Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност

ЗАКОН ЗА ОБЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА АТРАКЦИОННИ УСЛУГИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ Обн. ДВ. бр.16 от 10 Февруари 2026г., изм. ДВ. бр.55 от 16 Юни 2026г. Проект: 51-502-01-59/06.11.2025 г. Чл. 1. Този закон урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване и контрола спрямо доставчиците на тези услуги. Чл. 2. (1) Атракционна услуга, представляваща източник на повишена опасност, е всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите и и/или на трети лица и която се предоставя срещу заплащане. (2) За целите на този закон атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, съобразно съоръженията, оборудването или екипировката, с които се предоставят, са: 1. услуги, за предоставянето на които се ползват увеселителни съоръжения, представляващи източник на повишена опасност; 2. въздушноатракционни услуги; 3. водноатракционни услуги. Чл. 3. Законът не се прилага за спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта. Чл. 4. (1) Лицата, които предоставят услуги по чл. 2, носят отговорност за спазване на изискванията за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят услугите. (2) Съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят услугите по чл. 2, се използват за целите на предоставяне на услугите, ако са придружени с документ от производителя или от упълномощено от него лице за съответствие на съоръженията, оборудването и екипировката с приложимите изисквания за безопасност. (3) Когато за съоръженията, оборудването или екипировката не са налице документи от производителя по ал. 2, съответствието им с приложимите изисквания за безопасност се удостоверява със сертификат за оценка на съответствието, издаден от акредитиран орган по чл. 23. Чл. 5. Доставчик на услуга по чл. 2 е лице, регистрирано по този закон. Чл. 6. (1) Регистрацията на лицата по чл. 5 се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице, или от кмета на общината или кмета на района, когато има такъв, или от оправомощени от тях длъжностни лица чрез вписване в Регистъра на доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност - част от Националния туристически регистър по чл. 165, ал. 1 от Закона за туризма. Регистърът е публичен и се поддържа като електронна информационна система със свободен и безплатен достъп. (2) Вписването в регистъра по ал. 1 на доставчиците на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 - за случаите по чл. 21, се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Вписването в регистъра по ал. 1 на доставчици на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 1 и по чл. 2, ал. 2, т. 3 - за случаите по чл. 22, се извършва от кмета на общината или кмета на района, когато има такъв, или от оправомощени от тях длъжностни лица. (4) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва чрез въвеждане на изискуемите данни по този закон чрез съответен интерфейс и сигурна комуникационна свързаност. (5) За първоначално вписване в Националния туристически регистър и за вписване на промени в обстоятелствата се събират такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3 от Закона за туризма. Чл. 7. (1) Всяко лице, което желае да предоставя услуга по чл. 2, подава по електронен път заявление по образец до министъра на туризма или до кмета на съответната община или район. Заявлението трябва да съдържа най-малко следната информация: 1. имената, адрес, телефон и електронна поща - за физическите лица; ЕИК, наименование, седалище и адрес на управление, електронна поща и телефон - за едноличните търговци и юридическите лица; 2. кратко описание на услугите, които ще бъдат предоставяни; 3. място на предоставяне и териториален обхват на услугите - когато е приложимо; 4. отговорно лице по безопасността, с данни за контакт; 5. предполагаема дата за начало на дейността. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. план за безопасност при предоставяне на услугите; 2. проект на застрахователна полица на застраховка по чл. 8; 3. документ от производителя по чл. 4, ал. 2 - когато е приложимо; 4. сертификат за оценка на съответствието по чл. 4, ал. 3. (3) Заявлението по ал. 1 и приложенията към него се представят на български език. (4) При констатирана непълнота или нередовност на представените документи министърът на туризма или кметът на общината или района или оправомощени от тях длъжностни лица писмено уведомяват заявителя да отстрани непълнотите или нередовностите в 14-дневен срок. (5) Министърът на туризма или кметът на съответната община или район или оправомощено от тях длъжностно лице вписва лицето в регистъра по чл. 6, ал. 1 в 14-дневен срок от датата на получаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите или нередовностите. В регистъра се вписват обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 4, а документите по ал. 2 се съхраняват в електронно досие на доставчика в регистъра по чл. 6, ал. 1. (6) Отказът от вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Правото да се предоставя услуга по чл. 2 възниква от датата на вписване на лицето в регистъра по чл. 6, ал. 1. (8) Лицето по ал. 1 уведомява министъра на туризма или кмета на съответната община или район за всяка промяна на данните от заявлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпването на промяната, като подава заявление по образец и документи, удостоверяващи промяната, за вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1. (9) Вписването на доставчик на услуга в регистъра по чл. 6, ал. 1 се заличава със заповед на органа, извършил вписването: 1. по писмено искане на вписаното лице; 2. когато вписването е извършено въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание; 3. при извършени системни нарушения по този закон и актовете по неговото прилагане; 4. когато лицето не е подало заявление в срока по ал. 7; 5. при извършване на дейност без валидна застраховка по чл. 8; 6. в 14-дневен срок считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка - при неизпълнение на задължение по чл. 8, ал. 5. (10) Заповедта за заличаване на вписването подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (11) Заповедта по ал. 9 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването и не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго. (12) Условията и редът за поддържане и ползване на регистъра по чл. 6, ал. 1 се определят с наредбата по чл. 165, ал. 2 от Закона за туризма. (13) Министърът на туризма утвърждава образците на заявление по ал. 1 и 8. Чл. 8. (1) Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 сключват задължителна застраховка "Злополука" на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1 или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка. (2) Обект на застраховане по задължителната застраховка по ал. 1 са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. (3) За задължителната застраховка "Злополука" на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, не се прилага чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането. (4) За неуредените въпроси относно действието на задължителната застраховка по ал. 1, застрахователното покритие и изключенията от покритието се прилагат съответно разпоредбите на глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането. (5) Размерът на минималната застрахователна сума се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма и министъра на финансите. (6) Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 представят на министъра на туризма или кмета на съответната община или район копие от договора по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването или подновяването му. Чл. 9. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и определят отговорно лице за безопасността. (2) Отговорното лице за безопасността: 1. организира предексплоатационните проверки по този закон; 2. поддържа технически паспорт на съоръжението, оборудването и екипировката - когато е приложимо; 3. провежда първоначално и ежегодно обучение и инструктаж на наетите за предоставянето на услугата лица по мерките, предвидени в плана по ал. 1; 4. незабавно уведомява при възникнал инцидент компетентните контролни органи, включително националните служби за спешно реагиране, по реда, предвиден в Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. (3) Отговорното лице за безопасността трябва да притежава най-малко средно образование и най-малко една година опит в експлоатацията или поддръжката на съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставят услуги по чл. 2. (4) Планът за безопасност по ал. 1 включва минимум: 1. инструкции за безопасна експлоатация и съхранение на съоръженията, екипировката и оборудването; 2. данни за използването на съоръженията, екипировката и оборудването и оценка на годността им спрямо указания от производителя срок; 3. правила и процедури за действия при инциденти; 4. мерки, свързани с метеорологичната обстановка и природни явления - когато е приложимо; 5. мерки за осигуряване на навременна първа помощ до идване на екип на спешна медицинска помощ; 6. изисквания за притежаване на задължителни специфични умения, свързани с предоставяне на съответната услуга. Чл. 10. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 осигуряват провеждането на първоначално и ежегодно обучение и инструктаж на наетите за предоставянето на услугата лица по мерките, предвидени в плана по чл. 9, ал. 1. Проведените обучения и инструктаж се вписват в нарочен дневник, който се съхранява за срок, не по-малък от две години, и се предоставя при поискване за проверка от контролните органи. (2) Лица, които не са преминали съответното обучение и инструктаж, нямат право да управляват или обслужват съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставя услуга по чл. 2. Чл. 11. При предоставянето на услуга по чл. 2 доставчиците: 1. използват съоръжения, екипировка и оборудване, които отговарят на нормативните изисквания, и осигуряват ползването и съхранението им в съответствие с тези изисквания и с приложимите стандарти и изисквания на производителя или на акредитирания орган по чл. 23; 2. извършват проверки по чл. 17, ал. 1; 3. осигуряват провеждане на обученията и инструктажите по чл. 10, ал. 1 на персонала, участващ при предоставяне на услугата. Чл. 12. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 изготвят, поставят на видно място и поддържат в четимо състояние правила за безопасност, които включват информация най-малко за: 1. възрастовите и други ограничения при предоставянето на услугата; 2. правила за поведение на ползвателя преди, по време на и след предоставянето на услугата; 3. описание на възможните рискове; 4. описание на забранените за употреба или за носене по време на предоставянето на услугата предмети, както и други специфични правила. (2) Доставчиците на услуги по чл. 2 или наетите за предоставянето на услугата и обучени лица провеждат инструктаж преди началото на предоставянето на услуга по чл. 2 на всяко лице, като го запознават с правилата по ал. 1 и дават необходимите пояснения. Чл. 13. Ползването на услуги по чл. 2 от лица под 14-годишна възраст се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, като със заплащането на цената на услугата пълнолетното лице се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея. Чл. 14. Лицата, които ползват услуга по чл. 2, са длъжни да спазват указанията на лицата, които предоставят услугата, и да ползват необходимите индивидуални предпазни средства съобразно изискванията за предоставяне на услугата. Чл. 15. Доставчиците на услуги по чл. 2 са длъжни да не допускат до ползването им лица или да прекратят тяхното предоставяне, когато лицата: 1. са във видимо нетрезво състояние или видимо под въздействието на наркотични вещества или техни аналози; 2. отказват да се запознаят с правилата за безопасност при ползване на услугата; 3. не спазват указанията на лицата, които предоставят услугата, и по този начин създават или биха могли да създадат риск за себе си и/или за трети лица. Чл. 16. (1) Доставчици на услуги по чл. 2, които за предоставянето на услуги ползват съоръжение, са длъжни да осигурят предварителна информационна обезпеченост чрез табела/или друг обществено достъпен начин, включваща минимум: 1. ценоразпис на предлаганите услуги; 2. информация за лицето, предоставящо услугата - име/наименование, седалище и адрес на управление, телефонен номер, както и електронен адрес и интернет страница, ако има такива; 3. информация за услугата - описание, основни/съществени характеристики и други, включително потенциални рискове; 4. номер и дата на вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1. (2) Информацията по ал. 1 се изписва на български и на английски език. Чл. 17. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 ежедневно преди започване на предоставянето на услуга по чл. 2 извършват предексплоатационна проверка, включваща минимум проверка на: 1. състоянието на съоръженията, оборудването и екипировката; 2. видимото състояние на конструкцията и подвижните части; 3. функционирането на електрическите и хидравличните системи, когато се ползват такива при предоставянето на услугата; 4. достъпността и видимостта на предупредителните знаци и инструкции; 5. наличието на задължителната документация и протоколи за текущи проверки. (2) Резултатите от проверките по ал. 1 се вписват в дневник за техническото обслужване, който се съхранява на място - когато е приложимо, или на посочения адрес, от доставчика на услугата по чл. 16, ал. 1, т. 2 за срок, не по-малък от 5 години, и следва да е на разположение при проверки от контролните органи. Чл. 18. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 осигуряват поддръжка на съоръженията, оборудването и екипировката в съответствие със: 1. инструкциите на производителя; 2. предписанията на акредитирания орган по чл. 23; 3. изискванията на приложимите нормативни актове и стандарти. (2) Всички дейности по поддръжка се документират в дневника по чл. 17, ал. 2. Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Условията, редът и изискванията за безопасност при предоставяне на услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1, както и по отношение на оборудването и екипировката се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, на министъра на туризма и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. (2) Техническите изисквания към съоръженията за предоставяне на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 1, предоставяни в увеселителни обекти, се определят с наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Чл. 20. (1) Предоставянето на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, се извършва от доставчици на услуги, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, при спазване на изискванията на този закон, Закона за гражданското въздухоплаване и актовете по тяхното прилагане. (2) Услугите по ал. 1, свързани с тандемни скокове с парашут, се предоставят от авиационен оператор по чл. 64 от Закона за гражданското въздухоплаване или от лице, което има сключен договор за извършване на въздухоплавателна дейност с авиационен оператор. (3) Въздухоплавателните средства, използвани за предоставяне на услуги по ал. 1, както и авиационните оператори трябва да отговарят на изискванията за безопасност, предвидени в Закона за гражданското въздухоплаване и в актовете по прилагането му. (4) При предоставяне на услуги по ал. 1, свързани с изпълнение на тандемни полети с моторни или безмоторни парапланери и делтапланери или полети с развлекателна цел със свръхлеки въздухоплавателни средства, доставчикът на услугата следва да е или да разполага с пилот, който отговаря на изискванията, определени в Закона за гражданското въздухоплаване и нормативните актове по прилагането му. (5) Тандемни полети с парапланер/делтапланер, както и тандемни скокове с парашут се предоставят само от доставчик на услуги по ал. 1, който е или има нает тандемен инструктор. (6) Доставчик на услуги по ал. 1, който предоставя услуги с полети с аеростат, следва да отговаря или да има наето лице, което да отговаря и на изискванията, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/395 от 13 март 2018 г. за определяне на подробни правила за експлоатацията на аеростати, както и за лицензирането на летателните екипажи на аеростати в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010 и (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета. (7) Изискванията за безопасност при предоставяне на услугите по ал. 1, както и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, с които те се предоставят, се определят с наредбата по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване. Чл. 21. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища се извършва в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, определени съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. (2) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал. 1, изискванията за безопасност при предоставянето им и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката се определят с този закон и с наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Чл. 22. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, във водни обекти извън тези по чл. 21, ал. 1 се извършва от доставчици на услуги, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, при спазване на изискванията на този закон и на актовете по неговото прилагане. (2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Условията и редът за предоставянето на услугите по ал. 1, изискванията за безопасност при предоставянето им и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, на министъра на туризма, министъра на младежта и спорта и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Чл. 23. (1) Проверка на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услуги по чл. 2, се извършва от акредитирани органи от вида А съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020 с изключение на проверката на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката за предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. (2) Акредитацията се извършва от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" при условията и по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, съответно - от национален орган за акредитация, който е преминал успешно партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (OB, L 218/30 от 13 август 2008 г.), или от международна организация за акредитация съгласно договорни задължения за признаване между тази организация и органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. (3) Акредитираните органи по ал. 1 извършват първоначална и периодична проверка на съоръженията, оборудването и екипировката, включително на предпазните средства, използвани при предоставянето на услуги по чл. 2, с изключение на проверката на съоръженията и екипировката за предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. (4) При премината успешна проверка акредитираният орган издава сертификат за съответствие. (5) Първоначалната проверка се извършва преди регистрацията на доставчика в регистъра по чл. 6, ал. 1. (6) Периодична проверка се извършва всяка година, както и след ремонт, авария, модификация или промяна, която влияе на целостта на съоръженията, оборудването или екипировката, посредством които се предоставят услуги по чл. 2. (7) При всяка модификация, ремонт или промяна/подмяна на конструктивен елемент на съоръжение, оборудване или екипировка по ал. 1 доставчиците на услуги по чл. 2 прилагат за управление на промени, която включва: 1. анализ на риска от промяната; 2. определяне на мерки за безопасност; 3. наличие на сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган по ал. 1, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2 с приложимите изисквания за безопасност, преди пускане след промяната. (8) Съоръжение, претърпяло модификация или основен ремонт, не може да се използва без сертификат, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, с приложимите изисквания за безопасност. (9) Документите от първоначалната и периодичните проверки, както и сертификатите за съответствие са част от паспорта на всяко съоръжение, оборудване и екипировка за предоставянето на услуги по чл. 2. Чл. 24. (1) Доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 1 сключва писмен договор с акредитиран орган за извършване на проверки за съответствие, доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 2 - с лицето по чл. 26, а доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 3 - с акредитиран орган за извършване на проверки за съответствие, а при предоставяне на парасейлинг - и с лицето по чл. 26. (2) Акредитираният орган трябва да разполага с персонал, помещения, условия и оборудване за дейностите, свързани с извършването на контрола. Чл. 25. Акредитираният орган извършва проверки по утвърдените от него и одобрени от органа по акредитация процедури. Чл. 26. Лица, получили удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, извършват проверки в съответствие с наредбата по чл. 119е, ал. 3 от същия закон по отношение на въздушноатракционните услуги, както и по отношение на парашутните системи, използвани за парасейлинг. Чл. 27. (1) Акредитираните органи и лица, получили удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, имат право: 1. да извършват проверки на място и по документи; 2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; 4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове, и да определят срок за изпълнението им. (2) Акредитираните органи и лица, получили удостоверение по реда на чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, съхраняват издадените от тях сертификати и други документи за срок три години. Чл. 28. (1) Контролът по спазването на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове се осъществява от: 1. кмета на съответната община или кмета на района по местонахождение на предоставянето на услугата или съвместно от кметовете на съответните общини или райони на общини, на чиято територия се предоставят услугите, или от упълномощени от тях длъжностни лица - за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1 и за водноатракционните услуги, когато се предоставят във водни обекти извън тези по чл. 21; 2. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" - за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 2; 3. Изпълнителна агенция "Морска администрация" - за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 3 - когато се предоставят във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища; 4. Комисията за защита на потребителите - по отношение на изискванията по чл. 16. (2) Органите по ал. 1 са длъжни да координират дейността си по този закон с контролни органи по други закони. При необходимост органите по ал. 1 си взаимодействат помежду си или с други държавни или общински органи. Чл. 29. Длъжностните лица, оправомощени от органите по чл. 28, имат право: 1. да извършват проверки на място и по документи; 2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; 4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове и да определят срок за изпълнението им; 5. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения. Чл. 30. (1) При установяване на непосредствен риск за живота и здравето на хората съответният контролен орган по чл. 28 издава заповед за незабавно спиране на експлоатацията на съответното съоръжение и/или дейност и предоставянето на услугата. (2) За непосредствен риск се приема обективно установима опасност, произтичаща от липса на сертификат за съответствие, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването или екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2; видими критични повреди или липса на обезопасителни устройства; липса на аварийно спиране; липса на персонал с необходимата компетентност; отсъствие на план за безопасност; липса на валидна застраховка; липса на попълнени дневници по чл. 10, ал. 1 и по чл. 17, ал. 2; липса на проведено обучение/инструктаж на персонала или на ползвателя на услугата. (3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. Мярката по ал. 1 се отменя след представяне на доказателства за отстраняване на несъответствията, включително сертификат, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2, и след извършена проверка с констативен протокол от съответния контролен орган по чл. 28. (4) Заповедта по ал. 1 подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Актовете за прилагане на принудителната административна мярка се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 31. (1) Който предоставя услуги по чл. 2, без да е вписван в регистъра, без документ за премината успешно проверка от лицата по чл. 26 или без сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер 30 000 лв. Чл. 32. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който не поддържа валидна застраховка по чл. 8, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 10 000 лв., а имуществената санкция е в размер 20 000 лв. Чл. 33. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който няма отговорно по безопасността лице по чл. 9, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 10 000 лв., а имуществената санкция е в размер 20 000 лв. Чл. 34. (1) Отговорно по безопасността лице, което не подаде уведомление за инцидент, се наказва с глоба в размер 1000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 2000 лв. Чл. 35. (1) Който възпрепятства органа по чл. 23 и 26 или контролен орган при изпълнение на правомощията му, включително чрез отказ за достъп, непредставяне на документи или поддържане на условия, създаващи риск за проверяващите, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица са налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. (2) Когато възпрепятстването по ал. 1 е поради експлоатация в нарушение на заповед за спиране на експлоатацията или предоставяне на услугата, глобата е в размер от 2000 до 5000 лв., а имуществената санкция е в размер от 5000 до 15 000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв. Чл. 36. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който: 1. не изпълни предписание на орган по чл. 23 и 26 или на контролен орган в определения от контролния орган срок, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица са налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.; 2. не извърши проверка по чл. 17, ал. 1, не изпълни задължението си да осигури предварителна информационна обезпеченост по чл. 16, ал. 1, не проведе инструктаж на ползвател на услугата, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 2000 лв., а имуществената санкция е в размер 5000 лв. Чл. 37. Доставчик на услуга по чл. 2, който предостави неверни данни при регистрация, вписване на промени или при проверка, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. Чл. 38. (1) На акредитиран орган, който издаде сертификат за съответствие, както и на орган по чл. 26, който издаде документ за проверка без извършване на проверка или извърши действие или дейност по оценяване на съответствието, регламентирани в закона извън обхвата на акредитацията си или дейността си, или наруши принципите за неговата независимост и безпристрастност, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. (2) На лице, което няма акредитация или е с отнета или спряна акредитация, както и на орган по чл. 26 без издадено удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, които извършат действие или дейност по оценяване на съответствието по този закон, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв. (3) В случай че при осъществяване на нарушение по ал. 1 или 2 е извършено и позоваване на акредитация, се прилага и чл. 41 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. (4) Независимо от санкцията по ал. 1 нарушенията по ал. 1 представляват несъответствие на акредитираното лице с изискванията за акредитация и са основание за ограничаване на акредитирания обхват, за временно ограничаване обхвата на акредитацията, за спиране или отнемане на акредитацията по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Чл. 39. (1) При констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му, длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", от председателя на Комисията за защита на потребителите и кметовете на общини или райони, съставят актове за установяване на извършено нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) За налагане на административни наказания органите по ал. 1 издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (3) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуални административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в обекта и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. (5) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от компетентните контролни органи по чл. 28, ал. 1, постъпват по бюджета на съответния орган, който ги налага. Чл. 40. Контролните органи по този закон поддържат публичен списък на приложените принудителни административни мерки и влезлите в сила наказателни постановления, свързани с предоставяне на услуги по чл. 2, при спазване на изискванията за защита на личните данни. Допълнителна разпоредба