Наредба № н-11 от 29 декември 2025 г. за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на туберкулоза

Чл. 1. С тази наредба се определят редът и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на туберкулоза.

Чл. 2. Основните цели на диагностиката, профилактиката и контрола на туберкулоза са: 1. намаляване на риска от разпространение на заболяването; 2. провеждане на своевременно консултиране и изследване на лица със съмнение или в риск от туберкулоза, както и на контактните на туберкулоза лица; 3. ранна диагностика и химиопрофилактика.

Чл. 3. (1) Диагностика на туберкулоза се извършва от лечебните заведения по чл. 5, ал. 6 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (ДВ, бр. 62 от 2005 г.), отговарящи за регистриране на случаите на туберкулоза. (2) Диагностика на туберкулоза се извършва и от Националната референтна лаборатория по туберкулоза към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). (3) Лечебните заведения по ал. 1 осигуряват условия за задължителна изолация на лица с туберкулоза с бацилоотделяне, включително и в случаите на извънредна епидемична обстановка.

Чл. 4. (1) Обект на дейностите по чл. 1 са лицата със съмнение или в риск от туберкулоза, лицата с диагностицирана туберкулоза и контактните на туберкулоза лица. (2) Лица със съмнение за туберкулоза (суспектни лица) са лица, при които са налице клинични симптоми, насочващи към туберкулоза, без да е известно наличието на източник на туберкулоза. (3) Лица в риск от туберкулоза са: 1. лица, живеещи в пренаселени места или в голямо домакинство, сред които е установено разпространение на туберкулоза; 2. лица с наркотична и/или с алкохолна зависимост, в т.ч. и участващи в програми за лечение на зависимостите; 3. лица, които се ползват със закрила по реда на Закона за убежището и бежанците; 4. деца на улицата и млади хора в риск; 5. лица с ХИВ/СПИН; 6. лица с хронични заболявания, например инсулинозависим диабет; 7. лица на постоянна или продължителна имуносупресивна терапия; 8. лица преди и след провеждане на биологична терапия; 9. лица, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", и лица, които са изтърпели такова наказание преди по-малко от една година; 10. бездомни лица; 11. медицинският персонал в лечебните заведения по чл. 3, ал. 1. (4) Контактни на туберкулоза са лицата, които са били или са в контакт с болен от туберкулоза, независимо дали имат клинични симптоми, насочващи към туберкулоза. (5) Обект на дейностите по чл. 1 може да бъде и всяко лице, което иска да установи дали има туберкулоза, или е насочено от лекар за диагностика.

Чл. 5. Наредбата се прилага за формите на туберкулоза и случаите на проблеми във връзка с болестта съгласно Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - десета ревизия (МКБ-10), както следва: 1. туберкулоза на дихателните органи, потвърдена бактериологично и хистологично (А15); 2. туберкулоза на дихателните органи, непотвърдена бактериологично или хистологично (A16); 3. туберкулоза на нервната система (A17); 4. туберкулоза на други органи (A18); 5. милиарна туберкулоза (A19); 6. последици от туберкулоза (B90); 7. туберкулоза, усложняваща бременността, раждането или послеродовия период (O98.0); 8. вродена туберкулоза (P37.0); 9. наблюдение при съмнение за туберкулоза (Z03.0); 10. специално скринингово изследване за откриване на туберкулоза на дихателните пътища (Z11.1); 11. контакт с болен и възможност от заразяване с туберкулоза (Z20.1); 12. друг вид профилактична химиотерапия (Z29.2); 13. когато в семейната анамнеза има други инфекциозни и паразитни болести (Z83.1); 14. когато в личната анамнеза има други уточнени рискови фактори, некласифицирани другаде (Z91.8).