Закон за закрила и развитие на културата

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА Обн. ДВ. бр.50 от 1 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., попр. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.75 от 2 Август 2002г., изм. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.74 от 13 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.93 от 22 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.21 от 10 Март 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 19 Май 2006г., изм. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.25 от 25 Март 2011г., изм. ДВ. бр.54 от 15 Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., доп. ДВ. бр.96 от 9 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 23 Октомври 2018г., доп. ДВ. бр.94 от 13 Ноември 2018г., доп. ДВ. бр.103 от 13 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.47 от 14 Юни 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.26 от 22 Март 2020г., доп. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г., доп. ДВ. бр.18 от 4 Март 2022г., доп. ДВ. бр.56 от 30 Юни 2023г., изм. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.108 от 30 Декември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 23 Февруари 2024г., изм. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024г., изм. ДВ. бр.16 от 10 Февруари 2026г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2026г., изм. ДВ. бр.55 от 16 Юни 2026г. Чл. 1. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила на културата, на нейната национална идентичност и начините за подпомагане и финансиране на културната дейност и творци. Чл. 2. Основните принципи на националната културна политика са: 1. демократизъм на културната политика, свобода на художественото творчество и недопускане на цензура; 2. децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности; 3. равнопоставеност на творците и на културните организации; 4. опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; 5. закрила на националната културна идентичност и културата на българските общности в чужбина; 6. насърчаване на културното многообразие при съхраняване единството на националната култура; 7. поощряване на културната индустрия и пазара на произведенията на изкуството и стимулиране на продуцентството в областта на културата; 8. откриване, подпомагане и обучение на млади таланти в областта на културата; 9. поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата; 10. развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и културата. Чл. 2а. (1) (Нов - ДВ, бр. 106 от 2006 г., предишен текст на чл. 2а - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитието на културата за срок 10 години. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Националната стратегия по ал. 1 съдържа и стратегически цели за управление и опазване на културното наследство по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за културното наследство. Чл. 3. (1) Културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности. (2) Културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие. Чл. 4. (1) Културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт. (2) Културните институти: 1. определят самостоятелно своите задачи и структура съобразно предмета на дейността си; 2. могат да извършват допълнителни дейности, включително и стопански, свързани с основните, като получените допълнителни средства остават в културния институт, който ги е реализирал; 3. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) 4. могат да събират държавни такси за извършването на услуги и за издаване на документи и дубликати в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, като 50 на сто от постъпленията остават в съответния културен институт, а останалата част се внася във фонд "Култура". (3) При възстановено право на собственост върху недвижим имот, предоставен за ползване на държавен или общински културен институт, областният управител или общинският съвет предоставят по съответния ред друг равностоен имот - държавна или общинска собственост. Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, които се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата или със закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Държавните културни институти се финансират от бюджета на Министерството на културата изцяло или частично, със средства от общинските бюджети, въз основа на сключени договори с Министерството на културата или с участието на други юридически или физически лица. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон. (4) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата. (5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата. (6) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2023 г.) Директорът на държавен културен институт по ал. 1: 1. въз основа на концепцията по ал. 4 и чл. 7, ал. 5 изготвя стратегически план за развитието на държавния културен институт, който се одобрява от министъра на културата; 2. ежегодно до 31 март представя на министъра на културата доклад за дейността на държавния културен институт за предходната година. Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Държавните културни институти към ведомства, извън Министерството на културата, се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на ръководителя на съответното ведомство, съгласувано с министъра на културата. (2) Държавните културни институти по ал. 1 се финансират изцяло или частично от бюджета на съответното ведомство. (3) Директорите на културните институти по ал. 1 се назначават от ръководителя на съответното ведомство след провеждане на конкурс. Чл. 7. (1) Държавни културни институти с национално значение са тези културни институти, които изпълняват общонационални и представителни функции по създаване, трайно опазване и разпространение на културни и исторически ценности. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Условията и редът за придобиване и отнемане статут на държавен културен институт с национално значение се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата. (4) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти с национално значение възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 5 години. (5) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата. Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Общинските културни институти са юридически лица с бюджет, които се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата. (2) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 04.03.2022 г.) Общинските културни институти се финансират от общинския бюджет. По предложение на министъра на културата ежегодно в държавния бюджет се предвиждат средства за допълнително целево подпомагане на общински културни институти, на които са предоставени за ползване културни ценности по смисъла на чл. 50, ал. 1 от Закона за културното наследство, или са ангажирани с опазването или популяризирането на такива културни ценности, въз основа на стандарт за делегирана от държавата дейност. (3) При съставянето на общинските бюджети за съответната година размерът на субсидията за всеки от общинските културни институти не може да бъде по-нисък от този през предходната година, независимо от реализираните приходи от дейността им. (4) Определянето на субсидията по ал. 3 става при размер на разходите не по-нисък от размера на определените в бюджета за тази цел през предходната година. (5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон. Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата. Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Регионалните културни институти са юридически лица с бюджет, които осъществяват културна дейност основно на територия, определена с акта на учредяването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител, след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им. (3) Регионалните културни институти се финансират: 1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от държавния бюджет; 2. от вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Размерът на допълнителните средства от държавния бюджет по ал. 3, т. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на културата. (5) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията на директорите на регионални културни институти с кметовете на общините, на чиято територия са седалищата им, възникват въз основа на конкурс за срок от 4 години съгласно Кодекса на труда, освен ако друго не е предвидено в специален закон. (6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) (1) Директорите на културните институти не могат да: 1. упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици; 2. са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация; 3. упражняват свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права. (2) Директорите на културните институти могат да участват като представители на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получават възнаграждение. (3) Директорите на културните институти могат да участват в органите на управление на юридически лица с нестопанска цел при сдружаване на културните институти, за което не получават възнаграждение. Чл. 9б. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2006 г., предишен чл. 9а - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт и общински културен институт се преобразува в държавен културен институт от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и след решение на общинския съвет в съответната община, на чиято територия е седалището на културния институт. Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Дейност като частна културна организация могат да осъществяват: 1. лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите; 2. чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария; 3. (нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на трета държава, когато това е предвидено в нормативен акт, акт на Министерския съвет или в програма по чл. 24а, ал. 3. (2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) За да осъществяват дейност на територията на Република България, лицата по ал. 1, т. 2 и 3 предварително представят в Министерството на културата превод на документа, издаден от компетентен орган в държавата на тяхното учредяване, удостоверяващ, че те имат право да осъществяват дейност в сферата на културата. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Творческите съюзи са доброволни сдружения с нестопанска цел, които обединяват лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата. Творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия. (4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Когато институции по Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за висшето образование извършват дейност, присъща на културна организация, правилата за частна културна организация се прилагат и за тях по отношение на тази дейност. Чл. 11. (1) Културните организации със смесено участие се създават между държавата, общините, юридически и физически лица или между някои от тях. (2) Отношенията между страните по ал. 1 се уреждат с учредителния акт. Чл. 12. Частните културни организации и организациите със смесено участие участват равнопоставено с всички останали в конкурсите за субсидия по творчески проекти и програми при условията и по реда на този закон. Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Държавни културни институти са и училищата по изкуствата и училищата по културата. Те осигуряват професионалната подготовка и обучението в областта на изкуствата и културата и са под прякото управление и методическо ръководство на министъра на културата, като се финансират от бюджета на Министерството на културата. Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Министерството на културата провежда политика за закрила и развитие на културата в съответствие с функциите и правомощията си и при спазване принципите на този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Дейността по ал. 1 Министерството на културата осъществява чрез: 1. финансово подпомагане на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и други след провеждане на конкурси; 2. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) финансиране изцяло или частично от държавния бюджет на културни институти; 3. осигуряване на условия за професионална подготовка и обучение на творци и специалисти в областта на културата и ръководството на средните училища по изкуство и култура; 4. развитие на международното културно сътрудничество с държавни, общински, частни и международни организации; 5. информационно осигуряване за участие в международни програми и фондове; 6. подпомагане дейността на организационни структури, създадени с цел осигуряване на заетост, професионална квалификация и насърчаване на самостоятелната дейност на работещите в областта на културата; 7. (нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) награждаване на български културни дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) разработване на нормативни актове за осигуряване закрила на културните дейности и на творците. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Министерството на културата осигурява публичност при разработването и провеждането на политиката си за закрила и развитие на културата чрез: 1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) достъп до информацията за своята дейност по ред, определен от министъра на културата; 2. публикуване на ежегодни доклади за своята дейност и намерения в срок до 3 месеца след приключване на финансовата година; 3. срещи с творци, дейци на културата и експерти по актуални проблеми на културната политика. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър на културните организации. Регистърът се публикува на интернет страницата на Министерството на културата, а информацията се съхранява чрез електронна база данни, управлявана от информационна система. (4а) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Министърът на културата създава, води и поддържа публичен електронен регистър на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. За изграждане и поддържане на регистъра се използва системата по чл. 52а от Закона за електронното управление. (5) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г.) Условията и редът за награждаването на български културни дейци по ал. 2, т. 7 се определят с наредба на министъра на културата. (6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Дейността на държавните културни институти, държавните културни институти с национално значение подлежи на наблюдение, анализ и оценка по ред, определен с наредба на министъра на културата. Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., нов - ДВ, бр. 52 от 2020 г.) (1) Вписването в регистъра по чл. 14, ал. 4, както и доброволното заличаване от него, се извършва чрез заявление, което съдържа: 1. наименование, седалище и адрес на управление на културната организация и единен идентификационен код от , регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ; 2. адрес за кореспонденция и лице за контакт; 3. основание за вписване или заличаване от регистъра; 4. подпис на представляващия културната организация. (2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Към заявлението се прилага актът за създаване на културната организация, когато той не е обнародван или вписан в публичен регистър. (3) В регистъра по чл. 14, ал. 4 се вписват: 1. данните по ал. 1, т. 1 - 3; 2. форма на собственост, начин на създаване, управление, представителство и предмет на дейност; 3. промяна на обстоятелство по т. 1 и 2; 4. дата и основание за заличаване от регистъра. (4) Когато заявлението не отговаря на изискване по ал. 1 или 2, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице уведомява заявителя, като му предоставя 10 работни дни за отстраняване на нередовностите с указание, че ако те не бъдат отстранени, та ще бъде прекратена. (5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на нередовностите по ал. 4 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице: 1. извършва вписване и издава удостоверение за това; 2. отказва вписване с мотивирана заповед; 3. заличава културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4. (6) При промяна на обстоятелство по ал. 3, т. 1 и 2 се подава заявление за вписване на промяната по реда на ал. 1 и 2 в 14-дневен срок от нейното настъпване. (7) Заличаване на културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4 се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице при: 1. прекратяване на дейността - за държавни, регионални и общински културни институти; 2. заличаване на регистрацията на културната организация от , регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 3. смърт на физическото лице - търговец; 4. подадено заявление за доброволно заличаване; 5. (нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) извършено вписване въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание; 6. (нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) промяна на дейността, която води до несъвместимост за извършване на културна дейност. (8) При заличаване на културната организация по ал. 7 издаденото удостоверение за вписване се обезсилва. (9) Заповедта, с която се отказва вписване в регистъра на културните организации или се извършва заличаване на вписването, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (10) За вписване и заличаване в регистъра на културните организации не се събират държавни такси. (11) Редът за вписване и заличаване в регистъра на културните организации, както и воденето, съхраняването и достъпът до него, се определят с наредба на министъра на културата. (12) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и организации, предоставящи обществени услуги, не може да изискват доказване на обстоятелства, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4. Редът за воденето и поддържането на регистъра по чл. 14, ал. 4, както и съхранението и достъпът до него се определят с наредба на министъра на културата. Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Вписването, заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършват по персонална партида на лицето в електронна форма. На вписване подлежат: 1. трите имена на лицето; 2. код на професията съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите; 3. форма на осигуряване; 4. основна дейност в сферата на културата. (2) Вписването и заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършва в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от неговата промяна. (3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Редът за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а се определя с наредба на министъра на културата, съгласувано с министъра на иновациите и дигиталната трансформация. Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) При осъществяване на функциите си Министерството на културата се подпомага от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творческите съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и отделни творци и експерти. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определени културни направления и за определен срок със заповед на министъра на културата. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Обществено-експертните съвети обсъждат важни и актуални въпроси в съответните направления, изразяват мнения и дават препоръки по тях пред ръководството на Министерството на културата, разглеждат и правят предложения по проекти и нормативни актове. (4) Обществено-експертните съвети могат да изразяват мнения в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал, открито проповядват насилие, порнография, расова, религиозна и национална нетърпимост или застрашават развитието на подрастващите. Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти и се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват дейността си в съответствие с двустранни международни спогодби. (2) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Българските културни институти в чужбина популяризират националните културни ценности в съответните страни и съдействат за разширяване участието на Република България в различните форми на международно сътрудничество въз основа на ежегодни програми, утвърдени от министъра на културата след съгласуване с министъра на външните работи. Редът за изготвянето и отчитането на програмите се урежда с наредба на министъра на културата и министъра на външните работи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията на директорите на български културни институти в чужбина, с трудови правоотношения по българското законодателство, възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години. Директорите на българските културни институти в чужбина не могат да бъдат назначавани за повече от два мандата. (4) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4. В комисията по провеждане на конкурса се включват като членове по равен брой специалисти, предложени от Министерството на културата и Министерството на външните работи, а председател на комисията е заместник-министър на културата. (5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата. (6) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Работниците и служителите в българските културни институти в чужбина се назначават от министъра на културата съгласно Кодекса на труда за срок от три години след съгласуване с министъра на външните работи. (7) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Минималната образователно-квалификационна степен и професионалният опит, необходими за заемане на длъжности в българските културни институти в чужбина се определят в класификатор на длъжностите в българските културни институти в чужбина, утвърден от министъра на културата. (8) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Директорът и служителите в българските културни институти в чужбина се командироват дългосрочно в приемащата държава със заповед на министъра на културата. Специфичните условия и редът за дългосрочното командироване в чужбина се определят с наредба на Министерския съвет. (9) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Преди началото на дългосрочното командироване директорите на българските културни институти в чужбина преминават обучение за повишаване на тяхната външнополитическа компетентност, организирано от Дипломатическия институт към министъра на външните работи. Чл. 18. (1) Общините формират и реализират своята политика за закрила и развитие на културата, като съчетават принципите на националната културна политика с местните условия и традиции. (2) Общинският съвет приема решения за: 1. финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети; 2. определяне на стимулиращи за развитието на културните организации в общината размери на местните такси; 3. провеждане на конкурси за културни инициативи, творчески проекти, целеви програми и други, финансирани от общинския бюджет; 4. участие на общината в дружества за съвместна дейност, общински фондации и сдружения за осъществяване на културни дейности; 5. създаване, преобразуване и закриване на регионални културни институти със седалища в общината по реда на чл. 9, ал. 2; 6. отпускане на творчески стипендии за подпомагане на млади творци на културата; 7. учредяване на награди за принос и постижения в областта на културата; 8. подпомагане развитието на любителското изкуство, краезнанието и родознанието; 9. създаване на програми за съхраняване на народното творчество. (3) При осъществяване на функциите си общините се подпомагат от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творчески съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и отделни творци и експерти. (4) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определен срок със заповед на кмета на общината. (5) Обществено-експертните съвети дават мнения и оценки за дейността на общинските културни институти, регионалните културни институти, за съчетаване на принципите на националната културна политика с местните условия и традиции, за определени произведения на изкуството и културата, които могат да увредят душевното здраве на децата и младежите. Чл. 19. За стимулиране на творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции, се учредява годишна държавна награда, която се връчва от министър-председателя. Чл. 20. За утвърждаване на духовните ценности на нацията и общочовешките норми и морал: 1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) министърът на културата и генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия сключват всяка година договори за програми и предавания в областта на културата, включително и за телевизионни филми, радио- и телевизионен театър, като в договорите се определят задълженията на Българското национално радио и Българската национална телевизия по създаването, представянето и разпространението на културните ценности с приоритетно присъствие на високохудожествена българска продукция; 2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) министърът на културата, министърът на образованието и науката, министърът на отбраната и министърът на младежта и спорта внасят всяка година в Министерския съвет културно-образователни програми за децата и младежта, чието финансиране се предвижда в бюджетите на съответните ведомства. Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет културен календар за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, в който се включват и национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, свързани с външнополитическите приоритети на държавната политика в областта на културата, включително важни международни събития. Тяхното финансиране се залага в бюджета на Министерството на културата за съответната година по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата. (2) Националният културен календар се приема от Министерския съвет. Чл. 22. (1) За популяризиране на националната култура при временен износ на ценни експонати от културно-историческото наследство и изкуствата съответната гаранция се поема от държавата чрез Министерството на финансите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Решението по ал. 1 за всеки конкретен случай се взема от Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Чл. 23. Визуални и звукови културни продукти с национално значение се съхраняват в Националната филмотека и Националната фонотека, които са държавни културни институти. Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Средствата от държавния бюджет за държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства в системата на Министерството на културата, включват средства за: 1. осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства; 2. реализиране на творчески проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип. (2) Министърът на културата утвърждава методика (формули) за разпределение на средствата по ал. 1, т. 1. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и може да бъдат променяни при изменение на бюджета на Министерството на културата. (3) Формулите по ал. 2 се състоят от: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) базов компонент, който включва средства, определени на базата на единни разходни стандарти, утвърдени от Министерския съвет за съответната група държавни културни институти, за едно евро реализирани приходи от брой продадени билети от съответния културен институт, при спазване на следните условия: а) (изм. и доп. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) текущо през годината преизчислението на приходите от продажба на билети се извършва до 120 на сто от прогнозния бюджет в частта субсидия, в рамките на утвърдените средства по бюджета на Министерството на културата за съответната година. При наличие на финансов ресурс прагът от 120 на сто може да бъде надхвърлен; б) при провеждане на спектакли и концерти в сценични пространства, включително и извън собствените зали на института, се субсидират приходи от билети до броя на местата на зрителната зала на съответния институт, за която е създаден продуктът; в) при провеждане на оперни спектакли в турне се субсидират приходи от билети до 1000 зрителски места на представление; г) (отм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) 2. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) допълнителни компоненти, които отчитат спецификата на държавните културни институти, както и ограничаването на дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) С акта на Министерския съвет по ал. 3, т. 1, по предложение на министъра на културата, се определя ред за преизчисление на средствата от държавния бюджет и техния размер, както и на средна цена от продаден билет за спектакъл или концерт. (5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Разпределението на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва до размера на утвърдените за целта средства по бюджета на Министерството на културата за съответната година. Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, прилагат система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт да: 1. се разпорежда самостоятелно със средствата на института; 2. извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата; 3. определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове. Чл. 23в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освен средствата по чл. 23а, ал. 1 министърът на културата включва в бюджетите на държавните културни институти за текущата година и разходи за сметка на: 1. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на съответния държавен културен институт, което не може да надвишава 10 на сто от полагаемата субсидия за текущата година; 2. собствените приходи на държавните културни институти; 3. средствата, предоставени от общините по договори, сключени с Министерството на културата по реда на чл. 5, ал. 2; 4. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип; 5. средствата по други програми и проекти, бенефициенти по които са държавните културни институти. Чл. 23г. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) За дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети се предоставя правото на второстепенни разпоредители с бюджет с възможност да съставят бюджети. Чл. 23д. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Средствата от държавния бюджет за държавните музеи в системата на Министерството на културата, Центъра за подводна археология, Културен център "Двореца", Българската национална филмотека и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" включват средства за: 1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осъществяване на дейности в областта на опазване и представяне на културното, аудио-визуалното и книжовното наследство, изобразителните изкуства, подводните археологически проучвания и библиотечното дело; 2. реализиране на проекти в областите по т. 1, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип. (2) Средствата от държавния бюджет по ал. 1, т. 1 се определят на база на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет. (3) Стандартите по ал. 2 са в съответствие с техния национален характер. Чл. 23е. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Държавните културни институти по чл. 23д, ал. 1 прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора да: 1. се разпорежда самостоятелно със средствата на института; 2. извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата; 3. определя числеността на персонала и възнагражденията на работниците и служителите при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове. Чл. 23ж. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освен средствата по чл. 23д министърът на културата включва в бюджетите на съответните държавни културни институти за текущата година и разходи за сметка на: 1. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на съответния държавен културен институт; 2. собствените приходи на държавните културни институти; 3. средствата, предоставени от общини по сключени договори; 4. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип; 5. средствата по други програми и проекти, бенефициенти по които са държавните културни институти. Чл. 24. (1) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Създава се Национален фонд "Култура", наричан по-нататък "фондът". (2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Националният фонд "Култура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата със седалище в гр. София. (3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Министърът на културата осъществява общ контрол върху дейността на фонда и приема стратегически насоки за дейността му. (4) (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Дейността, структурата, функциите, организацията на работа и числеността на фонда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата. (5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Устройственият правилник по ал. 4 може да предвиди създаване на териториални звена на фонда. (6) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) При изпълнение на дейността си фондът се ръководи от следните принципи: 1. обективност и безпристрастност; 2. публичност и прозрачност; 3. на добро финансово управление; 4. служебно начало; 5. истинност. Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Фондът подпомага провеждането на националната политика в областта на културата, като набира, управлява и предоставя средства, насочени към: 1. създаване на културни ценности и осъществяване на културни инициативи; 2. насърчаване на достъпа до културни ценности; 3. разпространение на българската култура и популяризиране на културното наследство в страната и чужбина; 4. създаване на условия за професионално развитие на българските творци; 5. повишаване капацитета на културните организации за създаване, реализиране и финансиране на културни проекти и инициативи; 6. стимулиране на международното сътрудничество, обмен на знания и опит в областта на културата; 7. опазване и социализиране на културното наследство. (2) Фондът може да предоставя целево съфинансиране на проекти, одобрени по програми на Европейския съюз за културния, творческия и аудиовизуалния сектори, както и да осъществява дейности, свързани с популяризирането на тези програми. (3) Фондът осъществява своята дейност въз основа на програми, чрез които на конкурсен принцип се финансират проекти на културни организации и индивидуални творци. (4) Фондът работи в координация с другите институции, финансиращи мерки за развитие на културата. Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Органи на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор. (2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Правилата за организацията на работата на управителния съвет, включително мерките за предотвратяване на конфликт на интереси, се определят в устройствения правилник по чл. 24, ал. 4. Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 01.09.2024 г.) (1) Управителният съвет се състои от 15 членове: 1. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) по един представител на Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Министерството на туризма, Министерството на външните работи, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация; 2. един представител, определен от управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България; 3. седем представители, определени чрез по подбор за срок от две години по предложение на ръководните органи на творчески съюзи и културни организации, при спазване на изискването за балансирано представителство на отделните изкуства и един представител на академични институции в областта на културата. (2) Председателстващ по право на управителния съвет е министърът на културата. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на културата управителният съвет се председателства от определен от него заместник-министър. (3) Поименният състав на управителния съвет по ал. 1 се определя със заповед на министъра на културата по предложение на съответните министри и ръководители на институции или организации в писмена форма. (4) Предложения по ал. 1, т. 3 се представят в писмена форма не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на съответните членове на управителния съвет. (5) Освен ако в закон е предвидено друго, членовете на управителния съвет по ал. 1, т. 3 получават възнаграждение за участието си в заседанията на управителния съвет, което се определя със заповед на министъра на културата. (6) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на фонда. (7) Членовете на управителния съвет по ал. 1, т. 3 трябва да имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" и професионален опит не по-малко от 5 години в една от следните области: 1. изкуства; 2. финанси; 3. управление; 4. право; 5. икономика; 6. филология. (8) Член на управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на мандата му: 1. по негово искане; 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца; 3. ако отпадне основанието за назначаването му; 4. след влязла в сила присъда за умишлено престъпление; 5. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 6. при увреждане на репутацията на фонда; 7. при три поредни отсъствия от заседание на управителния съвет без уважителни причини; 8. при смърт. (9) Не може да са членове на управителния съвет на фонда лица, които: 1. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани; 2. са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори, независимо дали са възстановени в правата си; 3. са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда или се намират във фактическо съжителство с него; 4. са лишени или са лишавани от правото да заемат материалноотговорна длъжност; 5. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. (10) В случай на освобождаване на член на управителния съвет по ал. 8 и избиране на нов член мандатът на новоизбрания член е до приключване на мандата на управителния съвет. Новоизбраният член представлява същото направление като освободения член на управителния съвет. Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Управителният съвет подпомага министъра на културата при определяне на стратегическите насоки и осигуряването на прозрачността на дейността на фонда, като: 1. приема предложението за видовете програми, по които фондът финансира проекти, методика и критерии за оценка на проектите; 2. приема индикативна годишна програма за конкурсите на фонда; 3. приема решения за пренасочване на неусвоени средства по проведените конкурси; 4. приема годишен доклад за дейността на фонда и го представя на министъра на културата; 5. одобрява годишния финансов отчет на фонда и го представя на министъра на културата; 6. взема решения за одобряване на доклад на оценителните комисии и за финансиране на проектите; 7. взема и други решения, свързани с дейността на фонда. (2) Програмите по ал. 1, т. 1 се одобряват от министъра на културата и се включват в програмния бюджет на Министерството на културата в съответствие със сроковете, определени за бюджетната по чл. 67 от Закона за публичните финанси. (3) Индикативната годишна програма за конкурсите на фонда се изготвя от изпълнителния директор до 1 юни и се приема от управителния съвет не по-късно от 31 юли на предходната година. За всеки конкурс, включен в индикативната годишна програма за конкурсите на фонда, се посочват: 1. тематична област на културата; 2. общ размер на предвидените финансови средства; 3. допустими кандидати; 4. минимален и максимален размер на финансовата помощ за конкретен проект, както и процент на съфинансиране, когато е приложимо; 5. приложим режим на държавна помощ; 6. график за обявяване на конкурса. (4) Изпълнителният директор публикува приетите програми, методика и критерии по ал. 1, т. 1 и 2 на официалната интернет страница на фонда. Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Министърът на културата определя дневния ред по предложение на изпълнителния директор, свиква и ръководи заседанията на управителния съвет и подписва неговите актове. (2) Управителният съвет заседава в присъствието на две трети от неговите членове, а решенията се вземат с мнозинство повече от половината от общия им брой. (3) Изпълнителният директор участва в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас. (4) Управителният съвет може да заседава и по искане на повече от половината от неговите членове. (5) Дневният ред, протоколите и решенията на управителния съвет се публикуват на официалната интернет страница на фонда. Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) (В сила от 01.09.2024 г.) Изпълнителният директор се назначава от министъра на културата след проведен конкурс за срок от 4 години. (2) Условията и редът за провеждане на конкурса по ал. 1 се определят в устройствения правилник по чл. 24, ал. 4. (3) За изпълнителния директор се прилагат съответно разпоредбите на чл. 19, ал. 5 - 10 и чл. 19а, ал. 1 и 3 от Закона за администрацията. (4) Министърът на културата освобождава изпълнителния директор преди изтичането на срока по ал. 1: 1. по негово искане; 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца; 3. при възникване на основание за несъвместимост; 4. когато основанието за назначаването му е отпаднало; 5. след влязла в сила присъда за умишлено престъпление; 6. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 7. при системно неизпълнение на задълженията, определени в чл. 29а; 8. при увреждане на репутацията на фонда; 9. при смърт. (5) Изпълнителният директор може да бъде освободен от министъра на културата преди изтичането на срока по ал. 1 и по реда на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията. Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Изпълнителният директор на фонда е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата. (2) Изпълнителният директор осигурява съответствието на дейността на фонда със стратегическите насоки по чл. 24, ал. 3. (3) Изпълнителният директор: 1. представлява фонда в страната и в чужбина; 2. ръководи, организира, координира и контролира изпълнението на функциите и задачите на фонда, както и връзките му с други институции, органи и организации; 3. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет; 4. изготвя предложение за видовете програми, по които фондът финансира проекти, методика за оценка и класиране на проектите; 5. изготвя индикативната годишна програма за конкурсите на фонда в срок до 1 юни на предходната година; 6. изготвя и представя на управителния съвет годишния финансов отчет на фонда; 7. подготвя и внася в управителния съвет годишен доклад за дейността на фонда и го публикува на интернет страницата на фонда; 8. открива със заповед конкурсите на фонда въз основа на индикативната годишна програма, приета от управителния съвет; 9. сключва договорите за предоставяне на средства от фонда, издава заповеди за одобряване на разходи по сключени договори и за възстановяване на неправомерно получени средства във връзка с изпълнение на одобрени проекти; 10. упражнява контрол по процедурите за предоставяне на средства от фонда, както и за мониторинга и оценката на изпълнението на финансираните проекти; 11. организира дейността по финансовото управление и контрол на фонда в съответствие с действащото законодателство; 12. представя на управителния съвет 6-месечен доклад за изразходването на средствата на фонда; 13. утвърждава длъжностното разписание и длъжностните характеристики на служителите на фонда; 14. издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните правоотношения и сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите на фонда; 15. издава вътрешните актове, свързани с дейността и организацията на работата във фонда; 16. управлява имуществото на фонда; 17. решава всички останали административни въпроси, свързани с дейността на фонда; 18. осъществява и други функции, възложени му с акт на министъра на културата или на Министерския съвет. (4) Изпълнителният директор публикува индикативната годишна програма по ал. 3, т. 5 на официалната интернет страница на фонда и портала за обществени консултации. Срокът за предложения и становища е 30 дни. (5) При отсъствие на изпълнителния директор функциите му се изпълняват от длъжностно лице, определено със заповед на изпълнителния директор за всеки конкретен случай. Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Средствата за дейността на фонда се осигуряват от: 1. субсидия, определена ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България; 2. сумите по чл. 32г, ал. 2 и глобите и имуществените санкции по чл. 37; 3. сумите по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Закона за хазарта; 4. сумите по чл. 26, ал. 8, изречение трето и по чл. 33, изречение първо, както и глобите и имуществените санкции по чл. 98в, ал. 4 и по чл. 98в1, ал. 6 от Закона за авторското право и сродните му права. 5. петдесет на сто от глобите и имуществените санкции по чл. 17, ал. 7 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги; 6. глобите и имуществените санкции по чл. 229, ал. 3 от Закона за културното наследство; 7. глобите по чл. 32 от Закона за народните читалища; 8. десет на сто от приходите от наеми, получавани от търговските дружества с държавно участие в областта на културата, като отчисленията се правят преди разделянето на наема между наемодателя и държавния бюджет; 9. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица; 10. лихви по сметките на фонда; 11. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет; 12. неусвоени средства от бюджета на Министерството на културата за предходната година. (2) В определените с акт на Министерския съвет случаи фондът може да управлява други целеви средства, предназначени за развитие на културния сектор. (3) Изпълнителният директор контролира изпълнението на задълженията за внасяне на сумите по ал. 1, т. 2 - 8 във фонда, като изисква справки за начина на формиране на средствата, предназначени за фонда. Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Средствата на фонда се съхраняват по сметки в евро и валута съгласно чл. 151 от Закона за публичните финанси. (2) За средствата на фонда от европейски фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за публичните финанси. (3) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък, който се включва към бюджета за следващата година и се използва по предназначение. Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Средствата от фонда се разходват при спазване на принципите по чл. 2 за финансиране на: 1. проекти по програмите на фонда; 2. научноизследователска дейност в областта на културата, включително за проучвания и опазване на културно-историческото наследство; 3. културни прояви и инициативи с национално, местно и международно значение; 4. творчески стипендии на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата; 5. награди за високи постижения в областта на културата; 6. издръжка на фонда; 7. други дейности, свързани с изпълнението на политиката за закрила и развитие на културата, определени от Министерството на културата. Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Общите условия за провеждане на конкурсите, за допустимост на разходите, за оценка на проектите и за тяхното изпълнение се определят с наредба на министъра на културата, съгласувана с министъра на финансите. (2) Въз основа на решението по чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 изпълнителният директор одобрява и документация за провеждане на конкурса, съдържаща: 1. покана към кандидатите за участие в конкурса; 2. условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти; 3. методика за оценка и класиране на проектите, включително минимално допустима оценка за качество на предложенията; 4. образци на документите за кандидатстване. (3) Кандидатстването се осъществява по ред, определен с устройствения правилник по чл. 24, ал. 4. Чл. 32б. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Процедурата за провеждане на конкурсите включва: 1. оценка на административното съответствие и допустимостта на всяко предложение, подадено в определения срок; 2. експертна и финансова оценка на допуснатите предложения; 3. класиране на предложенията, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 32а, ал. 2, т. 3, в низходящ ред; 4. определяне на предложения, за които се предоставят средства от фонда. (2) Оценката на проектите се извършва от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор, след крайния срок за кандидатстване. (3) Комисията по ал. 2 се състои от творци и експерти в съответната област на културата, включени в списък на оценителите за съответната област на културата. Условията и редът за съставяне на списъци на оценители, правилата за определяне на състава на комисиите и за тяхната работа се определят в наредбата по чл. 32а. Чл. 32в. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 32а, ал. 1 и ал. 2, т. 2. (2) Фондът извършва авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на получателя при условията, определени в наредбата по чл. 32а, ал. 1 и ал. 2, т. 2. Чл. 32г. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Получателите на средства от фонда са длъжни да спазват условията и изискванията, произтичащи от договора по чл. 32в, ал. 1, да изпълнят съответния проект в съответствие с одобреното предложение при спазване на принципите на добро финансово управление. (2) Получател на средства от фонда е длъжен да възстанови на фонда всички недължимо платени, надплатени суми, неправомерно получени или неправомерно усвоени средства, заедно със законната лихва. Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) За получаване на средства от фонда може да кандидатстват всички културни организации, както и културни дейци, които отговарят на обявените условия за съответния конкурс. (2) Лица и организации, санкционирани по реда на чл. 37, нямат право да кандидатстват за средства от фонда за срок две години от налагане на санкцията. Други ограничения може да бъдат предвидени в наредбата по чл. 32а, ал. 1 и/или в условията за кандидатстване по чл. 32а, ал. 2, т. 2. Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Фондът поддържа официална страница в интернет, която съдържа информация за дейността му и взетите решения от управителния съвет. Чл. 35. (1) Физически или юридически лица и еднолични търговци могат да учредяват стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища по изкуствата. Условията за получаване на стипендии се съгласуват със съответното учебно заведение. (2) Физически или юридически лица и еднолични търговци могат да обезпечават дейността на културните организации. Условията, при които се осъществява това обезпечаване, се договарят в писмена форма между страните. Чл. 36. (1) Общинският съвет създава общински фонд "Култура" и приема правилник за неговата работа. (2) Средствата от фонда се набират от: 1. средства, предоставени в изпълнение на целеви програми и проекти в областта на културата; 2. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица; 3. лихви по сметките на фонда; 4. други източници, определени с решение на общинския съвет. (3) Средствата на фонда се разходват за: 1.осъществяване на проекти и програми в областта на културата; 2. подпомагане провеждането на културни прояви; 3. участие в съвместно финансиране с физически и юридически лица на културни инициативи с българско и международно участие; 4. подпомагане на любителското изкуство; 5. осигуряване на творчески стипендии за даровити деца и младежи. Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Физическо и юридическо лице, което не изпълнява задължение по чл. 30, ал. 1, т. 4, предложение първо и т. 8, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в двойния размер на дължимата сума. (2) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в четворен размер на дължимата сума. Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица в Министерството на културата, упълномощени от министъра на културата. В случаите по чл. 29а, ал. 1, т. 10 актовете за установяване на нарушения се издават от изпълнителния директор на фонда или оправомощено от него лице. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от упълномощено от него длъжностно лице. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА