Закон за прозрачност при представителство на интереси

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за осъществяване на представителство на интереси пред органите на публичната власт в Република България.

Чл. 2. При отчитане на конституционното право на изразяване на мнение и на подаване на жалби и сигнали до органите на власт законът има за цел да осигури: 1. прозрачност на контактите с представителите на публичната власт; 2. равноправен достъп на всички заинтересовани физически и юридически лица - представители на интереси, за изразяване на позициите им; 3. осигуряване на широка представителност при формулиране на проекти на нормативни, стратегически и други актове, засягащи широк кръг лица.

Чл. 3. (1) Представителство на интереси по смисъла на този закон е всяка устна или писмена комуникация с орган или лице по чл. 5, осъществявана в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения относно създаването, изменението, допълнението, отмяната и съдържанието на: 1. нормативни актове; 2. общи административни актове; 3. национални стратегически и програмни документи; 4. позиции на Република България по отношение на правнообвързващи и стратегически актове на Европейския съюз или на международни организации, в които Република България участва; 5. укази за обнародване или връщане за ново обсъждане на закони. (2) Не е представителство на интереси по смисъла на този закон комуникацията, която се осъществява с лице по чл. 5 от: 1. лица, заемащи публична длъжност, при осъществяване на правомощията им; 2. публични органи, когато осъществяват своите правомощия по закон; 3. физическо лице, действащо в личното си качество и в личен интерес, с изключение на случаите, когато интересът му съвпада с интерес на юридическо лице, в което физическото лице участва или има управленски функции.

Чл. 4. (1) По смисъла на този закон представител на интереси или заинтересовано лице е всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната му форма, което в защита на обществен, групов или частен интерес се стреми да окаже влияние на органите и лицата по чл. 5 при вземане на решение относно създаването, изменението, допълнението, отмяната и съдържанието на актовете по чл. 3, ал. 1. (2) Представители на интереси са и групи от лица, изразяващи групов или обществен интерес, както и частен интерес на някого от участниците в групата. (3) Не могат да бъдат представители на интереси: 1. органите и лицата по чл. 5 за времето, докато изпълняват съответната длъжност, както и до една година от прекратяване на пълномощията, на служебното или на трудовото им правоотношение във връзка с изпълняваната от тях дейност; 2. служителите в администрациите на органите и лицата по чл. 5 за времето, докато изпълняват съответната длъжност, освен в случаите, когато представляват регистрирани организации на работници или служители пред съответната администрация.

Чл. 5. Този закон се прилага при осъществяване на представителство на интереси пред: 1. Народното събрание, народните представители, експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи; 2. президента и вицепрезидента на Република България, техните съветници и секретари; 3. Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър- председателите, министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях; 4. областните управители; 5. кметовете, председателите на общински съвети и общинските съветници; 6. ръководителите и членовете на други публични институции, които имат правомощия да приемат или издават нормативни и общи административни актове в определени области.