Приложение 3

преглед на ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА УТВЪРДЕНИТЕ РАЗХОДИ ПО ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ/ФУНКЦИОНАЛНИ ОБЛАСТИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ В ЗДБРБ ЗА 2025 Г.

НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА МИНИСТЕРСТВА И ВЕДОМСТВА, КОИТО ПРИЛАГАТ ПРОГРАМЕН ФОРМАТ НА БЮДЖЕТ, С АКЦЕНТ ВЪРХУ ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

1. · НАРОДНО СЪБРАНИЕ(НС) · 3

2. · АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА(АП) · 4

3. · МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ(МС) · 6

4. · КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (КС) · 35

5. · ОМБУДСМАН · 36

6. · СМЕТНА ПАЛАТА (СП) · 37

7. · СЪДЕБНА ВЛАСТ · 40

8. · МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) · 46

9. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) · 58

10. · МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) · 64

11. · МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) · 96

12. · МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) · 108

13. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП) · 121

14. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ) · 141

15. · МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) · 147

16. · МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) · 154

17. · МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) · 158

18. · МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА (МИР) · 169

19. · МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА (МИИ) · 170

20. · МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) · 179

21. · МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ (МЗХ) · 201

22. · МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА и СЪОБЩЕНИЯТА (МТС) · 210

23. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (МЕУ) · 230

24. · МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) · 236

25. · МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) · 242

26. · МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) · 249

27. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ (ДАНС) · 257

28. · КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (КРДОПБГДСРСБНА) · 259

29. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (КЗД) · 263

30. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (КЗЛД) · 263

31. · КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА(КПК) · 267

32. · КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ) · 270

33. · НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА (НСО) · 272

34. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ (ДАР) · 274

35. · НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) · 277

36. · КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) · 278

37. · КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА (КРС) · 284

38. · КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР) · 286

39. · СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТОННИ МЕДИИ (СЕМ) · 287

40. · АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ (АЯР) · 292

41. · КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН) · 293

42. · ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (ДКСИ) · 295

43. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“/ДА „ДРВВЗ“/ · 297

44. · ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) · 300

45. · КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ (КПНРО) · 301

46. · ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ · 304

47. · НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА (НБКСРС) · 314

48. · ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ"(ДАТО) · 318

НАРОДНО СЪБРАНИЕ(НС) Отчетът отразява дейността на 51-вото Народно събрание през 2025 г.

Програмният формат на отчета на Народното събрание се основава на принципите за ефективност и ефикасност, ясно обоснован е, има измеримо въздействие и е пряко обвързан с показателите за изпълнение.

Отчетът за изпълнението на програмния формат на бюджета на Народното събрание за 2025 г. е насочен към пълноценното функциониране на Парламента, изпълнение на основните конституционни функции и отговорности, основните приоритети и стратегически цели на Народното събрание, които са насочени към:

- Повишаване качеството на приеманите закони;

- Осигуряване на ефективно представителство, публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание;

- Повишаване на ефикасността на парламентарния контрол;

- Приоритизиране на международната дейност на Народното събрание и засилване на междупарламентарното сътрудничество;

- Повишаване на тежестта на електронния обмен в дейността на Народното събрание.

Изготвеният отчет на Народното събрание за 2025 г. е разработен с цел:

- повишаване прозрачността, координацията, стратегическото планиране и отчетността в Народното събрание;

- укрепване на капацитета на администрацията и способността й ефективно да функционира в условията на членство в Европейския съюз.

Отчетените разходи за посочения период обхващат:

- нормативно регламентираните разходи на народните представители, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;

- разходите на администрацията на Народното събрание;

- разходите на второстепенните разпоредители с бюджет;

- разходите на Фискалния съвет.

Разходите по бюджета на Народното събрание са отчетени в четири функционални области и осем програми, както следва:

Функционална област І. „Представителен и ефективен парламент”:

- Програма 1 „Нормативно определени разходи, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”;

- Програма 2. „Законодателна дейност, парламентарен контрол, парламентарен надзор и конституиране”;

- Програма 3. „Връзка с избирателите и народно представителство”.

Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Народното събрание за 2025 г.

- Програма 4. „Парламентарна дипломация”;

Функционална област ІІ. „Осигуряващи дейности”:

- Програма 5. „Административно обслужване”;

- Програма 6. „Материално-техническо обезпечаване и социално-битово обслужване”;

Функционална област ІІІ. „Съпътстваща дейност”:

- Програма 7. „Икономически и социален диалог”.

Функционална област ІV. „Мониторинг на фискалната политика”:

- Програма 8. „Фискален съвет”.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА(АП) В изпълнение на своите функции през отчетния период Администрация на президента обезпечи и осигури осъществяването и изпълнението на конституционните правомощия на президента и вицепрезидента на Република България в интерес на гражданите и обществото.

Общо извършените разходи по бюджета на Администрация на президента към 31.12.2025 г. са в размер на 12 259 152 лв., при одобрен годишен план 12 917 155 лв. Изпълнението е 94,91 % от средствата по уточнения план.

Разходите за персонал са в размер на 9 832 226 лв., които включват заплатите и възнагражденията на персонала, нает по трудови правоотношения, включително на щатен персонал, на сътрудниците на президентите през периода 1996 г. – 2016 г., на президент и вицепрезидент, други възнаграждения и плащания за персонала, задължителни осигурителни вноски от работодателя.

Текущите разходи, извършени към 31.12.2025 г. са в размер на 2 027 163 лв., а предоставените трансфери по изпълнени полети от Държавния авиационен оператор 1 036 610 лв.

Отчетените капиталови разходи към 31.12.2025 г. са в размер на 310 200 лв., от Към 31.12.2025 г. са разходвани 304 627 лв. за основни ремонти, придобиване на компютри и хардуер, друго оборудване, програмни продукти и лицензи.

Администрация на президента отчита през втората половина на годината като администрирани разходни параграфи по бюджета на администрацията, получени дарения за провеждане на традиционният абитуриентски бал за младежи в неравностойно положение и за осигуряване на еднократна финансова помощ по инициативата „Подкрепи една мечта“ на младежи, настанени в социални услуги или с увреждания, които продължават образованието си във висше училище, както и на ученици в 12 клас, настанени в социални услуги и завършили с отличен успех 11 клас.

Към 31.12.2025 г. са получени дарения в размер на 117 101 лв., като от тях са разходвани средства в размер на 21 965 лв. за организиране и провеждане на абитуриентски бал на младежи в неравностойно положение и 95 136 лв. за осигуряване на еднократна финансова помощ.

През 2025 г. в организационната структура и числеността на персонала на административната структура на Администрация на президента няма настъпили промени.

Настоящата 2025 г. е четвърта година от петгодишния мандат на президента на Република България.

Не са извършвани структурни и/или функционални промени през 2025 г.

Функционалната област "Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България" обхваща осъществяване на държавната власт в кръга на правомощия, определени от Конституцията на Република България (КРБ). Президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

През отчетния период в изпълнение на конституционните си правомощия са издадени от президента и вицепрезидента общо 543 бр. укази, в изпълнение на конституционните им правомощия.

От страна на Администрация на президента са били своевременно и напълно обезпечени организационно, логистично и финансово дейностите на президента и вицепрезидента за изпълнение на включените във функционалната област правомощия.

Успешното реализиране на бюджетната програма на Администрация на президента "Подпомагане и осигуряване дейността на президента и вицепрезидента на Република България при изпълнение на конституционните и законовите им правомощия" е свързано с пълноценното и своевременно ресурсно, организационно и логистично осигуряване на всички дейности, необходими за изпълнението на поставените цели по бюджетната програма, в т.ч.:

- защита и реализация на националните интереси на Република България, чрез активно участие в международните отношения;

- устойчиво развитие на българската нация и държава;

- защита на националната сигурност и териториалната цялост на Република България - президентът върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

Основните показатели за изпълнение на бюджетната програма:

Организиране на посещения на президента и вицепрезидента в страната:

През отчетния период бяха обезпечени, организирани и осъществени 74 бр. посещения на президента и вицепрезидента в страната.

Организиране на официални и работни посещения в чужбина Постигнатата степен на изпълнение е в съответствие с планираните цели по международната програма на президента и вицепрезидента. През 2025 г. бяха осъществени посещения в Полша, Германия, Великобритания, Гърция, Франция, Полша, Косово, Черна гора, Япония, Узбекистан, Казахстан, Албания, Хърватия, Румъния, Молдова, Естония, Китай, Саудитска Арабия, Турция, общо 21 бр. реализирани посещения.

Приемане на чужди държавни глави и гости в Република България През отчетния период бяха осъществени 7 бр. работни, официални и неофициални посещения в Република България на президентите на Черна гора, Хашемитско кралство Йордания, Демократична република Източен Тимор, Република Полша ,Унгария, Генералния секретар на Виетнамската комунистическа партия, Република Ливан.

Организиране и осигуряване провеждането на мероприятия в сградата на Администрация на президента Основно събития бяха проведени заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, отворени врати за граждани, представяне на експозицията „Кодове на идентичност – вяра, език, народ“, посветена на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от първата славянска азбука глаголицата.

Организиране, осигуряване и провеждане на мероприятия в страната и организиране на посещения и мероприятия в страната на президента в качеството на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България През отчетния период бяха организирани и проведени както ежегодни мероприятия на президента, напр. свързани с националните празници на страната, по конкретни поводи и инициативи, като напр. проведената на 4 април 2025 г. среща на високо равнище в София в рамките на инициативата „Процеса Акаба“. По покана на президента Румен Радев и Негово Величество краля на Йордания Абдула II държавни ръководители, представители на правителства, на междуправителствени и неправителствени организации обсъдиха средата за сигурност с фокус върху Балканите.

Връчване на акредитивни и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представители в страната – акредитивните си писма връчиха 29 бр. посланици.

Награждаване с ордени и медали – на тържествени церемонии в Гербовата зала на Дондуков 2 бяха наградени 26 изтъкнати българи и чуждестранни граждани, след издадени укази на президента на Република България.

През 2025 г. Администрация на президента отчита постигане на поставените цели по бюджетната си програма, в т. ч. и над планираните целеви стойности по показателите за изпълнение, в интерес на гражданите и обществото.

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ(МС) Област “Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет” В тази област са планирани и отчетени дейностите на структурните звена в администрацията на Министерския съвет, свързани с осигуряване на дейността на Министерския съвет и необходимите за това финансови, материални и човешки ресурси.

Отчетът включва изпълнението на бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” и бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.

Бюджетна програма “Министерски съвет и организация на дейността му” Основната цел на програмата е да осигури организацията на дейността на Министерския съвет в съответствие с приоритетите на правителството.

Постигнатите резултати са следните:

С осъществяваните от дирекция „Правна“ дейности по изготвяне на правни становища по проектите на актове на Министерския съвет (МС) и на министър-председателя; разработване на проекти на актове на МС и на министър-председателя и съгласуване на актовете; правно-техническо оформяне на актове на МС и на министър-председателя; участия в работни групи за разработване на законопроекти и проекти на нормативни актове, е постигнат резултат осигуряване на законосъобразност в работата на МС и на министър-председателя, както и осигуряване на методическа помощ и консултации на администрациите в изпълнителната власт (общо постъпили и обработени преписки от дирекцията са 2 206). С дейността на дирекцията е постигнат и резултат – процесуалноправна защита на актовете на МС и на министър-председателя. Общият брой на производствата, по които дирекцията е представлявала МС и министър-председателя пред административните и гражданските съдилища и пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) през отчетния период е 233, от които 19 са пред КЗД.

С дейността на дирекция „Правителствен протокол“ са реализирани вътрешно и външнополитически мероприятия, заложени в индивидуалната програма на министър-председателя и заместник министър-председателите; постигнат е добър синхрон в работата с останалите институции и служби, отговорни за осъществяването на вътрешната и външна политика на страната; осъществена е програмата в страната и чужбина на министър-председателя и заместник министър-председателите (31 бр.); Извършена е преводаческа дейност за обслужване с официален превод на всички срещи на министър-председателя, заместник министър-председателите и администрацията на Министерския съвет (АМС), съгласно условията на сключени договори за писмен и устен превод (7 бр. писмени и 30 бр. устни преводи); Организирани са и осъществени устни и писмени преводи на текущи документи и за обслужване на срещи в АМС (329 стр. писмени и 3 бр. устни преводи); Извършена е организация, дадени са методически указания и е обезпечено участието на министър-председателя в национални и официални празници и събития в страната, както и в други конкретни поводи – годишнини, чествания, национален траур, държавни погребения, откриване на национални обекти, конференции, форуми и други културни прояви. (7 бр.); извършена е организация, изработена цялостна програма по посрещането и пребиваването на чуждестранни правителствени делегации при официални или работни посещения по покана на министър-председателя или заместник министър-председателите, както и на международни форуми по покана и с участието на същите (4 бр.); Извършена организация, изработена цялостна програма и проведени посещения на правителствени делегации, начело с министър-председателя или заместник министър-председателите в чужбина или за участие в международни форуми (24 бр.) С осъществяването на дейността на дирекция „Правителствена информационна служба“ е създадена организация за публични изяви на членовете на МС във връзка с представянето на решенията на правителството; Разработена е и се изпълнява програма за представяне дейността на МС и на неговата администрация; осигурени са условия за провеждането на информационната политика на правителството чрез планиране и провеждане на информационни събития за представяне на конкретни правителствени политики, мерки и действия; Извършван е ежедневен мониторинг на публикации и предавания в средствата за масово осведомяване и на общественото мнение за дейността на правителството; Създадена е организация за поддържане на комуникационно осигуряване на МС и неговата администрация, вкл. осъществяване на видеоконферентни връзки.

С осъществената от Дирекция „Правителствена канцелария“ дейност е постигната ефективна и качествена подготовка и организация на заседанията на Министерския съвет (54 заседания). Извършен е преглед и редакционна обработка на 375 постановления, 956 решения, 5 разпореждания, 374 протоколни извлечения, като спрямо същия брой актове е проследено надлежното отразяване в хипотеза на наличие на бележки и допълнения, както и е извършена компютърна текстообработка на същия брой актове – общо 1 710 бр. актове за 2025 г. Служители на дирекцията са подготвили стенографски запис от проведените заседания на МС, като в допълнение на това са направили 27 стенографски записа от закрити заседания на правителството, 26 паметни записки от оперативни съвещания на МС и са изготвили 61 стенографски записа от проведени срещи, заседания и работни съвещания на комисии, съвети и работни групи. Във връзка с въведеното изискване за електронен обмен между администрациите са извършили първоначален преглед на всеки документ, съдържащ се във всяка преписка по повод предоставянето му в необходимата форма и в частност представлява ли годен за последващо процедиране документ.

Дейността на отдел „Контрол по изпълнението на актовете и договорите” е довела до осигуряване на законосъобразност и добра практика на отчетност по изпълнението на договорите, по които са извършени проверки или са изразени становища по тяхното изпълнение. Осъществяван е текущ и последващ контрол на изпълнението и отчитането на договорите, като изготвените становища по текущи проверки са 1 000 бр.; изготвените доклади по извършени планови проверки са 30 бр. Идентифицирани са потенциални рискови фактори и най-често допускани грешки в процеса на изпълнението и отчитането на договорите; при установено отклонение от изпълнението или при неизпълнение на договорите е извършен анализ на причините за неизпълнението и предложения до главния секретар с мерки за тяхното отстраняване; въз основа на анализите са изготвяни предложения до главния секретар за извършване на промени или разработване на нови административни правила с цел създаване на добри практики при изпълнението и отчитането на сключените договори.

Бюджетна програма “Координация и мониторинг на хоризонтални политики”.

Основната цел на програмата е: да ръководи и осъществява мониторинг на изпълнението на ключови хоризонтални политики; да гарантира изпълнението на политиката на правителството, да подобрява взаимодействието и координацията между администрациите и улеснява процеса на вземане на колективни решения от МС; да осигурява ефективното и координирано участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз (ЕС); координация при изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС; да осигурява ангажиментите на администрацията на МС в организацията и координацията на процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Постигнатите резултати са следните:

В отчетния период заложените цели на отдел „Регионална координация” са изпълнени и са постигнати резултати, свързани с:

Ефективно администриране и актуализация на информационните системи, за които отговаря отдела (Интегрираната информационна система на държавната администрация, Единната информационна система за управление на човешките ресурси в държавната администрация и Интегрираната система за легализация на документи), вкл. и методическа помощ за администрациите, което осигури нормалното функциониране на административните структури и звената, ползващи системите при изпълнение на възложените им отговорности;

Изпълнение на задачите на АМС по подготовката и произвеждането на законосъобразни избори за държавни и местни органи на власт;

Своевременно набиране, обобщаване и анализ на информации и др., както и промени в нормативни актове на МС и др. документи във връзка с функционалната компетентност на отдела.

С дейността на Звеното по сигурността на информацията е постигнато ефективно подпомагане на служителя по сигурността на информацията при изпълнение на възложените му със Закона за защита на класифицираната информация задачи:

Подобряване дейностите на регистратурите за класифицирана информация – национална, НАТО и ЕС – доставени два броя ТЕМПЕСТ компютри за Звеното от План-графика за 2025 по Рамков договор МС-117/09.10.2024 г.;

Прилагане на деловодна система за автоматизация на процесите по обработка на класифицирана информация (АИСКИ) в регистратурите – национална, НАТО и ЕС;

Обработен брой входящи писма съдържащи класифицирана информация – 3 693. Изготвени 178 броя писма съдържащи класифицирана информация и 92 броя явни писма;

Осигуряване изпълнението на функциите по чл. 9 от Наредбата за сигурността на комуникационните и информационните системи;

Доставена техника за точката на присъствие по проект „Сигурна видеоконферентна връзка“ на Генералния съвет на ЕС в МС (sVTC); Изградено помещение за разполагане на точката на присъствие на sVTC в МС; Акредитиране на точката на присъствие на системата за защита на видеоконферентната връзка sVTC в МС;

Осигуряване на дейностите, свързани с изграждане на Автоматизираната система за управление на МС, като подсистема на Комплексната автоматизирана система за управление на страната;

Осигуряване на дейностите, свързани с Наредбата за дейностите и задачите по отбранително-мобилизационна подготовка и условията и реда за тяхното осъществяване, които държавните органи провеждат като част от подготовката на страната за отбрана.

Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“:

Обобщени данни и изготвени раздели на Доклада за състоянието на администрацията през 2024 г. – „Развитие и оптимизиране на административните структури“, „Условия за осъществяване дейността на администрацията“ – в частта управление на качеството, „Държавна служба“, „Достъп до обществена информация“;

Изготвени становища по проекти на нормативни актове, засягащи структурата, функциите и числеността на административните структури, в това число на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Националния иновационен фонд, АПИ, МЕ, Фонд „Научни изследвания“, областните администрации, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело“, ДНСК, МЕУ, МЗ, МП, Държавен фонд „Земеделие“ и др.;

Изпълнен Компонент 2 „Подкрепа за стратегическо управление на човешките ресурси“ по проект „Укрепване на стратегическия подход и иновациите в държавната администрация“, финансиран чрез Инструмента за техническа подкрепа (TSI) на ЕК, с бенефициент АМС;

Изпълнени дейности по проект MCP-23LU02 „Проучване на държавните служители в централната администрация в Европейския съюз: Укрепване на основани на доказателства политики и реформи за управление на хора“, финансиран чрез Инструмента на ЕК за техническа подкрепа, с бенефициент АМС;

Изготвени общо 79 становища/отговора по постъпили запитвания от физически (42 бр.) и юридически лица (37 бр.) относно прилагането на нормативната уредба на държавната служба;

Регистрирани общо 117 вътрешни потребители от различни администрации, както и 1 166 външни потребители на Портала за работа в държавната администрация. Публикувани 467 обяви за мобилност и 474 обяви за стажове;

Проведена Централизирана кампания за летните студентски стажове съгласно Наредбата за студентските стажове в държавната администрация с обявени общо 602 стажантски позиции;

Приет списъка на специалностите, за които в отделните администрации съществува недостиг на експерти и за които могат да се предоставят стипендии през 2026 г. (РМС № 712 от 22.10.2025 г.);

Взето участие в съгласуването на програмите за обучение на Института по публична администрация (изпратено предложение по Каталога за обучения на ИПА за 2026 г. за включване на следните курсове: РП-8 Контрол за законосъобразност на актовете на органите на местното самоуправление и РП-11 Регулаторна политика на местно ниво);

Изготвен отчет за 2025 г. за изпълнението на годишните цели на АМС;

Приет План за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизод от живота“ (РМС № 176 от 21.03.2025 г.);

Сформирана работна група за изпълнение на мярка № 4.3.1. от плана за изготвяне на предложения за нормативни промени във връзка с отпадане на изискването за представяне на удостоверение за застрахователна стойност при покупко-продажба на МПС (Заповед № Р-158 от 8 август 2025 г. на министър-председателя, изменена със Заповед № Р-213 от 15 декември 2025 г.);

Приета Концепция за развитие на регулаторната политика на Република България 2025-2027 г. (РМС № 175 от 21.03.2025 г.);

Разработен, предварително съгласуван с МФ, МЕУ и НСОРБ и актуализиран вариант на проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за административното обслужване;

Приет Доклад за несъответствия на вписаната информация за административните услуги в Административния регистър и интернет страниците на администрациите (Решение № 7 от 2025 г. на Съвета за административната реформа);

Одобрен Доклад за изпълнението на Решение № 7 на Съвета за административната реформа (САР) от 2025 г. относно напредъка по отстраняване на несъответствия на вписаната информация за административните услуги в Административния регистър и интернет страниците на администрациите, предоставящи административни услуги (Решение № 23 от 2025 г. на САР);

Изготвен проект на ПМС за качествено усъвършенстване на координацията по инициативата Партньорство за открито управление;

Изготвени предложения за възможни подходи за осъществяване на визията и плана за действие за иновациите в публичния сектор, разработени от ОИСР в изпълнение на дейности по Компонент 3 „Иновации в публичния сектор“ по проект 23BG02 „Укрепване на стратегическия подход и иновациите в държавната администрация“, финансиран от Инструмента за техническа подкрепа на ЕК;

Продължава изпълнението на Плана за намаляване на административната тежест (приет с РМС № 233 от 2024 г.);

Одобрен Доклад за изпълнението към 31.12.2024 г. на РМС № 233 от 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест (РМС № 136 от 12.03.2025 г.);

Одобрен Доклад за изпълнението към 30 юни 2025 г. на РМС № 233 от 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест (РМС № 557 от 21.08.2025 г.);

Изготвени и приети Законодателната програма (приета с РМС № 260 от 29.04.2025 г.) на Министерския съвет за периода април – юни 2025 г. и Оперативната програма на Министерския съвет (приета с РМС № 261 от 29.04.2025 г.) за периода април – юни 2025 г.;

Изготвени и приети Законодателната програма (приета с РМС № 541 от 11.08.2025 г.) на Министерския съвет за периода юли – декември 2025 г. и Оперативната програма на Министерския съвет (приета с РМС № 542 от 11.08.2025 г.) за периода юли – декември 2025 г.;

Съгласувани общо 295 предварителни оценки на въздействието, от които 83 са на законопроекти и 212 на проекти на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет;

Изготвен и одобрен Годишен доклад за регулаторна политика за 2024 г. (Решение № 6 по Протокол № 93 от 11.06.2025 г. на САР);

Надграден и внедрен в експлоатация Портал за обществени консултации (Заповед № B-265 от 01.12.2025 г. на главния секретар на Министерския съвет);

Приети Класификатор на длъжностите в администрацията и на Номенклатура на кодовете на длъжностите от Класификатора на дипломатическите длъжности във връзка с въвеждането на електронния трудов запис за държавните служители, като част от регистъра на заетостта (ПМС № 366 от 29.12.2025 г.);

Проведени една процедура за неприсъствено вземане на решение на Съвета за административната реформа и три присъствени заседания;

Приет Доклад за дейността на Съвета за административната реформа през 2024 г. с протоколно решение на заседание на Министерския съвет, проведено на 15.01.2025 г.;

Приети Методология за планиране на човешките ресурси в държавната администрация и Методология за оценка на работното натоварване (Решение № 5 от 2025 г. на САР);

Приет експертен доклад с предложения за нормативна регламентация на предметните награди на държавните служители (Решение № 19 от 2025 г. на САР);

Одобрени от САР размери на основните месечни заплати на органи на изпълнителната власт съгласно ПМС № 67 от 2010 г.;

Проведена работна среща между МВнР, дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в АМС, МП и ИПА, от една страна, и координатора на процеса на разширяване на ОИСР относно съответствието със стандартите и най-добрите политики и практики на ОИСР;

Издадени заповеди на министър-председателя за актуализиране състава на междуведомствените работни групи във връзка с Комитета за публично управление (КПУ), Комитета за регулаторна политика (КРП) и работните органи към тях към ОИСР;

Одобрена Националната позиция във връзка с прегледа на присъединяването към КРП (РМС № 228 от 10.04.2025 г.) и представена пред комитета. Успешно приключен преглед на България от КРП на ОИСР;

Подготовка на националната позиция и план за действие по приоритетните препоръки на КПУ. Изготвен и изпратен на Секретариата на ОИСР за предварителен преглед проект на план за действие;

Получена оценка за съответствие на индикаторите за интегритет по принцип 3 „Стратегическа рамка“ и на индикаторите, включени в принцип 13 „Отчетност“ от екип на ОИСР на база събрана информация от Работната група за публичен интегритет и антикорупция към КПУ (PIAC);

Взето участие в общо четири заседания на КПУ и на КРП към ОИСР;

Взето участие в четири заседания на Междуведомствения координационен механизъм към ОИСР;

Подготвена и изпратена на Секретариата на ОИСР самооценка за съответствието на националното законодателство, политики и практики с правен инструмент Препоръка за информационния интегритет (OECD Recommendation on Information Integrity);

Изготвени и представени на ОИСР документи относно Приоритетните препоръки на КПУ в частта държавна служба. Представени и проект на мерки за изпълнение в рамките на 2026 г. като част от плана за действие за изпълнение на приоритетните препоръки на КПУ и на PIAC, на Секретариата на ОИСР;

Проведени 14 заседания на Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в Република България (Механизма);

Създадени организация и координация за стартиране на дейността на Координационния център и на областните координационни центрове към Механизма.

За постигане на поставените цели по програма „Координация и мониторинг на хоризонтални политики“, заложените от дирекция „Координация по въпросите на ЕС“ дейности за 2025 г. са изпълнени. За отчетния период са постигнати следните резултати:

Координирано участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС чрез отстояване на единни и съгласувани позиции за защита на националния интерес – изготвена и приета Годишна програма за 2025 г. за участието на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС; одобрена Шестмесечна програма за Полското председателство на Съвета на ЕС и за Датското председателство; изготвени отчети за Унгарското и Полското председателства; разпределени 429 нови междуинституционални досиета на ЕС; съгласувани 175 рамкови позиции по проекти на актове, които се разглеждат в рамките на процеса на вземане на решения в ЕС; съгласувани и приети 108 национални позиции за заседания на различните формати на Съвета на ЕС, на Европейския съвет и срещи на върха; съгласувани и приети 103 доклада от участие в заседанията на Съвета на ЕС; организирани и проведени 35 присъствени заседания на Съвета по европейските въпроси (СЕВ) и 14 процедури за неприсъствено вземане на решения; изготвени 49 протокола с 544 решения на СЕВ.

Изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, вкл. постигнато съответствие на българското законодателство с правото на ЕС – изготвен и приет План за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС; изготвен годишен отчет за изпълнението на Плана от предходната година; изготвени 3 доклада до МС за първите три тримесечия и подготвен годишен доклад до МС за 2025 г.; изготвени ежемесечни отчети до СЕВ; разпределени отговорности за въвеждането и прилагането на общо 2 216 нови акта на ЕС, вкл. 1 161 регламента, 1 020 решения и 35 директиви, публикувани в Официалния вестник на ЕС; изготвени становища за съответствие с правото на ЕС, изготвени становища по Законодателната и Оперативната програма на МС; проверени и потвърдени 264 нотификации на национални изпълнителни мерки; преглед и проследяване на ангажименти по 2 637 грами от Постоянното представителство на Република България към ЕС.

Ограничаване броя на случаите, които преминават от информационна в досъдебната фаза по чл. 258 от ДФЕС и предотвратяване вземането на решения за сезиране на Съда на ЕС по чл. 260 от ДФЕС – съгласувани и изпратени на ЕК 37 отговора и допълнителни информации към отговори на запитвания на ЕК в рамките на информационната фаза; в рамките на досъдебната фаза на процедурата за нарушение са съгласувани и изпратени на ЕК общо 50 позиции и 81 допълнителни информации; закрити са 25 процедури за нарушения.

Оказана подкрепа на българските граждани и фирми за упражняване на правата им, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на Вътрешния пазар – получени и анализирани 1 694 жалби и запитвания на граждани и фирми до Българския СОЛВИТ център; от регистрираните в IMI жалби 499 случая са успешно приключени; 545 е броят на неприетите случаи, които не отговарят на критериите за допустимост на СОЛВИТ; продължава работата по отворените случаи, по които не е изтекъл срокът за намиране на решение в рамките на СОЛВИТ, или случаи в процес на подготовка. Срещу България са регистрирани 29 нови случая. Решени са 23 случая, по 2 случая е предложено решение на местния СОЛВИТ център, по останалите е създадена координация със съответните контактни точки в рамките на администрацията и се работи в установените срокове.

В отчетния период заложените дейности на дирекция „Стратегическо развитие, координация и концесии“ (ДСРКК) – бивша дирекция „Координация на политики и концесии в Програмата са изпълнени.

Извършени са дейности по координиране и подпомагане на министерствата и другите администрации на изпълнителната власт относно постигането на съгласуваност между предлаганите от тях политики – изготвени становища, докладни записки, доклади и писма във връзка с писмо от председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ до министър-председателя относно изпълнение на задълженията на страната, произтичащи от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти и във връзка с Официално Уведомително Писмо 2020/2073 С(2020) 7790 final на Европейската Комисия;

Извършени са дейности по подпомагане и осъществяване на координация за постигането на съгласуваност относно прилагане на правилата за кръгова икономика в т. ч. изготвена заповед за определяне състава на Съвета за кръгова икономика и извършено проучване по отношение ролята и мястото на кръговата икономика в светлината на новите ключови европейски стратегически цели и приоритети и документи (Компасът за конкурентоспособността на ЕС, Пактът за чиста промишленост и Планът за действие за енергия на достъпни цени);

Оказана експертна, техническа и координационна помощ при отчитане на напредъка по изпълнението на мерките по Програмата за управление на Република България 2025 – 2029 г., в т. ч. изготвен доклад до министър-председателя относно процеса по разработване, мониторинг и отчитане на Програмата; изготвена таблица-макет за отчитане и на текст за разработването й с кратки указания за попълване на таблицата, изпратен до министерствата и звената в АМС; организиране и участие в работни срещи с представители на отделни министерства за идентифициране на приоритети, цели и мерки на Програмата за управление на Република България 2025-2029 г.; разработен Портал за отчитане на Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 г. и предоставени потребителски имена, пароли и указания за работа с Портала на отговорните длъжностни лица от съответните министерства и оказване на методическа подкрепа на отговорните лица от министерствата в процеса по отчитане изпълнението на мерките от Програмата в Портала и др.;

Изпълняват се дейностите по подпомагане на процеса по вземане на информирано решение от Министерския съвет чрез изготвяне на становища по целесъобразност на политики, предлагани от органите на изпълнителната власт, организации или лица;

Изготвен пакет документи за определяне на председател на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) – проект на доклад на министър-председателя, проект на Решение на Министерския съвет, проект на финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масова информация; изготвена заповед за определяне на поименния състав на КСЕЗС; Организирано и проведено заседание на КСЕЗС, в т.ч. изготвени писма, дневен ред, опорни точки, протокол;

Извършват се дейностите в изпълнение на функциите на специализирана дирекция от администрацията на Министерския съвет по чл. 41 от Закона за концесиите (ЗК);

Извършват се дейностите по поддържане на Националния концесионен регистър (НКР), в т.ч. публикуване в регистъра на документите, определени със ЗК;

Извършва се мониторинг на прилагането на изискванията за възлагане на концесии по ЗК, чрез наблюдение, анализ и оценка относно наличието на системни проблеми;

Изпълняват се дейностите по извършване анализ на решенията на КЗК и на ВАС по жалби, подадени по реда на глава шеста от ЗК относно концесии по ЗК;

Извършва се предварителен контрол за спазване на изискванията за възлагане на концесии над европейския праг, както и дейностите по осъществяването на предварителен контрол за прилагането на изискванията за възлагане на концесии;

Изпълняват се дейностите по обобщаване на практиката и издаване на указания за прилагането на изискванията за възлагане на концесии;

Изпълняват се функциите по организиране, подпомагане и участие в дейността на Координационния съвет по концесиите, в т.ч. е извършена организацията по конституирането на съвета и са организирани експертно и технически две негови заседания;

Извършена е координация на правителствената политика за прилагане на инструмента на концесията, в т.ч. са изготвени доклади до министър-председателя, до заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията, както и доклади за две оперативни съвещания на Министерския съвет и доклад с пакет документи за приемане на РМС № 311 от 2025 г.;

Изготвена е методическа рамка на процеса по идентифициране и преценка на приложимостта на инструмента на концесията за строителство или на концесията за услуги, в т.ч. е осигурено изпълнението на РМС № 311 от 2025 г., като е изготвен и изпратен на министрите образец на структурирана информация за идентифициране на общественозначими проекти и е изготвен проект на Методология за извършване на преценка за приложимостта на инструмента на концесията за строителство или на концесията за услуги за предварително идентифицирани проекти. Методологията е приета от Координационния съвет по концесиите;

Изпълняват се дейностите във връзка с осигуряването на законосъобразност и целесъобразност на актовете на МС, свързани с търсене и/или проучване на подземни богатства, както и с концесии по Закона за подземните богатства (ЗПБ), Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и Закона за водите (ЗВ) – за добив на минерална вода;

Изпълняват се дейностите във връзка с осъществяването на процесуално представителство по дела, свързани с концесии по ЗПБ, ЗУЧК и ЗВ;

Изпълняват се дейностите във връзка с функциите на дирекцията на Секретариат на Националния борд по водите, създаден с РМС № 645 от 17.09.2025 г. във връзка с осигуряване на координирани действия на държавните органи и на органите на местното самоуправление за скъсяване на сроковете, за бързи и навременни реакции на поставените проблеми за облекчаване/отмяна на водния режим в населените места;

Изготвени становища по проекти на стратегически документи и по проекти на нормативни актове, които съдържат изисквания за разработване, наблюдение и отчитане на стратегически документи, внесени за съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА);

Приета Методология за стратегическо планиране и Наръчник за приложение на Методологията Изпълняват се функциите и дейностите по подпомагане на работата на Съвета за икономически анализи;

Изпълняват се дейностите по изготвяне на План за действие за изпълнението на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 за периода 2025-2028 г.;

Създаден е механизъм за подготовка и представяне на Втори доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие;

Всички експерти от дирекцията участват в състава на комитети за наблюдение на програми, финансирани от ЕС, експертни/тематични работни групи, комисии, съвети и др. по въпроси, свързани с функционалната компетентност на ДСРКК.

За постигане на поставените цели по програма „Координация и мониторинг на хоризонтални политика“, заложените от дирекция „Стратегическо планиране“ (закрита с ПМС № 15 от 05.03.2025 г., в сила от 14.03.2025 г.) дейности за периода 01.01-14.03.2025 г. са изпълнени. За отчетния период са постигнати следните резултати:

Осигурена е методическа помощ на централните органи на изпълнителната власт и на администрациите, които ги подпомагат, при формулиране и отчитане на ежегодните цели на администрацията, съгласно ЗА, с оглед подобряване по планирането на дейностите в администрациите и обвързването им с постигане на стратегическите цели на политиките. Изготвени бележки, коментари и предложения по представените от всички институции (над 150 администрации) проекти на ежегодни цели за 2025 г. и отчети на целите за 2024 г. Изготвен проект на ежегодни цели на АМС за 2025 г.;

Насърчено е прилагането на единни стандарти по отношение на стратегическите документи и процеса по тяхното разработване, наблюдение и отчитане чрез изготвени становища по проекти на стратегически документи, доклади, отчети и предложения за разработване на нови национални стратегически документи, както и e предоставяна методическа подкрепа;

През отчетния период приключиха обществените консултации и съгласуването по реда на чл. 32 от УПМСНА на разработения проект на Закон за стратегическото планиране, с цел нормативно регламентиране на процеса по планиране. Извършен е преглед и анализ на всички получени становища и целесъобразните бележки и предложения са отразени;

Изпълняват се дейностите по Подпомагане на работата на Съвета за икономически анализи, в. т.ч. изготвено и прието Решение на Министерския съвет за определяне на председател на Съвета за икономически анализи и осъществена координация при подготовката на Третата годишна конференция Разработен проект на План за действие за изпълнението на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 за периода 2025-2028 г. и изпратен за междуведомствено съгласуване по реда на чл. 32 от УПМСНА на 04.03.2025 г.;

Изготвен проект на постановление за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции;

Разработен механизъм за подготовка и представяне на Втори доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие.

На Главния инспекторат са възложени са общо 24 бр. проверки, от които 11 бр. планови и 13 бр. извънпланови проверки по сигнали и по разпореждане на министър-председателя. До края на отчетния период са приключили всички проверки, с изключение на една (приключила на 05.03.2026 г.). За резултатите от всяка една от проверките е изготвен доклад до министър-председателя, съдържащ констатации, изводи и препоръки за подобряване на работата и отстраняване на установените нарушения и несъответствия. Всички доклади са одобрени от министър-председателя. В резултат на извършените проверки е предложено образуването на производство за установяване на конфликт на интереси по отношение на държавен инспектор от Инспекторат по чл. 46 от ЗА и на дисциплинарни производства за двама висши държавни служители от МП за допуснати нарушения на служебните им задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрацията;

За установените в хода на извършване на проверките нарушения на трудовото законодателство и законодателството, свързано с изпълнение на държавната служба, е изпратен сигнал до ИА „Главна инспекция по труда“, а за нарушения на чл. 21, ал. 4 от ЗДСл – до Агенцията за държавна финансова инспекция и до Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“. Копие на един от докладите от проверките е изпратено на Софийска районна прокуратура, на основание чл. 205 от НПК. С писма на ръководителя на Главния инспекторат за решенията по сигналите са уведомени подателите им, съобразно разпоредбите на чл. 123 от АПК. Копия на одобрените доклади са изпратени на съответните органи/лица за предприемане на действия по компетентност;

Постъпили са общо 215 бр. сигнали по АПК. От тях: 76 бр. сигнали, ведно с приложенията към тях, са препратени по реда на чл. 112 от АПК на компетентните органи за разглеждане; по 108 бр. сигнали са изготвени отговори до подателите им; по 12 бр. сигнали със заповед на министър-председателя са възложени проверки; 6 бр. сигнали са приключени по реда на чл. 124, ал. 1 от АПК; по 11 бр. сигнали е извършено предварително проучване по реда на чл. 32 от НСМЧИРНОДВСКО, за което са изготвени доклади до министър-председателя. След одобрението им от негова страна са уведомени сигналоподателите и съответните органи;

Извършена е проверка на общо 124 бр. декларации за несъвместимост и за промяна в декларираните обстоятелства (чл. 49, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПК), от които 72 бр. са подадени от лица, заемащи публични длъжности по ЗПК, чиито орган по избора/назначаването е министър-председателят/Министерският съвет, и 52 бр. – от лица по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК;

Обработени са и е осъществен контрол за срочното подаване на общо 510 бр. декларации за имущество и интереси (чл. 49, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗПК) на служителите в АМС и на лица в политическите кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите;

По искане на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) от Главния инспекторат е представена информация и документи за шест лица, заемащи публични длъжности, избрани/назначени от Министерския съвет/министър-председателя;

Със Заповеди № Р-98 и № Р-99 от 30.04.2025 г. на министър-председателя трима държавни експерти са определени да отговарят/да вземат участие в осигуряването на съответствието на три от правните инструменти към Комитет по публично управление (OECD/LEGAL/0435, OECD/LEGAL/0379, OECD/LEGAL/0316), както и да са членове на спомагателен орган Working Party on Public Integrity & Anti-Corruption (PIAC)/Работна група за публичен интегритет и антикорупция към Комитета за публично управление на ОИСР и на неформална група Task Force on Public Integrity Indicators/Работна група за индикаторите за публична почтеност към КПУ и КРП на ОИСР;

Държавен инспектор е включен в постоянната работна група за управление на риска в администрацията на МС, създадена със Заповед № В-10 от 15.01.2025 г. на министър-председателя;

Ръководителят на Главния инспекторат и/или държавни експерти са включени в състава на междуведомствени работни групи, създадени със Заповед № Р-75 от 26.03.2025 г. на министър-председателя и Заповед № РД-16-144 от 15.04.2025 г. на министъра на икономиката и индустрията, които да изготвят съответно проекти на Закон за изменение и допълнение на ЗА и Кодекс за поведение на лицата, заемащи публичните длъжности в централната изпълнителна власт, и проект на Кодекс за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия;

Трима държавни експерти са взели участие: в технически срещи между представители на ЕК, МП, Главния инспекторат и дирекция „Централно координационно звено“ от АМС с цел проследяване постигнатия напредък по изпълнението на етапите от реформа „Противодействие на корупцията“ на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и преразглеждането му в тази част; във виртуална техническа среща на тема „Рамка за борба с корупцията“ в контекста на изпълнението на препоръките по Механизма за върховенство на закона, осъществена между ЕК и държавите членки относно принципите на върховенството на правото; във виртуална среща между представители на ОИСР, Главния инспекторат и дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в АМС; в предварителни срещи с ОИСР за разясняване на процеса по предоставянето на информация относно оценка на индикаторите по Принцип 11 „Интегритет на правосъдната и дисциплинарната система“ (съвместно с Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет) и по Принцип 10 „Ефективност на вътрешния контрол и управлението на риска“ съвместно с МФ; в онлайн семинар на ОИСР за показателите за публична почтеност, на който са представени резултатите за България към момента на оценка, включително и съответните констатации;

Изготвени са предложения, становища, допълнителна информация, проекти на документи и/или линейни графици: за промяна на ключови етапи от реформа „Противодействие на корупцията“ в НПВУ; във връзка с приноса на Република България за подготвянето от ЕК на шестия годишен Доклад за върховенство на закона за 2025 г.; в рамките на процеса по извършване на оценка за изпълнение на индикаторите във връзка с присъединяването на България към ОИСР; по ключови въпроси, предвидени за обсъждане в рамките на насрочена среща на министъра на правосъдието с Мониторинговата група за демокрация, върховенство на правото и основни права (DRFMG) на Европейския парламент, при участието му в дискусии относно ситуацията в България, проведени в Брюксел;

Обобщена и анализирана е предоставената от компетентните институции информация за изпълнението на мерките от Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2021-2027 г. и Пътната карта за изпълнение на стратегията за 2023 г. и 2024 г., която чрез Министерството на правосъдието е изпратена на Европейската комисия в рамките на ежегодния преглед по Механизма за върховенство на правото и подготовката на главата за България в годишния Доклад за върховенство на закона за 2025 г.;

През ноември 2025 г. са подготвени всички документи по процедурата за изменение и допълнение на ПМС № 136 от 2015 г. за създаване на Националния съвет по антикорупционни политики. С ПМС № 271 от 03.12.2025 г. за изменение и допълнение на ПМС № 136 от 2015 г. за създаването на НСАП е актуализиран съставът на Националния съвет по антикорупционни политики (председател – министъра на правосъдието, секретар – ръководителя на Главния инспекторат към министър-председателя и са включени представители на КПК и на Прокуратурата на Република България);

Предоставена е информация във връзка с постъпили 2 бр. заявления по ЗДОИ в АМС, съобразно функционалната компетентност на Главния инспекторат;

Изготвени са 3 бр. писма с отговори до сигнализиращи лица по постъпили сигнали по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

През отчетния период заложените цели по въпросите на тристранното сътрудничество са постигнати, като са изпълнени всички дейности за осигуряване на дейността, административното и техническото обслужване на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Проведени са 7 присъствени заседания на НСТС и 20 заседания на постоянните комисии, като общо са консултирани 34 проекта на нормативни актове и други документи;

Решенията на НСТС по консултираните проекти на нормативни актове и други документи са оформени в 20 протокола, като 13 от тях са съгласувани на подпис;

Проведените присъствени заседания на НСТС са излъчени на живо в залата за журналисти в сградата на МС. Заседанията на постоянните комисии към НСТС са проведени дистанционно.

Секретариатът е изготвил 1 проект на доклад от министър-председателя и 1 проект на Решение на Министерския съвет за определяне на представителите на МС в НСТС.

През 2025 г. са постигнати заложените цели, свързани с осигуряване на организацията на дейността, техническото и административното обслужване на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките (МСОИСД); осъществяване на контрол по изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) и осигуряване на прозрачност в работата на МСОИСД и информираност на бизнеса и гражданите.

Организирани и проведени са 8 заседания на МСОИСД през периода от 01.01-31.12.2025 г.;

Съгласно задачите произтичащи от ЗЕКПСОИТДУ, са подготвени, изпратени до членовете на съвета и разгледани на заседанията, заявленията на 187 фирми, за издаване, спиране, прекратяване, заличаване, отнемане и отказ на лицензи, сертификати, удостоверения за регистрации за външнотърговски дейности с продукти, свързани с отбраната, както и за промяна на обстоятелствата настъпили след тяхното издаване. Издадени са общо 233 лицензи, удостоверения и сертификати;

Секретариатът на МСОИСД изготви проект на Годишен доклад за дейността на Междуведомствения съвет през 2024 г. и Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет през 2024 г.;

В областта на отбранителната индустрия и на международното отбранително-икономическо и научно-техническо сътрудничество в интерес на отбраната и сигурността, Секретариата на Междуведомствения съвет участва в конференции, семинари и работни срещи свързани с индустриалното сътрудничество и разгледа въпроси, касаещи отбранителната индустрия;

В областта на отбранително-мобилизационната подготовка на страната и контрола на държавните резерви и военновременни запаси, Междуведомственият съвет разгледа и прие изискуемите от нормативната база документи;

За осигуряване на прозрачност в работата на МСОИСД и информираност на бизнеса и гражданите, при обсъждане на въпроси, свързани с функционалните области на съвета, е публикувана на интернет страницата на МСОИСД необходимата информация.

За отчетният период фокусът на АМС по темата „домашно насилие“ е насочен към изпълнение на дейностите за 2025 г., съгласно Националната програма за превенция и защита от домашното насилие, както и приетата Работна програма на планираните процедури за финансиране на дейности по чл. 6е, ал. 6 от ЗЗДН. На проведено заседание на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие (НСПЗДН) е приет Годишен доклад за дейността на Съвета за 2024 г.

С Решение № 803 на МС от 19.11.2025 г. е приет Координационният механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие, който е изпратен за изпълнение на ангажирани държавни органи и представители на юридически лица, изпълняващи дейности по превенция и защита от домашно насилие.

По отношение на изграждането на Националната информационна система за превенция, дейностите по изграждане, поддържане и развитие на системата е стартирано в началото на м. януари 2025 г., с период на изпълнение 14 м. от системния интегратор „Информационно обслужване“ АД.

С Решение № 44/30.01.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е предоставен на Администрацията на Министерския съвет хармонизирания номер 116 016, във връзка с изграждането и поддържането на Национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие и в риск. Подготвен е и регистриран проект в регистъра на МЕУ, включително е подготвен проект на заявка към системния интегратор „Информационно обслужване“ АД, съгласно подписания рамков договор и разпоредбите на Закона за електронното управление.

По отношение на финансирането на дейностите по чл. 6е, ал. 6 от ЗЗДН и на основание приетата Работна програма на планираните процедури по закона, глава трета от Правилника за прилагането му и сроковете за изпълнение за 2025 и 2026 г., е проведен конкурс и са сключени договори с юридически лица за извършване на дейности по превенция и защита от домашно насилие.

През отчетния период от секретариата на Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО) са предприети действия по провеждане на избори за нов състав на Съвета за развитие на гражданското общество. След изборa на членове на СРГО е проведена съгласувателна процедура по чл. 32 от УПМСНА за приемане на решение на Министерския съвет за определяне състава на СРГО. С решение № 489 от 23.07.2025 г. на МС е определен съставът на новия СРГО.

През 2025 г. бяха проведени три заседания на Съвета, на които се разглеждаха въпроси, свързани с развитието на гражданското общество, нормативни инициативи и стратегически документи. Проведена бе и една работна кръгла маса на тема: „Доброволчеството в България – може ли държавата да подкрепи доброволците в България?“ Прие се и Пътната карта за разработване на Стратегията;

Със Заповед № Р-187 от 22.10.2025 г. на председателя на СРГО се създаде Работна група, която да изготви проект на Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България.

В рамките на Съвета за развитие на гражданското общество продължи работата по разработване на Финансов механизъм за подкрепа на обществено значими проекти на граждански организации. Със Заповед Р-210/10.12.2025 г., е създадена работна група, чиято цел е изготвяне на правна рамка за разходване на финансов ресурс, предвиден ежегодно в държавния бюджет за подкрепа на обществени инициативи на юридически лица с нестопанска цел.

В изпълнение на чл. 4, ал. 4, т. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Съветът упражнява и правомощията си да участва в процеса на формиране и прилагане на политики чрез изразяване на становища по проекти на нормативни актове и решения. През 2025 г. от председателя на СРГО са изпратени 8 становища и позиции, приети от Съвета или от неговите членове.

През отчетния период, в областта на координацията по въпросите на интеграцията на малцинствата, акцентът бе поставен върху: предоставяне на ГД „Правосъдие и потребители“ на ЕК (на английски език, в дигитална платформа), на отчетна информация за изпълнението, в периода юни 2023 – март 2025 г., на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030); изготвянето на Административен мониторингов доклад за изпълнението през 2024 г. на Националната стратегия на национално и местно ниво; съдействие на институции и областни администрации за използване на актуализираните шаблони за зареждане на данни за индикаторите в Системата за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на Националната стратегия с оглед мерките и индикаторите в приетия през м. март 2024 г. Национален план за действие 2024 – 2027; изготвяне на информации за изпълнението на Националната стратегия, необходими за изготвяне на актуални национални позиции и други информации, относно спазването на правата на човека и участие в международни срещи.

За отчетния период заложените цели на Секретариата на Съвета по сигурността бяха изпълнени. В тази връзка бяха осъществени дейности по:

Подготовка и организация на две извънредни заседание на Съвета по сигурността;

Изготвяне на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност за 2024 г.;

Стартиране на процеса по изготвяне на нова стратегия за национална сигурност на Република България;

Координация с държавните структури за изпълнение на ангажиментите на Република България по линия на НАТО – Под координацията на Секретариата на Съвета по сигурността бяха проведени две конференции на високо ниво на тема „Повишаване на националната устойчивост: напредък, предизвикателства и път напред“, с домакин Военна академия „Г. С. Раковски“. Секретариатът подготви и проведе два работни семинара по линия на процеса по планиране на отбранителните способности, част „Гражданска готовност и устойчивост“, в сътрудничество с Института за управление на сигурността на САЩ и Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия (CMDR CoE ). С РМС № 422 от 26.06.2025 г., секретарят на Съвета по сигурността бе определен за старши национален представител по устойчивост към НАТО и стратегическа точка за контакт по подводна критична инфраструктура към НАТО;

В качеството си на точка за контакт с Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи, Секретариатът на Съвета по сигурността имаше координираща роля по линия на участието на България в редица събития с цел изграждане на експертен капацитет. В сътрудничество с Центъра, Секретариатът бе домакин на обучение и симулативна игра „Hybrid 101“, с участието на представители на компетентните министерства и ведомства;

В изпълнение на задълженията си на секретариат на Междуведомствения съвет по скрининг на преките чуждестранни инвестиции, през отчетния период секретариатът е участвал в подготовката на 7 заседания. Изготвени са 12 мотивирани предложения във връзка с издадени 12 разрешения за извършване на пряка чуждестранна инвестиция в България.

Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Бюджетна програма “Координация при управление на средствата от ЕС“ Поставените цели са постигнати чрез функционирането на ефективен координационен механизъм за програмиране, управление, наблюдение и оценка на програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ); наличието на конструктивен диалог с европейските и национални партньори; осигурена подкрепа за структурите на централно ниво, отговорни за координацията, управлението и сертифицирането на средствата от ЕФСУ.

През отчетния период усилията са насочени към осигуряване на необходимите предпоставки за приключване изпълнението на програмите за програмен период 2014-2020 г., както и към ускоряване на изпълнението на програмите, съфинансирани от ЕФСУ за програмен период 2021-2027 г., включително чрез ефективно извършване на междинния преглед по програмите в рамките на Кохезионната политика на ЕС. В рамките на първото полугодие на 2025 г. бяха изготвени и съвместни декларации с други държави-членки на ЕС относно очакванията за Многогодишна финансова рамка и законодателен пакет за програмен период 2028-2034 г.

В рамките на отчетния период продължи работата на РГ 19 по подготовката на участието на Република България в работата на РГ „Структурни мерки и отдалечени райони към Съвета на ЕС“, Експертната група за Регламента относно общоприложимите разпоредби към ЕК, както и Ад-хок РГ за националните и регионални партньорства към Съвета на ЕС. Освен върху ревизията на правилата на Кохезионната политика в настоящия програмен период с оглед адаптирането й към настоящите предизвикателства пред ЕС в контекста на нейния междинен преглед, РГ19 се фокусира върху анализа и обсъждането на законодателния пакет от предложения за регламенти за сближаването за следващия програмен период. Същият беше публикуван през юли 2025 г. и по него започнаха редовни преговори. С водещата роля на дирекция ЦКЗ бяха изготвени рамкови позиции за участие на страната ни в процеса на вземане на решения в ЕС и беше осигурена тяхната защита в хода на преговорите.

Ефективното функциониране на системата за управление и контрол на средствата от ЕФСУ е обезпечено чрез осигуряване на необходимата нормативна уредба и методологическа подкрепа за прилагането й, уеднаквяване на процедурите за различните програми и пълната електронизация на услугите за кандидатите и бенефициентите с оглед намаляване на административната тежест, включително чрез развитието на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020). През отчетния период се използват всички функционалности на системата, покриващи целия процес на изпълнение на програмите.

Важна роля за повишаване на информираността и прозрачността при разходването на средствата от ЕС и другите донорски програми има активната комуникационна политика. Всички процеси, свързани с управлението на тези програми, протичат при пълна прозрачност и спазване на принципа на партньорство.

През отчетния период продължи работата по изпълнение на НПВУ. След проведени интензивни преговори със службите на ЕК по всичките 12 компонента на НПВУ и главата за REPowerEU, ЕК даде положителна оценка на предложеното от Република България изменение на ПВУ и главата за REPowerEU. През втората половина на 2025 г. е стартирано второ изменение на НПВУ във връзка с инициатива на ЕК за опростяване на условията и намаляване на административната тежест при изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост в страните членки, за което също е получена положителна оценка от страна на ЕК. През 2025 г. са подадени и одобрени от ЕК второ и трето искания за плащане по ПВУ.

По Програма „Техническа помощ“ (ПТП) кумулативно към 31.12.2025 г. са открити за кандидатстване процедури на обща стойност 230.4 млн. лв. (97% от бюджета). Договорените средства са 175.9 млн. лв. (74.1% от бюджета), а верифицираните – 42.8 лв. (18% от бюджета на програмата).

Отчита се напредък в оптимизиране на средата за изпълнение на Споразумението за партньорство и укрепването на капацитета на органите, бенефициентите и партньорите по програмите. На 15.09.2025 г. е открита процедура BG16RFTA001‑1.010 „Активни и компетентни организации на гражданското общество за повишаване на добавената стойност на политиката на сближаване в България“ с бюджет 8 600 000 лв. и допустими кандидати юридически лица с нестопанска цел. В рамките на срока за кандидатстване са подадени 143 проектни предложения, които са в процес на оценка.

През 2025 г. се изпълняват 11 проекта/финансови планове, по които има напредък в изпълнение на мерките за прозрачност, видимост и комуникация относно Европейската политика на сближаване, възможностите за финансиране и постигнатите резултати и мрежата от 27 областни информационни центрове, които през отчетния период са посетени от 18 696 лица, предоставени са отговори на 24 300 въпроса, организирани са общо 666 събития, на които са присъствали 12 868 лица и са налични 17 559 публикации в медии.

Ключово предизвикателство остава финансирането от ПТП на Пактове за почтеност и популяризирането им като инструмент за превенция на корупционни практики, поради липсата на приет национален механизъм за хоризонталното им прилагане във всички програми, съфинансирани от ЕФСУ.

През 2025 г. чрез проект „Дигитална трансформация при управлението на средствата от ЕС“ с бенефициент дирекция „Централно координационно звено“ е реализирано намаляване на административната тежест за кандидатите и бенефициентите на ЕФСУ.

Сред ключовите инвестиции за административен капацитет, които се изпълняват към момента са:

„Академия за фондовете на ЕС“ с бенефициент Институтът по публична администрация – През отчетния период по проекта са проведени над 4 хил. човекообучения, 5 форума на професионалните мрежи на експерти по обществени поръчки, финансово управление, данни и AI технологии, първият „мастър“ клас съвместно с ЕИПА.

„УСПЕХ – умения, синергия и партньорства за европейски хоризонти“ с бенефициент НСОРБ – допринася за повишаване на капацитета на общините чрез предоставяне на квалифицирана експертна подкрепа по хоризонтални теми като обществени поръчки и държавни помощи и повишаване капацитетът на общините за стратегическо и пространствено планиране. Изготвени са детайлни анализи за подкрепа на 16 малки общини от Северна България и е осъществена подкрепа по получени заявки от 3 общини, а 59 заявки са в процес на реализация. Проведени са дискусионни форуми с над 1 467 участника, две учебни посещения във форуми на ЕС за 37 представители на общински администрации.

Данните за финансовото изпълнение на ОПДУ към 31.12.2025 г. са показател за успешното и́ изпълнение: договорени, верифицирани и изплатени средства в размер на 100.1% над бюджета на програмата. Изготвен и одобрен е финален доклад по сертификация, следствие на което общо сертифицираните по ОПДУ средства възлизат на 547.9 млн. лв. (100.1% от бюджета на програмата).

При изпълнение на дейността си служителите на дирекции „Централно координационно звено“ и „Добро управление“ зачитат принципите на добро финансово управление, прозрачност и недискриминация. Принципът на партньорство е основополагащ както при разработването на програмните документи, така и при изпълнението им. Повишаването на осведомеността на широката общественост относно постигнато с финансирането от ЕС са с цел да се популяризира дейността на Съюза в България, като всички дейности, извършени за осигуряване на прозрачност, комуникация и видимост почиват на вярна, точна и актуална информация.

Политиката в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Бюджетна програма “Осъществяване на държавната политика на областно ниво”.

Основната цел на програмата е постигане на по-добро управление на областите при провеждане на държавната политика, защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществяване на административен контрол.

Областният управител е териториален орган на изпълнителната власт в областта с обща компетентност. Той осъществява държавното управление в областта и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждането на регионалната политика. Областният управител се назначава от Министерския съвет. При осъществяване на своите правомощия и функции областният управител се подпомага от заместник областни управители и областна администрация.

Правната рамка, очертаваща правомощията на областния управител, съответно структурата, функциите и дейността на ръководената от него администрация е зададена от Конституцията на Република България, Закона за администрацията и Устройствения правилник на областните администрации. Отделни правомощия на областния управител, както и функции на администрациите са уредени в редица специални закони и др. нормативни актове.

Постигнатите резултати са следните:

Осъществена е координацията в работата с органите на местно самоуправление и местна администрация и териториалните органи, спазването на законността на територията на областта и осъществяването на административен контрол по изпълнението на административните актове.

Най-много правомощия и функции са свързани с координация, надзор и контрол – 94, което съответства на конституционно възложените правомощия на областният управител като орган на изпълнителната власт в областта. Следващите по брой функции са по предоставяне на услуги, което се свързва най-вече с правомощието на областния управител да управлява държавната собственост на територията на областта и такива, свързани с устройство на територията. Функциите по секторна политика са 31 броя, което представлява едва 14.5% от всички типове функции, като основната част от тях са регламентирани в закони.

Политиката в областта на правото на вероизповедание Бюджетна програма “Вероизповедания”.

Основната цел на програмата е координиране на отношенията между изпълнителната власт и вероизповеданията.

Постигнатите резултати от дейностите по разпределение и контрол по усвояване на държавната субсидия за вероизповеданията са следните:

Установяване на нуждите от субсидии за различните вероизповедания (по планираните разходи); извършване на разпределение на субсидиите за централните поделения на вероизповеданията; след одобрението, средствата се изпращат на централните ръководства; уведомяват се писмено получателите за размера на държавните субсидии и им се дават указания за разходването и отчитането на финансовите средства;

Осъществяване на необходимия контрол (на случаен принцип) или по сигнал на място по усвояването на субсидията;

Приемат се заверени копия от отчетите на централните ръководства, които се подреждат по траншове; подредените отчети се съхраняват в дирекция „Вероизповедания”;

Води се регистър на постъпилите искания за отпускане на държавна субсидия, съдържащ следната информация: наименование на молитвения дом; населено място; входящ номер на искането за отпускане на държавна субсидия; дата на разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия; резултат от разглеждане на искането за отпускане на държавна субсидия; отпусната сума; изходящ номер на наше уведомително писмо до бенефициента; входящ номер на постъпило в дирекция „Вероизповедания“ потвърдително писмо от бенефициента за получена субсидия; входящ номер на постъпили заверени копия на разходно-оправдателни документи в дирекция „Вероизповедания“; опис на постъпилите заверени копия на разходно-оправдателни документи.

Политиката в областта на архивното дело Бюджетна програма „Национален архивен фонд“ Програмата цели съхранение, опазване, обогатяване, осигуряване на достъп и популяризиране на Националния архивен фонд (НАФ), който е постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот. НАФ включва и материалите, предоставени от граждани или техните наследници, които имат историческа, научна и културна стойност. Приоритет за държавните архиви е опазването и съхранението на документи от НАФ чрез осигуряване и поддържане на архивохранилища, съобразно утвърдени международни стандарти, реставрацията и консервацията на увредени и застрашени документи.

Постигнатите резултати са следните:

През отчетния период Държавна агенция „Архиви” (ДАА) изпълнява функциите по Закона за Национален архивен фонд. Дейността на институцията е разгледана във взаимосвързаното изпълнение на правителствената Програма „Национален архивен фонд” и Политика „В областта на архивното дело” и степента на реализация на утвърдените в началото на отчетния период стратегически цели.

ДАА управлява критично важни за НАФ и обществото информационни системи и услуги. С РМС № 450 от 10.07.2025 г. Агенцията е включена към административните органи, които възлагат дейностите по системна интеграция на Системния интегратор „Информационно обслужване“ АД.

От държавните архиви е осъществено научно-методическо ръководство и контрол в държавните и общински институции, техни фондообразуватели (8 737). Извършени са 828 проверки. Проведени са и 30 срещи с потенциални фондообразуватели. За осигуряване на правилна работа на деловодствата и учрежденските архиви на действащите фондообразуватели, е оказана експертна помощ при разработване, актуализиране и внедряване на общо 697 номенклатури на делата и на един списък на видовете документи със срокове за съхранение. Проведени са 15 курса и 334 методически обучения в 471 фондообразуватели. Съгласувани са 660 вътрешни правила за дейността на учрежденските архиви. Държавните архиви са изготвили становища по постъпили за сведение 2 537 акта за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение на държавни и общински институции, нотариуси, др.

През отчетния период са приети за постоянно запазване общо 586 учрежденски и лични фонда, 169 частични постъпления, 4 спомена и 2 постъпления с документи за българската история от чуждестранни архивохранилища. Извършена е експертиза и научно-техническа обработка на 141 фонда (учрежденски и от личен произход), приети за съхранение в предходни години, с общо с 18 093 архивни единици (а.е.). Пресъставени са 14 инвентарни описа с 665 а.е. и обем 7,97 л.м. Усъвършенстваните инвентарни описи са 67 с 2 907 а.е.

От основно значение за опазването на архивните документи при тяхното интензивно потребителско използване и дигитализация е тяхната реставрация и консервация. През 2025 г. са реставрирани 28 351 листа.

В изпълнение на стратегическите си задачи ДАА попълва и поддържа Дигитален архив с дигитални копия на архивни документи, който е всеобщо достъпен през публичната част на Информационната система на държавните архиви (ИСДА). През 2025 г. в базата на Дигиталния архив в ИСДА са добавени 38 430 дигитални обекта, съдържащи 252 097 дигитални образа, с обем 9 Терабайта, което е най-голямото количество, добавяно за една година в ИСДА от стартирането на дигитализацията през системата през 2014 г. Дигиталният архив на ДАА в ИСДА съдържа: 222 929 дигитални мастер обекта (дигитализирани архивни документи в тяхната цялост и съответните метаданни за всеки дигитален обект), съдържащи 1 230 987 дигитални мастер образа (страници от архивни документи) с обем приблизително 52 Терабайта. Всички те са всеобщо достъпни за преглед през публичната част на ИСДА на официалната Интернет страница на ДАА. През 2025 г. има 81 738 показвания на обекти от Дигиталния архив в публичната част на системата, което е най-високият брой от началото на визуализация на Дигиталния архив през публичната част на ИСДА през 2015 г. Дейността по попълване на Дигиталния архив е обвързана с изпълнение на индикаторите по инвестиция С11.I7 от НПВУ. За целта ДАА използва цялата си наличната сканираща техника, която е силно амортизирана, нуждаеща се от ремонт, профилактика и подмяна. За постигане на завишените планови показатели е необходимо закупуване и на допълнителна техника, извън заложената по инвестицията.

Развитието и модернизирането на държавните архиви е пряко обвързано с опазването и съхранението на документалното богатство на нацията. ДАА стопанисва 60 административни сгради и архивохранилища на територията на 28-те областни центъра в страната. Без подходящо оборудвани и климатизирани архивохранилища поради ограничения финансов ресурс не могат да бъдат постигнати оптималните условия за съхранение на архивните документи, които са в един екземпляр. Значителните отклонения при температурно-влажностния режим създават риск от физическото им увреждане и унищожаване. Критични са показателите в архивохранилищна база „Биримирци“ на Централния държавен архив и в Държавен архив – София, която е в зона с висок сеизмичен риск, висока относителна влажност и вредители. Там, в риск от увреждане или безвъзвратна загуба, се съхраняват над 9 300 линейни метра ценни документа, като ежегодно, с приемането на нови постъпления, техният обем нараства. ДАА не разполага с достатъчна свободна архивохранилищна площ и е представила мотивирани предложения с подходящи решения за преодоляването на проблема.

През 2025 г. продължи изпълнението на инвестиция (ПИИ) № BG-RRP-4.020-0057 „Устойчиво енергийно обновяване на сграда на ДАА, ул. „Московска“ № 5, гр. София“ от НПВУ.

През 2025 г. в държавните архиви са регистрирани 4 695 читатели в читалните на държавните архиви. Посещенията на потребителите на архивна информация са 206 655, от които 13 526 посещения в читалните на държавните архиви и 193 129 посещения в сайтовете и електронните бази на ДАА (административен и тематични сайтове от платформата „Архивите говорят“, база с дигитални обекти от Дигиталния архив в ИСДА, база с цифрови копия на аудиовизуални документи в Системата за е-архивиране и посещения в Регистъра на НАФ). Извършените справки за потребителите на архивна информация са 5 339. Използваните архивни единици са 137 481, а изготвените и предоставените на читатели копия на документи – 321 148 бр. Общият брой на приетите по електронен път и обработени заявления е 455. Регистрирани са шест жалби и пет сигнала, като след извършени проверки са уведомени подателите.

ДАА проявява стремеж към иновативен подход за формиране на общественото разбиране за значението и функциите на Агенцията като хранител на културно-историческото документално наследство, осигуряващ използване му в общодостъпна форма в обществен интерес в страната и в чужбина, в условията на ограничените финансови средства. През периода се работи по подготовката на 3 издания, обогатява се и се актуализират административната интернет страница и интернет платформата „Архивите говорят”. Интернет платформата се разшири с нов тематичен сайт за видния столичен кмет инж. Иван Иванов. Допълнени със съдържание са четири от тематичните дигитални колекции в платформата „Архивите говорят”: АртАрхив.bg, ФотоАрхив.bg и Войните на България (1878–1945 г.), Съветската окупация в България (1944 – 1947 г.). Реализирани са 984 популяризаторски прояви в цялата страна, от които 358 изложби. ДАА има участия в 8 организирани международни форуми, проучвания, анкети и др. Агенцията потвърди участието си за представянето на България в инициативата на канадската неправителствена организация „Светът помни“ и на Канадския военноисторически музей в Отава за съхраняването на паметта на загиналите войници и офицери по време на Първата световна война и във виртуален музей за Гражданската война в Испания, както и в Националния музей на Първата световна война в Канзас Сити, САЩ.

Бюджетна програма “Администрация” Подобряване условията за работа на правителството и администрацията на Министерския съвет. Подпомагане осъществяването на правомощията на министър-председателя или главният секретар на Министерския съвет в случай на упълномощаване, като първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерския съвет.

Постигнатите резултати са следните:

Разпределен е утвърдения със Закона за държавния бюджет за 2025 г. бюджет на Администрацията на Министерския съвет и второстепенните разпоредители с бюджет. Утвърдени са индивидуални бюджети на второстепенните разпоредители;

Изготвено е месечно разпределение на бюджета за 2025 г. на Министерския съвет, при спазване указанията на МФ, разпоредбите на ЗДБРБ за 2025 г. и ПМС № 28/16.04.2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.

Изготвено и представено в МФ актуализираното очакваното изпълнение на бюджета съобразно изискванията, сроковете и формата, определени от МФ.

Извършени са 80 промени по бюджета за осигуряване на средства за дейности на АМС и ВРБ.

Ежедневно се осъществява контрол по извършването на бюджетните разходи чрез СЕБРА.

Изготвени и изпратени в МФ са заявките за лимит за м. януари – м. декември 2025 г.

Подадена е в срок необходимата информация към МЕУ – чрез Информационна система за бюджетен контрол (ИСБК);

Изготвена и изпратена е актуализирана информация попълнена чрез ИСБК на МЕУ във връзка с необходимостта от промени на утвърдените целеви разходи в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии по бюджета на МС за 2025 г.;

Разработен и представен в Министерство на финансите пакет от документи относно подготовката и представянето на проектобюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2026 г. и на актуализираните им бюджетни прогнози за периода 2027 – 2028 г.;

Съставени, оформени и окомплектовани са, съгласно нормативните изисквания, разходни и приходни касови ордери, платежни нареждания и мемориални ордери;

Изпратен е на председателя на Постоянната работна група за управление на риска годишния отчет за управление на рисковете в дирекция „Бюджет и финанси“ за 2024 г. и риск-регистър за 2025 г. във връзка с изпълнението на Стратегията за управление на риска в администрацията на МС.

Изготвен и представен на главния секретар на МС е отчет за изпълнението на ежегодните цели на дирекция „Бюджет и финанси“ за 2025 г.

Изготвени са обобщени справки за четвърто тримесечие на 2024 г., първо, второ и трето тримесечие на 2025 г. за разходите за командировки в страната на заместник министър-председателя, министрите, заместник-министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от ЗА и областните управители;

Организирана и проведена методическа среща с лицата, отговорни за съставянето на финансовите отчети на разпоредителите с бюджет по бюджета на МС в периода 27-29.11.2025 г. в Комплекс „Бояна“;

Съгласувани са договори, по които страна е АМС. Положен е втори подпис от директора на дирекция „Бюджет и финанси“;

Осигурено е финансиране и разплащане на сключени договори от АМС;

Осъществен е предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължения и извършване на разходи;

Осъществявана е кореспонденция с МФ във връзка с актуализирана и утвърдена със Заповед № ЗМФ-151 от 15.02.2023 г. на главния секретар на Министерството на финансите „Процедура за управление на потребителските профили в SAP системата на Министерството на финансите – версия 7.0“, съгласно която за подаване на искане за създаване, промяна или изтриване на потребителски профил в SAP на потребителите от първостепенната система на МС е необходимо да се изпрати писмо c приложена попълнена и подписана формата на образец за искане на достъп;

Съставени са счетоводни записвания за отразяване на възникналите стопански операции във ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС, въз основа на постъпили документи, чрез Web базирана Платформа за обмен и съхранение на документи (Платформата), при спазване на задължителните основни принципи, определени от Закона за счетоводството; указанията на Министерство на финансите; Счетоводната политика и Индивидуалния сметкоплан на МС, и Амортизационната политика на МС;

Обработени са постъпващите чрез Платформата документи, относно изчисляването на месечното възнаграждение на служителите на ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС;

Изготвени са разплащателни ведомости и рекапитулации за работна заплата на служителите, както и на лицата по извънтрудови правоотношения, получили доход, облаган по реда на ЗДДФЛ за ВРБ, чието текущо счетоводно отчитане се осъществява като споделена услуга от АМС.

Набирането и подбора на персонала, както и процеса по назначаването на служителите в АМС всички поставени задачи са изпълнени в срок, като са изготвени актове за назначаване и преназначаване на персонала, съгласно нормативните изисквания. Подготовка и съхраняване на всички актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения. Води се регистър, а копия от актовете, подписани от министър-председателя на Република България и тези от главния секретар на МС, се класират в служебните и трудови досиета на служителите, в досиетата на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет;

Приемане, техническа обработка, регистриране и насочване в АИСМС и текущо съхранение на електронни документи и документи на хартиен носител;

Организирано е приключване, експертиза, текущо и архивно запазване на документи;

Извършено е компютърно въвеждане и сканиране на документи;

Организация по използването и съхранението на библиотечните фондове на Министерския съвет чрез поддържане на система от каталози и картотеки;

Разглеждане и решаване на предложения и сигнали на физически и юридически лица, съобразно разпоредбите на глава осма „Предложения и сигнали" от АПК. Осъществяване на личен прием на граждани, изпращане на писма до различни институции, предоставяне на справки и консултации, и др.;

Извършени одитни ангажименти, съгласно възложени заповеди на министър-председателя;

Изготвено е становище относно съответствието на годишния доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол и въпросника за самооценка на системите за финансово управление и контрол в Министерския съвет за 2024 г. с резултатите от извършената одитна дейност през 2024 г., съгласно изискванията на чл. 9, ал. 8 от Наредбата за формата, съдържанието, сроковете, реда и начина за представяне на информация по чл. 8, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;

Извършени са дейности по консултиране на административните звена в администрацията на Министерския съвет при изготвяне на риск-регистрите им за 2025 г., отчетите за управление на рисковете през 2024 г., както и изготвянето на риск-регистър на значимите рискове в администрацията на Министерския съвет през 2025 г.;

Дейности, свързани с подготовката и осъществяването на процедурите във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки (ЗОП):

Ежедневна подготовка и осъществяване на процесите и процедурните правила във връзка с прилагането на ЗОП и Правилника за възлагане на обществените поръчки (изготвяне на докладни записки за определяне на CPV код/кодове, относно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки и изготвяне на становища за приложим ред за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП.

Проведени процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП в АМС през отчетния период и приключили със сключен договор –18 бр.; проведени процедури за възлагане на обществени поръчки по чл. 82 от ЗОП, открити през отчетния период и приключили със сключен договор – 4 бр.; сключени договори за изпълнение след проведени процедури по ЗОП и др. договори – 103 бр., вкл. сключени граждански договори – 14 бр.; прекратени обществени поръчки – 2 бр.

Вписани данни в Модул 2 „Проектни предложения и дейности“ в Информационната система за извършване на предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии – Регистъра на проектите – 7 бр.

Извършен контрол за съответствие на заявки за възлагането на дейности по Рамков договор № МС-117 от 09.10.2024 г., с предмет „Изпълнение на дейности по системна интеграция, попадащи в обхвата на чл. 7с от ЗЕУ, включващи предоставянето на услуги по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, използвани от АМС, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги“ – 38 бр.

Дейности по организиране на придобиването, ползването и разпореждането с имотите, предоставени за управление на АМС:

През отчетния период са извършени дейности свързани със съставяне на акт за публична държавна собственост за поземлен имот с идентификатор 68134.402.139 на ул. „Сердика“ № 8, в резултат на което от областен управител на област София е съставен Акт за публична държавна собственост № 12213/14.05.2025 г., в т. ч. възлагане определянето на пазарна справедлива стойност на поземлен имот с идентификатор 68134.402.139 и своевременно изготвена и представена в Столична община коригираща декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси.

Дейности с цел съставяне на актове за частна държавна собственост, в резултат на което от областен управител на област София са съставени: акт за частна държавна собственост № 12299/03.12.2025 г.; акт за частна държавна собственост № 12238/18.06.2025 г.; акт за частна държавна собственост № 12239/ 18.06.2025 г. Своевременно са изготвени и представени в Столична община коригиращи декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси.

Дейности във връзка с отправени искания до областния управител за актуализиране на актове за частна държавна собственост на имоти, предоставени за управление на АМС са подадени искания за: издаване на удостоверения за данъчни оценки на имотите – 21 бр.; скици на имотите от АГКК – 21 бр. Същите са предоставени на областният управител на област София.

Дейности във връзка с организиране ползването на сградния и ведомствения жилищен фонд през 2025 г.: проведено едно заседание на жилищната комисия към АМС; изготвени 8 бр. заповеди за настаняване в държавни имоти на служители на АМС; сключени 8 бр. договори за наем на държавни имоти със служители на АМС; 5 бр. предавателно-приемателен протокол описи от фактическо предаване на имоти, предоставени под наем от АМС на наематели; 7 бр. предавателно-приемателни протокола от фактическото предоставяне на имоти от наематели на АМС; 3 бр. констативни протокола на наематели с подновен договор за наем.

Извършени други дейности, свързани с ползването на имоти от ведомствения жилищен фонд на АМС през отчетния период: изготвени докладни записки за одобряване на разходи, свързани с такси за обслужване на общи части и вноски за ремонт на общи части към етажната собственост в сградите, където се намират ведомствени апартаменти – 46 бр.; изходяща кореспонденция, свързана с изпълнение на договор № МС-35/11.03.2022 г., сключен между АМС и „Софийска вода“ АД, относно промяна на титуляри (наематели) по партиди – 14 бр.; договор № МС-141/29.12.2020 г., сключен между АМС и „Топлофикация София“ ЕАД, относно промяна на титуляри (наематели) по партиди – 12 бр.; договор № МС-150/26.10.2022 г., сключен между АМС и „Електрохолд Продажби“ ЕАД, относно закриване на партида – 1 бр.; уведомителни писма до дирекция „Бюджет и финанси“ (БФ) свързани с дейности по сключване на нови и прекратени договори за наем с приложени документи – предавателно-приемателни протоколи – 10 бр., както и за дължими обезщетения от наематели на АМС.

Проведени два търга за отдаване под наем на част от имот – сграда в комплекс „Бояна“ за поставяне на телекомуникационни съоръжения.

Сключени са договори за: отдаване под наем на части от имот за разполагане на електронно-съобщителни съоръжения върху части от имот – в комплекс „Бояна“, стопанство „Евксиноград“ и обект „Шабла“; отдаване под наем на части от имот за поставяне на телекомуникационни съоръжения, за монтиране и използване на терминално устройство АТМ (банкомат), находящ се в площадката на приземния етаж на стълбището на служебния вход на сградата на Министерския съвет и за монтиране на телекомуникационни съоръжения с площ в размер на 1 кв.м. от сървърното помещение – 3 бр.

Изготвени и представени в срок декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община за административните сгради, предоставени за стопанисване и управление на Министерския съвет.

Участие в работата по провеждане на годишната инвентаризация в АМС.

Дейности, свързани с подпомагане на контрола върху управлението на обектите – публична и частна държавна собственост, предоставени за управление на АМС:

По повод на иницииране на документи от управителите на Комплекс „Бояна“, Стопанство „Евксиноград“ и Обект „Шабла“ (обектите) са изготвени проекти на мотивирани предложения, договори и допълнителни споразумения на съществуващи договори, споразумения и протоколи, проекти на заповеди, представяни са докладни записки, становища, проекти на писма, консултации и мнения по правни въпроси, писмени и устни, свързани с дейността на обекта, като:

Изготвени проекти на 12 договора, свързани с дейността на Комплекс „Бояна“: проверка, изготвяне на становища и съгласуване на месечни мотивирани предложения за заявки за доставки на материали и услуги; изготвяне на становища/писма по повод мерките от охранителното обследване и включването им за изпълнение в системната интеграция; изготвяне на множество писма, докладни записки и становище във връзка с преминаване на тласкателен водопровод през територията на Комплекса; подадени документи до ГИС във връзка с изработване на ПУП на част от терена за нуждите на НИМ; изготвяне на правен анализ за състоянието на Комплекса и на анализ за изпълнението на дейности; изготвяне на становище относно сформиране на работна група за обследване състоянието на парка на Комплекс „Бояна“ и възможностите за неговото отваряне за обществено ползване;

Изготвени проекти на 19 договора, свързани с дейността на Стопанство „Евксиноград“: проверка, изготвяне на становища и съгласуване на месечни мотивирани предложения за заявки за доставки на материали и услуги; изготвяне на докладни записки/писма за връщане на гаранции по договори; изготвяне на писма/становища във връзка с извършване на охранително обследване на стратегически обект Стопанство „Евксиноград“; изготвен правен анализ;

Изготвени проекти на 8 договора, свързани с дейността на Обект „Шабла“: проверка, изготвяне на становища и съгласуване на месечни мотивирани предложения за заявки за доставки на материали и услуги; изготвяне на писма за освобождаване на гаранции; изготвяне на докладна записка във връзка с плащане на такса битови отпадъци за 2025 г.; преписка относно собствеността на изградено гравитачно преливно съоръжение тип широк праг на „Шабленско езеро“ и на дървена пътека с ширина 1.20 м. и дължина 30 м., разположени в поземлен имот с идентификатор 83017.44.18 гр. Шабла – публична държавна собственост, предоставен за управление на АМС.

В отчетния период са обработени и проведени 103 мероприятия в Комплекс „Бояна“, в Стопанство „Евксиноград“ – 6 бр. и в Обект „Шабла“ – 1 бр. на свободен прием.

Дейности, свързани с подготовката на проекти на договори, сключвани от името на АМС, административно-правното обслужване на дейностите на общата администрация, както и организирането на процесуалното представителство и правната защита на Министерския съвет и неговата администрация по искови производства и по производства, за които процесуалното представителство не е предвидено като функция на друго звено в администрацията:

Изготвени становища по мотивирани предложения, проекти на договори и допълнителни споразумения на съществуващи договори, споразумения и протоколи, проекти на заповеди, представяни са многобройни докладни записки, правни становища, проекти на нормативни и вътрешни административни актове, писма, консултации и мнения по правни въпроси, писмени и устни, свързани с дейността на дирекцията, както и с дейността на общата и специализираната АМС, в това число:

Заповеди за упълномощаване на главния секретар (по ЗОП, да сключва договори за наемане на движими вещи и недвижими имоти от името на АМС или с физически лица, които не са еднолични търговци, за дейности, доставки и/или услуги извън възложените с длъжностна характеристика на служители на АМС и на стойност съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗОП, включително и договори, които не са свързани с разходване на финансови средства от АМС; да разрешава провеждането на мероприятия и да утвърждава цени и нощувки и други услуги за ползване на обектите с представителна и социална дейност към Министерския съвет; да извършва всички необходими действия, в това число да подписва и да подава от името на МС и неговата администрация документи, свързани с недвижимите и движимите имоти, които са предоставени за ползване и управление на АМС пред държавни и общински органи, областни администрации и търговски дружества; да представлява АМС в качеството й на кандидат/бенефициент/изпълнител по програми или инструменти, финансирани/съфинансирани със средства от бюджета на ЕС или от други донори; да подписва договори за възлагане изпълнението на дейности по системна интеграция, попадащи в обхвата на чл. 7с от Закона за електронното управление; да подписва файла, съдържащ доклада за състоянието на системите за финансово управление и контрол на основание чл. 8 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и чл. 10 от Наредбата за формата, съдържанието, сроковете, реда и начина за представяне на информация по чл. 8, ал. 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор;

Заповеди за упълномощаване на служител/и от АМС, който/които да се произнася с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ; да изпълнява функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа; да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ; да води регистър „Ведомствен жилищен фонд“; да представлява АМС по отношение на недвижими имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на АМС, представляващи жилища в сгради в режим на етажна собственост; да провеждат инструктаж в АМС и определяне на видовете инструктаж; да водят регистър „Представителни обекти“ в АМС, в Комплекс „Бояна“, в Стопанство „Евксиноград“ и в Обект „Шабла“;

Заповеди за упълномощаване на управителите на обектите, предназначени за представителните и социалните нужди на централните държавни органи – Комплекс „Бояна“, Стопанство „Евксиноград“ и Обект „Шабла“ да получават и да подават от името на АМС документи (актове за държавна собственост, удостоверения за данъчни оценки, писма, скици, заявления, разрешения, молби и др.) и да правят справки за съответния недвижим имот – публична държавна собственост, предоставен за управление на АМС;

Заповеди за назначаване на комисии/работни групи – 5 бр. и други заповеди – 15 бр.

Работа по разработване и съгласуване на проекти на вътрешни правила в АМС: Инструкция за взаимодействие между Национална служба по охрана и АМС; Вътрешни правила за организацията и реда за работа по Закона за достъп до обществена информация в АМС; Вътрешни правила за организацията на дейността на дирекция „Административно и правно обслужване“ в АМС; Вътрешни правила за работната заплата в комплекс „Бояна“, стопанство „Евксиноград“ и обект „Шабла“ към АМС; Правила за вътрешно подаване на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения в администрацията на Министерския съвет;

Изготвяне и съгласуване на проекти на договори, допълнителни споразумения и други документи: допълнителни споразумения за ползване на част от имот за нуждите на АМС с „ЖМБ-1“ АД към договори с № МС-64/2021 г. и № МС-38/2022 г.; договор за геодезическо заснемане в комплекс „Бояна“ за обособяване на ПУП за НИМ; договори за предоставяне за безвъзмездно ползване от АМС на автомобили, собственост на търговско дружество; договор за комплексно обслужване от служба по трудова медицина на работниците и служителите на АМС; споразумение № МС-13/13.02.2025 г. за предоставяне на базата данни от търговския регистър и на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с Агенция по вписванията;

Становища, докладни записки, писма и др. свързани с въпроси поставени от второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на МС, вкл. областните управители (Шумен, Видин, Велико Търново, Плевен, Смолян, Перник, Пловдив, Благоевград и др.) – 11 бр.;

Осъществено процесуално представителство и правна защита по възникнали спорове по 78 дела, висящи – 46 и приключили – 32 пред различни съдилища в страната (София, Варна, Търговище, Стара Загора и др.), различни съдебни инстанции – районни и окръжни съдилища: Софийски районен съд, Софийски градски съд, Апелативен съд София, Върховен касационен съд, административен съд – София град и други административни съдилища в страната (Пловдив, Бургас, Благоевград, Пазарджик, Търговище, Ловеч), Върховен административен съд, в това число 16 изпълнителни дела;

Процесуални действия по подготовка за образуване на 9 бр. изпълнителни дела за присъдени суми в полза на АМС и издаване на изпълнителни листове, както и за събиране на присъдени суми чрез покана;

Изготвяне и процедиране на преписки, свързани с приемане на актове от Министерския съвет;

Изготвяне на договори, мотивирани предложения, участие в комисии и извършване на дейности по изпълнение на договори с предмет: провеждане на медицински прегледи на работниците и служителите на АМС и изработка и доставка на средства за корекция на зрението на работниците и служителите на АМС.

Дейности, свързани с предоставянето на достъп до обществена информация:

Общ брой постъпилите заявления по ЗДОИ през отчетния период – 269 бр., от тях: от физически лица – 198 бр.; от журналисти – 12 бр.; от НПО – 59 бр.; Постъпили заявления по ЗДОИ по начин на поискване през отчетния период: по поща на хартия – 25 бр.; по ел. поща – 101 бр.; чрез Платформа за ДОИ – 73 бр.; чрез ССЕВ – 56 бр.; чрез СЕОС – 14 бр.

Разглеждане на заявленията и предоставяне на ДОИ за отчетния период: предоставяне на свободен достъп до обществена информация – 53 бр.; предоставяне на частичен достъп до обществена информация – 24 бр.; отказ за предоставяне на достъп до обществена информация – 4 бр.; уведомление за липса на исканата информация – 15 бр.; препращане на заявлението, когато държавният орган не разполага с исканата информация, но знае за нейното местонахождение – 137 бр.; други – 12 бр.

Дейности, свързани със строителство, поддръжка, снабдяване и транспорт:

Изготвяне на необходимите докладни записки, мотивирани предложения, технически спецификации, заснемания, количествено-стойностни сметки, задания за проектиране, неразделна част от техническите документации, писма и други, във връзка с провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП за доставки, строителни и монтажни работи, ремонтни дейности и услуги по отношение на ползването и поддържането на сградния и ведомствения жилищен фонд, на монтажа и поддържането на машини и съоръжения, техническа поддръжка на инсталациите и съоръженията в сградния и ведомствения жилищен фонд на МС, ползването и поддържането на обектите, предназначени за представителни и социални нужди на централните държавни органи;

Контролиране изпълнението на договорите за строителство, проектиране, авторски надзор и строителен надзор, поддръжката, ремонтите на движимите вещи, машините, съоръженията и оборудването на съоръжения в сградния и ведомствения жилищен фонд на Министерския съвет, сключени в резултат на реализираните от дирекцията процедури по ЗОП;

Организиране ползването и поддържането на сградния и ведомствен жилищен фонд, монтажа и поддържането на машини и съоръжения; транспортно обслужване на служителите и поддръжката на моторните превозни средства на АМС; материално-техническо снабдяване на АМС с организационна техника, резервни части, инвентар, консумативни материали и обзавеждане; поддържане на складово стопанство и осигуряване на работни места; поддържане и координация на хигиената в сградите на АМС; координация при ползването на залите в МС за провеждане на официални и работни срещи и мероприятия и необходимото обезпечаване с озвучителна техника и обслужване от служебен бюфет; изготвяне на мотивирани предложения, техническа документация при сключване на договори и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП.

Информационно обслужване – подобряване на комуникационната и информационна сигурност на мрежата на Министерския съвет и неговата администрация; осигуряване на техническо и информационно обезпечаване на дейността на АМС; осигуряване на защита от зловреден софтуер; повишена ефективност при организация и провеждане на заседанията на Министерския съвет.

Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ Основните цели на програмата са:

Ефективна борба с трафика на хора и с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Повишаване квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа.

Ръководство, координиране и контрол на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата.

Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги.

Съгласно чл. 7, ал. 2 и 3 от Закона за борба с трафика на хора, Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) координира прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора и ежегодно разработва Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му. Комисията организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на ЗБТХ. Работи за предотвратяване на трафика на хора и за защита, възстановяване и реинтеграция на жертвите на трафик. Работата на Националната комисия се изпълнява посредством нейната администрация, която има две основни роли – от една страна е еквивалентен механизъм на национален докладчик по въпросите на трафика на хора, по линия на ангажиментите на държавата ни към всички международни инструменти, по които е страна, от друга – координира Националния механизъм за насочване и подкрепа на жертви на трафик на хора, приет с решение на МС през 2016 г. Ежегодно и посредством своята администрация, НКБТХ разработва и Доклад за изпълнените по програмата дейности. Годишният доклад за изпълнението на Националната програма за 2024 г. и проектът на Националната програма за 2025 г. са приети на първото редовно заседание на Националната комисия на 25.06.2025 г. През 2025 г., към НКБТХ функционират 7 специализирани услуги за жертви на трафик на хора: 4 услуги от резидентен тип и 3 консултативни услуги в гр. Варна, Бургас и София, които се финансират изцяло от бюджета на НКБТХ. За отчетният период са получени общо 61 сигнала за трафик на хора, в т.ч. за пострадали лица с цел принудителен труд, пострадали лица от сексуална експлоатация, просия и пострадали лица от други форми на трафик. Общият брой лица по всички сигнали за трафик, формално или неформално идентифицирани е 89, включително и децата на жертвите на трафик. Общо 36 лица са получили подкрепа в специализираните услуги към декември 2025 г. При част от случаите е предприето и настаняване на пострадали лица заедно с децата им (1 обгрижено дете), с оглед необходимостта от защита.

Борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е основен приоритет за Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН). Комисията осъществява методическо ръководство и контрол върху местните комисии за БППМН в страната, както и анализ на данни, изготвяне на прогнози, провеждане на изследвания, програми за превенция и противодействие на детското асоциално поведение, координация на действията на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел по отношение на превенцията и противодействието на противообществените прояви и престъпността при ненавършилите пълнолетие лица. Към момента в страната функционират 297 местни комисии.

За повишаването на квалификацията на ръководните кадри и експертите в централната и териториалните администрации за ефективна и ефикасна работа, отговорният орган е Института по публична администрация (ИПА) – направени са проучвания и оценка на потребностите от обучение както за администрацията като цяло, така и за отделни професионални групи или организации в нея. Институтът ежегодно актуализира програмите за обучение чрез разработване на нови курсове и по-широко прилагане на дигитални форми на учене, организира и провежда задължително обучение за назначени за първи път на държавна служба и за държавни служители, назначени за първи път на ръководна длъжност, сътрудничество с институти, университети и други образователни институции в България и чужбина по въпроси, свързани с квалификацията на работещите в държавната администрация. Проведени са конкурси за добри практики и подпомагане на въвеждането на европейския модел за качество CAF, организирани са национални и международни конференции, годишни срещи и други форуми за трансфер на знания и изграждане на професионални мрежи сред служителите, изпълнени са национални и международни проекти за професионално развитие на служителите в администрацията.

Да ръководи, координира и контролира политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата отговорността е възложена на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ (ДАБДП). През отчетния период основните направления на дейността на ДАБДП са: координация на изпълнението на Националната стратегия за БДП в Република България 2021-2030 г.; работа по проекти на нормативни актове, свързани с оптимизиране на законодателството в областта на БДП; проверки на място и инспекции по отношение на пътната безопасност; взаимодействие с общините и областните администрации с цел подпомагане и координиране на политиките по БДП на регионално и местно ниво; прилагане на международен опит чрез научноизследователски ресурси и изгражданите трайни партньорства с представени на регионално, европейско и световно ниво организации; обучение по БДП чрез работа с деца и подобряване на подготовката на кандидат-водачите; осигуряване на публичност чрез национални информационни кампании; обследването за нуждите на цялостната оценка на безопасността на пътищата.

Ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди, качествено обслужване и повишаване на конкурентоспособността чрез разширяване на предлаганите услуги се осъществяват чрез: дейности, с които се осигуряват необходимите условия за протичането на официални срещи и мероприятия в стопанство „Евксиноград”, обект „Шабла” и комплекс „Бояна”; дейности, свързани с представяне на необходимите условия за обслужване на представителните мероприятия на централните държавни органи, организиране отдиха на работещите в тях и на други лица, по подпомагане провеждането на квалификацията на кадрите в почивните бази „Слънчев бряг” и „Орлица” – Пампорово, Стопанство „Евксиноград”, Обект „Шабла” и Комплекс „Бояна”.

Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ В правомощията на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) е провеждането на ефективни политики в областта на международната закрила и поддържане на капацитет за бърза и адекватна реакция в случай на миграционен натиск. ДАБ продължава усилено да работи за оптимизирането и повишаване качеството на процедурата за предоставяне на международна закрила. Това се постига чрез постоянно участие на служители в обучения, организирани от партньорски организации, както и провеждане на тематични обучения относно производството по отношение на интервюиращи органи и регистратори в териториалните поделения. Създадени са механизми за внедряване на наученото от служителите в рамките на работния процес. Изграден е системен подход за запознаване на новоназначените служители с нормативната база и практическото й приложение, с цел по-бързо адаптиране към процеса на работа. Разработени са насоки и вътрешни правила за провеждане на процедурните действия при разглеждането на молбите за закрила.

Постигнатите резултати са следните:

Настаняване на лица, търсещи международна закрила в териториалните поделения на ДАБ при МС;

Постановени решения по молби за предоставяне на международна закрила (решения за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут, откази за предоставяне на статут и прекратяване на производство);

Прилагане на механизма по презаселване съгласно Решение № 750 от 30.11.2017 г. за изменение на Решение № 263 на Министерския съвет от 2016 г. за одобряване на рамка за национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България;

Предоставяне на грижи и услуги на лица, търсещи международна закрила – социално и здравно подпомагане, оказване на психологическа помощ и посредничество на пазара на труда;

Осигуряване на материално-техническа база и условия за настаняване, които отговарят на стандартите на директива на Съвета на ЕС 2013/33/ЕС от 26.06.2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.

Предоставяне на бързо и качествено производство при спазване на всички нормативни изисквания и защита правата, личните данни и законните интереси на кандидатстващите за международна закрила лица чрез повишаване и надграждане на административния капацитет на ДАБ при Министерския съвет.

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (КС) Програмният формат на бюджет на Конституционен съд за 2025 г. е структуриран в една функционална област „Върховенство на Конституцията“ и една Бюджетна Програма: „Тълкуване на конституцията“.

Към 31.12.2025 г. отчетените разходи по бюджета на Конституционния съд по области на политики и бюджетни програми съдържа консолидирана информация за всички разходи, извършени за периода 1 януари – 31 декември 2025 г. и е както следва:

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет към 31.12.2025 г.

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 14 018 200 · 7 664 947 · 7 197 149

0400.01.00 · Функционална област „Върховенство на Конституцията“ · 14 018 200  ·   7 664 947 · 7 197 149

0400.01.01 · Програма „ Тълкуване на Конституцията“ ·   14 018 200 ·   7 664 947 · 7 197 149

Целта на дейността на Конституционния съд е осигуряване върховенството на Конституцията.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

0400.01.01 Бюджетна програма „Тълкуване на Конституцията“ (класификационен код и наименование на бюджетната програма)

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Отчет към 31.12.2025.г

1. Дадени задължителни тълкувания на Конституцията · Брой · 1

2 Решения по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента · Брой · 11

3. Решени спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местно самоуправление и централните изпълнителни органи · Брой · 0

4. Решения по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна · Брой · 0

5. Решения по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения, за законността на избора за президент и вицепрезидент, законността на избора на народен представител, законността на избора на член на Европейския парламент от Република България, установяване на неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции и др. · Брой · 1

През 2025 г. в Конституционния съд са образувани 8 (осем) конституционни дела; постановени 7 (седем) решения по конституционни дела; постановени 3 (три) определения за отклоняване на искането и прекратяване на конституционното дело; с определение са допуснати за разглеждане по същество 5 (пет) дела.

ОМБУДСМАН Омбудсманът е застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес. Той е висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание. Омбудсманът в своята дейност се подчинява само на Конституцията законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Едновременно с това неговата фигура се явява носител на гражданския контрол върху държавната и общинската администрация, що се касае до всеки един отделен случай, когато тя застрашава или нарушава правата и свободите на гражданите. От съществено значение в тази връзка са политиките, които националният обществен защитник провежда, продиктувани от нормативно определените му правомощия и принципите на добро управление.

Отчет на разходите по бюджета на ПРБ по функционални области и бюджетни програми:

4000.00.00 · РАЗХОДИ · Закон 2025 · Уточнен план · Отчет 2025

(в лева) Общо разходи по бюджета на ПРБ

4000.01.00 · Функционална област "Защита правата на гражданите" · 4 820 400 · 4 820 400 · 4 618 745

4000.01.01 · Бюджетна програма "Застъпничество и защита на правата и свободите на гражданите" · 4 820 400 · 4 820 400 · 4 618 745

За периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. постъпилите в институцията жалби и сигнали от граждани и представители на организации са 10 256 бр. Гражданите, потърсили съдействие от омбудсмана на Република България чрез постоянно действащата приемна през горепосочения период са 12 418 бр..

Омбудсмана членува в Европейски институт на омбудсманите, Международен институт на омбудсманите, Организация на омбудсманите и медиаторите от франкофонията и Европейска мрежа на националните институции за защита правата на човека, Европейска мрежа на омбудсманите за деца.

СМЕТНА ПАЛАТА (СП) Мисията на Сметната палата е да контролира изпълнението на бюджета и управлението на други публични средства и дейности, като осъществява ефективна, ефикасна и икономична одитна дейност, за да спомогне за подобряване на управлението и отчетността на публичните ресурси.

Отчет на разходите по бюджета на ПРБ по функционални области и бюджетни програми Сметната палата прилага една функционална област "Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности" и една бюджетна програма "Независим, ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на Сметната палата · 33 835 300 · 33 735 300 · 33 297 421

0500.01.00 · Функционална област "Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности" · 33 835 300 · 33 735 300 · 33 297 421

0500.01.01 · Бюджетна програма "Независим, ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“ · 33 835 300 · 33 735 300 · 33 297 421

Отчетените разходи по бюджета на Сметната палата към 31.12.2025 г. са в размер на 33 297 421 лева, както следва:

разходи за персонал в размер на 29792993 лв., включващи разходите за възнаграждение на персонала, нает по трудови правоотношения, разходи за възнаграждения на извънщатния персонал, обезщетения по Кодекса на труда и задължителните осигурителни вноски за сметка на работодател.

разходите за издръжка са в размер на 2 503 965 лв. извършени за обезпечаване на одитната и специфична дейност на изнесените работни места (ИРМ) и ЦУ на Сметната палата. Най-голям дял имат разходите за външни услуги в т.ч. са: разходите за лицензионни такси за продукта за одитната дейност PENTANA, за поддръжка на програмните продукти обезпечаващи дейността и разходите за командировки в страната. В това число е и изплатения членски внос към ИНТОСАЙ ЕВРОСАЙ за 4 481 лв. и 71 710 лв. платените данъци и такси.

В изпълнението на капиталовите разходи са отчетени общо 1 000 463 лв., в т.ч. за стопански инвентар 2 279 лв., за придобиване на програмни продукти и лицензи 886 372 лв., за придобиване на компютри и хардуер 67 928 лв., за придобиване на други ДМА 25 817 лв. и за доставка на друго оборудване, машини и съоръжения – 18 067 лева.

Отчет на показателите за изпълнението по бюджетна програма „Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“.

Бюджетна програма 0500.01.01 Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности" · Мерна единица · Целева стойност · Отчет Към 31.12.2025г.

Показатели за изпълнение

Годишна програма за одитната дейност, основана на оценка на риска и отчитаща интересите на заинтересованите страни · брой · 1 · 1

Одити, възложени от Народното събрание · брой · 3 · 0

Извършване на задължителните финансови одити на годишните финансови отчети на бюджетните организации, както и в рамките на петгодишен период на всички общини с обща сума на отчетените разходи по бюджета, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чуждите средства за предходната година под 10 млн. лв., съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗСП · брой · 337 · 337

Предварително проучване, оценка на риска и текущ контрол на периодичните отчети, като междинен етап на финансовия одит на ГФО · брой · 70 · 73

Информиране на ръководствата на одитираните обекти за установените несъответствия и насърчаване извършването на корекции, за да се намали броя на изразените модифицирани мнения относно годишните финансови отчети на бюджетните организации · брой  · 337 · 337

Информиране на целевите потребители за резултатите от финансовите одити, чрез интернет страницата на Сметната палата и изпращането на одитните доклади на председателя на Народното събрание и ръководителите на бюджетните организации · брой  · 337 · 337

Планирани одити на изпълнението, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата ·  брой · 4 · 4

Годишен план за обученията, основан на идентифицирани потребности за обучения в съответствие с годишна програма за одитната дейност и стратегията за дейността на Сметната палата · брой  · 1 · 1

Специализирани обучения за одиторите и администрацията · брой  · 100 · 115

Участие в работата на работни групи към ЕВРОСАЙ и ИНТОСАЙ · брой работни групи · 14 · 14

Участие в работата на работни групи или мрежи към Контактния комитет · брой работни групи · 3 · 0

Извършени кооперативни одита с други Върховни одитни институции · брой · 0 · 0

Планирани одити за съответствие, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 47 · 28

Заети щатни бройки - одитори и служители в администрацията · % на заети щатни бройки · 79% · 75%

Планирани специфични одити, включени в Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата · брой · 7 · 7

Одит на бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България. Изпратен доклад на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии · брой · 1 · 1

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в изборите за членове на Европейския парламент от Република България. · брой · 0 · 0

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в парламентарни избори · брой · 0 · 1

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в президентски избори · брой · 0 · 0

Одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в избори за общински съветници и за кметове · брой · 0 · 0

Одити, извършени в среда Пентана · % · 95% · 94.5%

Изпълнени препоръки от одитите на Сметната палата · % · 70% · 67%

Отчет за дейността на Сметната палата. Изпратен на Народното събрание. · брой · 1 · 1

Становище по Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор. Изпратен на Народното събрание и Министерство на финансите · брой · 1 · 1

Становище по Доклада за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет. Изпратен на Народното събрание и Министерство на финансите. · брой · 1 · 1

Обобщен доклад за резултатите от финансовите одити. Изпратен на Министерство на финансите. · брой · 1 · 1

Самооценка на интегритета по методологията IntoSAINT · брой · 1 · 0

Извършване на одит на годишния финансов отчет от независима комисия, определена от Народното събрание (чл. 65 от ЗСП) · брой · 1 · 1

Посещения на интернет страницата на Сметната палата · брой · 80 хил. · 81.7 хил.

