Закон за управление на агрохранителната верига
- Заглавие
- Закон за управление на агрохранителната верига
- Категория
- закон
- Обн. брой на ДВ
- 51
- Обн. година
- 2020
- Изменения?
- 6
ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА Обн. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2020г., изм. ДВ. бр.65 от 21 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. ДВ. бр.102 от 8 Декември 2023г., изм. ДВ. бр.23 от 19 Март 2024г., изм. ДВ. бр.41 от 10 Май 2024г., изм. ДВ. бр.55 от 16 Юни 2026г. Проект: 002-01-10/03.02.2020 г. Чл. 1. Този закон урежда: 1. органите, осъществяващи държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; 2. органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; 3. общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България; 4. специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България; 5. условията и реда за: а) разработване и изпълнение на Многогодишен национален план за контрол (МНПК); б) вземане на проби, определяне на лаборатории за целите на официалния контрол и на национални референтни лаборатории; 6. координацията и взаимодействието на органите на официалния контрол по агрохранителната верига с други органи; 7. осъществяването на административна помощ и сътрудничество в областта на агрохранителната верига между компетентните органи на Република България, другите държави членки, Европейската комисия и другите институции на Европейския съюз; 8. използването на територията на Република България на системата за управление на информацията относно официалния контрол (IМSOC) съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията от 30 септември 2019 г. за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (ОВ, L 261/37 от 14 октомври 2019 г.); 9. мерките при управление на кризи и извънредни ситуации по агрохранителната верига; 10. финансирането на дейности, свързани с официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига. Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министърът на земеделието и храните, министърът на то и министърът на икономиката, инвестициите и индустрията провеждат държавната политика по агрохранителната верига. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на и водите и министърът на земеделието и храните провеждат държавната политика в областта на генетично модифицирани организми (ГМО) по Закона за генетично модифицирани организми и координират дейността на контролните органи, свързани с прилагането на закона. Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните провежда държавната политика по отношение на: 1. здравето на растенията; 2. здравето на сухоземните и водните животни - отглеждани или диви, както и на ембрионите и зародишните продукти; 3. хуманното отношение към животните; 4. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) ветеринарните лекарствени продукти и употребата на ин-витро диагностични ветеринарномедицински средства; 5. фуражите; 6. безопасността, защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни, с изключение на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, етиловия алкохол, дестилатите от земеделски произход и спиртните напитки; 7. страничните животински продукти и производните продукти, непредназначени за консумация от човека; 8. генетично модифицираните храни и фуражи, с изключение на освобождаването на ГМО в ; 9. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) лабораториите в системата на Министерството на земеделието и храните, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига; 10. зоонозите; 11. растителния репродуктивен материал и генетичните ресурси в растениевъдството; 12. генетичните ресурси в животновъдството и развъдната дейност с тях; 13. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) остатъците от ветеринарните лекарствени продукти; 14. продуктите за растителна защита, торовете, подобрителите на почва и почвените субстрати; 15. пушилните кондензанти, първичните катранови фракции и пушилните ароматизанти; 16. лозаро-винарския сектор; 17. биологичното производство и етикетирането на биологични продукти; 18. производството и етикетирането на храни и продукти със защитени наименования за произход, защитени географски указания и на храни с традиционно специфичен характер и използването на незадължителния термин за качество "планински продукт". Чл. 4. Министърът на то провежда държавната политика по отношение на: 1. безопасността, защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води; 2. предотвратяване разпространението на инфекции, предавани на хора, чрез храни и води; 3. здравните претенции по смисъла на чл. 2, параграф 2, т. 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните; 4. лабораториите в системата на Министерството на то, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига. Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията провежда държавната политика по отношение на безопасността и качеството при производството на спиртни напитки, на етилов алкохол и на дестилати от земеделски произход. Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните и министърът на то съвместно провеждат държавната политика по отношение на: 1. безопасността и защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, преработката и пускането на пазара на: а) нови храни; б) храни, обработени с йонизиращо лъчение; в) храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели, заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества; 2. предоставянето на информация за храните; 3. добавките, ензимите и ароматизантите в храни; 4. замърсителите в храни; 5. остатъците от пестициди в храни; 6. материалите и предметите, предназначени за контакт с храни; 7. оценката на риска за здравето на човека или животните; 8. националните, утвърдените или браншовите стандарти за храни; 9. хранителните добавки; 10. храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Чл. 7. (1) Компетентни органи по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно то на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/625", осъществяващи официален контрол и други официални дейности, са: 1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията; 2. Министерството на и водите; 3. Комисията за защита на потребителите; 4. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ); 5. регионалните здравни инспекции; 6. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; 7. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството; 8. Изпълнителната агенция по лозата и виното. (2) Официалният контрол по ал. 1 в структурите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на отбраната се делегира от ръководителите на компетентните органи по ал. 1 на специализирани за целта звена. Служителите от тези звена отговарят на изискванията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 8. (1) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 - 8 могат да делегират изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол, на един или повече органи с делегирани правомощия или на физически лица, които отговарят на условията на чл. 29, параграф 1, буква "б", съответно на чл. 30, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Делегирането се извършва със заповед или договор при спазване на чл. 28 - 33 от Регламент (ЕС) 2017/625. В заповедта или договора се посочват и задълженията на органите с делегирани правомощия или на физическите лица по ал. 1, както и начинът на финансиране на делегираните дейности. (3) При делегиране по ал. 1 съответният министър или ръководител на ведомство писмено уведомява Европейската комисия. В уведомлението се посочват дейностите, които се делегират, органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които е делегирано изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол. Чл. 9. (1) Контрол върху изпълнението на делегираните дейности, свързани с официалния контрол, както и за спазване на чл. 29 - 32 от Регламент (ЕС) 2017/625 се осъществява от съответния министър по чл. 2 или ръководител на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1, т. 3 - 8. (2) Когато се делегира изпълнението на дейности по чл. 1, параграф 2, буква "и" от Регламент (ЕС) 2017/625 на един или повече органи с делегирани правомощия, съответният министър или ръководител по ал. 1 със заповед или чрез договор определя орган за тяхното одобряване и надзор. (3) Съответният министър или ръководител по ал. 1 може да оттегли делегирането на изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол, при условията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2017/625 и при други условия, определени в заповедта или договора по чл. 8, ал. 2. Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 21.07.2020 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, чл. 109 от Закона за храните, чл. 4, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл. 34, ал. 1 - 3 и чл. 34а от Закона за фуражите, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми, чл. 19 от Закона за животновъдството, чл. 48, ал. 1 от Закона за пчеларството, чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на растенията, чл. 59 от Закона за защита на животните, чл. 6, ал. 7 и чл. 46г от Закона за рибарството и аквакултурите, чл. 25а, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 21.07.2020 г.) Регионалните здравни инспекции осъществяват официален контрол по реда на този закон и на чл. 110 от Закона за храните, чл. 10, ал. 1 от Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Чл. 12. Министерството на и водите чрез регионалните инспекции по и водите осъществява контрол върху освобождаването на ГМО в околната среда по реда на този закон, на чл. 108, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Чл. 13. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 4 от Закона за посевния и посадъчния материал, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Чл. 14. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 3б, ал. 1 от Закона за животновъдството, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми, Закона за пчеларството и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Чл. 15. Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 2, ал. 3 и чл. 182, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки, чл. 25в от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и Комисията за защита на потребителите осъществяват официален контрол по реда на този закон и на чл. 111 от Закона за генетично модифицирани организми, чл. 187 и съответно чл. 193 от Закона за виното и спиртните напитки и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Чл. 17. (1) Компетентните органи, контролните органи за биологичното производство и органите с делегирани правомощия организират обучение на служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Обучението се провежда от висши училища, центрове за професионално обучение и от съответните ведомства по чл. 7, включително когато техни служители са преминали курс на обучение за съответната дейност. На лицата, преминали обучението, се издава документ. (3) Програмите за обучение се одобряват от съответния министър по чл. 2 или ръководител на ведомство по чл. 7 след съгласуване с Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Чл. 18. Оценката на риска по агрохранителната верига се извършва от Центъра за оценка на риска по хранителната верига по реда на Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните: 1. координира дейностите за обмен на информация за риска по чл. 3, параграф 13 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 178/2002"; 2. уведомява Европейската комисия и другите държави членки за възникнали рискове на територията на Република България в рамките на своята компетентност; 3. чрез БАБХ уведомява Световната организация по здравеопазване на животните за възникнали огнища на заразни болести по животните и Европейската и средиземноморска организация за растителна защита относно вредители по растенията; 4. чрез Центъра за оценка на риска по хранителната верига уведомява Европейския орган за безопасност на храните за анализирани от него рискове, свързани с безопасността на елементите по агрохранителната верига. (2) Министерството на здравеопазването, в рамките на своята компетентност, уведомява Световната здравна организация, Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, Европейската комисия, Европейския орган за безопасност на храните и другите държави членки за възникнали рискове на територията на Република България. Чл. 20. (1) Министрите по чл. 2, ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, Центърът за оценка на риска по хранителната верига и заинтересованите страни си взаимодействат в процеса на анализ и обмен на информация за риска по отношение на опасностите, рисковете и свързаните с тях фактори. (2) Обменът на информация за риска по агрохранителната верига включва: 1. въпроси, свързани с прилагане на правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига; 2. сигнали или информация, свързани с елементи на агрохранителната верига; 3. информация, свързана с координацията и контрола на болестите по растенията, животните и зоонозите; 4. други въпроси, свързани с рисковете по агрохранителната верига. Чл. 21. Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, контролните органи за биологичното производство и органите с делегирани правомощия, свързани с официалния контрол, разработват и утвърждават писмени процедури за осъществяване на официален контрол и други официални дейности и процедури за проверка на контрола, когато такива не са уредени в нормативен акт. Чл. 22. (1) Информация, получена при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности, може да бъде разкривана на трети лица при спазване на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2017/625 и приложимото българско законодателство. (2) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7 утвърждават правила за реда и начина за предоставяне на информация за резултатите от извършения контрол, включително за предоставяне на информацията по ал. 1. Чл. 23. При осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига контролните органи: 1. са длъжни да предприемат незабавно необходимите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните, зоонози и токсикоинфекции при хората, вредители по растенията и за ликвидиране на кризи, свързани с елементи на агрохранителната верига, без да е необходимо съгласието на лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига; 2. имат право да изискват представяне на сведения, записи, документи и друг доказателствен материал, включително данни за лицата, от които са получени и/или на които са доставени елементи на агрохранителната верига. Чл. 24. (1) Ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 21.07.2020 г.) Ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, в рамките на тяхната компетентност, или оправомощени от тях длъжностни лица издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че: 1. обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред; 2. лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига, не са заплатили дължимите такси, определени в тарифите по съответните нормативни актове по чл. 10 - 16, за период по-дълъг от три месеца от момента на възникване на задължението. (3) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж", "з", "й" и "к" от Регламент (ЕС) 2017/625 се прилагат и в случаите на непредоставен достъп или съдействие по чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. (4) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви "ж" и "з" от Регламент (ЕС) 2017/625 се прилагат и в случаите на издаване на заповед за спиране на дейността в обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, без обектът да е одобрен или регистриран по съответния ред. (5) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви "ж", "з", "и" и "к" от Регламент (ЕС) 2017/625 се прилагат и при наличие на опасност за здравето на човека, животните и растенията, която не е в резултат на нарушение на нормативни изисквания и не представлява опасност по чл. 64. В тези случаи изпълнението на мерките е за сметка на държавния бюджет. (6) При прилагане на мярка по чл. 138, параграф 2, буква "з" от Регламент (ЕС) 2017/625 се поставят удостоверителни знаци и/или обозначения за търговия от разстояние на елементи от агрохранителната верига, за което се съставя протокол. (7) Прилагането на мерки по чл. 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 не освобождава виновните лица от административнонаказателна отговорност, ако не подлежат на по-тежко наказание. (8) При прилагане на мярка по чл. 138, параграф 2, букви "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2017/625, както и при спиране на дейност в обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, контролният орган, приложил съответната мярка, в тридневен срок писмено уведомява другите органи, осъществяващи контролни функции в обекта, за предприемане на действия в рамките на тяхната компетентност. Чл. 25. (1) Мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат със: 1. предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол - по чл. 138, параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д" от Регламент (ЕС) 2017/625; 2. разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол - по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент (ЕС) 2017/625; 3. заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7 или оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния нормативен акт по чл. 10 - 16 - по чл. 138, параграф 2, букви "е", "з", "й" и "к" от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) При отстраняване на нарушения, за които са приложени мерки по чл. 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625, по чл. 24, ал. 2 и 4 и за които е издадено предписание за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението, контролният орган извършва проверка и изготвя писмен запис със становище за прекратяване на съответната мярка, копие от който се връчва срещу подпис на лицето, извършващо дейност по агрохранителната верига или на упълномощен от него представител. Мярката се отменя от по-горестоящия административен орган или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение. Чл. 26. (1) Дейностите по агрохранителната верига се извършват в обекти, които са регистрирани или одобрени по реда на съответните нормативни актове по чл. 10 - 16 и когато за тях е издадено: 1. влязло в сила разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията - в приложимите случаи; 2. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията - в приложимите случаи; 3. разрешение за строеж по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията - за стопански и второстепенни постройки; 4. разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията - за преместваемите обекти. (2) Оранжериите по чл. 151, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията се регистрират само въз основа на заявление. (3) Животновъдните обекти - лични стопанства, се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Чл. 27. Органите на официалния контрол по агрохранителната верига: 1. се включват в състава на експертните съвети по устройство на територията; 2. съгласуват устройствени планове, когато е предвидено в Закона за устройство на територията; 3. участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по искане на физически или юридически лица; 4. дават становища по готовността на строежите за въвеждането им в експлоатация или участват в състава на държавните приемателни комисии за обекти от агрохранителната верига по реда на Закона за устройство на територията. Чл. 28. (1) Органите, осъществяващи официален контрол по агрохранителната верига, поддържат публични електронни регистри на регистрираните и одобрените обекти с осигурен свободен достъп чрез интернет. (2) Регистрите се създават и поддържат при условията на електронен обмен на документи и свързаност с другите електронни регистри на органите по ал. 1. (3) Актовете за регистрация и одобрение на обектите, в които се извършват дейности по агрохранителната верига, могат да се издават като електронни документи. Чл. 29. (1) Лицата, които извършват дейност по агрохранителната верига и имат право на второ експертно становище по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2017/625, подават заявление по реда на съответната наредба по чл. 50, ал. 3. (2) За гарантиране на правото по ал. 1 се вземат достатъчно количество лабораторни проби съгласно правила, определени в правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига или в съответната наредба по чл. 50, ал. 3. (3) Разходите за второ експертно становище по ал. 1 са за сметка на лицето, подало заявлението. (4) При възникнал спор във връзка с второто експертно становище се прилага чл. 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625. Друг анализ, изпитване или диагностика се извършва в националната референтна лаборатория, референтна лаборатория на друга държава членка или друга официална лаборатория, посочена от компетентния орган и определена съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2017/625. Резултатите от анализа, изпитването или диагностиката са окончателни. (5) Друг анализ, изпитване или диагностика не се допуска, когато: 1. честотата на поява на опасността е особено ниска при животното или стоката; 2. разпространението на опасността е изключително слабо или неравномерно; 3. се извършва оценка за наличието на карантинни вредители; 4. се извършва микробиологичен анализ. (6) Подаването на заявление за второ експертно становище не спира изпълнението на задълженията на контролните органи по чл. 35, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 30. Официалният контрол по агрохранителната верига на всички оператори се извършва и по жалби и публикации. Чл. 31. (1) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на своята компетентност, одобряват със заповед правила по чл. 140, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 за подаване и разглеждане на сигнали за нарушения или съмнения за нарушения на Регламент (ЕС) 2017/625, на този закон и на съответните нормативни актове по чл. 10 - 16. (2) Органите по ал. 1, в рамките на своята компетентност, разглеждат всеки сигнал, свързан с искане на съдействие или предоставяне на информация, получен от други административни органи или лица. (3) При получаване на сигнал съответният административен орган: 1. регистрира сигнала; 2. прави проверка за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в сигнала, и предприема необходимите действия в случай на констатирани несъответствия с нормативната уредба; 3. информира лицето, подало сигнала, за предприетите действия по т. 2. Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на БАБХ уведомява Европейската комисия за местата за въвеждане в Европейския съюз на елементите на агрохранителната верига, когато се изисква извършване на официален контрол при въвеждането, съгласно правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига. Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на БАБХ определя със заповед списък на граничните контролни пунктове за извършване на официален контрол на една или повече категории животни и стоки по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия и другите държави членки за: 1. оттегляне на определянето на граничен контролен пункт съгласно чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и за причините за това; 2. спиране на действието на определянето на граничен контролен пункт по смисъла на чл. 63 от Регламент (ЕС) 2017/625 и за причините за това; 3. отмяна на спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт и причините за това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните отменя спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт веднага след като представи на Европейската комисия и другите държави членки информацията, въз основа на която се отменя спирането. (4) Списъкът на граничните контролни пунктове по ал. 1 се публикува на интернет страницата на БАБХ и съдържа информацията по чл. 60, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625. Списъкът се актуализира в случаите по ал. 2 и при спазване на чл. 61 - 63 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 34. (1) Когато приложимото право на Европейския съюз или нормативните актове по чл. 10 - 16 предвиждат издаване на официален сертификат или официално удостоверение, министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомства по чл. 7 със заповед определят длъжностни лица, които са оправомощени да подписват официални сертификати и удостоверения. (2) Министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомства по чл. 7 със заповед одобряват правила, с които се гарантира предотвратяване издаването на неверни или подвеждащи официални сертификати или удостоверения или злоупотребата с тях. Чл. 35. Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол и други официални дейности върху храните съгласно изискванията на приложимото право на Европейския съюз в областта на храните, този закон, Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните с наредба определя мерките за контрол на: 1. замърсителите от околната среда в животни, храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи, питейна вода, която влиза в контакт със суровини и храни от животински произход, и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми; 2. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) остатъците от ветеринарни лекарствени продукти в храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми. Чл. 37. (1) За осъществяване на контрола по чл. 36 БАБХ ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма. (2) Българската агенция по безопасност на храните представя програмата по ал. 1 за текущата година за одобряване от Европейската комисия. (3) Българската агенция по безопасност на храните информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година. Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема Национална програма за предотвратяване и намаляване загубата на храни. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Дейностите по националната програма се финансират от държавния бюджет в рамките на бюджета на Министерството на земеделието и храните и другите участващи ведомства и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните определя с наредба изискванията при изпълнение на пилотни проекти с ограничен срок и обхват за оценяване на алтернативни практически условия за извършването на официален контрол върху производството на месо съгласно чл. 18, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 40. При осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху животни, храни от животински произход, зародишни продукти или странични животински продукти на граничните контролни пунктове, решението за пратките рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, живи бодлокожи, живи мантийни и живи морски коремоноги, предназначени за консумация от човека, освен от официален ветеринарен лекар, може да бъде взето и от служители, преминали подходящо обучение и определени за тази цел със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, в съответствие с изискванията на чл. 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 41. (1) Официалният контрол и други официални дейности в обекти за добив и преработка на месо от домашни копитни животни, птици и лагоморфни и месо от дивеч се осъществяват от официални ветеринарни лекари и инспектори. (2) Официалните ветеринарни лекари по ал. 1 отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и имат всички правомощия съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/627 на Комисията от 15 март 2019 г. за определяне на еднакви практически условия за извършването на официален контрол върху продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията по отношение на официалния контрол (ОВ, L 131/51 от 17 май 2019 г.). (3) Инспекторите по ал. 1 осъществяват контрол под надзора на официален ветеринарен лекар. Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При усложнена епизоотична обстановка министърът на земеделието и храните задължава бизнес операторите на кланици да извършват клане в кланиците им във връзка с контрола и ерадикацията на заразни заболявания. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните утвърждава списък с кланиците, в които да се извършва клането по ал. 1, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ. (3) Списъкът по ал. 2 се публикува на електронната страница на БАБХ. Чл. 43. Забранява се връщането на храни от обекти за търговия на едро и дребно в обекти за производство, освен в случаите по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Чл. 44. (1) Износ на храни от животински произход се допуска, когато: 1. храните са произведени или преработени в обекти, които са одобрени по реда на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 853/2004"; 2. износителят има издаден сертификат или друг документ за износ на храни от животински произход. (2) Документите по ал. 1, т. 2 се издават при условията и по реда на чл. 237 и 238 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Чл. 45. Вредите, причинени в резултат на предоставянето на непълна или невярна информация за издаване на документите по чл. 44, са за сметка на износителя. Чл. 46. (1) Официалните ветеринарни лекари с разпореждане насочват за унищожаване храни от животински произход, когато: 1. установят, че са негодни за консумация или опасни за здравето на хора и/или животни; 2. установят, че са с неизвестен произход; 3. установят, че са внесени в нарушение на изискванията на приложимото законодателство; 4. е получена официална информация, че са опасни за здравето на хора и/или животни; 5. установят, че са произведени, преработени или дистрибутирани в обекти, които не са регистрирани или одобрени по реда на Закона за храните; 6. храните са добити от животни, отглеждани в животновъдни обекти, които не са регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. (2) В случаите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар съставя протокол, в който описва вида, количеството, броя и други характеристики на храните, подлежащи на унищожаване. (3) Протоколът е неразделна част от разпореждането по ал. 1. Чл. 47. Вредите и пропуснатите ползи, настъпили в резултат на издадените разпореждания по чл. 46, са за сметка на собствениците на обектите, подлежащи на контрол. Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) За ефективното извършване на официален контрол по агрохранителната верига Министерството на земеделието и храните съгласувано с Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията разработва и актуализира Многогодишен национален план за контрол (МНПК) съгласно чл. 109 - 113 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Многогодишният национален план за контрол се изготвя съгласно Решение на Комисията № 2007/363/ЕО от 21 май 2007 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 138/24 от 30 май 2007 г.). (3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните е орган за координиране на изготвянето на МНПК между всички компетентни органи, отговорни за извършването на официален контрол, за осигуряване на съгласуваност с МНПК и за събиране на информация за изпълнението на МНПК и на неговото преразглеждане и актуализиране при необходимост, съгласно чл. 109, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните изготвя и изпраща на Европейската комисия годишен доклад за изпълнение на МНПК. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Ръководителите на съответните ведомства по чл. 7 ежегодно до 30 април представят на министъра на земеделието и храните годишен доклад за изпълнението на МНПК за предходната година. (3) Докладът по ал. 1, както и данните по ал. 2, се изпращат, съответно представят чрез попълване на съответния формуляр по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723 на Комисията от 2 май 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартния образец на формуляр, който следва да бъде използван в годишните доклади, представяни от държавите членки (ОВ, L 124/1 от 13 май 2019 г.). (4) Отговорни за изпълнението на МНПК са контролните органи по този закон и съответните нормативни актове по чл. 10 - 16 в рамките на своята компетентност. Чл. 50. (1) Вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига се извършват съгласно изискванията на приложимото право на Европейския съюз. (2) Вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания и диагностика на растения и растителни продукти, продукти за растителна защита, растителен репродуктивен материал и за целите на зоотехнически проверки се извършват съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство в тази област. (3) Условията и редът за вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига, за които няма изисквания на правото на Европейския съюз или българското законодателство, се определят с наредба на съответния министър по чл. 2. Чл. 51. (1) Анализът на проби, изпитвания и диагностика за целите на официалния контрол се извършва в собствени лаборатории на ведомствата по чл. 7, ал. 1 или в други лаборатории, които отговарят на критериите по чл. 37, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1 определят със заповед официалните лаборатории, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига за целите на официалния контрол при спазване на изискванията на чл. 37, параграфи 1, 3, 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2017/625. Списъкът на определените лаборатории се публикува на интернет страницата на съответното ведомство. (3) Правилата и редът за определяне на официални лаборатории се определят от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1. (4) Когато определена лаборатория, включена в един или повече списъци по ал. 2, не изпълнява изискванията на чл. 37, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625, ръководителят на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1 със заповед я заличава от списъка. (5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението и. (6) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1 могат със заповед да определят за официална лаборатория такава лаборатория, която не отговаря на изискванията на чл. 37, параграф 4, буква "д" от Регламент (ЕС) 2017/625, но отговаря на изискванията на чл. 40 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 52. (1) Министрите по чл. 2, в рамките на своята компетентност, определят със заповед национални референтни лаборатории за изследване на елементите на агрохранителната верига, които отговарят на изискванията на чл. 100, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Министрите по чл. 2 информират Европейската комисия, съответната референтна лаборатория на Европейския съюз и референтните лаборатории на другите държави членки за определените от тях национални референтни лаборатории. Чл. 53. При осъществяване на официален контрол при въвеждане на храни и фуражи, подлежащи на засилен контрол по смисъла на чл. 47, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2017/625, както и на живи животни и храни от животински произход на територията на Република България от трети държави, БАБХ си взаимодейства с Агенция "Митници" съгласно изискванията на чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и приложимото българско законодателство. Чл. 54. Органите на Министерството на вътрешните работи, както и другите държавни и общински органи, в рамките на своята компетентност, са длъжни да оказват съдействие на министрите по чл. 2, ал. 1, на ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1, т. 3 - 8 и на техните служители при предотвратяване, преустановяване и разкриване на нарушения по агрохранителната верига и при прилагане на принудителни административни мерки от органите, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига. Чл. 55. (1) Контролните органи по агрохранителната верига, в рамките на своята компетентност, изготвят план за изпълнение на препоръки за отстраняване на несъответствия, констатирани при одити или мисии на Европейската комисия. (2) Когато препоръките по ал. 1 са насочени към повече от един контролен орган, се изготвя общ план за отстраняване на несъответствията. (3) Министрите по чл. 2 със заповед утвърждават правила за осигуряване на координирани действия на контролните органи по агрохранителната верига при установени случаи и получени сигнали за измамни или подвеждащи практики в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 56. По искане на министрите по чл. 2, ал. 1 и на ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 - 8 Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието предоставят информация, а при необходимост - и достъп до управляваните от тях обекти. Чл. 57. Областните управители и кметовете на общини уведомяват компетентните органи по агрохранителната верига за извършването на дейност в обекти на територията на съответната община, които не са регистрирани или одобрени по съответния ред. Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните е единен орган на национално ниво, който отговаря за координиране на сътрудничеството и контактите с Европейската комисия, с другите държави членки и други институции на Европейския съюз във връзка с официалния контрол и другите официални дейности по смисъла на чл. 4, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните е орган за връзка по смисъла на чл. 103 от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 60. Системите на Европейската комисия за управление на информацията и данните във връзка с официалния контрол са: 1. системата за управление на информацията относно официалния контрол (IМSOC), включваща мрежата за измами с храни (AAC - FF) за предотвратяване или премахване на рискове, които могат да възникнат, пряко или чрез околната среда, за хората и животните, или да намалят тези рискове до приемливо ниво, гарантиране на справедливи практики по отношение на търговията с храни и фуражи и гарантиране защитата на интересите на потребителите, включително етикетирането на храни и фуражи, и всяка друга форма на информация, предназначена за потребителите; 2. системата за управление на заявленията на продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.). Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните: 1. създава и определя състава на Единно звено за контакт по системите на Европейската комисия за координация и комуникация с Европейската комисия; 2. одобрява списък на звената за контакт на територията на страната, чрез които се осъществява координирането на комуникациите между компетентните органи на Република България и останалите държави членки, включително предаването и получаването на искания за административна помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия и другите държави членки за одобрения списък по ал. 1, т. 2 и за всички промени, настъпили в него. Чл. 62. (1) За изпълнението на общия план за управление на кризи по чл. 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002 министрите по чл. 2 одобряват оперативни планове за действие при извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите. (2) За останалите елементи от агрохранителната верига, извън тези по ал. 1, министрите по чл. 2 одобряват оперативни планове за управление на кризи при необходимост. Чл. 63. Оперативните планове по чл. 62, ал. 1 се изготвят съгласно чл. 115, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 от съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 - 8 и се съгласуват с Центъра за оценка на риска по хранителната верига или националните центрове по проблемите на общественото здраве по чл. 22 от Закона за здравето. Чл. 64. Когато възникне непосредствена и голяма опасност за хората, животните или растенията, съответният министър по чл. 2, в рамките на своята компетентност, със заповед прилага една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2, букви "г", "е", "ж", "з", "и", "й" и "к" от Регламент (ЕС) 2017/625. Чл. 65. Заповедта по чл. 64 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението и. Чл. 66. (1) Необходимите средства за покриване на разходите за извършване на официален планиран контрол и други официални дейности по агрохранителната верига съгласно чл. 78 от Регламент (ЕС) 2017/625 се осигуряват в рамките на бюджетите на съответните министерства по чл. 2 и ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 - 8. (2) Разходите за осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига, извън посочените в ал. 1, са за сметка на лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига. (3) Размерът на таксите за осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига е определен в Приложение IV на Регламент (ЕС) 2017/625 и в тарифите и/или ценоразписите, определени в съответните нормативни актове по чл. 10 - 16. Чл. 67. (1) Който в нарушение на чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 не осигури достъп на контролен орган при осъществяване на контрола, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. Чл. 68. (1) Който в нарушение на чл. 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 не окаже изискваното съдействие на контролен орган при осъществяване на контрола, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 7000 лв., а при повторно нарушение - от 7000 до 15 000 лв. Чл. 69. (1) Който възпрепятства контролния орган при осъществяване на дейностите по чл. 14 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 15 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 13 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 15 000 до 20 000 лв. Чл. 70. (1) Който не изпълни мярка по чл. 23 или чл. 24, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 2000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Чл. 71. Който извършва дейност в обект, в който има поставен удостоверителен знак и/или обозначение по чл. 24, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 15 000 лв. Чл. 72. (1) Който не изпълни мярка по чл. 138, параграф 2, букви "ж", "з", "и", "й" и "к" от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. (2) Когато в резултат на нарушението по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на човека или животни, глобата е от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 50 000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 30 000 лв. Когато в резултат на нарушението са настъпили значителни икономически загуби, на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 100 000 лв. Чл. 73. (1) Който не изпълни задължение по чл. 42, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 15 000 до 20 000 лв. Чл. 74. (1) Който осъществява измамни или подвеждащи практики в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 15 000 до 20 000 лв. Чл. 75. (1) Който не изпълни мярка, приложена по чл. 64, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 50 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 100 000 лв. Чл. 76. (1) Който не изпълни мярка, приложена за неспазване на чл. 69 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 50 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 100 000 лв. Чл. 77. Служител, който издаде официален сертификат в нарушение на задължение по чл. 88 - 91 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Чл. 78. Официален ветеринарен лекар, който издаде ветеринарномедицински документ в нарушение на задължение по чл. 88 - 91 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Чл. 79. (1) Който в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 7000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 13 000 до 15 000 лв. Чл. 80. (1) Който предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 7000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 13 000 до 15 000 лв. Чл. 81. (1) Който пусне на пазара месо от преживни животни, които не са изследвани за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии съгласно изискванията на приложение ІІІ, глава "А" към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 8000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. (3) В случаите по ал. 1 и 2 месото се изземва и се насочва за унищожаване в обект за обезвреждане на странични животински продукти. Разходите за унищожаване са за сметка на нарушителя. Чл. 82. (1) Който наруши разпоредбите на приложение II, глава ІХ, т. 1 - 4 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 852/2004", се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 7000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 15 000 лв. Чл. 83. Който приеме животно за клане в нарушение на изискванията на приложение II, раздел ІІI към Регламент (ЕО) № 853/2004, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв. Чл. 84. Който пусне на пазара храни от животински произход, върху които не е извършен официален контрол по смисъла на този закон, се наказва с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв. Чл. 85. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 7000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 15 000 лв. Чл. 86. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1760/2000", се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв. Чл. 87. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 1825/2000 на Комисията от 25 август 2000 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1825/2000", се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 8000 лв. Чл. 88. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 и чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1825/2000, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 7000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 12 000 до 15 000 лв. Чл. 89. (1) Който предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход, за които не са спазени изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011 на Комисията от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход (ОВ, L 242/2 от 20 септември 2011 г.), се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 8000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 15 000 до 20 000 лв. Чл. 90. (1) Който наруши изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1375 на Комисията от 10 август 2015 г. относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото (ОВ, L 212/7 от 11 август 2015 г.), се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 10 000 лв. Чл. 91. (1) Който наруши изискванията на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. Чл. 92. Административните наказания по чл. 67 - 91 се налагат, ако за същите нарушения не са предвидени по-тежки наказания в съответните нормативни актове по чл. 10 - 16. Чл. 93. (1) За други нарушения на нормативните изисквания в областта на агрохранителната верига, извън случаите по чл. 67 - 91 и съответните нормативни актове по чл. 10 - 16, се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 8000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лв. Чл. 94. Когато лице извърши повторно нарушение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му в тригодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата или имуществената санкция е в троен размер. Чл. 95. За извършени системни нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му глобата или имуществената санкция е в петорен размер на най-високата постановена глоба или имуществена санкция. Чл. 96. (1) Актовете за установяване на нарушения по чл. 67 - 91 се съставят от оправомощени от съответните министри по чл. 2 и ръководители на ведомствата по чл. 7, ал. 1 длъжностни лица, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига, в зависимост от обхвата на осъществявания от тях контрол. (2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица. (3) Приходите от наложените глоби и имуществени санкции постъпват в бюджета на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1. Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 21.07.2020 г.) При плащане на наложената глоба или имуществена санкция в 7-дневен срок от връчването на наказателното постановление лицето дължи 70 на сто от размера на глобата, съответно от размера на имуществената санкция. Чл. 98. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Релевантни актове от Европейското законодателство Регламенти: ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2035 НА КОМИСИЯТА от 28 юни 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти, в които се отглеждат сухоземни животни, и за люпилните и за проследимостта на определени отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1715 НА КОМИСИЯТА от 30 септември 2019 г. за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/723 НА КОМИСИЯТА от 2 май 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартния образец на формуляр, който следва да бъде използван в годишните доклади, представяни от държавите членки РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/627 НА КОМИСИЯТА от 15 март 2019 г. за определяне на еднакви практически условия за извършването на официален контрол върху продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията по отношение на официалния контрол РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/625 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/429 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1375 НА КОМИСИЯТА от 10 август 2015 г. относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 931/2011 НА КОМИСИЯТА от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1107/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1069/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1924/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните; РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1935/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО. РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 853/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 852/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2160/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 999/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1825/2000 НА КОМИСИЯТА от 25 август 2000 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1760/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета
История на промените
- обнДВ бр. 51/2020
- измДВ бр. 65/2020
- измДВ бр. 102/2022
- измДВ бр. 102/2023
- измДВ бр. 23/2024
- измДВ бр. 41/2024
- измДВ бр. 55/2026