Закон за обществения транспорт

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с планирането, управлението, възлагането, финансирането, цифровизацията и контрола на обществения транспорт, както и правата на пътниците, ползващи обществен транспорт.

Чл. 2. (1) Обществен транспорт е превозът на пътници, който се предоставя регулярно, извършва се за чужда сметка или срещу заплащане и/или икономическа облага и отговаря на определени минимални стандарти за качество. (2) Превозът на пътници се изпълнява като услуга: 1. от търговски интерес, когато се предоставя регулярно, без субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници и без компенсация за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници; 2. от общ икономически интерес, когато се изпълнява чрез възлагане от компетентен орган на задължение за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници в съответствие с правилата за държавните помощи; 3. за превоз на пътници по заявка. (3) Обществен транспорт е и превозът на пътници от търговски интерес, който се предоставя регулярно по смисъла на Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1008/2008".

Чл. 3. Обществен транспорт по този закон е превозът на пътници със: 1. железопътен транспорт; 2. автомобилен транспорт; 3. транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж; 4. въздушен транспорт; 5. трамвай или метро; 6. кораби между граничните пунктове на българския и румънския участък на р. Дунав по корабна линия по Споразумението между Министерството на транспорта на Република България и Министерството на транспорта на Румъния за превоз на моторни превозни средства и на пътници с кораби между граничните пунктове по българо-румънския участък на р. Дунав, утвърдено с Решение № 158 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 28 от 2000 г.).

Чл. 4. Законът не се прилага за: 1. таксиметровия превоз на пътници, специализирания автобусен превоз на пътници и случайния автобусен превоз на пътници, уредени в Закона за автомобилните превози; 2. сезонния превоз на пътници, уреден в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; 3. въздушния превоз на пътници, извършван извън обхвата на вътрешните редовни линии, определени като обществен транспорт, както и за чартърните, бизнес и международни полети.