Наредба № 14 от 8 май 2009 г. за ограниченията за употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти при животни, от които се добиват суровини и храни, предназначени за консумация от хора

НАРЕДБА № 14 ОТ 8 МАЙ 2009 Г. ЗА ОГРАНИЧЕНИЯТА ЗА УПОТРЕБАТА НА ОПРЕДЕЛЕНИ СУБСТАНЦИИ С ХОРМОНАЛНО ИЛИ ТИРЕОСТАТИЧНО ДЕЙСТВИЕ И НА БЕТА-АГОНИСТИ ПРИ ЖИВОТНИ, ОТ КОИТО СЕ ДОБИВАТ СУРОВИНИ И ХРАНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ХОРА Обн. ДВ. бр.37 от 19 Май 2009г. Чл. 1. Тази наредба определя ограниченията за: 1. употреба и пускане на пазара на субстанциите по приложения № 1 и 2; 2. употреба на ветеринарномедицински продукти (ВМП), които съдържат субстанциите по т. 1; 3. пускане на пазара на животни и аквакултури, третирани със субстанциите по т. 1 или с ВМП, които ги съдържат; 4. пускане на пазара на суровини и храни, добити от животните или аквакултурите по т. 3. Чл. 2. Забранено е субстанциите, посочени в приложение № 1, да се пускат на пазара с цел прилагане при животни, чието месо или добити от тях суровини и храни са предназначени за консумация от хора, освен когато са приложени в съответствие с чл. 3. Чл. 3. Допуска се третирането с терапевтична цел на лицензирани за употреба ВМП, които съдържат: 1. алил тренболон - орално, или бета-агонисти при еднокопитни животни, в случай че продуктите се употребяват в съответствие с указанията на производителя; 2. бета-агонисти - инжективно, за предизвикване на токолиза при крави при отелване. Чл. 4. Не се допуска: 1. субстанциите, посочени в приложение № 1, и временно до получаването на становище от Европейската комисия за тези от приложение № 2 да се прилагат по какъвто и да е начин на продуктивни животни или аквакултури; 2. отглеждането освен под официален контрол на животни, третирани със субстанциите по т. 1; 3. клането или пускането на животните по т. 2 на пазара; 4. при установено наличие на субстанциите по т. 1 в животни те да се пускат на пазара, освен в случай, че е налице доказателство, че са третирани в съответствие с чл. 5 - 7; 5. да се пускат на пазара за консумация от хора аквакултури, третирани със субстанциите по т. 1, както и преработени продукти, получени от такива аквакултури; 6. да се пуска на пазара месо от посочените в т. 2 животни, както и да се преработва месо от такива животни. Чл. 5. (1) По изключение от чл. 2 и 4 се допуска: 1. прилагането само върху идентифицирани животни с терапевтична цел на тестостерон или прогестерон и техни производни, които веднага се хидролизират след резорбцията им на мястото на прилагане; 2. третирането на животни с терапевтична цел по т. 1 само от ветеринарен лекар, когато се прилага ВМП, лицензиран за употреба; 3. ветеринарен лекар да прилага ВМП по т. 1 инжективно, а в случай на лечение на овариална дисфункция - чрез вагинална спирала. (2) Третирането на животни по ал. 1 не се извършва чрез имплантант. (3) При третиране на животните по ал. 1 ветеринарният лекар вписва в амбулаторния си дневник задължително: а) вида на третирането; б) наименованието и срока на годност на приложения ВМП; в) датата на третирането; г) идентификационния номер на третирано животно. (4) Дневникът по ал. 3 се съхранява за срок 3 години и се представя на органите на НВМС при поискване. Чл. 6. (1) Лечението на животни по чл. 3, т. 1 може да се извършва и от лице, което не е ветеринарен лекар, но под негов контрол и на негова отговорност, а по чл. 3, т. 2 - само от ветеринарен лекар. (2) Третирането се регистрира от отговорния за животновъдния обект ветеринарен лекар при спазване на изискванията по чл. 5, ал. 3 и 4. (3) Не се допуска собствениците на животни, суровини и храни от които са предназначени за консумация от хора, да притежават ВМП, които съдържат бета-агонисти за изкуствено предизвикване на токолиза. (4) Не се допуска лечение на продуктивни животни, вкл. животни за разплод в края на репродуктивния период от живота им, с бета-агонисти, с изключение на