Наредба № 26 от 10 ноември 1999 г. за профила на диспансерите и видовете дейности, които те извършват

1 януари 1999 г.наредба · Обн. ДВ бр. 99/1999
Заглавие
Наредба № 26 от 10 ноември 1999 г. за профила на диспансерите и видовете дейности, които те извършват
Категория
наредба
Обн. брой на ДВ
99
Обн. година
1999
Изменения?
1
НАРЕДБА № 26 ОТ 10 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ПРОФИЛА НА ДИСПАНСЕРИТЕ И ВИДОВЕТЕ ДЕЙНОСТИ, КОИТО ТЕ ИЗВЪРШВАТ Обн. ДВ. бр.99 от 16 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.99 от 22 Октомври 2002г. Чл. 1. С тази наредба се определят профилът на диспансерите, видовете дейности, които те извършват, и списъкът на заболяванията, подлежащи на диспансерно наблюдение съгласно приложението. Чл. 2. (1) Диспансерът е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал активно издирват, диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с определени заболявания. (2) Към диспансера могат да се разкриват легла за диагностичен и лечебен престой. Чл. 3. Диспансерите осъществяват дейността си според правилата за добра медицинска практика и стандартите за лечение при спазване на професионалната тайна и правата на пациента. Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Диспансерите, към които има разкрити легла, могат да извършват регламентираните дейности по провеждане на клинични изпитвания на нови методики и лекарствени продукти при лечение на лица със заболявания по профила на съответния диспансер. Чл. 4. По профила на заболяванията, които диагностицират, лекуват и наблюдават, диспансерите могат да бъдат: 1. за онкологични заболявания; 2. за пневмо-фтизиатрични заболявания; 3. за психични заболявания; 4. за кожно-венерически заболявания. Чл. 5. Диспансерът за онкологични заболявания активно издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава болни със злокачествени заболявания и преканцерози. Чл. 6. (1) Методичното ръководство на диспансерите за онкологични заболявания се осъществява от Националния онкологичен център. (2) Диспансерът за онкологични заболявания организира, ръководи и контролира всички дейности на онкологичната помощ на територията, определена му от националната здравна карта. (3) Диспансерът за онкологични заболявания е лечебно заведение в обслужвания район, което осъществява комплексно лечение на злокачествените новообразувания. Чл. 7. (1) Диспансерът за онкологични заболявания: 1. организира, провежда, контролира и оценява качеството на дейността по първичната и вторичната профилактика на злокачествените новообразувания в своя район; 2. извършва амбулаторно-консултативна и диагностична дейност в разкритите кабинети по профили и звена и/или методично подпомага осигуряването на такава в общопрофилната и специализираната здравна мрежа в района и страната; 3. организира, провежда, контролира и отчита дейностите по ранната диагностика на злокачествените новообразувания; 4. извършва целия обем лечебна и консултативна дейност на болните със злокачествени новообразувания, доброкачествени тумори и преканцерози в своя район; 5. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) 6. извършва дейности, осигуряващи рехабилитация, подобряване качеството на живот и борба с болката на болните със злокачествени новообразувания; 7. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на онкологично болните. (2) Масовите профилактични прегледи се организират и провеждат въз основа на разработени национална и регионални скринингови програми. Чл. 8. (1) Диспансерно наблюдение се провежда на всеки заболял от злокачествено новообразувание с настоящ адрес в обслужвания район на диспансера, както и на лекуваните болни в други диспансери или в други лечебни заведения. (2) Лицата с доброкачествени новообразувания, преканцерози и карцином in situ се обособяват в отделна група и се проследяват до една година след проведеното лечение. (3) Диспансерното наблюдение се осъществява от съответния специалист по профила на заболяването. (4) Активното наблюдение на болните е в полза на пациента и продължава до края на живота му. Чл. 9. Диспансерът за онкологични заболявания съвместно с държавни и неправителствени организации провежда здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори, здравословния начин на живот, профилактиката, ранното откриване и лечение на злокачествените новообразувания. Чл. 10. (1) Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания активно издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава болните с туберкулоза и хронични неспецифични белодробни заболявания. (2) Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на туберкулозата и животозастрашаващите неспецифични белодробни заболявания. Чл. 11. Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания: 1. организира и контролира съвместно с ХЕИ провеждането на имуно- и химиопрофилактика на туберкулозата на застрашените контингенти в обслужвания район; 2. осигурява своевременно откриване на белодробната туберкулоза и хроничните неспецифични белодробни болести; 3. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностика, лечение и рехабилитация на болните от туберкулоза, от изострени хронични неспецифични белодробни болести, от усложнени остри пневмонии - протрахирано протичащи, абсцедирали, развитие на плеврален излив, остър белодробен абсцес и плеврален излив; 4. осигурява активно наблюдение върху динамиката на заболяванията и предприема своевременно мерки за предпазване от обостряне (тласък); 5. провежда оздравителни мерки в туберкулозните огнища и обработва контактните съвместно с ХЕИ; 6. регистрира подлежащите на диспансеризация лица и предоставя изготвената медико-статистическа информация на съответните органи съгласно действащата нормативна уредба; 7. периодично изготвя анализ на епидемиологичните показатели за туберкулоза и неспецифични белодробни болести в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни действия; 8. провежда широка и актуална здравно-просветна дейност в обслужвания от диспансера район; 9. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с пневмо-фтизиатрични заболявания. Чл. 12. (1) Диспансерът за психични заболявания издирва, диагностицира, лекува, периодично наблюдава и осъществява рехабилитация на болни с психични заболявания. (2) Диспансерът за психични заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на острите и хроничните психични заболявания. Чл. 13. Диспансерът за психични заболявания: 1. активно издирва лицата с показания за диспансеризация в сътрудничество със здравни, социални, образователни служби, както и служби на обществения ред, с работодатели, граждани и други лица; 2. диагностицира лицата с показания за диспансеризация, като провежда клинично интервю и други видове оценка на случая, изготвя формулировка по случая и индивидуален план за лечение и грижи; 3. лекува лицата с показания за диспансеризация, като осъществява следните дейности: а) водене на случая; б) противорецидивно и поддържащо лечение; в) психосоциална рехабилитация; г) експертна оценка; 4. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностика, лечение и рехабилитация на болните с остри и хронични психични заболявания; 5. осигурява активно наблюдение (диспансеризация) на болните със заболяванията, посочени в приложението; 6. периодично изготвя анализ на показателите за психичните заболявания в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности; 7. организира и провежда организационно-методична помощ и контролна дейност на разкритите психиатрични кабинети към общопрофилните болници; 8. провежда съвместно с държавни и неправителствени организации здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори и здравословния начин на живот и поведение; 9. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с психични заболявания. Чл. 14. При лицата, подлежащи на диспансеризация, чието поведение представлява опасност, се прави експертна оценка за размера на риска: 1. за лицата от страна на околните; 2. за околните от страна на лицата; 3. за лицата от поведението им. Чл. 15. (1) При лицата с висок риск от поведение, което представлява опасност за тях или околните, се провежда наблюдение и се предприемат стъпки за предотвратяване на опасността. (2) При необходимост от обслужване по задължителен ред с оглед осъществяване на пълноценно наблюдение се предприемат стъпки по съответния ред. Чл. 16. (1) Диспансерът за кожно-венерически заболявания активно издирва, диагностицира, лекува, активно наблюдава и осъществява рехабилитация на болни с кожни и венерически заболявания. (2) Диспансерът за кожно-венерически заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на острите и хроничните кожно-венерически заболявания. Чл. 17. Диспансерът за кожно-венерически заболявания: 1. организира и контролира съвместно с ХЕИ диагностиката, лечението и профилактиката на болестите, предавани по полов път; 2. осигурява своевременно откриване и лечение на болните от венерически заболявания; 3. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностиката, лечението и рехабилитацията на болните с остри и хронични дерматози; 4. осигурява активно наблюдение (диспансеризация) на болните със заболявания, посочени в приложението; 5. периодично изготвя анализ на епидемиологичните показатели за болестите, предавани по полов път, в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности; 6. организира и провежда организационно-методична помощ и контролна дейност на разкритите дермато-венерологични кабинети към лечебните заведения; 7. провежда съвместно с държавни и неправителствени организации здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори и здравословния начин на живот и поведение; 8. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с кожно-венерически заболявания. Приложение към чл. 1 Списък на заболяванията, подлежащи на диспансерно наблюдение в диспансерите по профили I. Диспансер за онкологични заболявания 1. Всички злокачествени новообразувания, рубрика 140-208 от Международната класификация на болестите (МКБ), 9-а ревизия от 1975 г. 2. Доброкачествени новообразувания, рубрики 210-229 от МКБ, 9-а ревизия от 1975 г. 3. Carcinoma in situ, рубрика 230-234 от МКБ, 9-а ревизия от 1975 г. 4. Новообразувания с непредвидима еволюция и неуточнено естество, рубрика 235-239 от МКБ, 9-а ревизия от 1975 г. 5. Преканцерози, както следва: 5.1. устни, устна кухина и фаринкс - левкоплакия, еритроплакия, субмукозна фиброза; 5.2. хранопровод - ръбци от корозивна язва, левкоплакия, хетеротопия на жлезите от стомашен тип, дивертикул; 5.3. стомах - атрофачен гастрит, интестинална метаплазия, калозна язва, полипоза; 5.4. дебело черво - аденоматозна полипоза (вилозни аденоми), улцерозен колит; 5.5. право черво - аденоми (вилозни аденоми); 5.6. черен дроб - цироза (главно макронодуларна), хемохроматоза, хроничен хепатит с персистираща инфекция от хепатит В; 5.7. ларинкс - кератоза с атипизъм, полипи и хронични уплътнения на гласните връзки; 5.8. бял дроб - епителна метаплазия и дисплазия, ръбци в белодробния паренхим; 5.9. кости - болест на Раgеt, картилагинозна екзостоза, енхондрома; 5.10. меки тъкани - неврофиброматоза; 5.11. кожа - лентиго малигна, меланоза, хронични язви, левкоплакия, левкокератоза, кожен рак, пигментна ксеродерма; 5.12. гърда - хронична мастопатия, фиброаденоматоза, хронична екзема на зърното; 5.13. женски гениталии - ерозии, левкоплакия, полипи, хроничен ендоцервицит, мола хидатидоза, аденоматозна хиперплазия, цистаденом, краурозис на вулвата; 5.14. пенис - левкоплакия, еритроплакия, облитериращ баланит; 5.15. пикочен мехур - папилома, папиларна хиперплазия, пролиферативен цистит, еквамозна и жлезиста метаплазия. II. Диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания 1. Туберкулоза: 1.1. всички форми на активна белодробна и извънбелодробна туберкулоза при деца и възрастни; 1.2. контактни лица; 1.3. инфектирани и с повишен риск за развитие на активна туберкулоза. 2. Неспецифични белодробни болести: 2.1. хронична обструктивна белодробна болест; 2.2. разпространени пневмосклерози със и без бронхиектазии; 2.3. бронхиална астма; 2.4. белодробен тромбемболизъм; 2.5. саркоидоза; 2.6. пневмокониози; 2.7. усложнени бронхопневмонии; 2.8. белодробни абсцеси; 2.9. плеврални изливи. III. Диспансер за психични заболявания 1. Шизофренно разстройство, свързано с тежка социална дисфункция. 2. Афективно разстройство, свързано с тежка социална дисфункция. 3. Органично психично разстройство, свързано с тежка социална дисфункция. 4. Умствено изоставане, което изисква дългосрочно медицинско лечение. IV. Диспансер за кожно-венерически болести 1. Пенфигус и пенфигоид. 2. Лупус еритематодес. 3. Прогресивна склеродермия. 4. Дерматомиозит. 5. Псориазис (еритродермичен, пустулозен, артропатичен). 6. Атопична екзема. 7. Херпетиформен дерматит. 8. Тежки ихтиози и Морбус Дарие. 9. Булозна епидермолиза. 10. Дълбоки микози. 11. Морбус Бехчет. 12. Микозис фунгоидес и синдрома Сезари. 13. Полимикози и онихомикози на ръцете. 14. Посттромбофлебитен синдром, улкус венозус крурис и рецидивиращ еризипел. 15. Сифилис. 16. Гонококция. 17. Саркома на Капоши при болни, които не са асоциирани със СПИН.

История на промените

  1. обнДВ бр. 99/1999
  2. измДВ бр. 99/2002