Наредба № 14 от 3 август 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите

НАРЕДБА № 14 ОТ 3 АВГУСТ 1987 Г. ЗА КУРОРТНИТЕ РЕСУРСИ, КУРОРТНИТЕ МЕСТНОСТИ И КУРОРТИТЕ Обн. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 1987г., изм. ДВ. бр.18 от 2 Март 1992г., изм. ДВ. бр.12 от 3 Февруари 1995г., изм. ДВ. бр.88 от 27 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 8 Март 2002г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г. Чл. 1. Тази наредба урежда обявяването, категоризирането, използуването и опазването на курортните ресурси, курортните местности и курортите. Чл. 2. (1) Курортни ресурси са минералните води, лечебната кал (лагунно-лиманна, изворна и езерна утаечна кал, бентонитови глини и торф) и местностите с благоприятни фактори за лечение, профилактика и почивка. (2) Благоприятни фактори за лечение, профилактика и почивка по смисъла на ал. 1 са: 1. биоклиматичните ресурси; 2. морската вода в крайбрежните курортни райони; 3. морските плажове. Чл. 3. (1) Курортна местност е местност, в която има обявени и категоризирани курортни ресурси и възможности за изграждане и експлоатация на курортни обекти и заведения. (2) Курорт е курортна местност по смисъла на ал. 1, в която има и се използуват курортни обекти и заведения. Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Обявяването на курортните ресурси се извършва със заповед на министъра на то по предложение на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на то въз основа на експертно заключение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Предложението по ал. 1 съдържа резултатите от проучванията, оценката на количеството и качеството на курортните ресурси и мнение за използването им. (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Когато предложението по ал. 1 се отнася за минерални води и лечебна кал, към него се прилага и решението по реда на Наредба № 2 от 1992 г. за експлоатационните запаси на лечебната кал (ДВ, бр. 18 от 1992 г.) и заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на минералните води съгласно Наредба № 1 от 2000 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 57 от 2000 г.). (4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Заповедта за обявяване на курортните ресурси се обнародва в . (5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) При установяване на изменения в количествата и качествата на курортните ресурси те се закриват по реда на предходните алинеи. Чл. 5. (1) Обявените курортни ресурси се картотекират от отдел "Курортни ресурси" в Министерството на то. (2) Обявените курортни ресурси към датата на издаването на тази наредба са: 1. минералните води от находищата (приложение № 1); 2. лечебната кал от находищата (приложение № 2); 3. биоклиматичните ресурси, морските плажове и морската вода в обявените курорти от национално и местно значение (приложение № 3). Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Чл. 7. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Основните показатели за обявяване на минералните води са дълбокият подземен произход, устойчивият физико-химичен състав и свойства, които не се влияят от сезонните и многогодишните климатични и други колебания и промени в природната среда, общата минерализация, йонният състав, температурата, редокспотенциалът и съдържанието на биологичноактивните съставки. Биологичноактивните съставки се вземат под внимание, ако тяхната концентрация е по-висока от следните минимални стойности в мг/л: флуорид - 2,00; бромид - 10,00; йодид - 5,00; железни йони (двувалентни и тривалентни) - 10,00; метасилициева киселина - 50,00; метаарсениста киселина - 1,00; окисляеми от йод серни съединения, изчислени като сероводород - 10,00; въгледвуокис - над 300,00 за питейно прилагане и над 400,00 за външно прилагане; радон - 185 бекерела/л. (2) В минералните води, които се използуват за питейно лечение или се бутилират за лечебно-профилактични нужди, не се допускат нитрати и амоний, освен когато произходът на амония е свързан с минералните води; допускат се следните концентрации на токсични вещества и микроелементи в мг/л: нитрати - 50,00; хром (шествалентен) - 0,5; ванадий - 0,4; арсен - 0,7; олово - 0,02; селен - 0,05; радий - 5.10-7; уран - 0,5; флуорид - 8,00. (3) В минералните води, използувани за профилактика на зъбен кариес, се допуска съдържание на флуорид до 26 мг/л. (4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г., зал. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) Минералните води от водоизточници, използвани за питейни, лечебни, профилактични, хигиенни и спортно-рекреативни цели отговарят на микробиологичните норми и изисквания, посочени в приложение № 5. (6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Не се допуска наличие на патогенни микроорганизми в минералните води по ал. 5. Патогенните микроорганизми се изследват само по епидемиологични и други специални показания, определени от Министерството на то. Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) (1) Лечебната кал (лагунно-лиманна, изворна и езерна утаечна кал, от бентонитови глини и торф) се обявява при следните показатели: 1. за неорганична сулфидна кал: влагосъдържание - над 50%; относителна маса - под 1,6 кг/куб.дм; pН - над 6,0; редокспотенциал - под минус 100 миливолта; обща минерализация на течната фаза - над 12,00 г/кг; общ сероводород - над 0,50 г/кг; механични примеси с размер над 0,25 мм - под 10%; топлоемкост - над 2,80 джаула/гкал; 2. за органична кал (от торф и други): влагосъдържание - над 60%; относителна маса - под 1,4 кг/куб.дм; пепелно съдържание - под 70%; pН - над 5,0; общо количество хуминови киселини - над 100,0 г/кг; топлоемкост - над 2,80 джаула/гкал; 3. за лечебната кал от бентонитови глини и изворна кал: относителна маса - под 2,6 кг/куб.дм във въздушно сухо състояние; водозадържаща способност - над 150 г вода на 100 г суха маса. (2) Санитарно-микробиологичните показатели и норми за оценяване на лечебната кал от всички групи по ал. 1 са: 1. микробно число - по-малко от 500 000 за всички групи; 2. коли-титър (в грамове) - повече от 10 за неорганичната сулфидна и торфена кал и повече от 1 за изворна кал; 3. перфрингенс-титър (в грамове) - повече от 0,1 за всички групи. Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Биоклиматичните ресурси се обявяват, като се вземат предвид следните показатели и изисквания: 1. благоприятна от физиологична гледна точка термична характеристика на метеорологичната среда; 2. местността да не попада в зона на промишлени замърсявания, а концентрацията на вредни аерозоли, газове и прах да не надминава 25% от хигиенните норми; 3. местността да е над нивото на общата инверсионна облачност и извън локални температурни инверсии; 4. подходящи ландшафтни условия; 5. продължителността на слънчевото греене да е 2200 часа годишно, а броят на малко облачните дни да е възможно най-голям; 6. интензитетът на ултравиолетовата радиация с дължина под 315 нанометра да бъде близък до нормалния за определен район; 7. концентрацията на леките аеройони да е над 1000 бр/куб.см в планинските райони и над 500 бр/куб.см в равнините; 8. да няма фуниевидни течения; 9. физико-географските условия да благоприятствуват образуването на бризова циркулация; 10. времетраенето на снежната покривка да е над 100 дни годишно (за планинските райони с надморска височина над 1200 м); 11. да е възможно целогодишно или най-малко двусезонно използуване. Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 1992 г.) Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 1992 г.) Чл. 12. (1) За целите на проучването, опазването и използуването на курортните ресурси се провеждат режимни наблюдения. (2) На водоизточниците на минерални води се извършват следните наблюдения по показатели и честота: 1. дебит, водно ниво или напор, температура и радиоактивност (при радиоактивните минерални води) - най-малко веднъж на 3 месеца; 2. съкратен физико-химичен анализ - най-малко веднъж на 2 години; 3. пълен физико-химичен анализ - най-малко веднъж на 5 години, а на минералните води за бутилиране - всяка година; 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2002 г.) санитарно-микробиологичен контрол на водоизточниците на минерални води за питейно прилагане - най-малко веднъж на 2 месеца, а за всички останали водоизточници на минерални води - най-малко веднъж на 4 месеца. (3) Лечебната кал и находищата й се подлагат на следните наблюдения по показатели и честота: 1. дебелина на покриващия воден слой, температура на водата, обща минерализация на течната фаза и вегетация - през 15 дни (от май до септември включително); 2. съкратен физико-химичен анализ на проби от лечебна кал - най-малко веднъж в годината; 3. пълен физико-химичен анализ на проби от лечебна кал - най-малко веднъж на 8 години; 4. санитарно-микробиологичен контрол - най-малко веднъж на 2 месеца. (4) На биоклиматичните ресурси се правят следните наблюдения по показатели и честота: 1. хоризонтална видимост, облачност, посока и скорост на ветровете, температура, влажност и налягане на въздуха, брой на ясни, малко облачни и облачни дни, валежи, дебелина и времетраене на снежната покривка (през зимния сезон) - всекидневно; 2. слънчева радиация и йонизация на въздуха - най-малко веднъж на сезон; 3. съдържание на прах и вредни аерозоли - най-малко веднъж месечно; 4. температура на морската вода, температура на пясъка от морските плажове - всекидневно през 3 часа, от 7 до 16 ч. (от май до септември включително). Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Режимните наблюдения на курортните ресурси се извършват от стопанисващите организации и данните от тях се вписват в Регистър за лечебно калонаходище съгласно приложение № 7 и Регистър за морски плаж съгласно приложение № 8, които се съхраняват безсрочно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Лабораторни анализи, изследвания и заключения на курортните ресурси се извършват от лаборатории, упълномощени от министъра на то. (3) Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) провеждат санитарно-микробиологичния контрол на минералните води, лечебната кал и морската вода в границите на морските плажове и замърсяването на атмосферния въздух в курортните местности и курортите. (4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Начинът, условията и редът на режимните наблюдения на курортните ресурси с изключение на минералните води се определят от министъра на здравеопазването. Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Лечебните калонаходища и морските плажове се стопанисват и експлоатират при спазване на следните изисквания: 1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) лечебните калонаходища и морските плажове да са защитени срещу замърсяване, а добивните съоръжения за лечебна кал да са оградени; 2. съоръженията за водохващане, добив, транспорт и съхранение на минералните води и лечебната кал да са изработени от материали, които не променят физико-химичните и бактериологичните качества на минералните води и лечебната кал; 3. (зал. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) 4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) извършените по реда на чл. 12 режимни наблюдения на лечебните калонаходища и морските плажове се вписват в регистрите по чл. 13, ал. 1. (2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Експлоатацията на лечебно калонаходище се разрешава, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) лечебното калонаходище се регистрира и обявява по реда на чл. 4; 2. са приключили необходимите проучвания, изследвания и оценки; 3. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) са утвърдени експлоатационните запаси съгласно изискванията на чл. 49, ал. 1 от Закона за народното здраве и Наредба № 2 за експлоатационните запаси на лечебната кал на Министерството на здравеопазването (ДВ, бр. 18 от 1992 г.); 4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) има разработена и утвърдена технологична схема за експлоатацията на лечебното калонаходище; 5. има установени охранителни зони по реда на раздел VI от тази наредба; 6. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) са издадени сертификати на лечебната кал. Чл. 15. Нормите за потребление и разчети при използуване на минералните води, лечебната кал и морските плажове са: 1. до 270 л минерална вода на балнеолечебна ; 2. до 30 кг лечебна кал на калолечебна ; 3. 8 кв.м на посетител в лечебните плажове, 6 кв.м на посетител в плажовете на курортите от национално значение и 5 кв.м на посетител във всички останали случаи. Чл. 16. (1) Курортните местности и курортите се категоризират според значението си на: 1. курортни местности и курорти от национално значение; 2. курортни местности и курорти от местно значение. (2) Курортите се категоризират в зависимост от природния лечебен фактор, медицинския профил и предназначението, както следва: 1. по лечебен фактор: а) балнеолечебни; б) климатолечебни; в) балнеоклиматолечебни; 2. по медицински профил: а) профилирани за определени заболявания; б) непрофилирани; 3. по предназначение: а) лечебни курорти; б) курорти за почивка и отдих. Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за народното здраве курортните местности и курортите от национално значение се обявяват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, а курортните местности и курортите от местно значение - със заповед на същия министър. (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Предложение до министъра на здравеопазването за обявяване на курортни местности и курорти могат да правят председателите на съответните общини. (3) Обявяването и категоризирането на курортните местности и курортите се извършват въз основа на статут на курортната местност и курорта, разработен и утвърден по реда на чл. 18. (4) Климатични курорти и местности от национално значение в планините се обявяват при спазване на чл. 9, т. 1, 2 (само по отношение на локалните температурни инверсии) и т. 4. (5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Решенията на Министерския съвет и заповедите на министъра на здравеопазването за обявяване на курортни местности и курорти се обнародват в . (6) Обявените курортни местности и курорти се картотекират отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Със статута на курортната местност и курорта по чл. 17, ал. 3 се дава количествена и качествена оценка на курортните ресурси съгласно изискванията на раздели II и IV и чл. 16, местоположението, изискванията по планирането, градоустройството, благоустройството, опазването и др. за създаване на благоприятна среда за курортна дейност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Статутът на курортната местност и на курорта от национално значение се изработва от МЗ, а на тези от местно значение - от съответната община. (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Статутът на курортната местност и на курорта се утвърждава от министъра на здравеопазването по предложение на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. Чл. 19. (1) Курортите се планират и изграждат въз основа на градоустройствени планове, които се изработват по реда на Закона за териториално и селищно устройство и при спазване на раздели IV и VI от тази наредба. (2) Градоустройствените планове на курортите се утвърждават по установения общ ред след вземане съгласието на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. Чл. 20. (1) В курортите може да се изграждат следните курортни заведения и обекти: 1. общокурортни амбулаторно-поликлинични лечебни заведения: курортни поликлиники, балнео-физиолечебници, калолечебници, инхалаториуми, питейно-лечебни заведения, лечебни плажове; 2. специализирани стационарни лечебни заведения: балнеосанаториуми, климатични санаториуми, рехабилитационни центрове; 3. заведения за медицински туризъм - балнеохотели; 4. неспециализирани стационарни курортни заведения: профилакториуми, оздравителни домове - заведения за организиран ваканционен отдих с възможности за провеждане на активна физиопрофилактика и за възстановяване здравето на трудещите се под медицински контрол; почивни домове - заведения за организиран ваканционен отдих; 5. туристически заведения и обекти: хотели, мотели, къмпинги, туристически домове, пионерски и средношколски лагери; 6. общокурортни заведения и съоръжения за физиопрофилактика и спорт: плувни басейни, спортни площадки и съоръжения, съоръжения за слънчево-въздушни процедури; 7. паркове, градини; 8. обслужващи обекти и заведения за нуждите на курорта. (2) Проектирането, ството и разкриването на курортни заведения и обекти се осъществяват при спазване на категоризацията на курортите по чл. 16 и статута на съответния курорт. (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Откриването на лечебни курортни заведения и обекти по ал. 1, т. 1, 2 и 3, включително и на курортни пансионати, се извършва с разрешение на министъра на здравеопазването. (4) Неспециализирани стационарни курортни заведения и туристически заведения и обекти по ал. 1, т. 4 и 5 в балнеолечебните и климатолечебните курорти се откриват с разрешение на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. (5) Заведенията и обектите извън посочените в ал. 3 и 4 се изграждат със съгласието на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. (6) За заданията за проучване и проектиране на лечебни курортни заведения и обекти и на обекти и заведения, в които се използуват минерална вода и лечебна кал, се взема съгласието на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Опазването на курортните ресурси, с изключение на минералните води, курортните местности и курортите се осъществява с охранителни зони и охранителен режим по реда на чл. 47 от Закона за народното здраве. Опазването на минералните води по чл. 46, ал. 1 от Закона за народното здраве се извършва по реда на Наредбата за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. (2) С охранителния режим в отделните охранителни зони се забраняват, спират, ограничават или държат под наблюдение и контрол дейности, които унищожават, увреждат или може след продължителен срок да променят качеството и количеството на курортните ресурси и да увредят природната среда. Такива дейности са гражданското, промишленото, хидроенергийното, хидромелиоративното и комуникационното ство, геолого-проучвателните и минните работи, дълбоките изкопи и насипи, изхвърлянето на производствени и битови течни и твърди отпадъци, кариерите, баластриерите, взривяванията на скали, изсичането на дървесната растителност, замърсяването и оголването на почвата, както и всички други дейности, които могат да променят и увредят курортните ресурси и природната среда. (3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Охранителният режим се разпростира и върху проучването и добиването на лечебната кал. На контрол подлежат добивът и използването на лечебната кал, режимните наблюдения на курортните ресурси и състоянието на съоръженията за лечебна кал. (4) Обекти на опазване в охранителните зони са: 1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) лечебната кал и находищата й; 2. откритите водоеми, грунтовите, подземните и повърхностните води; 3. морската вода, морските плажове и прилежащата им суша, използвана за курортни цели; 4. въздушната среда, почвата и недрата на територията на курорта; 5. горите, парковете и другите зелени площи; 6. местностите, обявени за курортни. Чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Охранителните зони на курортните ресурси, с изключение на минералните води, курортните местности и курортите се обосновават с геоложки, хидрогеоложки, хидроложки, орохидрографски, геоморфоложки, климатични, урбанистични и други необходими проучвания и данни. (2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Инвеститор на проектите за охранителни зони по ал. 1 е МЗ. (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Проектите за охранителните зони с изключение на минералните води се утвърждават със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. (4) Заповедите за утвърждаване на охранителните зони се обнародват в . Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) За обявените курортни ресурси, с изключение на минералните води, за курортните местности и курортите се установяват общи охранителни зони, когато се налага от местоположението им и другите местни условия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) За курортните ресурси с изключение на минералните води и курортните местности в процес на проучване министърът на здравеопазването по предложение на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването утвърждава временни охранителни зони за срок 5 години. Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) За опазването на курортните ресурси, с изключение на минералните води, курортните местности и курортите се установяват до 3 охранителни зони: 1. охранителната зона "А" със строг охранителен режим обхваща: а) (зал. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) б) при лечебните калонаходища (включително глинонаходища и торфонаходища) - площите в естествените им граници и прилежащата им част около тях с широчина не по-малко от 50 м; в) при крайбрежните курортни ресурси - морските плажове, морската вода и прилежащата им част от сушата с широчина не по-малко от 100 м и съответната част от морето на дълбочина до 20 м; г) при биоклиматичните ресурси, курортните местности и курортите - площите, предвидени за курортно ство, парковете, горите, зелените и водните площи за нуждите на курорта и прилежащите им зони в граници, осигуряващи условия за спокойна среда, правилно изграждане, използуване и опазване; 2. охранителната зона "Б" с ограничителен режим обхваща: а) (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) при лечебните калонаходища - границите, в които се формират повърхностният и подземният отток, насочени към лечебните калонаходища; б) при биоклиматичните ресурси, морските плажове, морската вода, курортните местности и курортите границите на зоната обхващат околното земно-водно-въздушно пространство, от което при конкретните климатични, теренни, урбанистични и други условия и водни течения може да се окаже неблагоприятно влияние върху курортните ресурси и природната среда в охранителната зона "А"; 3. (зал. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) В охранителна зона "А" се забраняват: 1. за курортите: а) промишленото ство, прокарването на жп линии, автомагистрали и транзитни пътища, създаването на складове, разтоварища, кариери, баластриери и сметища, изхвърлянето на отпадъчни производствени и битови води, изсичането на дървесната растителност, както и всякакви други дейности, които нямат отношение, не са свързани или пречат на курортната дейност, променят, замърсяват или унищожават курортната среда; б) жилищното ство, когато се пречи на курортната дейност и са налице процеси на влошаване на от шум, комунална дейност, урбанизация, комуникации, замърсяване на въздуха, водите, почвата и др.; в) употребата на химически средства за растителна защита в лечебните курорти; 2. (зал. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) 3. за лечебните калонаходища: а) дейностите по т. 1, букви "а" и "в" и т. 2, букви "а" и "б"; б) дейностите, които водят до промяна на водните течения, водно-солевия и биологичен режим, осушаване, както и други, които променят, замърсяват или унищожават лечебната кал; в) лов и риболов; 4. за морските плажове и морската вода: а) строителството върху морските плажове, преграждането, парцелирането и разкриването на кариери за пясък; б) търговската дейност и откриването на обслужващи обекти - съблекални, павилиони и др. върху морския плаж; в) изграждането върху морския плаж на водни басейни, спортни игрища и съоръжения, водни пързалки и др.; г) изхвърляне на комунално-битови, строителни и други отпадъци и води, устройство на сметища и др.; д) създаването на насипи, изкопи, както и всякакви други дейности, които могат да унищожат морския пясък и релефните пясъчни образувания, да променят границите и очертанията на морския плаж; е) промяната на водните течения, от които може да се замърси морската вода и морският пясък или да се унищожат и променят границите и очертанията на морския плаж. (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) В охранителна зона "А" се разрешават: 1. за курортите: а) курортното строителство, курортната дейност и обслужващи курорта дейности; б) благоустройството, комуникациите и друга инженерна инфраструктура; 2. (зал. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) 3. за лечебните калонаходища: а) дейностите по проучването и опазването на лечебните калонаходища и добива на лечебна кал; б) солодобивът и други дейности, съвместими с характера на лечебното калонаходище; в) селскостопанското и друго използване на земите около калонаходището; 4. за морските плажове и морската вода: а) създаването на брегоукрепителни съоръжения, благоустрояването, изграждането на обекти и съоръжения от лек монтажен тип за обслужване на плажуващите - съблекални, павилиони, търговски обекти и др., извън очертанията на морския плаж; б) спортните и други съоръжения и обекти извън очертанията на морския плаж; в) мероприятията от спортен, културен и друг характер. (3) Дейностите по ал. 2 се разрешават при спазване на охранителните изисквания, като не се увреждат курортните ресурси и природната среда. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Най-уязвимите и достъпни места около лечебните калонаходища и торфонаходища се ограждат. Стопанисващата организация осигурява ограждането и отчуждаването по установения общ ред и маркира ограденото място с трайни предупредителни знаци. (5) (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) (6) Заварените жилищни и други сгради в зона "А", които не увреждат курортните ресурси и природната среда, се оставят на доизживяване. (7) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Обектите и дейностите, несъвместими с охранителния режим, увреждащи курортните ресурси и природната среда, замърсяващи въздуха, водите и почвата, създаващи шум и др., се преустройват и функционират при определени от отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването условия. Ако това е невъзможно, те се закриват в срок от 1 година. Чл. 26. (1) В охранителната зона "Б" се забраняват: 1. промишлена и друга дейност, от която се замърсяват въздухът, водите и почвата; 2. дърводобив; 3. изграждане и използуване на попивни кладенци за течни отпадъци, баластриери, кариери и дейности, които увреждат курортните ресурси и природната среда, нарушават естествения ландшафт и загрозяват природата; 4. употреба на химични средства за растителна защита в климатолечебните курорти. (2) В охранителната зона "Б" се ограничават: 1. геологопроучвателна и минна дейност; 2. хидромелиоративно, хидротехническо, комуникационно и подземно строителство, водовземания и други сходни дейности; 3. употреба на химични средства за растителна защита, когато може да окажат неблагоприятно въздействие върху курортните ресурси и природната среда. (3) В охранителната зона "Б" се разрешават: 1. гражданско строителство и обслужване; 2. безвредна и безотпадна преработваща и промишлена дейност и всички дейности извън указаните в ал. 1 и 2. Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) При необходимост според специфичните условия на отделните находища на лечебна кал, курортна местност и курорт при утвърждаването на границите на охранителните зони са допустими допълнително уточняване и конкретизиране на охранителния режим. Чл. 29. Въз основа на експертно заключение Министерството на здравеопазването може да спира и да ограничава и други дейности в охранителните зони, неупоменати в чл. 25 и 26, ако те ще се отразят неблагоприятно върху курортните ресурси и природната среда. Чл. 30. (1) Охранителните зони и режими на курортните ресурси, курортните местности и курортите се включват в териториално-устройствените и градоустройствените планове. (2) Границите на охранителната зона "А" се маркират на терена с трайни знаци от съответната община. Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 (Отпечатано в служебния бюлетин на МНЗСГ) Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2, т. 2 (Отпечатано в служебния бюлетин на МНЗСГ) Приложение № 3 към чл. 5, ал. 2, т. 3 (Отпечатано в служебния бюлетин на МНЗСГ) Приложение № 4 към чл. 7, ал. 4 (Ново - ДВ, бр. 12 от 1995 г., зал. – ДВ, бр. 70 от 2004 г.) Приложение № 5 към чл. 7, ал. 5 (Ново - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) Микробиологични норми и изисквания за минералните води от водоизточници, трапезните минерални води, лечебните и лечебно-профилактичните минерални води 1. Общ брой на мезофилните аеробни микроорганизми - колонообразуващи единици в куб.см (КОЕ/cm), не повече от: а) минерални води при водоизточника при температура 20°С + 2°С за 72 часа - 20 КОЕ/cm при температура 37°С + 1°С за 24 часа - 5 КОЕ/cm б) бутилирани минерални води при температура 20°С + 2°С за 72 часа - 100 КОЕ/cm при температура 37°С + 1°С за 24 часа - 20 КОЕ/cm n c m M брой допус- норма допусти- на тим в cm мо от- проби- брой клоне- те от проби ние от парти- с откло- нормата дата нения от нор- мата 2. Колиформи - при 37°С 5 0 0/50 - 3. Ешерихия коли - при 43°С 5 0 0/50 - 4. Ентерококи 5 0 0/50 - 5. Сулфитредуциращи клостридии 5 0 0/10 - 6. Псеудомонас аеругиноза 5 0 0/50 - Забележка. Микробиологичните анализи на минералните води се извършват по методите, определени с БДС 17336 - 93 и БДС 17335 - 93. Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1 (Ново - ДВ, бр. 12 от 1995 г., зал. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Приложение № 7 към чл. 13, ал. 1 (Ново - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) РЕГИСТЪР Лечебно калонаходище: Населено място: Ситуационен план: Режимни наблюдения: Показатели Мярка Година, месец, дата Дебелина на водния слой m Температура на водата °С Минерализация на течната фаза mg/dm Съкратен физико- химичен анализ Пълен физико- химичен анализ Санитарно-микро- биологичен анализ Забележка. По т. 4, 5 и 6 се вписват номерът и датата на протокола за извършения анализ. Забележки на служебното лице: Служебно лице: (трите имена, длъжност) Приложение № 8 към чл. 13, ал. 1 (Ново - ДВ, бр. 12 от 1995 г.) РЕГИСТЪР Морски плаж: Населено място: Ситуационен план: Режимни наблюдения: Показатели Мярка Година, месец, дата Температура на морската вода °С Температура на морския пясък °С Съкратен физико- химичен анализ на морската вода по определени показатели Радиоактивност на морската вода Санитарно-микро- биологичен анализ на морската вода Забележка. По т. 3, 4 и 5 се вписват номерът и датата на протокола за извършения анализ. Забележки на служебното лице: Служебно лице: (трите имена, длъжност)