лицата, ангажирани с дейности по опазване и защита на класифицираната информация.

С разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. по група „Изпълнителни и законодателни органи” за министерствата и ведомствата (вкл. за СП и НС) са утвърдени средства в размер на

1 948,0 млн. лв. (вкл. средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи).

Отчетените разходи за 2025 г. са в размер на 1 987,6 млн. лв., в т. ч.: на Сметната палата са 33,3 млн. лв. и на Народното събрание – 104,4 млн. лв.

С извършените разходи през 2025 г. са постигнати следните резултати:

➢ Своевременно отчитане и превеждане на приходите от данъци и осигурителни вноски към държавния бюджет, бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, както и на осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване;

➢ Предоставяне на услуги, техническа помощ, документи и информация на клиентите на НАП;

➢ Подобряване на бизнес средата, стимулиране на икономическата активност и намаляване дела на сивата икономика;

➢ Намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите;

➢ Засилване на митническия контрол и противодействие на нарушения на митническото, валутното и акцизното законодателство и предприемане на ефективни действия за повишаване събираемостта на публичните държавни вземания;

110

➢ Ефективно прилагане на мерките по закрила на права върху интелектуалната собственост; Предприети са мерки за засилване и разширяване на въведения фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България;

➢ Ефективно събиране и превеждане на приходите от акцизи в държавния бюджет;

➢ Извършване на основен ремонт на имоти в чужбина на МВнР;

➢ Организационно-техническа подготовка и произвеждане на нови и частични избори през 2025 г.

➢ Осигуряване на необходимия финансов ресурс за работни заплати, социални осигуровки и средства за издръжка за нормалното функциониране на държавната администрация.

С разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. за група “Изпълнителни и законодателни органи” за общинските бюджети са предвидени общо средства в размер на 1 177,7 млн. лв. В централния бюджет са предвидени средства за възнаграждения на членовете на одитните комитети, съгласно чл. 18 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

Отчетените разходи за годината са в размер на 1 393,5 млн. лв. или 118,3 % спрямо предвидените средства за 2025 г. Отчетените текущи разходи по общинските бюджети за група „Изпълнителни и законодателни органи” са в размер на 1 349,4 млн. лв., което е 117,3 % спрямо общия размер на разчетените средства за 2025 г. Отчетените капиталови разходи в тази група са в размер на 44,1 млн. лв. или 159,1 % спрямо разчета. В делегираните от държавата дейности за текущи разходи са отчетени средства в размер на 730,3 млн. лв. при предвидени средства общо в размер на 726,5 млн. лв. или 100,5 % спрямо общия размер на разчетените средства със ЗДБРБ. През 2025 г. общините са дофинансирали държавните дейности със собствени приходи в размер на 109,1 млн. лева. В местните дейности за групата са отчетени текущи разходи в размер на 430,8 млн. лв., което представлява 101,7 % спрямо планираните средства. В тази група са отчетени възнагражденията на председателите на общинските съвети и на общинските съветници и издръжката на общинската администрация.

Европейски средства – изразходваните средства в група „Изпълнителни и законодателни органи” са в размер на 237,2 млн. лв. и са основно по следните оперативни и други програми на ЕС:

Програма „Развитие на човешките ресурси” 2021- 2027 г. - финансира дейности за развитието на човешките ресурси в структурите на държавната администрация и гражданското общество. Стратегията на програмата е насочена към развитие на работната сила, преодоляване на предизвикателствата пред пазара на труда и осигуряването на повече и по-добри възможности за социално включване на уязвимите групи, предоставяне на равни възможности за участие в икономическия и социалния живот на страната. Изразходваните средства по програма „Развитие на човешките ресурси” за група “Изпълнителни и законодателни органи” са в размер на 21,6 млн. лв. (в т. ч. 1,1 млн. лв. са отчетени средства от предишни програмни периоди).

Програма “Развитие на регионите“ (ПРР) 2021-2027 г. - тази програма е насочена към регионалното развитие и по-конкретно към постигане на балансирано териториално развитие, справяне с проблемите, свързани с демографските дисбаланси в страната, икономически растеж и създаването на привлекателна среда за живот в България. ПРР 2021-

2027 се изпълнява чрез прилагането на инструменти за интегрирано териториално развитие с цел постигане на по-добър инвестиционен фокус, по-ефективнии и ефикасни интервенции, засилен междусекторен диалог и реализиране на успешни партньорства между различни заинтересовани страни на местно ниво. Друга цел на програмата е свързана с подобряване на административния капацитет на бенефициентите (министерства, ведомства и общини на 111

големите и средните градове), за да могат ефикасно да я прилагат. Изразходваните средства по програмата за група “Изпълнителни и законодателни органи” са в размер на 19,8 млн. лв.

(от които 1,1 млн. лв. са от предишни програмни периоди).

Програма „Техническа помощ“ - изразходваните средства по програмата през 2025 г.

за група “Изпълнителни и законодателни органи” са в размер на 18,3 млн. лв. Програма "Техническа помощ" за програмен период 2021-2027 е на обща стойност 237,6 млн.

лв. (Европейски фонд за регионално развитие и национално съфинансиране). Инвестициите, съсредоточени върху укрепването на административния капацитет на националните органи, бенефициентите и партньорите по програмата, ще допринесат за ефективното и координирано изпълнение на политиката на сближаване в България. Стратегическата цел на програмата е да осигури необходимите предпоставки за повишаване на добавената стойност на системата за управление на средствата от фондовете на ЕС, чрез постигане на четири специфични цели:

- Оптимизиране на средата за изпълнение на Споразумение за партньорство (СП);

- Укрепване на капацитета на органите, бенефициентите и партньорите по програмите от СП;

- Ангажиране на Социално-икономическите партньори и Организации за гражданско общество за добро управление на средствата от фондовете на ЕС и

- Повишаване на прозрачността и комуникиране на постигнатите резултати.

По програма „Техническа помощ“ 2021-2027 са договорени средства възлизащи общо на 81,4 млн. евро или 67,0 % от бюджета на Програмата, а изплатените средства към

31.12.2025 г. са в размер на 21,79 млн. евро или 22,4 % от бюджета, а сертифицираните разходи са в размер на.19,8 млн. евро или 16,3 % от бюджета на програмата.

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – стратегията на програмата е тясно свързана с целта за растеж и заетост и приноса на България за постигането на трите взаимно допълващи се типа растеж според „Европа 2020: интелигентен растеж (изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации); устойчив растеж (насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите); приобщаващ растеж (стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване). Изразходваните средства по програмата за група “Изпълнителни и законодателни органи” са в размер на 19,0 млн. лева. По Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г. са изразходвани 1,5 млн. лв. през 2025 г.

Програма „Образование" 2021-2027 г. – изразходваните средства по програмата през

2025 г. за група “Изпълнителни и законодателни органи” са в размер на 16,4 млн. лв. Една от основните цели на тази програма са осигуряване на достъп до качествено образование и изграждане на научен, изследователски и иновационен потенциал в Република България.

Програмата е насочена към: създаване на условия за развитие на интелигентна икономика /развитие на научно-изследователския потенциал и качество на висшето образование/;

достъп до и качество на ученето през целия живот; професионално образование и обучение.

Това са основни дейности за преодоляване пропастта между научноизследователската и образователната системи, от една страна, и нуждите на бизнеса и пазара на труда, от друга страна. Чрез ресурса на тази програма се прилагат целенасочени мерки за развитие на капацитет за научноизследователската и развойната дейност в приоритетни области.

Необходимо е да се увеличи значително финансирането на научните изследвания и развойните дейности, чрез мобилизиране на публични и частни инвестиции, със специален фокус върху върховите научни изследвания. Част от основните дейности в това функционално направление са свързани с адекватни институционални мерки във висшите училища и научно-изследователските организации за създаване на подходяща среда за изследвания и за кариерно развитие на изследователите. Това включва: прозрачна и модерна 112

рамка за кариерно развитие; висока мобилност, включително международни обучения и междусекторна мобилност в рамките на академичната им подготовка; инвестиране в интердисциплинарни и предприемачески умения, като защита правата върху интелектуалната собственост, разработване на бизнес планове и мениджърски умения, необходими за стартиране на предприятия.

Европейски средства, отпуснати от ДФЗ-РА – 22,7 млн. лв., като това са средства основно за общините (в качеството им на бенефициенти).

Разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ – изразходваните средства през 2025 г. за група “Изпълнителни и законодателни органи” са в размер на 58,0 млн. лева.

Разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС - 57,7 млн. лв. (от които 47,0 млн. лв. са капиталови разходи по бюджетите на министерствата и ведомствата).

Група Б: „Общи служби” С разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. за група “Общи служби“ на консолидирано ниво са планирани 225,0 млн. лв., а отчетените разходи за групата са 193,2 млн. лв.

Отговорните администрации, ангажирани с изпълнението на функции, дейности и задачи в група „Общи служби” през 2025 г., са първостепенните разпоредители с бюджет - Министерски съвет, Министерство на финансите, Министерство на външните работи, Министерство на икономиката и индустрията, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на младежта и спорта, Националния статистически институт, Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и Народното събрание.

С най-голям относителен дял в разходите за група „Общи служби” са разходите по държавния бюджет – отчетените разходи за годината са в размер на 180,6 млн. лв., което е 93,5 % от общо разходите за групата. Разходите в групата са за:

• изпълнението на Националната статистическа програма;

• осигуряване на правна сигурност на процесите, свързани с кредитирането и стимулиране на инвестициите, за привличане на чуждестранни инвестиции чрез организиране и участие в бизнес и инвестиционни форуми, информационни кампании и др.;

• създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, освобождаване и контролиране на държавните резерви, военновременните запаси и запасите от нефт и нефтопродукти на страната, в съответствие с интересите на националната сигурност и Европейската енергийна сигурност;

• финансиране на концесионната дейност;

• осъществяване на методическото ръководство и контрола на дейностите, свързани с гражданското състояние, гражданската регистрация и автоматизираните информационни фондове.

Разходите на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” през

2025 г. за попълване на държавния резерв са в размер на 115,5 млн. лв., а отчетеният нетен прираст на държавния резерв е 21,8 млн. лв. По бюджета на НСИ са отчетени 45,2 млн. лв. за изпълнението на Националната статистическа програма.

Европейски средства - изразходваните средства в група „Общи служби” са в размер на 12,6 млн. лв. (в т. ч. 9,8 млн. лв. текущи разходи). От тези средства 9,8 млн. лв. са по др.

програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС, 1,5 млн. лв. са разходи по Плана за възстановяване и устойчивост и 1,2 млн. лв. са по Програма за техническа помощ 2021-2027 г.

113

Група В: „Наука” Група „Наука” включва разходите за финансиране на науката и научните изследвания.

С финансирането на тези дейности държавата има за цел развитието на българската наука в съответствие с националните интереси и общочовешките ценности.

Общата сума на изразходваните средства по тази група за 2025 г. е 681,4 млн. лв. Със ЗДБРБ за 2025 г. по група „Наука” за министерствата и ведомствата са предвидени средства в размер на 88,3 млн. лв., като отчетените разходи за годината възлизат на 81,4 млн. лева. От отчетените разходи в групата 66 % са за персонал; 19 % са разходи за издръжка; капиталови разходи – 10 %. В групата Министерството на образованието и науката отчита 45,2 млн. лв.; Министерство на околната среда и водите - 32,5 млн. лв.; Министерство на здравеопазването - 1,1 млн. лв.; Министерства на земеделието и храните - 1,8 млн. лв.

Държавно предприятие „Научно производствен център“ отчита 3,1 млн. лв.

С отчетените средства са осигурени следните дейности:

• осъществяване на националната политика в областта на науката, технологичното развитие и иновациите; разработване и предлагане за утвърждаване на научни програми в съответствие с националните приоритети и приоритетите на Европейския съюз, както и програми и проекти с регионално значение (дирекция „Наука“ към Министерството на образованието и науката);

• осъществяване политики от плана за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., от Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура 2017-2023 г., както и политики, заложени в Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие „България 2030“ (дирекция „Наука“ към Министерството на образованието и науката);

• научни изследвания, информационно обслужване, приложни и спомагателни дейности в областта на земеделието, животновъдството и хранително-вкусовата промишленост (Селскостопанската академия и Националната служба за съвети в земеделието);

• конкурсно-проектно финансиране на научните изследвания (Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката);

• участие на България в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и в Международния център за научна и техническа информация (МОН);

• събиране, обработка и съхранение на научно-техническа информация и документация (Национален център за информация и документация към МОН).

• дейности в сферата на научноизследователска, научноприложна и оперативна дейност, свързани с моделирането на метеорологичните и хидрологичните процеси и явления и разпространението на замърсители в атмосферата и морето, както и поддържка на системи за метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения на територията на Република България като регионален компонент от Глобалната интегрирана система за наблюдение на Световната метеорологична организация, и системи за ранно предупреждение за бедствия от хидрометеорологичен характер.

Основна част от извършените разходи през 2025 г. за наука са по бюджетите на ДВУ, БАН и ССА и са свързани с осигуряването на дейността на ДВУ, поделенията в системата на БАН и ССА. Отчетените разходите за група „Наука” са в размер съответно на 57,8 млн.

лв. (ДВУ), 305,9 млн. лв. (БАН) и 105,9 млн. лв. (ССА).

114

Европейски средства - изразходваните средства в група „Наука” са в размер на 126,9 млн. лв. (в т. ч. 28,5 млн. лв. капиталови разходи) и са основно по следните оперативни и други програми на ЕС:

Разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ – изразходваните средства през 2025 г. за група “Наука” са в размер на 85,6 млн. лева.

Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (програмен период 2021 - 2027) – изразходваните средства през 2025 г. са в размер 11,2 млн. лева.

Други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС - 23,8 млн. лева.

Европейски средства, отпуснати от ДФЗ-РА на ДВУ, ССА и БАН (в качеството им на бенефициенти) – 5,2 млн. лв., като 4,7 млн. лв. са на ССА.

4.2 Отбрана и сигурност Разходите по функция „Отбрана и сигурност” по консолидираната фискална програма са предназначени за обезпечаване на дейностите по осигуряването на националната сигурност и отбрана, поддържането на отбранителния потенциал на страната, опазването на обществения и правовия ред, издръжка на съдебната власт и администрацията на затворите и защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии.

Отчетените разходи за 2025 г. за отбрана и сигурност са в размер на 11 359,4 млн. лв., което представлява 5,0 % от БВП.

115 Соц.

ОТЧЕТ 2025 г. · КФП · ДБ · осигу ряване · ДВУ · БАН · БНР · БНТ · Общи - ни · ДМП · Европ. ср-ва

II. ОТБРАНА И СИГУРНОСТ А. ОТБРАНА Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Б. ПОЛИЦИЯ, ВЪТРЕШЕН РЕД И СИГУРНОСТ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина В. СЪДЕБНА ВЛАСТ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Г. АДМИНИСТРАЦИЯ НА ЗАТВОРИТЕ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Д. ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО, УПРАВЛЕНИЕ И ДЕЙНОСТИ ПРИ СТИХИЙНИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии · 11 359,4 4 178,7 2 838,5 1 340,2 4 982,6 4 583,6 396,0 2,9 1 559,9 1 518,9 41,0 0,1 427,1 407,5 19,6 211,1 92,1 93,5 25,5 · 10 861,4 4 165,4 2 838,3 1 327,1 4 698,3 4 471,7 226,6 0,03 1 549,3 1 518,3 31,0 422,0 407,1 14,9 26,4 15,7 3,5 7,3 · 0,2 0,2 0,2 · 0,05 0,05 0,04 0,01 · 0,2 0,2 0,2 · 0,05 0,05 0,05 · 0,155 0,16 0,14 0,02 · 224,9 0,01 0,01 0,01 41,4 36,3 5,1 183,5 75,6 89,7 18,3 · 20,6 13,3 0,2 13,1 1,8 1,8 0,004 0,5 0,4 0,1 5,0 0,4 4,67 · 251,8 241,1 73,9 164,4 2,9 10,2 0,2 10,0 0,03 0,03 0,5 0,2 0,3

Група А: „Отбрана” Извършените разходи по консолидираната фискална програма за група „Отбрана” през 2025 г. са в размер на 4 178,7 млн. лв. От тях 4 165,4 млн. лв. са по бюджетите на министерства и ведомства (вкл. НС), при разчетени със ЗДБРБ за 2025 г. разходи в размер на 4 159,3 млн. лв. Най-голям относителен дял имат разходите, отчетени по бюджета на МО

– 4 159,1 млн. лв.

Отбранителната политика през 2025 г. продължи да се осъществява в съответствие с Конституцията, законите и стратегически документи в областта на сигурността и отбраната.

Продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, приета от НС на 11.02.2021 г. (обн., ДВ, бр.

13 от 2021 г.) и на Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., приет с ПМС № 183 от 2021 г. Осигурена беше приемственост в следваните цели и приоритети и в реализацията на ангажиментите на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Утвърдена беше нова Национална отбранителна стратегия.

Успешно беше договорен новия Пакет с Цели на способностите на НАТО 2025.

Изискванията на новите Цели са много по-високи от тези на предишния пакет и всеки съюзник трябва да изгради значително повече способности за принос към колективната отбрана, което ще позволи на НАТО да отговори на нарасналите рискове и заплахи и да гарантира сигурността на своите членове.

На 20.11.2025 г. стартира Преглед на структурата на въоръжените сили, с цел нейното оптимизиране и осигуряване на по-ефективно изпълнение на мисиите и задачите в колективната отбрана на НАТО.

Фокусът на усилията беше насочен към изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили, ускорено превъоръжаване и модернизация, попълване на високия брой вакантни длъжности за военнослужещи, изпълнение на Целите на способностите и изграждане на предното присъствие на Алианса в Черно море.

В условията на коренно променена стратегическа среда заради войната на Руската федерация срещу Украйна, България продължи активното си участие в укрепването на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО в Черноморския регион. Участието в многонационалната бойна група на Алианса у нас беше в центъра на усилията ни.

Продължават и дейностите по изграждането на щаб на многонационална дивизия на НАТО в България.

В рамките на утвърдения бюджет на Министерството на отбраната за 2025 г.

въоръжените сили изпълняваха задачи, произтичащи от конституционните им задължения по мисиите „Възпиране и отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност” и „Принос към националната сигурност в мирно време“.

В рамките на мисия „Възпиране и отбрана“ въоръжените сили поддържаха необходимата степен на готовност за реагиране при възникване на кризи от военен характер.

Част от формированията актуализираха плановете си за бойна готовност след извършени организационно-щатни промени. Основните усилия бяха насочени към реализиране на устойчиво управление при привеждане в по-висока степен на готовност и за провеждане на мобилизация. Продължава работата по подготовка на предложения за законодателни промени за въвеждане подготовка на запаса в мирно време и на електронна система за оповестяване на запаса.

В изпълнение на мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ през 2025 г.

формирования и отделни военнослужещи участваха в 10 операции и мисии на НАТО и ЕС извън територията на страната и една съгласно Меморандума за разбирателство за създаване на Противоминната военноморска група в Черно море.

116

Участието през годината се запази на нивото от 2024 г., с минимално намаление на участвалия личен състав (8 %, или 35 военнослужещи). Към 31.12.2025 г. в районите на мисиите и операциите бяха разположени 148 военнослужещи.

Участието на офицерите и сержантите в щабовете на операциите продължи да допринася за изучаване и натрупване на опит за работа в международна среда в щабове на оперативно и тактическо ниво, както и за извличане на поуки от практиката, които спомагат при извършването на преглед и актуализиране на плановете, програмите, провеждането на ефикасна подготовка и успешното изпълнение на задачите от следващите контингенти.

В рамките на мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ през

2025 г. формирования от въоръжените сили с личен състав до 1 167 военнослужещи с щатна техника и екипировка поддържаха готовност (от 1 до 12 часа) за участие в съвместни операции със структури на МВР по противодействие на тероризма.

Въоръжените сили поддържаха в готовност личен състав, техника и резерв за усилване с готовност за използване до 24 часа в съответствие с националните планове за действие при извънредна ситуация, вследствие на увеличен миграционен натиск по границите.

Вследствие на динамичната среда на сигурност в страните от Близкия изток, Африка и Азия миграционният натиск като цяло се запази, но опитите на незаконно преминаване на границите на България намаляха.

Общо 15 421 граждани от трети страни са направили опит да преминат незаконно през границите ни, което е със 72% по-малко в сравнение с 2024 г. (55 166). Положителен ефект в тази насока има и участието на въоръжените сили в охраната на границата.

В средата на м. ноември 2025 г. въоръжените сили прекратиха участието си в охраната на българо-турската граница и оказването на логистична поддръжка на МВР, поради значително трайно по-ниските нива на миграционен натиск. През годината над 3 100 военнослужещи и над 800 единици пътни превозни средства, на ротационен принцип, изпълниха над 22 600 задачи, по-важни от които бяха: съвместни патрули със служители на Главна дирекция „Гранична полиция“; секретни и наблюдателни постове; съвместни контролно-пропускателни пунктове; разузнавателни патрули; превоз на задържани лица и ремонт на пътни превозни средства. За изпълнението на задачите пътните превозни средства са изминали близо 1 000 000 км. Продължи и логистичната поддръжка на МВР, като ежедневно 42 военнослужещи и 12 единици пътни превозни средства изпълняваха задачи по логистичната поддръжка на Главна дирекция „Гранична полиция“.

В изпълнение на „План на Министерството на отбраната за защита при бедствия“ видовете въоръжени сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната поддържаха 96 (деветдесет и шест) формирования за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ) и две групи за евакуация на населението при авария в АЕЦ „Козлодуй“, с общо 2 690 души и 760 единици военна техника.

Изпълнени бяха 75 мероприятия свързани с разузнаване, транспортиране и последващо унищожаване на невзривени бойни припаси с участието на 411 военнослужещи и 165 единици военна техника, при което бяха неутрализирани 545 невзривени бойни припаси от различен тип и калибър.

В ликвидирането на последствията от пожари и наводнения взеха участие

1707 военнослужещи и 330 единици военна техника.

Във връзка с усложнената ситуация вследствие на възникналите на територията на страната пожари бяха предприети мерки за повишаване готовността на формированията от Българската армия за гасене на пожари, като срокът за активирането им беше намален до 1 час в служебно време и до 3 часа в извънслужебно време.

117

С цел нарастване на усилията на тези формирования бяха изготвени допълнителни разчети, с цел предоставяне на възможност за усилване и ротиране с допълнителен личен състав до 450 военнослужещи и с до 30 единици военна техника.

Вертолетите AS 532AL „Cougar” и Ми-17 от състава на Военновъздушните сили извършиха 1 350 пуска на вода с общ обем 2 100 кубични метра вода.

За изпълнение на специални задачи от Военновъздушните сили в постоянна готовност се поддържаха: самолет C-27 “Spartan” за транспортиране и евакуация, както и вертолети AS 532 „Cougar”, Ми-17 и Bell 206 за пожарогасене, транспортиране, евакуация, въздушно разузнаване и наблюдение от въздуха.

Продължава непрекъснатата координация с държавните структури в областта на въздухоплаването за резервиране на въздушното пространство за изпълнение на полети, военно ръководство на полетите и аварийно-спасително осигуряване при използване на полигони на Българската армия, провеждане на учения или изпълнение на задачи за поддръжка действията на МВР при охрана на границите.

Военноморските сили поддържаха постоянна готовност за търсене и спасяване на море с морски плавателни съдове. Извършени бяха полети с вертолет за обследване за наличие на дрейфащи мини или миноподобни обекти, като своевременно бяха предприемани необходимите действия. Екипажите от Военноморските сили унищожиха два дистанционно управляеми морски дрона и участваха в две спасителни операция в националните морски пространства, като при едната с вертолет „Panther“ беше успешно извършена евакуация на личен състав от борда на търговски кораб.

За времето от 7 до 12.09.2025 г. въоръжените сили взеха участие със 121 души, 44 единици техника и две въздухоплавателни средства в международно учение за управление при извънредни ситуации „BULGARIA 2025“, проведено в област Монтана и в „Център за професионално обучение” към Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Монтана. Учението беше организирано и проведено съвместно от Евроатлантическия център на НАТО за координиране на реагирането при бедствия и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР.

Министерството на отбраната и Българската армия участваха в тренировки по Системата за ранно предупреждение и оповестяване на 10.04.2025 г. и 20.11.2025 г.

Въпреки някои затруднения, във въоръжените сили е създадена адекватна организация за ефективно участие на предварително определени, ресурсно осигурени и подготвени сили и средства в операции по принос към националната сигурност в мирно време.

Група Б: „Полиция, вътрешен ред и сигурност” Отчетените разходи за група „Полиция, вътрешен ред и сигурност” по КФП са в размер на 4 982,6 млн. лв.

Със ЗДБРБ за 2025 г. по бюджетите на министерствата и ведомствата са утвърдени

4 613,7 млн. лв. По отчет разходите им са общо 4 698,3 млн. лв., в т. ч. Министерството на вътрешните работи – 4 116,7 млн. лв., на Държавна агенция „Национална сигурност” – 272,3 млн. лв., на Националната служба за охрана – 98,6 млн. лв., на Държавна агенция „Разузнаване“ – 59,9 млн. лв., на Държавна агенция „Технически операции“ – 148,6 млн. лв.

и на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – 2,2 млн. лв.

В рамките на предоставените през годината средства, е реализирано изпълнението на националните приоритети в областта на сигурността и вътрешния ред на страната, а именно

– повишаване ефективността в процеса на противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и борба с корупцията, охрана и контрол на държавната граница, осигуряване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност, намаляване щетите за икономиката на 118

страната от дейността на организираните престъпни групи и недопускане извършването на терористични действия.

Отчетените разходи по общинските бюджети за група „Полиция, вътрешен ред и сигурност” за 2025 г. са в размер на 41,4 млн. лв. Извършените текущи разходи за тази група са в размер на 36,3 млн. лв., което е 73,5 % от разчетите към закона и 111,1 % спрямо отчетените за 2024 година. В делегираните от държавата дейности отчетените текущи разходи са в размер на 22,9 млн. лв. или 70,5 % спрямо плана и 113,7 % спрямо отчета за

2024 г. Тук се отчитат разходите за издръжка на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на центровете за социална превенция и консултативни кабинети, на детските педагогически стаи и районните полицейски инспектори, разходите за персонал на секретарите на местните комисии за борба с трафика на хора и на обществените възпитатели. По отчетни данни за 2025 г. общините са до финансирали държавните дейности със собствени приходи в размер на 1,0 млн. лева. В местните дейности отчетените текущи разходи са в размер на 12,5 млн. лв. или 73,9 % от плана. Изпълнението е 106, 3% спрямо отчета за 2024 г. Тук се отчитат разходите за звената „Общинска полиция”.

Отчетените капиталови разходи в тази група са в размер на 5,1 млн. лв., от които 2,9 млн. лв. за държавни дейности и 2,2 млн. лв. за местни дейности.

Европейски средства - изразходваните средства в група „Полиция, вътрешен ред и сигурност” са в размер на 241,1 млн. лв. (в т. ч. 164,4 млн. лв. капиталови разходи). От тези средства 137,0 млн. лв. са по Др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС, 96,1 млн. лв. са по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ и 7,9 млн. лв. са по Оперативна програма „Околна среда“ (в т. ч. 2,3 млн. лв. по Програма за околна среда 2021-2027 г.).

Група В: „Съдебна власт” Средствата в тази група са предназначени за осигуряване на дейността на органите на съдебната власт, както и за издръжка на Главна дирекция „Охрана”, Агенцията по вписванията, Националното бюро за правна помощ (второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието) и разходите по програма „Инвестиции на органите на съдебната власт”. Със ЗДБРБ за 2025 г. в тази група са предвидени разходи в размер на

1 602,9 млн. лв. (с резерва за непредвидени и неотложни разходи), от които 1 383,4 млн. лв.

по бюджета на съдебната власт и 206,8 млн. лв. по бюджета на МП.

Средствата по бюджета на съдебната власт са предвидени за финансово осигуряване на основните политики, заложени в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Финансирането на дейностите при изпълнението на бюджета са насочени за обезпечаване дейността на съдебната система, която да гарантира прилагането на законите, постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ, подобряване на управлението и организация на работата на съдебната власт, усъвършенстване на информационните технологии, развитие на информационна стратегия на правораздавателните органи.

Общият размер на отчетените разходи по група „Съдебна власт” за 2025 г. е

1 559,9 млн. лв., от тях 1 348,2 млн. лв. по бюджета на съдебната власт и 201,0 млн. лв. по бюджета на МП.

Европейски средства - изразходваните средства в група „Съдебна власт” са в размер на 10,2 млн. лв. (в т. ч. 10,0 млн. лв. капиталови разходи). Извършените разходи са основно по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ.

Група Г: „Администрация на затворите” 119

В тази група са включени разходите за финансово осигуряване на основните дейности и задачи, възложени със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към МП, както и средства за развитие на пробационната дейност в изпълнение на Наказателния кодекс. Със ЗДБРБ за 2025 г. в тази група са предвидени разходи в размер на 434,8 млн. лв.

Общият размер на отчетените разходи на консолидирано ниво за група „Администрация на затворите” през 2025 г. е 427,1 млн. лв., в т. ч. за текущи разходи – 407,5 млн. лв. и за капиталови разходи – 19,6 млн. лв. По бюджета на МП в групата са отчетените разходи в размер на 422,0 млн. лева.

Група Д: „Защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии” Разходите за защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии са предназначени за осигуряване на дейностите по отбранително-мобилизационната подготовка в изпълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за изпълнение на разпоредбите на Закона за защита при бедствия, касаещи дейностите на държавните органи и общинската администрация по управлението при кризи, стихийни бедствия и аварии, в т. ч. за изпълнението на мерки по предотвратяване на последствията от тях.

В група „Защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии” и през 2025 г. най-голям дял заемат средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствия. В групата през 2025 г. разчетените средства със ЗДБРБ за 2025 г. са в размер на 257,3 млн. лв. (в т. ч. средствата от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия).

В хода на изпълнението на държавния бюджет, на основание чл. 109, ал. 3 и ал. 6 от Закона за публичните финанси и акт на Министерския съвет, по бюджетите на министерствата и ведомствата са осигурени допълнителни средства.

В рамките на предоставените през годината средства са реализирани и дейностите по осигуряването на готовността на централната администрация за работа във военно време.

Предоставените средства по дейността са разходвани основно за поддържане в готовност за използване на системата за управление; поддържане на денонощно дежурство за оповестяване и преминаване от мирно във военно положение; поддържане на индивидуалните и колективни средства за защита; подготовка на ръководния състав за работа във военно време.

Със ЗДБРБ за 2025 г. средствата по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5. 1. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия са в размер на 130 млн. лв., от които

30 на сто са предназначени за извършване на разходи с превантивна цел на основание чл.41, ал. 2 от Постановление № 28 на Министерския съвет от 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.

Възстановените към 31.12.2025 г. средства от общините в изпълнение на чл.41, ал. 5 от ПМС №28/2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.

са в размер на 1,5 млн. лв., а от министерствата в резерва са възстановени 0,04 млн. лева.

През 2025 г. с ПМС №184 от 25.09.2025 г., ПМС №214 от 22.10.2025 г., ПМС №339 от

22.12.2025 г и ПМС №341 от 23.12.2025 г. за сметка на резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия са одобрени допълнителни целеви разходи/трансфери общ размер 131,5 млн. лв., като по бюджетите на министерствата са предоставени допълнително 9,3 млн. лв., а по бюджетите на общините - 122,2 млн. лева.

За финансиране на превантивни дейности, за сметка на резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия са предоставени 39 млн. лв.; за разплащане на извършени непредвидени допълнителни разходи за аварийно-спасителни 120

работи и овладяване на бедствени положения - 2,2 млн. лв.; за неотложни възстановителни работи - 41,8 млн. лв.; за възстановителна помощ - 0,7 млн. лева.

Средствата са предоставени за разплащане на непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените сили и средства на единната спасителна система при гасене на пожари през юли и август 2025 г.; за разплащане на разходи за преодоляване на последствията от бедствия от състава на Сухопътните войски, участвали в оказване на помощ на населението на територията на Република България за периода от 1.07- 30.09.2025 г.; за авариен ремонт на водохващане "Робовица" на р. Рилица, общ. Рила;

за корекция на р. Бабяшка в урбанизираната територия на с. Горно Краище за укрепване на траен горски път "Караманица - Превала", с. Плетена, с. Сатовча, общ. Сатовча; за аварийно- възстановителни работи и реконструкция на улици " в с. Долна Градешница, област Благоевград; за строително монтажни работи за брегоукрепване в местн. "Ъгъла", кв.

Сарафово, гр. Бургас; за аварийно-възстановителни работи по ремонт на улици в гр. Царево и кв. "Василико"; за неотложни аварийно-възстановителни работи по нарушената инфраструктура на територията на общ. Царево; за аварийно-възстановителни работи по ремонт на улици в с. Лозенец; за аварийно-възстановителни работи по възстановяването проводимостта на дере в кв. "Акации", в регулационните граници на гр. Белослав, област Варна; за укрепване на пътно платно на общински път VTR 1285 /III-4005, ЖП гара Кесарево- Стражица-Благоево-Балканици-Кесарево в участъка на периодично-активно свлачище № VTR31.0247.01 в близост до с. Балканци; за предотвратяване на риска от наводнения чрез укрепване на бреговете, почистване и преоформяне на коритото на р. Скът в урабанизираната територия на гр. Бяла Слатина; за аварийно възстановяване на речен праг на р. Джебелска, кв. Прогрес, гр. Джебел в обсег - моста на път III-508 / гр. Кърджали - гр. Момчилград/ - Джебел-Рогозче-Фотиново"; за осигуряване на проводимостта на речното легло на "Кръгоярско дере" ляв приток на р. Златна Панега с обща дължина около 1050 м в границите на урбанизираната територия на гр. Луковит; за мерки по превенция на негативното влияние на наводненията по коритото на р. Яденица в границите на регулацията на с. Голямо Белово, област Пазарджик; за изграждане на масивна стоманобетонова стена по левия бряг на р.

Чепинска в района на Варварски минерални бани, с. Варвара; за възстановяване проводимостта на р. Писаровска на участъка от ОК 5 до ОК 231 и от ОК 234а до ОК 237а в регулацията на гр. Искър, обл. Плевен; за аварийно възстановяване на пропусквателната способност и възстановяване на нарушената цялост на корекцията на коритото на р. Ръчене в регулацията на с. Реселец; за почистване на коритото и двата бряга на р. Бели Лом, компрометирано от вредното въздействие на водите в участъка в регулацията на територията на с. Писанец и укрепване на откоси без продълбочаване дъното на р. Бели Лом; за корекция на р. Марица в границите на гр. Костенец, - І участък - подпорни стени от габиони - от км 0+000.00 до км 1+329,75; за подобряване на проводимостта на речното корито на р. Голяма река и р. Манастирска на територията на с. Устрем, обл.Хасково; за почистване и възстановяване проводимостта на речното легло на р. Тунджа, гр. Ямбол и др.

Предоставени са средства в размер на 2,0 млн. лв. за извършване на ремонт и възстановяване на сградата на Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа”, гр. Трявна, пострадала от пожар.

През 2025 г. в група „Защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии” на консолидирано ниво са отчетени разходи в размер на 211,1 млн. лв., от които разходите за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии са 25,5 млн. лв. От предоставените средства за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии, 7,3 млн. лв. са отчетени по бюджетите на министерствата и ведомствата.

Отчетените разходи по общинските бюджети за група „Защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии” са в размер на 183,5 млн. лв.

121

В група „Защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии” в делегираните от държавата дейности отчетените текущи разходи за 2025 г. са в размер на 70,3 млн. лв. или 128,3 % спрямо плана и 124,1 % спрямо отчета за 2024 г. Тук се отчитат разходите за отбранително-мобилизационни дейности, за доброволни формирования, както и тези за превантивна дейност и за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и аварии.

По отчетни данни за 2025 г. общините са до финансирали държавните дейности със собствени приходи в размер на 7,7 млн. лева.

В частта за местните дейности за текущи разходи са отчетени средства в размер на 8,0 млн. лв. при 8,9 млн. лв. разчетени по закон. Тук се отчитат разходите за осигуряване дейностите по плана за защита при бедствия и за неотложни и непредвидени разходи, свързани със защитата на населението при ликвидиране на последици от стихийни бедствия и производствени аварии.

Отчетените капиталови разходи по общинските бюджети за тази група са в размер на 89,7 млн. лв. (в т. ч. 18,3 млн. лв. са изразходвани за предотвратяване и за ликвидиране на последиците от бедствия и аварии).

Европейски средства - разходите в група „Защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии” са в размер на 0,5 млн. лв.

4.3 Образование Първостепенните разпоредители с бюджет, на които е възложено изпълнението на политики в областта на образованието, са Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Министерството на вътрешните работи; Министерство на отбраната, Министерство на външните работи, Министерство на финансите, Министерския съвет и общините.

Общата сума на изразходваните средства по функция „Образование” за 2025 г. е

10 095,5млн. лв., което представлява 4,4 % от БВП.

(млн. лв.) Със ЗДБРБ за 2025 г. са предвидени средства за функцията в размер на 10 236,6 млн.

лв. Изпълнението на разходите за функцията на консолидирано ниво е в размер на 10 095,5 млн. лв. (98,6 % спрямо разчетите за 2025 г.). За функция „Образование” през 2025 г. са отчетени 8 983,8 млн. лв. текущи разходи и 1 081,7 млн. лв. капиталови разходи.

Предоставените текущи трансфери за чужбина са в размер на 30,0 млн. лева.

През 2025 г. е запазен децентрализираният подход за финансиране на сектор „Образование“ при следване на единни принципи при разходването на средства, независимо от финансиращия орган. Със средствата, предвидени по централния бюджет и бюджета на Министерството на образованието и науката, е осигурено финансирането на основните приоритети и политики в тази област, независимо, че изплащането на средствата е извършено децентрализирано.

Образователните политики, провеждани от МОН в областта на предучилищното и училищното образование са насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска 122

ОТЧЕТ 2025 г. · КФП · ДБ · ДВУ · Общини · ДМП · Европ. ср-ва

III. ОБРАЗОВАНИЕ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина · 10 095,5 8 983,8 1 081,7 30,0 · 1 149,4 1 032,9 98,6 17,8 · 1 847,9 1 686,1 161,8 · 6 173,3 5 837,9 335,4 · 1,5 1,0 0,5 0,02 · 923,3 425,9 485,3 12,2

възраст, качествено и достъпно образование и обучение, мотивация за усвояване на ключови компетентности с акцент върху придобиването на аналитични умения и креативното мислене, насърчаване на иновациите, дигитализация и STEM обучение (научно-техническо образование, което се фокусира върху четири основни дисциплини - наука, технология, инженерство и математика), квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции. Приоритетно се изпълняват мерките, залегнали в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030). Осигуряването на равен достъп до предучилищно и училищно образование и намаляването на дела на отпадналите и преждевременно напусналите ученици, осигуряването на качествено образование за всички, следвайки принципа на учене през целия живот, са ключови фактори при създаването на благоприятни условия за личностна и професионална реализация.

Образователните политики се реализират чрез ефективно взаимодействие между институциите и съвместни усилия на педагогическите специалисти, родителите, семействата на децата и учениците и всички заинтересовани страни.

По държавния бюджет отчетените разходи във функция „Образование“ са в размер на 1 149,4 млн. лв. или 62,4 % спрямо утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. Останалата част от планираните разходи за образование е отчетена и през 2025 г. като предоставени трансфери по други бюджети, които не са част от държавния бюджет, но са включени в КФП.

Отчетените текущи разходи са в размер на 1 032,9 млн. лв., като от тях с най-голям относителен дял (79,8 %) са разходите за персонал. Отчетените капиталови разходи са в размер на 98,6 млн. лв. Предоставените текущи трансфери за чужбина са в размер на 17,8 млн. лв. Отчетените разходи през 2025 г. от МВР по тази функция са размер на 47,4 млн.

лева.

Отчетените разходи от ДВУ, в т. ч. Държавните висшите военни училища, за образование са в размер на 1 847,9 млн. лева.

Разходите по общинските бюджети за функцията са 6 173,3 млн. лв. или 110,2 % спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. Текущите разходи са в размер на 5 837,9 млн. лв., а капиталовите - 335,4 млн. лева.

За делегираните от държавата дейности извършените текущи разходи са в размер на 5 738,6 млн. лв. или с 359,6 млн. лв. повече от планираните. Превишението спрямо закона се дължи на финансирането по национални програми „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“, „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда”, „Без свободен час”, „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование”, „България – образователни маршрути“, „Заедно в изкуствата и в спорта“ и други национални програми за развитие на образованието. Училищата и детските градини получават допълнителни средства за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти, за работа с деца от уязвими групи, за стипендии на деца с изявени дарби, за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда на директорите на общинските институции, за транспорт на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, за закупуване на познавателни книжки, учебници, електронно четими учебници, учебни комплекти и учебни помагала, за изплащане на стипендии за постигнати образователни резултати, както и средства за издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и по специалности от професии, за които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда. През 2025 г. по бюджетите на общините са предоставени допълнително и средства в размер на 12,4 млн. лв. за компенсиране на извършените от родителите разходи за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места.

123

В делегираните от държавата дейности се отчитат разходите за персонала в училищата и детските градини, издръжката на децата в детските градини и на учениците в специални, неспециализирани, специализирани и професионални гимназии, центрове за специална образователна подкрепа и на общежитията, разходи за ресурсно подпомагане и създаване на условия за приобщаващо образование, средства за дейности за развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта на децата и учениците, както и други дейности по образованието.

По данни от отчета за 2025 г. общините са дофинансирали държавните дейности със собствени приходи общо в размер на 67,0 млн. лева.

За капиталови разходи в делегираните от държавата дейности са отчетени 249,9 млн. лв. или с 174,0 млн. лв. повече спрямо предвидените по закон. През 2025 г. по бюджетите на общините са предоставени допълнителни трансфери в размер на 74,3 млн. лв.

за финансово осигуряване на дейности по Програмите за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2025 г. и 2024-2027 г., както и Програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища за периода 2024 – 2027 г.

В местните дейности по функция „Образование” отчетените текущи разходи са в размер на 60,5 млн. лв., което е с 28,0 млн. лв. по-малко от разчетените по закон и с 5,3 млн.

лв. повече спрямо отчетените за 2024 г. Тук се включват разходите на столовете в училищата, разходите за персонал и текуща издръжка на центрове за подкрепа за личностно развитие и други дейности по образованието, финансирани от собствените приходи на общините.

Отчетените капиталови разходи за местни дейности са 57,4 млн. лв. или с 0,4 млн. лв.

по-малко от предвидените по закон.

Европейски средства – изразходваните средства във функция „Образование“ за

2025 г. са в размер на 923,3 млн. лв., основно по следните оперативни и др. програми:

Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – Основните цели на програмата са свързани с осигуряване на достъп до качествено образование и изграждане на научен, изследователски и иновационен потенциал в Република България. Дейностите по програмата са свързани и с продължаване на реформата във висшето образование, по-специално като се подобри съответствието между резултатите от него и нуждите на пазара на труда и като се засили сътрудничеството между институциите, ангажирани в сферата на образованието, научно-изследователските институти и предприятията. Усилията по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” са насочени към системна подкрепа на пазарно-ориентирани научноизследователски и развойни дейности, за да се подобри конкурентоспособността на българската научноизследователска система и на икономиката като цяло. В системата на висшето образование дейностите по програмата са свързани с: нуждите от преструктуриране на системата; потребностите, свързани със съдържанието на образователния продукт;

потребностите, свързани с доставчиците на образователната услуга; потребността от разширяване на обхвата на образователната услуга. Към 31.12.2025 г. договорените средства са 102,6 % от бюджета, платените средства са 99,4 % от заделения ресурс по програмата, а сертифицираните са 98,8 %. Програма „Образование“ 2021-2027 г. е с общ бюджет от над 1,9 млрд. лева, съфинансира се от Европейския социален фонд+ (ЕСФ+) и ще продължи Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ от предходния програмен период. Основната цел на Програмата е да подпомогне процеса на иновативното и интелигентно развитие на България като осигури качествено и приобщаващо образование за всички, насочено проактивно към променящите се тенденции на пазара на труда, с оглед повишаване качеството на уменията и формиране на високо образование, иновативни и активни личности, способни да се реализират успешно като професионалисти и граждани и така да допринасят за личното си благоденствие и развитие на обществото. Една от 124

основните разлики е, че дейностите за създаване на образователна инфраструктура в университетите (като строителство на центрове за върхови постижения и др.) вече са изведени в нова оперативна програма. Така Програма „Образование“ (ПО) ще финансира преди всичко „меки мерки“ (допълнителни обучения, занимания по интереси, квалификация на учителите и т. н.). Изразходваните средства по програмата (вкл. и за минали програмни периоди) за функция „Образование” за годината са в размер на 209,3 млн. лв. Договорените средства по програмата към 31.12.2025 г. са 57,7 % от бюджета на програмата, а изплатените средства са в размер на 194,7 млн. евро (20,2 %). Сертифицираните разходи към края на

2025 г. са в размер на 114 млн. евро или 11,8 % от бюджета.

По програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) разпределения ресурс е в размер на 2,138 млрд. лева. При разпределението на финансовия ресурс по Програмата, фокусът е към Приоритет 1 „Устойчиво развитие на българската научноизследователска и иновационна екосистема“ – 1,453 млрд. лева, като концентрацията на средствата е към трансфера на технологии и знания, и устойчивото развитие на националния капацитет за научни изследвания и иновации, а за Приоритет 2 „Цифрова трансформация на публичния сектор“ средствата са 635,6 млн. лева.

От старта на програмата до края на 2025 г. постигнатите резултати от изпълнението на ПНИИДИТ са както следва:

- Обявени са 14 процедури на обща стойност 664 992 581 лв., което е 31,09 % от общия ресурс по Програмата;

- Договорените средства по ПНИИДИТ представляват 41,0 % от бюджета на ПНИИДИТ;

- Реално изплатените средства по ПНИИДИТ през 2025 г. са в размер на 172,5 млн. лева, а от началото на програмата до края на отчетния период са изплатени 227,7 млн. лева, което е 10,7 % от бюджета;

- Сертифицираните разходи са в размер на 74,7 млн. лева или 3,4 % от бюджета.

Разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС - 172,3 млн. лв.

План за възстановяване и устойчивост на РБ – през 2025 г. във функция „Образование“ са изразходвани 477,3 млн. лв.

Европейски средства, отпуснати от ДФЗ-РА – 41,0 млн. лв., като това са средства основно за общините (в качеството им на бенефициенти).

4.4 Здравеопазване С консолидираната фискална програма за 2025 г. разчетените разходи за функция „Здравеопазване” (вкл. резерва за непредвидени и неотложни разходи) са 11 820,7 млн. лв., а изразходваните средства по функцията за годината са в размер на 11 475,8 млн. лв. или 97,1 % от годишния разчет. Отчетените средства за функция „Здравеопазване” представляват 5,1 % от БВП.

125

ОТЧЕТ 2025 г. · КФП · ДБ · НЗОК · Общини · Европ. ср- ва · ДМП

IV. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 11 475,8 11 032,6 443,2 0,01 · 1 672,4 1 560,1 112,4 · 8 999,1 8 994,5 4,5 · 542,7 451,2 91,5 · 261,3 26,5 234,8 0,01 · 0,3 0,3 0,01

За 2025 г. по бюджетите на министерствата и ведомствата разчетените средства по функция „Здравеопазване” са в размер на 1 439,5 млн. лв.

Разходите по държавния бюджет за функция “Здравеопазване” през 2025 г. са насочени към финансиране на следните приоритети:

 Основни системи на общественото здравеопазване – центрове за спешна медицинска помощ; регионални инспекции, центрове за трансфузионна хематология и др.

 Национални здравни програми по стратегически здравни приоритети и социално значими заболявания;

 Осигуряване на медикаменти, консумативи и биопродукти по централна доставка;

 Диагностично-консултативна и лечебна дейност в лечебните заведения, в системата на МЗ, МТС, МО, МВР и ММС.

Основните разходи за функция „Здравеопазване” по държавния бюджет се осъществяват чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.

Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие въз основа на договор за дейности, които са определени като държавна отговорност по критерии и ред, определени от министъра на здравеопазването, в съответствие с чл. 82 от Закона за здравето. Субсидиите за болнична помощ чрез бюджета на МЗ за 2025 г. по отчет са 318,9 млн. лева.

Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и през 2025 г. се осъществяват разходи по централни доставки за ваксини и тестове, за лекарствени продукти за пациенти със СПИН, туберкулоза и психически и поведенчески зависимости, като по отчет тези разходи са в размер на 96,5 млн. лева.

През 2025 г. чрез бюджета на Министерството на здравеопазването са финансирани общо 15 Национални програми, като отчетените разходи за тях са в размер на 13,1 млн. лева.

Просрочените задължения на лечебните заведения за болнична помощ (държавни и общински болници – търговски дружества) по данни на МЗ към 31.12.2025 г. възлизат на 43,2 млн. лв. От тях на:

• държавните и с преобладаващо държавно участие в капитала болници – 29,6 млн.

лв.;

• общинските болници –13,6 млн. лв.

Анализът на размера на задълженията към 31.12.2025 г. показва нарастване на размера на просрочените задължения в лечебните заведения за болнична помощ с държано и общинско участие спрямо отчетените към 31.12.2024 г. с 1,7 млн. лв. или увеличение с 4,1 %.

Разпределението на отчетените общи разходи за здравеопазване по министерства и ведомства за 2025 г. е следното:

• Министерство на здравеопазването - 1 179,7 млн. лв.

• Министерство на отбраната - 367,1 млн. лв.

• Министерство на вътрешните работи - 100,4 млн. лв.

• Министерство на транспорта и съобщенията - 25,1 млн. лв.

• Министерство на младежта и спорта - 0,2 млн. лв.

По общинските бюджети за функция “Здравеопазване” са отчетени разходи в размер на 542,7 млн. лв. или 128,1 % спрямо предвидените по разчетите към ЗДБРБ за 2025 г.

Отчетените текущи разходи за тази функция са в размер на 451,2 млн. лв., което е 110, 9 % спрямо разчетените със закона и 109,7 % спрямо отчетените за 2024 г.

За делегираните от държавата дейности предвидените средства по закон за текущи разходи са в размер на 372,4 млн. лв., а действително извършените са 379,2 млн. лв. или 101,8 % от планираните. Изпълнението е 108,9 % спрямо отчета за 2024 г. Тук се отчитат разходите за персонал в детските ясли и детските кухни, разходите за здравни кабинети в 126

детските градини и училища, здравни медиатори, общинските съвети по наркотични вещества и превантивно информационни центрове, пътни разходи на правоимащи болни и средствата за командироване на експертите от ТЕЛК от друга община.

За компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини през 2025 г. от централния бюджет са предоставени общо 17,3 млн.

лева.

По отчетни данни за 2025 г. общините са дофинансирали държавните дейности със собствени приходи общо в размер на 19,7 млн. лева.

За местни дейности отчетените текущи разходи са в размер на 52,9 млн. лв., което представлява 153,9 % спрямо закона.

Отчетените капиталови разходи по функцията са в размер на 91,5 млн. лв., от които 5,0 млн. лв. за държавни дейности, 85,8 млн. лв. за местни дейности, както и 0,7 млн. лв. за дофинансиране.

Общият размер на извършените разходи за функцията по бюджета на НЗОК е 8 999,1 млн. лв., като с най-голям относителен дял са здравноосигурителните плащания в размер на

8 876,9 млн. лева.

Европейски средства – изразходваните средства във функция „Здравеопазване“ за

2025 г. са в размер на 261,3 млн. лв., основно по следните оперативни и др. програми:

По Оперативна програма „Региони в растеж“ са изразходвани средства в размер 19,3 млн. лв. (в т. ч. 0,1 млн. лв. от програмен период 2021-2027 г.). По програмата са сертифицирани 95,8 % от разходите.

Програма за развитие на човешките ресурси – 5,9 млн. лева.

План за възстановяване и устойчивост на РБ – през 2025 г. във функция „Здравеопазване“ са изразходвани 234,3 млн. лева.

4.5 Социално осигуряване, подпомагане и грижи Отчетените разходите в тази функция за 2025 г. са в размер на 33 760,1 млн. лв. или 14,9 % от БВП. Тук са включени разходите за пенсии, социални помощи и обезщетения и разходите за издръжка на службите за социалното осигуряване. Изпълнението на разходите във функцията спрямо годишните разчети е 99,5 %.

(млн. лв.) Соц.

ОТЧЕТ 2025 г. КФП ДБ осигуряване ДВУ Общини ДМП Евр. ср-ва 127

V. СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ГРИЖИ А. ПЕНСИИ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Б. СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи В. ПРОГРАМИ, ДЕЙНОСТИ И СЛУЖБИ ПО СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ЗАЕТОСТТА Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина · 33 760,1 24 245,9 24 245,4 0,5 5 111,2 5 111,2 4 402,9 4 166,7 236,2 0,01 · 2 327,8 1 929,5 1 929,5 398,3 396,1 2,2 · 27 625,9 24 245,9 24 245,4 0,5 3 181,0 3 181,0 198,9 192,5 6,4 · 0,05 0,05 0,05 · 2 906,1 2 906,1 2 874,2 31,8 · 0,4 0,4 0,3 0,1 0,01 · 899,9 0,7 0,7 899,2 703,4 195,8 0,005

Група А: „Пенсии” В тази група се включват пенсиите, изплащани от бюджета на ДОО и пенсиите, изплащани от УПФ. Отчетените разходи в групата са в размер на 24 245,9 млн. лв., като изпълнението спрямо годишните разчети е 100,1 %.

 Пенсии по бюджета на държавното обществено осигуряване За изплащане на пенсиите по бюджета на ДОО през 2025 г. са разходвани 24 126,3 млн. лв., което е с 2 458,5 млн. лв. повече от предходната година. Увеличението на разходите се дължи на осъвременяването на пенсиите през 2024 г., както и извършено увеличение на всички пенсии от 1 юли 2025 г. с 8,6 %.

През 2025 г. на основание ПМС 21/02.04.2025 г. за изплащане на еднократна допълнителна сума към пенсиите за м. април 2025 г. беше предоставен допълнителен трансфер от централния бюджет на стойност 34,4 млн. лв.

На основание ПМС 263/26.11.2025 г. за изплащане на еднократна допълнителна сума към пенсиите за м. декември 2025 г. беше предоставен допълнителен трансфер от централния бюджет на стойност 64,3 млн. лв.

На основание ПМС № 46/08.05.2025 г. и ПМС № 230/05.11.2025 г. по бюджета на ДОО бяха предоставени допълнителни трансфери от централния бюджет на стойност 0,02 млн. лв.

за разплащане на извършените разходи по предоставените дейности и услуги на правоимащите лица по чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

 Пенсии по бюджета на Учителския пенсионен фонд Разходите за изплатени пенсии през 2025 г. от УПФ са в размер на 119,7 млн. лв.

Броят на лицата, получаващи срочна пенсия в намален размер от УПФ за м. декември е 1 712, със 144 пенсионери повече в сравнение със същия период на 2024 г. (9,2 % ръст);

Средният размер на срочната пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер, получавана от УПФ за 2024, е 1 132,67 лв., който е с 10,6 на сто по-висок от средния размер на срочната пенсия за 2024 г.;

Броят на лицата, получаващи добавка от УПФ за м. декември е 36 974, като има увеличение от 1 192 добавки (3,3 % ръст) спрямо предходната година;

Средният месечен размер на добавките от УПФ за 2024 е 208,20 лв., който е с 13,2 на сто по-висок от средния размер на добавките за 2024 г.;

Броят на лицата, получаващи срочна пенсия в пълен размер от УПФ за м. декември е

127 за 2025 г., което е с 25 по-малко в сравнение с 2024 г. (16,4 % намаление);

Средният размер на срочната пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер от УПФ за 2025 г. е 969,04 лв., който е с 12,2 на сто по-висок от средния размер на пенсията през 2024 г.

Група Б: „Социални помощи и обезщетения” Разходите в тази група включват помощите и плащанията към гражданите на основание Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания, Закона за българския жестов език, Закона за личната помощ, Закона за семейни помощи за деца, Закона за закрила на детето, Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, Закона за ветераните от войните, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Общата сума на отчетените разходите по тази група на консолидирано ниво възлиза на 5 111,2 млн. лв., което представлява изпълнение 81,2 % на годишните разчети.

Разходите по държавния бюджет са в размер на 1 929,5 млн. лв., отчетени както следва:

128

➢ По бюджета на МТСП за 2025 г. са изразходвани 1 915,7 млн. лв., които представляват:

 Изплатени помощи по Закона за семейни помощи за деца – 660,1 млн. лв.;

 Изплатени помощи по Закона за социално подпомагане – 371,3 млн. лв., в т. ч. целеви помощи за отопление по Наредба № РД 07-5 от 2008 г. – 215,1 млн. лв. и целева помощ за безработен член на семейството, получаващ месечна помощ по чл. 9, започнал работа - на основание 11а от ППЗСП Към 31.12.2025 г. са подпомогнати 6 014 лица, като изплатената сума е почти 2,0 млн. лв.;

 Изплатени помощи по Закона за хората с увреждания– 864,7 млн. лв., в т.ч.: 863,9 млн.

лв. разходи за месечна финансова подкрепа за хора с трайни увреждания и целеви помощи според вида на увреждането, както и 0,8 млн. лв. по Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност;

 Изплатена целева помощ за безвъзмездна преводаческа услуга по Закона за българския жестов език – 0,3 млн. лв.;

 Реализиране на програми и мерки по Закона за закрила на детето в размер на 12,6 млн.

лв. за месечни и еднократни помощи;

 Помощи за диагностика и лечение на социално слаби лица почти 6,0 млн. лв.;

 За лекарства по Закона за ветераните от войните и по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, за дентална помощ по Закона за ветераните от войните, както и за еднократна помощ при смърт на ветеран от войните по Закона за ветераните от войните – 0,7 млн. лв.;

 Извън отчетените в тази група разходи са предоставени трансфери в размер на

1 297,3 млн. лв. от Агенцията за социално подпомагане на общините, от които за предоставяне на услуги по механизма лична помощ – 1 258,6 млн. лв. и 38,7 млн. лв.

предоставени трансфери на общини за приемни семейства по Закона за закрила на детето;

➢ Отчетените разходи по бюджета на ММС са в размер на 11,0 млн. лв. - изплатени месечни премии на олимпийски медалисти, прекратили активната си състезателна дейност и на треньори, съгласно разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта.

Отчетените разходи за социални помощи и обезщетения по бюджета на ДОО са в размер на 2 958,0 млн. лв.

Спрямо 2024 г. изплатените обезщетения по КСО са нараснали с 202,9 млн. лв., или ръст от 7,4 %.

Изплатените за годината обезщетения при безработица са в размер на 574,3 млн. лева.

Изплатените обезщетения за бременност и раждане през 2025 г. са в размер на 728,9 млн. лв.

Изплатените обезщетения за отглеждане на малко дете са в размер на 307,5 млн. лв.

Изплатените обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина, и нетрудови злополуки са в размер на

1 302,6 млн. лв.

Група В: „Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта” Общият размер на усвоените средства на консолидирана база по тази група за 2025 г.

е 4 402,9 млн. лв., като основните системи, по които са извършени разходите, са държавния бюджет, бюджетите на общините, социалноосигурителните фондове и сметките за средства от ЕС.

Размерът на отчетените разходи по държавния бюджет е 398,3 млн. лв. От тях по бюджетите на министерствата и ведомствата са отчетени 387,1 млн. лв. и по централния бюджет 11,2 млн. лв. В тази група разходи са планирани по бюджета на МТСП средствата за 129

активните мерки на пазара на труда, с които се осигурява запазването и развитието на политиката по намаляване на безработицата, съхраняване и поддържане на работната сила.

От тази група разходи се финансира и дейността на агенциите второстепенни разпоредители към министъра на труда и социалната политика, които са ангажирани с изпълнението на социалната политика като: Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, ИА “Главна инспекция по труда“, Държавната агенция за закрила на детето и др., както и разходи за издръжка на дейността на Дома на ветераните на културата и изкуствата към Министерството на културата. Изразходваните средства за реализиране на активната политика по заетостта са в размер на 84,3 млн. лв., от които в тази група разходи са отчетени 47,3 млн. лв., а 37,0 млн. лв. представляват трансфери към министерства, ведомства и общини.

Отчетените разходи за програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта през 2025 г. по бюджета на ДОО са в размер на 198,9 млн. лв.

По бюджетите на общините с разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. в група „Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта” са предвидени средства в размер на 1 244,3 млн. лв. Изпълнението е 2 906,1 млн. лв. (от които 2 874,2 млн.

лв. са текущите разходи), което представлява 233,6 % спрямо плана. Разходите по групата са предназначени за обезпечаване дейностите по социалното подпомагане и заетостта.

В държавните дейности са отчетени текущи разходи в размер на 2 589,0 млн. лв. или имат увеличение с 1 537,4 млн. лв. (246,2 %) спрямо закона.

Най-голямо увеличение имат разходите за други възнаграждения и плащания за персонала (1 140,5 млн. лв.), което е във връзка с предоставените на общините трансфери от Агенцията за социално подпомагане за изплащане на възнагражденията на асистентите по Закона за личната помощ и от Агенцията по заетостта за изплащане на възнаграждения на работещите по програмите за временна заетост.

Останалият ръст на отчетените средства спрямо закона е във връзка с предоставени на общините средства от централния бюджет за изплащане от държавата на присъдена издръжка и за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.

Отчетените текущи разходи в държавните дейности са основно за персонал и издръжка на специализираните институции за предоставяне на социални услуги (домове за възрастни хора с увреждания, домове за стари хора и домове за деца), социални услуги предоставяни в общността (дневни центрове за лица с увреждания, центрове за социална рехабилитация и интеграция, за временно настаняване, за обществена подкрепа, за работа с деца на улицата, за настаняване от семеен тип и други, защитени, преходни и наблюдавани жилища, звена „Майка и бебе”, приюти) както и за социалната услуга „Асистентска подкрепа“.

През 2025 г. общините са дофинансирали със собствени приходи общо разходи в размер 8,0 млн. лева.

Отчетените текущи разходи за местни дейности са в размер на 278,7 млн. лв. или 166,5 % спрямо разчетените по закон. В местните дейности по тази група се отчитат разходите за домашен социален патронаж, трапезарии, клубове на пенсионера, инвалида, както и средства по решения на общинските съвети за обезщетения, помощи с цел подпомагане на определени категории от населението за улесняване на достъпа им до предоставяните публични услуги.

Отчетените общо за групата капиталови разходи са в размер на 31,8 млн. лв., от които 22,7 млн. лв. за държавни дейности, 7,5 млн. лв. за местни дейности и 1,6 млн. лв.

дофинансирани в държавните дейности с общински местни приходи.

Европейски средства – в група „Програми, дейности и служби по социалното 130

осигуряване, подпомагане и заетостта” изразходваните средства са 899,2 млн. лв., основно по следните програми:

Програма за развитие на човешките ресурси – 551,5 млн. лв., от които 57,4 млн. лв.

са от период 2014-2021 г. и 490,0 млн. лв. са по Програма за Развитие на човешките ресурси период 2021-2027 г. Основни цели на програмата в това функционално направление са целите в областта на трудовата заетост и борбата с бедността и социалното изключване.

Стратегията на оперативната програма е свързана с по-висока и по-качествена заетост и намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. Част от основните приоритети на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са свързани с борбата с безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда, най-вече младежите и продължително безработните, както и постигането на по-висока заетост сред по-възрастните хора. Това се налага и с оглед смекчаване и преодоляване на негативните последствия от икономическата криза върху цялостното развитие на пазара на труда в България. Стратегията на оперативната програма се основава и на идеята за изпреварващо предвиждане на потребностите на бизнеса и пазара на труда и осигуряването на съответстващи на тях умения.

Насърчаването на мобилността на работната сила – както географската, така и професионалната, също е част от стратегията на програмата за повишаване нивата на заетост и качеството на работните места, като мярка за повишаване гъвкавостта на българския пазар на труда. С изпълнение на мерките по програмата в това функционално направление се цели подобряване на съответствието между предлагането и търсенето на пазара на труда.

Стратегията на програмата се фокусира и върху мерки, имащи за цел подобряване работата на институциите с оглед по-доброто прогнозиране на потребностите и развитието на пазара на труда – в сътрудничество с всички заинтересовани страни. Друга важна цел на програмата е свързана с необходимостта от постигане на значителен, осезаем и устойчив напредък в посока намаляването на високия риск от бедност и социално изключване, на които са изложени българските граждани. Безспорният приоритет в това направление е подкрепата за политиките за активно включване, съчетаващи комплекс от интегрирани мерки за улесняване достъпа до заетост на хората, отдалечени от пазара на труда. Програмата подкрепя и политиките за децата и семейството. В тази област стратегията на програмата е изградена на допускането, че подобряването на детското благосъстояние е фундаментът на всяка дългосрочна стратегия за социално включване.

Приключването на програмен период 2014-2020 г. се характеризира с много турбулентни процеси във вътрешен и най-вече международен план. Всички тези предизвикателства неизменно дадоха своето отражение и върху изпълнението на ОПРЧР, но също така предоставиха възможност на Управляващия орган и всички въвлечени страни да демонстрират гъвкавост, адаптивност и креативност при преформулирането на приоритетите, поставянето на нови цели и препрограмиране на мерките.

По време на кризата от КОВИД-19 оперативната програма бе един от първите задействани инструменти, които оказаха подкрепа на населението в стеклата се изключително тежка ситуация. Също така ОПРЧР беше от първите ОП, която подпомогна десетки хилядите бежанци от Украйна.

Накрая, в рамките на процедурата „Подкрепа за уязвими домакинства – SAFE“ бяха подпомогнати финансово над 360 хиляди уязвими домакинства.

Изпълнението на мерките по програмата продължаваше до нейния край, като дори и през заключителната година бе реализиран сериозен напредък и още почти 30 хил. лица бяха включени в различни мерки по приоритетните оси.

Към края на програмния период размерът на програмираните средства достигна 2,77 млрд. лв., което е над 103 % от актуализирания бюджет на програмата. Броят на стартиралите процедури достигна 218, като бюджетът им надхвърли 3,07 млрд. лв., което е над 114 % от ресурса на програмата. Броят на подписаните договори беше 4403, с което общата им 131

стойност доближи 2,7 млрд. лв., като следва да се отбележи, че докрая се запази ниският дял на прекратени договори. Общият им брой възлезе на 358, предимно по грантови схеми по приоритетна ос 1.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 е с бюджет от 3 782,7 млн. лв.

и е насочена към развитие на работната сила, преодоляване на предизвикателствата пред пазара на труда и осигуряването на повече и по-добри възможности за социално включване на уязвимите групи, предоставяне на равни възможности за участие в икономическия и социалния живот на страната. Програмата съдържа пет приоритета:

Приоритет 1 – „Насърчаване на заетостта и развитието на умения“ Приоритет 2 – „Социално включване и равни възможности“ Приоритет 3 – „Насърчаване на младежката заетост“ Приоритет 4 – „Социални иновации“ Приоритет 5 – „Техническа помощ“.

Към 31.12.2025 г. по програмата са договорени средства в размер на 1 963,9 млн. лв., или

52 % от бюджета на програмата.

Финансирана от Европейския социален фонд+ (ЕСФ+), един от финансовите източници.

за обезпечаване реализацията на Европейският стълб за социални права, ПРЧР 2021 – 2027 е ориентирана към тематичния обхват на голяма част от основни принципа за подкрепа на правата на европейските граждани, свързани с достъпа до добре работещ пазар на труда и социално подпомагане. Принципите са групирани в 3 сфери: 1) Равни възможности и достъп до пазара на труда, 2) Справедливи условия на труд и 3) Социална защита и включване.

Принципите от сферата „Равни възможности и достъп до пазара на труда“ и от сфера „Справедливи условия на труд“ са свързани със заложените цели и политики в Приоритет 1 на ПРЧР „Насърчаване на заетостта и развитието на умения” и Приоритет 3 „Насърчаване на младежката заетост“. Общо средствата за инвестиции в областта на пазара на труда по тези два приоритета са с най-голям дял – общо 2 256,61 млн. лв. от общия бюджет на програмата или 59,66 %.

Немалка част от помощта по ПРЧР е насочена към намаляването на високия риск от бедност и социално изключване, на които са изложени българските граждани. Тя е съсредоточена в Приоритет 2 на ПРЧР „Социално включване и равни възможности“, която е с общ бюджет

1 369,5 млн. лв.

Изплатените средства по програмата към 31.12.2025 г. са в размер на 1 097,7 млн. лв. или

29 % от бюджета.

„Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица“ (ФЕПНЛ), период 2014-2020 – 10,7 млн. лв. - Дейностите на този фонд са насочени към най-тежките и социално най-разрушителни форми на бедността и недоимъка на храна, към бездомността и материалните лишения, засягащи децата, като същевременно се оказва подкрепа за съпътстващи мерки, насочени към социалната реинтеграция на най-нуждаещите се лица.

Основна цел на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица е намаляването на бедността с крайна цел премахване на най-тежките форми на бедност. С подкрепата на Фонда се подпомагат националните програми, които предоставят нефинансова помощ на най-нуждаещите се лица за облекчаване на хранителния недоимък и тежките материални лишения с цел подпомагане на социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица. Фондът също така оказва подкрепа на съпътстващи мерки, които допълват материалната подкрепа и допринасят за социалната реинтеграция на най-нуждаещите се лица. Общо платеното по ФЕПНЛ до 2025 г. е в размер на 161,8 млн. евро, което е почти

100 % от бюджета на Фонда. Сертифицираните разходи са 99,98 % от бюджета.

Програма за храни и/или основно материално подпомагане 2021-2027, съфинансирана от Европейски социален фонд плюс (ПХОМП, ЕСФ+) – за 2025 г. са отчетени 86,1 млн. лв. Общо платените средства средства до края на 2025 г. са в размер на 132

142,0 млн. евро или 58,6 % от бюджета на Програмата. Стратегическата цел на програмата е да добави принос към цялостната национална политика за смекчаване и намаляване на бедността и за преодоляване на социалното изключване. Тази цел се постига чрез осигуряване на подкрепа за преодоляване на основните идентифицирани лишения от храна и основни материали за осигуряване на нормални условия за живот на хора, които живеят в крайна бедност, изпитват тежки материални лишения и живеят в социална изолация. За да бъде предоставена подкрепа, правилно адресирана към най-нуждаещите се лица, ще се използват данните от Агенцията за социално подпомагане, чиито експерти на местно ниво са извършили оценка за всеки отделен случай по обективни критерии, определени в националното законодателство.

Разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ – в група „Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта” изразходваните средства са 244,1 млн. лева.

4.6 Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда Основната част от разходите във функцията са предназначени за поддържане и изграждане на техническата инфраструктура и предоставяне на публични услуги на населението, свързани с дейностите по опазване на чистотата, водоснабдяване и канализация, озеленяване и други дейности от обществен интерес.

Група А: „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство” Със ЗДБРБ за 2025 г. по група „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство” за министерствата и ведомствата са утвърдени средства в размер на 82,1 млн.

лв. Одобрените средства са за реализиране на следните приоритетни политики на правителството, изпълнявани чрез МРРБ:

 Развитие на регионите в страната и намаляване на различията, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси за подобряване качеството на жизнената среда и създаване на работни места;

 Подобряване на инфраструктурната свързаност на регионите – изграждане и модернизиране на пътната и ВиК инфраструктури;

 Подобряване на инвестиционния процес, чрез развитие на устройственото планиране, усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, 133

ОТЧЕТ 2025 г. · КФП · ДБ · Общини · ДМП · ЕВРОП. СР/ВА · ПУДООС

VІ. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, БЛАГОУСТРОЙСТВО, КОМУНАЛНО СТОПАНСТВО И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА А. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, БЛАГОУСТРОЙСТВО, КОМУНАЛНО СТОПАНСТВО Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Б. ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина · 3 767,3 2 164,2 656,2 1 502,7 5,3 1 603,1 1 288,7 313,1 1,3 · 163,7 64,9 49,3 15,6 98,7 89,5 9,2 · 2 821,5 1 593,7 574,0 1 019,7 1 227,8 1 127,0 100,8 · 3,0 0,8 0,1 0,7 0,1 2,2 1,7 0,5 · 760,7 504,8 32,8 466,8 5,3 255,9 63,5 191,7 0,8 · 18,4 18,4 7,0 11,4

стимулиране на публично-частното партньорство, подобряване качеството на превантивния и текущия контрол и прилагане на европейските стандарти.

Към 31.12.2025 г. в група „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство” по бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството са отчетени общо разходи в размер на – 64,9 млн. лв. С отчетените разходи по бюджета на МРРБ през 2025 г. са финансирани дейности по изграждането на приоритетни водоснабдителни обекти и управлението на ВиК инфраструктурата, дейности по създаване на условия за подобряване състоянието на съществуващия сграден фонд и проекти на техническата инфраструктура.

По бюджетите на общините разходите, отчетени в група „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство”, са в размер на 1 593,7 млн. лв. Отчетените текущи разходи за тази група са в размер на 574,0 млн. лв., което е 116,5 % спрямо разчетените със закона (492,6 млн. лв.) и 113,8 % спрямо отчетените през 2024 г. Увеличението им се дължи основно на разходите за издръжка, които нарастват с 53,9 млн. лв. и отчетените разходи за персонал (заплати, други възнаграждения за персонала и осигурителни вноски) с ръст от 13,2 млн. лв., главно в резултат от нарастването на минималната работна заплата за 2025 г.

Размерът на отчетените капиталови разходи за групата е 1 019,7 млн. лв., което е с 564,0 млн. лв. повече спрямо планираните и със 77,4 млн. лв. по-малко от отчетените през

2024 г., като най-голямо е увеличението на разходите за основен ремонт, съпоставено със закона - в размер на 206,2 млн. лв. Отчетеното голямо увеличение на капиталовите разходи над планираните се дължи на полученото от общините финансиране за изпълнение на одобрени проекти по Инвестиционната програма за общински проекти. В общия размер на отчетените капиталови разходи с най-голям относителен дял от 69,7 % или 711,0 млн. лв. са разходите за основен ремонт, следвани от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи – 27,3 % (278,8 млн. лв.). В групата се отчитат разходите, определени по решение на общинския съвет, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на уличната мрежа и осветлението, водоснабдяване, канализация, и други публични услуги, предоставяни на населението.

Европейски средства – през 2025 г. за група „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство” изразходваните средства са 504,8 млн. лв., от които:

Оперативна програма „Региони в растеж” – 21,9 млн. лв. (от тях 6,7 млн. лв. са по Програма за развитие на регионите 2021-2027 г.) за групата през 2025 г. Един от основните принципи на програмата е прилагането на балансиран и интегриран териториален подход.

Нуждата от този подход се обуславя от регионалните различия между българските и средното за регионите на ЕС ниво, както и от напредналия процес на моноцентрично развитие на София и големите градове, което в дългосрочен план ще доведе до сериозни дисбаланси между различните части на страната, неизползване на потенциала на територията и увеличена миграция към големите градски центрове и навън към други държави членки на ЕС. Преодоляването на регионалните дисбаланси изисква мобилизиране на сериозни институционални и организационни ресурси, насочени към оптимизирането на жилищната политика, градоустройствените планове и инфраструктурата. Сред основните задачи за демографското развитие на страната, които са подкрепени от Оперативна програма „Региони в растеж”, са: развитие на устойчиви, динамични и сплотени градски центрове, свързани помежду си и допринасящи за благосъстоянието на заобикалящите ги по-слабо урбанизирани територии; разработване на програма за решаване на проблема с „гетоизацията“ чрез създаване на градоустройствени планове в кварталите с концентрация на бедност, рехабилитация на тези квартали, осигуряване на техническа инфраструктура и др.; устойчиво подобряване на жилищните условия за ромите чрез гарантиране на 134

изпълнението на планове за действие и програми за подобряване на жилищните условия на ромите; подобряване на транспортната, търговската, социалната и други обслужващи инфраструктури.

Извършените разходи към 31.12.2025 г. са в размер на 3,033 млрд. лв. или 97,0 % от бюджета на ОП. Сертифицираните разходи възлизат на 2,99 млрд. лв. (96,0 % от бюджета).

Програма за околна среда – 14,2 млн. лв. (в т. ч. 1,3 млн. лв. от програмен период 2014-2020 г.) Европейски средства, отпуснати от ДФЗ-РА на общините (в качеството им на бенефициенти) – 186,6 млн. лв.

Разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС - 7,3 млн. лв.

Разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ – 262,6 млн. лева Група Б: „Опазване на околната среда” Със ЗДБРБ за 2025 г. за група „Опазване на околната среда” по държавния бюджет са утвърдени средства в размер на 112,5 млн. лв. и са отчетени разходи в размер на 98,7 млн. лв.

или 87,8 % изпълнение на закона. Одобрените средства са за реализиране на политиката на правителството в областта на опазването на околната среда в обществен интерес.

По бюджета на Министерство на околната среда и водите за 2025 г. в това функционално направление са усвоени средства в размер на 83,5 млн. лв., насочени към постигане на следните цели:

- Създаване на подходяща правна и стратегическа рамка, която отговаря на съвременните предизвикателства;

- Подпомагане на изграждането на екологична инфраструктура;

- Прилагане механизмите за превенция и контрол за намаляване на общия натиск от различните източници и дейности върху околната среда;

- Създаване на условия за опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, подобряване на управлението на отпадъците, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия;

- В рамките на дейностите по прилагане на политиката по управление на водите се осъществява оперативно управление на водите на национално ниво и международно сътрудничество във връзка с прилагане на европейското законодателство; През 2025 г.

балансираното управление на водите от язовирите осигури количества за всички отрасли, като при разрешаване на месечните количества, в зависимост от наличните обеми и прогнози, приоритетно са разрешавани води за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване на населението, а за всички други цели са приложени ограничения. В резултат на предприетите от МОСВ действия през годината разхода на вода от комплексните и значими язовири е намален с 27 % (2 млрд. куб. м.) спрямо 2024 г., с което е постигнато запазване на обем и осигуряване на ресурс за следващата година;

- Мониторинг на околната среда, анализ и оценка на състоянието на компонентите и факторите на околната среда за изготвяне и предоставяне на информация, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда;

- Осигуряване на достъп до актуална информация за състоянието на околната среда, в т. ч. ежедневно изготвяни и публикувани бюлетини за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната, които са реализирани като уеб-приложение, с което автоматично се предоставя информация от базата данни.; годишен бюлетин за качеството на атмосферния въздух за 2024 г., тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда, до 135

които е осигурен публичен достъп на интернет страницата на ИАОС. Изготвени са тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда, както и Годишен бюлетин за качеството на атмосферния въздух за 2024 г., до които е осигурен публичен достъп на интернет страницата на ИАОС. Изготвен е и е приет от Министерския съвет Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2023 г. и е публикуван на интернет страницата на ИАОС;

Към 31.12.2025 г. чрез бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в това функционално направление са утвърдени средства в размер на 3,9 млн. лв. и са усвоени средства в размер на 3,9 млн. лв.

През отчетния период са разплатени средства за следните по-значими обекти/задачи:

Обект „Изграждане на язовир Луда Яна и ПСПВ“.;

Ремонтно-възстановителни работи на брегоукрепителните съоръжения – плажна зона, гр. Варна" - Хармонизиране на инвестиционния проект с европейското законодателство (ЕВРОКОД).;

Създаване, внедряване и поддържане на единен публичен регистър по устройство на територията и информационна система за неговото обслужване ;

Автоматизиране на процесите по поддържане на електронните регистри по гражданска регистрация и на интеграцията им с други информационни системи“ – изграждане на ЦАИС „Гражданска регистрация“;

Към 31.12.2025 г. по бюджета на Министерство на икономиката и индустрията в това функционално направление са усвоени средства в размер на 11,2 млн. лв. за техническа ликвидация и консервация на обекти от миннодобивния отрасъл и за саниране на околната среда.

В това функционално направление от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) са предоставени трансфери в размер на 41,7 млн. лв.

Нетният размер, на предоставените трансфери за общини от ПУДООС е 32,3 млн. лв., в т. ч.

25,1 млн. лв. са използвани за финансиране на дейности по изграждането на малки водоснабдителни обекти или реконструиране на водопроводна мрежа или изграждане на нови водоизточници, реконструкция на довеждаща инфраструктура към съществуващата водопреносна система при констатиран недостиг на вода и/или липса на резервни водоизточници, с цел осигуряване на оптимално количество и качество на вода на населението, както и за канализационни мрежи и довеждащи колектори. Със средства от бюджета на ПУДООС са финансирани и проекти в областта на управлението на отпадъците за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъците и разширение на общински депа за битови отпадъци, закриване и рекултивация на общински депа за битови отпадъци.

Основните разходи по КФП в група „Опазване на околната среда” са извършени по бюджетите на общините, като за годината те възлизат на 1 227,8 млн. лв. Текущите разходи са в размер на 1 127,0 млн. лв., което е с 275,6 млн. лв. повече или 132,4 % спрямо планираните със закона за 2025 г. Увеличението на текущите разходи по отчет спрямо разчетените по закон се дължи основно на ръста на отчетените разходи за издръжка и персонал. Съпоставени спрямо отчета за 2024 г. текущите разходи за тази група бележат ръст от 118,5 млн. лв. или 111,7 %, формиран основно от увеличението на разходите за персонал с 48,1 млн. лв. и на разходите за издръжка с 62,6 млн. лв. Следва да се отчете, че влияние върху нарастването на средствата за заплати оказва повишението на минималната работна заплата от 01.01.2025 г. В структурата на текущите разходи се запазва високият относителен дял от 71,5 % на разходите за издръжка в общия размер на отчетените текущи разходи, който е свързан с финансирането на дейностите по поддържането на чистотата, озеленяването и благоустрояването, управление на дейностите по чистотата и отпадъците, и други, извършвани от фирми или от общински предприятия. Размерът на отчетените капиталови 136

разходи е 100,8 млн. лв., което е с 4,7 млн. лв. по-малко от планираните със закона и с 56,4 млн. лв. по-малко от отчетените през 2024 г. Намалението са дължи на по-ниския размер на усвояване на капиталови разходи в групата. С най-голям относителен дял са разходите за придобиване на дълготрайни материални активи – 80,9 % (81,5 млн. лв.), докато разходите за основен ремонт са със значително по-нисък относителен дял от 12 % и достигат едва 12,1 млн. лв., като са почти на нивото на планираните по закон за 2025 г. В групата се отчитат разходите, определени с решение на общинския съвет за дейностите по поддържане на чистота, озеленяване, пречистване на отпадъчни води, управление на отпадъците и други публични услуги с обществено значение.

Европейски средства – за група „Опазване на околната среда” изразходваните средства са 255,9 млн. лв., основно по програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС)-205,3 млн.

лв. и Оперативна програма „Околна среда” от програмен период 2014-2020 г. (33,7 млн.

лв.).

Основните цели на програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС) са свързани с насърчаване адаптирането към изменението на климата и предотвратяване риска от бедствия;

подкрепа на достъпа до вода и на устойчивото управление на водите; насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика; и подобряване защитата и опазването на природата, биологичното разнообразие и екологосъобразната инфраструктура и намаляване на всички форми на замърсяване.

Програмата допринася за изпълнението на тези цели, като инвестира в 5 (пет) направления в сферата на околната среда: Води, Отпадъци, Биологично разнообразие, Риск и изменение на климата и Въздух. През 2025 г. са направени допълнителни изменения в програмата, което е в резултат от извършен междинен преглед на изпълнението на програмата по смисъла на Регламент (ЕС) 2021/1060. Изменението ще допринесе за изпълнението в по-висока степен на екологичните цели, подкрепяни с финансиране от програмата. В сектор ВиК, в допълнение към изпълнението на мерки за ВиК инфраструктура в агломерации над 10 000 екв. ж., ще се финансират и инвестиции в агломерации между 5 000 и 10 000 екв. ж. с във връзка с постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води. В сектор „Отпадъци“ се включват допълнителни мерки за оптимизиране на процесите на управление на битовите отпадъци от общините във връзка с въвеждане на схемата „плащаш, колкото изхвърляш“. От 2026 г. таксата за събиране на отпадъци следва да се определя на база действителното количество отпадъци, генерирано от гражданите, което се очаква да стимулира разделното събиране на рециклируемите отпадъци и намаляване на смесените отпадъци. В сектор „Биоразнообразие“ се включват мерки за разработване на специфични цели за защитените зони от мрежата Натура 2000 и подкрепа за развитие и управление на екосистемните услуги и оценка на състоянието на елементите на зелената инфраструктура. Към допустимите мерки извън мрежата Натура 2000 се включва закупуването и доставката на моторни превозни средства за изпълнението на дейности по устройство и управление на дирекциите на национални паркове. Увеличава се подкрепата за общински зоологически градини като се включват като допустими образователни и консервационни дейности за изпълнение в тези обекти. Промените в приоритет „Риск и изменение на климата“ са свързани с допълване на мерките относно изпълнение на проучвания, анализи, цифрови модели, прогнози и оценки с възможност за финансиране и на други стратегически, програмни и планови документи. В приоритет „Въздух“ са направени изменени във връзка с необходимостта от транспониране на новата Директива 2024/2881 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа в българското законодателство.

Разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС - 16,1 млн. лева.

137

4.7 Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело Основната част от разходите по функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело” са в група В „Култура” и група Б „Физическа култура и спорт”. В това функционално направление разходите са извършени основно от министерствата и ведомствата, БНТ, БНР, БТА, БАН и общините.

Група А: „Почивни дейности” Основната цел на публичните разходи за група „Почивни дейности” е подобряване условията за отдих на работещите. Предвидените със ЗДБРБ за 2025 г. разходи по държавния бюджет за тази група са в размер на 21,4 млн. лв. По отчет разходите за почивни дейности по държавния бюджет са в размер на 36,0 млн. лв., в т. ч. 34,2 млн. лв. текущи разходи. Разходите са за осигуряване на материално техническата база на почивните станции към НС, МС, МФ, МО, МОСВ, МЗХ, МРРБ, БАН, БНТ, БНР и дейността на учебните и почивни бази на Прокуратурата, Върховния административен съд и Върховния касационен съд.

По общинските бюджети за дейностите в групата са усвоени 6,1 млн. лв., основно текущи разходи.

Група Б: „Физическа култура и спорт” 138

ОТЧЕТ 2025 г. · КФП · ДБ · ДВУ · БАН · БНР · БНТ · БТА · Общини · ДМП · ЕВРОП. СР/ВА

VII. КУЛТУРА, СПОРТ, ПОЧИВНИ ДЕЙНОСТИ И РЕЛИГИОЗНО ДЕЛО А. ПОЧИВНИ ДЕЙНОСТИ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Б. ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА И СПОРТ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина В. КУЛТУРА Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Г. РЕЛИГИОЗНО ДЕЛО Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи · 1 822,8 44,3 41,4 2,8 366,9 240,2 126,6 0,2 1 323,3 1 177,2 145,4 0,6 88,3 78,8 9,5 · 646,4 36,0 34,2 1,8 104,3 105,5 -1,3 418,8 409,0 9,7 0,08 87,3 78,4 8,9 · 0,004 0,004 0,003 0,001 · 9,1 0,7 0,7 0,01 8,4 8,1 0,3 · 68,4 0,2 0,1 0,014 68,2 65,8 2,4 · 102,0 1,0 1,0 0,002 101,0 91,9 9,1 0,005 · 16,5 16,5 16,4 0,2 · 867,7 6,1 5,4 0,7 233,1 133,2 99,9 627,5 559,2 68,3 1,0 0,4 0,6 · 1,3 1,3 1,04 0,04 0,23 · 111,3 0,3 0,04 0,3 29,6 1,4 28,0 0,2 81,4 25,8 55,3 0,3

Отчетените разходи за група „Физическа култура и спорт” по бюджетите на министерствата и ведомствата за 2025 г. са в размер на 104,3 млн. лв. Отчетените разходи са по бюджета на Министерството на младежта и спорта (ММС) и представляват 94,4 % от разходите по уточнен план (110,4 млн. лв.). По-ниската сума разходи по касов отчет 104,3 млн. лв. спрямо реално отчетените за периода разходи – 109,2 млн. лв. се дължи на отчетени разходи за изпълнението на Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2023 г., в общ размер на – 2,4 млн. лв., отнесени в намаление на § 52-06 – изграждане на инфраструктурни обекти и като предоставени трансфери. За периода са отчетени и възстановени средства за минал период от време общо в размер на 2,6 млн. лв., в т. ч. 2,2 млн. лв. предоставени по договори за финансиране на спортни дейности и 0,4 млн. лв. предоставени по сключени договори през 2020 г. за изграждане на физкултурни салони в училища в страната (ПМС № 32 от 2020 г.).

В процентно изражение реално отчетените разходи представляват 98,9 % от разходите по уточнен план и са с 15,1 млн. лв. повече спрямо отчетените разходи за 2024 г. Средствата по бюджета на ММС са усвоени за постигане на основните цели и приоритети по провежданите политики в областта на физическата култура и спорта:

• развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време – приоритетите на политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време са насочени към насърчаване на учащите към системно практикуване на физически упражнения и спорт;

осигуряване на възможности и предпоставки за физическа активност, спорт и спортно- туристическа дейност на населението от различни възрастови групи, с цел привличане към здравословен начин на живот, както и възможности за изява и постигане на лични спортни резултати.

• развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения като средство за повишаване престижа на нацията – приоритетите на политиката в областта на спорта за високи постижения са насочени към реализиране на програми за елитен спорт и осигурен ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво;

развитие на потенциала на младите талантливи спортисти, разработване и внедряване на нови методики за оптимизиране на методите за контрол и оценка на ефективността на тренировъчните въздействия, постигане на силен социален ефект чрез отразяване на постиженията на елитните спортисти и увеличена популярност на спорта сред подрастващите, издигане спортния престиж на нацията на световно равнище.

• реконструкция и модернизация на спортни обекти и съоръжения и привеждането им в съответствие с международните стандарти – политиката в тази област е насочена към изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм с цел привеждането им във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти. Спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм са основна предпоставка за развитие на системата за физическо възпитание и спорт.

За периода по бюджета на ММС са отчетени текущи разходи в размер на 105,5 млн.

лв. От отчетените текущи разходи с най-голям относителен дял са разходите за финансиране на спортни дейности 95,2% – предоставени субсидии на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане реализирането на дейности и проекти на спортни организации във връзка с развитието на физическото възпитание и спорта в страната. Средствата са изразходвани за реализиране на спортни дейности и проекти за развитие на спорта за учащи, спорта в свободното време и спорта за високи постижения.

➢ За развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време са изразходени 8,5 млн. лв. /при приспадане на възстановените средства 0,3 млн. лв./:

▪ финансиране на програми и проекти за спортни занимания за развитието на спорта за учащи – подпомагане организирането и провеждането на ученически игри за общообразователните и специалните училища, подпомагане на програми и проекти за 139

развитието на ученическия и студентския спорт, програма „Спортен час“ и програма „Спорт за деца в риск“ – 2,1 млн. лв.;

/Възстановени средства от спортни организации – 0,1 млн. лв./.

▪ финансиране на програми за развитието на спорта в свободното време – финансиране на проекти на спортни организации по програма „Спорт за децата в свободното време“, програми „Научи се да караш ски“, „Децата и спортния клуб“, “Тенисът – спорт за всички“ „Децата и бадминтона“, „Програма за развитие на детската лека атлетика в България“, „Спортът - начин на живот“, „Програма за развитие на спорта за хора с увреждания“ и „Програма за развитие на спорта за всички и спорта за учащи“ (многоспортови федерации), „Проект за масови спортно-туристически мероприятия“ и проект „Планета атлетика“ – 6,7 млн. лв.

/Възстановени средства от спортни организации – 0,2 млн. лв./.

➢ За развитие на спорта за високи постижения са изразходени 92,6 млн. лв. /при приспадане на възстановените средства - 1,2 млн. лв./:

▪ финансиране на дейности по програма „Олимпийска подготовка, развитие на елитния спорт и развитие на олимпийски резерв“, осигуряване на участието в Европейски младежки олимпийски фестивали по олимпийски спортове и национални олимпийски фестивали и участието на българската делегация на олимпийските и параолимпийските игри в Милано Кортина – 29,9 млн. лв.

▪ финансиране на дейности по Програма за развитие на спорта за високи постижения, финансиране на дейността на елитния спорт и за реализиране на други дейности в областта на спорта за високи постижения, финансово подпомагане на дейности по Програма за развитие на спорта в спортните клубове, подпомагане организирането и провеждането на световни и европейски първенства на територията на Република България, включени в международния спортен календар, осигурено финансиране за кадрово и научно-методическо осигуряване на спортните клубове – 63,9 млн. лв.

/Възстановени средства от спортни организации – 1,2 млн. лв./.

За периода са отчетени разходи в размер на 4,7 млн. лв. за награди на спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични игри и първенства за хора с увреждания за постигнатите от тях спортни резултати и класирания, награди на треньори.

За 2025 г. по бюджета на ММС в група „Физическа култура и спорт“ са отчетени капиталови разходи в размер на – 2,7 млн. лв., в т. ч. 2,8 млн. лв. възстановени средства и отчетени разходи за изпълнението на Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2023 г., отнесени в намаление на § 52-06 – изграждане на инфраструктурни обекти и като предоставени трансфери. За отчетния период голяма част от утвърдените и допълнително одобрени средства са предоставени чрез трансфери на общини и държавни висши училища въз основа на сключени договори за изпълнение на одобрени за финансиране от ММС проекти по национални програми.

С реализираните дейности са постигнати основните цели по провежданите от ММС политики в областта на спорта за високи постижения, издигане на спортния престиж на нацията, за развитието на спорта за учащи и спорта в свободното време, и за привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

По бюджетите на общините за група „Физическа култура и спорт” са усвоени средства в размер на 233,1 млн. лв., при планирани 103,5 млн. лв.

В групата – за делегираните от държавата дейности са отчетени текущи разходи в размер на 2,7 млн. лв. По отчетни данни за 2025 г. общините са дофинансирали държавните дейности със собствени приходи общо в размер на 0,3 млн. лева.

140

В местните дейности в групата са отчетени текущи разходи в размер на 130,2 млн.

лв. или с 69,3 млн. лв. повече спрямо закона, което се дължи предимно на отчетените в повече предоставени субсидии от общините на спортни клубове и организации, както и на изплатените в повече средства за персонал в резултат на повишението на минималната работна заплата от 933 лв. през 2024 г. на 1077 лв. от 01.01.2025 г. Спрямо отчетените за

2024 г., текущите разходи се увеличават с 22 млн. лв. Тук се включват разходите за издръжка на детски и специализирани спортни школи, спортни бази за спорт за всички.

Отчетените общо капиталови разходи по групата са в размер на 99,9 млн. лв., които са основно за местни дейности.

Европейски средства – в групата са изразходвани 29,6 млн. лв., от които 2,1 млн. лв.

са средствата, отпуснати от ДФЗ-РА за общините (в качеството им на бенефициенти), 7,1 млн. лв. са разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС и 20,4 млн. лв. са разходи по Плана за възстановяване и устойчивост.

Група В: „Култура” Разходите за 2025 г. за група „Култура” по КФП са 1 323,3 млн. лв., отчетени основно по следните бюджетни системи: държавен бюджет, бюджетите на общините и бюджетите на БНТ и БНР. Основните цели на публичните разходи в областта на културата са насочени към създаване условия за устойчиво развитие на българската култура и изкуство, опазване на културно-историческото наследство, популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентоспособността на културния продукт.

Общо предвидените със ЗДБРБ за 2025 г. разходи за група “Култура” по бюджетите на министерствата и ведомствата са в размер на 376,3 млн. лв. Отчетените разходи са 418,8 млн. лв., в т. ч. капиталови разходи – 9,7 млн. лева. Средствата са предназначени за финансиране на дейностите за култура на Министерство на културата в размер на 393,1 млн.

лв., на Държавна агенция „Архиви” към Министерски съвет - 13,7 млн. лв., на Министерство на външните работи - 0,7 млн. лв., Министерство на отбраната - 11 млн. лв. и Министерство на образованието и науката - 0,4 млн. лв.

Разходите по бюджета на Българската академия на науките по функция "Култура“ в размер на 8,4 млн. лв. са извършени за Института по експериментална морфология, патология и антропология с Националния природонаучен музей и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей.

Отчетените разходи на Българската национална телевизия в размер на 101,0 млн.

лв. са за подготовка, създаване и разпространение на национални, сателитната и регионални програми.

Отчетените разходи на Българското национално радио в размер на 68,2 млн. лв. са използвани за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, международна програма „Радио България“ и интернет радио.

Отчетените разходи на Българската телеграфна агенция в размер на 16,5 млн. лв.

са предназначени за финансиране на дейностите, които агенцията осъществява като национален независим информационен институт на Република България.

В група „Култура” по бюджетите на общините са отчетени разходи в размер на 627,5 млн. лв., от които текущи 559,2 млн. лв. и капиталови 68,3 млн. лв. Изпълнението на общо разходите в групата спрямо предвидените по закон е 138,9 %.

Отчетените текущи разходи за делегираните от държавата дейности за 2025 г. са в размер на 287,9 млн. лв., което е с 15,5 млн. лв. повече от закона. Нарастването на текущите разходи е основно в резултат на повишението на минималната работна заплата от 933 лв.

през 2024 г. на 1077 лв. от 01.01.2025 г., както и на предоставените допълнителни трансфери по бюджетите на общините за финансиране на проучвания и теренна консервация на археологически обекти, съгласно чл. 26, ал. 1 от Постановление № 28 от 16.04.2025 г. за 141

изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. в размер на 2,2 млн.

лв. С най-голям относителен дял са отчетените субсидии за читалищата в размер на 152,6 млн. лв. или 53% спрямо общия размер на текущите разходи за делегираните държавни дейности.

По отчетни данни за 2025 г. общините са дофинансирали държавните дейности със собствени приходи общо в размер на 29 млн. лева.

В местните дейности от група „Култура” са отчетени текущи разходи в размер на 242,4 млн. лв., или с около 97 млн. лв. повече спрямо разчетените по закон средства, което произтича главно от направените с 58,7 млн. лв. повече разходи за издръжка местните дейности по култура, които общините осъществяват с техни собствени приходи. В отчета за местни дейности се включват разходите за общински театри, филхармонии, оркестри и ансамбли, музеи, художествени галерии с местен характер, градски библиотеки, обредни домове и зали, зоопаркове и други дейности по културата.

Европейски средства - изразходваните средства в група „Култура“ са 81,4 млн. лв.

От тези разходи 2,3 млн. лв. са по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.

(и предходен период), 2,1 млн. лв. са по Програма за развитие на регионите 2021-2027 г., 3,3 млн. лв. са по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС, 7,8 млн. лв. са отпуснати от ДФЗ-РА за общините (в качеството им на бенефициенти) и 63,8 млн. лв. са разходи по Плана за възстановяване и устойчивост.

Група Г: „Религиозно дело” Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за вероизповеданията разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание към общия брой преброени лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт. Със ЗДБРБ за 2025 г. за група „Религиозно дело“ по КФП са предвидени 90,4 млн. лв., а са усвоени 88,3 млн. лв. (в т. ч. 78,8 млн. лв. са текущи разходи), от които 1,0 млн. лв. са разходите по общинските бюджети.

4.8 Икономически дейности и услуги Тази функция отразява ангажименти по извършване на структурните реформи и взаимоотношенията на бюджета с реалния сектор. Основен механизъм на тези взаимоотношения са програмите по финансиране и субсидиране на отделните подотрасли, както и издръжката на администрациите, ангажирани в този процес.

142

(млн. лв.) Група А: „Минно дело, горива и енергия” Със ЗДБРБ за 2025 г. в група „Минно дело, горива и енергия” по държавния бюджет са предвидени 404,7 млн. лв. Средствата са за реализиране на политиката на правителството, насочена към постигане на устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие.

За 2025 г. отчетените разходи по държавния бюджет в групата са в размер на 102,3 млн. лв., в т. ч. 45,2 млн. лв. капиталови разходи. В отчетените капиталови разходи са включени:

- 17,0 млн. лв. за индексиране на договор № IC-2016005 от 07.07.2016 г. сключен между Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и Германо-български консорциум „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци“ (за изграждане на Национално хранилище за погребване на РАО на площадка Радиана) свързано с инфлацията;

- 25,0 млн. лв. за изпълнение на дейности по сключени договори с бенефициери електроразпределителните дружества „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД са предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Модернизационния фонд.

143

ОТЧЕТ 2025 г. · КФП · ДБ · БАН · Общини · ДМП · ЕВРОП. СР/ВА · ФСЕС · ДПУСЯ

VIII. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ А. МИННО ДЕЛО, ГОРИВА И ЕНЕРГИЯ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Б. СЕЛСКО СТОПАНСТВО, ГОРСКО СТОПАНСТВО, ЛОВ И РИБОЛОВ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина В. ТРАНСПОРТ И СЪОБЩЕНИЯ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Г. ПРОМИШЛЕНОСТ И СТРОИТЕЛСТВО Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Д. ТУРИЗЪМ Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина Е. ДРУГИ ДЕЙНОСТИ ПО ИКОНОМИКАТА Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Пред. тек. и кап. тр/ри за чужбина · 12 662,9 2 670,4 2 504,4 166,0 2 591,0 1 467,6 1 123,4 6 522,6 3 045,1 3 477,5 12,0 11,5 0,3 64,2 53,0 9,9 1,35 802,8 371,6 413,5 17,7 · 4 856,1 102,3 57,0 45,2 874,5 865,1 9,4 3 743,5 2 361,7 1 381,8 6,8 6,8 0,03 34,5 32,0 2,50 94,4 80,2 8,3 5,9 · 2,7 2,7 2,6 0,08 · 1 369,8 0,01 0,01 34,7 33,4 1,3 1 061,8 660,0 401,8 25,2 20,3 3,8 1,1 248,1 215,4 32,4 0,2 · 1,7 0,6 0,6 0,2 0,1 0,2 0,9 0,9 0,01 · 3 986,6 135,8 15,3 120,5 1 681,8 569,1 1 112,7 1 717,2 23,4 1 693,8 5,0 4,7 0,3 4,5 0,6 3,6 0,2 442,4 59,2 371,6 11,6 · 2 431,7 2 431,7 2 431,5 0,2 · 14,4 14,4 13,3 1,1

С изразходваните през годината средства Министерството на енергетиката е реализирало политиката в областта на енергетиката, като усвояването на средствата е насочено към постигане на следните резултати:

- гарантиране на енергийната сигурност на страната, чрез проучване на нови райони за снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване, в т.ч. изграждане на междусистемни газови връзки на България със съседните страни и др.

- пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар;

- установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по-рационално използване на изкопаемите и възобновяеми източници /ВИ/,

- минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси;

- развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

- ограничаване на външната зависимост от енергиен внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергия от ВИ;

- насърчаване на местното устойчиво развитие чрез подкрепа на енергоспестяването;

- качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от енергия и енергийни ресурси, съобразено с изискванията за надеждност, безопасност и опазване на околната среда;

- дългосрочна енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и устойчивост на енергийния сектор;

- запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика, в т.ч. продължаване живота на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ и др.

- компенсация на високите цени на енергийните ресурси и горивата.

Отчетените разходи на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" са в размер на 2 431,7 млн. лв., които спрямо разчетените в КФП 2 024,1 млн. лв. са изпълнени на 120,1 %. Основната част от отчетените разходи са за компенсиране високите цени на енергията по одобрени от Министерския съвет програми, за покриване на разходите, извършени от енергийното предприятие в качеството му на обществен доставчик (на ел.

енергия), за предоставяне на премия на производителите по чл. 162а от ЗЕ и производител с обект на обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), включително за минали регулаторни периоди и за предоставяне на компенсации чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за електрическа енергия на битовите крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.

Европейски средства - изразходваните средства в група „Минно дело, горива и енергия” са в размер на 135,8 млн. лв. и са основно по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ.

Група Б: „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов” Със ЗДБРБ за 2025 г. за група „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов” по държавния бюджет са предвидени средства в размер на 1 109,5 млн. лв. От тези средства 844,4 млн. лв. са утвърдени по бюджетите на министерствата и ведомствата, като през годината са усвоени 874,5 млн. лв. Одобрените средства са изразходвани чрез бюджетите на 144

МЗХ и ДФ „Земеделие“. През 2025 г. по бюджета на МЗХ за тази група са отчетени 414,5 млн.

лева.

Приоритетните политики, изпълнявани от Министерството на земеделието и храните, чрез бюджета на министерството и на Държавен фонд „Земеделие“, са борбата със заразни и паразитни болести; събиране и унищожаване на високо рискови отпадъци; закупуване на ваксини и диагностикуми; покупка на противоградови ракети за борба с градушките; охрана и възпроизводство на горите; издръжка на горската и ловна стража с оглед опазване на горите и дивеча; опазване, възстановяване и подобряване на почвеното плодородие и екологичните функции на почвената покривка; развитието на лозаровинарския сектор в страната, съгласно изискванията на ЕС; опазване селекцията в животновъдството с оглед подобряване породата им; контрол на зърното и фуража; опазване и възпроизводство на рибата и аквакултурите, опазване и обогатяване на рибните ресурси в страната; изпитване, изследване и сертифициране на земеделската и горска техника; сортоизпитване, сертифициране и контрол на посевния и посадъчен материал; опазване на страната от проникването и разпространяването на вредители по растенията и растителните продукти; за субсидиране цената на водата за поливни нужди.

Средствата изразходвани през 2025 г. за реализиране на национални политики в сектора, чрез бюджета на Държавен фонд „Земеделие”, са в размер на 460,1 млн. лв., за развитие на селските райони, за селскостопански пазарни механизми, за директни плащания и мерки за специфично подпомагане, за държавни помощи, национални доплащания и САПАРД, за рибарство и аквакултури. Средствата, изразходвани за осъществяване на държавно подпомагане под формата на държавни помощи са в размер на 238,1 млн. лв., преходна национална помощ за тютюн е в размер на 70,7 млн. лв. и преходна национална помощ за животни е в размер на 44,9 млн. лв. Одобрените схеми за преходна национална помощ са предварително съгласувани с Европейската комисия (ЕК). Целта им е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави-членки и да повиши конкурентоспособността им. Схемите се определят от Министерството на земеделието и храните съобразно водената политика, след одобрена нотификация от ЕК. Подпомагането по схемите за преходна национална помощ се извършва според разпоредбите на Наредба 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, като право на подпомагане по схемата за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия.

Европейски средства - изразходваните средства в група „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов” са 1 681,8 млн. лв. (включително разходите за национално съфинансиране) основно по следните оперативни и др. програми:

Извършените разходи чрез Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие” за финансиране на мерки и програми, финансирани чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и Европейския фонд за гарантиране на земеделието са 1 404,6 млн. лв.

Разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС - 45,4 млн. лева.

Разходите по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ в групата са в размер на 231,7 млн. лв.

По общинските бюджети в групата са изразходвани 34,7 млн. лв. Тези разходи са основно текущи – 33,4 млн. лв. и са за местните дейности, от които – разходи за персонал са 53,7 % (18,2 млн. лв.) и разходи за издръжка – 44,0 % (14,9 млн. лв.).

Отчетените капиталови разходи са в размер на 1,3 млн. лв. и са с 0,6 млн. лв. повече от 145

разчетените със закона и с 0,5 млн. лв. повече от отчета за 2024 г. В групата се отчитат разходите, определени по решение на общинския съвет, свързани с охрана на земеделски имоти, горски площи, управление и регулиране на дейностите по горско стопанство, лов и риболов и други дейности по селско и горско стопанство.

Група В: „Транспорт и съобщения” Със ЗДБРБ за 2025 г. за група „Транспорт и съобщения” по държавния бюджет са предвидени 4 174,3 млн. лв. Одобрените средства са за реализиране на следните приоритетни политики:

 Развитие, поддържане, модернизация и изграждане на пътната и железопътната инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност;

 Организация и управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност;

 Развитие на съобщенията и информационните технологии.

Към 31.12.2025 г. отчетените разходи по бюджетите на министерствата и ведомствата в група „Транспорт и съобщения” са в размер на 3 743,5 млн. лв.

Чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са отчетени разходи в размер на 2 256,7 млн. лв.

Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията в група „Транспорт и съобщения” са усвоени средства в размер на 1 380,6 млн. лв. Стратегическите цели на транспортната политика през 2025г. са повишаване на ефективността и конкурентоспособността на транспортния сектор, подобряване на транспортната свързаност и достъпност (вътрешна и външна) и ограничаване на отрицателните ефекти от развитие на транспортния сектор. Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор са 3, които включват 9 стратегически приоритета:

• Повишаване на ефективността и конкурентоспособността на транспортния сектор o Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура o Подобряване на управлението на транспортната система o Развитие на интермодален транспорт o Подобряване на условията за прилагане на принципите на либерализация на транспортния пазар o Намаляване на потреблението на горива и повишаване на енергийната ефективност на транспорта

• Подобряване на транспортната свързаност и достъпност (вътрешна и външна) o Подобряване на свързаността на българската транспортна система с единното европейско транспортно пространство o Осигуряване на качествен и достъпен транспорт във всички райони на страната

• Ограничаване на отрицателните ефекти от развитие на транспортния сектор o Ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората o Повишаване на сигурността и безопасността на транспортната система.

Разходите за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия предоставени чрез бюджета на Министерство на транспорта и съобщенията са в общ размер на 694,2 млн. лв.

За „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД са предоставени средства в размер на 226,9 млн. лв. въз основа на сключен дългосрочен договор за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт на територията на Република България. Субсидията е предназначена за компенсиране на разликата между реализираните 146

приходи и направените разходи за осъществяване на превозната услуга. Субсидията се предоставя по утвърден месечен график.

На основание Договора между Република България и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и Закона за държавния бюджет на Република България за

2025 г. на Компанията са утвърдени 353,2 млн. лв. субсидия. Усвоената субсидия към

31.12.2025 г. е в размер на 353,2 млн. лв. и е насочена към дейностите по текущо поддържане, изплащане на възнаграждения и осигуровки на персонала и експлоатация на железопътната инфраструктура, които не се покриват от реализираните приходи от дейността.

1,8 млн. лв. за докомпенсиране извършването на услугата през 2023 г. (0,9 млн. лв.) и 2024 г.

лв. За подготовка по предоставяне на услугата от общ икономически интерес за обмяна на каса на банкноти и монети от левове в евро, чрез пощенски станции на територията на Република България от 1 януари 2026 г. са предоставени и отчетени 22,6 млн. лв. За комуникационни дейности, предвидени в Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, чрез мрежата от пощенските станции на територията на страната са отчетени 0,4 млн. лв.

На „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД са предоставени 9,5 млн. лв. за извършване на услуга от общ икономически интерес – полети за осигуряване на въздушен транспорт с вертолети за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата. В периода от 01 януари 2025 г. до 31 декември 2025 г. „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД е изпълнила 123 мисии за нуждите на спешната медицинска помощ по въздух: 28 първични - от мястото на инцидента до лечебно заведение с необходимото ниво на компетентност и 95 вторични - от типа hospital to hospital.

Чрез бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията през 2025 г. са усвоени средства в размер на 25,1 млн. лв. за изпълнение на секторната политика в областта на далекосъобщенията чрез финансиране на дейности, свързани с регулирането и контролирането на далекосъобщителния, радиочестотния спектър и услуги на информационното общество.

През 2025 г. чрез бюджета на Държавна комисия по сигурността на информацията в това функционално направление е финансирана дейността на Специалната куриерска служба, като разходите възлизат в размер на 11,5 млн. лв.

Чрез бюджета на Министерството на електронното управление през 2025 г. са усвоени средства в размер на 69,6 млн. лв. за финансово обезпечаване на дейностите в областта на електронното управление, електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, мрежовата и информационна сигурност, както и за поддържане на информационните системи и центрове.

Отчетените разходи по общинските бюджети за група „Транспорт и съобщения” са в размер на 1 061,8 млн. лв., от които 660,0 млн. лв. текущи и 401,8 млн. лв. капиталови разходи.

В местните дейности в групата са отчетени текущи разходи в размер на 419,4 млн.

147

лв., които са със 78,8 млн. лв. повече спрямо планираните по закон – основните ръстове са в издръжката и субсидиите за нефинансови предприятия. Съпоставени с отчета за 2024 г.

текущите разходи са с 59,3 млн. лв. повече. Увеличението се дължи на: отчетените за 2025 г.

разходи за субсидии за нефинансови предприятия с 21,6 млн. лв. в повече, разходи за персонал с 3,2 млн. лв. в повече, разходи за издръжка с 23,3 млн. лв. повече и разходи за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата с 13,3 млн. лв. повече.

Последните са по решения на общинските съвети на общините и няма хармоничност и закономерност при определяне на конкретния им размер за годината.

Отчетеният общ размер на разходите за тази група – 1 061,8 млн. лв. бележи увеличение с 45,9 млн. лв. спрямо отчета за 2024 г, дължащо се основно на увеличението на отчетените разходи за субсидии за нефинансови предприятия със 71,5 млн. лв., както и на отчетените разходи за издръжка с увеличение в размер на 23,1 млн. лв., както и разходи за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата с 13,3 млн. лв. Намаление с 63,2 млн. лв. бележат отчетените капиталови разходи спрямо отчетените за 2024 г.

Капиталовите разходи по отчет общо са в размер на 401,8 млн. лв. В сравнение с планираните по закон те са с 276,3 млн. лв. повече, което се дължи основно на увеличението на разходите за основен ремонт със 183,7 млн. лв. и на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи със 129,4 млн. лв. в резултат от изпълнение на проекти от Инвестиционната програма за общините, докато разходите за капиталови трансфери са с 37,1 млн. лв. по-малко от планираните. В тази група се отчитат разходите за поддържане, основен ремонт и изграждане на четвъртокласната пътна мрежа на общините и прилежащата към нея инфраструктура, както и придобиването от общините на транспортни средства за осъществяване на междуградски и вътрешноградски превози, организация и контрол по транспорта и други дейности.

Европейски средства – в група „Транспорт и съобщения” изразходваните средства през 2025 г. са в размер на 1 717,2 млн. лв., основно по следните оперативни и др. програми:

Програма “Транспортна свързаност“ 2021 - 2027 г. (ПТС) – 639,5 млн. лв.

Отчетени са средства за авгомагистрала Европа от км 15+500 до км 48+903 - Фаза 2.

Фаза 1 на проекта е изпълнена по ОПТТИ. С изменението на ПТС от м. май 2025 г. беше одобрено включването на Фаза 2 в ПТС. Подписан е договор за предоставяне на безвъзмездна помощ № ДПТС-11/24.10.2025 г., на стойност 78.7 млн. евро БФП.

АМ „Европа“, участък 2, от км 15+500 до км 32+447, с дължина 17 км е пуснат в експлоатация през месец декември 2021г. Последният участък от км 32+447,20 до км 48+903, с дължина 16,5 км беше завършен на 27.08.2025 г. с подписване на Констативен акт, обр.15 за установяване годността за приемане на строежа, а на 09.09.2025 г. се проведе Държавна приемателна комисия за въвеждане на обекта в експлоатация. Със завършването на последния участък, автомагистрала „Европа“ е завършена в цялост и е в експлоатация.

Подадено е и окончателно искане за плащане.

АПИ предложи включването на алтернативен проект в Приоритет 2 за „Обходен път на гр. Казанлък, свързващ пътища I-5 и I-6“. Индикативна стойност на проекта е около

41 млн. евро. с ДДС.

Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021 - 2027 г. - 72,7 млн. лв., с които допринася за изграждането на ефективна и устойчива екосистема на научните изследвания и иновациите, на електронното управление, базирано на данни и на националната киберсигурност, за справяне с кризисни и извънредни ситуации, както и за посрещане на обществените и глобални предизвикателства.

Разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на РБ – изразходваните средства през

2025 г. в група „Транспорт и съобщения“ са в размер на 896,0 млн. лв. Транспортната свързаност е една от приоритетните теми в Плана за възстановяване и устойчивост.

148

Интервенциите в транспортна свързаност са планирани така, че да допринасят за декарбонизацията на сектора, а реформаторските и инвестиционни намерения имат за цел и подобряването на бизнес средата. Усилията са насочени към намаляване на потреблението на горива и повишаване на енергийната ефективност на транспорта чрез насърчаване на използването на алтернативни горива, като са предвидени мерки за постигане на тази цел.

По-големите разходи са изплатени по следните инвестиции: К8.И1 Железопътен подвижен състав – в размер на 387,9 млн. лева за доставка на едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака. К8.И6 за изграждане на Линия 3 на метрото в София с обща дължина 3 км. и 3 гари – са платени средства в размер на 242,4 млн. лева и по инвестиция К8.И10 Метрополитен - Нов подвижен състав –изплатените средства са в размер на 11,7 млн.

лева, като част от средствата са предвидени за доставката на нови 8 метровлака.

Разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС – 17,8 млн. лева.

Европейски средства, отпуснати от ДФЗ-РА – 78,5 млн. лв., които са основно за общините (в качеството им на бенефициенти).

Група Г: „Промишленост и строителство” Ангажирано с изпълнението на държавната политика в областта на промишлеността и строителството през 2025 г. е Министерството на иновациите и растежа.

С разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. по група „Промишленост и строителство” са утвърдени средства в размер на 5,3 млн. лв. Одобрените средства са за реализиране на политиката на правителството, насочена към постигане на устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност на българската икономика. Част от средствата са осигурени за българското участие в Световното изложение ЕКСПО 2025 г. в Осака, региона Кансай, Япония с цел представяне потенциала на българската икономика, привличане на инвестиции и разширяване на международните връзки на страната като цяло. Участието на България в ЕКСПО 2025 допринася за реклама на българското производство, технологии, услуги и иновативни решения; намиране на възможности за реализацията на българските стоки на международни пазари; представяне предимствата на България като привлекателна дестинация за инвестиции и правене на бизнес и изграждане на позитивен имидж на страната.

Министерство на иновациите и растежа работи за изграждане на конкурентноспособна икономика, която да осигури растеж и развитие на регионите в България, насърчаване и ускоряване на иновациите и инвестициите в цялата страна и във всички сектори на икономиката. Важни аспекти на политиките на министерството са стимулиране на инвестиционната активност и ускорен ръст на износа, насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства, позициониране на българските компании на международните пазари, подкрепа за иновативни стартиращи компании и трансфер на технологии.

По бюджетите на министерствата и ведомствата в групата са отчетени разходи в размер на 6,8 млн. лева.

Европейски средства – в група „Промишленост и строителство” изразходваните средства са в размер на 5,0 млн. лв. и са по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г.

Група Д: „Туризъм” По група „Туризъм“ с разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. на консолидирано ниво са предвидени 80,9 млн. лв.

149

Със ЗДБРБ за 2025 г. по група „Туризъм” за министерствата и ведомствата са предвидени средства в размер на 23,6 млн. лв. и са извършени разходи в размер на 34,5 млн.

лв., насочени към постигане на следните резултати:

 Оптимизиране на модела за планиране и управление на туристическото развитие на България с оглед постигане на висок и устойчив икономически растеж;

 Прилагане на туристическото райониране, създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони и взаимодействие с организациите за управление на туристическите райони;

 Осъществяване на комуникационни кампании на основни целеви пазари с цел утвърждаване на позитивния имидж на България като дестинация и насърчаване на избора ѝ от целевите групи;

 Популяризиране на специализирани видове туризъм и организиране на експедиентски и журналистически турове, включително чрез промотиране на тематични туристически маршрути;

 Популяризиране на българския туристически продукт чрез участие с национални и информационни щандове на международни туристически изложения в България и в чужбина;

 Осъществяване на комуникационни кампании на основни целеви пазари с цел утвърждаване на позитивния имидж на България като дестинация и насърчаване на избора й от целевите групи;

 Акции по насърчаване на продажбите с големи чуждестранни туроператори, авиокомпании, сдружения и др. В изпълнение на цел „Позициониране на бранд „България“ на целеви и перспективни пазари“ от Програмата на правителството на Република България за периода 2025 – 2029 г. се провеждат акции по насърчаване на продажбите, участия в презентации, кампании, сътрудничество и организиране на експедиентски турове;

 Активна работа на място на националните туристически представителства на България на основни целеви пазари съвместно с държавни институции, мисии и посолства зад граница и неправителствени организации;

 Провеждане на чуждестранни посещения и срещи на държавно и правителствено равнище и подготвяне на позиции по въпросите на международното сътрудничество в областта на туризма;

 Подпомагане представянето на Република България в международни форуми от високо равнище и насърчаване на партньорствата с държавни, регионални и местни институции от дунавските страни;

 Участие в работата на международни туристически организации и смесени комисии, в т. ч. Световната организация по туризъм към ООН (СОТ), Европейската туристическа комисия (ЕТК), Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и др.;

 Координация на дейностите по отношение на договорно-правната база в областта на туризма на Република България, включително и споразумения на база публично- частно партньорство;

 Осъществява се държавната политика в областта на концесиите на морски плажове, организира и се осъществява дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са предоставени на концесия, както и контрол по изпълнение на сключените договори за предоставяне на концесии и отдаване под наем на морски плажове;

 Управлението на плажовете се утвърждава като последователна публична политика в интерес на гражданите и туристите и като фактор за повишаване 150

конкурентоспособността на туристическия продукт.

Отговорното министерство, което е ангажирано с изпълнението на държавната политика в областта на туризма през 2025 г. е Министерството на туризма.

За група „Туризъм” по общинските бюджети са отчетени разходи в размер на 25,2 млн. лв., представляващи основно текущи разходи. Изпълнението на общо разходите по отчет спрямо закона е с 13,0 млн. лв. повече. Съпоставени спрямо отчета за 2024 г. отчетените общо разходи са с 3,2 млн. лв. повече. Най-висок ръст отбелязват разходите за персонал с 1,5 млн. лв., разходите за издръжка – с около 0,3 млн. лв. капиталовите разходи – с 1,7 млн.

лв.

Капиталовите разходи по отчет са с изпълнение от 182,0 % спрямо отчетените за

2024 г., като увеличението се дължи основно на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (бележат ръст спрямо закона и отчета) и на разходите за основен ремонт (спрямо закона и отчета). Увеличението на капиталовите разходи при съпоставка с отчета за

2024 г. е показателен за нарастване на ролята на туризма, който придобива все по-важно значение за икономическото развитие на общините. В тази група се отчитат разходите за издръжка на туристическите бази, специализирани спортно-туристически школи, за развитието и популяризирането на туризма, изграждане на инфраструктура към туристически обекти, туристически бази, екопътеки и др.

Европейски средства – в група „Туризъм” изразходваните средства са в размер на 4,5 млн. лв., от които европейски средства, отпуснати от ДФЗ-РА за общините (в качеството им на бенефициенти) – 3,0 млн. лв. и Разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС – 1,4 млн. лева.

Група Е: „Други дейности по икономиката” Целта на публичните разходи в областта на другите дейности по икономиката е финансовото осигуряване на извършваната от министерствата и ведомствата издателска дейност, издръжката на обекти, предназначени за представителни и социални нужди - почивни бази, оздравителни комплекси и др., осъществяването на дейностите в областта на метрологията и техническия надзор, на приватизацията и следприватизационния контрол, на патентната дейност, на дейностите по акредитиране на лаборатории и органи, на дейности, свързани с политиката в областта на обществените поръчки и др.

Разчетените със ЗДБРБ за 2025 г. разходи в група „Други дейности по икономиката” по държавния бюджет са в размер на 1 039,4 млн. лв., от които за министерства и ведомства (вкл. НС) са утвърдени 81,1 млн. лв. Тези средства са за реализиране на една от политиките на правителството, свързана с устойчивото развитие и конкурентоспособност на българската икономика.

За отчетния период разходите за групата по държавния бюджет са в размер на 94,4 млн. лв., от които по централния бюджет 17,1 млн. лв. и по бюджетите на министерствата и ведомствата (вкл. НС) – 80,2 млн. лева. С най-голям дял са отчетените разходите по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията – 57,8 млн. лв.

През 2025 г. с изразходваните средства по бюджетите на министерства и ведомства в групата са финансирани следните дейности:

 издръжка на обекти, предназначени за представителни и социални нужди - почивни бази, оздравителни комплекси и др.;

 по Споразумение между правителството на Република България и Международна банка за възстановяване и развитие от 12.04.2019 г. за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България;

 други дейности (в т. ч. отпечатване на ценни книжа) към МФ, на вестник „Българска армия” към МО; педагогически издания към МОН и др.;

151

 подобряване на бизнес климата чрез ефективен контрол на регулативните режими (осъществяване на дейности в областта на метрологията и техническия надзор, в областта на акредитирането на лаборатории и органи, в областта на обществените поръчки и др.);

стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната; финансирани са дейности, свързани с подобряване на бизнес средата, условията за инвестиции, иновации, високите технологии и предприемаческата активност;

 осигуряване закрила на обектите на индустриалната собственост;

 организиране и осъществяване процеса на приватизация в случаите, предвидени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и на следприватизационния контрол по договорите за приватизация, ефективно упражняване правата на държавата като собственик на капитала на публичните предприятия, контрол върху изпълнението на поетите от купувачите по приватизационни сделки ангажименти и защита на държавния интерес, въвеждането на стандарти за добро корпоративно управление на публичните предприятия и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността на публичните предприятия и органите им за управление, предвидени в Закона за публичните предприятия.

Отговорните институции (в т. ч. министерства и ведомства), които са ангажирани с изпълнението на държавната политика в областта на други дейности по икономиката през

2025 г. са НС, МС, МФ, МОН, МИИ, бюджетни организации, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на икономиката и индустрията (Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Български институт по метрология, Агенцията за публичните предприятия и контрол, Патентно ведомство, Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”), Българска академия на науките, Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и други.

Разходите за група „Други дейности по икономиката”, отчетени по общинските бюджети, са в размер на 248,1 млн. лв. (основно в местните дейности). Отчетените разходи за 2025 г. са 144,6 % спрямо предвидените по закон и 123,5 % спрямо отчетените за 2024 г.

В делегираните от държавата дейности в тази група, в текущи разходи, са отчетени и средствата, предоставени на общините от одобрените допълнителни трансфери за 2025 г. по бюджетите на общините за покриване на част от транспортните разходи за доставка на хляб и основни хранителни продукти в планински и малки селища с население до 500 жители (без курортите) по реда на чл. 24 от ПМС № 28 от 2025 г.

Текущите разходи по отчет за местните дейности са в размер на 214,0 млн. лв., което е с 49,0 млн. лв. повече от разчетените със закона, а спрямо отчета за 2024 г. увеличението им е с 31,5 млн. лв. и се дължи предимно на увеличението на разходите за персонал и издръжка.

Отчетените общо капиталови разходи са в размер на 32,4 млн. лв., което е с 25,9 млн.

лв. повече от планираните по закон и с 15,4 млн. лв. повече от отчетените през 2024 година.

В тази група се отчитат разходите за изграждане и поддържане на общински пазари и тържища, помощни стопанства, приюти за безстопанствени животни и други разходи по решение на общинския съвет.

Във функция „Икономически дейности и услуги“, група „Други дейности по икономиката“ за ДП „УСЯ“ предвидените разходи за 2025 г. са в размер на 21,1 млн. лв.

Извършените разходи през годината от предприятието са в размер на 14,4 млн. лв в изпълнение на основната дейност по комплексното управление и стопанисване на приетите язовири.

Европейски средства – изразходваните средства в групата са в размер на 442,4 млн.

лв., основно по следните оперативни програми:

План за възстановяване и устойчивост на РБ – през 2025 г. в група „Други дейности по икономиката” са изразходвани 277,6 млн. лева.

152

Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията – 124,1 млн. лв.

Програмата предвижда продължаване на подкрепата за микро, малките и средни предприятия в страната. Първата процедура по нея ще е насочена именно към тях, като ще са възможни и партньорства с големи компании. Фирмите ще кандидатстват за грантово финансиране на обща стойност 127 млн. лв. за научни изследвания и внедряване на иновативни решения за производствата им. Следващите мерки по ПКИП бъдат насочени и към високотехнологични стартиращи компании, както и такива в различни етапи на развитието си. Ще се стимулират партньорства между МСП и големи дружества за разработване и внедряване на нови технологии. Следващите мерки по ПКИП бъдат насочени и към високотехнологични стартиращи компании, както и такива в различни етапи на развитието си. Ще се стимулират партньорства между МСП и големи дружества за разработване и внедряване на нови технологии.

Основните приоритети на Програмата са два – „Иновации и растеж“ и „Кръгова икономика“. Предвидени са средства за научни изследвания и развойна дейност във фирмите, увеличаване на експортния потенциал, създаване на нови или развитие на компании от по- високотехнологичните сектори на промишлеността, защита на патенти, индустриална собственост и др. Ще се стимулира дигитализацията, повишаването на киберсигурността, поверителността на данните в МСП и на уменията на персонала за работа с технологиите от Индустрия 4.0. Ще бъде подкрепена модернизацията на семейните предприятия и тези от творческите индустрии и занаятите.

Освен за по-голяма енергийната самостоятелност на фирмите, във втория приоритет

– „Кръгова икономика“, е заложено финансиране за по-ефективно използване на ресурсите, разработването на нови зелени поточни линии, повишаване на употребата на странични продукти и вторични суровини, подобряване на рециклирането, намаляване на опасните вещества, на отпадъците и др.

Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация – 24,3 млн. лева.

Оперативна програма „Региони в растеж” – изразходваните средства през 2025 г.

за група „Други дейности по икономиката” са в размер на 8,1 млн. лева.

Програма „Развитие на регионите” 2021-2027 г. – изразходваните средства по програмата през 2025 г. са в размер на 1,9 млн. лева.

Разходи по др. програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС – 3,5 млн. лева.

4.9 Разходи, некласифицирани в другите функции 153

ОТЧЕТ 2025 г. · КФП · ДБ · Соц. осигур яване · ДВУ · БАН · ССА · БНР · Общини · Европ. ср/ва

IХ. РАЗХОДИ, НЕКЛАСИФИЦИРАН И В ДРУГИТЕ ФУНКЦИИ Лихвени разходи · 1 441,7 1 441,7 · 1 386,5 1 386,5 · 2,7 2,7 · 0,2 0,2 · 0,003 0,003 · 0,01 0,01 · 0,0004 0,0004 · 52,3 52,3 · 0,02 0,02

В тази функция се отчитат лихвените плащания по вътрешния и външния дълг и други разходи за лихви. Предвидените разходи за лихви през 2025 г. на консолидирано ниво са в размер на 1 623,2 млн. лв. Отчетените лихвени плащания за годината са в размер на

1 441,7 млн. лв. или 88,8 % спрямо предвидените в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г.

5. Изпълнение на показателите в частта на финансирането по консолидираната фискална програма за 2025 г.

5.1. Външно финансиране Нетният размер на външното финансиране по КФП за 2025 г. възлиза на

14 346,1 млн. лв. при предвидено в ЗДБРБ за 2025 г. нетно външно финансиране в размер на

16 203,0 млн. лева.

Операции с ДЦК, емитирани на международните капиталови пазари (МКП) Постъпленията за 2025 г. от двата двойни транша облигации на МКП възлизат общо на 13 794,7 млн. лв. в т. ч. от:

✓ облигации, деноминирани в евро, емитирани на МКП на 7.05.2025 г. в размер на

7 693,9 млн. лв., като са емитирани облигации в общ размер на 4 000,0 млн. евро номинална стойност, разпределени в два транша: първият транш е със срочност 9 г., обем от 2 250 млн.

евро и лихвен купон от 3,5 %, а вторият транш е със срочност 13 г., обем от 1 750 млн. евро и лихвен купон в размер на 4,125 %.;

✓ облигации, деноминирани в евро, емитирани на МКП на 18.07.2025 г. в размер на

6 100,8 млн. лв., като са емитирани облигации в общ размер на 3 200,0 млн. евро номинална стойност, разпределени в два транша: първият транш е със срочност 10 г., обем от 2 000 млн.

евро и лихвен купон от 3, 375 %, а вторият транш е със срочност 20 г., обем от 1 200 млн.

евро и лихвен купон в размер на 4,125 %.

Усвоявания по външни заеми и държавни инвестиционни заеми (ДИЗ) Размерът на усвояванията по външни заеми и ДИЗ по КФП за 2025 г. е 858,2 млн. лв., от които 684,5 млн. лв. по централния бюджет и 173,7 млн. лв. по бюджетите на общините.

Постъпилите средства по централния бюджет са от усвояването на два държавни заема - 489,0 млн. лв. (250,0 млн. евро) по финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България–съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2021 –2027 (СПЗ)“ и 195,6 млн. лв. (100,0 млн. евро) по Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, Механизъм за съфинансиране на програми, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс през 2021-2027 г. програмен период.

От отчетените по бюджетите на общините усвоявания на външни заеми 160,0 млн. лв.

са по бюджета на Столична община по договори за финансиране на проекти, свързани с разширяването на Софийското метро и с транспортната свързаност и осигуряване на достъпна среда, а 13,7 млн. лв. са получени от община Бургас за финансиране на проект по изграждане на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести – Бургас.

По държавни заеми, ДИЗ, управлявани от министерства и ведомства и ДИЗ с краен бенефициент – търговско дружество за отчетния период няма усвоени средства.

Погашения по външни заеми През 2025 г. размерът на погашенията по външни заеми е 299,3 млн. лв. Извършените погашения са, както следва:

- по външни държавни заеми към международни финансови институции, в съответствие с договорените погасителни планове, към 31 декември 2025 г. са изплатени 154

погашения в размер на 184,6 млн. лв. (40,9 млн. лв. към Международната банка за възстановяване и развитие, 124,1 млн. лв. към Европейска инвестиционна банка и 19,6 млн.

лв. към Банка за развитие на Съвета на Европа);

- по ДИЗ, управлявани от министерства и ведомства, съгласно договорените амортизационни схеми, изплатените погашения към 31 декември 2025 г. са 63,3 млн. лв. или 100,0 % от разчетените средства за 2025 г.;

- по ДИЗ с краен бенефициент търговско дружество за отчетния период са отчетени погашения в размер на 8,1 млн. лв., при годишно разчетени 12,7 млн. лв. или 63,8 % от разчета за 2025 г.;

- през 2025 г. не са използвани средства, предвидени за покриване на риска от активиране на държавни гаранции;

- по бюджетите на общините изплатените главници по външни заеми са в размер на 43,4 млн. лв., като те са извършени от четири общини по сключени от тях през предходни години договори за заеми – Столична община – 37,7 млн. лв., Варна – 2,2 млн. лв., Пловдив

- 3,1 млн. лв. и Ловеч – 0,3 млн. лв. Най-голям размер на погашенията са отчетени от Столична община по заеми за финансиране на изграждането и удължаването на метрото, за финансиране на инженерната инфраструктура, за дейности по подобряване на качеството на въздуха, за изграждане на интегрална система за отпадъци, както и за рехабилитация на общински улици в гр. София.

Вземания от чужбина (+) През 2025 г. няма договорени плащания, свързани с уреждане на правителствени вземания на Република България и съответно няма осъществени такива плащания.

Наличности (нето) в левова равностойност по валутни сметки в чужбина Нетното изменение на наличностите в левова равностойност по валутни сметки в чужбина е увеличение на наличностите в размер на 7,5 млн. лева.

5.2. Вътрешно финансиране Нетният размер на вътрешното финансиране за годината е отрицателен като възлиза на 7 516,6 млн. лв. и включва заеми от банки и други лица в страната (нето), операции с държавни (общински) ценни книжа (нето), покупко-продажба на ДОбЦК, нетно изменение на депозитите, друго финансиране (в т.ч. нетния размер на финансовите операции по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата рибарска политика (ОРП), възмездно финансиране (нето) и придобиване на дялове, акции и съучастия (нето).

Заеми от банки и други лица в страната – нето Нетният размер на показателя за годината е 92,2 млн. лв., в т.ч. 92,7 млн. лв. отчетени по общинските бюджети и (-0,4) млн. лв. – отчетени по бюджетите на висшите учебни заведения. Показателят отразява основно получените краткосрочни и дългосрочни заеми по общинските бюджети от банки и други лица в страната, както и извършените погашения към тези кредитори. През 2024 г. нетният размер при общините е отрицателен (- 87,7 млн. лв.), тъй като получените заемни средства от банки и от други местни лица в страната (174,8 млн.

лв.) са по-малко от погашенията (-262,5 млн. лв.).

Общо получените заемни средства от страната са 311,1 млн. лв. За сравнение, през

2024 г. този размер е бил значително по-малък (174,8 млн. лв.), като нарастването през 2025 г. се дължи основно на получените повече заемни средства по договори с „ФЛАГ“ ЕАД 155

(почти двойно) и на средствата, получени от общините от ББР за разплащания на проекти по Инвестиционната програма за общински проекти.

Получените по бюджетите на общините през 2025 г. заеми от банки в страната са в размер на 189,7 млн. лв., а погашенията към същите са 113,1 млн. лв. или нетната сума е положителна в размер на 76,6 млн. лв. Средствата от заемите са използвани за финансиране на инвестиционни обекти (вкл. за финансиране на проекти по програми на ЕС), както и за финансиране на временен недостиг на средства по бюджетите на общините.

От други лица в страната общините са получили заеми в размер на 121,4 млн. лв., а направените погашения от бюджета са 105,3 млн. лв. Най-голяма част в тази група кредитори има „ФЛАГ“ ЕАД, като получените заеми от общините през 2025 г. от този фонд са 120,4 млн. лв., а погасените заеми към него – 88,8 млн. лв. Със заемите от фонда се финансира изпълнението на европейски проекти, като една част от тях са ползвани за финансиране на допустимите разходи, а другата част на заемите от ФЛАГ са свързани с финансиране на собственото участие на общините в проектите. Друг кредитор от тази група е Фонд „Енергийна ефективност“, с който общините сключват договори за заеми за финансиране на проекти за саниране на сгради, общинска собственост и въвеждане на мерки за енергийна ефективност. По тази бюджетна позиция са отчетени от общините и средства, получени от други кредитори по договори за заеми по финансов инструмент, управляван от „Фонд Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД.

Операции с държавни ценни книжа (нето) На консолидирана база отчетеното изпълнение на показателя е в размер на -43,5 млн. лв. Изпълнението е, както следва:

- по централния бюджет към 31 декември 2025 г. е реализирано отрицателно нетно вътрешно финансиране на държавния бюджет с ДЦК в размер на (- 39,1) млн. лв. Общият размер на постъпленията от емисии на ДЦК на вътрешния пазар възлиза на 3 287,9 млн. лв.

или са емитирани ДЦК на обща номинална стойност 3 300 млн. лв., разпределени в две нови емисии от месец януари, като същите са преотворени във февруари, март, април, юни, август, септември, октомври и ноември, както следва:

✓ 3-годишни ДЦК (емисията е пусната в обращение на 22.01.2025 г., деноминирана е в лева, с падеж 22.01.2028 г. и годишен лихвен купон от 2,75 %) с общ пласиран обем от 1,6 млрд. лв., в т.ч. през януари 300 млн. лв., през февруари 100 млн. лв., през март 100 млн. лв., през април 500 млн. лв., през август 300 млн. лв. и през октомври 300 млн. лв.

✓ 7-годишни ДЦК (емисията е пусната в обращение на 29.01.2025 г., деноминирана в лева, с падеж 29.01.2032 г. и годишен лихвен купон от 3,25 %) с общ пласиран обем от 1,7 млрд. лв., в т. ч. през януари 300 млн. лв., през февруари 100 млн. лв., през март 100 млн. лв., през април 300 млн. лв., през юни 300 млн. лв., през септември 300 млн. лв. и през ноември 300 млн. лв.

Отчетените погашения по ДЦК в края на декември 2025 г. са в размер на 3 327,1 млн.

лв. като през месец януари Министерството на финансите погаси емисия 5-годишни ДЦК от

2020 г. в обем от 600,0 млн. лв. номинална стойност, през месец март емисия 8-годишни ДЦК от 2017 г. в обем от 250 млн. лв., през април емисия 10-годишни ДЦК от 2015 г. в обем от

235 млн. лв., през май емисия 5-годишни ДЦК от 2021 г. в обем от 1 800 млн. лв., през юли емисия 10-годишни ДЦК от 2015 г. в обем от 50 млн. лв. и през септември емисия 15-годишни ДЦК от 2010 г., деноминирани в евро, в обем от 234,1 млн. евро (431 млн. лв.).

156

- по бюджетите на общините – нетната стойност на операциите с ценни книжа, отчетени по общинските бюджети за 2025 г., е отрицателна в размер на 4,4 млн. лв. За отчетния период няма емитиран нов общински дълг. Погашенията по емитирани през предходни периоди общински ценни книжа са отчетени от 5 общини.

Покупко-продажба на държавни и общински ценни книжа Нетният размер на средствата по консолидираната фискална програма за 2025 г., отчетени в резултат на покупко-продажбата на държавни и общински ценни книжа, е отрицателен в размер на 102,4 млн. лв. През 2025 г. получените погашения от Учителския пенсионен фонд от ДЦК са в размер на 35,1 млн. лв., а от фонд „ГВРС“ възлизат на 30,5 млн.

лв. През годината изразходваните средства за закупуване на ДЦК са в размер на 168,1 млн.

лв., в т. ч. 137,2 млн. лв. по бюджета на Учителския пенсионен фонд и 30,9 млн. лв. са по бюджета на фонд „ГВРС“.

За 2025 г. по общинските бюджети не са отчетени операции по покупко-продажбата на държавни и общински ценни книжа.

Възмездно финансиране (нето) Отчетеното нетно възмездното финансиране, вкл. предоставените заеми към крайни бенефициенти по ДИЗ (нето), за 2025 г. е отрицателно в размер на 7,6 млн. лв. и отразява предоставените и възстановени кредити и временна финансова помощ, възстановени средства и погашения по активирани гаранции, както и предоставените и възстановени заеми към крайни бенефициенти по държавни инвестиционни заеми.

Предоставените кредити - нето за 2025 г. са в размер на 4,1 млн. лв., от които 34,4 млн.

лв. са предоставени през годината кредити, а 38,5 млн. лв. – погашения по отпуснати заеми.

Към 31.12.2025 г. по линия на предоставените лихвени заеми по краткосрочните и инвестиционните схеми за подпомагане на селското стопанство, предоставени от Държавен фонд „Земеделие” пряко или чрез рефинансиране от търговски банки, с които фондът има сключени договори, са изплатени средства в размер на 1,8 млн. лв. Възстановените главници по предоставени заеми от ДФ „Земеделие“ за годината са 2,3 млн. лева.

През годината чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните беше предоставен заем на „Напоителни системи“ ЕАД в качеството му на бенефициент по Програма „Развитие на селските райони“ 2014-2020 за подкрепа на инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането и адаптирането на селското и горското стопанство в размер на 25,0 млн. лв. Възстановените средства по бюджета на МЗХ за 2025 г. са в размер на 35,0 млн. лв.

През 2025 г. отчетените по общинските бюджети предоставени кредити (нето) са в размер на (-7,6) млн. лева.

Нетното изпълнение на операциите по ДИЗ с краен бенефициент търговско дружество за 2025 г. е в размер на 8,3 млн. лв. и представлява възстановени от бенефициентите суми по предоставени ДИЗ на крайни бенефициенти.

Нетният размер на предоставената възмездна финансова помощ през 2025 г. е (-8,9) млн. лв. Предоставените средства са в размер на 113,5 млн. лв., в т. ч. 84,0 млн. лв. чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията - 44,0 млн. лв. за „Български пощи“ ЕАД, от които 25,0 млн. лв. за първоначално зареждане с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети в съответствие с чл. 23, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, 19 млн. лв. за финансиране на оперативни разходи с пазарен лихвен процент съгласно сключен договор между Министерството на транспорта и съобщенията и „Български пощи“ ЕАД и 40,0 млн. лв. предоставени от МТС на „БДЖ – Пътнически превзи“ ЕООД като безлихвена възмездна финансова помощ за финансиране на 157

оперативни разходи. Възстановената възмездна финансова помощ през 2025 г. е в размер на 99,4 млн. лв., от които 78,7 млн. лв. са постъпили по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията от НКЖИ в качеството й на бенефициент по Програма „Траспортна свързаност“ 2021-2027 за разплащания по проект „Модернизация на жп линия София-Драгоман-сръбска граница: жп участък Волуяк-Драгоман, фаза 2“ и проект „Модернизация на жп линия София-Пловдив: жп участък Елин Пелин-Костенец, фаза 2“ .

Отчетените от общините предоставени средства по възмездна финансова помощ за

2025 г. са (-23,5) млн. лв., а възстановените средства са 16,8 млн. лв. Нетният размер на отчетените предоставени кредити е отрицателен (-6,8 млн. лв.).

Възстановената възмездна финансова помощ по сметката за средства от ЕС на НФе в размер на 8,9 млн. лева.

Придобиване на дялове, акции и съучастия (нето) Нетният размер на средствата, изразходвани за придобиване на дялове, акции и съучастия през отчетната година е отрицателен в размер на 5 875,5 млн. лева.

През 2025 г. за уреждане на задължения по съществуващи дялови участия и увеличаване на дяловото участие на държавата са предоставени средства в следните основни направления:

- Дялови участия на Република България в Международния валутен фонд Във връзка с приключването на годишната преоценка на наличностите по сметките на Международния валутен фонд (МВФ) в национална валута при БНБ за 2025 г. по сметката на Министерство на финансите постъпи сумата от 163 936,53 лв.

- Дялово участие на Република България в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа През 2025 г. бе извършено плащането на третата вноска, в размер на 3 421 629,00 евро (6 692 124,65 лева) от дела на платимия капитал на Република България в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа.

- Дялово участие на Република България в увеличението на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие През 2025 г. бе извършено плащане на първа вноска, в размер на 6 372 000 евро (12 462 548,76 лв.) от дела на България в увеличението на уставния капитал на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Изразходваните средства за придобиване на дялове, акции и съучастия (нето) по бюджетите на министерствата и ведомствата през 2025 г. са в размер на 5 853,1 млн. лв., както следва:

1. „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД (орган, упражняващ правата на държавата/принципал - Министерство на отбраната)

- Нормативно основание: ПМС № 25/09.04.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 218/09.04.2025 г. (чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП и чл. 219, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 221, т. 2 във връзка с чл. 192, ал. 1 от ТЗ);

- Размер на увеличението на акционерното участие на държавата: 17 626 282 лв.;

- Цел: Изпълнение на необходимите дейности по привеждане на производствената база на „ТЕРЕМ-Ивайло“ ЕООД, гр. Велико Търново, в съответствие с изискванията на General Dynamics Land Systems – Канада (GDLS-C), разширяване на ИТ инфраструктурата на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД и изграждане на система за обмен на 158

конфиденциална некласифицирана информация в съответствие с изискванията на стандарт NIST 800-171, във връзка с изпълнение на Международен договор (LOA) BU-B-UCP „Придобиване на бойни машини Страйкър", ратифициран със закон (ДВ, бр. 102 от 2023 г.);

- Контролни механизми: Контролът по изпълнението на решението се изпълнява от министъра на отбраната.

2. „Сердика спортни имоти“ ЕАД (Министерството на младежта и спорта)

- Нормативно основание: ПМС № 147/01.08.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 521/01.08.2025г. (чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП и чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 във връзка с чл. 192, ал. 1 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 2 000 000 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Ремонт и реконструкция на права лекоатлетическа писта, както и на част от покривното пространство на Спортен комплекс „Къро“;

- Контролни механизми: Контролът при разходване на средствата е възложен на министъра на младежта и спорта.

3. „БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ“ ЕАД (Министерството на енергетиката)

- Нормативно основание: ПМС № 168/27.08.2025г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 576/27.08.2025г. (чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП и чл. 221, т. 2 във връзка с чл. 192, ал. 1 и чл. 219, ал. 2 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 1 500 000 000 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Финансиране на структуроопределящи проекти в сектор Енергетика, като ПАВЕЦ „Чаира“, „Батак“ и „Доспат“, АЕЦ „Козлодуй“ – 7 и

8 блок, водноелектрически централи, надграждане на газопреносната мрежа, реконструкция на електропреносната мрежа и др.;

- Контролни механизми: Контролът върху изпълнението на решението е възложен на министъра на енергетиката.

4. „Българска банка за развитие“ ЕАД (Министерство на финансите)

- Нормативно основание: ПМС № 167/27.08.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 575/27.08.2025 г. (чл. 6, ал. 1 от Закона за ББР и чл. 219, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 221, т.

2 във връзка с чл. 192, ал. 1 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 4 000 000 000 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Изпълнение на дейностите, предвидени в Стратегията на „Българска банка за развитие“ ЕАД за периода 2024 – 2026 г., одобрена с Решение № 389 на Министерския съвет от 2024 г.;

- Контролни механизми: Надзорният съвет на „Българска банка за развитие“ ЕАД осъществява контрол върху изпълнението и докладва на министъра на финансите всяко тримесечие.

5. „Магазин за хората“ ЕАД (Министерството на земеделието и храните)

- Нормативно основание: „§ 37 от ЗДБРБ за 2025 г.

- (1) Създава се търговско дружество – ЕАД със 100 на сто собственик на капитала Министерството на земеделието и храните.

- (2) Дружеството ще осъществява чрез вериги от магазини търговия с хранителни и други продукти от първа необходимост приоритетно от български производители с търговска надценка до 10 на сто.

- (3) Задължава Министерския съвет в срок от един месец да предприеме всички необходими действия за учредяване на дружеството и неговото функциониране.

159

- (4) Дружеството се учредява с капитал 10 млн. лв.“;

- ПМС № 150/06.08.2025г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 и 3 от ЗПФ); РзМС № 4/06.08.2025г. (чл.

61, чл. 62, ал. 1 и чл. 159 от ТЗ, чл. 13 и чл. 14, т. 2 от ЗПП и чл. 23, ал. 1 от ППЗПП;

- Размер на увеличението: 10 000 000 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Формиране на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала - „Магазин за хората“ ЕАД;

- Контролни механизми: - Изпълнението на разпореждането е възложено на министъра на земеделието и храните.

6. „София Тех Парк“ АД (Министерство на иновациите и растежа)

- Нормативно основание: РМС № 710/22.10.2025 г. (чл. 57а от ЗДС във връзка с чл. 13 и 15 от ЗПП, чл. 192, ал. 1, чл. 195 и чл. 221, т. 2 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 3 939 900 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Заплащане на експлоатационните разходи за 2025 г. на Суперкомпютър „Discoverer“ (PetaSC – Bulgaria) и за разходи по дейностите за надграждането му;

- Контролни механизми: Контролът върху изпълнението на РМС е възложен на министъра на иновациите и растежа.

7. „Иганово“ ЕАД (Министерство на икономиката и индустрията)

- Нормативно основание: ПМС № 223/29.10.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ и чл. 78 от ЗДБРБ за 2025 г.); РзМС № 5/29.10.2025г. (чл. 61, чл. 62, ал. 1, чл. 159 и сл. от ТЗ във връзка с чл. 57, ал. 2 от ЗДС, чл. 5, т. 3, чл. 9, ал. 1, чл. 13 и чл. 14, т. 2 от ЗПП и чл. 23, ал. 1 от ППЗПП, приет с ПМС № 85/2020 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2021 г. и бр. 11 от 2023 г.));

- Размер на увеличението: 50 000 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Образуване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала - „Иганово“ ЕАД, с капитал, разпределен в 50 000 поименни акции с номинал 1 лв., всяка от тях собственост на българската държава.

Инвестицията е за изграждане на завод за производство на енергетични материали и заряди и завод за производство на 155 мм. боеприпаси, с първоначален капитал в размер на 50 000 лева.;

- Контролни механизми: - (Изпълнението на разпореждането е възложено на министъра на икономиката и индустрията.)

8. Дружество: „Напоителни системи“ ЕАД (Министерството на земеделието и храните)

- Нормативно основание: ПМС № 267/ 27.11.2025г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 832/27.11.2025г. (чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП, чл. 192, ал. 1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т.

2 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 26 054 617 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: изпълнение на инженеринг: изготвяне на инвестиционен проект, изпълнение на СМР и осъществяване на авторски, както и строителен надзор във връзка с възстановяване на помпена станция “Пясъчник“;

- Контролни механизми: В РМС не са посочени контролни механизми.

9. Дружество: „София Тех Парк“ АД (Министерство на иновациите и растежа)

- Нормативно основание: ПМС № 247/19.11.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 802/19.11.2025 г. (чл. 57а от ЗДС във връзка с чл. 13 и 15 от ЗПП, чл. 192, ал. 1, чл. 195 и чл. 221, т. 2 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 1 138 100 лв.;

160

- Цел на увеличението на капитала: Заплащане на експлоатационните разходи за 2025 г. на Суперкомпютър Discoverer (PetaSC – Bulgaria);

- Контролни механизми: Контролът по изпълнение на решението е възложен на министъра на иновациите и растежа.

10. „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (Министерство на икономиката и индустрията)

- Нормативно основание: ПМС № 246/19.11.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 800/19.11.2025 г. (чл. 13 от ЗПП, чл. 192, ал. 1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 от ТЗ и чл.

23, ал. 1 от ППЗПП, приет с ПМС № 85/2020 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2021 г. и бр. 11 от 2023 г.));

- Размер на увеличението: 200 000 000 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Част от средствата в размер 20 000 000 лв. е предвидено да бъдат използвани за осъществяване на належаща реконструкция и поддръжка на притежавания от предприятието сграден фонд, а с остатъка от средствата в размер 180 000 000 лв. е предвидено финансово обезпечаване на дейности с цел финансиране на инвестиционни проекти в сектор „Отбрана и сигурност“ на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, които ще бъдат предоставени от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД под формата на капитал. Също така, с увеличението на капитала на ДКК ЕАД с 20 000 000 лева се цели да се осигури необходимия финансов ресурс за извършване на строително-ремонтни и други дейности, с цел привеждане на компрометирания сграден фонд в състояние, подходящо за постигане на по-голяма добавена стойност чрез реализиране на приходи за дружеството, под формата на отдаване под наем, което ще позволи пълноценното използване на имотите на дружеството;

- Контролни механизми: Контролът по изпълнението на решението е възложен на министъра на икономиката и индустрията.

11. „Иганово“ ЕАД (Министерство на икономиката и индустрията)

- Нормативно основание: ПМС № 242/12.11.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 779/12.11.2025 г. (чл. 13 от ЗПП, чл. 192, ал. 1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 от ТЗ и чл.

23, ал. 1 от ППЗПП, приет с ПМС № 85/2020 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2021 г. и бр. 11 от 2023 г.));

- Размер на увеличението: 718 000 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Инвестиции за успешен старт при изграждането на предвидените заводи, включително изграждането на задължителната за такъв мащаб съпътстваща инфраструктура, както и подсигуряване на първоначалния етап на изграждане на залегналите в концепцията заводи; навременното обезпечаване със съоръжения и материали, необходими за създаване на условия за изграждане и функциониране на предвидените мощности в краткосрочен и средносрочен план, с оглед намаляване на зависимостта от външни доставчици за критични елементи от отбранителната логистика, както и да се повиши готовността за осигуряване на националните нужди в кризи;

12. Дружество: „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (Министерство на икономиката и индустрията)

- Нормативно основание: ПМС № 342/23.12.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 914/23.12.2025 г. (чл. 13 от ЗПП, чл. 192, ал. 1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 от 161

Търговския закон и чл. 23, ал. 1 от ППЗПП, приет с ПМС № 85/2020 г. (обн., ДВ, бр.

40 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2021 г. и бр. 11 от 2023 г.));

- Размер на увеличението: 958 400 лв;

- Цел на увеличението на капитала: Осигуряване на целево финансиране на ВМЗ ЕАД, предназначено да обезпечи дяловото участие на ВМЗ ЕАД при учредяването на смесеното дружество с Rheinmetall AG за реализирането на проект за изграждане на завод за барут и боеприпаси;

- Контролни механизми: Контролът по изпълнение на решението е възложен на министъра на икономиката и индустрията.

13. Дружество: „Иганово“ ЕАД(Министерство на икономиката и индустрията)

- Нормативно основание: ПМС № 342/23.12.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 914/23.12.2025 г. (чл. 13 от ЗПП, чл. 192, ал. 1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 от ТЗ и чл.

23, ал. 1 от ППЗПП, приет с ПМС № 85/2020 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2021 г. и бр. 11 от 2023 г.));

- Размер на увеличението: 82 144 900 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Обезпечаване изпълнението на Споразумение за технологично сътрудничество (Technological Collaboration Agreement – TCA) под наименование „Заводи за производство на муниции и енергийни материали“ (AMMUNITION AND ENERGITIC MANIFACTURING FACILITIES) подписано между Rheinmetall Waffe Munition GmbH и „Иганово“ ЕАД, с което Rheinmetall Waffe Munition GmbH е поела задължението да предоставя определени технологии, патенти, know-how и инженерни решения, съгласно обхвата на споразумението, срещу което „Иганово“ ЕАД се е задължило да плати цена в размер на 82 144 900 лева. Сумата ще послужи за обезпечаване дяловото участие на ВМЗ ЕАД при учредяването на смесеното дружество с Rheinmetall AG за реализирането на проект за изграждане на завод за барут и боеприпаси;

- Контролни механизми: Контролът по изпълнението е възложен на от министъра на икономиката и индустрията.

14. „Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД (Министерство на здравеопазването)

- Нормативно основание: ПМС №324/16.12.2025г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ и чл. 78 от ЗДБРБ за 2025 г.); РМС № 893/16.12.2025г. (чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП, чл. 192, ал.

1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 2 933 400 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Изграждане на хибридна зала с мобилна хибридна рентгенова система тип „С-Рамо“ и интраоперативна навигационна система за отделението по съдова хирургия;

- Контролни механизми: Контролът по изпълнението е възложен на министъра на здравеопазването.

15. Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД (Министерство на здравеопазването)

- Нормативно основание: ПМС № 325/16.12.2025г. (основание чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 894/16.12.2025г. (чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП и чл. 192, ал. 1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 1 049 885 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Извършване на инженерингови и строително- монтажни дейности за повишаване сигурността на електрозахранването в „УМБАЛ 162

„Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД и въвеждането в експлоатация на електроенергийните съоръжения;

- Контролни механизми: Контролът по изпълнението е възложен на министъра на здравеопазването.

16. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов” ЕАД (Министерство на здравеопазването)

- Нормативно основание: ПМС № 331/16.12.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 897/16.12.2025г. (чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП и чл. 192, ал. 1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 2 608 882 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Вътрешно преустройство на спешно отделение – кота 0 и кота 3,20 на част от съществуваща сграда на спешно приемно-консултативно отделение към УМБАЛСП Пирогов;

- Контролни механизми: Контролът по изпълнението е възложен на министъра на здравеопазването.

17. Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД (Министерство на здравеопазването)

- Нормативно основание: ПМС № 330/16.12.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 896/16.12.2025 г. (чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП и чл. 192, ал. 1, чл. 219, ал. 2 и чл. 221, т. 2 от ТЗ);

- Размер на увеличението: 815 400 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Закупуване и въвеждане в експлоатация на 2 броя медицински парови стерилизатора (автоклави);

- Контролни механизми: Контролът по изпълнението е възложен на министъра на здравеопазването.

18. Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД (Министерство на транспорта и съобщенията)

- Нормативно основание: ПМС № 344/29.12.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ) РМС № 915/29.12.2025 г. (чл. 147, ал. 2 и чл. 148, ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП);

- Размер на увеличението: 430 280 лв.

- Цел на увеличението на капитала: Извършване на ремонтни дейности на покривната конструкция и за закупуване на медицинска апаратура за отделение „Ушно-носно- гърлени болести“ и за отделение „Гастроентерология“;

- Контролни механизми: Контролът по разходване на средствата е възложен на министъра на транспорта и съобщенията.

19. „Транспортен диагностично-консултативен център“ ЕООД (Министерство на транспорта и съобщенията)

- Нормативно основание: ПМС № 346/29.12.2025 г. (чл. 109, ал. 4, т. 1 от ЗПФ); РМС № 916/29.12.2025 г. (чл. 147, ал. 2 и чл. 148, ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП);

- Размер на увеличението: 430 280 лв.;

- Цел на увеличението на капитала: Извършване на ремонтни дейности на помещенията в сградата на дружеството и за закупуване и монтаж на асансьор;

163

Изразходваните средства за придобиване на дялове, акции и съучастия по общинските бюджети (нето) през 2025 г. са в размер на (- 3,6) млн. лева.

Финансови операции по прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС Нетните операции по прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС към

31.12.2025 г. са в размер на (-102,1) млн. лв., в т.ч. плащания за сметка на ЕС в размер на

1 859,9 млн. лв. и възстановени средства от ЕС в размер на 1 757,8 млн. лева.

Финансовото подпомагане на селското стопанство със средства от ЕС се осъществява в следните направления: директни плащания и пазарна подкрепа.

Схемите за директни плащания са основната форма за субсидиране на аграрното производство със средства от ЕС, като у нас се прилага схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Средствата за тези схеми се предоставят от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). През 2025 г. изплатените средства възлизат на 1 595,5 млн. лв. или 98,1 % изпълнение спрямо планираните разчети. Сумата на възстановените от ЕС средства за 2025 г.

е 1 575,8 млн. лева.

През 2025 г. средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), които бяха насочени към директните плащания, са в размер на 200,9 млн.

лв., а размерът на възстановените от ЕС средства е 126,3 млн. лева.

Предвидените средства за пазарна подкрепа включват средства, които биха се получавали при интервенция в сектори като зърнени култури, месо, мляко, плодове и зеленчуци; експортни субсидии в повечето сектори; помощи за повишаване консумацията на някои продукти и подкрепа на организации на производители на плодове и зеленчуци. В тези сектори средствата за пазарна подкрепа се отпускат в зависимост от пазарната ситуация и след решение от страна на Европейската комисия. Размерът на усвоените средства в края на годината е 43,3 млн. лв., при възстановени от ЕС – 37,2 млн. лева.

През 2025 г. са усвоени 20,3 млн. лв. за преструктуриране, при възстановени от ЕС 18,5 млн. лева.

5.3. Приватизация Общият размер на постъпленията от приватизация за 2025 г. на консолидирана база възлиза на 0,7 млн. лв., в т. ч. 0,6 млн. лв. постъпили средства по общинските бюджети.

6. Средства, акумулирани по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система Общият паричен ресурс към 31.12.2025 г. по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е в размер на 4 412,0 млн. лв., съхраняван в Българска народна банка.

Общата наличност от 4 412,0 млн. лв. включва:

• наличност на 01.01.2025 г. – 4 169,4 млн. лв.

• трансфери от/за централния бюджет, в нетен размер на 157,0 млн. лв., от тях:

✓ Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – 127,2 млн. лв., включващи:

0,1 млн. лв. – парични постъпления от приватизация, отчетени по държавния бюджет за 2024 г. (чл. 11, ал.1, т. 1 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система);

126,0 млн. лв. - приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2024 г. (чл.

11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система);

1,1 млн. лв. - приходи от други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет - средства от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с 164

приватизационния процес, и присъдени юрисконсултски възнаграждения по реда на чл. 8, ал.

8, т. 2 и ал. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система).

✓ Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1, ал. 4 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – увеличение от 168,8 млн. лв.

✓ Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 15 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – намаление от 139,0 млн. лв.

• приходи от лихви – 85,6 млн. лв.

Отчетът за касовото изпълнение на фонда за периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. е представен в следната таблица:

165 (хил. лв.)

№ · · · · Показатели · Сума

(отчет)

I. · ПРИХОДИ, · ПОМОЩИ · И · ДАРЕНИЯ · 85 584,8

II. · РАЗХОДИ · · · · 0,0

III. · БЮДЖЕТНИ · · ВЗАИМООТНОШЕНИЯ · (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 157 021,7

1. · Бюджетно · · взаимоотношение · с централния бюджет (+/-) · 157 021,7

1.1. · По чл.11, · ал.1 от · Закона за · Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, от тях: · 127 167,6

- парични · постъпления · от · приватизация, отчетени по държавния бюджет за 2024 г. (чл. 11, ал. 1, т. 1 от закона) · 50,6

- приходи · от · концесии, · отчетени по държавния бюджет за 2024 г. (чл. 11, ал. 1, т. 3 от закона) · 126 026,3

- приходи · от други · източници, · определени със закон или с акт на Министерския съвет - средства от глоби, имуществени санкции и

неустойки, · свързани · с · приватизационния процес по реда на чл. 8, ал. 8, т. 2 и ал. 9 от Закона за приватизация и · 1 090,7

следприватизационен · · контрол (чл. 11, ал. 1, т. 4 от закона)

1.2. · По чл. 129, · ал. 12 · от КСО и · чл. 1, ал. 4 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система · 168 784,6

1.3. · По чл. 129, · ал. 15 · от КСО и · чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система · -138 930,5

ІV. · БЮДЖЕТНО · САЛДО · (I+II+III) · · 242 606,5

V. · ОПЕРАЦИИ · В · ЧАСТТА НА · ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -242 606,5

в т. ч.

