Наредба № 3 от 26 октомври 2006 г. за транслитерация на българските географски имена на латиница

НАРЕДБА № 3 ОТ 26 ОКТОМВРИ 2006 Г. ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА ЛАТИНИЦА Обн. ДВ. бр.94 от 21 Ноември 2006г. Чл. 1. (1) С наредбата се определят системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница. (2) Системата за транслитерация на български географски имена и нейните правила осигуряват еднозначно предаване и изписване на българската азбука с отделни латински букви или съчетания от латински букви. (3) Системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница са в съответствие с фонологичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции. Чл. 2. Системата и правилата за транслитерация определят начините за предаване на българските букви и буквени съчетания в българските географски имена с латински букви и буквени съчетания. Чл. 3. Системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница са задължителни за всички юридически и физически лица, извършващи и ползващи транслитерация на тези имена. Чл. 4. Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е, както следва: Българска азбука Латинизирана версия А, а A, a Б, б B, b В, в V, v Г, г G, g Д, д D, d Е, е E, e Ж, ж Zh, zh З, з Z, z И, и I, i Й, й Y, y К, к K, k Л, л L, l М, м M, m Н, н N, n О, о O, o П, п P, p Р, р R, r С, с S, s Т, т T, t У, у U, u Ф, ф F, f Х, х H, h Ц, ц Ts, ts Ч, ч Ch, ch Ш, ш Sh, sh Щ, щ Sht, sht Ъ, ъ A, a Ь, ь Y, y Ю, ю Yu, yu Я, я Ya, ya. Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е, както следва: 1. буквеното съчетание "дж" се изписва и предава на латиница като "dzh": Добруджа Dobrudzha Пазарджик Pazardzhik; 2. буквеното съчетание "ьо" се изписва и предава на латиница като "yo": Васильово Vasilyovo Синьо бърдо Sinyo bardo; 3. буквеното съчетание "йо" се изписва и предава на латиница като "yo": Змейово Zmeyovo Йовковци Yovkovtsi. (2) Буквеното съчетание "-ия" в края на думите се изписва и предава чрез "-ia": София Sofia Провадия Provadia. Чл. 6. Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция: България Bulgaria. Чл. 7. (1) Номенклатурните географски термини: планина, равнина, низина, плато, град, село, река, езеро, залив и др., които са част от географско име, се транслитерират: Стара планина Stara planina Атанасовско Atanasovsko езеро ezero. (2) Номенклатурните географски термини, които не са част от географското име, се превеждат според правилата на съответния език: нос Емине Cape Emine Cap Emine. (3) Прилагателните "северен", "южен", "източен", "западен", "централен" и др. подобни, когато влизат в състава на географското име, се транслитерират: Централен Балкан Tsentralen Balkan. Чл. 8. Транслитерацията на съставни географски имена се съобразява с правилата на българския правопис: Златни пясъци Zlatni рyasatsi Горна Оряховица Gorna Oryahovitsa Елено-Твърдишка Eleno-Tvardishka планина planina. Чл. 9. (1) Небългарските собствени имена с латински произход, представляващи географски имена, се изписват с оригиналното им име на латиница: Томпсън Thompson. (2) Небългарските собствени имена с друг произход, представляващи географски имена, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език: Тотлебен Totleben.