случаите на инжективното им прилагане при крави с цел предизвикване на токолиза при отелване. Чл. 7. (1) По изключение от чл. 4, т. 1 и при спазване на изискванията по чл. 2 се допуска третирането със зоотехническа цел на животни с лицензиран за употреба ВМП, който съдържа субстанция с андрогенно и гестагенно действие. (2) При условията на ал. 1 се допуска употребата на субстанции с естрогенно действие, когато те са различни от 17бета-естрадиол и неговите естери. (3) Третирането се регистрира в амбулаторния дневник от отговорния за животновъдния обект ветеринарен лекар при спазване на изискванията по чл. 5, ал. 3 и 4. (4) Прилагането на субстанциите по ал. 1 и 2 за синхронизиране на еструса или за подготовка на донори и реципиенти за имплантиране на ембриони може да се извършва и от лице, което не е ветеринарен лекар, но под негов контрол и на негова отговорност. (5) Инверсия на пола се допуска само при млади риби - до 3-месечната им възраст, като това се извършва чрез прилагане на лицензиран за употреба ВМП, който съдържа субстанция с андрогенно действие. (6) Ветеринарномедицинските продукти по ал. 1 и 2 се прилагат при животни след издаване на рецепта от ветеринарния лекар. (7) Рецептата по ал. 6 се изготвя в три еднообразни екземпляра - по един за собственика на животновъдния обект или негов представител, за регионалната ветеринарномедицинска служба и за ветеринарния лекар, който я е издал. (8) Рецептата по ал. 6 не се изпълнява повторно. (9) При изпълнението на рецептата търговецът на дребно с ВМП или ветеринарният лекар по ал. 6 вписва в екземпляра на собственика или негов представител: "Изпълнена!" и удостоверява това с дата, име и подпис. (10) Не се третират със зоотехническа цел продуктивни животни, както и животни за: 1. угояване по време на угоителния период; 2. разплод в края на репродуктивния период от живота им. Чл. 8. Хормонални субстанции и субстанции с бета-агонистично действие може да се прилагат върху животни, при условие че са: 1. включени в състава на лицензиран за употреба ВМП; 2. спазени изискванията по чл. 5 - 7. Чл. 9. При продуктивни животни не се допуска употребата на: 1. ветеринарномедицински продукти, които съдържат хормоналните субстанции по чл. 8, когато: а) е с депо действие; б) карентният му срок е над 15 дни; в) за него не са известни условията за употреба; г) липсва аналитичен метод, оборудване или реактиви за доказване на остатъчни количества от хормоналната субстанция в суровини и храни от животински произход; 2. ветеринарномедицински продукт, който съдържа субстанция/и с бета-агонистично действие, е с карентен срок над 28 дни. Чл. 10. (1) С цел търговия на пазара може: 1. да се пускат животни за разплод в края на репродуктивния период от живота им, които по време на този период са били третирани, както е посочено в чл. 5 - 7; 2. да се полага печатът на Общността, когато се касае за месо, добито от животните по т. 1. (2) Животните по ал. 1 се съпровождат с декларация, с която собственикът гарантира, че карентният срок на приложения ВМП е изтекъл. Чл. 11. Търговия с елитни, по-специално: състезателни, циркови или предназначени за развъждане или изложби коне, вкл. и с регистрирани еднокопитни животни, третирани с алил-тремболон или бета-агонисти, при спазване на изискванията по чл. 5 и 6 може да се осъществи и преди изтичане на карентния срок на посочените субстанции, при условие че в паспорта за идентификация на еднокопитни, който ги придружава, са записани видът и датата на третирането им с тях. Чл. 12. Месо или суровини и храни, добити от животни, третирани със субстанции с естрогенно при спазване на условието по чл. 7, ал. 2, андрогенно, гестагенно или бета-агонистично действие, се пускат на пазара само при условие, че: 1. са спазени изискванията съгласно чл. 8 и 9; 2. карентният срок на съответната субстанция е изтекъл, преди животните да бъдат заклани. Чл. 13. (1) Право да произвеждат субстанции по чл. 2 - 4 