Кодекс за етично поведение на българските магистрати

КОДЕКС ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАГИСТРАТИ Приет с Решение на ВСС по Протокол № 21 от 20.05.2009 г., изм. с Решение на ВСС по Протокол № 2 от 18.01.2011 г. Публикуван: http://www.vss.justice.bg/page/view/1300 РАБОТЕЩИТЕ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МАГИСТРАТИ, водени от разбирането, че правилата за етично поведение на магистратите са важен фактор за: • формиране на по-високо обществено доверие към съдебната система; • защита правата на човека и утвърждаване върховенството на закона; • предотвратяване и ограничаване на корупцията в системата на съдебната власт . поемат като свой ангажимент към българското общество изискването да изпълняват и внедряват в професионалната си дейност и в личния си живот правилата за етично поведение, разписани с този кодекс. Висшият съдебен съвет като върховен административен и ръководен орган на съдебната власт в Република България утвърждава КОДЕКСА ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАГИСТРАТИ и носи основната отговорност за прилагане на прогласените с него правила за поведение в служебната и извънслужебната дейност на магистратите. Кодексът за етично поведение е приложим към всички съдии, прокурори и следователи, членове на Висшия съдебен съвет, инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, наричани за нуждите на този кодекс - магистрати. Кодексът е изготвен в съответствие с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за статута на съдии, прокурори и разследващи органи, както и всички други национални и международни актове, които регламентират дейността на магистратите в Република България. Основните принципи установяват стандартите и очертават рамката за регулиране на поведението на магистратите във и извън службата, която изпълняват. Независим по смисъла на Кодекса е този магистрат, който при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – публична или частна, вътрешна или външна за съдебната система. Безпристрастен е този магистрат, който установява истината за фактите единствено на основата на обективен анализ на доказателствата по делото, създава условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основан на раса, произход,етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Справедлив е този магистрат, който в рамките на общите и абстрактни норми на закона отчита особеностите на всеки конкретен случай и го решава, опирайки се на критерии, свързани с общочовешките ценности и ценностите на демократичната правна уредба. Прозрачността в действията и актовете на магистрата е гаранция за справедливостта на взетите от него решения. Вежлив е този магистрат, който чрез действията и актовете си винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса. Толерантен е магистратът, който е открит и търпелив за изслушване и възприемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки. Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компроментират честта на магистрата в професията и обществото. Компетентен и квалифициран е добре подготвеният магистрат, който познава нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз и е развил способности и умения за тяхното коректно прилагане. Компетентността и квалифицираността са предпоставка за надлежното изпълнение на задълженията на магистрата и за неговото професионално израстване. Конфиденциален е магистратът, когато е дискретен и пази като служебна тайна фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения. 1. Правила за етично поведение, произтичащи от принципа на НЕЗАВИСИМОСТ Независимостта е предпоставка за утвърждаване върховенството на закона и гаранция за защита на основните човешки права и конституционни ценности. ПРИЛАГАНЕ 1.1. Магистратът упражнява правомощията и взема решенията си единствено на основата на закона и вътрешното си убеждение; 1.2. Магистратът не допуска и не се поддава на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата си, независимо от техния източник, повод или причина; 1.3. При вземането на решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на своите колеги, но и не предприема действия, с които би накърнил тяхната независимост; 1.4. С действията и поведението си извън службата магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт - публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система; 1.5. Магистратът е длъжен да информира органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на неговата независимост. 2. Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за БЕЗПРИСТРАСТНОСТ Безпристрастността е еднакво относима към актовете на магистратите по прилагането на материалното и процесуално право и произтича от правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин. ПРИЛАГАНЕ 2.1. Магистратът уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата, и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход,етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние; 2.2. Магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона; 2.3. По висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи; 2.4. Магистратът следва да се държи по начин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи; 2.5. Магистратът трябва да зачита правото на страните да изразяват становища, да изказват твърдения и възражения в рамките на производството, в което са участници; 2.6. Магистратът не дава консултации по правни въпроси; 3. Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ Изискването за справедливост възниква от невъзможността с правни норми да се уредят всички възникващи в живота случаи и правоотношения. Изискването за прозрачност произтича от постоянната потребност на обществото да се убеждава в законосъобразността и справедливостта на актовете и действията на магистратите. ПРИЛАГАНЕ 3.1. Магистратът постановява решенията си само когато е убеден, че в рамките на закона те са справедливи за всички участници в производството. Той е особено внимателен при решаването на въпроси, свързани със свободата и репутацията на гражданите; 3.2. В случаите, когато законът предоставя на магистрата възможността да решава определени въпроси по преценка, водещо начало за него е изискването за справедливост; 3.3. В съответствие с изискванията на закона, магистратът следва да предоставя на обществеността полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация; 3.4. В рамките на закона, магистратът гарантира публичност на действията и решенията си, като същевременно внимава да не бъдат засегнати законните права и интереси на участници в производството.; 3.5. Той излага пред обществеността лично или чрез медиите мотивите за своите решения по дела, представляващи обществен интерес като същевременно избягва поведение и действия, които могат да бъдат възприети като самоизтъкване или прекомерно търсене на обществено признание. 4. Правила за поведение, произтичащи от принципа за ВЕЖЛИВОСТ И ТОЛЕРАНТНОСТ Изискванията за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. ПРИЛАГАНЕ 4.1. Поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен; 4.2. Магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи; 4.4. Колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. 5. Правила за поведение, произтичащи от принципа за ПОЧТЕНОСТ И БЛАГОПРИЛИЧИЕ Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. ПРИЛАГАНЕ 5.1 Магистратът не може да получава облага от трети лица, която основателно би се възприела като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на професионалните му задължения. 5.2 Почтеният магистрат не доносничи и не интригантства спрямо свои колеги и служители, а изразява открито позицията си. 5.3. Магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; 5.4. В обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага; 5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; 5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; 5.7. Магистратът трябва да е с безукорна репутация. 5.8. Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми; 5.9. При кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му. 6. Правила за поведение, произтичащи от принципа на КОМПЕТЕНТНОСТ И КВАЛИФИЦИРАНОСТ Изискването за компетентност и постоянна квалификация на магистратите произтича от правото на участниците в процеса, и на обществото като цяло, да получават законосъобразни правни актове. ПРИЛАГАНЕ 6.1. Магистратът следва за изпълнява служебните си задължения с предимство пред всяка друга дейност; 6.2. Магистратът трябва да се стреми към повишаване на професионалната си квалификация и подготовка и трябва да предприема необходимите мерки за поддържане и повишаване на своите познания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си; 6.3. Магистратът следва да се информира за съответните новости във вътрешното и международното право. 7. Правила за поведение, произтичащи от принципа на КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ Конфиденциалността произтича от необходимостта да бъдат защитени правата на страните и техните близки от неправомерно използване на информация и сведения; 7.1. Магистратът е длъжен да пази абсолютна дискретност и служебна тайна в социалното си общуване и частен живот относно фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните си задължения и да изисква същото от съдебните служители; 7.2. Магистратът не може да използва неправомерно информацията, станала му известна при осъществяване на неговите функции; 7.3. Магистратът може да обсъжда принципни правни проблеми, като е длъжен в такива случаи да запази в тайна конкретните факти по преписките и делата, като не разгласява сведения за личния живот на гражданите или такива, които увреждат интересите на лица или тяхната репутация; 7.4. Магистратът няма право да изразява публично предварително становище по конкретни преписки и дела. 7.5. Магистратът е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова информация по всички въпроси, за които няма изрична законова забрана; 7.6. Магистратът, член на колегиален орган следва да пази тайната на служебното съвещание. 8.1. Магистратът на ръководна длъжност се отнася към служебно подчинените му магистрати и съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство и без да допуска или създава впечатление за привилегироване. 8.2. Магистратът на ръководна длъжност не се поддава на натиск и внушения от всякакъв характер, направени по начин, недопустим от закона, в случаите за назначаване, преместване или кариерно израстване на подчинените му магистрати. Прозрачността в действията му в тази връзка е гаранция за справедливост, обективност и най-добър подбор. 8.3. Магистратът на ръководна длъжност се грижи за организацията и дейността на поверената му служба по начин, чрез който да бъдат постигнати най-добри резултати. Той осигурява и възможно най-добро сътрудничество с другите органи на съдебната власт и обществени служби при зачитане специфичната компетентност на всяка една от тях. 8.4. Магистратът на ръководна длъжност полага усилия да бъде информиран за всичко, което се случва в службата, която ръководи, за да може да взема правилни управленски решения и поема отговорност. Той не толерира и своевременно пресича проявите на доносничество и интригантство. 8.5. Магистратът на ръководна длъжност следи за своевременното изготвяне на актовете на своите колеги, тези на административния персонал и служителите като предприема необходимите мерки в рамките на своите правомощия. 8.6. Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата. 9.1. Магистратът не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. При съмнение за подобен конфликт е длъжен да обяви фактите и при необходимост да се оттегли. 9.2. Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно- политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние; 9.3. Магистратът не може да заема друга длъжност, да извършва дейност или упражнява професия извън предвидените в ЗСВ; 9.4. Магистратът не може да използва служебното си поведение, за да влияе в частен интерес; 9.5. Магистратът декларира несъвместимост и частни интереси в случаите и в сроковете, предвидени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; 9.6. Магистратът декларира доходите и имуществото си по реда и в сроковете на закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Основен гарант за съблюдаване и прилагане правилата на този кодекс са самите магистрати чрез тяхната убеденост, съпричастност и доброволно приемане и прилагане на етичните правила за поведение. Висшият съдебен съвет осъществява цялостен контрол по прилагането и спазването на Етичния кодекс и периодично предприема действия за обновяване и актуализиране на предвидените с него правила. Комисията по професионална етика към Висшия съдебен съвет и комисиите за професионална етика към органите на съдебната власт осъществяват пряк и непосредствен контрол по прилагането и спазването на Етичния кодекс. Професионалните сдружения на магистратите предприемат предвидените в уставите им действия при всеки констатиран случай на допуснато нарушение на настоящите етични правила за поведение. (Изм. с Решение по Протокол № 2 от 18.01.2011 г.) Формирането, организацията и дейността на комисиите за професионална етика в органите на съдебната власт се уреждат с Правила утвърдени от ВСС.