Закон за гарантиране на влоговете в банките

ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ Обн. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015г., доп. ДВ. бр.96 от 9 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.20 от 6 Март 2018г., изм. ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.37 от 7 Май 2019г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2021г., изм. ДВ. бр.19 от 5 Март 2021г., изм. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2022г., изм. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024г., изм. ДВ. бр.49 от 17 Юни 2025г., изм. ДВ. бр.16 от 10 Февруари 2026г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2026г. Проект: 402-01-13/18.12.2014 г. Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с надеждното функциониране на системата за гарантиране на влоговете в банките и защитата на вложителите, както и устройството, целите, функциите и дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наричан по-нататък "фонда". (2) Този закон се прилага за всички банки, които са получили по реда на Закона за кредитните институции лиценз за публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и за техните клонове в други държави членки. (3) Този закон се прилага и за клоновете на банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от Българската народна банка да осъществява дейност в Република България, когато: 1. в държавата по седалището на банката няма действаща система за гарантиране на влоговете или такава система съществува, но тя не обхваща клоновете на банката в чужбина, или 2. размерът или обхватът на гаранцията, осигурявана от съществуващата в държавата по седалището на банката система за гарантиране на влоговете, е по-малък от размера или обхвата на защитата на влоговете, предвидена в този закон; в този случай гаранцията, осигурявана от фонда, е за разликата, надвишаваща гаранцията, осигурявана от системата за гарантиране на влоговете по седалището на банката. (4) Лицата по ал. 2 и 3 са длъжни да правят парични вноски във фонда по реда, определен в този закон. (5) Управителният съвет на фонда установява, след събиране на съответните доказателства, спрямо кои клонове на банки в страната са налице условията по ал. 3. (6) В случаите по ал. 3 фондът си сътрудничи с органите на съответната система за гарантиране на влоговете. Чл. 2. (1) Фондът е юридическо лице със седалище София. (2) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон. (3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда. (4) Фондът се освобождава от заплащането на държавни и местни и такси само по операциите по гарантиране на влоговете и по финансиране на действия по преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. (5) При ликвидация на фонда след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между банките пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези банки, чиито задължения към вложителите са изплатени от фонда. (6) Финансирането на разходите за издръжка на фонда се определя с наредба на Българската народна банка по предложение на управителния съвет на фонда. Чл. 3. (1) Целта на фонда е да допринася за стабилността и доверието във финансовата система на Република България, като: 1. осигурява защита на влоговете и изплащане на гарантираните влогове; 2. съдейства за ефективно протичане на процеса по преструктуриране на кредитни институции при условията и по реда на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; 3. осигурява оптимална защита на интересите на кредиторите в процеса на банковата несъстоятелност. (2) Фондът: 1. определя и събира годишни и извънредни премийни вноски от банките; 2. инвестира средствата си при условията и по реда на чл. 23; 3. изплаща гарантираните размери на влоговете; 4. осъществява функциите и правомощията, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност; 5. участва във финансиране на преструктурирането на кредитни институции, като поема загубите вместо гарантираните вложители в процеса на преструктуриране, при условията и по реда на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Чл. 4. (1) Фондът се управлява от управителен съвет. (2) Управителният съвет се състои от 5 членове, включително председател и заместник-председател, които се определят, както следва: 1. председателят - от Министерския съвет; 2. заместник-председателят - от управителния съвет на Българската народна банка; 3. един член - от съсловната организация на банките; в случай на повече от една съсловна организация управителният съвет на Българската народна банка определя за номинация и избор на член от съсловните организации на банките; 4. двама членове - съвместно от председателя и заместник-председателя на управителния съвет на фонда. (3) Членовете на управителния съвет трябва да имат висше икономическо или юридическо образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и професионален стаж не по-малко от 5 години в областите на банковото дело, търговията с ценни книжа, счетоводството или финансите. (4) Мандатът на управителния съвет е 4 години. Членовете на управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение. Членовете на управителния съвет с изтекъл мандат продължават изпълнението на правомощията си до определянето на нови членове. (5) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца. Заседанията са редовни, ако присъстват поне трима негови членове. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове. (6) Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от всички негови членове, а решенията по чл. 7, т. 5 и 12 се приемат с мнозинство от 4 гласа. (7) Управителният съвет приема правила за организацията и дейността на фонда, които включват вътрешни правила за управление, организационна структура и процедури за определяне, управление, наблюдение и докладване на рисковете, на които може да бъде изложена дейността на фонда. (8) Председателят на управителния съвет организира и ръководи дейността на фонда и представлява фонда в страната и в чужбина, като взема всички решения, свързани с управлението на фонда, с изключение на решенията по чл. 7. Председателят може да оправомощава други лица с отделни свои правомощия. (9) Председателят на управителния съвет назначава и освобождава административния персонал на фонда. Организацията на дейността на администрацията на фонда и общата численост на персонала се определят с правилата по ал. 7. (10) Управителният съвет сключва договор от името на фонда с председателя на управителния съвет, в който се определя възнаграждението му и се конкретизират правата и задълженията във връзка с упражняване на правомощията му по ал. 8 и 9. (11) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от заместник-председателя или от друг член, определен от управителния съвет на фонда. (12) Управителният съвет може да привлича отделни специалисти и да създава комисии, които да подпомагат осъществяването на неговите правомощия. (13) Фондът, неговите органи, оправомощените от тях лица и неговите служители не носят отговорност за вреди, причинени при упражняване на техните правомощия, освен ако са действали умишлено. Чл. 5. (1) Не може да бъде член на управителния съвет на фонда лице, което: 1. през последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, което е прекратено поради несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори; 2. през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, е било член на неин управителен или контролен орган; 3. е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права или по съребрена линия до втора степен включително на друг член на управителния съвет на фонда; 4. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; 5. през последните две години е лишавано по съответния ред от правото да заема определена длъжност или да упражнява определена професия. (2) Председателят на управителния съвет не може да извършва друга платена дейност освен научноизследователска и преподавателска. (3) Членовете на управителния съвет не могат да работят за банки и за финансови институции по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции. (4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 се установяват служебно от фонда. Чл. 6. (1) Правомощията на член на управителния съвет се прекратяват предсрочно: 1. по негово искане; 2. при несъвместимост по чл. 5; 3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; 4. когато е извършил съществено нарушение на служебните си задължения; 5. когато с дейността си уврежда интересите на фонда; 6. когато не участва без основателна причина в три последователни заседания на управителния съвет; 7. когато е нарушен чл. 42, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност; 8. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) при влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 9. при смърт. (2) Правомощията по ал. 1 на член на управителния съвет се прекратяват с решение на съответния орган по чл. 4, ал. 2. (3) При предсрочно прекратяване на правомощията на член на управителния съвет на негово място се определя друго лице, което започва нов мандат. Чл. 7. Управителният съвет: 1. определя годишните и извънредните премийни вноски от банките; 2. инвестира средствата на фонда при спазване на изискванията за сигурност и за постоянна ликвидност, като може да сключва финансови сделки с цел намаляване на рисковете или осигуряване на ликвидност; 3. организира изплащането на гарантираните размери на влогове при условията и по реда на този закон; 4. приема правила за условията и реда за ползване на заеми от страна на фонда, включително за емисия на дългови ценни книжа; 5. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г. (*)) организира предоставянето на средства за финансиране на преструктурирането по реда на чл. 144 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; 6. взема решение за участие на фонда в международни организации; 7. одобрява споразумения за сътрудничество на фонда с държавни институции и обществени организации; 8. назначава регистриран одитор за извършване на независим финансов одит на годишния финансов отчет на фонда; 9. взема решения за получаване на дарения и помощи от местни и чуждестранни лица; 10. приема правила относно реда за осъществяване на вътрешния контрол върху дейността на фонда; 11. разглежда и решава всички въпроси от негова компетентност, свързани с правомощията на фонда по Закона за банковата несъстоятелност; 12. разглежда и решава всички въпроси от негова компетентност по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; 13. приема годишен отчет за дейността на фонда и го представя на Министерския съвет, на Българската народна банка и на Сметната палата; 14. ежегодно приема и обнародва в "" до 31 март отчет за резултата от дейността на фонда и отчет за финансовото състояние за предходната година; 15. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г.) приема годишен бюджет за административните разходи на фонда и отчет за изпълнението му и в 30-дневен срок от приемането им ги представя на Сметната палата; 16. разработва проекти на наредби, предвидени в този закон, и ги представя на Българската народна банка за обсъждане и приемане; 17. взема решение за отпускане на заеми на други схеми за гарантиране на влоговете в рамките на Европейския съюз при условията на чл. 24; 18. определя размера и реда за събиране на годишна такса от банките за покриване на административните разходи на фонда; размерът на годишната такса от банките се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи на фонда, предвидени в годишния бюджет на фонда; 19. издава указания за съдържанието и формата, в които банките предоставят информация на фонда за целите на изплащане на гарантираните влогове и тестване на системата за гарантиране на влоговете; 20. разглежда и решава други въпроси, свързани с дейността на фонда. Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Гарантират се влоговете в евро и в чуждестранна валута. Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 100 000 евро. (2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2022 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Следните влогове са гарантирани в размер до 125 000 евро за срок три месеца от момента, в който сумата е кредитирана по сметка на вложителя, или от момента, в който вложителят е придобил правото да се разпорежда със сумата на влога: 1. влогове на физически лица, възникнали в резултат на сделки с недвижими имоти за жилищни нужди; 2. влогове на физически лица, които възникват в резултат на изплатени суми по повод на сключване или прекратяване на брак, прекратяване на трудово или служебно правоотношение, инвалидност или смърт; 3. влогове, които възникват в резултат на застрахователни или осигурителни плащания или на изплащането на обезщетение за вреди от престъпления или от отменена присъда. (2) Влоговете по ал. 1 не участват в изчисляването на общия размер на задължението на банката към един вложител по чл. 12 в рамките на срока по ал. 1. Чл. 11. (1) Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на: 1. други банки, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка; 2. финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) застрахователи и презастрахователи по чл. 12 от Кодекса за застраховането; 4. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г.) пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания; 5. инвестиционни посредници; 6. колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове, алтернативни инвестиционни фондове и дружества със специална инвестиционна цел; 7. бюджетни организации по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; 8. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Фонда за компенсиране на инвеститорите, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането. (2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2025 г.) Не се предоставя гаранция по влогове, възникнали или свързани със сделки или действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, установени с влязла в сила присъда. (3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2018 г.) Не се изплащат влогове, чийто титуляр не е бил идентифициран съгласно глава втора, раздел V от Закона за мерките срещу изпирането на пари към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. (4) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви до датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1, се събират. При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с равностойността си в евро, определена по курса на Българската народна банка към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. (2) При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване на общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни. (3) В случаите, когато вложителят няма изключително право върху сумите по сметката, право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът, освен ако договорът предвижда друго и при условие, че това лице е идентифицирано или може да бъде идентифицирано преди датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. В случай че влогът е направен в полза на повече лица, се прилагат правилата за съвместния влог. (4) При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане влоговете в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263к, ал. 1 от Търговския закон. (5) Влог, по който има наложени тежести или който служи за обезпечение, се включва при събирането по реда на ал. 1, като съответната припадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя - титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението. Ако за влоговете по изречение първо има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта като имащо право да получи сумата по влога. Чл. 13. (1) Източници за набиране на средствата във фонда са: 1. годишни и извънредни премийни вноски от банките; 2. доходите от инвестиране на набраните във фонда средства; 3. получените от фонда суми от имуществото на банката в случаите на суброгация; 4. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) други източници (заеми, включително за случаи извън чл. 18, ал. 2, дарения, чуждестранна помощ и други). (2) Българската народна банка е депозитар на средствата на фонда. Чл. 14. (1) (В сила от 01.01.2016 г.) До 1 май на текущата година фондът определя годишната премийна вноска за всяка банка, като отчита рисковия и профил и сумата на гарантираните влогове в банката за предходната година, изчислена като средна стойност от размера на гарантираните влогове към края на всяко тримесечие. (2) (В сила от 01.01.2016 г.) Гарантирани са всички влогове до размера на гаранцията по чл. 9, ал. 1, с изключение на влоговете по чл. 11, ал. 1 и 2. (3) (В сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) При определяне на гарантираните влогове за целите на ал. 1 влоговете в чуждестранна валута на банките се преизчисляват в евро по курса на Българската народна банка за съответния ден. (4) (В сила от 01.01.2016 г. (*)) Начинът за изчисляване на размера на вноските по ал. 1 се определя с наредба на Българската народна банка по предложение на управителния съвет на фонда. (5) Банките, включително клоновете на чуждестранните банки, превеждат годишната премийна вноска в срок до 31 май на текущата година. (6) Годишните премийни вноски на банките се отчитат като счетоводни разходи за текущата година. Чл. 15. Направените от банките вноски не подлежат на възстановяване, включително и при прекратяване на банката. Чл. 16. (1) При неплащане на вноска в определения срок фондът начислява за срока на забавата лихва върху дължимата сума в размер на законната лихва. (2) В случай че банка не плати изискуема вноска в срок, фондът уведомява незабавно Българската народна банка за предприемане на надзорни мерки по Закона за кредитните институции. (3) Ако предприетите мерки по ал. 2 не осигурят спазване на задължението за плащане на изискуеми вноски, фондът с изричното съгласие на Българската народна банка може да даде едномесечно предизвестие за изключване на банката от членство в системата за гарантиране на влоговете в Република България. (4) Фондът изключва банката от системата за гарантиране на влоговете в Република България, ако след изтичането на срока по ал. 3 банката не е изпълнила задължението си. (5) Влоговете, налични към датата на изключване на банката от членство в системата за гарантиране на влоговете в Република България, продължават да са гарантирани от фонда. (6) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член по предложение на управителния съвет на фонда. Чл. 17. (1) Когато наличните средства във фонда надхвърлят едно на сто от общия размер на гарантираните влогове в банките, управителният съвет може да вземе решение годишните премийни вноски да се плащат в намален размер или да не се плащат за определен период. (2) Плащането на годишни премийни вноски се възобновява, когато средствата във фонда спаднат под посочения в ал. 1 размер. (3) Редът и начинът за изчисляване на годишните премийни вноски в намален размер се определят с наредбата по чл. 14, ал. 4. (4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато са използвани средства от фонда по чл. 19, плащането на вноски по ал. 2 се определя така, че посоченият в ал. 1 размер да бъде достигнат за период до 6 години. Чл. 18. (1) Ако наличните средства във фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по чл. 20, когато влоговете са станали неналични, по решение на управителния съвет на фонда банките превеждат извънредни премийни вноски в размер до 0,5 на сто от гарантираните влогове за една календарна година, изчислени към последното тримесечие, предхождащо датата на превеждане на вноските. Фондът с изричното съгласие на Българската народна банка може да изиска и по-големи вноски при извънредни обстоятелства. (2) За покриване на остатъчния недостиг от средствата на фонда с решение на управителния съвет фондът може да ползва заеми: 1. включително чрез емитиране на дългови ценни книжа при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонда; 2. от държавния бюджет след решение на Министерския съвет. (3) Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от Министерския съвет от името и за сметка на държавата, или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда. (4) В случаите, когато банка има ликвидни затруднения, Българската народна банка може да отложи изцяло или частично плащането на вноските по ал. 1 за срок не по-дълъг от 6 месеца. Отлагането на плащането на вноските по ал. 1 може да бъде подновявано по искане на банката. (5) Вноските по ал. 1, чието плащане е отложено, се плащат, когато Българската народна банка установи, че плащането им не застрашава ликвидността и платежоспособността на банката. (6) Вноските по ал. 1: 1. не се приспадат от вноските по чл. 14, ал. 1; 2. се изчисляват по реда на наредбата по чл. 14, ал. 4. Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Средствата на фонда се използват за изплащане на суми по влогове до гарантираните размери в предвидените в този закон случаи, както и за изплащане на главницата и лихвите по взетите от фонда заеми. (2) Средствата от фонда се използват и за финансиране на действия по преструктуриране при условията и по реда на чл. 144 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Чл. 20. (1) Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, в случай че е налице: 1. решение на Българската народна банка за отнемане на лиценза за банкова дейност; 2. решение на Българската народна банка за установяване, че влоговете са неналични и че по нейна преценка към този момент банката изглежда неспособна - по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива; решението се взема не по-късно от 5 работни дни от узнаването, че банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и дължими, или 3. акт на съдебен орган, с който по причини, пряко свързани с финансовото състояние на банката, се препятства предявяването на вземанията на вложителите срещу банката. (2) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете чрез една или повече банки, определени от управителния съвет. (3) В срок до два работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1 назначеният квестор, временен или извънреден управител, ликвидатор, временен синдик или синдик е длъжен да представи на фонда информация за влоговете в банката. (4) В срок не по-късно от два работни дни преди започване изплащането на суми от фонда управителният съвет на фонда е длъжен да оповести в най-малко два централни ежедневника и на своята интернет страница деня, от който вложителите на банката могат да получават плащания от фонда, както и банката или банките, чрез които ще се извършват тези плащания. Кореспонденцията между фонда и вложителите се води на български език. (5) Фондът осигурява достъп на вложителите на банката до подлежащите на изплащане суми по гарантираните влогове не по-късно от 7 работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1. (6) Срокът за изплащане може да бъде удължен, когато: 1. е налице хипотезата на чл. 12, ал. 3, но с не повече от три месеца от датата на издаване на акт по ал. 1; 2. не е установено дали дадено лице има законно право да получи гарантирания размер на влога или когато влогът е предмет на правен спор; в тези случаи влогът се изплаща в срок до 7 работни дни от датата на уведомяване на фонда за разрешаване на спора или установяване на законното право; 3. влогът е обект на ограничителни мерки, наложени от правителството или международни организации; в тези случаи влогът се изплаща в срок до 7 работни дни от датата на уведомяване на фонда за прекратяване действието на ограничителните мерки; 4. сумата, която следва да бъде изплатена, е част от временно високо салдо по сметката съгласно условията на чл. 10, но с не повече от три месеца от датата на издаване на акт по ал. 1; 5. фондът изплаща гарантираните влогове на клон на българска банка в друга държава членка, но с не повече от 20 работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1. (7) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2025 г.) Независимо от срока по ал. 5, когато вложител или друго лице, което има права върху или интерес във връзка със сумите по сметка, е привлечено като обвиняем за деяние, произтичащо от или свързано с изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, фондът може временно да спре всякакви плащания, засягащи вложителя/лицето, до влизането в сила на съдебен акт. (8) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Не се изплащат сумите по сметки, по които не е имало операции по нареждане на вложителя в последните 24 месеца преди датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1 и салдото по всяка от тях е по-малко от 10 евро. (9) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответната банка към вложителите. (10) Фондът уведомява периодично квестора, временния или извънредния управител, ликвидатора, временния синдик или синдика за размера на платените на всеки вложител суми. (11) За вземанията си над полученото от фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с действащото законодателство. (12) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член по предложение на управителния съвет на фонда. Чл. 21. (1) Лице, което претендира, че е вложител, но му е отказано изплащане на суми по влога в размера по чл. 9 и 10 в сроковете по чл. 20, ал. 5 или 6, или което не е съгласно с размера на изплатената му сума, може да предяви писмените си възражения в срок до три месеца от началния ден на изплащане на гарантираните влогове пред квестора, временния или извънредния управител, ликвидатора, временния синдик или синдика на банката. (2) Квесторът, временният или извънредният управител, ликвидаторът, временният синдик или синдикът се произнася по възраженията по ал. 1 в 7-дневен срок от получаването им. В случай че възражението по ал. 1 не бъде уважено, лицето може да предяви правата си по реда на Гражданския процесуален кодекс. Чл. 22. (1) От началната дата на изплащане по чл. 20 фондът встъпва в правата на вложителите към банката до размера на гарантираните суми независимо от размера и датата, на която вложителят се е разпоредил с гарантираната сума. (2) Фондът не дължи лихви по гарантираните суми. Чл. 23. Средствата на фонда се инвестират във: 1. депозити в Българската народна банка; 2. високоликвидни дългови ценни книжа: а) издадени или гарантирани от българската държава; б) издадени от други държави членки, които имат кредитен рейтинг една от двете най-високи оценки, присъден