за влагане при производство на ВМП имат само лица, регистрирани по Търговския закон и получили лиценз за производство съгласно чл. 343, ал. 2 ЗВД. (2) Субстанциите по чл. 2 - 4 може да се произвеждат, притежават, внасят, съхраняват, търгуват и употребяват само от лица, на които това право е дадено съгласно ЗВД. (3) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) извършва проверки за спазване на изискванията, посочени в ал. 1 и 2, съгласно глава единадесета "Ветеринарномедицински продукти", раздел VIII "Държавен ветеринарномедицински контрол на ВМП" от ЗВД, като освен тях извършва и проверки по отношение на субстанциите по чл. 2 - 4 съгласно чл. 16 от Наредба № 119 от 2006 г. за мерките за контрол върху определени субстанции и остатъци от тях в живи животни, суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора (ДВ, бр. 6 от 2007 г.), като тези проверки се извършват без предварително уведомяване, с цел установяване на: 1. притежаване или наличие на забранените субстанции по чл. 2 - 4 и/или ВМП, предназначени за прилагане на животни с цел угояване; 2. незаконно третиране и/или лечение на животни; 3. неспазване на предвидените в чл. 9 карентни срокове; 4. неспазване на ограниченията за употреба на определени субстанции или продукти, посочени в чл. 5 - 7. (4) При проверките по ал. 3 се вземат и изпитват проби с цел установяване на евентуално наличие на: 1. субстанции, посочени в чл. 2 - 4, в животни, във водата за пиене на животните и на всички места, където животните се държат или отглеждат; 2. остатъчни количества от субстанциите по чл. 2 - 4 в проби от живи животни, в техните екскременти и телесни течности, в животински тъкани и продукти, съгласно приложение № 3 и 4 на наредбата по ал. 3. (5) Когато предвидените в ал. 3 и 4 проверки покажат наличие на субстанции или продукти, чиято употреба или притежание е забранено, или наличие на остатъчни количества субстанции, чието прилагане спада към незаконно третиране/лечение, те се поставят под официален контрол, докато се приложат мерките, предвидени в ЗВД, изискванията на тази наредба и наредбата по ал. 3. Чл. 14. (1) Производители и търговци на субстанции с тиреостатично, естрогенно, андрогенно или гестагенно действие и бета-агонисти, както и производители и търговци на ВМП, които ги съдържат, водят дневник, в който в хронологичен ред вписват данните за произведени, придобити и предоставени или вложени в производство на ВМП субстанции по видове и количества, така че да е възможно пълното им проследяване. (2) В дневника по ал. 1 се вписват и имената на лицата, които са доставили и на които са предоставени субстанциите по ал. 1 или ВМП, които ги съдържат. (3) Дневникът по ал. 1 се съхранява за срок 3 години от датата на последното вписване и се предоставя на органите на НВМС при поискване. (4) Когато дневникът по ал. 1 се поддържа на електронен носител, данните от него се представят на органите на НВМС под формата на разпечатка, върху която на ръка са добавени датата, на която е направена, името и подписът на лицето, което води дневника. Чл. 15. При внасяне от трети страни на животни или аквакултури, месо или продукти, добити от тях, НВМС съблюдава списъците на ЕК, при изготвянето на които е взето предвид дали съгласно законодателството им се разрешава пускането на пазара и прилагането на стилбени, стилбенови производни, техни соли и естери или прилагането на тиреостатични субстанции на животни, чието месо или суровини и храни, получени от тях, са предназначени за консумация от хора. Чл. 16. Не се допуска внасяне от трети страни по чл. 15 на: 1. животни или аквакултури: а) когато са третирани по какъвто и да е начин с посочените в приложение № 1, списък А продукти или субстанции; б) които са третирани с посочените в приложение № 1, списък Б и приложение № 2 продукти или субстанции, освен когато са приложени в съответствие с чл. 5 - 7 и чл. 10 - 12 и има доказателства, че са спазени карентните срокове, определени и регламентирани съгласно международните стандарти; 2. месо, суровини и храни, добити от животните по т. 1. Чл. 17. При внасяне на животни, предназначени за развъждане, или на разплодни животни в края на репродуктивния период от живота им, както и на месо от тях, от държавите по чл. 15 от ветеринарните власти на страната на произход се изисква ветеринарномедицински документ, чрез който да дадат гаранция, че са спазени изисквания, еквивалентни на посочените в тази наредба, с цел изпълнение на изискванията на раздел V "Мерки при нарушение" на наредбата по чл. 13, ал. 3. Чл. 18. При внасяне на животни, суровини и храни от трети страни се извършват проверките, предвидени във: 1. Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (ДВ, бр. 43 от 2006 г.), която въвежда Директива 97/78/ЕО от 18 декември 1997 г. на Съвета относно определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, внасяни в Общността от трети страни (ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9); 2. Наредба № 5 от 2007 г. за организацията на граничния ветеринарномедицински контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни на министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 22 от 2007 г.), чрез която е въведена Директива 91/496 от 15 юли 1991 г. на Съвета относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, внасяни в Общността от трети страни (ОВ L 243, 25/08/1992, стр. 0027) и относно изменение на Директива 89/662/ЕИО от 14 юли 1992 г. на Съвета, Директива от 11 декември 1989 г. на Съвета относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (ОВ L 395/13, 30.12.1989, стр. 202), Директива 90/425/ЕИО от 26 юни 1990 г. на Съвета относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (ОВ L 224/29, 18.08.1990, стр. 53) и Директива 90/675/ЕИО от 10 декември 1990 на Съвета, определящ принципите за организацията на ветеринарните проверки на продукти, влизащи на територията на Общността от трети страни (OB L 373, 31.12.1990 г., стр. 1 - 14). Чл. 19. (1) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя при поискване от Европейската комисия научни данни за субстанциите, посочени в приложение № 2, с цел преоценка на прилаганите мерки. (2) Националната ветеринарномедицинска служба сътрудничи на Европейската комисия във връзка с информационната кампания за популяризиране на въведената пълна забрана за употреба на 17бета-естрадиол при продуктивни животни. Чл. 20. При животни, за които може да се удостовери, че са третирани със 17 бета-естрадиол или негови естери с терапевтична или зоотехническа цел преди 14.10.2004 г., се прилагат изискванията за субстанциите по чл. 5 - по отношение на третирането с терапевтична цел, и по чл. 7 - по отношение на третирането със зоотехническа цел. Чл. 21. Когато субстанциите, посочени в приложения № 1 и 2, са предназначени за внасяне, производство, съхранение, разпространение, продажба и употреба, може да се притежават само от лица, за които това е предвидено в нормативен акт. Чл. 22. Който наруши забраните по чл. 2, 4, чл. 6, ал. 3 и 4 и чл. 7, ал. 5 и 10, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв. Чл. 23. Който наруши изискването по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Чл. 24. Ветеринарен лекар, който наруши изискването по чл. 11, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 8000 лв. Чл. 25. Който наруши изискването на чл. 12, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 8000 лв. Приложение № 1 към чл. 1, т. 1 Списък на забранените субстанции: Списък А - Забранени субстанции: - тиреостатични субстанции; - стилбени, стилбенови производни, техни соли и естери; - 17 бета-естрадиол и неговите естери. Списък Б - Забранени субстанции, за които има въведени изключения за употреба - бета-агонисти. Приложение № 2 към чл. 1, т. 1 Субстанции с временна забрана - с естрогенно (различни от 17 бета-естрадиол и неговите естери), андрогенно или гестагенно действие.