Наредба № рд-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради

НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9 НОЕМВРИ 2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ Обн. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 1 Март 2024г. Чл. 1. С наредбата се определят: 1. показателите на енергийните характеристики (EPB показатели) и изискванията към енергийните характеристики на сградите; 2. националната изчислителна методика за оценка на енергийните характеристики на сградите; 3. скалата на класовете на енергопотребление с числови граници за различни по предназначение категории сгради и минималните изисквания за енергийна ефективност в съответствие със скалата за съответната категория сгради; 4. изискванията за енергийна ефективност към инвестиционните проекти на сгради. Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при: 1. проектиране на нови жилищни сгради и нови сгради за обществено обслужване; 2. проектиране, свързано с постигане на изискванията за енергийна ефективност при основно обновяване, основни ремонти, преустройства, реконструкции, надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради; 3. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти с изискванията за енергийна ефективност на сградите; 4. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради съгласно изискванията, определени в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ); 5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) изчисляване на енергийните характеристики на производствени сгради, за които националната методика по чл. 1, т. 2 може да се приложи в случаите, в които са поставени изисквания за поддържане на микроклимат с определени параметри; 6. проектиране и обследване за енергийна ефективност на сгради - културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото подобряването на енергийните характеристики на ограждащите елементи и/или на техническите системи в тези сгради не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградите. (2) Наредбата може да се прилага за постигане на частични енергийни характеристики на сгради, които не подлежат на сертифициране по чл. 32, ал. 5 от ЗЕЕ и по чл. 38, ал. 1 от ЗЕЕ, когато това е предвидено със заданието за проектиране или по желание на възложителя. (3) Наредбата не се прилага за: 1. спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); 2. текущ ремонт в сгради или в части от тях, както и при вътрешни преустройства и ремонти на самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради, при които извършваните ни и монтажни работи (СМР) по елементи на конструкцията и/или по системите за поддържане на микроклимата не променят енергийните им характеристики спрямо състоянието преди ремонта. Чл. 3. (1) Енергийните характеристики на сгради се изчисляват с цел: 1. определяне на нивото на потребление на енергия и съответстващия му клас по скалата на класовете за енергопотребление, вкл. за издаване на сертификати за енергийни характеристики на сгради; 2. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти на сгради с изискванията към енергийните характеристики; 3. оценка на постигнатите енергийни спестявания в сгради. (2) Обект на оценка на енергийните характеристики могат да бъдат самостоятелна сграда, блок-секции в сграда или обособена част от сграда, както е определена в ЗЕЕ. Чл. 4. Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове за изпълнение на изискванията по чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, вкл. други специфични изисквания към сгради, определени съгласно нормативен акт. Чл. 5. (1) Енергийните характеристики на сградите в България се оценяват по единна национална изчислителна методика съгласно приложение № 1 от наредбата. (2) Методиката от приложение № 1 се прилага задължително за всички сгради, които подлежат на сертифициране за енергийна ефективност съгласно ЗЕЕ. (3) Методиката от приложение № 1 може да се прилага за производствени сгради, които не подлежат на сертифициране за енергийна ефективност, но за които в нормативен акт, в задание за проектиране и/или поради условия на технологичния режим, се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри (производствени сгради, които са част от промишлена система). В тези случаи методиката се прилага, при условие че входните данни, както и специфичните проектни или експлоатационни условия не противоречат на граничните условия на изчислителния метод и не оказват влияние върху точността на метода. Чл. 6. Нормативните параметри на микроклимата в сградите, правилата и изискванията към техническите системи, които ги осигуряват и поддържат, се приемат съгласно изискванията на тази наредба, Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и други наредби, които определят специфични изисквания за проектиране на сгради в зависимост от тяхното предназначение. Чл. 7. При оценката на енергийните характеристики на сградите се предвиждат ни продукти, които отговарят на изискванията на хармонизираните технически спецификации от обхвата на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на ни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ, L 88, 4.4.2011 г.) и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на ни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Чл. 8. Показателите на енергийните характеристики на сградите се изчисляват или измерват като количествени числови стойности, характеризиращи енергийно преобразуване или потребление на енергия. Чл. 9. В зависимост от характера на оценката за енергийно потребление показателите на енергийните характеристики на сградите биват частични и общи и се класифицират в три основни групи: 1. група 1 - частични показатели, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията и на елементите на системите за осигуряване на микроклимата: а) коефициент на топлопреминаване през външните стени (U, W/m2K); б) коефициент на топлопреминаване през прозорците (U, W/m2K); в) коефициент на топлопреминаване през покрива (U, W/m2K); г) коефициент на топлопреминаване през пода (U, W/m2K); д) коефициент на полезно действие на генератора на топлина и/или студ (?, %); е) коефициент на трансформация на генератора на топлина и/или студ; ж) коефициент на полезно действие на преноса на топлина от източника до отоплявания и/или охлаждания обем на сградата (?, %); 2. група 2 - частични показатели, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди: а) топлинни загуби от топлопреминаване към (kW); б) топлинни притоци от топлопреминаване от (kW); в) специфични топлинни загуби от топлопреминаване (W/m2); г) специфични топлинни притоци от топлопреминаване (W/m2); д) топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW); е) специфични топлинни загуби от инфилтрация (W/m2); ж) общи топлинни загуби/притоци (kW); з) общи специфични топлинни загуби/притоци (W/m2); и) топлинна мощност на системата за отопление (kW); к) годишно потребление на енергия за отопление (kWh); л) годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh); м) специфично потребление на енергия за отопление (kWh/m2); н) специфично потребление на енергия за охлаждане (kWh/m2); о) топлинна мощност на системата за вентилация (kW); п) годишен разход на енергия за вентилация (kWh); р) специфично потребление на енергия за вентилация (kWh/m2); с) топлинна мощност на системата за гореща вода (kW); т) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh); у) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh/m2); 3. група 3 - общи показатели, характеризиращи енергопотреблението на сградата като цяло (общи енергийни характеристики): а) обща топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW); б) обща специфична топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW/m2); в) обща електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW); г) обща специфична електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW/m2); д) обща специфична електрическа мощност за уреди, потребяващи енергия (W/m2); е) общо годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh); ж) общо специфично годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh/m2); з) общо годишно потребление на енергия за отопление и вентилация (Wh/m3.DD). Чл. 10. (1) В зависимост от начина на определянето им показателите на енергийни характеристики са: 1. изчислени - базирани на изчислени енергийни характеристики по методите на EPB стандарти и/или национални изчислителни методи; 2. измерени - базирани на измерени енергийни характеристики. (2) В зависимост от целите, за които се извършва оценката на показателите на енергийни характеристики, енергийните характеристики се определят като: 1. проектни енергийни характеристики, изчислени с проектни данни за сградата и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни; 2. енергийни характеристики по "екзекутив", изчислени с данни за сградата след ството преди въвеждането и в експлоатация и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни; 3. експлоатационни енергийни характеристики, изчислени или измерени при обследване на сградата. Чл. 11. (1) Енергийните характеристики на сграда отразяват типичното потребление на енергия на сградата и се определят въз основа на: 1. изчислено енергопотребление - за нови сгради; 2. действително измерено и изчислено енергопотребление - за съществуващи сгради. (2) При оценката на енергийните характеристики се прилага интегриран подход към: елементите на конструкцията, техническите сградни инсталации, влиянието на обитателите и режимите параметри, вътрешните топлинни източници, параметрите на микроклимата и външните климатични условия. (3) Енергийните характеристики се оценяват на цялата сграда или на отделни части от нея, които имат различно предназначение. При оценката на енергийните характеристики се спазват условията за сертифициране на цяла сграда или на части от сградата, така както са определени в ЗЕЕ. Чл. 12. При прилагане на интегриран подход в оценката на енергийните характеристики всяка сграда се разглежда като многосвързана интегрирана система, която потребява енергия. Типичното потребление на енергия е резултат от съвместното влияние на най-малко следните компоненти, които се включват в енергийния баланс на сградата: 1. ориентацията, размерите и формата на сградата; 2. техническите характеристики на ограждащите и вътрешните елементи на конструкцията, в т.ч.: а) действителни топлинни, оптически и радиационни характеристики: топлинен капацитет, топлопроводност и топлинно съпротивление, енергопреминаване, характеристики на пасивно отопление, охлаждащи компоненти, топлинни мостове; б) въздухопропускливост; 3. системите за генериране на топлина и студ, ефективностите и загубите в разпределителните мрежи на тези системи (с използване на конвенционални източници на енергия или високотехнологични генерационни системи, вкл. за комбинирано производство на електричество и топлина, в т.ч. основани на оползотворяване на топлината на газ, системи за оползотворяване на енергия от биомаса и други възобновяеми източници, в т.ч. фотоелектрически и топлинни, системи за оползотворяване на топлина и студ от отработен въздух, термопомпи и др.); 4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните им характеристики, ефективности и загуби в разпределителните мрежи; 5. системите за охлаждане (вкл. основани на приложението на иновативни хладилни агенти или основани на използване потенциала на топлина от слънчева енергия или друга високоефективна технология); 6. системите за принудителна вентилация, естествената вентилация чрез инфилтрация и аерация; 7. осветителните инсталации, вкл. вградено осветление, естественото осветление; 8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита; 9. вътрешните топлинни условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух; 10. външните климатични условия; 11. вътрешните енергийни товари и енергийният разход на оборудване и уреди, потребяващи енергия. Чл. 13. В зависимост от техническите изисквания, за които е предназначена, енергийната характеристика (ЕР) на дадена сграда може да се определи и изрази по един от следните начини: 1. като частична енергийна характеристика - включваща един от показателите на енергийните характеристики: EP = P, където Р е показател, определен по чл. 9; 2. като частична енергийна характеристика - включваща съвкупност от няколко показателя на енергийните характеристики: EP = {Pj, j = 1, 2, ..., m}, където: Pj е j-тият показател, определен по чл. 9; m - общият брой на избраните показатели; 3. като обща (интегрирана) енергийна характеристика за годишно потребление на енергия, базирана на типичното потребление на енергия и изразена като общо или като специфично годишно потребление на енергия (kWh/год./kWh/m2.год.): EP = {Pi, i = 1, 2}, където Pi е показател по чл. 9, т. 3, подточка "е" или подточка "ж". Чл. 14. Общата (интегрирана) енергийна характеристика може да се определи като потребна (доставена) енергия и/или като първична енергия за сградата. Чл. 15. (1) Стойността на енергийната характеристика като потребна енергия се определя на две нива като нетна и като брутна потребна енергия в зависимост от границите на енергийния баланс на сградата съгласно приложение № 1. (2) Брутната потребна енергия на сграда има екологичен еквивалент, който се определя съгласно формула 3 в част трета от приложение № 1. Чл. 16. Стойността на енергийната характеристика като първична енергия се определя, като всяка една съставяща на потребната енергия се увеличи със съответстващите и загуби за добив/производство и пренос съгласно формула 4 в част трета от приложение № 1. Чл. 17. (1) Класовете на енергопотребление се изразяват в 7-степенна стъпаловидна скала с фиксирани числови граници на първичната енергия EPmin и EPmax, от най-нисък клас "G" - съответстващ на най-лоша енергийна ефективност, до най-висок клас "A" - съответстващ на най-добра енергийна ефективност. (2) Скалата на класовете на енергопотребление по ал. 1 се разработва въз основа на научно изследване в съответствие с изискванията на методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.), включително в съответствие с БДС EN ISO 52003-1 "Енергийни характеристики на сгради. Показатели, изисквания, класификация и сертификати. Част 1: "Основни аспекти и приложение на цялостните енергийни характеристики". (3) Принадлежността на сградата към съответния клас на енергопотребление се установява чрез сравнение на стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата с числовите стойности на границите на класовете съгласно условието: EPmin <= ЕР < EPmax, където: EPmin и EPmax са съответно минималната и максималната числова стойност на границите за съответния клас на енергопотребление; ЕР - общата (интегрирана) енергийна характеристика - "специфично годишно потребление на енергия" (kWh/m2.год.) на сградата. (4) Границите на класовете на енергопотребление се определят по правилата в БДС EN ISO 52003-1 на базата на две референтни точки Rs,ref и Rr,ref, определени по метода на оптималните разходи съгласно методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, съгласно условията в таблица 1: Таблица 1 Клас Словесно изражение на постигната енергийна ефективност Определяне на границите EPmin <= EP < EPmax А Много добра енергийна ефективност - сграда с много добри енергийни характеристики EP < 0,5.Rr,ref B Сграда с добри енергийни характеристики - добра енергийна ефективност 0,5.Rr ,ref<= EP < Rr,ref C Средна (по ниво) енергийна ефективност - сграда със задоволителни енергийни характеристики Rr,ref <= EP < 0,5. (Rr,ref + Rs,ref) D Подобрена енергийна ефективност - сграда с незадоволителна енергийна ефективност 0,5.(Rr ,ref + Rs,ref) <= EP < Rs,ref E Лоша енергийна ефективност - сграда с лоши енергийни характеристики Rs,ref <= EP < 1,25.Rs,ref F Най-лоша енергийна ефективност - сграда с най-лоши енергийни характеристики 1,25.Rs ,ref <= EP < 1,5.Rs,ref G 1,5.Rs,ref <= EP (5) Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради, за които границите на класовете са нормативно определени по методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, е регламентирана в приложение № 2. (6) За целите на изчисленията за определяне на общата/интегрирана енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.) и определянето на класа на енергопотребление по скалата от ал. 5 сградите се класифицират в следните категории: 1. жилищни сгради: а) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи); б) многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове); 2. нежилищни сгради - сгради за обществено обслужване: а) административни сгради (офиси); б) сгради за образование и наука - училища, университети, детски градини и детски ясли; в) сгради в областта на то: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове; г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене; д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно); е) сгради за спорт; ж) други видове сгради, потребители на енергия - сгради в областта на културата и изкуствата. (7) Постигнатата енергийна ефективност на съществуващи сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете (сгради за обществено обслужване в областта на транспорта - жп гари, автогари, сгради на летища и др.), се оценява по скала с индивидуални граници на класовете, които се изчисляват за конкретната сграда, както следва: 1. EPmax,r е индивидуална дясна граница на конкретна сграда - общата (интегрирана) енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" в kWh/m2.год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията и ефективностите на техническите сградни инсталации по действащите технически норми в приложимите нормативни актове към момента на извършване на изчисленията; 2. EPmin,s е индивидуална лява граница на конкретна сграда - общата (интегрирана) енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" в kWh/m2.год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията към момента на проектиране на сградата при първоначалното и изграждане и въвеждане в експлоатация. В този случай ефективностите на генераторите на топлина или студ на техническите сградни инсталации за отопление, вентилация, охлаждане и гореща вода за битови нужди се приемат с проектните им стойности към момента на проектиране на сградата при първоначалното и изграждане и въвеждане в експлоатация. Когато не е налична проектна документация, от където да се извлече необходимата информация за целите на конкретното изчисление, ефективностите се приемат с референтни стойности, както следва: а) за котли с изгаряне на течно гориво ?= 86 %; б) за котли с изгаряне на природен газ ? = 92 %; в) за котли с изгаряне на въглища ? = 65 %; г) за котли с изгаряне на биомаса ? = 85 %; д) за електрически котли ? = 100 %; е) газови отоплителни уреди ? = 75 %; ж) отоплителни уреди на твърдо гориво ? = 55 %; з) термопомпи с функция за отопление от типа "въздух - въздух" SСОР = 2,6; и) термопомпи с функция за отопление от типа "въздух - вода" SСОР = 2,2; й) термопомпи с функция за отопление от типа "вода - вода" SСОР = 3,5; к) електрически отоплителни уреди ? = 100 %; л) централизирано отопление с абонатна станция ?= 100 %; м) система за охлаждане SEER=2,2. (8) Първичната енергия, съответстваща на EPmin,s и EPmax,r, както и за всяко друго състояние на енергийния баланс на сградата се изчислява съгласно част трета от приложение № 1 на наредбата. (9) Постигнатата енергийна ефективност на нови сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете, се оценява по индивидуална скала, чиито граници се определят съгласно действащите технически изисквания. Чл. 18. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява със стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сграда "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), към което с наредбата се определя минимално ниво по скалата на класовете на енергопотребление от приложение № 2, което трябва да бъде постигнато. (2) Общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата по ал. 1 включва годишното потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди, осветление и уреди, потребяващи енергия, отнесен към един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аклим.,m2). Интегрираната енергийна характеристика на сградата "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.) се удостоверява със сертификата за енергийни характеристики, регламентиран за нови и за съществуващи сгради в ЗЕЕ. (3) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на нова сграда - "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), се изчислява по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на проектните данни и условия, приети в етапа на проектиране на сградата, вкл. режимните и техническите характеристики на предвидените за изпълнение сградни технически системи. (4) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на съществуваща сграда - "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност, както и за доказване на постигнатите енергийни спестявания след изпълнени енергоспестяващи мерки в съществуваща сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-3 от 2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им (ДВ, бр. 38 от 2016 г.). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 1 при спазване изискванията на Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.). (5) При обследване за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка за ефективност на разходите, необходими за изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата. Оценката включва групиране/комбиниране на мерките за енергоспестяване в пакети, които могат да послужат за планиране на инвестициите. (6) Технико-икономическата оценка по ал. 5 определя индикативни финансови разходи и се извършва по съотношението "разходи - ползи" съгласно приложение № 8 за повече от един пакет енергоспестяващи мерки, като задължително се извършва оценка на пакет за постигане на близко до нулево енергопотребление на сградата, при условие че за този пакет не е установена техническа и/или функционална неосъществимост. Чл. 19. Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя "обобщен коефициент на топлопреминаване" (Uоб., W/m2K) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата в следните случаи: 1. за производствени сгради; 2. за нови сгради, проектирани на фаза идеен проект, които не са производствени. Чл. 20. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с техническия показател "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m2K) през ограждащите елементи на сградата и стойностите му през елементите на конструкцията не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 2 и 4: 1. при надстрояване и/или пристрояване на съществуващи сгради, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на съществуващата сграда преди надстрояването и/или пристрояването и; изискването се прилага само в случаите, в които надстроената и/или пристроената част е със същото предназначение, както съществуващата сграда; 2. при реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в обема на съществуваща сграда, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) строителните и монтажните работи обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи елементи на съществуващата сграда; б) не се променя предназначението на обхванатите от СМР реконструирани/ремонтирани/преустроени помещения или предназначението им се променя, но климатизираният им обем е по-малък от 10 на сто от общия климатизиран обем на сградата, в която се намират. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за пристройката и/или надстройката с геометричните характеристики на пристроената и/или достроената част. В случаите по ал. 1, т. 2 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за реконструираните/ремонтираните/преустроените помещения и с техните геометрични характеристики. (3) Когато пристройката и/или надстройката по ал. 1, т. 1, както и обектите по ал. 1, т. 2 се предвиждат с различно предназначение от това на съществуващата сграда и е изпълнено условието на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕ, се прилага техническото изискване по чл. 18 от наредбата. Чл. 21. (1) Изискванията за енергийна ефективност към сградите са следните: 1. (В сила от 01.01.2024 г.) всички нови сгради от съответната категория в приложение № 2 се проектират с близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ; 2. съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в съответствие с клас "В" съгласно изискванията на тази наредба; 3. всички съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които не са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас "С". (2) При обследване за енергийна ефективност на сградите по ал. 1 задължително се предлага пакет от енергоспестяващи мерки, след изпълнението на който сградата достига съответствие с изискването за близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ. Оценката на пакета се извършва по методиката от приложение № 1. (3) Пакетът по ал. 2 се изпълнява приоритетно, когато при доказаната му техническа и икономическа осъществимост предлага най-добрата алтернатива за ефективност на разходите за енергия в сравнение с други предложени пакети от мерки за сградата. Чл. 22. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m2K) характеризират топлинните характеристики на структурата на сградата и се определят като идентификатори на входни данни в изчисленията на стационарната част на топлопренасянето в енергийния баланс на сградата. (2) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m2K) се изчисляват до външен въздух по методите съгласно приложение № 1 и приложимите стандарти, както следва: 1. през стени, граничещи с външния въздух и през стени на границата между отоплявано и неотоплявано помещение съгласно БДС EN ISO 6946 "Компоненти на сгради и елементи на сгради. Топлинно съпротивление и коефициент на топлопреминаване. Методи за изчисление"; 2. през конструкции на покриви съгласно метода от приложение № 1; 3. през подови конструкции в топлинен контакт със земната основа съгласно метода в част четвърта от приложение № 1 в съответствие с БДС EN ISO 13370 "Топлинни характеристики на сгради. Топлопренасяне през земната основа методи за изчисление"; 4. през линейни топлинни мостове, които се появяват във връзките между елементите на сградите съгласно БДС ЕN ISO 14683 "Топлинни мостове в конструкции на сгради коефициент на линейно топлопреминаване. Опростени методи и стойности по подразбиране"; 5. през прозорци и врати - съгласно БДС EN ISO 10077-1 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчисляване на коефициента на топлопреминаване. Част 1: Общи положения". Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m2K) през плътни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 2. Таблица 2 Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m2K през плътни елементи на конструкциите на сгради № Елементи на конструкцията U, W/m2K U, W/m2K Система за размери 1 2 3 4 5 Вид За сгради със среднообемна вътрешна температура?i >= 15 °С За сгради със среднообемна вътрешна температура?i < 15 °С Избор на национално ниво съгласно БДС EN ISO 13789 1. Стени 1.1 Външни стени монолитни, многослойни, граничещи с външен въздух Uw <= 0,26 (0,30) Uw <= 0,31 (0,35) Външни 1.2 Външни стени, леки многослойни конструкции, граничещи с външен въздух, на сглобяеми къщи, производствени сгради или др. сгради Uw <= 0,30 Uw <= 0,33 Външни 1.3 Вътрешни стени, отделящи отопляемо от неотопляемо пространство, когато разликата между среднообемната температура на пространствата е равна или по-голяма от 5 °С Uw <= 0,50 Uw <= 0,50 Външни 1.4 Стени, таван или под, граничещи с външен въздух или със земята, при вградено площно отопление Uw <= 0,35 Uw <= 0,35 Външни 1.5 Елементи на конструкцията от стоманобетон Uw <= 0,45 Uw <= 0,45 Външни 2. Покрив 2.1 Плосък покрив без въздушен слой или с въздушен слой с дебелина ? <= 0,30 m, над отопляемо пространство Ur <= 0,25 Ur <= 0,28 Външни 2.2 Скатен или наклонен покрив с отопляемо подпокривно пространство Ur <= 0,25 Ur <= 0,28 Външни 3. Под 3.1 Под на отопляемо пространство, граничещ с външен въздух, под/над проходи или над други открити пространства, и еркери Uf;air <= 0,25 Uf;air <= 0,31 Външни Забележка. Стойностите в скоби в таблица 2 се прилагат за елементи на конструкцията или части от тях, за които има завишени изисквания към класовете по реакция на огън на продуктите за топлоизолация (клас А1 и клас А2) съгласно Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. (2) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Коефициентите в таблица 2 са нормативни коефициенти на топлопреминаване. Когато ограждащи елементи на конструкцията включват участъци с различни топлофизични характеристики, се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване, който не може да бъде по-голям от обобщения коефициент, изчислен с нормативните коефициенти в таблица 1. (3) Коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се изчисляват до външен въздух за всяка конкретна сграда по методите от глава четвърта и шеста на приложение № 1. Термичните съпротивления R, m2K/W на характерни елементи на конструкцията на сгради, както са описани по вид в таблица 3, се изчисляват за конкретната сграда, както следва: 1. на нова сграда - по проектни данни за структурата на елементите; 2. на съществуваща сграда - по данни от заснемане към момента на оценката и/или от налични строителни книжа на сградата, които изясняват структурата на елементите. (4) За осигуряване на съответствие с нормативните изисквания по ал. 1 към коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се допуска изчисленията да се извършват с референтни стойности на термичните съпротивления на характерни елементи на конструкциите, както са определени в таблица 3. Таблица 3 Референтни стойности на термичните съпротивления R, m2K/W на характерни елементи на конструкцията на сгради № Елементи на конструкцията R, m2K/W R, m2K/W Система за размери 1 2 3 4 5 Вид За сгради със среднообемна вътрешна температура?i >= 15 °С За сгради със среднообемна вътрешна температура?i < 15 °С Избор на национално ниво съгласно БДС EN ISO 13789 1. Външни стени на отопляем подземен етаж, граничещи със земята Rwg;b = 2,05 Rwg;b = 1,85 Външни 2. Подова плоча, граничеща със земната основа, без подземен етаж Rf;sog = 2,01 Rf;sog =1,81 Външни 3. Подова плоча на отопляем подземен етаж, граничеща със земната основа Rfg;b = 2,29 Rfg;b = 2,06 Външни 4. Подова плоча над неотопляем подземен етаж Rf;sus = 1,66 Rf;sus = 1,5 Външни 5. Таванска плоча на неотопляем плосък покрив или на неотопляем скатен/наклонен покрив с въздушен слой с дебелина ? > 0,30 m Rr;ct = 3,13 Rr;ct = 2,82 Външни Чл. 24. (1) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m2K) през прозрачни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 4. Таблица 4 Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m2K през прозорци и врати, предназначени за сгради № Вид на сглобения елемент - завършена прозоречна система Uwin, W/m2K 1 2 3 1. Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво Uwin <= 1,4 (1,5) 2. Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини с троен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво Uwin <= 1,1 (1,3) 3. Външни прозорци, остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от алуминий с прекъснат топлинен мост Uwin <= 1,7 4. Окачени фасади с двоен стъклопакет/окачени фасади с повишени изисквания Ucw <= 1,6 (1,8) 5. Непрозрачна врата, плътна, граничеща с неотопляемо пространство Ud;e <= 2,5 6. Външна врата, плътна, граничеща с външен въздух Ud;e <= 2,0 Забележка. Стойностите в скоби в таблица 4 се прилагат за прозорци и остъклени врати от съответния вид с рамка от дърво. (2) Коефициентите в таблица 4 са нормативни коефициенти на топлопреминаване. (3) Засенчването от слънчево греене се изчислява съгласно част пета от приложение № 1. Чл. 25. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват чрез коефициентите на топлопроводност на строителните продукти и материали, вложени или предвидени за влагане в дадена сграда, като се вземат под внимание и други топлофизични характеристики на продуктите и материалите, които оказват влияние върху топлопреносните процеси. (2) Топлофизичните характеристики на строителните продукти и материали, необходими за изчисленията на топлопреносните процеси през елементите на конструкцията, се избират от приложение № 4 или от техническите спецификации на производителите им. (3) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват с експлоатационни коефициенти на топлопроводност на продукти за топлинна изолация, които се отчитат по един от следните начини: 1. по декларирани стойности ?d (W/m.K), удостоверени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.); 2. по типични стойности, избрани съгласно приложение № 5 и закръглени към най-близката по-висока стойност, както следва: а) ? <= 0,08 - закръглено до най-близкото по-високо 0,001 W/m.K; б) 0,08 < ? <= 0,20 - закръглено до най-близкото по-високо 0,005 W/m.K; в) 0,20 < ? <= 2,0 - закръглено до най-близкото по-високо 0,01 W/m.K; г) 2,0 < ? - закръглено до най-близкото по-високо 0,1 W/m.K. (4) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузно съпротивление на водна пара за топлоизолационни продукти не могат да надвишават определените гранични нива на съществените им характеристики, определени в националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични. (5) Сградите се проектират и изпълняват така, че през определения за тях икономически обоснован експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през ограждащите елементи на конструкцията, да не кондензира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлинната изолация и устойчивостта на конструкцията. Ограждащите елементи на конструкцията се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6. Чл. 26. По методиката от приложение № 1 се оценяват най-малко следните показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди: 1. топлинни загуби и топлинни притоци от топлопреминаване към (kW) и специфичните им стойности, отнесени към 1 m2 площ на съответния елемент на конструкцията (W/m2); 2. топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW); 3. годишно потребление на енергия за вентилация (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за вентилация (kWh/m2); 4. годишно потребление на енергия за отопление (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за отопление (kWh/m2); 5. годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за охлаждане (kWh/m2); 6. годишно потребление на енергия за гореща вода за битови нужди (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за гореща вода (kWh/m2); 7. топлинна мощност на системата за отопление (kW); 8. топлинна мощност на системата за вентилация (kW); 9. охладителна мощност на системата за охлаждане (kW); 10. топлинна мощност на системата за гореща вода за битови нужди (kW). Чл. 27. (1) Стойностите на показателите за топлинни загуби и топлинна мощност за зимен период се определят при външна изчислителна температура за зимни условия. (2) Стойностите на показателите за топлинни притоци и охладителна мощност за летен период се определят при външната изчислителна температура за летни условия. (3) Показателите за специфични топлинни загуби, специфична мощност и специфичен разход на енергия се изчисляват за: 1. единица от общата климатизирана площ на сградата; 2. единица от общия климатизиран обем на сградата. Чл. 28. (1) Енергийните характеристики на системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди в нови и в съществуващи сгради се определят за техническите сградни системи (инсталации) като цяло. (2) Цялостните енергийни характеристики по ал. 1 включват енергийните характеристики на всички подсистеми и елементи на съответната система независимо от предназначението на сградата или на обособена част от сградата. (3) Показатели на цялостни енергийни характеристики на сградна инсталация по ал. 1 са: 1. ефективност на топлоснабдяването, %; 2. ефективност на студоснабдяването, %; 3. ефективност на вентилацията, %; 4. ефективност на битовото горещо водоснабдяване, %; 5. ефективност на електроснабдяването за целите на отопление, охлаждане и вентилация на сградата, %. (4) Цялостните енергийни характеристики на всяка от системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, изразени чрез ефективностите на подсистемите, които са обособени в тях, включват: 1. ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, %; 2. ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергия, %; 3. ефективност на автоматиката в подсистемата за автоматично управление, %; 4. ефективност на отдаването в подсистемата за излъчване на енергия; 5. ефективност на регулирането във всяка от подсистемите по т. 1, 2, 3 и 4. (5) Енергийната ефективност ? на подсистема i се определя като: където : fi е коефициентът на преобразуване на електрическа енергия съгласно таблица 1 в част трета от приложение № 1; Eel,i,out - електрическата мощност на подсистема i; Qi, out - изходящата топлина на подсистема i; Q i, in - входящата топлина на подсистема i; Wi;aux - спомагателната енергия на подсистема i. Чл. 29. (1) При нови сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се изчислява с данни на производителите, отчетени от продуктовата информация за такива продукти. При липса на продуктова информация изчисленията могат да се извършват със стойностите за ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, както са посочени в таблица 5: Таблица 5 Вид на генератора на топлина * Сезоннатаенергийна ефективност при отопление по горна топлина на изгаряне нагоривото **к.п.д. - ?ѕ, % 1 2 3 1. Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност <= 70 kW, с изключение на котли от тип B1 с номинална топлинна мощност <= 10 kW >= 86 % 2. Горивни комбинирани котли с номинална топлинна мощност <= 70 kW, с изключение на комбинирани котли от тип B1 с номинална топлинна мощност <= 30 kW >= 86 % 3. Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност >70 kW и <= 400 kW и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ с номинална топлинна мощност > 70 kW и <= 400 kW >= 86 % 4. Котли тип B1*** с номинална топлинна мощност <= 10 kW >= 75 % 5. Комбинирани котли тип B1*** с номинална топлинна мощност <= 30 kW >= 75 % 6. Отоплителни когенерационни агрегати 100 % * Без топлоизточници, специално проектирани за използване на газообразни или течни горива, произведени предимно от биомаса, и без топлоизточници, използващи твърди горива. ** КПД при 100 % номинална мощност. При 30 % от номиналната топлинна мощност стойността е най-малко 94 %. *** "Котел тип B1" - котел по смисъла на Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници. (2) При обследване на съществуващи сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се определя чрез измервания и изчисления съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1, условията и реда за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и реда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 от Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 30 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.). Чл. 30. Изискванията към техническите сградни инсталации за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, обхванати от аспектите за "правилно монтиране" и "подходящи оразмеряване, настройка и контрол" на инсталациите са съгласно изискванията в Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) (Наредба № 15 от 2005 г.). Чл. 31. (1) Показателят на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за вентилация" се определя с отчитане на енергийните характеристики на конкретната вентилационна система. (2) При определяне на показателя по ал. 1 се включва и топлинният коефициент на ефективност при оползотворяване на топлината на отработения въздух (ефективност на рекуперация на топлина) - nr,min,%. Чл. 32. (1) При проектиране на нови сгради ефективността на рекуперацията на топлина се избира от продуктовата информация за екодизайн на конкретен вентилационен агрегат с оползотворяване на отпадна топлина (HRS) съгласно изискванията на приложимите мерки (делегирани регламенти) по прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.). (2) Когато не е налична продуктова информация по ал. 1, изчисленията на показателя на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за вентилация" (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m2) се извършват с минимални стойности на топлинния коефициент на ефективност на рекуперирането на топлина, както следва: 1. за жилищни сгради или помещения в жилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е ?t,min = 70 % за всички вентилационни агрегати; 2. за нежилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е ?t_nrvu,min = 73 % за всички двупосочни вентилационни агрегати (ДВА) с изключение на подвижните HRS в ДВА и ?t_nrvu,min = 63 % на подвижна HRS в ДВА. Чл. 33. (1) При обследване на съществуващи сгради показателят на енергийни характеристики "потребление на енергия от вентилация" (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m2) се определя с отчитане параметрите на конкретната вентилационна система, които се установяват с измервания и изчисления по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г. (2) При обследване на съществуващи сгради енергоспестяващите мерки по вентилационните системи се предписват с енергийни характеристики съгласно изискванията за нови сгради. Чл. 34. В сгради с механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява в зависимост от параметрите на вентилационната система при спазване на изискванията за дебит на пресния въздух на човек (m3/h/човек) съгласно Наредба № 15 от 2005 г. Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) В сгради без механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява с кратност на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух не по-малка от 0,41 h-1 и не по-голяма от 1,0 h-1. Чл. 36. (1) При проектиране на нови инсталации в сгради с генератор на топлина и/или студ термопомпа показателите на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh) и "годишно потребление на енергия за охлаждане" (kWh) се изчисляват въз основа на стойностите на сезонния коефициент на преобразуване в работен режим - SCOPon за отоплителен период и въз основа на сезонния коефициент на енергийна ефективност в работен режим - SEERon за охладителен период. (2) За целите на изчисленията по ал. 1 коефициентите SCOPon и SEERon се избират от продуктовата информация за екодизайн съгласно изискванията на приложимия делегиран регламент - мярка по прилагането на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.). Сезонните коефициенти на енергийна ефективност в работен режим - SCOPon и SEERon, отчетени от продуктовата информация за екодизайн на термопомпите, се адаптират към местните климатични условия на дадено географско местоположение в Република България. Адаптирането на стойностите на показателите SCOPon и SEERon се извършва съгласно част осма от приложение № 1 въз основа на методите от БДС EN 15316-4-2 "Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-2: Системи за отопляване на помещения с генериране на топлина, термопомпени системи, модули М3-8-2, М8-8-2" или по друг приложим национално приет изчислителен метод. Чл. 37. (1) Показателят на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh/год.) при нови и съществуващи сгради, в които се използват локални отоплителни източници, за които не е налична продуктова информация от производителя им, се допуска да се изчисли със сезонна енергийна ефективност съгласно данните в таблица 6. Таблица 6 Минималната енергийна ефективност (?s,%) на локални източници на топлина за целите на изчисленията на показателя на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh/год.) Вид на локалния топлинен източник Сезонна енергийнаефективност, ?s,% 1 2 Локални отоплителни топлоизточници с открита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво 42 % Локални отоплителни топлоизточници със закрита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво 72 % Електрически преносими локални отоплителни топлоизточници 36 % Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност над 250 W 38 % Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 250 W 34 % Електрически акумулиращи локални отоплителни топлоизточници 38,5 % Електрически локални отоплителни топлоизточници за монтиране под подова настилка 38 % Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници 35 % Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност над 1,2 kW 35 % Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 1,2 kW 31 % Лъчисти локални отоплителни топлоизточници 85 % Тръбни локални отоплителни топлоизточници 74 % (нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) Забележка. За електрическите локални топлоизточници стойностите в таблица 6 се умножават с коефициент 2,5. Максималната стойност на топлинната ефективност на електрическите локални топлоизточници при крайното потребление на енергия е 100 %. (2) Енергийните характеристики на сграда при наличие на комбинирано производство на енергия и изнасяне на енергия се определят съгласно част девета от приложение № 1. Чл. 38. (1) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане обхваща топлинните загуби на разпределителните мрежи в системите за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; възстановимите топлинни загуби за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; потребността от спомагателна енергия на разпределителните мрежи; възстановимата и възстановената спомагателна енергия за отопление, охлаждане и гореща вода за битови нужди. (2) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане се определя в зависимост от дела (%) на топлинните загуби на мрежата. Ефективността на разпределителната мрежа се определя: 1. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно изолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно топлинно изолирани външни стени - 100 %, а при нарушена изолация на тръбите до 10 % и/или неизолирани други елементи на мрежата - 98 %; при частично изолирани външни стени на пространството и/или при нарушена изолация на тръбите над 10 % и/или при неизолирани други елементи на мрежата - 95 %; 2. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно или частично топлинно изолирани външни стени - 92 %; 3. при тръбна разпределителна мрежа с топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с топлинно неизолирани или с частично изолирани външни стени, ефективността на мрежата се определя на база изчисления на дяла на топлинните загуби през елементите на мрежата. (3) В случаите по ал. 2, т. 3 дължината на тръбопроводите в отделните участъци на разпределителната мрежа, необходима за изчисляване на топлинните загуби на мрежата, се определя за всеки отделен случай. При изчисленията се допуска дължината на тръбопроводите да се определи чрез корелации съгласно БДС EN 15316-3, когато формата на сградата съвпада с формите на сгради от стандарта, за които корелациите са приложими. В този случай изчисленията се извършват съгласно част седма на приложение № 1. За случаите, в които корелациите не могат да се приложат, дължините на тръбопроводите се определят с инвестиционния проект на нова сграда или чрез заснемане в процеса на обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда. Чл. 39. Ефективността на регулиращата автоматика в подсистемата за разпределение на енергия в системи за отопление и охлаждане с топлоносител вода, както и в системи за БГВ, се определя: 1. при сграда със система за сградна автоматизация и управление - 100 %; 2. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с автоматични регулатори - 98 %; 3. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с ръчни регулатори - 96 %; 4. при небалансирана тръбна мрежа - 92 %. Чл. 40. (1) Енергийните характеристики на подсистемите за излъчване на енергия в отоплителни и охладителни системи с топлоносител вода се определят по показател ефективността на излъчването (ефективност на топло-/студоотдаването). Показателят се оценява в зависимост от отклонението на температурата в резултат на неефективност на регулирането и регулираща автоматика на помещенията. (2) Отклонението на температурата по ал. 1 се изчислява като отклонение на среднообемната стойност на температурата в сградата със стойностите по подразбиране съгласно БДС EN 15316-2 "Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 2: Системи за излъчване в помещения (отопление и охлаждане), модули М3-5, М4-5" или се оценява по измерени данни на температурата в сградата. Когато оценката се извършва по измерени данни, измерванията се прилагат към изчисленията. Чл. 41. (1) Системата за регулиране включва определен брой елементи, които в зависимост от проектното решение формират конкретна комбинация от елементи, интегрирани в подсистемите за генериране, разпределение и излъчване на енергията. (2) Обект на оценка по отношение влиянието на регулирането върху цялостните енергийни характеристики на дадена система за отопление и/или охлаждане са три вида (нива) на регулиране: 1. централно регулиране (C) - топлоподаването/студоподаването се регулира централно за цялата сграда; 2. зоново регулиране (Z) - топлоподаването/студоподаването се регулира в определени зони на системата за отопление/охлаждане; 3. местно регулиране (L) - топлоподаването/студоподаването се регулира в отделни помещения от климатизираното пространство. (3) За всяко ниво на регулиране се определят четири функционални режима, както следва: 1. ръчен (M), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се регулира само от ръчно задействано устройство; 2. автоматичен (A), при който подходяща система или устройство регулират автоматично топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство; 3. режим с времева функция (T), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се намалява по време на зададени периоди (за постигане на температура с нощно понижение или друг специфичен експлоатационен режим); 4. режим с оптимизирано времево регулиране (O), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се спира или намалява по време на зададени периоди. Повторното включване на топлоподаването/студоподаването се оптимизира на базата на различни съображения (периоди на отсъствие на хора или др.). (4) Оценката на възможните комбинации в зависимост от вида и функционалните режими на регулирането се извършва за всеки конкретен случай по матрицата в таблица 7. Таблица 7 Вид на системата за регулиране Функционални режими на системата за регулиране Ръчен Автоматичен С времева функция С оптимизирано времеворегулиране Местно Зоново Централно Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Енергийната характеристика "потребление на енергия за гореща вода" за битови нужди се изчислява съгласно т. 3.3 от част втора на приложение № 1. (2) Количеството гореща вода за битови нужди се определя в зависимост от предназначението на сградата, режимите на експлоатация и потреблението. Потреблението се определя по показател "средно денонощно потребление" съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.). (3) За случаите, при които не са нормирани национални стойности за средно денонощно потребление на гореща вода за битови нужди, изчисленията се извършват със стойности по подразбиране от таблица 8 съгласно БДС EN 12831-3. Таблица 8 Стойности за изчисляване на нуждите от битова гореща вода на ден Тип на сградата Литри вода за битови нужди на човек на ден Жилищни сгради (стандартно жилище) 25 - 60 Жилищни сгради (луксозни жилища) 60 - 100 Еднофамилни къщи 40 - 70 Апартаментни жилища 25 - 30 (4) Изчисленията по ал. 1 се извършват с температура на горещата вода не по-малка от 55 оС и с температура на смесената вода в местата на потребление съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Когато няма други данни, температурата на студената вода се приема 10 оС. (5) При системи за БГВ с топлинен акумулатор (резервоари за гореща вода) се отчитат и топлинните загуби в режим на готовност съгласно таблица 9. Таблица 9 Топлинни загуби в режим на готовност на резервоари за битова гореща вода Брутен обем на съхранение в литри Загуби в режим на готовност qsb,sto в kWh/ден <= 5 0,35 30 0,60 50 0,78 80 0,98 100 1,10 120 1,20 150 1,35 200 1,56 300 1,91 400 2,20 500 2,46 600 2,69 800 3,11 1000 3,48 1250 3,89 1500 4,26 2000 4,92 (6) Количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди се изчислява по метода в приложение № 7. Чл. 43. Енергийната характеристика "потребление на енергия за осветление" се изразява с числовия индикатор за енергия за осветление LENI (Lighting Energy Numeric Indicator (LENI), изразен в kWh/m2.годишно. Чл. 44. За целите на наредбата LENI се определя по методите съгласно БДС EN 15193-1+A1 "Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания за осветление. Част 1: Спецификации, модул М9" при спазване на нормите за осветеност на пространствата. Чл. 45. (1) Потреблението на електричество на уреди, които се намират в климатизирания обем на сграда и извън него, се включва в енергийния баланс на сградата и е компонент от годишното енергийно потребление на сградата. Оценява се по енергиен показател "обща специфична електрическа мощност", който се определя като среднопретеглена едновременна мощност, отнесена към един квадратен метър от климатизираната площ на сградата (W/m2) и работния режим на сградата в часа/седмично. (2) При нови сгради показателят по ал. 1 се изчислява въз основа на стойностите на среднопретегленото годишно потребление на енергия на уреди, приети за целите на изчисленията като референтни уреди. Стойностите на среднопретегленото годишно потребление на референтните уреди се избират от продуктова информация за уреди, попадащи в обхвата на делегираните регламенти, съгласно Наредба за енергийното етикетиране на продукти, свързани с енергопотреблението (ДВ, бр. 75 от 2020 г.) или от продуктова информация за еквивалентни продукти, които отговарят на изискванията за екопроектиране и/или на изискванията за пускането им на пазара съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). (3) При съществуваща сграда показателят по ал. 1 се изчислява по данни от заснемане в процеса на обследване за енергийна ефективност на сградата с отчитане времето на работа на всеки от наличните уреди и въз основа на наличната продуктова информация. Чл. 46. (1) Енергийните характеристики на нова сграда се определят в самостоятелна част "Енергийна ефективност на инвестиционния проект". (2) Част "Енергийна ефективност" се разработва в следните случаи: 1. за нови сгради; 2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на конструкцията на сградата и се променят енергийните и характеристики; 3. при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на съществуващата сграда. (3) Когато със заданието за проектиране на нова сграда не е определен източникът на топлина и/или студ, първичната енергия на сградата се изчислява за електричество със съответната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия. (4) За привеждане на сградите в съответствие с изискващите се класове на енергопотребление съгласно изискванията на тази наредба строителните мерки за постигане на нормативно определените енергийни характеристики на ограждащите елементи на сграда се комбинират с ефективни технически решения по сградните технически системи за отопление, охлаждане, вентилация и битово-горещо водоснабдяване, в т.ч. изграждане на нови технически инсталации, вкл. базирани на оползотворяване на възобновяема енергия; цялостна подмяна или модернизация на съществуваща сградна инсталация; подмяна на елементи, реконструкция, основен ремонт или модернизация на част от съществуваща техническа инсталация, подмяна на генератор на топлина/студ; регулиране на потреблението на енергия; инсталиране на система за сградна автоматизация и управление и др. (5) Проектите на техническите системи за отопление, охлаждане и вентилация на сгради, параметрите на които се залагат при изчисленията в част "Енергийна ефективност", се разработват в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и в съответствие с изискванията към цялостните енергийни характеристики на системите, определени в тази наредба. (6) Когато инвестиционният проект предвижда системи по ал. 5 да функционират съвместно, потреблението на енергия на тези системи се оптимизира въз основа на енергийния баланс на сградата, разработен в част "Енергийна ефективност" при пълна съгласуваност на проектните части. Чл. 47. Когато техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя "обобщен коефициент на топлопреминаване" (Uоб., W/m2K) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата или с техническия показател "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m2K) през ограждащите елементи на сградата не се възлага, съответно не се разработва самостоятелна част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект, освен ако това не е предвидено със заданието за проектиране. Чл. 48. (1) Част "Енергийна ефективност" и изчисленията на техническите показатели по чл. 47 се изготвят и подписват от проектант по част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" при спазване на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране за съответните ограничения по вид и размер на предоставяните проектантски услуги. (2) Когато не се изисква изработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", съответствието на проектните технически показатели по чл. 47 с изискванията на наредбата се доказва с изчисления, които се изготвят и представят в обяснителната записка на част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" от инвестиционния проект на сградата. В случай че инвестиционният проект за обновяване на съществуваща сграда не предвижда част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация", изчисленията се изготвят и предоставят от проектанта по ал. 1 за прилагането им към част "Архитектурна". Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Част "Енергийна ефективност" на нова сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 и задължително съдържа всички енергийни характеристики, необходими за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г. Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Част "Енергийна ефективност" на съществуваща сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на енергоспестяващи мерки, предписани в обследване за енергийна ефективност, извършено по реда на Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г. (2) Енергийните характеристики в проекта по част "Енергийна ефективност" на сграда по ал. 1 не могат да бъдат с по-лоши стойности от заложените в енергоспестяващите мерки за сградата. (3) Енергийните характеристики в проекта по част "Енергийна ефективност" се съобразяват по отношение изискванията към други технически характеристики в останалите части на инвестиционния проект по начин, който осигурява изпълнението на всяко едно от основните изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗУТ. Чл. 51. (1) Част "Енергийна ефективност" може да се изработва на фаза идеен, технически и работен проект на сграда. (2) На фаза идеен проект се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата по формулата: където: Uоб е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата, изчислен съгласно методиката от приложение № 1,W/m2K; Htr - коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 1, W/K; Ak - площта на k-тия елемент, който огражда отоплявания/охлаждания обем, определена по външните и размери, m2. (3) Изчисленията по ал. 1 се изготвят по итеративна до удовлетворяване на условието Uоб.сграда <= Uоб, нормативно като се извършват: 1. за Uоб.сграда - със стойностите на топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали; 2. Uоб, нормативно - с нормативните коефициенти от таблици 2 и 4 от наредбата. Чл. 52. (1) По желание на възложителя/собственика на сградата част "Енергийна ефективност" може да се изготви на фаза идеен проект с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 1 до определяне на интегрирания показател "специфично годишно потребление на енергия" (kWh/m2.год.) и съответстващия му клас на енергопотребление на сградата. (2) Класът на енергопотребление, определен на идейна фаза, не може да послужи за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането и в експлоатация. За издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда са приложими само енергийните характеристики, изчислени в част "Енергийна ефективност" на фаза технически или работен проект. Чл. 53. Идейният проект по част "Енергийна ефективност" може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи: 1. когато е изпълнено условието по чл. 51, ал. 3; 2. когато класът на енергопотребление, определен на идейна фаза на проектното решение за сградата, отговаря на минималното изискване за клас на нови сгради съгласно изискванията на наредбата. Чл. 54. (1) Част "Енергийна ефективност" съдържа обяснителна записка, изчисления и графични схеми. (2) На фаза идеен проект част "Енергийна ефективност" съдържа: 1. обяснителна записка с общо описание на сградата, което включва: предназначение на сградата и нормативни изисквания към параметрите на микроклимата в зависимост от предназначението, местонахождение, вкл. климатичната зона съгласно картата от приложение № 3, общи геометрични характеристики, когато са известни (разгъната застроена площ, отопляема площ, площ на пода на охлаждани пространства, обща климатизирана площ, етажност, режим на обитаване; идейно решение за вида и структурата на ограждащите елементи; 2. изчисления по чл. 51; 3. графични схеми на най-характерните ограждащи елементи на конструкцията, въз основа на които е изчислен обобщеният коефициент на топлопреминаване за сградата; на схемите се показват структурите на плътните елементи на конструкцията с информация за топлофизичните им характеристики и дебелини, а по преценка на проектанта - и друга продуктова и/или техническа информация, която е известна на идейната фаза на проектиране. (3) На фаза технически и работен проект част "Енергийна ефективност" съдържа: 1. описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, режими на обитаване, общи геометрични характеристики, в т.ч. отопляема площ, площ на пода на пространството, което се охлажда, климатизирана площ, брутен и нетен обем на сградата, геометрични и топлофизични характеристики на ограждащите елементи на конструкцията, систематизирани по видове и по небесна ориентация; 2. параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда и режимите на обитаване на сградата; 3. зони на сградата (отоплявани и/или охлаждани) с режимите им на обитаване, определени по критериите в приложение № 1; 4. проектно допускане/условия за среднопретеглен брой на обитателите (в т.ч. и потенциалните посетители), определен като едновременно дневно присъствие; 5. систематизирано описание на източниците на топлинни печалби в сградата/зоните по функционални групи и заложените за тях проектни условия за режими на работа и едновременни мощности; 6. енергиен баланс на сградата, съставен по компоненти и системи, потребяващи енергия съгласно изискванията на наредбата; 7. оценка на възможностите за оползотворяване на възобновяема енергия; 8. общо и специфично годишно потребление на енергия, изчислено по потребна и по първична енергия; 9. клас на енергопотребление на проектираната сграда; 10. всички енергийни характеристики, изискващи се за издаване на сертификат за енергийните характеристики на нова сграда и необходими за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията за енергийна ефективност, определени в наредбата. Чл. 55. (1) Оценката за съответствие на инвестиционен проект на сграда с изискването за енергийна ефективност по чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е систематична проверка за съответствие на изчисленията и енергийните характеристики в част "Енергийна ефективност" на сграда с приложимите изисквания на нормативните актове за енергийна ефективност и с техническите спецификации. (2) Оценката за съответствие по ал. 1 включва: 1. проверка на обхвата, съдържанието и съответствието на изчисленията в част "Енергийна ефективност" с изискванията на наредбата и националната изчислителна методика от приложение № 1; 2. оценка за постигнатата съгласуваност между част "Енергийна ефективност" и други проектни части с оглед недопускане постигане на енергийни характеристики за сметка на и в нарушение на технически изисквания, свързани с други основни изисквания към строежите, чл. 169, ал. 1 от ЗУТ; 3. наличието в част "Енергийна ефективност" на всички геометрични и енергийни характеристики, изискващи се за издаването на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането на сградата в експлоатация. (3) Проектите на сградите се оценяват за съответствие с изискването за енергийна ефективност на фаза технически или работен проект само когато имат изготвена самостоятелна част "Енергийна ефективност". Идейните проекти, както и проектите, за които не се изисква разработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", не подлежат на оценка за съответствие с изискването за енергийна ефективност. (4) Оценката за съответствие се оформя във вид на самостоятелен доклад, който се подпечатва с печата на юридическото лице, изпълнител на оценката, и се подписва от управителя и от консултантите по енергийна ефективност в състава на юридическото лице, изпълнител на оценката. (5) Допуска се оценката за съответствие с изискването за енергийна ефективност да се извърши като част от комплексния доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, когато са изпълнени условията на чл. 142, ал. 11 от ЗУТ. Чл. 56. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти, съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите. (2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от ЗТИП, или да се придружават от документи (сертификати, декларации, протоколи от изпитвания, продуктова информация и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП. (3) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L 88 от 4.4.2011 г.). (4) Продуктите, влагани в сградите, произведени и/или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се ползват с характеристиките им за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност за здравето и живота на обитателите на сградите и опазването на . НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ Приложение № 1 към чл. 5 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) НАЦИОНАЛНА МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ (Отделена като самостоятелен акт) Приложение № 2 към чл. 17, ал. 5 Скала на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е, както следва: 1. Жилищни сгради а) *многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове) * Скалата за многофамилни жилищни сгради се прилага и за общежития. б) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи) 2. Сгради за обществено обслужване: а) административни сгради (офиси) б) сгради за образование и наука б.1) училища б.2) университети б.3) детски градини и детски ясли в) сгради в областта на то: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно) е) сгради за спорт ж) сгради в областта на културата и изкуствата Приложение № 3 към чл. 54, ал. 2, т. 1 Таблица 1 Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места № по ред Населено място Брой отоплителни дни при: при: Брой отоплителни дни при: при: 1 2 3 4 5 6 1. Айтос 175 2400 175 2030 2. Ардино 180 2500 180 2140 3. Асеновград 170 2400 167 2060 4. Балчик 180 2400 180 2040 5. Белоградчик 195 3000 195 2610 6. Берковица 195 3000 195 2610 7. Благоевград 170 2400 170 2060 8. Бойчиновци 180 2800 180 2440 9. Ботевград 190 2800 190 2420 10. Брезник 210 3200 210 2780 11. Бургас 170 2300 170 1960 12. Бяла 175 2700 175 2350 13. Бяла Слатина 175 3000 175 2650 14. Варна 180 2400 180 2040 15. Велинград 200 3300 200 2860 16. Видин 185 2800 185 2430 17. Враца 180 2700 180 2340 18. Габрово 190 2800 190 2420 19. Генерал Тошево 190 2800 190 2420 20. Годеч 200 3100 200 2700 21. Горна Оряховица 180 2700 180 2340 22. Гоце Делчев 180 2600 180 2240 23. Горни Чифлик 185 2500 185 2130 24. Грудово 175 2400 175 2050 25. Девин 210 3000 210 2580 26. Димитровград 175 2400 175 2050 27. Добрич 190 2800 190 2420 28. Дряново 185 2700 185 2330 29. Дулово 190 2800 190 2420 30. Дупница 190 2700 190 2320 31. Елена 190 2800 190 2420 32. Елен Пелин 195 2900 195 2510 33. Елхово 175 2400 175 2050 34. Златарица 185 2800 185 2430 35. Ивайловград 170 2300 170 1960 36. Исперих 190 2800 190 2420 37. Ихтиман 195 3400 195 3010 38. Казанлък 190 2800 190 2420 39. Карлово 180 2600 180 2240 40. Карнобат 175 2400 175 2050 41. Кнежа 190 3000 190 2620 42. Копривщица 250 4000 250 3500 43. Котел 190 2800 190 2420 44. Крумовград 175 2400 175 2050 45. Кубрат 185 2800 185 2430 46. Кула 190 3000 190 2620 47. Кърджали 175 2400 175 2050 48. Кюстендил 190 2700 190 2320 49. Ловеч 180 2700 180 2340 50. Лом 180 2700 180 2340 51. Луковит 180 2600 180 2240 52. Мадан 210 3000 210 2580 53. Малко Търново 170 2200 170 1860 54. Момчилград 180 2500 180 2140 55. Монтана 180 2800 180 2440 56. Никопол 175 2600 175 2250 57. Нова Загора 175 2400 175 2050 58. Нови пазар 190 2800 190 2420 59. Омуртаг 190 2800 190 2420 60. Оряхово 175 2600 175 2250 61. Павликени 180 2700 180 2340 62. Пазарджик 175 2500 175 2150 63. Панагюрище 195 3000 195 2610 64. Перник 195 3000 195 2610 65. Петрич 155 2000 155 1690 66. Пещера 165 3000 165 2270 67. Пирдоп 180 3100 180 2740 68. Плевен 180 2700 180 2340 69. Пловдив 175 2500 175 2150 70. Поморие 170 2300 170 1960 71. Попово 185 2800 185 2430 72. Преслав 190 2800 190 2420 73. Провадия 180 2600 180 2240 74. Първомай 180 2600 180 2240 75. Радомир 185 3000 185 2630 76. Разград 190 2800 190 2420 77. Разлог 220 3300 220 2860 78. Русе 175 2600 175 2250 79. Самоков 220 3300 220 2860 80. Сандански 160 2100 160 1780 81. Свиленград 165 2200 165 1870 82. Свищов 175 2600 175 2250 83. Своге 195 3000 195 2610 84. Севлиево 185 2800 185 2430 85. Силистра 180 2700 180 2340 86. Сливен 175 2400 175 2050 87. Сливница 200 3100 200 2700 88. Смолян 240 3600 240 3120 89. София 190 2900 190 2520 90. Созопол 160 2100 160 2780 91. Стара Загора 170 2300 170 1960 92. Тервел 190 2800 190 2420 93. Тетевен 195 3000 195 2610 94. Тополовград 170 2400 170 2600 95. Троян 195 3000 195 2610 96. Трън 220 3500 220 3060 97. Трявна 190 2800 190 2420 98. Тутракан 180 2700 180 2340 99. Търговище 190 2800 190 2420 100. Велико Търново 180 2600 180 2240 101. Харманли 170 2300 170 1960 102. Хасково 175 2300 175 1950 103. Хисаря 175 2500 175 2150 104. Царево 160 2100 160 1780 105. Чепеларе 250 3800 250 3300 106. Чирпан 180 2600 180 2240 107. Шумен 190 2800 190 2420 108. Ямбол 180 2500 180 2140 Забележки: 1. При проектиране на нова сграда, в случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място, продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение. 2. Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишният разход на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място, определени по таблица 1 и денградусите от таблица 2 за климатичните данни за зоната, в която попада населеното място. Таблица 2 Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони Клима-тична зона 1 Северно Черноморие Отопли-телен сезон Начало: 21 октомври Край: 20 април Изчислителна външна температура -11,0 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2400 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C 1,9 2,7 5,1 10,2 15,6 20,2 23,7 22,3 19,0 13,8 9,0 4,3 Средна месечна относителна влажност, % 78,0 74,0 70,0 70,0 73,0 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 22,9 34,8 47,7 63,6 77,7 84,3 83,7 75,9 60,7 40,9 26,1 20,2 Изток 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6 Запад 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6 Юг 72,7 95,9 87,5 83,7 90,5 97,4 104,9 126,5 133,7 104,3 80,6 67,8 Хоризон-тална повърхност 50,1 81,2 109,0 149,7 194,1 218,0 226,5 219,7 166,5 97,2 58,3 43,9 Климатич-на зона 2 Добруджа Отоплите-лен сезон Начало: 21 октомври Край: 25 април Изчислителна външна температура -15,0 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2800 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C 0,5 0,9 4,0 9,7 14,9 18,4 21,0 20,7 15,8 11,6 6,3 0,7 Средна месечна относителна влажност, % 78,0 75,0 69,0 70,0 74,0 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 22,9 34,8 47,7 63,6 77,7 84,3 83,7 75,9 60,7 40,9 26,1 20,2 Изток 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6 Запад 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6 Юг 72,7 95,9 87,5 83,7 90,5 97,4 104,9 126,5 133,7 104,3 80,6 67,8 Хоризон-тална повърхност 50,1 81,2 109,0 149,7 194,1 218,0 226,5 219,7 166,5 97,2 58,3 43,9 Климатич-на зона 3 Северна България – поречието на р.Дунав Отоплите-лен сезон Начало: 23 октомври Край: 15 април Изчислителна външна температура -17 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2600 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C 0,1 0,0 5,9 12,5 17,4 21,4 24,0 23,4 19,2 13,3 6,7 0,8 Средна месечна относителна влажност, % 70,0 67,5 65,0 65,5 70,0 Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2 Север 21,2 33,5 46,2 62,4 76,8 83,4 82,7 74,5 58,7 38,9 24,4 18,4 Изток 36,8 56,9 67,0 84,3 106,9 120,4 124,9 125,2 104,1 66,6 42,8 32,6 Запад 36,8 56,9 67,0 84,3 106,9 120,4 124,9 125,2 104,1 66,6 42,8 32,6 Юг 66,3 93,0 87,1 83,8 90,2 96,7 104,7 127,9 136,5 104,3 75,8 60,3 Хоризон-тална повърхност 45,5 77,6 105,9 147,1 191,6 215,4 223,8 217,0 164,0 93,9 54,0 39,1 Климатич-на зона 4 Северна България - централна част Отоплите-лен сезон Начало: 16 октомври Край: 23 април Изчислителна външна температура -17 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2700 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C -0,2 1,3 5,7 12,7 17,4 21,1 23,6 23 19,1 12,8 6,2 0,4 Средна месечна относителна влажност, % 69,3 69,6 64,7 63,1 67,7 Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2 Север 23,0 33,7 49,0 59,8 75,4 80,9 80,4 74,2 58,0 39,0 24,7 19,7 Изток 40,6 54,9 73,7 76,5 102,0 111,8 114,3 118,0 93,9 63,6 41,5 34,9 Запад 40,6 54,9 73,7 76,5 102,0 111,8 114,3 118,0 93,9 63,6 41,5 34,9 Юг 73,0 87,2 96,1 72,4 83,9 87,9 92,6 115,2 116,2 96,4 71,8 64,0 Хоризон-тална повърхност 50,6 76,5 116,5 135,0 182,9 199,0 204,7 206,8 152,0 91,7 53,7 42,3 Климатич-на зона 5 Южно Черноморие Отоплите-лен сезон Начало: 25 октомври Край: 19 април Изчислителна външна температура -10 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2300 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C 2,2 2,9 5,7 10,9 16,0 20,6 23,4 23,1 19,7 14,5 9,4 4,6 Средна месечна относителна влажност, % 75,7 72,3 69,3 69,7 73,3 Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2 Север 23,9 36,5 49,6 65,6 79,3 85,4 84,2 75,6 60,6 41,8 27,2 21,0 Изток 43,0 64,9 74,9 92,4 115,5 129,3 133,9 134,3 113,3 75,1 49,6 38,3 Запад 43,0 64,9 74,9 92,4 115,5 129,3 133,9 134,3 113,3 75,1 49,6 38,3 Юг 77,3 105,8 97,1 91,5 97,1 103,7 112,0 136,8 148,2 117,4 87,7 70,8 Хоризон-тална повърхност 53,5 88,5 118,7 161,4 206,9 231,2 239,9 233,0 178,7 106,0 62,8 46,3 Климатич-на зона 6 Южна България – централна част Отоплите-лен сезон Начало: 24 октомври Край: 6 април Изчислителна външна температура -15 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2400 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C 0,2 1,8 6,9 12,4 17,4 21,3 23,7 23,0 18,7 12,8 7,4 1,9 Средна месечна относителна влажност, % 69,3 66,3 60,7 60,0 65,7 Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2 Север 27,7 38,5 53,3 68,1 78,7 86,1 83,8 76,7 61,8 44,0 29,7 23,5 Изток 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0 Запад 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0 Юг 109,5 118,4 111,4 97,3 91,8 103,9 103,5 129,6 142,0 121,0 100,5 88,5 Хоризон-тална повърхност 69,5 96,9 132,8 171,0 199,1 232,7 226,8 228,2 177,3 111,1 70,9 55,3 Климатич-на зона 7 София и Подбалканската долина Отоплите-лен сезон Начало: 15 октомври Край: 23 април Изчислителна външна температура -16 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2900 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C -0,4 0,2 4,6 10,4 15,3 18,7 21,1 20,7 16,5 11,2 5,1 0,4 Средна месечна относителна влажност, % 69,6 68,8 63,6 61,8 67,4 Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2 Север 22,9 35,0 51,1 61,6 76,4 81,8 81,3 75,3 59,9 41,2 25,1 18,5 Изток 39,4 58,5 77,7 79,7 103,9 113,4 115,9 119,4 96,7 67,5 41,0 30,6 Запад 39,4 58,5 77,7 79,7 103,9 113,4 115,9 119,4 96,7 67,5 41,0 30,6 Юг 70,1 93,5 101,4 75,7 85,4 89,2 93,7 116,0 119,2 102,4 70,1 55,0 Хоризон-тална повърхност 49,6 81,0 122,6 140,6 186,2 201,9 207,5 209,6 156,8 97,5 53,7 38,1 Климатич-на зона 8 Южна България Отоплите-лен сезон Начало: 28 октомври Край: 6 април Изчислителна външна температура -14 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2300 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C 0,6 2,4 6,9 12,4 16,4 21,0 23,8 23,5 19,4 13,6 7,9 2,8 Средна месечна относителна влажност, % 72,0 69,0 62,0 59,5 66,5 Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2 Север 27,7 38,5 53,3 68,1 78,7 86,1 83,8 76,7 61,8 44,0 29,7 23,5 Изток 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0 Запад 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0 Юг 109,5 118,4 111,4 97,3 91,8 103,9 103,5 129,6 142,0 121,0 100,5 88,5 Хоризон-тална повърхност 69,5 96,9 132,8 171,0 199,1 232,7 226,8 228,2 177,3 111,1 70,9 55,3 Климатич-на зона 9 Югозападна България Отоплите-лен сезон Начало: 28 октомври Край: 5 април Изчислителна външна температура -10 °C Денградуси при средна температура в сградата 19 oC 2100 Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, ?C 2,2 3,9 8,1 13,4 18,1 22,1 24,6 24,6 20,8 13,8 8,7 4,0 Средна месечна относителна влажност, % 65,0 63,2 57,2 56,2 60,8 Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2 Север 28,6 39,3 53,6 68,6 79,4 86,0 83,7 76,0 61,5 43,9 30,3 24,6 Изток 63,1 75,8 89,3 102,7 115,3 132,9 129,7 133,9 116,8 83,1 61,1 51,8 Запад 63,1 75,8 89,3 102,7 115,3 132,9 129,7 133,9 116,8 83,1 61,1 51,8 Юг 118,8 125,5 119,2 103,0 95,5 106,1 106,1 133,3 151,0 130,6 109,9 98,5 Хоризон-тална повърхност 74,4 102,1 139,4 178,8 206,6 237,6 232,4 233,6 185,1 116,8 75,8 60,5 Приложение № 4 към чл. 25, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали) Таблица 1 Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали) № по ред ни продукти (материали) Плът-ност , Изчислителни стойности специфи-чен топлинен капацитет с, коефи-циент на топлопро-водност * l, число на дифузион-но съпро-тивление на водна пара m kg/m3 J/(kg.K) W/(m.K) 1 2 3 4 5 6 1. Естествени камъни 1.1. Мрамор, гранит, базалт 2800 920 3,49 67 1.2. Пясъчник, кварц 2400 920 2,04 21 1.3. Варовик 2000 840 1,16 12 1700 840 0,93 10 2. Бетони 2.1. Стоманобетон 2500 960 1,63 90 2.2. Обикновен бетон 2400 960 1,45 60 2.3. Бетон с трошени тухли 2000 920 1,02 10 2.4. Керамзитоперлитобетон 1100 1000 0,38 6 1000 1000 0,34 5 900 1000 0,32 4 2.5. Керамзитобетон 1500 1000 0,58 8 1400 1000 0,52 8 1300 1000 0,47 7 1200 1000 0,42 7 1100 1000 0,37 6 1000 1000 0,33 5 2.6. Аглопоритбетон, сгуробетон 1500 980 0,62 8 1400 980 0.55 8 1300 980 0,51 7 1200 980 0,44 7 1100 980 0,40 6 1000 980 0,36 5 2.7. Перлитобетон 800 1050 0,26 2 600 1050 0,17 2 450 1050 0,14 2 2.8. Пенобетон 800 1050 0,26 5 600 1050 0,17 3 400 1050 0,14 3 2.9. Газобетон (автоклавен) 300 1000 0,080 5?10 400 1000 0,110 5?10 500 1000 0,135 5?10 600 1000 0,170 5?10 700 1000 0,190 5?10 2.10. Дървобетон 700 1450 0,23 4 Пепелобетон 1200 960 0,47 - 1150 960 0,35 - 1000 840 0,33 - 850 840 0,31 - 3. Разтвори и мазилки 3.1. Циментово-пясъчен разтвор 1800 1050 0,93 8 3.2. Варо-циментопясъчен разтвор 1700 1050 0.87 7 3.3. Варо-пясъчен разтвор 1600 1050 0.81 6 3.4. Разтвор със сгуриен пясък 1400 1050 0,58 6 1200 1050 0,47 5 3.5. Варо-перлитов разтвор 550 1050 0,16 2 350 1050 0,12 2 3.6. Варо-пясъчна мазилка (външна) 1800 1050 0.87 5 3.7. Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 1600 1050 0.70 5 3.8. Топлоизолационни външни мазилки с гранули от пенополистирен 400 350 920 920 0,12 0,10 6 6 4. Битумни и асфалтови материали и продукти 4.1. Битум 1100 1050 0,17 1200 4.2. Асфалт 20 mm 2100 1900 1050 1050 0,70 0,70 2500 2000 4.3. Мушама битумна хидроизолационна 600 1050 0,17 100 4.4. Мушама битумна хидроизолационна с алуминиево фолио 900 1460 0,19 100000 4.5. Битумизиран картон 1100 1460 0,19 2000 4.6. Асфалтобетон 2100 1050 1,05 92.59 4.7. Битумоперлит 500 300 1050 1050 0,14 0,09 5. Зидарии 5.1. Зидарии от обикновени плътни тухли на варо-пясъчен разтвор 1800 1050 0,79 7 5.2. Зидарии от варо-пясъчни (силикатни) тухли на варов разтвор 1900 1050 0,87 7 5.3. Зидария от кухи и решетъчни тухли на варо-пясъчен разтвор 1400 1050 0,52 - 5.4. Зидария от диатомитови тухли на лек разтвор 900 1050 0,29 4 5.5. Зидария от камъни с правилна форма при плътност на камъка 2680 1960 1260 1050 1050 920 3,20 1,13 0,51 3 11 5 5.5. Зидарии от варо-пясъчни (калциево-силикатни) тухли с тънкослоен разтвор на базата на БДС EN 1745 "Зидария и продукти за зидария. Методи за определяне на топлинни характеристики" 1200 1000 0,34 5?10 1300 1000 0,39 5?10 1400 1000 0,46 5?10 1500 1000 0,53 5?10 1600 1000 0,62 5?10 1700 1000 0,73 5?10 1800 1000 0,85 5?10 1900 1000 0,97 5?10 2000 1000 1,11 5?10 5.6. Зидария от камъни с неправилна форма при плътност на камъка 2420 1900 1380 1050 1050 920 2,57 1,06 0,60 3 11 5 6. Насипни материали 6.1. Естествен пясък 1600 840 1,1 до 2,2 4 6.2. Перлит 150 840 0,06 - 6.3. Керамзит 500 840 0,16 1 6.4. Аглопорит 500 840 0,19 1 6.5. Сгурия 1000 840 0,29 1 800 840 0,24 1 600 840 0,20 1 500 840 0,17 1 6.6. Металургична (доменна) шлака 900 840 0,26 2 6.7. Пепел от ТЕЦ 700 840 0,17 1 7. Почви 7.1. Скала 2700 920 3,5 7.2. Пясък 1800 840 2,0 7.3. Глина 1400 840 1,5 8. Метални, гипсови и азбестоциментни **продукти 8.1. Стомана, листова 7800 460 53,5 600000 8.2. Алуминиево фолио с дебелина: 0,1 0,15 0,20 2700 940 203 600000 700000 800000 8.3. Медно фолио с дебелина: 0,10 0,15 9000 380 380 700000 800000 8.4. Оловни листове 11500 130 35 - 8.5. Цинкови листове 7100 390 110 - 8.6. Плътни гипсови плочи 1400 1200 1000 840 840 840 0,70 0,58 0,47 12 8,5 6 8.7. Гипсовлакнести плочи със и без отвори 800 600 840 840 0,35 0,29 1,5 1,5 8.8. Плочи от гипсокартон с дебелина, mm: - над 15 - над 18 900 900 840 840 0,21 0,23 12 8 8.9. Гипсоперлитови плочи 700 500 840 840 0,20 0,15 5 3 8.10. Азбестоциментни плочи 1900 840 0,35 10 9. Дърво и продукти от него 9.1. Дърво: - дъб и бук (надлъжно на влакната) (напречно на влакната) - смърч, бор (надлъжно на влакната) (напречно на влакната) от 700 до 800 от 500 до 600 от 2090 до 2510 2090 0,41 0,23 0,35 0,17 от 40 до 60 70 9.2. Водоустойчиви плочи дървени с дървени частици или влакна 620 600 400 2090 2090 2090 0,13 0,12 0,08 60 60 30 9.3. Водоустойчив шперплат 660 550 2090 2090 0,14 100 60 9.4. Талашитови плоскости (изолит, хераклит и т. н.) с дебелина, mm: - над 15 - над 25 - над 35 - над 50 550 500 450 400 2010 1670 1670 1670 0,140 0,099 0,093 0,081 11 8 6 5 9.5. Тапети: - хартиени - миещи се - пластмасови 600 700 700 1340 1340 1250 0,15 0,15 0,20 5 10 3000 9.6. Дъски за подове 520 1670 0,140 15 9.7. Паркет 700 1670 0,21 15 10. Ефективни топлоизолационни материали и продукти 11. Други материали 11.1. Прозоречно стъкло 2500 840 0,81 10000 11.2. Кухи стъклени блокчета 1100 840 0,44 4000 11.3. Клинкерни плочи 1900 920 1,05 100 11.4. Облицовъчни тухли 1800 920 0,79 20 11.5. Фасадни плочи глазирани 1800 920 0,91 300 11.6. Линолеум 1200 1880 0,19 500 11.7. Гума 1000 1470 0,16 10000 11.8. Поливинилхлоридни хомогенни плочи 1400 960 0,23 10000 11.9. Поливинилхлоридни плочи върху кече 800 960 0,12 3000 11.10. Полиетиленово фолио 1000 1250 0,19 80000 11.11. Поливинилхлоридно фолио меко 1200 960 0,19 42000 11.12. Покривни керемиди - глинени 1900 880 0,99 40 11.13. Азбестобетонни плочи 1800 960 0,35 50 11.14. Камъшит 800 1260 0,046 2 Забележки: 1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за продукти от азбест се прилагат само при изчисляване на енергийни характеристики на елементи на конструкцията, когато такива продукти са установени в съществуващи сгради. В тези случаи се отчитат изискванията на действащото европейско и национално законодателство за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа. 2. (отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) 3. (отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Таблица 2 Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали) Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали) № по ред ни продукти (материали) Плътност ?, kg/m3 Влажност по маса 10-2 х`r хmax 1. Обикновен бетон Бетон с трошени тухли Бетон с леки добавъчни материали 2200 от 1800 до 2200 от 1600 до1800 1600 1400 1200 2,1 2,5 3,5 3,7 5,0 6,2 3,8 4,8 6,0 6,2 7,5 9,0 2. Газобетон, клетъчен бетон 1200 1000 800 600 500 400 4,2 5,0 6,2 8,3 10,0 12,5 8,4 10,0 12,4 16,6 20,0 25,0 3. Плътни тухли Тухли с кухини от 1400 до 2000 1400 1200 1,5 2,2 2,6 4,0 5,0 5,8 4. Разтвори и мазилки: - циментови и цименто-варови - варо-гипсови - варови - топлоизолационни (перлит, вермикулит, минерална вата) 2100 1500 1200 от 300 до 600 2,5 2,0 1,8 1,8 5,0 6,0 5,8 7,0 5. Дървесина: - плочи (талашитови, влакнести и др.) от 500 до 800 от 400 до 550 15,0 14,0 25,0 22,0 6. Топлоизолационни продукти: - корк - дюшеци и плочи от минерални влакна - пенополистирен, - - - пенополиуретан - - пенофенопласт от 100 до 200 40 60 от 100 до 200 15 20 25 30 40 40 60 7,5 12,5 8,3 5,0 20,0 15,0 12,0 8,0 6,0 17,5 11,7 15 25,0 16,7 10,0 40,0 30,0 24,0 28,0 21,0 35,0 23,3 Приложение № 5 към чл. 25, ал. 3, т. 2 Преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност 1. Основни принципи за преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност 1.1. Общи положения. В случаите, когато условията на експлоатация се различават от тези, при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност (декларирани или измерени), е необходимо преизчисляване, което се извършва по следната зависимост: ?2=?l.FT.Fm.F a (1), където: ?2 е стойността на коефициента на топлопроводност при експлоатационни условия; ?1 - стойността на декларирания/измерения коефициент на топлопроводност; FT - фактор за температура; Fm - фактор за влажност; Fа - фактор за стареене (когато не е включен в декларираната/измерената стойност). 1.2. Преобразуване за температура. Факторът FT за температура се определя, както следва: (2), където: fT e коефициентът на преобразуване за температура; T1 - температурата при първата система от условия; Т2 - температурата при втората система от условия. 1.3. Преобразуване за влага. Факторът за преобразуване за влага Fm се определя, както следва: a) преобразуване за съдържанието на влага по маса: (3), където: fu е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по маса; u1 - съдържанието на влага по маса при първата система от условия; u2 - съдържанието на влага по маса при втората система от условия; б) преобразуване на съдържанието на влага по обем: (4) където: f? е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по обем; ?1 - съдържанието на влага по обем при първата система от условия; ?2 - съдържанието на влага по обем при втората система от условия. 1.4. Преобразуване за стареене. Стареенето зависи от вида на материала, облицовките, структурата, набъбващите вещества, температурата и дебелината на материала. За даден материал ефектът на стареене може да бъде получен от теоретични модели, обосновани с екпериментални данни. Няма установени правила за връзка между стареенето във времето на даден материал. Не е необходимо преобразуване за стареене, когато ефектът от стареенето е отчетен при измерената стойност на топлопроводността. 2. Коефициенти на преобразуване за температура. За стойностите на коефициентите на топлопроводност между тези, дадени в таблици от 2.1 до 2.15, се използва линейна интерполация. Когато не е предписано друго, коефициентите на преобразуване се прилагат както за произведени в заводски условия продукти, така и за материалите, от които са получени. Стойностите на коефициента на топлопроводност са дадени само за идентификация на параметрите и не са предназначени за други цели. Стойностите в таблици от 2.1 до 2.15 са валидни за средни температури между 0 °С и +30 °С. Таблица 2.1 - Минерална вата Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/K Кечета, дюшеци и насипна вата 0,035 0,040 0,045 0,050 0,004 6 0,005 6 0,006 2 0,006 9 Плочи 0,032 0,034 0,036 0,038 0,003 8 0,004 3 0,004 8 0,005 3 Твърди плочи 0,030 0,033 0,035 0,003 5 0,003 5 0,003 5 Таблица 2.2 - Експандиран полистирен Дебелина, d, mm Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/K d < 20 0,032 0,035 0,040 0,043 0,003 1 0,003 6 0,004 1 0,004 4 20 < d < 40 0,032 0,035 0,040 0,003 0 0,003 3 0,003 6 40 < d < 100 0,032 0,035 0,040 0,045 0,050 0,003 0 0,003 3 0,003 6 0,003 8 0,004 1 d > 100 0,032 0,035 0,040 0,053 0,003 0 0,003 2 0,003 4 0,003 7 Таблица 2.3 - Eкструдиран полистирен Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/K Без покритие 0,025 0,030 0,040 0,004 6 0,004 5 0,004 5 С покритие, продукти от фини пеноматериали без покритие 0,025 0,030 0,035 0,004 0 0,003 6 0,003 5 С водонепропускливо покритие 0,025 0,030 0,035 0,040 0,003 0 0,002 8 0,002 7 0,002 6 Таблица 2.4 - Полиуретанова пяна Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Продукти без облицовка 0,025 0,005 5 0,030 0,005 0 Продукти с непроницаема облицовка 0,022 0,005 5 0,025 0,005 5 Таблица 2.5 - Пенофенопласт (Фенолна пяна) Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/K Със затворени вериги (> 90 %) 0 °C до 20 °C 20 °C до 30 °C a b до 0,025 0,002 0 0,005 0 С отворени вериги 0 °C до 30 °C 0,032 0,002 9 a Превръщането трябва да бъде отделно между 0° и 20 °C и между 20°C и 30 °C. За да се превърне от 10 °C на 25 °C, първо се превръща от 10 °C на 20°C, а след това от 20 °C на 25 °C. b Коефициентите на превръщане се прилагат за пропиленти (пенообразуващи агенти) пентан и хлорвъглероди. Те могат да бъдат различни за други пропиленти. Таблица 2.6 - Пеностъкло Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Всички продукти 0,035 0,004 3 0,040 0,003 7 0,045 0,003 3 0,050 0,003 0 0,055 0,002 7 Таблица 2.7 - Твърди плочи от перлит, нишки и свързващи вещества Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Всички продукти всички 0,003 3 Таблица 2.8 - Плочи от дървесна вата Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Всички продукти 0,070 0,004 0 0,080 0,004 1 0,090 0,004 6 Таблица 2.9 - Коркови плоскости (експандиран корк) Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Всички продукти всички 0,002 7 Таблица 2.10 - Насипни влакна от целулоза Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Плътност < 40 kg/m3 Плътност >= 40 kg/m3 всички всички 0,004 0 0,003 5 Таблица 2.11 - Бетон, керамика и строителен разтвор Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Лек бетон 0,100 0,150 0,400 0,003 0,002 0,001 Обикновен бетон, керамика и строителен разтвор всички 0,001 Таблица 2.12 - Калциев силикат Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Всички продукти всички 0,003 Таблица 2.13 - Насипен експандиран перлит Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Всички продукти 0,040 0,050 0,004 1 0,003 3 Таблица 2.14 - Насипен експандиран керамзит Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Всички продукти 0,070 до 0,150 0,004 Таблица 2.15 - Насипен експандиран вермикулит Тип на продукта Коефициент на топлопроводност ?, W/(m.К) Коефициент на преобразуване, fT, 1/К Всички продукти всички всички 0,003 3. Коефициенти на преобразуване за влага. Таблица 3.1. Материал Плътност ?, kg/m3 Влагосъдър-жание при 23 °C, 50 % относителна влажност u ? kg/kg m3/m3 Влагосъдър-жание при 23 °C, 80 % относителна влажност u ? kg/kg m3/m3 Коефициент за превръщане по влага Число на дифузионно съпротивле-ние на водна пара ? сух мокър Специфи-чен топли-нен капа-цитет cp, J/(kg.K) Влаго-съдър-жание, u, kg/kg fu Влаго- съдър-жание, ?, m3/m3 f? Експандиран полистирен 10 - 50 0 0 < 0,10 4 60 60 1450 Екструдиран полиститен (пяна) 20 - 65 0 0 < 0,10 2,5 150 150 1450 Полиуретанова пяна, твърда 28 - 55 0 0 < 0,15 6 60 60 1400 Минерална вата 10 - 200 0 0 < 0,15 4 1 1 1030 Пенофенопласт (Фенолна пяна) 20 - 50 0 0 < 0,15 5 50 50 1400 Пеностъкло 100 - 150 0 0 0 0 ? ? 1000 Плочи от перлит 140 - 240 0,02 0,03 0 до 0,03 0,8 5 5 900 Коркови плоскости (експандиран корк) 90 - 140 0,008 0,011 < 0,10 6 10 5 1560 Плочи от дървесна вата 250 - 450 0,03 0,05 < 0,10 1,8 5 3 1470 Талашит 40 - 250 0,1 0,16 < 0,05 1,4 5 3 2000 Карбамид - формалдехидна пяна 10 - 30 0,1 0,15 < 0,15 0,7 2 2 1400 Полиуретанова пяна (спрей) 30 - 50 0 0 < 0,15 6 60 60 1400 Насипна минерална вата 15 - 60 0 0 < 0,15 4 1 1 1030 Насипни влакна от целулоза 20 - 60 0,11 0,18 < 0,20 0,5 2 2 1600 Насипен експандиран перлит 30 - 150 0,01 0,02 0 до 0,02 3 2 2 900 Насипен вермикулит 30 - 150 0,01 0,02 0 до 0,02 2 3 2 1080 Материал Плътност ?, kg/m3 Влагосъдър-жание при 23 °C, 50 % относителна влажност u ? kg/kg m3/m3 Влагосъдър-жание при 23 °C, 80 % относителна влажност u ? kg/kg m3/m3 Коефициент за превръщане по влага Число на дифузионно съпротивле-ние на водна пара ? сух мокър Специфи-чен топли-нен капа-цитет cp, J/(kg·K) Влаго-съдър-жание, u, kg/kg fu Влаго- съдър-жание, ?, m3/m3 f? Насипен експандиран керамзит 200 - 400 0 0,001 0 до 0,02 4 2 2 1000 Насипен експандиран полистирен 10 - 30 0 0 < 0,10 4 4 2 2 1400 Керамзит 1000 - 2400 0,007 0,012 0 до 0,25 10 16 10 1000 Калциев силикат 900 - 2200 0,012 0,024 0 до 0,25 10 20 15 1000 Бетон с добавъчен материал от вулканична пемза 500 - 1300 0,02 0,035 0 до 0,25 4 50 40 1000 Бетон с добавъчен материал от естествени скали 1600 - 2400 0,025 0,04 0 до 0,25 4 150 120 1000 Бетон с добавъчен материал от полистирен 500 - 800 0,015 0,025 0 до 0,25 5 120 60 1000 Бетон с добавъчен материал от експандиран керамзит 400 - 700 0,02 0,03 0 до 0,25 2,6 6 4 1000 Бетон с преобладаващ добавъчен материал от експандиран керамзит 800 - 1700 0,02 0,03 0 до 0,25 4 8 6 1000 Бетон с повече 70 % добавъчен материал от гранулирана доменна шлака 1100 - 1700 0,02 0,04 0 до 0,25 4 30 20 1000 Бетон с преобладаващ добавъчен материал, получен от пиропроцеси при изгаряне на въглища 1100 - 1500 0,02 0,04 0 до 0,25 4 15 10 1000 Газобетон 300 - 1000 0,026 0,045 0 до 0,25 4 10 6 1000 Бетон с други леки добавъчни материали 500 - 2000 0,03 0,05 0 до 0,25 4 15 10 1000 Разтвор (зидарски разтвор и мазилка) 250 - 2000 0,04 0,06 0 до 0,25 4 20 10 1000 Приложение № 6 към чл. 25, ал. 5 Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи на влажностен режим (евентуален кондензационен пад) 1. Изчисляване на влажностен режим на елементите на конструкцията на сгради. Сградните ограждащи елементи на конструкцията на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха под 70 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад). Външните ограждащи елементи на конструкцията, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад. Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи елементи на конструкцията се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието: (1.1), където: е температурата на оросяване (°C); – изчислителна външна температура за съответната климатична зона (°C); - коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност. Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите елементи на конструкцията не причиняват вреда на структурата на материала, когато: 1. общата влажност на материала (xuk'), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност (xmax): (1.2), където: xr' е експлоатационната влажност, %; - влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навлажняване, %; 2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция. Стойностите на xr' и на xmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4. Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и в зони с очакван кондензационен пад. Влажността на ограждащите елементи на конструкцията, в резултат на дифузионното навлажняване се изчислява съгласно тази част от методиката. За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия: 1. = = 18 °C; 2. = = 65 %; където и са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух. За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране. Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия: 1. при външна относителна влажност 90 %; 2. при температура на външния въздух : а) = 5 °С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5 °С; б) = - 5 °С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5 °С до минус 14,5 °С; в) = - 10 °С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5 °С. За нови сгради, данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране. Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко: 1. изискванията за клас 1 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или 2. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или 3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра. Горепосочените изисквания по т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради. Горепосочените изисквания по т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради. Горепосочените изисквания по т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради. Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия. 2. Изчисляване на съпротивлението на дифузно преминаване на водна пара на слой строителен материал. Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в m2hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна температура 10 ?С по формулата: (2.1), където: µ е числото на дифузионно съпротивление на водна пара; d – дебелината на слоя строителен материал, m. При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата: (2.2), където: d1, d2,…..dn са дебелините на отделните слоеве строителни материали, m; µ1, µ2, ....., µn - съответните числа на дифузионно съпротивление на водна пара съгласно табл. 1 на приложение № 4. 2. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/(m2h) без кондензационен пад се изчислява по формулата: (2.3), където: е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра; - парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра. 2.1. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 2.1 и 2.2. То се състои в следното: 2.1.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки, определени по формулата , а върху ординатата - температурите на повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва: 2.1.2. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент ( ) в ?С се определя по формулата: (2.4), където: е температурата на вътрешния въздух, °С; - съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност, което се определя съгласно БДС EN ISO 6946; q - плътността на топлинния поток (W/m2), който се определя по формулата: (2.5), където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m2К). 3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва: (2.6), където са температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток – отвътре навън), °С. Фиг. 2.1. Схема на кривата на температурното разпределение Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара , което се отчита от табл. 2.1 в тази част от методиката в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява налягането и налягането от двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент. Фиг. 2.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 2.2). Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи: а) двете линии се допират в една, две или повече точки (фиг. 2.3 и 2.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве); б) двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях – широчината на тази зона (фиг. 2.5). Нарастването на влажността на материала в зоната на кондензация ?xdif в % се изчислява по формулата: (2.27) , където: Wk е количеството кондензирана влага, kg/m2; d z- широчината на зоната на кондензация, m; ? - плътността на материала в зоната на кондензация, kg/m3. Таблица 2.1 Температура на въздуха, ?С Температура на оросяване ?s (?С ) при относителна влажност на въздуха (%) 30 35 40 45 50 55 60 65 70 75 80 85 90 95 30 10,5 12,9 14,9 16,8 18,4 20,2 21,4 22,7 23,9 25,0 26,2 27,2 28,2 29,1 29 9,7 12,0 14,0 15,9 17,5 19,0 20,4 21,7 23,0 24,1 25,2 26,2 27,2 28,1 28 8,8 11,1 13,1 15,0 16,6 18,1 19,5 20,8 22,0 23,2 24,2 25,2 26,2 27,1 27 8,0 10,2 12,2 14,1 15,7 17,2 18,6 19,9 21,1 22,2 23,3 24,3 25,2 26,1 26 7,1 9,4 11,4 13,2 14,8 16,3 17,6 18,9 20,1 21,2 22,3 23,3 24,2 25,1 25 6,2 8,5 10,5 12,2 13,9 15,3 16,7 18,0 19,1 20,3 21,3 22,2 23,2 24,1 24 5,4 7,6 9,6 11,3 12,9 14,4 15,8 17,0 18,2 19,3 20,3 21,3 22,2 23,1 23 4,5 6,7 8,7 10,4 12,0 13,5 14,8 16,1 17,2 18,3 19,4 20,3 21,3 22,2 22 3,6 5,9 7,8 9,5 11,1 12,5 13,9 15,1 16,3 17,4 18,4 19,4 20,3 21,2 21 2,8 5,0 6,9 8,6 10,2 11,6 12,9 14,2 15,3 16,4 17,4 18,4 19,3 20,2 20 1,9 4,1 6,0 7,7 9,3 10,7 12,0 13,2 14,4 15,4 16,4 17,4 18,3 19,2 19 1,0 3,2 5,1 6,8 8,3 9,8 11,1 12,3 13,4 14,5 15,5 16,4 17,3 18,2 18 0,2 2,3 4,2 5,9 7,4 8,8 10,1 11,3 12,5 13,5 14,5 15,4 16,3 17,2 17 -0,6 1,4 3,3 5,0 6,5 7,9 9,2 10,4 11,5 12,5 13,5 14,5 15,3 16,2 16 -1,4 0,5 2,4 4,1 5,6 7,0 8,2 9,4 10,5 11,6 12,6 13,5 14,4 15,2 15 -2,2 -0,3 1,5 3,2 4,7 6,1 7,3 8,5 9,6 10,6 11,6 12,5 13,4 14,2 14 -2,9 -1,0 0,6 2,3 3,7 5,1 6,4 7,5 8,6 9,6 10,6 11,5 12,4 13,2 13 -3,7 -1,9 -0,1 1,3 2,8 4,2 5,5 6,6 7,7 8,7 9,6 10,5 11,4 12,2 12 -4,5 -2,6 -1,0 0,4 1,9 3,2 4,5 5,7 6,7 7,7 8,7 9,6 10,0 11,2 11 -5,2 -3,2 -1,8 -0,4 1,0 2,3 3,5 4,7 5,8 6,7 7,7 8,6 9,4 10,2 10 -6,0 -4,2 -2,6 -1,2 0,1 1,4 2,6 3,7 4,8 5,8 6,7 7,6 8,4 9,2 Таблица 2.2 Температура, ?С Максимално налягане на водната пара Р max, Ра .0 .1 .2 .3 .4 .5 .6 .7 .8 .9 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 30 4244 4269 4294 4319 4344 4369 4394 4419 4445 4469 29 4006 4030 4053 4077 4101 4124 4148 4172 4196 4219 28 3781 3803 3826 3848 3871 3894 3916 3939 3961 3984 27 3566 3588 3609 3631 3652 3674 3695 3737 3793 3759 26 3362 3382 3403 3423 3443 3463 3484 3504 3525 3544 25 3169 3188 3208 3227 3246 3266 3284 3304 3324 3343 24 2985 3003 3021 3040 3059 3077 3095 3114 3132 3151 23 2810 2827 2845 2863 2880 3897 2915 2932 2950 2968 22 2645 2661 2678 2695 2711 2727 2744 2761 2777 2794 21 2487 2504 2518 2535 2551 2566 2582 2598 2613 2629 20 2340 2354 2369 2384 2399 2413 2428 2443 2457 2473 19 2197 2212 2227 2241 2254 2268 2283 2297 2310 2324 18 2065 2079 2091 2105 2119 2132 2145 2158 2172 2185 17 1937 1950 1963 1976 1988 2001 2014 2027 2039 2052 16 1818 1830 1841 1854 1866 1878 1889 1901 1914 1926 15 1706 1717 1729 1739 1750 1762 1773 1784 1795 1806 14 1599 1610 1621 1631 1642 1653 1663 1674 1684 1695 13 1498 1508 1518 1528 1538 1548 1559 1569 1578 1588 12 1403 1413 1422 1431 1441 1451 1460 1470 1479 1488 11 1312 1321 1330 1340 1349 1358 1367 1375 1385 1394 10 1228 1237 1245 1254 1262 1270 1279 1287 1296 1304 9 1148 1156 1163 1171 1179 1187 1195 1203 1211 1218 8 1073 1081 1088 1096 1103 1110 1117 1125 1133 1140 7 1002 1008 1016 1023 1030 1038 1045 1052 1059 1066 6 935 942 949 955 961 968 945 982 988 955 5 872 878 884 890 896 902 907 913 919 925 4 813 819 825 831 837 843 849 854 861 866 3 759 765 770 776 781 787 793 798 803 808 2 705 710 716 721 727 732 737 743 748 753 1 657 662 667 672 677 682 687 691 696 700 0 611 616 621 626 630 635 640 645 648 653 -0 611 605 600 595 592 587 582 577 572 567 -1 562 557 552 547 543 538 534 531 527 522 -2 517 524 509 505 501 496 492 489 484 480 -3 476 472 468 464 461 456 452 448 444 440 -4 437 433 430 426 423 419 415 412 408 405 -5 401 398 395 391 388 385 282 379 375 372 -6 368 365 362 359 356 353 350 347 343 340 -7 337 336 333 330 327 324 321 318 315 312 -8 310 306 304 301 298 296 294 291 288 286 -9 284 281 279 276 274 272 269 267 264 262 -10 260 258 255 253 251 249 246 244 242 239 -11 237 235 233 231 229 228 226 224 221 219 -12 217 215 213 211 209 208 206 204 202 200 -13 198 197 195 193 191 190 188 186 184 182 -14 181 180 178 177 175 173 171 169 168 167 -15 165 164 162 161 159 158 157 155 153 152 -16 150 149 148 146 145 144 142 141 139 138 -17 137 136 135 133 132 131 129 128 127 126 -18 125 124 123 122 121 120 118 117 116 115 -19 114 113 112 111 110 109 107 106 105 104 -20 103 102 102 100 99 98 97 95 95 94 Забележка. Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2.2 служат за определяне на парциалното налягане (р) в Ра по формулата: , където ф е относителната влажност на въздуха, %. Приложение № 7 към чл. 42, ал. 6 Метод за изчисляване на количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди 1. Енергийният баланс на системата за загряване на вода чрез слънчева енергия за период от време един месец може да се запише в следния вид: Qu - Qw+ E = 0, (7.1) където: Qu е количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия в системата за загряване на вода, kWh; Qw - потребната енергия за загряване на водата, kWh; E - количеството енергия, получено от допълнителния източник, kWh. 2. Дялът от потребната енергия за загряване на водата, който се покрива от слънчевата енергия, се формулира като: (7.2) 3. Дялът f от потребната енергия се изчислява като функция на параметрите на системата по зависимостта: f = 1.029.Y - 0,065.X - 0,245.Y2 + 0,0018.X2 + 0,0215. Y3 (7.3) при 0 < Y < 3 и 0 < Х < 18, в която: A е площта на слънчевите колектори, m2; FR е коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора; F'R - коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора, отчитащ и влиянието на междинния топлообменник в колекторния кръг; UL - коефициент на пълните топлинни загуби на колектора, W/m2K; ?? - брой на секундите в месеца; ?ref = 100 °С - базисната температура; ?e - средната месечна температура на външния въздух, оС; - средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите; (?a)n - средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите при перпендикулярно лъчение върху повърхността им; - средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху наклонената повърхност на колекторите, J/m2; N - броят на дните в месеца; Qw - месечният топлинен товар на системата, J. 4. В случаите, когато акумулиращият съд в системата има обем, различен от 75 l/(m2 колекторна площ), безразмерният комплекс Х се коригира по зависимостта: където Vs е обемът на акумулатора, m3. 5. Когато в системата няма междинен топлообменник в колекторния кръг, стойността на отношението F'R / FR = 1, а когато има такъв, системата се изчислява по зависимостта: (7.4) където: е топлинният капацитет на масовия дебит на флуида през контура на слънчевите колектори, W/K; ? - ефективността на междинния топлообменен апарат; - по-малкият топлинен капацитет на масовия дебит на флуидите, циркулиращи през топлообменника, W/K. 6. В случаите, когато колекторът е ориентиран на юг и ъгълът на наклона на колектора е в границите: (? - 12) ? ? ? (? + 12) , където ? е географската ширина, с достатъчна точност може да се приеме, че: - за колектори с еднослойно прозрачно покритие = 0,95; - за колектори с двуслойно прозрачно покритие = 0,93 за зимата и = 0,90 за лятото. 7. Средната месечна дневна слънчева радиация върху наклонена повърхност се определя по зависимостта: , (7.5) където: е проекционен коефициент; - средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху хоризонтална повърхност, J/m2 (ден); отчита се от таблица 1. 8. Проекционният коефициент се определя по зависимостта: (7.6) където: е средномесечната дневна дифузна радиация върху хоризонтална повърхност, J/m2; - отношението на средномесечната директна слънчева радиация върху наклонената и хоризонтална повърхност; ? - ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, o; ? - коефициент на отражение на . 9. Отношението се изчислява по зависимостта: , (7.7) където: е факторът на облачността; отчита се от таблица 1. 10. (Попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) Коефициентът се изчислява по формулата: , където: ? е ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, o; ? - деклинацията на слънцето, o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта: ? = 23,45. sin [360. (284+n)/365], (7.9) n - пореден номер на деня в годината; vs - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху хоризонтална повърхност, o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта: vs = arccos (-tg? tg?), (7.10) където: vs - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху наклонената повърхност, o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта: v's = min[vs;arccos(-tg(?-?) tg?] (7.11) Таблица 1 Приложение № 8 към чл. 18, ал. 6 Изчисляване на икономическата ефективност и ефикасност за жизнения цикъл на технически решения за съхранение на енергията в сгради 1. Оценката за икономическа ефективност и ефикасност на технически решения за съхранение на енергия в сгради представлява последователност от изчисляване на следните основни показатели: 1.1. Разходи за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл. 1.2. Приходи от експлоатацията на техническото решение. 1.3. Прост срок на откупуване на инвестициите. 1.4. Срок на изплащане на инвестициите. 1.5. Нетна настояща стойност. 1.6. Вътрешна норма на възвръщаемост. 1.7. Индекс на нетната настояща стойност. 2. Разходите за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл включват: 2.1. Разходи до началото на експлоатационния период (I0): а) разходи за проектиране; б) разходи за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект; в) разходи за издаване на разрешение за строеж; г) разходи за закупуване, доставка, монтаж/изграждане, пуск и настройка на оборудването; д) разходи за въвеждане в експлоатация. 2.2. Експлоатационни разходи: а) разходи за енергия; б) други експлоатационни разходи: - за материали; - за поддръжка. 3. Нетните приходи от експлоатацията на техническото решение се изчисляват по формулата: (8.1), където: B са нетните годишни приходи, лв./годишно; Si е спестената енергия с i-тия енергоносител за една година, kWh/годишно; Еi - цената на i-тия eнергоносител, лв./kWh; ?O&M - промяната в разходите за експлоатация и поддръжка (+ или -) в резултат на въвеждането в експлоатация на техническото решение, лв./годишно. 4. Срок на откупуване (РВ) При равни спестявания през годините на жизнения цикъл срокът на откупуване (РВ) се изчислява по формулата: (8.2), където: I0 са разходите до началото на експлоатационния период, лв.; B – нетните годишни спестявания, лв./годишно. 5. Нетната настояща стойност (NPV) се изчислява по формулата: (8.3), където: r е реалният лихвен процент, %; изчислява се по формулата: ; nr - номиналният лихвен процент,%; b - годишната инфлация,%; Bi са нетните приходи за i-тата година от жизнения цикъл, лв./годишно; n – жизненият цикъл на техническото решение, години; I0 – разходите до началото на експлоатационния период, лв. Проектът е рентабилен, ако NPV > 0. Ако нетните приходи са еднакви през годините на жизнения цикъл, т.е. ако B1 = B2 = B3 = ... = Bn, ,горната формула се опростява до вида: 6. Коефициентът на нетна сегашна стойност (NPVQ) се изчислява по формулата : .(8.4). 7. Срок на изплащане (РО) и вътрешна норма на възвръщаемост (IRR) Срокът на изплащане представлява реалното време, което е необходимо за възвръщане на инвестицията, т.е. времето, което е необходимо нетната сегашна стойност да стане равна на 0 (NPV = 0), като се отчита реалният лихвен процент: Вътрешната норма на възвръщаемост IRR е онази стойност на реалния лихвен процент, при която NPV = 0.