Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
- Заглавие
- Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
- Категория
- закон
- Обн. брой на ДВ
- 105
- Обн. година
- 2006
- Изменения?
- 9
ЗАКОН ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ Обн. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г., изм. ДВ. бр.20 от 6 Март 2018г., изм. ДВ. бр.41 от 10 Май 2024г., изм. ДВ. бр.13 от 3 Февруари 2026г., изм. ДВ. бр.55 от 16 Юни 2026г. Проект: 602-01-86/06.10.2006 г. Чл. 1. Този закон урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Чл. 2. Законът има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние. Чл. 3. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние между доставчик и потребител. (2) При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които съдържат първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга, последвано от последователни операции или от поредица от операции от същото естество, които се извършват през определени интервали от време, разпоредбите на този закон се прилагат само по отношение на първоначалното споразумение. (3) Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на договорите, сключени от разстояние, които добавят нови елементи към първоначалното споразумение по ал. 1 за предоставяне на финансова услуга от разстояние. (4) Когато договорът не съдържа първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга от разстояние, но последователните или отделните операции от същото естество се изпълняват между страните по договора през определени интервали от време, разпоредбите на чл. 8 и 9 се прилагат само по отношение на първата операция. (5) В случаите по ал. 4 и когато в продължение на повече от една година не е извършвана никаква операция от същото естество, следващата операция се приема за първа от нова поредица от операции и за нея се прилагат разпоредбите на чл. 8 и 9. Чл. 4. (1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна. (2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен. Чл. 5. Всяка клауза в договор, която посочва за приложимо правото на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която изключва прилагането на разпоредбите на този закон или на съответния закон на държава - членка на Европейския съюз, е нищожна. Чл. 6. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Чл. 7. (1) Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. (2) Потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. (3) Доставчик е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребител договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Чл. 8. (1) Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да му предостави своевременно следната информация: 1. за доставчика: а) име/наименование, основна дейност и седалище на доставчика, както и всеки адрес, който може да има значение за осъществяване на взаимоотношенията между доставчика и потребителя; б) име/наименование и адрес на представителя на доставчика, установен в страната, в която живее потребителят, ако има такъв; в) име и адрес на всяко друго лице, което има установени търговски взаимоотношения с потребителя във връзка с договора по чл. 6, както и информация в какво качество това лице влиза в търговски взаимоотношения с потребителя; г) код по БУЛСТАТ или единен идентификационен код на доставчика, предоставен от Агенцията по вписванията; д) адрес на административния или надзорния орган - когато дейността на доставчика е обект на издаване на предварително разрешение от съответния орган; 2. за финансовата услуга: а) описание на основните характеристики на финансовата услуга; б) обща цена на финансовата услуга, дължима от потребителя, включително всички комисиони, такси и разходи, свързани с услугата, както и всички , които се заплащат чрез доставчика; когато не е възможно да се посочи точната цена на услугата, се посочва начинът на изчисляване на цената, който дава възможност на потребителя да я провери; в) уведомяване на потребителя, ако финансовата услуга е свързана с инструменти, които предполагат особени рискове, произтичащи от тяхната специфика или от операциите, които предстои да бъдат извършени или чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, върху които доставчикът не може да влияе, и че постигнатите до момента резултати не позволяват извършването на надеждни прогнози; г) наличие на други и/или разходи, които не се заплащат чрез доставчика или не са определени от него; д) периода от време, през който предоставената информация е валидна; е) начин на плащане и изпълнение на услугата; ж) всички допълнителни разходи за потребителя, свързани с използването на средство за комуникация от разстояние, когато те се заплащат от потребителя; 3. за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние: а) наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1, 2 или 3; когато потребителят има право да се откаже от сключения договор, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 13, ал. 1, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване правото на отказ от сключения договор; б) минималния срок на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние при договори за непрекъснато или периодично предоставяне на финансови услуги; в) правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно съгласно клаузите на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в т. ч. предвидената в договора неустойка, която следва да се заплати; г) практически указания за упражняване правото на отказ от сключения договор, в които се посочва и адресът, на който да се изпрати уведомлението; д) държавата членка или държавите - членки на Европейския съюз, чието право доставчикът сочи като приложимо при установяване на търговски отношения с потребителя преди сключването на договора; е) приложимия закон към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и/или за компетентната юрисдикция; ж) езика или езиците, на които се предоставят условията на договора и преддоговорната информация по този член; з) езика или езиците, които доставчикът се задължава със съгласието на потребителя да използва за комуникация по време на действие на договора; 4. друга информация за: а) наличието или липсата на извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и за обезщетяване на потребителя, както и за достъпа на потребителя до такива способи; б) съществуването на гаранционен фонд или на други подобни способи за обезщетяване на потребителите, различни от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. (2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г.) Когато доставчикът е доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, в случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 58, съответно чл. 60 и 61 от Закона за платежните услуги и платежните системи, като на потребителя се предоставя и информацията по ал. 1, т. 2, букви "в" - "ж", т. 3, букви "а", "г" и "д" и т. 4, буква "б". (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) Доставчикът предоставя информацията по ал. 1 по начин, който не предизвиква съмнение за нейната търговска цел. Информацията се предоставя по ясен и разбираем начин в зависимост от вида на използваното средство за комуникация от разстояние при спазване на изискването за добросъвестност на страните по търговските сделки и за защита на интересите на недееспособните лица. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) Информацията по този член се предоставя на потребителя достатъчно време преди той да бъде обвързан със задължения по договора. Когато финансовата услуга се предоставя на територията на Република България, информацията се предоставя на български език или и на български език. Чл. 9. (1) При използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние доставчикът е длъжен още в началото на разговора с потребителя да разкрие ясно и недвусмислено своята самоличност и търговския характер на обаждането. (2) Когато потребителят изрично изрази съгласие, доставчикът му предоставя следната информация: 1. самоличност на лицето, установило връзка с потребителя, и неговите взаимоотношения с доставчика; 2. описание на основните характеристики на финансовата услуга; 3. общата цена, дължима от потребителя на доставчика за финансовата услуга, която включва всички , платими чрез доставчика, или когато не е възможно да се посочи точна цена, посочва се начинът за изчисляване на цената, което позволява на потребителя да я провери; 4. наличието на други и/или разходи, които не се заплащат чрез доставчика или не са определени от него; 5. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор; когато потребителят има право да се откаже от сключения договор, посочват се срокът и условията за упражняване на това право, в т. ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да плати. (3) Доставчикът уведомява потребителя, че при поискване от негова страна може да му бъде предоставена допълнителна информация, както и естеството на тази информация. Чл. 10. (1) Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. (2) Когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след сключването на договора. (3) Потребителят има право през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това. Потребителят има право да промени използваното средство за комуникация от разстояние, когато това не противоречи на сключения договор или е съвместимо с естеството на финансовата услуга. (4) Потребителят не е длъжен да извършва никакви плащания на доставчика, в т.ч. такси, комисиони или други разходи, които не са включени в условията на сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Чл. 11. (1) Информацията за договорните задължения, която се предоставя на потребителя преди сключването на договора, задължително съответства на задълженията по договора, които биха възникнали съгласно приложимия към договора закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при условие че договорът бъде сключен. (2) Информацията, която доставчикът предоставя на потребителя съгласно чл. 8 - 10, трябва да бъде пълна, вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение. Чл. 12. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор в срок 14 дни, считано от: 1. датата на сключване на договора; 2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 10, ал. 1 и 2, когато това става след сключване на договора. (2) Потребителят може, без да дължи обезщетение и/или неустойка и без да посочва причина, да упражни правото си на отказ от сключения от разстояние договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или за застраховка "живот" в срок 30 дни, считано от: 1. датата на сключване на договора за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или от момента, в който застрахованият е уведомен от застрахователя за сключването на договора за застраховка, или от 2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 10, ал. 1 и 2, когато това става след сключване на договора. (3) Алинея 1 не се прилага за: 1. финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които могат да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора, и върху които доставчикът не може да влияе, като услуги, свързани със: а) обмяна на валута; б) инструменти на паричния пазар; в) прехвърлими ценни книжа; г) дялове в предприятия за колективно инвестиране; д) договори за финансови фючърси, в т. ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой; е) форуърдни лихвени споразумения; ж) лихвени суапове, валутни суапове и суапове с акции; з) опции за закупуване или продажба на инструментите по ал. 3, в т. ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой, включително опции върху валута и върху лихвени проценти; 2. застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори със срок, по-малък от един месец; 3. договори, които са изпълнени от двете страни по изричното искане на потребителя, преди той да е упражнил правото си на отказ от договора; 4. договори за кредит, предназначени за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или сграда, която е построена или която предстои да бъде построена, както и за извършване на ремонт или подобрения в недвижим имот. (4) При упражняване на правото си на отказ от сключения договор потребителят уведомява доставчика преди изтичането на срока по чл. 12, ал. 1 или 2. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението, направено на хартиен или друг траен носител, достъпен за получателя, е било изпратено преди изтичането на съответния срок. (5) Когато във връзка с договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен друг договор между доставчика по първоначалния договор и трето лице и потребителят упражни правото си на отказ по чл. 12, ал. 1 или 2 от първоначалния договор, договорът между доставчика и третото лице се прекратява, без потребителят да дължи обезщетение и/или неустойка. (6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите по чл. 56 и 161к от Закона за защита на потребителите. Чл. 13. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 12, ал. 1 или 2, той заплаща в 7-дневен срок на доставчика единствено действително предоставените финансови услуги по договора. Преди изтичането на срока за упражняване правото на отказ изпълнението на договора може да започне само ако потребителят е изразил изричното си съгласие за това, като в този случай той не губи правото си по чл. 12, ал. 1 и 2. Сумите, дължими от потребителя, не могат да превишават частта на доставените финансови услуги спрямо общата стойност на финансовите услуги, предвидени по договора, като размерът им не може да има характер на обезщетение и/или неустойка. (2) Доставчикът не може да иска от потребителя заплащане за предоставената финансова услуга, когато е започнал изпълнението на договора преди изтичането на срока по чл. 12, ал. 1 или 2 и когато това не е поискано изрично от потребителя. (3) Доставчикът е длъжен да информира потребителя по подходящ начин преди сключването на договора за дължимата от него сума съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3, буква "а". (4) Когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние и доставчикът не може да докаже, че го е информирал за цената на финансовата услуга, потребителят не дължи заплащане на получената услуга. (5) Доставчикът връща на потребителя всички заплатени от него суми, с изключение на сумите по ал. 1, не по-късно от 30 дни, считано от получаване на уведомлението на потребителя за упражняване правото му на отказ. (6) Потребителят връща на доставчика получените суми и/или вещи по договора не по-късно от 30 дни, считано от изпращане до доставчика на уведомлението за упражняване правото на отказ. Чл. 14. (1) Предоставянето на финансови услуги от разстояние на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено. (2) Когато потребителят получи услуга, за която не е отправил изрично и предварително искане, той не дължи заплащане за услугата на този, който я е предоставил. Липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна. Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 8, ал. 1 и 4, чл. 9 и чл. 10, ал. 1, 2 и 3, потребителят може да прекрати договора в едномесечен срок от изтичането на срока по чл. 12, ал. 1 и 2, без да дължи обезщетение и/или неустойка. Чл. 16. Търговските съобщения, използвани от доставчика на финансови услуги, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да бъдат лесно разпознаваеми като търговски; 2. да позволяват ясно установяване на физическото или юридическото лице, от чието име са направени; 3. да представят ясно и недвусмислено предложението за конкурси или други промоционални предложения като такива; 4. да представят ясно и недвусмислено условията за участие в конкурсите по т. 3. Чл. 17. (1) Изисква се предварителното съгласие на потребителя при използването на следните средства за комуникация от разстояние от страна на доставчика на финансови услуги: 1. автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса; 2. факс; 3. други средства за комуникация от разстояние, различни от посочените в т. 1 и 2, които дават възможност за осъществяване на индивидуална комуникация. (2) Използването от доставчика на средства за комуникация от разстояние, посочени в ал. 1, не може да бъде свързано с разходи за потребителя. Чл. 18. (1) При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. (2) За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. (3) Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. (4) Всяка клауза в договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна. (5) За договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Чл. 19. Потребителите имат право да подават жалби до Комисията за защита на потребителите, свързани с договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета "а" от Гражданския процесуален кодекс. Чл. 21. (1) Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите разясняват правата и задълженията на потребителите във връзка с договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, предоставят им безплатни съвети и информация за техните права и съдействат за разрешаване на потребителски спорове и жалби. (2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Потребителите имат право да сезират помирителните комисии, създадени по реда на глава девета, раздел III от Закона за защита на потребителите, когато са нарушени техните права и законни интереси. Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. (2) За осъществяването на контрола по изпълнението на закона председателят на Комисията за защита на потребителите оправомощава със заповед длъжностни лица от администрацията и. Чл. 23. (1) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 22, ал. 2 имат право: 1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета за продажба от разстояние на финансови услуги, независимо от формата на документа; 2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни; 3. да извършват проверки на място. (2) При изпълнение на служебните си задължения лицата по чл. 22, ал. 2 са длъжни да опазват служебната, банковата, застрахователната, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението и. (3) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да: 1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 1, т. 1; 2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние; 3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние. Чл. 24. Разпоредбите на тази глава не ограничават правомощията на контролните органи, предоставени по силата на други нормативни актове. Чл. 25. Който в нарушение на чл. 8, 9, чл. 10, ал. 1, 2 и 3 и чл. 13, ал. 3 не предостави информация на потребител, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. Чл. 26. Който в нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и 2 предостави финансова услуга от разстояние без изрично и предварително искане и/или съгласие от потребител, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. Чл. 27. Който в нарушение на чл. 17, ал. 2 изисква или приема плащане на разходи от потребител, свързани с използването от доставчика на средство за комуникация от разстояние, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. Чл. 28. За неизпълнение на разпореждане по чл. 23, ал. 1, т. 2 и ал. 3 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Чл. 29. При повторно нарушение по чл. 25 - 28 виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер. Чл. 30. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица по чл. 22, ал. 2. (2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от определени от него длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Релевантни актове от Европейското законодателство Директиви: ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2366 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО ДИРЕКТИВА 2002/65/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО
История на промените
- обнДВ бр. 105/2006
- измДВ бр. 23/2009
- измДВ бр. 82/2009
- измДВ бр. 61/2014
- измДВ бр. 14/2015
- измДВ бр. 57/2015
- измДВ бр. 20/2018
- измДВ бр. 41/2024
- измДВ бр. 13/2026
- измДВ бр. 55/2026