Закон за въвеждане на еврото в република България

ЗАКОН ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Обн. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 25 Март 2025г., изм. ДВ. бр.49 от 17 Юни 2025г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 1 Август 2025г., изм. и доп. ДВ. бр.65 от 8 Август 2025г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 21 Ноември 2025г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 25 Ноември 2025г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2025г., изм. ДВ. бр.55 от 16 Юни 2026г. Проект: 50-402-01-2/04.07.2024 г. Предмет Чл. 1. Този закон осигурява прилагането на съответните актове на Европейския съюз, като определя необходимите мерки на национално ниво за въвеждане на еврото в Република България. Цел Чл. 2. Целта на закона е да допълни и улесни въвеждането на еврото в Република България и да повиши прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в съответствие с пряко приложимото право на Европейския съюз. Дата на въвеждане на еврото в Република България Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Официална парична единица Чл. 4. В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента. Официален валутен курс Чл. 5. Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Принципи Чл. 6. В процеса на въвеждане на еврото в Република България се прилагат принципът на защита на потребителите, принципът на информираност, принципът на ефективност и икономичност, принципът на прозрачност и принципът на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. Принцип на защита на потребителите Чл. 7. (1) Превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите. (2) Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори. Принцип на информираност Чл. 8. На потребителите се предоставя ясна, точна и своевременна информация за принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България, включително реда и правилата за обмяната на левове в евро, превалутирането от левове в евро и представянето на цените на стоки и услуги, и на други стойности в евро. Принцип на ефективност и икономичност Чл. 9. (1) Въвеждането на еврото като парична единица на Република България и всички произтичащи от това процедури и дейности се извършват по най-ефективен и целесъобразен начин, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защита на потребителите, като разходите за лицата не се компенсират с публични средства. (2) Изискванията за одобрение от държавен орган не се прилагат, когато измененията в устави, дружествени договори, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или договори, свързани с извършване на дейност или предоставяне на услуги, се налагат от въвеждането на еврото в страната и са свързани само с превалутиране на стойности от левове в евро. Принцип на прозрачност Чл. 10. Процесът по въвеждането на еврото като парична единица на Република България следва да бъде извършен по прозрачен начин, като отговорните институции, органи и лица предоставят публично своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация. Принцип на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро Чл. 11. (1) В съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на Европейския съюз въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева. (2) В съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. (3) В съответствие с чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1103/97", въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент. Тази алинея се прилага, без да се засяга договореното между страните. (4) В съответствие с чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) 974/98 позоваванията в правните инструменти на лева без посочване на стойността се считат за позовавания на еврото. Правило за превалутиране от левове в евро Чл. 12. (1) В съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. (2) Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Правило за закръгляване Чл. 13. (1) В съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: 1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. (2) Изключение от правилото по ал. 1 относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато този или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в ал. 1. Право на информация Чл. 14. (1) В период от една година от датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице има право да получи информация относно паричните стойности в левове на негови имуществени права и задължения към датата на превалутиране. (2) Лицата, извършили превалутиране по реда на този закон, предоставят безплатно информацията по ал. 1 в 7-дневен срок от поискването. Задължение и период за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите Чл. 15. (1) Цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, се обозначават в евро и в левове за посочения в ал. 2 период, като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. (3) Изискването за двойно обозначаване не се прилага при: 1. продажната цена на стоки и номиналната стойност на ценни книжа на приносител и на платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, които се поставят трайно и непосредствено върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е технически невъзможно; 2. продажната цена на тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола - за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител; 3. (доп. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) продажната цена на продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, както и на добавките за гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива; 4. цената на услугата за превоз, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи; 5. издаване на документи по чл. 112, ал. 1 от Закона за върху добавената стойност; 6. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) цената, посочена на етикети, издавани от електронна везна за измерване на маса; 7. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) цената на стоката или услугата, визуализирана на автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване; 8. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) продажната цена, отпечатана трайно върху персонализирани превозни документи на хартиен носител; 9. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) продажната цена на книги, учебници, учебни помагала и други печатни произведения, включително познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания. (4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Обозначаване на цените на стоките и услугите Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Двете цени са придружени с изписване на съответната валута, отличителен знак или съкращение, направено с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт съгласно ал. 1, позволяващо лесното им разпознаване. (3) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Изключенията по чл. 15, ал. 3, т. 1 - 4 и 6 - 9 не освобождават търговците от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по друг подходящ начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. (4) При търговски съобщения и реклама в аудио- и видеоформат, които имат за цел насърчаване продажбата на стоки и услуги, цените може да се представят устно само в левове до датата на въвеждане на еврото, а след нея, само в евро. Обозначаване на цената за единица мярка на стока Чл. 17. (1) Когато обозначаването на цената за единица мярка на стоката е задължително съгласно чл. 20 - 23 от Закона за защита на потребителите, търговецът може да ограничи двойното обозначаване на цената само по отношение на продажната цена на стоката, без да посочва цената за единица мярка. (2) Когато цената за единица мярка е идентична с продажната цена на стоката, търговецът може да направи двойно обозначаване само на продажната цена на стоката. Съобщения за намаляване на цените на стоките и услугите Чл. 18. При съобщения за намаляване на цените на стоките и услугите, което се изразява в абсолютна стойност или в процент, търговецът може да направи двойно обозначаване на цените на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се плаща от потребителя. Съобщения за сравняване на цените на стоките и услугите Чл. 19. При съобщения за сравняване на цените на стоките и услугите търговецът може да направи двойно обозначаване на цената на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се заплаща от потребителя. Обявяване на крайна цена във фискалния/системния бон Чл. 20. (1) В периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото. (2) От датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове. Двойно обозначаване при предоставяне на финансови услуги Чл. 21. (1) Изискването за двойно обозначаване на цените в периода по чл. 15, ал. 2 се прилага от поднадзорните на Българската народна банка лица по отношение на тарифите за таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги и от поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица по отношение на размера на таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги. Информацията по изречение първо се оповестява в офисите и на интернет страниците на съответните лица, когато е приложимо. Тази информация се предоставя във всеки случай безплатно на хартиен или на друг траен носител при поискване от клиент. (2) В периода по чл. 15, ал. 2 поднадзорните лица на Българската народна банка обозначават двойно в евро и в левове информацията за: 1. началното и крайното салдо по платежни сметки в извлеченията, предоставяни на хартиен или друг дълготраен носител по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, по всички открити до датата на въвеждане на еврото левови сметки; 2. стойността на платежната операция в левове по всички открити до датата на въвеждане на еврото левови сметки и размера на дължимите такси и комисиони по чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 58, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 64, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 66, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи; 3. стойността на платежната операция и остатъчната наличност по сметка при платежни операции по теглене на пари в брой на терминално устройство АТМ; 4. остатъка по кредити и за размера на дължимите вноски по кредити, отпуснати по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители в левове, предоставяна в офис на кредитна или финансова институция или при интернет или мобилно банкиране, при поискване от клиента; 5. извършените плащания по главница, лихва и други, свързани с кредити, отпуснати в левове, при поискване от клиента; 6. начислените лихви по депозитни сметки в левове, открити до датата на въвеждане на еврото, при поискване от клиента. (3) В периода по чл. 15, ал. 2 управляващите дружества и националните инвестиционни фондове от отворен тип публикуват на интернет страниците си обобщената информация по чл. 64, ал. 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране за предходния месец с двойно обозначаване на паричните стойности в евро и в левове. (4) В периода по чл. 15, ал. 2 при предоставяне на инвестиционни услуги на непрофесионални клиенти по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционните посредници обозначават двойно в левове и в евро баланса на паричните средства по левова сметка на клиента, общата стойност на финансовите инструменти на клиента, както и информация за таксите и разходите по чл. 71, ал. 2, т. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти. (5) В периода по чл. 15, ал. 2 при предоставяне на инвестиционни услуги по управление на портфейл на непрофесионални клиенти по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, прилагат съответно ал. 4. (6) Пенсионноосигурителните дружества обозначават двойно в евро и левове наличните средства в индивидуалните осигурителни партиди на осигурените лица, във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, както и в аналитичните сметки на лицата, получаващи плащания от фондовете за разсрочени плащания, към края на календарната година преди датата на въвеждане на еврото. Информацията по изречение първо се предоставя безплатно на лицата в срока по чл. 123з2, ал. 1, т. 3 и 6 от Кодекса за социално осигуряване. (7) В периода по чл. 15, ал. 2 застрахователите и застрахователните посредници обозначават двойно в евро и в левове: 1. общата сума, дължима от застраховащ по застрахователен договор, сключен в този период, както и размера на вноските при разсрочено плащане на застрахователна премия по такъв договор; 2. съобщенията за размера на дължими в този период вноски при разсрочено плащане на застрахователна премия по застрахователен договор независимо от датата на неговото сключване. (8) В периода по чл. 15, ал. 2 пазарният оператор, съответно инвестиционният посредник, организиращ място на търговия, обозначава двойно в левове и в евро: 1. оборота на съответното място на търговия, публикуван на интернет страницата на мястото на търговия; 2. цена на отваряне, цена на затваряне, минимална и максимална цена, предишна цена на затваряне и среднопретеглена цена на всеки финансов инструмент на интернет страницата на мястото на търговия. (9) В периода по чл. 15, ал. 2 лицата по ал. 1 предоставят информацията по ал. 2, 4 и 7 безплатно на своите клиенти. Изготвяне, производство и доставка на евромонети и евробанкноти Чл. 22. До датата на въвеждане на еврото в Република България Българската народна банка, при спазване на правните актове на Европейския съюз, организира и осъществява навременното изготвяне и производство на евромонети с българска национална страна и доставката на евробанкноти и евромонети. Разпространение на евромонети и евробанкноти Чл. 23. (1) В съответствие с Насоки 2006/525/ЕО на Европейската централна банка от 14 юли 2006 г. относно някои приготовления за преминаването към парична наличност в евро и за първоначалното зареждане и подзареждането с евробанкноти и монети извън Еврозоната (ЕЦБ/2006/9) до датата на въвеждане на еврото в Република България Българската народна банка организира снабдяването на кредитните институции с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети (първоначално зареждане). Първоначалното зареждане се извършва съгласно договори, сключени между Българската народна банка и всяка кредитна институция. (2) До датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции организират снабдяването на "Български пощи" ЕАД и търговците с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети (подзареждане). Подзареждането се извършва съгласно договори, сключени между кредитната институция и "Български пощи" ЕАД, съответно всеки търговец. (3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2025 г.) До датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции продават стартови комплекти с евромонети на физически лица и търговци при спазване на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. (4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2025 г.) До датата на въвеждане на еврото в Република България "Български пощи" ЕАД продават стартови комплекти с евромонети на физически лица при спазване на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. (5) До датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции организират зареждането на машините за самообслужване, включително терминални устройства АТМ, с евробанкноти. (6) От датата на въвеждане на еврото в Република България при теглене на пари в брой чрез машини за самообслужване, включително терминални устройства АТМ, се разпространяват само евробанкноти. (7) Евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети, получени при първоначалното зареждане и подзареждането, не могат да бъдат използвани преди датата на въвеждане на еврото в Република България, освен в случаите по ал. 2. (8) Кредитните институции предоставят на Българската народна банка информация за извършването на първоначалното зареждане и подзареждането по определен от централната банка ред. (9) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член от кредитните институции. (10) До датата на въвеждане на еврото в Република България продажбата на стартови комплекти с евромонети по този член се извършва по официалния валутен курс. Период на двойно обращение на