Медийно покритие по одитни доклади · % · 50% · 72%

Самооценка по Рамката за измерване на изпълнението на ВОИ (SAI PMF) · брой · 0 · 0

Партньорска проверка от друга върховна одитна институция · брой · 0 · 0

Степен на доверие на гражданите в Сметната палата · % · 50% · -

Степен на доверие на одитираните организации и други заинтересовани страни в Сметната палата · % · 90% · -

Бележка: По т. 37 и 38 няма налични данни поради периодичността на извършване на социологически проучвания.

Степента на изпълнение на показателите е според очакванията. Налице е забавяне не толкова при стартирането, колкото при изпълнението на одити за съответствие и одити на изпълнението, като основната причина за това е недостига на одитори с необходима компетентност.

СЪДЕБНА ВЛАСТ В рамките на посочения период могат да се посочат следните дейности, допринасящи за постигане на целите на програмния бюджет на съдебната власт:

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „УПРАВЛЕНИЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ“ Бюджетната програма „Организация и управление на съдебната власт“ - гарантиране на независимостта на съдебната власт, повишаване на прозрачността в дейността на органите на съдебната власт и повишаване на доверието в съдебната власт чрез:

- Европейски механизъм за върховенство на закона - превантивен инструмент, който задълбочава диалога и съвместната осведоменост по въпросите в областта на върховенството на закона. В основата му е годишен доклад относно върховенството на закона, в който се предоставя обобщение на значимите събития - както положителни, така и отрицателни - във всички държави членки и в ЕС като цяло. Той обхваща четири стълба: правосъдна система, антикорупционна рамка, медиен плурализъм и конституционни и други въпроси. За нуждите на изготвянето на шестия годишен доклад за върховенството на закона през м. януари 2025 г. беше обобщена и изпратена до Министерството на правосъдието информация от компетентност на ВСС, а през м. март 2025 г. се проведе и виртуална среща между членове на ВСС и представители на Европейската комисия за обсъждане на приноса, предоставен за подготовката на Шестия годишен Доклад за върховенство на закона и беше изпратена допълнителна писмена информация по поставените по време на срещата въпроси;

- Информационно табло в областта на правосъдието - информационното табло на ЕС в областта на правосъдието е годишен сравнителен информационен инструмент. В него се прави преглед на начина на функциониране на правосъдните системи на всички държави членки въз основа на показатели, които са от общ интерес и значение за тях, като всички страни членки се разглеждат на равна основа. В информационното табло се предоставят данни по наказателни, граждански, търговски и административни дела, като особено внимание се отделя на събирането на данни, свързани с цифровизацията, в съответствие с приоритетите на Европейската комисия и на Съвета на ЕС, както и на достъпа до правосъдие на уязвими обществени групи (лица под 18 и над 65 години, хора с увреждания, жертви на престъпления и/или насилие и др.). Въз основа на предоставените данни през декември 2024 г., в периода януари-февруари 2025 г. по молба на Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ бе извършен преглед на информацията, изведена автоматично от електронната система на ЕК, с цел нейното верифициране. През февруари и юни 2025 г. се проведоха две дистанционни срещи на лицата за контакт от съответните национални администрации, вкл. АВСС;

- Европейска комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) - Администрацията на ВСС координира събирането и предоставянето на информация на въпросниците на CEPEJ, свързани с изготвянето на оценка на европейските съдебни системи. Предоставят се данни за организацията на съдебната система, достъпа до правосъдие и въвеждането на информационните технологии, справедливия процес, кариерното развитие на магистратите и др. В рамките на протичащите кръгове на проверка на отговорите, предоставени от България по въпросника – Схема за оценяване на съдебните системи, в АВСС се събира, обобщава и изпраща уточняваща информация, изискана от CEPEJ чрез Министерството на правосъдието. През юни 2025 г. се разпределиха въпросите от този документ по компетентните звена на АВСС и би предоставена консултация на лицето за контакт от Министерството на правосъдието относно новия въпросник, който ще бъде разпратен по държавните органи в края на 2025 г. В периода юли-август 2025 г. събраните отговори от комисиите на ВСС бяха обобщени и изпратени в Министерството на правосъдието;

- Организация за икономическо сътрудничество и развитие - през месец февруари 2025 г. в отговор на писмо от Министерството на правосъдието с вх. №ВСС2515/06.02.2025 г. във връзка със структурна мисия в България на ОИСР в периода 10-14 февруари 2025 г. е предоставена информация за гражданските и търговските дела І-ва инстанция на Окръжните съдилища за 2023 година и първо полугодие на 2024 г. по отношение на производствата по несъстоятелност и производствата по стабилизация на търговец. На 28 май 2025 г. е проведена виртуална среща между членове на ВСС и представители на ОИСР за прегледа на индикаторите за оценка по Принцип 11 „Интегритет на правосъдната и дисциплинарната система“. По време на срещата е проведено обсъждане на проект на въпросник, който е в процес на попълване и към 01.07.2025 г. част от данните са предоставени на ОИСР. Обобщената информацията от компетентността на ВСС бе въведена в електронната система на ОИСР заедно с множество приложени нормативни актове и др.

Бюджетна програма „Контрол върху дейността на органите на съдебната власт“ се изпълнява от Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост.

Резултатите от дейността на Инспектората са реални, като основен приоритет в работата му е насърчаването на върховенството на закона и следването на най-високите стандарти при осъществяване на дейността на институцията.

Конкретните цели, поставени пред дейността на ИВСС при извършване на планови проверки на органите на съдебната власт за 2025 г., са следните:

- подобряване на организацията на административната дейност в органите на съдебната система, чрез установяване на пропуските и даване на препоръки за отстраняването им;

- повишаване срочността и качеството на правораздаване или правоприлагане като основни белези на дейността на органите на съдебната власт при изпълнение на правомощията им;

- осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни и насърчаване на осведомеността на органите на съдебната власт относно задълженията им в качеството на администратори на лични данни.

През 2025 г. Инспекторатът към ВСС извърши общо 66 проверки в органите на съдебната власт, като изпълни годишната си програма за 2025 г.

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „ПРАВОРАЗДАВАНЕ“ В изпълнение на заложената Стратегическа цел 2 „Ефективно и ефикасно правораздаване“ и Оперативни цели 2.1 „Подобряване на върховния съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите на всички съдилища“, 2.2 „Подобряване на върховния съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“ и 2.3 „Справедливо и безпристрастно правораздаване в разумни срокове“, във функционалната област са включени три бюджетни програми: „Върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“, „Върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“ и „Правораздаване от районните, окръжните, военните, апелативните и административните съдилища“.

Бюджетна програма „Върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“ се изпълнява от Върховния касационен съд (ВКС). Стратегическата цел, заложена в проектобюджета за 2025 г. на съдебната власт в областта на правораздаването е за „Ефективно и ефикасно правораздаване“ с оперативни цели „Подобряване на върховния съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“ и „Справедливо и безпристрастно правораздаване в разумни срокове“. За периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. във ВКС са образувани 11 тълкувателни дела, както следва: 4 тълкувателни дела на Общо събрание на Гражданска колегия (ОСГК), 5 тълкувателни дела на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия(ОСГТК), 1 тълкувателно дело на Общото събрание на Наказателна колегия (ОСНК) и 1 тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. За същия период са постановени актове по 7 тълкувателни дела, както следва: по 2 тълкувателни дела на ОСГК, по 1 тълкувателно дело на ОСГТК, по 1 тълкувателно дело на ОСНК и по 3 тълкувателни дела на ВКС и ВАС.

ВКС приема, че поставените цели по бюджетната програма, а именно: „По-добро управление на Върховния касационен съд“, „По-достъпно, по-бързо и по-качествено правораздаване от Върховния касационен съд“, „Еднакво и еднозначно тълкуване на законите“, „Повишаване на прозрачността в работата на Върховния касационен съд“ през 2025 г. се изпълняват в пълен обем. Това са дългосрочни цели, които са свързани непосредствено и с основната дейност на съда – правораздаването.

Справедливо и безпристрастно правораздаване в разумни срокове във Върховния касационен съд е постигнато чрез стриктно спазване на принципа на случайно разпределение на делата, недопускане на външна намеса в дейността на съдебния състав и осъществяван текущ контрол, чрез ежемесечни справки, върху сроковете за изготвяне на съдебните актове, както и върху сроковете за разглеждане на делата. Върховният касационен съд постига напредък в разглеждането на делата в разумни срокове, като с някои изключения, делата се разглеждат средно в срок до 6 месеца.

С предприетите действия по изпълнение на целите в областта на правораздаването ВКС е постигнал резултати в еднаквото прилагане на закона, по-качественото и по-бързото 66 правораздаване, което от своя страна допринася за повишаване на доверието на гражданите в съдебната система.

Бюджетна програма „Върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“ се изпълнява от Върховния административен съд (ВАС), който осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Върховният административен съд разглежда жалби и протести срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на Висшия съдебен съвет, актове на Българската народна банка, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закон; произнася се по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове; проверява като касационна инстанция съдебни актове, постановени по административни дела и разглежда молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения по административни дела.

През отчетния период ръководството на ВАС продължава да работи целенасочено за постигане на ефективно, отговорно и прозрачно управление на съда, с което да бъде обезпечено утвърждаването на административното правосъдие като гарант за защита на законните права и интереси на гражданите.

Анализът на статистическите данни за 2025 г. показва, че за част от показателите, пряко свързани с изпълнение на бюджетна програма „Върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“ към 31.12.2025 г. и заложените при изготвяне на проекта целеви стойности са постигнати. Такива са: процента на приключилите дела спрямо делата за разглеждане, процента на допуснатите до касационно разглеждане дела, средната продължителност на приключените дела и средния брой приключени дела за един отработен от съдията човекомесец. Постигането на целите, заложени при изготвяне на програмния бюджет в конкретните, посочени по-горе показатели, от една страна илюстрира достигнатото високо ниво на приложение на принципите за справедлив и навременен съдебен процес, а от друга добрите административни практики, прилагани в съда по организацията на работата на съдиите и разпределение на материите в отделенията.

Всичко посочено по-горе дава основание да се заключи, че административното правосъдие и в частност ВАС е изпълнил в необходимата степен поставените цели във функционална област „Правосъдие“, както и високите очаквания на обществото към дейността на административните съдилища.

Бюджетна програма „Правораздаване от районните, окръжните, военните, апелативните и административните съдилища“ Стратегическата цел на бюджетната програма е ефективно и ефикасно правораздаване, свързано с по-достъпно, по-бързо и по-качествено правораздаване, както и повишаване на прозрачността в работата на съдилищата. Органите на съдебна власт, участващи в програмата са районните съдилища (113), окръжните съдилища (28), административните съдилища (28), апелативните съдилища (5), военно – апелативен съд и военните съдилища (3).

В докладите на много от съдилищата се отчитат предприети мерки през годината за изпълнение на заложената стратегическа цел „Качествено достъпно и срочно правораздаване“ чрез дейности по оптимизиране управлението на съдилищата, в т.ч. създаване на благоприятна работна среда; повишаване на компетентността и капацитета на участниците в съдебния процес; прилагане на методи за подобряване управлението на делата – целта е увеличаване на процента на решените дела; спазване на законоустановените процесуални срокове по делата и упражняване на административен контрол върху срочността на разглеждането им и изготвяне на съдебните актове; повишаване на прозрачността и публичността в работата на съдилищата чрез активни форми на комуникация с всички заинтересовани страни. Периодично се анализира индивидуалната и обща натовареност на съответния съд, процента на отменени и изменени съдебни актове и др. И през 2025 г. се отчитат значителни усилия в посока популяризиране на медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове.

Все повече се разпространяват електронните инструменти – използването на видеоконференции, електронно призоваване, поддържане на актуална информация на интернет страницата, публикуване на съдебните актове при спазване на разпоредбите за защита на личните данни, поддържа се ниво за безпристрастен и справедлив процес. Налице е обезпеченост на съдийския състав и на съдебни служители, които поддържат квалификацията си чрез участие в семинари и обучения. Очакванията в областта са постигане на справедлив, прозрачен, бърз и достъпен процес, запазване на тенденцията за високи резултати по отношение на приключилите дела и използване на електронните инструменти. Степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели е висока. Набелязват се мерки и текущи контролни дейности, които водят до резултати свързани с поддържане нормална работа на съдии и съдебни служители; обслужване на граждани; административно, финансово и счетоводно взаимодействие за оптимално управление на съда, поддръжка на материално-техническа база, подобряване на организацията на работа на администрацията.

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „СПАЗВАНЕ НА ЗАКОННОСТТА“ В изпълнение на заложената Стратегическа цел 3 „Стриктно спазване на законността“ и Оперативна цел 3.1 „Оптимизиране на надзора за спазване на законността“ основната програма, изпълнявана от Прокуратурата на Република България е Бюджетна програма „Надзор за спазване на законността“. Прокуратурата, като част от съдебната власт е призвана да гарантира върховенството на закона, правната сигурност на гражданите на Република България и юридическите лица и спазване на установения правов ред в държавата. Следствените органи, като част от структурата на Прокуратурата, осъществяват действия по разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс.

През отчетния период степента на изпълнение на поставените цели е на добро ниво – обезпечена и поддържана с благоприятна работна среда за магистратите и служителите. Засилен е надзорът спрямо наблюдаваните преписки и дела, броят на внесените в съда дела, на осъдените лица, броят на върнатите дела и др. Тази степен на изпълнение на целите, както и прозрачността в рамките на закона на дейността на прокуратурите за отчетния период е довела до затвърждаване на авторитета и независимостта на Прокуратурата и до повишаване на общественото доверие в нея.

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „ЕЛЕКТРОННО ПРАВОСЪДИЕ“ В изпълнение на заложената Стратегическа цел 4 „Пълноценно електронно правосъдие“ и Оперативна цел 4.1 „Утвърждаване и развитие на електронното правосъдие“ всички органи на съдебната власт участват и реализират дейности и разходи по Бюджетна програма „Утвърждаване и развитие на електронното правосъдие“.

Целта на програма „Електронно правосъдие” за 2025 г. е постигната чрез своевременното осигуряване дейностите по извънгаранционна поддръжка и надграждане на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебни актове, както и другите публични регистри - на съдебни заседатели, на съдебни преводачи, отводи по съдебните дела, включително и чрез осигуряване на техническата поддръжка на изградените центрове за данни, за нуждите на Висш съдебен съвет, Върховен административен съд и Прокуратура на Република България, в сгради на съдебната власт. В изпълнение на заложените в бюджетна програма цели за пълноценно електронно правосъдие в ЕИСС бяха разработени и внедрени:

- Модул централизирано разпределение и електронна обработка на заповедни дела, интегриран с ЕПЕП;

- Модул Медиация;

- Нови функционалности и интеграции възложени със заявки за промяна на Изпълнителя по Договор № 4884/20.02.2025 г., сключен между ВСС и „Информационно обслужване“ АД с предмет „Извънгаранционна поддръжка, разширяване на съществуващи, реализиране на нови модули, функционалности и интеграции в Единна информационна система на съдилищата“. В ЕИСС е внедрен модул за централизирано разпределение и електронна обработка на заповедни дела чрез интеграция с Единен портал за електронно правосъдие, който обезпечава влизащият в сила от 1 юли 2025 г. нов начин на образуване и разпределение на заповедни дела, както и автоматичен достъп до делото на заявителя, включително и електронна партида за изпълнителните дела, които да се достъпват автоматично от съдебните изпълнители.

- Модул централизирано разпределение и електронна обработка на заповедни дела, интегриран с ЕПЕП Въвеждането на електронното подаване на заявления за издаване на заповеди за изпълнение чрез ЕПЕП носи значителни ползи за гражданите. На първо място, системата позволява достъп до услугата по всяко време на денонощието, включително в почивни дни, което улеснява максимално потребителите. Процедурата се ускорява значително, тъй като заявленията се разпределят автоматично и равномерно между съдии в цялата страна, което води до издаване на заповеди в рамките на дни, а понякога дори часове, вместо седмици. Това елиминира нуждата от физическо посещение в съда, спестява разходи за транспорт и време, и намалява зависимостта от работното време на институциите. Електронната система също така повишава прозрачността – гражданите могат в реално време да проследяват хода на делото си, от подаване до издаване на заповед.

Съгласно предвиденото от законодателя в Закона за съдебната власт и в резултат на реализирани през последните години конкретни инвестиции дейността на съдебната власт е дигитализирана на всички етапи от съдебното производство. Единният портал за електронно правосъдие осигурява възможност за заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма, извършване на процесуални действия в електронна форма, връчване на съобщения и призовки, достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри. Чрез Единния портал за електронно правосъдие се осигурява свободен и публичен достъп до протоколите и статистиката за случайния подбор при разпределението на делата, които са предвидени в нормативен акт, както и достъп до друга информация и функционалности. Все по-голяма част от документите подавани от адвокати, граждани и юридически лица също са в електронна форма, като за целта се използва Единният портал на електронно правосъдие.

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „КАДРОВИ ПОТЕНЦИАЛ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ“ В изпълнение на заложената Стратегическа цел 5 „Висококвалифициран кадрови потенциал на съдебната власт“ и Оперативна цел 5.1 „Поддържане и повишаване на квалификацията на магистратите и служебните служители“ основната програма, изпълнявана от Националният институт на правосъдието е Бюджетна програма „Обучение и квалификация на магистратите и съдебните служители“.

Съгласно чл. 249 от Закона за съдебната власт Националният институт на правосъдието организира и провежда различните обучителни дейности:

- задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия, младши прокурор и младши следовател;

- задължително въвеждащо обучение на съдиите, прокурорите и следователите при първоначално назначаване в органите на съдебната власт;

- задължителна квалификация на съдии и прокурори при повишаване в длъжност от районно на окръжно ниво;

- поддържане и повишаване на квалификацията (текущо обучение) на съдиите, прокурорите и следователите, членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, съдебните заседатели, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието;

- задължително въвеждащо обучение на съдебните заседатели, избрани за първи мандат;

- поддържане и повишаване на квалификацията чрез обучителни дейности и на други лица, когато това е възложено със закон или акт на МС;

- приложно изследване и анализ на практики в областта на правосъдието.

Целевите групи, за които се организират и провеждат обучения и се създават обучителни ресурси не са само ангажираните в органите на съдебна власт, а и други работещи в правосъдната система, която включва и други лица от органи и институции, с които съдебната власт взаимодейства. Различните целеви групи са предпоставка за организиране и провеждане на различни обучения според конкретната необходимост за поддържане и повишаване на квалификацията. Обучителната дейност се осъществява от постоянни и временни преподаватели, като в зависимост от това дали са съдии, прокурори, следователи или други експерти, различен е начинът на възлагане на преподавателска дейност, т.е. различен е правният режим на възмездяване на положения труд.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ (МФ) Консолидираните разходи, обхванати в отчета на програмния бюджет на Министерството на финансите (МФ) за 2025 г. възлизат на 1 048 млн. лв., в това число по бюджета на МФ – 981,7 млн. лв. и по други бюджети и сметки за средства от ЕС – 66,3 млн. лв., или 89,23 % от средствата по уточнен план в размер на 1 174,5 млн. лв.

Отчетените средства в размер на 981,7 млн. лв. по бюджета на министерството за 2025 г. са акумулирани в рамките на четирите дефинирани в програмния бюджет области на политики и съответните бюджетни програми към тях, а именно:

Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси, която включва бюджетна програма „Бюджет и финансово управление” и бюджетна програма „Защита на публичните финансови интереси” – 63,4 млн. лв.

През отчетния период политиката в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси продължи да се провежда в изключително динамична среда. Въпреки предизвикателствата, Министерството на финансите продължи да следва провежданата фискална политика и през 2025 година, съчетана с осигуряването на необходимите мерки за стимулиране на икономическата активност в страната и да насочи своите усилия в подкрепа на запазване на финансовата стабилност в страната и за създаване на условия за икономически растеж.

От гледна точка на устойчивостта на публичните финанси министерството продължи да определя реалистични цели за основните бюджетни параметри, при спазване на установените фискални правила, ограничения, допустими отклонения и приложими изключения както за показателите по консолидираната фискална програма (КФП), така и за тези на сектор „Държавно управление“. Потенциалните рискове наложиха внимателен анализ и плавна пренастройка на фискалната политика и бюджетното планиране към променящата се икономическа ситуация с цел осигуряване на стабилност за фискалната позиция. В изпълнение на общите цели на фискалната политика министерството се ангажира с поддържане на нивото на държавния дълг в рамките на законово установените ограничения и осигуряване на своевременно и ефективно финансиране на бюджета.

Провеждането на последователна и предвидима фискална политика намира израз както при определянето на основните фискални параметри и показатели на бюджетната рамка, така и при реализирането на мерки за гарантиране на изпълнението на бюджета.

Министерството на финансите следва целите за постигане на устойчива средносрочна фискална рамка, но нейното реализиране изисква редица мерки за повишаване на качеството на публичните финанси, изразяващи се в подобряване на бюджетния процес, усъвършенстване на бюджетните документи, утвърждаване прилагането на добри бюджетни практики (в т.ч. програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране), подпомагане реформите във финансирането на публичните сектори и проследяване на ефектите от провежданите секторни политики с оглед оптимизиране на публичните разходи, както и засилване на капацитета на служителите от публичната администрация за ефективно управление на публичните финанси.

Подготовката на Бюджет 2025 и АСБП за периода 2025-2028 г. беше повлияна от различни фактори и реализирана в сложна политическа обстановка в условията на проведени извънредни парламентарни избори през юни и октомври 2024 г. и предвид забавянето при сформирането на редовно правителство след проведените парламентарни избори. В тази връзка беше изготвено законодателно предложение за уреждане временно на някои бюджетни отношения, като предвидимост относно събирането на приходите, извършването на разходите и трансферите се осигури с изготвения от Министерството на финансите, предложен от правителството и приет от Народното събрание на 15.01.2025 г. Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2025 г.). С него се осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините и се гарантираха различни плащания към бизнеса и гражданите до приемането на Бюджет 2025.

Рамката на Бюджет 2025 не бе приета навреме, а съставянето и представянето пред Европейската комисия на първия национален средносрочен фискално-структурен план (с хоризонт поне четири години) беше отложено за края на м. февруари 2025 г., доколкото същият съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, което е функция на редовно правителство с ясни ангажименти, заложени в управленска програма.

В кратки срокове през февруари 2025 г. се изготвиха проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г., които да съответстват на политическите приоритети за управленския мандат на правителството. Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики. При тези параметри на прогнозата се изпълнява фискалния критерий за приемане на България към еврозоната.

С Решение № 88 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г. бяха одобрени проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., представляваща мотиви към законопроекта. Законът за държавния бюджет на Република България за 2025 г. беше приет от Народното събрание на 21 март 2025 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 26 (извънреден) от 27 март 2025 г.

Стартирането на бюджетната процедура за 2026 г. предполагаше при разработването на националните бюджетни документи на съответните етапи на бюджетното планиране да се стъпи на приетите бюджетни закони за 2025 г., както и на други документи, чието изготвяне е регламентирано в бюджетната процедура за 2025 г., като актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, съответстваща на параметрите на приетите бюджетни и данъчни закони, а също и на първия национален средносрочен фискално-структурен план.

Предвид, че ЗДБРБ за 2025 г. беше приет по времето, съвпадащо със сроковете за подготовката на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., то съгласно разпоредбата на чл. 115 от ЗДБРБ за 2025 г. еднократно беше уреден първият етап от бюджетната процедура за 2026 г., като с одобряването от Министерския съвет на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. се счита за одобрена и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.

На база на месечните отчети на разпоредителите с бюджет приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. са в размер на 86 086,2 млн. лв., което представлява 95,4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2025 година. Постъпленията нарастват с 14 071,0 млн. лв. (19,5 %) спрямо отчетените през 2024 година. За този ръст с най-голям принос са данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с 8 986,8 млн. лв. (15,3 %). Неданъчните приходи нарастват с 2 168,0 млн. лв. (22,4 %) спрямо 2024 г., а ръстът при помощите е още по-значителен – 2 916,2 млн. лв. (80,3 %).

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 67 681,8 млн. лв., което представлява 95,5 % от разчетите за годината.

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 14 857,7 млн. лв., което представлява 101,6 % спрямо разчета за 2025 г. и бележат ръст от 2 340,7 млн. лв. спрямо отчетените през 2024 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 29 470,8 млн. лв., което представлява 89,4 % от предвидените в ЗДБРБ за 2025 г. и ръст от 3 616,7 млн. лв., 14,0 % спрямо отчетените през 2024 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 644,4 млн. лв., което представлява 115,9 % спрямо годишния разчет и ръст спрямо отчетените през 2024 г. от 335,6 млн. лв. (14,5 %). Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 20 709,0 млн. лв. или 98,8 % от разчета за 2025 г. и нарастват с 2 693,9 млн. лв. (15,0 %) спрямо отчетените през 2024 г.

Неданъчните приходи са в размер на 11 855,9 млн. лв., което представлява 98,9 % от годишните разчети и ръст от 2 168,0 млн. лв., 22,4 % спрямо 2024 г. тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Постъпленията от помощи и дарения от страната и чужбина (основно помощи от фондовете на ЕС) за 2025 г. са в размер на 6 548,5 млн. лв., което надвишава с 80,3 % (2 916,2 млн. лв.) постъпленията през 2024 г. Основен принос за това имат постъпилите второ и трето плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) – 3 724,5 млн. лв., средствата от които бяха получени през четвъртото тримесечие на 2025 г.

Разходите по КФП (вкл. вноската в бюджета на ЕС) през 2025 г. възлизат на 92,9 млрд. лв., което е 96,1 % от годишните разчети. Спрямо предходната година на съпоставима база разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 13,5 млрд. лв. (17,1 на сто). Този ръст се дължи основно на нарастването при социалните и здравноосигурителните разходи (с 4 141,6 млн. лв. или 11,9 на сто повече), както и при разходите за персонал (с 4 050,4 млн. лв. или 20 на сто повече), капиталовите разходи и капиталови трансфери (3 514,6 млн. лв. или с 43,9 на сто повече на съпоставима база) и други.

Нелихвените разходи през 2025 г. са в размер на 89 436,8 млн. лв., което представлява 96,5 % от годишния разчет и ръст на съпоставима база с 12 659,2 млн. лв. (16,5 %) спрямо отчетените през 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 77 849,9 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 11 517,0 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 69,9 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 1 441,7 млн. лв. (88,8 % от планираните за годината и ръст от 432,7 млн. лв. спрямо 2024 г., което се дължи основно на календара на плащанията по обслужването на държавния дълг).

Вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 31.12.2025 г. от централния бюджет, възлиза на 2 036,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2025 г. е отрицателно в размер на 6 828,3 млн. лв., което представлява 3,0 % от БВП (БВП, вкл. за IV тримесечие на 2025 г.-експресни оценки на НСИ публикувани на 13.02.2026 г.). Предвид предизвикателствата, в хода на изпълнението на бюджета бяха положени съществени усилия както по отношение на увеличаването събираемостта на приходите, така и за спазване на бюджетната дисциплина по отношение на разходите.

През 2025 г. продължи работата в рамките на присъединителния процес към Кодексите за либерализация на ОИСР, водеща институция за което е Министерството на финансите. На база на редовна комуникация от страна на Министерството на финансите с българските институции и Секретариата на ОИСР, оставащите проекти на законодателни промени, адресиращи препоръките на Инвестиционния комитет на ОИСР, бяха изготвени и внесени за разглеждане в Народното събрание. Част от законопроектите бяха приети, обнародвани и влязоха в сила. В края на годината със съдействието на други институции, МФ изготви и изпрати на ОИСР за неформално съгласуване работен вариант на официалния отговор на българското правителство на писмото на Председателя на Инвестиционния комитет на ОИСР от 3 юни 2024 г.

В първата половина на годината кредитният рейтинг на страната беше потвърден и от трите рейтингови агенции. Moody’s Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния рейтинг Baa1 със стабилна перспектива, предвид очакваните по-силни показатели за дълга и кредитоспособността спрямо страните със същия рейтинг, както и очаквания стабилен темп на растеж на българската икономика. Рейтинговата агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива, като рейтингът е подкрепен от силната външна и фискална позиция на страната, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет. Рейтинговата агенция S&P Global Ratings също потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2', с положителна перспективата.

През втората половина на годината, с извънредни рейтингови действия агенции Fitch Ratings и S&P Global Ratings повишиха дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна валута на ‘BBB+’ със стабилна перспектива, което представлява най-високата степен от средните инвестиционни рейтинги. Водещият фактор за повишението с една степен бе официалното решение на Съвета на Европейския съюз за присъединяването на България към еврозоната, считано от 1 януари 2026 година. Агенция S&P Global Ratings отбелязва, че очаква страната да бъде облагодетелствана от надеждната парична политика на ЕЦБ и развитите капиталови пазари на паричния съюз, а валутният риск да намалее. Очаква се членството на България в ЕС и присъединяването към еврозоната да продължат да подкрепят осъществяването на важни политики. Краткосрочните перспективи за растеж на България са оценени като стабилни. Рейтингова агенция Fitch Ratings разглежда приемането на еврото като положително за рейтинга, доколкото приемането в еврозоната предоставя на държавния дълг статут на резервна валута, укрепва рамката на паричната политика, намалява транзакционните разходи, валутно-курсовия риск за фирмите и домакинствата и открива допълнителни възможности за външно финансиране. За българските банки се осигурява достъп до ликвидните улеснения на ЕЦБ.

В края на годината Moody’s Ratings повиши тавана на рейтинга за България за емисии на недържавен дълг в местна и чуждестранна валута от Aa2 на Aa1, като решението е продиктувано от приемането на еврото и отразява мнението на агенцията че рискът от излизане на страната от еврозоната е минимален. За страни от еврозоната е типично да няма разлика между тавана в местна валута и чуждестранна валута и да има разлика от шест степени между тавана и кредитния рейтинга на страната, което отразява ползите от силната обща институционална, правна и регулаторна рамка на еврозоната, както и подкрепата за ликвидността и други механизми за управление на кризи.

С продължаване на политиката за поддържане на макроикономическа и фискална стабилност, както и с изготвянето и изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото в България и на Националния план за възстановяване и устойчивост, може да се очаква в следващите години рейтинговите агенции, които оценяват страната, да предприемат положителни промени в оценката си за кредитния рейтинг на България.

Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи, която включва бюджетна програма „Администриране на държавните приходи” - 732,5 млн. лв.

Политиката по приходите през отчетния период е насочена към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борба с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазени са ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. В международен аспект, данъчната политика е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз, успешното осъществяване на цифровата трансформация на обществото и икономиката в Европа и на дейностите по справяне с климата и околната среда.

Отчетените дейности в изпълнение на политиките в областта на приходите, са насочени основно към осигуряването на условия за тяхното ефективно събиране и постигане на заложените бюджетни цели.

През 2025 г. продължи прилагането на следните данъчни мерки:

Подпомагане на семействата отглеждащи своите деца в условията на усложнена икономическа обстановка, чрез запазване на увеличения размер на действащите данъчни облечения за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за придобитите през 2025 г. доходи.;

Прилагане на повишен праг на оборот за целите на общата регистрация по ЗДДС от 100 000 лева;

Продължава реализацията на въведения в ЗАДС акцизен календар за поетапно увеличаване на ставките за период от четири години по отношение на облагането с акциз на тютюна и тютюневите изделия. В съответствие с този календар са в сила нови, по-високи акцизни ставки за облагане на тютюневите изделия;

Промените в данъчното законодателство, приети през 2025 г., включват:

Въвеждане в ЗАДС на акцизен календар за периода 2025-2029 г. за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия, в сила от 1 май 2025 г.;

Отстраняване на установени затруднения при определяне на компонентите съдържащи се в течностите за електронни цигари за целите на данъчното облагане с цел да се поясни обхвата на продуктите попадащи в приложното поле на закона, доколкото към момента се визира единствено начинът на употреба на течностите за електронни цигари, но не и техните характеристики. Новите разпоредби създават правна сигурност както за икономическите оператори така и за контролните органи, като се предотвратява възможността за нееднозначно тълкуване относно естеството на течностите за електронни цигари. Предвиден е и преходен период за наличните в търговската мрежа стоки; С § 28 от ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ДВ, бр. 54 от 04.07.2025 г., в сила след изтичане на сроковете за възражения от Европейската комисия по Директива (ЕС) 2015/1535) е изменен и допълнен ЗАДС в чл. 12б, ал. 3, чл. 29, ал. 3 т. 2, чл. 90а, ал. 2 и чл. 90ж. С промените се целят да се прецизират текстовете на легалните определения на някои видове изделия и се създават отделни легални определения за „електронна цигара за еднократна употреба“ и „електронна цигара за многократна употреба“;

Ограничаване на възможността недобросъвестни данъчнозадължени лица да се презапасяват с тютюневи изделия, в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки. Контролните органи наблюдават подобна практика особено при въвеждането в националното законодателство на четири годишния акцизен календар, което имаше за цел да създаде предвидимост за икономическите оператори по отношение на поетапното увеличаване на размера на акцизните ставки върху цигарите, тютюна за пушене, пурите и пуретите, нагреваемите тютюневи изделия, електронните цигари и наргилета. На практика обаче, този подход доведе до възможност за недобросъвестно поведение от страна на някои икономически оператори, които освобождават за потребление големи количества тютюн и тютюневи изделия на по-ниска акцизна ставка. С цел предотвратяването на подобни практики се въвеждат законодателни мерки за ограничаване на презапасяването с тютюн и тютюневи изделия от търговците;

Подобряване на контролната дейност на митническите органи чрез прецизиране на разпоредбите, свързани със забраната за ползването на пощенски услуги за изпращане или получаване на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, като се пояснява, че се отнасят само до пощенските услуги в рамките на ЕС. Целта е избягването на противоречиви тълкувания дали настоящия текст на разпоредбата се отнася само до пощенски услуги в рамките на ЕС или следва да засяга и международните пощенски пратки от трети страни. Аналогичен на този режим е предложен и за лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност. Целта е въвеждането на механизъм, чрез който да се подобри взаимодействието на митническата администрация с икономическите оператори, с оглед намаляване до минимум възможността за трансгранични доставки на укрити акцизни стоки;

С промените в ЗДДФЛ (ДВ, бр. 26 от 27.03.2025 г., в сила от 1.01.2025 г.) се прецизират разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, свързани с правото на ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите;

С промените в ЗДДФЛ (ДВ, бр. 26 от 27.03.2025 г.), в сила от 1.01.2025 г., се актуализират разпоредбите на закона с оглед синхронизирането им с действащите правила за внасяне на данъци в Националната агенция за приходите;

С промените в ЗДДФЛ (ДВ, бр. 26 от 27.03.2025 г.), в сила от 1.01.2025 г., са извършени редакционни промени по текстовете, свързани с пълнота на структурата на закона, по отношение на вече извършена нормативна промяна на ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2024 г., касаеща въведеният нов ред на облагане на доходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения;

С преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България (ДВ, бр. 26 от 2025 г.) е въведено изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с което са въведени мерки за прилагане на данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 от ЗКПО във връзка с чл. 188 от ЗКПО под формата на минимална помощ, като по този начин се очаква да се насърчи инвестирането в материални и нематериални активи в предприятия, намиращи се в общини с безработица по-висока от средната за страната, като се очаква така и да се запазят или увеличат нивата на заетост в тези общини;

Въведени са и мерки във връзка с прилагането на част пета „а“ от ЗКПО с цел привеждане в съответствие с Модела на правила, Коментара към тях и административните насоки и другите документи от Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. С въведените мерки се постига яснота и по-детайлни указания за прилагането на вече въведените задължения за лицата при транспонирането на Директива (ЕС) 2022/2523 в сила от 1 януари 2024 г. в националното законодателство и се преодолява правната несигурност за лицата;

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, обн., бр. 26 от 2025 г.) е въведен стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T), който представлява международен стандарт за електронен обмен на данни между данъкоплатците и данъчните органи, разработен от ОИСР. Внедряването му в България позволява извършване на задълбочени и качествени анализи, водещи до по-ефективен контрол от страна на данъчната администрация. Първоначално стандартен одитен файл ще подават големите данъкоплатци, а на следващи етапи и средните данъкоплатци, малки предприятия и микропредприятия;

С цел повишаване на ефективността на борбата със сивата икономика със Заповед ЗМФ-237/31.03.2025 г. е допълнен списъкът на стоките с висок фискален риск, по отношение на които се осъществява фискален контрол по ДОПК, като са включени строителните материали, автомобилите и торовете;

С НИД на Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, обн., ДВ, бр. 42 от 2025 г., са предвидени функционални изисквания към фискалните устройства с оглед изпълнение на правилата за отчитане на продажбите в периодите на двойно обозначаване на цените в лева и евро и двойно обращение на двете валути съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

С Наредба № Н-3 от 07.11.2025 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се постига съответствие на правилата за трансферно ценообразуване в България с препоръките и насоките, съдържащи се в актуалната версия на Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР, разработено от Комитета по фискални въпроси на ОИСР. С правилата на новата наредба се изпълняват препоръки на РГ 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР, направени в рамките на технически преглед в процеса по одобряване на страната ни за членство в Организацията;

С НИД на Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра се въвежда контрол за надеждност и почтеност на действителния собственик на обменното бюро, разширяват се възможностите за обмен на валута по безкасов начин, увеличава се общата касова наличност в обменното бюро в края на всеки работен ден и се въвеждат изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България;

С Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“ (oбн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2025 г.) е предвиден ред за идентифициране на пътни превозни средства, респективно – притежателя на свидетелство за регистрация и/или собственика на пътни превозни средства, регистрирани в други държави - членки на ЕС, за които са регистрирани нарушения в електронната система за събиране на пътни такси;

Повишаването на събираемостта на приходите за постигане на заложените бюджетни резултати e приоритетна цел на данъчната политика. За изпълнение на приоритетните цели на данъчната политика се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Основни инструменти за минимизиране загубите от непостъпили данъчни приходи в бюджета са осъществяващото се взаимодействие на институциите и обмена на информация в национален и в международен мащаб, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Заложените цели са в три основни направления: насърчаване на доброволното спазване на законодателството; оптимизиране на контролната дейност на приходните администрации; намаляване на административната тежест, чрез непрекъснато развиване и усъвършенстване на електронните услуги.

През отчетния период продължи изпълнението на доказалите ефективността си за повишаване на приходите от данъци постоянни мерки в областта на данъчната политика. Механизмът за обратно начисляване на ДДС при доставки на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС е ефективен инструмент за противодействие и борба с данъчните измами с ДДС за определени категории стоки. След въвеждането на механизма се наблюдава значителен спад на нивото на данъчните измами с ДДС при доставките на зърнени и технически култури, ограничаване на нелоялната конкуренция в отрасъла и предоставяне на значителен допълнителен финансов ресурс на търговците и преработвателите в бранша. Срокът за прилагане на механизма е до 31.12.2026 година.

Продължава ефективното прилагане на механизма на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) на територията на Република България. Мярката непрекъснато се оптимизира чрез разширяване на обхвата на СВФР, откриване на нови фискални пунктове, задължително обезпечение за доставки на стоки от рискови лица.

През периода продължи да се насърчава доброволното спазване на законодателството, чрез реализиране на мерки, насочени към повишаване на качеството на обслужване, стимулиране на доброволното изпълнение, подобряване на данъчно-осигурителната култура на клиентите и намаляване на разходите както на клиентите, така и на администрацията.

Продължава прилагането на механизма, при който плащанията по договори от разпоредители с бюджет над определен размер да бъдат извършвани само след потвърждение от приходните администрации, че получателите нямат публични задължения.

В съответствие с поставените цели в Пътната карта за присъединяване на Република България към ОИСР през 2025 г. продължиха усилията за отразяване на дадените препоръки по време на прегледите в рамките на Комитета по фискални въпроси на ОИСР за подобряване на националното законодателство, отстраняване на пропуски и отклонения от правилата на ОИСР.

Приходите, събрани от НАП към 31.12.2025 г., са в размер на 50 906,3 млн. лв., което е увеличение с 8 874,5 млн. лв. (21,1%) спрямо 2024 година.

Приходите за централния бюджет, събрани към 31.12.2025 г. са 31 204,3 млн. лв., което е увеличение с 6 629,6 млн. лв. (27,0%) спрямо предходната година.

Приходите от задължителни осигурителни вноски, събрани от НАП към 31.12.2025 г. са 19 702,0 млн. лв., което е с 2 244,9 млн. лв. (12,9%) повече от тези за предходната година.

Планираните приходи по реда на чл. 30 от Закона за хазарта (ЗХ) и Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта (ТТЗХ) за 2025 г. са 506 726 500 лв. Към 31.12.2025 г. отчетените приходи от държавни такси по ЗХ и ТТЗХ на касова основа са в размер на 393 403 413 лв. Вноските от приходи получени към 31.12.2025 г. по реда на чл. 10а от ЗХ са в размер на 15 345 500 лв., от тях (+)5 000 лв. събрани суми от принудително събиране на публични държавни вземания. Спрямо планираните приходи по бюджета на НАП за 2025 г. от тези вноски в размер на 8 500 000 лв. е налице преизпълнение със 6 845 500 лв.

Постъпленията от ДДС при внос, събрани от Агенция „Митници“ към 31.12.2025 г. са в размер на 6 684,5 млн. лв. или с 2,0 % (133,3 млн. лв.) повече спрямо 2024 година. Агенция „Митници“ осигурява администрирането на традиционните собствени ресурси (ТСР) за бюджета на Европейския съюз и националния бюджет, като За периода ноември 2024 г. - октомври 2025 г. са установени ТСР (вносни мита) в размер на 381 208 455,71 лв. През 2025 г. приходите от акциз (касово изпълнение) са в размер на 7 423,7 млн. лева, което е с 519,0 млн. лева (7,5%) повече спрямо приходите през 2024 година. През цялата 2025 г. в сравнение с цялата 2024 г. се наблюдава известен спад на приходите от пътни такси, начислени от митническите органи във връзка изпълнението на техните функции и задачи, в съответствие с чл. 15, ал. 2, т. 15 от Закона за митниците. За 2025 г. приходите от пътни такси са в размер на 88,9 млн. лв. (при 96,3 лв. за 2024 г.) или с около 7,3 млн. лв. по-малко, което се равнява на намаление от 7,6 %.

За периода 01.01. – 31.12.2025 г. събраните суми от отдел частни държавни вземания (ЧДВ) са в размер на 6 904 166 лева, от които 1 813 353 лева са платени с компенсаторни инструменти. Събраните суми представляват 230.14 % от планираните за събиране 3 млн. лева. За сравнение приходите от ЧДВ за същия период на 2024 г. са 8 632 308 лева, а за 2023 г. са в размер на 5 646 994 лева.

Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма, която включва бюджетна програма „Интегриране на финансовата система във финансовата система на ЕС“ и бюджетна програма „Митнически контрол и надзор (нефискален)” - 133,8 млн. лв.

През разглеждания период една от основните цели на администрацията на Министерството на финансите бе да подпомага министъра на финансите при формирането и осъществяването на държавната политика в областта на финансовите пазари и финансовите услуги чрез изграждане на прозрачни и сигурни финансови пазари и повишаване качеството на финансовите услуги.

Приоритетите на администрацията на министерството през 2025 г. бяха насочени към интегрирането на финансовата система на страната във финансовата система на ЕС чрез прилагане на европейските политики и практики в областта на финансовите пазари и финансовите услуги при максимална защита на националните интереси и гарантиране на финансовата стабилност.

За реализиране целите на тази политика Министерството на финансите си взаимодействаше с всички национални и международни структури и организации, имащи отношение към финансовата система и гарантирането на финансовата й стабилност, в т.ч. финансовите услуги и движението на капитали.

В отговор на предизвикателствата на непрекъснато променящите се условия при осъществяването на контрола за защита на финансовите, социалните и икономическите интереси на ЕС, без да се създават ненужни пречки пред легалния бизнес, българската митническа администрация, продължава да работи за постигането на общите стратегически цели на Митническия съюз.

За изпълнението на тези стратегически цели в тясно сътрудничество с митнически администрации на другите държави членки, с правоприлагащи органи и с икономическите оператори Агенция „Митници” си е поставила следните приоритетни цели:

Защита на обществото и финансовите интереси на Република България и на ЕС;

Подпомагане на конкурентоспособността на националните и европейските икономически оператори;

Улесняване на законната търговия;

Контрол и управление на веригите на доставка, използвани за международното движение на стоки;

Поддържане, развитие и засилване на сътрудничеството с митническите органи на другите държави членки, с правоприлагащите органи, икономическите оператори и други държавни органи;

Предоставяне на обучение в съответствие със стандартите на ЕС, определени в Стратегическата рамка на компетентностите в митническата професия.

С цел противодействие на митническите, валутни, акцизни нарушения и на нарушения на законодателството на Европейския съюз през отчетния период митническите органи съставиха общо 6 139 броя актове за установяване на административни нарушения, от които: 4 872 броя по Закона за митниците; 1 021 броя по Закона за акцизите и данъчните складове; 70 броя по Валутния закон; 171 броя по Закона за движение по пътищата; 2 броя по Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия; 1 брой по Закона за пътищата; 1 бр. по Закона за безмитната търговия и 1 брой по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

През 2025 г. българските митнически служители задържаха общо 2344.517 кг, 255262 табл. и 16.951 л наркотични вещества в 121 случая. Отчита се лек спад в количествата иззети наркотични вещества (3094 кг, 123836 таблетки и 166 литра за 2024 г.). Отчита се спад в броя на случаите на задържания (164 случая за 2024 г.). През отчетния период няма задържания на прекурсори за производство на наркотични вещества.

Във връзка с план от м. февруари 2019 г. за съвместни контролни действия от структурите на Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“ при въвеждане на петролни продукти на територията на Република България с плавателни съдове, изпълнението на същия продължава и през 2025 г. под координацията на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Съвместеният контрол се осъществява при разтоварване на плавателните съдове, доставящи енергийни продукти (основно газьол, пропан-бутан, биодизел и суров петрол) на българските морски и речни пристанища в гр. Бургас, гр. Варна и гр. Русе.

През 2025 г., от страна на притежателите на права върху интелектуална собственост са подадени общо 1514 заявления, с които е поискана намесата на българските митници за задържане на стоки, за които има съмнение че са фалшифицирани. От тях съюзните заявления са общо 1451, от които 2 са подадени пред българската митническа администрация и одобрени от нея. Националните заявления, с които е поискана намесата на българските митнически органи са 63 броя.

За 2025 г. действията на митническите органи по предотвратяването на нарушения на права върху интелектуална собственост на основание Регламент ЕС № 608/2013 г. са предприети в 456 случая. Общият брой на задържаните артикули за същия период възлиза на 11 149 223.

Политика в областта на управлението на дълга, която включва бюджетна програма „Управление на ликвидността” – 5,3 млн. лв.

През 2025 г. дълговото управление беше насочено към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, което кореспондира с основната цел на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2025-2028 г. (одобрена с Решение № 94 на Министерския съвет от 25.02.2025 г.), като дълговото финансиране на бюджета беше обезпечено чрез пласиране на емисии държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния и външните пазари и усвоявания по държавни заеми.

Номиналният размер на държавния дълг към 31.12.2025 г. възлиза на 61 469,6 млн. лв., от които 11 842,5 млн. лв. вътрешен и 49 627,1 млн. лв. външен. Увеличението на дълга, в сравнение с нивото регистрирано към края на предходната година (47 383,9 млн. лв.), се дължи на реализираното положително нетно дългово финансиране, като постъпленията от емитираните ДЦК на вътрешния пазар и еврооблигации на МКП и усвояванията по държавни заеми значително надвишават извършените погашения по дълга.

Съотношението държавен дълг/БВП към края на 2025 г. нараства до 27,8% (при 23,1 към края на 2024 г.), в т.ч. вътрешен държавен дълг/БВП – 5,4% (при 5,8% към края на 2024 г.) и външен държавен дълг/БВП – 22,5% (при 17,3% към края на 2024 г.).

В структурата на дълга относителният дял на вътрешния дълг намалява от 25,2% към 31.12.2024 г. до 19,3% към 31.12.2025 г., за сметка на увеличението на дела на външния дълг съответно от 74,8% на 80,7%, дължащо се на извършените операции по поемане на външен държавен дълг в значително по-големи обеми от вътрешния такъв и направените погашения по дълга.

В лихвената структура на държавния дълг към 31.12.2025 г. се запазва тенденцията за доминиращ дял на дълга с фиксирани лихвени проценти – 99,9% към 0,1% за този с плаващи лихви, при 99,7% към 0,3% в края на 2024 г. Увеличението на частта на дълга с фиксирани лихвени купони в края на отчетния период е в резултат на поемането на нов държавен дълг при фиксирани лихви в по-големи обеми от извършените погашения по дълга в обращение.

По отношение на валутната структура на дълга към края на 2025 г. се наблюдава намаление на дела на дълга в лева до 19,3% (при ниво от 24,2% през 2024 г.), на дълга в щатски долари до 4,1% (при 6,0% през 2024 г.), както и дългът в други валути намалява до незначителното ниво от 0,04%, (при 0,1% в края на 2024 г.), за сметка на увеличението на дела на дълга в евро до 76,6% (при ниво от 69,7% през 2024 г.), дължащо се основно на факта, че новопоетият дълг в евро е в размери значително надвишаващи този в лева.

В структурата на държавния дълг по видове инструменти, частта на ДЦК нараства от 90,2% към края на 2024 г. до 91,7% към края на 2025 г. (от които 72,5% - облигации, емитирани на МКП и 19,3% - ДЦК, емитирани на вътрешния пазар), а делът на държавните заеми съответно намалява от 9,8% до 8,3%, от които дълг към ЕИБ – 3,7%, към ЕК – 3,1%, към други кредитори – 1,4% и дълг към Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) – 0,1%.

Във вътрешната структура на държавните заеми по видове кредитори се отчита намаление на относителния дял на дълга към ЕС (в т.ч. ЕК и ЕИБ) от 82,3% през 2024 г. до 81,6% към 31.12.2025 г. и на дълга към МБВР от 3,0% до 1,7%, за сметка на увеличението на дела на дълга към други кредитори (в т.ч. БРСЕ, KfW, ЯАМС и др.) от 14,7% през 2024 г. до 16,7% към края на 2025 г.

Положителното нетно дългово финансиране на държавния бюджет в размер на 14 184,2 млн. лв. се формира от постъпленията от емитираните ДЦК на вътрешния пазар (17 767,2 млн. лв.) и извършените погашения по външния държавен дълг (3 583,0 млн. лв.).

Извършените погашения по държавния дълг към 31.12.2025 г. са в общ размер 3 583,0 млн. лв. Погашенията по вътрешния дълг възлизат на 3 327,1 млн. лв., като са погасени 5-годишни ДЦК (от 2020 г.) с номинален обем 600,0 млн. лв., 8-годишни ДЦК (от 2017 г.) с номинален обем 250,0 млн. лв., 10-годишни ДЦК (от 2015 г.) с номинален обем от 235,0 млн. лв., 5-годишни ДЦК (от 2021 г.) с номинален обем от 1 800,0 млн. лв., 10-годишни ДЦК (от 2015 г.) с номинален обем от 50 млн. лв. и 15-годишни ДЦК (от 2010 г.), деноминирани в евро с номинален обем от 234,1 млн. евро (457,9 млн. лв.).

Погашенията по външния дълг (външни държавни заеми, държавни инвестиционни заеми (ДИЗ) и ДИЗ с краен бенефициент) са в общ размер на 255,9 млн. лв., в т.ч. 184,6 млн. лв. извършени погашения от централен бюджет по външни държавни заеми към международни финансови институции, в съответствие с договорените погасителни планове, от които: 40,9 млн. лв. - към Международната банка за възстановяване и развитие, 124,1 млн. лв. - към Европейска инвестиционна банка и 19,6 млн. лв. към Банка за развитие на Съвета на Европа. Извършените погашения от бюджетите на министерства, ведомства и търговски дружества, които администрират ДИЗ, възлизат общо на 71,4 млн. лв.

Лихвените плащания по държавния дълг към 31.12.2025 г. възлизат на

1 386,5 млн. лв. (в т.ч. от централен бюджет са изплатени 1 373,3 млн. лв., а от бюджетите на министерствата и ведомствата, вкл. от крайните бенефициенти (търговски дружества) – 13,3 млн. лв.).

През разглеждания период показателят лихвени разходи за обслужване на държавния дълг/БВП възлиза на 0,6% при ниво от 0,5% в края на 2024 г.

Държавногарантираният дълг към края на 2025 г. възлиза на 1 288,9 млн. лв. при ниво от 1 699,6 млн. лв. към края на предходната година. Отчетеното намаление е в резултат основно на извършените погашения по външни държавногарантирани заеми. Вътрешните държавни гаранции са в размер на 437,8 млн. лв., а външните в размер на 851,0 млн. лв.

Към края на отчетния период съотношението държавногарантиран дълг/БВП намалява до 0,6% в сравнение с нивото му от 0,8% към края на 2024 г.

В лихвената структура държавногарантираният дълг с фиксирани лихви към 31.12.2025 г. намалява до 60,0% (при 78,5% към края на 2024 г.), а този с плаващи лихви съответно нараства до 40,0% (при 21,5% към края на 2024 г.), основно поради преобладаващия обем извършени погашения по заеми с фиксирана лихва.

Промяната във валутната структура на държавногарантирания дълг към края на 2025 г., обусловена от извършените операции по гарантираните заеми се изразява в увеличение на дела на дълга в лева до 13,9% към 31.12.2025 г. (при 9,6% към края на 2024 г.) за сметка на намалението на доминиращия дял на дълга в евро до 82,7% към 31.12.2025 г. (при 86,9% към края на 2024 г.) и на този в други валути до 3,4% към края на 2025 г. (при 3,5% към края на 2024 г.).

Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2025 г. (съгласно ЗДБРБ за 2025 г.) е до 6,8 млрд. лв. В рамките на ограничението през годината са издадени държавни гаранции в общ размер от 471,6 млн. лв.

Съгласно публикуваните от Евростат данни през януари 2026 г., стойността на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление”/БВП за трето тримесечие на 2025 г. е 28,4%, което нарежда Република България на трето място сред държавите-членки на ЕС с най-ниска задлъжнялост (след Естония (22,9%) и Люксембург (27,9%)). Отчетените ниски нива са под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60,0% и под средните нива за страните в еврозоната и в Европейския съюз, които са съответно 88,5% и 82,1%.

Бюджетна програма „Администрация“ – 46,7 млн. лв.

Изпълнението на дейностите по бюджетната програма води до осигуряване на нормалното функциониране на администрацията, обезпечаване и повишаване ефективността на осъществяваните работни процеси, оптимално използване на ресурсите, адекватна и ефективна система за финансово управление и контрол в Министерството на финансите.

Дейностите по бюджетната програма са насочени към създаване условия за изпълнението на всички бюджетни програми, включени в структурата на програмния бюджет на Министерството на финансите. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги за публичния сектор в необходимото количество, качество, срок и при най-ниска цена.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) За целите на програмното бюджетиране и предвид административното и функционалното разпределение в дейността на Министерството на външните работи, с оглед отчетност и ефективност са формулирани три политики - „Активна двустранна и многостранна дипломация”, „Публична дипломация и дейности в подкрепа на целите на външната политика“ и „Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание в чужбина“, които се реализират чрез петнадесет програми. В тази рамка се систематизират разнородните дейности на Дипломатическата служба, насочени към реализиране на българския национален интерес в сферата на външната политика и на целите, заложени в редица ключови стратегически документи Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България; Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света; Национална програма за развитие 2030; Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление 2019-2025 г.

Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация Политиката на активна двустранна и многостранна дипломация е съдържанието на дейността на Министерство на външните работи като орган, който съгласно Конституцията на Република България, провежда външната политика на държавата. Чрез осъществяването ѝ се постигат външнополитическите приоритети на страната и се работи за осигуряване на благоприятна и стабилна външнополитическа среда за развитие на българското общество и подобряване качеството на живот на българските граждани.

В контекста на засилващата се несигурност в международен план, породена от войната в Украйна и нападението на „Хамас“ над Израел от 7 октомври 2023 г., бяха положени усилия за максимално реализиране на поставените оперативни цели, разписани в дванадесетте програми: „Принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и участие на България в ОССЕ”, „Европейска политика. Регионално и двустранно сътрудничество с държавите от ЮИЕ. Двустранни отношения с държавите членки на ЕС, ЕИП, ЕАСТ и с Обединеното Кралство“, „Многостранно сътрудничество и глобални политики”, „Двустранни отношения с държави извън ЕС и ЕИП“, „Консулска дипломация и управление на кризи“, „Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ”, „Изграждане на позитивен образ на България зад граница и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина“, „Осигуряване на прозрачност и обществена подкрепа за външната политика“, „Обучение и професионална квалификация на служителите в Дипломатическата служба”, „Ефективно функциониране на външнополитическата дейност”, „Администриране и осигуряване на дейността на Централно управление на МВнР” и „Администриране и осигуряване на дейността на задграничните представителства”.

Водещи насоки в работата на структурите на Централно управление на МВнР и задграничните представителства са: активна роля и принос към формирането и реализацията на общите позиции и политиките в рамките на ЕС и НАТО; ефективно участие в работата на ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и други международни организации; ангажираност с принципите на върховенството на правото, правата на човека, демокрацията, международния правов ред и многостранното сътрудничество/мултилатерализма при решаването на глобалните проблеми; активни двустранни отношения и партньорства в регионален и глобален мащаб и ефективна защита на интересите на българските общности, българските граждани и лицата с българско самосъзнание извън страната.

Руската военна агресия има силно отражение, включително върху двустранния дневен ред в отношенията на България с Украйна и предопределя като текущи акценти в двустранния диалог с Украйна последователната подкрепа за Украйна и необходимостта от противодействие на агресията. България осъжда най-остро военното нападение на Руската федерация срещу Украйна и е последователна в подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници, включително териториални води, както и за европейската и евроатлантическа перспектива на Украйна. България е интегрална част от усилията на ЕС, НАТО и международната демократична общност в подкрепа на Украйна. Оказваната по двустранна линия помощ до момента се определя със седем решения на българския парламент и поставя страната ни на едно от водещите места по подкрепа, измерена като дяла от БВП.

През 2025 г. България продължи своето активно участие в процеса на вземане и изпълнение на решенията в областта на ОВППС и ОПСО. Главна цел бе отстояване на националните интереси, в т.ч. чрез усилия към запазване на единството, решителността и надграждането на сътрудничеството на държавите членки на ЕС по въпроси от общ интерес.

България е сред страните учредители на Международната коалиция за връщане в Украйна на незаконно депортирани и насилствено разселени украински деца. Българското правителство се ангажира с активна подкрепа за работата на Коалицията.

България решително осъжда незаконните действия на Русия за създаване и поддържане на мрежа за преследване на цивилни, както се вижда от свидетелствата на стотици жертви в деокупираните от Украйна територии, включително деца, жени и възрастни хора. Именно в този контекст се присъединихме и към Международната платформа за освобождаване на цивилни лица, незаконно задържани от Руската федерация.

В рамките на програмата, касаеща европейската политика, бяха продължени дейностите, допринасящи за реализирането на външнополитическите приоритети на страната с акцент върху двустранните ни отношения с европейските страни, в съответствие със структурата на програмното бюджетиране.

През 2025 г. дейностите, свързани с присъединяване на България към ОИСР, бяха изключително интензивни. В резултат на положените активни усилия бяха проведени изслушвания на напредъка на страната ни в комитетите и работните групи на организацията. Като част от техническите прегледи, ОИСР проведе и редица мисии на място в България за проверка и допълване на информацията, в рамките на прегледа на законодателството, политиките и практиките на България в съответните области, вкл. срещи със заинтересованите страни – държавни институции, научни институти, представители на бизнеса, неправителствения сектор и др.

През отчетния период продължи дейността по развитие на отношенията между Република България и държавите от Източна Европа и Централна Азия в различни сфери от взаимен интерес. Последователно бяха търсени възможности за задълбочаване на сътрудничеството както на двустранна, така и на многостранна основа, като същевременно сред основните теми бяха общите предизвикателства в региона на наблюдаваните от дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ държави и в по-широк контекст – в Европа.

Активната и последователна дейност през отчетния период доведе до задълбочаване на двустранните отношения и активизиране на политическия диалог с държавите от Северна и Южна Америка. В изпълнението на програмите и политиките в областта на външните отношения ведомството се ръководеше от приоритетите на правителството и националните интереси на Република България.

През отчетния период МВнР продължи работата по развитие на двустранните отношения с държавите от региона на Близкия изток и Африка. Същевременно, редица от планираните събития не бяха реализирани вследствие на конфликта между Израел и „Хамас“ след нападението на терористичната организация срещу Израел на 7 октомври 2023 г. С държавите от Машрека възможностите за сътрудничество са белязани съществено от конфликтите между Израел и „Хамас“ и Израел и „Хизбула“ и цялостната ситуация на нестабилност в региона, падането на режима на Асад в Сирия, острата финансова-икономическа и политическа криза в Ливан. Двустранните отношения с Израел съхраняват своя стратегически характер. Дипломатическите контакти между двете страни остават активни. Развитието на диалога с държавите от региона на Африка остана силно затруднен от факта, че на юг от Сахара България разполага само с две нормално действащи посолства (Абуджа и Претория), които обаче функционират в крайно ограничен състав. Формално България има свое дипломатическо представителство и в Адис Абеба, но същото се състои от един дългосрочно командирован служител със статут на управляващ – ситуация, която свежда функциите на въпросното представителство предимно до логистика. С държавите от региона на Северна Африка България поддържа добре структурирани и традиционно активни отношения, които следва да бъдат адаптирани към новите глобални реалности, с цел максимална реализация на съществуващия потенциал. За целта са набелязани редица стъпки, насочени към последователно и устойчиво развитие на диалога и отношенията с държавите от региона.

Продължи работата за развитието и по-нататъшното задълбочаване на двустранните отношения със страните от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), в т.ч. с четирите страни, стратегически партньори на ЕС (Япония, Китай, Индия и Република Корея) с фокус върху осъществяване на дългосрочните български интереси за прагматично и изпълнено със съдържание сътрудничество с изброените страни и с други приоритетни партньори като Виетнам, Индонезия, Сингапур, Австралия, както и развитие на приятелски отношения и обмен със страни от региона като Пакистан, Монголия, Нова Зеландия, Филипините и др.

Министерството продължи да осъществява своята дейност в областта на управлението на човешките ресурси на базата на анализ, планиране и реализиране на подбора, развитието и квалификацията на служителите с цел подобряване на ефективността в работата на структурните звена на министерството в изпълнение на външнополитическите приоритети на страната. Бяха полагани постоянни и целенасочени усилия за осигуряване на качествени кадри и необходимия персонал за нормално функциониране на дейностите както в ЗП, така и в ЦУ. През отчетния период продължи процесът по управление на професионалното кариерно развитие на дипломатическите служители, усъвършенстването на професионалната и езикова квалификация на служителите в Дипломатическата служба, повишаването в дипломатически ранг, годишното атестиране на служителите и ежегодната ротация в Дипломатическата служба.

Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика Стратегическа цел на политиката е генериране на благоприятна вътрешна и външна среда, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическите цели и приоритети.

През отчетния период Дипломатическият институт към министъра на външните работи продължи да развива своята публична, обучителна, изследователска и издателска дейност.

Държавният културен институт към министъра на външните работи реализира дейности, насочени към: утвърждаване на позитивен образ на България като пълноправен член на ЕС и подобряване на обществените нагласи за страната в чужбина; интегриране на културното измерение в приоритетни външнополитически политики и програми; насърчаване на българския културен сектор за активно участие във водещи за българската външна политика програми; популяризиране на българския език и културно-историческо наследство, както и на българската култура и наука.

Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница Държавната политика по отношение на българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България и е свързана с отговорната задача на българската държава да работи в посока съхраняване на българската национална, културна и духовна идентичност на българските граждани по света и на българските общности в чужбина, както и създаване на условия за реинтеграция в обществено-икономическия живот на страната на потенциала на нашите сънародници в чужбина. Акцентът в дейността на Изпълнителната агенция на българите в чужбина (ИАБЧ) е насочен към работа с младото поколение българи в чужбина. В тази връзка реализирането на различни по характер и съдържание дейности в сферата на българските традиции и изкуство е от изключително значение към приобщаването на нашите сънародници в чужбина към техните корени.

Изпълнителната агенция за българите в чужбина участва със свои представители в информационна кампания за кандидатстване на лица от български произход, живеещи в чужбина в български висши училища по ПМС 103/1993 г. Представител на агенцията участва в онлайн кампаниите за Украйна и Молдова, както и в пътуванията до Сърбия и Република Северна Македония с цел информиране на кандидатите за обучение в България относно процедурата и необходимите документи за доказване на българския произход.

Експертите на ИАБЧ работят върху изготвяне на анализи на различните видове български организации в чужбина, като: училища, фолклорни и други културни формации, църковни общини, студентски и младежки организации и др. Работата включва разработване на критерии, по които да бъдат анализирани, събиране на информация съгласно съответните критерии и разработване на самия анализ.

И тази година при забележително участие от страна на сънародниците ни в чужбина бяха проведени и утвърдилите се във времето конкурсите на ИАБЧ за най-младите ни сънародници в чужбина - литературен конкурс „Стефан Гечев”, конкурс по рисуване „България в моите мечти", конкурс по пеене „Любка Рондова”.

Изпълнителна агенция за българите в чужбина традиционно осигурява на българските организации по света литература, учебни помагала и материали за културни и образователни инициативи като също така подпомага дейността на задграничните представителства.

ИАБЧ традиционно участва в информационна кампания за кандидатстване на лица от български произход, живеещи в чужбина в български висши училища по ПМС 103/1993 г. Представител на агенцията участва в онлайн кампаниите за Украйна и Молдова, както и в пътуванията до Сърбия и Република Северна Македония с цел информиране на кандидатите за обучение в България относно процедурата и необходимите документи за доказване на българския произход.

Проведени са многобройни консултации с народни представители от парламентарно представените партии, както и със специалисти в сферата на законотворчеството си относно спешната необходимост от синхронизиране законодателната уредба, касаеща политиката на България по отношение на българите в чужбина и дейността на ИАБЧ в частност.

Отчет на разходите по бюджета на МВнР по области на политики/функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 223 796 000 · 244 183 901 · 237 106 056

1100.01.00 · Активна двустранна и многостранна дипломация · 220 540 400 · 240 537 780 · 233 670 375

1100.01.01 · Бюджетна програма "Принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и участие на България в ОССЕ" · 10 241 500 · 18 739 488 · 17 859 230

1100.01.02 · Бюджетна програма "Европейска политика. Регионално и двустранно сътрудничество с държавите от ЮИЕ. Двустранни отношения с държавите-членки на ЕС, ЕИП, ЕАСТ и с Обединеното Кралство." · 481 800 · 515 800 · 494 295

1100.01.03 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество и глобални политики" · 24 861 800 · 19 510 448 · 18 004 966

1100.01.04 · Бюджетна програма "Двустранни отношения с държавите извън ЕС и ЕИП" · 210 000 · 7 369 865 · 7 350 258

1100.01.05 · Бюджетна програма "Консулска дипломация и управление на кризи" · 385 000 · 444 465 · 317 457

1100.01.06 · Бюджетна програма "Международно сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ" · 6 844 500 · 6 378 013 · 5 447 791

1100.01.07 · Бюджетна програма "Изграждане на позитивен образ на България и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина." · 0 · 1 911 675 · 1 734 876

1100.01.08 · Бюджетна програма "Осигуряване на прозрачност и обществена подкрепа за външната политика" · 110 000 · 315 000 · 272 605

1100.01.09 · Бюджетна програма "Обучение и професионална квалификация на служителите в дипломатическата служба" · 25 000 · 77 000 · 76 366

1100.01.10 · Бюджетна програма "Ефективно функциониране на външнополитическата дейност" · 460 000 · 832 412 · 788 722

1100.01.11 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дейността на Централно управление на МВнР" · 47 063 000 · 43 752 392 · 42 405 579

1100.01.12 · Бюджетна програма "Администриране и осигуряване на дейността на Задграничните представителства" · 129 857 800 · 140 691 222 · 138 918 230

1100.02.00 · Политика в областта на публичната дипломация · 1 755 800 · 2 146 321 · 1 957 632

1100.02.01 · Бюджетна програма "Публична дипломация" · 1 136 600 · 1 432 921 · 1 336 795

1100.02.02 · Бюджетна програма "Културна дипломация" · 619 200 · 713 400 · 620 837

1100.03.00 · Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница · 1 499 800 · 1 499 800 · 1 478 049

1100.03.01 · Бюджетна програма "Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница; съхраняване на българското културно-историческо наследство" · 1 499 800 · 1 499 800 · 1 478 049

МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (МО) Разходите за отбрана през 2025 г., съгласно класификацията на НАТО, са в размер на 4 838,4 млн. лв., което представлява 2,13% от БВП (по предварителни данни на НСИ към 06.03.2026 г. БВП възлиза на 226 912,0 млн. лв.), с което се изпълнява поетия ангажимент за поетапното им увеличаване спрямо предходния ангажимент от 2% от БВП, в изпълнение на одобрения с РМС № 3/2018 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.

В тези разходи са включени освен отчетените разходи по бюджетите на Министерството на отбраната (4 564,9 млн. лв.) и на държавните висши военни училища (140,3 млн. лв.) и тези по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет в размер на 133,3 млн. лв., разпределени, както следва:

- разходи за пенсии на военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове – 73,7 млн. лв.;

- разходи на военни съдилища и военни прокуратури – 21,6 млн. лв.;

- разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноските на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи – 26,5 млн. лв.;

- вноските на Република България към фонда на НАТО за иновации и към Ускорител в областта на иновациите в отбраната в северния Атлантик DIANA, изплащани от бюджета на Министерството на иновациите и растежа – 6,0 млн.лв.;

- разходи за изграждане на базови национални способности за поддръжка на изтребители F-16 блок 70, изплащани от бюджета на МИИ за изпълнение на публична политика, възложена на „Авионамс“ АД -– 5,4 млн.лв.

Допълнително по други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз през 2024 г. са отчетени финансови средства в размер на 13,9 млн. лв., от които 13,1 млн.лв. по Програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността (NSIP), изразходвани за колективни способности на НАТО на територията на Република България.

Министерството на отбраната (МО) прилага Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) на програмен принцип, планира и управлява бюджетните разходи по политики и програми и изготвя бюджет в програмен формат.

За реализиране на приетите секторни политики, целите и приоритетите на отбранителните програми, бюджетът на МО е утвърден по две политики, 11 бюджетни програми и по направления на разходите.

Отчетът за степента на изпълнение на бюджетните програми има за цел да се анализират постигнатите резултати от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия през 2025 г. и да се оцени до каква степен се реализират приетите области на политика в отбраната (отбранителни, секторни политики), целите и приоритетите на отбранителните програми към края на 2025 г.

Разпределението на отчетените разходи по бюджета на МО за 2025 г., по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:

Класифика-ционен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

1200.00.00 · Общо разходи по бюджета на Министерството на отбраната · 4 353 444 200 · 4 839 608 731 · 4 564 922 561

1200.01.00 · Политика в областта на oтбранителните способности · 4 205 524 700 · 4 691 278 371 · 4 416 417 598

1200.01.01 · Бюджетна програма „Подготовка и използване на въоръжените сили” · 2 140 172 300 · 2 210 206 302 · 2 206 236 932

1200.01.02 · Бюджетна програма „Управление на човешките ресурси и резерв” · 34 480 100 · 33 627 026 · 33 624 437

1200.01.03 · Бюджетна програма „Военна полиция” · 71 162 100 · 78 792 148 · 78 763 893

1200.01.04 · Бюджетна програма „Медицинско осигуряване” · 171 258 400 · 364 121 922 · 364 000 712

1200.01.05 · Бюджетна програма „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” · 51 780 100 · 62 609 384 · 62 555 027

1200.01.06 · Бюджетна програма „Изследвания и технологии” · 17 015 400 · 19 481 531 · 19 301 412

1200.01.07 · Бюджетна програма „Военно образование” · 14 619 800 · 161 501 · 161 495

1200.01.08 · Бюджетна програма „Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска“ · 376 446 200 · 430 669 991 · 369 663 605

1200.01.09 · Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” · 1 328 590 300 · 1 491 608 566 · 1 282 110 085

1200.02.00 · Политика в областта на съюзната и международната сигурност · 147 919 500 · 148 330 360 · 148 504 963

1200.02.01 · Бюджетна програма "Членство в НАТО и Европейския съюз и международно сътрудничество" · 50 068 100 · 43 398 351 · 43 583 848

1200.02.02 · Бюджетна програма "Военно разузнаване" · 97 851 400 · 104 932 009 · 104 921 115

По направления на разходите, разпределението на изразходваните финансови средства по бюджета на МО за 2025 г., в проценти, е показано на следващата графика:

Съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032) стремежът е да се постигне съотношение 60:20:20 между разходите за персонал, издръжка и други текущи разходи и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната.

През 2025 г. за изпълнение на Цели за способности на НАТО - 2021 (ЦС 2021) и изграждането на декларираните военни формирования за НАТО и ОПСО на ЕС са изразходвани финансови средства в размер на 1 234 789 237 лв., което е 26,2 % от общите разходи на МО.

ПРЕЗ 2025 г. БЯХА ПОСТИГНАТИ СЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ:

Бюджетна програма “Подготовка и използване на въоръжените сили” Основните усилия във въоръжените сили (ВС) бяха насочени към поддържане на способностите на войсковите формирования в постоянна готовност за използване; водене на общовойскова и специална подготовка; носене на непрекъснато бойно дежурство за надеждна охрана и гарантиране на неприкосновеността на териториалната цялост, акваторията и въздушното пространство на страната; подготовка и изграждане на способности за управление, бойно осигуряване и поддръжка на формированията, определени за участие в текущи операции на НАТО и ЕС.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 2 206,2 млн. лв.

Доктрини, концепции и планове През 2025 г. продължи дейността по администриране на системата за разработване, преглед и актуализиране на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и ВС.

Важно направление през годината беше финализирането на дейностите по разработването на нова Национална отбранителна стратегия (НОС) и Доктрината на ВС (НП-01). С решение на Министерския съвет № 131/06.03.2025 г. е приета новата НОС, като впоследствие е утвърдена и въведена от министъра на отбраната Доктрината на ВС НП-01 (Б). С приемането на НОС и НП-01 се създадоха условия за преглед на документите от по-ниските йерархични нива.

Изпълнение на плановете по подготовката През 2025 т. подготовката във ВС се осъществяваше съгласно плановете и допринесе за съхранение на способностите за изпълнение на задачи и по трите мисии на ВС.

Планираните през 2025 г. мероприятия за колективна подготовка бяха проведени. При подготовката на щабовете се проведоха редица командно-щабни учения (КЩУ), разделни, единни и съвместни щабни тренировки и компютърно подпомагани учения, на които се отработиха различни елементи по планиране, управление и ръководене на операции по съгласуване на процедурите по преподчиняване и управление на сили и средства и др.

Проведоха се мероприятия по сертифициране на декларираните формирования за НАТО и формированията от БА за участие в операции и мисии извън територията на страната.

Участие в операции и мисии извън територията на страната:

По международни споразумения Република България участва със сили и средства в бригада Югоизточна Европа (SEEBRIG).

Участие в операции Военни формирования и отделни военнослужещи от ВС на Република България участваха в следните операции и мисии: Операцията на ЕС EUFOR – Босна и Херцеговина, операцията на НАТО KFOR – Косово, в небойната мисия на НАТО в Ирак, с военни наблюдатели в мисията за наблюдение на ЕС в Грузия, с щабни офицери във военноморската операция на ЕС за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия – „АТАЛАНТА”, в постоянните военноморски групи на НАТО, с Мобилен комуникационен модул (DCM-F) в небойната мисия на НАТО в Ирак (NATO Mission Iraq - NMI) и с военнослужещ във военната операция на ЕС в централната част на Средиземно море (EUNAVFOR MED operation SOPHIA/IRINI). В изпълнение на „Меморандум за разбирателство за създаване на Противоминна военноморска група в Черно море (MCM BLACK SEA)“ ВМС участват в MCM BLACK SEA. Български военнослужещи участват в мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (Еropean Union Military Assistance Mission in Ukraine – EUMAM UA).

Принос към националната сигурност в мирно време Сухопътни войски (СВ) Активното участие по оказване на помощ на населението при бедствия издигна престижа на СВ и БА като една надеждна опора за справяне с възникнали кризисни ситуации на територията на цялата страна.

Офицерите от групите за управление на формированията активно участваха в мероприятията на областните и общински комисии за защита на населението при бедствия, което се отрази благоприятно на взаимодействието при съвместното изпълнение на задачи с местната държавна администрация.

СВ подготвят и поддържат в постоянна готовност 64 специализирани формированията за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ) и 2 групи за евакуация на населението при ликвидиране на последствията от авария в АЕЦ „Козлодуй“. В тях са включени над 1 300 души и 500 единици специална техника.

Формированията проведоха редица практически занятия, включително с участието на личен състав от регионалните подразделения на Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) на МВР.

През 2025 г. беше придобито ново индивидуално оборудване и техника от състава на ФОППБ, за да подпомага гасенето на пожари.

Към ФОППБ при наводнения бяха придобити нови лодки с извънбордов двигател, с което некомплектът в СВ беше решен. Вследствие на опита от минали бедствия, допълнително към ФОППБ бяха закупени нови гребни лодки, с които ще се повиши транспортирането и доставката на материални средства към бедстващите.

Като проблемен въпрос може да се посочи нуждата от осъвременяване и доокомплектоване на оборудването на ФОППБ за действие при земетресения, промишлени аварии и аварии в АЕЦ. Тъй като през последните 15 г. не е имало бедствия от подобен характер, формирования от този тип не са активирани и няма как да се направи обективен анализ на техните реални възможности и евентуални проблеми.

Дейност на формированията от СВ по разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси.

През 2025 г. формированията за разузнаване и обезвреждане на невзривени боеприпаси бяха активирани 42 пъти, при което бяха разузнати и унищожени чрез взривяване общо 372 боеприпаси на територията на страната (14 артилерийски снаряди,

18 ръчни гранати, 337 мини за минохвъргачка и 3 боеприпаса от друг вид).

Дейност на ФОППБ от СВ за оказване на помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

През 2025 г. ФОППБ от състава на СВ взеха участие в около 30 мероприятия по оказване на помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

През месеците юли, август и септември, СВ взеха участие в потушаването на редица пожари в почти цялата страна.

Общо формированията участваха в потушаването на над 25 пожара с личен състав 1 350 военнослужещи и 284 единици различни видове специална техника. С настъпването на пожароопасния период в СВ беше създадена организация за усилване на формированията за гасене на пожари и намаляване на времето им за готовност, така че да може да се реагира своевременно. Бяха сформирани и поставени в ежедневна готовност допълнително 37 групи с общ личен състав над 600 военнослужещи.

За 2025 г. СВ участваха с близо 50 % по-малко личен състав и техника, което се дължи на по-добрата координация на командирите с местната администрация и представителите на ГДПБЗН, както и че при не малко пожари военнослужещите действаха на трудно достъпни терени на голяма надморска височина. Такива бяха пожарите в национален парк Пирин и Рила планина.

В изпълнение на заповед на командира на СВ относно „Участие на формирования от СВ за провеждане на спасителни и неотложно аварийно-възстановителни работи за защита на населението при бедствия, относно трайна липса на вода за питейно – битови нужди в района на река Дъбнишка бара и Ясенски напоителен канал”, участие взеха 5 военнослужещи и 4 единици техника от състава на 55 ИНЖП.

В допълнение, военнослужещите от СВ взеха участие и при решаването на водната криза в Плевенския регион, където за близо седмица почистиха и пуснаха в експлоатация воден канал, осигуряващ допълнително захранване на гр. Плевен с питейна вода.

На 23.03.2025 г. 8 военнослужещи с 3 броя машини от 38 батальон за ЯХБЗ и Е – Мусачево взеха участие в съвместен екип с органи на МВР и ВМА за провеждане на действия по разследване на наличието на опасни химически вещества в района на гр. Перник.

Оказване съдействие на органите на МВР.

СВ поддържаха в готовност формирования за действие при временна закрила „Съвместна подкрепа“, включващо изграждане на ВПЦ (временни приемателни центрове) и за участие в изграждането на ППП (пунктове за първоначален прием на бежанци).

За противодействие на тероризма беше разработен „План на СВ за действие на подчинените формирования по противодействие на тероризма“. На негова база по график се носи дежурство с нарастваща степен на готовност в съответствие с рисковете и заплахите за оказване на съдействие на МВР при съвместна антитерористична операция или за овладяване на последствията от терористичен акт от определените формирования. През 2025 г. формирования от СВ не са действали по този план.

В Командването на СВ са разработени планове за участие в операции „СЪВМЕСТЕН СТРАЖ“, „РОДОПСКИ СТРАЖ“, „САМОСТОЯТЕЛЕН СТРАЖ“ и Оперативен план за участие в операция по усилване на способностите на МВР за наблюдение и контрол на югозападната граница на Република България за подпомагане на МВР при охрана на държавната граница.

Разработените планове и процедури за подпомагане на МВР при охрана на държавната граница създават необходимата организация за оповестяване, реагиране и управление на определените сили и средства от състава на СВ и осигуряват успешното изпълнение на поставените задачи.

Преди всяко излизане на личен състав от СВ за участие в съвместни действия по охрана на държавната граница, се провеждаше и фокусирана към предстоящите за изпълнение задачи подготовка, от чиято неизменна част е подготовката на техниката и материалните средства и извършването на координация с органите на МВР, с цел уточняване на въпросите по взаимодействието. Елемент от тази подготовка е и провеждането на рекогносцировка за уточняване на районите и задачите.

СВ поддържаха в 24-часова готовност до 350 военнослужещи за усилване на охраната на държавната граница при възникване на извънредна ситуация, вследствие на увеличен миграционен натиск - операция „СЪВМЕСТЕН СТРАЖ“ (за българо-турската граница) и операция „РОДОПСКИ СТРАЖ“ (за българо-гръцката граница).

За последените четири години, формированията от състава на СВ участваха в операция „САМОСТОЯТЕЛЕН СТРАЖ“ на българо-турската граница за подпомагане на МВР при охрана на границата, включващо провеждане на съвместни патрули със служители на ГД „Гранична полиция“ в районите на отговорност на ГПУ „РЕЗОВО“ - с. Резово, ГПУ „РЕЗОВО“ - с. Граматиково, ГПУ „МАЛКО ТЪРНОВО“, ГПУ „БОЛЯРОВО“, ГПУ „СРЕДЕЦ“ и ГПУ „ЕЛХОВО“ и логистична поддръжка на операцията. Oт началото на 2025 г. до края на участието в операцията, бяха извършени 23 ротации на личния състав, което се изразява в 64 617 човекодни.

Освен участващите в операцията, СВ поддържаха в готовност сили и средства, с които да нараснат усилията при увеличаване на миграционния натиск по държавната граница.

През 2025 г. формированията, участващи в подпомагане на органите на МВР по българо-турската граница изпълниха над 14 400 бр. съвместни патрули, 45 бр. секретни поста, 65 наблюдателни поста, 6 подвижни КПП, 37 курса за превоз на задържани лица и над 1 600 бр. други задачи. За изпълнението на горепосочените задачи бяха изминати над 794 000 км.

За изпълнение на задачите, военнослужещите бяха осигурени с необходимото снаряжение и оборудване и стриктно спазваха заповедите и правилата за употреба на сила. Назначените координатори за връзка със служителите на гранична полиция не позволиха използването на военнослужещите от СВ извън рамките на разписаните правомощия и задачи.

Военновъздушни сили (ВВС) Операции и мисии в подкрепа на населението.

През 2025 г. успешно бяха изпълнени задачите по пожарогасене, авиомедицинска евакуация и транспорт. Това потвърди високата способност на ВВС за изпълнение на задачи в интерес на други ведомства, с което ВВС утвърждават своята водеща роля при изпълнение на задачи по Мисия 3 „Принос към националната сигурност в мирно време“. Тенденцията на нарастване на необходимостта от използване на ВВС за въздушен транспорт изисква своевременни действия за развитие в количествено и качествено отношение на горепосочените способности.

Пожарогасене.

В изпълнение на заповед № ОХ 228/06.04.2011 г., през 2025 г. за гасене на пожари в 24 аб в готовност се подържаха общо 12 екипажа, от които 6 на AS-532AL и 6 на Ми-17. През годината екипажи от базата и представители на органите на ГД „ПБЗН“ изпълниха мисии с вертолети AS-532 „Cougar“ и Ми-17 за разузнаване и пожарогасене на полски и горски пожари от въздуха.

През 2025 г. подготвени екипажи от състава на ВВС изпълниха 41 мисии за разузнаване и пожарогасене на полски и горски пожари от въздуха, реализиран е нальот от 306:33 летателни часа, от които с вертолет Ми-17 – 56:35 часа и с вертолет AS-532 – 249:40 часа, изпълнени са 1 361 захода и са хвърлени над 2 130 тона вода, изразходвано е 143,33 тона авиационно гориво.

През 2025 г. продължи активното използване на вертолетна авиация при гасене на пожари. ВВС участваха в гасене на 20 крупни пожара от началото на юни до 10 септември 2025 г. Това доведе до максимално натоварване на личния състав и авиационната техника и изразходването на голяма част от техническия ресурс на използваемите за пожарогасене вертолети. В резултат на използването на потенциала на ВВС за пожарогасене от въздуха, бяха спасени хиляди декари гори и запазено имущество.

Въздушен медицински транспорт.

През 2025 г, в изпълнение на заповед № ОХ-56/2010 г., за нуждите на Министерство на здравеопазването, на територията на страната и в чужбина, бяха изпълнени общо 14 мисии от които 12 със самолети С-27J „Spartan“ и 2 със самолет РС-12.

Създадената добра организация, високият професионализъм на екипажите от ВВС и пълният синхрон с медицинските екипи от МЗ и ВМА – София способстваха за спасяването на живота на десетки български граждани.

Изпълнение на полети със специално предназначение или на полети за нуждите на министерства или ведомства.

През 2025 г., в съответствие с МЗ № ОХ-513/27.06.2023 г., екипажи от 24-та аб изпълниха четири мисии, от които две в интерес на МС на РБ и две за транспортиране на делегации, водени съответно от министъра на отбраната и началника на отбраната, и високопоставени представители от НАТО.

Участие при осигуряване на въздушен транспорт в интерес на други министерства и ведомства.

През отчетния период, в изпълнение на МЗ № ОХ-56/2010 г., за нуждите на Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи, са изпълнени следните дейности:

три мисии за транспортиране на медицински екипи за извършване на органни експлантации до летище Варна;

– · осем мисии за транспортиране на пациенти в тежко здравословно състояние в чужбина;

– · една мисия за търсене и спасяване от въздуха в Рила планина.

В изпълнение на с МЗ № ОХ-513/27.06.2023 г. екипажи от ВВС изпълниха 11 мисии за осигуряване на въздушен транспорт със самолет и една мисия с вертолет за нуждите на Народното събрание, Министерски съвет, МО и други министерства и ведомства, както следва:

– две мисии в интерес на председателя на Народното събрание;

– две мисии за въздушен транспорт в интерес на Министерски съвет;

– една мисия до Кралство Испания за превоз на преподаватели и курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” за провеждане на краткосрочна практика на борда на научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий”;

– седем мисии за въздушен транспорт в интерес на МО.

Изпълнени мероприятия от формированията за овладяване и/или преодоляване на последствия при бедствия (ФОППБ).

През 2025 г. ФОППБ, от състава на ВВС бяха поддържани в готовност за действие, съгласно „План на ВВС за оказване помощ на населението при бедствия”. През март 2025 г. ФОППБ от в. ф. 52090 – Долна Митрополия извърши разузнаване и обезвреждане на невзривени боеприпаси, открити в с. Румянцево, обл. Ловеч.

На следващата таблица са показани общо изпълнените мероприятия по мисия 3 и участвалата техника от ВВС.

Мероприятия · Участвали

Техника (брой ) · Личен състав (брой)

Пожарогасене и разузнаване от въздуха –306:33 летателни часа · 4 вертолета AS 532 2 вертолета Ми-17 · 6 екипажа на AS 532 4 екипажа на Ми-17

Мисии за въздушен транспорт за нуждите на МЗ – 14 бр. · 14 бр. x 1 самолет · 51

Мисии за въздушен транспорт за осигуряване на полети със специално предназначение или полети за осигуряване на министерства или ведомства – 44 бр. · 40 бр. х 1 самолет 3 бр. x 2 вертолета 1 бр. x 1 вертолет · 158 28

Мисии за търсене и спасяване – 1 бр. · 1 бр. х 1 вертолет · 4

Задача за обезвреждане на бойни припаси –1 бр. · 1 х 3 броя автомобилна техника · 7

Военноморски сили (ВМС) Обстановката в западната акватория на Черно море продължава да бъде усложнена, като освен заплахата от дрейфащи мини, риск пред безопасността на корабоплаването представляват и дистанционно управляемите морски дронове.

Военноморския координационен елемент (ВМКЕ) се утвърди като основна точка за контакт сред морските институции при наличието на сигнали за наблюдавани дрейфащи мини, миноподобни обекти или обекти представляващи риск за безопасността на търговското корабоплаване. Поддържа се носенето на 24 часово дежурство и осигуряването на постоянна ситуационна осведоменост за обстановката в морските пространства на Република България.

ВМКЕ осъществява регулярен обмен на информация с морските оперативни центрове на Румъния и Турция, военноморското командване на НАТО, с МОЦ на 6-ти флот на САЩ и центъра за корабоплаване на НАТО по въпроси, свързани с минната опасност в западната част на Черно море. През годината ВМС предприеха действия по всички получени сигнали за дрейфащи мини, миноподобни обекти, морски дронове, невзривени боеприпаси, пожари, наводнения – общо 36 сигнала. През 2025 г., представители на ВМС локализираха и унищожиха два дистанционно управляеми морски дрона. Във ВМС не е постъпвала информация за възникнал инцидент с плавателно средство в националните морски пространства, в резултат от минната опасност и опасността от морски дронове.

През годината продължи подготовката и поддържането на способности за оказване на съдействие на органите на МВР и местните власти при осъществяване на охрана на държавната граница и предотвратяване на терористични заплахи, като формирования от ВМС не бяха активирани за изпълнение на задачи.

Бяха проведени всички планирани мероприятия, насочени към поддържане на подготовката и усъвършенстването на способности на ФОППБ.

През 2025 г. ФОППБ от ВМС участваха в 36 мероприятия на територията на областите с административни центрове Варна, Добрич и Бургас.

В резултат на действията на Формированията за унищожаване на невзривени бойни боеприпаси, бяха разузнати, транспортирани и унищожени 154 боеприпаси, в това число ръчни гранати, фосфорни гранати, артилерийски боеприпаси, морски мини, патрони, безпилотни летателни средства, морски дронове, останки от крилати ракети.

През годината ФОППБ от ВМС два пъти бяха активирани за подпомагане на усилията на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас в овладяването на горски пожари на територията на областта и при оказване на помощ на бедстващо население във вилно селище Елените в резултат на обилни валежи и мащабно наводнение.

Вертолет „Пантер“ на ВМС участва в две операции по оказване на съдействие на Главна дирекция Аварийно-спасителна дейност към Изпълнителна агенция Морска администрация, при бедствия и инциденти в морските пространства на Република България – потъването на моторен кораб “Eileen” и инцидента с моторен танкер Kairos.

Съгласно Плана за дейността на ВМС през 2025 г. бяха проведени три тренировки на Поста за търсене и спасяване (ПТС) на ВМС, съвместно с формированията от ВМС, поддържащи ФОППБ. По време на тренировките, офицерите от ПТС на ВМС и Групите за взаимодействие и координация от военните формирования, поддържащи ФОППБ усъвършенстваха уменията си по управление на ФОППБ и подобриха координацията и взаимодействието.

Съвместно командване на силите (СКС) Формированията от СКС за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия са окомплектовани с личен състав, техника и материални средства, съгласно разчета на силите и средствата за изпълнение на задачите и табел за окомплектоване. Подготовката на личния състав и окомплектоването на ФОППБ позволяват формированията да се използват при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за защита на населението при бедствия и аварии.

Проблемен въпрос се явява неосигуряването на необходимите резервни части и консумативи за техниката съветско производство, включена в състава на формированията, което оказва влияние върху подготовката и готовността на формированията.

През 2025 г. ФОППБ от състава на военните формирования на СКС не са активирани.

Командване за логистична поддръжка (КЛП) През 2025 г. КЛП продължи подготовката и поддържането в готовност на едно формирование от състава на транспортния батальон за оказване на помощ на населението при овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия. Формированието е окомплектовано с необходимия личен състав, както и техника, оборудване и екипировка, съгласно утвърдения табел за активиране и изпълнение на внезапно възникнали задачи по мисия „Принос към националната сигурност в мирно време”.

През 2025 е проведена щабна тренировка за управление на силите и средствата, определени за овладяване и/или преодоляване на последствията при бедствия на тема: „Прилагане на Стандартните оперативни процедури по управление на сили и средства, определени за овладяване и/или преодоляване на последствията и оказване помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи”.

Целите на тренировката бяха да се повиши практическата натренираност на офицерите при управление на сили и средства, определени за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи и усъвършенстване на работата на офицерите от оперативната група на командира на КЛП по управлението на ФОППБ.

През 2025 г. военнослужещите от транспортния батальон в Бургас продължиха да подпомагат служба гранична полиция в спектъра от дейности по охраната на българо-турската граница, което способства за успешно възпрепятстване на миграционния натиск към страната ни и е свързано със задачи по транспорт на нелегално преминали границата мигранти и логистична поддръжка.

Съвместно командване на специалните операции (СКСО) За изпълнението на ангажиментите, произтичащи от мисията „Принос към националната сигурност в мирно време” в СКСО се поддържат 2 ФОППБ за гасене на пожари и за действия при наводнения с общо личен състав от 62 души и 11 единици специална техника. Същите са окомплектовани с личен състав на 100% и повишаваха подготовката си чрез участие в занятия по обучение на формированията съгласно месечните разчети на учебното време от плана за подготовка на СКСО.

Периодично по план на Управлението и Щаба на СКСО се провеждаха тренировки в резултат на които личният състав от ФОППБ повишаваше уменията си за работа със специална техника и използването на индивидуалните средства за защита.

През отчетния период ФОППБ на СКСО не са участвали в мероприятие по оказване на помощ на населението при бедствия и аварии.

През отчетния период личен състав от командването участва в операция за подпомагане на МВР по охрана на държавната граница.

От състава на СКСО участваха на ротационен принцип до 20 военнослужещи със задача водене на разузнаване в райони в близост до държавната граница за наличие на нелегално преминали лица. Използваната техника е, както следва: 3 бр. „Хамър“, 1 бр. ТАПП, 1 бр. автобус.

Поддържат се в готовност формированията за противодействие на терористични заплахи и ликвидиране на последствията от тях съгласно графика за дежурните сили и средства на СКСО. През отчетния период формированията за противодействие на терористични заплахи провеждаха подготовка съгласно утвърдените планове.

Бюджетна програма “Управление на човешките ресурси и резерв” През 2025 г. целта на програмата беше осигуряването на условия за окомплектоването на ВС с подготвен и мотивиран личен състав за постигането на необходимите отбранителни способности и създаването на среда за професионална реализация на военнослужещите и цивилните служители. Придобиване и повишаване на квалификацията и преквалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА за получаване на знания и умения, необходими за кариерното им развитие и заемането на определени длъжности в страната и чужбина и задържане на добре подготвените и компетентни кадри. Една от главните цели на програмата беше окомплектоване на военните формирования от ВС и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с качествени ресурси от резерва.

Повишаването на квалификацията в чужбина на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА беше осъществено в съответствие с политиката на МО, насочена приоритетно към усвояване на следните предложени места за обучение:

• по програмите на правителството на САЩ IMET и Борба с тероризма;

• в Европейския център за изследвания в областта на сигурността „Джордж Маршал“ – Гармиш-Партенкирхен, ФРГ;

• в Училището на НАТО – Оберамергау, ФРГ;

• в Академията на НАТО по комуникации и информация;

• по постъпили покани по договори за двустранно сътрудничество.

През 2025 г. се проведе подбор и изготвяне на необходимите документи за изпращане на 113 военнослужещи и цивилни служители за обучение в специализирани курсове в чужбина.

Във ВА „Г. С. Раковски“ се проведоха следните курсове:

в периода 10.02. - 14.02.2025 г. – „ACO Combat Readiness Evaluation (CREVAL) Course of Land Forces“ в преподаватели от мобилния екип на Училището на НАТО в Оберамергау, ФРГ. В него взеха участие 54 военнослужещи от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

в периода 09.09.2025 г. - 17.09.2025 г. – курс A0288 „TOPFAS for Advanced user – Functional Manager“ от мобилния екип на Академията за комуникации и информация на НАТО в гр. Оейраш, в който взеха участие 12 военнослужещи.

В изпълнение на „План № РД-39-14/30.07.2024 г. за придобиване и повишаване на квалификацията във военните академии и ДВВУ на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА през 2025 г.“, броят на преминалите обучение специализанти е общо 1 860, а проведените обучения са 125.

В обучителни институции извън системата на военните академии и ДВВУ през 2025 г. са обучени 125 военнослужещи и цивилни служители от администрацията на МО.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 33,6 млн. лв.

Бюджетна програма “Военна полиция” („ВП“) През 2025 г. дейността на служба „Военна полиция“ (СВП) съответстваше на възложените ѝ функции, мисиите и задачите на ВС на РБ и указанията на ръководството на МО. В сътветстние със Закона за военната полиция, СВП осъществи следните дейности: антитерористична дейност, оперативно-издирвателна дейност, дейност за предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер, експертна и експертно-криминалистична дейност, контролно-охранителна дейност, информационна дейност, противопожарен контрол и разследване на авиационни произшествия с военни въздухоплавателни средства. През годината СВП работеше за изпълнението на главната цел на програмата – поддържане и развитие на придобитите и изграждане на нови военнополицейски способности по трите мисии на ВС за опазване на реда и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА и увеличаване на спектъра от дейности във вътрешнодържавен и международен план.

Изпълняваха се задачите по оперативно-издирвателната, контролно-охранителната и административно-наказателната дейност. Неутрализираха се рисковете и заплахите за реда и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

Оперативно-издирвателната дейност, разследването на престъпления по реда на НПК, разкриването и предотвратяването на посегателства срещу икономическата и финансова сигурност в МО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА се осъществяваха съгласно регламентиращите документи. През 2025 г. се изпълниха задачите, свързани с поддържане на изградените способности по ЦС-2021 и декларираните формирования към Новия модел на силите на НАТО. Поддържаха се и способностите във връзка с поетите ангажименти от службата в съответствие с Националния план за противодействие на тероризма, както и способностите на Силите за незабавно действие.

През 2025 г. във военнополицейско отношение бяха осигурени 2 644 бр. мероприятия с участие на военнослужещи от БА, съюзнически и чужди войски, в т.ч. ескорт на автомобилни транспорти от състава на БА и KFOR, охрана на автоколони, военни учения както и военни ЖП ешелони.

Появилите се през последните години рискове и заплахи, като провеждане на елементи от информационни войни, кибератаки и външно вмешателство в националното демократично управление, както и възникналите в последните няколко години заплахи от безпилотни летателни системи (БЛС), наложиха придобиването на нови способности и изграждането на гъвкави стратегии за борба с тях. В тази връзка и в изпълнение на Програмата за развитие на отбранителните способности на ВС 2032, през 2025 г. СВП продължи процеса по развитие на способностите за адекватен отговор на предизвикателствата по отношение на осигуряване на реда и сигурността, като сключи договори за доставка на специализирано въоръжение и оборудване за противодействие на БЛС.

В съответствие със законовите си правомощия и реалистичната оценка на средата на сигурност, усилията на СВП бяха съсредоточени върху разкриване и пресичане на заплахи за сигурността на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА със засилен фокус върху обезпечаване на сигурността и антитерористичната дейност в условията на повишен риск от асиметрични атаки, гарантиране на сигурността на многонационални учения и обекти от критичната инфраструктура, включително тези с двойно предназначение. СВП изпълняваха ангажиментите си по противодействие на тероризма при спазване на Закона за военната полиция, ЗОВСРБ и Националния антитерористичен план. Обменът на информация за терористични заплахи се осъществяваше в реално време, чрез защитени платформи, оперативни щабове и Национален контратерористичен център (НКТЦ).

Изпълняваха се задачите по оперативно-издирвателната, контролно-охранителната и административно-наказателната дейност. Неутрализираха се рисковете и заплахите за реда и сигурността в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

С командирите на военни формирования се осъществи взаимодействие по отношение на спазване на дисциплината в гарнизоните, превенция по спазване на правилата за движение по пътищата, предотвратяване на нарушения и инциденти по носене на караулната и патрулна служба, на пропускателния режим във войсковите райони и по съхранението на военната техника и имуществата. На командирите на военни формирования се предоставяше информация за състоянието на охраната и бяха отправени препоръки за подобряването ѝ, в т.ч. и за вземане на допълнителни мерки за предотвратяване на неправомерно проникване, извършване на кражби и защита при терористични заплахи.

При осъществяване на контрол на военните транспортни средства от органите на СВП са проверени 4 525 бр. пътни превозни средства. На виновните водачи са съставени 10 акта за установяване на административни нарушения и 217 фиша по Закона за движение по пътищата.

Военнополицейските органи участват в съвместни мероприятия с отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР за осъществяване на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. През отчетния период при тези съвместни мероприятия са установени 207 бр. нарушения на ограниченията на скоростта от страна на войскови превозни средства.

СВП участва на ротационен принцип с 40 служители и 20 единици автомобилна техника за подпомагане на органите на МВР по охрана на държавната граница поради увеличения миграционен натиск по границата на Република България с Турция и с 8 служители и 2 единици техника за подпомагане на органите на МВР при осигуряване на охрана и опазване на обществения ред на територията в и около обект „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - производствена площадка.

СВП осигуряваше денонощна охрана на обекти на МО, намиращи се на ул. „Дякон Игнатий” № 3 и бул. „Тотлебен” № 34, на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия и на Предна оперативна база „Ново село” (ПОБ „Ново село“).

През 2025 г. основните усилия на СВП по отношение на разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства бяха насочени към осъществяването на превантивна дейност, с цел минимизиране на вероятността за допускане на авиационни произшествия при организирането и провеждането на летателна дейност от военните авиационни формирования.

В авиацията на ВС бяха регистрирани и разследвани 52 авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, като 49 от тях бяха класифицирани като „авиационен инцидент” и 3 като „сериозен инцидент”. Две авиационни събития с български въздухоплаватели средства бяха класифицирани като „случай, застрашаващ безопасността“. През годината беше регистрирано едно авиационно произшествие с чуждо въздухоплавателно средство, пребиваващо в страната по силата на международни споразумения и договори. Тези авиационни произшествия бяха разследвани, като заключенията за причините и препоръките за изпълнение на мероприятия за недопускане на повторяемост бяха предоставени на авиационните формирования. Осъществяваше се периодичен контрол върху част от разследванията на авиационните произшествия с по-леки последствия, извършвани в авиационните формирования, в резултат на което бяха изготвяни допълнителни препоръки за недопускане на повторяемост.

Бяха изготвени годишен и шестмесечен анализ за нивото на безопасността на полетите в авиацията на ВС. Анализите бяха утвърдени от министъра на отбраната, а командирите на командванията на видовете ВС и авиационните формирования бяха запознати с изводите и препоръките в тези анализи.

При осъществяването на противопожарен контрол през 2025 г. са планирани, организирани и изпълнени следните дейности:

- извършени са 336 броя проверки на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за военната полиция и чл. 35, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за военната полиция;

- изпратени са до юридически лица 23 разпореждания и 51 писма за констатирани нередности по спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност в стопанисвани от тях обекти;

- издадени са 52 броя становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на представени в службата инвестиционни проекти;

- издадени са 2 броя сертификати на обекти за съответствие с правилата и нормите на пожарна безопасност;

- взето е участие в 25 комисии за провеждането на 72 часови проби;

- взето е участие в заседания на 41 приемателни комисии за разрешаване на ползването на строежи/въвеждане в експлоатация;

- взето е участие в 50 заседания на междуведомствената работна група за разглеждане на инвестиционни проекти за инфраструктурни обекти, предвидени за изграждане на летище Граф Игнатиево, във връзка с придобиване и експлоатация на самолет F-16.

В съответствие с чл. 9, ал. 3 от Закона за военната полиция са организирани и изпълнени следните дейности:

- проведени са 20 сбор-инструктажа с началниците на щатни и нещатни противопожарни структурни звена във военните формирования и отговорниците за пожарна безопасност в обектите в управление на МО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;

- направени са проверки на 39 противопожарни структурни звена във военните формирования за готовността им за пожарогасене.

През 2025 г. след извършване на проучване по Закона за защита на класифицираната информация са издадени 206 разрешения за достъп до класифицирана информация и са прекратени 157 разрешения за достъп до класифицирана информация.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 78,8 млн. лв..

Бюджетна програма “Членство в НАТО и ЕС и международно сътрудничество”.

Основното внимание беше насочено към активното участие на МО в процеса на формиране на политиките в областта на сигурността и отбраната и асоциираните с тяхната практическа реализация инициативи и програми в рамките на НАТО, ЕС, двустранното, многостранно и регионално сътрудничество, с оглед осигуряване на защита на националните интереси и приоритети.

Един от приоритетите през 2025 г. беше осигуряването на участието на политическото и военно ръководството на МО в срещите на високо равнище на Алианса, както и на националните представители в основните комитети и работни органи на НАТО.

С програмата се финансираше участието на български представители в организираните на различни нива и формати дейности и прояви от календара на НАТО (заседания, конференции, семинари и др.), чрез които се осигуряваха процесите на консултации и вземане на решения, и се подпомагаше практическото изпълнение на приетите съюзни политики и решения. Адекватното представяне на България в заседания и други дейности на НАТО позволяваше ангажиране в разработването на документите и решенията на НАТО, като израз на колективната воля на съюзниците, в т.ч. в контекста на отразяване на националните интереси и приоритети, както и поддържане на осведоменост относно очертаващите се тенденции в работата на Алианса.

Програмата осигуряваше участието на български представители в ключовите направления от дейността на Алианса и прилагането на съюзните решения от срещите на най-високо равнище с акцент върху тези, които пряко ангажират страната ни в процеса на изпълнение и имаха директни импликации върху сигурността ѝ. Тя помогна за постигане на максимална ефективност при осъществяване на отбранителната политика, с оглед адекватно развитие на способностите за гарантиране на националната и колективна отбрана. Чрез нея се финансираха дейности и инициативи на Алианса, които подпомагат изпълнението на дефинираните в национален контекст приоритети в изграждането и развитието на отбранителни способности и възложените на България Цели за способности на НАТО - 2021.

Изпълнението на програмата създаваше условия за принос към формирането и реализирането на политиката за партньорствата на НАТО и засилване на сътрудничеството и подкрепата за партньорите в изграждането на капацитет и подготовката, като се следват националните приоритети и интереси в контекста на двустранното и регионално сътрудничество чрез ефективно използване на предлагания от НАТО инструментариум и участие в различните инициативи и програми на НАТО.

Чрез програмата се покриваха и разходите по участието на представители на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия (CMDR CoE) в планираните дейности и прояви на Алианса, съгласно подписания Меморандум за разбирателство.

МО продължи да бъде активен и добре подготвен участник във всички процеси, протичащи от развитието на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС, както и по линия на осигуряване на международния мир и сигурност в рамките на договорите и конвенциите, по които Република България е страна (ООН, ОССЕ и ОЗХО). Активното българско участие в планираните мероприятия е знак за съюзна солидарност и готовност за поемане на ангажименти в областта на европейската сигурност и отбрана.

Страната ни продължи участието си в процеса на изпълнение на приоритетите на Стратегическия компас на ЕС за справяне с предизвикателствата пред сигурността в европейски и световен мащаб. През отчетния период, МО изготви и предостави актуализиран Национален план по Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) на ЕС с отчет за извършената от страната ни дейност в изпълнение на ангажиментите по сътрудничеството, обхващащи: разходите за отбрана; изграждането на отбранителни способности; участието в операции и мисии по ОПСО; развитие на отбранителната индустриална база. Продължава участието ни в осем проекта по ПСС. България е водеща нация на проект за модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции. Продължи участието на България в проекти на Европейската агенция по отбрана и Европейския фонд за отбрана.

В изпълнение на целите за развитие на отбранителни способности, заложени в Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост (SAFE), в Бялата книга и в Пътната карта за европейската отбранителна готовност 2030, през есента на 2025 г. бяха създадени Коалиции за способностите за всяка от деветте области на способности, които се ангажират да обобщават информацията и да координират дейностите по различните проекти за придобиване на конкретно въоръжение и техника, като имат възможност да използват европейски програми и финансови инструменти (SAFE, EDIP, ПСС и др.), както и подкрепата на Европейската агенция по отбрана (ЕАО). България изрази готовност да участва в коалициите за способности на основата на вече дефинираните проекти за способности, в които се е включила. През 2025 г. е разработен и одобрен от Министерския съвет Национален план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост по линия на инструмента SAFE и е подадено искане на финансова помощ под формата на заем по линия на инструмента SAFE до Европейската комисия.

През 2025 г. въпросът за военната мобилност беше разглеждан като ключов фактор за гарантиране на европейската сигурност и отбрана, включително за подкрепата на ЕС за Украйна. Работата се фокусираше върху създаването на рамка от мерки за улесняване на придвижването на военно оборудване, стоки и персонал в рамките на целия Съюз. Целта е да се изработи стратегическа визия за значително ускоряване и хармонизиране на военната мобилност в ЕС. МО активно участваше в изготвянето на национална позиция по законодателното предложение, която да защитава националните ни интереси в областта на военната мобилност.

През 2025 г. експортният контрол като елемент на неразпространението продължи да има значителна роля в сферата на сигурността. Стриктно бяха изпълнявани задълженията в националната система за експортен контрол, като се запазва тенденцията за увеличаване на обема на дейностите, свързани с неговото прилагане и регулация. B рамките на ЕС продължи разработването и приемането на ограничителни мерки спрямо Руската федерация, включително и в сферата на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

През 2025 г. бяха подготвени и изпратени по график всички годишни национални доклади и информация по задълженията на МО в сферата на контрола на въоръженията, мерките за укрепване на доверието и сигурността, хуманитарното разоръжаване и неразпространението на оръжия за масово унищожение, информацията по Документа за прозрачност на военните разходи по линия на ООН, по Изменения протокол II и по годишния доклад по Протокол V към Конвенция за забрана на някои конвенционални оръжия (ККО), по Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси (ККБ), по Отавската конвенция за забрана на противопехотни мини и военните бюджети съгласно Виенски документ 2011 г., информация по Инструмента за маркиране и проследяване на малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ) и доклада по Програмата за действие на ООН, респективно към ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и ЕС.

През отчетния период чрез програмата се осъществяваше финансовото осигуряване на ангажиментите на Република България към НАТО и ЕС, в това число участието на МО в многонационални инициативи, програми и механизми в контекста на развиването на отбранителни способности и участие в мисии и операции.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 43,6 млн. лв.

Бюджетна програма “Медицинско осигуряване” През 2025 г. се подобри организацията на първичната извънболнична и специализирана болнична помощ, експертизата, профилактиката и рехабилитацията. Структурите на Военномедицинска академия (ВМА) поддържаха необходимата степен на готовност за медицинско осигуряване на личния състав от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА в мирно време и за оказване на помощ на населението при бедствия. Поддържаха се способности за медицинско осигуряване, военномедицинска експертиза, хигиенно-противоепидемичен и санитарен контрол и запазване на психичното здраве на личния състав от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

През 2025 г. ВМА извърши уникални за страната диагностично-лечебни и научно-приложни дейности в медицинската практика, които спомагат за по-бързо възстановяване на ранени и болни при мисии и имат съществен принос към националното здравеопазване.

Прилагаха се съвременни медицински технологии за защита на личния състав от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, и населението от ядрени, химически и биологични фактори на поражение.

През 2025 г. във ВМА бяха извършени следните дейности:

бяха подготвени медицински кадри за ликвидиране на последствия от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания;

поддържаха се в готовност за незабавно действие Модулните военномедицински формирования;

беше оптимизирана военномедицинската експертиза по профили на експертизата за годност за военна служба;

беше извършено психологично изследване на различни категории военнослужещи и оценка на психологичния климат във войсковите единици;

подобри се психологичното осигуряване на военнослужещите за участие в операции/мисии извън територията на страната и превенцията на рисковото поведение;

беше осъществен ефективен контрол на стреса, кризисно консултиране и интервенции;

беше извършено хигиенно-противоепидемично осигуряване и санитарен контрол на военните формирования;

беше извършен контрол и оздравяване на войсковата трудова среда, дейност по трудова медицина.

ВМА участва с медицински екипи и специализирана техника в медицинското осигуряване на мероприятия, провеждани от МО, ЩО и БА.

ВМА работи по договор с Националната здравноосигурителна каса, съгласно Националния рамков договор от 2025 г., както следва:

№ · НАИМЕНОВАНИЕ · МБАЛ · БДПЛР

София · Варна · Пловдив · Сливен · Плевен · Хисар · Банкя

БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

1. · Клинични пътеки · 242 · 149 · 96 · 107 · 73 · 5 · 4

2. · Амбулаторни процедури · 43 · 16 · 17 · 12 · 14 · 1

3. · Клинични процедури · 5 · 2 · 2

4. · Комплексно диспансерно наблюдение · 2

ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

5. · СИМП (специалности) · 23 · 13 · 14 · 8 · 2 · 2 · 1

6. · Медико-диагностични дейности · 6 · 4 · 2 · 2

През 2025 г. във ВМА са преминали 87 255 болни, от които 72 178 болни в Многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) и 15 077 болни в Болниците за продължително лечение и рехабилитация (БПЛР). При стационарната дейност е налице ръст от 0,85 % за сметка на МБАЛ и на БПЛР. От преминалите в МБАЛ 29 453 болни (40,81%) са приети по спешност.

През 2025 г. във ВМА са проведени 323 590 амбулаторни прегледи, от които 261 587 планови и 62 003 по спешност. Отчита се ръст с 3,62 % на прегледите за сметка на спешните и плановите прегледи. Спешните прегледи са 19,67 % от всички прегледи.

В медицинските пунктове са проведени 69 713 прегледи спрямо планираните 37 000 за годината.

Средната стойност на разходите за 1 преминал болен в стационарите на ВМА за 2025 г. е 1 742 лв. Стойността за 1 леглоден е 350 лв., а за издръжката на 1 легло - 80 690 лв.

През 2025 г. ВМА участва в медицинското осигуряване на мероприятия, провеждани от МО и Щаба на отбраната с медицински екипи и специализирана техника.

Изразходваните финансови средства през 2024 г. по тази програма са в размер на 364,0 млн. лв.

Бюджетна програма “Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело” Дейността на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ (ИА „ВК и ВПД“) е свързана с управлението и експлоатацията на военните клубове, имотите от жилищния фонд на МО, осигуряването на отдиха и възстановяването на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, както и обезпечаване на престоя на лица, разселени от Украйна, с предоставена временна закрила в Република България в обекти, поддържането на Националния военноисторически музей като средище за военна история, наука, изкуство и култура, както и осъществяване на информационната политика на МО чрез използване на възможностите на военните печатни, аудио-визуални и електронни средства за масова комуникация.

През 2025 г. ИА „ВК и ВПД“ беше насочила дейността си в следните направления:

- Жилищен фонд:

През 2025 г. МО реализира жилищната си политика чрез ИА „ВК и ВПД“ в следните направления: картотекиране, настаняване на нуждаещите се военнослужещи и цивилни служители по реда на картотеката в свободни жилища и жилищни помещения в общежитията на МО; изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне; освобождаване/изземване на жилищни имоти от неправомерни наематели; осъществяване на продажба на имоти от ведомствения жилищен фонд по реда на Наредба за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, които се намират в населени места, в които няма структури на МО, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и на БА.

През 2025 г. в регистъра на имотите от жилищния фонд на МО (жилища, ателиета и гаражи) са заведени на отчет общо 2 047 бр. имоти, от които: апартаменти -1 882 бр.; ателиета -50 бр.; гаражи -104 бр.; други - 11 бр.

В управление на ИА „ВК и ВПД“ са 11 бр. военни общежития с общо 996 помещения за настаняване, от които: заети - 806 бр.; свободни - 116 бр.; за основен ремонт - 34 бр.; служебни - 22 бр.; НАТО фонд - 18 бр. В гр. София общежитията са запълнени на 92 %.

- Почивки в страната:

Съгласно действащите нормативни уредби и инструкции за военно-почивното дело, ежедневно са приемани индивидуални и групови резервации за почивка, обработвани са платежни нареждания за постъпили плащания от и извън кампанията по картите, в т. ч. кореспонденция и поддържане на директни контакти с почивните бази и хотелите във връзка с реализацията на почивките и мероприятията През 2025 г.  66 193  души са посетили ВПД, управлявани от ИА „ВК и ВПД“, в т.ч.: морски ВПД по социална програма - 12 949 души; планински ВПД и хотели по социална програма - 23 784 души; 15 661 души са нощували в хотел „Шипка”. В хотелските части към военните клубове (ВК) са нощували 2 927 души.

През 2025 г.  леглодните са общо 257 387 дни, в т.ч.: в морските ВПД по социална програма - 105 253 леглодни; в планинските ВПД и хотели по социална програма - 77 078 леглодни; в хотел Шипка - 28 684 леглодни. В хотелските части към ВК леглодните са 19 805 броя.

С оглед на поет ангажимент от страна на МО и във връзка с изпълнение на Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България, вследствие на военните действия в Украйна, в хотел „Рибарица“ са настанени бежанци от Украйна.

- Почивки в чужбина:

Организирани бяха груповите и индивидуални почивки извън страната на служителите от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА по линия на международното сътрудничество в рамките на CLIMS (Комитет за връзка със социалните структури на военните министерства в НАТО) или въз основа на международен договор за безвалутен обмен. Бяха организирани индивидуални почивки в България за чужди военнослужещи и цивилни служители.

- Дейност на представителните обекти на МО:

През 2025 г. бяха проведени мероприятия в представителните обекти на МО, както следва:

Централен военен клуб: проведени бяха външни мероприятия - 258 бр., от тях почасови (срещу заплащане) - 255 бр.; мероприятия на военно-патриотичните организации -71 бр.; мероприятия на МО и подчинени структури - 90 бр.; други (комисии, конкурси, съвещания, работни срещи и концерти на Централната армейска музикална школа) - 183 бр.

Резиденция „Лозенец” – за периода 08.05. - 31.12.2025 г. бяха проведени 16 бр. мероприятия на МО. Преди този период резиденцията е била в управление на Народното събрание.

Централна армейска музикална школа – беше създадана организация за обучение на деца по четири музикални инструмента, изучаването на солфеж и клас за поп и джаз пеене, както следва: 5 класа по пиано, 2 класа по ударни инструменти, 2 класа по класическа китара, 1 клас по цигулка, 1 клас за поп и джаз пеене, 3 групи за обучение по солфеж.

Общият брой на класовете и групите е 12 със 103 деца, от които 26 % или 32 са деца на военнослужещи и цивилни служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

Централната армейска библиотека - активно беше използван богатият библиотечен фонд от военнослужещи и цивилни служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, членовете на техните семейства, запасни, резервисти, а също така и от външни ползватели.

Военни клубове (ВК) - проведени са 49 бр. мероприятия, свързани със стартиралата през 2025 г. кампания за реализиране на дейности за развитието на културно-художествената и военно-патриотична дейност във военните клубове, под мотото: „Герои на съвремието…Послания от миналото.“, в рамките на която всички клубове са предложили проекти на свои инициативи. През 2025 г. са извършени дейности по подготовка на кампания за развитието на културно-художествената и военно-патриотична дейност във ВК през 2026 г., под мотото „Непрочетени послания - изворът…“.

Ежемесечно бяха изготвяни културни афиши за проведени мероприятия във ВК (общо 208 бр.) и месечен културен календар на събитията във ВК, които своевременно се публикуваха на интернет-страницата на ИА „ВК и ВПД“. Беше предоставена информация за възможностите за участие в творческите формации, реализиращи дейност във ВК; за ползване на социалните кухни към МО; за ползване на държавните детски градини към МО; за условията и реда за настаняване в Дома за пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди в с. Орешак, община Троян.

Проведени са мероприятия, свързани с кампания за реализиране на дейности за развитието на културно-художествената дейност във ВК. Бяха сключени 118 договора с преподаватели на школи, ръководители на художествени състави и водещи на клубове по интереси, които развиват дейност във ВК през Сезон 2025/2026. През 2025 г. местата за настаняване към ВК са 15.

Социални кухни - през 2025 г. функционират 26 социални кухни. Капацитетът на социалните кухни е 1 059 души, определен на квотен принцип от Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалитe. Социалните кухни са ползвани от 502 правоимащи.

Държавни детски градини към МО - през 2025 г. в ИА „ВК и ВПД“ са постъпили 117 заявления за прием на деца в детските градини към МО. Проведени са 57 заседания на Комисията по подбор и прием на деца в детските градини към МО. Приети са 136 деца. Учебно-възпитателният процес е провеждан съобразно държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка.

Дом за пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали в с. Орешак, община Троян След влизане в сила на новата Наредба № Н-4/18.04.2024 г. се разшири кръгът от лица, имащи правото да ползват услугите на Дома. В обхвата на правоимащите лица се включиха и родителите на военнослужещи и цивилни служители, когато последните не могат да се грижат за тях и да пребивават заедно в едно домакинство, както и пенсионирани цивилни служители. За периода правоимащите лица, настанени в Дома за ветерани са 7 човека. Изготвени и утвърдени са нови правила за функционирането на Дома.

Национален военноисторически музей (НВИМ) С цел формиране на национална идентичност, култура и историческа памет, НВИМ работи с всички социални и възрастови групи в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

НВИМ е структура от четири музея - Национален военноисторически музей - София и неговите дирекции - филиали: Военноморски музей - Варна, Парк-музей на бойната дружба 1444 г. „Владислав Варненчик” - Варна и Музей на авиацията - Крумово.

През 2025 г. бяха извършени следните дейности: събиране и изучаване на движими културни ценности, свързани с българската военна история; съхранение, опазване, реставрация и консервация на движимите културни ценности, собственост на НВИМ и дирекциите-филиали; представяне на високо експозиционно ниво на българската военна история; организиране на изложби в страната и чужбина; създаване и развитие на връзки с музеи и галерии в страната и чужбина; действащи образователни програми; популяризиране на дейността на НВИМ и военната история чрез специализирани и рекламни издания на хартиен и електронен носител; издаване на електронен вестник, с цел той да се превърне в периодично научно издание; публикации за научни издания в страната; участие в научни конференции и семинари по профила на музея; изграждане и поддържане на бази данни на колекциите и библиотеките на НВИМ; дейности, регламентирани от изискванията на наредбите на Министерство на културата-експертни оценки, регистрация и идентификация на колекции, протоколи за износ и др.; обслужване на граждани чрез музейния фонд и библиотеката; поддържане на материалната база; застраховане на движимите културни ценности.

През 2025 г. бяха осигурени средства за финансиране на следните дейности: извършване на идентификация и водене на регистри на движими културни ценности; извършена е идентификация на 21 бр. движими вещи; извършени са спешни дейности по реставрацията на 11 бр. знамена-реликви от българската история, непрекъснато използвани от НГЧ за важни празници и годишнини на национално ниво; подновяване на двегодишен лиценз за 75 обекта за ESET PROTECT Entry на антивирусния софтуер в НВИМ, чрез придобиване, съгласно предоставена оферта от CENTIO Cybersecurity - официален представител на ESET за България, търговско име на фирма „Хай Компютърс“ ЕООД; придобиване на три лиценза за една година и софтуер за обработка на изображения Adobe CCT Pro All Apps MLP Lic.Subs. Ren,Lev.1 1-9; придобиване на 13 бр. компютърни конфигурации; придобиване на мобилно вертикално климатично тяло за климатизация на фондохранилището на дирекция - филиал Военноморски музей, гр. Варна в обект Почивка и за дирекция - филиал МА Крумово; придобиване на газов котел за дирекция - филиал Парк-музей на бойната дружба - 1444 г. „Владислав Варненчик“; откупуване на движими вещи от частни физически и юридически лица; придобиване на система за осветление и обзавеждане на обособените музейните пространства - около 300 кв. м. нови зони - билетопродавница, сувенирен магазин, музейно кафе и библиотека и извършен е текущ ремонт на Комбинирана сграда в НВИМ - София.

Информационен център на МО През 2025 г. вестник „Българска армия“ беше издаден 52 пъти, всеки в обем от 24 страници. Цялостната дейност на вестник „Българска армия” беше насочена към всеобхватно и пълноценно отразяване на събитията в МО, Щаба на отбраната, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Както и досега бяха публикувани материали, които отразяват официалната политика на МО при спазване на етичните стандарти на ведомството и професионалните правила в журналистиката. Публикациите са съсредоточени главно върху ролята, отговорностите и постиженията на военнослужещите, както и върху цялостния процес на изграждане на модерни ВС, поддържащи отбранителни способности, интегрирани в общата система за колективна сигурност на НАТО.

В представянето на актуалните събития от дневния ред на българското общество се спазваха правилата за деполитизация и безпартийност, които са основата в работата на военните журналисти.

През 2025 г. Военния телевизионен канал (ВТК) е излъчвал 8 760 часа, като са разработени и представени 8 предавания и 720 емисии новини на живо. ВТК се излъчва 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и се разпространява по сателит, интернет и от 60 национални и регионални телевизионни оператори. Съгласно сключено споразумение с Българската национална телевизия част от документалните и военно-учебните филми на ВТК достигат и до аудиторията на обществената медия. Сайтът www.armymedia.bg като най-достъпен ще остане отворен за по-разнообразна информация, като военната ще е приоритетна.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 62,6 млн.лв.

Бюджетна програма “Изследвания и технологии” Усилията бяха съсредоточени за ефективно използване на научните изследвания и технологии за изграждане и поддържане на отбранителните способности на ВС и развитие на националния научно-технически потенциал.

Институтът по отбрана „Проф. Цв. Лазаров“ (ИО „Проф. Цв. Лазаров”) има основна роля при провеждането на научни изследвания, научно-приложни дейности и научно-техническото осигуряване в интерес на отбраната на страната. През 2025 г. в ИО „Проф. Цв. Лазаров” бяха обучавани 20 докторанти (офицери и цивилни). Броят на хабилитираните научни кадри е 17 души (4 професори и 13 доценти). Това е предпоставка за увеличаване на научния потенциал на института и МО и прилагане на научните постижения в БА.

През 2025 г. бяха извършени следните дейности и мероприятия, насочени към постигане на целите на програмата: осигуряване на посещения на делегация от МО на изложения и демонстрации на ВиТ; командировки в страната и чужбина, свързани с администриране на инвестиционни проекти и дейности на националния директор по въоръженията; извършване на превод на документи по FMF/FMS и инициативата на ФР Германия за съвместно придобиване на земно базирани средства за противоракетна и противовъздушна отбрана (ПРО и ПВО) „Щит на Европейското небе“ (European Sky Shield Initiative).

Съгласно утвърдения от министъра на отбраната „План за извършване на полигонни и лабораторни изпитвания на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на Централния артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) през 2025 г.” подлежащи на изпитване са 2 685 партиди оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Степента на изпълнение на планираните изпитвания е 50 %.

Командването на ЦАТИП продължава осигуряването на необходимата специализирана апаратура и съоръжения за извършване на изпитване на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 19,3 млн. лв.

Бюджетна програма “Военно образование” Фокусът беше насочен към осигуряване на условия за ефективно функциониране на военнообразователната система, с цел повишаване на образованието и квалификацията на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Усъвършенстват се моделите за обучение и придобиване на образование и компетентности, подходяща мотивация, оптимални физически и психически качества, съответстващи на потребностите на ВС за изграждане на отбранителни способности. Военна академия (ВА) „Г. С. Раковски” и Държавните висши военни училища (ДВВУ) се утвърждават като значими образователни и научни институции в национален и международен план, съответстващи на европейските стандарти за обучение, научна дейност, подготовка и формиране на лидери в областта на националната сигурност и отбраната.

ВА „Г. С. Раковски” има институционална и програмна акредитация в 2 от областите на висшето образование и в 3 професионални направления, включени в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, както следва:

– област „Социални, стопански и правни науки”, професионално направление „Психология”;

– област „Сигурност и отбрана”, професионални направления „Национална сигурност” и „Военно дело”.

Към 31.12.2025 г. ВА притежава институционална акредитация, дадена от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) с оценка 9,05 и срок на валидност на акредитацията 09.03.2029 г. ВА е сертифицирана от „Лойдс регистър” за съответствие на Системата за управление на качеството по стандарт ISO 9001. Дадена е и положителна оценка на средата за дистанционно обучение във ВА, като е избрана от Държавната комисия по сигурността на информацията за обучаваща организация в областта на защитата на класифицираната информация.

ВА „Г. С. Раковски“ представлява Република България в конференцията на началниците на военни академии от страните членки на НАТО и Консорциума на военните академии и институтите за изследване на сигурността по програмата „Партньорство за мир“.

Във ВА „Г. С. Раковски“ са акредитирани 2 магистърски специалности от регулираните професии „Офицер за стратегическо ръководство на отбраната и ВС” и „Офицер за оперативно ниво на управление”, 14 магистърски специалности от професионално направление „Национална сигурност” и „Психология“, 2 бакалавърски специалности от професионално направление „Национална сигурност” в 2 форми на обучение – „Сигурност и отбрана“ и „Киберсигурност“ и 10 докторски програми.

В двата факултета на ВА „Г. С. Раковски към 31.12.2025 г. се обучават общо

1 263 обучаеми, от които: 70 слушатели (62 с първа магистърска степен и 8 с втора магистърска степен), 1193 студенти (218 в редовна форма на обучение, 918 в задочна форма на обучение и 57 на дистанционно обучение) и 55 докторанти (3 в редовна форма на обучение, 1 в задочна форма на обучение и 51 в самостоятелна подготовка).

ВА „Г. С. Раковски“ организира и провежда 16 специализирани курсове за придобиване и повишаване на квалификацията на експерти, работещи в областта на националната сигурност и отбрана от различни държавни, обществени институции и ведомства. Партньори в обучението са образователни и изследователски институции от страната и чужбина.

ВА е придобила Еразъм Хартата за периода 2021-2027 г., с което се гарантира осъществяването на одобрените проекти по ключови дейности КД 2, подпрограми 103,107 и 203.

През отчетния период са осъществени командировки, с цел преподаване, обучение и мобилност по програми Еразъм +, студентски практики на обучаеми и преподаватели във ВА „Г. С. Раковски“, както и конференции с участие на различни партньори и научни институции от страната и чужбина.

Съотношението обучаеми (студенти и слушатели) на 1 щатен преподавател е 10:1.

През 2025 г. в НВУ „В. Левски" се обучаваха 656 курсанти и 25 докторанти. Има завършени 45 курса за следдипломна квалификация.

Съотношението обучаеми – преподаватели на основен трудов договор е 2:1 за курсантите и 7:1 за студентите, при 5:1 в цивилните висши учебни заведения.

Средната учебната натовареност на академичния състав от НВУ „В. Левски” за 2025 г., съобразена с изискванията на МЗ № 512/19.08.2004 г., е 125 %.

ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ от 2018 г. преминава към актуалния международен стандарт за качество ISO 90001:2015, със сертифициране и одитиране от Lloyd’s Register Quality Assurance.

Осъществява се обучение в 27 броя специалности и 11 броя специализации. Към 31.12.2025 г. се обучават общо 3 457 обучаеми, в т.ч. курсанти редовна форма - 267 бр., в задочна форма на обучение – 8 бр. курсанти, 3 146 студенти, 38 докторанти. Според статута си обучаемите се разпределят както следва: редовно обучение - държавна поръчка „Бакалавър“ – 2 076, задочно обучение - държавна поръчка „Бакалавър“ – 279, държавна поръчка „Магистър” – 300, платено обучение – редовно „Магистър” – 14, платено обучение – задочно „Магистър” – 181, платено обучение – редовно „Бакалавър“ – 138, платено обучение – задочно „Бакалавър“ – 14, платено чуждоезиково обучение в „Бакалавър“ – 358, платено чуждоезиково обучение – редовно „Магистър“ – 4, платено чуждоезиково обучение – задочно „Магистър“ – 21, обучаеми, приети по реда на ПМС № 103/1993 г. – 4, държавна поръчка чуждоезиково обучение –7, обучаеми по международен обмен по програма Еразъм и др. – 23 и докторанти – 38.

Курсантите получават висше образование едновременно по военните специалности, свързани с ВМС и МО, и по граждански специалности, свързани с търговското мореплаване, морска индустрия и информационни технологии.

Съотношението обучаеми (курсанти, студенти) към един щатен преподавател е 25:1.

В Професионалния старшински колеж (ПСК) към ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ се обучават старшини за придобиване на IV степен на професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение и като военноморски специалисти, както и военнослужещи от ВМС и ВС за повишаване на квалификацията им;

През учебната 2025/2026 г. започнаха обучение 39 кадети – 16 редовно и 23 задочно обучение. Завършват обучението си и 16 кадети задочно обучение от предходния випуск. Налице е ръст на броя на обучаваните кадети. През 2025 г. в ПСК са проведени 24 курса за 289 обучаеми.

Обучение в Департамента за следдипломна квалификация (ДСДК):

В ДСДК се обучават офицери, старшини и цивилни служители от МО в курсове по информатика и чужди езици, професионално-квалификационни курсове с продължителност от няколко седмици до няколко месеца. Провежда се чуждоезиково обучение на офицери, старшини, матроси, цивилни служители и преподаватели от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Планирането на курсовете се осъществява при стриктно спазване на изискванията на Наредба Н-11/29.10.2020 г. През 2025 г. са проведени 24 курса за 161 обучаеми.

Следва да се отбележи ролята на придобития Научно-изследователски кораб (НИК) 421 „Св.Св. Кирил и Методий“. От 2023 г. до м. май 2025 г., НИК 421 извърши 3 антарктически плавания, а в момента се извършва четвъртото. Чрез осъществените плавания се осигурява възможност за извършване на: специални задачи, възлагани от ВМС, научни изследвания, логистична поддръжка на БАН и българската антарктическа програма и не на последно място– на ротационен принцип се осигурява плавателен стаж за курсантите от различните специалности, при реални условия, в климатични зони и географски области с максимална сложност на плаване.

Следва да се отбележи, че беше придобит катер „Асен“ – НИКА 422 „Асен“, планиран да извършва подобни задачи в териториалните ни води. Към момента са извършени експертни оценки и са изготвени планове за необходимите ремонтни дейности, за постигането на пълна функционална готовност на катера за плаване. Извършени са плавания с тестова и учебно-научна цел по дължината на цялото българско крайбрежие.

През 2025 г. във ВВВУ „Г. Бенковски” се обучаваха 234 курсанти; 300 студенти, от тях: 36 – редовна форма и 143 в задочна форма на обучение. Обучаваха се 8 докторанти в задочна форма на обучение.

През отчетния период в ПСК на ВВВУ „Г. Бенковски“ се обучаваха общо 150 кадети, всички в задочна форма на обучение.

Съгласно „Регистър на курсовете във военните академии и висшите военни училища за 2025 г.” са проведени 10 курса за повишаване на квалификацията, в които са обучени 259 военнослужещи.

Съотношението обучаеми (курсанти и студенти) към един щатен преподавател е 5:1.

Средната учебната натовареност на академичния състав от ВВВУ „Г. Бенковски“ за отчетния период, съобразена с изискванията на МЗ № 512/19.08.2004 г. е 100%.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 140,4 млн. лв., от които 0,2 млн. лв. по бюджета на МО и 140,2 млн. лв. по бюджетите на ДВВУ.

Бюджетна програма “Административно осигуряване, инфраструктура и управление на риска” Бяха създадени необходимите условия за ефективно, ефикасно и икономично управление на ресурсите за отбрана, при изпълнение на стратегическата цел на отбранителната политика на Република България и на основната цел на политика „Отбранителни способности“.

Администрирането на имотите на МО е част от общото администриране на имотите в Република България. Поддържането на актуална база данни за имотите в изградената Информационна система за управление на войсковите имоти (ИСУВИ) дава възможност за въвеждане на допълнителни данни за военните имоти – земя, сгради и др. информация, която ползват командванията, военните формирования и ръководството на МО. ИСУВИ дава възможност за взаимодействие на МО с други структури от държавната администрация.

За охрана на имоти с отпаднала необходимост за МО по договори за физическа охрана и договори за охрана със сигнално-охранителна техника (СОТ), сключени по реда на Закона за обществените пoръчки, са изразходвани 27,6 млн. лв.

На базата на договорни отношения през 2025 г. МО финансирана дейностите и задачите по ОМП на юридическото лице с военновременни задачи „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД, като предоставената за целта субсидия към 31.12.2025 г. е в размер на 1,2 млн.лв.

През 2025 г. специализирани болници за рехабилитация (СБР) „ВИТА“ ЕООД - гр. Велинград, в т.ч. и „ВИТА“ ЕООД клон гр. Поморие и „Света Богородица“ ЕООД – Нареченски бани, извършваха следните видове медицински дейности, свързани с изпълнението на сключените договори с МО: диагностика и консултации; функционални изследвания; рехабилитация и профилактика; продължително лечение; апаратна физиотерапия; балнеолечение; кинезатерепия, лечебен масаж; механотерапия; клинични изпитвания, и учебна и научна дейност. Предоставената чрез бюджета на МО субсидия за осъществяване на изброените медицински дейности към 31.12.2025 г. възлиза в общ размер на 3,3 млн.лв.

Електронно управление на администрацията на министъра на отбраната:

През отчетния период бяха изпълнени следните дейности и мероприятия:

Минимизиране на хартиения документооборот в администрацията на МО.

С оглед изпълнение на РМС № 171/19.03.2025 г. за създаване на необходимата организация за въвеждане на изцяло електронен вътрешен оборот на документи в администрациите на органите на изпълнителната власт (РМС № 171/19.03.2025 г.), е сключен договор между МО и „Енвизимо внедряване и поддръжка“ ЕООД с рег. № УД-12-35/16.05.2025 г. и предмет: „Осигуряване на информационна система Eventis R7 за управление на електронен документооборот и автоматичен обмен на електронно подписани документи“. Системата е внедрена на 27.07.2025 г. в администрацията на МО, с което документооборотът в МО има възможност да е изцяло безхартиен. Хартиеният документооборот е минимизиран.

Осигуряване и поддържане на изградения интерфейс за връзка на администрацията на МО към средата за междурегистров обмен (REGIX).

Осигурен е достъп до 33 броя регистри, в т.ч. Имотен регистър, Търговски регистър, Регистър БУЛСТАТ, НБД „Население“, Класификатор на настоящите и постоянните адреси, Регистър на съставените актове за гражданско състояние, Регистър на задълженията към митническата администрация, Регистър на наказателните постановления, Публичен регистър на годишните декларации по чл. 15 от ЗЗБУТ, Регистър на заверените свидетелства за работа с взривни материали, Регистър на защитените територии и защитени зони в България, Регистър на моторните превозни средства, Регистър на производства по несъстоятелност, Централен регистър на особените залози, Регистър на задължените лица, Регистър на уведомленията за трудовите договори и уведомления за промяна на работодател, Държавен регистър на патентите и др. справки, предоставяни от НАП. През отчетния период е изготвена и заявка до Държавна агенция „Електронно управление“ за достъп на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ до 14 справки от REGIX за осигуряване и поддържане на изградения електронен обмен на документи с другите администрации от държавния апарат.

През отчетния период в средата за междурегистров обмен (RegIX) са направени повече от 1500 справки от имащите право служители на МО.

Протоколно-представителни дейности на МО:

Протоколно беше осигурено участието на министъра на отбраната и неговите заместници, началника на отбраната и неговите заместници, постоянния секретар на отбраната, началника на политическия кабинет и парламентарния секрeтар в мероприятия в страната и чужбина, както и организирането и провеждането на тържествени церемонии и мероприятия от общонационално и местно значение, с участието на представители на ръководството на МО.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 369,7 млн. лв.

Бюджетна програма “ Военно разузнаване” Служба „Военно разузнаване“ е един от основните елементи на системата за ранно предупреждение за рисковете и заплахите за националната сигурност и отбраната на Република България чрез предоставяне на разузнавателен продукт за формиране и реализиране на държавната политика в областта на националната сигурност и отбраната, отбранителното планиране, изпълнението на задачите и информационно осигуряване на българските военни контингенти, участващи в операции и мисии на НАТО, ЕС и ООН, трансформацията, модернизацията и развитието на ВС и изпълнението на ангажиментите на страната към разузнавателните общности на НАТО и ЕС и към партньорските служби.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 104,9 млн. лв.

Бюджетна програма „Управление на инвестиционни проекти” Изпълнението на програмата подпомага модернизацията и превъоръжаването на ВС чрез реализация на инвестиционни проекти, включени в Портфолио от проекти на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА и Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. за изграждане, развитие и поддържане на адекватни на средата за сигурност отбранителни способности, както и изграждане на оперативно съвместими ВС с единна система за командване и управление.

Изразходваните финансови средства през 2025 г. по тази програма са в размер на 1 282,1 млн. лв.

През 2025 г. бяха извършени редица дейности по приоритетните за МО инвестиционни проекта, а именно:

По проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада”:

През 2025 г. са изплатени 578,7 млн. лв., от които 54,6 млн.лв. са за сметка на приходите от лихви по сметката на МО във Федералната резервна банка на Ню Йорк, САЩ.

По проект „Придобиване на нов тип боен самолет“:

Проектът включва два етапа за придобиване на самолети F-16 Block 70. Продължават дейностите по вече сключените договори за придобиване на самолетите, като започна изпълнението на втория етап, изразяващ се в продължаване на подготовката на летателен, технически и осигуряващ състав.

През 2025 г., усилията при изпълнението на договорите за придобиване на нов тип боен самолет бяха насочени към: подготовка на личен състав, приемане и администриране на имущество, подготовка на инфраструктурата на летище Граф Игнатиево, подготовка и приемане на самолетите и експлоатация на новопридобитата АТ.

Подготовка на личен състав:

В ход е летателното обучение на общо 17 летци-пилоти (7 по договорите от първи етап и 10 по договорите от втори етап). Шест летци-пилоти, завършили основния курс от обучението си на F-16 в САЩ, продължават подготовката си в Република България. Към края на 2025 г. българските ВВС разполагат с двама водачи на групи. През 2026 г. се очаква да завършат обучението си още седем летци.

На част от летателния състав, провеждащ обучението си в САЩ, не бяха осигурени своевременно места за следващите етапи от курса за обучение, като се очаква и за в бъдеще да има прекъсвания между отделните слотове на програмата за обучение. Тези прекъсвания водят, както до оскъпяване на обучението, така и до затруднения при провеждане на летателната подготовка.

През годината продължи обучението на авиационен инженерно-технически състав (АИТС), съгласно FMS договорите за придобиване на самолет F-16 Block 70. Беше проведено обучение в САЩ, Европа и Република България на 85% от предвидения състав, като продължава обучението на ИТС в различни направления в страната. Забавянето при производството на първите два самолета и неосигурената материална част за практическо обучение доведе до забавяне на подготовката, както в САЩ, така и в Република България. Независимо от това, българските техници бяха допуснати до самостоятелна експлоатация на типа самолет и осигуриха посрещането на самолетите. Продължава съдействието на полеви представители на LM Aero, GE, USAF и ANG за експлоатация на самолетите. Организират се допълнителни курсове за повишаване на подготовката.

Изпълнени мероприятия по подготовката на състава:

подготовката на летателните екипажи беше проведена в съответствие с годишния план-график за летателна подготовка на авиобаза Граф Игнатиево и наличните ресурси. Налетяното време за подготовка от екипажите е 20:02 часа;

през април беше проведен курс с летателен състав за запознаване с особеностите на самолети F-16 Block 70;

по първия договор са обучени в курсове 84 човека от АИТС, от тях 64 от производителите на самолета и двигателя и 20 техници от ВВС на САЩ;

през годината български АИТС бяха допуснати до самостоятелна експлоатация на типа самолет;

през месец май 2025 г. беше проведено обучение за работа с наземно оборудване (AGE) от „BAE Systems“ във в.ф. 28000 - Граф Игнатиево;

практически занятия за работа с логистичната система „ILIAS“ от представители на компаниите „ILIAS Solution“ и „Lockheed Martin Aero“;

100% от летателния състав е с ниво на английски език по-високо от 2-2-2-2 по STANAG 6001.

Съгласно договорите за придобиване в 3авиобаза започнаха работа: един американски пилот, двама представители на „LM Aero“, един на „GE“ и двама служители на „ETSS“ (от USAF), отговорни за сигурността на склада за класифицирано оборудване (SSF managers).

Доставка на авиационна техника и имущество:

През 2025 г. бяха доставени осем броя самолети F-16 Block 70;

През месец април 2025 г. бяха доставени авиационни управляеми ракети АУР AIM-120 AMRAAM и през месец май - авиационни управляеми ракети AIM-9X.

Получаваното имущество по договорите в редица случаи не отговаря на описаното в съпроводителните документи, а част от изискваното за първоначална експлоатация имущество все още предстои да бъде доставено. За осигуряване на дългосрочната експлоатация на самолети F-16 Block 70 е необходимо сключване на допълнителен договор за доставки на резервни части и имущество (FMS Q case).

По ремонта и изграждането на инфраструктурата:

През годината продължи изграждането на обекти от осигуряващата и обслужващата инфраструктура. Значителна част от тези обекти са завършени и сертифицирани или са в напреднала фаза на изпълнение. През месеците май, юли и септември 2025 г. беше извършена оценка на състоянието на сградата на симулатора за самолети F-16 Block 70. През септември 2025 г. беше извършена сертификация на склада за класифицирано имущество „SSF“ от представители на USG.

За минимизиране на въздействието на още неизградената инфраструктура са определени подходящи налични съоръжения, които са подготвени за използване като временни лаборатории, хангари и помещения за оборудване на самолет F-16.

По проект: „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“:

През годината се провеждаха регулярни работни срещи с: представители на NVL по въпроси, касаещи: напредъка на проекта, сигурността на информацията, курсовете за обучение на екипажите и провеждането на тестовите изпитания на кораба; видеоконферентни срещи с представители на подизпълнителя SAAB, касаещи интегрирането на бойната информационна система на кораба и системите Link-22 и Link-16.

През отчетния период се изпълняваха дейности в следните направления:

Заводски изпитания (Factory Acceptance Tests - FAT) - всички FAT за ммпк №1 бяха изпълнени. За ммпк № 2 са изпълнени 92 % от FAT.

Проектна и техническа документация:

на ВМС са предоставени 100% от проектните чертежи и схеми за утвърждаване и информация, съгласно Анекс 13 към Договора;

NVL предостави на ВМС първи електронен вариант на ръководства за експлоатация на различните системи на ммпк;

проектна документация на Опция 1 и Опция 2. След анализ на проектната документация беше избран оптималния вариант. Протокол за одобряване на вариантите беше подписан на 01.10.2025 г. и предстои започване на неговото изпълнение през 2026 г. за ммпк № 2, а след това и за ммпк № 1 през 2027 г.

С приемането на ммпк № 1 (декември 2025 г.) бяха доставени част от пакетите с експлоатационна и техническа документация. Останалата част ще бъде доставена през

2026 г.

Издаване на сертификати за краен потребител – бяха издадени сертификати за краен потребител (End-User Certificate-EUC) на: фирма „DSIT Solutions Ltd“ – Израел; фирма „ALJO GmbH & Co. KG“ – Германия; фирма „WASS Submarine System” S.r.l. (предишна Leonardo S.p.A.), Италия и фирма Rafael Advance Defense System Ltd., Израел за доставените от тях оборудване, софтуер и документация.

Доставка на оборудване и информация от Възложителя (Government Furnished Equipment/Information – GFE/GFI) Криптографско оборудване:

- сключени са рамков договор с фирма „Технологика“ за доставка на криптиращи устройства и първи конкретен договор за доставка на 16 бр. криптори тип 2650. Крипторите са доставени в МО, проведено е необходимото обучение и приемни изпитвания на устройствата;

- сключен е договор с Агенцията на НАТО NSPA за доставка на криптографски средства „KIV 7M” за комуникационни системи и за IFF, със срок - средата на 2026 г.;

- придобиването на криптографски устройства за Link 22 ще се реализира чрез договор със САЩ в рамките на програмата FMS, ратифициран от НС през м. април 2025 г. Прогнозният срок за доставка на оборудването е края на 2025 г. Оборудването не е доставено.

Инсталиране на системи „Link“:

Сключеният със САЩ договор за доставка на терминали за Link 16 не се изпълнява, поради спряно производство на оборудването. Налага се преминаване към терминали JTRS (Joint Tactical Radio System), чиято доставка ще бъде за период до 18 месеца след сключване на договор.

Навигационно оборудване:

По линия на програмата FMS на САЩ се изпълнява процедура за доставка на „Модул за GPS, осигуряващ поддръжка на M-Code за военни цели (М-Code Card)“ за работа на GPS апаратурата на корабите в защитен режим с висока точност. Договорът BU-P-LBL беше подписан от министъра на отбраната на 22.07.2025 г. и ратифициран от Народното събрание на 07.11.2025 г. Очакваният срок за доставка е до края на второто тримесечие на 2026 г.

Приемни изпитания на ммпк №1:

Швартови изпитания (Harbor Acceptance Test – HAT) – бяха проведени в района на МТГ „Делфин“ АД, Варненско езеро. Посочените в ДС № 4 НАТ бяха извършени (54 броя), с изключение на НАТ 0120 „RADHAZ Test/ HERP, HERO“. Изпълнението му не може да бъде осъществено, поради факта, че не всички радиотехнически средства на кораба са въведени в експлоатация. Съгласно ДС № 4 те следва да се приемат на Етап 2 до месец юли 2026 г. Резултатите от тестовете бяха отразени в Протокол от швартови изпитания, подписан от страна на Изпълнителя и на ВМС, като в него бяха записани регистрираните забележки и несъответствия. Същите ще бъдат отстранени до средата на 2026 г.

Ходови изпитания (Sea Acceptance Test – SAT) - от посочените в ДС № 4 10 теста са извършени 7. Останалите три теста (SАТ 4522 „Freshwater Generator“, 5100 „Ext./Int. Radio Communication System”, 5682 „GMDSS”) ще бъдат проведени на Етап 2 от приемането на кораба. Проверени са функционирането на пропулсивния комплекс, енергетична установка, навигационните системи, основните и спомагателни корабни системи и механизми. Проверени са маневрените елементи на кораба и е достигната изискваната максимална скорост от 22 възела. Резултатите са отразени в Протокол от ходови изпитания, подписан от страна на Изпълнителя и на ВМС. Регистрираните забележки и несъответствия ще бъдат отстранени до средата на 2026 г.

Приемане на ммпк:

Държавна приемна комисия, назначена с МЗ Р-426/12.11.2025 г., проведе заседание (28.11. - 03.12.20225 г.) за приемане на кораб № 1 на Етап 1, в съответствие с изискванията на ДС № 4. Комисията започна работа след получаване от страна на Изпълнителя на „Акт за готовност за държавни приемни изпитания“. Беше направена оценка на обема на извършените дейности и анализ на съответствието на постигнатите технически и оперативни параметри на кораба с изисквания по Договора. Бяха проверени резултатите от тестовите изпитания, сертификатите от курсовете за обучение, доставения корабен ЗИП и техническа документация. Работата на комисията приключи с подписването на Протокол за приемни държавни изпитвания, съгласно Анекс 16 от Договора. За резултатите от дейността на комисията беше докладвано на министъра на отбраната с ДЗ рег. № НАТО - 3.1-150/02.12.2025 г.

Подготовка и обучение – през 2025 г. продължи обучението на екипажите на корабите и техниците от ремонтите органи на ВМС. От общо планирани 66 курса до момента са проведени 40 (18 в чужбина в производствените бази на подизпълнителите на NVL). Останалите курсове ще се проведат до средата на 2026 г.

Сигурност на информацията:

с писмо Изпълнителят NVL информира КВМС за предстоящите дейности, които ще изискват достъп до класифицирана информация, свързана с оборудване на ммпк, с ниво по-високо от „Служебно ползване“. В тази връзка е необходимо да се сключат допълнителни споразумения с NVL, които да позволят извършването на тези дейности съгласно ЗЗКИ. За целта беше съгласувана от ДАНС „Схема за класификация на етапите“ с рег. № 5171/06.08.2025 г. Проектите на споразумения са подготвени и след предоставяне на необходимата информация от подизпълнителите на NVL споразуменията ще бъдат подписани;

в КВМС е постъпило искане от фирма Rafael – Израел (Ref. № 140/24.02.2025 г.), за подписване от страна на Възложителя на споразумение за защита на класифицирана информация (Security Agreement), свързано с оборудване за радиоелектронно противодействие, предвидено да се монтира на корабите по Опция 1. Споразумението ще бъде подписано след като ДС № 5 и ДС № 6 станат факт;

приемане на системи за физическа сигурност - продължава изграждането на системите за физическа сигурност на първия кораб, по одобрен проект от Института по отбрана „Професор Цв. Лазаров“, което е предпоставка за определяне на зоните за достъп до оборудване, представляващо класифицирана информация.

Изпълнение на Споразумение за индустриално сътрудничество (Industrial Cooperation – IC) - към момента са сключени договори между Leonardo, Италия и ТЕРЕМ- КРЗ „Флотски Арсенал“; Rolls-Royce Solutions GmBH, Германия и ВЕСТ БОЛКАНС МАШИНЪРИ БГ ЕООД, REINTJES GmbH, Германия и ВЕСТ БОЛКАНС МАШИНЪРИ БГ ЕООД, J.P.Sauer & Sohn Maschinenbau и ТЕРЕМ- КРЗ „Флотски Арсенал“. Водят се преговори за сключване на договор между DSIT, Израел и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за обучение в сферата на поддръжката на хидроакустическите станции. Продължават преговорите между съответните подизпълнители на NVL и български партньори за сключване на нови споразумения по индустриално сътрудничество. Споразумението е със срок на изпълнение – доставката на втория кораб - януари 2027 г.

Доставка на боеприпаси - във връзка с придобиването на боеприпаси бяха извършени следните действия:

по Договор УД 03-53/30.09.2022 с „MBDA missile systems“ за доставка на ЗУР VL Mica – с писмо Изпълнителя фирма MBDA уведоми КВМС за настъпили изменения в крайните срокове за доставка. Доставката на първия комплект муниции ще бъде през м. април 2026 г., което представлява закъснение от 6 месеца. Това налага към дължимата за 2026 г. сума, да се добавят и дължимите за 2025 г. финансови средства от 3 213 429 лв., без ДДС за доставката на първия комплект, след което общо дължимата сумата за 2026 г. ще възлиза на 6 426 867 лв., без ДДС. Фирмата е уведомена от МО, че в този случай дължи неустойки в размер на 0,2% от нетната стойност за всеки просрочен месец, съгласно чл. 21 от договора. Към момента няма постъпил официален отговор от фирмата, но от проведени разговори става ясно, че приемат плащането на неустойките съгласно условията на договора.

В периода 20-21.10.2025 г., на ВМС бяха доставени 2 бр. макети, ЗИП и документация от Френската република с транспорт, извършен от ВВС на Република България;

по Договор УД 03-47/26.08.2022 с „Diehl Defence GmbH & Co. KG“ за доставка на ПКР RBS-15 Mk3 – с писмо Изпълнителят уведоми КВМС за промяна срока на доставката на 8 бр. бойни ракети - от края на февруари 2026 г. до края на май 2026 г., а на 2 бр. учебно-тренировъчни ракети до края на юли 2026 г. Измененията са продиктувани от забавяне в производството на ракети по друг техен договор, както и ограничения на производствената мощност на фирмата. С писмо на министъра на отбраната фирмата беше уведомена, че в този случай дължи неустойки в размер на 0,1% от единичната цена на всеки отделен продукт, за всяка пълна просрочена седмица, съгласно чл. 10 от Договора. Към момента няма получен официален отговор от Изпълнителя.

по Договор УД 03-57/16.11.2022 с „Leonardo S.p.a“ за доставка на противоподводни торпеда A244/Mod.3 – през м. ноември, в гр. Ливорно, Италия, се проведе курс за обучение на членове на екипажите на ммпк за използване и обслужване на торпедата. По Договора срокът за доставка на 12 бр. торпеда, специално и тестово оборудване и техническа документация е 13.02.2026г. С писмо от 19.02.2025 г. фирма „WASS Submarine Systems S.r.l.” информира МО, че „Leonardo S.p.a“ им прехвърля своята дейност, свързана с противоподводните системи. Със свое писмо министърът на отбраната уведоми „WASS Submarine Systems S.r.l.”, че одобрява промяната на изпълнителя по Договора. В Командването на ВМС се подготвя проект на ДС за прехвърляне на правата и задълженията по Договора.

През месец октомври и месец ноември в учебните бази на WASS в Република Италия бяха проведени 3 курса за обслужване, диагностика, ремонт и експлоатация на бойно и практическо леко противоподводно торпедо „A244/S Mod 3“.

за доставка на 76 мм боеприпаси за артилерийски комплекс за далечно действие OTO Melara SR/MF, през м. май 2025 г. беше подписан договор с „Leonardo S.p.a.“. за доставката на боеприпасите, която трябва да се извърши до средата на 2027 г. Договорът включва и доставката на интелигенти снаряди от типа „Vulcano“, които изискват надграждане на системата за управление на стрелбата, което беше включено в ДС № 4 с NVL.

за придобиване на 130 мм боеприпаси за хидроакустическа защита на кораба „CANTO” беше подписан договор с „NAVAL Group”. Срокът за доставка е м. май 2028 г. Започна изпълнението на договора.

за придобиване на 81 мм боеприпаси за система за радиоелектронна защита „MASS” беше сключен договор с „Rheinmetall”, Германия. Срокът за доставка е 18 месеца, след определяне на Т0.

за придобиване на 35 мм снаряди за артилерийски комплекс за близко действие „Oerlikon Millennium Gun“ предстои подписване на договор с „Rheinmetall”, Швейцария със срок на действие 24 месеца. Договорът е съгласуван и изпратен на Изпълнителя за подпис, но още не е подписан от двете страни. Предвидените за 2025 г. финансови средства са прехвърлени за 2026 г.

Фаза „Производство на втория кораб“ ММПК № 2 сe изпълнява в планирания обем и срокове. Корпусът на кораба е изграден, същият е на вода на строителния пирс в МТГ „Делфин“.

През отчетния период бяха извършени следните плащания:

по Договора за ммпк, ДС № 2, ДС №3 и ДС № 4 – общо 198 430 097 лв. с ДДС за завършване на следните етапи:

по Договора за ммпк за изпълнение на етап „Монтиране на главното оръдие MMПК#2“ - 73 798 343,15 лв. (с ДДС);

Преглед на дизайна на Опции 1 и 2 – 16 159 067 лв.;

Завършване на HAT на ммпк № 1 – 26 938 466 лв.;

Завършване обучението на екипажа на ммпк № 1 - 3 744 809 лв.;

Завършване обучението на екипажа на ммпк № 2 – 3 744 809 лв.;

Завършване обучението на специалистите от ремонтите органи на ВМС - 579 629 лв.;

Приемане на корабен ЗИП за ммпк № 1 – 3 753 217 лв.;

Приемане на ммпк № 1 – 13 457 333 лв.;

Шесто авансово плащане – 56 254 421 лв.

по Договора за ЗУР „VL Mica” за доставка на специални принадлежности, тестово оборудване, резервни части, документация и 2 бр. макети – общо 1 003 143 лв. (без ДДС) по Договора за доставка на 76 мм артилерийски боеприпаси - I авансово плащане на стойност 17 190 044 лв. (без ДДС) по Договора за доставка на 130 мм боеприпаси за хидроакустическа защита „CANTO” - 7 535 401 лв. (без ДДС):

I авансово плащане - 3 229 457 лв. (без ДДС);

II авансово плащане - 4 305 943 лв. (без ДДС) по Договора за доставка на 81 мм боеприпаси за система за радиоелектронна защита „MASS” – I авансово плащане на стойност – 628 901 лв. (без ДДС).

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (МВР) В изпълнение на своята мисия Министерството на вътрешните работи (МВР) провежда системни действия за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението, подобряване на административното обслужване на гражданите.

През 2025 г. МВР реализира своите политики в условията на динамично протичащи външни и вътрешни процеси и фактори, влияещи върху средата за сигурност. Динамиката на средата за сигурност и нарасналите мащаби на заплахите поставят на сериозно изпитание системите за сигурност. Определящи за външната среда за сигурност са задълбочаващите се процеси на продължаващо глобално геополитическо противопоставяне, разрастване на зоните на нестабилност и възникване на нови кризи и конфликти в близки до България региони. Допълнително влияние оказва и продължаващото изостряне на междуетническите и междурелигиозните отношения, както и демографския дисбаланс между европейските държави и страните от Азия и Африка.

Трансграничната организирана престъпност на Балканите и особено нейните проявления, свързани с трафика на хора, изготвянето и разпространяването на неистински български и чужди документи за самоличност, както и нелегалният трафик на стоки, наркотици и оръжие, генерират сериозни заплахи за сигурността, както и икономически загуби на Република България. Киберпрестъпността остава един от най-значимите аспекти на съвременните заплахи за националната сигурност. В глобален план рисковете за критичната инфраструктура нарастват, особено в резултат на кибератаки и все по-масовото прилагане на изкуствен интелект, които създават нови предизвикателства за защитата на институциите, държавните системи и бизнеса.

Обхватът на вътрешните рискове е във всички аспекти на обществения живот – социални, екологични, икономически, демографски. Приемането на България за пълноправен член на Шенгенското пространство, наред с икономическите ползи, води и до укрепване на сигурността. В отговор на новите реалности МВР прилага комплекс от компенсиращи мерки и успешно адаптира работата си към свободното движение на хора, стоки и услуги от и към страните от ЕС. Годината е белязана от обществено-политически дискусии и спекулации, свързани с приемането на еврото като официална валута на страната. Присъединяването към еврозоната от 01 януари 2026 г. създава предпоставки както за засилване на конкурентоспособността на българските публични финанси, икономика и търговия, така и за спекула, повишаване на цените и опити за прокарване в обращение на неистински парични знаци.

В отговор на предизвикателствата на средата за сигурност МВР предприе системни мерки за институционално изграждане и подобряване на управлението, което да осигури по-добра организация, планиране и управление на наличните ресурси и материалните активи, с цел ефективно и резултатно справяне с престъпността. Дейностите на министерството се осъществяват успоредно с провеждането на законодателни и административни промени, свързани със структурата и дейността на ведомството.

Водещ приоритет на МВР е превенцията и противодействието на престъпността. Конвенционалната престъпност определя състоянието на общата криминогенна обстановка в страната. В тази връзка са планирани комплекс от мероприятия, заложени и изпълнявани в Националния план за превенция и противодействие на престъпността, който се актуализира ежегодно, съобразно динамиката на оперативната обстановка. Разработен е План за превенция и противодействие на конвенционалната престъпност, за периода декември 2025 г. – декември 2026 г. Във връзка със Стратегията за превенция на престъпността (2021-2030 г.) е приет План за нейното изпълнение през 2025 г. и е изготвен Доклад за изпълнение на планираните дейности през 2024 г.

За подобряване качеството на полицейската дейност, извеждане на съществуващи проблеми, присъствие в малки и отдалечени населени места и с цел предотвратяване и пресичане на противоправни деяния са сформирани мобилни групи от полицейски служители на структурните звена в областните дирекции на МВР и служители от подразделенията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН). Мобилните групи организират ежемесечно посещения и срещи с населението по места.

Продължава изпълнението на междуведомствен план между НАП и ГДНП за провеждане на съвместни контролни действия за противодействие на установени случаи на организирани групи за данъчни измами, извършващи търговска дейност в интернет и избягващи декларирането и внасянето на данъци и задължителни осигурителни вноски от тази дейност.

В контекста на процеса по подготовка на Република България за присъединяване към еврозоната и въвеждането на еврото като официална валута, от МВР за изминалата година са предприети мерки, насочени към противодействие на потенциални рискове във връзка с обезпечаване на сигурността и обществения ред при обмяната на банкноти и монети, предотвратяване на рисковете, свързани с кражби на финансови средства в брой, измами и посегателства при обмяната на валута и в малките населени места. В рамките на изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото в Република България, от МВР е разработен План за рисковете за сигурността и обществения ред във връзка с въвеждането на еврото за национална валута в Република България, включващ съвкупност от мероприятия, насочени към превенция, разкриване и пресичане на престъпна дейност, засягаща сигурността на страната в условията на присъединяване към еврозоната. В съответствие с Плана на МВР са осъществени множество мероприятия и разяснителни кампании сред уязвими групи от населението, с акцент върху разпознаването на защитните елементи на евробанкнотите, както и повишаването на осведомеността относно възможните опасности при обмяна на български левове с евро, Осъществен е постоянен мониторинг на интернет пространството включително на социални мрежи и тъмната мрежа (dark net) и наблюдение на сайтове и групи в социалните мрежи, с оглед идентифициране на канали за разпространение и търговия със забранени вещества и неистински парични знаци, в т.ч. евробанкноти, както и организиране на противообществени прояви и дезинформация, свързана с процеса на въвеждане на новата валута.

На територията на цялата страна се реализира Националната програма „Предпазване на младите хора от престъпления“, която се изпълнява през учебната 2024/2025 г. В Програмата са включени темите: „Превенция на трафик на хора“, „Превенция на употребата на наркотични вещества“, „Превенция на престъпления против собствеността“ и „Превенция на престъпления и виктимизация с използване на ИКТ“. В представянето на темите е взето участие от ГДБОП, Общинските съвети по наркотични вещества и Местните комисии за борба с трафика на хора.

С цел обезпечаване на безопасността на децата и ограничаване на престъпните посегателства от и срещу тях се прилага План за прилагане на мерки по превенция и противодействие на престъпления, свързани с производство, разпространение и злоупотреба с наркотични и упойващи вещества, като основен акцент е подрастващото поколение. Осъществява се наблюдение на лица със съмнително поведение в и около посочените обекти. Ежеседмично се провеждат тематични полицейски операции, с акцент нощни клубове и заведения за установяване на лица (в т.ч. малолетни и непълнолетни), употребяващи наркотични вещества, диазотен оксид и електронни устройства за пушене. Системно се наблюдават интернет сайтове, осъществяващи търговска дейност със забранени от закона вещества, включително електронни устройства тип „вейп“ и хранителни продукти, съдържащи синтетични канабиноиди.

За намаляване на престъпността сред и срещу децата полицейските органи насочват вниманието на родителите към проблеми в съвременното общуване между подрастващите, включително онлайн и акцентират върху тяхната роля в превенцията на физическото или вербално насилие. През 2025 г. агресивни прояви на отделни групи тийнейджъри или т.нар. „локали“, предизвикаха общественото внимание и съответната реакция от страна на МВР. Вследствие на конкретните действия и работата с установени деца и родители е предотвратена ескалация на случаите.

Нов момент в действията на министерството за подкрепа на деца, изправени пред различни онлайн заплахи или сексуално насилие, е присъединяването към проект на Европол. Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП е част от новата дигитална платформа Help4U или „Помощ за теб“, която осигурява на пострадали деца и техните близки надежден достъп до информация и подкрепа от професионалисти. В тази връзка с представители на американската корпорация „Мета“, собственик на социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм, са обсъдени теми, свързани с европейската регулаторна рамка за онлайн сигурност.

В социален аспект през 2025 г. МВР утвърди превенцията на домашното насилие като приоритет, засилвайки координацията с неправителствени организации и подобрявайки капацитета на служителите за реакция при подобни сигнали. В реална експлоатация е Автоматизираната информационна система „Домашно насилие и насилие, основано на пола“.

Прилагат се и специфични мерки за защита на възрастните хора, включително засилено полицейско присъствие и наблюдение в районите на пощенските клонове по време на изплащане на пенсии. Постигнато е високо ниво на сигурност при провеждането на масови мероприятия и по време на официални празници. Системният подход и подобрената организация в работата на патрулните екипи повишиха ефективността при разкриването на престъпления и осигуряването на спокойна среда за гражданите в цялата страна.

Намаляването на пътнотранспортния травматизъм и осигуряването на безопасността на движението по пътищата е сред водещите приоритети на МВР, като най-важна цел е постигането на трайна низходяща тенденция по отношение на пострадалите и загиналите при пътнотранспортни произшествия лица. Изготвен е План за превантивните национални кампании за безопасност на движението по пътищата през 2025 г. В плана са заложени за изпълнение редица акции и кампании, организирани от ГДНП самостоятелно или с международни или национални партньори в и извън структурите на МВР.

МВР е активен участник в изпълнението на одобрената от МС Работна програма за изпълнение на мерки за безопасност на движението по пътищата, която надгражда Оперативния план за действие по безопасност на движението по пътищата за 2025 г. В изпълнение на програмата в ЗИД на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е уредено временното отнемане на табелите с регистрационен номер и свидетелството за регистрация на моторно превозно средство (МПС), с което е извършено нарушение на правилата за движение по ЗДвП, чийто водач няма постоянен адрес на територията на Република България.

През 2025 г. в областта по противодействието на организираната престъпност усилията са насочени към изпълнение на приоритетите на МВР и на секторните политики на национално и европейско равнище за противодействие на местни и транснационални организирани групи. Разработен е проект на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма през 2026-2030 г., който е съгласуван с компетентните ведомства. Процесите на радикализация и свързаните с тях терористични рискове продължават да оказват влияние върху сигурността, социалната устойчивост и демократичния ред в Република България. Стратегията цели консолидация на постигнатия напредък и разширяване на капацитета на държавата и обществото за ефективна превенция на радикализацията и противодействие на терористични заплахи. Акцентира върху ранното откриване на рисковете от радикализация, засилването на устойчивостта на местните общности, защитата на уязвими групи, в т.ч. подрастващи, и използването на съвременни технологии за мониторинг и противодействие на екстремистко съдържание онлайн.

Киберпрестъпността е една от най-актуалните заплахи за сигурността в глобален мащаб, която не признава граници и е реален риск за държавната власт, бизнеса и гражданите. Висока уязвимост се наблюдава при използването на тъмната мрежа от ОПГ за извършване на различни компютърни престъпления, в т.ч. измами с криптовалути; нерегламентиран достъп до профили за електронно и мобилно банкиране на клиенти на български банкови институции; ръст на кибератаките, повишаване заплахите от кибер тероризъм и радикализация; разпространение на фалшиви новини и материали с манипулативно съдържание. Развитието на изкуствения интелект и все по-широкото му приложение в различни сфери създава допълнително възможности за нарастване на риска от извършване на киберпрестъпления – разпространение на пропагандно и измамно съдържание; улеснение при контакт с потребители при различни измамни схеми, фишинг атаки и др.

Дезинформацията и фалшивите новини са сред новите предизвикателства за сигурността, които носят финансови или политически облаги на техните създатели. Поднасянето на разнопосочна и манипулативна информация оказва голямо въздействие върху начина, по който хората възприемат действителността във всички сфери на обществения живот.

МВР затвърди ролята на България като надежден партньор в опазването на външните граници на ЕС. Дейността през 2025 г. бе насочена към технологично модернизиране на граничния контрол и активно международно сътрудничество. Ключов етап в този процес е въвеждането на новата автоматизирана Система за влизане/излизане (EES), която функционира поетапно на въздушните, морските и сухопътните граници (ГКПП „Калотина“). Системата оптимизира граничните проверки чрез регистрация на биометрични данни на граждани от трети страни, което значително повишава сигурността и контрола върху миграционните потоци.

След присъединяването на България като пълноправен член към Шенгенското пространство отпадна граничния контрол на вътрешните граници на страната. Това наложи цялостна промяна в начина на работа и изпълнение на задачите, насочване на ресурси към извършване на полицейски проверки (компенсиращи мерки) в дълбочина на 30 километровата гранична зона, за превенция и противодействие на трансграничната престъпност и нелегалната миграция, които да гарантират сигурността на Шенгенското пространство.

Въпреки нестабилната среда за сигурност и динамиката на миграционната обстановка, като резултат от всички усилия и комплекс от предприети мерки за овладяване на миграционния натиск към страната, се отчитат значително по-ниски нива на натиска спрямо тези от 2024 г.

Продължи провеждането на СПО по българо-турската граница и уязвими участъци от границата с Република Гърция, с основна цел предотвратяване и пресичане на опитите за незаконно преминаване на държавната граница от отделни лица и групи мигранти, в зоните между ГКПП. С оглед промените в оперативната обстановка и запазване ефективността на прилаганите мерки, допълнително са предприети действия за оптимизиране броя на участващите в мероприятията в рамките на операцията сили и средства от ГДГП. Стартира дейността на съвместния контингент за охрана на българо-турската граница, съставен от служители на България, Румъния, Австрия и Унгария. През годината в зоната на отговорност на ГПУ Елхово допълнително е разположен гръцки екип от служители за участие в Международния контингент за охрана на българо-турската граница.

Министерството пое водеща роля в координацията на национално ниво по цялостната подготовка за прилагане на Пакта на ЕС за миграция и убежище.

Осъществяването на контрол по Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е сред основните дейности, които и през 2025 г. продължиха да извършват органите за пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН). Значителна част от дейността е насочена към осъществяване на държавен противопожарен контрол за осигуряване на пожарната безопасност на обектите и строежите.

През 2025 г. МВР реализира мащабни инвестиции и оперативни мерки за укрепване на националния капацитет за реакция при кризи. Основен акцент е поставен на модернизацията на системите за ранно предупреждение, чрез стартиралия проект на стойност над 75 млн. лв. за разширяване на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване, в рамките на който се предвижда инсталирането на 903 нови акустични сирени в 16 области и 61 общински центъра. Технологичната стъпка осигурява покритие за близо 75% от населението на страната, като е допълнена от редовни технически тестове на системата и на мобилните известия чрез BG-ALERT, целящи проверка на готовността и обучение на гражданите за действие при тревога.

Министерството предоставя административни услуги и режими на физически и юридически лица по направления на дейност контрол на общоопасните средства, пътна полиция, частна охранителна дейност, пожарна безопасност и защита на населението, миграция и български документи за самоличност. В списъка с административните услуги и режими в Административния регистър, част от Интегрираната информационна система на държавната администрация са вписани 59 режима (издаване на документи, разрешения, лицензи, сертификати и др.) и 54 услуги (издаване на удостоверителни и лични документи, оценки, изпитвания по договори за проверки, протоколи, становища, свидетелства за регистрация и др.).

Цели за дейността на МВР през 2025 г.:

ЦЕЛ 1. · Превенция и противодействие на конвенционалната престъпност и опазване на обществения ред, подобряване на контрола на движението по пътищата и ограничаване на пътнотранспортния травматизъм;

ЦЕЛ 2. · Противодействие на организираната престъпност, с акцент върху борбата с незаконния трафик и производство на наркотични вещества, каналите за трафик на хора (каналджийство) и киберпрестъпността;

ЦЕЛ. 3. · Противодействие на контрабандата, на незаконното разпространение и производство на акцизни стоки и на престъпленията срещу данъчната, финансово-кредитната и осигурителната система;

ЦЕЛ 4. · Ефективен граничен контрол и противодействие на незаконната миграция;

ЦЕЛ 5. · Повишаване на възможностите за осигуряване на надеждна защита на населението и инфраструктурата при пожари, бедствия и други извънредни ситуации;

ЦЕЛ 6. · Осигуряване на прозрачност в дейността на МВР, чрез публикуване в отворен формат на информационни масиви и ресурси, които поддържа министерството, достъпът до които е свободен.

ЦЕЛ 7. · Развитие и подобряване на административния капацитет на МВР.

За реализиране на изброените приоритетни цели и дейностите, свързани с тях, в МВР са обособени следните политики и програми:

1. Политика В ОБЛАСТТА НА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА ПРЕСТЪПНОСТТА И ОПАЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД Бюджетна програма „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”;

2. Политика В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ГРАНИЦИТЕ И КОНТРОЛ НА МИГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ Бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси”;

3. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ Бюджетна програма „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации”;

4. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване”;

Бюджетна програма „Медицинско обслужване”;

Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация”.

Разпределението на отчетените разходи по бюджета на МВР за изминалата година, по области на политики и бюджетни програми, е дадено в следващата таблица:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2025 г.

Класифика ционен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на МВР · 4 135 659 700 · 4 285 329 982 · 4 266 260 273

1300.01.00 · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 2 490 079 900 · 2 510 527 872 · 2 510 240 528

1300.01.01 · Бюджетна програма „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” · 2 490 079 900 · 2 510 527 872 · 2 510 240 528

1300.02.00 · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 646 272 100 · 642 545 452 · 641 870 721

1300.02.01 · Бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси” · 646 272 100 · 642 545 452 · 641 870 721

1300.03.00 · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 677 774 000 · 679 119 176 · 664 028 925

1300.03.01 · Бюджетна програма „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации” · 677 774 000 · 679 119 176 · 664 028 925

1300.04.00 · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 321 533 700 · 453 137 482 · 450 120 099

1300.04.01 · Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване” · 203 791 700 · 303 668 879 · 303 388 013

1300.04.02 · Бюджетна програма „Медицинско обслужване” · 62 636 000 · 94 201 535 · 93 965 681

1300.04.03 · Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” · 55 106 000 · 55 267 068 · 52 766 405

I. ПОЛИТИКА в областта на ПротиводействиеТО на престъпността И опазванеТО на обществения ред За изпълнение на целите на политиката е обособена: БЮДЖЕТНА Програма № 1: „Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция”.

За изпълнението на тази порограма са ангажирани Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП), Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма (ГДЖСОБТ), Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и Областните дирекции на МВР (ОДМВР), Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС), Научноизследователски институт по криминалистика (НИК).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. разходи по тази програма и съответно политика са в размер на 2 490,1 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 2 510,5 млн. лв., а по отчет са 2 510,2 млн. лв.

Цели на политиката:

1. Противодействие на престъпността, на престъпленията срещу личността и собствеността на гражданите с акцент върху малките населени места и рисковите групи.

2. Противодействие на организираната престъпна дейност, свързана с митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система. Противодействие на трансграничната организирана престъпност за трафик на хора и превеждане на лица през границата на страната.

3. Установяване и пресичане на корупционни практики в органите на държавната власт. Предотвратяване на злоупотребите със средства от бюджета на Европейския съюз.

4. Противодействие на трансграничната престъпност чрез пълноценно и ефективно използване на инструментите за международно оперативно сътрудничество, повишаване на взаимодействието с партньорските структури при провеждане на международни операции.

5. Противодействие на киберпрестъпността. Провеждане на мероприятия по противодействие на престъпления, свързани с кибератаки, финансови престъпления и противоправно съдържание в интернет.

6. Своевременно пресичане дейността на престъпни структури, занимаващи се с преработка, съхранение, търговия и трафик на огнестрелни оръжия, боеприпаси и общо опасни средства, противодействие на престъпността на местни и транснационални структури, осъществяващи незаконен трафик и производство на наркотици.

7. Изпълнение на политическия цикъл на ЕС за борба срещу престъпността и оперативните планове за действие в приоритетните области, в които България участва, както и ефикасно прилагане на възможностите на платформата EMPACT.

8. Ефективност в дейността по разследването.

9. Превенция насочена към групи, в риск от виктимизиране и криминализиране в малките и отдалечените населени места - деца, възрастни, самотно живеещи, маргинализирани групи и създаване на условия за намаляване на риска от престъпления.

10. Превенция на пътнотранспортните произшествия с акцент върху разширяване обхвата на автоматизирания технически контрол по спазване на правилата за движение по пътищата.

11. Повишаване на ефективността на контрола върху дейности, свързани с разрешителния и лицензионния режим.

12. Охрана на стратегически обекти, дипломатически представителства и други обекти.

13. Предотвратяване и своевременно разкриване на подготовка или опити за извършване на терористични или други злонамерени актове на територията на страната, задържане на въоръжени лица, извършители на тежки криминални престъпления.

Отчет на показателите за полза/ефект

1300.01.00 Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.

1. Намаляване на регистрираните престъпления в резултат на ефективната превантивна дейност и противодействие на престъпността. · процент · 1 · 6,6%

2. Дял на върнатите досъдебни производства от общо разследваните за периода, с цел законосъобразното провеждане на разследването, подобряване на дейността по разследване и недопускане на процесуални и други нарушения. · процент · 4 · 2,62%

3. Увеличаване на контролната дейност с автоматизирани технически средства (АТС), с цел намаляване на пътнотранспортния травматизъм. * · процент · 10 · 3,58

4.Повишаване на ефективността по противодействие на организираната престъпност с цел реализиране на национални политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база брой привлечени към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност, в т.ч. и повдигнатите обвинения на отделни лица, уличени в изпиране на пари, корупция в органите на държавната власт и компютърните престъпления. · брой · 220 · 343

5. ДНК регистрирани профили и въведени в АФИС лица · брой · 35 000 · 37 560

6. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ и по двустранно и регионално сътрудничество. · брой · 205 000 · 228 025

Забележка:

* Причина за отчетения намален общ брой на издадените електронни фишове е, че във връзка с влезлите в сила от 07.09.2025 г. промени в ЗДвП, за периода 06.09. – 01.12.2025 г., е преустановено качването в АИС ЕЦОН на заснетите с АТС нарушения на скоростните режими поради извършване на актуализация на софтуера на АИС ЕЦОН, адаптиране на АИС на МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с цел правоприлагане на нарушения за средна скорост. В тази връзка, за цитирания период от време не е извършвана обработката на постъпващите данни както от АИС на МВР, така и от техническите средства за секционен контрол на АПИ.

II. ПОЛИТИКА в областта на ЗащитаТА на границите и контрол на миграционните процеси За изпълнение на целите на политиката е обособена: БЮДЖЕТНА Програма № 2: „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси”.

За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и Дирекция „Миграция“ (ДМ).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. разходи по тази политика/програма са в размер на 646,3 млн. лв., по уточнен план – 642,5 млн. лв. и по отчет същите възлизат на 641,9 млн. лв.

Цели на политиката:

1. Поддържане на ефективен граничен контрол по външните граници на Европейския съюз.

2. Ограничаване на миграционния натиск върху Република България и противодействие на нелегалната миграция и незаконното превеждане на лица през границата на страната.

3. Повишаване на ефективността в противодействието на контрабандата с акцизни стоки през държавната граница.

4. Гарантиране точното прохождение на държавната граница чрез осъществяване на геоинформационна дейност.

5. Ефективно управление на законната миграция.

6. Подобряване на административното обслужване на граждани на трети страни, граждани на ЕС, граждани на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства.

7. Засилване на контрола по пребиваването на чужденци на територията на Република България за противодействие на незаконната миграция.

8. Ефективно изпълнение на процедурите по връщане на незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци, в т.ч. при изпълнението на програми по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), чрез активно сътрудничество с Международната организация по миграция при изпълнението на дейности по насърчаване на доброволното връщане и чрез провеждането на съвместни операции с участието на други държави-членки на ЕС и Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс.

Отчет на показателите за полза/ефект

1300.02.00 Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.*

1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници** · брой · 5 000 · 2 854

2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на незаконната миграция и незаконното превеждане на лица през държавната граница** · брой · 1 250 · 603

3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на граждани на трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период · процент · 1 · 20

4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно пребиваващите чужденци като елемент от политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци от националности, които могат да бъдат връщани в страната на произход спрямо общият брой на лицата, подлежащи на връщане от тези националности.*** · процент · 6 · 35

Забележки:

* Отчетените стойности за 2025 г. на показателите за изпълнение са по данни на ГДГП и ДМ и са обобщени от ДКИАД.

** Целевите стойности на индикатори 1 и 2 са завишени, предвид отчетените значително по-високи стойности на миграционния натиск за 2023 и 2024 год. обусловени от нестихващите регионални конфликти и влошената социално-икономическа среда, миграционните потоци от Близкия изток, Северна и Централна Африка към България, по пътя им към Централна и Западна Европа, нарастваха през посочените години и доведоха незаконната миграция до изключително високи нива.

*** Граждани на трети страни, върху чието принудително връщане не е наложен мораториум.

III. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ За изпълнение на целите на политиката е обособена: БЮДЖЕТНА Програма № 3: „Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации”.

За изпълнението на тази програма са ангажирани Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението (СДПБЗН) и Регионалните дирекции пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН).

Утвърдените със ЗДБРБ за 2024 г. разходи по тази политика и съответно програма са в размер на 677,8 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 679,1 млн. лв., а по отчет са 664,0 млн. лв.

Цели на политиката:

1. · Намаляване на риска от пожари, бедствия и извънредни ситуации.

2. · Въвеждане на най-добрите европейски практики за пожарна безопасност и защита на населението.

3. · Подобряване на системата за защита при бедствия чрез прилагане на препоръките в доклада от проведената обща партньорска проверка от Европейския съюз.

4. · Осигуряване на координация и сътрудничество с ЕС, НАТО и други международни организации в областта на защитата при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

5. Развитие и усъвършенстване на изследователската, изпитателната и експертната дейност по пожарна безопасност и защита на населението.

6. · Повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност чрез обучение.

7. · Усъвършенстване на информационното осигуряване в областта на пожарната безопасност и защита на населението.

8. · Експертно и техническо осигуряване на дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

Отчет на показателите за полза/ефект

1300.03.00 Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.*

1. Проверки по спазване на изискванията за пожарна безопасност · брой · 80 000 · 98 395

2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност · брой · 11 000 · 17 823

3. Проведени мероприятия за повишаване културата на населението в областта на пожарната безопасност и защита на населението · брой · 6 400 · 8 275

4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1) · брой · 2 000 · 7 872

5. Повишаване на готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН при пожари, бедствия и извънредни ситуации чрез провеждане на учения от СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от създадените специализирани сектори оперативни дейности. · брой · 28 · 39

6. Публикувани материали в областта на ПБЗН в медиите и Интернет · брой · 14 500 · 15 339

Забележка:

* Отчетените стойности за 2025 г. на показателите за изпълнение са по данни на ГДПБЗН и са обобщени от ДКИАД-МВР.

Бюджетна програма „Информационно осигуряване и административно обслужване”;

Бюджетна програма „Медицинско обслужване”;

Бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация”.

IV. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ За изпълнение на целите на политиката са обособени следните три програми: БЮДЖЕТНА Програма № 4: Информационно осигуряване и административно обслужване”, БЮДЖЕТНА Програма № 5: „Медицинско обслужване” и БЮДЖЕТНА Програма № 6: „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация”.

Съответно за реализирането на тези бюджетни програми са ангажирани дирекциите и административните дирекции на МВР, Медицински институт на МВР (МИ на МВР), Институт по психология (ИП) на МВР, Академия на МВР (АМВР) и други структури на министерството по чл. 37 от ЗМВР.

Утвърдените със ЗДБРБ за миналата година разходи по тази политика са общо в размер на 321,5 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 453,1 млн. лв., а по отчет са 450,1 млн. лв. По програми разходите са разпределени, както следва:

БЮДЖЕТНА Програма № 4: Информационно осигуряване и административно обслужване” - утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. разходи по тази програма са общо в размер на 203,8 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 303,7 млн. лв., а по отчет са 303,4 млн. лв.;

БЮДЖЕТНА Програма № 5: „Медицинско обслужване” - утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. разходи по тази програма са общо в размер на 62,6 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 94,2 млн. лв., а по отчет са 94,0 млн. лв.;

БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА № 6: „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” - утвърдените със ЗДБРБ за 2025 г. разходи по тази програма са общо в размер на 55,1 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 55,3 млн. лв., а по отчет са 52,8 млн. лв.

Цели на програмата:

1. · Повишаване на институционалния капацитет, гъвкаво управление на ресурсите и подобряване координацията между структурите;

2. · Интегрирано развитие на автоматизираните информационни и комуникационни системи за осигуряване на основните и управленски дейности в рамките на министерството и при взаимодействие с други държавни и международни организации;

3. · Оптимизиране на процеса по обслужване на спешните повиквания чрез поетапно въвеждане нова технология за обслужване на повикванията към Единния европейски номер (ЕЕН) 112, с цел подобряване на взаимодействието между районните центрове (РЦ)112 и службите за спешно реагиране (ССР);

4. · Поетапно въвеждане на NG 112, разработване на проект и задание за преминаване към NG 112;

5. · Ефективен подбор на кандидати за работа в МВР;

6. · Методично и експертно осигуряване на процедурите за кариерно развитие на държавните служители в МВР и при провеждане на психологични изследвания по заявки на структурните звена в съответствие с действащата нормативна уредба;

7. · Оптимизиране и разширяване на дейностите по психологичното подпомагане на ОИД, органите на досъдебното производство;

8. · Усъвършенстване на образованието и квалификацията, чрез осигуряване на теоретична и компетентна практическа подготовка за придобиване на професионална квалификация в областта на сигурността;

9. · Осигуряване на научния обмен, на качествен и ефективен здравен контрол и ограничаване на заболеваемостта при служителите на МВР.

Отчет на показателите за полза/ефект

1300.04.00 Политика в областта на управлението и развитието на системата на министерството на вътрешните работи Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.*

1. Публикуване на информация в отворен формат на Портала за отворени данни към МС · брой · 185 · 222

2. Изграждане на ТЕТРА обекти ** · брой · 20 · 0

3. Национална система за ранно предупреждаване и оповестяване (НСРПО) - изграждане на нови крайни акустични устройства (сирени) *** · брой · 500 · 0

4. Брой обучени служители чрез провеждане на обучения за развитие на меки компетенции и по направление психологично осигуряване на дейността · брой · 1 500 · 8 575

5. Обучени лица по професионалното направление · брой · 6 000 · 6 047

6. Осигуряване на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса · брой · 74 · 79

7. Лекувани в МИ-МВР (ЦКБ и БПРЛ в Хисаря, Банкя и Варна) пациенти, съгласно ЗМВР и ЗЗО **** · брой · 28 100 · ОБЩО 26 298 /ЦКБ-14 988 БПЛР (гр. Банкя, гр. Варна, гр. Хисар)- 11 310/

8. Процент на обажданията отговорени до 10-ата секунда · процент · 87,5 · 88,09

Забележки:

* Данните са предоставени от структурите, отговорни за изпълнение на политиката и обобщени от ДКИАД;

** Липсата на одобрени средства в бюджета на МВР за изграждане на ТЕТРА обекти, води до неизпълнение на целевата стойност по показател 2;

*** Планираните нови крайни акустични устройства (сирени) от Национална система за ранно предупреждаване и оповестяване (НСРПО) не са изградени през настоящата година, поради обжалване и спиране от ВАС на обявената обществена поръчка. Изготвена е нова документация съобразена с направените констатации, която предстои да бъде обявена.

**** Недостатъчния брой приети на лечение пациенти в ЦКБ и БПРЛ в Хисаря, Банкя и Варна с 1,97% по-малко от предвиденото се дължи на факта, че НЗОК върна делегираните бюджети по клинични пътеки.

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) Министерството на правосъдието (МП) разработва, координира и провежда държавната политика в областта на създаването на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Важна част от дейността на МП е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.

Министерството на правосъдието (МП) разработва, координира и провежда държавната политика в областта на създаването на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Важна част от дейността на МП е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.

Програмният бюджет на Министерството на правосъдието включва седем програми, като шест от тях са насочени към изпълнението на две политики, а седма е програма „Администрация”:

Политиката в областта на правосъдието се изпълнява чрез следните четири програми:

Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” Програма „Регистри” Програма „Охрана на съдебната власт“ Програма „Равен достъп до правосъдие” Политиката в областта на изпълнение на наказанията се изпълнява чрез следните две програми:

Програма „Затвори - изолация на правонарушители" Програма „Следствени арести и пробация" Изпълнението на областите на политики и бюджетни програми през 2025 г. се осъществява от администрацията на Министерството на правосъдието и администрацията на пет второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието:

Агенция по вписванията Национално бюро за правна помощ Главна дирекция „Охрана” Бюро по защита на застрашени лица Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет към 31.12.2025

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 692 281 100 · 682 750 826 · 673 208 460

1400.01.00 · І. Политика в областта на правосъдието · 243 245 000 · 241 579 015 · 236 881 602

1400.01.01 · Бюджетна програма "Правна рамка за функционирането на съдебната система" · 36 458 900 · 36 762 861 · 35 837 103

1400.01.02 · Бюджетна програма "Регистри" · 40 411 200 · 44 430 798 · 44 362 512

1400.01.03 · Бюджетна програма "Охрана на съдебната власт" · 155 218 400 · 144 499 915 · 141 359 004

1400.01.04 · Бюджетна програма "Равен достъп до правосъдие" · 11 156 500 · 15 885 441 · 15 322 983

1400.02.00 · ІІ. Политика в областта на изпълнение на наказанията · 434 524 900 · 425 762 363 · 422 028 025

1400.02.01 · Бюджетна програма "Затвори - изолация на правонарушители" · 312 461 400 · 311 991 138 · 309 757 827

1400.02.02 · Бюджетна програма "Следствени арести и пробация" · 122 063 500 · 113 771 225 · 112 270 198

1400.03.00 · Програма „Администрация” · 14 511 200 · 15 409 448 · 14 298 833

ОТЧЕТ НА КОНСОЛИДИРАНИТЕ РАЗХОДИ ПО БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГРАМИ В РАМКИТЕ НА ИЗПЪЛНЯВАНИТЕ ПОЛИТИКИ

Код · ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО (в лева) · Консолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи

Общо разходи · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо ведомствени · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо администрирани · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС

Общо разходи · 678 672 949 · 673 208 460 · 5 464 489 · 602 045 828 · 602 045 828 · 0 · 76 627 121 · 71 162 632 · 5 464 489

1400.01.00 · І. Политика в областта на правосъдието · 237 282 051 · 236 881 602 · 400 449 · 201 921 579 · 201 921 579 · 0 · 35 360 472 · 34 960 023 · 400 449

1400.01.01 · Бюджетна програма "Правна рамка за функционирането на съдебната система" · 36 078 972 · 35 837 103 · 241 869 · 14 992 316 · 14 992 316 · 0 · 21 086 656 · 20 844 787 · 241 869

1400.01.02 · Бюджетна програма "Регистри" · 44 362 512 · 44 362 512 · 0 · 44 362 512 · 44 362 512 · 0 · 0 · 0 · 0

1400.01.03 · Бюджетна програма "Охрана на съдебната власт" · 141 359 004 · 141 359 004 · 0 · 141 215 183 · 141 215 183 · 0 · 143 821 · 143 821 · 0

1400.01.04 · Бюджетна програма "Равен достъп до правосъдие" · 15 481 563 · 15 322 983 · 158 580 · 1 351 568 · 1 351 568 · 0 · 14 129 995 · 13 971 415 · 158 580

1400.02.00 · ІІ. Политика в областта на изпълнение на наказанията · 427 092 065 · 422 028 025 · 5 064 040 · 385 825 416 · 385 825 416 · 0 · 41 266 649 · 36 202 609 · 5 064 040

1400.02.01 · Бюджетна програма "Затвори - изолация на правонарушители" · 314 821 867 · 309 757 827 · 5 064 040 · 275 547 318 · 275 547 318 · 0 · 39 274 549 · 34 210 509 · 5 064 040

1400.02.02 · Бюджетна програма "Арести и пробация" · 112 270 198 · 112 270 198 · 0 · 110 278 098 · 110 278 098 · 0 · 1 992 100 · 1 992 100 · 0

1400.03.00 · Бюджетна програма "Администрация" · 14 298 833 · 14 298 833 · 0 · 14 298 833 · 14 298 833 · 0 · 0 · 0 · 0

Към 31.12.2025 г. за изпълнение на политиките и програмите на Министерство на правосъдието са извършени общо консолидирани разходи в размер на 678 672 949 лв., от които 602 045 828 лв. са ведомствени и 76 627 121 лв. администрирани разходи.

Част от администрираните разходи в размер на 5 464 489 лв. са по проекти, финансирани по Норвежки финансов механизъм, Оперативна програма „Добро управление“ и Европейската комисия.

Основните източници на финансиране на консолидираните разходи за изпълнение на политиките и програмите на Министерството на правосъдието са субсидия от държавния бюджет и собствени приходи.

Към 31.12.2025 г. общата численост на персонала в системата на МП е определена на 7 163 щ. бр., както следва:

- · Агенция по вписванията – 622 щ. бр.;

- · Национално бюро за правна помощ - 23 щ. бр.;

- Бюро по защита на застрашени лица - 121 щ. бр.;

- · Главна дирекция „Охрана” – 1 540 щ. бр.;

- · Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – 4 573 щ. бр.;

- Администрацията на Министерство на правосъдието - 284 щ. бр.

Преглед на изпълнението на Политика в областта на правосъдието Стратегическата цел на политиката в областта на правосъдието е постигането на ефективно, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие.

За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:

1. Укрепване на върховенството на правото, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие. Повишаване ефективността и ефикасността на Министерството на правосъдието.

2. Осигуряване на модерна наказателна политика, ефективно противодействие на престъпността и хуманизиране на наказателно-изпълнителната система.

3. Повишена законова и институционална защита на правата на гражданите. Ефективна защита на националните интереси в областта на правосъдието.

4. Подобряване на достъпа до електронно правосъдие и дигитализация на съдебната система.

В рамките на политиката в областта на правосъдието през 2025 г. се изпълняват четири бюджетни програми. Изпълнението на дейностите за пълноценното участие на Република България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз, създаването на ефективно законодателство, усъвършенстването на международната правна помощ и сътрудничество, осигуряването на защитата на пострадалите от престъпления, ускоряването на процедурата относно придобиване, загубване и възстановяване на българско гражданство, подобряването на политиката в областта на международното осиновяване, осигуряването на равен достъп до правосъдие, обезпечаването на сигурността и опазването на обществения ред в съдебните сгради, опазването на здравето и живота на магистрати и свидетели, действията за създаването на единен регистърен център и др. са насочени към изпълнението на стратегическата цел.

Отчет на показателите за полза/ефект

Политика в областта на правосъдието · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

1. Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително, свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП · Брой · 8 · 49

1. Програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” включва действия по привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското и осигуряване на пълноценното участие на България в съдебното сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Основен неин приоритет е участието в изграждането на справедлива, достъпна и ефективна съдебна система, чрез осигуряване на адекватна правна рамка, с цел защита правата и законните интереси на физическите и юридическите лица.

Цели на програмата Ефективна съдебна система;

Усъвършенстване на законодателната рамка за функциониране на съдебната система и утвърждаване на европейските стандарти в правораздаването;

Изпълнение на ангажиментите на Република България в условията на членство в ЕС и в други международни организации;

Подпомагане постигането на приоритетите от Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система чрез реализиране на програми и проекти;

Постигане на ефективно, бързо, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие;

Реализиране на максимален брой молби за промяна на гражданството и своевременно изготвяне на удостоверенията и уведомленията по чл. 37 и 39 от Закона за българското гражданство;

Защита правата на гражданите, пострадали от престъпления Международна правна закрила и международно осиновяване във висш интерес на детето;

Осъществяване на процесуалното представителство на Министерството на правосъдието и държавата, представлявана от министъра на правосъдието, в предвидените от закона случаи в образуваните съдебни, арбитражни и други свързани с тях производства.

Организационни структури, участващи в програмата Дейностите по програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система” се осъществяват от следните административни структури на Министерство на правосъдието:

Дирекция „Съвет по законодателство”;

Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”;

Инспекторат на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;

Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“;

Дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека”;

Дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“ Дирекция „Информационни системи, дигитализация и електронни регистри“;

Дирекция „Българско гражданство”;

Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”.

Отговорност за изпълнението на програмата Ресорните заместник-министри, директорите на дирекции от специализираната администрация на Министерство на правосъдието и ръководителят на Инспектората по Закона за съдебната власт.

Постигнати резултати и изпълнени дейности Въз основа на Конституцията на Република България министърът на правосъдието осъществява взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт, като от една страна координира провеждането на държавната политика в областта на правосъдието, а от друга страна оказва сам и чрез съответните структурни звена на Министерството на правосъдието съдействие на органите на съдебната власт при изпълнението на техните функции.

Продължава дейността по изготвяне на законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително свързани с въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на Министерството на правосъдието.

Активна е дейността на дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси", която подпомага дейността на министъра по въпросите на Европейския съюз, дейността на международните организации в областта на правното сътрудничество и двустранните правни отношения с други държави.

Дирекция "Стратегическо развитие и програми" участва в разработването на стратегии за развитие на правосъдната система; подпомага експертно министъра при осъществяването на функциите му на програмен оператор, бенефициент и др. във връзка с международни програми и проекти; анализира резултатите за Република България, публикувани в Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието; участват в дейности във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост.

През отчетния период беше изготвен Окончателният финансов доклад по Фонда за двустранни отношения по Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014–2021.

Министерството на правосъдието е определено за програмен оператор по програма „Борба с корупцията и насърчаване на почтеността“, съгласно Рамковото споразумение между Правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария за изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави членки за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз.

На 18 ноември 2025 г. Република България и Норвегия подписаха Меморандум за разбирателство за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2021-2028. Меморандумът определя Министерството на правосъдието за Програмен оператор на програма „Правосъдие“ на НФМ 2021-2028, която е с общ бюджет над 43 млн. евро.

Продължиха и активните действия за подпомагане на министъра на правосъдието при осъществяването на контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване с цел подобряване на дейността им.

Дирекция „Българско гражданство“ подпомага министъра на правосъдието при прилагане на Закона за българското гражданство. Изпълнени са 158 броя указа на Вицепрезидента на Република България, с които е променено гражданството на 15 794 лица.

В Централно бюро съдимост се увеличава натоварването при реализацията и обслужването на двете електронни административни услуги на МП, които са сред най-масово използваните в държавната администрация. През 2025 г. са издадени: 188 118 бр. електронни служебни свидетелства за съдимост и 43 837 бр. електронни свидетелства за съдимост и 7 914 броя свидетелства за съдимост на хартиен носител по заявление на лица. Европейската комисия прекрати наказателната процедура срещу Република България, която беше стартирала заради непълно изпълнение на задълженията за обмен на информация с Европейската информационна система за съдимост (ECRIS).

Във връзка с приема на документи за удостоверяване с апостил, са обработени 19 866 бр.

Водят се и се поддържат Единен регистър на медиаторите и Специален регистър на чужденците, получили разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България. Регистърът не е публичен. Инициирани са действия за привеждане на Автоматизираната информационна система за производство по несъстоятелност и стабилизация в съответствие с новите разпоредби. С приетите измененията в Закона за чужденците в Република България през м. юни 2025 г. отпадна законовата делегация, министърът на правосъдието да издава разрешения на чужденци за извършване на дейност с нестопанска цел.

В изпълнение на решения на ЕСПЧ на жалбоподателите бяха изплатени обезщетения в размер на 344 069 лв. По реда на глава ІІІА от Закона за съдебната власт са изплатени обезщетения в размер общо на 981 944 лева.

През 2025 г. бяха постановени: 46 съдебни акта на ЕСПЧ, като 23 от тях за с поне едно нарушение на Конвенцията; 29 по-важни решения на ЕСПЧ; 2 за одобряване на приятелски споразумения и 2 решения за одобряване на едностранни декларации.

През отчетната 2025 г. са проведени 11 заседания на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления. На тези заседания са разгледани 56 молби за финансова компенсация. За 19 пострадали граждани е одобрена финансова компенсация в общ размер на 90 688 лв. От субсидиите за организации с нестопанска цел по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления са изплатени 34 250 лв.

Във връзка с разпоредбите в Закона за политическите партии, на партиите и партиите в съставите на коалиции е изплатена държавна субсидия в размер на 19 393 836 лв. от Министерството на правосъдието.

2. Програма „Регистри” Стратегическата цел на програмата е осигуряване на правна сигурност в икономическия, обществен и стопански живот на страната, подобряване на условията за инвестиции и предприемачество и подобряване на бизнес средата посредством създаване на законови и икономически условия за предоставяне на ефективни административни услуги чрез създаване, поддържане и развитие на електронните публични регистри и изграждане на Единен електронен регистрационен център.

Оперативна цел на програмата е повишаване на качеството на административното обслужване на физическите и юридически лица чрез предоставяне на ефективни, сигурни и достъпни услуги.

Програмата се изпълнява от Агенцията по вписванията, която има за цел осигуряване и предоставяне на услуги от правосъдната система към гражданите, бизнеса и държавната администрация чрез използване на информационни технологии.

Агенцията по вписванията е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието. На Агенцията по вписванията е възложено администрирането на пет регистъра с национално значение – Кадастър и имотен регистър, Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, Регистър БУЛСТАТ, Регистър на имуществените отношения на съпрузите и Централния регистър на особените залози. Тя е създадена по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) като юридическо лице към министъра на правосъдието. При създаването на агенцията към нея преминават 112-те Служби по вписванията към Районните съдилища. Към отчетния период 2025 г. службите са 113.Съгласно Закона за регистър БУЛСТАТ и Закона за търговския регистър, Агенцията по вписванията администрира съответните регистри по тези закони. От 01.10.2009 г. Агенция по вписванията е администратор на приходите по Семейния кодекс, във връзка с воденето и съхранението на Регистър на имуществените отношения на съпрузите (РИОС). От 01.01.2018 г. АВ води регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като осигури техническа възможност да се регистрират, пререгистрират, вписват промени, заличават и обявяват актове по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. От 01.07.2024 г. води Централния регистър на особените залози.

Оперативните цели на Агенцията по вписванията са:

Надграждане и поддръжка на интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър;

Надграждане и поддръжка на Търгавския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

Поддръжка на Регистър БУЛСТАТ;

Поддръжка на Регистър на имуществените отношения на съпрузите;

Централен регистър на особените залози към Агенция по вписванията.

Агенцията по вписванията стартира нов проект съвместно с „Информационно Обслужване“ АД и Министерство на електронното управление, подписан на 23.12.2025 г. със заявка № 31 по Рамков договор № 93-00-97 от 03.07.2020 г. с предмет „Изграждане на Регистър по несъстоятелност на физическите лица“. Проектът е насочен към осигуряване на съответствие със Закон за несъстоятелност на физическите лица. Постигането на общата цел ще бъде реализирана чрез специфични цели, съответстващи на планираните по проекта дейности: проектиране на архитектурата за изграждане на Регистър по несъстоятелност на физическите лица и изготвяне на детайлна техническа спецификация (системен проект); реализиране на Регистър по несъстоятелност на физическите лица; осигуряване на интеграционни интерфейси с външните системи; внедряване в реална експлоатация на Регистър по несъстоятелност на физическите лица; провеждане на обучения на потребителите за работа с функционалностите на Регистър по несъстоятелност на физическите лица.

Агенция по вписванията попада в списъка на администрациите по РМС № 727 от 05.12.2019 г. и възлага техническата си поддръжка като част от дейностите по системна интеграция на „Информационно обслужване“ АД. Агенция по вписванията е сключила рамков договор с нормативно определения системния интегратор съгласно параграф 45, ал 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕУ. С решение на Министерски съвет № 23 от 15.01.2025 г. са одобрени нови Насоки за уеднаквяване на практиката по определяне и прилагане на дейностите по системна интеграция по чл. 7с от Закона за електронното управление, което наложи сключване на допълнително споразумение към рамковия договор и привеждането му в съответствие с измененията.

През отчетния период продължиха да се изпълняват дейностите по заявка с предмет „Услуги по мигриране, управление и експлоатация на съществуващи и нови ресурси в ИКИ на АВ“, която включва дейности по поддръжка на системното, комуникационно и СУБД програмно осигуряване на цялата инфраструктура на Агенция по вписванията. Извършват се дейности по администрация, експертна помощ на място и реакция при инциденти, прилагане на препоръки от оценка на риска и изпълнение на задълженията по Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност и прилагането на 24x7 проактивно наблюдение на системен софтуер, СУБД, комуникационно оборудване и т.н. Дейностите по заявката включват и гарантиране на сигурността и целостта на данните, като са базирани на следните основни принципи:

Политики и процедури – политики за контрол на достъпа, управление на защитните механизми, наблюдение, процедури за реакция в случай на инцидент и други;

Защити на периметъра – Основната цел при защитата на периметъра е да се спре ненужното и да се контролира и наблюдава всичко останало. Основни инструменти за защита на това ниво са защитните стени на мрежово и приложно ниво (NGFW и WAF), както и системи за превенция на атаки от тип разпределен отказ от услуга – DdoS (Distributed Denial of Service).

Мрежови защити – Следващ слой на защита е вътрешната комуникационна мрежа. Между отделните мрежови сегменти се прилагат различни нива на достъп, ако е необходим такъв. Защитата се осигурява основно посредством мрежовите устройства – защитни стени, маршрутизатори и комутатори.

Защити на крайните устройства – Основните инструменти, които се използват са антивирусни програми и агенти за събиране на системна информация (HIDS/HIPS, AV, EDR) и превенция на комуникацията със зловредни Интернет адреси (URL/WEB Filtering), ограничаване на преносимите носители на памет (CD/DVD дискове, флаш памети и външни хард дискове), ограничаване на административните права за инсталиране на софтуер от потребителите, ограничаване на Интернет достъпа и т.н.

Защита на приложенията – Използват се специализирани системи за защита на уеб заявките – WAF (Web Application Firewalls), proxy сървъри, балансиране на заявките.

Защита на информацията – Използват се специализирани системи за защита на информацията, които могат да управляват достъпа до нея на база множество параметри (потребители, системи или мрежови адреси и др.).

Отчет на показателите за изпълнение на програмата

Показатели за изпълнение на бюджетна програма- 1400.01.02 "Регистри" · Мерна единица · Целева стойност

Бюджет 2025 г. · Отчет 31.12.2025 г.

Предоставени нови електронни услуги Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ · Брой · 1 · 1

Надграждане на Информационната система за кадастър и имотен регистър · Брой · 1 · 1

Надграждане на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел функционалности · Брой · 1 · 1

Надграждане на регистър БУЛСТАТ · Брой · 1 · 1

Надграждане на Регистъра за имуществените отношения на съпрузите · Брой · 1 · 1

Надграждане на Единен портал за заяваване на електронни услуги · Брой · 1 · 0

3. Програма „Охрана на съдебната власт“ Целта на програмата е осигуряване висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради; опазване здравето и живота на магистрати;конвоиране на задържани лица до органите на съдебната власт; оказване на своевременно съдействие на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане на лица и привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди, осигуряване на висока степен на сигурност и опазване на живота и здравето на застрашени/защитени лица. Програмата се изпълнява от ГД ”Охрана” и Бюрото по защита на застрашени лица.

Общият брой на обектите, подлежащи на охрана от Главна дирекция „Охрана”, съгласно чл. 391, ал.3, т.1 от ЗСВ, към отчетния период е 248. От тях, поетите под охрана към 31.12.2025 г. са 202 обекта, а 46 обекта са без охрана, поради недостиг на щатен състав. Сгради и обекти на съдебната власт извън областните центрове се охраняват предимно от един до трима служители, което е крайно недостатъчно за обезпечаване на тяхната сигурност.

Охраната на съдии, прокурори и следователи е от съществено значение за повишаване резултатите в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност. Тяхната сигурност и спокойствие до голяма степен е предпоставка за своевременното правораздаване и за защитата на установения в страната правов ред, чрез вземане на решения, основани на закона и вътрешното им убеждение.

В максимална степен са постигнати очакваните резултати по отношение на въвеждането на ред и сигурност в съдебните сгради при провеждане на съдебния процес и административното обслужване на гражданите. Не са допуснати терористични актове, нападения и безредици на територията им.

Висока е степента на постигане на целта, свързана с бързото изолиране на лица, с влезли в сила присъда, както и предаването им в местата за лишаване от свобода, с цел прекъсване на тяхната престъпна дейност.

Постигната е целта, свързана с бързото приключване на съдебните процеси, посредством призоваване и своевременно принудително довеждане на лица, участници в наказателно производство. Постигнато е навременното привеждане на задържани лица от помещенията на затворите и следствените арести до органите на съдебната власт, при недопускане на нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице, както и недопускане на бягства на задържани лица от конвойния наряд, изпълнение на съдебни поръчки по международни договори по екстрадиция и трансфер на лица, укриващи се от наказателно преследване. Не са допуснати нападения върху конвойните наряди за освобождаване на конвоирано лице.

През периода не са отчетени негативни въздействия върху застрашени/защитени лица. Осъществени са всички необходими мероприятия по взаимодействие на лицата с правоохранителните органи, както и със съдилищата.

Заявените екстрадиции и трансфери от Република България за други държави и от други държави за Република България са изпълнени на 100 процента. Ефектът, постигнат от осъществените ЕЗА, екстрадиции и трансфери без да бъдат допуснати грешки при тяхното изпълнение, е приноса на дирекцията към международния авторитет на Република България. Главна дирекция „Охрана” изпълнява самостоятелно последната фаза по реализирането на процедури по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, екстрадиции и трансфери и от други държави за Р България.

При планирани 360 екстрадиции на задържани лица и трансфери на осъдени лица за 2025 год., през отчетния период са осъществени 353 бр. (от други държави за България - 153 бр. и от България за други държави – 200 бр.).

От началото на 2025 г. основните затруднения при изпълнение на екстрадиционни процедури са свързани с намалените или анулирани самолетни полети и в тази връзка невъзможност за получаване на разрешение за транзитно преминаване през трети държави.

Програма „Равен достъп до правосъдие” Основна цел на програмата е осигуряването защита на правата и законовите интереси на гражданите при гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. За отчетния период институцията е постигнала основната цел - да защитава правата и законовите интереси на гражданите, като гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ. В голяма степен е организирана и предоставена ефективна правна помощ през целия досъдебен и съдебен процес.

През отчетния период общо 39 507 лица са получили правна помощ, от които 31 088 лица са получили правна помощ за процесуално представителство, 7 532 лица са получили консултации и правни съвети и 887 лица достъп до правна помощ с решение на председателя.

За отчетния период е изпълнена основната цел по Закон за правната помощ, относно предоставяне на безплатна правна помощ на граждани, отговарящи на изискванията на закона по тяхна молба, по преценка и искане на органите по чл. 25 от Закон за правната помощ, както и в случаите, когато интересите на правосъдието налагат това.

Преглед на изпълнението на Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията осигурява защитата на обществото от правонарушителите, тяхната ресоциализация и социалната им рехабилитация. Усилията са насочени към усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.

Политиката в наказателно-изпълнителната дейност цели утвърждаването на съвременен модел на управление и развитие на пенитенциарната система, в съответствие с международните минимални стандарти, приети за местата за задържане и Европейските правила за затворите.

Стратегическите цели на политиката са:

Реформиране на пенитенциарната система и хуманизиране изпълнението на наказанията;

Ефективно и ефикасно управление и изпълнение на подписаните договори по европейски програми и проекти и засилване на международното сътрудничество;

Организационно развитие и укрепване на административния капацитет, осигуряващ изпълненията на наказанията;

В края на 2025 г. бе подписан Меморандум за разбирателство за прилагането на Норвежкия Финансов Механизъм 2021-2028 между Република България и Кралство Норвегия. Цел на програмна област 12 „Корекционни услуги“ на програма „Правосъдие“ е „Подобрени корекционни услуги в съответствие с международните и европейските стандарти за правата на човека“. В Меморандума като специфични за програмата въпроси в рамките на програмна област 12 „Корекционни услуги“, е заложено разработването на мерки за изграждане на капацитет в затворническия комплекс в Самораново с участието на норвежки партньори.

За повишаване на сигурността на затворите и арестите се полагат усилия за нормалното функциониране на системите за видеонаблюдение и контрол в местата за лишаване от свобода, чрез които се предотвратяват и разкриват опитите за внасяне на неразрешени вещи. Осъществяване на постоянен контрол на използването и правилното съхранение на числящото се оръжие, боеприпаси, технически съоръжения и помощни средства. Надзорно-охранителният състав е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода.

Реформирането на затворната система е насочено към утвърждаване на модели и практики за третиране на осъдените, гарантиращи човешките им права и създаване на условия за извличане на полза от престоя им затвора.

Дейностите по реализиране на политиката се изпълняват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието.

Поддържането на сигурността в затворите и надеждността при охраната на осъдените е един от приоритетите в работата на ръководството на ГДИН. Полагат се усилия за нормалното функциониране на системите за видеонаблюдение и контрол в местата за лишаване от свобода, чрез които се предотвратяват и разкриват опитите за внасяне на неразрешени вещи. Осъществява се постоянен контрол на използването и правилното съхранение на числящото се оръжие, боеприпаси, технически съоръжения и помощни средства.

Надзорно-охранителният състав е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода. Охраната и надзора на лишените от свобода/задържани лица продължава да се осъществява при 8, 12 или 24 часов график на дежурства, съгласно изискванията на чл. 301, ал. 3 от ППЗИНЗС. По този начин е постигната оптимална плътност и ангажираност на служителите от състава за осигуряване сигурността на затворите.

Други приоритети са: осъществяването на общото ръководство и контрол към усъвършенстване на придобитите вече знания, практически умения и навици по носенето на постовата и конвойна служба от служителите от надзорно-охранителния състав; пресичането и ликвидирането на корупционни практики, предотвратяването, пресичането и ликвидирането на опитите за нарушения и престъпления; осигуряването на реда и дисциплината, както и на защитата, безопасността и сигурността на настанените правонарушители, на служителите и на имуществото.

Чрез увеличаване броя на правонарушителите, поставени под електронен мониторинг чрез Системата за електронно наблюдение /СЕН/, като способ за контрол върху поведението на осъдени на пробация, лишени от свобода и лица с наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“, се разширява и оптимизира прилагането на алтернативните мерки на лишаването от свобода в съответствие с европейските стандарти за внедряването на електронния мониторинг.

През отчетния период се запазва броят на лицата, поставени под електронно наблюдение. Посочените тенденции ясно показват значимостта на електронното наблюдение в наказателно-изпълнителната система и неговата икономическа и социална ефективност при прилагането му, като алтернатива на рестриктивните мерки при третирането на правонарушителите.

През 2025 г. броя на реализираните специализирани програми за обществено въздействие / групови/ е 68, като броят на осъдените на пробация преминали през програмите е 339.

Броя на лицата с приложено електронно наблюдение за 2025 г. е както следва:

- Брой на лицата с мярка за неотклонение „ДА“ спрямо които е било приложено електронно наблюдение. ОБЩО – 399 бр.;

- Брой на лицата лишени от свобода, изтърпяващи наказание в затворническо общежитие, спрямо които е било приложено електронно наблюдение. ОБЩО – 10 бр.;

- Брой на лицата с наложени пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес или ограничение на свободното движение, спрямо които е било приложено електронно наблюдение. ОБЩО – 3 бр.

Отчет на показателите за полза/ефект

Област на политика „Изпълнения на наказанията” · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 31.12.2025 г.

Показатели за полза/ефект

1. Брой на лишените от свобода · Бр. · 6 500 · 5 470

2.Брой на осъдените на пробация · Бр. · 4 000 · 3 120

3.Съотношение между броя на рецидивите спрямо общия брой на лишените от свобода · % · 40 · 8

4.Жилищна площ на 1 лишен от свобода · м2 · 4 · 4

5.Времетраене на престоя на задържаните в арестите · човекодни · 345 000 · 371 845

През 2025 г. в пробационните служби са водени на отчет 3870 съдебни акта, от които 3102 са приведени в изпълнение. Осъдените на пробация са 2 701 човека, а лицата с отложено изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ и наложена пробационна мярка през изпитателния срок са 156. Броят на осъдените, условно предсрочно освободени от изтърпявате на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ с постановена пробационна мярка през изпитателния срок е 245, като тенденцията е за увеличаване на осъдените с пробационен надзор след условното предсрочно освобождаване. Този брой на лица, лишени от свобода, позволява на пробационните служби да проучат документацията за тях в затворите, както и да извършат своя диагностика и планиране на пробационните мерки за работа.

През отчетния период съотношението между броя на рецидивите и общия брой на правонарушителите е в рамките на плановите параметри. За това допринасят широкият спектър от ресоциализационните мероприятия в местата за лишаване от свобода и успешно провежданите програми за обществено въздействие върху осъдените, с които се подпомага ограничаването на криминалната активност в обществото и ангажирането на осъдените на пробация в позитивни дейности. Сравнявайки данните от отчетния период с тези от предходните година се забелязва, увеличаване в общия брой на задържаните лица, а именно:

- при общ брой задържани лица 12 130 за 2023 г.– 397 487 човекодни;

- при общ брой задържани лица 12 312 за 2024 г.– 392 332 човекодни;

- при общ брой задържани лица 12 260 за 2025 г. – 371 845 човекодни.

През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване общия брой на задържаните лица.

Надзорно-охранителният състав е основната сила, на която се разчита при осъществяване на реда и дисциплината сред лишените от свобода. Охраняват цялата територия на затвора, всички жилищни помещения, промишлени зони и други, където се намират лишени от свобода. Служителите от Надзорно-охранителният състав привеждат в изпълнение дисциплинарни наказания, заповеди за изолация, контролират свиждания, проверяват хранителни пратки, следят за реда сред лишените от свобода, спазването на ПВР и се грижат за хигиената на районите, които охраняват. През 2025 се стартира изпълнението с изпълнението на два стратегически инвестиционен проекти:

- „Изграждане на телефонна система за провеждане на разговори от настанените в местата за лишаване от свобода лица“ към настоящия момент сае изпълняваени следните основни дейностии ще бъде завършен през 2026 г.;

- „Изграждане, интегриране и поддържане на периметрови охранителни системи за затворите“ проекта е изпълнен и функционира.

С поддържаната организация на работа, Надзорно-охранителният състав осъществява контрол над всички лица, вещи и предмети, влизащи в МЛС през контролно-пропускателните пунктове, както и контрол по време на провеждане на редовните свиждания и други мероприятия, касаещи правното положение на лишените от свобода. Във всички затвори свижданията се контролират допълнително и чрез системите за видеонаблюдение. Нормалното и безаварийното функциониране на надзорно-охранителната техника е гарант за поддържане на високо ниво на сигурност в местата за лишаване от свобода, недопускане на нарушения и бягства, както и за осигуряване на реда и режима на лишените от свобода. Техниката се поддържа в изправност и в добро състояние, въпреки морално остарялата концепция на повечето съоръжения и системи. С наличните финансови средства се извършват частични ремонти и профилактика, като се закупуват резервни части за ремонт на дефектиралите устройства на отделните системи за сигурност. През отчетния период охраната и надзора на лишените от свобода в затворите продължи да се осъществява при 8 и 12 часов график на дежурства, съгласно изискванията на чл. 301, ал. 3 от ППЗИНЗС. По този начин беше постигната оптимална плътност и ангажираност на служителите от състава за осигуряване сигурността на затворите.

Засега е преодоляна пренаселеността и се осигурява приблизително около 4 кв. м. жилищна площ на един лишен от свобода. Евентуалното частично регулиране на затворническата популация и ограничаване пренаселеността в затворите на този етап е донякъде възможно само чрез по-мащабното прилагане на пробацията като наказателна мярка и разширяване приложното поле на условно-предсрочното освобождаване.

През периода 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. приоритет в дейностите в сектор „Социална дейност и възпитателна работа” при Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” беше утвърждаване на постигнатите резултати и подобряване ефективността на социално-възпитателната дейност в местата за лишаване от свобода. Спецификата на работа е свързана с предоставяне на лишените от свобода на практически инструменти за социално интегриране, които да са приложими в обществото, утвърждаване на модели и практики за третиране на осъдените, гарантиращи човешките им права и създаване на условия за правилно осмисляне на престоя им в затвора.

Програма „Администрация” В рамките на програма „Администрация” се осъществяват дейности по управление на човешките ресурси, осигуряване на правното, административното, информационното и материално-техническото обслужване на другите програми. Дейностите по програмата са насочени към създаване на условия за изпълнението на всички програми в структурата на програмния бюджет на Министерството на правосъдието. Услугите, които се предоставят по бюджетната програма имат за цел подпомагане ефективното осъществяване на дейностите на служителите на министерството при предоставянето на продукти/услуги в необходимото количество, качество и срок.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА (МТСП)

Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) към 31.12.2025 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджет на МТСП за 2025 г., като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция; Трудовите отношения; Социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете; Хората с увреждания; Социалното включване и Жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции, като идентифицира следните стратегически цели:

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Осигуряване на повече и по-квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст.

Политика в областта на трудовите отношения Повишаване на качеството и сигурността на труда и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Оптимизиране на системата за социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост и контрол върху отпускането на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите и дейностите за социално подпомагане, усъвършенстване на нормативната уредба и насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в различни сфери на обществения живот.

Политика в областта на хората с увреждания Социално приобщаване на хората с увреждания във всички области чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и упражняване на права, при стриктното придържане към индивидуалния подход на определяне на потребностите от адекватна подкрепа за пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот, както и изпълнение на националните ангажименти по прилагане на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Политика в областта на социалното включване Прилагане на комплексни политики за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване, чрез осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги и осигуряване на материална подкрепа за лицата и семействата, които полагат грижи за деца.

Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Изграждане на политика, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата; подобряване на качеството на живот на групи от населението; устойчиво нарастване на доходите и повишаването на жизнения стандарт.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТСП към 31.12.2025 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика

№ · Наименование на областта на политика/бюджетната програма · Разходи (в лева)

Закон · Уточнен план · Отчет

1. · Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · 164 889 000 · 129 182 664 · 118 488 205

1.1. · Бюджетна програма „Активна политика на пазара на труда” · 164 514 300 · 128 807 964 · 118 113 559

1.2. · Бюджетна програма „Свободно движение на работници и трудова миграция” · 374 700 · 374 700 · 374 646

2. · Политика в областта на трудовите отношения · 35 653 600 · 35 214 480 · 34 404 016

2.1. · Бюджетна програма „Осигуряване на подходящи условия на труд” · 35 653 600 · 35 214 480 · 34 404 016

3. · Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · 451 191 900 · 454 261 847 · 452 312 312

3.1. · Бюджетна програма „Социални помощи“ · 451 004 700 · 454 074 647 · 452 125 118

3.2. · Бюджетна програма „Равнопоставеност на жените и мъжете“ · 187 200 · 187 200 · 187 194

4. · Политика в областта на хората с увреждания · 2 043 936 900 · 923 450 278 · 914 705 340

4.1. · Бюджетна програма „Подкрепа на и за хората с увреждания“ · 2 043 936 900 · 923 450 278 · 914 705 340

5. · Политика в областта на социалното включване · 801 610 300 · 795 512 072 · 783 441 577

5.1. · Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“ · 801 610 300 · 795 512 072 · 783 441 577

6. · Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции · 1 239 500 · 1 239 500 · 963 844

6.1. · Бюджетна програма „Насърчаване, координация и мониторинг на демографското развитие, жизненото равнище и доходите от труд“ · 567 100 · 567 100 · 435 905

6.2. · Бюджетна програма „Насърчаване, развитие и мониторинг на социалната икономика и корпоративната социална отговорност“ · 672 400 · 672 400 · 527 939

7. · Бюджетна програма „Администрация“ · 15 411 100 · 18 691 086 · 18 230 501

ОБЩО: · 3 513 932 300 · 2 357 551 927 · 2 322 545 795

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Политиката в областта на пазара на труда е насочена основно към подобряване на услугите за активиране на безработните, за бързо устройване на нова работа и намаляване на продължителността на безработицата; активиране на неактивни, в т.ч. обезкуражени лица; повишаване на квалификацията и уменията на заети и безработни лица чрез разнообразни обучения и осигуряване на заетост на безработни лица от неравнопоставените групи на пазара на труда. В бюджета за 2025 г. са включени дейности, които да подпомогнат насърчаването на заетостта и намаляването на безработицата, особено сред неравнопоставените групи на пазара на труда. Действията са съобразени с изискванията на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), правилниците за тяхното прилагане и свързаните с тях нормативни актове. Предвидените действия способстват за реализиране на целите на Стратегията по заетостта на Република България (2021-2030 г.) и поетите ангажименти от страната в изпълнение на Плана за изпълнение на Европейския стълб на социалните права, специфичните препоръки на Съвета на ЕС към България, Европейската програма за уменията, мерките, включени в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие България 2030 г., Националната стратегия по миграция на Република България (2021-2025), Европейската гаранцията за младежта, Препоръката на Съвета на ЕС за интегриране на дълготрайно безработните лица на пазара на труда и др.

Изпълнението на програмите и мерките за заетост и/или обучение, финансирани със средства от държавния бюджет, е допринесло за постигане на планираните показатели.

Средномесeчно равнище на безработица за периода януари - декември 2025 г. е 5.27% (при 5.45 % за периода януари - декември 2024 г.). Средномесечният брой на регистрираните безработни в дирекции „Бюро по труда” (ДБТ) за периода януари - декември 2025 г. е 149 320 лица, като в сравнение с предходната година се наблюдава намаление в абсолютен брой ( 5 284 безработни лица по-малко) или 3.4% по-малко. През 2025 г. спрямо 2024 г. намалява и младежката безработица в страната. Средномесечно регистрираните безработни до 29 г. през 2025 г. са 17 663 младежи (или 178 лица по-малко спрямо 2024 г.), а делът им заема близо 11,83 % от всички регистрирани безработни.

Средномесечно продължително безработните за 2025 г. наброяват 32 618 лица, и намаляват с 4,73 % в сравнение с предходната 2024 г. Делът им заема близо 21.84 % от всички регистрирани безработни.

През отчетния период по програми и мерки за обучение и заетост и обучение на възрастни са включени 17 454 лица, 259 207 лица са включени в индивидуално професионално ориентиране и 25 798 са включените в групово професионално ориентиране.

Изпълнението на програми и мерки за заетост и обучение оказват въздействие на индивидуално ниво – съдействат за възстановяване трудовите навици на лица с дълъг престой без работа, предоставят възможности за придобиване на доходи от труд и на професионален опит и/или обучение по търсени професии на пазара на труда, но също така влияят върху социално-икономическата ситуация: способстват за намаляване равнището на регистрирана безработица, както и за намаляване броя на регистрираните безработни лица, вкл. от неравнопоставените групи на пазара на труда.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Равнище на регистрираната безработица · % · 5.47 · 5.27

2. Регистрирани безработни лица · ср. мес. бр. · 155 000 · 149 320

3. Регистрирани продължително безработни лица · ср. мес. бр. · 33 000 · 32 618

4. Регистрирани безработни младежи (15-29 г.) · ср. мес. бр. · 18 000 · 17 663

5. Брой наети на работа лица по програми и мерки · бр. · 6 700 · 10 635

Равнище на регистрираната безработица – представлява делът на регистрираните безработни лица от икономически активното население на страната /заети + безработни/ във възрастовия диапазон 15–64 г. Равнището на регистрирана безработица измерва динамиката на процесите на пазара на труда, неговото моментно състояние и е индикатор за настъпващи промени. По него се определят сезонните тенденции и цикличност на процесите на пазара на труда. Фактът, че за изчисляването му се използват реални данни от регистъра на АЗ, го прави достоверен източник за реалното състояние на икономиката.

Регистрирани безработни лица – броят на регистрираните безработни и тяхната динамика, както в национален аспект, така и по региони, е индикатор за състоянието на пазара на труда и е ориентир за предлагането на работна сила. За да се изключат сезонните колебания, показателят се изчислява в средномесечен брой и се проследява на годишна база.

Регистрирани продължително безработни лица – това са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на АЗ не по-малко от 12 месеца. Показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с Препоръка на Съвета това е един от ключовите показатели на пазара труда, който се следи в ЕС, включително и в България. Целта на този показател е да се следи ефективността от изпълнението на предприетите мерки по отношение намаляване на броя и относителния дял на продължително безработните с течение на времето. Наблюдението на този индикатор показва доколко са устойчиви резултатите на пазара на труда от изпълнението на Препоръката.

Регистрирани безработни младежи (15 - 29 г.) – показателят се изчислява средномесечно, за да се избегнат сезонните колебания. Във връзка с изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС относно „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“ това е един от ключовите показатели на пазара труда, чрез който се проследява ефективността от прилаганите мерки за интеграцията на пазара на труда на безработните младежи на възраст 15 – 29 навършени години, не само за лицата до 24 г., но и тези до 29 г., т.е. обхватът е по-голям, съобразно законодателството на страната за групи в неравностойно положение, в която попадат всички безработни младежи (§ 1, т. 4а от ЗНЗ) Брой наети на работа лица по програми и мерки – този показател се изчислява с цел осигуряване на сравнимост на годишна база и между тях, за да се прецени доколко дадена програма или мярка е „работеща” и приемлива в даден момент на пазара на труда и в този смисъл, дали ползите от нея за обществото са налични. Първичната информация се предоставя от Дирекциите „Бюро по труда” и съдържа подробни данни за включените в насърчителни режими по ЗНЗ безработни лица и усвояването на средствата по всеки един от тях, както и групирани: по програми и проекти, по мерки за заетост и обучение и за обучение на възрастни.

Политиката на България в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция е обвързана с националния интерес на страната и е съобразена с произтичащите от членството ѝ в ЕС ангажименти, както и с новите тенденции в глобален и регионален план. Специализираните дейности на МТСП за осъществяване на европейската координация в тази област по своя характер са хоризонтални политики, взаимосвързани с редица други политики и програми.

В областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция са постигнати и следните резултати:

Националният план за действие по заетостта през 2025 г. и приет с Решение № 276 на Министерския съвет от 2 май 2025 г.

Разработен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност с цел привеждане на българското законодателство с изискванията на Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници с цел прекратяване на Процедура на ЕК за нарушение № 2023/2017 за неправилно транспониране на Директивата.

Прието е Постановление № 78/30.05.2025 г. на Министерския съвет за определяне на условията и реда за обмена на информация и съвместна дейност на институциите по реда на чл. 7a, ал. 3 от ЗНЗ, с което бе определен механизма за обмен на данни за създаване на регистър на икономически неактивните лица.

На 18 юни 2025 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 52 от 2025 г.). С него се правят промени и в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като по този начин завърши процеса по въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета.

В съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Регламент (ЕО) № 974/98 и в изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото в Република България е прието Постановление № 289 на Министерския съвет от 12 декември 2025 г. С Постановлението са превалутирани сумите, посочени в Тарифата за таксите, събирани за предоставяне на посреднически услуги от Агенцията по заетостта на чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции за наемане на български граждани в други държави, Тарифата за таксите, събирани за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа по Закона за насърчаване на заетостта, Тарифата за таксите, събирани за регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа по Закона за насърчаване на заетостта и Тарифата за таксите, събирани от Агенцията по заетостта по Закона за чужденците в Република България.

Продължава работата по изпълнението на подписаните двустранни спогодби за регулиране на трудовата миграция.

Политиката в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция се изразява в осигуряване на работна сила за сектори и икономически дейности, където е идентифициран недостиг на кадри, като се използват възможностите за насърчаване на свободното движение на работници в ЕС и механизмите на трудовата миграция, включително чрез спогодби за регулирането ѝ.

Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог.

Стратегическата цел на политиката в областта на трудовите отношения на МТСП съчетава три основни стратегически направления: повишаване на качеството и сигурността на труда; продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите и защита на правата на българите зад граница в областта на социалната сигурност.

За постигането й, през 2025 г. се реализираха дейности в следните приоритетни направления: развитие на законодателството в съответствие с правото на Европейския съюз и принципите на по-доброто регулиране, повишаване на качеството на контрола по спазване на трудовото законодателство, оптимизиране на осигурителната система, подобряване на условията на труд в предприятията и на мотивацията и производителността на работната сила, усъвършенстване и развитие на социалния диалог и съдействие за уреждане на колективни трудови спорове.

По оперативни данни на НОИ през 2025 г. в страната са регистрирани общо 2 826 трудови злополуки (2 823 за 2024 г.). От тях 2 356 броя злополуки по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - станали по време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието (при 2 376 бр. за същия период през 2024 г. ); 64 броя смъртни трудови злополуки по чл. 55, ал. 1 от КСО от общо 76 случая с летален изход (при общо 64 броя за 2024 г., от които 53 броя по чл. 55, ал. 1 от КСО); 2 броя са регистрираните злополуки с резултат трайно намалена работоспособност /инвалидност за пострадалия (при 0 бр. през 2024 г.). При смъртните злополуки увеличението на годишна база е с 12 броя или с 18,75%.

В сравнение с 2024 г. при злополуките, станали по време и във връзка, или по повод на извършваната работа (по чл. 55, ал. 1 на КСО) – има намаление с 20 броя, но за съжаление може да се отбележи нарастване на тежестта на травматизма в сравнение с 2024 г., показател за която е основно броят на смъртните и инвалидните злополуки. Така при смъртните злополуки увеличението е с 11 бр., а при инвалидните – с 2 бр. Друг показател, имащ отношение към тежестта на ТЗ са загубените работни дни в резултат на трудови злополуки на работното място - през 2025 г. са загубени 120 698 работни дни при 137 063 през 2024 г., или намаление от близо 12%. Предпоставка за увеличаването на тежестта на травматизма е както оживлението в традиционно рискови сектори - сектори строителство и транспорт, така и високото ниво на заетост, което има отношение към честотата на злополуките. През декември 2025 г. безработицата в България е спаднала до около 3,3%, което е почти двойно под средното за ЕС ниво от 5,9%. Също по данни на НСИ заетостта остава стабилна към края на миналата година, като общият брой на заетите през 2025 г. е 2 260 562.

Политиката в областта на трудовите отношения поставя акцент върху гарантирането на сигурни и безопасни условия на труд. Активно се работи за осъществяване на съвкупност от правни, организационни, технически и здравни мерки, насочени към подобряване на благосъстоянието на работещите и удовлетвореността им от работата. Целенасоченото изпълнение на планираните мерки даде резултати, които показват:

- · тенденция за задържане на броя на злополуките на работното място на нива, които през последните години варират с не повече от 10%;

- · недопускане увеличаването на разходите на работодателите за осигуряване и застраховане на работниците и служителите за трудова злополука и професионална болест;

- · създаване на единна и непротиворечива правна рамка за гарантиране трудовите и осигурителните права на работещите;

- · подобряване благосъстоянието на работещите и на удовлетвореността им от работата.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на трудовите отношения · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Запазване под 12% на работещите при неспазени хигиенни норми в проверените предприятия с данни за условия на труд спрямо общия брой работещи в тези предприятия · % спрямо общия брой работещи в проверените предприятия · под 12 · 4 %

2. Задържане/намаляване честотата на трудовите злополуки (ТЗ) · коефициент на честота · под 1,00 · 1.04

3. Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт · брой · 120 · 64 + 2

Показателят, свързан с дела на работещите при неспазени норми за условия на труд, се определя като процент спрямо всички работещи в проверените от инспекцията по труда предприятия. Изборът на този индикатор отчита изпълнението на задълженията на работодателите за осигуряване на подходящи условия на труд и възможностите за въздействие чрез методите на контрола по прилагане на законодателството.

Данните за показателите, свързани с трудовите злополуки се предоставят от НОИ и се набират и отчитат по методики, осигуряващи сравнимост с данните на ЕВРОСТАТ, и позволяват да се отчитат тенденции за: степента на професионалните рискове и повишаване на защитата на работещите, броя на лицата, напускащи предприятията поради преждевременно пенсиониране (инвалидност), осигурителната и застрахователната тежест и др.

За усъвършенстване на националното законодателство в областта на трудовите и осигурителните отношения са разработени и утвърдени промени в нормативната уредба, както следва:

- Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 25.03.2025 г.);

- Постановление № 103 от 25 юни 2025 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост (обн, ДВ, бр. 52 от 27 юни 2025 г.);

- Постановление № 46 от 08.05.2025 г. на Министерския съвет за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 13.05.2025 г.);

- Постановление № 21 от 02.04.2025 г. на Министерския съвет за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. (обн, ДВ, бр. 29 от 04.04.2025 г.);

- Постановление № 74 на Министерския съвет от 28.05.2025 г. за изменение и допълнение на Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (обн. ДВ. бр. 45 от 03.06.2025 г.);

- Постановление № 105 на Министерския съвет от 25.06.2025 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ. бр. 52 от 27.06.2025 г.).

- Постановление № 199 на Министерския съвет от 26.09.2025 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 80 от 30.09.2025 г.);

- Постановление № 230 на Министерския съвет от 05.11.2025 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 95 от 07.11.2025 г.);

- Постановление № 263 на Министерския съвет от 26.11.2025 година за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2025 г.);

- Постановление № 354 на Министерския съвет от 29.12.2025 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г.);

- Постановление № 338 на Министерския съвет от 19.12.2025 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 114 от 24.12.2025 г.) за финансиране на утвърдените разходи на държавното обществено осигуряване;

- Решение № 652 на Министерския съвет от 17.09.2025 г. за одобряване проект на Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Федеративна Република Бразилия за социална сигурност, подписана в Бразилия на 1 февруари 2016 г.;

- Решениe № 782 на Министерския съвет от 14 ноември 2025 г. за одобряване на проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.;

- Решение № 838 на Министерския съвет от 28 ноември 2025 г. за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда;

- Решение № 861 на Министерския съвет от 8 декември 2025 г. за одобряване на проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.;

- Решение № 554 на Министерския съвет от 20 август 2025 г. за отпускане на персонална пенсия по Кодекса за социално осигуряване;

- Наредби за изменение и допълнение на Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда (ДВ, бр. 63 от 01.08.2025 г.; и в ДВ бр. 106 от 9.12.2025 г., в сила от 01.01.2026 г.);

- Наредба за изменение на Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор (ДВ, бр. 80 от 30.09.2025 г.);

- Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 4.08.2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа (обн., ДВ, бр.114 от 24.12.2025);

Утвърдена е Методика за определяне на размера на намаленията при неспазване на изискванията, свързани с условията на труд и заетост или задълженията на работодателите в селското стопанство.

Определен е Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2026 г.

По програмата се осъществява и цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство.

През 2025 г. ИА ГИТ извърши общо 49 660 проверки. Проверени са 41 859 предприятия от всички икономически дейности с общо 1 886 452 зает персонал в тях.

За периода от 01.01. до 31.12.2025 г. са изплатени над 4,4 млн. лв. забавени дължими трудови възнаграждения в резултат на извършените проверки от контролните органи на ИА ГИТ.

Чрез Фонд „Условия на труд“ (ФУТ) са изпълнявани дейности по осигуряване на подходящи условия на труд, диагностични дейности за работещите при специфични условия на труд и провеждане на обучителни мероприятия в областта на безопасността и здравето при работа. Реализирани са 48 договора за подобряване на условията на труд в предприятия; проведени са 130 обучителни мероприятия, като са обучени 3 830 работещи в областта на безопасността и здравето при работа. Извършени са групови медицински прегледи за ранно откриване на професионалните болести на 3 197 работещи в специфични условия на труд от 11 предприятия в страната.

През отчетния период Националния институт за помирение и арбитраж е оказал съдействие на страните при уреждане на колективен трудов спор чрез провеждане на арбитражно производство и е осигурявал информационен ресурс за насърчаване на колективното трудово договаряне.

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете В областта на социалното подпомагане през 2025 г. продължиха действията за оптимизиране на системата за социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост и контрол върху отпускането на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите и дейностите за социално подпомагане, усъвършенстване на нормативната уредба.

В областта на социалното подпомагане за периода януари – декември 2025 г. с месечни помощи по реда на чл. 9 от ППЗСП в страната са подпомогнати средномесечно 35 987 случая на лица и семейства. Изплатената сума e 144 984 544 лв.

Общият брой на отпуснатите еднократни помощи по чл. 16 в страната е 6 886 бр., за които са изплатени 8 667 645 лева, в т.ч. за 111 украински граждани 111 заповеди. Изплатените средства са в размер на 91 026 лв.

По целева програма „Подобряване материалната база на Домашен социален патронаж“ са сключени договори с 54 общини. Общият брой на бенефициентите по програмата е 21 584 лица.

За новия отоплителен сезон 2025/2026 към 31.12.2025 г. са начислени общо целеви помощи за отпление по 356 020 издадени заповеди за отпускане на помощта (има изплатени депонирани суми на 67 лица за отоплителен сезон 2024/2025 г.), а изплатената сума е в размер на 215 098 559 лева.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Месечни помощи · Срeдномесечен брой лица и семейства · 60 875 · 35 987, (6 на украински граждани)

2.Целеви помощи за отопление · Брой лица и семейства · 376 959 · 356 020 (има изплатени депонирани суми на 67 лица за отоплителен сезон 2024/2025 г.)

3. Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване и социалната подкрепа · Брой лица · 14 895 · 23 687

Тези индикатори отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията за съответните преки адресати на целевите помощи и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката по социална закрила, гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението и осигуряване на достъп до ресурсите на обществото и участие в тяхното потребление за всички групи в неравностойно положение при съобразяване с конкретните индивидуални потребности на нуждаещите се с оглед осигуряването на качествена подкрепа.

• · Месечните социални помощи допълват доходите на лицата до определен диференциран доход и се отпускат след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение, учебна и трудова заетост. Като база за определяне размера на месечните помощи служи линията на бедност, като са променени индивидуалните проценти и са оптимизирани рисковите групи при определяне на диференцирания доход за различните категории лица или семейства, кандидатстващи за отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП. Промените са в сила от 01.06.2023 г. .

• · Целевата помощ за отопление имат право да получават лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявление-декларация е по-нисък от индивидуално определен диференциран доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Диференцираният доход за отопление е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. Той се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето.

• · Ключовият индикатор „Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване и социалната подкрепа“ поставя акцент върху дейност с пряк ефект върху уязвими групи от населението.

В областта на равнопоставеността на половете и антидискриминацията се изпълняваха дейности с цел насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в различни области на обществения живот и недискриминацията, произтичащи от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете (обн. ДВ, бр. 33 от 26 април 2016 г.), Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС, Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, Стратегическия и Оперативен план на МТСП.

Равнопоставеност на жените и мъжете в България се постига чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика, което е и целта на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г., приета с РМС № 969 от 30 декември 2020 г.

С Решение на МС № 291 от 8 май 2025 г. е приет Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2025-2026 г. Стратегията и планът, чрез който тя се изпълнява, са част от реализацията за отключващите условия за средствата от Европейския съюз (РМС № 368 от 25.06.2019 г.).

С ПМС № 38 от 17 септември 2025 г. е приет Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2024 г. в изпълнение на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. Документът отразява резултатите от изпълнението на политиките в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите, насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения, борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите, преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма.

На национално и областно ниво продължи работата и комуникацията с координаторите по равнопоставеност на жените и мъжете, които участват в разработването и провеждането на цялостната националната политика по равнопоставеност на жените и мъжете. В съответствие с чл. 16 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете е организирана и проведена процедура за получаване на Отличителен знак от институциите/организациите със значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България за 2025 г. Постъпилите кандидатури са одобрени по време на заседание на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС, което се проведе на 17 април 2025 г.

Проведено е тържествено връчване на Отличителния знак за значими постижения в изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете.

Проведени са четири заседания на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС.

Осъществени участия в заседания на Групата на високо ниво по въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете към ЕК, Консултативния комитет по равнопоставеност на жените и мъжете към ЕК, Комисията по равнопоставеност между жените и мъжете към Съвета на Европа, Групата на високо ниво по недискриминация, равенство и разнообразие към ЕК, заседания на Управителния съвет на ЕИРП и други информационни и експертни форуми.

Осъществена е работа по транспониране на две Директиви относно стандартите за органите по въпросите на равенството: Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране на лицата, независимо от тяхната раса или етнически произход, равното третиране на лицата по въпросите на заетостта и професиите, независимо от тяхната религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, равното третиране на жените и мъжете по въпросите на социалното осигуряване и достъпа и предоставянето на стоки и услуги, и за изменение на директиви 2000/43/ЕО и 2004/113/ЕО, и Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране и равните възможности на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите и за изменение на директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС.

Направен е и преглед на Директива (ЕС) 2023/970 на ЕП и на Съвета от 10 май 2023 г. за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане и са изготвени предложения относно нормативните актове, които следва да бъдат променени с оглед въвеждането ѝ в националното законодателство.

Фонд „Социална закрила“ (ФСЗ) е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, създаден на основание чл. 25 от Закона за социално подпомагане. ФСЗ реализира своята дейност по финансиране на целеви социални програми в подкрепа на лица и семейства от уязвими социални групи, целеви програми в областта на социалното приобщаване; проекти в подкрепа за осъществяването на социалната дейност и/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия; проекти за изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги.

Освен утвърдените направления, по които работи ФСЗ се приемат допълнителни програми в зависимост от конкретните приоритети.

Политика в областта на хората с увреждания Целта в областта на политиката за правата на хората с увреждания е насочена към социалното приобщаване на хората с увреждания във всички области чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и упражняване на права, при стриктното придържане към индивидуалния подход при определяне на потребностите от адекватна подкрепа за пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот, както и изпълнение на националните ангажименти по прилагане на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

В този контекст през 2025 г. изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания бе насочено към създаването на условия за социално приобщаване на хората с увреждания, подкрепа на неправителствения сектор за активно участие в процеса по социално приобщаване, обезпечаване на законодателството в тази област на политика и др., при съобразяване със заложените приоритети на релевантните стратегически документи. Продължи правоприлагането на законодателството в областта на правата на хората с увреждания.

Предвидиха се възможности за подобряване на достъпа до заетост на хората с увреждания, за увеличаване на нивото на икономическата им активност чрез насърчаване на дейности за осигуряване на лична мобилност и достъпност, за ефективно координиране на политиката в тази област и др.

Основната цел и очаквани резултати на програмата са създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, недискриминация и пълноценно участие на хората с увреждания във всички области на обществения живот, както и упражняване на техните права чрез осигуряване на социално-икономическа подкрепа, предоставяне на насърчителни и подкрепящи мерки/услуги за тях и техните семейства в сферата на заетостта, достъпната среда и социалното включване са постигнати.

Ключовите индикатори и целеви стойности по политиката за правата на хората с увреждания са свързани с изпълнението на 4 конкретни мерки, както следва:

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на хората с увреждания · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Месечна финансова подкрепа за хора с трайни увреждания · Брой · 733 200 · 732 634

2. Механизъм лична помощ · Брой · 77 000 · 75 970

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция. · брой · 3 600 · 6 200

4. Организации на и за хора с увреждания с призната национална представителност с осигурена финансова подкрепа под формата на субсидия · брой · 21 · 21

Месечна финансова подкрепа Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:

Месечна финансова подкрепа, съобразно степента на увреждане, на която имат право хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст;

Целевите помощи съобразно вида на увреждането.

За периода от началото на годината до 31.12.2025 г. средномесечният брой на лицата с трайни увреждания с осигурена месечна финансова подкрепа е 732 634, а разходваният финансов ресурс от държавния бюджет възлиза на 858 022 302 лв.

2. Хора, подкрепени с механизма лична помощ – в изпълнение на Закона за личната помощ на общините/районите са преведени финансови средства за предоставяне на механизма лична помощ с оглед осигуряване на асистентска подкрепа.

За обезпечаване на дейностите по предоставяне на механизма лична помощ в изпълнение на Закона за личната помощ през периода 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. на общините/районите са преведени финансови средства в размер на 1 258 646 207 лв. с оглед осигуряването на този специфичен вид асистентска грижа, съобразно индивидуалните нужди на 75 970 средномесечен брой ползватели.

3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция - осигурява се финансиране на проекти на неправителствени организации в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на целевата група. С тази програма се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор за реализиране на мероприятия като – обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. с активното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората с увреждания.

Включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция, през отчетния период са финансирани 29 проекта на неправителствени организации за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания, на обща стойност 395 665 лв. Чрез реализиране на дейностите по проектите подкрепа са получили 6 200 лица с трайни увреждания.

4. Също така разпоредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона за хората с увреждания предвижда държавата да осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност за дейности в областта на правата на хората с увреждания с цел тяхното социално приобщаване, под формата на субсидия от държавния бюджет. Национално представителните организации на и за хората с увреждания, съгласно чл. 104, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания правят предложения за субсидии и разпределение на тяхното предназначение, съпроводени с доклад и с разчет, съгласно бюджетни насоки и срокове за преценка на допустимостта на дейностите и разходите за тях, както и за тяхната целесъобразност.

За отчетния период е осигурена финансова подкрепа под формата на субсидия на 21 организации на и за хора с увреждания с призната национална представителност в общ размер от 4 820 343 лв.

Въздействието в сферата на жизненият стандарт и социалната закрила продължи да бъде сред основните акценти в законодателството за правата на хората с увреждания и сред приоритетите през разглеждания период. В тази връзка през отчетния период, хората с увреждания, подпомагани по реда на приложимото социално законодателство, продължават да получават помощта, от която се нуждаят, съгласно нормативната уредба.

През 2025 г. бяха извършени промени в Методиката за подбор на лицата с трайни увреждания, утвърдена със Заповед № РД-01-428/ 16.12.2022 г. и изменена със Заповед № РД-01-343/ 04.12.2024 г., и бе прието Постановление № 34 на Министерския съвет от 25 април 2025 г. за определяне на условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологични помощни средства в рамките на инвестиция "Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания" по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. С ПМС №34/ 25.04.2025 г. се предвижда определяне на органите, структурите и основните им функции, свързани с предоставяне на високотехнологични помощни средства по инвестиция „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“; условията за предоставяне на високотехнологичните помощни средства; изискванията към лицата, които предоставят високотехнологичните помощни средства; минималните технически изисквания за всеки конкретен вид помощни средства, които да гарантират предоставянето на продукти с определени качества и функции; редът за финансиране на високотехнологични помощни средства; и редът за осъществяване на контрол над реализираните инвестиционни дейности.

Съгласно направените промени на човека с трайно увреждане, одобрен от социалните служби за осигуряване на подкрепа по инвестицията, се издава удостоверение за предоставяне на високотехнологично помощно средство и самият той ще бъде овластен сам да избере търговец, вписан в специално създаден за целите на инвестицията Списък на доставчиците. В последния се включват всички търговци, които отговарят на заложените в ПМС №34/ 25.04.2025 г. изисквания. Предвижда се посредством тристранно споразумение между лицето, доставчика и министъра на труда и социалната политика да се уреждат правата и задълженията на всяка от страните, във връзка с дейностите по предоставяне на високотехнологични помощни средства. По този начин ще бъде постигната пълна прозрачност на процеса по предоставяне на помощните средства, зачитайки волята и личния избор на лицето за постигане на реалната му социално-икономическа интеграция.

В изпълнение на Директива (ЕС) 2024/2841 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. за установяване на Европейска карта за хора с увреждания и на Европейска карта за паркиране за хора с увреждания бе прието Решение № 517 на Министерския съвет от 30 юли 2025 г. за определяне на Национално звено за контакт, което да улесни диалога между Република България и Европейската комисия относно правилното транспониране и прилагане на Директива (ЕС) 2024/2841 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за установяване на европейската карта за хора с увреждания и на европейската карта за паркиране за хора с увреждания и на Директива (ЕС) 2024/2842 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за разширяване на приложното поле на Директива (ЕС) 2024/2841 по отношение на граждани на трети държави, законно пребиваващи в държава членка.

Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване е многосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за превенция на бедността и насърчаване на социалното включване. За постигане на целите на политиката за социално включване се прилагат редица законодателни мерки и се изпълняват стратегически документи и планове, приети на национално ниво.

Съществена част от политиката за социално включване е предоставянето на материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск.

- · Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. от 01.04.2025 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2025 г.) са увеличени размерите на средномесечния доход на член от семейството за достъп до семейни помощи по ЗСПД, за които той се прилага. Направени са промени в Семейния кодекс (отменен чл. 105а от Семейния кодекс, който беше правното основание за издаването на Наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество относно произхода на осиновени лица).

- · Утвърдени са изменения и допълнения на Наредба № РД-06-46 от 4.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (обн., ДВ, бр. 58 и бр. 88 от 2025 г.).

- · Утвърден е Правилник за дейността на Съвета по осиновяване (обн., ДВ, бр. 88 от 2025 г.).

- · Със Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2025 г.), със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2025 г.) и със Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги (обн., ДВ, бр. 31 от 2025 г.) и със Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (обн., ДВ, бр. 113 от 2025 г.), са направени изменения и допълнения в Закона за социалните услуги.

- · Разработени са и приети промени в Закона за социалните услуги във връзка с предложените от Министерство на правосъдието промени в Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 115 от 2025 г.).

- · Разработен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.

- · Прието е Решение № 529 от 30.07.2025 г. на Министерския съвет за даване на съгласие Министерството на труда и социалната политика да организира почивка и рехабилитация в България на деца от Украйна и техните придружители чрез настаняване в бази на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД.

- · Разработени са предложения за промени в Наредбата за качеството на социалните услуги.

- · Прието е Постановление на Министерския съвет № 249 от 19.11.2025 г. за изменение на нормативни актове (промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях и Тарифата за таксите за издаване и подновяване на лиценз за предоставяне на социални услуги, свързани с въвеждане на еврото в Република България), обн., ДВ, бр. 99 от 2025 г.

- · Прието е Постановление на Министерския съвет № 290 от 12.12.2025 г. за одобряване на допълнителни трансфери (обн., ДВ, бр. 109 от 2025 г.) по бюджетите на общините Брегово, Дългопол и Николаево.

- · С Решение № 465 от 17.07.2025 г. на Министерския съвет са приети План за действие за 2025-2026 г. за изпълнение на НСНБНСВ 2030 и Отчет за изпълнението на Плана за действие за периода 2023-2024 г.

- · В изпълнение на Плана за действие в изпълнение на Препоръка на (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на ЕГД (2030) е изготвен проект на Оперативен план за периода 2025-2026 г., утвърден от Междуведомствената работна група за управление и координация на процеса по изпълнение на Препоръката.

- · В изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа е разработен проект на Доклад за изпълнението за 2024 г. на Плана за действие за периода 2022-2027 г. за изпълнение на Стратегията, одобрен от Междуведомствената работна група на високо ниво за управление и координация на процеса на деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания.

За 2025 г. изразходваните средства по програма „Подкрепа за децата и семействата“ за изплащане на помощи и средства по ЗСПД и ЗЗДет. са в общ размер на 674 244 511 лв., което представлява около 97% от бюджета по тази програма, която е в размер на 694 990 000 лв. Допълнително 38 683 956 лв. са трансферирани средства от държавния бюджет към общините за професионални приемни семейства и настанените при тях деца.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на социалното включване · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Подкрепа на деца в риск · ср. мес. бр. случаи · 4 100 · 1 978/1 466

2. Еднократна помощ при раждане на дете · брой деца · 60 000 · 52 205

3. Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД · брой деца · 208 000 · 198 382

4. Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас · брой деца · 50 000 · 45 925

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст · ср. мес. бр. деца · 440 000 · 416 687

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане · ср. мес. бр. случаи · 30 000 · 29 359

Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните. Те са силно зависими от възрастните, с които живеят и не могат сами да осигурят своето съществуване. Отчитайки факторите, пораждащи бедност – безработица, ниско образование, ниски доходи и т.н., е от особена важност да се предотврати предаването на бедността между поколенията, да се намали възможността ограниченият достъп до пазара на труда и ниският образователен статус на родителите да се предаде на техните деца.

1. Подкрепа на деца в риск е специфичен показател, който обхваща следните интервенции:

- "Превенция на изоставянето" е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги. В подкрепа на работата по случаи на превенция на изоставянето на семейството се отпуска финансова помощ. Помощта е еднократна и може да се предоставя до шест пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ЗЗДет. в биологичното семейство или осиновяването му. В подкрепа на работата по случаи на реинтеграция на детето в семейна среда на семейството се отпуска финансова помощ. Помощта е еднократна и може да се предоставя до шест пъти в годината. Тя се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- Настанени деца при роднини и близки – за деца, настанени за отглеждане при роднини или близки, се отпускат финансови помощи за подкрепа на детето и семейството, в което то е настанено. Финансовите помощи са месечна и еднократна. Месечните помощи се предоставят за издръжка на детето, настанено в семейството на роднини или близки. Отпускат се след проверка на доходите на семейството и се диференцират съобразно възрастта на детето и неговите потребности. Еднократната помощ може да се отпуска до шест пъти в годината. Тя е различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

- Настанени деца в приемни семейства – за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на сключен договор по чл. 27, ал. 5 от ЗЗДет. Средствата са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето. За отглеждане на детето в приемно семейство може да се предоставя и еднократна помощ до шест пъти в годината. Еднократната помощ е различна от средствата, предоставяни за отглеждане и възпитание и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

2. Еднократна помощ при раждане на дете. Предоставя се на майката при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Размерът на помощта се диференцира според поредността на децата, родени от майката, като за първо, второ и трето дете е по-висок. При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете. Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер, определен ежегодно със ЗДБРБ за съответната година, но не по-малък от предходната година.

3. Еднократна помощ за ученици записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас. Предоставя се в пари и/или в натура на семействата, чиито деца са записани или продължават обучението си в съответния клас на училище, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Помощта е предназначена да покрие част от разходите в началото на учебната година и се предоставя без доходен критерий за нейното отпускане. Еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето, както и за деца, настанени в семейства на роднини или близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Размерът на помощта се определя ежегодно със ЗДБРБ за съответната година, но не по-малък от предходната година. Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

4. Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас – предоставя се в пари и/или в натура на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Помощта се отпуска независимо от дохода на семейството и е предназначена да покрие част от разходите в началото на учебната година. Еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето, както и за деца, настанени в семейства на роднини или близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в ЗДБРБ за съответната година, но не по-малък от предходната година. Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище

5. Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Предоставят се в пари и/или в натура на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4а от ЗСПД, който се определя ежегодно със ЗДБРБ за съответната година, но не може да бъде по-малък от предходната година. В зависимост от определения доходен критерий месечната помощ се отпуска в пълен размер или в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Размерът на помощите също се определя ежегодно в ЗДБРБ за съответната година, като не може да бъде по-малък от предходната година. Помощта се отпуска, при условие че семейството живее постоянно в страната и детето: не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет.; редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; живее постоянно в страната. За семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, за деца, настанени по реда на чл. 26 от ЗЗДет., за децата със или без право на наследствена пенсия от починал родител и за децата, които се отглеждат от техните самотни осиновители, помощта се отпуска без оглед на доходите на семейството. Помощта се предоставя за дете с трайно увреждане само в случай, че за детето не се получава месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД. Месечната помощ се прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната, когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини. В тези случаи месечната помощ може да бъде отпусната отново не по-рано от една година от датата на прекратяването.

6. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане. Предоставят се на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Независимо от доходите на семейството, тези помощи се предоставят и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от ЗЗДет. За всички деца с трайни увреждания помощта е предназначена за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности. За децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от своите родители (осиновители), както и за семействата на роднини или близки и доброволните приемни семейства, при които такива деца са настанени по чл. 26 от ЗЗДет., помощта се предоставя и за осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда. От размера на помощта за семействата на роднини или близки и доброволните приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, се приспада размерът на месечните финансови помощи (за издръжка и добавката за дете с трайно увреждане) съгласно ЗЗДет., ако семействата получават такива. Размерът на месечните помощи за дете с трайно увреждане се определя ежегодно със ЗДБРБ, като не може да бъде по-малък от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им. Помощта се предоставя на семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания, ако децата не са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, за срок, по-дълъг от един месец.

Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции През 2025 г. политиката в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции следва изпълнението на заложените приоритети и цели:

• · Усъвършенстване на инструментариума в съответствие с актуалните изисквания при формирането на минималните подоходни показатели и изграждане на политика в областта на жизненото равнище и доходите, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата;

• · Задаване и поддържане на стратегическа рамка и осигуряване на условия за ефективна и ефикасна координация за изпълнението на демографската политика и задаване и поддържане на стратегическа рамка и осигуряване на условия за ефективна и ефикасна координация за изпълнението на политиката за насърчаване на активния живот на възрастните хора.

• · Повишаване приноса на предприятията от социалната и солидарна икономика и социалните инвестиции към БВП.

• · Създаване на условия, водещи до повишаване броя на социално отговорните предприятия и управленски практики.

В съответствие с провежданите политики за намаляване на бедността и запазване и подобряване на жизненото равнище на населението в страната ежегодно се актуализира размера на линията на бедност за страната и размера на минималната работна заплата за страната.

Политиката в областта на демографското развитие се разработва и изпълнява в съответствие с приоритетите, направленията и мерките от Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г. и Националната програма за развитие България 2030.

Приоритетите в областта на социалната икономика и корпоративната социална отговорност се реализират в изпълнение на Националната концепция за социална икономика, Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и подзаконовата нормативна уредба. Разработена и утвърдена е Политика за корпоративна социална отговорност, която е в отговор на динамично развиващата се европейска нормативна уредба в областта и се явява естествено продължение на вече приключила изпълнението си, Стратегия за корпоративна социална отговорност 2019-2023 г.

През 2025 г. изпълнението на стратегическите и оперативни цели е следното:

В областта на жизненото равнище:

С ПМС № 243/13.11.2025 г. е определен размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2026 г. - 1 213 лв., като спрямо 2025 г. е нараснала с 12,6%. МРЗ нараства от 933 лв. през 2024 г. до 1 213 лв. през 2026 г. Новият размер на минималната работна заплата се очаква да окаже положително въздействие за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите, за намаляване на подоходното неравенство и за стимулиране на вътрешното търсене. Отношението на размера на минималната работна заплата от 1 213 лв. към средната работна заплата за страната за 12 месеща, включващи трето и четвърто тримесечие на 2024 г., първо и второ тримесечие на 2025 г., е 50%.

С Постановление на Министерския съвет № 175 от 03.09.2025 г. е определен размер на линията на бедност за страната за 2026 г. от 764 лв. Спрямо 2025 г. размерът на линията на бедност за страната се увеличава с 19,7%, или със 126 лв., в отговор на задълбочаващите се предизвикателства по отношение на бедността и неравенствата. Актуализирането на размера на линията на бедност за страната има за цел защита на най-уязвимите групи от населението и запазване на жизненото им равнище. Определената стойност на линията на бедност е в съответствие с Европейската методика – изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“. Новият размер на линията на бедност ще допринесе за увеличаване на базата за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания, социалните помощи по Закона за социално подпомагане, финансовите помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето, както и за определяне на достъпа до социална пенсия за старост по Кодекса за социално осигуряване.

Организирани и проведени са три заседания на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

В областта на демографската политика през 2025 г. е осъществена необходимата организация за реализиране на продуктите в сферата на демографското развитие по Бюджетна програма „Насърчаване, координация и мониторинг на демографското развитие, жизненото равнище и доходите от труд“.

• · С Решение №547 от 14 август 2025 г. на Министерския съвет е приет План за 2025 година за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.).

• · С Решение №949 от 30 декември 2025 г. на Министерския съвет е приет Отчет за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Р България (2012 – 2030 г.).

• · С Решение №477 от 21.07.2025 г. е приет План за 2025 – 2026 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.).

Одобрено е предложение по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05SFPR002-1.020 „Усъвършенстване на политиката в отговор на демографските промени“ по ПРЧР 2021-2027 г. с бенефициент МТСП. В рамките на дейностите по проекта е изготвен предварителен проект на междинната оценка на действащата демографска стратегия.

В областта на социалните инвестиции съществен принос за развитието на сектора имаше изпълнението на проект П41 „Развитие на социалната икономика“ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Организирани и проведени са 684 събития и 6 845 консултации с физически и юридически лица. Община Варна създаде фонд за подкрепа на регистрираните социални предприятия с бюджет 300 000 лв.

Увеличен е броя на вписаните социални предприятия в Регистъра на социалните предприятия към МТСП, който достигна 205 броя.

Проведе се 11-то издание на Годишната национална награда за социална иновация, на което бяха отличени социални предприятия, граждански организации, местни власти и компании, внедряващи иновативни решения в подкрепа на социалната икономика.

В областта на корпоративната социална отговорност беше осигурено активно участие в процесите на европейско ниво, свързани с директивите за устойчивост – Corporate Sustainability Reporting Directive (CSRD) и Corporate Sustainability Due Diligence Directive (CSDDD). Постигнато е споразумение в срок до 28 юли да се транспонират измененията в директивите.

Ключови индикатори и целеви стойности

Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие · Мерна единица · Целева стойност за 2025 г. · Отчет за 2025 г.

Наименование на ключовите индикатори

1. Коефициент на Джини · Стойността варира от 0 до 100 · 37,2 · 38,4

2. Разработен набор от практически мерки на базата на инструментариум за оценка и последващи анализи за съответствие – в областта на социалната и солидарна икономика · брой · 1 · 1

Ключов фактор за осъществяване на политиката е наличието на навременна, пълна и надеждна информация за тенденциите в неравенството на доходите, в т. ч. и от труд; демографското състояние на населението и тенденциите в неговото развитие, за последствията от негативните демографски процеси и за причините, които ги пораждат.

Коефициентът на Джини е обвързан с Цел 3: Намаляване на неравенствата от Националната програма за развитие на България 2030 и се използва за статистическа характеристика на разпределението на разполагаемия доход между бедните и богатите в едно общество. Приема се, че той изразява тяхната неравномерност, като стойността 0 показва пълна еквивалентност или равнопоставеност, а стойност 100 – абсолютната ѝ липса.

Индикатор „Разработен набор от практически мерки на базата на инструментариум за оценка и последващи анализи за съответствие – в областта на социалната и солидарна икономика“.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ)

Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на здравеопазването (МЗ) към 31.12.2025 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани от МЗ, като първостепенен разпоредител с бюджет. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Промоция, превенция и контрол на общественото здраве; Диагностика и лечение и Лекарства и медицински изделия, като идентифицира следните стратегически цели:

Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве Осигуряване на ефективен здравен контрол, подобряване здравето на населението и ограничаване на заболяемостта от заразни и незаразни болести.

Политика в областта на диагностиката и лечението Политиката е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката, лечението и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Гарантиран достъп до качествено, ефективно и съвременно лечение и стойностно-ефективното разходване на публични средства за лекарствени продукти.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЗ към 31.12.2025 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на здравеопазването

Класифика-ционен код · Разходи (в лева) · Закон 2025 г. · Уточнен план към 31.12.2025 г. · Отчет към 31.12.2025 г.

1 · 2 · 3 · 4 · 5

Общо разходи по бюджета на ПРБ Министерство на здравеопазването: · 1 203 828 300 · 1 219 553 151 · 1 200 096 606

1600-01-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРОМОЦИЯ ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ · 178 912 700 · 176 174 136 · 172 257 801

1600-01-01 · Бюджетна програма "Държавен здравен контрол" · 46 573 000 · 48 122 220 · 48 075 243

1600-01-02 · Бюджетна програма "Промоция и превенция на незаразните болести" · 14 135 600 · 22 498 083 · 20 651 254

1600-01-03 · Бюджетна програма "Профилактика и надзор на заразните болести" · 116 542 700 · 104 094 533 · 102 121 986

1600-01-04 · Бюджетна програма "Намаляване търсенето на наркотични вещества" · 1 661 400 · 1 459 300 · 1 409 318

1600-02-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО · 929 558 400 · 945 637 120 · 930 538 571

1600-02-01 · Бюджетна програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване“ · 51 772 500 · 48 112 572 · 46 997 978

1600-02-02 · Бюджетна програма "Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението" · 198 573 300 · 193 914 187 · 192 909 054

1600-02-03 · Бюджетна програма "Спешна медицинска помощ" · 421 514 300 · 420 719 613 · 420 426 664

1600-02-04 · Бюджетна програма "Психиатрична помощ" · 127 667 900 · 157 604 348 · 149 771 859

1600-02-05 · Бюджетна програма "Осигуряване на кръв и кръвни продукти" · 43 359 800 · 44 099 800 · 43 939 461

1600-02-06 · Бюджетна програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване“ · 86 670 600 · 81 186 600 · 76 493 555

1600-03-00 · ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ И МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ · 50 181 000 · 48 032 800 · 47 643 966

1600-03-01 · Бюджетна програма "Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия" · 50 181 000 · 48 032 800 · 47 643 966

1600-04-00 · Бюджетна програма "Администрация" · 45 176 200 · 49 709 095 · 49 656 268

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве” Целта на политиката е осигуряване на ефективен здравен контрол, подобряване здравето на населението и ограничаване на заболяемостта от заразни и незаразни болести, чрез:

Повишаване ефективността на държавния здравен контрол и достигане високо ниво на съответствие с националните и европейските изисквания на обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда.

Подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот чрез промоция на здравословно хранене, физическа активност, ограничаване на тютюнопушенето и употребата на алкохол - рискови фактори за развитието на хронични незаразни болести.

Ограничаване на заболяемостта и смъртността от инфекциозни заболявания чрез провеждане на ефективен епидемиологичен надзор, профилактика и контрол на заразните болести.

Намаляване на злоупотребата с наркотични вещества, използвани за медицински цели; ограничаване въвличането на нови хора в злоупотребата с наркотични вещества.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани четири основни програми:

Програма „Държавен здравен контрол” Програма „Промоция и превенция на незаразните болести” Програма „Профилактика и надзор на заразните болести” Програма „Намаляване търсенето на наркотици” За реализиране целите на Министерство на здравеопазването по отношение на повишаване ефективността на държавния здравен контрол, подобряване здравето на населението, повишаване качеството на живот и ограничаване на заболяемостта от незаразни и заразни болести, са предприети мерки и са реализирани редица дейности в областта на общественото здраве, както следва:

Усъвършенстване на подзаконовата нормативна уредба по Закона за здравето, отнасяща се до здравните изисквания към обектите с обществено предназначение и дейностите със значение за здравето на човека;

Усъвършенстване на системите за мониторинг на жизнената среда;

Повишаване капацитета на лабораторната дейност на РЗИ;

Контрол на разпространението на пазара на продукти и стоки със значение за здравето на човека, които не отговарят на нормативните изисквания;

Поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации;

Повишаване готовността на страната за посрещане на пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести;

Опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен риск, своевременна и Адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т. ч. биотероризъм;

Организиране защитата на населението от инциденти с химични и радиоактивни материали от случаен, естествен и умишлен характер;

Повишаване информираността на населението за влиянието на основни рискови фактори върху здравето;

Непрекъснато усъвършенстване и хармонизиране на нормативната уредба в системата на здравеопазването в съответствие с научните достижения и правото на Европейския съюз.

В областта на опазване на общественото здраве, освен контролът по спазване на нормативно определените здравни изисквания се изпълняват и редица национални програми, отнасящи се до първичната профилактика. Те са ориентирани към различни възрастови и социално-уязвими групи по отношение ограничаване заболяемостта и смъртността от заразни заболявания с различно социално въздействие и повишаване информираността на населението за най-честите социално-значими хронични незаразни заболявания и основните поведенчески рискови фактори за възникването им.

В областта на наркотичните вещества основна цел е осигуряване на необходимите предпоставки и условия за успешно провеждане на политиката в областта за намаляване на търсенето на наркотични вещества, свързана с контрола върху дейностите с наркотични вещества за медицински цели и изпълнение на задълженията, произтичащи от международните договори в областта на наркотиците, по които Република България е страна.

Изразходваните средства към 31.12.2025 г. за реализирането на политиката са в размер на 172,3 млн. лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват централни доставки на медикаменти и консумативи, дейности по приети от Министерския съвет национални програми в областта на профилактиката и превенцията на общественото здраве, предоставят се стипендии за обучение на докторанти държавна поръчка и субсидии за осъществяване на болнична помощ.

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Диагностиката и лечението” Целта на политиката е осигуряване на достъпни и качествени медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Тя е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечението на заболявания и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката са изпълнявани шест основни програми:

Програма „Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване ” Програма „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението” Програма „Спешна медицинска помощ” Програма „Психиатрична помощ” Програма „Осигуряване на кръв и кръвни продукти” Програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване ” Изпълнението на заложените цели на политиката към 31.12.2025 г. е съобразено и синхронизирано с изпълнението на целите и приоритетите на националните стратегически и програмни документи действащи през 2024 г. Реализирани са редица дейности:

Усъвършенстване на нормативната уредба;

Развитие на единна здравно-информационна система и електронно здравеопазване;

Оптимизиране дейността на органите, осъществяващи контрол върху медицинските дейности и защита правата на пациентите;

Създаване на условия за развитие на интегрирани здравно-социални услуги;

Усъвършенстване на системите на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността;

Осигуряване на качествена медико-статистическа информация за здравния статус на населението;

Обновяване и модернизация на структурите на системата за спешната медицинска помощ, чрез което ще бъде осигурен качествен, равнопоставен и навременен достъп на населението;

Развитие на дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки и последващо наблюдение в посттрансплантационния период;

Осигуряване на равнопоставен достъп и качествено лечение и грижи на хората с психични разстройства;

Осигуряване на необходимите количества кръв и кръвни съставки за нуждите на лечебните заведения;

Осигуряване на продължително медицинско наблюдение, профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми, отглеждани в домовете за медико-социални грижи за деца или такива от семейна среда;

Осигуряване на достъп на български граждани до финансиране за дейности по асистирана репродукция;

Изпълнение на дейности по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030;

Устойчиво развитие на човешките ресурси и повишаване на мотивацията за работа в системата.

За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Държавните психиатрични болници (ДПБ), Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), Центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ), Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ), Районнните центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), Центъра за асистирана репродукция, както и персоналът на лечебни заведения за болнична помощ.

Изразходваните средства към 31.12.2025 г. за реализирането на политиката са в размер на 930,5 млн. лв. В рамките на отчетените средства се изпълняват дейности за централни доставки на медикаменти и консумативи и национални програми, придобиване на специалност, асистирана репродукция, предоставят се субсидии за осъществяване на болнична помощ.

Преглед на изпълнението на политика в областта на „Лекарствените продукти и медицинските изделия” Целта на политиката е гарантиран достъп до качествено, ефективно и съвременно лечение и стойностно-ефективното разходване на публични средства за лекарствени продукти.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката е изпълнявана една основна програма:

Програма „Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия” За изпълнение на адресираните предизвикателства са предприети активни действия, като за целта е извършено:

Наблюдение и укрепване на законодателството в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия;

Насърчаване на вътрешно секторното и между секторното сътрудничество;

Проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък чрез СЕСПА;

Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия за лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване със средства от държавния бюджет;

Насърчаване на рационалната лекарствена употреба;

Контрол върху разходите за лекарствени продукти, чрез механизми за договаряне и сключване на рамкови споразумения;

Контрол в реално време при предписване и отпускане на рецепти за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храна за специални медицински цели, заплащани от НЗОК, като решителна мярка за защитаване правата на здравноосигурените лица и за повишаване на контрола върху разходването на обществени средства;

Регулярен анализ и издадени заповеди за забрана износа на инсулин и други понижаващи кръвната захар лекарства, както и антибактериални лекарствени продукти с лекарствени форми за приложение при деца, за които са налице данни за нерегулярни доставки, забавяне или отказ от търговците с цел осигуряване на достатъчни количества на аптечния пазар в страната;

Осигурена възможност за заплащане на лекарствени продукти по лекарско предписание за домашно лечение на остри инфекциозни заболявания, включително антибактериални лекарствени продукти, на територията на страната на лица до 7-годишна възраст.

За изпълнението на дейностите по програмата са ангажирани служители от Изпълнителна агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

За изпълнението на дейностите по политиката в областта на лекарствата и медицинските изделия към 31.12.2025 г. от бюджета на МЗ са изразходвани 47,6 млн. лв. В рамките на отчетените средства са осигурени лекарствени продукти за лечение на пациенти със ХИВ/СПИН, туберкулоза, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимости и радиофармацевтици по реда на Наредба № 34/2005 г.

Програма „Администрация” В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели в здравеопазването. По тази програма са отнесени разходите за администрацията на Министерството на здравеопазването и дейностите по отбранително-мобилизационна подготовка, както и разходите за участие на Република България в Световната здравна организация, Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа и други. В изпълнение на политиката за финансово подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, Министерството на здравеопазването субсидира Българският Червен кръст.

Изразходваните средства към 31.12.2025 г. за реализирането на програма „Администрация“ са в размер на 49,7 млн. лв., в т.ч. за субсидиране на Български Червен кръст – 9,7 млн. лв.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (МОН) Министерството на образованието и науката (МОН) провежда държавната политика в областта на образованието и науката, насочена към осигуряване на образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите и дигитализация, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

С изпълнението на Целите на ООН (ЦУР на ООН) за устойчиво развитие и на Приоритет 1 „Образование и умения“ и Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие: България 2030 страната ни участва във всички европейски и световни инициативи за по-конкурентоспособна, сплотена, зелена и устойчива Европа.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МОН към 31.12.2025 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

ОТЧЕТ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПО ПОЛИТИКИ И ПРОГРАМИ КЪМ 31.12.2025 Г.

Класифика ционен код* · Наименование на областта на политика/функционалната област /бюджетната програма · Закон · Уточнен план · Отчет

1700.01.00 · Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 1 205 342 000 · 980 724 563 · 945 225 716

1700.01.01 · Бюджетна програма „Осигуряване на качеството в системата на предучилищното и училищното образование“ · 189 056 300 · 65 809 515 · 65 427 070

1700.01.02 · Бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование“ · 228 941 000 · 157 600 150 · 127 684 902

1700.01.03 · Бюджетна програма „Училищно образование“ · 750 995 100 · 714 425 147 · 710 044 179

1700.01.04 · Бюджетна програма „Развитие на способностите на децата и учениците“ · 9 861 000 · 15 805 225 · 15 508 578

1700.01.05 · Бюджетна програма „Образование на българите в чужбина“ · 22 740 900 · 23 732 593 · 23 291 944

1700.01.06 · Бюджетна програма „Учене през целия живот“ · 3 747 700 · 3 351 933 · 3 269 043

1700.02.00 · Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · 114 626 300 · 75 591 884 · 69 442 695

1700.02.01 · Бюджетна програма „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование“ · 35 667 600 · 11 744 031 · 11 597 147

1700.02.02 · Бюджетна програма „Студентско подпомагане“ · 26 688 600 · 14 919 215 · 14 694 095

1700.02.03 · Бюджетна програма „Международен образователен обмен“ · 6 047 900 · 2 903 314 · 2 815 970

1700.02.04 · Бюджетна програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка образование - наука - бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“ · 22 081 400 · 15 022 860 · 9 643 778

1700.02.05 · Бюджетна програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа“ · 24 140 800 · 31 002 464 · 30 691 705

1700.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 13 992 700 · 13 990 460 · 12 953 529

Общо разходи · 1 333 961 000 · 1 070 306 907 · 1 027 621 940

1. Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот Република България, като част от Европейското образователно пространство и от глобалния свят, споделя визията за развитие на висококачествено, приобщаващо, ценностно-ориентирано и продължаващо през целия живот образование, обучение и учене, съобразявайки се с националните образователни традиции и следвайки националните си приоритети.

Министерството на образованието и науката (МОН) провежда държавната политика в областта на образованието и науката, насочена към осигуряване на образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

За постигане целите на Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот през отчетния период са изпълнявани 6 бюджетни програми.

За ефективно постигане на очакваните ползи/ефекти за обществото се разработват и прилагат цялостни и системни политики, обезпечени с необходимите човешки, финансови и материални ресурси и ползващи се с обществена подкрепа. Реализирането на тези политики се базира на ефективното взаимодействие между институциите, на съвместните усилия на регионалните управления на образованието (РУО), на педагогическите специалисти в детските градини и училищата, на родителите и семействата на децата и учениците, както и всички заинтересовани страни.

Изпълнението на политиките в областта на предучилищното и училищното образование през периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. е насочено към следните ползи за обществото и гражданите.

• Повишаване на обхвата и качеството в предучилищното образование, предвид неговата базисна значимост за постигане на по-високи образователни резултати в училище и за успешно реализиране на пазара на труда

• · Успешно включване на децата и учениците в системата на училищното образование и намаляване дела на преждевременно напусналите училище

• · Повишаване качеството на училищното образование за подобряване на образователните резултати, включително за намаляване дела на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг в международното изследване PISА

• · Повишаване нивото на компютърните и цифрови умения, на дигиталните умения и компетенции с цел широко използване на ИКТ и базираните на тях услуги, както и на образователните иновации

• · Постигане на цялостен обновен облик на образователните институции

•Повишаване на привлекателността и престижа на учителската професия и обезпечаване на системата с необходимите специалисти

• · Развитие на личностния потенциал на децата и учениците, откриване и развитие на заложбите и талантите им чрез разнообразни педагогически форми и дейности по интереси

• · Разширяване на професионалното образование и обучение (ПОО), приложимост на училищното образование и постигане на професионална реализация; повишаване компетентностите на хората в трудоспособна възраст и ефективно предлагане на възможности за учене през целия живот (УЦЖ)

Отчет на показателите за полза/ефект

Политиката в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 2025 г.

Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към 31.12.2025г.

1. Дял на преждевременно напусналите образование и обучение · процент (%) · под 10 · 8,2 по данни на НСИ към 14.03.2025 г.

2 Дял на обхванатите в предучилищното образование деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас [1] · процент (%) ·  над 90,8 · 92,2 за 2024 г. по данни на Евростат

3. Дял на 15-годишните със слаби постижения по: · · [2]

3.1. четене · процент (%) · 27,0 · 52,9

3.2. математика · процент (%) · 34,0 · 53,6

3.3. природни науки · процент (%) · 27,0 · 48,0

4. Население (25-64 г.), участващо в образование и обучение · процент (%) · над 5,4 · 1,8 по данни на НСИ към 14.03.2025 г.

Забележка: Данните по т. 1 и т. 4 в колона Отчет са публикувани от НСИ в раздел „Специфични показатели“ https://www.nsi.bg/statistical-data/168/539 [1] Последните данни за този показател, публикувани в Евростат са за 2024 г. https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/educ_uoe_enra10/default/table?lang=en [2] Изследването PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се провежда веднъж на 3 години, като последното изследване, за което са публикувани данни е проведено през 2022 г. PISA 2022 се проведе в периода 21 март – 22 април 2022 г. Резултатите от изследването бяха публикувани на 05.12.2023 година

2. Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал Политиката е насочена към развитие на диференцирана и гъвкава система от висши училища, които функционират като успешни партньори и конкуренти на европейските университети и изпълняват образователна, изследователска и културна мисия в полза на обществото и на отделните индивиди. Изпълнението на политиката осигурява условия за достъп до висше образование, целящо успешна реализация през целия живот; поддържане на необходимото качество на висше образование в отговор на динамиката на обществените процеси; усвояване на добрите практики на висшите училища от държавите-членки на ЕС, включително и чрез изграждането на университетски мрежи. Осъществяват се политики за изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и за постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. Стартира проект за въвеждане на дуалното обучение във висшето образование чрез включване на практическо обучение в бакалавърски и магистърски програми.

Ключови аспекти на политиката са увеличаване на съгласуването между потребностите на бизнеса и обществото от една страна, и програмите във висшето образование от друга; поддържане актуалността на учебните програми. Стимулира се по-тясното сътрудничество и комуникация между висшите училища, научните институти и бизнеса в рамките на учебния процес, практическото обучение и научно-изследователските дейности, ориентирани към потребностите на икономиката и обществото и увеличаването на тяхната добавена стойност.

Продължава работата по преструктуриране към професионални направления с по-висока оценка за качество и реализация - повече от половината от финансирането на висшите училища вече зависи от оценката за качество на образованието. Повишени са критериите и са прецизирани изискванията за академично израстване на преподавателския състав във висшите училища.

Най-новото издание на Рейтингова система на висшите училища в България - 2025 г. бе представена на 21.11.2025 г. Рейтинговата система на висшите ни училища е призната като една от най-завършените в международен план. Представянето подчерта, че последното издание на рейтинговата система показва органично подобряване на качеството на реализация на завършилите на пазара на труда и по-добри позиции. Рейтинговата система дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование. На платформата на Рейтинговата система е публикувана и електронна версия на Националната карта на висшето образование.

Политиките в областта на науката са насочени към създаване на благоприятна среда за научни изследвания и иновации в България, като целта е страната да стане конкурентоспособна на международната сцена и да допринесе за глобалния научен прогрес.

Българските научни институти активно участват в европейски мрежи и консорциуми за научни изследвания чрез участие в проекти по рамковите програми на ЕС и двустранни споразумения с други държави. Разработват се и се финансират докторантски програми, които подготвят ново поколение учени. Стимулират се съвместни докторски програми с водещи университети и научни институции в чужбина. Насърчава се участието в международни стажове и обмени, провеждат се курсове и семинари за повишаване на квалификацията на изследователите. Важен стимул за поддържане на високо научно ниво е въвеждането на диференцирано заплащане, обвързано с постигнатите научни резултати на изследователите.

За изпълнението на политиката в областта на равния достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал през 2025 година се реализират следните бюджетни програми:

Бюджетна програма „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование“ Бюджетна програма „Студентско подпомагане“ Бюджетна програма „Международен образователен обмен“ Бюджетна програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка „образование - наука – бизнес“ като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“ Бюджетна програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа“.

За постигане на заложените стратегически и оперативни цели на Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал допринесе и изпълнението на следния проект по „Програма Образование“ 2021-2027:

BG05SFPR001-3.002-0001 „От висше образование към заетост“ Основната цел на проекта е постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование.

Към 31.12.2025 г. по дейностите е извършено следното:

Дейност 1. Провеждане на допълнителни студентски практики на база оценка на кариерното ориентиране на студентите Дейността е насочена към провеждане на допълнителни практически обучения чрез студентски практики на студенти от висши училища - партньори по проекта, получили акредитация и създадени при условията и по реда на Закона за висшето образование. Фокусът е към студентите, които се обучават в области на висше образование „технически науки“, „педагогически науки“ и „природни науки, математика и информатика“, вкл. към повишаване на знанията и създаване на умения за преход към зелена икономика.

Регистрирани обучаващи организации - 1671;

Регистрирани студенти - 20 001;

Публикувани обяви - 2557;

Публикувани позиции - 38 856;

Брой регистрирани академични наставници - 1780;

Брой регистрирани ментори - 2997;

Включени в практическо обучение студенти: 6001 (в т.ч. 23 включени в две практически обучения), от които 505 студенти от малцинства и маргинализирани групи;

Успешно приключили студентски практики: 1318;

Студенти, започнали да търсят работа: 567 от 1318 приключили студенти посочват, че търсят работа след приключване на студентска практика;

Студенти, оставащи в образование след края на студентска практика: 1198 от 1318 отчетени към УО студент посочват, че продължават своето обучение.

Дейност 2. Създаване на условия за въвеждане на дуално обучение във ВО, внедряване на система за проследяване на дипломираните висшисти и организиране на обучения, в т.ч. за придобиване на предприемачески умения Поддейност 2.1. Проучване на международния опит при провеждане на дуално обучение и изготвяне на проекти на нормативни документи, ръководства, обучителни материали, образци на споразумения между ВУ, работодатели и обучаеми, с участие на социалните партньори В рамките на изпълнение на дейността ще бъде проучен международният опит при провеждане на дуално обучение и ще бъдат изготвени проекти на нормативни документи, обучителни материали, образци на споразумения между ВУ, работодатели и обучаеми.

Поддейност 2.2. Пилотно въвеждане на дуално обучение във ВО В рамките на проекта ще се апробира дуалното обучение на студенти от висши училища, като обучението ще бъде съобразено с професионалното направление, в което е изучаваната специалност.

През периода на отчитане, по покана на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, част от членовете на екипа за организация и управление взеха участие в събитие във формат кръгла маса за представяне на дейностите по проекта и обсъждане на визията на университета за въвеждане на дуална форма на обучение във висшето образование.

Поддейност 2.3. Допълнителни обучения на студенти и организиране на събития с участието на и за студенти Тази поддейност е насочена към насърчаване на образователното предприемачество и иновациите във ВУ, стимулиране на социално ангажираните дейности на студентите и преподавателите чрез промотиране на предприемачеството като възможност за кариерно развитие и подкрепа на бизнес идеите на млади предприемачи чрез създаване на клубове за социално предприемачество и иновации, основани на споделянето и оползотворяването на знания.

Поддейност 2.4. Обучение на преподаватели кариерни консултанти, експерти по осигуряването на качеството и други служители във ВУ Дейността предвижда провеждане на обучения на преподаватели, кариерни консултанти, експерти по осигуряване на качеството.

Поддейност 2.5. Внедряване на системата за проследяване на дипломираните висшисти, подкрепа на клубовете на завършилите, създаване на платформа за обмен на опит и подкрепа Чрез тази поддейност ще се подкрепят висшите училища партньори по проекта да изградят и развият система за проследяване на дипломираните висшисти, използвайки добрите практики по проект GRADE, финансиран по програма „Еразъм+“.

През отчетния период бяха изготвени и предоставени индикативни бюджети за всичките 44 висши училища – партньори, както и Указания за работа по проекта. Беше надградена, тествана и отворена за регистрация на практически обучения от страна на студенти и работодателски организации информационна система.

За достигане на очакваните ползи/ефекти за обществото в областта на науката се акцентира върху следното:

Изграждане на благоприятна среда за научна дейност чрез:

Координация на регионалните, европейските и транс-европейските научни и иновационни програми;

Подкрепа за участие на българските учени в двустранни, европейски и международни програми и инициативи на учени;

Изпълнение и развитие на национална пътна карта за научна инфраструктура, обвързана с приоритетите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Иновационната стратегия за интелигентна специализация;

Привличане, насърчаване и развитие на младите учени, както и привличане на изявени български учени, работили в престижни чуждестранни научни институции.

Поддържане на достъпа до електронни бази данни;

Включване в международни научни мрежи и осигуряване на достъп до световни бази данни и обмен на информация на научни знания;

Модернизация на съществуващата научна инфраструктура;

Подобряване статута на учените и тяхното място в обществото;

Дейности, способстващи въвеждането на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност на основата на съпоставимост и съизмерване на качеството й със световните и европейските стандарти.

Насърчаване развитието на научните изследвания в приоритетни научни области, чрез изпълнение на Национални научни програми.

Отчет на показателите за полза/ефект

Политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · Мерна единица · 2025 г.

Показатели за полза/ефект · · Целева стойност · Отчет към 31.12.2025 г.

1. Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование · процент (%) · над 36,7 · 39,7 по данни на НСИ към 14.03.2025 г.

2. Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП · процент (%) · над 1,8 · 0,77 по данни на НСИ към 31.10.2025 г.

Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП – по този индикатор е заложена целева стойност над 1,8% за 2025 г. Достигната е стойност 0.77 % по данните за БВП и за НИРД, актуализирани от НСИ към 31.10.2025 г, при отчет на данните за БВП и за разходи за НИРД за 2024 г.

Инвестирането в научноизследователска дейност и повишаването на ролята на науката в икономиката на страната са предпоставки за създаване на високотехнологична индустриална база. Модернизацията на оборудването за НИРД се осъществява чрез изпълнение на мерките по Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ). Изгражда се конкурентоспособна национална научна инфраструктура като елемент от Европейското изследователско пространство. Стимулира се членството в престижни международни научноизследователски организации и инфраструктури като един от способите за достъп до световно знание и работа с последно поколение съоръжения. От съществено значение е по-тясната интеграция на българската научно-изследователска общност в международната, засилвайки присъствието на български учени в партньорски проекти и на българските патенти и изследвания в световно признати регистри.

Усилията са насочени към изграждането на капацитет и развитие на човешките ресурси в системата на НИРД, към повишаване на привлекателността на научната кариера, насърчаване и развитие на младите учени, привличане на изявени български учени, работили в престижни чуждестранни научни институции. Подкрепят се българските учени за участие в европейски и международни програми и инициативи, за включване в международни научни мрежи и осигуряване на достъп до световни бази данни и обмен на информация и научни знания.

Основната цел на политиката в тази област е повишаването на ефективността на публичните разходи за НИРД, при стремеж за повишаване на качеството, експлоатацията и комерсиализацията на резултатите от изследователската дейност, както и модернизацията на оборудването за извършване на НИРД.

За постигане на целта допринася и изпълнението на инвестиционен проект „Изследователски университети“ по НПВУ, процедура „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“, чиято основна задача е създаване на мрежа от изследователски висши училища, които ще изпълняват стратегически научноизследователски и иновационни програми за развитие на научните изследвания, технологичния трансфер и сътрудничеството с индустрията.

Индикаторът, свързан с инвестиции в НИРД в размер от БВП, е заложен като целева стойност в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. Той е заложен и в Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие България 2030, където е предвидено до 2030 година делът на разходите за НИРД да достигне 2,5 % от БВП.

За постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите заслуга имат висшите училища, научните организации, МОН, звена и други институции, свързани с висшето образование, науката и научните изследвания в Република България.

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (МК) В програмния отчет на Министерство на културата е представено изпълнението на политиките, утвърдени с чл. 17, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и на програмите, утвърдени от Министерския съвет с приложение № 1 към чл. 1 от ПМС № 28 от 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. Програмният формат на бюджета на Министерство на културата е изградена от 10 програми, групирани в две политики (политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство и политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование). През отчетния период няма промени в организационната структура на министерството.

Преглед на изпълнението на „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Изпълнение на бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ Изпълнението на заложените цели по програмата е осъществено посредством дейности в направления, свързани с проучването, опазването и социокултурната интеграция на недвижимото културно наследство в обществото и реализиране на неговите функции като фактор за устойчиво развитие.

Съобразно предоставените средства по програмата основните дейности, които са извършени през отчетния период са насочени към финансиране на проекти, свързани с проучване, опазване и представяне на недвижимото културно наследство. Осигурено е изпълнението на проучвателски, проектантски и технически и дейности по консервация и реставрация, укрепване, защитни покрития и др. на някои от най-значимите обекти на недвижимото културно наследство. Създадени са възможности за ефективната им социализация. Благодарение на финансирането на редовни археологически проучвания е проведен успешно археологическият сезон през 2025 г., в резултат на което не прекъсна научно-проучвателската дейност на обектите и продължи стимулирането в посока все по-активно и качествено извършване на теренна консервация и последваща социализация на археологическото наследство на страната.

Предоставен е статут и са определени режими за опазване на редица недвижими културни ценности, съгласувани са проекти за изграждане и поставяне на паметници и монументално-декоративни структури.

Дейностите, свързани с повишаване ефективността на борбата с посегателствата срещу културното наследство и приложението на предвидените в закона мерки за неговото опазване се изпълняват от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, осъществявайки контрол по спазване на изискванията на Закона за културното наследство и на издадените въз основа на него актове и прилагайки мерки за изпълнението на предвидени в закона действия в процеса на опазването и представянето на недвижимото културно наследство.

Изпълнение на бюджетна програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ Целите на бюджетната програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ са насочени към гарантиране опазването на движимите културни ценности, съхранявани в музейните фондове, както и към насърчаване на дейностите по тяхното представяне и популяризиране чрез изложбени инициативи, образователни програми и механизми за подкрепа на визуалните изкуства, насочени към разширяване на достъпа на обществеността до културно съдържание и формиране на устойчиви публики. През отчетния период изпълнението на целите на програмата беше осигурено основно чрез финансиране на дейността на държавните музеи и художествените галерии и чрез осъществяване на методическа и експертна дейност в областта на опазването и представянето на движимото културно наследство.

Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ участва в изпълнението Програма „Опазване на движимото културно наследство“ с дейности, свързани с осъществяването на контрол по опазването на културното наследство, като извършва проверки, дава предписания за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения или спира дейности, които унищожават или увреждат културни ценности, образува административно наказателни производства за нарушения на Закона за културното наследство и изпълнява други дейности, определени със закон или други нормативни актове.

Преглед на изпълнението на „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование” Изпълнение на бюджетна програма „Националенфонд „Култура“ През 2025 г. Националният фонд „Култура“ следва логиката в подхода към разпределянето на публичните средства за култура и изкуство от 2024 г. Провеждането на регулярните програми се случва по направленията в изкуствата (сценични изкуства, музика, визуални изкуства, литература и екранни изкуства), целящо по-тясно адресиране на финансовото подпомагане и утвърждаване на качествена конкурентна среда според особеностите на Сектор „Култура“.

През 2025 г. Фондът отбелязва своята 25-годишнина като културна институция с натрупан опит, стабилна репутация и обществено доверие. През този четвърт век Фондът се утвърди като търсен, устойчив и разпознаваем партньор, който последователно подкрепя творци и организации в цялата страна и поддържа жив интереса на обществото към българската култура и изкуства.

Програмната политика на Фонда е гъвкава и проактивна - адаптирана към промените, предизвикателствата и нуждите на сектора. Регулярните програми се обновяват и надграждат с нови грантови процедури за безвъзмездно финансиране. Бенефициентите отговарят на тази подкрепа със съзнанието, че културата е национално богатство, което е на всички и за всички хора.

Основни принципи в дейността на НФК остават прозрачността и конкурсното начало. В програмите на Фонда право на равнопоставено участие имат индивидуални творци на свободна практика, независими културни организации, както и частни, общински и държавни организации в областта на културата и изкуствата. Предоставянето на публични средства води до реализиране на значителен брой събития, създаване на нови културни продукти и разнообразява културното предлагане, както в сферата на традиционната култура, така и в областта на съвременното изкуство.

Изпълнение на бюджетна програма „Филмово изкуство“ Стратегическите цели по Програмата са: подпомагане създаването на конкурентно способни български филми с висок художествен и търговски потенциал и възможности за международно признание; насърчаване интереса на публиката към българските филми; разширяване достъпа на публиката до разнообразни форми на филмово творчество. За изпълнението на целите Закона за филмовата индустрия и Правилника за прилагането на ЗФИ, създават условия за обективност и прозрачност на конкурсната процедура при селекцията на филмови проекти и създаване на устойчив механизъм за навлизане на млади автори във филмовия процес.

Изпълнение на бюджетна програма „Сценични изкуства“ Делегираните бюджети в системата на сценичните изкуства се прилага от 2011 година. Последните четири години, предприетите мерки в областта на сценичните изкуства с въвеждането на допълнителен компонент за ограничена дейност, заедно с 15 годишния период на прилагане на делегирани бюджети в сценичните изкуства е достатъчно основание за предприемане на действия за анализ и оценка, за подобряване на модела на финансиране в системата на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, както и увеличаване на стандартите, стъпка предприета през 2023 г. с Постановление № 88 от 1 юни на Министерския съвет. Функционирането на мрежата на културните институти в областта на сценичните изкуства, осигуряването на ефективно управление на процесите в тях, многообразието на предлаганите продукти и все по-широкия достъп на аудиторията до художествения продукт са основни за изпълнението на политиката. Важен аспект при развитието на политиката е реализиране на партньорски проекти по-добра координация с местните власти, както и ефективно използване на разпространителските мрежа.

Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели на политиката:

След анализ и оценката на системата, се работи върху оптимизиране на Методиката и подобряване на начина на финансиране в системата като ще бъдат изработени механизми за ефективен мониторинг на дейността им. С промените в Методиката за 2024 г. са направени стъпки за подобряване на условията за работа в сценичните институти. През 2025 г. обаче в държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства се наблюдава тенденцията на спад на достъпа до културни продукти. Недофинансирането на системата действа дестимулиращо на организациите и в резултат на това се наблюдава намаление на броя реализирани представления спрямо същия период на предходната година.

Изпълнение на бюджетна програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ В бюджетна програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ се подкрепят устойчиви и важни събития с национален и международен характер, които формират националната културната визия и развиват българската култура. Те продължават да съхраняват традициите и многообразието на българската култура и изкуства и да създават на условия за подпомагане на културните инициативи по региони.

Анализът на фестивалите и големите национални събития, които се провеждат в България и се подкрепят от министерството на културата. Тъй като фестивалите са пространства за срещи и културен обмен, продължава тенденцията за дългосрочно планиране, за международни колаборации, участия, включвания в творчески мрежи. Значимите фестивали и международни събития продължават да са основната форма на разпространение на българската култура в световен мащаб.

Изпълнение на бюджетна програма „Гарантиране защита правата на интелектуалната собственост“ Цел на политиката в областта на закрилата на авторското право и сродните му права е подобряването на закрилата на правоносителите, чрез комплексни мерки по поддържането на стабилно и балансирано авторскоправно законодателство, отчитащо предизвикателствата на средата; повишаването на информираността на ползвателите и плътността при уреждането на права при използване на закриляни обекти на авторското право и сродните му права чрез насърчаване на гражданскоправния способ на защита; контрол върху организациите за колективно управление на права.

По набелязаните оперативни цели и мерки се работи в т.ч. в рамките на подготвения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Информация за проекта е публикувана в Раздел IV (Дейност по изготвяне на проекти на нормативни актове – ЗИД ЗАПСП).

Във връзка с реализирането на целта по ревизия на политиката по осигуряване на прозрачност на медийната собственост чрез преразглеждането на систематичното място на регулацията по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги с прехвърлянето й към Съвета за електронни медии, изпълнението е в ход. Целта е формулирана и заложена в работата на Работна група по изготвянето на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с цел привеждане на националното законодателство в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите).

Изпълнение на бюджетна програма „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища“ Визията на политиката за развитие на секторите включва следните измерения: подкрепа на културната мисия на книгоиздаването, чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света; подобряване на условията за развитие и утвърждаване на обществените библиотеки като съвременни центрове, осигуряващи ефективно библиотечно-информационно обслужване на широк кръг потребители; подобряване на условията за развитие на народните читалища като културни центрове, за разширяване на достъпа на гражданите до културни продукти, участие в културния живот и развитие на творческия потенциал и подобряване на условията за опазване на нематериалното културно наследство.

Изпълнение на бюджетна програма „Популяризиране на българската култура в чужбина“ Цели на програмата „Популяризиране на българската култура в чужбина“ са участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз в областта на културата и аудиовизията; утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатически фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България; утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство и разширяване на предлаганата продуктова гама и услуги и утвърждаване на положителния образ на българската култура в чужбина и разширяване на нейното присъствие и влияние.

Изпълнение на бюджетна програма „Обучени ена кадри в областта на изкуството и културата“ Насърчаване и подпомагане на творческата активност на изявени и даровити деца и ученици от училищата по изкуствата чрез стипендии и еднократно подпомагане;

Подобряване и осъвременяване на условията за качествено обучение и творчество в училищата.

В учебния процес са въведени нови учебни планове и учебни програми за специализирана и професионална подготовка по изкуства и по култура.

Повишаване на експертния капацитет, педагогическите качества и ефективността на преподавателския състав.

Изпълнение на бюджетна програма „Администрация“ В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на политиките и програмите, по които работи министерството за постигане на стратегическите цели и изпълнение на годишните задачи на цялата администрация. Числеността на щатния персонал по програма Администрация е 114 души, от които 105 щ. бр. в центлано управление и 9 щ. бр. в Дом на ветераните на културата и изкуствата.

Министерството е структурирано в една главна дирекция, 10 дирекции, инспекторат, звено за вътрешен одит, служител по сигурността на информацията и финансов контрольор.

Обща администрация:

Общата администрация е организирана в 6 дирекции: „Административно обслужване и човешки ресурси”; „Връзки с обществеността и протокол; „Бюджет и финансово-счетоводни дейности”; „Управление на собствеността”; „Обществени поръчки“ и „Правнонормативна дейност и публични предприятия”.

Специализирана администрация:

Специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и 4 дирекции: Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ и дирекции „Международно сътрудничество, европейски проекти и регионални дейности“; „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”; „Сценични изкуства и художествено образование” и „Авторско право и сродните му права”.

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда основната компетентност и отговорност е възложена на Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Провежданата от правителството политика в областта на опазването на околната среда и водите цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, създаване на баланс между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. През изминалата година акцентът на провежданата политика беше насочен към укрепване на връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, както и към подобряване на взаимодействието с бизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на околната среда и водите

№ · Наименование на областта на политика/функционалната област/бюджетната програма · Разходи (в хил. лв.)

Закон · Уточнен · Отчет

план

1900.01.00 · Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · 60 769 400 · 54 507 656 · 54 432 800

1900.01.01 · Бюджетна програма “Оценка, управление и опазване на водите на Република България” · 12 759 200 · 13 000 030 · 12 978 288

1900.01.02 · Бюджетна програма “Интегрирана система за управление на отпадъците и опазване на почвите” · 5 390 400 · 4 968 860 · 4 965 595

1900.01.03 · Бюджетна програма “Намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване качеството на атмосферния въздух” · 3 794 000 · 3 316 908 · 3 319 652

1900.01.04 · Бюджетна програма “Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси” · 26 936 100 · 22 359 195 · 22 319 314

1900.01.05 · Бюджетна програма “Информиране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и прилагане на механизмите за контрол” · 2 539 500 · 2 486 213 · 2 478 339

1900.01.06 · Бюджетна програма “Оценка и управление на въздействието върху околната среда” · 6 572 000 · 6 998 443 · 6 993 621

1900.01.07 · Бюджетна програма “Управление на дейностите по изменение на климата” · 2 778 200 · 1 378 007 · 1 377 991

1900.02.00 · Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · 19 803 000 · 22 655 791 · 22 656 972

1900.02.01 · Бюджетна програма “Национална система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост” · 19 803 000 · 22 655 791 · 22 656 972

1900.03.00 · Политика в областта на Други бюджетни програми · 34 589 000 · 34 918 458 · 32 536 508

1900.03.01 · „Дейности по метеорология, хидрология и агрометеорология" · 34 589 000 · 34 918 458 · 32 536 508

1900.04.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 32 411 900 · 31 462 863 · 31 328 188

ОБЩО: · 147 573 300 · 143 544 768 · 140 954 468

Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Стратегическата цел на политиката е опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, подобряване на управлението на отпадъците, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия.

В рамките на дейностите по прилагане на политиката по управление на водите се осъществява оперативно управление на водите на национално ниво и международно сътрудничество във връзка с прилагане на европейското законодателство. През отчетния период четирите Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) 2022-2027 г. са докладвани на Европейската комисия (ЕК), в резултат на което на 12.02.2025 г. Комисията взе решение за закриване на процедура за нарушение № 2022/2189 за неизпълнение на задълженията на България за преразглеждане и актуализиране на Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) и ПУРБ. Стартираха дейностите по актуализацията на ПУРБ и ПУРН за периода 2028-2033 г. В изпълнение на задължения за отвеждане и пречистване на отпадъчните води с канализационни системи на населените места по Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води – основни мерки в ПУРБ, продължава подкрепата за изграждане на необходимата инфраструктура с финансиране от ПОС 2021-2027 г., вкл. необходими дейности по реконструкция и подновяване на водоснабдителната система за намаляване на загубите и подобряване на качеството на питейната вода във водоснабдителните системи – също основни мерки в ПУРБ. Изпълнението на незавършилите проекти, започнали с финансовата подкрепа на ОПОС 2014-2020 г., продължава до тяхното приключване. Във връзка с неизпълнение на изискванията на Директивата за ГПСОВ са преразгледани приоритетите и възможностите за финансиране по ПОС 2021-2027 г. и са идентифицирани допълнителни дейности, с което се осигуряват средства за агломерации между 5000 и 10 000 екв. ж. за изграждане на ВиК системи, а също и за агломерации с големина над 10 000 екв. ж., които остават в несъответствие и са в процедурата срещу България за нарушение на изискванията на Директивата за ГПСОВ. През 2025 г. балансираното управление на водите от язовирите осигури количества за всички отрасли, като при разрешаване на месечните количества, в зависимост от наличните обеми и прогнози, приоритетно са разрешавани води за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване на населението, а за всички други цели са приложени ограничения. В резултат на предприетите от МОСВ действия през годината разхода на вода от комплексните и значими язовири е намален с 27% (2 млрд. куб. м.) спрямо 2024 г., с което е постигнато запазване на обем и осигуряване на ресурс за следващата година.

Продължава провеждането на целенасочена политика по управление на отпадъците, чиято цел е да допринесе за увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и повишаване значението на дейностите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците, като усилията се насочват за създаване на „рециклиращо общество” и подход, отчитащ целия „жизнен цикъл на продуктите и материалите“. През отчетния период са издадени 104 разрешения за трансграничен превоз на отпадъци – 59 за внос, 29 за износ и 16 за транзит, по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Приети са ПМС № 136 от 24 юли 2025 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 61 от 29.07.2025 г.), с което се правят изменения и допълнения в Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства и Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, и ПМС № 163 от 15 август 2025 г. за изменение на Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, приета с ПМС № 352 от 2012 г., (обн., ДВ, бр. 68 от 19.08.2025 г.).

Продължава тенденцията за подобряване на качеството на въздуха на национално ниво по отношение на показателя ФПЧ10, като през 2025 г. за пета поредна година Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не отчете превишения на средногодишната норма за ФПЧ10 на национално ниво. Може да се приеме, че това е в резултат включително на действията, предприети за прилагане на мерки за ограничаване на емисиите на фини прахови частици, финансирани от общините, но и чрез оперативните програми. С РМС № 442 от 2 юли 2025 г. е приета Актуализирана Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030 г., която съдържа в себе си политики и мерки, с които се цели постигане на задължението на страната по Директива (ЕС) 2016/2284. Изготвеният проект на ЗИД на Закона за чистотата на атмосферния въздух е приет от Народното събрание и е обнародван в ДВ, бр. 78 от 23.09.2025 г. Прието е Постановление № 55 от 14 май 2025 г. за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2025 г.), с което се осигурява транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413.

През 2025 г. продължава изграждането на Националната екологична мрежа, състояща се от защитени територии и от защитени зони по „Натура 2000“. С ПМС № 236 от 07.11.2025 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 11.11.2025 г.) е приета нова Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони. Издадени и обнародвани в Държавен вестник са заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона BG0000636 „Ниска Рила“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна по реда на чл. 12 от Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), 11 заповеди за обявяване на нови защитени територии, промяна в площта и режима на дейности на съществуващи защитени територии, както и 17 заповеди за актуализация на площта на защитени територии на основание чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ във връзка с извършени по-точни замервания. Утвърдени са специфични и подробни цели на опазване на 4 бр. защитени зони със заповеди на министъра на околната среда и водите, издадени по реда на чл. 12а от ЗБР. Утвърден е План за действие за брадатия лешояд (Gypaetus barbatus) в България: 2025-2034 г., който предвижда възстановяване на вида в природата на страната. С РМС № 237 от 22 април 2025 г. е одобрен проект за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, като по отношение на инвестиция C5.I1 „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на природосъобразни решения при опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000” предложението е за осигуряване на заместващо финансиране чрез ПОС 2021-2027 г. поради непредвидени законодателни предизвикателства, възпрепятстващи изпълнението на инвестицията в сроковете на Механизма за възстановяване и устойчивост. С изменението на ПОС 2021-2027 г. в резултат от извършен междинен преглед на изпълнението ѝ по смисъла на чл. 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060, одобрено от ЕК с Решение за изпълнение № С(2025)3638 от 04.06.2025 г., инвестиция C5.I1 на стойност 36,5 млн. лв. от Компонент 5 на НПВУ се включва в цялост в приоритет 3 на програмата. Утвърдена е Заповед № РД-ОП-76/22.10.2025 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект BG16FFPR002-3.023-0001 „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на природосъобразни решения при опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000“ по ПОС 2021-2027 г. и е стартирано изпълнението му. През 2025 г. се наблюдава увеличение на броя на издадените разрешителни, сертификати и лицензи, свързани с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, с което се регулира дейността на бизнеса и гражданите.

През отчетния период усилията са насочени и към дейностите по предотвратяване на замърсяването и опазване на околната среда и човешкото здраве чрез прилагане на превантивни инструменти, като се търси балансиран подход между развитието на производствените сектори и ограничаването на негативните въздействия на икономическите дейности върху околната среда. Осигурен е достъп на обществеността до информация за дейността на операторите чрез поддръжка и сервизно обслужване на 10 бр. публични регистри и информационни системи. Изготвеният проект на ЗИД на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, с който се осигуряват необходимите условия за прилагането на три регламента, е одобрен с РМС № 813/20.11.2025 г. и е внесен в Народното събрание. Ефективното прилагане на превантивните инструменти – оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни предложения и екологична оценка (ЕО) на планове и програми, допринесе за постигането на добри резултати, като е осъществено методическо подпомагане на възложители, бизнес, браншови организации, институции, общини, контролни органи, граждани и неправителствени организации. В резултат от проведени процедури по ОВОС на инвестиционни предложения и процедури по ЕО на планове и програми са издадени 2189 бр. административни актове по реда на Глава шеста от Закон за опазване на околната среда (ЗООС). Предприети са също стъпки за постигане на дигитализация на процесите и процедурите в обхвата на превантивните инструменти.

През 2025 г. продължават дейностите по осъществяване на националната политика за адаптация към климатичните изменения, свързани с изпълнението на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Плана за действие към нея за периода до 2030 г. Изпълняват се национално заложените цели, представени в Интегрирания национален план за енергетика и климат, за намаляване на емисиите на парникови газове от икономическите сектори, като през отчетния период успешно е докладвана оценка на ефективността им до Европейската комисия (ЕК). Взето е участие в 62-та сесия на Спомагателните органи към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в гр. Бон, Германия, и в 30-та Конференция на страните по Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) (COP30) в гр. Белем, Бразилия. Осигурено е участието на България в търговете на квоти за емисии на парникови газове през четвъртия период на Европейска схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ), като през 2025 г. на общата тръжна платформа, осигурена от Европейската енергийна борса, са проведени 142 търга на квоти за емисии на парникови газове от инсталации и авиация. Продаденият от Република България обем общи квоти е 11 392 500, в резултат на което са генерирани финансови приходи за страната в размер на 836 182 380 лв.

Продължава осигуряването от страна на МОСВ на възможности за участие на обществеността в процеса на вземане на решения за околната среда – проведени са 104 обсъждания на административни и нормативни актове с участието на обществеността. Броят на обществените организации (бизнес, образователни, научни, НПО, местни общности), ангажирани от МОСВ и неговите структури с дейности за изпълнение на политиката за опазване на околната среда, е 320. Поддържаните бази данни и публични регистри през периода са 405. Подготвени и проведени са 29 национални кампании по повод датите от Международния екологичен календар, в рамките на които от МОСВ и неговите структури са проведени близо 970 информационно-образователни мероприятия, обхванали над 45 300 деца и ученици от близо 750 училища и детски градини в страната. В традиционната Национална кампания на МОСВ „За чиста околна среда“ са класирани 182 проекта на училища и центрове за подкрепа за личностно развитие/ обединени детски комплекси, 203 проекта на детски градини и 414 проекта на общини и кметства. Регионалните структури на МОСВ продължават да поддържат и развиват информационно-посетителски центрове на територията на страната.

Основен принос за формирането на устойчиви модели на обществено поведение за осигуряване на качествена и здравословна околна среда имат осъществяваният ефективен превантивен, текущ и последващ контрол за спазване на екологичното законодателство и осигуряваните качествени административни услуги за гражданите и бизнеса от РИОСВ и БД и извършваните координация и обмен на информация на оперативно ниво за управление на дейности, свързани с компоненти „води“ и „въздух“ и фактор „отпадъци“. В резултат на ефективното взаимодействие и обмен на информация между МОСВ и компетентните органи с контролни правомощия (Агенция „Митници“ и РИОСВ), през отчетния период е осигурен надзор за законосъобразното въвеждане на отпадъци на територията на Република България. От 15-те РИОСВ и 4-те БД са извършени общо 29 343 проверки на 17 256 обекта, като в рамките на осъществения контрол са дадени 7 319 предписания за отстраняване на констатирани нарушения. На обявения „Зелен телефон“ за приемане на сигнали за замърсяване на околната среда и по електронна поща на МОСВ, РИОСВ и БД са приети, анализирани и обработени 8 771 сигнала. Издадени от РИОСВ и БД са 1045 наказателни постановления, с които са наложени санкции на обща стойност 13 626 500 лв.

Чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и водите (ПУДООС) са финансирани проекти и дейности, в съответствие с приетите приоритети на ПУДООС в сектор „Управление на водите“, се цели осигуряване на оптимално количество и качество на вода за населението чрез: изграждане на малки водоснабдителни обекти, като за периода са финансирани проекти на общините Пазарджик, Златарица; изграждане или реконструиране водопроводна мрежа или изграждане на нови водоизточници, реконструкция на довеждаща инфраструктура към съществуващата водопреносна система при констатиран недостиг на вода и/или липса на резервни водоизточници. За отчетния период са финансирани проекти на общините Ветрино, Долни чифлик, Свищов; за колектори и канализации са финансирани проекти на общините Белослав, Бургас, Перущица, Петрич; по програмата на ВиК холдинг са финансирани проекти на общините Белица и Поморие.

Специално място по своята мащабност заема Националната кампания „За чиста околна среда” (финансирана от ПУДООС), утвърдена през годините като ефективен механизъм да бъдат активирани и финансово подпомогнати общините, училищата и детските градини да предприемат дейности като почистване, залесяване, озеленяване, изграждане или възстановяване на детски площадки, зони за отдих, междублокови пространства и др. Чрез изпълнението на проектите се осигурява навлизане в образователния процес на съвременните тенденции в сферата на опазване на околната среда. В тазгодишното издание на кампанията са класирани 182 проекта на училища и центрове за подкрепа за личностно развитие/обединени детски комплекси, 203 проекта на детски градини и 414 проекта на общини и кметства. Стойността на всеки проект на общини и кметства е в размер до 15 000 лв., а за училища, детски градини, центрове за подкрепа за личностно развитие/обединени детски комплекси – до 7 500 лв.

Следва да се отчете и участието на Национален доверителен екофонд (НДЕФ) като партнъор в проект ВИЗИЯ 2045, с партньори от Германия, Полша и Словения, в рамките на Европейската инициатива за климата на Германското федерално правителство (EUKI). Целта на проекта е да подпомогне училищата по техния път към климатична неутралност. Идеята е те да станат носители на промяната и да създават моделите за намаляване на въглеродния отпечатък и да се ангажират за постигане на местните цели в сътрудничество с местните власти и другите заинтересовани страни. За участие в проекта са избрани следните общини и училища: Община Ямбол с ЕГ „Васил Карагьозов“ и ОУ „Любен Каравелов“; Община Добрич със СУ „Петко Рачов Славейков“ и СУ „Димитър Талев“. До момента е извършено следното: изчислен е въглеродния отпечатък на участващите училища; проведени са визионерски семинари; разработени са планове за действие за постигане на климатична неутралност до 2045 г.; генерираните идеи за конкретни дейности са оценени по предварително избрани критерии, в резултат на което е избрана по една пилотна дейност, която да бъде реализирана. На 21.03.2025 г. в София се проведе национален семинар „Училищата в общината като лидери по пътя към климатична неутралност“, организиран от НДЕФ в рамките на проекта. Събитието събра учители, директори и служители в училища и експерти в областта на устойчивото развитие, които да дискутират ключовата роля на образователните институции в прехода към климатична неутралност на местно ниво.

Като част от мерките за видимост, прозрачност и комуникация по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., през 2025 г. продължи кампанията „Нашата планета, нашият климат”. Инициативата популяризира мерките по приоритет „Риск и изменение на климата“ на Програмата, които са насочени, от една страна, към превенция и защита, и от друга – към осигуряване на информираност и готовност на населението при бедствия, свързани с климата. Кампанията „Нашата планета, нашият климат” цели именно повишаване на осведомеността и мотивацията сред младите хора за справяне с климатичните промени чрез поредица от научни работилници сред ученици и студенти в цялата страна. Кампанията се проведе в периода 15.05.2024 г. – 30.04.2025 г. В рамките на инициативата бяха изработени калкулатор за персонални емисии (за личен въглероден отпечатък) с 4 категории – жилище, транспорт, консумация на храна и консумация на стоки, и инструмент за събиране на данни и калкулация на въглеродни емисии на учебните заведения. Проведени бяха 20 бр. работилници „Климатична фреска“ с общо 533 участници. Осъществени бяха екипни проекти, в рамките на които екипи от по 3 до 5 ученици от 5 училища в София, Кюстендил, Варна и Бургас изчислиха въглеродния отпечатък на своето училище и предложиха план за неговото намаляване. Проектите, по които учениците работиха в продължение на два месеца, бяха представени на заключителния семинар на кампанията.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2025г. · Отчет 2025 г.

1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения: · бр. жители

- подобрено водоснабдяване; · · 170 070 · 225 889

- подобрено пречистване на отпадъчни води; · · 121 000 · 30 516

- защита от наводнения · · 97 196 · 181 864

2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци · тона · 55 000 · 0*

3. Управление и защита на природни местообитания и видове чрез: - приети планове за управление на защитени територии и защитени зони и планове за действие за растителни и животински видове; - осигуряване на екологосъобразно и контролирано ползване на природни ресурси в националните паркове (паша, дървесина, сенокос, лечебни растения, гъби и диворастящи плодове) · брой · 16 900 · 1** 1 254

4. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител ФПЧ10) · бр. жители · 2 929 749 · 1 028 087***

5. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи смекчаването на неблагоприятните климатични промени · tCO2eq* · 680 000 · 914 893

* В рамките на приоритет 2 „Отпадъци“ на ПОС 2021-2027 г. са обявени две процедури, свързани с изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци. Към момента, проектите по тези процедури са в процес на изпълнение, поради което отчетената за 2025 г. стойност на показателя е 0.

** По отношение на плановете за действие за растителни и животински видове, 16 броя са разработени с финансовата подкрепа на ОПОС 2014-2020 г. и са приети през 2023 г. Планове за действие за растителни и животински видове за настоящия отчетен период не са възлагани, но е приет 1 бр. План за действие за брадатия лешояд за периода 2025-2034 г.

*** Оценка за показателя е направена по предварителни данни от мониторинга на качеството на атмосферния въздух към 31.12.2025 г., които е възможно да претърпят промяна след тяхната проверка.

Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост Стратегическата цел на политиката е мониторинг на околната среда, анализ и оценка на състоянието на компонентите и факторите на околната среда за изготвяне и предоставяне на информация, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда.

Мониторингът по компоненти и фактори на околната среда се извършва в планирания обхват и в съответствие със заложените целеви стойности в програмния и ориентиран към резултатите бюджет на МОСВ за 2025 г.

Обработена и изготвена е необходимата информация от извършения мониторинг на околната среда съгласно изискванията на националното законодателство и ангажиментите, произтичащи от членството на България в ЕС/Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Поддържат се и се развиват информационните системи и публичните регистри. Разширява се и се обновява информацията в базите данни за подсистемите на Националната система за мониторинг на околната среда. Поддържа се и се обновява използвания софтуер. Актуализират се общите номенклатури на поддържаните бази данни.

През отчетния период са извършени 30 докладвания по международни ангажименти на данни по компоненти и фактори на околната среда.

Ежедневно се изготвят и публикуват на новата интернет страница на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) бюлетини за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната, които са реализирани като уеб-приложение, с което автоматично се предоставя информация от базата данни. Изготвени са тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда, както и Годишен бюлетин за качеството на атмосферния въздух за 2024 г., до които е осигурен публичен достъп на интернет страницата на ИАОС. Изготвен е и е приет от Министерския съвет Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2023 г. и е публикуван на интернет страницата на ИАОС.

Съгласно подадените от Eвропейска агенция за околна среда (ЕАОС) срокове са извършени докладвания на предварителна и окончателна инвентаризация на емисии на парникови газове за 2023 г. по Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и по Регламент (ЕС) № 2018/1999, национална инвентаризация на емисии на вредни вещества за 2023 г. по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) и до Европейската комисия по Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, както и докладване на разпределените национални и секторни емисии на вредни вещества във въздуха за 2023 г. (докладване 2025 г.) на територията на страната в квадрати с дължина 0.1 х 0.1 градуса съгласно изискванията на Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР). Извършено е и докладване до ЕК по Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители на данните за емисиите за 2023 г., както и коригираните доклади за предишни години съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 166/2006.

На всеки час се докладват данни от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България към Европейската система за обмен на радиологични данни (EURDEP), както и е осигурен постоянен достъп до информацията от аналогични системи на страните от ЕС. Докладват се и данни за качеството на атмосферния въздух от Националната система за мониторинг на качеството на въздуха, както и данни и цифрови граници за защитените територии в страната до ЕАОС. На интернет страницата на ИАОС се предоставят данни по показатели за качеството на атмосферния въздух в реално време (http://eea.government.bg/kav/). Докладвани са данни и цифрови граници за защитените територии в страната до ЕАОС по приоритетен поток – Национални защитени територии, както и данни до Програмния център на МКП Гори (ICP Forests) в онлайн платформата на програмата: по ниво І – данни и информация в унифициран вид и формат за състоянието на горите през 2024 г., като е качен и online Национален доклад за 2024 г.; по ниво ІІ – данните и информацията в унифициран вид и формат за 2023 г. (8 модула данни).

Функционира Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в реално време, в т.ч. модул за предоставяне на данни за качеството на атмосферния въздух с достъп от общините и SMS оповестяване до заинтересованите институции за превишенията на допустимите норми и алармени прагове за опазване на човешкото здраве.

Изготвени и изпратени за изпълнение са графици за измерване на качеството на атмосферния въздух с мобилни автоматични станции (МАС); графици за измерване на емисии на вредни вещества във въздуха от неподвижни източници и списък на големи неподвижни обекти, източници на вредни вещества в атмосферния въздух, които подлежат на контрол чрез попълване на регистрационни карти. Извършена е оценка на данните от мониторинга на качеството на почвите за 2024 г. и са въведени данните за 2024 г. Със Заповед № 159/26.06.2025 г. на изпълнителния директор на ИАОС е утвърдена програмата за почвен мониторинг – II ниво.

Функционира Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) и информационната система към нея.

Администрира се Националната информационна система „Отпадъци“ (НИСО). Системата е въведена в експлоатация с пълната си функционалност – чрез НИСО се води месечна и годишна отчетност за отпадъци; подават се заявления за издаване на документи за дейности с отпадъци и заявления за регистриране в публичните регистри; издават се/ утвърждават се документи за дейности с отпадъци; поддържат се публичните регистри в изпълнение на чл. 45, ал. 1 от ЗУО.

Администрират се Информационната система за инсталациите, източници на емисии на летливи органични съединения и единния Публичен електронен регистър на инсталациите, източници на емисии на летливи органични съединения. На отговорните институции и обществеността е осигурен достъп до информация за инсталациите, извършващи дейности от категориите съгласно Приложение № 1 на Наредба № 7 oт 21 октомври 2003 г., и информация в реално време за регистрираните и закритите инсталации.

През 2025 г. се изпълняват задачите, свързани с поддръжка и развитие на информационните системи и публичните регистри. Разширява се и се обновява информацията в базите данни за подсистемите на Национална система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Поддържа се и се обновява използвания софтуер.

Актуализирани са пунктовете за мониторинг на повърхностни и подземни води, седиментни и биота в поддържаните информационни системи във връзка с изпълнение на програмите за мониторинг, утвърдени със Заповед № РД-41/15.01.2025 г.

Ежедневно се изготвят и публикуват на интернет страницата на ИАОС бюлетини за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната, които са реализирани като уеб-приложение, с което автоматично се предоставя информация от базата данни. Изготвени са тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда, както и годишен бюлетин за качеството на атмосферния въздух за 2024 г., до които е осигурен публичен достъп на интернет страницата на ИАОС. Изготвен е и е приет от Министерския съвет Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2023 г. и е публикуван на интернет страницата на ИАОС.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Политика в областта на националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · План 2024 г. · Отчет 2024 г.

1. Изпълнени програми за мониторинг на компонентите и факторите на околната среда · брой · 12 · 12

2. Поддържани информационни системи/системи с публичен достъп на НСМОС · брой · 20/12 · 20/12

3. Поддържани регистри с публичен достъп · брой · 19 · 20*

4. Изготвени доклади за състоянието на околната среда 5. Докладвания до международни институции · брой брой · 10 29 · * 30*

* В допълнение на прогнозните целеви стойности, през 2025 г. е разработен и публикуван Регистър на лицата, които пускат на пазара обувки и текстил, както и е направено допълнително докладване на данните за озон за 2024 г. от КФС „Рожен” по Програма ЕMEP (European Monitoring and Evaluation Programme).

На основание чл. 74, ал. 1, чл.76, ал. 2 и чл. 77, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. и § 7, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр.20 от 2022 г.), се регламентира преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от министъра на образованието и науката към министъра на околната среда и водите. Екипът на НИМХ изготвя навременни предупреждения за опасни хидрометеорологични и агрометеорологични условия, изготвя ежедневни метеорологични, хидрологични и специализирани морски прогнози, осигурява непрекъснат мониторинг на метеорологичното време, състоянието на реките и на подземните води и на агрометеорологичните условия чрез мрежа от станции, както и осигурява обслужването на държавните институции и обществеността с хидрометеорологична информация, прогноза и експертизи. НИМХ поддържа своите системи за метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения на територията на Република България като регионален компонент от Глобалната интегрирана система за наблюдение на Световната метеорологична организация (СМО), както и системи за ранно предупреждение за бедствия от хидрометеорологичен характер; контролира, обработва и анализира информацията от хидрометеорологичния мониторинг; извършва научноизследователска, научноприложна и оперативна дейност, свързана с моделирането на метеорологичните и хидрологичните процеси и явления и разпространението на замърсители в атмосферата и морето. НИМХ извършва фундаментални и приложни научни изследвания, подготовка на докторанти и на висококвалифицирани специалисти самостоятелно, както и съвместно с висши училища и научни организации. Научноизследователският план на НИМХ до 31.12.2025 г. включва общо 63 бр. научноизследователски проекти, ръководени от учени и експерти на НИМХ. Всички проекти са свързани с решаване на актуални научни задачи и са в подкрепа на държавата и обществото: развитие на прогностични и диагностични модели в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията; съдействие за реализиране на ПУРБ; климатични промени и екстремни явления; качество на атмосферния въздух; възобновяеми енергийни източници и др. Съвместните проекти с университети и научни организации са над 4 бр., вкл. тези от Националната пъртна карта за научна инфраструктура. Развитието на научната база се подпомага и с участие в научни проекти и програми. През 2025 г. НИМХ продължава участието си в 2 проекта от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ). В отчетния период се проведе втората Национална научна конференция по околна среда на НИМХ. Събитието премина с голям успех под егидата на министъра на околната среда и водите. Мисията на конференцията бе засилване на сътрудничеството между учени от различни институции на национално ниво и насърчаване на младите учени към активно участие в интердисциплинарни изследвания. Конференцията предостави възможност за обмен на идеи, опит и осъществяване на сътрудничество между изследователи от различни области на приложната и експериментална метеорология, климатологията, хидрологията и екологията във връзка с оценката на риска и прогнозирането на природните бедствия – наводнения, засушавания, гръмотевични бури, студени/топли вълни, силен вятър, замърсяване на въздуха и др. НИМХ беше отличен с първо място на първите годишни отличия за добри практики „Наука – висше образование – бизнес и общество“ на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА). Полученото отличие е в категорията „Внедряване на научни резултати в полза на бизнеса и обществото“ за системата „ARDAFORECAST – Установяване в речния басейн Арда на система за предупреждение за наводнения за минимизиране на риска в трансграничния регион“ (https://www.meteo.bg/bg/node/1328). Оперативната дейност на НИМХ се извършва непрекъснато – 24 часа в денонощието. НИМХ поддържа система за метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения на територията на Република България като регионален компонент от Глобалната интегрирана система за наблюдение на СМО. Към момента, мониторинговата мрежа включва 1055 бр. метеорологични, хидроложки и агрометеорологични станции на територията на цялата страна. През отчетния период учените и специалистите от НИМХ са изготвили и предоставили безвъзмездно за нуждите на държавните институции и обществото, министерства, общини, областни управи и др. 20 399 бр. информационни хидрометеорологични продукти, специализирани прогнози, експертизи, становища и др., както и са издадени 278 бр. предупреждения за опасни хидрометеорологични процеси.

НИМХ представлява България в Световната метеорологична организация (СМО), която е създадена през 1951 г. като специализирана агенция на ООН, отговаряща за въпросите на метеорологията, хидрологията и климата и свързаните с тях науки. България чрез НИМХ е пълноправен член на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и асоцииран член на Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF). НИМХ е седалище на Националния комитет на Международната хидроложка програма (International Hydrological Programme) към ЮНЕСКО, която е единствената междуправителствена програма в системата на ООН, посветена на изследванията и управлението на водите и свързаното с това образование и развитие на капацитета. България е асоцииран член на Европейската мрежа на националните метеорологични служби EUMETNET и чрез нея поддържа най-актуална информация за потенциално опасни метеорологични явления в реално време и за близко бъдеще.

МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА (МИР) Министерство на иновациите и растежа разработва, координира и провежда държавната политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика.

Отчет на показателите за полза/ефект

Политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност  · Отчет

Преки чуждестранни инвестиции · % от БВП · 3,3 · 3,1

Програмният бюджет на Министерството на иновациите и растежа включва три програми, които са насочени към изпълнението на една политика:

Политиката в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика се изпълнява чрез следните две програми:

Програма „Насърчаване на иновациите” Програма „Насърчаване на инвестициите” Програма „Администрация“ В отчета за 2025 г. за изпълнение на политиката и програмите на Министерство на иновациите и растежа са заложени общо консолидирани разходи в размер на 780 006 032 лв., от които 65 465 685 лв. са ведомствени и 714 540 347 лв. са администрирани разходи.

От администрираните разходи – 698 891 661 лв. са по други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз.

Политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика Стратегическата цел на политиката в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика е повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за интернационализация и изграждане на международна конкурентоспособност на българските компании.

За постигането на тази цел са формулирани следните оперативни цели:

Основни цели на програма „Насърчаване на иновациите”:

1. Създаване на условия за засилване на иновационна и международната активност на предприятията, за да нарасне броя на МСП, въвели нов продукт, услуга, технология и маркетингова или организационна иновация, или са излезли на международните пазари.

2. Повишаване икономическия растеж и конкурентоспособността на българската икономика чрез създаването на по-благоприятни условия за трансфер на знания и технологии, както и за повишаване броя на новосъздадените спин-офф и стартиращи компании;

3. Развитие на изследователска, иновативна и предприемаческа екосистема и осигуряване на тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни на национално и международно равнище за идентифициране на предизвикателствата и възможностите за подобряване иновационното представяне на страната.

Основни цели на програма „Насърчаване на инвестициите“:

1. Подобряване на инвестиционния образ и рейтинг на страната и популяризиране на условията за инвестиране в България.

2. Повишаване на инвестиционната активност за създаване на нови предприятия или разширение на съществуващи с нови продукти и технологии.

3. Нарастване на инвестициите в страната и подобряване на тяхната отраслова и регионална структура, създаване на нови работни места в производства и услуги с висока добавена стойност.

4. Ефективно и ефикасно изпълнение на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и Плана за възстановяване и устойчивост и успешно приключване на ОПИК и ОПИМСП с цел повишаване на иновационната дейност, производителността и експортния потенциал на предприятията, осъществяване на зеления и цифровия преход, улесняване достъпа до финансиране за МСП и подобряване на бизнес средата.

5. Подобряване на условията за привличане на индустриални инвестиции в страната чрез изпълнение на инвестиция C3.I1 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“ от Националния план за възстановяване и устойчивост.

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА (МИИ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на икономиката и индустрията към 31.12.2025 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата, одобрени по бюджета на МИИ за 2025 г. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени за обществото в резултат от провежданите от министерството политики в областите: Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност и Ефективно външноикономическо сътрудничество.

Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Стратегическа цел „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния пазар и пазарите на трети страни”.

Министерството на икономиката и индустрията провежда комплексна политика за подобряване на икономическата среда, конкурентоспособността на промишлеността, постигане на устойчив икономически растеж и намаляване разликите в социално-икономическото развитие на страната. В тази връзка се предприемат мерки за подобряване на бизнес средата, по-добро управление на държавните активи, подобрени условия за инвестиции, иновации, високите технологии и предприемаческата активност.

В последните години България следва политика, осигуряваща макроикономическа и финансова стабилност, което е предпоставка за растеж, но върху икономиката оказва негативно влияние нестабилната международна обстановка.

През 2024 г. БВП отчете ръст от 3.4%. Според предварителните данни на НСИ, ръстът на БВП през периода януари-септември 2025 г. на годишна база е също 3.4%.

България не остава изключение по отношение на инфлацията, която се отчита на глобално ниво. През 2024 г. този показател достигна 2.4%, а през 2025 г. 4.6%. В края на 2024 г. безработицата достигна 5.2%, а в края на следващата 2025 г. този индикатор запази нивото си от 5.2%.

В резултат на предизвикателствата пред европейските икономики, през 2024 г. промишленото производство в България отчита спад от 3.6% на годишна база. През периода януари-ноември 2025 г. средният спад в промишлеността се повишава на 7.3%.

Външнотърговският стокообмен също бе засегнат от международната криза, като през 2024 г. износът бележи спад на годишна база с 0.2%, а вносът бележи 2.6% ръст. През периода януари-ноември 2025 г. износът спада с 3.7%, а вносът нараства с 5.1%.

През 2024 г. в страната са постъпили преки чуждестранни инвестиции на стойност 2 856.8 млн. евро, което е 2.7% от БВП на страната. За периода януари-ноември 2025 г. в преките инвестиции в България са на стойност 2 984.6 млн. евро или 2.6% от БВП на страната.

Провежданата политика е насочена към повишаване на добавената стойност, създавана в икономиката и съответно нарастване на БВП. Целите на икономическата политика са стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната, като крайната цел е подобряване на благосъстоянието на живот.

Отчет на показателите за полза/ефект

2000.01.00 Област на политика устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към 31.12. 2025 г.

Показатели за полза/ефект

1. Ръст на индекса на промишленото производство · % YoY · 1.9 · -7.3*

2. Ръст на добавената стойност по факторни разходи на МСП · % YoY · 7.6 · 6.0

Източник: по точка 1 Национален статистически институт и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията; по точка 2 данните на ЕК – SBA SME fact Sheet и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията.

*наличните данни от НСИ са за периода януари-ноември 2025 г.

Кратко описание на показателите за полза/ефект Провежданата политика е насочена към повишаване на добавената стойност, създавана в икономиката и съответно нарастване на БВП. Целите на икономическата политика са стимулиране на износа, повишаване на икономическата активност и съответно заетостта в страната, като крайната цел е подобряване на благосъстоянието на живот.

Ефектът от провежданата политика е силно повлиян от военните конфликти в Украйна и Близкия Изток, и прекъснатите вследствие на това вериги на доставките, което оказа отрицателен ефект върху промишленото производство и външнотърговския стокообмен на страната.

За преодоляване на негативния ефект от настъпилата криза, политиката е насочена към подобряване на условията за инвестиции, стимулиране на иновациите, високите технологии и предприемаческата активност и мерки за намаляване на инфлацията.

Изпълнението на Политиката в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност се рализира чрез изпълнието на следните бюджетни програми:

Бюджетна програма „Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги” Структурите в Министерство на икономиката и индустрията, които са отговорни за изпълнението на програмата, работят последователно за предоставяне на модерно и ефективно административно обслужване в полза на бизнеса. Ръководни принципи са прозрачност, равнопоставеност, ефективност, високо качество. Осигурени са пълен достъп до актуална информация за всяка конкретна услуга чрез публикуване на сайта на министерството и в специализирани страници, спазването на ясно разписани процедури и правила, ефективна организация за своевременно и качествено предоставяне на услугите.

Направени са решителни крачки в посока облекчаване на административната тежест за бизнеса: прилагането на комплексното административно обслужване, промени в нормативната база по отношение на изискваните документи и осигуряването им по служебен път, включително чрез достъп до служебни регистри. Резултатът за бизнеса е намаляване на разходите, на времеви и човешки ресурс. МИИ осигури предоставянето на услуги с високо качество по прозрачен и ефективен начин в законоустановените срокове, като дейността отговаря на очакванията на бизнеса за предоставяне на качествено административно обслужване.

През отчетния период са положени необходимите усилия и са изпълнени планираните дейности, с оглед изпълнение на заложените в програмата цели, както следва:

- Модерно и ефективно административно обслужване в полза на бизнеса и оптимизиране на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими;

- Изпълнение на ангажиментите на Република България като участник в международни режими и организации;

- Постигане на ефективен контрол и надзор върху създаването и дейността на стоковите борси – борсови членове, брокери, стоковите тържища, пазарите на производителите и самостоятелните обекти;

- Постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход Бюджетна програма „Насърчаване на малките и средните предприятия и индустрията” Бюджетна програма „Насърчаване на малките и средни предприятия и индустрията” включва дейности, заложени в Националната програма за реформи, НПР България 2030, в Националната стратегия за насърчаване на МСП в България 2014 – 2020 г. и Закона за индустриалните паркове.

Целите на програмата по отношение на предприемачеството се изразяват предимно в създаване на благоприятна среда за развитие и подкрепа на предприемачеството, вкючително семейни и занаятчийски сдружения и предприятия в националните и регионалните приоритетни сектори.

През 2025 г. са разработени отчета на Годишната програма за 2024 г., доклад за Годишната програма и Годишната програма за 2025 г. за изпълнението на Националната стратегия за МСП 2021 – 2027 г. Докладът за Годишната програма включва 126 мерки и подмерки, които ще бъдат изпълнявани през настоящата година от МИИ и всички заинтересовани страни, съгласно плана за изпълнение на Стратегията.

В изпълнение задълженията на МИИ да поддържа електронен регистър на индустриалните паркове, съгласно Закона за индустриалните паркове (ЗИП), за отчетния период са издадени: 2 бр. заповеди за вписване на индустриални паркове в регистъра на индустриалните паркове по чл. 21, ал. 1 от ЗИП; 3 бр. заповеди за промяна в обстоятелствата на вписани индустриални паркове в регистъра на индустриалните паркове по чл. 21, ал. 1 от ЗИП; 1 бр. заповед за заличаване на индустриален парк от регистъра на индустриалните паркове по чл. 21, ал. 1 от ЗИП.

През 2025 г. бяха изпълнени следните дейности по разработването на Индустриалната стратегия за преработващата и миннната промишленост на Република България: проведени фокус групи с представители на минния и преработващия сектор; изготвен Аналитичен индустриален доклад за текущото състояние на минния и минния и преработващия сектор в България; изготвен е Доклад с препоръки за минния и минния и преработващия сектор в България, включително как да се осигури технология с нулеви емисии и да се насърчи кръговата икономика на критичните суровини; изготвен е Доклад с препоръки за развитието на индустриалните паркове; изготвено е Техническо задание за надграждане на съществуващия Национален инвестиционен портал към Българска агенция за инвестиции (БАИ); изготвен е проект на Националната индустриална стратегия за минния и преработващия сектор, заедно с план за действие и мерки за изпълнение на стратегията.

Във връзка с членството на България към ОИСР, през отчетния период, представители на МИИ взеха участие в 146-та и 147-ма сесия на Комитета по индустрия, иновации и предприемачество, както и в 8-ма и 9-та сесия на Комитета за малки и средни предприятия и предприемачество на ОИСР.

Бюджетна програма „Закрила на обектите на индустриална собственост” През 2025 година Патентното ведомство на Република България успешно реализира целите, залегнали в програма „Закрила на обектите на индустриална собственост”. Продължи ползотворното взаимодействие със Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС), Европейското патентно ведомство (ЕПВ), национални институции по закрила на интелектуалната собственост на други държави, както и български държавни и неправителствени организации, като сътрудничеството е осъществявано преимуществено чрез участие в различни проекти.

През отчетния период е завършен проекта на Закон за изменение на Закона за марките и географските означения (ЗИД на ЗМГО), във връзка с изпълнение на препоръки от извършен от Министерството на икономиката и индустрията планов одитен ангажимент. Другата част от измененията, които се подготвят, са свързани с въвеждането на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2411 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година относно защитата на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1001 и (ЕС) 2019/1753. ЗИД на ЗМГО е одобрен с Решение № 679 от 03.10.2025 г. на Министерския съвет и е внесен в 51-ото Народно събрание на 17.10.2025 г. (Вх. №: 51-502-01-53). На 27.11.2025 г. проектът на акт е приет на първо четене в Народното събрание, а на 21.01.2026 г. е обсъден и приет на второ четене в комисия.

Бюджетна програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” Заложените по програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката” цели са свързани със: създаване и поддържане на доверие в техническата компетентност на органи за оценяване на съответствието; осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията; постигане на по-висока степен на доверие при обществените отношения, основани на измерванията; предоставяне на метрологични знания и опит на високо научно и техническо ниво в подкрепа на конкурентоспособността; ефективен контрол за спазване на законодателството, осигуряващо условия за свободно движение на стоки и преодоляване на техническите пречки в търговията; ефективен надзор за безопасността на продуктите пуснати на пазара и в действие; надежден и ефективен контрол, пресичане на нечестната конкуренция и защита на обществото от неточни измервания; превенция експлоатацията на опасни съоръжения с повишена опасност; надежден и ефективен контрол и защита на околната среда от използване на некачествени течни и твърди горива; надежден и ефективен контрол на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях; участие в процеса на подготовка и приемане на актове и решения на ЕС за развитие на Общностната политика и принципите, заложени в хармонизираното техническо законодателство; подобрен достъп до услуги по оценяване на съответствието; осигуряване на предпоставки за признато съответствие на българските продукти; развитие и подобряване на националната инфраструктура по качеството.

Бюджетна програма „Подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар” Заложените по програма цели са свързани с: хармонизиране на българското законодателство, попадащо в обхвата на Работни групи „Свободно движение на стоки” и „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги” по Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. Продуктовите групи, попадащи в обхвата на компетентност са продукти, за които има нормативно определени изисквания за безопасност. От нехармонизираната област и хоризонталните въпроси на Законодателството на Европейския съюз компетентността на Дирекция „Техническа хармонизация” (името на дирекцията е променено с УП на МИИ от 01.07.2024 г. на Дирекция „Европейски въпроси и законодателство на ЕС за стоки и услуги”) обхваща обществени поръчки, енергийна ефективност на енергопотребяващи продукти, шум от машини и битови уреди, законова метрология и предварително опаковани продукти, акредитация и стандартизация. Изпълняват се задълженията на звено за контакт относно продукти по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008 и на Национален информационен център за обмен на информация за проекти на технически регламенти с Европейската комисия. Координирани са дейностите във връзка с правилното прилагане на изискванията и разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар, свързани с установяването и трансграничното предоставяне на услуги, включително от националните компетентни органи, функционирането на Единното звено за контакт за доставчиците на услуги, координира се участието на Република България в информационната система на вътрешния пазар на ЕС в частта относно доставчиците на услуги и техните дейности.

Бюджетна програма „Преструктуриране и ефективна управление на държавната собственост” Програмата обхваща кръга от дейности, свързани с упражняване правата на държавата като собственик на капитала на публичните предприятия, в т.ч. преструктуриране и управление на тези предприятия, раздържавяване на държавното участие в тях, контрол върху изпълнението на поетите от купувачите по приватизационни сделки ангажименти и защита на държавния интерес, удовлетворяване на реституционни претенции, осъществяване на диалог с отрасловите работодателски и синдикални структури, управление на проекти за отстраняване на щетите, нанесени на околната среда от добива и преработката на природни ресурси, както и дейностите по присъединяване на Република България към ОИСР в частност към Комитета за корпоративно управление.

В преобладаващата си част, заложените цели през 2025 г. са постигнати и с извършените през периода действия са достигнати очакваните резултати в областта на ефективното корпоративно управление, като са покрити широкия кръг от дейности, които са възложени за изпълнение на министъра на икономиката и индустрията по отношение упражняване правата на собственост на държавата в публичните предприятия.

Факторите и причините, оказали въздействие върху непостигането на планираните/заявените целеви стойности са свързани с: неизпълнение от публичните предприятия на изискванията за отчетност и разкриване на информация, в съответствие със ЗПП и ППЗПП, недостатъчна координация, диалог и сътрудничество между АППК, в качеството ѝ на координационно звено и органите, упражняващи правата на държавата в публичните предприятия, както и с другите организации, участващи в осъществяването на публичната политика. Ефект оказва също и изменението на нормативната рамка, което води до промяна на приоритетите, както и настъпването на форсмажорни обстоятелства, възпрепятстващи одобрението, изпълнението/подготовката на проектите по техническа ликвидация и рекултивация по ПМС № 74/1998 г., ПМС № 140/1992 г. и ПМС № 195/2000 г. и недостатъчно съдействие от страна на дружествата, осъществяващи дейности по горецитираните постановления.

Изготвен е Годишният обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2024 г. и е одобрен от Министерския съвет с Решение № 12 от 12 януари 2026 г.

През 2025 г. АППК отчете изпълнението на етапна цел 237 от НПВУ – съставите на органите за управление и контрол на категоризираните като „големи” публични предприятия да бъдат избрани с конкурс в съответствие с конкурсните процедури за номиниране, подбор и назначаване, посочени в ЗПП. Европейската комисия оцени като изпълнена включената в искането за трето плащане, етапна цел 237 на Реформа С10.R7 – „Подобряване на рамката за управление на държавните предприятия”. Изпълнението на мярката е отразено и на интернет страницата на АППК, като е публикувана таблица с информация и документи за назначените към 13.11.2025 г. членове на органите за управление и контрол на категоризираните като „големи” публични предприятия.

През 2025 г. е организирана и успешно проведена втората проучвателна мисия на Секретариата на ОИСР в София към Комитета по корпоративно управление. С оглед изпълнение на една от ключовите препоръки, дадените от ОИСР в доклада за състоянието на държавните предприятия в България, а именно преобразуването на държавните предприятия, създадени със специален закон, които работят предимно с търговски цели, в акционерни дружества, тъй като от ОИСР е констатирано, че приетата с Решение № 1045 от 21.12.2022 г. на Министерския съвет Програма за преобразуване не отговаря в пълнота на анализа на АППК от 2021 г. е подписано „Писмо за взаимен ангажимент“ между МИИ и ОИСР за изготвяне от страна на ОИСР на сравнителен анализ и консултативно становище по актуализирания Анализ. Вследствие на това, с Решение на Министерския съвет № 659 от 18.09.2025 г. е приет актуализиран Анализ на държавните предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност и с Решение на Министерския съвет № 662 от 23.09.2025 г. е приета е нова Програма за преобразуване на държавните предприятия. Същевременно е одобрена и Национална позиция във връзка с технически преглед на Република България по изпълнение на препоръките, свързани с прилагане на правните инструменти, попадащи в обхвата на ККУ.

В рамките на 2025 г. е взето участие в 44-то и 45-то заседание на Работната група по държавна собственост и приватизационни практики с представители на МИИ и АППК, по време на които е представен напредъкът на България в областта на корпоративното управление.

Бюджетна програма „Защита на потребителите ” Министерство на икономиката и индустрията, съвместно с Комисията за защита на потребителите осъществява предвидените по програма „Защита на потребителите” дейности, като през 2025 г. успява да изпълни заложените в програмата цели.

С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, въвеждащ в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и създаващ условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 относно общата безопасност на продуктите, и предвид извършената работа по изготвяне на проекта на Закона за потребителския кредит, въвеждащ изискванията на Директива (ЕС) 2023/2225 относно договорите за потребителски кредит и на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, въвеждащ в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 и на Директива (ЕС) 2024/825, може да се приеме, че цел 1 е изпълнена.

Съгласно посочените в отчета данни, свързани със защита на икономическите и правни интереси на потребителите, прилагането на законодателството за защита на потребителите по отношение безопасността на стоките и услугите, предлагани на българския пазар, и по отношение подобряване функционирането на системата за надзор на пазара и на системата за обмен на информация в областта на защитата на потребителите, всички планирани за 2025 г. дейности са изпълнени. Някои от дейностите и показателите за изпълнение не са достигнати в обема на заложените целеви стойности поради това, че през годината приоритетно са извършени голям брой допълнително възложени дейности и задачи, свързани с изпълнение на изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Налице е преизпълнение на останалата част от целевите стойности, с което може да се приеме, че цел 2 и цел 4 на програма 2000.01.07 „Защита на потребителите” са изпълнени успешно.

Осигурено е активно участие в заседанията на работните групи на Европейската комисия и на Съвета на ЕС при обсъждане на предложеното ново законодателство на ЕС за защита на потребителите, изпълнени са поставените задачи във връзка с изпълнението на мерките, включени в Пътната карта за присъединяване на РБ към ОИСР и Плана за действие към Плана за въвеждане на еврото в България.

Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Стратегическа цел „Участие в разработването и провеждането на външнотърговска политика на Република България, насочена към засилване ролята на Република България в глобалната икономика. Подобряване на експортния потенциал и провеждане на ефективно външноикономическо сътрудничество”.

В рамките на политиката Министерството на икономиката и индустрията изпълнява бюджетна програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз” Министерство на икономиката и индустрията провежда активна и последователна външноикономическа политика, насочена към създаване на благоприятни условия за развитие и засилване на конкурентоспособността на българското производство и износ, увеличаване на експортния потенциал и по-нататъшна интернационализация на българските предприятия. Политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа и привличането на инвестиции са важни за технологичната модернизация и обновяването на производството, за развитието на иновативни продукти и услуги.

През 2025 г. въпреки предизвикателствата в условията на усложнена глобална икономическа среда, войната в Украйна и режима на търговски санкции в тази връзка, политиката на САЩ за увеличаване на вносните мита, продължаващия конфликт между Израел и Хамас, размяната на въздушни удари между Израел и Иран, усложнената обстановка в района на Близкия Изток, бяха проведени редица мероприятия за поддържане на интензитета на диалога с водещите ни икономически партньори от ЕС, Европейското икономическо пространство, страните от Западните Балкани, страните от Източна Европа и Централна Азия, Източна Азия, Близкия изток и Северна Африка, Северна и Южна Америка, с цел запазване на пазарния достъп на български стоки и услуги до чужди пазари и привличане на потенциални инвеститори. Проведени бяха седем сесии на смесени междуправителствени комисии, видеоконферентни разговори, десетки бизнес форуми и множество срещи на представителите на бизнеса с потенциални партньори. На българския бизнес бе предоставена информация за изложения, конференции и уебинари, инструменти за достъп до актуализирани търговски данни и практическа информация за целеви пазари за активна роля в световната търговия, обявени международни търгове, в които биха могли да участват заинтересованите български фирми.

През отчетния период Република България активно участва във формирането и прилагането на Общата търговска политика на ЕС и отстоява българските приоритети и интереси по достъпа до пазара на стоки и услуги, инвестиции и други, свързани с търговията области в рамките на водените от ЕС двустранни преговори за либерализация на търговията и насърчаване на инвестициите, преговори по други споразумения и форуми за задълбочаване на търговско-икономическите отношения с приоритетни трети страни и региони.

През отчетния период ефективно бяха отстоявани българските интереси в преговорите в Световната търговска организация (СТО), в дискусиите по реформата на организацията, при изпълнението на решенията на министерските конференции на СТО и в подготовката на предстоящата четиринадесетата сесия на Министерската конференция (26-29 март 2026 г., Яунде, Камерун). Своевременно бяха представени нотификации и информации в изпълнение на задълженията на страната като член на СТО. Взето бе участие в заседанията на работните органи на СТО и в координационния механизъм в рамките на ЕС по въпросите на СТО в Женева, както и в срещи с представители на други страни по въпроси на многостранната търговска политика.

През април 2025 г. бе проведен първият кръг от техническия преглед в Комитета по търговия на ОИСР. Като основа за дискусиите послужи доклад на Секретариата на ОИСР за отвореността на пазара в България. Българската делегация, ръководена от министъра на икономиката и индустрията, представи позицията на България, отговори на отправени от членовете на Комитета въпроси и коментари. През лятото на 2025 г., въз основа на предоставена от българска страна информация за изпълнението на отправените към България препоръки и опции за политики, бе изготвен ревизиран доклад на Секретариата. Въз основа на ревизирания доклад, на закрита сесия на Комитета през октомври 2025 г. продължи разглеждането на готовността на България за присъединяване.

С Решение на Министерския съвет бе допълнена Националната пътна карта с дейности по сътрудничество с ОИСР за тригодишния период от 2023 до 2025 г., включително с дейности за министерството.

Отчет на показателите за полза/ефект

2000.02.00 Област на политика ефективно външноикономическо сътрудничество · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към 31.12. 2025 г.

Показатели за полза/ефект

1. Износ на стоки · % · 4.1 · -2.9*

2. Внос на стоки · % · 5.8 · 5.7*

* Данните са за 1-12.2025 г. и са предварителни към 12.03.2026 г., източник: НСИ.

Кратко описание на показателите за полза/ефект.

За посочения период, януари-декември на 2025 г., общият износ на стоки от България към ЕС и трети страни възлиза на 84 146.4 млн. лева, което е 2,9 % съкращение спрямо същия период на 2024 г. Вносът на стоки в страната ни (ЕС и трети страни), възлиза на 105 276.5 млн. лева или наблюдаваме ръст от 5,7 % в сравнение с разглеждания период на 2024 г.

Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация, от структурни звена на пряко подчинение на министъра на икономиката и индустрията, както и от служители на пряко подчинение на министъра на икономиката и индустрията.

Поставената цел за своевременното осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси, медийно и протоколно осигуряване дейността на МИИ, управление при кризисни ситуации, защита на класифицираната информация и правното, административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на структурните звена на МИИ и на служителите е изпълнена. Стриктното изпълнение на дейностите възложени на служителите от общата администрация подпомага изпълнението на останалите програми и допринася за постигане на стратегическите цели на МИИ във всички области на политики, като същевременно подкрепя изпълнението на всички хоризонтални политики насочени към по-доброто управление в публичния сектор и осигурява публичност и проследимост на вземаните управленски решения.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МИИ към 31.12.2025 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията (в лева)

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет към 31.12.2025 г.

Общо разходи по бюджета на Министерство на икономиката и индустрията · 122 409 500 · 126 216 614 · 123 599 058

2000.01.00 · Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност · 90 614 600 · 96 600 211 · 95 378 413

2000.01.01 · Бюджетна програма "Облекчаване на регулации, опростяване на процедури по предоставяне на административни услуги" · 5 578 300 · 5 727 909 · 5 533 955

2000.01.02 · Бюджетна програма "Насърчаване на малките и средните предприятия и индустрията" · 1 670 300 · 1 737 955 · 1 699 029

2000.01.03 · Бюджетна програма "Закрила на обектите на индустриална собственост" · 5 536 300 · 5 536 300 · 5 512 878

2000.01.04 · Бюджетна програма "Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката" · 44 311 400 · 46 694 950 · 46 495 956

2000.01.05 · Бюджетна програма "Подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар" · 1 730 400 · 1 685 400 · 1 457 983

2000.01.06 · Бюджетна програма "Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост" · 21 994 300 · 25 159 097 · 24 725 791

2000.01.07 · Бюджетна програма "Защита на потребителите" · 9 793 600 · 10 058 600 · 9 952 821

2000.02.00 · Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество · 18 831 600 · 16 253 289 · 15 288 355

2000.02.01 · Бюджетна програма "Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз" · 18 831 600 · 16 253 289 · 15 288 355

2000.03.00 · Бюджетна програма „Администрация“ · 12 963 300 · 13 363 114 · 12 932 290

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (МРРБ) Отчетът за периода 01.01.2025 г. - 31.12.2025 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са проведени в рамките на бюджетната година, и инструментите на политиките. В него се съдържа информация за продуктите/услугите, които са предоставени, както и получения ефект за обществото в резултат от провежданите от министерството политики.

Към 31.12.2025 г. отчетът на консолидираните разходи е в общ в размер на 3 481 575 076 лв., от които 2 373 664 569лв. са отчетени по бюджета на МРРБ, а 1 107 910 507 лв. - по оперативни и други програми, по които МРРБ е бенефициент.

През годината са финансирани разходи за провеждане на следните политики и програми:

2100.01.00 ПОЛИТИКА ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАСТЕЖ И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА

2100.01.00 Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда

Показатели за полза/ефект · Мерна единица · Целева стойност · Целева стойност 2029 · Отчетено с натрупване към 31.12.2025 г. · Отчетено за периода 01.01.-31.12.2025 г.

Индикатори за полза/ефект по ефект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., като следва да се има предвид, че изпълнението на мерките по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 е в начален етап

Намаляване на дела на мигриралото население (вътрешна миграция) · % · 2,02 ·   · 2,04 · НП

Показатели за полза/ефект на дейностите по стратегическо планиране на регионалното развитие

Изпълнение на Пътна карта за реализиране на регионалната политика с цел създаване на условия за балансирано териториално развитие с изпълнение до 2025 г. при прилагане на разпоредбите на Закона за регионалното развитие · % · 100 ·   · 100 · 30

Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на програмите за ТГС ИНТЕРРЕГ-ИПП 2014-2020, по които дирекция УТС е Управляващ орган:

Брой подкрепени културни обекти · брой ·   · 50 · 22

Население, ползващо се от мерки за защита от пожари · брой ·   · 314500 · 20 361

Подкрепена специализирана велосипедна инфраструктура · км ·   · 30 · 5,25

Изграден гранично контролно пропускателен пункт (ГКПП) · брой · · 1 · 0

Подкрепени с безвъзмездна финансова помощ малки и средни предприятия (МСП) · брой ·   · 74 · 0

Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на административно – териториалното устройство:

Нарастване потенциала на АТЕ за ефективно и ефикасно планиране, управление и използване на ресурсите за устойчиво местно развитие (нарастване дела на общините, отчитащи резултати над средните за страната по показатели за финансова самостоятелност и инвестиционна активност) · (%) · 1,3 · · 1.3

Показатели за измерването и отчитането на изпълнението на жилищна политика:

Разработване и приемане на Национална жилищна стратегия · (% изпълнява се в 3 етапа) · 38 % · · 0

За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 4 025 428 лв. и средства като бенефициент по оперативни и други програми в размер на – 37 007 759 лв.

Политиката се осъществява по три бюджетни програми:

По програма 2100.01.01 „Стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, децентрализация и териториално сътрудничество“ са усвоени бюджетни средства в размер на 855 342 лв. и средства по оперативни и други програми в размер – 22 219 343 лв.

Програмата се изпълнява от Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ и дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“.

Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ (ГД СППРР)

В рамките на ОПРР, от началото на програмен период 2014-2020 г., УО е обявил общо 27 процедури за предоставяне на финансиране (грантово + финансови инструменти) на обща стойност над 3,12 млрд. лв., с което е достигнато обявяване на 100% от бюджета на програмата. В периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. в рамките на ОПРР няма сключени договори за предоставяне на БФП, предвид периода на допустимост на разходите. В докладвания период са подадени към сертифициращия орган (СО): · Междинен доклад за сертификация № 13 за 10-та счетоводна година със стойност на одобрените от СО публични разходи 8,3 млн. лв.; Финален междинен доклад за сертификация №14 за 10-та счетоводна година със стойност на одобрените от СО публични разходи 9,5 млн. лв.

По ПРР 2021-2027 г. - . За отчетния период са изготвени общо 13 стратегически, аналитични и информационни документи, свързани със стратегическото планиране на регионалното развитие, както следва: изготвени са 1 бр. Единни указания за кандидатстване с концепции за ИТИ; изготвена 1бр. документация, необходима за сключване на договор предмет: „Разработване на Национална концепция за регионално и пространствено развитие за периода 2026-2040 г.“; изготвена 1 бр. документация, необходима за сключване на договор предмет: „Осигуряване на експертна подкрепа за разработване на докладите за наблюдението на изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 за периода от 2023 до 2025 г.“; приети 2 броя доклади- Встъпителен и първи междинен по изпълнение на обществена поръчка с предмет: Извършване на последваща оценка и изготвяне на окончателен доклад за изпълнението на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г., включително актуализацията ѝ от 2020 г.“; разработена 1бр. техническа спецификация за обществена поръчка с предмет – „Извършване на цялостен преглед и актуализация на Морския пространствен план на Република България 2021-2035, включително изготвяне на доклад за екологична оценка.- Етап II“; разработени са 2 бр. доклади- встъпителен и междинен, съгласно изискванията на Техническата спецификация по договор „Осигуряване на експертна подкрепа за разработване на докладите за наблюдението на изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 за периода от 2023 до 2025 г.; разработени са 3 бр. доклади- встъпителен и два междинни доклада, съгласно изискванията на Техническата спецификация по договор „Разработване на Националната концепция за регионално и пространствено развитие за периода 2026-2040 г.“; подготвена е 1 бр. документация за стартиране на обществена поръчка с финансиране по бюджетната линия с предмет: „Извършване на междинна оценка и изготвяне на междинен доклад за изпълнението на Интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране от ниво 2 с период на действие до 2027 г.“; приет е 1 бр. проект на Решение на Министерски съвет за даване на мандат на НСИ за провеждане на преговори с ЕВРОСТАТ.

За отчетния период са проведени 40 заседания и координационни срещи, като част от тях са следните: проведени са 31 заседания/писмени процедури на регионалните съвети за развитие; проведени са общо 7 заседания на подкомитетите по ФСП в Перник, Кюстендил и Стара Загора към ПРР 2021-2027 г.; проведени са общо 3 заседания на Комитета за наблюдение на ПРР 2021-2027 г. през месец март 2025 г. в град Велико Търново, през месец юли 2025 г. в град Кюстендил и през месец ноември 2025 г. в град София; проведени са три писмени процедури за вземане на решения от КН на ПРР 2021-2027 г. свързани с одобряване на методология и критерии за избор на операции по ПРР 2021-2027 г.; проведени са 3 събития, свързани с Приоритет 4 „Справедлив преход“ по ПРР 2021-2027.

По НПВУ за отчетния период изплатените средства са в размер на 22,8 млн. лв.:

Бюджетът на Подмярка 1 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“, съгласно сключено споразумение с Министерство на финансите (МФ) № СПОР-17/16.02.2023 г., финансирана по НПВУ, възлиза до 1 496 347 328,00 лв. (с вкл. ДДС), разпределени както следва: до 1 189 503 129,00 лв. представляващи средства по Механизма за възстановяване и устойчивост на НПВУ; до 236 226 509,00 лв. национално публично финансиране за невъзстановим данък, съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС); до 70 617 600,00 лв. собствен принос на крайния получател; СНД подготви и представи на ЕК мотивирано предложение за промяна заложените първоначални индикатори по Инвестиция С4.I1, прието от ЕК, предвид което предстои изготвяне на анекс към оперативно споразумение с рег. № СПОР-17/16.02.2023 г. за изпълнение на НПВУ с МФ.

Към 31.12.2025 г. от бюджета на инвестицията общо реално изплатените средства от бюджета на инвестицията са както следва (изт. ИСУН): по инвестиция 4.023 „Обновяване на жилищния сграден фонд“ общо 167 871 081,64 лв. с вкл. ДДС: 139 985 709,03 лв. без вкл. ДДС с източник МВУ по НПВУ; 27 885 372,61 лв. невъзстановим ДДС с източник държавен бюджет;

По инвестиция 4.029 „Техническа помощ за подпомагане изпълнението на проекта“ общо 2 056 459,31 лв. с вкл. ДДС: 2 055 679,07 лв. без вкл. ДДС, възнаграждения на ЗИНПВУ и издръжка с източник МВУ по НПВУ; 780,24 лв. невъзстановим ДДС с източник държавен бюджет;

Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ представя информация за изпълнението на целите и програмите, администрирани от дирекцията, въз основа на изпълнените дейности в рамките на отчетния период по програмите за териториално сътрудничество, в които България участва.

Проектите по програмите за ТГС ИНТЕРРЕГ ИПП 2014-2020 приключиха своето изпълнение в края на 2023 г. През 2025 г. се извършиха проверки и верификация на отчетените разходи. В процеса по прик-лючване на програмите са подготвени проекти на годишни обобщения на одитните доклади, дек-ларации за управлението и окончателни доклади за изпълнението на програмите. Съгласувани са проектите на годишни счетоводни отчети, представени от Сертифициращия орган. Програма за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България-Сърбия 2014-2020 - по програмата са разплатени авансови, междинни и окончателни плащания на обща стойност 64 799 500 лв. Сертифицираните разходи са на обща стойност 64 399 972 лева. Програмата за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България-Турция 2014-2020 - по програмата са разплатени авансови, междинни и окончателни плащания на стойност 56 801 804 лв. Сертифицираните разходи са на обща стойност 56 799 529 лева. Програма за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП между България и Република Северна Македо-ния 2014-2020 - по програмата са разплатени авансови, междинни и окончателни плащания на обща стойност на 37 429 249 лв. Сертифицираните разходи са на обща стойност 37 283 035 лева.

Отчетът съдържа информация за напредъка по програмите за териториално сътрудничество за програмен период 2021 – 2027. Основните дейности по тези програми са свързани с организацията, подготовката и публикуването на поканите за набиране на проектни предложения, оценката им и сключването на договори за субсидия.

Настоящият отчет за изпълнението на политиките и програмите е съобразен с програмния формат на бюджета на МРРБ за 2025 г.

Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ - през отчетния период е осигурено:

При изпълнението на Политика 2100.01.00 „Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда“ в областта на административно-териториалното устройство е постигнат напредък за изпълнение на поставените цели, като реализираните дейности и използваните ресурси са допринесли за:

- · По-добро информационно осигуряване, консултиране и решаване на въпроси, свързани с административно-териториалното устройство на страната;

- · Продължаване на подкрепата за развитие на местното самоуправление и насърчаване прилагането на европейски стандарт за качество на управлението в общините;

- · Укрепване на междуинституционалното партньорство, актуализиране на стратегическите документи и разработване на нови проекти в областта на децентрализацията.

По програма 2100.01.02 „Подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи от населението“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 269 783 лв. и средства по оперативни и други програми в размер на 14 788 416 лв.

Дирекция „Жилищна политика“

• · Бюджетът на НПЕЕМЖС, съгласно ПМС № 339 от 02.12.2016 г. и ПМС № 326 от 20.12.2017 г. възлиза общо 2 млрд. лева. През 2025 г. ДЖП е разплатила в полза на ББР ЕАД общо 7 896 627,72 лв., включително главница в размер 7 136 772,03 лв. и лихви в размер 759 855,69 лв. Към 31.12.2025 г. неусвоените средства по сметката в БНБ са на стойност 19 285 248,31 лв. По програмата остават за разплащане към ББР ЕАД две жилищни сгради, за които не са представени РОД за окончателно плащане. С реализирането на НПЕЕМЖС в изпълнение на ПМС № 18 на Министерски съвет от 2 февруари 2015 г. Към 31.12.2025 г. са обновени и въведени в експлоатация 1968 жилищни сгради. НПЕЕМЖС се намира в заключителна фаза на изпълнение.

ДЖП е определена и отговаря за изпълнението на следните реформи в компонент № 4 „Нисковъглеродна икономика“ на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като докладвани към ЕК и изпълнени са следните реформи:

Реформа C4.R5: „Създаване на звена на принципа „Обслужване на едно гише“;

Реформа C4.R2: „Улесняване на инвестициите в енергийно-ефективното обновяване на жилищни сгради“.

Във връзка със Заповед № РД-02-14-650/19.06.2023 г. на министъра на РРБ, ДЖП е определена и отговорна за изпълнението на Подмярка 1 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ (Подмярка 1), част от инвестиция C4.I1 “Подкрепа за обновяване на сградния фонд“ от НПВУ.

Към 31.12.2024 г. в изпълнение на Подмярка 1 са били сключени 622 бр. договори за предоставяне на БФП. Към 31.12.2025 г. са въведени в експлоатация 24 жилищни сгради.

.

По програма 2100.01.03 „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането“ са усвоени бюджетни средства в размер на 1 900 303 лв.

Дирекция „Държавна собственост и търговски дружества“ При осъществяване на поставените цели по Програмата и във връзка с функционалната компетентност на дирекция „Държавна собственост и търговски дружества“, пряко свързана с изготвянето на проекти на Решения на Министерския съвет, касаещи имотите – държавна собственост, както и управлението на ТД с над 50% държавно участие от системата на МРРБ, се създаде възможност за:

- Трайно задоволяване на обществени нужди от местно значение и реализиране на отделни проекти с обществена значимост;

- Задоволяване административните нужди на различни ведомства и организации на бюджетна издръжка;

- Изграждане на линейни обекти, което е пряко свързано с осигуряването на съвременни модерни експлоатационни условия и подобряване стандарта на обслужване на вътрешния и международния трафик, и подобряване безопасността и сигурността на движението;

- Осигуряване и поддържане на условия за по-добро управление на ТД с над 50% държавно участие от системата на МРРБ;

- Недопускане на прекратяването на дейността на публични предприятия, като няма приети решения за откриване на производство по несъстоятелност, или за ликвидация на търговски субекти от системата на МРРБ;

- Прилагане на мерки и процедури, осигуряващи спазване на трудовото законодателство, изпълнение на поетите от органите на управление задължения за прозрачно и ефективно управление на предприятията;

- Оптимизиране на производствено - техническото и финансово - икономическо състояние на публичните предприятия и недопускане на прекомерно висока междуфирмена задлъжнялост и третиране на дружествата като „предприятия в затруднето положение”;

- Своевременно внасяне в приход на държавния бюджет на отчисления от печалбата за държавата;

- Изпълнение на мерки и прилагане на процедури за обезпечаване на дейността и финансовата независимост и ликвидност на дружествата от отрасъл ВиК чрез одобряване на предложения за финансиране и кредитиране от „Български ВиК холдинг“ ЕАД, гр. София, на инвестиционните потребности и оперативни нужди на ВиК операторите;

- Осигуряване на предпоставки за изпълнение на инвестиционните програми на публичните предприятия, съгласно разчетите им в приетите за изпълнение бизнес програми и бизнес планове;

- Провеждане на конкурсни процедури за избор на органи за управление на публичните предприятия и сключване на договори за управление с лицата, номинирани и избрани от органа, упражняващ правата на държавата в тях;

- Своевременно изпълнение от страна на ВиК операторите с държавно участие на дейностите по предоставяне ВиК услугите, с осигуряване на необходимото качество при приемлива за обществото цена.

Заложените чрез програмата цели по отношение на управлението на търговските дружества с над 50% държавно участие са постигнати, като ползите за обществото се изразяват в поддържането на условия за функциониране на жизнеспособни и конкурентни дружества, които предоставят качествени услуги на потребителите. Създадена е необходимата организация за продължаване на структурната реформа в отрасъл „Води“, подпомогната е процедурата, свързана с приемането на бизнес-плановете и утвърждаването, и одобряването на цените на предоставяните от ВиК операторите услуги за регулаторния период 2022 – 2026 г. Изпълняват се предвидените мерки за окрупняване и консолидиране на обособените територии на действие на регионалните ВиК дружества.

- подготвен проект на Закон за изменение на Закона за държавната собственост, относно извършването на разпоредителни действия по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, като с оглед унифициране на режима за продажба на тези имоти, са предвидени и съответните изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Измененията в изложената насока са приети и обнародвани в ДВ, бр. 74 от 09.09.2025 г.

- участие в заседания на НЕСУТРП при МРРБ за разглеждане на проекти за одобряване на подробен устройствен план (ПУП), респ. парцеларен план (ПП) за различни обекти – 25 броя заседания;

- участие в междуведомствени работни групи, назначени със заповед на министър – председателя на Република България или ресорен министър – 13 броя заседания;

- издадени 18 броя протоколи за одобрение от министъра на РРБ на взети решения от „Български ВиК холдинг“ ЕАД за кредитиране/финансиране на дъщерни дружества ВиК – публични предприятия от системата на МРРБ, на обща стойност над 85 483 хил. лв., за осигуряване на средства за изпълнение на инвестиционни проекти (в т.ч. и за проектите по ОПОС), оборотни нужди, рефинансиране или погасяване на стари кредити, сключени с банкови институции, промяна на условията по сключени вече договори за заем и др.;

- изготвени 4 броя заповеди на министъра на РРБ за упълномощаване на представители на държавата за участие в общите събрания на съдружниците на търговски дружества с над 50% държавно участие в капитала;

- на основание РМС № 16/2025 г. е издаден протокол за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „НЦТР“ ЕАД, гр. София, с имоти, намиращи се в гр. София, ул. „Алабин“ 16-20 и съответните промени в устава на дружеството;

- организирани и проведени 3 броя заседания на работната група за приемане на експертни оценки за разпореждане с ДМА на търговските дружества от системата на МРРБ;

- проведени/приключили в МРРБ и в АППК конкурсни процедури за избор на един представител на държавата в „Автомагистрали“ ЕАД, двама представители на държавата в „Български ВиК холдинг“ ЕАД и един независим член в съвета на директорите на „Български ВиК холдинг“ ЕАД в изпълнение на ЗПП и ППЗПП;

- изготвени 10 броя протоколи за приемане на индивидуалните и консолидирани ГФО за 2024 г. на търговските дружества с принципал министърът на РРБ, в т.ч. и оценка на изпълнението на бизнес програмите за 2024 г. на 9 броя дружества, предвид изискването на ППЗПП;

- издаден протокол за одобрение от министъра на РРБ на предложение от „Автомагистрали“ ЕАД за сключване на анекс към договор от 2019 г., сключен с „Търговска банка Д“ АД за увеличение на размера на многоцелеви кредитен лимит от 6 млн. лева на 16 млн. лв.;

- издадени 19 броя протоколи за одобрение от министъра на РРБ за предоставяне на кредити от „Фонд Флаг“ ЕАД, гр. София, на 69 общини, две търговски дружества и на манастир „Св. Георги“, гр. Поморие, за предоставяне на кредити, на обща стойност 200 681 хил. лева;

- изготвени протоколи за продажба на имоти, собственост на „Родна индустрия“ ЕООД, в ликвидация – гр. Разград;

- издадени протоколи на „Фонд Флаг“ ЕАД за сключване на договори за предоставяне на револвиращи банкови кредити на дружеството на обща стойност 177 млн. лв.;

- издаден протокол на „Фонд Флаг“ ЕАД за Оперативно споразумение за изпълнение на финансов инструмент по приоритет 1 „Води“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 между „ФМФИБ“ ЕАД и дружеството;

- издаден протокол за одобряване на взето решение на съвета на директорите на „Фонд ФЛАГ“ ЕАД, гр. София за сключване от страна на дружеството в качеството му на партньор в ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ на Гаранционни споразумения за възлагане на ОП с предмет „Изпълнение на финансов инструмент „Портфейлна гаранция с таван на загубите за кръгова икономика“, с възможност за комбинация с безвъзмездна финансова помощ в единична операция, финансиран по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г., между „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД и ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ по Обособени позиции № 11 и № 12;

- изискана, обработена и предоставена информация за Агенцията за публичните предприятия и контрол, касаещи търговски дружества от системата на МРРБ, във връзка с изготвяне на годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2024 г., съгласно чл. 30 от ЗПП и чл. 22 от ППЗПП;

- участие в изготвяне на Закон за ВиК;

- изготвяне на Методология за извършване на преценка за приложимостта на инструмента на концесията за строителство или на концесията за услуги за предварително идентифицирани проекти;

- разработване на проект на международно споразумение съгласно клаузите на Приложение № 4, т. 3, буква „а“ към чл. 26 от Закона за концесиите, относно предоставяне на концесия за изграждането на автомагистрала „Черно море“ в България;

- ведомствени и междуведомствени работни групи/комисии, свързани с дейността на дирекцията, включително в работна група за изпълнение на задълженията към Комитета по корпоративно управление, във връзка с присъединяването на България към ОИСР;

- обработена и предоставена информация и документация на Сметната палата във връзка с възложен на 17.09.2025 г. одит на дейността на министъра на РРБ по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г.

В резултат на изпълнените дейности и процедираните решения, касаещи публичните предприятия от системата на МРРБ са осигурени възможности и предпоставки за ефективно функциониране на дружествата и за предвидимост при прогнозиране на развитието и поведението им в динамична бизнес среда. За ВиК операторите от системата на МРРБ, които изпълняват договори по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“ в качеството си на бенефициенти, а така също и за тези, които предстои да бъдат бенефициенти по „Околна среда 2021 – 2027 г.“ през настоящия програмен период са осигурени предпоставки да осъществяват дейността си като жизнеспособни, финансово устойчиви и независими предприятия и да не се третират като „дружества в затруднено положение“ с цел достъп до безвъзмезден финансов ресурс през новия програмен период, а така също и за финализиране на процедурите на въвеждане в предвидените срокове на изгражданата от бенефициентите публична ВиК инфраструктура през програмен период 2014-2020г.

Представеният отчет е изготвен въз основа на реално постигнатите резултати, съпоставени с планираните, като всички от заявените целеви стойности са постигнати, като следва да бъде отбелязано, че броят на издадените актове на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди, за изграждане на различни обекти, и броят на съставените актове за изключителна държавна собственост, в т.ч. актове за поправка на АИДС, кореспондира с броя на заявените в МРРБ искания в тази насока.

2100.02.00 ПОЛИТИКА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС, ПОДДЪРЖАНЕ, МОДЕРНИЗАЦИЯ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА За изпълнението на тази политика за отчетния период 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. са изразходвани бюджетни средства в размер на 2 342 496 025 лв. и средства в размер на 1 070 902 748 лв., като бенефициент по Оперативни програми, като същата се осъществява по три бюджетни програми:

По програма 2100.02.01 „Рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура“ са усвоени бюджетни средства в размер на 2 267 814 536 лв. и средства в размер на 300 202 769 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС

2100.02.01 Бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура

Показатели за изпълнение ·  Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Пътни отсечки от общинската пътна мрежа, включени/изменени в списъка на общинските пътища · Брой · 1 · 11

Извършен основен ремонт и/или реконструкция на пътен обект · Брой · 10 · 5

3. Средна гъстота на Републиканската пътна мрежа /РПМ/ · Км/1 000 км2 · 179.95 · 179.95

4. Обща дължина на магистрална, високоскоростна пътна мрежа и пътни връзки · Км. · 153.521 · 53.786

5. Въведени в експлоатация рехабилитирани пътни участъци · Км. · 149.677 · 39.262

6. Конструктивни качества на пътни настилки · Обследвани км. · 270 · 52

7. Качество на строително- ремонтните работи и вложените материали · Брой обследвани показатели · 2700 · 4 421

8. Интензивност на автомобилното движение · Обследвани км. · 1710 · 334

9. Повърхностни качества на пътни настилки и съоръжения · Обследвани км. · 2700 · 467

Брой съоръжения · 81 · 220

10. Подготвени предложения на нормативни  актове, свързани с дейността “Разработване и управление режимите на ползване на републиканската пътна мрежа и събиране на дължимите за това такси” · Брой · 1

11. Укрепване на свлачища · Брой · 14 · 0

12. Изготвени идейни и технически проекти за обекти от РПМ – за основен ремонт и ново строителство, в т.ч. и комплексни доклади за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите · Брой · 33 · 2

13. Съставени АУАН и издадени електронни фишове · Бр. · 17000 · Издадени НП – 2 974 Издадени ЕФ – 81 831

14. Платени компенсаторни такси преди съставяне на АУАН/фиш · Бр · 69000 · 93 615

15. Изготвени идейни и технически проекти за обекти от РПМ - за основен ремонт и ново строителство, в т.ч. и комплексни доклади за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите · брой · 21-КДОС 21-ТП · 6- КДОС 10 – ТП

По отношение на дейността на дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности“ (ВиК и БД):

Показател „Завършен геозащитен обект/етап“ не е напълно постигнат поради изтичане на срока на споразуменията за община Белово и община Иваново и незавършване на обектите, предмет на споразуменията в посочените в споразуменията срокове, както и прекратяване на договори с изпълнителите на СМР. Средствата са възстановени по бюджета на МРРБ.

Показател „Извършена рехабилитация на пътни платна/завършен благоустройствен обект“ не е напълно постигнат поради необходимост от отстраняване на явна фактическа грешка от страна на община Априлци, преоценка на нуждите на община Варна и съответното възстановяване на средствата по бюджета на МРРБ, както и общините Първомай и Рудозем не са предоставили информация за напредъка по изпълнението на обектите и съответните отчетни документи.

По отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Развитието на пътната инфраструктура на Република България като цяло е базисна предпоставка за интегрирането й в общоевропейската пътна мрежа, ускоряване на регионалното сближаване, устойчиво развитие на икономиката и подобряване на екологичната обстановка в страната. Интегрирането на пътната транспортна мрежа на Република България в общоевропейската се осъществява в съответствие с общата политика на ЕС за развитие на Tрансевропейската мрежа в транспортния сектор (ТЕN-Т). Тази политика е насочена към интегриране в европейското пространство и намаляване изолацията на периферните райони чрез развитие на пътна инфраструктура.

Основната цел на изпълняваната от АПИ политика е описана в Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, приета с протокол №67 на Министерски съвет от 02.12.2020 г., като през периода 2024-2027 г. ще продължи да бъде осигуряването на по-добра свързаност и достъпност между населените места в страната. Усилията за подобряване на съществуващата инфраструктура за автомобилен транспорт ще доведат до подобряване на условията за бизнес и търговия, като същевременно способстват и за постигането на по-високо ниво на безопасност в транспортната система на страната. Приоритетът ще има значителна роля в изпълнението на Цел 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“ и Цел 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“ от Целите за устойчиво развитие на ООН.

Описание на разходите Разходите за ведомствена и администрирана издръжка към 31.12.2025 г. на АПИ са в размер на 2 568 017 305 лв.

Администрираните разходи за „Текущ ремонт на пътища” са в размер на 1 258 408 139 лв. и съставляват над 90 % от общо извършените разходи за издръжка.

От тях 944,9457,8 млн. лв. са изразходени за дейности свързани с поддържането на РПМ: ремонт на съоръжения; ремонт на пътната настилка; отводнителни мероприятия – подравняване на банкети, почистване на окопи и водостоци; ландшафтно оформление – косене, рязане на храсти, оформяне короните на крайпътните дървета; за зимно поддържане, 12,30,9 млн. лв. за производство, доставка и монтаж на вертикална сигнализация, 125,317,1 млн. лв. за доставка и монтаж на ограничителни системи, 20,515,7 млн. лв. за полагане на хоризонтална маркировка, 154,9599,7 млн. лв. по Спогодби за промяна на стойността на изпълнени дейности и 56 530 503,80425 737 лв. с ДДС по Спогодби за главници, лихви и разноски по дела (като сумата е само за лихви и разноски по дела) Основен ремонт и изграждане на инфраструктурни обекти.

За бюджет 2025 г. средствата, за основен ремонт, съгласно уточнения план са в размер на 931 783 928 лв. Разходваните средства са в размер на 716 214 677 лв.

За изграждане на пътища I-ви, II-ри и III-ти клас от РПМ, финансирани с бюджетни средства през 2025 г., са изразходвани както следва:

• · Модернизация на път I-1 (Е79) "Видин - Ботевград" по три основни позиции, за обособена позиция 1 - Път I-1 "Видин - п.в. Макреш" от км 3+757 до км 33+400 – 187 427 792 лв.

• · Модернизация на път I-1 (Е79) "Видин - Ботевград" от км 33+400 до км 102+060 (км 99+193 – километраж по проект), разделен на пет участъка:

Участък 1 – Път I-1 „п.в. Макреш – п.в. Бела“: от км 33+400 (километраж по проект) до км 47+000 (километраж по проект), с дължина 13,600 км;

Участък 2 – Път I-1 „п.в. Бела - Ружинци“: от км 47+000 (километраж по проект) до км 61+750 (км 58+128,47 - километраж по проект), с дължина 11,128.47 км;

Участък 3 – Път I-1 „Ружинци – п.в. Белотинци“: от км 58+128,47 (километраж по проект) ≡ км 61+750 (километраж по съществуващ път І-1) до км 73+520 (километраж по проект), с дължина 15,391.53 км;

Участък 4 – „п.в. Белотинци – п.в. Винище“: от км 73+520 (километраж по проект) до км 85+520 (километраж по проект), с дължина 12,000 км;

Участък 5 – „п.в. Винище – Обход на гр. Монтана“: от км 85+520 (километраж по проект) до км 102+060 (км 99+193 по проект), с дължина 13,673 км.“ – 30 698 296 лв

• · Път І-1 /Е-79/ Мездра – Ботевград от км 161+367 до км 194 +12 – 277 681 212 лв.

• · Изграждане на участъци от АМ Хемус: участък 1 от км 87+800 до км 103+060 вкл. пътен възел "Дерманци; участък 2 от края на пътен възел Дерманци до пресичането с път III-3005 вкл. Пътен възел Каленик, от км 103+060 до км 122+260; участък 3 от края на пътен възел Каленик до пресичането с път II-35 вкл. пътен възел Плевен от км 122+260 до км 139+340; участък 4 от края на пътен възел Плевен до път III-301 вкл. пътен възел Летница от км 139+340 до км 166+144.09; участък 5 от края на пътен възел Летница до път III--303 вкл. пътен възел от км 166+144.09 до км 189+344 и участък 6 от края на пътен възел на път III--303 до път I-5 вкл. пътен възел от км 189+344 до км 222+000 – 118 708 798 лв.

Придобиване на земя За бюджет 2025 г. средствата, предвидени за придобиване на земя, съгласно утчнен план към за 2025 г. са в размер на 32 700 000 лв. За отчетният период са разплатени - 13 280 551 лв., към които има възстановени суми на в размер на /-/ 3 571 340 лв. представляващи Възстановени суми по гаранции за обекти АМ Европа и I-1(Е-79) Мездра-Ботевград по РМС 130/17.02.2023 г., РМС 331/16.05.2024 г. и РМС 338/17.05.2024 г. със знак минус (-), съгл. т.7.14 от ДДС №20/2004 г.

Държавни инвестиционни заеми Агенция „Пътна инфраструктура” е бенефициент на заемите с Проект „Транзитни пътища 5”, Автомагистрала „Тракия”, от „Европейска инвестиционна банка“.

Средствата за погашения по държавни инвестиционни заеми са в размер на - 19 239 167 лв.

Ведомствени капиталови разходи За бюджет 2025 г. ведомствени капиталови разходи за отчетния период разплатените средства са в размер на 33 347 535 лв.

По програма 2100.02.02 „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“ са усвоени бюджетни средства в размер 56 286 270 лв. и средства в размер на 770 621 883 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС

Програмата се изпълнява от дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство”, дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности” (ВиК и БД) и Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Дирекция „ВиК и БД“ Част „Геозащита“ През отчетния период продължи работата по сключения Договор № РД-02-29-7/01.02.2023г. и Допълнително споразумение № РД-02-29-7(1)/04.08.2023 г. с предмет „Превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие и на районите с абразионни процеси по Черноморското крайбрежие“ с държавните дружества „Геозащита” ЕООД – Варна, „Геозащита Плевен“ ЕООД и „Геозащита Перник“ ЕООД, произтичащи от делегирани на МРРБ задължения съгласно чл. 95 от Закона за устройство на територията и са изпълнени превантивни дейности, свързани с извършване на инженерно-геоложки обследвания, геодезически измервания и промерни работи в акваторията на Черно море, инклинометрични и пиезометрични измервания на водните нива в свлачищни райони.

Резултатите от изпълнените превантивни дейности са следните:

• · 5838 бр. режимни измервания на застрашени и засегнати територии от свлачища в 75 общини;

• · 115 бр. становища и оказване на техническа помощ на общински, областни администрации и други ведомства при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси – от геозащитните дружества са извършени инженерно-геоложки огледи, участия в комисии, експертни съвети и др., свързани с геозащитната дейност в 55 общини;

• · Дейности по регистриране на свлачищните райони и нанасяне на данни в Регистъра на свлачищата в Република България;

• · Приключи изпълнението на Договор № РД-02-29-562/14.08.2024 г. между МРРБ и Геологическия институт „Страшимир Димитров“ при Българската академия на науките с предмет: „Актуализация на анализа, оценката и картите на геоложкия риск“. Проведена е междуведомствена комисия за приемане на актуализираните карти на геоложките опасности и геоложкия риск и е подписан протокол за приемане на материалите по договора и актуализираните карти.

• · Проверка на състоянието на 51 бр. шахти и на други дренажни съоръжения (водопонизителни системи) в 24 свлачища, намиращи се на територията на общини Варна, Аксаково, Балчик, Оряхово и Свищов;

• · Сключен е Договор № РД-02-29-1128/03.11.2025 г. за „Осъвременяване на изискванията за проучване и проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони в Наредба № 12 от 03.07.2001 г. и хармонизирането им с Европейските стандарти „Еврокод“ и националните приложения към тях“, стартирано е изпълнението, проведена е кореспонденция.

• · За изработване на инвестиционен проект – фаза „Технически проект“ за обект „Брегоукрепителна дамба КК „Албена“ – гр. Балчик – участък от КК „Албена“ до Момчилово дере“ са изготвени техническа спецификация, доклад за възлагане на обществена поръчка и покани до потенциални изпълнители.

По отношение на дейностите, свързани с подпомагане на общини за изпълнение на проекто-проучвателни работи, през отчетния период продължи изпълнението на сключените споразумение за трансфер за осигуряване на проектна готовност. Приключено е изпълнението на споразумения за трансфер на финансови средства на общини: Балчик, Велико Търново, Ардино, Царево. Проведена е кореспонденция и е извършен контрол по изпълнението на всички сключени споразумения, представени са доклади за етапа на изпълнението им, прегледани, анализирани.

В процес на изпълнение е споразумение за финансово подпомагане за проекто-проучвателни работи за обект „Защита и укрепване на десния бряг на река Дунав от км 481.8 до км 484 в района на гр. Мартен, община Русе, област Русе“.

Сключени са споразумения за трансфер на средства с общини Приморско, Трявна, Прова-дия, Неделино, Златоград, Сливен, Ловеч, Тутракан и Областна администрация Плевен за изпъл-нение на проекто-проучвателни работи за укрепване на свлачища и изграждане на контролно-измервателни системи. Извършени са разплащания към общините съгласно клаузите на споразуменията.

В изпълнение на заложените в Закона за устройство на територията задължения на МРРБ, свързани с осъществяване на предварителен контрол на инвестиционни намерения в свлачищни райони, през периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. e осъществен предварителен контрол на 101 постъпили искания във връзка с инвестиционни намерения в свлачищни райони.

Част „Благоустройствени дейности“ Продължава изпълнението на обекти за подобряване на техникоексплоатационното състояние на улична мрежа чрез сключените споразумения за трансфер на средства/допълнителни споразумения с общинските администрации, одобрени с Решение № 711/30.09.2022 г. на Министерския съвет, изменено и допълнено с Решение № 1039/21.12.2022 г. на Министерския съвет, като част от тях са приключили в рамките на разглеждания период.

През отчетния период приключи изпълнението на споразумения за трансфер на средства сключени през предходни години за обекти за възстановяване на общинска улична мрежа на териториите на общините Правец, Върбица, Гурково, Кнежа, Левски, Шабла и Цар Калоян. Продължава изпълнението на част от обектите със сключени споразумения за трансфер на средства през 2023 г. и 2024 г.

Също така, продължава изпълнението на обекти за подобряване на технико-експлоатационното състояние на улична мрежа в населените места на територията на общини Априлци, Рудозем, Първомай и Пловдив.

Част „Водоснабдяване и канализация“ Изпълнявани дейности, свързани с предоставяне на продукт/ услуга:

• · Проект „Развитие на общинската инфраструктура“, обект „Строителство на язовир „Луда Яна“ и пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) – Изпълнението на дейностите по Про-екта в периода 2010 г. - 31.12.2019 г. се финансира чрез държавен инвестиционен заем от Меж-дународна банка за възстановяване и развитие и от държавния бюджет, а от края на април 2020 г. дейностите се финансират само от държавния бюджет. През отчетния период обектът е изпълнен и е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване (РП) № 726/23.12.2025 г. за следните стро-ежи – „Язовирна стена и прилежащите ѝ съоръжения, почистване на речното корито в участък 500м по течението на гасителния басейн на преливника“; „Обслужваща сграда на язовирния ра-йон на Язовир „Луда Яна“; „Водопровод от ПСПВ до резервоар „ниска“ зона“; „Пречиствателна станция за питейни води, включително Помпени станции и водопровод от ПСПВ до резервоар „висока“ зона". С посоченото РП всички подобекти на язовира и прилежащите му съоръжения са въведени в експлоатация. След приемане на извършените строително-монтажни работи следва едногодишен период за докладване на дефекти по изпълненото строителство. През 2026 г. ще бъдат окончателно разплатени извършените дейности по договорите за строителство, строителен и авторски надзор, както и задържаните средства за гарантиране на качеството на изпълнените строително-монтажни работи в едногодишния период за докладване на дефекти по изпълненото строителство.

• · ПСПВ „Сливен“ – обследване на извършеното строителство; възлагане и изпълнение на строителни дейности, свързани с довършване на пречиствателната станция и въвеждането ѝ в експлоатация.

• · В рамките на подписан договор през 2022 г. е извършен преглед и анализ на наличната документация, обследване и заснемане на изпълненото строителство на ПСПВ, гр. Сливен и е изготвен работен проект за завършване на ПСПВ гр. Сливен. Проведени са съгласувателните процедури на изготвения работен проект с компетентните органи по реда на ЗУТ. Предстои обя-вяване на обществена поръчка за изготвяне на доклад за оценка на съответствието на проекта, след което проектът ще бъде внесен в община Сливен за одобрение и за издаване на разрешение за строеж.

• · Охрана на пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ) гр. Сливен – След проведена поръчка по реда на ЗОП през м. август 2025 г. е сключен договор за осъществяване на охрана на строителния обект. Срокът на договора е за три години с опция за удължаването му с още една година.

• · „Следгаранционно обслужване и надграждане на Единна информационна система за ВиК услугите и регистър на асоциациите по ВиК и ВиК операторите и на Информационна система за водностопанските системи и съоръжения“ – подготвя се документация за провеждане на проце-дура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител;

• · През 2025 г. е подписан договор по реда на ЗОП с предмет „Предоставяне на услуга по разработване и поддържане на интерактивна карта, визуализираща водоподаването в Република България“;

• · През 2025 г. стартира процедура по реда на ЗОП за избор на изпълнител с предмет „Пре-динвестиционни проучвания (ПИП) за язовир „Черни Осъм“ на река Черни Осъм, област Ловеч“.

• · Подпомагане на дейността на Асоциациите по ВиК

• · През периода продължи изпълнението на част от споразумения с общинските админист-рации за ВиК обекти, съгласно Решение № 711/2022 г. на Министерския съвет, изменено и до-пълнено с Решение № 1039/2022 г. на Министерския съвет. През 2025 г. е отчетено изпълнението на 1 споразумение с община Угърчин. За останалите 9 споразумения, по които до момента не са отчетени всички изпълнени дейности, след въвеждането на обектите в експлоатация и след полу-чаване на документи от общините ще бъдат отчетени през 2026 г.

• · През периода продължи изпълнението на подписани през 2023 г. и 2024 г. споразумения с общинските администрации за финансиране на ВиК обекти от бюджета на МРРБ. През 2025 г. е отчетено изпълнението на 8 споразумения с общините Бяла (област Варна), Бяла Слатина, Кос-тинброд, Кърджали, Съединение и Угърчин. Продължава изпълнението на 6 споразумения.

• · През м. декември 2025 г. са подписани 5 бр. споразумения за трансфер на средства с об-щините Дългопол, Марица, Самоков, Кнежа и Каспичан за финансиране на ВиК обекти от бюдже-та на МРРБ, със срок за изпълнение до 05.11.2026 г.

• · В изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. МРРБ сключва споразумения с общинските администрации за финансово подпомагане за изпълнението и на обекти за подобряване на ВиК инфраструктурата на населените места, включени в Приложе-ние 3 към чл. 113 на закона. Към 31.12.2025 г. са сключени 2409 споразумения, като срокът за изпълнение на обектите е до 30.06.2027 г. Към 31.12.2025 г. са извършени трансфери в полза на общините в размер на 750 000 000 лв.

• · В изпълнение на РМС № 156 от 08 март 2024 г. се извърши Втория доброволен национален преглед на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в Република България като част от Комитета на ООН за устойчиво развитие.

Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ (УТАТУ):

• · Изработване на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги по чл. 10а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) - Наредба № РД-02-21-1 от 10.09.2025 г. за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма и е обнародвана в ДВ, бр. 77 от 19.09.2025 г.

• · Изработване на Наредба за определяне на специфичните правила и норми за устройването и ползването на преместваеми обекти, съоръжения и техническа инфраструктура на територията на морските плажове и реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на морските плажове и на територията на националните курорти.

• · Изработване на наредба за регламентиране на реда и условията за функциониране на Единен публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а от ЗУТ.

• · Участие в други експертни групи и комисии за решаване на въпроси и проблеми, свързани с устройството на територията.

Проучване и изготвяне на отговори на възражения, сигнали и предложения на граждани и юридически лица по въпроси, свързани с устройството на територията – общия брой преписки, отчетени по брой входящи и изходящи номера съгласно деловодната система на министерството за 2025 г. е както следва: входящи – 4927 преписки; изходящи и вътрешни – 3891 преписки. По експертна оценка около 30% от тях се отнасят до въпроси свързани с прилагане разпоредби на Закона за устройство на територията и подзаконовата нормативна уредба, поставени от граждани и юридически лица, на които своевременно е отговорено.

Обезпечаване на територията на общините в Република България с общи устройствени планове. За осигуряване на територията на 14-те Черноморски общини с ОУП в съответствие с изискванията на ЗУЧК е отчетено следното изпълнение на отделни етапи от проектите (задачите) съгласно плана за поименно разпределение на разходите по задачи за 2025 г. на дирекция „УТАТУ“: проект за ОУП на община Каварна; изменение на ОУП на община Приморско; проект за изменение на ОУП на община Царево; проект за ОУП на община Бяла; проект за ОУП на община Долни чифлик.

За осигуряване на устройствена планова основа за изграждане на обекти в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството са издадени 23 бр. заповеди, с които е разрешено изработването на ПУП, СПУП и техни изменения, проведени са 29 заседания на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и са издадени 23 бр. заповеди за одобряване на ОУП, ПУП, СПУП и техни изменения.

Съгласно правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Закона за устройство на територията и ЗМПВВППРБ са одобрени 98 бр. инвестиционни проекта, издадени са 102 бр. разрешения за строеж, заверена е екзекутивна документация за обекти, строителството на които е било разрешено от министъра на регионалното развитие и благоустройството и е приключило и са регистрирани 48 бр. технически паспорти за завършени строежи.

Финансово подпомагане на общините за изработване на ОУП - съобразно осигуреното за МРРБ финансиране, от министъра на регионалното развитие и благоустройството са одобрени „Ред и условия за достъпа на общините до средствата, предвидени в проектобюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2025 г. по изпълнение на § 123, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2014 г.), за изработване на общи устройствени планове на общини“. По споразумения, сключени през 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. : в отчетния период 7 общини са одобрили ОУП за цялата територия на общината;.

Към настоящия момент 212 общини от общо 265 общини в Република България разполагат с одобрени ОУП за цялата им територия.

Обобщено в периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. са извършени финансови трансфери към общини-бенефициенти в размер на - 334 706,40 лв.

• · Одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството

Одобрени са 106 бр. инвестиционни проекта и са издадени 111 бр. за разрешения за строеж. Същите са публично достъпни на интернет страницата на МРРБ, раздел „За потребителя“ / „Регистри“ / „Издадени разрешения за строеж“.

Презаверени са 3 бр. разрешения за строеж.

Разгледана и заверена екзекутивна документация за обекти, за които разрешението за строеж е издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството и строителството им е приключило.

Агенция по геодезия, картография и кадастър Стратегическата цел на АГКК е увеличаване покритието на Република България с кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) и тяхното поддържане, актуализиране и съхраняването им в съответствие с утвърдения бюджет, както и развитие на геодезическата и картографската дейност с цел задоволяване на държавните потребности и обслужване на потребителите с информация от нея.

Оперативни цели на АГКК за 2025 г. са увеличаване покритието на територията на страната с кадастрална карта, подобряване на качеството на услугите за клиентите с геоинформация, увеличаване дела на електронните услуги, допълване и обновяване на електронния геоинформационен архив, съдържащ всички геодезически и картографски материали, налични в Геокартфонда на АГКК, текущо обновяване на картните материали и необходимите за нуждите на устройственото планиране, поддържане на Държавната гравиметрична мрежа, Държавната нивелачна мрежа и мрежата от мареографни станции, създаване на геодезически мрежи с местно предназначение, първо обновяване на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, усъвършенстване на законовата и подзаконова нормативна уредба в областта на кадастъра, геодезията и картография за регламентиране на задължението за служебно снабдяване (чрез ВЕАУ) с документи от кадастъра и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, поддържане и развитие на надградената информационно-комуникационна среда в АГКК и ефективно функциониране на новата информационна система за кадастрални и специализирани данни.

Приходите от държавни такси към 31.12.2025 г. са в размер на 24.1 млн. лева.

Продукти /услуги и дейности извършвани по програмата:

Създаване и поддържане на КККР;

Създаване на специализирани карти и регистри по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;

Геодезия и картография;

Предоставяне на услуги на физически и юридически лица;

Регистрация на правоспособни лица.

Показатели за полза/ефект и за изпълнение на програмата:

Извършени услуги – 3.01 млн. бр.;

Дейности по създаване на КККР – одобрени КККР на урбанизираните територии на 176 бр. населени места;

Преизмерване на държавната нивелачна мрежа – 52 км.;

Мареографни измервания се извършват в 2 мареографни станции;

Контрол на координатите на базовите станции на инфраструктурните ГНСС мрежи – осъществява се и за 4-те мрежи, получили удостоверение за оценка на съответствие.

Разходите по програмата към 31.12.2025 г. са в размер на 34 403 163 лева, представляващи ведомствени разходи по бюджета на АГКК.

По програма 2100.02.03 „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“ са усвоени бюджетни средства в размер на 18 395 219 лв. и средства в размер на 78 096 лв., отчетени по други бюджети и сметки за средства от ЕС.

Дирекция „Технически правила и норми“ (ТПН) Показатели и резултати към 31.12.2025 г.:

По политика 2100.02.00:

По показател „Поддържане на валидни сертификати, издадени на производители на строителни продукти, от лица за оценяване на строителни продукти“ с целева стойност 800 бр./год. се отчитат 3802 бр.

По показател „Участия в заседания на европейско и национално ниво за хармонизиране на националното законодателство с европейското и/или в разработването или отчитането на национални стратегически документи за изпълнение на политики на Европейския съюз“ с целева стойност 5 бр./год. се отчитат 41 бр.

По показател „Поддържане на регулаторна база от технически нормативни актове за обследване, проектиране, изграждане и поддържане на строежите“ при целева стойност 75 бр./год. се отчитат 89 бр.

По програма 2100.02.03 Бюджетна програма „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“:

По показател „Разработени или актуализирани нормативни актове, издавани самостоятелно от министъра на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) или съвместно с компетентните ведомства“ с целева стойност 3 бр./год. се отчитат 10 бр.

По показател „Извършени проучвания, анализи и оценки свързани с прилагането на нормативните актове или проведена научноизследователска дейност за изработване на национални разпоредби за прилагане на европейски стандарти, изисквания и технологии за целите на техническата нормативна уредба, разработвана от дирекция ТПН“ с целева стойност 1 бр./год. се отчитат 2 бр.

По показател „Разработени национални приложения за прилагане на европейските спесификации от приложното поле на Регламент (ЕС) № 305/2011, на национални изисквания за влагане на строителни продукти в строежите в зависимост от тяхната употреба и/или методики за оценка на третирани строителни отпадъци и продукти за повторна употреба.“ с целева стойност 2 бр./год. се отчитат 13 бр.

По показател „Оправомощени лица за оценяване на строителни продукти и за издаване на технически одобрения/оценки, в т.ч. нотифицирани пред Европейската комисия“ с целева стойност 27 бр./год. се отчитат 28 бр.

По показател „Упражнен контрол върху дейността на оправомощени лица за оценяване на строителни продукти в т.ч. и нотифицирани пред Европейската комисия“ с целева стойност 27 бр./год. се отчитат 28 бр.

Анализът на изпълнението на задачите от програмния формат на бюджета към 31.12.2025 г. показва следното:

Към 31.12.2025 г. дирекция ТПН отчита изпълнение на целевите годишни стойности на заложените показатели на програмно по бюджетна програма 2100.02.03 Бюджетна програма „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството“.

Утвърденият бюджет на дирекция ТПН за 2025 г. е 160 000 лв. с ДДС. Към 31.12.2025 г. за задачи от функцията на дирекцията са усвоени 93739 лв. с ДДС.

Дирекция за национален строителен контрол В изпълнение на стратегическите цели по провеждане на държавната политика в областта на националния строителен контрол, Дирекция за национален строителен контрол е извършила следните дейности:

Обработване на постъпили запитвания, жалби, сигнали и молби на физически и юридически лица.

Обработване на постъпилите заявления за въвеждане в експлоатация на строежите от I, II и III категория.

Извършване на служебни проверки по реда на чл. 156 от ЗУТ по постъпили уведомления по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.

Извършване на проверки на строежи от І до ІІІ категория, по постъпили уведомления за заверени заповедни книги.

Издаване на административни актове в резултат на осъществен контрол.

Съставени АУАН-за установени нарушения на разпоредбите на ЗУТ и нормативните актове по прилагането му са съставени общо 149 акта по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Издадени наказателни постановления, предупреждения, споразумения и резолюции за прекратяване на физически лица.

Издадени наказателни постановления, предупреждения, споразумения и резолюции за прекратяване на юридически лица.

Предприемане на действия по изпълнение на новоиздадени и влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи.

Провеждане на процедури по издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор и отразяване на промени на обстоятелствата по издадено удостоверение;

Реализирани приходи През 2025 г. от ДНСК са реализирани приходи по Тарифа 14 от такси за въвеждане в експлоатация на строежи; от наложени глоби и имуществени санкции по наказателни постановления; от събрани вземания във връзка с извършени разходи по принудително премахнати незаконни строежи и от такси за предоставяне на достъп до обществена информация, на обща стойност 5 451 635 лв., в това число 332 456 лв. от събрани вземания във връзка с извършени разходи по принудително премахнати незаконни строежи и наложени глоби и имуществени санкции по наказателни постановления и споразумения.

По програма 2100.03.00 „Ефективна администрация и координация“ са усвоени бюджетни средства в размер на 25 790 933 лв. и средства в размер на 27 143 116 лв.

В програмата са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на останалите програми за постигането на стратегическите цели на МРРБ. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите във всички области на политиките, разходите за тях са изведени в самостоятелна програма „Ефективна администрация и координация“.

Дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) - През отчетния период 01.01.2025 – 31.12.2025 г. дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ (ИОСС) предостави комплексни бизнес ориентирани информационни услуги с гарантирано качество. Осигури информационната сигурност на системите, работещи с некласифицирана и класифицирана информация с оглед защитата им срещу неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване, доколкото такива събития или действия могат да нарушат достъпността, автентичността, целостта и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни, а също така на предоставяните електронни услуги, свързани с тези системи.

Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“ - в следствие на дейностите и функциите, които осъществява дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“, към 31.12.2025 г. са постигнати следните резултати:

Организирана е дейността по набирането и подбора на персонала, кариерното израстване и развитието на служителите от министерството, повишаването на професионалната квалификация и обучението, като са обявени и проведени конкурсни процедури, процедури по мобилност, подбори и обучения.

Изготвени са административни актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения, заповеди за разрешаване/прекратяване ползването на отпуск на служителите, за провеждане на обучения, документи, свързани с управлението на човешките ресурси и вътрешния документооборот. Обработени и предадени са в НОИ болнични листове и декларации на служители от министерството. Своевременно е актуализирана информацията в Административния регистър относно административната структура на МРРБ и провежданите конкурси. Проведени са профилактични медицински прегледи и прегледи на очите на служителите в министерството. Проследени са дейностите във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Организирано е движението на документите и кореспонденцията в министерството чрез деловодната система АИС „АКСТЪР-ОФИС“ и съпътстващите комуникационни канали. Изпълняват се дейностите по административното обслужване на юридически и физически лица на „едно гише“ и по поддържане на учрежденския архив чрез деловодната система. Координирана е подготовката на материалите на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет за заседанията на Министерския съвет.

Инспекторатът на МРРБ - за периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025г., Инспекторатът на МРРБ е извършил общо 39 (тридесет и девет) проверки, в т.ч. на всички декларации за несъвместимост на назначените служители за периода 01.01.2025 г. - 31.12.2025 г.

Основните приоритети на Инспектората са насочени към предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията чрез независима и обективна оценка на дейността.

При някои от извършените проверки са установени пропуски и нарушения, с оглед на което са дадени препоръки за подобряване на дейността. Ръководителите на проверените структури са предоставили необходимата информация за изпълнението на препоръките.

През периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са извършени 11(единадесет) проверки по постъпили сигнали по Административнопроцесуалния кодекс.

В изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2021 г. – 2027 г. е изготвен Антикорупционен план на МРРБ за 2025 г., който включва мерки и по отношение на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра.

Инспекторатът е осъществил контрол по спазване на нормативно определените срокове за подаване на декларациите за имущество и интереси (ежегодни и встъпителни) от лицата по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК, чиито орган по назначаването е министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Дирекция „Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество“ - подготвени и разпространени са 241 съобщения до медиите, включително за обществени консултации. Организирани и проведени са 29 интервюта. Отговорено е на 106 запитвания от медии. Подготвена е информация за 116 публични събития, посещения или работни срещи, включително с международен характер. Съгласувани са 186 проекта на съобщения за медиите, част от пакета с документи за разглеждане от МС. Публикувани за обществено обсъждане са 27 проекта на документи. Изготвени са 184 поздравителни адреса или благодарствени писма и 110 заповеди за командировка на служители на министерството в чужбина, за които са издадени билети и медицински застраховки.

Като Секретариат на Националната група за координация на дейностите за изпълнението на Дунавската стратегия (ДС) се изпълняват регулярно ангажиментите по стратегията. Започна подготовката на Българското председателство на ДС през 2026 г.

Изготвени са 249 резюмета на материали за заседанията на МС. Осигурени са 95 писмени и устни преводи. Всички официални срещи в министерството са осигурени протоколно и са отразени.

Дирекция „Вътрешен одит“ - В периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г., в съответствие с изискванията на Глава ІV „Планиране, извършване и докладване на вътрешния одит” от Закона за вътрешен одит в публичния сектор (ЗВОПС), Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит и методологията, утвърдена от министъра на финансите, дирекция „Вътрешен одит” изготви Годишен доклад за дейността по вътрешен одит за 2024 г. Докладът съдържа обобщена информация за дейността по вътрешен одит, включително на второстепенните разпоредители с бюджет и търговските дружества с държавно участие в капитала към МРРБ, в които има изградени самостоятелни структури за вътрешен одит. Докладът е предоставен на министъра на финансите в нормативно определения срок.

В периода 01.01.2025 г. - 31.12.2025 г. са изпълнени общо 14 одитни ангажименти за увереност и консултиране, като към 31.12.2025 г. 4 одитни ангажименти за увереност са в процес на изпълнение. В обхвата на проверките са попаднали следните структури: Агенция „Пътна инфраструктура“, дирекция „Жилищна политика“, „Геозащита Плевен“ ЕООД, МРРБ-ЦА и АГКК. Проверките са свързани с поддръжка и ремонтни дейности на пътища; актуализиране на стратегия за управление на риска на МРРБ; осъществяване на функциите на дирекция „Жилищна политика; изпълнение на Проект LIFE „Водните стратегии на България за преход към климатично неутрално и устойчиво общество“; управление и разпореждане с имоти; инвестиционни проекти/обекти с национално финансиране и др.

За периода са дадени 17 бр. препоръки към ръководителите на одитираните структури, които са свързани с подобряване работата на проверяваните структури.

Дирекция „Финансово-стопански дейности“ изготви тригодишната бюджетна прогноза; изготви и представи ежемесечната заявка за осигуряване на лимит на МРРБ, изготви консолидирани ежемесечни и тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета, на сметките за СЕС и по други международни програми и договори, организира, координира и обобщи отчета за изпълнението на капиталовите разходи. Организира и осъществи финансовата и счетоводната политика на министерството в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, Закона за счетоводството, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Сметкоплана на бюджетните организации, приложимите счетоводни стандарти и други нормативни актове, регламентиращи финансовата дейност. Дирекцията осъществява и стопанските дейности в министерството като осигурява поддръжката и ремонта на движимото и недвижимото имущество, контролира и отговаря за правилната техническа експлоатация и поддръжка на ведомствения автотранспорт.

Дирекция „Обществени поръчки“ - в изпълнение на възложените ѝ функции дирекция „Обществени поръчки“ планира, организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, а именно:

Изготви План-график за провеждането на обществените поръчки в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2025 г.

Извърши преглед на постъпилите 73 докладa за стартиране на обществени поръчки и приложени към тях технически спецификации и методики, за пълнота и законосъобразност в съответствие с ЗОП и Вътрешните правила за управление на цикъла на ОП в МРРБ.

Изготви общо 43 документации за обществени поръчки, от които 20 открити процедури, 4 договаряния без предварително обявление, 4 обяви с приложенията по чл. 20, ал. 3 от ЗОП, 15 покани с приложенията по чл. 82 от ЗОП за вътрешни конкурентни избори по рамкови споразумения.

Участва в 31 комисии за разглеждане на оферти във връзка с провеждане на обществени поръчки; Изготви и организира сключването на 78 договора за възлагане на обществените поръчки, от които 29 директни възлагания.

Изготви и организира сключването на 30 допълнителни споразумения към договори за обществени поръчки.

Извърши предварителен контрол на 59 проектa на документации за обществени поръчки на Агенция „Пътна инфраструктура“.

3 проектa на документации за обществени поръчки на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Публикува в ЦАИС ЕОП 4 бр. пазарни консултации, съгласно чл. 44 от ЗОП.

Изготви 5 становища по подадени жалби и осъществи процесуално представителство пред съдебните институции и КЗК; води регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки; подготви и изпрати за публикуване необходимата информация при възлагането на обществени поръчки до Агенцията по обществени поръчки и „Официален вестник“ на Европейския съюз; съхрани документациите по проведените обществени поръчки.

Дирекция „Правна“ - през отчетния период служителите от дирекция „Правна“ са оказвали правна помощ на ръководството и на звената в министерството с оглед законосъобразното осъществяване на техните функции. Осъществено е процесуално представителство на държавата, министъра и МРРБ по около 480 дела, голям процент от които са дела, образувани поради наложени финансови корекции по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативни програми „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., както и по програмите за трансгранично сътрудничество към дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Изготвени и депозирани са искови молби, отговори на искови молби, жалби, становища и други документи, необходими за представяне пред органите на съдебната власт, включително и по дела, изпратени за осъществяване на процесуално представителство от областния управител на област София.

Изготвени са значителен брой становища и отговори по постъпили запитвания, включително и от други дирекции в МРРБ, по въпроси от компетентността на министерството, свързани с прилагането на Закона за собствеността, Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията и др. приложими нормативни актове. Изготвени са множество становища и са предоставени документи и информация на разследващите органи в Република България. Предприети са необходимите правни действия за събиране вземанията на министерството, като са изготвени покани за доброволно изпълнение. Образувани са изпълнителни производства пред частен или държавен съдебен изпълнител.

В дирекцията са постъпили и разгледани 247 заявления за достъп до обществена информация. На 67 заявления са изготвени отговори до заявителите с предоставяне на исканата информация. По 66 от постъпилите заявления са изготвени решения за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ въз основа на представено мотивирано становище от съответната дирекция за наличието на информацията и нейния характер, а по едно от заявленията е изготвено решение, с което е отказан достъп до исканата информация. По 23 заявления е предоставен частичен достъп до исканата обществена информация. По 101 заявления са изготвени писма, с които заявленията са препратени по компетентност съгласно чл. 32 от ЗДОИ.

Ежедневно служителите от дирекция „Правна“ осъществяват проверка по законосъобразност на документация по процедури по Закона за обществените поръчки, проекти на договори и споразумения, страна по които е МРРБ и др.

Осъществява се участие в работни групи и комисии, в които се поставят за разрешаване въпроси от компетентността на дирекция „Правна“. Представители на дирекция „Правна“ участват и в междуведомствени работни групи за разрешаването на приоритетни задачи от компетенциите на МРРБ.

Осъществява се и участие в обсъждането и подготовката на проекти на нормативни и административни актове, като включително се изготвят и окомплектоват преписки за внасяне в Министерския съвет.

ГД “ГРАО“ - постигнатите резултати от изпълнението на програма „Ефективна администрация и координация” за периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. съответстват на планираните, като в повечето от случаите ги надвишават.

В резултат от изпълнението на програмата се съхраняват и поддържат в актуално състояние данните на лицата, подлежащи на гражданска регистрация, които се ползват при административното обслужване на физическите лица и се осигурява информационно и административно обслужване на други институции за изпълнение на техни законоустановен задълженията (Национална агенция по приходите, МВР, НОИ, НЗОК и др.). Развит и усъвършенстван е приложният софтуер за поддържаните от ГД ГРАО електронни регистри. Осигурена е точност, пълнота и взаимообвързаност на данните от гражданската регистрация и е осигурена адекватна защита на обработваните лични данни. В резултат от изпълнението на програмата се съхраняват и поддържат в актуално състояние данните на лицата, подлежащи на гражданска регистрация. Осигурени са и всички дейности, произтичащи от Изборния кодекс, във връзка с проведените нови и частични избори, както и дейностите, произтичащи от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Всички постъпили подписки по реда на ЗПУГДВМС са проверени в срок.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ (МЗХ) Отчет на разходите по бюджета на Министерство на земеделието и храните по области на политики и бюджетни програми

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на МЗХ · 369 334 800 · 496 247 992 · 490 764 357

2200.01.00 · Политика в областта на земеделието и селските райони · 276 449 600 · 394 561 416 · 389 942 773

2200.01.01 · Бюджетна програма „Земеделски земи” · 65 516 700 · 69 150 880 · 69 152 582

2200.01.02 · Бюджетна програма „Природни ресурси в селските райони” · 112 900 · 126 340 · 126 340

2200.01.03 · Бюджетна програма „Растениевъдство” · 40 950 600 · 57 506 655 · 57 506 619

2200.01.04 · Бюджетна програма „Хидромелиорации” · 37 996 000 · 53 463 151 · 48 843 007

2200.01.05 · Бюджетна програма „Животновъдство” · 5 051 000 · 8 156 970 · 8 156 969

2200.01.06 · Бюджетна програма „Организация на пазарите и държавни помощи” · 2 361 800 · 2 388 118 · 2 388 118

2200.01.07 · Бюджетна програма „Агростатистика, анализи и прогнози” · 1 278 600 · 457 416 · 457 416

2200.01.08 · Бюджетна програма „Научни изследвания” · 0 · 0 · 0

2200.01.09 · Бюджетна програма „Съвети и консултации” · 1 761 400 · 1 814 221 · 1 814 209

2200.01.10 · Бюджетна програма „Земеделска техника” · 1 257 000 · 866 981 · 866 981

2200.01.11 · Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига” · 119 195 800 · 200 132 072 · 200 131 920

2200.01.12 · Бюджетна програма „Подобряване на живота в селските райони” · 967 800 · 498 612 · 498 612

2200.02.00 · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 9 217 000 · 10 059 920 · 10 059 920

2200.02.01 · Бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” · 9 217 000 · 10 059 920 · 10 059 920

2200.03.00 · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 46 487 900 · 54 022 709 · 54 022 706

2200.03.01 · Бюджетна програма „Специализирани дейности в горските територии” · 41 487 900 · 44 011 277 · 44 011 274

2200.03.02 · Бюджетна програма „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита” · 5 000 000 · 10 011 432 · 10 011 432

2200.04.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 37 180 300 · 37 603 947 · 36 738 958

Отчет на консолидираните разходи по бюджетните програми в рамките на съответните области на политики/функционални области

ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ на · Kонсолидирани разходи · Ведомствени разходи · Администрирани разходи

Министерството на земеделието и храните

Класификационен код · (в лева) · Общо разходи · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо ведомствени · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС · Общо администрирани · По бюджета на ПРБ · По други бюджети и сметки за средства от ЕС

Общо разходи · 690 763 116 · 490 764 357 · 199 998 759 · 571 067 939 · 405 173 450 · 165 894 489 · 119 695 177 · 85 590 907 · 34 104 270

2200.01.00 · Политика в областта на земеделието и селските райони · 582 511 387 · 389 942 773 · 192 568 614 · 465 723 949 · 307 257 499 · 158 466 450 · 116 787 438 · 82 685 274 · 34 102 164

2200.01.01 · Бюджетна програма „Земеделски земи” · 69 152 582 · 69 152 582 · 0 · 68 535 511 · 68 535 511 · 0 · 617 071 · 617 071 · 0

2200.01.02 · Бюджетна програма „Природни ресурси в селските райони” · 126 340 · 126 340 · 0 · 126 340 · 126 340 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.03 · Бюджетна програма „Растениевъдство” · 57 692 718 · 57 506 619 · 186 099 · 57 610 108 · 57 424 009 · 186 099 · 82 610 · 82 610 · 0

2200.01.04 · Бюджетна програма „Хидромелиорации” · 48 843 007 · 48 843 007 · 0 · 8 917 860 · 8 917 860 · 0 · 39 925 147 · 39 925 147 · 0

2200.01.05 · Бюджетна програма „Животновъдство” · 8 156 969 · 8 156 969 · 0 · 6 271 700 · 6 271 700 · 0 · 1 885 269 · 1 885 269 · 0

2200.01.06 · Бюджетна програма „Организация на пазарите и държавни помощи” · 2 388 118 · 2 388 118 · 0 · 2 388 118 · 2 388 118 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.07 · Бюджетна програма „Агростатистика, анализи и прогнози” · 4 539 766 · 457 416 · 4 082 350 · 4 539 766 · 457 416 · 4 082 350 · 0 · 0 · 0

2200.01.08 · Бюджетна програма „Научни изследвания” · 116 261 361 · 0 · 116 261 361 · 115 577 792 · 0 · 115 577 792 · 683 569 · 0 · 683 569

2200.01.09 · Бюджетна програма „Съвети и консултации” · 9 219 249 · 1 814 209 · 7 405 040 · 9 219 249 · 1 814 209 · 7 405 040 · 0 · 0 · 0

2200.01.10 · Бюджетна програма „Земеделска техника” · 866 981 · 866 981 · 0 · 866 981 · 866 981 · 0 · 0 · 0 · 0

2200.01.11 · Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига” · 255 656 001 · 200 131 920 · 55 524 081 · 182 062 229 · 159 956 743 · 22 105 486 · 73 593 772 · 40 175 177 · 33 418 595

2200.01.12 · Бюджетна програма „Подобряване на живота в селските райони” · 9 608 295 · 498 612 · 9 109 683 · 9 608 295 · 498 612 · 9 109 683 · 0 · 0 · 0

2200.02.00 · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 16 102 487 · 10 059 920 · 6 042 567 · 15 952 746 · 9 912 285 · 6 040 461 · 149 741 · 147 635 · 2 106

2200.02.01 · Бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” · 16 102 487 · 10 059 920 · 6 042 567 · 15 952 746 · 9 912 285 · 6 040 461 · 149 741 · 147 635 · 2 106

2200.03.00 · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 55 120 299 · 54 022 706 · 1 097 593 · 52 395 021 · 51 297 428 · 1 097 593 · 2 725 278 · 2 725 278 · 0

2200.03.01 · Бюджетна програма „Специализирани дейности в горските територии” · 45 108 867 · 44 011 274 · 1 097 593 · 45 105 409 · 44 007 816 · 1 097 593 · 3 458 · 3 458 · 0

2200.03.02 · Бюджетна програма „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита” · 10 011 432 · 10 011 432 · 0 · 7 289 612 · 7 289 612 · 0 · 2 721 820 · 2 721 820 · 0

2200.04.00 · Бюджетна програма „Администрация” · 37 028 943 · 36 738 958 · 289 985 · 36 996 223 · 36 706 238 · 289 985 · 32 720 · 32 720 · 0

ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Стратегическите цели на политиката са:

Политиката в аграрния сектор е съобразена с приоритетите и целите на Националната програма за развитие България 2030, която установява стратегическата рамка за развитие на страната до 2030 година. Прилагат се и политики, произтичащи от разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за животновъдството, Закона за храните, Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за лозата и виното и др.

Един от включените в Програмата приоритети е Устойчиво селско стопанство, изразено, чрез подприоритетите за Структурна и секторна балансираност на селското стопанство, Доходи на земеделските производители, Конкурентоспособност на селското стопанство, Роля на аграрния отрасъл за опазване на околната среда, Управление на рибарството и аквакултурите. Реализацията им гарантира последователност на прилаганата до момента политика в сектора и укрепване на устойчивостта на селското стопанство в дългосрочен план.

Съществено отражение върху аграрната политика има прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет. Чрез изпълнението на Плана се постигат няколко различни цели – осигуряване на по-справедливи доходи на фермерите, модернизиране и технологично обновяване на сектора, насърчаване навлизането на млади фермери, укрепване на малки и средни стопанствата, засилване трансфера на знания, екологизиране на земеделските практики, създаване на по-привлекателни условия за живот в селските райони, подобряване безопасността и качеството на храните, както и адресиране на потребностите от модернизиране и технологично обновяване на сектора, задълбочаване на взаимовръзките между наука и практика, диверсификация на икономическите дейности в селските райони.

Важни приоритети на аграрната политика се реализират и чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). За устойчиво селско стопанство чрез НПВУ се предвижда да бъдат изпълнени инвестиции, целящи повишаване на конкурентоспособността и екологичната устойчивост на аграрния отрасъл, ускоряване на технологичната модернизация на земеделските стопанства и широко навлизане в практиката на дигитални иновации, позволяващи по-ефективно използване на ресурсите.

В периода 2023-2025 г. в аграрната сфера се прилагат и политики, произтичащи от разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за животновъдството, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за храните, Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за лозата и виното и др.

Оперативни цели:

Структурна и секторна балансираност на селското стопанство; Технологична и екологична модернизация на земеделските стопанства, съчетана с ускорено въвеждане на иновациите и дигиталните решения в земеделската практика; Приемственост между поколенията в селското стопанство, развитие на дребните стопанства и стопанствата, създаващи по-висока добавена стойност; Подобрена пазарна ориентация и стабилизиране на пазарните позиции на земеделските производители; Нарастване на производството на биологични продукти; По-висока професионална квалификация и информираност на земеделските производители; Уреждане на поземлените отношения, гарантиращи устойчивост и защита правата на собствениците и на ползвателите на земеделски земи и стимулиране окрупняването на земеделските площи; Устойчиво използване на поземлените ресурси; Устойчиво използване и ефективно управление на природните ресурси; Качествени и безопасни храни за потребителите; Висок здравословен статус на животните и хуманно отношение към тях; Подобряване на условията за живот в селските райони чрез привличане на инвестиции, разнообразяване на икономическите дейности, развитие на основните услуги за селското население; изграждане на необходимата инфраструктура; Създаване на оптимална бизнес среда чрез намаляване на административната тежест и подобряване на административното обслужване; Развитие на земеделието за осигуряване на продоволствена сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност, при устойчиво управление на природните ресурси; Превръщане на земеделието в привлекателен бизнес, осигуряващ висок жизнен стандарт на заетите, чрез стабилизиране и нарастване на доходите от дейността им; Въвеждане на икономическите механизми от Общата селскостопанска политика на ЕС за развитие на устойчиви земеделски стопанства и други. Към 31.12.2025 година, поставените стратегически и оперативни цели са постигнати в оптимална степен и продължават да бъдат следвани.

Съгласно политиката на ЕС средствата за подпомагане на развитието на селските райони както за приключилият вече период 2007-2013 г., така и за периода 2014-2020, са отделени в самостоятелен фонд - Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Регламент на Съвета (ЕС) № 1305/2013 задава правната рамка на подкрепата за развитието на селските райони. Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е официално одобрена от Европейската комисия (ЕК) с Решение C (2015) 3480 от 26 май 2015 г., като към момента са извършени осемнадесет изменения в Програмата.

Общият бюджет на ПРСР 2014-2020 г. е в размер на 3 774,967 млн. евро (към 31.12.2025 г. е в сила 18-тото изменение на ПРСР), в т.ч. принос от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 3 114,7 млн. евро и национално съфинансиране – 660,3 млн. евро. Финансовият план на ПРСР 2014-2020 г. е променен във връзка с приемането на Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година. С промяната са предоставени средства в размер на 560,4 млн. евро от ЕЗФРСР за т.нар. „преходен период“ 2021 и 2022 години.

Освен това, с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване, с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19, се предоставят и допълнителни средства за 2021 и 2022 години, в размер на 201,9 млн. евро за справяне с последиците от пандемията за селскостопанския сектор и селските райони на Съюза. Общо прехвърлените средства към ПРСР 2014-2020 са в размер на 762,3 млн. евро от ЕЗФРСР, или 900,2 млн. евро публични средства.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел за съответната област на политика Изпълнението на стратегическата и оперативните цели на политиката за развитие на селските райони в края на програмния период ще доведе до следните ползи/ефекти за обществото: Създаване на благоприятна икономическа среда за развитие на селските райони; Увеличаване на производството на преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване качеството на произвежданата преработена и непреработена земеделска продукция в селските райони; Подобряване и модернизация на инфраструктурата в селските райони; Намаляване на миграцията от селските райони; Подкрепа на предприемачеството в селските райони; Въвеждане и прилагане на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за постигане на устойчив модел на управление на земята, за опазване на водите и почвените ресурси, на ценни местообитания и природни системи; Наличие на нормативна база позволяваща ефективна организация, производство и управление на животновъдството, в т.ч. на развъдната дейност; Запазване, усъвършенстване, управление и ефективно използване на генетичния потенциал в животновъдството; Възстановяване и развитие на традиционните за страната с експортна насоченост животновъдни дейности – овцевъдство, биволовъдство, месодайно животновъдство; Подобряване на ефективността на земеделското производство, чрез стимулиране производителите да провеждат целенасочена селекция; Равнопоставено участие на българските производители в търговията с животински продукти в рамките на Европейския съюз и извън него; Сигурни доходи за българските производители; Участие на българските фермери в общностната търговия с чистопородни разплодни животни и хибриди; Получаване на по-високи продуктивни показатели при животните; Подобряване на условията за производство и предлагане на пазара на пчелен мед и пчелни продукти; Актуализирана правна рамка, във връзка с промяна в Европейското законодателство и променящата се среда в животновъдството и пазарните условия; Участие на производителите и преработвателите в пазарните механизми, форми и режими на ОСП за стабилност на общия европейски пазар на животински продукти; Подобряване на конкурентоспособността на животинските продукти на европейския пазар и експортните възможности на българските производители; Изграждане на договорни отношения между производители и изкупвачи на сурово мляко; Наличие на актуална информация за ценовите нива в секторите „Птиче месо и яйца”, „Мляко и млечни продукти”, „Говеждо и телешко месо”, „Свинско месо“ и „Овче месо“; Прилагане на Скалите на Съюза за класификация на кланичните трупове в секторите на говеждото и телешкото месо, свинското и овчето месо; Постигане на по-висока степен на прозрачност за пазара на месото; Осигуряване на приемлив стандарт на живот на фермерите, чрез прилагането на пазарни мерки и поддържането на стабилна цена, и при необходимост чрез интервенционна система; Създаване на условия за изпълнение на зоохигиенните и ветеринарномедицинските изисквания в животновъдните ферми; Създаване на възможност за проследяемост на произведеното сурово мляко, неговото съхранение, транспортиране и преработка; Създаване на по-добри условия за развитие и реализация на директни продажби на суровини и храни от животински произход; Предоставяне на публична информация за независимите акредитирани лаборатории за изследване на суровото мляко; Защитеност на производството и доходите на българските производители; Адекватно заплащане за българските производители на базата на качеството на животинските продукти и повишаване доходите на производителите; Предлагане на пазара на качествени, съответстващи на европейските пазарни изисквания, животински продукти, както и редица други.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.01.00 Политика в областта на земеделието и селските райони Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2025 г.

1 · Минимален размер на Използваната земеделска площ (ИЗП) · Млн. ха · 5 · 5

2 · Минимален дял на обработваемата земя в ИЗП · % · 66 · 76

3 · Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 4 300 · 4 321

4 · Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство – БДС/ГРЕ* · Хил. лева/ГРЕ · 25,9 · 33,2

5 · Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство · Млн. лева · 3 050 · 915

6 · Подпомогнати земеделски стопани чрез директни плащания за подкрепа на дохода · Брой · 61 000 · 63 431

7 · Консултирани земеделски стопани · Брой · 16 000 · 15 630

8 · Съхранени породи животни · Брой · 44 · 48

9 · Стойност на спасената земеделска продукция в резултат, на проведени активни противоградови въздействия · Млн. лева · 160 · 45

10 · Контрол, управление и регулиране на дейностите в областта на растителната защита · % · 100 · 100

11 · Контрол, управление и регулиране на дейностите по здравеопазване на животните и безопасността на храните · % · 100 · 100

Източник: НСИ – Икономически сметки за селското стопанство, първа оценка за 2023 г. – стойност на икономическите индикатори; *ГРЕ – годишна работна единица (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство)

През 2025 г. българското селско стопанство се развива в условия на неустойчивост на външнополитическата и пазарна среда, обусловена от продължаващата война в Украйна и екстремни прояви на неблагоприятни климатични събития. Допълнително влияние върху икономическите резултати на сектора оказва затруднената реализация на селскостопанската продукция на международните пазари, особено на важните за българския аграрен износ зърнени и маслодайни култури. Нестабилната външнополитическа обстановка, както и засиленият внос на украински земеделски продукти в ЕС и трети страни, са предпоставка за ограничаване на експортните възможности на българските аграрни и хранителни продукти.

По показателя „Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство“ се отбелязва превишение с 15,4% спрямо заложената за годината прогноза.

При показателите „Брутна добавена стойност от отрасъл Селско стопанство“ изпълнението е малко над нивото на целевата стойност, а по показателя „Производителност на труда в отрасъл Селско стопанство“ се отбелязва превишение с 28,3% спрямо заложената за годината прогноза.

По отношение на показателя „Предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство“ е налице изоставане със 70% спрямо поставената цел. Това се дължи на значително нарастване на разходите за труд, размера на арендните плащания и стойността на дълготрайните материални активи в отрасъла. Нестабилната външнополитическа обстановка, както и засилената конкуренция на международните пазари, са предпоставка за ограничаване на експортните възможности на българските аграрни и хранителни продукти и създават известен риск от влошаване на ликвидността на стопанските оператори и т.н.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане Политиката в областта на рибарството и аквакултурите има за цел създаване на условия за устойчиво развитие на сектор „Рибарство“ (включва дейностите, свързани с риболов с цел търговия, любителски риболов, аквакултури и рибопреработвателната промишленост).

През 2025 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изпълни редица действия за постигане на тази цел, в това число въвеждане на мерки за опазване на рибните ресурси и осъществяване на контрол над операторите в сектора на рибарството.

През 2024 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изпълни редица действия за постигане на тази цел, в това число въвеждане на мерки за опазване на рибните ресурси и осъществяване на контрол над операторите в сектора на рибарството.

От 2020 г. насам сектор „Рибарство“ бе значително засегнат от поредицата кризи следствие на Covid-19 и войната в Украйна, като бе изправен пред редица трудности и предизвикателства. С оглед смекчаване на последствията от тях, както и с цел стимулиране на операторите в сектора, бе одобрено искането на страната за прехвърляне на неусвоеното от ЕС (България и Румъния) през 2024 г. количество квота за улов на калкан (за България в размер на 3,8 тона) към риболовните възможности за 2026 г. В резултат, общите риболовни възможности на страната за улов на калкан през 2026 г. възлизат на 86,3 тона. По този начин рибарите ще бъдат подпомогнати и ще бъде допринесено за защитата и съхранението на този специфичен риболов в България.

През отчетния период МЗХ активно участва в срещи с Европейската комисия (ЕК) и Генералната комисия по рибарство на Средиземно море (GFCM) на политическо и експертно ниво, сред които Работна група за технически мерки за калкан в Черно море (WGTUR) през месец юни 2025 г., като основната цел на WGTUR бе извършването на преглед на текущите технически мерки, оценка на информацията от нови изследвания или изпитвания и да предложение на набор от координирани, основани на доказателства варианти за подпомагане на управлението на риболова на калкан, като същевременно се цели минимизиране на вероятността за прилов на китоподобни; Подрегионална група на GFCM за оценка на запасите в Черно море (SGSABS) през месец юли 2025 г. - с направен преглед на съществуващите данни и методи за оценка на запасите за черноморските приоритетни видове и преразглеждане на състоянието им, включително формулиране на научни съвети за всеки от тях, които са в основата на управлението на запасите; 11-то заседание на Работната група за Черно море (WGBS) през месец юли 2025 г. – с приети научните съвети и идентифицирани мерки за опазване на черноморските запаси и за управление на риболова, насочен към тези запаси.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.02.00 Политика в областта на рибарството и аквакултурите Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2025 г.

1 · Повишаване произведената продукция от аквакултури · Тон · 12 800 · 14 844*

2 · Годишна консумация на риба · Кг / човек · 6,2 · 7,0**

3 · Въведени мерки за управление на риболова и аквакултурите · Брой · 6 · 11***

Данните, които се отчитат към 31.12.2025 г. отразяват последните налични данни:

* Произведени количества от рибовъдните стопанства през 2024 г., източник ИАРА ** Данните са за годишното потребление на риба и рибни продукти през 2024 г., източник Националния статистически институт (НСИ).

*** Мерки за управление, въведени със заповеди на министъра на земеделието и храните и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪХРАНЯВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ГОРИТЕ И ДИВЕЧА

Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане Стратегическата цел на политиката в областта на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча е развитие в дългосрочен план на горския сектор, опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча.

Оперативните цели са контрол и планиране; изпълнение на международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство и участие в работни форуми на Европейския съюз, подпомагащи политиките му в областта на горския сектор, както и осигуряване на международното сътрудничество по проблемите на горите; консултантски услуги на граждани и собственици на гори, на юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство. С изпълнението на стратегическите и оперативни цели се постига съхраняване и увеличаване на горите и дивеча, осъществява се контрол в горските територии; Опазване и подобряване устойчивостта и здравословното състояние на горите и дивеча; Повишаване ефективността на превенцията и борбата с горските пожари и незаконните действия в горите; Устойчивост, в планирането на дейностите в горските територии и ефективно усвояване на средствата от европейски и международни програми за съхранение на горите.

Ключови индикатори и целеви стойности

2200.03.00 Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча Показатели за ползи/ефекти · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

№ · Показатели за изпълнение

31.12.2025 г.

1 · Издадена на български и на английски език Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г. · Брой · 500 · 0

2 · Инвентаризация на горските територии и изработване на планове за ловностопански дейности и дейности по опазване на горските територии от пожари · Хил. ха · 430 · 446

3 · Изработване на областни планове за развитие на горските територии. · Брой · 2 · 2

5 · Състояние на запаса на благороден елен · Брой · 30 000 · 41 443

6 · Извършени проверки, свързани с контролната дейност по съхраняване и увеличаване на горите и дивеча. · Брой · 140 350 · 345 752

7 · Консултирани собственици на гори и ползватели на дървесина. · Брой · 2 600 · 2 600

Инвентаризацията на горите е процесът, при който периодично се установява състоянието на горите в страната с пробни площи и самолетни снимки. Основните задачи на инвентаризацията на горските територии са: създаване на актуална база данни за горските територии и ресурси, и изработване на горскостопанска карта. Планирането в горските територии има за основна цел постигане на устойчивост при ползване и възпроизводство на горските ресурси и функции, с цел да се гарантира опазването на биологичното разнообразие.

Описание на степента на достигане на очакваната полза/ефект за обществото от постигането на стратегическата цел Към отчетния период е достигната добра степен на изпълнение на очакваната полза/ефект за обществото в областта на политиката по отношение на съхраняване и увеличаване на горите и дивеча, което е видно от изпълнение на заложените показатели и целеви стойности. Ефектът от изпълнението на политиката е постигнат при оптимално използване на наличните ресурси. За ключов индикатор „Изработване на областни планове за развитие на горските територии“ при заложена целева стойност от 2 бр. има изработени и утвърдени 2 броя.

Фактори, които оказват въздействие върху постигането на резултати по програмата са недостатъчно развитата информационна система за горите, липсата на горски кадастър и на Национална инвентаризация на горските територии, недостатъчно интегриране на дейностите по запазването на биологичното разнообразие с горското планиране и липсата на разработени и приети методики за остойностяване на обществените екосистемни ползи.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА и СЪОБЩЕНИЯТА (МТС) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) към 31.12.2025 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на дейностите, които са финансирани в рамките на средствата одобрени по бюджета на МТС за 2025 г., като първостепенен разпоредител с бюджет.

Транспортният сектор на България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната. В тази връзка, мисията на Министерството на транспорта и съобщенията е постигането на устойчива и високоефективна транспортна система, която да съчетава по един балансиран начин всички видове транспорт и да подпомага регионалното развитие.

През отчетния период МТС концентрира усилията си към провеждане на една целенасочена, мотивирана и съобразена с европейските принципи транспортна политика. Чрез по-добра координация в действията си и да обезпечим ефективната връзка между дейността на министерството и предварително дефинираните приоритети, която да гарантира развитието на транспортната система на Република България. Продължава политиката на стриктен контрол върху разходите на дружествата от системата на МТС, както и да насърчаваме инвестиционната активност на бизнеса в транспорта, включително и чрез развитие на нормативната уредба.

Развитието на метрото в София значително улеснява ежедневието на жителите и посетителите на столицата с оглед на спестеното време и средства. В допълнение се подобряват и сигурността, надеждността и комфорта при пътуване в градски условия и се насърчава употребата на екологосъобразни видове транспорт, което води до по-чиста околна среда.

Основната цел на компонент „Транспортна свързаност“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е намаляване на въглеродния отпечатък на транспортния сектор чрез инвестиции в модернизацията и цифровизацията на железопътния сегмент. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат принос към зеления и цифров преход, повишаване на безопасността, както и към териториалната балансираност на растежа. Предложенията в компонент „Транспортна свързаност“ са в синхрон с приоритетите за развитие на екологосъобразните видове транспорт.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МТС към 31.12.2025 г. по програми в рамките на изпълняваните политики:

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 1 125 479 900 · 1 071 729 312 · 1 057 531 492

2300.01.00 · Политика в областта на транспорта · 582 336 800 · 940 190 418 · 938 787 720

2300.01.01. · Бюджетна програма "Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура" · · 280 624 961 · 280 624 961

2300.01.02. · Бюджетна програма "Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност" · 577 148 800 · 653 737 963 · 652 526 092

2300.01.03. · Бюджетна програма "Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт" · 4 425 300 · 5 044 085 · 5 022 048

2300.01.04. · Бюджетна програма "Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт" · 762 700 · 783 409 · 614 619

2300.02.00 · Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност · 88 115 300 · 92 526 008 · 79 783 045

2300.02.01. · Бюджетна програма "Развитие на съобщенията и цифровата свързаност" · 88 115 300 · 92 526 008 · 79 783 045

2300.03.00  ·  Бюджетна програма "Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза" · 25 849 700 · 39 012 886 · 38 960 727

Преглед на изпълнението на политика в областта на транспорта Основните цели на министерството в рамките на политиката в областта на транспорта са свързани с:

Интегриране на българската транспортна система в европейската и утвърждаване на приоритетната й роля в региона;

Повишаване на икономическата ефективност;

Повишаване на конкурентоспособността на българската транспортна система;

Осигуряване на транспортни услуги на населението на достъпни цени;

Подобряване на условията за лоялна конкуренция между и в различните видове транспорт;

Устойчив ръст на вътрешните и международните превози;

Постигане на високо ниво на енергийна ефективност на транспортния сектор;

Постигане и поддържане висока степен на безопасност и сигурност;

Висока надеждност на експлоатацията;

Намаляване на негативното влияние на транспортната дейност върху околната среда;

Намаляване броя и щетите от произшествията;

Постигане на високо ниво на професионална компетентност.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Политика в областта на транспорта ·   Мерна единица

Наименование на индикатора · · Програма 2025 г. · Отчет 2025 г.

1.Повишаване на среднoпретеглена скорост на движение по железопътната инфраструктура · Км/ч · 78,6 · 78,6

2. Реализирани влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД · Влаккм · 20 442 550 · 20 642 739

Ключов индикатор за изпълнението на политиката в областта на транспорта, който отчита подобряването на състоянието на железопътния транспорт е Повишаване на среднoпретеглена скорост на движение по железопътната инфраструктура. По-високата скорост на движение по жп мрежата е свързана с по-добра инфраструктура и гарантира намаляване времепътуването и повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт. За отчетния период са постигнати 78,6 км/ч, което представлява 100% изпълнение на заложените в плана за 2025 г.

Показател за полза/ефект от изпълнението на Политиката в областта на транспорта, пряко отчитащ подобряването на състоянието на железопътния транспорт, са Реализираните влаккилометри от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, който отчита извършената влакова работа като включва, както превозите обект на задължителните превозни услуги (ЗОУ), така и търговските превози. За отчетния период са реализирани 20 642 739 влаккилометри (в отчетените влаккилометри са включени и тези, извършени от резервен и извънреден автобусен транспорт).

В обхвата на Политика в областта на транспорта попадат следните бюджетни програми:

Програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ Програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ Програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ Програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.

Бюджетна програма „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“ Транспортният сектор е ключов за българската икономика, както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори в икономиката, така и заради собствения му принос в брутната добавена стойност и заетостта.

Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията през 2025 г. са отчетени средства за капиталови трансфери в общ размер на 582 806,9 хил. лв., в т.ч. за ДП „Национална компания "Железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ) в размер на 452 157,9 хил. лв., за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД в размер на 71 930,3 хил. лв. и за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура"в размер на 58 718,7 хил. лв.

Дейностите в ДП НКЖИ са регламентирани от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, международните споразумения за железопътни превози, по които Република България е страна и са съобразени с изискванията на директивите и Регламентите на Европейската комисия. Съгласно действащото законодателство на Компанията е възложено стопанисването и управлението на предоставените ѝ активи (публична и частна държавна собственост) и изпълнението на посочените дейности.

Като управител на железопътната инфраструктура в България ДП НКЖИ организира дейността си в съответствие с 5-годишен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията, от една страна, и ДП НКЖИ, от друга страна по чл. 25 (1) от ЗЖТ, 10-годишна програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура и нейната безопасна и надеждна експлоатация, включително при бедствия, терористични действия и военни конфликти по чл. 27 от ЗЖТ, бизнес-програма за пет годишен период, годишна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура по чл. 28 от ЗЖТ. Предоставяните по реда на Закона за държавния бюджет средства на ДП НКЖИ под формата на капиталов трансфер за ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) и субсидия за текуща дейност покриват само разходи, свързани с изпълнението на възложените от държавата дейности.

С предоставените средства като капиталов трансфер през 2025 г. се осигурява изпълнението и съответното финансиране на проекти от инвестиционната програма на предприятието за ремонт, рехабилитация и изграждане на обекти от железопътната инфраструктура, някои от които са:

ПРОЕКТ: „Ремонт на железния път и съоръженията за поддържане на достигнатите скорости“ - NP-25.001-0132. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 19 255,2 хил. лв.

Обект № 1. „Реконструкция на гърловините и коловозното развитие на гара Своге, изграждане на нова маршрутно-компютърна централизация и преустройство на контактната мрежа“ Гара Своге е част от 2-ра главна железопътна линия, която в отсечката София-Мездра е с категория „Железопътна магистрала”.

Постигнат ефект от изпълнение на строително-монтажните работи:

Облекчаване на експлоатационната дейност и поддръжка на гарата;

Увеличаване на пропускателната способност;

Подобряване на комфорта на пътуване;

Осигуряване на безпрепятствено движение на возилата в района на гарата.

Обект № 2. „Подновяване на железния път и контактната мрежа в междугарието Дъбово-Гурково с дължина 15 810 м“. Междугарието Дъбово – Гурково с обща дължина 15 810 м е по 3-та главна жп линия Илиянци – Карлово – Карнобат – Варна фериботна. Железният път в междугарието е безнаставов с релси тип S49, на стоманобетонови траверси СТ-4 със скрепление ПАК-68И и е с нормално междурелсие 1435 мм. Състоянието на релсовото скрепление в кривите е силно компрометирано, което се изразява най-вече в множество счупени реброви подложки, посукани траверси, разбити изолационни и уплътнителни втулки. Вследствие на дългогодишна експлоатация и просрочени с години срокове за подновяване и механизиран среден ремонт на железния път в междугарието Дъбово –Гурково железният път е с влошено техническо състояние. През 1988 г. за последен път е извършвано подновяване на железния път в междугарието Дъбово – Гурково, а през 1999 г. за последно е извършен механизиран среден ремонт на железния път. Изпълнява се договор № 11910 от 04.04.2023 г. с ДЗЗД „Ви Рейл“ - София.

Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 2 601,9 хил. лв.

Обект № 4. „Механизирано подновяване на железния път и контактната мрежа в междугарието Гурково–Твърдица 8 623 м“ /включително 2-ри коловоз г. Твърдица/.Изпълнява се договор № 11786 от 01.12.2022 г. с фирма ДЗЗД „ИНЖТРАНССТРОЙ“ – Варна. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 1 967,3 хил. лв.

Обект № 5. „Механизирано подновяване на железопътната инфраструктура и съоръженията към нея в междугарието Каспичан - Провадия път № 2 участък Невша-Провадия“. Изпълнен договор № 111247 от 10.05.2024 г. с фирма „ЮНАЙТЕД ПРОПЪРТИ ГРУП“ ЕООД – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 7 760,3 хил. лв. Изпълнен договор № 111283 от 30.05.2024 г. с фирма „ЕЙЧ ЕЛ ЕС ТРЕЙД“ ЕООД – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 6 806,2 хил. лв.

ПРОЕКТ: „Модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства“ - NP 25.001 0133. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 26 680,3 хил. лв.

Обект № 1. „Модернизация на осигурителните системи по трета главна жп линия в участъка Дунавци-Желю войвода“ по обособени позиции: Обособена позиция 1: „Инженеринг в гарите Казанлък, Гурково, Твърдица, Шивачево, Гаврилово и Желю войвода по трета главна линия, чрез модернизация на съществуващите осигурителни техники“; Обособена позиция 2: „Проектиране и изграждане на компютърна визуализация за участъка Дунавци-Желю войвода при влаков диспечер в гара Пловдив“. Изпълнява се договор № 11950/23.05.2023 г. с фирма „БАЛКАНТЕЛ“ ЕООД – София.

Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 4 451,7 хил. лв.Изпълнява се договор № 11940/15.03.2023 г. с Обединение „АКС ИНЖЕНЕРИНГ“ – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 873,4 хил. лв. Изпълнява се договор № 111123/22.12.2023 г. с ДЗЗД „ЕТЕ Инфраструктура“ – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 167 хил лв.

Обект № 2. „Рехабилитация и подмяна на токозахранващи устройства и акумулаторни батерии – по три обособени позиции“. Изпълнява се договор № 111355/04.09.2024 г. с КООПЕРАЦИЯ „ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ КОНВЕРТ“. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 280 хил. лв. Изпълнява се договор № 111362/09.09.2024 г. с „ЕНЕРДЖИ СОРС“ ООД - София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 147,4 хил. лв. Изпълнява се договор № 111594/12.05.2025 г. с „ТРИСТАН 02“ ООД – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 444,6 хил. лв.

Обект № 4. „Изграждане на цифрова телекомуникационна система за пренос на глас и данни в участък София-Мездра-Червен бряг от 2-ра главна жп линия“. Изпълнява се договор № 111320/19.07.2024 г. с „БАЛКАНТЕЛ“ ООД - София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 8 871,4 хил. лв.

Обект № 5. „Модернизация на телекомуникационните системи в участъка по направление Русе - Горна Оряховица“. Изпълнява се договор № 111409/13.11.2024 г. с „БАЛКАНТЕЛ“ ООД - София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 10 615,1 хил. лв.

ПРОЕКТ: „Модернизация на тягови подстанции“ - NP-25.001-0134. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 10 960,1 хил. лв.

Обект № 2. „Изготвяне на ПУП, проектиране и модернизация на тягова подстанция Димово“. Изпълнява се Договор 11916 от 12.04.2023 г. с ДЗЗД „ТПС 2022“ – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 4 428,5 хил. лв.

Обект № 3. „Модернизация на ТПС Бойчиновци“. Изпълнява се Договор 11920 от 24.04.2023 г. с „КСМ ЕАД“ – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 5 871,3 хил. лв.

ПРОЕКТ: „Строителство и ремонт на сгради и съоръжения в съответствие с европейските изисквания“ - NP-25.001-0135. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 2 699 хил. лв.

ДП НКЖИ, като управител на железопътната инфраструктура, стопанисва гари, спирки, разделни постове, сгради на железопътни участъци и четни помещения, сгради на маршрутно-релейни централизации (МРЦ), трафопостове, тягови подстанции, стрелкови кабини и др. Голяма част от сградите са построени преди 1980 г. Необходимо е да се подобри обслужването, условията на труд, санитарно-хигиенните норми, да се осигури достъпност на лица с намалена подвижност, сградите да отговарят на изискванията за енергийна ефективност и привеждането им в съответствие с европейските директиви.

Изпълнява се Договор 11841 от 31.01.2023 г. с ДЗЗД „Инфра инженеринг“ – София за обект „Ремонт сгради и вертикална планировка жп гара Септември“. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 1 681,1 хил. лв. и други.

ПРОЕКТ: „Възстановяване на проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна“ - NP-25.001-0137. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 28 428,5 хил. лв. Жп линията Русе – Варна е първата железопътна линия, построена на територията на Република България.

Проект „Възстановяване на проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна“ се изпълнява в следните подобекти:

Обект № 1. „Подновяване на железният път от км 34+882 до км 38+203 и от км 41+585 до км 46+897 с обща дължина 8 633 метра в междугарието Ветово – Сеново по 9-та жп линия“. Изпълнява се Договор 11938/10.05.2023 г. за строителство с ДЗЗД „ГРУП РЕЙЛ ВЕТОВО“ – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 3 730 хил. лв. Обект № 2. „Механизирано подновяване на железния път в междугарието Висока поляна - Хитрино с дължина 13 520 м“.Изпълнен Договор № 11905 от 30.03.2023 г. с „ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД – София – за строителство. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 3 208,4 хил. лв. Обект № 3. „Възстановяване на проектните параметри в гара Разград от км 65+850 до км 66+950 с дължина 1 100 м по ІХ-та жп линия“. Изпълнява се договор 11921 от 24.04.2023 г. с ДЗЗД „ГАРА РАЗГРАД“ – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 9 601,2 хил. лв. Обект № 4. „Възстановяване на проектните параметри в гара Хитрино от км 109+475 до км 110+700 с дължина 1 225 м по ІХ-та жп линия“. Изпълнява се договор 11936 от 10.05.2023 г. с „ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД – София. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 8 293 хил. лв.

ПРОЕКТ: „Доставка жп механизация“ - NP-25.001-0138. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 55 355 хил. лв. Обект № 1. „Доставка на седем броя многофункционални хидравлични багери с обратна кофа, на автомобилен и железопътен ход, за междурелсие 1435 мм и свързаните с тях допълнително оборудване, работни устройства, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи“. Изпълнява се Договор 111104 от 04.12.2023 г. с „ХИДРО МАТ“ ЕООД – Бургас. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 12 372 хил. лв.

Обект № 3. „Доставка, хомологация, обучение на персонала и гаранционно поддържане на 16 броя релсови самоходни специализирани машини (РССМ) за изграждане, поддържане и инспекция на контактната мрежа“. Изпълнява се договор № 11728/27.09.2022 г. с фирма „TESMEC RAIL. S.R.L.“ Италия. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 14 602 хил. лв. Сключено Допълнително споразумение 2/16.06.2025 г. към Договор 11728/27.09.2022 г. с „TESMEC RAIL. S.R.L“ Италия. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 1 719,2 хил. лв. Сключено Допълнително споразумение 2/16.06.2025 г. към Договор 11729/27.09.2022 г. с „TESMEC RAIL. S.R.L.“ Италия. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 4 231 хил. лв.

Обект № 4. „Доставка на 6 броя специализирани, радиоуправляеми хидравлични и стрелкови крана заедно с оборудването към тях /ХИАБ/“. Изпълнява се Договор 111341 от 20.08.2024 г. с „ХИДРО МАТ“ ЕООД – Бургас. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 1 633,2 хил. лв.

Обект № 5. „Доставка и въвеждане в експлоатация на баластопланираща машина с междурелсие 1435 мм и свързаните с нея допълнително оборудване, работни устройства, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи“. · Изпълнява се Договор 11790 от 05.12.2022 г. с фирма „ПЛАСЕР и ТОЙРЕР“ - Австрия. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 3 818,8 хил. лв.

Обект № 6. Доставка и въвеждане в експлоатация на един брой машина с непрекъснато действие за подбиване, нивелиране и рихтоване на железопътни стрелки и железен път за междурелсие 1435 и свързаните с нея допълнително оборудване, работни устройства. Изпълнява се Договор 11789 от 05.12.2022 г. с фирма „ПЛАСЕР и ТОЙРЕР“ - Австрия. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 8 390,5 хил. лв.

Обект № 8. „Доставка и въвеждане в експлоатация на композиция от четири броя специализирани вагони за превоз на инертни материали и отсевки за междурелсие 1435 и свързаните с тях допълнителни оборудвания, консумативи, специални инструменти, технически документи и документи за поддръжка и ремонтни работи“. Изпълнява се договор № 11870/01.03.2023 г. с фирма „ПЛАСЕР и ТОЙРЕР“ - Австрия. Разплатените средства от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са в размер на 8 132,3 хил. лв.

ПРОЕКТ 7: „Удвояване и електрификация на железопътна линия Карнобат-Синдел“ – NP 25.001-0140. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 39 млн. лв.

ПРОЕКТ: Дофинансиране на ДП НКЖИ за проект: "Модернизация на железопътната линия София-Пловдив - жп участъка Елин Пелин – Костенец, фаза 1 и фаза 2" – NP 25.002 0141. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 72 365,4 хил. лв. Проектът включва модернизация на около 51 км двойна железопътна линия за скорост 160 км/ч за пътнически транспорт и 120 км/ч за товарни влакове, подновени и новопостроени 24 моста и виадукта, изградени еднопътни (двутръбни) с обща дължина 15,4 км и 8 двупътни (еднотръбни) тунела с обща дължина 5,48 км. С реализацията на проекта ще се модернизира един от най-проблемните участъци на общоевропейската железопътна мрежа в Югоизточна Европа, разположен на най-пряката връзка между Западна и Централна Европа с Близкия Изток и Азия. Ще се създаде възможност за качествена железопътна връзка на градовете Анкара, Истанбул и София с останалите страни- членки на ЕС. Железопътната линия София - Пловдив е и сред най-важните железопътни връзки в страната, с важно регионално, икономическо и стратегическо значение, като линия съединяваща едни от най-големите индустриални центрове - София с Пловдив, Бургас, Стара Загора и цяла югоизточна България.

ПРОЕКТ: Дофинансиране на ДП НКЖИ за проект: "Модернизация на железопътния участък Костенец-Септември" – NP-25.002-0144. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 53 124 хил. лв. В резултат на изпълнението на проекта ще бъде модернизирана 24,4 км. двойна железопътна линия и поддържаща инфраструктура по направлението Костенец-Септември.

ПРОЕКТ: Дофинансиране на ДП НКЖИ за проект "Рехабилитация на железопътната инфраструктура по жп линията Пловдив-Бургас, Фаза 2, Етап 1 и Етап 2" - NP-25.002 0146. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 75 725,2 хил. лв. Проектът включва проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по железопътната линия Пловдив-Бургас; изграждане на надлези/подлези за железопътната линия Пловдив – Бургас на мястото на съществуващи прелези; изграждане на защитен лесопояс в междугарието Черноград-Айтос; рехабилитация на железопътен участък Скутаре–Оризово; модернизация на железопътен участък Оризово–Михайлово; модернизация на железопътен участък Ямбол – Зимница, при гара Завой; реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа; рехабилитация на железопътната отсечка Стралджа – Церковски.

ПРОЕКТ: Дофинансиране на ДП НКЖИ за проект "Модернизация на железопътната линия София-Драгоман-сръбска граница: жп участък Волуяк-Драгоман" - NP-25.003-0131. Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 30 901 хил. лв. Железопътният участък Волуяк – Драгоман е част от глобалния проект „Модернизация на железопътната линия София – Драгоман”, който е един от предварително дефинираните проекти на мрежата TEN-T и е част от националната железопътна транспортна мрежа на България. С Решение на МС № 509/08.07.2011 г. инвестиционният проект „Модернизация на железопътна линия София - Драгоман” е обявен за обект с национално значение и осъществяването му е от особено важно държавно и обществено значение.

ПРОЕКТ: Модернизиране на тягови подстанции - NP-25.002-0134. Обект: „Възстановяване, ремонт и модернизация на тягови подстанции – Варна и Разград и изграждане на тягова подстанция Русе и въвеждане на система за телеуправление и телесигнализация – SCADA“.Към 31.12.2025 г. усвоените капиталови трансфери са в размер на 2 340,3 хил. лв.

Някои от проектите изпълнявани от „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, финансирани с капиталов трансфер от държавния бюджет:

Проект NP-25.001-0129 – „Извършване на техническа поддръжка с включени основни и възстановителни ремонти за 5 годишен срок на ДМВ серия 10 и ЕМВ серия 30 и серия 31“ (само частта, касаеща основни, възстановителни ремонти и др. за капитализиране) по договор, сключен с Алстом Транспорт С.А. Разплатените средства от капиталов трансфер към 31.12.2025 г. са в размер на 8 699 хил. лв.

Проект NP-25.001-0130 – „Основен ремонт „R1-D1“ по договор за техническа поддръжка и ремонти на 15 бр. локомотиви Siemens Smartron“ по договор, сключен през 2023 г. с ДЗЗД „Обединение Сименс Трон“, към 31.12.2025 г. са разплатени средства от капиталов трансфер в размер на 5 485,2 хил. лв.

Проект NP-25.001-0127 – „Доставка на 10 бр. нови електрически локомотиви“, по договор, сключен с ДЗЗД „Обединение Сименс Трон“ изразходваните средства към 31.12.2025 г. са в размер на 45 479,5 хил. лв. Средствата са изразходени за заплащане на 7 новопроизведени локомотиви, доставени от ДЗЗД „Обединение Сименс Трон“, и второ междинно плащане по договора.

Проект NP-25.001-0128 – „Извършване на ремонти за капитализиране на подвижен железопътен състав (вагони и локомотиви) в депата на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД“ към 31.12.2025 г. са разпределени средства от капиталов трансфер в размер на 12 266,7 хил. лв. С извършените ремонти на вагони в депата на Дружеството е удължена експлоатационната годност на вагоните средно с 5 години. Извършени са дейности по изпитване и подмяна на основни агрегати и възли от отоплителни, охладителни и осветителни инсталации, спирачни системи и теглично-отбивачни съоръжения. От ходовата част /талиги/ са подменени дефектирали пружини, амортисьори, колооси и други части от вагоните. При необходимост се подменя тапицерията на седалките на вагоните, частично са сменени подове и стени и са извършени дейности по пребоядисване.

В съответствие с предмета на дейност на ДП „Пристанищна инфраструктура“ (ДП ПИ), а именно: изграждане на пристанища и пристанищни терминали – държавна собственост, както и реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищните терминали – държавна собственост; обезпечаване на достъп до пристанищата по чл. 93, т.1-4 от ЗМПВВППВБ; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения, мрежи и съоръжения на общата техническа инфраструктура, вкл. инфраструктура за достъп, в пристанищата по чл.106а и в пристанищата за обществен транспорт; осъществяване на навигационно осигуряване на корабоплаването в териториалното море, вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата, През 2025 г. на ДП „Пристанищна инфраструктура“ са предоставени и отчетени през бюджета на МТС средства в размер на 58 718,7 хил. лв. капиталови трансфери. Някои от изпълненине от ДП ПИ проекти са следните:

Проект № NP-25.001-0149: Комплексно обслужване и експлоатация на съоръжения за превенция и реагиране при експлоатационни или аварийни замърсявания (СПРЕАЗ) в пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ - Варна и Бургас и речните пристанища за обществен транспорт - държавна собственост. За периода от 01 януари 2025 г. до 31 януари 2025 г. общо по проекта са усвоени капиталови средства в размер на 870 хил. лв.

Проект № NP-25.001-0150: „Рехабилитация на инфраструктурата на пристанищен терминал Фериботен комплекс Варна (ФКВ)“ Проектът е преходен от 2024 г. В обхвата му са включени следните обекти: „Рехабилитация на вътрешна пътна мрежа“, „Рехабилитация на външен паркинг“, „Ремонт на сграда Претоварен пункт, оборудвана с коловози за двете междурелсия“ и „Ремонт на сграда Цех за смяна на талиги“, като през 2024 г. беше завършен обект: „Рехабилитация на външен паркинг на пристанищен терминал Фериботен комплекс Варна“. За периода от 01 януари 2025 г. до 31 декември 2025 г. общо по проекта са усвоени капиталови средства в размер на 5 096,4 хил. лв.

Проект № NP-25.001-0152: „Привеждане на пирсове 1, 2 и 3 на ПТ "Росенец" към нормативните изисквания и добрите европейски практики и изграждане на инсталация за регенерация на парите (ВРУ)“. Проектът се реализира във връзка с изпълнението на т. 6 от РМС № 549 от 11 август 2023 година, относно отнемането на концесията, преустановяване на оперирането на пристанищен терминал Росенец от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, и поемането на оперативното управление на съоръженията на обекта. Пристанищен терминал Росенец, с оператор ДППИ, e класифициран като предприятие с висок рисков потенциал, съгласно глава седма, раздел първи на ЗООС. Поради това основно задължение на оператора е постоянното подобряване на контрола над рисковете и осигуряване на високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда, чрез планиране, разработване и прилагане на подходящи средства, структури и системи на управление. Необходимо е да се осигури високо ниво на безопасност и сигурност в модела, конструкцията, действието и поддръжката на всяко съоръжение, оборудване и инфраструктура, свързана с действието му, които имат връзка с опасностите от големи аварии на територията на терминала. През 2023 г. е сключен договор № А202200604 от 14.06.2023 г., между „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Обединение Терминал Росенец 2“ ДЗЗД. След отнемането на концесията, ДППИ предприе необходимите действия и организация за продължаване на строителството, с подписването на споразумение № 3/17.01.2024 г. към вече сключения договор, със страни по сключеното споразумение: ДП „Пристанищна инфраструктура“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, и изпълнителя „Обединение Терминал Росенец 2” ДЗЗД. За периода от 01 януари 2025 г. до 31 декември 2025 г. общо по проекта са усвоени капиталови средства в размер на 25 357,4 хил. лв.

Проект № NP-25.001-0151 „СМР за довършване възстановяването на пристанищно съоръжение при нос Шабла - „Морска естакада” с островна площадка“. Получените и изплатени средства от капиталов трансфер за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. по договора са общо 602,6 хил. лв. Изпълнението на договора продължава и през 2026 г.

Проект № NP-25.001-0155: „Модернизация на техническите съоръжения и разширяване на обхвата на речната информационна система в българската част на река Дунав – БУЛРИС“. За периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са получени и изплатени средства от капиталов трансфер по проекта на стойност 3 173,6 хил. лв.

Бюджетна програма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“ През отчетния период продължи работата по политиката на МТС за постоянно повишаване на изискванията и контрола при обучението и провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

През 2025 г. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА АА) продължава да осъществява контролните си функции, предвидени в: Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), Европейската спогодба за превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които се ползват при тези превози (ATP), Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) и др.

Извършени са проверки на 496 бр. маршрутни разписания по автобусни линии от РТС и междуобластната транспортна схема (МоТС) във връзка с чл. 19, ал. 6 от Закона за автомобилните превози за съответствие с нормативното изискване на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.

С цел преодоляване на регионалната изолация и осигуряване на по-голям достъп на населението до транспортните услуги. За нейното постигане със средства от държавния бюджет се покрива нетният финансов ефект от извършване на вътрешноградски и междуселищни превози в слабонаселени планински и други райони и се компенсират превозвачите от намалените им приходи от прилагането на преференциални цени за пътуване по автомобилния транспорт за някои групи граждани, както следва:

ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали;

деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години;

учащи се в дневна форма на обучение и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение (учащи се);

лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс (възрастни граждани).

Двата основни инструмента за постигане целите са определените в държавния бюджет средства за преки компенсации и субсидии.

В съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Постановление № 28 на Министерския съвет от 16.04.2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ПМС № 28), обн., ДВ, бр. 33 от 17.04.2025 г., в сила от 1.01.2025 г. е извършено годишно разпределение на средствата за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания на нормативно определени групи пътници в автомобилния транспорт по общини.

Определените с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС № 28 средства за компенсации за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт са в размер до 201 000 000 лв.

Извършено е разпределението на средствата общо по групи правоимащи, както следва:

1. Ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали – 1 300 000 лв.;

2. Деца до 7 навършени години и деца от 7 до 14 навършени години –84 000 000 лв.;

3. Ученици в дневна форма на обучение и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение (учащи се) – 40 300 000 лв.;

4. Лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс (възрастни граждани) – 70 000 000 лв.;

5. Хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто – 5 400 000 лв.

Определянето на тези размери на средствата за компенсиране по групи правоимащи е извършено в съответствие с т. 1 от част I. Компенсации на Методиката за начина на определяне и отчитане на компенсациите и субсидиите от държавния бюджет за превоз на пътници (Методиката) – Приложение № 13 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата), приета с Постановление № 163 на Министерския съвет от 29.06.2015 г.

Разпределянето на компенсациите за отделните групи правоимащи по общини е извършено съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, в съответствие с т. 2 от част I. Компенсации на Методиката.

Във връзка с разписаното в т. 3 от част I. Компенсации на Методиката е извършено редуциране на получените по общото правило годишни лимити от средства за компенсации на общини с установена ниска усвояемост на тези средства, при което първоначалните годишни лимити на средствата за компенсации общо по групи правоимащи са следните:

1. Ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали – 1 147 459 лв.;

2. Деца до 7 навършени години и деца от 7 до 14 навършени години – 76 875 424 лв.;

3. Ученици в дневна форма на обучение и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение (учащи се) – 37 770 924 лв.;

4. Лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс (възрастни граждани) – 63 388 234 лв.;

5. Хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто – 4 835 863 лв.

Общо т. 1, 2, 3, 4 и 5: 184 017 904 лв.

На основание чл. 57, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ЗДБРБ за 2025 г.), към горепосочените разпределения за община Добрич са добавени средства в размер на 778 158 лв., необходими за 2024 г., но непостъпили по бюджета на общината до 31.12.2024 г. Посочените средства се разпределени и преведени на общината в първото тримесечие на 2025 г. за разплащане спрямо постъпилите опис-сметки от превозвачи за 2024 г., в съответствие с актуализираните годишни лимити по групи правоимащи за 2024 г. В следствие на гореописаното средствата, които остават за разпределение за 2025 г. са в размер на 200 221 842 лв. общо.

С оглед на това, че в Методиката не е разписано как следва да се процедира след редуциране на лимитите от средства за компенсации, получени по общо правило и след като от тях се извади горепосочената сума за община Добрич, остават средства в размер на 16 203 938 лв., които са оставени за разпределяне при получаване на отчетните данни от общините в страната за реално издадените безплатни и по намалени цени превозни документи за периода от 1 януари до 30 септември 2025 г.

В съответствие с действащата към онзи момент т. 4 от част I. Компенсации на Методиката за първо тримесечие на 2025 г. са разпределени по общини и групи правоимащи средства за компенсации в размер на 46 782 808 лв., т.е. 25 на сто от първоначалните годишни лимити за компенсации (след редуциране) и допълнително предоставената сума на община Добрич на основание чл. 57, ал. 2 от ЗДБРБ за 2025 г., посочена от Министерството на финансите..

Извършено е разпределение по общини за второ тримесечие на 2025 г. на средствата за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания в автомобилния транспорт по групи правоимащи пътници – ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, деца до 7 навършени години и деца от 7 до 14 навършени години, ученици в дневна форма на обучение и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение, лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс и хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто.

Разпределението на средствата за компенсации е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Установено бе, че на 159 общини в страната следва да бъде спрян трансферът от средства за компенсации за второ тримесечие на 2025 г., тъй като актуализираните им годишни лимити за 2024 г. на база отчетените от тях реално издадени безплатни и по намалени цени превозни документи за периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г., са под 50 на сто от първоначално определените им годишни лимити за 2024 г. В съответствие с чл. 10, ал. 2 от Наредбата, в срок до 10 юни 2025 г., тези 159 общини предоставят едновременно по електронен път и на хартиен носител в Министерството на транспорта и съобщенията, респективно ИААА, справка по образец – приложение № 1 от същата наредба за действително издадените абонаментни карти по категории правоимащи пътници и дължимите суми на превозвачите за петте месеца на 2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата при доказване на необходимост от средства за компенсации за второто тримесечие, в разпределянето на средствата за третото тримесечие на текущата година се включва размерът на необходимите средства за второто тримесечие. На останалите 106 общини лимитите от средства за компенсации за второ тримесечие на 2025 г. са в размера на тези за първо тримесечие – една четвърт от утвърдените първоначални годишни лимити.

Извършено бе разпределение на средствата за компенсации за трето тримесечие на 2025 г. по общини, в съответствие с разписаното в действащата към онзи момент т. 6. „Определяне на средствата за компенсации за трето тримесечие“ от раздел I. Компенсации на Методиката, а именно:

След обработване на получените справки от общините, които имаха задължение да предоставят такива, бе преизчислена необходимостта им от средства за компенсации до 30 септември 2025 г., при което 93 общини не доказаха необходимост от средства за компенсации, надвишаващи вече преведените им за първо тримесечие на годината и съответно не им бяха заложени лимити за третото тримесечие на 2025 г. На 63 общини, подали справката са преизчислени и заложени средства на база отчетните им данни и в рамките на първоначално утвърдените им лимити за периода до 30 септември 2025 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. 3 общини – Батак, Белово и Кайнарджа не са предоставили справка в съответствие с чл. 10, ал. 2 от Наредбата и на тях не са им заложени лимити за третото тримесечие на 2025 г.

На останалите 106 общини – тези без спрян трансфер от средства за компенсации за второ тримесечие, лимитите от средства за компенсации за третото тримесечие на 2025 г. са в размер на 25 на сто от утвърдените им годишни лимити за 2025 г.

В съответствие с чл. 14 от Наредбата бе подготвено предложение за промяна в годишното разпределение на средствата за компенсации по общини. Предложеното изменение на годишните лимити от средства за компенсации на категориите правоимащи пътници, чието разпределение е от компетентност на министъра на транспорта и съобщенията, е на база обработените и анализирани справки, постъпили от общините в страната, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата, за реално издадените безплатни и по намалени цени превозни документи за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. и дължимите за тях суми на превозвачите и в съответствие с Методиката – приложение № 13 към чл. 4, ал. 1 от същата наредба.

Извършено бе редуциране на заявената потребност от компенсации в категориите: ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали и деца до четиринадесет навършени години, на база установената средна отчетна цена на абонаментна карта за страната, диференцирана според категорията на общината, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата.

Формиралата се средна за страната цена на абонаментна карта за 2025 г. за категорията ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали е 61,47 лв., а за пътуванията във вътрешноградския транспорт на категорията деца до четиринадесет навършени години е 45,07 лв. На база установените средни отчетни цени на абонаментни карти за страната за посочените две категории правоимащи са определени пределните цени за компенсиране за съответните категории общини, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата и Методиката – приложение № 13 към чл. 4, ал. 1 от същата наредба.

При категориите ученици, обучаващи се в дневна форма на обучение, студенти редовно обучение, включително докторантите в редовна форма на обучение, лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 от същия кодекс и хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто, е извършена редукция, в случаите при които в отчетните справки на общините е превишена максимално определената месечна стойност за компенсиране на някоя от категориите, посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредбата.

Необходимостта от средства за компенсации за 2025 г. по отчетни справки на общините и при спазване на разписаното в Наредбата е в размер на 224 216 178 лв. общо, като по групи правоимащи е следната:

1. Ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали – 1 250 792 лв.;

2. Деца до 7 навършени години и деца от 7 до 14 навършени години – 96 826 504 лв.;

3. Ученици, обучаващи се в дневна форма на обучение, студенти редовно обучение, включително докторантите в редовна форма на обучение – 39 118 084 лв.;

4. Лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс – 81 114 247 лв.

5. Хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто – 5 906 551 лв.

С Постановление № 229 от 3 ноември 2025 г. бе изменена и допълнена Наредбата, като в т. 6.2. от част I на Методиката е записано, че при по-малко планирани средства в държавния бюджет от установената необходимост лимитите от средствата за компенсации се редуцират съразмерно на недостига – с процента на недостига.

С оглед на това, че горепосочените общо средства надхвърлиха първоначално определените с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС № 28 на Министерския съвет от 16.04.2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. средства за компенсации за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт бе извършено и актуализирано разпределение на годишните лимити от средствата за компенсации, в рамките на 200 221 842 лв., при което бе спазено разписаното в Методиката – приложение № 13 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата.

Формира се процент на недостиг в размер на 10,74 на сто, като разпределението по групи правоимащи в този случай е следното:

1. Ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали – 1 118 345 лв.;

2. Деца до 7 навършени години и деца от 7 до 14 навършени години – 86 462 324 лв.;

3. Ученици, обучаващи се в дневна форма на обучение, студенти редовно обучение, включително докторантите в редовна форма на обучение – 34 926 632 лв.;

4. Лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс – 72 436 453 лв.;

5. Хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто – 5 278 088 лв.

При разпределение на средствата за компенсации по общини и групи правоимащи в рамките на 200 221 842 лв. се формира недостиг в размер на 23 994 336 лв., от които за:

1. Ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали – 132 447 лв.;

2. Деца до 14 навършени години – 10 364 180 лв.;

3. Ученици, обучаващи се в дневна форма на обучение, студенти редовно обучение, включително докторантите в редовна форма на обучение – 4 191 452 лв.;

4. Лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс – 8 677 794 лв.

5. Хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто – 628 463 лв.

На база актуализираните разпределения на средствата за компенсации – в рамките на 200 221 842 лв. бяха определени лимитите за четвърто тримесечие на 2025 г.

Субсидии В съответствие с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ЗДБРБ), обн., ДВ, бр. 26 от 27.03.2025 г., в сила от 1.01.2025 г. и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 28 на Министерския съвет от 16.04.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ПМС № 28), обн., ДВ, бр. 33 от 17.04.2025 г., в сила от 1.01.2025 г. бе подготвено годишно разпределение на средствата за субсидии за нефинансовите предприятия, предвидени в нормативни актове за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и гранични райони по общини и видове превози и за първото тримесечие за 2025 г.

Разпределянето бе извършено в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредбата, а именно:

По предложения от общините за субсидиране пробег по междуселищни пътнически превози бе извършена проверка за съответствие с изискванията на чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Наредбата и бе изготвен списък в съответствие с чл. 52 от същата наредба. Списъкът на междуселищните автобусни линии, свързващи малки населени места в планински и/или гранични райони по области и общини бе съгласуван от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Провереният и одобрен пробег по междуселищни автобусни линии, свързващи малки населени места в планински и/или гранични райони, подлежащ на субсидиране за 2025 г. е в размер на 17 599 250 км.

Провереният и одобрен за субсидиране пробег по вътрешноградски пътнически превози за 2025 г. е в размер на 62 338 458 км. и същият е заложен за субсидиране.

При спазване на Методиката – Приложение № 13 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата, бе извършено разпределение на определените в ЗДБРБ средства за субсидии общо 122 000 000 лв., както следва:

1. · Вътрешноградски превози – 78 010 270 лв.;

2. · Междуселищни превози – 23 179 851 лв.

Общо разпределените за цялата страна средства за субсидии за вътрешноградски и междуселищни превози са в размер на 101 190 121 лв.

Покрит бе изцяло отчетеният нетен финансов ефект (НФЕ) през 2024 г., съобразен със съотношението на утвърдения за субсидиране пробег през 2025 г. към 2024 г. Разпределени са средства съгласно Методиката и на общините, които нямат НФЕ за 2024 г. – кандидатстват за първи път за субсидии или през 2024 г. са отчели отрицателен НФЕ или не са отчели НФЕ и не са ползвали разпределените им средства за субсидии.

При изпълнение на гореизложеното до определените в ЗДБРБ 122 000 000 лв. за 2025 г. останаха средства в размер на 20 809 879 лв., които надхвърлиха размера на резерва, който следваше да бъде оставен за разпределение в края на годината (до 5% от определените в ЗДБРБ средства) и същите бяха оставени за разпределение след получаване на отчетните справки от общините за периода 01.01.2025 г. – 30.09.2025 г. и актуализиране на годишните лимити от средства за субсидии на база реалните финансови резултати от извършената субсидирана дейност в съответствие с чл. 14 от Наредбата.

Извършено бе разпределение на средствата за субсидиране за второ тримесечие и трето тримесечие на 2025 г., като лимитите на общините за всяко от двете тримесечия съответстваха на разпределените им субсидии за първо тримесечие на годината, които са в размер на една четвърт от първоначално утвърдените годишни лимити.

В съответствие с чл. 14 от Наредбата бе подготвено предложение за промяна в годишното разпределение на средствата за субсидии по общини и видове превози. Предложеното изменение на годишните лимити от средства за субсидии е на база обработените и анализирани справки, постъпили от общините в страната, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, за финансовите резултати от субсидираните вътрешноградски превози и междуселищни превози в слабонаселени планински и други райони за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. и в съответствие с Методиката – приложение № 13 към чл. 4, ал. 1 от същата наредба.

Актуализираното спрямо реално предоставените данни от кметовете на общини разпределение на средствата за субсидии по общини общо в размер на 121 396 351 лв. е както следва: 94 179 505 лв. за вътрешноградски пътнически превози и 27 216 846 лв. за междуселищни пътнически превози.

С предоставените средства за компенсации се осигурява възможност за ценови облекчения за около 3,5 млн. души от населението на страната, по-голям достъп до транспортната услуга и решаване на социални проблеми. Чрез средствата за субсидии се разширява общественият транспорт в изоставащи слабонаселени региони в страната и се противодейства срещу регионалната изолация. В общонационален мащаб се постига социален ефект, изразяващ се в стимулиране използването на обществен транспорт и поддържане на по-добро равнище на транспортно обслужване.

Като цяло изграждането на системата HEMS трябва да осигури устойчиво функциониране и развитие на адаптирана система за оказване на своевременна, адекватна и квалифицирана медицинска помощ с безопасно изпълнение на полети с хеликоптери, с интегрирани медицински, авиационен, информационен, логистичен и поддържащ компонент, с изградени единни протоколи (процедури) за оценка на обстановката, вземане на решение, изпълнение, взаимодействие и управление на цялостния процес.

През 2025 г. „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД премина от етап на първоначално изграждане към етап на стабилизиране и разширяване на оперативния капацитет. Дружеството въведе в експлоатация нови въздухоплавателни средства, разшири летателния и инженерно-техническия състав, премина успешно национални и европейски одити и осъществи 123 мисии за спешна медицинска помощ по въздух, като гарантира съответствие с приложимите регулаторни изисквания и високо ниво на безопасност.

В периода от 01 януари 2025 г. до 31 декември 2025 г. „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД е изпълнила 123 мисии за нуждите на спешната медицинска помощ по въздух: 28 първични - от мястото на инцидента до лечебно заведение с необходимото ниво на компетентност и 95 вторични - от типа hospital to hospital.

Бюджетна програма „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“ Изграждането на системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт произтича от изискванията на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, Международната конвенция за търсене и спасяване по море и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, вменяващи задължения за всяка от договарящите се държави за координиране на действията и оказване на помощ на въздухоплавателните средства и корабите търпящи бедствие на територията на страната или в отговорния район на Р. България за търсене и спасяване в акваторията на Черно море.

Чрез системата за търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт се създава единна централизирана организация за управление на дейностите по координация на национално ниво, а при необходимост – за взаимодействие със съседни страни. Намиращата се в денонощен режим на готовност за действие и ефективно функционираща система е задължително условие за гарантиране на надеждна и своевременна реакция за спасяване на пострадали хора в екстремални ситуации във водния и въздушен транспорт.

При денонощен режим на работа ГД ГВА заедно с ИА МА поддържа сили и средства в съвместния авиационен и морски Координационен център за търсене и спасяване. В случаите на авиационни произшествия ръководи и координира операции по търсене и спасяване на човешки живот и оказва помощ на търпящи бедствие въздухоплавателни средства и хора във въздушното пространство на Р. България и на нейната сухоземна територия, както и в българския морски отговорен район за търсене и спасяване при авиационни произшествия и във вътрешните водни пътища на Р. България.

Бюджетна програма „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ Целите на програмата включват повишаване на нивото на безопасност на въздушния транспорт посредством разследване на авиационни произшествия, сериозни инциденти, контрол върху разследваните от ГД ГВА и авиационните оператори инциденти, определяне на мерки за безопасност и осъществяване на превантивна дейност; повишаване на нивото на безопасност на морския транспорт; подобряване на безопасността на железопътния транспорт чрез извършване на разследване с цел установяване на причините, довели до възникване на произшествия и инциденти в съответствие със Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 и даване на препоръки за безопасност с оглед недопускане на други произшествия в бъдеще.

С Постановление № 6/22.01.2020 г. на Министерския съвет е създаден Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт. През отчетния период в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт са разследвани и са в процес на разследване следните събития:

През отчетния период са получени общо 2 768 уведомления за авиационни събития, класифицирани както следва:

- 3 авиационни произшествия;

- 2 сериозни инцидента;

- 1 074 инцидента

- 1 689 събития без въздействие върху безопасността.

През отчетния период са разследвани общо 8 авиационни събития.

През отчетния период са получени общо 61 уведомления за морски произшествия и инциденти, класифицирани както следва:

- 1 много тежко произшествие;

- 3 тежки произшествия;

- 3 морски инцидента;

- 54 морски събития.

Организиране разследване на тежки произшествия, произшествия и инциденти, както и контрол на разследваните произшествия и инциденти от управителя на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия. През разглеждания отчетен период са възникнали три тежки железопътни произшествия и едно произшествие – пожар в локомотив:

През отчетения период в направленията за разследване на произшествия и инциденти в НБРПВВЖТ са разследвани и в процес на разследване:

- · авиационни произшествия на българска територия – 6;

- · сериозни инциденти с чужди ВС на българска територия – 1;

- · сериозни инциденти с български ВС в страната и чужбина – 4;

- · разследвани тежки железопътни произшествия – 2;

- · разследвано железопътно произшествие – 1;

- · в процес на разследване на тежко произшествие – 1.

Информацията за разследваните събития е на разположение в МТС, като в частта за авиационни събития данните са въведени в единната европейска програма ECCAIRS, в частта за морските произшествия – в система EMCIP, а в частта за железопътните произшествия са въведени в системата ERAIL.

Преглед на изпълнението на политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга – процесите на хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености.

Осигуряване на условия за свободна, лоялна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния пазар в Европейския съюз (ЕС);

Преглед и ревизиране на нормативната рамка с цел създаване на благоприятни условия за разгръщането на мрежи с много голям капацитет;

Ефективно използване на ограничените ресурси и създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи и услуги от пето поколение;

Насърчаване на инвестициите и намаляване на инвестиционните разходи, в т.ч. чрез използване на механизмите на ЕК;

Разработване и усъвършенстване на програмни и стратегически документи с цел подобряване на бизнес средата в ИКТ сектора, иницииране и реализиране на проекти в тази насока;

Изпълнение на дейности като Национална компетентна служба в областта на широколентовия достъп (Broadband Competence Office – BCO) с цел осигуряване на техническа и експертна помощ в областта на инвестициите в широколентова инфраструктура и услуги, базирани на нея;

Разширяване на капацитета и функционалностите на Единната информационна точка;

Насърчаване на предоставянето и използването на данни;

Изпълнение на консултативни дейности за бизнеса и администрацията за по-широкото използване на облачни технологии и услуги чрез повсеместно внедряване и използване на ММГК, което ще осигури база за нови бизнес модели и ще подпомогне на организациите да се възползват от т. нар. големи данни чрез подобряване на скоростта на предаване на данни, ще допринесе за развитието на иновативни технологии;

Популяризиране на инициативи за внедряване на конкурентни, зелени и сигурни облачни инфраструктури и услуги чрез частни, национални и европейски инвестиции;

Участие в европейски инициативи за създаване на Европейски облак от следващо поколение;

Дейности по управление и изпълнение на проектно предложение „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Плана за възстановяване и устойчивост“;

Изпълнението на съответната политика, измерена посредством ключовите индикатори за 2024 г. е както следва:

Ключов показател: DESI dashboard for the Digital Decade Индексът измерва степента на навлизане на цифровизацията в икономиката и обществото. Той е съставен индекс, който обобщава съответните показатели за цифровизацията в Европа като цяло и в държавите членки на ЕС поотделно. През 2021 г. Комисията извърши корекции в DESI, за да бъдат отразени двете основни политически инициативи, които оказват въздействие върху цифровата трансформация в ЕС - Механизъм за възстановяване и устойчивост и Цифрово десетилетие. Програмата за цифровото десетилетие отрежда на DESI нова и важна роля за наблюдение на напредъка, постигнат от ЕС. В съответствие с Решението за създаване на Цифровото десетилетие до 2030 г. DESI е интегриран в доклада за състоянието на Цифровото десетилетие и се използва за наблюдение на напредъка по отношение на цифровите цели. DESI dashboard for the Digital Decade е структурирана, прозрачна и споделена система за мониторинг въз основа на индекса DESI, чрез която ще се измерва напредъкът по всяка от целите за 2030 г.

И през 2025 г. дейностите за реализиране на стратегическата цел са подчинени на разбирането, че развитието на цифровата свързаност е споделена цел, т.е. изпълнението на стратегическата цел е функция за постигане на национален консенсус по въпроса как се изгражда цифрова свързаност в условия на силна децентрализация и неравномерно разпределен експертен потенциал между всички заинтересовани страни.

ОТЧЕТ НА КЛЮЧОВ ПОКАЗАТЕЛ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Ползи/ефекти:

Показател за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет 2025

1. Покритие на фиксираните мрежи с много голям капацитет · % домакинства, DESI dashboard · 89 · 90,36

2. 5G покритие · % населени територии, DESI dashboard · 72 · 81,33

3. Разпространение на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 Mbps · % домакинства, DESI dashboard · 54 · 63,84

Съгласно Доклада за цифровото десетилетие за 2025 г. България разполага със стабилна инфраструктура за свързаност. Страната се отличава с ефективно разпределение на радиочестотния спектър за 5G и в разгръщането на гигабитови мрежи, които постепенно преодоляват географските различия. През 2024 г. общото покритие с мрежи с много голям капацитет (VHCN) и оптични мрежи до дома (FTTP) надхвърля средните стойности за ЕС. Страната е постигнала много добър напредък по отношение на фиксираната широколентова свързаност и се очаква нейните гигабитови мрежи (VHCN/ММГК и FTTP) да достигнат 99% през 2030 г. Последните данни показват, че е реалистично България да постигне националната си цел от близо 100% покритие с ММГК и FTTP. България е достигнала 90.36% покритие с ММГК (национална цел за 2030 г. от 99%). В същото време общото 5G покритие изостава спрямо средното за ЕС и нараства с по-бавни темпове. Въпреки това се отчита подобрение в покритието за домакинствата в слабо населени райони. Страната постига напредък и при показателите за използване на широколентов достъп, като темповете на растеж изпреварват средните за ЕС, макар абсолютните стойности да остават под средното равнище за Съюза. Страната укрепва позициите си в критични технологии, по-специално чрез интеграцията си в европейската екосистема за полупроводници и чрез инициативи в областта на квантовите изчисления.

За постигане на стратегическите и оперативни цели на политиката за развитие на съобщенията и цифровата свързаност се изпълнявана в една основна програма:

Бюджетна програма „Развитие на съобщенията и цифровата свързаност“ Съобщения Стратегическата цел на политиката в областта на електронните съобщения е задоволяване на нуждите на населението и бизнеса от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги, а в пощенския сектор - устойчиво развитие на националния пощенския сектор чрез създаване на условия за функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги и предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги за обществото в съответствие с европейските и световните изисквания.

Дефинираната цел в пощенския сектор е устойчиво развитие, либерализиран, икономически стабилен пазар на пощенските услуги с цел предоставяне на съвременни, ефективни и качествени услуги за обществото в съответствие с европейските и световни изисквания в дългосрочен план и поддържане на ефективна конкуренция. Политиката в сектора е насочена към гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга. Това се реализира чрез планиране и предоставяне на необходимите средства на „Български пощи“ ЕАД, пощенският оператор със задължение за предоставяне на универсалната пощенска услуга, съгласно Закона за пощенските услуги. В изпълнение на задължението за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга през 2025 г. на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 31,1 млн. лв. През 2025 г. за компенсиране на извършването на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа, на „Български пощи“ ЕАД са изплатени 31,7 млн. лв. За изпълнение на възложената на „Български пощи“ ЕАД услуга по посредничество при заявяване на административни и електронни административни услуги и получаване на резултата от тях чрез пощенски станции са предоставени 18,7 млн. лв. За изпълнение на възложената на „Български пощи“ ЕАД услуга по за обмяна на каса на банкноти и монети от левове в евро, чрез пощенски станции на територията на Република България са предоставени 22,6 млн. лв., както и 400 хил. лв. за комуникационни дейности, предвидени в Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, чрез мрежата от пощенските станции на територията на страната.

Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ Чрез програмата за Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза през 2025 г. са финансирани дейности за двете многопрофилни транспортни болници в системата на МТС, а именно Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III” - София и Многопрофилна транспортна болница в Пловдив, които изпълняват специфични функции в областта на превенцията на здравето и професионалната експертиза на работещите в сферата на транспорта. В НМТМ „Цар Борис III“ през 2025 са преминали 4 302 болни, извършени са 22 923 бр. профилактични прегледа и 4 504 психологически идследвания.

В Многопрофилна транспортна болница Пловдив основно се извършват първични и повторни експертни прегледи във връзка с безопасността на движение, както и профилактични непланови и планови прегледи. Съществена част от дейността на МТБ Пловдив е насочена към извършването на превантивен медицински контрол за предпазване на работещите в сферата на транспорта от вредности.

МИНИСТЕРСТВО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (МЕУ) Министерството на електронното управление (МЕУ) провежда политиката на дигиталната трансформация на Република България, като създава необходимите нормативни и технологични условия за развитие на електронното управление, информационните технологии и информационното общество и осигурява мрежовата и информационна сигурност на услугите и ресурсите, които предоставя на другите администрации, гражданите и бизнеса в съответствие с изискванията на потребителите и при спазване на националното и европейското законодателство.

Политиката за електронно управление е хоризонтална политика и нейното изпълнение се осъществява във взаимоотношение с всички административни органи, както и с лица, осъществяващи публични функции, с организации, предоставящи обществени услуги, с академичната общност, заинтересовани страни от частния сектор.

Резултатът от провежданата политика е ориентиран към намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса, цифрова трансформация на публичния сектор, основана на данни, изграждане на модерна цифрова администрация, включително внедряване на онлайн инструменти за гражданско участие, високо ниво на мрежова и информационна сигурност и качествена поддръжка на споделените ресурси на е-управлението.

Изпълнението на политиката в областта на електронното управление е в съответствие с националните цели и приоритети, заложени в Националната програма за развитие на България 2030 г. и Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. - 2029 г.

Отчетът за изпълнението на програмния бюджет на МЕУ за първото полугодие на 2025 г. представя финансова информация за събраните приходи и извършените разходи по бюджета на изпълняваната бюджетна програма „Електронно управление и информационно общество” по политиката в областта на електронното управление. Министерството на електронното управление разходва общо средства в размер на 69 681 172 лв.

Дейностите по политиката са насочени към устойчиво и последователно въвеждане и развитие на електронното управление, съгласно Актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., Пътната карта към нея, Закона за електронното управление (ЗЕУ) и наредбите към него, Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД), Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Закона за киберсигурност (ЗКС), Закона за електронната идентификация и други нормативни документи в областта. Наред с нормативния аспект, важна роля за развитието на електронното управление има изграждането, надграждането и поддръжката на информационни ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният автоматизиран обмен на данни и информация, и чрез които се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е в основата на ефективното, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията.

През 2025 г. МЕУ обезпечава постигането на следните цели:

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация (ЗЕИ), насочен към създаване на нова архитектура на електронната идентификация, основана на схема, поддържана от МВР, схеми, разработвани от частноправни субекти, и европейски портфейл за цифрова самоличност. В хода на работата е взето решение материята, свързана с европейския портфейл за цифрова самоличност, да бъде уредена в самостоятелен закон. Към февруари 2026 г. проектът на Закон за европейския портфейл за цифрова самоличност е изготвен и публикуван за обществено обсъждане.

Изготвен и приет е Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност с цел транспониране на Директива (ЕС) 2022/2555 (МИС 2), разширяване на обхвата на засегнатите сектори, въвеждане на нови регулаторни функции и създаване на правила за управление на риска, свързан с ИКТ. Законът е обнародван в ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.

Създадена е междуведомствена работна група за изготвяне на проект за актуализиране на Националната стратегия за киберсигурност.

Прието е Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за електронните подписи в администрациите, с което се осигурява съответствие с действащата нормативна уредба и се въвежда единен режим за използване на квалифициран електронен подпис в администрациите. Постановлението е обнародвано в ДВ, бр. 3 от 09.01.2026 г. и е в сила от същата дата.

През отчетния период са разработени и утвърдени задължителни разпореждания за осигуряване на достъп чрез квалифициран електронен подпис до услугите за физически лица в Портала за електронни услуги на НАП и за гарантиране на сигурна и надеждна електронна идентификация на длъжностните лица в администрациите при работа с автоматизирани информационни системи.

С Решение № 23 на Министерския съвет от 15.01.2025 г. са одобрени Насоки за уеднаквяване на практиката по определяне и прилагане на дейностите по системна интеграция по чл. 7с от Закона за електронното управление. С решения на Министерския съвет № 225, № 450, № 470 и № 615 от 2025 г. е разширен списъкът на органите, които възлагат дейности по системна интеграция на „Информационно обслужване“ АД. През отчетния период се разглеждат и съгласуват план-графици и заявки на органите на изпълнителната власт – бенефициенти по рамкови договори за системна интеграция.

С Постановление № 70 на Министерския съвет от 22.05.2025 г. министърът на електронното управление е определен за Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органите на изпълнителната власт.

С Решение № 296 на Министерския съвет от 09.05.2025 г. Министерството на електронното управление е определено за водеща институция по Мярка № 7 „Гарантирано връчване на наложени санкции“ от Работната програма за безопасност на движението по пътищата. В тази връзка е разработен механизъм за връчване чрез Системата за сигурно електронно връчване с използване на еднократна парола, подготвени са предложения за изменения в Закона за движението по пътищата и НОИИСРЕАУ и е разработен работен процес за техническата реализация на електронното връчване.

Изготвен е аналитичен доклад за състоянието на цифровата трансформация в Република България към 30.06.2025 г., който оценява напредъка, предизвикателствата и възможностите в ключови направления и следва да послужи като основа за изготвяне на Стратегия за цифровата трансформация в Република България до 2030 г.

Приети са изменения и допълнения на Закона за статистиката (ДВ, бр. 67 от 15.08.2025 г.), с които се въвежда единна входна точка за обявяване на годишни финансови отчети с цел намаляване на административната тежест и подобряване на услугите за бизнеса.

Изменени са Правилата за работа с платформата за координация, отчитане на напредъка, комуникация и контрол във връзка с адаптирането на информационните системи на административните органи за работа с еврото, утвърдени със Заповед № МЕУ-2495/21.02.2025 г., както и са изготвени методически указания относно планирането на внедряването на адаптирани за работа с евро информационни системи.

Утвърдени са Методически указания за въвеждане на изцяло електронен вътрешен оборот на документи при изпълнението на административните процедури в администрациите на органите на изпълнителната власт със Заповед № МЕУ-7555/23.05.2025 г.

Изготвен е Отчет за състоянието и годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност, както и е предоставен принос към изготвянето на Доклада за състоянието на администрацията.

Извършен е контрол за спазване на нормативните изисквания в областта на електронното управление и мрежовата и информационната сигурност, като през отчетния период са направени 385 бр. проверки за спазване на изискванията на Закона за електронното управление, Закона за киберсигурност, Закона за достъп до обществена информация и Закона за достъп до пространствени данни и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Извършени са 616 проверки за целесъобразност на разходите на административните органи за е-управление и ИКТ по реда на чл. 7г от ЗЕУ, 494 проверки за утвърждаване на проектни предложения и дейности за е-управление и ИКТ по чл. 7в, ал.2, т.10 от ЗЕУ и 76 проверки на технически спецификации за съответствие с изискванията на чл. 58а от ЗЕУ и НОИИСРЕАУ.

В изпълнение на функциите по наблюдение и прилагане на Директива (ЕС) 2016/2102 относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор, са извършени 274 проверки по метода на опростеното наблюдение и 24 задълбочени проверки на интернет страници (уебсайтове), както и 12 проверки на мобилни приложения на организациите по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕУ, съгласно одобрения Годишен план на МЕУ за 2025 г.

По стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя В съответствие с тенденциите за развитие през новото десетилетие, като съществен приоритет в цифровата трансформация на публичния сектор са изведени данните, които се определят като ключов капитал за обществото. Приета е цялостна предварителна оценка на въздействието по Акта за данните и Акта за управление на данните. Изготвено е предложение за изменение на Закона достъп до обществена информация и Закона за електронното управление.

В рамките на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021–2027 се изпълнява проект за изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление и оперативна съвместимост на данните, насочен към развитие на управление, базирано на данни, и преизползване на данни. Срокът на изпълнение е удължен до 30.06.2026 г.

През отчетния период е сключен договор за осигуряване на работоспособността и надграждане на Портала за отворени данни. Целта на надграждането на Портала е усъвършенстване на управлението и разпространението на данните, осигурявайки тяхното съответствие с европейските законодателни актове и стандарти, с оглед улесняване на търсенето и откриването на информация (отворени и защитени данни) за повторната употреба на едно място.

С Решение № 176 на Министерския съвет от 21.03.2025 г. е приет План за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизод от живота“, обхващащ 11 ключови житейски и бизнес събития. МЕУ е определено за водеща институция по мерки, свързани с епизодите „Раждане на дете“, „Преместване в рамките на страната“ и „Настъпване на смърт“, като част от мерките са в процес на изпълнение, а присъединяването на кметствата към ССЕВ е изпълнено.

В областта на пространствените и отворените данни са изготвени нови методически указания по Закона за достъп до пространствени данни, техническа спецификация за надграждане на Националния портал за пространствени данни (INSPIRE), както и са публикувани анонимизирани данни от СЕБРА на Портала за отворени данни. Изготвени са и предложения за нормативни изменения във връзка с Акта за данните и Акта за управление на данните, проведени са обществени консултации и междуведомствено съгласуване, както и е сключен договор за надграждане на Портала за отворени данни.

В областта на електронната идентификация и електронните удостоверителни услуги е пренотифицирана пред Европейската комисия разработената от „Борика“ АД схема за електронна идентификация, утвърдена е техническа спецификация за комуникация чрез Open ID Connect между хоризонтална система за електронна автентикация и доставчиците на удостоверителни услуги и е изготвен проект на техническа спецификация за Европейския портфейл за цифрова самоличност.

Продължи развитието на хоризонталните и централизираните системи на електронното управление. Чрез Портала за електронно управление (eGov.bg) се предоставя централизиран достъп до 2 211 електронни услуги, от които 1 283 чрез унифициран интерфейс, като броят на регистрираните потребители надхвърля 420 000, а подадените заявления за електронни услуги са близо 175 000. Развиват се и Системата за електронни плащания и Системата за сигурно електронно връчване, в които са реализирани нови функционалности и е отчетен значителен ръст в използването.

Разработената Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа на чужденци в РБългария, в изпълнение на рамков договор № Д-5/25.07.2022 (проект „Синя карта“) е надградена с нова версия от 03.02.2025 г. С новата версия е изменен метода за предоставяне на втория фактор на автентикацията за достъп на служителите на ДАНС до служебната част на системата, от мобилен автентикатор, на изпращане на код по служебен имейл, което до внедряване на версията беше стопиращо за работата на Платформата.

По отношение на изцяло електронния документооборот, с Решение № 171 на Министерския съвет от 19.03.2025 г. са въведени изисквания за създаване на организация за електронен вътрешен оборот на документи в администрациите. Към края на 2025 г. 19 централни администрации са отчели изпълнение на изискванията, 40 % от общините са отчели изпълнение на задълженията си, а редица органи са съгласували процедури и работни процеси, които не подлежат на електронизация.

С цел повишаване на ползваемостта на електронните услуги и популяризиране на политиката в областта на електронното управление са проведени работни срещи с представители на администрациите и разяснителни дейности, включително участие на експерти от МЕУ в онлайн семинар, организиран от НСОРБ, по прилагането на изискванията за изцяло електронен вътрешен документооборот.

По стратегическа цел 3: Развитие на споделените ресурси на електронното управление За постигане на целта през 2025 г. МЕУ чрез ИАИЕУ работи за повишаване на капацитета на ЕЕСМ чрез проектиране и изграждане на нови оптични кабелни линии и увеличаване на транспортния капацитет на мрежата. Осигурена е резервираност 24/7 на ИС и ЕЕСМ. Поддръжката и експлоатацията на съобщителните обекти със специално предназначение е изключително важна дейност свързана с развитието на Единната електронна съобщителна мрежа, като съставна част от Интегрираната комуникационно-информационна система (ИКИС) на държавата за военно време. През отчетния период продължава изпълнението на проект „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ по Националния план за възстановяване и устойчивост.

По стратегическа цел 4: Повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност През 2025 г. Министерството на електронното управление продължи да работи за повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност чрез развитие на националния капацитет за превенция, анализ и реагиране при киберинциденти, както и чрез укрепване на координацията между компетентните институции.

За осигуряване на по-високо ниво на мрежова и информационна сигурност, през 2025 г. са проведени три редовни заседания на Съвета по киберсигурността, на първото от които е представен докладът за състоянието на киберсигурността в Република България за 2024 г. Приет е доклад на министъра на електронното управление за идентифицирани проблеми в областта на киберсигурността и необходимите мерки за тяхното преодоляване.

В тази връзка е взето решение за създаване на национална централизирана инфраструктура за киберсигурност чрез реализиране на проект „Повишаване на националните способности за координация и реагиране при инциденти, свързани с киберсигурността“, финансиран по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021–2027.

Представители на МЕУ участваха в заседание на Постоянната комисия по дигитална и иновативна администрация към Националното сдружение на общините в Република България, на което бяха представени основните политики в областта на киберсигурността и прилагането на Директива (ЕС) 2022/2555 (МИС 2). Проведено е и обучение за представители на общините, насочено към повишаване на нивото на мрежовата и информационната сигурност.

През 2025 г. приключи изпълнението на проект „INFORB“, финансиран по програма „Цифрова Европа“, насочен към подпомагане на организациите в хранителния сектор при прилагането на изискванията на Директива (ЕС) 2022/2555. В рамките на проекта са разработени методология за класифициране на субекти, ръководство за добри практики и практическо ръководство за повишаване на киберсигурността. Проведени са информационни събития и обучения в различни региони на страната с участие на представители на бизнеса и публичния сектор.

Продължава изпълнението на проекта „Национален координационен център – България“ по програма „Цифрова Европа“, насочен към развитие на националната екосистема за киберсигурност и подкрепа на малките и средните предприятия.

В Министерството на електронното управление се изгражда и поддържа Information Sharing and Analysis Center (ISAC), който осигурява централизирана платформа за събиране, анализ и обмен на информация за киберзаплахи между публичния и частния сектор.

През отчетния период са изготвени анализи и доклади за актуални киберзаплахи, включително дейността на хакерски групи, фишинг кампании и компрометирани акаунти, както и ежемесечни OSINT доклади за конституентите.

За изграждане и развитие на капацитет за реагиране при киберинциденти, служителите на Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност преминаха специализирани обучения, включително модули от програмата Cisco CCNA и курсовете „SOC Analysis“, „Windows Forensics“, „Анализ на зловреден код“ и „Методология на уведомяване при киберинциденти“.

Екипът участва в международни събития и учения, включително Challenges of European Cyber Security, учение по киберсигурност в Кипър, организирано от Европейския колеж за сигурност и отбрана, както и в международното учение на НАТО Cyber Coalition 2025.

Изграден е национален MISP, интегриран с платформите на ENISA, CERT-Luxembourg и DNS4EU, което допринася за подобряване на обмена на информация за киберзаплахи.

В рамките на проект за изграждане на обучителен център като елемент от националната система за киберсигурност е внедрена платформата за киберучения Cyber Range. Проведени са обучения за работа с платформата за представители на секторни екипи за реагиране при инциденти, национални компетентни органи и центрове за оперативна сигурност.

С цел повишаване на нивото на киберосъзнатост е проведен тест за фишинг сред служителите на Министерството на електронното управление.

По стратегическа цел 5: Осигуряване на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им (Политика за информационно общество)

МЕУ играе координираща роля относно политиката за информационно общество като разработва стратегически и програмни документи чрез събиране и анализ на информация за изпълнението им от отделните министерства и ведомства. Представители на министерството участват в дейността на работните групи на Съвета по европейски въпроси, междуведомствени работни групи и комитети и групи към Европейската комисия.

В изпълнение на Политическата програма „Цифрово десетилетие“ МЕУ е координатор за България. През м. юни 2025 г. е изготвен проект на аналитичен доклад за състоянието на цифровата трансформация в България. Докладът е изготвен в съответствие с Методиката за стратегическо планиране и обхваща основните направления, отчитани с показателите на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), както и допълнителни такива като напр. умни градове, туризъм, кръгова икономика и др.

Изготвен е отчет на изпълнението на Национална програма „Цифрова България 2025“ и пътната карта към нея, приети с РМС № 730 от 5 декември 2019 г., както и шест приложения, свързани със статистическа информация, иновациите в ИКТ, „Брюкселският ефект“, новостите в интернет управлението и др.

Изготвен е проект на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г. Проектът е разработен от експерти на Министерството на електронното управление в координация с членовете на постоянната работна група към Съвета по цифровото десетилетие. Документът е съобразен с действащата Методология за стратегическо планиране и се основава на изготвения аналитичен доклад и предложенията на участващите институции. С оглед хоризонталния характер на цифровата трансформация в стратегията са включени цели и мерки по четирите направления на европейската програма „Цифрово десетилетие“, както и национални приоритети в ключови сектори като правосъдие, транспорт, регионално развитие, култура и здравеопазване. През октомври 2025 г. проектът на стратегията премина обществено обсъждане, като получените предложения и коментари са отразени в документа.

Актуализирана е и пътната карта към проекта на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г. в изпълнение на европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“. Националните прогнозни траектории и стратегическата пътна карта за цифрова трансформация, приети с Решение № 264 на Министерския съвет от 04.04.2024 г., послужиха като основа за подготовката на информацията, предоставена на Европейската комисия относно напредъка на България по целите на „Цифровото десетилетие“. В края на 2025 г. е изготвена актуализирана пътна карта към проекта на стратегията, включваща нови мерки, предложени от заинтересованите институции. При разработването ѝ е използвана експертна подкрепа от Българската академия на науките, включително по отношение на приоритизирането и оценката на въздействието на предвидените мерки.

Политиката за електронно управление е хоризонтална политика и нейното изпълнение се осъществява във взаимоотношение с всички административни органи, както и с лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, академична общност, заинтересовани страни от частния сектор.

Определените показатели за изпълнение отразяват изпълнението на конкретните нормативно установени дейности, извършвани от отговорните за изпълнението структурни звена при изпълнение на възложените им функции. Целевите стойности по показателите за изпълнение са планирани на годишна база и постигнатите резултати показват, че през 2025 г. заложените в програма 7500.01.01 „Електронно управление и информационно общество“ цели в по-голямата си степен са постигнати, като за това са предоставени съответните продукт/услуги и планираните нормативно установени дейности са изпълнени в предвидените обеми, което се основава на данните от отчета на показателите за изпълнение.

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА (МЕ) Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на енергетиката (МЕ) към 31.12.2025 г. представя информация за изпълнението на целите и програмите на министерството въз основа на проведените през отчетния период дейности, финансирани в рамките на на одобрените по бюджета на МЕ за 2025 г. средства.

В таблицата по-долу е представен преглед на общите разходи по бюджета на МЕ към 31.12.2025 г. по област на политика и бюджетни програми.

Класифика- ционен код* · РАЗХОДИ · Закон 2025 г. · Уточнен план към 31.12.2025 г. · Отчет Към 31.12.2025 г.

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 84456600 · 127481630 · 123151791

2400.01.00 · Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие · 74170500 · 117066749 · 114386212

2400.01.01 · Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари” · 2364000 · 27835058 · 27470883

2400.01.02 · Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС” · 65026100 · 81457241 · 79485364

2400.01.03 · Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие” · 3838300 · 3902444 · 3650339

2400.01.04 · Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания” · 2942100 · 3872006 · 3779626

2400.02.00 · Програма „Администрация” · 10286100 · 10414881 · 8765579

Ползите за обществото Министерство на енергетиката постига съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Изпълнението на бюджета в програмен формат към 31.12.2025 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на провежданата политика от Министерство на енергетиката в областта на енергетиката.

Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие Стратегическата цел на политиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика.

Оперативните цели са: гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари; ефективно и екологосъобразно енергийно развитие; ефективно управление на енергийните ресурси.

България е изправена пред сериозното предизвикателство да осигури надеждни, устойчиви, икономически достъпни и конкурентни енергийни доставки за всички граждани. Прекомерната зависимост от малко на брой доставчици, особено на природен газ, поставя страната в уязвимо положение по отношение прекъсванията на доставките.

Постигането на напредък трябва и може да се осъществи в контекста на петте взаимно допълващи се измерения на Европейския енергиен съюз: сигурност на доставките, солидарност и доверие; вътрешен енергиен пазар; енергийна ефективност, допринасяща за ограничаване на потреблението; декарбонизация на икономиката; научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.

Целта на енергийната политика на България е гарантиране на енергийната сигурност на страната чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване:

Изграждане на междусистемните газови връзки между България и съседните страни.

Либерализация на пазара на електрическа енергия и неговото интегриране в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители.

Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по-рационално използване на изкопаемите ресурси, минимизиране влиянието на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси.

Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика.

Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

Работи се за оптимизирано оползотворяване на възможностите за финансиране на проекти със средства от европейски фондове и програми.

Финансовата подкрепа за въвеждането на чисти енергийни технологии, подобряването на енергийната ефективност и развитието на енергията от възобновяеми източници (ВИ) следва да се разглеждат като част от мерките, заложени в Програмата за управление на Правителството на Република България и съобразени със стратегическите документи като Националната програма за развитие „България 2030“ и Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ), Европейският стратегически план за енергийните технологии (SET-план), който има за цел да се ускори въвеждането и навлизането на пазара на нисковъглеродни и ефективни енергийни технологии.

Също следва да бъдат взети предвид и допълнителните усилия за преход към неутрална по отношение на климата икономика, в контекста на амбициозните цели на Европейската зелена сделка, които ще бъдат финансирани чрез Механизма за справедлив преход на базата на Планове за справедлив преход.

В рамките на законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ и Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (Регламент (ЕС) 2018/1999) Министерство на енергетиката съвместно с всички заинтересовани министерства и институции (МОСВ, МРРБ, МТС, МЗХ, МИИ, МИР МФ, МТСП и др.) изготви Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021-2030 г. (ИНПЕК). В изпълнение на чл. 14 на Регламента, ИНПЕК е актуализиран и след неговото процедиране съобразно националното законодателство (обществени консултации и отразяване на постъпилите становища) беше представен на вниманието на ЕК. За постигане на националните цели за декарбонизация до 2030 г. България е заложила както съществуващи, така и допълнителните мерки. Те са разработени в съответствие с приоритетите и насоките на европейската енергийна и климатична политика и въз основа на предишния опит на България в областта на декарбонизацията. ИНПЕК предвижда плавен преход и поетапно извеждане от експлоатация на въглищни мощности.

Планът предвижда:

България да използва в максимална степен съществуващия потенциал на местните въглища в страната при спазване на екологичните изисквания;

Ролята на местните въглища като стратегически енергиен ресурс, по отношение на енергийната и национална сигурност на страната;

Постепенно намаляване на производството на енергия от твърди горива от 2020 г. до 2040 г., тъй като не се предвижда да бъдат пускани в експлоатация нови инсталации на лигнитни въглища.

При настоящото преразглеждане на ИНПЕК през 2023 г. и продължило през 2024 г., в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 е разработена цялостна стратегия за декарбонизация до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Законодателния пакет на ЕК „Подготвени за 55“ („Fit for 55“), който представлява набор от предложения и инициативи за преразглеждане и актуализация на законодателството на ЕС и привеждането му в съответствие с по-амбициозните цели за климата за 2030 г., а именно:

Намаляване на нетните емисии на парникови газове (ПГ) с най-малко 55% в сравнение с 1990 г. до 2030 г.;

Намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС с 40% до 2030 г. в сравнение с нивото от 2005 г. в секторите, които не са обхванати от европейската схема за търговия с емисии;

Намаляване на потреблението на енергия в ЕС с най-малко 11.7% през 2030 г. в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., така че крайното енергийно потребление на Съюза да не надхвърля 763 Mtoе. Постигане на поне 42.5% дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС до 2030 г. със стремеж този дял да достигне 45% през 2030 г.;

Осигуряване на минимум 15% ниво на междусистемна електроенергийна свързаност между държавите членки.

Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата. Това определя и приоритетните области, по които следва да се работи:

Ограничаване на външната зависимост от внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергийно спестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и оползотворяване на енергията от ВИ;

Пълна либерализация на пазара на дребно на електрическа енергия и развитие на пазара на природен газ.

Изпълнението на политиката по енергийна ефективност е ключов елемент за устойчивото развитие. Енергийната ефективност е основна цел и е особено важна за постигане на дългосрочните ни цели в областта на енергетиката и климата. Тя е най-рентабилният начин за:

Намаляване на емисиите;

Подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;

Поддържане на ниски енергийни разходи.

Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия. Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – т.нар. "умни" енергийни мрежи.

Усилията ще се насочат и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място, ще се спестят значителни инвестиции, необходими за изграждането ѝ. Съществени усилия ще се насочат и към максимално използване на геотермалната енергия, както и производството и използването на зелен водород.

За изпълнението на БП "Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари" са изразходвани 27.5 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Ускорена реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, свързани с развитието на подходяща национална, регионална и транс-континентална енергийна инфраструктура;

Създаване на ефективно функциониращ енергиен сектор чрез преструктуриране и създаване на адекватни корпоративни структури, в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики;

Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС;

Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;

Провеждане на ефективно международно сътрудничество в областта на енергетиката и изграждане на партньорства в национален, регионален, общоевропейски и международен план;

Eфективно функциониращ енергиен сектор и адекватни корпоративни структури в съответствие с изискванията на ЕС и добрите практики.

За изпълнението на БП "Сигурност при енергоснабдяването и при управление на РАО и ИЕЯС" са отчетени 79,5 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Контрол на енергийната система по отношение осигуряването на непрекъснатост на енергийните доставки за задоволяване потребностите на обществото от енергия и енергийни ресурси, съобразено с изискванията за баланс надеждност, безопасност и опазване на околната среда - целта е изпълнена за отчетния период;

Ефективно и безопасно управление на количествата радиоактивни отпадъци в страната, и на процеса по извеждане от експлоатация на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"- целта е изпълнена за отчетния период;

Подпомагане на развитието на ядрената и конвенционалната енергетика в страната - целта е изпълнена за отчетния период.

През отчетния период ДП "РАО" е реализирало дейности по следните 3 мерки от тригодишната си програма:

1. Изграждане на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци.

Изграждането на първия етап на НХРАО е завършено. Извършват се довършителни и коригиращи мероприятия, идентифицирани в хода на разработване на акт образец 15, респективно подписване на актове и протоколи по Наредба № 3 за актове и протоколи по време на строителството, инспекциите на подобектите, разработване/подписване на екзекутивна документация или при изпитвания. Провеждат се единични изпитания в съответствие с разработени процедури.2. Технически основи за извеждане от експлоатация и демонтаж на блокове 1. 2, 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй".

Блокове 1 до 4 са в процес на извеждане от експлоатация. Изпълняват се дейностите по годишния план-график за демонтаж на оборудване по програма „Демонтаж на системи и оборудване на блокове 1 до 4, през 2025 г.“ и програма „Управление на материалите от демонтаж на оборудване 1÷4 блок през 2025 г.“ на ДП РАО, както и дейностите, свързани с изпълнението на тези програми. Демонтирани са 2 525 тона оборудване и материали от 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй“, което представлява 128,56% изпълнение от заложеното в бюджетната прогноза за 2025 г.

3. Модернизация на обектите в СП „РАО Козлодуй".

Извършен е преглед на изготвена от СП „РАО-Коздлодуй“ оценка на необходимите средства за модернизация на ЦПРАО. Ако бъде взето решение, ще се реализира с национално финансиране.За изпълнението на БП "Устойчиво енергийно развитие" са изразходвани 3,6 млн. лв., с които е финансирано изпълнението на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Актуализиране на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, 2021 – 2030 г.;

Изготвяне на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.;

Ефективна защита на националните интереси в процеса на развитие на енергийната политика и законодателството на ЕС, в областта на развитието на енергийните пазари, енергийната ефективност и енергията от ВИ;

Навременно изпълнение на ангажиментите в областта на енергетиката, произтичащи от членството в ЕС;

Повишаване конкурентоспособността на българската икономика;

Развитие на либерализиран вътрешен пазар на електрическа енергия и на природен газ;

Интегриране на националните пазари на електрическа енергия и природен газ в регионалните и общоевропейския енергиен пазар;

Намаление на първичното енергийно потребление до 2030 г. с 15.42 %, спрямо референтния сценарий 2020, съгласно актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.;

Намаление на крайното енергийно потребление до 2030 г. с 11.61 %, спрямо референтния сценарий 2020, съгласно актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.;

Увеличаване използването на енергията от ВИ, съгласно актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. за постигане определената национална цел от 34.96 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г., включваща цел в размер на 29.93 % дял на енергията от ВИ в крайното потребление на енергия в транспорта;

Създаване на условия за внедряване на високоефективни енергийни технологии.

Поставените цели се изпълняват успешно.

За изпълнението на БП "Подобраване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания" са изразходвани 3,8 млн. лв., с които е финансирано постигането на заложените цели чрез изпълнението на следните дейности:

Рационално използване на подземните богатства чрез предоставяне на разрешения за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив на подземни богатства;

Повишаване на суровинния баланс на страната и осигуряване на геоложка информация;

Изпълнение на задълженията на титулярите на разрешения за търсене и проучване или проучване и на концесионерите по сключените договори. Програмата се разработва и изпълнява в съответствие с Национална стратегия за развитие на минната индустрия и Енергийната стратегия на Република България, Закона за енергетиката, Закона за подземните богатства, Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Решения на Министерския съвет и други.

Поставените цели са изпълнени за отчетния период.

Ключови индикатори и целеви стойности

Наименование на индикатора · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление* · % · 22,56 · 23,21

2.Дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия в транспорта** · % · 8,73 · 8,2

3.Първично енергийно потребление1 · ktoe · 16 625 · 16 553.8

4.Крайно потребление на енергия1 · ktoe · 9 328 · 9 845.9

5. Степен на осигуряване на минерално-суровинния баланс на държавата · % · 5 · 5

* Данните за дял на енергията от ВИ като показатели: целева стойност и отчетна стойност са към 2023 г., последната година, за която има официални данни от НСИ и SHARES tool 2023. Целевите стойности са съгласно актуализирания ИНПЕК, който е представен в ЕК през септември 2024 г.

** Данните за националната цел за първично и крайно енергийно потребление като целева стойност са за 2023 г., съгласно актуализирания ИНПЕК 2021 - 2030 г. и представят енергийното потребление. Отчетната стойност на двата показателя са към 2023 г., последната година, за която има официални данни от НСИ.

За изпълнението на БП "Администрация" са изразходвани 8,8 млн. лв.

В бюджетна програма „Администрация” са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на четирите програми за постигането на стратегическите цели на Министерство на енергетиката. Тъй като дейностите отнесени в програмата са междинни, т.е. обслужват предоставянето на продуктите/услугите, формиращи програмите в областта на политиката изпълнявана от МЕ, разходите за нея са изведени в самостоятелна програма – ”Администрация”.

Основна цел на програмата е подобряване държавното управление в областта на енергетиката и повишаване готовността на страната за превенция, работа при кризисни ситуации и военно време, постигане на по-високи нива на сигурност и подобряване защитата на обектите от енергетиката в съответствие с европейското законодателство, както и предотвратяване нарушаването или унищожаването на инфраструктури от енергетиката и предотвратяване на значителни трансгранични последици (пострадали, икономически последици, обществени последици); повишаване професионалните умения на администрацията на министерството и на служителите в търговски дружества за работа при кризисни ситуации и във военно време.

МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и Постановление № 28 на Министерския съвет от 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г., разходите по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2025 г. са утвърдени по програми в рамките на пет области на политики:

Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време Бюджетна програма „Спорт за учащи” Бюджетна програма ”Спорт в свободното време” Политика в областта на спорта за високи постижения Бюджетна програма „Олимпийска подготовка” Бюджетна програма „Спорт за високи постижения” Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения” Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта Бюджетна програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм” Политика в областта на младите хора Бюджетна програма „Младите в действие” Отчетът на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на младежта и спорта (ММС) към 31.12.2025 г. представя информация за изпълнението на целите и приоритетите по провежданите от министерството политики в областта на спорта, физическото възпитание и младежта.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. по бюджета на ММС са утвърдени разходи в размер на 179,5 млн. лв. Изпълнението на разходите по бюджета на министерството към 31.12.2025 г. е в размер на 166,4 млн. лв. или с 20,0 млн. лв. (13,6%) повече в сравнение с отчетените разходи за 2024 г. (146,4 млн. лв.). За отчетния период са одобрени допълнителни разходи по бюджета на ММС в размер на 22,8 млн. лв. във връзка с извършени промени по бюджета на министерството по реда на чл. 109, 110 и 112 от Закона за публичните финанси, като част от утвърдените и допълнително одобрени средства са предоставени чрез трансфери на общини и държавни висши училища въз основа на сключени договори за изпълнение на одобрени за финансиране от ММС проекти за спортни и младежки дейности. Разходите за субсидии на юридически лица с нестопанска цел нараснали с 13,9 млн. лв. (15,2 %).

Отчетеният по-нисък размер разходи по касов отчет се дължи на отчетени разходи за изпълнението на инвестиционни спортни проекти, отнесени в намаление на § 52-06 – изграждане на инфраструктурни обекти и като предоставени трансфери, както и отчетени възстановени средства за минал период от време.

Класифи-кационен код · РАЗХОДИ (в млн. лв.) · Закон · Уточнен план · Отчет 31.12.2025 г.

2500.01.00 · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 36,1 · 46,8 · 43,5

2500.01.01 · Бюджетна програма «Спорт за учащи» · 27,8 · 37,9 · 35,0

2500.01.02 · Бюджетна програма «Спорт в свободното време» · 8,3 · 8,9 · 8,4

2500.02.00 · Политика в областта на спорта за високи постижения · 112,0 · 112,9 · 111,1

2500.02.01 · Бюджетна програма «Олимпийска подготовка» · 32,6 · 30,8 · 30,2

2500.02.02 · Бюджетна програма «Спорт за високи постижения» · 79,4 · 82,1 · 80,9

2500.03.00 · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 20,0 · 5,6 · 1,1

2500.03.01 · Бюджетна програма «Спортни обекти и съоръжения» · 20,1 · 5,6 · 1,1

2500.04.00 · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 0,8 · 0,8 · 0,7

2500.04.01 · Бюджетна програма «Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм» · 0,8 · 0,8 · 0,7

2500.05.00 · Политика в областта на младите хора · 6,4 · 6,2 · 5,9

2500.05.01 · Бюджетна програма «Младите в действие» · 6,4 · 6,2 · 5,9

2500.06.00 · Бюджетна програма “Администрация” · 4,1 · 4,1 · 4,1

Общо разходи на ММС : · 179,5 · 176,4 · 166,4

Консолидираните разходи за 2025 г. по бюджетните програми са в общ размер на 205,1 млн. лв.

В рамките на отчетния период са извършвани плащания по: проекти, изпълнявани от ММС, финансирани по програмите „Еразъм +”, проект СТЕМ, проект „Успех за теб“, проекти по програма „Ремонт и рехабилитация на общежитията“, проект по програма „Модернизиране на професионалното образование и обучение“, програми и проекти за развитие на ученическия и студентския спорт по бюджетна програма „Спорт за учащи”, договори за финансово подпомагане дейността на многоспортови федерации и осигуряване на възможности за физическа активност, спортно състезателна дейност и спортни резултати - програма „Спорт за децата в свободното време”, „Програма за развитие на спорта за всички“, проект „Децата и спортния клуб”, проект „Тенисът спорт за всички”, проект „Научи се да караш си“, Програма за развитие на детската лека атлетика в България, проект „Децата и бадминтона”; Програма за развитие на хора с увреждания, програма „Спортът начин на живот“, проект „Планета атлетика“, „Проект за масови спортно-туристически мероприятия“, финансиране дейността на български спортни федерации и спортни клубове; месечни премии за олимпийски медалисти, прекратили активна състезателна дейност и техните треньори; финансово подпомагане организацията и провеждането на домакинства на състезания от международния спортен календар; договори за участие на българските делегации в олимпийски прояви и младежки фестивали; подпомагане на спортни организации и общини стопанисващи и управляващи обекти общинска или държавна собственост за ремонт, реконструкция и модернизация на обектите и съоръженията; финансово подпомагане на други дейности в областта на олимпийската подготовка и спорта за високи постижения, дейности по осъществяване на държавната политика в областта на младежта в страната.

За периода са предоставени средства в размер на 5,3 млн. лв. на държавни и общински училища за капиталови разходи за сметка на постъпления от хазартните игри, организирани от ДП „Български спортен тотализатор“ (чл. 14, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Закона за хазарта) и за дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ в размер на 5,3 млн. лв. (чл. 14, ал. 3, т. 3 и ал. 6 от Закона за хазарта).

І. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА УЧАЩИ И СПОРТА В СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Целите на политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време са разработени при отчитане ролята на спорта като важен фактор за човешкото развитие и необходимостта от осигуряване на възможност за избор и достъп на целевите групи да практикуват физически упражнения и спорт. С изпълнението на тази политика постепенно се променя съществуващата ниска двигателна активност на гражданите и учащите с оглед постигане на по-високо ниво на здравния им статус и преустановяване на част от негативните тенденции в начина на живот на населението. Програмите и дейностите, чрез които се осъществя политиката в областта на спорта за всички, приоритетно са насочени към децата и младите хора в трудоспособна възраст. Дейността в областта на спорта за учащи е насочена към постепенното приобщаване на учащите към активен двигателен режим и здравословен начин на живот, постигане на високо ниво на спортна подготовка и устойчиво развитие на спорта в спортните училища чрез усъвършенстване на учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност.

Изпълнението на целите на политиката в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време през 2025 г. се реализира чрез бюджетните програми „Спорт в свободното време” и „Спорт за учащи”. Осигурени са оптимални условия за практикуване на спорт, изява, развитие и реализиране на лични спортни резултати. Осъществена е ефективна координация със спортните организации, бенефициенти по програмите, с оглед поддържане на мотивацията и интереса на различни групи от населението за участие в организирана или самостоятелна спортна дейност. През отчетния период определените цели в областта на спорта за всички и спорта за учащи са постигнати в оптимална степен.

Обхванатите в спортни дейности ученици, за които ММС е предоставило средства през 2025 г., е 95 561, което е 13,3 % от общия брой на учениците в държавните, общинските и частните училища на територията на Република България, който през учебната 2024/2025 г. е 720 000 ученици. Общият брой на обхванатите в спортни дейности студенти е 5 633, което е 3,0 % от общия брой на студентите в държавните и частните висши училища на територията на Република България, който през учебната 2024/2025 г. е 190 650 студенти. Общият брой на обхванатите в спортни дейности - в спортни прояви и занимания по участници, е над 103 442, което е приблизително 1,61 % от населението на Република България.

Към момента, предвид относително малкия дял от общия бюджет на ММС на средствата за спорт за всички, не е възможно да се осигурят за голяма част от населението възможности за физическа активност и участие в спортни дейности. Поради тази причина при определяне на целите и за 2025 г. е приложен подход към избирателни политики и дейности. Програмите и дейностите, чрез които се осъществява политиката в областта на спорта за всички, приоритетно са насочени към децата и младите хора в трудоспособна възраст.

Отчетените средства за изпълнението на дейности и проекти са в размер на 8,4 млн. лв., в т.ч. 6,4 млн. лв. по програма „Спорт в свободното време“ и 2,0 млн. лв. по програма „Спорт за учащи“.

ІІ. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА СПОРТА ЗА ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ Основните стратегически цели на политиката се изпълняват чрез програмите на ММС за олимпийска подготовка и за развитие на спорта за високи постижения.

В рамките на бюджетните параметри по програмите са създадени оптимални условия и възможности за развитие на елитния спорт на регионално, национално и международно ниво чрез реализиране на програми, оптимизиране управлението на спортната подготовка и подобряване на координацията между държавните институции, общините и спортните организации. Осигурени са средства за подготовката на олимпийските състезатели.

Чрез въвеждане в практиката на най-новите достижения в спортната наука, способстващи за подобряване на качеството на информацията, относно ефективността на използваните тренировъчни средства, се подобрява координацията и контрола на спортната подготовка и се оптимизират тренировъчните натоварвания и методи за постигане на желания спортен резултат. Извършват се специализирани за вида спорт тестове по съвременни методики в лабораторни условия и на терен. За целта се използва специализирана апаратура, като получените етапни и текущи резултати, допринасят за усъвършенстване и оптимизиране на системата за управление и контрол на тренировъчния процес.

Антидопинговия център осъществява изпълнението на стратегическата цел „Повишаване на информираността относно антидопинговата дейност” чрез планиране, организиране и провеждане на антидопингово обучение за състезатели и спортно-технически лица и информационни кампании за спортуващи в свободното време и други целеви групи. Антидопинговият център е обучил 2071 лица от 52 национални спортни организации, получил е оценка на проведеното обучение от 1167 лица. Изготвен е и е публикуван на интернет страницата на АЦ Статистически доклад за 2025 г. Взети са 736 допинг проби, извършени са управление на резултати и разследване на потенциални нарушения на антидопинговите правила.

По Програма за финансово подпомагане на проекти за олимпийска подготовка за 2025 г. са одобрени проектите на 16 спортни федерации, като са сключени договори за финансово подпомагане на дейностите по проектите. Създадени са условия за оптимална подготовка и на паралимпийските състезатели. Осигурени са възможности за участие в национални и международни състезания за постигане на високи спортни резултати, спечелване на квоти и призови класирания на Зимните Олимпийски игри в Милано-Кортина 2026 г. и Летните олимпийските игри Лос Анджелис 2028. Осигурени са възможности за подготовка и международна изява на млади спортисти с потенциал за участие в Летните олимпийски игри Лос Анджелис 2028.

По Програмата за финансово подпомагане на проекти за развитие на спорта за високи постижения за неолимпийски спортове за 2025 г. дейността е насочена към финансово подпомагане на лицензираните спортни федерации по вид или сходни видове спорт съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта. В проектите се включват спортисти със завоювани медали през 2023 г. и 2024 г. на световни и европейски първенства за мъже и жени и/или първа и втора възрастова група мъже, европейски игри и жени и спортисти с потенциал по преценка на комисията за олимпийска подготовка, одобрени за финансово подпомагане са 47 спортни федерации. Подпомогнато е участието на спортистите от националните отбори на световни и европейски първенства и на международни състезания, като са спечелени медали от световни и европейски първенства за мъже и жени и за юноши и девойки. Изготвени са 940 годишни договори за 2025 г. за финансово подпомагане на спортните клубове по 56 вида спорт, По програмата за кадрово осигуряване на спортните федерации са одобрени 57 проекта. Изплатени са премии на олимпийските медалисти, прекратили активна състезателна дейност и треньори – 11,0 млн. лв.

Отчетените средства за финансово подпомагане на дейности на спортни организации са в размер на 91,9 млн. лв., в т.ч. 29,3 млн. лв. по програма за олимпийска подготовка и 62,6 млн. лв. по програма за развитие на спорта за високи постижения.

ІІІ. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА СПОРТНИТЕ ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ВЪВ ВИД, ОТГОВАРЯЩ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ Държавната политика в тази област е насочена към привеждане на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

Основната цел е изграждането на нова спортна инфраструктура, реконструкция и модернизация на съществуващите спортни обекти и съоръжения, в съответствие с изискванията на съответните международни нормативи и създаване на условия за достъп до тях на хора с увреждания. Изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия за спортна подготовка и възстановяване на спортисти, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международния спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция на зависимости. Модерната спортна инфраструктура създава подходящи условия за повишаване на квалификацията на треньори, рехабилитатори и медицински лица, обслужващи спорта посредством целеви обучения, семинари и обмяна на опит.

През 2025 г. са сключени договори за предоставяне на средства за реализацията на общо 73 проекта, по три програми за финансиране на инвестиционни спортни проекти:

- „Програма за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост за 2024 г.“ Общата стойност на финансовото подпомагане от страна на ММС по програмата е в размер на 22,1 млн. лв., като авансово са платени 8,8 млн. лв. за сключени 26 договора (от които 3 бр. са изпълнени към дата 31.01.2026 г.). Срокът на програмата е до 30.06.2027 г.

- „Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2024 г.“ Общата стойност на финансовото подпомагане от страна на ММС по програмата е в размер на 10,2 млн. лв., като авансово са платени 5,1 млн. лв., за сключени 17 договора (от които 1 бр. е изпълнен към дата 31.01.2026 г.). Срокът на програмата е до 30.06.2027 г.

- „Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2025 г.“ Общата стойност на финансовото подпомагане от страна на ММС по програмата е в размер на 32,0 млн. лв., като авансово са платени 15,8 млн. лв., по сключени 30 договора. Срокът на програмата е до 30.06.2028 г.

По Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти за 2023 г. са предоставени 2,4 млн. лв.

ІV. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА УСВОЯВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА ДОБРИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРАКТИКИ ЗА СПОРТА Стратегическа и оперативни цели са: утвърждаване на позитивния образ на България и в частност на българския спорт в Европейския съюз и на международно ниво; участие в разработването на политиките на ЕС и на Съвета на Европа в областта на спорта и прилагането им в спортната политика на национално ниво; подкрепа на дейността на спортните организации за въвеждане на нови европейски и световни управленски практики; изграждане на целеви мрежи за двустранно и многостранно сътрудничество с държавите-членки на ЕС и други европейски държави.

Взето е участие в проведени заседания на тематичните работни групи за разработване на програмите за периода 2021-2027 г. Разработването и изпълнението на проекти с финансиране от европейски програми допринася за постигането на стратегическата цел за трансфер на добри международни практики и обмен на опит в областта на спортната политика с други държави. Повишаването на броя на подадените проектни предложения и проектите, в процес на изпълнение, способства за разширяване на възможностите за укрепване на международното сътрудничество и изграждането на нови партньорства със спортни организации от държавите-членки на ЕС. Изготвени са двустранни и многостранни договори за сътрудничество в областта на младежта и спорта, по които Министерството на младежта и спорта е страна.

V. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА Политиката за младежта се разработва с оглед подобряване на качеството на живот на младите хора и създаването на условия за успеха на всеки млад човек през създаване на устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и мобилизиране на потенциала на развитието на младите хора в България и Европейския съюз.

Целите на политиката са: улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им; развитие на доброволчеството сред младите хора като движеща сила за личностно развитие, мобилност, учене, конкурентоспособност, социално сближаване, солидарност между поколенията и формиране на гражданско самосъзнание; превенция срещу рисково поведение и различни форми на зависимост. Целите в областта на младежката политика са свързани с изпълнението на следните ангажименти:

Национална програма за младежта (2021-2025) Националната програма за младежта 2021-2025 г. е разработена в отговор на наблюдаваните тенденции по отношение на различни обществени процеси, като основният приоритет е осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната. Годишният бюджет по програмата, утвърден със ЗДБРБ за 2025 г. е в размер на 1,3 млн. лв. Одобрени за финансиране 16 проекта на обща стойност 1,3 млн. лв. Разходваните средства са в общ размер на 1,3 млн. лв., в т. ч. 0,2 млн. лв. са предоставени чрез трансфери на общини.

Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025) Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта е разработена за периода 2023-2025 г.

Осигурените средства за финансиране на одобрени проекти за младежки дейности по програмата през 2025 г. са в размер на 4,2 млн. лв. Разходваните средства са в размер на 4,0 млн. лв., в т. ч. 0,1 млн. лв. за проекти на общини.

Двете национални програми допринасят и за активиране на неактивни млади хора, чрез конкретни възможности, следвайки модела и техниките на неформалното образование и учене, посредством интерактивни методи. Програмите са ефективни инструменти за достигане на млади хора от 15-29 г. като спомагат за тяхното ефективно и устойчиво развитие. Участието на младите хора в проекти по националните програми за младежта разширява техния опит и умения за приобщаване към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот и спорта, както и създава благоприятна среда, в която младите хора да разгърнат потенциала си и да имат своите допълнителни лични постижения.

МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА (МТ) Отчетът на всяка отделна програма съдържа консолидирана информация за всички разходи, извършени към 31.12.20254 г. и финансирани от бюджета на Министерството на туризма (МТ), както и от други бюджети, фондове и сметки, допринасящи за изпълнението на целите на програмата.

Отчетът показва и степента на достигане на планираните целеви стойности по показатели за изпълнение на програмите и включените в тях продукти/услуги.

Политика в областта на устойчивото развитие на туризма Политиката в областта на туризма в сегашните условия на глобални кризи наложени от пандемията, военните действия в Украйна, негативните ефекти от пандемията, нарушените вериги на доставки и произхождащата от това инфлация е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, като провеждането ѝ гарантира възстановяването на туристическия сектор, повишаване на конкурентоспособността му в новите реалности за създаване на правилно и реалистично позициониране на българския туристически продукт и оттам за насърчаване на туристическите посещения на чужденци в България. Политиката в туризма е ориентирана към справяне с безпрецедентния натиск върху туристическата екосистема с все по–силен акцент върху запазване на работните места и умело използване на механизми за подкрепа на предприятията в туризма.

Отчет на разходите по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на туризма

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 28 818 100 ·   39 905 953 ·   39 469 290

7100.01.00 · Политика в областта на устойчивото развитие на туризма ·   24 054 400 ·   35 287 753 ·   35 024 374

7100.01.01 · Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ ·   4 964 700 ·   15 749 010 ·   15 761 185

7100.01.02 · Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ ·   19 089 700 ·   19 538 743 ·   19 263 189

7100.02.00 · Програма „Администрация“ ·   4 763 700 ·   4 618 200 ·   4 444 916

Преглед на изпълнението на политиката в областта на устойчивото развитие на туризма Провежда интегрирана политика за подобряване на сектора на туризма, като приоритетен за икономиката отрасъл, в пълен синхрон с политиката на правителството, с цел запазването на икономическата стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж;

Прилага се политика на устойчиво развитие на туризма, която се основава на прилагане принципите на икономическа логика и целесъобразност, яснота и прозрачност в туризма, защита на държавния и обществен интерес, стратегически подход при вземане на решения и публичност и се изпълнява съвместено в откритост и диалог с бизнеса, браншовите, неправителствените организации, научните институции и медиите при ясно посочен ангажимент на държавата.

Министерството на туризма работи усилено за затвърждаване на България като предпочитана дестинация за устойчив туризъм в четири сезона посредством стимулиране на посещенията във вътрешността на страната извън активните летен и зимен сезон.

Непрекъснато се работи в посока поддържане на система за стриктен контрол на качеството на предоставяните туристически услуги. Ефективно функционира Единната система за туристическа информация, гарантираща прозрачна икономическа среда и поставя конкурентоспособността в сектора върху реална основа.

Осъществява се държавната политика в областта на концесиите на морски плажове, организира и се осъществява дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са предоставени на концесия, както и контрол по изпълнение на сключените договори за предоставяне на концесии и отдаване под наем на морски плажове.

Развива се институционалната и законодателна рамка регулираща отрасъла и съответстваща на значението му за националната икономика и насоките на ЕК за устойчиво развитие на туризма и туристическите дестинации. Предприети са действия, гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на конкурентноспособен туристически продукт, реализиране на мерки за повишаване на неговото качество и добавена стойност и стимулиране развитието на специализираните видове туризъм. В съответствие с тези мерки се провежда маркетинговата и рекламна политика на националния туристически продукт, която да подобри неговия имидж и позициониране на туристическия пазар.

Подържа се външна реклама с водещи наши генериращи пазари с ясно послание, че България предлага отлични условия за почивка, и същевременно е сигурна дестинация – нашето Черно море е сигурна и спокойна зона.

Въпросът с обезпечаването на подготвени кадри за туристическия ни сектор е постоянна задача на Министерството и тема, както в рамките на Националния съвет по туризъм, така и на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма (МСКТ).

Ускорена е отчетността по хуманитарните програми за украинските бежанци, като плащанията вече са регулярни. Идентифицирани са проблемите по отчетността и са предприети действия за тяхното решаване. Внедрен е специализиран софтуер за обработка на данните по хуманитарните програми, който минимизира фактора „човешка грешка“ и чрез него се извършва пълна проверка на плащанията по първата хуманитарна програма, което ще позволи нейното затваряне;

Отчет на показателите за полза/ефект

7100.01.00. Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за полза/ефект

1. Годишен ръст на броя на туристическите посещения отт чужденци* · % спрямо предходната година · 2% спрямо 2024 г. · 6% ръст за 2025 спрямо 2024 г.

2. Годишен ръст на броя на българските туристи, реализирали нощувки в страната в категоризирани места за настаняване с 10 и повечеелегла ** · % спрямо предходната година · 1% спрямо 2024г. · 2,9% ръст за 2025 спрямо 2024 г.

3. Принос на туризма и свързани с него икономически дейности към БВП *** · Дял от БВП в % · 8,4% · Отчита се само на годишна база.

* Отчетени съгласно методологията на Световната организация по туризъм, но без транзит.

** Съгласно методологията на отчитане на НСИ на показателя пренощували лица

По текущи данни на Евростат през 2025 г. България е сред водещите 10 държави в ЕС по ръст на нощувките общо (при вътрешен и входящ туризъм). Ръстът на нощувките в България по предварителна оценка на Евростат е с 4,1 % за 2025 г. спрямо 2024 г., при среден ръст за ЕС по същия показател с 2 %. .България е сред предпочитаните дестинации в ЕС за почивка на чуждестранни туристи през летния сезон. По данни на Евростат за третото тримесечие на 2025 г. чуждестранните туристи са реализирали в България над 10 млн. нощувки, което нарежда страната сред водещите 10 държави в ЕС по този показател.

Наблюдава се сериозен ръст на вътрешния туризъм след Пандемията. През 2025 г. българските туристи са реализирали над 12,7 млн. нощувки, което е увеличение с близо 32 % спрямо 2019 г. В ежемесечните класации на Евростат, България обичайно е сред водещите 5 държави в ЕС с най-бързо растящи нощувки при вътрешен туризъм в сравнение с 2019 г.

Все повече високоплатежоспособни туристи избират дестинация България. От общо отчетените от НСИ, 9,5 млн. регистрации на туристи за 2025 г. в местата за настаняване с 10 и повече легла около 60 %, са били в 4 и 5 звезди. Отчетеният ръст на туристите в 4 и 5-звездните места за настаняване е малко над малко над 8 % и е по-висок спрямо общия ръст на туристите, който е с 5,8 %.

За 2025 г. извън Черноморските области е отчетен ръст на туристите с близо 7 % спрямо 2024 г., а в Черноморските области увеличението е с 4,1 %. По-високият ръст на туристите в извън Черноморските области е признак за все по-диверсифициран туристически продукт. С висок ръст за 2025 г., спрямо 2024 г. са областите Хасково – с 58,9 % ръст, област Плевен – 20,1 % ръст, област Силистра – с 15,7 % ръст, област Кърджали – с 16,2 % ръст, област Русе – с 13,8 % ръст, област Пловдив – с 14,3 % ръст и др.

Кратко описание на показателите за полза/ефект Очакваните ползи/ефекти от изпълнението на политиката, могат да бъдат обобщени до няколко направления – подобрено състояние на текущата сметка от платежния баланс; подобряване на баланса по статията услуги на платежния баланс. Ръстът на приходите от туризъм е пряко обвързан със създаването на по-високи нива на добавена стойност от икономиката, респективно реален растеж на БВП, като водят до подобряване на състоянието на платежния баланс, увеличаване на заетостта, понижаване на безработицата. Развитието на туризма оказва положителен ефект и върху цялостното регионално развитие.

Източници на информацията за данните по показателите за полза/ефект Наличните данни в МТ, НСИ, БНБ и други български и чуждестранни източници на информация.

Отговорност за изпълнение на целите в областта на политиката за устойчиво развитие на туризма Директорите на дирекция „Туристическа политика“, дирекция „Маркетинг и реклама“, дирекция „Програмиране и управление на проекти“, дирекция „Контролна и инспекционна дейност“, дирекция „Концесиониране, наемна и регулаторна дейност в туризма“, дирекция „Международна дейност и визови режими“.

Преглед на настъпили промени на нормативната уредба през отчетния период Изготвен и публикуван на 9 май за обществено обсъждане е Закон за допълнение на ЗТ, продиктуван от необходимостта от привеждане на закона в съответствие с Кодексите за либерализация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с цел изравняване на изискванията към чуждестранните туроператори, туристически агенти, хотелиери, ресторантьори и лицата, които упражняват професиите „екскурзовод“, „планински водач“ и „ски учител“ от държави-членки на ОИСР, които са извън Европейския съюз, спрямо българските доставчици на туристически услуги и недопускане на неравнопоставеност. С РМС № 437 от 01.07.2025 г. е одобрен законопроекта;

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма (ЗИД на ЗТ) за Гаранционен фонд за обезпечаване отговорността на туроператорите (ТГФ) съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. и разработване на предложение за проект за изменение на нормативната уредба. Създаването на Туристически гаранционен фонд е изцяло в защита на интереса на крайните потребители. Продължена беше дейността на работната група по финализиране на законопроекта за създаване на Гаранционен фонд, след обществените консултации, който да получи одобрението на целия сектор и заинтересованите страни. Финализирани са текстовете на законопроекта, предстои внасяне в Народно събрание.

За постигането на стратегическите и оперативни цели на политикатата в областта на туризма са изпълнявани 2 основни програми:

Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма” Цели на програмата: Приоритетните цели на програмата са съобразени с основните цели на провежданата правителствена политика в областта на туризма за създаване на условия за неговото развитие като приоритетен отрасъл за страната, а именно:

Усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и бизнес средата, и редуциране на административната тежест в туристическия сектор;

Развитие на туристическите продукти за подобряване на преживяването на туристите в дестинацията;

Постигане на ефективна координация между институциите и интегриране на туризма в свързаните с него секторни политики. Взаимодействие с туристическия бизнес;

Ефективно функциониране на единната информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в националния туристически регистър лица и заинтересованите такива от централни и териториални органи на изпълнителната власт. Намаляване на сивата икономика в сектора;

Създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони;

Развитие на човешките ресурси в туристическия сектор;

Утвърждаване на България като лидер в туристическото развитие на ЕС и региона;

Намаляване на броя неохраняеми морски плажове чрез възлагането им на концесия и отдаване под наем;

Eфективно използване потенциала на европейски и други международни източници на финансиране за въвеждане на конкретни мерки за активна промоция на специализирани туристически продукти;

Обръщане на специално внимание на дигитализацията – подобрено дигитално представяне с цел повишаване конкурентоспособността на туристическия сектор, изнесена е като нова цел по програмата.

Постигането на заложените в програмата цели се осъществява чрез:

Оптимизиране на нормативната уредба.

Мерки гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез развитие на конкурентноспособен туристически продукт, стимулиране развитието на специализираните видове туризъм и изпълнение на заложените мерки в Актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014-2030 г.

Диалог с неправителствените организации в туризма с цел непрекъснато гарантиране правата и сигурността на потребителите и на качеството на предлаганите туристически продукти и услуги.

Насърчаване на екологичното и дигитално трансформиране, предвид променената бизнес среда с цел дългосрочна промяна на модела за развитие на туризма от модел, базиран на количеството към модел, основан на качеството.

Приоритетното организиране на действия по предоставяне на концесия и отдаване под наем на морски плажове намалява броят на неохраняемите плажове, осигурява безопасното ползване на морските плажове и доброто им стопанисване. Постоянният контрол по изпълнение на договорните задължения на концесионерите и наемателите води до все по-навременна и пълна събираемост на приходите и до предоставяне на по-качествена услуга на туристите по Черноморието.

Изпълнение на проекти с европейско финансиране, насочени към развитие и популяризиране на туристическия продукт на регионално, национално и транснационално ниво, както и такива, насочени към възстановяване на разходи за настаняване на разселени лица от Украйна.

Организиране на събития, в рамките на подписано Споразумение за сътрудничество с Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство , включваща серия от срещи в професионалните гимназии по туризъм в страната насочена към сътрудничество със специализираните училища по туризъм, с цел привличане на повече млади хора, които се готвят за кариера в сектор „Туризъм“.

През отчетния период са изпълнени следните дейности:

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма (ЗИД на ЗТ), свързан с постигане на по-добро административно регулиране на услугите в сектор „Туризъм“ за изменение и допълнение на Закона за туризма с отразени предложения от обществените консултации. Предстои да се извърши междуведомствено съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, след което пакетът документи с проекта на ЗИД на ЗТ ще се внесе за разглеждане на заседание на Министерския съвет и внасяне в Народното събрание. Законопроектът е свързан с постигане на по-добро административно регулиране на услугите в сектор „Туризъм“, намаляване на административната тежест за бизнеса и балансирано упражняване на справедлив и ефективен административен контрол.

Прецизират се текстове в ЗТ с цел разширяване на контролните правомощия на МТ при упражняване на туристическите дейности от икономическите субекти, с цел гарантиране на високо качество и добри стандарти в предлагането. Предстои създаване на Инспекторат в МТ.

Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма (ЗИД на ЗТ) за Гаранционен фонд за обезпечаване отговорността на туроператорите (ТГФ) съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. и разработване на предложение за проект за изменение на нормативната уредба. Създаването на Туристически гаранционен фонд е изцяло в защита на интереса на крайните потребители. Продължена беше дейността на работната група по финализиране на законопроекта за създаване на Гаранционен фонд, след обществените консултации, който да получи одобрението на целия сектор и заинтересованите страни. ЗИД на ЗТ № 51-554-01-137 е внесен от д-р Д.Тасков и група народни представители в НС на 23.07.2025г., приет е в Комисия по туризъм в НС на 11.09.2025г.и е подаден за разглеждане в зала.Създадена е Работна група за въвеждане на изисквания във връзка с услугите за краткосрочно настаняване под наем /съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1028 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 април 2024 година за събиране и споделяне на данни във връзка с услугите за краткосрочно настаняване под наем и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724/.

Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ Цели на програмата:

Стимулиране на развитието на културен, екологичен, балнео, спа и уелнес, специализирани сегменти на туризъм с висока добавена стойност на туристическите продукти – организация и участие в тематични семинари, конгреси, кръгли маси, изложения, дискусии и презентации на тема специализирани видове туризъм по време на събития в страната и чужбина.

В периода от януари до юни 2025 г. вкл. Министерство на туризма е организирало участието и представянето на страната ни 15 (петнадесет) Международни туристически изложения и B2B и B2C форуми на целеви пазари. Участие взеха 187 (сто осемдесет и седем) съизложители - туристически общински администрации, фирми, организации от българската туристическа индустрия.

За периода януари – декември 2025 г. бяха организирани и успешно проведени общо 72 бр, изложения, фестивали, форуми, конференции, дискусии и др, Координация на дейностите свързани с членството на България в ЕС в областта на туризма, както следва:

Участие в процеса на хармонизация на националната нормативната база в областта на туризма съобразно европейското законодателство.

Взето участие в заседание на Работна група на Съвета на ЕС „Конкурентоспособност и растеж - Туризъм“, 16 май 2025 г. в гр. Брюксел, Белгия. Основните дискутирани теми бяха свързани с Европейската стратегия за устойчиво развитие, както и споделянето на добри практики относно конкретни политически мерки и национални и регионални стратегии за развитие на балансиран и безопасен туризъм в Европа. Петнадесет държави от Европейския съюз – Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Малта, Румъния, Словения и Швеция представиха съвместен „Non-paper“ документ, с който изразяват своите виждания относно разработването на нова Европейска стратегия за устойчив туризъм.

Взето участие в 115-та сесия на Комитета по туризъм на ОИСР в гр. Париж, Франция в периода 3-5 април, 2025 г.. В рамките на проявата участниците имаха възможността да споделят актуални новини, политики и проекти, свързани с развитието на сектор туризъм в отделните държави. Секретариатът на ОИСР представи и доклад за напредъка по текущите и планирани дейности в областта на дигитализацията, изкуственият интелект и резултатите от дискусиите проведени по време на Италианското председателство на Г-7 във Флоренция, както и доклад за напредъка по прегледа на правните инструменти на Комитета. Разисквани бяха различни начинания, проекти и успешни практики в отрасъла, представени от Гърция, Малта, Португалия, Словения, Испания, Естония и Япония. Присъстващите се спряха на конкретни примери и политики, които очертават актуалните тенденции в туризма, на фона на възстановяването от редица кризисни явления. Сериозно предизвикателство продължава да бъде кадровата обезпеченост на сектора, както и настоящите тенденции на свръхтуризъм - характерен предимно за средиземноморските дестинации. По време на втория ден от заседанието на Комитета по туризъм на ОИСР, специален гост беше г-жа Даниела Сантанке, министър на туризма на Република Италия, която представи реализираният от италианска страна: Цифров иновационен хъб в сектор туризъм, който подпомага италианските компании в сектора да представят все по-добре своите продукти и да са по-видими на национално и международно равнище, насърчавайки стратегическата връзка на целия сектор, неговият растеж и развитие в световен мащаб. Италианският министър на туризма призова страните, които са част от Комитета по туризъм на ОИСР, да се възползват от вече разработения италиански ноу-хау. Министерството на туризма на Република България е планирало разработването на Концепция за дигитална трансформация в туризма. Предлагаме Министерство на туризма на Република България и Министерство на туризма на Република Италия да разменят знания и опит във връзка с реализирания от италианска страна дигитален хъб в туризма, който може да използваме за реализиране на нашите стратегически цели.

Взети участия в заседания на Експертна работна група за Пространство за данни в туризма. Разгледани са теми свързани и с преразглеждане на Директивата за пакетните пътувания в ЕС.

Координация на дейността в областта на туризма на задграничните представителства на Република България. Проведени са редица срещи и инициативи от страна на туристическите представителства в приемащата страна за разширяване на институционалните контакти, идентифициране на нови сфери на сътрудничество и създаване на условия и предпоставки за разширяване на бизнес контактите.

Координация на дейностите свързани с членството на България в ЕС в областта на туризма.

Координация на дейностите по отношение на договорно-правната база в областта на туризма на Република България, включително и споразумения на база публично-частно партньорство.

Координация и реализация участието на България в двустранни комисии за сътрудничество в областта на туризма.

Провеждане на чуждестранни посещения и срещи на държавно и правителствено равнище и подготвяне на позиции по въпросите на международното сътрудничество в областта на туризма.

Активна работа на място на националните туристически представителства на България на основни целеви пазари съвместно с държавни институции, мисии и посолства зад граница и неправителствени организации.

Акции по насърчаване на продажбите с големи чуждестранни туроператори, авиокомпании, сдружения и др.

Провеждане на чуждестранни посещения и срещи на държавно и правителствено равнище и подготвяне на позиции по въпросите на международното сътрудничество в областта на туризма.

Популяризиране на специализирани видове туризъм и организиране на експедиентски и журналистически турове, включително чрез промотиране на тематични туристически маршрути.

Осъществяване на комуникационни кампании на основни целеви пазари с цел утвърждаване на позитивния имидж на България като дестинация и насърчаване на избора й от целевите групи.

Координация на дейностите свързани с членството на България в ЕС в областта на туризма.

Координиране дейността с други ведомства по разработването на мерки за облекчаване на формалностите по пристигането и пребиваването на чуждестранни туристи в Република България и по гарантирането на тяхната сигурност.

Координиране дейността по участието на Република България в международни инициативи с туристическа насоченост, осъществяване оперативното ръководство на дейността на туристическите представителства и аташета по туризъм към задграничните представителства на Република България в отделните страни;

Насърчаване участието на неправителствения туристически сектор в международни браншови и продуктови организации;

Подпомагане представянето на Република България в международни форуми от високо равнище и насърчаване на партньорствата с държавни, регионални и местни институции от дунавските страни;

Участие в работата на международни туристически организации и смесени комисии, в т.ч. Световната организация по туризъм към ООН (СОТ), Европейската туристическа комисия (ЕТК), Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и др.;

Организация и провеждане на международни туристически събития (конференции, конгреси, форуми, кръгли маси, семинар) с цел насърчаване входящия чуждестранен туристопоток и привличането на чуждестранни инвестиции в туристическия сектор Работа по оформянето и въвеждането на трансгранични и международни туристически продукти

Към 31.12.2025 г. по бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ са отчетени разходи в размер на 19,3 млн. лв.

Бюджетна програма „Администрация” Програмата се изпълнява от дирекциите от общата администрация и ръководителите на административни структури на пряко подчинение на министъра на туризма, както и служители на пряко подчинение на министъра на туризма.

Цели на програмата Основна цел на програмата е подобряване на държавната управление в областта на туризма и повишаване професионалните умения на администрацията.

Целта на програма „Администрация“ за отчетния период е постигната, чрез навременно осигуряване дейностите по управление на човешките ресурси и административното, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на служителите от специализираната и общата администрация.

Осъществените дейности, възложени на служителите от общата администрация, за отчетния период подпомагат изпълнението на останалите програми и допринасят за постигането на стратегическите цели на Министерство на туризма.

Към 31.12.2025 г. по програма „Администрация“ са отчетени разходи в размер на 4,4 млн. лв.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ (ДАНС) Държавна агенция „Национална сигурност“ е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на държавната политика по защита на националната сигурност и ключов елемент от Системата за защита на националната сигурност. Развитието на способностите на Агенцията е подчинено изцяло на мисията ѝ за защита на гражданите, националните интереси и държавността.

През 2025 г. ДАНС продължи да изпълнява провежданата от нея политика в областта на защитата на националната сигурност чрез бюджетна програма „Национална сигурност”, като разходите по тази програма бяха съобразени със стратегическата цел „Ефективна защита на националната сигурност” и оперативна цел „Оптимално обезпечаване и противодействие на рисковите фактори, представляващи заплаха за националната сигурност”, декомпозирана в две оперативни цели: оперативна цел 1: „Своевременно разкриване и адекватно противодействие на посегателства срещу националната сигурност” и оперативна цел 2: „Оптимално информационно осигуряване на висшите органи на държавна власт за вземане на управленски решения при провеждане на политиката по защита на националната сигурност и по участието на страната в колективните системи за сигурност”.

Отчетените към 31.12.2025 г. разходи по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" по области на политики и бюджетни програми, са както следва:

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

3000.00.00  · Общо разходи по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" · 278 862 400 · 278 909 870 · 272 336 238

3000.01.00 · Политика в областта на защитата на националната сигурност · 278 862 400 · 278 909 870 · 272 336 238

3000.01.01 · Бюджетна програма "Национална сигурност" · 278 862 400 · 278 909 870 · 272 336 238

Изпълнението на политиката в областта на защитата на националната сигурност и бюджетна програма „Национална сигурност”, както и постигането на основните стратегически и оперативни цели, осигуряват успешното противодействие на посегателствата срещу националната сигурност, в т.ч. чрез предоставяне на пълноценен информационен продукт за подпомагане на управленския процес на най-високо държавно ниво.

Реализирането на политиката в областта на защитата на националната сигурност е обвързано със степента на постигане на стратегическата цел „Ефективна защита на националната сигурност”, която съгласно утвърдената методика се определя в съответствие с констатациите в Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“.

През отчетния период от страна на ДАНС са предприети всички възможни действия за изследване и оптимизация на работните и управленските процеси и за адаптивност и гъвкавост с цел по-ефективно изпълнение на законовите функции и задачи при отчитане на актуалната среда на сигурност и прогнозите за нейната динамика. Идентифицирани са значимите рискове и заплахи за националната сигурност и субектите – техни носители, извършен е анализ на интензитета и честотата на проявление, определени са приоритетите в дейността на Агенцията, предприемани са преки и системни мерки за превенция и противодействие по компетентност за минимизиране и неутрализиране на рисковите процеси и произтичащите от тях негативни последици. На структурите на държавната власт е предоставяна своевременно информация с оглед подпомагане вземането на оптимални управленски решения. Изложеното определя максимална степен на изпълнение на стратегическата цел.

Ползата/ефектът за обществото от изпълнението на политиката в областта на защитата на националната сигурност се изразява в снижаване нивото на рисковете за националната сигурност чрез мониторинг и въздействие върху обекти на законов интерес с оглед осигуряване на нормалното функциониране на обществените и икономическите системи в държавата и ограничаване или намаляване на последствията от целенасочени действия или бездействия, които водят до нарушаване на състоянието на националната сигурност.

Отделните показатели за измерване на ползата/ефекта отразяват степента на постигане на стратегическата цел. Те са селектирани на основата на законовите функции на Агенцията, като достигането на целевите стойности по тях осигурява високо ниво на защитеност на страната и гражданите. Отчитането им се извършва чрез детайлен анализ на динамиката на средата на сигурност.

В бюджетна програма „Национална сигурност” е заложена оперативна цел „Оптимално обезпечаване и противодействие на рисковите фактори, представляващи заплаха за националната сигурност”, която с оглед по-прецизно формулиране на стратегическата насоченост на дейностите в ДАНС е декомпозирана в две оперативни цели:

- оперативна цел 1: „Своевременно разкриване и адекватно противодействие на посегателства срещу националната сигурност”;

- оперативна цел 2: „Оптимално информационно осигуряване на висшите органи на държавната власт за вземане на управленски решения при провеждане на политиката по защита на националната сигурност и по участието на страната в колективните системи на сигурност”.

Целите открояват основните измерения в дейността на Агенцията – директното противодействие на посегателствата срещу националната сигурност и информационното осигуряване за подпомагане на управленския процес по вземане на решения.

Реализацията на целите е осъществена в предвидената степен, съответстваща на заложените критерии и съобразно наличните в Агенцията ресурси.

Продуктите и услугите, предоставяни на външни потребители по бюджетна програма „Национална сигурност”, включват:

Продукти:

– информационно-аналитични материали до висшите органи на държавната власт;

– справки за уведомяване на органите на досъдебното производство;

– информация до български специални и правоохранителни структури;

– информация до чужди специални и правоохранителни структури;

– информации по оперативни преписки, насочени по компетентност;

– осъществена комуникация с чужди финансово-разузнавателни звена и международни организации по противодействие на изпирането на пари;

– обменена информация по аналитични проекти.

Услуги:

– предоставяне на информация на висшите органи на държавната власт и органите на досъдебното производство;

– осигуряване на защита на държавата от посегателства, свързани с действия на чужди специални служби;

– осигуряване на защита на критичната инфраструктура;

– осигуряване на защита от действия на международни терористични и екстремистки групи;

– осигуряване на защита на класифицираната информация;

– осигуряване на защита на обществото и икономиката от финансови измами и изпиране на пари;

– осигуряване на защита срещу посегателства, оказващи негативно влияние върху рискови миграционни процеси;

– недопускане осъществяването на нерегламентирана търговия с оръжие и с изделия и технологии с двойна употреба;

– осъществяване на методическо ръководство и обучение по Закона за защита на класифицираната информация, Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма;

– изготвяне на становища във връзка с осъществяваната от ДАНС контролна и съгласувателна дейност;

– издаване на сертификати, разрешения, откази и прекратявания;

– осигуряване на криптографската и електронната сигурност на класифицираната информация в държавната администрация;

– осъществяване на комуникациите и осигуряване на криптографската сигурност на дипломатическите и консулските представителства на Република България.

КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (КРДОПБГДСРСБНА) Дейността на КРДОПБГДСРСБНА е свързана с предоставяне на информация и запознаването с документите на бившите тайни служби чрез предоставяне на достъп до първичната информация и до предварително обработена информация. Достъпът е безплатен. В сила от 22.03.2022 г. е Наредба №-1 на министъра на финансите за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация– цените са за ксерокопие на 1 лист Формат (A4) – 0,01 лв.; разход за тонер за едностранно отпечатване на лист хартия Формат (A4) - 0,02 лв.; 0,26 лв. за 1 бр. CD диск 700 МВ и 0, 30 лв. за 1 бр. DVD диск 4,7 МВ.

Всички разходи на КРДОПБГДСРСБНА към 31.12.2025 г. по Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ са ведомствени. В изпълнение на програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ Комисията не администрира чужди средства - нито Администрирани разходи по други бюджети и сметки за средства от ЕС, нито средства за изпълнение на проекти.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА Функционална област „АРХИВ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ“ През отчетния период в изпълнение на стратегическите и оперативните си цели, КРДОПБГДСРСБНА изпълнява политиката в областта на архива на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия за предоставяне на висококачествени услуги.

Визията за организационно развитие на Комисията е насочена към непрекъсваното подобряване на възможностите за ефективно планиране и изпълнение на приоритетни задачи, подобряване на капацитета на отделните звена в администрацията, както и на всеки отделен служител, с цел по-добро управление и по-ефективна работа на екипа. Стремежът е осигуряване на ясна и съгласувана рамка в дейността на администрацията на КРДОПБГДСРСБНА в полза на гражданите и обществото като цяло.

Целите на Комисията произтичат от заложените изисквания в ЗДРДОПБГДСРСБНА и Стратегическия план на Комисията за периода 2020-2025 г. Дейностите за изпълнение на бюджетната програма са систематизирани в отделни задачи, изпълнението на които взаимно се допълват и конкретизират за изпълнението на политиката. По-долу са посочени отделните цели, всяка от които има заложени показатели за изпълнение на конкретната дейност, произтичаща от закона.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия носи отговорност пред българското общество и пред историята да изпълни разпоредбите на закона, регламентиращи основните й правомощия, които са нейни стратегически цели, а именно:

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1: Цялостно и последователно изпълнение на разпоредбите на ЗДРДОПБГДСPCБНА, във връзка с установяване и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, включително техните предшественици и правоприемници за периода от 9 септември 1944 до 16 юли 1991 г.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2: Поддържане на Централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, в който да се съберат и съхраняват всички документи на ДС и РС на БНА.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3: Осигуряване достъп на гражданите за запознаване с документите на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и тяхното използване за публицистична и научноизследователска дейност.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4: Поддържане на висок институционален авторитет на Комисията в национален и международен план и укрепване на общественото доверие към дейността й.

В програмния бюджет на Комисията са дефинирани показатели за изпълнение на бюджетната програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ със заложени целеви стойности по тях. Преобладаваща част от показателите са количествени или такива, носещи информация за изпълнението на резултатите в планирания срок.

За проверените 20 720 лица, са изготвени необходимите списъци и са извършени всички необходими справки. Извършени са и множество допълнителни проверки в различни бази данни, публични регистри и др. с цел доуточняване на подадени в списъците лица, но въпреки положените усилия част от лицата не са идентифицирани по безспорен начин и съответно не са включени в окончателните списъци за проверка. Информация за проверените лица е въведена в АИС на Централизирания архив, а наличните картони за лицата са сканирани, описани и включени в автоматизираната информационна система. Установена е принадлежност на 377 лица, а с обявена принадлежност са 205 лица. Проведени са 44 заседания, на които са разгледани и приети 78 решения за установяване и обявяване на принадлежност към ДС и PC на БНА.

За отчетния период 48 дела са приети на съхранение, които са включени в съответните регистри и описи на фондовете и са систематизирани и подредени в съответните архивохранилища.

Обработени са 5 917 дела, като са им поставени щемпели, контролни листа и са съставени картон-заместители. Делата са подшити, а при констатиране на допълнителни документи, класирани в пликове към тях същите са описани в материалите към делата. Прегледани са полистно за документи след периода и за наличие на данни за секретни сътрудници, на които Комисията не е обявила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона.

3 131 дела (225 934 листа) са дигитализирани и информацията за тях е въведена в регистъра на дигитализираните документи, включени в Дигиталния архив.

14 903 са делата, за които е създаден научно-справочен апарат.

За отчетния период са приети 1 505 заявления на лица по чл. 31, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. 782 лица са отправили искане да се запознаят с материали събирани от Държавна сигурност за тях или за техни починали близки по права линия до втора степен по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Във връзка с прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица са постъпили 105 заявления, от които на 71 са издадени удостоверения за политическа репресия, за 34 не са налични документи доказващи претърпяна репресия.

По заявки са предоставени 102 546 листа с копия на архивни документи, от които: на хартиен носител – 17 742 листа и на електронен носител – 84 804 листа. От тях на 41 178 листа е извършено анонимизиране.

Предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, във връзка с чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация - 227 са по повод публицистична и проучвателна дейност.

За периода 01.01.-31.12.2025 г. са постъпили 404 заявления за извършване на проверка по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона. От тях за 23 заявителя КРДОБГДСРСБНА е установила с Решение принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, а за 381 не е установила документи, установяващи принадлежност.

Организационни структури, участващи в програмата За изпълнението на програмата основна роля имат членовете на Комисията, подпомагани в своята работа от цялата администрация на КРДОПБГДСРСБНА, и специализирана и обща.

Отчет на разходите по бюджета на КРДОПБГДСРСБНА за 2025 г. по функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета на КРДОПБГДСРСБНА · 5 301 300 · 5 343 300  · 5 141 300

3200.01.00 · Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ · 5 301 300 · 5 343 300  · 5 141 300

3200.01.01 · Бюджетна програма „Достъп до архивните документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ · 5 301 300 · 5 343 300  · 5 141 300

* Класификационен код съгласно Решение № 780 на Министерския съвет от 2023 г.

Всички разходи на КРДОПБГДСРСБНА към 31.12.2025 г. по Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ са ведомствени. Комисията не администрира други разходи по бюджета си.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2025 г. в разходната част спрямо уточнения план е 5 141 300 лв.

Във ведомствените разходи по бюджета на Комисията са отчетени средства за персонал (заплати, други възнаграждения и осигурителни вноски) и средства за издръжка.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (КЗД)

КЗД предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация. Основните приоритети в процеса на работа винаги са бързо и ефективно разглеждане на постъпилите жалби и сигнали, оказване на независима помощ на жертвите от дискриминация, прилагане на европейските практики в областта на антидискриминацията и засилване на последващия контрол по изпълнение решенията на комисията. Една от основните дейности на КЗД е превантивната, която включва провеждане на кампании, провеждане на обучителни семинари, разработване на стратегии и партньорства, целящи насърчаване на толерантност и пълноценна интеграция, за да се намалят дискриминационните прояви в българското общество. Целта е запознаване на гражданите с техните права и с проблема с дискриминацията и повишаване осведомеността на обществото в областта на българските и международните антидискриминационни стандарти на ползите от справедливо, обединено общество с равни възможности за всички, както и повишаване чувствителността на българския гражданин и институциите към проявите на дискриминация и неравенство, разпознаване на проявите и формите на дискриминация, осъзнаване на правомощията и отговорностите в сферата на правата на човека и недискриминацията, превенция на дискриминационни практики и насърчаване на равенство и недискриминация.

Отчетът за 2025 г. представя постигнатите резултати в работата на КЗД през годината, както в производството за защита от дискриминация и в превантивната дейност, така и в контрола по изпълнение на решенията.

КЗД е активно действаща институция за защита от дискриминация, орган с международен авторитет, който е източник на практически опит за други страни с ефективната си работа по спазване на човешките права, равенството в третирането и недопускане на дискриминация.

През отчетния период в 18 % от актовете е установено нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) и като резултат са наложени санкции и принудителни административни мерки на извършителя на нарушението. В 23 % от случаите са предприети действия за прекратяване на производството. Съставът не е констатирал нарушение на ЗЗД и е оставил жалбата/сигнала без уважение в 27 % от случаите, в 9 % от случаите жалбоподателя/сигналоподателя е оттеглил жалбата/сигнала си, а 18 % са решения в хода на производството.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (КЗЛД) Основното направление на дейност на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) през 2025 година остава изпълнението на правомощията и задачите, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общия регламент относно защитата на данните) и Закона за защита на личните данни в качеството ѝ на надзорен орган по защита на данните и от задълженията ѝ на централен орган за външно подаване на сигнали по приетия в началото на 2023 г. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН).

През отчетния период непрекъснато са изпълнявани заложените във функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“ стратегически и оперативни цели. Акцент в работата на Комисията е поставен върху засилена надзорна дейност чрез осъществяване на проверки на място на територията на цялата страна, надзор за спазването на правилата за обработване на лични данни, предоставянето на формални и неформални консултации на физическите лица и администраторите на лични данни с цел гарантиране на техните права и задължения в областта на защитата на личните данни, както и активно международно сътрудничество посредством участие в мероприятия хибридно, на място и чрез дистанционни онлайн форми. Следва да се подчертае дейността по изразяване на становища и позиции по ключови въпроси, които изискват унифициране в практиката и изясняване на важни въпроси от обществен интерес.

В изпълнение на задълженията си по Шенгенското законодателство през отчетния период са предприети действия във връзка са пълноправното членство на Република България в Шенген. Експертите на КЗЛД, определени за участие в мисии по оценка на националното прилагане на Шенгенското законодателство, са се включили в 2 обучения за оценители и обучители по Шенген. В средата на месец септември, представител от администрацията на КЗЛД участва като водещ експерт от държавите членки в мисията по оценка на Шенген на Румъния. Съгласно предварителните указания, КЗЛД е определила 3 (трима) национални експерти за участие в резерва от експерти за 2025 и 2026 г. за област на политика – защита на данните, на правото от Шенген. През отчетния период се осъществи и първата периодична оценка на Шенген на Република България в област „Защита на личните данните“.

Продължава активното участие на КЗЛД в дейността и заседанията на РГ „Защита на данните“ към Съвета на ЕС, както и Комитета по чл. 93 от Регламент (ЕС) 2016/679.

През 2025 г. продължава комуникацията с компетентните органи по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН с цел оптимизиране на взаимодействието между тях и КЗЛД и гарантиране реализацията на целите на закона. Съществува ясна комуникация с повечето компетентни органи, като са утвърдени начините на препращане и разглеждане на отделните сигнали. В тази връзка и с оглед на законовите задължения, през м. ноември 2025 г., КЗЛД организира обща среща с компетентните органи по чл. 20, на която се анализира дейността по работата със сигналите през изминалата календарна година, както и актуалните трудности и проблеми, пред които се изправят, както компетентните органи, така и централния орган за външно подаване на сигнали.

С оглед създаването на административен капацитет и въвеждане на най-добрите практики в областта на защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, КЗЛД участва в 10-тото Общо събрание на Мрежата на европейските органи за интегритет и сигнализиране за нередности (NEIWA).

КЗЛД изпълнява една бюджетна програма „Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни“ във функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са утвърдени разходите по функционалната област в размер на 6 728 900 лева. През месец август е извършена промяна по него в увеличение на разходите за персонал със сумата в размер на 107 000 лв. в изпълнение на ПМС № 149/06.08.2025 г. за одобряване на допълнителни разходи за изплащане на обезщетения по КТ на председателя и членовете на КЗЛД с прекратен мандат. След извършената промяна, утвърденият бюджет на КЗЛД за 2025 г. е в размер на 6 835 900 лв.

Общо отчетените разходи към 31.12.2025 г. са в размер на 6 557 335 лв., които представляват 95,92 % от утвърдения годишен бюджет.

Комисията за защита на личните данни администрира приходи от наложени от нея административни наказания „глоби“ и „имуществени санкции“, в изпълнение на надзорните ѝ/контролните ѝ правомощия по Регламент (ЕС) 2016/679, Закона за защита на личните данни и Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Отчетените приходи са в размер на 378 644 лв. (54,09% от годишния план) от административни глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления и решения, издадени от КЗЛД като държавен орган и получени суми за присъдени съдебни разноски и юрисконсултски възнаграждения.

Традиционно факторите, които оказват влияние върху размера на събраните приходи, са възможностите за съдебно обжалване на индивидуалните административни актове на КЗЛД, с които се налагат административни наказания, редуцирането на размера на наложените санкции в резултат на съдебно обжалване, предоставената възможност за доброволно изпълнение и ефективното събиране на просрочени вземания от НАП. Отчита се много ниска събираемост от страна на НАП на просрочените публични държавни вземания, които са й предоставени от КЗЛД за събиране. От общо изпратените за събиране просрочени вземания в размер на 1 042 385 лв. (вкл. и от предходните години) от началото на годината до 31.12.2025 г. са събрани само 33 850 лв. (3,25%). Национална агенция по приходите не събира вземанията по наложени санкции с приоритет в изискуемите срокове, същите се погасяват по давност, което обезсмисля работата на Комисията и на служителите от нейната администрация.

В изпълнение на заложените цели в бюджетната програма към функционална област „Защита на личните данни на физическите лица“ през 2025 г. КЗЛД е реализирала дейности в следните направления:

1. Превенцията през отчетния период е реализирана основно под формата на становища и позиции по ключови въпроси, които изискват унифициране в практиката и изясняване на важни въпроси от обществен интерес. През отчетния период КЗЛД е предоставила общо 1184 формални консултации. Същите включват 53 становища на КЗЛД и 1131 писмени отговора на запитвания на физически лица и администратори по различни въпроси, свързани с техните права и задължения в областта на защитата на личните данни, както и в допълнение 203 писма с разяснения и уточнения в комуникацията с администратори на лични данни във връзка със задължението за определяне на длъжностно лице по защита на данните.

2. По отношение на надзора за законосъобразно обработване на лични данни в посочения период са проведени 82 заседания на КЗЛД, като на тях са взети 675 крайни решения по постъпили жалби. Извършени са 290 проверки на място по постъпили сигнали и жалби. Трябва да се отчете обстоятелството, че случаите касаят незаконосъобразно обработване на лични данни при фалшиви хоспитализации в медицински заведения, прехвърляне на допълнителните пенсионни средства от едно дружество в друго без знанието и надлежното уведомяване на гражданина. Извършени са проверки на електронни магазини, обработващи голям обем от лични данни на неограничен брой физически лица.

Значително количество са проверките за извършвано видеонаблюдение чрез изградени системи за видеонаблюдение. В резултат на тези проверки са издадени разпореждания на администраторите на лични данни да преустановят заснемането на публични площи (улици и тротоари); да изработят конкретни правила и механизми за контрол за спазване на издадените заповеди и да предприемат технически и организационни мерки, които ефективно да гарантират защитата на физическите лица. Като не се отрича и ползата за сигурността от видеонаблюдението, благодарение на което е възпрепятствано осъществяване на насилие върху деца в детски градини и други обществени места.

През 2025 г. са разгледани и анализирани 112 броя уведомления за нарушения на сигурността при обработване на личните данни, като с най-голям процент от подадените уведомления са случаите на инциденти, свързани с външни злонамерени атаки към системите на администраторите, представляващи различни по вид киберпрестъпления, включително кражби или криптиране на бази данни, съдържащи лични данни, за което са уведомени и съответните правоохранителни органи. На следващо място са инцидентите, свързани с разкриването на данни пред трети лица вследствие на неволни технически грешки, предизвикани от човешки фактор.

3. По линия на международната дейност в областта на защитата на личните данни са изготвени отговори/позиции и е осъществено участие в различни международни инициативи - общо 648 бр.; Продължава участието на КЗЛД в дейността и заседанията на системата от органи за осъществяване на координиран надзор върху информационните системи на Европейския съюз, вкл. дейността на Комитета за координиран надзор, Координационните групи за надзор на Евродак и Митническата информационна система (където представител на администрация на КЗЛД координира дейността и води заседанията). През отчетния период е осъществено участие във всички формати, обединяващи сродни органи по защита на данните на държавите-членки на ЕС, включително дванадесет пленарни заседания на Европейския комитет по защита на данните, на Работната група по защита на данните към Съвета на ЕС и Комитета по чл. 93 от Регламент (ЕС) 2016/679, Съвета по европейски въпроси, както и на Междуведомствения координационен механизъм за присъединяване на Република България към ОИСР.

През целия отчетен период е продължило активното участие в експертните подгрупи към Комитета, както и постоянно и последователно участие в заседанията на Изпълнителните комитети на Глобалната асамблея по въпросите на неприкосновеността и Конференция на европейските органи по защита на данните.

4. По линия на защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения са получени общо 115 бр. сигнали, по които в срок са извършени съответните законови действия от компетентността на КЗЛД, вкл. анализ на тяхната редовност и допустимост за разглеждане при условията и по реда на ЗЗЛПСПОИН.

Следва да се посочи, че в „Държавен вестник“, брой 38/2025 г., е обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗЗЛПСПОИН, като считано от 13 май 2025 г. същият е влязъл в сила. Последните изменения на ЗЗЛПСПОИН обхващат, както чисто стилистични изменения на разпоредбите на закона, с цел тяхното прецизиране при тълкуването му, така и засягат съществени промени, касаещи отпадането на възможността задължените субекти по чл. 12 от закона, да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат. Отделно от това, е премахнат 2-годишния срок за извършени нарушения, които могат да се разглеждат по реда на ЗЗЛПСПОИН. В административнонаказателните разпоредби на закона е разширен кръга на наказваните субекти, като са добавени юридически лица и еднолични търговци.

По редица въпроси от обществен интерес, имащи отношение към обработването и защитата на личните данни, през отчетния период КЗЛД e осъществила ползотворно сътрудничество, вкл. в оперативен порядък, с множество държавни органи, сред които Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерство на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на правосъдието, Министерството на електронното управление, Министерството на финансите и други, което включва и участия в 23 (двадесет и три) броя междуведомствени работни групи.

Отчет на показателите за изпълнение на бюджетната програма (количествени, качествени, времеви)

3400.01.01 Бюджетна програма „Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на такива данни” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Разгледани жалби · брой · 460 · 675

2. Разгледани сигнали и искания за упражняване на надзорни правомощия · брой · 520 · 1012

3. Извършени проверки · брой · 270 · 369

4. Предоставени писмени консултации по приложение на Регламент (ЕС) 2016/679, ЗЗЛД и ЗЗЛПСПОИН (становища, отговори на запитвания и разяснения по въпроси от областта на защитата на личните данни и/или на защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения) · брой · 650 · 1184

5. Разгледани уведомления за нарушения на сигурността на личните данни · брой · 80 · 112

6. Осъществени участия, изготвени отговори и позиции в международен контекст · брой · 500 · 648

7. Разгледани сигнали за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. · брой · 100 · 115

КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА(КПК) Отчетът за изпълнението на бюджета в програмен формат на Комисията за противодействие на корупцията (КПК, Комисията), първостепенен разпоредител с бюджет (ПРБ), е изготвен на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

Отчетът отразява дейността на Комисията през 2025 г. по отношение на:

противодействие на прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности;

установяване на конфликт на интереси;

установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности;

взаимодействие на Комисията с други държавни органи и международно сътрудничество.

През 2025 г. КПК прилага програмен формат на бюджета по Функционална област „Осъществяване на превенция, ефективно противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси“ и Бюджетна програма „Превенция и противодействие на прояви за корупция от лица, заемащи публични длъжности, и установяване конфликт на интереси“.

От обичайната си дейност Комисията за противодействие на корупцията през периода реализира приходи от глоби и санкции, и приходи от наеми на имущество. Реализираните приходи са на основание глава пета и глава осма от Закона за противодействие на корупцията, глава пета, глава осма, глава петнадесета и §5 от Преходните и заключителни разпоредби (за неприключили производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания) на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, загл. изм. на Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.). Плановият размер на тези приходи, съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е 30 000 лв.

Към 31.12.2025 г. са отчетени приходи от доброволно платени глоби и санкции, свързани с дейността на дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“, принудително събрани суми от Национална агенция за приходите (НАП) по наложени глоби и санкции по ЗПК и ЗПКОНПИ, от наеми на имущество, от получени присъдени суми за юрисконсултски възнаграждения и продадени отпадъци на фирма, сертифицирана за дейности по приемане, извозване и третиране на отпадъци общо в размер на 433 792 лв., което е 1 445,98 % спрямо уточнения план за 2025 г.

Извършените разходи по бюджета на КПК през 2025 г. са по показателите за персонал (заплати, възнаграждения и осигурителни вноски), издръжка, данъци и такси, и капиталови разходи.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

Общо разходи по бюджета · 17 829 200 · 21 115 890 · 18 186 641

8100.01.00 · Функционална област „Осъществяване на превенция, ефективно противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси“ · 17 829 200 · 21 115 890 · 18 186 641

8100.01.01 · Бюджетна програма „Превенция и противодействие на прояви за корупция от лица, заемащи публични длъжности, и установяване конфликт на интереси“ · 17 829 200 · 21 115 890 · 18 186 641

Уточненият план на разходите по бюджета на Комисията за противодействие на корупцията към 31.12.2025 г. е в размер на 21 115 890 лв., а изпълнението е в размер на 18 186 641 лв., или 86,13 % от средствата по уточнен план.

Отчетените ведомствени разходи по бюджета на КПК са по следните показатели:

Разходи за персонал в размер на 16 883 590 лв., които включват заплатите и възнагражденията за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения; други плащания и възнаграждения, разходи за възнаграждения на извънщатния персонал, обезщетения по Кодекса на труда и Закона за държавния служител; задължителните осигурителни вноски от работодател. Разходите за персонал са извършвани съгласно нормативната уредба и утвърденото разписание на длъжностите в КПК.

Разходи за издръжка на КПК в размер на 1 180 742 лв. Най-голяма част от разходите са за горива и енергия, за поддръжка на хардуер и софтуер, поддръжка на техника и системи, пощенски разходи, ремонти, разходи за застраховки, за данъци, държавни и съдебни такси и други, необходими за осигуряването на нормалния процес на работа в КПК.

Средствата за капиталови разходи са размер на 122 309 лв. и представляват основно разходи в областта на електронното управление и използваните информационни и комуникационни технологии, както и разходи за обезпечаване на административната дейност на КПК.

Изпълнение на бюджетната програма по показатели

8100.01.01 Бюджетна програма „Превенция и противодействие на прояви за корупция от лица, заемащи публични длъжности, и установяване конфликт на интереси” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Декларации за имущество и интереси · бр. · 18 000 · 23 624

2. Наложени глоби и постановено отнемане по чл. чл. 99 от ЗПК по решения, с които е установен конфликт на интереси · лева · 450 000 · 247 304

3. Антикорупционно обучение, семинари и информационни кампании · бр. · 3 · 2

4. Проучване на общественото мнение · бр. · 2 · 0

Изпълнението на показател „Декларации за имущество и интереси“ е 131,24 %. Изпълнението е свързано с дейността на КПК по превенция и противодействие на корупцията чрез осигуряване на публичност на имуществото, доходите и интересите на лицата, заемащи публични длъжности, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 1 от ЗПК. През 2025 г. от дирекция „Публичен регистър“ на КПК са приети и обработени 23 624 броя декларации за имущество и интереси по ЗПК.

Започнала е проверка на 14 808 ежегодни декларации за имущество и интереси, подадени през 2025 г., касаещи календарната 2024 г. В резултат от извършената проверка на 14 656 ежегодни декларации за имущество и интереси подадени през 2024 г., касаещи календарната 2023 г., е установено, че за 6 520 задължени лица проверката е приключила с констатация за несъответствие. За отчетния период в дирекцията са постъпили 5 925 коригиращи декларации за имущество и интереси на основание чл. 61, ал. 1 от ЗПК.

В резултат на извършената проверка на 2 986 финални декларации за имущество и интереси и 154 встъпителни декларации за имущество и интереси, подадени от задължените лица в периода от 06.10.2023 г. до 31.12.2023 г., е установено, че за 1 934 задължени лица проверката приключи с констатация за несъответствие. В изпълнение на закона КПК уведомява всяко едно от лицата за констатираното несъответствие. Същевременно продължава извършването на проверка на 8 978 встъпителни декларации за имущество и интереси, подадени през периода 06.10.2023 г. до 31.12.2023 г. Съставени са 928 акта за устонавяване на административни нарушения по чл. 115 от ЗПК.

Изпълнението на показател „Наложени глоби и постановено отнемане по чл. 99 от ЗПК (чл. 81 от ЗПКОНПИ) по решения, с които е установен конфликт на интереси“ е 54,96 %.

През 2025 г. в дирекция „Конфликт на интереси“ са постъпили 410 сигнала по реда на чл. 63 от ЗПК. За периода Комисията за противодействие на корупцията е постановила 22 решения, с които въз основа на извършени проверки са установени 37 конфликта на интереси на лица, заемащи публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от ЗПК. В изпълнение на административнонаказателните ѝ функции, свързани с установени нарушения съставляващи конфликт на интереси, Комисията е наложила санкции в размер на 247 304 лв., от които глоби по чл. 113 от ЗПК в размер на 200 000 лв. и отнемания по чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК  в размер на 47 304 лв.

През периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. представители на дирекцията са осъществили процесуално представителство по 46 дела. Върховният административен съд е потвърдил 11 решения на Комисията с установен конфликт на интереси, 4 решения са отменени, а 2 решения са върнати за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Едно решение на първоинстанционния съд, с което е потвърдено решение на Комисията за установен конфликт на интереси е обжалвано от заинтересованото лице и исъщо е влязло в сила през отчетния период. В резултат на влезлите в сила решения с установен конфликт на интереси през периода са приети 14 решения за изпращане на влезлите в сила решения на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за извършване на проверка по реда на Глава десета от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Присъдените суми по влезли в сила решения с конфликт на интереси в полза на КПК са в размер на 233 870 лв., от които платени са 123 329 лв. Принудително събрани от Националната агенция за приходите са 239 624 лв.

Изпълнението на показател „Антикорупционно обучение, семинари и информационни кампании“ е 66,67 %.

През 2025 г. продължава дейността на дирекция „Превенция на корупцията“ във връзка с предоставяне на информация по запитвания по прилагане на ЗПК, по специално по Глава пета „Декларации“ и Глава осма „Конфликт на интереси“, като за периода са предоставени 163 отговора/становища по отправени към Комисията въпроси.

През месец ноември 2025 г., във връзка с въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България от 1 януари 2026 г., по инициатива на дирекция „Публичен регистър“, съвместно с дирекция „Административно-.правно и информационно обслужване“ и дирекция „Превенция на корупцията“ беше изготвен информационен материал: „Ръководство за попълване и подаване на декларации за имущество и интереси по ЗПК“, който е публикуван на интернет страницата на Комисията.

Изпълнението на показател „Проучване на общественото мнение“.

През отчетния период дирекция „Превенция на корупцията“ не е инициирала самостоятелни проучвания на общественото мнение поради факта, че е използвала общодостъпни данни от Специално проучване на Евробарометър на тема „Отношение на гражданите към корупцията в ЕС през 2025 г.“, проведено през периода 10 януари – 25 януари 2025 г., включително и за България, като и данни от „Прозрачност без граници“, представящи индекс за възприятие на корупцията за 2025 г.

КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ) Отчетът за изпълнението на бюджета в програмен формат на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) е изготвен на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и Указанията на министъра на финансите.

Отчетът отразява дейността на Комисията през 2025 г. Програмният формат на отчета се основава на принципите за ефективност и ефикасност, ясно е обоснован, има измеримо въздействие и е пряко обвързан с показателите за изпълнение. Отчетът за изпълнението на програмния формат на бюджета на КОНПИ за 2025 г. отразява пълноценното функциониране на Комисията, изпълнение на основните отговорности, основните приоритети, стратегически и оперативни цели, дефинирани със Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), дейности по предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имуществото и разпореждането с него, отнемане на незаконно придобитото имущество и сътрудничество на международно ниво.

Извършените разходи по бюджета на КОНПИ през 2025 г. са по показателите за персонал (възнаграждения и осигурителни вноски), данъци и такси, издръжка и капиталови разходи.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план. · Отчет

Общо разходи по бюджета на КОНПИ: · 15 986 100 · 15 475 100 · 14 839 923

3700.01.00 · Функционална област: „Предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество“ · 15 986 100 · 15 475 100 · 14 839 923

3700.01.01 · Бюджетна програма „Установяване и отнемане на незаконно придобитото имущество“ · 15 986 100 · 15 475 100 · 14 839 923

Изпълнение на бюджетната програма по показатели

3700.01.01 Бюджетна програма „Установяване и отнемане на незаконно придобитото имущество” Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет.

1. Образувани проверки за установяване на незаконно придобитото имущество · бр. · 2 680 · 1 973

2. Водени дела за отнемане на незаконно придобитото имущество · бр. · 715 · 585

3. Отнето незаконно придобитото имущество - движимо и недвижимо · лева · 8 100 000 · 9 685 884

Изпълнението на показател „Образувани проверки за установяване на незаконно придобитото имущество“ е 74 %.

Заявената целева стойност за всички териториални дирекции на КОНПИ, измерващи очакваните резултати за 2025 г. e 2 680 броя. Към 31.12.2025 г. възложените проверки на инспектори са 1 973 броя.

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество работи в условията на обвързана компетентност и образува проверки предимно след получено уведомление от Прокуратурата на Република България. Прогнозирането и планирането на показателите и целевите стойности на показателите за съответната година е извършено въз основа на постъпилите уведомления от прокуратурата през предходните три години.

Дял в образуваните проверки имат и тези, започнати срещу лица, заемащи публични длъжности, неподали декларация за имущество и интереси. Образуването им е функция от действията на трети лица и КОНПИ няма влияние върху тях. Следва да бъдат отчетени и въведените през 2023 г. законодателни промени по отношение на режима за подаване на декларации за имущество и интереси, които доведоха до намаляване на броя образувани проверки по реда на чл. 108, ал. 5 и ал. 6 от ЗОНПИ.

Реалното изпълнение на показател „Водени дела за отнемане на незаконно придобито имущество“ е 82 %.

Заявената целева стойност за всички териториални дирекции към 31.12.2025 г. е 715 броя дела. Към 31.12.2025 г. възложените на инспектори дела, по които се осъществява процесуално представителство за отнемане на незаконно придобито имущество, са 585 броя. Изпълнението на целевата стойност за 2025 г. е в размер на 82 %.

Основната причина за неизпълнението на показателя е настъпилата промяна в съдебната практика, базирана на приетото Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС, целящо преодоляване на противоречивата практика на съдилищата по прилагането на Закона и изясняване съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на Закона.

При изпълнението на показателя следва да се има предвид, че с постановеното тълкувателно решение, ВКС даде едно стеснително тълкуване на понятието „имущество“, изключвайки от него активи, които не са налични в края на проверявания период. Комисията съобрази исковите си претенции по висящите дела с постановеното тълкувателно решение, което доведе до откази от предявени искове и до прекратяване на част от водените дела. От друга страна, даденото от ВКС тълкуване на закона, доведе до промяна в анализите на текущите проверки и образувани производства, като в някои случаи се стигна до констатации за липса на предпоставки за образуване на производство или липса на предмет на отнемане.

Заложения брой дела е функция от броя на образуваните производства за отнемане на незаконно придобито имущество, както и от срочността на приключване на съдебните производства, доколкото при планирането е съобразена условната продължителност на един граждански процес, развиващ се на три инстанции.

Тези обстоятелства водят до намаляване на образуваните производства, респективно на броя на внесените искове за отнемане на незаконно придобито имущество. Така в резултат на съчетанието на посочените фактори - голям брой приключили дела и по-малък брой образувани производства при съобразяване на постановеното решение на ВКС, се достига до получения резултат.

3. Изпълнението на показател „Отнето незаконно придобитото имущество – движимо и недвижимо“ е 120 %.

По посочения показател са заявени целеви стойности в размер на 8 100 000 лв. Към 31.12.2025 г. по водени от КОНПИ дела за отнемане с влязъл в сила съдебен акт, е отнето имущество в полза на държавата на обща стойност 9 685 884 лв.

Към 31.12.2025 г. се наблюдава преизпълнение на целевата стойност за годината и тя е 120 %.

Видно от посочените данни и независимо от постановеното Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС, ограничаващо възможностите на КОНПИ да претендира за отнемане имущество, което не е налично в края на проверявания период, ефективността на Комисията не намалява. Налице е и ръст на размер на отнетото в полза на държавата имущество след влезли в сила съдебни актове.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА (НСО) Национална служба за охрана е специализирана военна държавна служба към президента на републиката, чиято дейност е елемент от дейността по защита на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените със Закона за Националната служба за охрана лица, обекти и мероприятия. Национална служба за охрана е първостепенен разпоредител с бюджет.

Мисията на Националната служба за охрана е, чрез законово определените й функции по прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охраняваните лица и обекти, да постигне и поддържа високо ниво на сигурност на държавните органи и пребиваващите в страната чуждестранни делегации и гости с висок ранг, както и други лица, посочени в регламентиращите дейността й документи.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., чл. 34, ал. 1 и ал. 2 на НСО са утвърдени разходи в размер на 95,6 млн. лв., като по уточнен план и съответно по отчет същите възлизат на 98,6 млн. лв.

За реализиране на приоритетните цели и дейности, свързани с тях, в службата са обособени функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ и бюджетна програма „Държавна охрана“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма

Класификационен код · НАИМЕНОВАНИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ОБЛАСТ И БЮДЖЕТНИ ПРОГРАМИ · Закон за 2025 г. · Уточнен план · Отчет към 31.12.2025 г.

(лева) · (лева) · (лева)

1 · 2 · 3 · 4 · 5

3800.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ · 95 622 400 · 98 631 400 · 98 607 473

3800.01.00 · Функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ · 95 622 400 · 98 631 400 · 98 607 473

3800.01.01 · Бюджетна програма ,,Държавна охрана" · 95 622 400 · 98 631 400 · 98 607 473

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „ОСИГУРЯВАНЕ БАЗОПАСНОСТТТА НА ОХРАНЯВАНИТЕ ЛИЦА И ОБЕКТИ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАН ТРАНСПОРТ“ За изпълнение на целите на функционалната област е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „Държавна охрана“.

Цели на програмата

1. Осигуряване на ефективна защита на живота, телесната неприкосновеност, здравето и достойнството на охраняваните лица от противозаконни посегателства;

2. Възпрепятстване на неправомерно проникване на лица в охраняваните обекти;

3. Осигуряване на надежден и безопасен специализиран транспорт;

4. Координирано и гъвкаво управление на ресурсите за удовлетворяване на нуждите на службата.

Поради специфичния характер на дейността НСО няма формулирани целеви стойности на показатели за изпълнение, в т.ч. ключови индикатори. Сведенията за службата, способите, средствата и информацията, използвани, съгласно законовите разпоредби, попадат в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Спецификата на дейност на НСО не дава възможност за детайлно определяне на качествени и количествени показатели.

Извършваните разходи по бюджета на НСО за изминалата година са обвързани с поставените цели за развитие на службата и осигуряване на ефективен контрол и прозрачност при разходване на ресурси за тяхното постигане, спазвайки разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. Приоритетно ресурсите се насочват към звената, отговорни за създаване на основния продукт от дейността, като постигнатите резултати от извършените разходи са свързани основно с достигането на по - високо ниво на сигурност на охраняваните по закон лица и обекти. С разходваните средства е осигурена дейността на службата, прилагане на утвърдените процедури за охрана, както и ограничаване на текучеството на подготвени кадри.

Основното направление и приоритет в дейността на НСО е да поддържа високо ниво на сигурността на държавното ръководство. За целта службата усъвършенства организацията на работа, което осигурява устойчивост на наложените добри практики за всички процеси и дейности и създава условия за оптимална охранителна дейност.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ (ДАР) Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) изпълнява основните си функции по защитата на националната сигурност и интересите на Република България чрез информационно-аналитично осигуряване в областта на асиметричните и хибридните рискове и заплахи, външната политика и икономика.

През 2025 г. Държавна агенция “Разузнаване” работи по изпълнение на утвърдените от министър-председателя на Република България основни задачи и приоритети, както и по-нови възникнали проблеми.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за миналана година, чл. 35, ал. 1 на ДАР са утвърдени разходи в размер на 69,4 млн. лв., по уточнен план същите възлизат на 61,7 млн. лв., а по отчет са 60,0 млн. лв.

За реализаране на приоритетните цели и дейности, свързани с тях, в агенцията е обособена една политика, а именно „Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България“ и бюджетна програма „Разузнаване“.

Отчет на разходите по област на политика и бюджетна програма по бюджета на Държавна агенция “Разузнаване” Държавна агенция “Разузнаване”

Класификационен код съгласно РМС · Наименование на областта на политика/бюджетна програма · Закон 2025 · Уточнен план 2025 · Отчет към 31.12.2025

1 · 2 · 2 · 4

3900.01.00 · Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България · 69 431 000 · 61 731 916 · 59 965 962

3900.01.01 · Бюджетна програма “Разузнаване” · 69 431 000 · 61 731 916 · 59 965 962

3900.00.00 · Общо разходи по бюджета · 69 431 000 · 61 731 916 · 59 965 962

ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО РЪКОВОДСТВО, ПОДПОМАГАЩО ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ С ЦЕЛ ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ За изпълнение на целите на политиката е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „РАЗУЗНАВАНЕ“.

Цели на програмата:

Цялостната дейност на ДАР за 2025 г. по придобиване и обработване на разузнавателна информация е подчинена на заложените в закона функции и ангажименти за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност на страната, свързани пряко със специфичната външна среда на сигурност, характеризираща се с:

1. Информационно-аналитичната работа съответства на определените от държавното ръководство приоритети, както и на интересите на партньорите ни от ЕС и НАТО. Информационно-аналитичните материали покриват развитието на процесите (политически, икономически и по линия на сигурността) в регионите, в които ДАР оперира, като:

- борбата за надмощие на глобалните и регионални сили и прилагане на външна политика и политика за сигурност, изцяло подчинена на националните им интереси;

- въздействия, насочени към оказване на влияние върху политически, икономически, социални, по линия на сигурността и др. процеси в различни региони и страни, включително и на Балканите и България;

- динамиката на международните отношения и на различните кризисни процеси, генериращи рискове за икономическата и енергийната сигурност на Р България;

- променливите баланси в международните отношения, обуславящи засилване на някои от досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за националната сигурност и интересите на Р България;

- кризите и стремежът към регионална хегемония на някои държави в регионите на Близкия изток и Северна Африка, явяващи се основен източник на нестабилност, ислямски екстремизъм, тероризъм и миграционен натиск.

2. Външнополитическо разузнаване: придобиване на разузнавателна информация относно плановете и намеренията на водещи глобални и регионални сили, страните в криза и такива, които потенциално може да попаднат в криза, влияещи пряко върху общата среда за сигурност, както и конкретно върху нашата страна. Съседните страни, страните от постсъветското пространство, регионите на Балканите, БИСА и Централна Азия остават във фокуса на ДАР.

3. Асиметрични заплахи: придобиване на информация относно рискове и заплахи за терористична дейност; проблемите на миграцията; дейността на организираната престъпност; дейността на чуждите разузнавателни и контраразузнавателни служби срещу интересите на страната ни. От съществено значение по тези въпроси са както самостоятелната работа на ДАР, така и сътрудничеството и обменът на информация с Националния контратерористичен център към ДАНС, МВР, българските специални служби, различни партньорски такива от НАТО, ЕС и трети страни, относно:

- тероризмът, като транснационален фактор, явяващ се постоянна заплаха по линия на сигурността в глобален и регионален аспект. Тенденцията за нарастване на тежестта на хибридния инструментариум в реализирането на външнополитическите цели на държавни и недържавни субекти с възможности в тази сфера, както и усъвършенстването и задълбочаващата се комплексност на задействаните методи и средства;

- миграционният натиск спрямо Европа, като континентът продължава да бъде притегателен център за легална и нелегална миграция от Северна Африка, Сахел, Близкия изток, Централна и Южна Азия. Основните прояви на този фактор са свързани с нелегалната миграция и каналите за нейното осъществяване;

- развитието на процесите в Западните Балкани, както и националистическите елементи в политиката на някои от страните, обуславящи рискове за стабилността в региона;

- продължаващите опити за политическо влияние и намеса във вътрешните работи на Р България от страна на някои заинтересовани държави, които преследват цели, противоречащи на българските национални интереси.

4. Икономическата сигурност: придобиване на информация за общото икономическо състояние на разузнаваните страни и региони, както и по основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на страната ни, възможностите за диверсификация на енергийните доставки, международни енергийни проекти. Особено внимание се отделя на влиянието на общата тенденция за либерализация на икономическите отношения и тяхното обвързване с политическите фактори, влияещи в отделните страни и региони - обект на разузнавателна работа на ДАР.

5. Хибридни рискове и заплахи: придобиване на информация относно планове, намерения и действия на държавни и недържавни субекти, генериращи основните хибридни рискове и заплахи по отношение на страната ни; оценки и прогнози за реализиращи се, планирани и предстоящи хибридни мероприятия по отношение на Р България; данни за съществуващи и новопоявяващи се хибридни хъбове;

Войната в киберпространството, генерира нарастващи рискове за интересите на страната ни и за националната ни сигурност.

6. Комплексният анализ дава възможност за открояване на взаимовръзките между политическата нестабилност в дадена страна или регион, възникналите или предстоящи икономически кризи, последиците за енергийната сигурност, произтичащите от това бежански потоци, причините за радикализация и промени в ценностната система, водещи до терористична дейност.

Постоянно предприемане на действия за усъвършенстване дейността и качеството на продукта на ДАР, посредством подобряване на организацията на работата, взаимодействието с държавни структури в страната, както и сътрудничеството със служби на държави - съюзници по линия на НАТО и ЕС, и партньорски служби от трети страни. Изпълнението на целите на ДАР е базирано на конкретните разузнавателни способности, изразяващи се главно в организацията на работата, човешкия фактор (основно служителите на Агенцията и нашите разузнавателни източници), техническото осигуряване и средата за работа. През 2025 г. ДАР продължи да бъде важна съставна част от системата за опазване на националната сигурност и защита на държавните интереси на Р България и институция с принос при формирането на външната политика и политиката за сигурност на страната. ДАР се налага и като надежден, предвидим и компетентен партньор в рамките на ЕС и НАТО.

През 2025 г. Агенцията функционира, при търсене на максимална ефективност и резултатност. Основните цели са свързани с повишаване на ефективността на работата в страната и зад граница, повишаване на контрола и оптимизация на присъствието на ДАР в страните - обект на разузнавателна работа на Агенцията. Това позволява подобряване качеството на работа, по-ефективна подготовка и използване на наличния потенциал на Агенцията.

Полза - ефект за обществото. Дейността на ДАР във всичките и аспекти допринася за обществото, предоставяйки информация, позволяваща противодействие на реалните и потенциални рискове и заплахи за националната сигурност на Р България и предотвратяване, ограничаване или намаляване на вредите за държавата и обществото от целенасочени действия срещу националната сигурност.

Показатели на полза/ефект и целеви стойности.

През периода беше осигурена разузнавателна информация, съдържаща данни, оценки и прогнози относно: рискове и заплахи (политически, икономически и хибридни) за националната сигурност и интереси на Р България; актуалните кризисни развития в глобален аспект и произтичащите от тях негативни ефекти; противодействие на международния тероризъм и на трансграничната организирана престъпност; динамиката на миграционните процеси и съпътстващите я рискове за страната ни, и др.

Посочените показатели имат и количествени измерения, които отразяват степента на постигане на стратегическата цел на Агенцията. Информация за наличността и качеството на данните се съхранява в ДАР.

Поради спецификата на дейността на ДАР, не са дефинирани ключови индикатори.

През отчетния период е осъществяван непрекъснат контрол на стриктното спазване на финансовата дисциплина при разходване на бюджетните средства, както и на законосъобразното им управление и разходване, при строга отчетност и отговорност.

НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) Дейността на Националния статистически институт попада в обхвата на функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“.

Към 31.12.2025 година от НСИ са отчетени общо разходи в размер на 45,5 млн. лв., като изпълнението на разходите възлиза на 98,6 на сто спрямо уточнения план нa същите за 2025 г. Разходите по функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“ са разпределени в една бюджета програма „Национална статистическа програма“.

Разходите по Бюджетна програма „Национална статистическа програма“ към 31.12.2025 г. са ведомствени разходи в размер на 45,6 млн. лв и включват:

разходи за персонал в размер на 34,6 млн. лв.;

разходи за издръжка в размер на 5,3 млн. лв.;

разходи за данъци, такси и административни санкции са в размер на 0,2 млн. лв.;

разходи за членски внос са в размер на 0,05 млн. лв.;

капиталови разходи в размер на 5,4 млн. лв.

Развитието на методологията, производството и разпространението на статистическа информация в Националната статистическа система на Република България се осъществява на базата на приети единни европейски стандарти и хармонизирани методи. Включените нови изследвания и дейности в Националната статистическа програма за 2025 г. са планирани, така че да отговарят на потребностите на всички заинтересовани страни, и са свързани с приоритетитеq заложени в Годишната европейска статистическа програма за 2025 г. Новите изследвания и дейности са:

- Данни относно граждани на трети страни съгласно Директива (ЕС) №1883/2021 относно условията за влизане и пребиваване на гражданите на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, която отменя Директива (ЕС) №50/2009 и съгласно Регламент (ЕС) 2020/851 за изменение на Регламент (ЕО) № 862/2007, чл. 4 от Регламент 862/2007;

- Професионално обучение след средно образование в професионалните колежи;

- Наблюдение на потреблението и финансите на домакинствата;

- Потребление на енергия от центрове за данни;

- Бързорастящи предприятия, според броя на наетите лица;

- Външна търговия с трети страни по валута на фактуриране;

- Обезпечаване с данни на показатели от Националния списък с показатели за наблюдение и отчитане по постигане напредъка по Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ЦУР на ООН);

- Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението.

Резултатите от статистическите изследвания, включени в Националната статистическа програма, са достъпни за всички потребители. Сроковете, формата и видът, в които се предоставят резултатите, са съобразени с изискванията на Евростат и са хармонизирани с резултатите на другите държави членки.

Във връзка с оптимизирането на разходите и намаляване на натовареността на респондентите са направени промени в организацията на провеждането на някои изследвания, както и съкращаване на сроковете за разпространението на статистическата информация.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) Отчет на разходите по функционални области и бюджетни програми към 31.12.2025 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК)

Класификационен код · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4200.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ ·   7 724 900 ·   8 264 113 ·   8 244 645

4200.01.00 · Функционална област „Защита на конкуренцията и контрол на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ ·   7 724 900 ·   8 264 113 ·   8 244 645

4200.01.01 · Бюджетна програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ ·   7 724 900 ·   8 264 113 ·   8 244 645

Бюджетна програма „Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ Оперативни цели на програмата:

В работния процес на Комисията през отчетния период бяха предвидени и осъществени дейности, които в своята съвкупност да доведат до изпълнението на заложените оперативни цели:

Осигуряване на защита срещу споразумения, решения и съгласувана практика, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

Осигуряване на защита срещу нелоялна конкуренция и други действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

Осигуряване на защита срещу злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара;

Осъществяване на контрол върху концентрациите на предприятия, с цел предотвратяване на сделки, които водят до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар;

Избягване въвеждането на разпоредби, които неоправдано ограничават свободната стопанска инициатива и лишават потребителите от преимуществата на ефективен и работещ пазар;

Извършване на мониторинг и анализ на конкурентната среда на сектори, отрасли, подотрасли, в които конкуренцията може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена;

Гарантирано и непротиворечиво прилагане на европейските правила на конкуренция и на общностното право в областта на антитръста;

Повишаване на информираността на обществото и стопанските субекти за правилата в областта на конкуренцията.

Осигуряване на защита срещу незаконосъобразни решения, действия и бездействия на възложителите на обществени поръчки.

Осигуряване на защита срещу незаконосъобразни решения, действия и бездействия на концедентите.

Комисия за защита на конкуренцията осъществява дейност в областта на защитата на конкуренцията и контрола на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии. В изпълнение на своята дейност, през отчетния период КЗК съблюдаваше за стриктното спазване на Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки (ЗОП), Закона за концесиите (ЗК) и отговаряше за прилагането на Общностното право в областта на конкуренцията.

КЗК фокусира работата си основно върху борбата срещу забранените споразумения, предотвратяването на съгласувани практики на пазара, прекратяване на нелоялни търговски практики и прецизно разрешаване на спорове по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Комисията поставя като акцент в своята дейност и ориентирането на нейните решения както към гарантиране на защита и разширяване на конкуренцията, така и към защита интересите на потребителя. Това е породено от необходимостта да бъде отчетено, че нарушенията на конкуренцията пряко или непряко засягат благосъстоянието на потребителите.

За изпълнението на целите на Комисията допринася взаимодействието с други институции, както следва:

Комисията сътрудничи с Европейската комисия и другите национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз, по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004;

Комисията предлага на компетентните държавни органи и органи на местното самоуправление да отменят или изменят издадени от тях административни актове, които водят или могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

Комисията взаимодейства с държавните органи, включително с органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, както и с институции и неправителствени организации чрез участие в разработването на проекти на нормативни актове, изразяване на становища по проекти, както и по действащи нормативни и общи административни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество. Отчитайки необходимостта от интегрирани действия на всички държани органи със съответна функционална контролна или регулаторна компетентност в сферата на икономическите отношения новият състав на КЗК инициира сключването на няколко двустранни и тристранни споразумения за сътрудничество – на 05.06.2025 г. двустранно споразумение за сътрудничество между КЗК и КЗП, на 06.06.2025 г. тристранно споразумение за сътрудничество между КЗК, КЗП и НАП, на 27.06.2025 г. между КЗК, КЗП и КРС; на 11.11.2025 г. двустранно споразумение за сътрудничество между КЗК и УНСС.

В работния процес на Комисията през отчетния период бяха предвидени и осъществени дейности, които в своята съвкупност да доведат до изпълнението на заложените оперативни цели:

Издаване на индивидуални административни актове по Закона за защита на конкуренцията Решения и Определения по Глава ІІI и по Глава IV от ЗЗК

През 2025 г. Комисията образува 4 производства, които имат за предмет установяване наличието или липсата на нарушение по Глава III „Забранени споразумения, решения и съгласувани практики“ от ЗЗК и/или по чл. 101 от Договора за Функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС) и постанови 3 решения във връзка с прилагането на чл. 15 от ЗЗК по производства, образувани в периода 2021-2023 г.

През 2025 г. Комисията образува 5 производства с предмет установяване наличието или липсата на извършени нарушения по Глава IV „Злоупотреба с монополно или господстващо положение“ от ЗЗК и постанови общо 4 решения във връзка с прилагането на чл. 21 от ЗЗК и/или чл.102 от ДФЕС по производства, образувани в периода от 2021-2024 г. През 2025 г. с 2 решения по производства, образувани по глава IV от ЗЗК, Комисията е наложила имуществени санкции в общ размер на 30 899 лв.

През отчетния период трендовете в работата на Комисията по производства по Глава ІІI и по Глава IV от ЗЗК се запазват спрямо отчетените данни за предходната година.

През отчетния период са получени общо 308 сигнала, съдържащи твърдения за нарушения на антитръстовите правила, по които са извършени предварителни проучвания и са изготвени отговори до сигналоподателите, като някои случаи продължават да се проучват с цел събиране на достатъчно доказателства за образуване на производства. Процентното увеличение на постъпилите в КЗК сигнали през 2025 г. спрямо предходната година е 334 %. През 2025 г. чрез платформата за анонимно подаване на сигнали са подадени още 372 сигнала, като спрямо 2024 г. увеличението в процентно изражение е 222 %. КЗК разглежда всеки получен сигнал с оглед неговата конкретика и извършването на преценка за наличие на основателни съмнения за извършено нарушение на ЗЗК и образуване на производство.

Извършен е постоянен мониторинг върху пазарите от фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост и търговия с оглед тяхната социалната и икономическа значимост, пазарите на течни горива в страната. В началото на годината, Комисията стартира широкообхватно проучване на пазара на храните, с фокус върху основни хранителни стоки като яйца, мляко и млечни продукти, месо, брашно, хляб, олио и др. Обект на мониторинг е и конкурентната среда на пазарите на търговия на едро и дребно с лекарствени продукти, чиято цел е да проследи доколко евентуални проблеми във фармацевтичния сектор са повлияни от обективни обстоятелства или са следствие от изкривяване на пазарната среда, посредством прилагане на евентуални антиконкурентни практики, които могат да доведат до реално нарушаване на конкуренцията и на правата на потребителите. Секторът на моторните горива, включващ най-масово използваните в транспорта - автомобилен бензин и газьоли - дизелово гориво, продължава да има приоритетно значение в антитръстовото правоприлагане поради важното му социално-икономическо значение и прекия му ефект върху цялата икономика, включително и върху цените на стоките и услугите, предлагани на българския пазар.

През 2025 г. усилията на Комисията отново бяха насочени към установяването и санкционирането на споразумения или практики между конкуренти за манипулиране на процедури за възлагане на обществени поръчки. В резултат на активните действия на Комисията за повишаване на осведомеността на възложителите и другите заинтересовани лица, сигналите за тръжни манипулации се увеличиха многократно в сравнение с предходната година, като през 2025 г. са постъпили нови 20 броя. В рамките на проекта „Борба с тръжните манипулации при обществени поръчки: подобряване на съответствието и конкуренцията за обществени поръчки“, който се изпълнява от ОИСР и се финансира от Европейския съюз, експерти от Комисията участваха като лектори и обучители на проведените в Гърция, Кипър, Румъния и Хърватия семинари за възложители.

През 2025 г. са изготвени отговори по 34 въпросника от Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) и Международната мрежа по конкуренция (ММК) и е взето участие в 9 мероприятия, организирани от ЕМК, ММК, ОИСР, отделни национални органи по конкуренция и други организации. Взето е участие също в изготвяне на докладите по международния проект „Изчислителен антитръст“ на Център Кодекс към Университета Станфорд, целящ да създаде мрежа от антитръстови и конкурентни ведомства за обсъждане на изчислителни нововъведения и тяхното приложение.

Решения и Определения по Глава V от ЗЗК През 2025 г. постъпиха общо 44 уведомления за разрешаване на концентрации между предприятия (спрямо 27 през 2024 г.) и Комисията образува общо 39 производства на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗЗК. и общо 38 решения по Глава V от ЗЗК. По общо 30 от производствата, в рамките на извършване на ускорено проучване по реда на чл. 80 и чл. 81 от ЗЗК, Комисията разреши безусловно осъществяването на нотифицираните сделки. След извършването на анализ на конкурентната среда, КЗК достига до извода, че същите не водят до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.

С решение № 1237/18.12.2025 г. Комисията след задълбочено проучване разреши под условие концентрацията на Фьоникс България ЕООД, представляваща придобиване правото да наеме 47 аптеки и правото на собственост върху нематериални и материални активи, използвани в дейността на аптеките Медея. Бяха одобрени поведенчески мерки, изразяващи се в задължението на придобиващото предприятие в срок до 6 месеца да предложи за одобрение от КЗК правила за прозрачно и недискриминационно разпределение на количествата лекарствени продукти, за които то е изключителен дистрибутор, отпускани по лекарско предписание, като допълнение към „Общи условия за доставка“, както и да представи на КЗК резултати от извършен одит на притежавания от него софтуерен продукт, заедно с направените заключения относно достъпа до чувствителна търговска информация на конкурентни аптеки и общи условия за аптечен софтуер, а в случаи, в които увеличението на някой от компонентите на цената на продукта (цена на лиценза, абонаментна такса за поддръжка и актуализация, допълнителни модули и услуги) надхвърля повече от два пъти размера на инфлацията в България за предходната година, определена от НСИ (с не по-малко от 10%), да информира КЗК за увеличението и да представи икономическа обосновка за настъпилите промени.

КЗК е компетентна да осъществява контрол върху концентрациите с национално измерение, а тези които достигат праговете по чл.1 от Регламент № 139/2004 г. на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия попадат под изключителната юрисдикция на ЕК. В същото време Регламентът предоставя възможност за изменяне на оригиналната юрисдикция с оглед концентрацията да бъде оценена от най-подходящия орган по конкуренция (ЕК или национален орган по конкуренция). За отчетния период КЗК извърши анализ на общо 401 постъпили по горепосочения ред уведомления за концентрации между предприятия, с оглед преценка за евентуално прилагане на процедурата по препращане от/към ЕК в съответствие с Регламента за сливанията и Насоките.

Секторни анализи по Глава VI от ЗЗК Настоящият състав на КЗК си постави за приоритет през 2025 г. да предприеме бързи и специфични секторни проучвания в обществено значими сектори на икономиката. За сравнение през цялата 2024 г. не е образувано нито едно производство по провеждане на секторен анализ, а през втората половина на 2025 г. Комисията образува 3 производства за извършване на широкомащабни секторни анализи на конкурентната среда в сектори от социално и обществено значение за изграждането на устойчива икономика в страната. Сектор Храни - с решение № 597-19.06.2025 г. КЗК образува производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на бързооборотни хранителни стоки от първа необходимост. В хода на производството беше изиска огромен по обем информация от близо 50 търговски вериги и търговци на дребно, управляващи около 500 търговски обекта в страната. Въз основа на извършения анализ на структурата и състоянието на конкурентната среда в сектора на търговията на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти, включваща обследване на функционалните зависимости на този пазар с вертикално свързания пазар на производството на такива продукти и влиянието на икономическата среда върху цялата верига на техните доставки, Комисията с решението за одобряване на междинния секторен анализ отправи препоръки за подобряване на конкурентната среда. Сектор Фармация - с решение № 598/19.06.2025 г. Комисията, на основание чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 91, ал. 1 и чл. 27 от ЗЗК, образува производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на търговия на едро и на дребно с лекарствени продукти, с оглед на същественото социално-икономическо значение на сектора. Предстои Комисията да представи предварителните си заключения относно състоянието на конкуренцията в сектора, както и своите препоръки за подобряване на конкурентната среда. С решение № 742/07.08.2025 г. Комисията образува производство за извършване на секторен анализ на конкурентна на пазара, свързан с управление на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Анализът ще предостави детайлна оценка на структурата и функционирането на пазара - от излизането на оборудването на пазара, през образуването и събирането на отпадъци, до тяхното оползотворяване.

Решения и Определения по Глава VІІ и по Глава VІІ „б“ по ЗЗК През отчетния период са образувани общо 34 производства по Глава VІІ от ЗЗК „Забрана за нелоялна конкуренция“. От тях 30 са образувани по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК, и 4 във връзка с решения на АССО и ВАС, с които преписката се връща на КЗК за ново произнасяне. През същия период Комисията постанови 24 решения във връзка с прилагането на Глава VІІ (22 решения), VІІ „а“ (отм.) (1 решение) и VІІ „б“ (1 решение) от ЗЗК . С 15 решения наложи имуществени санкции и/или глоби общо в размер на 3 195 600 лв. за извършени нарушения по Глава VII и Глава VІІ „б“ от ЗЗК (спрямо 1 224 121 лв. през 2024 г.). Най-често установените нарушения в областта на нелоялната конкуренция са свързани с нарушения по чл. 31 от ЗЗК (забрана за въвеждане в заблуждение относно съществени характеристики на стоките или услугите или начина на тяхното предлагане), следвани от нарушения по чл. 29 от ЗЗК (нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция) и по чл. 36 от ЗЗК (нелоялно привличане на клиенти).

Разработване и провеждане на политика по защита на конкуренцията по европейски стандарт, изготвяне на нормативни актове, становища, приемане на единни позиции и други.

Във връзка с правомощията на КЗК по застъпничество за конкуренцията съгласно чл. 28 от ЗЗК през 2025 г. са образувани 6 производства. През този период Комисията е постановила 5 решения, с които са приети становища по проекти или действащи нормативни или административни актове и установяващи наличието или липсата на противоречие с правилата на конкуренция. През 2025 г. се наблюдава запазване на броя на образуваните производства по застъпничество за конкуренцията спрямо предходната година. Като цяло, продължава да се наблюдава малък брой искания от страна на държавни органи с твърдение за противоречие на нормативни или административни актове с правилата на конкуренцията.

КЗК, в качеството си на национален орган по конкуренция на държава членка на ЕС, е член на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) През 2025 г. КЗК участва в 5 присъствени и 5 виртуални заседания на хоризонтални работни групи и секторни подгрупи към ЕМК. През отчетния период продължи дейността на КЗК като водещо ведомство на Работна група „Конкуренция“ (РГ-5) към Съвета по Европейски въпроси (СЕВ), изразяваща се в изготвяне и съгласуване на позиции и други документи в рамките на координационния механизъм на СЕВ.

С избора на нов състав на КЗК през 2025 г. работата по изпълнение на препоръките на Комитета по конкуренция на ОИСР беше значително ускорена. Още през юнската сесия на Комитета делегацията на КЗК, водена от заместник-председателя на Комисията, направи подробно изложение на извършената работа по отразяване на приоритетните препоръки и декларира готовността на КЗК да положи необходимите усилия за изпълнение на всички приоритетни препоръки на ОИСР до края на 2025 г. В резултат на усилията на КЗК за поставяне на изготвянето и приемането изменения и допълнения на ЗЗК като приоритетна външнополитическа задача за България, на 23.10.2025 г. Народното събрание прие ЗИД на ЗЗК (в сила от 07.11.2025 г.). Успешното приключване през декември 2025 г. на прегледа от Комитета по конкуренция на ОИСР на съответствието на българското национално законодателство по конкуренцията и правоприлагането му от КЗК е най-значимото международно признание за дейността на КЗК през 2025 г.

В същото време през 2025 г. КЗК продължи и засиленото взаимодействие с Комитета по конкуренция на ОИСР в рамките на други инициативи, свързани с правото и правоприлагането по конкуренция. Особено интензивни бяха дейностите по одобрения и финансиран от ГД „Реформи“ на Европейската комисия на проект на ОИСР за техническа помощ на шест държави от ЕС (Австрия, България, Гърция, Кипър, Румъния и Хърватска) за обучение на служители в областта на обществените поръчки за откриване на потенциални тръжни манипулации (картелни споразумения) и сътрудничеството с националното ведомство по конкуренцията. Освен дейности по прегледа от ОИСР на политиката и правото по конкуренция и участието в Комитета по конкуренция на организацията, КЗК продължи и работата си в Междуведомствения координационен механизъм по присъединяване на Република България към ОИСР.

Водене на електронен регистър за издаваните актове.

Публикуването в електронния регистър се извършва в изпълнение на чл. 68 от ЗЗК с цел осигуряване на публичност на актовете на Комисията и публикуваните съобщения за образувани производства. За отчетния период са публикувани 817 решения и 415 определения. Публикуването в регистъра се извършва в сроковете по чл. 68, ал. 4 от ЗЗК, като той се актуализира своевременно.

Производства по обжалване, в рамките на които, при наличие на нормативноустановените предпоставки, се осъществява проучване и се постановява акт по законосъобразността на обжалваните решения, действия и бездействия на възложители по Закона за обществените поръчки и на концеденти по ЗК.

Дейност по Закона за обществените поръчки През 2025 г. са депозирани 1371 жалби по ЗОП, с 20 повече от предходната година. Издадени са 395 разпореждания на председателя на КЗК, с които е отказано образуване на производство. За същия период са образувани 967 преписки.

КЗК е постановила общо 1144 акта (733 решения и 411 определения), с които е приключила образувани пред нея производства по ЗОП или се е произнесла по искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, искане за допускане на предварително изпълнение или искане за допълнение или изменение, в частта за разноските, както и определения касаещи спиране, съответно възобновяване на спряно производство.

Дейност по Закона за концесиите През 2025 г. в КЗК има депозирана 1 жалба по ЗК. За посочения период няма издадени разпореждания на председателя на КЗК за отказ от образуване на производство. За същия период има образувана една преписка срещу решение за определяне на концесионер в процедура за възлагане на концесия, по която е постановено решение, с което се отменя като незаконосъобразно решението за определяне на концесионер, както и е постановено 1 отменително решение по производство от 2024 г.

КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА (КРС)

Отчет на разходите по бюджета на КРС по Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“, Бюджетна програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги“ към 31.12.2025 г.

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4300.00.00 · Общо разходи по бюджета на КРС · 25 161 600 · 25 580 600 · 25 115 689

4300.01.00 · Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги” · 25 161 600 · 25 580 600 · 25 115 689

4300.01.01 · Бюджетна програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги” · 25 115 689 · 25 580 600 · 25 115 689

КРС е орган, който упражнява правомощия и изпълнява функции и задачи, уредени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Закона за пощенските услуги (ЗПУ), Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), както и в техните подзаконови актове.

Като национален регулаторен орган, определен в ЗЕС, Комисията извършва наблюдение и надзор на изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/612 от 6 април 2022 г. относно роуминга в обществени съобщителни мрежи в рамките на Съюза и на Регламент (ЕС) № 2015/2120 от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет. КРС прилага Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки.

Комисията е определена като координатор и компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги).

КРС прилага, освен това, политики в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги, както и политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър.През 2025 г. Комисията изпълни дейности по следните три стратегически цели:

Стратегическа цел 1: Ефективна и ориентирана към бъдещето регулаторна среда

Участие на различни нива и в различни формати на национално ниво при изготвянето на подзаконовата нормативна уредба в съответствие със законовите промени, с цел прилагането на Европейски кодекс за електронни съобщения (Кодекса). С Решение № 30 от 16.01.2025 г. КРС прие Решение за изменение и допълнение на Правила за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба след издаване на разрешение.

С Решение № 32 от 16.01.2025 г. КРС прие изменение и допълнение на Правила за използване на радиочестотния спектър за производствени нужди след издаване на разрешение.

С Решение № 213 от 26 юни 2025 г. КРС прие Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди.

С Решение 224 от 10.07.2025 г. КРС прие изменение и допълнение на Правила за свободно използване на радиочестотния спектър.

С Решение № 342 от 20 ноември 2025 г., КРС одобри проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Методика за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга и за определяне на критерии за наличие на несправедлива финансова тежест, приета с ПМС № 131 от 02.04.2021 г.

С Решение № 365 от 4 декември 2025 г. на КРС са приети изменение и допълнение на Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера от националния номерационен план.

С Решение № 367 от 4 декември 2025 г. на КРС са приети изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения.

В резултат на измененията от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, обнародвани през октомври 2023 г., КРС беше определена за надзорен орган по отношение на лицата по чл. 4, т. 7 от ЗМИП, а именно на пощенските оператори, лицензирани да извършват ППП съгласно чл. 39, т. 3 от ЗПУ и техните представители по чл. 22 от същия закон, на които е възложено изпълнението на отделни дейности от пощенската услуга, свързани с осъществяването на ППП.

Стратегическа цел 2: Насърчаване на устойчив конкурентен пазар и защита на потребителите КРС продължи работата си по анализа на пазара на едро на локален достъп в определено местоположение, която беше временно преустановена поради настъпилите във второто полугодие на 2024 г. структурни промени в едно от предприятията, предоставящо електронни съобщения в национален обхват. За целта са обработени предоставените данни от всички предприятия, уведомили комисията за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения и вписани към 31-ви декември 2024 г. в публичния регистър по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Направени са съответните кръстосани проверки за верификация на постъпилата информация.

По искане на СЕМ и национално предприятие е извършено честотно планиране за обхват 87.5-108 MHz. По искането на СЕМ са определени две честотни назначения за две населени места, като същите са предоставени на Съвета. По искането на национално предприятие е извършено честотно планиране за 17 станции от мрежата му, което впоследствие е оттеглено.

КРС прие решения за издаване на 45 разрешения за ползване на радиочестотен спектър, с които за мрежите от подвижна радиослужба са предоставени 156 радиочестоти. Издадени са 11 временни разрешения, с които са предоставени 153 честотни назначения.

КРС прие решения за 268 изменения и/или допълнения на разрешения за ползване на радиочестотен спектър, с които за мрежите от неподвижна радиослужба от вида „точка към точка” е предоставен радиочестотен спектър за 1424 нови участъка, изменени са техническите данни на 726 участъка и са заличени 428 участъка; за мрежите за наземно аналогово и цифрово радиоразпръскване са изменени и/или допълнени техническите параметри на 42 станции; за спътниковите мрежи се добавят предавателни канали на земните станции, които се свързват с 40 спътникови системи.

Прекратените/отнети или с изтекъл срок разрешения за ползване на радиочестотен спектър са 31 бр.

Разгледани са 7 заявления за регистрация на 201 участъка, 6 заявления за заличаване на регистрация на 75 участъка и 2 заявления за изменение на 5 участъка за мрежи от вида „точка към точка” за ползване на радиочестотен спектър в обхват 71-76 GHz/81-86 GHz.

В Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и точки за безжичен достъп с малък обхват са: вписани 144 приемно-предавателни станции, променени 761 бр., заличени 40 приемно-предавателни станции, вписани 66 точки за безжичен достъп с малък обхват, променени 72 точки за безжичен достъп с малък обхват и заличени 5 точки за безжичен достъп с малък обхват.

Стратегическа цел 3: Устойчиво институционално развитие и международно партньорство Продължи развитието на Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди (НСМРЧС). През периода 01.01.÷31.12.2025 г. са въведени в експлоатация още 4 (четири) нови дистанционно-управляеми станции за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди от типа „компактни системи“ на територията на 4 (четири) областни града: гр. Русе, гр. Смолян, гр. Враца и гр. Кърджали. Пуснати в експлоатация са: една нова мобилна станция за измервания на покритие и качество на предоставяните чрез мобилните мрежи услуги, която е предназначена за обслужване региона на Централна Южна България и една нова мобилна станция за радимониторинг до 26.5 GHz, предназначена за обслужване региона на Централна Южна България.

Надградени са 7 (седем) съществуващи стационарни станции за радиомониторинг с нова измервателна апаратура с подобрени функционалности и разширен честотен диапазон: СС "София-1"; ДУС "София-2"; ДУС "Пловдив-1"; ДУС "Разград"; ДУС "Плевен"; ДУС "Видин"; ДУС "Благоевград", съгласно Договор № 03-08-35/ 12.06.2024 г. със “СИСКОМ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.

Осигурена е необходимата поддръжка, ремонт и профилактика на стационарните и мобилни станции за радиомониторинг с оглед безпроблемната им работа, като е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка и е сключен Договор № 03-08-106/27.11.2025 г. с предмет: „Ремонт по заявка на апаратура с марка Rohde&Schwarz“.

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР)

През отчетния период Комисията за енергийно и водно регулиране извършва дейността си по една бюджетна програма, която е инструмент за постигане на оперативните цели. Разходите по програмата, които по отчет са в размер на 14,1 млн. лв., отразяват извършваните по програмата дейности по нейното разработване, планиране и изпълнение. Разходите са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.

Комисията за енергийно и водно регулиране идентифицира функционална област „Държавна регулация в енергетиката и ВиК сектора“ и бюджетна програма „Държавно регулиране на дейностите в енергетиката и ВиК сектора“.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2025 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на функционалната област от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са насочени към:

- подобряване на регулаторната рамка чрез усъвършенстване на съществуващите регулаторни подходи и принципи въз основа на международния опит и добрите европейски практики;

- насърчаване на доверието в енергийния пазар чрез спазване на основните принципи за равнопоставеност, прозрачност и справедливост за постигане на последователна и предвидима регулаторна политика;

- минимизиране на регулаторната тежест; съкращаване на времето при вземането на решения; подобряване на ефективността на административните процеси;

- ефективен контрол по изпълнение на условията на издадените лицензии на дружествата в подсектори „електроенергетика“, „топлоенергетика“ и „природен газ“;

- ефективен контрол по изпълнение на одобрените бизнес планове на ВиК операторите и по прилагането на утвърдените цени на предоставяните ВиК услуги на потребителите;

- предприемане на мерки за съществено подобряване на работата на регулираните дружества с потребителите и разрешаване на спорове;

- активно сътрудничество с други регулатори и участие в процеса на формиране на добри регулаторни практики.

Целта на Комисията е да осъществява ефективно държавно регулиране в енергийния и ВиК сектори. Същевременно с това КЕВР развива активна дейност по подобряване на регулаторните практики, използваните наредби, методики, указания, рамки и ценови модели, с цел оптимизиране на цялостния процес при лицензиране, ценово регулиране и осъществяване на ефективен контрол в двата сектора. Комисията осъществява контрол и постоянен мониторинг върху дейността на дружествата в енергетиката и ВиК сектора. Въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата; гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги; ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик, равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция.

Ползите/ефектите за обществото са:

въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата и В и К операторите;

гаранции за получаване на качествени доставки и предоставяни услуги;

ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик;

равнопоставен достъп до мрежите и създаване условия за конкуренция;

чрез ефективна защита правата на потребителите да намаляват жалбите в двата сектора;

извършване на контрол по преминаването от пазар по регулирани цени към организиран пазар по свободно договорени цени в съответствие с правилата за търговия с природен газ.

СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТОННИ МЕДИИ (СЕМ)

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. разходите по бюджета на Съвета за електронни медии за 2025 г. са утвърдени по бюджетна програма „Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими“, в рамките на функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове“.

За 2025 г. по бюджета на Съвета за електронни медии (СЕМ) са утвърдени разходи в размер на 3,4 млн. лв.

/ в млн. лв./

Класифи-кационен код · Отчет на разходите по функционална област/бюджетна програма за 2024 г. · Закон · Уточнен план · Отчет 2025 г.

4400.01.00 · Функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове “ · 3,4 · 3,4 · 3,3

4400.01.01 · Бюджетна програма «Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими» · 3,4 · 3,4 · 3,3

Общо разходи на СЕМ : · 3,4 · 3,4 · 3,3

Годишният отчет на Съвета за електронни медии за 2025 г. проследява изпълнението на основните функции на регулатора, съгласно Закона за радиото и телевизията, както и финансовото, технологично и административно обезпечаване на дейността му.

Съветът за електронни медии, съгласно Закона за радиото и телевизията, регулира дейността на доставчиците на медийни услуги (линейни и нелинейни) и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове под юрисдикцията на Република България:

53 доставчици на медийни услуги притежават индивидуални лицензии за доставяне на 78 радиопрограми чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. 16 регистрирани доставчици на радиоуслуги създават същия брой радиопрограми за разпространение чрез кабелни мрежи.

92 са регистрираните (за разпространение по кабел и сателит) български доставчици, които имат право да създават 128 телевизионни програми за територията на Република България. 2 доставчика притежават удостоверения за регистрация на общо 13 телевизионни програми, предназначени за разпространение извън територията на България.

8 доставчици притежават общо 12 лицензии за доставяне на аудио-визуални медийни услуги чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване, като реално от тях чрез този способ се разпространяват 8 програми.

През 2025 г. Съветът за електронни медии е осъществил мониторинг на радиопрограми – общо 14 116 часа, мониторинг на телевизионни програми – общо 15 433 часа, тематични наблюдения – общо 93 броя, надзор на аудио-визуално съдържание на нелинейни услуги – 18 броя и проверки за наличие на аудио-визуално съдържание – нелинейни услуги в интернет сайтове – общо 97 броя.

През 2025 г. Съветът за електронни медии постави като акцент в дейността си организирането на редица публични събития по ключови за развитието на медийната среда и за регулацията въпроси.

„Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната“.

За първи път Съветът инициира социологическо проучване, свързано с дейността на обществените медии. Цел на изследването е да проучи разбиранията на хората за обществен интерес, за връзката между медийно предоставяна информация, от една страна, и здравето, правата, финансите и благосъстоянието на широката общественост и на различните обществени групи, от друга. В тази рамка проучването изследва разбиранията и нагласите на аудиторията за обхвата на задълженията на Българската национална телевизия и Българското национално радио по отношение на това по какъв начин и в каква степен предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна, здравна и друга социално значима информация; как БНТ и БНР осигуряват достъп до качествена информация за различните обществени сфери и до (проблемите пред) тяхната обществена регулация; открояват разлика между обществен интерес и забавление/интересно за обществото; осигуряват чрез програмната си политика защита на обществения интерес, националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност; поощряват създаването на произведения от български автори; поощряват българското изпълнителско изкуство.

Изпълнителят на проучването – агенция Алфа Рисърч ООД – проведе три изследователски модула, обособени в отделни дейности: дълбочинни интервюта с експерти, качествено социологическо изследване по метода на груповите дискусии и национално представително изследване на аудиторията на БНР и БНТ.

Възприемане, нагласи и очаквания към обществената мисия на БНТ и БНР:

Обществените медии са асоциирани с достъпността им за широки обществени слоеве, възприемането им чрез информационните и културно-образователни функции и положителното отношение към тях именно заради тези функции получава потвърждение и в качественото, и в количественото проучване: над 50 на сто от аудиториите на БНТ и БНР заявяват, че изпълняват тези си функции в много голяма степен.

Идентифицираните като нуждаещи се от подобрение елементи от обществените функции (за които аудиторията би искала да са по-застъпени) са развлекателни (за БНТ) и образователни (за БНР) функции, плурализъм, прилагане на нови технологии. По отношение на всеки от тези елементи над 50 на сто виждат повече или по-малко дефицити в обществените медии.

Специфичните активности – производството на документални и игрални филми от БНТ и поддържането на музикални състави от БНР, срещат значителна подкрепа сред хората: над 50 на сто сред собствените им аудитории и по-умерена сред неползващите обществени медии.

Ангажирането на БНТ и БНР със социални каузи среща силно одобрение (близо 70 на сто от собствените им аудитории и близо 50 на сто от неползващите обществени медии). Сред хората доминира разбирането, че това има важен ефект върху обществото.

Резултатите от всички модули от проучването очертават няколко основни насоки за развитие на обществените медии в България:

Адекватно финансиране.

Гарантиране независимост на журналистическата дейност.

Разширяване, осъвременяване и адаптиране на обществените функции в съответствие с бързо настъпващите социални и технологични трансформации.

Развитие и позициониране на обществените медии в дигитална среда.

Конференция „Европейският акт за свободата на медиите - рамка за независимост и плурализъм в Европейския съюз“.

Форумът събра журналисти и експерти, които обсъдиха Европейския акт за свободата на медиите - основни разпоредби и необходимост от изменения в националното законодателство.

Фокус в отделните панели бяха: защита на свободата на медиите и журналистите, редакционната независимост и качествена журналистика; прозрачността на  собствеността на медиите и оптимизирането на медийните регистри; финансирането и независимостта на обществените медии, прозрачност при разпределяне на  държавната реклама, правата на аудиторията.

Дискусия „Войни и конфликти, медии и общество“ (панел I: „Медийно отразяване на войни и конфликти“ и панел II: „Информационна, национална и международна сигурност“.

В рамките на дискусията авторитетни журналисти, медийни експерти и академични изследователи разгледаха различни аспекти от медийното отразяване на войни и конфликти, включително и в контекста на информационната, националната и международната сигурност и търсиха отговори на важни за медийната и обществената среда въпроси, пораждани от отзвука на глобалните кризи и напрежения.

Кръгла маса на тема „Изкуственият интелект - възможности и предизвикателства пред медиите и регулацията“.

Темите, свързани с развитието на изкуствения интелект и приложението му в медийния сектор, въздействието му върху производството и разпространението на съдържание, проверка на фактите и др. обсъдиха представители на Българската национална телевизия, Българското национално радио, БТВ Медиа Груп ЕАД, Нова Броудкастинг груп ЕООД, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори АБРО, академичните среди и бизнеса.

„Регулация и етични правила на инфлуенсър маркетинга“.

Съветът за електронни медии и Националният съвет за саморегулация проведоха първото по рода си обучение на инфлуенсъри. Обучението включи въпроси за саморегулацията в рекламата, развитието на инфлуенсър маркетинга, регулацията на аудио-визуалното съдържание в областта на рекламата и тенденциите в развитието на регулацията в Европа, защита на потребителите и конкуренцията и защита на авторското право.

През 2025 година дейността на националните обществени доставчици Българската национална телевизия и Българското национално радио се наблюдава постоянно предвид специфичните изисквания, които Законът за радиото и телевизията възлага на двете медии. В рамките на отчетния период са осъществени множество наблюдения за спазване на условията, залегнали в издадените от Съвета за електронни медии индивидуални лицензии. Проведени са фокусирани наблюдения за спазване на чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията относно отразяване на различните убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки в новинарските и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика. Линейните медийни услуги на двата доставчика са обект на мониторинг във всяко едно от фокусираните наблюдения по обществено значими теми.

В изпълнение на задълженията на генералните директори, залегнали в договорите за възлагане на управление, през 2025 г. са изслушани отчети за програмното, технологичното и финансовото развитие на БНР и на БНТ.

През 2025 г. Съветът за електронни медии утвърди нов състав на управителния съвет на Българското национално радио.

През 2025 г. и 2026 г. изтичат сроковете на над 60 на сто от издадените лицензии за радиодейност. Предвидената в Закона за радиото и телевизията процедура изисква от лицензиантите да заявят намерение за удължаване не по-късно от 6 месеца преди изтичането на срока на разрешителния акт. От своя страна медийният регулатор въведе практика, преди да се произнесе по отправено искане за удължаване на лицензия, да осъществи наблюдение за спазване на параметрите ѝ, да изследва всички относими факти, свързани с дейността по доставяне на радиоуслуга: извършени нарушения и наложени санкции през годините; заплащане на такси за надзор; комуникация с оператора и др. В тази връзка експертите от дирекция „Мониторинг и анализи“ осъществиха множество фокусирани наблюдения.

Реализирани са и редица тематични наблюдения относно медийното отразяване на събития с широк обществен отзвук или по чувствителни теми: за въвеждането на еврото в България; за гражданските протести; за децата като участници в застрашаващи и фатални инциденти; за т.нар. „къщи на ужасите“; за войната Израел – Иран и др.

В областта на лицензирането и регистрирането през 2025 г. са постановени решения с които са удължени сроковете на 138 лицензии, изменени са други условия в 11 разрешителните актове. Открита е една процедура за издаване на лицензия за телевизионна дейност за създаване на програма с национален обхват, предназначена за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.

Регистрирани са 6 доставчици на аудио-визуални медийни услуги за доставяне на нови телевизионни програми; 9 регистрациите са изменени, заличени са 3.

Вписани са 3 нови услуги по заявка, а 2 са заличени.

От 8 август 2025 г. започна да се прилага Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите) (ЕАСМ). С Регламента е създаден независим Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ, Медиен съвет) – правоприемник на Групата на европейските регулаторните органи за аудиовизуални медийни услуги (ERGA). Медийният съвет е консултативен и координиращ орган, който се състои от представители на националните медийни регулаторни органи. ЕСМУ има ключова роля за изграждане на регулаторна среда, която подкрепя свободна, плуралистична, надеждна и конкурентоспособна европейска медийна система. Той предоставя експертна помощ на Европейската комисия чрез техническа експертиза, участие в разработването на политики и улесняване на прилагането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ). Мандатът му обхваща не само аудиовизуалния сектор, но и радиото, печатните медии (без упражняване на пряк регулаторен надзор), онлайн платформите, както и новите отговорности по ЕАСМ – изготвяне на становища относно пазарни концентрации, координирани мерки срещу заплахи от доставчици на медийни услуги от трети страни и резултатите от структурирани диалози между много големи онлайн платформи (VLOPs) и доставчици на медийни услуги.

Съветът за електронни медии е пълноправен член на Европейския съвет за медийни услуги и допринася със своя национален опит и регулаторна експертиза за изпълнението на неговата европейска мисия.

АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ (АЯР)

През отчетния период Агенцията за ядрено регулиране извършва дейността си по една бюджетна програма, която е инструмент за постигане на целите. Разходите по програмата, които по отчет са в размер на 9,7 млн. лв., отразяват извършваните по програмата дейности свързани с нейното разработване, планиране и изпълнение. Разходите са квалифицирани в следните икономически категории: персонал, издръжка, капиталови разходи.

Агенцията за ядрено регулиране идентифицира функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“ и бюджетна програма „Регулиране и контрол на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2025 г. отразява извършването на дейностите за предоставяне на съответните продукти/услуги в рамките на функционалната област от Агенцията за ядрено регулиране.

Основните дейности извършвани от АЯР, са:

Издаване на лицензии и разрешения за дейности в ядрени съоръжения с източници на йонизиращи лъчения, както и издаване на лицензии за специализирано обучение;

Издаване на удостоверения за регистрация на дейности по чл. 56, ал. 3 от ЗБИЯЕ и удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;

Регулаторен контрол за безопасно използване на ядрени съоръжения и източници на йонизиращи лъчения;

Поддържане на аварийна готовност;

Развитие на нормативната уредба по безопасно използване на ядрената енергия;

Осигуряване на международното сътрудничество на Република България в тази област и изпълнение на международните конвенции и договори;

Информиране на обществеността за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита в страната.

Чрез извършените дейности се постигат следните резултати:

поддържане на съвременното ниво на нормативната база в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

осигуряване на правилно прилагане на нормативната база в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

осигуряване на законосъобразен лицензионен, разрешителен, регистрационен и уведомителен режим;

регулаторен контрол за спазването на нормативните изисквания по безопасност, условията на издадените лицензии и разрешения и прилагане на добри практики;

осъществяване на международно сътрудничество за повишаване равнището на ядрената и радиационна безопасност;

повишаване качеството на административните услуги;

открито управление чрез поетапно публикуване в интернет на информационни масиви и ресурси.

Ползата/ефекта за обществото от извършваните от АЯР дейности е, че чрез компетентното и ефективно провеждане на политиките и постигането на резултати, се постига осигуряване на безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН) Комисията за финансов надзор (КФН) е специализиран държавен орган за регулиране и финансов надзор, създаден със Закона за Комисията за финансов надзор. При осъществяване на своите правомощия Комисията за финансов надзор е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание. Комисията за финансов надзор е юридическо лице на бюджетна издръжка. Председателят на КФН е първостепенен разпоредител с бюджет.

Основната цел на Комисията за финансов надзор в обществено-икономическия живот на България е да осигурява стабилност, доверие и предвидимост в небанковия финансов сектор, като участва в усъвършенстването на регулаторната дейност и постоянно развива надзорна дейност с цел защита интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Провежданите от КФН политики оказват пряко въздействие върху устойчивостта на публичните финанси чрез ефективно и ефикасно планиране и извършване на разходи.

Програмният формат на бюджет на КФН за 2025 г. е структуриран във функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“ и бюджетна програма „Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор“.

Отчет на разходите по бюджета на КФН по функционални области и бюджетни програми

Класифи-кационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

4700.00.00 · Общо разходи по бюджета на КФН · 28 038 300 · 28 245 550 · 28 020 318

4700.01.00 · Функционална област: "Регулация и надзор на небанковия финансов сектор" · 28 038 300 · 28 245 550 · 28 020 318

4700.01.01 · Бюджетна програма: "Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор" · 28 038 300 · 28 245 550 · 28 020 318

През отчетния период Комисията за финансов надзор взе активно участие в процеса на обсъждане и подготовка на европейски актове в областта на финансовите пазари. Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на участник в Европейската система за финансов надзор (ESFS), е активно ангажирана в дейността на Европейските регулаторни органи - Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и Европейският борд за системен риск (ESRB).

Извършените изменения и допълнения в подзаконовата нормативна уредба през 2025 г., по отношение на инвестиционната дейност, застрахователния и осигурителния пазар целят по-задълбочено интегриране на българския пазар в капиталовите пазари на ЕС, адаптиране към приетите законови изменения и въвеждане на най-добрите международни практики.

Премахването на нормативни и административни тежести за участниците на финансовите пазари е цел и на извършените изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове, приети от КФН през отчетния период.

В изпълнение на своите надзорни функции Комисията за финансов надзор продължи да осъществява предварителен надзор, който обхваща одобрението или утвърждаването на различни документи с основно значение за дейността, както и одобрение на избор на членове на управителни или контролни органи на участниците в небанковия финансов сектор.

Във връзка с процесите на въвеждане на еврото в страната, Комисията периодично информира поднадзорните ѝ лица и техните браншови организации за предстоящите действия и мерки, които следва да бъдат предприети от тях във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България и актуализирания План за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, както и осъществява кореспонденция/срещи за изясняване на възникнали въпроси.

Текущият надзор за законосъобразност върху дейността на инвестиционните посредници, управляващите дружества, колективните инвестиционни схеми, алтернативните и националните инвестиционни фондове, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, „Централен депозитар“ АД, „Българска фондова борса“ АД, обвързаните агенти и многостранните системи за търговия продължи да се осъществява дистанционно и чрез проверки на място.

През 2025 г. Комисията за финансов надзор продължи да осъществява контрол върху дейността на застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници за спазване изискванията на Кодекса на застраховането, актовете по неговото прилагане, както и актовете на Европейската комисия по прилагане на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II).

Текущият надзор за законосъобразност върху дейността на пенсионноосигурителните дружества, фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, фондовете за извършване на плащания и на банките - попечители по Кодекса за социално осигуряване продължи да се осъществява дистанционно и чрез проверки на място.

През 2025 г. Комисията за финансов надзор продължи да осъществява активно взаимодействие с държавните институции, които пряко или косвено влияят върху надзора и ефективното функциониране на финансовите пазари.

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (ДКСИ)

Държавната комисия по сигурността на информацията e държавен орган, който осъществява политиката на Република България в областта на защитата на класифицираната информация, съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита на класифицираната информация. Законът възлага на комисията задължения, свързани с осигуряване на еднаквата защита на националната и чуждестранната класифицирана информация. Комисията е колегиален орган, който се състои от председател, заместник-председател и трима членове.

Отчетът за изпълнението на програмния бюджет на Държавна комисия по сигурността на информацията към 31 декември 2025 г. обхваща степента на изпълнение на заложените стратегически цели и задачи.

Със ЗДБРБ за 2025 г., чл. 42, ал. 1 е утвърден бюджетът на ДКСИ за 2025 г., в размер на 20,3 млн. лв., по уточнен план 20,3 млн. лв. и по отчет 19,8 млн. лв.

Разходите по бюджета на ДКСИ за 2025 г. са планирани във функционална област „Защита на класифицираната информация“ и бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защита на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата й защита в национален и международен план“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон 2025 г. · Уточнен план 2025 г. · Отчет към 31.12.2025 г.

(в лева)

4800.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Държавна комисия по сигурността на информацията

4800.01.00 · Функционална област „Защита на класифицираната информация“ · 20 342 400 · 20 340 890 · 19 809 938

4800.01.01 · Бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защита на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата й защита в национален и международен план“. · 20 342 400 · 20 340 890 · 19 809 938

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „Защита на класифицираната информация“ БЮДЖЕТНАТА ПРОГРАМА „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защита на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата Ѝ защита в национален и международен план“ През 2025 г. ДКСИ продължава своята дейност в изпълнение на чл. 1, ал. 2 от ЗЗКИ по организацията и контрола на Националната система за защита на класифицираната информация в тясно взаимодействие с компетентните органи, с цел недопускане на нерегламентиран достъп до класифицирана информация.

Цели на програмата Защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп.

Усъвършенстване, развитие, координация и общ контрол на системата за защита на класифицираната информация по персонална, документална, физическа, индустриална сигурност, сигурност на комуникационните и информационни системи и криптографска сигурност.

Усъвършенстване на системата за обучение по защита на класифицирана информация с цел изграждане на съзнание за сигурност сред лицата, ангажирани с дейности по опазване и защита на класифицираната информация.

Подобряване на институционалния и административен капацитет на ДКСИ за успешно изпълнение на мисията и функциите.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Бюджетна програма „Организиране, осъществяване, координиране и контролиране на дейността по защита на класифицираната информация и осигуряване на еднаквата й защита в национален и международен план“ · Мерна единица · Целева стойност

Наименование на индикатора · · Програма 2025 г. · Отчет към 31.12.2025 г.

1. Издадени актове по ЗЗКИ, включително разрешения за достъп до класифицирана информация · бр. · 350 · 1 056

2. Издадени разрешения за унищожаване на документи, съдържащи класифицирана информация · бр. · 450 · 1 990

3. Извършени проверки по глава V от ЗЗКИ · бр. · 10 000 · 20 787

4. Жалби по актове на органи по ЗЗКИ · бр. · 20 · 45

5. Въведени документи в регистъра по чл. 35 от ЗЗКИ · бр. · 000 · 355 808

6. Извършени проверки по разкриване на регистратури за класифицирана информация и проверки за състоянието на изградените регистратури, прилаганите мерки, способи и средства за физическа сигурност на класифицирана информация в организационни единици · · бр. · 50 · 56

7. Участие в международните формати на ЕС и НАТО по защита на класифицирана информация · Процент · 100 · 100

8. Обучени лица за работа с класифицирана информация · бр. · 550 · 604

9. Пренесени и доставени документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация · бр. · 200 000 · 197 224

Чрез изпълнението на поставените цели се постига Усъвършенстване на националната система за защита на класифицираната информация, гарантираща сигурността както на националната, така и на чуждестранната класифицирана информация, предоставена на Република България.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“/ДА „ДРВВЗ“/

ДА „ДРВВЗ” провежда държавната политика в областта на планирането, създаването, съхраняването, опазването, обновяването, поддържането, освобождаването, ползването, отчитането, финансирането и контролирането на държавните резерви, военновременните запаси и запасите от нефт и нефтопродукти на страната, в съответствие с интересите на националната сигурност, както и националната и европейска икономическа и енергийна стабилност.

Една от основните функции на агенцията е не само създаване на запаси и резерви от стратегически стоки и материали, съгласно нормативната уредба, номенклатурните списъци и нормативите за тях, за случаите на бедствия, аварии, кризисни ситуации, военно и извънредно положение, но и свързаното с процеса на натрупване, опазване в съответното количество и качество, на създадените резерви и запаси и поддържането им в състояние на пълна готовност за ползване.

Област на политика: Политика в областта на "Държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти"

Кратко описание на обхвата на областта на политиката, за която ПРБ отговаря Повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ) с оглед - постигане на оптимална обезпеченост и гарантиране на националната сигурност в рамките на компетенциите на агенцията, както и осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост и в съответствие с нормативната уредба. Обновяване, в рамките на бюджета на агенцията, на стоки, материали и продукти, управлявани от нея, които са с изтичащ срок на съхранение, както и съобразно тяхната специфика и стратегическа тежест с оглед - поддържането им в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване. В изпълнение на Програмата за създаване, съхраняване, опазване и обновяване на държавните резерви за периода 2024 г. - 2026 г., утвърдения Предварителен списък на планираните обществени поръчки за 2025 г. и Годишния план за създаване, попълване, обновление и финансиране на държавните резерви и военновременните запаси, са включени материали с ниска или нулева обезпеченост. С оглед тяхното изпълнение и съгласно нормативно определеното в Закона за обществените поръчки (ЗОП), са изготвени необходимите технически спецификации за откриване на процедури за доставка и обновяване на оризова арпа и тестени изделия, както и доставка на медицински изделия предназначени за трансфузионната хематология. През отчетния период са подготвени и окомплектовани и необходимите технически задания за обявяване на процедури за доставка и обновяване на: дезинфектанти за ръце и повърхности, различни видове превързочни материали, лекарствени продукти от различни анатомо-терапевтични групи, болнично-домакинско имущество – спални чували, бутилирана вода за питейни нужди, твърд тоалетен сапун. Предвид зачестилите природни бедствия и за преодоляване на кризисната ситуация от обявени бедствено положение в страната, агенцията е участвала активно с предоставяне на безвъзмездно бутилирана вода за питейни нужди и консервирани хранителни продукти.

Обезпечаване на 30 дни среднодневен нетен внос и ВОП в страната. Съгласно нормативната уредба, агенцията осъществява държавния надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целевите запаси от нефтопродукти, включително контрол върху изпълнението на задълженията от страна на задължените по закона, лица и съхранителите с регистрирани складове по чл. 38 от ЗЗНН. Агенцията организира и изпълнението на процедурите, свързани с прилагането на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти в съответствие с националната и европейска енергийна и икономическа сигурност. Целта е осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната. Запасите се ползват и по препоръка на съответните органи на Европейската комисия (ЕК), в случай на затрудняване на доставките и/или значимото им прекъсване в другите държави - членки на Европейския съюз (ЕС), и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за отпускане на запаси. Към 31.12.2025 г. създадените и поддържани от ДA ДPBBЗ нива на ЗИC обезпечават 20,4 дни среднодневен нетен внос и BOП в страната от общо изискуемите 30 дни. За донатрупване остават количества нефтопродукти, обезпечаващи 9,6 дни.

Обновяване на запаси от нефтопродукти, с изтичащ срок на съхранение и поддържането им в съответното количество и качество за осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост. За отчетния период са реализирани, с цел обновяване, 57 715 тона запаси за извънредни ситуации.

Класификационен код* · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ДА ДРВВЗ · 101,5 · 93,5 · 89,9

5300.01.00 · Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти · 101,5 · 93,5 · 89,9

5300.01.01 · Бюджетна програма "Държавни резерви и военновременни запаси" · 85,4 · 77,3 · 73,7

5300.01.02 · Бюджетна програма "Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти" · 16,1 · 16,2 · 16,2

Показателите за изпълнение са:

Донатрупване на държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ);

Мотивите за избор на този показател са свързани с основния предмет на дейност на агенцията и нормативно определените й функции, съответно една от основните й цели - повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, определени с Решения на МС, съответно водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ), с оглед – осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост, в контекста на националната сигурност, в частта, попадаща в компетенциите на ДА „ДРВВЗ”.

Обновяване на ДР и ВВЗ;

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с поддържането на вече създадените стоки, материали, продукти, водени на отчет като ДР и ВВЗ, в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовност за ползване.

Донатрупване на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН);

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с нормативно определените функции на ДА „ДРВВЗ” по националното законодателство, за създаване и поддържане на 30 дни обезпеченост на среднодневния нетен внос и ВОП в страната за сметка на държавния бюджет и са в изпълнение на националното и европейско законодателство.

Обновяване на ЗИС по ЗЗНН - в количествено изражение – мерна единица „тон“;

Мотивите за избор на този индикатор като ключов са свързани с обновяване на създадените вече, петролни запаси за извънредни ситуации за сметка на държавния бюджет и поддържането им в непрекъсната готовност за ползване в случаите, както са определени в българското и европейско законодателство в областта на сигурността на петролните доставките. Обновяването се осъществява чрез реализиране на съществуващи количества, подлежащи на подмяна, и покупка на същите по вид и количество новопроизведени нефтопродукти.

Целеви стойности по показателите за изпълнение ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ

Ползи/ефекти: ·   · Целева стойност

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

1. Донатрупване на ДР и ВВЗ · % осигуреност · 51.5 · 26,5

2 . Обновяване на ДР и ВВЗ · % осигуреност · 25 · 15,1

3. Донатрупване на ЗЗНН · дни · 30 · 20,4

4 . Обновяване на ЗЗНН · тон · 67 574 · 57 715

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК)

Централната избирателна комисия (ЦИК, Комисията) е създадена с Изборния кодекс като независим държавен орган. Нейната мисия е организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми; осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас; повишаване на доверието в изборния процес и конституираните органи, с оглед на социалната значимост на изборния процес за утвърждаване на демокрацията. Дейността на Комисията се осъществява при спазване принципите на върховенство на закона, публичност и прозрачност.

Централната избирателна комисия прилага програмен формат на бюджет във Функционалната област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ и Бюджетни програми за 2025 г. – „Избори и национални референдуми“ и „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“.

Отчет на разходите по бюджета на ЦИК за 2025 г. по функционални области и бюджетни програми

Класификацио-нен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

8200.00.00 · Общо разходи по бюджета на ЦИК · 7 929 200 · 9 009 200 · 7 248 261

8200.01.00 · Функционална област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ · 7 929 200 · 7 929 200 · 7 248 261

8200.01.01 · Бюджетна програма „Избори и национални референдуми“ · 0 · 1 300 000 · 1 299 553

8200.01.02 · Бюджетна програма „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“ · 7 929 200 · 7 709 200 · 5 948 708

Отчетените разходи през 2025 г. по бюджетна програма „Избори и национални референдуми“ за организационно-техническа подготовка и произвеждането на нови и частични избори през 2025 г. включват материално-техническо осигуряване на изборния процес в това число ролки със специализирана хартия за машинно гласуване, компютърна обработка на данни и издаването на бюлетин с резултатите от гласуването, издаване на цифрови сертификати и други разходи свързани с изборния процес, машинното гласуване и специализираните устройства за електронно машинно гласуване.

Изпълнението на програма „Изграждане на професионална администрация и ефективно управление“ е насочено към своевременното административно, информационно, финансово и материално-техническо обслужване на Централната избирателна комисия. Програмата се изпълнява от служителите в дирекция „Администрация“ като текуща дейност на Комисията и е съпътстваща при изпълнението на програма „Избори и национални референдуми“, като се спазват изискванията за добро финансово управление и контрол в публичния сектор. Отчетът по програмата съдържа информация за изразходването на средствата по бюджета на Ценрталната избирателна комисия. Показателите по програмата отчитат административния капацитет на Комисията. Комисията работи с намален брой на административния персонал. При необходимост Комисията използва услуги предоставяни от външни сътрудници по граждански договори. С приоритет се определят дейностите по управление на човешките ресурси, увеличаване на числения състав на администрацията си и създаването на специализирани звена.

Централната избирателна комисия е осигурила пълна прозрачност при организацията и произвеждането на избори и изпълнението на текущата ѝ дейност. Дейстията ѝ са насочени към законосъобразност, повишаване на доверието в изборния процес и осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас.

КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ (КПНРО) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) е юридическо лице на бюджетна издръжка, за регулиране и надзор върху професионалната дейност на регистрираните одитори и дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), както и за наблюдение на пазара на одиторските услуги.

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е създадена със Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), в съответствие с изискванията на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и Съвета за задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Комисията е надзорен орган, който осъществява дейността си при спазване принципите за законност, публичност и прозрачност, като се избира и отчита дейността си пред Народното събрание. Нейната дейност се реализира чрез самостоятелното планиране на надзорната дейност и осъществяването й в съответствие със закона.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е одобрен бюджет на комисията в размер на 2 856 200 лв.

Определеният бюджет е прогнозиран и съобразен с изискванията за законосъобразно, целесъобразно и икономично разходване на бюджетни средства, с оптимизирането и ограничаването на разходите, за постигане на максимален ефект по отношение на управлението и отчетността на бюджетните средства в съответствие с изискванията на законодателството.

В изпълнение на своите функции през отчетния период КПНРО е положила необходимите усилия за постигане на целите си, свързани със:

-упражняване на компетентен надзор, открит за конструктивно взаимодействие с всички заинтересовани лица;

-поддържане на среда, създаваща условия за качествено извършване на одиторските услуги;

-развитие на КПНРО като модерна институция, в т.ч. ефективно използване на информационните технологии при осъществяването на дейността й;

-поддържане на активни международни позиции, с цел обмяна на добри практики и сътрудничество между надзорните органи, както и участие в развитието на европейските норми в областта на одита;

-повишаване на доверието на обществото към качеството на предоставяните одиторски услуги, чрез постигане на по-голяма прозрачност и информираност .

Отчет на разходите по бюджета на КПНРО по области и политики/функционални области и бюджетни програми

Класификационен код* · РАЗХОДИ (в лева) · Закон · Уточнен план · Отчет

8300.00.00 · Общо разходи по бюджета на КПНРО: · 2 856 200 · 2 856 200 · 2 667 846

8300.00.01 · Функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 856 200 · 2 856 200 · 2 667 846

8300.01.01 · Бюджетна програма „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ · 2 856 200 · 2 856 200 · 2 667 846

Отчет на показателите за изпълнение по бюджетните програми

8300.01.01 Бюджетна програма „Публичен надзор над регистрираните одитори” ·    Целева стойност

Показатели за изпълнение · Мерна единица · Целева стойност · Отчет към 31.12.2025г.

1. брой проверки за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори · бр. · 70 · 61

2. брой разследвания при получени сигнали за предполагаеми нарушения и налагане наказания в определените от закона случай · бр. · 10 · 3

3. брой командировки за осъществяване на сътрудничество със съответните органи на ЕС, с надзорни органи на държави-членки на ЕС, или на трети държави, отговарящи за независимия финансов одит · бр. · 7 · 6

4. брой на подзаконови актове с цел прилагане в пълнота на изискванията на националното и общоевропейското законодателство · бр. · 5 · 7

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори успешно изпълнява своите задължения и отговорности по прилагането на Закона за задължителния финансов одит, Директива 2006/43/ЕО, Директива 2014/56/ЕС и Регламент (ЕС) № 537/2014.

Тясното сътрудничество на Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори с регулаторните органи на държавите членки на Европейския съюз, както и с Международния форум на независимите одитни регулатори, налага участие съответно в работата на международните организации и групи, в които КПНРО представлява България.  За да може българският регулаторен орган да отговори на високите изисквания към контролната му дейност, както и да изпълнява ефективно и качествено възлаганите задачи, Комисията трябва да разполага с адекватни ресурси и висок административен капацитет.

Представители на Комисията активно участват във всички международни събития, съответно за това се заплащат предвидените такси, както и разходи, свързани с тези процеси на международно ниво.  Това обуславя размера на  необходимите разходи за командировки в чужбина през следващите години.

В резултат на промените в европейското и българското законодателство през изтеклите години, на комисията бяха възложени нови функции, като наблюдение на пазара на одиторските услуги и дейността на одитните комитети, администрирането на регистри, както и множество задължения произтичащи от дейността на Комитета на европейските органи за надзор над одита (КЕОНО). С оглед качественото изпълнение на функциите и отговорностите при запазване на съществуващата численост на администрацията, от КПНРО последователно се предприеха действия, като оптимизация на дейностите чрез електронизация и автоматизация на работните процеси, съвместяване на функционални задължения от служителите в администрацията и въвеждане на ключови въпроси на елементи на матричната организация и автоматизация на работните процеси, аутсорсинг на експертни и рутинни дейности към външни специалисти.

С горепосоченото се създават перспективни предпоставки за по-нататъшно подобряване на дейността на КПНРО, в т.ч.: на надзора върху регистрираните одитори на предприятия от обществен интерес, надзора върху делегираните на ИДЕС функции, наблюдението на пазара на одиторски услуги и на дейността на одитните комитети на предприятията от обществен интерес, нарастване на административния капацитет на надзорния орган.

Основен акцент в работата на КПНРО и през 2025 г. остава повишаване качеството на инспекциите чрез засилен контрол на качеството, на няколко равнища – текущ контрол върху работата по инспекциите и преглед за контрол на качеството преди приключването им на равнище дирекция „Инспекции и разследвания“, както и на равнище комисия чрез въведен още един контролен буфер – независим вътрешен преглед на докладите за контрол на качеството на инспекционната дейност преди разглеждането и приемането им от колективния орган. Запазва се и последващия пълен контрол на качеството на извършваните в Комисията инспекции, възлаган по определени рискови критерии. Приоритет е и засиленото методологическо и методическо осигуряване на работата на инспекторите в областта на счетоводството, одита и правото.

Важна част от дейността на Комисията е свързана със сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над регистрираните одитори и одиторските дружества в другите държави-членки на Европейския съюз, и трети държави. Като представител на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е задължена да участва активно и да отстоява позицията на Република България пред Съвета на ЕС, Комитета на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО/СЕАОВ) и подгрупите към него, Международния форум на независимите одитни регулатори (МФНОР/IFIAR) и Одитния Регулаторен комитет към ЕК.

От 2009 г. КПНРО е член в Международния Форум на независимите одитни регулатори (МФНОР), в който към този момент членуват повече от 50 държави. Членският внос в организацията е в размер на 9600 евро на година, но е с тенденция да се увеличи.

Европейската комисия организира редица работни срещи и семинари, с цел подпомагане на страните членки в процеса по транспониране на европейските актове. Съгласно разпоредбите на чл. 32, параграф 3 на Регламент (ЕС) № 537/2014 г., също така се провеждат пленарни заседания на колегиите от представители на компетентните органи на страните – членки за диалог с четирите най-големи одиторски мрежи (Deloitte, EY, KPMG, PWC), с цел преглед на качеството, разследвания, инспекции и санкции. Подобни срещи се организират и на глобално ниво с посредничеството на МФНОР.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит. Упражняването на ефективен надзор върху независимия одит допринася за обслужване на обществения интерес, засилване защитата на инвеститорите и повишава доверието на обществото в процеса на финансовата отчетност.

Представители на Комисията активно участват във всички международни събития и съответно за това се заплащат предвидените такси, както и разходи, касаещи тези процеси на международно ниво. Това обуславя размера на разходите за командировки в чужбина.

С цел повишаване на ефективността на надзорните органи и доверието на обществото в предоставянето на одиторските услуги, както и с цел предотвратяване на възможността за незаконно влияние от страна на задължителните одитори или одиторски дружества се засилват функциите на одитните регулатори в Европейския съюз по отношение на анализ на риска при инспекциите за гарантиране на качеството на регистрираните одитори и одиторските дружества.

С цел привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Европейската правна рамка в областта на независимия финансов одит, дейността на КПНРО създава предпоставки за ефективна надзорна дейност чрез инспекции за гарантиране на качеството и разследванията.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори полага системни грижи за подпомагане процесите на подобряване на качеството и усъвършенстването на дейността, с цел правилното разбиране за ролята и отговорността на проверките и разследванията.

ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“

Отчетът обхваща изпълнението на програмния бюджет на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), включително на сметката за средствата от Европейския съюз (ССЕС), по области на политики и бюджетни програми към 31.12.2025 г.

Приходите в ДФЗ се набират съгласно чл. 14 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Утвърдените приходи по уточнен план по бюджета на ДФ „Земеделие“ към 31.12.2025 г. са в размер на 3,0 млн. лв., а отчетените 0,2 млн. лв.

По бюджета на ДФ „Земеделие“ отчетените към 31.12.2025 г. приходи и доходи от собственост са в размер на 0,117 млн. лв. и представляват дължимите от бенефициерите лихви по предоставени инвестиционни и краткосрочни заеми и от наеми на имущество. Събраните глоби, санкции и наказателни лихви към 31.12.2025 г. са в размер на 0,5 млн. лв. Другите събрани приходи по бюджета на ДФ „Земеделие“ са в размер на 0,463 млн. лв. със знак минус, в т.ч. коректив за касови постъпления със знак минус, представляващ събрани суми от НАП в полза на ДФЗ, приходи от застрахователни обезщетения, 4% премии от застрахователни дружества и 0.5% приходи от финансови услуги и комисионни, както и средствата за ДДС по справка – декларация и за данък върху приходите от стопанска дейност отчетени със знак минус.

Изпълнението на приходната част на бюджета към 31.12.2025 г. е до размера на планираните средства. Налице е трайна тенденция към намаление/неизпълнение на събраните приходи и това се дължи основно на планирани в по-голям обем приходи от собственост, в т. ч. от лихви по предоставени инвестиционни и краткосрочни кредити спрямо действително отпуснатите, разсрочване на сроковете за издължаване и други, както и на планирани в повече други приходи, спрямо събраните. Намалението на отпусканите средства за кредитиране, респ. възстановените средства по главници и лихви, е в резултат на понижения интерес от страна на земеделските стопани към кредитирането, въпреки ниската лихва.

По сметката за СЕС са постъпили 1,963 млн. лв. от глоби, санкции и лихви. Отчетен е и коректив за постъпления, представляващи събрани суми от Националната агенция за приходите (НАП) в полза на ДФЗ, както и други неданъчни приходи, общо в размер на минус 11,8 млн. лв.

Постъпилите помощи и дарения от чужбина по сметката за СЕС са 629,4 лв. или 68% от заложените в утвърдените разчети 921,6 млн. лв. Сумата представлява възстановени разходи от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА).

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ДФЗ участва в прилагането на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, като изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация; предоставя целеви кредити в областта на земеделието и прилага държавни помощи в областта на земеделието и рибарството със средства от държавния бюджет; изпълнява функциите на агенция „САПАРД“ съгласно Многогодишното финансово споразумение; изпълнява функциите, съгласно Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, № 2799/98, № 814/2000, № 1290/2005 и № 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1306/2013) (OB, L 347, 20.12.2013 г.) и Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика.

Дейността на фонда е основана на Закона за подпомагане на земеделските производители, чието изпълнение е възложено на министъра на земеделието и храните чрез предоставяне на целеви кредити в областта на земеделието и прилагане на държавни помощи, в областта на земеделието и рибарството, със средства от централния бюджет, и изпълнява функциите на единствена Разплащателна агенция, в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), за което е акредитиран, по изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. и Стратегическия план 2023-2027 година. По този начин, Фондът споделя дългосрочната визия на Република България, обвързана с изграждане на конкурентно, ефективно, икономически и екологично устойчиво българско селско стопанство, защита на пазара на земеделски продукти от сътресения и подобряване качеството на живот в селските райони.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Развитие на селските райони” Програмата допринася към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, подпомагайки развитието на селските райони, чрез прилагане на набор от мерки основно чрез повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство и жизнеспособността на стопанствата за повишаване на доходите на производителите, както и осигуряване на доставката на качествени хранителни продукти; опазване на екосистемите и устойчиво управление за използване на природните ресурсите в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост и насърчаване на иновациите в производството, пазарната организация и управлението.

Съгласно европейското законодателство бюджетът на Програмата за развитие на селските райони е разделен по години от 2014 до 2020 г., като средствата за всяка година могат да бъдат разплатени единствено в рамките на следващите три години. Съгласно Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година България следва да ползва в текущия програмен период бюджета за 2021 г. и 2022 г. от следващия период. Следователно целевите стойности на индикатора са съобразени с плана на програмата за целия период 2014-2025 г., като е заложен оптимален ритъм на плащанията за осигуряване на пълно усвояване на бюджета.

По отношение на Стратегическия план, съгласно новата европейска нормативна уредба неизпълнението на одобрените междинни финансови цели или отклонението от планираната стойност на крайния продукт може да доведе до финансови корекции или отмяна на ангажименти за финансиране от страна на Европейската комисия.

Съгласно Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година България следва да ползва в текущия програмен период част от бюджета за следващият програмен период. В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване (ЕИВ) с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19, за периода 2021-2025 г. се предоставят и допълнителни средства със 100% финансиране от ЕЗФРСР. В резултат срокът за плащане по ПРСР 2014-2020 г. беше удължен до края на 2025 г., а бюджетът увеличен до 7 383,08 млн. лв. публични разходи.

От тях публичните средства за директни плащания по ПРСР са 2 259,78 млн. лв., разпределени равномерно по кампании. Бюджетът за развитие на селските райони е 5 123,30 млн. лв. В неговите рамки към 31.12.2025 г. са сключени договори на стойност 4 851,52 млн. лв.

Окончателното усвояване по програмата към 31.12.2025 г. на база разходи за деклариране пред ЕК след извършени оторизации и плащания е 6 955,62 млн. лв. (94% от бюджета), от които 5 714,48 млн. лв. от ЕЗФРСР. В това число през календарната 2025 г. са изплатени 1 110,81 млн. лв. (950,77 млн. лв. от ЕЗФРСР).

Таблица № 5 - Плащания по ПРСР 2014-2020 г. към 31.12.2025 г. (мерки, хил. лв.)

МЯРКА · ЕЗФРСР · НБ · ОБЩО

1. Трансфер на знания и действия за осведомяване · 3 170.61 · 352.29 · 3 522.90

2. Консултантски услуги · 4 698.98 · 829.23 · 5 528.22

4.1.(4.1.2) Инвестиции в земеделски стопанства и по ТПП · 260 019.09 · 45 899.94 · 305 919.03

4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти · 300 779.31 · 47 386.43 · 348 165.74

4.3. Подкрепа за инвестиции в инфраструктура · 32 163.70 · 10 721.23 · 42 884.93

5. Възстановяване на потенциала за селскостопанска продукция и превенция · 7 010.01 · 1 237.06 · 8 247.07

6.1. Стартова помощ за млади земеделски производители · 7 400.96 · -21.99 · 7 378.97

6.3. Стартова помощ за развитието на малки стопанства (ТПП) · 982.39 · -39.56 · 942.83

6.4.1. Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности · 9 130.71 · 1 611.30 · 10 742.01

7.2. Инвестиции в инфраструктура. · 214 534.02 · 37 858.94 · 252 392.96

7.6. Поддържане и възстановяване на културното и природното наследство на селата. · 21 972.48 · 3 877.50 · 25 849.97

8. Инвестиции в развитието на горските площи · 3 622.11 · 638.63 · 4 260.74

9. Учредяване на групи и организации на производителите · 79.06 · 8.78 · 87.84

10. Агроекология и климат · -155.88 · -31.63 · -187.52

11. Биологично земеделие · -502.81 · -167.60 · -670.42

12. Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите · 58.83 · 19.61 · 78.43

13. Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения · 180.60 · 60.20 · 240.80

14. Хуманно отношение към животните · 41.04 · 7.24 · 48.28

16. Сътрудничество · 1 621.56 · 180.17 · 1 801.74

19. Водено от общностите местно развитие · 79 707.51 · 8 856.39 · 88 563.89

20. Техническа помощ · 4 254.32 · 750.76 · 5 005.09

ОБЩО · 950 768.57 · 160 034.92 · 1 110 803.49

Съгласно Версия 5.6 на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. общият бюджет на интервенциите, съфинансирани от ЕЗФРСР е 6 748,48 млн. лв., от които 2 699,39 млн. лв. от ЕЗФРСР. За директни плащания са разпределени 2 288,63 млн. лв., а 4 459,85 млн. лв. са предназначени за развитие на селските райони. През 2024 г. стартираха първите плащания по горепосочените интервенции. Изпълнението към 31.12.2025 г. е 939,27 млн. лв.

Съгласно чл. 85 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и във връзка с чл. 73 от Постановление № 28 на Министерския съвет от 16 април 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г., Държавен фонд „Земеделие" извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност (ДДС) на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014-2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021-2027 г. Разходите на общините бенефициери по тези програми за данък върху добавената стойност са недопустим разход за финансиране с европейски средства, поради което се финансират от националния бюджет.

Към 31.12.2025 г. са оторизирани и възстановени разходи за ДДС на общини в общ размер на 35 855 839 лв. Средствата са осигурени с Постановление на Министерския съвет № 83 от 26.06.2025 г. за одобряване на допълнителни разходи за 2025 г. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014–2020 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021–2027 г. и Постановление на Министерския съвет № 321 от 16.12.2025 г. за одобряване на допълнителни разходи за 2025 г. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 година.

Късното приемане на Закона за държавния бюджет на РБ за 2025 г. и утежнената процедура по осигуряване на средствата чрез Постановление на Министерския съвет, забави плащанията от страна на ДФЗ към общините, както и от страна на общините по сключените договори с доставчиците, което увеличи риска от неусвояване на ресурса по програмите, което от своя страна води до генериране на допълнителен дефицит предвид отпуснатите аванси, незавършване на проектите и в резултат невъзстановяване на финансов ресурс от страна на Европейската комисия в рамките на текущата година.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Селскостопански пазарни механизми” Програмата допринася към целите на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, обезпечавайки финансово използването на един от основните инструменти на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС), изразяващ се в пазарната подкрепа за земеделските производители.

Основна цел на програмата е прилагането на пазарните мерки на земеделски продукти на Европейския съюз, които са част от ОСП и се финансират от ЕФГЗ, в това число: промоционални програми, мерки и интервенции в лозаро-винарския сектор, мерки и интервенции в секторите „Мляко”, „Месо“, „Пчеларство” и „Плодове и зеленчуци”. Степента на изпълнение към 31.12.2025 г. е висока.

В сектора на виното се прилагат мерките, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 година. В сектора на месото се прилагат следните схеми за подпомагане: частно складиране на продукти от говеждо и телешко месо и частно складиране на продукти от говеждо и телешко месо, свинско месо, овче месо, козе месо. В сектора на пчеларството се прилагат се прилагат интервенциите, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 година. В сектора на млякото, се прилага схемата „Училищно мляко”. В сектора на плодовете и зеленчуците, се прилагат оперативните програми и схема „Училищен плод”. Прилагат се още схеми „Промоционални програми” и „Популяризиране на пазарите на трети държави”.

През 2025 г. програмата е допринесла към политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, осигурявайки пазарна подкрепа за земеделските производители, чрез прилагане на промоционални програми и финансово подпомагане в лозаро-винарския сектор, както и в секторите „Мляко”, „Месо и пчеларство” и „Плодове и зеленчуци”.

Към 31.12.2025 г. по пазарните мерки и извънредно подпомагане са изплатени 134,83 млн. лв. публични средства, от които 71,22 млн. лв. за сметка на ЕФГЗ и 63,61 млн. лв. за сметка на националния бюджет. Допълнително са възстановени 9,13 млн. лв. разходи за ДДС по училищните схеми.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Директни плащания и мерки за специфично подпомагане” През 2025 г. програмата е допринесла за постигане на целите на политиката на Министерството на земеделието и храните, в областта на земеделието и селските райони, чрез повишаване на стандарта на живот на фермерите, повишаване на конкурентоспособността на българските селскостопански продукти, предоставяне на качествени административни услуги на земеделските производители, предоставяне на помощ на земеделските производители през директни плащания и по схеми за специфично подпомагане.

Към 31.12.2025 г. по програмата са извършени плащания за отделени от производството директни плащания и други директни плащания, както следва:

Таблица № 11– Директни плащания от ЕФГЗ към 31.12.2025 г. (лв.)*

Схема · Код · Сума

Основно подпомагане на доходите за устойчивост · BISS · 773 640 594

Обвързано с производството подпомагане на доходите · CIS · 236 253 387

Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани · CIS-YF · 163 357 028

Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост · CRISS · 24 134 508

Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните · Eco-scheme · 393 633 080

Специално плащане за култура — памук · CSPC · 3 113 782

Доплащания за стари кампании ·   · 620 686

Възстановени суми ·   · -90 175

Общо ·   · 1 594 662 889

Финансовото подпомагане по програмата се предоставя от ЕФГЗ.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Държавни помощи, национални доплащания и САПАРД” Програмата допринася към изпълнението на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони, по предоставяне на допълнително подпомагане на земеделските производители, чрез държавни помощи и национални доплащания.

Държавни помощи ДФ „Земеделие” осъществява държавно подпомагане, в т.ч. безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието и храните и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС, в областта на държавните помощи.

Политиката на подпомагане се определя както от специфичните нужди в отделните подсектори на земеделието, така и от интересите на земеделските стопани, като се следва принципът на анализ на необходимостта от държавно подпомагане в дадена област при спазване на нормите на европейското и националното право в областта на държавните помощи.След изготвяне на анализ от Министерството на земеделието и храните, при наличие на финансов ресурс и след решение на Управителния съвет на ДФЗ, се подпомагат земеделските стопани от държавните помощи.

Ресурсът за държавни помощи по краткосрочни схеми, разпределен с решения на Управителния съвет на ДФЗ по параграф 43-00 „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия” по бюджета на ДФ „Земеделие” към 31.12.2025 г. е 276,0 млн. лева.

Към 31.12.2025 г. за държавни помощи са оторизирани и изплатени средства по краткосрочни схеми за подпомагане, в размер на 275,6 млн. лв. или усвояване 99.84%, предоставени на 34 535 бенефициери по подадени 38 909 заявления.

През 2025 г. прилаганите схеми на държавни помощи по краткосрочни схеми за подпомагане са: за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период (изплатена сума: 8,3 млн.лв.; подпомогнати са 5 848 бр. земеделски стопани); за компенсиране разходите при отстраняване и унищожаване на мъртви животни (екарисажи/инсинератори) - изплатена сума: 30,0 млн.лв., с 1 брой оператори; за сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBALG.A.P. - изплатени 0,055 млн. лв. за 38 бр. земеделски стопани; за участие в селскостопански изложения и панаири в секторите „Животновъдство” и „Растениевъдство” - изплатени 4,3 млн. лв., като броя на подпомогнатите асоциации и/или организации през 2025 г. е 43; изплатени 1,2 млн.лв. за насърчаване производството и използването на висококачествени семена, която се предоставя на малки и средни предприятия в растениевъдството, получили разрешение за производство на посевен материал; за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните е изплатена сумата от 21,4 млн. лв. като ползватели са били 910 бр. ветеринарни лекари; за изпълнение на мерки по Националната програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae) е изплатен 1,4 млн.лв. на 286 бр. подпомогнати; за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera) е изплатена сумата 0,46 млн. лв. на 239 бр. земеделски стопани; за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните, броят на подпомогнатите развъдни организации е 53, а изплатената сума е 9,9 млн.лв.; за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis) изплатената сума е 2,4 млн.лв., а броя на подпомогнатите – 468.

В частта на схемите за подпомагане, предоставени съгласно Насоките за дължавна помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони са изплатени 39,6 млн. лв. за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, като броят на подпомогнатите птицевъди е 228; за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете са изплатени 41,4 млн. лв. сза брой подпомогнати свиневъди 64. За компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, Европейската комисия предостави на България възможност да реагира гъвкаво при изплащането на държавни помощи от националния бюджет в случай на неблагоприятни климатични условия и природни бедствия. Средствата могат да бъдат предоставени в срок до 4 години след неблагоприятното събитие. През отчетния период помощта е прилагана по две направления: Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия – измръзване/слана по череши, вишни, кайсии през 2025 г., изплатена сума: 42,8 млн. лв. за брой подпомогнати: 2 576 бр. и Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия – измръзване/слана по други видове култури през 2025 г., с изплатена сума: 18,1 млн. лв. за брой подпомогнати: 2 484 бр.

Допълнителен инструмент за подкрепа на земеделските стопани при извънредни случаи или в случаи, за които не се прилагат схеми на държавни помощи е подпомагането по линия на de minimis помощите. Тези помощи се използват при необходимост, в качеството им на резервно подпомагане, съобразно позволените прагове по прилагания Регламент. С изменението на Регламент № 1408/2013 г. с Регламент (ЕС) № 2024/3118 се променя максималния индивидуален праг от 25 000 евро на 50 000 евро (97 791,50 лв.) за период от три години. Максималният размер на помощта de minimis е определен за едно и също предприятие.

Изплатеният размер през 2025 г. на минималните помощи от типа de minimis по Рeгламент № 2024/3118 е в размер общо на 53,3 млн. лв., предоставен на 23 832 стопани. Предоставеният ресурс е в рамките на остатъчния ресурс до максимално допустимия за период от три години от дата до дата, през периода 2022-2025 г. и други.

Държавна помощ по схема „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ На 22.05.2024 г. Европейската комисия регистрира схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”, с регистрационен номер SA.114171. Схемата заменя прилаганата в периода 2016-2023 схема със същото име и регистрационни номера SA.46425 и SA.60138. Агенция „Митници" възстановява частта от стойността на акциза по схемата за държавна помощ по реда на чл. 47ж от Закона за подпомагане на земеделските производители - за сметка на централния бюджет, чрез Държавен фонд „Земеделие" до размера, определен с ежегодния Закон за държавния бюджет на Република България – 100 млн. лв. за 2025 година. 2025 година е десетата година на прилагане на схемата за държавна помощ, в която може да бъде заявен за възстановяване акциз по фактури за закупен газьол за 2024 година.

За прием 2025 г. по схемата за държавна помощ са одобрени за подпомагане 14 816 земеделски стопани, с общ размер на държавната помощ 99,8 млн. лв. Сумата представлява 92,61 % от индивидуалните размери на държавната помощ за прием 2025 г. и e изплатена въз основа на утвърден списък от министъра на земеделието и храните. Остатъкът от полагащата се държавна помощ ще бъде изплатена на бенефициерите през 2026 година.

Преходна национална помощ От кампания 2023 г., започва прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. (СПРЗСР 2023-2027). В него е предвидено прилагането на три интервенции за преходна национална помощ - за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1), за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3) и за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ). Тези интервенции са продължение на така прилаганите схеми от програмния период 2014-2020 г., като целта им е да се приближи нивото на българските производители с останалите държави-членки и да се повиши конкурентоспособността им. Финансирането им е изцяло от националния бюджет.

Към 31.12.2025 г. по прилаганите интервенции за преходна национална помощ са оторизирани и изплатени следните средства:

Таблица - Оторизирани средства през 2025 г.

Име интервенция · Интервенция · Брой заявления с оторизирани плащания за кампания · Оторизирани плащания в лв.

Интервенция за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство – кампания 2023 · ПНДЖ1 · 5 749 · 127 594

Интервенция за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози - майки, обвързана с производство – кампания 2023 · ПНДЖ3 · 4 625 · 75 076

Интервенция за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството – кампания 2023 · ПНДТ · 8 403 · 70 821 367

Интервенция за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство – кампания 2024 · ПНДЖ1 · 5 412 · 25 432 611

Интервенция за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози - майки, обвързана с производство – кампания 2024 · ПНДЖ3 · 4 425 · 19 490 631

Общо ·   · 115 947 279

Изплатените средства по интервенциите за преходна национална помощ към 31.12.2025 г. са в размер на над 115,8 млн. лв. и 0,2 млн. лв. за национални доплащания от предходни кампании, включително и по съдебни решения.

Краткосрочно кредитиране от националния бюджет През предходните години за кредитиране на земеделските производители годишно се отпускат между 10 млн. лв. и 40 млн. лв. за краткосрочно кредитиране. Предоставянето на краткосрочни кредити с облекчена лихва (не по-малка от референтната за страната) е съпътстваща форма на финансиране. Средствата са разчетени да се възстановяват в рамките на една година и продължаването на тази политика благоприятства развитието на селското стопанство. За 2025 г. за краткосрочно кредитиране бяха предвидени 30 млн. лв. Към 31.12.2025 г. няма одобрена схема за краткосрочно кредитиране.

Инвестиционни схеми за кредитиране от националния бюджет ДФ „Земеделие” осъществява дейността по кредитирането на земеделските производители съгласно утвърдените от Министерския съвет годишен доклад и програма по чл. 3, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители ЗПЗП и приетите, въз основа на тях, от УС на Фонда програми за изпълнение на дейностите, посочени в чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, чрез отпускане на целеви инвестиционни кредити, утвърдени от УС. На основание чл. 16 от ЗПЗП Фондът може да осъществява дейността си по чл. 4 чрез търговските банки (ТБ), като предоставянето на кредити от ТБ се осъществява въз основа на подписани споразумения, при условията на чл. 6, ал. 2, т. 3, б. „в” от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие”. През 2025 г. в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за кредитиране е одобрен финансов ресурс в размер на 90 млн. лв., при условие за поддържане на нетно салдо до минус 40 млн. лв. Средствата се предоставят от предвидените по § 71-01 „Предоставени средства по лихвени заеми”, а възстановените главници се отчитат по § 71-02 „Възстановени главници по предоставени лихвени заеми“, във финансиращата част по бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2025 година. С решение на УС на ДФ „Земеделие“ през 2025 г. инвестиционните кредити се финансират при годишен лихвен процент равен на референтния лихвен процент, приложим към датата на сключване на договора за кредит, увеличен с един пункт надбавка. През 2025 г. от страна на ДФ „Земеделие” се администрират следните схеми за кредитиране: Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство, с три основни направления - „Растениевъдство”, „Животновъдство” и „Техническо обезпечаване” и цели стимулиране на инвестиционния процес, повишаване на конкурентоспособността и качеството на произведената селскостопанска продукция посредством облекчаване на достъпа до кредитен ресурс; Схема за кредитиране със средства на Държавен фонд „Земеделие” на кандидати с одобрени проекти по Наредба № 8 от 20.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. в сектора на пчеларството и Схема за кредитиране със средства на Държавен фонд „Земеделие” за реализация на одобрени проекти за публични дейности на лица със сключени договори за предоставяне на финансова помощ по подмярка 4.3 от мярка 4 и подмярка 16.1. и подмярка 16.4. от мярка 16 от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година.

Програма САПАРД След изтичане на крайния срок за извършване на плащания с европейски средства по програма САПАРД - 31.12.2009 г., всички плащания по неразплатени проекти в рамките на програмата след приключване на всички проверки от компетентните органи, включително и на база съдебни решения се извършват със средства от държавния бюджет. Към 31.12.2025 г. няма изплатени средства по програма САПАРД.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ Държавен фонд „Земеделие” участва в прилагането на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите като: изпълнява делегирани функции по верификация на разходите по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. (ПМДР) и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г. (ПМДРА); изпълнява делегирани функции по осъществяване на мониторингови проверки за изпълнение на производствени програми, изпълнение на мониторинговите индикатори за резултат и всички свързани дейности в обхвата на мониторинга, касаещи изпълнението на задълженията по договор от страна на бенефициера; изпълнява функциите на Сертифициращ орган по ПМДР 2014-2020 г. и на Счетоводен орган по ПМДРА 2021-2027.

Изпълнява и функциите на Сертифициращ орган по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. и по Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020, като изпълнява и делегирани функции по осъществяване на мониторингови проверки за изпълнение на производствени програми, изпълнение на мониторинговите индикатори за резултат и всички свързани дейности в обхвата на мониторинга.

Преглед на изпълнението на бюджетна програма „Рибарство и аквакултури” ДФ „Земеделие“ изпълнява националните стратегически цели като работи за устойчиво развитие на конкурентоспособен сектор „Рибарство”. В изпълнение на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите, ДФЗ прилага бюджетна програма „Рибарство и аквакултури”. С последната промяна на ПМДР 2014-2020 г., общият бюджет възлиза приблизително на 204,0 млн.лв. (158,0 лв. от ЕФМДР и 46,0 млн.лв. от национален бюджет). Основната услуга в рамките на бюджетната програма е предоставяне на финансова помощ на бенефициери от бюджета на ПМДР 2014-2020 г. и ПМДРА 2021-2027 г.

През 2025 г. програмата е осигурила финансова помощ за развитие на аквакултурата, опазване и устойчива експлоатация на рибните ресурси и е подпомогнала развитието на конкурентноспособен сектор „Рибарство” чрез ефективно усвояване на средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

Финансиране на разходи за ДДС на общини с одобрени проекти по ПМДР/ПМДРА Съгласно чл. 85 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и във връзка с чл. 73 от Постановление № 28 на Министерския съвет от 16 април 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г., Държавен фонд „Земеделие" извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност (ДДС) на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014-2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021-2027 г. Разходите на общините бенефициери по тези програми за данък върху добавената стойност са недопустим разход за финансиране с европейски средства, поради което се финансират от националния бюджет.

Средства са осигурени с Постановление на Министерския съвет № 83 от 26.06.2025 г. за одобряване на допълнителни разходи за 2025 г. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014–2020 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021–2027 г. Към 31.12.2025 г. са оторизирани и възстановени разходи за ДДС на общини по ПМДР/ПМДРА в общи размер на 394 195 лв.

Късното приемане на Закона за държавния бюджет на РБ за 2025 г. и утежнената процедура по осигуряване на средствата чрез Постановление на Министерския съвет, забави плащанията от страна на ДФЗ към общините, както и от страна на общините по сключените договори с доставчиците, което увеличи риска от неусвояване на ресурса по програмите, което от своя страна води до генериране на допълнителен дефицит предвид отпуснатите аванси, незавършване на проектите и в резултат невъзстановяване на финансов ресурс от страна на Европейската комисия в рамките на текущата година.

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „АДМИНИСТРАЦИЯ” В програмата са включени дейности, създаващи условия за изпълнението на всички други програми в структурата на програмния бюджет.

НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА (НБКСРС)

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС, Националното бюро) е независим постоянно действащ държавен орган, осъществяващ наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства (СРС), съхраняването и унищожаването на получената чрез СРС информация, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС.

НБКСРС е постоянно действащ орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател, и се подпомага от администрация.

Мисията на НБКСРС е гарантиране на законното използване на СРС чрез наблюдение на горепосочените процедури.

Със ЗДБРБ за 2025 г., чл. 48, ал. 1 и ал. 2 на НБКСРС са утвърдени разходи в размер на 2,6 млн. лв., които по отчет възлизат на 2,1 млн. лв.

За реализиране на целите и свързаните с тях дейности, НБКСРС осъществява бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ във функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“.

За реализиране на целите и свързаните с тях дейности НБКСРС осъществява бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ във функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“.

Отчет на разходите по функционална област и бюджетна програма по бюджета на Национално бюро за контрол на СРС

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон 2025 г. · Уточнен план 2025 г. · Отчет към 31.12.2025 г.

(в лева)

8500.00.00 · Общо разходи по бюджета на ПРБ: Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства

8500.01.00 · Функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“ · 2 580 700 · 2 580 700 · 2 150 652

8500.01.01 · Бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“. · 2 580 700 · 2 580 700 · 2 150 652

ФУНКЦИОНАЛНА ОБЛАСТ „НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО РАЗРЕШАВАНЕ, ПРИЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА“ Бюджетна програма „КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА“

Цели на програмата

1. · Подобряване режима на разрешаване, прилагане и използване на СРС, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.

2. · Покриване на международните и европейски стандарти по отношение на процедурите по прилагане и използване на СРС, срещу произволни действия на държавните структури спрямо граждани и техни права и свободи.

3. · Унифициране на практиката по отношение на регламентираните процедури по разрешаване, прилагане и използване на СРС и тяхното документиране.

4. · Подобряване на комуникацията и съвместната работа с неправителствени организации с цел формулиране и анализиране на констатирани пропуски, нарушения и несъответствия при използване на СРС и търсене на решения, които да водят до повишаване защитата на конституционните права на гражданите.

5. · Организационно развитие и укрепване на институционалния и административен капацитет, осигуряващ качество на процедурите по наблюдение и контрол.

При осъществяване на своята дейност НБКСРС взаимодейства и с органите, които осигуряват и прилагат СРС – Държавна агенция „Технически операции“, специализирана дирекция „Технически операции“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието и главния прокурор на Република България, органите на съдебната власт и др. За изпълнението на функции и дейности в посочената функционална област НБКСРС тясно си сътрудничи и с Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на СРС и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения към Народното събрание.

Полза/ефект за обществото и резултати, относими към функционалната област Постигането на стратегическите и оперативни цели води до подобряване режима на разрешаване, използване и прилагане на СРС, и гарантира защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС.

Основната цел на НБКСРС при осъществяване на наблюдението и контрола на процедурите, разписани в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), е да се оценят действията на съответните компетентни органи и усъвършенства дейността им; да се установи, че е гарантирана защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно използване на СРС; анализиране на нормативната уредба, с оглед нейното усъвършенстване и привеждане в съответствие с добрите европейски практики..

Друга важна цел на наблюдението и контрола е подобряването на регулаторната рамка и оказване на въздействие върху задължените органи по ЗСРС за точно спазване на нормативните актове в тази сфера. Съществено значение за цялостната дейност има и превенцията, чрез която се осигурява възможност за предотвратяване опорочаването на процедурите по ЗСРС, както и уведомяване на компетентните държавни органи при констатиране на неправомерност, което е предпоставка за намаляването на риска от допускане на случаи на незаконосъобразно прилагане на СРС, за да се гарантира в голяма степен защитата на правата и свободите на гражданите. Защитата на правата и свободите на гражданите, като основни ценности на обществото, се постига както с общото наблюдение и надзор на процедурите, така и чрез извършването на проверки по подадени от тях индивидуални жалби и сигнали.

Упражняваният обективен и независим надзор от НБКСРС ще създаде среда за повишаване на доверието в службите за сигурност и правоохранителните органи, и ще допринесе за намиране на баланса при спазването правата на гражданите.

Спецификата на дейността на органите, попадащи в обхвата на осъществявания от Националното бюро контрол, и техните правомощия не дава възможност да бъдат определени точни и ясни количествени и/или качествени показатели за полза/ефект. Значителна част от сведенията и данните, които се достъпват, събират, анализират и съхраняват при осъществяване дейността на НБКСРС представляват класифицирана информация.

През отчетния период не са настъпили промени в нормативната уредба, касаещи правомощията на НБКСРС.

При изпълнение на бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ са спазени основните принципи за обвързаност между поставените цели и потребността от ресурси за тяхното постигане, както и на условия за осигуряване на ефективен контрол и прозрачност на извършените разходи. Използването и разпределението на ресурсите е съобразно целите и приоритетите на програмния бюджет, с цел осъществяване на ефективно наблюдение и контрол от страна на НБКСРС.

Продукти/услуги, предоставяни по програмата Предоставяните по програмата продукти/услуги са, както следва:

1. Продукт/услуга: Методология (на контрола) Реализираните през 2025 г. дейности по предоставяне на продукта/услугата включват:

Доклад за дейността на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства през 2024 г., изготвен в изпълнение на чл. 34б, ал. 7 от ЗСРС и приет с решение от заседание, проведено на 29.05.2025 г., за представяне в Народното събрание. Съгласно чл. 34б, ал. 7 от ЗСРС Националното бюро ежегодно до 31 май внася в Народното събрание годишен доклад за дейността си. Докладът съдържа статистически данни относно броя на лицата, спрямо които са били прилагани СРС, процедурите по искане, разрешаване, прилагане и използване на СРС, по съхраняване и унищожаване на получената информация чрез СРС и за изготвените ВДС, представени в таблици и диаграми, при съпоставка с предходни години. Представен е анализ на резултатите и констатираните в хода на извършените проверки проблеми и препоръки за тяхното отстраняване;

обобщени данни за процедурите по искане, разрешаване, прилагане и използване на СРС, по съхраняване и унищожаване на получената информация и за изготвените веществени доказателствени средства;

анализ на резултатите и констатираните в хода на извършените проверки проблеми и препоръки за тяхното отстраняване;

информация за дейността по защита на правата и свободите на гражданите;

информация в областта на международното сътрудничество и взаимодействието с органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт, както и неправителствения сектор;

информация за осъществените междуинституционални работни срещи и международното сътрудничество;

указания, изготвени становища и препоръки, както и констатирани проблеми в процедурите по ЗСРС, за които са необходими законодателни промени в ЗСРС и НПК;

информация за структурата на администрацията на НБКСРС, финансово-стопанската дейност;

заложените стратегически цели и приоритети и тяхното изпълнение. И през 2024 г. усилията на Националното бюро бяха насочени в следните основни области:

Активно наблюдение на процедурите по искане, разрешаване и прилагане на СРС и организацията по съхраняването и унищожаването на информацията получена при използването на СРС чрез промяна на формата и честотата на извършените проверки на структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 ЗСРС.

Активна работа по сигнали, получавани от граждани и 9неправителствени организации, с оглед на това, че подаването на сигнали за нередности е съществен източник на информация за установяване на неправомерно прилагане на СРС.

Международен обмен на информация, законодателни решения и добри практики в други държави, свързани със защита правата на гражданите, с цел усъвършенстване на националната дейност, свързана с прилагане на СРС.

Необходимост от създаване на единен електронен регистър в органите по чл. 15 от ЗСРС.

Усъвършенстване на процедурите, свързани с прилагането на СРС и защита правата на гражданите, на база изучаване и анализиране на международен опит, законодателни решения и добри практики в други държави.

Подобряване на комуникацията и съвместната работа с неправителствени организации, с цел формулиране и анализиране на констатирани пропуски, нарушения и несъответствия при използване на СРС и търсене на решения, които да водят до повишаване защитата на конституционните права на гражданите.

Организационно развитие и укрепване на институционалния и административен капацитет, осигуряващ качество на процедурите по наблюдение и контрол;

извършване на комплексни проверки на органите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 от ЗСРС относно спазването на закона;

– извършване на проверки по постъпили мотивирани сигнали от граждани за незаконосъобразно прилагане на СРС и при самосезиране.

2. Продукт/услуга: Контрол Националното бюро извършва контрол в следните направления:

– наблюдение на процедурите по изготвяне на писмени мотивирани искания за използване на СРС;

– постановяване на съответни съдебни актове по постъпилите искания за използването на СРС;

– даване на писмени разпореждания за прилагане, прекратяване и незапочване прилагането на СРС;

– съхраняване на получената чрез СРС информация;

– унищожаване на получената чрез СРС информация, която не е послужила за изготвянето на веществени доказателствени средства.

Реализираните през отчетната 2025 г. дейности по предоставяне на продукта/услугата включват:

– изискване на информация от органите и структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС в рамките на своята компетентност;

– проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, чл. 15, чл. 34н и чл. 20 от ЗСРС за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;

– в изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 от ЗСРС Националното бюро е издало задължителни за органите, осигуряващи и прилагащи СРС, указания, свързани с подобряване режима на тяхното използване и прилагане.

НБКСРС осъществява бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ във функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“. В отчета на НБКСРС е представена отчетна информация на показателите за изпълнение на бюджетните програми към съответната функционална област със следните стойности:

Отчет на показателите за изпълнение на бюджетната програма

8500.01.01 Бюджетна програма „Контрол на специалните разузнавателни средства“ · Мерна единица · Целева стойност · Отчет

Показатели за изпълнение

1. Брой проверки · Брой · 300 · 262

Цялата информация за наличността и качеството на данните по показателите за изпълнение на програмата се събира, обобщава, анализира и съхранява в НБКСРС, като предоставените данни са надеждни и качествени.

Наблюдението и контролът целят подобряването на регулаторната рамка и оказване на въздействие върху задължените органи по ЗСРС за точно спазване на заложените нормативните актове в тази сфера. Съществено значение за цялостната дейност има и превенцията, чрез която се осигурява възможност за предотвратяване опорочаването на процедурите по ЗСРС, както и уведомяване на компетентните държавни органи при констатиране на неправомерност, което е предпоставка за намаляването на риска от допускане на случаи на незаконосъобразно прилагане на СРС, за да се гарантира защитата на правата и свободите на гражданите.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ"(ДАТО)

Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО) е специализиран орган към Министерския съвет, на който със закон са определени функции по осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) и изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) за нуждите на наказателния процес, във взаимодействие с компетентните държавни органи.

Държавна агенция „Технически операции” заема своето място в системата за национална сигурност на Република България, като извършва своята дейност за подпомагане работата на оправомощените институции, на които са възложени задачи и дейности по противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност и гарантиране защитеността на гражданите, демократичните институции и конституционния ред.

Мисията на ДАТО е, чрез законово определените ѝ функции по осигуряване и прилагане на СРС и изготвяне на ВДС за нуждите на наказателния процес, във взаимодействие с компетентните държавни органи, да се постигне състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната, и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции.

Дейността на Агенцията през 2025 г. се осъществява в съответствие с променената среда за сигурност, в рамките и реалностите, в които работят всички служби за сигурност, като компоненти на системата за национална сигурност.

Със ЗДБРБ за 2024 г., чл. 49, ал. 1 на ДАТО са утвърдени разходи в размер на 149,3 млн.лв., по уточнен план същите възлизат на 149,1 млн. лв., а по отчет са 148,6 млн. лв.

Отчет на разходите по политика и бюджетна програма по бюджета на Държавната агенция „Технически операции“

Класификационен код · РАЗХОДИ · Закон · Уточнен план · Отчет

(в лева)

Общо разходи по бюджета на ПРБ · 149 261 100 · 149 129 580 · 148 642 600

8600.01.00 · Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред · 149 261 100 · 149 129 580 · 148 642 600

8600.01.01 · Бюджетна програма ,,Технически операции” · 149 261 100 · 149 129 580 · 148 642 600

За реализиране на приоритетите и дейностите в агенцията е обособена една политика:

„ПОЛИТИКА В ОБАСТТА НА ОСИГУРЯВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА С ЦЕЛ ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД“

За изпълнението на целите на програмата е обособена БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ” Цели на програмата

1. Осигуряване и прилагане на СРС за предотвратяване, разкриване и документиране на тежки умишлени престъпления и защита на националната сигурност.

2. Изграждане и развитие на комуникационни и информационни системи, информационни фондове, специализирани системи за защита и одит, софтуерни продукти и технически средства, предназначени за подпомагане и пряко изпълнение на дейностите по осигуряване и прилагане на СРС.

Отчитайки факта, че при използването на СРС временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището, и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, в ДАТО се поддържат високи нива на контрол и отчетност при осъществяване на задачите и дейностите на Агенцията за постигане на заложените стратегическа и оперативни цели.

През отчетния период, изпълнявайки политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, ДАТО допълнително, с оглед подпомагане изпълнението на заложените цели, работи активно за формиране на модерни, технически обезпечени и ефективни структурни звена с висококвалифициран и мотивиран персонал, ползващ и прилагащ в своята дейност съвременни средства и способи, съобразени с тенденциите в средата за сигурност; с цел пълноценно осигуряване на оперативно-издирвателните и разузнавателните структури, органите на досъдебното производство и съда с информация, получена в резултат на прилагане на СРС, при стриктното спазване на нормативните актове, регламентиращи тази дейност.

Ползата/ефектът за обществото от изпълнението на политиката се изразява в предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, посредством ефективно прилагане на дейностите, свързани със защита на националната сигурност и подпомагане на наказателния процес.

Сведения за организацията, способите, средствата и информацията за прилаганите, съгласно законовите разпоредби СРС от ДАТО, попадат в списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, съгласно Приложение № 1 към чл. 25 на Закона за защита на класифицираната информация. В програмния бюджет на ДАТО, отчитайки спецификата на дейност на Агенцията, която не дава възможност за детайлно определяне на качествени и количествени показатели, е дефиниран показател за изпълнение по бюджетна програма „Технически операции“ към политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, и е заложена целева стойност по него.

Описание на степентта за изпълнение на заложените в бюджетната програма цели При изпълнението на бюджетна програма „Технически операции” са спазени основните принципи за постоянна обвързаност между поставените цели за развитие и потребността от ресурси за тяхното постигане, както и за осигуряване на условия за ефективен контрол и прозрачност на извършваните разходи. Приоритетно ресурсите са насочени към звената, отговорни за създаване на основния продукт от дейността, като се осигурява законосъобразно, ефективно и прозрачно организиране на дейностите и процесите при провеждане на обществени поръчки и разходване на финансови средства. Разработват се и се въвеждат в експлоатация нови съвременни технически средства и системи за обезпечаване прилагането на СРС, които да са адекватни на средата и на постиженията в областта на техниката и технологиите. Изграждат се системи за сигурност за повишаване нивата на конфиденциалност, интегритет и достъпност, както и за осигуряване на автентичност и безотказност на информационните ресурси, системи и услуги.

Спецификата на дейността, осъществявана от ДАТО, не дава възможност за детайлно определяне на целеви стойности по показателите за изпълнение.

Информация за наличността и качеството на данните Цялата информация за наличността и качеството на данните по показателите за изпълнение на програмата се събира, обобщава, анализира и съхранява в ДАТО. Данните са достатъчно надеждни и качествени, за да покажат напредъка на Агенцията в постигането на поставените цели на програмата.

Предоставяни по програмата продукти/услуги Във връзка с дейността по осигуряване и прилагане на СРС, Агенцията предоставя следните продукти/услуги: обезпечаване оперативно-издирвателната дейност и дейността по разкриване и доказване на престъпления от органите по чл. 13 от Закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), чрез осигуряване и прилагане на СРС; използване на СРС за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това; използване на СРС по отношение на дейности, свързани със защита на националната сигурност.

За предоставяне на посочените услуги ДАТО извършва определените от законодателя в чл. 19б от ЗСРС дейности.

През отчетния период изпълняваните дейности от Държавна агенция „Технически операции”, свързани основно с предоставяните продукти/услуги, включват:

1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства;

2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;

3. проследяване на лица и обекти;

4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;

5. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за контрол на други лица, които извършват такава проверка;

6. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето им на органа, направил искането;

7. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани;

8. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

9. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

10. получаване на информация от другите държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

11. изграждане и използване на информационен фонд;

12. привличане на граждани за доброволно сътрудничество;

13. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;

14. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби;

15. създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати.

Агенцията усъвършенства постоянно организацията на работа, което осигурява устойчивост на наложените добри практики за всички процеси и изпълнявани дейности и създава условия за организационно самоусъвършенстване.