1. · Депозити · и средства · по · сметки - нето (+/-) · -242 606,5

1.1. · Наличност · в началото · на · годината в БНБ (+) · 4 169 392,1

1.2. · Наличност · в края · на годината · в БНБ (-) · -4 411 998,7

IV. ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ, БЮДЖЕТИ НА ОБЩИНИТЕ, НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ И БЮДЖЕТИ ПО ЧЛ. 13, АЛ. 3 и АЛ.

4 ОТ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

1. Държавен бюджет ✓ Основни параметри на изпълнението на държавния бюджет за 2025 г.

Изпълнението на основните показатели на държавния бюджет на база на отчета за касовото изпълнение към 31.12.2025 г., съпоставено с предходната година и програмата, е както следва:

Изпълнение на държавния бюджет за 2024 г. и 2025 г. и изпълнение на параметрите по ЗДБРБ за 2025 г.

Разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. предвиждат приходите, помощите и даренията по държавния бюджет да са в размер на 55 168,4 млн. лв., като отчетените постъпления за 2025 г.

са 51 454,4 млн. лв. или изпълнението на приходната част на държавния бюджет е 93,3 % спрямо разчета.

Постъпленията от данъци по държавния бюджет за 2025 г. са в размер на 44 540,9 млн.

лв., което представлява изпълнение от 92,4 % на планираните нива за 2025 г. В сравнение с

2024 г. постъпленията в групата нарастват с 5 977,7 млн. лв. или 15,5 %. Постъпленията от косвени данъци за 2025 г. възлизат на 29 411,7 млн. лв. или 89,2 % от предвидените в ЗДБРБ за 2025 г. Съпоставени с 2024 г., косвените данъци нарастват с 13,8 % (3 557,6 млн. лв.).

Приходите от преки данъци за 2025 г. са в размер на 14 897,4 млн. лв. или 102,1 % спрямо разчета за годината, като съпоставени с предходната година се увеличават с 2 398,3 млн. лв.

24 С оглед съпоставимост на показателите по държавния бюджет в програмата за 2024 г.:

ii) Нетният прираст на държавния резерв е отнесен в позицията „Капиталови разходи”.

166

ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ · ОТЧЕТ 2024 г. · ЗДБРБ 24 2025 г. · ОТЧЕТ 2025 г. · Отчет 2025 към ЗДБРБ · Отчет 2025 към 2024

К. 1 · К. 2 · К. 3 · К. 4 · К. 5= к.4:к.3 · К. 6= к.4:к.2

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ Данъчни приходи Неданъчни приходи Помощи и дарения · 43 541,9 38 563,3 4 913,8 64,9 · 55 168,4 48 187,2 6 980,7 0,5 · 51 454,4 44 540,9 6 556,4 357,0 · 93,3% 92,4% 93,9% · 118,2% 115,5% 133,4%

РАЗХОДИ, ТРАНСФЕРИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС Разходи Текущи нелихвени разходи Капиталови разходи Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина Лихвени разходи Трансфери Вноска в бюджета на ЕС · 49 967,8 20 326,1 17 679,0 1 665,3 28,5 953,4 28 049,5 1 592,1 · 62 301,0 30 803,9 23 695,7 5 382,1 27,7 1 567,0 29 476,6 2 020,5 · 57 542,2 25 313,1 20 250,5 3 647,1 29,0 1 386,5 30 193,1 2 036,0 · 92,4% 82,2% 85,5% 67,8% 104,6% 88,5% 102,4% 100,8% · 115,2% 114,5% 114,5% 219,0% 101,7% 145,4% 107,6% 127,9%

ДЕФИЦИТ (-)/ИЗЛИШЪК (+) · -6 425,8 · -7 132,6 · -6 087,8

(19,2 %). Постъпленията от други данъци по държавния бюджет за 2025 г. са в размер на 231,9 млн. лв. или 36,9 % спрямо планираните със ЗДБРБ за 2025 година.

Неданъчните приходи по държавния бюджет за 2025 г. са в размер на

6 556,4 млн. лева. Постъпленията представляват 93,9 % спрямо планираните за годината, като по-голямата част от неданъчните приходи по държавния бюджет се формира по бюджетите на министерствата и ведомствата. Според характера на приходите с най-голям принос са приходите и доходите от собственост – 3 147,4 млн. лв. Следващи по размер с

2 396,6 млн. лв. са постъпленията от държавни и съдебни такси. Постъпленията от глоби, санкции и наказателни лихви за годината са в размер на 458,5 млн. лв., другите неданъчни приходи (вкл. внесените данъци върху продажбите) – 445,9 млн. лв., приходите от концесии

– 148,2 млн. лв. и постъпленията от продажба на нефинансови активи - 83,4 млн. лева.

Постъпилите помощи и дарения по държавния бюджет през 2025 г. са в размер на 357,0 млн. лв.

Разходите по държавния бюджет (вкл. трансферите за др. бюджети и вноската в бюджета на ЕС) за 2025 г. са в размер на 57 542,2 млн. лв., което представлява 92,4 % изпълнение на разчетите в ЗДБРБ за 2025 г. На съпоставима база при елиминирането на влиянието на трансакцията по чл. 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от

2024 г. разходите по държавния бюджет за 2025 г. нарастват спрямо 2024 г. с 6 374,4 млн. лв.

(12,5 %).

Нелихвените разходи по държавния бюджет (без трансферите за др. бюджети и вноската в ЕС), извършени през 2025 г., са в размер 23 926,6 млн. лв., което представлява 82,2 % от предвидените в ЗДБРБ за 2025 г. средства. Съпоставени с данните за 2024 г., нелихвените разходи са с 23,5 % (4 553,8 млн. лв.) по-високи. Текущите нелихвени разходи представляват 85,5 % от планираните за годината и са в размер на 20 250,5 млн. лева.

Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на 12 368,3 млн. лв. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 3 999,7 млн. лв.

Социалните разходи (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 1 993,9 млн. лв. и са основно разходи по бюджета на МТСП за помощи по Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания, Закона за семейните помощи за деца и др. Разходите за субсидии са в размер на 1 888,7 млн. лв. Капиталовите разходи и нетният прираст на държавния резерв са в размер на 3 647,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 29,0 млн. лв. при планирани с разчетите към ЗДБРБ за

2025 г. 27,7 млн. лева.

Лихвените плащания по държавния бюджет за 2025 г. са в общ размер на

1 386,5 млн. лв. или 88,5 % от предвидените за годината. По-голямата част от тези разходи са лихви по външни заеми, които за отчетния период са в размер на 1 178,4 млн. лв. или 87,3 % от годишния разчет. Лихвите по външни заеми по централния бюджет са в размер на

1 165,2 млн. лв. Разходите за лихви по ДИЗ, управлявани от министерства и ведомства, са в размер на 13,3 млн. лв. (от тях 0,7 млн. лв. са по заемите с краен бенефициент търговско дружество). През отчетния период не са използвани средства, предвидени за покриване на риска от активиране на държавни гаранции. Лихвите по вътрешни заеми по държавния бюджет за 2025 г. са в размер на 208,1 млн. лв. или 95,5 % спрямо годишния разчет, като платените лихви по ДЦК са в размер на 151,1 млн. лв., 65,8 млн. лв. са платените отстъпки, а реализираните при аукционите премии над номинала от емисии на ДЦК (отчетени в намаление на разходите за лихви по вътрешния дълг) възлизат на (-8,8) млн. лв. и представляват основно лихви по емисии на ДЦК на вътрешния пазар.

167

Вноската на България в общия бюджет на ЕС, изплатена за 2025 г. от централния бюджет, възлиза на 2 036,0 млн. лв., което е в съответствие с действащото през годината 25 законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Предоставените трансфери/субсидии и временни безлихвени заеми от държавния бюджет за други бюджети (нето) са в размер на 30 193,1 млн. лв. или 102,4 % спрямо планираните в ЗДБРБ за 2025 г., в т.ч.:

- нетните трансфери/субсидии и временни безлихвени заеми, предоставени и възстановени от общините, са в размер на 12 392,9 млн. лв., в т.ч. бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2025 г. възлизат на 10 111,9 млн. лв., в т.ч. обща субсидия за делегирани от държавата дейности 8 192,5 млн. лв., общо трансфери за местни дейности 509,0 млн. лв., целеви субсидии за капиталови разходи в размер на 418,4 млн. лв., получени от общини други целеви трансфери от ЦБ – 1 044,6 млн. лв., възстановени трансфери (субсидии) за ЦБ в размер на 55,7 млн. лв. и временни безлихвени заеми (нето) - 3,1 млн. лв. Нетните трансфери от/за други бюджети са в размер на 2 281,0 млн. лв.

- на здравните и социалноосигурителните фондове – 15 689,5 млн. лв., което представлява 98,9 % спрямо годишния разчет;

- на други автономни бюджети (ДВУ, БАН, ССА, БНТ, БНР и БТА) – 2 030,5 млн.

лева;

- на държавни предприятия и други лица, включени в КФП – нето 288,9 млн. лв.

- възстановени трансфери по сметките за средства от ЕС и ДМП – 208,8 млн.

лв., в т. ч. общият нетен размер на възстановените трансферите в ЦБ е 540,5 млн. лв., като от Националния фонд са възстановени 1 242,5 млн. лв., а на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция са предоставени 702,0 млн. лева. От останалите бюджети в рамките на държавния бюджет за сметките за средства от ЕС и ДМП предоставените трансфери (нето) са 331,7 млн. лв.

Бюджетното салдо по държавния бюджет за 2025 г. е отрицателно в размер на

6 087,8 млн. лева.

1.1 Бюджет на Народното събрание Към 31.12.2025 г. по бюджета на Народното събрание са отчетени 2,0 млн. лв.

приходи, при предвидени със ЗДБРБ за 2025 г. – 1,9 млн. лв., което представлява изпълнение от 107,5 %. С най-голям относителен дял (76,8 %) са приходите от продажба на услуги, стоки и продукция, които са в размер на 1,6 млн. лв.

Отчетените разходи към 31.12.2025 г. по бюджета на Народното събрание са в размер на 113,9 млн. лв., което представлява 86,8 % от утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. средства за разходи – 131,2 млн. лв. Разходите за персонал са 76,6 млн. лв., което е 97,9 % от годишния разчет. Разходите за издръжка по отчетни данни са в размер на 29,1 млн. лв. и представляват

25 Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май

2016 г. Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета oт 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом; Регламент (ЕС, Евратом) № 2021/768 на Съвета от 30 април 2021 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси наЕвропейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014; Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 г. и Регламент (ЕС, Евратом) 2021/770 на Съвета от 30 април 2021 г. относно изчисляването на собствения ресурс на база нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, относно методите и процедурата за предоставяне на този собствен ресурс, относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства и относно някои аспекти на собствения ресурс на база брутен национален доход.

168

80,1 % от утвърдените средства по закон (вкл. резерва за непредвидени и неотложни разходи). Капиталовите разходи, извършени през 2025 г., са в размер на 8,3 млн. лева.

1.2 Бюджет на съдебната власт Със ЗДБРБ за 2025 г. са предвидени общо приходи по бюджета на съдебната власт в размер на 152,0 млн. лв., от тях 137,0 млн. лв. са приходи от съдебни такси. За 2025 г. са отчетени приходи в размер на 127,4 млн. лв. (83,8 % спрямо планираните), от които 98,5 млн.

лв. - приходи от съдебни такси. За сравнение, през 2024 г. са отчетени общо неданъчни приходи в размер на 120,0 млн. лв., от които 96,9 млн. лв. - приходи от съдебни такси.

Разходите по бюджета на съдебната власт за 2025 г. са в размер на 1 358,6 млн. лв. или 98,1 % спрямо планираните за годината 1 384,3 млн. лв. За сравнение, през 2024 г. са отчетени разходи в размер 1 234,8 млн. лв., които представляват 101,1 % от определените с годишния закон 1 060,6 млн. лв. За 2025 г. с най-голям относителен дял в разходите са тези за персонал

– 91,6 % (1 244,1 млн. лв.). Отчетените средства за издръжка са 90,4 млн. лв. при разчетени 97,2 млн. лв., а капиталовите разходи са 24,1 млн. лв. при планирани 44,6 млн. лева.

2. Бюджети на общините През 2025 г. постъпилите по бюджетите на общините приходи, помощи и дарения са в размер на 4 163,3 млн. лв., което e със 77,1 млн. лв. по-малко спрямо разчетените по КФП за 2025 г. постъпления в размер на 4 240,4 млн. лв., или 98,2 процента. В сравнение с

2024 г. събраните през 2025 г. приходи по бюджетите на общините са с 614,6 млн. лв. повече, или 117,3 процента. Данъчните приходи по общинските бюджети възлизат на 1 805,7 млн.

лв. и формират 43,4 % от общия размер на приходите и помощите по бюджетите на общините. В сравнение с 2024 г. тези постъпления са нараснали с 248,7 млн. лв. или с 16,0 процента. Спрямо годишния разчет за 2025 г. изпълнението на данъчните приходи по общинските бюджети е 106,7 процента. Данъчните приходи на общините включват постъпления от патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (18,9 млн. лв.), данък върху недвижимите имоти (478,7 млн. лв.), данък върху превозните средства (481,6 млн. лв.), данък при придобиване на имущество по дарения и възмезден начин (790,6 млн.

лв.), туристически данък (35,6 млн. лв.), данък върху наследствата (0,3 млн. лв.) и други данъци (0,01 млн. лв.). Изпълнението на имуществените данъци бележи ръст през 2025 г.

спрямо предходната година, като най-голямо увеличение се наблюдава по отношение на данъка при придобиване на имущество по дарения и възмезден начин – със 146,3 млн. лв.

повече спрямо 2025 г., като следва да се има предвид, че този данък е еднократен.

Преобладаваща част (55,7 %) от приходите, помощите и даренията на общините заемат неданъчните постъпления, които за 2025 г. са 2 319,9 млн. лв. и представляват 92,3 на сто от годишните разчети и 118,5 % спрямо отчетените за 2024 г. От тях с най-голям относителен дял са общинските такси – 54,2 % или 1 256,5 млн. лв. Изпълнението им е 117,5 % спрямо предходната година и 102,2 % от разчета по КФП за 2025 г.

Измежду общинските такси традиционно с най-голям дял е таксата за битови отпадъци, като през 2025 г. тя формира 76,3 % от всички общински такси. Изпълнението на такса битови отпадъци е в размер на 958,4 млн. лв., което представлява 100,7 % от годишния разчет за 2025 г. и 113,8 % спрямо предходната 2025 година.

По отношение на изпълнението спрямо годишния разчет повечето от общинските такси бележат превишение като то е най-голямо при таксата за откупуване на гробни места (161,5 %), таксата за ползване на общежития и други по образованието (115,5 %), таксата за технически услуги (112,4 %), таксата за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, улични платна и др. (110,8 %), таксата за притежаване на куче (107,6 %), таксата за ползване на лагери и други по социалния отдих (105,3 %), други общински такси (105,2 %) и таксата за административни услуги (100,5 %). Останалите такси бележат по-ниско изпълнение 169

спрямо разчетите по КФП за 2025 г. – таксата за ползване на домашен социален патронаж и други общински социални услуги (94,1 %) и таксата за ползване на детски кухни (89,7 %).

По отношение на изпълнението спрямо предходната 2024 година всички общински такси за 2025 г. бележат ръст, като най-голямо увеличение в абсолютен размер се наблюдава по отношение на таксата за битови отпадъци – със 116,4 млн. лв. повече или 113,8 % спрямо предходната година.

Приходите и доходите от общинска собственост са с относителен дял 20,3 % в изпълнението на неданъчните приходи и възлизат на 471,1 млн. лв., което представлява 114,4 % спрямо събраните за предходната 2024 г. и 89,4 % от разчета за 2025 г.

Приходите от продажба на нефинансови активи на общините през 2025 г. са с относителен дял 10,0 % в изпълнението на неданъчните приходи и възлизат на 232,4 млн. лв., като бележат ръст спрямо предходната 2024 г. – 34,0 %. Ръст се наблюдава и по отношение на другите неданъчни приходи, които възлизат на 231,5 млн. лв. – 128,5 % спрямо предходната година и 133,9 % спрямо разчета по КФП за 2025 г., което е свързано и със специфичния начин на отчитане на средствата за предоставена лична помощ и прекласифицирането на получения трансфер от АСП като приход.

Постъпленията от глоби, санкции и наказателни лихви са с относителен дял 4,9 % от неданъчните приходи за 2025 г. и възлизат на 112,7 млн. лв., като се изпълняват над разчета по КФП за 2025 г. – 110,5 % и спрямо предходната 2024 г. – 111,7 %.

Приходите от концесии са с относителен дял 3,3 % от неданъчните приходи за 2025 г.

и възлизат на 76,5 млн. лв., като бележат по-добро изпълнение спрямо предходната година

– 105,1 %, а спрямо годишния разчет са 104,1 %.

През 2025 г. по общинските бюджети са постъпили 37,7 млн. лв. приходи от помощи и дарения, което представлява 109,4 % спрямо разчетените за годината 33,5 млн. лв. и 112,5 % спрямо отчетените през 2025 г.

Извършените разходи по общинските бюджети през 2025 г. са в размер на 16 351,7 млн. лв., което представлява 138,2 % спрямо разчетените по КФП за 2025 г.

разходи (11 828,7 млн. лв.).

Нелихвените разходи са в размер на 16 299,5 млн. лв., което представлява 138,5 % спрямо годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 13 957,0 млн. лв.

(129,9 % спрямо разчета за годината) и бележат увеличение спрямо отчетените за предходната година с 1 702,8 млн. лв. (13,9 %), което се дължи основно на нарастването на разходите за персонал и разходите за издръжка. В структурата на отчетените за 2025 г.

текущи нелихвени разходи с най-голям относителен дял са разходите за персонал – 67,1 % (9 370,4 млн. лв.), следвани от тези за издръжка (текуща издръжка, разходи за членски внос, участия в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) – 23,6 % (3 293,2 млн. лв.), разходите за субсидии – 6,4 % (894,4 млн. лв.) и текущите трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата (вкл. стипендии) – 2,9 % (399,0 млн.

лв.). В структурата на текущите нелихвени разходи с най-висок процент на изпълнение спрямо разчетите за 2025 г. са разходите за субсидии – 259,5 %. Високият процент на преизпълнение на този параграф се дължи на предоставените допълнителни средства на общините от централния бюджет за вътрешноградски и междуселищни превози, които се планират в централния бюджет, както и определяните по решение на общинския съвет средства за предоставяне на субсидии за извършването на тези превози.

В разходите за текуща издръжка (3 264,5 млн. лв.) с най-висок относителен дял са отчетените средства за външни услуги – 48,4 % (1 577,7 млн. лв.), следват средствата за материали, вода, горива и енергия – 754,2 млн. лв. (23,1 %), за текущ ремонт – 497,8 млн. лв.

(15,3 %), храна – 262,0 млн. лв. (8,0 %) и други разходи с по-малък относителен дял.

Отчетените към 31.12.2025 г. капиталови разходи от общините са в размер на

2 341,2 млн. лв., което представлява изпълнение от 227,3 % спрямо годишния им разчет за 170

2025 г. и 97,1 % спрямо отчетените през 2024 г. Увеличението спрямо закона за 2025 г. е в размер на 1 311,2 млн. лв. Спрямо отчета за 2024 г. се наблюдава намаление с 68,8 млн. лв.

Най-голям относителен дял в отчетените от общините капиталови разходи заемат разходите за основен ремонт на дълготрайни материални активи – 1 206,7 млн. лв. (51,5 %), следвани от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи – 1 054,8 млн. лв. (45,1%).

Разходите за лихви през 2025 г. възлизат на 52,3 млн. лв. През 2024 г. те са били 53,0 млн. лв. или с 0,7 млн. лв. повече. По-ниският размер на платените лихви през 2025 г. се дължи на намалението на размера им по заеми към кредитори – местни лица. Лихвените плащания по заеми от чужбина за 2025 г. са в размер на 23,1 млн. лв. (с 4,0 млн. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година). По облигационни заеми платените лихви от общините са 1,1 млн. лв. или с 0,5 млн. лв. по-малко спрямо същия период на предходната година. По заеми към местни лица от страната (заеми от банки, заеми от „ФЛАГ“ ЕАД и др. местни лица) отчетените от общините разходи за лихви са 24,3 млн. лв., като при тях е отчетено и най-голямото намаление спрямо същия период на 2024 г. (към

31.12.2024 г. те са били 28,8 млн. лв. или с 4,5 млн. лв. повече). Отчетените лихвени разходи по задължения, представляващи форми на общински дълг (лихви по финансов лизинг и търговски кредити) са в размер на 0,2 млн. лв. Платените от общините през 2025 г. законни лихви по невъзстановени от тях в срок заеми към централния бюджет и др. бюджетни организации са в размер на 0,9 млн. лв. (с 0,2 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на предходната година). Общините отчитат и други разходи за лихви към местни лица в размер на 2,7 млн. лв. (с 0,5 млн. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година).

Нетните трансфери/субсидии на общините през 2025 г., са в размер на

12 234,5 млн. лева.

Бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2025 г. по §§ 31-

00 възлизат на 10 108,8 млн. лв., в т. ч.:

• обща субсидия за делегирани от държавата дейности – 8 192,5 млн. лв.

• общо трансфери за местни дейности – 509,0 млн. лв.

• целева субсидия за капиталови разходи – 418,4 млн. лв.

• трансфери за други целеви разходи – 1 044,6 млн. лв.

• възстановени трансфери (субсидии) в ЦБ – (-55,7) млн. лв.

- Спрямо утвърдените в ЗДБРБ за 2025 г. 1. Основни бюджетни взаимоотношения на общините с ЦБ – 8 855,9 млн. лв. и 2. Трансфери за други целеви разходи за местни дейности – 70,0 млн. лв., отчетът показва увеличение от 1 182,9 млн. лв. или с 13,3 %, което произтича основно от увеличение на общата субсидия за делегирани от държавата дейности с 299,6 млн. лв. и предоставените трансфери за други целеви разходи по §§31-

18 и §§31-28 – 974,6 млн. лв. Увеличенията се дължат основно на направените промени на бюджетните взаимоотношения на общините с ЦБ през 2025 г., с които са им предоставени допълнително средства над предвидените по чл. 53 от ЗДБРБ за 2025 г.

- Общият размер на допълнителните средства през 2025 г. е 1 240,8 млн. лв., предоставени както следва:

- Като обща субсидия за делегирани от държавата дейности – увеличение с 299,6 млн. лв.

Средствата са предоставени в изпълнение на разпоредбите на Закона за публичните финанси и на ПМС № 28 от 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г., на Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за закрила на детето, Закона за закрила и развитие на културата, Закона за физическото възпитание и спорта, Закона за социалното подпомагане, Закона за защита при бедствия, както и подзаконовата уредба, приета на основание на тези закони. Основните 171

направления на разпределение на средствата са за промяна на натуралните показатели за финансиране на делегираните от държавата дейности във функциите „Образование“ и „Здравеопазване“, промяна на местата в институциите за социална грижа и подкрепа, за познавателни книжки, учебници и учебни комплекти на децата в общинските детски градини и учениците в общинските училища, за възстановяване на транспортните разходи или на разходите на наем на педагогическите специалисти, за работа с деца и ученици от уязвими групи, за постигнати резултати от труда на директорите на общински институции от системата на предучилищното и училищното образование, за национални програми в областта на средното образование, за изплащане на стипендии на деца с изявени дарби и др.

- Като целева субсидия за капиталови разходи – намаление във връзка с чл. 58 от ЗДБРБ за

2025 г. за трансформация на целевата субсидия за капиталови разходи, определена с чл.

53 от ЗДБРБ за 2025 г., в трансфери за други целеви разходи за извършване на неотложни текущи ремонти в общините - 69,6 млн. лв.; допълнително увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи съгласно чл. 25 от ПМС №28/2025 г. – 34,0 млн. лева.

- Като получени от общините трансфери за други целеви разходи от ЦБ – 976,8 млн. лв.

Средствата са преведени в изпълнение на Закона за публичните финанси и на ПМС № 28 от 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г., в изпълнение на постановления на Министерския съвет за предоставяне на допълнителни средства по бюджета на Столична община за метрополитена (ПМС № 310/16.12.2025 г.), по бюджета на община Бургас за изграждането на МБАЛ на детски болести „Света Анастасия“ (ПМС № 28/16.04.2025 г.), за археологически проучвания и теренна консервация (ПМС № 28/16.04.2025 г.), за проектиране и изграждане на ферибот Белослав (ПМС №156/08.08.2025 г.), за разширяване и реконструкция на материалната база на общински училища и дигитализация и съхранение на данни на ТСУ и разработка на ГИС за община Пловдив (ПМС № 156/08.08.2025 г., ПМС № 265/26.11.2025 г.), за закупуване на част от сграда и ремонт за община Якоруда (ПМС №156/08.08.2025 г.), в изпълнение на решения на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет в случаите на стихийни бедствия и аварии, както и във връзка с чл.

58 от ЗДБРБ за 2025 г. относно трансформацията на целевата субсидия за капиталови разходи в трансфери за други целеви разходи. Предоставени са 74,3 млн. лева по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини, училища, ясли и яслени групи и др. Като получени от общините трансфери за други целеви разходи от ЦБ са предоставени на общините средства и за вътрешноградски и междуселищни превози, компенсации на безплатния превоз на учениците до 16-годишна възраст, компенсации на безплатните и по намалени цени пътувания и други.

- отчетените от общините трансфери между бюджети нето за 2025 г. са в размер на

2 282,5 млн. лв., от които получени от министерства и между общини 2 315,4 млн. лв. и 27,0 млн. лв. от МТСП по програми за временна заетост, и 59,9 млн. лв. предоставени от общините;

- отчетените от общините трансфери между бюджети и сметки за средства от Европейския съюз нето за 2025 г. са в размер на -149,8 млн. лв., от които 147,6 млн. лв. получени и 297,4 млн. лв. предоставени от общините;

- отчетените от общините трансфери от/за държавни предприятия и други лица, включени в КФП за 2025 г. са в размер на 32,3 млн. лв., от които 32,9 млн. лв. получени от общините и 0,6 млн. лв. предоставени от общините.

В края на 2025 г. общините отчитат отрицателен нетен размер на временните безлихвени заеми в размер на (-37,3) млн. лв., който е формиран от:

172

✓ 3,1 млн. лв. нетен размер на временните безлихвени заеми от/за ЦБ. Той представлява постъпления и погашения през 2025 г. на заеми по чл. 103, ал. 1 и ал. 4 от ЗПФ (заеми за касови разриви по общинските бюджети и заеми за рефинансирането им), както и на заемите по чл. 130ж, ал. 1 от ЗПФ (за финансово оздравяване). Одобрените на общините заеми с такъв характер през

2025 г. са общо в размер на 23,9 млн. лв., в т.ч. на 3 общини за рефинансиране на безлихвени заеми, предоставени им през предходни години (6,8 млн. лв.), на

7 общини заеми за касов разрив (временен недостиг на средства) по бюджетите (7,1 млн. лв.) и на 1 община заем за финансово оздравяване (10,0 млн. лв.).

Отчетените от общините плащания по главници през 2025 г. са в размер на 20,7 млн. лв., в т.ч. извършени от тях доброволни плащания в размер на 9,4 млн. лв. и 11,3 млн. лв. погасени от тях чрез прихващане по реда на чл. 106 от ЗПФ. Възстановените от общините средства през 2025 г. от неусвоени заеми са в размер на 0,1 млн. лв. Към края на 2025 г. остатъчният размер на дължимите от общините заеми по чл. 103, ал. 1, ал. 4 и чл. 130ж, ал.1 от ЗПФ е 56,0 млн. лв., като 2,5 млн. лв. от тях са просрочени.

✓ През годината са предоставяни на общините и безлихвени заеми от ЦБ за финансиране на разходи по одобрени проекти по програми на ЕС, по реда на ПМС № 215/2018 г. и ПМС № 221/2020 г., като същите, в рамките на бюджетната година, са погасени (188,5 млн. лв.).

✓ (- 38,6) млн. лв. нетен размер на временните безлихвени заеми между бюджети и сметки за средствата от ЕС. Тук са отчитани операциите по заемообразното прехвърляне от общините на средства между бюджетните им сметки и сметките им за европейски средства с цел авансово финансиране на проекти по програми на ЕС;

✓ (- 1,8) млн. лв. нетен размер на временните безлихвени заеми от/за държавни предприятия и други сметки, включени в консолидираната фискална програма (в т.ч. по заемите към ПУДООС нетният размер е 1,1 млн. лв., а по заемите от/за сметки за чужди средства е (– 2,9) млн. лв.).

Външното финансиране по бюджетите на общините включва постъпления и погашения на средства от договори за общински заеми с чуждестранни кредитори, като нетният размер на тези средства през 2025 г. е 130,3 млн. лв. През 2025 г. получените средства по външни заеми са 173,7 млн. лв. От тях 160,0 млн. лв. са отчетени от Столична община по договори за финансиране на проекти, свързани с разширяването на софийското метро и с транспортната свързаност и осигуряване на достъпна среда, а 13,7 млн. лв. са получени от община Бургас заемни средства за финансиране на проект по изграждане на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести – Бургас. Изплатените от общинските бюджети главници по външните заеми от началото на годината до 31.12.2025 г. са в размер на 43,4 млн. лв. Най-голям размер на погашенията (37,7 млн. лв.) са отчетени от Столична община по заеми за финансиране на изграждането и удължаването на метрото, за финансиране на инженерната инфраструктура, за дейности по подобряване на качеството на въздуха, за изграждане на интегрална система за отпадъци, както и за рехабилитация на общински улици в гр. София. Останалите погашения са на община Варна (2,2 млн. лв. по дълг за финансиране на транспортни проекти); на община Пловдив (3,1 млн. лв. по дълг за финансиране на инвестиционни проекти) и на община Ловеч (0,3 млн. лв.).

В края на 2025 г. вътрешното финансиране по бюджетите на общините е в размер на (-177,1) млн. лв. и включва нетния размер на операциите по заеми от банки и други лица в страната; операции с общински ценни книжа; събрани средства и извършени плащания за сметка на други бюджети, сметки и фондове; нетно изменение на депозитите и средства по сметки; приватизация; предоставени кредити и временна финансова помощ; придобиване на 173

дялове, акции и съучастия и друго финансиране. Заемните средства на общините са използвани за финансиране на инвестиционни обекти (вкл. за финансиране на проекти по програми на ЕС), както и за финансиране на временен недостиг на средства по бюджетите им.

За 2025 г. получените заемни средства от банки в страната, отчетени по общинските бюджети, са в размер на 189,7 млн. лв., а от други местни лица са 121,4 млн. лв. (в т. ч.

120,4 млн. лв. от „ФЛАГ“ ЕАД) или общо получените заемни средства от страната са 311,1 млн. лв. За сравнение, през 2025 г. този размер е бил значително по-малък (174,8 млн.

лв.), като нарастването през 2025 г. се дължи основно на получените повече заемни средства по договори с „ФЛАГ“ ЕАД (почти двойно) и на средствата, получени от общините от ББР за разплащания на проекти по ИПОП. Изплатените от общините главници по банкови заеми от страната са отчетени в размер на 113,1 млн. лв. Погасените главници по заеми от др. лица от страната са отчетени от 105,3 млн. лв., в т.ч. 88,8 млн. лв. към „ФЛАГ“ ЕАД, а останалите са по заеми към Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и към други кредитори по договори за заеми по финансов инструмент, управляван от „Фонд Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД. Общият размер на погашенията за 2025 г. по заемите от страната (218,4 млн. лв.) е по-малък от размера на получените за същия период заемни средства (311,1 млн. лв.), поради което нетният размер на операциите по тези заеми за 2025 г. е положителен (92,7 млн. лв.). През 2025 г. нетният размер е отрицателен (- 87,7 млн. лв.), тъй като получените заемни средства от банки и от др. местни лица в страната (174,8 млн. лв.) са били по-малко от погашенията (-262,5 млн. лв.).

Погашенията през 2025 г. по емитирани през предходни периоди общински ценни книжа са отчетени в размер на 4,4 млн. лв. от 5 общини.

За отчетния период няма емитиран нов общински дълг.

Другото финансиране /нето/ по общинските бюджети към 31.12.2025 г. е 4,4 млн. лв., като съществена част от него представляват отчетените операции по Закона за управление на отпадъците. Нетният размер за периода на задълженията и погашенията по финансов лизинг и търговски кредити, като форми на дълг, е в размер на (-0,1) млн. лв. (5,4 млн. лв. задължения и 5,5 млн. лв. погашения).

Нетният размер на събраните средства и извършени плащания от общините за сметка на други бюджети, сметки и фондове е 15,1 млн. лв., като съществена част от него представлява събраните средства и извършени плащания от/за сметки за средствата от Европейския съюз (14,2 млн. лв.).

Към 31.12.2025 г. отчетеният от общините нетен размер на операциите по придобиване на дялове, акции и съучастия е в размер на (-3,6) млн. лв.

Отчетените от общините предоставени средства по възмездна финансова помощ за

2025 г. са (-23,5) млн. лв., а възстановените средства са 16,8 млн. лв. Нетният размер на отчетените предоставени кредити е отрицателен (-7,6 млн. лв.).

Общините отчитат 1 922,8 млн. лв. бюджетен преходен остатък, а наличността към края на 2025 г. (по банкови сметки и каса) нараства и е в размер на 2 189,8 млн. лв.

Наличността по левови текущи сметки в БНБ е 244,1 млн. лв., а останалата е по сметки в търговски банки. Остатъкът, отчетен като касова наличност (левова и валутна) е в размер на 0,2 млн. лв.

Част от наличността по общинските бюджети към 31.12.2025 г. е под формата на срочни депозити, които са отчетени в размер на 43,3 млн. лв. Левовата равностойност на остатъци по валутни сметки е 71,1 млн. лв.

Отчетената наличност в делегираните от държавата дейности е 1 048,2 млн. лв.

(47,9 % от общата наличност), а в местните дейности е 1 141,6 млн. лв. (52,1 %).

Остатъкът на средства в държавните дейности е формиран най-вече от получени от общините през 2025 г. средства от субсидии от ЦБ (849,6 млн. лв.). Следващата по размер 174

наличност (118,8 млн. лв.) в тези дейности също е от средства, получени от общините под формата на субсидии, но през преходни години. На трето място са остатъците, в размер на 33,2 млн. лв., от получени средства под формата на трансфери, от други бюджети и сметки за средства от ЕС. Остатъци са формирани и от приходи (от текущата и от предходни години, общо в размер на 7,8 млн. лв.), както и от др. средства (от заеми, от програми и проекти и др.).

Най-голяма част (480,5 млн. лв.) от наличността в местните дейности е формирана от неизразходвани средства, получени от общините през 2025 г. под формата на приходи и дарения. Следващият по размер остатък (275,8 млн. лв.) е от средства, получени от общините през предходни години (от приходи, субсидии и др. средства). Наличност, в размер на 236,7 млн. лв., е формирана и от неизразходвани субсидии, получени през 2025 г. Остатъкът в края на 2025 г. от 78,3 млн. лв. са средства от получени под формата на трансфери от други бюджети и сметки за средства от ЕС, 46,3 млн. лв. са остатъци, получени под формата на дълг, а останалите средства са в размер на 24,0 млн. лв. (възстановени отчисления от РИСОВ, по програми и проекти и др.).

По отчетни данни към 31.12.2025 г. просрочените задължения по бюджетите на общините са в размер на 187,0 млн. лв. и са формирани от 127 общини (47,9% от общия брой общини). Спрямо края на 2024 г. се отчита увеличение с 43,9 млн. лева.

Основните причини за отчетените просрочени задължения по общинските бюджети са: ниския размер на изпълняваните собствени приходи, както и на ниския приходен капацитет в някои общини; наличие и обслужване на просрочени задължения от предходни години, които утежняват изпълнението на бюджета през текущата година; възникнали разходи в резултат на изпълнение на дейности по различни програми и проекти, които не са признати, както и наложени финансови корекции; извършени неотложни разходи по поддържане и ремонт на остарялата материално-техническа база, пътна, техническа и ВиК инфраструктура.

Просрочените вземания по бюджетите на общините към 31.12.2025 г. са в размер на общо 385,8 млн. лв. и са отчетени от 248 общини. В сравнение с края на 2024 г. просрочените вземания по бюджетите на общините нарастват с 17,7 млн. лв. С най-голям относителен дял са просрочените публични общински вземания – 251,8 млн. лв. или 65,3 на сто от общия размер на просрочените вземания по общинските бюджети. В много общини са предприети мерки за събиране на дължимите вземания – разпратени са предупредителни писма и покани за доброволно плащане, сключени са допълнителни споразумения за разсрочени плащания и други.

3. Бюджети на социалноосигурителните фондове

3.1 Бюджет на държавното обществено осигуряване Общата сума на приходите по бюджета на ДОО за 2025 г. възлиза на 15 155,3 млн.

лв., което представлява 99,6 % спрямо заложените в Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. (ЗБДОО за 2025 г.) 15 215,9 млн. лв., като формират неизпълнение на годишния план на приходите с 60,5 млн. лв. Най-голям е делът на приходите от осигурителни вноски (98,1 % от общите приходи), които за отчетния период са в размер на 14 869,0 млн. лв. Изпълнението на приходите от осигурителни вноски спрямо заложените в ЗБДОО за 2025 г. е 98,6 %. Съпоставени с 2024 г., приходите по бюджета на ДОО нарастват с 2 056,0 млн. лв. (15,7 %), в т.ч. нарастване на приходите от осигурителни вноски с 1 985,7 млн. лв. или 15,4 %.

Факторите, които оказват влияние върху състоянието на приходите през 2025 г., са следните:

♦ увеличение на възнагражденията в частния сектор;

175

♦ увеличен минимален месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица - от 1 април 2025 г. е 1 077 лв.;

♦ увеличен максимален месечен размер на осигурителния доход от 1 април 2025 г. –

4 130 лв.;

♦ увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал;

♦ увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища (ДВУ) поради въведения механизъм за обвързване на възнагражденията в ДВУ със средната работна заплата за страната, така че средната брутна заплата на академичния състав да бъде не по-малко от 180 на сто от средната брутна заплата за страната; също така бе въведено обвързване със средната работна заплата за страната и на възнагражденията на административния и помощен персонал в ДВУ. Всички тези промени бяха направени с промени в Закона за висшето образование през 2024 г.;

♦ увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики ♦ въвеждане на механизми за определяне на възнагражденията в определени администрации чрез обвързването им със средната работна заплата за страната.

Отчетените неданъчни приходи за 2025 г. по бюджета на ДОО възлизат на 286,0 млн.

лв., като преобладават приходите, постъпили по чл. 4б, чл. 4в, чл. 69б от КСО (прехвърлени/възстановени акумулирани средства от осигурителни вноски от избор за промяна на осигуряване от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО и от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО). Приходите от глоби, санкции и наказателни лихви са в размер на 13,9 млн. лв., а приходите и доходи от собственост – 8,2 млн. лв.

Размерът на извършените разходи за 2025 г. по бюджета на ДОО е 27 283,2 млн. лв., което е изпълнение 99,6 % спрямо предвидените в ЗБДОО за 2025 г. средства. Спрямо предходната година общо разходите по бюджета на ДОО са с 2 668,2 млн. лв. (10,8 %) повече.

От структурна гледна точка с най-голям относителен дял в общите разходи са социалните плащания (99,3 %), в т.ч. разходи за пенсии 88,4 % и разходи за обезщетения и помощи, изплащани на основание Кодекса за социално осигуряване 10,8 %.

Отчетените разходи за пенсии по бюджета на ДОО за 2025 г. са в размер на

24 125,7 млн. лв., което е с 2 459,0 млн. лв. повече спрямо 2024 г. През 2025 г. бяха реализирани следните основни мерки в сферата на пенсионната политика:

- целогодишно изплащане на увеличените пенсии от 1 юли 2024 г., вкл. увеличението на минималната пенсия;

- от 1 юли 2025 г. всички пенсии, вкл. минималната пенсия, бяха увеличени с 8,6 %;

- запазване на максималния размер на получаваните пенсии на 3 400 лв.;

- изплащане през м. април и декември на еднократни добавки в размер на 50 и съответно 120 лева на пенсионерите, чиито пенсии са под линията на бедност за 2025 г. (638 лева).

Отчетените разходи за краткосрочни обезщетения и помощи по КСО са в размер на 2 958,0 млн. лв., което е 96,2 % изпълнение на заложените 3 073,9 млн. лв. Спрямо предходната година изплатените обезщетения по КСО са с 202,9 млн. лв. (7,4 %) повече, като най-значително увеличение има при обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване и при обезщетенията за бременност и раждане.

3.2 Бюджет на Учителски пенсионен фонд Отчетените приходи по бюджета на Учителския пенсионен фонд (УПФ) за 2025 г. са в размер на 153,5 млн. лв. или изпълнението им възлиза на 110,3 % спрямо предвидените 176

139,8 млн. лв. Същевременно спрямо 2024 г. приходите нарастват със 17,2 млн. лв. (12,6 %).

Постъпленията от осигурителни вноски през годината са в размер на 140,4 млн. лв. или 112,5 % спрямо отчетените през 2024 г. Отчетените неданъчни приходи за 2025 г. са в размер на 13,1 млн. лв., като отчетените приходи почти изцяло са от лихви по срочни депозити, които са направени с част от средствата на фонда и от лихви по ДЦК от портфейла на УПФ.

Общите разходи по бюджета на УПФ за 2025 г. са в размер на 119,7 млн. лв. или 95,9 % от планираните. Отчетените разходи почти изцяло представляват изплатени пенсии и добавки от УПФ.

През 2025 г. по бюджета на УПФ са получени погашения по падежирали ДЦК в размер на 35,1 млн. лв., а придобитите ДЦК от нови емисии са в размер на 137,2 млн. лв.

3.3 Бюджет на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” Приходите по бюджета на фонд ”Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ФГВРС) за 2025 г. са в размер на 3,7 млн. лв., което е 116,3 % спрямо предвидените в бюджета на фонда за 2025 г. Постъпилите приходите почти изцяло (99,9 %) представляват получени лихви от ДЦК от портфейла на ФГВРС и лихви по срочни депозити, които са направени с част от средствата на ФГВРС. Приходите от вноски са 0,0031 млн. лв.

и представляват вноски от работодатели за минали периоди.

Общите разходи по бюджета на ФГВРС за 2025 г. са в размер на 2,6 млн. лв. при предвидени 4,8 млн. лева. От изразходваната сума за гарантирани вземания на работниците и служителите са платени 2,3 млн. лв.

През 2025 г. по сметките на ФГВРС са получени погашения по ДЦК в размер на 30,5 млн. лв., а придобитите ДЦК от нови емисии са в размер на 30,8 млн. лв.

3.4 Бюджет на Националната здравноосигурителна каса Общият размер на събраните приходи по бюджета на НЗОК за 2025 г. възлиза на

5 731,4 млн. лв., което представлява 99,3 % спрямо предвидените в Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за 2025 г. – 5 773,9 млн. лева. В сравнение с предходната година приходите са с 693,1 млн. лв. (13,8 %) повече. Постъпленията от здравноосигурителни вноски са в размер на 5 696,8 млн. лв., 99,1 % изпълнение на утвърдените със ЗБНЗОК за 2025 г. средства в размер на 5 746,7 млн. лева. Събраните неданъчни приходи за 2025 г. са 34,6 млн. лв., 127,2 % спрямо заложените в ЗБНЗОК за 2025 г., като основната част от тях са приходи от глоби, санкции и наказателни лихви.

Полученият трансфер от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: интензивно лечение, комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно- венерически заболявания по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 3а и 6б от Закона за здравето, дейности за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, за дейности във връзка с лечение на български граждани в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране или които не могат да бъдат осигурени в страната, както и за медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за отчетния период e в размер на 213,1 млн. лева. Сумата е почти непроменена спрямо средствата, отпуснати през

2024 г.

Получените трансфери от централния бюджет (вкл. за поети осигурителни вноски) през 2025 г. възлизат на 3 509,7 млн. лв.

177

Отчетените разходи за 2025 г. са в размер на 9 222,3 млн. лв. и представляват 97,3 % от предвидените в ЗБНЗОК за 2025 г. 9 474,7 млн. лв. Спрямо предходната година изразходваните средства са с 1 073,2 млн. лв. ( 13,2 %) повече.

Най-голям относителен дял в структурата на разходите - 96,3 %, заемат здравноосигурителните плащания, които възлизат на 8 876,9 млн. лв. и представлява 97,0 % от предвидените със ЗБНЗОК (вкл. резерва, в т.ч. за непредвидени и неотложни разходи) за

2025 г. Разпределението по отделни видове здравноосигурителни плащания е както следва:

✓ първична извънболнична медицинска помощ – 646,3 млн. лева;

✓ специализирана извънболнична медицинска помощ – 650,2 млн. лева;

✓ дентална помощ – 416,4 млн. лева;

✓ медико-диагностична дейност – 311,2 млн. лева;

✓ лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение на територията на страната – 1 253,4 млн. лева;

✓ лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ – 1 003,9 млн. лева;

✓ медицински изделия, прилагани в болничната помощ – 214,0 млн. лева;

✓ болнична медицинска помощ – 4 269,4 млн. лева;

✓ други здравноосигурителни плащания – 112,1 млн. лева.

Като здравноосигурителни плащания следва да се третират и преведените 219,7 млн. лв. трансфери по договори за извършване на медицински услуги към бюджетни организации, в структурата на които има лечебни заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Заедно с преведените трансфери усвоените средства за здравноосигурителни плащания възлизат на 9 096,6 млн. лв.

За 2025 г. са отчетени плащания в размер на 220,6 млн. лв. от предоставения трансфер от МЗ за здравнонеосигурени лица, лекарствени продукти, потребителска такса, медицински изделия за хората с увреждания и за лечение на лица до 18-годишна възраст по чл.82, ал.1а,

3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18-годишна възраст по чл.82, ал.1а и 6.

Отчетените административни разходи на НЗОК за 2025 г., които включват разходите за персонал, за текуща издръжка и платени лихви, са в размер на 120,3 млн. лева.

Относителният дял на усвоените средства за административни разходи е 1,3 на сто от отчетените общи разходи за годината. Разходите за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт са в размер на 4,5 млн. лева.

4. Бюджети по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси и бюджет на Селскостопанска академия

4.1 Държавни висши училища Приходите и помощите на ДВУ за 2025 г. възлизат на 517,6 млн. лв., което е повече с 44,4 млн. лв. (9,4 %) спрямо отчетените през 2024 г. Спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2025 г.

изпълнението е 111,8 %. Основна част от тях – 511,6 млн. лв. са неданъчните приходи, а 6,0 млн. лв. са получени помощи и дарения.

Неданъчните приходи нарастват спрямо 2024 г. с 44,6 млн. лв. или 9,6 %, а спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. изпълнението е 112,1 %. Преобладаващата част от тях (469,9 млн. лв.) представляват нетни приходи от продажба на услуги, стоки и продукция и се формират от семестриални такси за обучение на студентите, докторантите и специализантите, както и от приходите по договори за научно–изследователска дейност, проекти на държавните висши училища и др. Тези постъпления представляват 90,8 % от реализираните общо приходи за годината.

178

Приходите от наеми на имущество и земя, реализирани от ДВУ, възлизат на 47,4 млн.

лв. и представляват 9,2 % от реализираните общи приходи за 2025 година. Получените помощи и дарения от ДВУ през 2025 г. са в размер на 6,0 млн. лв., в т. ч. 2,8 млн. лв. от страната и 3,2 млн. лв. от чужбина.

Разходите по бюджетите на ДВУ за 2025 г. възлизат на 1 906,1 млн. лв., което представлява 106,9 % спрямо предвидените в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. Сравнени с

2024 г., разходите на ДВУ бележат увеличение с 272,0 млн. лв. (16,6 %). От общата сума на разходите 1 362,6 млн. лв. (71,5 %) са разходите за персонал, като спрямо 2024 г. те нарастват с 16,1 %. Втори по абсолютна стойност са разходите за издръжка (вкл. за чл. внос, платени данъци, такси и административни санкции ) - 248,2 млн. лв. (13,0 %), следвани от капиталовите разходи - 174,3 млн. лв. (9,1 % от всички разходи) и разходите за стипендии – 116,6 млн. лв. (6,1 %).

Към 31.12.2025 г. просрочените задължения на държавните висши училища, финансирани от Министерството на образованието и науката, са в размер общо 10,5 млн.

лв., представляващи задължения за комунални услуги, неплатени данък сгради и такса смет на общините от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от НАТФИЗ „Кръстъо Сарафов“, както и от надвнесени такси от студенти и специализанти на Медицинския университет – София и просрочени задължения към МБАЛ "Света Марина" - Варна от Техническия университет - Варна. Сумата нараства с 5,3 млн. лв. в сравнение с края на 2024 г.

Отчетените задължения към доставчици към 31 декември 2025 г. са в размер на 8,6 млн. лв. при предвидени със ЗДБРБ за 2025 г. – 19,7 млн. лв.

Към 31.12.2025 г. отчетените просрочени вземания са в размер 2,3 млн. лева.

Към 31.12.2024 г. държавните висши военни училища (ДВВУ), финансирани от Министерството на отбраната нямат отчетени просрочени задължения.

Отчетените в края на 2025 г. задължения към доставчици са в размер на 0,7 млн. лв.

при определени със ЗДБРБ за 2025 г. допустими максимални размери на тези задължения 0,8 млн. лева.

Към 31.12.2025 г. отчетените просрочени вземания на ДВВУ са в размер 0,3 млн. лв., основно дългосрочни вземания, за които са предприети съответните законови мерки за събирането им, като са заведени съдебни дела и са издадени изпълнителни листове за събирането им, а за текущите вземания са изпратени уведомления до контрагентите.

4.2 Българска академия на науките Отчетените приходи и помощи в системата на БАН към 31.12.2025 г. са в размер на 43,2 млн. лв. или 138,1 % спрямо заложените 31,2 млн. лв. към ЗДБРБ за 2025 г. Най-голям е делът на реализирани приходи от продажба на услуги, стоки и продукция (91,2 %), като основна част от тях постъпват по линия на международни програми, проекти и по договори за научни разработки. Постъпилите приходи от помощи и дарения по бюджета на БАН са в размер на 1,1 млн. лв.

Извършените разходи по бюджета на БАН за 2025 г. са в размер на 317,8 млн. лв. и представляват 112,7 % спрямо предвидените в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. Най-голям дял заемат разходите за персонал (80,9 %), следвани от средствата за издръжка – 13,0 % и за капиталови разходи – 4,9 на сто.

За 2025 г. БАН няма просрочени задължения.

Съгласно ЗДБРБ за 2025 г., допустимият максимален размер на задълженията към доставчици за БАН е определен в размер на 2,8 млн. лв., а отчетените към края на годината възлизат на 0,5 млн. лв.

Просрочените вземания на БАН към 31.12.2025 г. са в размер общо на 0,8 млн. лв. и са формирани от неизплатени наеми, консумативи и предоставени услуги. За всички несъбрани вземания са заведени съдебни дела.

179

4.3 Селскостопанска академия Приходите и помощите на ССА за 2025 г. възлизат на 20,6 млн. лв., което е 114,6 % спрямо разчетените със ЗДБРБ за 2025 г. По-голямата част е от реализирани приходи от продажба на услуги, стоки и продукция (92,5 %). Спрямо предходната година приходите на ССА са намалели с 0,1 млн. лв. (0,7 %). По бюджета на ССА са получени текущи помощи и дарения в размер на 0,2 млн. лв.

Разходите по бюджетите на ССА за 2025 г. възлизат на 105,9 млн. лв., което е 111,0 % спрямо разчетените със ЗДБРБ за 2025 г. В сравнение с предходната година (86,8 млн. лв.), разходите са нараснали с 22,1 % (19,1 млн. лв.).

За 2025 г. са отчетени 103,6 млн. лв. текущи разходи. Разходите за персонал са в размер на 82,2 млн. лв. и представляват 77,7 % от общите разходи.

Отчетените разходи за издръжка на ССА са в размер на 21,2 млн. лв., 20,0 % от общите разходи.

Отчетените капиталови разходи са в размер на 2,3 млн. лв., като с най-голям относителен дял са тези за придобиване на дълготрайни материални активи – оборудване, машини и съоръжения - в размер на приблизително 2,0 млн. лв.

Просрочените задължения на ССА към 31.12.2025 г., са в размер на 0,5 млн. лв.

Натрупаните задължения се дължат на увеличените доставки и цени на горива, торове, препарати, електроенергия и други. По-голяма част от просрочените задължения към доставчици са на Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево. Те са свързани с доставка на торове, препарати, семенна и горива по проведени обществени поръчки.

Институтът не разплаща изцяло натрупаните разходи поради намалението на продажбите на продукция, която към момента е с ниска изкупна цена.

Просрочените вземания на ССА към 31.12.2025 г. са в размер на 1,4 млн. лв. и са основно вземания от клиенти, като 0,3 млн. лв. са класифицирани като събираеми, а по- голямата част, в размер на 1,2 млн. лв. са класифицирани като „несъбираеми“. С цел събиране на вземанията са изпратени уведомителни писма до клиентите. Заведени са съдебни и изпълнителни дела. По много от делата има влезли в сила решения и изпълнителни листове.

Въпреки това сумите не са събрани до сега, тъй като клиентите не могат да бъдат открити.

Особено внимание се обръща на събирането на големите вземания и на тези, при които има опасност за изтичане на давностните срокове.

4.4 Българско национално радио По бюджета на Българското национално радио (БНР) за 2025 г. са отчетени приходи общо в размер на 2,2 млн. лв., което представлява 122,2 % спрямо заложените приходи в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г. Спрямо предходната година отчетените приходи са с 0,4 млн.

лв. повече в резултат на отчетени по-високи постъпления от рекламна дейност и получените в по-голям размер помощи и дарения от чужбина. Отчетените приходи са от продажба на услуги, стоки и продукция (реклама, спонсорство, технически услуги, съвместни продукции, приходи от концертна дейност и от лицензионна дейност), наеми на имущество и други неданъчни приходи, помощи и дарения от страната и чужбина.

Отчетените по бюджета на БНР разходи са в размер на 68,4 млн. лв., което представлява 98,5 % спрямо предвидените разходи в разчетите към ЗДБРБ за 2025 г.

Средствата са усвоени за реализирането на основните цели и дейности на БНР по подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални програми съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Българското национално радио съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗРТ.

За периода са отчетени 66,0 млн. лв. текущи разходи за осъществяването на основната дейност на БНР. Разходите за персонал са в размер на 44,4 млн. лв. и представляват 67,2 % от текущите разходи. Отчетените разходи за издръжка (вкл. платения членски внос и данъци, 180

такси и адм. санкции) на БНР са в размер на 21,6 млн. лв., 32,8 % от текущите разходи. По- голяма част от отчетените разходи за издръжка са за обезпечаване производството и разпространението на радио програмите на обществената медия, като основно това са разходи за: такси за разпространение на програмите на БНР – 7,8 млн. лв.; възнаграждения за авторски и сродни права на сдружения за колективно управление на права – 3,8 млн. лв.;

вода, горива и енергия – 1,3 млн. лв. и др. Отчетените капиталови разходи в размер на 2,4 млн. лв. са изразходвани за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт (придобиване на друго оборудване, машини и съоръжения, придобиване на програмни продукти и лицензии за програмни продукти и основен ремонт на дълготрайни материални активи).

В разпределението на разходите по бюджета на БНР е включен преходният остатък за

2024 г. (съгл. чл. 70, ал. 6 от ЗРТ) в размер на 1,7 млн. лв. Обемът на излъчената от БНР програма е 100 538 часа, в т. ч. 522 часа включвания в националния ефир и представлява 100,2 % изпълнение на планирания годишен обем радиопрограма /часове/ за 2025 г. (100 313 часа).

Общо утвърдените бюджетни взаимоотношения на БНР с централния бюджет за 2025 г. са 66,1 млн. лв. Усвоената сума е в размер на 66,1 млн. лв. или пълният размер на бюджетните взаимоотношения на БНР с централния бюджет по уточнен план.

Към 31.12.2025 г. просрочените задължения на БНР са в размер на 2,4 млн. лв. и представляват: просрочени задължения за данъци, вноски, такси и административни санкции

– 2,3 млн. лв. към Столична община за такса битови отпадъци за минали периоди, в т. ч.

1,6 млн. лв. за лихви; и просрочени задължения към доставчици – 0,1 млн. лв.

При утвърден допустим максимален размер на задължения 2,0 млн. лв. съгласно чл.

51, ал. 1 от ЗДБРБ за 2025 г., задълженията на БНР към доставчици са в размер на 1,2 млн.

лв. и представляват основно задължения за външни услуги – 1,1 млн. лв.

Просрочените вземания на БНР са в размер 0,5 млн. лв., в т. ч. 0,3 млн. лв.

просрочени вземания от клиенти – вземания за излъчена, но неплатена реклама, неплатен наем и консумативи от наематели, вземания за технически услуги, несъбрани суми от глоби, санкции, наказателни лихви и обезщетения и 0,2 млн. лв. други просрочени вземания – предоставени аванси към доставчици на услуги.

4.5 Българска национална телевизия По бюджета на БНТ за 2025 г. са отчетени приходи в размер на 8,6 млн. лв., което представлява 86,3 % спрямо разчетените към ЗДБРБ за 2025 г. приходи от 10,0 млн. лв.

Спрямо предходната година отчетените приходи са с 2,0 млн. лв. по-малко в резултат основно на отчетени по-ниски постъпления от рекламна дейност които формират основния дял приходи по бюджета на обществената медия. Отчетените приходи са постъпления от продажба на услуги, стоки и продукция (реклама, технически услуги, продажба на програми, приходи от почивно дело), наеми на имущество и други неданъчни приходи, помощи и дарения от чужбина.

Българската национална телевизия съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията.

Отчетените по бюджета на БНТ за 2025 г. разходи са в размер на 102,2 млн. лв., което представлява 97,2 % спрямо предвидените в разчета към ЗДБРБ за 2025 г.

За 2025 г. са отчетени 93,1 млн. лв. текущи разходи и 9,1 млн. лв. капиталови разходи.

Разходите за персонал са в размер на 52,8 млн. лв. и представляват 51,7 % от отчетените за периода разходи. Отчетените разходи за издръжка (вкл. разходите за членски внос, платените данъци, такси и административни санкции) на БНТ са в размер на 40,3 млн.

лв. или 43,3 % от текущите разходи. По-голяма част от отчетените разходи за издръжка са за обезпечаване производството на телевизионната програма на БНТ, като основно това са 181

разходи за: отстъпени права за излъчване на спортни предавания – 9,6 млн. лв.;

възнаграждения за авторски и сродни права на сдружения за колективно управление на права

– 7,4 млн. лв.; външни продукции – 4,7 млн. лв.; материали, услуги, наеми и командировки за предавания – 2,1 млн. лв.; международни трасета и унилатерали – 0,9 млн. лв.;

информационни услуги – 0,6 млн. лв. През 2025 г. не са извършени плащания за дължими по договор такси за цифрово наземно разпространение на програмите на БНТ, въпреки едно от основните предназначения на определения със ЗДБРБ за 2025 г. трансфер за разпространение на национални и регионални програми на обществената медия, съгласно чл. 70, ал. 4, т. 1 от Закона за радиото и телевизията. Неразплатените задължения по договора с „Виваком България“ ЕАД са общо в размер на 18,3 млн. лв., вкл. лихви за разпространение на програмите на БНТ за периода м. февруари 2024 г. – м. ноември 2025 г. Отчетените капиталови разходи в размер на 9,1 млн. лв. са изразходвани за: придобиване на дълготрайни материални активи – 1,7 млн. лв.; придобиване на програмни продукти и лицензии за програмни продукти – 0,2 млн. лв.; филмопроизводство – 4,1 млн. лв.; отстъпени права за излъчване на чужди програми – 3,1 млн. лв.

В разпределението на разходите по бюджета на обществената медия е включен преходният остатък за 2024 г. (съгл. чл. 70, ал. 6 от ЗРТ) в размер на 1,4 млн. лв.

За отчетния период средствата са усвоени за реализирането на основните цели и дейности на БНТ по подготовката и създаването на телевизионни програми съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.Обемът на излъчената от БНТ програма е

35 040 часа и представлява 100,0% изпълнение на планирания годишен обем телевизионна програма/часове за 2025 г.

Общо утвърдените бюджетни взаимоотношения на БНТ с централния бюджет са – 93,7 млн. лв. Усвоена сума е в размер на 93,7 млн. лв. или 100,0% от размера на определените със закона бюджетни взаимоотношения на БНТ с централния бюджет.

Просрочени задължения на БНТ към доставчици са в размер на 18,6 млн. лв. и представляват:

- задължения за разпространение на телевизионни програми, отстъпени права, абонамент и разходи за предавания – 18,5 млн. лв. Основната част от неразплатената сума са задължения по договор с „Виваком България“ ЕАД общо в размер на 18,3 млн. лв., вкл. лихви за разпространение на програмите на БНТ за периода месец февруари 2024 г. – месец ноември 2025 г.;

- задължения за доставка на телевизионно оборудване, материали, сървъри за инфраструктура на БНТ и консумативи – 78,3 хил. лв.;

- задължения за спортни права за излъчване на български първенства, социологически изследвания и други събития – 2,0 хил. лв.

- задължения по договори с външни продукции – 46,4 хил. лв.

При утвърден допустим максимален размер на задължения 10,0 млн. лв. съгласно чл.

51, ал. 1 от ЗДБРБ за 2025 г., задълженията на БНТ към доставчици са в размер на 20,2 млн.

лв. и представляват задължения за: такси за цифрово наземно разпространение на телевизионни програми – 19,0 млн. лв.; текуща издръжка – 0,8 млн. лв.; възнаграждения за авторски и сродни права на сдружения за колективно управление на права – 0,2 млн. лв.;

отстъпени права за излъчване на чужди програми – 0,2 млн. лв.; външни продукции – 55,4 хил. лв.

Просрочени вземания – просрочените вземания на БНТ са в размер на 0,6 млн. лв., в т. ч.: 0,5 млн. лв. просрочени вземания от клиенти и 0,1 млн. лв. просрочени вземания от концесии и наеми.

182

4.6 Българска телеграфна агенция Общият размер на приходите за 2025 г. на Българската телеграфна агенция e 1,0 млн.

лв., което представлява 163,2 % спрямо разчета в ЗДБРБ за 2025 г. (0,6 млн. лв.). Средствата са основно от продажба на услуги, стоки и продукция (реклама, технически услуги, продажба на продукция), наеми на имущество и др.

Отчетените общи разходи за 2025 г. по бюджета на БТА са в размер на 16,5 млн. лв., което е 98,9 % от разходите по уточнен план. БТА съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за Българска телеграфна агенция (ЗБТА). За периода са отчетени 16,4 млн. лв. текущи разходи и 0,2 млн. лв. капиталови разходи. Общият размер на отчетените текущи разходи включва: 12,2 млн. лв. разходи за персонал и 4,2 млн. лв.

разходи за издръжка (вкл. разходи за членски внос, платени данъци, такси и административни санкции). Отчетените капиталови разходи са в размер на 0,2 млн. лв.

В разпределението на разходите по бюджета на агенцията е включен преходният остатък за 2024 г. (съгл. чл. 20, ал. 3 от ЗБТА) в размер на 0,4 млн. лева. За отчетния период средствата са усвоени за реализирането на основните цели и дейности на БТА като национален независим информационен институт на Република България, съгласно разпоредбите на Закона за Българска телеграфна агенция.

Бюджетните взаимоотношения на БТА с централния бюджет възлизат на 15,7 млн.

лв. съгласно чл. 50, т. 3 от ЗДБРБ за 2025 г. За отчетния период сумите са усвоени в пълен размер.

Просрочените вземания на БТА са в размер на общо на 27,3 хил. лв., които представляват предоставени услуги по договори.

Към 31 декември 2025 г. БТА няма просрочените задължения.

5. Сметки за средствата от Европейския съюз на бюджетни организации

5.1 Сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд Дирекция „Национален фонд” е Сертифициращ орган и орган, отговорен за получаване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд (СКФ) на Европейския съюз (ЕС) през програмния период 2007–2013 г. съгласно Решение на Министерския съвет № 988/27.12.2005 г., както и по двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС (ПТСВГ), финансирани от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), съгласно Решение на Министерския съвет № 523 от 31.07.2007 г. Също така, съгласно Решение на Министерския съвет № 792/19.12.2013 г. НФ е определен за Сертифициращ орган и орган, отговорен за получаване на средствата по програмите, финансирани със средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) и Фонда за европейско подпомагане на най- нуждаещите се лица (ФЕПНЛ), както и по ПТСВГ, финансирани от (ИПП II) с Решение на Министерския съвет № 156 от 21.03.2014 г.

Изпълнява функциите на Счетоводен орган, отговорен за изпращане на: заявления за плащане и годишните счетоводни отчети през програмен период 2021 - 2027 г. по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и по двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз и извършване на плащания към УО по програмите, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ+, КФ, ФСП и по ПТСВГ на Европейския съюз.

Изпълнява функциите на координиращо звено на национално равнище, отговорно за подготовката на подзаконовата нормативна уредба и системата за управление и контрол, извършване на наблюдение, контрол и плащания във връзка с изпълнението на Националния 183

план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), подготовка и изпращане на пакета документи с искане за плащане към Европейската комисия, планирането, бюджетирането и финансово- счетоводната отчетност на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и извършване на плащания (отпускане на лимити) към Структурите за наблюдение и докладване (СНД)/Крайни получатели (КП).

Дирекция „Национален фонд” изпълнява функциите на Компетентен орган по програма САПАРД.

Дирекцията е определена за централен съкровищен орган за средствата и сертификацията на разходите по Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014–2021 г. и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014–

2021 г. В съответствие с годишните закони за държавния бюджет средствата от помощта от ЕС и Офиса на ЕИП и НФМ и съответното национално съфинансиране се осигуряват чрез сметка за средства от ЕС на НФ към министъра на финансите.

Дирекция „Национален фонд“ изпълнява функциите на Разплащателен орган по Швейцарско-българската програма за сътрудничество (ШБПС) съгласно Рамковото споразумение, подписано между Р. България и Швейцария.

Изпълнението на проектите по програмите, съфинансирани със средства от ЕС, се извършва от Изпълнителните агенции/Управляващите органи/Програмните оператори. За целите на касовата отчетност всички активи, пасиви, съответно приходи и разходи на Изпълнителните агенции/Управляващите органи /Програмни оператори се консолидират в сметката за средства от ЕС на Националния фонд към министъра на финансите, независимо че са организационно и юридически част от структурата на други министерства и ведомства.

По сметките на НФ към 31.12.2025 г. са постъпили приходи (нето) в размер на

5 025,3 млн. лв. по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+, Механизма за възстановяване и устойчивост, ФМ на ЕИП 2014–2021 г., НФМ 2014–2021 г. и ШБПС, като в тази сума са включени и отразените (нето) в отчетността на НФ операции по постъпването по банковите бюджетни сметки на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на чуждото финансиране по двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на EС (ПТСВГ) и изплатените средства от получения ресурс към бенефициенти извън страната.

Извършените разходи (нето) за годината с натрупване чрез сметките на НФ възлизат на 1 614,2 млн. лева. По видове разходи изпълнението е както следва: 88,34 % от общата стойност са капиталови трансфери, 10,65 % са субсидии и 1,01 % предоставени текущи, капиталови трансфери за чужбина и 0,0001 % - издръжка.

Трансферите (нето), временните безлихвени заеми (нето) и временна възмездна финансова помощ за разглеждания период са на стойност 3 822,5 млн. лв. (включват предоставените трансфери към бенефициенти по Оперативните програми (ОП) на ЕС - програмен период 2014 – 2020 г. и програмен период 2021 – 2027 г., ПТСВГ за периода 2014

– 2020 г. и програмен период 2021 – 2027 г., НПВУ, ФМ на ЕИП 2014–2021 г., НФМ 2014–

2021 г. и ШБПС, авансово плащане по Националния план за климата, както и възстановени трансфери от бенефициенти-бюджетни организации за неусвоени суми по приключили проекти, за недопустими разходи или други надплащания. В консолидираната отчетност на НФ са отразени и трансфери (нето) към бенефициенти – бюджетни организации, които са за сметка на средства, предоставени от държавите-партньори по ПТСВГ.

Във връзка с изпълнение на програмите и проектите по програмен период 2014 –

2020 г., 2021 – 2027 г., ФМ на ЕИП и НФМ, НПВУ и ШБПС по сметките на НФ са получени трансфери от централния бюджет на стойност 757,5 млн. лева.

184

Общата сума от други приходи (корективи за касови постъпления, отчетени за дължими суми от бенефициенти), отчетени по сметката за средства от ЕС на НФ, са в размер на 0,4 млн. лева.

С Решение № 892 на Министерския съвет за утвърждаване на актуализираните годишни разчети на сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд за

2025 г. беше отразена промяната на разчета на трансферите с централния бюджет, включваща сумата от неусвоени трансфери от централния бюджет, планирани за 2025 г. и възстановяване на неусвоени трансфери от минали години в размер на 2 000 млн. лева. Също така беше направен анализ на текущото изпълнение на разходите и приходите спрямо утвърдените годишни разчети. Беше отчетено забавянето в темповете на изпълнение на проектите и изплащането на разходи по програмите, съфинансирани със средства от ЕС, спрямо планираните, особено при програмите за споделено управление от програмен период 2021-2027 г., както и в изпълнението на инвестиционните проекти, включени в НПВУ.

В тази връзка бяха актуализирани и очкаваните разходи и приходи.

Структурни и Кохезионен фондове (СКФ) 2007 – 2013 г.

През 2025 г. са отчетени (нето) възстановени суми от бенефициенти на стойност на

14.5 млн. лева.

Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд (включително Инициативата за младежка заетост), Кохезионния фонд и ФЕПНЛ на Европейския съюз за финансова рамка 2014 – 2020 г.

През отчетния период получени средства от ЕК са в размер на 0,002 млн. лева.

Направените разходи по Оперативни програми и трансферите към бюджетни организации и операции с активи за периода са на стойност 28,7 млн. лв., а възстановените суми са в размер на 3,3 млн. лева.

Възстановеното авансово финансиране по реда на ДДС6/2011 г. е в размер на 5,0 млн.

лева.

Изплатените средства от оперативните програми за мерките за минимизиране на отрицателните последици от епидемичното разпространение на COVD-19 през отчетния период са в размер на 0,1 млн. лева.

Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие (включително Фонда за справедлив преход) и Кохезионния фонд за програмен период 2021-2027 г.

Получените средства (нето) от ЕК за периода са в размер на 1 288,8 млн. лв. и са разпределени както следва:

• Програма „Развитие на човешките ресурси” 2021-2027 г. – 413,2 млн. лв.;

• Програма „Храни и основно материално подпомагане” 2021-2027 г. – 74,9 млн. лв.;

• Програма „Образование” 2021-2027 г. – 94,3 млн. лв.;

• Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. – 131,8 млн. лв.;

• Програма „Техническа помощ“ – 21,3 млн. лв.;

• Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 2027 г. – 159,7 млн. лв.;

• Програма „Развитие на регионите“ 2021 2027 г. – 20,6 млн. лв.;

• Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021 2027 г. – 80,3 млн. лв.;

• Програма „Транспортна свързаност“ – 267,8 млн. лв. и

• Фонд за справедлив преход – 24,9 млн. лева.

185

Направените разходи (нето) за периода са в размер на 2 316,3 млн. лв. и са разпределени както следва:

• Програма „Развитие на човешките ресурси” 2021-2027 г. – 674,4 млн. лв.;

• Програма „Храни и основно материално подпомагане” 2021-2027 г. – 94,5 млн. лв.;

• Програма „Образование” 2021-2027 г. – 179,9 млн. лв.;

• Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. – 301,0 млн. лв.;

• Програма „Техническа помощ“ – 29,2 млн. лв.;

• Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 2027 г. – 146,7 млн. лв.;

• Програма „Развитие на регионите“ 2021 2027 г. – 156,5 млн. лв.;

• Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021 2027 г. – 172,5 млн. лв.;

• Програма „Транспортна свързаност“ – 483,2 млн. лв. и

• Фонд за справедлив преход – 78,4 млн. лева.

Извършените разходи по авансово финансиране по реда на ДДС6/2011 г. са в размер на 6,0 млн. лв., а възстановените средства са в размер на 8,2 млн. лева.

Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) През отчетния период чрез НПВУ бяха извършени разходи и трансфери (нето) в размер на 2 945,2 млн. лева.

Получените средства по МВУ от второ и трето искания за плащане са в размер на

3 724,5 млн. лева.

В допълнение, на 27.11.2025 г. влезе в сила Решение за изпълнение на Съвета за изменение на Решение за изпълнение от 04.05.2022 г. за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България (ST 15108/25) и Приложение към Решение за изпълнение на Съвета от 27.11.2025 г. (ST 15108/25 ADD 1). Посоченото Решение за изпълнение на Съвета от 27.11.2025 г. за изменение на Решение за изпълнение от

04.05.2022 г. е в резултат на успешното приключване от страна на ЕК и българските институции на процедурата по хоризонтален преглед и опростяване на описанието на етапите и целите в НПВУ на основание на чл. 21, параграф 1 от Регламента (ЕС) 2021/241 за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост.

С посоченото изменение в НПВУ е извършено актуализиране на наименованията на

27 инвестиции и 14 реформи, добавяне на една нова инвестиция, отпадане на две реформи, актуализиране на начина за изпълнение на една инвестиция и актуализиране на отговорни институции.

Двустранни програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз 2014 – 2020 г. и 2021 – 2027 г.

Получените средства към 31.12.2025 г. са на стойност 4,0 млн. лв., представляващи постъпили средства от ЕК и средства за съфинансиране от страните-партньори, както и разпределени към администратори в чужбина за сметка на средствата, получени от страната- партньор.

Сумата на разходите и трансферите (нето) към бюджетни организации в страната, които са направени през същия период по двустранните програми са на обща стойност 19,4 млн. лв., включително за плащания към бенефициенти в страната, извършени за сметка на полученото финансиране от страната-партньор по тези програми.

Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежки финансов механизъм за периода 2014-2021 г.

Получените средства към 31.12.2025 г. са в размер на 7,4 млн. лева.

186

Сумата на разходите и трансферите (нето) за периода са на обща стойност 23,9 млн.

лева. В тази сума влизат и 4,7 млн. лв. разходи, отпуснати като безлихвени средства на Министерството на правосъдието от сметката за средства от ЕС на НФ.

Швейцарско-българската програма за сътрудничество (ШБПС) Получените средства към 31.12.2025 г. са в размер на 0,6 млн. лева.

Сумата на разходите и трансферите (нето) за периода са на обща стойност 1,4 млн.

лева.

Национален план за климата на България През отчетния период беше извършено предварително плащане по Националния план за климата размер на 278.5 млн. лева, представляващи аванс за 23 влака, които ще бъдат финансирани от Социалния фонд за климата.

Програма САПАРД През периода са извършени възстановявания от бенефициенти по дългове на стойност 0,03 млн. лева.

5.2 Сметки за средствата от Европейския съюз, администрирани от Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие” ➢ Приходи За 2025 г. планираните приходи по утвърдените годишни разчети на сметката за средства от Европейския съюз на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” са в размер на 921,6 млн. лева. Към 31.12.2025 г. постъпленията са в размер на 619,6 млн. лв., което представлява 67,3 % от годишния план. За миналата година отчетената сума в частта „Приходи“ е била 613,3 млн. лева.

Приходната част е формирана от приходи от наказателни лихви, помощи и дарения от чужбина и коректив на касови постъпления, както следва:

- Приходи от наказателни лихви Отчетените приходи за 2025 г. от получени наказателни лихви, свързани с вземания за възстановяване на средства от ЕК в размер на 2,0 млн. лева.

- Текущи помощи и дарения от Европейския съюз Общият размер на получените приходи, отчетени в „Текущи помощи и дарения от Европейския съюз“, за 2025 г. е 37,7 млн. лв., при планирани за годината средства в размер на 131,0 млн. лева.

Получените текущи приходи от възстановяване на средства от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по линия на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) без директни плащания за 2025 г. възлизат на 30,1 млн. лева.

Получените текущи приходи за ПРСР по линия на Стратегическия план по ОСП (2023-2027) са 1,1 млн. лева. Общо получените текущи приходи по ПРСР представляват 29,2 % от планираните за годината 107,0 млн. лева. За миналата година отчетените текущи приходи са били в размер на 39,2 млн. лева.

Получените текущи приходи от възстановяване на средства по линия на схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ от Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) към 31.12.2025 г. са 6,5 млн. лв., което представлява 85,0 % от планираните 7,7 млн.

лв. за годината. За 2024 г. по това направление са отчетени 6,2 млн. лева.

187

За 2025 г. не са възстановени средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), при годишен план за текущи приходи в размер на 16,4 млн. лева. През миналата година са получени 18,9 млн. лв. текущи приходи.

- Капиталови помощи и дарения от Европейския съюз Общият размер на получените приходи, отчетени в „Капиталови помощи и дарения от Европейския съюз“ към 31.12.2025 г. е 591,8 млн. лв. при планирани за годината 790,6 млн.

лева.

Получените капиталови приходи от ЕЗФРСР по линия на ПРСР 2014-2020 без директни плащания през 2025г. са 561,7 млн. лв., а 27,6 млн. лв. са получени по линия на СПРЗСР 2023-

2027. Изпълнени са 75,2 % от годишния план, който е в размер на 783,2 млн. лева. За сравнение, през предходната година капиталовите приходи по ПРСР са 544,1 млн. лева.

През 2025 г. от ЕФМДР са получени капиталови приходи в размер на 1,6 млн. лв., както и 0,8 млн. лв. аванс от ЕФМДРА по ПМДРА 2021-2027. Степента на изпълнение спрямо годишния разчет от 7,4 млн. лв. е 32,4 процента. За предходната година по това направление са отчетени 15,0 млн. лева.

- Коректив на касови постъпления През 2025 г. отчетеният коректив на касови постъпления е минус 11,8 млн. лева. Той е формиран от размера на принудително събрани суми от НАП, за които не е извършен превод на средства по сметката на ДФЗ-РА.

➢ Разходи Общият размер на планираните за 2025 г. разходи по утвърдените годишни разчети на сметката за средства от Европейския съюз на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” е 2 312,8 млн. лева.

Уточненият план на субсидиите за текуща дейност и капиталовите трансфери за 2025 г. е 1 930,3 млн. лева. Изпълнението им към 31.12.2025 г. възлиза на 69,5 % от годишния план при отчетени разходи в размер 1 341,7 млн. лева.

Останалите планирани разходи в размер 382,5 млн. лв. са формирани от: разходи за заплати и възнаграждения на персонала 26,6 млн. лв., задължителни осигурителни вноски от работодатели 8,7 млн. лв., издръжка 22,5 млн. лв. и придобиване на ДМА 324,7 млн. лв. Те подлежат на отчитане в § 63-00 Трансфери между сметки за средствата от ЕС.

Изпълнението на отчетените разходи е както следва:

- Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия За 2025 г. са планирани средства в размер на 652,1 млн. лв. за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия. Отчетените за годината средства представляват 71,7 % от планираните, и са в размер на 467,7 млн. лева. През 2024 г. отчетените текущи субсидии са били 212,7 млн. лева.

Изпълнението по дейности е както следва:

- национално съфинансиране към ЕЗФРСР за директни плащания – 298,6 млн. лв., изпълнение 72,4 % от планираните за годината 412,6 млн. лв.;

- текущи субсидии по Програмата за морско дело и рибарство – 2,1 млн. лв., изпълнение 67,7 % от планираните 3,1 млн. лв.;

- текущи субсидии по Програмата за развитие на селските райони – 96,3 млн. лв., изпълнение от 58,5 % на планираните за годината 164,7 млн. лв.;

- текущи субсидии за пазарни мерки – 70,8 млн. лв., изпълнение от 98,7 % на планираните за 2025 г. 71,7 млн. лева.

- Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 188

За 2025 г. за субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел са планирани 25,4 млн. лв. През 2025 г. са отчетени разходи в размер на 12,9 млн. лв., степен на изпълнение – 50,8 %. За 2024 г. този вид разходи са възлизали на 13,5 млн. лева.

Разпределението по дейности е както следва:

- текущи субсидии национално съфинансиране към директни плащания – 0,2 млн. лв.

- текущи субсидии по ПМДР – 0,4 млн. лв., възлизащи на 22,2 % от планираните 1,8 млн. лв.;

- текущи субсидии по Програмата за развитие на селските райони – 12,3 млн. лв., при планирани 23,6 млн. лв., степен на изпълнение 52,1 процента;

- текущи субсидии за пазарни мерки (дейност по ЕБК 829) – 0,024 млн. лева.

- Капиталови трансфери за нефинансови предприятия За 2025 г. за капиталови трансфери за нефинансови предприятия са планирани

1 202,4 млн. лева. Към 31.12.2025 г. са отчетени 831,0 млн. лв., представляващи 69,1 % от годишния план. Отчетените за 2024 г. разходи за капиталови субсидии за физически лица и предприятия са били 372,1 млн. лева.

Разпределението по дейности е както следва:

- капиталови трансфери по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) – 5,7 млн.

лв., 38,2 % изпълнение на годишния план (14,8 млн. лв.);

- капиталови трансфери по ПРСР – 824,9 млн. лв., 69,9 % изпълнение на годишния план, възлизащ на 1 180,5 млн. лв.;

- капиталови трансфери за пазарни мерки – 0,4 млн. лв. при годишен разчет 7,1 млн. лв. и изпълнение от 5,9 процента.

- Капиталови трансфери за организации с нестопанска цел Годишните разчети за капиталови трансфери за организации с нестопанска цел за

2025 г. възлизат на 50,4 млн. лева. Към 31.12.2025 г. са отчетени 29,8 млн. лв., основно капиталови трансфери по ПРСР, като степента на изпълнение е 59,1 %. През предходната година са отчетени 16,3 млн. лева.

➢ Трансфери В частта на трансферите, в касовия отчет на ДФЗ-РА към 31.12.2025 г. са отразени следните касови потоци:

- Трансфери между ЦБ и сметки за средства от Европейския съюз Планираната сума за 2025 г. на получения трансфер от ЦБ е 865,7 млн. лв. и тя е за компенсиране на средствата, изплатени от РА за сметка на национално съфинансиране към фондовете ЕФГЗ, ЕЗФРСР, ЕФМДР, ЕФМДРА и ЕФР. Отчетената стойност е 702,0 млн. лева.

- Трансфери между бюджети и сметки за средства от ЕС, както следва:

- Получени През 2025 г. получените трансфери от бюджетни сметки на бюджетни организации и общини са в размер на 0,463 млн. лева. Те са във връзка с възстановяване на суми по аванси, усвоени гаранции, наложени финансови корекции, санкции, главници и лихви по вземания, в т.ч. - 43 787 лв. по ПРСР и 507 397 лв. по ПМДР;

- Предоставени Предоставените трансфери във връзка с чл. 14 от Закона за подпомагане на земеделските производители възлизат на 0,3 млн. лв.

189

Изплатените субсидии на публични бенефициенти са отчетени в общ размер на 424,6 млн. лв., в т.ч.:

- национално съфинансиране към директни плащания: 0,972 млн. лв.;

- по Програмата за развитие на селските райони: 409,9 млн. лв.;

- по Програмата за морско дело и рибарство и ПМДРА: 13,7 млн. лв. и

- пазарни мерки: 0,06 млн. лева.

През 2024 г. предоставените трансфери са възлизали на 211,5 млн. лева.

➢ Финансиране

- Суми по разчети за поети осигурителни вноски и данъци През 2025 г. сумата по разчети за поети данъци, формирани от удържан и внесен окончателен данък на физически лица, съгл. чл. 65, ал. 14 от ЗДДФЛ възлиза нето на -0,05 млн. лева.

- Друго финансиране През 2025 г. извършените плащания, възстановените суми, разчетът с централния бюджет и операциите с чужди средства, включени в отчетността в „Друго финансиране“ възлизат общо на 444,4 млн. лв., при планирани 525,6 млн. лева.

Към 31.12.2025 г. са отчетени плащания в общ размер 1 859,9 млн. лв., представляващи 94,2 % от годишните разчети, които са 1 974,1 млн. лв. За 2024 г. плащанията, отчитани като финансиране са били 1 875,7 млн. лева.

Отчетените плащания са по следните направления:

• 1 595,5 млн. лв. за директни плащания за сметка на ЕФГЗ, представляващи 98,1 % от планираните 1 627,1 млн. лв.;

• 200,9 млн. лв. средства от ЕЗФРСР, прехвърлени към директни плащания, което е 73,0 % от планираните 275,1 млн. лв.;

• 43,3 млн. лв. за пазарни мерки при разчет за плащания в размер 45,4 млн. лв.

изпълнение 95,3 %;

• 20,3 млн. лв. за преструктуриране, изпълнение 76,6 % от планираните плащания в размер 26,5 млн. лв.

Възстановените суми от Европейския съюз през 2025 г. възлизат общо на

1 757,9 млн. лв., представляващи 95,5 % от планираните 1 841,1 млн. лева. Отчетеното изпълнение за 2024 г. е 1 710,3 млн. лева.

Възстановени са суми по следните направления:

• 1 575,8 млн. лв. за директни плащания от ЕФГЗ, 97,2 % от планираните 1 621,1 млн.

лв.;

• 126,3 млн. лв. от ЕЗФРСР, прехвърлени към директни плащания – 86,5 % от заложените 146,0 млн. лв.;

• 37,2 млн. лв. за пазарни мерки от ЕФГЗ при планирани 47,9 млн. лв., степен на изпълнение: 77,7 %;

• 18,5 млн. лв. за преструктуриране от ЕФГЗ при планирани 26,1 млн. лв., изпълнение на плана 70,9 %.

Операциите с чужди средства към 31.12.2025 г. възлизат (нето) на 0,1 млн. лева.

Предоставените суми (нето) по разчети с ЦБ за финансиране на плащания при недостиг на средства по сметки към 31.12.2025 г. възлизат на 546,4 млн. лв., при планирани 658,5 млн.

лева.

190

5.3 Сметки за средствата от ЕС на общините По сметките за средства от ЕС на общините през 2025 г. са отчетени приходи, помощи и дарения в размер на 20,9 млн. лева.

Отчетените разходи са в размер на 1 918,1 млн. лева. В структурата на разходите през

2025 г. отчетените капиталови разходи са 1 403,8 млн. лв. (или 73,2 %), а текущите разходи

– 510,6 млн. лв. (или 26,6 %). Високият размер на отчетените капиталови разходи показва, че общините използват възможностите на европейските програми, като финансират проекти за инвестиционни разходи, за които бюджетните им приходи са недостатъчни.

По функции през 2025 г. най-много са отчетените разходи във функция IIІ „Образование“ – 653,5 млн. лв. (34,1 % от общо разходи). След тях са отчетените разходи от общините във функция VІ „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“ – 559,8 млн. лв. (29,2 %) и V „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ – 346,7 млн. лв. (18,1 % от общо разходи).

В отчетените разходи най-голям е делът на тези, отчетени в сметките за средства по програми администрирани от Националния фонд – 77,6 %, следват разходите администрирани от Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“ – 18,7 %, отчетените разходи в други европейски средства – 3,5 % и в други международни програми – 0,2 %.

Размерът на трансферите по сметките за средства от ЕС към края на 2025 г. е

2 104,1 млн. лева.

За 2025 г. по сметките за средства от ЕС общините са отчели временни безлихвени заеми от/за държавния бюджет, бюджетни сметки и сметки за средствата от ЕС (нето) в размер на 38,8 млн. лева.

Бюджетното салдо по сметки от финансово-правна форма СЕС на общините към

31.12.2025 г. е положително и е в размер на 245,7 млн. лева.

Наличностите по сметки в края на периода са 369,4 млн. лева.

6. Бюджети по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси

6.1 Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда Постъпилите през 2025 г. неданъчни приходи по бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) са в размер на 27,7 млн.

лв. или 127,3 % спрямо разчетените приходи.

ПУДООС отчита приходи от държавни такси в размер на 11,1 млн. лв. или 211,4 % спрямо разчетите. От приходите по държавните такси с най-голям процент са приходите администрирани по бюджета на ПУДООС по Закона за управление на отпадъците от такси за МПС-та.

Постъпилите приходи от глоби, санкции и наказателни лихви са в размер на 1,9 млн.

лв. През 2025 г. по бюджета на ПУДООС са отчетени приходи от продажба на квоти на парникови газове от авиационна дейност в общ размер на 13,6 млн. лв. и 0,04 млн. лв.

приходи от концесии.

ПУДООС е отчело разходи през 2025 г. в размер на 18,4 млн. лв. (13,9 млн. лв. през предходната година), като с най-голям дял са капиталовите трансфери за Националния доверителен екофонд, където се предоставят постъпленията от продажби на квоти за емисии на парникови газове съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за ограничаване изменението на климата, в размер на 11,4 млн. лв.

Общият размер на текущите нелихвени разходи за отчетния период е разпределен както следва:

- 3,9 млн. лв. за персонал;

- 2,2 млн. лв. за издръжка;

- 0,9 млн. лв. за субсидии 191

Към 31.12.2025 г. ПУДООС има просрочени вземания в размер на 19,6 млн. лв. от заеми и няма просрочени задължения.

6.2 Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) Постъпилите през 2025 г. приходи във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (Фонда) са в размер на 2 653,1 млн. лв. или 148.8 % спрямо разчетите.

Постъпленията от отделните приходи, са както следва:

- 624,9 млн. лв. целеви вноски, от тях 82,5 млн. лв. са постъпили в изпълнение на § 3, ал. 1, 3, 4 и 5 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

и 542,4 млн. лв. в изпълнение на § 2, ал. 1, 3, 4 и 5 от ЗР на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.;

- 0,1 млн. лв. приходи от глоби, санкции и наказателни лихви, които спрямо разчетите са изпълнени на 58,6 %;

- 406,7 млн. лв. от 5 %-ни вноски, като изпълнението им спрямо разчетените 364,1 млн.

лв. е 111,7 %,

- 1 621,4 млн. лв. приходи от продажба на квоти, постъпили съгласно чл. 55, ал. 4 от Закона за ограничаване изменението на климата, като изпълнението им спрямо разчетените 1 418,8 млн. лв. е 114,3 %.

Отчетените към 31.12.2025 г. разходи на фонда са в размер на 2 431,7 млн. лв., като изпълнението им спрямо разчетените 2 024,1 млн. лв. е 120,1 процента. В сравнение с предходната година извършените от фонда разходи са по-малко с 92,0 млн. лв., което основно е отразено в намаление на разходите за субсидии, в т.ч. за финансиране изпълнението на одобрените от Министерския съвет програми за компенсиране високите цени на енергията (чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката), за покриване на извършените разходи от енергийното предприятие в качеството му на обществен доставчик за изкупуване на електрическа енергия по дългосрочни договори и по преференциални цени, както и тези, произтичащи от задължението му за изкупуване на електрическа енергия в качеството му на търговец на електрическа енергия, определени с решение на КЕВР, вкл. за минали регулаторни периоди, на разходите за предоставяне на премия на производителите по чл.

Тези разходи са и с най-голям относителен дял от общо отчетените разходи (99,9 %).

Изпълнението на разходите за субсидии, които са в размер на 2 429,0 млн. лв., е 120,2 % спрямо разчетените 2 020,4 млн. лв.

Отчетените разходи за персонал, издръжка и капиталови разходи са в размер на 2,8 млн. лв. и са изпълнени на 75,7 % спрямо разчетите.

6.3 Държавно предприятие „Научно-производствен център“ Отчетените към 31.12.2025 г. приходи от Държавното предприятие „Научно- производствен център“ са в общ размер на 1,9 млн. лв. и са основно приходи от собствена дейност – реализирана продукция, предоставени услуги и наеми (в т.ч. изплатени просрочени наеми).

192

Отчетените разходи на ДП „НПЦ“ за 2025 г., са в размер на 3,1 млн. лв. От тях 2,2 млн.

лв. са отчетените разходи за персонал и 0,9 млн. лв. са отчетени за издръжка и други текущи разходи.

Отчетените просрочени вземания към 31.12.2025 г., са в размер на 0,2 млн. лв. и са във връзка с неиздължени суми за продукция, като организациите с по-големи суми от просрочени вземания са в СП ОСМК – Лозница и СП ОСЗ Видин.

ДПНЦ е отчело просрочени задължения в размер на 0,07 млн. лв., като с най-голям относителен дял са просрочените задължения към доставчици, в размер на 0,06 млн. лв.

6.4 Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ няма планирани собствени приходи по бюджета си, а към 31.12.2025 г. отчита приходи от наеми на имущество и др. в общ размер на 0,06 млн. лв.

Към 31.12.2025 г. ДП УСЯ е отчело разходи в размер на 14,4 млн. лв. или изпълнението спрямо разчетените по закон разходи е 68,2 %.

Отчетените разходи са основно за: персонал – 5,8 млн. лв.; издръжка, платени данъци, такси и административни санкции – 7,5 млн. лв. и капиталови разходи в размер на 1,1 млн.

лева.

193

ЗАКЛЮЧЕНИЕ За поредна година фискалната рамка към закона за бюджета за 2025 г. бе планирана при разчетен дефицит в размер на 3 на сто от прогнозния БВП, което е точно на границата на допустимото съгласно националните фискални правила. Това също така означаваше, че не се предвиждат никакви буфери за постигане на заложената цел при евентуален натиск от страна на приходите и/или разходите при по-негативен от планирания сценарий за икономиката.

Освен това твърде амбициозните разчети по приходите бяха идентифицирани като риск още при дебатите по приемането на бюджета, както и в доклади и анализи на редица европейски и национални институции, в т. ч. на ЕК, Фискалния съвет и други. Това, заедно с липсата на фискално пространство при съставянето на бюджета, предопредели изключително трудна задача за изпълнение, както при текущото изпълнение на бюджета за 2025 г., така и при съставянето на законопроекта за бюджета за 2026 г.

В условията на напрегнат бюджет бяха положени значителни усилия за повишаване на събираемостта на приходите, подобряване спазването на данъчното законодателство, превенция и противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане.

Въпреки това данъчните приходи останаха значително под заложените амбициозни цели в разчета за годината. Това наложи от страна на разходите и трансферите да бъдат идентифицирани мерки, които да намалят натиска върху бюджетната позиция от страна на приходите и да осигурят спазването на одобрените параметри по отношение на бюджетното салдо по държавния бюджет. Бяха предприети мерки за засилване на бюджетната дисциплина в бюджетните системи, насочени към оптимизиране и приоритизиране на разходите и идентифициране на възможности за реализиране на икономии в годишен план.

Тези действия позволиха натискът върху бюджетното салдо от неизпълнението на приходите да бъде компенсиран, като бюджетната позиция по КФП е в съответствие със заложените цели в ЗДБРБ за 2025 г. и изискванията на фискалното правило по чл. 27, ал. 4 от ЗПФ.

Салдото по консолидираната фискална програма на касова основа за 2025 г. е дефицит в размер на 6 830,2 млн. лева. (3,0 % от БВП), което съответства на заложената годишна цел в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., която представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за

2025 г.

Представени накратко, някои от основните бюджетни показатели и макроикономически индикатори за 2025 г. са, както следва:

♦ Реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България през 2025 г. се забави до 3,1 % спрямо 3,4 % през 2025 г. Основен фактор за това бе влошаването на външнотърговското салдо, както и отрицателният принос на изменението на запасите. В същото време вътрешното търсене отбеляза съществено нарастване. В номинално изражение БВП бе 226 912,0 млн. лв., което представлява растеж от 10,7 %.

♦ Заетостта в икономиката се увеличи с 2,2 %, като средногодишният брой на заетите възлезе на 3,6 млн. души. Коефициентът на безработица бе 3,5 % (намаление с 0,7 пр. п.

спрямо 2024 г.), като регистрира исторически най-ниска стойност. Растежът на компенсацията на един нает се забави до 10,4 % при 14,1 % през 2024 г. Показателят все още остава висок, движен основно от повишението на минималната работна заплата, според механизма за актуализирането ѝ в Кодекса на труда, както и поради по-високите разходи за заплати в бюджетния сектор.

♦ Средногодишната инфлация за 2025 г. беше 3,5 % според ХИПЦ. Годишният темп на инфлация отчете известно ускорение през годината, но се забави също до 3,5 % към декември. Всички основни компоненти на индекса имаха положителен принос, като водещ бе този на храните, следван от услугите.

194

♦ Дефицитът по текущата сметка нарасна с 5,2 пр. п. до 5,7 % от БВП. Износът на стоки намаля с 3,0 %, докато вносът нарасна с 6,0 %, което определи и увеличението на търговския дефицит с 3,2 пр. п. спрямо предходната година до 8,0 % от БВП.

♦ Оценката в априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга е, че през

2025 г. салдото на сектор „Държавно управление“ е отрицателно в размер на 3,5 % от БВП.

♦ Народното събрание разпореди на Сметната палта допълнителни одити по определени теми, вследствие на които е възможно да настъпят промени в отчетните данни на начислена основа за 2025 г. В случай на констатиране на промени в отчетните данни за 2025 г.

Министерството на финансите своевременно ще уведоми Народното събрание.

♦ Салдото по КФП за 2025 г. е отрицателно в размер на 6 830,2 млн. лв., което представлява 3,0 % от БВП.

♦ В номинално изражение приходите по КФП възлязоха на 86,1 млрд. лв., което представлява 95,4 на сто от планираните приходи и помощи с разчетите към ЗДБРБ за 2025 г.

Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно по-ниските от планираните постъпления, осноено в частта на данъчните приходи, както и при приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради временно задържаните средства по второто и третото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост) и други.

♦ Общите разходи (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) по КФП за годината представляват 96,1 % от разчетите към ЗДБРБ за 2025 г., а по държавния бюджет разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на ЕС представляват 92,4 % от планираните за годината.

♦ Предвидените законови ограничители по отношение на държавния дълг за 2025 г. са спазени, като в номинално изражение държавният дълг към 31.12.2025 г. възлиза на 61,4 млрд. лв. (27,1 % от прогнозния БВП), или под прага на предвиденото в ЗДБРБ за 2025 г.

дългово ограничение от 61,7 млрд. лв., съгласно чл. 69 от ЗДБРБ за 2025 г.

♦ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФМДР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за 2025 г. е 7 882,5 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към 31.12.2025 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 5 846,5 млн. лв.

♦ Фискалният резерв към 31.12.2025 г. е 17,5 млрд. лв., в т. ч. 14,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Фискалният резерв към края на годината е над определения в чл. 68 от ЗДБРБ за 2025 г. минимален размер от 4,5 млрд. лева.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за

2025 г.

2. Приложение към т. 54 от Отчета за изпълнението на ДБ на РБ за 2025 г.

195

3. Приложение към т. 55 от Отчета за изпълнението на ДБ на РБ за 2025 г.

4. Отчет на консолидираната фискална програма за 2025 г.

5. Преглед на изпълнението на утвърдените разходи по области на политики и бюджетни програми в ЗДБРБ за 2025 г. на МС и на министерствата и ведомствата, прилагащи програмен формат на бюджет, с акцент върху постигнатите резултати.

196

Попитайте асистента за този запис

Безплатно

← Обратно към документа