от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1060/2009"; в) издадени от трети държави, които имат кредитен рейтинг една от двете най-високи оценки, присъден от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009; г) издадени от Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, включително наднационални организации на държавите членки, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки, присъдени от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009. Чл. 24. (1) Фондът може да отпуска заеми на схеми за гарантиране на влоговете от други държави членки при следните условия: 1. схемата заемополучател не може да изпълни задълженията си за изплащане на гарантираните влогове поради липса на средства; 2. схемата заемополучател е използвала възможностите за набиране на извънредни вноски от банките; 3. схемата заемополучател ще използва заетите средства само за изплащане на гарантираните влогове; 4. схемата заемополучател няма задължение за погасяване на заем от друга схема; 5. схемата заемополучател е посочила сумата, която иска да заеме; 6. общият размер на заема не може да надвиша 0,5 на сто от гарантираните влогове на схемата заемополучател; 7. схемата заемополучател е информирала Европейския банков орган за искането си, като гарантира, че е изпълнила условията по т. 1 - 5 и посочва размера на поискания заем; 8. схемата заемополучател се ангажира да изплати заема в срок до 5 години; изплащането може да се извършва на годишни вноски, като лихвата е дължима към момента на пълното погасяване на главницата; 9. размерът на лихвата е не по-малък от лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка през кредитния период. (2) Фондът уведомява Европейския банков орган за първоначалния лихвен процент, както и за срока на заема. Чл. 25. (1) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете на вложители в клонове в Република България на банки от други държави членки от името и за сметка на схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход. (2) Фондът изплаща сумите по ал. 1 в съответствие с указанията на схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход. В тези случаи фондът не носи отговорност за определяне на сумите, подлежащи на изплащане. (3) Схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход предоставя необходимите финансови средства преди изплащането на сумите и възстановява на Фонда всички направени разходи. (4) Фондът информира заинтересованите вложители от името на схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход и може да получава кореспонденцията от съответните вложители от името на схемата в държавата членка по произход. Чл. 26. (1) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете на вложители в клонове на български банки в други държави членки чрез схемата за гарантиране на влоговете на приемащата държава членка. (2) Сумите се изплащат на вложителите от схемата за гарантиране на влоговете на приемащата държава членка в съответствие с указанията по чл. 7, т. 19. (3) За целите на ал. 1 банките поддържат и предоставят на фонда информация за гарантираните влогове в клоновете на български банки в други държави членки. Банките предоставят информация на фонда в обхват и формат в съответствие с указанията по чл. 7, т. 19. Чл. 27. (1) Ако банка прекрати членството си във фонда и се присъедини към друга схема за гарантиране на влоговете, последно платената годишна премийна вноска по чл. 14, ал. 1 преди прекратяването на членството се прехвърля на другата схема за гарантиране на влоговете. Това не важи, ако членството на банката бъде прекратено поради изключване от фонда по реда на чл. 16. (2) Ако някои от дейностите на банка бъдат прехвърлени в друга държава членка и вследствие на това преминат към друга схема за гарантиране на влоговете, част от последно платената годишна премийна вноска по чл. 14, ал. 1 на тази банка се прехвърля на другата схема за гарантиране на влоговете пропорционално на размера на прехвърлените гарантирани влогове. (3) В случаите по ал. 1 и 2 банката изпраща предизвестие за намерението си до фонда най-малко 6 месеца преди това. През този период банката дължи годишни и извънредни премийни вноски в своята първоначална схема за гарантиране на влоговете. Чл. 28. (1) За целите на чл. 24, 25 и 26 фондът сключва споразумения за сътрудничество, обменя информацията, получена по реда на чл. 30, ал. 2, 3 и 5, и си сътрудничи със схемите за гарантиране на влоговете в други държави членки. Фондът информира Европейския банков орган за сключените споразумения. При невъзможност за постигане на споразумение със схема за гарантиране на влоговете в друга държава членка или спор относно тълкуването на споразуменията фондът може да отнесе въпроса до Европейския банков орган. (2) Липсата на споразумение по ал. 1 не засяга правата на вложителите в клонове в Република България на банки на други държави членки и на клонове на български банки в други държави членки за вземанията им от схемата за гарантиране на влоговете на държавата членка по произход, както и интересите на банки в случаите по чл. 27. (3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Във връзка с обмяната на информация за вложителите в клонове на български банки в други държави членки и за клонове на банки от други държави членки в Република България се прилагат изискванията за поверителност и защита на данните за сметките на вложители съгласно изискванията за защита на личните данни. Чл. 29. (1) Фондът извършва регулярно стрес тестове на системата за гарантиране на влоговете, както и при наличие на информация от Българската народна банка за проблеми в банка, които биха могли да доведат до задействане на системата за гарантиране на влоговете. (2) Стрес тестове се извършват най-малко веднъж на три години. (3) Управителният съвет и служителите на фонда могат да използват информацията, необходима за тестване на системата за гарантиране на влоговете, само за извършване на тестовете. Фондът няма право да пази получената информация по-дълго от необходимото за провеждане на тестовете време. Чл. 30. (1) Банките предоставят на фонда необходимата информация за изчисляване на дължимите премийни вноски във фонда. (2) Банките са длъжни да представят на фонда необходимата информация за целите на регулярното тестване на системата за гарантиране на влоговете или за да се подготви изплащането на гарантираните влогове по всяко време и при поискване от фонда във вид и формат, определени в указанията по чл. 7, т. 19. (3) Фондът има право да поиска по всяко време от банката информация за отговарящите на условията влогове на всеки вложител и за маркирането им по реда на чл. 57, ал. 3 от Закона за кредитните институции. (4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка незабавно информира фонда, в случай че в дадена банка бъдат открити проблеми, които има вероятност да предизвикат задействане на системата за гарантиране на влоговете, както и за приложени спрямо банките надзорни мерки по чл. 103, ал. 2, т. 4 - 9, 13 - 15, 17 - 22, 24 и 25 от Закона за кредитните институции, като предоставя на фонда копие от акта за прилагане на съответната мярка. (5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка уведомява незабавно фонда, в случай че е установено настъпването на условията по чл. 36, ал. 1, 2 и 3 от Закона за кредитните институции. (6) По искане на фонда подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" на Българската народна банка, извършва целеви проверки на банки и представя резултатите от тях на фонда. (7) Управителният съвет може да публикува информация за дейността на фонда, която не съдържа данни, представляващи банкова или търговска тайна. (8) В случаите по ал. 6 ограниченията по чл. 62 и 63 от Закона за кредитните институции относно достъпа до банкова и професионална тайна не се прилагат. (9) Информацията, която фондът придобива или създава при осъществяване на функциите си по този закон и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на банка, нейни акционери или клиенти, е професионална тайна. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. (10) Не е професионална тайна информацията, която подлежи на публикуване или оповестяване съгласно закон. (11) Членовете на управителния съвет, служителите, външните одитори, експертите и другите лица, работещи за фонда, са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след прекратяване на отношенията им с фонда. (12) Лицата по ал. 11 могат да използват информацията, представляваща професионална тайна, единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен в посочените в ал. 14 случаи. (13) Ограниченията по ал. 12 не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен вид, така че да не могат да бъдат идентифицирани банката или лицата, за които се отнася. Информацията, получена от банка или от друго задължено лице по този закон, може да им се предостави обратно без ограничение. (14) Лицата по ал. 11 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на следните органи и организации във връзка с изпълнението на техните функции или задължения: 1. съда: а) в случаите на образувано наказателно производство; б) във връзка със съдебно дело, засягащо извършени действия по този закон и/или по Закона за банковата несъстоятелност; 2. други органи, когато това е изрично предвидено в специален закон; 3. схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход за целите на чл. 25, ал. 1. (15) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Всяка година най-късно до 31 март управителният съвет на фонда информира Европейския банков орган за общия размер на гарантираните влогове в страната, както и за размера на наличните средства във фонда към 31 декември на предходната година. Чл. 31. Когато банка не изпълнява задълженията си по чл. 30, фондът уведомява незабавно Българската народна банка за предприемане на надзорни мерки по Закона за кредитните институции. Чл. 32. Банките, обхванати в системата за гарантиране на влоговете, не могат да използват за рекламни цели размера на гаранцията по този закон, както и да рекламират гарантиране на влоговете в размери над установените в този закон. Чл. 33. Ако банка преустанови членството си във Фонда или бъде изключена от него, тя е длъжна в срок до един месец от датата на прекратяване на членството да уведоми вложителите за това. Релевантни актове от Европейското законодателство Директиви: ДИРЕКТИВА 2014/49/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити Регламент: РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 648/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1060/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг