Наредба № 4 от 21 декември 2010 г. за изискванията към възнагражденията в банките

НАРЕДБА № 4 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА В БАНКИТЕ Обн. ДВ. бр.102 от 30 Декември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 17 Май 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 14 Май 2021г. Предмет Чл. 1. (1) С тази наредба се определят принципите и изискванията към политиките и практиките за възнагражденията в банките, лицензирани от Българска народна банка, и в банките от трети държави, извършващи дейност чрез клон в Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) Разпоредбите на тази наредба се прилагат на индивидуална и консолидирана основа. Обхват Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) Банките приемат и прилагат политики, които обхващат всички форми на възнаграждения, като заплати и други финансови и материални стимули, включително облаги, свързани с пенсиониране, за следните категории лица: 1. членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет на банката; 2. висшия ръководен персонал; 3. служителите, които отговарят за управлението на независимите служби за управление на риска, нормативно съответствие и вътрешен одит или на съществените бизнес звена на банката; и 4. служителите, които през изминалата финансова година са получили значително възнаграждение и отговарят на следните условия: а) тяхното възнаграждение е най-малко равно на левовата равностойност на 500 000 евро и е не по-малко от средното възнаграждение, което получават лицата по т. 1 и 2 от същата банка; б) служителят упражнява професионалната си дейност в съществено бизнес звено и дейността му оказва съществено влияние върху рисковия профил на това звено. Политика за възнагражденията Чл. 3. (1) Всяка банка прилага политика за възнагражденията, която: 1. насърчава надеждното и ефективното управление на риска и не стимулира поемането на риск, надвишаващ приемливото за банката ниво; 2. отговаря на бизнес стратегията, целите, ценностите и дългосрочните интереси на банката; 3. предвижда мерки за избягване конфликт на интереси; 4. (нова - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) е неутрална по отношение на пола. (2) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) В политиката за възнагражденията се установяват различни критерии за определяне на: 1. постоянно възнаграждение в зависимост от съответния професионален опит и функционални отговорности за длъжността по длъжностна характеристика или договор за управление; 2. променливо възнаграждение в зависимост от устойчивото, ефективно и съобразено с рисковете изпълнение на задълженията, както и от изпълнение, надвишаващо изискванията за длъжността. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 40 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) В политиките си за възнагражденията банките определят подходящо съотношение между постоянните и променливите възнаграждения в зависимост от категориите по чл. 2. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Постоянното възнаграждение заема достатъчно висок дял от общото възнаграждение, за да осигури прилагането на гъвкава политика за променливото възнаграждение, включително възможност за неизплащането му. (5) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Възнагражденията, покриващи неустойки по договори за предходна заетост, са съобразени с дългосрочните интереси на банката, включително изискванията за задържане, разсрочване, за отчитане на резултатите от дейността и възможността за възстановяване на изплатени или придобити възнаграждения. Съотношение между променливо и постоянно възнаграждение Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) (1) Размерът на променливите елементи не надхвърля размера на постоянните елементи на общото възнаграждение. (2) Общото събрание на акционерите на банката може да определи по-висок размер на променливите елементи, но не повече от двойния размер на постоянните елементи. (3) Решението по ал. 2 се взема: 1. по мотивирано предложение на управителния съвет (съвета на директорите), посочващо определените служители, техните длъжности, както и очакваното отражение върху нивото на капиталовата база и нейната стабилност; 2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 26.06.2021 г.) след информиране на БНБ за предложението по т. 1, включително за предлаганото по-голямо максимално съотношение и основанията за това, и когато са налице доказателства, че предлаганото по-голямо съотношение не нарушава изискванията към банката по отношение на собствения капитал съгласно Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 575/2013". (4) Решението по ал. 2 се взема с мнозинство от поне 2/3, ако е представен поне половината от капитала, а когато това изискване не е изпълнено - с мнозинство от най-малко 3/4 от представения капитал; в гласуването не могат да участват акционери на банката, които биха се ползвали от по-високите максимални съотношения, както и дружества, чрез които те притежават косвено участие в акционерния капитал на банката. (5) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) Банката уведомява незабавно БНБ за взетото решение по ал. 2. (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) Българската народна банка използва получената информация по реда на ал. 5 за сравняване на практиките на банките за определяне на по-високи максимални съотношения и предоставя тази информация на Европейския банков орган (ЕБО). Общи изисквания към променливите възнаграждения Чл. 4. (1) Общият размер на променливите възнаграждения в банката не трябва да ограничава поддържането и подобряването на капиталовата база. (2) Променливото възнаграждение не се изплаща чрез използване на инструменти или методи, които улесняват заобикалянето на изискванията по тази наредба. (3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Разумното управление на риска и принципът за заплащане според резултатите не допускат предоставяне на гарантирано променливо възнаграждение и включването му в плановете за възнагражденията. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Гарантирано променливо възнаграждение може да се предоставя по изключение и единствено на новопостъпили служители, посочени в чл. 2, само за първата година след назначаването им и при условие, че банката има стабилна и адекватна на риска капиталова база. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Обезщетения, свързани с предсрочно прекратяване на договор, трябва да отразяват постигнатите с течение на времето резултати на съответните лица и да са определени така, че да не възнаграждават неуспех. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Лицата по чл. 2 не трябва да използват лични стратегии за хеджиране или застраховки, които целят неутрализиране на ефекта от механизмите за отчитане на риска, заложени във възнагражденията им. Периодичен преглед и контрол Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Надзорният съвет или съветът на директорите на банката приема и контролира прилагането и периодичното преглеждане на политиката за възнагражденията. (2) Прилагането на политиките и процедурите за възнагражденията е обект на периодичен и независим вътрешен преглед най-малко веднъж годишно от или с участието на звеното за вътрешен одит. Комитет за възнагражденията Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Всяка значима банка създава комитет за възнагражденията. (2) Комитетът за възнагражденията се съставя по начин, който да осигурява възможност за вземане на компетентни и независими решения по отношение на политиките и практиките за възнагражденията, както и по създадените чрез тях стимули за управление на риска, капитала и ликвидността. (3) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Председател и членове на комитета за възнагражденията могат да бъдат само членове на надзорния съвет или лица, които не са изпълнителни членове на съвета на директорите. Комитетът се състои най-малко от трима членове, като мнозинството от тях трябва да са независими по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от Закона за кредитните институции. (4) Комитетът за възнагражденията изготвя и предлага решения за възнагражденията, като отчита влиянието върху риска и неговото управление в банката, дългосрочните интереси на акционерите, инвеститорите и другите заинтересовани лица. (5) Надзорният съвет или съветът на директорите на банката обсъжда и приема решенията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Функциите на комитета за възнагражденията на банки, които не са значими и които не са създали такъв комитет, се изпълняват от членовете на надзорния съвет, съответно членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове. (7) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г.) Комитетът за възнагражденията има право на достъп до цялата информация, която му е необходима за изпълнение на неговите функции. Изисквания за възнагражденията на лицата, изпълняващи контролни функции и/или функции по управление на риска Чл. 7. (1) Служителите, изпълняващи контролни функции: 1. разполагат с подходящи правомощия и са независими от структурните звена, върху които упражняват контрол; 2. получават възнагражденията си съобразно степента на постигане на целите, свързани с тези функции, независимо от резултатите на контролираните структурни звена. (2) Възнагражденията на ръководните лица в областта на управлението на риска и на спазването на правилата се наблюдават пряко от комитета за възнагражденията, а когато такъв не е съставен - от надзорния съвет. Обвързване на променливото възнаграждение с резултатите от дейността и отчитане на риска Чл. 8. (1) Променливото възнаграждение се обвързва с резултатите от дейността чрез комбинация от оценките за работата на служителя, на съответното структурно звено и на банката като цяло. (2) Оценката за работата на служителя се основава на финансови и нефинансови критерии. (3) Оценките по ал. 1 обхващат период от няколко години, така че оценъчният процес да се основава на дългосрочното изпълнение на дейността и изплащането на променливите възнаграждения да е разпределено за период, отчитащ икономическия цикъл и поетите от банката рискове. (4) Оценката на резултатите от дейността, използвана при формирането на променливите възнаграждения и тяхното разпределение, трябва да взема предвид всички поети и потенциални рискове, цената на капитала и необходимата ликвидност. Ограничения върху променливите възнаграждения Чл. 9. (1) Предоставянето на променливото възнаграждение, включително отложената му част, се извършва в зависимост от: 1. финансовото състояние на банката; и 2. резултатите от дейността на банката, на структурното звено и на приноса на съответния служител. (2) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Ако е налице отрицателен или незадоволителен финансов резултат, променливите възнаграждения се ограничават частично или напълно чрез намаляване на разсрочените възнаграждения или възстановяване на вече изплатени или придобити такива. (3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Намаляване на разсрочените възнаграждения или възстановяване на вече изплатени или придобити такива се извършва задължително, когато служителят: 1. е извършил или допуснал действие или бездействие, което е довело до значителни загуби за банката; 2. е нарушил изискванията за надеждност и пригодност. Структура на променливото възнаграждение Чл. 10. (1) Най-малко 50 % от променливото възнаграждение представлява съвкупност от следните елементи: 1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) акции, други инструменти, свързани с акции или равностойни непарични инструменти; 2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) инструменти по смисъла на чл. 52 или 63 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или други инструменти, които могат да бъдат изцяло конвертирани в инструменти от базовия собствен капитал от първи ред или да бъдат отписани, отразяват адекватно кредитното качество на банката като действащо предприятие и са подходящи за използване за целите на променливото възнаграждение. (2) За инструментите по ал. 1 се прилага подходящ период на задържане за постигане на съответствие между стимулите и дългосрочните интереси на банката, включително когато тези инструменти превишават 50% от променливото възнаграждение. (3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) По отношение на не повече от 25 % от частта на променливото възнаграждение, която се изплаща в инструменти, разсрочени за не по-малко от пет години, се допуска прилагане на дисконтов процент въз основа на насоки на ЕБО. Разсрочване на променливото възнаграждение Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) Изплащането на най-малко 40 % от променливото възнаграждение се разсрочва за период с минимална продължителност от четири до пет години в зависимост от икономическия цикъл, естеството на дейността на банката и произтичащите от нея рискове, както и от длъжността на съответния служител. (2) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) За членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет и висшия ръководен персонал на банки, които са значителни по своя размер, вътрешна организация и по естеството, мащаба и сложността на своите дейности, периодът на разсрочване не следва да бъде по-кратък от пет години. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) За лицата по чл. 10 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и за служителите, които получават съразмерни на техните възнаграждения, съотношението по ал. 1 е най-малко 60 %. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) Предоставянето на разсрочено променливо възнаграждение се извършва пропорционално или чрез постепенно нарастване през периода на разсрочване. Облаги, свързани с пенсиониране Чл. 12. (1) Когато банка предвижда облаги, свързани с пенсиониране, нейната пенсионна политика съответства на бизнес стратегията, целите, ценностите и дългосрочните и интереси. (2) При пенсиониране облагите по ал. 1 се предоставят под формата на определените в чл. 10 инструменти и подлежат на петгодишен период на задържане. (3) В случай на прекратяване на правоотношението преди изпълнение на условията за пенсиониране предоставянето на инструментите по ал. 2 се отлага от банката за срок пет години. Освобождаване от изисквания Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) (1) Изискванията на настоящата наредба не се прилагат на консолидирана основа за: 1. дъщерни дружества със седалище в Република България или друга държава членка на банка, когато за тях се прилагат специфични изисквания за възнагражденията съгласно правни актове на Европейския съюз; 2. дъщерни дружества със седалище в трета държава на банка, за които, ако бяха установени в Република България или друга държава членка, биха се прилагали специфични изисквания за възнагражденията съгласно правни актове на Европейския съюз. (2) Настоящата наредба се прилага на консолидирана основа и по отношение на служителите на дъщерните дружества по ал. 1, които не попадат на индивидуална основа в обхвата на ЗКИ, когато: 1. дъщерното дружество е дружество за управление на активи или дружество, което предоставя инвестиционни услуги и извършва дейности по чл. 6, ал. 2, т. 2, 3, 4, 6 и 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти; 2. служителите са упълномощени да осъществяват професионална дейност, която пряко оказва съществено влияние върху рисковия профил или стопанската дейност на банките от групата. (3) Членове 10, 11 и чл. 12, ал. 2 и 3 не се прилагат за: 1. банка, която не е голяма институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 146 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и стойността на активите на която на индивидуална основа съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 е по-малка или равна на левовата равностойност на 5 милиарда евро, усреднено за последните четири години, предхождащи текущата година; 2. служител, чието годишно променливо възнаграждение не надвишава левовата равностойност на 50 000 евро и не представлява повече от една трета от общото му годишно възнаграждение. Изисквания към банки, получили държавна помощ Чл. 13. Банка, която е получила държавна помощ, спазва следните изисквания: 1. ограничава размера на променливите възнаграждения като процент от нетните приходи, когато се затруднява поддържането на адекватна капиталова база и изпълнението на условията за своевременно изпълнение на ангажиментите, свързани с държавната помощ; 2. преструктурира променливите възнаграждения по начин, който е в съответствие с плановете за дългосрочен растеж и надеждно управление на рисковете, а когато е подходящо, определя лимити за възнагражденията на лицата по чл. 10 ЗКИ; 3. изплаща на лицата по чл. 10 ЗКИ променливо възнаграждение единствено ако то е добре обосновано. Оповестяване Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) (1) Оповестяването на политиките и практиките за възнагражденията се извършва по реда на чл. 450 от Регламент (ЕС) № 575/2013. (2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 14.05.2021 г.) Въз основа на оповестената информация по чл. 450, параграф 1, букви "ж", "з", "и" и "к" от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и информацията, предоставяна от банките, относно разликата в заплащането на жените и мъжете, БНБ анализира тенденциите и практиките за възнагражденията в банковата система, като предоставя резултатите от този преглед на ЕБО. Отчетност и контрол Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2021 г., в сила от 26.06.2021 г.) Банките докладват пред Българската народна банка броя на лицата, които получават годишни възнаграждения над размера, установен в чл. 75, параграф 3 от Директива 2013/36/EC на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, техните функционални дейности, основните елементи на общото възнаграждение, включително дългосрочните облаги и пенсионните вноски, заедно с годишните надзорни отчети. (2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Българската народна банка предоставя информацията по ал. 1 на ЕБО. (3) Българската народна банка извършва проверки за спазване на разпоредбите в тази наредба.