Наредба № рд-02-20-1 от 19 януари 2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия

НАРЕДБА № РД-02-20-1 ОТ 19 ЯНУАРИ 2017 Г. ЗА ПЛАНИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ НА СТРОЕЖИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ НА ОРЪЖИЯ, БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ Обн. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 12 Декември 2025г. Чл. 1. (1) С наредбата се определят минималните изисквания за: 1. технически правила и норми при планиране и проектиране на нови, както и при реконструкция, основен ремонт, преустройство или смяна на предназначението на съществуващи строежи, предназначени за: а) производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, наричани за краткост "строежи за ОБВВПИ"; б) ремонтни дейности с оръжия; в) стрелбища за граждански цели; 2. класификация на взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия и на строежите за тях. (2) Наредбата не се прилага при строежи за: 1. производство и съхраняване на ОБВВПИ, осъществявани във и от ведомствата по чл. 2, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ); 2. подземната минна промишленост; 3. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) открити спортни стрелбища извън границите на урбанизирани територии за следните стрелкови спортове: динамична стрелба, ловна стрелба и биатлон; 4. (нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) съхранение на фойерверки от категория F1 по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Чл. 2. (1) При планирането и проектирането на строежите по реда на тази наредба се спазват изискванията на правилата и нормативните актове за: 1. устройство на територията; 2. проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с основните изисквания към тях по чл. 169, ал. 1 и 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); 3. здравословни и безопасни условия на труд; 4. организация на аварийни дейности и планове; 5. опазване на , включително за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества, опазване на количеството и качеството на водите и управление на отпадъците, в т.ч. производствените и опасните отпадъци; 6. физическа сигурност на строежите. (2) При проектиране на строежите за ОБВВПИ се спазват изискванията, определени в заданието за проектиране, като водещи са част технологична и технологичните изисквания по всички части на инвестиционния проект, както и изискванията на тази наредба и разпоредбите на ЗОБВВПИ при строежи за производство, съхранение и търговия на ОБВВПИ. (3) При проектирането на строежи от обхвата на тази наредба се предвиждат, а при изпълнението им се влагат, ни продукти, които осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и отговарят на изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на ни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), съответно на Регламент (ЕС) № 305/2011. (4) Продуктите, влагани в строежите по реда на тази наредба, законно произведени и/или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Република Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, трябва да отговарят на стандартите в тази наредба или на еквивалентни разпоредби и стандарти. Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Не се разрешава сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации за ОБВВПИ или части от тях да се ползват не по предназначението им, при надвишаване на максималния проектен капацитет на строежа за производство, съхранение и/или търговия на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Взривните вещества (ВВ), боеприпасите и пиротехническите изделия в зависимост от степента на опасност се класифицират със следните подкласове: 1. подклас 1.1 - вещества, смеси и изделия, при които има опасност от масова експлозия (масова експлозия е експлозия, която обхваща почти цялото налично количество почти мигновено); 2. подклас 1.2 - вещества, смеси и изделия, при които има опасност от разпръскване, но няма опасност от масова експлозия; 3. подклас 1.3 - вещества, смеси и изделия, при които има опасност от запалване и минимална опасност от експлозия или минимална опасност от разпръскване, или от двете, но няма опасност от масова експлозия; 4. подклас 1.4 - вещества, смеси и изделия, които не представляват някаква значима опасност; въздействието в голяма степен се ограничава до експлозия вътре в опаковката и не се очаква разпръскването на фрагменти със значими размери или обхват; външен пламък практически не причинява мигновена експлозия на почти цялото съдържание на опаковката; 5. подклас 1.5 - вещества или смеси с много ниска чувствителност, при които има опасност от масова експлозия, но са слабочуствителни и поради това съществува много малка вероятност за активиране или преминаване от горене към детонация при нормални условия; 6. подклас 1.6 - изключително нечувствителни вещества или изделия, при които няма опасност от масова експлозия; изделията съдържат само изключително нечувствителни детониращи вещества или смеси и се характеризират с незначителна вероятност от случайно активиране или разпръскване. Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Класификацията на ВВ, боеприпаси и пиротехнически изделия в зависимост от групата им на съвместимост е в съответствие с приложение № 2. Чл. 6. По своето устройство строежите за ОБВВПИ са: 1. надземни (необвалвани и обвалвани); 2. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) вкопани, в насип (тристранно покрити със земна маса) или строени в скат; 3. подземни; 4. смесени (с надземни, вкопани или подземни сгради и площадки). Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Допустимото съвместно съхранение на взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси в едно помещение и в зависимост от групата на съвместимост е съгласно приложение № 3. Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) При планиране и проектиране на строежите за ОБВВПИ се извършва оценка на риска чрез качествени и количествени методи с цел установяване вида на опасност от взрив и в зависимост от класификацията, вида и прогнозното количество на произвежданите и/или съхранявани БВВПИ. (2) Оценката на риска включва идентифициране на опасностите, включително осигуряване на безопасните разстояния за хората и имуществото на и извън територията на строежа за ОБВВПИ, както и опасностите по отношение на (напр. емисии, изпускания и др.), изготвяне на количествена оценка за размера и тежестта на последствията (вкл. карти, изображения или еквивалентни описания, показващи зоните на въздействия/зоните за аварийно планиране), изчисляване на рисковете и определяне на мерки за отстраняване и/или намаляване на установените рискове. (3) Минималният обхват на количествения анализ на риска включва: 1. установени опасности и минимални разстояния от съществуващи обекти; 2. класификация, вид и количество на БВВПИ; 3. разположение на сградите и съоръженията на територията на строежа за ОБВВПИ; 4. вид на ните конструкции; 5. сценарии за аварии и честотите на тяхното възникване; 6. изчертаване на рискови зони за топлинни, механични и токсични ефекти; 7. оценка на приемливостта на риска от аварии; 8. потенциален брой засегнати лица, засегнато имущество и екологични щети; 9. начин за евакуация; 10. мерки за безопасност с оглед на нивото на установения риск. (4) Оценката на риска при планирането и проектирането на строежи за ОБВВПИ се изработва като неразделна част от заданието за проектиране. (5) При извършване на оценката на риска за строежи за ОБВВПИ се използват утвърдени в практиката и признати методики за оценка на риска при аварии, като може да се използва и алгоритъмът за оценка на риска от информационното приложение № 4. Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Строежите за ОБВВПИ се изграждат извън границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) и в съответствие с предвижданията на общите и подробните устройствени планове след промяна на предназначението на земята по реда на специален закон. (2) Изключения по ал. 1 се допускат за строежите, посочени в чл. 81, ал. 1. Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Чл. 11. (1) Територията за планиране и проектиране на строежи за ОБВВПИ трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да е защитена срещу наводнения; 2. при възможност да е с естествени прегради от топографията на местността срещу разпространяване на взрив и токсични газове (оврази, скатове, хълмове, дървесна растителност и др.); 3. да е подходяща за изграждане на вкопан или обвалован тип сгради и съоръжения, за които има потенциален риск от взрив; 4. да е подходяща за развиване на вътрешнопроизводствена инфраструктура съобразно технологичните изисквания в заданието за проектиране и с възможност за свързването и към техническата инфраструктура на съответната територия; 5. да е с възможности за осигуряване на необходимите количества вода за питейни, производствени и противопожарни нужди; 6. да е без преминаващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура освен необходимите за осигуряване на нормалната експлоатация на територията. (2) Не се допуска планиране на територия за строежи за ОБВВПИ в райони, застрашени от наводнения, в райони със свлачища, както и в райони с набъбващи и пропадъчни почви. (3) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) При планиране на строежите за ОБВВПИ извън границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) се изработва и одобрява подробен устройствен план - план за застрояване за територията на строежа и парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУТ. (2) Необходимите територии, сгради, съоръжения, технически средства и вътрешнопроизводствена инфраструктура за строежите за ОБВВПИ се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране и се отразяват в подробния устройствен план по ал. 1. Строежите за ОБВВПИ се зонират най-малко на следните видове територии: 1. техническа територия (район) - за производство, изпитване и съхраняване на ОБВВПИ, за обслужване, за товаро-разтоварни и други работи; 2. подривна територия (открита площадка), когато се изисква с технологичните изисквания в заданието за проектиране, за унищожаване на негодни и опасни за работа БВВПИ извън техническата територия, разположена на минимално безопасно разстояние от складовете и останалите сгради и съоръжения, изчислено съгласно чл. 15, и в съответствие с технологичните изисквания за съответното предназначение; 3. административно-стопанска територия - за разполагане на административни и стопански сгради и контролно-пропускателни пунктове. (3) При изготвянето на подробния устройствен план се отчитат местните условия и параметри (например роза на ветровете, релеф, преобладаваща растителност и др.), които биха оказали въздействие върху разпространяване на взрив, пожар и токсични газове. Чл. 13. (1) На техническата и подривната територия се планира изграждане на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) комплекс от сгради, постройки, площадки и съоръжения, необходими за нормално и безопасно изпълнение на основните функции (производство, съхранение, сортиране и унищожаване на технологичен брак и отпадъци и др.); 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) необходимите съоръжения за осигуряване на безопасност при пожар; 3. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) пътищата за противопожарни цели; 4. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) местоположението на техническите средства за оповестяване, сигнализация и свръзка; 5. вътрешнопроизводствена транспортна инфраструктура за достъп до сградите и съоръженията по всяко време на годината, обозначена със съответните пътни знаци и/или с предупредителни знаци за внимание и опасност, и в съответствие с изискванията на възприетата технология за производство и/или начините на съхранение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Планираните сгради и съоръжения на техническата и подривната територия се отразяват в подробния устройствен план заедно с предвидените защитни съоръжения срещу разпространяване на взрив и за потушаване на следствията от взрив в зоните и/или районите с потенциален риск от взрив. На плана се отразява границата на територията и се нанасят определените съгласно тази наредба минимални безопасни разстояния около сградите с потенциален риск от взрив. (3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) В обяснителната записка към ПУП се прилагат изчисленията и обосновката за предвидените защитни съоръжения. Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Защитните съоръжения срещу разпространяване на взрив от сградите, съоръженията и площадките с потенциален риск от взрив се проектират в зависимост от установените рискове и конкретните условия с цел намаляване на енергията на взрива. (2) Защитните съоръжения могат да бъдат изградени като земни насипи (валове), насип (тристранно земно покритие) върху сградата, защитни монолитни стени, смесен тип - защитна стена и земен насип, и като водно защитно съоръжение. (3) Земният насип се проектира с височина, равна на котата на корниза на сградите - при сгради с корнизи, или до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи, с наклон не по-малък от 45 градуса, с широчина в основата не по-малка от 5 m, а при върха - не по-малка от 1 m. Земният насип трябва да отстои от сградите на разстояние не по-малко от 1 m и не по-голямо от 3 m. (4) Защитните съоръжения смесен тип се проектират с височина, равна на котата на корниза на сградите - при сгради с корнизи, или до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи. Стената на защитното съоръжение се изгражда на разстояние от сградите не по-малко от 1 m и не по-голямо от 3 m. Земният насип при върха е с широчина не по-малка от 1 m, а в основата - не по-малка от 3 m. (5) За осигуряване на по-висока степен на защита и в съответствие с техническото задание височината на земния насип или защитното съоръжение смесен тип може да бъде увеличена. Примерни параметри за такива защитни съоръжения са дадени в приложение № 4а. (6) Допуска се укрепване на устойчивостта на откоса със стена, по-ниска от 1/2 от височината на сградата, но не повече от 1 m. За предотвратяване на ерозията земният насип може да бъде защитен с мрежа. (7) Тристранното земно покритие на сградата се изгражда като насип в посока на действието на взрива към застрашения обект. Дебелината на земното покритие не може да бъде по-малка от 1 m. Когато застрашеният обект се намира в посоката на действието на взрива, допуска се пред незащитената страна на сградата да се изгради земен насип или защитно съоръжение от смесен тип на разстояние, позволяващо нормалното функциониране на сградата, но не по-голямо от 6 m. (8) Допуска се, когато е невъзможно изграждане на земен насип, защитно съоръжение от смесен тип или тристранно покритие със земен насип, защитното съоръжение да се проектира със защитна монолитна стоманобетонна конструкция с наклон 85 градуса, която да осигурява безопасност, съобразно технологичните изисквания в заданието за проектиране. (9) Допуска се тристранна защита (със земен насип, защитно съоръжение от смесен тип или монолитна стоманобетонна конструкция) в случаите, когато незащитената страна не застрашава сградите откъм нея. (10) Земният насип се изгражда от пластични или сипещи се материали, като се забранява използването на камъни, чакъл и горими материали. Каменни или бетонни блокове, по-големи от 200 mm, са допустими само във вътрешността на насипа. Те трябва да бъдат покрити с поне 1 m почва от всички страни с изключение на основата. Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Минималните безопасни разстояния R (m) от сгради, съоръжения и площадки с потенциален риск от взрив, които са част от строежите за ОБВВПИ, до границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) и отделни поземлени имоти извън тях по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, са съгласно приложение № 6. Минималните безопасни разстояния се измерват в хоризонтална равнина и без оглед на пресечеността на терена от външния ръб на сградата и/или площадката с потенциален риск от взрив до най-близката точка на урбанизирана територия и/или отделни поземлени имоти извън нея, за които се отнася безопасното разстояние. (2) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) За случаите, непосочени в приложение № 6, както и за сгради, предназначени за производство и съхраняване на количества ВВ до 10 t тротилов еквивалент и за капсулдетонатори, електродетонатори, неелектрически и електронни детонатори, преизчислени в тротилов еквивалент, минималните безопасни разстояния от сгради и съоръжения с потенциален риск от взрив на територията на строежите за ОБВВПИ се определят по формулата: където: Q е масата на съответното ВВ, приравнена към тротила, в кg; К1 - коефициент, който отчита очакваните повреди съгласно приложение № 7. (3) Безопасните разстояния между сградите (производствени и складови) на територията за строежи за ОБВВПИ за непредаване на детонация се определят по формулата където: Q е масата на ВВ, приравнена към тротила, в кg; К2 - коефициент съгласно приложение № 8. (4) Допуска се намаляване с 1/3 на безопасните разстояния по ал. 1, когато се проектират защитни съоръжения срещу разпространяване на взрив (обвалване) откъм застрашените (потенциално опасните) направления, а безопасните разстояния по ал. 2 се намаляват съгласно забележките в приложение № 7. (5) Допуска се намаляване с 1/5 на безопасните разстояния по ал. 1, когато в обектите за съхранение и производство на ОБВВПИ е предвидено водно защитно съоръжение, намаляващо енергията на взрива, а безопасните разстояния по ал. 2 се намаляват съгласно забележките в приложение № 7. (6) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) В случаите, когато защитните съоръжения са изградени като земен насип или от смесен тип в съответствие с чл. 14 и приложение № 4а (високи защитни съоръжения) и за сгради в насип (тристранно покрити със земна маса), определените безопасни разстояния по приложение № 6 се намаляват допълнително, като получените стойности се делят на 1,1. (7) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Информация за коефициентите за привеждане на видове взривни вещества, пиротехнически изделия и барути към тротила e дадена в приложение № 8а. Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Пътища за противопожарни цели се осигуряват за всички сгради за ОБВВПИ, както и за всички производствени и складови съоръжения. Пътищата за противопожарни цели за строежи за ОБВВПИ се проектират сключени, с настилка, оразмерена за автомобил с минимално натоварване 100 kN/ос за всякакви атмосферни условия. Към пътищата за противопожарни цели се приравняват улиците и алеите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Пътищата за противопожарни цели се проектират по такъв начин, че проекцията на всяка част от облужваното от тях съоръжение върху терена и проекцията на всяка част от външните стени (с изключение на калканните стени) на първия етаж на обслужваната от тях сграда върху терена да бъде на разстояние не повече от 90 m от близката страна на път за противопожарни цели. Разстоянието се определя от външната страна на сградата/съоръжението по възможен маршрут за полагане на шлангова линия. Примерни ситуации са показани на фигурата след тази алинея (на ситуация "г" Х <= 90 m): (3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Допуска се разстоянието по ал. 2 да бъде увеличено на 135 m, ако в цялата сграда или в цялото съоръжение е предвидена автоматична пожарогасителна инсталация. (4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Задънените пътища за противопожарни цели с дължина над 45 m завършват с площадка (уширение) с размери най-малко 12 m x 12 m, осигуряваща обръщането на пожарните автомобили в обратна посока. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Пътищата за противопожарни цели се проектират с широчина най-малко 3,5 m. За строежи за ОБВВПИ със застроена площ, по-голяма от 500 m2, пътищата за противопожарни цели се проектират с широчина най-малко 6 m. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Външният габаритен радиус на пътя при завой е не по-малък от 10,5 m. (7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Пътищата към водоизточниците, които се използват за водоснабдяване за пожарогасене, се проектират при водоизточника с обход или с площадка с размери най-малко 12 m на 12 m. Чл. 17. За строежите за ОБВВПИ се предвиждат елементи за физическа защита и комбинация на продуктите, влагани в тях според класификатора на строежите по клас на физическа сигурност, определен с Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г.) (ДВ, бр. 1 от 2017 г.). Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) С инвестиционния проект за строежи за ОБВВПИ се определят строежите (сградите и площадките) с потенциалния риск от взрив в зависимост от технологичния процес и оценката за управление на риска, която е част от заданието за проектиране. (2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Технологичните изисквания са определяща (основна) част на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ в зависимост от съответното предназначение на строежа. Минималните технологични изисквания на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ са определени в приложение № 8б. (3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) При проектирането на строежи за производство, съхранение и/или търговия с взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия основен технологичен параметър е максималният проектен капацитет на строежа за съхранение на взривните вещества и/или пиротехническите изделия, изчислен в тротилов еквивалент. Максималният проектен капацитет на строежа се определя в част технологична на инвестиционния проект и задължително се записва като основна характеристика на строежа в разрешението за строеж и в техническия паспорт, изработен в съответствие с Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите (ДВ, бр. 7 от 2007 г.). Чл. 19. (1) Строежите за ОБВВПИ с потенциален риск от взрив се проектират с конструктивни елементи с клас по реакция на огън А1 или А2 и при спазване на следните изисквания: 1. конструкцията се разделя на секции с възможност за отделяне на секциите с риск от взрив; 2. ограничава се площта на секциите с риск от взрив; 3. проектират се защитни мерки между секциите с риск от взрив. (2) Покривите на строежите по ал. 1 се проектират от негорими материали и лесноразрушаващи се леки и лесноизхвърлящи се при взрив ни елементи. Това изискване се прилага и за стените на сгради с два и повече етажа. Чл. 20. (1) Стопанските, административните и други обслужващи сгради се проектират като самостоятелни сгради отделно от производствените и складовите сгради. (2) В производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се допуска проектиране на помещения за спомагателни и обслужващи дейности (оперативно управление, за съблекални, бани и др.) в най-безопасните за тях места и когато това се изисква, с технологията на производство или съхранение. (3) Паркингите на територията на строежи за ОБВВПИ се устройват на най-малко 30 m от сградите и съоръженията с потенциален риск от взрив. (4) Сградите по ал. 1 и обслужващите съоръжения, проектирани на територията на строежи за ОБВВПИ, се проектират при спазване на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за но-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба № Iз-1971 от 2009 г.) (ДВ, бр. 96 от 2009 г.). Чл. 21. (1) Площите, обемите и помещенията на складовете за ОБВВПИ се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране в зависимост от вида и количеството на ОБВВПИ, а при складове за съхранение на ВВ, боеприпаси и пиротехнически изделия - и в съответствие с допустимото им количество и допустимото съвместяване на различни групи ВВ и боеприпаси. (2) Подземните складове за ВВ се проектират като камери или ниши, които се разполагат така, че взрив в една от тях да не предизвиква детонация в съседните камери или ниши. Чл. 22. (1) В инвестиционния проект на строежи за ОБВВПИ се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на произвежданите и съхраняваните вещества и площта на помещенията. (2) Предвижданите при проектирането строителни продукти се класифицират по отношение на реакцията им на огън в съответствие с Делегиран Регламент (ЕС) 2016/364 на Комисията от 1 юли 2015 г. относно класифицирането на експлоатационните показатели за реакцията на огън на строителните продукти в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета. (3) ните елементи, конструкциите и инсталациите се класифицират по отношение на огнеустойчивостта им в съответствие със серията стандарти БДС EN 13501 и делегираните актове и решенията на Европейската комисия за класификация по огнеустойчивост, публикувани в "Официален вестник" на Европейския съюз. Чл. 23. (1) Степените на огнеустойчивост на сградите в зависимост от огнеустойчивостта на строителните им конструктивни елементи се определят съгласно таблица 1. Таблица 1 (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Степен на огнеустойчивост на сградите Минимална огнеустойчивост на конструктивните елементи на сградите колони и рамки външни и вътрешни носещи стени външни и вътрешни неносещи стени стени на евакуационни коридори ифоайета междуетажни преградни конструкции стени на стълбища площадки и рамена на стълбища покрив със защита съгласно колона 6 покрив без защита съгласно колона 6 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Критерии за огнеустойчивост R REI EI EI REI EI R R или RE R или RE I 120 120 30 60 90 120 90 не се нормира 60 II 90 90 30 60 60 90 60 не се нормира 45 III 45 45 15 30 45 45 45 не се нормира 30 IV 30 30 15 15 15 30 30 не се нормира 15 V Не се нормира Забележки: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) За сгради с височина до 15 m се разрешава стълбищата да бъдат изпълнени от пожаронезащитени стоманени конструкции, ако стълбищата в сградите от I до IV степен на огнеустойчивост са затворени в шахти с минимална огнеустойчивост на стените REI 120 и със защита на отворите в шахтите със самозатварящи се димоуплътнени врати или капаци с огнеустойчивост ЕI 90. 2. За външни носещи и неносещи стени вместо критериите за огнеустойчивост REI/EI се допуска използването на критериите REW/EW с определените класове по колони 3 и 4. 3. За едноетажни сгради с метални носещи конструкции минималната огнеустойчивост на хоризонталните носещи елементи (греди и ригели) се приема по колона 10. 4. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) При двуетажни и многоетажни сгради минималната огнеустойчивост на вертикалните конструктивни елементи, носещи само покрива, се определя по колона 10. 5. ните конструктивни елементи за сгради от I и II степен на огнеустойчивост се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а конструктивните елементи за сгради от III степен на огнеустойчивост - с клас по реакция на огън не по-нисък от С. За строежи от пожаронезащитени стоманени конструкции, за които не е допустима V степен на огнеустойчивост, носещите конструктивни елементи се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а останалите конструктивни елементи - с клас по реакция на огън не по-нисък от C. (2) Огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи може да бъде определена въз основа на резултатите от: 1. изпитвания; 2. изчисления съобразно нормите и методите за проектиране и изчисляване от системата стандарти "Конструктивни Еврокодове", въведени като БДС ЕN 1990, и национално определените към тях параметри; 3. сравнения (при използването на таблици) съгласно приложение № 5 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. Чл. 24. Нормативното полезно натоварване на подовите конструкции на строежите за ОБВВПИ се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране. Чл. 25. (1) Производствените и складовите сгради с потенциален риск от взрив се проектират едноетажни и без сутерени. (2) Изключение по ал. 1 се допуска, когато съгласно технологията на производство се изисква сградите да се проектират на повече етажи. (3) Около производствените и складовите сгради с риск от взрив се планират ивици земя без никаква растителност с широчина най-малко 5 m, включително защитното съоръжение. Чл. 26. (1) Помещенията в производствени сгради с потенциален риск от взрив се проектират с най-малко два евакуационни изхода, когато са с дължина, по-голяма от 10 m, а складовете с потенциален риск от взрив се проектират с най-малко два евакуационни изхода, когато са с дължина, по-голяма от 15 m. (2) Евакуационните изходи се разполагат така, че да може да се осъществи максимално бърза и безопасна евакуация, като разстоянието от всяко работно място до един от изходите за всяко помещение не може да превишава 30 m. (3) Евакуационните пътища и вратите по пътя за евакуация се проектират с минимална светла широчина 0,9 m и минимална светла височина 2,0 m. Допуска се проектирането на евакуационни изходи със светла широчина, по-малка от 0,9 m, когато броят на хората в помещението е не повече от 15 души. (4) Не се допуска евакуационните пътища да преминават през помещения и/или зони, в които се съхраняват взривни вещества. (5) Вратите на евакуационните изходи се проектират така, че да се отварят по посоката на движение при евакуация. (6) Разрешава се вратите на санитарно-хигиенни и други обслужващи помещения, в които не се употребяват и съхраняват взривни вещества и в които е възможно едновременно пребиваване на до 15 души, да се отварят обратно на посоката на движение при евакуация. Чл. 27. (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Помещения с потенциален риск от взрив се отделят от съседните им помещения без риск от взрив с хоризонтални и вертикални прегради с минимална огнеустойчивост REI (EI) 120 и самозатварящи се врати с минимална огнеустойчивост EI 90. (2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Технологичната връзка между помещения по чл. 41, ал. 2 и такива без риск от възникване на експлозивна атмосфера се осъществява през пожарозащитни преддверия с осигурено постоянно повишено налягане не по-малко от 30 Ра. Конструктивните елементи на пожарозащитните преддверия се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI 60 (EI 60). Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60. При директен достъп на врата на асансьор към пожарозащитно преддверие същата се предвижда с огнеустойчивост EI 60 без изисквания за самозатваряне и димоуплътненост. (3) Пожарозащитните преддверия се проектират така, че вратите им да се отварят към помещения, при които няма потенциален риск от взрив. (4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Вентилационните системи за създаване на повишено налягане в пожарозащитните преддверия се оразмеряват при спазване изискванията на БДС EN 12101-13 "Системи за управление на дим и топлина. Част 13: Системи за диференциално налягане (PDS). Методи за проектиране и изчисляване, монтаж, изпитване за приемане, рутинно изпитване и поддържане". Чл. 28. В случаите, когато през хоризонталните и вертикалните пожарозащитни прегради преминават тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации, местата на преминаването се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда. Чл. 29. (1) Покритията (облицовките) на вътрешните стени и тавани в производствени сгради и складове с потенциален риск от взрив се предвиждат гладки, без пукнатини и процепи и подлепени или уплътнени в местата на съединяване. Същите се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (2) Стените и таваните на помещенията в производствени и складови сгради, в които ВВ са в насипно или прахообразно състояние, се проектират с лицеви покрития с цвят, контрастен от този на предвижданото за съхранение ВВ. (3) Не се допуска проектиране на окачени тавани в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив, в които има вероятност от отделяне на прахообразни взривни вещества. Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Подовете на помещения в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се проектират искронеобразуващи и непозволяващи натрупване на опасни потенциали от статично електричество, както и устойчиви на ерозия, причинена от въздействието на агресивни химични агенти, вещества и продукти. Допуска се подовете да не са искронеобразуващи, когато в част "Технологична" е обосновано, че не е възможно образуване на експлозивна атмосфера. (2) Подовете и работните повърхности в помещенията/зоните в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се предвиждат лесни за почистване и без процепи и пукнатини. (3) Когато в помещенията на производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се предвижда да се работи с течни ВВ, подовете се проектират от лесни за почистване непроницаеми и непропускливи продукти, като за отвеждане на оттока от почистването на подовете към съоръжение за третирането му се предвиждат подходящи уловители с наклон по посока на протичането до 3 %. Чл. 31. (1) Височината на прозорците от пода в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране. (2) Стъклата на прозорците в складове и производствени помещения с потенциален риск от взрив, които се огряват от слънцето, се проектират със слънцезащита. Чл. 32. Стълбите и стълбищата в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив на два и повече етажи трябва да осигуряват сигурна и безопасна експлоатация, като в случаи на аварии или пожар да позволяват безопасна евакуация. Светлата широчина на стълбищното рамо и стълбищната площадка е не по-малко от 0,9 m. Чл. 33. (1) Системите за отопление, вентилация и климатизация на строежите за ОБВВПИ се проектират при спазване на технологичните изисквания в заданието за проектиране и на специфичните изисквания на тази наредба, както и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.). (2) Котелните системи за отопление и тръбната мрежа се проектират съгласно изискванията на съответните нормативни актове за съоръжения с повишена опасност. Котелните помещения се проектират в подветрената страна на територията. Чл. 34. (1) Температурата в отопляеми складове се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране, а когато няма конкретно изискване не трябва да е по-ниска от 15 °С и по-висока от 23 °С. (2) Системата за отопление се изчислява за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и топлопроводите най-малко с 20 % по-ниска от температурата на самовъзпламеняване на ВВ. (3) Отоплението на сгради (производствени и складови) с потенциален риск от взрив се проектира с топлоносител вода. Чл. 35. (1) В производствени помещения за ВВ не се допуска монтиране на отоплителни тела, които създават потенциална опасност от натрупване на взривоопасен прах по повърхността им и в места с труден достъп за почистване. (2) Отоплителните тела и топлопроводите се боядисват с такъв цвят, при който попадналите частици от взривоопасен прах да са леснозабележими. Чл. 36. (1) В производствени помещения за ВВ се проектира общообменна смукателно-нагнетателна система за вентилация, работеща със 100 % пресен въздух, като пресният въздух, подаван чрез вентилационната система в производствените и спомагателните сгради за ВВ, трябва да има концентрация на опасни вещества не повече от 30 % от граничната концентрация на опасните вещества във въздуха на работната зона в съответствие с изискванията на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (ДВ, бр. 8 от 2004 г.). (2) Вентилационните агрегати за сградите с потенциален риск от взрив се предвиждат в отделно помещение или на външната страна на стените на сградите или на покривите. Агрегатите трябва да са със степен на защита съгласно изискванията за това в раздел V. Чл. 37. Вентилационните агрегати на аварийната вентилация могат да се предвиждат в помещения с потенциален риск от взрив, ако електродвигателите на смукателните вентилатори са от един и същи тип защита за работа в потенциално експлозивна атмосфера. Чл. 38. (1) Въздухопроводите, топлопроводите и техните елементи се проектират от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, които да не позволяват образуване на искри и статично електричество. (2) Транзитните въздухопроводи, когато пресичат хоризонтални и вертикални пожарни прегради, се предвиждат с огнеустойчивост най-малко EI 60 или в местата на пресичане се предвиждат пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент. (3) Във въздухопроводите на системите за вентилация и климатизация се предвиждат отвори и люкове за почистването им. Чл. 39. В помещенията за работа с димни барути и пиротехнически състави системата за вентилация се проектира ежекторен тип. Чл. 40. Електрическите уредби, включително електрическите инсталации и мрежи, на строежите за ВВООБ се проектират при спазване изискванията на заданието за проектиране, специфичните изисквания на тази наредба и нормативните актове за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради. Чл. 41. (1) В зависимост от технологичния процес в инвестиционния проект на строежи за ОБВВПИ се определя възможността за образуване на експлозивна атмосфера, представляваща смес с въздуха при атмосферни условия на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или горими прахове. (2) Местата (помещения, сгради, открити съоръжения или части от тях), в които е определено, че е възможно възникване на експлозивна атмосфера, се класифицират на зони съгласно приложение № 1 от Наредба № 11 от 2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера (ДВ, бр. 6 от 2005 г.). (3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Зоните по ал. 2 се определят по методиките и изчисленията, дадени в БДС EN IEC 60079-10-1 "Експлозивни атмосфери. Част 10-1: Класификация на райони. Експлозивни газови атмосфери" и БДС EN 60079-10-2 "Експлозивни атмосфери. Част 10-2: Класификация на райони. Експлозивни прахови атмосфери". (4) В местата, в които е определено, че е възможно образуване на експлозивна атмосфера, се проектират съоръжения и системи за защита, отговарящи на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, приета с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.), съобразени с параметрите на експлозивната атмосфера. (5) Зависимостта между категорията на съоръженията по ал. 4 от група II и възможността за приложението и в различните зони се определя съгласно таблица 1 Таблица 1 Категория Предназначена за вид експлозивна атмосфера Предназначена за зона Също приложими в зона 1 смес газ/въздух или пара/въздух 0 1 и 2 1 смес горим прах/въздух 20 21 и 22 2 смес газ/въздух или пара/въздух 1 2 2 смес горим прах/въздух 21 22 3 смес газ/въздух или пара/въздух 2 - 3 смес горим прах/въздух 22 - Чл. 42. (1) Когато в инвестиционния проект е определено, че в местата, където се произвеждат или съхраняват ОБВВПИ, не е възможно образуване на експлозивна атмосфера, електрическите съоръжения, уредби и инсталации се предвиждат с минимална степен на защита IP 54. (2) Описанието на степените на защита на електрообзавеждането, осигурени от обвивката (срещу достъп до опасни части, срещу проникване на твърди чужди тела и на вода), е съгласно приложение № 9. Чл. 43. Електрозахранването на строежи за ОБВВПИ се проектира в зависимост от установените рискове и определените мерки в заданието за проектиране, както и изискванията на технологичния процес. Чл. 44. Когато при оценката на риска се определи, че прекъсването на електрическото захранване може да предизвика производствени аварии, за съответните сгради и цехове се проектира електрозахранване, осигуряващо първа категория на електрозахранване съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 от 2004 г.). Чл. 45. (1) Когато внезапното прекъсване на електрическото осветление може да доведе до производствени аварии, свързани с възможност от възникване на взрив или пожар, за съответните сгради и цехове се проектира аварийно работно осветление. (2) Захранването на аварийното евакуационно и аварийното работно осветление се проектира от отделен източник, който не се използва за захранване на основното осветление, с осигурено автоматично превключване. Чл. 46. (1) За осигуряване на осветеност на участъците от пътя по време на евакуация в строежи за ОБВВПИ, при които броят на хората в най-населения етаж е повече от 50, както и във вътрешни евакуационни стълбища (с площ на фасадното остъкление на всеки етаж, по-малка от 5 % от застроената площ на стълбището), независимо от броя на пребиваващите се проектира аварийно евакуационно осветление. (2) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Означенията за евакуационен изход по протежение на целия евакуационен път се осветяват, като се предвиждат светещи знаци, съдържащи пиктограма. (3) Евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават при спазване изискванията на Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.). Размерите на знаците се определят в зависимост от зрителното разстояние съгласно изискванията на БДС EN 1838 "Приложения на осветлението. Аварийно и евакуационно осветление". (4) Осветителните тела на аварийното евакуационно осветление се разполагат на следните места: 1. над всеки евакуационен изход за повече от 50 души; 2. за евакуационни стълбища във и извън обема на сградата така, че да се осигурява осветяването им; 3. в близост до площадките между етажите и междинните нива; 4. при всяка промяна в посоката на евакуационния път; 5. при промяна на котата на евакуационния път в проходи и коридори (стъпала); 6. във всяка пресечна точка на коридорите; 7. извън и в близост до крайния евакуационен изход; 8. в санитарно-хигиенни помещения с обща площ, по-голяма от 25 m2; 9. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) в близост до местата за разполагане на уредите за пожарогасене и на ръчните пожароизвестители. (5) Осветеността на евакуационния път по осовата линия на пода е най-малко 1 Lx. Чл. 47. Минималната продължителност на работа на аварийното работно осветление и на аварийното евакуационно осветление е един час. Аварийното евакуационно осветление се проектира така, че за 5 s да бъде осигурена половината от изискваната осветеност, а за не повече от 60 s - пълната осветеност. Чл. 48. Въздушни електропроводи за високо напрежение, подстанции и трафопостове се проектират на разстояние от сгради и съоръжения с потенциален риск от взрив съгласно приложение № 6. Чл. 49. (1) Електрическите помещения в производствените сгради се отделят от помещенията с друго функционално предназначение чрез плътни стени с минимална огнеустойчивост EI 120 и самозатварящи се врати с минимална огнеустойчивост EI 90. (2) Електрическите разпределителни табла и пултовете за управление на електрообзавеждането към складове, площадки и пунктове за работа на техническата територия, които не са разположени в обособени за тях електрически помещения, се проектират отвън на разстояние най-малко 5 m от захранвания обект. Чл. 50. Всички външни електропроводни линии за напрежение до 1000 V се проектират положени подземно. Чл. 51. Когато общото потребление на електроенергия е над 1000 kW, се проектират две захранващи линии, като всяка от тях се оразмерява най-малко за 70 % от общия товар. Чл. 52. Груповите силови и осветителни линии се проектират извън помещенията с потенциален риск от взрив. Чл. 53. В помещения с потенциален риск от взрив: 1. не се допуска да се проектират кабелни съединители или кабелни муфи; 2. за всички токови кръгове се проектира защита срещу претоварване както на фазовите проводници, така и на неутралния проводник. Чл. 54. В мрежите за еднофазно напрежение се проектират двуполюсни прекъсвачи (във веригите на фазовия и неутралния проводник). Чл. 55. Не се допуска устройването на ниши за разполагане на осветители в плътни междинни стени, които отделят сгради и помещения с потенциален риск от взрив от съседни такива. Чл. 56. В складовете електрическите осветителни инсталации, включително осветителите, се проектират над проходите, между отделните фигури, като височината на окачване на осветителите трябва да е най-малко 2,5 m. Чл. 57. Управлението на външното осветление на техническата територия се проектира централизирано. Електрическото захранване на външни осветители, които са достъпни за допир, се проектира за безопасно свръхниско напрежение до 24 V. Чл. 58. Комутационните апарати, прекъсвачите и предпазителите на осветителните електрически инсталации се проектират извън помещенията с потенциален риск от взрив. Чл. 59. За защита срещу поражения от електрически ток се проектира отделен защитен проводник. Чл. 60. Забранява се неутралният проводник да се използва и като защитен. Чл. 61. (1) Повторното заземяване на неутралните проводници се проектира извън сградите. (2) За защитните електрически вериги в помещения с потенциален риск от взрив се проектират най-малко две електрически връзки със заземителите, по възможност в противоположните краища на съответното помещение. Чл. 62. Всички метални и други токопроводими части в помещения с потенциален риск от взрив (метални конструктивни части, корпусите на електрически машини, апарати и съоръжения, тръбопроводи, въздуховоди и др.) трябва да са взаимно свързани чрез защитни проводници. Чл. 63. За преминаването на защитните проводници през стените на помещения с потенциален риск от взрив се предвиждат стоманени тръби. Чл. 64. (1) Строежите за ОБВВПИ с потенциален риск от взрив се проектират с ниво I на мълниезащита или първа категория на мълниезащита с мълниезащитна зона тип А съгласно Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства (ДВ, бр. 6 от 2011 г.) и при спазване на изискванията на заданието за проектиране. (2) За строежите за ОБВВПИ, при които няма потенциален риск от взрив, нивото на мълниезащита или категорията на мълниезащита се предвижда съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства и при спазване на изискванията на заданието за проектиране. Чл. 65. Защитата срещу преки попадения на мълнии се проектира чрез отделно стоящи мълниеотводи, като импулсното съпротивление трябва да е до 5 ?. Чл. 66. С проекта за мълниезащита се изработва инструкция за провеждане на проверка на мълниезащитната уредба след пряко попадение на мълния и инструкция за поддържане на мълниезащитната уредба съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства с включени допълнителни изисквания съобразно специфичните особености на обекта. Чл. 67. (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Подовите настилки (покрития) и покритията на работните маси, в т.ч. и от органични материали (синтетични), се изпълняват антистатични, със специфично повърхностно съпротивление не по-голямо от 106 ?, и от продукти, изключващи възможността за образуване на искри от механичен произход (фрикционни искри). Допуска се подовете да не са антистатични, когато в част "Технологична" е обосновано, че не е възможно образуване на експлозивна атмосфера. Чл. 68. (1) Когато се предвиждат ремъчни предавки, ремъците трябва да са антистатични (със специфично повърхностно съпротивление до 107 ?). (2) Когато се предвиждат лентови транспортьори, лентите трябва да са антистатични. Чл. 69. В строежи за ОБВВПИ се проектират електронни съобщителни инсталации, инсталации за сигнализация, охрана и др., като извън сградите мрежите се проектират кабелни (подземни или въздушни). Въздушните мрежи на техническата територия се проектират на разстояние най-малко 10 m от сградите (производствени и складови) и площадките. Чл. 70. (1) Електронните съобщителни мрежи и инсталации и инсталациите за сигнализация, проектирани към сгради с ниво I на мълниезащита или първа категория на мълниезащита с мълниезащитна зона тип А, трябва да са кабелни по цялото си протежение. (2) Мрежите и инсталациите се проектират с кабели с метална оплетка или броня, като оплетката (бронята) се свързва към защитната верига на електрическата уредба. Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) При проектиране на електрически инсталации, мрежи и уредби за сгради и площадки за ВВООБ трябва да се спазват и изискванията за електромагнитна съвместимост. (2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Записващите устройства трябва да бъдат защитени по начин, който предотвратява унищожаването на информацията в случай на инцидент (пожар, взрив и др.). Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Вътрешнопроизводствените площадкови водоснабдителни и канализационни мрежи се проектират при спазване на технологичните изисквания в заданието за проектиране и на специфичните изисквания на тази наредба, както и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 61 от 2024 г.) и Наредба № РД-02-20-8 от 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи (ДВ, бр. 49 от 2013 г.). (2) Сградни водопроводни и канализационни инсталации в строежите за ОБВВПИ се проектират в съответствие с технологичните изисквания в заданието за проектиране, както и при спазване на специфичните изисквания на тази наредба и на приложимите според технологията на строежа изисквания на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.). (3) Необходимите водни количества за технологични и питейно-битови нужди се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране. (4) Качеството на водата за производствени нужди се определя в съответствие с технологията на производство. (5) Заустването на производствени отпадъчни води във водни обекти или в канализационни системи на населени места се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Чл. 73. (1) С инвестиционния проект за строежа за ОБВВПИ се определя разходът на вода за външно пожарогасене в зависимост от технологията, сградите и съоръженията, разположени на територията на строежа. (2) Минималният разход на вода по ал. 1, който следва да бъде осигурен за външно пожарогасене, е 10 l/s. Чл. 74. (1) Необходимите водни количества за външно пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия при максимално часово водопотребление за питейно-битови и/или производствени нужди. (2) Обемът на резервоара за пожарогасене се определя в зависимост от определените в инвестиционния проект разход на вода за пожарогасене и продължителност на пожарогасенето, като минималният противопожарен запас от вода е 36 m3. (3) При определяне на обема на резервоарите за пожарогасене се отчита и притокът на вода по време на пожарогасенето. (4) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Резервоарът за пожарогасене се предвижда с две водни камери, свързани помежду им, или от два резервоара. Всеки от самостоятелните резервоари или всяка от водните камери трябва: 1. да осигурява съхраняване на не по-малко от 50 % от необходимия обем вода за пожарогасене; 2. да бъде свързан/а поотделно със самостоятелна тръбна връзка и монтиран на нея спирателен кран, провеждащи цялото водно количество за пожарогасене до обединяващ смукателен колектор; това изискване не се прилага, когато за водоснабдяване са предвидени подвижни мото- или електропомпи; 3. да бъде осигурен/а с тръба за вентилация. (5) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Разрешава се необходимите водни количества за пожарогасене да се съхраняват в резервоар за други нужди при спазване изискванията на ал. 4. Резервоарите се оборудват с устройства за предотвратяване използването на необходимите водни количества за пожарогасене за други цели. (6) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Резервоарите за съхраняване на вода за пожарогасене се осигуряват срещу замръзване, като тези с открито водно огледало се проектират с дълбочина от 1,5 до 6,0 m, с нормално водно ниво на запълване най-малко 0,5 m над нивото на необходимия воден обем за пожарогасене. (7) Водоизточниците и резервоарите за пожарогасене се предвиждат с подстъпи за засмукване на вода от пожарните автомобили. Чл. 75. (1) Помпените станции за подаване на вода за пожарогасене се предвиждат с резерв от помпи, както следва: 1. при една работна помпа - 100 %; 2. при две и повече работни помпи - 50 %. (2) Всяка помпена станция независимо от броя на помпите за пожарогасене се проектира с най-малко два смукателни водопровода, всеки от които пропуска цялото количество вода за пожарогасене. (3) Помпените станции с две и повече работни помпи за пожарогасене се проектират с най-малко два нагнетателни тръбопровода до водопроводния пръстен. Чл. 76. Помещението на помпената станция се предвижда със строителни конструкции и елементи с огнеустойчивост и класове по реакция на огън, съответстващи най-малко на изискващите се за сграда от II степен на огнеустойчивост с автоматично управление. Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Водопроводите за пожарогасене за сгради с до два надземни етажа се оразмеряват за минимално налягане на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка/критичния пожарен хидрант най-малко 0,14 MPa. (2) Водопроводите за пожарогасене за сгради с три и повече надземни етажа се оразмеряват за минимално налягане на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка/критичния пожарен хидрант не по-малко от: 1. за сгради с три надземни етажа - 0,18 МРа; 2. за сгради с четири надземни етажа - 0,22 МРа; 3. за сгради с пет и повече надземни етажа - 0,26 МРа. Чл. 78. Водопроводите на територията за ВВООБ се проектират на разстояние не по-малко от 5 m от сгради (производствени и складови) с потенциален риск от взрив. Чл. 79. (1) На водопроводната мрежа се предвиждат: 1. пожарни хидранти край пътищата и пресечките на разстояние L не по-малко от изчисленото по формулата: където: L е разстоянието (m); Н - височината на сградата (m); разстоянието L от стените на сгради с потенциален риск от взрив е в границите 25 m <= L <= 80 m; 2. спирателни кранове с възможност за изключване на отделни участъци без прекъсване на водоснабдяването на сградите на разстояние до захранваните сгради не по-голямо от 250 m. (2) Площадковите водопроводи за пожарогасене с дължина над 200 m се проектират сключени. (3) На водопроводите за пожарогасене се предвиждат спирателни кранове за разделянето им на участъци с не повече от пет пожарни хидранта в един участък. (4) Пожарните хидранти се проектират надземни (съгласно БДС ЕN 14384 "Надземни пожарни хидранти колонков тип") с номинален диаметър не по-малък от 80 mm. Те се разполагат на защитени от повреда и обозначени места и се оборудват със съединители щорц. (5) Подземни хидранти съгласно БДС ЕN 14339 "Подземни пожарни хидранти" с номинален диаметър не по-малък от 80 mm се предвиждат единствено в случаите, когато няма техническа възможност за разполагане на надземни хидранти. Не се разрешават подземни хидранти на пътища, предвидени за престой и паркиране. Чл. 80. (1) С инвестиционния проект за строеж за ОБВВПИ в зависимост от предназначението или технологията се определя необходимостта от осигуряване на сградна водопроводна инсталация за вътрешно пожарогасене. (2) Когато в инвестиционния проект е определено, че за строежа е необходимо осигуряване на вътрешно водоснабдяване за пожарогасене, сградната водопроводна инсталация за пожарогасене се проектира от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (3) В случаите по ал. 2 необходимият разход на вода за вътрешно пожарогасене, продължителността на пожарогасенето и броят на едновременно действащите пожарни кранове се определят в инвестиционния проект в зависимост от технологията и площта на сградата, като минималният разход на вода за един пожарен кран е 2,5 l/s. (4) Пожарни кранове съгласно БДС ЕN 671-2 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 2: Инсталации с плосък маркуч (шланг)" се предвиждат за водопроводи с диаметър най-малко 2?? със съединител щорц. (5) При осигуряване на необходимия напор и разход на вода за пожарогасене може да се предвиждат пожарни кранове за водопроводи с по-малък диаметър при спазване изискванията на БДС ЕN 671-1 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 1: Макари с полутвърд маркуч". (6) Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, вестибюли, коридори, проходи и други леснодостъпни места. (7) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират така, че всички помещения в сградата да попадат в радиуса на действие на плътната струя на един или повече пожарни кранове. (8) Разстоянието между два съседни пожарни крана се определя, при условие че техните струи се кръстосват на разстояние 2 m от краищата им в най-високата и най-отдалечената (критична) точка на обслужваните от тях части от помещението. При определяне на препокриването на струите се отчитат изискванията по отношение на местоположението и размерите на неподвижното оборудване, предвидени в проекта. (9) Производителността на струйниците, радиусът на действие на плътната част на струята и необходимото налягане в пожарните кранове с гъвкави и полутвърди шлангове се определят в съответствие с БДС ЕN 671-1 и БДС ЕN 671-2. Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) В случаите, когато на техническата територия на строежите за ОБВВПИ се проектира площадка за товаро-разтоварни дейности на транспортни затворени контейнери, съдържащи технологично изисквани за целите на производствения процес взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия/състави, се спазват следните специфични технически изисквания към площадката: 1. определя се максималният капацитет на площадката за срок не по-дълъг от една седмица (прогнозното максимално съхранявано количество при изцяло запълнена с контейнери площадка); 2. максималният капацитет на площадката се определя в заданието за проектиране и в инвестиционния проект на строежа за ОБВВПИ, като за съответния капацитет се определят минималните безопасни разстояния по реда на чл. 15 от тази наредба; 3. до площадката се осигурява транспортен достъп, вкл. за обслужване на самата площадка при експлоатацията; 4. пътищата за противопожарни цели до площадката отговарят на чл. 16 от наредбата, като в инвестиционния проект се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на съхраняваните вещества; 5. площадката се свързва с площадковите водопроводи за пожарогасене, като се осигуряват необходимите за площадката минимални водни количества за пожарогасене и се определят местата на пожарните хидранти при спазване на изискванията на тази наредба; 6. за площадката се предвиждат мерки за отводняване и отвеждане на оттичащите се от нея води в съответствие с действащото законодателство за опазване на и водите от замърсяване; 7. допустимото съвместно съхранение в един контейнер на вещества и изделия от различни групи на съвместимост е съгласно приложение № 3; 8. когато за площадката се предвиждат защитни съоръжения, се спазват съответните за тях изисквания на тази наредба; 9. на площадката се проектира и изгражда мълниезащита по реда на чл. 64, ал. 1 и при спазване на приложимите за нея изисквания на наредбата; 10. на площадката се предвиждат мерки за присъединяване на всеки контейнер към заземителната инсталация на площадката с цел защита на контейнерите от индуктирани напрежения от електростатична индукция; 11. площадката се осигурява с физическа защита по клас на физическа сигурност, определен в Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите. (2) Примерни схеми на площадки за товаро-разтоварни дейности на транспортни затворени контейнери, съдържащи технологично изисквани за целите на производствения процес взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия/състави, са дадени в приложение № 9а. Чл. 80б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) В случаите, когато на техническата територия на строежите за ОБВВПИ се проектират площадки за унищожаване/изгаряне на негодни за употреба и/или некачествени взривни вещества и/или барути, и/или пиротехнически състави/изделия, се спазват следните специфични технически изисквания към площадката: 1. площадката се предвижда за максимален капацитет не повече от 2 kg НЕК; 2. площадката се предвижда на открито и на разстояние не по-малко от 50 m от най-близкия цех/склад от подветрената страна; 3. площадката се проектира като бетонна и оградена от стоманобетонни стени с височина не по-малко от 2 m; 4. на мястото на изгаряне се проектира заземена метална плоча с минимална дебелина 30 mm, а при необходимост може да се изгради огнище с димоотвод и искроуловител; 5. площадката се свързва с площадковите водопроводи за пожарогасене, като се осигуряват необходимите за площадката минимални водни количества за пожарогасене и се определят местата на пожарните хидранти при спазване на изискванията на тази наредба; 6. пътищата за противопожарни цели до площадката отговарят на чл. 16 от наредбата, като в инвестиционния проект се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на съхраняваните вещества; 7. за площадката се предвиждат мерки за отводняване и отвеждане на оттичащите се от нея води в съответствие с действащото законодателство за опазване на и водите от замърсяване; 8. на площадката се предвижда укритие (бункер) за хората по време на извършване на изгаряне на взривни вещества, барути и/или пиротехнически състави/изделия. (2) Примерни схеми на площадки за унищожаване/изгаряне на взривни вещества и/или барути и/или пиротехнически състави/изделия са дадени в приложение № 9б. Чл. 80в. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) В случаите, когато съгласно технологичните изисквания на проекта на територията на строежи за ОБВВПИ се предвижда подривна територия с площадка за унищожаване, взривяване и/или изгаряне на негодни за употреба и/или некачествени взривни вещества, боеприпаси, барути и/или пиротехнически изделия/състави, се спазват следните специфични технически изисквания към площадката: 1. подривната територия се предвижда на открито, оградена с ограда с височина не по-малка от 2 m и на разстояние, изчислено съгласно чл. 15, но не по-малко от 400 m от най-близкия цех/склад в техническата територия на строежа за ОБВВПИ; 2. от вътрешната страна на оградата по т. 1 се предвижда път, осигуряващ движението на едрогабаритна техника през всички сезони и всякакви климатични условия; 3. подривната територия се проектира на разстояние от границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове), изчислено съгласно чл. 15, но не по-малко от 1000 m; 4. площадката се предвижда за максимален капацитет не повече от 10 kg НЕК; 5. на площадката се предвиждат необходимите технически средства за унищожаване (пещи за изгаряне, детонационни камери и др.) съгласно технологичните изисквания на проекта; 6. за цялата подривна територия се проектира и изгражда мълниезащита по реда на чл. 64, ал. 1 и при спазване на приложимите за нея изисквания на наредбата; 7. разположените на площадката съоръжения се заземяват съгласно изискванията на тази наредба; 8. до площадката се осигурява транспортен достъп, вкл. за обслужване на самата площадка при експлоатацията; 9. площадката се свързва с площадковите водопроводи за пожарогасене, като се осигуряват необходимите за площадката минимални водни количества за пожарогасене и се определят местата на пожарните хидранти при спазване на изискванията на тази наредба; 10. пътищата за противопожарни цели до площадката отговарят на чл. 16 от наредбата, като в инвестиционния проект се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на съхраняваните вещества; 11. площадката се осигурява с физическа защита по клас на физическа сигурност, определен в Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите; 12. на площадката се предвиждат необходимите съгласно технологичните изисквания на проекта укрития (бункери) за хората по време на извършване на изгаряне или взривяване на взривни вещества, барути и/или пиротехнически състави/изделия; 13. в случаите, когато е необходимо електрическо захранване за работата на разположени на площадката технически средства, то се проектира съгласно изискванията на наредбата. (2) Примерна схема на подривна територия с площадка за унищожаване/взривяване/изгаряне на негодни за употреба и некачествени взривни вещества, боеприпаси, барути и/или пиротехнически състави/изделия е дадена в приложение № 9в. Чл. 80г. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Откритите полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се проектират на територията на строежите за ОБВВПИ или като отделен строеж извън границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове), но технологично свързан със строеж за производство на ОБВВПИ. (2) Откритите полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се проектират при спазване изискванията на тази наредба, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на хората във и извън границите на полигона. (3) Употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, барути, взривни вещества и пиротехнически изделия на открити полигони към строежи за ОБВВПИ се извършва по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). (4) При проектирането на открити полигони към строежи за производство на ОБВВПИ с инвестиционния проект се определят допустимите за ползване на полигона видове оръжия, боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия и се предприемат мерки за тяхното безопасно ползване съобразно съответните им правилници, инструкции и/или методики. Чл. 80д. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Откритите полигони се класифицират в зависимост от предназначението им, както следва: 1. открити полигони със стрелкови площадки за наземна стрелба; 2. открити полигони със стрелкови площадки за зенитна стрелба; 3. открити полигони със стрелкови площадки за стрелба от движение и по движещи се цели; 4. открити площадки за изпитване на взривни вещества и/или пиротехнически изделия; 5. открити полигони със стрелкови полоси и площадки със смесено предназначение по точки 1, 2, 3 и/или 4. (2) При проектирането на открити полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се вземат предвид: 1. класификацията на полигона по ал. 1 и видът на допустимите за ползване на полигона видове оръжия, боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия; 2. предназначението на открития полигон според предвидените с технологичното задание на него стрелби/изпитвания; 3. наличието на обезопасяващи съоръжения на територията на строежа за ОБВВПИ; 4. предвиденото за съхранение с технологичното задание максимално количество ОБВВПИ; 5. броят на стрелковите площадки. (3) На открит полигон към строеж за производство на ОБВВПИ се допуска изграждането на една или на няколко стрелкови площадки за един или няколко вида стрелби. (4) В зависимост от наличието и вида на обезопасяващите съоръжения и/или естествени прегради откритите полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се класифицират, както следва: 1. полигон от полеви тип - полигон без специално конструирани обезопасяващи съоръжения и без обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността по направленията на стрелба; 2. полигон със специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба; 3. полигон с обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността (високи хълмове, високи и стръмни скатове и др.); 4. комбинирани полигони - полигони, съчетаващи обезопасяващи естествени прегради и специално конструирани обезопасяващи съоръжения. Чл. 80е. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) При определяне на местоположението на открити полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се отчита тяхното безопасно разстояние до най-близките урбанизирани територии. (2) Безопасното разстояние по ал. 1 се определя в зависимост от: 1. проектните направления на стрелба съобразно предназначението на открития полигон според определените с технологичното задание видове стрелба/изпитвания; 2. наличието на обезопасяващи съоръжения и/или естествени прегради и техния вид съгласно класификацията на полигона; 3. необходимите минимални безопасни отстояния по направленията на стрелба от проектните стрелкови позиции до границите на съответните територии в зависимост от вида и калибъра на предвижданото за употреба огнестрелно оръжие; 4. нормативните изисквания за защита от шум и опазване на . (3) За безопасно разстояние на открит полигон към строежи за производство на ОБВВПИ до границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) се приема най-голямото определено разстояние по ал. 2. Разстоянията се отчитат от позицията на стрелба като хоризонтални проекции, освен ако изрично в проекта не е посочено друго. Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Безопасните разстояния по направленията на стрелба с обхват 90° от стрелковите позиции до границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) са не по-малко от 1000 m и се определят в зависимост от вида на допустимите за употреба на съответния полигон огнестрелни оръжия и боеприпаси и балистичните таблици за боеприпасите на допустимите оръжия съобразно съответните им правилници, инструкции и/или методики, но не по-малко от: - 1000 m за стрелбища с ловно гладкоцевно и късо нарезно оръжие; - 2500 m за стрелково оръжие с калибър, по-малък от 12,7 mm; - 5000 m оръжие с калибри, по-големи от 12,7 mm; - за реактивни системи максималното разстояние на стрелба при ъгъл на изстрелване 45°, увеличено с 1500 m; - артилерийска система на границите на максималното разстояние за всеки заряд, увеличено с 1500 m. (2) Балистичните таблици за боеприпасите на допустимите оръжия за проектирания открит полигон са неразделна част от инвестиционния проект. (3) Намаляване на безопасните разстояния по ал. 1 се допуска с до 50 %, ако за всяка стрелкова позиция за съответния вид оръжие са изградени проектилозадържащи съоръжения, с пропорционално завишена височина с процента на намаляване на безопасните разстояния. (4) В случаите, когато са предвидени допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, които не позволяват на проектилите или на техни фрагменти да напуснат границите на съответната стрелкова площадка, не се изискват безопасни разстояния след обезопасяващите съоръжения. (5) Минималното допустимо разстояние за разполагане на открит полигон от границите му до границите на най-близко разположените територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са с нормиран шумов режим, се определя при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.), но не по-малко от 1000 m. Чл. 80з. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Откритите полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се проектират: 1. цялостно оградени с ограда не по-ниска от 2 m; 2. с вход/изход със свободна широчина най-малко 3,5 m с оглед осигуряване на възможност за свободно преминаване на автомобили при аварийни ситуации и спешни случаи; 3. с пътища от външната и от вътрешната страна на оградата; 4. с предвидени обозначителни сигнали по границите на полигона при извършване на изпитване на ОБВВПИ; 5. с не по-малко от два аварийни вход/изход; 6. с осигурена физическа защита по клас на физическа сигурност, определен в Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите; 7. с мълниезащита и заземителна инсталация съгласно тази наредба (за всяка стрелкова площадка); 8. с водопроводи за пожарогасене съгласно изискванията на тази наредба, а когато полигонът е част от територията на строежа за ОБВВПИ, водопроводите за пожарогасене за полигона се свързват с площадковите водопроводи за пожарогасене на строежа за ОБВВПИ; необходимите за площадката минимални водни количества за пожарогасене и местата на пожарните хидранти се определят при спазване на изискванията на тази наредба; 9. с пътища за противопожарни цели до полигона, които отговарят на чл. 16 от наредбата, като в инвестиционния проект се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на съхраняваните вещества; 10. с предвидени технически средства за осигуряване на постоянна метеорологична информация; 11. с предвидени мерки за безопасно ползване на всяка стрелкова площадка по направленията за стрелба между стрелковата позиция и мишената, като не се допуска по направленията на стрелба да се проектират елементи на полигона, несвързани с ползването на съответната стрелкова площадка. (2) До всеки открит полигон към строежи за производство на ОБВВПИ се осигурява пътна връзка, проходима за всякакви превозни средства (приложими съгласно технологичните изисквания) през всички сезони на експлоатация, свързваща полигона с републиканската и/или с общинската пътна мрежа. Чл. 80и. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Всеки открит полигон се проектира с една или няколко от следните зони, разположени на територията му: 1. зона за стрелба (със стрелкови позиции и стрелкови площадки); 2. обезопасена зона за хората, провеждащи изпитванията (напр. укрития, бункери и др.); 3. зона за техническите средства за осигуряване на постоянна метеорологична информация; 4. обезопасена зона за наблюдатели (напр. бункери, вишки и др.); 5. зона за наблюдение от гости (напр. вишки, площадки за наблюдение и др.); 6. зона за съхранение на боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия; 7. зона за подготовка на боеприпаси за стрелба/изпитване; 8. зона за съхранение на оръжия; 9. зона за безопасна проверка и обслужване на оръжия; 10. зона за паркиране; 11. зона за съблекални, тоалетни и/или бани; 12. сервизна и складова зона. (2) Всяка зона се проектира с осигурен безопасен достъп при провеждане на стрелби/изпитвания. (3) Всяка зона се обозначава с най-малко една ясно видима указателна табела с наименованието на зоната, изписано с трайни, четливи и контрастни надписи, разположена в съответната зона. По направленията за стрелба се предвиждат средства за трайното им обозначаване. (4) Зоната за стрелба се проектира с една или повече стрелкови площадки, разположението, размерите и конфигурацията на които са в съответствие с правилниците, методиките и спецификите на определените с проекта като допустими за съответната площадка ОБВВПИ и съответните им безопасни разстояния. (5) Складовете в зоната за съхранение на боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия се проектират за съхранение на допустимите за употреба на полигона видове ВВООБПИ и при спазване на изискванията на тази наредба. (6) Зоната за паркиране се проектира съобразно броя на посетителите на открития полигон, при спазване изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Чл. 80й. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Стрелковите позиции и направлението на стрелба спрямо стрелковите позиции за всяка отделна стрелкова площадка на открития полигон се определят с проекта, като направлението на стрелба за всяка стрелкова площадка и необходимите обезопасяващи съоръжения се проектират съобразно изискванията за допустимите ОБВВПИ за съответната стрелкова площадка. (2) Стрелковите площадки се проектират с равна повърхност, с минимален наклон 1,5 % за оттичане на атмосферните води и с максимален наклон не по-голям от 3 %. (3) Настилката на стрелковите площадки се проектира от естествени или изкуствени материали с гранулометрия на твърдите включения, по-малка от 2 cm, или от асфалт или бетон. (4) В случай че около стрелковите площадки са необходими сервизни пътеки (пътища), те се изпълняват от материали, непозволяващи рикошети на проектилите или на части от тях. (5) При наличие на открити водни пространства на територията на стрелковите площадки те се защитават срещу директни попадения на проектили или на части от тях или срещу рикошети посредством обезопасяващи съоръжения, чиито параметри се определят в зависимост от направлението на стрелба. Чл. 80к. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (1) Обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки се проектират така, че да улавят и задържат в границите на стрелковата площадка изстреляните по направлението на стрелба проектили, рикоширалите такива, както и части от тях. (2) Размерите, конструкцията, конфигурациите и начините на разполагане на обезопасяващите съоръжения се определят съобразно изискванията към допустимите ОБВВПИ за съответната стрелкова площадка. (3) При наличие на естествени защитни прегради (обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността по направленията на стрелба) те трябва да осигуряват равна или по-голяма защита от специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба. Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) В границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) в съответствие с действащите общи и подробни устройствени планове могат да се изграждат строежи, предназначени за: 1. търговия с оръжия и боеприпаси и складове към тях за съхранение на изделия с максимално допустимо количество 100 kg, изчислено като барутно съдържание; 2. търговия с пиротехнически изделия и складове към тях: а) за пиротехнически изделия със степен на опасност от подклас 1.4 за количества до 333 kg, изчислено като нетно съдържание на взривно вещество; б) за пиротехнически изделия със степен на опасност от подклас 1.3 за количества до 50 kg, изчислено като нетно съдържание на взривно вещество; 3. ремонтни дейности на оръжия; 4. стрелбища за граждански цели от закрит тип и от открит тип, които са проектирани в съответствие с чл. 89; 5. производство и съхранение на оръжия; 6. съхранение (хранилища) на оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия към лицензирани по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта спортни организации, както и към музеи, театри и др.; 7. лаборатории за изпитване на огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия (без полигонни изпитвания) при максимално допустимо количество барут за строежа не по-голямо от 20 kg и при осигуряване на мерки за безопасност; 8. производство на боеприпаси за оръжия за употреба в стрелбища за граждански цели при максимално допустимо количество барут за строежа не по-голямо от 20 kg. (2) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) (3) Строежите за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и складовете към тях, както и строежите за ремонтни дейности на оръжие могат да се проектират в приземните и първите етажи в жилищни сгради и в сгради със смесено предназначение. (4) При проектирането на строежите по ал. 1 едновременно с изискванията на тази наредба се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.), Наредба № Iз-1971 от 2009 г. и здравните изисквания. (5) Категорията по пожарна опасност на строежите по ал. 1 се определя в инвестиционния проект за строежа в зависимост от пожарната характеристика и свойствата на получаваните, обработваните, използваните, съхраняваните и складираните вещества и материали, както и възможността за образуване на експлозивна атмосфера при възможно най-тежка аварийна ситуация. Чл. 82. (1) Строежите за производство на боеприпаси за огнестрелни оръжия, при максимално допустимо количество барут за строежа не по-голямо от 20 kg, могат да се проектират като част от стрелбищата за граждански цели или като самостоятелни обекти в територии и поземлени имоти, предназначени за производствени и складови дейности. (2) Строежите по ал. 1 се проектират с най-малко четири помещения (обособени зони), съответно за: производство на боеприпаси; съхранение на барут; съхранение на капси; съхранение на готова продукция. Помещенията се отделят от съседните им помещения с хоризонтални и вертикални прегради с минимална огнеустойчивост REI (EI) 120 и със самозатварящи се врати с минимална огнеустойчивост EI 90. (3) Производственото помещение се предвижда за максимално допустимо количество барут до 3 kg. (4) За всяко помещение се проектира аварийно евакуационно осветление с минимална продължителност на работа един час. Комутационните апарати, прекъсвачите и предпазителите на осветителните електрически инсталации се проектират извън помещенията. (5) Повърхностите на помещенията се предвиждат антистатични, гладки и лесни за почистване от натрупан прах. (6) Отоплението на помещенията се проектира с топлоносител пара или вода. (7) Помещенията за съхранение на барут и за производство се проектират с най-малко един технологичен отвор с минимални размери 50 cm/50 cm, свързан към стоманобетонен комин с две чупки под 90 градуса. Чл. 83. (1) За строежите по чл. 81, ал. 1 се осигурява физическа защита в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. (2) В строежите за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се предвижда място за съхраняване на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях в неподвижно закрепени метални каси или в отделно помещение за това с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата. В зависимост от технологичните изисквания в заданието за проектиране и изискванията на компетентните органи по реда на ЗОБВВПИ в строежа се създават технически условия за осигуряване на денонощна въоръжена физическа охрана на обектите и/или СОТ. Чл. 84. (1) Стрелбищата за граждански цели (наричани по-нататък "стрелбищата"), включени в обхвата на тази наредба, са предназначени за следните дейности: 1. провеждане на спортно-тренировъчна дейност; 2. обучение по стрелба; 3. балистични изпитания и за прострелване на огнестрелни оръжия, разрешени за употреба в стрелбища за граждански цели, по реда на ЗОБВВПИ. (2) Стрелбищата могат да бъдат проектирани и изграждани при съвместяване на повече от една от дейностите по ал. 1 според изискванията на заданието за проектиране. (3) Стрелбищата се проектират и изграждат в съответствие с предвижданията на действащите подробни устройствени планове и така, че да са безопасни и достъпни при експлоатация, включително за хората с увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на хората. Чл. 85. (1) При проектирането на стрелбищата се взема предвид следното: 1. предназначението на стрелбището; 2. необходимите според вида на стрелбището обезопасяващи съоръжения и/или прегради и техният вид; 3. видът на използваните оръжия, боеприпаси, елементи на оборудването и други съоръжения, необходими за функционирането на стрелбищата според предвижданото им предназначение; 4. предвижданият капацитет на стрелбището. (2) Стрелбищата могат да се проектират като открит и закрит тип. (3) Списък на допустимите оръжия и боеприпасите за тях за проектираното стрелбище е неразделна част от инвестиционния проект на стрелбището. Чл. 86. При проектирането на стрелбища за провеждане на спортно-тренировъчна дейност изискванията на наредбата се прилагат заедно със специфичните изисквания на правилниците за провеждане на тренировъчна и състезателна дейност по стрелкови спортове на лицензираните по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта спортни организации за съответния вид стрелкови спорт. Чл. 87. Употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на стрелбищата се извършва по реда на ЗОБВВПИ. Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) При проектирането на стрелбища от открит тип извън границите на урбанизираните територии се прилагат изискванията на Наредба № РД-02-20-3 от 2021 г. за условията и реда за изграждане и експлоатация на спортни обекти - открити спортни стрелбища, извън урбанизираните територии (ДВ, бр. 13 от 2021 г.). (2) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Специфичните изисквания за осигуряване на безопасността на планираните стрелбища от открит тип извън границите на урбанизираните територии се определят със заданието за проектиране в зависимост от спецификата на дейността, за която е предвидено стрелбището. Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Стрелбища от открит тип се допуска да се планират в границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) при спазване на следните изисквания: 1. в допълнение на проектираните проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба (куршумоуловители) са предвидени и допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, които не позволяват на проектилите или на техни фрагменти да напуснат границите на съответната стрелкова площадка, включително и при случаен изстрел, съгласно приложение № 10; 2. местоположението на стрелковите позиции е определено с инвестиционния проект и отговаря на принципа "Blue sky"; 3. минималното допустимо разстояние за разполагане на стрелбище от границите му до границите на най-близко разположените сгради и обекти в урбанизираните територии, които са с нормиран шумов режим, се определя при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.). (2) За стрелбища от открит тип, които съответстват на предходната ал. 1, не се изискват безопасни разстояния до съседни сгради, съоръжения и други обекти. (3) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Примерни допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения за стрелбища от открит тип в границите на урбанизирани територии са посочени в приложение № 10. Чл. 90. (1) Стрелбищата от закрит тип се проектират в самостоятелни сгради или части от сгради, които отговарят на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ. (2) Не се допуска проектирането на стрелбища от закрит тип в жилищни сгради. Чл. 91. (1) Стрелбища от закрит тип се проектират без прозорци. (2) В случаите, когато в стрелбищата от закрит тип се обособяват стрелкови коридори, те се предвиждат с широчина не по-малка от 0,80 m. Чл. 92. (1) Минималните изисквания към размерите на зоните за стрелба в стрелбищата от закрит тип за спортно-тренировъчна дейност и за обучение по стрелба са, както следва: 1. дължината на зоната за стрелба е най-малко 20 m; 2. височината на зоната за стрелба е най-малко 2 m, мерено до долния ръб на обезопасяващите съоръжения за тавана. (2) Зоните за стрелба в стрелбищата от закрит тип за балистични изпитвания и за прострелване се проектират с височина на стрелковата зона най-малко 1 m. Чл. 93. (1) По всяко направление на стрелба, определено със заданието за проектиране, се проектират необходимите за осигуряване на безопасността проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба и обезопасяващи съоръжения за тавана и стените. (2) Обезопасяващите съоръжения се проектират и изграждат, така че да не позволяват на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях да напускат стрелковата зона през стените, пода и тавана на стрелковата зона. (3) Обезопасяващите съоръжения се проектират и изграждат при спазване на следните изисквания: 1. по всяко направление на стрелба в закритите стрелбища се предвиждат проектилозадържащи съоръжения, които да улавят и задържат в конструкцията си изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях; 2. обезопасяващите съоръжения за тавана да не позволяват връщането на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях, към стрелковата позиция; те се проектират с височина не по-малка от 20 cm и разположени така, че да покриват тавана от всяка определена с проекта стрелкова позиция и измерено от най-ниската допустима стрелкова позиция при максимален ъгъл от 30 градуса (информационно приложение № 11); 3. обезопасяващите съоръжения по стените да не позволяват връщането на изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях към стрелковата позиция; 4. покритието на пода в стрелковата зона да не позволява връщането на изстреляните проектили и части от тях към стрелковата позиция при случаен изстрел в пода от ъгъл 30 градуса и височина 150 сm. (4) Подовете на стрелковата зона на стрелбищата от закрит тип се проектират искронеобразуващи и непозволяващи задържане на натрупвания от неизгорели барутни частици и натрупване на опасни потенциали от статично електричество. (5) Вентилационните отвори на стрелбищата от закрит тип се проектират на две нива, като трябва да бъдат с минимум четири отвора, разположени в помещението. (6) Електрическата инсталация в стрелковата зона на стрелбищата от закрит тип се проектира вградена или скрита зад непробиваеми прегради. (7) Примерни конструкции за обезопасяващи съоръжения за стрелбища от закрит тип са дадени в информационното приложение № 11. Чл. 94. (1) В стрелбища от закрит тип с дължина на стрелкова зона от 20 до 99 метра са допустими за употреба следните видове оръжия и боеприпаси за тях: 1. нарезни оръжия, класифицирани съгласно ЗОБВВПИ, с боеприпаси, които при изстрелване проектилите им не надвишават начална скорост (V0) 550 m/s; 2. гладкоцевни оръжия с боеприпаси, снаредени със съчми с размери от № 1 до № 7. (2) В закрити стрелбища с дължина на стрелкова зона 100 m и по-големи са допустими за употреба всички видове гладкоцевни и нарезни оръжия, класифицирани съгласно ЗОБВВПИ. (3) Проектираните проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба и обезопасяващите съоръжения трябва да съответстват на предвидените със заданието за проектиране оръжия и боеприпаси за тях, като техният вид и технически характеристики се определят с инвестиционния проект на стрелбището. Чл. 95. (1) Елементите на оборудването на стрелбището се проектират и изграждат от материали и с конструкция, съобразени с изискванията на предвидените със заданието за проектиране дейности. (2) Конструкциите и материалите, от които са изработени елементите на оборудването, не трябва да позволяват рикошети на попаднали в тях проектили към стрелковата позиция. (3) При използване на метални мишени или на конструкции за мишени се осигуряват безопасни дистанции до стрелковата позиция, съобразени с изискванията на заданието за проектиране и/или правилниците на стрелковите спортове и дисциплини. Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Приложение № 2 към чл. 5 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Класификация на ВВ, боеприпаси и пиротехнически изделия и допустими количества за съхраняването им в едно помещение в зависимост от групата им на съвместимост (Загл. доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) № по ред Описание на ВВ или на изделието Група за съвместимост Допустимо количество в едно помещение 1. Първично ВВ А 150 kg 2. Изделие, съдържащо първично ВВ и нямащо две или повече надеждни предпазни устройства. Включени са и някои изделия, въпреки че не съдържат първично ВВ, като детонатори за взривяване, сглобени детайли за детонатори, капсул-възпламенители В 2 000 000 бр. 3. Метателно ВВ или друго взривно дефлагриращо вещество или изделие, съдържащо такова вещество С 100 t 4. Вторично детониращо взривно вещество или изделие, съдържащо вторично детониращо ВВ, без средства за възпламеняване и без метателен заряд, или изделие, съдържащо първично ВВ и снабдено с две или повече предпазни устройства D 50 t а 150 t б 5. Изделие, съдържащо вторично детониращо ВВ, без взривател, с метален заряд (различен от заряда, съдържащ запалима течност или гел или хиперголни течности) Е 150 t 6. Изделие, съдържащо вторично детониращо ВВ, със собствени възпламенители, с метален заряд (различен от заряда, съдържащ запалима течност или гел или хиперголни течности) или без метален заряд F 150 t 7. Пиротехническо вещество, смес или изделие, съдържащо пиротехническо вещество, или смес, или изделие, съдържащо едновременно ВВ и вещество със светлинен, запалителен, сълзотворен или димообразуващ ефект (различно от водоактивно изделие или изделие, съдържащо бял фосфор, фосфиди, пирофорно вещество, запалима течност или гел, или хиперголни течности) G 50 t в 8. Изделие, съдържащо едновременно ВВ и бял фосфор Н 150 t 9. Изделие, съдържащо едновременно ВВ и запалима течност или гел J 150 t 10. Взривно вещество или изделие, съдържащо ВВ и представляващо особен риск (например поради своята водоактивност или наличието на хиперголни течности, фосфиди или пирофорно вещество) и налагащо изолирането на всеки вид L 150 t 11. Изделие, съдържащо само вещества с изключително ниска чувствителност към детонация N 150 t 12. Вещество, смес или изделие, опаковано или конструирано така, че да се ограничи вътре в пакета всеки опасен ефект, причинен от случайно задействане, а при повреда на опаковката в случай на пожар всички въздействия от взрива или на изхвърлянето на частици са толкова незначителни, че почти не възпрепятстват потушаването на пожара и прилагането на други спешни мерки в непосредствена близост до пакета S без ограничение, ако отговаря на съответното изпитване на продукта Означения: а Цифрата се отнася за чисти химически съединения в кристален вид и за изделия от тях. б Преизчислено в тротилов еквивалент. в Преизчислено количество в НЕК. Приложение № 3 към чл. 7 (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Допустимо съвместно съхранение на ВВ, пиротехнически изделия и боеприпаси в едно помещение в зависимост от групата на съвместимост Група насъвместимост А В С D E F G H J L N S А Х В Х Х С Х Х Х Х a, b Х D Х Х Х Х a, b Х E Х Х Х Х a, b Х F Х Х G Х Х Х Х Х H Х Х J Х Х L c N a, b a, b a, b c Х S Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Забележки и означения в таблицата: "а" Разрешава се различни видове изделия от подклас 1.6, група на съвместимост N, да се съхраняват заедно като изделия от подклас 1.6, група на съвместимост N, само когато чрез изпитвания или по аналогия е доказано, че няма допълнителна опасност от детонация, предизвикана от взаимодействие между изделията. В противен случай те трябва да се третират като опасност от подклас 1.1. "b" Когато изделия от група на съвместимост N се съхраняват заедно с вещества или изделия от групи на съвместимост C, D или Е, изделията от група на съвместимост N следва да се считат за притежаващи характеристиките на група на съвместимост D. "с" Опаковки, съдържащи вещества и изделия от група на съвместимост L, могат да се съхраняват в едно помещение или в един и същи контейнер заедно с опаковки, съдържащи същия вид вещества и изделия от тази група на съвместимост. "X" Разрешава се смесено съхранение. Информационно приложение № 4 към чл. 8, ал. 5 (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Информация при извършване на оценка на риска от взрив при проектирането на строежи за ОБВВПИ 1. Взривно налягане и разпространение на взривна вълна Взривното натоварване е вълново налягане, причинено от бързо освобождаване на енергия по време на химическата реакция. Разпространението на вълната е сферично по природата си и се разсейва в посока от мястото на взрива (фиг. 1, фиг. 2 и фиг. 3). Схема на разпространение на взривна вълна в отворени и затворени помещения е показана на фиг. 4. Независимо от сферичното разпространение на взривната вълна тя ще доведе диференциални налягания по дължината на някои елементи на сградите, например колони. Първата стъпка на процеса на оценката на риска в случай на взрив изисква да се определи натоварването от взривното събитие. Диаграма на изменението на взривното налягане в зависимост от времето е дадена на фиг. 5. Фиг. 1. Разсейване на взривна вълна Фиг. 2. Въздушен взрив с надземно отражение Фиг. 3. Повърхностен (наземен) взрив Фиг. 4. Разпространение на взривна вълна в отворени и затворени помещения Фиг. 5. Изменение на взривното налягане в зависимост от времето Предвиждането на защитни съоръжения към сградите, съоръженията и площадките с потенциален риск от взрив може значително да намали вероятността хора или имущество, които се намират от другата страна на защитното съоръжение, да бъдат поразени вследствие на взривната вълна и осколките от това и бързо да напуснат мястото на взрива. На фиг. 2 е дадена схема на разпространение на взривна вълна. 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Оценка на риска от взрив при планирането и проектирането на строежи за ОБВВПИ На фиг. 6 и 7 са дадени схеми за определяне на обхвата на оценката на риска при проектиране на строежи за ОБВВПИ и алгоритъм за оценка на риска. При оценката на риска се обосновава избраната методология за анализ на риска. Обхват 1. Определяне на обхвата, целта и рисковите критерии 2. Описание на обекта и процесите ОЦЕНКА НА РИСКА Идентифициране на риска 1. Идентифициране на източниците на опасност Анализ на риска 2. Иницииращи събития, явления и процеси 3. Подробно описание на аварийни сценарии 4. Оценка на вероятността 5. Оценка на размера и тежестта на последствията Оценяване на риска 6. Представяне на риска и оценка на неговата приемливост спрямо рисковите критерии 7. Идентифициране и оценка на превантивни мерки 8. Оценка на минали аварии и инциденти Фиг. 6 АЛГОРИТЪМ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА Описание на обекта и процесите - описание и оценка на местоположението на обекта; - вид и количество на БВВПИ; - описание на технологичните процеси Идентифициране на опасностите - инцидентен пожар; - човешка грешка; - експлоатационни причини; - външни причини, в т.ч. "ефект на доминото"; - естествени причини Анализ на риска Аварийни сценарии - резюме на събитията, които могат да изиграят роля на първопричина; - факторите във или извън обекта Оценка на вероятността - статистически данни; - експертна оценка Анализ на последствията Изчисления и моделиране Модели на последствия: - токсично изпускане; - пожар; - експлозия Модели на ефектите: - експозиция; - топлинно излъчване; - свръхналягане Оценяване на риска Изчисления за: - разстояние по непредаване на детонация, "ефект на доминото"; - въздействие на ударно-въздушната вълна за сгради и съоръжения; - въздействие на ударно-въздушната вълна за хора и животни; - действие на токсичните газообразни продукти на взрива; - сеизмично действие на взрива за вкопани складове и складове, строени в скат Качествена оценка: - безопасни разстояния - матрица на риска Представяне на риска Графично представяне на зоните на въздействие Оценка на мерки и защитни съоръжения Оценка на минали аварии и инциденти Количествена оценка: - индивидуален риск - обществен риск Фиг. 7 Приложение № 4а към чл. 14, ал. 4 и чл. 15, ал. 6 (Ново - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Изисквания към високи защитни съоръжения, изграждани като земен насип или смесен тип Фиг. 1. Пример за изграждане на защитно съоръжение - висок земен насип Фиг. 2. Защитно съоръжение смесен тип Приложение № 5 към чл. 10 (Настоящо Приложение № 8б към чл. 15, ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Приложение № 6 към чл. 15, ал. 1 и 2 и чл. 48 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) № по ред Наименование и характеристика на обектите Минимални разстояния, m складове, производствени помещения и подривна територия с максимално количество ВВ, преизчислено в тротилов еквивалент от 10 до 20 t до 30 t до 50 t до 100 t до 150 t 1. Урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове), както и отделни поземлени имоти по чл. 8, т. 1 от ЗУТ извън границите на урбанизирани територии със съсредоточение на хора над 50 човека, в т.ч. общественообслужващи сгради, производствени сгради, стопански дворове, работилници и работни площадки 600 900 1100 1600 2000 2. Казармени райони (казармени помещения, гаражи, работилници и други стопански, битови и административни сгради в тях) 400 500 700 1000 1100 3. Главни жп линии, автомагистрали, скоростни пътища и пътища от I и II клас, водни пътища, гари и пристанища 400 700 900 1200 1500 4. Второстепенни жп линии, пътища от III клас и местни пътища 300 500 700 1000 1100 5. Летища, газоснабдителни преносни (магистрални) проводи и съоръжения към тях 600 900 1100 1600 2000 6. Складове за пожароопасни и горими материали и автоснабдителни станции за горива 300 300 400 600 800 7. Кариери, открити рудници и открити стрелбища 600 1000 1000 1000 1000 8. Въздушни електропроводи за високо напрежение, подстанции и трафопостове 200 350 450 600 800 9. Отделни поземлени имоти по чл. 8, т. 1 от ЗУТ извън границите на урбанизирани територии със съсредоточение на хора под 50 човека 300 500 700 1000 1100 Забележка. (зал. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Приложение № 7 към чл. 15 , ал. 2, 4 и 5 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Значения на коефициента К1 при разполагане на ВВ и боеприпаси № по ред Очаквани поражения на обектите Коефициент К1 1. Пълна липса на повреди по сградите, транспортните средства и други обекти и съоръжения 50 - 80 2. Случайно повреждане на остъкляването на сградите и транспортните средства 10 - 15 3. Пълно разрушаване на остъкляването на сградите и повреждане рамките на прозорците, вратите, леките прегради и покривите 5 - 8 4. Пълно повреждане на остъкляването на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби и др.) 3 - 4 5. Леки повреди на въздушните електропроводи (огъване на стълбовете) 25 - 30 6. Разрушаване на бараки, навеси, вътрешни преградни стени на сградите, рамките на вратите и прозорците и керемидите на покривите 2 - 3 7. Разрушаване на полумасивни каменни, тухлени и дървени сгради, обръщане на транспортни средства и скъсване на въздушни електропроводи 1,5 - 2 8. Разрушаване на масивни тухлени сгради 0,8 - 1 9. Разрушаване на масивни сгради с бетонна и стоманобетонна конструкция 0,3 - 0,5 Забележки: 1. При разполагането на ВВ и боеприпаси определеното по формулата в чл. 15, ал. 2 безопасно разстояние се намалява, като получените стойности се делят, както следва: - при необвалвани полумасивни сгради (сгради с носещи стени от тухлена зидария с дебелина най-малко 25 cm или каменна зидария с дебелина най-малко 45 cm на глинен или варов разтвор и тухлени колони) - на 1,1 до 1,2; - при необвалвани масивни тухлени сгради - на 1,2 до 1,3; - при необвалвани стоманобетонни сгради (складове, цехове) - на 1,3 до 1,4; - при обвалвани полумасивни и масивни сгради - на 1,5 до 1,7; - при вкопани в земята полумасивни и масивни сгради - на 1,8 до 2; - при котловани и ниши - на 1,8 до 1,9; - при надземни обвалвани площадки и навеси - на 1,4 до 1,5; - (ново - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) при сгради в насип - на 2 до 2,8. 1.1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Ако земният насип или защитното съоръжение от смесен тип са изградени в съответствие с приложение № 4а (високи защитни съоръжения), безопасното разстояние допълнително се намалява, като получените стойности се делят на 1,1. 1.2. При използването на водно защитно съоръжение безопасното разстояние допълнително се намалява, като получените стойности се делят на 1,2. 2. При определяне на безопасното разстояние трябва да се отчитат и местните условия - най-вече характерът и релефът на местността между мястото на евентуален взрив (склад, цех) и застрашавания обект. Ако между мястото на евентуален взрив и застрашавания обект има преграда (гъста гора, хълм, здрава стена, земен вал), безопасното разстояние, изчислено по формулата в чл. 15, ал. 2, се намалява, като се дели на 1,5 до 2. Приложение № 8 към чл. 15 , ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Значения на коефициента К2 по непредаване на детонация Активен заряд Вид на склада за ВВ Пасивен заряд Взривни вещества амониевоселитрени, хлоратни взривни смеси, пироксилин, динамит с по-малко от 33 % нитроглицерин,барути и пиротехнически изделия Емулсионни ВВ динамити с повече от 33 % нитроглицерин тротил пикринова и иницииращи ВВ други подобни на тях Н О В Н О В Н О В Н О В Н О В Амониевоселитрени, хлоратни взривни смеси, пироксилин, динамит с по-малко от 33 % нитроглицерин, барути, емулсионни ВВ необвалван обвалван вкопан, строен в скат или насип 1,2 0,7 0.5 0,7 0,5 0.3 0.5 0.3 0.1 1,6 0,9 Х 1,2 0,7 Х Х Х Х 1,9 3,7 Х 1,4 0,9 Х Х Х Х 2,3 1,9 Х 1,9 1,4 Х Х Х Х 3,2 2,5 Х 2,5 1,9 Х Х Х Х Пиротехнически изделия необвалван обвалван вкопан, строен в скат или насип 2,3 1,4 Х 1,4 0,9 Х Х Х Х 3,2 2,3 Х 2,3 1,4 Х Х Х Х 3,7 2,8 Х 2,8 1,9 Х Х Х Х 4,6 3,7 Х 3,7 2,8 Х Х Х Х 6,5 5,1 Х 5,1 8,3 Х Х Х Х Динамити с повече от 33 % нитроглицерин необвалван обвалван вкопан, строен в скат или насип 3,7 2,8 Х 2,8 1,9 Х Х Х Х 4,6 3,7 Х 3,7 2,3 Х Х Х Х 5,6 4,2 Х 4,2 2,3 Х Х Х Х 6 5,6 Х 5,6 4,2 Х Х Х Х 9,7 7,4 Х 7,4 5,6 Х Х Х Х Тротил Пикринова киселина необвалван обвалван вкопан, строен в скат или насип 5,6 4,2 Х 4,2 2,8 Х Х Х Х 6,9 5,6 Х 5,6 3,7 Х Х Х Х 8,3 6,5 Х 6,5 3,7 Х Х Х Х 10,2 8,3 Х 8,3 6,5 Х Х Х Х 14,8 11,1 Х 11,1 8,3 Х Х Х Х Иницииращи ВВ Други нитропроизводни и подобни на тях необвалван обвалван вкопан, строен в скат или насип 9,3 5,6 Х 5,6 3,7 Х Х Х Х 13 9,3 Х 9,3 5,6 Х Х Х Х 14,8 11,1 Х 11,1 7,4 Х Х Х Х 18,5 14,8 Х 14,8 11,1 Х Х Х Х 25,4 20,4 Х 20,4 14,8 Х Х Х Х Забележка. Н - необвалван склад; О - обвалван склад, В - вкопан, строен в скат или в насип (тристранно покритие със земна маса, Х - съгласно техническото задание и оценката на риска. Приложение № 8а към чл. 15, ал. 7 (Ново - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Коефициенти за привеждане на видове взривни вещества, пиротехнически изделия и барути към тротила Вещество, смес или изделие Плътност (g/cm3) Коефициент Емулсия на амониев нитрат 1.30 0.68 ANFO 0.80 0.75 Желатинирани нитроестерни ВВ 1.40 1.29 Капсулдетонатори, електронни, електрически и неелектрически детонатори 0.001 Динамит 60 % 1.30 0.66 Октоген кристален - 1,8 Флегматизиран октоген - 1,2 Оловен азид - 0.34 Оловен пикрат - 0.73 Оловен стифнат (ТНРС) - 0.43 Нитроглицерин 1.60 1.31/1,5 ПЕНТОЛИТ 1.67 1.18 PETN - 1,37 Хексоген бял кристален - 1,8 Хексоген флегматизиран - 1,2 Тринитротолуен (TNT) 1.65 1.00 Барути (димен и бездимен) - 0.4 - 0.5 Ракетни горива - 0.4 - 0.5 Термобарични смеси - 2.00 Пиротехнически състави и НЕК на пиротехнически изделия - 0.5 Малогазови състави (СМ-300, СМ-2, СБ-90, СБ-150, СБ-200, МГС-54) - 0.05 Възпламенителни състави (СЦ-1, В-11) - 0.05 Състав нехигроскопичен ПК-5 - 1.20 Състави на база CS - 0.05 Амониев нитрат, порьозни гранули 0.70 - 0.95 0.32 Амониев нитрат, плътни гранули 0.95 - 1.05 0.10 Патронирани емулсионно взривни вещества, основни състави Амониев нитрат и натриев нитрат (без PPAN и Al) 1.20 0.69 Амониев нитрат, натриев нитрат и PPAN, без Al 1.20 0.72 Амониев нитрат, натриев нитрат и Al, без PPAN 1.20 0.74 Амониев нитрат, натриев нитрат, PPAN и Al 1.20 0.78 Амониев нитрат, SP без PPAN, без Al 1.20 0.78 Амониев нитрат, SP и PPAN, без Al 1.20 0.80 Амониев нитрат, SP и Al, без PPAN 1.20 0.82 Амониев нитрат, SP, PPAN и Al 1.20 0.91 Приложение № 8б към чл. 18, ал. 2 (Предишно Приложение № 5 към чл. 10, изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Минимални технологични изисквания на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ 1. Предназначение и описание на строежа за ОБВВПИ и определяне на изисквания към необходимите територии, сгради (степен на огнеустойчивост на сградите, клас по реакция на огън на конструктивните елементи и на покритията (облицовките), аварийно евакуационно и аварийно работно осветление, категория на мълниезащита, електрозахранване и др.), съоръжения, технически средства и вътрешнопроизводствена инфраструктура и сградни инсталации и уредби. 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Минимални безопасни разстояния на строежа за ОБВВПИ и на отделни негови сгради и съоръжения с потенциален риск от взрив до границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) и съществуващи обекти извън тях, както и между сградите на територията на строежа. 3. Технологични и специфични изисквания при изграждането на отделните сгради и помещения, складове, площадки и др. по отношение на: а) количества и вид на оръжията, взривните вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия; б) производството и/или съхранението на ОБВВПИ; в) площите, обемите и помещенията на складовете за съхранение на ОБВВПИ, височината на прозорците от пода в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив, мълниезащитата и други специфични изисквания. 4. Полезни натоварвания на подовите конструкции и очаквани натоварвания на защитните конструкции (обвалване или монолитна стоманобетонна конструкция) от действието на ударната вълна. 5. Изисквания, включително технологични, към вътрешнопроизводствената инфраструктура (съоръжения и мрежи на вътрешния транспорт, водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, електронни съобщителни инсталации, инсталации за сигнализация, охрана и др., третирането на отпадъците и др.) и свързването и с техническата инфраструктура за съответната територия по местоположение на строежа за ОБВВПИ към източниците на захранване с електрически ток и вода и др. 6. Изисквания към пътищата за противопожарни цели на територията на строежа и средствата и съоръженията за осигуряване на безопасност при пожар (водоизточници, резервоари, пожарни хидранти, пожарна сигнализация, пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари и др.). 7. Специфични изисквания към елементите за физическата защита на строежа за ОБВВПИ. 8. Изисквания при проектиране и изграждане на нови сгради и съоръжения или при преустройството им, при реконструкция или преустройство на съществуващи строежи за ОБВВПИ. 9. Специфични изисквания към здравословните и безопасни условия на труд за конкретния строеж към част "План за безопасност и здраве" на инвестиционния проект. Приложение № 9 към чл. 42, ал. 2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Степени на защита, които се осигуряват чрез обвивките на електрическите съоръжения, съгласно БДС EN 60529 "Степени на защита, осигурени от обвивката (IP код) (Загл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Степените на защита, които се осигуряват чрез обвивката на електрическото съоръжение, се означават с IP код и следващите го две характеристични цифри. Първата характеристична цифра показва, че чрез обвивката хората се защитават от допир до опасни части, предотвратява се или се ограничава достъпът на човек или на част от човешкото тяло или на предмет, който човек държи в ръката си, и едновременно с това обвивката осигурява защитата на съоръжението срещу проникване на твърди чужди тела. Степени на защита срещу достъп до опасни части, означени с първата характеристична цифра Таблица 1 Първа характеристична цифра Степен на защита Кратко описание Определение 0 Без защита - 1 Защита срещу достъп до опасни части с опакото на ръката Пробникът за достъп - сфера с диаметър 50 mm, е на достатъчно изолационно разстояние през въздух от опасните части. 2 Защита срещу достъп до опасни части с пръст Изпитвателният пръст със стави с диаметър 12 mm и с дължина 80 mm е на достатъчно изолационно разстояние през въздух от опасните части. 3 Защита срещу достъп до опасни части с инструмент Пробникът за достъп с диаметър 2,5 mm не трябва да прониква. 4 Защита срещу достъп до опасни части с тел Пробникът за достъп с диаметър 1,0 mm не трябва да прониква. 5 Защита срещу достъп до опасни части с тел Пробникът за достъп с диаметър 1,0 mm не трябва да прониква. 6 Защита срещу достъп до опасни части с тел Пробникът за достъп с диаметър 1,0 mm не трябва да прониква. Степени на защита срещу твърди чужди тела, означени с първата характеристична цифра Таблица 2 Първа характеристична цифра Степен на защита Кратко описание Определение 1 2 3 0 Без защита - 1 Защита срещу твърди чужди тела с диаметър 50 mm и по-голям Пробникът за предмет - сфера с диаметър 50 mm, не трябва да прониква напълно. 2 Защита срещу твърди чужди тела с диаметър 12,5 mm и по-голям Пробникът за предмет - сфера с диаметър 12,5 mm, не трябва да прониква напълно. 3 Защита срещу твърди чужди тела с диаметър 2,5 mm и по-голям Пробникът за предмет с диаметър 2,5 mm не трябва да прониква изобщо. 4 Защита срещу твърди чужди тела с диаметър 1,0 mm и по-голям Пробникът за предмет с диаметър 1,0 mm не трябва да прониква изобщо. 5 Прахозащитено Проникването на прах не е напълно предотвратено. Да се ограничи проникването на прах, така че да не се повлиява работата на изделието или да се намалява безопасността. 6 Прахонепроницаемо Не се разрешава проникването на прах. Втората характеристична цифра показва степента на защита чрез обвивки срещу вредното въздействие върху съоръженията от проникването на вода. Степени на защита срещу проникването на вода, означени с втората характеристична цифра Таблица 3 Втора характеристична цифра Степен на защита Кратко описание Определение 0 Без защита - 1 Защита срещу вертикално падащи водни капки Вертикално падащите капки не трябва да оказват вредно въздействие. 2 Защита срещу вертикално падащи водни капки при обвивка с наклон до 15° Вертикално падащите капки не трябва да оказват вредно въздействие, когато обвивката е наклонена под ъгъл до 15° на някоя страна спрямо вертикалата. 3 Защита срещу пръскаща вода Пръскаща вода под ъгъл до 60° на някоя страна спрямо вертикалата не трябва да оказва вредно въздействие. 4 Защита срещу плискаща вода Водата, плискана срещу обвивката от всяка посока, не трябва да оказва вредно въздействие. 5 Защита срещу водна струя Водата, подавана на струи върху обвивката от всяка посока, не трябва да оказва вредно въздействие. 6 Защита срещу мощна водна струя Водата, подавана на мощни струи върху обвивката от всяка посока, не трябва да оказва вредно въздействие. 7 Защита срещу ефекта от временно потапяне във вода Не трябва да бъде възможно навлизане на вода в количества, оказващи вредно въздействие, когато обвивката е временно потопена във вода при стандартизирани условия на налягане и време. 8 Защита срещу ефекта от продължително потапяне във вода Не трябва да бъде възможно навлизане на вода в количества, оказващи вредно въздействие, когато обвивката е продължително потопена във вода при условия, които трябва да се съгласуват между производителя и потребителя, но които са по-сурови от условията за цифра 7. 9 Защита срещу водна струя с високо налягане и температура Водата, подавана с високо налягане и висока температура върху обвивката от всяка посока, не трябва да оказва вредно въздействие. Добавените букви се използват: - само ако действителната защита срещу достъп до опасни части е по-висока от тази, означена чрез първата характеристична цифра; или - ако е означена само защитата срещу достъп до опасни части, а първата характеристична цифра е заменена с Х. Степени на защита срещу достъп до опасни части, означени с добавена буква Таблица 4 Добавена буква Степен на защита Кратко описание Определение А Защита срещу достъп с опакото на ръка Пробникът за достъп - сфера с диаметър 50 mm, е на достатъчно разстояние от опасните части. В Защита срещу достъп с пръст Изпитвателният пръст със стави с диаметър 12 mm и с дължина 80 mm е на достатъчно разстояние от опасните части. С Защита срещу достъп с инструмент Пробникът за достъп с диаметър 2,5 mm и с дължина 100 mm е на достатъчно разстояние от опасните части. D Защита срещу достъп с тел Пробникът за достъп с диаметър 1,0 mm и с дължина 100 mm е на достатъчно разстояние от опасните части. Допълнителна информация за съоръженията може да бъде показана с въвеждането на допълнителна буква след втората характеристична цифра или след добавената буква. Допълнителна буква след втората характеристична цифра или след добавената буква Таблица 5 Буква Значение Н Съоръжения за високо напрежение М Изпитано за вредни въздействия по време на проникване на вода, когато подвижни части на съоръжението (например ротор на въртяща машина) са в движение. S Изпитано за вредни въздействия по време на проникване на вода, когато подвижни части на съоръженията (например ротор на въртяща машина) не са в движение. W Подходящо за употреба при точно определени атмосферни условия и предвидени допълнителни защитни мерки и процеси. Приложение № 9а към чл. 80а, ал. 2 (Ново - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Примерни схеми на площадки за товаро-разтоварни дейности на транспортни затворени контейнери, съдържащи технологично изисквани за целите на производствения процес взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия/състави Фиг. 1 Фиг. 2 Приложение № 9б към чл. 80б, ал. 2 (Ново - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Примерни схеми на площадки за унищожаване/изгаряне на взривни вещества и/или барути и/или пиротехнически състави/изделия Фиг. 1 Фиг. 2 Приложение № 9в към чл. 80в, ал. 2 (Ново - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Примерна схема на подривна територия с площадка за унищожаване, взривяване и/или изгаряне на негодни за употреба и некачествени взривни вещества, боеприпаси, барути и/или пиротехнически изделия/състави Приложение № 10 към чл. 89, ал. 1, т. 1 и ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Примерни допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения за стрелбища от открит тип в границите на урбанизирани територии (Загл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) В стрелбищата от открит тип, разположени в границите на урбанизирани територии, освен основните проектилозадържащи съоръжения по направленията на стрелба трябва да бъдат предвидени и допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, които да не позволяват на проектилите или части от тях да напуснат зоната на стрелковата площадка. На фиг. 1 е показана примерна конструкция на допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, състояща се от напречни защитни прегради над стрелковата площадка и допълнителна защитна преграда над проектилозадържащото съоръжение по направление на стрелбата и съоръженията за закрепване на мишените. Фиг. 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2025 г., в сила от 14.04.2026 г.) Допълнителни проектилозадържащи съоръжения за стрелбище от открит тип в границите на урбанизирани територии Напречните защитни прегради трябва да отговарят на принципа "Blue sky", така че стрелец, застанал на определените с проекта стрелкови позиции, да вижда единствено елементи на стрелковата зона и обезопасяващите съоръжения на стрелбището от открит тип. На фиг. 2 са посочени примерни допълнителни проектилозадържащи съоръжения (защитни прегради) на стрелкова площадка на открито стрелбище с фиксирани стрелкови позиции (подходящо и за прострелване, и за балистични изпитания). Стрелковата позиция е ограничена с техническо решение - отвор или навес, изключвайки възможността оръжието да може да се насочи в посока извън стрелковата зона и защитните съоръжения. Фиг. 2. Допълнителни проектилозадържащи съоръжения за стрелбища от открит тип с фиксирани стрелкови позиции Поради ограничената видимост и фиксираните стрелкови позиции напречните допълнителни защитни прегради над стрелковата площадка е допустимо да се разполагат на големи разстояния едно от друго (спазвайки принципа "Blue sky"), като тогава трябва да се предвидят и допълнителни защитни прегради и на земната повърхност, за да се предотвратят рикошети на проектили или части от тях при случаен изстрел в повърхността. На фиг. 3 са дадени примерни допълнителни проектилозадържащи съоръжения на стрелкова площадка (защитни прегради) с повече от една стрелкова позиция и за стрелба в движение. Проектилозадържащите съоръжения трябва да отговарят за всяка една проектирана стрелкова позиция на принципа "Blue sky", като максималният ъгъл е 30 градуса, измерен от средата на защитната преграда, както е посочено на фиг. 3. Фиг. 3. Допълнителни проектилозадържащи съоръжения при стрелкова площадка с повече от една стрелкова позиция и стрелба в движение Информационно приложение № 11 към чл. 93, ал. 3, т. 2 и ал. 7 Примерни конструкции за обезопасяващи съоръжения за стрелбища от закрит тип Обезопасяващите съоръжения за стрелбища от закрит тип се проектират и изграждат така, че да не може изстреляните проектили, рикоширалите такива, както и части от тях да напускат стрелковата зона, като преминават през стените, пода и тавана на стрелковата зона, или да се връщат към стрелковите позиции. На фиг. 1 е посочено примерно разположение на обезопасяващи съоръжения за тавана на стрелбище от закрит тип. Фиг. 1. Примерно разположение на таванни обезопасяващи съоръжения Таванните обезопасяващи съоръжения се проектират с височина не по-малка от 20 cm и разположени така, че да покриват тавана от всяка определена с проекта стрелкова позиция и измерено от най-ниската допустима стрелкова позиция при максимален ъгъл 30 градуса. На фиг. 2 е показано разположение на таванни обезопасяващи съоръжения при изнесени напред стрелкови позиции. Фиг. 2. Разположение на таванни обезопасяващи съоръжение при изнесени напред стрелкови позиции Таванни обезопасяващи съоръжения в стрелбище от закрит тип при ограничена видимост са посочени на фиг. 3. Броят и размерите на таванните обезопасяващи съоръжения зависят от ъгъла на видимост, така че съоръженията да покриват всяка част на тавана. Фиг. 3. Разположение на таванни обезопасяващи съоръжения при ограничена видимост за стрелба По направлението на стрелба се проектират проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения. На фиг. 4, 5 и 6 са посочени примерни конструкции с различно разположение на стоманените плочи, които ще посрещат и задържат изстреляните проектили. Пред стоманените плочи се разполага противорикошетна преграда, най-често от гумена лента или друго техническо решение (например автомобилни гуми), което да не позволява на проектили или части от тях да се върнат към стрелковите позиции. Дебелината на стоманените плочи и видът на материала им при проектирането се избират, като се вземе предвид енергията на предвидените за употреба боеприпаси, както и количеството боеприпаси, което ще се употребява в стрелбището. Фиг. 4. Проектилозадържащо съоръжение по направления на стрелба - с една цяла стоманена плоча, разположена под 45 градуса Фиг. 5. Проектилозадържащо съоръжение по направления на стрелба - с една цяла стоманена плоча, разположена вертикално Фиг. 6. Проектилозадържащо съоръжение по направления на стрелба - с няколко стоманени плочи, разположени една над друга под 45 градуса Друго техническо решение на проектилозадържащо съоръжение по направление на стрелбата за задържане на изстреляните проектили от гумени късове е посочено на фиг. 7. За основа се проектира стъпаловидна метална конструкция, върху която се насипват свободно гумените късове. Дебелината на участъка с гумените късове се съобразява при проектирането с предвидените за употреба боеприпаси. Върху гумените късове се поставя гумена лента. Фиг. 7. Проектилозадържащо съоръжение по направления на стрелба - с гумени късове