Наредба № рд-07-6 от 10 октомври 2012 г. за кариерно развитие на социалните работници в агенцията за социално подпомагане

1 януари 2012 г.наредба · Обн. ДВ бр. 81/2012
Заглавие
Наредба № рд-07-6 от 10 октомври 2012 г. за кариерно развитие на социалните работници в агенцията за социално подпомагане
Категория
наредба
Обн. брой на ДВ
81
Обн. година
2012
Изменения?
0
НАРЕДБА № РД-07-6 ОТ 10 ОКТОМВРИ 2012 Г. ЗА КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ В АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ Обн. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г. Чл. 1. (1) С наредбата се определят редът и условията за кариерно развитие на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане, наричана по-долу "агенцията". (2) Наредбата има следните цели: 1. да формира политика за развитие на професионалните умения и квалификация на социалните работници в агенцията; 2. да осигури съответствие между социалната практика, потребностите в обхвата на социалната работа и равнището на професионалната компетентност на служителите; 3. да повиши качеството на социалната работа и услугите, осъществявани в агенцията, чрез подобряване подбора, квалификацията и кариерното развитие на социалните работници. Чл. 2. Кариерното развитие на социалните работници в агенцията е процес на последователно заемане на длъжности при придобиване и усъвършенстване на нови професионални умения и компетентности. Чл. 3. (1) В съответствие с достигнатото равнище на своята професионална компетентност и образование социалните работници могат да заемат следните длъжности в съответствие с Класификатора на длъжностите в администрацията: 1. социален работник; 2. старши социален работник; 3. главен социален работник. (2) Повишаването на квалификацията чрез различни форми на обучение е част от непрекъснатата подготовка, с която се подпомага пълноценната професионална реализация на социалните работници. Чл. 4. (1) Заемащите длъжност съгласно чл. 3, ал. 1 могат да участват в организационни форми за повишаване на квалификацията си въз основа на: 1. заявено обучение в личните годишни планове за обучение; 2. предложение на прекия ръководител. (2) Трудово-правните въпроси, свързани с участието във форми за повишаване на квалификацията по ал. 1, се уреждат с работодателя при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Чл. 5. (1) Изпълнителният директор на агенцията утвърждава годишен план за обучение на социалните работници и договаря провеждането на обученията, включени в одобрената годишна програма. (2) Условията за провеждане на обучението за повишаване на квалификацията на социалните работници се договарят между агенцията и обучаващата институция. (3) Звеното в агенцията, отговарящо за развитието на човешките ресурси, изпълнява следните функции, свързани с обучението на социалните работници: 1. проучва нуждите от обучение на социалните работници; 2. изготвя годишния план за обучение на социалните работници; 3. изготвя годишен доклад за изпълнението на годишния план за обучението и постигнатите резултати при съпоставянето им с проучените нужди в началото на периода; 4. изготвя препоръки за подобряване процеса на обучение. (4) Финансирането на обучението се осигурява със средства от: 1. бюджета на агенцията; 2. средства, предоставени от проекти и програми; 3. дарения; 4. други източници. Чл. 6. (1) Обучението за повишаване на квалификацията на социалните работници се осъществява от: 1. висши училища, акредитирани в професионално направление "Социални дейности", "Социална педагогика" и други специалности в сферата на социалната работа; 2. Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към Министерството на труда и социалната политика; 3. други организации, лицензирани от Националната агенция за професионално образование и обучение; 4. чуждестранни обучаващи и образователни организации; 5. служители от системата на АСП. (2) Сферите на специализация на социалните работници са: 1. социална работа с деца и семейства; 2. социална работа с рискови групи; 3. социална работа с възрастни хора; 4. социална работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания; 5. социална работа в сферата на социалните услуги; 6. социална работа в сферата на трудовата заетост. Чл. 7. (1) Организационните форми за повишаване на квалификацията на социалните работници по смисъла на наредбата са, както следва: 1. базови обучения, които включват: a) комплексен курс, обхващащ актуална проблематика в съответствие с функциите на заеманата длъжност; б) тематичен курс, обхващащ теоретична и практическа подготовка по конкретен професионален проблем; 2. надграждащи обучения, които включват: а) интензивен курс, обхващащ практическа подготовка по специфични сфери на социална работа, професионални функции и др.; б) обучение за усъвършенстване и усвояване на нови професионални умения. (2) Формите, съдържанието, продължителността и хорариумът на всяко от обученията се определят в зависимост от спецификата на съответното обучение и условията, които обучаващата институция трябва да осигури за признаването му, съгласно Закона за професионалното образование и обучение и другите приложими нормативни актове. (3) След завършване на всяка форма на обучение по ал. 1 обучаващата организация издава документ, който трябва да съдържа следните задължителни реквизити: 1. пълно наименование на организацията, провела обучението; 2. наименование на обучителния курс; 3. период на обучението; 4. продължителност в часове; 5. професионално направление; 6. придобита квалификация. Чл. 8. Приоритетно във формите за повишаване на квалификацията се включват социални работници, които: 1. работят в области, за които са въведени нови държавни изисквания; 2. постъпват за първи път на длъжност "социален работник"; 3. постъпват или преминават на по-висока длъжност; 4. изпълняват функциите на наставник по отношение на новопостъпили служители; 5. имат отразена в атестацията препоръка за обучение; 6. заемат длъжност по чл. 3, ал. 1 след прекъсване за повече от две години на работа в сферата на социалните дейности; 7. преминават на длъжност, която предвижда изпълнение на нови и/или допълнителни функции. Чл. 9. (1) Изисквания за заемане на длъжностите по чл. 3, ал. 1: 1. "социален работник" - длъжността се заема само по трудово правоотношение съгласно Кодекса на труда: а) минимална образователна степен - средно образование; б) специфични знания - да познава: същността и целите на социалната работа; етичните правила за работа с клиенти; нормативната база в сферата на социалните дейности: социалните помощи и социалните услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; структурите в държавата, работещи в областта на социалната закрила; в) специфични умения за: работа в екип, комуникативност, компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер; г) компетенции - да работи в екип по управление на случаи; да подпомага дейността на по-високите длъжностни нива; да осъществява дейности по административното обслужване; да събира и систематизира информация; да обработва бази данни във връзка с предоставянето на социални помощи и услуги; да се занимава с регистрацията и техническата обработка на документи; 2. "старши социален работник" - длъжността се заема по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител с конкурс: а) завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър"; б) специфични знания: да познава много добре същността и целите на социалната работа; нормативната база в сферата на социалните дейности: социални помощи и социални услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; етичните правила за работа с клиенти; спецификата на различните целеви групи; вътрешните правила за документооборота; всички административни структури на централно и общинско ниво, имащи отношение към социалната работа, и правилата за взаимодействие между тях; в) специфични умения: много добра комуникативност; работа в екип, група и мрежа; пряка работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания; водене на интервю; работа под напрежение; компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер; г) компетенции: да работи самостоятелно и в екип по случаи, които са му възложени; да обработва документи; да предлага решения; да докладва за резултатите от работата си на прекия ръководител; да обучава новопостъпили социални работници; да извършва работа по случай самостоятелно или в екип; да изготвя анализи и да предлага решения; да участва в поддържането на регистри и бази данни; да провежда групова работа с възрастни и с деца; да участва в административното обслужване на гражданите и да осъществява връзка с други административни и граждански организации, които могат да се включат при решаване на конкретни случаи; 3. "главен социален работник" - длъжността се заема по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител с конкурс: а) завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър"; б) специфични знания: да познава отлично: същността и целите на социалната работа; нормативната база в сферата на социалните дейности: социални помощи и социални услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; етичните правила за работа с клиенти; спецификата на различните целеви групи; вътрешните правила за документооборота; всички административни структури на централно и общинско ниво, имащи отношение към социалната работа и правилата за взаимодействие между тях; в) специфични умения: отлична комуникативност; отлична работа в екип, група и мрежа; координира работата на екипа; пряка работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания; водене на интервю; работа под напрежение; компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер; г) компетенции: да разработва експертни анализи и да изготвя становища, свързани с предоставянето на социални помощи и услуги; да осигурява координация на всички служители, работещи в екипа; да работи самостоятелно по случаи, които са му възложени; да предлага решения; да докладва за резултатите от работата си на прекия ръководител; да изпълнява функции като наставник; да извършва аналитична и изследователска дейност; да провежда групова работа с възрастни и деца; да осъществява връзка с други административни и граждански организации, които могат да се включат при решаване на конкретни случаи; да предлага решения с висока степен на сложност. (2) Изискванията за заемане на длъжността се описват в длъжностната характеристика. Чл. 10. (1) За служителите, постъпили на работа в агенцията, се разработва система за въвеждащо обучение, което има за цел да им осигури първоначална, обща и специализирана подготовка. (2) На постъпилите на длъжност "социален работник" по чл. 3, ал. 1 задължително се провежда въвеждащо обучение в зависимост от изискванията на длъжността. (3) Изпълнителният директор на агенцията утвърждава система за въвеждащо обучение, в която се определят начинът, формите и обхватът на обучението. (4) За реализиране на въвеждащото обучение по предходната ал. 3 се създава механизъм за подбор и определяне на наставници, които да подпомагат професионалното развитие на новопостъпилите служители. Чл. 11. В процеса на атестиране на социалните работници в системата на агенцията се вземат предвид: 1. успешно завършено въвеждащо обучение в случаите, когато се изисква; 2. премината организационна форма за повишаване на квалификацията в сферата на социалната работа. Чл. 12. Агенцията стимулира и насърчава професионалното обучение на социалните работници с цел кариерното им развитие чрез осигуряване на необходимите условия за реализиране на обученията, включени в одобрения годишен план по чл. 5, ал. 1.

История на промените

  1. обнДВ бр. 81/2012