лева и еврото Чл. 24. В съответствие с чл. 15 от Регламент (ЕО) № 974/98 от датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото). Правила в периода на двойно обращение Чл. 25. (1) В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, връща остатъка изцяло в левове. (2) В периода на двойно обращение търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция. (3) В периода на двойно обращение при рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, търговецът връща платената сума изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне платената сума в брой в евро, връща платената сума изцяло в левове. (4) От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро. (5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) При връщане на остатъка по ал. 1 в евро или на платената сума по ал. 3 в евро търговецът предоставя устно информация относно паричната стойност на остатъка или платената сума в левове, при поискване от потребителя. Обмяна на банкноти и монети Чл. 26. (1) В съответствие с чл. 15 и 16 от Регламент (ЕО) № 974/98 Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. (2) През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция кредитните институции обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни. Изречение първо се прилага съответно и при внасянето и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка на клиента в евро при кредитна институция, в която е извършена обмяната. (3) През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България "Български пощи" ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден за едно лице "Български пощи" ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната. "Български пощи" ЕАД не обменя банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице. (4) "Български пощи" ЕАД обменя банкноти и монети от левове в евро само в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция, чрез възлагане на дейността като услуга от общ икономически интерес за срок от 6 месеца, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, съгласно Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (2012/21/ЕС) (ОВ, L 7 от 11 януари 2012 г.). (5) Условията и редът за изпълнението на услугата от общ икономически интерес по ал. 4 и компенсирането на нетните разходи от нейното извършване се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията. (6) След изтичането на срока по ал. 2 кредитните институции могат да въведат такса за услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой, както и за внасяне и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка. (7) След изтичането на срока по ал. 3 "Български пощи" ЕАД може да въведе такса за услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро в брой. (8) До изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото кредитните институции не могат да отказват извършването на услугите по ал. 2. "Български пощи" ЕАД не може да отказва извършването на услугите по ал. 3, освен при липса на касова наличност. (9) След изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и "Български пощи" ЕАД могат да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой. (10) Кредитните институции и "Български пощи" ЕАД поставят на видно място в помещенията си информация за условията на извършваните от тях услуги по този член и я публикуват на интернет страниците си. (11) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2025 г.) Обмяната на банкноти и монети от левове в евро се извършва при спазване на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. (12) Кредитните институции предоставят на Българската народна банка информация за извършваните от тях услуги по този член по определен от централната банка ред. (13) Българската народна банка осигурява изтеглянето, съхранението и унищожаването на банкноти и монети в левове. (14) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член от кредитните институции. (15) Обмяната на повредени банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс се извършва по ред, определен с наредба на Българската народна банка. Превалутиране на цените на стоки и услуги Чл. 27. (1) В съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането на цените на стоките и услугите от левове в евро се извършва при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. (2) Цената за единица мярка на стоки и услуги в левове, изразена с повече от два знака след десетичната запетая, може да се изразява със същия брой знаци след превалутиране по чл. 12 в евро при съответното прилагане на чл. 13, ал. 1. Превалутиране на сметки Чл. 28. (1) На датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и другите доставчици на платежни услуги по чл. 3, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи еднократно превалутират всички левови салда по сметки на своите клиенти в евро в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13, без такси и комисиони за клиента и при запазване на условията по съответните договори в съответствие с чл. 11, ал. 3, валидни преди превалутирането. (2) При договори за паричен влог след превалутиране и закръгляване по правилата на чл. 12 и 13, без такси и комисиони за клиента, се запазват условията по тези договори съгласно чл. 11, ал. 3, валидни преди това, като към датата на въвеждане на еврото в Република България размерът на лихвения процент по влога не може да е по-нисък от размера на лихвения процент, валиден преди тази дата. (3) Лице, което към датата на въвеждане на еврото в Република България има платежни сметки, свободни от тежести, запори или други законови ограничения, включително сметки за електронни пари, в левове и в евро при един и същ доставчик на платежни услуги, може в двумесечен срок от датата на въвеждане на еврото да поиска закриване на едната платежна сметка и прехвърляне на положителното салдо по нея към другата платежна сметка на същото лице при запазване на условията по платежната сметка, по която се прехвърлят средствата. За тези операции не се начисляват такси и комисиони. В случай че по платежната сметка, която се закрива, има дебитно салдо или издадена кредитна карта лицето следва да погаси съответното задължение преди закриването. Парична единица при изпълнение на платежни операции Чл. 29. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България платежни операции, свързани с предоставянето на платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи, които преди датата на въвеждане на еврото са били инициирани в левове и ще бъдат приключени на датата на въвеждане на еврото или след нея, се изпълняват в евро. (2) От датата на въвеждане на еврото в Република България се преустановява инициирането и изпълнението на платежни операции в левове, свързани с предоставянето на платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи, с изключение на случаите по чл. 26, ал. 8. Запазване на правата на акционерите и съдружниците Чл. 30. Превалутирането от левове в евро на капитала на акционерно дружество, командитно дружество с акции и дружество с ограничена отговорност се извършва по начин, който не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала. Превалутиране на номиналната стойност на акции и превалутиране на капитала на търговски дружества Чл. 31. (1) Номиналната стойност на една акция се превалутира от левове в евро, като номиналната стойност на акцията в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът се закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1. (2) Капиталът на акционерно дружество и на командитно дружество с акции в евро се формира от номиналната стойност на една акция, определена в евро съгласно ал. 1, умножена по броя на акциите. (3) Разликата между стойността на капитала, която се получава при прилагане на правилото за превалутиране по чл. 12, и стойността на капитала, която се получава по реда на ал. 2, се отразява като неразпределена печалба/непокрита загуба от минали години. (4) Капиталът на дружество с ограничена отговорност се превалутира от левове в евро, като вписаната стойност на капитала в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът се закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1. (5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Размерът на дела в капитала на всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност се изчислява, като превалутираният размер на капитала по ал. 4 се разпределя между съдружниците съответно на тяхното участие в капитала преди превалутирането. Изменение и обявяване на документи на търговски дружества, оценка на проспект Чл. 32. (1) Търговските дружества приемат изменения в документите по чл. 9, ал. 2, както и привеждат вътрешните си документи извън посочените в чл. 9, ал. 2 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България. (2) Акционерните дружества и командитните дружества с акции представят за обявяване в заверен от лицето или лицата, представляващи дружеството, препис от устава с отразени превалутираните по правилата на този закон размер на капитала и номинална стойност на акциите. (3) Дружествата с ограничена отговорност представят за обявяване в заверен от органа, представляващ дружеството, препис от дружествения договор с отразен превалутирания по реда на чл. 31, ал. 4 размер на капитала, както и превалутиран размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала. (4) Представянето за обявяване на преписи от устава и от дружествения договор по ал. 2 и 3 се извършва едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в . За обявяването на актовете по ал. 2 и 3 не се събира държавна такса. (5) В случай че за запазване правата на съдружниците в дружество с ограничена отговорност в съответствие с чл. 30 при превалутиране на техните дялове в капитала се налага изменение на превалутирания по реда на чл. 31, ал. 4 капитал, изменението може да бъде само до размер на 5 на сто от вписания капитал и следва да се извърши по реда за изменение на дружествения договор. В този случай правилата на Търговския закон за увеличаване и намаляване на капитала не се прилагат. (6) Лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 - 3 и 6 от Закона за Комисията за финансов надзор представят в Комисията за финансов надзор документите по ал. 1 в 7-дневен срок от приемане на решения за привеждането им в съответствие с изискванията на този закон, когато е налице задължение за тяхното одобряване, съответно уведомяват Комисията за финансов надзор за тяхното изменение, когато е налице задължение за уведомяването и. (7) Емитентите на ценни книжа, за издаването на които има одобрен проспект за публично предлагане и последващото им допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за които към датата на въвеждане на еврото в Република България не е изтекъл срокът на предлагане, съответно не е започнала търговията на регулирания пазар, в срок до 7 работни дни от датата на въвеждане на еврото в Република България оповестяват на видно място на собствените си интернет страници и на интернет страниците на инвестиционните посредници, участващи в предлагането, изявление дали въвеждането на еврото има отношение към оценката на ценните книжа и уведомяват Комисията за финансов надзор. В случай че въвеждането на еврото има отношение към оценката на ценните книжа, се прилага чл. 89с от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. (8) Без да се засягат изискванията за двойно обозначаване, лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 - 3 и 6 от Закона за Комисията за финансов надзор превалутират от левове в евро по правилата на този закон паричните стойности, посочени във всички документи, които са задължени да предоставят на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, към датата на въвеждане на еврото като официална парична единица. Автоматично превалутиране в Чл. 33. (1) На датата на въвеждане на еврото вписаният в размер на капитала на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции, както и вписаната номинална стойност на акциите в акционерно дружество и в командитно дружество с акции автоматично се заменят със стойностите в евро и евроцентове, определени съгласно чл. 31, ал. 1, 2 и 4. (2) Превалутирането по ал. 1 се извършва служебно от Агенцията по вписванията. Превалутиране на дългови ценни книжа, различни от държавни ценни книжа Чл. 34. (1) Общата номинална стойност на емисия дългови ценни книжа, различни от държавни ценни книжа, се превалутира в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13. (2) Единичната номинална стойност на безналични дългови ценни книжа, различни от държавни ценни книжа, се изчислява, като получената стойност в евро по ал. 1 се раздели на броя издадени дългови ценни книжа от съответната емисия. (3) Превалутирането на номиналните стойности по ал. 1 и 2 не се счита за промяна по отношение на правата и задълженията на емитента или притежателя. Превалутиране и правило за закръгляване на стойността на един дял на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване Чл. 35. (1) Стойността на един дял в евро на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, валидна за първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България, се изчислява, като нетната стойност на активите на фонда в левове към края на предходния работен ден се превалутира в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13 и се раздели на общия брой на дяловете на фонда към края на същия ден. Получената стойност по изречение първо се закръглява с точност до петия знак след десетичната запетая по следния начин: 1. когато шестият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, петият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато шестият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, петият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. (2) При използване на стойности на един дял на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, валидни преди датата на въвеждане на еврото в Република България, се извършва превалутиране от левове в евро, като стойността на един дял се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и получената стойност се закръглява до петия знак след десетичната запетая. (3) Осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, отнасящи се за месеци преди въвеждането на еврото в Република България, се превеждат от Националната агенция за приходите към пенсионноосигурителното дружество, изчислени съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и превалутирани съгласно чл. 12 и в изключение на чл. 13, ал. 1. При превалутирането сумите се изчисляват до втория знак след десетичната запетая, без да се закръгляват. Превалутиране и правило за закръгляване на стойността на дяловете на колективни инвестиционни схеми Чл. 36. (1) В първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България нетната стойност на активите на колективна инвестиционна схема в евро се изчислява, като нетната стойност на активите в левове към края на предходния работен ден се превалутира в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13. Нетната стойност на активите на един дял в евро се изчислява, като превалутираната нетна стойност на активите по изречение първо се раздели на броя дялове в обращение и получената стойност се закръгли с точност до четвъртия знак след десетичната запетая по следния начин: 1. когато петият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, четвъртият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато петият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, четвъртият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. (2) Емисионната стойност на един дял в евро и цената на обратно изкупуване на един дял в евро се закръгляват съобразно правилото по ал. 1, изречение второ. (3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно по отношение на националните инвестиционни фондове и алтернативните инвестиционни фондове. Особени правила за безналичните финансови инструменти Чл. 37. (1) На датата на въвеждане на еврото пазарният оператор, съответно инвестиционният посредник, организиращ място на търговия, превалутира от левове в евро пазарната стойност на безналичните финансови инструменти, допуснати до търговия на място на търговия, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване по чл. 12 и 13, освен ако в този или в друг закон, или в акт на Европейския съюз са предвидени специални правила за закръгляване за съответния финансов инструмент. (2) На датата на въвеждане на еврото "Централен депозитар" АД превалутира автоматично от левове в евро номиналната стойност на безналичните финансови инструменти, вписани в централния регистър на ценни книжа, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване по чл. 12 и 13, освен ако в този или в друг закон, или в акт на Европейския съюз са предвидени специални правила за закръгляване на номиналната стойност на съответния финансов инструмент. (3) Сетълментът по сметките за парични средства при сделки с финансови инструменти, сключени в левове преди датата на въвеждане на еврото в Република България, които ще бъдат приключени на датата на въвеждане на еврото или след нея, се извършват в евро. (4) За дейностите по превалутиране по този член не се събират такси и комисиони. Превалутиране на държавни ценни книжа Чл. 38. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България номиналната стойност на всички държавни ценни книжа в левове се превалутира еднократно от левове в евро по реда на чл. 12 и резултатът се закръглява по реда на чл. 13. (2) В изпълнение на ал. 1 три работни дни преди датата на въвеждане на еврото в Република България: 1. всички сделки и операции с държавни ценни книжа се преустановяват; 2. лицата, водещи системи за регистрация на държавни ценни книжа по чл. 35, ал. 4 от Закона за държавния дълг, изпращат на Българската народна банка извлечения от водените индивидуални сметки на техни клиенти. (3) Превалутирането на номиналните стойности по реда на ал. 1 за всяка индивидуална клиентска сметка за държавни ценни книжа, за всяка емисия държавни ценни книжа по международен идентификационен код (ISIN) се извършва от Българската народна банка, водеща системи за регистрация на държавни ценни книжа, съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за държавния дълг. (4) За дейностите по превалутиране по този член не се събират такси и комисиони. (5) След превалутирането номиналната стойност по ал. 1 се счита за номинална стойност на емисиите държавни ценни книжа в евро. (6) Българската народна банка изпраща информация от водените при нея системи за регистрация на държавни ценни книжа по чл. 35, ал. 2 от Закона за държавния дълг на Министерството на финансите, въз основа на която Министерството на финансите регистрира в официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг съвкупните номинални стойности за всяка емисия държавни ценни книжа в левове, превалутирана в евро. (7) В случай на разлики между подадената информация по ал. 6 и превалутираната по чл. 12 и закръглена по чл. 13 оригинална съвкупна номинална стойност за всяка емисия от левове в евро, водена в официалния регистър по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, разликата се счита за поет нов държавен дълг извън ограниченията, определяни по реда на чл. 37 от Закона за публичните финанси в закона за държавния бюджет за съответната година. (8) В издадените поименни сертификати за собственост на държавни ценни книжа в левове стойностите, посочени в левове, се считат за стойности в евро при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. Сертификатите са валидни до окончателното погасяване на вземанията на посочените в тях лица, произтичащи от правото на собственост върху държавни ценни книжа от съответната емисия. (9) Пазарната стойност в евро на държавните ценни книжа, първоначално емитирани в левове, се определя въз основа на превалутираната номинална стойност на държавните ценни книжа по ал. 1 и се изчислява за 100 единици номинал с два знака след десетичната запетая. Колективно действие Чл. 39. От датата на въвеждане на еврото в Република България се прилагат клаузите за колективно действие съгласно предвиденото в чл. 12, ал. 3 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност след неговото ратифициране от Народното събрание и влизане в сила за Република България. Превалутиране на държавни и държавногарантирани заеми Чл. 40. (1) Номиналната стойност на държавните и държавногарантираните заеми се превалутира в евро съобразно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. (2) След превалутирането по ал. 1 номиналната стойност по ал. 1 не се счита за промяна в номиналните стойности на първоначалния държавен или държавногарантиран заем, получен в левове и преизчислен в съответствие с ал. 1. Превалутиране с валутна клауза в евро Чл. 41. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България всички държавни ценни книжа, държавни заеми и държавни гаранции, първоначално емитирани, договорени и издадени в левове или с валутна клауза в евро, се считат за държавни ценни книжа, държавни заеми и държавни гаранции в евро. (2) От датата на въвеждане на еврото в Република България всички общински ценни книжа, общински заеми и гаранции, първоначално емитирани, договорени и издадени в левове или с валутна клауза в евро, се считат за общински ценни книжа, общински заеми и общински гаранции в евро. Превалутиране на публични задължения Чл. 42. (1) Всички неплатени публични задължения и недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми по публични задължения се превалутират в евро към датата на въвеждане на еврото в Република България съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. (2) Всяко вземане и всяко задължение, установявано и събирано от Националната агенция за приходите, включително предадените и за принудително събиране задължения, чийто размер възлиза на една стотинка към последния ден преди деня на въвеждане на еврото, не се превалутира в деня на въвеждане на еврото съгласно чл. 12 и 13 и се счита за отписано. Ценни книжа на приносител и платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, персонализирани превозни документи, отпечатани на хартиен носител, книги, учебници, учебни помагала и други печатни произведения, включително познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания, както и тютюневи изделия след датата на въвеждане на еврото в Република България (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Чл. 43. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Пощенски марки, лотарийни игри с предварително определен резултат, купони за отстъпка, купони за стойността на върнатите стоки, ваучери, включително ваучери за храна по § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, други ценни книжа на приносител, компенсаторни инструменти по чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, както и платежни инструменти по чл. 2, ал. 1, т. 11 от Закона за платежните услуги и платежните системи, персонализирани превозни документи, отпечатани на хартиен носител, книги, учебници, учебни помагала и други печатни произведения, включително познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания, както и тютюневи изделия, които са били в продажба, в обращение или освободени за потребление на територията на страната преди датата на въвеждане на еврото в Република България и на които стойностите са изразени в левове, се използват и след датата на въвеждане на еврото до изтичане на срока им или се реализират в търговската мрежа до изчерпване на наличностите при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13. Лихвени проценти по договори за кредит Чл. 44. (1) При съществена промяна или прекратяване на изготвянето на бенчмарк, в това число на индекси и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка или Националния статистически институт, или комбинация от тях, използван като основа за изчисляване на променливия лихвен процент по договори за кредит, които се превалутират от левове в евро, се прилага алтернативен бенчмарк, който се използва като заместител на бенчмарка, който вече не се изготвя или съществено се е променил, съобразно план за действие по чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския съвет и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и на финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.). (2) За промените в договорите за кредит, произтичащи от прилагането на плановете по ал. 1 и използването на алтернативен бенчмарк като заместител на бенчмарка, който вече не се изготвя или съществено се е променил, кредиторът уведомява клиента по реда съответно на чл. 58, ал. 3 и 4 от Закона за кредитните институции, чл. 14 от Закона за потребителския кредит и чл. 28 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители. (3) Към датата на въвеждане на еврото в Република България новият лихвен процент, приложим по договори за кредит с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото. (4) При договор за кредит, в който е договорен фиксиран лихвен процент, към датата на въвеждане на еврото в Република България лихвеният процент остава такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото. Възнаграждения, обезщетения, парични и социални помощи, пенсии по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавки към тях и гарантирани вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се изплащат в евро и се преизчисляват съгласно чл. 12. В изключение от правилото на чл. 13, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Алинея 1 се прилага и спрямо възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, които са определени в левове, но не са изплатени до датата на въвеждане на еврото в Република България. Адаптиране на информационните системи Чл. 46. (1) В тримесечен срок преди датата на въвеждане на еврото в Република България административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, привеждат информационните си системи, обработващи финансова информация, в съответствие с изискванията на този закон и на Закона за електронното управление. (2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Промени в Системата за електронни бюджетни разплащания във връзка с въвеждането на еврото се извършват в срок до един месец преди датата на въвеждане на еврото в Република България, като чл. 58б, ал. 2 от Закона за електронното управление не се прилага. Министърът на иновациите и дигиталната трансформация може да изисква информация за естеството и характера на промените, както и да дава препоръки и указания. (3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министърът на иновациите и дигиталната трансформация издава методически указания на лицата по ал. 1 относно адаптирането на информационните системи, обработващи финансова информация, във връзка с въвеждането на еврото в Република България. Автоматично превалутиране и адаптиране на регистрите Чл. 47. (1) На датата на въвеждане на еврото в Република България административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, превалутират автоматично от левове в евро стойностите в поддържаните от тях регистри чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13, освен ако в този закон не е предвидено друго. (2) Лицата по чл. 56, ал. 2 от Закона за кредитните институции на датата на въвеждане на еврото в Република България превалутират от левове в евро и подават информацията за паричните задължения на клиентите си в Централния кредитен регистър. (3) Изискването на ал. 1 не се прилага по отношение на стойностите в левове, които се съдържат във финансовите и други отчети или справки, оповестени в регистрите. Счетоводно отчитане и съставяне на счетоводните операции Чл. 48. (1) На датата на въвеждане на еврото в Република България салдата по счетоводните сметки в левове се преизчисляват в евро в съответствие с правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. (2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Стойността на всеки отделен наличен актив или пасив се преизчислява от левове в евро в съответствие с правилата по чл. 12 и се закръглява по чл. 13, с изключение на позициите на възнагражденията за положен труд, паричните и социалните помощи, както и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, които се превалутират по реда на чл. 45. (3) Когато актив и пасив се отчитат в счетоводните книги и регистри и количествено, преизчислението се извършва, като се изчисли стойността за една мерна единица по правилата на чл. 12 и 13 и така определената единична стойност се умножи по съответното количество. За целите на аналитичното счетоводно отчитане стойността за една мерна единица в левове, изразена с повече от два знака след десетичната запетая, може да се изрази със същия брой знаци след десетичната запетая след превалутиране по чл. 12 в евро при съответно прилагане на чл. 13, ал. 1. (4) Курсовите разлики, възникнали в резултат от преизчисляването по ал. 2 и 3, се отчитат като текущи счетоводни приходи и разходи и се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. (5) Когато салдата по счетоводните сметки, отчитащи собствения капитал, се отчитат и количествено преизчислението се извършва, като се изчисли стойността за една мерна единица по правилата на чл. 12 и 13 и така определената единична стойност се умножи по съответното количество. За преизчисляването на записания капитал (акции и дружествени дялове) се прилагат правилата за превалутиране по чл. 30 - 33. (6) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Всички възникнали разлики от преизчисляването на собствения капитал се отчитат в собствения капитал. (7) От датата на въвеждане на еврото в Република България текущото счетоводно документиране и отчитане се извършва в евро и годишните финансови отчети се съставят в хиляди евро, като данните за предходния отчетен период се преизчисляват в хиляди евро в съответствие с правилата на чл. 12 и 13, с цел осигуряване на съпоставимост между текущ и предходен период. (8) Годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата парична единица. (9) Алинеи 1 - 8 се прилагат съответно и при изготвянето на междинни финансови отчети, други отчети и справки за специфични цели, когато такива се изискват съгласно българското законодателство или пряко приложимото право на Европейския съюз. Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и консолидирана фискална програма Чл. 49. (1) Разпоредбите на чл. 11 - 13 се прилагат съответно и за параметрите и допусканията, включени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и за консолидираната фискална програма. (2) Разпоредбите на чл. 48 се прилагат съответно и при изпълнението и отчитането на включените в консолидираната фискална програма бюджети, сметки за средствата от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси. Данъчни, осигурителни и декларации в областта на хазарта, такси, актове, съобщения и други документи Чл. 50. (1) Паричните стойности в данъчните декларации и декларациите за задължителни осигурителни вноски и другите документи, които се подават за изтекъл данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на данъчния/осигурителния период, за който се подава декларацията или документът. Когато периодът, за който се подава декларацията или документът, приключва във/включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната/осигурителната декларация или в документа се посочват в евро. Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за бъдещ данъчен период, се посочват в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в момента на тяхното подаване. (2) В съобщенията за задълженията за върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци, изпратени на задължените лица след датата на въвеждане на еврото в Република България, паричните стойности се посочват в евро. (3) Паричните стойности в декларациите по Закона за хазарта, които се подават за изтекъл период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава декларацията. Когато периодът, за който се подава декларацията, включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в декларацията се посочват в евро. (4) В актовете и документите, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след датата на въвеждане на еврото в Република България и отнасящи се до периоди преди въвеждане на еврото, паричните стойности се посочват в левове, независимо от разпоредбите на чл. 42 и 52. Сумите за внасяне и сумите за възстановяване се посочват в евро. Коригиращи декларации и други документи Чл. 51. Паричните стойности в коригиращите декларации и другите документи се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава коригиращата декларация или документ. Плащане на публични вземания след въвеждането на еврото Чл. 52. (1) След датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. В периода на двойно обращение на левове и евро в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. (2) Превалутирането на вземанията по ал. 1 в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. Възстановяване на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания Чл. 53. След датата на въвеждане на еврото в Република България възстановяване/прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания се извършва в евро, като превалутирането се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. Официална статистика Чл. 54. (1) Националният статистически институт, Българската народна банка и органите на статистиката превалутират в евро публикуваната в левове статистическа информация за периодите преди въвеждане на еврото в съответствие с правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. (2) Органите по ал. 1 в рамките на своята компетентност определят периодите назад преди датата на въвеждане на еврото в Република България, за които се превалутира статистическа информация от левове в евро. Контрол Чл. 55. (1) Българската народна банка в съответствие с правомощията си осъществява контрол за спазване изискванията на чл. 23, ал. 2 - 3, 5 - 8, чл. 26, ал. 2, 6, 8 - 12, чл. 28, 29, 38 и 44 от поднадзорните и лица. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Комисията за финансов надзор и нейните органи в съответствие с правомощията си осъществяват контрол за спазване изискванията на чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 4, чл. 16, ал. 1, 2 и 4, чл. 21, ал. 1, 3 - 9, чл. 27, ал. 1, чл. 32, ал. 1, 6 - 8 и чл. 34 - 37 от поднадзорните и лица. (3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Националната агенция за приходите в съответствие с правомощията си контролира спазването на изискванията на чл. 15, ал. 4, чл. 20 и 55а. (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Комисията за защита на потребителите в съответствие с правомощията си контролира спазването на изискванията на чл. 14, ал. 2, чл. 15, чл. 16, чл. 21, ал. 1 - по отношение на поднадзорните на Българската народна банка лица, чл. 21, ал. 2, т. 4, чл. 25, както и на изискванията на чл. 27, ал. 1, чл. 55а и 55б. (5) Алинеи 3 и 4 не се прилагат спрямо поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица. (6) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министърът на иновациите и дигиталната трансформация в съответствие с правомощията си контролира спазването на изискванията на чл. 46 и чл. 47, ал. 1. (7) При осъществяването на контролните функции по този закон компетентните органи си сътрудничат и могат да извършват съвместни проверки. Предоставяне на информация Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) (1) Длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Комисията за финансов надзор, в рамките на правомощията си по Закона за защита на потребителите, Закона за Националната агенция за приходите, Закона за Комисията за финансов надзор и този закон, могат да изискват от проверяваните лица само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката, като мотивират писмено искането си. (2) Лицата, от които е поискана информация, са длъжни да я предоставят в определен от длъжностните лица по ал. 1 разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни. (3) Информация, представляваща търговска, производствена или професионална тайна, се предоставя при спазване на изискванията и стандартите за защита, установени в приложимия за тази информация закон. Длъжностните лица, получили информация по ал. 1, са длъжни да спазват установените за тях изисквания за професионална тайна, да използват получената информация единствено за целите на проверката по този закон и да осигурят нейната защита. (4) Искането за информация по ал. 1 не може да обхваща период преди 1 януари 2025 г., освен когато без тази информация проверката обективно не може да бъде извършена. Предоставяне на информация от търговци Чл. 55б. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) (1) В периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите. (2) Когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той ежедневно предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. (3) Когато в отделните обекти на търговеца през един и същи период се предлагат едни и същи стоки с различни крайни цени, информацията по ал. 1 се публикува, съответно предоставя отделно за всеки обект. (4) Комисията за защита на потребителите създава и поддържа публично достъпен интернет портал и публикува ежедневно индивидуалните продажни цени и всички данни, предоставени по реда на ал. 1, 2, 3 и 5. (5) Търговците публикуват ценови листи, съдържащи следната информация: данни за търговския обект, име на продукта, марка, нетно количество, цена на дребно, категория, както и данни за намалението на цената, срок на намаление на цената, референтната цена, прилагана преди намалението, текущата намалена цена, както и процентното изменение между двете цени. (6) Търговците, извън тези по ал. 1, могат доброволно да приложат разпоредбите на ал. 1 - 5 в ограничен обхват, като данните, подадени от тях, се публикуват на интернет портала по ал. 4. (7) Комисията за защита на потребителите дава указания по прилагането на ал. 1 - 3. Сигнали за нарушения на закона Чл. 56. (1) Всяко лице има право да подаде сигнал за нарушения по този закон до компетентния орган относно нарушения на изискванията на този закон. (2) Всички държавни органи са длъжни да оказват съдействие на компетентния орган и да предоставят при поискване информация. Компетентни органи Чл. 57. (1) Когато установи, че поднадзорно на Българската народна банка лице с действие или бездействие наруши чл. 23, ал. 2 - 3, 5 - 8, чл. 26, ал. 2, 6, 8 - 12, чл. 28, 29, 38 и 44, Българската народна банка може да приложи принудителни мерки по чл. 58. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Когато установи, че поднадзорно на Комисията за финансов надзор лице с действие или бездействие извърши нарушение на чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 4, чл. 16, ал. 1, 2 и 4, чл. 21, ал. 1, 3 - 9, чл. 27, ал. 1, чл. 32, ал. 1, 6 - 8 и чл. 34 - 37, ресорният заместник-председател на Комисията за финансов надзор, който осъществява надзора върху дейността на съответното поднадзорно лице, може да приложи принудителни мерки по чл. 58. (3) Когато установи неспазване на изискванията на този закон във връзка с издадени разплащателни документи, Националната агенция за приходите може да приложи принудителни мерки по чл. 58. (4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Когато установи неспазване на чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от този закон, министърът на иновациите и дигиталната трансформация може да приложи принудителни мерки по чл. 58. (5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Когато установи неспазване на чл. 14, ал. 2, чл. 15, чл. 16, чл. 21, ал. 1 - по отношение на поднадзорните на Българската народна банка лица, чл. 21, ал. 2, т. 4, чл. 25, както и на изискванията на чл. 27, ал. 1 от този закон, Комисията за защита на потребителите може да приложи принудителни мерки по чл. 58. Видове принудителни административни мерки Чл. 58. (1) В случаите по чл. 57 съответният компетентен орган може да отправи писмено предупреждение до лицето или да го задължи писмено в определен от органа срок да предприеме конкретни мерки, необходими за преустановяване или отстраняване на извършеното нарушение или на вредните последици от него. (2) При прилагане на мерките по ал. 1 компетентният орган отчита всички обстоятелства, които са от значение за случая. (3) Производството по прилагане на принудителните мерки по ал. 1 започва по инициатива на компетентния орган. (4) Принудителните мерки по ал. 1 се прилагат с писмено мотивирано решение на компетентния орган, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му. (5) Индивидуалните административни актове по ал. 4 подлежат на обжалване пред съответния административен съд. (6) Решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано. (7) Доколкото в този раздел не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Административнонаказателна отговорност Чл. 59. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на: 1. член 20, се наказва с глоба в размер от 50 лв. до 200 лв. 2. член 15, ал. 1, чл. 16, 21, 25, чл. 27, ал. 1 и чл. 32, ал. 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 400 лв. до 5000 лв.; 3. член 46, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 1500 лв.; 4. член 23, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв.; 5. членове 34 - 37, се наказва с глоба в размер от 1000 лв. до 6000 лв.; 6. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) член 15, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 лв. до 10 000 лв.; 7. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) член 55а, се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв. (2) Който извърши нарушение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане извън случаите по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 100 лв. до 1000 лв. (3) Който не изпълни или допусне неизпълнение на приложена принудителна мярка по: 1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) член 57, ал. 5, се наказва с глоба в размер от 2000 лв. до 50 000 лв.; 2. член 57, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 7000 лв.; 3. член 55, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1 000 лв. до 5000 лв. (4) В случай на повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба в размер, както следва: 1. за нарушения по ал. 1, т. 1 се налага глоба в размер от 100 лв. до 400 лв.; 2. за нарушения по ал. 1, т. 2 се налага глоба в размер от 800 лв. до 10 000 лв.; 3. за нарушения по ал. 1, т. 3 се налага глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв.; 4. за нарушения по ал. 1, т. 4 се налага глоба в размер от 1000 лв. до 6000 лв.; 5. за нарушения по ал. 1, т. 5 се налага глоба в размер от 2000 лв. до 12 000 лв.; 6. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) за нарушение по ал. 1, т. 6 се налага глоба в размер от 2000 лв. до 20 000 лв.; 7. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) за нарушение по ал. 1, т. 7 се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв.; 8. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) за нарушения по ал. 2 се налага глоба в размер от 200 лв. до 2000 лв.; 9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) за нарушения по ал. 3, т. 1 се налага глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв.; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) за нарушения по ал. 3, т. 2 се налага глоба в размер от 1000 лв. до 14 000 лв.; 11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) за нарушения по ал. 3, т. 3 се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. (5) За нарушения от юридически лица и еднолични търговци по: 1. алинея 1, т. 1 се налага имуществена санкция в размер от 100 лв. до 400 лв., а при повторно нарушение - от 200 лв. до 800 лв.; 2. алинея 1, т. 2 се налага имуществена санкция в размер от 600 лв. до 7000 лв., а при повторно нарушение - от 1200 лв. до 14 000 лв.; 3. алинея 1, т. 3 се налага имуществена санкция в размер от 700 лв. до 3500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 лв. до 7000 лв.; 4. алинея 1, т. 4 се налага имуществена санкция в размер от 700 лв. до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 лв. до 10 000 лв.; 5. алинея 1, т. 5 се налага имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 лв. до 16 000 лв.; 6. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) алинея 1, т. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 лв. до 200 000 лв.; размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) алинея 2 се налага имуществена санкция в размер от 150 лв. до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 300 лв. до 3000 лв.; 8. (предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) алинея 3, т. 1 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 лв. до 200 000 лв.; размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) алинея 3, т. 2 се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 лв. до 40 000 лв.; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) алинея 3, т. 3 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 лв. до 100 000 лв.; 11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) член 14, ал. 2, чл. 23, ал. 2, 3, 5, 6 и 8 и чл. 26, ал. 2, 6, 8, 9 - 10 и 12 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 30 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 лв. до 60 000 лв.; 12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) членове 28, 29 и 44 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 лв. до 20 000 лв.; 13. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) член 55а се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 лв. до 200 000 лв.; 14. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) член 55б се налага имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 лв. до 200 000 лв. (6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) В случаите по ал. 5, т. 6 на предприятие с реализиран оборот за предходната финансова година над 50 000 000 лв. се налага имуществена санкция в размер до 0,5 на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, а при повторно извършване на същото нарушение в периода на двойно обозначаване - до едно на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, но във всички случаи не повече от 1 000 000 лв. Когато няма реализиран оборот за предходната финансова година, оборотът се определя за период до 12 месеца назад от момента на установяване на нарушението. (7) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) В случаите по ал. 5, т. 8 на предприятие с реализиран оборот от предходната финансова година над 50 000 000 лв. се налага имуществена санкция в размер до едно на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, а при повторно нарушение в периода на двойно обозначаване - до две на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, но не повече от 1 000 000 лв., доколкото нарушението не съставлява нарушение на Закона за защита на конкуренцията или Закона за защита на потребителите и доколкото за същото не е била наложена санкция, определена като процент от оборота по тези закони. Когато няма реализиран оборот за предходната финансова година, оборотът се определя за период до 12 месеца назад от момента на установяване на нарушението. Издаване и обжалване на наказателни постановления Чл. 60. (1) Актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, оправомощени от: 1. съответния подуправител на Българската народна банка, когато нарушението е извършено от поднадзорно на Българската народна банка лице, с изключение на нарушение на чл. 21; 2. съответния заместник-председател на Комисията за финансов надзор, когато нарушението е извършено от поднадзорно на Комисията за финансов надзор лице; 3. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите; 4. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) министъра на иновациите и дигиталната трансформация; 5. председателя на Комисията за защита на потребителите. (2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от съответния административнонаказващ орган или от оправомощени от него длъжностни лица: 1. по ал. 1, т. 1 - от съответния подуправител на Българската народна банка; 2. по ал. 1, т. 2 - от съответния заместник-председател на Комисията за финансов надзор; 3. по ал. 1, т. 3 - от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите; 4. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) по ал. 1, т. 4 - от министъра на иновациите и дигиталната трансформация; 5. по ал. 1, т. 5 - от председателя на Комисията за защита на потребителите. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му глоба или имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща деня на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането.